1

2

Сградата започна да вибрира. След миг клатенето се усили

значително. Недалеч се чу бръмчене на дизелов двигател.

Това обясняваше защо обектът за разрушаване беше

изоставен. Работниците сигурно бяха отишли да обядват и

сега се бяха върнали. Време беше да се махне оттам.

Бонд се върна в стаята с железопътния обръщател, за да

мине обратно през тунела.

Не видя нападателя, нито чу дишането му или пък

свистене, когато той замахна към него, но долови леко

заглушаване на бръмченето на двигателя, сякаш дрехите

на човека погълнаха звука.

Инстинктивно отскочи назад и се размина на сантиметри с

металната тръба.

Бонд я хвана здраво с лявата си ръка, нападателят се спъна

и загуби равновесие, твърде изненадан, за да пусне

оръжието си. Младият русокос мъж носеше евтин черен

костюм и бяла риза, униформата на охранител. Нямаше

вратовръзка. Вероятно я беше махнал в очакване на

атаката. Очите му бяха широко отворени от изумление.

Той отново залитна и едва не падна, но бързо възвърна

равновесие и непохватно се хвърли срещу Бонд. Двамата

3

се строполиха на мръсния под. Бонд забеляза, че човекът

не е Ирландеца.

Той скочи, стисна ръце в юмруци и пристъпи напред, но

това беше лъжливо движение. Искаше да накара

мускулестия мъж да отстъпи назад, за да избегне удара.

Охранителят го направи и му даде възможност да извади

оръжието си. Бонд обаче не стреля. Човекът му трябваше.

Изправен пред пистолета четирийсети калибър, младият

мъж се смрази, въпреки че ръката му се плъзна в сакото.

– Откажи се – студено каза Бонд. – Легни и разпери

ръце.

Мъжът остана неподвижен. Потеше се от нерви и ръката

му трепереше над ръкохватката на пистолета. Бонд

забеляза, че е “Глок”. Телефонът на охранителя започна да

бръмчи. Той погледна към джоба на сакото си.

– Легни! Веднага!

Ако се налагаше да стреля, Бонд щеше да се опита само да

рани мъжа, но можеше и да го убие.

Телефонът престана да звъни.

– Сега – спусна ръка Бонд и се съсредоточи върху

дясната китка на нападателя, близо до лакътя.

4

Русокосият, изглежда, щеше да се подчини. Раменете му

се отпуснаха и на призрачната светлина очите му се

разшириха от страх и несигурност.

В същия миг към мястото се приближи булдозер и от

тавана се посипаха тухли и пръст. Голям камък удари

Бонд. Той трепна и отстъпи назад, като мигаше, за да

премахне прахоляка от очите си. Ако беше по-голям

професионалист, нападателят щеше да извади оръжието

си и да стреля, но той се обърна и хукна към тунела.

Бонд зае предпочитаната от него поза за фехтовка – левият

крак, изнесен напред, а десният перпендикулярно отзад.

Хвана пистолета с двете си ръце и произведе оглушителен

изстрел, който улучи мъжа в прасеца. Човекът изкрещя и

тупна тежко на земята на десетина метра от входа на

тунела.

Бонд се завтече след него. Трусовете и бръмченето се

засилиха и от стените паднаха още тухли, а от тавана се

посипаха водопади от мазилка и прахоляк. Бетонен къс се

приземи върху раненото рамо на Бонд, който изръмжа от

болка, но продължи да върви. Нападателят беше на земята

и пълзеше към пролуката, откъдето проникваше слънчева

светлина.

5

Булдозерът беше над главата на Бонд. Бягай, по дяволите

– помисли си той. Те вероятно се готвеха да разрушат

цялото проклето място. Докато се приближаваше към

ранения мъж, бръмченето на дизеловия двигател се усили.

Към пода полетяха още тухли.

Неприятно място, където да те погребат жив...

До охранителя оставаха само десетина метра. Бонд

трябваше да му сложи турникет, да го изкара от тунела и

да го разпита.

Но със зашеметяващ трясък меката светлина на пролетния

ден в края на тунела помръкна и бе заменена от две

пламтящи бели очи, които блеснаха в прахоляка.

Булдозерът ожесточено изрева и безмилостно заора

напред, тласкайки кал и камъни пред себе си.

Бонд извади пистолета си, но нямаше мишена. Греблото

на машината беше вдигнато високо и предпазваше

кабината на шофьора. Булдозерът неумолимо пълзеше

напред и блъскаше пръст, тухли и други отломки.

– Не! – извика раненият охранител, докато машината

се движеше към него.

Шофьорът не го виждаше или не му пукаше, че човекът

може да умре.

6

Охранителят изкрещя и изчезна под лавината от камъни.

Миг по-късно тракащите вериги се превъртяха над

мястото, където той беше заровен.

Фаровете скоро угаснаха, задръстени от отломките, и

настъпи непрогледен мрак. Бонд щракна фенерчето си и

побягна към стаята с железопътния обръщател. Спъна се

на входа и падна. Пръст и тухли го затрупаха до глезените.

След миг затънаха коленете му.

Булдозерът зад него продължаваше да оре напред и да

изблъсква калните развалини по-навътре в стаята. Скоро

Бонд беше засипан до кръста. Още трийсетина секунди и

щеше да бъде покрито лицето му.

Тежестта на планината от отломки обаче се оказа твърде

голяма за булдозера или пък основите на сградата го бяха

спрели. Преди шофьорът да успее да маневрира за по-

добра опорна точка, Бонд се изрови и се измъкна от

стаята. Очите му пареха, белите му дробове агонизираха.

Плюейки прах и песъчинки, той запали фенерчето и

освети тунела. Беше затрупан.

Забърза обратно през стаите без прозорци и спря до

вратата, водеща към залата за аутопсии. Бяха ли затворили

изхода, за да го вкарат в капан?

7

Пое си дълбоко въздух няколко пъти, бързо бутна вратата

и приклекна в отбранителна позиция за стрелба. Държеше

фенерчето в лявата си ръка, а в дясната стискаше

пистолета.

Пред него зейна огромният празен коридор. Двойните

врати, през които преди това проникваше светлина, бяха

затрупани. Булдозерът беше изсипал тонове пръст върху

тях.

В капан…

Бонд хукна към по-малките стаи в северната част на

мазето, в психиатричното отделение. Най-голямата по

всяка вероятност имаше врата, която обаче беше здраво

залостена. Бонд застана под остър ъгъл, насочи валтера и

изстреля четири куршума в металната ключалка и после

още четири в пантите.

Нямаше ефект. Оловото не можеше да се пребори със

стоманата. Бонд презареди и пъхна празния пълнител в

левия си джоб.

Той оглеждаше прозорците с решетки, когато силен глас

го накара да подскочи:

– Внимание! Opgelet! Groźba! Nebezpeky!

8

Бонд се завъртя и потърси мишена, но гласът се разнасяше

от високоговорител на стената.

– Внимание! Opgelet! Groźba! Nebezpeky! Това е

триминутно предупреждение! – Последното изречение на

записа се повтори на холандски, полски и украински.

Предупреждение?

– Евакуирайте се незабавно! Опасност! Поставени са

експлозиви!

Бонд обходи стаята с лъча на фенерчето.

Жиците! Те не захранваха с електричество сградата, а бяха

прикрепени към експлозиви. Бонд не ги беше видял,

защото бяха залепени с тиксо за стоманени напречни

греди високо на тавана. Цялата сграда беше заредена с

експлозиви за разрушаване.

Три минути…

Фенерчето освети десетина пакета взрив, достатъчно, за

да превърнат в прах каменните стени около Бонд и самия

него. И всички изходи бяха запечатани. Сърдечният му

ритъм се ускори и на челото му изби пот. Той прибра

фенерчето и пистолета и хвана желязната решетка на

прозореца. Дръпна я, но тя не помръдна.

9

Бонд се огледа на мъглявата светлина, процеждаща се през

стъклото, и се покатери на близката подпорна греда.

Изтръгна единия пакет с експлозиви и скочи на пода. С

ножа си отряза голямо парче и го пъхна между валчестата

дръжка и ключалката на вратата. Това щеше да бъде

достатъчно да взриви ключалката, без да го убие.

Той се отдалечи на шест-седем метра, прицели се и

стреля. Улучи експлозива, но както се беше опасявал, не

се случи нищо, освен че жълтеникаво-сивият смъртоносен

експлозив падна на земята. Той експлодираше само с

детонатор, а не от физическо въздействие, макар и от

куршум, летящ с шестстотин и десет метра в секунда.

Бонд се беше надявал, че веществото може да се окаже

изключение.

В стаята отекна двеминутно предупреждение.

Той погледна нагоре към детонатора, от който беше

откъснал експлозива. Единственият начин да го задейства

беше с електричество.

Електричество…

Високоговорителите? Не, волтажът беше твърде нисък, за

да възпламени капсул детонатора. Както и батерията на

фенерчето.

10

Гласът отново прогърмя и отправи едноминутно

предупреждение...