Обекти от Софийската Света гора

Културни обекти

Голф обекти

СПА обекти

Еко обекти

ПЪТЕВОДИТЕЛ

Регионът на общините София, Ихтиман и Своге е разположен в западната част на страната и обхваща живописни местно-сти, градове с хилядолетна история, бога-та култура и множество възможности за туризъм и развлечения. Релефът е изклю-чително разнообразен – от котловинен до планински, което определя и различните климатични дадености в отделните места от региона – от умерено-континентален до планински климат. Характеризира се със снежна зима, красива пролет, умерено топло лято и продължителна есен. Само на територията на София има над 20 минерал-ни извора, а близкият район Банкя е попу-лярна дестинация за СПА и уелнес. Всички тези климатични и природни особености са създали чудесни предпоставки за тури-зъм през всички сезони.В региона на трите общини са разполо-жени едни от най-красивите места в Бъл-гария. На няколко километра от центъра на столицата се издига планината Витоша,

популярна като място за пикник, туризъм, планински преходи и зимни спортове. Тук са и някои от най-впечатляващите природ-ни забележителности на страната – Златни-те мостове и Боянският водопад, както и най-дългата пещера в България – Духлата. В района на столицата се намират и два големи изкуствени водоема, които са попу-лярни както като места за риболов, така и като дестинации за водни спортове – язо-вир „Искър“ и езерото Панчарево.На територията на община Своге е кра-сивото Искърско дефиле – живописният пролом на река Искър, проправила си пътя през Стара планина. В дефилето впе-чатляват Лакатнишните скали – природна забележителност и популярно място сред запалените алпинисти.Регионът София – Ихтиман – Своге е най-гъсто заселеният в цялата страна. Тук е сто-лицата на България, която е най-големият град със своите над 1.2 милиона жители, административен и икономически център

Обща информация за региона

03

Съдържание03

06

09

11

26

20

13

18

28

32

33

37

40

42

44

30

Обща информация за региона

София

Ихтиман

Своге

Наследството на Антична Сердика

Крепости и битки

Духовни средища

Карта на региона

Боянска църква

Национален исторически музей и Археологически институт с музей при БАН

Исторически музей – Ихтиман

Близо до природата

Активен отдих

Лов и риболов

Гастрономически тур

Културен календар

подслон на гостите на града във всички не-гови райони. Ресторантите и заведенията за хранене и забавление са също изключи-телно разнообразни и предлагат изискана и вкусна кухня за всякакви предпочитания и бюджети.Туристическият информационен център, където гостите на града могат да намерят разнообразна информация за своя пре-стой, се намира в подлеза на метростан-цията до Софийския университет в центъ-ра на София. Тук се предлагат безплатни рекламни и информационни материали за София на различни езици, информация за забележителности, хотели, заведения, атракции и събития от богатия културен календар на града.Другият голям информационен център, разположен на площад „Св. Неделя”, пред-лага подобни услуги както за град София, така и за останалата част от страната. Тук могат да ви консултират за предстоящите

ви пътувания във вътрешността на страна-та, за възможните транспортни средства и маршрути и за местата за настаняване.София е град с многобройни възможнос-ти. За гостите му има разнообразни услуги, които да улеснят престоя им. В столицата има стотици банкови клонове на всички банки, които оперират в страната, както и многобройни бюра за обмен на валути, банкомати, бюра за бързи парични прево-ди в целия свят и т.н. Болници има в целия град, а спешна помощ може да се повика на телефон 112. Този телефон е общона-ционален и на него може да се потърси всякаква спешна помощ – медицинска, по-лиция, пожарна.

и една от най-атрактивните дестинации за туризъм и култура. В София се намира най-голямото международно летище на стра-ната, което осъществява полети до всички големи градове в Европа – Франкфурт, Па-риж, Лондон, Мюнхен, Рим и много други, и чрез тях свързва с дестинации по целия свят. Летище София осъществява и вътреш-ни полети до морските градове Бургас и Варна, което значително намалява време-то за пътуване до морските курорти.Градът е достъпен и чрез сухопътен и же-лезопътен транспорт. От София започват 4 магистрални пътя, които свързват столи-цата с всяка точка в страната. Магистрала „Люлин“ свързва София с близкия град Перник, АМ „Струма“ осигурява връзка между „Люлин” и границата с Гърция, АМ „Тракия“ дава бърз достъп от столицата до черноморския град Бургас, както и до други големи градове в Южна България – Пазарджик, Пловдив, Стара Загора, Сли-

вен и Ямбол. Магистрала „Хемус“ свързва столицата с градове в Северна България и достига до морската столица Варна. Авто-гарата в София е най-голямата в страната и обслужва маршрути до всички по-големи градове в България.Железопътният транспорт в региона е мно-го добре развит. Жп линии осъществяват достъп от столицата до цялата страна. Жп гари има освен в София, и в Ихтиман, Своге и в по-малки населени места в региона.Трите общини са достъпни една до дру-га посредством железопътен транспорт и сухопътна мрежа. Автобуси и влакове свързват София както с Ихтиман, така и със Своге. За повече информация проверете разписанията на Централната железопътна гара и Централната автогара в София.Като столица на България, София е изклю-чително гостоприемна за посетителите. Многобройни и разнообразни по големина и категория хотели, мотели и хостели дават

04

планина. През този период градът полу-чава и новото си име – София, идващо от името на най-големия му храм – базилика-та „Св. София“.Османците завладяват София през 1382 г. и до 4 януари 1878 г. тя се намира в граници-те на Османската империя. Мюсюлманите променят облика на града и го превръщат в типичен ориенталски град с множество джамии. Някои от старите и оцелели при нашествието християнски храмове са пре-върнати в джамии, красивите им стенопи-си са унищожени или покрити с мазилка, минарета заместили камбанариите.През 1879 г. градът е обявен за столица на освободената българска държава и до днес е увеличил населението и площта си неколкократно. Днес София е модерен ев-ропейски град с много забележителности, музеи и галерии, опазващи хилядолетната му история и култура.Националният исторически музей и На-ционалният археологически музей съх-раняват историята на България. В тези два музея могат да се видят най-ценните археологически открития, направени в

страната, сред които златни и сребърни тракийски съкровища, колекции от антич-ни монети, икони и други стари произве-дения на изкуството, вещи, принадлежали на велики владетели от българската ис-тория, римски и византийски паметници на културата, средновековни артефакти и много други. Средновековната Боян-ска църква, един от българските обекти под егидата на ЮНЕСКО, е задължителна спирка в обиколката на града за хората с интереси към историята, архитектурата и християнското изкуство. Базиликата „Св. София“ и ротондата „Св. Георги“ са двата най-стари храма, още от епохата на ран-ното християнство, които пазят пластове история. Недалеч от тях се намират ос-танките на древния римски град Сердика, експонирани в подлеза до Президент-ството. Всяко ново строително начинание в центъра на града се изправя пред ново архиелогическо откритие, което внася до-пълнителни щрихи в опознаването на ис-торията на този древен град.За символ на града се счита катедрални-ят паметник „Св. Александър Невски“. Не-

Град София се намира в западната част на България, в подножието на планината Ви-тоша, на средна надморска височина 550 м. Древната му история започва в далечния VIII в. пр.Хр., когато тук се заселва тракий-ското племе серди. Подобно и на други тракийски селища, и това е основано на място, богато на термални извори. Древни-те траки оценявали водните ресурси и пол-зите от минералната вода. Нарекли града Сердонполис или „градът на сердите“.По-късно в Античността, през I в. сл.Хр. градът е завладян от римляните и започва неговият разцвет. Император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) му дава своето родово име и го нарича Улпия Сердика. По това време Сердика е вече административен център на римската провинция Вътрешна Тракия.По-късно император Константин Велики (306 – 337 г.) се влюбва в града и прекарва много време в него. Според историците за него той казва: „Сердика е моят Рим!“.През II в. сл.Хр. Сердика е укрепена с мощ-на крепостна стена с четири кули за наблю-дение. През V-VI век, за да бъде предпазен

от непрестанните нападения на хуни, готи и други племена по време на Великото преселение на народите, е построена вто-ра крепостна стена. Втори период на раз-цвет Сердика отбелязва през VI век, по вре-ме на управлението на римския император Юстиниан Велики (527 – 565 г.).В началото на IX век градът вече се нарича Средец, а името му е дадено от славяните, заселили се в района. Средец означава среда, кръстопът – в случая на важни тър-говски пътища, свързващи Западна Европа с Константинопол.В границите на България Средец попада за пръв път през 809 г., завладян от хан Крум (803 – 814), но окончателно става част от младата българска държава при неговия наследник хан Омуртаг (814 – 831).По време на Второто българско царство (1185 – 1393 г.) Средец се развива като голям средновековен град с множество улички, пазари, храмове и манастири. По това време се оформя и развива т.нар. Со-фийска Света гора – комплекс от манасти-ри, пръснати по цялото Софийско поле, от склоновете на Витоша до дебрите на Стара

София

06

Ихтиман е малък град, разположен в за-падната част на страната, на около 50 км югоизточно от гр. София и на около 90 км от гр. Своге. Градът е разположен в котло-вина насред планината Средна гора, на надморска височина 650 м. В непосред-ствена близост до града преминава ав-томагистрала „Тракия“, която го свързва бързо и удобно със столицата и с остана-лата част от страната.За историята на Ихтиман не се знае много. Регионът около града е бил заселен преди хиляди години, за което говорят археоло-гически открития от епохата на неолита. Многобройните тракийски гробищни мо-гили в региона дават информация, че е бил част от Одриското тракийско царство около V век пр.Хр.Смята се, че Ихтиман е наследник на пътна римска станция с името Стипон или Сти-пинион (от лат. stipo – „гъсто населен“). Станцията е охранявала важен римски път, свързващ Западните Балкани с Бос-фора, по който първо траки и римляни, а по-късно славяни, българи и келти са из-вършвали военните си походи на юг и на

изток. Първоначално станцията е обслуж-вала минаващите пътници, но след това е укрепена и превърната в част от форти-фикационната охранителна система, гри-жеща се за безопасността на проходите Вакарел и Траянови врата. Оттук минават воините от Първи, Втори и Трети кръсто-носен поход, а участниците в Третия дори стануват в града през 1189 г.През 1371 г. османската армия, предвож-дана от Лала Шахина паша, завладява Сти-пинион и той остава под османска власт чак до 25 декември 1877 г., когато е осво-боден от руската армия. По време на ос-манското владичество Стипинион вече се назовава Ихтиман. Произходът на името е непотвърден и има различни хипотези, които са коренно различни. През този пе-риод в Ихтиман няма християнски храм – всички църкви са унищожени при зав-ладяването на града. Едва през 1835 г. е издигнат съществуващият и до днес храм „Успение Пресвета Богородица“ с дейно-то участие на заможните местни българи. Храмът е вкопан в земята и нисък зара-ди действащите по това време османски

Ихтиман

09

говият красив силует с позлатени кубета украсява едноименния площад недалеч от базиликата „Св. София“. В криптата му е експонирана постоянна изложба със стари и ценни икони. Друг емблематичен православен храм е Руската църква „Св. Николай Чудотворец“, разположена също в центъра на града. Недалеч от нея се на-мира сградата на царския дворец, която днес има друго предназначение – в нея се помещава Националната художествена галерия с великолепни произведения на българското изкуство. В същата сграда се намира и Етнографският музей с изклю-чително богата колекция от стари носии, тъкани и предмети от бита на българите. Недалеч е разположен Националният при-родонаучен музей – любимо място за мал-ки и пораснали деца.Една от най-красивите сгради в София е тази на Народния театър „Иван Вазов“, построена през 1907 г. и проектирана от виенски архитекти. Градинката пред нея, известна като „Градската градина“, е люби-мо място на гостите и жителите на града за разходки и срещи. Друго популярно място

за забавления е прекрасният парк „Бори-сова градина“, обхващащ огромна площ в сърцето на града. В него има изкуствено езеро, където през лятото може да се на-еме лодка, а през зимата се превръща в оживена ледена пързалка. Друго популяр-но място за разходки е Софийският зоо-парк, разположен в южната част на града.София е изключително жив и гостоприе-мен град. През всички сезони културният живот на града пулсира в ритъма на музи-ката, театъра, киното, танците. Културният календар е изключително богат и наситен и дава на гостите и жителите на града мно-гобройни възможности да се докоснат до различни видове изкуство. Нощният живот в София също е интензивен, с многоброй-ни и разнообразни клубове и дискотеки.Настаняването в града е улеснено от бога-то разнообразие на хотели – от луксозни 5-звездни до малки семейни хотели, весе-ли хостели и самостоятелни апартаменти. Градският транспорт е добре уреден и дава достъп и до най-отдалечените части на града чрез автобуси, тролеи, трамваи и метро.

Град Своге е живописно разположен на-сред красотата на Искърското дефиле в западния дял на Стара планина, на 40 км от столицата София. Високо над града се из-висява връх Грохотен (1045 м н.в.), а в низи-ната под Своге тече река Искрецка, един от притоците на голямата река Искър.Историята на града е все още ненапълно разкрита. Останки от античността дават информация, че тук, в района на село За-селе, е имало тракийска крепост с името Метериза. Намерени са и три некропола от този период. Едно от най-интересните открития са няколко монети от ІV – І век преди Христа, които доказват, че местното население е било в търговски отношения с държави от Средиземноморието.По римско време тук е имало селище, ох-

ранявало пътя, свързващ град Средец (днешна София) със северните провинции на Римската империя. Доказателство за това са останките от 13 укрепления, дати-рани от късноримския и ранновизантий-ския период ІV – VІ век, както и монети от същия период.През V век сл.Хр. Искърският пролом е маршрутът на набезите на славяните, идващи от север с цел да се заселят в Со-фийското поле. Районът на Своге попада в границите на българската държава в нача-лото на IX век, при похода на хан Крум за превземането на Средец.След като България пада под османска власт, голяма част от населението ù търси убежище в дебрите на Стара планина. То-гава значително се увеличава населението

Своге

11

забрани, според които никоя сграда не може да е по-висока от джамията в града.Днес град Ихтиман пази дългата си исто-рия в колекцията на Градския историче-ски музей, разположен в центъра на гра-да. Експозицията му е разделена на две части – историческа и етнографска. Вто-рата представя местния бит чрез колек-ция от тъкани и предмети от ежедневието на хората, живели в региона през XIX век.Друга забележителност в Ихтиман е Худо-жествената галерия, представяща произ-ведения на изкуството на местни автори – предимно живопис, графика, дърворезба и керамика. Самата сграда на галерията е изключително интересна – в миналото е изпълнявала функциите на градска баня (хамам), а за да бъде пригодена за нуждите

на галерията, е изцяло реставрирана.Недалеч от Ихтиман се намират останките на крепостта Траянови врата – историче-ски важно място, на което се е състояла една от най-големите битки от историята на България. Тук през 986 г. византийският император Василий II претърпява огром-на загуба, когато войските на българския цар Самуил разгромяват византийската армия.Град Ихтиман е известен и с модерното си голф игрище. Едно от първите голф съо-ръжения в страната, то предлага условия за практикуване също на конна езда, фут-бол, баскетбол, волейбол и тенис.

13

Хилядолетната история на град София е оставила многобройни непреходни сле-ди, най-вече в центъра на столицата. Тук се издигат останките на крепостни стени и порти, амфитеатър, бани, обществени сгради, храмове и други.В подлеза между Президентството и Ми-нистерския съвет са експонирани консер-вираните и реставрирани останки от ан-тичната крепост и източната ù порта. След бомбардировките над София през 1944 г. започва възстановяването на града. При изкопните работи по време на строежа на Партийния дом и хотел „Балкан“ (днес „Шератон“) са разкрити части от античния град. Постепенно Улпия Сердика разкри-ва лицето си пред археолозите и разказ-ва своята история. Последните открития бяха направени при строежа на метрото в централната градска част.Известни са три крепостни стени, строени по различно време и с различни похвати и материали. Крепостта е разрушена окон-чателно през XV век след завземането на България от османците. Площта, оградена от стената, е 164 000 кв. м. Тази сравни-телно малка площ не е успяла да побере всички сгради и съоръжения, необходими за функционирането на античния град, и

затова много от тях са останали извън сте-ните на крепостта – предимно храмове. Височината на стената е 8-9 метра, а дебе-лината – 2.20 метра.Разкопките показват, че градът е имал добра канализационна и водопроводна система. Чистата вода идвала по 8-кило-метров водопровод от планината Витоша. Там, в днешния квартал Бояна, се намирал изворът, каптиран за нуждите на антич-ния град. Останките от градските бани са разкрити северно от сградата на ЦУМ. Под днешния площад „Св. Неделя“ се е нами-рал градският площад (форум), а около него са били разположени най-важните сгради на античния град. Към форума са водили две павирани главни градски ули-ци. В района на метростанция „Сердика” са се намирали луксозни вили с канали-зация, водопровод и павирани улици. По време на археологическите разкопки около западната порта са намерени ос-танки от жилищни и обществени сгради, керамика и други находки. В сутерена на една жилищна сграда на ъгъла на улица „Екзарх Йосиф“ и бул. „Княгиня Мария Лу-иза“ могат да се видят останките от една триъгълна наблюдателна кула, част от крепостната стена. Във фоайето на хотел

Наследството на Антична Сердика

на региона на днешния град Своге от пре-селниците, идващи от равнините. В пери-ода на османското владичество местното население е разпръснато из селца и маха-ли и се препитава предимно със земеделие и занаятчийство. Освобождението (1878 г.) заварва района доста изостанал в иконо-мическо отношение. Това се променя зна-чително, когато в края на XIX век е открита железопътната линия София – Роман, една от спирките по която е в района на Своге. Постепенно около гарата изниква селцето Своге, което с времето придобива страте-гическо и икономическо значение и из-мества административния център, който до този момент се намира в село Искрец. Занаятчии, търговци, административни чиновници заселват Своге, а скоро след това тук е открита и мина за антрацитни въглища.През 1924 г. в Своге отваря врати голямата фабрика за шоколад на предприемача и придворен доставчик на шоколадови из-делия Велизар Пеев. И до днес Своге про-дължава традициите в производството на сладости и името на града е синоним за малки и големи на вкусен български шо-колад.През 1965 г. Своге получава статута на

град. Днес градът е китен и привлекате-лен, заобграден от красивата природа на Балкана. Известен е освен с шоколада, и с многобройните природни и културни за-бележителности в неговия район.Един от най-високите и красиви водопади в България е Скакля, разположен недалеч от града. Неговите води през зимата зам-ръзват и привличат любителите на леде-ното катерене. В скалите около водопада е проправена „Вазовата екопътека“, която дава достъп до невероятни панорами и е единственият път до водопада.Лакатнишките скали са природна забеле-жителност, която спира дъха с красотата си. Отвесните 300-метрови скали се извисяват в Искърския пролом и привличат както лю-бителите на красивите гледки, така и алпи-нистите. В района има над 350 маршрута за катерене и няколко туристически пътеки. Тук се намират и две пещери, посещавани от много спелеолози – Темната дупка и Ръ-жишката пещера.Районът на Своге е богат не само на при-родни красоти. Тук се намират два големи манастира – Искрецкият „Успение Богоро-дично“ и Осеновлашкият „Седемте престо-ла“, както и няколко църкви, чиято история ни връща няколко столетия назад.

твърдения сочат, че това е най-старият действащ православен храм в целия свят.Археологическите проучвания разкри-ват, че храмът е построен върху по-стари храмове от раннохристиянския период. Първоначално е бил малък гробищен па-раклис, построен през IV век, по времето на император Константин Велики, до не-кропол извън очертанията на крепостна-та стена. Размерът на сградата е бил едва 10,10 м на 4,65 м, а от нея е запазен моза-ичният под. Олтарната мозайка на парак-лиса изобразява райската градина и днес се съхранява в Националния археологи-чески музей. Този храм е разрушен при нападение на вестготите през IV век. Ин-тересна е легендата за произхода на име-то на храма. Според народните предания в град Сердика пристигнала да се лекува болната принцеса София – роднина на им-ператор Константин Велики. Излекувала-

та се принцеса построила храм и останала да живее в града, а след смъртта си била погребана в малката църква.По-късно, в началото на VI век, импера-тор Юстиниан започва възстановяване на крепостните стени на града. По това вре-ме е възроден и старият храм и е издигнат наново в размерите, в които съществува и до днес – 46.45 м на 20.20 м, височина на купола – 19 м, диаметър на купола – 9 м. Учените смятат, че сградата е претърпя-вала 4 или 5 разрушавания и възстановя-вания. При превземането на града от бъл-гарите вероятно храмът е преустановил да изпълнява култовите си функции и се е върнал към тях след покръстването на българите от 865 – 866 г., когато бил обя-вен за митрополитска църква.По време на византийското владичество (1018 – 1196 г.) са изрисувани първите стенописи в храма. Вторият слой фрески

„Арена ди Сердика“ е експонирана част от амфитеатъра на античния град.Най-старата изцяло запазена сграда от Античността е ротондата „Св. Георги“. Тя е разположена във вътрешния двор на Президентството, съвсем близо до източ-ната порта на крепостта. Предполага се, че е построена най-рано през първата четвърт на IV век, а формата на сградата – цилиндрична постройка върху квадратна основа – предполага, че е използвана като мартирион – християнски храм-мавзолей, съхраняващ мощите на мъченици. Смята се, че първоначално сградата е използва-на за обществени нужди и едва след като християнството е обявено за разрешена религия в Римската империя, е превър-ната в баптистерий – място за покръст-ване. Става църква по-късно – вероятно в средата на VI век, при управлението на император Юстиниан Велики, и оттогава

датират първите стенописи, както и името на храма – „Св. Георги“. По време на осман-ското владичество, вероятно в началото на XVI век, ротондата е превърната в джа-мия под името „Гюл джамасъ“, а красивите ù стенописи са замазани с бяла мазилка и върху тях са нарисувани растителни мотиви, характерни за мюсюлманските храмове. След Освобождението за кратко сградата е използвана като мавзолей на българския княз Александър I Батенберг (1879 – 1886 г.). След 1915 г. ротондата е основно реставрирана и до днес е дейст-ващ храм, в който се извършват богослу-жения, а песнопенията се изпълняват на източноцърковно пеене (т. нар. византий-ска музика).Базиликата „Св. София“ е втората най-ста-ра запазена сграда от Античността. Раз-положена е в близост до храм-паметни-ка „Св. Александър Невски“. По-смелите

14

17

датират от периода XIII – XIV век. По това време в „Св. София“ има училище или ма-настир за монаси книжовници, тук вече се погребват и видни граждани на Средец. Постепенно значението на храма нара-ства и градът приема неговото име. За пръв път името София се споменава в пис-ма на дубровнишки търговци през 1376 г.При падането на града под османско вла-дичество през 1382 г. храмът пострадал, а стенописите му били унищожени. Спо-ред една легенда османците се опитали да срутят сградата, но при всеки опит се случвало някакво нещастие и това ги отказало. По-късно, по подобие на ед-ноименния храм в Константинопол, „Св. София“ била превърната в джамия – сте-ните били изрисувани с цитати от корана, покривът бил покрит с олово, построено било и минаре. През XIX век две земетре-сения съборили части от сградата. При втория трус загинали децата на ходжата и османците приели това като лоша полич-

ба и изоставили сградата. Така тя дочака-ла Освобождението, изоставена и полу-разрушена. През двете десетилетия след освобождаването на града църквата слу-жила като склад и като наблюдателница за пожарната команда. Последвали раз-лични периоди на укрепване и възстано-вяване. Храмът е в сегашния си вид след ремонта през 1998 – 2001 г. В началото на XX век силуетът на вековната сграда бил изобразен в първия герб на града.В четирите подземни нива на храма функ-ционира музей, разкриващ историята на „Св. София“. Тук посетителите могат да ви-дят останките от 4 църкви, предшестващи сегашния храм, 56 гробници, автентични артефакти, открити при разкопките, как-то и великолепна подова мозайка от IV век. Разходката из музея се осъществява на групи от по 8 души и трае около 20-30 минути. До входа на храма е експонирана и гробницата на духовника от древна Сер-дика Хонорий.

18

Средновековната история на град София е свързана предимно с битките срещу ос-манските нашественици и последвалото османско владичество. Крепостта Сердика е една от последните, които падат при на-шествието на турците. Най-запазеният па-метник от тази епоха – края на XIV век – са останките на крепостта Урвич.Тя е разположена на стръмно било на Ло-зенската планина, на пътя между София и гр. Самоков, само на километър от село Кокаляне. Укреплението е заобиколено от три страни от буйните води на река Ис-кър – естествена преграда при нападение. Археологическите проучвания на укрепле-нието не са приключили и не са разкрили изцяло неговата история. Учените смятат, че крепостта е строена още в Античността, за което свидетелстват антични монети и артефакти, но за неин разцвет се смята пе-риодът XIII – XIV век.Крепостните стени са с обща дължина 849 м. и обграждат площ от около 18 де-кара. Днес могат да се видят част от ос-новите на крепостната стена и останките на една бойна кула, запазена до височи-на 7-8 метра и дебелина до 1.20 метра. Съхранени са и основите на крепостния храм „Св. Илия“.Историята на Урвич се свързва с битката на цар Иван Шишман с османците при по-хода им за превземане на София. След като превзели първо Ихтиман, а след това и Са-моков, турците се отправили към София и за да достигнат крайната си точка, трябва-ло да превземат Урвич. Цар Иван Шишман изпратил в крепостта своя по-малък брат

Иван Асен V да ръководи съпротивата. Битката била дълга и тежка и двете страни претърпели сериозни загуби, но в крайна сметка крепостта била превзета от турците.Съществуват много легенди за мястото и за битките, които са водени за него. Една от тях разказва, че османците безуспешно щурму-вали укреплението, но то било непристъп-но. В отбраната му се включили не само вой-ниците на царя, но и населението на всички околни села. Турците се изморили от безус-пешните опити и решили да превземат кре-постта не със сила, а с хитрост. Те осъзнали, че има таен проход, през който през нощта хората излизали от укреплението, за да се запасят с прясна вода от реката. Наистина съществувала тайна врата, но всеки един от защитниците на Урвич бил положил клетва никога и пред никого да не издаде тайната. Един ден пашата, предвождащ османската армия, видял в полето млада жена с дете на ръце да пасе овце. Той заплашил жената, че ще погуби детето ù, ако не му каже как да влезе в крепостта. Жената със сълзи на очи разкрила тайната врата и веднага след това се проклела да бъде наказана, че не успяла да спази клетвата си. Начаса се превърнала в камък, а турците влезли през тайния про-ход и превзели крепостта.Археологическите проучвания показват, че след падането на Урвич около крепостната църква „Св. Илия“ се оформил манастир-ски комплекс, който съществувал до XVII век. Днес могат да се видят очертанията на някои от манастирските сгради. Останките на крепостта са достъпни след преход по стръмна пътека.

Крепости и битки

Част от манастирите на Софийската Све-та гора са успели да се съхранят до наши дни, устояли са на петвековното османско владичество, кърджалийски набези, бед-ствия и природни катаклизми. Повечето манастири от епохата на Първото и Вто-рото българско царство са основани по склоновете на планините, опасващи Со-фийското поле. Изключение прави мана-стирът „Св. Илия“, основан в полето, който дава име на днешния софийски квартал Илиянци.Открояват се няколко наистина вели-чествени обители, демонстриращи сред-новековната християнска архитектура и иконописното изкуство. Сред тях е Дра-галевският манастир „Св. Богородица Витошка“, разположен в полите на Вито-ша, на 1.5 км южно от днешния софийски квартал Драгалевци. Официалното име на светата обител е „Пречиста Богоматер Витошка“. Точно до манастира се намира и резиденцията на българския патриарх.Светата обител е основана през 1341 г. от българския владетел Иван Александър (1331 – 1371 г.), считан за един от най-го-

Като голям средновековен град, Средец е имал сериозно влияние върху иконо-мическото и политическото развитие на България. По време на Второто българ-ско царство градът е бил митрополитски център с множество църкви и сериозно духовно присъствие. През този период го-лям брой манастири били основани в по-крайнините на града – някои изследовате-ли смятат, че броят им е бил над 100, други сочат около 50. Повечето от тях били раз-положени по склоновете на околните пла-нини – Витоша, Лозенска, Стара планина, Плана. Не били изключение и такива, раз-положени в полето. Това спонтанно съ-средоточаване на духовни обители про-съществувало векове наред и е наречено Софийска Мала света гора, по подобие на Атонския полуостров в Гърция и негови-те манастири. Манастирите в Софийската Света гора били организирани и управля-вани по примера на Атонската монашеска република. Това монашеско обединение било оглавявано от един главен манастир, наричан „Лавра“. Тези функции били из-пълнявани до падането на България под

османско владичество от несъществуващ вече манастир в Бистрица. Турците оба-че разрушили светата обител през 1382 г. и главен манастир на Софийската Света гора станал Драгалевският.Някои от тези манастири е възможно да са били основани в ранните години след покръстването на българите, а други – по-късно, по време на османското влади-чество. В Средновековието манастирите най-често били построявани в близост до крепост – заради необходимостта от за-щита при нападение и заради нуждата от паство, което да се грижи за светата оби-тел, да помага в поддръжката ù и да даря-ва храна и пари за издръжката ù. Имало и градски тип манастири, разположени в сърцето на града, които осъществявали предимно книжовна дейност – в тях се обучавали свещеници, правели се препи-си на книги, учели се на писане и четене деца от града. Съществували и трети тип манастири, които имали крепостни стени и постоянна стража. Те освен с духовната си дейност били полезни и като част от фортификационната система за защита.

Духовни средища

20

ският манастир е изоставен за повече от век. През 1493 г. богат ктитор на име Ра-дивой дарява средства в памет на двете си починали деца и възстановява светата обител, а също и подарява на манастира мощи на светеца Георги Софийски. Новият храм в комплекса е построен в началото на ХХ век. Старият храм се счита за един от най-ценните в региона с изключителните си фрески. Сред ценностите, съхранявани тук, е и Кремиковското евангелие от 1497 г.Сеславският манастир „Св. Никола Летни“ се намира подобно на Кремиковския на южния склон на Стара планина, над село Сеславци, откъдето идва и светското му име. Туристическа пътека свързва двете обители. Смята се, че е основан в нача-лото на XVII век от местното население върху основите на стар манастирски ком-плекс, за който се знае много малко. Ле-генда разказва, че жителите на Сеславци са потомци на славен болярин с името Сеслав. В началото на XIX век манастирът е опустошен от кърджалии. Днес светата обител е недействаща. От целия комплекс е запазена само сградата на храма, в кой-то могат да се видят изключителни стено-писи от три периода. Най-запазени са тези от 1618 г.Друг интересен манастир в региона е Ку-

рилският. Смята се, че той е най-старият оцелял от Софийската Света гора. Според предание той е основан още през Първо-то българско царство, вероятно през Х век. Манастирът е разположен на около 12 км северно от столицата, на брега на река Искър, до град Нови Искър. В ми-налото в близост до него се е намирала крепостта Белиград, чиито останки могат да се видят и до днес. И манастирът, и кре-постта били разрушени при нашествието на османците. По-късно на това място, според една легенда, е пренощувала про-цесията, пренасяща мощите на българ-ския светец Йоан Рилски от Търново към Рилския манастир. Това събитие било сче-тено за добра поличба и хората от близ-ките села въз-обновили светата обител и ù дали името на светеца.В началото на ХХ век тук е имало 45 мо-нахини, които развивали сериозна кни-жовна и културна дейност – издавали християнско списание, продавали книги. В комплекса дори имало печатница. Ку-рилският манастир е действащ и днес. Старият храм, построен през 1593 г., все още пази красивите си стенописи, някои от които вероятно са дело на известния Пимен Зографски.Един от действащите запазени манасти-

лемите ктитори и поддръжници на пра-вославната църква. Манастирът е един от най-големите в страната. Комплексът включва стар храм, както и жилищни и стопански постройки. При падането на София под османско владичество света-та обител оцеляла и продължила своето съществуване. През XV век богат христия-нин от града дал пари за обновяването на манастирския храм и за неговото изогра-фисване. Жестът е документиран от кти-торски портрет, който може да се види и до днес.През вековете на османското владичество Драгалевският манастир развива сериоз-на просветна и културна дейност. Към него е функционирало и килийно училище. По време на борбите за национално освобож-дение е давал подслон на революционери като Васил Левски, а неговите монаси ак-тивно подкрепяли радетелите за свобода. Днес манастирът е действащ, девически.Друг манастир от Софийската Света гора е Кремиковският „Св. Георги Победоносец“. Разположен на южния склон на Стара пла-нина, над софийския квартал Кремиковци, той отдалеч привлича погледа с блестя-щите на слънцето кубета. Основан също по времето на цар Иван Александър, след падането под османска власт Кремиков-

век манастирът е възобновен и съществу-ва и до днес. Красивото място е закътано сред гора и е малко известно на хората.В дебрите на Стара планина има два запа-зени манастира от комплекса Софийска Света гора, които съхраняват хилядолет-на история сред красотата на природата и заслужават интерес. Искрецкият мана-стир „Успение Богородично“ се намира до село Искрец, на около 10 км от град Своге. Днес той е недействащ, но е запазена ма-настирската църква от 1602 г. с красиви стенописи от XVII и XIX век.Осеновлашкият манастир, известен още и като „Седемте престола“, е една от най-красивите и посещавани свети обители в страната. Християнското му име е „Св. Бо-городица“. Разположен е на 15 км от гара Елисейна и на 40 км от гр. Своге. Основан още в XI век, за манастира се носят много легенди. Според една от тях негови осно-ватели са седем братя, според друга – се-дем боляри. Причината за постоянното присъствие на числото 7 в легендите е наличието на седем параклиса (престола)в манастирския храм. Архитектурата на

църквата няма известен аналог в страната. Украсата на храма също заслужава вни-мание с красивите стенописи и изящния дървен полилей, който е истинско произ-ведение на дърворезбарското изкуство.Съществуват и други манастири в района на София, останали след великата епоха на Софийската Света гора, някои от тях действащи, други изоставени и чакащи възраждане. Всички те пазят своята дъл-га и тежка история, в която времената на възход и активна духовна и книжовниче-ска дейност се редуват с османски набези, разрушение и опожаряване. Всички те са свидетели на хилядолетна история и сами са участвали в нея, пазят великолепни ар-хитектурни образци и произведения на иконописта, които будят възхита и днес.

25

ри от епохата на Второто българско цар-ство е Лозенският „Св. Спас“. Разположен е върху склона на Лозенската планина, в близост до село Долни Лозен, върху ес-тествена тераса. От манастира се откри-ва красива гледка към цялото Софийско поле. Това е и най-източната света обител от групата на манастирите на Софийската Света гора. Интересна е архитектурата на храма, както и запазените стенописи. Това е един от малкото оцелели храмове в Бъл-гария с толкова много образи на духовни дейци. Историята на светата обител е дъл-га и нелека – разрушаван и възстановяван е няколко пъти, оттук започва и едно от въстанията срещу османската власт – това на архиереите от 1737 г. По пътечка зад манастирския комплекс се стига до аязмо, чиято вода според поверията е лековита.Недалеч от Лозенския се намира Герман-ският манастир „Св. Йоан Рилски“ – до близкото село Герман. Манастирският комплекс е в много добро състояние и привлича вниманието с интересната ар-хитектура и украса на храма.От другата страна на Лозенската планина

се намира друг манастир, известен като Урвишки или Панчаревски. Светското му име е „Св. Николай Летни Чудотворец“. Допреди век той е присъствал само в ле-гендите и преданията от този край, заб-равен и с неизвестно местонахождение. Неговите останки са разкрити през 1928 г. и от тогава до сега постепенно със сред-ствата и доброволния труд на местните хора той е възроден за нов живот.Манастирът е бил неразривно свързан с близката крепост Урвич и другия мана-стир в района – Кокалянския, и трите били обединени в комплекс. При падането на крепостта светата обител била разрушена от османците и векове наред останала в забвение. Археологическите проучвания в крепостта дават сведения за съдбата и на манастира.Кокалянската света обител носи името на Архангел Михаил. Разположен е вър-ху билото на отсрещната Плана планина, на непристъпна площадка, до която води стръмен път. Неговата съдба е подобна на тази на други свети места в региона. След опустошаването му от османците, през XIV

КУЛТУРНИ ОБЕКТИ

Храм „Света София” с подземния музей

Храм „Свети великомъченик Георги Победоносец” (Ротондата)

Боянска църква

Храм „Св. Петка Самарджийска”

Крепост Сердика

Крепост Траянови вратa

Средновековна крепост Урвич с крепостната черква „Св. Илия”

Национален археологически музей

Национален исторически музей

Катедрален храм „Св. Александър Невски” с Криптата

Национален дворец на културата

Народен театър „Иван Вазов”

Национална художествена галерия

Нацонална галерия за чуждестранно изкуство

Исторически музей – Ихтиман

ЕКО ОБЕКТИ

Природен парк „Витоша”

Боянски водопад

Пещера Духлата

Кътинските пирамиди

Парк „Врана”

Защитена местност Лакатнишки скали

Искърското дефиле

Водопад Скакля

Пещера Темната дупка

СПА ОБЕКТИ

Банкя

ГОЛФ ОБЕКТИ

Голф клуб и СПА „Св. София”

Голф клуб „Ер София”

15

16

17

18

19

20

21

22

23

24

25

26

27

28

29

30

31

32

33

34

35

36

37

38

39

40

41

ОБЕКТИ ОТ СОФИЙСКАТА СВЕТА ГОРА

Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка”

Бистришки манастир „Св. св. Йоаким и Анна”

Германски манастир „Св. Иван Рилски”

Кокалянски манастир „Свети Архангел Михаил”

Лозенски манастир „Свети Спас”

Буховски манастир „Св. Архангел Михаил”

Сеславски манастир „Свети Николай Мирликийски”

Кремиковски манастир „Свети Георги”

Подгумерски манастир „Св. Димитър”

Курилски манастир „Св. Иван Рилски”

Осеновлашки манастир „Св. Богородица” („Седемте престола“)

Панчаревски манастир „Св. Никола Летни”

Искрецки манастир „Успение Богородично”

Илиенски манастир „Св. пророк Илия“

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

12

13

14

26

София – център

ул. Георги

С. Р

аковски

бул. Княз Ал. Дондуков

бул. Цар Освободител

бул. Евлоги и Христо Георгиеви

бул. Васи

л Левск

и

бул. Патриарх Евтимий

бул.

Вит

оша

151622

1819

24

25

26

2728

С

Ю

ИЗ

Легенда

град

село

автомобилен път

граница на община

София

Ихтиман

Своге

Дружево

Лакатник

Искрец

Огоя

Кремиковци

Драгалевци

Долни Богров

Панчарево

Лозен

Вакарел

Божурище

Банкя

18

81

16

8

82

82

6

6

Е80

Е80

Е79

А6

А1

8

1

23

4

5

6

78

13

14

17

20

21 12

23

29

30

32

31

33

34

35 38

36

37

39

40

41

910

11

(Пантократор). Под него, в барабана, са представени ангели, а в пандантивите – четиримата евангелисти Матей, Марко, Лука и Йоан. Върху челата на арките са изписани четири образа на Христос – Ема-нуил, Ветхий денми (по-стар от дните) и неръкотворните Убрус и Керемида. След-ват сцени от големите църковни празници и Страстите Господни. В притвора чрез 18 сцени, в които са включени елементи от бита на съвременниците на художниците, е илюстрирано житието на свети Никола – един от патроните на храма. Портрети-те на ктиторите – севастократор Калоян и съпругата му Десислава, и на българския цар Константин Асен Тих и царица Ирина са едни от най-старите запазени портрет-ни изображения на исторически лица. За-бележителното при тях е, че са предадени всички подробности в облеклото, а в ли-цата са спазени индивидуалните особено-сти, което не е било типично за времето, в което портретната живопис е била в своя зародиш. Сред стенописите е и най-стари-ят съхранен портрет на българския светец

Йоан Рилски, живял през Х в. и основал Рилския манастир. Сред изображенията на монаси и отшелници е и ликът на све-ти Ефрем Сирин, чиито всевиждащи очи следват постоянно посетителя.Всяко от пресъздадените над 240 изобра-жения се отличава с индивидуалност и ви-сока художествена стойност. Забелязва се, че е обърнато специално внимание на ли-цата и очите, като сцените са максимално изчистени от излишни детайли. Характер-ни са меката разсеяна светлина без опре-делен източник, невероятният психологи-зъм и реализъм на образите. Днес Боянската църква е филиал на На-ционалния исторически музей и е отво-рена за посещения. С цел да се съхрани уникалната живопис в храма снимането на интериора на църквата е забранено.

28

Разположена сред впечатляваща природа в подножието на Витоша, Боянската църк-ва „Св. св. Никола и Пантелеймон” привли-ча вниманието като един от най-ярките и запазени образци на средновековното из-куство и архитектура. Историята на храма може да се проследи до Средновековие-то. Три периода са ясно отличими в ней-ното изграждане. Създаването на храма експертите отнасят към X – XI в. В самото начало е представлявал малка, едноап-сидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. След присъединяването на Средец (сред-новековното име на днешна София) към Второто българско царство, по време на управлението на цар Константин Тих Асен (1257 – 1277 г.) управител на Средецка об-ласт е неговият братовчед севастократор Калоян. В средата на XIII в. с негови сред-ства и по негово нареждане към същест-вуващата сграда е построена двуетажна църква, принадлежаща към типа двуетаж-ни църкви-гробници. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, а горният е бил техен семеен параклис. Уни-

калността си Боянската църква дължи на изключителните стенописи в нея. Първият живописен слой датира от периода на ней-ното създаване (X – XI в.). Ктиторският над-пис говори за повторното изографисване през 1259 г. Тогава върху първата живопис Боянският майстор – събирателно име, с което се обозначава колективът, зографи-сал църквата, полага нов слой стенописи. Неизвестният Боянски майстор принад-лежи според специалисти към школата на така наречения Палеологов ренесанс (ХІІІ – ХV век). Стилът на творците, повлияни от това направление, обхванало Гърция, Бъл-гария и Сърбия, постепенно скъсва с кано-ничните аскетични образи, стремейки се към реализъм и свежест в живописта. Без-спорно точно този втори живописен слой в църквата печели световна слава и място в Списъка на световното културно наслед-ство на ЮНЕСКО, част от който е от 1979 г. Стенописите се отличават с изключителни художествени достойнства и се определят като предвестници на европейския Рене-санс. В първата част на храма в купола се намира образът на Христос Вседържител

Боянска църква

Национален музей. Скоро след това етно- графската експозиция става толкова об-ширна, че се налага отделянето ù в самос-тоятелен Етнографски музей. Експонатите, представени в Археологи-ческия музей, са разположени на два ета-жа и включват артефакти от периода на Праисторията до Късното средновековие, включително находки от каменната епоха, древни тракийски, византийски и римски реликви, надгробни паметници, статуи на божества и монети. В музея се пазят и мно-го добре запазени римски каменни памет-ници – портретни статуи, произведения на гръцки скулптори. На втория етаж на Архе-ологическия музей, където е зала „Средно-вековие”, се намира една от най-богатите колекции от българска средновековна жи-вопис. Сред най-впечатляващите експона-ти в музея е копието в реални размери на Мадарския конник (23 метра височина), което е поставено точно срещу главния вход. Това е и единственото копие в музея. Всички останали експонати са оригинали, включително тракийските съкровища от Вълчитрън (датирано от XIV – XII в. пр. Хр.) и Луковит (датирано от IV в. пр. Хр.) и злат-ната погребална маска на тракийския цар Терес от могилата Светица край Казанлък.

В София са разположени два от най-го-лемите национални музеи, събрали под покрива си хилядолетната история на българските земи – Националният истори-чески музей и Археологическият институт с музей при БАН, известен и като Национа-лен археологически музей.Националният исторически музей, имащ славата на един от най-големите на Бал-канския полуостров, е разположен в по-лите на Витоша, в сградата на дом № 1 на правителствената резиденция в квартал Бояна в столицата. Богатата му колекция включва над 700 000 паметници на култу-рата, представящи историята на днешните български земи отпреди 8000 години до наши дни. Музеят е основан през 1973 г., а първата му експозиция е открита в сграда-та на Съдебната палата на София през 1984 г. в чест на 1300 години от създаването на българската държава.Ценните музейни експонати са разполо-жени в пет тематични зали – Праистория, Древна Тракия, Средновековие – Първо (VII – ХІ век) и Второ българско царство (ХІІ – XIV век), Българските земи през XV–XIX в. и Трета българска държава (1878 – до наши дни). В двора на музея може да бъде разгледана бо-гата колекция от каменни колони и паметни-

ци от различни периоди – гръцки, римски, византийски и др. В музея могат да бъдат видени и многобройните гробни дарове и украшения, разкрити при проучването на могили в цялата страна.Сред най-забележителните артефакти, част от постоянната експозиция на музея, са злат-ните и сребърните тракийски съкровища – Панагюрско (датирано към края на IV – на-чалото на III в. пр.Хр.), Рогозенско (датирано от ІV в. пр.Хр.), Летнишко (датирано от ІV в. пр.Хр.), и откритото край село Дуванлии съ-кровище. Залата, посветена на Българското средновековие, разкрива пред посетители-те предмети от епохата на Първото (VII – XI в.) и Второто (XII – XIV век) българско цар-ство – накити, монети, декоративна керами-ка, икони, мощехранителници и др. Един от обектите на Националния исторически му-зей е и шедьовърът на средновековното мо-нументално изобразително изкуство – Боян-ската черква, част от Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В сърцето на София, до сградата на Прези-дентството, в най-старата сграда, запазена от епохата на османското владичество, Голя-мата джамия (Буюк джамия), се намира На-ционалният археологически музей. Музеят отваря врати за посетители през 1905 г. като

Национален исторически музей и Археологически институт с музей при БАН

30

Природата на туристическия регион Со-фия – Ихтиман – Своге представлява бо-гато разнообразие от природни забеле-жителности, превръщайки го в търсена дестинация за отдих на открито. Удобните транспортни връзки и маркираните еко маршрути осигуряват както за напредна-ли, така и за начинаещи туристи възмож-ност за опознаване на региона, природа-та, бита и традициите му.Природен парк „Витоша“ е първият в България и на Балканския полуостров. На площ от 27 079 ха уникална запазена природа са разположени множество еко туристически атракции. Биосферният ре-зерват „Бистришко бранище” е разполо-жен върху североизточния склон на Вито-ша. Създаден е, за да се запази участък от иглолистна гора и разположената над нея високопланинска тревна растителност. В рамките на резервата „Торфено бранище” се съхраняват 144,1 ха торфища и изобил-на блатна растителност във високопла-нинския дял на Витоша. В ПП „Витоша“ се намира и пещерата Духлата. 18 км пещер-ни галерии на различни нива формират

най-дългата пещера в България, която е разположена на левия бряг на р. Стру-ма. Безспорно едни от най-атрактивните забележителности в природния парк са каменните реки (морени) и сипеите. Впе-чатляваща е каменната река в местността Златни мостове (1390 м н.в.). Десет от ви-тошките върхове са с надморска височина над 2000 метра, като най-висок сред тях е Черни връх (2290 м). За любителите на пе-шеходния туризъм Витоша предлага мно-жество маркирани и добре поддържани маршрути. Началните точки на пътеките са разположени в кварталите и селата в подножието на планината. Панорамният маршрут, започващ от село Железница, е единственият не особено стръмен. Той обикаля цялата планина и има обща дъл-жина от 100 км. Един от маршрутите за на-преднали започва от жилищния квартал Симеоново и продължава към ски център „Алеко“ и Черни връх. За тези, които пред-почитат комфорта на бързото придвижва-не в планината, има възможност да изка-чат най-високия връх в природния парк и с лифт. Друг популярен еко маршрут

Близо до природата

33

Историческият музей в Ихтиман е открит в средата на XX век, благодарение на инициативата и даренията на местното население, допринесло за сформирането на първата музейна сбирка, съхраняваща историята и бита на региона. Със събра-ните старинни ценни вещи, документи, стари ръкописи, занаятчийски изделия и пр., през 1952 г. в къщата на изтъкна-тия местен писател Гьончо Белев е от-крита първата експозиция, отразяваща етнографското богатство на Ихтиманския край. През 1970 г. музеят се премества в нова сграда, построена специално за него. Историческият музей в Ихтиман пред-ставя пред гостите на града три посто-янни експозиции. Музейната експозиция „Етнография” представя бита и облекло-то на хората от региона и типичната за него шита дантела и писани яйца. Изло-жени са предмети, свързани с различни етнографски празници и обреди, съдове

за бита, народни носии и лични вещи. В експозиция „Археология” могат да се ви-дят експонати, намерени при археологи-чески проучвания на крепостта Маркова механа, част от комплекса Траянови вра-та, като например долюми, украшения и др. Третата експозиция – „История”, пред-ставя развитието на Ихтиман от създава-нето му през ІІІ – ІV в. пр.Хр. до 9.ІХ.1944 г. В музея е представена и възстановка на кабинета на ихтиманския писател Гьончо Белев. В музея се провеждат временни излож-би на гостуващи музеи, на изтъкнати майстори от задругата на майсторите и художници и дърворезбари. Правят се и демонстрации на писани яйца, на шита дантела и плъсти.Музеят е лесно достъпен – намира се в самия център на Ихтиман. Входът за по-сещения е свободен. Предлагат се екс-курзоводски беседи на български език срещу заплащане.

32

Исторически музей – Ихтиман

35

Лакатнишките скали са популярна дести-нация за любителите на скалното катере-не – в местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност. Най-попу-лярни са Вражите дупки и Алпийска поля-на. Вражите дупки се намират в пролома на река Пробойница – приток на Искър. Този обект е отделен масив, в който мо-гат да се наблюдават вторични образува-ния на варовика, характерни за пещери-те – драперии, натеци и др. Идеален е за спортно катерене – има както маршрути за начинаещи, така и за изключително опитни алпинисти. Друг много популярен и живописен обект е Алпийска поляна. Той е лесно забележим заради постро- ения върху отвесните скали заслон „Орло-во гнездо”. Маршрутите започват от тясна пътечка в горната част на масива, оборуд-вана с метален парапет (достъпна е само с алпийски инвентар).Лакатнишките скали имат много добре

развит карст. Във варовиковите пластове са се формирали над 100 пещери и про-пасти. Темната дупка е третата по дължина пещера в България – 5600 м. Входът на пе-щерата се намира над Лакатнишките ска-ли и отдалеч изглежда като черна дупка. Карстовият извор „Житолюб“ е разполо-жен на входа на пещерата. Извира от едно от многото подземни езера в Темната дуп-ка – Жековото езеро. Пещерата е трудно достъпна и все още се проучва. Галериите ù са разположени на четири нива. Тем-ната дупка е обитавана от единствената потвърдена популация на българския ен-демит Silenevelcevii. Други по-интересни пещери в района са Козарската, Зиданка, Ръжишката и др. Пещерите в района не са облагородени и посещението им става само с екипировка и водач.Освен за екстремните натури, Искърското дефиле и околностите предлагат забавле-ния и за привържениците на традицион-

започва от обекта на ЮНЕСКО Боянската църква, преминава през живописния Бо-янски водопад и свършва в местността Златни мостове. Освен пешеходни, в рам-ките на Витоша се поддържат и множе-ство колоездачни маршрути. Планината е популярна дестинация и сред любителите на зимните спортове. Два ски центъра с обща дължина на пистите 29 км осигуря-ват безкрайни възможности за практику-ване на ски и сноуборд. Съседните на Витоша планини – Люлин, Лозен и Плана, са значително по-малки като площ, но предлагат удобни и живо-писни маршрути за пешеходен туризъм. Тяхното преимущество е, че всяка една от планините може да бъде обходена в рам-ките на ден. Искърското дефиле е най-дългият и най-величественият пролом в България. Образуван е на мястото, на което река Искър преминава през Стара планина и

Врачанския Балкан. Дефилето на реката, протичаща между Рила планина и Дунав, представлява уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, жи-вописни долинни разширения и амфите-атрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и кар-стови извори. Общата дължина на проло-ма е 156 километра. Лакатнишките скали се извисяват на левия склон на пролома над буйните води на река Искър. Разпо-ложени са над гара Лакатник. Местността носи името си заради завоя, който реката прави в този район, оприличен на сгънат човешки лакът. Скалното образувание представлява венец с височина до 250 м. Съставени са от пясъчници и варовици, които с течение на годините и на изветря-нето са придобили разнообразни причу-дливи форми. Тук могат да се видят кули, скални игли, пирамиди и др.

Активен отдих

37

Многообразието на релефни образувания, води и минерални извори в туристическия регион София – Ихтиман – Своге създават идеални условия за активен отдих, прак-тикуване на ски и сноуборд, екстремни спортове като скално катерене, офроуд, делтапланеризъм, планинско колоездене, бънджи скокове, пещерен туризъм, раф-тинг, както и за пълноценен отдих и уелнес процедури.Планините Витоша, Люлин, Лозен, Плана и Стара планина в района на Искърското дефиле са осеяни с разнообразни трекинг и колоездачни маршрути. На територията на Природен парк „Витоша“ са маркирани общо 202 км вело трасета за спускане и крос-кънтри. Трасетата за спускане започ-ват от три зони в планината – подножието на Голи връх, местността Бай Кръстьо и местността Копитото. Почитателите на сти-ла крос-кънтри могат да се възползват от шест кратки маршрута и един дълъг обико-лен, започващ от Бояна.

Пешеходните маршрути в региона са под-ходящи както за начинаещи, така и за опит-ни туристи. Интересни за туристите са и Стара планина в района около Искърското дефиле и Их-тиманският дял на Средна гора. Маршру-тите – и пешеходните, и велосипедните, са по-леки, но разкриващите се гледки не от-стъпват по забележителност. Многобройни туристически хижи дават възможност за организиране на няколкодневни планин-ски преходи. Една от най-привлекателните възможнос-ти за свободното време в планината пред-лага Витоша. Два ски центъра осигуряват прекрасни условия за практикуване на ски и сноуборд в непосредствена близост до София. „Алеко” е най-старият ски цен-тър в България. Разположен е на 1800 м надморска височина. Вторият ски център „Конярника-Ветровала” е разположен на 1507 м надморска височина. Шест писти с обща дължина 29 км посрещат любители-

ния пешеходен туризъм. В района има маркирани няколко туристически пътеки, подходящи за посещение през всички се-зони. Еко пътека „Под камико“ започва над село гара Бов, изкачва се по поречието на река Бовска и достига до водопада Под ка-мико в селото, след което се спуска по по-речието на река Трескавец и се връща в из-ходната точка на маршрута. Туристическият и вело маршрут „Старо село – Свражен“ започва от село Миланово, продължава към билото на планината и стига до махала Старо село и черквата „Рождество на Пре-света Богородица“, построена през 1492 г. По целия маршрут са разположени инфор-мационни табели, разказващи за историята на местността и бита на хората, живели по тези места. Най-популярната еко пътека в Искърско-то дефиле е „Вазовата пътека“, кръстена на патриарха на българската литература Иван Вазов. Той често се е разхождал по този път, черпейки вдъхновение за някои

от най-емблематичните си произведения. Пътеката е единственият път, водещ до во-допада Скакля, наречен на едноименната река, спускаща водите си в източната част на планината Понор. Общата височина на водопада е 120 м. Водите му текат в три каскадно разположени скока, най-високи-ят от които е с височина 85 м. През зимата водопадът замръзва и се превръща в едно от най-предпочитаните места за ледено ка-терене в България.Скалният феномен „Джуглата“ е разполо-жен в землището на село Церово, на 8-9 км от Своге. Представлява високи 18 метра скални образувания във формата на гъби от характерните за Искърското дефиле долно-триаски червеноцветни кварцови пясъчни-ци, на възраст около 250 милиона години. В района на Ихтиманска Средна гора са раз-положени върховете Половрак и Еледжик, до които водят удобни туристически марш-рути, предлагащи съчетаване на еко и кул-турен туризъм.

фия”, построено през 2000 г. То се намира в покрайнините на град Ихтиман, на 45 км от София. Комплексът разполага с голф игрище с 18 дупки, драйвинг рейндж, два тренировъчни грийна, два тенис корта, въ-жен парк и хотелска част. Летището на „Ер София” предлага възможности за наемане на самолет и скачане с парашут. В окол-ностите на София се намира още едно от голф игрищата на територията на България – „Света София”. Комплексът предлага на своите гости голф игрище с 18 дупки, СПА съоръжения и игрище за футбол. Няколко конни бази в рамките на София и Ихтиман предоставят възможности за езда и конен туризъм.В непосредствена близост до столицата се намира известният балнеологичен курорт Банкя, предлагащ условия за СПА туризъм. Множество малки СПА комплекси из те-риторията на туристическия регион дават възможност за уелнес почивка в градски условия.

те на зимните спортове. Една от пистите е пригодена и за нощно каране, има трасе за ски бягане. Към всички ски писти има необ-ходимите съоръжения и няколко седалкови лифта и един кабинков, стартиращи от по-крайнините на Витоша и стигащи почти до върха на планината.Най-популярната дестинация за скално ка-терене в региона са Лакатнишките скали, разположени по дефилето на река Искър над гара Лакатник. Скалите са едно от пър-вите места в България, където е практику-вано алпийско катерене. На тях за пръв път е използвано и алпийско въже през 1931 г. В скалите са маркирани над 350 маршру-та с различна трудност. Добри условия за спортно катерене предлага районът Вражи-те дупки. Водопадът Скакля, до който води Вазовата еко пътека, е предпочитано място за любителите на леденото катерене. В скалите има множество пещери и пропа-сти. Най-дългата от тях и трета по дължина в България е Темната дупка. Разположена е

на 30 м над река Искър. Не е пригодена за масови туристически посещения. Достъпът до нея изисква подходяща екипировка и опит. Бивакуването на открито е разрешено навсякъде в района на Лакатнишките скали.Водните екстремни преживявания също имат своето място в туристическия регион София – Ихтиман – Своге. През пролетта и в началото на лятото буйните води на река Искър се превръщат в идеален терен за рафтинг приключения. В разгара на летни-те месеци каякът предлага неповторима възможност за разходка сред Искърското дефиле. Подходящи условия за рафтинг и каякинг по Искъра има и през есента. Пред-лагат се различни програми – индивидуал-ни, групови, за семейства, детски лагери и др. В близост до София, в с. Казичене, е раз-положен обширен хидропарк, където може да се практикуват уейкборд, водни ски и спортен риболов.Развитието на голфа в България е тясно свързано с първото голф игрище „Ер Со-

ните дестинации за спортен риболов и прекарване на свободното време око-ло София. Езерото се намира на 15 км от столицата в посока курорта Боровец. Най-честият улов в Панчаревското езеро са червеноперката и уклеят. Срещат се и бяла риба, сом, бял амур, шаран, толсто-лоб, щука, пъстърва, кефал, костур, ба-бушка. Обособени са зони за отдих, плаж. На езерото функционират гребна база, водни атракциони, заведения за хранене и много други. До Панчаревското езеро може да се стигне с градски транспорт от София или с автомобил.Други популярни риболовни места в околностите на София са язовир „Огняно-во”, язовир „Суходол” и село Казичене. В някои от водоемите е възможно практи-куването и на нощен риболов. Язовир „Тополница” е разположен на ед-ноименната река в Средна гора. Водоемът предлага идеални условия за риболов.

Срещат се бяла риба, шаран, каракуда, червеноперка и костур. Освен с възмож-ности за риболов, язовирът привлича и с прекрасни условия за туризъм и къмпин-гуване. Риболов около Ихтиман може да се практикува и в района на Бакър дере, Джурджин дол и поречията на реките Мъ-тивир и Белишка. Искърското дефиле е любимо място не само за туристи и алпинисти, но и за рибо-ловци. Въпреки бързото течение, в река Искър могат да се уловят кефал, мряна, шаран и сом. В притока на Искър Прибой-ница може да се лови мряна и пъстърва. Освен естествените водоеми около дефи-лето функционират и развъдници за риба.В района на Своге се срещат благороден елен, лопатар, сърна, вълк и дива свиня, които са обект на ловен туризъм. Ловните и риболовните дейности могат да се съче-таят с офроуд автомобилни преходи, ко-нен туризъм, туристически преходи и др.

40

Природните дадености на туристическия регион София – Ихтиман – Своге опреде-лят разнообразието от опции за практику-ване на ловен и риболовен туризъм. Об-ширни горски масиви, равнинни райони, изкуствени и естествени водоеми привли-чат вниманието на запалените ловци и ри-боловци с богатството си на дивеч и риба.Най-големият по площ и обем язовир в България „Искър”, разположен над село Долни Пасарел, е предпочитано място от риболовците. Уловът включва платика, каракуда, шаран, бял амур, костур, щука, сом и др. Язовирът е подходящо място за къмпингуване. Няколко почивни компле-кса предлагат настаняване за туристите, предпочитащи хотелски комфорт.В северната част, по цялото протежение на водоема, се намира Държавно ловно стопанство „Искър”. Територията на сто-панството се обитава от благороден елен, лопатар, муфлон, диви свине и сърни. От

хищниците се срещат вълк, чакал, лисица, бялка, дива котка, видра, златка и язовец. Районът предлага и други забавления като фото сафари и конна езда. Специално за езда се отглеждат чистокръвни коне от породата Източнобългарска.Ловно стопанство „Еледжик” е разполо-жено в Ихтиманска Средна гора, на 50 км от София. На площ от 5260 хектара при естествени условия се развъждат дива свиня, сърна и благороден елен. В гората има и лисици и диви котки. Стопанството предлага лов на гонка на дива свиня, как-то и организиран лов на чакали. Държавно ловно стопанство „Витошко” се намира в планината Витоша, югозападно от София. Преобладават широколистните гори. В района успешно се ловуват благо-роден елен, лопатар, дива свиня, муфлон, кафява мечка, сръндак, дива котка, чакал, лисица.Панчаревското езеро е една от популяр-

Лов и риболов

мляко, месо, колбаси, зеленчуци и др. Ве-роятно най-емблематични за региона са шопската салата и сиренето по шопски. Шопската салата е едно от първите бъл-гарски ястия, с които се запознават чуж-дестранните туристи, посещаващи Бъл-гария. Историята ù не датира от дълбока древност, но популярността ù и вкусовите ù качества компенсират този факт. В турис-тическия регион София – Ихтиман – Своге съществуват множество био ферми, които предлагат екологична продукция, която може да послужи за основа на множество кулинарни експерименти. В много от фер-мите се произвежда сирене и други млеч-ни продукти. При желание от страна на гостите и предварителна заявка, на доста места могат да се приготвят и традиционни ястия по оригинална рецепта. В случай че гостите на региона изберат за отправна точка на своето пътешествие

някоя от многобройните къщи за гости в малките населени места, има възможност да научат много нови интересни кулинар-ни похвати и дори да помогнат в пригот-вянето на храната. Качеството на отглеж-даните на място хранителни продукти е гарантирано.Множеството водоеми, предлагащи въз-можности за риболов, предполагат и раз-нообразие от рецепти на рибни ястия. Дегустацията на местни вина и ракии е не-изменна част от опознаването на региона. В последните години малиновото вино, про-извеждано в Стара планина над Лакатник, придобива изключителна популярност.

42

Историята на даден регион, икономиче-ските и социалните промени, настъпващи през вековете, оставят неминуемо своето отражение върху бита и традициите на не-говите жители. Близката среща с кухнята на дадено място разкрива неподозирани нюанси, допълващи картината на истори-ческите събития. Предвид ролята на София като столица и най-голям град в България, кулинарните ù традиции очаквано са примесени с кул-турни влияния от всички райони на стра-ната и чужбина. Космополитният дух на града не оставя възможност за съхранява-не на много познати в миналото рецепти, но за сметка на това столицата може да се похвали с изключително разнообразие на заведения за хранене, презентиращи ястия от българската национална кухня до гурме шедьоври на световната кули-нария. Гостите на София могат да посетят

някои от многобройните традиционни ресторанти и механи, които предлагат изключително апетитни български ястия, представящи цялата палитра от вкусове, типични за страната. В част от заведения-та посетителите могат да се насладят и на фолклорна програма на живо. За любите-лите на интернационалната кухня градът предлага множество бистра, пицарии и из-искани ресторанти. Типично българското е оставило следа и в бързите закуски. Тра-диционната баница може да бъде опитана на различни места в града, винаги прясно приготвена.В по-малките населени места в трите об-щини има по-голяма вероятност гостите на региона да опитат ястия, чиито рецепти са предавани от поколение на поколение. Кухнята на региона включва типични за българските национални ястия състав-ки, като бяло саламурено сирене, кисело

Гастрономически тур

Включва конкурси, академии, прак-тически семинари и др.

„Антистатик” (София) – Фестивал за съвременния танц и пърформанс. Събитието представя новите форми и тенденции в развитието на хорео-графията и пърформанса в България

Международен фестивал на ани-мационния филм „Златен кукер” (София) – Едно от най-атрактивни-те събития в културния календар на столицата. Събира изявени имена в областта на анимацията.

София Хартиен Арт Фест (София) – Уникален по рода си фестивал, кой-то цели да разкрие неподозирания потенциал на хартията. Програмата

на събитието включва семинари, из-ложби, лекции, хартиен театър, ки-нопрожекции и др.

DOMA Art Festival (София) – Фес-тивал за визуални изкуства, създа-ващ международна арт платформа. Програмата му включва работилни-ци-ателиета, лекции, дискусии, спе-циална детска програма и други ини-циативи, в които посетителите могат да вземат участие.

Софийски музикални седмици (Со-фия) – Mеждународният музикален фестивал „Софийски музикални сед-мици” представя пред българската публика най-значимото от светов-ното и българското музикално твор-чество и изпълнителско изкуство

Нощ на музеите (София)

Май

44

Културен календар

Фестивал за духова музика „BraZZoBraZZie” (София) – Музика-лен фестивал, посветен на духовата музика. Част от фестивала са и съби-тия по Българското Черноморие

Мини арт фест IV (София) – Фес-тивал на свободното изкуство, събиращ изгряващи художни-ци, актьори, поети, музиканти, фотографи, дизайнери и мн. др.

Софийски театрален сезон (София) – В рамките на събитието биват пред-ставени всички постановки с номи-нация за годишните награди „Икар“ на Съюза на артистите в България

София филм фест (София) – Едно от най-значимите културни събития в София. Международният кинофести-вал се нарежда сред най-значимите в Югоизточна Европа

Европейски музикален фестивал (София) – Фестивалът има за цел да представи изявени български и све-товни звезди от сферата на класиче-ската музика. Програмата на събити-ето включва симфонични и камерни концерти, музикални представления в областите танго, джаз, европейски фолклор и др.

Салон на изкуствата (София) – Еже-годен международен фестивал, об-хващащ различни жанрови форми.

Февруари

Март

Април

„Опера в парка” (София) – На от-критата сцена в парка на военната академия „Г. С. Раковски” се поста-вят едни от най-добрите балетни и оперни спектакли от репертоара на Софийската опера

Международен фестивал на лю-бителското творчество „Огньове в дефилето” (Своге)

„София диша” (София) – Мултижан-ров градски фестивал, включващ разнообразие от събития, провежда-щи се в рамките на няколко седмици на открито в различни точки на цен-търа на столицата

Sofia Comics Expo (София) – Между-

народен форум, на който се предста-вят последните постижения в област та на комиксите

Fortissimo Fest (София) – Национа-лен фестивал на открито за класиче-ска музика

Празник на град Ихтиман – Успе-ние Богородично, 15 август

„Западен парк фест” (София) – Фес-тивал за изкуството в публичното прос-транство, включващ събития, пред-ставящи най-доброто от визуалните изкуства, музиката, театъра и танца

Празник на София – 17 септември

Август Септември

Международен фестивал, „Майски дни на изкуствата” (Ихтиман) – Съ-битието се организира от община Ихтиман и читалище „Слънце-1879”

Туристически събор – с. гара Ла-катник

„София Моно” (София) – Най-до-брите моноспектакли, представени на софийската театрална сцена, ста-ват част от събитието, провеждащо се на открито в парка на военната академия „Г. С. Раковски”

„Световен театър в София” (Со-фия) – Фестивалът представя на публиката многообразен микс от експериментален театър в неговите различни превъплъщения – от теа-

трален концерт, през документален театър, до съвременен танц

София Джаз Пик (София) – Фести-валът има две издания – пролетно и есенно. В тях участие вземат както утвърдени изпълнители, така и мла-ди таланти в различни стилове – кла-сически джаз, фюжън, соул, R&B, све-товна музика

Празник на Своге – Петровден

„Sofia Rocks” (София) – Ежегоден музикален фестивал за рок музика, събиращ на една сцена световноиз-вестни имена

Юни

Юли

„On Fest” (София) – Първият и един-ствен фестивал в България, събиращ най-интересното в съвременното градско изкуство, начини на заба-вление, спорт и лайфстайл

Фестивал за уличен и куклен теа-тър „Панаир на куклите” (София) – Програмата на фестивала включва десетки спектакли на български те-атри и трупи от цял свят, сред които Англия, Германия, Гърция, Испания, Италия, Чехия, Гърция, Словения и Хърватия

So Independent Film Festival (Со-фия) – Фестивалът цели да се създа-ва културен мост между България и Америка, да популяризира българ-ската култура в САЩ и непознатата американска култура в България

АСТFEST (София) – Фестивал за сво-боден театър

Международна филмова панора-ма „Киномания” (София) – В про-грамата на всяко издание влизат премиерно едни от най-атрактивни-те и стойностни филми от световното кинопроизводство за предходните две години, които не са показвани на българския екран

Международен фестивал „Млади музикални дарования” (София)

Нощ на театрите (София)

Софийски международен панаир на книгата и Софийски междуна-роден литературен фестивал (Со-фия)

Коледни и новогодишни празници

Октомври

Декември

Ноември