Психологическа помощ и ... › 2016 › 01 › d1… · Web viewноември. 17, 2015. Author: Изготвил: Биляна Бонева Created Date: 11/26/2015

Психологическа помощ и консултиране на лица със суицидна идеация

Над един милион души умират от самоубийство в света всяка година.

Глобалния темп на самоубийство е 16 на 100 000 население.

Като цяло, един човек умира от самоубийството на всеки 40 секунди някъде по

света.

1,8% от смъртните случаи в световен мащаб са самоубийства.

Глобални процент на самоубийствата са се увеличили от 60% през последните 45

години.

Изготвил: Биляна Бонева

Специалност: Социална педагогика Курс: 4/ задочно Факултетен номер: 139

1 | с т р а н и ц а

Съдържание

Увод

I. Суицидното поведение и религия

II. Причини за суицидното поведение

1. Биологичния подход

2. Социалния подход

Теория на Дюркем

3. Психологическият подход

Теория на Фройд

Теория на Карл Юнг

Теория на Според А.Адрел

Теория на Мелани Клайн

Теория на Карл Менингер

Теория на Ладам

Теория на Ериксън

III. Суицидно поведение в детско-юношеска възраст

1. Представа на децата за смъртта

2. Фактори и мотиви за суицид в детско-юношеска възраст

IV. Теоретична концептуализация страница

V. Как да помогнем при поява на суицидни идеации?

VI. Психологически консултиране страница

1.1. Психодинамичен подход към консултиране

1.2. Гещалт подход на консултиране

1.3. Клиент - центриран подход на консултиране

1.4. Транзакционен анализ

1.5. Когнитивен подход на консултиране

1.5.1. Рационално-емотивен подход на Ellis

1.5.2. Консултативен подход на A. Beck

1.6. Поведенчески подход на консултиране

VII. Приложение

Използвана литература

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


„Самоубийство подготавливается в безмолвии сердца,

подобно Великому Деянию алхимиков“

Альбер Камю

Увод

Суицидните идеации1 се явява една изключително наболяла със своята актуалност и

глобалност тема.Според данни на СЗО всяка година в света от самоубиства умитар много

хора, повече от тези, които загиват при комфликти от всякакво естетсво.

Съгласно прогноза, през 2020 година броя на самоубийствата на световно ниво ще бъдат

1.53 милиона души.

Суицидите попадат в 10 най-разпространени причини за смърт във всички страни по света,

и на 3 място по смърт във възрастови групи от 15 до 30 г.в.

Суицидът в момента се счита за многоизмеряемо явления, явяващ се резултат на сложни

взаимодействия – биологични, генетични, психологични, социални и други фактори.

Въпреки набора от значителни изследвания на аспектите на проблема, остават още много

неразработени и недоуточнени същностните характеристики на факторите, така както, и

начини за превенция, поставяне на бариера на глобалното явление суицид.

I . Суицидното поведение и религия

В човешката история има многообразие от свидетелства и сведение за самоубийства в

хилядолетната история. Суицидните девиации2 са въпрос вълнуващ човекът, още от

дълбока древност.

Изборът на доброволно отнемане на собствения живота, поставя сложни екзистенциални

религиозни, философски, социални и правови въпроси.

Вижданията по темата за разносттранни и сложни за компилиране, тъй като се определя и

оценя за поведение, което са имали различните народи, и в друга исторически времена.

В историческият обзор можем да открием разбирането и прилагането на суицидно

поведение, като средство продиктувано от различна човешка перцепция на битуването в

битието.

В открити записки на неизветни автори, можем да открием следните древноегипетски

текствое за суицидно поведение: «Спор на разочарования човек с душата му»/ [8] .

1 Обмисляне на отнемането на собствения живот2 Действие под влиянието на външни фактори


В древен Шумер е било трето хилядолетие пр. н.е, ритуалните самоубийства, в които

войните и личната охрана са приемали отрова, за да преминат в отвъдното със своя

владетел.

Други ритуални самоубийства се откриват при жените индийки и славянко, които

доброволно влизали и изгаряли в погребалната клада на съпрузите си, вярвайки, че:

«Живата вдовица безчести семейството си»[8]

Във вярванията на Кетите било приемано, че тези, които доброволно приемат смъртта и

отидат в отвъдното ще имат блажено съществуване в Рая, а тези, които умрат от болест или

старческа немощ могат да се окажат в Чистилището. Древните скити, за да не задържат

мобилността на племето си, приключвали своят живот, чрез суицид. Датските войни

приемали за срам, че ще умрат от старост или от болест. По-възрастните хора се хвърляли

от висока скала, наречена «Скала на предците». [8]

В психиатрията самоубийството е определено като „sui caedere“, да убиеш сам себе си.

Самоубийството е доброволен, съзнателен и целенасочен акт, с който някой човек отнема

собствения си живот.

Друг ярък пример е самоубийството е Японската култура, т.н харакири/сепуко. Наблюдават

се два вида самоубийство, доброволно и задължително. Доброволното сепуко е било

продиктувано войни да избегнат позора и да не попаднат живи в ръцете на врага, а

задължителното, когато самурая е бил осъден на смърт.

Религията може да се разгледа като антисуицидна и приемаща суицида като не до там

голямо зло.

Корана тълкува самоубийството от няколко страни - то се забранява и се счита за най-

тежкия от греховете, защото мюсюлмани смятат, че съдбата им е предначертана от Аллах;

според Корана войните на Аллах, които водят Свещена война /Джихад/ могат съзнателно

да се лишат от живот си, като това не се смята за самоубийство. [8]

Според юдаизма живота има непреходна ценност и човекът е съ-творец на обкръжаващия

го свят. Самоубийство се е смятал за престъпление, което е било осъждано и виновен е бил

наказван. Като официална законодателна забрана на доброволното напускане на живота.

При Будизмът се е приемали безкрайността на преражданията, което може да пркрати,

само когато човек достигне състояние на просветление т.е. стане Буда. Смоубийството не

може да прекрати по-нататъчните прераждания на човека, но може да причини

прераждането във форма, като животно или демон.

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


Юдео-християнската култура е приемала самоубийстово като грях, но това отношение е

еволюлирало.

Наблюдава се, че се използва като средство за пестене на ресурси при племенните

общности, като ескимосите. [2]

През 19 век в светските общности са се утвърдили присъстващите днес възгледи, че

самоубийството не е толкова грях или проява на „лична свобода”, а е резултат на

физическа, психологична, морална или социална болест на човекът и цялото общество. [8]

„ Суицидът мотивиран от стремежа, да пренесем себе си в жертва, за да спасим

другите, се наблюдава не само по време на война и спасителни операции, когато

отделни хора или цели групи хора се жертват заради ближния, общността или

отечеството, но и при майки, спасяващи и даряващи живот на децата си при раждане,

като жертрват своя“ [2]

II. Причини за суицидното поведение

Суицидното поведение се разглежда и тълкуват, чрез различни научни подходи. От

огромно значение е тълкуването на мотивите и поводите, обстоятелствата, които водят до

подобни идеации и девиации.

В колективната монография „Суицид : теория и практика“, в теориите за причините за

суицидното поведение, са разгледани като зависимост от компонента, който предава

главно значение отнесено в билологичния, психологичичния и социалния подход.

Биологичния подход тълкува природата и причината за девиантното поведение.

Италианският психиатър Ч. Ламброзо, установил връзката между анатомичната структура

на човека и девиантното поведение. Друго тълкуване на девиантното поведението

представя американския психиатър У. Шелдон, обосновал връзката между типовете

соматофизична стуктура на човека, темперамента и формата на поведение.

Важна роля сред биологичните теории има Ч. Дарвин, основана на закона за естествения

избор и наследствеността. Тук различните аспекти на поведението се явяват, като

наследствено програмирано поведение.

Английския психолог и социолог Г.Айзенк, заключава, че екстровертът е склонен на

съвършенно престъпление, за разлика от интроверта, определян на генетично ниво, където

интровертът по- често е способен на самоубийство.

Социалния подход обяснява причините за възникване на девиантното поведение.

Изследвания в края на 19-20 век са правени от Ж.Кетел, Е. Дюркем, М. Вебер, и други в

социалните условията на човешкия живот. Кетел и Дюркем представят аномната теория,


като под аномия има в предвид, собственото разрушение или разрушаване или отслабване

на регулаторните системи на обществото. [3]

В социологическата теория на Дюркем, той предствая „етиологична “ типология на

самоубийственото поведение в зависимост от типа интеграция и контрол, които

обществото прилага върху индивида.

Дюркем разглежда суицида като три вида – егоистичен тип, алтруистичен и аномичен.

Егоистичният тип се характеризира с такова отношение в обществото, което отслабва

контрол над индивида до символичност. В последствие, той е автономен и независим,

но от друга неинтегиран и изолиран. Това довежда до откъсване и слаба необходимост

от принадлежност в общността, водещо до негативно отношение от нейна страна към

индивида.

Дюркем определя този тип самоубийци, като такива които са обърнали гръб на

обществото прекъсвайки всички с обществото. Тук той описва характерната

„меланхолична откъснатост“ на този тип хора, липса на „ярка“ страст по пътя към

смъртта – плануване на акта на самоунищожение. В този тип суицидни идиации се

наблюдава пълно недоверие и скиптицизъм към околния свят, да се отчете обективната

реалност, което от своя страна води до мъчително съмнение и неувереност в самият

себе си.

„ ... живота разкъсал „социалната си тъкан, губи енергизиращата и мотивиращата

си сила – смисъла на индивидуално-личностен и социален план, а оттук – и

лишаването от него като бреме започва да се възприема от сами я индивид

спокойно и дори равнодушно“[2]

Според Дюркем, този тип се проявява в следствие на индустриализацията като фактори,

рефлектиращ върху хора на интелекта и саморефлексията, както и при алианираните

групи. Така също, той описва още един тип самоубийство, което се наблюдава при

епикурейците – бърз и лекомислен.

Алтруистчен тип самоубийство

Този тип е антипод на егоистичния. Различава се с това, че е зареден с енергизиращо

чувства, наречен от Дюркем „активно самоубийство“. Харектерно тук е, че са включени

цели общности , наблюдава се последване на идея, кауза и обличане в общ калъп на

маса хора. Личното „Аз“ е подтиснато и замаскирано от общото „Ние“.

Дюркем въвежда някои под типове, като по-разсъдъчна, като действие продиктувано от

дълг и подтип проявяващ се под влияние на екстаз или афект. Хората са в транс,

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


незрящи за реалността, а виждащи в идеята за смъртта, като средство за вечно

блаженство и Бога.

Аномичен3 тип самоубийство

Различава се и от предните два типа по своят външна-социална и вътрешно-личностна

каузалност, по проявление, форма и използвани действия. Лиспва организираност,

контрол. Имаме налично загуба на чувство за мярка в удовлетворението на

индивидуалното „Аз“, без чувство за всякакви обществени и лични норми. Наблюдава

се пълно отсъствие на регулативните и интегратичните функции „може“, „не може“,

„трябва“, „не трябва“, размиване на реалното от нереалното възприемане.

„Аномията, независимо от това дали е прогресивна или регресивна, освобождавайки

желанието от всякакво ограничение, широко отваря вратата на илюзиите,

следователно и на разочарованията. Човек внезапно изтръгнат от онези условия към

които той е привикнал, не може да не изпадне в отчаяние, чувствайки, че из под

краката му се изпълва онази почва, стопанин на която той се е смятал; и отчаянието

му, разбира се, се обръща по посока онази причина – реална или въображаема, на която

той приписва своето нещастие (Дюргейм, 2001, с. 248) “

Ако се вмъкне и наличие на гняв и отчаяние, следва действие като убийство на други хора и

самоубийство, при нереализация на една или друга потребност от страна – агресия и

автоагресивно действие водещи до летален изход.

Дюркем определи егоистичния и амонмия тип самоубийства, като „болест на

безкрайността“, но с разлики на протичане и етиология.

„Целият смисъл на живота те влагат в своя идеал и нищо друго няма за тях цена.

По такъв начин те живеят двойнствен, пълен с противоречия живот:

индивидуалисти са спрямо всичко, което се отнася до реалния свят, и безгранични

алтруисти спрямо идеалния обект. А ние знаем, че тези две състояния неизбежно

водят до човек към самоубийство (Дюргейм, 2001, с.252)

Психологическият подход

В структурната единица на психоаналитичното схващане изгражда разбирането за

стремежът към смъртта в противоречие с волята за живот, връзката между „То“, Аз и

3 Аномия – без норма


Свръх-аз“, както и наборът от защитни механизми, които се задействат – идетификация4,

интернализация5 , интроекция6 и др.

Теорията на Фройд за функциите на инстинктите т.н Ерос и Танатос - боговете на страстта и

смъртта, играят съществена роля в проблематиката за суицидния акт.

Фройд разглежда и биологичната страна, инстинктите към живот и смърт, като присъщи на

живата материя. С напредването на възрастта, Танатос привличанията дават превес над

Ерос привличанията, а човек няма достатъчно съпротивителни сили, за да се справи, което

е доказано чрез много статистически наблюдения и цифри за тази автодиструктивна

тенденция. В главата „Скръб и меланхолия“(1917), Фройд описва значимостта и

въздействието на скръбта по скъпи и важни хора за човека, както и меланхолията. [2]

„Меланхолният комплекс прилича на отворена врата, привлича от всички страни

катексиси към себе си и изправят аза до степен на пълно обедняване; той с лекота се

съпротивлява на желанието на Аз-а за сън“ [4]

Фройд прави разграничение между тъга/скръб и меланхолия, като това, което ги

разграничава е, че при тъгата се отличават угнетеност, липса на интерес към околният свят

и активност.

При меланхолията се отчита още един фактор, а именно спад на самооценката.

„Причините за меланхолията обикновено не се свеждат до конкретния случай на загуба

заради смърт, те включват всички ситуации на обида, пренебрегване и разочарования,

които внасят в отношенията конфликт между любов и омраза или засилват вече

съществуваща амбивалентност.“

„Меланхолията ни показва още една особенност, която я няма при тъгата-

необикновено понижаване на своето самочувствие, огромно обедняване на Аз-а“. При

тъгата е обеднял и опустял светът, при меланхолията самото „Аз“

(Фройд, 2001, с.257)

Меланхолията се изразява във санообвинение, морално самоосъждане, кото засяга не

само тук и сега, а и миналото, като значим рефлектор на състоянието и действията от

самото състояние.

„Ако търпеливо изслушаме разнообразните самообвинения на меланхолика, то не може

да не се поддадем на впечатлението, че най-тежките упреци често много малко 4 несъзнаван психологически механизъм, чрез който определениндивид моделира своето поведение, за да прилича на друг5 противоположното на екстернализацията6 психологически процес, където субектът имитира в себе си поведения, атрибути или други фрагменти от обкръжаващия свят, особено на други субекти. Близки концепции са идентификация, инкорпорация иинтернализация.

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


подхождат на собствената личност на болния, но при някои други лица, които болния е

обичал, обича или е трябвало да обича“

Това обяснява и действия в повечето случаи на меланхолика, а имено желанията да убие

някой друг. За Фройд, самоубийството е несъзнаван стремеж за убийство.

„Лицето придизвикало емоционалното разстройство на болния и към което е насочена

неговата болест, обикновено се намира в най-близкото му обкръжение. Така любовния

катексис на меланхолика има двояка съдба; отчасти регресира до идентификация, от

части обаче, под влияние на амбивалентния конфликт, се премества на по близкия

стадий на садизма.

Едва този садизъм ни разкрива загадката на сколонноста на самоубийство, която

прави меланхолията толкова интересна, но и толкова опасна“ [4]

Подобно на Фройд, Карл Юнг се посвещава на изучаването на динамичните

безсъзнаваното човешкото поведение. Това, което различава теория на Юнг от тази на

Фройд е в това, че съдържанието на несъзнаваното е нещо повече от репресираните

сексуалните и агресивните импулси. Юнг сочи към безсъзнавано желанието на човека към

духовно прераждане, която може да бъде важна причина за смърт, причинена от

собствената ръка. Тази тенденция се дължи на актуализацията на архетипите на

колективното несъзнавано, които оказват влияние в човешкото поведение и действия,

които са неосъзнавани.

"На това равнище на едва удържани емоции се държим повече или по-малко като

първобитни хора, които не само са безволеви жертви на афектите си, но и проявяват

забележителна неспособност на морална самопреценка" (Юнг 1995)

Според А.Адрел девиациите могат да бъдат изразени чрез суицидни идеации,

алкохолизъм, проституция, а причнините са липса на социален интерес, непреодолян

комплекс или невъзможност за реализиране на желани цели. Адлер също залага на

постулата на Фройд за пасивността и активността, като неразделна двойка.

Мелани Клайн си преписва ролята на радикален фактор на градивните постолати на

психоанализата на Фройд, като разработва собствена методика за психоанализа за деца в

естествена за тях среда и в игрова форма. Тя се съсредоточава върху детските фантазии,

агресия и страхови импулси, както и конфликтите в младенческа и ранна детска възраст.

Клайн отрича, че те са преди посочената от Фройд възраст на Едиповия комплекс и Свръх

Аз-а /4-5г.в./.


Клайн оказва своето отношение към суицидната проблематика, като описва психичната

организация и структура, като ги нарича „позиции“ на личността т.н шизо-параноидна“SP“ и

„депресивна“ ,“D“.

Шизо-пароноидната се характеризира с чувство за преследване и

унищожение,подсилено още през първата година, сблъсък на влечение към живота и

това към смъртта. Тази индетификация е предимно„проактивна“, което кара индивида

да вярва, че се намира в друг обект. Това го ката да получава илюзия, че има контрол

над него. В тази позиция е важно да се отбележи, че състоянието е предимно

конкретно, „тук и сега“.

Депресивна позиция се базира върху инроективната7 идентификация. Психичното

състояние тук е символично.

Карл Менингер е от тези автори, които повтарят тезите на Фройд и Клайн, но най-ясно

конкретизира постулатите на психоанализата спрямо самоубийствата. Той изтъква

природно заложената агресивност и деструктивност на човека, намерили израз в Танатос -

влечението и най-вече в стремежа към смъртта/Фройд/.

Той определя три източника на суицидната насоченост – желание да се убие някой,

желание на човек да се самоубие и желание да се умре.

Природнообусловени агресивни импулси, акумулирани в желанието да се убие

някой, при липса на ласка, любов, неуспех, заплаха и др. Съпроводено от чувството на

страх от възмездие и на вина и резултат на което се появява несъзнавано желание за

отстраняване на обекта, предизвикал това усещане. Появява се фиксация в период на

детството, този тип хора болезнено приемат несъответствието и препятствието пред

вътрешните си импулсите и влечения, и така реакцията им е остра и жестока. Тази

фиксация в по-късен етап може да се синсибилизира от загуба на близък или

самореализация, кото нарушава вътрешния баланс и така агресията и деструктивните

импулси се пренасят от обекта към субекта.

„Само на това основание, много хора убиват своята жертва косвено, т.е. като

извършват самоубийство ... “(Менингер, 2001, с.45)

Изхождащи от агресивността импулси, трансформирани от съзнанието и

желание да бъдеш убит, т.е. да се самоубиеш.

Състояние, при което не можеш да приемеш укорите на съвестта.

7 Процес на инроициране и интернализиране на „добрия“ външен обект и превръщането му във вътрешна своя част, благодарение на което индивидът получава възможност да възприема другия като част от себе си и вътре в себе си.

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


„Това желание е крайна форма на покорност, точно като убийството представлява

крайна степен на агресия“ (Менингер, 2001, с.58)

Менингер оказва и начини за оказване на помощ, когато суицидните идеации имат за свой

източник агресивни и деструктивни импулси.

Прилагане на сила – за понижаване на агресията, премахване на възможното средство

за саморазрушение, поставяне под наблюдение и изолация.

Отклоняване или промяна на „вектора“ на деструктивна сила – отвътре на вън и

неговата последваща неутрализация. Това би могло да се постигне според него, чрез

споделяне, откртито изразяване на омразата и болката и пренасочване към социално

приемливо поведение/игри, спорт, труд и др./Тоест агресивната енергия се сублимира

и трансформира в съзидателна.

Друг метод, който може да понижи равнището на агресивност и деструктивност е

принудителния и преднамерен отказ от някои обекти на любовта, които в действителност

са обекти на ненавист и омраза.

„... човек, към когото изпитваме силно чувство на любов или на ненавист, може да

стане усилващ фактор, на нашите саморазрушителни тенденции точно така, както

куршумът, пуснат в тухлена стена, чрез рикушет може да попадне в стрелеца“

(Менингер, 2001, с.438-439)

Желание да се умре, тук е налице симбиоза между първичните инстинкти към

саморазрушение да се убие с допълнително по-силни мотиви, синергично усилващи

стремежа към самоунищожаване. Често се свързва симптоматиката с

безжалостностния Танатос, със стемежа към смъртта, но Менингер допълв, че

влечението към смъртта определя „биологичната предразположеност към външните

фактори“.

Според Менингер, влияние върху суицидната насоченост влияят и фактори като –

обществено мнение, семейство и лични ценности.

Друг съвременен представител на психоаналитичната традиция на суицидологията е

Ладам. Той разглежда проблематиката, какво отношение има индивида към собственото

тяло, влиянието на инвестирането и интроицирани обекти още от ранното детство,

сепарацията, загубата и способността на психичния апарат за заместване и трансформация.

Той подчертава, че опитите за самоубийство в юношеството е:

„една деструктивна атака на собственото тяло, като средство за примиряване“ и по-

специално , безвъзвратно сексуалното тяло“(Ladame, 1989),


като юношестото сексуално тяло се превръща „във враг номер едно“.

Ладам подчертава, че преходът към суициден акт, често е продиктуван от външни фактори,

но често те са израз на външно активирани диспозиции. Самият акт е „потвърждение на

неуспеха на усилията на юношата да се освободи от инфантилната зависимост на

родителите образи“.

„....отчаяно средство да се самоиндивидуализираме, да спечелим позицията на субект и

същевременно...този жест е една капитулация, търсене на едно нарцистчно състояние

на безразличен съюз, на нирвана(Лакам, 1989)

Нарцисизмът може да се обедини като с еротика, така и с деструкция, която минава през

три фази: съединяване, разпадане, възстановяване.Тук се проявява сянката и ролята на

Свръх-Аз-а, спрямо Аз-а, за което говори Фройд в „Тъга и меланголия“, предатавяйки

самоубийството като скрита форма на убийство.

„Юношеството се намира на кръстопътя на биологични, психологични и социални

събития. Обяснението на юношеското самоубийство не може да бъде сведено до една

проста и единствена причина. Суицидното поведение при юнощите се вписва в една

история-едновременно лична и социална“(Samy, 1989)

Ериксън също подкрепя конпесаторни механизми като злоупотреба с алкохол, дрога, секс,

като акт на търсене на свръхсетивно измерение на живота и духовно извисяване, т.н. от

Ериксън „дифузия на личността.“ Аз-ът се оказва перфориран и фрагментиран, региден и

стериотипен, инвестиращ в отделни загубени обекти или „халюциниращ“ спрямо

съблазнителни, но недостижими нови, задържащ индивида в прегръдка на проактивни

механизми и идентификации.

„Суицидът никога не се поражда от възторга и радостта; то е дете на

отрицателните емоции“(Щнейдман, 2001, с.364)

III. Суицидно поведение в детско-юношеска възраст

Има много митове в представяне на факти и фактори за суицидните идеации, но има и

такаива, които не могат да се поставят под съмнение.

През ранното детство и пубертета до 14 г.в, момичета правят по-често опита за

самоубийство в сравнение със своите съучиници момчета 4:1.

След 14 г.в, автодиструктивното поведение при момичетата зачестява.

До 17 г.в при момичетата рецидивите са по-често срещани2:1. Автодиструктивното

поведение расте решително, като смъртността чрез суицид през юношеството и

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


младежката възраст 15-24 г.в. е вече 2 момчета и 1 момиче, съотношението се

обръща.

Момчетата в юношеска възраст и мъжете след нея по-често използват летални

средства за самоунищожение или други, като оръжие, катастрофа, обесване.

Момичетата или жените използват, като своя запазена марка медикаментозни

средства.

Значителна връзка е установена също между употребата на дрога, алкохол и

самоубийственотоповедение

Фактор играе и расово-религиозния и етнокултурна принадлежност. Става дума за

отчитане на факта, че индианците са с по –висок индекс на суицидни актове, докато

чернокожите са с по- малак индекс и за резистентни към суицидни прояви.

Значимостта на професионалната активност и ангажираност.

Маркус 1996 отчита, че при изследване на суицидните дивиации сред повечето професии,

тези с най-голям стрес, напрежение, отговорност /полицаи, лекари/ водят до летален изход

от напрежението.

Тук са включват и писатели със своята склонност към самоизолация и депресивност.

Друг факт е мястото, на което се извършва акта, а имено дома или близо до него. А

сподед други автори, денят избран за акта е всеки друк, без понеделник.

Съществуват данни, че сезонът, в който се извършват най-тежки самоубийства е

пролетта.

„Цикълът на автодиструкцията следва прецизно този на природата: той спада през

есента, достига своето дъно в средата на зимата и тогава започва да нараства бавно

със живителната сила и влага, като неговата връхна точка е през ранната пролет,

през май и юни; през юли той започва постепенно да намалява, т.е. „колкото по-

възхитителната става природата, толкова по-дълбока става вътрешната бездна,

която разделя вътрешния свят от външния. По такъв начин самоубийството е

естествена реакция на едно неестествено състояние“(Alvarez, 1973)

1. Представа на децата за смъртта

В специализираната литература много автори разглеждат представите на децата за

смъртта, и до голяма степен се отчита, че децата имат зряла представа за смъртта. Ако

смъртта се констатира при прекратяване на жизнените функции, то разграничаването й от

живота и осъзнаването й, предполага разбирането за множество признаци.


Орбах обединява това множество по следния начин: причниност, необратимост,

неизбежност и универсалност на това явление.

Ранно детство 1-3 г.в – много автори описват, че няма признаци на разбиране за

смъртта, както и използването на думата. При тях смъртта е временно явление и

обратим акт, нещо като съня и събуждането

4-5 г.в. – отчитат се някакво разбиране за физически признаци на смъртта, свързани с

преживяване на мъка и тъга. Децата в тази възраст могат да обвинят себе си за

случилото се.

6-7 г.в – осъзнават причините за смъртта, но новото тук е, че те проявяват емоционална

реакция.

8-9г.в – навлизат дълбоко в биологичните причини за смъртта, и не само, а и разбират

необратимостта и универсалността.

Пубертетна възраст до 13 г.в. и по-нагоре – вече формално-логичното мислене им

позволява да изградят понятия за смъртта.

Много автори се съгласяват, че „връх“ на изграждане на автодиструктивно поведение е в

период 15-16 и 16-19 г.в.

2. Фактори и мотиви за суицид в детско-юношеска възраст

Според Орбах причниността може да се дължи на влиянието на характера – депресия,

хиперактивностт и липса на контрол, сугестивност и сензитивност на индивида,

мазохичстични склонности, пол и възраст.

Люинсън отчита четири групи – психопатология, физическите болести, среда,

междуличностни отношения.

Маркус отбелязва други причини, които водят до деструктивно поведение, а

имено:психиатрични диагнози, злоупотреба с наркотични вещества и алкохол.

Анна Фройд проследява депресивната реакция при преживяна загуба на майка от страна

на дете през ранна възраст. Стадиите са следните: простест; отчаяние; апатоя, изолация и

агресия.

При деца в предучилищно детство се наблюдава рефлекстно изразен образ за себе си,

негативни варианти и случаи при които биха могли да се изострят и задълбочат реакциите

не само на ситуаци на загуба на близък за тях човек, но и на неуспех в практическата

дейност.Това води със себе си до отрицателни емоции и преживявания.

Според данни на множество изследвания на автори от различни страни, едва в пубертета и

юношеската възраст се натрупват не прости необходимите , но и достатъчните

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


предпостваки за наличие на депресия и параметрите и характеристиките й при зрелите

хора.

IV. Теоретична концептуализация

Учени от Орегонски изследователски институт представят модел на суицидно поведение в

юношеска възраст, като е разделен на шест конструкта – психопатология, физически

болести, заобикаляща среда, междуличностни проблеми, когнитивен стил, стратегии за

справяне и суицидно поведение. Като всяко включва в себе си основни компоненти като:

Психопатология – брой на психични стимули като депресия, тревожност и др.

Физически болести – физически симптоми и фунциунално влошаване на физическото

здраве

Заобикаляща среда – развод, смърт на близък,бягство от дома и др.

Междуличностни проблеми – спорове и скандали, прекъсване на връзки и др.

Когнитивен стил и стратегии за справяне – познавателна способност, атрибутивен стил,

самооценка, копиращи умения.

Marcus 1996 описва причините за суицид при тинейджъри и младежи по следния начин и

причинност:

Депресия или други психични болести водещи до безпомощност и безнадеждност

Чувство за изолация, различност и странност

Импулсивни реакции на краткотрайно разочарование

Чувство на непълноценност и ненужност

Неуспех или страх от такъв

Нежелана бременност и родителски развод

сексуален контакт или проблем със сексуална идентичност

известия за други самоубийства; история на суицид в семейството

1/3 от всички тийнейджърски суицидни актове са на лица с гей и лесбийски сексуални

уриентации

Други предупредителни знаци и показатели за наблюдение и оценка на суицидна

насоченост

Идентифицирането на деца и юноши в риск пред суицид предполага познаването не само

на потенциалани причини и фактори, но и т.н предупредителни знаци. Те могат да бъдат

голяма гама от симптоми, но е важно да се проследи цялостното поведение, за да се

уточни намерението, ако има такова.


Ако се наблюдават и чували чести разговори с приятели или изказвания за желание за

смърт

Промяна на личността, като наличие на по-дълги периоди на тъга, депресия,

отдалеченост, раздразнителност, нетърпеливост, умора, нерешителност или апатия

Промяна в когнитивните процеси, като затруднена концентрация, разсеяност и

затруднения в изпълнение на задачи, които до скоро не са представлявали проблем

Промени в моделите на съня, като безсъние, често в началото с пробуждане или

успиване, кошмари. Тези симптоми сами по себе си биха довели до раздразнителност,

лабилност и замъгление на мисълта и нормалното функциониране на организма.

Промяна на навиците в хранителния режим - загуба на апетит и тегло или преяждане/

анорексия, булимия/

Безнадеждност за бъдещето - вярване, че нещата никога няма да се оправят и че нищо

няма да се промени. Лицата имат черни мисли и представи за утре.

Рисуване на зловещи картини или с подобен контекст, слушане на меланхолична

музика и др.

Раздаването на вещи, скъпи неща за лицето или събирането им по-по различен начин,

като за завещание.

Оттегляне от приятелския кръг и семейството .

Склонност към агресивно, враждебно поведение и автоагресия .

Бягство от дома, бунт в различни форми.

Рисковото поведение, като безразсъдно шофиране, злоупотреба с алкохол, наркотични

вещества, безразборни връзки и сексуални контакти.

Предсмъртни писма, поезия - това е реален знак за опасност и трябва да се вземе на

сериозно под внимание, или е признък на липса на внимание.

Заплахи - заплахите могат да бъдат директни и индиректни:"Аз искам да умра", " Аз

отивам да се самоубия " или за съжаление; "Светът ще бъде по-добре без мен ", " На

никого няма да липсвам "

Факторите за суицидни идеации и девиации са разнородни, както беше подчертано в

теориите на различни автори.

В зряла възраст проблематиката може да е концепт от много фактори още от ранно

детство, които регресират на фона на лични и социални проблеми, както и дължащи се на

психични страдания, соматични проблеми, зависимости и др.

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


Различни автори разглеждат методи за превенция сред подрастващите и в зряла възраст,

т.н. превенция, интервенци и поственция8 , при наличие на вече реализиран суициден акт.

V. Как да помогнем при поява на суицидни идеации?

Имам много методи и средства за действие в кризисни ситуации. Ако все пак лицето е

склонно да сподели за подобни свои мисли, това е добър знак. Но ако не желае разговор,

не търси контакт,,а са налице знаци за суициден акт, то но най-важно за прекратяване или

подкрепа на лице с суицидни идеации са следните стъпки:

От съществено значение е винаги да се вземат на сериозни думите на лицето, не бива да

остава събеседника пасивен и трябва да запази контрол над емоциите си.

Нужно е да се намери подходящо време и място за разговор с него, информация за средата

и обкръжението му, както и отношенията в системата на средата.

Слушането е най-важната подкрепа, не чуването, а слушането, визуалният контакт,

емпатията, вербална подкрепа, ако е необходимо.

Важно е да се задават директни въпроси, за да се разбере дали вече има планувано

действие и средство за постигане на акта.

Трябва да разбере, че изпитвате загриженост, посочете какво конкретно Ви кара да

мислите, че той/тя е близо до извършване на самоубийство. Уверете го, че има начин да му

се помогне и че „нещата могат да се оправя“.

Колкото и да е трудно, трябва да не се забравя, че човекът доверява дълбоки чувства и

говоренето ще възвърне до известна степен психичния му комфорт, трябва да у се даде

възможност да осъзнае, че самоубийството е постоянно решение на временен проблем.

Уважавайте чувствата му, бъдете разбиращи, не осъдителни или спорещи.

Нужно е да се разбере, дали близките му са в течение на неговите мисли и желания. Ако

няма личен конфликт в средата, може да му се подскаже, колко тежко ще е за близките му

неговото решение. Важно е е да се припомнят възможностите, с които разполага. Нужно е

повишаването на собствената му самооценка.

8 Shneidman E- 1985 - предоставяне на психотерапевтични в грижи непосредствено обкръжение (семейство, приятели след самоубийството. Вариант за превенция на суицидно поведение. Третична превенция на суицидно поведение.


Включването на други хора също е добра тактика, но не бива да се поставя

събеседника/подкрепящото лице под заплаха, собственото здраве и безопасност. Добре е

да се предлагат практически съвети, консултиране при професионалист, лечение.

Не е желателно да се оставя лицето само, докато не се уверим, че е в ръцете на добри

професионалисти.

VI. Психологически консултиране

Психологичното подпомагане на лице със суицидни идеации или след реализиран суициден акт, може да бъде определено като подкрепа, която може да бъде реализирана под различни форми, методи и с разнообразни средства. Целите на консултирането са свързани с поведенчески промени и преоткриване на умения или придобиване на нови, вземане на важни решения и запознаване със собствените характеристики. Други цели са повишаване на възможностите за справяне при реализацията на определена, третиране на интерперсонални , повишаване на личната ефективност – разкриване на вътрешния потенциал. В зависимост от различните направления има многообразни подходи, които консултанта може да използва в своята работа, и в зависимост от индивидуалната проблематика.1.1. Психодинамичен подход към консултиранеФройд предлага своят подход, основан на психонанализата. Като базов концепт в методиката е психодинамиката, където психиката се третира като активна и обусловена от вътрешни процеси. Тя е разделена на Аз, То и Свръхаз. Псииходинамичното консултиране е насочено към разкриване на несъзнателни процеси, лежащи в основата на поведението – тогава може да се реконструира и личността. Инсайт плюс катарзис.При този тип консултиране, консултанта трябва да има умения за интерпретация и задаване на въпроси. Използваната техника - оставане при чувството, свободни асоциации, анализ на трансфера, интерпретация, анализ на сънищата. Резултатите от този тип консултиране е насочено за облекчаване на симптомите, умения за разбиране на вътрешния живот, .1.2. Гещалт подход на консултиране

Основател на теорията е S. Pearls. Тя е свързана с хуманистичната психология,

психоанализата и феноменологията. Гещалтът като определение за определена

конфигурация между фигура (фокуса на съзнанието) и фона (периферията) се свързва с

теорията за потребностите и тяхното удовлетворяване в стремежа към самоактуализация.

Саморегулацията отразява завършването на един гещалт. Гещалтът се отнася до целостта

или завършеното действие и преживяване, както и до интеграцията на разделените части

на личността (тяло, мисли, чувства) в едно самоактуализиращо се цяло. Базовите концепти

са холистичен принцип, където човек функционира като цяло. Принцип на

хомеостазата, потребност към баланс, където при нарушаване, възниква процес за

възстановяване. Тук зоните на осъзнаване са вътрешна и външна.

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


Друк концепт е осъзнаване и интеграция, което не е свързано с разбиране на проблеми, а

развитие на фигурата на потребностите, организация на функциите за контакт със средата

за постигане на нейното удовлетворяване и редукция на напрежението.

Его концепт, то се конституира от осъзнаването на себе и не-себе си.

Концепта зрялост, където поведението е в съответствие с вътрешни потребности.

Съзряването се осъзнава – от търсене на подкрепа към самоподкрепа. Граници на

контакта, тя е точката на взаимодействие между индивида и средата.

Произход на неврозата - взаимодействието между средата и индивида.

При този вид консултиране, консултантът избягва намеса в личните чувства на клиента,

трябва да активира вътрешните му ресурси. Техниките са за повишаване на осъзнатостта на

клиента, взаимодействие на индивида със средата, съзнаване на начините, чрез които

индивидът манипулира и търси подкрепа от средата, езикови техники. Резултатите са

здрава личност, която осъзнава потребностите си, намира се в контакт със средата, живее в

настоящето.

1.3. Клиент - центриран подход на консултиране

Базов концепт - възглед за човека, човекът е социализиран, рационален, насочен към

прогресивни развитие, има способност да се придвижва към по-голяма приспособимост.

Психологически условия за провеждане на консултацията: Трябва да се освободи

съществуващата способност за самоактуализация в индивида. Способността му да

ръководи, регулира и контролира себе си при наличието на определени условия. Те са:

Емпатия, отношение субект-субект, безусловно позитивно отношение, компетентност на

консултанта.

Основна “техника” е личността на консултанта, създаваща необходимите условия за

консултацията. Приоритет имат рефлексивните техники. Резултатите са насочени

развитието на “пълноценно функционираща личност”

1.4. Транзакционен анализ

Подход за разбиране на поведението, базиран на допускането, че всички индивиди могат

да се научат да се доверяват на себе си, да мислят за себе си, да взимат самостоятелни

реакции и да изразяват чувствата си. Всеки човек има капацитет да развие потенциала си.

В ТА консултантът е активен и обучаващ клиента по отношение основните понятия на

теорията. Тябва да се съобразява с темпото на клиента, може да действа от позицията на

роли.

1.5. Когнитивен подход на консултиране


1.5.1. Рационално-емотивен подход на Ellis. Метод на АВС, Елис предлага

поликомпонентна структура на поведенческите актове на личността, която обозначава

с първите букви на латинската азбука. Методът на “АВС“ се състои във възстановяване

на промеждутачното звено “В”, което най-често не се осъзнава от клиента. “А”

представлява някаква психотравматична ситуация, “В” е мнението на индивида за

ситуацията, а “С” – е следствие под формата на емоционални и поведенчески реакции.

Идентифицирането и третирането на “В” е най-важната част на консултативния процес,

доколкото то е свързано със субективното възприемане и тълкуване на индивида за

ситуацията, от което зависи какви ще са емоционалните му реакции и поведението

вследствие на това събитие.

Основната техника тук е активното, директивно обучение на клиента плюс убеждение,

конфронтиране, логика. Консултацията резултира в инсайт.

1.5.2. Консултативен подход на A. Beck

Бек постулира наличие на мисли, които възникват произволно и не се осъзнават. Клиентът

трябва да ги възстанови, да се преживяват като свои.

1.6. Поведенчески подход на консултиране

Този подход е базиран на бихейвиоризма на Уотсън. Теорията на Уотсън се базира на това,

че всеки стимул е свързан с определена реакция.

Използвани техники в този подход са - релаксационен анализ, контраст на напрежение-

релаксация, директна релаксация, асертационен тренинг, моделиране - обучение в по-

успешни форми на поведение, позитивно стимулиране, систематична десенсибилизация.

„В жизни каждого человека есть опасные темные точки,

в которых сгущается бездонная тьма.

Но самоубийца не знает свободы.

Он не победил мир, а побежден им“.

Н. Бердяев

но

ем

вр

и 1

7,

20

15


Използвана литература:

1. Дюркем Е., Издателска къща Критика и хуманизъм, „Избрано“, 1994г.

2. Димитров И., Издателство Просвета, “Деца и юнощи в криза“, 2007г.

3. Министерство образования и наукиФедеральное госадарсттвенное бюджетное

образовательное учреждение вьсшего профессионального образования <Омский

госадарственньой университет имени Ф. М. Достоевского>,, 2014г. „Суицид: Очерки

теории и практики“

4. Фрейд З. , „Психология на несъзнаваното“., Издателство Просвета, „Колибри“

2014г.

Електронни източници

5. Зигмунд Фрейд о самоубийстве

http://psyjournal.ru/psyjournal/articles/detail.php?ID=2042

6. Самоубийството като социално явление

http://e-scriptum.com/samoubijstvoto_socialno_javlenie/

7. Суицид и религия. Исторически обзор - Николина Ангелова-Барболова Русенски

университет „Ангел Кънчев”, Факултет по Обществено здраве и здравни грижи,

Катедра Здравни грижи

http://journal.sustz.com/VolumeIII/Number1/Papers/NikolinaAngelova-Barbolova2.pdf

8. Суицид: теории

http://psycheya.ru/lib/suicid/suid_g1-1.html

9. Консултативна психология

http://www.zapsihologa.com/2013/01/blog-post_9132.html

http://psycheya.ru/lib/suicid/suid_g1-1.html

http://journal.sustz.com/VolumeIII/Number1/Papers/NikolinaAngelova-Barbolova2.pdf

http://e-scriptum.com/samoubijstvoto_socialno_javlenie/

http://psyjournal.ru/psyjournal/articles/detail.php?ID=2042


Documents

Психологическа помощ и ... › 2016 › 01 › d1… · Web viewноември. 17, 2015. Author: Изготвил: Биляна Бонева Created Date: 11/26/2015