Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 1

Ирина Генова, Ангел Aнгелов:

ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ,

ПОДХОДИ, ДЕБАТИТЕМА: 1

Дебатът за края на историята на изкуството през 1980-те и развоят му през 1990-те години. Ханс Белтинг, Артър Данто.


Марсел Дюшан (1887 – 1968)

Велосипедно колело

1913

126,5 см.

Париж

Национален музей за модерно изкуство“ Жорж Помпиду”


Марсел Дюшан(1887 – 1968)

В инфинитив (Бялата кутия)

Картонена кутия с писма, ръкописи и фотография

1966

Париж Национален музей за модерно изкуство“ Жорж Помпиду”


Сезар (1921 – 1997)

Компресия на автомобил “Ricard”

1962

боядисана ламарина

153 х 73 х 65 см.

Париж,

Национален музей за модерно изкуство “Жорж Помпиду”


Рой Лихтенстейн

Може би(Образ на момиче )

1965

152 х 152 см.

Кьолн,Музей Лудвиг


Лучо Фонтана (1899 – 1968)

Концепция за пространство: Очакване

1966, м. б. пл.

80 х 100 см.

КьолнМузей Лудвиг


Франк Стела (1936)

Санборнвил I1966

алкидни бои върху платно

371 х 264 х 10 см.

Държавни музеи на Берлин - Национална галерия


Марсел Дюшан (1887 – 1968)

Сушилка за бутилки1914

64,2 х 42 см. (диаметър)

ПарижНационален музей за модерно изкуство “Жорж Помпиду”

Марсел Дюшан, Кутия-куфар. 1936. 39,8 х 35 х 8 см.

Сент Етиен, Музей за модерно изкуство


Анди Уорхол, Кутии “Brillo”, 1964


Майк Бидло, Не- Анди Уорхол, 1995 Цюрих, Галерия Bruno Bischofberger


Рой ЛихтенстейнШедьовър

1962

137.2 x 137.2 cм.

Ню ЙоркКоленция на Agnes Gund



Джаспър Джоунс (1930)

Знаме върху оранжево поле

1857

167,5 х 124,5 см.

Кьолн Музей Лудвиг


Георг Базелиц (1938)

Тъжен(а) и жълт(а)

1982

250 х 200 см.

Дюселдорф



Без заглавие

1987

269 х 151см.




Момичета от Олмо

1981

250 х 249 см.



Ханс Белтинг (1935), професор по история на изкуството и теория на медиите във Висшето училище по дизайн, Карлсруе, Германия.1966 - асистент по история на изкуството в Университета в Хамбург.1970 -1980 - професор по история на изкуството в Университета в Хайделберг.1980 - професор по история на изкуството в Университета в Мюнхен (катедра “Х. Вьолфлин и Х. Зедлмайр”).1984 - гостуващ професор в Харвардския университет, САЩ.1989, 1990 - гостуващ професор в Колумбийския университет, Ню Йорк.1992 - професор в новоосновоното Висше училище в Карлсруе.2000 - ръководител на интердисциплинния колеж “Образ - тяло - медиум” с колежани от областите на история на изкуството, литературознание, философия, неврология, психология.2002-2003 - Европейска катедра в Collège de France, Париж.

Член на редица академии и научни общества в Европа и САЩ.


По-важни публикации:

Визуален образ и публика в Средновековието, Берлин 1981 (Bild und Publikum im Mittelalter);

Краят на историята на изкуството?, Мюнхен 1983 (Das Ende der Kunstgeschichte? [The End of the History of Art, Chicago 1987; L’Histoire de l’art est-elle finit?, Paris 1989);

Макс Бекман. Традицията като проблем в модерното изкуство, Мюнхен 1984 (Max Beckmann. Die Tradition als Problem in der Kunst der Moderne, München 1984; Max Beckmann. Tradition as a Problem in Modern Art, New York 1989)Джовани Белини. Пиета. Икона и визуален разказ във венецианската живопис, Франкфурт на Майн 1985 ( Giovanni Bellini. Pietà. Ikone und Bilderzählung in der venezianischen Malerei)Визуален образ и култ. История на образа преди епохата на изкуството, Мюнхен, 1990 (Bild und Kult. Eine Geschichte des Bildes vor dem Zeitalter der Kunst; Likeness and Presence. A History of the Image Before the Era of Art, Chicago 1994);

Изобретяването на картината (в съавторство с К. Крузе), Мюнхен 1995 (Erfindung des Gemäldes [mit C. Kruse], München 1995);Краят на историята на изкуството. Преразглеждане след десет години, Мюнхен 1995 (Das Ende der Kunstgeschichte. Eine Revision nach zehn Jahren, München 1995)Невидимият шедьовър. Модерните митове за изкуството, Мюнхен 1998 (Das Unsichtbare Meisterwerk. Die modernen Mythen der Kunst, München 1998 [The Invisible Masterpiece. The Modern Myths of Art, London / Chicago 2001]; Вторият поглед. История и рефлексия на визуалния образ (в съавторство с Дитмар Кампер), Мюнхен 2000 (Der zweite Blick. Bildgeschichte und Bildreflexion [mit D. Kamper], München 2000);Антропология на образа, Мюнхен 2000 (Bild-Anthropologie, München 2000)


Дебатът за края на историята на изкуството през 1980-те и развоят му през 1990-те години. Ханс Белтинг, Артър Данто.Артър Кулман Данто (Arthur C. Danto) (1924), професор по философия в Колумбийския университет, Ню Йорк. Сред книгите му, отнасящи се до изкуство, са: Преобразяване на баналното (Transfiguration of the Commonplace, 1981), Състоянието на изкуството (The State of Art, 1987), Философското обезправяване на изкуството (The Philosophical Disenfranchisement of Art, 1986), Отвъд кутията “Брило”. Визуалните изкуства в постисторическа перспектива (Beyond the Brillo Box. The Visual Arts in Post-historical Perspective, 1992), Среща и размисли (Encounter and Reflexions) , Три десетилетия след края на изкуството (Three Decades after the End of Art, 1997).

Тезата на Данто за “края на изкуството” предизвиква противоречив отклик в САЩ, както и в други страни. В резултат от възникналата полемика, траеща и до днес, се проясняват редица положения в мисленето за възможния или реален край на изкуството и на историята на изкуството. Данто се включва в полемиката и доразвива своята теза в няколко книги през 90-те години. Полемиката за края на изкуството” може да бъде мислена като част от формиращото се от края на 80-те години на XX век обговаряне на края на историите.


Въпроси към текста от Артър К. Данто:

Кои исторически концепции за изкуството анализира Данто, преди да обоснове своята?

Как се отнасят помежду си модерното изкуство и философската рефлексия според Данто?

В какво се състои “философското обезправяване” на изкуството?

Каква е според Данто постисторическата перспектива за изкуството?

Защо според Данто поп-арта (от 1950-те години) и неоекспресионизма (от началото на 1980-те) са преломи от различен характер?

Каква е разликата между “край” и “прекъсване” във възгледа за история на Данто?

Защо Данто насочва вниманието ни към 70-те години на XX век във визуалните изкуства?

С какво десетилието на 70-те се отличава от предшестващите го в XX век?

Как обсъждането на изкуството се съотнася с общото мислене за културата?

В какво според Данто е разликата между схващанията на Ницше и Дж. Стюард Мил по отношение на края на изкуството?

Дебатът за края на историята на изкуството през 1980-те и развоят му през 1990-те години. Ханс Белтинг, Артър Данто.Въпроси към текста от Ханс Белтинг:

В каква дискусионна среда поставя Ханс Белтинг въпроса за “епилозите”?Какво разбира Белтинг под понятието “история на изкуството” и как формулира тезата си за “края” й?

Какво е отношението към традицията в модернизма?Какво разбира Белтинг под “митът за модернизма”?

Как се отнася дискусията за модернизма и за новите медии към разколебаването на понятия като “произведение” и “прогрес”?

В каква връзка е тезата на Белтинг за “края” с опитите за историзиране на модернизмите? История на авангарда или авангардът като история?

Какви са възможностите за писане на “трети тип” история според Белтинг (кои са двата разпространени типа)?


Documents

Ирина Генова, Ангел A нгелов: ИЗКУСТВО / ИСТОРИЯ-ПРОИЗВЕДЕНИЯ, ПОДХОДИ, ДЕБАТИ ТЕМА: 1