РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ” - ПАЗАРДЖИК
РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ”
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
ПАЗАРДЖИК
100 години Исторически музей - Пазарджик
БИБЛИОГРАФСКИ УКАЗАТЕЛ
(1911 – 2011)
ПАЗАРДЖИК
2011
Съставители:
Росица Гигова, Валентина Тодорова,
Мариана Владова, Стефка Преждарова
Консултант:
Елисавета Иванова
Регионален исторически музей-Пазарджик
СЪДЪРЖАНИЕ
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПАЗАРДЖИК - ПЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ –
Валентина Псалтова
СЪЗДАВАНЕ, ОРГАНИЗИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА МУЗЕЯ ОТ 1911 г. ДО 2011
г.
ИЗСЛЕДВАНИЯ И ПРОУЧВАНИЯ ОТ МУЗЕЙНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ
ОБЩИ МАТЕРИАЛИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ И ОТКРИТИЯ. НУМИЗМАТИКА. ЕПИГРАФИКА.
СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ
ЕТНОГРАФИЯ. ФОЛКЛОРИСТИКА. ЕЗИКОЗНАНИЕ. ОНОМАСТИКА
ИСТОРИЯ НА ПАЗАРДЖИШКИЯ КРАЙ ХV-ХІХ в.
НОВА ИСТОРИЯ 1878-1947 г.
ИСТОРИЯ НА ПАЗАРДЖИШКИЯ КРАЙ СЛЕД 1947 г.
ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА. АРХИТЕКТУРА
ОТДЕЛНИ ЕКСПОЗИЦИИ НА МУЗЕЯ
· МЕМОРИАЛНА ЕКСПОЗИЦИЯ В РОДНАТА КЪЩА НА КОНСТАНТИН
ВЕЛИЧКОВ
· ЕТНОГРАФСКА ЕКСПОЗИЦИЯ в национален архитектурно-художествен
паметник къща на Николаки Христович
ИЗЛОЖБИ
НАУЧНИ КОНФЕРЕНЦИИ. СЕМИНАРИ. СЪВЕЩАНИЯ
ИЗДАНИЯ НА МУЗЕЯ
ПОКАЗАЛЦИ
· Именен показалец
· Географски показалец
ПРИЛОЖЕНИЯ
· Изложби на музея 1981-2011: Хронологична справка
· Издания на музея - факсимилета
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ
Повод за изработването на библиографията е 100-годишният юбилей
на Регионален исторически музей – Пазарджик, един от водещите и
най-стари музеи в България. Извършено е библиографско изследване,
което има за цел да представи в систематизиран вид дейността на
музея от възникването му до днес.
Включени са 1618 научни и научно-популярни издания и публикации
в български и чужди източници, които отразяват значими събития от
историята, развитието и многостранната дейност на културния
институт, както и историческото развитие на Пазарджишкия край.
Библиографското издирване е извършено на базата на
справочно-библиографския апарат от каталози и картотеки на
Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев”-Пазарджик и библиотеката
при Регионален исторически музей-Пазарджик, библиографски източници
и текущата национална библиография.
Хронологичните граници на библиографията обхващат периода от
1911 до м. юли 2011 година. Материалите са подредени
хронологично-азбучно, като публикациите на латиница са посочени в
края на съответната година. При библиографското описание са спазени
изискванията за аналитично описание на периодични издания, книги и
сборници. Повечето от описанията са придружени от анотация. За
по-голяма прегледност книгите, доклади от симпозиуми, конференции и
научни сесии са отделени от статиите в периодичните издания.
Материалите са систематизирани в следните основни раздели:
- Създаване, организиране и развитие на музея от 1911 г. до
днес. Тук са представени публикациите, които разкриват
разнообразната културна, популяризаторска и събирателска работа на
института.
- Изследвания и проучвания от музейните специалисти. Представени
са научни и научно-популярни изследвания на специалистите, като
максимално са обхванати публикациите на всички “музейници”,
оставили следа в развитието на института. Позволихме си да включим
и изследванията на онези музейните работници, които са вече
пенсионери, но продължават да изследват и публикуват.
- Отделни експозиции на музея. Разделът включва дейността на
Етнографската експозиция, настанена във възрожденската къща на
Николаки Христович и дейността на Мемориална експозиция в родната
къща на Константин Величков.
- Изложбена дейност
- Научни конференции, семинари, съвещания
- Издания на музея
Справочният апарат на указателя включва именен и географски
показалец.
Изготвянето на библиографските описания е направено съобразно
действащите стандарти: БДС 15419-82 Библиографско описание на
книги; БДС 15687-83 Библиографско описание на периодични издания;
БДС 17264-91. Библиографско описание. Аналитично описание на
съставни части от публикации в книжни материали; БДС 11452-86
Съкращения на наименованията на български периодични издания; БДС
9736-82 Съкращения на български думи и словосъчетания в
библиографското описание на печатните издания. Заедно с това са
търсени и самостоятелни решения с цел да се постигне по-голяма
компактност и краткост на записа - избягнато е повторението на
авторската отговорност в областта на заглавието, като същата е
запазена само при библиографски описания с повече от един
автор.
Библиографията съдържа и хронологична справка за по-важните
изложбени изяви на музея, както и гостуващи съвместни изложби с
други културни институти за периода 1981-2011 г. Приложени са и
факсимилета на част от изданията на музея.
Изданието е предназначено главно за историци, краеведи, музейни
специалисти, за всички, които проявяват интерес към миналото на
Пазарджишкия край, историческите личности, забележителности и
събитията, свързани с тях, археологическите проучвания и
съхраняването на ценности.
РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – ПАЗАРДЖИК
ПЪТ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ
Музейното дело в Пазарджик води началото си от втората половина
на ХІХ век. Идеята за създаване на музей дава Стефан Захариев, пръв
изследовател на историята на Татар Пазарджишката кааза. Той събира
ценни сведения с исторически и етнографски характер, а проучванията
си публикува в книгата „Географико-Историко-Статистическо описание
на Татар-Пазарджишката кааза с една харта и таблица за различни
стари памятници”, отпечатана във Виена през 1870 г. С нея авторът,
макар и самоук, се нарежда между първите наши краеведи, географи,
историци, етнографи, археолози, преводачи. Към читалище “Виделина”
той създава значителна сбирка от старини, съдържаща монети,
археологически паметници, църковни ръкописи и документи и др. След
смъртта на Стефан Захариев през 1871 г. сбирката не е запазена.
След Освобождението (1878) първите професионални проучвания на
археологическото наследство в Пазарджишкия край са дело на чужденци
- Константин Иречек, Павел Шафарик, Карел Шкорпил и др. През 1879
г. руският историк Полихроний Сырку прави разкопки на крепостта
Цепина при с. Дорково. Там провеждат разкопки и Христо
Попконстантинов и Стефан Веркович. През 1896 г. Вацлав Добруски
проучва край с. Огняново тракийско светилище на нимфите от ІІ-ІІІ
в. от н. е. След обхождане на Пазарджишкия край, описание на
исторически местности и културни паметници правят изследователите
Петър Мутафчиев, Рафаил Попов, Иван Батаклиев, Иван Велков.
Археологически паметници и монетни находки изследват Вацлав
Добруски, Ернст Калинка, Никола Мушмов, Гаврил Кацаров, Тодор
Герасимов, Христо Данов, Веселин Бешевлиев и др.
Музеят в Пазарджик възниква през 1911 г. с решение на
Управителния съвет на читалище “Виделина”, вписано в новия му устав
на 13 декември. Първият уредник е д-р Илия Матакиев. На 19 май 1923
г. пазарджишкият гражданин Иван С. Войводов подарява на читалището
личната си библиотека и нумизматична сбирка с условие за разгръщане
на музея и създаване на Археологическо дружество. Уставът на
Археологическото дружество е приет на Учредително събрание на 23
март 1924 г. Дружеството се нарича “Бесапара”, а музеят – “Иван С.
Войводов” и има следните отдели: Общоархеологически–исторически,
Георгафско-природен, Етнографски и Художествен. Те са под контрола
на дружествената власт и под върховния контрол на Министерството на
народното просвещение. Музеят е определен като археологически,
което дава представа и за преобладаващия характер на материалите в
него.
На 16 юни 1924 г. в читалище „Виделина” е открита първата
музейна експозиция. В различните години уредници на музея са: Тодор
Мумджиев /1924-1926/, Христо Вакарелски /1924-1925/, Никола Настев
/1926-1929/, Стоян Василев /1932-1935/, Константин Христович
/1935-1951/, Владимир Фучалов /1946-1961/.
Началото на системни археологически разкопки в Пазарджишкия край
поставят през септември 1939 г. Васил Миков от Археологическия
институт и музей при БАН – на Селищната могила при с. Юнаците и
Димитър Цончев – директор на Народна библиотека и музей в Пловдив -
на тракийското светилище при Хайдушкото кладенче край с.
Баткун.
През 1944 г. Археологически музей “Ив. С. Войводов” при читалище
“Виделина” има 5 отдела: Общоархеологически, Георграфико-природен и
Земеделски, Етнографски, Художествен, Градски архив.
На 1 октомври 1946 г. в къщата на възрожденския учител Юрдан
Ненов, подарена на читалище „Виделина” от неговата дъщеря, е
разкрита нова музейна експозиция.
С Постановление на Министерския съвет от 30 декември 1951 г.
Правителството пристъпва към одържавяване на музейни сбирки в
страната, сред които е и музеят в Пазарджик. От 1952 г. той
преминава към Околийски народен съвет на депутатите на трудещите
(ОНСДТ) под названието Общ народен музей. С решение на ИК на ОНСДТ
от 11 август 1952 г., одобрено от Комитета за наука изкуство и
култура – София и съгласувано с Консисторията в София, Еврейската
синагога е определена за музейна сграда. На 16 май 1954 г. е
открита за посетители новата експозиция на Общия народен музей.
Фондовете му наброяват 3500 веществени и писмени паметници.
През 1952 г. за асистент-музей е назначена Недялка Гиздова, а от
1960 г. тя става първият директор на Окръжен исторически музей (до
1983 г.).
С новото административно-териториално деление на страната през
1959 г., музеят става Окръжен народен музей, а от 1967 г. е
преименуван в Окръжен исторически музей (ОИМ). Започва изграждането
на музейната мрежа в Пазарджишки окръг, а ОИМ се превръща в
ръководен методически център. През 1960 г. се поставя началото на
отделите “Археология”, “Етнография и Възраждане”, “Революционно
движение”, “Социалистическо строителство”. Уредници са Недялка
Гиздова – археолог и директор на музея, Владимир Фучалов, Еньо
Стоянов, Веска Апостолова, а от 1961 г. - Александър Арнаудов и
Елена Георгиева.
В края на 1962 г. музеят в с. Славовица става филиал към ОНМ -
Пазарджик, съгласно решение на ИК на ОНС - Пазарджик. Първата
музейна експозиция е създадена през 1958 г. в читалището на с.
Славовица и е посветена на живота на Александър Стамболийски, а
през 1959 г. се разкрива като музей и родната му къща с възобновена
автентична обстановка. На 2 март 1967 г. отваря врати мемориалната
експозиция в къщата на К. Величков. На 18 декември 1963 г. се
открива нов отдел на музея – художествен (с уредник Цветан
Радулов), който през 1966 г. се развива в Окръжна художествена
галерия ”Ст. Доспевски” и към нея е предадена и къщата-музей на
художника.
През 80-те години на ХХ в. е изградена цялата административната
структура на музея. Като самостоятелен от 1970 г. се оформя отдел
„Възраждане и национално-освободителни борби”, през 1976 г. се
създава отдел ”Културно-масова и просветна работа”, а през 1978 г.
- отдел „Фондове”, Библиотека, Реставрационно ателие и
Фотоателие.
На 18 декември 1974 г. в къщата на Николаки Христович –
архитектурен паметник от възрожденската епоха, е открита за
посещение етнографската експозиция към музея. Разположена на площ
от 520 кв. м, в нея се представят традиционният бит и култура на
етнографския район, обхващащ Пазарджишкото поле, Средна гора и
Северозападните Родопи.
Новият културен комплекс в центъра на Пазарджик - сградата на
ОИМ и ОХГ и съвременните експозиции тържествено са открити на 29
октомври 1980 г.
От м. декември 1980 г. ОИМ влиза в структурата на Окръжна
дирекция “Културно-историческо наследство” с директор Димитър
Митрев. ОД ”КИН” е административен орган за ръководство на музеите
и музейните сбирки в окръга, художествените галерии, недвижимите
паметници на културата и Задругата на майсторите за народни
художествени занаяти (ЗМНХЗ).
Със закона за създаване на административно-териториалните
единици области, (ДВ № 65 от 21 август 1987 г.) Пазарджишки окръг
преминава към Пловдивска област, а музеят се преименува в
Исторически. Със закриването на окръзите, музеят преминава на
административно и финансово подчинение на община Пазарджик.
След основна реставрация на родната къща на К. Величков, през
октомври 1990 г. отваря врати новата постоянна експозиция
“Константин Величков – живот и дело”. През юли 1995 г.
Историческият музей – Пазарджик, в 3 от залите си, разкрива
експозиция “Пазарджик след Освобождението до 40-те години на ХХ
век”, заменила съществуващата по-рано експозиция “История на
капитализма и революционното работническо движение”. През 2008 г.
основно е обновена експозицията „Възраждане и
национално-освободителни борби”.
С МПС № 153 от 28 юли 2000 г. Исторически музей – Пазарджик е
преобразуван в Регионален исторически музей, в който функционират
всички необходими структурни звена: “Археология”, “Етнография”,
“История на България ХV-ХІХ век”, “Нова история”, “Най-нова
история”, “Фондове и научен архив”, “Връзки с обществеността”,
къща-музей “К. Величков”, библиотека, фотолаборатория,
консервационно-реставрационна лаборатория с ателие за керамика.
Наред с катедралната църква „Св. Богородица” и къщата-музей
”Станислав Доспевски”, Регионален исторически музей-Пазарджик е
включен в списъка на 100-те национални туристически обекти.
Успоредно с укрепването на музейната институция, попълването и
опазването на музейните фондове, научната обработка на музейните
ценности, изграждане на експозиции и експониране на временни
изложби, културно-информационна, популяризаторска и образователна
дейност, съществено значение има и извършваната от музейните
работници научно-изследователска работа. Със свои разработки те
участват в международни симпозиуми, научни конференции, кръгли маси
и др. форуми в страната и чужбина. Изследванията на специалистите
се публикуват в местни и централни периодични издания, тематични
сборници, годишници на музеи в страната и чужбина и самостоятелни
публикации. От 2010 г. започва издаването на Годишник на Регионален
исторически музей – Пазарджик, който си поставя задачата да даде
място на непубликувани до момента изследвания на музейната колегия,
както и на други автори, чийто материали са свързани с историята и
културата на Пазарджик и региона. Значителен е броят и на
издадените от музея научно-популярни и рекламни материали -
брошури, албуми със снимки, дипляни, юбилейни вестници и др.
Осъществяват се ползотворни международни контакти -
археологически проучвания, размяна на специалисти и участие в
изложби. В над 70-хилядния фонд се съхраняват ценни свидетелства за
миналото на Пазарджишкия край. Уникати от фондовете на музея са
участвали в представителни изложби в чужбина. Днес Регионален
исторически музей-Пазарджик е един от най-старите музеи в България,
търсен партньор от сродни институции за участие в международни и
национални научни форуми, съвместни публикации, изложби и други
културни прояви.
Валентина Псалтова
зав. отдел “Най-нова история”
Регионален исторически музей
Пазарджик
СЪЗДАВАНЕ, ОРГАНИЗИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА МУЗЕЯ
ОТ 1911 г. ДО ДНЕС
1. ВЪПРОСИ, които настоятелството внася за разглеждане и
одобрение в общото събрание. // О т ч е т на Т.-Пазарджишкото
българско читалище „Виделина” за 1911 г. (23.І.1911-23.І.1912
год.). – Т.-Пазарджик, 1912, с. 33.
Настоятелството внася следните изменения и допълнения към
устава, (Извлеч. от протокол № 26 от 2.ХІІ.1911 г.) – към глава І
на чл. І да се прибави точка 3) урежда музей.
2. ОПРЕДЕЛЕНИЕ и цел. // У с т а в на Т.-Пазарджишкото българско
читалище „Виделина”. – Т.-Пазарджик, 1914, с. 1.
В Глава І, чл. 1 се посочва – читалище „Виделина” урежда
музей.
3. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ музей. // Г о д и ш н и к на Т.-Пазарджикското
българско читалище „Виделина” за 1923-1924 г. – Т.-Пазарджик, 1924,
с. 16.
Дарение от Иван С. Войводов поставя началото на археологически
музей, чието ръководство се възлага на новооснованото
археологическо дружество „Бесапара”. Като дарители на музея са
посочени и Бончо Денков, Георги Машев и Иван Гуринов.
4. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ музей „Ив. С. Войводов”. // Г о д и ш н и к на
Пазарджикското българско читалище „Виделина” за 1924-1925 г. –
Пазарджик, 1925, с. 11-12.
Посочени са сбирките на музея – нумизматична, оръжия, картини и
др.
5. АРХЕОЛОГИЧЕСКО дружество. // Г о д и ш н и к на
Т.-Пазарджикското българско читалище „Виделина” за 1925-1926 г. –
Т.-Пазарджик, 1926, с. 14-15.
Нарастват сбирките на Археол. дружество, което е посетено от 4-5
хил. души през годината.
6. АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО дружество. // Г о д и ш н и к на
Т.-Пазарджикското българско читалище „Виделина” за 1926-1927 г. –
Т.-Пазарджик, 1927, с. 16.
Членовете на настоятелството Тодор Ив. Мумджиев и Н. Настев
участват в учредителния конгрес в Шумен на 18 юли 1926 г., когато е
създаден Съюз на археологическите дружества в България, в който
влиза и пазарджишкото дружество.
7. АРХЕОЛОГИЧЕСКО дружество. // Г о д и ш н и к на
Т.-Пазарджикското бълг. читалище „Виделина” за 1927-1928 г. –
Т.-Пазарджик, 1928, с. 10.
В отчета е записано: „Поради липса на средства не е проявило
дейност…”.
8. АРХЕОЛОГИЧЕСКО дружество. // Г о д и ш н и к на
Т.-Пазарджикското бълг. читалище „Виделина” за времето от 1.VІ –
31.ХІІ.1928 г. – Т.-Пазарджик, 1929, с. 9.
За дейността на Археологическото дружество е записано: „Поради
липса на средства дружеството не могло да прояви дейност. Музеят не
се е обогатил, освен с малки дарения през това полугодие”.
9. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ музей „Ив. Войводов”. // О т ч е т на
Пазарджишкото бълг. читалище „Виделина” за 1936 г. – Пазарджик,
[1937], с. 6-8.
Дейност на музея с уредник К. Н. Христович. Обогатяване на
музейната сбирка. По негова инициатива са направени 30 научни
излета в областта за проучване, издирване и събиране на старините и
12 публикации в местните вестници „Лъча” и „Подем” под наслов
„Археологически вести”.
10. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ музей „Ив. Войводов”. // О т ч е т на
Пазарджишкото бълг. читалище „Виделина” за 1937 г. – Пазарджик,
[1938], с. 8-9.
Споменати са някои от по-интересните предмети, с които се е
обогатил музея.
11. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ музей „Ив. Войводов”. // О т ч е т на
Пазарджишкото читалище „Виделина” за 1938 г. – Пазарджик, [1939],
с. 11-13.
Посочени са по-ценните археолого-исторически паметници, старинни
предмети, спомени и реликви, постъпили в музея.
12. ОТЧЕТ на Археологическия музей „Ив. Войводов” при читалище
„Виделина”. // О т ч е т на Пазарджишкото читалище „Виделина” за
1939 г. – Пазарджик, [1940], с. 8-9.
В отделите на музея са получени 387 ценни предмети.
13. ДРАГАНОВ, К. и др. Пазарджик – Народен музей / Състав. К.
Драганов, М. Райчев, С. Станчев. // Д р а г а н о в, К. и др. Музеи
и паметници в Народна република България : Водач. – С., 1959, с.
321-325.
14. ГИЗДОВА, Недялка и др. Народен музей – гр. Пазарджик /
Състав. Недялка Гиздова, Вл. Фучалов, Е. Стоянов. // Г и з д о в а,
Недялка и др. Музеи и паметници на културата в Пазарджишки окръг. –
Пазарджик, 1961, с. 7-8.
Изд. на Нар. музей – Пазарджик.
15. ГИЗДОВА, Недялка. Музейното дело и читалище „Виделина”. // С
т о години народно читалище „Виделина” Пазарджик 1862-1962 : Юбил.
сборник. – С., 1962, с. 97-101.
За създаването на музейната сбирка към читалище „Виделина” и
дарението от Иван Войводов.
16. БАТАКЛИЕВ, Иван. Музеи. // Б а т а к л и е в, Иван.
Пазарджик и Пазарджишко : Историко-географски преглед. – С., 1969,
с. 372-373.
Начало на музейното дело в Пазарджик.
17. РАЙЧЕВ, Михаил. Окръжен исторически музей [Пазарджик]. // Р
а й ч е в, Михаил. Музеи, старини и паметници в България. – С.,
1981, с. 105-107.
18. СЪСТОЯНИЕ, проблеми и развитие на културно-историческото
наследство. – Пазарджик : ОНС, 1985. – 38 с.
Данни и за Окръжен исторически музей.
19. РЕГИОНАЛНИЯТ исторически музей. // П а з а р д ж и к на
границата между две хилядолетия : Формулата на успеха = Pazardjik
Between Two Millennia : The Formula of Success / Георги Владимиров
и др. ; Прев. на англ. Антоанета Григорова и др. ; Худож. Ралица
Карапантева. - [Пазарджик], 2003, с. 33-35, 63 : с цв. ил.
Други авт.: Елена Лютакова, Капка Николова, Любомир Велков.
20. ОРАЧЕВ, Атанас и др. Регионален исторически музей / Атанас
Орачев, Антоний Ханджийски. // О р а ч е в, Атанас и др. Пазарджик
: Девет хилядолетия цивилизация / Атанас Орачев, Антоний
Ханджийски. – С., 2005, с. 105-106 : с цв. ил.
21. НЕДКОВ, Симеон. Пазарджик. // Н е д к о в, Симеон. История
на музейното дело в България. – С., 2006, с. 125, 192.
Музейното дело в Пазарджик.
22. КАЦАРОВА, Румяна. Към началната история на музея в Пазарджик
и за неговия дарител Иван Войводов. // К у л т у р а и културна
политика в България 1879-1944 : Нац. научна конф., Пазарджик, 29-30
май 2008 г. – Пазарджик, 2009, с. 231-239.
23. ПСАЛТОВА, Валентина. Дейността на Константин Христович за
развитието на музея в Пазарджик 1935-1944 г. // К у л т у р а и
културна политика в България 1879-1944 : Нац. научна конф.,
Пазарджик, 29-30 май 2008 г. – Пазарджик, 2009, с. 240-245.
24. КАЙКИЕВА, Мария. Музеи. // П а з а р д ж и к и Пазарджишка
област : Регионална енциклопедия на България. – С., 2011, с.
165-166.
Регионален исторически музей, Етнографска експозиция, родна къща
на Константин Величков.
25. ПСАЛТОВА, Валентина. Музейното дело в Пазарджик. – Пазарджик
: Беллопринт, 2011. – 104 с. : с ил.
26. ПСАЛТОВА, Валентина. Стефан Захариев и зараждането на
музейното дело в Пазарджик. // С т е ф а н З а х а р и е в : Живот,
дело, род : Научна сесия, посветена на 200 г. от рождението му и
140 г. от издаването на книгата му
„Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката
кааза”. – Пазарджик, 2011, с. 102-106.
* * * * * *
27. ВЕЛИЧКОВ, К. Музеите в провинцията. // Ю ж н и з а р и
(Т.-Пазарджик), І, 1924, № 1, с. 67-69.
За създаването на музея в Пазарджик.
28. ПО учредяването на Археологическо дружество и Музей в града
ни. // Д у м а (Т.-Пазарджик), І, № 35, 2 февр. 1924.
Учредително събрание на дружеството на 27 януари. Иван Войводов
подарява нумизматична сбирка.
29. ОСНОВАВА се при читалище „Виделина” археологическо дружество
„Ив. С. Войводов”. // Т р а к и й с к а з о р а (Т.-Пазарджик), І,
№ 1, 6 февр. 1924.
30. ЧОМОВ, Ив. За нашия музей. // Ю ж н и з а р и
(Т.-Пазарджик), І, 1924, № 4-5, с. 100-102.
За сбирката на музея „Ив. Войводов”.
31. ОСТЕН, Кнут. Помогнете! // Т.-П а з а р д ж и к с к и
общински вестник, І, № 18, 14 ян. 1925, с. 3.
Призив на автора към гражданите на Пазарджик да направят дарение
на градския музей за обогатяване на фонда му.
32. ДАРИТЕЛИ на нашия музей. (Хроника). // Т.-П а з а р д ж и к
с к и общински вестник, І, № 20, 28 ян. 1925, с. 3.
Настоятелството на археологическо дружество „Бесапара” изказва
благодарност на всички дарители на музея. Съдържа и списък с
имената на дарителите.
33. МЕСТНИЯТ музей в последно време се е снабдил с ред интересни
и ценни старини. (Хроника). // Т.-П а з а р д ж и ш к и общински
вестник, І, № 33, 22 апр. 1925, с. 2.
На музея е подарен и тефтер на дюлгерския еснаф от 1880 г., в
който се намира и една бележка за датата на влизане на руските
войски в града – 14 ян. 1878 г.
34. МУШМОВ, Н. А. Музеят в Т.-Пазарджик. // Т.-П а з а р д ж и ш
к и общински вестник, І, № 36, 13 май 1925, с. 2.
Създаване на музея при Т.-Пазарджишкото читалище „Виделина”.
Изброяване на монетните сбирки и музейни експонати, притежавани към
19 март1925 г.
35. ОСТЕН, Кнут. Още нещо за нашия музей.// Т.-П а з а р д ж и ш
к и общински вестник, І, № 41, 17 юний 1925, с. 2-3.
Необходимост да се фотографират или нарисуват по-типичните стари
къщи и сгради в града. Сведения за някои от разрушените, в т.ч. и
Главното училище, където е учил К. Величков.
36. ПОМОЛЕНИ сме от настоятелството на читалището („Виделина”)
да публикуваме следното изложение : До Редакцията на
в.”Т.-Пазарджикски общински вестник”… // Т.-П а з а р д ж и ш к и
общински вестник, І, № 47, 29 юлий 1925, с. 1.
Опровержение по повод статията на Н. А. Мушмов „Музеят в
гр.Т.-Пазарджик”. С подписи: председател – Ф. Грозданов и секретар
– В. Василев.
37. АРХЕОЛОГИЧЕСКОТО дружество устройва излет до Чепино на 21-24
май. (Хроника). // Ю г (Пловдив), Х, № 2519, 18 май 1927.
38. НАШИЯТ музей. // П о д е м (Т.-Пазарджик), ІV, № 187, 1 май
1933, с. 1.
Изказва се съжаление, че Археологическият музей при читалище
„Виделина” не се обогатява вече с нови предмети.
39. ВАСИЛЕВ, Стоян. Нови археологически придобивки за музея „Ив.
С. Войводов” Т.-Пазарджик. // П о д е м (Пазарджик), V, № 254, 11
авг. 1934, с. 1.
Опис на експонатите и тяхното местонахождение.
40. ВАСИЛЕВ, Стоян. Археологически находки за нашия музей. // П
о д е м (Пазарджик), V, № 267, 10 ноем. 1934.
23 старинни икони, намерени в църквата на с. Дебращица, са
обогатили фонда на музея.
41. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 322,
11 ян. 1936, с. 1.
Археолого-историческият музей „Ив. Войводов” при читалище
„Виделина” се е обогатил с ценни находки.
42. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // Л ъ ч а (Пазарджик), ХІ, № 503, 8
февр. 1936.
Списък на родолюбиви граждани от града и околията, които са
дарили на музея по-ценни старинни предмети и монети.
43. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 336,
18 апр. 1936.
Посочени са археологически находки, които са подарени на музея
„Ив. С .Войводов”.
44. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 346,
27 юни 1936, с. 2
Нови старинни предмети и вещи, постъпили в музея.
45. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 349,
18 юли 1936, с. 2.
Посочени са какви нови археол. находки са постъпили в музея и
къде са направени проучвания на старини в региона. Получено е и
дарение от Асен и Юрдан Ненови.
46. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 354,
22 авг. 1936, с. 1.
Нови археол. находки, дарени от Никола Стоименов, Иван Манолов и
Найден Мишенков.
47. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 357,
12 септ. 1936, с. 2.
Списък на старинни предмети, подарени на музея в Пазарджик.
48. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІ, № 362,
17 окт. 1936, с. 2.
Посочени са новите археол. находки, с които се е обогатила
сбирката на музея, както и имената на дарителите.
49.АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // П о д е м (Пазарджик), VІІІ, № 375,
16 ян. 1937, с. 1.
Нови старинни предмети, дарени от местни граждани.
50. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Историко-археологически вести. // П о д е м
(Пазарджик), VІІІ, № 379, 13 февр. 1937, с. 2.
Съобщава се за новопостъпили експонати, дарени на музея.
51. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Археологически и исторически вести. // П о
д е м (Пазарджик), VІІІ, № 391, 8 май 1937, с. 2.
Изброени са ценни предмети и книги, дарени на музея от Христо
Иванов и Лили Вл. Христодулова.
52. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Археологически вести . // П о д е м
(Пазарджик), VІІІ, № 403, 31 юли 1937, с. 2.
Списък на нови старинни предмети и монети, дарени на музея.
53.АРХЕОЛОГИЧЕСКИ вести. // Л ъ ч а (Пазарджик), ХII, № 573, 6
септ. 1937.
Интересни придобивки за музея в Пазарджик: документ, който дава
правото на Ст. Доспевски да сее винаги на собствената си земя в с.
Башикарово; дневници на учителя Никола Барбалов от с. Баня и
др.
54. ХРИСТОВИЧ, К. Спомени от Константин Величков. // Л ъ ч а
(Пазарджик), ХІІ, № 584, 27 ноем. 1937.
Уредникът на градския музей К. Христович приканва гражданите да
увеличат експонатите в музея, като предадат писма, фотографии и др.
материали, свързани с живота и дейността на К. Величков.
55. БАТАКЛИЕВ, Иван. Пазарджишкият музей. // Л ъ ч а
(Пазарджик), ХІІ, № 585, 4 дек. 1937.
През 1923 г. в Пазарджик се основава археологическо дружество
„Бесапара” и музей към него.
56. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни вести. // П о д е м (Пазарджик),
ІХ, № 436, 26 март 1938, с. 2.
Посочени са имена на дарители и какви предмети са подарили на
музея.
57. ХРИСТОВИЧ, К. Музейни вести : Нова придобивка на градския
музей. //
Л ъ ч а (Пазарджик), ХІІІ, № 603, 21 апр. 1938, с. 7.
Стоил П. Трушанов и Христо Боснев дарили на музея 3 мраморни
части от голяма колона, открити край с. Паталеница.
58. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Археологически вести . // П о д е м
(Пазарджик), ІХ, № 453, 30 юли 1938, с. 2.
Посочени са нови предмети, постъпили в музея и имената на
дарителите им.
59. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХІІІ, № 623, 10 септ. 1938, с. 2.
Кожухаро-калпакчийско-юрганджийско и абаджийско сдружение в
Пазарджик дарява на музея стари архиви, тефтери, документи и
пр.
60. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХІІІ, № 636, 10 дек. 1938, с. 1.
За музея в Пазарджик - с имената на дарителите.
61. ПОЗИВ към г-да общинските кметове, главните учители,
кметските наместници и енорийските свещеници. // П о д е м
(Пазарджик), Х, № 480, 4 февр. 1939, с. 2.
От ръководството на археологическия музей с молба да бъдат
предавани в музея всички по-ценни предмети и старини.
62. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХІІІ, № 650, 18 март 1939.
Нови исторически фотографии, подарени на музея.
63. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХІV, № 653, 8 апр. 1939.
За някои нови и интересни експонати, дарени на музея – портрети,
снимки, старопечатни книги.
64. ХРИСТОВИЧ, К.Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХІV, № 670, 5 авг. 1939, с. 4.
Откупени и подарени на музея.
65. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Археологическият музей в Пазарджик. // М и
р, № 12118, 1940.
66. ПРОЯВЕН интерес към нашия музей. // П о д е м (Пазарджик),
ХІ, № 527, 13 ян. 1940, с. 1.
Фотографът г-н Хлебаров от Народния археологически музей в София
ще снима всички паметници, намиращи се в Пазарджишкия
археологически музей и произхождащи от тракийското светилище край
с. Баткун.
67. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни вести. // Л ъ ч а (Пазарджик), ХV,
№ 718, 6 юли 1940.
Дарители на музея.
68. ЗА градския ни музей „Ив. С. Войводов”. // П о д е м
(Пазарджик), ХІ, № 559, 24 авг. 1940, с. 2.
Подпис: Бор.
69. ПОСЕЩЕНИЕ в града ни : [Съобщение]. // П о д е м
(Пазарджик), ХІ, № 564, 28 септ. 1940, с. 1.
Проф. Гавраил Кацаров, археолог-траколог и директора на Нар.
библиотека в Пловдив – Д. Цончев, във връзка с последните находки,
постъпили в градския музей.
70. В градския ни музей. // П о д е м (Пазарджик), ХІ, № 566, 12
окт. 1940, с. 4.
Подпис: Бор.
Сведения за музея и някои от находките.
71. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХV, № 734, 26 окт. 1940.
Монети и старинни предмети, дарени на музея.
72. МУЗЕЙНИ вести : Из близкото минало на нашия град. // П о д е
м (Пазарджик), ХІ, № 573, 30 ноем. 1940, с. 2.
Уставът на „Т.-Пазарджикски охранителен комитет България за себе
си”, оригинал – подарен на музея от Влад. Т. Мумджиев.
73. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни вести. // Л ъ ч а (Пазарджик), ХV,
№ 743, 28 дек. 1940.
Придобивки за музея – исторически картини, археологически
ценности, документи с имената на дарителите.
74. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Нови придобивки на Пазарджишкия музей. // Л
ъ ч а (Пазарджик), ХV, № 749, 8 февр. 1941.
Археологически предмети, снимки, монети.
75. БЛАГОДАРНОСТ. // П о д е м (Пазарджик), ХII, № 606, 6 авг.
1941, с. 2.
Настоятелството на читалище „Виделина” изказва благодарност към
г-жа Анка д-р Георгиева от Пазарджик, дъщеря на просветителя Юрдан
Ненов, дарила къща на читалищния музей.
76. ДАРЕНИЯ за градския ни музей. // П о д е м (Пазарджик), ХІІ,
№ 619, 31 дек. 1941, с. 4.
Парични средства за читалищния музей „Ив. Войводов”, отпуснати
от М-ство на нар. просвета и от Фонд за археологически проучвания
„Пловдивска област”.
77. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХVІІ, № 825, 1 авг. 1942, с. 2.
Градският археологически музей „Ив. Войводов” при читалище
„Виделина” е получил от граждани нови експонати.
78. МУЗЕЙНИ вести. // Л ъ ч а (Пазарджик), ХVІІ, № 827, 22 авг.
1942, с. 1.
Дарени ценни портрети и книги за музея.
79. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни вести. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХVІІ, № 839, 14 ноем. 1942.
Дарения за музея.
80. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Музейни вести. // Л ъ ч а (Пазарджик),
ХVІІ, № 841, 28 ноем. 1942.
Постъпили нови експонати, дарени от Димитър Ив. Ръжанков и Стоил
Благоев.
81. МУЗЕЙНИ придобивки. // Л ъ ч а (Пазарджик), ХVІІІ, № 880, 4
септ. 1943.
Дарения от стари сребърни накити, гривни, обици, украшения за
глава, турски и др. монети.
82. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Апел на градския музей. // О с в о б о ж д
е н и е (Пазарджик), І, № 2, 23 септ. 1944.
Апел за предаване в музея на всички ценни и скъпи спомени,
реликви, книжа, документи, заповеди, снимки, лозунги от
освободителната борба.
83. ХРИСТОВИЧ, К. Н. Художествена галерия. // О с в о б о ж д е
н и е (Пазарджик), І, № 13, 9 дек. 1944.
Художествената галерия при читалище „Виделина” е наименувана на
името на Станислав Доспевски (галерията съществува тогава като
Художествен отдел към музея).
84. ВЕЛКОВ, Ив. Нашите читалища и музейното дело. // Ч и т а л и
щ е, 1946, № 9, с. 28-32.
Дават се данни за музейните сбирки на читалищата в Казанлък,
Пазарджик и Панагюрище.
85. СЪОБЩЕНИЕ. // О с в о б о ж д е н и е (Пазарджик), ІІІ, №
98, 9 ноем. 1946.
Археологическият музей „Иван Войводов” при читалище „Виделина”
се премества в подарената от Анна д-р Яни Георгиева къща.
86. СОФРОНИЕВ, Кр. Открит нов музей в Пазарджик. // О т е ч. г л
а с (Пловдив), ХІІ, № 2988, 19 май 1954.
На 16 май тържествено е открит Общ народен музей.
87. КЕНДЕРОВА, Елена. Една ценна културна придобивка. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ІІІ, № 21, 21 май 1954.
Тържество по повод откриване на Общ народен музей. Гости от
Пловдив, Хасково, Панагюрище и околните села.
88. ГЕНЧЕВ, Константин. В пазарджишкия общ народен музей. // О т
е ч. г л а с (Пловдив), ХІІ, № 3059, 10 авг. 1954.
89. ГЕНЧЕВ, Константин. Първият краеведчески музей у нас. // Н а
ш а р о д и н а, 1955, № 5, с. 8.
Исторически бележки за музея в Пазарджик.
90. ГИЗДОВА, Недялка. Една година Общ народен музей в Пазарджик.
// О т е ч. г л а с (Пловдив), ХІІІ, № 3323, 16 юни 1955.
91. ГИЗДОВА, Недялка. Едно полезно начинание. // С е п т. з н а
м е (Пазарджик), V, № 43, 19 окт. 1956.
За музеите в Пазарджик и предстоящата Седмица на музеите.
92. ГИЗДОВА, Недялка. Хранилище на старините. // С е п т. з н а
м е (Пазарджик), V, № 46, 9 ноем. 1956.
Общият народен музей в Пазарджик.
93. КУЛТУРНИ вести. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), V, № 47,
16 ноем. 1956,
с. 4.
В Пазарджик е открита Седмица на паметниците на културата и
музеите. В с. Паталеница уредникът на Народния музей в Пазарджик
Недялка Гиздова изнася доклад за значението на паметниците на
културата и музеите.
94. ГЕНЧЕВ, Константин. Успехи на музеите в Пазарджишки окръг.
// О т е ч. г л а с (Пловдив), ХVІ, № 4143, 13 февр. 1958.
95. МИНДОВ, Миндо. Културните паметници и тяхното значение. // С
е п т. з н а м е (Пазарджик), VІІ, № 38, 19 септ. 1958.
Споменава се за няколко паметника на културата в Пазарджик и за
дарители от с. Синитево, които са предали на Общия народен музей
три оброчни плочи от І-ІІІ в.
96. ГИЗДОВА, Недялка. За по-голяма популярност на музеите. // С
е п т. з н а м е (Пазарджик), VІІ, № 46, 14 окт. 1958.
97. ГЕНЧЕВ, Константин. По случай седмицата на музеите и
паметниците на културата в Пазарджик се състоя тържествено
събрание. // Н а р. к у л т у р а, ІІ, № 48, 29 ноем. 1958.
Информация за честването. Доклад изнася Димитър Цончев – младши
научен сътрудник при Археологическия музей – Пловдив.
98. ГИЗДОВА, Недялка. Пазарджишки окръг се готви за седмицата на
музеите. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ІХ, № 36, 7 май
1960.
99. ГИЗДОВА, Недялка. Музейното дело в Пазарджишки окръг. (
Седмица на музеите и паметниците на културата 8-15 май). // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ІХ, № 37, 11 май 1960, с. 4.
100. ПЕШЛОВ, Гроздан. Голяма културна проява. // С е п т. з н а
м е (Пазарджик), ІХ, № 37, 11 май 1960, с. 4.
Откриване на Седмицата на музеите ( 8-15 май ) в салона на
читалище „Виделина” .
101. ГИЗДОВА, Недялка. Щедър и ценен дар за града ни. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), Х, № 56, 19 юли 1961.
Родственици на художника Георги Машев са дарили негови творби на
Народния музей в Пазарджик.
102. ГИЗДОВА, Недялка. Пред седмицата на музеите и паметниците
на културата. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХІ, № 41, 26 май
1962.
За старините в Пазарджишкия край.
103. МУЗЕЙНИ вести. // Р о д е н к р а й (Пазарджик), 1963, № 1,
с. 17.
Дейност на музея през 1962 г.
104. ГЕНЧЕВ, Константин. Добра дейност през годината [на Окръжен
народен музей]. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХІІІ, № 8, 30
ян. 1964.
105. СЕДМИЦАТА на музеите и паметниците на културата в
Пазарджишки окръг. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХІІІ, № 30,
16 апр. 1964.
106. ОКРЪЖНИЯТ народен музей се обогати с нови ценни архивни
материали. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХІІІ, № 60, 2 авг.
1964.
На музея са предадени стари периодични издания от 1928-1931
г.
107. [ЧЕТИРИДЕСЕТ] 40 години Народен музей в Пазарджик. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ХІІІ, № 97, 17 дек. 1964.
Страницата съдържа: Н. Г и з д о в а. Неугасващо огнище за
култура и патриотизъм. – Константин Н. Х р и с т о в и ч.
Археолого-исторически музей „Иван Войводов” при градското читалище
„Виделина”. – А р х е о л о г и ч е с к и низ. – Е д н а интересна
снимка [„Първомайска манифестация в Пазарджик през 1922 г.”,
направена от Цветан Коларов]. – Иван Б а т а к л и е в. Защо и как
написах книгата си „Град Татар-Пазарджик – историко-географски
преглед” в 1923 г.
108. ТЪРЖЕСТВО за 40-годишнината на музея в Пазарджик. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ХІІІ, № 98, 20 дек. 1964.
Юбилеят се чества в читалище „Виделина”. Доклад на директора на
музея Недялка Гиздова. Спомени разказват проф. Иван Батаклиев и Хр.
Вакарелски.
109. ГЕНЧЕВ, Константин. [Четиридесет] 40 години Народен музей –
Пазарджик. // М у з е и и п а м е т. к у л т., V, 1965, № 2, с.
42-43.
Съобщение за честване на юбилея.
110. ГИЗДОВА, Недялка. Младежта и музеите. // С е п т. з н а м е
(Пазарджик), ХV, № 20, 12 март 1966.
За музеите като ценно богатство за патриотичното възпитание на
младежта.
111. ГЕОРГИЕВА – ЧОЛАКОВА, Ел. Из залите на Окръжния народен
музей – Пазарджик. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХV, № 76, 5
окт. 1966.
112. СТОЯНОВ, Еньо. Извор на знание и патриотизъм [Окръжен
народен музей]. // С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХV, № 77, 8 окт.
1966.
113. ПОГЛЕД към далечното минало. // Р а б. д е л о, ХLІІ, № 40,
9 февр. 1968.
Окръжен исторически музей.
114. СТОЯНОВ, Еньо. Дар в Окръжния исторически музей. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ХVІІ, № 28, 10 апр. 1968.
Подарени семейни реликви от София К. Кръстина, сестра на Спас
Спасов, ръководител на бунта на крайцера „Надежда”.
115. ГИЗДОВА, Недялка. Огнища за патриотично възпитание. // С е
п т. з н а м е (Пазарджик), ХVІІ, № 76, 2 окт. 1968.
Музеите и паметниците на културата в Пазарджишки окръг.
116. ВОЙВОДОВА, Люба. Винаги на своя пост. // Ч и т а л и щ е,
1971, № 7, с. 21.
Очерк за Владо Фучалов, бивш библиотекар на читалище "Виделина"
- Пазарджик и музеен работник.
117. ГЕНЧЕВ, Константин. Вечер по случай Седмицата на музеите и
паметниците на културата в Пазарджик. // М у з е и и п а м е т. к у
л т., ХV, 1975, № 1-2, с. 83-84.
118. РАДОНОВ, Здравко. За възникването на българските училищни,
читалищни и дружествени музеи и музейни сбирки в миналото
1878-1944. // И з в. Бълг. истор. д-во, 31, 1977, с. 153-167.
На с. 156 – накратко за създаването на музея „Иван
Войводов”.
119. В Пазарджик. (Вести). // М у з е и и п а м е т. к у л т,
ХVІІ, 1977, № 1, с. 71.
Тържество и изложба по случай Седмицата на музеите и
Международния ден на музеите.
120. ВИДЕЛОВА, Райна. С увереност пред новите задачи. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ХХХІІІ, № 31, 15 март 1977.
Годишно отчетно събрание на Окръжния исторически музей.
121. МИТРЕВ, Димитър. Огнища на знания и родолюбие. // С е п т.
з н а м е (Пазарджик), ХХХІІІ, № 115, 1 окт. 1977.
Развитие на музейното дело в Пазарджишки окръг.
122. ГИЗДОВА, Недялка. В дух на висока партийност. // С е п т. з
н а м е (Пазарджик), ХХХІV, № 57, 18 май 1978.
За постиженията на музейното дело в Пазарджишки окръг. По повод
Седмицата на музеите и паметниците на културата 18-24 май.
123. ГИЗДОВА, Недялка. В културната традиция. // С е п т. з н а
м е (Пазарджик), ХХХІV, № 61, 27 май 1978.
Прояви през Седмицата на музеите и паметниците на културата
(18-24 май).
124. ГИЗДОВА, Недялка. С бащинска грижа. (Писмото на др. Тодор
Живков до ЦК на ДКМС – писмо до мен). // С е п т. з н а м е
(Пазарджик), ХХХІV, № 9, 23 ян. 1979.
Работата на Окръжния исторически музей в светлината на
писмото.
125. МАРИНОВ, Георги. Съхранено за поколенията. (Седми октомври
– Ден на приятелите на музеите и паметниците на културата). // С е
п т. з н а м е (Пазарджик), ХХХІV, № 119, 4 окт. 1979, с. 4.
126. ГИЗДОВА, Недялка. Трайно възпитателно въздействие [на
експозицията на Окр. ист. музей]. // С е п т. з н а м е
(Пазарджик), ХХХV, № 40, 3 апр. 1980.
127. ВЪРБАНОВ, Н. Огнище за комунистическо възпитание : Открита
е новата сграда на Окръжния исторически музей и Окръжната
художествена галерия в Пазарджик. (Другарката Людмила Живкова на
посещение в Пазарджишки окръг). // С е п т. з н а м е (Пазарджик),
ХХХV, № 131, 1 ноем. 1980, с. 1 : с ил.
128. НОВА музейна експозиция. // Р а б. д е л о, LІV, № 353, 18
дек. 1980.
Окръжният исторически музей в Пазарджик е настанен в специално
построена сграда. Новата експозиция е подредена в 7 зали и съдържа
над 33 000 експоната.
129. ПЕКАЛИЕВ, Кирил. Живата памет на историята. // С е п т. з н
а м е (Пазарджик), ХХХVІ, № 100, 22 авг. 1981.
Музеите и музейните сбирки в Пазарджишки окръг.
130. ДЕНЧЕВ, Д. Лапидариумът в Пазарджик. // С е п т. з н а м е
(Пазарджик), ХХХVІІ, № 47, 22 апр. 1982.
Експозиция на открито в двора на новата сграда на Окръжен
исторически музей.
131. МИТРЕВ, Димитър. Огнища на знания и патриотизъм. // С е п
т. з н а м е (Пазарджик), ХХХVІІ, № 58, 18 май 1982.
За музеите в окръга и дейността им.
132. ГАНЧЕВА, Тамара. Множи се културно-историческото богатство.
// С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХХХVІІ, № 60, 22 май 1982.
Във фонда на Окр. ист. музей са предадени нови материали.
133. ГАНЧЕВА, Тамара. Паметник на героичното минало. // М а к о
в е, ІV, № 6, 30 дек. 1982, с. 2, прил. на в.”Септ. знаме”
(Пазарджик), ХХХІІІ, № 156.
Окръжен исторически музей.
134. БОЯДЖИЕВА, Доротея и др. За експозицията на ОИМ в Пазарджик
/ Доротея Бояджиева, Татяна Кайрякова. // М у з е и и п а м е т. к
у л т., ХХІІІ, 1983, № 2, с. 35-40.
135. ГЕНЧЕВ, Константин. Владимир Фучалов (1900-1977). // М у з
е и и п а м е т. к у л т, ХХІІІ, 1983, № 2, с. 42-43.
136. ПЕТРОВ, Георги. За съвременна музейна експозиция : Разговор
със з.х. проф. Георги Петров. // М у з е и и п а м е т. к у л т.,
ХХІІІ, 1983, № 2, с. 40-42.
За експозицията на Окръжен исторически музей.
137. МИТРЕВ, Димитър. Непресъхващ извор на знания и родолюбие.
// С е п т. з н а м е (Пазарджик), ХХХІХ, № 59, 17 май 1984.
Издирване, проучване, съхраняване и пропагандиране на
културно-историческото наследство на Пазарджишки окръг.
138. МИТРЕВ, Димитър. Музейното богатство да достигне до всеки
човек. // М а к о в е, VІІ, № 1, 2 март 1985, с. 1-2, прил. на
в.”Септ. знаме” (Пазарджик), ХХХVІ, № 26.
139. ПЕТРИНСКА, Катерина. Делото на един ентусиаст. // С е п т.
з н а м е (Пазарджик), ХХХVІІІ, № 58, 16 май 1987.
За Константин Христович от Пазарджик, музеен деятел, известен
със своята събирателска и популяризаторска дейност.
140. ПАНАЙОТОВА, Димитрина. Съвременен адрес на наследството от
миналото. (18 май – Международен ден на музеите). // С е п т. з н а
м е (Пазарджик), ХХХІХ, № 15, 17 май 1988.
Дейност на Историческия музей през 1987 г.
141. МАЦАНОВА, Величка. Исторический музей Пазарджика :
Рекомендуем посетить. // К у р о р т ы Болгарии, 1988, № 6, с.
28.
142. В памет на Константин Христович. // С е п т. з н а м е
(Пазарджик), ХL, № 41, 10 окт. 1989.
95 г. от рождението на пазарджишкия деятел на музейното
дело.
143. ОТ „Бесапара” до днешния исторически музей. // Г л а с
(Пловдив), ХLVІІІ, № 81, 17 май 1991.
През 1924 г. в Пазарджик се създава археологическо
дружество.
144. ДИМОВ, Продрум. Съвремие и култура. // И д е я (Пазарджик),
№ 15, 1 ноем. 1991.
Интервю с директора на Дирекция „Културно-историческо
наследство” Димитър Митрев.
145. ТРЕНДАФИЛОВ, Георги. Ценни дарения за музея в Пазарджик. //
П р о в и н ц и я (Пловдив), № 125, 24 ян. 1992, с. 6.
Дарения от наследниците на проф. Иван Батаклиев.
146. КАЦАРОВА, Румяна. „С енергия и вещина за културното
повдигане на нашия завиден край…”. // З н а м е (Пазарджик), № 20,
18 май 1993, с. 7.
Начало на музейното дело в Пазарджик.
147. ТАНКОВ, Георги. Дамска пелерина от началото на века в
музейна витрина. // П о д к р е п а, ІІІ, № 148, 29 юни 1993, с.
10.
Дарителство в Историческия музей.
148. ПЕТРИНСКА, Катя. К. Христович е инициатор за превръщане
домовете на К. Величков, Ст. Доспевски и Хаджистоянов в къщи-музеи.
// В и д е л и н а (Пазарджик), V, № 29, 19 юли 1994, с. 8.
25 г. от смъртта и 101 г. от рождението на К. Христович,
посветил живота си на музейното дело в Пазарджик.
149. АРНАУДОВ, Александър. Последният възрожденец на Пазарджик.
// Л ъ ч (Пазарджик), I, № 3, 14 авг. 1994, с. 5.
Владимир Фучалов, роден в Пазарджик през 1900 г., библиотекар,
уредник в музея.
150. ГЕРГИНОВА, Вася. Богатството е смъртно, добродетелта –
безсмъртна. // В и д е л и н а (Пазарджик), V, № 51, 20 дек. 1994,
с. 9.
Дарители от Пазарджишко, откликнали на призива на уредниците на
музеите за събиране на ценни материали.
151. ОБОГАТЯВА се археологическата карта на България : Разкрити
са нови обекти в Пазарджишки регион. // З н а м е (Пазарджик), №
14, 4 апр. 1995, с. 9.
Експедиция, организирана от Нац. археол. институт с музей при
БАН и Историческия музей в Пазарджик, регистрира всички археол.
обекти, влизащи в еднометровата ивица южно от с. Паталеница до река
Марица. В експедицията участва и уредникът от музея Даниела
Катинчарова.
152. ОТНОВО „Роден край”. (След 33 години). // З н а м е
(Пазарджик), № 9, 27 февр. – 4 март 1996, с. 9.
Излезе от печат сп. „Роден край” – издание на музея.
153. МИХАЙЛОВА, Пенка. Българските земи пазят тайни, важни и за
Европа : Смята проф. Чампиан, президент на Британското
праисторическо дружество. // З н а м е (Пазарджик), № 37, 16 - 22
септ. 1997, с. 6.
Посещение на 25 членове на Британското праисторическо дружество
в Историческия музей в Пазарджик и селищната могила при село
Юнаците.
154. ПРОЕКТ "Роден край" : С него Историческият музей в
Пазарджик кандидатства пред програма ФАР - "Развитие на българската
култура". // З н а м е (Пазарджик), № 47, 10 март 1999, с. 6.
Историческият музей подготвя за издаване пета книжка от
поредицата "Роден край”.
155. КУЛТУРА Юнаците - III - II хилядолетие преди Христа. // З н
а м е (Пазарджик), № 67, 7 апр. 1999, с. 6.
С този проект Историческият музей кандидатства пред програма ФАР
- "Развитие на българската култура".
156. АЛЕКСИЕВА, Стоилка. Виден представител на рода Христович.
// И с т о р и ч е с к и музей – Пазарджик : Юбилеен вестник
(Пазарджик), май 1999, с. 1, 2 : със сн.
Биогр. данни за Константин Христович - агроном, дарител, уредник
на музейната сбирка в читалище "Виделина", общински съветник.
157. МИХАЙЛОВА, Пенка. Словашки археолог търси следи от неолита.
// З н а м е (Пазарджик), № 101, 27 май 1999, с. 6.
Археологът Юрай Павук гостува на специалисти от Историческия
музей, за да се запознае с находките от неолитното находище при
Ракитово.
158. ДЕЦАТА изучават култови места. // З н а м е (Пазарджик), №
115, 15 юни 1999, с.6.
В училище "К. Величков" – с. Паталеница, с помощта на
Исторически музей, се реализира проект за изучаване на култови
места в района на селото. В изпълнението му участва и сдружение
"Помощ за деца в риск". Подготвя се брошура.
159. ЩЕ участва и историческият музей. (В Европейския месец на
културата). // З н а м е (Пазарджик), № 125, 29 юни 1999, с. 6.
Историческият музей се подготвя за участие в две национални
изложби.
160. БЕЛНЕЙСКА, Мариана. Най-достоверният портрет на Левски
пазен в Пазарджик : Художникът го е рисувал по оригинална снимка.
// Н а ч а л о (Пазарджик), I, № 13, 7 септ. 1999, с. 1 : със
сн.
В Историческия музей се съхранява портрет на Васил Левски,
рисуван през 1888 г. от Георги Данчов - Зографина.
161. ПЕТРОВА, Мая. Книжка "Култови места в района на
Паталеница". // З н а м е (Пазарджик), № 198, 12 окт. 1999, с.
6.
Книгата е резултат от едноименния проект, осъществен от
Историческия музей, ОУ „К. Величков” - с. Паталеница и сдружение
"Помощ за деца в риск".
162. ХРИСТОВА, Мария. Уроци по патриотизъм. // З н а м е
(Пазарджик), № 219, 10 ноем. 1999, с. 6.
Организирани посещения на ученици от града на музейните
сбирки.
163. НИКОЛОВА, Мая. В Пазарджишкия исторически музей няма
фалшификати : Наскоро "съвестен" господин предлага на музея
колекция от монети, които се оказват фалшиви. // З н а м е
(Пазарджик), № 222, 15 ноем. 1999, с. 6.
Със сн. на сребърни монети от V - II в.пр.н.е., открити в
Пазарджишко.
За археологическата сбирка и колекцията от монети на
Историческия музей.
164. ТЕНЕВА, Красимира. Подкрепени образователни програми в
музеите и галериите. // О т в о р е н о о б щ е с т в о, № 279, 25
ноем. 1999, с. 4.
Историческият музей със съдействието на сдружение "Помощ за деца
в риск" организира образователната програма "Изучаване развитието
на култовата архитектура в района на Пазарджик - селата Дебращица,
Црънча и Паталеница". Излезе от печат и "Култови места в района на
Паталеница".
165. МИХАЙЛОВА, Пенка. От купчината парченца се раждат уникати.
// З н а м е (Пазарджик), № 2, 5 ян. 2000, с. 6 : със сн.
Разговор с Виолета Тодорова и Стоян Вълков, реставратори в
музея.
166. НИКОЛОВА, Неда. Музейните ценности - без климатичен режим :
В Пазарджишкия исторически музей се съхраняват около 60 хиляди
експоната, само 15 процента от тях са в експозиция. // З н а м е
(Пазарджик), № 13, 20 ян. 2000, с. 6 : със сн.
Проблеми при съхраняване на експонатите в Историческия
музей.
167. ГРОЗДЕВ, Тодор. Реставраторът на часовника дари стария
механизъм на музея. // З н а м е (Пазарджик), № 99, 22 май 2000, с.
3.
Часовникарят Владимир Ланков подари стария часовников механизъм
на Историческия музей.
168. КОЛЕВ, Никола. Деца възкресяват миналото. (1 юни -
Международен ден за защита на децата). // З н а м е (Пазарджик), №
106, 1 юни 2000, с. 6.
ОУ "К.Величков" в с. Паталеница завърши работата си по проект
"Култови места в района на с. Паталеница", съвместно с Историческия
музей.
169. ПЕНОВА, Ива. Дават на общината къщата, вилата и паметника
на Стамболийски. // З н а м е (Пазарджик), № 130, 5 юли 2000, с.
2.
Общинският съвет в гр. Септември решава родната къща на
Александър Стамболийски да премине от Историческия музей в
Пазарджик към община Септември.
170. ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 153 от 28 юли 2000 г. [на] Министерския
съвет за преобразуване на културни институти в регионални
библиотеки и музеи. // Д ъ р ж. в е с т н и к, № 65, 8 авг. 2000,
с. 9.
Историческият музей в Пазарджик става регионален.
171. ПАЗАРДЖИШКИЯТ исторически музей стана регионален. // З н а
м е (Пазарджик), № 155, 9 авг. 2000, с. 5 : със сн.
С Постановление № 153 на МС от 1 юли 2000 г. Основни функции,
дейност на територията на Пазарджишка и Пловдивска област.
172. НАШИ специалистки в Атина. // З н а м е (Пазарджик), № 214,
1 ноем. 2000, с. 1.
Емилия Иванова - реставратор в Археологически музей - Септември
и Даниела Катинчарова – археолог от Пазарджишкия исторически музей
са на специализация във Френската археологическа школа, осигурила
стипендиите им.
173. МАТЕВА, Ана. Осветиха сграда, открита от Людмила :
Водосвет
