УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФАКУЛТЕТ „MЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА”

КАТЕДРА „МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ И БИЗНЕС”

БОРИСЛАВА БОРИСЛАВОВА ГЪЛЪБОВА

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ

И ПАРАМЕТРИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА

ДЪРЖАВИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА И ВАЛУТНА ОБЩНОСТ

НА ЦЕНТРАЛНА АФРИКА

АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на

образователна и научна степен „доктор”

СОФИЯ,

2015

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФАКУЛТЕТ „MЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И ПОЛИТИКА”

КАТЕДРА „МЕЖДУНАРОДНИ ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ И БИЗНЕС”

БОРИСЛАВА БОРИСЛАВОВА ГЪЛЪБОВА

ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ

И ПАРАМЕТРИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ

НА ДЪРЖАВИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА И ВАЛУТНА

ОБЩНОСТ НА ЦЕНТРАЛНА АФРИКА

АВТОРЕФЕРАТ на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „доктор” по

научна специалност 05.02.10. „Световно стопанство и международни икономически

отношения” („Международно икономическо развитие”)

Научен ръководител:

доц. д-р ДАНИЕЛ ДАНОВ

СОФИЯ,

2015

Дисертационният труд е обсъден и одобрен от катедра „Международни

икономически отношения и бизнес” на факултет „Международна икономика и

политика” към Университета за национално и световно стопанство – София, и е

насочен за защита в Научно жури.

Авторът на дисертацията е докторант в катедра „Международни икономически

отношения и бизнес” към Университета за национално и световно стопанство – София.

Дисертационният труд е с общ обем от 299 страници (с използвана литература и

приложения). Той е структуриран в увод, три глави, заключение, списък с използваната

литература, списък на съкращенията и означенията, списък на таблиците и фигурите,

списък на приложенията и приложения. Основният текст на дисертацията обхваща 223

страници. В него са включени 15 таблици и 14 фигури. Приложенията съдържат 47

таблици и 4 фигури. Използваната литература обхваща общо 324 заглавия, от които 102

на български език и 222 на чужд език – руски, френски и английски. Използвани са и

голям брой интернет страници на международни организации, нормативни документи,

статистически и периодични издания.

Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на 26 юни от 13.00

часа в зала 2032 – А на Университета за национално и световно стопанство – София

пред Научно жури, назначено със заповед на Ректора на УНСС.

Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор

„Научни съвети и конкурси” на УНСС – София и на интернет страницата на

университета.

1

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСEРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност на изследването

В съвременен план международните икономически отношения са една от най-

динамично развиващите се сфери на стопанския живот. През последните няколко

десетилетия в рамките на световната икономика протичат интензивни процеси на

глобализация, в резултат на които развитието на отделните национални стопанства и

географски региони става по-взаимосвързано и взаимозависимо, търговските връзки се

активизират и задълбочават, а сътрудничеството между държавите се засилва. В тези

изменени условия и в настоящия стадий, в който се намира световното стопанство,

регионалните интеграционни споразумения намират все по-широко разпространение.

Те неизменно се превръщат във важен, интегрален компонент, очертавайки бъдещите

перспективи пред икономическия напредък на страните-партньори. От тази гледна

точка както в исторически, така и в по-съвременен контекст научният интерес към

проблемите на развитието на държавите и регионите продължава да е силно повишен.

Новите глобални тенденции и значимите промени в международното

икономическо развитие се нареждат сред най-сериозните и актуални теми в

международен мащаб. Въпросите, касаещи прогреса в социален и икономически план,

се оказват от изключителна важност поради факта, че от търсенето и намирането на

техните отговори зависят и се влияят бъдещите резултати във всяка една сфера на

стопанския и обществения живот. По тази причина те са едни от най-съществените, на

които е наложително да се намери адекватно и своевременно разрешение. Последното е

от критична важност и във връзка именно с протичащия процес на глобализация,

отличаващ се по своя значителен обхват и мащаби, във всичките му различни

измерения и в разнообразните му направления – в икономиката и обществото, в

политиката и културата, в техниката и технологиите, в екологията, устойчивото

развитие и опазването на околната среда. Точно в този международен контекст темата

за развитието на страните, намиращи се в т. нар. „развиващи се” региони, става още по-

важна и смислово значима, за да бъде пренебрегвана и оставяна встрани. Съвременният

й прочит позволява да се направи заключението, че необходимостта от напредък на

тази група държави не е само национален или регионален проблем, а далеч надхвърля

тези по-ограничени географски рамки, като безспорно се превръща в глобален такъв.

2

Последното произтича и се предполага от вече споменатия факт, че в наши дни

световното стопанство се отличава с една съвсем нова същностна характеристика - все

по-значителната, интензивна взаимообвързаност и взаимозависимост между всички

държави и региони.

Несъмнено предизвикателствата на развитието не успяват да бъдат напълно

преодолени през изминалите няколко десетилетия, а с оглед на настоящите промени се

появяват и нови проблеми. Ето защо актуалността и значимостта на така поставената

проблематика са валидни с пълна сила и до днес. Те ще бъдат обект на обществен и

научен интерес и в перспектива, предвид тяхната особена важност в национален,

регионален и международен план. Отчитайки тези обстоятелства, социално-

икономическият напредък на всеки един световен регион или държава, независимо от

техните конкретни икономически, природо-географски, исторически, демографски и

културно-религиозни характеристики, ще продължава да е в центъра на

изследователското внимание, поради факта, че засяга в една или друга степен както

обществото като цяло, така и отделния човек като негов член. Първата крачка към

намиране на верните решения на така поставените важни и силно дискусионни въпроси

е тяхното обстойно изясняване и задълбочено изучаване като фундамент, необходим за

по-нататъшното им прилагане в реални условия.

Гореизложените факти дават основание да се твърди, че темата, отнасяща се до

икономическото развитие на държавите от Икономическата и валутна общност на

Централна Африка (Communauté économique et monétaire de l’Afrique Centrale,

СЕМАС), което бива разглеждано през призмата на различните му измерения и

проекции, е много актуална и в практико-приложен, и в теоретичен план. Нейното

поставяне и изучаване би допринесло за ясното очертаване на параметрите на

съвременния етап на стопанско развитие и извеждане на определените му

характеристики, както и на онези специфики, присъщи за посочените страни,

преминаващи „по пътя на развитието”. Така зададеният изследователски проблем

придобива по-особена актуалност и във връзка с последиците от световната

финансово-икономическа криза, реалния риск от криза на сигурността и

съществуването на политическа нестабилност, които оказват сериозно въздействие

върху конкретния социално-икономически профил на страните и цялостния напредък в

субрегиона. В по-широк контекст актуалността й се обуславя от необходимостта да

бъдат намерени адекватни отговори на поставените важни, глобални въпроси, свързани

3

с развитието на страните, които все още не са така напреднали в социално-

икономически план в сравнение с т. нар. „развити” държави. От друга страна, но в тази

рамка, чрез нейното поставяне и разглеждане е направен опит да бъдат пряко отразени

някои съвременни проекции на темата за развитието в чисто икономически план, а

косвено – в социален, културен, политически, технологичен и екологичен аспект, като

неразделна част от цялостния прогрес на една държава, регион или субрегион. В този

смисъл актуалността произтича и се обуславя от нейната голяма значимост от

обществено-икономическа гледна точка.

2. Обект и предмет на изследването

Обект на настоящия дисертационен труд е икономическото развитие на

държавите, членуващи в Икономическата и валутна общност на Централна Африка

(CEMAC), а именно: Камерун, Република Конго, Чад, Централноафриканска република

(ЦАР), Екваториална Гвинея и Габон. На тази основа икономическото развитие, като

изследователски обект, следва да бъде проучено в дълбочина с оглед различните му

аспекти.

Предметът на дисертационния труд се заключава в анализ на параметрите на

това развитие в посочените държави и като резултат - в идентифициране на онези

черти, присъщи и характерни за тези шест страни.

3. Цел и задачи на изследването

Целта на изследването може да бъде обобщена, както следва:

Като се анализира актуалното състояние и се очертаят параметрите на

икономическото развитие на държавите от Икономическата и валутна общност на

Централна Африка (CEMAC), да се изведат спецификите, характерни в цялост за

изследваните страни, които представляват предпоставка за задълбочаване на тяхната

интеграция.

4

В настоящия дисертационен труд, с оглед реализиране на неговата цел, са

формулирани следните изследователски задачи:

да се потърсят, разгледат и изведат в систематизиран вид различни подходи

за дефиниране и охарактеризиране на развитието в неговите разнообразни

измерения;

да се извърши обобщаващ аналитичен преглед на основни теоретични

постановки в специализираната икономическа литература, като се

систематизират някои основни класификации и диференциации на страните в

света, съобразно различни класификационни критерии, и се проучи

терминологията, пряко свързана с „развиващите се страни”;

да се очертаят някои основни обобщаващи характеристики, присъщи за

„развиващите се страни”, в качеството им на отправна точка за

идентифициране и конкретизиране на спецификите на държавите, членуващи

в СЕМАС;

да се потърсят, разгледат и изведат в обобщен вид различни подходи за

дефиниране и охарактеризиране на слаборазвитостта, основавайки се на

принципната съпоставка между развитост и слаборазвитост;

да се проследят някои основни тенденции в икономическото развитие на

„развиващите се страни” в условията на динамичния ход на съвременните

процеси на засилена глобализация и интеграция;

да се проучат генезисът и процесът на формиране на СЕМАС и въз основа на

критичния преглед и анализ на нейното историческо развитие да се

представи същността, институционалната „архитектура” и дейността на

организацията;

да се изведат резултатите, достигнати в хода на дейността на Общността –

основните постижения, забавените процеси и критичните аспекти, и

вследствие да се представи новата икономическа стратегия и политика за

развитие на държавите в перспектива;

да се идентифицират характеристиките на държавите-членки на СЕМАС в

икономически, социален, политически, културен и исторически план, като на

фона на техните главни различия се потърсят подобните им общи черти,

които са благоприятна предпоставка за задълбочаване на интеграционния

процес.

5

4. Изследователска теза

Основната теза на настоящия дисертационен труд е, че държавите от

Икономическата и валутна общност на Централна Африка (CEMAC) се отличават с

редица обобщаващи, сходни характеристики, непосредствено свързани със

съвременния стадий на тяхното икономическо развитие, както и с някои конкретни

специфики в социален, политически, културен и исторически аспект. Тези сродни

характеристики са благоприятна предпоставка за задълбочаване на интеграцията, която

е възможен път за постигане на по-висока степен на икономическо развитие на

страните-членки.

5. Методологията и ограничения на изследването

Въпросите на развитието са сложни и комплексни, което налага разглеждането

им на широка основа и интердисциплинарен подход. В практически аспект поставената

тема се отличава с множество допирни точки до различни научни области и

интердисциплинарни връзки. Като се взема предвид тази важна особеност, в

методологичен план разработването на дисертационния труд се основава върху

съвместното прилагане на общоприети и утвърдени в научната практика методи.

Прилага се богат изследователски инструментариум, при използване на методите на

индукцията и дедукцията, аналогията, анализа и синтеза, абстракцията и обобщението.

При необходимост се възприема исторически подход, за да се потърсят и посочат в

ретроспекция онези важни причинно-следствени връзки, исторически факти и процеси,

които стават база за проследяване и очертаване на важни тенденции и закономерности

във времето. Приложението на подобен изледователски инструментариум е

наложително и обективно обусловено с оглед постигане на целта и задачите, които са

заложени в основата на дисертационния труд. Значителното разширяване на

използвания набор от инструменти и методи за изследване се предполага и произтича

също от самия характер и естеството на поставения за разрешаване комплексен

многоаспектен проблем. В това направление то намира своите фактически основания

поради факта, че именно по този начин е възможно постигането на неговата по-

широката интерпретация и по-голяма практическа полезност, съобразно основния

идеен замисъл на изследването. Емпиричният анализ, посветен на очертаване и

6

анализиране параметрите на икономическото развитие и идентифициране характерните

черти на изследваните държави, се основава и разработва на базата на системен подход

по метода на сравнението. Заедно с това, описателният анализ и извеждането на

ключови за разработката заключения се извършват с помощта на дескриптивна

(описателна) статистика и използването на адекватни за целта статистически методи,

обработване и систематизирано представяне в графичен, схематичен и табличен вид на

статистически данни, както и въз основа на прилагането на логически подход. В хода

на техническата обработка на данните и за извършването на необходимите изчисления

са използвани програмните продукти SPSS и MS Excel.

Теоретичната литература, посветена на проблематиката на международното

икономическо развитие, е изключително обемна и всеобхватна. Разглежданите в нея

множество важни въпроси от различно естество, непосредствено свързани с

многообразието от концепции, принципи и възгледи, предполагат силно ограничаване

и стесняване на изследователския фокус само върху онези конкретни аспекти, значими

за настоящото изследване и засягащи пряко темата му. На тази логическа основа

вниманието се насочва преимуществено към онези постановки, които ще бъдат широка

и същевременно стабилна основа за постигане на набелязаната изследователска цел и

решаване на задачите, като в резултат се потвърдят или отхвърлят издигнатите

хипотези. Съобразно предмета на разработката се извършва най-общо проучване,

систематизиране и критичен обзор на различни теоретични обосновки, които са база за

реализиране и изграждане на по-нататъшния практико-приложен анализ.

От съществено значение за настоящия дисертационен труд е да се направи

важното уточнение, че за неговата разработка са поставени няколко обективни

ограничения. В практически план тези ограничения са заложени и произтичат по

причини от различно естество.

На първо място, формулираната тема засяга широк кръг от комплексни въпроси,

пряко свързани с проблемите на икономическото развитие на шестте изследвани

страни. В този смисъл следва да се допълни, че в нейните граници сe поставя за цел да

се рамкират параметрите на икономическото им развитие, като се уточни фактическото

състояние на анализирания процес, изведе се тяхната обща характеристика и се

обобщят особените им черти. От гледна точка на този главен фокус, не всички отделни

аспекти на въпроса могат да бъдат разгледани и обхванати в дълбочина в ограничените

рамки на дисертационния труд.

7

На второ място, налице е сериозна липса на достатъчно подробна статистическа

информация по темата, което създава определени трудности и залага някои рискове

пред извършването на подобно изследване. Необходимо да се има предвид, че

съществуващата статистика към настоящия момент е неизчерпателна, несъвършена и, в

редица случаи, не съвсем актуална1. В някои конкретни области необходимите за

подобно детайлно изследване статистически данни са недостъпни, в други - такива

въобще не са налични или водят до противоречиви крайни заключения поради своята

неактуалност и неизчерпателност. В настоящия труд се вземат под внимание само

такива данни, които са официално публикувани от съответните международни и/или

регионални институции, отговарящи за регулярното им събиране, обработка и

разпространение. Информационното осигуряване по отношение на проучваните

икономически и социални показатели почива на официални издания и на

статистическите бази данни на СБ, МВФ, СТО, ЮНКТАД, ОИСР, Банката на

държавите на Централна Африка (BEAC) и Френската централна банка (BF). Предвид

невъзможността за съпоставка, особеностите и разликите в методологията, обхвата,

достоверността и регулярността на информацията, не се използват националните

статистики на изследваните шест страни. В анализа са отразени всички налични и

достъпни актуални статистически данни по избрани показатели с цел проверяване и

съответно отхвърляне или приемане на издигнатите хипотези.

На трето място, въпросът за нейната истинност и достоверност, а оттам - за

приложимостта й в методологичен план, също е критичен за крайните резултати и

заключения на разработката. Обстойното проучване на наличната и достъпна

статистическа база позволява да се направи констатацията, че за някои от държавите -

обект на изследователски интерес - се открива дефицит на данни по ключови социални

и икономически показатели за големи времеви периоди или такива са посочени само за

конкретни, избрани изследвани години. По тези причини следва също да се вземе под

внимание фактът, че информационният масив се отличава с недостатъчност на

количеството на представените публично достъпни официални данни, което е сериозно

ограничение за проследяването на някои тенденции и закономерности. Поради

невъзможността да се наберат достатъчно дълги статистически (времеви) редове,

наблюдаването на процеса в динамика невинаги е осъществимо. Липсата на подробни

1 Статистическите данни, използвани за целите на изследването, са най-актуалните, налични към

2014 г. по избраните показатели за всяка проучвана страна и за засегнатата организация.

8

данни по важни показатели трябва да се отбележи като най-значимото

предизвикателство пред изработването на изчерпателно изследване, както и за

достигането до някои ключови изводи. В обобщение, недостатъчната по обем и

надеждност информация се оказва сериозно затруднение в хода на изследователската

работа.

Като времеви обхват изследването се фокусира основно в периода на последното

десетилетие – от 2003 г. до 2014 г.1, или от първите години на ХХI век до наши дни. За

извършване на проучването са взети под внимание новите актуални тенденции на

развитие, въз основа на които са направени заключения и са набелязани някои бъдещи

перспективи и прогнози. Съдържателният обхват на поставената тема предполага също

и извършване на кратък исторически аналитичен преглед на спецификите и

параметрите на развитие на държавите – обект на изследователски интерес, и на

историческото развитие на СЕМАС във времето, което допринася за преценката на

съвременния етап, в който се намират проучваните страни. В географския си обхват

проучването се отнася до шестте посочени страни от региона на Централна Африка,

разгледани в два плана – като членове на интеграционно обединение и всяка поотделно,

съобразно конкретните си индивидуални характеристики.

Степента на разработеност на темата в литературата е относително ниска. От

това обстоятелство произтичат редица трудности за извършването на подобен детайлен

анализ, пряко свързани с информационното му осигуряване. В българската практика

темата е слабо изследвана. Съществуват неголям брой научни разработки, които

засягат частично така формулирания проучвателски въпрос. Сред авторите, чиито

трудове са посветени на темата могат да се посочат Е. Малхасян, Е. Маринов, Л. Белов,

В. Сестримски, И. Илков, Б. Байков, С. Мечев, И. Дишков и др. При все това следва да

се подчертае, че наличните публикации на български автори представляват много

ценен фундамент и са изходен пункт за настоящото изследване. В чуждестранните

научни разработки по темата преобладават тези на френски, руски и африкански учени,

които също ще бъдат използвани като важна основа, на която стъпва и от която се

ръководи направеният анализ. В този смисъл, като теоретико-методологична основа на

настоящия труд са залегнали голям брой български и чужди изследвания и публикации,

1 При повечето индикатори периодът, който се разглежда, е от 2004 г. до 2013 г. (вкл.). Когато са

налични данни за 2014 г., тя също е включена в разглеждания период. За определени показатели

данни за 2013 г. и/или за 2014 г. не са налични и затова последната посочена и проучена година е 2012 г. В такива случаи разглежданият период е от 2003 г. до 2012 г. (вкл.).

9

посочени в библиографията. Въз основа на вече достигнатите научнообосновани

изводи се търсят някои по-нови ракурси към засегнатата проблематика.

Следвайки тази логика и методологическа рамка, се проучват и извеждат онези

специфики, които са присъщи за изследваните страни, като са отчетени и съществените

разлики между тях. Съпоставката на съществуващите сходства и различия между тези

шест централноафрикански държави позволява да се направят някои общи заключения

за тяхното развитие както като членове на интеграционно обединение, така и

разглеждани всяка поотделно, предвид индивидуалните им характеристики. По-

пълнoтo познаване и изучаване на конкретните им черти спомага за ясното очертаване

на бъдещите перспективи в социално-икономически план. Така се създава база за

обобщаване на препоръки и набелязване на следващите ходове в посока постигане на

по-нов етап на стопански прогрес, реализиране на целите на развитието на национално

и регионално равнище и напредък в интеграционния процес.

10

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ

ТРУД

Дисертационният труд е структуриран в съответствие с поставените задачи и

изследователска цел. Той включва увод, три глави, заключение, списък с използваната

литература, списък на съкращенията и означенията, списък на таблиците и фигурите,

списък на приложенията и приложения. Изложението е изградено в три основни

направления, изцяло почиващи върху изучаване на същността на поставения

изследователски въпрос.

Съдържание

УВОД

ГЛАВА I. ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ

АСПЕКТИ И РЕАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ 1. Същност и генезис на икономическото развитие

1.1. За понятието „икономическо развитие”

1.2. Традиционни и съвременни измерения на икономическото развитие

1.2.1. Ракурси към икономическото развитие според възгледите на различни автори

1.2.2. Ракурси към развитието и различните му измерения според някои

международни организации

1.3. Обща характеристика и основни закономерности на икономическото развитие

2. „Развиващите се страни” в контекста на международното икономическо развитие

2.1. „Развиващи се страни” – същност и значение

2.1.1. Употреба и обхват на понятието „развиващи се страни” във времето

2.1.2. Основни аспекти на понятието „развиващи се страни

2.2. Класификация и диференциация на „развиващите се страни”

2.3. Характерни черти на „развиващите се страни”

3. Същност и генезис на слаборазвитостта

3.1. За понятието „слаборазвитост”

3.2. Значение, съдържание и рамка на концепцията за слаборазвитостта

3.2.1. Подходи към дефинирането и охарактеризирането на слаборазвитостта

3.2.2. Причини за и последици от възникването на слаборазвитостта

4. Икономическо развитие в условията на глобализация и интеграция

4.1. Икономическо развитие и глобализация

4.2. Икономическо развитие и интеграционни процеси

11

ГЛАВА II. ИКОНОМИЧЕСКАТА И ВАЛУТНА ОБЩНОСТ НА ЦЕНТРАЛНА

АФРИКА В ПРОЦЕСА НА РАЗВИТИЕ – КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА,

ПОТЕНЦИАЛ, ЦЕЛИ И РЕЗУЛТАТИ 1. Актуални аспекти, състояние и специфика на интеграционния процес в Централна

Африка

2. Генезис, начало, историческо развитие на СЕМАС и характеристика на държавите-

членки

2.1. Основни процеси, водещи до основаването на СЕМАС

2.2. Учредяване, начални стъпки, мисия и цели на CEMAC

2.3. Обща характеристика на държавите, членуващи в CEMAC

3. Същност, структура и дейност на CEMAC

3.1. Място и роля на CEMAC в регионалния интеграционен процес

3.2. Институционална „архитектура” на СЕМАС

3.2.1. Основни институции на СЕМАС

3.2.2. Главни органи на CEMAC и процедури по вземане на решения

4. Анализ на резултатите от дейността на СЕМАС

4.1. Основни постижения на организацията

4.2. Забавени процеси и критични аспекти в дейността на организацията

5. Нова стратегия и политика за развитие на държавите от СЕМАС

5.1. Регионалната икономическа програма като възможност за ускорено

икономическо развитие и изграждане на обновен облик на Общността

5.2. Промяна във фокуса на СЕМАС и перспективи за развитие

ГЛАВА III. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ

ИКОНОМИЧЕСКАТА И ВАЛУТНА ОБЩНОСТ НА ЦЕНТРАЛНА АФРИКА:

ОСНОВНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ И РЕЗУЛТАТИ 1. Класификация на държавите от СЕМАС

2. Икономически измерения на развитието в държавите от СЕМАС

2.1. Анализ на секторната и отраслова структура на стопанствата на държавите от

СЕМАС

2.2. Основни макроикономически показатели на държавите от СЕМАС

2.3. Състояние и динамика на външнотърговския обмен на държавите от СЕМАС

3. Социални измерения на развитието в държавите от СЕМАС

3.1. Население, социално-демографска ситуация и процеси в държавите от СЕМАС

3.2. Образованието и здравеопазването като детерминанти на развитие в държавите

от СЕМАС

3.2.1. Образование и икономическо развитие – състояние и приоритетни насоки

3.2.1.1. Актуално състояние на образователния сектор в държавите от СЕМАС

3.2.1.2. Анализ и преценка на критичните области и приоритетните насоки в

сферата на образованието

3.2.2. Здравеопазване и икономическо развитие – състояние и приоритетни насоки

4. Актуално състояние и тенденции в човешкото развитие на държавите от СЕМАС

5. Характерни черти на държавите от СЕМАС

ЗАКЛЮЧЕНИЕ СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА И ОЗНАЧЕНИЯТА

СПИСЪК НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ТАБЛИЦИ И ФИГУРИ

СПИСЪК НА ПРЕДСТАВЕНИТЕ ПРИЛОЖЕНИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ

12

III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

В уводната част е обоснована актуалността и значимостта на проучваната тема и

са дефинирани изследователската теза, цел и задачи, обект и предмет, използваната

методология и поставените ограничения.

ПЪРВА ГЛАВА

ОСНОВИ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ – ТЕОРЕТИЧНИ АСПЕКТИ И

РЕАЛНИ ИЗМЕРЕНИЯ

В Глава първа е направен опит за аналитичен преглед на някои от най-значимите

теоретични постановки, необходими за извършването на практико-приложния анализ.

Чрез използване на исторически подход, методите на сравнението, анализа и синтеза е

уточнен понятийният апарат. Разгледани са ключови термини, задаващи теоретичната

рамка на изследването, и е изяснено тяхното съдържание, като са потърсени

определени зависимости и закономерности. Систематизирани са основни класификации

на страните в света съобразно разнородни критерии, приети в рамката на избрани

международни организации. Проучени са и са изяснени някои връзки между

развитието, глобализацията и интеграцията, като е проследено влиянието на тези

значими съвременни процеси върху „развиващите се страни”.

В средата на миналия век в историята на икономическата теория за първи път

„развитието” („development”) започва да се използва в един по-различен контекст,

придобивайки смисъла на напредък в икономически и социален план. Поради своята

важност за съвременния общественo-икономически живот, категорията „развитие”

постепенно се превърна в обект на сериозни и задълбочени научни дискусии. В

основата на нейния полемичен характер се оказват разностранните й аспекти,

съдържателни компоненти и измерения, които не се вписват в ограничени рамки, а се

разпростират до въпроси от различно естество – икономическо и социално,

политическо и правно, институционално и техническо, религиозно и културно.

13

Според традиционното схващане икономическото развитие се представя в

качеството му на процес, показващ „капацитета на определена икономика, чиито

изходни икономически условия в дългосрочен план създават и поддържат нарастване

на брутния национален продукт (БНП) на годишна база в стойности между 5 и 7% (или

по-високи от посочените)”1. От средата на миналия век то се припознава и оценява в

най-общ план чрез отчитането на наличие на ускорен икономически растеж. По тази

причина база за множество различни дефиниции става именно икономическият растеж

в качеството му на ключов показател за напредък в икономиката. И все пак, в редица

случаи се потвърждава, че регистрирането на висок растеж не означава, че

своевременно ще бъде наблюдавана положителна промяна в качеството на живот на

населението, което е от особена важност, за да е налице развитие.

Kатегорията „развитие’’ е исторически обусловена. През различните периоди и

пространствено-териториални граници нейният смисъл и значение чувствително се

разширяват и допълват, претърпявайки съществени изменения. Обхватът й се мени

динамично, отчитайки актуалните промени в световната икономика, а въпросите за

социално-икономическия прогрес се намират неизменно във фокуса на общественото

внимание. На този фон икономическите концепции във времето, отнасящи се до

проблемите на развитието, могат да бъдат определени като разнообразни по

съдържание и отличаващи се до известна степен по своята методологическа основа.

В исторически и съвременен план понятието „икономическо развитие”

(„economic development”) се използва широко в социалните и хуманитарните науки. В

специализираната икономическа литература съществуват множество негови

определения. Наличното многообразие може да се обясни с широкия обхват и значение

на самото понятие.

В историята на икономическите теории множество видни изследователи дават

собствена дефиниция за „икономическо развитие”. Въз основа на критичния преглед на

възгледите относно неговия смисъл и значение става ясно, че съдържателният му

обхват действително е значителен. Отделните определения на различни автори

акцентират върху едни или други ключови характеристики и аспекти на

икономическото развитие. И все пак, икономистите са единодушни, че се касае за

процес, свързан с благоприятни промени в икономиката, политиката, социалната и

културната среда, институциите и тяхното функциониране, техническия и

1 Todaro, M., S. Smith, (2003), Economic Development, Boston, MA :Pearson Education, p. 15.

14

технологичния напредък. Именно тези положителни промени са едновременно добър

инструмент за неговото успешно протичане и очакван краен резултат. Те способстват

за преминаването на икономиките от един в друг еволюционен етап.

Основната разлика между авторовите виждания се състои в това в кои сфери

следва да се наблюдават подобни изменения, за да е налице стопански прогрес.

Множество учени (Родни, Сен, Томас, Саш, Диденко, Тодаро, Смит) поставят

ударението върху схващането, че това е сложен, многостранен, комплексен и

дълготраен във времето процес. Освен това, едни икономисти (Мейър, Болдуин,

Кузнец) разглеждат развитието в по-тесен икономически смисъл, като въпрос на

промени в производството и неговата структура, дохода, заетостта и

производителността на труда. При изясняването на въпросната категория редица

автори изтъкват, че високият икономически растеж е показателен за постигането на

добри икономически резултати, но не се приема като единствен измерител за развитие.

В съвременни условия растежът несъмнено е важен фактор, но взет сам по себе си не

довежда до постигане на по-висок етап на икономически напредък и до желания

„социален прогрес”. Отчитайки факта, че растежът и развитието обичайно се приемат

като относително близки икономически категории, двете не трябва да се смесват, тъй

като имат различно, макар и близко, съдържание. Икономическото развитие е такава

категория, която е далеч по-широкообхватна по своя смисъл и съдържание от

икономическия растеж. В съвременен контекст традиционните възгледи за това що е

развитие и какви са неговите измерения се приемат като добра основа, над която са

надградени други съдържателни компоненти, отразяващи по-новите аспекти на

изследвания комплексен процес.

Други икономисти (Кларк, Елис, Бюкханан, Баран, Окън, Ричърдсън, Сиърс,

Гуиломон, Тодаро, Смит, Сен, Родни) допълват различни фактори към икономическите,

подчертавайки значението и на социалните такива като ключови за постигане и

наличие на развитие. Те извеждат на преден план неговите социални аспекти.

Следователно в актуален контекст икономическото развитие, поради своя

комплексен характер, е необходимо да се разглежда и оценява едновременно както от

строго икономическа, така и от обществена гледна точка. Традиционните виждания,

основани върху чисто икономическия му аспект и измерване, са разширени и

допълнени от нови подходи във времето, съгласно които то не е само и единствено

икономически феномен и се простира в по-широки граници. Те се определят както от

15

устойчивия и висок икономически растеж и подобряването на икономическата среда,

така и от повишаването на жизнения стандарт, осигуряването на качествено

образование и здравеопазване, гарантирането на политическата, социалната,

икономическата свобода и защитата на човешките права. За да бъдат постигнати целите

на развитието, е необходимо да се извърши цялостна, а не едностранна, промяна

едновременно във всяка една ключова сфера. По тези причини обобщаваща представа

за степента на прогрес на стопанството и действителното състояние, в което се намира

една страна или световен регион, може да се получи само ако развитието се разглежда в

различните му измерения.

В наши дни редица международни организации припознават като своя основна

мисия и главна задача насърчаването на икономическия прогрес и повишаването на

жизненото равнище на световното население. Всяка една от тези организации1 има своя

работна дефиниция за това що е развитие, чийто основен фокус е съобразен с нейната

визия, функции и дейности.

В рамката на съвременните тенденции и съобразно изложените оценки в

Световния доклад за човешкото развитие на ПРООН от началото на 90-те години на

миналия век могат условно да се разграничат три основни измерения на развитието –

икономическо развитие, човешко развитие и устойчиво развитие2

. По своето

съдържание тези три измерения са взаимосвързани и взаимопредполагащи се и

представят различните аспекти на напредъка в определена страна. Взети заедно, те

отразяват всеобхватно този прогрес в една или друга значима сфера – икономическа,

социална, политическа, културна, технологична и екологична.

Днес се поставя все по-силен акцент именно върху т. нар. човешко развитие и

съответстващите му ключови параметри, свързани с продължителността на живота,

грамотността на възрастното население, достъпа до образователни услуги и дохода на

човек. В този нов контекст основен момент в неговото тълкуване е възприемането му

като такова развитие, което да отразява по-пълно всички разнообразни аспекти на

благоденствието на всяка нация – от доброто обществено здраве, качественото

образование и социалната закрила до гарантирането на икономическата, социалната и

1 В това число Световна банка (СБ), Международен съвет за икономическо развитие (IEDC), УНИЦЕФ,

ООН и др. 2 ПРООН. Доклад о развитии человека, Глава 1: „Новое определение развития человека”, 2010.

Théodore, M., C. Wentz, (1998), Croissance et développement,

http://yildizoglu.x10.mx/croissance/dos9899/croisetdev.html

16

политическата свобода, както и възможностите за тяхното упражняване. Ето защо

човешкото развитие се дефинира като процес, еквивалентен на „разширяване на

възможностите за избор”1

, който да осигури необходимите предпоставки и

алтернативи за реализация на личността.

„Устойчиво” е такова развитие, което „удовлетворява потребностите на

сегашното поколение, без да излага на риск възможността на бъдещите поколения да

удовлетворяват своите нужди”2. Идеята за такъв тип прогрес, изцяло съобразен с

изискванията по опазване на околната среда, получава все по-голяма актуалност и

реален икономически смисъл. Формиращите се възгледи, че социално-икономическият

напредък и политиките по опазването на околната среда са взаимозависими и

неотделими, интегрални части на проучвания процес, намират все по-голямо отражение

в съдържанието, влагано в категорията „развитие”, очертавайки нейното „екологично”

измерение.

Представените обосновки позволяват извода, че развитието се оказва сложна по

своето съдържание категория, тъй като обединява различни, макар и взаимосвързани и

взаимозависими, аспекти – както икономически, така и неикономически.

Взаимодействието и взаимовръзката между тях са от първостепенно значение за

проучването и изясняването на хода и динамиката на изследвания комплексен процес.

Съществуващото в литературата разнообразие от дефиниции и характеристики е

показателно за илюстриране на трудността да бъде намерено еднозначно и

същевременно широко възприето определение за икономическо развитие. Независимо

от отликите в начините за неговото дефиниране и охарактеризиране от страна на

различни автори и международни организации, можем кратко да формулираме някои

важни взаимовръзки и закономерности.

На първо място, развитието е процес на постоянни качествени преобразования,

придружени от ускоряване на икономическия растеж като важен количествен показател

и своеобразен „измерител” на тези фундаментални промени. Растежът е един от

важните негови компоненти. Като ключови категории и развитието, и растежът се

асоциират с извършване на промяна, но в първия случай тази промяна е по-скоро от

качествено естество, а във втория – преди всичко от количествено. Развитието се

1 OECD, (1997), Glossary of Environment Statistics, Studies in Methods, Series F, № 67, UN, N.Y.

2 UN, (1987), Report of the World Commission on Environment and Development „Our Common Future”, p.

43.

17

заключава в благоприятните изменения в различни аспекти на съвременния обществен

живот и икономическа среда.

На второ място, то не е бързо протичащ, а е продължителен във времето процес,

за който са необходими определени базисни натрупвания - предпоставка за неговото

протичане.

На трето място, развитието предполага постоянно и устойчиво подобряване на

жизненото равнище, което произтича от настъпилите промени в обществено-

политическата, социално-икономическата, културната, технологичната и екологичната

среда. На свой ред положителните преобразования в социалната среда също са ключов

параметър на развитие. Социалните му аспекти се превръщат в обект на сериозно

обществено и изследователско внимание едва през 70-те и 80-те години на миналия век.

Това е и периодът, през който то започва да се разглежда като принципно нов

еволюционен етап, свързан с фундаментална промяна в обществената среда и условия,

а не само в икономическите такива, отмерени чрез устойчиво подобрение на

количествените му характеристики. В този смисъл развитието вече се припознава не

само като еквивалент на ускорен икономически растеж. Акцентът се поставя и върху

други не по-малко значими параметри, най-съществените сред които са ограничаване

разпространението на бедността, глада и недохранването, безработицата, социалното

неравенство, защита и гарантиране на човешките права и свободи.

На четвърто място, процесът на развитие се влияе пряко и/или непряко от

множество външни фактори на регионалната и международната среда и вътрешни -

произтичащи от обстановката в самата страна. По тази причина пътят на неговото

осъществяване е особен процес, който протича по различен начин в рамките на всяко

национално стопанство. Няма универсални модели и концепции, които да бъдат

успешно приложими и адекватни към ситуацията и спецификите във всяка една

„развиваща се страна”. Причината за това се корени в необходимостта всяка икономика

да преодолее конкретни проблеми по пътя на своя напредък, като постигне заложените

социално-икономически цели. Преминаването в по-горен етап на стопанско развитие

предполага наличие на съвкупност от ключови условия за постигане на прогрес в

икономиката, налагайки предварителното извършване на сериозни структурни и

институционални реформи, които обикновено не могат да бъдат реализирани в

краткосрочни периоди. От това обстоятелство произтича и невъзможността този

прогрес да се осъществи за твърде кратък период от време.

18

На следващо място, развитието се характеризира с редица допълващи се и

разграничаващи се аспекти - икономически, социален, политически, културен,

технологичен, екологичен. Въпреки че такова разделение може да бъде възприето

съвсем условно, то развитието в контекста на настоящата разработка се разглежда по-

широко - в неговата цялост, като съвкупност от посочените различни аспекти. Нито

един от тях не може да бъде окачествен като по-съществен и значим от другите, защото

успех в процеса на икономическо развитие в една държава не може да се отчете, в

случай че се наблюдава осезаем напредък единствено в една от набелязаните посоки, а

само паралелно във всяка една от тях. Този факт е убедително доказателство, че

различните аспекти в действителност са неотделими и само взети в своята цялост

отразяват обстойно параметрите на изследвания процес във всяка страна или регион.

Не на последно място, въздействието и резултатите от процеса на развитие в

рамките на националното стопанство също са от различно естество - икономическо,

социално, политическо, културно, технологично, екологично, и могат да бъдат

наблюдавани в множество разнообразни направления. Важна особеност на

положителните ефекти от този процес е тяхната устойчивост, или стабилност и

дълготрайност във времето.

В обобщение става ясно, че икономическото развитие е многостранен, сложен и

продължителен във времето процес, обхващащ в една или друга степен, пряко или

косвено, всички сфери на икономическа дейност и обществен живот. По своята

същност то се проявява като комплексен феномен, водещ до множество качествени и

количествени изменения и дълготрайни преобразования в различни насоки.

Следователно това е противоречиво възприемана, силно дискусионна категория, с

непреходна актуалност и значимост.

За целите на анализа, икономическото развитие се възприема именно като

съвкупност и отражение на разнообразни аспекти, в качеството му на многоизмерен,

комплексен процес, обхващащ в една или друга степен всички аспекти на обществено-

икономическия живот. То се разглежда и като категория, обединяваща икономическия

прогрес с благоприятните преобразования в социалната, обществено-политическата,

институционалната, технологичната, екологичната и културната среда на една страна,

редом с цялостното преструктуриране (трансформацията) на нейната икономика. Без да

претендира за изчерпателност, посоченото определение е опит за обобщение и кратко,

но цялостно отразяване на различните, но и взаимосвързани страни, като тежестта не

19

пада върху един или друг аспект. Неговият фокус се насочва върху очертаването на

параметрите на икономическото развитие в неговата цялост, превръщайки се в

аналитична рамка за тяхното проучване при „развиващите се страни” и за откриване на

спецификите, наблюдавани в техния съвременен етап на развитие.

Понятието „развиващи се страни” („developing countries”), макар да е най-

широко възприето в рамките на международната общност за обозначаване на една

определена група държави в света, далеч не е единственото, използвано с тази цел.

Както в исторически, така и в по-съвременен план в литературата се употребяват и

множество други термини за тяхното обозначаване и квалифициране - „слаборазвити”,

„страни, преминаващи през процес на социално-икономическо развитие”, „изостанали

страни”, „страни от Юга” или „Юг”, „страни от периферията”, „Трети свят” и др.

Наименованията, с които са окачествявани относително по-слабо индустриализираните

и недотам напреднали в социално-икономически план държави, претърпяват редица

изменения през различните исторически периоди до наши дни. Тези изменения се

обуславят от промяната във възгледите и концепциите за икономическото развитие,

както и в съдържанието, което се влага в тази категория.

Всички горепосочени термини, добили своята обществена популярност през

различни исторически периоди, акцентират върху една или друга конкретна специфика,

присъща на изследваната съвкупност от държави. В зависимост от своята употреба,

разглежданите понятия носят и нееднакво съдържание, тъй като не съществува

общоприет единен критерий за подразделение на страните в света, нито точно

определени белези, характерни за една или друга група. Някои от тях са загубили

своята актуалност или обективност, а други нерядко са остро критикувани и

определяни като непълни, неточни, спорни или неадекватни на политическите и

социално-икономическите обстоятелства и на съвременните динамични условия, в

които се развива световната икономика. И все пак, в хода на времето съпоставката

„развити - развиващи се страни” се превърна в общоизвестна и често употребявана,

утвърдена икономическа терминология. Днес държавите, въз основа на достигнатата

степен на икономическото си развитие, са условно групирани двуполюсно, или най-

общо като „развити” и „развиващи се”. Тези две категории са най-широко приети за

тяхното обозначаване, тъй като са относително неутрални.

В теоретичен план терминът „развиващи се страни” намира множество

обяснения и различни трактовки, почиващи върху разнообразните подходи и

20

разбирания за това как те да бъдат най-точно определени и охарактеризирани.

Спецификите и нюансите в дефинирането предпоставят трудността да бъде изработен и

приложен единен, всеобщо одобрен критерий в рамката на международната общност за

точното квалифициране на определени държави като „развиващи се”. В

специализираната литература се правят известни разграничения между отделните

икономики в рамките на световното стопанство, като последните се обособяват на база

разнородни категориални признаци в различни групи и категории. Класификационната

система, съгласно която страните се подреждат предвид тяхната степен на стопански

напредък, най-често се среща под наименованието „таксономия на развитието”, а

основният обединителен класификационен критерий се приема за „праг на

развитието”1. Няма единна методология, на база на която страните да се класифицират

според достигнатата степен и актуалния стадий на икономическото си развитие2.

Различните международни организации3

разработват и използват свои работни

класификации с аналитични цели. Независимо от наличието на богато многообразие от

диференциации по разнообразни критерии, един от най-широко използваните

класификационни признаци е брутният национален доход (БНД) на човек от

населението в качеството му на основен, ключов икономически индикатор. На

принципа на тази класификационна система, предложена и утвърдена от Световната

банка (СБ), държавите с численост на населението не по-малко от 30 000 души са

диференцирани съобразно отчетеното равнище на БНД на човек за съответна година.

Размерът на дохода е най-често срещания способ за условно разделяне на страните на

„развити” или „развиващи се”. Отчитайки някои нейни методологически специфики,

страните с нисък, нисък среден и висок среден доход се приемат условно за „развиващи

се”, а тези с висок се считат за „развити”4. Въпреки това обособяване, терминът

„развиващи се страни” се използва в рамките на международната общност предимно с

цел удобна сравнителна систематизация с практическа насоченост. Той не цели да

покаже, че всички икономики в тази силно разнородна група се намират в еднакъв

1 Nielsen, L., (2011), Classifications of Countries Based on Their Level of Development: How it is Done and

How it Could be Done, In: IMF Working Paper “Stategy, Policy, and Review Department”, p. 4. 2 Gbadamosi, A., Understanding the Developed/Developing Country Taxonomy, http://a4id.org/

3 В това число Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), Организацията на

обединените нации (ООН), Международния валутен фонд (МВФ), Програмата за развитие на ООН

(ПРООН), Конференцията на ООН по търговия и развитие (УНКТАД), Световната банка (СБ) и др. 4 Сотирова, Е., Иванова, В. Световна икономика. –С.: „Тракия-М”, 2009, с. 275.

21

стадий на развитие в социален и икономически план, или че за тази съвкупност от

държави настоящият стадий следва да се приема като краен етап на развитие.

„Развиващите се страни” притежават определени близки характеристики, които

ги отличават от „развитите” държави. Те не представляват хомогенна група, тъй като са

твърде многобройни. Въпреки условното им обединяване, обстойното изучаване на

присъщите им характеристики откроява тяхната голяма разнородност. Отчитайки този

факт, държавите, попадащи сред „развиващите се”, се отличават с редица специфики в

икономиката, политиката, социалната, технологичната, институционалната и

екологичната среда. Макар безспорно „развиващите се страни” да се отличават със

сродни икономически, социални, културни, политически, исторически, демографски и

природо-географски специфики, степента, съвременният стадий и ходът на

икономическо развитие не могат да бъдат окачествени нито като еднакви, нито като

протичащи по аналогичен начин. Разликите между отделните „развиващи се” държави

са също толкова очевидни и отчетливи, колкото и приликите и се наблюдават в редица

от горепосочените направления. Ето защо общо „групиране” съобразно различни

белези, характерни за държавите, числящи се към „развиващите се”, трябва да се

приема съвсем условно и схематично. И все пак, „развиващите се страни” се открояват

със сродни черти, от което произтичат редица допълнителни неблагоприятни

последици и ефекти, които допълнително затрудняват процеса на тяхното

икономическо развитие.

Друга категория, често срещана в научната литература по въпросите на

международното икономическо развитие, е „слаборазвитост” („underdevelopment”).

Обстойното изследване на развитието и слаборазвитостта позволява да се твърди, че до

известна степен двете взаимно се предопределят и поясняват. Появата на понятието

„развитие“ в неговия строго икономически смисъл е следствие от възникването на

концепцията за слаборазвитостта. В исторически контекст тази концепция се появява и

добива обществена популярност през 50-те години на XX век, когато по-бедните в

икономическо отношение държави започват да се назовават все по-често с категорията

„слаборазвити”.

Процесът на развитие, в зависимост от своя ход и постигнати резултати, може да

доведе до развитост или до слаборазвитост. Те се обозначават най-общо като

определени социално-икономически състояния или което е по-характерно –

еволюционни стадии, в които се намира едно национално стопанство. Следвайки тази

22

логика, принципната съпоставка между развитостта, като очаквано крайно състояние на

успешното протичане на процеса на развитие, и слаборазвитостта, като състояние,

породено от неуспешното му протичане, позволява да се маркират различията в етапите

на стопански прогрес и да се разграничат присъщите за „развитите” и „развиващите се

страни” черти.

Концепцията за слаборазвитостта се базира на идеята за съпоставяне на вече

индустриализираните и икономически по-напреднали нации с тези, които все още не са

достигнали до този по-висок стадий в своето стопанско развитие. Точното й

интерпретиране почива върху обяснението на въздействието на множество различни

фактори. Те биха могли да бъдат определени като вътрешни, присъщи за конкретната

страна, или външни, произтичащи от външната среда в резултат от взаимодействието

между страните.

Основните възгледи по въпроса какво представлява слаборазвитостта могат да

бъдат условно поделени в две направления. Едни изследователи я разглеждат като

своеобразно „закъснение в развитието”. От тази позиция съществуващото „забавяне” е

възможно да бъде компенсирано, ако бъде приложен моделът на вече напредналите,

значително по-индустриализирани държави. Други изследователи защитават тезата, че

слаборазвитостта следва да се разбира като краен резултат – особено състояние, което е

„продукт на развитието”. Според тези възгледи това е онова финално положение, до

което довежда неефективно протичащият процес на социално-икономическото

развитие или представлява „неуспех на процесите на развитие”.

Накрая, може да посочим, че характерните белези на слаборазвитостта

произтичат и се предполагат от комплексния характер на изследвания феномен и

впоследствие - от едновременното, но разнопосочно влияние на съвкупност от

множество фактори и причини от разнообразен характер. Следователно една от най-

важните негови същностни черти се състои в неговата комплексност, изразяваща се в

преплитане и взаимодействие на тези условия, влияещи с различна степен и

интензивност.

Въпреки че в икономическата литература се откриват множество, представени

от различни автори, обобщаващи признаци за наличие на по-слабо развитие на

стопанството, то (основавайки се на теорията и практиката) могат да се изведат и

посочат няколко от най-съществените сред тях: ниско равнище на БНД на човек от

населението; относително по-ниска степен на индустриализация и техническа

23

модернизация на стопанството; преобладаващ дял на първичния сектор (селско

стопанство и минно-добивна промишленост) в общото производство и заетост;

приложение и все още силна застъпеност на традиционни производствени методи и

модели; масово наличие на глад и недохранване; подоходно неравенство и сериозно

разпространение на бедността; относително висока раждаемост и значителен темп на

естествен прираст, силно превишаващ нарастването на реалния БВП и динамиката на

производствените сили; ниска средна продължителност на живота, слабости във

функционирането на системите за обществено здравеопазване и образование, както и

по отношение на достъпа на населението до тях и др. Изброените основни

характеристики, в зависимост от множество фактори, са по-малко или повече типични

за слаборазвитостта. От тях пряко или опосредствано възникват и произтичат редица

„вторични” неблагоприятни последици и негативни ефекти.

В края на ХХ век и началото на XXI век международната икономика и политика

се определят от такива важни системообразуващи процеси като интернационализацията,

интеграцията и глобализацията1

. Те внасят значителен коректив в бъдещите

перспективи пред стопанския живот2

, определяйки съвсем нови контури на

протичащите актуални икономически процеси. Направлявайки „по-нататъшния ход на

световното стопанство”3, тези процеси оказват многоаспектно влияние върху всяка

икономика, независимо от степента и стадия на нейното развитие. Промените под

влияние на глобализацията въздействат, в по-малка или по-голяма степен и в един или

друг аспект, върху динамиката и характера на прогреса във всяко национално

стопанство, привнасяйки някои нови нюанси. Освен това, те имат по-слабо или по-

значително разнопосочно отражение върху стопанския напредък както на „развиващите

се”, така и „развитите” страни, налагайки неизменно засилване и задълбочаване на

техните отношения, връзки и взаимозависимост.

Успоредно с глобализационните протичат и други значими процеси, свързани с

регионализацията на международните икономически връзки4

. В условията

едновременно и на глобализация, и на регионализация са налице нови икономически

перспективи и насоки за развитие, но се открояват и сериозни бъдещи

1 Сивов, В. Глобализация, европеизация, интеграция. –Бл.: УИ „Н. Рилски”, 2007, с. 133.

2 Диденко, Н., Шимко, П. Международная экономика. -М.: „Юрайт”, 2010, с. 53.

3 Цит. по: Марикина, М. Последствия от глобализацията за националните стопанства. //Икономически

алтернативни, бр. 4., 2008, с. 100. 4 Пипев, И. Глобализацията: същност, проблеми, последици. –С.: „Булвест 2000”, 2001, с. 26.

24

предизвикателства, особено що се отнася до „развиващите се” държави. От друга

страна, глобализацията предполага тенденция на ускорено сближаване и

сътрудничество, което има за цел постигане на по-висок етап в стопанското развитие.

Тя е непосредствено свързана и с либерализацията, като ключова предпоставка за хода

на глобализационния процес и за изграждането на глобална икономика. В този смисъл,

глобализацията има значително влияние върху процеса на икономическо развитие

както в „развитите”, така и в „развиващите се” държави, тъй като предоставя „повече

възможности за избор”1 и за едната, и за другата група.

Съвременните интеграционни процеси, протичащи в рамката на световното

стопанство, се отличават със своята интензивност, мащабен и широкообхватен

характер.

Регионалната интеграция обикновено се разглежда в качеството й на „висша

степен на интернационализация на стопанския живот”2. В този контекст последната

„…може да бъде дефинирана като координирано насърчаван от заинтересованите

държави процес на дълбоко, всеобхватно срастване на техните национални

възпроизводствени процеси, което има обективно необратим характер и води до

постепенно формиране на един относително цялостен международен стопански

комплекс”3. В обобщен вид регионалната интеграция представлява „…обединение на

националните стопанства на две или повече държави според различни условия с цел

получаване на определена изгода за обединяващите се страни”4. Нейното развитие,

задълбочаване и бъдещи перспективи зависят пряко или опосредствано от множество

фактори, сред които могат да се изтъкнат наличието на определени сходства между

участващите държави от исторически, политически, културно-етнически, религиозен,

социален и не на последно място природо-географски характер.

Субрегионалната икономическа интеграция бива считана като своеобразно

„…обединяване на териториалните единици от различни държави с общи граници”5

или „локална интеграция”. В подобно обединение участват по-малко на брой държави

на локално (местно) равнище, обичайно тясно свързани от общи политически граници,

1 Levy, B., (2012), The Role of Globalization in Economic Development, Houston: University of Houston, p.

142. 2 Цит. по: Шишков, Ю. Интеграция и дезинтеграция: Корректировка концепции. //Мировая экономика и

международные отношения, № 10, 1993, с. 57. 3 Маринов, В. Регионална икономическа интеграция. –С.: УИ „Стопанство”, 1999, с. 10.

4 Диденко, Н., Шимко, П. цит.съч., с. 73.

5 Колектив. Макроикономика. –С. : УИ „Стопанство”, 2010, с. 399.

25

език, култура, с близки исторически и географски особености. Във връзка с нейните

специфики някои автори, занимаващи се с въпросите на интеграцията върху

субрегионална основа, подчертават факта, че обичайно се касае за обединяване на

такива държави, които или не са напреднали в икономическото си развитие, или се

отличават с неблагоприятно от икономическа гледна точка географско положение.

Стопанската история показва, че в практически план регионалната

икономическа интеграция е сред най-съществените и значими съвременни феномени в

хода на развитието на световното стопанство в периода след края на Втората световна

война и по-специално - след средата на ХХ век до нашето съвремие. Споменатият

период се отличава с интензивното и всеобхватното й развитие в различните световни

региони, независимо че нейната посока, степен и постигнати резултати остават

нееднакви. Разрастването, задълбочаването и интензифицирането на икономическото

сътрудничество и интеграцията в рамките на „развиващите се” страни и региони се

определят като закономерни и обективно протичащи процеси, възникващи в резултат

от реалната необходимост последните да достигнат до един по-висок етап в развитието

във всяко едно негово измерение.

26

ВТОРА ГЛАВА

ИКОНОМИЧЕСКАТА И ВАЛУТНА ОБЩНОСТ НА ЦЕНТРАЛНА АФРИКА В

ПРОЦЕСА НА РАЗВИТИЕ – КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА, ПОТЕНЦИАЛ, ЦЕЛИ

И РЕЗУЛТАТИ

В Глава втора са очертани някои актуални специфики на интеграционния процес

в региона на Централна Африка във връзка със световната финансово-икономическа

криза и водещите икономически тенденции, както и в условията на засилена

глобализация. Изяснени са генезисът, историческият ход и същността на СЕМАС като

организация, в която участват шестте държави - обект на изследване. Въз основа на

извеждане на културно-историческите и природо-географските им черти е направена

тяхна най-обща характеристика. Анализирани са добрите резултати и критичните

аспекти в дейността на СЕМАС по отношение основно на стопанския напредък на

страните-партньори, като е извършен аналитичен преглед на Регионалната

икономическа програма (PER СЕМАС) и са оценени перспективите пред Общността.

Усиленото развитие на регионалната икономическа интеграция бележи хода на

еволюцията на световното стопанство и влияе върху неговото направление. В рамките

на отделните географски региони на Африканския континент, включително и в

Централна Африка1, тези процеси също са факт, очертавайки насоките, бъдещите

тенденции и реални перспективи пред икономическото, социалното, политическото и

културното развитие на партниращите си страни. През последните години на

континента се наблюдава все по-подчертана тенденция към регионализация, особено

що се отнася до икономическите дейности. Очертаните процеси имат определяща роля

и значително влияние както върху прогреса в икономически план, така и върху

напредъка в човешкото развитие и подобряването на социалната, политическата,

културната и екологичната среда.

1 Според дефиницията на ООН този регион обхваща, политически и географски, територията на девет

африкански държави: Ангола, Камерун, Габон, Екваториална Гвинея, ЦАР, Р Конго, ДР Конго, Сао Томе

и Принсипи и Чад.

UN, Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic

and other groupings, http://unstats.un.org/unsd/methods/m49/m49regin.htm

27

Още в средата на миналия век държавите от Централна Африка припознават

регионалната интеграция и икономическото сътрудничество като възможни и

адекватни подходи за ускорен растеж и за цялостен икономически подем1. Едно

столетие по-късно, с „избухването” на световната финансово-икономическа криза,

темата за стопанското им развитие, интеграцията, тяхната взаимозависимост и

взаимосвързаност придоби още по-голямо значение и се обогати с нови аспекти, като се

изостри необходимостта те да преминат към нов етап в интеграционния процес. В

създалата се неблагоприятна външна и вътрешна политическа и социално-

икономическа среда, темата за интеграцията и развитието на централноафриканските

страни придобива особено значение и актуалност. Предизвикателствата, свързани с

перспективите пред техните стопанства, стават още по-големи в резултат от

изострянето и усложняването на съществуващите вътрешнонационални проблеми,

които не могат да се решат на национално ниво и с ограничен капацитет.

Процесът на интеграция в Централна Африка е обективно и закономерно

протичащ процес, който носи някои отличителни белези. В най-основни линии тe

произтичат от социално-икономическия профил на страните–партньори, от заплахите

на регионалната и глобална среда, както и от едновременното участие на всяка държава

в много на брой различни регионални и субрегионални интеграционни обединения.

Участието на една държава едновременно в няколко организации, чиито дейности в

определени направления се припокриват, а в други – напълно си противоречат, води до

недостатъчна ефективност, сблъсък на интереси, слаби крайни резултати и застой в

хода на интеграционния процес.

Анализът на проблемите, свързани с интеграцията в африкански контекст,

потвърждава, че все още продължават да съществуват сериозни затруднения при

осъществяването на търговско-икономическо сътрудничество и извличането на

сериозни икономически ползи от него2

. Посредством подобно сътрудничество и

участието в интеграционно обединение се цели на първо място „…стабилизиране на

отношенията и преодоляване на острите конфликти, отколкото икономическа

интеграция с цел постигане на осезателни резултати в икономическото развитие на

1

CEMAC, Historique de l’intégration économique en Afrique centrale,

http://www.izf.net/ancien/pages/historique-de-l-intégration/2128 2 Байков, Б. Африка и социалистическата ориентация до краха на световната социалистическа система. –

С., 2000, УИ „Св. Кл. Охридски”, с. 205.

28

отделните африкански държави”1. Основните причини за присъединяване към и

участие в определена регионална организация са комплексни, многобройни и

разнообразни по своя характер – икономически и политически, исторически и

културно-религиозни, географски и геостратегически. На тази стабилна основа

регионалната интеграция в Централна Африка остава основен инструмент за

ускоряване на икономическото развитие в различните му измерения и на национално, и

на регионално равнище, въпреки настоящите незадоволителни резултати. Тя може да

допринесе за постигане на по-голяма сигурност, особено в контекста на

икономическата и политическата нестабилност, заплахите за мира, необходимостта от

напредък в икономическото и човешкото развитие и от своевременно решаване на

актуалните вътрешнонационални проблеми.

Освен това, съществуващите исторически и до известна степен политически

наложени икономически отношения, заедно със сходните културни черти на

централноафриканските страни, са благоприятна предпоставка за изграждане и

развитие на интеграционно обединение2, както и за постигане на по-бърз стопански

прогрес чрез ускоряване на интеграцията. Това дава основание да се твърди, че в

актуален контекст държавите от региона не следва да остават встрани от световните

тенденции, свързани със задълбочаване на интеграционните процеси и засилване на

международното сътрудничество за развитие.

Икономическата и валутна общност на Централна Африка (CEMAC) е

субрегионална организация, която има за основна цел засилване и укрепване на

процеса на икономическа интеграция в рамките на икономически и валутен съюз3.

Общността води началото си от 16 март 1994 г., когато в Н’Джамена (Чад) е подписан

Учредителният й договор от държавните и правителствени ръководители на шест

централноафрикански държави – Камерун, Чад, Габон, Екваториална Гвинея, Р Конго

(Конго-Бразавил) и Централноафриканската република (ЦАР)4

. Новосъздадената

организация замества съществуващия към този момент Централноафрикански

митнически и икономически съюз (Union douanière et économique de l’Afrique Centrale,

UDEAC), запазвайки напълно предишния си членски състав, както и набелязаната

1 Байков, Б. цит.съч., с. 205.

2 БАН, Икономически групировки в „Третия свят”, Интеграционни тенденции. –С.: „БАН”, 1990, с. 146,

147, 149. 3 Скиавоне, Дж. Международни организации. –С.: „Парадигма”, 2006, с. 133.

4 Пак там, с. 133.

29

основна посока - като отправна точка за успешното социално-икономическо развитие

на страните в близка перспектива. Формално Общността започва да функционира след

ратификацията на Учредителния договор от всички страни пет години по-късно - през

1999 г. Все пак, подновяването и цялостното усъвършенстване на институционалната

рамка изисква основно преразглеждане и изменение на действащия дневен ред и

заложените главни цели в рамките на UDEAC, както и своевременното им адаптиране в

регионален и в глобален контекст. Необходимостта от цялостно институционално

преструктуриране назрява в средата на 90-те години на ХХ век, когато са създадени и

някои нови структури с цел изграждане на едно „по-интегрирано икономическо

пространство” в идните години.

От позицията на настоящето CEMAC обичайно бива представяна и оценявана

като „сравнително млада субрегионална организация”, предвид обстоятелството, че е

създадена през 1994 г. и започва да функционира през 1999 г. Въпреки това,

позовавайки се на историческите факти, се потвърждава, че в действителност тя

показва продължителен ход на развитие, обусловен от всички постижения в

интеграционния процес през изминалите няколко десетилетия. Ето защо тя е

„едновременно нова и стара организация”1.

Процесът на регионализация в тази географска област може да се проследи назад

в историята на страните – както преди, така и непосредствено след периода на

извоюване на политическата им независимост през 1960 г. Идеята за обособяването и

началното формиране на централноафрикански регион, единен и цялостен, не е нова и

датира още от края на XIX век, като част от т. нар. „Германски проекти за колониална

експанзия”. В географски, политически, исторически и социо-културен план той

обединява една определена група африкански държави, отличаващи се с и поддържащи

тесни културно-исторически и политически връзки. По тази причина редица

изследователи по темата защитават тезата, че първите намерения и стъпки в процеса на

регионална интеграция и постигане на единство между изучаваните страни следва да се

потърсят още по времето на Френския колониален режим2.

В исторически аспект процесите на регионализация и интеграция в Централна

Африка са белязани с ясна последователност в своето развитие. Краткият критичен

1 Gounin, Yv., (2004), CEMAC. Audit institutionnel. Rapport fait à la demande du Ministère français des

Affaires Étrangères pour le compte du Secrétariat Exécutif de la CEMAC. Mars, 2004, p. 52. 2

International Democracy Watch, http://www.internationaldemocracywatch.org/index.php/central-african-

economic-and-monetary-community

30

преглед на историческия им ход позволява да се обособят условно три последователни

„еволюционни” етапа:

създаване на Екваториален митнически съюз (UDE) през 1959 г., който

действа формално до 1963 г.;

преобразуване на Екваториалния митнически съюз (UDE) в

Централноафрикански митнически и икономически съюз (UDEAC) през 1964

г. и неговото съществуване до 1999 г.;

преобразуване на Централноафриканския митнически и икономически съюз

(UDEAC) в Икономическа и валутна общност на Централна Африка

(CEMAC) през 1994 г. и реалното й функциониране от 1999 г. до наши дни1.

Тези исторически обстоятелства позволяват извода, че UDE и UDEAC

представляват своеобразен фундамент за създаването и изграждането в цялостен вид на

действащата в наши дни CEMAC. Основите на институционалната структура на

обновената Общност са положени много преди нейното формално основаване.

Условията за икономическо и политическо развитие на 90-те години на миналия

век обуславят необходимостта от нов, решителен тласък и поставяне на регионалното

сътрудничество в Централна Африка на принципно нова база, съобразена с

променените цели на развитие. Първа стъпка в тази посока е предприета в началото на

90-те години, когато шестте държави вземат окончателното решение за учредяването на

СЕМАС. Преобразуването на UDEAC в CEMAC цели значително подобряване на

работата на вече функциониращия митнически съюз, който да бъде заменен от

обновена и по-ефективно действаща организация. Тя се превръща в правоприемник на

UDEAC, като запазва и възприема по-голямата част от неговите най-важни цели и

основни правни положения. Нейното основаване е израз на силната политическа воля

да се осигури различна отправна точка за интеграционния процес и да се насърчи

икономическото развитие на страните в субрегиона. Създаването на СЕМАС идва като

отговор на необходимостта от „по-пълно развитие на всички природни и човешки

ресурси на държавите-членки и оползотворяването им в служба на благосъстоянието

на техните народи във всяка една обществена сфера”2.

1 Wittman, Fr., P. Aebersold, (2006), L’Afrique dans la globalization économique, Mainz: Institut fur Ethnologie

und Afrikastudien, Working papers 2006. 2

Съгласно СЕМАС, Traité instituant la Communauté Économique et Monétaire de l’Afrique Centrale,

N’Djamena, 16 Mars 1994.

31

Мисията на Общността се заключава в насърчаване на балансираното развитие

на страните-членки в институционалната рамка на Икономически и Валутен съюз1.

Посредством сключването на Учредителния й договор въз основа на многостранен

подход се цели засилване на сътрудничеството между страните, като бъде формирано

„единно икономическо пространство”2.

Първоначалната основна цел на Общността е изграждането на реално

функциониращ общ пазар. Съгласно чл. 13 от Учредителния й договор той следва да

включва „въвеждане на принципа на свободното движение на работна сила, свобода на

установяване, на предоставяне на услуги, свобода за инвестиране и движение на

капиталите”3. Чрез учредяването на организацията се търси и по-активното участие на

страните в съвременните икономически процеси, въвеждането на достиженията на

техническия и технологичен прогрес, цялостното подобряване на жизнения стандарт на

гражданите. Преодоляването на предизвикателствата на развитието и намирането на

решения на вътрешнонационалните и регионални проблеми също стоят в основата на

идеята за изграждане на СЕМАС и са заложени в нейната дейност. Причината за това е,

че всяка една от разглежданите държави трудно успява да се справи с тези

предизвикателства на национално равнище, затова тяхното обединение на регионално

ниво е добра възможност за преминаване в по-висок етап на развитие.

Обстойният анализ на общите характеристики на изследваните

централноафрикански страни позволява да се открият редица различия между тях

съобразно множество признаци. На фона на съществуващите и ясно видими конкретни

черти на всяка от тези страни, въз основа на съпоставката им, могат да се изведат и

някои прилики и сходства между тях, особено в исторически, политически и културен

план. Именно тези обобщаващи признаци, присъщи за шестте членки на СЕМАС,

влияят двупосочно – както върху хода на интеграционния процес, от една страна, така

и върху стопанския напредък, от друга.

1 Официален сайт на CEMAC, http://www.cemac.int/apropos

2 Официален сайт на NU, CEA, BAC, Le processus d’intégration régionalе en Afrique centrale,

http://www1.uneca.org/sro-ca-fr/fr-fr/processusdint%C3%A9grationr%C3%A9gionale.aspx 3 CEMAC, (2009), CEMAC 2025: Vers une économie régionale intégrée et émergente. Programme Économique

Régional 2010-2015. Volume 2: Volume de référence, Octobre 2009, p. 30-31.

СЕМАС, (1994), Traité instituant la Communauté Économique et Monétaire de l’Afrique Centrale, N’Djamena,

16 Mars 1994

СЕМАС, (2008), Traité revisé de la Communauté Économique et Monétaire de l’Afrique Centrale du 25 Juin

2008

32

Първо, държавите споделят общо културно-историческо минало и наследство.

На второ място, съобразно географските особености, те имат ключова роля

поради централното си географско разположение на Африканския континент.

Субрегионът е много богат на различни по вид и количества полезни изкопаеми и

стратегически природни ресурси, като се отличава с изключително голям

неоползотворен стопански потенциал в много направления.

На трето място, в границите на CEMAC се наблюдава голямо етническо

многообразие, без значими различия между отделните страни1. Това многообразие е

сред основните причини за възникване и развитие на постоянни вътрешни,

междуплеменни конфликти, които подкопават основите на политическата стабилност и

сигурност както на национално, така и на регионално равнище. Днес съществува висок

риск от избухване на въоръжени сблъсъци, граждански неподчинения и войни.

Високата конфликтогенност в субрегиона е един от факторите, действащи възпиращо

на хода на интеграционния процес и на стопанския прогрес. Основна предпоставка за

нестабилността са сегашните държавни очертания, които са запазени непроменени от

периода преди придобиването на независимост и не са съобразени с важни

детерминанти от историко-географско и културно-етническо естество. По тези причини

формирането и укрепването на националното самосъзнание и идентичност в

изследваните държави се оказва необходим, но продължителен и сложен процес,

влияещ силно върху резултатите от интеграцията и върху цялостното развитие.

Етническият състав на населението в Централна Африка може да се определи като

сложен, тъй като на близки територии съжителстват различни езикови семейства и

религиозни общности, което обяснява липсата на монолитна култура в тази географска

област. Въпреки това народите от региона споделят общ официален език (френски),

сходни религиозни обичаи и вярвания, близко културно наследство. Френският език е

силно застъпен в образователната система, в деловата активност, в институционалната

сфера и в държавната администрация на шестте държави. Общият език играе важна

роля за свързването, укрепването на близките връзки и изграждането на множество

допирни точки между нациите, техните политически, икономически и културни елити и

в исторически, и в съвременен контекст. Съществуващото етническо, религиозно и

езиково многообразие, определяно най-често като „културна мозайка”, води и до

1 Zafar, A., K. Kubota, (2003), Regional Integration in Central Africa: Key Issues; In: Africa Region Working

Paper Series № 52, p. 6.

33

многообразие от културни белези и характеристики, типични за народите, населяващи

региона. В изследваните страни се изповядват едновременно няколко различни религии

- християнство, ислям, местни (традиционни) религиозни вярвания и култове. На фона

на различните традиционни вярвания и културни ценности, държавите са силно

повлияни от френските традиции, култура, език и народопсихология. Разглеждан в

исторически план, френският колониален модел1 има важно значение и отражение

върху проучваните страни, тъй като води до определени модели на стопанско и социо-

културно развитие, прилагани в миналото. В този смисъл историята, политиката и

културата на изследваните страни са значими детерминанти, влияещи върху хода на

икономическите процеси, които също допринасят за определянето на техните

параметри.

Противно на подчертаното многообразие по отношение на религията,

етническите и езиковите особености, Централна Африка се определя като „единно

социокултурно пространство”2. В подкрепа на тази оценка, съобразно извършените

исторически, географски и лингвистични изследвания, този регион представлява

„цялостна територия, която е исторически и географски обусловена”3. Привидната

хетерогенност в географски и в културен аспект на практика „прикрива” единството на

региона, основано върху общите черти на изследваните страни в множество аспекти –

социално-икономически, културен, исторически, политически, природо-географски и

демографски4.

Накрая, като държавно устройство всички страни са Президентски републики, а

по формата на управление – демокрации. Устоите на демократичността обаче са силно

подкопани, а заявеният стремеж към отворено, прозрачно и демократично управление

все още не довежда до видими резултати.

В обобщение, изследваните страни се отличават с явни разлики и външна

нееднородност, но и с множество сходства в природо-географски, исторически,

политически и културен план. Това улеснява и допринася, в една или друга степен, за

1 Териториите на пет от проучваните държави са част от Втората Френска колониална империя (1830 –

1960) през различни исторически периоди: днешен Камерун (1919 – 1960), днешна ЦАР (1889 – 1960),

днешен Чад (1895 – 1960), днешна Р Конго (1898 – 1960), днешен Габон (1843 – 1960). Днешна

Екваториална Гвинея е част от Испанската империя в периода 1778 – 1968 г. 2 Pende, A., (2010), L’Intégration sous-régionale en CEMAC à l’épreuve de la liberté de circulation des biens et

des personnes, Yaoundé : Université Catholique d’Afrique centralе, p. 54, 57. 3 Nizesete, B. D., (2001), „Patrimoine culturel de l'Afrique centrale : fondement d'une intégration régionale

véritable “, In : Dynamiques d'intégration régionale en Afrique centrale, Tome 1, Yaoundé: Presses universitaires

de Yaoundé, 2001, p. 31-73. 4 Ibid., p. 31-73.

34

зараждането и задълбочаването на интеграционния процес в субрегиона. Сродните им

характеристики в културен, политически и исторически план са благоприятна

предпоставка за създаване на интеграционно обединение и за засилване на търговско-

икономическите отношения и връзки, тъй като осигуряват един стабилен фундамент за

тяхното развитие. Заедно с това, изведените особености, характерни в цялост за

държавите от СЕМАС, продължават да въздействат и днес върху процеса на стопански

прогрес и да „формират” неговите актуални параметри.

Държавите от Централна Африка участват в различни регионални организации.

Общите допирни точки между тези отделни организации се концентрират в крайната

цел да стимулират търговско-икономическите отношения между членуващите в тях

страни. СЕМАС е една от трите интеграционни организации в региона, подчинена на

мащабната идея за създаване на африкански общ пазар с краен срок на изпълнение до

2025 г. Проучваните държави членуват и в други регионални организации (ECCAS,

ICGLR, CEN-SAD), което създава реални предпоставки за сблъсък на интереси и

противоречия между тях, основани на поетите, в рамката на съответната интеграционна

общност, ангажименти, конкретни мерки и политики. С особена острота този въпрос

стои поради факта, че всички те участват и в по-голямата регионална организация

ECCAS, част от функциите и дейностите на която се препокриват с тези на СЕМАС.

Изградена върху общата „конструкция” и модела на своя предшественик

UDEAC, институционалната структура на CEMAC се определя като относително по-

сложна1 и далеч по-комплексна. Правна основа на CEMAC е подписаният на 16 март

1994 г. в Н’Джамена Учредителен договор, допълнен на 6 юли 1996 г. и изцяло

ревизиран на 25 юни 2008 г.2 Съгласно този договор се определят действащите правни

и институционални разпоредби и се създават четири основни институции –

Икономически съюз, Валутен съюз, Парламент и Съд3.

Валутният съюз и Икономическият съюз са двата основни стълба на Общността,

тъй като направляват и утвърждават главния ход и посоката на интеграционния

1 По оценки на International Democracy Watch.

2 Вж. Pende, A., op.cit., p. 12.

3 Тhe Economic and Monetary Community of Central Africa, EMCCA (CEMAC),

http://www.housingfinanceafrica.org/wp-content/uploads/2012/10/CEMAC.pdf

Leke, S. K., (2012), The History and Structure of CEMAC,

http://wiredspace.wits.ac.za/bitstream/handle/10539/11740/Chapter_4.pdf?sequence=6,

p. 78-81.

35

процес1

. В перспектива във всяка от тези две области, икономическа и валутна,

сътрудничеството между държавите-членки следва да се преобразува и насочи към

цялостно завършване на процеса на икономическа и валутна интеграция2.

Централноафриканският икономически съюз (Union économique de l’Afrique

Centrale, UEAC), заедно с действащия към него Изпълнителен секретариат, заместват

съществуващия до този момент митнически съюз. Икономическият съюз интегрира

няколко специализирани институции, които имат различни дейности и компетенции.

От позицията на настоящето неговото създаване се определя като една от най-важните

и основополагащи стъпки в процеса на интеграция в региона. Изграждането му следва

изцяло да почива върху развитие на определените за приоритетни за СЕМАС стопански

сектори3. Понастоящем обаче UEAC е слаборазвит и все още се намира в процес на

доизграждане. Това се дължи на сериозното изоставане във времето, като частично са

реализирани само отделни части от първия и втория етап на неговото изграждане, без

те да бъдат финализирани. Именно това неспазване на първоначално заложените

срокове забавя цялостното изграждане на UEAC и създава нови пречки за дейността на

организацията.

Централноафриканският валутен съюз (Union monétaire de l’Afrique Centrale,

UМAC) почива изцяло върху две основни институции, които са негов фундамент -

Централноафриканската банкова комисия (COBAC) и Банката на държавите от

Централна Африка (ВЕАС). Важна особеност, характерна за СЕМАС, е , че създаването

на валутен съюз предхожда по време всички други етапи на икономическа интеграция.

Проучваните държави използват като своя национална валута централноафриканския

франк - АФО франка (XAF). Валутата, чието пълно наименование е „Финансово

сътрудничество в Централна Африка” (Coopération finacière en Afrique Centrale),

първоначално е обвързана с френския франк, а впоследствие – с еврото.

Парламентът на СЕМАС е предвиден като институция от първостепенно

значение за функционирането на Общността, която е създадена едва при учредяването

й и не съществува по времето на UDEAC. Именно това е едно от главните различия

между институционалната „архитектура” на CEMAC и предшестващия я Съюз,

представлявайки нова стъпка в развитието на интеграционния процес. Парламентът е

1 Вж. Leke, S. K., op.cit., p. 78-91.

2 Съглано Article 1, Traité instituant la Communauté Économique et Monétaire de l’Afrique Centrale,

N’Djamena, 16 Mars 1994. 3 Вж. Pende, A., op.cit., p. 20-22.

36

планиран изцяло като независим наднационален орган. Неговата дейност следва да

подпомогне Общността да придобие напълно нов външен облик, основан на

принципите за отворено, прозрачно и демократично управление, като се създадат

предпоставки за ограничаване на разпространението на корупционни практики и за

доброто управление.

Основаването на общ правосъден орган (Съд на CEMAC) се припознава като

първа необходима и значима стъпка в посока установяване на справедливо и

демократично управление, предприета в началото на новото столетие. Съдът, подобно

на Парламента, също е изцяло нова институция, учредена в съответствие с изменените

централни насоки за развитие на Общността, която не съществува при предшестващия

я Съюз. С неговото създаване, в качеството му на независим наднационален орган, се

цели постигане на по-бърз ход и задълбочаване на интеграцията между страните, както

и осигуряване на по-голяма прозрачност на интеграционния процес.

В институционалната структура на Общността влизат няколко органа от

първостепенно значение за извършване на нейната дейност, свързани с вземането на

общите решения, а именно: Конференция на държавните и правителствени

ръководители, Съвет на министрите и Изпълнителен секретариат (Комисия)1.

Конференцията на държавните и правителствени ръководители е върховен

орган за вземане на решения в рамката на CEMAC2. В нея участват държавните и

правителствени ръководители на страните-членки, които се събират ежегодно на

Срещи на върха. Дейността на този ключов орган е свързана с детерминиране на

централните насоки за цялостното развитие на Общността и на нейните институции.

Съгласно чл. 12 от Учредителния договор Конференцията „определя политиката на

Общността и направлява дейността на Съвета на министрите на UEAC и

Министерския комитет на UMAC”3.

В рамките на институционалната „архитектура” на Общността съществуват два

отделни Съвета на министрите, които съблюдават дейността на Валутния и на

Икономическия съюз – Министерски комитет, отговарящ за функционирането на

1 OMG, (2013), Examen des politiques commerciales, Rapport des pays de la Communauté économique et

monétaire de l’Afrique centrale (CEMAC). 2

Официален сайт на СЕМАС, http://www.cemac.int/institutions-organes/la-conf%C3%A9rence-des-chefs-

detats 3 Съглано Traité instituant la Communauté Économique et Monétaire de l’Afrique Centrale, N’Djamena, 16

Mars 1994.

37

UMAC, и Съвет на министрите, отговарящ за функционирането и управлението на

UEAC.

Изпълнителният секретариат, който през 2008 г. чрез ревизия в Учредителния

договор е заменен от Комисия, заема централното място на основен управленски и

административен орган в институционалната рамка на Общността. Комисията е

призвана да изпълнява мисия на „пазителка на договорите на СЕМАС”1. Комисарите

работят в четири ключови за Общността сфери, сред които „Общ пазар”,

„Инфраструктура и устойчиво развитие”, „Права на човека, образование, човешко

развитие и добро управление” и „Икономическа, финансова и валутна политика”.

СЕМАС е организация, действаща активно вече две десетилетия. През периода

на нейното функциониране са осъществени редица важни реформи, което позволява да

се направи оценка на реализирания напредък. На основата на постигнатите резултати и

претърпените неуспехи могат да бъдат очертани тенденциите и перспективите пред

организацията като цяло както и пред икономическото развитие на страните-партньори.

През двадесетте години на своето съществуване СЕМАС извършва сериозни

структурни и законодателни реформи. Значително е подобрена действащата

институционална рамка, като са изградени и някои нови институции (Парламент и

Съд). Анализът на настоящата структурата и правна регламентация дава основание да

се твърди, че те са ясно и стабилно изградени и съответстват на условията на социално-

икономическата среда в изследваните страни. Извършени са необходимите важни

промени в данъчните и митническите законодателства на страните. През 1999 г. е

въведен режим на свободно движение на стоките в пространството на СЕМАС. По

отношение на трети страни действа обща външна митническа тарифа, разработването и

установяването на която също следва да бъдат отчетени като съществена стъпка напред

в интеграционния процес. Създаден е устойчив механизъм за финансиране на

Общността и изпълнението на регионалните проекти чрез приемането и влизането в

сила на „интеграционна такса” (TCI) през 2000 г. Други важни резултати от работата на

СЕМАС са свързани с напредъка на либерализацията на някои видове услуги, сред

които телекомуникационните и транспортните. От 2012 г. е в ход мащабен регионален

проект за създаване на авиокомпания в субрегиона – „Air CEMAC”. Предприета е

1 Съгласно Article 34.2 du Traité revisé de la Communauté Économique et Monétaire de l’Afrique Centrale du

25 Juin 2008.

38

инициатива и се изпълняват формални административни и технически мерки за

въвеждане на общностен паспорт с биометрични данни – „Паспорт СЕМАС”.

И все пак, една от главните цели на Общността е създаването на общ пазар,

основан върху принципа на свободното движение, т.е. изграждане на „силно

конкурентоспособно и интегрирано икономическо пространство”1, но към настоящия

момент тази цел е само частично изпълнена. В практически план свободното движение

на услуги, капитали и работна сила все още не може да бъде установено, поради редица

пречки от административен, законодателен, политически и икономически характер. На

този фон отделни елементи на икономически съюз са вече частично или напълно

изградени и успешно действащи, но все още не са изпълнени всички мерки,

необходими за създаване на реално функциониращ общ пазар. Предвид реализираните

до настоящия момент незадоволителни резултати, преминаването от митнически съюз

към общ пазар се оказа по-сложен и дълговременен процес, отколкото се очакваше.

При все това, държавите ползват обща валутна единица и са част от Зоната на франка

вече повече от половин век.

Друг проблем и неуспех е незначителната по обем и интензивност

вътрешнообщностна търговия. Търговско-икономическите отношения между

отделните страни не могат да се определят като динамични. Като краен резултат,

относителният дял на вътрешнорегионалната търговия в общата външна търговия на

страните е много нисък. При тези условия е необходимо те да се фокусират върху

разширяване на обемите на търговските потоци, още по-голяма търговска

либерализация и доизграждане на общия пазар, като напълно бъдат премахнати всички

реални пречки пред неговото ефективно функциониране. По отношение на

активизирането на търговията между страните-партньори, успехите в това ключово

направление остават крайно незадоволителни, а перспективите – неблагоприятни.

Въпреки че интеграцията е потенциален път за постигане целите на развитието, които

страните трудно биха могли да реализират на национално равнище, икономическите

изгоди от нея остават много малки. Делът на СЕМАС в световния стоков износ също се

запазва незначителен. Оценката на постигнатите резултати показва, че шестте членки

не успяват да се възползват активно от възможността за разширяване на своите тесни

вътрешни пазари, нито да достигнат до по-пълно и ефективно оползотворяване на

1 Afrique centrale: Vers la création d’un cadre institutionnel pour le Programme économique régional,

http://www.afriquinfos.com/articles/2012/7/26/afrique-centrale-vers-creation-dun-cadre-institutionnel-pour-

programme-economique-regional-207138.asp

39

наличните стопански ресурси, за да постигнат по-висок етап на развитие. Въпреки това,

в настоящите социално-икономически условия е необходимо страните да припознаят

интеграцията като потенциален път за стопански напредък, преодоляване на

вътрешнонационалните и регионалните проблеми на развитието, като изпълнят

заложените практически мерки за нейното задълбочаване. В регионален контекст и по

пътя на интеграцията, държавите могат да постигнат ускорено икономическо развитие

на национално равнище. Първа стъпка в тази посока е достигането до консенсус и

преодоляването на вътрешните разногласия между тях по важните теми, което да даде

нов тласък в хода на процеса и да спомогне за завършване на забавените регионални

инициативи.

Невъзможността на настоящия етап заложената главна цел да бъде изцяло

реализирана се дължи на множество фактори от различно естество – икономически,

социални, институционални, политически, инфраструктурни и правни. Това са

основните причини, поради които на практика все още не е завършен общият пазар и не

е осигурено свободно движение на услуги, капитали и работна сила в пространството

на СЕМАС. В условията на глобализация обаче развитие може да се постигне главно

чрез обединение на усилията на субрегионално и регионално ниво, тъй като

съществуващият национален капацитет на централноафриканските държави се оказва

недостатъчен. В този смисъл обединяването на страните за реализиране на

общностните проекти и програми несъмнено е важно условие за постигане на

стопански прогрес на национално равнище.

Безспорно по-нататъшното развитие на СЕМАС е свързано с опазването на мира

и сигурността, околната среда и устойчивото развитие, гарантирането на

продоволствената сигурност, увеличаването на международната

конкурентоспособност, инфраструктурната обезпеченост и осигуряването на достъп до

по-големи пазари, извършването на структурни реформи и реализирането на подетите

инициативи в рамките на Регионалната икономическа програма. Заплахите пред

протичане на интеграционния процес са производен резултат от нестабилността на

региона, регионалните опасности за мира и сигурността, принадлежността на страните

към повече от едно интеграционно обединение, недостатъчната политическа воля за

намиране на консенсусни решения, слабостта на демократичните устои и липсата на

широк обществен и политически дебат по важни за развитието на Общността теми.

Успехът в процеса на икономическо развитие в Централна Африка изисква прилагането

40

на комплексен подход и многостранна стратегия, изцяло съобразени и приложими към

условията и средата.

В актуален контекст създаването на напълно нов облик на субрегиона - като

единно пространство на мир, стабилност, сигурност и солидарност, е главна

стратегическа цел на Общността1. Предвид това, настоящата дейност на CEMAC се

фокусира по-специално върху изпълнението на текущия етап от Регионалната

икономическа програма (Programme économique régional, PER CEMAC, 2010 - 2015),

създадена съобразно и с оглед посочената фундаментална цел.

По същество, това е първата по рода си цялостна програма, посветена

едновременно на засилването на икономическата интеграция между страните и на

насърчаването на тяхното развитие. Програмата има за задача „превръщането на

Общността в интегрирано икономическо пространство, в което е налице сигурност,

солидарност и добро управление в името на човешкото развитие”2. По своя характер и

обхват, това е първата цялостно разработена, утвърдена, припозната и споделена от

всички държави-членки концепция („Хоризонт 2025”), касаеща тяхното развитие на

субрегионално ниво в различните му измерения в дългосрочен план. В обобщен вид

Програмата представлява „стратегия, свързана с координиране на множество дейности

в различни области”, като по-конкретно има за цел да се постигне по-голяма

диверсификация на икономиките и ускорен икономически растеж3. Предвидената нова

визия за региона се определя като амбициозна, а обхватът на Програмата – като широк,

но за сметка на това и неоползотвореният икономически потенциал е сериозен и може

да се превърне в основа за нейното изпълнение. PER CEMAC е добра възможност

Общността да придобие търсения качествено нов облик, но и стратегическа рамка за

постигане на целите на развитие и извършване на цялостна промяна на

икономическата, политическата и социалната среда в субрегиона.

Отчитайки особеностите на динамично променящите се условия и

глобализационния процес, Програмата представлява инструмент за въздействие и

управление, който трябва да позволи извършването на редица подобрения на социално-

икономическата среда и оттам да доведе до принципно нов етап в икономическото

развитие на държавите-членки. Тя е „Пътна карта за действие”, в чиито основи стоят

националните стратегии за развитие, и представлява опит да се постигне по-бърз

1 Официален сайт на CEMAC, http://cemac.int/de-la-cemac/per

2 Официален сайт на CEMAC, http://www.cemac.int/apropos.

3 Официален сайт на CEMAC, http://cemac.int/de-la-cemac/per

41

напредък на субрегионално равнище паралелно в различни ключови направления. На

практика Програмата предвижда: развитие на националната и регионалната

инфраструктура; засилване на институционалния капацитет и напредък в човешкото

развитие; изграждане на общ пазар и осигуряване на свободно движение на стоки,

услуги, работна сила и капитали; опазване на околната среда и ефективно управление и

използване на природните ресурси1. Основните положения, заложени в PER CEMAC,

показват, че това е регионална програма за институционална реформа, споделена и

прилагана от всички страни. Центърът е поставен върху развитието на енергетиката,

земеделието, горското стопанство и рибарството, минното дело и металургията.

Актуалната ситуация и настоящият етап, на който се намира проучваната

организация, предизвикват редица дискусионни въпроси, свързани с перспективите на

развитието й. Нейното бъдеще е несигурно и е в зависимост от влиянието на множество

фактори. Потенциалните сценарии на развитие очертават различни перспективи пред

Общността, отличаващи се с нееднакви резултати и ефекти, в зависимост от напредъка

в интеграцията и икономическата диверсификация. За да се реализират заложените

сериозни цели в рамката на Регионалната икономическа програма, е необходимо

водените политики за развитие да се разработват и прилагат в съответствие както с

вътрешнонационалните характеристики на страните, така и с бързо променящия се

регионален и международен контекст. Поставените стратегически задачи, свързани с

напредъка в различните му аспекти, следва да са реално постижими и съобразени както

с тези техни характеристики, така и с общата визия и стратегия за развитие на всяка от

шестте страни и на целия субрегион.

В обобщение, процесът на интеграция в Централна Африка протича значително

по-бавно и трудно, отколкото в другите африкански или „развиващи се” региони. В

този смисъл ходът на постигане на по-нов етап на стопански прогрес по пътя на

нейното задълбочаване също е продължителен и е свързан с преодоляване на редица

предизвикателства и в национален, и в регионален план. И все пак, именно

интеграцията се очертава като възможен път за преодоляване на нестабилността и

уязвимостта на държавите от СЕМАС2, което налага своевременно и точно изпълнение

на набелязаните в контекста на интеграционния процес централни насоки за развитие.

1 BAD, (2011), Afrique centrale. Document de stratégie d’intégration régionale 2011-2015, p. 6.

2 CEMAC, (2009), CEMAC 2025: Vers une économie régionale intégrée et émergente. Programme Économique

Régional 2010-2015. Volume 2: Volume de référence, Octobre 2009, p. 45.

42

ТРЕТА ГЛАВА

ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ В ДЪРЖАВИТЕ ОТ ИКОНОМИЧЕСКАТА И

ВАЛУТНА ОБЩНОСТ НА ЦЕНТРАЛНА АФРИКА: ОСНОВНИ

ХАРАКТЕРИСТИКИ И РЕЗУЛТАТИ

Глава трета е посветена на портретиране на настоящото състояние и очертаване

на основните параметри на развитието на шестте държави от СЕМАС. На база обстоен

емпиричен анализ на актуални статистически данни по избрани ключови показатели,

отразяващи един или друг съществен аспект на социално-икономическия прогрес, се

извежда обща характеристика на всяка една от тях. Анализът почива върху система от

социално-икономически индикатори, представляваща своеобразна индикаторна рамка

на изследването. Придържайки се към тази логика, на база съпоставката между

индивидуалните характеристики на всички страни, са изведени и синтезирани техните

обобщаващи присъщи черти, произтичащи от съвременния стадий на икономическото

им развитие и от конкретните им специфики във връзка със социалната, обществено-

политическа и културна среда, както и от хода на историческото им развитие.

Главният фокус на проучването е поставен върху основните характеристики на

икономическото развитие на страните от СЕМАС в различните му измерения в

съвременни условия. На тази основа могат да бъдат изведени и обобщени сродните им

черти. Това налага развитието, като сложен и комплексен процес, да се разглежда в

контекста на водещите икономически тенденции и цикли. За оценката на неговите

социално-икономически параметри се използва съвкупност от избрани основни

критерии, чрез които да се характеризират едни или други значими аспекти. Тези

критерии също са комплексни, тъй като се цели по-пълно и обективно представяне на

състоянието на проучваните страни. Основавайки се на така очертаната траектория и

обща индикаторна рамка на изследването, е възможно идентифициране на някои

присъщи за държавите характеристики, както и извеждане на определени типични

закономерности. Разширяването на периметъра на проучването до анализ на система от

различни показатели е съзнателно възприет подход, чрез който се цели по-широка

43

интерпретация на поставения въпрос и по-голяма практическа полезност на

резултатите. Използваните икономически и социално-демографски показатели, върху

които е основано изследователското внимание, отразяват не само актуалното

състояние, но и важни аспекти на цялостния процес на икономическо развитие на

страните от СЕМАС.

Според разнородните критерии и обобщаващи признаци проучваните държави

попадат в различни категории и групи. Това се дължи на факта, че през последните

десетилетия те преминават през различни периоди на развитие, като в зависимост от

стопанската си и външнотърговска структура, достигнатото жизнено равнище,

социално-демографските специфики и етапа на икономически прогрес запазват или

придобиват нови характеристики. Същевременно се наблюдават както периоди на по-

висок, така и на по-нисък икономически растеж, по-голяма или по-малка

макроикономическа стабилност, повишаване и понижаване на общото производство,

двупосочни изменения в достигнатата степен на икономическо благосъстояние и

известен напредък в индустриализацията и техническата модернизация. В исторически

и съвременен план държавите от субрегиона преминават през икономически,

продоволствени, политически кризи и несигурност, реализирайки и известни успехи в

икономическото, човешкото и устойчивото развитие.

Въпреки групирането им в различни класификационни групи и подгрупи

съгласно разнообразни критерии и признаци, страните от СЕМАС се приемат в цялост

за „развиващи се”. Това се обуславя от техния настоящ етап на социално-икономически

прогрес. Позовавайки се на тези основни постановки, възможността изследваните

държави да бъдат обобщени и причислени към една или друга класификационна група,

успоредно с техните очевидни различия в размера на БНД на човек, извежда на преден

план множество други неизвестни. Макар отделните класификации и международно

признати критериални признаци да синтезират и „осветяват” едни или други аспекти на

постигнатата степен на напредък, чрез тях не може да се получи достатъчно

обобщаваща и достоверна обща преценка. Приведените групировки по няколко главни

критерия поставят въпроса доколко държавите от СЕМАС, причисляващи се към една

определена класификационна група, имат сродни черти и дали се отличават помежду

си по други важни параметри на развитие. В действителност това е възможен подход,

чрез който да се определи кое е общото и различното между тях, особено в контекста

44

на постигането на по-висок етап на стопански напредък и задълбочаването на

интеграционния процес.

Направеният социално-икономически анализ позволява да се отличат и

систематизират определени сходни характеристики, присъщи за страните от СЕМАС.

Проучването на актуалното състояние и параметри на развитие е основа за извеждане

спецификите, характерни в цялост за всяка една от тях. Успоредно с това, отчитайки

техните явни и установени различия, могат да бъдат посочени и обобщени

определените им близки черти. Аналогичните им общи параметри на икономическо

развитие обуславят и наличието на определени особености в социално-икономически,

политически и културен план.

През последните десет години общото икономическо благосъстояние на

проучваните държави се подобрява. Постигнати са относително добри резултати,

свързани с ускоряване на икономическия растеж, намаляване на държавния дълг,

повишаване на макроикономическата стабилност, увеличаване на износа и приходите

от износ, изграждане и подобряване на базисната инфраструктура и др. В същото време

в настоящите условия успешната им интеграция им към световната икономика остава

трудно осъществима цел.

Държавите от СЕМАС се различават помежду си по територия, общ брой и

гъстота на населението. Мащабът на техните икономики не е еднакъв, както и

икономическият им капацитет и стопански потенциал. Икономиките от Зоната не са

големи по размер, като известно изключение прави Камерун, особено в сравнение с

останалите пет членки. Напредъкът в процеса на развитие през изминалото десетилетие

също не може да се определи нито като идентичен, нито като протичащ с еднакъв темп.

При жизненото равнище и достигната степен на човешко развитие също се наблюдават

и установяват определени различия между тях – както във връзка с актуалното му ниво,

така и с прогреса в тази сфера през последното десетилетие.

Все пак, разглеждани като съвкупност, страните от СЕМАС се отличават с общи

езикови особености, близко културно-историческо наследство и минало, както и с

някои общи природо-географски специфики. Те имат благоприятно, централно

географско разположение на Африканския континент. Заедно с това, държавите

разполагат със стратегически природни, големи по размер горски ресурси и хидро-

енергиен потенциал, като се характеризират с богатство на различни по вид полезни

изкопаеми – горива, рудни и нерудни полезни изкопаеми, благородни метали и др.

45

В техните граници се наблюдава етническо и езиково многообразие, както и

сложен, разнороден етнически състав. Те имат сходно културно и религиозно развитие,

обичаи, традиции и вярвания, като на територията им съжителстват различни

религиозни, етнически и езикови общности. Въпреки това, страните са силно повлияни

от френския език и култура.

От икономическа гледна точка, независимо от постигнатите добри резултати,

държавите все още се намират на относително по-ниска степен на икономическо

развитие и се нареждат сред „развиващите се страни”. Макар да се отчита известен

напредък през последното десетилетие и да са направени важни стъпки по пътя към по-

нов етап на социално-икономически прогрес, той остава незадоволителен. Такива

стъпки се забелязват както по отношение на нарастване на икономическия капацитет,

подобряване на икономическото благосъстояние и социалната среда, така и във връзка

с увеличаване на националното производство, постигане на по-голяма

макроикономическа стабилност и по-висок доход. От друга страна, предвид етапа на

стопанското си развитие, тяхното техническо и технологично ниво остава недостатъчно

високо, степента на индустриализация и модернизация все още е относително ниска, а

традиционните производствени подходи продължават да имат превес над по-

съвременните високотехнологични модели. Преминавайки „по пътя на развитието”,

проучваните държави все още се отличават със силно разпространение на бедност и

недохранване, обуславящи ситуация на продоволствена несигурност и съществуващо

социално неравенство.

По-конкретно, във всички страни от СЕМАС се откриват определени общи

специфики, свързани и произтичащи от съвременната стопанската структура и

водещите стопански отрасли, които имат преимуществено развитие. Наблюдава се

относително едностранчиво развитие на производителните сили. Главна роля има

първичният сектор, който формира значителен дял от БВП и има важно място в

стопанския живот. Вторичният сектор има второстепенно значение и е относително по-

слаборазвит спрямо първичния и третичния, като се отличава с по-малък принос в

общото производство и заетост. Секторът на услугите също не е много силно застъпен,

а търговията с услуги не се отличава със силна динамика.

Стопанската структура не е развита особено пропорционално. Като

структуроопределящи стопански отрасли и подотрасли в икономиките се открояват

селското стопанство, с фокус предимно върху растениевъдството, както и добивът на

46

нефт и природен газ, дърводобивът и дървообработването. Именно тези икономически

дейности допринасят в най-голяма степен както за формирането на БВП, така и за

приходите от износ. Петролният сектор се запазва сред водещите във всички страни.

Селското стопанство и в частност растениевъдството е ключов структуроопределящ

отрасъл. Въпреки това, страните от СЕМАС все още срещат затруднения при

обезпечаване на продоволствената си сигурност, предвид характера на

селскостопанското производство.

Структурата на националното производство не е силно диверсифицирана, което

има отражение върху настоящата степен на стопанско развитие и индустриализация.

Наблюдава се по-ниско равнище на използване на информационно-комуникационни

технологии, навлизане и прилагане на НТП и съвременните производствени модели в

производствения процес. Средният размер на промишлените предприятия остава малък,

като преобладават малките предприятия, което е характерно за всяка една от

проучваните държави. Себестойността на произвежданата продукция е висока, докато

конкурентоспособността й е значително по-ниска.

Инвестиционната активност във всички страни не е особено голяма. Размерът на

ПЧИ все още е на незадоволително равнище, тъй като инвестиционният и бизнес

климат не са особено благоприятни. Предприемаческата инициатива е затруднена и не

се насърчава активно чрез държавни политики и мерки. Стратегически инвеститори във

всички държави са главно западноевропейските страни, в частност Франция, а така

също и Китай, като инвестициите са концентрирани единствено в няколко приоритетни

сектора – минно-добив, добив на нефт и природен газ, дърводобив и др. Тази ситуация

се обуславя от настоящата политическа нестабилност, типична за целия субрегион,

както и за някои съседни страни от Западна Африка (Нигер и Нигерия) и от Източна

Африка (Судан и Южен Судан). Инвестиционният климат се влошава допълнително от

съществуващите сериозни инфраструктурни слабости, разпространението на

корупционните практики, липсата на достатъчно големи стимули за привличане и

задържане на инвестиции.

Възрастовата структура във всички страни е аналогична и е от прогресивен тип,

тъй като преобладава населението в млада възрастова група, което е в или под

трудоспособна възраст. Съществува известен дисбаланс между относително по-бързото

нарастване дела на трудоспособно население и създаването на нови работни места.

Пазарът на труда в страните от СЕМАС се характеризира със следните специфики:

47

относително по-ниска безработица, но същевременно много висока младежка

безработица; по-високо участие на лицата над 15-годишна възраст в икономически

активното население (повишена икономическа активност); високо равнище на

непълната заетост сред заетите лица; преобладаващ дял на „работещите бедни”; по-

ниска производителност на труда и по-ниски средни доходи. Налице е известен

дисбаланс, обусловен от относително по-бързото увеличаване дела на трудоспособното

население и създаването на нови работни места. Състоянието на трудовия пазар се

определя от превишаване на търсенето над предлагането на работна сила. Трудовият

потенциал във всяка една страна е значителен, а обемът на работната сила постоянно се

увеличава. Въпреки това, общият здравен профил на трудоспособното население е

влошен, предвид ограничаването на трудоспособността и производителността на труда,

произтичащи от социално-икономическия профил на страните. Като причини за това

състояние могат да се посочат по-слабото развитие на системите на здравеопазване,

особеностите на жизнената среда и по-високата заболеваемост. Преобладаващият дял

от заетите работят в първичния сектор на икономиките, особено в сферите на минно-

добива, дърводобива, добива на нефт и най-вече в земеделието. Вторичният и

третичният сектор имат по-ограничена роля и принос в общото производство и заетост.

Във всички страни са налице слабости в инфраструктурната обезпеченост (в

това число транспортна, производствена, социална и информационна). Постигната

текуща степен на конкурентоспособност не е задоволителна. Нивото на корупция във

всички сфери на обществено-икономическия живот остава значително, като силно

разпространение намират корупционните практики.

Във всички страни се наблюдава повишен риск от криминални и терористични

прояви, както и слабост в устоите на демократичността. В тези условия съществува

постоянна политическа нестабилност и несигурност на средата в субрегиона, която е

пряк резултат или от вътрешни (национални) конфликти, които прерастват във външни

(регионални), или обратното – регионални или междурегионални конфликти и

сблъсъци биват „пренасяни” през политическите граници на страните от СЕМАС.

Основите на социалната и политическа сигурност и стабилност в субрегиона са по-

скоро слаби и лесно могат да бъдат подкопани. Продължават да съществуват редица

конфликтни точки, които предопределят риска от избухване на граждански войни,

конфликти от религиозен и племенен характер. Националната и социална интеграция

48

във всички страни са в процес на изграждане, което е едновременно следствие и

резултат от очертаната усложнена обстановка.

По отношение на външната им търговия, стоковата структура на износа е

аналогична при всички страни от СЕМАС. Изнасят се няколко основни групи

експортни стоки. Икономиките са силно зависими от износа на петрол и петролни

продукти, което прави експортните им приходи по-неустойчиви и влияещи се от

международната пазарна конюнктура. Износът на всички страни е предимно на

суровини и е съсредоточен върху тясна гама експортни продукти, които имат много

висок общ относителен дял в общия износ. Зависимостта от експорта на тази

сравнително тясна продуктова гама е силна във всички държави. Обратното се

наблюдава в стоковата структура на вноса. Водещи импортни стоки на всички страни

са завършените (крайни) продукти с по-висока добавена стойност. Във всички държави

се отчита по-силна концентрация на износа и по-слаба концентрация на вноса.

Много скромна роля продължава да играе търговията с услуги спрямо тази със

стоки. Като пряко следствие от стоковата структура на износа и спецификата на

водещите експортни продукти, относителният дял на тези държави в световния износ е

незначителен, а така също това е валидно и за вноса.

Актуалното териториално разпределение на вноса и износа също свидетелства

за определени общи черти. На регионално ниво държавите от СЕМАС търгуват много

малко помежду си. На континентално равнище като стратегически африкански

партньори се отличават твърде ограничен брой страни, предимно съседни на

проучваните или членуващи в по-голямата регионална организация ECCAS. В

международен план техни основни търговско-икономически партньори са ЕС (28), в

частност Франция, и Китай, като това важи както при износа, така и при вноса.

Налице са конкретни сродни характеристики, свързани с настоящата социално-

демографска ситуация и процеси. Откриват се относително по-висока раждаемост и

смъртност, естествен прираст, обща, майчина и детска смъртност. Демографският

цикъл в страните от СЕМАС се намира в късен стадий на нарастване, като протичащите

демографски процеси са в преходния си етап. Наблюдава се тенденция за устойчиво

„подмладяване” на населението. Средната продължителност на живота се запазва под

средното световно равнище, въпреки че продължава прогресивно да нараства. Делът на

населението над 65-годишна възраст е изключително нисък, а този в млада възрастова

група - много висок.

49

В социалната сфера също се забелязват някои специфики. В сферата на

образованието се откриват редица слабости. Липсва необходимата образователна

инфраструктура, добра материална база и достатъчно преподавателски кадри. Достъпът

до образователни услуги е неравен и неравномерен в две направления. На първо място,

налице е неравенство между половете, а на второ - непропорционалност между

възможността за получаване на образование в градовете и в селата. Различните

образователни степени са нееднакво развити и застъпени, като все още се регистрира

висока степен на неграмотност сред възрастното население. Обхватът на

образователната система е недостатъчен, възможностите за обучение са по-ограничени

в сравнение с нарастващите потребности от по-висококачествени образователни услуги.

Образователните системи са заимствани по своите основни принципи от

западноевропейския образователен модел, възприет и „пренесен” като своеобразен

образец. Това ги прави неадекватни на сегашните образователни потребности, тъй като

не са адаптирани към обществено-икономическата среда и не отговарят на етапа на

стопанско развитие. Отчита се несъответствие между образователно-

квалификационния профил на подготвяните кадри и действителните стопански

потребности.

Значителна част от населението на шестте страни живее в незадоволителни

общи санитарно-хигиенни условия - без регулярен достъп до чиста питейна вода,

електроснабдяване, жилищни условия и без подобрен достъп до санитарни условия.

Жизненото равнище може да бъде определено като незадоволително.

Разпространението на сериозни заболявания и епидемии е типично за проучваните

държави, като се отчита висок здравен риск. Налице е дефицит на достатъчно

медицински кадри, болнични заведения и лекарствени средства, а достъпът до здравни

грижи е неравномерен и неравен.

Бедността е социално-икономически феномен, който е силно разпространен във

всяка една от проучваните страни, като значителен дял от населението се намира под

установената международна и национална линия на бедността. Разпределението на

доходите остава неравномерно, а икономическото неравенство – значително.

Поставяйки акцента върху човешкото развитие, като очакван резултат и

следствие от прогреса в чисто икономически план, могат да се отбележат някои

специфики. Макар направеният анализ на стойностите на ИЧР на проучваните държави

да е показателен и да открива повече разлики, отколкото прилики между държавите, е

50

възможно да се изведат някои обобщения. През 2013 г. всички страни от СЕМАС се

характеризират с ниска или средна степен на човешко развитие, което обуславя техните

конкретни специфики в това направление. Тази тяхна характеристика свидетелства за

недостатъчния напредък във връзка с подобряване на общите жизнени условия и

постигнатия цялостен социално-икономически прогрес.

Очертаните общи характеристики са присъщи в цялост, в една или друга степен,

за държавите от СЕМАС. Те се наблюдават в различни аспекти – както в икономически

и социален, така и в политически, културен и исторически план. Посочените черти

произтичат и се обуславят от факта, че проучваните страни все още преминават „по

пътя на развитие”. Те на свой ред предполагат определени общи параметри на развитие,

свързани с относително по-ниската степен на икономическо развитие и

незадоволителното жизнено равнище. Тяхното идентифициране и познаване, особено в

актуален план, е добра и стабилна основа за разработването на нови и промяната на

вече действащите модели, стратегии, политики и мерки за постигане на по-висок етап в

интеграцията и в стопанския напредък и на национално, и на регионално равнище.

51

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В съвременните условия темата за икономическия напредък е твърде актуална и

от критична важност за бъдещите стопански перспективи на национално, но и на

регионално и глобално равнище. Проблемите на международното икономическо

развитие попадат във фокуса на изследователския интерес, особено в настоящия

стадий, в който се намира световната икономика. В този смисъл централно място заема

въпросът, свързан с това какви са пътищата към по-високия икономически растеж и

обществено благосъстояние, подобрения жизнен стандарт и по-благоприятна социална

и политическа среда, или как да се постигне цялостен социално-икономически прогрес.

В наши дни именно тези теми са широко дебатирани. Причина за това е тяхната

особена значимост в контекста на новите водещи тенденции, протичащи в световното

стопанство, свързани с бурния ход на глобализацията и интеграцията.

Множество икономисти, политици и общественици търсят решение на проблема

по какъв начин държавите, които все още не са постигнали по-висока степен развитие,

да реализират тази главна цел във възможно най-кратък срок. Отговорът на поставения

въпрос не е нито лесен, нито еднозначен. Той може да бъде намерен, само ако се

преоцени реалното състояние на една „развиваща се” икономика или регион и се

открият верните подходи към по-добрите резултати във всеки конкретен негов аспект.

Нито един аспект не следва да бъде подценяван или едни страни на прогреса да бъдат

постигани за сметка на други. Широко прилаганите в последното столетие стратегии за

икономическо развитие доказват, че това не е верен път, особено що се отнася до

„развиващите се” икономики. На свой ред търсените модели за реализиране на този

прогрес могат да „работят” успешно, ако са приложими и адекватни на условията на

средата и характеристиките на държавите „в развитие” - икономически, социално-

демографски, политически и културно-исторически. Единствено ако те бъдат

съобразени с конкретните актуални специфики на една държава, е възможно да бъдат и

високо резултатни. Ето защо не съществуват универсални стратегии и концепции за

постигане на стопански прогрес, които да съответстват напълно на условията и средата

във всяка една страна или световен регион. Проблемите на националното, регионалното

и международното развитие са сложни и комплексни, като не засягат само една, а

едновременно всички сфери на стопанския и обществения живот. Това е и основната

52

причина, поради която тяхното решение също следва да бъде комплексно и съобразено

с новите икономически тенденции.

Ако се позовем на тези постановки, развитието представлява цялостен процес,

свързан с преодоляването на редица предизвикателства, определени накратко като

негови цели. В рамките на всяка „развиваща се” икономика той се отличава с

определени особености, обусловени от конкретните й стопански характеристики. В

този смисъл, според възгледите на различни автори и влиятелни международни

организации, развитието има нееднакви параметри и основни компоненти. Липсата на

съвсем еднозначна и общоприета негова дефиниция предполага и необходимостта от

очертаване рамката на този процес. При все това, неговите различни измерения са

взаимообусловени, защото в съвременен контекст чисто икономическият напредък е

неразривно свързан както с по-високата степен на човешко развитие, така също и с

устойчивото такова. На тази основа разглежданият процес се предопределя от

извършването на реална промяна в строго икономически аспект, а така също и в

социален, културен, политически, екологичен и технологичен план. Посочените

различни аспекти са неотделими и отразяват обстойно параметрите на изследвания

процес, само ако се разглеждат паралелно. По тези причина постигнатите в неговия ход

резултати също се наблюдават в разнообразни направления. Важна тяхна особеност е

устойчивостта, или стабилността и дълготрайността им във времето.

Развитието се явява продължителен и сложен процес на качествени, устойчиви

преобразования, протичащи едновременно в различните сфери на обществено-

икономическия живот. Следователно то е тясно обвързано с „промяната” и

преминаването на националното стопанство от един етап в друг. По-доброто

образование и здравеопазване, утвърждаването на основните човешки права и свободи,

появата на нови обществени ценности и норми, укрепването основите на институциите

и извършването на институционални промени са както очакван резултат, така и

благоприятна предпоставка за развитие. Разглежданият многостранен процес

предполага още „разширяване на възможностите”, което на свой ред става основа за

усъвършенстване и по-пълно реализиране на човешкия потенциал. Това означава и

устойчиво подобряване на жизненото равнище, произтичащо от извършените промени

в обществено-политическата, социално-икономическа, културна, технологична и

екологична среда.

53

Заедно с това, по своята същност, категориите „развитие” и в частност

„развитост” се оказват тясно свързани и с категорията „слаборазвитост”, тъй като те

определят такива противоположни състояния, в които може да се намира една

икономика. Изхождайки от тяхната многоаспектност, това са сложни и противоречиво

възприемани категории, като не губят своята актуалност във времето.

Темата за единната класификация, терминология и диференциация на страните в

света е много значима и представлява обект на сериозни дискусии. Причината за това е

липсата на единен общоприет критерий, съобразно който да бъдат поделени в една или

друга група. Все пак в специализираната литература и практически анализи по темата

се правят известни разграничения между отделните икономики в рамките на

световното стопанство, като те биват поставени в разнородни категории предвид

определени класификационни признаци.

Независимо от съществуващите разнообразни аспекти и подходи в

дефинирането на понятието „развиващи се страни”, тези държави се отличават от

„развитите” по някои свои основни характеристики. В най-общ план се касае за особена

група, която носи редица специфики в икономически, социален, културно-исторически,

политически, технологичен и екологичен план. Нюансите в определянето на това кои

страни са „развиващи се” и кои „развити” дава основание да бъдат потърсени техните

конкретни черти, най-вече в контекста на проучването на актуалните параметри на

икономическото им развитие и определяне на моделите и стратегиите за постигане на

напредък. Въпреки това, без оглед на тяхното определяне като по-малко или повече

напреднали, настоящият етап на стопански прогрес не следва да се приема нито като

неизменен, нито като краен. „Развиващите се стани” се намират в продължаващ,

непрекъснат процес на развитие на своето национално стопанство, насочен към

постигане на редица стратегически цели.

Държавите от СЕМАС също са поставени пред подобни сериозни

предизвикателства, непосредствено свързани с настоящия и бъдещия им икономически

напредък. В контекста на съвременните процеси на интеграция и глобализация, те

следва да постигнат качествено нов етап във всяко едно от неговите основни

направления. Актуалните им социално-икономически параметри ги нареждат най-общо

именно сред „развиващите се страни”. Точно по тази причина, фокусирайки се върху

преоценката на достигнатата степен на стопански прогрес, следва да се потърсят най-

верните модели, които да ги доведат до осъществяване на набелязаните стратегически

54

цели. Необходимо е тези цели и модели, както национални, така и на субрегионално

равнище, да бъдат изцяло съобразени с конкретните им актуални характеристики. В

настоящите социално-икономически условия е нужно страните да припознаят

интеграцията като потенциален път за стопански напредък, преодоляване на

вътрешнонационалните и регионалните проблеми на развитието, като изпълнят

заложените мерки за нейното задълбочаване. В регионален контекст и по пътя на

интеграцията, държавите могат да направят нова стъпка към ускоряването на

икономическото развитие на национално равнище.

Настоящата разработка е посветена изцяло на темата за развитието на

държавите–членки на СЕМАС, като са анализирани общите им параметри и са

набелязани някои присъщи характеристики. Това позволява да се откроят определени

сходства между разглежданите държави в различни ключови аспекти на техния

икономически напредък. Последните произтичат и се предполагат от етапа на

стопански прогрес, но също така са свързани с техните специфики, наблюдавани в

социален, политически и културно-исторически план. Именно тези сродни

характеристики представляват благоприятна предпоставка за задълбочаване на

интеграцията и за тяхното сближаване. Откритите сходства от културно-исторически,

политически и социално-икономически характер могат да се превърнат в основа за

успешно изграждане на „единно икономическо пространство” и за стопански напредък

в перспектива. Подобен ход е възможен, при условие че е налице политическа воля за

активизиране на търговско-икономическите връзки, задълбочаване на интеграцията и

последователно изпълнение на комплекс от целенасочени икономически мерки и

политики. Задълбоченото проучване на всеки един от тези конкретни аспекти, особено

в контекста и във връзка с откриването на най-подходящите модели и пътища за

развитие, следва да бъде обект на бъдещи изследвания.

Днес ролята на изследваните централноафрикански страни в системата на

българските икономически връзки е твърде скромна. В близкото минало България

поддържа близки отношения с тях в културната и образователна сфера по линия на

културния и образователен обмен, които впоследствие са прекъснати от нашата

държава. Интерес към подновяване на тези връзки и запазване на изградените традиции

не липсва от страна на държавите от Централна Африка и без съмнение те трябва да

бъдат подновени. Големи възможности и значим потенциал за създаване на нови

икономически връзки между България и страните от региона се открива в леката

55

промишленост (текстилна и ХВП), строителството, инженерната дейност,

здравеопазването и търговията, които следва да бъдат оползотворени в перспектива.

56

IV. СПРАВКА ЗА ПРИНОСИТЕ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. На основата на систематизирано представяне и критичен анализ на теоретичните

подходи и постановки за икономическото развитие са идентифицирани неговите

различни, но взаимосвързани аспекти в съвременен контекст, като са формулирани

определени закономерности и взаимовръзки. Проучени са и са обобщени различни

международни класификации и диференциации на страните в света съобразно

разнородни класификационни критерии. Обособени са основни характеристики,

присъщи за „развиващите се страни”, в четири ключови направления.

2. Посредством използване на сравнителен и исторически подход е изведен културно-

историческият профил на страните от СЕМАС. Проучен е генезисът и процесът на

формиране на Общността и въз основа на критичния преглед на нейното историческо

развитие е анализирана дейността й през изминалите две десетилетия – постиженията,

забавените процеси и критичните аспекти. Изведени са насоки за преодоляване на

предизвикателствата пред организацията в перспектива.

3. Извършен е обстоен емпиричен анализ на актуалното състояние, тенденции и

проблеми на развитието на държавите от СЕМАС в икономически, социален и

политически план. На тази база са направени изводи и са очертани препоръки за

тяхното решаване.

4. Посредством прилагане на сравнителен подход и системен анализ са синтезирани

характерните черти на държавите от СЕМАС в икономически, социален, политически,

културен и исторически аспект. Направен е анализ на ролята и въздействието на

историята, политиката и културата като фактори за задълбочаване и утвърждаване на

процеса на интеграция в субрегиона.

57

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ

ПУБЛИКАЦИИ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Гълъбова, Б. Нови аспекти на селскостопанското производство в условията на

„развиваща се” икономика. –В: „Science and Technologies”, Vol. IV, № 7, 2014, „Social

studies”, p. 100-105

2. Гълъбова, Б. Кризисни тенденции и проблеми пред развитието на земеделието в

региона на Централна Африка. –В: Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски”, Том 57,

Свитък IV, Хуманитарни и стопански науки, 2014, с. 80-84

3. Гълъбова, Б. Проблеми на заетостта и безработицата в държавите от Икономическата

и валутна общност на Централна Африка. –В: Годишник на МГУ „Св. Иван Рилски”,

Том 57, Свитък IV, Хуманитарни и стопански науки, 2014, с. 75-79

4. Galabova, B. Some theoretical aspects and real dimensions of economic development in

historical and contemporary context. In: Climate Change, Economic Development,

Environment and People Conference, UARD, 2014. (под печат)

5. Гълъбова, Б. Сравнителен анализ на човешкото развитие на държавите от

Икономическата и валутна общност на Централна Африка за периода 2000 – 2013 г. –В:

„Членството на България в ЕС: седем години по-късно”, Издателски комплекс - УНСС,

2014.

6. Гълъбова, Б. Социални аспекти на икономическото развитие на държавите от

Икономическата и валутна общност на Централна Африка. –В: „Кризисни тенденции и

перспективи за развитие през погледа на социалните науки”, БАН, 2014. (под печат)

ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

1. Гълъбова, Б. Роля на африканските държави в Световната търговска организация –

актуални тенденции. –В: „Членството на България в ЕС: шест години по-късно”,

Издателски комплекс - УНСС, 2013.

2. Гълъбова, Б. Състояние на петролния сектор на Африканския континент – потенциал

и възможности за развитие. –В: Раздел „Библиотека” на официалния сайт на

Българския газов център, http://www.bgc.bg/upload_files/file/UNSS.pdf , 2014.

58

Декларация за оригиналност

Декларирам, че настоящата дисертация е оригинален авторски труд и в нейното

разработване не са използвани в нарушение на авторските права чужди публикации и

разработки.

Настоящата дисертация не е прилагана за придобиване на научна степен в друго

висше училище, университет или научен институт.