Лекция 5Активни и пасивни операции на търговски банки

Основи на финансите

План на лекцията

Пасиви и пасивни операции на търговските банки

Активи и активни операции на търговските банки

Икономика на търговската банка

ПАСИВИ И ПАСИВНИ

ОПЕРАЦИИ

Обща характеристика на пасивите и на пасивните банкови

операции. Структура на пасивите

Пасивите изразяват цялата парична задлъжнялост на банките, в т.ч. и към техните собственици.Те дават представа за източниците за формиране на капитала им.

Пасивите на ТБ се определят и като тяхна ресурсна база.

Набирането на ресурсите, т.е. формирането на ресурсната база включва два вида основни пасивни операции:

а) операции свързани с формирането на собствения капитал и

б) операции, свързани с мобилизирането на чужд капитал

Основната операция на всяка търговска банка, с която практически се започва, е формирането на собствения капитал.

Структурата на пасивите е съотношението на отделните източници на средства им в общата сума на пасива.

Собствен капитал и специални изисквания за

капиталова адекватност

Всяка банка трябва да разполага по всяко време със СК в размер не по-малък от 10 млн. лв. Основните компоненти на СК са:

номиналната стойност на емитираните ОА (т.е. основния капитал)

неразпределената печалба и капиталовите резерви (заделени от печалбата след данъчно

облагане)

Основното предназначение на собствения капитал е обезпечаване устойчивостта на банката, защита на средствата на депозитарите и другите кредитори на банката срещу намаляване стойността на банковите активи. За тази цел тя трябва да отговаря на изискването за капиталова адекватност, което се определя със специална банкова наредба.

Капиталовата адекватност е съотношението между собствениякапитал на банката и нейните активи. Собствения капитал сеизчислява като се събере първичния капитал и допълнителнитекапиталови резерви (ДКР).

Първичният капитал включва: внесения капитал, фонд“Резервен” и други резерви с общо предназначение, образуваниза сметка на печалбата след облагане и изключва:номиналната стойност на обратно изкупените от банкатасобствени акции, нематериалните активи и загубата оттекущата и от минали години.

ДКР включват: отчетената печалба от текущата дейност, която еобложена с данъци и подлежи на разпределение, но не еразпределена, резерви със специално предназначение,образувани от печалбата след облагането й с данъци, резервиот преоценка на активи, ако те са допустими спрямо закона исуми привлечени чрез дългово/капиталови (хибридни)инструменти, при посоченото по-горе условие.

Собствен капитал и специални изисквания за

капиталова адекватност

Друг показател за дейността на банката е нейната ликвидност -възможността й по всяко време да посрещне своитезадължения без забава.

Капиталовите стандарти произтичат от приети споразумения вБазел. Последното капиталово споразумение е Базел II и еприето от Базелският комитет по банков надзор към Банката замеждународни разплащания в края на 2003 г. То влезе в силапрез януари 2007 г. Базел II заменя действащите банковистандарти в Базел I, които бяха приети през 1988 г.

Базел II регламентира начина на изчисляване на капиталоватаадекватност (отношението собствен капитал към рисковиактиви) на банките. Новият подход претендира за по-голямагъвкавост от действащия Базел I, защото предвиждавъвеждането на нова технология на изчисляване накапиталовата адекватност и кредитния риск, която ще оценяваиндивидуалните характеристики на всяка банка.

В момента е в ход въвеждането на БазелIII.

Собствен капитал и специални изисквания за капиталова

адекватност. Капиталови стандарти и методи за тяхното измерване

Текущи, спестовни и срочни депозити

Какво представляват депозитите?- приемане по сметка в банката на парични средства на нейни

клиенти които представляват касови излишъци илиспестявания.

Те са основния източник на средства. Могат да бъдаткласифицирани по следните критерии:

1. според титуляра на депозита – на ФЛ, на финансови инефинансови институции, републикански и местни бюджети идр.;

2. според вида на депозита – депозити “на виждане” (безсрочни,транзакционни), срочни и спестовни;

3. според лихвените условия на депозита – нелихвоносни илихвоносни.

Срочните депозити са най-устойчивият, но и най-скъпиятдепозитен ресурс за банките.

Депозитите на виждане са най-мобилният, но и относително най-евтиният ресурс за банката, независимо че оставят наизпитание нейната ликвидност.

Текущи, спестовни и срочни депозити

При формиране на ресурсната база /привлечения капитал/,

банките следва да установяват реалната цена на привлечения

ресурс, т.е. цената отчитаща ефекта на минималните

задължителни резерви. Това става чрез изчисления с

използването на следната формула:

Където:

Р – реална цена на привлечен ресурс;

i – лихвен процент по привлечения ресурс (номинална цена);

R – процентът на задължителните минимални резерви.

,1 R

iP

Текущи, спестовни и срочни депозити

Текущи, спестовни и срочни депозити

Банките могат да привличат средства и чрез заеми отмеждународния пазар, сключени споразумения за обратноизкупуване (репо операции), рефинансиране от ЦБ, емисия насобствени дългови инструменти, в т.ч. ипотечно базирани ценникнижа, подчинен срочен дълг, дългово/капиталови (хибридни)инструменти и др.

Привлеченият ресурс на банката може да се диференцира и взависимост от фиксираността на срока. Според този критерий,той се дели на:

- управляеми ресурси- текущи пасиви.

Към управляемите ресурси се отнасят срочните депозити имеждубанковите кредити.

В текущите пасиви се включват остатъците по текущи сметки наклиенти и по кореспондентски сметки на други търговски банки(сметки “лоро”) и други пасиви.

Заеми от банки и други пасиви

Междубанкови пасивни операции.

Задбалансови пасивни операции

Към междубанковите пасивни операции отнасяме:Ресконтиране - представлява повторно сконтиране на полица от

ТБ при ЦБ. Сконтовите кредити са един от начините за рефинансиране на ТБ.

Реломбард - Политика на БНБ се изразяваше в отпускане на ломбардни кредити, които са краткосрочни, гарантира със залог главно на ЦК, а също така и на злато, конвертируема валута и други. Реломбард – втори ломбарден кредит.

Револвинг – Банката предоставя на клиента възможност многократно да усвоява и погасява суми до определен кредитен лимит. Револвиращият кредит по правило е краткосрочен и се отпуска за срок не по-дълъг от една година.

Задбалансови пасивни операции - Условните задължения на банка, отразени като задбалансови позиции, в т.ч. издадени гаранции, акцепти, авали и джира по менителници и записи на заповеди и други подобни, при реализацията, на които в нейна полза възниква безусловно вземане.

АКТИВИ И АКТИВНИ

ОПЕРАЦИИ

Обща характеристика на активите и на активните

банкови операции

Активните операции показват направлението на пасивите, т.е. начините и формите на използване на пасивите с цел формиране на доходи.

Най-общо активите на ТБ се разделят на две групи - финансови и нефинансови. Финансовите активи, дефинирани от МСС са:

• пари;• договорно право за получаване на пари и друг финансов актив

от друго предприятие;• договорно право за размяна на финансови инструменти с друго

предприятие при потенциално благоприятни условия;

• капиталов инструмент на друго предприятие.

При осъществяване на всяка активна операция банките винаги трябва да държат сметка за релацията “рентабилност-ликвидност”, изискваща, от една страна повишение на рентабилността, а от друга осигуряване на ликвидността им.

По степен на ликвидност, активите могат да бъдат подреденикакто следва:

Парични средства в каса и парични еквиваленти;

Вземания от банки и други финансови институции;

Вземания по споразумения за обратно изкупуване на ЦК;

Ценни книжа;

Вземания от нефинансови институции и други клиенти.

От гледна точка на рентабилността подреждането на активитее точно обратното на посоченото.

Към нефинансовите активи се отнасят активите за препродажба,инвестициите в асоциирани дружества, дълготрайнитематериални и нематериални активи и другите активи на банката

Обща характеристика на активите и на активните

банкови операции

Поддържане на парични наличности, вземания от банки

и дълготрайни активи

Парични средства и парични еквивалентиПаричните средства в каса - банкноти и монети в местна и в

чуждестранна валута, са най-ликвидният актив на всякатърговска банка, но заедно с това и най-ниско рентабилният,тъй като те не носят никакъв доход.

Вземания от банки и други финансови институции - това сакредитите и депозитите, които една търговска банка епредоставила на други търговски банки на междубанковияпазар или на финансови институции.

По степен на ликвидност тези активи се нареждат след паричнитесредства. Степента им на ликвидност зависи обаче отстабилността на финансовата институция, в която санаправени.

Поддържане на парични наличности, вземания от банки

и дълготрайни активи

Дълготрайни материални и нематериални активи

Известна част от активите на търговските банки са в дълготрайнинефинансови активи, които биват материални и нематериалнидълготрайни активи.

Други активи

Към тях могат да бъдат отнесени активи с различна степен назначимост за банката като:

активите за препродажба;

вземанията по лихви по кредити, които не се отчитат по методана амортизацията;

разходите за бъдещи периоди;

положителната или отрицателната репутация;

данъците за бъдещи периоди и др.

Поддържане на парични наличности, вземания от банки

и дълготрайни активи

Задължителни минимални резерви

Задължителните минимални резерви (ЗМР) бяха въведени в

нашата практика през 1990 г. с цел да се ограничи кредитната

експанзия на търговските банки. Този инструмент оказва

влияние върху паричното предлагане.

Размерът на ЗМР може да се променя и зависи от политиката на

ЦБ.

ЗМР образуват ресурс на централната банка за

рефинансиране на търговските банки при нужда от

ликвидни средства, в това число и при финансови затруднения.

Те се съхраняват в повечето страни по безлихвена

разплащателна сметка, т. е. за тях централната банка не плаща

лихва.

Банкови кредити и кредитен портфейл

Кредит е всяко вземане от или поемане на задължение към еднолице или икономически свързани лица, което е резултат отпредоставяне на паричен заем от всякакъв вид.

Кредитите, предоставяни от банките на техните клиенти, иматнай–висок относителен дял в балансовите им активи. Те са най-малко ликвидният, но и най-рисковият актив на банките, защотоне могат да се превръщат в пари преди настъпване на падежаим.

С договора за банков кредит банката се задължава даотпусне на заемателя парична сума за определена цели при уговорени условия и срок, а заемателя сезадължава да ползва сумата съобразно уговореното и дая върне след изтичане на срока, като заплати лихва,уговорена с банката.

Банкови кредити и кредитен портфейл: общи условия за

кредитиране, видове кредити, технология на кредитния процес,

обезпечение и застраховане на кредитите. Портфейл от ценни

книжа

Според формата на кредита: контокорентен, сконтов, ломбарден,ипотечен, акцептен, рамбурсен и авалов;

Според срока: краткосрочен (до 1г.), средносрочен (от 1 до 5 г.) идългосрочен (над 5г.);

Според начина на отпускане и погасяване: еднократно погасяван,кредит на изплащане, револвиращ и овърдрафт;

Според наличието на алтернативна (вторична, резервна) форма запокриване на вземанията на банката по кредита:

а) необезпечени – липса на обезпечение;б) обезпечени

Обезпечението може да е в различни форми:а) вещни – залог върху движима вещ или върху вземане и ипотека

върху недвижим имотб) лични – поръчителство, гаранция, застраховане на кредитен

риск.

Банкови кредити и кредитен портфейл

Основни форми на банков кредит:Сконтов кредит – кредит предоставян при покупката на полици

преди падежа по цена, по-ниска от номиналната стойност;Ломбарден кредит – кредит срещу залог върху движимо

имущество;Ипотечен кредит – кредит, обезпечен чрез ипотека върху

недвижимо имущество и кораби;Контокорентен кредит – кредит, предоставян по текущата

(разплащателната) сметка на клиента;Акцептен кредит – индиректен кредит, изразяващ се в приемане

(акцептиране) от ТБ на менителница, теглена срещу нея от неинклиент;

Рамбурсен кредит – разновидност на акцептния кредит, ноприложим в рамките на процедурата по плащане чрездокументарен акредитив;

Авалов кредит – индиректен кредит, изразяващ се в поемане напоръчителство (авал) по полицата от ТБ.

Банкови кредити и кредитен портфейл - видове кредити

Специфични форми на кредитФакторинг – покупка на вземания, произтичащи от доставка на

стоки или предоставяне на услуги и поемане на риска от ТБ посъбирането на тези вземания;

Форфетиране – сделка по придобиване на права по средносрочнивземания;

Лизинг – сделка, по силата на която лизингодателят се задължавада предостави за ползване на вещ срещу възнаграждение.

Операции с ценни книжа - Това са втората по важност групаактиви, след кредитите.

Част от ЦК които държат ТБ в портфейла си представляват таканаречния вторичен ликвиден резерв. Това са нискорискови ЦК смного добре развит вторичен пазар. Останалите ЦК винвестиционния портфейл на банката са държани поради двамотива – доходност и данъчни преференции.

Банкови кредити и кредитен портфейл – видове кредити.

Портфейл от ценни книжа

Валутни операцииВ тази група активни операции се включват сделки за покупка или

продажба на чуждестранна валута от името и за сметка набанката или по нареждане на нейни клиенти.

Валутен арбитраж – валутна сделка, целяща извличане напечалба от разликата в курса на дадена валута на пазарите вразлични страни по едно и също време.

Валутните сделки (както и сделките с ЦК) биват:а) касови - "спот", сделки с незабавна доставка, т.е. не повече

от 2 работни дни при сделки с чуждестранна валута, респ. 5работни дни при сделки с ЦК;

б) срочни – сделки които се сключват за по-дълъг период;в) Форуърд е сделка, при която страните се договарят едната да

продаде, а другата да купи на определена дата в бъдеще или врамките на определен бъдещ период уговорено предварителноколичество от установен актив по уговорени в момента насключването на сделката цени и условия за изпълнение.

Портфейл от ценни книжа. Сделки с ценни книжа

г) Фючърс е безусловно споразумение, сключено наспециализирана борса, за покупка, респективно продажба, настандартно количество от определен актив на определена датав бъдеще по предварително съгласувана между страните цена.

д) Опцията е право (не задължение) за покупка или продажба наопределен актив по предварително установена цена наопределена дата в бъдеще (европейски вид опция) или донастъпване на определена бъдеща дата (американски видопция).

Регулиране на валутния риск – изисква следене на позициите набанката в чуждестранна валута.

Доверителни операции - при тях ТБ действа от името и за сметкана клиента срещу определено възнаграждение.

Най-широко използвани измерители на рентабилността на ТБ савъзвръщаемост на активите (ROA) и възвръщаемостта на СК(ROE)

Портфейл от ценни книжа. Сделки с ценни книжа

Кредитен риск. Оценка на рисковите експозиции на банките и

формиране на провизии. Междубанкови активни операции

Кредитният риск се приема като вероятност кредитополучателятда не изпълни или да се окаже в невъзможност да изпълнипоетите в договора за кредит задължения. Причините за товамогат да бъдат много и различни.

За да се предпазят от кредитен риск търговските банки изискватподробен финансов анализ на фирмата и през периода наползване на кредита.

Широко използван метод за защита от неизпълнение назадълженията по договора за кредит е застраховането накредитите, което означава, че кредитния риск се прехвърлявърху застрахователя. Друг метод, чрез който банките сигарантират връщането на кредита е изискването на такова поразмер обезпечение, което да покрива размера на главницата илихвите.

Собствени дълготрайни активи на търговските банки

Разходи за бъдещи периоди - предплатените от банките услугисе осчетоводяват в тази позиция.

Други активи - тази позиция заема значителен дял особено всборния баланс на търговските банки. Тя изразява разликитевъв валутния курс в резултат на обезценяването на лева.

Загуби за отчетния период - тази позиция е с временен характер.Тя изразява непокритата с резервите на банките загуба оттекущата дейност. В края на периода тази позиция се заличава,след като загубите се извадят от позицията "Основен капитали фондове на банките" в пасива, т. е. след като сепокрият със средства на основния капитал.

ИКОНОМИКА НА

ТЪРГОВСКИТЕ БАНКИ

Икономика на търговските банки

Задбалансови пасиви, анганжименти и задължения по:

o Гаранции;

o Акредитиви;

o Акцепти (авали);

o Други задбалансови пасиви

Базисни балансови равенства

o Активи = Пасиви;

o Активи = Привлечен капитал + Собствен капитал;

o Собствен капитал = Активи – Привлечен капитал

Икономика на търговските банки

ТБ е платежоспособна когато тя може да погасява всички свои

задължения, обозначени в пасивите по балансова стойност, т.е.

когато балансовата стойност на активите превишава стойността

на пасивите, в частта им на привлечения капитал.

Ликвидността на банката представлява постоянната й способност

да посреща своите задължения и да изпълнява поетите

ангажименти своевременно, на разумна цена и с минимален

риск.

Икономика на търговските банки

Поддържането на ликвидност позволява на банките да предотвратят

настъпването на общ ликвиден и лихвен риск.

Общият ликвиден риск е възможността банката във всеки отделен

бъдещ момент да не разполага с достатъчно средства за

изпълнението на свои задължения и ангажименти към деня на

техните падежи.

Лихвен риск е възможността бъдещи промени в лихвеното равнище да

повлияят отрицателно върху печалбата на банката, с което да

увеличат общия ликвиден риск за банката.

Капиталова адекватност (достатъчност) на ТБ - изразява способността

на ТБ да покрие риска от собствените си вложения и условни

ангажименти със собствен капитал.

Икономика на търговските банки

Известни са три метода за управление на ликвидността:

o активен метод/управление на активите/ - предполага

подържане на структура на активите, позволяваща

покриване на ликвидните нужди на банката;

o пасивен метод/управление на пасивите/ - предполага

използването на външни източници на ликвидни

средства;

o активно-пасивен метод – той предполага балансирано

използване на активния и пасивния метод с цел

постигане на оптимално съотношение.

Банкова несъстоятелност

Следва да се прави разлика между 3 основни понятия:

прекратяване, ликвидация и заличаване на банка.

o Прекратяването е юридически факт, с който се цели да

се преустанови съществуването на банката като правен

субект.

o Ликвидацията на банка е правно уредено производство,

в рамките на които се събират вземанията на банката,

изпълняват се задълженията й и се разпределя

остатъка между кредиторите и акционерите.

o След като приключи ликвидацията, банката се заличава

от търговския регистър.

Банкова несъстоятелност

Доброволна ликвидация. Фактическият й състав включва

решение на ОС на акционерите и предварително разрешение от

БНБ. Такова разрешение се дава, ако Централната Банка

установи, че съответната банка е платежоспособна и разполага

с достатъчно ликвидни средства, за да изплати без отлагане

своите задължения към вложителите и другите кредитори.

Принудителна ликвидация. Тя започва при наличие на основание

за отнемане на лицензията на банката от БНБ

Банкова несъстоятелност. Несъстоятелността е близка до

ликвидацията - и в двата случая банката се заличава като

правен субект. В основата на банковата несъстоятелност стои

неплатежоспособността на ТБ.