БУЛВЕСТ 2ОООСофия

СВОБОДА БЕНЕВА • МАРКО КОСТАДИНОВ • ДАНЧО ДАНАЛЕВ ЛИЛИЯ ОВЧАРОВА • МАРГАРИТА ЙОТОВА

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

ХИМИЯИ ОПАЗВАНЕ НА

ОКОЛНАТА СРЕДАза 7. клас

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯпо химия и опазване на околната среда за 7. клас

Автори© Свобода Танева Бенева, 2018© Марко Димитров Костадинов, 2018© Данчо Любенов Даналев, 2018© Лилия Динчова Овчарова-Кирилова, 2018© Маргарита Георгиева Йотова, 2018

Графичен дизайн© Димитринка Иванова Узунова, 2018

Издателство© Булвест 2OOO, 2018

ISBN 978-954-18-1267-9

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ по химия

и опазване на околната средаза 7. клас

Авторидоц. д-р Свобода Бенева

Марко Димитров Костадиновдоц. д-р инж. Данчо ДаналевЛилия Овчарова-Кирилова

инж. Маргарита Йотова

Научен редактордоц. д-р Свобода Бенева

РедакторТатяна Гюзелева

Графичен дизайнДимитринка Узунова

Коректор Мила Томанова

Българска. Първо издание, 2018Формат 60х90/8. Печатни коли 9,5

ISBN 978-954-18-1267-9

ИздателствоБулвест 2ООО

1505 София, ул. „Васил Друмев“ 36тел.: (02) 8061 300

e-mail: administration@bulvest2000.comwww.bulvest.com

Печат„БУЛВЕСТ ПРИНТ“ АД

Уважаеми колеги,

С голямо удоволствие ви представяме тази книга за учителя, с която се надяваме да допринесем за успешното преподаване на новия учебен предмет.

В книгата са разкрити специфичните особености на учебното съдържание по химия и опазване на околната среда в 7. клас, което в известна степен надгражда съдържание-то по човекът и природата в 5. и 6. клас.

Акцентите в 7. клас са свързани с овладяване на химичната символика (химични знаци, химични формули и химични уравнения), с изчисляване на относителна атомна и молекулна маса, с изучаване на представители на металите (IА група) и неметалите (VIIА група) и техните съединения, с обединяване на изученото за естествените групи химични елементи в периодичния закон и Периодичната система.

Тази първа среща с химията като самостоятелна учебна дисциплина е особено важна за учениците и извънредно много отговорна за самите вас.

Ето защо ви предлагаме разработки, посветени на: − методика и техника на учебния химичен експеримент, в т.ч. и проверени рецептури за ефектни опити по химия; − методика за провеждане на упражнения за овладяване на химичната символика, за изчисляване на масова част, разработване на проекти за алкална и халогенна група и др.; − съставяне и използване на интелектуална карта; разработване и използване на игри и енигматични материали.

В книгата е включено примерно годишно разпределение на учебното съдържание, като в него освен компетентности като очаквани резултати от обучението на ученика за всяка методична единица са представени понятия (опорни и нови), контекст и дей-ности, както и дидактически средства за провеждане на оптимален учебен процес, методи и форми за оценяване по теми.

Предлагаме ви още примерни методически насоки за провеждане на урок за нови знания, упражнение, лабораторна работа, обобщение и разработване на проект, както и четири теста – входящ, „Натрий и неговите съединения“, „Хлор и неговите съедине-ния“ и изходящ.

Убедени сме, че ще ви бъдат особено полезни приложенията, които включват: исто-рически сведения за откриването на по-важните химични елементи; сценарий за урок – драматизация; рецитал и викторина, посветени на жизнения и творческия път на Дмитрий Иванович Менделеев. Тези приложения са много актуални, защото през 2019 г. се навършват 185 години от рождението на великия учен и 150 години от откри-ването на периодичния закон и създаването на Периодичната система.

Пожелаваме ви приятна и успешна работа със седмокласниците и се надяваме, че ще съумеете да провокирате познавателния им интерес към химията и опазването на околната среда.

От авторите

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Особености на обучението по химия и опазване на околната среда в 7. клас – приемственост, надграждане, идеи ........................................................................................................................... 5

2. Учебният комплект по химия и опазване на околната среда за 7. клас ..................................... 63. Стратегии за активно обучение, заложени в разработването на учебния комплект ................. 8 3.1. Важни изисквания за формиране на научните понятия....................................................... 8 3.2. Формиране на познавателеи интерес у седмокласниците чрез разнообразни подходи,

методи и дидактически средства ...........................................................................................10 3.3. Методически и технически изисквания към учебния химичен експеримент в 7. клас ... 14 3.4. Проверка и оценка на знанията и уменията на учениците ................................................. 154. Учебна програма по химия и опазване на околната среда за 7. клас ........................................ 175. Примерно годишно разпределение на учебното съдържание по химия и опазване на околната

среда за 7. клас ............................................................................................................................... 236. Методически насоки за разработване на уроците....................................................................... 32 6.1. Методически насоки за разработка на урок за начален преговор „Какво знаете за

водорода, кислорода и желязото“ ......................................................................................... 32 6.2. Методически насоки за разработка на урок за нови знания „Натрий“. ............................ 33 6.3. Методически насоки за разработка на урок за упражнение „Алкална група. Химични

съединения на алкалните елементи“ .................................................................................... 34 6.4. Методически насоки за разработка на урок за лабораторна работа „Изследване на

различни видове химични процеси с участието на основи и киселини“ ......................... 35 6.5. Методически насоки за разработка на урок за разработване на проект „Халогенна група“

.................................................................................................................................................. 36 6.6. Методически насоки за разработка на урок за обобщение „Основи и киселини“. .......... 377. Тестове ............................................................................................................................................ 388. Отговори на тестовете от: книгата за учителя ............................................................................ 42 8.1. Отговори на тестовете от учебника ...................................................................................... 42 8.2. Отговори на работните листове и тестове ........................................................................... 439. Приложения .................................................................................................................................... 55 9.1. Тържествена юбилейна вечер „185 години Д. Ив. Менделеев“ ......................................... 55 9.2. Рецитал „Дмитрий Иванович Менделеев и периодичният закон“ .................................... 58 9.3. Урок-драматизация „Значение на периодичния закон и на Периодичната система. Делото

на Менделеев“......................................................................................................................... 60 9.4. Интелектуална карта „Хлор“ ................................................................................................. 62 9.5. Интелектуална карта „Натрий“ ............................................................................................. 63 9.6. Химическа мозайка „Натрий и хлор“ ................................................................................... 64 9.7. Игра верига „Периодичен закон и Периодична система“ .................................................. 66 9.8. Буквословица „Химична символика“ ................................................................................... 67 9.9. Игрословица „Познавате ли неметалите?“ .......................................................................... 68 9.10. Кръстословица „Химични свойства на натрия“ ................................................................ 69 9.11. Криптограма „Закон за запазване на масата на веществата“ ........................................... 70 9.12. Криптограма „Периодична система“ .................................................................................. 71 9.13. Ефектни и занимателни опити по химия за 7. клас ............................................................72 9.14. Кръгли годишнини от рождението на учени химици ........................................................75

5

В 7. клас започва изучаванено на химия-та като самостоятелен учебен предмет, но в учебния предмет човекът и природата (3. – 6. клас) се залагат начални химични знания, кои-то могат да бъдат използвани като опорни. Сериозна приемственост се осъществява с големите раздели „Вещества и техните съеди-нения“. Макар и понякога описателно, в този клас за първи път се въвеждат важни понятия от двете логически подсистеми – вещество и химична реакция. Става дума за:

• химичен елемент, просто и сложно ве-щество;

• градивни частици на веществата;• физични и химични свойста на веществата;• химична реакция;• оксид и горене;• химично съединяване и химично разлагане;• руди и горива;• парников ефект и киселинен дъжд.В 6. клас законодателството в химията е

представено със закона за запазване масата на веществата, а фактологичните знания включват темите „Водород“, „Кислород“ и „Желязо“. Ко-ментират се методите за получаване, физичните и химичните свойства и приложението на три-те посочени вещества. Особено внимание се обръща на съществените признаци на понятие-то химична реакция, на условията, при които протичат химичните реакции, и на признаците, по които се съди за извършването на химични-те реакции. Разбира се, всички взаимодействия се изразяват със словесни схеми.

В 7. клас съгласно учебната програма надграждането се извършва в няколко аспекта:

1. Обогатяване на понятийния апарат, свързан с градивните частици на веществата, с понятията: неутрони, електрони, електронна обвивка, атомна маса, отоносителна атомна маса, молекулна маса, отонсителна молекулна маса.

2. Въвеждане на химичната символика с компонентите и – химични знаци, химични формули и химични уравнения. Това, естествено изисква формиране на понятията: валентност, молекулни формули, коефициент и индекс.

3. Изучаване на представители на металите –

натрий и неговите съединения, и на неме-талите – хлор и неговите съединения. Това изисква изкраждане на строг алгоритъм за свойствата на металите и неметалите, които през следващите години ще се обогатяват не само в количествен, но и в качествен аспект, т.е. на различни познавателни равнища. Въве-деното в 6. клас понятие оксид се обогатява със съподчинените понятия основен оксид и киселинен оксид, а към изучените видове хи-мични реакции се добавят химично замества-не и неутрализация. Нов акцент се внася в съдържанието на понятията: качествена реакция, основи, киселини, индикатори, соли. Съвсем нов е коментарът върху съществени-те признаци на понятията кисела, неутрална и основна среда, рH на разтворите, алкални елементи, халогенни елементи, качествени реакции и дисоциация в разтвори.

Новите идеи в 7. клас са свързани с обеди-няване (обобщаване) на изученото за естестве-ните групи химични елементи и включването му в най-голямото откритие в областта на естествознанието през 19. век – периодичния закон и Периодичната система. Акцентите тук са върху:

• класическа и съвременна формулировка на периодичния закон, открит от Д. Ив. Менделеев;

• структура на Периодичната система и свързаните с нея понятия: групи, периоди, пореден номер;

• валентността на елементите от А-групите по отношение на кислорода и водорода;

• мястото на металите и неметалите в Перио-дичната система, свойствата им и свойства-та на техните съединения.

През 2019 г. се навършват 185 години от рождението на Д. Ив. Менделеев и 150 години от откриването на периодичния закон и създа-ването на Периодичната система. Във връзка с това със седмокласниците могат да се прове-дат разнообразни дейности с образователен и възпитателен ефект.

Заслужава да се отбележи и изискването на учебната програма за разкриване на ролята на човека за опазване на околната среда.

1. ОСОБЕНОСТИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА В 7. КЛАС –

ПРИЕМСВЕНОСТ, НАДГРАЖДАНЕ, ИДЕИ

6

Учебният комплект по химия за 7. клас включва учебник, работни листове, електронен вариант на учебника и книга за учителя.

В учебника са включени шест типа методи-чески единици: урок за начален преговор, урок за нови знания, урок за упражнение, урок за ла-бораторна работа, урок за защита на проект и урок за обобщение.

Уроците за нови знания са предимно с една-къв обем – две страници, разположени на един разтвор. Има много малки изключения от уро-ци, които са разположени на два разтвора. Все-ки урок започва на нова страница. Повечето от уроците включват кратък уводен текст, в който се актуализират минали знания или по подхо-дящ начин се провокира познавателен инте-рес на учениците към предстоящото за изуча-ване учебно съдържание. Всяка страница е в две колони – широка и тясна. В широката ко-лона на двете страници с формулирани точки се следва логиката на изложението. В тясната колона са поместени илюстрации (рисунки, фотоси, таблици и др.) и допълнителна, неза-дължителна за ученика информация, която е обозначена със съответните знаци. Разбира се, ако илюстративният материал е обемист, той се включва в широката колона. Всеки нов урок завършва с рубриките: „Приложи наученото“; „Кратко обобщение“, в което с няколко изрече-ния се представя най-същественото от коменти-раното учебно съдържание и „Ключови думи“.

Обощителните уроци са с по-раздвижена структура. Тяхната цел е да се обобщят и систе-матизират знанията на учениците върху изуче-ното от съответната тема, както и да се развиват уменията им да прилагат тези знания в нова, по-различна ситуация.

Всеки обобщителен урок започва с беседа, за да се припомнят основните знания, след което се изграждат схеми, попълват се таблици (инди-видуално или фронтално), решават се обощи-телни задачи и др. Уместно е да се използват и интелектуални карти. Обобщителният урок за-вършва с подходящ извод. В учебника са вклю-чени пет обобщителни урока и пет теста (тесто-ви задачи) в по два варианта по основните теми от учебното съдържание, които могат успешно да се ползват от учителя за контрол и оценка на

2. УЧЕБЕН КОМПЛЕКТ ПО ХИМИЯ И ОПAЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА 7. КЛАС

знанията на учениците или пък за самопроверка от самите ученици.

Важно място в учебника е отделено на разра-ботените четиринадесет упражнения. Пет от тях са посветени на темата „Химична символи-ка“. И това е съвсем естествено, защото овладя-ването на химичната символика, в т.ч. овладя-ването на химичните знаци, съставянето на хи-мичните формули, писането и изравняването на химичните уравнения е първият, понякога мно-го труден сблъсък на седмокласниците с един от компонентите на химичния език. Без много упражнения е немислимо изучаването на всеки език, в т.ч. и изучаването на химичния език.

Две от упражненията са по темата „Периоди-чен закон и Периодична система“. Това също не е случайно. Известно е, че Периодичната система е основното дидактическо средство в обучението по химия от първия – 7. клас, до последния – 12. клас. Всеки, който изуча-ва химия, трябва да умее да ползва свободно информацията, която тя предлага. А умението се усвоява с много упражнения.

Лабораторните упражнения, разработени в учебника, са съответно: „Изследване свойства-та на натриева основа“, „Изследване свойства-та на солна киселина. Откриване на хлориди“, „Изследване на различни видове процеси с участието на основи и киселини“ и „Изследва-не на разтвори на вещества, познати от практи-ката“. С тях се цели учениците да овладеят елементарни експериментални умения като работа с епруветка: при наливане на течности и сипване на твърди вещества; при обикновена температура и нагряване. Учениците следва да се научат да работят със спиртна лампа, с пипе-та, с индикатори и пр.

В учебника има ценни идеи и конкретни указания за разработване и защитаване на два проекта. В тях се свързват свойствата на изу-чаваните вещества с практическото им прило-жение и въздействие върху околната среда и здравето на човека.

Комплектът с работни листове е неза-менимо помагало както за актуализиране на наученото от 6. клас, така и за затвърдяване и самопроверка на получените знания в 7. клас. Използвани са оригинални игрословици, с

7

които по непринуден, забавен и интересен на-чин учениците могат да проверят трайността на получените знания. Във всеки работен лист седмокласниците се насочват към много разнообразни по вид и по съдържание задачи за самостоятелна работа, които могат да се ре-шават в клас или у дома, за да покажат в каква степен са овладели учебното съдържание по четирите големи теми, включени в учебната програма и в учебника.

В комплекта има задачи за:• попълване на таблици;• откриване на:

− вещества за извършване на генетични пре-ходи; − липсващи вещества в химични уравнения; − думи в дефиниции или в текстове с характер на изводи; − верни и неверни твърдения; − грешки в изравняване на химични уравне-ния; − грешки в писане на химични знаци и наиме-нования на химични елементи; − грешки в писане на химични формули и пр.

На почти всички задачи за самостоятелна работа и на всички тестови задачи са дадени подробни отговори в книгата за учителя.

В електронния вариант на учебника са включени експериментални задачи, изпълнени и заснети с видеокамера. Съдържанието на за-дачите е съобразено с конкретните изисквания на програмата и със строгото спазване на мето-диката и техниката на химичния експеримент. Чрез дикторския текст във всеки опит внима-нието на учениците се насочва към изисквания-та за техника на безопасност.

Освен това чрез електронните ресурси учени-ците ще решават разнообразни енигматични ма-териали. Убедени сме, че познавателният инте-рес на седмокласниците ще бъде првокиран от:

− анимирани задачи за откриване на при-надлежността на конкретни вещества към определен вид със специфични характе-ристики; − интелектуални карти за свойствата и прило-жението на важни за житейската практика метали и неметали; − химически кръстословици, с решаването на които учениците ще разберат доколко са на „ти“ с химичните свойства на изучаваните вещества.

В книгата за учителя се коментират осо-беностите на обучението по химия в 7. клас. Предлагат се класически и интерактивни педа-гогически технологии (подходи, методи и ди-дактически средства), с помощта на които се осъществява резултатен учебно – познавателен процес, както и допълнителни информационни материали по научни проблеми.

Предоставят се разнообразни по съдържа-ние и форма дидактически материали (инте-лектуални карти, енигматични материали, игри и др.), които учителят може да ползва при свои-те ученици както за провокиране на познава-телния им интерес, така и за проверка, контрол и самоконтрол. Дават се конкретни методически насоки за практическо реализиране на образова-телния процес в уроци за нови знания, упражне-ния, лабораторна работа, обобщения, защита на проекти, начален и годишен преговор.

По формàта на МОН е разработено примерно годишно разпределение на темите от учебното съдържание, което учителите могат да прилагат директно или с направени от тях корекции.

Съществено внимание е отделено на пробле-ма за оценяване на знанията и уменията на учениците, както и на случаите, при които про-верката се превръща в контрол.

Авторите предлагат на колегите учители четири теста за проверка на знанията и инте-лектуалните умения на седмокласниците на входно, текущо (два теста) и изходно равнище.

В края на изданието са представени:• верните отговори на тестовите задачи с

избираем отговор и решенията на задачите със свободен отговор от тестовете в учебни-ка и в книгата за учителя;

• решенията на задачите от помагалото „Ра-ботни листове по химия за 7. клас“.

Нашият опит показва, че историческите све-дения и факти привличат трайно вниманието и интереса на учениците, пораждат у тях стремеж за по-задълбочено изучаване на химическата наука, за творчески търсения и изяви (приложе-ние 14). По повод навършването на 185 години от рождението на Д. Ив. Менделеев и 150 го-дини от създаването на Периодичната систе-ма предлагаме три приложения (от № 1 до № 3 вкл.), които учителят може да предостави на своите ученици и по подходящ начин да се отбе-лежат тези годишнини.

8

3.1. Важни изисквания за формиране на научните понятия

Напоследък много се коментира въпро-сът за научната грамотност на учениците и в частност – за природонаучната грамотност. Счита се, че научно грамотен е този, който:

− разбира и използва основните научни по-нятия и процеси; − разбира, че научните знания са резултат от прецизни експерименти и доказателства; − умее да прилага научните знания за реша-ване на проблеми и придобиване на нови знания; − оценява ползата и вредата от постиженията на науката и техниката за околната среда и за живота на хората; − умее да използва източниците на информа-ция за вземане на важни решения.

Компетентността в областта на при-родните науки се отнася до способност и желание за използване на знания и методики за обясняване на природата (физични, биоло-гични и химични процеси в околната среда), както и да се поставят въпроси и дават отгово-ри, основани на доказателства.

Не бива да се забравя, че всъщност компе-тентностите включват компонентите: знания, умения и отношения.

Известно е, че знанията в голяма степен са свързани с усвояване на основните понятия. Понятието е опорен пункт на познанието, при чието отсъствие научната информация се възприема повърхностно и без разбиране, а нейното преработване става невъзможно. Корифеите на химичната наука Д. Ив. Менде-леев и Ал. М. Бутлеров виждат в химичните понятия не само възможност за повишаване на теоретичното равнище на обучението, но и важно дидактическо средство, което облекча-ва усвояването на фактическия материал.

В научната литература за основни се прие-мат тези понятия, които са логически коорди-нати на учебното съдържание. И още по-точно: основни са тези понятия, които са логически координати на системата от знания.

Без основните понятия не може да се изгра-ди логическата структура на съответното съ-държание. Ако не се въведе макар и едно от

тях, остава празнота в системата от понятия и в структурата на съдържанието, нарушава се тяхната цялост и се затруднява по-нататъшният познавателен процес. Всяко от основните поня-тия трябва да заема определено място в систе-мата от понятия. Само в такъв случай се осъ-ществяват вътрешносистемните връзки и се по-лучават уплътнен обем и оптимална структура на учебното съдържание. Когата едно основно понятие не е заело оптималното си място, на-лага се неговото повторно включване, което води до нарушаване на вътрешнопредметните връзки. Трябва да се подчертае и фактът, че към основните понятия в някои случаи се включват и понятия с по-малка степен на обобщеност, но необходими за правилно изграждане на систе-мата от понятия.

Анализът на същността на понятието по-казва, че то съдържа най-съществените и необходими признаци на предметите и явле-нията, че сетивният материал се преработва чрез логически операции: анализ, синтез, абстракция, сравнение, обобщение, при което несъществените белези отпадат. Следователно понятието е една от формите на логическо-то мислене, една от формите на мисловното отражение на действителността. Всяко поня-тие има обем и съдържание. Обемът включва всички предмети, процеси и явления, които се обхващат от понятието. В съдържанието на по-нятието влизат само съществените и необходи-ми признаци на тази съвкупност от предмети и явления.

Добре ще е да си припомним най-важни-те изисквания за формиране и развитие на научните понятия.

Научните понятия се формират и усвоя-ват от учениците в процеса на обучението по отделните дисциплини. При това се осъществя-ва едновременното движение в две противопо-ложни посоки – от предмета и явлението към определението и от определението към предме-та и явлението, т.е. успоредно се извършват абстракция и конкретизация.

При формиране и развитие на понятията в химията трябва да се спазват редица изисква-ния:а) преди всичко понятието да се изгражда във

3. СТРАТЕГИИ ЗА АКТИВНО ОБУЧЕНИЕ, ЗАЛОЖЕНИ В РАЗРАБОТВАНЕТО НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ

9

всички възможни случаи върху конкретен опитен материал;

б) на понятието трябва да се дава правилно определение, което да включва най-съ-ществените и необходими признаци;

в) понятията, въведени един път, не бива да се отричат, а само да се допълват, преобра-зуват и обогатяват;

г) нововъведеното понятие трябва да се свърз-ва с останалите понятия от системата.

Тези изисквания определят пътя на позна-вателния процес при формиране на понятия-та – от живото съзерцание към абстрактно-то мислене. В по-редки случаи е възможно формиране на понятия само по мисловен път. По-детайлно изискванията за формиране и развитие на основните понятия по химия се дават от редица автори по следния начин:

1. Да се определя и използва теоретичната основа (опорните знания, представи и поня-тия) за формиране на новото понятие;

2. Да се създава възможност за многократни, всестранни наблюдения на изучаваното съе-динение или явление при различни условия (моделиране, химичен експеримент, мултиме-дийни продукти и пр.), т.е. да се осигури поня-тието с максимално количество факти;

3. Да се определят съществените признаци на понятието и да се установи субординацията им;

4. Понятието да се характеризира с такъв брой съществени признаци, които са доста-тъчни не само за формирането, но и за разви-тието и приложението му;

5. Да се проследят вътрешните и външните връзки и взаимоотношения на новото поня-тие с другите по-общи или по-частни от него понятия; всяко понятие да се разглежда като съставна част на общата система от понятия и да се определя мястото му в системата;

6. Да става придържане към принципите за постепенно усложняване на понятията, за последователност в разкриването и развитие-то им;

7. Умело да се използва:а) историческият подход, позволяващ да се

проследи развитието на понятието, да се покаже борбата на различните идеи и тео-рии, което има значение за развитие на диалектическите възгледи за химичните процеси;

б) сравнителният подход;

в) проблемният подход, чрез който знанията на един съществен признак са основа за изясня-ване на друг такъв признак; с резултатите от химичния експеримент се установяват съответствията или се разрешават противо-речията с теоретичните постановки (хипоте-зи, възгледи, теории) и пр.;

г) индуктивният и дедуктивният подход, кои-то се съчетават в различни съотношения;

д) интегралният подход и междупредметни-те връзки;

е) различни упражнения, чрез които сетивно-то познание се съчетава с абстрактната мисловна дейност на учениците;

8. Да се откриват и да се анализират грешки и пропуски при формиране на понятията.

Формиране на понятията в учебния процес по химия протича през три етапа: етап на предварителна подготовка, етап на опреде-ление на понятията и етап на приложение на понятията.

При формиране на противоположни по съ-държание понятия е необходимо да се показват не само различията, но и да се намира общото между тях. За това се изисква да се натрупват конкретни факти за изучаваните вещества и явления и да се обобщават.

При подготовката на урока учителят трябва да прави системен психолого-педаго-гически анализ на съдържанието, да се отче-те какви знания ще усвоят учениците, какви понятия, придобити по-рано, ще се затвърдят или разширят, кои нови понятия ще се форми-рат. Успешното формиране на понятията у учениците се определя не само от съдържа-нието на изучавания материал, от нивото на тяхната подготовка, но и от това как се отчитат и използват логическите и психологическите закономерности на този процес.

Определенията на понятията най-често се дават в хода на формирането им. Те не могат да обхванат предмета или явлението в цяла-та му пълнота и затова са в известен смисъл ограничени.

Правилно е определенията, дадени при формиране на понятията и въвеждането им в система за първи път, да бъдат съобразени със съответното теоретично равнище.

Процесът на овладяване и процесът на при-лагане на понятията са неразривно свързани. Ако ученикът действително е овладял поня-

10

тието, той може да го приложи, и обратното. Процесът на приложението на понятията се използва като критерий за овладяването им, а също и за придобиване на нови знания, при кое-то се осъществява движение на мисълта от по-нятие към понятие, от съждение към съждение.

Развитието на научното познание се изра-зява в развитие на научните понятия, в тяхно-то приближаване към истината, към реалната действителност. Развитие на научното поня-тие обикновено се изразява в:

1. Изменение на обема му, което съответства на разширяване на знанията за изучавания предмет или явление;

2. Изменение на съдържанието му, което отговаря на задълбочаване на знанията за този предмет или явление;

3. Изменение на съотношението между да-деното понятие и други понятия от същата наука; изменение на мястото му в системата от научни понятия.

Под развитие на дадено понятие се разби-ра разширяване на обема и обогатяване (за-дълбочаване) на съдържанието между него и други понятия, разкриване на взаимовръзките между тях, дори изменение на мястото му в системата от понятия. Задълбочаването и увеличаването на знанията и съответстващите им понятия по отношение на тяхното качество и количество, по отношение на техния обем и съдържание са само различни характеристи-ки на едно или друго прогресивно познание по пътя на разкриване на истината и нейното овладяване.

Заслужава да се отбележат и усилията, които трябва седмокласниците да положат за овла-дяване на химичната символика, за изразява-не и изравняване на химичните уравнения. С други думи, необходими са повече упражне-ния, свързани с прилагане на химичния език във всичките му разновидности.

Убедени сме, че за постигането на всичко това ще допринесе както електронният вариант на учебника, така и разработените от авторския колектив „Комплект работни листове“.

3.2. Формиране на познавателен интерес у седмокласниците чрез разнообразни подхо-

ди, методи и дидактически средстваПонятието интерес се формира с няколко съ-

ществени признака, а именно: − сложен психически феномен; − насоченост на субекта към определени предмети и явления; − активно поведение на индивида по повод на познавателна потребност; − положително отношение към определена дейност, обект, предмет и пр.

Компонентите на интереса са три – емоцио-нален, интектуален и волеви. Доказано е, че между компонентите на интереса и стратегията за формирането му съществува връзка.

Учените психолози са определили съществе-ните признаци на понятието „познавателен интерес“, а именно:

• сложно отношение на ученика към предметите и явленията от околната сре-да;

• стремеж към сериозно, дълбоко изучава-не на съществените признаци на предме-тите и явленията;

• мощен подбудител на активността на личността.

В педагогическата практика се използват няколко основни подхода за формиране на на-познавателни интереси у учениците. Например особено подходящ за седмокласниците е исто-рическият подход. Те могат самостоятелно или с помощта на учителя да проучват исторически факти, свързани с откриване на различни хи-мични елементи, както и биографии на бележи-ти учени със съществен принос за: въвеждане на химичната символика, химична термино-логия и химична номенклатура; откриване на химични елементи от алкалната и халогенната група; класифициране на химичните елементи; откриване на периодичния закон и създаване на Периодичната система. Ето защо и в учебника авторите са представили кратка информация за бележити учени, чийто жизнен и творчески път, е свързан с конкретното учебно съдържание, а в приложение № 14 са посочени кръглите го-дишнини на видни учени химици.

Екологичният подход, разглеждан като полидисциплинен и интердисциплинен, не се ограничава само в рамките на приложната екология, а изисква комплексно възпитателно

11

въздействие в дух на опознаване и опазване на околната среда и здравето на човека. Актуа-лизацията на съдържанието на възпитателна-та работа по химия в тази насока е свързана с акцентиране върху сведенията за вещества с вредно действие, за рационално използване на природните богатства – вода, почва, въздух, полезни изкопаеми и други, за разработване и внедряване на нови и безотпадъчни технологии в химичните производства.

Ето защо при изучаване на свойствата на неорганичните вещества в 7. клас е необходи-мо да се подчертае тяхното физиологично или токсично действие, като се обръща внимание на вещества, използвани в бита, промишлеността, селското стопанство и транспорта.

Учениците силно се впечатляват от тези све-дения, особено когато взимат участие в тяхно-то събиране, обработване и поднасяне. Те се вълнуват от проблемите за опазване на околната среда и посрещат с интерес екологичните све-дения и данни, особено когато се отнасят до химизацията и нейните отрицателни последици в родния им край. Именно това съпреживяване на получаваната актуална информация в хода на учебно-познавателния процес позволява посте-пенно прерастване на знанията за околната сре-да в убеждения, в съзнание за нейното опазване.

Неслучайно в съдържанието на учебника авторският колектив включи разработване на два проекта – „Алкална група“ и „Халогенна група“. Конкретните насоки, дадени в тези проекти, ще въведат седмокласниците и в спе-цифичните особености на изследователския подход. Те ще се приучват да работят в екип, да правят интервюта със специалисти, да изра-ботват постери, да вникват в тънкостите на създаване на компютърни презентации и пр.

Много подходящи за възпитаване на гри-жовно и активно отношение към природата са наблюденията и екскурзията до природни и производствени обекти, когато при тяхното провеждане се обръща внимание на учениците върху екологичните условия и ситуации, върху съоръженията за пречистване на отпадните води и газове и т.н. Възпитателното въздействие се засилва, когато обектите са местни или в близкото икономическо и природно обкръжение на учениците, когато се изучават комплексно чрез провеждане на съвместни наблюдения по няколко учебни предмета.

С други думи, съчетаването на двата подхода е наистина резултатно за провокиране на позна-вателния интерес на седмокласниците не само към чисто химичните знания, но и към пробле-мите, свързани с опазване на околната среда.

Важно е да се отбележи, че екологичният подход изисква възпитателната работа да се води в дух на опознаване и опазване на окол-ната среда, разглеждана в най-широк смисъл. Понятието околна среда бързо еволюира и вече включва в съдържанието си не само при-родата, производствената и битовата среда, но и цялостната социално-икономическа култура по историческа, етническа и друга среда, в която се ражда, живее и твори човекът. Ето защо при по-ставяне и решаване на проблема за опазване на околната среда трябва да се имат предвид всич-ките му основни аспекти: социално-правен, технико-икономически, медико-биологически, здравно-хигиенен, физико-химически, психоло-го-педагогически и т.н. От социално-педагоги-ческа гледна точка особено значение придобива здравно-хигиенният аспект на проблема и зато-ва той все по-често вече се формулира като про-блем за опазване на околната среда и здравето на човека.

За формиране на познавателен интерес към химията у седмокласниците резултати дава методът на асоциациите, който е свързан с контект-анализа и разработването на инте-лектуални карти.

Техниката за създаване на интелектуални карти най-общо се състои в следното: започва се с ядрото (централен образ или понятие). От него като лъчи излизат линии, свързани с клю-чови думи, даващи начало на нови лъчи за нови ситуации.

Чрез създаването на интелектуални карти учениците:

− изграждат умения и компетентности за из-ползване на нови нестандартни средства за организация на умствена си дейност; − представят учебното съдържание с разнообразна форма и структура, разкри-ват се връзките между обектите на това съ-държание; − усвояват и обощават знанията чрез търсе-не на различни решения на поставените проблеми; − проявяват творчество, оригиналност и въображение.

12

При създаване на интелектуални карти може да се предложи следната инструкция:

1. Изработването на интелектуални карти е писмено представяне на вашите знания по те-мата.

2. Прочетете внимателно раздела или темата, коята ще обобщавате. Намерете и допълнителна литература.

3. Набавете си необходимите материали: хартия, флумастери, картони и др.

4. Направете списък на основните понятия, които ще включите в картата.

5. Под всяко основно понятие напишете него-вите специфични характеристики.

6. Разположете понятията и идеите върху листа.

7. Нарисувайте линии, за да ги свържете едни с други. Използвайте различни цветове.

8. Върху линията може да напишете дума или изречение, което пояснява връзката.

9. Правилните начини за изготвянето на връзките в дадена тема са много и от вас зависи колко богата карта ще изработите.

10. По време на работата вземете решение кои понятия трябва и кои не трябва да бъдат вклю-чени в картата.

11. Обсъдете и критикувайте картата, която сте направили. Ако трябва, променете и обогатете картата си.

12. Определете критерии за оценяване.13. Направете конкурс за изработените от

различните групи карти.14. Въз основа на картите съставете практи-

чески и логически задачи.В приложения № 4 и № 5 представяме две

интелектуални карти, които учителят може да ксерографира и коментира с учениците си. Интересно би било, ако учителят изтрие част от информацията в интелектуалната карта и изиска учениците да я попълнят. По този начин те ще затвърдят знанията си например за химичните свойства, за разпространението, за физичните свойства и за употребата на натрия или на хлора.

Добре би било, след като актуализират инте-лектуалните карта за натрия, седмокласниците сами да формулират изводи за натрия и негови-те най-важни свойства.

Нашите наблюдения в редица училища по-казват, че седмокласниците проявяват голям интерес към дидактическите игри, които са средство за:

• затвърдяване, систематизиране и обобщава-не на учебното съдържание;

• повишаване на познавателната активност на учениците;

• формиране на познавателни интереси и мо-тиви за дейност;

• развиване на мисленето, вниманието, воля-та, паметта, наблюдателността, съобрази-телността и редица още качества.

Дидактическите игри се характеризират с три елемента: занимателен, състезателен и игрови. Те имат точно определена структура, която включва четири компонента:

• игрови замисъл (игрова задача);• игрово съдържание (включва знанията,

необходими на ученика за решаване на познавателната задача);

• правила на играта. Съобщават се в началото на играта. Те трябва да бъдат ясни и точни, да управляват познавателните действия на уче-ниците, да влияят върху емоционално-воле-вата сфера;

• игрово действие – определя се от игровия замисъл.

Дидактическите игри трябва да отговарят на определени изисквания:

1. Да имат връзка с образователното съдържа-ние на урока и с възпитателните му цели.

2. Да създават условия за: комплексно разгръ-щане на творческите способности на ученици-те, активност, самостоятелност, самоорганиза-ция и самоконтрол.

3. Дидактическите задачи, съдържанието, действията и правилата да се усложняват посте-пенно, да се създаде система, която стимулира интелектуалното развитие (нито само трудни, нито само леки задачи, за да е налице умствено усилие при решаването им).

4. Чрез правилата да се регламентират отно-шенията между участниците, да се изградят умения за контрол и самоконтрол.

5. Играта винаги да зъвършва с анализ и оценка на игровата дейност.

6. Игровата ситуация да бъде интересна и съобразена с възрастовите особености на уче-ниците.

7. Преди започване на играта в създадена-та игрова ситуация учениците да се запознаят с дидактическите материали, с точно и ясно формулираните игрово съдържание и правила на играта.

13

В приложение № 6 предлагаме играта Хи-мическа мозайка „Натрий и хлор“. Работи се по два варианта. Според първия вариант учителят подготвя модулите с информацията, изрязва ги, разбърква ги и ги поставя в плик. Върху плика е написано заданието: „Групирай-те модулите по следните признаци: А. Знания за химичния елемент хлор и Б. Знания за хи-мичния елемент натрий. Сглобете елементите от всяка група. Изображенията на какви лабо-раторни съдове се образуват?

Според втория вариант учителят използ-ва готовите модули от приложение № 6. Ксе-рографира страниците толкова пъти, колкото броя са необходими. Дава ги на учениците сами да изрязват модулите. Останалото от за-данието е същото, както в първия вариант.

След изучаване на тема 4 „Периодичен за-кон и Периодична система“, може да се прове-де дидактическата игра „Химическа верига“. Учителят подготвя 14 картончета. Предлагаме съдържанието на всяко картонче в приложение № 7. Номерира се първият въпрос. На обратна-та страна на всяко картонче е написан отгово-рът на един от въпросите, без да се спазва ня-каква последователност. Задължително е само на гърба на въпрос № 1 да се напише отго-ворът на последния въпрос. Така цикълът от въпроси и отговори се затваря.

След раздаване на картончетата се проверя-ва на кой ученик се е паднал въпрос № 1. Оста-налите обръщат картончетата си на „отговор“. Ученикът, който счита, че неговият отговор е на въпрос № 1, го прочита. Веднага след това обръща картончето си и прочита написания на него въпрос. Така играта продължава до края. Ако някой ученик отговори грешно, т.е. проче-те своя отговор, но той не съответства на зада-дения въпрос, играта се прекъсва. Остават неу-частвали ученици. Тогава се проверяват къде е прекъсната веригата и играта се довършва.

Енигматичните материали с химическо съдържание са проверено в педагогическата практика дидактическо средство за провоки-ране на познавателния интерес на учениците. Това важи най-вече за седмокласниците.

В книжовния език терминът „енигматичен“ се употребява в смисълна загадъчен, непоня-тен (от гръцки енигма – загадка, гатанка).

Чрез използване на енигматични материали в урочната и извънурочната дейност се създа-

ват възможности за:• Развитие и усъвършенстване на основните

логически операции като анализ, синтез и др.;• Повишаване на емоционалната и инте-

лектуалната активност;• Диагностициране на различни равнища на

интелектуалното развитие и усвояване на хи-мични знания и умения;

• Повишаване на интереса както на трудноуспяващите, така и на тези с добри интелектуални възможности, но с известни пропуски в знанията по химия;

• Изпълване на свободното време на учени-ците с приятни преживявания, съчетани с по-лезна дейност.

Енигматичните материали са разнообразни по форма и начин на представяне на информа-цията. Най-разпространени са: кръстослови-ци, игрословици, кръгословици, буквослови-ци, криптограми, картинни ребуси, пъзели и анаграми.

Те могат да се използват като интересни дидактически средства, включени в различни компоненти от уроците за нови знания, за упражнения и преговор. Имат подобаващо място и в уроците за начален преговор. Това се отнася особено за игрословиците, защото с тях по непринуден и забавен начин се прего-варя основният понятиен апарат, изучаван по предмета през изминалата учебна година.

При преход към нови знания може да се възложи на учениците да решат кръстослови-ца от най-прост вид, в която получената клю-чова дума е основно понятие в новия урок.

При уроци за упражнения, преговор и обобщения се използват по-големи и по-разнообразни енигматични материали. Те позволяват да се провери овладени ли са и в каква степен основните понятия от цял раздел на учебното съдържание, къде има пропуски в знанията и пр. (приложениа № 8, № 9, № 10).

Много подходящо е разнообразните енигма-тични материали да се използват в урок – състезание, на празника на химията, на юби-лейна вечер на химията и пр. (приложения № 11 и № 12).

14

3.3. Методически и технически изисквания към учебния химичен експеримент в 7. клас

С учебния химичен експеримент (УХЕ) уче-ниците получават най-ярки, най-силни и най-пълни възприятия за веществата и промените, които се извършват с тях. Той допринася за:

− развиване на волево внимание, наблюда-телност, въображение, точност, акуратност, бързина, мислене и др.; − създаване на познавателен интерес към хи-мията като учебен предмет; − осмисляне на изучаваните явления като необходимост за практиката; − формиране на научен светоглед, защото се разкрива материалната същност на света и елементи от химичната картина на природата; − за установяване на различията между физичните и химичните свойства на ве-ществата; − за изучаване на химичните свойства на елементите от IА и VIIА група на Перио-дичната система; − за установяване на сходство и различие на елементите от алкална и халогенната група и съединенията им.

Според взаимоотношенията между дей-ността на учениците и учителя в обучението по химия въобще, в т.ч. и в обучението по хи-мия в 7. клас, учебният химичен експеримент се разделя на демонстрационен и лабораторен.

Основните методически и технически изисквания към демонстрационния химичен експеримент (ДХЕ) се отнасят до предвари-телната му подготовка и техническите усло-вия на провеждането.

При предварителната подготовка учите-лят трябва да:

− познава теорията за протичане на съответния химичен процес; − познава оптималните условия за протичане на химичния процес, както и оптимална-та концентрация на разтворите и реда на смесването им; − е сигурен в чистотата на веществата, необходими за опита; − остане „насаме с опита“, т.е. задължително да го извърши сам, преди да го представи на учениците; − подбере опити с бърза промяна на цвят, отделяне на газ, образуване или разтваряне на утайка, светлинен или звуков ефект.

Техническите условия за провеждане на ДХЕ включват:

1. Осигуряване на видимост, която се осъ-ществява с използване на: по-големи съдо-ве (епруветки, колби, чаши); черен и или бял екран, шрайбпроектор (през последни-те години се пренебрегва използването на шрайбпроектора, но чрез него наистина се осъществява най-добра видимост при про-веждане на някои реални химични експери-менти в класната стая или кабинета по химия) и др. Например взаимодействието на натрий или калий с вода може да се покаже на учени-ците с помощта на шрайбпроектор така:

В две петриеви стъкла се налива еднакво количество вода и се добавят по 3 капки фе-нолфталеин. Стъклата се поставят върху шрайбпроектора и в тях едновременно се пускат съответно натрий или калий. Парченца-та от металите (с големина колкото просено зрънце) трябва предварително много добре да се очистят от оксидната корица и да се попият с филтърната хартия. На екрана се виждат „танцуващите“ парченца натрий или калий и малиновочервените „опашки“. Чува се и „пу-котът“ от изгарянето на отделящия се водород. Съвсем ясно се наблюдава различната скорост на взаимодействието на тези метали с водата.

2. Естетичност на апаратурата.3. Уплътняване на апаратурата с помощта на

каучукови тръбички. Задължително е стъкле-ните тръбички, които ще се свързват с каучу-ковите, предварително да се намажат с глице-рин или вазелин.

4. Спазване на строг ред на сглобяване на апаратурата при получаване на газове, съпро-ведено със загряване. Например при получа-ване на кислород от калиев перманганат най-напред се изважда газоотводната тръбичка от водата и едва тогава се спира загряването. Ако най-напред се спре загряването, водата от ваната ще навлезе в газоотводната тръбичка, оттам в епруветката и ще я пръсне.

5. Отстраняване на всякакви възможности за избухвания и експлозия.

6. Почистване, измиване и изсушаване на пособията след опита. Неорганични вещества се почистват пак с неорганични вещества, но с противоположен химичен характер. Орга-нични вещества се почистват с органични разтворители. Полепналата сяра се почиства

15

с 30 – 40% разтвор на NaOH, като съдът стои в разтвор 24 часа. Замърсен съд с KMnO4 се почиства с оксалова киселина. Сребърно огле-дало върху стените на епруветка (колба) се по-чиства с концентрирана HNO3.

Основните методически и технически изисквания към лабораторния химичен експеримент (ЛХЕ) са:

1. Предварителните опити да са сполучливи и лесно изпълними, да не се съпрвождат с експло-зии, избухвания и други опасности за ученици-те експериментатори и съучениците им.

2. Пособията и химикалите да са чисти, подредени и задължително да са с етикети или условни номера.

3. На учениците да се дадат точни и ясни указания (устни и писмени) за работата и техника на безопасност. В разработените лабо-раторни упражнения в учебника по химия за 7. клас след формулиране на експерименталната задача се описват както необходимите посо-бия, материали и химикали, така и последо-вателността на работата. Така учениците се чувстват по-уверени, а освен това разбират, че при извършване на химични опити трябва да се спазват определени изисквания, и то в тяхната последователност.

4. На учениците да се дадат указания за: − подреждане и почистване на работното място; − оформяне на протокол за лабораторна работа.

За седмокласниците е по-добре протоколът за работа по време на лабораторното упражне-ние да бъде във вид на таблица със следните колони:

№ Задача Необходими пособия,

материали и химикали

Последователни действия при

провеждане на опита

Описание на направените наблюдения

Резултати от химичния

експеримент

Извод от химичния

екперимент

1

5. Всеки ученик трябва да разбира всичко, което върши по време на упражнението. Ме-ханичното изпълнение на опитите е нежела-телно.

6. По възможност да се работи с полумикро-техника, т.е. с малки количества вещества. Предимствата са свързани с икономия на химикали, много по-малко замърсяване на въздуха в кабинета (лаборатотията), форми-

ране на умения за по-голяма прецизност при извършване на опитите. Установено е, че в 1 ml разтвор се съдържат около 20 капки. Много от утаечните реакции вместо с по 1 ml от всеки разтвор могат да се извършват с по една капка, и то не в епруветка, а върху късче филтърна хартия. Това е т.нар. безепруветъчна техноло-гия, която се прилага в много страни при лабо-раторните упражнения по химия.

Интересът на седмокласниците към химия-та може да се провокира чрез участието им в извършване на ефектни опити по време на празници на химията. Предлагаме рецепту-ри за извършване на такива опити, които са многократно проверени в училищни условия (приложение № 13).

3.4. Проверка и оценка на знанията и уме-нията на учениците по химия и опазване

на околната среда в 7. класПроверката е своеобразен метод на обуче-

ние, защото изисква повторение, систематизи-ране, обобщаване и задълбочаване на знания-та на учениците, както и развитие на техните умения и способности. Чрез проверката учи-телят получава непрекъсната информация за степента и качеството на подготовката на учениците и възможност за управление на учебния процес. Често понятията „проверка“ и „контрол“ се използват като синоними, кое-то е неправилно. Необходимо е да се знае, че контролът изисква: регистриране на резулта-тите; анализ на допуснатите грешки; указания за коригиране на грешките; диференцирана помощ на ученика от страна на учителя.

Седмокласниците се затрудняват при усво-яване на химичната символика, особено кога-то трябва да вникнат в алгоритъма за израв-няване на химичните уравнения. Учителят трябва да внуши на учениците си, че химич-ната символика може успешно да се овладее чрез писане, писане и отново писане. Тази специфика на учебната дисциплина химия и опазване на околната среда изисква учителят

16

непрекъснато да дава указания за коригиране на допуснатите грешки от учениците и да им оказва деференцирана помощ. Много опитни учители възлагат на затрудняващите се ученици индивидуални задачи, свързани с правилното писане на химични формули и уравнения. Тези задачи учениците решават в отделни тетрадки, които учителят проверява и своевременно нана-ся необходимите корекции. Така се изпълнява една от най-важните функции на проверката – обучаващата.

Към проверката се предявяват няколко изиск-вания: пълнота и всеобхватност, системност и последователност, индивидуална насоченост и обективност.

В 7. клас при проверка на знанията на химич-ните свойства на веществата не е достатъчно учителят да изисква от учениците си само да изразяват с химичните уравнения съответните реакции, но и да посочат условията за протича-не им и външните ефекти, които ги съпровождат. Освен това е важно да се отчита отговорът на ученика в дадения момент, а не да се повишава или понижава оценката във връзка с получените преди това отговори.

Известни са и се прилагат в педагогическа-та практика три основни метода за проверка – устен, писмен и практически. Всеки от тях има както предимства, така и недостатъци. При седмокласниците, както и при другите ученици в прогимназиалната и гимназиалната училищна степен се прилагат текуща, тематична и Пери-одична проверка и оценка на знанията и умени-ята им.

За текущата проверка по химия и опазване на околната среда най-подходящи са: индивиду-алното устно изпитване и участието в беседа, попълването на работни листове, схеми, таб-лици, енигматични материали (игрословици, кръстословици, криптограми) и др., решаване на логически и експериментални задачи. Хубаво е, че в учебника по химия и опазване на околната среда и в комплекта работни листове има много такива задачи, които с разнообразния си харак-тер по форма и по съдържание допринасят за най-рационална и обективна проверка и оценка на знанията и уменията на учениците от 7. клас.

За тематичната и периодичаната проверка и оценка много подходящи са тестовете. В учебника има седем теста в по два варианта; в

работните листове – осем теста (тестови зада-чи) в по два варианта, и в книгата за учителя – четири теста, т.е. всичко 34 теста (общо в тях има повече от 250 задачи). Във всеки от тесто-вете има задачи с избираем и със свободен отго-вор, които са примерни. Налице са и скали за оценяване. Така че особено в работните листове ученикът има възможност за самооценка. Учи-телят може да ги използва в представения ва-риант или пък по своя преценка със съответни съкращения или допълнения.

Практическо изпитване и оценяване също може да се прилага при седмокласниците. При провеждане на лабораторните упражнения учи-телят наблюдава и оценява различните действия и операции с необходимите за опитите пособия, материали и химикали. Той може да си състави таблица, в която за всеки ученик от групата да отразява с „+“ правилно изпълнена операция, с „х“ – неправилно изпълнена операция, но при напомняне се поправя и с „–“ – неправилно изпълнена операция. В антетката на таблицата могат да се включват единиците за наблюдение, като: работа с епруветка, работа с щипка за епруветка, работа със спиртна лампа, налива-не, насипване, чистота на работното място, план и отчет. По този начин практическото изпитване и оценяване са обективни и непре-менно ще допринесат у седмокласниците да се формират експериментални умения. Това пък е особено важно за успешното изучаване на хи-мия и опазване на околната среда и в следващи-те класове.

За съжаление, в голяма част от нашите учи-лища няма добре обзаведени кабинети по хи-мия и условия за провеждане на лабораторни упражнения. Тогава учителят е принуден част от лабораторните опити да проведе като демонс-трационни или пък да използва мултимедия и покаже на учениците видеозаписи на различни опити.

Съвременните тенденции за хуманизация и демократизация на образованието поста-вят акцент върху комплексната проверка и оценка на резултатите от образователния про-цес. Относно обучението по химия и опазва-не на околната среда в 7. клас това означава, че колкото по-системно и с по-разнообразни методи и средства се извършват проверката и оценката на знанията и уменията на учениците, толкова и резултатите ще са по-добри.

17

4. УЧЕБНА ПРОГРАМА ПО ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЗА VII КЛАС

(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА)

КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА

Учебната програма по химия и опазване на околната среда за VII клас включва изисквания за усвояване на основни знания и формиране на умения, отнасящи се до обекти и явления, свърза-ни с: основите на химичната символика, свойства и приложение на прости вещества и химични съединения на алкалните и халогенните елементи, структурата на Периодичната система (табли-ца) и закономерности в нея. Акцентирано е върху значението на изучаваните вещества за бита и практиката, както и на въздействието им върху околната среда и здравето на човека.

За успешното изпълнение на програмата е необходимо да се прилагат и съчетават традиционни и съвременни форми, методи и подходи при организиране на учебния процес, с активно включ-ване на елементи на изследователския и проблемния подход. За разкриване на експериментална-та същност на химията е необходимо да се използват всички възможности за демонстрационен, лабораторен и домашен експеримент.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ В КРАЯ НА КЛАСА

Област на компетентност

Знания, умения, отношенияВ резултат на обучението ученикът:

Класификация на веществата и номенклатура

Записва с химични знаци и формули химични елементи, прости вещества и химични съединения. Образува по правила наименованията на бинарни неорганични съединения по дадени формули. Разграничава прости вещества и химични съединения по химични формули и модели.Различава алкални метали и неметали от халогенната група по описание на свойствата им.Класифицира изучените прости вещества и техни съединения като метали и неметали, оксиди, основи, киселини и соли по състав и свойства.Описва структурата на Периодичната таблица.Определя мястото на химичните елементи в Периодичната система (таблица) и го свързва със свойствата на техните прости вещества и химични съединения.

Строеж и свойства на веществата

Описва свойствата на веществата натрий, хлор, натриева основа и солна киселина. Разпознава натриева основа и солна киселина по свойства и по експериментални данни.Предвижда свойства на метали и неметали и на техни химични съединения по мястото им в Периодичнатасистема (таблица).

Значение на веществата и опазване на околната среда

Представя примери за приложението на сода каустик, готварска сол, сода за хляб, белина. Свързва свойствата на веществата със значението им за човека.Описва въздействието на натрий, хлор и техни съединения върху човека и околната среда.Оценява дейности, насочени към опазване на околната среда и здравето на човека.

Химични процеси

Разпознава видове химични реакции – разлагане, съединяване, заместване по описание или по химично уравнение.Изразява с химични уравнения свойства на алкални метали, неметали от халогенната група и техни съединения.Изразява дисоциацията на алкални основи и халогеноводородни киселини във вода.Описва процеса неутрализация.

Експеримент, изследване и изчисления

Разпознава международни предупредителни знаци за опасни свойства на веществата.Извършва химични експерименти за разпознаване на киселини и основи и представя резултатите в протокол по образец.Спазва правила за безопасна работа с киселини и основи и за оказване на първа помощ. Решава задачи, като използва величините маса, относителна молекулна маса и масова част.Извлича и представя информация за вещества и процеси от/чрез текст, модели и таблици по зададенипоказатели, включително и чрез използване на информационно-комуникационни технологии.

18

УЧ

ЕБН

О С

ЪД

ЪРЖ

АН

ИЕ

Теми

Очак

вани

рез

улта

ти п

о тем

иНо

ви п

онят

ия/з

нани

я

1. Хи

мичн

а сим

воли

ка

1.1. Х

имич

ни зн

аци и

хими

чни

форм

ули

1.2. Н

аиме

нова

ния н

а вещ

еств

ата

1.3. О

тнос

ител

на ат

омна

мас

а и

отно

сите

лна м

олек

улна

мас

а1.4

. Хим

ични

урав

нени

я

Запи

сва с

хими

чни з

наци

елем

енти

те ки

слор

од О

, вод

ород

Н, в

ъгле

род С

, азо

т N, с

яра S

, нат

рий N

a, ка

лий

К, же

лязо

Fe, к

алци

й Са,

магн

езий

Mg,

алум

иний

Al, м

ед Cu

, цин

к Zn,

среб

ро Ag

, флу

ор F,

хлор

Cl, б

ром

Br,

йод I

.За

писв

а с хи

мичн

и фор

мули

прос

ти ве

щес

тва (

водо

род Н

2, ки

слор

од О

2, оз

он O

3, аз

от N

2, фл

уор F

2, хл

ор

Cl2, б

ром

Br2,

йод I

2) и

бина

рни с

ъеди

нени

я.Съ

став

я хим

ични

фор

мули

на ве

щес

тва п

о мод

ел, п

о дад

ена в

ален

тнос

т на е

леме

нтит

е и по

на

имен

ован

ие.

Прил

ага п

рави

ла за

съст

авян

е на н

аиме

нова

ния н

а бин

арни

съед

инен

ия, о

знач

ени с

мод

ел ил

и с хи

мичн

а фо

рмул

а.Из

числ

ява о

тнос

ител

на м

олек

улна

мас

а (М

r) по

мод

ел, о

писа

ние н

а със

тава

на ве

щес

твот

о или

по да

дена

хи

мичн

а фор

мула

.Из

разя

ва с

хими

чни у

равн

ения

хими

чни п

роце

си, п

редс

таве

ни с

моде

л, оп

исан

ие ил

и схе

ма.

• хи

миче

н зна

к•

вале

нтно

ст•

хими

чна ф

орму

ла•

отно

сите

лна а

томн

а мас

а•

отно

сите

лна м

олек

улна

мас

а•

хими

чно у

равн

ение

2. М

етал

и. Н

атри

й и

съед

инен

ията

му

2.1. Н

атри

й и на

трие

ва ос

нова

2.2. А

лкал

на гр

упа

2.3. З

наче

ние н

а алк

ални

те ел

емен

ти

Опис

ва съ

стоя

ние и

хара

ктер

ни ф

изич

ни и

хими

чни с

войс

тва н

а нат

рия (

цвят

, бля

сък,

твър

дост

, ел

ектр

опро

води

мост

, топ

лопр

овод

ност

, вза

имод

ейст

вие с

кисл

ород

, с во

да, с

неме

тали

и съ

с сол

на

кисе

лина

).Из

разя

ва с

хими

чни у

равн

ения

взаи

моде

йств

ията

на на

трий

с ки

слор

од, с

вода

, с не

мета

ли (х

лор,

сяра

) и

със с

олна

кисе

лина

по да

дена

схем

а или

по оп

исан

ие на

взаи

моде

йств

ията

.Оп

реде

ля вз

аимо

дейс

твия

та на

натр

ий с

вода

и съ

с сол

на ки

сели

на ка

то ре

акци

и на х

имич

но за

мест

ване

.Оп

исва

стро

ежа и

хара

ктер

ни ф

изич

ни св

ойст

ва на

натр

иеви

я хид

рокс

ид (с

ъсто

яние

, цвя

т, ра

зтво

римо

ст

във в

ода)

.Оп

исва

хара

ктер

ни хи

мичн

и сво

йств

а на н

атри

еват

а осн

ова (

дисо

циац

ия, п

ромя

на на

цвет

а на

унив

ерса

лен и

ндик

атор

, на л

акму

с и на

фен

олфт

алей

н, вз

аимо

дейс

твия

със с

олна

кисе

лина

и с в

ъгле

роде

н ди

окси

д) и

разп

озна

ва м

ежду

наро

дния

пред

упре

дите

лен з

нак з

а вещ

еств

а с ра

зяжд

ащо д

ейст

вие.

Изра

зява

с хи

мичн

и ура

внен

ия вз

аимо

дейс

твия

та на

натр

иева

осно

ва съ

с сол

на ки

сели

на и

с въг

леро

ден

диок

сид п

о дад

ена с

хема

или п

о опи

сани

е.Оп

исва

особ

енос

тите

на пр

оцес

а неу

трал

изац

ия и

опре

деля

соли

те ка

то пр

одук

ти на

този

проц

ес.

Реша

ва за

дачи

, кат

о изп

олзв

а вел

ичин

ите м

аса,

отно

сите

лна м

олек

улна

мас

а и м

асов

а час

т.Из

върш

ва хи

миче

н екс

пери

мент

по за

даде

н пла

н за и

зсле

дван

е на с

войс

тва н

а нат

риев

а осн

ова,

като

сп

азва

прав

ила з

а без

опас

на ра

бота

и оп

исва

резу

лтат

ите в

прот

окол

по об

разе

ц.Ср

авня

ва ф

изич

ни св

ойст

ва на

алка

лнит

е мет

али п

о таб

личн

и дан

ни. О

писв

а общ

и хим

ични

свой

ства

на

алка

лнит

е мет

али с

ъс сх

ема и

ли те

кст.

Опре

деля

окси

дите

и хи

дрок

сиди

те на

алка

лнит

е еле

мент

и кат

о осн

овни

във в

ръзк

а с те

хни о

бщи

свой

ства

.Оп

исва

знач

ение

то на

натр

ия, к

алия

и на

техн

и съе

дине

ния з

а орг

аниз

мите

. Дав

а при

мери

за

прил

ожен

ието

на со

да ка

усти

к, го

твар

ска с

ол, с

ода з

а хля

б.

• хи

мичн

о зам

еств

ане

• ме

тал

• ос

нове

н окс

ид•

осно

вен х

идро

ксид

• ос

нова

• ди

соци

ация

във в

оден

разт

вор

• ин

дика

тор

• ма

сова

част

• не

утра

лиза

ция

• со

л

19

Теми

Очак

вани

рез

улта

ти п

о тем

иНо

ви п

онят

ия/з

нани

я

Извл

ича и

пред

став

я инф

орма

ция о

т раз

личн

и изт

очни

ци (т

екст

ове,

изоб

раже

ния,

табл

ици)

, вкл

ючит

елно

чр

ез из

полз

ване

на ин

форм

ацио

нно-

кому

ника

цион

ните

техн

олог

ии, з

а сво

йств

а, пр

илож

ение

и зн

ачен

ие

на ал

калн

ите м

етал

и и те

хни с

ъеди

нени

я и за

възд

ейст

виет

о им

върх

у чов

ека и

окол

ната

сред

а.

3. Н

емет

али.

Хлор

и

съед

инен

ията

му

3.1. Х

лор и

солн

а кис

елин

а3.2

. Хал

оген

на гр

упа

3.3. З

наче

ние н

а хал

оген

ните

ел

емен

ти3.4

. Осн

ови и

кисе

лини

Опис

ва ха

ракт

ерни

физ

ични

и хи

мичн

и сво

йств

а на х

лора

(със

тоян

ие, ц

вят,

мири

с, ра

зтво

римо

ст въ

в во

да, в

заим

одей

стви

е с во

доро

д, с

мета

ли, с

вода

и из

белв

ащо д

ейст

вие)

.Ра

зпоз

нава

меж

дуна

родн

ите п

реду

пред

ител

ни зн

аци з

а вещ

еств

а с др

азне

що и

отро

вно д

ейст

вие.

Изра

зява

с хи

мичн

и ура

внен

ия вз

аимо

дейс

твия

та на

хлор

с во

доро

д и с

мета

ли. О

писв

а физ

иоло

гичн

ото

дейс

твие

на хл

ора и

прил

ожен

ието

му.

Опис

ва со

лнат

а кис

елин

а кат

о вод

ен ра

зтво

р на х

лоро

водо

род.

Опис

ва ха

ракт

ерни

хими

чни с

войс

тва н

а сол

ната

кисе

лина

– ди

соци

ация

, про

мяна

на цв

ета н

а ун

ивер

сале

н инд

икат

ор и

на ла

кмус

, вза

имод

ейст

вия с

мет

али (

цинк

, маг

нези

й), м

еден

окси

д и на

трие

ва

осно

ва.

Изра

зява

с хи

мичн

и ура

внен

ия вз

аимо

дейс

твие

то на

солн

а кис

елин

а с ци

нк, с

маг

нези

й, с

меде

н окс

ид и

с на

трие

ва ос

нова

.Оп

исва

физ

иоло

гичн

ото д

ейст

вие н

а хло

рово

доро

д и на

солн

а кис

елин

а.Из

върш

ва хи

миче

н екс

пери

мент

по за

даде

н пла

н за и

зсле

дван

е на с

войс

тва н

а сол

на ки

сели

на и

откр

иван

е на х

лори

ди (с

разт

вор н

а сре

бъре

н нит

рат),

като

спаз

ва пр

авил

а за б

езоп

асна

рабо

та и

опис

ва

резу

лтат

ите в

прот

окол

по об

разе

ц.Ср

авня

ва ф

изич

ни св

ойст

ва на

неме

тали

те ф

луор

, хло

р, бр

ом и

йод п

о таб

личн

и дан

ни.

Опис

ва об

щи х

имич

ни св

ойст

ва на

неме

тали

те от

хало

генн

ата г

рупа

със с

хема

или т

екст

.Пр

едст

авя с

ъс сх

ема и

ли те

кст о

бщи х

имич

ни св

ойст

ва на

хало

гено

водо

родн

ите к

исел

ини.

Реша

ва за

дачи

, кат

о изп

олзв

а вел

ичин

ите м

аса,

отно

сите

лна м

олек

улна

мас

а и м

асов

а час

т.Из

влич

а и пр

едст

авя и

нфор

маци

я от р

азли

чни и

зточ

ници

(тек

стов

е, из

обра

жени

я, та

блиц

и), в

ключ

ител

но

чрез

изпо

лзва

не на

инфо

рмац

ионн

о-ко

муни

каци

онни

те те

хнол

огии

, за с

войс

тва и

прил

ожен

ие на

пр

ости

те ве

щес

тва и

хими

чни с

ъеди

нени

я на х

алог

енни

те ел

емен

ти, з

а тях

ното

знач

ение

и въ

здей

стви

е въ

рху ч

овек

а и ок

олна

та ср

еда.

Срав

нява

свой

ства

та на

прос

тите

вещ

еств

а на а

лкал

ните

и ха

логе

ннит

е еле

мент

и по д

аден

а схе

ма.

Разп

озна

ва на

трие

ва ос

нова

и со

лна к

исел

ина п

о сво

йств

а и по

експ

ерим

ента

лни д

анни

.Оп

реде

ля ек

спер

имен

талн

о pH

на ра

зтво

ри на

вещ

еств

а, по

знат

и от п

ракт

икат

а.Оп

реде

ля из

учен

ите п

рост

и вещ

еств

а и те

хни с

ъеди

нени

я кат

о мет

али и

неме

тали

, окс

иди,

осно

ви,

кисе

лини

и со

ли по

съст

ав и

свой

ства

.

• не

мета

л•

кисе

лина

• рН

• ки

села

сред

а•

неут

ралн

а сре

да•

осно

вна с

реда

• ка

чест

вена

реак

ция

4. П

ерио

диче

н за

кон

и Пе

риод

ична

табл

ица

4.1. П

ерио

диче

н зак

он4.2

. Зак

оном

ерно

сти в

Пери

одич

ната

табл

ица

Проу

чва и

пред

став

я раз

личн

и опи

ти за

груп

иран

е и кл

асиф

ицир

ане н

а хим

ични

те ел

емен

ти.

Опис

ва пр

инци

пите

на по

дреж

дане

на ел

емен

тите

в Пе

риод

ична

та та

блиц

а.Оп

исва

стру

ктур

ата н

а Пер

иоди

чнат

а таб

лица

(кла

сиче

ска и

дълг

опер

иодн

а).

Опре

деля

мяс

тото

на хи

миче

н еле

мент

в Пе

риод

ична

та си

стем

а (та

блиц

а) –

атом

ен но

мер,

пери

од, г

рупа

.Оп

реде

ля ва

лент

ност

та на

елем

енти

те от

първ

ите т

ри пе

риод

а на П

ерио

дичн

ата с

исте

ма (т

абли

ца) п

о от

ноше

ние н

а кис

лоро

да и

водо

рода

.Пр

едви

жда с

войс

тва н

а мет

али и

неме

тали

и на

техн

и хим

ични

съед

инен

ия по

мяс

тото

им в

Пери

одич

ната

си

стем

а (та

блиц

а).

• Пе

риод

ичен

зако

н•

Пери

одич

на си

стем

а (та

блиц

а)•

атом

ен но

мер

• пе

риод

• гр

упа

20

Акцент в учебно-познавателната дейност е усвояването на практически умения за извършване на наблюдения и лабораторна работа.

Примерни теми за лабораторни работи и практически дейности:1. Изследване на свойства на натриева основа.2. Изследване на свойства на солна киселина и откриване на хлориди.3. Изследване на различни видове химични процеси с участието на киселини и основи.4. Изследване на рН на разтвори на вещества, познати от практиката.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ ЗА ГОДИНАТА

Годишен брой часове за изучаване на предмета химия и опазване на околната среда в VII клас – 54.

За нови знания до 59%

За преговор и обобщение до 9%

За практически дейности (лабораторни упражнения, дискусии, семинари, проекти, учебни екскурзии и др.)

не по-малко от 24%

За контрол и оценка до 8%

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Оценяването на знанията и уменията на учениците е в съответствие с предвидените в програмата очаквани резултати и дейности. Предвид същността на учебния предмет се препоръчва особено внимание да бъде отделено на проверката и оценката на практическите умения. Критерии в случая са постиженията на очакваните резултати от област на компетентност „Експеримент, изследване и изчисления”.Ученикът трябва предварително да е информиран за критериите и системата за оценяване на по-стиженията му.

Съотношение при формиране на срочна и годишна оценка

Текущи оценки (от устни, от писмени и от практически изпитвания) 40%

Оценки от контролни работи 30%

Оценки от други дейности (домашни работи, лабораторни упражнения, семинари, работа по проекти и др.) 30%

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ И МЕЖ-ДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Учебната програма по химия и опазване на околната среда в VII клас е насочена към формиране на:

• математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите – познаване и осмисляне на основни понятия, процеси и закономерности, съставяне на химични формули и наименования на прости вещества и химични съединения, изразяване с химични уравнения на характерни свойства на натрий, хлор и техни съединения;

21

използване на данни за значението на алкалните и халогенните елементи, за приложението на простите им вещества и химични съединения във връзка с техни свойства; моделиране, наб-людаване, сравняване, разпознаване, разграничаване, групиране, класифициране на вещества и процеси; анализиране и оценяване на информация за екологични проблеми; използване на мате-матически действия и формули при изчисляване на маса, относителна молекулна маса и масова част; предвиждане на свойства на метали и неметали по мястото им в Периодичната система (таблица); извършване на химични експерименти при спазване на правила за безопасна работа.

• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт – оце-няване на проблеми, свързани с въздействието на изучени вещества и процеси върху здравето на човека и околната среда; формиране на критично отношение към замърсяването на околната среда; осъзнаване на необходимостта от разумно използване на природните ресурси и рецикли-ране на отпадъците; формиране на нагласа за природосъобразен начин на живот; осъзнаване на личната отговорност за опазване на собственото здраве и природната среда.

• умения за учене – усвояване на правила, подпомагащи познавателния процес; самонаблюда-ване и упражняване на самоконтрол при изпълняване на дидактически задачи; самостоятелно проучване и анализиране на информация от различни източници;

• установяване на причинно-следствени връзки; обсъждане на съвместна дейност при работа

в групи и изразяване на мнение; планиране на изследователска дейност.• компетентности в областта на българския език – развиване на техниката на четене и писмена-

та култура на учениците; обогатяване на езиковата им култура чрез използване на специфичната химична терминология; развиване на умения за работа с различни видове текст (научен, науч-нопопулярен) и различаването им, за извличане на съществена информация от учебника, науч-нопопулярна литература и други източници, за работа с речник на чуждите думи в българския език и терминологичен речник; създаване на текст в устна или писмена форма – описание, съоб-щение, есе, доклад, разширен план, протокол с резултати и изводи от експериментална дейност и др. при спазване на правоговорните и правописните правила; усъвършенстване на уменията за диалогично общуване при обсъждане на съвместна дейност, изразяване на мнение.

• дигитална компетентност – използване на компютърни модели на вещества и процеси; тър-сене, извличане, обработване и представяне на информация за приложение на метали, неметали и техни съединения; създаване на компютърни презентации за свойства и приложение на изуче-ни вещества и за представяне на резултати от изследоване.

• социални и граждански компетентности – общуване и партньорски взаимоотношения при работа в екип за разработване на проекти, представяне на продукти от дейности пред аудитория, аргументиране на мнение във връзка с проблемите на опазване на околната среда, на собствено-то здраве и здравето на околните; проявяване на толерантно отношение и приемане на различни гледни точки при дискусии, критично и съзидателно мислене при вземане на решения.

• инициативност и предприемчивост – планиране на експериментална и проектна дейност, организиране и управление на познавателна дейност; създаване на модели, макети и мултиме-дийни продукти; обсъждане на екологични проблеми и формулиране на решения.

• умения за общуване на чужди езици – извличане на информация за вещества и процеси от различни източници на изучаван от учениците чужд език.

• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество – изработване на модели, макети, постери и мултимедийни продукти; запознаване с биографиите на известни учени и техни открития; изготвяне на есе по конкренна тема и изразяване на позиции по екологични проблеми; представяне на самостоятелни проучвания и проекти.

• За постигане на ключовите компетентности е необходимо да се осъществяват и интензивни междупредметни връзки с други учебни предмети:

• Човекът и природата – градивни частици на веществата: атом, молекула, йон, химичен еле-мент, просто вещество, химично съединение; оксид, химична реакция, видове химични реакции,

22

скорост на химичните реакции; модели за строежа на веществата; трите състояния на телата и веществата, физични и химични свойства; топлопроводност, проводници, изолатори, разтвори-мост на конкретни вещества във вода; температура на топене, температура на кипене; източници на замърсяване на атмосферата – природни явления и човешка дейност; вещества – замърсители на въздуха и въздействието им върху околната среда и здравето на човека;

• Биология и здравно образование – биологично значение на йоните на халогенните елемен-ти за живите организми; физиологично действие на хлороводород и на солна киселина;

• Физика и астрономия – при използване на физични величини и понятия;• География и икономика – влиянието на човека върху климата; суровинно-енергиен и еко-

логичен проблем;• Информационни технологии – търсене на материали по зададена тема на български и на

чужд език в интернет; дейности при разработване на проект; избор на необходимите техноло-гични средства за реализация на проект; разработване и представяне на презентация при спаз-ване на правила; интерпретиране на данни от графики; използване на уеб базиран електронен речник за превод на текст;

• Математика – при извършване на математически изчисления, част от цяло, процент, работа с таблици, графики, диаграми;

• Български език и литература – създаване на текст в устна или писмена форма при предста-вяне на информация, изводи от експерименти, представяне и аргументиране на мнение;

• Изобразително изкуство – за избор и използване на различни материали при моделиране на обекти и процеси и при изработване на модели, макети, постери.

23

5. П

РИМ

ЕРН

О Г

ОД

ИШ

НО

РА

ЗПРЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е Н

А Т

ЕМ

ИТ

Е О

Т У

ЧЕ

БНО

ТО

СЪ

ДЪ

РЖА

НИ

Е

ПО

ХИ

МИ

Я И

ОП

АЗВ

АН

Е Н

А О

КО

ЛН

АТ

А С

РЕД

А З

А 7

. КЛ

АС

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оч

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

ение

то

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

а

Мет

оди

и ф

орм

и за

оц

еняв

ане

по т

еми

и/ил

и ра

здел

иМ

есец

Сед

миц

аІХ

3

Хим

ията

– н

аука

за

вещ

еств

ата

и те

хнит

е пр

евръ

щан

ия

эРа

зкри

ва за

раж

дане

то н

а хи

мият

а ка

то н

аука

и е

тапи

те

в ра

звит

ието

и .

алхи

мия

ятро

хими

я хи

мия

Пре

дста

вя о

блас

тите

на

прил

ожен

ие н

а хи

мият

а в

жит

ейск

ата

прак

тика

с

помо

щта

на

схем

а.ІХ

4 К

акво

знае

те за

во

доро

да, к

исло

рода

и

жел

язот

о. Т

ест

вход

но

равн

ище

НП

Хар

акте

ризи

ра г

ради

внит

е ча

стиц

и, в

идов

ете

в-ва

и

хими

чни

реак

ции,

изу

чени

по

чов

екът

и п

риро

дата

, кат

о по

лзва

и е

л. р

есур

си.

Пол

зва

табл

ица

за

акту

ализ

иран

е на

зн

ания

та за

кис

лоро

д,

водо

род

и ж

еляз

о;

ел. р

есур

с –

виде

о.

Кон

трол

и о

ценк

а с

тест

вх

одно

рав

нищ

е

ІХ4

В х

имич

ната

ла

бора

тори

яН

ЗЗа

позн

ава

се: с

осн

овни

те

лабо

рато

рни

съдо

ве и

по

соби

я; с

пра

вила

та

за б

езоп

асна

раб

ота

в хи

мичн

ата

лабо

рато

рия.

Ком

енти

ра

меж

дуна

родн

и оз

наче

ния

за в

редн

и ве

щес

тва.

Елек

трон

ен р

есур

с –

аним

ация

.

Упр

ажня

ване

пра

вилн

а ра

бота

с е

прув

етка

ІХ5

1.1.

Хим

ични

знац

иН

ЗЗа

писв

а с

хими

чни

знац

и ра

злич

ни х

имич

ни е

леме

нти.

хим

ичен

знак

хими

чен

симв

олко

ефиц

иент

Пол

зва

аним

иран

а иг

росл

овиц

а за

хим

ични

зн

аци.

Реш

ава

зада

чи за

оз

нача

ване

на

пове

че о

т ед

ин х

им. е

леме

нт.

Х1

1.2.

Хим

ични

фо

рмул

иН

ЗЗа

писв

а хи

мичн

и фо

рмул

и на

пр

ости

вещ

еств

а и

хими

чни

съед

инен

ия.

хим

ична

фор

мул

аин

декс

Елек

трон

ен р

есур

с -

опре

деля

кач

еств

ения

и

коли

чест

вени

я съ

став

на

бина

рни

съед

инен

ия.

Реш

ава

зада

чи за

пис

ане

на ф

орму

ли.

Х1

1.3.

Хим

ични

знац

и и

хими

чни

форм

ули

УЗа

твър

дява

знан

ията

си

за

лати

нски

те н

аиме

нова

ния

на

хим.

еле

мент

и и

умен

ията

си

да о

пред

еля

съст

ава

на е

дна

и по

вече

мол

екул

и.

Поп

ълва

таб

лици

за

нами

ране

на

съот

ветс

твия

и

откр

иван

е на

гре

шки

.

Реш

ава

разн

ообр

азни

за

дачи

.

Х2

1.4.

Вал

ентн

ост

НЗ

Със

тавя

хим

ични

фор

мули

на

вещ

еств

а по

мод

ел и

по

даде

на в

ален

тнос

т.

вале

нтно

стпо

стоя

нна

вале

нтно

стпр

омен

лива

ва

лент

ност

нисш

а ва

лент

ност

висш

а ва

лент

ност

Пол

зва

табл

ици

за

хими

чни

елем

енти

с

пост

оянн

а и

с пр

омен

лива

вал

ентн

ост.

Реш

ава

зада

чи за

оп

реде

ляне

вал

ентн

остт

а на

хим

ични

те е

леме

нти

в съ

един

ения

с е

л. р

есур

с.

24

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оч

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

ение

то

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

а

Мет

оди

и ф

орм

и за

оц

еняв

ане

по т

еми

и/ил

и ра

здел

иМ

есец

Сед

миц

аХ

21.

5. С

ъста

вяне

на

хими

чни

форм

ули

НЗ

Със

тавя

хим

ични

фор

мули

въ

з осн

ова

на: м

одел

и на

мо

леку

лите

; вал

ентн

ост

на

елем

енти

те.

хими

чна

форм

ула

вале

нтно

стП

олзв

а ал

гори

тъм

за

съст

авян

е на

хим

ични

фо

рмул

и въ

з осн

ова

на в

ален

тнос

тите

на

елем

енти

те с

пом

ощта

на

елек

трон

ен р

есур

с.

Със

тавя

фор

мули

на

съед

инен

ия п

о да

дена

ва

лент

ност

на

елем

енти

те.

Х3

1.6.

Опр

едел

яне

на в

ален

тнос

т и

съст

авян

е на

хим

ични

фо

рмул

и

УО

пред

еля

вале

нтно

ст н

а ел

емен

тите

в х

имич

ни

съед

инен

ия; с

ъста

вя х

имич

ни

форм

ули

на с

ъеди

нени

е по

дад

ена

вале

нтно

ст н

а ел

емен

тите

в н

его.

Пол

зва:

алг

орит

ъм за

оп

реде

ляне

на

вале

нтно

ст

по д

аден

а хи

мичн

а фо

рмул

а; м

одел

и на

пр

имер

ни р

ешен

ия н

а за

дачи

.

Реш

ава

разн

ообр

азни

за

дачи

, вкл

. и т

ези

от

елек

трон

ния

ресу

рс.

Х3

1.7.

Наи

мено

вани

я на

ве

щес

тват

аН

ЗП

рила

га п

рави

ла за

със

тавя

не

на н

аиме

нова

ния

на б

инар

ни

съед

инен

ия, о

знач

ени

с мо

дел

или

с хи

мичн

а фо

рмул

а.

хими

чна

номе

нкла

тура

хими

чно

наим

енов

ание

сист

емат

ично

наим

енов

ание

трив

иалн

о на

имен

ован

ие

Пол

зва

табл

ици

с пр

имер

и за

опр

едел

яне

наим

енов

ания

та н

а ел

емен

ти и

бин

арни

съ

един

ения

.

Реш

ава

зада

чи за

на

имен

уван

е на

ве

щес

тва.

Пол

зва

елек

трон

ен р

есур

с с

прав

ила

и ко

нкре

тни

прим

ери.

Х4

1.8.

Наи

мено

вани

я на

ве

щес

тват

аУ

Затв

ърдя

ва зн

ания

та с

и за

наи

мену

ване

на

прос

ти

вещ

еств

а и

хими

чни

съед

инен

ия.

При

лага

уме

ния

за о

браз

уван

е на

на

имен

ован

ие н

а би

нарн

и съ

един

ения

по

зада

дена

хи

мичн

а фо

рмул

а, к

ато

полз

ва е

рект

роне

н ре

сурс

.

Реш

ава

зада

чи за

от

крив

ане

на г

реш

ки

в на

имен

уван

е на

ве

щес

тва

по м

одел

и и

др.

Х4

1.9.

Отн

осит

елна

ат

омна

мас

а и

отно

сите

лна

моле

кулн

а ма

са

НЗ

Изч

исля

ва о

тнос

ител

на

моле

кулн

а ма

са п

о мо

дел,

оп

исан

ие н

а съ

став

а на

ве

щес

твот

о ил

и по

дад

ена

хими

чна

форм

ула.

един

ица

за а

томн

а ма

саот

носи

телн

а ат

омна

мас

аот

носи

телн

а м

олек

улна

мас

а

Деф

инир

а по

няти

ята

отн.

ат

омна

мас

а и

отно

сит

елна

мол

екул

на

маса

със

същ

еств

енит

е им

при

знац

и.

Пре

смят

а от

н. м

олек

улна

ма

са н

а оз

он и

др.

про

сти

в-ва

с е

л. р

есур

с.

Х5

1.10

. Отн

осит

елна

ат

омна

мас

а и

отно

сите

лна

моле

кулн

а ма

са

УЗа

твър

дява

знан

ията

си

за м

асит

е на

ато

мите

и

моле

кули

те.

Усв

оява

уме

ния

за п

ресм

ятан

е на

от

носи

телн

и мо

леку

лни

маси

.

Реш

ава

зада

чи за

оп

реде

ляне

на

отн.

ат

омна

и о

тн. м

олек

улна

ма

са с

еле

ктр.

рес

урс.

25

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оч

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

ение

то

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

а

Мет

оди

и ф

орм

и за

оц

еняв

ане

по т

еми

и/ил

и ра

здел

иМ

есец

Сед

миц

аХ

I1

1.11

. Хим

ични

ур

авне

ния

НЗ

Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я хи

мичн

и пр

оцес

и,

пред

став

ени

с мо

дели

, оп

исан

ие и

ли с

хема

.

хим

ично

ур

авне

ние

изхо

дни

вещ

еств

а (р

еакт

анти

)пр

одук

ти н

а ре

акци

ята

При

лага

зако

на за

за

пазв

ане

на м

асат

а на

вещ

еств

ата

при

хими

чнит

е ре

акци

и и

алго

ритъ

м за

изр

авня

ване

на

хим

ични

ура

внен

ия.

Пол

зва

и ал

гори

тъм

от

елек

трон

ния

ресу

рс.

Реш

ава

зада

чи

за и

зраз

яван

е и

изра

вняв

ане

на х

имич

ни

урав

нени

я.

ХI

11.

12. Х

имич

ни

урав

нени

яУ

Разв

ива

умен

ия за

запи

сван

е на

хим

ични

те у

равн

ения

, за

раз

позн

аван

е ко

га с

а пр

авил

но н

апис

ани

и за

из

равн

яван

ето

им.

При

лага

при

мерн

и ре

шен

ия н

а за

дачи

за

писа

не и

изр

авня

ване

на

хими

чни

урав

нени

я.

Реш

ава

зада

чи,

пред

став

ени

от е

л.

ресу

рс за

изр

азяв

ане

и из

равн

яван

е на

хим

. ур

авне

ния.

ХІ

21.

13. Х

имич

на

симв

олик

аО

БЗа

твър

дява

знан

ията

за

комп

онен

тите

на

хими

чния

ез

ик –

хим

ична

сим

воли

ка,

хими

чна

терм

инол

огия

и

хими

чна

номе

нкла

тура

.

При

лага

знан

ията

си

за

извъ

ршва

не н

а ка

чест

вена

и

коли

чест

вена

ха

ракт

ерис

тика

на

конк

ретн

и ве

щес

тва.

Реш

ава

тест

ови

зада

чи

за к

онтр

ол и

оце

нка

на

знан

ията

за г

олям

ата

тема

„Х

имич

на

симв

олик

а“.

ХІ

22.

1. Н

атри

йН

ЗО

писв

а съ

стоя

ние

и ха

ракт

ерни

физ

ични

и

хими

чни

свой

ства

на

Na.

О

пред

еля

взаи

моде

йств

ието

му

с в

ода

и съ

с со

лна

кисе

лина

кат

о ре

акци

я на

хи

мичн

о за

мест

ване

.

мет

ал

натр

ийди

натр

иев

окси

дна

трие

в пе

рокс

идна

трие

в хи

дрок

сид

хим

ично

за

мес

тван

е

Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я хи

мичн

ите

свой

ства

на

натр

ия.

Ком

енти

ра е

лект

ронн

ия

ресу

рс –

мно

гопл

асто

ва

инте

лект

уалн

а ка

рта

„Нат

рий“

.

Реш

ава

логи

ческ

и за

дачи

за

сво

йств

ата

на н

атри

я ка

то т

ипич

ен м

етал

.

ХІ

32.

2. Н

атри

ева

осно

ваН

ЗО

писв

а ст

роеж

а и

хара

ктер

ните

физ

ични

и

хими

чни

свой

ства

на

натр

иева

та о

снов

а и

разп

озна

ва м

ежду

наро

дния

пр

едуп

реди

теле

н зн

ак за

ве

щес

тва

с ра

зяж

дащ

о де

йств

ие.

осно

вен

хидр

окси

дди

соци

ация

във

во

ден

р-р

неут

рали

заци

ясо

лин

дика

тор

осап

унва

не

Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я св

ойст

ва

на н

атри

еват

а ос

нова

. Ф

орму

лира

пон

ятие

то

неут

рали

заци

я съ

с съ

щес

твен

ите

му

приз

наци

.

Затв

ърдя

ва и

си

стем

атиз

ира

знан

ията

си

за н

атри

еват

а ос

нова

чре

з бог

ата

инте

лект

уалн

а ка

рта

„Нат

риев

а ос

нова

“.

26

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

а

Ком

пете

нтно

сти

като

оч

аква

ни р

езул

тати

от

обуч

ение

то

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

а

Мет

оди

и ф

орм

и за

оц

еняв

ане

по т

еми

и/ил

и ра

здел

иМ

есец

Сед

миц

аХ

I3

2.3.

Нат

рий

и на

трие

ва о

снов

аУ

Затв

ърдя

ва и

обо

гатя

ва

знан

ията

си

за с

ъста

ва и

св

ойст

вата

на

натр

ия и

на

трие

вата

осн

ова.

Пок

азва

уме

ният

а си

за

реш

аван

е на

лог

ичес

ки

зада

чи и

ани

мира

ни

зада

чи о

т ел

ектр

онни

я ре

сурс

. Ком

енти

ра

аним

иран

а ин

теле

кт.

карт

а за

NaO

H.

Реш

ава

зада

чи

за и

зраз

яван

е и

изра

вняв

ане

на х

им.

урав

нени

я в

гене

тичн

и пр

еход

и.

ХI

32.

4. И

зсле

дван

е на

сво

йств

ата

на

натр

иева

осн

ова

ЛУ

Овл

адяв

а ек

спер

имен

талн

и ум

ения

за р

абот

а с

инди

като

ри и

изв

ърш

ване

на

неут

рали

заци

онни

про

цеси

.

Усв

оява

пра

ктич

ески

ум

ения

за п

лани

ране

, пр

овеж

дане

и

прот

окол

иран

е на

хи

мичн

и ек

спер

имен

ти.

Реш

ава

експ

ер. з

адач

и пр

и сп

азва

не н

а ТБ

. Ел.

ре

сурс

– в

идео

опи

ти с

на

трие

ва о

снов

а.

ХI

42.

5. А

лкал

на г

рупа

. П

рост

и ве

щес

тва

на

алка

лнит

е ел

емен

ти

НЗ

Сра

вняв

а фи

зичн

ите

свой

ства

на

алк

ални

те е

леме

нти

по

табл

ични

дан

ни. О

писв

а об

щи

хими

чни

свой

ства

на

алка

лнит

е ме

тали

със

схе

ма

или

текс

т.

алка

лни

мета

лиок

сиди

хидр

окси

дипе

рокс

иди

хлор

иди

сулф

иди

Усв

оява

уме

ния

да

срав

нява

дан

ни и

фо

рмул

ира

изво

ди

за и

змен

ение

на

хими

ческ

ата

акти

внос

т с

нара

ства

не н

а A

r. Ра

- бо

ти с

ани

м. за

дачи

.

Разч

ита

слов

есна

схе

ма

за х

имич

ните

сво

йств

а на

алк

ални

те м

етал

и.

ХI

42.

6. А

лкал

на г

рупа

. П

рост

и ве

щес

тва

на

алка

лнит

е ел

емен

ти

УЗа

твър

дява

знан

ията

си

за с

войс

тват

а на

про

стит

е ве

щес

тва

на а

лкал

ните

ел

емен

ти.

Усв

оява

уме

ния

за

прил

аган

е на

знан

ията

в

нова

сит

уаци

я.

Реш

ава г

ен. п

рехо

ди и

ло

г. за

дачи

в

тетр

адка

та си

.

ХI

42.

7. А

лкал

на г

рупа

. Х

идро

ксид

и и

окси

ди н

а ал

калн

ите

елем

енти

НЗ

Опр

едел

я хи

дрок

сиди

те

и ок

сиди

те н

а ал

калн

ите

елем

енти

кат

о ос

новн

и въ

в вр

ъзка

с т

ехни

общ

и св

ойст

ва.

осно

вен

окси

дос

нове

н хи

дрок

сид

осно

ваос

новн

и св

ойст

ва

Овл

адяв

а зн

ания

за

хара

ктер

ни с

войс

тва

на а

лкал

ни о

ксид

и и

хидр

окси

ди ч

рез а

нали

з на

сло

весн

и сх

еми.

Реш

ава

логи

ческ

и за

дачи

.

ХІІ

1

2.8.

Мас

ова

част

НЗ

Деф

инир

а по

няти

ето

масо

ва

част

по

същ

еств

енит

е му

пр

изна

ци.

мас

ова

част

Убе

жда

ва с

е, ч

е ма

сова

та

част

е с

ъотн

ошен

ие н

а дв

е ма

си –

мас

ата

на

една

час

т от

цял

ото

към

маса

та н

а ця

лото

.

Реш

ава

зада

чи, к

ато

изпо

лзва

вел

ичин

ата

маса

, отн

осит

елна

мо

леку

лна

маса

и м

асов

а ча

ст.

ХІІ

1

2.9.

Зна

чени

е и

прил

ожен

ие н

а ел

емен

тите

от

алка

лнат

а гр

упа

и те

хнит

е съ

един

ения

НЗ

Опи

сва:

знач

ение

то н

а ал

калн

ите

мета

ли и

тех

ните

съ

един

ения

за ж

ивот

ните

, чо

века

и р

асти

телн

ите

орга

низм

и; п

рило

жен

ието

им

в ж

итей

скат

а пр

акти

ка.

Коме

нтир

а бог

ат

илю

стра

тиве

н ма

тери

ал за

зн

ачен

ието

и п

рило

жени

ето

на ал

калн

ите м

етал

и и

съед

инен

ията

им.

Реш

ава

хим.

кръ

стос

лови

ца о

т ел.

ре

сурс

.

27

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

аКо

мпе

тент

ност

и ка

то

очак

вани

рез

улта

ти о

т об

учен

ието

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

аМ

етод

и и

фор

ми

за

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

разд

ели

Мес

ецС

едм

ица

ХІІ

2

2.10

. Алк

ална

гру

па.

Хим

ични

съе

дине

ния

на а

лкал

ните

ел

емен

ти

УЗа

твър

дява

знан

ията

си

за

съст

ава

и об

щит

е св

ойст

ва

на а

лкал

ните

окс

иди

и хи

дрок

сиди

, за

видо

вете

съ

един

ения

и р

еакц

ии.

Затв

ърдя

ва у

мени

ята

си за

изр

азяв

ане

и из

равн

яван

е на

хи

мичн

ите

урав

нени

я.

Реш

ава

разн

ообр

азни

за

дачи

, вкл

. и г

енет

ични

пр

еход

и.

ХІІ

2

2.11

. Алк

ална

гру

паП

Затв

ърдя

ва, р

азш

иряв

а и

задъ

лбоч

ава

знан

ията

си

за

елем

енти

те о

т ал

калн

ата

груп

а и

техн

ите

съед

инен

ия

Разр

абот

ва

инфо

рмац

ионн

а бр

ошур

а:

„Уче

ни и

съб

ития

, св

ърза

ни с

отк

рива

не н

а ал

калн

ите

елем

енти

“ ил

и „И

нтер

есни

сво

йств

а на

ел

емен

тите

от

алка

лнат

а гр

упа

и тя

хнот

о пр

илож

ение

“.

Уча

ства

в и

нтер

акти

вна

игра

„К

акво

знае

м за

ал

калн

ите

елем

енти

, те

хнит

е съ

един

ения

и

свой

ства

“.

ХІІ

3

2.12

. Алк

ална

гр

упа.

Нат

рий

и съ

един

ения

та м

у

ОБ

Хар

акте

ризи

ра в

таб

лици

по-

важ

ните

физ

ични

и х

имич

ни

свой

ства

на

елем

енти

те

от а

лкал

ната

гру

па и

тез

и на

осн

овни

те о

ксид

и и

хидр

окси

ди.

Изп

олзв

а ср

авни

телн

ия

подх

од за

фор

мули

ране

на

съо

твет

ните

изв

оди.

Реш

ава

тест

ови

зада

чи за

ко

нтро

л и

оцен

ка.

ХІІ

3

3.1.

Хло

рН

ЗО

писв

а ха

ракт

ерни

физ

ични

и

хими

чни

свой

ства

на

хлор

а.

Опи

сва

физи

олог

ично

то

дейс

твие

на

хлор

а и

прил

ожен

ието

му.

Раз

позн

ава

знац

ите

за в

ещес

тва

с др

азне

що

и от

ровн

о де

йств

ие.

нем

етал

хлор

хлор

на в

ода

Изр

азяв

а с

хими

чни

ура

внен

ия

взаи

моде

йств

ието

на

хлор

с в

одор

од и

с

мета

ли.

Реш

ава

логи

ческ

и за

дачи

и

аним

иран

а за

дача

за

физ.

свой

ства

на

хлор

а.

І2

3.2.

Хло

рово

доро

д.

Хал

оген

овод

ород

иН

ЗО

писв

а фи

зиол

огич

ното

де

йств

ие н

а хл

оров

одор

ода

и на

ост

анал

ите

хало

гено

водо

роди

.

хлор

овод

ород

хало

гено

водо

роди

хало

гено

водо

-ро

дни

безк

исло

родн

и ки

сели

ни

Ана

лизи

ра с

ъдър

жан

ието

на

таб

лица

с

хало

гено

водо

роди

те и

хо

логе

ново

доро

днит

е бе

зкис

лоро

дни

кисе

лини

.

Реш

ава

зада

чи

за п

ресм

ятан

е на

ма

сова

та ч

аст

на в

секи

ел

емен

т, с

ъдър

жащ

се

в х

лоро

водо

рода

и

натр

иеви

я хл

орид

.І

33.

3. С

олна

кис

елин

а.

Хал

оген

овод

ород

ни

кисе

лини

.

НЗ

Опи

сва:

хар

акте

рнит

е хи

мичн

и св

ойст

ва н

а со

лнат

а ки

сели

на и

физ

иоло

гичн

ото

и

дейс

твие

. Изр

азяв

а с

хим.

ур

авне

ния

взаи

мод.

на

HC

l с

Zn, M

g,C

uO и

NaO

H.

солн

а ки

сели

наха

логе

ново

до-

родн

и ки

сели

набе

зкис

лоро

дни

кисе

лини

хлор

иди

Пре

дста

вя с

ъс с

хема

об

щит

е хи

м. с

войс

тва

на

хало

гено

вод.

кис

елин

и.

Ана

лизи

ра а

ними

рана

сх

ема

за зн

ачен

ието

и

упот

реба

та н

а со

лнат

а ки

сели

на.

Елек

трон

ен р

есур

с –

виде

о съ

с за

писа

н оп

ит за

док

азва

не н

а хл

орид

ни й

они.

28

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

аКо

мпе

тент

ност

и ка

то

очак

вани

рез

улта

ти о

т об

учен

ието

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

аМ

етод

и и

фор

ми

за

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

разд

ели

Мес

ецС

едм

ица

І3

3.4.

Хло

р.

Хло

рово

доро

д. С

олна

ки

сели

на.

УЗа

твър

дява

и о

бога

тява

зн

ания

та с

и за

сво

йств

ата

и пр

илож

ение

то н

а хл

оров

одор

ода

и со

лнат

а ки

сели

на.

Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я вз

аимо

дейс

твия

та н

а хл

ор, х

лоро

водо

род

и со

лна

кисе

лина

.

Реш

ава

лаби

ринт

, за

дачи

за н

амир

ане

на

съот

ветс

твия

, ген

етич

ни

прех

оди

и др

.

І4

3.5.

Изс

ледв

ане

свой

ства

та н

а со

лна

кисе

лина

и о

ткри

ване

на

хло

риди

ЛУ

Изв

ърш

ва х

имич

ни

експ

ерим

енти

по

зада

ден

план

за и

зсле

дван

е на

св

ойст

вата

на

солн

ата

кисе

лина

и о

ткри

ване

на

хлор

иди,

кат

о сп

азва

ТБ.

Опи

сва

резу

лтат

ите

от е

кспе

риме

нтал

ната

ра

бота

в п

рото

кол

по

обра

зец.

Ел.

рес

урс

– хи

м. о

пити

на

виде

о.

І4

3.6.

Хал

оген

на г

рупа

. П

рост

и ве

щес

тва

и хи

мичн

и съ

един

ения

на

хал

оген

ните

ел

емен

ти

НЗ

Сра

вняв

а фи

зичн

ите

свой

ства

на

неме

тали

те F

2, C

l 2, B

r 2, I 2 п

о та

блич

ни д

анни

. О

писв

а об

щит

е хи

мичн

и св

ойст

ва н

а не

мета

лите

от

хало

генн

ата

груп

а с

текс

т.

хало

гени

хало

гени

дине

мета

ли

Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я вз

аимо

дейс

твие

то н

а F 2,

Cl 2,

Br 2,

I 2 с N

a.

Про

след

ява

как

се и

змен

я хи

мичн

ата

акти

внос

т от

фл

уора

към

йод

а сп

рямо

во

доро

да и

мет

алит

е.

Реш

ава

аним

иран

и за

дачи

за ф

изич

ните

св

ойст

ва н

а бр

ома

и йо

да.

І5

3.7.

Хал

оген

на г

рупа

. П

рост

и ве

щес

тва

и хи

мичн

и съ

един

ения

на

хал

оген

ните

ел

емен

ти

УЗа

твър

дява

знан

ията

си

за х

имич

ните

фор

мули

и

наим

енов

ания

та н

а ха

логе

ннит

е ел

емен

ти и

те

хнит

е съ

един

ения

, за

физи

чнит

е и

хими

чнит

е им

св

ойст

ва.

Изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я ре

акци

и в

прех

оди.

Реш

ава

зада

чи о

т ел

. рес

урс

за

хими

чнит

е св

ойст

ва н

а ха

логе

ннит

е ел

емен

ти.

Реш

ава

букв

осло

вица

.

ІІ1

3.8.

Сра

внит

елна

ха

ракт

ерис

тика

на

прос

тите

вещ

еств

а на

алк

ални

те и

ха

логе

ннит

е ел

емен

ти

НЗ

Сра

вняв

а фи

зичн

ите

и хи

мичн

ите

свой

ства

на

прос

тите

вещ

еств

а на

ел

емен

тите

от

алка

лнат

а и

хало

генн

ата

груп

а.

мета

лне

мета

лал

калн

и ел

емен

тиха

логе

нни

елем

енти

Ана

лизи

ра с

ъдър

жан

ието

на

общ

а сх

ема

за х

им.

свой

ства

на

елем

енти

те

от х

алог

енна

та и

ал

калн

ата

груп

а.

Кра

й на

І ср

ок

ІІ2

3.9.

Зна

чени

е и

прил

ожен

ие н

а ел

емен

тите

от

хало

генн

ата

груп

а и

техн

ите

съед

инен

ия

НЗ

Опи

сва

знач

ение

то и

пр

илож

ение

то н

а ха

лог.

ел

емен

ти и

тех

ните

съ

един

ения

в ж

итей

скат

а пр

акти

ка, к

акто

и

възд

ейст

виет

о им

вър

ху

здра

вето

на

чове

ка и

ок

олна

та с

реда

Ана

лизи

ра б

огат

ия

илю

стра

тиве

н ма

тери

ал

в уч

ебни

ка, с

върз

ан с

об

ласт

ите

на п

рило

жен

ие

на х

алог

. еле

мент

и и

съед

инен

ията

им.

Ел. р

есур

си –

вид

ео за

со

лна

мина

„В

елич

ка“

в П

олш

а и

прил

ожен

ието

на

NaC

l – п

рика

зка.

29

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

аКо

мпе

тент

ност

и ка

то

очак

вани

рез

улта

ти о

т об

учен

ието

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

аМ

етод

и и

фор

ми

за

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

разд

ели

Мес

ецС

едм

ица

ІІ3

3.10

. Хал

оген

на г

рупа

ПП

роуч

ва д

анни

за

физи

олог

ично

то д

ейст

вие

на

хало

г. е

леме

нти

и те

хнит

е съ

един

ения

вър

ху х

орат

а и

окол

ната

сре

да.

Разр

абот

ва п

резе

нтац

ии

и по

стер

и по

при

мерн

и те

ми, с

върз

ани

с ха

логе

ннат

а гр

упа

ІІ4

3.11

. Хар

оген

на гр

упа,

хл

ор и

съе

дине

ният

а му

ОБ

Сра

вняв

а по

-важ

ните

фи

з. св

ойст

ва и

хим

ични

вз

аимо

дейс

твия

на

хало

генн

ите

елем

енти

, пр

едст

авен

и в

табл

ица.

Ана

лизи

ра т

абли

ца с

да

нни

за в

одор

. съе

д.

на х

алог

. еле

мент

и и

хало

гено

вод.

кис

елин

и и

форм

улир

а из

води

.

Реш

ава

тест

ови

зада

чи за

ко

нтро

л и

оцен

ка.

ІІІ

13.

12. В

одни

раз

твор

и на

вещ

еств

ата

– рН

НЗ

Хар

акте

ризи

ра в

ида

на

вели

чина

та р

Н.

вели

чина

та р

Нне

утра

лна

сред

аос

новн

а ср

еда

кисе

ла с

реда

инди

като

р ла

кмус

фено

лфта

леин

Сра

вняв

а оц

ветя

ване

то н

а ин

дика

тори

те в

раз

личн

а ср

еда.

Ел. р

есур

с с

дефи

ници

я за

рН

и к

онкр

етни

пр

имер

и.

Реш

ава

логи

ческ

и за

дачи

.

ІІІ

23.

13. О

снов

и и

кисе

лини

НЗ

Разп

озна

ва а

лкал

ни о

снов

и и

хало

гено

водо

родн

и ки

сели

ни

по д

исоц

иаци

ята

им в

ъв

воде

н ра

зтво

р и

стой

ност

та

на р

Н.

кисе

лини

общ

и и

спец

ифич

ни

свой

ства

на

кисе

лини

те

осно

ви

общ

и и

спиц

ифич

ни

свой

ства

на

осно

вите

Разк

рива

връ

зкат

а ме

жду

хар

акте

ра н

а ср

едат

а и

възм

ожни

те

взаи

моде

йств

ия н

а ко

нкре

тни

осно

ви и

ки

сели

ни.

Реш

ава

логи

ческ

и за

дачи

и

– по

пълв

а на

таб

лица

.

ІІІ

33.

14. И

зсле

дван

е на

раз

личн

и ви

дове

хи

мичн

и пр

оцес

и с

учас

тиет

о на

осн

ови

и ки

сели

ни

ЛУ

Разп

озна

ва N

aOH

и H

Cl п

о ек

спер

имен

талн

и да

нни,

ка

то и

зпол

зва

разл

ични

ин

дика

тори

.

Опр

едел

я ек

спер

имен

талн

о рН

на

разт

вори

на

вещ

еств

а,

позн

ати

от п

ракт

икат

а.

Пол

зва

елек

трон

ен р

есур

с.ІІ

І4

3.15

. Осн

ови

и ки

сели

ниУ

Затв

ърдя

ва зн

ания

та с

и за

ос

нови

и к

исел

ини.

Поп

ълва

таб

лици

, ра

зкри

ва с

ъотв

етст

вия,

по

сочв

а пр

авил

ни д

уми

и фо

рмул

и в

текс

тове

.

Реш

ава

логи

ческ

и за

дачи

, изр

азяв

а с

хими

чни

урав

нени

я ре

акци

и в

прех

оди.

30

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

аКо

мпе

тент

ност

и ка

то

очак

вани

рез

улта

ти о

т об

учен

ието

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

аМ

етод

и и

фор

ми

за

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

разд

ели

Мес

ецС

едм

ица

ІІІ

53.

10. Х

алог

енна

гру

паЛ

УУ

стан

овяв

а по

опи

тен

път

рН н

а ср

едат

а в

разл

ични

хр

анит

елни

про

дукт

и, в

пе

рилн

и пр

епар

ати

и в

почв

и.

Осъ

знав

а не

обхо

димо

стта

от

поз

нава

не в

ида

на

сред

ата

за н

орма

лно

разв

итие

на

раст

ения

та.

Пол

зва

ел. р

есур

с с

виде

о оп

ити.

ІV2

3.17

. Осн

ови

и ки

сели

ниО

БС

равн

ява

съст

ава

и св

ойст

вата

на

кисе

лини

те,

осно

вите

и в

одат

а, о

траз

ени

в об

общ

ител

на т

абли

ца.

Затв

ърдя

ва у

мени

ята

си

за п

исан

е и

изра

вняв

ане

на х

имич

ни у

равн

ения

.

Реш

ава

тест

ови

зада

чи за

ко

нтро

л и

оцен

ка.

ІV3

4.1.

Ран

ни о

пити

за

гру

пира

не и

кл

асиф

ицир

ане

на

хими

чнит

е ел

емен

ти

НЗ

Про

учва

и п

редс

тавя

ра

злич

ни о

пити

за г

рупи

ране

и

клас

ифиц

иран

е на

хи

мичн

ите

елем

енти

.

триа

диза

кон

за о

ктав

ите

пери

одич

ност

Сис

тема

тизи

ра ч

рез

„вре

мева

лин

ия“

по-

важ

ните

пос

тиж

ения

по

пътя

към

отк

рива

не н

а пе

риод

ични

я за

кон.

ІV4

4.2.

Пер

иоди

чен

зако

нН

ЗРа

зкри

ва р

азли

ката

в

клас

ичес

ката

и с

ъвре

менн

ата

форм

улир

овка

на

пери

одич

ния

зако

н.

пери

одич

ен за

кон

атом

ен н

омер

Осъ

знав

а ст

ойно

стта

на

таб

личн

ия и

зраз

на

Пер

иоди

чнат

а си

стем

а и

дело

то н

а

Д. И

в.М

енде

леев

.

Сис

тема

тизи

ра ч

рез

„вре

мева

лин

ия“

пост

иж.

по п

ътя

към

разв

итие

на

ПЗ.

V1

4.3.

Пер

иоди

чен

зако

нУ

Затв

ърдя

ва зн

ания

та с

и за

ра

ннит

е оп

ити

за г

рупи

ране

и

клас

ифик

ация

на

хими

чнит

е ел

емен

ти

Опр

едел

я мя

стот

о на

хи

миче

н ел

емен

т в

ПС

. За

твър

дява

знан

ия за

ПС

с

елек

тр. р

есур

с.

Реш

ава

зада

чи за

кл

асич

еска

та и

съ

врем

енна

тафо

рмул

иров

ка н

а П

З.V

24.

4. П

ерио

дичн

а си

стем

аН

ЗО

писв

а пр

инци

пите

на

подр

ежда

не н

а ел

ем. в

П

С. О

писв

а ст

рукт

урат

а на

ПС

(кла

сиче

ска

и дъ

лгоп

ерио

дна)

.

есте

стве

н ре

д на

Х

ЕП

ерио

дичн

а си

стем

апе

риод

игр

упи

Вни

ква

в съ

щно

стта

на

дват

а ва

риан

та н

а П

С,

утвъ

рден

и в

наук

ата

и

от IU

PAC

Елек

трон

ен р

есур

с „К

акво

каз

ват

учен

ите?

“

V3

4.5.

Зак

оном

ерно

сти

в П

ерио

дичн

ата

сист

ема

НЗ

Осъ

знав

а за

коно

мерн

ости

те

в св

ойст

вата

на

хими

чнит

е ел

емен

ти п

о пе

риод

и и

по

груп

и.

плав

но и

змен

ящи

се с

войс

тва

пери

одич

но

изме

нящ

и се

свой

ства

вале

нтно

стме

талн

и и

неме

талн

и св

ойст

ва

Опр

едел

я ва

лент

ност

та

на е

леме

нтит

е от

пър

вите

тр

и пе

риод

а на

ПС

по

отно

шен

ие н

а во

доро

да и

ки

слор

ода.

Разч

ита

схем

и и

табл

ици

за и

змен

ение

на

сво

йств

ата

на

елем

енти

те п

о пе

риод

и и

по г

рупи

.

31

Кал

енда

рТе

ма н

а ур

очна

та

един

ица

Вид

на

урок

аКо

мпе

тент

ност

и ка

то

очак

вани

рез

улта

ти о

т об

учен

ието

Нов

и по

няти

я и

клю

чови

дум

иКо

нтек

ст и

дей

ност

и за

вс

яка

уроч

на ед

иниц

аМ

етод

и и

фор

ми

за

оцен

яван

е по

тем

и и/

или

разд

ели

Мес

ецС

едм

ица

V4

4.6.

Зак

оном

ерно

сти

в П

ерио

дичн

ата

сист

ема

УЗа

твър

дява

знан

ията

си

за с

трук

тура

та н

а П

С и

за

коно

мерн

ости

те, к

оито

се

набл

юда

ват

в не

я.

Упр

ажня

ва в

ръзк

ата

меж

ду с

войс

тват

а на

ел

емен

тите

и м

ясто

то и

м в

Пер

иоди

чнат

а си

стем

а.

Реш

ава

зада

чи за

ст

рукт

урат

а на

ПС

и за

за

коно

мерн

ости

те в

нея

.

V5

4.7.

Зак

оном

ерно

сти

в П

ерио

дичн

ата

сист

ема

ОБ

Сис

тема

тизи

ра зн

ания

та

си за

стр

укту

рата

на

ПС

и

зако

номе

рнос

тите

в н

ея, ч

рез

обоб

щит

елна

та с

лове

сна

схем

а в

учеб

ника

.

Ана

лизи

ра п

рави

лата

за

опре

деля

не в

ален

тнос

тта

на Х

Е от

гла

внит

е гр

упи

спря

мо в

одор

ода

и ки

слор

ода.

Реш

ава

тест

ови

зада

чи за

ко

нтро

л и

оцен

ка.

VI

1П

рего

вор

Ана

лизи

ра с

лове

сна

схем

а за

хим

ични

я ез

ик и

ко

мпон

енти

те м

у, к

акто

и

прав

илат

а, к

оито

се

спаз

ват

при

полз

ване

то м

у.

Чрез

схе

ма за

твър

дява

зн

ания

та с

и за

хим

ични

те

свой

ства

на

мета

ли и

не

мета

ли, н

а ос

нови

и

кисе

лини

.

Реш

ава

тест

– и

зход

но

равн

ище.

32

6. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА УРОЦИТЕ

6.1. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТКА НА УРОК ЗА НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР

ТЕМА „Какво знаете за водорода, кислорода и желязото“

План на урока 1.Характеристика на обобщаващите понятия „вещества“ и „химични реакции“, изучени в 6. клас2. Сравнителен анализ на разпространението, получа-ването и свойствата на простите вещества водород и кислород.3. Разпространение, получаване и най-характерни свойства на желязото.

Опорни знания и умения, основни понятия

Знания за прости вещества – метали и неметалиУмения за сравняване на най-характерните свойства на елементите от двете групи, както и реакциите химично съединяване и химично разлагане

Актуализиране на знания, умения

Актуализиране на знания за: градивни частици на веществата; свойства на метали и неметали; видове химични реакции – химично разлагане и химично съединяванеАктуализиране на умения за изразяване с думи хи-мични реакции.

Съдържателни акценти Характеризиране на: съществените признаци на поня-тията „вещества“ и „химични реакции“; физичните и химичните свойства на водорода, кислорода и желязо-то.

Използване на материали и други средства

Словесна схема „Вещества и химични реакции“Сравнителна таблица „Кислород и водород“Таблица „Желязо“

Допълнителни дейности Изразяване с думи най-типичните взаимодействия на водорода, на кислорода и на желязото

Допълнителни задачи Предлагане на начини за разпознаване на водород и кислородОтговаряне на въпроса: „Защо запалената спиртна лампа трябва да е далече от апаратурата, в която се получава водород“

Задачи за контрол

33

6.2. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТКА НА УРОК ЗА НОВИ ЗНАНИЯ

ТЕМА „Натрий“

План на урока 1. Разпространение2. Физични свойства3. Химични свойства4. Правила за безопасни експерименти с натрий

Опорни знания и умения, основни понятия

Свойства на метала желязо, изучени в 6. класОсновно понятие „метал“

Актуализиране на знания, умения

Актуализиране на знания за валентност и наименова-ния на бинарни съединенияАктуализиране на умения за писане на химични формули и уравнения

Съдържателни акценти Понятието „активен метал“ с характерните си призна-циПонятието „химично заместване“ с характерните си признаци

Използване на материали и други средства

Многопластова интелектуална карта „Натрий“ от електронния ресурсУбедителна илюстрация на взаимодействие на натрий с вода

Допълнителни дейности Изразяване с химични уравнения на взаимодействието на натрий с неметалите кислород, хлор и сяра, със солна киселина и вода

Допълнителни задачи Решаване на задачи от Работен лист 4 от комплекта с работни листове

Задачи за контрол Задачата от рубриката „Приложете наученото“ от учебника

34

6.3. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТКА НА УРОК ЗА УПРАЖНЕНИЕ

ТЕМА „Алкална група. Химични съединения на алкалните елементи“

План на урока Решаване на разнообразни логически задачи, свързани със състава, строежа и свойствата на химичните съеди-нения на алкалните елементи

Опорни знания и умения, основни понятия

Знания за реакциите: неутрализация, химично за-местване и химично съединяванеУмения за намиране на съответствия между формулите на съединенията и наименованията им

Актуализиране на знания, умения

Актуализиране на знания за химичните свойства на елементите от алкалната група и умения за изразяване на тези свойства с химични уравнения.

Съдържателни акценти Алкална група – състав и общи свойства на алкалните оксиди и хидроксидиВидове съединения на алкалните елементи и приложе-нието им

Използване на материали и други средства

Разработване на таблица за намиране на съответствия между формули на съединения и принадлежността им към определен вид – оксиди, хидроксиди, безкисло-родни и кислородсъдържащи соли

Допълнителни дейности Изразяване на няколко генетични схеми с химични уравнения. Изравняване на уравненията

Допълнителни задачи Тестови задачи към Работен лист 5 от комплекта с работни листове

Задачи за контрол

35

6.4. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТКА НА ЛАБОРАТОРНА РАБОТА

ТЕМА „Изследване на различни видове химични процеси с участието на основи и киселини“

План на урока 1. Доказване на рН на солна киселина във воден разтвор2. Доказване на рН на натриева основа във воден разтвор3. Взаимодействие на цинк със солна киселина4. Разпознаване на солна киселина и натриева основа с индикатора фенолфталеин5. Неутрализация на калиева основа със солна киселина

Опорни знания и умения, основни понятия

Знания за химичните свойства на солна киселина и натриева основаУмения за работа с различни индикатори – лакмус, фенолфталеин и универсален индикатор

Актуализиране на знания, умения

Актуализиране на знания за рН на средата – неутрална, кисела, основнаУмения за работа с пипета (гутатор) и външен индика-тор

Съдържателни акценти Техника на безопасност за извършване на опити с натриева основа и солна киселинаПърва помощ на пострадали при опити с киселини и основи

Използване на материали и други средства

Необходими пособия, химикали и материали, отразени в уводната част на всяка от поставените експери-ментални задачи (с. 96 – 97) от учебника

Допълнителни дейности Описание на извършените опити в протокол по образец

Допълнителни задачи

Задачи за контрол Да се следи строгото спазване на правилата за безо-пасност при работа със солна киселина и натриева основа

36

6.5. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ И ЗАЩИТА НА ПРОЕКТ

ТЕМА „Халогенна група“

План на урока Предварителна подготовка за разработване на проект – формулиране на подтеми към основната тема:• Флуор и неговите съединения – приложение в практи-ката. Въздействие върху околната среда• Хлор и неговите съединения – приложение в земеде-лието, медицината и целулозно-хартиената промишле-ност• Бром и неговите съединения – приложение в ме-дицинската практика и въздействие върху човека и околната среда• Йод и неговите съед. – физиол. действие и приложе-ние в медицината

Опорни знания и умения, основни понятия

Методически указания за: • избор на тема; • избор на дидактически средства за представяне на разработката (презентация, постер, есе).

Актуализиране на знания, умения

Актуализация на знания за свойствата на флуора, хлора, брома и йода

Съдържателни акценти Да се проучи литература по темата, включително и информация от интернет.

Използване на материали и други средства

В зависимост от начина за представяне на проекта се използват различни материали – снимки, диаграми, фигури, технологични схеми и др.

Допълнителни дейности Подбиране на подходящ темплейт за презентация-та, който да подчертава или да е пряко свързан с разглеждания в нея проблем.

Допълнителни задачи

Задачи за контрол Оценяване на проекта по определени критерии, които предварително се съобщават на учениците.

37

6.6. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТКА НА УРОК ЗА ОБОБЩЕНИЕ

ТЕМА „Основи и киселини“

План на урока 1. Основи – дисоциация във воден разтвор. Представи-тел – натриева основа2. Киселина – дисоциация във воден разтвор. Предста-вител – солна киселина3. Вода – дисоциация

Опорни знания и умения, основни понятия

Знания за най-характерните взаимодействия на основи-те и на киселинитеУмения за изразяване химичните свойства на основите и на киселините с химични уравнения

Актуализиране на знания, умения

Цвят на индикаторите лакмус, фенолфталеин и уни-версален индикатор в зависимост от рН на средата

Съдържателни акценти Сравняване на характера на средата и дисоциацията на вода, киселини и основи във воден разтворПромяна на цвета на индикаторите в зависимост от рН на средата

Използване на материали и други средства

Много богата обобщителна таблица за сравнително разглеждане на състава и свойствата на вода, киселини и основи

Допълнителни дейности Анализиране съдържанието на таблицата и формулира-не на съответните изводи

Допълнителни задачи Изразяване на взаимодействия и на други алкални основи и други халогеноводородни киселини по анало-гия с тези на представителите от таблицата

Задачи за контрол Тестови задачи за контрол и оценка от учебника

38

7. ТЕСТОВЕ

ТЕСТ – ВХОДНО РАВНИЩЕ

1. Кое от твърденията е вярно?a) Вещества, които са съставени от атомите на два химични елемента, се наричат прости ве-щества.б) Вещества, които са съставени от атомите на един химичен елемент, се наричат прости ве-щества.в) Химичният елемент кислород съществува в природата като три прости вещества.г) Броят на простите вещества е равен на броя на химичните елементи.2. Кое от изброените физични свойства е ха-рактерно за желязото?a) Има жълто-зелен цвят.б) Не провежда електричен ток.в) Разтваря се добре във вода и спирт.г) Привлича се от магнит.3. Кое от изброените прости вещества НЕ е топлопроводимо?a) медб) сярав) среброг) алуминий4. В коя тройка характеристики се съ-държат само признаци, по които се съди за протичане на химичните реакции?a) контакт между изходните вещества, отделя-не на газ, образуване на утайкаб) наличие на постоянен електричен ток, поглъщане на топлина, образуване на утайкав) образуване на утайка, промяна на цвета на веществата, отделяне на газг) разтваряне на утайка, отделяне на газ, загря-ване5. Кое от твърденията е вярно? a) Масата на веществата, които участват в една химична реакция, е по-голяма от маса-та на веществата, които се получават при хи-мичната реакция.б) Масата на веществата, които участват в една химична реакция, е равна на масата на веществата, които се получават при химична-та реакцияв) Свойството на кислорода при дадени усло-вия да взаимодейства с определени вещества,

е негово физично свойство.г) Веществата в природа често изчезват и отново се създават.6. При коя от изброените химични реакции се отделят топлина и светлина?a) покриване на медни съдове със синьо-зеле-на корица, наречена патина б) ръждясване на железни предметив) горене на въглища и дърваг) гасене на негасена вар с вода7. Довършете изреченията, като използ-вате думите: просто вещество и сложно вещество.a) Желязото е …………………………………..б) Водата е ………………………………….….в) Кислородът е …………………………….….г) Захарта е …………………………………….д) Серният диоксид е …………………………8. Отбележете с ДА или НЕ следните твърде-ния:a) Химичните реакции между газове са по-бързи от тези между течности.б) Важно условие за протичане на химичната реакция е добрият контакт между веществата.в) Желязото е сиво-бяло вещество с метален блясък, което не провежда електричен ток.г) За да се запалят, веществата трябва да се загреят до запалителната си температура.д) Задължителен признак за протичане на вся-ка химична реакция е образуването на утайка.

39

1. Кое от твърденията е ГРЕШНО?a) Натрият образува оксид и пероксид при различни условия.б) Натрият не взаимодейства с кислород.в) Натрият взаимодейства с хлор и със солна киселина.г) Натрият е мек метал, който може да се реже с нож.2. Простото вещество Х, чиито пари оцветяват пламъка в жълт цвят, взаимо-действа с жълто-зеления газ Y, образувай-ки съединението Z. Кои са веществата Х, Y и Z? Х Y Za) K CI2 KCIб) Rb Br2 RbBrв) Na CI2 NaCIг) Li I2 LiI2

3. Във воден разтвор химично съедине-ние оцветява фенолфталеина в малиново-червен цвят. Неговото рН може да бъде:a) рН = 1 б) рН = 7 в) рН = 9 г) рН = 54. Натриевата основа взаимодейства със:a) СО2 б) KCl в) S г) O2

5. Кое от твърденията е ГРЕШНО?a) Алкалните основи взаимодействат с кисе-лини, при което протича неутрализация.б) Алкалните основи във воден разтвор оцветяват фенолфталеина в малиновочервен цвят.в) Общите свойства на основите се опре-делят от наличието на ОН_ във водните им разтвори.г) Натриевата основа е известна с търговско-то название „сода бикарбонат“.

6. Кой е верният отговор?Металните свойства на алкалните елементи:a) се засилват с нарастване на относителната атомна маса от Li към Cs б) отслабват с нарастване на относителната атомна маса от Li към Csв) се засилват с нарастване на относителната атомна маса от Cs към Li г) не се променят с нарастване на относи-телната атомна маса от Li към Cs7. Изразете с химични уравнения взаимо-действията на натрий с кислород, водо-род, сяра и вода.1. …………………………………… 2. ……………………………………3. ……………………………………4. ……………………………………8. Изразете с химични уравнения следни-те превръщания:

1. .......................................................2. .......................................................3. .......................................................

ТЕСТ „НАТРИЙ И НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ“

1

3

2Na NaOH NaCl

40

1. Защо простото вещество хлор е неме-тал? a) Защото има жълто-зелен цвят и се разтва-ря във вода.б) Защото взаимодейства с основи и вода.в) Защото взаимодейства с водород и мета-ли, не провежда електричен ток и топлина.г) Защото взаимодейства директно с кисло-рода.2. Кое от посочените съединения е реактив за доказване на солна киселина и нейни разтворими соли? a) NaOH б) AgNO3 в) Na2CO3 г) Na2O3. При обикновени условия простото ве-щество на хлора е:a) течност с жълто-зелен цвятб) безцветен газв) червено-кафява течностг) газ с жълто-зелен цвят4. В две молекули от дихлорен хептаоксид се съдържат:a) 2 атома хлор и 14 атома кислородб) 4 атома хлор и 14 атома кислородв) 4 атома хлор и 4 атома кислородг) 3 атома хлор и 10 атома кислород

5. При химичните взаимодействия хлорният атом се превръща в отрицате-лен йон, защото:a) отдава електронб) приема електронв) отдава протонг) приема протон6. Как се променя цветът на лакмусова хартийка от разтвор на солна киселина?a) в жълт цвят б) в червен цвят в) в син цвят г) Не се променя.7. Отговорете с ДА или НЕ.Ще протече ли химично взаимодействие, ако се смесят водните разтвори на:a) AgNO3 и KCl ДА НЕб) HCl и CO2 ДА НЕв) AgNO3 и NaCl ДА НЕг) NaOH и HCl ДА НЕИзразете с химични уравнения възможните взаимодействия.............................................................................................................................................................................................................................

8. Попълнете липсващите данни в таблицата.

Химичен елемент Вид на простото вещество

Валентност спрямо водорода и металите

Безкислородна киселина

неметал първа

Cl първа

Br HBr

неметал HI

ТЕСТ „ХЛОР И НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ“

41

1. Какво означава 5НСІ?a) химичните знаци на водорода и на хлораб) 5 водородни атома и 5 хлорни атомав) 5 молекули хлороводородг) молекула хлороводород2. Какво показва индексът след знака на хи-мичния елемент в химичната формула?a) броя на свободните атоми или йониб) броя на молекулите на простото вещество или на химичното съединение в) броя на свързаните атоми от даден химичен елемент в молекула просто вещество или хи-мично съединениег) Индексите нямат особено предназначение в химичните формули.3. При протичане на коя химична реакция НЕ се отделя вода?a) LiOH + CO2 →б) K2O + HCl →в) Cs2O + CO2 →г) NaOH + HCl →4. Кое твърдение НЕ се отнася за киселините?a) Киселините са вещества, чиито водни разтвори оцветяват неутралния лакмус в син цвят.б) Киселините са вещества, чиито водни разтвори оцветяват неутралния лакмус в червен цвят.в) Киселините взаимодействат с алкални ме-тали и съответстващите им оксиди и основи.г) Общите свойства на водните разтвори се определят от водородните положителни йони в тях.5. При запалване на водород в хлорна среда:a) протича химично разлагане, при което водо-родните и хлорните молекули се разпадат до атомиб) протича химично съединяване, при което се получава вода и хлорни оксидив) протича химично съединяване, при което се получава хлороводородг) не се наблюдава химично взаимодействие

6. Кое от твърденията НЕ е вярно?a) Натриевата основа е твърдо вещество, разтворимо във вода.б) Натриевата основа съдържа ОН_ във водния разтвор и има рН < 7. в) Във воден разтвор натриевата основа оцве-тява лакмуса в синьо.г) Натриевата основа не взаимодейства с NaCl.7. Сребърният нитрат AgNO3 е реактив за доказване на солна киселина и на разтворе-ните хлориди, бромиди и йодиди.Изразете взаимодействието на AgNO3 със: a) солна киселинаб) натриев хлоридв) натриев бромидг) натриев йодидПосочете цвета на получените утайки.a) ..........................................................б) ..........................................................в) ..........................................................г) ...........................................................8. Намерете съответствията между форму-лите на веществата и наименованията им.a) дирубидиев оксид 1. NaOHб) дилитиев сулфид 2. NaHCO3в) „сода каустик“ 3. K2CO3г) „сода бикарбонат“ 4. Li2Sд) дикалиев карбонат 5. Rb2Oa) ..........................................................б) ..........................................................в) ..........................................................г) ...........................................................д) ..........................................................

ТЕСТ – ИЗХОДНО РАВНИЩЕ

42

8. ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВЕТЕ ОТ КНИГАТА ЗА УЧИТЕЛЯ

ТЕСТ ВХОДНО РАВНИЩЕ1 – б; 2 – г; 3 – б; 4 – в; 5 – б; 6 – в; 7. Желязото и кислородът са прости вещества; водата,

захарта и серният диоксид са сложни вещества. 8. а – ДА; б – ДА; в - НЕ; г – ДА; д – НЕ.

ТЕСТ „НАТРИЙ И НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ“1 – б; 2 – в; 3 – в; 4 – а; 5 – г; 6 – а. 7. 4Na + O2 → 2Na2O; 2Na + H2 → 2NaH; 2Na + S → Na2S; 2Na +2H2O →2NaOH + H2 8. 2Na +2H2O →2NaOH + H2 ; NaOH + HCl → NaCl + H2O; 2Na + Cl2 →2NaCl

ТЕСТ „ХЛОР И НЕГОВИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ“1 – в; 2 – б; 3 – г; 4 – б; 5 – б; 6 – б. 7. а – ДА; б – НЕ; в – ДА; г – ДА. AgNO3 + KCl → AgCl + KNO3; AgNO3 + NaCl → AgCl + NaNO3; NaOH + HCl → NaCl + H2O; 8. F, Cl, Br, I –неметали, първа валентност, HF, HCl, HBr, HI

ТЕСТ ИЗХОДНО РАВНИЩЕ1 – в; 2 – в; 3 – в; 4 – а; 5 – в; 6 – г; 7. AgNO3 + НCl → AgCl + НNO3; AgNO3 + NaCl → AgCl + NaNO3; AgNO3 + NaBr → AgBr + NaNO3; AgNO3 + Nal → Agl + NaNO3, AgCl - бял; AgBr – бледожълт; AgI – наситеножълт. 8. а – 5; б – 4; в – 1; г – 2; д – 3.

8.1. ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВЕТЕ ОТ УЧЕБНИКАТест входно равнище

Вариант 1 Вариант 2

1 – г; 2 – а; 3 – г; 4 – а; 5 – а; 6 – г;7. парников ефект, климата, стопяване, по-вишаване; 8. Неверни: физичен, водорода

1 – б; 2 – в; 3 – б; 4 – б; 5 – б; 6 – б;7. дъждове, обезлистване, подкиселява-не, архитектурните 8. Неверни: водорода, въглеводород

„ХИМИЧНА СИМВОЛИКА“ – Тестови задачи за контрол и оценка

Вариант 1 Вариант 21 –в; 2 – б; 3 – г; 4 – в; 5 – в; 6 – б;7. KCl, CaCl2, AlCl3, NaCl;8. 3 молекули дикалиев оксид; 5 молекули калциев дихлорид; 4 молекули сероворород; 6 молекули дижелезен триоксид

1 – г; 2 – г; 3 – г; 4 – в; 5 – г; 6 – в;7. LiCl, NaCl, MgCl2, AlCl38. 4 молекули динатриев оксид 2 молекули диалуминиев триоксид 3 молекули магнезиев дихлорид 7 молекули цинков оксид

„АЛКАЛНА ГРУПА. НАТРИЙ И СЪЕДИНЕНИЯТА МУ“ – Тестови задачи за контрол и оценка

Вариант 1 Вариант 2

1 – б; 2 – г; 3 – в; 4 – в; 5 – в; 6 – а;7. NaOH + HCl → NaCl + H2O неутрализация;8. NaCl, Na2CO3, NaOH, NaHCO3

1 – б ; 2 – в; 3 – г; 4 – г; 5 – в; 6 – а;7. 2Na + 2HCl → 2NaCl + H2 заместителна реакция;8. сода каустик, сода за хляб, готварска сол, калцинирана сода

43

„ХАЛОГЕННА ГРУПА. ХЛОР И СЪЕДИНЕНИЯТА МУ“ – Тестови задачи за контрол и оценка

Вариант 1 Вариант 2

1 – б; 2 – в; 3 – г; 4 – б; 5 – а; 6 – а;7. А – Cl2; Б - NaCl; В - HCl; Г – HOCl; неутрализация; 8.A – HCl HCl + NaOH → NaCl + H2O; HCl + AgNO3 → AgCl + HNO3

1 – а ; 2 – б; 3 – а; 4 – б; 5 – г; 6 –б;7. A – Cl2, Б – HCl, В – солна киселина, Г - NaCl; 8. Cl2 + 2Na → 2NaCl

„ОСНОВИ И КИСЕЛИНИ“ – Тестови задачи за контрол и оценка

Вариант 1 Вариант 2

1 – в; 2 – г; 3 – г; 4 – в; 5 – б; 6 – а;7. КОН → К+ + ОН- основна среда,рН >7, в синьо;8. 2NaOH + CO2 → Na2CO3 + H2OMg + 2HCl → MgCl2 + H2

1 – а; 2 – б; 3 – в; 4 – г; 5 – г; 6 – г;7. HBr → H+ + Br– кисела среда,рН < 7, в червено;8. 2HCl + CuO → CuCl2 + H2OZn + 2HCl → ZnCl2 + H2

„ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН И Периодична СИСТЕМА“ – Тестови задачи за контрол и оценка

Вариант 1 Вариант 2

1 – б; 2 – а; 3 – в; 4 – б; 5 – б; 6 – в;7. H2S , SO3; 8. Свойствата на химичните елементи и техните съединения са в Периодична зависимост от относителните им атомни маси

1 – б; 2 – а; 3 – г; 4 – в; 5 – г; 6 – б;7. HCl, Cl2O7; 8. Свойствата на химичните елементи и техните съединения са в Периодична зависимост от броя на протоните в ядрата на атомите им

ТЕСТ ИЗХОДНО РАВНИЩЕ

Вариант 1 Вариант 2

1 – в; 2 – а; 3 – г; 4 – г; 5 – б; 6 – б;7. 0,28 Na в NaBr; 8. A – HCl, Б - MgCl2

1 – б; 2 – а; 3 – в; 4 – г; 5 – в; 6 – г;7. 0,52 Cl в KCl; 8. А – HCl, Б – H2O

8.2. ОТГОВОРИ НА РАБОТНИТЕ ЛИСТОВЕ И ТЕСТОВЕТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ВХОДНО РАВНИЩЕ – ВАРИАНТ 1

1 – г; 2 – а; 3 – а; 4 – г; 5 – в; 6 – в; 7 – г; 8 – в; 9. серен диоксид; сяра и кислород → серен диоксид; 10. А = кислород; Б = трижелезен четириоксид (ръжда) кислород и желязо → трижелезен четириоксид;11.

продукт от взаимодействие с водород

продукт от взаимодействие с желязо

продукти, получени при разлагане на вода

вода трижелезен четириоксид водород и кислород

44

12. Чугунът е сплав на желязото с въглерода. Той може да бъде бял, който е много твърд и крехък, или сив, който може да се лее и обработва с режещи инструменти.

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ - ВХОДНО РАВНИЩЕ – ВАРИАНТ 21 – а; 2 – в; 3 – б; 4 – а; 5 – б; 6 – г; 7 – а; 8 – г; 9. диалуминиев триоксид; алуминий и кислород → диалуминиев триоксид; 10. А = кислород; Б = водород; вода→ водород и кислород;

11.

продукт от взаимодействие с натрий

продукт от взаимодействие с

алуминий

продукти, получени при разлагане на

живачен оксид

динатриев оксид диалуминиев триоксид живак и кислород

12. Стоманата представлява сплав на желязото с въглерода. Тя може да е ниско, средно или високовъглеродна.

1. ХИМИЧНИ ЗНАЦИ, ХИМИЧНИ ФОРМУЛИ И НАИМЕНОВАНИЯ НА ХИМИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ

Задача 1. Верните твърдения са: наименованието; атом; атома; кой; магнезий; nitrogenium;

Задача 2. Последователността на думите е: йоните; десен; хлорът; Cl2; индекс; алуминиев трихлорид; един; три.

Задача 3. гръцки; свойства; хлор; бром; водород; кислород; динатриев оксид; алуминиев трибро-мид; железен дихлорид.

Задача 4.грешни верни

след предисъществително прилагателноприлагателно съществително

гръцкото латинското-ил -ид

наставка представка

Задача 5. А – 5; Б – 6; В – 4; Г– 2; Д – 1; Е – 3Задача 6.

K2O дикалиев оксидCaCl2 калциев дихлоридAlBr3 алуминиев трибромидCuS меден сулфидAgI сребърен йодид

MgF2 магнезиев флуорид

45

Задача 7. В буквословицата открийте по хоризонтала, вертикала и диагонал от ляво надясно и в обратна посока наименованията на следните прости вещества и съединения: Br2, Li2O, H2, КСl, F2, NaBr, Cl2, NaI, Li.

к на а а

л т ти и б р о м рт е и ии в е в ей в х о в

б л л д йр о о о о

ф л у о р р р дм о и и

и д дд и л и т и е в о к с и д

2. ОТНОСИТЕЛНА АТОМНА МАСА И ОТНОСИТЕЛНА МОЛЕКУЛНА МАСА

1. Б) Cs2O, Rb2O, K2O, Na2O, Li2O; В) SO2, NO2, CO2; 2. 79,90; 3. Б) 127,9; В) 34,1; Г) 108; 4. А) 70,9 (или 71); Б) 80,9; В) 34,0; 5. А) 17,0; Б) 44,0; В) 98,1; 6. Химия; 7. SO3

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ХИМИЧНА СИМВОЛИКА, НАИМЕНОВАНИЯ, ОТНОСИТЕЛНА АТОМНА МАСА И ОТНОСИТЕЛНА МОЛЕКУЛНА МАСА – ВАРИАНТ 1

1 – г; 2 – а; 3 –в; 4 – б; 5 – а; 6 – г; 7 – г; 8 – в; 9. диалуминиев триоксид, димеден сулфид; 10. Fe3O4, H2, HCl, ZnBr2; 11.H2S, Na2S, FeS, Al2S3; 12. 2.16 = 32, 14 + 3.1 = 17

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ХИМИЧНА СИМВОЛИКА, НАИМЕНОВАНИЯ, ОТНОСИТЕЛНА АТОМНА МАСА И ОТНОСИТЕЛНА МОЛЕКУЛНА МАСА – ВАРИАНТ 2

1– б; 2 – б; 3 –б; 4 – г; 5 – в; 6 – г; 7 – а; 8 – в; 9. трижелезен тетраоксид, меден дифлуорид;10. Al2O3, O2, HF, AgI; 11. HCl, MgCl2, AlCl3, KCl; 12. 3.16 = 48, 2.1 + 32 = 34

3. ВАЛЕНТНОСТ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ И ХИМИЧНИ УРАВНЕНИЯ

Задача 1. а) Na2S; б) AlCl3; в) CO2; г) Cl2O3

Задача 2. Na2S; CaCl2; NH3; Cl2O7

Задача 3. Правилните думи в текста: изходни вещества; продукти; не се; реакции; две; Закона за запазване масата на веществата; не се.

46

Задача 4. Попълнена таблица:

Наименование на елемента Химичен знак на

елементаВисша валентност

на елемента спрямо кислорода

Формула на оксида

Наименованиена оксида

натрий Na 1 Na2O динатриев оксид

магнезий Mg 2 MgO магнезиев оксид

алуминий Al 3 Al2O3диалуминиев

триоксидсилиций Si 4 SiO2

силициев диоксид

фосфор P 5 P2O5дифосфорен пентаоксид

сяра S 6 SO3 серен триоксид

хлор Cl 7 Cl2O7дихлорен

хептаоксид

Задача 5. Изравнени химичните уравненияа) 2Na + Cl2 → 2NaCl; б)2Ca + O2 → 2CaO; в)4Al +3O2 → 2Al2O3;г) 2Н2 + O2 → 2Н2O; д) 2Fe + 3Cl2 → 2FeCl3

Задача 6. а) 2Na + S→ Na2ISII; б) O2 + 2Ca → 2CaIIOII ; в) C + O2 → СIVO2

II; г) N2 +3H2 →2NIIIHI 3

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ХИМИЧНА СИМВОЛИКА И ХИМИЧНИ УРАВНЕНИЯ – ВАРИАНТ 1

1 – в; 2 – г; 3 – б; 4 – а; 5 – б; 6 – б; 7 – а; 8 – а;

9. Cl2O дихлорен оксид; ClO2 хлорен диоксид; ClO3 хлорен триоксид; Cl2O7 дихлорен хептаоксид;

10. а) общата относителна атомна маса на четири несвързани атома водород Аr(Н) = 14. Аr(Н) = 4.1 = 4; б) Аr(H) = 1; Мr(H2) = 2. Аr(Н) = 2.1 = 2; общата относителна молекулна маса на две молекули водород 2. Мr(Н2) = 2.2 = 4; в) Всеки от символите означава: 2N2 две молекули азот и 4N четири атома азот;

11. а) 2 Al + 3Br2 → 2AlBr3; б) 2C + O2 → 2CO; в) 2Ca + O2 → 2CaO;г) 2SO2 + O2 → 2SO3;

12. а) 2Na + S → Na2S; б) Ca + Cl2 → CaCl2; в) N2 + 3Mg → Mg3N2 ; г) 2Al + 3S → Al2 S3

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ХИМИЧНА СИМВОЛИКА И ХИМИЧНИ УРАВНЕНИЯ – ВАРИАНТ 2

1 – а; 2 – б; 3 – в; 4 – в; 5 – а; 6 – б; 7 – б; 8 – б;

9. N2O диазотен оксид; NO азотен оксид; N2O3 диазотен триоксид; NO2 азотен диоксид;

10. а) общата относителна атомна маса на два несвързани атома кислород Аr(O) = 16; 2 x Аr(O) = 2.16 = 32; б) Аr(O) = 16; Мr(O2) = 2. Аr(O) = 2.16 = 32; общата относителна молекулна маса на две молекули кислород 2. Мr(O2) = 2.32 = 64;

в) 2Br2 две молекули бром и 4Br четири атома бром.

47

11. а) 3H2 + N2 → 2NH3; б) N2 + 3Mg → Mg3N2; в) 2Fe + 3Cl2 → 2FeCl3;

г) Na2O + 2HCl → 2NaCl + H2O;

12. а) H2 + Cl2→ 2 HCl; б) 2Na + Br2 → 2NaBr; в) Ca + I2 → CaI2; г) N2 + O2 → 2NO

4. НАТРИЙ И НАТРИЕВА ОСНОВА

Задача 1. Липсващи думи: хидроксид; вода; сода каустик; положителни; хидроксидни;син; малиновочервен. 2Na + 2H2O →2NaOH + H2; Na2O + H2O →2NaOH

Задача 2. Грешни думи: молекулен, вм. атомен; се среща, вм. не се среща; твърд, вм. мек; основи; вода, вм. кислород; неутрализация; NaCl2, вм. NaCl.

Задача 3. А – 4; Б – 6; В – 1; Г – 7; Д – 2; Е – 3; Ж – 5.

Задача 4. NaOH – за отпушване на канали, производство на сапун; NaCl – за производство на NaOH, подправка, консервант; Na2CO3 – производство на стъкло, почистващи препарати.

Задача 5. a) 4Na + O2 →2 Na2O (на студено); б) 2Na + O2 → Na2O2; в) 2Na + 2H2O →2NaOH + H2; г) 2Na + S → Na2S; д) 2Na + 2HCl → 2NaCl + H2;е)* 2Na + H2 → 2NaH; А – Na; Б – Na2O; В – H2; Г - S; Д – NaCl; Е – NaH;Реакции в) и д) химично заместване

Задача 6. 1. Минерали. 2. Динатриев оксид. 3. Натриева основа. 4. Калий. 5. Соли. Метал

Задача 7. 2Na + O2 → Na2O2; 4Na + O2 →2 Na2O (на студено); 2Na + Cl2 → 2NaCl;2Na + S → Na2S;а) Б = Na2O2 натриев пероксид; А = Na2O динатриев оксид; Г = NaCl натриев хлорид; В = Na2S динатриев сулфид;б) 1. 4Na + O2 →2Na2O; 2. Na2O + H2O →2NaOH; 3. 2Na + 2H2O →2NaOH + H2; 4. 2Na + Cl2 → 2NaCl; 5. Na2O + 2HCl → 2NaCl + H2O; 6. NaOH + HCl → NaCl + H2O

5. АЛКАЛНА ГРУПА – ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА И СЪЕДИНЕНИЯ НААЛКАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Задача 1. а) НЕ; б) ДА; в) ДА; г) НЕ; д) ДА; е) НЕ; ж) ДА

Задача 2. Грешни думи: La, пероксид твърд, пероксид, златист, оксид, Ru, хлорат, сребристобял, оксид.

Задача 3. А – 3; Б – 9; В – 10; Г – 1; Д – 8; Е – 2; Ж – 5; З – 4; И – 7; К – 6.

Задача 4. а) 4Li + O2 → 2Li2O; б) 2Cs + Cl2 → 2CsCl; в) 2Rb + S → Rb2S;г) 2Cs + H2 → 2CsH; д) 2K + O2 → K2O2; е) 2Rb + 2H2O →2RbOH + H2;ж) 2Li + 2HCl → 2LiCl + H2; з) 2K + 2H2O →2KOH + H2;

Задача 5. при а); б) при д); в) при г); г) при в); д) при б), ж; е) при е, з

Задача 6. А = Li; Б = K; В = Li2O; Г = K2О; Д = LiCl; Е = KCl;4Li + O2 →2Li2O; 2K + O2 → K2O2; 2Li + Cl2 → 2LiCl; 2K + Cl2 → 2KClВсички реакции са химично съединяване.

48

Задача 7.1. 2Na + 2H2O →2NaOH + H2 ; 2. 2NaOH + CO2 → Na2CO3 + H2O;3. 4Na + O2 → 2Na2O (на студено); 4. Na2O + H2O →2NaOH5. Na2O + CO2 → Na2CO3; 6. Na2O + 2HCl → 2NaCl + H2O7. Na2CO3 + 2HCl → 2NaCl + CO2 + H2O; 8. 2Na + Cl2 → 2NaCl

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – НАТРИЙ И НАТРИЕВА ОСНОВА. АЛКАЛНА ГРУПА –ВАРИАНТ 1

1 –в; 2 – б; 3 – а; 4 – г; 5 – г; 6 – в; 7 – г; 8 – б; 9. Li2O; основен хидроксид; сол; NaOH; 10. а) 2Na + 2HCl → 2NaCl + H2; б) CO2 + 2NaOH → Na2CO3 + H2 O

11. NaOH, NaCl Na2CO3, NaHCO3; 12. 4Na + O2 →2 Na2O; 2Na + S → Na2S

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – НАТРИЙ И НАТРИЕВА ОСНОВА. АЛКАЛНА ГРУПА – ВАРИАНТ 2

1 –г; 2 – в; 3 – б; 4 – в; 5 – в; 6 – а; 7 – б; 8 – в;

9. кислородсъдържаща сол; K2O2; дилитиев сулфид; CsOH

10. a) 2Na + S → Na2S; б) NaOH + HCl → NaCl + H2 O

11. сода каустик, калцинирана сода, сода за хляб, готварска сол. 12. 2Na + Cl2 → 2NaCl;2Na + O2 → Na2O2

6. МАСОВА ЧАСТ

Б) Cs2O, Rb2O, K2O, Na2O, Li2O; В) SO2, NO2, CO2; 2. А) 1,56% (0,0156);Б) 3,1 g; 3. Около 6,7 kg вода; 4. Б) 25 g; 5. Б) 49%; В) 58%

7. ХЛОР. ХЛОРОВОДОРОД. СОЛНА КИСЕЛИНА Задача 1. Верните твърдения са: газ; жълто-зелен; халогенните; неметал; два;приема; отрицателен; хлороводород.

Задача 2. Думите са: хлороводород; двуатомни; хлор; безцветен; водород; солна киселина; во-дородни; киселина.

Задача 3. А – 3; Б – 1 (2); В – 5; Г – 2 (1); Д – 4

Задача 4.

грешни вернизначителна умерена

сярна солнахлороводород хлорна вода

молекулен атоменоцветяващо избелващопотъмняване изсветляванеобезмаслител белина

49

Задача 5. A = HCl; Б = CuCl2; В = H2O; Г = NaCl; Д = MgCl2; Е = H2

H2 + Cl2 2HCl; 2HCl + CuO → CuCl2 + H2OHCl + NaOH → NaCl + H2O; 2HCl + Mg → MgCl2 + H2Задача 6. A = хлор Cl2; Б = хлороводород HCl; В = солна киселина HCl; Г = калиев хлорид KCl; Д = вода H2OH2 + Cl2 → 2HCl; HCl → H+ + Cl-; HCl + KOH → KCl + H2O

8. ХАЛОГЕННА ГРУПА – ПРОСТИ ВЕЩЕСТВА И ХИМИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ

•• 1. Попълнена таблицата:

Характеристики Елементи от халогенната група

просто вещество неметал

символ на простото вещество F2 Cl2 Br2 I2

наименование флуор хлор бром йод

състояние газ газ течност твърдо

метален блясък не не не слаб

електропроводимост няма няма няма няма

топлопроводност много ниска много ниска много ниска много ниска

разтворимост във вода добре разтворим

умерено разтворим

умерено разтворим

малко разтворим

цвят светло-жълт жълто-зелен червено-кафяв

тъмно-виолетов

•• 2. хлора б в г

хлороводорода б в г

•• 3. А = Na; Б = Na2O; В = NaOH

••• 4. 4Na + O2 → 2Na2O; 2Na + 2HCl → 2NaCl + H2;Na2O + 2HCl → 2NaCl + H2O; NaOH + HCl → NaCl + H2O

••• 5. Определете валентността на хлора в съединенията Cl2O, ClO2, Cl2O7. Изчислена масовата част на хлора в тях.W(Cl в Cl2O) =Ar (Cl)/Mr(Cl2O) = 35,5/35,5 x 2 + 16 = 0,41;W(Cl в ClO2) =Ar (Cl)/Mr(ClO2) = 35,5/35,5 + 16 x 2 = 0,53;W(Cl в Cl2O7) =Ar(Cl)/Mr(Cl2O7) = 35,5/35,5 x 2 + 16 x 7 = 0,19

••• 6. Изразена схемата с химични уравнения2HCl + CuO → CuCl2 + H2O; K + 2HCl → 2KCl + H2;Zn + 2HCl → ZnCl2 + H2; HCl + AgNO3 → HNO3 + AgCl

разс. слънчевасветлина

50

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ХЛОР, ХАЛОГЕННА ГРУПА И СОЛНА КИСЕЛИНА – ВАРИАНТ 1

1 –а; 2 – б; 3 – б; 4 – а; 5 – г; 6 – г; 7 – г; 8 – г;

9. А = хлор Cl2; Б = водород H2; В = хлороводород HCl; Г = солна киселина HClH2 + Cl2 → 2HCl (разсеяна слънчева светлина)

10. А = йод I2; Б = йодиден йон I-; В = йодоводород HI; Г = йодоводородна киселина HI; H2 + I2 → 2HI

11. Попълнете таблицата, като я отнесете към елемента хлор:

химичен знак формула на

просто веществосъстояние

взаимодействие с водород

Cl Cl2 газ при ст. т. H2 + Cl2 → 2HCl

12. Дайте определение и пример за реакция на неутрализация:Реакция на взаимодействие между киселина и основа, при която се получава сол и водаNaOH + HCl → NaCl + H2O

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ХЛОР, ХАЛОГЕННА ГРУПА И СОЛНА КИСЕЛИНА – ВАРИАНТ 2

1 –а; 2 – б; 3 – в; 4 – в; 5 – а; 6 – б; 7 – б; 8 – б;

9. А = солна киселина HCl; Б = сребърен нитрат AgNO3; В = сребърен хлорид AgCl;Г= хлоридни йони, Cl–; HCl + AgNO3 → AgCl + HNO3

10. А = бром Br2; Б = бромиден йон Br-; В = бромоводород HBr; Г = бромоводородна кисе-лина HBr; H2 + Br2 → 2HBr

11. Попълнете таблицата, като я отнесете към солната киселина:

химична формула състояниереактив за

разпознаване на нейните

отрицателни йони

взаимодействие с магнезий

HCl течност AgNO3Mg + 2HCl →MgCl2 + H2

12. Дайте определение и пример за реакция на дисоциация:Реакция на разпадане на йони на дадено съединение във воден разтворHCl(р-р) → H+ + Cl–

51

9. ОСНОВИ И КИСЕЛИНИ

Задача 1.

основа киселина сол (безкислородна) сол (кислородсъдържаща)

KOH HF LiCl Rb2CO3

CsOH HClO K2S Na2CO3

Ca(OH)2 HBr ZnCl2

NaOH HCl KBr

LiOH НI NaBr

CsF

CuCl2

Задача 2. Липсващи думи:а) метални, Мn+ ,хидроксидни, ОН– , ОН– , H+, основна, > , лакмуса, малиновочервенб) водородни, H+, киселинни, Аn– ,H+, ОН–, кисела , < , червен, фенолфталеин, кисела

Задача 3.

Вещество (основа, вода, киселина)

Характер на средата (основна, кисела,

неутрална)

Стойност на рН

Оцветяване на индикатор лакмус

а) основа основна pH >7 син цвят

б) киселина кисела pH < 7 червен цвят

в) вода неутрална pH = 7 виолетов цвят

г) вода неутрална pH = 7 виолетов цвят

д) КОН основна pH > 7 син цвят

е) основа основна pH > 7 син цвят

ж) HBr кисела pH < 7 червен цвят

з) основа основна pH > 7 син цвят

Задача 4.Правилни думи:а) отрицателни, ОН–, общите, основна, pH > 7, киселини, въглероден диоксид;б) положителни, Н+ , общите, кисела, pH < 7, основи, метали, основни оксиди

Задача 5.Грешни отговори:малиновочервен (верен – червен); 2. рН = 3,2 (верен – рН = 13,2 или рН > 7)

Задача 6. a) 2Na + 2H2O →2NaOH + H2;б) 2Na + 2HBr →2NaBr + H2;в) 2K + 2HCl →2KCl + H2;

52

г) 2NaOH + CO2 → Na2CO3 + H2O;д) CuO + 2HCl → CuCl2 + H2O;e) CsOH + HF → CsF + H2O;ж) Zn + 2HCl → ZnCl2 + H2;з) Rb2O + H2O → 2RbOH;

Задача 7.a) Основи: NaOH; CsOH; RbOH; б) Киселини: HF; HCl; HBr;в) Безкислородни соли – б), в), д), е), ж);г) Кислородосъдържащи соли – г) Na2CO3;д) Химично заместване – а); б); в); ж);e) Неутрализация – е)

Задача 8. 1.; 4. – 2Na + 2HCl → 2NaCl + H2 или Na2O + 2HCl → 2NaCl + H2O или NaOН + HCl → NaCl + H2O;2. CuO + 2HCl → CuCl2 + H2O;3. HCl + AgNO3 → AgCl + HNO3;5. Zn + 2HCl → ZnCl2 + H2;6. Mg + 2HCl → MgCl2 + H2;б) HCl + AgNO3 → AgCl + HNO3 или NaCl + AgNO3 → AgCl + NaNO3HBr + AgNO3 → AgBr + HNO3HI + AgNO3 → AgI + HNO3

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ОСНОВИ И КИСЕЛИНИ – ВАРИАНТ 1

задача 1 2 3 4 5 6 7 8

отговор б г б а в б г б

9. А – KOH; Б – метала K; 2К + 2H2O → 2КОН + H2

10. Zn + 2HCl → ZnCl2 + H2; КOH + HCl → КCl + H2O 11. Универсалният индикатор оцветява натриевата основа в син цвят, а флуороводородната кисе-лина в – червен цвят. NaOH + HF → NaF + H2O 12. Отговори в първа и трета колона:

а) Киселина, брой (Н+) > брой (ОН–)

б) Основа, брой (Н+) < брой (ОН–)

в) Вода, брой (Н+) = брой (ОН–)

г) Киселина, брой (Н+) > брой (ОН–)

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ОСНОВИ И КИСЕЛИНИ – ВАРИАНТ 2

задача 1 2 3 4 5 6 7 8

отговор в г в а г в а в

9. А – LiOH; Б – метала Li; 2Li + 2H2O → 2LiОН + H2

53

10. Mg + 2HCl → MgCl2 + H2; 2NaOH + CO2 → Na2CO3 +H2O

11. Индикаторът фенолфталеин оцветява калиевата основа в малиновочервен цвят, а при солната киселина е безцветен. KOH + HCl → KCl + H2O 12. Отговори в първа и трета колона:

а) Основа, брой (Н+) < брой (ОН–)

б) Киселина, брой (Н+) > брой (ОН–)

в) Вода, брой (Н+) = брой (ОН–)

г) Основа, брой (Н+) < брой (ОН–)

10. ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН И ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА

1. Група. 2. Метал. 3. Период. 4. Периодичен закон. 5. Блок. 6. Седем. 7. Малък период. 8. Вто-рична група. 9. Осемнадесет. 10. Главна група. 11. Естествен ред. 12. Актиноиди. 13. Осем. 14. Неметал. 15. Атомен номер. 16. Голям период. 17. Лантаноиди.По вертикала: Периодична система

2. ---

3. Б) 4Be, 2, IIА, II, II, метал; В) 17Cl, 3, VIIА, I, VII, неметал;Г) 12Mg, 3, IIА, II, II, метал; Д) 7N, 2, VА, III, V, неметал;Е) 16S, 3, VIА, II, VI, неметал; Ж) 11Na, 3, IА, I, I, метал

4. верни – А) и В); неверни – Б) по-активен по-слабо активен, Г) по-слабо по-силно

5. неметални свойства; H2S; SO3; SO2

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН И ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА – ВАРИАНТ І

1 – а; 2 – г; 3 – в; 4 – б; 5 – а; 6 – а; 7 – б; 8 – в

9. Триади на Дьоберайнер (задължително); спирала на Шанкуртоа или друго, отговарящо на условието

10. H, Li, N, Cl; 11. Al, 3. период; 12.14. група, CO2 (или EO2)

54

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН И ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА – ВАРИАНТ 2

1 – б; 2 – б; 3 – в; 4 – г; 5 – а; 6 – в; 7 – г; 8 – в;

9. Закон за октавите на Нюландс (задължително); спирала на Шанкуртоа или друго, отговарящо на условието; 10. F, Na, Mg, Al; 11. O, 2. период;

12. 16. група, SO3 (или EO3)

11. ИГРОСЛОВИЦА ІА ГРУПА НА ПЕРИОДИЧНАТА СИСТЕМА

1.Литий. 2. Натрий. 3. Осапунване. 4. Неметали. 5. Хидриди. ИГРОСЛОВИЦА VІІА ГРУПА НА Периодичната СИСТЕМА: 1. Неутрализация. 2. Халогенид. 3. Йон. 4. Киселини. 5. Флуор. 6. Лакмус. 7. Хлороводород. 8. Дисоциация. 9. Йод.

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ИЗХОДНО РАВНИЩЕ – ВАРИАНТ 1

1 – б; 2 – г; 3 – в; 4 – в; 5 – а; 6 – б; 7 – а; 8 – а;

9. Cl2 + H2 →2HCl; HCl + NaOH → NaCl + H2O;

10. а) 2NaOH + CO2 → Na2CO3 + H2O; б) Zn + 2HCl → ZnCl2 + H2

11. О – втора; Р – трета; H – първа; S – четвърта; 12. SO2, PH3

ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ – ИЗХОДНО РАВНИЩЕ – ВАРИАНТ 2

1 –в; 2 – в; 3 – а; 4 – г; 5 – а; 6 – а; 7 – б; 8 – в;

9. 4Na + O2 →2Na2O; Na2O + H2O →2NaOH; NaOH + HCl→ NaCl + H2O

10. а) Na2O +2HCl → 2NaCl + H2O; б) CuO +2HCl → CuCl2 + H2O

11. C – четвърта; O – втора; H – първа; S – втора

12. CO2; H2S

55

ТЪРЖЕСТВЕНА ЮБИЛЕЙНА ВЕЧЕР „185 ГОДИНИ Д. Ив. МЕНДЕЛЕЕВ“

През 2019 г. се навършват 185 години от рождението на великия руски учен Дмитрий Иванович Менделеев и 150 години от създаването на Периодичната система на химичните елементи.

Откривам тържествената юбилейна вечер, посветена на великия син на Русия – Д. Ив. Менделеев. Чуйте стихотворението на Степан Шчипачов „Когато четеш Менделеев“:

Когато четеш Менделеев, разбираш, че обща е същността, на всяка песъчинка и планета, че смес от елементи е света, че туй са и звездите, и небето. И виждаш като трудов график ти системата на Менделеев стройна. Пред тебе вечния живот цъфти, влез в него, докосни го, дишай волно. И най-лек е водородът като газ, съедини го с кислорода и ето, той става дъжд и става благодат, той става бяло облаче в небето. Сребро, желязо, антимон кипят, кипи кафявият разтвор на брома. И ти сравняваш шеметния свят с една лаборатория огромна. Тук оптика не може да помогне, тук най-вярна е мисълта. Прашинка даже може да ме трогне, скрит в нея е въпросът на света. Било в дъжд, що нива оросява, било в желязо, мед или гранит, космическата мощ ще се проявява и ключът и в атома е скрит. Не ще отстъпим планово и строго, ние ще постигнем всяка наша цел. И туй, що чакаме от Бога, ще бъде плод на нашите ръце.

Откриването на периодичния закон е тясно свързано с работата на Д.Ив.Менделеев над книгата „Основи на химията“. (На сцената са подредени участниците в монтажа и един след друг говорят.)

Първи ученик: Академик Александър Байков в една от своите работи, посветени на Д. Ив. Менделеев, пише: „Основи на химията“ на Менделеев въплащава в себе си периодичния закон – това е паметник, който по силите на своя замисъл, по съвършенството на изпълнението и дълбочината на мислите се явява като такова велико проявяване на човешкия гений, както „Божествената комедия“ на Данте, както „Срашният съд“ на Микеланджело, както (звучи грамофон) „Деветата симфония“ на Бетовен.

Сам Дмитрий Иванович казва в тази книга: „Основи на химията“ е любимото ми дете. В нея е вложен моят образ, моят педагогически опит и моите задушевни научни мисли“.

В преклонна възраст Менделеев пише, че най-хубавото време от живота си и неговите главни сили е отдал на делото за възпитание и образование на младото поколение. Ето какво си спомня

Приложение 19. ПРИЛОЖЕНИЯ

56

за Менделеев негов ученик: „Това е един от най-великите преуспяващи учени хора, които съм срещал в нашия век. Личност, до висша степен забележителна и като професир, и като лектор, и като учен общественик.“

Лекциите си Менделеев често оживяват с преминаването в други научни области. Той поразява слушателите с обширните си знания, учи ги на умението да наблюдават и мислят.

Втори ученик: Още един ученик на Менделеев – химикът на Обуховския завод В. А. Яковлев – си спомня:

„Ето, раздава се оглушителен, дълго нестихващ гръм от ръкопляскания. От малката врата, водеща до катедрата, се появява могъщата, леко приведена фигура на Дмитрий Иванович. Той се покланя на аудиторията. Ръкоплясканията гърмят все още силно. Той маха с ръка, давайки знак за тишина.... започва да говори... Речта тече дълго и дълго. Вие започвате да се любувате на мощната напомняща „Мойсей“ на Микеланджело, мрачна фигура. В нея е хубаво – и това чело на мислител, и съсредоточено вдигнати вежди, и лъскавата грива, падаща на рамената“.

Трети ученик: Първите изследвания в областта на нефтеното дело Д. Ив. Менделеев започва в завода около град Баку през 1863 г.

През 1876 г. ученият посещава САЩ. След това пътешествие излиза неговата книга за нефтената промишленост в САЩ и Кавказ. В нея е направен сравнителен анализ за състоянието на нефтената промишленост и е изложена теория за произхода на нефта.

През 1880 г. Менделеев работи близо до Ярославл в нефтопреработвателния завод и тук въвежда много технически усъвършенствания. Ученият разглежда нефта не само като топливо, но и като продукт за химическата промишленост.

Четвърти ученик: Д. Ив. Менделеев е световноизвестен учен, човек с изключителни душевни качества, безгранично предан на науката, отличаващ се с широта на интересите и оригинална мисъл. В името на истината той е способен на героични подвизи. Неговата многостранна дейност се проявила в много области. В края на живота си ученият споделя: „Сам се удивявам какво ли не съм правил в своя научен живот“.

Работата на Д. Ив. Менделеев във въздухоплаването е свързана с изследването на газовете, съпротивленията на средата и изучаване на корабостроенето.

На 8 август 1887 г. в Московска губерния се очаква пълно слънчево затъмнение. Като място за научни наблюдения е избран град Клин. В този сив дъждовен ден цялото небе било покрито с облаци и огромен балон с обем 640 м3, напълнен с водород, лениво се търкалял. „Като виждам огромната фигура на професора, неговите развети коси под нахлупената широкопола шапка...Ръцете вдигнати нагоре. Става съвършенно тъмно...“ – така описва полетът на Д. Ив. Менделеев известният руски писател журналист и репортер В. Ал. Гиляровски.

В полета Д. Ив. Менделеев проявявя завидно мъжество. Завършвайки наблюдението на Слънцето, той забелязва, че не е добра регулацията на изпускането на водорода. Тогава ученият се издига над въздушната пропаст по въжетата и отстранява повредата. Болонът достига височина 3500 метра. Д. Ив. Менделеев успешно се справя със задълженията на учен, наблюдател и аеронавт. Избирайки място за спускане, той се приземява с помощта на селяните на полето. За този полет Менделеев е награден с почетен диплом от Френската академия по аеронавтика.

Водещ: Сред материалите в библиотеката на Менделеев има много трудове, посветени на Севера, на неговата география, промишленото му усвояване. Ученият обединява трудовете на полярните експедиции, съставя собствен проект за експлоатация до Северния полюс. Интересуват го изследванията на дъното на Северния ледовит океан, интересува го северното сияние.....

В музея на Д. Ив. Менделеев се пази карта на широк морски път, съставено от учения, експонира се модел на ледоразбивач, създаден по негови работни чертежи. С този съд Менделеев се готви да извърши пътешествие. В последните години от живота му това е неговата заветна мечта.

Шести ученик: За отзнаменуването на големия прелом, настъпил в корабостроенето и усвояването на Арктика, на името на Менделеев е наречен подводният хребет в Северния ледовит океан, открит през 1949 г., с дължина 1500 км и океански кораб.

Седми ученик: С изучаването на химията на моретата учените мореплаватели развиват

57

идеите на известния учен. През 1974 г. от Индийския океан се завръща научноизследователския кораб „Д. Менделеев“. Експедицията дава ценни материали и за решаването на важни биологични и инжинерни задачи. През 1976 г. от Владивосток „Д. Менделеев“ поема курс към Филипинско море, за да достави образци от дълбочините на Световния океан. Тази експедиция дава възможност да се състави карта на далечното минало на нашата планета, да се разберат процесите на образуването на полезните изкопаеми.

В чест на успешното завръщане на 14-ия рейс на кораба „Д. Менделеев“, на борда на който учените са провеждали геоложки изследвания, за изучаване на дъното на океана, е създадена значка с изображението на кораба, изработена от полирана базалтова плочка, извадена от дълбочина 4600 м в Тихия океан.

Осми ученик: Д. Ив. Менделеев през целия си живот се интересува от действието на вулканите – в южната част на Курилските острови, на остров Кунашир, на 12 км на югозапод от Южнокурилск се намира древен вулкан. С шум и свистене от него се отделят газови струи, носещи със себе си сяра и образуващи около вулкана серни поля. През 1888 г. Д. Ив. Менделеев пръв обосновава възможността за подземна газификация: въглищата направо в земята, в подземни генератори се превръщат в газ и се изпращат по направление.

През 1938 г. на 1500 м на юг от Тула е основано селището Подземгаз, а през 1958 г. е наречено Менделеевско. Там се увековечава името на великия учен, чиито идеи се реализират в предприятието „Подземгаз“.

Водещ: Интересувайки се от въпросите на селскто стопанство, Д. Ив. Менделеев провежда сериозни опити с растения в своето имение Боблово. Там ученият се занимава с агрономия, изследва свойствата на торовете.

По инициатива на Менделеев през 1899 г. в Пермска област е засято опитно поле, което и досега се нарича „Менделеевско“ и е опитна станция на Всесъюзния научноизследователски институт на лена.

Девети ученик: През 80-те години на миналия век в Англия, Германия и Норвегия започват да изработват бездимни барути. Това заставя руското правителство да търси способи за проучване на собствени бездимни барути. Д. Ив. Менделеев блестящо разрешава и тази трудна задача.

Десети ученик: Иван Дмитриевич, син на Менделеев, си спомня: „Моят баща считаше изкуството и науката като две страни на нашето устремяване към красотата, към вечната хармония, към висшата правда“.

Д. Ив. Менделеев е избран за член на Руската художествена академия. В неговия дом се събират много художници. Между тях се открояват с остроумието си Н. Ал. Ярошенко, Ив. Н. Крамски, Архил Ив. Куинджи, Гр. Гр. Мясоедов, Ив. Ив. Шишкин. Инициатор и душа на тези беседи е Дмитрий Иванович. Неговите очи блестят, речта му се носи горещо и свободно, гръмко звучи неговият ясен глас и често се разнася непринуден смях. Понякога той публикува рецензии за картини.

Водещ: Много известни художници рисуват портрети на учения. Един от тях е плод на четката на Иля Ефимович Репин, а друг – на Николай Ярошенко.

Водещ: В Петербург в научния архив на Д. Ив. Менделеев се пази писмо завещание до неговите деца, в което ученият потвърждава, че пътят към щастието на човека преминава през неговия труд.

(На магнитофонен запис прозвучава гласът на диктора.)„Първо и най-главно в живота е трудът за другите... Трудът не е суета, а спокойно премерено

действие на това, което е необходимо за другите и за себе си.Удоволствието преминава, трудът остава следи на дълги радости. Учението е за себе си,

плодовете на учението са за другите. Друг смисъл в учението няма, иначе не би го имало....Ако в труда няма успех, ако има неудача, не е беда, опитвате пак, запазете спокойствие, това

вътрешно самообладание, което прави волевите хора ясни и нужни на другите...“Водещ: Нека мъдрите съвети на великия руски учен винаги да бъдат с нас, нека ни помагат в

учението и труда.

58

ДМИТРИЙ ИВАНОВИЧ МЕНДЕЛЕЕВ И ПЕРИОДИЧНИЯТ ЗАКОН (РЕЦИТАЛ)

Първи ученик: Той притежаваше всичко, което е нужно на един творец. Умът му проникваше в неизследвани дълбочини, а мисълта му летеше в далечни хоризонти. Носеше в себе си мъдра прозорливост и вярна интуиция. Духът му имаше титанична мощ. Затова един живот му беше достатъчен, за да стане епоха в химията. Втори ученик: Животът на Менделеев – това е труд, труд и отново труд, вдъхновяващ за научен подвиг и носещ най-голямата радост от творчество. Световноизвестният учен има над 460 публикации. Той е гениален химик, първокласен физик, ползотворен изследовател в областта на хидродинамиката, метеорологията, биологията, дълбок познавач на химичната технология и промишленост. Наследството, завещано ни от този гигант на научната мисъл и научната дейност, е неизчерпаемо. Трети ученик: На 23 години Менделеев е вече доцент и има право да чете лекции в университета. Асистентът му Тишченко пише: „И по съдържание лекциите на Менделеев бяха оригинални. Те се оживяваха от чести отклонения в областта на други науки – физика, астрономия, биология, в областта на приложната химия, в областта на историята на химията и др. Менделеев ни поразяваше със широтата на своите знания, а заедно с това ни учеше, че затова и ние се учим, за да носим светлината на знанието в нашата родина, да разработваме несметните и природни богатства, да подобряваме нейното благосъстояние и независимост“. Четвърти ученик: Думите се леят и леят – опитва се да предаде силата на Менделеевите лекции друг негов ученик. – Вие вече сте свикнали с тях… И когато в слабо осветената аудитория със засенчени от липите от университетската градина прозорци този титан ви говори за мостовете на знанието, прехвърлени над бездните на неизвестното, за спектралния анализ, който разлага светлината, идваща от далечни светила, може би загаснали вече през онези стотици години, докато този лъч е летял към земята – студени тръпки ни побиват от съзнанието и мощта на човешкия разум.Първи ученик: Менделеев остава зад себе си развълнуваните слушатели и бърза към лабораторията, където го очаква недовършената работа, започнатото, което ще обогати утрешните лекции. Денят минава като миг, а в тишината на нощта мисълта по-лесно намира пътя към новите открития, пътя към научната истина. Менделеев написва първия руски учебник по органична химия, който получава признание в Русия и в чужбина. През 1868 г. излиза от печат и първият свитък на забележителното произведение „Основи на химията“, за което Менделеев пише: „Тези „Основи на химията“ са любимото ми дете. В тях е вложен моят образ, моят педагогически опит и моите задушевни научни мисли“. Алексей Бах, изследовател на химичните процеси в живата клетка, споделя: „Аз станах естествоизпитател, след като изучих „Основи на химията“ на Менделеев“.Втори ученик: През 1869 г. Менделеев извършва научен подвиг. Той съставя първи вариант на Периодичната система и я изпраща на много руски и чуждестранни учени. Съвременниците са равнодушни към великото откритие, но следващите поколения го оценяват по достойнство. Според големия датски физик Нилс Бор: „Периодичната система на Менделеев е пътеводна звезда за изследвания в областта на химията, физиката и техниката“. Руският минералог и геохимик Ал. Ферсман пише „Новите завоевания се раждат навсякъде, където учените прилагат закона на Менделеев при анализа на природните явления“.Трети ученик: В историята на химичната наука това се случва за първи път. Да се представят свойствата на неоткрити елементи, да се описват те с такава убеденост, като че ли току-що са приключили опитите в лабораторията. Менделеев предсказва не само основните свойства, но и методите, чрез които ще бъдат открити три от елементите – екабор, екаалуминий и екасилиций...Четвърти ученик: През 1885 г. в Парижката академия на науките се получава писмо от Санкт

Приложение 2

59

Петербург. Неговият автор настоява, че относителното тегло на елемента галий не е 4,7, както неотдавна е публикувала академията, а между 5,9 и 6. Писмото предават на Буабодран, който открива галия. Писмото с непознатия почерк отначало събужда протест. Та нали засега той единствен пази в своята лаборатория извлечения с немалко труд рядък метал, но после, грижливо изчистил малкото късче, Буабодран отново проверява неговите свойства, относителното тегло… Да! Относителното тегло наистина не е 4,7, а 5,9 и възкликва: „Кой е този русин, осмелил се с такава дързост да предсказва свойствата на различни химични елементи? На какво се опира той, та неговите предвиждания така поразяващо съвпадат с истината?“.Пети ученик: Този учен, станал по-късно световноизвестен, се опира на открития от него периодичен закон, който вече е тръгнал по пътя на своя триумф. През 1879 г. шведският химик Ларс Нилсон открива нов елемент – скандий, който съответства на описания от Менделеев екабор. А през 1876 г. немският учен Клеменс Винклер открива германия – Менделеевия екасилиций. Един от горещите привърженици и изследователи на Менделеев – чешкият учен Браунер пише: „Само на Вас съм задължен за това, че ми се случи да намеря този скъпоценен камък, периодичния закон, на моя химичен път. Аз съм щастлив, че съм един от първите химици, който узна дълбокия философски смисъл и значението на Вашия закон в бъдещето на химията“.Шести ученик: Годините минават. На своите деца Менделеев завещава: „Като се трудите, вие ще направите всичко за близките си и за себе си, а ако в труда няма успех, ако има неудача, не е беда. Опитайте пак! Запазете спокойствие, това е вътрешно овладяване, което прави волевите хора ясни и нужни на другите. Друг по-добър съвет не мога да ви дам. С него живейте, него завещавайте“.Седми ученик: В Петербург има твърде необикновен паметник. Красивата мраморна плоча, вместо обичайните две дати блести Периодичната система на химичните елементи, а това означава, че Д. ИВ. Менделеев и неговото гениално откритие ще бъдат вечно живо! В залата, където се провежда този вълнуващ рецитал, освен портрет на Менделеев, може да се постави и неговата мисъл „Науката е благотворна само тогава, когато я приемаме не само с разума, но и със сърцето“.

60

ЗНАЧЕНИЕ НА ПЕРИОДИЧНИЯ ЗАКОН И Периодичната СИСТЕМАДЕЛОТО НА МЕНДЕЛЕЕВ(УРОК ДРАМАТИЗАЦИЯ)*

Учителят се обръща към учениците с думите: „През 2019 г. се навършват 185 г. от рождението на великия руски учен Д. Ив. Менделеев, открил преди 150 години периодичния закон и създал Периодичната система на химичните елементи. През това време науката и техниката се развиват бурно. Мечтите на хората се устремяват към звездите, разгадават се тайните на Космоса.

Всички огромни постижения на човешката мисъл не омаловажиха откритията, направени от Менделеев. Те оказват голямо влияние върху съвременната наука за материята, за нейното пълно опознаване. Периодичният закон е най-великото обобщение в областта на химията, направено до днес от човека. Учените от целия свят високо оценяват ролята и значението на Периодичната система и периодичния закон. Първи ученик: „Периодичната система на химичните елементи е пътеводна звезда за изследвания в областта на химията, физиката и техниката“ – Нилс Бор.Втори ученик: „Периодичната класификация за химиците е това, което са морската карта и компасът на мореплавателите“ – Фредерик Соди.Трети ученик: „С откриването на периодичния закон Менделеев… извърши научен подвиг, който смело може да се постави наред с откритието на Леверие, изчислил орбитата на още неизвестната планета Нептун“ – Фр. Енгелс.Учителят: Защо откритията на Менделеев са научен подвиг? Какво е значението на периодичния закон и на Периодичната система? (С участието на учениците се изясняват наученото, методичното и философското значение на тези открития. Акцентира се върху това, че Периодичната система е научнообоснована систематика на химичните елементи;Първи ученик: „Новите завоевания се раждат навсякъде, където учените прилагат закона на Менделеев при анализа на природните явления“ – Ферсман.Учителят: Особено подробно Менделеев предсказва не само основните свойства, но и методите, по които може да се очаква, че ще бъдат открити три от елементите: екабор, екаалуминий и екасилиций. По повод, тези предсказания той пише: „Решавам се да направя това, за да може макар след време, когато бъде открито едно от представените от мен тела, да имам възможност сам да се уверя, да уверя другите химици в справедливостта на тези предсказания, които лежат в основата на предлаганата днес система“. Тези думи Менделеев изрича през 1855 г. А какво става след четири години?Водещият: През 1875 г. френският учен Льокок де Буабодран открива нов елемент, който нарича галий (в чест на древното име на Франция). Той успява да събере малко количество от него, изучава го и описва свойствата му в научна статия. Менделеев започва с интерес да чете тази статия и изведнъж възкликва. Менделеев: Няма никакво съмнение, че свойствата на открития галий са сходни с тези на екаалуминия. Това е победа! Но според мен относителното тегло на елемента е 5,9, а Буабодран посочва числото 4,7. Не може да бъде! Такава разлика е недопустима! Ще му напиша веднага едно писмо (сяда и започва да пише). Водещият: Едновременно с писмото, Менделеев изпраща статия до Френската академия на науките, в която съобщава, че новооткритият елемент галий е представеният от него екаалуминий. Буабодран получава писмото на Менделеев, прочита го и заявява.Боабодран: Нима един неизвестен за мен руски изследовател иска да ми вземе славата за откриването на галия. Как може този Менделеев с такава сигурност да твърди, че определеното

Приложение 3

* Елена Тумбева, гр. Разлог

61

от мен относително тегло не е вярно, след като не е имал пред себе си нито грам от този елемент?Водещият: След повторни измервания Буабодран разбира, че Менделеев е прав. Относителното тегло на галия се оказва 5,94. Той проучва внимателно статията на Менделеев и разбира, че със своето откритие по опитен път потвърждава верността на един велик природен закон. През 1879 г. шведският учен Ларс Нилсон открива нов елемент, скандий, който по свойства съответства напълно на описания от Менделеев екабор. Отново победа! И само след 7 години трети триумф! Немският химик Клеменс Винклер открива нов елемент, за което с писмо съобщава на Менделеев.Винклер: Уважаеми господине, уведомявам Ви, че съм открил нов елемент – германий. Това е вероятният нов триумф на Вашето гениално изследване. Позволете ми да засвидетелствам моята почит и дълбоко уважение.Менделеев: Високоуважаеми колега! Слънцето на науката няма да угасне никога, а обратното, то се издига все по-високо и по-високо – извисява се на хоризонта на океана и на вечността. С особен интерес ще очаквам вашия втори труд за германия, тъй като първият ми достави извънредно голяма радост… Любезно изпратените от вас образци от германия са най-добрите украшения на сбирката ми и ще ги оставя на своите деца като незабравим спомен.Водещият: На откриването на галия, скандия и германия се радва не само Менделеев , радват се приятелите му, радват се дори неприятелите му, защото това е успех, световно признание на руската наука. Жизненият и творчески път на големия учен е изпълнен с преодоляване на много трудности, с търсения и успехи. (Учениците слушат на емоционален разказ за жизнения път на Менделеев).Водещият: Няколко години преди смъртта си Менделеев написва книгата „Заветни мисли“. Това е неговата изповед, неговата равносметка.Менделеев: Четири неща най-вече създадоха името ми: периодичният закон, изследването върху газовете, теорията за разтворите и „Основи на химията“. Тук е цялото ми богатство. Това са мои деца и на тях дължа много.Както изглежда, бъдещето не заплашва периодичния закон с разрушения, а само обещава надстройка и развитие. Тези „Основи“ са любимото ми дете. В тях е моят лик, моят педагогически опит, в тях са моите съкровени научни мечти.

62

Приложение 4

Физични свойства

Химични свойства

Хлорът е неметал. Взаимодейства активно с метали и водород, но не взаимодейства директно с кислород.

Просто вещество

неметал строеж МолекуленХЛОРCl

СъстояниеГаз

Жълто-зелен цвят

Взаимодействие с водород

HCl

Остра, задушлива миризма

Взаимодействе с метали

соли

Взаимодействе с вода

HCl + HClO

Взаимодействе с основи

соли + вода

ИзолаторМного

разтворим във вода

63

Приложение 5

Нат

рий

Na

Разп

рост

ране

ние

Упот

реба

ПРО

СТО

ВЕЩ

ЕСТВ

ОМ

ЕТА

Л

ФИ

ЗИЧН

И С

ВО

ЙС

ТВА

ХИ

МИ

ЧНИ

СВ

ОЙ

СТВ

А

+O2

окси

дпе

рокс

ид

Na 2O

Na 2O

+H2

хидр

ид

NaH

+H2O

осно

ва и

во

доро

д

NaO

H+H

2

+нем

етал

и(C

l, S)

соли

NaC

l; N

a 2S

+кис

елин

и

соли

и

водо

род

NaC

l + H

2

Сре

брис

то б

ял

мета

л с

мета

лен

бляс

ъкМ

ек и

пл

асти

чен

Съе

дине

но

съст

ояни

е

Каме

нна

сол

NaC

lМ

етал

урги

я

Мед

ицин

а и

фарм

ация

Чилс

ка

сели

тра

NaN

O3

Хра

ните

лно-

вкус

ова

пром

ишле

ност

Фот

огра

фия

Бора

ксБи

това

хи

мия

Ато

мна

енер

гети

ка

Елек

тро-

и

топл

опро

води

мТв

ръдо

съ

стоя

ние

Дър

жи

се в

пе

трол

64

Приложение 6ХИМИЧЕСКА МОЗАЙКА „НАТРИЙ И ХЛОР“

има силен метален блясък

не взаимодейства

директно с килород газоц

ветя

ва п

ламъ

ка

в жъ

лт ц

вят

жълто-зелен цвят

остър дразнещ мирис

сребристобял цвят

взаимодейства

лесно с кислород

има двуатомна молекула

промелива валентност

с по

стоя

нна

вале

нтно

ст

взаимодейства с метали

твър

до в

ещес

тво

съхранява се в петрол

реже се с нож

електропроводим

65

Приложение 6aРЕШЕНИЕ НА ХИМИЧЕСКА МОЗАЙКА „НАТРИЙ И ХЛОР“

има силен метален блясък

не взаимодейства

директно с килород

газ

оцве

тява

пла

мъка

в

жълт

цвя

т

жълто-зелен цвят

остър дразнещ мирис

среб

рист

обял

цв

ят

има двуатомна молекула

промелива валентност

с по

стоя

нна

вале

нтно

ст

взаимодейства с метали

твър

до в

ещес

тво

съхр

аняв

а се в

петр

ол

електропроводим

66

Приложение 7ИГРА ВЕРИГА „ПЕРИОДИЧЕН ЗАКОН И ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА“

Въпрос: Как ученият Антоан Лавоазие класи-фицира познатите през 18. век химични еле-менти?

Отговор: Неметалните свойства на елементите от един и същ период се засилват с нарастване на атомния им номер.

Въпрос: Какво гласи класическата формули-ровка на периодичния закон?

Отговор: Металните свойства на елементите от една и съща главна група се засилват с нарастване на атомния им номер.

Въпрос: Какво гласи съвременната формули-ровка на периодичния закон?

Отговор: Металните свойства на елементите от един и същ период отслабват с нарастване на атомния им номер.

Въпрос: Кой и кога създава Периодичната система?

Отговор: Свойствата на химичните елементи и техните съединения са в Периодична зависимост от относителните им атомни маси.

Въпрос: Как се получава естественият ред на химичните елементи?

Отговор: Неметалните свойства на елементите от една и съща главна група отслабват с нарастване на атомния им номер.

Въпрос: Кои са двата основни фактора за подреждане на химичните елементи в Перио-дичната система?

Отговор: Свойствата на химичните елементи и техните съединения са в Периодична зависимост от броя на протоните в атомните им ядра.

Въпрос: Как се наричат хоризонталните редове в Периодичната система?

Отговор: Естественият ред на химичните елементи се получава, когато се подредят според броя на про-тоните в атомните им ядра.

Въпрос: Колко са периодите в Периодичната система?

Отговор: Групите в дългопериодния вариант на Пе-риодичната система са 18.

Въпрос: Колко са групите в класическия ва-риант на Периодичната система?

Отговор: Елементите от двата отделни реда в Перио-дичната система се наричат лантаноиди и актиноиди.

Въпрос: Колко са групите в дългопериодния вариант на Периодичната система?

Отговор: Групите в класическия вариант на Перио-дичната система са 8.

Въпрос: Как се изменят металните свойства на елементите от една и съща главна група с на-растване на атомния им номер?

Отговор: Периодите в Периодичната система са се-дем – три малки и четири големи.

Въпрос: Как се изменят неметалните свойства на елементите от една и съща главна група на Периодичната система с нарастване на атомния им номер?

Отговор: Периодичната система е създадена от руския учен Д. Ив. Менделеев през 1869 г.

Въпрос: Как се изменят металните свойства на елементите от един и същ период с нарастване на атомния им номер?

Отговор: През 18. век ученият Антоан Лавоазие кла-сифицира познатите тогава около 30 елемента на ме-тали и неметали.

Въпрос: Как се изменят неметалните свойства на елементите от един и същ период с на-растване на атомния им номер?

Отговор: Хоризонталните редове в Периодичната система се наричат периоди.

67

Приложение 8БУКВОСЛОВИЦА „ХИМИЧНА СИМВОЛИКА“

Открийте в таблицата (от ляво надясно и от горе надолу) осем термина, свързани с химичната символика и с градивните частици на веществата. Напишете ги в две колонки.

Градивни частици

.....................................................................

.....................................................................

.....................................................................

.....................................................................

.....................................................................

Химична символика

.....................................................................

.....................................................................

.....................................................................

.....................................................................

.....................................................................

K Р А С М В Х П Ш Щ А Х Б В

С О Т Б Р А П П Щ Ф Ц Х Ш И

А П Д П Д Л Е К У Л И Й Н Д

Х И М И Ч Е Н З Н А К О И Н

К О И В И Н Д Е К С П Н Р С

Т В Х У Щ Т О Х М П Е И Б А

Х И М И Ч Н А Ф О Р М У Л А

Г Д Б З К О Е Ф И Ц И Е Н Т

Ц Е А З С С К З М Н П С Т У

В Г Ж Е И Т Л И Т О Р Ф Щ Х

68

Приложение 9ИГРОСЛОВИЦА „ПОЗНАВАТЕ ЛИ НЕМЕТАЛИТЕ?“

В ретортата са означени гласните букви от наименованията на девет елемента с типични не-метални свойства. Открийте ги, като имате предвид състоянието на техните прости вещества.

1, 2, 3, 4, 8 са газове.5, 7, 9 са твърди вещества.6 е течен.

О

О О О

ОО

ОЙ

ЯАА

Ъ EИ

О3

4 5

67

9

8

2 1О О ОУ

69

Приложение 10КРЪСТОСЛОВИЦА „ХИМИЧНИ СВОЙСТВА НА НАТРИЯ“

Решете кръстословицата. Изразете и изравнете съответните уравнения.

Nа + ....... Nа2О + ....... Nа2CО3

....... + NаCl HCl + ....... + CО2 Nа2CО3 + .......

+ +

....... + H2....... H2ОH2О+К

K2CО3

+

+

H2О

1.

5.

2.

8.7.

3.4.

6.

1. .......................................................................................................................................................

2. .......................................................................................................................................................

3. .......................................................................................................................................................

4. .......................................................................................................................................................

5. .......................................................................................................................................................

6. .......................................................................................................................................................

7. .......................................................................................................................................................

8. .......................................................................................................................................................

70

Приложение 11КРИПТОГРАМА „ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ МАСАТА НА ВЕЩЕСТВАТА“

Ако искате да си припомните какво гласи един от първите закони в химията, открит от руския учен М. В. Ломоносов (1711 – 1765) и потвърден по-късно от загиналия по време на Френската револю-ция А. Лавоазие (1743 – 1794), решете поместената по-долу криптограма. Всъщност криптограма се нарича зашифровано писмо, в което на всяка буква от теста съответства някакъв условен знак (число, фигура и др.).

За решаване на тази криптограма е необходимо първо да откриете ключовите думи. Запомнете, че всяка буква от думата е означена с число, а еднаквите числа съответстват на еднакви букви.

Ключови думи:1. Сложно вещество, чиито молекули са изградени от атоми на различни химични елементи – 1.2.3.2.4.5.6. 7.8.9.10.2.5.9.5.2.92. Химична реакция, при която от едно сложно вещество се получават две или повече нови ве-щества – 1.2.3.2.4.5.6. 11.12.13.14.12.15.12.5.93. Превръщане на едни вещества в други вещества 1.2.3.2.4.5.12 11.9.12.16.17.2.184. Градивна частица на ядрото на атома – 19.11.6.20.6.55. Вещества, които се състоят само от един химичен елемент 19.11.6.7.20.2 21.9.22.9.7.20.21.126. Малък стъклен съд за извършване на химични опити – 9.19.11.23.21.9.20.16.12

19 11 2 1 2 3 2 4 5 2 20

9 22 9 7 20 21 12 9 11 9

21 2 20 9 21 9 22 9 7 12

5 20 21 11

9 9 21 5 9

20 4 12 12 12

2 23 16

5 14 5 17

10 6 12 2

6 19 2

1 12 5 12 20 12 7 12 3

13 2 12 5 12 20 12 7 12 3

М. В. Ломоносов(1711-1765)

А. Л. Лавоазие(1743-1794)

71

Приложение 12КРИПТОГРАМА „ПЕРИОДИЧНА СИСТЕМА“

Ключови думи:1. Хоризонтален ред в структурата на Периодичната система – 15, 5, 13, 16, 8, 202. Вертикален ред в структурата на Периодичната система – 9, 13, 3, 15, 43. Число, което стои долу вдясно след знака на химичен елемент в химична формула –

16, 21, 20, 5, 1, 64. Индикатор, който в алкална среда е син – 14, 4, 1, 7, 3, 65. Взаимодействие между основа и киселина, при което се получават сол и вода –

21, 5, 3, 2, 13, 4, 14, 16, 17, 4, 19, 16, 126. Химичен елемент, от чиито атоми са съставени графитът и диамантът – 10, 18, 9, 14, 5, 13, 8, 20 7. Химичен елемент от ІІІ главна група, чието наименование съвпада с това на иглолистно дърво –

11, 8, 13В криптограмата ще прочетете мисъл на голям руски учен – химик, посветена на….

„ 21 4 3 1 4 2 4 5

2 8 12 15 13 16 5

4 8 16 6 18 6 7 6

9 21 10 4 4

8 5 6 7 7

1 4 5 18 5 8

7 14 13

4 3 5 19 21 2

21 17 20 5 5 8

13 4 21 5 7 „ 8 2 9

8 13 6 8 7 4 6 4

10 2 8 9 4 14 11 4 10

72

Приложение 13

ЕФЕКТНИ И ЗАНИМАТЕЛНИ ОПИТИ ПО ХИМИЯ ЗА 7. КЛАСОсновна цел на представените опити е да се обърне внимание върху някои интересни, ефектни

и забавни опити, показващи една любопитна за учениците страна на химията. Вярваме, че тези рецептури на опити ще помогнат, особено на по-младите колеги, защото първоизточниците са все по-труднодостъпни.

Преди да се започнат експерименти в областта на химията, не трябва да се забравя, че е необхо-димо строго спазване на всички правила за безопасна работа. Някои от предложените опити са свързани с работа с избухливи смеси, възможни са взривове, повишаване на температурата, рабо-та в агресивна среда и пр. Ето защо абсолютно задължително опитите да се провеждат под ръко-водството на учител. По преценка на учителя, някои от тези опити могат да се използват в час, а други – по време на извънкласни дейности – вечери или утра на химията, празници на химията и др. А за седмокласниците, които за пръв път се срещат с тайнствата на химията, изпълнението на опитите ще бъде изключително интересно. С тях могат да се сформират групи по интереси и по време на сбирките им да се подготвят и изпълняват интересни, занимателни или ефектни опити. На учениците трябва да се внушава, че предлаганите „напитки“ всъщност не са за пиене, а действащи-те „вулкани“ и „светкавици“ се наблюдават от далеч.

ХИМИЧЕСКИ НАПИТКИКак да получим от водата „мляко“ и от „млякото – вода“?В три стъклени чаши от 250 mL се наливат съответно 100 mL 20% разтвор на магнезиев сулфат,

30 mL 15% разтвор на амоняк и 25 mL разтвор на оцетна киселина.Разтворът от втората чаша се налива в първата и се разбърква добре със стъклена пръчка. Получа-

ва се суспензия от неразтворим във вода магнезиев дихидроксид, която прилича на мляко. След това в „млякото“ се налива разтвора от третата чаша. Утайката изчезва, защото се получава безцветна течност от магнезиев диацетат, т.е. „млякото“ отново се превръща във „вода“.

Как да получим „разхладителни напитки“, „кафе“ и „чай“?Върху маса се подреждат 10 стъклени чаши от 150 mL. Зад тях се поставя бял екран, за да се

наблюдават по-добре цветовете. „Газирана вода“. В първата чаша се поставят 2 g натриев карбонат и се заливат с 20% разтвор на

винена киселина от втората чаша. Получава се “газирана вода“, която продължително време шуми от отделящия се въглероден диоксид.

„Мента“. В третата чаша се поставят 4 g стрит на прах никелов динитрат. Налива се вода и се разбърква със стъклена пръчка. Получава се зелено оцветен разтвор – „мента“.

„Плодов сок“. В четвъртата чаша се поставят 2 g кристалчета кобалтов нитрат и се заливат с вода. При разбъркване се получава разтвор с хубав розов цвят на „плодов сок“. Това оцветяване се дължи на хидратираните кобалтови йони.

„Лимонада“. В петата и шестата чаша се наливат съответно 20% разтвор на червена кръвна сол (калиев ферицианид) и 10% разтвор на бисмутов нитрат. При смесването им се получава комп-лексно съединение с жълтия цвят на лимонадата.

„Кафе“. В седмата чаша се налива 20% разтвор на меден сулфат, а в осмата – 20% разтвор на жълта кръвна сол (калиев фероцианид). При смесването им се получава обемиста кафява утайка, която при разбъркване прилича на кафе. Причината за това е получаването на комплексното съеди-нение куприфероцианид.

„Липов чай“. В деветата чаша се поставят 1 g кристалчета йод и се заливат с 20% разтвор на ка-лиев йодид, който се намира в десетата чаша. След разбъркване се получава хубав червено-кафяв цвят, наподобяващ цвета на липовия чай. Това се дължи на свободния йод, който образува комп-лексен йон с йодните йони от разтвора на калиевия йодид.

ХИМИЧЕСКИ ТАЙНОПИСВърху бял лист с 10% разтвор на оцетна киселина или с оцет се написва някакъв текст. След

изсъхването му листът се поднася към пламъка на свещ или на спиртна лампа на разстояние от 2 до 4 cm, като се движи леко в разни посоки. Текстът постепенно се появява, което се дължи на съединения, образувани от киселината и целулозата на хартията.

Върху бял лист се написва текст с 1% спиртен разтвор на фенолфталеин. След изпаряване на спирта върху хартията не остава никаква следа. С помощта на пулверизатор листът се напръсква с

73

разтвор на натриев карбонат. Текстът веднага се проявява с червени букви, защото в алкална среда фенолфталеинът има малиновочервен цвят. Ако след това листът се напръска с разреден разтвор на киселина, надписът отново изчезва, защото в кисела среда фенолфталеинът е безцветен.

Вместо чист фенолфталеин може да се разтвори пургатив, който се продава в аптеките и представлява смес от фенолфталеин и захар. Вместо да се пише текст, върху хартията може да се нарисуват различни фигури.

ХИМИЧЕСКИ ВУЛКАНИВ керамично гърне или в кратера на вулкан, направен от глина, се поставя смес от: 6 g алуминий

на прах, 6 g стронциев нитрат, 6 g калиев нитрат, 1 g въглен на прах, 1 g сяра на прах и 2,5 g пудра захар. След това със стъклена пръчка внимателно отдалеч се капва конц. сярна киселина. В миг от „кратера“ на вулкана излиза огнена струя с яркочервен цвят. Концентрираната сярна киселина е много силен окислител и предизвиква възпламеняването на сместа.

В керамично гърне или в кратера на вулкан, направен от глина, се насипват 10 – 12 g амониев бихромат, поставя се парченце фитил и се запалва. Наблюдава се извършване на буйна реакция, придружена с шум и отделяне на искри. От оранжевите кристали се образува „зелена“ лава от дихромен триоксид. Разлагането на амониевия бихромат е екзотермичен процес, поради което отде-лената топлина изпарява получената вода и разрохква зеления прах.

Приготвяне на фитил за запалване на „експлозивни“ смеси. Изрязват се лентички от филтърна хартия с дължина 6 – 7 cm и ширина 1 – 1,5 cm. Потапят се за няколко минути в чашка с преситен разтвор на калиев нитрат, след което се изваждат и се нареждат върху вестник, за да изсъхнат добре. Съхраняват се в сухо бурканче или в стъклена банка.

В хаван се стрива смес от 3 g фин мраморен прах и 2 g магнезий на прах. Цялото количество се изсипва върху гладка каменна плоча (тухла) и се запалва с фитил. Около запалената купчинка хвърчат искри от горящ магнезий и се създава илюзия за изригване на вулкан. Когато огънят угасне и пепелта изстине, се вижда, че хълмчето е покрито с бяла обвивка от магнезиев оксид, а под нея се намира черен прах (въглерод). При тези условия калциевият карбонат се разлага на калциев оксид и въглероден диоксид. Част от магнезия се запалва при 600 оС и реагира с въглеродния диоксид до получаване на магнезиев оксид и сажди.

ХИМИЧЕСКА ЗАПАЛКАЗапалване на спиртна лампа с вода. Парченце натрий с големина на малко лещено зърно се по-

чиства много добре от оксидната корица и внимателно се поставя във фитила на спиртната лампа. Върху него с пипета се капват 1-2 капки вода. Ако фитилът е добре напоен със спирт, той пламва веднага.

ХИМИЧЕСКИ СВЕТКАВИЦИБяла светкавица. В сух хаван се стрива на прах 1 лъжичка калиев перманганат. Добавя се 1 g

магнезий на прах и 0,3 g сяра на прах. Сместа се разбърква много внимателно с четчица или птиче перо, без ни най-малко да се натиска, за да не предизвика избухване. Сместа се изсипва във вид на конус върху парче ламарина, керемида или тухла. В конуса се поставя къс фитил така, че да стърчи над върха му 2 – 3 cm, и внимателно се запалва с кибрит. След 1 – 2 секунди се възпламенява светка-вицата с бяла заслепяваща светлина. Бързото изгаряне на магнезия и сярата се дължи на силния окислител калиев перманганат, а големият светлинен ефект се обяснява с горенето на магнезия.

Зелена светкавица. При спазване на всички правила и начин на работа от предишния опит смес от 1 g бариев нитрат и 1 g магнезий на прах се запалва. Бариевият нитрат оцветява светкавицата в зелено.

Червена светкавица. Смесват се 1 g магнезий на прах, 1 g калиев нитрат и 1 g стронциев нитрат. При подпалване сместа изгаря с червен пламък, който се дължи на присъствието на стронция.

Илюминация. В тухла се прави вдлъбнатина с диаметър 3 – 4 cm и дълбочина 2 cm и се запалва със смес от: 2g калиев нитрат, 1 g магнезий на прах, 1 g стрит на прах калиев перманганат и 0,5 g сяра на прах. Предварително сместа се разбърква много добре. Запалва се с фитил по посочения вече начин и експериментаторът бързо се отдръпва. Наблюдава се красива илюминация с виолетов цвят.

МОРСКО ДЪНО В ЧАШАВ чаша от 250 mL се наливат 100 –150 mL 50% разтвор на натриев силикат (водно стъкло). След

това се пускат 2 – 3 кристалчета от солите: меден сулфат, железен сулфат, кобалтов сулфат, кобалтов

74

нитрат и никелов нитрат. Много скоро се появяват различно оцветени „водорасли“ от „морското дъно“, които постепенно нарастват. „Водораслите“, явили се от кристалите на медния сулфат, имат син цвят, от железния сулфат – бледозелен, от кобалтовия сулфат – виолетов, от кобалтовия нитрат – синьо-виолетов, и от никеловия нитрат – синьо-зелен. „Морското дъно“ е особено красиво, ако кристалите на солите са по-големи и наподобяват подводни скали, обрасли с водорасли.

Пуснатите в разтвора соли взаимодействат с натриевия силикат, при което се получават различни силикати. Те покриват кристалите на солите с тънка ципица. Поради дифузията водата от разтвора прониква през ципицата, налягането се повишава и последната се разкъсва. Разтворите на солите преминават през пукнатините в околната течност и отново бързо се покриват с ципица от силикат и т.н. Така „водораслите“ растат. Вместо изброените по-горе соли, могат да се използват солите: железен трихлорид, меден хлорид, кобалтов дихлорид, никелов дихлорид, манганов дихлорид и алуминиев трихлорид.

ГЪРМЯЩА ХАРТИЯВ чаша се смесват 10 mL йодна тинктура (1:10) с 20 mL 25% разтвор на амоняк. Получената

утайка се филтрува през обикновен филтър. Последният се разгъва и се нарязва на осем части така, както се реже торта. Късчетата се нареждат върху голям лист филтърна хартия (вестник) и се оставят там до изсъхване на утайката. При леко натискане с пръчка се чува гърмеж и се отделят виолетови пари. Полученият азотен йодид е много нетрайно съединение, което може да избухне от най-малкото сътресение, особено ако е сухо. Затова той най-често се съхранява в спиртен разтвор и в никакъв случай не бива да се държи в ръка.

„ЗЛАТО“ – РАЗТВОРИМО И НЕРАЗТВОРИМО ВЪВ ВОДАВземат се две колбички. В едната се наливат 25 mL 20% разтвор на оловен ацетат, а в другата

колбичка – 50 mL 5% разтвор на калиев йодид. Разтворите се нагряват до кипене, след което се смесват и се изстудяват. След около 10 минути се наблюдава утаяване на люспи от оловен йодид, които приличат по външен вид на злато.

Ако разтворът отново се нагрее, „златото“ изчезва. Образува се прозрачна течност, тъй като при нагряването оловният йодид се разтваря. При охлаждане на разтвора златните люспи отново се появяват.

ЗАПАЛВАНЕ НА ЗАХАР С КИБРИТАко бучка захар се хване с щипка за тигли и се поднесе към пламъка на спиртна лампа, тя няма да

се запали, а ще започне да се топи. Ако бучката захар се поръси със съвсем малко количество пепел от изгоряла цигара, захарта бързо се запалва само с една клечка кибрит и гори със синкав пламък.

Тайната на това явление се крие в състава на тютюневата пепел, която съдържа литиеви соли. Тези соли служат като катализатор и ускоряват окисляването на захарта дотолкова, че тя може лесно да се запали. Вместо пепел може да се използват няколко кристалчета от литиеви соли.

ОГЪН – ХУДОЖНИКВърху лист хартия с гъст разтвор от калиев нитрат се прави рисунка, която трябва да бъде от

цяла, непрекъсната линия. Единият край на линията трябва да завършва в края на хартията. Когато разтворът върху хартията изсъхне, рисунката не се забелязва. Предварително с молив трябва да се отбележи краят на рисунката.

Ако се допре тлееща треска до отбелязания с молив знак, хартията започва бавно да гори само по нарисуваната линия. Това се дължи на кислорода от кристализиралата по линията селитра (калиев нитрат). Огънят обикаля по нарисуваната линия и „рисува“ контурите на изображението.

ДИМ БЕЗ ОГЪН„Няма дим без огън“ – гласи стара руска пословица. Но ето че с помощта на химията може да се

получи дим без огън. Това става така:Изплаква се чаша или банка с концентриран разтвор на солна киселина, а чинийка – с разтвор на

амоняк. Чинийката бърдо се обръща и покрива чашата, която веднага се изпълва с бял дим. При този опит солната киселина взаимодейства с амоняка, при което се получава бял дим от кристалчетата на получения амониев хлорид. Той създава илюзия на дим.

Същият ефект може да се получи, ако една стъклена пръчка се потопи в концентриран разтвор на солна киселина, а друга – в разтвор на амоняк. Двете пръчки се изваждат бързо и се допират с върховете си.

75

КРЪ

ГЛИ

ГО

ДИ

ШН

ИН

И О

Т Р

ОЖ

ДЕ

НИ

ЕТО

НА

УЧ

ЕН

И Х

ИМ

ИЦ

И

№Ф

амил

ия и

име

Държ

ава

Жиз

нен

път

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

1Ар

ениу

с, Св

анте

Шве

ция

1859

– 1

927

––

160

––

––

165

–

2Бе

кето

в, Н.

Ник

олае

вич

Руси

я18

27 –

191

1 1

80–

––

–18

5–

––

3Бе

ртол

е, Лу

и Кл

одФ

ранц

ия17

48 –

183

2–

270

––

––

275

––

4Бе

ртло

, Жан

Мар

слен

Фра

нция

1827

– 1

907

180

––

––

185

––

–

5Бе

рцел

иус,

Якоб

Йон

сШ

веци

я17

79 –

184

8–

–24

0–

––

–24

5–

6Бо

ил, Р

обър

тИр

ланд

ия16

27 –

169

139

0–

––

–39

5––

–

7Бу

тлер

ов, А

. Мих

айло

вич

Руси

я18

28 –

188

6–

190

––

––

195

––

8Вь

олер

, Фри

дрих

Герм

ания

1800

– 1

882

––

–22

0–

––

225

9Вю

рц, Ш

арл

Адол

фФ

ранц

ия18

17 –

188

420

0–

– –

– 2

05–

––

10Да

лтон

, Джо

нАн

глия

1766

– 1

844

––

– 25

5–

––

11Де

йви,

Хъм

фри

Англ

ия17

78–

1829

–

240

––

––

245

–

–

12Зе

линс

ки, Н

. Дим

итри

евРу

сия

1861

– 1

953

––

––

160

––

––

13Зи

нин,

Н. Н

икол

аеви

чРу

сия

1812

– 1

880

205

––

––

210

––

–

14Ка

ница

ро, С

тани

слао

Ит

алия

1826

– 1

910

––

––

185

––

––

15Ке

куле

, Авг

уст

Герм

ания

1829

– 1

896

––

190

––

––

195

–

16Кю

ри, М

ария

По

лша –

Ф

ранц

ия18

67 –

183

415

0–

––

–15

5–

––

17Ла

воаз

ие, А

нтоа

н Ф

ранц

ия17

43 –

179

4 –

275

––

–– –

280

––

18Ло

моно

сов,

М. В

асил

иеви

чРу

сия

1711

– 1

765

––

––

310

––

––

При

лож

ение

14

76

КРЪ

ГЛИ

ГО

ДИ

ШН

ИН

И О

Т Р

ОЖ

ДЕ

НИ

ЕТО

НА

УЧ

ЕН

И Х

ИМ

ИЦ

И

19Ге

й-Лю

сак,

Луи

Жоз

ефФ

ранц

ия17

78 –

185

0–

240

––

––

245

–

20М

арко

вник

ов, В

. Вас

илие

вич

Руси

я18

38 –

190

4–

180

––

– –

185

––

21М

енде

леев

, Д. И

вано

вич

Руси

я18

34 –

190

7 –

–18

5–

– –

–19

0

22Ос

твал

д, В

илхе

лмГе

рман

ия18

53 –

193

2 –

165

– –

––

170

– –

23Пр

уст,

Луи

Жоз

еф

Фра

нция

1754

– 1

826

––

265

––

––

270

–

24Ф

ишер

, Еми

лГе

рман

ия18

52 –

191

916

5–

––

–17

0–

– –

25Ш

ееле

, Кар

л Ш

веци

я17

42 –

178

6 27

5–

––

–28

0–

– –

КРЪ

ГЛИ

ГО

ДИ

ШН

ИН

И О

Т Р

ОЖ

ДЕ

НИ

ЕТО

НА

ВИ

ДН

И Б

ЪЛ

ГАРС

КИ

ХИ

МИ

ЦИ

№Ф

амил

ия и

име

Родн

о мя

сто

Жиз

нен

път

2017

2018

2019

2020

2021

2022

2023

2024

2025

1Ба

ларе

в, Ди

митъ

рРу

се18

85 –

196

4–

––

135

––

––

140

2Ге

рило

вски

, Дим

итър

с. Въ

рбиц

а, Ш

умен

ско

1864

– 1

927

––

155

––

––

160

–

3Зл

атар

ов, А

сен

Хаск

ово

1885

– 1

936

––

–13

5–

––

–14

0

4Ив

анов

, Дим

итър

с. М

акоц

ево,

Со

фийс

ко18

94 –

197

5 –

–12

5–

––

–13

0–

5Ка

нази

рски

, Гео

рги

Бург

ас18

87 –

193

913

0–

––

–13

5–

––

6Ка

раог

лано

в, За

хари

Шум

ен18

78 –

194

314

0–

––

–14

5–

–

7Ра

йков

, Пен

чоТр

явна

1864

– 1

835

––

155

––

––

160

–

8См

илов

, Гео

рги

Вели

ко

Търн

ово

1844

– 1

915

––

155

––

––

160

–

9Ти

шко

в, Пе

тър

Габр

ово

1863

– 1

924

–15

5–

––

–16

0–

–

10То

мов,

Иван

Па

зард

жик

1871

– 1

958

– –

––

150

––

––