1

Петрана Тенева Тодорова

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ

НА СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ И СЧЕТОВОДНИЯ

АНАЛИЗ НА КАПИТАЛА В КОНТЕКСТА

НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

АВТОРЕФЕРАТ

за присъждане на образователна и научна степен "доктор"

в професионално направление 3.8 "Икономика",

с научна специалност 05.02.07

"Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност"

София, 2015

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ

Катедра "Счетоводство и анализ"

1

Петрана Тенева Тодорова

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ

НА СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ И СЧЕТОВОДНИЯ

АНАЛИЗ НА КАПИТАЛА В КОНТЕКСТА

НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

АВТОРЕФЕРАТ

за присъждане на образователна и научна степен "доктор"

в професионално направление 3.8 "Икономика",

с научна специалност 05.02.07

"Счетоводна отчетност, контрол и анализ на стопанската дейност"

Научен ръководител:

проф. д-р Стоян Димитров Стоянов

Рецензенти:

проф. д.ик.н. Иван Душанов Иванов

проф. д-р Снежана Александрова Башева

София, 2015

УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО

ФИНАНСОВО-СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ

Катедра "Счетоводство и анализ"

2

Дисертационният труд се състои от увод, четири глави, заключение, при-

ложения, справка за използваната литература и списък на използваните сък-

ращения. Обемът на разработката е 191 страници (увод, изложение, заключе-

ние, в т.ч. таблици – 29 броя, фигури – 22 броя, приложения – 7 броя). Изпол-

званата литература обхваща 30 броя български източници, 45 броя чуждест-

ранни източници, 18 броя нормативни актове и 10 броя интернет сайтове.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита пред научно жури от

катедра "Счетоводство и анализ" при Финансово-счетоводен факултет на

УНСС на 29.06.2015 г.

Авторът на дисертационния труд е докторант на самостоятелна подготовка

към катедра "Счетоводство и анализ" при Финансово-счетоводен факултет на

УНСС – гр. София.

Научно жури: проф. д-р Стоян Димитров Стоянов

проф. д-р Снежана Александрова Башева

проф. д.ик.н. Иван Душанов Иванов

проф. д.ик.н. Михаил Динев Петров

проф. д.ик.н. Марин Димитров Димитров

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 30.09.2015 г. от 13 часа

в зала 2032-А на УНСС – гр. София.

Материалите по защитата са на разположение на заинтересованите в Ди-

рекция "Наука" на УНСС – гр. София и на интернет страница: http://www.

unwe.bg/.

3

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

1. Актуалност и значимост на изследваната тема

Динамичните промени в икономическата среда намират отражение в от-

четно-информационната система на счетоводната наука. Тази взаимовръзка

определя нуждата от изследване на актуалните практикоприложни въпроси

относно счетоводното отчитане и анализ на капитала на предприятието.

Проблемите, свързани със счетоводното отчитане и анализ на капитала, са

от съществено значение за управлението на икономическата система. Редица

научни трудове на български и чуждестранни автори засягат конкретни ас-

пекти на тази тема.

В разработката се изследват възможностите за оптимизиране на счетовод-

ното отчитане и счетоводния анализ на капитала в контекста на устойчивото

развитие на предприятието. Актуалността на изследваната тема произтича от

необходимостта от конкретни механизми за оптимизиране на счетоводното

отчитане и счетоводния анализ на капитала и неговите компоненти във връзка

с финансовата устойчивост на предприятието. Тази потребност е обусловена

от настъпилите промени в икономическата среда в резултат на финансовата и

дълговата криза. Скептичното отношение на инвеститорите към счетоводна

информацията води до трудности при привличането на капитал на глобалните

капиталови пазари. Тази тенденция подчертава необходимостта от подобря-

ване на резултатите на счетоводното отчитане и от усъвършенстване на мето-

дите на счетоводния анализ за постигане на надеждни резултати.

Отправна точка на изследването е несъответствието между теоретичните

постановки и подходи за определяне на финансовата устойчивост на предп-

риятието чрез анализ на компонентите на капитала и практикоприложните ас-

пекти и факти в контекста на финансовата и дълговата криза.

2. Цели и задачи на дисертационния труд

Целта на изследването е да се усъвършенстват счетоводното отчитане и

счетоводният анализ на капитала като средства за оптимизиране на капитало-

вата структура и за определяне на финансовата устойчивост на предприяти-

ето.

Поставената цел е постигната чрез решението на следните задачи:

1. Да се изследва и дефинира капиталът на предприятието във връзка със

счетоводните теории и концепции.

4

2. Да се анализират методите за определяне на стойността на капитала и

да се изчисли цената на собствения и привлечения капитал.

3. Да се изяснят и анализират особеностите при отчитането на компонен-

тите на капитала.

4. Да се изследват методите за счетоводен анализ на капиталовата струк-

тура и на цената на капитала.

5. Да се анализират финансовото състояние и рентабилността на предп-

риятието чрез компонентите на капитала.

6. Да се разкрият и дефинират практическите проблеми при определяне

на финансовата стабилност на предприятието на базата на компонентите на

капитала в рамките на емпирично изследване.

7. Да се предложат конкретни механизми за оптимизиране на счетовод-

ното отчитане и счетоводния анализ на капитала на предприятието в контек-

ста на устойчивото развитие.

3. Обект и предмет на изследването

Обект на изследването е капиталът на предприятието като основен пока-

зател за финансова устойчивост.

Предмет на изследването са методологичните въпроси и характерните

особености при счетоводното отчитане и счетоводния анализ на компонен-

тите на капитала в условията на променлива икономическа среда.

4. Изследователска теза

Изследователската теза е, че усъвършенстването на счетоводното отчи-

тане и счетоводния анализ на капитала има основно значение за гарантиране

на устойчивото развитие на предприятието.

В разработката се изследва капиталът като обект на счетоводството и като

показател за финансовата устойчивост. Предлагат се механизми за оптимизи-

ране на счетоводния анализ и се търсят начини за надеждно предвиждане на

негативните тенденции в развитието на предприятието, както и възможности

за своевременни реакции в кризисни ситуации, базирани на прогностични

проучвания.

Анализът цели изграждането на отчетно-информационна характеристика

на капитала като показател за финансова стабилност и доказване на същест-

веното значение на капиталовите операции при счетоводния анализ на сто-

панската единица.

5

В хода на доказването на изследователската теза са разгледани следните

подкрепящи работни хипотези:

1. Собственият капитал е основен показател за финансовата стабилност и

за устойчивото развитие на предприятието.

2. Нарастващата икономическа несигурност и сложността на финансо-

вите инструменти увеличават важността на вярното и прецизното представяне

на компонентите на капитала чрез оптимизиране на счетоводното отчитане.

3. Механизмите за усъвършенстване на счетоводния анализ са от реша-

ващо значение за правилното третиране на компонентите на капитала и гаран-

тирането на принципа на действащото предприятие.

4. Дълговата криза и новите изисквания към капиталовата база на банките

са свързани с повишени разходи, които в дългосрочен план могат да променят

достъпността и условията за ползването на банкови кредити. Това налага тър-

сенето на алтернативни методи за финансиране с цел осигуряване на възмож-

ности за оптимизиране на капиталовата структура на предприятието в усло-

вията на променяща се икономическа среда.

5. Методология на изследването

Теоретичните постановки, съдържащи се в счетоводната литература, се из-

ползват като отправна точка за достигане на надеждни резултати в изследва-

нето. За постигане на научноизследователските цели е приложен историчес-

кият подход при разглеждане на концепциите за капитала.

В разработката е използван нормативният подход, разгледан в различни

аспекти, съгласно българското и международното законодателство. От теори-

ите за капитала се преминава към методите за изчисляване на капиталовата

стойност и особеностите при счетоводното отчитане и оценяването на капи-

тала съгласно общата нормативна уредба.

Сравнителният анализ, индуктивният и дедуктивният метод са използвани

при определянето на капиталовите показателите за устойчивото развитие на

предприятието.

В емпиричните проучвания и при оформяне на резултатите от тях са при-

ложени статистически методи и теоретични модели. Вследствие на това се

стига до практически решения и предложения, които насочват към нови ас-

пекти в съществуващите модели и способи за счетоводно отчитане и анализ

на капиталовата структура на предприятието. Предлагат се механизми за оп-

тимизиране на счетоводното отчитане и счетоводния анализ на капитала.

6

С разработката е направен опит да бъдат отразени актуалните проблеми,

свързани с отчитането и счетоводния анализ на капитала в контекста на фи-

нансовата стабилност на предприятието (без претенция за пълното им изчер-

пване).

6. Ограничения на изследването

Капиталът на предприятието е обширна област на изследване в икономи-

ческата литература. Това налага ограничаване на обхвата на разработката в

рамките на счетоводното отчитане и счетоводния анализ на капитала като по-

казател за устойчивото развитие. Особено внимание се обръща на финансира-

нето и избора на капиталова структура, както и на ролята на стойността във

връзка с изчисляването на цената на капитала.

В разработката са разгледани нефинансови предприятия, като акцентът е

поставен върху корпоративните дружества, малките и средните предприятия.

Разгледано е счетоводното отчитане и анализ на собствения и привлечения

капитал, като не се извършва задълбочен анализ на въпросите, свързани с от-

читането на финансовите инструменти. Извън обхвата на изследването са осо-

беностите при счетоводното отчитане и счетоводния анализ на капитала на

банките, бюджетните предприятия, застрахователите и инвестиционните пос-

редници. При разработване на научения труд са използвани нормативни до-

кументи, влезли в сила към 31.12.2014 г.

7. Апробация

Части от дисертационния труд са публикувани в специализирани научни

издания и са представени на научнопрактически конференции. Резултатите от

изследванията и изложените предложения за усъвършенстване на счетовод-

ното отчитане и счетоводния анализ на капитала могат да намерят практи-

ческо приложение в анализа на финансовото състояние на нефинансовите

предприятия с цел подпомагане на тяхното устойчивото развитие.

7

II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Увод

Първа глава. ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ

И ОСОБЕНОСТИ ПРИ СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ

И ОЦЕНЯВАНЕ НА КАПИТАЛА

1.1. Преглед на теориите и концепциите за капитала в счетоводството

1.2. Структура и формиране на капитала на предприятието

1.2.1. Собствен капитал

1.2.2. Привлечен капитал

1.2.3. Мецанин-капитал

1.3. Подходи за определяне на стойността на капитала

и нейното значение за избора на капиталова структура

1.4. Предимства и недостатъци на дълговото

и самостоятелното финансиране

1.5. Особености при отчитането на компонентите на капитала

1.5.1. Отчитане на основния капитал

1.5.2. Отчитане на капиталовите резерви и финансовия резултат

1.5.3. Отчитане на финансовите инструменти

1.5.4. Операции по увеличаване и намаляване на основния капитал

1.5.5. Счетоводно отчитане на консолидирания собствен капитал

Втора глава. СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ НА КАПИТАЛА

В КОНТЕКСТА НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

2.1. Методи за счетоводен анализ на капитала

2.2. Анализ на капиталовата структура

2.3. Анализ на цената на капитала

2.4. Анализ на финансовото състояние и риска на база

на компонентите на капитала

2.5. Анализ на рентабилността на предприятието на база

на компонентите на капитала

2.6. Проблеми при счетоводния анализ на компонентите на капитала

2.6.1. Ролята на счетоводната политика

2.6.2. Граници на счетоводния анализ в контекста

на финансовата и дълговата криза

Трета глава. ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АНАЛИТИЧНИ МОДЕЛИ

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ

НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЧРЕЗ КОМПОНЕНТИТЕ НА КАПИТАЛА

3.1. Методология на емпиричното изследване

3.2. Емпирично проучване на цената на капитала

8

3.3. Емпирично изследване на финансови отчети на избрани

предприятия чрез методите на прогностичния счетоводен анализ

3.4. Резултати и изводи от емпиричните изследвания

Четвърта глава. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ

НА СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ И СЧЕТОВОДНИЯ АНАЛИЗ

НА КАПИТАЛА

4.1. Възможности за оптимизиране на счетоводното отчитане на капитала

4.1.1. Подобряване на счетоводното отчитане на капитала

чрез промени в нормативната уредба

4.1.2. Транспарентна счетоводна информация

като механизъм за намаляване на риска

4.2. Възможности за оптимизиране на счетоводния анализ на капитала

4.2.1. Оптимизиране на механизмите за ефективен контрол

на капиталовата структура

4.2.2. Оптимизиране на анализа на финансовото състояние

и рентабилността

4.2.3. Повишаване на качеството на прогностичния

счетоводен анализ

Заключение

Приложения

Литература

Списък на използваните съкращения

9

III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Увод

В увода са изложени актуалността и значимостта на темата, като са посо-

чени факторите, които ги обуславят. Формулирани са научноизследователс-

ката теза, целта и задачите на разработката. Направена е характеристика на

обекта и предмета на изследването, както и на методите и подходите за реа-

лизиране на изследователската цел. Посочени са ограниченията, свързани с

обхвата и периода на изследването.

Първа глава

ТЕОРЕТИКО-МЕТОДОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ И ОСОБЕНОСТИ

ПРИ СЧЕТОВОДНОТО ОТЧИТАНЕ И ОЦЕНЯВАНЕ НА КАПИТАЛА

Първа глава на изследването има преобладаващ теоретико-методологи-

чен характер. Тя включва пет части, като се изследват отделни аспекти, свър-

зани с теориите и концепциите за капитала, формирането на капиталовата

структура, подходите за определяне на стойността на капитала и особеностите

при счетоводното отчитане и оценяване на компонентите на капитала.

В точка първа на първа глава – "Преглед на теориите и концепциите за

капитала в счетоводството", са разгледани съществуващите теории и концеп-

ции за капитала. Направен е преглед на икономическите теории и школи с цел

разкриване на същността и проявлението на капитала в исторически аспект.

Представени са основополагащите постановки за капитала, като са просле-

дени разработките на видни представители на отделните икономически

школи. Посочени са: философското разбиране за капитала като понятие и ка-

тегория; меркантилистичната концепция за капитала във връзка с теорията за

активния търговски баланс; виждането на физиократите за веществената

форма на капитала и разграничението между основен и оборотен капитал; раз-

работките за капитала като икономически ресурс в класическата икономи-

ческа теория и основните елементи на цената на дадена стока: труд, капитал

и земя, както и разграничението между постоянен и променлив капитал по

отношение на работната сила, която създава прираст под формата на прина-

дена стойност.

10

Отделено е внимание на постановките на неокласическия иконимикс от-

носно развитието на модерния икономически анализ чрез съчетаване на ме-

тоди за синтез на икономически теории, статистически методи, математи-

чески анализ и емпирични наблюдения.

В тази част на разработката са представени основните концепции за капи-

тала, които дефинират неговата същност като самонарастваща стойност – фи-

нансовата и физическата концепция. Според тези концепции се смята, че

предприятието поддържа капитала си, когато размерът на капитала в края на

отчетния период е поне равен на размера в началото на периода, а евентуал-

ното превишаване се определя като печалба1. На базата на използваните кон-

цепции се изгражда и концепцията за поддържането на капитала.

В изложението следва преглед на понятието капитал като предмет и еле-

мент от предмета на счетоводството на предприятието. Акцентът е поставен

върху дефинициите на същността на капитала и неговата връзка с имущест-

вото на предприятието съгласно трудовете на проф. Д. Добрев, проф. Ив. Ду-

шанов, проф. М. Динев, проф. К. Пергелов и проф. Ст. Стоянов.

Направено е обобщение, че проследяването на теоретико-методологич-

ните въпроси относно същността на капитала като ключово понятие в стопан-

ската дейност и икономическата наука спомага при изясняването на ролята на

капитала за устойчивото развитие на предприятието. Концепциите за поддър-

жане на капитала подчертават неговото фундаментално значение за финансо-

вата устойчивост на предприятието.

Във връзка с актуалността на темата се подчертава, че в контекста на фи-

нансовата криза възникват редица концептуални въпроси относно разгледа-

ните основополагащи теоретични определения и разработки за същността и

понятието на капитала, които очертават необходимостта от нов подход при

дефиниране на причинно-следствените връзки за гарантиране на финансова

устойчивост чрез поддържане на капитала. Подходите за решение на тези

проблеми са разгледани с помощта на методите на счетоводния анализ и спо-

собите за определяне на капиталовата стойност.

Точка втора на първа глава е озаглавена "Структура и формиране на ка-

питала на предприятието". В нея първоначално са разгледани основните тео-

ретични модели за капиталовата структура, а именно: класическите, традици-

онните, неокласическите и неоинституционалните модели. Особено внимание

е отделено на един от основополагащите модели в теорията за капиталовата

структура, разработен от F. Modigliani и M. Miller. Отбелязва се, че направе-

ните наблюдения и изводи от авторите в условията на ефективен капиталов

1 Стоянов, Ст. Акционерният капитал в счетоводството (теория, методология,

практика). София, 2009, с. 36.

11

пазар, без данъци и кредитен риск, са изцяло теоретични и са трудно практи-

чески приложими. По-късно Modigliani/Miller модифицират модела, като

включват кредитния риск и данъците, които влияят при формирането на ка-

питаловата структура и по този начин постигат по-точни резултати.

Вниманието се насочва към проблема за определяне на оптималната капи-

талова структура, който продължава да е дискусионна тема в съвременната

икономическа литература. Спорен е въпросът относно използването на пазар-

ната или счетоводната стойност на капитала при анализа. В основните теоре-

тични модели за капиталовата структура са посочени редица фактори, които

оказват влияние при вземане на управленчески решения относно нейното

формиране. Подчертава се важната роля на тези взаимовръзки при счетовод-

ния анализ на финансовата устойчивост и при изследването на капиталовата

стойност на предприятието.

В разработката се разглеждат формите на финансиране според критериите:

правна позиция и отговорност на инвеститорите и произход на предоставе-

ните средства. Според първия критерий се подразделят на дялово (самостоя-

телно), дългово и смесено финансиране. По втория критерий се класифицират

като външно и вътрешно финансиране. Изборът на форма на финансиране е

стратегическо решение при определянето на капиталовата структура на пред-

приятието. Обект на тази част на изследването е определянето на същността

и икономическата характеристика на собствения и привлечения капитал,

както и особеностите при хибридните форми на финансиране във връзка с ме-

цанин-капитала.

Прави се обобщението, че в контекста на финансовата криза за пореден

път се подчертава значимостта на оптималната капиталова структура, тъй

като тя директно влияе върху пазарната стойност на предприятието и опре-

деля неговото устойчиво финансово развитие.

В трета точка на първа глава – "Подходи за определяне на стойността

на капитала и нейното значение за избора на капиталова структура", се пред-

ставят моделите за определяне на цената на капитала. Разходите за финанси-

ране са посочени като ключов фактор при определянето на стойността на ка-

питала и са от основно значение за стратегическото управление и устойчивото

развитие на предприятието. Широкият спектър за изследване на капиталовите

разходи включва финансовите концепции за оценяване на стойността на пред-

приятието и избора на рентабилни инвестиционни проекти, както и счетовод-

ните концепции в МСФО относно методите за обезценка на активите и опре-

деляне на покупната цена на предприятието в рамките на бизнес комбинации.

Вниманието се насочва към съществуващите теоретични и емпирични проб-

леми при изчисляване на цената на капитала.

12

При дълговото финансиране разходите за набавяне на капитала са под фор-

мата на лихви, докато при финансирането със собствен капитал разходите съ-

ответстват на изисканата норма на възвръщаемост от инвеститорите за поетия

риск по отношение на инвестирания капитал в предприятието2. В икономи-

ческата литература разходите за заемен капитал се класифицират като експ-

лицитни (явни, външни) разходи, а цената на собствения капитал се определя

чрез имплицитни (скрити) разходи за пропуснати ползи. Установяването на

цената на собствения капитал е значително по-сложно и се извършва с по-

мощта на модели от инвестиционната теория. Сред разгледаните модели в из-

селването са: методът за оценяване на привлечения капитал "Доходност до

падеж" (Yield to maturity), моделът за определяне на цената на собствения ка-

питал въз основа на теорията на арбитражното ценообразуване (Arbitrage

Pricing Model – APM), моделът на дисконтираните дивиденти (Dividend

Discount Model – DDM) и др. В хода на разработката обстойно са разгледани

два модела за определяне на цената на капитала:

1. Моделът за оценка на капиталовите активи (Capital Asset Pricing Model –

CAPM), който е един от най-често прилаганите способи за изчисляване на це-

ната на собствения капитал и е приложен при емпиричното проучване в раз-

работката. Според постановките на модела цената на собствения капитал се

състои от безрискова норма на възвръщаемост и рискова премия. Рисковата

премия е представена като разлика между средната възвръщаемост на пазара

и безрисковия лихвен процент, умножени по бета-коефициента. Обобщено

може да се каже, че очакваната възвръщаемост от даден финансов актив за

конкретното предприятие е безрисковата норма на възвръщаемост, като към

нея се добави премията за риска. Бета-коефициентът измерва систематичния

риск. Функционалната връзка между очакваната възвръщаемост и система-

тичния риск е линейна, съответно с увеличаване на риска нараства печалбата

от направената инвестиция.

2. Моделът за среднопретеглената цена на капитала (Weighted Average

Cost of Capital – WACC), който е един от най-разпространените модели за оп-

ределяне на цената на капитала. Концепцията на модела WACC изхожда от

предположението, че едно предприятие финансира дейността си както с прив-

лечен, така и със собствен капитал. Двата вида финансиране са свързани с

различни по размер разходи, които предприятието поема. При прилагането на

този метод се вземат под внимание данъчните предимства на заемния капитал

и се посочва, че средната цена на капитала намалява с увеличаване на нивото

на задлъжнялост. Във връзка с поставената задача в разработката да се анали-

2 Daske, H., Wiesenbach, K. Praktische Probleme der zukunftsorientierten Schätzung

von Eigenkapitalkosten am deutschen Kapitalmarkt. In: Finanz-Betrieb, 2005, S. 407.

13

зират методите за изчисляване на стойността на капитала и да се изчисли це-

ната на собствения и привлечения капитал, в емпиричното изследване се при-

лага моделът WACC, тъй като той спомага за постигане на оптимален резул-

тат при решаване на поставената задача. Поради тази причина постановките

на модела са разгледани подробно в хода на изложението.

В тази част на разработката се разглежда значението на въпроса за същ-

ността и определянето на разходите за капитала, свързани с управленческите

решенията за източниците на финансиране на предприятието, с цел да се га-

рантира неговото устойчиво развитие. Прави се изводът, че настоящите ико-

номически условия на капиталовите пазари подчертават значението на пре-

цизното определяне на цената на капитала. Ниското ниво на лихвените про-

центи може да бъде причина за неефективно разпределение на капитала, ако

не се приложи правилна концепция за определяне на цената на капитала в

променлива икономическа среда. Отбелязани са и ефектите, произтичащи от

напредващата глобализация: все повече интернационални корпоративни

предприятия имат дъщерни дружества по целия свят. Различната функцио-

нална валута, данъчните особености и много други специфични за конкрет-

ната страна рискове и фактори подчертават необходимостта от включване на

тези параметри в анализа при определяне на цената на капитала с цел да бъдат

избегнати грешки и несъответствия3.

Четвърта точка на първа глава – "Предимства и недостатъци на дълго-

вото и самостоятелното финансиране", съдържа предимно обобщения от изс-

ледванията в предходните точки относно различните видове финансиране в

контекста на оптимизирането на капиталовата структура и гарантирането на

устойчивото развитие на предприятието. Предимствата и недостатъците на

дълговото и самостоятелното финансиране са систематизирани по отношение

на цената на капитала, като се прави изводът, че заемният капитал е по-изго-

ден източник на средства от собствения капитал. При самофинансирането се

подобрява финансовото състояние на предприятието, тъй като за предоставе-

ния собствен капитал не възникват разходи за лихви. От друга страна, лихвите

по кредити се признават за разход на предприятието при данъчното облагане,

докато разпределените дивиденти на собствениците не са освободени от да-

нъци.

В заключение се подчертава нарастващото значение на смесените форми

на финансиране, които намират широко приложение в корпоративните пред-

приятия. В контекста на финансовата криза се отбелязва, че финансирането

3 Volkart, R., Vettiger, T., Forrer, F. Bestimmung der Kapitalkosten im Rahmen der fi-

nanziellen Führung, Klassische und neue Herausforderungen aus nationaler und internatio-

naler Sicht. Wien, 2013, S. 102.

14

тип мецанин може да бъде рентабилно в дългосрочен план и чрез него зави-

симостта на реалната икономика от кредитните институции може да бъде на-

малена. Финансовите инструменти се разглеждат като алтернативен подход

за финансиране в случай на влошаване на кредитните условия от страна на

банките. По този начин се постига разпределение на риска.

Отправна точка в следващата част на изследването са отделните поста-

новки относно счетоводното отчитане на компонентите на капитала. Пета

точка на първа глава е озаглавена "Особености при отчитането на компо-

нентите на капитала". Нарастващата икономическа несигурност увеличава

значението на управлението и отчитането на капитала, както и нуждата от по-

добро разбиране на неговата същност и състав за по-точно калкулиране на

риска. Ефективните методи за устойчивото развитие на предприятието са не-

посредствено свързани с оптимизацията на капиталовата структура и поддър-

жането на капиталовата база в рамките на променяща се икономическа среда.

Във връзка с това са изследвани особеностите при отчитането на компонен-

тите на капитала, като е направен преглед на нормативната уредба с цел раз-

криване на възможностите за оптимизиране на отчитането и оценяването на

капитала. Разглеждат се особеностите, произтичащи от Националните и Меж-

дународните счетоводни стандарти, и промените в счетоводното законодател-

ство в контекста на стандартизацията в счетоводството във връзка с новата

Директива 2013/34/ЕС от 26 юни 2013 г. Прави се паралел между норматив-

ната уредба и отчитането на компонентите на капитала в България и Герма-

ния. В хода на сравнителния анализ се отбелязва, че съществуват различия в

степента на отговорност на собствениците на дружествени дялове в Германия.

Във връзка с това се разглежда така нареченият пробив на ограничената отго-

ворност при съдружниците в ООД (Durchgriffshaftung). Изследват се значени-

ето и функциите на собствения капитал в капиталовите и персоналните дру-

жества. Изясняват се критериите за отчитане и оценяване на основния капи-

тал, капиталовите резерви и финансовия резултат. Отделено е внимание на

отчитането на финансовите инструменти и основните постановки за опреде-

лянето на справедливата стойност, както и на операциите по увеличаване и

намаляване на основния капитал. Също така са представени методите за кон-

солидиране на собствения капитал и са посочени критерии за изготвяне на

консолидирани финансови отчети в България и Германия. Отбелязани са про-

мените относно изготвянето на консолидирани финансови отчети, произти-

чащи от въвеждането на новата Директива 2013/34/ЕС за двете страни.

15

Втора глава

СЧЕТОВОДЕН АНАЛИЗ НА КАПИТАЛА В КОНТЕКСТА

НА УСТОЙЧИВОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО

Във втора глава на разработката са разгледани методите за счетоводния

анализ на компонентите на капитала с цел подпомагане на устойчивото раз-

витие на предприятието. Анализират се капиталовата структура и капитало-

вите разходи. Чрез компонентите на капитала е извършен систематичен ана-

лиз на взаимовръзките между капитала на предприятието, финансовата ста-

билност и рисковете – финансов, ликвиден, кредитен и инвестиционен. Ана-

лизират се рентабилността на собствения капитал, възвръщаемостта на инвес-

тициите и икономическата добавена стойност.

Разгледани са проблемите и границите на счетоводния анализ в контекста

на финансовата и дълговата криза. Като основни трудности се посочват лип-

сата на прозрачност на компонентите, отчетени в капитала, оценяването по

справедлива стойност, непълната счетоводна информация и влиянието на

външните фактори.

В първа точка на втора глава – "Методи за счетоводен анализ на капи-

тала", като основни функции на счетоводството са посочени информацион-

ната, контролната, познавателната, анализаторската и прогностичната функ-

ция4. Чрез систематичното прилагане на тези функции се постигат основните

цели на счетоводството, а именно да създава вярна, точна и полезна информа-

ция за финансовото и имущественото състояние на предприятието, като се из-

ползват съответни научни обосновки и проверени в практиката способи5.

Методът на счетоводния анализ се определя като система от способи, ин-

струменти и процедури, предназначени за установяване и оценяване на фи-

нансовото състояние на предприятието. Обекти на анализа са активите, собс-

твеният капитал, пасивите, приходите и разходите, както и техните взаимов-

ръзки. Чрез селекциониране и систематизиране на счетоводната информация

се цели установяване и оценяване на имуществото на предприятието и разк-

риване на съществени връзки, фактори и тенденции в дейността, които са от

основно значение за неговото устойчиво развитие6.

4 Стоянов, Ст., Савова, К. Обща теория на счетоводството. София, 2010, с. 127. 5 Пергелов, К. Счетоводна теория и методология в прехода ни към пазарна иконо-

мика. – В: Счетоводство XXI, юни 2003. 6 Стоянов, Ст., Фесчиян, Д. Финансово-счетоводен анализ в банките. София, 2009,

с. 23.

16

Целеният резултат в изследването е да се разработи инструментариум, с

който да се оцени текущото и да се разкрият тенденциите в бъдещото финан-

сово състояние на предприятието чрез компонентите на капитала. С помощта

на познавателната, информационната и приложната функция на счетоводния

анализ са установени особеностите при отчитането на собствения и привлече-

ния капитал.

Прилагането на методите на счетоводния анализ за определяне на финан-

совото състояние чрез компонентите на капитала в разработката се разглежда

като възможност за подпомагане и ускоряване на устойчивото развитие на

предприятието. Представени са отделните аспекти на понятието устойчиво

развитие. В хода на изследването е разгледано устойчивото развитие на пред-

приятието във връзка с капитала като основен показател на финансовата ста-

билност на стопанската организация. Мерките, чрез които може адекватно да

се оцени финансовото състояние на предприятието и да се очертае профилът

на неговата настояща и бъдеща ефективност, предполагат изготвяне на всеоб-

хватни сценарии и отчитане на алтернативи. Анализът на финансовите пока-

затели въз основа на собствения и привлечения капитал е отправна точка при

определянето на оптималната капиталовата структура, възвръщаемостта на

инвестирания капитал, финансовата устойчивост, платежоспособността и

рентабилността на предприятието.

Прави се обобщението, че счетоводството на предприятието е основен из-

точник на информация за счетоводния анализ. Задълбоченият счетоводен ана-

лиз обхваща широк спектър от фактори, които влияят върху измененията на

капитала. В рамките на оптимизирането на счетоводния анализ на капитала,

целящо точното определяне на финансовото състояние на предприятието, е

необходимо паралелното прилагане на стойностния аналитичен модел.

В следващата втора точка на втора глава – "Анализ на капиталовата

структура", се изследва капиталът на предприятието според неговия вид и

според предоставения период за ползване. От гледна точка на ликвидността

анализът на капиталовата структура има централно значение при идентифи-

циране на рисковете, свързани с избора на финансиране и при определяне на

кредитоспособността на предприятието. В изследването са разгледани след-

ните аспекти на счетоводния анализ на капиталовата структура на предприя-

тието: степента на задлъжнялост (финансов ливъридж), златното балансово

правило, делът на дългосрочния и краткосрочния заемен капитал, степента на

финансова автономност спрямо кредитните институции и степента на финан-

сиране със собствен капитал. Представени са основните финансови коефици-

енти за анализ на капиталовата структура.

В контекста на финансовата криза са разгледани допълнителни ефекти при

анализа на капиталовата структура, произтичащи от финансирането с финан-

17

сови инструменти. Във връзка с това са разкрити предимствата и недостатъ-

ците на видовете финансиране при формирането на капиталовата структура

на МСП с оглед на тяхното устойчиво развитие. Също така са проследени

ефектите от финансовата криза относно избора и изискванията към капитало-

вата структура на дружествата със специална инвестиционна цел. На практика

предприятията със специална инвестиционна цел имат централна роля в раз-

витието на финансовата криза. Редица предприятия използват дружества със

специална инвестиционна цел, за да не отчитат в консолидираните си финан-

сови отчети определени задължения и загуби. В резултат на тази счетоводна

измама задълженията са намалени, собственият капитал и печалбата – зави-

шени, и представеното финансово състояние на корпорацията, рейтинга и це-

ната на акциите не отговарят на действителността. В отговор на тази и редица

други злоупотреби МСС/МСФО и Общоприетите счетоводни принципи на

САЩ ясно дефинират изискванията относно критериите за консолидирането

на дъщерни предприятия. В хода на финансовата криза, започнала през

2007 г., става ясно, че редица корпорации отново намират алтернативни

правни конструкции, за да не включат в техните консолидирани финансови

отчети дъщерни дружества със специална инвестиционна цел, като прехвър-

лят в тях задължения и финансови рискове. Очертава се необходимостта от

завишаване на капиталовите изисквания към дружествата със специална ин-

вестиционна цел, предлагащи секюритизирани инструменти. В тази част на

разработката са представени също и дивидентната политика и данъците като

ключови фактори в рамките на счетоводния анализ, влияещи върху капитало-

вата структура на предприятието.

Ролята на цената на капитала в счетоводния анализ е разгледана в трета

точка на втора глава – "Анализ на цената на капитала". Стойностният ана-

литичен модел се прилага при вземането на инвестиционни решения, при ко-

ито от ръководещо значение е определянето на цената на капитала, която е

централна величина при оценяването на стойността на компанията. В тази

точка от разработката са представени резултатите от емпирични изследвания

относно влиянието на качеството на счетоводната информация, отрасловата

принадлежност и инфлацията върху цената на капитала на предприятието. В

голяма част от емпиричните изследвания се прилага общопризнатият метод

за оценка и анализ на цената на собствения капитал – моделът за оценка на

капиталовите активи (CAPM).

Получените резултати в разгледаните емпирични изследвания показват, че

разкриването на допълнителна информация намалява разходите по собстве-

ния и заемния капитал независимо от счетоводната система. Това доказва ос-

новополагащото значение на доброволното разкриване на допълнителна ин-

формация. Отчетена е значителна положителна връзка между капиталовите

разходи и нивото на публикуваната отчетна информация. Резултатите на

18

други изследвания показват, че само определена част от анкетираните мени-

джъри на предприятия виждат намаляването на капиталовите разходи като

стимул за публикуване на допълнителна финансова информация. Спадът в це-

ната на акциите може да бъде коригиран чрез повече информация според по-

голяма част от запитаните мениджъри.

Проучването относно отрасловата принадлежност достига до резултата, че

доброволно предоставената допълнителна счетоводна информация като

мярка е значително по-висока в отрасли с по-голяма зависимост от чуждо фи-

нансиране. Стига се до извода, че предприятията от сектора с по-нисък риск –

като например услугите по енергийни доставки, банки и застрахователни ком-

пании, са с най-ниска очаквана рискова премия. От друга страна, инвестито-

рите изискват най-висока имплицитна рискова премия в секторите на инфор-

мационните и компютърните технологии7.

Емпиричните изследвания отчитат положителна връзка между цената на

капитала и инфлацията. Резултатите са от значение за прецизното определяне

на капиталовата стойност.

В четвърта точка на втора глава – "Анализ на финансовото състояние и

риска на база на компонентите на капитала", са разгледани методите за анализ

на финансовото състояние на предприятието. Систематичният анализ на

риска в предприятието е представен като условие за поддържане на неговата

финансова стабилност. Подчертава се важната роля на компонентите на капи-

тала при определяне на финансовото състояние на предприятието и при осъ-

ществяване на ефективен контрол на риска. В рамките на анализа на методите

за счетоводното изследване на финансовата устойчивост на предприятието

собственият и привлеченият капитал се интерпретират като пасивно проявле-

ние на стойността. Централна роля в изследването заема зависимостта между

собствения и привлечения капитал, разгледана в динамичен аспект.

Представени са основните постановки на финансовата диагностика като

един от често прилаганите подходи, свързани с анализа на финансовото със-

тояние на предприятието. В процеса на оценка чрез диагностичния анализ фи-

нансовото състоянието на предприятието се дефинира по отношение на опре-

делени критерии с помощта на финансови коефициенти и показатели. Инфор-

мацията за тези показатели се генерира в хода на счетоводния и финансовия

анализ, които са основни инструменти на диагностиката. Постигнатите резул-

тати подпомагат решаването на управленски проблеми във връзка с поддър-

жане на устойчивото развитие на предприятието.

7 Daske, H., Gebhardt, G., Klein, S. Estimating the expected cost of equity capital using

consensus forecasts, Working Paper Series: Finance & Accounting. Frankfurt am Main,

2005, p. 18.

19

Систематичният анализ и адекватните финансови и оперативни промени,

свързани с корпоративното управление и с управлението на риска, целят по-

добряване на финансовата стабилност на компанията. Приема се, че предпри-

ятията, които прилагат ефективни методи за измерване и анализ на риска, мо-

гат своевременно да предприемат действия по неговото управление и мини-

мизиране и така да осъществят постигането на поставените краткосрочни и

дългосрочни цели за развитие на дейността.

В рамките на счетоводния модел финансовата диагностика се извършва с

помощта на система от финансови коефициенти, изчислени въз основа на ин-

формацията, предоставена във финансовите отчети. Акцентът е поставен

върху компонентите на капитала, които имат централна роля при определяне

на голяма част от ключовите коефициенти. От една страна, тези показатели са

удобен способ за сравнения между различни предприятия и отрасли, а от

друга страна, те се прилагат в рамките на вътрешния анализ от управлението

на предприятията във връзка с промените в дейността и вземането на страте-

гически решения относно устойчивото развитие.

Разглеждат се по-подробно коефициентите за анализ на платежоспособ-

ността и ликвидността, както и коефициентите за анализ на финансовата ус-

тойчивост. Прави се обобщението, че тези коефициенти дават възможност да

се идентифицират измененията във финансовото състояние и да се определят

тенденциите и структурата на тези изменения.

При анализа на финансовото състояние са разгледани показателите за

оценка на различните видове риск по отношение на капитала. На фигура 1 са

представени основните рискове, които са от важно значение за устойчивото

развитие на предприятието.

Фигура 1. Видове риск – анализ на финансовото състояние чрез капитала

Инвестиционен риск

Кредитен риск

Ликвиден риск

Оперативен

риск

Финансов риск

Бизнес риск

Капитал

Собствен

капитал

Привлечен

капитал

Основен

капитал Резерви Финансов

резултат

Дългосроч-

ни пасиви

сиви

Краткосроч-

ни пасиви

20

Представени са ефектите, произтичащи от различните видове риск в рам-

ките на счетоводния анализ на финансовото състояние чрез капитала на пред-

приятието, като по-специално внимание е отделено на кредитния риск и осо-

беностите при анализа във връзка с финансовата криза. В заключение са раз-

гледани специфични модели за анализ на финансовото състояние и риска на

предприятието (Z-score моделът на Altman8 и моделът на икономическата до-

бавена стойност Economic Value Added – EVA9). В тези модели капиталът има

централна роля при изчисляването на стойността на компанията и възвръща-

емостта от инвестициите.

Пета точка на втора глава е озаглавена "Анализ на рентабилността на

предприятието на база на компонентите на капитала". Счетоводният анализ

на рентабилността се насочва към установяване на способността на предпри-

ятието да извлече печалба от вложения капитал. Този обобщаващ показател

отразява ефективността от дейността на предприятието и определя неговата

способност да генерира печалба от инвестирания капитал и по този начин да

увеличава пазарната си стойност.

Рентабилността на собствения капитал е един от основните показатели, с

които мениджърите се отчитат пред собствениците на предприятието. Акци-

онерите се интересуват от доходността на вложения капитал и рисковете, ко-

ито са поели като вложители. Резултатите от анализа на този показател се при-

лагат при определяне на стратегията за устойчиво развитие на предприятието.

Въз основа на промените в рентабилността на собствения капитал се опреде-

лят мерки за увеличаване или намаляване на собствения капитал, вземат се

решения за разпределение на дивиденти и влагане на собствения капитал в

инвестиционни проекти с по-висока рентабилност.

Коефициентите за рентабилност са представени във връзка с определянето

на ефективността на дейността на предприятието в рамките на счетоводния

анализ. При финансово-счетоводния анализ като основен показател за стабил-

ното развитие на предприятието е разгледана рентабилността на собствения

капитал (ROE). Важен показател при изследването на рентабилността на соб-

ствения капитал е неговата взаимовръзка със среднопретеглената цена на ка-

питала (WACC). Във връзка с това се отбелязва, че едно предприятие функ-

ционира ефективно, при условие че доходността на неговите проекти преви-

шава цената на ресурсите, привлечени за реализирането им.

8 Altman, E. Financial Ratios, Discriminant Analysis and the Prediction of Corporate

Bankruptcy. In: Journal of Finance, 1968, pp. 589 – 610. 9 Моделът EVA е разработен от американската консултантска фирма Stern Stewart

& Co.

21

Разгледана е една от основополагащите системи за изчисляване на финан-

сови показатели, разработена от американската компания Du Pont, която на-

мира приложение при определяне на финансовото и имущественото състоя-

ние, както и при анализ на капиталовата структура и рентабилността на пред-

приятието10. Главен показател в този модел се явява рентабилността на инвес-

тирания капитал (Return on Investment – ROI). Друг често използван способ за

анализ на рентабилността на предприятието, представен в разработката, е мо-

делът за темп на устойчив растеж (Sustainable Growth Rate – SGR).

В рамките на анализа трябва да се има предвид, че рентабилността на соб-

ствения капитал може да бъде повишена чрез промяна на структурата на фи-

нансиране. По този начин независимо от съществуващите рискове предприя-

тието може да бъде представено като проспериращо.

В точка шеста на втора глава – "Проблеми при счетоводния анализ на

компонентите на капитала", са разгледани конкретни проблеми при счетовод-

ния анализ, свързани със счетоводната политика на предприятието в контек-

ста на финансовата криза.

Взаимовръзката между счетоводната политика и счетоводния анализ има

разменен характер. Представени са трудностите при анализа на рентабил-

ността на собствения капитал, произтичащи от определени позиции, които се

отчитат директно в капиталовите резерви. Счетоводната политика има важна

роля при вземане на решения относно издаване на обикновени или привиле-

гировани акции, както и при стратегически решения относно неразпределе-

ната печалба, които са пряко свързани с темпа на растеж на собствения капи-

тал и инвестиционната политика на предприятието. Обратното изкупуване на

собствени акции също е част от стратегията и счетоводната политика на ме-

ниджмънта. Счетоводната политика е от значение при класифицирането на

финансовите инструменти, определянето на условията за първоначално приз-

наване и последваща оценка. При сравнение на отчетите на различни предп-

риятия ефектите от счетоводната политика трябва да бъдат анализирани от-

делно. Проблеми при счетоводния анализ възникват и в случай на промяна на

счетоводната политика или промени в счетоводните стандарти, които трябва

да бъдат приложени ретроспективно.

В тази част на разработката са разгледани границите на счетоводния ана-

лиз в контекста на финансовата и дълговата криза. Посочени са конкретни

примери, в които липсата на пълна информация може да доведе до непра-

вилни изводи.

В заключение се прави обобщението, че качеството на счетоводния анализ

на финансовото състояние на предприятието чрез компонентите на капитала

10 E.I. Du Pont De Nemours аnd Company, Wilmington, Delaware 1919.

22

може да бъде повишено, като се вземат под внимание особеностите, произти-

чащи от приложената счетоводната политика. По този начин се подобрява

сравнимостта на данните от финансовите отчети и разбирането относно същ-

ността на отделните финансови показатели, както и действителният икономи-

чески характер на измененията, настъпили в капитала през отчетния период.

Трета глава

ЕМПИРИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И АНАЛИТИЧНИ МОДЕЛИ

ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИНАНСОВАТА СТАБИЛНОСТ

НА ПРЕДПРИЯТИЕТО ЧРЕЗ КОМПОНЕНТИТЕ НА КАПИТАЛА

В трета глава е проведено емпирично изследване с цел да се направят из-

води относно финансовото състояние и устойчивото развитие на предприяти-

ето чрез анализ на компонентите на капитала. Интерпретацията на резулта-

тите в периода на финансовата криза се съпоставя с действителното развитие

в последващите периоди. С аналитичните методи, приложени в емпиричното

изследване, се търсят решения за оптимизиране на счетоводния анализ. При-

ложното изследване е извършено отчасти и с програмата за компютърна об-

работка и анализ на статистически данни SPSS11.

Разгледани са два важни аспекта при анализа на данните. В първия етап на

изследването се разглеждат особеностите, свързани с цената на капитала. В

анализа са включени седем обясняващи променливи за избраните предприя-

тия, като резултативната променлива е цената на капитала. Изследват се осо-

беностите при формиране на цената на собствения и привлечения капитал в

условията на финансовата криза с помощта на аналитични модели за опреде-

ляне на капиталовата стойност: модела за оценка на капиталовите активи

(CAPM) и модела за изчисляване на среднопретеглената цена на капитала

(WACC).

Във втория етап на изследването данните от финансовите отчети на пред-

приятията се анализират с методите на счетоводния анализ и се търсят въз-

можности за оптимизиране на прогнозните резултати с помощта на финансо-

вите коефициенти, изчислени на базата на компонентите на капитала на пред-

приятието. Поставят се хипотези относно вътрешните и външните фактори,

влияещи върху цената на капитала и финансовата устойчивост на предприя-

тието. Чрез методите на статистическия анализ се разкриват взаимовръзките

11 Statistical Package for the Social Sciences – статистически пакет за социални про-

учвания, версия IBM SPSS Statistics version 19.

23

между отделните показатели на база на счетоводната информация, предоста-

вена във финансовите отчети на предприятията от извадката.

В първа точка на трета глава – "Методология на емпиричното изслед-

ване", е дефинирана следната структура на емпиричното изследване.

Фигура 2. Структура на емпиричното изследване

За провеждане на емпиричното изследване в разработката се използват

данни от финансовите отчети за периода 2008 – 2014 г. на 109 публични пред-

приятия в България и Германия, избрани чрез случаен подбор. Проучените

предприятия са групирани по отраслова принадлежност. Според обхвата на

данните, изследването може да бъде класифицирано като представително, без

претенция да бъде изчерпателно.

Втора точка на трета глава е озаглавена "Емпирично проучване на це-

ната на капитала". Направеното емпирично изследване цели да се очертаят

тенденциите за бъдещата прогноза на развитие въз основа на счетоводното

отчитане и оценяване на стойността на капитала в условията на сложна и про-

менлива икономическа действителност. Посочва се, че през второто

методология

извадка от данни

аналитични модели

резултати

извадка от

данни

методология

аналитични

модели

резултати

24

полугодие на 2010 г. в икономически по-силно развитите страни в

Европейския съюз се наблюдават признаци за подобрение на финансовото

състояние на предприятията. В същото време разрасналата се дългова криза

очертава ясна тенденция на несигурност в рамките на глобалния

икономически растеж. Волатилността на капиталовите пазари и резкият спад

на лихвите се изтъкват като главни причини за проблеми при адекватната

преценка на рисковете и вземането на правилни управленчески решения

относно бъдещото развитието и капиталовата структура на предприятията. В

съответсвие с тези промени цената на капитала се очертава като централен

параметър при вземане на решения отностно стратегическото поддържане и

увеличаване на стойността на предприятието. В рамките на експерименталния

аналитичен модел се измерва влиянието на цената на капитала върху финан-

совата устойчивост на предприятието по времето на финансовата криза.

В избрания модел среднопретеглената цена на капитала (WACC) се изчис-

лява с помощта на модела за оценка на капиталовите активи (CAPM). Особе-

ностите при определяне на цената на собствения капитал се обуславят главно

от промените в ключовите фактори, а именно: измененията в безрисковата

премия, пазарната премия и в систематичния риск β по време на кризата. Без-

рисковата норма на възвръщаемост представлява нивото на доход, което ин-

веститорите биха могли да получат за вложения капитал, без да поемат допъл-

нителни рискове. В модела се приема, че тази норма е еднаква за всички ин-

веститори в съответната страна. Тя е определена въз основа на средната го-

дишна доходност на 10-годишни държавни ценни книжа (ДЦК) за България

(RfBG) и Германия (RfDE). Използвани са данни, предоставени от Българската

народна банка и Германската финансова агенция, за изследвания период.

В двете страни се наблюдава тенденция на значителен спад на средната

годишна доходност на държавните ценни книжа от началото на финансовата

криза, като в България средната годишна доходност на ДЦК е по-висока през

целия период на наблюдението. Актуалната информация относно нивото на

ДЦК към 2015 г. отбелязва продължение на тенденцията на спад в доход-

ността.

При изчисляването на бета-коефициента и при определянето на пазарната

премия в изследването се използват статистическите данни, предоставени от

американския учен Damodaran12. В зависимост от рейтинга на страната той

дефинира нейната рисковата премия. Damodaran предоставя база данни с ис-

торически стойности на надбавка за рискова премия за отделните региони и

страни в света.

12 Damodaran, A. Premiums for Other Markets, електронен документ: http://pages.

stern.nyu.edu/~adamodar/, 08.05.2015 г.

25

Фигура 3. Средна годишна възвръщаемост на 10-годишни ДЦК

за България и Германия за периода 2008 – 2014

Тъй като България е квалифицирана в група с по-нисък рейтинг Baa3/Baa2

в сравнение с Германия Ааа, предложената надбавка за страновия риск при

определянето на този компонент от цената на капитала за България е значи-

телно по-висока. В съответствие с подхода за определяне на пазарната премия

за всяка страна в модела на Damodaran се използва базисната премия за развит

пазар в САЩ, като към нея се прибавя премията за страновия риск за България

и Германия. По този начин се изчисляват пазарните премии за България и Гер-

мания.

Концептуално по-трудно е определянето на бета-коефициента за двете

страни. Отправна точка е показателят "unlevered" бета за отделните сектори в

САЩ. Този показател се прилага при анализа на предприятия, финансирани

изцяло със собствен капитал13. При изчисляването на бета-коефициента за

13 Damodaran, A. Beta by Industry Sector, електронен документ: http://pages.stern.

nyu.edu/~adamodar/, 08.05.2015 г.

26

конкретно предприятие се използва коефициентът "levered" бета. Той се при-

лага при анализа на предприятия, финансирани със собствен и привлечен ка-

питал.

При прилагането на модела CAPM се изисква извличане на данни за пока-

зателите – пазарна премия и бета-коефициент – от наблюдения на капитало-

вите пазари за по-продължителен период във времето. Причината за този под-

ход е, че при вземането под внимание на по-кратък период от време за фор-

миране на индексите се увеличава стандартната грешка. При стандартното из-

числяване на коефициентите за България те няма да бъдат достоверни и по-

ради тази причина за България се прилага модифицираният вариант на модела

CAPM по Damodaran. При определянето на бета-коефициента на практика

трябва да се имат предвид допълнителни данни, като индивидуалната харак-

теристика на предприятието и рисковете, които при този улеснен подход са

извън обсега на емпиричното изследване.

Резултатите очертават отново ясната тенденция, че цената на собствения

капитал за различните сектори нараства в периода на кризата, като най-голям

ръст бележат индустриалните продукти, следвани от софтуерните компании.

За България във всички сектори разходите по собствения капитал са по-ви-

соки от тези за Германия. Тази тенденция се формира от значително по-висо-

ката рискова премия за страната. Трябва да се отбележи, че в коефициента

бета не се наблюдават значителни промени в периода на кризата.

В резултат на финансовата криза се наблюдава цялостен спад на нивото на

лихвите в Германия. Нивото на лихвите в България е значително по-високо

поради по-високото ниво на финансовия риск в страната. Наблюдава се малък

спад на пазарната премия по време на кризата и значително понижение на

средната годишна доходност на държавните ценни книжа. Бета-коефициентът

показва различни тенденции на промяна в зависимост от отрасловата принад-

лежност. Показателят нараства за секторите, по-силно засегнати от кризата,

като автомобилната индустрия, индустриалните продукти и финансовите ус-

луги.

Поради общите предпоставки при изчисляването се стига до сходни резул-

тати относно промените в средната цена на собствения капитал през наблю-

давания период за двете страни.

За определянето на среднопретеглената цена на капитала трябва да се

вземе под внимание и цената на дълга. Въз основа на информацията, предос-

тавена от Българската народна банка и Германската федерална банка, са из-

числени цената на текущия и нетекущия дълг за двете стани.

Трябва да се отбележи, че нивото на лихвения марж, изразено в разликата

между дебиторните и кредиторните лихви, в България е значително по-високо

от нивото на този показател в по-силно развитите пазарни икономики. Една

от основните причини е по-високото ниво на риска в страната. Тенденцията

27

на нарастване на броя на лошите кредити в резултат на кризата е сред причи-

ните за спад в лихвените проценти.

Прави се изводът, че ниското ниво на лихвите в икономическата система

може да бъде интерпретирано като механизъм за преодоляване на икономи-

ческите трудности, стабилизиране на финансовото състояние на нефинансо-

вите предприятия и осигуряване на възможности за устойчив растеж. Но тези

цели не могат да бъдат постигнати само с инструментите на паричната поли-

тика.

Следващата стъпка в емпиричното изследване е определянето на средноп-

ретеглената цена на капитала с модела WACC. За тази цел е изчислен първо-

начално коефициентът "levered" бета за избраните предприятия в извадката.

За България е използвана данъчна ставка от 10%, а за Германия средна вели-

чина за репрезентативна данъчна ставка от 32%. Коефициентът дълг/собствен

капитал е определен за всяко предприятие въз основа на данните в използва-

ните финансови отчети към края на отчетния период. В изчислението са вклю-

чени балансовите стойности на собствения капитал, както и нетекущият и те-

кущият лихвен дълг.

За наблюдавания период среднопретеглената цена на капитала (WACC) в

Германия за различните сектори варира между 6% и 10%. Съответно средната

стойност на WACC за предприятията от извадката е около 8%. Отбелязва се

минимален спад в цената на капитала към 2013 г. Положителен ефект при оп-

ределянето на цената на капитала в Германия оказва данъчната ставка над

30%, която е значително по-висока от тази за България.

Промяната в среднопретеглената цена на капитала за избраните предпри-

ятия в България е значително по-голяма. Стойността на WACC варира за раз-

личните отрасли от 8% до 16%. В периода на разрастване на кризата през

2009 г. цената на капитала е над 13% за всички разгледани отрасли в страната.

През 2013 г. се наблюдава значителен спад на цената на капитала, като ос-

новна причина се очертават намаляването на цената на дълга и съответният

спад на лихвените проценти. Средната стойност на WACC за предприятията

от извадката показва значителен спад в цената на капитала от 14% през 2009 г.

на 10% към 2013 г.

В хода на емпиричното изследване на промените в цената на капитала се

вземат под внимание допълнителни фактори, които оказват влияние върху по-

казателите. Оценката на стойността на собствения капитал е от съществено

значение за инвестиционните решения и корпоративното развитие. Намалява-

нето на цената на капитала може да бъде интерпретирано като необходима

предпоставка за оптимизация на стойността на предприятието и за неговото

устойчиво развитие.

Моделът позволява цената на капитала да бъде извлечена от информаци-

ята, предоставена в годишните финансови отчети, данните на финансовите

28

институции и данните, предоставени от финансовите анализатори. Създава-

нето на еквивалентни отчети, които могат да бъдат сравнени, има редица пре-

димства по отношение на повишаване на качеството на счетоводната инфор-

мация и финансово-счетоводния анализ. Между финансовите отчети на пред-

приятията от извадката съществуват значителни разлики. Въпреки прилага-

нето на МСС/МСФО в двете страни обемът и качеството на информацията се

различават. Забелязва се ясна тенденция на подобряване на качеството на ин-

формацията през годините, като постепенно се включват допълнителни

данни, които улесняват анализа.

Остава отворен въпросът дали прогнозите на финансовите анализатори,

правилно представят очакванията на капиталовите пазари относно пазарната

премия, риска и бета-коефициента. Прогнозите се основават на историческите

нива на курсовете и параметрите. Въз основа на резултатите от емпиричното

изследване се стига до извода, че за осъществяване на пълен и надежден ана-

лиз на финансовото състояние на предприятието е необходимо да се разгледат

редица допълнителни фактори във връзка с капитала.

Втората част от емпиричното изследване е представена в трета точка на

трета глава – "Емпирично изследване на финансови отчети на избрани пред-

приятия чрез методите на прогностичния счетоводен анализ". В хода на ем-

пиричното изследване на финансовите отчети на избраните предприятия се

прилага счетоводният аналитичен модел чрез хоризонтален анализ, трендов

анализ, факторен анализ, коефициентен анализ и дискриминантен анализ. Раз-

гледани са основните детерминанти на капиталовата структура. Изследва се и

взаимовръзката между отделните показатели, които влияят върху финансо-

вото състояние на предприятието.

Чрез статистическата програма SPSS се изследват възможни модели на

връзките между рентабилността на собствения капитал и отделните промен-

ливи.

Емпиричното изследване на капиталовата структура и финансовата устой-

чивост се извършва с методите на дискриминантния анализ, като се цели прог-

нозиране на принадлежността на наблюдаваните предприятия на базата на

функция от непрекъснати променливи към една от двете формирани групи:

предприятия в производство по несъстоятелност и финансово устойчиви

предприятия. На базата на тези данни се построява модел, чрез който може да

се определи принадлежността на предприятията към определена група. Като

обобщение може да се отбележи, че не се постигат еднозначни резултати чрез

анализа.

В следващата част на емпиричното изследване са приложени познатите

модели и коефициенти в рамките на счетоводния анализ за едно от предприя-

тията от извадката за периода 2008 – 2014 г. С помощта на модификации и

преструктуриране на капитала и неговите компоненти се правят предложения

29

за вариации на някои показатели и се вземат предвид допълнителни данни с

цел подобряване качеството на анализа.

При задълбочения анализ на предприятието е необходимо ползвателят на

финансовия отчет да направи допълнителни оценки и анализи, за да получи

пълна картина относно финансовото състояние и да има по-добра изходна по-

зиция при съставяне на прогнози за бъдещото развитие на предприятието.

Първоначално данните са анализирани с помощта на шест основни условия за

финансова устойчивост на базата на ключови балансови позиции. Въпреки се-

риозните затруднения в периода на кризата, предприятието отговаря на изис-

каната норма за финансова устойчивост. Впоследствие моделът за анализ се

разширява, като се включват седем допълнителни показателя, пряко зависими

от промените в капитала на предприятието: възвръщаемост на инвестициите

(ROI), възвръщаемост на собствения капитал (RОЕ), възвръщаемост на анга-

жирания капитал (RoCE), коефициент на финансова автономност, коефици-

ент на концентрация на собствения капитал, коефициент на концентрация на

привлечения капитал и коефициент на финансов ливъридж.

Приема се, че стандартната норма за финансова устойчивост, дефинирана

във връзка със счетоводния анализ, трябва да бъде постигната като необхо-

димо условие за положителната интерпретация на съответния показател. В

този случай резултатите на разширения анализ отчитат липса на финансова

стабилност за четири от капиталовите показатели. Чрез разширяване на мо-

дела и включване на допълнителни показатели се постига по-подробен ана-

лиз, който отразява по-точно финансовото състояние на предприятието. Сле-

дователно въз основа на допълнителната информация, предоставена във фи-

нансовия отчет, се очертава ясна тенденция на негативни изменения във фи-

нансовото състояние.

В последната част на емпиричното проучване чрез метода на регресионния

анализ се изследва линейната зависимост между отделните капиталови пока-

затели и вътрешните и външните фактори, влияещи върху техните изменения

за предприятията, включени в извадката.

Първоначално се прилага проверка на статистически хипотези. Цели се

потвърждаване или опровергаване на предварително дефинираната хипотеза

относно факторите, обуславящи промени в показателите на капитала.

В този етап на емпиричното изследване се формулират следните хипотези

по отношение на зависимостта между отделните капиталови показатели.

30

Таблица 1

Хипотези относно зависимостта между показателите

В заключителната, четвърта част на трета глава – "Резултати и изводи

от емпиричните изследвания", са обобщени резултатите от направените емпи-

рични изследвания. Те зависят както от структурата на използваните данни,

така и от методологичния подход на изследването. Цената на капитала се ана-

лизира на база на данните, предоставени от финансовите институции и фи-

нансовите анализатори. Информацията, представена във финансовите отчети

на избраните предприятия, позволява ясно да се идентифицира влиянието на

финансовата криза върху финансовата устойчивост на предприятията в Бъл-

гария и Германия чрез компонентите на капитала, както и да се отчетат осо-

беностите в отделните отраслови сектори.

В първата част от проведеното емпирично изследване се разглеждат ефек-

тите на финансовата криза върху цената на капитала за България и Германия,

№ Хипотези

1.Връзката между коефициента на концентрация на привлечения капитал и

размера на предприятието е положителна.

2.Ликвидността има отрицателно влияние върху коефициента на

концентрация на привлечения капитал.

3.Рентабилността на собствения капитал има отрицателно влияние върху

коефициента на концентрация на привлечения капитал.

4.Оперативният риск има отрицателно влияние върху коефициента на

концентрация на привлечения капитал.

5.Инвестиционният риск има отрицателно влияние върху коефициента на

концентрация на собствения капитал.

6. Цената на собствения капитал има отрицателно влияние върху коефициента

на концентрация на собствения капитал.

7. Връзката между финансовия ливъридж и нивото на лихвите е положителна.

31

като са изследвани данните по време на кризата и след нея. От направеното

изследване се стига до следните изводи:

1. Отчита се спад в нивата на безрисковата норма на възвръщаемост във

връзка с финансовата криза в двете страни. За определянето на този показател

в модела се използват стойностите на 10-годишните ДЦК за изследвания пе-

риод. Този показател отчита по-високи нива за България в сравнение с Герма-

ния за целия период на изследването.

2. През изследвания период определената въз основа на рейтинга на стра-

ната рискова премия за България е значително по-висока от тази за Германия.

Не се наблюдават значителни изменения на рисковата премия по време на

кризата и за двете страни.

3. В резултат на финансовата криза цената на дълга спада и съответно през

периода на наблюдение се отчита значително намаляване на лихвените про-

центи и в двете страни. Цената на дълга в България е по-висока поради висо-

кото ниво на риска в страната.

4. Коефициентът бета се определя в зависимост от отрасловата принадлеж-

ност. По време на финансовата криза не се забелязват големи стойностни из-

менения в този показател. Отраслите с най-високи бета-коефициенти сред из-

следваните предприятия са индустриални продукти и софтуерни компании.

При проследяване на промените в бета-коефициента сред най-силно засегна-

тите сектори от финансовата криза се очертават индустриалните продукти,

автомобилната индустрия и финансовите услуги.

5. Цената на собствения капитал в България е значително по-висока от це-

ната на собствения капитал в Германия. Това се дължи преди всичко на висо-

ката рискова премия на страната. Разликата между цената на собствения ка-

питал за България и Германия през годините на кризата е по-голяма. След

кризата разликата в средната стойност на показателите между двете страни за

избраните отрасли намалява и средните стойности се доближават.

6. Среднопретеглената цена на капитала в България за включените в емпи-

ричното проучване предприятия е значително по-висока в сравнение с резул-

татите, получени относно този показател за предприятията в Германия, през

наблюдавания период. Основните ефекти, обуславящи тази тенденция, са, от

една страна, високите лихвени проценти в България, а от друга страна, корпо-

ративният данък, който е значително по-висок в Германия и намалява цената

на капитала за предприятията в страната.

Във втората част на емпиричното изследване се извършва дискриминантен

анализ за част от избраните предприятия в Германия и България със статис-

тическата програма SPSS. В изследването предприятията са разделени на две

групи – в опасност от несъстоятелност или в добро финансово състояние, като

груповата принадлежност се определя от показателите: коефициент на кон-

центрация на привлечения капитал и рентабилност на собствения капитал. В

32

резултат на проведеното изследване могат да бъдат направени следните из-

води.

1. По време на финансовата криза се наблюдават влошени показатели за

предприятията и в двете страни. Ефектът на подобрение на финансовото със-

тояние след финансовата криза ясно се очертава от значителното повишаване

на рентабилността на собствения капитал за избраните предприятия.

2. Резултатите от дискриминантния анализ не са еднозначни. Някои от

променливите са несъществени за класифицирането. Изолираното разглеж-

дане на показателите води до неточни изводи и неправилно групиране на

предприятията.

3. Установява се необходимостта от разширяване на анализа и включване

на допълнителни компоненти с цел постигане на по-точни резултати.

В третата част на емпиричното изследване се анализира едно от предпри-

ятията в извадката, като се прилагат методите на коефициентния анализ. Въз

основа на информацията от финансовите отчети на предприятието по време

на финансовата кризата и след нея се предлага метод за разширен анализ на

финансовото състояние чрез коефициентите на капитала. Стига се до след-

ните изводи:

1. В периода на финансовата криза финансовото състояние на предприя-

тието е нестабилно. При прилагане на модел за анализ на финансовата устой-

чивост на базата на шест основни показателя въз основа на представените

данни от финансовия отчет предприятието отговаря на всички критерии въп-

реки регистрираните финансови затруднения през периода на наблюдение.

2. Предложеният разширен модел на анализ включва седем капиталови по-

казателя. Четири от тях отчитат липса на финансова стабилност по време на

кризата. Това подчертава важността на капитала за счетоводния анализ и зна-

чението на мониторинга на тези показатели за осъществяване на навременна

реакция в кризисни ситуации.

3. Взетите мерки за поддържане на капитала – увеличаване на капитала,

въвеждане на програма за обратно изкупуване на собствени акции, издаване

на конвертируеми облигации и продажба на непечеливши сегменти, довеждат

до значително подобряване на цялостното финансово състояние на предпри-

ятието в края на кризата и в периода след нея.

4. През периоди на финансов подем и устойчиво развитие управлението на

предприятието предоставя доброволно значително повече допълнителна ин-

формация във финансовите отчети относно отделните коефициенти за анализ

на финансовото състояние в сравнение с периоди на нестабилно финансово

състояние.

33

В четвъртата част от емпиричното изследване се разглеждат различни фак-

тори, които влияят върху показателите на капитала. Взаимовръзките се изс-

ледват чрез прилагането на методите на регресионния анализ и се получават

следните резултати относно поставените хипотези:

1. Потвърждава се положителната връзка между коефициента на концент-

рация на привлечения капитал и размера на предприятието.

2. Отчита се отрицателно влияние на ликвидността върху коефициента на

концентрация на привлечения капитал за предприятията от извадката.

3. Потвърждава се хипотезата, че рентабилността на собствения капитал

има отрицателно влияние върху коефициента на концентрация на привлече-

ния капитал.

4. В съответствие с поставената хипотеза се отчита отрицателно влияние

на оперативния риск върху коефициента на концентрация на привлечения ка-

питал.

5. Потвърждава се отрицателното влияние на инвестиционния риск върху

коефициента на концентрация на собствения капитал.

6. Отчита се отрицателно влияние на цената на собствения капитал върху

коефициента на концентрация на собствения капитал.

7. Положителната връзка между финансовия ливъридж и нивото на лих-

вите не се доказва при значителна част от изследваните предприятия в разрез

с поставената хипотеза.

Въз основа на получените резултати от емпиричното изследване може да

се направи обобщаващият извод, че влиянието на финансовата криза се отра-

зява върху голяма част от ключовите фактори и коефициенти, използвани при

счетоводния анализ на базата на компонентите на капитала на избраните пред-

приятия. Информационната база данни в моделите се оказва подходяща както

за анализа на качеството на информацията и определянето на цената на капи-

тала, така и при оценката на финансовата устойчивост на предприятието с раз-

ширения коефициентен анализ.

Четвърта глава

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ОПТИМИЗИРАНЕ НА СЧЕТОВОДНОТО

ОТЧИТАНЕ И СЧЕТОВОДНИЯ АНАЛИЗ НА КАПИТАЛА

В четвърта глава са анализирани възможностите за оптимизиране на сче-

товодното отчитане и счетоводния анализ на капитала. Основните мерки за

подобряване на счетоводното отчитане на капитала са разгледани във връзка

34

с промените в нормативната уредба. Транспарентната счетоводна информа-

ция се разглежда като конкретен механизъм за оптимизиране на счетоводното

отчитане на капитала и намаляване на риска.

В тази част на разработката се предлагат възможности за оптимизиране на

счетоводния анализ на капитала чрез усъвършенстване на механизмите за

ефективен контрол на капиталовата структура. Правят се предложения за усъ-

вършенстване на анализа на финансовото състояние и рентабилността, както

и разширяване на способите на прогностичния счетоводен анализ за подобря-

ване на качеството на резултатите с цел осигуряване на надеждна информация

за тенденциите в развитието на предприятието.

Точка първа на четвърта глава е озаглавена "Възможности за оптими-

зиране на счетоводното отчитане на капитала". В тази част на изследването се

подчертава, че от особена важност за ползвателите на финансовите отчети е

те да бъдат разбираеми и да съдържат висококачествена информация. Като

основен проблем при отчитането на компонентите на капитала се очертава

създаването на сложни, непрозрачни финансови инструменти, което допълни-

телно затруднява вярното представяне и води до неправилна интерпретация

на предоставената информация. Възможностите за оптимизиране на счето-

водното отчитане на капитала чрез промени в нормативната уредба са предс-

тавени във връзка с новия стандарт МСФО 9 Финансови инструменти, който

има за цел да замени МСС 39 Финансови инструменти: признаване и оценя-

ване. Систематизирани са важните промени, които оказват влияние върху сче-

товодното отчитане на капитала и риска, като особено внимание е отделено

на отчитането на хеджирането и отчитането по справедлива стойност дирек-

тно в собствения капитал (друг всеобхватен доход).

Разгледани са актуалните промени относно изискванията за съставяне на

финансови отчети на МСП съгласно новата Директива 2013/34/EC. С промя-

ната на нормативната уредба се цели усъвършенстване на счетоводното отчи-

тане чрез създаване на законова уредба с високо качество и минимална адми-

нистративна тежест. Предвижда се приемане на изменения относно счетовод-

ното отчитане съгласно МСС/МСФО за МСП. Приемането на МСФО за МСП

в страната ще доведе до отмяна на действащите НСФОМСП. Тези промени

значително ще усложнят административната дейност на МСП по изготвяне на

финансови отчети в съответствие с МСФО. Това е в противоречие с филосо-

фията за облекчаване на МСП, заложена в съдържанието на Директива

2013/34/EC14. По отношение на прилагането на алтернативните методи за фи-

нансиране като средство за оптимизиране на капиталовата структура на МСП

14 Душанов, Ив. Няколко въпроса при предстоящата нова законова уредба на сче-

товодството у нас (състав и насоки за решаване). – В: Сборник с доклади. Десета меж-

дународна конференция на младите учени. София, УНСС, 2014.

35

след финансовата криза тези предстоящи промени в нормативната уредба

имат централно значение. Една от основните причини, която се изтъква като

пречка при осигуряването на капитал на МСП чрез капиталовите пазари, е, че

изготвените от тях финансови отчети не отговарят на информационните изис-

квания в съответствие с Международните счетоводни стандарти. С оглед на

това предвидената законова промяна ще има положително значение за финан-

сово устойчивите МСП, които могат чрез прилагане на алтернативни методи

на финансиране да намалят кредитния си риск и да оптимизират капиталовата

си структура.

Направен е паралел със стандартизацията в счетоводството в Германия от-

носно МСП. В проектозакона по въвеждане на Директивата 2013/34/EC в Гер-

мания се предвиждат редица промени в нормативната уредба, като се запазват

улесненията за МСП. Предвижда се увеличаване на нормите на критериите за

класифициране на средните предприятия с около 20 процента, като по този

начин се създава облекчение за по-малките предприятия сред тях15. Очертават

се някои централни проблеми в хода на въвеждането на промените във връзка

с новата Директива 2013/34/EC в Германия. В проектозакона на Федералното

правителство се предвижда в определени случаи приоритетното прилагане на

нормативните изисквания съгласно Директивата спрямо принципите на поря-

дъчното счетоводство (Grundsätze ordnungsmäßiger Buchführung – GoB), уре-

дени в чл. 252 от ТЗ в Германия. Предвижда се предоставянето на пояснителна

информация в приложенията към финансовите отчети, ако така изготвените

отчетни данни не представят цялостно и вярно финансовото и имущественото

състояние на предприятието. Предвидени са промени в структурата на ба-

ланса и отчета за доходите, както и допълнителна информация в приложени-

ята към финансовите отчети. Интересно е да се отбележи във връзка с компо-

нентите, отчетени в собствения капитал на предприятието, че се изисква до-

пълнителна информация при наличието на конвертируеми облигации, опции

и други ценни книжа или подобни права. Препоръчително е промените в кри-

териите за класификация на средно големите предприятия в България също да

бъдат завишени, за да се намали административната тежест за по-малките

сред тях.

Прави се обобщението, че новата Директива 2013/34/EC е следваща стъпка

в процеса на хармонизация на счетоводството в ЕС на нивото на МСП, от ко-

ето произтичат предимства, свързани с подобряване на сравнимостта на отче-

тите и възможностите за прилагането на алтернативните форми за финанси-

ране. От значителната промяна в нормативната уредба и свързаните с нея раз-

15 Gesetzentwurf der Bundesregierung, електронен документ, http://dip21.bundestag.

de/dip21/btd/18/040/1804050.pdf, 08.05.2015 г.

36

ходи по изготвяне на финансовите отчети произтича необходимостта от под-

робно разглеждане на отделните аспекти и критичната оценка на тяхната при-

ложимост на национално ниво.

По отношение на оптимизирането на счетоводното отчитане на собствения

капитал са разгледани промените на МСС 19 Доходи на наети лица, като се

предлага коефициентът за дисконтиране при изчисляване на пенсионните за-

дължения да бъде определен на база на средната стойност за последните 10

години съгласно лихвените проценти на Европейската централна банка с цел

намаляване на волатилността на ефектите от актюерските параметри при от-

читането на собствения капитал на предприятието.

Във връзка с възможностите за подобряване на счетоводното отчитане на

капитала чрез промени в нормативната уредба са взети под внимание и осо-

беностите относно изготвянето на консолидирани финансови отчети съгласно

МСФО 10 Консолидирани финансови отчети. По време на финансовата криза

съществуват редица примери за манипулация на консолидираните финансови

отчети на групата чрез прехвърляне на задълженията и финансовите рискове

в дъщерни дружества със специална инвестиционна цел. Когато тези дружес-

тва не са включени в консолидирания финансов отчет на групата, ползвате-

лите на финансовите отчети получават невярна информация относно финан-

совото състояние и капиталовата структура на предприятието. В тези случаи

финансовите показатели не са реалистични, както и отчетените собствен и

привлечен капитал не съответстват на действителното имущество на предп-

риятието, което води до неправилни изводи относно тенденциите за бъдещото

развитие.

Препоръчително е да се увеличи минималният изискуем основен капитал

при разгледаните в хода на изследването дружества със специална инвести-

ционна цел, които извършват значителни финансови трансакции, или да се

предвиди увеличаване на личната отговорност под формата на пробив на ог-

раничената отговорност на съдружниците в капиталовите дружества в случай

на злоупотреби.

Друг аспект относно оптимизирането на счетоводното отчитане на капи-

тала произтича от необходимостта от конкретизиране на изискванията за

представяне и оповестяване на компонентите на капитала. Необходима е до-

пълнителна информация за съществени операции, отчетени в капиталовите

резерви, за преоценката на балансови позиции и за промените в собствения

капитал във връзка с финансови инструменти и операции по увеличаване и

намаляване на капитала, както и допълнителни данни за особеностите при

промените в консолидирания собствен капитал. Също така е нужна по-голяма

транспарентност на компонентите, отчетени в собствения капитал. При сче-

товодното отчитане на собствения капитал трябва да бъде осигурена възмож-

ност за разграничаване на отделните балансови позиции, от които произтичат

37

нереализирани ефекти от преоценката. Тази допълнителна информация може

да бъде включена в приложенията към финансовите отчети с цел представяне

на действителната промяна в имуществото на предприятието. В това отноше-

ние особено внимание е отделено на промените, настъпили в актюерските па-

раметри във връзка с пенсионните задължения, отчитането на конвертируе-

мите облигации, опциите и програмите за обратно изкупуване на собствени

акции, както и на особеностите при счетоводното отчитане на грешки от ми-

нали години. Препоръчително е да се увеличи транспарентността и да се

включат допълнителни пояснения в текста на приложенията за такива про-

мени, за да бъде правилно интерпретирано тяхното влияние върху финансо-

вото и имущественото състояние на предприятието.

Счетоводното отчитане на консолидирания собствен капитал също е разг-

ледано във връзка с необходимостта от повишаване на транспарентността и

оптимизирането на представянето на отчетените в него компоненти. Отделено

е внимание на промените от валутни разлики, настъпили като резултат от про-

веждане на дейността в чужбина при консолидиране на счетоводните отчети

на дъщерните предприятия с различна функционална валута. Отбелязва се, че

при промяна на статуса на консолидиране на отделни дъщерни дружества към

края на отчетния период е важно своевременното отписване на тези позиции

от консолидирания собствен капитал, за да се представи действителната стой-

ност на собствения капитал на групата. Също така се подчертава необходи-

мостта от повече транспарентност на промените в консолидирания собствен

капитал в рамките на бизнес комбинациите.

Направените наблюдения и анализи в хода на разработката очертават важ-

ната роля на транспарентността на счетоводната информация относно счето-

водното отчитане на капитала на предприятието като механизъм за намаля-

ване на риска. Подобряването на прозрачността на финансовите отчети може

да бъде постигнато чрез повишаване на тяхното качество и доброволно пре-

доставяне на допълнителна информация от страна на управлението на предп-

риятието. Развитие в тази насока може да се отбележи по отношение на при-

лагането на интегрираните финансови отчети (Integrated Reporting). В послед-

ните години представяната нефинансова информация намира все по-широко

приложение. Международните счетоводни стандарти не регламентират съста-

вянето на нефинансова информация относно социалната политика, околната

среда и служителите на предприятието, но много дружества доброволно пре-

доставят тази информация16. Към момента тази форма на интегрирано отчи-

тане не намира приложение за МСП. Прави се изводът, че за корпоративните

16 Миланова, Е., Н. Орешаров. Счетоводна политика и финансови отчети на пред-

приятието. София, 2012, с. 426.

38

предприятия тази комбинирана форма на оповестяване предоставя алтерна-

тиви за оптимизиране на счетоводното отчитане на капитала на предприяти-

ето и осигуряване на допълнителна транспарентност на счетоводната инфор-

мация. Важен момент представлява и ориентирането към предоставяне на ин-

формация относно бъдещото устойчиво развитие на предприятието, което

предполага съчетаването на елементи от счетоводния и стойностния аналити-

чен модел при анализа на капитала.

В точка втора на четвърта глава – "Възможности за оптимизиране на

счетоводния анализ на капитала", се разглеждат възможностите за усъвър-

шенстване на счетоводния анализ на капитала на предприятието.

При извършване на счетоводен анализ на финансовото състояние на пред-

приятието въз основа на компонентите на капитала трябва да се вземат под

внимание особеностите във връзка с формирането на капиталовата структура.

Оптимизирането на механизмите за ефективен контрол на капиталовата

структура може да се разгледа по отношение на различни фактори, които оказ-

ват влияние при нейното формиране.

Счетоводният анализ на капиталовата структура на предприятието може

да бъде оптимизиран, като в коефициентния анализ на разгледаните в хода на

разработката показатели на капиталовата структура се включи информацията

относно цената на капитала и специфичните характеристики на предприяти-

ето. Моделът на анализ трябва да включва, от една страна, основните законо-

мерности като златното балансово правило и финансовите коефициенти за

анализ на капиталовата структура, а от друга страна, да отрази взаимовръз-

ките между отделните фактори на влияние и промените, настъпващи в резул-

тат от измененията в цената на капитала.

В рамките на емпиричното изследване се наблюдава линейна зависимост

между концентрацията на собствения и привлечения капитал като основни

показатели на капиталовата структура, както и вътрешни и външни фактори,

които влияят върху техните изменения. Установените резултати до голяма

степен потвърждават поставените хипотези и могат да бъдат прилагани като

контролни механизми в рамките на счетоводния анализ на капиталовата

структура на дадено предприятие. Тези показатели и взаимовръзки са обект

на изследване във връзка с определянето на оптималната капиталова струк-

тура. Интегрирането им в счетоводния анализ на предприятието чрез компо-

нентите на капитала позволява да се извлече по-широк спектър от резултати

и съответно да се очертаят оптималните тенденции в бъдещото развитие на

компанията.

В рамките на счетоводния анализ на капиталовата структура са проследени

особеностите относно оптимизирането на капиталовата структура на МСП.

Като конкретна възможност за осъществяването на тази цел се предлагат ал-

тернативни методи за финансиране. Разгледани са и основни въпроси относно

39

капитала на банките в контекста на финансовата криза. Във връзка с това сче-

товодният анализ на капиталовата структура на банките намира частично при-

ложение, тъй като съществуват редица специфични за банковия сектор ком-

поненти, които не са обект на изследването.

Подчертава се важното значение на счетоводния анализ на цената на капи-

тала за вземане на решения по отношение на оптимизирането на капиталовата

структура и механизмите за нейния ефективен контрол.

В заключение се стига до извода, че ефективният контрол на капиталовата

структура може да бъде осъществен чрез задълбочен финансово-счетоводен

анализ на предимствата и недостатъците на финансирането със собствен,

привлечен и мецанин-капитал. Стратегическото оптимизиране на капитало-

вата структура може да бъде постигнато в рамките на многокомпонентен сче-

товоден анализ, включващ разгледаните показатели на счетоводния и стой-

ностния аналитичен модел.

Необходимостта от оптимизирането на счетоводния анализ на финансо-

вото състояние и рентабилността на предприятието са разгледани във връзка

с усъвършенстването на счетоводния анализ. В хода на емпирично изследване

се предлага комбиниран подход за установяване на финансовото състояние и

рентабилността на предприятието. На база на дискриминантния анализ чрез

рентабилността на собствения капитал и коефициента на концентрация на

привлечения капитал първоначално не се постигат еднозначни резултати.

Вследствие на прилагането на разширения модел на коефициентния анализ,

който включва показателите за възвръщаемост на капитала, се стига до реа-

листични резултати относно финансовото състояние на предприятието по

време на финансовата криза и след нея.

В счетоводния анализ на финансовото състояние и рентабилността на да-

дено предприятие трябва да се включи широк спектър от компонентите на ка-

питала, в това число коефициентите за ликвидност, платежоспособност, фи-

нансова устойчивост и рентабилност. Въз основа на тях могат да се направят

изводи за способността на предприятието да покрие текущите си задължения

и да гарантира независимостта си от кредиторите. Чрез финансовия ливъридж

се изследва възможността на предприятието да покрие задълженията си със

собствени средства, а с отделните коефициенти на рентабилността се опре-

деля дали предприятието е печелившо и какво е нивото на възвръщаемост на

инвестирания капитал.

Включването на различните видове риск за конкретното предприятие е

следващо важно условие за оптимизирането на счетоводния анализ чрез ком-

понентите на капитала. Правилното калкулиране на риска в рамките на ана-

лиза има възлово значение за постигане на надеждни резултати. При анализа

трябва да се имат предвид характеристиките на конкретното пред-

40

приятие и външните фактори, които влияят върху промените на финансовото

състояние и рентабилността.

Възможностите за усъвършенстване на анализа са постигнати и чрез пови-

шаване на качеството на прогностичния счетоводен анализ. Разгледаните ме-

тоди за диагностичен счетоводен анализ на финансовата устойчивост на пред-

приятието чрез компонентите на капитала водят до логични изводи и реалис-

тична преценка относно изследваните отчетни периоди. Предимството при

анализа на данните в емпиричното изследване произтича от ретроспективното

наблюдение и възможността за апробация на резултатите на базата на дейст-

вителното развитие и актуалните промени в капитала на наблюдаваните пред-

приятия и отделните показатели за рентабилност и устойчивост.

Важен етап от счетоводния анализ е извличането на изводи относно бъде-

щите тенденции и изготвяне на прогнозен анализ въз основа на информаци-

ята, получена в рамките на диагностичния анализ на предприятието. Прогно-

зата е насочена към предвиждането на бъдещи събития, като целта на анализа

е да се направи предположение възможно най-близко до действителното из-

менение на стойността в следващите отчетни периоди.

В рамките на емпиричното изследване са посочени редица трудности при

провеждането на анализа, произтичащи от прогнозните грешки. Един от ос-

новните проблеми, назован в икономическата литература, е използването на

данни от миналото, които в много случаи не отговарят на действителната

стойностна характеристика на предприятието към момента на анализа. На ба-

зата на данни от предходните периоди се изчисляват коефициентите, които са

отправна точка за прогностичния анализ.

Подчертава се необходимостта от разработване на конкретен план за под-

държане на капиталовата база на предприятието. В рамките на прогнозата за

следващата година трябва да се дефинират очакваните изменения в капитала

на предприятието във връзка с финансиране на оперативната дейност, разрас-

тване на дейността, погасяване на кредити и лихви, погасяване на други зна-

чителни задължения (правни спорове и др.) и изплащане на дивиденти. Въз

основа на тези очаквани промени в капитала на предприятието трябва пред-

варително да се определят начините за осигуряване на необходимия капитал

чрез приходи от оперативната дейност, съществуващи финансови резерви под

формата на финансови инвестиции, издаване на финансови инструменти или

вземане на допълнителни кредити. В случай че тази информация е предста-

вена във финансовите отчети на дадено предприятие, прогностичният анализ

значително се улеснява.

От направените изводи в рамките на разработката се предлагат следните

възможности за оптимизация на счетоводния анализ на капитала във връзка с

подобряване на прогнозните резултати относно измененията във финансовото

състояние на предприятието:

41

На първо място се предлага повишаването на качеството на прогностичния

счетоводен анализ въз основа на компонентите на капитала. Това може да

бъде постигнато чрез включване на елементи от стойностния аналитичен мо-

дел. Измененията на капиталовата стойност във времето могат да бъдат опре-

делени чрез анализ на външните и вътрешните фактори, които ги обуславят.

На второ място се препоръчва въвеждането на допълнително оповестяване

и предоставяне на прогнозни данни за ключовите финансови показатели във

финансовия отчет на предприятието за следващия отчетен период. Важна ин-

формация за провеждане на прогностичния счетоводен анализ на финансо-

вото състояние на предприятието чрез компонентите на капитала предоставят

финансовите отчети. Потребителите на финансовите отчети получават инфор-

мация за тенденциите на развитие в сектора на дейност на предприятието,

както и прогнозни данни относно финансовото му състояние. В следващия

отчетен период прогнозните данни трябва да бъдат съпоставени с действител-

ните показатели за изминалата година. Изискват се пояснения на очакваните

развития за оповестените показатели и обяснителни бележки във връзка с при-

чините за съществени отклонения от прогнозата.

Заключение

В заключението на разработката са обобщени основните изводи от изслед-

ването в контекста на поставените цели и задачи. На базата на направените

изводи, обобщения и представените практически примери за приложимостта

на методите на отчитане и анализ на капитала може да се приеме, че резулта-

тът на изследването доказва дефинираната теза, че оптимизирането на счето-

водното отчитане и счетоводния анализ на капитала имат основно значение за

гарантиране на устойчивото развитие на предприятието.

42

IV. СПРАВКА ЗА ОСНОВНИТЕ НАУЧНИ ПРИНОСИ В ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД

Основните приноси от научното изследване във връзка с оптимизиране на

счетоводното отчитане и счетоводния анализ на капитала в предприятието в

контекста на неговото устойчиво развитие могат да се систематизират по

следния начин:

1. Въз основа на задълбочено проучване на икономическата литература и

нормативната уредба са изследвани теоретико-методологичните въпроси и

особености относно отчитането и оценяването на капитала. Обхванати са в

максималния им обем и пълнота проблемите, свързани с усъвършенстване на

счетоводното отчитане на капитала и оптимизиране на капиталовата струк-

тура, както и способите, механизмите и пътищата за тяхното решаване за це-

лите на устойчивото развитие на предприятието.

2. Изследвани са особеностите и е обобщена ценна информация относно

счетоводното отчитане на капитала в България и Германия. С особено значе-

ние се откроява извършеният сравнителен анализ в областта на консолидира-

ните финансови отчети и нормативната уредба за МСП в двете страни. Нап-

равените паралели и изводи относно критериите за консолидация в Германия,

които надвишават няколко пъти критериите, възприети в България, могат да

бъдат полезни при предстоящото транспониране на Директива 2013/34/ЕС в

Националните счетоводни стандарти. Също така при прилагането на новата

Директива за изготвяне на финансовите отчети по МСФО може да се заимства

подходът в немското законодателство във връзка с намаляването на админис-

тративна тежест за МСП.

3. В рамките на емпиричното изследване са разработени аналитични мо-

дели за определяне на финансовата стабилност на предприятието чрез компо-

нентите на капитала. Чрез задълбочен сравнителен анализ на финансовата

дейност в публични предприятия от различни отрасли в България и Германия

се извлича важна информация относно промените в цената на капитала и във

финансовото състояние в периода на финансовата криза. Обобщенията, изво-

дите и препоръките за счетоводното отчитане и представяне на капитала, ко-

ито са резултат на извършеното емпирично изследване, както и дефинирането

на проблемните области, са от практико приложно значение за всички предп-

риятия в обхвата на изследването.

4. Изследвана е възможността за усъвършенстване на отчитането и счето-

водния анализ на капитала чрез представяне на допълнителна информация за

капитала във финансовите отчети. От тази гледна точка се предлага предоста-

вяне на информация в приложенията към финансовите отчети относно проме-

43

ните в капиталовите резерви, конвертируемите облигации и обратното изку-

пуване на акции, както и относно грешките от минали години и промените в

консолидирания собствен капитал.

5. Постига се оптимизиране на счетоводния анализ на капитала на предп-

риятието в контекста на неговото устойчивото развитие чрез разширяване на

модела на коефициентния анализ, като се включват показателите за възвръ-

щаемост на капитала. Допълнително се обхващат основните закономерности

и финансовите коефициенти за анализ на капиталовата структура и са отра-

зени взаимовръзките между отделните фактори на влияние и промените, нас-

тъпващи в резултат от измененията в цената на капитала. Прибавянето на еле-

ментите на стойностния аналитичен модел и на различните видове риск в ана-

лиза на конкретното предприятие спомага за усъвършенстване на резултатите

на изследването и може да бъде приложено за бъдещи изследвания в тази на-

сока. Моделите са апробирани в реална среда и са приложими за предприяти-

ята, посочени в обхвата на изследването.

6. Обогатяват се методиките и способите на прогностичния счетоводен

анализ на капитала и капиталовата структура на нефинансовите предприятия

с цел ускоряване на устойчивото им развитие. Предвижда се допълнително

оповестяване на прогнозни данни относно капиталовата стойност и ключови

финансови показатели във финансовия отчет. Предложени са мерки за усъ-

вършенстване на прогностичния анализ чрез предоставяне на пояснения на

очакваните развития за оповестените показатели и обяснителни бележки във

връзка с причините за съществени отклонения от прогнозата.

44

V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИOННИЯ ТРУД

1. "Финансово-счетоводен анализ на собствения капитал като основен по-

казател за устойчивото развитие на предприятието" – доклад, изнесен на Де-

вета международна научна конференция на младите учени на тема "Икономи-

ката на България в променяща се политическа, социална и икономическа

среда", организирана от Финансово-счетоводен факултет при УНСС – София,

проведена на 04.11.2013 г. (под печат – служебна бележка).

2. "Нови предизвикателства пред малките и средни предприятия при из-

бора на оптимална капиталова структура след финансовата криза" – доклад,

изнесен на Шеста национална научна конференция с международно участие

за докторанти на тема "Икономически и социални предизвикателства пред

държавното управление и бизнеса", проведена на 24.04.2014 г., публикуван в

Сборник доклади, издателство "Авангард Прима", том 6 / 2014, София, 2014 г.

3. "Сравнителен анализ между българските и немските национални сче-

товодни стандарти", статия, публикувана в Списание на Института на дипло-

мираните експерт-счетоводители в България ИДЕС, брой 4, София, 2014 г.