ТЕКСТ И ОБЩУВАНЕ

І. ФУНКЦИИ НА ТЕКСТА В РАЗЛИЧНИ СФЕРИ НА ОБЩУВАНЕТО

Текстът се характеризира с цялостност, смислова и езикова свързаност. Предназначението му

е да служи като средство за общуване в различни социокултурни сфери и в конкретни

комуникативни ситуации.

Социокултурната сфера и комуникативната ситуация определят функциите, строежа и

езиково-стилните особености на текста.

В зависимост от възприетите принципи на класификация сферите на общуване могат да бъдат

представени условно в две групи:

а) образователна сфера – професионална сфера;

б) сфера на публичното общуване – сфера на личното общуване.

Участници в общуването в образователната сфера са обучавани и обучаващи (преподаватели,

автори на учебници, на компютърни програми и пр.). Цели се да се съдейства за социализацията на

обучаваните чрез овладяване на информация от предвидените за изучаване дисциплини и на умения,

нужни за бъдещата професионална дейност на подрастващите. Подборът на учебна информация се

регулира институционално в съответствие с функциите на училището; начините на нейното

поднасяне се съобразяват с потребностите на обучаваните и с техните възприемателни възможности.

Общуването в образователната сфера е официално.

Професионалното общуване е свързано с упражняването на определена професия. Предпоставка

за резултатност на извършваната трудова дейност са професионалните умения, придобити в

образователната сфера.

Публичното общуване е вид официално общуване по социалнозначими проблеми; осъществява

се в научната, стопанската, институционалната, медийната и естетическата сфера; характеризира се

със строго спазване на книжовните и стиловите норми.

Личното общуване е вид неофициално общуване по битови и лични проблеми; осъществява се в

битово-разговорната сфера; допустими са отклонения от книжовните и стиловите норми.

Чрез използването на текстове в различните сфери на общуване езикът изпълнява

предназначението си да служи за:

• информиране;

• въздействие;

• изразяване на отношение;

• означаване на предмет или явление;

• установавяне, поддържане и преустановяване на контакт;

• развличане;

• доставяне на естетическа наслада и др.

В научната литература тези функции се разглеждат като разновидности на

комуникативната функция на езика.

ІІ. ТЕХНИКИ ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА АРГУМЕНТАТИВЕН ТЕКСТ

Ролята на аргументативния текст в речевата практика на учениците се определя от неговите основни

функции: осведомяваща (да се представи мнение по конкретен проблем) и въздействаща (да се

убеди събеседникът в правотата на мнението). Тези функции осъществяваме като разсъждаваме,

описваме или разказваме.

В рамките на разсъждаването, описването и разказването си служим с конкретни техники.

Сравняваме обекти върху основата на някакво сходство или различие, съпоставяме или

противопоставяме качества на обектите, обосноваваме връзки и взаимоотношения между

обектите и т.н., т.е. формулираме съждение и умозаключение.

Представяме признаци, свързани със същността, структурата и функциите на понятия и/или

закономерности, т. е. даваме определение.

Разпределяме понятия в групи въз основа на общи (или близки) признаци и подреждаме

групите по определени критерии (например според степен на значимост на понятията, според

равнище на обобщеност на понятията и пр.), т.е. класифицираме.

Позоваваме се на реално съществуващи обекти от действителността (например факти или

статистически данни, цитати, афоризми, „крилати” изрази, поговорки, пословици), т.е.

използваме илюстративен материал.

Избираме уместни изразни средства, за да привлечем вниманието на събеседника (например

реторични въпроси; метафори; синтактичен паралелизъм и др.), т.е. употребяваме реторични

средства. Проследяваме етапите при извършване на дейност или при протичане на явление, т.е.

представяме процес.

Формулирането на съждения и умозаключения е основно средство за изграждане на всички

аргументативни текстове. При избора на някои от другите техники се съобразяваме с вида на

преобладаващата функция. Например при създаване на текст с осведомяваща функция предпочитаме

да използваме определения, класификации, да представяме процеси. При текст с въздействаща

функция по-често си служим с различни реторични похвати.

ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ

1. Посочете невярното твърдение. Изреченията в първия абзац на текст 1 са свързани чрез:

а. местоименна замяна

б. лексикално повторение

в. лексикални синоними

г. перифраза

2. Посочете невярното твърдение.

Изреченията във втория абзац на текст 1 са свързани чрез:

а. синтактичен паралелизъм

б. лексикално повторение

в. наречие

г. перифраза

3. Посочете невярното твърдение от текст 2.

а. В душата на героя се сблъскват желание да се изпълни синовният дълг и нежелание да се

отмъщава за извършеното престъпление

б. Трагическото колебание на Хамлет е резултат от стремежа му да получи възмездие

в. В образа на Хамлет е въплътен хуманизмът на ренесансовия човек.

г. Характерно за късноренесансовата личност е, че тя не вярва в отмъщението като средство за

възстановяване на изгубената хармония.

4. Коя от техниките не се използва при изграждане на текст 2? а. представяне на процес

б. изграждане на умозаключение

в. използване на цитат

г. правене на съпоставка

5. Посочете невярното твърдение: Според текст 1:

а. Стресът ни принуждава да използваме максимално способностите си.

б. Стресът е единственият двигател на живота.

в. Съществува връзка между стреса и повечето сериозни болести.

г. Стресът не заслужава изцяло отрицателния си имидж.

Верни отговори

Въпрос 1=в Измежду посочените начини за свързване между изреченията в първия абзац на първия

текст не са използвани лексикални синоними.

Въпрос 2=б Измежду посочените средства за връзка се среща единствено лексикалното повторение.

Въпрос 3=б Въпрос 4=а

При изграждане на текста не се представя процес.

Въпрос 5=б Според текста само "в известен смисъл" стресът може да се смята за двигател на живота.

ОБЩУВАНЕТО В НАУЧНАТА СФЕРА

І. НАУЧЕН ТЕКСТ. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ

СПЕЦИФИКА НА ОБЩУВАНЕТО В НАУЧНАТА СФЕРА

Всяка от социокултурните сфери, в които протича човешката дейност, се отличава по

специфични предмети, цели, условия на общуването; по социални роли на участниците в

комуникативните актове.

Общуването в научната сфера има за цел създаването на система от логично свързани достоверни

знания за действителността и за начините на нейното изследване. Предназначението на тези знания е

да служат за описание и обяснение на природните и социалните явления и процеси с помощта на

понятия, теории и закони. Между участниците в определена научна общност се разменя

информация, свързана с функционирането и развитието на съответните науки (всеобщи: философия,

кибернетика, математика; природни: физика, химия, биология и др.; обществени: езикознание,

литературознание, история, психология и др.). Предметът на общуването е обусловен от

спецификата на съответната наука като система от знания. Най-често общуването в научната сфера е

писмено. Научна информация се разменя и в образователната сфера, но тя се отличава от научната

сфера по функции, цели, условия на общуването; по социални роли на общуващите.

ФУНКЦИИ НА ТЕКСТОВЕТЕ В НАУЧНОТО ОБЩУВАНЕ

Функциите на дадена социокултурна сфера влияят върху структурните и езиково-стилните

особеости на текстовете, използвани в тази сфера. Те слагат отпечатък върху начините, по които

се подбират и съчетават граматичните, лексикалните и фонетичните средства.

Върху същността на научния текст влияят различни фактори, между които основни са два:

• зависимостта му от функциите на социокултурната сфера и от комуникативната ситуация

(комуникативни стилотворни фактори);

• специфичните принципи на подбор и съчетаване на граматични, лексикални и фонетични

средства, принципи, които обществото се е условило да спазва (езикови стилотворни

фактори).

В научния текст се проявяват особеностите на научния стил. Стиловете не са затворени системи,

тъй като се изграждат от езиков материал, който се съдържа в общонародния език. Разликите между

стиловете са предимно в честотите, с които в тях се употребяват граматични, лексикални и

фонетични средства.

Научните текстове се отличават с по-голяма честота в употребата на:

термини и терминологични словосъчетания; сегашно време – за означаване на събития, които

протичат в момента на говоренето; за означаване на общовалидни действия; за означаване на минали

действия, които се представят като сегашни; глаголни форми, с които се акцентува на извършените

действия, а не на техния вършител – форми на страдателен залог, отглаголни съществителни имена;

съобщителни изречения; сложни изречения, с които се изразяват причинно- следствени

отношения.

ІІ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ И СВОБОДА ПРИ УПОТРЕБАТА НА ЕЗИКОВИ СРЕДСТВА В НАУЧЕН ТЕКСТ

БОГАТСТВО НА ЕЗИКА И БОГАТСТВО НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ РЕЧЕВИ УПОТРЕБИ

Всяка речева проява се характеризира със задължителност в спазването на езиковите норми и с

относителна свобода при подбора и съчетаването на езиковите средства. Спазването на езиковите

норми определя правилността на изказа и е условие за разбиране между участниците в общуването.

Свободата се проявява във възможността – в рамките на нормативните изисквания – да се извършват

синонимни замени на функционално равностойни изрази. Могат да се правят синонимни замени на

дума с дума, словосъчетание, изречение; на словосъчетание със словосъчетание, изречение; на

изречение с изречение; на микротекст с микротекст и т.н.

Богатството от изразни възможности на българския език – предпоставка за богатство на

индивидуални речеви изяви – невинаги се използва пълноценно от неговите носители. Според

писателя Николай Райнов „Страшно е – не че българският език е беден, ами че е извънредно богат;

поради това неумелият не разполага с широк избор от думи (защото знае малко от езика), или не

може да налучка думата, която му е потребна (понеже няма точна представа и не преценява

звуковото въздействие на думата). Има еднозначни думи; има други, които изразяват отсенки на

една и съща представа. Коя да се сложи? …”

На занятията по български език

•се запознаваме с обективните възможности за изразяване, с които разполага езикът;

•изучаваме правилата за употреба на езиковите средства, правила, които обществото е

приело да спазва в определена комуникативна ситуация;

•обогатяваме езиковия си запас, от който правим избор в зависимост от сферата и

ситуацията на общуване.

Функциите на научното общуване обуславят някои особености в прилагането на общите изисквания

към задължителността и свободата в употребата на граматични, лексикални и фонетични средства. В

научните текстове не се допускат синонимни замени на термини. Еднозначната употреба на термини

в различни контексти произтича от необходимостта строго и непротиворечиво да се представят

закономерностите, на които е подвластно функционирането на явленията и процесите в обществото

и природата.

РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ ПРИ СЪЧЕТАВАНЕ НА РАЗЛИЧНИ МИКРОТЕКСТОВЕ В НАУЧНИЯ

ТЕКСТ

Речевата стратегия се проявява в речевото поведение, ориентирано към решаване на определена

комуникативна задача. Речевата стратегия предполага план за действие, в който се включва осъзната

цел, средства за нейното осъществяване и очаквани резултати.

В научното общуване се използват текстове, в които преобладават аргументативни

микротекстове.

С описателни микротекстове се разкриват признаци на предмети и явления.

Повествователни микротекстове се срещат най-често в научни текстове по исторически

проблеми.

ІІІ. ЖАНРОВИ РАЗНОВИДНОСТИ НА НАУЧНИЯ ТЕКСТ

Речев жанр – обобщен модел на подбор и съчетаване на езикови средства в съответствие с

комуникативното намерение на автора и функциите на текста.

Многообразието от функции, които се реализират в научното общуване, определят нуждата от

текстове със специфични функционални, структурни и езиково-стилни характеристики. Измежду

текстовете, предпочитани в научната сфера, ще отбележим няколко вида:

строго научни

(академични)

текстове

научнопопулярни

текстове

научноучебни

текстове

научноинформационни

текстове

отговарят на

интересите и на

възприемателните

възможности на

специалисти от

точно определена

научна област

представят научни

сведения във форма,

достъпна за широк кръг

читатели и слушатели с

цел да се обогатява

общата и специалната

им култура; за това

допринася дозираното

използване на термини,

както и употребата на

езикови средства за

експресия, които не се

срещат в строго

научните текстове

използват се в

научната и в

образователната

сфера; ориентирани

са към постигане на

определени

образователни цели,

с които са

съобразени обемът

на научната

информация и

начините на нейното

представяне

предназначени са за

справки от широк кръг

читатели, които се

интересуват от научна

информация, поднесена

стегнато и достъпно

жанрове жанрове жанрове жанрове

монография, научна

статия, дисертация,

научен доклад,

научна лекция и др.

научнопопулярна

статия,

научнопопулярен

доклад,

научнопопулярна

лекция и др.

урочна статия,

учебна лекция,

доклад и др.;

анотация,

библиографско

описание, резюме,

статия в речник,

енциклопедия,

справочник и др.

Особеностите на тези четири вида научен текст съдържат особености на четири подстила на

научния стил – академичен, научнопопулярен, научноучебен, научноинформационен.

Жанровата форма, с която най-често ви се налага да си служите в учебната и извънучебната

дейност, е статията. Чрез четене на статии вие извличате информация от учебници и учебни

помагала, от допълнителна научна и научнопопулярна литература, от речници, енциклопедии,

вестници, списания… В зависимост от това, дали притежават черти на някои от подстиловете на

научния стил (академичен, научнопопулярен, научноучебен, научноинформационен), статиите се

различават по функция, структура, композиция и език. Това, което характеризира жанра на научната

статия, е, че в нея се разработва конкретен проблем от определена научна област или се разглежда

само отделна страна на по-общ въпрос. Проблемът може да бъде нов или да се предлага ново

становище по вече разглеждан проблем. В класическия си вид научната статия съдържа въвеждаща

част, в която се представят темата и целите на изложението; същинска част – най-обемиста, тъй

като в нея се разгръщат тематично-смисловите „полета”; заключителна част, в която се синтезират

основните смисли и се прави обобщение и оценка.

По-голямо е разнообразието в структурата и езика на научното есе. В този аргументативен

текст се откроява засиленото авторско присъствие чрез използване на езикови средства, придаващи

експресивност на изказа, чрез похвати за установяване на контакт с читателя, чрез акценти върху

субективни оценки на автора по разглеждания въпрос…

За подобряване на подготовката ви по различни учебни дисциплини съдейства извличането на

информация от монографични трудове. Монографията е цялостно и многостранно проучване на

проблеми със социална значимост. Това е жанрова форма, отличаваща се със строго научно

изложение, в което се проявява личният принос на автора в обобщаването на резултати от

продължителни изследвания.

Най-често монографиите се издават като книги. За да се ориентирате в идеите, които авторът

интерпретира, можете да проучите:

• авторската анотация в началото на изданието;

• съдържанието на книгата, от което добивате представа за основните смисли и за

последователността на тяхното излагане;

• показалеца на цитираните и/или споменати имена на автори;

• предметния показалец, от който се осведомявате на коя страница се намират сведения по

интересуващ ви проблем;

• резюмето (на български език и на чужди езици), което служи за осмисляне на основните идеи

чрез представяне предмета на изследването, тезите на автора, аргументите му, резултатите от

проучването.

При справки с библиотечни каталози е важно да умеете да извличате информация от

библиографските описания на търсената книга. Като жанр на научноинформационния текст те

съдържат сведения за автора, заглавието, мястото и годината на издаване на книгата.

ІV. ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО НАУЧЕН ПРОБЛЕМ. УЧАСТИЕ В ДЕБАТИ

Публично изказване по научен проблем създаваме, когато пред аудитория представяме

становище по въпрос от някоя научна област. Най-често аудиторията на нашето публично изказване

се състои от учителя и съучениците ни, а проблемът е свързан с изучавана в училище дисциплина

(математика, физика, история, география и др.). Изказването е устен аргументативен текст с

преобладаваща функция осведомяване.

Как се подготвяме за публично изказване по научен проблем?

За урок по физика предстои да правим изказване на тема „Небесната дъга – природно явление в

резултат на дисперсия на светлината”. От източници на информация (например учебник по физика

за 10. клас, енциклопедия и др.) чрез конспектиране и/или резюмиране на научни или

научнопопулярни текстове извличаме сведения за понятията дисперсия, призма, пречупване на

лъчите и др. Осмисляме съдържанието на понятията посредством анализ на признаците им и

планираме изказването. Насочваме се към следните техники за изграждането му.

Даваме определение за физичното явление дисперсия при формулиране тезата на текста (Един от

най-красивите природни феномени – небесната дъга – може да се обясни чрез физичното явление

дисперсия на светлината, което представлява разлагане на бялата светлина на отделни цветни

снопове след пречупването на светлината през призма).

Като представяме процеса на пречупване на светлината от дъждовните капки, изграждаме

първото доказателство (При преминаване на слънчевите лъчи през капки дъжд част от лъчите се

пречупват и се отразяват от капките. При влизане на лъча в капката се получава първото

пречупване, при което става разделянето на лъчите по цветове. При излизане на лъча от капката

става второто пречупване, при което разделянето се увеличава. Когато гледаме към дъгата,

виждаме светлина, пречупена от много капки).

Посредством разсъждаване върху причините за подреждане на цветовете в небесната дъга по

строго определен начин създаваме второто доказателство (Поради факта, че виолетовата

светлина се пречупва най-силно, виждаме виолетова светлина от капки, разположени най-ниско в

дъгата. Червената светлина обаче се пречупва най-слабо, затова виждаме червена светлина от

капки, които са разположени най-високо в дъгата. Между виолетовата и червената светлина се

намират капките, от които до окото на човека достига светлина от другите цветове на дъгата).

Планираме още доказателства в зависимост от познанията ни по темата. За изграждането им се

насочваме и към други техники, предпочитани при текстове с преобладаваща информативна

функция (например класифициране, прилагане на илюстративен материал и пр.).

Обобщаваме направените до този момент разсъждения, когато формулираме извода (Небесната

дъга след дъжд не е чудо на природата, а обикновено физично явление, което може да се обясни чрез

пречупването на слънчевите лъчи през дъждовните капки, изпълняващи функция на призми).

За да сме сигурни, че сме се подготвили добре за изказването, правим „репетиция” – произнасяме

го и се записваме на магнитофонна лента (при наличие на техническа възможност). Чрез

„репетицията” проверяваме доколко сме се съобразили с изискванията към създаване на

аргументативен текст в устна форма. Ако преценим, че е необходимо, усъвършенстваме изказването

си, например:

• конкретизираме тезата чрез включване на допълнителни разсъждения;

• заменяме някои доказателства, които ни се струват неубедителни, с нови;

• редактираме забелязани езикови грешки;

• определяме както оптималната сила и височина на тона, така и най-подходящия темп на

говорене;

• уточняваме най-сполучливия начин за използване на „езика” на тялото по време на изказването

(мимики, жестове, пози) и др.

Когато чрез свои публични изказвания (по научни и по други проблеми) разискваме,

дискутираме, спорим със събеседниците си, ние участваме в дебати. Резултатността на участието ни

в дебатите до голяма степен зависи от умението:

• да създаваме информативни, логични и въздействащи изказвания;

• да проявяваме уважение и толерантност към мнението на другите участници в дебатите;

• да анализираме внимателно изказванията на опонентите и да търсим най-сполучливите средства

за оборване на тезите им и т.н.

ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ

1. Посочете вярното твърдение.

Текст 1 е средство за общуване във:

а. официално-деловата сфера на общуване

б. разговорно-битовата сфера на общуване

в. естетическата сфера на общуване

г. научната сфера на общуване 2. Посочете вярното твърдение. Текст 1 осведомява за:

а. знанията и уменията, които трябва да има културният българин.

б. изразните възможности на съвременния български книжовен език.

в. значението на езиковата (речевата) култура в живота на хората.

г. видовете езикови грешки, които често се допускат в речта.

3. Посочете невярното твърдение. Техники за изграждане на текст 1 са:

а. формулиране на съждения и умозаключения

б. представяне на признаци

в. използване на реторични средства

г. обосноваване на връзки и взаимоотношения 4. Посочете невярното твърдение. Като научни термини в текст 1 са използвани изразите:

а. културата на речта

б. младото поколение

в. книжовния български език

г. правоговорни грешки

Текст 1

Културата на речта е една от най-важните съставки на човешката култура. Без културата на речта не може да има нито

обща култура, нито естетическо възпитание. Културният българин, в която и област на живота да работи, трябва да

владее добре книжовния български език в цялото му богатство и разнообразие, да не допуска правописни и

правоговорни грешки, да използва думите и формите им с тяхното точно значение – лексикално, граматично, пряко и

преносно. Много е важно младото поколение да осъзнае, че езиковата култура е най-основната, определящата. Биха

могли да се направят някакви отстъпки например в изискването за всеобхватност на знанията. Но по отношение на

езиковата култура никакви отстъпки не могат да се правят– недопустимо е културният, образованият българин да говори

и пише на родния си език неправилно, да не владее достатъчно богатството на изразните му възможности.

(Петър Пашов)

Верни отговори

Въпрос 1=г Въпрос 2=в Въпрос 3=в

Тъй като откъсът е от научен текст, при неговото изграждане не са използвани реторични средства за привличане на вниманието на читателите. Използвани са обаче техниките,

посочени в останалите отговори.

Въпрос 4=б От посочените варианти единствено изразът "младото поколение" не е използван в текста с

функция на терминологично словосъчетание.

ОБЩУВАНЕТО В ЕСТЕТИЧЕСКАТА СФЕРА

І. ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ

СПЕЦИФИКА НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

Словесното изкуство е средство за общуване, използвано в естетическата сфера. В нея се извличат

и се оценяват вложените в художествения текст смисли.

Литературното произведение е сътворена художествена реалност, чрез която авторът

изразява идейно-естетическото и емоционалното си отношение към проблеми от живота на

човека и човешките взаимоотношения. Пресъздадените образи и събития са фикционални,

плод са на въображението на твореца. Те въздействат на чувствата и преживяванията на

читателя, който при възприемането им изпитва естетическа наслада и се приобщава към

изразените оценки.

Общуването между автора на художествения текст и читателите се осъществява с посредничеството

на художествената творба. Когато я създава, авторът влага в нея определени значения (смисли),

които възприемащият тълкува в зависимост от личния си опит, от езиковата си култура. При

четенето на литературното произведение се възстановява историческата и културната ситуация, в

която то възниква, и се участва активно в изграждането на емоционално-въздействения му свят. В

процеса на възприемане на художествения текст читателят подлага на преоценка собствената си

ценностна система, търси отговор на възникнали при общуване с творбата въпроси, изгражда свой

модел на обществено поведение.

Много и разнообразни са читателските възприятия, в рамките на които се осъществяват

възможностите на литературната творба за въздействие. Това е основната причина художествената

комуникация да се отличава съществено от естественото (нехудожественото) речево общуване. За

разлика от естественото общуване, при което конкретният смисъл и послание са ясно определени от

комуникативната ситуация, а двусмислиците (независимо от многозначността на използваните

езикови средства) обикновено се схващат като стилно-езикова грешка, в художествената

комуникация смисълът и посланието на един и същ комуникативен акт (например диалог между

герои) може да се интерпретира по различен начин от различните читатели. Тези варианти на

интерпретация са близки по смисъл и по въздействие. Те са конкретни реализации на

непроменящото се единно цяло – текстът на художествената творба.

В художествения текст за осъществяване на творческия замисъл се използва богатството на

общонародния език. В зависимост от естетическата задача, от жанра и/или от индивидуалните

предпочитания на автора в литературната творба се наподобяват езикови особености на текстове,

предназначени за различни социокултурни сфери (например при характеристика на герои, при

представяне на професионалната и/или социалната среда, в която общуват и т.н.). Авторите често

използват: тропи, синтактични фигури, алитерация, асонанс, както и думи в необичаен контекст,

което поражда ексресивност и емоционалност, образност и метафоричност на изказа.

Сравнете:

Единственият естествен спътник на Земята и най-близкото до нея небесно тяло е Луната

(науч.);

Виж каква луна е изгряла тая нощ (разг.);

Луната висне като плод, / забравен в есенни градини (Н. Лилиев)(поет.);

Луната бяла / върху дървото спи (Пол Верлен)(поет.).

В художествените текстове употребата на езиковите средства е следствие от художествено-

естетическата обработка (стилизация) на езика. Чрез нея се проявяват особеностите на

индивидуалния авторов стил.

ФУНКЦИИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

Художественият текст притежава естетическа същност и художествена специфика. Той е

средство, чрез което авторът оказва въздействие върху мислите, чувствата и въображението на

читателя. Главно предназначение на всяка литературна творба е чрез естетическото отношение на

твореца към обществени и индивидуални хуманитарни проблеми да влияе върху душевността и

светоусещането на хората; да формира у тях представата за прекрасно и грозно, за добро и зло; да

подтиква към оценка на одобрение или на отрицание (неодобрение). В това се изразява

естетическата функция, която се реализира при общуването на читателя с художествения текст.

В художествения текст естетическата функция е основна. В зависимост от стила, от жанра, от

литературното направление и пр. се проявяват разновидности на тази функция, отнасящи се до:

• познавателния аспект на художествената творба – например литературното творчество на

Балзак представя въздействаща картина на френското общество през първата половина на XIX век;

повестта „Гераците” на Елин Пелин образно пресъздава процесите на разпадане на патриархалния

бит в края на XIX и началото на XX век и т.н.;

• естетическата наслада от общуването с текста – извор на такава наслада е човешката красота

в нейните многобройни превъплъщения: физическа, духовна; красотата в човешките

взаимоотношения, в природата и пр.

Чрез естетическата функция на художествения текст се реализира комуникативната функция при

художественото общуване.

ІІ. ЖАНРОВИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ

Изборът на езикови средства в художествения текст се определя от творческия замисъл на

автора, от съдържанието, от жанра на конкретната литературна творба… Степента на ограниченост в

езиковите употреби произтича от необходимостта да се спазят правилата за използване на

лексикалните и граматичните средства на езика. В литературните произведения се представят

комуникативни ситуации, присъщи на една или друга социокултурна сфера на общуване. Авторите

имат свободата да избират езикови средства както от всички функционални разновидности на

книжовния език, така и от диалектите (териториални и социални). Чрез своя избор характеризират

речта на персонажите, социалния им статус, професията, историческата обстановка и т.н. При

съчетаването на предпочетените езикови средства в контекста неутралните изрази придобиват

експресивна отсянка, въздействат на въображението и чувствата на читателя. Задължителността в

употребата на езикови средства в художествения текст най-често е продиктувана от жанра на

творбата и от нейните композиционни особености.

В литературната наука се приема, че жанрът представя единство от авторовото

художествено намерение и начините за неговата естетическа реализация (чрез избор на

композиция, на герои, на езикови средства). В естетическата сфера на общуване

литературният жанр се проявява чрез различни свои форми – конкретни произведения, които

по традиция (често нарушавана) се определят като:

епически

(прозаически)

лирически

(поетически)

драматургични

роман, повест, новела,

разказ

елегия, ода, балада, сонет трагедия, комедия, драма

Между жанра на творбата и подбора и организацията на езиковите средства в нея няма пряка

причинно-следствена връзка. Съществува тенденция, според която различни по вид тропи

(метафора, метонимия, сравнение…) и фигури (повторение, градация, антитеза…) се използват в

различни жанрови форми с повишена или с понижена честота, в зависимост от естетическата

функция на конкретното произведение. Например и в одата, и в похвалното слово се предпочитат

повече реторични въпроси, метафори, повторения, антитези и пр., с цел да се прослави събитие или

личност с голяма обществена значимост.

Осмислянето на понятието жанр е нужно както за автора, за когото жанрът е творчески модел при

създаване на художествени произведения, така и за читателя, който използва „жанровите идеи,

понятия и усещания[...] като стратегия, като възприемателен подстъп към текста”. (Н. Георгиев)

РЕЧЕВИ СТРАТЕГИИ ЗА СЪЧЕТАВАНЕ НА ПОВЕСТВОВАТЕЛНИ, ОПИСАТЕЛНИ И

АРГУМЕНТАТИВНИ МИКРОТЕКСТОВЕ В ХУДОЖЕСТВЕН ТЕКСТ

Изборът на речеви стратегии в художествения текст зависи от жанра на творбата, от творческия

замисъл на автора, от резултата, който трябва да се постигне… Те са значително по-разнообразни в

сравнение с използваните речеви стратегии, например в научните текстове. Най-често определена

речева стратегия се осъществява в литературната творба при съчетаването на различни видове

микротекстове:

• описателни – портретна характеристика на литературен герой, природно описание и др.;

• повествователни – разказ за различни събития: исторически, от живота на обществото или на

измислени от автора герои;

• аргументативни – свързани с отношения между факти, явления и закономерности от живота на

хората.

Елемент от речевата стратегия, осъществена в художествен текст, е изборът на начин за

назоваване на говорещия – например в лирически текстове обикновено „говори” само авторът,

затова формата за първо лице, единствено число е предпочитана; тя придава на изказа изповедност и

интимност. Повторението на всички езикови равнища – лексикално, синтактично, морфологичо,

фонетично – може да се използва за реализирането на речева стратегия в зависимост от целите,

които авторът си поставя, и резултата, който иска да постигне: да изрази експресивно отношение; да

акцентира върху предмет, признак или обстоятелство, важно за смисъла на творбата; да доведе до

желано звучене на текста.

За да открием речевата стратегия, предпочетена в анализираното литературно произведение, е

нужно да умеем да извличаме информация от художествения текст, свързана със: съчетаването

на различни езикови средства за изразяване на вложените смисли; композиционните особености на

творбата (при прозаичен текст и сюжетните особености) и стиловите й черти; авторовия личен стил

и т.н.

ІІІ. ПУБЛИЧНО ИЗКАЗВАНЕ ПО ЛИТЕРАТУРЕН ПРОБЛЕМ

Публично изказване по проблем от художествено произведение правим на занятия по литература

или на литературни конференции, чествания на годишнини на писатели и др.

Изказването е аргументативен текст в устна форма, който има две основни функции –

осведомяваща и въздействаща. Те се осъществяват, когато представяме пред аудиторията свое

мнение по различни страни от литературната творба и оказваме въздействие върху мислите и

чувствата на слушателите.

В зависимост от условията на общуване и от темата, при изграждане на изказването използваме

техники, предпочитани както при създаване на текстове с осведомяваща функция (напр. даване на

определения, представяне на процеси и др.), така и при създаване на текстове с убеждаваща функция

(напр. използване на реторични средства и др.).

Как създаваме публично изказване по литературен проблем?

За урок по литература подготвяме вариант на изказване по следния проблем от литературното

наследство на Ренесанса: Светоусещането на човека според „Декамерон” на Джовани Бокачо.

Четем внимателно произведението и осмисляме неговото съдържание. Проучваме различни

източници на информация, за да се запознаем с възможни начини за тълкуване на литературния

текст. След като разполагаме с достатъчно сведения за творбата, анализираме различни нейни

страни, например: заглавието („Декамерон” означава „десетоднев”), темите (изпитания, които

завършват благополучно; нещастна любов; любовни измами; прояви на щедрост и великодушие и

др.), структурните и композиционни характеристики (сто разказа, скрепени чрез специфична

композиция, която обединява отделните истории в единно цяло) и др. Интерпретираме значението

на посочените страни на литературния текст, за да осмислим по-добре идеите в произведението

(например при тълкуване на заглавието стигаме до извода, че то не е подбрано случайно от автора,

а е използвано, за да се противопостави десетодневът, т. е. човешкият свят, на шестоднева, т.е.

на света, създаден от Бога; когато тълкуваме смисъла на различни любовни приключения на

героите от разказите, правим изводи за отношението на писателя към любовта – като към чувство,

което не е порочно, защото е спонтанен отклик на човешкото сърце и т.н.). Резултатите от анализа

и интерпретацията на произведението ни служат за „строителен материал” при създаване на текста.

Правим план на изказването.

Тезата изграждаме посредством разсъждения върху специфичните черти, които притежава

образът на ренесансовия човек (В своето произведение „Декамерон” Джовани Бокачо представя

обобщен образ на герой, който има ново ренесансово светоусещане. То се изразява в непознато за

литературата до този момент отношение на човека към света и към живота на човека в света.

Вместо скучния, добродетелен и непорочен индивид, който живее скучен и лицемерен живот в още

по-скучен и безинтересен свят, авторът представя пълнокръвна, жизнена и влюбена в живота

личност с богата душевност).

Защитаваме правотата на тезата, като изграждаме доказателства с помощта на подходящи техники,

например:

• Представяме отношението на ренесансовия човек към любовта, от една страна, и

отношението на неговите предшественици към това чувство, от друга страна (Героят на Бокачо е

независима личност, която умее да се наслаждава на радостите на живота. Едно от основните

чувства, които помагат на героя да изпитва върховно щастие, е любовта. Отношението към нея е

като към естествена добродетел, защото е „повик” на сърцето. За разлика от своите

предходници, които виждат в откритото представяне на любовни отношения между герои удар

срещу религиозния морал и проява на лош вкус, Бокачо внушава, че не любовта, а нейното

ограничаване, потискане и осъждане води до избуяване на пороците).

• Използваме цитати от произведението, за да илюстрираме идеята, че в характерите на героите

се отразява схващането на писателя за богатството и противоречивостта на човешката природа

(Ренесансовият човек на Бокачо има съществуване, което наподобява лабиринт от страсти,

изневери, прояви на подлост, но и на доблест и щедрост. Авторът представя своите герои като

живи хора, чиито дела не могат да се обрисуват само с черни или само с бели краски. Идеята за

„многоликостта” на човека и на неговите човешки прояви е внушена чрез следните разсъждения на

писателя: „Разни вещи притежават разни качества. Няма нива, колкото и добре да е обработена,

където да не се срещат коприва, бодли и тръни, премесени с най-хубавите треви. Признавам, че

нещата на този свят не са трайни, а са в непрекъснато движение”).

• За да засилим въздействието на изказването върху слушателите, употребяваме разнообразни

реторични средства, например реторични въпроси, метафори, оценъчни изрази и пр. (Новото

светоусещане на ренесансовия човек е представено в произведението на Бокачо чрез отношението

на героите към религията и църквата. Много от персонажите на книгата са църковни служители,

чиито действия са, меко казано, в противоречие с каноните на религиозното поведение. Нима с

изграждането на такива образи Бокачо си позволява да издевателства над християнския морал? В

никакъв случай. Героите ясно съзнават смисъла на своя житейски път, те са нови хора от новата

епоха на Ренесанса и вече са се откъснали от физическата и духовната „хватка” на

средновековната църковна институция).

Обобщаваме направените разсъждения и цитираме мнение на учен – философ, когато

изграждаме извода на изказването (Героите на Бокачо заявяват открито своята земна човешка

чувствителност и не се страхуват, нито се срамуват от нея. Напротив, писателят вижда в

тяхната виталност проява на изключително ценно качество – на жизнеутвърждаващото

самосъзнание на ренесансовия човек. Като културен факт, констатиращ отношението на новия

човек към света и живота, книгата на Бокачо не е загубила своето значение и до днес. Това е така,

защото, „вплетен във флорентинската култура (Данте, Петрарка), написан на тосканско наречие,

„Декамерон” е същевременно израз на духовните сили на цяла Италия, на целия тогавашен

свят”(Исак Паси)).

По време на „репетицията” на изказването в домашни условия редактираме съдържателни,

структурни и езикови слабости в текста с цел да го усъвършенстваме.

Когато правим изказването пред аудитория, думите произнасяме ясно, а изреченията – с подходяща

интонация и правилно поставено логическо ударение. Стараем се уместно за целите и условията на

общуване да използваме „езика” на тялото чрез подходящи мимики, жестове и пози.

ІV. ЛИТЕРАТУРНОКРИТИЧЕСКА СТАТИЯ

Литературнокритическата статия е вид научен текст по проблем (или проблеми) от

художествено произведение. Чрез статията авторът – специалист в областта на литературната

наука – анализира и/или интерпретира художествен текст, за да представи свое становище във

връзка с тълкуването на творбата.

В литературнокритическата статия се проявяват особености на научния стил. Текстът се

характеризира с по-голяма честота на: термини и терминологични словосъчетания, назоваващи

понятия от литературната наука (литературно направление, лирически герой, сонет и др.), сегашно

време на глаголите („Героят на Дефо успява със забележителна находчивост да превърне

непознатата враждебна природа на пустия остров в доходоносно стопанство”, Клео

Протохристова), глаголни форми в страдателен залог („Шекспировите комедии могат да бъдат

разпределени в няколко жанрови разновидности – класическа, фарсова, придворна, романтична и

драматична комедия”, Симеон Хаджикосев), съобщителни изречения, сложни изречения и др.

Когато защитават позицията си по определен литературен проблем, авторите на

литературнокритически статии често използват реторични средства за оказване на въздействие,

например реторични въпроси, цитати, метафори, оценъчни изрази и др. („Днес в

литературознанието е по-важно да бъдеш оригинален, отколкото обективен – констатира Дж.

Кълър. Силно казано, но така или инак разиграването на идеи предимно заради самата игра и

реторическия ефект зае значителни дялове от литературоведското поле” – Никола Георгиев).

Информация от литературнокритическа статия извличаме, за да осмислим по-добре

съдържанието на изучавано художествено произведение. При работа с

литературнокритическата статия анализираме нейни смислови, структурни и езикови

особености.

За да се улесним при възприемането на текста, можем да направим план-конспект на съдържанието

му. Получените сведения използваме като основа за създаване на различни аргументативни текстове

– публично изказване по литературен проблем, литературноинтерпретативно съчинение, есе по

проблем от литературно произведение и т.н.

Из „Разумът на безумието. Сервантес: Дон Кихот”

… Дон Кихот е анахронизъм, доведен до комизъм, и неадекватността на неговото поведение се

появява почти всеки път, когато напрегне мишците си и се хване за оръжието. Дон Кихот напада

мирни хора, кротки бръснари, обикновени селяни, беззащитни процесии, защитава онеправдани като

момчето Андрес, за когото би било много по-добре да не бе защитено по този начин. Не само

действията, но и бездействията на Дон Кихот най-често носят обективна вреда – той не се намесва,

когато бият ханджията само защото се ръководи от неподходящи за момента рицарски правила.

Обикновено резултатите от действията на Дон Кихот са право противоположни на неговите

намерения и следователно са печални за хората, които имат нещастието да го срещнат. Почти всяка

негова намеса или ненамеса завършва нещастно – или за него, или за онези, които са го срещнали.

Хегел нарича рицарството свят на безкрайна субективност, доколкото остава затворен в такива чисто

субективни явления като честта, любовта и верността. Светът на Дон Кихот е субективна рефлексия

на този сам по себе си субективен свят – при него и честта, и любовта, и верността приемат най-

неуместни външни форми и напълно произволни обективни превъплъщения […]. В съзнанието на

Дон Кихот по-скоро страданията на хората съществуват за странстващото рицарство, за него, за Дон

Кихот, а не странстващото рицарство и той самият – за да облекчават човешките страдания.

Но ако действията на Дон Кихот се разгледат не откъм техните резултати, а с оглед на мотивите

им, не може веднага да не проличи тяхната чистота, безкористие, морално съвършенство. В това

отношение рицарят е пълна противоположност на дявола, на Мефистофел, представен два века по-

късно от Гьоте като “част от оная сила, която винаги иска злото и винаги създава доброто”. Дон

Кихот, напротив, е част от оная сила, която винаги иска доброто и почти винаги – без да иска –

създава злото. И именно тук – от чистото намерение, което остава безплодно, от безкористието,

което носи вреда, от моралното съвършенство, което потъва в безмилостната жестокост на времето,

извира трагизмът на Дон Кихот.

Дон Кихот е най-съвършеното въплъщение на трагичния комизъм, познато на световната

литература – през цялото ù многовековно развитие. Мечтите на Дон Кихот безкрайно се извисяват

над действителността: „Казвам се Дон Кихот и моята задача е да странствам по света, за да

премахвам неправди и да се боря срещу злочинства.” При такова самочувствие побоите, униженията

и насмешките не са в състояние да разтревожат чистия дух. Но те реално поставят Дон Кихот в

трагична ситуация и също така реално го превръщат в трагичен герой. Униженият порив прави от

Дон Кихот велик страдалец и затова естетическото съзнание на вековете го е приемало като вечен

символ на трагично несъвпадение между дължимо и получавано…

(Исак Паси)

Например когато извличаме информация от статията на Исак Паси, постъпваме по следния начин.

а) Определяме:

• значението на непознати изрази (анахронизъм – постъпка, възглед и пр., които са отживели

времето си и др.);

• смисловите и структурните части на текста (в първия микротекст се представя идеята, че

постъпките на Дон Кихот предизвикват комичен ефект; във втория микротекст се предлагат

разсъждения във връзка с трагизма на героя; в третия микротекст се обосновават причините за

трагикомичния характер на образа);

• ключовите изрази в микротекстовете (комизъм, неадекватност на поведението, анахронизъм,

трагизъм, добро, безкористие, морално съвършенство, зло, обективна вреда, трагично

несъвпадение между дължимо и получавано – правим следните изводи: чрез изразите

неадекватност на поведението, анахронизъм и др. се представят постъпките на героя; чрез изразите

добро, безкористие, морално съвършенство и пр. се представят намеренията на героя; чрез изразите

зло, обективна вреда и др. се представят последствията от постъпките на героя; чрез изразите

комизъм, трагизъм, трагично несъвпадение между дължимо и получавано се представя схващането

на автора на статията във връзка с изследвания проблем);

• тезата на текста (Разминаването между мечтата и действителността е предпоставка за

трагикомичното в образа на Дон Кихот – формулираме тезата, след като сме открили проблема,

върху който разсъждава авторът на статията: Постъпките на Дон Кихот са едновременно комични и

трагични, и сме достигнали до основната му идея – причината, която обуславя трагикомичната

същност на образа, е разминаването между мечта и действителност);

б) Правим план-конспект, в който записваме:

• тезата на проучвания откъс;

• микротезите и съществената информация от всеки микротекст, например:

Микротекст (1) Комизмът на Дон Кихот е следствие от неадекватността на неговите

постъпки. Героят иска да помага, но реално намесата му в конкретните ситуации носи нещастия

– или за самия него, или за околните. Смешното се появява, когато чрез действията си Дон Кихот

„обръща” действителността и понятия като чест, любов и вярност приемат напълно произволни

превъплъщения;

Микротекст (2) Трагизмът на Дон Кихот се корени в разминаването между мотивите му и

реалните резултати, до които се достига. Героят се стреми към доброто, но винаги, без сам да

желае, създава зло. Нежеланите вреди, безплодността на действията и неразбирането на

околните са изворът на трагедията, която героят изживява;

Микротекст (3) В образа на Дон Кихот се преплитат комични и трагични черти. Но сблъсъкът

между благородните и чисти подбуди, от една страна, и униженията, на които е подложен, от

друга страна, дават достатъчни основания героят да бъде определян като велик страдалец.

3.5. ОБОБЩИТЕЛНИ УПРАЖНЕНИЯ

1. Посочете вярното твърдение. Текст1 и текст 2 са предназначени за общуване във:

а. научната сфера

б. медийната сфера

в. естетическата сфера

г. официално-деловата сфера

2. За осъществяването на каква функция на текста се съдейства чрез употребата на изразите

Мое мило Отечество!; мой мили краю!; Българийо; Родино моя! (текст 1 и текст 2)?

а. информативната

б. експресивната

в. апелативната

г. развлекателната

3. Посочете вярното твърдение. В текст 1 и текст 2 са използвани следните видове реторични средства:

а. метафори и олицетворения

б. олицетворения и сравнения

в. метафори и сравнения

г. сравнения и реторични въпроси

4. Посочете вярното твърдение.

Текст 3 е част от аргументативен научен текст, защото:

а. се защитава мнение по проблем от художествената литература.

б. се дават сведения за творческата дейност на писателя Славейков.

в. се прави характеристика на образа на героинята Гергана.

г. се разказва за старо народно поверие, свързано с вграждане на човешки живот в строеж.

Текст 1

Обичам те, мое мило Отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори!

Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи!

[...] Ти си оная благословена земя, която цъфти, която е пълна с нежности, със сияние и величие, […]

(Любен Каравелов)

___________________

Текст 2

Българийо, как скъпа си ми ти,

как мека си като домашна пита,

как чиста като стомна ненапита,

как проста като стръкче от шибой!

Аз чувствам се така дълбоко твой,

и чувствам теб така дълбоко моя!…

– Родино моя! – И нарочно тука

стиха оставям да струи наслука…

(Валери Петров)

__________________

Текст 3

…Поемата „Изворът на Белоногата” е обнародвана в сп. „Читалище” няколко месеца след отпечатването на

„Жестокостта ми се сломи”. Направил равносметка на изминатия път, Славейков издига отново в култ родолюбието и

жертвоготовността, трайното и нетленното в непреклонния народен дух. Той създава един нравствено покоряващ и

физически обаятелен образ – на Гергана, – утвърждавайки чрез него моралната устойчивост на роба, превърнал правото

си за живот и свобода в неотменимо човешко достойнство. Поемата „Изворът на Белоногата” свързва още по-тясно

творчеството на Славейков с демократичните традиции на българската литература. Чрез нея един голям общественик и

творец изрича далновидни думи за бъдещето на поробения си народ: за да бъде устойчив един строеж, в него трябва да

се вгради човешки живот; за да бъде доведено до успешен край едно свято дело, необходимо е да се дадат скъпи жертви.

(Дочо Леков)

Верни отговори

Въпрос 1=в Въпрос 2=б Въпрос 3=в

В текстовете са употребени метафори (благословена земя, която цъфти; стиха оставям да струи) и сравнения (мека си като домашна пита; чиста като стомна ненапита).

Въпрос 4=а

НАУЧНИЯТ ТЕКСТ И ХУДОЖЕСТВЕНИЯТ ТЕКСТ В

РЕЧЕВАТА ПРАКТИКА

(ПРЕГОВОР)

1. Посочете невярното твърдение. Научният текст (в сравнение с други видове текст) се отличава с по-голяма честота на употреба

на:

а. термини и терминологични словосъчетания

б. глаголни форми в минало свършено време

в. сложни изречения за изразяване на причинно-следствени връзки

г. глаголни форми в страдателен залог

2. Посочете невярното твърдение. В научните текстове:

а. посредством аргументативни микротекстове се формулират твърдения, чиято правота се доказва.

б. с описателни микротекстове се разкриват признаци на предмети и явления от действителността.

в. чрез повествователни микротекстове се представят исторически събития.

г. при представяне на разсъждения преобладават описателни и повествователни микротекстове.

3. Посочете вярното твърдение. В художествения текст по-честа (в сравнение с други видове текст) е употребата на:

а. думи и словосъчетания с преносно значение

б. стандартизирани изрази и езикови клишета

в. термини и терминологични словосъчетания

г. глаголни форми в страдателен залог

4. Посочете вярното твърдение. В кой ред са посочени само жанрови разновидности на художествения текст?

а. ода, новела, студия

б. разказ, репортаж, елегия

в. автобиография, сонет, драма

г. повест, балада, комедия

Верни отговори

Въпрос 1=б Употребата на глаголни форми в минало свършено време не е характерна особеност на

научните текстове.

Въпрос 2=г В научните текстове при представяне на разсъждения преобладават аргументативни

микротекстове, а не описателни и повествователни микротекстове.

Въпрос 3=а В художествените текстове по-често отколкото в други видове текст се употребяват думи и

словосъчетания с преносно значение.

Въпрос 4=г Повест, балада и комедия са жанрови разновидности на художествения текст.