Тед Бънди е един от най-известните серийни убийци в света. Този чаровен и добре образован млад мъж убива десетки жени в Съединените Щати от 1974 до 1978. След като повече от десет години отрича да има нещо общо с убийствата, в крайна сметка той признава, че е извършил 30 от тях. Точният брой на жертвите му остава неизвестен и до днес.

Дяволът знае кога да изглежда привлекателен. А Тед Бънди бил хубав, възпитан и чаровен. Поне до момента, в който се разбрало, че е удушавал и осакатявал жертвите си, пазел е отрязаните им глави в апартамента си и е спял с техните разлагащи се трупове.

Той бил ненаситен убиец. Спекулира се, че първото си убийство е извършил на 14 годишна възраст, но Бънди - който издава доста от своите тайни, в опит да отложи екзекуцията си - никога не признава за този случай.

1. Бънди атакува!

Съквартирантките на Джоуни Ленц не се изненадали особено, когато тя не излязла от стаята си в утрото на 4 януари 1974. Но когато станало следобед и тя все още не ставала от леглото, те решили да проверят дали не е болна и слезли в стаята й, намираща се в сутерена.

Пред тях се разкрила смразяваща гледка.

В известната си книга "Непознатият до мен" Ан Рул описва, че 189годишната Джоуни била жестоко пребита. От рамката на леглото бил изтръгнат прът, който бил жестоко заврян във вагината й. Джоуни веднага била закарана в болницата в коматозно състояние, но причинените увреждания били толкова жестоки, че щели да останат до края на живота й.

Все пак тя имала късметът да остане жива. Джоуни била една от малкото жертви, които оцеляват след атаките на Тед Бънди, който всявал ужас на територията на Щатите от 1974 до 1978. След нея това се случило на приблизително още 35 жени, които не извадили такъв късмет. Стивън Мишо и Хю Айнсуърт в книгата си "Единственият

оцелял свидетел" предполагат, че попадналите в капана на Бънди жертви наброяват 40, но само Бънди можел да потвърди това. Тази тайна Бънди отнася в гроба си.

2. Ранни години

Тед Бънди

Тиъдър Робърт Коуел е роден на 24 ноември 1946. Майката на Тед, Лоуиз Коуел, прекарва последните три месеца от бременността си в Дома за неомъжени майки "Елизабет Лунд" във Върмонт. Биологичният му баща, ветеран от ВВС, остава неизвестен за Тед до края на живота му. Скоро след раждането, Тед и майка му се връщат да живеят при нейните родители във Филаделфия. Малкият Тед бил каран да вярва, че баба му и дядо му са неговите родители, а майка му е по-голямата му сестра. Тази конспирация била създадена с цел да предпазят майката от критиките и предразсъдъците на тогавашното общество към самотните майки.

На четиригодишна възраст Тед и майка му, се преместват да живеят при свои роднини в Такома, Вашингтон. Година след преместването Лоуиз се влюбва във военния готвач Джони Кълпепър Бънди. Двойката сключва брак през месец май 1951 и Тед получава името на втория си баща, което използва до края на живота си.

През следващите години на семейство Бънди се раждат още четири деца, които Тед често трябвало да наглежда след училище. Вторият му баща се опитвал да се сближи с него, като го водел със себе си на къмпинг и измислял най-различни занимания подходящи за баща и син. Но опитите му били безуспешни и Тед оставал емоционално откъснат от него. Според книгата на Стивън Мишо и Хю Айнсуърт "Тед Бънди: Разговор с един убиец", Тед се чувствал все по-неловко в негово присъствие и предпочитал да бъде сам. Това желание за усамотение се увеличило с времето и най-вероятно било довело до по-нататъшната му неспособност за нормално социално общуване.

Като младеж Тед бил ужасно срамежлив, неуверен и с трудности в общуването. Често бил дразнен и подиграван от училищните побойници. След като анализира поведението му, Мишо стига до заключението: "той не е беше като другите деца, изглеждаше и се държеше като тях, но беше преследван от нещо друго: страх, съмнение - понякога смътно безпокойство - което обитаваше умът му с котешко лукавство. Той изпитваше това чувство в продължение на години, но чак много по-късно разбра какво е." Въпреки униженията, които изтърпява заради това, че е различен, той успява да запази високият си успех в училище, а по-късно и в колежа.

В по-горните класове на гимназията Тед се превръща в по-общителен младеж. Популярността му нараства значително и започват да го смятат за "добре облечен и изключително възпитан". Въпреки нарастващата си популярност Тед рядко излиза с момичета. Той се интересувал повече от извънкласни занимания като ски и политика. Всъщност Тед бил особено увлечен от политиката - един интерес, който по-късно временно го поставя на политическата арена.

След гимназията Тед отива в колеж в Университета Пъджет Соунд и Университетът във Вашингтон. През това време се препитава, като си намира ниско-платена работа (помощник сервитьор, продавач на обувки). Рядко се задържа на една работа за дълго и началниците му го смятат за ненадежден.

Въпреки че Тед е непостоянен на работното си място, той е изключително фокусиран над учението и оценките си. Но този фокус се измества през пролетта на 1967, когато той започва връзка, която завинаги променя живота му.

Тед среща едно момиче, което въплъщава всичко, за което той мечтае в една жена. Тя била красива и изключително изискана млада дама от богато калифорнийско семейство. Тед не можел да повярва, че някоя от нейната "класа" би имала интерес към такъв като него. Въпреки многото си различия, те и двамата обичали да карат ски и точно на една от тези ски ваканции, Тед се влюбва в нея. Тя била първата му любов и според Ан Рул най-вероятно и първата жена, с която е правил секс. Обаче тя не била толкова захласната по него, както той по нея. В действителност тя много харесвала Тед, но смятала, че той няма истински цели и амбиции в живота си. Тед се опитвал твърде усилено да я впечатли, дори с помощта на лъжи, нещо което тя изобщо не одобрявала.

След като завършва Университетът във Вашингтон през 1968г., неговата приятелка слага край на връзката им. Тя била практична млада жена и като че ли осъзнавала, че Тед има твърде много недостатъци, за да попадне в класацията за "образцов съпруг".

Тед никога не успява да се възстанови от раздялата. Нищо, включително училището, не успява да задържи интересът му и той бива изключен, след което потъва в дълбока депресия. Той продължава да поддържа контакти с нея, пишейки й писма, след като тя се връща в Калифорния, но тя изглежда не изпитва интерес към възобновяване на връзката им. Тед бива обсебен от мисълта за тази млада жена и не може да я изкара от ума си. Тази мания оказва пагубно влияние на целия му живот и води до серия от събития, които шокират светът.

3. Време на терор

Линда Ан Хийли

Линда Ан Хийли била успяла млада жена. На 21 години тя работела в радиото, където всяка сутрин обявявала ски-условията в западната част на щата Вашингтон. Тя била красиво момиче, висока и слаба, с дълга, блестяща, кестенява коса и неизменна усмивка.

Отгледана в добро семейство от заможната средна класа, тя била отлична певица и следвала психология в Университета Вашингтон. Обичала да се занимава със умствено изостанали деца.

Линда деляла една къща близо до университета с още четири момичета. На 31 януари 1974г., тя и няколко нейни приятелки решили да пият по една бира в "Данте", едно заведение, което било популярно сред студентите. Те не стояли дълго там и Линда се прибрала у дома, за да гледа телевизия и да говори по телефона с приятеля си. След това си легнала. Момичето, което живеело в съседната стая не чуло никакъв шум от стаята на Линда през тази нощ.

Линда ставала всяка сутрин в 5:30, за да отиде на работа в радиото. Съквартирантката й чула, че будилникът се включва в 5:30, както обикновено. Необичайното било, че не спирал да звъни. Когато тя най-накрая станала, за да го изключи, телефонът извънял. Обаждали се от радиото, за да питат къде е Линда. Леглото на Линда било оправено и в стаята й нямало следи от борба, затова съквартирантката й предположила, че тя тръгнала към работата си.

Когато същият следобед родителите й се обадили, за да открият защо Линда не се е появила на уговорената вечеря, всички се разтревожили. Никой не я бил виждал. Тя сякаш се била изпарила от къщата.

Родителите на Линда се обадили в полицията. Установило се, че леглото в нейната стая е оправено по неприсъщ за Линда начин. Работата била там, че тя обикновено не оправяла леглото си. Също така се оказало, че от безукорно оправеното легло липсват калъфката за възглавницата и горният чаршаф.

Малко петно кръв от кръвната група на Линда било открито на възглавницата и долният чаршаф. Била открита кръв и по нощницата й, която била прилежно закачена в дрешника. Липсвали някои нейни дрехи.

Другата тревожна подробност била, че една от вратите на къщата била отключена, а момичетата винаги задължително я заключвали.

От полицията първоначално не смятали, че Линда е станала жертва на престъпление, затова от къщата не били събрани никакви улики и отпечатъци.

Впоследствие полицията осъзнала, че някой е влязъл в къщата, свалил е нощницата на Линда, окачил я е в дрешника, облякъл я е с други дрехи, оправил е леглото, увил е Линда с горния чаршаф и я е изнесъл от къщата - много, много тихо.

4. Убийствен маратон

Джанис От

През същата тази пролет и лято, още студентки внезапно и необяснимо изчезват. В много от случаите имало стряскащи прилики. Например - всички момичета били бели, слаби, сами, носели панталони по време на изчезването си, били с дълга разделена на път коса и всички изчезвали вечер.

Някои от студентите в колежа разказали на полицията, че по време на изчезванията са видели странен мъж с гипсирана ръка или крак. Човекът не можел да се справи с носенето на няколко книги и молел минаващите момичета за помощ. Други свидетели пък разказали за странен мъж, забелязан в паркинга на кампуса, отново с гипсиран крайник, който търсел помощ за колата си, VW костенурка, която уж не можела да запали. Този човек бил забелязан на същите места, където две от момичетата били изчезнали безследно.

Денис Неслунд

Най-сетне през август 1974, в езерния парк Самамиш, били открити останките на някои от липсващите момичета и две от тях били разпознати. Било цяло чудо, че полицията изобщо успяла да идентифицира телата предвид това, което намерили -- кичури коса с различен цвят, пет бедрени кости, два черепа и челюстна кост. Идентифицираните момичета били Джанис От и Денис Неслунд, които били изчезнали в един и същи ден, на 14 юли.

Последните хора, които видели От били на пикник наблизо и разказали за някакъв привлекателен млад мъж, който я бил заговорил. Това, което успели да дочуят от разговора било, че мъжът се казва Тед и гипсираната ръка му пречи да качи лодката си върху багажникът на колата. Той помолил От за помощ и тя се съгласила. Тогава 23-годишната Джанис От била видяна жива за последен път.

Денис Неслунд прекарвала следобеда с гаджето си и приятели, когато й се наложило да отиде до тоалетната в парка и... повече не се върнала.

Мелиса Смит

Този следобед на същото място, човек с гипс търсел помощ за лодката си. Двете жени, които първоначално помолил, не можели да помогнат на симпатичния млад мъж. Денис Неслунд, обаче била от този тип момичета, които винаги са готови да помогнат на изпаднал в беда, особено ако е със счупена ръка - добрина, която й струвала живота. Тя не била последната изчезнала, която била открита впоследствие мъртва.

Убиецът решава да действа и в други щати.

Полицейският началник Луис Смит от Мидвейл, Юта имал 17-годишна дъщеря, която често предупреждавал за опасностите дебнещи навън. Той бил виждал какво ли не през дългогодишната си кариера и се тревожел за безопасността на дъщеря си.

Въпреки тези мерки, неговите най-големи страхове се превърнали в реалност, когато дъщеря му Мелиса изчезнала на 18 октомври 1974. Тя била намерена 9 дни по-късно - изнасилена вагинално и анално и удушена.

Лора Ейм

Тринайсет дни по-късно, на Хелоуийн, изчезва седемнайсетгодишната Лора Ейм. Тя е намерена в Деня на Благодарността, в планината Уасач, лежаща до една река. Ейм била бита по главата и лицето с лост и изнасилена вагинално и анално.

Предполага се, че е била убита другаде, впредвид липсата на кръв на мястото. Освен тялото й, полицията не открива никакви други улики, които може да използва.

5. Прилики

Полицейски робот

Приликите с убийствата в щата Вашингтон привлекли вниманието на местната полиция в Юта, която отчаяно търсела отговорникът за зловещите престъпления. С всяко следващо убийство, доказателствата бавно се трупали. Полицията в Юта се консултирала със следователите от Вашингтон. Почти всички били на мнение, че извършителят е един и същ. С помощта на очевидците, които били забелязали мъж с гипс близо до местата откъдето били изчезнали някои от жените, полицията изготвила робот на евентуалния убиец на име "Тед".

Когато една близка приятелка на Елизабет Кендъл видяла съобщението за убийството на Мелиса Смит във вестника, а също и полицейският робот на възможния убиец, тя била сигурна, че Тед Бънди е този човек. Причината не била само в естествената й неприязън и недоверие към приятеля на Елизабет, но и се дължала и на факта, че рисунката във вестника приличала досущ на него.

Дълбоко вътре в себе си Елизабет най-вероятно е съзнавала, че приятелката й е права. В крайна сметка Тед имал прилика със скицата, карал същата кола и тя била виждала патерици в стаята му, въпреки че той никога не бил наранявал кракът си. Според книгата, която тя написва впоследствие, "Принцът Фантом: Моят живот с Тед Бънди", тя се обадила анонимно в полицията на Сиатъл през август 1974, и казала "моят приятел сигурно е замесен" в скорошните убийства. Тя се обадила отново по-късно същата есен и дала повече информация, която да помогне да следователите. Тя също се съгласила да предостави скорошни снимки на Тед, които да покажат на свидетелите. Но свидетелите не успели да разпознаят Тед по снимките и сведенията на Елизабет били пренебрегнати. Следователите работещи по случая решили да насочат вниманието си към по-вероятни заподозрени и Тед Бънди бил забравен за няколко години.

Убиецът продължил да се изплъзва на полицията, като извършвал убийствата в различни щати, което пречело на своевременното им сравняване. Начинът му на примамване на жертви ставал все по-рискован и дързък. Онези жени, които не се поддали на хитростта му, по-късно го разпознали и осигурили ценна информация за полицията.

6. Рисковани атаки

На 8 ноември, 1974г., най-накрая се случило това, което така дълго чакали полицейските следователи - убиецът направил грешка. В тази петъчна вечер, един странен, но симпатичен мъж, заговорил 18 годишната Каръл ДаРонч в книжарницата на един търговски център в Юта. Непознатият й казал, че е видял как някой се опитва да

влезе в колата й и предложил да я придружи до паркинга, за да проверят, дали нещо не е откраднато.

Първоначално Каръл си помислила, че мъжът е от охраната на търговския център заради начина, по който взел нещата в свои ръце. Когато стигнали до колата й, тя проверила вътре и осведомила мъжът, че нищо не липсва. Мъжът, който се представил като полицай Роузланд, не се задоволил с това и пожелал да я придружи до полицейския участък. Там тя трябвало да се опита да разпознае извършителят и да подаде оплакване. Когато той я повел към колата си, VW костенурка, тя станала подозрителна и поискала от него да се идентифицира. Той й размахал за секунда полицейска значка и тя се качила в колата му.

Каръл ДаРонч в съда

Той бързо потеглил, но в посока обратна на полицейското управление и след малко внезапно спрял. Каръл ДаРонч сериозно се уплашила. "Полицаят" се нахвърлил върху нея и успял да сложи белезници на ръцете й. Момичето закрещяло от ужас. Тогава той извадил пистолет и заплашил, че ще я убие, ако не млъкне. Лудият я изкарал навън и я натиснал отстрани на колата. В ръката си държал лост, с който се канел да я удари по главата. В паниката си, тя го изритала по чатала и така успяла да се измъкне. ДаРонч се затичала по пътя и привлякла вниманието на една двойка, минаваща с колата си. Те спрели и ужасеното момиче панически се качило при тях. Плачейки истерично тя им казала, че някакъв мъж се е опитал да я убие. Те веднага я откарали в полицията.

Хълцаща и все още с белезници на ръцете, тя казала на полицаите, че един от техните служители я е нападнал. Разбира се, оказало се, че полицай на име Роузланд не съществува. На мястото на нападението незабавно бил изпратен патрул, но естествено лудият вече го нямало. Все пак, полицаите получили описание на мъжа и колата му, а няколко дни по-късно и кръвната му група, от кръв намерена по палтото на момичето. Кръвната група била 0, също като на Тед Бънди, както се установило впоследствие.

Същата тази вечер, режисьорката на училищната пиеса в гимназията Вюмонт, била приближена от симпатичен мъж, който я помолил за помощ при идентифицирането на някаква кола. Тя, обаче била твърде заета и трябвало да му откаже. Въпреки това по-късно той пак се опитал, но тя го отпратила отново. Жената усетила, че има нещо странно и почти плашещо в този човек, но тъй като я чакала много работа, тя пропъдила тази мисъл от главата си. Но когато по-късно отново го забелязала да дебне в дъното на залата, тя се зачудила какви ли всъщност са намеренията му.

Деби Кент, която гледала пиесата заедно с родителите си, излязла по-рано за да прибере брат си от боулинг залата. Тя казала на родителите си, че веднага ще се върне да ги вземе, но така и не го направила. Всъщност тя не била успяла да стигне дори до колата си, която стояла празна на училищния паркинг. Деби Кент сякаш се била изпарила. Единственото, което полицията открила на паркинга било малко ключе от

белезници. Когато изпробвали ключето на белезниците свалени от ДаРонч, то паснало перфектно. Чак месец по-късно, един мъж се обадил в полицията и казал, че бил забелязал светлокафяв VW костенурка, който излязъл от паркинга с висока скорост, в същата нощ, в която изчезнала Деби Кент.

На 12 януари, 1975г., Карин Кембъл, нейният годеник д-р Реймънд Гадовски и двете му деца, отпътували за Колорадо. Карин очаквала да си почине от работата си и да прекара повече време с децата, докато годеникът й присъства на семинар. Една вечер, докато релаксирала в салона на хотела заедно с Гадовски и неговите син и дъщеря, тя се сетила, че е забравила списанието си в стаята и отишла да го вземе. Годеникът й и децата му напразно я чакали да се върне. Гадовски се сетил, че по-рано през деня тя не била добре и решил да провери дали няма нужда от помощ. Но Карин я нямало никъде. Тя дори не била стигнала до стаята. С настъпването на утрото, обърканият и разтревожен Гадовски се обадил в полицията и я обявил за изчезнала. Те претърсили всяка стая в хотела, но от нея нямало и следа.

Почти месец по-късно, голото тяло на Карин било открито от работник по озеленяването, на няколко мили от хотела, лежащо на известно разстояние от пътя. Тялото било повредено от животни и това попречило да се установи точната причина за смъртта. Все пак било очевидно, че са й нанасени жестоки фрактури, които най-вероятно са били фатални.

Също като много от жертвите в Юта и Вашингтън, тя била удряна многократно по главата с тъп предмет. Според книгата на Ричард Ларсън "Бънди: Преднамереният непознат", ударите били толкова жестоки, че един от зъбите й бил практически отделен от венците й. Също така имало доказателства, че е била изнасилена. Смята се, че е била убита само часове след изчезването й. Освен обезобразените останки на Карин, не били намерени почти никакви улики на местопрестъплението.

Няколко месеца след откриването на тялото на Карин Кембъл, се появяват и други останки, намерени на 10 мили от мястото, където били захвърлени телата на Неслунд и От. Разпозната е Бренда Бол, една от седемте жени, които изчезват по-рано това лято. Причината за смъртта й са удари по главата с тъп предмет.

Полицията претърсва планината Тейлър, където са открити телата. След още няколко дни намират още един труп. Тялото било на Сюзън Ранкорт - също изчезнала по-рано това лято. Изглежда планината Тейлър се била превърнала в гробищен парк за човека на име "Тед". Още две тела били открити през този месец, едно от тях било на Линда Ан Хийли. На всички жертви били нанесени жестоки контузии по главата, причинени от тъп предмет, най-вероятно лост.

Полициято продължила да търси безуспешно убиеца. Още пет жени били намерени мъртви в Колорадо при подобни обстоятелства. Те не били последните жертви в убийствения поход на Тед.

7. Заподозрян

Колата на Тед Бънди

На 16 август, 1975г., сержант Боб Хейуърд патрулирал в околностите на Солт Лейк Сити, когато забелязал подозрителен светлокафяв VW костенурка да минава покрай него. Той познавал добре квартала и почти всичките му обитатели и не можел да си спомни да е виждал тази кола преди. Когато включил светлините си, за да види по-добре номера на колата, шофьорът й изключил своите фарове и увеличил скоростта.

Сержант Хейуърд моментално се впуснал в преследването. Колата минала с голяма скорост на два знака стоп и накрая отбила в една бензиностанция наблизо. Хейуърд спрял зад безразсъдния шофьор и наблюдавал как той слиза от колата си и се приближава към неговата. Полицаят поискал книжката и талона на младия мъж - те били издадени на името на Тиъдър Робърт Бънди. В този момент още две патрулки спрели зад светлокафявия VW. Хейуърд забелязал, че пътническата седалка в колата на Бънди липсва. С нарастващо подозрение и разрешението на Бънди, тримата полицаи огледали колата. Вътре намерили лост, скиорска маска, въже, белезници, тел и шиш за лед. Бънди моментално бил арестуван по подозрение за грабеж.

Скоро след ареста, полицията започнала да открива връзки между него и човекът, който бил нападнал Каръл ДаРонч. Белезниците, които били намерени в колата на Бънди, били от същата марка и изработка, като онези използвани от нападателя и колата му приличила на описаната от момичето. Още повече, че лостът в колата на Бънди бил подобен на оръжието, с което нападателят възнамерявал да удари Каръл. Започнали да подозират, че Бънди е отговорен и за отвличането на Мелиса Смит, Лора Ейм и Деби Кент. Имало твърде много съвпадения, за да бъде пренебрегната тази възможност. Въпреки това, полицията била наясно, че ще й трябват много повече доказателства, за да повдигне обвинение срещу Бънди.

На 2 октомври 1975г., Каръл ДаРонч заедно с режисьорката на училищната пиеса и една приятелка на Деби Кент, били повикани в полицията в Юта, за да разпознаят Бънди сред седем други мъже. Следователите не били изненадани, когато Каръл посочила Бънди за своя нападател. Режисьорката и приятелката на Деби Кент също посочили Бънди като човекът дебнещ в театралната зала, в нощта на изчезването на Деби Кент. Въпреки упоритите твърдения на Тед за невинност, полицаите били почти сигурни, че са хванали техният човек. Веднага след като бива разпознат, детективите започват цялостно разследване на човека с име Тиъдър Робърт Бънди.

8. Разследване

Тед Бънди

През есента на 1975г., полицейските следователи се свързали с Елизабет Кендъл - приятелката на Бънди, като вярвали, че от нея ще получат ключова информация за навиците, характера и заниманията на Тед. Това, което научили наистина им помогнало да свържат окончателно Тед Бънди с жертвите му.

На 16 септември 1975г., Елизабет получава обаждане да се яви в сградата на Главно Управление на Полицията в Кинг Каунти и бива разпитана от детективите Джери Томпсън, Денис Кауч и Айра Бийл. Тя била видимо стресирана и нервна, но била готова да предостави на полицията всичката информация, която би могла да помогне за случая. Оказало се, че тя не знае къде е бил Тед по време на убийствата. Елизабет също споделила, че той често спял през деня и излизал нощем, но тя не знаела къде отива. Желанието му за секс също било намаляло през изминалата година. Когато, обаче имал желание, той я заставял да участва в сексуални фантазии свързани с връзване. Когато тя му казала, че не иска повече да го прави, той бил много разстроен.

В следващо интервю с Елизабет следователите научават, че той имал гипсови отливки в стаята си, нещо, което тя не била забелязала в началото на запознанството им. Тя разказва също, че е виждала брадвичка в колата му. Друга важна подробност, която и идва наум е, че Тед бил посетил езерният парк Самамиш през юли, под предлог че ще кара водни ски. Седмица след заминаването му за езерото, Джанис От и Денис Неслунд били обявени за изчезнали.

След дългите разпити на Елизабет следователите решават да преместят вниманието си върху бившата приятелка на Тед от Калифорния. Когато се свързват с нея, тя им разказва как отношението на Тед към нея рязко се било променило от любяща привързаност към жестока безчувственост. След внимателно проучване следователите разбират, че връзката на Бънди с калифорнийската приятелка се застъпва по време с връзката му с Елизабет, като и двете не подозирали за това. Изглежда Тед бил водил двойнствен живот, изпълнен с лъжи и предателство. Бънди криел повече тайни, отколкото предполагали.

По-нататъшното разследване води до нови доказателства, които свързват Бънди и с други жертви. Линда Ан Хийли познавала един от братовчедите на Тед; още очевидци си спомнят, че са го виждали на езерото Самамиш по време на изчезванията на От и Неслунд; един стар негов приятел разказва, че е виждал чорапогащник в жабката на колата му; Тед бил прекарвал доста време в планината Тейлър, където биват открити телата на жертвите. Поредната дупка в алибито на Бънди е фактът, че той бил използвал кредитните си карти, за да зареди колата си на бензиностанциите в градовете, от които изчезват някои от жертвите. Освен това един негов приятел

разказва, че го бил виждал с гипсирана ръка при положение, че той никога не я е чупил. Доказателствата срещу него се трупали, но той продължавал да твърди, че е невинен.

9. Изпитание

Тед Бънди в съда

На 23 февруари, 1976г., Тед е изправен пред съда за отвличането на Каръл ДаРонч. Бънди си седял спокойно в съдебната зала, уверен, че ще бъде оневинен по обвиненията повдигнати срещу него. Той смятал, че срещу него няма солидни доказателства, но не знаел колко греши. Когато Каръл се изправила на свидетелската скамейка, тя разказала за перипетиите си отпреди 16 месеца. Когато й задали въпроса, дали вижда нападателят си в залата, тя плачейки вдигнала ръка и посочила мъжът, който й се бил представил като "полицай Роузланд". Присъстващите в съда обърнали глави към Тед Бънди, който студено се взирал в сочещото го момиче. В по-късен етап от делото, Тед заявил, че никога не е виждал ответничката, но не могъл да даде алиби за местонахождението си по време на нападението.

Съдията прекарал уикендът във внимателно проучване на случая, преди да се произнесе. След два дни той обявил Бънди за виновен, извън всякакво съмнение, в отвличането. На 30 юни била произнесена присъдата - Тед Бънди бил осъден на една до 15 години затвор, с възможност за предсрочно освобождаване.

Докато е в затвора, Бънди бива подложен на оценка от психолог, по искане на съда. В книгата си "Непознатият до мен", Ан Рул посочва, че психолозите стигнали до заключението, че Бънди: "не е психопат или невротик, не страда от мозъчни увреждания, не е алкохолик или наркоман, няма личностно разстройство или амнезия, както и сексуални отклонения." Психолозите заключили, че той е "силно зависим от жените и страхът да не бъде унижен от тях най-вероятно е причината за действията му".

Докато Бънди лежал в щатския затвор на Юта, следователите започнали да търсят доказателства, които да го свържат с убийствата на Карин Кембъл и Мелиса Смит. Бънди нямал представа, че съвсем скоро проблемите му със закона ще ескалират. В колата на Бънди детективите откриват косми, за които ФБР установява, че имат същите характеристики като косите на Кембъл и Смит. Също така, вдлъбнатините по черепа на Каръл Кембъл отговаряли на формата на лоста, открит по-рано в колата на Бънди. На 22 октомври, 1976, полицията в Колорадо, повдига обвинение срещу Бънди за убийството на Каръл Кембъл.

През април 1977, Тед бил преместен в затвора на Гарфийлд Каунти, Колорадо, където щял да чака започването на процеса. По време на подготовката по делото, Бънди изказал недоволство от представителя си. Той смятал, че адвокатът му е абсурдно неспособен и накрая го уволнил. Бънди, който бил студент по право, решил, че може да се справи далеч по-добре и поел собствената си защита по делото. Чувствал се уверен, че ще има успех на процеса, насрочен за 14 ноември, 1977. Очаквала го много работа. Той получил разрешение да напуска затворът, за да посещава съдебната библиотека в Аспен, където да се подготвя за делото. Но полицията не знаела, че всъщност той се подготвял за бягство.

10. Бягство от затвора

Преди бягството

На 7 юни, при поредното си посещение в библиотеката, Бънди успява да скочи от отворен прозорец на втория етаж, при което си наранява кракът, но успява да избяга на свобода. Той не носел белезници, така че не будел подозрение сред жителите на Аспен. Това бягство било добре обмислено от Тед. Полицията в Аспен сложила всички пътища в околността под наблюдение, но Тед бил решил да остане в града за известно време и да не привлича внимание. Полицаите организирали претърсване на местността с помощта на обучени копои и 150 търсачи, с надеждата, че ще хванат престъпникът. Въпреки това дните минавали, но от Тед нямало и следа.

Докато бил на свобода, Бънди се прехранвал, като крадял храна от хижите в района, където и преспивал понякога. Той съзнавал, че му е нужна кола, с която да се опита да премине през пътната блокада. Не можел да се крие в Аспен вечно и вярвал, че е създаден да бъде свободен.

Търси се от ФБР

В едно интервю с Мишо и Айнсуърт, той казал, че се е чувствал недосегаем и заявил, че: "всичко вървеше гладко. Дори и нещо да се объркаше, веднага след това ми се случваше друго нещо, което компенсираше проблема. А това беше още по-добре". Така уверен в себе си, Бънди намира изход от ситуацията под формата на кола със забравени в нея ключове. Но късметът му не продължава дълго. Докато се опитвал да напусне Аспен с откраднатото возило, двама полицаи се усъмнили в колата и я отбили от пътя. Те разпознали Бънди и го отвели обратно в затвора. Тед прекарал на свобода 6 дни.

От тогава нататък, той задължително носел белезници на ръцете и краката, докато бил в библиотеката. Но Бънди не бил от хората, които обичали да стоят вързани.

Почти седем месеца по-късно, Бънди отново предприема бягство, този път доста по-успешно. На 30 декември, той пропълзява през тавана на затвора в Гарфийлд Каунти и се промъква до друга част на сградата. Там успява да намери друг отвор в тавана, който водел към килера в жилището на един от пазачите. Той поседял вътре, докато се увери, че апартаментът е празен, и после съвсем спокойно излязъл през входната врата. Бягството му било разкрито чак на следващият ден следобяд, повече от петнайсет часа по-късно.

Повторно заловен

Докато полицията разбере за случилото се, Бънди вече бил на път за Чикаго. Чикаго била само една от спирките, по пътя на Бънди към крайната му цел, слънчева Флорида. В средата на януари 1978, Тед Бънди вече използвайки новото си име Крис Хейгън, се бил настанил удобно в новото си едностайно жилище в Талахаси, Флорида.

Тед се наслаждавал на свободата си, на място, където почти никой не бил чувал за него. Както винаги той бил привлечен от интелекта и младостта и затова се чувствал доста удобно в новия си квартал, близо до Щатския Университет на Флорида. Прекарвал

голяма част от времето си в обиколки на кампуса и понякога се вмъквал незабелязано на лекциите. В останалото време стоял в апартамента си и гледал откраднатият телевизор. Кражбата била станала негова втора природа. Почти всичко в жилището било крадено. Дори храната си купувал с откраднати кредитни карти. Предвид този презадоволен живот, Бънди би трябвало да е намерил най-сетне спокойствие. Но това, което не му давало мира била липсата на компания.

11. Убийства на свобода

Нита Ниъри

В събота вечерта на 14 януари, малко от членките на сестринството Чи Омега били у дома. Повечето били навън, забавлявайки се по купони. Тъй като нямали вечерен час, обикновено се прибирали в ранни зори. Нито една от тях, обаче, не била подготвена за ужаса, който ги очаквал в къщата по-късно тази нощ.

В 3 часа сутринта, след бурно бирено парти, Нита Ниъри била докарана до къщата на сестринството от приятеля си. Когато приближила, забелязала, че врата е широко отворена. Влизайки вътре, тя чула шум от горния етаж, сякаш някой тичал из стаите над нея. Стъпките приближили стълбището и тя се скрила зад една врата. Тя видяла мъж с плетена синя шапка, спусната над очите му, държащ в ръката си увито в парцал дърво, който тичайки слязъл по стълбите и напуснал къщата.

Първата мисъл на Нита била, че това е грабеж. Тя незабавно изтичала да събуди съквартирантката си, Нанси. Нита й разказала за странния мъж, който бил в къщата. Тъй като не знаели какво да предприемат, те решили да събудят председателката на сестринството.

Лиза Леви

Но преди да успеят да стигнат до стаята й, те видели друга тяхна съквартирантка, Карън, която се олюлявала по коридора. Цялата й глава била пропита с кръв. Докато Нанси се опитвала да помогне на Карън, Нита събудила председателката и двете

отишли да проверят стаята на още едно момиче. Намерили Кати жива, но в ужасяващо състояние. В панически ужас, Нанси се затичала към телефона и набрала полицията.

Полицията октрила още две момичета лежащи мъртви в леглата си. Някой ги бил нападнал в съня им. Лиза Леви била първата страшна находка. Патолозите, които извършили аутопсията, открили, че тя е удряна по главата с дърво, изнасилена и удушена. Били открити също следи от ухапвания по задника и зърната на гърдите й. Едно от зърната й било почти напълно откъснато. Установило се, че била насилена и с флакон от лак за коса.

Послесмъртните доклади за Маргарет Бауман, другото мъртво момиче, показали подобни фатални наранявания, въпреки че при нея нямало следи от изнасилване и ухапвания.

Маргарет Бауман

Тя била удушена с чорапогащник, намерен на местопрестъплението. Тя също била удряна по главата, но толкова свирепо, че черепът и бил пропукан, показвайки част от мозъка й. Нито при нея, нито при Лиза Леви били открити следи от борба.

Следователите не успяли да научат нищо от оцелелите момичета. Нито едно от тях, не си спомняло какво се е случило тази нощ. Също като Леви и Бауман и те спяли по време на нападението. Единствената свидетелка била Нита Ниъри, която успяла да хвърли бегъл поглед на бягащия убиец. Този човек, обаче, не се задоволил само с тези жертви през същата нощ.

12. Отново заловен

На по-малко от километър и половина от къщата на Чи Омега, млада жена бива събудена от тропащи звуци в съседния апартамент. Тя се зачудила какво ли прави приятелката й в четири часа сутринта. Тъй като шума не спирал, тя станала подозрителна и събудила съквартирантката си. Двете се вслушали и доловили стенанията на Черил от съседната стая. Уплашени те набрали нейният номер, за да проверят, дали е добре. Когато никой не вдигнал слушалката, те незабавно се обадили в полицията.

Полицията пристигнала бързо. Все пак били наблизо, само на няколко преки, на местопрестъплението в къщата на Чи Омега. Те влезли в апартамента на Черил и я намерили да седи на леглото в спалнята. Лицето й тъкмо започвало да се подува от ударите по главата. Тя била в полу-съзнание и полугола, но имала късметът да остане

жива. Полицията открила маска на пода до леглото. Според Ан Рул в "Непознатият до мен", маската била: "почти идентично копие на онази, открита в колата на Тед Бънди, при ареста му в Юта, през август, 1975г."

Полицейските следователи старателно обработвали намерените улики. Те успели да получат кръвната група на нападателя, проби от спермата му и частични отпечатъци. За съжаление, повечето от уликите, които били изследвани, се оказали ненадеждни. Единствените солидни доказателства, с които разполагали, били космите открити в маската, зъбните отпечатъци от ухапванията, както и показанията на Нита Ниъри. Следователите нямали заподозрян и не били чували за Тед Бънди.

Кимбърли Лийч

На 9 февруари, 1978г., полицията в Солт Лейк Сити получава разтревожено обаждане от родителите на 12 годишната Кимбърли Лийч. Те били в паника и казали, че дъщеря им е изчезнала същият ден. Полицията организирала мащабно издирване на изгубеното момиче, което изчезнало от територията на училището. Последната, която я забелязва е приятелката й Присила, която вижда как Кимбърли се качва в колата на непознат мъж. За съжаление тя не успява да си спомни почти нищо за колата и шофьорът й. Намират тялото на Кимбърли осем седмици по-късно, в щатския парк на Суейни Каунти, Флорида. Заради напредналият стадий на разлагане, тялото на момичето не помага с нови улики. Впоследствие, обаче, полицията намира търсеното доказателство в бус, каран от Тед Бънди.

Няколко дни преди изчезването на Кимбърли Лийч, странен мъж заговаря четиринайсет годишно момиче, докато то чака да бъде взето от училище от брат си. Мъжът заявил, че е пожарникар и я попитал, дали учи в това училище. Сторило й се странно, че действащ пожарникар е облечен в карирани панталони и морско-синьо сако. Започнала да се чувства неудобно. Баща й, който бил началник в полицейското управление на Джаксънвил, многократно я бил предупреждавал никога да не говори с непознати. Изпитала облекчение, когато брат й пристигнал. Брат й също намерил мъжът за подозрителен и наредил на сестра си веднага да се качва в колата. След това го проследил, записал номера на колата му и го предал на баща си.

Тед Бънди

Щом чул за непознатия с микробуса, детектив Джеймс Парментър дал номера за проверка. Разбрал, че принадлежи на мъж на име Рандал Рeгън и решил да го посети.

Регън казал на полицая, че номерата му били откраднати и той вече си бил извадил нови. По-късно детективът установил, че микробусът, който децата му видели, също е краден и започнал да подозира кой стои зад всичко това. Решил да заведе децата си в участъка и да им покаже снимки на заподозрени, сред които била и тази на Бънди. Когато и двете му деца без съмнение посочили Тед Бънди, като човекът с микробуса, той осъзнал за колко малко е щял да загуби дъщеря си.

Отдавна зарязал микробуса, Бънди бил вече на път към Пенсакола, Флорида в нова открадната кола. Този път той успява да намери моделът кола, който му е най-удобен - VW костенурка. На 15 февруари, в 10 часа вечерта, полицай Дейвид Лий, който патрулира в района на Западна Пенсакола, забелязва оранжев VW. Полицаят решил да провери номерата и установил, че колата е крадена. Той незабавно включил светлините си и се впуснал в преследване.

Точно както се случило в Юта преди няколко години, Бънди се опитал да избяга. След това внезапно отбил и спрял колата. Полицай Лий му наредил да излезе и да легне с ръцете напред. За негова изненада, в момента, в който се опитал да му сложи белезниците, Бънди се обърнал и оказал съпротива. Тед успял да се измъкне и побягнал, но Лий извадил оръжието си и стрелял по него. Бънди паднал на земята, преструвайки се на ранен. Когато полицаят се приближил, Тед отново го нападнал, но този път служителят на закона надделял. Бънди бил окован и откаран в полицейското управление.

В месеците след ареста на Бънди, полицаите трупат необорими доказателства за делото срещу него, за убийството на Кимбърли Лийч. Белият микробус, откраднат от Бънди, бил намерен и трима свидетели можели да потвърдят, че са видели Тед на волана, същият следобед, когато Кимбърли изчезва. Лабораторните изследвания в микробуса донасят още улики, под формата на влакна от дрехите на Бънди.

На стелките в буса е открита кръв от групата на Кимбърли Лийч, а по бельото й следи от спермата на Тед. Допълнително доказателство е и отпечатъкът от подметката на Тед, намерен до захвърленото тяло на Кимбърли. Чувствайки се уверени и подготвени, на 31 юли, 1978г., полицаите повдигат обвинение срещу Бънди за убийството на момичето. Скоро след това се повдигат обвинения и за убийствата в Чи Омега. Изправен пред заплахата от смъртна присъда, Тед ще продължава да твърди, че не е виновен за убийствата.

13. В съда

Тед Бънди и адвокатите Тиъдър Робърт Бънди се изправя на два процеса за убийство, които продължават три години. Датата за първия процес е определена за 25 юни, 1979г., в Маями Флорида. На това дело се гледат бруталните нападения над сестринството Чи Омега. Вторият процес, за убийството на Кимбърли Лийч, започва през януари, 1980г. в Орландо, Флорида. И двете дела завършват по особено неприятен за Тед начин, но изходът от процесът за убийствата в Чи Омега подпечатва съдбата му завинаги.

Щата Флорида срещу Тиъдър Робърт Бънди

Процесът за убийствата в Чи Омега предизвиква огромен обществен и медиен интерес. Все пак, Тед е заподозрян в най-малко 36 убийства и името му става синоним на кошмар за хиляди, дори милиони хора по целия свят. Той е смятан от мнозина за въплъщение на злото и дяволско чудовище, а неговите убийства довеждат до едни от най-обсъжданите процеси от десетилетия насам.

По време на делото за убийствата в Чи Омега, Тед става защитник на самия себе си. Той е уверен в способностите си и вярвал, че ще бъде съден справедливо. Съдебните заседатели били главно афро-американци. Още в началото на процеса станало ясно, че Тед се бори за загубена кауза.

Две събития наклонили везните на журито против Тед. Първото било, когато Нита Ниъри дала показания за видяното от нея през нощта на убийствата. От свидетелското място тя посочила Тед като човекът, който избягал от къщата на сестринството. Второто събитие, което повлияло на заседателите, били показанията на одонтолога д-р Ричард Сувирон.

От свидетелската скамейка, д-р Сувирон описва следите от зъби, намерени по тялото на Лиза Леви. През това време на журито е показана снимка в цял размер на ухапванията. Докторът наблегнал на уникалността на оставените по жертвата зъбни отпечатъци и ги сравнил с тези на Тед, използвайки снимки на неговите зъби. Нямало съмнение, че Тед е оставил следите от зъби по тялото на Лиза. Въпросните снимки се оказали най-силното доказателство, с което обвинението свързало Тед с престъплението.

На 23 юли, Тед чакал в килията си, докато съдебните заседатели обмисляли съдбата му. След почти седем часа те се върнали в съдебната зала с присъдата. Без да показва емоции, Тед слушал как един от тях казва "ВИНОВЕН". Бънди бил признат за виновен по всички обвинения за убийствата.

Реакцията на Бънди при присъдата

В щата Флорида е обичайно размерът на присъдата да се разглежда на отделно дело. Това разглеждане се състояло една седмица по-късно, на 30 юли, пред същите съдебни заседатели, които го намерили за виновен. По време на краткото изслушване, майката на Тед свидетелствала и през сълзи пледирала за живота на сина си. На Тед също била дадена възможност да се обърне към съда и да опровергае искането на обвинението за смъртна присъда.

Тед се обявил за невинен, твърдейки, че медиите са виновни за погрешното му свързване с убийствата. Той също заявил, че цялото дело и крайната присъда били абсолютен фарс, с който той категорично не бил съгласен. Според Ларсън, Тед казал на притихналата зала, че: "е абсурдно да проси милост за нещо, което не е извършил," и че "не би споделил бремето на вината". Съдия Кауърт, който председателствал и на двата процеса, обявил крайното си решение веднага след изявлението на Тед. Той уважил искането на обвинението и наложил смъртното наказание два пъти, за убийствата на Маргарет Бауман и Лиза Леви. Тед щял да бъде екзекутиран на електрическия стол.

14. Делото Кимбърли Лийч

След много отлагания, процесът Лийч започнал на 7 януари, 1980г., в Орландо, Флорида, в съдебната зала на Ориндж Каунти. Този път Тед решил да не се защитава сам и предал защитата на адвокатите Джулиъс Африкано и Лин Томпсън. Тяхната стратегия била да пледират невинен, поради невменяемоест, което било рискован ход, но защитниците нямали голям избор.

Претекстът за невменяемост лесно можел да бъде възприет от журито, състоящо се от седем жени и петима мъже. За разлика от предишните изслушвания, Тед ставал нарастващо агресивен по време на този процес. В един момент напълно загубил контрол и се разкрещял на свидетел, с който не бил съгласен. Мишо и Айнсуърт описват, че Тед напълно бил изгубил способността да се контролира и "изливал огромни количества енергия навън, за да предотврати вътрешният си разпад." Самоуверената му фасада започвала да се руши, може би защото осъзнавал, че вече е изгубил войната и тази битка не е от голямо значение за по-нататъшната му съдба.

Без съмнение перспективите пред Тед били доста мрачни. Щатският асистент-прокурор Боб Декле представил 65 свидетели, които свързали Тед по един или друг начин с Кимбърли Лийч, в деня на изчезването й. Един от главните свидетели разказал за мъж, с описанието на Тед, който водел със себе си разстроено малко момиче, приличащо на Кимбърли, към бял микробус паркиран пред училището. Защитата се опитала да омаловажи показанията му под предлог, че свидетелят не можел да си спомни точният ден, когато е видял мъжът и момиченцето.

Въпреки това, Декле не се отказвал и представил дори още по-убедителни доказателства. Най-разрушителни били влакната от дрехите на Тед, които го свързвали с микробуса и местопрестъплението. Също така в буса и по дрехите, които Тед е носил същият ден, били намерени влакна от дрехите на Кимбърли. Експертната свидетелка на обвинението, която дала показания за анализа на влакната, заявила, че според нея Тед е бил в контакт с Кимбърли около времето на смъртта й. Мишо и Айнсуърт твърдят, че това показание е било "буквално фатално" за Тед.

Точно един месец след началото на процеса, съдия Уолъс Джоплинг казал на съдебните заседатели, че е време да вземат решение. На 7 февруари, след по-малко от седем часа, журито стигнало до присъдата, "ВИНОВЕН". Присъдата била моментално последвана от радостните възгласи на обвинението и техните поддръжници.

На 9 февруари била втората годишнина от смъртта на Кимбърли Лийч. На този ден започнало и делото за решаване размерът на наказанието. По време на наказателната част от процеса, Тед шокирал присъстващите в залата, като разменил брачни клетви със свидетелка на защитата, Каръл Ан Буун, която той лично разпитвал в този момент. Според законът на Флорида, устните обещания дадени под клетва в съда, са равносилни на договор и двамата можели да се считат за сключили брак. Малко след това, младоженецът бил осъден на смърт на електрическия стол за трети път тази година. Той щял да прекара меденият си месец в килията на смъртниците, в щатския затвор Рейфорд.

15. Обжалвания и признания

Тед отказвал да се предаде и вярвал, че все още има шанс да се бори за живота си. През 1982г., той назначил нов адвокат и обжалвал присъдата по делото Чи Омега, пред Върховния съд на Флорида. Обжалването му, обаче, било отхвърлено.

Скоро след отказа на съда за ново изслушване, Тед решава да обжалва присъдата и по делото Кимбърли Лийч. Молбата му и този път била отхвърлена, през май 1985г. Въпреки това, той продължава борбата и през 1986г. назначава нов адвокат, който да му помогне да избегне смъртното наказание.

Първоначално датата за екзекуцията му, била назначена за 4 март, 1986г. Но тя била отложена, тъй като новият му адвокат, Поли Нелсън, работел по обжалванията на присъдите. Два месеца по-късно, обжалването било отхвърлено и от щата Флорида била издадена нова заповед за провеждането на екзекуцията. Но процесът по обжалването още продължавал. Според книгата на Поли Нелсън, "Да защитаваш Дяволът", последното обжалване било разгледано от Върховния съд на Съединените Щати, но и то в крайна сметка било отхвърлено.

Единайсет часа преди смъртта си, Тед решава да признае за голяма част от престъпленията си, пред главния следовател на Правосъдния отдел в щата Вашингтън, д-р Боб Кепел. През 1980г. Тед временно съдействал на д-р Кепел в търсенето му на "Убиецът от Грийн Ривър" и му имал огромно доверие. Кепел отишъл да види Тед в затвора въоръжен само със записващ касетофон. Това, което научил било наистина шокиращо.

Д-р Кепел научил, че Тед понякога запазвал главите на жертвите си у дома, като трофеи. Още по-изненадващо било твърдението на Тед, че имал прояви на некрофилия с някои от останките на жертвите. По-късно, в книгата си, "Тед Бънди и аз в търсене на Убиеца от Грийн Ривър", Кепел описва действията на Бънди като: "натрапчива некрофилия и извънмерна перверзия".

Причината за смъртта на десетки жени, много, от които останали неизвестни за следователите, се криела в този натрапчив импулс. В своите книги, Рул и Кепел твърдят, че Тед най-вероятно е отговорен за убийствата на най-малко сто жени, което противоречи на официално обявените 36 случая. Какъв е в действителност броят на жертвите на Тед, никой никога няма да разбере.

Най-сетне, на 24 януари, 1989г. в 7 часа сутринта, спомените на Тед за неговите зверства, биват завинаги изгорени от безмилостните искри на електрическия стол. Отвъд стените на затвора стояли стотици зяпачи и медийни екипи, в очакване на новината за смъртта му. Когато говорителят на затвора обявил официално кончината на Тед, радостни възгласи се чули от тълпата и в небето разцъфнали фойерверки. Малко след това, от затвора излязла бяла катафалка, в която били останките на един от най-прочутите серийни убийци в света. Докато возилото отивало към крематориума, тълпата наоколо радостно аплодирала краят на един кошмар.

16. Убийството на Кати Дивайн

Кати Дивайн

На 6 декември, 1973г., млада двойка случайно попада на останките на 15 годишно момиче в Маккени Парк, Вашингтън. За последен път, Кати Дивайн била забелязана от приятели на 25 ноември, стопирайки коли от Сиатъл за Орегон, в опит да избяга от вкъщи. Патолозите твърдят, че тя е намерила смъртта си съвсем скоро след бягството си. Кати Дивайн била душена, изнасилена (анално) и гърлото й било прерязано.

Всички вярвали, че Кати Дивайн е една от многото жертви на Тед Бънди. Трябвало да минат 28 години, за да може едно ДНК доказателство да разкрие истината.

Джим Карлайл, репортер в "Олимпиан", твърди, че шериф Дан Кимбал никога не закрил случая, дори и след екзекуцията на Тед Бънди и не бил много словоохотлив в разкриването на факти за момичето загубило живота си в Търстън Каунти, през 1973г.

Дрехите на Кати били показани в новинарска емисия в Сиатъл и една от сестрите й разпознала бродерията на дънките й.

Уилям Е. Косдън

По време на убийството, Уилям Е. Косдън младши, живеел в района и бил забелязан с окървавени дрехи, в крайпътната спирка за тежкотоварни камиони, където работел. Той бил освободен от психиатрична клиника през 1973г., където излежавал присъдата си за убийство на жена, през 1967г.

Карлайл цитира полицейският доклад в статията си:

"Свидетели в крайпътното заведение, забелязали Косдън, в нощта на убийството, с петна от кръв по дрехите му. Свидетелите се обадили на полицията.

След като напуснал крайпътната спирка, камионът на Косдън се запалил и избухнал на три мили от заведението.

По време на първоначалните разпите в полицията, Косдън отрича някога да е виждал Кати Дивайн."

През 1986г., благодарение на нова информация, постъпила в следствието, била издадена заповед за вземане на кръв, коса и слюнка от Косдън. В този момент, Косдън лежал в затвора за изнасилване.

Уилям Косдън в затвора

През 2001, пробите взети от Косдън, били подложени на ДНК анализ и Косдън бил свързан успешно с Кати Дивайн. 55 годишният Косдън признал, че е правил секс с Кати, но отричал да я е убивал.

"ДНК разреши случаят," казва шериф Гари Едуард. "Това се случи благодарение на новата технология и упорит труд."

Косдън вече излежава 48 годишна присъда за изнасилване първа степен и едва ли ще излезе пак на свобода.

"Тя беше красиво и добро момиче, но имаше и типичните за тинейджър проблеми," казва Сали Ан Дивайн за дъщеря си. "Не мисля, че е имала повече проблеми от децата на нейната възраст, когато това й се случи. Радвам се, че най-сетне се разкри истината. Живеех в съмнение цели 28 години. Все още имам чувството, че всичко това е сън и ей сега ще се събудя."

източник: crimelibrary.com

.