5

МАГАРЕШКАТА ГЛАВА

И СТАРИЦАТА СВАТОВНИЦА

мало едно време една бедна старица. Веднъж тя отиш ла на гости и като се прибрала, помъчила се да отключи вра-

тата, но нищо не ставало. Опитвала оттук, побут-вала от там, докато най-накрая натиснала дръжката и вратата се отворила. Бабата влязла в къщата и видяла нас ред стая та... една магарешка глава.

– Ти пък откъде се взе? – викнала старицата. – Я се ма хай! – и ритнала магарешката глава.

А магарешката глава ù отговорила:– Замълчи и затвори вратата!– Боже, тази глава говори! – още по-силно се разви-

кала старицата.– Моля те, затвори вратата и замълчи! – повто-

рила мага решката глава.Най-накрая старицата затворила вратата. Тога-

ва мага решката глава ù казала:

6

– Трябва да ми помогнеш. Поискай ми султанска-та дъ щеря за жена.

Старицата се стъписала, после възкликнала:– Как така ще искам за тебе султанската дъщеря?

Та ти си една магарешка глава!А магарешката глава отговорила:– Това не е твоя грижа. Ти само кажи на султана,

че имаш много красив син и той иска да се ожени за принце сата.

– Как така ще кажа, че имам красив син? А ако по-иска да те види?

– И това не е твоя грижа – казала магарешката глава.

– Добре – склонила накрая старицата и се запъти-ла към султанския дворец.

Поклонила се тя на султана и му казала:– О, щастливи господарю, един много красив мла-

деж иска да се ожени за дъщеря ти.– Кой е той? – попитал султанът.– Моят син.– Хубаво – рекъл султанът. – Нали виждаш този

долап? Аз имам още шест такива долапа. Ако синът ти ги напълни със злато, давам му дъщеря си!

– Добре – отговорила старицата и си тръгнала. А по пътя си мърморела: „Аллах да те убие, магареш-ка главо!“

7

Старицата се прибрала и магарешката глава я по-питала:

– Какво стана?Бабата ù разправила всичко и накрая казала:– Това са ключовете на долапите – имаш три дни,

за да ги напълниш със злато.– Защо толкова много? – отвърнала магарешката

гла ва. – И три часа ми стигат.Магарешката глава излязла, а след три-четири часа

се върнала и казала на бабата:– Долапите са пълни. Иди при султана да ми поис-

каш дъ щеря му.– Как така са пълни? – зачудила се старицата, но

все пак тръгнала.Отишла при султана, подала му ключовете и ка-

зала:– Ето ключовете – долапите вече са пълни със

злато. Султанът ги отключил – и наистина те били

препълнени със злато. – Добре – рекъл той. – Елате със съдия, за да под-

пишем брачния договор.И старицата се завтекла да съобщи радостната

вест на магарешката глава, а по пътя все се чудела дали султанът няма да нареди жестоко да я накажат, като му занесе една магарешка глава за жених на дъщеря му!

8

Прибрала се тя и щом казала на главата какво е станало, тя в миг се превърнал в прекрасен младеж.

Старицата ахнала, разтъркала очите си и попи-тала:

– Ти ли си магарешката глава?– Да – отговорил красивият младеж.Двамата с бабата повикали съдия и отишли в сул-

танския дворец, подписали брачния договор и младо-женците зажи вели в голям дворец далеч от града.

Ала след известно време един могъщ владетел нах-лул с огромната си войска в земите на султана, а той не можел да се пребори с много по-силния си враг и бил отчаян. Тък мо по това време принцесата госту-вала на баща си, раз брала всичко и се прибрала у дома си много разстроена.

– Виждам, че си разтревожена. Какво се е случи-ло? – попитал я Магарешката глава.

Принцесата му разказала, а той ù отговорил:– Не се тревожи, аз ще победя вражеската войска,

само че ти трябва да ми обещаеш нещо.– Какво?– По време на битката жените ще дойдат при теб

и ще ка жат: „О, ако това беше твоят мъж!“ Пази се да не отгово риш: „Тъкмо той е!“ Ако изречеш това, ще изчезна завина ги.

– Добре! – съгласила се съпругата му.

9

Настъпил денят на битката. Войската на могъ-щия владе тел прииждала. Магарешката глава сложил бронята си и се вря зал в редиците на воините. Тол-ко ва безстрашно се биел той, че жените казали на прин це сата:

– О, ако това беше твоят мъж!– Няма значение! – отвърнала тя.Битката продължила цели три дни и Магарешка-

та глава сразил много врагове, а жените всеки ден се обръщали към принцесата и възкликвали:

– О, ако това беше твоят мъж! – а тя отвръ-щала:

– Няма значение!Ала когато многобройната вражеска войска побяг-

нала и жените отново казали на госпо дар ката си:– О, ако това беше твоят мъж! – тя не могла да

сдържи радостта и гордостта си и рекла:– Тъкмо той е!И макар да съжалила още в същия миг, принцеса-

та вече не могла да върне думите си назад. Огледала се на всички страни, но съпругът ù наистина бил изчезнал.

Принцесата много плакала и горчиво се упреквала за ле ко мислието си, а след време заръчала на майсто-рите да построят красива баня, а на глашатаите – да разгласят из ця лото царство:

10

„Дъщерята на султана е построила баня и всеки, които ù разкаже приказка, ще се къпе безплат но, а който ù разка же най-хубавата приказка, ще получи в дар банята.“

И хората идвали, разказвали приказки на принце-сата и се къпели, без да плащат.

Чули за това две девойки, които живеели в плани-ната, и решили да идат да се изкъпят в тази баня. Тръгнали двете и като минали половината път, седнали да си починат и да решат коя приказка да разкажат на принцесата. Докато си говорели, извед-нъж видели как в една долчинка близо до малко езе-ро се появила маса с най-различни блюда, а край нея имало наредени множество копринени възглавни ци. Докато девойките се опомнят от изненада, долете-ли ято птици и кацнали край езерцето, което блес-тяло на слън цето като огледало. Щом стъпили на земята, птиците се превърнали в хубави младежи, които веднага се наста нили около трапезата. След това долетяла още една птица, по-голяма от дру-гите, кацнала на брега на езерото и се пре върнала в невиждано красив момък. И той седнал до ма сата, върху най-голямата възглавница, и всички започна ли да се хра нят и да си приказват. Щом свършили, краса-вецът извадил от джоба си една ябълка, разрязал я на три части и рекъл:

11

– Едното парче е за мен, второто е за сестра ми, а третото – за жената, която разби моето сърце.

Той хвърлил и трите парчета на земята и птици-те отле тели. Двете девойки си казали:

– Ето това ще разкажем на принцесата.И продължили пътя си.Пристигнали в банята и разказали на принцесата

всич ко, което видели. Принцесата им рекла:– Заведете ме на това място!И трите заедно се върнали при онази долчинка.

Принце са та седнала и търпеливо зачакала. След мал-ко се появила масата, долетели и птиците, превър-нали се в младежи и щом се нахранили, красавецът пак разрязал една ябълка и я хвърлил. После отново се преобразил на птица и тя вече се готвела да отле-ти, но принцесата я хванала.

Птицата погледнала жената и я попитала:– Защо ме улови?– Искам да дойда с теб – отвърнала тя.– Добре – рекла птицата, качила принцесата на

гърба си и полетяла.Дълго се носила птицата в небето, най-накрая се

спус нала над къщата на сестра си и ù рекла:– Това е моята жена. Обичай я така, както оби-

чаш мен.– Добре – отвърнала сестрата.

12

13

И принцесата останала при девойката, а младе-жът птица отлетял в един близък град, където след четири дни тряб ва ло да има сватба.

Когато настъпил сватбеният ден, сестрата приготвила принцесата за път и ù дала мъничка ку-тийка.

– Вътре има едно покривало – казала ù тя. – За нищо на света не отваряй кутийката, чу ли?

Принцесата тръгнала и по пътя все си мислела: „Как в такава малка кутийка може да се събере цяло покривало?“

Най-накрая не издържала и я отворила. А оттам изле тели толкова много покривала, че покрили всич-ко наоколо. Засуетила се принцесата да ги събира, а след малко сест рата на Магарешката глава я настиг-нала и я нахокала:

– Какво ти казах аз? Защо отвори кутийката?– Забравих какво ми поръча – започнала да се оправ-

дава принцесата.Сестрата събрала всички покривала, сложила ги в

ку тий ката и рекла:– Върви, само запомни: сватбарите ще те помолят

да тан цуваш. Но ти ще им отговориш, че ще танцу-ваш само ако майката на жениха ти даде дрехата и гердана си. Дре хата и герданът имат магическа сила: който ги носи, става господар на всички джинове.

14

– Добре – промълвила принцесата и продължила ната тък.

Пристигнала на сватбата и по едно време хората ù ка зали:

– Стани и потанцувай!– Добре, но ако майката на жениха ми даде дреха-

та и гер дана си – отговорила принцесата.– Как така ще ти даде дрехата и гердана си? – учу-

дили се хората.Но булката рекла:– О, искам да видя как танцува тази девойка! Как-

во толкова е поис кала! Дайте ù дрехата и гердана!И майката на жениха ги дала на принцесата. А щом

видял това, Магарешката глава пак се превърнал в птица, качил принцесата на гърба си и отлетял. Джи-новете хук нали след тях. Младежът птица запалил една клечка, хвър лил я в една гора от сухи дървета и тя веднага плам на ла. Джиновете се запретнали да гасят огъня. Тогава Ма га реш ката глава плюл на земята и по-текла голяма река. Джи но вете се развикали: „Да пием, да пием! Вода! Вода!“ И пили, до като се пукнали.

Магарешката глава отвел принцесата и сестра си в дво реца и всички живели дълго и щастливо, а две-те девойки получили в дар банята, защото разказали най-хубавата при казка.

15

ПРИКАЗКА

ЗА АБАНОСОВИЯ КОН

мало едно време един цар. Той имал три дъщери, подоб ни на пълни луни, и един син – пъргав като елен и прекрасен като

лятно утро.Веднъж в царския двор дошли трима чужденци.

Еди ният носел златен паун, вторият – медна тръба, а третият имал кон, направен от абанос и слонова кост.

– Какви са тези неща? – попитал царят.– Човекът, който притежава златния паун – от-

говорил пър вият чужденец, – винаги ще знае колко е часът. На все ки кръ гъл час през деня или през нощта птицата маха с криле и кряска.

– Човекът, които притежава медната тръба – казал вто рият чужденец, – не трябва да се бои от нищо. Неприятелят ще бъ де още далеч, когато тръбата сама ще засвири и ще пре дупре ди всички за опасността.

16

А третият чужденец казал:– Човекът, който притежава абаносовия кон, ще

може да се озове навсякъде по света.– Няма да ви повярвам, докато сам не се убедя –

рекъл царят.Наближавало обяд. Слънцето било над главите

им и из вед нъж паунът запляскал с криле и закряскал. В този мо мент в двореца влязъл молител. Тръбата изведнъж засви рила. Царят заповядал да претърсят посетителя и слугите намерили под дрехите му меч. Той признал, че искал да убие царя.

– Това са много полезни неща – зарадвал се владете-лят. – Какво искате за тях?

– Дай ми дъщеря си за жена – помолил първият чуж денец.

– Аз искам да се оженя за другата ти дъщеря – ка-зал вто рият.

Царят не се замислил много, взел пауна и медната тръба и дал на чужденците двете си дъщери.

Тогава се приближил третият чужденец, този с абаносо вия кон.

– О, владетелю – поклонил се той, – вземи коня и ми дай третата си дъщеря за жена.

– Не бързай – казал царят. – Още не знам какво може твоят кон.

17

В това време се появил царският син и предло-жил:

– Позволи ми да яхна коня и да изпробвам какво може.

– Добре – отговорил царят. Царският син се метнал на коня, пришпорил го,

дръпнал юздите, но конят не помръдвал.– Ти да не си се побъркал, нещастнико! – развикал

се царят на чужденеца. – Как смееш да се подиграваш на владетеля? Махай се оттук със своя кон, че ще заповядам да те хвърлят в затвора!

Но чужденецът не се смутил. Той се приближил до цар ския син и му показал малка ръчка от слонова кост, която се намирала от дясната страна на кон-ската шия.

– Завърти ръчката! – казал той. Царският син завъртял ръчката и изведнъж ко-

нят се поне съл към облаците и полетял по-бързо от вятър. Той се издигал все по-високо и по-високо, до-като царският син изгубил от поглед земята. Завило му се свят и той здра во прегърнал ко ня през шията, за да не падне. Принцът вече съжалявал, че се качил на вълшебното животно, и мис лено се прощавал с живота си. Но скоро забелязал, че от лявата страна на шията на коня има друга ръчка. Прин цът я завър-

18

тял и конят по ле тял по-бавно и започнал да се спу-ска. Младежът завъртял пак дясната ръчка и конят като стрела се понесъл отново към облаците.

Царският син се зарадвал, че е открил тайната на коня и ве че може да го управлява. Той се носел в небесата с неописуема насла да. А когато се уморил, завъртял лявата ръчка и започнал да се спуска. Летял така много-много дълго, докато накрая ви дял земя-та. Под него се ширела съвсем непозната местност с езера и бър зи потоци, със зелени гори, пълни с най-различ ни живот ни, и с един чу ден град с бели дворци и тъмнозелени кипари сови го рички.

Царският син слязъл толкова ниско, че виждал всичко по земята. Той насочил коня си към един дво-рец, построен от златни тухли. Дворецът се изди-гал сред розови градини, да лече от града. Принцът кацнал на покрива на двореца и ско чил от коня.

Той учудено се заоглеждал, защото наоколо царяла пъл на ти шина: не се чувал никакъв шум, нищо не на-рушавало покоя в двореца, сякаш там нямало жива душа. Царският син решил да пренощува на покри-ва на двореца и сутринта да отлети към родния си дом. Той седнал удобно, облегнат на коня, и се заел да съзерцава как мракът обвива короните на дърве-тата.

Изведнъж забелязал светлина в розовата градина.

19

Сто рило му се, че звезда се е спуснала сред дървета-та. Тя се приближа вала и растяла, после внезапно се разсипала на десет огън чета. Сега принцът видял, че това са прекрасни робини в сребристи одежди и със светилници в ръцете. Те наобико лили една девой-ка, която била толкова красива, че сърцето на цар-ския син замряло. Девойките влезли в дво реца и про-зорците му веднага се осветили от ярка свет лина, зазвучала прекрасна музика, а въздухът се изпълнил с чудни аромати.

Царският син не можел да сдържи любопитство-то си. Раз мотал чалмата си, спуснал се по нея към про-зореца, от който струяла най-силна светлина, и влязъл в стаята, къ дето били момичетата. Те се разбягали с викове и само най-кра си вата не се помръднала от мяс-тото си, сякаш той я вка менил. Кра савицата не мо-жела да отмести погледа си от лицето на цар ския син. Любовта ненадейно разцъф на ла в сърцата им.

Те се заговорили и си разказали всичко един за друг. Тя му разправила, че е дъщеря на царя и че този дво-рец е пост ро ен за нея, за да има къде да се весели, кога-то ù ста не скучно в дома на баща ù.

През това време робините дотичали в царския дворец, съ бу дили царя и му казали:

– О, господарю, разбойник влетя през прозореца при принцесата и не я пуска.

20

Царят затъкнал меча в пояса си и се затичал към двореца на принцесата. Втурнал се в стаята и мис-лел, че ще я намери раз плакана в ноктите на някой ужасен дух. Вместо това я ви дял да разговаря с пре-красен младеж. Девойката весело му се усмихвала.

Царят се ядосал. Нахвърлил се с гол меч върху чужде неца, но той също извадил меч. Царят не пос-мял да влезе в бой с ло вкия и силен младеж и свалил оръжието си.

– Ти човек ли си, или си дух? – извикал той.– Човек точно като тебе – отговорил младе-

жът. – Аз съм цар ски син и те моля да ми дадеш дъще-ря си за жена. А ако не ми я дадеш, сам ще си я взема.

Царят се учудил, като чул тези смели думи, и рекъл:

– Само опитай. Моята войска е силна.– Ще надвия всички твои воини – самонадеяно

отгово рил цар ският син. Той не мислел, че царят ще се хване за думите му.

– Добре, ще ти дам дъщеря си за жена, ако се пре-бориш с четирийсет хиляди конници.

Принцът се срамувал да признае пред принцесата, че та ка ва битка не е по силите му, и се уговорил с царя на дру гия ден да се сражава с войската му.

Царят предложил на младежа да пренощува в дво-реца и всички се запътили към града. Всеки прекарал

21

различно нощ та преди ужасната битка. Принцът заспал веднага, защо то бил уморен от стремител-ния полет над облаците. Царят дълго се въртял в леглото си и не можел да мигне, понеже се опа сявал, че неговите воини ще убият принца и той ще се ли ши от толкова подходящ зет. Принцесата също не зат-ворила очи цяла нощ, защото се страхувала за своя любим.

Слънцето едва надникнало над хоризонта, и на полето би ли строени четирийсет хиляди конници, готови за бой. Царят заповядал да доведат за прин-ца най-хубавия кон от царската конюшня, но той учтиво благодарил и казал, че ще язди своя кон.

– Къде е той? – попитал царят.– На покрива на крайградския дворец.Царят си помислил, че младият човек му се прис-

мива: как може кон да попадне на покрив? Ала царският син настоявал да язди своя кон и

царят бил при ну ден да заповяда на слугите си да го свалят от покрива. Ско ро двама силни слуги донесли коня. Царят и приближе ните му зяпнали от учудва-не, като видели колко красив е конят, но изненадата им минала всички граници, когато раз брали, че той е направен от дърво.

– С този кон няма да можеш да се справиш с моя-та войска – казал царят.

22

Без да промълви и дума, царският син се метнал на коня, за въртял дясната ръчка и като стрела се понесъл нагоре. Още преди царят и воините му да се опомнят, принцът и конят му били толкова високо в небето, че приличали на малка ляс товичка в небес-ната синева. Всички чакали, вперили погледи в небе-то, но конникът и вълшебният кон не се появя вали. Царят се върнал в двореца и разказал на принцесата как во се е случило. Принцесата заплакала и ка зала, че няма да живее без своя любим. Тя отишла в злат ния си дворец и се заключила. Престанала да яде, не спя-ла и тъгувала за своя принц. Баща ù седял пред двор-цовите порти и повтарял на дъщеря си:

– Забрави този човек. Той не е принц, той е ма-гьосник. Ни ма би могъл да лети, ако не беше ма-гьосник?

Но принцесата не чувала неговите увещания. Тя била безутешна и от мъка се разболяла много тежко.

В това време царският син се издигнал толкова високо със своя вълшебен кон, че изгубил от поглед зе-мята. Той се нас лаждавал на полета, но скърбял за пре-красната прин це са. Затова решил да се върне при нея, щом се срещне с баща си, който сигурно не си намирал място от тревога и без съмнение бил разпратил хора да го търсят из цялата страна.

23

Дълго летял принцът, докато накрая видял кули-те на род ния град. Спуснал се на покрива на царския дворец, сля зъл от коня и забързал направо към по-коите на баща си. Колко мно го се зарадвали всички, когато видели прин ца жив и здрав! Той им разказал как се научил да управлява коня, как попаднал в далеч-на страна и как там се влюбил в царската дъщеря. След това попитал какво се е случило с онзи чужде-нец, който донесъл вълшебния кон и искал за награда третата принцеса.

– Този нещастник е в тъмницата, защото ти из-чезна по не гова вина – казал царят.

– Той заслужава не затвор, а поклони до земята! – въз клик нал принцът.

Царят веднага освободил чужденеца от тъмница-та и го нап равил свой съветник.

Чужденецът благодарил за високата чест, но всъщност ос танал много обиден, понеже царят не му дал дъщеря си за жена. Този зъл магьосник с нищо не показал огорче нието си, но решил да намери удо-бен случай, за да си от мъсти.

Царският син непрестанно мислел за принцесата от да леч ната страна. Напразно царят го предуп-реждавал да не се под лага на нови опасности. И ето че един ден той се мет нал на аба носовия кон и се понесъл в небето. Летял, летял, накрая ви дял злат-

24

ния дворец сред розовите градини и кацнал на пок-рива. Принцесата лежала в стаята си. Тя би ла бледа и посър нала, а наоколо царяла пълна тишина. Изведнъж някой отмет нал балдахина – и тя видяла краси вото лице на своя възлюбен. Принцесата засияла, скочила от леглото и прегър нала принца. Болестта извед-нъж я на пус нала.

– Искаш ли да дойдеш с мен в моето царство? – попитал принцът.

Девойката кимнала и още преди изплашените слуги да се опомнят, царският син я взел на ръце, качил се с нея на покри ва, метнал се на вълшебния кон заедно с красивата си любима и завъртял дясната ръчка. И два-мата полетели над облаците, притиснати един към друг, омаяни от щастие. А долу, в злат ния дворец, на-станала голяма суматоха. Слугите веднага изти чали при царя, но ве че било късно. Ца рят си скубел ко сите и оплаквал изчез налата си дъщеря. Той мислел, че ни-кога повече няма да я види.

Принцът и принцесата летели и дори не помис-ляли за ста рия цар. Най-накрая се озовали над града на принца. Спус нали се на земята в една от царските градини. Прин цът скрил принцесата в една беседка, потънала в цъфнали лю ляци, нар циси и благоуханен жасмин. Царският син оста вил там и дър вения кон и се запътил към двореца. Всич ки се зарадвали, като ви-

25

дели царския син, а царят ед ва не полудял от щастие. Принцът му разказал, че е довел красивата принцеса, и помо лил баща си да му разреши да се ожени за нея. Царят си по мислил, че ако синът му се оже ни, завина-ги ще забрави за полетите с вълшебния кон. За това веднага се съгласил да направят сватба.

Целият град се засуетил да се приготвя за тържес-твото. Прин цът изпратил певици и свирачки на арфи в градината, къ дето била скрита принцесата. Освен това заповядал из дър ветата да бъдат пусна-ти хиляда славеи, които да раз вли чат с пес ни те си бъдещата му жена.

Чужденецът магьосник, който бил донесъл абано-совия кон, едва не се пукнал от злоба, като разбрал за сватбата на царския син. За да не вижда празнич-ната суетня, той тръг нал из царските градини. И се случило тъй, че видял бе сед ката, об вита в люляци и жасмин, видял и своя кон. Злият старец над никнал в беседката, съзрял чудната краса вица и се досе тил, че това ще да е годеницата на принца. И веднага съобра-зил, че тъкмо сега може да си отмъсти за всич ки оби-ди. Той се поклонил на принцесата и казал:

– Царският син, моят повелител, ме изпрати да те скрия на друго място, защото тук те грози опасност.

Принцесата се изплашила от този човек. Той бил

26

27

много гро зен, а сега лицето му било разкривено и от злобата, коя то го изпълвала целия. Чужденецът се досетил какво става в душата на красавицата и до-бавил хитро:

– Царският син изпрати мен, най-грозния си прия-тел, за що то е много ревнив.

Принцесата се усмихнала. Приятно ù било, че царският син я ревнува. Тя протегнала ръка на гроз-ния чужденец и из ляз ла с него. Той я завел при коня и казал:

– Качи се, така ще стигнем по-бързо.Принцесата възседнала коня, без да се двоуми, а

чужде не цът се метнал зад нея, завъртял дясната ръч-ка и конят по летял като стрела. Разтревожена от шеметния летеж на коня, прин це сата попитала:

– Нима царските градини са толкова големи, че още не сме стигнали до края им?

Грозният магьосник злобно се изсмял и отго-ворил:

– Трябва да знаеш, че аз съм велик вълшебник. Сам нап ра вих този кон. Подарих го на царя и поисках да се оженя за дъщеря му, но той не ми я даде. Отвлякох те, за да си от мъс тя – на него и на неговия син. Аз съм толкова могъщ, че стига да поискам, всички не-бесни звезди ще закръжат около мен като оси около зрели сливи.