1

Лотос Харт ПРИШЕСТВИЕТО “...Преди сте чели всякакви безмислици, всякакви ужасни неща. Аз зная какво сте чели... Всякакви садисти като Сад и много като него написаха ужасни книги за вас, които вие прочетохте. Но не сте прочели “Пришествието”. Но само четене няма да помогне, трябва да ви влезе в мозъците. А мозъкът означава вашата централна нервна система...” Шри Матажи Нирмала Деви Гуру Пуджа, 29.06.1985 г. “Прекланям се в сърцето си на Деви Кундалини, когато тя като фонтан се издигне от Муладхара – от мястото, което обитава - за да се издигне до трона си в Сахасрара, отваряща един след друг лотосите на царския път на Сушумна. Нейната красота напомня просветваща мълния. От нейното тяло струи амброзията на Йога.” Химн на Бхайрава От автора. Ще ви говоря за изумителната река и за дървото, натежало от чудни плодове. Ще ви разкажа за реката с жива вода, която тече според свети Йоан през сърцето на Новия Йерусалим. И за дървото на живота, чиито плодове ще изцелят цели народи. Но вероятно вие не сте решили да се отправите във вашата собствена градина, където трябва да ги търсите и за това е възможно да не ми повярвате. И ще сте прави! Само не отхвърляйте всичко, за което ви говоря, преди да проникнете в тази тайна градина. И когато я откриете, можете да кажете с пълна увереност, че сте я намерили и че тя е точно такава, каквото са я описали великите духовни лидери на основните световни религии! Бъдете внимателни! При отговора на този въпрос не се впускайте в прибързани заключения и теологически постулати. Откритието, за което говоря, е истинско живо събитие с огромна важност. Ако успея да ви подтикна да оставите удобното си кресло и да тръгнете в правилната посока, за да видите сами тази река и това дърво, тогава тази книга би изпълнила своето предназначение, защото нейната цел е да ви поканя сами да изпитате всичко със своя опит. Вярата или отсъствието на вяра не е нищо друго освен безмислено конвулсивно дърпане на психиката, която не може да застане с лице към реалността и да се натовари в безмълвната очевидност на нейното собствено съзнание. Само грандиозното събитие на нашето второ раждане или на нашето истинско кръщение, известно също като Себереализация, може да ни даде истинско просветлено съзнание, което е целта на нашето търсене. Аз живях там. На мен ми беше казано “Тази светлина очакват всичките твои братя и сестри, които наистина я търсят.” Фактически, този недостъпен рай (както сигурно се досещате) се намира вътре във всеки от нас. Свещенното дърво се оказа фин механизъм (янтра на санскрит), което управлява духовното израстване на човека и освен това непосредствено управлява и всички психологични процеси във всеки от нас. Това, което съм упълномощен да ви разкажа, не е изкопано от прашните езотерични томове, а са изводи от преживяното на практика, което аз ще наричам просто “практика именно сега”.

2

Постарайте се да си представите хоризонтолна линия, лежаща между миналото (запазено в нашата психика като условности или суперего) и бъдещето, (което е другото “крило” на нашата психика, наречено его). Някъде на тази линия лежи неуловима геометрична точка, наречена настояще, която разделя тази линия на части, наречени минало и бъдеще. Настоящето е невидима точка, която не може да бъде измерена в единица време. По-малко раздразнение у хората предизвиква парадоксът, че действително съществува само настоящето. Миналото вече го няма, а бъдещето все още не е дошло.

За да сте в настоящия момент и да изпитате неговия “вкус”, трябва да бъдете в състояние да влезете в тази точка, проектирайки вниманието си от пространството на психиката, а не от егото или суперегото. Тогава вашето внимание ще се изпълни с настоящето, точно както сгъстеният въздух изпълва въздушен балон. Тогава миналото и бъдещето могат да се смалят. Прониквайки в тази невидима точка на хоризонталната линия, вие влизате в пространсвото, което е вън от традиционните измерения на човешкия опит. Излизайки от пределите на егото и суперегото, можете да се наслаждавате на настоящия момент и да установите в себе си Божието Царство в тази лична градина, толкова близка и в същия момент толкова далечна. Започнах да пиша “Пришествието” през зимата на 1976 г. в Катманду (Непал) след моята първа среща с Шри Матаджи Нирмала Деви. Гурджиев написа за своите срещи със знаменити мъже, а аз се срещнах с една от най-необичайните жени. Срещнах Шри Матаджи през август 1975 г. в Хърст Грийн в Англия. Написването на “Пришествието” отразява моето изумление от откриването на цял един нов свят. За няколко дни Шри Матаджи ми разкри Своето господство над Духа, ума и материята и откри пред мен Сахаджа Йога. Забелязах изумителната степен на Нейните духовни сили, тъй като Тя можеше да управлява времето, да лекува болести или да проявява вътрешния поток на блажено усещане, което е желанието на всички търсачи. Давам си сметка за това , че някои от моите твърдения трудно биха били разбрани от тези,

3

които не са преживели опита на Себереализацията. Единствената ми цел е да подтикна читателя сам да провери хипотезата, съдържаща се в тази книга, посредством практиката в Сахаджа медитация. Започвайки от седемдесетте години, посланието за радост и спасение на този уникален духовен учител, се е разпространило по целия свят. Броят на Сахаджа йогите нараства с всяка изминала година, в това число и на територията на бившия СССР. Шри Матаджи винаги е изразявала своята топла любов към руските хора и своето уважение към техния голям духовен потенциал. Тя разказа за дълбокото духовно наследсво на Украйна, която е имала отношения с Индия много преди раждането на Христос. Сахаджа Йога се стреми към вътрешната същност на всички религии и тази същност се състои във влизане във висше духовно състояние. Тя е лична и не по-малко колективна опитност, достъпна до всички жени и мъже с добра воля. Като такава Сахаджа Йога е пълната противоположност на всички форми на религиозен фундаментализъм. Фундаментализмът – бил той християнски, мюсюлмански или юдейски - за съжаление е широко разпространена форма на идиотизъм, при което последователите на съответната религия не оправдават надеждите на своите учители – Исус, Мохамед или Моисей. Бог е любов и към Него не трябва да се приближаваме чрез ненавист. Източна Европа все още преминава през труден преходен период. Спомням си как в първите дни на перестройката Шри Матаджи написа на г-н Михаил Горбачов, подсказвайки му балансирания път към разцвет и демокрация. За нещастие, вместо да тръгнат по този път, сляпо приеха западния модел и това доведе до срив на вътрешното производство в Русия, нищета за хората и още повече пари за богатите. Струва ми се стана ясно, че както Русия, така и другите източно европейки страни, трябва да разработят свои собствени модели, но различни от претърпелите крах експерименти в комунизма и капитализма. И ако те успеят в това, ще покажат пътя към новото хилядолетие. Обаче в крайна сметка, истинското възраждане на човека в третото хилядолетие трябва да се основава на просветлената, основана на опита духовност.

Такава е хипотезата, издигната в Сахаджа йога и тя може да бъде потвърдена. Лотос Харт Бад Годесберг Германия 10.02.2001г.

4

И така - къде е входът за настоящето? Писатели мистици (които в никакъв случай не считам за глупаци) са се опитвали да опишат това пътешествие извън времето. “Това царство се намира вътре – казват те – както и тясната врата, ключът към нея и пътят.” Но в началото трябва да извадите тръните. Тайният преход – пътя на посвещението - е финният канал (Сушумна Нади), който преминава в сърцевината на гръбначния стълб, формирайки ствола на Дървото на живота. Потенциалната енергия на Светия дух (Кундалини) “спи” в сакралната (триъгълна) кост в основата на гръбначния стълб у всяко човешко същество. Бидейки събудена, тя започва своето издигане през Сушумна Нади, която е построена от няколко концентрични тръбички, разположени по протежение на гръбначния стълб. Но този канал е прекъснат между слънчевия сплит и блуждаещия нерв на парасимпатиковата нервна система. Освен това, както ще разгледаме по-нататък това по-подробно, този канал може да се увреди или да блокира, в следствие на нашите външни действия (карма), болести, нервни разстройства и други проблеми. В такъв случай трябва да изчистим този подход, но самостоятелно не можем да го направим, тъй като нашето внимание не може да проникне в Сушумна Нади. Сега можем най-добре да оценим ролята на истинския духовен учител (гуру). Той притежава силата да пробужда в учениците спящата Кундалини – семето на Живота, оросявайки го с потока на Божествени вибрации (Живата вода), които изтичат от него подобно на река. Когато тези вибрации обхванат тялото на ученика, те запълват прекъсването в неговата Сушумна. Кундалини, поканена от вибрациите на личността (гуру), чиито пълномощия тя разпознава и започва да се издига, изпълвайки това прекъсване, преминава през фините центрове (чакри), които са разположени по дължината на Сушумна и представляват плодовете на Дървото на живота. От начало тази река е протичане на вибрации, излъчвани от Първичната енергия на Бог (Ади Шакти). Тяхното проявление се индентифицира например като “хладния полъх на Светия Дух” или “пневма” – означаващо “дихание” “полъх” в терминологията на гностиците; или техния символ е свещената река Ганг, която извира от главата на Бог Шива. В действителност, в момента на Себереализация вие усещате прохладния полъх на тези вибрации или в зависимост от тяхната сила чувствате прохладната река, изтичаща през пръстите на ръцете ви, а след време и през цялото тяло. В по-развито състояние Живата вода, от тук наречена и “нектар” или “амрут”, се усеща като порой, който пада от върха на главата и запълва автономната и централната нервна система с неописуемо блаженство. Тясната врата е шестата чакра (Агнйа) по пътя на Кундалини, разположена в центъра на челото. Понякога се нарича “третото око”. Както ще разберете по-късно, съществува особено тясна връзка между нея и космическата роля на Христос. Ключът, който отваря тази чакра, не е нищо друго освен абсолютната и спонтанна невинност на малко дете, за която е казано: “Истина, истина ви казвам. Който не познае Царството Божие като малко дете, той няма да влезе в него”. ( Лука ХVIII, 17) Това Царство Небесно съдържа в себе си намек за коронната чакра, която увенчава главата (Сахасрара чакра). Когато Кундалини прониже тази чакра, тя става мястото за просветление. От тук във високоразвитите души по цялото тяло се разпространява духовен екстаз, екстаз - несравним с нищо и изпълващ всяка клетка на физическото тяло с блаженство. Тази чакра, чиято система от енергийно съзнание (мандала) е описана от великия индийски религиозен реформатор Шри Шанкарачарйа, става “хилядолистния лотос” в терминологията на Господ Буда или “огнените езици” у библейските пророци. Позволете ми с помощта на схема да представя “превземането” на тази чакра по време на Себереализацията:

5

До осъществяването на Себереализацията на нивото на Агния чакра вниманието попада в уловката на миналото и бъдещето, а настоящето е непостижимо. Издигащата се Кундалини се движи по Централния канал и пренася вниманието в областта на непрекъснатото настояще, без да прави постоянно променливи движения между его и

6

суперего. Ще се върна на това движение по-късно. Сега си спомнете, че тази книга е написана не за да направи от вас вярващи, а по-скоро да даде тласък на вашата практика, да ви даде възможност да дойдете в това царство, защото в епохата на Водолея, в която току-що встъпихме, е епоха, в която всеки трябва да разбере смисъла на живота. От светеца, стоящ в медитация под благотворното бананово дърво, до килията на затворника или по върховете на Хималаите, далече от разложението на градския живот. Но наистина, велики са душите, които са се върнали да се родят в този свят, за да станат инструменти на тази велика трансформация, която прави възможна именно сега Сахаджа Йога.Съмняващ се читателю, ти може би си една от тези души? Едно заключително предупреждение. Когато Пърсифал – Рицарят на Кръглата маса като че ли случайно дошъл в замъка на Краля на Риболова и накрая спрял погледа си на Светия Граал – той не могъл да осъзнае, че неговото търсене е завършило. Забравил да зададе решаващия въпрос – той бил захвърлен за още дълги и мъчителни години в нов цикъл на търсене. Предупреждението, дадено в тази знаменита легенда за Свещения Граал, трябва да ни наведе на размисъл. В нашето търсене често избираме неправилния път. Но също така (и това е по-сериозно) можем да се окажем близо до вратата, която ни трябва, и небрежно да я подминем, изгубвайки се отново.

7

Среща със Сахаджа Йога И така, бях в Лондон през август 1975г. Градът беше доста шумен в топлите летни нощи. И сърцето ми биеше молко по-учестено от обикновено. Намирах се в един от тези причудливи синьо-жълти английски влакове, на път за Хърст Грийн, където живееше Шри Матаджи. Вървях пеш през градчето, чиито изискани градини ми напомняха за очарователните английски селски местности. Спрях пред Нейния дом и позвъних на вратата. Поканиха ме в антрето, където почаках няколко минути. Вратата се отвори и се появи Шри Матаджи. Беше облечена в бяло сари. Поднесох и своите почитания, подарих и цветя, които купих от гара “Виктория” и от този момент нататък всичко стана удивително просто. Минахме в гостната. Обгърнах стаята с поглед – индийски произведения на изкуството придаваха определено източно изящество на обичайния английски комфорт. Стопанката ме прие с учтивостта и лекотата на високопоставена дама, като че ли бяхме стари приятели. Нейното спокойствие се предаде и на мен и много скоро се отпуснах. Гледах Шри Матаджи в непосредствена близост. Трудно беше да повярвам, че е възможно да съм толкова щастлив. Започнахме лек разговор почти за нищо. За мое огромно удивление забелязах, че се намирам лице в лице с човек, който вече ме познава много добре. Ако беше истина, че Тя се вглеждаше в мен, то Тя правеше това със съвършено внимание и с огромна добрина и топлота. Беше ме обзела радост, предизвикана от нашата среща и не осъзнавах, че просто стоях на стола, завладян от вниманието на Шри Матаджи, точно както в притчата за връщането на блудния син. Но мен ме прие Майката – не бащата - и аз чувствах дълбоко Нейната майчинска нежност, която ме обвиваше в своя защитен покров. Не изпитвах също и чувство за вина. Започнах да разказвам много сбито за всичко, което ми беше близко до сърцето ми. Шри Матаджи загадъчно се усмихваше. Аз не я познавах, но в този момент Я разпознах. Чувствах се прекрасно. Тя ми задаваше въпроси за семейството ми, за здравето ми и ме попита защо рискувам да се простудя и не нося пуловер. Отговарях на въпросите Й, казах също, че аз търся нещо – вероятно Истината, но до този момент не съм я намерил и че започвам да се уморявам да търся. Със свойствената си и особена усмивка, Тя отговори: “Трябва да те подложа на изпитание”. Разсмях се и отговорих: “Започвайте”! Странно, но не се страхувах. Сребърните лъжички звънтяха по стените на китайските чаши, слънчевата светлина падаше през прозорците, подобно на кълбета златен прах. Лека-полека тишината на този дом се предаде и на мен. Мислите ми забавиха ход – изумен, но и толкова удовлетворен усетих такъв покой вътре в себе си, какъвто до сега не познавах. Тя започна да ми разказва за истинската цел на нашето търсене – Себереализацията. О-о-о! Ето какво ми е нужно! Тя направи това, разказа ми за група млади английски търсачи, с които скоро ще се срещне. В това спокойно обкръжение моят отминал живот ми се стори като някакъв див цирк. Аз бях този, който беше неспособен да спре своите мисли и загубих надежда, че някога ще бъда способен да направя това, а тук се намирах в покой, а Тя при това дори не беше помръднала и малкия си пръст. Нима това е възможно? Да управляваш мислите само с поглед? Коя сте Вие, Шри Матаджи? Споменът за тези скъпоценни часове са живи в моя ум. Трябва да следвам своите ежедневни записки в дневника, за да запазя точната последователност на събитията. Помня, че в един момент разговора премина в практически действия. Но когато дойде този момент, който толкова горещо желаех настъпи, аз бях в агония. “Вероятно не съм способен да го направя” “Дали това ще заработи и при мен”? В течение на няколко тревожни мига видях себе си висящ на нишки между пропастта и спасението. Обаче още

8

веднъж тази невероятна енергия на майчина любов ми помогна да си възвърна своята увереност. Говорейки за тези търсачи, които са се изгубили, Шри Матаджи каза: “Вие се шлифовате като брилянти и отново ще заблестите в пълния си блясък”. Що се отнася до мен, то мръсотията се оказа по-очевидна от брилянт, но дойде време да проверим истинността на Нейните думи. Качихме се на втория етаж, в стая, в която статуи на танцуващи и усмихващи се богове я превръщаха в подобие на храм. Стоях пред Шри Матаджи и следвах нейните указания - бях отправил ръцете си към Нея с дланите нагоре. “Преди всичко чувствайте се удобно – тялото ви трябва да бъде напълно отпуснато”. Последвах съвета. Без да загуби своята царствена осанка, Тя се отпусна и стори ми се, че премина в състояние на дълбоко съсредоточаване. Тя направи движения с ръцете, все едно че се опитваше да издигне нещо от пъпа ми към върха на главата. Някои жестове ме накараха да си помисля, че носи невидими оръжия или ми напомняха свещените действия на някакъв древен оракул. Нямах претенции да разбирам каквото и да е – това малко ме занимаваше, тъй като бях очарован от невероятната красота на тази сцена. Отбелязвах съвършенния и точен ритъм във всичко, което правеше. Нейните движения бяха живи и енергични и винаги много точни, а лицето й сияеше – величествено и скромно – комбинация, несрещаща се никога в обикновенния живот. Много скоро обаче мислите ми бяха отвлечени от това, което се случваше вътре в мен. Почуствах боцкане в ръцете, което постепенно премина в хладина. Без да обръщам внимание на собствения си скептицизъм, усетих необяснимо усещане, приличащо на прохладен бриз, въпреки че прозорците и вратите бяха плътно затворени. Тогава не си спомних, че гностиците са идентифицирали проявата на Светия Дух с пневма (прохладен полъх). Тогава не знаех също, че Тагор казва на своя създател: “Твоите безкрайни дарове идват при мен само върху тези мои малки ръце. Векове минават и все още има пространство, което може да бъде запълнено”. Интересът ми беше стимулиран. Нещо се случваше – имаше нещо вътре в мен и аз започнах да усещам чувствителните точки вътре в моето тяло. Като че ли определени точки в тялото ми се намираха в съприкосновение със съзнателния ми ум. И това, което действително ме порази, беше това, че Шри Матаджи внимателно, стъпка по стъпка извършваше този процес. “Това е Сърдечната чакра”. Аз в действителност чувствах лека болка в гърдите. Държейки ръката си отправена подобно на копие към моето сърце, Шри Матаджи обясняваше: “Това е духовният център, който ни дава увереност и безопасност”. След миг болката изчезна, за да се появи отново в областта на гърлото. Шри Матаджи стана и натисна моя последен шиен прешлен с показалеца си. Сълзи се затъркаляха от очите ми и усетих топлина в челото. Тя нанесе там малко кум-кум, този червен прах, с който индийските жени украсяват челото си в точката, наречена “третото око”. “Този кум-кум излъчва позитивни вибрации, които разсейват негативните вибрации, блокиращи вашата Агнйа чакра. Мислете за Христос, който проля кръвта си за спасението на човечеството” Постепенно напрежението в главата ми отстъпи на усещането за вътрешна тишина. Бих могъл да сравня това състояние с прохладна вана, в която се отпуснах просветлен и по някакъв начин обновен. Затворих очи. Когато отново ги отворих, струваше ми се, че съм получил ново зрение. Пространството около Щри Матаджи започна да вибрира и видях бели искри във въздуха, подобни на електрически заряд. Те летяха във всички посоки, като че ли атмосферата се беше разложила на енергийни частици, които се виждаха и с невъоръжено око. Аурата на Шри Матаджи се разтваряше в златен прах, който кръжеше около нейното тяло. Аз не зная как да опиша всичко това, но благодарение на Нейните действия, когаго Тя продължи да разговаря с мен, през изражението на Нейното лице преминаха

9

различни личности! Преди всичко това беше Мадоната, чиито очи изразяваха такава дълбочина и толкова любов, че у мен се породи силно желание никога да не забравя тази картина на живо състрадание. Видях също млада девойка, която се смееше като дете, смееше се с очите си, но толкова велика сила се съдържаше в този смях. Шри Матаджи наруши мълчанието: “Кундалини се издига и вашата парасимпатикова нервна система се активизира. За това не е нужно да правите нищо повече, освен да се наслаждавате на това преживяване без всякакви усилия. Процесът на вашето второ раждане е сахадж (спонтанен)! Тя се замисли. “Вашата Кундалини е вашата собствена духовна майка. Вие сте нейното единствено дете, тя е била с вас през свичките ваши минали животи, помни всичките ви постъпки – добри и лоши. Последсвията от вашите грешки рикушират по вашите чакри и ги повреждат. Нужно ви е време за да отстраните повредите”. Не изпуснах нищо от това, което чух и видях. Не бях под хипноза и не бях жертва на самовнушения, затова чувствата ми бяха и силни, и пълни, както никога до сега. Освен това бях свободен да захвъря това състояние на тишина и покой, а моят интелект продължаваше да пази свободата да спори: “Действително ли това е то? Коя е Тя? Как прави всичко това? Мога ли да запазя това състояние?” Осъзнавах, че съм влязъл в състояние, коренно различно от това, в което пребивавах до моята среща с Шри Матаджи и което се оказа отдалечено във времето с няколко столетия. Тази енергия, която усетих в ръцете си като прохлада, ме изведе в нова сфера на усещане и познание. Физически усещах себе си във висша степен жив. Новото и по-съвършено измерение на съзнанието откри в мен онази дълбочина, благодарение на която вниманието става по-чувствително. Без да почувствам каквато и да е болка, аз открих себе си на другия бряг на тази река, която усърдно се опитвах да преплувам. Това ново състояние на осъзнаване незабавно ме накара да почувствам своите органи, чувства и ум с такова интегрирано усещане, че мога да кажа усещах ли физическа радост и благополучие или не. Както бяха казали древните писатели, цялото ми същество се намираше в състояние на блаженство. “Това е направено” – каза Шри Матаджи с щастлив смях, когато направи последния жест, издигайки Кундалини и връзвайки я над главата ми. Цялата стая пулсираше с чиста енергия, която ме изпълваше със святи чувства. “Иса васиям сарвам” – всичко е обгърнато от Бог – утвръждението е първата строфа от Иса Упанишад. Нейните стъклени гривни звъняха и този звук, който достигаше до мен през пълната тишина, отекваше в ушите ми като звън на камбани. Отново Я погледнах. Тя се оказа едновременно близка и толкова далечна – съединени заедно сила и нежност. Шри Матаджи беше много доволна. “Вече е късно, хайде да хапнем нещо”. Разбира се, аз бях забравил всякаква представа за време. Количеството на храната говореше за това, че Шри Матаджи разточителстваше както със “земните провизии” така и с “небесната храна” с еднаква щедрост. В течение на дните, които последваха, осъзнах, че се изплъзвам от това чудесно състояние и че не бях способен постоянно да оставам в него. Мъгла, горещина, несмиримост се сменяха с кристална яснота със спокойствие и прохлада, която аз усетих за толкова кратко време. Старите ми страхове и съмнения ме обземаха отново. Изпитвах телесна болка и усещане за пареща светлина, които често идваха с мислите или от близкото физическо присъствие на някого. Но за късмет, променливото божество, каквато е Шри Матаджи, струва ми се знаеше много добре и командваше ситуацията, така както се командва домашно кученце, но аз знаех, че Тя е на моя страна. И имах възможността да прекарам неделята в Нейната компания. Това беше голям късмет, от който действително се нуждаех. Страдах от физическо и умствено разрушение, заради моя бурен начин на живот. Позволих на вниманието ми да блуждае по всички задънени улички и ъгли. Съвсем

10

не бях уверен, че ще успея да се пречистя. В главата ми се въртяха кръг от въпроси: “Ще успея ли да преодолея всичко това? Коя именно е Шри Матаджи? Отговорът на втория въпрос беше ключът към първия, тъй като ясно разбрах, че никой обикновен човек не би могъл да ме трансформира и да ме спаси. Веднъж във влака между Херст Грийн и Лондон зададох именно този въпрос: “Разкажете ми Шри Матаджи – казах аз – коя сте Вие, в края на краищата?” С безкрайно величие, Тя затвори очи. Отново дълбока и пълна тишина нахлу в мен. Клепачите ми сами затвориха очите ми. Разтворих се в моята собствена божественост. Само трясъка на влака ми напомняше, че съм стеснен във физическа телесна обвивка. Когато отворих очи Шри Матаджи гледаше право в мен. Научих се да пазя в паметта си нежния поглед на Нейните очи. “Това е отговарът на вашият въпрос. Аз съм тишина.” Останах в мълчание до края на пътуването. Струваше ми се, че тълпата на гарата и аз бяхме разделени, като че ли с невидима бариера. Стуваше ми се, че не стъпвам по земята и че никой наоколо не забелязва това. Чувствах се преизпълнен с любов към всички тези хора. А кои са те? Ще открият ли и те своите глъбини? С моето влизане в абсолютното съзнание, открих в себе си всичко, което беше нужно да търся – Небето и Ада. Първата ми голяма победа на това бойно поле беше да осъзная, че за това е необходимо само моето внимание, за да се отъждестви то с добротата на собствения ми Дух. И аз удържах победа. “Аз виждам брилянт във вас” – това беше пророческото поощрение на Шри Матаджи. Аз не бях тази тъмна сянка, която по-рано се изхитряваше подобно на паразит да живее за сметка на моята психика и която искаше да ме натика в своето тресавище. Шри Матаджи следеше за всяка стъпка в моята вътрешна битка. Тя обясняваше особените места на “бойните действия” и определяше стратегията. “Да бъдеш реализирана душа – това е подобно като да включиш светлина в тъмна стая. Когато има светлина, тогава се вижда по-добре каква е стаята – да я подредим, да я почистим”. Друг път каза: “Когато се отъждествите със собствения си Дух, по-добре виждате кое е лошо у вас и се поправяте без каквито и да е порицания. Не бива повече да се отъждествявате с недостатъците си или с нещастните случаи по този път. Когато по костюма ви има петна, го събличате и го почиствате. Днес можете да преодолявате всичко във вашата психика. И няма нужда да плачете заради това.” В едно прекрасно утро Шри Матаджи реши да ми покаже своите сарита. (Това е една от характерните особености на неподражаемия й стил да редува произволно възвишеното с това, което ни се струва обикновено и тривиално). Тя отвори гардероба си и с широк замах на ръцете ги извади и ги натрупа върху леглото: памучни, тъкани от блестяща сърма и коприна, жълто-кафяви или златисто-кафяви, обсипани с хиляди шарки, илюстриращи фантазията и изяществото на техните създатели – скромните художници от индийските села. Имаше червени сарита, тъкани със златна нишка, достояние за омъжени жени; бели сарита, обточени с червено, символизиращи учителя, който Шри Матаджи е носила по време на своите медитации, зелени или тюркоазени сари – преливащи, като цвета на морето. Сарита, които съединяваха в себе си дълбокото виолетово и шафраново – жълто или оранжево–розово и сребърно и всички комбинации тъкани, шарки и цветове, които можем да си представим. Погълнат от удоволствието, което получих чисто естетически, не осъзнавах, че всяко сари, когато се разгъва, ми е изпращало вибрации. Напуснах стаята в пълно безмислие и опиянение. Това, което сега наричам моето второ раждане, беше съпроводено от славна битка. Аз не знаех нищо за нейната жестокост, но някои от епизодите бяха просто възхитителни. Често се издигах над тази битка – необвързан и действително като вечен свидетел, изгубвайки се в тишината на съзнанието. И в това състояние на свидетел, яснотата, с която се изчистваха всички аспекти на моят живот, направих колосално откритие.

11

Забелязах, че в живота ми дори и след Себереализацията, с моето доверие се ползваше някой, който - както си мисля – е най-добрият ми приятел. Но когато разгледах ситуацията по-отблизо, стана ясно, че този индивид се сражава не на моя страна, а на своя собствена и при това целта му е много проста и ясна – да заеме моето място. Това е много фина игра, майсторски замаскирана и за това този мошеник често почти ме заставяше да вярвам в това, че неговите цели са мои. Вие вероятно вече се досещате – аз смъкнах маската от негова светлост лорд Его – моето собствено Его! То е, което ме заставяше да бягам, да бъда доминиращ или агресивен. Казах на Майка, че съм поразен от това. Шри Матаджи се разсмя: “Докато не видите егото и докато не разберете защо то съществува, то не представлява опасност за вас. Надсмивайте се над вашето его и то ще намалява. Но никога не воювайте с него”. Това откритие ми помогна да разбера моите реакции и реакциите на толкова много интелектуалци от моето поколение относно Сахаджа Йога. Именно егото анализира, прави заключения и жестоко надзирава нашия интелект. Но сблъсквайки се с преживяване, подобно на Себереализацията, егото отива в задънена улица. Този лъч светлина принадлежи на собствения Дух и това преживяване се случва благодарение на Шри Матаджи, а не на егото. От момента на Себереализацията, егото се старае отново да заеме мястото на водач, отхвърляйки фактите, избягвайки практиката, отричайки ролята на Шри Матаджи. В следствие на моето семейно възпитание, темперамент и образование, аз принадлежах към групата хора, които най-силно се отъждектвяваха със своето его, към тези които казват “Аз съм всичко”. В течение на много време, егото ми се опитваше да задуши моето ново духовно възприятие, над което то нямаше контрол. И “плуваше”, задавайки въпроси и съмнявайки се, и като роптаеща завеса заставаше между моето внимание и моя Дух. И отново на ясното небе се струпваха облаци. Несъмнено, това беше главната причина толкова бавно да стабилизирам своята Себереализация. Моето придвижване в Сахаджа Йога ставаше в ритъм, който беше малко неустойчив – четири крачки напред, две крачки назад, три напред – четири назад. Когато бях неспособен да се върна в реализирано състояние, задавах въпроси. И постепенно започнах да се възхищавам на широките познания на Шри Матаджи. Тя не знаеше много за моите лични трудности, но нито един от проблемите на съвременното общество не се изплъзваше от Нейното внимание. Към нейното безкрайно познание за Духа и Космоса се прибавя разбирането и за човека в неговия ежедневен тежък труд, за “раницата” пълна с тежки задължения и грижи. Тя обясни за изключителната важност на историческото време, в което живеем. “Дошло е време – казва Тя – много хора да направят скок в това ново измерение”. Но това, което не мога да разбера е – как може това да е толкова просто? А Тя отговори: “Всичко, което се случва в природата е просто. Като например семената, които покълват от земята, като цвета на дървото, който се превръща в плод. Мисли като тази, че могъщото дърво е пораснало от семенце – спохождали ли са ви? Това е фантастично, това е чудо! Процесът на живота е “сахаджа” – спонтанен. Ако трябва да ходите на училище, за да се научите да дишате – много от вас нямаше да са живи. Ако птичката трябваше да чете дебели книги, за да се научи да лети – тя никога няма да разтвори крилата си. Това се случва и с вашето второ раждане. Сега е времето да се родите отново. Сега е времето да получите вашата Себереализация. Това е стадий във вашата еволюция, за който са говорили всички Божествени Инкарнации и всички велики Пророци. Когато пиленцето се раздвижи в яйцето, готово да го пробие, тогава майка му, кокошката, му помага и разбива черупката със собствения си клюн. Това и Аз правя за вас – приемете своята Себереализация и ... летете!”

12

- Но Шри Матаджи, Вие говорите за силата на Природата. Силата, която Вие проявявате в тези вибрации. Това природни сили ли са? - Задай въпрос – каза Шри Матаджи. Протегнах ръце към нея и попитах “Шри Матаджи, намирате ли се в хармония с природата?” Усетих прохладен полъх върху дланите. Задавах много въпроси. Отговор с “Да” се отбелязва с прохладен поток. Вън от всякакво съмнение, моята интелектуална честност ме принуди да записвам тези експерименти. Чувствах се подобен на терминал, включен към главния компютър или по-скоро, както казва Шри Матаджи, аз сам бях компютърът, включен в мрежата и започнал да функционира. Всичко, което трябваше да правя, е да запазя главата хладна и да декодирам информацията. Понякога главата се затопляше, но и сърцето все още беше безчувствено и това беше много печално обстоятелство, защото само чрез сърцето може да дойде това съзнание. Щом става въпрос за декодирането, то по време на пътуванията ми в Лондон осъзнах, че централната ми нервна система регистрира съобщения или вибрации, идващи от другите хора във формата на усещания или чувства. Седемте чакри и пръстите на ръцете, които им съответстват, били особено чувствителни! В присъствието на алкохолик усещах болка в моята Набхи чакра на нивото на пъпа. От един интелектуалец с гореща глава ми дойде болка на нивото на Агнйа чакра, за което едва ли бях благодарен, защото ми трябваха няколко часа, за да се избавя от тази болка. И обратно, друг Сахаджа йоги можеше да фиксира вниманието върху мен, да почувства къде енергията е блокирана в моя гръбначен стълб и да определи кои чакри са засегнати. С други думи, вибрационното съзнание информира нас за нас самите и за другите. “Вие влизате в колективното съзнание – каза Шри Матаджи – ще знаете за вашите собствени центрове и за центровете на другите”. Това беше така – сякаш моето съзнание не се намираше вече в своята ограничена личност, а можеше да лети свободно по цялата вселена. Посредством вибрациите, правех открития за собственото си психосоматично състояние, а също и на други хора. Например в дома на Гевин Браун – един от първите английски Сахаджа йоги, заедно с няколко приятели се опитвахме да вдигнем Кундалини на един лекар. Чувствах топлина в безименния пръст на лявата ръка, който съответства на Агнйа чакра. Този център, наред с другите неща, управлява зрението. Казах за това на лекаря и той ме погледна поразен. “Вие сте прав – каза той – имам проблеми с дясното око.” Друг път си мислех за едно дете, за което Шри Матаджи каза, че било реализирано и главата ми се изпълни с безмълвие. По този начин, това ново измерение на съзнанието не само ме пренасяше вътре в моето същество, но се разпространяваше и вън от мен, възприемаше качествата на други хора, местности или предмети. И сега, благодарение на това, че аз съм съединен с тези вибрации, собственото ми тяло действа подобно на катализатор на тази енергия. Фактически само чрез практикато разбрах, че моите жестове излъчват вибрации и че аз също – с изключение на няколко случая – можех да издигна Кундалини на други хора, с помощта на няколко извънредно прости жеста. Това беше невероятно! Получих даром не само моята собствена Себереализация, но и силата да я давам на другите. За всички търсачи, това беше окончателното доказателство за това, че мечтата за ново, колективно измерение на съзнанието е осъществена и че това може да бъде предадено на другите. Действителността често е по-причудлива от измислиците на мистиците, парапсихолозите и наблюдателите на НЛО. Чувствах се като малко момченце, вървящо пипнешком по огромната работна площадка на живота, поглеждайки своята майка от време на време, за да се увери дали не е направил някаква грешка. Във времето на моите възходи и падения, в продължение на стабилните ми моменти и емоционалните ми кризи, именно Тя ми даваше прекрасните

13

преживявания, истинските перли, които известяваха стабилността на моята Себереализация. Ще ви разкажа само за най-вълнуващото преживяване. Трябваше да замина за Швейцария и да се разделя с Шри Матаджи. Това ме накара да осъзная колко важна беше станала Тя за мен. Чувствах, че тъгата от нашата раздяла започна да се прокрадва към мен. Трудно ми беше да повярвам, че сам ще мога да поддържам Себереализацията си, обкръжен от хора, игнориращи моите интереси, които приемат всичко това за шега и които сигурно ще се смеят на всичко, за което ще говоря като за лично преживяно от мен. Шри Матаджи седеше на дивана – само на няколко крачки от стола, на който бях седнал. Тя каза ”Не се натъжавай” и направи движение с ръката си. В този момент порой от благодат, поток от невероятно блаженство, такава кипяща енергия започна бързо да тече от върха на главата ми, просмукваше се от цялата нервна система – до най-последните нервни окончания. Това беше истинска амброзия, нектар или амрут, за който бях чел в свещените текстове. Бях изненадан от този изригнал порой и изпитвах този екстаз с всички фибри на моето същество, с всяка клетка от моето тяло. Това беше екстаз, по-висш от бързо преминаващо чувство, което се усеща при физическите удоволствия. В това състояние на поклонение чувствах себе си като дете, въодушевено от свещена невинност. О, Цар Давид, аз пея в присъствие на ангели, аз съм в храма на всевишния! Свято да е Неговото име! Велика да е славата на Вечния! Той помаза моята глава и моята чаша се препълни. Възвишена е радостта, в която Ти ме окъпа! Дишах ли? Не зная. “Сине мой, не се страхувай” – каза ми Шри Матаджи. Друго движение на ръката й – и реката от амброзия престана да тече. Това преживяване ме остави без дъх. Шри Матаджи ми даде доказателство за своя абсолютен контрол над проявлението на най-свещената духовна истина. С цялото уважение към неизбежното недоверие на читателя, аз твърдя, че такава сила не е дадена на никое обикновено човешко същество. От този момент, към Шри Матаджи аз изпитвам безкрайно уважение, примесено с такъв род благоговеен страх, който по някога асоциирам с ужасяващия Бог от Стария Завет, защото видях и една от Нейните форми, която ме хвърли в ужас и изумление. Действително имах различни видения и многобройни сънища: например веднъж слушах хор от небесни ангели да пеят в моята Сахасрара чакра; друг път се спуснах в ада чрез Подсъзнанието. За да не допусна тази книга да се увеличи до неподдаващ се на контрол обем, ще се постарая да обяснявам не много подробно преживяванията, които съм изпитал през следващите години. Решаващ момент е да разберем значението на Себереализацията в Сахаджа Йога. Това има огромно значение и е важна стъпка в духовното израстване на човека. Примерите за Себереализация (мокша самадхи) са упоменавани в древните предания и са се случвали с много малко хора, светци от високо ниво, които след интензивно занимание за изчистване на чакрите в много предшестващи животи, са достигнали момента, когато Сахасрара се отваря. По този начин от начало се е правило изчистване, а после следвала Себереализацията. Това бил единственият известен начин. В Сахаджа Йога процедурата е обратна – в началото е Себереализация, а след това идва изчистването. Само такава формула прави Себереализацията възможна в съвременния свят. Шри Матаджи направи това възможно и каза: “Дойде време Дървото на живота да разцъфти”. Очевидно е, че за мнозина от нас, които получиха своята Себереализация без да са високо развити духовно, възприятието за това преживяване не може да е такова, както у Буда, който беше напълно изчистен и който веднъж завинаги потъна в блаженството на

14

своя Дух. На нас ни е необходимо време, за да осъзнаем какво се е случило с нас и да се избавим от натрупаните условности. Освен това проблемите, създадени от аморалния начин на живот, наркотиците, болестите и други забавят развитието на това ново съзнание. Аз мога да свидетелствам за всичко това от моя личен опит. Но веднъж събрали решителност и търпение, ние можем да използваме различни методи в Сахаджа Йога, за да помогнем на себе си в този процес. Това е, което правех, и то работеше. Фактически, всичко, което сте длъжни да направите, е да убедите себе си, че се намирате в най-доброто въжможно състояние, защото това пробуждане на Кундалини е изпълнило вълшебното възраждане. И тя ще прави това не само със спонтанността на жива сила, но и с неописуема нежност. Шри Матаджи обяснява това така: “Вашата Кундалини не е нищо друго освен вашата духовна Майка. Вие сте нейното единствено дете. Тя търпеливо е очаквала през всичките ви животи този момент, когато ще може да ви въведе в божественото блаженство. Тя никога няма да ви обиди, никога няма да ви причини вреда, а ще ви води към такова състояние, което постепенно ще излекува вашето физическо тяло и ще приведе в ред вашите чакри.”. “Можете ли да си представите енергия, която мисли, организира, обича и разбира”? - често ни пита Шри Матаджи. Отговорът вероятно ще бъде “не”, но ние разбираме, че при абсолютна свобода, нашата задача е да позволим на Кундалини да действа. Ясно е, че подобрените сили на способностите ни за разпознаване и нашето вибрационно съзнание в голяма степен ни помагат да мислим и да действаме в съответствие с издигащата се спирала на нашето духовно израстване, но ние оставаме напълно свободни да направим устойчива нашата Себереализация, да я развиваме свободно, за да не я изгубим. Такива случаи са рядкост, но е известно, че съществуват. С други думи нашата Себереализация и последващата дейност на Кундалини възникват произволно, спонтанно – т.е. трябва да кажем по Божия милост. Но след първата крачка на първоначалното пробуждане именно ние трябва да направим възможен непрекъснатият ръст на Кундалини и нейното проявление. Шри Матаджи никога не се уморява да повтаря: “Сахаджа Йога може да включи двигателя на вашия автомобил. Тя може дори да го отремонтира, в случай на нужда. Но вие трябва да го карате – да натискате газта, вие трябва да се научите да правите това”. А тези, които се занимават с духовна практика, но нямат Себереализация – за такива хора Шри Матаджи казва: “Как така ще карате неподвижен автомобил. Отначало включете мотора, а после ще се движите без всякакви усилия”. Механизмът за “пускане на автомобила” е необходим и едновременно е колкото простичък, толкова и сложен. Неговите най-важни характеристики са показани на следващата схема:

15

Дървото на живота, чиито плодове победителите ще вкусят (Откровение II, 7) чиито листа са предназначени за изцеление на всички народи (Откровение ХХII, 2) се състои от ствол (трите енергийни канала) – Сушумна, който се намира в центъра с допиращите се по страните – в дясно Пингала нади и в ляво – Ида нади. Чакрите, които са енергийните центрове, са плодовете на това дърво. Това, което наричаме Войд, не трябва да се бърка с войд от Дзен-будизма, което се отнася фактически до състояние на съзнанието и тишината. Нашият Войд съотвества на обичайните лутаници на човека (Океана на илюзиите – Бхавасагар на санскрит), който може да бъде просветлен само при издигане на Кундалини през тази част на тялото. Намиращата се в триъгълната кост в тазовия сплит Кундалини очаква там светия момент на своето пробуждане. Атман (Собствения Дух), очаква издигането на Кундалини, която носи в себе си своето собствено

16

съзнание. Тя се издига, за да се съедини с Духа. Този спасителен съюз се отразява в нас посредством отъждествяването на нашето внимание с това, което е божествено в нас.

Моментът на Себереализацията включва в себе си издигането на Кундалини по Сушумна, за да пресече областта на Войд и да достигне да Брахмарандра на върха на главата. Там се осъществявя включването към Всепроникващата Божествена Енергия. “От този момент ние сме интегрирани същества – казва Шри Матаджи. Бог е интеграцията. Той ще ви интегрира по такъв начин, че повече няма да бъдете в състояние да се дезинтегрирате, да гоните безсмислени удоволствия – вашето сърце да е на една страна, а мозъкът на друга”. Ние се сливаме в едно с Божествената космическа енергия, която сега можем да усетим в нашата централна нервна система (ЦНС) като прохладни вибрации. Ние сме интегрирани вътре в себе си, усещайки всяка чакра. Не веднъж съм имал възможност да почувствам издигането на моята Кундалини, подобно на приятно прохладно усещане в основата на гръбначния ми стълб. Професор от селскостопанския университет в Рахури – Индия, чуваше звука на своята Кундалини, когато преминавала през фонтанелата. Други споменават за прохлада в главата и разтварящ се в блаженство гръбначен стълб. Друг човек видял елипсовидни движения на светлина, излизаща от неговата Агнйа чакра, което било съпроводено с чувство за лекота в главата. Всички тези различни събития са част от една и съща история.

Много Сахаджа йоги пазят точен спомен за момента, в който са се запознали със самите себе си. Елеонора, млад диплоамат, усетила танца на своята Кундалини в гръбначния си стълб, когато очаквала Шри Матаджи на летището. Кристина, млада американска студентка, си спомня: “Чувствах се изпълнена с радост няколко дни преди да се срещна с Шри Матаджи. Не зная как да се изразя, но бях щастлива, че живея. Най - напред срещнах Шри Матаджи в дома на една приятелка. Когато Тя влезе в стаята, усетих боцкане по дланите, а след това прохладен полъх. Усещах състояние на абсолютен покой и в същото време бях в пълно съзнание”.

Раджабхай Моди, един от първите Сахаджа йоги, си спомня: “Първият ми опит с пробуждането на Кундалини се случи през първата седмица на януари 1972 г. Шри Матаджи докосна всеки сплит за няколко секунди и от сплит до сплит започна да се издига енергийната сила, която достигна центъра на мозъка. В това време аз влизах дълбоко, дълбоко в медитация, изпитвайки приятно усещане в цялото тяло. Бях със затворени очи. Тялото ми стана топло. Изпълваше ме чувство на опиянение, но бях в пълно съзнание, а медитацията продължаваше. В последствие имах друг опит с медитация, която беше още по-интересна и дълбока. На 27 януари 1972 г. в Борди, на брега на Индийския океан, събрахме малка група заедно с Шри Матаджи. Тя ми каза да затворя очи и докосна моята Сахасрара. След няколко секунди Тя каза “Реализиран си”. След това легнах да спя. На следващия ден ме запознаха с един човек, който имаше силни болки в сърцето. Стараех се да му дам вибрации. За мое голямо учудване той каза “Чувствам се много по-добре”. Така започна и така продължава и до днес. Веднага след моята Себереализация изпитах усещането на този енергиен поток. Шри Матаджи ме помоли да дам вибрации на някой, който беше дошъл, за да получи Реализация. Чувствах, че вибрациите, които идваха от жената са много горещи. Шри Матаджи ни информира, че там има малка съпротива за издигането на Кундалини – след това вибрациите станаха прохладни. Шри Матаджи обясни, че енергията сега тече надолу по симпатиковата нервна система (Ида и Пингала нади) и охлажда системата. Внезапно престанах да усещам вибрации в едната си ръка. Шри Матаджи затвори очи и със своята сила на чисто установяване (санкалпа) уравновеси потока на вибрациите. Тя отвори очи и ме попита мога ли отново да чувствам вибрациите си с двете си ръце. В момента, в който

17

казах “да”, Тя попита жената дали е била в съзнание без мисли. Каза “да”, кимайки с глава, тя каза, че не може да отвори очите си. Шри Матаджи я помоли малко да почака - след няколко минути, когато ги отвори – те сияеха с необичаен блясък. Тя ми каза, че се е ”разтопила” в много силен аромат от рози и че е видяла много ярка светлина. Когато я попитах дали е чувствала вибрациите, тя отговори с “да”. Колективното съзнание е неделимо от вибрационното осъзнаване. В Катманду, където работих за ООН в течение на две години, можех по време на медитация да определям състоянието на чакрите на хора, които по това време се намираха в Женева. Когато реализираните души са заедно, медитацията на всеки става по-дълбока, съзнанието се издига, енергията циркулира с голяма сила. Нали Христос казва, че Той ще бъде сред тези, които се събират в Негово име! Когато изпитаме колективното съзнание, осъзнаваме, че Творението е изградено от елементи, които отиват извън пределите на нашата индивидуалност, защото в този момент, в който изпитваме нашата Себереализация, ние изпитваме способността ни да се намираме на повече от едно място едновременно. Например всеки Сахаджа йоги притежава силата да излъчва Чайтанйа (Божествената вибрационна енергия) от своето тяло и от ръцете си. Той дава, получава и разпространява тези вибрации, просто поддържайки вниманието си концентрирано в Сушумна нади. Неговият Дух автоматически се приобщава с тези, които са около нето. Освен това, той може съзнателно да използва ръцете си, за да предава вибрации на другите и да заставя енергията на собствения си Дух да работи по такъв начин, че да отблокира чакрите на човек, който желае това, а също така и да събужда Кундалини. На схемата е показано как ръката ни е съединена с нашата ЦНС.

18

По този начин всеки пръст или част от ръката излъчват и приемат вибрации от съответната чакра. Тази процедура се активира само след реализацията и се възприема като физически усещания на ЦНС, с други думи, ако нещо лошо се появи на физическо, морално или духовно ниво, вие незабавно ще разберете за това физически. Например: чрез усещане на парене в левия палец (левия аспект на Свадхистан). Да разшифровате тези съобщения – това е то, за което се говори в цялата наука на Сахаджа Йога. Но това е достатъчно, за да покажем ясно тук фантастичния смисъл на всичко: че имаме способността върху нашата централна нервна система спонтанно да правим разлика между добро и зло.

Както твърдели гръцките философи, уравнението на реалността изглеждало така:

БИТИЕ = Ч ОВЕК = ДОБРОДЕТЕЛ = КРАСОТА = ИСТИНА

Ние бихме могли да кажем, че собствения Дух е нещото, с помощта на което Битието се установява у всеки от нас. При осъзнаване на собствения Дух (Атман), ние се доближаваме до знанието за Космическото същество – Вселенския Дух (Параматман). Посредством вибрациите можем да видим, че това, което идва от Бог, има прохладни (позитивни вибрации). Тези вибрации ни позволяват да изпитаме качествата на Божественото, за което трябва да кажем, че ние ги чувстваме и им се наслаждаваме. И напротив, вибрациите, които не са прохладни и които усещаме като топлина, тежест или боцкане по дланите (негативни), нямат принос в проявлението на Божественото и даже обратното. Следователно, ние се стремим да избягваме това. Шри Матаджи винаги ни обяснява много подробно какво се случва. Ако аз доближа пръста си до пламъка на свещта, моята ЦНС ще ми каже, че усещането е много неприятно и аз ще отдръпна пръста си, без да дискутирам и без да анализирам, за да доказвам на себе си, че огънят изгаря. Сахаджа Йога развива този род спонтанно рефлекторно действие към всички явления, които ни заобикалят на емоционално, умствено и духовно ниво, защото Сахаджа йогите са интегрирани посредством пробуждането на Кундалини и имат духовното съзнание на собствения Дух, който знае добродетелите и истината за всичко. Може би тук трябва да спомена, че колективното съзнание се разкрива не изключително чрез усещания, натрупани чрез вибраторното съзнание, а посредством постепенното израстване на нивото на самото съзнание. Дългогодишна мечта на хората е отново да намерят своята обща нишка – онази тъждественост на единството, която те никога не са достигали напълно, простодушно забравяйки, че са се изхитрявали да разделят цялото на по-малки групи и фракции. Тези, които са стъпвали на пътеката на единството, тези, които са вървели пипнешком по своя път и са търсили Единството, точно тези, които не са са отказали от тази вълшебна мечта, се намират днес в Сахаджа Йога, защото тази нишка, която съединява заедно всички тези прекрасни Вселени, минава също и през тях. И връщайки се към тази нишка, те са в състояние да влязат в същността на всички неща. Този собствен Дух е фундаментът на единството на реалното братство на всички хора, защото само в собствения Дух всички хора са равни. Когато тези вибрации се приемат със сърдечната чакра (Анахата), това братство на търсачите, братството на Сахаджа йогите живее в чудесна спонтанност. При връщането ми към тези нишки, аз имах толкова красиви срещи с приятели.

19

Заниманията със Сахаджа Йога без съмнение са завладяващи и на мен ми трябваха няколко години, за да разбера мащабите на всичко това. Но много скоро, въз основа на постоянната практика, Сахаджа йогите развиват своето доверие към този нов познавателен инструмент. Те стигат до заключението, че могат да се доверяват на тези вибрационни съобщения. Изкуствените форми на поведение се разобличават, социалните маски падат, всички форми на фалш се разкриват с непосредствени усещания и от този момент се появява тенденцията към по-голяма спонтанност и естествени позиции. Фактически, не само хората, но местата, предметите, органичната и неорганичната материя – всичко притежава определен вибрационен фактор. Ще приведа само един пример: свещените планини действително съществуват – например известният връх Матерхорн в Швейцария има вибраторен фактор, също и Айърс Рок в Австралия, където Сахаджа йогите през 1988 год. устроиха голям празник. Скритият облик на Вселената, нейната истинска духовна плътност ни се разкрива – това е толкова фантастично и просто – като детска игра. Един Сахаджа йоги от Лондон медитирал в стаята си пред снимката на Шри Матаджи. При него влезли някакви деца – гости в къщата - и го попитали какво прави. Той отговорил: “Получавам енергия от тази свята лейди. Не искате ли и вие да опитате?” Малката група седнала и отправила ръце към снимката. След минута едно от момиченцата казало: “Боже мой, тук има много вятър”. След като помислила малко, попитала: “Как включвате този поток?” Децата са щастливи затова, че чувстват нещата без осъждане и без анализи. Шри Матаджи не престава да ни напомня: “По пътя на мисленото никога няма оправите чакрите си. По пътя на мисленето никога няма да сте в състояние да определите как става това. По пътя на мисленето никога няма да достигнете своето сърце. Тук хората мислят много, разговарят наистина много, защото те се намират във властта на господин Его. Вие мислите чрез своето его, но когато правите това, нямате никаква власт над себе си. Съществува бариера между собствения Дух и вас. Когато Духът не може да се проявява, вашата спонтанност ще бъде подтисната, вашето творчество ще се изражда”. Флавия, млада жена от Рим, получи своята реализация на 21.11.1981 год. в малка библиотека в центъра на Рим, където Шри Матаджи даваше Реализация на около стотина човека. След няколко дни, минавайки близо до базиликата “Санта Мария Маджоре”, тя усетила, че Кундалини се издига и цялото й тяло било обхванато от чувство на радост. Заинтригувана, тя отправила ръце към тази голяма църква и усетила да текат вибрации. Влязла, следвайки течението на вибрациите до една определена точка, където били най-силни. Смутена, но доволна, Флавия останала известно време, без да помръдне, изпитвайки благодатта на Чайтанйа. След месец аз й разказах, че един ден преди необичайното и преживяване, тази базилика беше посетена от Шри Матаджи с малка група Сахаджа йоги. Тя стояла дълго време на същото място, където Флавия усетила най-силните вибрации. Сложно е да се опише на какво прилича животът след второто раждане, но всъщност си е много просто. По-реален свят от този, който хората приемат за реален. Чувствата на разочарование, безизходица и скука бързо стихват, когато сме в тази нова “обвивка”. Външните събития не се променят обезателно, но вместо напрежението, причиняващо страдание, ние познаваме радостта – радост без причини, радост, която е състояние. Състояние, което не е мисъл, емоция или чувство, а комбинация от всичко това и влизане в нещо друго. В ТИШИНАТА. Всичко това се случва вътре в нас. Този нов свят, вероятно най-древния, изразява качествата яснота, свежест, чистота и невинност, спонтанност и любов. Всичко това, плодовете на Дървото на живота ли са, които ние ще вкусим? От къде идва това свещено вълнение? Платон е казал: “Ние помним само това,

20

което знаем”. В моето просветлено съзнание, до което се докосна благодатта на Шри Матаджи, Духът помни за своята Божественост. Аз спонтанно разбрах името на Шри Матаджи – МАЙКА. Вие може би ще попитате: “Живеете ли все още в това състояние?” Аз не живея там, но то е достъпно за мен и аз мога да се върна там всеки път, когато моята Кундалини влезе в Сасасрара. Говорейки за това блажено състояние на съзнанието след Реализацията, ще смомена за различните космически сфери, където чрез “парапсихологически” експерименти, в които можех да визуализирам различни форми на същности и дори демони, които атакуваха нашето съзнание и нашите чакри. Но аз не се навъртах там, защото най-важно от всичко е да се отъждествиш със собствения си Дух. Шри Матаджи казва: “С вашия собствен Дух трябва да сте едно. Иначе не можете да познаете Бог.” Без Кундалини в Сахасрара собственият Дух не може да бъде познат. Ако не е поканена от вибрациите да се издигне, Кундалини ще си остане спяща. Четях като че ли за пръв път тези строфи (Йоан 3,3-9), които за мен днес сияят с пълна сила: “Исус му отговори: - Истина, истина ти казвам, ако не се родиш свише, не можеш да видиш Царството Божие. Никодим казва: - Как може човек да се роди, бидейки стар? Възможно ли е още веднъж да влезе в утробата на своята майка и да се роди отново? Исус отговорил: - Истина, истина ти казвам, ако не се родиш от Духа, няма да влезеш в Царството Божие. Роденото от плът е плът. Роденото от Духа е Дух. Не се чуди на това, което ти казвам – трябва да се родите свише”. Не знаех нищо за това, докато не почувствах потока от вибрации, докато не почувствах Кундалини над главата си. И не хабете силите си да задавате въпроси на свещениците в расо, които почти две хилядолетия крият своето пълно невежество. Сахаджа, спонтанната йога, открива ново измерение за човешкото съзнание – към Царството Божие, за изпълнението на пророчествата от Светото писание, Страшния съд и Апокалипсиса. Сега е възможно да се реализира учението за аватарите – тези посланици на Бог, божествените инкарнации. “Беше попитан от фарисеите – кога ще дойде царството Божие, отговори им – няма да дойде царството Божие така явно и да ви кажат: - Ето го, то е тук или там, защото Царството Божие е вътре във вас (Лука 17,21-29). Не е случайно, че на санскрит Златният век се нарича Сатия Юга – векът на откровенията. Йоахим дей Фиори – монах и пророк, предсказал, че след века на Отца (Йехова – Кришна) и века на Сина (Иисус Христос), третият век, векът на съзнанието и интеграцията, ще бъде векът на Светия Дух – на Майката. Този монах (1145-1202 г.) намеква за смяната на епохата на Рибите с Водолея. В Индия, на 5 май 1970 г. Шри Матаджи Нирмала Деви направи откритие, като направи събуждането на Кундалини масова практика. Благодарение на това, Тя предложи на човешкия род шанс да развие това ново състояние на съзнанието, което ни позволява да пресечем пределите на крайното и безкрайното. Това е фактически Златният век, който започва в момента, когато съществува реална заплаха нашият свят да се разруши в този хаос, за който се говори в съвременното общество. Частиците от най-великия пъзел ще застанат по местата си, Писанията ще се сбъднат, търсачите ще бъдат възнаградени.

21

О Т К Р О В Е Н И Е

Сахаджа е това, което трансформира семето в дърво или цветето в плод. Благодарение на Сахаджа духа вятърът, благодарение на нея летят птиците. Сахаджа осветветява усмивката на майките и отговора на децата. И вашата любознателност, която се събужда, също е Сахаджа. Спонтанната работа на великата изначална жизнена сила (Пракрити) също е Сахаджа. “Саха” означава “със, заедно”, “джа” означава “роден”, а “йога” означава съюз. Сахаджа Йога означава, че всеки индивид се ражда с потенциалната възможност да бъде едно с Божественото. Тази възможност се реализира спонтанно в живота, когато дойде времето плодът да прояви своята зрелост. Йога означава също “способност” или “техника” – спонтанно освобождение, което Шри Матаджи откри. Противоречието между спонтанност и техника е само привидно. Както вече казахме, трансформацията се случва спонтанно в присъствието на инкарнация или на личност, която е във връзка с нея; техниката обаче ни позволява да стабилизираме нейния ефект. Шри Матаджи излъчва вибрации, Чайтанйа (Божествена жизнена сила), която се декодира от “антените” – върховете на нашите пръсти, прониква в нашите фини канали, за да предаде на Кундалини покана да се издигне. Кундалини се събужда, когато са изпълнени всички условия за нейното пробуждане. Тя се издига по гръбначния стълб, достига третото око или Агнйа чакра, без да причинява ни най-малка болка. Човек се усеща в пълен покой, в съзнание и в тишина. Когато Кундалини достигне последния център (Сахасрара) и премине през фонтанелата, човек започва да усеща прохладния полъх или вибрации. Такива са фактите. Нека сега да ги разположим в историческа перспектива: “Тези вибрации на Божествената любов, с които оросявам семето, което е вашата Кундалини – казва Шри Матаджи – те ви принадлежат по право, защото те правят възможна кулминацията на човешката еволюция, както е обещано в Писанията”. Предишните стадии на нашата еволюция – от четиривалентния атом на въглерода до хомо сапиенс, са следвали един след друг, без да е имало знания за атома, за примитивните организми. Но както ни казва Шри Матаджи, започвайки от хомо сапиенс, еволюцията се осъществява по свойствен за човека начин, тоест с познание. “Вие ще осъзнавате действието на еволюционния процес. Яйцето не знае как става птица, но човешките същества ще бъдат в състояние да узнаят и да разберат своята еволюция, в качеството си на Сахаджа йоги.” Нека да си напомним, че всяко откритие е подготвяно в последователни стадии и със задълбочаване на знанията. По този начин предишните пробиви в колективното съзнание, достигайки кулминация в Сахаджа Йога, бяха подготвени от действията на божествените сили, от живота и работата на великите инкарнации от миналото – такива като Кришна, Христос и Мохамед.

Когато навлезем в ново съзнание и използваме свойствата и законите на тази отново открита духовна енергия, ние можем например да влезем в контакт с тези велики същества. Ние можем да постигнем това, че тези божествени личности да управляват различните ни чакри, посредством което ркестрират структурата на живата тъкан, хормоналните механизми и събитията в психиката – които съставляват функционалното човешко същество. Божествените същества излъчват на вибраторна честота. Изкуството на Сахаджа Йога се състои в приемането на тези вибрации. Например, когато Набхи чакра, която се намира в гръбначния стълб, на нивото на пъпа, е блокирала, Кундалини се сблъсква с препятствие за своето издигане и понякога

22

може да се види с невъоражено око пулсацията на гърба на този човек, на нивото на блокажа. Тогава, посредством вибрационен призив (мантра), човек може да влезе в контакт с определено божество, което управлява съответната чакра – в дадения случай – Шри Вишну и неговата съпруга Шри Лакшми. Тогава вибрациите показват реакция на нивото на чакрата, над която работим и в колективното съзнание ние усещаме, че напрежението в стомаха на този човек постепенно спада. Препятствието е отстранено, защото Шри Вишну, който управлява този комплекс, е пречистил пътя за Кундалини. По този начин Неговото съществуване е доказано. Това съзнание ни е дадено от вселенското Несъзнателно. Дошло е време то да бъде открито, защото красотата на Сахаджа Йога е в колективното съзнание. Това съзнание обяснява, интригува и завършва откровенията на великите светци, духовни учители, пророци и Инкарнации от миналото. То действително е реализация на духовния контакт между Бог и Неговото Творение – човека. Бог казал: ”Да направим човека по Свой образ и подобие” (Битие 1,26). Сега на Сахаджа Йога и предстои да провери с растящо изумление правилността и точността на тези знаметити строфи от Библията. Психосоматичният и духовен инструмент (янтра), посредством който сме приели второ раждане и чието приложение и техника (тантра) постепенно изучаваме, не е произволна структура, а отпечатък – съвършен, миниатюрен образ на изначалния архетип, почитан по различни начини от цялото човечество. Аллах Ху Акбар – Бог е велик! Бог е един – твърдят всички велики религии и монолитният аспект на това единство се символизира от Шива Лингам или от черния камък Кааба в Мека. Изразът “Бог е енергия” трябва да ни напомня, че енергията може да бъде използвана по много начини. Единството не изключва множествеността – едно човешко тяло се състои от стотици милиарди клетки, организирани в различни органи, за да изпълняват много и разнообразни функции. Живият човек в това отношение е много сложен. Например, той установява много типове отношения, бидейки едновременно брат, баща, съпруг и т.н. По този начин се подразбира, че Бог няма само един аспект или атрибут, или че Той изпълнява само една функция. Шри Матаджи казва: “Той, който е Вездесъщ, Всесведущ, който управлява всичко, който е едновременно по-малък от атом и по-голям от Космоса, Той е безкрайно по-сложен от човека в своето проявление, оставайки в същото време съвършено интегриран. По този начин, когато Единният Бог започна да проявява своите аспекти, Творението бе приведено в движение”. Бог, разбира се, е съвършенството на съществуването. Необходима ни е метафора, за да скрием нашата неспособност да си представим прехода от неопределеното към определеното, от непроявеното към проявеното. Нека да кажем, че реалността може да преминава, редувайки състояние на непроявяване и проявяване. Непроявяването и следващото след него проявяване във форми, формират Космическия цикъл (Калпа). Може да се каже, че Бог диша – Той издиша и Вселената излиза от него – това е еволюция. Той вдишва и Вселената се връща при своя източник – това е инволюция. По този начин безброй космически цикли са предшествали този, в който ние сега откриваме себе си. Но каква в крайна сметка е целта на Творението? Може да кажем, че Бог, като Свидетел (Садашива), желае да се наслаждава все повече на вярното отражение или проекция на Себе си в Творението. С тази цел Бог, като извършител (Ади Шакти, Божествената Майка или Светия Дух), започва да развива Творението. От различните комбинации и варианти на тази Божествена енергия произлизат изначалните форми на различните аспекти на Единния Бог, на когото човечеството се покланя. Най-древната религиозна традиция е изразена във Ведите –

23

свещените книги на арийците. По този начин, след началното отделяне на Ади Шакти от Садашива, Ади Шакти видоизменя себе си в три енергийни форми, персонифицирани във великите богини–майки – Махакали, Махасарасвати, Махалакшми. Чрез тази троица Ади Шакти довежда в съществуванието други, по-далечни аспекти на божествените сили (божества, деватас), които осъществяват контрол на последващите стадии на Творението. С други думи, порядъкът в Космоса и курсът на неговата еволюция зависят от взаимодействието между тези различни форми на божествената енергия. Когато разглеждаме всички тези божества в светлината на тяхното фундаментално единство, си ги представяме като взаимно допълващи се аспекти на великото Първично същество, за което е написано:

“Абсолютно същество, безличностно съществувание, в съюз със своята сила на илюзията (Майа), се проявява като божествен повелител, личностен Бог, украсен с хиляди сияния. Посредством своята Божествена сила Той управлява всички светове. Извън съзиданието и разпада съществува Той – Единственият. Тези, които го познаят, стават безсмъртни. Господ е Един – друго няма. Той обитава в човека и в другите създания. Той проектира Вселената, поддържа я и отнова я всмуква в Себе си. Неговите очи са навсякъде, неговото лице, ръце и нозе са на всяко място. Сам е сътворил Земята и небето, със своите ръце и криле поддържа тяхното равновесие. Той е източник и опора на боговете. Той е Господ на всички. Той дарява мъдрост и блаженство на тези, които му се покланят. Той унищожава техните грехове и техните съмнения. Той наказва тези, които престъпват Неговите закони, Той вижда всичко и знае всичко”. “Бхагавадгита” и “Махабхарата” – тези вечни индийски поеми разказват за това, как Шри Кришна позволил на Арджуна – неговия ученик, да съзерцава грандиозното и едновременно с това и ужасяващо зрелище на това Първично същество, което на санскрит се нарича Вирата. Шри Кришна не е нищо друго, а инкарнация на Вирата. Той казал: “Аз прониквам през цялата Вселена в моята вечна форма, която не се проявява за органите на чувствата. Няма създание, което може да ме вмести. В мен са вместени всички създания. Но те не съществуват в моето физическо тяло. Това е божествената тайна на моята натура, която ти трябва да се постараеш да разбереш. Моето същество поддържа всички създания и им дава живот, но няма физически контакти с тях”. Мога само отново и отново да отпращам читателя към този велик текст. Зная, че Шри Матаджи е написала няколко глави, обясняващи произхода на Вирата и Вселената, но Нейното произведение никога не е публикувано. Но аз имах щастието да ги видя и те много ми помогнаха да постигна непостижимото – т.е. да говоря, ако имам смелост, да формирам представата за Вирата. В своята основна структура, Вирата може да се сравни с призма, която поглъща светлината (или енергията на Светия Дух) и я пречупва в различни цветове на дъгата, в блясъка на Творението. Тук могат да се открият различни области на космическото съзнание с небесата и ада и накрая нашата материална вселена, осветена от мариадите и галактическите светила. Едно от тях е Слънцето на нашата слънчева система, в която се намираме и познаваме. По този начин, тук се намираме в присъствието на Изначалния архетип, който отразява безкрайността на своите структури и различни съзидания, чак до нашата материална вселена. Нека да разгледаме по-детайлно тази картина, като се опитаме да я разберем с помощта на метафора. Точно както от въздуха, докоснал флейтата става музика, така и Светият Дух (Ади Шакти) проявява Бог чрез седемте Му главни аспекта, които се отнасят до различните световни религии. В тази флейта съществуват седем отверстия, но има само един полъх, което поражда мелодията. По същия начин съществуват само седем Ади чакри в космическото тяло на Вирата, но има само една Ади

24

Кундалини. Сам Вирата е Този, който изразява единството между Пъвричния свидетел и Първичния извършител, изразяващи интегрираното проявление на Бог, проектирано от Светия Дух. Никога преди човек не е знаел механизма на това съвършено съединение на единното същество (Шива) в колективното същество (Вирата). Вирата включва в себе си всичко, което съществува. Например, свръхчовешките същества, които управляват силата на Природата и до които са много близки различните божества от пантеона на древните гърци, германци и ацтеки и окупират една от областите на Вирата – неговото Его (колективното надсъзнателно). Адът, с множествота си кръгове, се е установил в суперегото на Вирата – колективното подсъзнателно. Ангелските същества – херувими, серафими, живеят в божественото свръхсъзнание. Тези същества разполагат с изключителни сили. Архангел Гавраил (Ханумана) и архангел Михаил (Бхайрава) стоят на стража на колективното надсъзнателно и колективното подсъзнателно. Великите ангели, които пазят тези космически области, винаги се отзовават, когато Сахаджа йоги ги призовават със съответната мантра. “Това е наистина фантастично, за да повярвате - казва Шри Матаджи – но е истина”. Отново и отново сме способни да оказваме помощ на каналите на нашата собствена фина система, призовавайки божествата или божествените сили, които стоят на стража в съответната област на “Макросистемата” – Вирата. Една от целите на Сократ е била, чрез своето учение, да подготви нашите умствени структури към осъзнаване на този първичен модел. Историците мислят за Вирата като за всемогъща неизбежност, която разбива на пух и прах човешкия егоизъм. Струва ми се, че съвременните философи си представят Вирата като колективно или вселенско несъзнавано. Юнг е заявил, че от това несъзнателно човечеството е взело своите богове и своите демони, великата интуиция на философите и изтъкнатите учени и “всички тези височайши и могъщи мисли, без които човекът да бъде човек”. От Вирата произхождат първичните образи, които формират основата на нашите концептуални системи и творческо вдъхновение. Често съобщенията от Вирата се разкриват в сънищата ни или в навеждащи ни към размисъл събития. Но както отбелязва Ерих Фром, съвременният човек много бързо губи тази едва забележима нишка, подтиска вътрешния си глас, губи чувството си за разграничение между добро и зло, между истината и лъжата. Той губи контакт с Вирата, която е вездесъщо внимание и вездесъщо съзнание, познавач и творец на истината. Цялата структура на Вирата е организирана около нейния главен енергиен канал Ади Сушумна, който представлява пътя на еволюцията. Когато първичната Кундалини (остатъчната енергия на Светия Дух) се придвижва по този път, тя пресича една от Ади чакрите, активизира там божеството (принципа) на тази чакра и дава тласък на новия еволюционен стадий. Например, 4000 години отделят отварянето на Ади Вишудхи Чакра и Ади АгнйаЧакра, отделят инкарнациите на Кришна и Христос. Отношенията между Вирата и еволюцията на нашия вид се развива по два пътя. Преди всичко, определени божества могат да решат да приемат човешко раждане (божествена инкарнация, аватар), за да направляват активно човечеството. След това изходната космическа Вирата напълно се възпроизвежда на микрокосмическо ниво, тоест, във всеки от нас, като вътрешен инструмент на нашата способност към усъвършенстване. С други думи, Себереализацията – това е събуждане на Вирата вътре в нас. В тялото на реализираната душа чакрите представляват отражение на първичните центрове във Вирата. В тези Ади чакри господстват божества, които излъчват божествена енергия. Шри Матаджи ни показа как след Реализацията човешкият микрокосмически компютър се

25

присъединава към космическа програма и в нашите нервни системи започват да текат данни, които трябва да се усещат във формата на вибрации. Действително, темпераментът, здравето, структурата на личността и дори съдбата на всеки човек зависи от отношението на неговия духовен инструмент и космическия архетип. До Реализацията, разбира се, ние не знаем това и просто изпитваме различни умствени състояния, не разбирайки как и защо те възникват. Нека сега накратко да опишем тази космическа структура с термини от ежедневния ни живот. Мозъкът на Вирата е космическото несъзнавано.

Схема на Вирата

Войд или Бхавасагар е океанът на илюзиите. Това състояние на съзнание на човешката раса не е отворено спонтанно за Божествената сила. Ние сме разположени в стомаха на Вирата, в органа, който избира кое да се асимилира за поддържане на този космически орган и кое трябва да бъде изхвърлено в Ада. Божественото, управляващо това пространство е Шри Дататрейа – първичният Учител, инструкторът за дхарма. Схемата е антропоморфно изображение на Вирата вътре в нас. Несъмнено, Вирата излиза от пределите на нашите измерения и ограничения, съществува в състояние на енергия – съзнание, което не е възможно да си представим. Но съзнанието води до експерименти, а целта на Вирата е да ни води по пътя на съзнанието. Когато Шри Кришна

26

показва на Арджуна Вирата, Христос и Шри Калки още не са проявени. Единството и последователността в Космоса се потвърждават от последователните фази на проявление на Вирата. Можем да кажем, че преди сътворението на материалната Вселена, в която живеем, Първичната божествена енергия е сътворила космическото тяло на Вирата, което обединява и проявява различните аспекти на Всевишния. На космическо ниво този архетип направлява вселенската еволюция, а на микрокосмическо ниво – нашето вътрешно хармонизиране. Митологията, религиите, философията и дори точните науки са различните пътища, по които човекът-търсач е изучил различните нива на проявление на Вирата, за да си състави пълна картина, доколкото е възможно. В миналото всяка цивилизация или култура е имала тенденция да избира един аспект на Вирата, за да му отдели внимание и да посвети себе си на него, пренебрегвайки останалите. И само сега, в този момент, в който имаме привилегията да живеем, това е пълната морфология на Божественото Първично същество, пълната картина на всевишния Бог, описана в Апокалипсиса, е достатъпна за човечеството. Чакри на Вирата Божество Качества 7. Сахасрара Шри Калки и Светия Дух Реализация, интеграция,

освобождение 6. Агния - лява център дясна

Шри Махармра Господ Исус Христос Дева Мария Шри Буда

Ненасилие към себе си, възкресение, прошка, ненасилие към другите

5. Вишудхи Чакра Шри Кришна Шри Радха Величие на Бога, колективност, божествена игра, дипломация, необвързан свидетел

4. Анахата - лява център дясна

Шри Шива Шри Парвати Шри Дурга Шри Рама и Шри Сита

Радост, съществуване, разруш., майчина защита, увереност, идеално поведение, бащинство

3. Набхи Шри Вишну Шри Лакшми

Еволюция, дхарма, благополучие

2. Свадхистан чакра Шри Брахмадева Шри Сарасвати

Творчество, естетика

Муладхар Шри Гашри Кундалини, девствена чистота

1. Муладхара чакра Шри Ганеша Невинност, детство, мъдрост, гняв против злото

Забележка: Божествата, управляващи чакрите, са главните “организатори” на Божествената енергия

27

К А Н А Л И Т Е В тялото на Вирата енергийните канали Ида, Пингала и Сушумна представляват трите основни начина на работа на божествената материя (Ади Шакти). Те съответстват на настроението или на склонността на Вирата, за които индуисткото учение говори като за трите гуни или качества.

Ида Нади на Вирата (Тамо Гуна, покой, пасивност) се управлява от аспекта на божествената майка Махакали, която е енергията на съществуването.

Пингала Нади на Вирата (Раджо Гуна, движение, активност) се управлява от аспекта на Божествената Майка Махасарасвати, която е творческата енергия.

Сушумна Нади на Вирата (Сатва Гуна, хармония, еволюция) се управлява от аспекта на божествената майка Махалакшми, която е енергията на еволюцията.

От човешка гледна точка, трите гуни могат повърхностно да се охарактеризират по следния начин: Областта на Махакали, Тамо Гуна, предсравлява желанието на съществуванието, което пронизва целия космос, ядрото на всеки атом, електромагнитните сили във веществата и жизнената сила в растенията, в животните и в човека, където тя в частност управлява емоционалното битие и обуславя силата на нашите желания. Тамо Гуна се изразява в архитектурния стил барок, в романтичната литература, в поезията и музиката. За темпераментът, който се стреми да достигне Бог чрез извисяване в тази област, говорят като за последователи Бхакти Йоги (йоги на предаността и посвещението). Негативните страни на Тамо Гуна са силата на инерцията, която се съпротивлява на нашето духовно израстване, предпочитайки да остава статична в задънената улица на нашето невежество. Областта на Махасарасвати, Раджо Гуна, е онази част от Вирата, която поражда причинните същности, елементите, веществата на вселената, съзвездията и нашата слънчева система. Тази област се възприема в качеството на Ян. Изразява се като култура или цивилизация, противопоставена на примитивната природа. Характерна е за подредения класически (мозъчен) аспект на западната естетическа възприемчивост. Човекът е преувеличил тази област със своя рационализъм, създавайки закони, социална организация, наука и технологии. За тези, които се стремят да достигнат Бог чрез издигане в тази област, говорят като за следващи пътя на Карма Йога (йога на действието). Негативната страна на Раджо Гуна се проявява като възбуденост, агресия и суха стерилност. Областта на Махалакшми, Сатва Гуна, е измерението, посредством което Вирата се стреми постепенно да се разкрива в космоса, улеснявайки вселенската еволюция и изпращайки аспекти на Самата Себе си, в качеството на божествени инкарнации, за да води човечеството по средния път. По този начин тя е състояние на баланс и интеграция, по-висша и вън от колебанията между Раджо и Тамо Гуните. Тя е синтез и е изразена от човека като музикална хармония и в архитектурни шедьоври, като Хеопсовата пирамида и Тадж Махал. Всяко проявление на съвършенство в изкуствата и философията е проява на Сатва Гуна. Пътят на Джнана йога (йога на съзнанието) събира вниманието на субекта в Сушумна, който е изражение на сатвичното измерение във всеки от нас. Сахаджа Йога е най-висшата йога на интеграцията (Маха Йога), която обединява всички различни пътища на йогическото търсене, с пробуждане на силата на остатъчната божествена енергия (Кундалини) в човека. Раджо и Тамо гуните се изразяват в безброй противопоставяния, те са съответно: горещо и хладно, светло и тъмно, мъжко и женско, мисли и емоции, главата и сърцето. Но хладното може да стане топло, горещото може да стане прохладно, след деня идва нощ.

28

Тези противоположности танцуват, преплитат се и за кратко се балансират в единство. Тази игра на контрасти винаги е била обект на човешкото любопитство. Ние я виждаме в каменния образ на Шива, в храма на остров Елефант – съединил в себе си тези противоположности. Този храм е построен в осми век преди нашата ера. Тази “нишка” на контрастите преминава през текстовете на китайските мъдреци, а през последното столетие нейната следа се вижда във взаимното допълване на вълновата и молекуляраната картина на веществата, в квантовата механика на Бор и Гейзенберг и във взаимодействието на материята и енергията в теорията на относителността на Айнщайн. Действително светът, както го описва съвременната физика, все повече и повече се доближава до описанията на източната космология. Изследванията откриват постоянния поток на трансформация, изменения. Нашите мисли търсят как да отделят момента на това вечно установяване, което отразява циркулацията на енергии между трите главни Нади на Вирата. Защото именно Той и само Той поддържа космическото течение.

Чрез Ади Ида Нади, където царува Шри Шива – Той желае. Чрез Ади Пингала Нади, където е царството на Шри Брахма – Той твори. Чрез Ади Сушумна Нади – сферата на Шри Вишну – Той осъществява еволюцията. От митологичните песни на Ведите, до разработените истории във философията на

Шпенглер, почти всички цивилизации са проявявали тенденция да идентифицират полюса на космическата биополярност – тоест, да говорят за Ади Ида Нади и Ади Пингала Нади. Естествено, в същото време, посредством интуитивното разбиране за взаимодействието между тези два полюса, са били създавани различни концептуални модели, като тази на Хегел и марксистката диалектика, с техните противоположности и идентичност. Тази последователност в по-голяма или в по-малка степен е редуване на противоположности (Ида и Пингала), достигане на точката за равновесие (Сушумна), която представлява висшия фин синтез – базата за следващия еволюционен стадий. Но да си представи човек последното е много по-сложно, отколкото процеса на противоположностите. Тези противоречия съществуват като резултат от противоречията на космическо ниво между Раджо и Тамо гуните на Вирата и тези противоречия, открити от науката, се срещат в материалния свят, а също и на микроскопично ниво в човешките същества, между Ида и Пингала нади. Икономически теории отразяват възприятието ни за закона за противоречията и неговата регулираща функция. Психологическите теории се развиват, възприемайки теорията за противоречията в нашата собствена психика. Ще се върнем към тази тема по-късно. Тогава следователно, структурата и механизмът на Вирата се отразяват и възпроизвеждат в човека. Всяка чакра в човешкия микрокосмос съответатва на:

• специфичния аспект на Божествената сила; • особената функция във физическата, психическата и духовната еволюция на

индивида; • на специфичната степен на реализация в еволюционната програма на Вирата.

Освен това, тройно разделената първична енергия, която управлява трите действия на Вирата, управлява също на грубо ниво трите части за нашата автономна нервна система. Лявата симпатикова нервна система се управлява от енергията на съществуванието (Тамо Гуна). Дясната симпатикова нервна система – творческата дейност, се управлява от Раджо Гуна, а парасимпатиковата нервна система – еволюционната енергия или от Сатва Гуна. По този начин целият комплекс на изначалната космическа структура е отпечатан в микрокосмоса, който сме самите ние – човешките същества, очакващи своята Реализация.

29

Божествата се намират в Ади Чакрите на Вирата, откъдето управляват космоса. Чакрите в човешкото тяло са рецептори с различни честоти на Божествена енергия, излъчващи тези “организиращи” Божествени вибрации. Но до реализацията отражението на Божествата в нашите чакри не се проявява. Рецепторите не улавят вибрациите, които са предназначени за тях и микрокосмосът (човекът), усеща себе си като същество, отделено от останалия Космос. Може да се каже, че Божествата в нас дремят до момента на издигане на Кундалини, която ги събужда. Въпреки това, чакрите изпълняват много важна функция. Те носят кода на еволюционната програма на организма и предават инструкции чрез централната нервна система. След реализацията тези Божества се пробуждат, енергията преминава през различните чакри - от една до друга и цялата ни система (физическа, психическа и духовна) става интегрирана. Едновременно с тази наша интеграция на съзнанието, ние се интегрираме в Космоса и това ни позволява да видим себе си във Вирата – ние сме клетки в неговото тяло, в което всяка клетка носи кода на целия организъм. По този начин чакрите и надите са духовните инструменти (янтри), които, бидейки пробудени и намирайки се под управление на разрешената техника (тантра), освобождават своите резервоари от енергия – съзнание (мандала), които текат през мрежата на нашето просветлено съзнание (бодхи чита). Въз основа на това, за нас сега е възможно да осъзнаем Духа, излъчван от сърцето на Вирата. Неразрушимостта на Духа е доказал Христос, посредством Своето възкресение и Своето възнесение. По същия начин, ние осъзнаваме, че сме част от Цялото! “Брахман – това е Реалност, Съзнание, Безкрайност. Той е този, който знае, че Той е скрит в сърцето и в най-високия небесен свод. Той реализира всички желания в мъдростта на Брахман” (Таиттирия Упанишад).

Именно тази истинна реалност, прославена от светците в миналото, трябва да

разберем и да не се въвличаме в света на феномените, които нереализираните хора приемат за реалност. Дворец, висящ във въздуха, призрак в празното пространство или

30

например втора Луна на небето – всичко това е илюзорно, така, както вселената е илюзорна в Брахман. Когато ние си представим вибраторното тяла на Брахман – гордиевия възел на нашето съзнание се разсича. Всички разпилени части на вселената си отиват по местата си и пъзелът се подрежда. Материалният и психически свят и техните връзки с различни духовни области на Космоса, формират нишките на същата тази мрежа, която проявява уникалната реалност.

Тези фрази са малко сложни, но практиката е проста. След реализацията, отражението на първичните божества се появява в нашите чакри. Кундалини работи, за да усъвършенства точните отражения на тези образи или както можем да кажем – Кундалини работи, за да увеличи вибраторния резонанс между Ади Чакрите на Космоса и съответните чакри на нашето същество. Хипотезата за връзка между нервната система на индивида и космическата структура на Вирата намира своето потвърждение само след реализацията. Тогава ние отбелязваме например, че различните чакри откликват на произнасянето на мантра за управляващите ги божества. У фанатичния индуист, който отхвърля Пророка МохаМЕД, Кундалини ще блокира на нивото на Войд, който се управлява от Първоучителя на човечеството и чиято инкарнация е бил Пророка. При повторение на съответната мантра, която свидетелства за идентичността на Учителя Мохамед с Изначалната Божествена Енергия, Кундалини може свободно да продължи своето изкачване. Така пробудена, Кундалини доказва, че човек съвсем не е сам във вселената. Той действително е включен към Великия Източник на Божествена Енергия и към различните аспекти на всемогъщия Бог. Това доказва също абсолютното единство на великите световни религии. Например, християнинът трябва да признае Шри Кришна, защото, за да се издигне неговата Кундалини до Агния Чакра, където управляващо Божество е Христос, тя трябва да премине през Вишудхи, където управлява Шри Кришна. Кундалини отказа да премине през Агия Чакра на ортодоксален, високообразован индийски джентълмен, който се беше проснал пред Шри Матаджи. Добре си спомням този случай в предградията на Мадрас. Кундалини беше затормозена напълно в Агия Чакра, не реагираше на потока от вибрации, които се изливаха върху него от Шри Матаджи. Затова му казах: “Вие трябва да признаете божествеността на Христос”. Той ми отговори: “Уверен съм, че Той е бил велик светец”, но това не беше достатъчно и за това, че той отказваше да признае Христа в качеството Му на Инкарнация, неговата Кундалини отказваше да се издигне и да премине през Агия Чакра. Шри Матаджи го посъветва да чете Библията, да се подготви и да дойде отново с ново отношение. Пробуждането на Кундалини в човека може да се случи в присъствието на всеки Сахаджа йога, доколкото той се намира в колективното съзнание и е способен да определи какво се случва в човека, към когото е отправил своето внимание. Благодарение на своето вибраторно съзнание, сахаджа йогата може да почувства върху ръцете си или в тялото си, която може да е блокирала. Това може да се усеща като топлина, натиск или лек дискомфорт. Всеки такъв блокаж обикновено може да бъде отстранен, когато Сахаджа йогите използват вибраторни средства, за да въздействат на този проблем. Такива средства са например отдаването на почит и молитва за помощ към божествата на съответната чакра. В Делхи нашата малка група работи върху един възрастен джентълмен, чиято Агния чакра беше блокирала. Всички ние усетихме линията на напрежение, преминаваща през нашите чела. Шри Матаджи ме помоли да прочета Господнята Молитва, което направих с дълбоко чувство. Веднага натискът върху нашите чела си отиде и малко след това почувствах прохладните вибражии, идващи от този човек. Това доказва, че

31

Кундалини се беше издигнала над Сахасрара. В същия този момент той сам започна да усеща тази благодат, която течеше чрез него. “Господнята Молитва е мантрата за Агния чакра – каза Шри Матаджи – и тя като такава е ефективна само след реализацията. Никога не бях усещал себе си толкова “християнин”, както в тази вечер, а мрачните меси от моето детство, когато мислено се върнах към миналото, се оказаха заблуждение, жалък опит за прослава. Дори и днес те вероятно не са по-малко мрачни, въпреки че ги разнообразяват с елекртически китари и харизматични словоизлияния. Великите световни религии са комуникационните канали, чрез които божествата в чакрите на Вирата предават своите инструкции на човечеството. Единството на тези божества е абсолютно и това се изразява в космическата форма на Вирата. Посланията на божествата формират частите на мистичното тяло, на духовното знание, разкрито от Бог с течение на вековете, за да води човечеството в неговото дълго пътешествие. Но днес, в зората на новата ера на интеграцията, това тяло е разкъсано на части от фанатизъм. Отново и отново лами, аятоласи, брамини и попове се бият в интерес на своите култове и секти и всеки претендира за изключителни права над цялото. Догматизмът и разделението, вследствие на изопачаване на свещените текстове, са насочени против принципа на универсалността. Но кой в действителност е могъл да отдели истината от лъжата, преди да усети прохладния полъх на Светия Дух? Ами че ние на можем да усещаме Бог! Само пробудената Кундалини ни разкрива същността на нашата система, а именно, че всички Инкарнации са различни аспекти на едно Същество. Непризнаването от търсачите на която и да е от тях, създава трудности за интеграцията му в неговата собствена система. Докато чакрата, чието божество той отхвърля или в действителност чакрата на всяко божество, на което той се покланя изключително, а отхвърля другите – не се отваря. Реализираните хора са придобили значителен опит в такива ситуации. Например, често Кундалини не пресича пространството между блуждаещия нерв на парасимпатиковата нервна система и слънчевия сплит, ако Първоучителите на човечеството се отхвърлят в някоя от техните Инкарнации (Мойсей, Зороастър, Мохамед и др.). Когато ние сме включени към тази космическа програма, с помощта на вибраторното съзнание започваме да откриваме и да изпитваме живото общуване между нас и Вирата. Например, Шри Ганеша въплъщава трансцеденталната чистота на божествената невинност; Шри Шива е собствения ни Дух, блаженството на абсолютното съществуване; Христос е кристално чистата и свята божествена истина. За Сахаджа йогите всяка от тези думи изразява особено качество на божественото съзнание, чиято милост ние започваме да усещаме с отварянето на съответната чакра. Веднъж един реализиран поет написа на Шри Матаджи: “Сега сандаловото дърво може да се наслаждава на своя собствен аромат”. Когато Сократ прочел текста “ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ” в храма в Делфи, той разбрал, че знанието за Собствения Дух било ключа към познанието за цялата Вселена. В себе си ние носим миниатюрен модел на космоса (Вирата), който е вътрешния инструмент, променящ нашето съзнание. Ние достигнахме този стадий от еволюцията, на който сме в състояние да развием тази нова категория на вибраторно възприятие, което ни отвежда в Царството Божие. Би било печално за тези, които се стремят да оправдаят своите вярвания, изхождайки от научните открития, да продължават да го игнорират. Вибраторното съзнание открива нова сфера в емпирическите изследвания, но за да го използваме по най-добрия начин, е необходимо да сме признали новия метод и новото отношение към него. Защото истинската революция е тази, която обръща нашето внимание по посока навътре в нас, посредством отъждествяването със собствения Дух.

32

С В Е Щ Е Н А Т А А Р Ф А

Вътре в човешкото тяло откриваме финното тяло на духовната енергия, подхранвано от трите главни канала – Сушумна Нади, който съответства на парасимпатиковата нервна система (ПНС); слънчевия канал Пингала Нади, съответстващ на дясното разклонение на симпатиковата нервна система и от която се образува егото в лявото мозъчно полукълбо; лунният канал Ида Нади, съответстващ на лявото разклонение на симпатиковата нервна система, което завършва с балона на суперегото в дясното мозъчно полукълбо.

Доктор Робърт Спери от Калифорния получи през 1981 г. Нобелова награда в

областта на медицината за това, че продемонстрира различните функции на мозъчните полукълба, при по-голяма активност на лявата половина. Това откритие потвърждава учението на Шри Матаджи. Чакрите са източници на енергия вътре в гръбначния стълб и в главния мозък на човека. Физически те са като нервни сплитове и управляват органите и частите от тялото, съответстващи на тяхното положение. Чрез невроендокринната система те определят генетичния код. На психично ниво те определят движението на нашите емоционални и

33

умствени процеси. На духовно ниво те управляват различните аспекти на нашата божествена природа. Първата чакра се намира в основата на тялото. Ние имаме толкова нервни сплита и подсплита във физическото тяло, колкото са чакрите и техните листенца. В традиционната поезия те се описват като подобни на лотос. Освен седемте най-важни чакри, които ще обсъдим в това кратко въведение, съществуват много други чакри и безброй нади, които пронизват цялото ни тяло. Психосоматичният и духовен инструмент, с който йогите могат да боравят чрез вибраторното съзнание, разбира се, не може да бъде забелязан при хирургическа интервенция. Обаче неговото физическо проявление е автономната нервна система, описана във всеки учебник по физиология. Тук ние само отбелязваме, че тя се разделя на две части - парасимпатиковата нервна система (ПНС), дейността на която отпуска, а също и балансира нашата енергия и симпатиковата нервна система (СНС), която е отговорна за нашите действия, за изразходването на нашата енергия и която е особено активна в критични случаи. Симпатиковата част от автономната нервна система се намира в гръдно-поясната област на тялото, а парасимпатиковата част преимуществено се свързва с черепната и кръстната област. Положението на чакрите във финното тяло съответстват на места във физическото тяло, където се намират органи – важни производители на хормони (таламус, хипофиза, щитовидна жлеза, тимус, адреналиновите жлези и т.н.). Западната медицина отхвърля всякаква физиологическа функция на чакрите, защото все още не е открила връзките между нервната (или лимфната) система и тези точки. Но Сахаджа Йога ни учи , че каналите Ида, Пингала и Сушумна действително са съединени с тези центрове. И дори нещо повече, че всеки Нади е изграден от толкова концентрични тръбички, колкото са чакрите. Всяка чакра има своя собствена тръбичка в Нади. Техниките за лечение в Сахаджа йога действат посредством този механизъм, регулират ендокринната система и ефективно я управляват. Едва ли съвременната наука подозира връзката на нашето благополучие с духовното развитие, защото чакрите и надите не са нищо друго, освен енергийната основа на нашата еволюция, в която Сушумна е главния път. Науката никога няма да потвърди или окончателно да отхвърли тези твърдения, тъй като за нещастие на нашите учени, Божествената сила не може да бъде затворена в епруветка. Невъзможно е да се изпълни контролиран научен експеримент върху чакрите, защото те няма да реагират по очаквания начин, ако не се съблюдава протокола по отношение на техните Божества и Кундалини. Така че, единствения начин, ако някой желае да провери нашата хипотеза за симпатиковата и парасимпатиковата нервни системи, то като за начало да помоли- и да получи – своята реализация. СИМПАТИКОВА НЕРВНА СИСТЕМА Симпатиковата нервна система (СНС) е средството, с помощта на което човек , още не реализиран, програмира себе си или е запрограмиран в живота като в цикъл за трансмиграция – преселение на душата и повторно раждане. Що се отнася до състоянието на СНС, тук същественото е, че нашият дял е ясно изразен. Ида Нади мобилизира енергията на желанията, а Пингала – енергията на действията (физически и умствени).

34

Юнг казва: “Психиката е автономно регулируема система и тя може да има баланс без противоположни сили, способни да се уравновесяват една друга”. Споменаването на баланса позволява да се направи извод, че когато психическите движения, произтичащи от двата странични канала се намират много или малко в равновесие, човек представлява балансирана личност, която е предразположена към пробуждане на третия канал (Сушумна) – пътя на “златната среда”, като прелюдия към себереализацията. Лявата СНС използва енергията на Ида нади, лунния канал, намиращ се в ляво от Сушумна. Мрежата, подхранваща този канал ръководи психиката на подсъзнателния живот и завършва в супергеото, където се акумулира целият ни минал опит. Когато нашето внимание се задържа в лявата страна, ние се потапяме в нашите емоции, в миналото, в носталгията и в други емоционални състояния. Разстройството в този канал дава началото на емоционални проблеми и напрежение в суперегото, които подлагат психиката на много видове вмешателства – от сравнително невинни, до тежки обсебвания. Хората, чийто темперамент има корени в Тамо Гуна имат тенденцията да развиват навици да бъдат покорни и страдащи. Такива хора са натежали от условности, насочват своята агресия против самите себе си и допускат агресия по отношение на себе си от страна на другите. След смъртта най-демоничните типове се оказват в седмия кръг на ада, което накратко се нарича колективно подсъзнателно. Такива развратени духове (бхут) бродят там в търсене на първа възможност да избягат от тези адски области и се установяват като паразити в психиката на някое човешко същество. Лутането между секса и себереализацията – особено през 60-те години на XX ни направи особено уязвими за уловките на подсъзнателното. Фройд посвети натрапчиво внимание към тази част на нашия психически живот, който той представи като понятие за либидото. Дясната страна на СНС използва енергията на Пингала Нади – слънчевия канал, намиращ се в дясно от Сушумна. Тя подхранва нашето активно съзнание и завършва с балона на егото в лявото мозъчно полукълбо. Когато вниманието ни отиде в дясно, ние се потапяме в умствена дейност – планиране, организация и всички области на психичната дейност, ориентирана към бъдещето, което представлява надсъзнателното. В случаите, когато използването на енергия от Пингала Нади е прекомерна – получава се нещо като “претоварване на мрежата” или по-точно – симптоми на умствена възбуда и изтощение, което спохожда интелектуалците, бюрократите, технократите и всички тези, които са очаровани от Кратос (Властта) – егото се изпълва и раздува. След смъртта темпераменти, имащи корени в Пингала Нади катапултират в направление в областта на колективното надсъзнателно. В най-добрите случаи те се оказват в това, което се описва като небесни райони (това са седем нива, както ни казва Шри Матаджи). Но това е задънена улица. За да получат своята себереализация, те трябва да приемат ново човешко раждане. Най-лошите случаи на раджастичен темперамент са били Чингис хан, Тамерлан, Хитлер. Те са се опитвали да господстват над своите ближни посредством сили, които те са овладели. В надсъзнателното след смъртта попадат и аскети, сексуално подтиснати свещеници или хатха йоги, които галванизират своята свръх изобилна десностранна енергия, за да осигурят за себе си разновидност на психическо господство над другите. Разбира се, всеки има его и то ни създава многобройни проблеми. Индивиди, които се намират под господство на егото, имат силна тенденция да водят преговори (да спорят), да строят въздушни кули и да обръщат своята агресивност към другите.

35

Енергията тече и се колебае между двата полюса – от време на време остава в покой в точка, близо до равновесието в Сушумна. Устойчивостта и зрелостта на личността са обратно пропорционални на амплитудата на тези колебания. Колкото повече те са балансирани, толкова повече личността става интегрирана. Тези движения на енергията между двата противоположни канала оказват решаващо влияние на нашето поведение и на нашата еволюция. Тъй като много често те ни разтърсват, ние ставаме жертви на гуните. Ето защо един лютнист казал на Сидхарта Гаутама, че за да намери нужната височина на тона (на лютнята) може само тогава, когато струните на инструмента са обтегнати нито много силно, нито много слабо. Този съвет помогнал на Буда в неговото просветление. Когато моите струни са леко изпънати от прекомерна активност на лявата СНС, аз компенсирам това и ги обтягам, активирайки дясната СНС. Този процес управлява живота не само в нашия ежедневен живот, но и в цикъла на последващо раждане. Това е дало основание на Юнг да заключи, че психичният живот се управлява от “регулярната функция на противоположностите”, която Хераклит нарича енантиодромия. Всичко това ни отпраща обратно към гуните на Вирата, към Ин и Ян на Лао Изъ, към миграцията на електроните в космическата вана на електролита и към диалектиката. Архетипната игра между надите на Вирата, които пронизват материята на Вселената и нашите концептуални модели са такива, каквито ги направи нашата нервна система. Как действа тази авторегулираща функция в човешкото тяло? Когато едната от страните на СНС се използва прекомерно, тогава другата се уврежда. Ще приведа един екстремален пример. На физическо ниво човек с раджастичен темперамент, (т.е., намиращ се под влияние на Раджо Гуна), доминиращ с прекомерно активна Пингала нади, е изложен на опасност да стане жертва на сърдечен пристъп, въпреки че сърцето се контролира от Ида нади. В същото време този, който твърде силно е под влияние на Тамо гуна (или на Ида нади) е угнетен, самоунищожаващ се (тамасичен), ще има умствено разстройство, защото вниманието се контролира от Пингала нади. Но дълго преди човек да изпадне в такова състояние, организмът на здравия индивид изпраща сигнали за опасност, реагира на движението на енергията в двата нади и по този начин предвижда излизането им от равновесие. Тези сигнали се проявяват със следните симптоми:

• за десностранния човек, с прекомерно активен Пингала нади, това е непрекъсващата умствена дейност, вузбуда, раздразнителност, безсъние, прилошаване;

• за левостранния човек с прекомерно активен Ида нади, това е апатия, скука, безпокойство, депресия.

За жалост, ние не знаем как да разшифроваме тези сигнали, не знаем също как да реагираме на тях, за да приведем нашата система отново в равновесие. Става така, че с годините нашата система губи способността да поддържа единението, което води до психически и физически проблеми. Когато психичната енергия – енергията на вниманието (чита) се колебае между крайностите на лявата и дясната страна, за нея става трудно да удържа напрежението, което се получава в резултат на това и може да се получи “пробойна” в системата – депресия, психоза, нервно разстройство. В резултат на това системата се отваря и за пагубни същности, намиращи се около индивида. В най-лошия случай, ако енергията – съзнание силно се идентифицира с един от тези два канала, поведението става екстремално и патологично. Такъв човек напълно може да привлече към себе си човек, страдащ от противоположно отъждествяване – това е садомазохизъм.

36

Изкуството на Сатва се състои в това да поддържаме, посредством морала, висока нравственост (дхарма). Да поддържаме равновесие, насочено в противоположната страна на движение между Ида и Пингала нади по такъв начин, че вниманието да се събира в точката, където се срещат тези две елипси. Виж рисунката.

СУШУМНА НАДИ Напречното сечение на движението на нашето внимание

Именно в тази точка на съединяване Сушумна ни предлага алтернатива на това хоризонтално движение между Ида и Пингала, отваряйки вертикалното еволюционно измерение Сатва Гуна, чрез което на свой ред еволюира и става финно. Това изкуство, което мъдреците са се стремили да овладеят в продължение на векове, е изклютително трудно достижимо, но очевидно предлага най - добрата възможност за събуждане на Кундалини. Колко много от нашите по-големи братя са правили такива опити. Когато енергията не се отклонява от тези точки на равновесие, чакрите въобще не се намират под напрежение. По този начин сатвичния характер има тенденция да води живот в яснота, баланс и хармония. При това условие простите хора живеят в състояние на удовлетворение. Философите и търсачите на знания ще придобият възможността да приемат интуитивно посланията от Несъзнателното, които водят към плодотворни достижения в техните изследователски области. Художниците изразяват естетика и истина в своите творби. Вибрациите на такива хора са прохладни и те получават реализация без усилие, вследствие на това, че Сушумна предоставя свободен път за издигане на Кундалини. Децата, в своята невинност и младите хора, които се наслаждават на щастливото обкръжение на семейството, често принадлежат към тази категория хора. Тяхната парасимпатикова нервна система поддържа Ида и Пингала в баланс. Установявайки се в центъра на Сушумна, сатвичният характер показва психическа зрелост, не си губи времето с умствени гимнастики или в мелодраматични безразсъдни страсти, каквито са тенденциите това да стане днес норма на поведение. Те не си позволяват да бъдат

37

въвлечени в умствени или емоционални игри, които изтъкават все по-гъст воал от илюзии (Майа). Реализираната душа постепенно се освобождава от влиянието на тези три гуни, дори и от Сатва Гуна, което подсказва търсенето на баланс, благополучие и мъдрост, тъй като Кундалини интегрира и след това излиза от пределите на тези гуни, когато Тя се движи от своето състояние на покой към състояние на действие. Съгласни сме, че противоречия съществуват на ниво Тамо и Раджо Гуни на Вирата и на микрокосмическо ниво на нашите лява и дясна СНС. Но какво пък, много хубаво е да знаем за всички тях, но още по-хубаво е да ги преодоляваме. Добре ли са обтегнати наистина струните на тази арфа? Гледайте да не са прекалено отпуснати. Но как да ги настроим? На сахаджа език този въпрос звучи така: “Как да стабилизираме това безкрайно колебание между лявата и дясната СНС ?” Или “Как да преодолеем процеса на действие и реакциите към него, които люшкат нашата психика между его и суперего, така че нашето внимание да се съедини с нашия Дух ?” Отговорът на тези въпроси не може да бъде теологичен или интелектуален, защото това предлага пробуждането на потенциалната енергия на парасимпатиковата нервна система – Кундалини. Тя не бива да се пробужда с размишления, обсъждане или аргументации или чрез членството в някакво духовно движение. Шри Матаджи казва “Вие не можете да станете Сахаджа йоги, плащайки пожертвувания. За това Бог взема решение”. Но какво да се прави? Без да намерим спонтанността и хармонията вътре в нас, ние не можем да осъществим това в обществото. Това действително е тайна, древна дилема, която е създала толкова много трудности в човешкото търсене на реалността, зад чиито предели ние не можем да излезем. Вътре в този предел ние приличаме на малки рибки, които плуват в малък стъклен аквариум, потопен в центъра на океана, които постоянно се блъскат в стените на този съд, защото се опитват да проникнат в морските глъбини. Егото и суперегото толкова трайно са поставили в клетка съзнанието на homo sapiens, че му създават илюзията за този индивидуален аквариум. Нека да разгледаме по-подробно какво се случва в стандартното психическо състояние на обикновения човек. Аналогията с аквариума е малко измамлива, защото нашата психика не е затворена система. Истина е, че ние не сме съединени с океана на Вселенското Несъзнателно. Само егото и суперегото са съединени с някои други космически сфери, неизвестни на съвременната наука. Психологията просто използва думата “несъзнателно” като всеобхващащ термин за всичко, което е неизвестно на съзнателния ни ум. Противно на това, сахаджа съзнанието ни позволява да различим следните области в тази сфера:

• Вселенското несъзнателно (Парамайма), което може да бъде описано като мозъка на Вирата и доближаването до него е възможно само в чистотата и тишината на медитацията;

• Колективното подсъзнателно, което произлиза от Тамо Гуната на Вирата и оказва влияние на суперегото на човека;

• Колективното надсъзнателно, което произлиза от Раджо Гуната на Вирата и оказва влияние на егото на човека.

Когато опознаем декора, откриваме актьорите и аниматорите, тези, които вдъхват живот на героите от пиесата, в която ние играем и преуспяваме в нашите роли. Напълно обмислено споменавам аниматорите, тъй като наистина често можем да видим тези актьори, намиращи се под абсолютното господство на нашепващи призраци или други същности.

38

Намирайки се под въздействието на илюзията, че индивидът е същество, отделно от цялото, отъждествява се с физичните и психическите си качества, което в действителност е един театър. Той смята, че всичко, което се случва в неговото тяло, на физическо или на психическо ниво, че всичко, случило се в неговото реално битие, е автентично изражение на самия него. Когато съвременната психология е развила понятието за обусловеностите и се е опитала да разруши този мит, тя попаднала в противоположната погрешна крайност, като описва човека като обща сума от неговите генетични, психологически социокултурни и други форми на обусловеност. Търсачът, който си задава въпроса “Кой съм аз?”, постепенно се изгубва в лъжливи отъждествявания, за да дойде накрая (да се надяваме) до отговора: “Аз съм Духът”. “Неотстъпното разграничаване между собствения Дух и не Духът унищожава невежеството” – ни казва Патанджали в своите афоризми, а Брихадараняка Упанишад казва: “Собственият Дух се описва като “не това” “не то – той е непостижим, той не може да бъде постигнат”. И все пак, остава въпросът – какво може да бъде “това” или “то”, което ние носим вътре в себе си или да кажем – в нашата психика, но което действително не сме ние и дали можем да се избавим от него, без да загубим нашата цялостност? Животът на хората може да бъде сериозно засегнат от необясними вътрешни движения на психиката – такива като нервно напрежение, чувство на свиване в отношенията с другите, фрустрация (разочарование), скука, чувството, че не си в безопасност, фобии и т.н. От къде идват тези чувства? Кой е източникът на тези усещания, мисли и умствени образи, които могат от време на време да се появят против нашето желание и които нашето дълбоко съзнание обикновено отхвърля като чужди на нашето същество. Арджуна е задавал същия въпрос, но всичко това не бива да се обяснява с термини от въздействието на хромозомите или като производни взаимоотношения. И както отбелязал свети Франциск Салески “Много често става така, да мислим, че сме се избавили от страшни врагове, над които сме празнували своя триумф и да ги виждаме как отново се връщат, при това от страната, от която най-малко ги очакваме”. По този начин в нас съществуваме ние и понякога още някой освен нас. Нашата черепна кутия и обвивката от плът, които ни обграждат, изразяват пределно нашето физическо същество. Ако в него проникне физически обект, ние ще бъдем убити или ранени. Но нашата обвивка от месо и кости няма способността да отхвърля нахлуването на много фини същности, освен тези, които се състоят от грубо вещество. Такива същности могат да проникнат в нашия мозък или в коя да е част на нашето тяло, без непременно ние да знаем за тяхното действие. Вследствие на това, до реализацията, силата на нашето внимание е недостатъчно остро, за да се изолираме от това вмешателство. За нашите предци смъртта е била просто изменение на състоянието. Те са имали представа за специфичните отношения между покойниците и света на живите. Откритията на антрополозите потвърждават, че от Антилските острови до Тибет, огромна част от хората са вярвали във възможността нематериалните същества да се намесват в поведението и работата на човека. Изкуството за умиротворяване на духовете на мъртвите лежи в основата на болшинството арийски обряди. В евангелие от Матея (XII ,43) също е казано, че такива безплътни същества могат да бъдат опасни за хората. Различни имена са давали на тези същности – джинове, привидения, духове, призраци, гоблини, прета за будистите и бхутове на санскрит. Съществуването им е утвърдено във всички предания и се потвърждава с откриването на вибраторното съзнание.

39

Тук няма да се впускаме в преброяване на техните категории, които са от кротки до дяволски. Победата над тях е била характерна за древните общества – нашите предци са се опитвали по много начини да прогонват злите духове. Но най-голяма трудност за съвременния homo sapiens е научно да се продемонстрира съществуването и действието на тези бхутове. Без да признаем съществуването на тези паразити и да разберем техния начин на действие, човек лесно отъждествява себе си с техните внушения или ако той им се съпротивлява, бива въвлечен в заблуждение. До реализацията ние не можем да знаем за нашите условности, защото условностите работят в подсъзнателното в тази част на психиката, която се намира зад пределите на съзнателния ни ум. През август 1975 г. цялата тази сфера се появи за мен като от областта на фантастиката и аз добре осъзнавам, че читателят трудно осъзнава реалността на това, което описвам. Фактически до пробуждането на моето вътрешно вибраторно съзнание никога не съм възприемал вмешателството на бхутовете и не съм бил в състояние да направя каквото и да е, за да се защитя от тяхното въздействие. Мога само пасивно да отбележа някои следи от тяхното присъствие в моята психика. С определени хора не ми беше приятно да контактувам, без да зная защо. Можех да бъда отвратително агресивен без причина, можех да изпадам в период на силна депресия или възбуда. Страдах от тези настроения наистина много повече, отколкото имах способността да разбирам. Ние трябва да осъзнаем, че определена категория безплътни човешки същества “мъртви” (тибетците ги описват като пребиваващи в Бар-до) са се отбили от пътя, защото се опитват да избягат от сферите на Космоса, в които те трябва да се отправят. Тези сфери можем да оприличим като седемте кръга на ада. Привързани към този свят, оплетени в мрежата на неосъществени желания , те предприемат опити да проникнат в областта на човешкото съзнание и да се наслаждават, паразитирайки в нервната система на човека-жертва на тия усещания, от които те са лишени, когато се намират в състояние на просто съзнание, без физическо тяло. Те стават паразити на нашата психична енергия точно така, както вирусите паразитират в нашите физически тела. Други, по-малко разрушителни въздействия например са от починали родители, които се опитват да водят по този път тези, които са им били скъпи – децата и други, останали в света на живите, който те преждевременно са напуснали. Но така или иначе, бхутовете оказват негативно влияние на човека, в който паразитират. Този човек е само една нервна система, а трябва да носи двоен товар, а понякога дори и по-голям и като резултат от това настъпва нервното “прегряване”, водещо до спадане на силите, депресия, невроза, епилепсия, дори рак. Между леките случаи и случаите с абсолютно обладаване може да се види цялата гама умствени разстройства. По тази причина Буда, Христос, Гуру Нанак и много други, твърдо са предупреждавали човечеството за това, колко опасно е да бъдем завладени от духове. Това трябва да се каже много ясно, че колективното надсъзнателно и подсъзнателната област не могат да бъдат покорени от човека, по-скоро е възможно обратното – човек може да бъде унищожен и физически и психически от силите, които той се опитва да управлява в тези области. Колективната атака на мъртвите в тези региони означава нахлуване на ада на земята. Нещастниците, които практикуват религията вуду, черна магия, врачуване, знаят това много добре. От черната магия до парапсихологията се минава през различни съвременни култове и пътьом, съзнателно или несъзнателно, ние намираме хиляди начини да изпращаме покани към царството на мъртвите. Бих искал да продължа тази тема по друг начин. Стандартното психично състояние на човека е само една от зоните на съзнание, познати на човека. Без съмнение, съществуват и други, които могат да изпробват мъдреците или тези, които употребяват

40

ЛСД. Ние не можем да приложим принципа на непротиворечивост към нашата психология. Не можем да казваме: “Този човек се намира в психично състояние А, следователно, не се намира в психическо състояние Б”, защото човешката психика се развива в многоизмерната геометрия на съзнанието, подсъзнанието и надсъзнателното, където в едно и също време човек може да бъде и да не бъде. Тази психическа топография – областта на емоциите и менталните форми определя дейността на СНС. Човек или е, или не е в съответствие със степента на контрол, който той може да осъществява над тези форми. Той е, когато силата на неговото внимание е съсредоточена в настоящето, в Сушумна; и не е, когато вниманието му се разширява между егото и суперегото, като резултат от екстремалната активност на Ида и Пингала нади, защото в определени случаи бхутовете могат да се внедряват през пукнатините на раздробеното съзнание. Само когато влезем в безмълвието на Сахасрара Чакра, когато цялата психическа възбуда си е отишла и всички форми са се изпразнили, аз влизам в истинската реалност – в съзнанието на Собствения Дух. Нека сега да разгледаме нашата зависимост от СНС. В суперегото аз се намирам под въздействие на външните условности и по този начин съм отчужден от моята действителна личност, от Собствения ми Дух, от моята радост, съзнание и красота. Стандартното психическо състояние (СПС) в този случай е състояние на отчуждение, тъй като човек не може да избяга от това и да действа преимуществено чрез СНС – т.е., така да се каже, чрез система, която да може да придобие имунитет против бхутове. Homo sapiens прекарва огромна част от времето, намирайки се в състояние на отчуждение, което той не осъзнава, защото като правило няма сатвичната способност за разграничение, която би му позволила да идентифицира своите условности и да унищожи изкуствените личности. “Аз съм велик музикант” или например: “Аз съм член на кралското общество” – човек няма способността да схване и да разбие отъждествяването, което може би е отъждествяване с бхутове. Съвременната психоанализа се основава на изучаването на психиката на съвременния човек и подлага на опасна свръхактивност СНС. Тя се опитва да идентифицира психическите същности, но обърква колективното подсъзнателно с индивидуалното подсъзнателно и позволява на първото да нахлуе в последното. В това време тези саъщности водят, обуславят и безпокоят нашето внимание. Те могат да ни доведат до невроза, да подклаждат у нас параноя или да ни раздвоят в шизофрения. Обаче психоанализата не може да мине без обсъждането на тези симптоми. Тя дори няма да идентифицира бхута, като главен патогенен фактор. Класическата психотерапия обикновено мобилизира съзнателната част на психиката, за да идентифицира и по този начин да изгони духовете от подсъзнателното и да подтисне чувствата. Тя обикновено използва техниката на диагностическото изучаване на умствените асоциации и анализ, който има тенденцията да смъква напрежението, посредством вербализация и анализ на речта. По този начин субектът има възможност да се освободи от предишното си отъждествяване с бхутове. По този начин той може да освободи себе си, посредством разпознавателната способност на съзнателния ум. Тази процедура по принцип е коректна, само че може да ни изведе много далече. Дори и субектът да успява да се отдалечи от лъжеотъждествяването, то какво има там, за да го предпазва от ново, възможно и по-пагубно лъжеотъждествяване? Как да затворим входа, през който бхутовете влизат в психиката? Когато психиката напусне своите граници, усещанията на болка не могат да бъдат намалени посредством това, което я излъчва – т.е., бхутовете. Бхутът не се осъзнава като такъв, че всъщност е, така да се каже, външен по отношение на субекта, вулгарен

41

паразит, който трябва да изгоним, а не да се плашим от него. Посредством свръхактивизация на дясната страна на съзнанието, пхихотерапията неизбежно развива его. Ето защо психолозите винаги имат увредена Агия Чакра. И накрая, без вибрационно съзнание, бхутът не може да бъде идентифициран в момента на своето нахлуване. Медицинската наука се намесва много късно, когато бхутът вече трайно е внедрен в психиката и предизвиква всевъзможни разстройства. Психиатрията реагира само на симптомите, но за да се предотвратят страданията, са необходими средства за предпазване от нахлуване и незабавна реакция, ако това се случи. Така постъпват реализираните същества. Преди всичко, бхутът ще има голям проблем, за да проникне в реализирано същество, в неговото енергийно поле (аура). И ако все пак бхутът е успял да проникне, той бива разкрит веднага, посредством физическо усещане, което маркира преминаване и показва точното място в тялото, където той се крие – черния дроб, половите органи, дясното слепоочие и т.н. Системата Сахаджа Йога спонтанно се мобилизира, за да изгони натрапника. Ако това само по себе си не е достатъчно, то за това съществува цял арсенал от методи. Ясно е, че ако чакрите на Сушумна не са отворени и не сме достигнали съзнание без мисли (виламба), то тогава няма да имаме средството, с помощта на което да можем да проектираме нашето внимание вътре в себе си, подобно на лазарен лъч, за да изгоним бхута. Когато бхутът влезе в системата, вниманието на човека – жертва отива все по-далече и по-далече от Сушумна. Той може да изпитва с голяма интензивност физическите и психическите чувства, чрез чувствата на бхута. Това, в крайна сметка води до там, че някои хора се превръщат в зверове и убийци. Тези неразбирания между бхута и неговия носител е невъзможно да бъде преодоляна до тогава, докато системите са свързани една с друга. Август Комт не е знаел колко прав е бил, когато е казал: “Животът все повече и повече ще се управлява от мъртвите”. Това е атрибут на Кали Йога. Нека сега да приведем пример (чрез метафора) за отношенията на мъртвите и Симпатиковата нервна система (СНС). Нашите тела (физическо, емоционално и ментално) са театър, където самозвани актьори се опитват да играят главна роля на сцената. Те се качват на тази сцена, посредством силата на нашето внимание, което са успели да превземат. Когато аз отвлека вниманието си от тях, аз отсичам клона, на който те са се настанили и те изчезват – лъжливите отъждествявания се разсейват. За да бъда крал в моето собствено кралство, за да бъда главния актьор в театъра на моя живот, аз трябва да чувствам всичко от гледната точка на моя Дух. За да ги надвия, трябва да отстоявам собствената си територия, а не да ги следвам и те да ме отведат на тяхна територия. Моята територия е Собствения ми Дух. Посредством въздействието на ПСНС върху вниманието, то може да се разширява все повече и повече. В резултат на това нараства и моето умение да владея себе си. И когато вниманието на Собствения Дух прие Собствения Дух, в качеството на свой обект, аз започнах да разпознавам Реалността или по-скоро, Реалността започна да разпознава себе си. Това наричаме Царството Небесно. Но само мобилизацията на Божествената Енергия вътре във всеки индивид, отварянето на пътя за освобождение – Сушумна, ни дава сили да се преборим със собствените си слабости, да възстановим целостта на психиката си и да станем единни със самите себе си. Шри Матаджи казва: “Вие трябва да се сражавате не с друг, а със самите себе си, с вашите лъжливи отъждествявания. Когато бхутовете са изхвърлени, тъй като те нямат психическо пространство, в което биха могли да продължат да съществуват, веднъж изгонени, те никога не се връщат”. Болшинството от бхутовете обитават в суперегото, но и егото представлява за тях втора възможност за заселване и за развиване на демонични наклонности. Егото е резултат

42

от дейността на Пингала Нади. Когато тази дейност доведе до успех, егото се раздува. В някои отношения можем да кажем, че то едва удържа само себе си. В това състояние психиката не е изложена на толкова голяма опасност от нахлуване от вън, но в голяма степен има риск от изопачаване на усещанията, които контролират (идентифицират) егото. В птолашевите концепции за психическата галактика, егото поставя себе си в центъра на вселената. Шри Матаджи казва: “Работата на егото е да ви държи далече от реалността”. Дошло е време, когато ние на Запад трябва да приемем егото в нашето полезрение, защото обикновено то се изплъзва от вниманието на психолозите, а също и защото различните критерии на поведение и развитие в нашата цивилизация се основават на него. Еготипът (типът човек, над когото егото доминира) не може да вижда нещата в тяхната реалност, вследствие на интелектуалните си способности, с които изпъква, но без съмнение, не е сведущ в сатвическата мъдрост. Той изработва нови теории, за да оправдае своите цели, а това води до ортодоксалност, фанатизъм и расизъм. Еготипът на се интересува от истината, с изключение на случаите, когато това е негово собствено творение, тоест, инструмент за достигане на неговите цели. По този начин и именно този тип хора са извратили всички религиозни, духовни и нравствени традиции. Високата нравственост (дхарма) не може да съществува без истината и по този начин, именно едно заслепено его, с лекота унищожава основополагащи правила на нравственото поведение. Без колебание или угризения на съвестта, такива хора могат да прелюбодействат или да са много жестоки. Техният девиз е: “Защо не, след като това ми харесва”. Егоистът подтиска съпругата си и разрушава хармонията в семейството, която е източник на благополучие. Съперничещи, търсещи успех, те са майстори в преструвките и камуфлажа, изглеждат глупаво пред другите със своите очароващи или лъстиви маниери, подлъгващи сами себе си с рационални оправдания за малките си капризи. Прекомерно развитият ум, управляван от егото, винаги е готов да рационализира всичко, което се случва. Следователно, всяко поведение и различни извращения могат да бъдат узаконени, посредством безупречен анализ. В такива крайни ситуации егото и суперегото се съединяват, за да изработят най-разрушителния тип личност. Личност, прославяща дегенерацията, еготип едновременно агресивен и разрушителен за себе си и за другите. Личности с раздуто его често намират кормилото на властта в политиката, икономиката и администрацията. Ненадминати са в изкуството да представят проекцията на своето его върху потребностите за благото на обществото, в същото време подигравайки се на това общество, чиито защитници всъщност са. Доколкото те използват ресурсите на слънчевия канал и ментала, те често са изключително пресметливи и хитри, тактични и обикновено сериозни и подобрявайки обществената си фасада по най-добрия начин, за да направят впечатление на тези, с чието доверие злоупотребяват. Вечните фарисеи и свещеници – те се наслаждават, защитавайки принципи, които всъщност предават. В десностранните хора обаче, егото може да бъде толкова невидимо, доколкото то е действено. Такива хора преуспяват на вибрационно ниво да излъчват микровълни, които, така да се каже, прихващат вниманието на Тамо гуните (на левостранните хора), отъждействявайки се с противоположния полюс – екстремално суперего. Този е начинът, по който са се формирали клубовете на садомазохистите в баровете на Бавария и достигат кулминацията си в нацисткия апарат. Комбинацията от тези екстремални типове его и суперего могат да доведат до формиране на колективно чудовище. Дори и да не отиваме толкова дълбоко - атака на човешката колективност, съвременният еготип е способен леко да разрушава законите, които поддържат целостта на семейството и сплотеността на обществото. Той проповядва и планира, пише книги и най-важното, прави филми, които

43

осмиват всичко, което е порядъчно, свято и свещено. По този начин вниманието на масите се отвежда все по-далече от централния път на еволюцията. Този, чието внимание се отклонява много в дясно – в Пингала нади, попада в сферата на колективното надсъзнателно. По този начин той може да бъде обсебен от бхут – от така наречените “невидими учители”, които ще се опитват чрез него да оказват влияние на хода на човешките дела. И тъй като най-голямата съблазън на надсъзнателното е властта – власт със всичките и форми, то при обединение на усилията и на паразита и на жертвата, те често успяват. Когато егото застане на кормилото, вече няма никаква ограничения на скоростта. Империалисти, колониалисти, диктатори със всякакви оттенъци атакуват стълбовете на историята и подобно на пиян файтонджия се грижат да имат там оправдателна литература на задната седалка. Подтикнат от успеха, достигнат в живота, еготипът експлоатира другите и доминира над тях до тогава, докато някой друг не го спре. “Фактически – казва Шри Матаджи – егото може да ни отклони от пътя наистина по-често, отколкото суперегото, което, ако е много раздуто, ни кара да страдаме”. Егото заставя другите да страдат, а дяволът, в качеството си на его, има пълната свобода на действие, тъй като се смята, че егото не създава неврози и освен това има благословията на психолозите. Последните са забелязали, че системата за контрол и обществените забрани създават обусловености и предлагат те да бъдат отстранени. И никой не предполага, че отсъствието на контрол помага да се сътвори егоистичното чудовище. Когато обществото се води от слепци, то отива в канавката. Този хилядолетен проблем намира своето най-драматично изражение сега, защото технологиите стократно са умножили силата на действие – непросветленото действие на еготипа. Силите на злото имат способността да се намесват в човешките дела, но това, коета става сега, няма исторически прецедент. Тази сила прихваща сама себе си, но вместо за велико възраждане, еготипът употребява своята енергия, за да въвлича към упадък. В книгите на Арнолд Тойнби времето, в което живеем, се описва като заключителен акт, който върви към кулминационния си пункт. “Нихилистичното отношение към живота доведе до извратеност и безразсъдство. Днес това е възможно, защото демонът, въплътил се в човека, е въоръжен с научно-технологична сила. В противен случай този кулминационен пункт би могъл да се окаже преходът от първата епоха на човешката история към втората или по-вероятно – към далечната последователност на бъдещи епохи. Ние не можем да предвидим бъдещето, но можем да усетим, че се приближаваме към етическо разклонение, което ще бъде толкова решаващо, колкото решаващо е било биологическото разклонение, започнало преди приблизително двадесет и пет милиона години”... Етическото разклонение, което английският историк предсказва като еволюционна необходимост, много точно съответства на възможността на човека да мобилизира парасимпатиковата енергия на централния канал. В резултат от това се появява единствената възможност да преодолеем нашия несъвършен начин на възприятие и действие, които зависят изключително от дейността на слънчевия и лунния канал. Това е единствения проход към другия бряг на реката. Постепенното интегриращо въздействие на парасимпатиката прави Сушумна нади чувствителна към гуните. Лявата СНС престава да бъде източник на риск в качеството си на мост между колективното подсъзнателно и индивидуалното либидо. Така лявата СНС започва да изразява качествата на Махакали – божеството, което управлява Ида Нади, а субектът навлиза в живата любов и в божествената космическа взаимозависимост.

44

Дясната СНС изразява качествата на Махасарасвати, развиват се творческите заложби, утвърждава се божествената ни личност. ПАРАСИМПАТИКОВА НЕРВНА СИСТЕМА (ПНС) Сушумна и чакрите – традиционните теми на езотеричната поезия, са фините убежища на енергията, която управлява работата на Парасимпатиковата Нервна Система. Последната фактически е нашият “терминал, чрез който ние установяваме връзка с този космически компютър – нашият прозорец към безкрайното”. ПНС подава жизнена енергия, която СНС употребява – първата разширява чакрите , последната ги предизвиква да се свиват. Когато Сушумна отново се отваря при издигането на Кундалини, ПНС започва да всмуква жизнена енергия (пранава), с която тя зарежда чакрите. От този момент започват да се проявяват сатвическите качества на хармонията. Спонтанно става оптималната настройка в нашата енергийна верига – здравето ни се подобрява, нашите способности за съсредоточаване, ясна мисъл и релаксация се повишават. Такива реализирани същества, според учителя Куанг Цзъ “стават мъдреци в своето спокойствие и крале в работата си”. Но плодът от дървото на живота може да опита само този, чиято Кундалини е пробудена, личност, която знае този свят протокол. В противен случай опитите да се събужда Кундалини от йоги дилетанти или лъжепророци със своето невежество е изключително опасно както на физическо, така и на духовно ниво. По време на своето величествено издигане Кундалини събужда божества, през чийто чакри Тя преминава и достига кралството на Сахасрара на темето. Това движение може да стане за няколко секунди. При това хиляди сахаджа йоги на петте континента са в състояние да следят нейното движение. То може да бъде чуто със стетоскоп. Ако силата на Кундалини не е достатъчна, за да отвори блокирала чакра, то нейната пулсация може да се види с невъоръжено око на гърба на субекта – на нивото на препятствието, когато желаещият човек (садхака), е в нозете на Шри Матаджи. Може да запитате :”Защо в нозете?” – защото потокът Чайтаня идва от нозете на Шри Матаджи. Това е причина лотосовите нозе на божествените инкарнации да бъдат обект на почитание в древните химни и писания и обект на сарказъм от някои западни читатели, които не разбират и не и не знаят много. Святият град Сахасрара се пази от врата, през която не може да се влезе със сила – Агия Чакра, управлявана от Христос. В цялото му великолепие Микеланджело Го е изобразил в Страшния съд в Сикстинската капела. Тези, които тръгват по други пътища, а не чрез издигане на Кундалини, се изхвърлят “там, където са вопли и скърцане със зъби”. “В царството небесно се влиза през тясна врата, защото, казвам ви – много ще поискат да влязат и няма да могат” (Лука 13,24). “Влезте през тясната врата, защото широката врата и просторният път водят в погибел” (Матей 7,13). Христос тук ни подсеща да бъдем в очакване и нашето внимание да не влиза в Ида и Пингала нади, които се пресичат на нивото на Агия чакра. Отварянето на Агия съответства на изчистеното внимание. Когато двете крила на вратата са отворени, в продължение – по аналогия, можем да кажем, че те изключват от нашето поле на съзнание шума на егото и суперегото.Пространството, отварящо се между две мисли, е пространството на безмълвното съзнание – Нирвичера Самадхи, което Шри Матаджи нарича съзнание без мисли. Когато човек прониква все по-напред и по-дълбоко в тишината, той открива интензивността на това Царство. Но за този процес на изчистване може да са необходими години. Тези, които са се вкоренили в ума или чиято

45

емоционалност е ненормална, трябва да бъдат търпеливи – точно така, както Христос е бил роден в яслите на обора, така и сега Той стои по средата на нашите мисли, по средата на това, което са времената (минало, бъдеще – бел. на преводача) – истински обор. Колко много от нас, в тази ера на проституиращи средства за масова информация, по жесток или непристоен начин – чрез евтини книжки или някой панелен флирт, съхраниха недокосната чистотата на нашето внимание? Колко от нас все още имат чисти очи? По милост Божия Кундалини духовно ни възражда с велика нежност и постепенно изчиства подсъзнателните контакти на нашия мозък, демонтира нашите надсъзнателни представи и накрая – възстановява в нас Рая на нашата невинност. Точно това е възхитителното качество на Детето-Бог, който, във формата на Шри Ганеша, защитава целомъдрието на спящата в Муладхара Кундалини и който, във формата на Христос, следи за съблюдаване протокола по проявяването на Кундалини в Сахасрара. Себереализацията се проявява именно в този момент, когато Кундалини пресече мембраната на фонтанелата на върха на главата. Шри Матаджи нарича това “Кръщение с Божията сила”. Някои сахаджа йоги усещат тази благодат, която се разпространява от Сахасрара по Ида и Пингала нади. Другите просто се наслаждават на съзнанието без мисли и физическите възприятия на вибрациите, които отбелязват интеграцията на Централна нервна система и духовното съзнание. Кръщението по човешките правила – когато свещеник облива главата на младенеца с вода в настоящия случай е карикатура, а в най-добрия случай просто е символичен знак за велико събитие. Ако свещеникът е реализирана душа, тогава и младенецът би могъл да получи реализация и по този начин кръщението да е пълно. Но уви, колко от тях са такива? Сахаджа йога възражда същността на множество обреди от много религии, защото тя ги съединява с финия енергиен феномен, който ги поддържа. Истинското християнско кръщение не е нищо друго, освен най-интензивното преживяване на второто раждане. То също е преживяването Сатори за Дзен учителите. Това, разбира се, е абсолютно неприемливо за нереализираното духовенство, което контролира този ритуал, лишен от своя смисъл и при това смятайки, че този ритуал управлява процеса на придвижване на душите към тяхното спасение. Тези “граничари” стоят на границата между града на Бог и града на човеците, укрепвайки властта си над масите и събирайки мито и десятък от тези, които идват при тях. Замисълът на теолозите има тенденция (в общи линии успешна), да тълкуват думите на Христос по такъв начин, че да засилват този контрол. Посредством теории, тайнството на реалното кръщение е подменено, но духовенството претендира за святост на обряда и укрепва властта си над глупавите и доверчивите. А тези, които не са били такива, католическата църква живи ги е изгаряла на кладата. За щастие, за нас, бедните търсачи, тя повече не прибягва до тази мярка. Парасимпатиковата Нервна Система ни позволява да проникнем в града на Бог, но не водейки си записки в тетрадката или извършвайки някакви математически изчисления, нито посредством курсове за медитация. Шри Матаджи е категорична: “Вие не можете да станете Сахаджа Йоги, заплащайки някаква такса. Това решава Бог”. Сахасрара – кралската чакра, цитаделата на безмълвието, която будистите наричат Пустота (Шуния), е полето на действие на съюза на Индивидуалното съзнание и Вселенското съзнание, което е съзнанието на Вирата. Безмълвието, пустотата или несъзнателното са изначалните теми на източната духовност. Бодхидхарма, бащата на китайския Дзен, казва за несъзнателното: “То е подобно на китайския барабан, който дори и в покой произволно и без усилия произвежда множество фини звуци. Или е подобно на философския камък, изпълняващ всички жалания, който, без съзнателни усилия от своя страна, създава произволно множество форми. По този начин несъзнателното работи чрез индивидуалното съзнание и го заставя да разбере

46

истинната природа на действителността – това е абсолютната мъдрост, стопанка на тройното тяло, което функционира с абсолютна свобода. Несъзнателното – това е истинното съзнание, а истинното съзнание – това е несъзнателното. Нека най-после да се пробудим за несъзнателното във всички наши действия, чрез дисциплина. Не съществува друг път. Ние знаем, че когато несъзнателното се реализира – нищо повече не може да ни обезпокои”. Звуците на този барабан са свободни вибрации. Възприети от психиката, някои от тях формират първични образи, за които говорят Платон, Хегел и които, съгласно Юнг, населяват колективното несъзнателно на човечеството и го водят по определения му път. Този швейцарски психолог се е опитвал, посредством своя синтетичен подход, да следва метода на китайския учител. Но всичките ни усилия да направим съзнаваното несъзнателно, водят със себе си съзнателни усилия, които очевидно мобилизират енергията на СНС и по този начин човек постоянно се изплъзва от областта, която се опитва да достигне. Не! За да станем съзнаващи Вселенското Несъзнателно, логично е първо да станем съзнаващи нашето индивидуално несъзнателно, което е представено в нас от сияещата Кундалини – тя просто си е част от това Вселенско Несъзнателно. За това мобилизацията на парасимпатиковата нервна система, чрез издигането на нашето съзнателно внимание да се потопи в нашето индивидуално несъзнателно, а след това да се съедини с вселенското. Така осъзнаваме реалността чрез пряко възприятие, а не чрез чужди мнения, интерпретации или други процеси на нашия ум. С други думи, издигането на Кундалини ни заставя да се издигнем над пределите, които определят полето на съзнание на рационалния човек. Шри Матаджи казва: “Пробивът в несъзнателното отстранява бариерите между ограниченото човешко съзнание и реалността”. Съзнанието без мисли, Нирвичара самадхи или безмълвното осъзнаване – това е само първата крачка (първият стадий) по пътя към съюз с несъзнателното. От този момент поклонникът (садхака) прониква по-дълбоко в състояние, което е осъзнаване без съмнение или Нирвикална самаджи на санскрит. Тогава реалността е очевиден факт без никакво съмнение. По-нататък следват и други стадии на съзнание, които аз не мога да опиша. Със сливането, човешките и божествените планове се осъществяват моментално. От момента на реализацията нервната система става съзнаваща автономна система. “Авто” - значението, което Шри Матаджи отдава на тази дума, означава Собствения Дух. Собственият Дух – Атма, който е искра от Собствения Дух на Бог (Параматма). Новата духовна чувствителност се проявява веднага на физическо ниво. Прохладният полъх на Светия Дух ни предава съобщение от несъзнателното – започваме да усещаме леко затопляне или боцкане по върховете на пръстите. Но какво означава това? “Някой, който знае кода, трябва да даде ключа за него” – казва Шри Матаджи, която е заявила на професор Г.Адлер – президент на Асоциацията на психолозите, обединени около учението Юнг “Аз дойдох, за да дам глас на несъзнателното”. Методите на лечение, с помощта на които хората се опитват да мобилизират различни енергийни феномени, само се доближават до някои от аспектите на системата. Например, акупунктурата и рефлексотерапията са идентифицирали мрежа от нади (канали), които разпределят енергия за СНС и те оперират на тази ограничена основа. Тези практики не могат да достигнат Парасимпатиковата Н.С., която е сърцето на системата и приемник на жизнена енергия. В противоположност на това, Сахаджа йога достига ПНС, в резултат на което може да лекува дори рак, както много пъти Шри Матаджи е демонстрирала. Какво всъщност представлява рака? То е прекомерна активност на СНС, която до изместване на чакрите от техните места на линията на

47

Сушумна и прекъсват връзката си с ПНС. Тези чакри не могат повече да предават чрез мрежата от канали еволюционния код на организма, който поддържа сцеплението на клетките. Те не могат повече да разшифроват инструкциите, които организаторите на живота – божествата – изпращат към тях чрез чакрите. Тези чакри продължават да излъчват енергия, само че, при отсъствие на регулиращата роля от страна на ПНС, тази енергия става разрушителна. Следва формиране на ракови клетки и тяхното размножаване.

Науката за чакрите може да изкорени първопричината на рака, възстановявайки съединяването на повредената чакра в Сушумна. И така – в такива случаи въздействието на ПНС позволява нашата вибраторна система да приеме новите честоти от вибраторното тяло на Несъзнателното и дори да използва вибрациите за различни цели. Тази способност да се “инструментализира” божествената енергия е древна мечта на човечеството, но в миналото човек, неспособен да знае своята вибраторна реалност, се е опитвал да се идентифицира, поемайки пътя на разнообразни политически митове. По тази причина Годфрид Булонски влязъл в Йерусалим, а Ленин вдигнал въстание в Петербург. И тук - да си припомним Хегеловата концепция “Такива са всички исторически личности, техните собствени специфични цели включват в себе си огромните въпроси, които са воля на Вселенския дух”. Но бил ли е способен човек да разпознае този велик замисъл? Знаците и съобщенията от несъзнателното в рецепторите на човека се заглушават от паразитите его и суперего. Трябва да кажем, че Несъзнателното работи по съвършено безупречен начин, в случая със Сахаджа йога. Не непременно чрез умствена разшифровка на винаги чувствителното на влияние его, а чрез спонтанна активизация, не изискваща много усилия. Бидейки не само рецептор на Несъзнателното, Сахаджа йогата става също негов източник. Той може да повиши плодородието на полето, да излекува болен човек и дори да събужда Кундалини на другите. Шри Матаджи отбелязва: “Нашата вибраторна енергия фактически е енергията на божествата вътре в нас. Именно посредством тяхната енергия, светците от миналото са сътворявали велики чудеса. За да мобилизираме тези сили, трябва да знаем техния протокол и да ги използваме с достойнство”. Тук съм длъжен да подчертая един много важен елемент. Човек не може да използва този енергиен феномен за нечисти цели. Напомням, че реализацията е спонтанна, чрез пробуждане на Кундалини. Тази мобилизация е възможна само тогава, когато склонността към добро у субекта съхранява този баланс от собствената му енергия около Сушумна. Дяволското същество – извратени или тиранични личности са “технически” неспособни да получат своята реализация, тъй като тяхната фина система вече е изведена от строя. Освен това, всеки силов или преднамерен опит да се предизвика реализация е опасен. Второто раждане, подобно на първото, е подарък – живот от Майката. Ние не идваме в този свят, посредством нашето собствено действие – някой друг ни е довел. Ето защо всички религиозни традиции съдържат такива понятия като “дар на божествената милост”. Необходимостта да се отдадем на Божията воля е способност, която позволява на всеки да върви по своя път, без вмешателства. “Това е голям успех – да осъзнаеш, че човешкият дух не може сам себе си да търси в Действителността. Но скоро именно Действителността трябва да потопи индивида в своя океан от любов”. С тези думи Шри Матаджи повтаря думите на мистиците, мъдреците и пророците от всички времена. По подобен начин говори и Киеркегард: “Именно тогава, когато морето прави всички усилия и събира всичките си сили, то не може да отрази образа на небето. Но когато морето е тихо и спокойно – дълбоко и тихо – образът на

48

небето се запечатва в него”. Когато това море е тихо и безмълвно, човек се къпе в пустошта на безмълвното съзнание – действие, в което Собственият Дух постига сам себе си. Но това състояние на мистично съзерцание изисква енергията-внимание да остава в Сушумна, не позволявайки на СНС натрапчиво да досажда (да ни дърпа ту в ляво, ту в дясно). Да поддържаме себе си в това състояние е един от най-трудните подвизи. Великият Дзен учител Рингай Гиген (починал през 876 г.), казва съвършено ясно: “Именно към тази точка търсачът трябва да се стреми от все сърце, защото тук и въздухът от диханието не преминава. То е като проблясване на светлина или подобно на искра, отскочила от чук, когато той удря по стомана. Едно премигване на очите и целият феномен се изгубва, тъй като духът се самонасочва. Дори и само една мисъл да се появи, той обръща гърба си към вас”. В миналото не много личности са достигнали своята реализация. Тези, които са я достигнали, като например двадесет и шесте Дзен учители, са били изключително развити хора, които са се издигнали на върха между Ида и Пингала нади, подобно на алпинисти, опиращи се в двете стени на цепнатината, за да се издигнат. Издигайки се по този начин над Агния чакра, с милостта на Ади Шакти, те са били приети в Сахасрара. Но могат ли смъртните, подобно на мен и вас да ги последват? Нима ние сме безразлични към нашата собствена истина? Нима ние не търсим тази истина, мъдростта, радостта и мира? Човек не може с успех да застави себе си да бъде мирен, но днес ние имаме възможност да потвърдим, че това противоречие може да бъде преодоляно. Нашите наблюдения, нашата практика и нейните резултати отново и отново потвърждават три главни факта:

1. ПНС притежава силата да бъде агент за трансформация на съзнанието. 2. Този потенциал се реализира чрез събуждането на Кундалини, което се случва,

когато субектът е “бомбардиран” от вибрациите на Чайтаня. 3. Тези вибрации се излъчват във физическото присъствие (даршан) на Шри Матаджи

или при наличие на Нейна снимка, която обединява съдействащите фактори или може да се каже – същността на Нейното същество показва невероятни свойства.

С други думи, въпреки че това може да бъде непоносимо за тези, на които им харесва да вярват, че сами са приели раждане, а не чрез майката. Шри Матаджи създава вибрационно обкръжение, в което ние можем да се родим в Духа. Тя излива водата на живота, за която Христос говори на Никодим. Тя е катализаторът, необходим за проявата на нашата собствена духовна енергия, защото просветленото същество също е това, което просветлява. Когато свещта гори, тя гори със собствения си пламък. Но е необходима друга горяща свещ – вече запалена, за да се запалят и другите. Говорих ви за напразните усилия някои хора да получат реализация и сега трябва да спомена за ефективността на желанието. Желанието предшества всичко. То ни запраща по траекторията, която ние трябва да следваме. Желанието е полето на Махакали. Именно в отговор на това желание Махасарасвати твори (създава), а Махалакшми е причината за еволюцията. Желанието на Шива да познае себе си дава възможност на Вишну да ръководи сътвореното от Брахма, към осъзнаване на собствения дух. Нека да прилагаме Себереализацията по този начин, нека нашите желания да са чисти и да се въздържаме от желания за празни неща. Това е важно, тъй като Кундалини, в крайна сметка, идва от Шри Махакали и силата на издигането зависи от силата на нашето желание да станем Собствения си Дух. Ние живеем в такъв привилегирован момент от историята и много читатели скоро сами ще са в състояние да проверят истината на моите твърдения.

49

К У Н Д А Л И Н И (Потенциалната енергия на Светия Дух)

Започвайки този абзац, усетих, че ме обзема силен смут. Чувствах се парализиран. Трябваха ми няколко дни, докато се реша да продължа. Сахаджа йога не само обенинява в себе си всички форми на медитация, молитви и йога, но излиза и зад техните предели, защото тя е йога на установяването – йогата за пробуждането на Кундалини. Как да се разказва за това? Божествената сила на Светия Дух се намира вътре в нас. Тя е девствено чиста, трептяща в своята святост. Тя е жаланието на Цялото и Абсолюта. Единствено Нея ще признае Собственият Дух, за да се съедини с Нея. В продължение на столетия Кундалини е била защитена от любопитството на масите от строг езотеризъм. Трябва да напиша хиляди страници, за да изброя всичките посветени текстове, които я прославят и да представя символите, чрез които тя се проявява в изкуството и архитектурата. Определенията в различните религии често се повтарят – горящ храст, огнени езици. Някои магове в Египет и Южна Америка вероятно са имали достъп до някои тантрически техники, свързани с Кундалини, посредством които те са придобили различни магически сили (сиддхи). Но както изглежда, те не са успели да стигнат до самата Кундалини. Символите на Кундалини се намират в много култури. Нека да споменем например змията като символ на алхимичния процес на физическата метаморфоза, която, според знанията на гностиците представлява стълб. Великите учители на Изтока са знаели, че съществуването на Енергията и нейния вътрешен път е най-великата тайна, която те са могли да предадат на някои от най-достойните си ученици, които били достойни за това. С течение на вековете обаче, някои нереализирани същества “надушили” тази тайна. Някои лами и сексо-тантрически секти изопачили традицията и извратили този култ. И днес все още се появяват напълно объркани псевдойоги, издигнали се благодарение на техните книги, в които под името Кундалини Йога е описано точно това, което не трябва да се прави, ако искаме да съхраним своите шансове и да постигнем Себереализацията. В началото на цикъла на творението Божествените Изначални Енергии са се разделили на Божествената - Майка Ади Шакти (Светия Дух) и Изначалното същество Садашива – Отеца. Създадена е възможност за Бог да се раздели на две. Това е игра на творението, космически театър – любима игра на познанието. Тази игра се разиграва до стадий, когато Божественият потенциал на Творението реализира себе си и следователно така се пробужда способността на това Творение, да познава Бог. Част от енергията на Светия Дух е непроявена в момента на Творението и остава скрита във Вирата. Тази божествена енергия е Ади Кундалини, изначалната Кундалини на Вирата. Тя има възможността да освещава Вселената. В индуистката митология Тя се персонифицира с богинята Гаури, майката на Бога – дете Шри Ганеша. И Тя представлява непорочната невинност на Божествената Дева. Осъществявайки контрол над одухотворения свят, Ади Шакти започва да се придвижва напред от една чакра към друга. Когато Тя се появи по този път в една от Ади Чакрите (чакрите на Вирата), съответното Божество е напълно пробудено и еволюционното движение напред е приведено в действие. Появата на Шри Ганеша съответства например, на появата на четиривалентния въглерод във Вселената, а това е основата на живота.

50

В сферата на съществуването на този материален свят Кундалини по подобен начин е скрита вътре в човешкия микрокосмос във всеки един от нас. И именно затова, защото Тя е там, Шри Матаджи казва: “Всичко е готово за вашата реализация – остава само да се включите в мрежата”. Но тази сила Кундалини може също да бъде взискателна, както може да се види от многобройните публични срещи. Дори много дребни неща могат да блокират нейното издигане. По тази причина трябва да имаме особено смирено и възприемчиво отношение, доколкото е възможно в този благословен момент, когато Кундалини се издига. Кундалини може да бъде сравнена с въже, изплетено от многобройни преплетени влакна, навито на колело. Тя се издига и изправя своите навивки, като преминава през центъра на всяка чакра. Дебелината на Кундалини (т.е., ще говорим за броя на нишките), които започват да намаляват, ако чакрата, през която Кундалини преминава, е стегната или частично открита. При това нейната сила намалява. Ако първите чакри са разширени по подходящия начин, Кундалини преминава нагоре. Ако връхните чакри са блокирани, то само няколко нишки ще достигнат Сахасрара. Кундалини не проправя пътя си със сила. Отначало възстановява повредените чакри, пробужда техните божества и поправя дефектите в различните измерения на нашето същество. Едно обаче е ясно – ако първите чакри са блокирани, Кундалини няма да се издигне по никакъв начин – няма сила, която да направи това. Ще се върнем към опасностите на безотговорната сексуалност по-късно, където се описва тантризма. В много високо развитото духовно същество Себереализацията се постига за част от секундата и се съхранява съвсем сигурно. Когато издигането на Кундалини премине без препятствия в първите пет чакри, тя се издига към Агния чакра и се разпространява чрез долната част на мозъка – подобно на облак, който носи леко зашеметяващо чувство за мекота, нежност и сънливост. Бихме могли да кажем, че като за начало, Майката на нашето второ раждане ни пее люлчина песен, за да се отпуснем напълно. След това, ако поддържаме състоянието си оптимално, човек усеща жеизнената енергия Кундалини, течаща надолу по Ида и Пингала нади – като че ли облаци от енергия се трансформират в дъжд от благополучие. Тези два канала носят този поток към Набхи чакра, където нов импулс Кундалини се влива в тях. В това време в главата усещаме лекота, като че ли сме се освободили от тегобите и страховете си. След това тройната сила – Махалакшми, Махасарасвати и Махакали с голяма скорост се издига по Сушумна и отваря Агия чакра. Зениците на очите започват да се разширяват. Чувството за лекота в главата се заменя с чувството на финото усещане за пълна яснота. Добре подготвените ученици на това ниво са виждали Омкара – светлината на Христос. Човек започва да усеща тишината в Сахасрара. С отварянето на Брахма-рандра, налягането на Кундалини постепенно нараства. В този кулминационен момент на кръщението, субектът започва да чувства как в него прониква прохладен поток от Божествени вибрации – това показва, че човек е реализиран. Ако Кундалини не се издигне по-високо от Агия чакра, човекът е “пробуден” (джагрути) – той може да придобие например лечителски способности, но няма да е способен да остава в съзнание без мисли (Нирвичера Самадхи). Но след време регенерационната дейност на Кундалини ще донесе плодове и дважди родения ще е способен да достигне стадия на по-дълбока медитация и състоянието Нирвикална Самадхи – състоянието, в което няма да има и най-малко съмнение, относно истинната природа на Бог и Собствения Дух. Нека да се опитаме да установим връзка между пробуждането на Кундалини и развитието на нашите познавателни способности. Така, както животните са спонтанни, но не знаят нищо за силата, лежаща в основата на техните инстинкти, човекът знае за

51

съзнателното битие, но не е спонтанен. Действително, той програмира сам себе си, използва рационалния ум, посредством дейността на Раджо Гуната, а в това време животните са ограничени от Тамо Гуната. В своето нормално състояние на съзнание, човек възприема себе си като неподдаваща се на опрощение индивидуалност, обособена и отделна личност. Това състояние му позволява да развива егото си, което му е необходимо, за да преодолява условностите на суперегото. “Човекът – яйце” или еготипът счита себе си за свой собствен господар, счита се за господар на цялата материя, намесва се в историята, манипулира творението, разрушението и става управител на планетата. “Човекът-яйце”, както рабирате, е състояние, в което Кундалини лежи “заключена” в сакрума (триъгълната кост). Психическият живот на човек и неговите познавателни способности зависят от взаимодействието на СНС и от способността да се достигне точката на равновесие между лявата и дясната СНС. “Човекът-яйце” в началото се наслаждава на своята автономия, чувства себе си единствен стопанин вътре в своята обвивка. Но това оградено място има граници, които той започва да усеща, когато неговото съзнание се обостри. Знаейки за това, че е смъртен, той не може напълно да пренебрегва безкрайното измерение в себе си, не може да пренебрегва това, че му е отредено да постигне Собствения си Дух. Човек не знае как да се примири със своя край от една страна и с безкрайността от друга, а границата между тях преминава точно през неговия център. Това е Гордиевият възел, с който се сражават философите. Свободата, подарена на “човека-яйце” също е свобода на избора – между това и онова, между Доброто и Злото. Развита в невежество, тази свобода води до грешки, страдания и престъпления. Развитият човек желае да се освободи от самотата и невежеството, които възникват от това. Затворен в обвивката на своето его и суперего, “човекът-яйце” не е обединен в едно цяло със самия себе си, камо ли с останалия космос. Той има слаба връзка или няма никаква връзка с вселенското Несъзнателно и всяко действие, което замисля в тези условия, носи със себе си агресия, социална несправедливост и т.н. Но, за да се променят действията, трябва да се променят хората. Революцията трябва да премине вътре във всеки индивид. Не е възможно фундаментално да се промени социалната класа, съставена от индивиди, ако индивидите сами не се променят. Тази еволюция на съзнанието, поддържана от различни божествени инкарнации, обхваща хилядолетия, за да се стигне до този фантастичен момент на трансформация, през който ние сега преминаваме. Отварянето на мембраната на фонтанелата на върха на главата, този пробив, посредством събуждането на Кундалини, само по себе си представлява разчупване на черупката на яйцето. Сега малкото пиленце може да се научи да лети. Новото състояние на санскрит се нарича “двиджа” – този термин означава едновременно и “птица” и “повторно роден”. Не осъзнавайки това, християните чупят черупката на яйцето на Великден, вдъхновени от Несъзнателното и Новият Адам се ражда. Незабавното издигане на Кундалини открива нова ера за човечеството. Това твърдение се основава на практиката на безброй много хора и Шри Матаджи доказва просто това, че е дошло време да се изпълни предсказаното за нас от св. Йоан. Може би ще е полезно да предложа тук схема на вътрешния инструмент на нашето съзнание - две графични описания. Вселенското несъзнавано преди Реализацията

52

И след Реализацията

53

Просветлявайки всяка чакра, Кундалини пробужда в нас множество сили и космически съотношения. Главният принцип е такъв – посредством Кундалини ние влизаме в контакт с вселенското Несъзнателно, което реагира на това. То се вслушва в нашите молитви, а ние ставаме ходатаи на човешкия род. И накрая – на най-високата чистота на тези отношения, Несъзнателното осъществява нашите жалания, тъй като всички те идват направо от Атман. Желанието на Атман е да се прояви другият Атман (Собствения) и все повече човешки същества да познаят радостта от реализацията. По милостта на Кундалини – ние ставаме спасители. Ако такова обожествяване на човека е възможно, то е в следствие на това, че Кундалини има качеството да изгаря в нас всичките ни замърсявания. Когато тези замърсявания изгарят, независимо дали са наши собствени или на колектива, който е неделима част от нашата система, тогава реализираните същества усещат топлина в СНС – вибрациите стават горещи. Когато Кундалини ни възражда духовно и ни излекува – тогава потичат прохладните вибрации. Кундалини е огън, но огън от сняг и нейните пламъци горят с прохлада. И така - за да дадем възможност на Кундалини да си свърши работата и да изгори по пътя си нашите замърсявания, те (замърсяванията) трябва да и бъдат представени, което значи, че трябва да се обърнем с лице към нашите проблеми и недостатъци, а не да ги натрупваме в лява Вишудхи чакра във формата на усещане за вина. Постъпвайки по този начин (т.е. усещайки вина), ние ограничаваме себе си и предоставяме шанс на негативностите да се укрият от огъня на Кундалини. В момента на нашата реализация, ние сме далече от разбирането на палитрата, многообразието от сили, които ни се дават като подкрепление: - силата за колективно съзнание; - силата за контрол над вниманието; - мобилизация на Несъзнателното; - защита за себе си и за другите; - изгонване и дори унищожаване на бхутове. Но най-великата сила от всички сили, които получаваме автоматично, е силата да пробуждаме Кундалини на другите – главното доказателство за това, че божествените сили в нас са започнали да се проявяват. Стотици хиляди са реализираните души в целия свят – впечатляваща цифра, като се има предвид, че процесът на колективното освобождение едва е започнал. Това се обяснява със свойството на колективното съзнание и силата, която имат сахаджа йогите да събуждат Кундалини. В резултат на това, освободената енергия следва възходящата си крива. По този начин, дори в атмосферата на обществото, в което живеем, примесена с всички видове вибрации, чиято честота е в опозиция на Божествената сила, надеждата за колективна трансформация с преобладаващо социално въздействие напуска сферата на утопиите, където управляващите този свят биха искали да я оставят “заточена” – в изгнание. Тази надежда не може повече да се “охлажда” (в теоретичния жаргон на държавните църкви), които считат себе си за пазители и които през цялото време изместват реализацията за неопределеното бъдеще. Реализацията прие форма в настоящето и тази колективна трансформация включва в себе си онова вътрешно съединение между реализираните души и Вирата, което обеща Христос: “И в този ден ще разберете, че Аз съм в Отца си и вие сте в Мен и Аз съм във вас” (Йоан 14,20). Това, за което говорим тук, е установяването в Царството Небесно – не неговата вероятност или даже неговата неизбежност, а неговото осъществяване. Ние говорим за

54

този факт и в този момент, когато пиша тези редове, хиляди хора вече получиха своето второ раждане. Нека отново да си напомним, че тази свещена трансформация не може да се постигне чрез някакво усилие или интелектуално любопитство – то е следствие от природата на Кундалини. Може само да се отдадем на милостта и, както Божественото Дете Шри Ганеша се е отдало на своята непорочна Майка. Кундалини излиза от границите на гуните, на СНС и на нашите манипулации. Ето защо Сахаджа йога превъзхожда другите форми на йога, така наречените йоги и други религиозни дисциплини, които претендират, че унищожават егото. Сахаджа йога не унищожава, но интегрира и излиза зад предела на гуните. Нека добре да разберем това. Мукти (освобождението), е освобождение не само от егото, но и от суперегото. Фактически, ако демонтирате защитата, която егото предоставя на вашата психика и в същото време, ако се избавите от вмешателството, което идва от суперегото, то вие рискувате да попаднете под господството на сили, възникващи в колективното подсъзнателно. Днешни псевдогуру разработват типове медитации и така наречените трансцедентални методи, като чрез посредничеството на бхутове завладяват подсъзнанието на последователите си. Призовават ги да “покорят” егото си, тъй като едно силно и здраво его ще се съпротивлява на подобна манипулация. В такива случаи трябва да се освободим едновременно от двете гуни – от егото и от суперегото и това е възможно единствено чрез действието на Кундалини и преминаването и през Сушумна. Ако не се случи – всякакви усилия за духовно израстване рискуват да се изгубят в абсурдността на мюсюлманския фундаментализъм, лъжегуру или в повърхностен харизматизъм, посредством който дискредитираната църква се старае да приподнесе една нова външност на света, без действително да представи каквото и да било ново, за да реши проблема – как да бъдем родени отново? За това ще повтаряме това, докато не се разбере напълно, че истината за нашия вътрешен инструмент, чиято реалност и начин на действие не зависят от никакви интерпретации или каквито и да било вярвания или забрани, издигнати около този въпрос от така наречените велики религиозни организации. Семената, цветята и дърветата са съществували преди хилядолетия, в съответствие с определени закони, които не зависят от теориите на ботаниците. Така е и с Кундалини. Доколкото структурата на Микрокосмоса отразява изначалния модел на Вирата, то Кундалини активира вътре в нас трите изначални аспекта на Бог, които ние наричаме “Светата Троица” – Отец, Син и майка (Светия дух) – трите аспекта на Божествената сила, които управляват космоса. Енергията на Майката – Ади Шакти, се проявява, когато Кундалини се пробуди в основата на гръбначния стълб и се реализира в Сахасрара. Преходът от енергия към действие (ако използваме лексиката на Аристотел) съответства на проявлението на Светия Дух в Сахасрара. Богът – Дете също е представен в Янтра вътре в нас. Намира се в Муладхара чакра, в качествата на Шри Ганеша. Той следи и съблюдава протокола в отношенията с Кундалини. В своята еволюирала форма, в качеството си на Исус Христос, Той следи (пази) вратата (Агия чакра) за града на Светия Дух – Сахасрара. Той се проявява, когато отвори тесния проход на Агия за Кундалини, изчиствайки по този начин егото и суперегото. Отецът, Всемогъщият свидетел, се проявява в човека като Собствения Дух, когато собственият Дух се съедини с Шакти в Сахасрара. Собственият Дух не е нищо друго, а е Атман, душата, персонифицираният Шри Шива, който обитава в човешкото сърце – в лявата страна на сърдечната чакра. Можем да

55

кажем, че лимбичната област на мозъка, в известен смисъл, е небесното пространство, където индивидът остава до появата на свещеното присъствие на Всемогъщия Бог Садашива. Той обитава над Сахасрара и може да бъде достигнат, посредством незабелязаното отваряне на мембраната на фонтанелата (кръщение). Когато човешкото внимание, което се пренася от Кундалини, премине през тази мембрана, то влиза в присъствието на Бог и собствения Дух, който е Негово отражение в сърцето, просветлява се и започва да излъчва прохладни вибрации. По този начин Свидетелят и Неговата енергия завършват своята игра в Сахасрара, игра, която води началото си от зарята на Вселената. Тази игра е играта на Бог, който търси и намира Себе си в Своето творение. Той ни кани да се присъединим към Неговия танц, Той ни кани да се съединим с него и да станем огледалото на Неговото Творение.

56

ІІ част ДОБРОДЕТЕЛИ (дхарма)

При Шри Матаджи дойде високопоставен чиновник и милостиво я помоли да му даде Реализация. Майка и Сахаджа йогите работиха с него, стараехме се с всички сили, но нищо не се получаваше. Кундалини не се издигаше по-високо от Набхи чакра и разочарован, този човек си отиде. След известно време разбрахме от негов колега, че той е злоупотребил с обществени пари, които му били поверени. Набхи чакра се управлява от Шри Вишну и неговата Шакти Лакшми, които контролират нашата дхарма.Тези божества отказаха своята благословия за този, който по такъв начин се надсмя над тях.

Какво е това дхарма и защо за нас е важно да знаем за нея и да я разбираме? Този санскритски термин не може да се преведе с една дума – той събира в себе си редица понятия – добродетел, честност, нравственост, справедливост, подхранване. Това понятие изразява също определени етически критерии, които ни препоръчват някои действия, а ни забраняват други. Но какво в действителност стои зад тези думи и принципи? Нашите възпитатели, защитници на нравствените норми твърде често обявяват свои правила и забрани, без дори да имат съзнанието, че грешат. Непочтителните подрастващи отговарят с въпроса “Защо пък не?” на нравоучения като “Не прави това, не прави онова”. И тъй като никой не дава задоволителен отговор, аз се постарах да го намеря сам, което означава, че започнах да правя всичко, което беше забранено: крадях, лъжех и се хвърлях във всякакви авантюри – романтични и други. Обаче да се потапяш в пороците, за да откриеш добродетелта, е твърде съмнително. Но след Себереализацията започнах да разбирам какво се беше случило и осъзнах защо трябва да сме дхармични.

Да сме дхармични означава да чувстваме, да мислим и да действаме правилно, по верния начин, а вярно е това (и то е фундаментален принцип), което усилва и поддържа духовната еволюция. Да сме дхармични предполага да се държим така, че да доставяме удоволствие на божествета в нашите чакри. По този начин нашата вътрешна фина мрежа енергия – съзнание ни защитава от външни вмешателства, така че в края на краищата се постига пълния разцвет на истинското ни същество.

Но как да идентифицираме това поведение? За реализираната душа това е прост въпрос. Сушумна е каналът на Махалакшми – енергията на еволюцията Ади Шакти. Този път е отбелязан с инкарнации на бог Вишну. Той е аспектът на Бог, който защитава своето Творение и го кара да еволюира. Той персонифицира себе си с дхармата. С отварянето на Сушумна, следователно, се подразбира спонтанното осъзнаване на дхарма. И по този начи, както вече отбелязахме, Сахаджа йогите, чиято централна нервна система е пробудена чрез вибрационното съзнание, могат да възприемат дхарма направо на физическо ниво. Адхармичният човек излъчва лоши вибрации. Например, една много красива статуя излъчваше много лоши вибрации в дясната сърдечна чакра, която усещахме във вид на болка в дясната страна на гърдите. По-късно разбрахме, че скулпторът, създал тази статуя, е убил баща си. Това било регистрирано в чакрата на Шри Рама, която представлява в нас, освен много други качества, и отношенията с бащата.

Още един пример, свързан с човек, който лъжеше жена си. От него идваха горещи вибрации на лява Набхи чакра, която се управлява от Груха Лакшми – богинята на домашното огнище.

Шри Матаджи отбелязва: “Животните могат да ходят на места, изпълнени с отвратителна миризма, без да изпитват отвращение. Само човешкото същество не е в състояние да издържи на тази миризма. По същия начин след Себереализацията грехът

57

става отблъскващ за пробуденото съзнание, вие забелязвате отвратителната миризма и тялото ви реагира.”.

За нереализираните същества, т.е. за огромното болшинство от хората, централната нервна система още не е съединена с това вибрационно съзнание. Това означава, че могат да поставят пръстите си в пламъка на греха (както се случва), но при това тяхната централна нервна система няма да изпраща обратно в мозъка сигнал за болка и да задейства рефлекса да отдръпнем пръстите си, за да предотвратим изгарянето.

За да ни водят по пътя на вярното поведение, Шри Вишну и Първичният учител Ади Гуру Дататрейа са се инкарнирали много пъти. В изпълнението на тази задача са им помагали велики пророци и светци. Всичко е много просто – това, което движи нашата дхарма, е това, което разкрива пълното физическо, умствено и емоционално битие и ни носи хармония и съгласие в живота. Това са предвиждали законите на Ману и Моисей, ценностите на християнството, китайския път за равновесие Дао и Средния път на Буда. Всички тези концепции подразбират подчинение на идеала и вярното поведение, стила на живот, който поддържа баланс в движенията на енергията около Сушумна. Когато чакрите не са изкривени от странично напрежение, около Ида и Пингала Нади се проявява сатвическото измерение и когато настъпи времето, тези лотоси се разтварят при преминаването на Кундалини през техните центрове. От този момент, както ни напомня древногръцкото учение за мерките и пропорциите, трябва да се избягват крайности в поведението, които дестабилизират вниманието и го проектират върху СНС /симпатиковата нервна система/.

Както казва Конфуций, трябва да се подчиняваме на законите на Небесата. Тези предупреждения са били направени, за да бъде нашият вътрешен инструмент готов за издигането на Кундалини.

И така, до отварянето на Сушумна е важно за водим живот, който е дхармичен, нравствен и балансиран така, че нашето внимание да не се фиксира много в Ида или в Пингала Нади. Опасността от подобни залитания се състои в това, че за разлика от Сушумна, тези два канала не представляват еволюционния път на нашето усъвършенстване. Сушумна, Ида и Пингала, трите главни артерии на енергията в човешкия микрокосмос, са свързани с различни космически области. Тези, които силно се отъждествяват с Пингала Нади, след смъртта си завършват в колективното надсъзнателно, а Ида Нади по същия начин води до колективното подсъзнателно. За човека тези области са задънени улици, които могат да доведат до нещастно следващо раждане. Действително, ако затънем в “дълбоките провинции” на тези области, може да попаднем в ада или да се върнем на земята във формата на дух-бхут, както споменах в предната глава. Само Сушумна води в Божието царство. Както вече казахме, крайните прояви на хора, попаднали в Ида Нади, са душевно болни и умопобъркани личности. А онези, които крайно се установят в Пингала Нади, са потисници, егоистични чудовища и.... противоположностите се привличат.

Шри Матаджи ни напомня отново и отново, че най-близко до централния път ни държи умереността. Който поддържа в ред своето внимание, той ще опази своята невинност и спонтанност. “За да направлява хората и да служи на небесата, мъдрецът използва само умереност. Само посредством умереност той е в състояние бързо да се съгласува с Дао”. Лао Дзъ продължава като казва, че Дао тук означава дхарма. Това е най-добрата позиция, която “ваксинира” човека с имунитет против бхутове. “Когато Дао управлява света, нито един дух няма да покаже силите си на привидение. Не защото тези духове ще изгубят силата си, а защото тяхната сила няма да може да навреди на хората.”

58

Доколкото Адхарма ни прави уязвими за враговете на Шри Вишну –антиеволюционните сили, ние ги игнорираме, но това не ги кара да изчезнат. Тези, които не разбират техния произход, вероятно не знаят закона, съгласно който резултатът от нашите действия (карма) ни следва и след смъртта и оказва мъчително въздействие върху следващите етапи от нашата съдба. Да разгледаме тази ситуация по-подробно.

Когато сърцето престане да бие, ние знаем, че душата (Атман) изоставя материалните органи, с които се е сродила за един кратък период от живота. Индивидуалното съзнание напуска физическите органи, които са били негова опора. Цялото съзнание се оттегля в Кундалини, която започва да съкращава своето разпространение в тялото, докато достигне един-два сантиметра дължина. По волята на Атман Кундалини изоставя тялото, отнасяйки чакрите, които съдържат в себе си целия обем съзнание (цялата карма). Този обем от съзнание е резултат от този живот и се прибавя към обема съзнание, който е резултат от предишните животи, и формира общата сума – цялата памет.

Покойникът във формата на своята Кундалини пази своя труп около тринадесет дни. Това обяснява важността на погребалните обряди, за да се умиротвори духа на покойника. Обяснява също така и техническите начини, които магьосници, занимаващи се с черна магия, използват за да ловят духове в гробищата. После в съответствие с това, което съдържат чакрите, и в зависимост от състоянието на Кундалини този индивид бива притеглен в енергийна зона, която съответства на неговото състояние и той се премества в някоя, предназначена за него космическа област. Раджасичните типове се отправят в една от областите на колективното надсъзнателно, тамасичните – в направление на колективното подсъзнателно, а сатвичните – в направление свръхзъзнание на Вирата. В “Бардо Тходол” (Тибетската книга на мъртвите) са описани тези преходи. Християните говорят за”преддверието на ада” и за “чистилището”, но те нямат ясна представа за тези понятия. Трета лока (областта на духовете) във Вирата има многобройни подразделения, които са описани в някои много древни текстове. Шри Махавира – основателят на джайнизма, ни е разказал с големи подробности, които биха довели и Данте до възторг, за различните кръгове на Ада. Взаимодействието между определените места за пребиваването на душите и индивидуалното съзнание определят следващото ново раждане. Много развитите или реализирани същества могат да избират своите родители и своето земно обкръжение, а всички останали трябва да приемат своята съдба. В момента на зачатието на човека Атман инкарнира отново, а Кундалини го следва след три месеца. Ако по някаква причина индивидът претърпи след смъртта неуспех при влизането в нормалния механизъм на цикъла на смърт (Бардо) и ново раждане, дори и при такива ситуации той може да достигне колективното съзнание, предназначено за човешкия род. Преминалите през мъчения души и тези, чиито намерения са претърпели провал (привидения, духове, прета и др.), скитат по космическите области на Вирата, готови да се проявят в качеството им на бхутове. Сахаджа йогите могат да различат тези същности с невъоръжено око, те се появяват във вид на малки черни точки, плуващи в пространството. Могат също да се видят във формата на изкривена Кундалини в затъмнени и деформирани чакри.

Такива безобразия могат да се наблюдават! Например, личности, движени от демони, избират самоубийството като начин за решаване на своите проблеми, но това е грешка. Никой не умира. Човек не може да убие себе си. Само материалната част от тялото, което се формира от елементите земя и вода, ни напуска при смъртта, другото остава. И страданието в неинкарниралото (невъплътено във физическо тяло) състояние е

59

много по-силно отколкото в човешкото състояние. Докато човек все още се намира в човешко тяло, той може да си помага, да се грижи за себе си и да се поправя, но без тяло страданията са истински Ад. И така, в състояние Бардо индивидът не може да подобри своите шансове за еволюция, но вместо това се поставя под големия грях да стане бхут.

Нека сега да видим какво е грях. След като свещениците са придали такова значение на думата “грях”, за да поражда тя чувство за вина и да въвежда хората в заблуждение, ние трябва да се постараем да възстановим смисъла на всички най-велики нравствени предписания по пътя на разглеждането им в контекста на чакрите и в светлината на опита, придобит от хората със събудена Кундалини. Всички Сахаджа йоги признават ученията на истинските гуру и пророците, защото сега разбират какви велики усилия са положили те, за да ни защитят, да ни покажат какво трябва да се прави и какво трябва да избягваме. Ние открихме как в различните чакри се пораждат специфични грехове. Основните от тях са:

Муладхара чакра. Докато на Запад не започнат да се стремят да разберат фините закони, които управляват нормалната сексуалност, тази чакра ще продължава да е все така разстроена в много от псевдоосвободените личности. Енергията на съзнанието отслабва. Превъзпитаването на нашето внимание на Запад беше дълго занимание, но в същото време дясната страна на тази чакра блокира от потъпкване на секса, от пуританството. Веднъж, потънал в мислите си, пресичах площада пред Уестминстерското абатство в Лондон, когато внезапна остра болка в областта на дясна Муладхара ме извади от това състояние. Огледах се наоколо и от сърце се разсмях, когато видях, че площадът беше почернял от монахини, които ме обграждаха от всички страни. В колективното съзнание моята чакра беше регистрирала изкривяванията в чакрата на тези монахини, вследствие на тяхната потисната сексуалност.

Свадхистан чакра. Тази чакра у всички хора е наистина доста често под напрежение, когато над нашата дейност доминира егото или когато ритъмът на нашата работа предизвиква голям стрес. Лявата страна се разрушава от психически и духовни практики, които не са разрешени от Бог (анадхикар).

Психиатри, църковни сановници, псевдодуховни учители и адепти от различни секти обикновено имат проблеми там. Силното нарушение или блокиране тук, заедно с лява Агия, показват присъствие на паразитиращи бхутове в подсъзнанието на дадения човек. Определени сексуални извращения напълно деформират Свадхистан. Дясната страна се поразява от свръхактивност и прекомерно планиране Диабетът възниква от сериозно нарушаване на финото ни равновесие и от прекомерна умствена активност. Художници и други хора, занимаващи се с творчество, обикновено имат проблем в тази чакра, чиято творческа енергия те опустошават и изтощават.

Набхи (Манипур) чакра. Набхи чакра се разстройва от употребата на определени храни и напитки, от наркотици. Тя също излиза от строя от адхармична дейност, касаеща парите, материални облагите, семейството, или от други фундаментални грешки в начина ни на живот. Хепатитът е резултат от напрежение в дясна Набхи и десен Свадхистан. Вниманието, както казва Буда, е разсеяно и “трескаво” - подобно на риба, извадена от водата. Спокойствието на ума и способността да се съсредоточаваме изчезват. Областта около Набхи (Океанът на илюзиите или Бхавасагара, Войд) се разстройва вследствие поклонение пред лъжегуру или от фанатизъм. Всички фундаменталисти (християнски, мюсюлмански, юдейски и др.) са напълно блокирани в тази част на тялото.

Анахата (Сърдечна) чакра. Това е чакрата, която дава или връща обратно чувството за безопасност. Напрежението може да унищожи това чувство ако има някакви проблеми в отношенията с бащата или съпруга (в дясна страна), с майката или съпругата

60

(лява страна) или в отношенията между родителите на субекта (център). Тя се уврежда от емоционални проблеми, които малко или много възникват в юношеските ни години. Когато тази чакра е разстроена, човек изпитва чувство за несигурност, а когато е затворена, човек никога не изпитва и не дава любов. Лявата страна се уврежда от прекомерна физическа работа, от практикуването на хатха йога в нейната съвременна, неправилна форма или когато не отделяме достатъчно внимание на Духа в нас. Когато отиваме против Духа, заради нашата безчувственост, нашата грубост или нашето равнодушие. Дясната страна се уврежда, когато не следваме различните модели на идеално социално поведение – например, съпружеските отношения или отношенията баща-дете или дете-баща, или гражданските отношения в обществото. Голям блокаж може да доведе до рак на гърдата или до сърдечни пристъпи в лявата страна.

Вишудхи чакра. Тази чакра със своите шестнадесет листенца управлява нашия оториноларингологичен комплекс, с помощта на който ние общуваме с околния свят. Характерно за нея е, че егото и суперегото започват именно тук. Тази чакра ни дава чувството за колективност, изчиства агресивността и чувството ни за вина. Тя блокира от нашата горделивост, от стремежа ни да “блеснем” пред другите, от нашите емоционални и умствени игри. Замърсява се от тютюнопушене, мръсен и непристоен език или просто от простуда. Ако се пеят мантри преди Реализацията, божеството на Вишудхи чакра или друго призовано божество се обижда. Малката Арадхана – реализирано момиченце – се опитвало да заспи близо до храма, в който поклонници до безкрайност повтаряли мантрата “Харе Рама, Харе Кришна”. Накрая тя станала, сгънала одеалото си и казала на изненаданата си леля: “Бог така се е наситил от това пеене, че отдавна си е отишъл, а сега и аз си отивам”. Такъв род практика може да доведе до проблем с ушите, носа и гърлото. Секторът от тялото, контролиран от тези шестнадесет подсплита, също може да заболее от рак. Лявата страна блокира, когато имаме чувство за вина (например, изповедта в католицизма) или ако бхут завладее Вишудхи чакра и говори чрез индивида и го принуждава да остане в ледено мълчание.

Агия чакра. Този изключително чувствителен център не позволява никаква негативност да се издига в Сахасрара. Агия се блокира от интелектуално лицемерие, произволно разсеяно мислене, прекалено четене и мислене или от неспособността ни да прощаваме или да помолим за прошка (за което много ефективна е молитвата “Отче наш”). Докосването на лъжегуру до челото в хода на церемонията “инициация” (посвещение), псевдохристиянските условности, които повече имат привкус на традиционна религиозна институция, отколкото на живата реалност Христос, посредством ортодоксални юдейски условности, които отричат божествеността на Христос и заради неправилното използване на очите ни (блуждаещ, нечестив поглед).

Прекаленото гледане на телевизия, влечението към вулгарни и непристойни изображения също уврежда този център. Агия управлява оптичните нерви, хипоталамуса и хипофизната жлеза и по тази причина тя е условие за господство над интелекта и вниманието. Процесът за изчистване на Агия може да отнеме няколко години и изисква от нас особено внимание и дисциплина, особено когато цялото културно обкръжение на Запад усложнява това. Проблемите на Агия чакра могат да се проявят във вид на парене в челото, болка в очите и главоболие. Бхут в Агия може да доведе до халюцинация (което субектът може да сбърка с духовен прогрес) и дори до ослепяване. Десният аспект на чакрата блокира от голямо его (лявото полукълбо на главния мозък), а левият аспект – от същностите на суперегото, които водят до неприятни усещания в задната част на главата на дясното слепоочие.

61

Сахасрара чакра. Този лотос с хиляда листенца съдържа в себе си фината форма на всички останали чакри и затова е наречена чакра на интеграцията. Догматичните хора и войнстващите атеисти блокират на нивото на тази чакра. Същото се случва и с всички ония, които упорстват в собственото си мнение или концепция за Бог. Това може да се превърне в болест, ако човекът откаже да признае истината, дори и когато е видял нейното проявление. Например, ако откаже да признае факта, че Шри Матаджи е пробудила неговата Кундалини, дори да е почувствал, че вибрациите идват от Нея.

За хората е дошло времето да опитат плодовете на Дървото на познанието. Единственото действително знание е знанието, което подлежи на проверка. Именно обоснованост от този род дарява Сахаджа Йога в областта на етиката. Опитът ни е научил на някои прости правила за вярно поведение.

1. Индивид, който работи много напрегнато или е много летаргичен, трябва да промени своето поведение, за да се върне в центъра (в равновесие) и да избягва крайности в поведението;

2. Личност, която много се грижи за парите и материалната собственост, никога няма да познае мира и удовлетворението;

3. Този, който придава голямо значение на външността, успеха, репутацията и славата, е изкуствен – на него не му достигат мъдрост и дълбочина;

4. Човек, който планира и много мисли, е превъзбуден и не е в състояние да влезе в божествената “дължина на вълната”;

5. Индивид, който води разпуснат живот, по всяка вероятност е изгубил чувството за божествени качества. За да съхранят своята невинност и спонтанност, мъжете трябва да гледат жените с чисти очи, а жените да гледат мъжете по същия начин;

6. Личност, която е религиозно ограничена, трябва да отвори своята Сахасрара, да признае всички велики религии и всички велики инкарнации като части от едно цяло. Човешкият парадокс се състои в това, че той следва по един и същи път и към

спасението, и към проклятието – това се нарича свобода. Трябва да знаем какво да правим по този път. Дхармата на човек е да уважава в свобода правилата на вярното поведение, което го обезпечава с оптимално взаимодействие с неговото обкръжение и гарантира другите нива на живот посредством законите на биологията и инстинкта. Стремежът на човек да структурира и да придаде форма на тези правила е това, което наричаме нравственост.

Освобождавайки се от дхармата, отхвърляйки моралните правила, които са дискредитирани в нашия Дух от лицемерното духовенство, което ги проповядва; много от младите хора имат типични леви или десни отклонения на енергията и колебания между противоположните полюси на СНС, които свиват чакрите около централния канал. Когато движението на това “махало” става много яростно, хората прахосват жизнената си енергия в антагонистични противоречия и неконтролирани психически процеси (редуване на депресия с екзалтация, отчаяние с високомерие). Дхармичната личност, обаче, не е тази, над която доминират, нито тази, която доминира. Уравновесена и владееща себе си, тя може да съхрани красотата на лотоса на своето вътрешно съзнание и е готова за великата трансформация.

Да вървим против дхармата, или с други думи, да извършваме грехове е все едно да вървим против нашето велико установяване. Грехът е отклонение, по-малко или повече сериозно, от централния път на еволюцията на нашето съзнание. Грехът е агресия против това, което е най-прекрасно вътре в нас. Проблемът е, че до Реализацията ни ние не

62

винаги знаем това. Задушаването на дхармата става стъпка по стъпка. По този въпрос Шри Матаджи обясни как грехът ни упоява:

“Чувствителността на чакрите е притъпена след няколкото шока, които са им нанесени в началото. След това човек започва да свиква. Той съществува по много повърхностен начин, тъй като не иска да надникне в своята дълбочина, защото в това движение той трябва да се обърне с лице към себе си, към това, което е съхранено вътре. Той се опитва да забравя и това му помага да съществува. Обаче, просто да съществуваш е недостатъчно, то е просто оскърбително, унижаващо достойнството, уродливо. Затова много смели хора действително искат да се обърнат с лице към себе си и Сахаджа Йога ще им помогне”.

Процесът на изчистване изисква нашето упорство и участието ни в него. Дори при повреден инструмент може да се получи реализация. Печелившата карта на търсача, при всичките му грешки и затруднения, е да търси - непоколебимо и искрено.

Когато чакрите и надите са повредени (адхарма) ние се намираме в ситуация, която е сходна с пробита цистерна или чаша, която не задържа вода. Вероятно ще разберем по-добре връзката между дхарма и нашия психосоматичен инструмент с примера, в който Шри Матаджи описва самадхи на Буда: “Буда беше дхармичен. Тялото му беше чисто. Неговият дух и неговото внимание не намираха радост в светските влечения. Неговата чаша беше готова – изпразнена от съдържанието си, когато той изостави своите усилия в търсенето и се отдаде напълно на милостта. Това бил моментът, когато божествените вибрации се изсипали подобно на проливен дъжд. Шакти напълнила неговата чаша и го направила “шакта” – просветлен. И така, когато ви казват да уважавате вашата добродетел, всъщност ви предупреждават да поддържате чашата си здрава”.

По Божията милост, влагата на Неговата любов има способността постепенно да поправя тази чаша, от която тя изтича. Но ако чашата е напълно разрушена, то едва ли в този случай има някаква надежда. Най-добре е да не изследваме областта на адхармата до критичната точка между пукнатината и пълното разрушение.

Поведението, което трябва да избягваме, се описва с велико постоянство от много и различни традиции. Отците от Средновековието ни казват: “Cupiditas radix omnium malorum est” - алчността е коренът на всяко зло. Будистите говорят за гнева, похотта и алчността. Персийската пословица им приглася: “Знаеш ли какво никога не бива да удовлетворяваш? Окото на алчността. Всичките блага на света не могат да запълнят пропастта на неговите желания”. В санскритската класическа литература мъдреците са идентифицирали шест легиона сатани – шест вътрешни врагове на собствения Дух:

- кама /похот/ - действия против Муладхара; - кродха /гняв, агресия, насилие/ - против Свадхистан; - лобха /завист/ - против Набхи; - моха /привъзаност/ - против Анахата; - матсар /ревност/ - против Вишудхи; - мада /гордост/, тщестлавие/ - против Агния.

Днес капиталистическият рационализъм умножава алчността. Разюзданият разврат се прославя като освобождение, а насилието е официален инструмент в политиката на тоталитарните режими и несправедливите общества. Има обаче два вида грях, бих ги нарекъл фундаментални, които можем да извършим. Грехът против Бащата и грехът против Майката.

1. Всеки мъж потенциално е този, който дава на детето си абсолютна безопасност за срещата му с живота. Той въплъщава в някои отношения Бог-Отец в аспекта му на

63

закрилник. Той вижда, защитава и се грижи за нашите нужди. Христос е казал: “Вашият Отец знае от какво се нуждаете, даже и преди да Го помолите”. Грехът против Бащата е грях против Божественото провидение. Мозъкът ни желае да контролира всичко, за да бъде наставник на съдбата ни и тези усилия водят до патологичното състояние на вечно обезпокоения Дух и вечно обновеното от фантасмагории лъжливо отъждествяване. Слава, власт и трупане на материални блага – това са някои от имената на тази глупава игра. Всички противозаконни действия, които се свързват с материални облаги - мошеничество, корупция, експлоатация, изнудване, кражба, алчност – са форми на грях против Отца. Подобно на израснал полип, движението на вниманието се отклонява навън, за да обхване материалните обекти. Но дважди роденият, чието внимание е стабилизирано вътре, има рядката способност да се наслаждава на това, което е негова собственост. Той спасява собствените си добродетели. Той е удовлетворен материално и не разпилява напразно своите енергии за трупане на ненужни вещи. Той е щедър, но не показно щедър, защото е готов да сподели всичко, което има. Шри Матаджи веднъж каза: “Реализираната душа е подобна на император. Както, например, Сай Натх от Ширди. Той можеше да спи на камък и да изпитва от това блажен комфорт, като младенец в ръцете на майка си”.

2. Всяка жена представлява най-висшият запас от любов за собственото си дете потенциално. Тя е въплъщение на този аспект на Божествената сила, който по този начин подхранва вселената. Освен това, нейната невинност и нейната чистота изразяват нейното целомъдрие, което представлява друг фундаментален аспект на Божествената енергия. Грехът против Майката атакува чувството за собствено достойнство, когато сексуално ориентираната психика вижда в жената обект за потребление, пореден повод за чувствени развлечения и фантазии. Вследствие на тази деградация на жените всички концепции във вселената деградират. Клоаката може да бъде заменена само от свежест и невинност. Развратеният дух проектира своето видение в този свят и прави от това една огромна канализационна тръба. Някои филми, наградени на международни фестивали, са първите примери от това грозно зрелище. Последствията от тази извратеност може да се наблюдават в патологията на изключително обременена психика. Читателят вече вероятно е видял определен паралел между тези два гряха и нашата

психосоматична структура. Грехът против Бащата се извършва чрез Пингала нади и егото, а грехът против Майката идва чрез Ида нади и суперегото. Ако някой твърде много е подложен на голямо напрежение (стрес) в един от тези полюси, то той ще има склонност да извърши грях, характерен за противоположния полюс, вървейки при това по пътя на вечното движение на въздействие и реакции между тези нади. Този процес е такъв не само за отделните личности, но и за обществото. Например на Запад има тенденция да се развива слънчевия канал с неговите сили на рационализма и технологиите. В тези страни грехът против Майката се приема като потребност. Там практически почти не съществува уважение към целомъдрието на жените и майчинството. В болшинството тропически страни има развитие на Ида нади и съответно корумпираните режими процъфтяват там в грях против Бащата. Концепцията за професионална етика там не е известна. От позицията на нашето обсъждане е ясно, че тези два гряха са против дхармата, но от позиция на себереализацията по-лош от двата е грехът против Майката.

Психосоматичното обяснение е просто: грехът против Отца поврежда различни чакри (Набхи, Вишудхи), а грехът против Майката атакува непосредствено Муладхара чакра, която е основата на цялото здание на нашето духовно същество.

64

Проповедниците на сексуалното освобождение трудно съзнават до какво състояние са унизили себе си. В Англия, във Франция и Австралия ние сме давали Реализация на много от тях. Като правило Кундалини се издигаше много бързо, от което следва, че субектът може да бъде духовно много развита личност, несъмнено търсила Бог в продължение на много предишни животи. Обаче за наша голяма изненада, след няколко минути или дори секунди Кундалини се връщаше в сакрума. Това показва, че отслабналата Муладхара чакра е била неспособна да поддържа Кундалини, когато тя се е издигала. Затова трябваше доколкото е възможно дипломатично да обясняваме на нашите освободени приятели, че “сексуалната революция” не води до духовно извисяване. Някои от тях наистина разбраха това. Други ни приемаха за лицемерно-религиозни съвременни викторианци и бяха наистина обидени. Те не съзнаваха, че нито те, нито ние бяхме съдниците в тази ситуация. Съдиите на Страшния съд вече са въздигнати на троновете на своите места. Те са божествата в нашите чакри. За нещастие, упадъчната култура обуслови нашето възприятие за жените и установи модерните отношения, които не само са насочени против истинското наслаждение, но са вредни за нашата еволюция. Например, традицията на парижките улични театри, които прославят съпружеската измяна, или проповедите на фройдистите, които охулиха и онова малко количество дхарма, което все още е останало у нас.

Въпросът за сексуалното освобождение толкова нашумя, че само още малко ще се спра на него. Преди всичко трябва да осъдим църковните школи, които в продължение на векове са развивали абсурдната теория, че съществува фундаментална несъвместимост между сексуалността и духовния прогрес. Фактически, великите риши, мъдреци и пророци във ведическата епоха са били семейни. Но техните приемници, не толкова високо образовани духовно, са вярвали, че е необходимо да водят девствен живот. Но това е просто за обяснение. Потискайки своята сексуалност (в Ида нади) тези брахмини, бонза, йезуити и подобните на тях са били в голяма степен способни да развият и да галванизират енергия в Пингала нади. По този начин, изучавайки различните пътища на психическата и дори на политическата власт, един човек ръководи друг човек. Павел от Тарус бил типичен представител на този род ергени, който разбил толкова младата християнска църква, превръщайки религията в институционална дейност с намерението да завладее Рим.

Казвайки това, трябва да осъдим по подобен начин абсурдното и дори по-опасно понятие тантризъм, което твърди, че сексуалността е път за духовна Реализация. Или, казано със светски термини, към лична Реализация. Тези две тенденции представляват атака срещу Муладхара чакра от две различни страни – съответно ляво и дясно. Една тенденция може да се люшка в своите противоположности: един пуританец – бонза в един живот би могъл да стане развратник, както и обратното е възможно. Юнг е казал: “Еротичният живот е пълноценен само когато Духът и инстинктите вървят заедно в щастливо съгласие”. Това съгласие не идва случайно, а възниква от този набор правилни постъпки, които управляват институцията, наричана у нас семейство.

Две години, прекарани в Непал, и пет зими поред, прекарани в Индия, далече от градовете и примамките на туристите, ми помогнаха прекрасно да разбера мястото на семейството в културата, вдъхновена от дхармата. Както отбелязаха УНИЦЕФ, децата в Индия са като крале. Поведението на различните членове от семейството се определя от осъзнаването на техните отговорности по отношение на детето. По този начин обществото не търпи произволни отношения, които биха били в ущърб на емоционалното обкръжение на детето. Например, баща-прелюбодеец става обект на позор и колективно осъждане. От най-ранната си възраст детето се интегрира в сложната мрежа от междуличностни

65

отношения, което му позволява да развие едновременно своето психическо равновесие и емоционална безопасност. Специфични отношения се развиват с бащата, майката, по-големите братя и сестри, с по-малките братя и сестри, с дядото и бабата, с децата на лелята, с приятелите и съседите. Всяко от тези отношения има своята индивидуална емоционална характеристика и създава особен емоционален климат. По този начин детето е обкръжено от богато разнообразие на чувства и любов. През тънката призма на тази структура то получава и дава любов. Занапред то ще познава всички деликатни тънкости и нюанси, които витаят около него и удовлетворяват неговите емоционални потребности. Водено и наставлявано от своите родители, дразнено от своите братя и сестри, любимо на своите баба и дядо, глезено от своите чичо и леля – такова дете строи в идеално семейство не само своя замък на щастието, но и скелета на отношенията в зрелостта, които го подготвят за останалата част от неговия живот. То се научава да гледа на жените не като на възможни партньорки, а като на сестри и майки в съответствие с възрастта. Това отношение се моделира в продължение на детството и юношеството. Накрая идва време за женитба и невестата се избира с колективно решение на семейството след “консултация” с хороскопа и, разбира се, със съгласието на двете страни на бъдещия съюз. Тази колективност утвърждава социалното измерение на брака и съдейства за интеграцията на брачната двойка в съществуващата социална структура. И само в такъв случай новобрачната двойка идва до откриването на нов тип отношения – любов между мъжа и жената, която се изразява във физически отношения. Когато половият съюз се разкрива с цялата си свежест в нежната интимност на неочаквана среща, бракът е на път да бъде много успешен. Такива връзки между мъжа и жената го правят свещен и безценен. Пълнотата на физическата любов се основава на специфичността на половия език, който трябва да се уважава. Този език принадлежи само в определено изражение на любовта между мъжа и жената и тези отношения, колкото и да са прекрасни, са само една от многобройните форми на междуличностните отношения.

Вибраторното съзнание доказва, че сексуалността без интимност и уважение – вулгарна и евтина – е вредна за най-дълбоките измерения на човешкото съзнание, т.е. за чакрите. Накратко казано, човешката сексуалност може да намери своето осъществяване в брака и това е една от целите на създаването на тази структура.

Това фино изкуство да се живее, което се състои в поддържане на всички взаимоотношения и връзки в определени граници на поведение, е подложено на сериозна заплаха на Запад. По исторически причини (капиталистически начин на производство, световни войни) семейната клетка много силно е отслабнала. Груби атаки в последно време идват чрез различни движения за “освобождение”. В тези движения, както може би сме чели, освобождението е от дхарма. В такава среда децата растат открити за всички видове атаки. Сърдечната чакра не се подхранва повече от вибрациите на любовта, децата израстват, без да знаят какво е това любов. Много често липсват баба и дядо и с децата общуват само родителите; детето развива силен подсъзнателен стремеж да търси емоционална компенсация някъде на друго място. В училище юношите намират магически отговор. Приятелите в училище, програмите за полово възпитание и другия натиск на обкръжаващата среда концентрират вниманието на юношите върху “рая” на сексуалните преживявания. Детето много трудно се съпротивлява на невероятните културни обусловености на западното общество, което представя секса в качеството му на единствен източник на дълбоки чувства и усещания, с изключение на насилието и болката. Това действително е лайтмотивът, който вдъхновява толкова много образци на рекламната продукция, графичното изкуство, филмите и другите средства за масова информация. Пазарната стратегия представя жената като обект на удоволствие и като

66

краен продукт на потребление. Но фактически тя е повод за удоволствие. Сексът става самоцел. Около това велико заклинание резонират всичките литургии на нашия съвременен Вавилон. Това послание широко се приема, тъй като в отчужденото урбанистично обкръжение на напредналото индустриално общество, където болшинството форми на обществени и социални отношения са изгубени, физическото съвокупление се оказва единственото спасение в търсенето на емоционални удоволствия. Общества, които по време на материален успех объркаха и разкъсаха своята социална тъкан и изтикаха семейната безотговорност до нейната последна степен, считат себе си за “развити” и предлагат модели за “ръст” на тези, които все още се “развиват”.

Един високопоставен дипломат попитал снизходително: “Какво можете да кажете относно проблема с пренаселеността в развиващите се страни?” “Действително, сър - отговорил другия, - а какво можете да кажете вие за дъщеря си? Тя е на четиринадесет години, инжектира си хероин и не може да запомни имената дори и на приятелките си”. Несъмнено, ситуацията е такава. Високоразвитите същества, които се раждат днес, предпочитат да правят това в “развиващите се” страни в семейно обкръжение, което Западът повече не е способен да им гарантира. Защото кой би си избрал такава майка? В Европа и Северна Америка децата твърде често остават без критерии, без ориентир или еталон. Юноши и девойки влизат в цикъла на своята полова практика, изслушали със сладникав тон да се разказва някоя романтична повест, но действителността обикновено е съвсем различна. В много случаи невинността в отношенията е загубена. Оказва се, че физическата любов не е напълно успешна и съвършена, тъй като партньорите са започнали тези отношения, водени от своите невропсихологични инструменти, доведени до объркване. Удовлетворението, произтичащо от тези отношения бързо отслабва и отново започва търсене на нов партньор. Тези игри доставят удоволствие на егото, но нанасят вреда на сърцето. Истории от този вид са описвани от древни времена в литературата, но никога преди това не са имали днешния размах. Благодарение на либералната демокрация този порок се обогати, изроди и стана привичка за масите. На въртележката на адхармата един до друг застават четиринадесетгодишни момиченца и шестдесетгодишни старци.

Прелюбодейци, педерасти и лесбийки водят поход за “освобождение”, размахвайки знамена от собственото си бельо. Правейки това, те унищожават чистотата във всичките разнообразни форми на човешките отношения - чистите отношения сред жените, които в съответствие с възрастта следват модела на майката, дъщерята, сестрата; чистотата на отношенията сред мъжете, която по същество е чистотата на бащата, сина, брата, а братът също е и приятел. Свободата, върху която апостолите на адхармата фиксират погледа си, е свобода, чрез която разрушават себе си и другите. Тези, които безразсъдно се поддават на тази прелъстителна игра, считат, че се наслаждават на живота, но Шри Матаджи категорично опровергава това: “Ако вие действително сте удовлетворени, то защо вашето внимание скача от един човек към друг човек?” Изгубваме се в целия този процес и болният мозък започва да сексуализира всичко, което го обкръжава: природата, срещите и пътешествията стават просто повод за сексуални запознанства и тази натрапчива идея убива спонтанността на секса и радостта от живота.

Сахаджа Йога ни позволява да диагностицираме с помощта на финия инструмент вътре в нас причинените по този начин вреди. Муладхара чакра сериозно се уврежда и дори поддръжката на Кундалини е в опасност. Незабавното последствие е загубата на психическо равновесие, което се изразява в спонтанност и невинност. Без това равновесие дхармата не може да бъде осъзната интуитивно, човек задълбочава грешките си и дори може да се хвали с това, което от своя страна предизвиква затваряне на Набхи чакра.

67

Вниманието повече не се контролира, защото божествата от най-долните чакри ги изоставят. Сексуализираното внимание взема връх над Ида нади и става главният вектор на възприятие, овладявайки очите и мислите. По този начин и Агия чакра се разстройва. Тоест, може да се каже, че сексуализацията на вниманието преминава от подсъзнанието към съзнанието на субекта, като той е лишен от умението да се разграничи от отъждествяването с всички абсурдности, които се въртят в главата му. Това е ужасно, защото когато се атакува самосъзнанието, тази атака не се осъзнава. Затова хората се отъждествяват със своите грешки и се отнасят грубо с тези, които се осмеляват да ги критикуват. Тези, чието съзнателно съзнание не е завладяно напълно, започват да разбират, че нещо не е наред, но те не знаят как отново да си върнат изгубената невинност, спонтанност и радост и затова страдат. Човешките отношения могат да станат ад. Когато радостта отсъства, физическото удоволствие не може дълго да остане негов земестител. И резултатът от адхармичното поведение започва да се чувства на физическо ниво. Докторите бият тревога относно растящия брой жени, които не знаят какво е оргазъм, сексуалната терапия нищо не променя. Мозъчният секс е път към импотентност, а еротиката отдалечава физическата сексуална реакция от нейната нормална емоционална среда (интимността на брака). Сексуалната активност става все по-малко спонтанна (парасимпатикова) и все повече изкуствена (симпатикова). С други думи, тя все по-малко откликва на нормалните стимули и изисква нови форми за възбуждане. В края на този процес под невидимото ръководство на бхутовете се стига до отклонение от нормите към извращения и насилие. Тези теми сега се прославят в средствата за масова информация, които получават определен род удоволствие, затова че привличат вниманието на масите към този най-голям спектакъл в театъра на Сатаната.

Затова трябва да кажем: злото съществува. Блестящите ни съвременни интелектуалци, които провъзгласиха, че дяволът не съществува, забравят, че неговият най-голям номер е да ги накара да повярват в това. Кралят на съблазните познава своя свят и знае как да се прави привлекателен.

Нека сега кратко да квалифицираме този дявол, защото поредната грешка, която правим, е да го виждаме дори и там, където не съществува. Метафоричното съвършенство на Бог изключва възможността абсолютният принцип на злото да противостои на абсолютния принцип на Доброто. Злото се появява само в творението и неговият произход се описва в много митове. Много преди човекът да се появи, определени категории създания започнали да се отклоняват от централния път на еволюцията на Шри Вишну и започнали да натрупват енергия в Раджо Гуна (титаните у древните гърци, джиновете у арабите, асурите у индусите), други създания (ракшаси или демони) натрупвали енергия в Тамо Гуна. Благодарение на това те от време на време се опитват да вземат еволюционния процес в свои ръце. Преди около осем хиляди години, по времето на Шри Рама, тези създания все още са съществували на земята. И когато две хиляди години по-късно дошъл Шри Кришна, главните действащи лица в тази вечна драма били хора, надарени със свръхчовешки сили. Това, което на Запад наричат Сатана, е свързващото звено, което координира различни дяволски същности. В днешни времена демоните, загубили много от своите древни сили, приемат раждане в човешкия род, където те вече са се появявали в различни форми (например, Нерон, Сад, Распутин, Хитлер). Те идват също, както е предсказано в Писанията, във вид на лъжепророци и лъжегуру. Сатанинските сили са станали твърде опасни за човешкия род, тъй като те са намерили начин да нахълтват в нашата психика, особено чрез развитието на формата за контрол над бхутовете посредством черна магия. Този дяволски план е много прост. Преди всичко дхармата на човека трябва да се разстрои, за да се пререже връзката с Вселенското Несъзнавано. След

68

което ролята на несъзнаваното трябва да играят актьорите от ада. Тук на сцената излизат бхутовете, търсят контрол над човешките същества и по-точно над тези, които са влиятелни заради това, че те на свой ред влияят на курса на развитие на обществото по посока на неговото унищожение, т.е. далеч от Сушумна. Защо се случва всичко това? Защото тези демонични същества противостоят на сатвичното пришествие на расата на реализираните човешки същества и това ще бъде окончателно потушаване на тяхното въстание. Ако планът на Бог да обяви за свое царството на своите деца, претърпи провал, то демоните знаят, че Шри Шива ще танцува Тандава, предизвиквайки разрушението на цялата Вселена. Унищожението, което ще настъпи в резултат от това, би принесло ефект на освобождение за тези, които отхвърлят благоприятната възможност за еволюция. Развращавайки човешкия род, те принуждават Бог (Садашива) да се отрече от своето творение подобно на разочарован художник, който разкъсва своето произведение, което не е могъл да завърши.

Да направим равносметка. “Добро” е това, което осъществява нашата еволюция в направление Божественото царство. “Зло” е това, което му противостои. Космическата битка между силите, които движат еволюцията и силите, които се борят против това се е преместила от макрокосмическия стадий, където Боговете се борят с демоните, към микрокосмическия стадий, което е човешката психика. Правилата, които Бог е дал в играта за човешката еволюция, са правилата за човешката свобода. Срещайки се с атаките на бхутовете, нереализираният човек може да защити себе си само посредством качествата на своите добродетели. Именно за да се запазят тези качества в продължение на векове, са се преплитали отношенията между нравствеността, чиито закони формират материята на нашата цивилизация, и смисъла на нашата еволюция.

Тази тъкан развива един вид колективна имунна функция против въздействието на злото. Човек еволюира в социален план. Когато в този план се узаконяват практики, които не се съгласуват с дхармата, нивото на съпротивление на индивида за негативни вмешателства се понижава. Той все повече ще бъде предразположен към негативни мисли, чувства и поведение, които ще нарастват подобно на търкаляща се снежна топка, което на свой ред ще засегне и ближните му. Затова нашите морални ценности, които сами по себе си обезпечават отношението на индивида към обществото, включват в себе си закона за Дхарма в социален смисъл, което гарантира трайност на човешкото семейство. Те намират изражение в сбор от обреди, обичаи и закони, които, ако се спазват по определения начин, издигат барикада срещу обсебване от бхутове и произтичащото от това разрушително поведение. Ако правовата система е вдъхновена от Дхарма, то тя ще се стреми да разрушава обкръжаващата среда, в която бхутовете могат да процъфтяват. Древните римляни са практикували обреди, които са обединявали психическите енергии против адхармичните бхутове.

Отдавна е време отново да намерим нашата връзка с дхармата. И за да стане това, не бива да очакваме много от съществуващата етична и правова система. Историята ни дава в изобилие примери за това как една много добра система може да се манипулира от много лоши хора. Ние издигнахме в абсолютна ценност търпимостта, но не бива да забравяме, че да търпим злото, това означава да нанасяме вреда на Доброто. И свободата, с която много се гордеем, ни кара свободно да се отдаваме под господството на окултни сили. “Прекрасни хора” през шейсетте години така раздуха банковите сметки на лъжепророците, че това им позволи да създадат отвратителни империи. Но нека да не забравяме, че в края на краищата оцеляването на цивилизацията зависи от качествата на психо-духовните морални и правови структури, които тя е съградила, за да се защити от

69

силите на Сатаната, независимо в какви форми те действат. Когато тези бариери са разрушени, идва краят, който се проявява в моралното разложение и социалния разпад.

Нека да се върнем към семейството – този основен компонент на социалното устройство. Церемонията на брака представлява признание на съюза на човешкия колектив с най-великото изначално същество – Вирата. Когато това ново домашно огнище се къпе в любов, внимание и нежност около съпружеската двойка се материализират много благословии, включително и материални, посредством милостта на Шри Лакшми в качеството й на Шри Груха Лакшми – божеството на дома и семейството. Нужното внимание, което съпрузите си оказват във всичките си действия и отношения, образува около тях пробудения интерес на божествата. Поддържа се връзката с несъзнаваното и това семейство живее съединено с божествената чистота. Дните, вечерите и събитията, преживяни с удоволствие заедно, са признак за сплотено щастие.

Ожених се пет години след Себереализацията и лично изпитах как бракът закрепи и усили достигнатото в Реализицията. Самата церемония потопи мен и жена ми в много дълбока медитация, радостта от която, както и колективното съзнание ни свързаха с другите участници. И от този момент ритъмът на случващото се изгражда новото чувство да живееш, да разделяш и да приемаш. Цялата тази област от нови радости е, разбира се, немислима в непридирчивия стил на живот на “освободените”, защото в резултат на освобождението те се освобождават от възможността да изпитат тази радост.

Шри Матаджи изрази това с болка в гласа: “Ако любовта не може да разцъфти в оптималните условия на съпружеството, то как може тя да разцъфти извън него? Как може целият свят да познае любовта?” Тя подробно разясни отношенията между мъжа и жената: “Те са равни, но не са еднакви, несъмнено. Единият е дясното, другият - лявото колело на колесницата. Ако едното колело е по-голямо от другото, то колесницата не може да се движи по очаквания начин. Двамата трябва да се уважават. Отношенията мъж-жена трябва да са абсолютно непринудени. Всяка изкривеност трябва да бъде отхвърляна. Те трябва да се обичат и когато се наложи да се защитават, за да покажат грижата си един за друг. Това е признакът за здрави отношения. Жената трябва да се държи като жена, мъжът – като мъж. Спонтанната вярност, любов и взаимно уважение са единственият начин да даваш и да получаваш радост в съпружеския живот. Дори и малките отклонения от съпружеската вярност трябва да бъдат абсолютно изключени, а ако са били извършени, то това трябва открито да се осъзнае. Човек, който не вярва в отношенията “една жена” – един мъж” не трябва въобще да встъпва в брак. Защо трябва да прави нещастен някой друг човек? Последствията от тайната на изневярата са последствия от най-лош вид и могат да унищожат цялото общество”. Например, може да се случи така, че жена да развие рак на гърдата като резултат от чувството за несигурност, породено от вятърничавото поведение на нейния съпруг. Тази причинна връзка е установена в много сеанси на вибрационна терапия. Свещената институция на семейството е заплашена от огъня на следвоенната епоха, която е сигнал за мародерите.

Нека да погледнем на това по-отблизо. Знаем, че клетките в организма са спонтанно организирани, в съответствие с определени схеми и разривът на тези схеми води до смърт на клетки или до тяхната ракова мутация, което заплашва намиращите се наоколо тъкани. Всеки индивид е част от фина мрежа енергия, която поддържа равновесието на неговата личност. Тази наистина важна мрежа или схема се нарича семейство. Разривът на тази схема заплашва психическата и емоционалната хармония на индивида. Ние много пъти сме виждали как чакрите на хората се увреждат заради

70

проблеми в семейството. Когато някой член на семейството се държи своеволно (бащата пие, майката се занимава със своите любовни истории, или пък мъжът е негодник), чувството за колективност се изгубва. Останалите членове на семейството изпитват усещането, че над тях някой се подиграва с ценностите и модела на поведение. В отговор на това самите те могат да предприемат някое антиобществено поведение, за да си отмъстят.

Дъщерите загубват своето чувство за целомъдрие в семейство, в което майката не се уважава. Раковата мутация се разпространява от това семейство върху цялото общество, но индивидът, който причинява това, не го осъзнава. Човек, който се отказва от ценностите на семейството, излъчва особени “антисемейни” вибрации в организма на обществото. Тези клетки се израждат една след друга. Шри Матаджи отбелязва: “Именно въвеждането на парите в оборот направи първата атака към семейната двойка”. В аграрните форми на обществото, които са предшествали това, мъжете и жените са играли ролите си така, че дори и да не са били еднакви, те са били равни. Егото на двамата партньори е било удовлетворено.

Но откакто мъжът станал този, който носи парите в къщи, той дал да се разбере, че той има по-голямо значение за семейството. Егото му се раздуло и той започнал да омаловажава положението на своята жена. Майката на семейството, изпълняваща жизнено важна, но не заплатена функция в обществото, повече не се ползвала с подобаващото обществено уважение. Освен това, многото пари започнали да привличат жадното внимание на други жени. Дори и днес надути и надменни мъже флиртуват със секретарките си и силно се надяват, че жените им ще гладят ризите, които любовниците са разкопчавали. “Добре!” - казват жените и от положението им на удовлетворени в лунния канал, те скачат и преминават в настъпление чрез слънчевия канал. Това преместване може да ги отведе в различни посоки: жената може да стане кариерист, феминист или наистина да заставя мъжете да “падат” един след друг, за да може в най-голяма степен да удовлетвори своето его, както правят мъжете. Извънбрачните срещи почти никога не са истински срещи на две сърца, а почти винаги са среща на его с его. Както е казал Ларошфуко: “Причината любовниците никога да не се уморяват от своята компания е в това, че те винаги говорят за самите себе си”.

Целомъдрието на жените е велика сила, която държи във вниманието на Несъзнаваното всичко, което жената обича. Но когато тя се откаже от тази тайна сила и прескочи границата на приличното поведение, тя може много лесно да завоюва всичко, което е направило очевидно превъзходството на мъжете, особено парите. Тя прекрасно може да изиграе съвременната война на половете, да разруши всекиго и да се превърне в доминиращо чудовище. Емоционалната бъркотия на обществото става още по-дълбока. Хомосексуализмът пуска корени. “Мъжът и жената се допълват взаимно и могат да направят живота си толкова радостен и прекрасен” - въздъхва Шри Матаджи. Нека да си направим извод. В тези времена трябва да осъзнаем чрез нашата мъдрост, че дхармата трябва да се уважава и да се установи в нашата пълна и абсолютна свобода. Без тази вътрешна свобода дхармата, натрапена по принуждение от инквизитора или на някой политически комисар, ще изчезне с изчезването на принудителя. “Дхарма, наложена посредством крайно принуждение - отбелязва Шри Матаджи, - отлита подобно на паунови пера, залепени на врана”.

Свободата не се състои в това да разрушаваме семействата си и не е в това да се превръщаме в роби на нашите слабости. Трябва да се борим с всичко, което способства нашето падение – с бхутовете. Радикално и без колебание! Ако мъжът и жената се обичат, нека се оженят. Ако не се обичат, нека да прекратят своите отношения. Това е най-

71

скромният начален момент за всеки, който иска да получи равновесие и да се подготви за Себереализация. Нека да забравим теориите на църквата, които отъждествяват духовния прогрес с потъпкването на секса, което породи безброй много разстроени свещенослужители. Нека също да отхвърлим теориите на съвременната психология, която оправдава нашите слабости, излъсквайки егото ни, пренасяйки върху другите (родителите, обществото) отговорностите за нашите грехове. Нека смело да обърнем лице към хаоса на нашето общество. Колко от нас, например, могат спокойно да прочетат тези строфи от Евангелието: “Не прелюбодействай! Казвам ви, че всеки, който гледа на жена с въжделение, то все едно вече е прелюбодействал с нея в сърцето си”. (Мат. 5-27)

В този специфичен случай, упоменат от Христос, развращението на бхутовете може да циркулира от един човек към друг дори и само при размяна на погледи. Но едно много древно пророчество обещава, че светците, търсещи Бог, ще получат своята реализация във века на тъмнината (Кали Юга). Ние можем да гледаме напред с увереност в нашия шанс за еволюция, каквито и грешки да сме извършили, каквито и трудности да сме имали.

“Нирмала означава чиста – казва Шри Матаджи. - Хората ме питат какво ще стане с кармата? Вашата Кундалини е подобна на огън, който изгаря вашите замърсявания”. Но за да дадем възможност на тази благодат да действа, ние трябва да се откажем от ония отношения, които я оскърбяват. Нека да се откажем от опияняващите треви, които увреждат съзнанието ни, такива като тютюн, алкохол, наркотици. Нека отново да открием радостта от секса в святостта на брака. Нека да обърнем гръб на насилието, на пиянството и на всички съвременни и фини форми, в които тези пороци са узаконени. Нека да се дистанцираме от тези лъжепророци, които не са нищо друго освен врачки и магьосници.

Скъпи внимателни читатели, които ме издържахте до сега. Вие, разбира се, знаете, че не съм казал нищо съществено ново. Тези предупреждения се съдържат в строфите на Гита, в стиховете на Библията, в сурите на Корана и в учението на Гуру Нанак. Ние просто трябва отново да си настроим нашите арфи, за да подготвим основите на нашата ера за нашата Себереализация. Моят призив не е нов, но е настоятелен. Много настоятелен. Защото времето, определено ни да поправим себе си, изтича много скоро, както са казали Христос и пророк Мохамед: “И както е било в дните на Ной, така ще бъде и в дните на Сина Человечески”... И още “Покорете се на Бог преди този ден да е дошъл – денят, в който Бог няма да отстъпи. В този ден няма да има място, къде да се скриете. Вие няма да можете да се откажете от своите дела. (Коран 42 . 46) Разбира се, почти невъзможно е дхармичните да останат в общество, което не е такова. Но, вероятно, ние сме били нашите предшественици в нашите предшестващи животи. И вероятно, ние сме довели нашето общество до самоубийствени условия. Но така също сме били и тези, които дори и чрез своите грешки, сме потърсили истината. Нека да помолим за прошка. И да вдигнем главите си. В Рамаяна Шри Рама казва на разкайващия се демон Вибхишана: “Който пожелае, нека да има убежище в мен – никого не мога да отхвърля”. Шри Кришна казва на Арджуна в Гита: “Не бой се и се изчисти от всичките си съмнения. Аз унищожавам всички грехове.”. И Синът Человечески е говорил за това, как Отец “ни се радва да намери изгубената овца”. Самата дума “ислям” означава отдаване на милостта на Аллах. Аллах е милостив и състрадателен.

Подпомагайки с невероятна зрялост Сахаджа Йога, Шри Матаджи ни донесе инструмент за незабавно спасение. Тя дойде заради нашето освобождение и за да прояви това царство, в което дхармата превъзхожда сама себе си. Където човек не може да бъде свързан с условностите или да се подлага на изкушения, където той не може да бъде

72

агресивен или потискан, където сме лишени от привързаности и сме свидетели на тази велика работа на Бог. Защото в края на Кали Юга човечеството, без да осъзнава това, дойде до велика повратна точка в историята. Алтернативата е абсолютна интеграция или дезинтеграция. Полето, където се води това сражение, е нашето собствено същество. Нека само за минутка да приемем индуисткото възприятие на космическите закони. Брахма и Сарасвати проявяват съзидателната енергия на Бог. Шива и Кали – енергията на желанието и разрушението, а Лакшми и Вишну – енергията на защита, поддръжка и еволюция, чиито нормативни аспекти са дхарма. В самите нас качеството дхарма съществува като предразположение към това да правим добро, към добродетели и справедливост. Извън нас тя изработва средства за сплотеност и интеграция в Космоса. По този начин в микрокосмоса както и в макрокосмоса дхарма е просто принцип на Божествена екология. Без дхарма не може да има никаква екология. Деликатните авторегулационни механизми на енергийните цикли излизат от строя. Драмата на нашето време е в това, че технологиите ни въоръжиха с поразителна сила да нахлуваме в нашата биосфера във времето, когато нашето чувство за дхарма не е израснало. Нашата механична мощ, химията, компютрите умножават и разпространяват последствията на всичките многобройни грешки. Нашият така наречен интелектуален елит нито за миг не се е усъмнил в истинността на смъртоносното сдружение между бхутове и машини. Издигната на трон, нашата технологична мощ позволи на силите на Злото да се установят в човешкия род. Те разрушават нашите семейства, нашето общество. Те атакуват нашата нервна система и ако ние не се сражаваме с тях, те ще унищожат условията за живот на нашия биологичен вид. Ние дезорганизирахме механизма на екосистемата на Майката Земя. Ние се снабдихме с енергия от Бащата – Слънце за водородните бомби. Ние покорихме материята, което в съответствие с книгата Битие трябваше да направим. Но в същото време я допуснахме да господства над нашия Дух. Това никога не трябваше да позволяваме. Учени, политици и мислители в цял свят постепенно осъзнават, че ние се намираме в процес на производство на нашето собствено унищожение и че единственото спасение би била някаква духовна революция, която не е по силите им. За да повярваме в решението на тази дилема, трябва да сме непоправими оптимисти или да намерим решение. Едни бият тревога, други се кръстят, трети очакват края на света. Свидетелите на Йехова правят своите обходи, проповядвайки приближаващия се край на света (и, разбира се, това постоянно се отлага, благодарение на техните молитви). Астролозите се безпокоят. Сверяват се с Нострадамус. Апокалипсис? Сега? Или никога?

Нека сега да разгледаме началото на тази игра и да стигнем до загатването за великата кулминация.

73

Хитрините на Сатаната

“Да грешим е човешко, да оправдаваме грешките си – това е работа на дявола”. Лев Толстой

Читателят ще се учуди, че аз обявявам идването на рая на Земята в същото време,

когато като се огледаме около себе си виждаме много малко от Едема. Несправедливост, корупция, нищета, разврат, насилие. И ще е прав. Хубаво е да помним притчата за сеяча. Исус е искал да ни каже, че винаги – до най-последния момент ще има “зърна хубави и гнили, небе и ад”.

Днес човешкото съзнание е една бъркотия, която само ръката на Шри Матаджи може да оправи. Хората, които станаха медиуми на негативността, правят всичко, за да заставят Сахаджа йогите да претърпят неуспех. Зад променливите си и лъжливи форми, самият дявол много добре съзнава своята външност. Столетия той търпеливо работи, за да построи декора и да подготви костюмите за своя велик спектакъл. Умело и търпеливо е подбирал за себе си подгряващите партньори. Някои от тях знаят, че са от неговата група, но болшинството не знаят това, бидейки завербовани от неговите агенти под лъжливи предлози. Колективният принцип на злото, който синхронизира действията на различни демони – самият сатана – остава невидим както за преданите му, така и за излъганите им жертви.

Пробуждането на Кундалини зависи от техниката (тантра), която може да приведе този механизъм в действие (янтра). Следователно можем да очакваме, че разновидности на хиндуизма и будизма, които се наричат тантрически, трябва да имат отношение към познаването на техника, която позволява вниманието и ума на човека да станат единни с божествената сила. Но тантризмът, който достигна своята висша форма на разцвет в Индия в периода между 900-та и 1400-та година на новата ера, възникна вследствие неразбирането и непознаването на науката за Кундалини.

Нека да видим как се е случило това. В решаващия момент на пробуждане на енергията Кундалини садхака (търсачът) се

чувства като дете. Случващото се няма ни най-малка сексуална причина и вниманието е кристално чисто и невинно. За да влезем в царството на Сахасрара, трябва да сме като децата. И действително, първи съветници на Майка са малките реализирани деца. Шри Ганеша на своя пост в Муладхара чакра стои до вратите на ада и защитава човека от сатанински сили.

За да прескочат този могъщ защитник, сатанинските сили подстрекават чрез бхутовете определени тантристи, които представят всичките видове извращения като таен път за духовно извисяване. Ако някой се опита да пробуди Кундалини по такъв начин, то той сам моли Шри Ганеша да извърши кръвосмешение със своята Майка – богохулство, което маже да бъде сравнено с нещо, в което би могъл да бъде замесен Христос със своята Майка. Съответно тантристите окончателно са изгубили шансовете за реализация на своите последователи. В това се състои тайната на разрушителните последствия от тантрическия окултизъм.

Най-внимателно разработената формулировка на тантризма се е развила в Северна Индия частично като реакция на дългия период на потискане на сексуалността и в трите основни религии за това време (около шести век) – будизъм, хиндуизъм и джайнизъм, които са се изродили в абсурдни монашески правила и предписания.

По този начин в обстановка на потискане, поощряване и отхвърляне и от християнския аскетизъм е трябвало за по-късен период да се подготви почвата за

74

фройдистките идеи – охотно приети в западната култура и довели до разрушителен произвол в съвременното западно общество. Това люшкане от дясно на ляво е типично за западната култура. Неестественият псевдо-религиозен безбрачен елит подстрекава последващо узаконяване на разврата. Вълна от порнография заля тези страни, в които през ХIX век живееха в измамна скромност и потискане. В Европа тази вълна се зароди от потиснатия лютерански Север (Скандинавия, Германия), а не от по-безгрижния Юг. Тези две крайности на произвол или въздържание представляват най-голяма опасност за разцвета на сексуалното удовлетворение вътре в съпружеската двойка, за щастието на мъжа и жената да са заедно и да са равни – щастие, което е основа на домашното огнище. Защото семейството дава възможност на детето да расте и се развива така, както трябва.

Мъртвата хватка на тантристите на обширната територия на Индия е била плод на забележителна стратегия. Преди всичко, загубили вярата си йоги, напуснали уединените си жилища и своето себеотричане, за да заемат министерски постове в кралските дворове на Северна Индия, където подкрепяли всеобщата корупция. От там те се установили в света на изкуствата и предаването на религиозните учения и предания. В храмовете на Кхаджурахо, Конаракя и Катманду се появили така наречените еротични фрески. В Бенгал трубадурите възпявали прелюбодеянието и осмивали съпружеската любов. Песенният език и хумор ставали все по-груби. Младите хора постепенно губели своето чувство за целомъдрие и в места, подобни на Лакнау, куртизанка, а не майка, става централна фигура в семейството и обществения живот. Трябва да кажем, че тази деградация на жените е доказателство за това, че тантризмът отрича всичко, което Индия традиционно почита. Защото индийският народ отправя призиви към богинята на чистотата, на която се покланя всяко индийско семейство. Ето защо велики светци като Гуру Горакхнатх, Гнянешвара, Кабир, Нанак инкарнираха, за да противостоят на тантристите. Няколко щата - такива като Махаращра, където винаги се е съхранявал култът към Шри Ганеша - са се съпротивлявали на проникването на тантризма, но е било много трудно да се противостои на тази вълна адхарма и тя разлагала дори мюсюлманските окупатори. Много интересно е, че днес така наречените християнски страни прославят тантрическия стил на живот под нова маска, т.е. по пътя на узаконяване на разврата.

Сега, след много зими, които имах възможност да прекарам в Индия, осъзнах колко единодушно индийците изпитват отвращение към заниманията със сексуална “йога”. Те разглеждат това като грубо извращение на техните езотерични традиции, за които тяхната страна е била наказана с нахлуването последователно на варварите (туркменци, афганци, монголци и британци). Но тези окупатори придавали важно място на тантризма в своето откриване на Индия. Истоковедите и фотографите били щедро възнаградени в търсенето на екзотика. Разпространявали находките си сред публиката, която в продължение на столетия страдала заради това, че духовността се отъждествявала със сексуалните забрани. В тази игра се включили и интелектуалците. Но има ли интензивността на усещанията, достигани в оргазма, някакво отношение към себереализацията? За да отговорим на този въпрос, трябва да разберем връзката между сексуалното удоволствие и системата от чакри.

Муладхара чакра е разположена в основата на гръбначния стълб, там където половинките на тялото са “съшити заедно”.

Тя е единствената от седемте чакри, намираща се вън от гръбначния сълб или черепната кухина. При сексуална активност Шри Ганеша изпуска мъничка частица Пранава (божествена енергия). Практически това се случва с всички чакри всеки път, когато Пранава се проявява. В течение на няколко секунди тя позволява да бъде почувствана, но в това време в чакрите, намиращи се по гръбначния стълб, тя не се усеща.

75

До Реализацията интензивни усещания могат да се получат само от секса. Когато ние усетим това безкрайно малко отделяне на Пранава, се надига силно желание да познаем повече тази радост. Трудно е да си представим, че в състояние на пълна реализация лимбичната област на главния мозък постоянно се къпе в Пранава. Напълно реализираните хора са потопени в постоянно блаженство, защото тяхната Сахасрара получава Пранава пряко от нейния източник – Шри Садашива. Сексуалността просто е едно от следствията от дейността на Муладхара чакра. Трябва да се уважава дхармата на всяка чакра, което в този случай означава наслаждение от секса в скъпоценната интимност на съпружеството. Тогава Шри Ганеша е доволен, а това е необходимо условие за сексуалната дейност, за да се проявява спонтанно в качеството на парасимпатиковата дейност източникът на удоволствие, щастие, радост. Адхармичната сексуална дейност е неприятна на Шри Ганеша. Тя се преобразува в дейност на симпатиковата нервна система и не се съединява с абсолютността на личността. Свеждането на сексуалността до умствено занимание, с което се е заигравал тантризмът, може да доведе до разстройства, зависимост и обсебване от бхутове. За съжаление илюзията, която идва от егото и суперегото, скрива от нереализираното същество факта, че това е деградиращо.

Като идеология тантризмът е извънбрачното дете на Индия. Като стил на живот той подхранва нашите слабости толкова изкусно, че е успял да се внедри във всички фази на Кали Юга. Ритуалната проституция е съществувала и в култа на Дионисий, в Египет и в доколумбовите империи. Куртизанките са били притегателен център в социалния живот на Александрия, Рим, Киото, Париж и други места. Тантрическото влияние господствало в еротичното изкуство и литература в Япония особено в периода Едо (1603-1867г.) и намерило своето много добре шлифовано отражение във Франция през XVIII век. (В своя роман “Опасни връзки” Шодерло де Лакло прославя стратегията на прелъстителя, който разрушава невинна жена). Танрическата култура процъфтявала в Берлин през 1920-те години, а след Втората световна война във всички класи на западното общество.

Безсрамието, което се стреми да намери място в изкуството, е наречено “еротизъм”. Главните проповедници на тези нови науки – Фройд, Райх, Китси и други сексолози ни съветват да наблюдаваме поведението на поставени в клетка шимпанзета и от това си вадят заключение, че хомосексуалността е “естествена”. И, движени от стремеж за печалба, средствата за масова информация и гласност “проституират”; киното и хумористичните страници дори ни атакуват с изображения, които привличат сексуално гладни бхутове и нашите градове са наводнени с порнографски изображения. Нека сега да се върнем към нашите стари познайници – тантристите, на които се осланят болшинството префинени съвременни развратници, за да оправдаят себе си. За няколко столетия тантристите на Индия се изхитриха да припишат двусмислено еротично съдържание на духовно богатия речник на санскрит. “В тантрическите текстове, - казва Мирча Елиаде, - ние се оказваме в света на алегориите и двойствения смисъл. В този умишлен език всеки еротичен феномен може допълнително да подразбира упражнение от хатха йога или състояние на медитация просто като някакъв символ; каквото и да е състояние на святост може да бъде свързано с еротичен смисъл”. В двусмислените алегории на тантризма думите лингам (съществувание) и йони (енергия), ваджра (удар на мълния или Собствен Дух) и падма (лотос, обозначаващ Сахасрара), стават символи на полови органи. Амрут – божественият нектар, който изтича от Сахасрара, става сперма и т.н. Божествената любов (прима) между Радха и Кришна се представя като развратна история, Буда е обкръжен от хиляда любовници в еротичен екстаз. Древни жертвоприношения, такива като Ашвамедха (жертвоприношение на кон) и

76

Ягния (огнено жертвоприношение), се оскверняват и се превръщат в непристойни пантомими. В обряда Махаврата, който се извършва, за да се осъществи тъждественост между противоположностите (което разбира се е синоним на Ида и Пингала нади) – млад девствен аскет трябва да се съедини с проститутка. Йогически пози (асани) се използват за съвокупление. Като резултат от това Кундалини йога е била неправилно изопачена. В Куларнава Тантра (5.3.12) се казва, че “истинският сексуален съюз е съюзът на Парашакти (Кундалини) с Атман.”

Високообразовани мъже разработиха подробни методи как да се достигне Бог чрез секс. Не било много трудно да убедят тези, които можели по този начин да получат опрощение на греховете си, но и да се извисят в своите слабости. Когато интелектуалци и артисти били убедени, последвали ги и широки слоеве от управляващата класа. За да разорят духовното съзнание на тази страна, където духовността достигнала невероятна висота, тантристите използвали един дяволски трик, който ние уж трябва да разбираме, ако имаме намерение да вникнем в способите, чрез които те толкова успешно са напредвали в своята работа. За да действат свободно в конкретно място демоничните сили трябва преди всичко по някакъв начин да принудят божествената сила да отвърне своето внимание от това място. Те разбрали, че най-добрият начин за това било да оскърбяват боговете в собствените им храмове. По същество това означава да се извърши нещо особено омерзително в храма или психосоматично (оскверняване на чакра) в място, което обикновено е благословено от вниманието на божествата. Тогава божественото, бидейки осквернено, обидено си отива и във вибрационния вакуум, образувал се от това, негагивността има свобода за действие. Този принцип може да се прилага и при богохулно използване на символи. Например използваната от нацистите свастика, която е символ на Шри Ганеша. Демоничните сили имат и още един прост трик. Проповядват любов и святост и оскверняват това с похот и разврат. Провъзгласяват идеалните ценности и практикуват точно противоположното. Ето защо в стари времена в светите храмове на богинята Кали (Махакали или Дурга, която управлява в колективното подсъзнателно) тантристите устройвали ужасни церемонии, посредством които давали вид, че отдават почит на тази богиня, представяйки своите оргии за обряди към култа за плодородие. Техни сексуални убийства са били първообраз на такъв род зверства, на които Маркиз дьо Сад (реинкарнирал тантрист) даде своето име. Черепите на жертвите се превръщали в чаши, от които убийците пиели вино. В ляво - разврат, в дясно – насилие, и адските клещи се затварят. В храма на Деви Гаури млади девственици се превръщали в проститутки. Под предлог, че трябва да жертваме всичко за Бог, жреци изнасилвали жени пред очите на безпомощните им съпрузи. Принасяли в жертва малки деца и статуите на божествата се обливали с тяхната кръв. Тибетски лами зазиждали живи деца в стените на своите храмове. Ясно е, че вниманието на божествата би се отвърнало от всяко свято място, осквернено по този начин, освобождавайки го от черната магия и тантристите. Последните извиквали в тези места духове от адските кръгове и тълпите наивни поклонници погрешно приемали случаите на дяволски прояви като проявление на това божество. Тези магьосници знаели как да привличат раздразнените и неудовлетворени бхутове за свои жертви и да ги направляват против живите, които благоговеели пред осквернените идоли. Приведените от мен примери са крайни, но са исторически достоверни и много ясно илюстрират основните методи, които самите сили на злото използват по един или друг начин във всяка част на нашата планета. Оскърбява се вниманието на божеството, за

77

да го принудят да се оттегли. Създава се пробив във вибрациите, които измиват вселената, през който демоните, които инкарнират, да могат да извикват обитатели на ада. Те привличат с помощта на много методи и поводи духове на мъртви в света на живите, отклонявайки последните от централния път на еволюцията.

Тези тантристи се върнаха в качеството им на днешни лъжегуру. Някои от тях изпозват сили от подсъзнателното посредством сексуалност, други не работят чрез половите органи, а използват сили от подсъзнателното, които те придобивали посредством пост и лишения. И в двата случая те разрушават последователите си. Те знаят, че в чакрите по линията на гръбначния стълб се намират божества, които отразяват различни аспекти на Бог. Лъжегуру втълпяват на своите доверчиви последователи всичко, което е възможно, за да оскърбят божественото съзнание вътре в тях. Ако садхака (ученикът) попадне в техните капани, то божественото внимание, което обикновенно се грижи за него и го защитава чрез тези божества, се прекъсва и те си отиват. Когато това се случи, сатанинският учител въвежда бхута в определена чакра и този акт е известен като “инициация” (посвещение). След това излъганият ученик разглежда симптомите, проявяващи се вследствие паразитирането на бхута, като признак за своето духовно извисяване. Ако той наистина много силно страда от този ефект, то неговият учител по медитация милостиво го информира, че той “се изчиства от своята карма”, или се “освобождава от натрупаното напрежение”. Когато пиша тези редове няколко милиона човешки същества в целия свят се намират в голяма опасност заради такива занимания. Ние накратко ще се запознаем с някои заглавия от вестниците. На 24 април 1979 г. (вторник) някой си свами Омкарананда, оглавяващ центъра “Божествен свят” във Винтертура (Швейцария), застана пред съда в Лозана заедно с няколко други членове на тази секта. Държавният прокурор предяви обвинение срещу тях за няколко случая на покушение с цел убийство, използване на взривни вещества с престъпни цели, престъпно нанесена вреда на собственост, също телесни увреждания и изнасилване и извършване по време на обряда на черни магии. Пред лицето на изумените многобройни свидетели Свами, “за когото всеки казвал, че е реинкарнация с изключителни качества”, както съобщи “Трибюн дьо Женев”, в този ден бил признат за виновен по всички точки на обвинението и осъден на четиринадесет години затвор. Сектите на Махариши Раджнеш редовно фигурират в пресата с различни мрачни и подозрителни ситуации. Движението трансцедентална медитация (ТМ) учи на методи, които могат да предизвикат у практикуващите заболявания на органите на храносмилането и гинекологични болести, склонност към депресия и самоубийство. В това ни уверява вестник “Гардиан” от 15.08.1979 г., взел сведения от Джим Проктър, Естер Фишберг и Питър Пирс, които прекарали няколко години в това движение. В Англия само приходите, заплатени за медитация, включващи курс за левитация, значително надхвърлят четири милиона фунта. “Ивнинг поуст”нарича това “палячовщина”. Доктор Леон Отис – директор на програмата за психобиологически изследвания на Стенфордския изследователски институт написа, че ТМ предизвиква безсъние, мигрена, бронхити и способства зависимостта от опияняващи напитки, а може да доведе и до по-тежки симптоми на психични разстройства. (“Гардиан” - 25.01.1979г.) В друга статия подписаният Дейвид Маркенсон описва как така нареченият Махариши прелъстил Линда Пирс - внучка на херцог Графтонски и как заплашвал Джон Ленън с убийство (който по-късно беше убит от абсолютно откачил маниак).

“Торонто Стар” от 18.02.1978 г. разказва как бивш инспектор по ТМ затънал в серия ужасни преживявания, когато се опитал да зареже това движение. Симптомите били

78

по-лоши дори и от тези при отказ от наркотици, появявали се духове. Той осъзнал, че е станал “роб на окултни и демонични сили”.

Злоупотребата в наши дни с така наречената психотерапия може да приеме всякакви ужасяващи форми. Например в Италия миланският “Кориере делла сера” съобщи на 28.05.1981г. за ареста на францисканец – доктор по теология, който открил парамедицинска практика, където клиентите се лекували срещу огромни суми посредством “онтопсихология”. Този наистина надарен с богата фантазия потомък на Свети Тома бил обвинен в оскърбление на медицинската професия, мошеничество и сексуални нападения над няколко свои пациенти, които това лечение довело до съвършено робско състояние.

Сектата на Мун под много имена била строго осъждана в САЩ, Англия, Бразилия, Франция и други страни за промиване на мозъците посредством разрушаване на семейството.

Характеристиката на движението “Харе Кришна” с нищо не е по-добро, но не всички случаи са толкова крещящи. Всички, които работят с “енергийни потоци” – доктори и ученици-магьосници, целители, парапсихолози и изследователи на аурата – всички те работят със сили, които не разбират и разбира се, не могат да контролират. Посредством множество статии в пресата за последните години публиката осъзна, че тези различни секти от местен, индийски или корейски произход представляват сериозна опасност. Но обикновеният човек все още е далече от това да предполага крайната сериозност на тази атака, която щурмува основите на човешката култура и благопристойност. Това е атака против човешкия род, заплаха, в която на прицел са нашите тела и умове и преди всичко нашия потенциал за еволюция във висши същества. Изкуството на дявола и неговите съюзници се състои в това да отведе нашето внимание и нашето поведение там, където сме най-уязвими за бхутове от адските области. Посредством владеене на черна магия тези магьосници привличат бхутове от подсъзнателното и надсъзнателното, за да ги въвеждат в нашите чакри.

Да разгледаме някои окултни методики, които се практикуват в модните съвременни секти. Против Муладхара чакра – “Медитация” върху Муладхара чакра, псевдойогическо “посвещение” посредством пряк физически контакт и групова терапия със сексуален характер, седемкратно поощрение по старите тантрически обичаи, безпорядък във връзките, прикрит под нов психологически жаргон. В резултат на такава практика Шри Ганеша и Кундалини си отиват от своите места, както изчезва отражението в замърсено огледало.

Против Агня чакра те устройват “късо съединение” в Агнйа чакра, вкарват бхута обикновено натискайки очните ябълки. Последователят може да види искри, мълнии или ясна светлина. Може да види око, което казват е “окото на Христос” или око, червено от гняв, което е “Окото на Шива”, който предупреждава и който в края на краищата изчезва, оставяйки открит достъпът в тази чакра от подсъзнателната или надсъзнателната зона. Когато влязат бхутове, те могат да се проявят с всички видове окултни сили: материализация, левитация, ясновидство и др. Окултните практики предпочитат да атакуват тези чакри (Муладхара и Агня), а това са местата, в които е установен богът – дете, защото той е пазачът и настойникът на Кундалини. Фактически съществуват хиляди начини на магьосничество. Заразена храна може да вкара бхутове в Набхи чакра. Талисмани, гривни и обеци могат да поразят Анахата и Вишудхи чакра. Материалното може да стане носител на адски същности. Тези методики са известни и се използват от магьосническата религия вуду в Африка и макумба

79

в Южна Америка, в Тибет и на други места. Дори прекият контакт с материалното не е необходим. Умелите магьосници са способни да убиват от разстояние. Някои окултни символи функционират така да се каже като площадки за десант на бхутове.

Също така погрешно използвани мантри може да оскърбят божеството, към което тази мантра е адресирана и да привлече бхут, на когото заклинателят е дал име на това божество. Когато ученикът последователно произнася тази мантра, то в частта на неговото тяло, съответстваща на тази мантра (това може да бъде нерв, орган, нади или чакра), се създава вибрационен вакуум и там се вселява същност, която той непреднамерено е извикал. Разбира се, ученикът, чийто гуру добре го е обработил и му е шлифовал мозъка, дори няма да помисли да задава въпроси. Той приема своята глупава покорност за някакъв вид йезуитско духовно упражнение. Неговият критически здрав смисъл и способността да се ориентира и да различава изчезват. А когато те дойдат при Шри Матаджи, започват да Я атакуват с поток възражения и аргументи. “Това доказва– отбелязва Шри Матаджи, - че при мен имате своята свобода”. Вътрешното равновесие на трите нади се уврежда не толкова от манипулациите на тези лъжегуру. Трябва да спомена тук всичките видове лечебни практики, които се опитват да галванизират енергия в СНС, такива като акупунктура, рефлексология, енергетическа медицина и др. подобни. Те действително могат да доведат до незабавен ефект. Но след повече или по-малко време последствията ще бъдат отрицателни. Мрежата от канали – СНС прикрепена в Ида нади (левия канал) и Пингала нади (десния канал), които, както знаем, са свързани с областите на подсъзнателното и надсъзнателното. По този начин вътрешният инструмент (янтра) се настройва на невярна честота.

Известен метод на лечителите в този процес е да призоват бхут на умрял лечител или лекар, за да се извърши чудотворно изцеление. Възможно е изцелителят да е реализирана душа и той да се обръща към енергията Кундалини. Но такива хора действително са рядкост. Сахаджа Йога, разбира се, може да ги разпознае по техните хладни вибрации. Всички неправомерни манипулации със СНС предизвикват гнева на Шри Ганеша, който се издига по централната нервна система във формата на огън. Ето защо Артур Авалон ни разказва в книгата си “Змийската енергия”, че Кундалини предизвиква силно изгаряне с поява на мехури, когато премине през чакрите. Други текстове на лама Кази Дева Самдуп и В.Й.Евас –Венц (“Тибетска йога” и “Тайната доктрина”) приписват тази топлина на трансмутация на сексуалната енергия. Тибетците наричат тази топлина на Шри Ганеша “вътрешна топлина” или “великият огън”. Лами-новаци прекарват нощта вън от манастира си в Хималаите и този, който до сутринта изсуши върху себе си най-голям брой мокри дрехи, се обявява за победител в тази игра и за високореализиран. Както твърди един “голям авторитет” в Кундалини йога в списанието “Йога днес” през април 1978 г., това парене се усеща като игли или нагорещени жила, които пронизват органите. Шри Матаджи ни каза, че “тази болка е предизвикана от идиотските опити да издигат Кундалини. Ако тя е заложена в нас от Бог, то защо Му е да иска нейното издигане да е болезнено? Когато тя се издига, тя напълно възстановява и отпуска”. В действителност опитът, който ние всички преживяхме, е във висша степен приятен, излъчващ мир, радост и благополучие. И изцеляващият процес, който съпровожда издигането на Кундалини, е абсолютно спонтанен, тъй като тази разумна енергия сама се отправя към органите, които се нуждаят от това. И обратно – пациент, който се лекува с различни видове алтернативна медицина, има толкова раздразнена СНС, че започва да излъчва много горещи вибрации, подобно на раково болен. Тази топлина може да бъде регистрирана с помощта на фотомагнитен фотографски апарат на Кирлиан и да се види увеличената яркост в

80

светещите нишки на аурата, която обгръща човешкото тяло. Лаел Лотсън твърди, че тази яркост нараства, когато субектът приема алкохол или марихуана, при трансцедентална медитация, акупунктура, психокинеза. Но публиката не знае как да интерпретира Кирлиановата фотография. Увеличената яркост на аурата показва “късото съединение” на прегрятата СНС. Пръстенът от светлина (дъга) около ръката на “духовен лечител” означава, че чрез него работи бхут. Нахлуването на духове на мъртви в света на живите и тяхното пагубно въздействие върху нас се способства преди всичко от нашето абсолютно невежество по този въпрос. В средните векове хората са знаели много добре, че духът на покойника, който е отказал да се отправи в тази част на космоса, в която му е отредено да пребивава, броди около своето тяло. Затова хората са избягвали гробищата. Обаче впоследствие започнали да погребват всяка важна и егоистична персона направо в храма. Християнските църкви се трансформирали в гробища. Например, базиликата “Свети Петър” и Уестминстърското абатство имат много лоши вибрации. Само тялото на светец (реализиран, не обезателно канонизиран) може да се погребе в храм, тъй като излъчва вибрации, Чайтанйа.

Голямото невежество от страна на някои създатели на имидж (интелектуалци, филмови продуценти и певци) подведоха масите на Запад в погрешна посока, където вниманието е отворено за бхутове. Ние сме уязвими вследстве на нашите слабости. Развратната личност е уязвима за мръсните бхутове, а гордата личност за бхутове от надсъзнателното.

В общество, където целомъдрието е излязло от мода, където струва ми се само агресията се възнаграждава и където защитните бариери на дхармата са демонтирани, силите на злото се чувстват прекрасно. Те тъкат около нашите градове паяжина от невидими същности - истински летящ сатанински цирк. Тези, които са починали от жестока смърт - с ненавист и стремеж към отмъщение или притиснати от други желания, приемат да бъдат контролирани от магьосници, за да влязат в системата на живите и да удовлетворят своите неудовлетворени желания. Живеещ в принудително въздържание ерген иска секс, лекар иска да продължи своята практика, садист иска да убива. Когато такъв феномен се разпространява, надсъзнателните тантристи, такива като Хитлер, използвали в помощ на своята власт легиони от мъртви войници, могат да управляват тълпата посредством колективна хипноза и да я подтикват неистово към война и отмъщение. Във всички тези случаи, които са заливали историята с кръв, агресорът и тези, които са признавали агресията, са се обединявали в съюз, за да сформират компания без вяра, закони и ограничения, която става агент на силите на злото. И до този момент, докато вибрационната атмосфера не се изчисти тази верига не може да бъде разкъсана. Днешните терористи – това са стари нацисти и фашисти, родени отново. След войната в самата структура на обществото е бил нанесен удар чрез средствата за масова информация. Важно е да осъзнаем колко леко сексуалната разпуснатост извън брака не само ни хвърля в нашия собствен личен ад, но и спомага да се създава обществен ад. Митът за освободено общество, където всичко е позволено трябва да бъде разобличен. Сексът с малолетни атакува емоционалната безопасност, цялостната натура и чувството за обществена отговорност. Последствията от това за семейството и децата са много сериозни. В действителност се провежда огромна операция по изменение на културните условности, за да научат младите момичета да пренебрегват своя майчински инстинкт и да търсят незабавно еротично наслаждение в ущърб на отношенията между майката и бащата. Но партньорът не ти носи удовлетворение, а децата от такъв съюз на свой ред

81

никога не могат да се чувстват в безопасност – те плуват по течението и нямат емоционална опора. Медико-социалната статистика показва устойчив ръст на бременност сред подрастващите. Появилите се нови и сериозни венерически болести, наркотици, психически разстройства и опити за самоубийства сред младите хора доказват (ако въобще са нужни доказателства) ефекта от “неотантрическото” настъпление. Религиозните същества отказват да приемат раждане в такава среда, а тези от тях, които се стремят към ново въплъщение, се отправят в страни, в които семейството все още е здраво и уважавано, т.е. в някои от страните в така наречения “трети свят”. Различни изследвания потвърждават връзката между либерализацията на порнографията и ръста на изнасилванията. Все пак съвременните средства за масова информация изиграха своята зловеща роля. Ето защо Уйлям Блейк – сам той издател, прозря бъдещето и описа кръговете на ада, запълнени с големи печатни издания.

Заболяването от рак на гърлото е тясно свързано с половата разпуснатост. Разрушителното действие на СПИН е достатъчно добре известно, за да има смисъл да говорим тук за него. Но хората не искат да се обърнат с лице към факта, че най-добрата защита от СПИН е целомъдрието, т.е. секс, защитен от интимността на брака. Но статистиката не може да измери фината вреда, нанесена на чакрите. Шри Ганеша има “слонска памет” и чрез подсъзнателното регистрира всичко, което сме направили в предишни животи, а също и в този живот против нашата невинност, т.е. против нашата Кундалини. Мръсното внимание може да се изчисти само че много бавно. Да се наплескаме с мърсотия обаче може да стане много бързо – по-бързо, отколкото да се изчистим от нея.

Да вземем пример със светая светих на нашето време - плажа. Прекомерното оставане под лъчите на лятното слънце води до прегряване на слънчевия (десен) канал и нанася особено големи поражения на този, който вече го е загрял посредством прекомерна умствена дейност. Като следствие от това се уврежда десен Свадхистан и дясна Набхи чакра, вниманието е възбудено и се стига до невроза. В отплата за това получаваме невъзможност за яснота в медитацията. Разбира се, ако садханът (ученикът) работи непрекъснато над себе си с твърдост и посвещение в своята медитация, то изчистващият динамизъм на Кундалини бързо ще се справи с възраждането на системата. “Ако вие бяхте съвършени, то нямаше да има нужда от Сахаджа Йога” – утешаващо ни каза Майка. Но рядко се срещат хора, които са чували за Сахаджа Йога, а още по-рядко са такива, които упорито се занимават с нея. В същото време широките маси, слисани от все по-напрегнатия начин на живот, едва ли си позволяват такъв разкош като да поразмислят за значението на стреса. Алексис дьо Токевил, предчувствайки това, написа: “Виждам неизброима тълпа хора, приличащи си и еднакви, които непрестанно се грижат за това да си доставят дребни и пошли удоволствия, с които пълнят душите си.”

Истинските основи на християнската цивилизация отдавна са разрушени. Християнската култура се чувства лишена от основи. “Абсурдна ситуация е това; човек, който не знае нито от къде е дошъл, нито накъде отива и който следователно не знае кой е той всъщност”. Най-великите умиращи религии не могат да отговарят на въпроса на Камю. Човек не знае какво да направи със своята свобода и тръгва да търси нови учители, застава пред компютъра или се хваща за либидото. Но последното не е пълноценно, тъй като способността да се наслаждаваме е функция на парасимпатиковата нервна система. Нарастващият стремеж на съвременния човек към страничните (ляв и десен) канали прави

82

удовлетворението все по-отдалечено и илюзорно. Колкото повече човек се стреми към удоволствие, толкова по-малко той е способен да различи неговия вкус. Колкото по-малко той контролира себе си, толкова повече той контролира другите. Наистина е трудно да се запълни нашата вътрешна пустота. Загубвайки чувството да търсим реалното, както и чувството за екология на дхармата, ние се пренасяме все повече и повече във външна дейност, безпорядък – безпорядък, който обезобразява нашата планета. Социално-икономическата структура установи система за външно, материално възнаграждение, което, както се очаква, трябва да компенсира нашата нарастваща неспособност да се наслаждаваме на дълбоко, вътрешно, истинско удовлетворение.

Системата на икономическото производство поддържа нашите искуствени желания и сама подхранва нашата зависимост – цигари, алкохол и всякакви форми на разкош. По този начин дори това да не е винаги очевидно, съществува връзка между притъпената ни невропихическа чувствителност и разточителството на природни ресурси, което сега заплашва оцеляването на нашия вид. Прогресирайки в продължение на векове, човешкото съзнание дойде до момента на сблъсък с границите на крайното и безкрайното. Обръщайки гръб на тази граница, обществото достигна до състояние, което бихме могли да определим като ентропия (неподреденост, хаотичност – б.р.) или безпорядък, или деградация на енергията. В една затворена система (затворена именно защото нейните предели са достигнати) всеки допълнителен приток на енергия може само да увеличи безпорядъка в системата.

Обръщайки гръб на собствения си Дух, ние се отвърнахме от реалността, от безкрйното и загубихме правилата за правилно поведение (дхарма). При нашия отказ да се обърнем с лице към реалността на духа, мозъкът анестезира и потенциалът на нашето съзнание отслабва. Натрупаните знания не съответстват на качествения ръст в познанието. Този феномен дори не е нов. През ХIX век де Токевил имал основание да напише: “Усилено и непрестанно работещото човечество не се придвижва напред”. В хаоса на ентропическата активност играта на Раджо и Тамо гуните за болшинството хора обвива с мъгла възприемането на сатвичната линия на еволюцията. В същото време това загубило ориентация човечество се отваря за областите на колективното подсъзнание и надсъзнание, за света на мъртвите, за нечистия ад на земята, за адските лутания, които са оформили част от апокалиптичното видение на св. Йоан от Патмос. Сахаджа йогите, притежаващи вибрационно съзнание, усещат този момент на разпад, който ние преживяваме и който се разбира като показател на всеобщия упадък - не като край на света, а като начало на епохата на Водолея – Сатйа Юга – Златния век. Раждането на птицата е смърт за яйцето; въпросът е с какво се отъждествяваме - с черупката на яйцето или с птицата. Ние или ще загинем, или ще се родим отново (дважди) в зависимост от отговора ни на този въпрос. За нещастие във времето, в което Шри Матаджи полага основите на Сахаджа Йога, ние едва ли се намираме в състояние, в което да полетим.

Целта на всички машинации на дявола е да удебели кожата на нашето его и суперего и да ни държи като затворници в тази черупка. Той се изхитри да постигне това посредством адхармична цивилизация, посредством фалшификация на най-великите религиозни традиции и чрез големи и малки, известни и неизвестни магьосници. И ние се хванахме на неговото хоро и се предадохме доброволно на нашите слабости. Колективната вибрация от тези седящи в клетка същества формират ентропична “мрежа”, която държи човешкото съзнание в затвор. Но как да се измъкнем от там?

83

В своята поема “Милтън” Уилям Блейк - велика реализирана душа - казва: “Всеки ден има момент, в който не може да ни намерят нито Сатаната, нито неговите сътрудници. Само този, който е старателен, намира този момент и го умножава и когато веднъж го е намерил, го извиква отново и отново по всяко време”.

Този момент е безкрайно малкото пространство между две мисли, което е нашият контакт с настоящето. На санскрит това пространство се нарича виламба. То незабавно се бомбардира от свободните мисли и емоции на егото и суперегото, които отново насочват нашето внимание към външни неща в сферите, където работи дяволът. Но събуждането на Кундалини притегля нашето внимание навътре. Виламба расте и впоследствие егото и суперегото се намаляват и се всмукват в Ида и Пингала нади. След Реализацията може да се случи консолидация, позволяваща вниманието да остане по-дълго в Сахасрара, където безмълвието на Нирвичара Самадхи расте и се извиква отново във всеки момент на деня. Преместването на вниманието в Сахасрара е главната защита и оръжие за дважди родените при сблъсък с негативност. Но това ниво не се достига за един ден и затова Сахаджа йогите трябва да са много бдителни. Тъй като самите те представляват заплаха за силите на злото, последните се опитват да ги повалят и унижат. Сатаната всякак се е опитвал да изкушава дори и Христос. Тези атаки са станали много фини. Егото се украсява с фалшива духовност, за да си придаде величие, изключителен индивидуализъм, може би дори реинкарнация на някои от великите хора в историята. Надсъзнателното и парапсихологическите кръгове наистина много разчитат на тази тенденция. Е Л И П С О В И Д Н О Т О Д В И Ж Е Н И Е

“В началото беше Словото и Словото беше от Бога и Словото беше Бог...”

“Това слово – казва Шри Матаджи, – е сричката АУМ (Ом или Амин), която, както

е казано в Катка Упанишад, е трябвало да бъде главната цел на всички Веди.” Сричката Аум се повтаря в свещената индийска литература. Сричката АУМ, която е нетленният Брахман, съдържа в себе си Вселената. Всичко, което е съществувало, всичко, което съществува, и всичко, което ще съществува е АУМ. И всичко, което излиза зад пределите на миналото, настоящето и бъдещето също е АУМ. Всичко, което виждаме около себе си е Брахман. Собственият Дух, който е вътре в нас, е Брахман. Този собствен Дух е единен със звука АУМ.(Мандукйа Упанишад) Св. Йоан е казал много ясно, че това Слово е Христос. Шри Матаджи потвърди това предположение. Аум не е нищо друго, а Шри Ганеша – първородното божествено дете, което не инкарнира и чрез което Ади Шакти освобождава своите три продуктивни енергии: Махакали (А) Махасарасвати (У) Махалакшми (М), за да сътвори Вселената. Майка ни е казвала, че тялото на Христос е било чистият Брахман, чистите вибрации, което се потвърждава от Неговото възкресение и възнесение.

Упанишадите твърдят, че “всеки, който знае АУМ, знае и собствения Дух”. “При медитация върху АУМ се достига Брахман”.(Прасна Упанишад, Таитирия Упанишад). Св. Йоан казва:

“Тази дума дава силата да станем дете на Бог”. Какво са имали предвид тези мъдреци и пророци от далечното минало?

84

За нашия читател тези утвърждения ще си останат абстрактни и теоретични. Само Сахаджа Йога ги прави реални. Как да медитираме над звука АУМ? Много просто - оформя се дума, в която заедно се съединяват А,У и М. И Кундалини, издигайки се обединява тези три звука, тези три енергии, тези три канала и ги превръща в едно цяло. Следователно АУМ – първичното движение на божествената енергия в своето проявление се въприема от нервната система на реализираните същества като Чайтанйа (свободна жизнена сила, прохладни вибрации). В това събитие се обединяват началото и краят. Тази изначална дума се възприема от реализираната душа като крайната форма на еволюционния цикъл; омегата ни разкрива, че тя е и алфа. По този начин сътворението на вселената, за чиято история ние знаем безкрайно малка част, се проявява като разтеглена елипса – символ на Ади Шакти, Първичната енергия на Всемогъщия Бог Садашива - Първичният Отец, съзерцава работата на своите енергии. Следващата диаграма показва не точно определената последователност на събитията, а по-скоро елипсовидното движение, което тръгва от Садашива в началото, за да се върне накрая отново към Него.

Елипсата представлява така да се каже сътворението на света в неговата последователност: златния, сребърния, бронзовия и железния век (юги). Но в равна степен е възможно Вселената да се намира в елипсовидна форма, усукана около себе си няколко пъти. В този случай връщането към началната точка представлява края на цикъла (отбелязан в нашата Вселена с бъдещата инкарнация на Шри Калки), а не с всеобщо унищожение на Вселената (тандава). Тази елипса произлиза от Бог и се връща отново към Него. Всяка Вселена достигнала до края изчезва, за да стане чакра в космическото тяло на Ади Шакти. Тези безброй елипси от много измерения отбелязват вибрациите на космическия танц на Великата Богиня и гирляндите, които Тя сплита, за да украси своя Повелител. Нека да се върнем отново към елипсата и да проследим нейния ход. Забелязваме, че той преминава през различните стадии в такава последователност, каквато и Кундалини следва в своя път към Сахасрара. Преди всичко Майката на Вселената във формата на Шри Гаури сътворява Шри Ганеша, чието място е първата чакра – Муладхара. Неговата слонска глава изразява липсата на его. Той познава само онази любов, която го съединява с неговата майка и от която той получава своята огромна сила.

85

В сиянието на неговата аура се къпе цялата Вселена в своята невинност и чистота. Той управлява космическите енергии и пази на вратата на ада. Името му Ганеша произлиза от думата Гани. Той ръководи ганите – отряди от ангели, които работят в подсъзнателното. Той е Ади Бандху, което ни напомня, че той е изначалният приятел на всички, които търсят Бог. Тъй като той изчиства Муладхара чакра, той възстановява този загубен рай на невинността за Сахаджа йогите, давайки им сила, мъдрост и удовлетворение. Неговото застъпничество е толкова важно, че в Индия винаги го призовават в началото на всеки обред, молитва или религиозна церемония. Средството, с което се придвижва, е мишка, защото неговите последователи са скромни и усърдни. Следващият аспект от проявлението на божествената сила е Шри Вишну с Неговата Шакти Лакшми. Той си почива върху космическия змей Шеша, плуващ по водите на света под името Вайкунтха. Пред Шри Вишну се прекланят боговете, водени от своя цар Индра и отговорни за материалните елементи на този свят, за да молят за съвет самия Господар на еволюцията. Шри Вишну често е изобразяван в дълбок митичен сън, като че ли Той просто представлява еволюцията, следвайки нейния естествен курс. Но когато е необходима намесата му, Той действа с огромна скорост, бидейки архетип на спасителя-герой, летящ на своя искрящ и навяващ ужас орел Гаруда.

Шри Вишну е аспект на Всемогъщия Бог-Отец, поддържащ и защитаващ творението. На Него се покланят заради небрежната му лекота и проницателност, с които той осуетява плановете на демоните, поставя надсъзнателните учители, такива като Нарада, обратно на техните места. Покланят му се и заради великодушието, което Той проявява по отношение на всички, които Го търсят в Неговото убежище. Той балансира играта на надите, показвайки уважение към първенството и желанието на Шива и понякога успокоява творческия процес на Брахма.

Шри Лакшми е стопанката и домоуправителката на Вселената. Богиня на дома, за която е голямо удоволствие да разпространява своите благословии (в не малка степен и материално благосъстояние) сред дхармичните същества. Всяка атака на този аспект се усеща в левия аспект на нашата Набхи чакра. Дясната страна се уврежда и черният дроб се разстройва, което често се случва от прекомерна умствена дейност.

Шри Шеша (космическият змей) представлява вечно будното внимание на Бог (дори когато Шри Вишну спи) и управлява дясната страна на Набхи чакра. Когато той инкарнира заедно с Шри Вишну, обикновенно приема формата на воин – такъв, като Лакшман – по-малкия брат на Рама. В качеството си на Картикейа –Богът на войната, той носи ослепителното сияние на невинността на дясната страна. Животното-превоз на Шри Вишну принадлежи към митологичното наследство на цялото човечество. Този космически змей е богът на ацтеките Катцелкоатъл и свещеният дракон на китайците. Гаруда - огнената птица е един от херувимите от виденията на Йезекеил в книгите Откровения (4,8), четвъртото живо същество, описано като “подобно на орел в полет”. Символ на скоростта и силата на Бог, той е водил римските легиони под знамената с изображение на орел и е станал главен елемент в хералдиката. И днес все още се появява от античните легенди и присъства в гербовете на Тайланд и Колумбия.

Първичната Свадхистан чакра се върти около Вайкунтха във Вселената, където Шри Брахмадева и Шри Сарасвати създават различни форми материя и живот. “В течение на шест милиарда години - казва Шри Матаджи, – Брахмадева е създавал материята с цялата й атомна структура и т.н. За четири милиарда години са се материализирали галактиките и нашата слънчева система. Земята и движението на планетите установили положението си, а това позволило на биосферата да се появи преди

86

около1,1 милиарда години. Накрая, преди около 900 милиона години се появили най-първите тъкани от жив материал”.

Съгласно закона на вероятностите времето, за което човек се е появил и е заел своето място на Земята, едва ли би стигнало, за да се създаде дори просто едноклетъчно същество. “Ясно е – казва Шри Матаджи, – че е трябвало велик жонгльор да изпълни този трик”. Учените и технолозите са последователи на Брахма. Музикантите, художниците и поетите са последователи на Сарасвати. Когато думите не достигат, за да се пеят хвалебствия за Бог, музиката продължава това. Когато нашата Свадхистан чакра се отвори напълно, ние усещаме, че Брахма твори чрез нас нови форми, знания и красота във Вселената. Когато се движим обратно, концентрично от Вайкунтха се появява прекъсване. Божественото съзнание не е толкова явно. Затова Войд се нарича Бхавасагара – Океанът на илюзиите, защото създанията, които се намират там, нямат съзнанието, че са неделима част от тялото на Бог.

В крайна сметка независимо от развитието на човешкия мозък до настоящия момент – с неговите приблизително единадесет милиарда неврони - той все още не е настроен на дължината на вълната на божествената програма. Вместо това създаваме своя собствена паралелна вселена и следователно своето заблуждение. Този аспект на съзнание, когато си въртим такива номера сами на себе си, се нарича Майа. С развитието на енергията на действието, започвайки от най-първите технологични открития в периода на късния палеолит преди около 70 хиляди години и с развитието на енергията на мисълта, у човека се е появила силна потребност от духовна и етична подкрепа, която би му дала способността да пресече Бхавасагара. Затова Шри Даттатрейа - аспектът на Първичния учител, напуснал Вайкунтха, където пребивава, за да приеме раждане в нашия род. Раджа Джанака, Авраам, Моисей, Сократ, Лао Дзъ, Конфуций, Зороастър, Мохамед, Гуру Нанак и съвсем неотдавна най-обаятелната, но тайнствена личност Шри Сай Натх от Ширди (“починал” на 15.10.1918г.) са били главните форми, в които Той се е проявил. Често заради религиозните обичаи на времето, в което е приемал раждане, Той се е старал да ни държи в границите на дхарма, за да ни покаже пътя към нас самите и подходящото обществено поведение. Първичният учител е инкарнация, синтезираща невинността на Брахма, Вишну и Шива. Той е разположен в нашето тяло в областта на празното пространство в нашата парасимпатикова нервна система, между блуждаещия нерв и слънчевия сплит. Ние му дължим нашата синовна признателност, преданост и послушание, което се полага на този просветлен ръководен принцип. Неговото транспортно средство е кучето – въплъщение на привързаността, послушанието и верността. Когато Принципът на гуру се пробуди в реализираната душа, този човек придобива притегателност и магнетизъм, излъчва вибрации на авторитет и достойнство. По този начин, посредством аватари, пророци и светци, Ади Шакти е ръководила човечеството, съобщавайки своите указания, които е трябвало да се следват, за да се избягват отклоненията от оптималната траектория на еволюцията. Мисията на пророците, разбира се, е била адаптирана към концептуалното ниво на съвременното им общество и преди всичко се е стремила да повдигне това ниво. Примитивните общества са възприемали Божествената сила отначало посредством богове, които управляват елементите – слънцето, луната, вятъра, морето, водата и огъня. После хиндуистката космология поместила тези аспекти на Бог във Вайкунтха. А по-късно съществуващите и до този момент различни религии в света са се привързвали към една или друга инкарнация. Сама по себе си всяка религия представлява един специфичен канал на

87

връзка между стадия на божствената еволюционна програма и Земята, където тази програма се реализира. Разбира се, религиозните фанатици напълно са се объркали по този въпрос, запазвайки за себе си изключителните права в цялата тази работа.

Съществуват четири основни типа инкарнации: Баща, Майка, Учител и Син. Майката - приема раждане и сама е проявление на всичките си сили или приема раждане като Шакти (енергия) на друга инкарнация в качеството си на Съпруга на Бащата, Майка на Сина, Дъщеря или Сестра на Учителя. Бащата – инкарнирал в първите осем инкарнации на Шри Вишну. Инкарнацията Парашурама по-късно е станала Зевс у гърците и Юпитер у римляните. Синът – инкарнира в качеството на две последователни инкарнации на Шри Вишну: Христос и Калки. Учителят – посредством своите многобройни инкарнации е водил човечеството, както споменахме по-горе. Той се е стремил да развива в човешките същества най-важния Принцип на ученика, пример за който са отношенията между Сократ и Платон. Съвършеният ученик сам става убежище за другите и по този начин благословиите от гуру се умножават, разпространяват се и се пречупват в направление към другите хора. Квинтесенцията на този принцип са синовете на Сита – Лав и Куш, които по-късно са приели раждане като Буда и Махавира, а още по-късно като Хасан и Хюсеин – синовете на Фатима – дъщеря на пророка Мохамед.

Една от най-древните инкарнации, споменати във Ведическите предания, е инкарнацията на Богинята, която приела форма в този свят, за да спаси трите свята (боговете, хората и долните светове), т. е. надсъзнателното, съзнателното и подсъзнателното от поробването на силите на злото. Видни царе–магьосници, като Махишасура, Шумбха, Нишумбха и Рактабиджа, всички те инкарнираха в наше време в качеството им на лъжепророци.

Шакти на Шива е Парвати, инкарнрала във формата на богинята Дурга – Майка на Вселената и Шакти на всички богове. Разказите за нейните подвизи все още се възпяват на религиозен празник през октомври в Непал със сцени от този титаничен конфликт. Четенето на тази история от Сахаджа йоги носи силни вибрации. Едновременно чаровна и ужасна, Шри Дурга прогонила демоните от този свят и ги изхвърлила в подсъзнанието.

Тази битка пробудила сърдечната чакра на Вирата и активизирала желанието на това Велико Първично същество да види, че хората получават своята Реализация. От този момент (преди около 10 хиляди години) тази елипса започнала своето възвратно движение към източника. Историята се ускорила. Само осем хиляди години отделят инкарнацията на Шри Дурга и Исус Христос. Сиянието на Богинята в чакрата на сърцето унищожава всички страхове.

Шри Шива медитира в Ади Анахата чакра на Вирата, потопен в абсолютно блаженство. Той никога не инкарнира. Не взема участие в играта на еволюцията, а просто съзерцава нейното елиптично движение, като океан от състрадание, Каруна сагара, като Шанкара. Шри Шива е Богът на простодушието и прошката. Вселената съществува само ако Той пожелае нейното съществуване и защото Той желае това. Затова е наричан Рудра – Разрушител, който в края на периода танцува Тандава – танца на пълното унищожение.

Вътре в нас Шри Шива е собственият ни Дух, Атман, Божествената сила. Неговото превозно средство е бикът Нанда, който в сферата на подсъзнателното представлява пълната увереност в собствения Дух. Нанда принадлежи към вселенските духовни животни и има известна доза двусмисленост в тълкуването на неговата символика, тъй

88

като част от неговата друга страна (или неговата сянка) представлява животинския инстинкт.

Шива е изобразяван като аскет, носещ полумесец в сплъстените си коси и живеещ в покрити с лед и уединени места в Хималаите. Неговата Шакти е Парвати – дъщеря на Планината и сестра на Вишну.

Този велик Бог е съпровождан от Бхайрава - убиецът на демони, представен като тигър, когато е транспортно средство на Богинята. Той е архангел Михаил - светецът-покровител на средновековните рицари и св. Георги - убиецът на дракона. Когато светлината на Атман расте вътре в нас, ние изпитваме тишина, безмълвие. Не съществуват желания и болка. Усещане за прохлада се разпространява вътре в нас, подобно на искрометни вибрации от мир и любов, които напълно обхващат нашето същество. Когато сърцето е абсолютно просветлено от Духа, усещането за съществуването е блаженство. В това състояние на свидетел Шри Шива напълно е реализиран в сърцето. Движението на историята се контролира от инкарнациите на Шри Вишну. В Индия, Индонезия и Тайланд неговата седма инкарнация Шри Рама все още се почита много широко. Той се е родил шест хиляди години преди Исус Христос. Бидейки наследник на императорския трон в Айодоха, той се оженва за Сита - лотосооката дъщеря на царя-светец Джанака и историята за тяхната удивителна любов завинаги е прославила забележителните отношения между мъжа и жената. Тази инкарнация е имала много цели. Вишну по някакъв начин отключил своята божествена памет и, представяйки се за обикновен човек в образа на Шри Рама, въплъщава образци на правилно човешко поведение при всякакви случаи.

В качеството си на архетип на философа-цар просветил политическите и социалните институции, които желаел да направи гаранти за индивидуалната и колективна дхарма. Той бил съвършеният син, брат, мъж, баща и цар. Него наричат Мариада Пурушоттама, което означава “Най-добрият човек”, а това изразява божествените правила в човешката култура.

Ако ние престъпваме тези правила в нашето ежедневие, се отдалечаваме от дхармата и прекъсваме връзката с Вселенското несъзнателно.

Шри Рама е проявявал благоприятни мариади (граници на правилно поведение) в човешките отношения и изтребвал онези, които ги осмивали. В епоса “Рамаяна”е разказано как Той напълно разбива господството на демоните и чудовищата, които проявявали своите демонични сили, приемайки човешки облик. В странстванията си по южноазиатския субконтинент вибрирал земята, предизвиквайки мутация на енергията, която благоприятствала пробуждането на човешкото съзнание.

В космическия план на Вирата цар Рама пребивава в дясната страна на сърцето, откъдето управлява Ади Пингала Нади - надсъзнателното и неговите области. В тази задача му помага Шри Хануман (Хермес, Меркурий, архангел Гавраил) - вестоносец, куриер. В нашия Дух Шри Хануман е предсъзнателното състояние, което ни кара да улавяме интуициите от несъзнаваното. Той също контролира умствената дейност и много лесно пакости на тези, над които властва егото. В негово отсъствие умствената дейност е неконтролируема. Неговият символ е маймуната, а също и лъвът, когато е средство за транспорт на Богинята.

Вече много говорихме за Вирата, където величието на Шри Вишну намира своето изражение. Вирата е абсолютното съзнание на Вселената, в което са разтворени съзнанията на всички божества. Св. Йоан в “Откровение” (4,2-3) описва славата и могъществото на Бог в традиционните за Шри Вишну цветове.

89

“И веднага се потопих в Духа; и ето престол имаше на небето, и на престола седеше Седящият; и този Седящ на вид беше подобен (по блясъка си) на камък от яспис и на сардис; и имаше разноцветна дъга около престола на вид подобна (по блясъка си) на

смарагд. (Откровение 4, 2-3)

Това същество е инкарнирало приблизително около четири хиляди години преди Исус Христос в личността на Шри Кришна, който разкрил неизчерпаемите форми на единния Бог пред очите на хвърления в ужас Арджуна.

Шри Кришна е осмата инкарнация на Шри Вишну - пастир на кравите в своята младост и майстор в игрите с гопите (пастирите), свирач на флейта, който очаровал Вриндаван и Гокул, и възлюбен на Шри Радха. Удивително е да четем в легендите за детството на Шри Кришна за нежността на Всемогъщия Бог, който става обожаем Повелител и приятел, за да изрази любовта си към своето творение; да четем как Той, Богът на Танца, се включвал в игрите. Например, къпейки се в река Ямуна, изпълвал водата с вибрации, Чайтанйа.

“След това - казва Шри Матаджи, - когато Той хвърляше камъни, за да счупи делвите, които селските момичета носеха на главите си, връщайки се от реката, той даваше възможност на вибрираната вода да се стича по гърбовете им и да пробужда тяхната Кундалини”.

В качеството си на защитник Той убил много демони, които препятствали божествения еволюционен план.

Подарявайки видение на Вирата, Шри Кришна разкрил нов хоризонт на човешкото разбиране - хоризонт на единство на енергиите и божествената любов в многочислените й форми. Той ни съветва да съзерцаваме с необвързаност играта на Ади Шакти и да не попадаме в уловките на трите гуни. Но въпреки това, Той не е дал на хората средство да изпълнят този съвет, защото времето още не било настъпило. Обаче от времето на неговото пришествие човешкият дух започнал да се готви за този скок в осъзнаването. Шри Кришна използвал своята божествена дипломация, за да ни поведе към висшето съзнание. Неговата дипломация винаги е работила за нашето духовно благополучие (хитта карини). Например, в “Гита” Той ни призовава да работим и в същото време да оставяме плодовете от нашия труд в нозете на Бог (карма йога), да се отдаваме на волята на Бог и да се разтваряме в неговата любов (бхакти йога). Но това отношение е невъзможно за човека в неговото типично психическо състояние до Реализацията. Учейки Арджуна, Шри Кришна показвал очевидната и неизбежна революция в съзнанието, която е трябвало да последва по-късно и възбуждал силно желание за нейното настъпване. Днес Сахаджа Йога спонтанно обединява бхакти и карма йога, а също действието и съзерцанието (дхйана). Когато Вишудхи чакра се отвори, ние разбираме какво представлява нашата колективност, разбираме, че сме една клетка, потопена в цялото. Усещаме този абсолют, които ни изпълва с необятното величие на Бог. Мантрата на тази чакра е призивът на Пророка Мохамед за молитва “Аллах-ху Акбар” – “Бог е Велик!”.

В света на Вайкунтха формата на Шри Ганеша в лявата страна и на Шри Картикейа в дясната страна се обединяват, за да станат Шри Махавишну - принципът, който инкарнира във Витлеем в божествената личност на Исус Христос.

Сътворението на Махавишну се описва в Деви Бхагават Пурна така: ”Съзвездия и галактики от енергия се издигаха свободно и като златни прашинки

докосваха неговата кожа”. Ади Шакти във формата на Дева Мария е трябвало да види този грандиозен

исполин на Космическите сили - своя син, висящ на кръста. Това е най-ужасният момент в

90

цялата драма. Можем само да склоним глави в мълчание пред такова величие. Отварянето на Агнйа чакра на Вирата би било невъзможно без проява на надмощие над егото и суперегото.

Освен това Христос е бил убит с помощта на своите си хора, които след неговото убийство познаха пределите на низостта, до която може да ни доведе егото. Но основната мисия на инкарнацията на Христос не е смъртта, а Неговото Възкресение, което доказа безсмъртието на Духа, безсмъртието на собствения дух, дори когато той е потопен в трите гуни. Шри Шанкарачарйа казва: “Собственият Дух е подобен на кристала: поставен върху цветна тъкан, той приема нейния цвят”.

Христос доказа чистотата на този кристал в космоса и вътре във всеки един от нас. Когато Кундалини пробуди Агнйа чакра, Христос всмуква и унищожава нашата карма, която е разпръсната по Ида и Пингала Нади. Чрез своята инкарнация Той пробуди Ади Агнйя чакра на Вирата, което провъзгласи настъпването на последното действие на тази велика еволюционна драма.

По този начин импулсът на инкарнациите е привеждал в движение реализацията на Духа в историята. Не изпитвам необходимост да поставям особен акцент върху това, че тези велики инструктори на човечеството са били много лошо разбрани. След смъртта им техните последователи започнали да си въобразяват, че истината, която им е била предадена, е тяхна лична собственост, която поделили помежду си.

Всъщност великите заповеди са изчезвали и е останала само кухата обвивка, наречена религия, върху която е трябвало да бъдат построени различни институции. Последните напълно контролират вярата и идеологията и са си присвоили правото на икономически паразитизъм за сметка на производителните сили на страната и господстваща роля в политическия живот. Действително, папите в Италия и далай-ламите в Тибет оправдали посредством религията всички видове жестокости, които хората никога не биха приели от светските власти.

Ние сме сигурни, че Сахаджа Йога никога няма да се превърне в нова мъртва църква: вибрациите реагират сега дори при неправилни мисли. Божествата са чувствителни и ако ние се отклоним от това, което е правилно, те изразяват своето неудоволствие чрез парене, прилошаване, главоболие. Учението на Майка и най-вече всичко, което е написано в тази книга, може да бъде проверено. Информацията, която ни дава нашата централна нервна система е нещото, което намалява шанса реализираната душа да прави грешки. Импулсите на вселенското Несъзнавано - този невидим мозък на Бог, се декодират чрез усещания в нашите пръсти, в гръбначния стълб и посредством нашия главен мозък. Ние сме станали упълномощени получатели на тази информация. Сахаджа Йога е жива религия, същността на всички религии по света, доказана с живото проявление на Кундалини.

По този начин с пълното разбиране за това Сахаджа Йога може реално да обяви приближаването на новата епоха - Сатйа Юга, Златния век, който се отваря за огромна маса човешки същества. Тъй като това заявление несъмнено е пробудило скептицизма на много читатели, позволете ми да обясня.

Светът, който виждаме около нас, съответства на определен цикъл от развитието на материята и съзнанието, който е започнал преди около шест хиляди години на бойното поле при Курукшетра, описана в епоса “Махабхарата”. Нашият цикъл е бил предшестван от други. Тези цикли съответстват по някакъв начин на програмата от седем точки, съдържаща се във Вирата до сътворението на материята. И всичките седем точки на

91

космическото странстване са изпълнени, освен последната. Стадият, в който сега се намираме, се нарича Гхор Калиюга - най-черният период от епохата на тъмнината, която завършва с периода на проявлението в шестата точка (инкарнацията на Христос) и пришествието в седмата. Ние се намираме в периода на най-последните дни (есхатос на гръцки), за които е обявявано в различните писания.

“Хората, които признаха Христос, бяха прости рибари без каквото и да било образование - казва Майка, - но свещениците и администраторите го отхвърлиха. Бих искала да знам, готови ли са днес хората, които са на кормилото на властта - чиновници, учени и интелектуалци - да признаят Сахаджа Йога? Разбира се, трудно е да се удържа егото, но аз се надявам все пак, че много от тях ще се справят с това. В края на краищата, много търсачи просто очакват пробива на границата между крайното и безкрайното, което ще даде пълния смисъл на еволюцията. Комбинацията от уголемено и поощряващо социалната система его и уголемено суперего, вследствие на което сме роби на секса, наркотиците, алкохола и тютюна, доведе и превърна типичния жител на Запада в напрегната, неустойчива и нервна личност. За да се увеличат този хаос, лъжепророците построиха свои империи и ги заселиха с потопени в мрак търсачи на истината. Други търсачи се загубиха по пътя на парапсихологията, която ни отвежда при бхутовете”.

Но Шри Матаджи настойчиво твърди, че всички светци от древни времена са приели раждане на Запад и все още притежават такива достойнства, които им помагат да приемат и да се развиват в Сахаджа Йога.

Калки Пурана предсказва, че в края на Кали Юга, тоест във времето, в което живеем, трябва да се случат определени събития. Дхармата ще изчезне, ще има глад и смърт, войни и тиранични лидери. В този свят ще се родят много деца, мъжете и жените няма да се различават и ще се съвокупяват като животни. Целият смисъл на религията ще се изгуби. Свещениците ще бъдат лицемери. Хората ще се хранят от железни чинии и земята ще се цени само заради минералите, които могат да се извлекат от недрата й. Тогава ще дойде Шри Калки. Христос също казва, че Синът Човешки ще се върне, когато грехът се разпространи по земята. В Калки Пурана и в книгата на Откровенията Шри Калки е описан като разрушител. Кулминацията в историята не е нито Хегеловата държава, нито комунистическото общество на Маркс и Енгелс, нито златния век на капитализма. Съгласно данните, които Сахаджа Йога ни е дала, моментът от историята, в който ние живеем, е моментът, в който човек трябва да преживее най-фундаменталната революция. В областта на своето преобразено съзнание той трябва да реализира прякото знание за реалността, за Бог. Такава е действителната кулминация на тази игра, защото може да се каже, че Бог има намерение да съзерцава своята собствена Божественост чрез просветленото съзнание на дважди родените.

Играта на еволюцията е игра на възвръщане, игра на елипса, игра на познание. Моментът, когато Светият Дух се реализира в материята, което стана възможно благодарение на хилядолетни приготовления, е моментът на индивидуалната реализация (мукти).

Цялата тази драма е една велика и грандиозна поема, посветена на абсолютната любов, която Бог желае да направи достояние на своето творение. Човешкото съзнание е полето на тази велика промяна. Решаващият момент в този процес може да се определи по следния начин: това е възможност за огромно количество хора да развият новия познавателен инструмент - вибрационното съзнание, посредством което се достига съюз с Реалността. Това невероятно и удивително време дойде. То съответства на отварянето на седмата чакра на Вирата и е краят на цялата еволюция. Реализацията на индивида – това е

92

реализация на тази програма на микрокосмическо ниво. За да сеосъществи тази програма на космическо ниво, което означава да се отвори седмата чакра на Вирата, Реализацията трябва да стане масово явление.

Сахаджа Йога се бори против лошите вибрации на бхутовете и атаките на негативността, знаейки, че това всъщност е последната битка. Ние се чувстваме въвлечени в крайно необходима спасителна операция и се стараем да намерим и да установим връзка в целия свят с всички, които сериозно и искрено желаят да получат своята Реализация. Сахаджа Йога е набиращо скорост движение. Колкото повече бъдат реализираните същества, толкова повече ще бъдат сред нереализираните тези, които ще имат полза от тази промяна, която вибрациите Чайтанйа осъществяват във всяка атмосфера. Ние каним всички, никого не осъждаме и не обвиняваме. Разбира се, съществуват и прекалено много хора, които не се допускат в Сахаджа Йога, вследствие на тяхното равнодушие, лекомислие или безчестие. Ние имаме пълна увереност в състраданието на Бог. Хубавото зърно не бива да бъде изхвърлено заедно с плевелите. Имаме и пълната увереност в Неговата справедливост: няма да пазим в хамбара плевелите заедно с доброто зърно. Някои смятат, че дори и Хитлер трябва да има право на своята Реализация. Но времето Сахаджа Йога да разпространява Себереализация ще свърши и тогава ще дойде последният Конник, за да извърши последното разделение на човечеството.

”И видях аз отворено небе и ето бял кон и седящия на него се нарича Вяра и Истина, който правилно съди и войнства. Очите Му са като огнен пламък и на главата Му –

много диадеми. Той имаше име написано, което никой не знае освен Него самият. Той беше облечен в дреха, обагрена в кръв. Името Му бе Слово Божие. И войнство небесно го

следваше на бели коне – облечени във визон - платно бяло и чисто. На дрехите Му и на бедрото Му е написано “Цар на царете и Господ Господстващ”(Откровение 19, 11-16)

93

НИРМАЛА

Съпровождах Шри Матаджи в Нейните пътувания по света. От време на време Тя беше мой гост; отсядаше за няколко дни при мен в дома ми в Катманду, Рим или Виена. Наред с многото други и аз опознах ”гнезденцето на насладата”, това потапяне в любовта и безопасността и усещането за извънредна близост, което Тя дава, когато си близо до Нея. Тя изплита вътре в нас и около нас чувството и усещането, че ние се намираме в Нейното семейство, т.е. така да се каже, сякаш сме Нейни деца. И все пак понякога имах впечатлението, че приближаването до Шри Матаджи е подобно на приближаването до хоризонта. Винаги видимо, но винаги недостижимо.

Веднъж в квартирата на единСахаджа йоги в Париж Шри Матаджи директно ме попита: “Сине мой, ти близо ли си до мен?” Отговорът ми беше вик на сърцето: “О, не, Майко, не”. Това беше някакъв парадокс. В безмълвното вибрационно съзнание аз преминах отвъд този предел, открих тайната врата, за да забележа себе си стоящ пред тайна, която няма врата. Аз и познавам, и не познавам Шри Матаджи. Дори и нещата, които стоят открити, могат да изчезнат в някакъв род свещено изчезване.

Един пример. Намираме се в Катманду през март 1976 г. Шри Матаджи стоеше в моята градина, погледът й беше устремен в небето. Аз я съзерцавах от своето място на разстояние няколко фута. Внезапно градината около Шри Матаджи, розите и къщичката на градинаря като че ли се разтвориха. Вперих поглед в това явление. Всички очертания изчезнаха в дим, оставяйки само едно единствено присъствие; вниманието ми беше изострено, втренченият ми поглед се спря на Шри Матаджи. И видях лице на мъж, или по скоро на Бог - лице дълбоко, невероятно красиво, извечно благородно и излъчващо величие, за което аз не мога да говоря. Бях потресен: намирах се в обожание и покорен. След това се почувствах нечист и недостоен за внимание: отпуснах глава и загледах земята. Малко по-късно вдигнах глава. Шри Матаджи стоеше както и преди, обкръжена от розите в градината. Разказах й за своето видение и Тя простичко отговори: ”Вероятно си видял Шри Кришна”. Бях в екстаз, но все още оставах смаян от видяното. Присъствах на тайнство, което може да се изпита само в поклонение и безмълвие. Усетих Истината с цялото си сърце в целия й велик блясък.

Но тази истина може да бъде произнесена само тогава, когато ухото на слушателя е готово да я чуе. Възможно е някои читатели неудобно да ме виждат нагазил в област, която може са се нарече фантасмагория или научна фантастика, обаче такива невероятни истории могат да се разказват много.

Господин Б.Г. Прадан е адвокат, работещ в апелационния съд в Бомбай и чух следното от собствената му уста. Веднъж забелязал, че трябва да бъде защитник в съда във време, в което непременно трябвало да вземе участие в голямо тържество на Сахаджа Йога. Не знаейки какво да прави, се помолил на Шри Матаджи за помощ и заминал за програмата на Сахаджа йогите. На следващия ден позвънил в съда, за да разбере последствията от своето отсъствие. Но писарят в съда му отговорил, че въобще не разбира от такива шеги. Господин Прадан не само е бил в съда целия ден, но се справил толкова блестящо, че спечелил делото. Г-н Прадан зашеметен оставил слушалката, след което позвънил на адвоката на противниковата страна, за да чуе отново историята. Когато той е изпълнявал своите задължения в качеството си на Сахаджа йоги, някой, бидейки негово точно копие, изпълнявал задълженията му в съда. Хората наричат това чудо. Шри Матаджи коментира: “Вие не виждате легионите ангели, които работят, за да ви помогнат. Ако вие проявявате грижа за Сахаджа Йога, Сахаджа Йога проявява грижа за вас”.

94

Рационалният ум, гордеещ се със своята обективност и научност, рискува да бъде хвърлен в дълбок смут от тайните измерения, в които работи Шри Матаджи.

Преди известно време бях толкова суетен, че се опитвах да го разбера, но моята малка глава се оказа неподходяща за това и ако бях настоявал за това и продължавал, сигурно щях да полудея. Действията на Майка излизат извън законите на времето, пространството и причинността, което ограничава сферата на нашия ум. Но резултатите от Нейните действия са на наше разположение и всеки честен човек може да ги провери сам. Нейните ученици са благословени на всяко ниво: както на материално, така и на духовно.

Шри Матаджи обича да цитира Шри Кришна: ”Йога кшема вахамйам” - отначало ще се погрижа за вашата йога, а след това за вашето благополучие (кшема).

Здравето се подобрява по радикален начин. Коматозни наркомани се връщат в университета и заемат първи места в изпитните списъци. Фермер получава рекорден добив. Някой намира квартира или работа, за която си е мечтал. Друг вижда, че доходите му стремително нарастват.

Но наистина перипетиите на нашия ежедневен живот се управляват от ангели-хранители, които ни освобождават от бремето на материалните грижи, за да можем да насочваме вниманието си към това, което е по-важно.

Разбира се, Майка е приела раждане не за да открие брачна кантора или бюро по труда. В своята щедрост Тя ни обещава, че нашите молби трябва да се удовлетворяват, тъй като те по един или друг начин дават своя принос за благополучието на нашия Дух. Но Тя също настоятелно ни съветва: ”Бъдете благоразумни! Молете за най-висшето”. Няма ли Майка предвид, казвайки това, че има властта да ни го дарява?

Хиляди хора от петте континента са били свидетели на екстраординерните сили на Шри Матаджи. Тя командва елементите точно така, както прави това и с Кундалини. Всичко, което тя казва, е истина. Всичко, което Тя предсказва, се сбъдва. Какво още може да се каже? Коя е Шри Матаджи?

Шри Матаджи Нирмала Деви е родена в Чиндвара (местност, разположена в Тропика на Рака и точно в центъра на Индия), точно на обяд на 21.03.1923 г., в деня на пролетното равноденствие. Тя е избрала да се роди в християнско семейство, а предците й произхождат от древната императорска династия на Шаливаханите. Нейният баща г-н Салве бил реализирана душа от много високо ниво, гуру, когото Тя избрала, за да я въведе в съвременния свят. Той й говорил за трудностите на предшестващите инкарнации, че “хората, живеещи на десетия етаж не разбират тези, които са на първия”, насочвайки своята дъщеря към идеята, че е абсолютно необходимо да намери начин да повдигне човека няколко етажа по-нагоре. “Това не може да се случи, докато ти не намериш начин да даваш масова Себереализация”.

Бащата на Шри Матаджи бил обществен деец, чиято честност и великодушие завоювали висока оценка от всички, които са се срещали с него. Той изиграл главната роля в движението за независимост на Индия и бил единственият християнин сред членовете на Конституционната асамблея, а по-късно и в първия парламент. Този човек имал енциклопедичен ум, владеел много езици, знаел цялата “Бхагаватгита” наизуст и превел Корана на хинди. Чувствал се свободно във всяка област на изкуствата, науката и съвременната литература, знаел как да завладее сърцата на хората със своята простота и скромност.

Майката на Шри Матаджи, бидейки високообразована и една от най-първите индийски жени, получили научна степен по математика, отдала огромното си предпочитание на своите задължения в качеството си на домакиня, считайки, че е въпрос на чест да защитава в своята сфера всички ценности на колективната и обществената

95

дхарма. Казват, че тя през живота си никога не е лъгала и че не е била склонна на никакви компромиси в това отношение. Тази твърдост на характера се съединила с майчинската грижа, която се проявявала в отношенията й с цялото многобройно домочадие.

Веднъж майката на Нирмала, когато била бременна с Нея, почувствала огромно желание да види тигър или лъв на свобода и това й желание постепенно се превърнало в натрапчива идея. Затова й устроили такава възможност. Нейният съпруг бил политически съветник на махараджата и бил известен като първокласен стрелец. По това време била организирана експедиция за унищожаването на тигър с огромни размери, който нападал хора и хвърлял в ужас целия район. Съвсем неохотно г-н Салве се съгласил да вземе със себе си своята жена. На следващия ден те заели позиция на наблюдателна вишка в джунглата, готови да отговорят на всякакво нападение. Нощта се спуснала с хиляди горски шумове и скоро всичко наоколо било залято от мъртвобледото сияние на пълната луна. Часовете бавно отминавали. Внезапно на няколко метра от техния наблюдателен пункт се чул шум от пращене на счупени съчки и след това от гората се появил огромен тигър. При вида на този тигър госпожа Салве почувствала огромна радост да се надига вътре в нея. Когато видяла съпруга си да се прицелва, тя го хванала за ръката и го помолила да не убива величествения звяр. Той отстъпил на нейната молба и попитал: “Ти се готвиш да дадеш живот на богинята Дурга?” След тази нощ никой никога повече не видял този тигър.

Когато Шри Матаджи се родила, по Нейното тяло нямало и най-малка нечистотия все едно, че било изкъпано в ароматна вода. Нейната баба възкликнала: “Тя е Нишкаланка”. Но тъй като Нишкаланка е име на момче, малкото момиченце кръстили Нирмала - чиста.

Шри Матаджи имала много щастливо детство.Тя естествено станала малката любимка на всички. Дори сега тези, които са я познавали тогава, си спомнят Нейните лудории. Птиците и животните се приближавали към Нея без страх, за ужас на слугите, които веднъж видели, че Тя гали някакви кобри в компанията на свои приятелки. Друг път Я намирали седяща сама в уютен ъгъл на къщата с мек екстаз върху лицето, потопена в някакво състояние, което можем да наречем медитация. Но в по-голямата част от времето Нирмала била препълнена с енергия, вдъхновяваща своите партньори в игрите и организирането на всякакъв род песни и танци. Много би ми се искало да бъда един от тези, които са я наблюдавали на седем годишна възраст и да играя заедно с Нея в детския театър ролята на Шри Радха и Шри Кришна. Това игра ли е било или реалност? Нейното спонтанно изящество точно в тази роля се оказало толкова естествено и толкова й подхождало, че приковало аудиторията по местата като вълшебство. Неусетно зрителите усещали себе си включени в действието на пиесата, издигайки се в този свят на чудеса, които древната поезия се е старала да предаде.

От малка Нирмала проявявала склонност към изкуството, музиката и в същото време към всичко, което е просто и естествено. Обичала да ходи боса, за да усеща земята. Наистина г-н Салве веднъж казал на новия шофьор, който трябвало да вземе малкото момиченце от училище: “Лесно ще познаеш дъщеря ми, тя ходи боса и държи сандалите си в ръка”.

По време на ваканциите младата Нирмала често прекарвала времето си в ашрама на Махатма Ганди, намиращ се близо до Вардха. Той изпитвал особена любов към Нея и й дал името Непали, т.е. непалка, заради това, че чертите на лицето й били отчасти индийски, отчасти тибетски. Тя вземала участие във всички дейности на ашрама и била активистка във възглавяваното от Ганди движение за независимост на Индия. Нейното мълчаливо присъствие вдъхновявало Махатма. Много от неговите схващания

96

предхождаха Сахаджа културата: балансираното икономическо производство, обществената дхарма, простотата и интеграцията на световните религии.

Когато дошло време да учи в университет, Нирмала избрала медицина. Тя трябвало да знае на какво ниво се намирали човешките знания по този предмет, какви феномени били открити и какви названия са им били дадени. Срещал съм се с един от нейните професори, който я помни едновременно като блестяща и почтителна студентка. Видях също душевното вълнение на Нейн състудент, който я прегръщаше на неочаквана среща в Лондон, когато Шри Матаджи обясняваше на лекарски семинар лечебния ефект на Сахаджа Йога методите при лечението на рака.

След като борбата за независимост завършила, Шри Матаджи се омъжва за г-н С.П.Шривастава, който скоро станал един от най-уважаваните и високопоставени граждански служители в индийската административна служба. По-късно бил избран за Генерален секретар на Международната мореплавателна организация на ООН в Лондон. В продължение на цялата си блестяща кариера г-н Шривастава се отличавал със своята честност и неподкупност, работил непрестанно за човешкото благо. Той посветил на тази цел целият си талант и голяма част от времето си.

Оженвайки се за тази млада особа с уверена сияеща усмивка, г-н Шривастава предвидил несъмнено, че в Нея той ще намери жената, която винаги ще бъде готова да му услужи и ще бъде идеалната майка за неговите деца. Мисля, че той слабо е подозирал, че неговата жена трябва да стане духовен лидер, чийто авторитет ще бъде признат на петте континента. През първите години на съпружеския си живот Шри Матаджи посветила себе си на домакинството, показвайки с примера на собствения си живот важността, която Тя в своето учение придава на семейството. В същото време, разбира се, Тя продължила своите изследвания в най-близката до сърцето й област - пробуждането на Кундалини у хората. Никому неизвестна, благодарение действието на своите неизмерими сили, Тя влезе в Кундалини на хората, за да разшифрова всички тези многобройни проблеми и препятствия за себереализацията. Този период на мълчаливо ученичество, което Шри Матаджи нарича своя “човешка инкарнация” и й позволи да изучи всички комбинации и размествания на възлите в нашата психосоматична система, продължи до омъжването на двете й дъщери.

В това време само няколко мъдреци разбраха за Нейното пришествие на земята и я разпознаха, но изолирани в джунглите и Хималаите пазеха това в дълбока тайна. В интервю, което г-н Шривастава дал изключително за индийските Сахаджа йоги, направил следното изявление за своята жена: “Откакто сме заедно, Нирмала е била предана жена, надеждна като скала в периоди на кризи и трудности, такива, каквито се случват от време на време в живота. Бих искал да спомена тук някои от Нейните многобройни качества. Едно качество, което характеризира преди всичко Нейната прямота и откровен стил, е Нейната невинност. Понякога Тя не може да разбере мъчителния начин на действие на другите. Нейното сърце се измъчва с истинско страдание към бедните и към нуждаещите се. Видях как текат сълзите й при вида на гладуващи деца. Освен това тя е прекалено щедра и раздава своите вещи с искрено удоволствие. Тя не е привързана към материалната собственост. Нейните потребности са минимални. За себе си тя не харчи практически нищо”.

Именно този абсолютно типичен, съвършено либерален и не съдържащ принуждение стил на Шри Матаджи се е проявил и в това, че нито Нейният съпруг, нито Нейните дъщери са я молили да се занимават със Сахаджа Йога. “По този начин - смеейки се говори Тя, - никой не може да ме обвини в създаване на семейно предприятие”. Това също предизвиква повече доверие към Нея като към инкарнация - пазителка на домашното огнище. Всичките й четирима внуци са реализирани души от високо ниво. Анант, Нейният

97

внук на възраст пет години изчистваше от блокажи Кундалини на Сахаджа йоги, поглеждайки ги, а в случай на нужда танцуваше върху гърба.

По-женствени и изтънчени в своя стил Нейните три прекрасни внучки не са по-лоши. Цялата тази малка групичка е абсолютно предана на своята необикновена баба, която те обгръщат с огромна любов и в същото време с почитание, което е забележително, а в други случаи те са си буйни деца. Рано сутрин преди да отидат на училище, те се събират при нея на леглото и правят с Нея продължителен “военен съвет”, за да осъдят глупостта, обхванала света и да предложат средства за борба с нея. Тези дискусии за неосведомения наблюдател биха могли да изглеждат отвлечени, но във времето, когато аз живях в техния дом в Делхи, забелязах, че те често преминаваха всъщност към важни въпроси и че Шри Матаджи ги слушаше с голямо внимание.

Не по-малка истина е, че вниманието на Майка е вселенско. Парадоксално е, че за Нея, толкова различна от нас, са валидни думите на Терене: “Нищо човешко не ми е чуждо”. Виждал съм как Тя слиза от пределите на съсредоточаването към нашите най-различни незначителни проблеми, обяснявайки с един и същ авторитет как да лекуваме простуда, как да върнем привързаността на отбилия се от пътя мъж, какви цветове да изберем за гостната, за да може стопаните да се отпускат от напрежението, как да разбираме звездите, какви са принципите на икономическата администрация или как да изберем най-добрата диета.

Нищо не е по-заблуждаващо от Нейното притворно невежество в политическите събития. С една фраза само Тя може да проникне в сърцевината на проблема и да покаже възможен път за изход. Но във всичките Нейни речи единствената Й цел е да ни накара да растем и да ни направи зрели. Нейното наставническо майсторство е абсолютно. Шри Матаджи е дошла не за да решава нашите проблеми, а за да ни даде проблем за решаване. Да се събират отзиви за Нирмала от тези, които са я познавали от преди тя да стане известна по целия свят като Шри Матаджи, това е все едно да слушаш концерт от възхвали. Думи за доброта, учтивост, скромност, състрадание и енергия се повтарят отново и отново. Различни истории следват една след друта.

В Лъкнау Тя, без да има някакъв опит в архитектурата, построи дом за своя съпруг. Тя сама приготвя храна за петдесет работника. Това е типично за простичкия и естествен стил на Майка; тя никога не се притесняваше със собствените си ръце да направи това, което е необходимо. И разбира се, тези работници вземаха със себе си и своите семейства и около двеста човека идваха да се нахранят; блюдата бяха препълнени и всички ядяха до насита. Наблюдавах същото явление в Лондон и в Шотландия, когато Майка готви възхитително за Сахаджа йогите. Въпреки че произхожда от богато и знатно семейство, въпреки високото положение на нейния съпруг, никога не видях Тя да изразява недоволство за неудобствата. Тя е спала на земята, яла е всякаква храна в най-различни затънтени места, просто за да зарадва сърцата на хората, у които по случайност се е оказала на гости.

Нейната издръжливост е свръхчовешка. Веднъж видях как Тя стоя в продължение на девет часа подред, атакувана от хиляди въпроси, занимаваше се с лечение на хора, а след това стана в края на програмата толкова свежа и толкова добродушна все едно, че нищо не беше се случило. И какво търпение! На колко глупави и дръзки въпроси трябваше да отговаря. И винаги все същото добродушие, все същата умереност и благожелателност в Нейните отговори. Нищо не може да наруши спокойствието на Шри Матаджи.

Веднъж я предупредиха, че лъжегуру, когото Тя осъди, несъмнено ще наеме ударен отряд, за да й отмъсти. Шри Матаджи се разсмя: “Не се тревожете! Никакво разпятие няма

98

да има в този живот! Този път спектакълът ще е друг! Защо сте така изплашени? Нима не виждате как порочни хора започват да се гърчат в мое присъствие?” И след успокояваща усмивка: “Любовта е по-могъща от всяка ненавист в света.” И тогава ние се успокоихме.

Нейното господство над природните сили не подлежи на никакво съмнение. На 5 май 1982 г. се разрази буря над източните предградия на Париж, близо до центъра по Сахаджа Йога, в градината на който бяха направени приготовления за хаван. Когато излязохме от къщата валеше дъжд. Шри Матаджи направи няколко жеста с ръцете си и дъждът спря. След десет минути зад облаците се показа слънце и освети дома и градината в ярка светлина.

По време на тази среща Сахаджа йогите, дошли от Швейцария, Великобритания, Италия и Белгия бяха свидетели и на друго чудо, още по-вълнуващо, което илюстрира истинската природа на Шри Матаджи.

Това се случи на 1 май1982 г. в седем и половина вечерта; около двеста човека се бяха събрали в помещение, където трябваше да бъде първата от четирите програми, председателствани от Шри Матаджи, но Майка се забавила в Лондон по някаква работа и не могла навреме да пристигне за програмата. Един Сахаджа йоги направи кратко встъпление и накрая предложи на присъстващите да проверят могат ли да усетят вибрациите, излъчвани от снимката на Шри Матаджи, която се намираше пред тях на височина. Болшинството от присъстващите се съгласиха да опитат. Около 20 Сахаджа йоги се събраха заедно в края на залата, съсредоточиха своето внимание и вибрационната си енергия върху пробуждането на Кундалини сред аудиторията. След известно време беше зададен въпрос: “Чувствате ли вибрациите по пръстите си?”. Около 60 човека отговориха положително. Ние се пръснахме из залата, за да помогнем на седящите там хора и още хора усетиха това. Какво означава това? Или Шри Матаджи командва от разстояние колективното пробуждане на Кундалини посредством своята фотография, или е делегирала своите сили за пробуждане на Кундалини на своите ученици, или, което е най-вероятно, е било комбинация от двете хипотези. Но във всеки случай такова чудо не се е случвало в цялата духовна история на Сахаджа Йога.

Ако ти, читателю, си един от тези, които молят за Реализация и я желаят от все сърце, то нищо няма да ти попречи да предизвикаш ефекта, който може да оказва фотографията на Шри Матаджи върху Кундалини на търсача на истината. По този начин можеш да използваш с уважение фотографията на Шри Матаджи.

Трудността вероятно е в установяването на безмълвието в нашите умове. Вероятно си мислите, че това е лъжа, нещо невъзможно или невероятно. Но не е! То е истина, то е възможно, то е повече от вероятно, това може да се изпита. Но не с помощта на ума, ние трябва да влезем в състояние Нирвичара – състояние на съзнание без мисли. Най-добрият съвет е този, който ни е дал Исус Христос – да бъдем подобни на деца, а думата Майка нееднократно се повтаря в тази работа. Когато вътре в себе си усетим това дете, ние се докосваме до нашата невинност – тази изоставена градина на спонтанността. И тогава Муладхара чакра и Агнйа чакра на Божественото Дете ще бъдат по-способни да отворят прохода за нашата духовна Майка Кундалини.

Присъствието на Атман трябва да се усеща в централната нервна система. Ние трябва да станем тези, които сме в дълбоката истина на нашето същество, да се пробудим за вибрационното съзнание и да го използваме. Тогава тези, които са изпитали Себереализацията и които са усетили вибрациите, могат да говорят авторитетно. Тези, които още не са почувствали вибрациите, но следват съвета на Сократ “В крайна сметка аз знам, че нищо не знам”, несъмнено също ще пожелаят да изпитат това, ако разбира се, наистина го желаят. Защото въпросът на въпросите, който трябва да си

99

зададем в началото на Епохата на Водолея е: “Желаем ли ние в действителност от цялото си сърце да осъзнаем своя собствен Дух чрез получаване на Реализация?”

100

ИНТЕРВЮ с Грегоар Дьо Калберматен, публикувано в немското списание за Сахаджа Йога “ХЕРМЕС”

Грегоар Дьо Калберматен е швейцарски дипломат, работещ в ООН, чиято дейност в Сахаджа Йога продължава повече от четвърт век. За пръв път той се среща с Шри Матаджи в Англия през август 1975 г., когато Сахаджа Йога на Запад е била известна на малцина хора.

През 1979 г. той публикува забележителната си книга за своя път като търсач на Истината и за личния си опит в Сахаджа Йога под заглавие “Пришествието”. В миналото е съпровождал Шри Матаджи в много Нейни пътувания по целия свят, получавайки уникална възможност за разпространение на Сахаджа Йога в повече от 80 страни.

“ХЕРМЕС”: Въпреки че голяма част от вашия живот подробно е описана в книгата ви “Пришествието”, бих искала отново да попитам, каква беше Вашата първа среща с Шри Матаджи? Вие винаги сте осъзнавали факта, че Тя е нещо повече от обикновен човек и че Тя е придобила такова изключително значение във Вашия живот.

Грегоар: Помня как влязох в Нейния дом в Окстед. Бях в джинси и стара окъсана армейска куртка. Целунах ръката Й и Й поднесох цветя. Тя беше облечена в бяло. Почувствах такава топлота и добрина. Интересно, помня как се поклоних и гледах в земята. Така спонтанно Тя предизвика уважение към Себе си. Сърцето ми усети такова облекчение! Трудно е да кажа кога точно започнах да разпознавам Майка, но несъмнено сърцето ми я разпозна по-бързо от моя ум. За това без съмнение много помогна завладяващото усещане за лекота и радост, любов и благополучие. Изпълваше ме чувството “Аз се върнах в къщи. В къщи, в милия ми дом!”

Инкарнацията на Шри Матаджи е такава огромна Истина, която ние можем само да попиваме, с която можем само да се изпълваме и да я препредаваме единствено въз основа на вътрешния си опит. Моето умствено разбиране се разшири вследствие разговорите ми с Нея през следващите дни.

“ХЕРМЕС”: В това време, в началото на Сахаджа Йога, Вие имахте ли великата благословия да видите Шри Матаджи и да Й кажете за всичките си свои човешки въпроси и мисли? Имам предвид въпросите, които задава всеки, който открива нова Вселена вътре в себе си след Реализацията.

Грегоар: Да, фактически аз живях у Шри Матаджи, а по-късно я посещавах в течение примерно на десет дни, когато сър Си Пи замина на официална мисия. След това, когато се върнах от Катманду, живях в течение на една година в Лондон, за да завърша “Пришествието” и виждах Майка по няколко пъти в седмицата. Тя и до сега със смях си спомня как съм я бомбардирал с множество въпроси. Но Тя винаги отговаряше спокойно и блестящо. Но постепенно аз “изстинах”. Тя много разказваше и си спомняше в тези дни неща, които никога не бях чувал от Нея преди. Скоро разбрах, че Тя е по-знаеща, по-компетентна и убедителна от всеки друг учител или гуру, когото бях посещавал преди в няколко страни. Тя с абсолютна лекота преминаваше от най-земните теми към сложните метафизични понятия. Това беше особено време за малцината от нас. Шри Матаджи често ни хранеше; оставахме за обяд или вечеря. Сър Си Пи винаги беше много снизходителен, когато се връщаше от дълго делово пътуване по работа на Морската Организация, намираше ни в своя дом, седящи зад неговото бюро и облечени с неговите куртки.

101

“ХЕРМЕС”: Как се промени живота Ви, в това число и ежедневния след

Реализацията? Кои от така наречените негативни навици, които впрочем се считат за нормални за западното общество, например, клубния живот, алкохола и т.н. отпаднаха. Вие веднага ли ги отхвърлихте или поискахте да се промените, благодарение на новото си съзнание.

Грегоар: Когато Майка преди много години в един момент ме назначи за кратко като лидер на САЩ, Тя каза: “Ти си достатъчно добре подготвен за това, защото добре познаваш ада”. И това е истината, защото до Сахаджа Йога експериментирах с много форми на адхармата. Но след това почувствах тяхната ограниченост и почувствах себе си така, както се пее в една песен “Аз не мога да почувствам никакво удовлетворение”. Бях уморен, за да продължавам да опитвам с тях. И така, за мен не беше никакъв проблем да променя своя стил на живот след срещата с Майка. Така както Тя ми поднесе добродетелите, които никой от моите предишни учители по морал не можа да ми обясни, никой до този момент не можа да ми обясни защо не трябва да правя неща, които бих искал да направя.

Бях преминал през всичко това и знаех, че то беше прах. От една страна разбрах благодарение на Майка защо добродетелите са ми необходими. Но от друга страна не знаех, как да изчистя вниманието си. Само медитацията ми помогна да разруша лошите си навици. Интересно е да отбележа, че всичко, което е насочено против ръста на нашия собствен Дух – алкохол, тютюн, сексуална извратеност и други има характер на пристрастие. Но когато се окажеш под магнетичната любов на Бог по пътя на получаване на Себереализация, оковите на лошите навици губят над нас своята власт.

“ХЕРМЕС”: Може уверено да кажем, че Вашата функция е функцията на посланик във всяко едно отношение. Вие служите и като божествен посланик и помогнахте на Сахаджа Йога да се разпространи в Австрия, Италия и в други страни. Вие провъзгласихте Пришествието на Майка и Нейното слово. Какво чувствате сега, когато виждате колко много се е разпространила Сахаджа Йога в тези страни, а също и как търсачите най-накрая намериха своя дом, своя духовен ръст.

Грегоар: Ако трябва да съм честен, не чувствам, че съм направил нещо за Сахаджа Йога, или във всеки случай не толкова много, колкото би ми се искало. Аз осъзнавам – да! Винаги съм осъзнавал много остро с каква бързина нашата цивилизация се саморазрушава. Чувствам критичното положение. Знам за проблемите, зная и решението. Не мога да го съобщя така бързо, но ако ми се удаде да доведа “вкъщи, у дома” някои търсачи, това е голяма радост за мен. Тя изпълва сърцето ми без съмнение, но чувствам необходимост да се върна назад към тези, които все още са в беда, наистина, много от тях са още там в тази разрушителна пустиня.

Майка често ме подкачаше заради това, че аз наистина доста се безпокоях за Запада. Може би ми е необходима малко необвързаност, защото чувството за безпокойство не помага.

“ХЕРМЕС”: В самото начало на Сахаджа Йога осъзнавахте ли, че един ден това ще стане глобално културно-религиозно движение или бяхте изненадани от това развитие?

102

Грегоар: Мисля, че от най-първия ден видях колосалното значение на това, което Шри Матаджи правеше и осъзнавах, че Тя носи всеобща, грандиозна революция, най-радикалния фактор за глобалното изменение на човечеството. Френската и руската революции са нищо в сравнение с това. От друга страна често се оглеждах наоколо и се питах: “Как на земята и на небето ще успеем да достигнем такава огромна цел!” Това за мен беше истински проблем и аз изпитвах вътрешно напрежение, подобно на това като че ли стоиш в подножието на огромна скала и не знаеш как да се изкачиш на нея.

“ХЕРМЕС”: Разбира се, в нашия живот не се случва нищо случайно – с други думи и едно листо не се движи без волята на Бог. Вие и Вашето семейство в този момент живеете в Германия. Как мислите, защо е така?

Грегоар: Не зная отговора на този въпрос. Понякога ми се струва, че повече се занимавам с Африка, отколкото с Германия; това е свързано с моята работа. Струва ми се също, че тук правя много малко за Сахаджа Йога. Това е някаква тайна. Тайните правят живота по-интересен. Но може би Вие сте права, ето вече втори път получавам длъжност в германоезична страна, а това е много за кратката ми кариера. Когато мислиш за всички тези назначения в дипломацията и в ООН – има и много други места, където бих могъл да отида. Аз чувствам, че Германия и Австрия са тясно свързани със съдбата, историята и сахаджа потенциала. В Германия има духовна енергия, която още не е проявена напълно. И Германия, и Австрия са динамичният принцип за останалото човечество. Майка изрази това с игра на думи “Германия” и “germinate” (прорастване, зараждане) и “Австрия” “astra” (звездна). Какво трябва да направя не ми е ясно, но усещам привилегията да бъда част от това. Един от най-големите подаръци, които получихме от Майка, е дружбата между нас, на която ние се наслаждаваме.

“ХЕРМЕС”: Има ли някакво ключово събитие, което вие преживяхте с Шри Матаджи, което да ви даде усещането, че нова врата се е отворила вътре във вас. Споделете това с нас.

Грегоар: След първата ми среща с Шри Матаджи получих първото си назначение от ООН в Катманду, Непал. Разказах за моята неочаквана среща с Майка на стар приятел, който беше един вид “професионален търсач” – швейцарец, който за разлика от мен много пък беше пътувал до Индия, срещал се беше с голям брой гуру и на мен ми се струваше, че той знае много за духовността.

Когато той започна да ми отговаря, аз се сконфузих, защото по неговите думи изглеждаше, че много хора правят това, което прави Шри Матаджи. След разговора с него, аз повече не бях така уверен, че Майка е “именно Тя”. Написах на Шри Матаджи за това. В отговор Тя ми изпрати писмо и своя фотография, които пазя и до днес. Коментарът към снимката беше такъв: “Това е Сахасрара на върха на Вирата, независимо дали това ти харесва, или не, независимо дали го приемаш, или не”. Това беше блестящо, това беше толкова мощно. Гледах снимката и това беше първият и последен път, когато са усъмних в Шри Матаджи.

“ХЕРМЕС”: Юнг е казал, че човек преминава през четири еволюционни нива – първите две са емоционалното и рационалното – следва третия етап, който е от по-високо ниво и който не е развит у всекиго и това е интуицията. Най-високото ниво – това е

103

нивото на духовността. Само хората от високо еволюционно ниво могат да го достигнат. По този начин, посредством Реализацията ние получаваме невероятно велик подарък. Как можем да изразим благодарността си за това?

Грегоар: Мисля, че Вие много добре знаете отговора на този въпрос. Ние трябва да предаваме това нататък. Божествената сила не е толкова заинтересувана от нашата индивидуална Реализация. Нея я интересува колективния процес. Това не е време да се спасяват отделни хора, а да се трансформират много. Изменението на колективното съзнание – тази истина характеризира Пришествието на Майка, защото Божествените инкарнации и преди са давали Реализация, но само на отделни личности, на единици. Тогава това не е имало дълбоко духовно въздействие върху света. Сега ние трябва да му повлияем в духовен аспект.

“ХЕРМЕС”: Много често книгите играят важна роля за търсача. Например, във всички сложни ситуации на моя живот, като по чудо, винаги изникваше тази или онази книга, помагайки ми да направя крачка напред. Вие по същата причина ли написахте тази книга?

Грегоар: Вероятно най-впечатляващата книга, която познавам, е “Бхагават Гита”. Съжалявам, но след моята Реализация рязко съкратих четенето. Защото живото знание трябва да трансформира по жив начин, посредством пряк диалог, винаги, когато това е възможно. Ето защо, ако хората получават Реализация чрез интернет, на тях им е необходимо да общуват с нас, а на нас ни е нужно да обменяме опит, да усещаме любовта, която проявява емоционалния интелект.

“ХЕРМЕС”: Въпрос за естетиката. Притежавайки чувство за прекрасното, какво мислите за всички тези празни еталони за красота в това общество. Какво можем да противопоставим на това?”

Грегоар: - В Кали юга етически покварените хора могат да изглеждат много добре. В Сатйа Юга физическата красота ще бъде отражение на вътрешната красота, както това вече са случва в реализираните деца и във всеки от нас. Друга страна от тази тенденция е, че негативните и извратените хора ще изглеждат безобразно. И това ще бъде печален ден за дявола. Ако Мефистофел не може да изглежда привлекателен, кого тогава ще съблазни? С два рога на главата той няма да може да бъде принцът– прелъстител. Когато злото прояви своята същност, то ще престане да съществува, защото то е безобразно по същество. Всъщност, отиващата си Кали юга е възвръщане към дхармата, естетиката и красотата в замяна на порочните навици. Естетиката е привлекателност на божествения магнетизъм, тя е аспект на божествения магнетизъм. Тя винаги е това, както се вижда от великите шедьоври на световната култура. Нека да не хабим всичките си ресурси за пластмасово изобилие, купувайки стоки от масовото производство и технически новости, направени механично. Нима в тези предмети има любов? Любовта е материал, от който са направени стените на Новия Йерусалим. Ние трябва да строим нашия град с любов. Тя трябва да се разпространява в икономическия живот, който е лишен от любов в сегашно време.

“ХЕРМЕС”: До Сахаджа Йога, бидейки учител по хатха-йога, учех, че медитацията е най-високата степен в йога. В това време бях млада и всеки ученик в училище имаше

104

някакъв “гуру” в Индия. Нямах възможност да пътувам до Индия, но все си мислех, че ако имам нужда от гуру, той ще се появи в живота ми. Казват, че не ние си търсим гуру, а гуруто ни търси нас, дори и това да изглежда иначе. Какво е вашето мнение по този въпрос?

Грегоар : Вие сте права. Майка ни намери! Тя ни подбира един по един. Това е една от причините, заради която трябва да вярваме в себе си. В края на краищата кои сме ние, че да се съмняваме в Нейния избор. Няма значение, че сме объркани, смутени, наранени или болни – Тя ни избра! Съмнението в себе си е най-разпространената слабост у йогите днес си мисля аз. Ние трябва да се съсредоточим върху това и да се избавим от него. Помнете утвърждението: “Зараждащата се сила не води началото си от съмнението.”

“ХЕРМЕС”: Какво мислите за новите средства в ефира – интернет, електронната поща и др.? И какво мислите за “Хермес” като Сахаджа списание за немскоговорящите страни?

Грегоар: Акаша е новото поле на битката и ракшасите са го окупирали по-бързо от нас. Група наистина жалки хора, които познавам лично, се опитват да използват кибер пространството, за да опорочат Сахаджа Йога. Те акуратно опаковаха множество лъжи и заблуди, а в нашия век за съжаление опаковката има не малко значение. Ние трябва да променим тази несправедливост. Всичките мои по-млади братя и сестри, които са по-изкусни от мен в това отношение, трябва да развият способности и средства, за да завоюват пространството и да намерят търсачите там. Що се касае до “Хермес”, чувствам, че е много важно да се използват немските средства за масова информация за немски говорещи хора. Надявам се, че новините от Германия ще достигат до австрийците и обратно.

“ХЕРМЕС”: Грегоар, много ти благодарим!