3.1.1. Документарен акредитив

Акредитивът като форма на плащане се прилага за първи път през втората половина на XIX

век в Англия. В съвременните условия той играе изключително важна роля за осъществяване на

международната търговия. Най-общо акредитивът представлява ангажимент на една банка,

поет по нареждане на неин клиент, да изплати на определено лице парична сума, ако то

изпълни договорени условия. Или с акредитива се заменя едно задължение на дадено лице със

задължение на неговата банка, която се ангажира да извърши плащането при съответни условия.

В зависимост от сферата на приложение се различават нестоков (чист) и документарен

(стоков) акредитив. При нестоковия акредитив банката се ангажира да изплати в определен срок

сума до посочен размер наведнъж или на части на дадено лице срещу разписка или друг

оправдателен документ, представен от него. Приложението на този вид акредитив е ограничено -

използва се главно за осъществяване на нестокови плащания.

Документарният акредитив е писмен или телеграфен ангажимент на една банка

(акредитивна банка), поет по нареждане на вносителя (наредител или акредитиводател), да заплати

на посочено физическо или юридическо лице-износител (бенефициент), определена сума в

определен срок срещу представяне на стокови документи, удостоверяващи експедирането на стоките

или извършването на услугите, и при спазване на строго фиксирани условия1.

Съставянето на документите по документарните акредитиви се ръководи от стриктни

изисквания. Плащането може да бъде извършено само ако документите са абсолютно съобразени с

изискваните условия, и че банката следва да реши това само на база на представените документи.

Еднообразните правила и практиката по документарните акредитиви предоставят база по решението

относно съобразността на документите. Документарните акредитиви се използват при

разплащанията не само за доставка на стоки, но те биха могли да се използват и за други цели.

Документарният акредитив също може да се използва като средство за получаване на кредит, когато

се прилага в транзитната търговия като основен инструмент за получаването на вторичен акредитив.

Акредитивната форма на плащане се прилага при междуградски, местни и

външнотърговски разплащания. При нея документите за изпратена стока, извършена работа или

оказана услуга се изпращат по местонахождението на доставчика въз основа на платежното

нареждане наречено “Пълномощно за откриване на акредитив”, което платеца отправя до

обслужващата го банка. Самото плащане се извършва под контрола на банката на доставчика.

Платеца нарежда на обслужващата го банка да открие акредитив в полза на получателя при

определена банка за сметка на покритието, което той има по сметките си в банката. Плащанията се

извършват в банката на доставчика.2

Най-често акредитивната операция се осъществява минимум от четири участващи страни:

1 Стефанова, П., Банки и международни плащания, “Тракия-М”, София, 2000.2 Практиката на използване на документарния акредитив е уеднаквена от МТК в Париж с издадените от нея

Еднообразни правила и обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА). Първите правила са съставени и одобрени още през 1931 г. Оттогава досега те са претърпели шест изменения, като последната редакция е от 1993 г. (брошура № 500 на МТК, Париж), влязла в сила от 1 януари 1994 г.

1

Наредител по акредитива (акредитиводател) - вносителят, който има задължение за

плащане по външнотърговския договор. Той дава изрично нареждане до съответна банка за

откриване на акредитива, съдържащ всички условия, договорени с износителя.3

Акредитивна банка (банка издател) - банката, която извършва всички действия по

издаването на акредитива. Тя носи главната отговорност за плащане, акцентиране или негоциране по

акредитива. Като правило в ролята на акредитивна банка е банката на акредитиводателя.4

Авизираща банка - чрез нея банката издател съобщава на лицето за открития в негова полза

акредитив, както и за условията, при които може да се усвои. Обикновено износителят предпочита

акредитивът да се авизира чрез неговата обслужваща банка. Наред с уведомяването на износителя за

открития в негова полза акредитив авизиращата банка изпълнява и други функции:

Установява автентичността на акредитива пред това лице;

Идентифицира нарежданията на издателя пред акредитивната банка, с която е в

кореспондентски отношения.

Потвърждава издадения от акредитивната банка акредитив.

Бенефициент - това е износителят, в полза на който банката издател се задължава да извърши

плащане или поема друго задължение като акцепт на менителница, негоциране на търговски

документи. Освен двете банки - откриващата и авизиращата - в акредитивната операция могат да

участват и други банки, изпълняващи специфични функции. Най-често тези функции, се поемат от

една от двете банки, но могат да се възложат и на други банкови институции, различни от тях. Това

са:

Потвърждаваща банка - която поема пред бенефициента същия ангажимент, какъвто има

акредитивната банка. С акта на потвърждаването тя се ангажира да извърши плащането, или да

акцентира менителница срещу представяне на редовни документи и при спазване на всички условия.

Банка платец - това е банката, която е упълномощена от акредитивната банка да осъществи

плащането при спазване условията на акредитива. Обикновено платежната операция се извършва в

авизиращата банка, но е възможно това да стане и в друга банка.

Банка акцептант - тя акцентира теглените срещу нея от бенефициента менителници, ако е

договорено отсрочено плащане, оформено с такъв дългов инструмент. В повечето случаи

менителниците се акцентират от авизиращата или акредитивната банка.

Негоцираща банка - която е упълномощена от банката издател да негоцира (изкупи)

издадените от бенефициента менителници заедно със стоковите документи, предвидени в

акредитива.

Рамбурсираща банка - тя предоставя необходимите средства на банката платец, за да плати

на бенефициента, или й възстановява вече изплатената сума5. Тя се включва в акредитивната

операция задължително, когато:

3 Една банка може да открие акредитив и по своя собствена инициатива, когато има нужда да изплати получени стоки или услуги. В такъв случай тя е наредител и издател на акредитива.

4 Допустимо е акредитиви да се издават и от небанкови институции, но много банки не ги авизират. По последната редакция на ЕПОДА всяка банка сама за себе си преценява да авизира или не такива акредитиви.

5 До услугите на рамбурсираща банка е възможно да се прибегне и по други причини - например благоприятни лихвени условия, бързо извършване на платежната операция и др. Затова за рамбурсиращи банки се избират такива, които са разположени в световните финансови центрове и предоставят по-конкурентни услуги.

2

авизиращата банка (респ. друга банка, номинирана за банка-платец) и акредитивната

банка нямат открити кореспондентски сметки помежду си;

в случай на установени кореспондентски отношения валутата на акредитива не

съвпада с валутата, в която се водят взаимните им сметки.

Като форма на плащане акредитивът е абстрактен ангажимент на откриващата банка, който

категорично се разграничава от търговската сделка. За банките, участващи в акредитивната

операция, от значение е само документарното оформяне и развитие на операцията, а не реалното

изпълнение на сделката. При документарния акредитив те извършват тройна проверка, като

преглеждат:

пълнотата на комплекта от документи;

съответствието им с условията на акредитива;

съгласуваността помежду им;

Докуменарните акредитиви според степента на обезпечението, което предлагат, биват:

Отменяем акредитив

Отменяеният акредитив може да бъде променен или закрит от издаващата банка по всяко

време. Тъй като в повечето случаи издаващата банка предприема подобно действие по инициатива

на купувача, очевидно е, че продавачът или износителят би трябвало да се довери напълно на

купувача за стоките си.

Издаващата банка гарантира плащането след представянето на редовни документи. Ако се

касае за акредитив “на виждане”, банката не би могла да отмени акредитива след като е платила,

нито да прави някакви изменения относно плащането. Същественият момент е не времето на

плащането, а дали плащането е вече извършено.

Неотменяем, непотвърден акредитив

Този акредитив е обичайно средство за плащане.6 По отношение на неподвърдените

акредитиви от голямо значение за бенефициента е да знае къде се ползва, къде е на разположение

акредитивът.

Неотменяем, потвърден акредитив

В случаите на неотменяем, потвърден акредитив бенефициентът получава два независими

един от друг ангажимента - един от страна на банката-издател и един от страна на потвърждаващата

банка. Преди потвърждаващата банка да поеме такова задължение следва да бъдат изпълнени някои

условия:

Издаденият акредитив да бъде неотменяем.

Акредитивът следва недвусмислено да упълномощава банката-кореспондент да

прибави своето;

Акредитивът следва да бъде на разположение (ползвуем) в потвърждаващата банка.

Съдържанието на акредитива трябва да бъде недвусмислено и не трябва да съдържа условия,

които позволяват на купувача да предотвратява изпълнението на клаузите на акредитива (т.нар.

6 В член 9 на ЕПДА? се отбелязва, че издаващата банка има задължението да извърши плащането, или в съответствие с условията по акредитива да приеме менителница (трата), или да бъде отговорна за тяхното плащане на падежа им. Веднъж поето, това задължение не би могло да бъде отложено от банката без съгласието на бенефициента.

3

“стоп-клаузи”). При потвърдения акредитив, бенефициентът може (без да е задължен) да разчита

единствено на банката, която е поела това задължение.

Потвърденият акредитив осигурява голяма степен на сигурност и освен това притежава

допълнителни преимущества за износителя. Той може да бъде използван като средство във връзка с

операция по прехвърляне правото по него на друго лице или като средство за получаване на кредит.

В случаите на потвърден акредитив с разсрочено плащане банката би могла при известни условия да

извърши предврително плащане, като удържи лихвените разноски по ангажимента си за плащане.

Банката на бенефициента уведомява последния за полученото нареждане и го запознава с

условията и изискванията, които се съдържат в него. В същото време тя поема неотменимо

задължение да заплати на бенефициента съответната сума, ако той е спазил условията сдържащи се в

акредитивното нареждане.

Акредитивната форма на плащане създава сигурност в получаването на средствата от

доставчика. Своевременното постъпване на стойността на изплатените стоки и извършени услуги му

е гарантирана. При тази форма на безкасови плащания са защитени и интересите на купувача.

Плащането на акредитива се извършва само тогава, когато стоките са предадени, а работите и

услугите извършени, съгласно условията на акредитива.

Основен недостатък на тази форма на плащане е, че при нея движението на материалните

ценности е подчинено на движението на паричните средства. Стоките следва да се изплатят или

предадат, а услугите да се извършат, след като акредитивът е открит, т.е. паричните средства

започват своето обръщение преди обръщението на стоките. По този начин платците замразяват

собствените си средства за известен период от време, което забавя оборота на оборотния капитал.

Друг недостатък на акредитивната форма на плащане е, че купувачите при нейното

приложение нямат достатъчно възможност за контрол по спазване на договорните задължения от

доставчиците. Този контрол се осъществява от банката на доставчика на основата на депозираните

при нея документи.

Акредитивната форма на безналични плащания се използва при еднократни връзки между

контрагентите, тъй като те не се познават помежду си и при необходимост от гарантиране на

плащането на доставчиците от нередовни платци.

Банката има право да поставя изисквания, свързани с минималната сума на плащането по

открит акредитив. В зависимост от степента на доверието към конкретния клиент – платец,

акредитивът може да бъде с предварително превеждане на средствата или с последващо превеждане

на средствата.

За да се избегнат противоречия в процеса на осъществяване на акредитивната операция,

нейните най-важни условия се включват в търговския договор. Впоследствие се формулират

детайлно в нареждането на вносителя до неговата банка за откриване на акредитива. В интерес на

двете страни е постигането на предварителна договореност по всички условия и точното им

отразяване в акредитива. Специално за износителя от голяма важност е да разполага предварително с

информация за акредитивната банка.

Операцията по документарния акредитив протича през два основни етапа. Първият етап

включва процедурите по издаване на акредитива. Вторият етап е използването на самия акредитив.

4

Издаване на документарен акредитив

Процедурите по издаването на акредитива са сложни и обхващат различни правни действия.

При тяхното осъществяване се изисква точно спазване на договорените реквизити. През първия етап

на акредитивната операция се извършват следните действия:

Вносителят подготвя нареждане за откриване на акредитива и заедно с една молба го

представя в своята обслужваща банка.

За износителя от значение е своевременното откриване на акредитива. Този въпрос се урежда

в търговския договор, в който се определя датата, до която акредитивът трябва да бъде издаден.

След получаване на молбата на вносителя банката се запознава с условията, описани в

акредитивното нареждане, и проверява състоянието на сметките на своя клиент. Тя удостоверява

дали той има кредитни салда по тях, или разполага с кредитна линия. Целта е да бъде гарантирано

покритие на сумата по акредитива.

Акредитивната банка изготвя акредитивно писмо и го изпраща на банката на

износителя.

Акредитивът се предава по начин, посочен в акредитивното нареждане, на авизиращата

банка, която обслужва износителя. В случай че е договорен потвърден акредитив, в акредитивното

писмо се съдържа инструкция до съответната банка (като правило това е авизиращата) да го

потвърди. След изпращането на документарния акредитив акредитивната банка съобщава (авизира)

на вносителя, че неговото нареждане е изпълнено.

Банката в страната на износителя, която е авизираща, преглежда съдържанието на

акредитива.

Тя установява автентичността на акредитива. В случай че не е в състояние да направи това,

незабавно уведомява банката, от която видимо са получени документите, както и самия

бенефициент. Банката на износителя преценява също така платежоспособността и рейтинга на

акредитивната банка, както и възможния странови риск за страната на вносителя. При благоприятна

преценка банката потвърждава акредитива и го авизира. Ако по ред причини откаже да го

потвърди, тя само го авизира, като същевременно уведомява за това акредитивната банка. При

положение че поставя насрещни условия например превеждането на покритието при нея, съобщава

ги на банката издател.

След получаването на акредитива износителят подробно преглежда неговите реквизити.

Износителят проверява не само дали в акредитива са включени всички договорени условия,

но и поети ли са предвидените в търговския договор ангажименти от страна на банките. Ако

акредитивът се отклонява от условията на договора или в него има такива, които са неизпълними за

износителя, той незабавно трябва да извести за това купувача - или директно, или по банков път.

Използванена документарен акредитив

Усвояването на документарния акредитив зависи единствено от бенефициента - дали той

може да изпълни всички негови условия. Всъщност този процес представлява сърцевината на

акредитивната операция. Той включва следните действия:

Подготовка на документите от износителя и представянето им в неговата обслужваща

банка.

5

Документите следва да бъдат представени в пълен комплект и да бъдат оформени, съгласно

акредитивното нареждане. Тя ги проверява за редовност и ги обработва, само ако отговарят изцяло

на акредитивните условия. Същевременно уточнява на чие разположение се намират те - на

предоставящата ги страна или на бенефициента. Ако бенефициентът коригира нередовните

документи в рамките на валидността на акредитива и банката прецени, че са редовни, тя ги приема.

Изпълнение на плащането или друг ангажимент, поет от банката, в съответствие с

акредитивното нареждане.

При установена редовност на документите подтвърждаващата банка изпълнява поетия от нея

ангажимент по акредитива. Ако той е плащане срещу документи, тя заверява сметката на

бенефициента и го уведомява с кредитна нота (авизо).

Възможно е банката, след като е прегледала документите и открила някои нередности в тях,

да извърши плащане по акредитива, да акцептира или да негоцира документи под резерва. Тя обаче

си запазва правото да иска връщане на платената сума от бенефициента, ако има възражения от

банката издател и от наредителя.

С изплащането на сумата по акредитива банката на бенефициента (потвърждаващата)

изпраща документите на банката издател и същевременно задължава нейната сметка или изисква

рамбурсиране на сумата от трета, рамбурсираща банка, ако участва такава в акредитивната

операция. Рамбурсиращата банка е определена предварително и нейното име фигурира в

акредитивното нареждане. Изрично е регламентирано нейното задължение да рамбурсира сумата. За

предпочитане е тя да бъде в кореспондентски отношения с откриващата и потвърждаващата банка.

Акредитивната банка получава документите и проверява тяхната редовност.

Ако резултатите от проверката покажат, че те съответстват на акредитивните условия, тя

задължава сметката на наредителя и му ги предава, с което той става собственик на стоката.

При констатиране на някои нередности въпреки извършеното плащане от потвърждаващата

банка акредитивната банка информира наредителя за евентуален отказ. При положение че

вносителят не се съгласи с извършеното плащане, банката издател съобщава на потвърждаващата

банка за всички различия. При такъв случай документите или се връщат обратно, или остават на

разположение на потвърждаващата банка.

3.1.2. Документарно инкасо

6

Документарното валутно инкасо е такава форма на плащане, при която износителят

(наредител) след експедицията на стоката нарежда на своята банка (банка-наредител) да инкасира

чрез друга банка (инкасираща) паричната стойност на доставената стока срещу предаване на

документите от вносителя7.

Най-общо инкасото може да бъде дефинирано като споразумение, по силата на което едно

лице (кредитор) възлага на банка да събере (инкасира) определена сума, дължима от трето лице.

Банката действа като доверено лице и посредник между кредитора и длъжника.8

В зависимост от вида на обработваните документи инкасото бива чисто и документарно.

Чистото инкасо е инкасо на финансови документи (чек, менителница, запис на заповед). То се

използва в нетърговските плащания и съвсем ограничено в плащанията по търговските операции.

Документарното инкасо е инкасо на финансови документи, придружени от търговски (фактура,

коносамент, застрахователна полица), или само на търговски документи.

Банките, получили документите заедно с инкасово нареждане, ги изпращат на банка в

страната на купувача в съответствие с инструкциите, съдържащи се в нареждането за инкасо. След

като получи документите, банката на вносителя уведомява своя клиент, че на негово име са

пристигнали документи, които трябва да бъдат прегледани и заплатени. Банката, действаща като

доверено лице и посредник между износителя и вносителя, представя документите по нареждане на

износителя, които са доказателство за действителната доставка на стоки или предоставени услуги, и

в замяна получава като заплащане сумата, която му е дължима, или акцептирана трата.

Нормативна база, съгласно която се извършва документарното инкасо, са Еднообразните

правила за инкасо (ЕПИ), съставени от Международната търговска камара в Париж и одобрени от

банките. Те определят основните права и задължения на страните по документарните инкаса. Тези

правила и норми обаче са дотолкова задължителни, доколкото не противоречат на всякакви други

споразумения, които са били официално сключени или на всякакви национални, федерални или

местни закони и/или разпоредби.

Задълженията на банките по отношение на изпълненията по документарното инкасо се

свеждат главно до препращането и освобождаването (предаването) на документите срещу плащане

или акцепт. За разлика от документарните акредитиви, банката не поема никаква отговорност, ако

купувачът не желае или е в невъзможност да изпълни платежните си задължения.

Съгласно ЕПИ банките следва да “действат добросъвестно и да упражняват разумна грижа”,

но не поемат задължението или отговорността за последствията при форсмажорни обстоятелства,

забавяния или загуби по време на транзита на всякакви съобщения, писма или документи, тъй като

те не се дължат на небрежност от страна на банката9.

В документарното инкасо участват следните страни:

наредител на инкасото - това е износителят, който възлага на банка обработване на

инкасовите документи;

7 Стефанова, П., Банки и международни плащания, “Тракия-М”, София, 2000.8 Правната основа, на която се осъществява инкасовата операция, са Еднообразните правила за инкасата (ЕПИ),

(Ревизия 1995 г., публикация № 522 на МТК - Париж)2. По смисъла на ЕПИ инкасото означава обработване на финансови и търговски документи в съответствие с получени нареждания с цел събиране на дължими суми и/или акцепт или предаване на определени документи срещу плащане и/или акцепт.

9 ЕПИ член 3, 4, 5

7

банка изпращач (препращаща банка) - тази на която износителят предава

документите заедно с инкасовото нареждане. На свой ред тя ги изпраща за инкасиране

в страната на купувача. Такава роля като правило се изпълнява от банката, която

обслужва износителя;

инкасираща банка - която извършва инкасовата операция в съответствие с

нареждането на износителя. Тя е кореспондент или агент на банката на наредителя.

Инкасиращата банка може да представи документите директно на платеца, или да

използва услугите на друга банка;

банка предявител - тя представя документите на платеца и също изпълнява

функцията на инкасираща. Най-често това е банката, обслужваща вносителя;

платец - това е вносителят, на който се предават документите по инкасото.

Необходимо е да уточним обаче, че платецът става участник в инкасовата операция,

след като поеме задължението за плащане или акцентиране на менителницата, теглена

срещу него.

Инициативата за осъществяване на инкасовата операция принадлежи на износителя. Именно

той поема финансирането на сделката от момента на изпращането на стоката на вносителя до датата

на реалното плащане. Платежната операция се извършва на основата на инкасово нареждане, което

се представя от износителя в банката-изпращач заедно със стоково-разпоредителните документи.

Последната го изпраща до съответната инкасираща банка. Инкасовото нареждане трябва да съдържа

точни и пълни указания относно протичането на инкасовата операция. Не е прието на инкасиращата

банка да се дават допълнителни разяснения или тя самата да тълкува нарежданията. С оглед

безпроблемното осъществяване на инкасовата форма на плащане най-важните й условия трябва

задължително да се съдържат във външнотърговския договор.

Инкасовата операция се предшества от сключен търговски договор, в който се съдържат и

условията на инкасиране на документите. Колкото по-подробно са описани те, толкова по-бързо и

безконфликтно се извършва разплащането по сделката. Според случая в инкасовото нареждане се

включват следните реквизити:

данни за банката, от която е получено инкасото;

данни за наредителя;

данни за платеца;

данни за инкасиращата банка;

данни за банката предявител, ако има такава;

сума за инкасиране в съответната валута;

опис на приложените документи с посочване на броя на всеки един;

условия за предаване на документите на платеца;

точен срок, в който платецът, след получаване на документите, трябва да предприеме

някакви действия;

лихви за събиране, ако има такива (с посочване на лихвен процент, лихвен период,

приложима база за изчисляване);

начин на плащане и форма на уведомяване за извършената операция;

8

ако има приложена менителница в нареждането, да се посочи дали инкасиращата банка

следва да я задържи след акцентирането й при себе си в залог, или да я върне на

разположение на износителя чрез банката изпращач;

Фигура ІІІ.4.

Примерен образец за инкасово нареждане

указания за действие на инкасиращата банка в случай на неплащане, неакцептиране на

менителницата, неприемане на стоката;

условия, при които да бъде протестирана менителницата, ако такова изискване се

поставя;

данни за търговския представител на наредителя, ако има такъв в страната на платеца,

и информация за неговите пълномощия;

указания до инкасиращата банка за опазване на сто ката за времето, през което

документите са нейно притежание (ако стоката е изпратена директно на банката, с

нейно съгласие).

Характерното за документарното инкасо е това, че задължението на банките, участващи в

операцията, се свежда главно до препращане и предаване на документите на вносителя срещу

плащане или акцепт. Те не поемат никаква отговорност за извършване на плащането по инкасото. В

качеството им на неутрални посредници действат добросъвестно и упражняват разумни грижи за

техническото обработване на документити, като проверяват само дали видимо - по вид и брой,

9

До(име на обслужващата банка)

ТУКИНКАСОВО НАРЕЖДАНЕ

Молим да бъдат изпратени срещу ..............................................(плащане!акцент)на фирмата ....................................................................................................................

(пълно наименование и адрес на платеца)

чрез................................................................................................................................. (име и адрес на инкасиращата банка)

приложените тук документи за износ на .................(кратко описание на стоката) на стойност хххххххххх (валута) хххххххххх (сума цифром и словом):

1. Експортна фактура в хххххх екземпляра2. .......................................................................(вид на експортния документ)

3. ......................................................................(застрахователен документ - при франкировки СIF или СIР)

4. .......................................................................(трати, лихви по тях)

5. .......................................................................6. .......................................................................(други документи)

Банковите разноски са за ...............................(сметка на платеиа/наша сметка).При инкасиране на сумата заверете наша сметка ххххххххх при Вас. Приложение: съгласно текста.Дата: Подпис:

съответстват на условията на инкасовото нареждане. Банките обаче не отговарят за достоверността

на документите, за тяхната пълнота и точност, дори не се интересуват от това, каква дата носят.

Друга проверка те не биха могли да направят, защото при инкасото липсват условия, с които тези

документи да се съпоставят, за да се прецени тяхната редовност. Впрочем нито износителят, нито

вносителят се старае да убеждава банките в редовността на документите. Съгласно общоприетата

практика банките не отговарят за прекъсване на тяхната дейност по причини, извън техния контрол -

природни бедствия, бунтове, граждански вълнения и др.

Технология на инкасовата операция

Една инкасова операция преминава през четири фази:

първа фаза- подготовка на стоково-разпоредителните документи и на инкасовото

нареждане от износителя и представянето им в банката изпращач;

втора фаза - изпращане на документите и инкасово то нареждане от банката изпращач

на инкасиращата банка;

трета фаза - извършване на инкасови действия от инкасиращата банка или от банката

предявител (ако се използват услугите на такава);

четвърта фаза - превеждане на инкасираната сума на банката изпращач.

Подготовка на документите и инкасовото нареждане от износителя и представянето им

в банката-изпращач. След експедирането на стоката на чуждестранния купувач износителят

комплектова стоково-разпоредителните документи и изготвя инкасово нареждане. Негово

задължение е да формулира ясно и недвусмислено условията на предаване на документите.

Инкасиращите банки се ръководят единствено от указанията, съдържащи се в нареждането. Те не

носят отговорност за последиците от непрецизно определени условия.

Изпращане на документите и инкасовото нареждане от банката изпращач на

инкасиращата банка. Банката изпращач действа съгласно инструкцията на наредителя на инкасото.

Тя проверява дали документите, описани в нареждането, са приложени по вид и брой в съответствие

с неговите условия. Ако такива липсват, не се обвързва с последващи задължения за допълнителен

преглед на документите.

Ако в инкасовото нареждане не е посочена инкасиращата банка, банката изпращач е в

правото си да изпрати документите за инкасиране на банка свой кореспондент, по собствен избор. В

някои случаи банката изпращач може да нареди на инкасиращата банка или на платеца да издадат

документи (менителница, запис на заповед, доверителни разписки и др.), които не фигурират като

условие в инкасовото нареждане.

Инкасиране на плащането от инкасиращата банка или от банката предявител. След

получаване на документите инкасиращата банка ги обработва технически. Тя им поставя входящ

регистрационен номер за улесняване на кореспонденцията. Използват се формуляри, издавани в три

екземпляра, които са предназначени - един за инкасиращата банка, друг за вносителя и трети за

износителя или неговата банка. Във формуляра се посочват валутата и сумата на плащане, датата на

издаване на документите и на получаването им в инкасиращата банка, инкасовият номер на банките

на наредителя и на платеца и др.

10

Инкасиращата банка уведомява платеца за получените документи и за условията на инкасото.

Ако адресът на длъжника е неточен, тя не отговаря за забавянето на плащането, нито е длъжна да

издирва платеца. При такъв случай изпраща писмено запитване до банката изпращач за уточняване

на адреса.

Документите трябва да се представят на платеца за запознаване в същия вид, в който са

получени. Що се отнася до срока на представянето, при документи, платими на виждане или

изискващи акцепт, инкасиращата банка, респ. банката-предявител, трябва да направи това незабавно,

а при отсрочено плащане без менителница - не по-късно от съответния падеж. Ако платецът не

предприеме никакви действия - не плати или не акцептира менителницата в рамките на срока,

посочен в инкасовото нареждане, тя информира за това банката-изпращач и съхранява документите

на нейно разпореждане. Едновременно с това инкасиращата банка има задължението да установи

причините, поради които вносителят е отказал плащането или акцентирането на менителницата и да

ги съобщи на банката-изпращач. Ако в срок от 60 дни не получи нареждане за по нататъшни

действия с документите, тя ги връща обратао, без повече да носи отговорност по тях.

При предаване на документите срещу акцепт инкасиращата банка следи само за видимата

форма на акцепта върху менителницата - доколко тази форма е пълна и правилна, но не е отговорна

за автентичността на подписите и за правомощията на подписалите се лица.

Превеждане на инкасираната сума. Инкасираната сума след приспадане на комисионите и

други разходи (ако има такива) се превежда на банката изпращач освен ако не е уговорено друго.

Преводът се извършва по начин, посочен в инкасовото нареждане. При това плащането може да бъде

в местна или чужда за платеца валута. Важното е с нея незабавно да се разполага, т.е. инкасираните

средства да са реално на разположение за превод. Понякога платецът плаща сумата в местна валута и

неговата банка я конвертира във валутата на инкасовото нареждане, след което я превежда.

Интересен е въпросът за допускане на частични плащания при документарното инкасо. Те

се приемат, само ако изрично се разрешават в инкасовото нареждане10. Независимо от това

инкасиращата банка предава документите на платеца само след пълното им изплащане. При такова

изискване съмнително е вносителят да е съгласен на частични плащания, след като не може да

разполага със стоката. Вероятно той би се съгласил да плаща на части за стока, която още не е

получил, т.е. да авансира износителя, ако сделката е много изгодна за него.

При предаване на документите срещу акцепт като правило акцентираната менителница остава

при инкасиращата банка, която я предявява на падежа за изплащане от вносителя. Инкасираната

сума впоследствие се превежда на банката изпращач, съобразно условията на инкасовото нареждане.

Възможно е акцентираната менителница да се върне на банката изпращач. В този случай

износителят има възможност да я сконтира на своя паричен пазар и да финансира кредита, който е

отпуснал на чуждестранния купувач.

Технологията за извършване на инкасова операция може да бъде илюстрирана на фигура ІІІ.5.

Форми на документарното инкасо

10 ЕПИ, публикация № 522 на МТК.

11

формите на документарното инкасо определят начина на освобождаване на документите на

купувача, даващи му право на собственост върху стоката, която е обект на външнотърговската

сделка.

Документарно инкасо с незабавно плащане. Инкасиращата банка предава документите на

платеца само срещу незабавно плащане. При нея, когато вносителят плати съответната сума в брой,

става собственик на документите, а с този акт - и на стоката. В някои случаи е възможно

документите да пристигнат по-рано от стоката. Купувачите тогава предпочитат да забавят

приемането на документите и плащането до получаването на стоката. За да се избегне такова

забавяне, често в инкасовото нареждане се включва клауза “плащане на документите при първо

представяне”.

Фигура ІІІ.5.

Технология на документарното инкасо

Легенда:

1. Търговски договор;

2. Доставка на стоките;

3. Документи с инкасово нареждане;

4. Документи с инкасово нареждане;

5. Уведомяване на платеца за документите на инкасо;

6. Плащане в брой или акцептиране на менителница;

7. Предаване на оригиналните документи;

12

8. Превеждане на сумата или изплащане на акцептираната менителница;

9. Получаване на сумата или на менителницата.

Документарно инкасо с предварителен акцепт. При тази форма на Документарно инкасо

документите се предават на купувача срещу акцепт на менителница, платима в определен срок след

датата на издаването й или на установена дата. С акцентирането той се задължава пред износителя

да му изплати дължимата сума в посочения в менителницата срок. По такъв начин вносителят

придобива правото на собственост върху стоката, преди да е извършил плащането. На практика той

получава кредит от износителя, оформен чрез менителница.

Документарно инкасо с предварителен акцепт без предаване на документите. В

практиката много рядко се използва особена форма на инкасо с предварителен акцепт, при която

документите се предават на платеца не срещу акцентирането на менителницата, а само след нейното

изплащане. Инкасата не следва да съдържат менителници, платими на бъдеща дата, с нареждане

търговските документи да бъдат предадени срещу плащане. Въпреки това обаче банките получават

инкаса, съдържащи такова условие. Подобни случаи обикновено възникват, когато е необходимо да

се спазят изискванията на валутния контрол в страната на износителя или при негово желание.

Проблемът, който възниква, е, че стоката може да пристигне в страната на купувача до падежа на

менителницата и той няма да бъде в състояние да я освободи, тъй като документите са все още

притежание на инкасиращата банка, очакваща плащане.

Спедиторско инкасо. Въпреки че се прилага много ограничено в практиката, за пълнота на

изложението ще упоменем и тази особена форма на инкасото. При него стоката се изпраща директно

на адреса на банка или на нейна специализирана транспортна къща за предаване на купувача срещу

плащане или акцепт, или други условия. Известно е, че банките работят с документи и не се

занимават със стоки. Директното им ангажиране със стоки (да отговарят за съхраняването им, да се

разпореждат с тях и др.) не е свойствена за тях функция. Затова те избягват да участват в инкасова

операция при такива условия. Дадена банка предприема подобни действия единствено ако е приела

да ги извърши. Ако това правило не е спазено, банката не носи никаква отговорност за възможните

последици.

Документарното инкасо не предлага в същата степен, като документарният акредитив

сигурност за продавача, но има редица специфични предимства:

Сравнително по-проста и евтина обработка на документите;

Често по-бързо разплащане, отколкото при плащане по открита сметка;

Възможност за предаването на документите, т.е. прехвърляне правото на

собствеността на стоката на купувача срещу плащане на дължимата сума или срещу

акцепт на трата (възможно е и с банкова гаранция).

Независимо от това, ако купувачът откаже да приеме документите, намирането на друг

купувач или връщането на стоката обратно може да превърне операцията в твърде скъпо начинание.

3.1.5. Банкови гаранции

13

С увеличаването на рисковете в търговските и финансовите сделки, търсенето на банковите

обезпечения и гаранции като вид банкова услуга през последните две-три десетилетия се увеличи

значително. Банковата гаранция е един от термините в международната търговия, които се отличават

с многообразните си значения и се срещат в различни варианти на самото наименование.

Под “банкова гаранция” следва да се разбира най-общо вид договор, по силата на който по

нареждане на даден клиент (наредител) една банка (гарант) се задължава неотменимо да заплати на

трето лице (бенефициент) определена сума пари при наличието на определени условия удостоверени

с определени документи11. По своята същност банковата гаранция има общо с акредитива. Разликата

между двете банкови услуги се състои в целта на поетия банков ангажимент, респективно в

основанията на плащане. При акредитива целта е плащането да бъде в резултат на: изпълнение на

договора в редовните документи. При банковата гаранция най-общо се открояват две основни

причини за извършване на плащането:

Когато наредителят не изпълни свое задължение към бенефициента; в този случай

задължението на банката-гарант е да замести неизпълненото от длъжника;

Когато нередителят причини щети от неизпълнение или от лошо изпълнение на

условия, посочени в гаранцията; тук плащането на гаранцията има за цел да обезщети

бенефициента.

Участници в действията по банковата гаранция обикновено са четири лица:

Наредител - това е лицето, по чието нареждане се поема банковият ангажимент и чиито

действия или бездействия дават основание за плащане на гаранцията;

Гарант - банка или друга финансова компания, която поема неотменяемото задължение;

Бенефициент - лицето, в чиято полза е издадена гаранцията;

Друга банка - ролята на този участник в гаранцията е променлива и зависи от вида и

конкретните особености на гаранцията.

По своята същност банковите гаранции са форма на кредитиране. Чрез издадените гаранции

банките поемат задължението да извършат плащане или да погасят кредит на клиентите си, на които

са дали гаранция в различна форма и за различна цена. Банковата гаранция е неотменяем

ангажимент на банката да изплати определена сума при настъпване на определени условия. Чрез нея

банките предоставят гаранционни кредити, представляващи кредити на платежоспособността им.12

При гаранционният кредит се сключва договор между банката и наредителя. В него се

предвижда и обезпечение, което осигурява погасяването му от наредителя. На основата на

сключения договор банката издава банкова гаранция в полза на бенефициента, представляваща

едностранно волеизявление на банката. Тя се дава на бенефициента.

Всяка банкова гаранция е строго индивидуална по отношение на поставените в нея условия,

но въпреки това гаранциите съдържат няколко задължителни реквизита:

Наименование на документа;

Име и адрес на бенефициента;

11 Масларов, Св., Международни финанси, ИСК при УНСС, София, 1999.12 Стефанова, П., Банки и международни плащания, “Тракия-М”, София, 2000.

14

Име и адрес на наредителя;

Предмет на гаранцията;

Основание за поемане на задължението;

Размер на сумата, която банката евентуално ще плати при нужда;

Условия, при които се изпълнява гаранцията;

Декларация на банката, съдържаща обещанието й да плати;

Срок на валидност на гаранцията;

Дата и място на съставянето й.

За издадената банкова гаранция, клиентите заплащат на банката комисионна. Ако се наложи

гарантът да заплати сумата със собствени средства, възниква паричен дълг, носител на който е

наредителя. Той е длъжен незабавно да погаси реално предоставения кредит в парична форма.

Банковите гаранции биват: банкова гаранция за плащане по договор, за предоставяне на

кредит, пред митницата (за плащане на митото), за участие в търг, за добро изпълнение (за

заплащане на задължение към бенефициента). При тези гаранции банката носи субсидирана

отговорност, т.е. заплаща договорената сума, след като бенефициентът удостовери с документи, че

наредителя не е изпълнил своите задължения. Следователно бенефициентът не може да получи

вземането си направо от банката, както е възможно при поръчителството, при което обикновено

отговорността на всички длъжници е солидарна.

Банкови гаранции могат да бъдат за цялата сума, която дължи наредителя (поръчителство)

или самостоятелни гаранции, при които банките поемат самостоятелен ангажимент, различен от

стойността на сделката.

В зависимост от областите, в които се използват банковите гаранции се разделят на няколко

вида. Основно различие при банковите гаранции може да се определи във връзка с областите, в

които се използват (видовете базисни сделки). Като основни сделки, при които може да се прилага

банковата гаранция се определят два вида13:

Финансови сделки;

Търговски сделки.

При финансовите сделки гаранцията най-често служи като поръчителство - гарантът се

задължава да плати вместо длъжника, когато последният не направи това според условията на

сделката.

За разлика от финансовите сделки, при търговските гаранцията се използва и в двете й

предназначения - като поръчителство и за обезщетяване на страната по сделката която е понесла

щети поради действия или бездействия на своя контрагент.

При търговските сделки банковото задължение да се изплати определена сума пари се

използва и в двата възможни варианта - като поръчителство и като юридически самостоятелен

ангажимент. На тази основа се разграничават и двата основни вида на това задължение - гаранцията,

платима при поискване и договорното обезпечение. От теоретична гледна точка двата финансови

инструмента имат редица общи черти, които дават основание да бъдат обединявани с общото

наименование “банкова гаранция”. Към тях се отнасят следните им особености:

13 Даскалов, П., Масларов, Св., Външна търговия – техника на финансирането, ИК “Принцепс”, София, 2000.

15

и двата банкови ангажимента имат за цел да осигурят изпълнението или спазването на

задълженията по търговския договор;

осигуряват се от банки, застрахователи или други финансови компании като кредитно

улеснение (“заемане” на доверие), предвиждащо право на обратен иск (регрес) към

наредителя;

неизменно и в двата случая задълженията са точно ограничени като сума и срок на

валидност;

изискват ясна формулировка на условията по тях и съществуването на установена

международна практика; оттук и важността на “еднообразните правила” за гаранциите,

платими при поискване и за договорните обезпечения.

От гледна точка на обема на понятието, банковите гаранции биват два типа:

в широк смисъл – банково поръчителство;

в тесен смисъл – самостоятелна (чиста) банкова гаранция.

При банковото поръчителство банката осигурява изпълнението на задължението на

оригиналния длъжник. При това се има предвид, че при сключването на дадена търговска или

финансова сделка, страната, която дължи престация следва да представи писменото задължение на

банката да заплати дължимото от нея. Плащането на задължението от страна на банката се извършва

тогава, когато то не е направено от самия длъжник. Това задължение на банката е спомагателно,

може да се определи като вторично и покрива цялата парична сума по сделката.

При самостоятелните гаранции банката не е поръчител на длъжника. В този случай

ангажимента, който се поема от нея е самостоятелен, различен от оригиналния, който е залегнал в

договора за сделката. Съдържанието на поетото от банката задължение се определя във връзка с

ангажимент за изплащане на определена парична сума, в случай че не бъде изпълнено задължение по

договора, за който тя се отнася. При този случай банката не замества длъжника, а само компенсира

до известна степен насрещната страна.

Предоставената банкова гаранция спира действието си при коректно изпълнение на

задълженията по сделката от страните. Когато обаче възникнат основания за нейното изплащане от

страна на банката, то се извършва веднага, при поискване на страната, която е ощетена, без да могат

да се правят възражения.

Банкови гаранции при търговски сделки

Основното деление на банковите гаранции, свързани с външнотърговските операции, е на

банкови гаранции по вноса и банкови гаранции по износа. Банковите гаранции по вноса са най-често

банкови поръчителства, тъй като гарантират изплащането на стойността на внесената стока. С тези

гаранции банката фактически замества главния длъжник - фирмата вносител, ако тя откаже или не е

в състояние да плати. В този случай се гарантират интересите на износителите. Но банкови гаранции

по вноса могат да се издават и в полза на вносителите по нареждане на износителите. С тях банките

осигуряват купувачите срещу щетите, които могат да възникнат от неизпълнението или от лошото

16

изпълнение на договора. Банката, издала такава гаранция, се задължава да изплати сумата, посочена

в нея, незабавно щом възникнат посочените в документа условия.14

Техниката на откриване и оформяне на банковите гаранции в много отношения е аналогична

на техниката при откриване на неотменяемите акредитиви. От правилното формулиране на

условията зависи дали продавачът ще получи сумата за изнесената от него стока, а купувачът -

сумата, покриваща щетите, причинени му от неизпълнение на стоковата сделка. Текстовете на

банковите гаранции трябва да са ясни, пълни и безспорни. Страната, която трябва да осигури

задълженията си с банкова гаранция, се обръща към банка в своята страна с искане да се учреди

гаранцията, предвидена в търговския договор. Банката проверява дали може да изпълни

задълженията, които й се възлагат, или не. Ролята на банките при издаване на гаранциите е много

отговорна, поради което те трябва да познават качествата на наредителите, да проучват тяхното

финансово, правно и икономическо състояние и др. Много често при оформянето на банковите

гаранции участват две банки - една местна и една чужда. Едната от тях издава, а другата изпълнява

ролята на авизираща или потвърждаваща банка.

Банкови гаранции според юридическия характер на гаранциите

Според юридическият характер на банковите гаранции се различават гаранции, платими

при поискване и договорни обезпечения. Най-съществените разлики между гаранциите и

обезпеченията са обобщени в таблицата по-долу.

Базисното различие между гаранцията, платима при поискване, и договорното обезпечение, е

в юридическата им природа. Гаранцията,платима при поискване е правна сделка, правата и

задълженията по която са независими от търговския договор, докато тези по договорното

обезпечение имат вторичен (допълнителен, аксесоарен) характер.

Различия между банковата гаранция, платима при поискване и договорното обезпечение

Таблица ІІІ.1.

ОСОБЕНОСТИГаранция, платима

при поискванеДоговорно обезпечение

Тип юридическа сделка Независима Производна

Страни по договора Две Три

Плащане Незабавно При виновно

неизпълнение

Банков ангажимент Документарен Основан на търговски

договор

14 Даскалов, П., Масларов, Св., Външна търговия – техника на финансирането, ИК “Принцепс”, София, 2000.

17

Източник: Еднообразни правила за договорните обезпечения, БТПП.

Банковите гаранции, платими при поискване имат следните по-важни особености, които

ги характеризират:

Неотменяем ангажимент на банка или друга финансова компания;

Отделно задължение на гаранта от това по търговския договор;

Издаването на гаранцията може да стане само въз основа на нареждане, дадено от

наредител;

Издаването на гаранцията се създава задължение единствено на банката - гарант към

бенефициента и право на последния да използва гаранцията в рамките на нейната

валидност;

Гаранцията при поискване не включва заместване на задължение по друг договор, а е

независимо задължение за плащане на определена сума пари от гаранта на бенефициента. В нея

винаги участват две банки, които обслужват клиентите си, разположени в различни държави. В

зависимост от ролята на тези банки гаранциите при поискване се появяват в две разновидности:

Пряката гаранция - задължението се поема от банка в страната на наредителя към

бенефициент в друга страна.

Непряка гаранция – издава се от банка в страната на бенефициента по нареждане на банка

(или друга финансова компания) в страната на наредителя.

Това се осъществява чрез издаване на т.нар. контра-гаранция в полза на банката-гарант по

непряката гаранция.

Контра-гаранцията е отделен договор както от гаранцията, така и от търговския договор.

Използването на гаранцията от бенефициента става, след като последният предяви на

банката-гарант три типа документи в писмена форма:

1. Иск за плащане на гаранцията;

2. Декларация, в която се посочва че наредителят е нарушил свои задължения по

договора;

3. Други документи.

Документите по точка 1 и 2 следва да се представят от бенефициента, или от банката-гарант

при непряката гаранция, независимо дали са посочени в текста на гаранцията (контра-гаранцията)

или не.

Едни от най-често използваните банкови гаранции при търговските сделки са15:

Гаранция за плащане на поръчана стока - тя се учредява при внос на инвестиционни

машини и съоръжения, чието производство и доставка траят понякога няколко години. В такива

случаи банката по нареждане на българска фирма вносител издава гаранция в полза на

чуждестранния доставчик, с която се задължава да му заплати в определен срок доставените от него

съоръжения.

15 Масларов, Св., Международни финанси, ИСК при УНСС, София, 1999.

18

Гаранция за плащане чрез трата - банковата гаранция за плащане на трата се учредява в

полза на чуждестнния доставчик и осигурява изплащането на акредетивите от българските фирми

вносителки на съответните падежи. Тук става дума всъщност за авал или поръчителство.

Гаранция при плащане на документи на инкасо - банковата гаранция се използва, ако

купувачът не изплати сумата по документите, изпратени на инкасо, банката на вносителя трябва да

стори това вместо него.

Гаранция за погасяване на фирмен кредит - с нея банката гарантира на чуждестранния

кредитор, че ще погаси сумата на ползвания от местна фирма купувач кредит, ако тя откаже или не е

в състояние да направи това.

Гаранция за предоставен аванс - в случай, че вносителят предоставя аванс на износителя,

банковата гаранция служи като осигуровка за бенефициента (вносителя), в случай че наредителят

(износителят) не изпълни или противодоговорно изпълни задълженията си. Размерът на сумата на

гаранцията се свързва с размера на аванса.

Офертна гаранция - продавачите заедно с офертата представят и банкова гаранция, че ще

спазват задълженията и условията, посочени в офертата.

Гаранция за добро изпълнение - това е една от най-старите и най-известни банкови

гаранции. Тя застрахова изискванията на вносителя за получаване на парични компенсации, когато

износителят не изпълнява цялостно или частично своите договорни задължения.

Гаранция за срочно изпълнение - с нея банката покрива загубите, причинени на вносителя

от ненавременното доставяне или закъснение на доставката.

Гаранция за отстраняване на дефекти - тя има за цел да покрие загубите, които могат да

възникнат за купувача, ако в определен срок след доставката продавачът не отстрани евентуално

възникнали дефекти или недостатъци. Тази гаранция най-често се преплита с двете предходни.

Банковата гаранция за добро и/или срочно изпълнение преминава в гаранция за отстраняване на

дефекти. Размерът на тези гаранции възлиза обикновено в рамките на 5 до 15% от стойността на

договорената стока.

Банкови гаранции за участие в търг - банкови гаранции по повод на обвързани,

компенсационни, реекспортни, бартерни и др. сделки

Въпреки че няма общоприети схеми за оформянето на банковите гаранции най-често те се

състоят от:

Преамбюл или въведение;

Декларация за ангажимента на банката гарант;

Срок на валидност на банковата гаранция;

Паричната сума и други условия

Договорното обезпечение като финансов инструмент е предназначен за използване в

случаите, когато целта на участниците в него е задълженията гаранта да зависят пряко от

задълженията и отговорностите на наредителя. По този начин се дава сигурност в рамките на

определен финансов ангажимент, че задълженията по даден договор ще бъдат изпълнени, или че при

нарушение бенефициентът ще си възстанови всяка сума, на която има право, независимо от

наредителя. Това прави обезпечението много близко до гаранцията, платима при поискване.

19

Обезпечението създава права и отговорности, породени от конкретен договор. Този договор

се определя като “основен” и обезпечението има производен характер спрямо него. В основата си

договорното обезпечение е обезпечение, гаранция или друг инструмент, представени в писмена

форма, което е издадено или изпълнено от гаранта в полза на бефициента, съгласно което гарантът

се ангажира при виновно неипълнение на договора да плати или удовлетвори всяко искане или

право за плащане на неустойки, компенсация или друго финансово облекчение или по избор на

гаранта да изпълни изцяло или частично договора или което и да е договорно задължение

Изплащането на суми или изпълнението на договора вместо наредителя е ограничено до

размера на обезпечението. В определението за обезпеченията се включват изрично няколко основни

видове обезпечения:

за авансово плащане;

за поддръжка;

за добро изпълнение;

за задържана сума;

за участие в търг.

Главните особености и същността на банковите гаранции, платими при поискване и на

договорните обезпечения и ролята им в международната търговска сделка ще бъдат обект на анализ

в част втора на настоящата разработка.

10.3. Под акредитив обикновено се разбира писмено задължение на банка да плати опреде-

лена сума пари или да акцептира менителница при представяне на определени, описани в акредити-

20

ва, документи. (d/p, d/a) банка поема задължението да плати при представяне на определени доку-

менти, по нареждане на свой клиент - нареди-тел, а лицето, на което трябва да се плати, се нарича

бенефициент. Възможен е и вариант банката да поеме задължение да плати, без да получава доку-

менти – недокументарен. Участници в акредитивната операция са: вносител - наредител; износител

- бенефициент; банка, откриваща акредитива - банка-издател; авизираща банка; потвърждаваща

банка; негоцираща банка; рамбурсираща банка. Схема:Договор за покупко-продажба между вноси-

теля и износителя с клауза плащането да стане с акредитив. Експедиция на стоката. Нареждане от

вносителя банката да открие акредитив. Авизо от банката до износителя, че в негова полза има от-

крит акредитив. Връчване на документите (и одобряване). Превод на сумата от банката. 7.Връчване

на документите на вносителя. 8.Плащане от вносителя. (отзад). Това е най-простият вариант на ак-

редитивната операция - при нея участва само една банка - откриваща акредитива, банка-издател.

Акредитивната операция с още една банка изглежда така: износителят и вносителят се договарят

плащането да стане чрез акредитив. Вносителят нарежда на своята банка и тя открива акредитив в

полза на износителя. Същевременно банката-издател поръчва на банката на износителя да уведоми

износителя, че в негова полза има открит акредитив. Банката, която уведомява бенефициента, се на-

ричп авизираща банка, а документът, с който прави уведомяването - авизо. Износителят подготвя

документите и ги връчва на своята банка, тя ги препраща на банката на вносителя, която превежда

сумата. По-нататък банката па вносителя му връчва документите и получава сумата от него. Ако

банките нямат установени кореспондентски отношения, или ако дори и да имат такива, нямат от-

крити сметки във валутата на акредитива, е необходимо участието на още една банка, наречена рам-

бурсираща банка, с която и банката на вносителя, и банката на износителя имат установени корес-

пондентски отношения и сметки във валутата на акредитива. Банката, която одобрява документите

се нарича номинирана банка, най-често това е банката на износителя. Номинираната банка одобря-

ва документите в зависимост от условията на акредитива - от износителя се иска да представи таки-

ва документи, каквито са описани в акредитива. Обикновено се изискват три групи документи - сто-

кови, транспортни и застрахователни. Ви до ве акредитиви: отмеияем и неотменяем - при отменяе-

мия акредитив наредителят или откриващата банка могат да закрият акредитива или да променят

условията му преди изтичане на срока на акредитива и само преди връчването на документите. При

неотменяемия акредитив, нито наредителят (вносителят), нито банките могат да правят промени по

акредитива без изричното съгласие на бенефициента. покрит и непокрит - при покрития акредитив

вносителят превежда предварително сумата в банката-издател, при непокрития превежда сумата ед-

ва при получаване на документите. потвърден и непотвърден - при непотвърдения акредитив само

банката - издател поема задължение да плати, при потвърдения акредитив се задължава и някоя дру-

га банка, обикновено авизиращата (банката на износителя). делим и неделим - сумата по делимия

акредитив може да бъде усвоена на части, при неделимия акредитив трябва цялата сума да бъде ус-

воена наведнъж. прехвърляем и непрехвърляем - бенефициент по непрехвърляемия акредитив мо-

же да бъде само този, който е обозначен в акредитива, а по прехвърляемия - и друго лице, т.е. може

да се променя бенефициентът. еднократен и възобиовяем (револвинг) акредитив - еднократният

акредитив се издава и усвоява еднократно, а възобновяемият, наречен още револвинг-акредитив, е

акредитив, който след усвояването му автоматично се подновява при същите условия. рамбурсен

21

акредитив - плащане срещу акцепт на менителница – d/a - при него вместо да плати сумата, при по-

лучаването на документите банката акцептира менителница. Тъй като банковите акцепти се считат

за нискорискови, а длъжник по менителницата е банката-издател на акредитива, износителят лесно

може да сконтира менителницата и да получи сумата. Раз но вид нос ти на акредитивите: бек-ту-бек-

акредитив - използва се при посреднически операции, когато комисионерът не желае крайните кон-

трагенти (износител и вносител) да се свържат. със зелена и червена клауза - това са акредитиви,

които позволяват усвояване на част от сумата преди действителната доставка (без да са предадени

документите). На практика чрез тях се прави авансово плащане. пакинг акредитив - при него е въз-

можно плащането да стане преди стоките да са експедирани. пеналеп - наказателен наредител е из-

носителят, а бенефициент - вносителят. Предназначението му е да гарантира заплащането на евен-

туални неустойки при неизпълнение на договора. насрещни (компенсационни) акредитиви - откри-

ват се при бартерни и други компенсационни операции. Понеже всеки от търговците при бартерната

сделка е и износител, и вносител, всеки от търговците нарежда на банката си тя да открие акредитив

в полза на другия. Така налице има два акредитива. резервен (оперативен) акредитив – различават

се от обикновените по условията - в тях няма изискване за предоставяне на необходимите стоково-

разпоредителни документи като условие за плащане. При акредитивните операции банките събират

комисионни възнаграждения в зависимост от степента, в която се ангажират. По-голямата част от

правното регулиране на акредитивите се съдържа в международните обичаи - за акредитивите те са

събрани и публикувани от Международната търговска камара - Париж в Еднообразни правила и

обичаи за документарните акредитиви (ЕПОДА). Акредитивът като форма на плащане е най-изго-

ден от гледна точка на износителя, защото му гарантира сигурност, че ако достави стоката (доку-

ментите), ще получи плащането. Акредитивът е изгоден и за вносителя - той може да бъде сигурен,

че ще получи стоката срещу плащането - или поне редовни документи. Акредитивът е удобен, и то

особено при разплащания между фирми, които не се познават достатъчно, което го прави и много

разпространен при плащанията в международната търговия. Основните му недостатъци са високата

му цена, фактът, че банка одобрява документите - те действат консервативно и е възможно една

банка да отхвърли документи, които вносителят би приел.

10.4. При инкасовата форма на плащане износителят нарежда на своята банка да събере не-

говото вземане от вносителя. Износителят връчва на банката си документите по сделката. Банката на

износителя от своя страна препраща документите на банката на вносителя с инструкции за инкасо.

Банката на вносителя предоставя документите на вносителя, а той извършва плащане. След това

банката на вносителя превежда сумата на банката на износителя, а тя кредитира сметката на износи-

теля. Договорът за покупкр-продажба следва да съдържа клауза за плащане чрез инкасо. Документи-

те, които банките обработват са стокови, транспортни, застрахователни и финансови (менителници,

записи на заповед и чекове). Инкасото е нормативно уредено както на национално равнище - у нас -

в Търговския закон, така и на международно -чрез международни обичаи, систематизирани в Едно-

образни правила за инкасата. Инкасата биват: чисто инкасо - инкасо на финансови документи,

непридружени от търговски документи; документарно инкасо - инкасо на финансови документи,

придружени от търговски документи, или на търговски документи, непридружени от финансови до-

кументи. Страни по инкасото са:наредител (principal) - възлага на банката обработка на инкасо;

22

банка-изпращач (remitting bank) - банка, на която наредителят е възложил инкасо; инкасираща банка

(collecting bank) – която и да е банка, различна от банката изпращач, включена в инкасото; банка-

предявител (presenting bank) - инкасиращата банка, тази, която представя документите на платеца;

платец (drawee) - лицето, на което се представят документите за плащане в съответствие с инкасово-

то нареждане. Схема на инкасовата операция: (отзад) Документите, които се изпращат на инкасо, се

придружават от инкасо-во нареждане, което съдържа пълни указания за инкасото: банка, от която е

получено инкасото; наредител; платец; банка-предявител; сума и валута за инкасиране; опис на при-

ложените документи; условия, при които трябва да се получи плащането или да се предадат доку-

ментите срещу плащане или акцепт, както и други условия; разноски за събиране; лихви - процент,

период, начин на изчисляване (база); начин на плащане; указания в случай на неплащане. Банките не

са задължени да обработват инкасо, но ако откаже тя е длъжна веднага да уведоми страната, от коя-

то е получила инкасото. След като банката-предявител получи документите, тя се уверява дали по-

лучените документи видимо отговарят на описаните в инкасовото нареждане. След това ги предста-

вя на платеца за запознаване, и то така, както са получени. Банката не носи отговорност за формата,

пълнотата или истинността на документите. Платецът, ако ги одобри, плаща сумата. Ако платецът

откаже плащането - не одобри документите - банката-предявител действа според инструкциите в ин-

касото. Инкасираните суми се предоставят незабавно на страната, от която е получено инкасовото

нареждане. Инкасира се обикновено цялата сума, но някои инкаса допускат частични плащания -

ако са изрично разрешени в инкасовото нареждане. Разноските по инкасото могат да бъдат както за

сметка на платеца, така и за сметка на страната, от която е получено инкасото, респ. наредителя.

Раз ли ка м/у ак ре ди тив и ин ка со : при акредитива банка се ангажира да плати документите, при ин-

касо вносителят решава дали да ги откупи или не; при акредитива банките събират по-високи такси

и комисиони, отколкото при инкасото. При акредитива износителят може да е сигурен в плащането,

стига да може да достави необходимите документи. При инкасото плащането не е така сигурно, за-

щото вносителят може и да не одобри документите и да се наложи пренасочване на стоката и нама-

ляване на цената. За износителя инкасото е по-рискова форма на плащане от акредитива. За вноси-

теля инкасото е по-изгодно от акредитива, защото освен че разходите са по-ниски, той не блокира

средгтл предварително и може да прегледа документите преди да ги откупи. Основното предимство

на ннкасото е че и за двамата контрагенти по външнотърговската сделка остават ниските разходи -

ангажиментът на банките е малък при относително голяма сигурност - документите се получават са-

мо срещу плащане. Процедурата при инкасовата форма па плащане е по-опростена в сравнение с та-

зи при акредитива.

10.5. Свободният превод е най-простата форма на плащане в международната търговия.

Износителят изпраща стоката и документите директно на вносителя, а вносителят превежда сумата с

банков превод. Най-големите предимства на свободния превод са ниските разходи - само за превод

на сумата и възможността за опазване на търговската тайна. Запазвайки информацията за сделките

си в тайна, търговецът е донякъде независим от банката си. Схемата на свободен превод: 1.Сключва

се договор за покупко-продажба и се експедира стоката, изпращат се и документите по сделката ди-

ректно на вносителя. 2.Вносителят нарежда на своята банка да извърши плащането. 3.Банката деби-

тира сметката на вносителя и кредитира сметката на банката на износителя и й изпраща съобщение,

23

обикновено чрез SWIFT. 4.На база съобщението банката на износителя кредитира сметката на изно-

сителя и дебитира сметката на банката на вносителя. Свободен превод се прилага при висока степен

на доверие между контрагентите. При плащане по открита сметка контрагентите взаимно си от-

криват сметки в собствените си счетоводни книги. Износителят изпраща стоките и документите ди-

ректно на вносителя и същевременно прави вписване в сметката на вносителя, която е открил. Вно-

сителят, като получава стоките, прави вписване в сметката на износителя. През известен период от

време контрагентите изравняват сметките, като вносителят изпраща дължимата за изравняването су-

ма чрез банков превод. Прилага се при дългосрочно сътрудничество, редовни доставки на относи-

телно малки партиди и когато има висока степен на доверие между износителя и вносителя. Банко-

вите гаранции могат да се причислят към формите на плащане като допълнителна форма на плаща-

не, понеже чрез тях все пак може да се получи плащане. За банковите гаранции са публикувани

Еднообразни правила и обичаи от МТК-Париж, които представляват унифициране на банковите га-

ранции в световен мащаб. Според ТЗ "с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати

на посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията, предвидени в нея."

Според международните обичаи гаранция (платима при поискване) означава ангажимент за плаща-

не, поет от банка, даден в писмена форма, на парична сума при представяне, според условията на ан-

гажимента на писмено искане за плащане и други документи, които могат да бъдат посочени в га-

ранцията, като този ангажимент се дава в полза на друга страна (бенефициент) по искане на дадена

страна (наредител) или банка (инструктираща страна), действаща по указания на даден наредител.

Страни по договорната гаранция са: наредител; бенефициент; гарант. Текстът на гаранцията включ-

ва освен данни за страните, също така и за сделката, въз основа на която се изисква гаранцията, мак-

сималната сума, подлежаща на плащане, дата на валидност, условия за предявяване на иск за плаща-

не, евентуални условия за намаляване на сумата на гаранцията. Всички гаранции са неотменяеми.

Гаранцията влиза в сила от датата на издаването. Когато настъпи гарантираният случай, бенефици-

ентът представя на гаранта иск и предвидените в гаранцията документи. Искът трябва да е писмени

да бъде подкрепен с писмена декларация, която посочва, че наредителят е нарушил задълженията си.

Гарантът проверява документите дали отговарят на описаните в гаранцията. Задължението на гаран-

та е само в рамките на срока на валидност на гаранцията и огато гаранцията не е приключила поради

други причини. Банковите гаранции биват безусловни, когато плащането не е обвързано с някакво

допълнително условие извън описаните в гаранцията, и условни, при които гаранцията е обвързана

с изпълнението на задължения по друг, основен договор. Когато броя на участниците са наредител,

гарант и бенефициент, гаранцията е пряка, когато банките са повече (две) - гаранцията е косвена.

При косвените гаранции са възможни два варианта - първата участваща банка да е потвърждаваща, а

втората - гарант, или първата да е инструктираща банка-гарант, а втората - кореспондентска банка.

Друго разграничение е гаранции в подкрепа на купувача и гаранции в подкрепа на продавача. Га-

ранциите могат да се разделят и на делими и неделими; прехвърляеми и непрехвърляеми. Договор

м/у наредителя и гаранта - Банката-гарант открива банкова гаранция по нареждане на наредителя и

въз основа на договор между гаранта и наредителя. В този договор се описват максимално точно ус-

ловията на гаранцията - при кои случаи сумата ще стане изискуема, сумата на гаранцията, срокът на

валидност на гаранцията. Изискваните документи и други доказателства за неизпълнение на дого-

24

ворните задължения се описвпт максимално пълно. Сумата по гаранцията се определя като абсолю-

тен размер и като процент от задължението по основния договор. Срокът може да се дефинира или

като дата, или в рамките на период след настъпването на дадено събитие. Договор за банкова га-

ранция се сключва между банката-гарант и бенефициента и има едностранен и безвъзмезден харак-

тер. Минималните му реквизити са: гарант; бенефициенг; длъжник, в чиято подкрепа се издава га-

ранцията; гарантирано задължение; гарантирана сума- точно фиксирана или лимит; срок на действие

на гаранцията; условия на гаранцията, включително документи, които следва да бълат представени;

вид на гаранцията; допълнителни условия; приложимо право. Издаването на банкова гаранция

включва подаване на молба-нареждане за издаване на гаранцията; проучване на предлагания текст;

проучване на клиента - анализ на правното му положение и кредитоспособността му; вземане на ре-

шение за издаване на гаранцията, сключване на договор за поръчка между наредителя и гаранта и

издаване нагаранцията. Сумата по банковата гаранция може да бъде усвоена в рамките на срока на

гаранцията и когато бенефициентът отправи писмен иск до гаранта, като представи и изискваните

документи, описани в договора за гаранция. Ако до изтичането на срока на гаранцията не е получен

иск, или полученият иск не е удовлетворен, гаранцията се анулира, а заедно с това се освобождава и

обезпечението на гаранцията. Ви до ве бан ко ви га ран ции: гаранция за добро изпълнение - ангажи-

мент на банка-гарант по искане на доставчик на стоки. Гарантът обезпечава задълженията на наре-

дителя по даден договор между него и бенефициента; гаранция за връщане на авансови и прогре-

сивни плащания - авансовите са тези, които купувачът прави преди продавачът да пристъпи към из-

пълнение на задълженията си по договора, а прогресивните - които купувачът прави по време на

доставката на стоката, но преди приключване на договорните задължения на продавача; гаранция за

участие в търг - ангажимент, поет по искане на участник в търга. Гарантът се задължава да плати оп-

ределена сума, когато участникът в търга не изпълни задълженията си според офертата за участие в

търга; гаранция за изпълнение на "гаранционни задължения" - те настъпва след доставката на обек-

та на сделката и се простират до изтичането на гаранционния срок. Включват доставка на резервни

части, материали, сервизно обслужване, обучение на персонала, пускане на обекта в експлоатация и

осигуряване на безаварийна и съобразена с договорните условия експлоатация; гаранция с акреди-

тивни условия - банката-гарант се задължава да плати при представяне на посочените в гаранцията

документи. гаранция за откриване на акредитив; насрещна гаранция; съдебна гаранция - ангажи-

мент на банката да покрие евентуални разноски на бенефициента при съдебно уреждане на спор с

наредителя; механични или функционални гаранции; гаранция за липсващи коносаменти; гаранция

при сделки за преработка на ишлеме; правителствени гаранции; гаранция при продажба на консиг-

нация; супергаранция - гаранция за гаранция - дава се от банка с по-висок кредитен рейтинг от бан-

ката-гарант за сумите, които бенефициентът биполучил по гаранцията. Система за обмен на съоб-

щения SWIFT - Осъществяването на международните разплащания налага интензивен обмен на

информация между банките. Банковите съобщения си имат и определена специфика - от една страна

- има изисквания за повишена сигурност при предаването на информацията, от друга страна - преда-

ваните текстове са до голяма степен сходни, така че могат да бъдат стандартизирани. През 70 те на

20 в група банки създава най известната обща телекомуникационна система SWIFT – society for

worldwide financial telecommunication. Чрез SWIFT могат да се предават съобщения за акредитиви,

25

клирингови трансфери, валутен обмен, заеми, потвърждения, предложения да се получат извлечения

и др. Системата SWIFT е създадена през 1973 г. в Белгия, като основната й цел е да бъде лидер в раз-

работването на комуникационни решения, улесняващи взаимодействието между членовете й, ин-

фраструктурата на пазара и крайните клиенти. През 1992 г. стартира услугата Interbank File Transfer,

която има за задача да облекчи размяната на извлечения, описи на плащания, нетинг и клиринг при

чекови разплащания и др. Днес SWIFT обединява над 7500 членове от близо 200 страни, които ежед-

невнр обменят помежду си няколко милиона съобщения по трансакции за няколко трилиона долара.

SWIFT е акционерно дружество под белгийска юрисдикция и се управлява от съвет на директорите

и изпълнителен директор, като поради спецификата на дружеството съветът на директорите има ня-

колко комитета, които вземат решения в различни аспекти от дейността - одит, банки и плащания,

"е", ценни книжа, стандарти и др. Единственото условие за членство в SWIFT е кандидатът да е фи-

нансова институция, а не търговска фирма. За влизане в системата се прави вноска, а за всяка отдел-

на операция се заплаща отделна такса, която не зависи от разстоянието при международните съоб-

щения. Основното предимство на SWIFT е автоматизацията на операциите - SWIFT е алтернатива на

телекса, но телексното съобщение не е структурирано и е нестандартно за разлика от SWIFT -съоб-

щенията. Системата SWIFT е предпочитана и защото осигурява: бързина на трансакциите; сигурност

- системата работи с две нива на шифриране и два типа шифри - има собствен шифър - на SWIFT, и

освен това отделните банки-членове използват помежду си други, валидни помежду им шифри. Така

се постига достатъчно високо ниво на защита на информацията при трансакциите. икономичност -

системата работи непрекъснато, не се използват документи на хартиен носител.

11.1. Рискът изразява най-общо вероятността действителната възвръщаемост (респ. действи-

телният доход) на даден актив да бъде по-ниска (по-нисък) от неговата очаквана възвръщаемост,

или още от неговата очаквана норма на дохода в процент (респ. от неговия очакван доход в абсо-

лютна сума). За участниците в стопанския живот е характерно избягването на риска, т.е. че те са го-

тови да притежават (или да търсят) рискови активи само ако последните носят допълнителен очак-

ван доход, с които се компенсира съответният риск. Ако изходът от дадена ситуация или събитие е

абсолютно предопределен, риск няма. Но при възможно и най-малко разнообразие на резултатите

ситуацията, е рискова. За страните по външнотърговската сделка (имаме предвид продавачите, изно-

сителите и купувачите, вносителите) е възможно да настъпят различни рискове. Така например вно-

сителят може да се окаже, че: е платил договорената стока, но да не я получи; вместо поръчаната

стока получава друга, от която не се нуждае; получава поръчаната стоката, но със закъснение, от по-

лошо качество, повредена или с липси; плаща по-висока цена вследствие ценово понижение от дата-

та на договарянето до датата на плащането; плаща реално повече, тъй като курсът на валутата на

плащането се повишава от момента на договарянето към момента на плащането. Продавачът може

да се окаже в ситуация: да не получи плащането, след като е експедирал стоката, макар да е открит в

негова полза акредитив (примерно отменяем); купувачът да не приеме документите, изпратени от

него за инкасиране; купувачът да откаже акцепт на трата при акредитивна или инкасова форма за

договорена доставка срещу такъв; да получи по-ниска цена вследствие повишаване на цените от мо-

мента на договарянето на доставката до датата на плащането; да получи реално по-малко плащане,

тъй като курсът на валутата на плащането спада в момента на плащането спрямо момента на догова-

26

рянето. Във външнотърговската практика възможните рискове са финансови, валутни, трансферни и

политически, рискове от неизпълнение на поети договорни задължения (рисков контрагент), тран-

спортни, ценови. Ето защо във външнотърговските договори е наложително да се включват клаузи,

чието предназначение е да защитят максимално интересите на страните срещу съответни рискове в

хода на изпълнението (неизпълнението) на сделката. При избора на партньори следва да се дава

предпочитание на такива, които са финансово стабилни и имащи прононсиран търговски морал, на

партньори, които са от държави, с които страната е в официални търговски взаимоотношения. Един

професионален търговец, продавач, за да се защити срещу неплащане, най-сигурно е да търси пла-

тежна гаранция от банката на купувача. На следващо място е неотменяем потвърден акредитив, не-

отменяем непотвърден акредитив. При отменяемия акредитив, документарното инкасо, плащането

по открита сметка рискът от неплащане за продавача е твърде висок. За осигуряване изпълнението

на различни ангажименти се използват банкови гаранции. С банковата гаранция банковият институт

се задължава да изплати определена парична сума, ако не се изпълнят задължения, поети от други

лица, или при настъпване на някакъв риск. В случай, че не бъде изпълнен основният ангажимент по

сделката, гаранцията отстранява неблагоприятните последици за изправната страна по договора.

Застрахователната практика дава възможности на заинтересованите лица да застраховат транспорти-

раните от страна в страна стоки, предмет на външнотърговските сделки. При настъпване на застра-

хователното събитие, срещу което е застраховката, застрахователят заплаща, обезщетява вредите,

които са понесени от застрахования. Ценовата промяна, независимо от посоката й, винаги е във вре-

да на едната от страните и в полза на другата. В този смисъл максималната защита на интересите на

страните предполага те да отчитат ценовите рискове, да предприемат мерки за избягването или ог-

раничаването им. Дефинирането в договора на цената като твърда или пълзяща има отношение към

ценовия риск. Пълзящата цена допуска корекция в ценовото равнище в предварително договорени

рамки в момента на доставката на стоката. При плащанията по търговски сделки, чиито участници

са лица от различни държави, валутата на плащането е чужда за единия от контрагентите, а нерядко

и за двамата. Рисковото събитие от валутен характер може да настъпи за времето от сключването на

сделката до извършването на плащането по нея. Но то е възможно да настъпи и след приключването

на сделката. Две са условията, при конто могат да се появят валутно-курсови рискове: когато съ-

ществува положителна позиция в конкретна валута (авоари) и тя се обезценява; когато съществува

отрицателна позиция в дадена чужда валута и тя поскъпва. Всички валутни ценности и всички ва-

лутни задължения (съществуващи и очаквани) са изложени на курсови рискове, т.е. открити са за ва-

лутен риск. На практика съществува риск (възможност) от понижаване курса на валутата, в която се

извършва плащането по международната сделка или от повишаване на нейния курс. В първия слу-

чай рискът се понася от износителите и кредиторите. Във втория случай рискът се отразява върху

платежните позиции на вносителите и длъжниците. Рязкото покачване на курса на чуждата валута

(валутата на плащането по една сделка) ще е неприемливо за купувача (просто защото ще трябва да

купи на валутния пазар валутата по поскъпващата й цена, което го обременява), но доста привлека-

телно за продавача, защото ще получи валута, която към момента на плащането е по-ценна и обрат-

ното. Особено важен е конкретният избор на защитните средства срещу рисковия ефект. Тук в по-

27

мощ на страните идва механизмът на хеджирането (застраховането), позволяващ да се минимизира

загубата от очаквания, които не се сбъдват.

28