donosnici_pod_prikritie_karishev

ПЪРВА ЧАСТПРОЛОГ

Трак-трак – потракват колелата. Чук-чук – с леко по-

клащане им отговаря вагонът. Някъде наблизо стърже желязна решетка и се чува заповеднически глас: „Стой, ръцете на гърба! Спазвай дистанцията! Останалите да се дръпнат от решетката!“

„Значи в съседната конюшня водят някого в тоалетна-та“ – автоматично отбелязва наум младият момък, легнал на горните нарове, и с мъка поглежда решетката, отде-ляща го от свободата. Тя и часовоят, който от време на време хвърля безразлични погледи към тях.

Съседът отдолу кротичко дреме въпреки непоносимата задуха. Другите двама отсреща седят на по-ниските на-рове и също мрачно гледат към металните прътове. И те са „новички“ като него. Не като легналия отдолу врял и кипял чичка. Още щом свали фланелката, веднага стана ясно – същински якудза от филм за японската мафия. Си-ньото по тялото му беше повече от естествения цвят на кожата. Още няма петдесет, но изглежда като на осемде-сет. Цял живот по затворите. Влязъл малолетен, лашка се и сега.

�

�

ВАЛЕРИ КАРИШЕВ

ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ

�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕНа Гришка му омръзва да гледа грубо заварената решет-

ка и се обръща към стената. „Седем години! – От мъка му иде да вие като вълк. – Седем години!“

Мислено се връща към онази вечер, когато всъщност започна всичко.

ПЪРВА ГЛАВА

Григорий Парфьонов минаваше за късметлия. Сам си усещаше, че във всичко му върви. С хората се сближаваше бързо и лесно. Учителите в училище никога не тормозеха родителите му, макар че той се учеше колкото за себе си, без да изпъква. Не блестеше с примерно поведение, но и не се славеше с особени подвизи. Момчето растеше здра-во, не се заяждаше, но и не позволяваше да го обиждат.

За късмет той считаше това, че в живота често му се случваше нещата да стават някак си според негласното му желание. Само като си помисли: „Добре би било...“ Хоп – така и става. Дори и приятелите му започнаха да забелязват това. Но след двайсетте късметът започна постепенно да му обръща гръб. Гришка веднага усети. Започна се когато баща му, като въздишаше жално, след вечеря каза, че на потомъка му май ще се наложи да се раздели с търговския факултет. Или поне сам да печели, ако иска да продължи учението. Гришка знаеше каква е работата. Сестра му трябваше да се оперира колкото може по-бързо. Трябваха много пари и ро-дителите му едва щяха да връзват двата края. Гришка разби-раше, че в този момент здравето на Таня за тях е най-важно, и не се сърдеше.

„Добре ще е да си намеря готина работа“ – замечтано

си мислеше той и беше сигурен, че скоро някое предложе-ние ще му падне от небето като манна. Дните минаваха, но нищо не се случваше.

Заради неплатена такса го изключиха от търговския и на двадесет и две Гришка се оказа на улицата. Тъкмо за-почваше лятото. През лятото все пак не е толкова тягост-но, пък и възможностите да изкара нещо бяха повече. А есента може и да продължи училището.

В онази паметна вечер към девет Гришка се прибираше вкъщи. Зави зад ъгъла на серийната девететажна панелка и без да бърза, тръгна към своя вход.

„Родоначалникът пак ще мрънка – беззлобно си мис-леше той, хвърляйки изпод вежди поглед към техните прозорци, – че през целия ден съм се шлял без полза. Да опита сам! С неговите четиридесет и седем никъде няма дори да разговарят с него.“

Беше пропилял целия ден в търсене на работа. Не че въобще нямаше, не! Григорий Парфьонов беше достатъч-но честолюбив и не се хващаше на какво да е. И все ста-ваше така: където го искаха, той пък не отиваше, ако смя-таше, че не си струва да се занимава с такава дреболия. А където му се харесваше, задължително получаваше веж-лив отказ. Баща му, който отначало предлагаше помощта си на придирчивия потомък, скоро махна с ръка: щом е така, търси сам!

Но и положението на безработен тежко нараняваше младежкото му самолюбие. Струваше му се, че познати-те момичета се усмихват вече не съчувствено, а твърде ехидно.

Почти беше стигнал до пейката пред входа, когато чу зад гърба си:

�



�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ– Парфьон!Бившият студент от търговския се обърна и видя своя

армейски приятел земляк Мишка Макаренко. Григорий погледна към жигулката с тонираните стъкла, спряла между втория и третия вход. Преди няколко секунди вра-тите на колата бяха затворени, само откъм купето се чу-ваше тиха музика.

Сега до вратата на шофьора стоеше приятелят му и ра-достно се усмихваше.

– Макар?! Гришка подскочи и се втурна към приятеля си. Около

половин минута се прегръщаха топло, но след това се ов-ладяха.

– Как си? – Вечният въпрос при среща на отдавна не-виждали се хора. Пръв го зададе Михаил.

Неволна досада изтри усмивката на радостта от лицето на Гришка. Нямаше с какво да се похвали.

– Какво, проблеми ли имаш? – веднага забеляза на-борът. – Казвай, Парфьон, всичко ще оправим.

– Добре де, дребна работа – махна с ръка той, като не искаше да разваля настроението от срещата. – Ти как по-падна тук?

– Ами дойдох за една мацка, Лена. Живее в третия вход.

Гришка се замисли за секунда и весело погледна Мишка.– Познавам я. Весела госпожичка.– А за какво ни е сериозна? – в същия тон отговори

другарят му и като се усмихваше дяволито, го потупа по рамото.

– Да се качим у нас? – На Гришка не му се искаше да се раздели с приятеля си, когото не беше виждал вече почти

две години, въпреки че живееха в един град. – Ще посе-дим, ще си спомним казармата. Я кажи ти как си?

– За казармата можем да си припомним и на друго мяс-то. Сега ще подберем дечкото – и в кръчмата? Какво ще кажеш?

Гришка би приел подобно предложение, без да му миг-не окото, но при него финансите бяха сведени до нула. Той се замота, без да знае какво да каже. Михаил мълние-носно се досети за мъката на приятеля си и се притече на помощ.

– Не се бъркай, аз плащам! – без всякакви церемонии обяви той.

– Честно казано, в последно време финансите ми... – смутено замънка Григорий.

– За това после ще си поприказваме – каза Мишка, като стана напълно сериозен. Всъщност това изражение оста-на само за миг – после усмивката на радостта отново се върна на мястото си и той каза:

– Ама какво чакаме?! Мятай се в колата!– Твоя ли е? – с неосъзната завист в гласа попита

Гришка.– Не, на чичо ми! – със смях отвърна приятелят му. –

Разбира се, че е моя, човече!„Колко омайни са нощите в Русия...“ – се лееше от ра-

диото. Мишка извади от жабката пакет „Марлборо“ и го подаде на приятеля си.

– Запали – без всякакво високомерие му предложи той.Григорий взе цигара, но не успя да запали, защото

задната врата се отвори.– Ето ме и мен. Здрастиии! – В гласа на Ленка прозвуча

учудване: я виж ти, Гриша, как попадна тук?

10



11


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ– Здравей! – отговори Григорий и се усмихна леко.

Повъртя цигарата в ръцете си, но все пак запали със за-палката на Мишка.

Той мълчаливо я хвърли в жабката заедно с пакета и запали двигателя. Включи уредбата на пълна мощност и подгони колата към „Колцевая”.

– Има едно местенце, там ще ти хареса – извика той, като се наклони към ухото на приятеля си.

Гришка кимна с разбиране. Да разговарят в купето беше невъзможно: децибелите, изригвани от колонките, обезсмисляха всеки друг звук.

На Григорий ресторантът му се видя връх на разкоша. Никога досега не му се беше случвало да се весели на такова място. Макар че всъщност заведението далеч не беше от елитните. Просто не беше влизал дори в такива заведения.

Келнерки със стройни крачета и с минимум дрехи вър-ху умопомрачителните си тела делово сновяха насам-на-там. Мишка махна с ръка и една от тях веднага притича към масата им.

– Избрахте ли си нещо? – сухо попита тя.– Да. Ако обичате... – Михаил бързо и продиктува доста

дълъг списък, а момичето светкавично го записа на едно листче.

Донесоха поръчката след десет минути.– Е, хайде, братле, за срещата! – рече Михаил, със си-

гурна ръка наля водка и първи вдигна чашката. На Лена наляха шампанско.

Скоро донесоха и вечерята. Момчетата бяха сериозно изгладнели: усещаше се по бързото движение на вилици-те. Лена пушеше и отпиваше шампанско. Когато изпиха по

две, а после и по трета, започнаха спомените от казармата.– Гриша, извинявай – не издържа Лена след няколко

минути и обърна симпатичното си личице към Михаил. – Ти казармени брътвежи ли ме доведе да слушам тук?

Тонът на госпожицата беше твърде капризен, но Пар-фьон добре познаваше приятеля си от казармата.

– Значи така, красавице! – Михаил отряза девицата, като я гледаше строго. – Не виждаш ли, че разговарям с човека? Ако ти е скучно, можеш да потанцуваш – разре-шавам ти! Само не изчезвай напълно. – Тези думи оста-наха без отговор, защото Лена стана и мълчаливо отиде да танцува.

– Още е хлапачка – отбеляза Григорий, като кимна по-дире и .

Михаил се усмихна, но нищо не каза. Наля отново вод-ка в чашите и предложи да обърнат още по една за служ-бата. Замези, запали цигара и неочаквано попита:

– Учиш или работиш?– Нито едното, нито другото – с кисела физиономия от-

говори Григорий и се пресегна за пакета „Марлборо“. – Тогава какво? – щракна със запалката Макаренко.– Да уча нямам пари. А работа... Измъчих се да я търся аз

тази работа! – неочаквано със злоба изтърси Парфьонов.– Момчета, ще танцуваме ли?Двамата обърнаха глави почти едновременно и видяха

две силно гримирани девици.– Пътувайте, красавици – подхвърли Макаренко и се

обърна в знак, че запознаването е приключило.– Фу, какви сме груби! – С тази реплика дамите се отда-

лечиха от масата им и се насочиха към друга. Явно много им се искаше да потанцуват с някого.

12



13


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ– Значи, казваш, имаш проблеми с работата? – продъл-

жи темата Михаил.– Да, така излиза – съгласи се Гришка.– А с какво би искал да се занимаваш? – Мишка гледа-

ше събеседника си изпитателно.На Гришка му се щеше да спре да му пържи мозъ-

ка и да не се занимава с тази проклета работа, но две неща го спираха: първо, работа наистина му беше не-обходима, и второ, не му беше удобно да се държи така с Мишка. От самото начало беше усетил, че приятелят му от казармата силно се е променил след последната им среща, възмъжал е, станал е по-солиден, някак се-риозен.

– Ами не знам – процеди смутено, не знаеше как да се изрази. И изведнъж се отприщи: – Разбираш ли, там, където плащат нормални мангизи, е необходимо или да имаш едва ли не диплома на вундеркинд, или да опъваш каиша като магаре! А там, където не плащат, няма защо да се раз-мо-та-вам.

– Разбирам те, братле – въздъхна и наля още по една Макар. – И аз имах такъв проблем, но го реших.

– Как? – неволно се изтръгна от Григорий. Вече беше наясно, че приятелят му не се притеснява за пари, и зато-ва силно се заинтересува от думите му.

– Хайде утре да се видим на трезво и за всичко ще по-говорим. Струва ми се, че имам нещо за теб.

– Какво? Не ме мъчи! – надеждата веднага запали Гришка.

– Не, утре! – Мишка захапа овчата плешка и смешно поклати глава: – Освен това Ленка с някаква мацка се вла-чи насам. За теб, види се, се е погрижила.

„За себе си се грижи – усмихна се наум младият чо-век. – За да не бъбрим повече за казармата и да не я за-бравяме.“

Ленка се беше натъкнала на приятелката си Наташа и я привлече в компанията. Продължиха веселбата вече че-тирима. Пиха много, смяха се, после Михаил ги закара в квартирата на същата тази Наташа. Пиха и там, после момичетата се заразхождаха кой знае защо полуразсъбле-чени и на Гришка това му се видя смешно. Останалото си го спомняше смътно.

Събуди се в прегръдките на същата тази Наташа. И два-мата бяха голи. Парфьонов хвърли отгоре си чаршафа и се опита да седне. Тъпа болка веднага напълни главата му. Той застена и отново рухна върху възглавницата.

Домакинята отвори очи и почесвайки се под гърдите, без въобще да се стеснява от голотата си, седна върху постелята. Погледна весело Гришка и отбеляза:

– Ама че се напоркахте вие, любезни мой. Главичката бо-бо?

Григорий искаше да каже, че всъщност рядко пие, но реши, че не си струва да се оправдава. Вместо това прос-то си призна, че главата му наистина се разцепва.

Девойката стана от леглото и както си беше гола-голе-ничка, обу само чехлички и зашляпа към кухнята. Оттам се върна с бутилка „Смирновка“ с около една трета от водката.

– Не, аз не искам! – запротестира Гриша. – Сутрин не мога!

– Има и бира – малко смутено предложи Наташа, като го гледаше,

– Бира може – съгласи се нещастникът.

14



1�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕМомичето пак мълчаливо отиде в кухнята и домъкна

две бутилки „Балтика“ и минерална вода.Тя си наля чашка и я обърна наведнъж. Едва сега, дока-

то пийваше бира, без да бърза, Гришка осъзна, че стопан-ката е с около пет години по-голяма от него. Бърбореше нещо и от време на време му хвърляше хитри погледи.

– А Михаил и Лена къде са? – попита той и не позна гласа си.

– Не тъгувай, в един часа той ще дойде за теб.– А сега колко е?! – паникьоса се момъкът.– Не се вълнувай, все още е само единайсет. Времеее

е... – Наташка развратно го погледна и като остави чашата на масата, се плъзна под чаршафа.

***

Мишка се появи, както беше обещал, точно в един часа. За разлика от приятеля си той вече беше успял да се съв-земе, беше чистичък и избръснат. Кратко кимна на На-таша, отказа се от предложеното кафе и като се ръкува с Гришка, разпореди:

– Парфьон, хайде в банята, измий се. След десет мину-ти те чакам долу в колата. Днес имаме куп работа.

Възбудата му се предаде и на Гриша. Веднага щом вра-тата се затвори след приятеля му, той скочи от кревата и енергично започна да се приготвя.

След десет минути вече излизаше от квартирата, мляс-на на прощаване бузата на Наташа и мъгляво обеща някой ден да намине.

Григорий се спусна бегом по стълбите и притича към стоманеносивата жигула „деветка“. Искаше да седне до

шофьора, но мястото беше заето. Михаил не беше сам в колата. До него седеше як момък, малко по-възрастен от тях. На бичия му врат висеше дебела златна верижка – това беше първото, което се набиваше на очи.

– Мятай се отзад – разпореди се непознатият, като врътна глава. Парфьон не видя очите му, скрити зад тъмни очила.

Едва успя да затвори вратата и колата се откъсна от мястото си, понесе се по московските улици. Михаил пус-на музиката, но не толкова силно, както вчера. През нея се дочуваше неангажиращият разговор между шофьора и спътника му. Гришка си мълчеше отзад. Говореха за вся-какви дреболии: за касети, за познати момичета, за нови филми. За неговата бъдеща работа не беше казана нито думичка.

Григорий не беше наивен глупак и отдавна вече се досе-щаше, че аверът му от казармата най-вероятно е свързан с криминалните. Непознатият момък до Михаил потвърди предположението му.

„Е, криминален. И какво от това? – предизвикателно си помисли той. – Затова пък как живеят тия хора!“

Гришка трудно си представяше какво биха могли да му предложат като работа и затова философски реши да не си натоварва главата. „Ще поживеем – ще видим!“

Междувременно „деветката“ излезе на околовръстното шосе на Москва и известно време се движеше по него, после отби по вече позната на Гришка улица.

„Отиваме в същата кръчма, в която бяхме снощи“ – до-сети се той.

Така и стана. Когато седнаха до масата и келнерката се отдалечи с дадената поръчка, непознатият момък сне очи-лата и внимателно погледна Гриша. За секунда сърцето на

1�



1�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕПарфьонов замря от страх.

– Казват, че търсиш работа? – започна непознатият.Гришка беше нащрек.– Да, търся – призна си той.– А какво можеш да правиш?Непознатият откъсна поглед от очилата си, които вър-

теше в ръка, и изпитателно го погледна. Михаил не учас-тваше в разговора. Той въртеше вилицата, сякаш не забе-лязваше присъстващите.

– Ами не знам – запъна се Гришка. Досега не беше си задавал този въпрос. По-скоро му

казваха какво трябва да прави, а той преценяваше може ли или не. В крайна сметка просто сви рамене.

– Ясно – кратко резюмира онзи и като погледна ряз-ко към Михаил, строго каза: – По-тихо мляскай. Все пак имаме делови разговор.

Мишка остави вилицата и бързо преглътна. Гришка разбра, че от двамата непознатият е в ролята на главния. Или поне се държеше така.

– Можем ли да му се доверим? – строго попита момъкът със златната верижка.

Михаил горещо потвърди, че на приятеля му от казар-мата може да се доверят сто процента.

– Внимавай, отговаряш с главата си за него – строго напомни старшият и известно време мълчаливо гледаше Гришка, сякаш решаваше за себе си струва ли си да започ-ва разговор или не.

– Добре – въздъхна най-накрая непознатият, – казват ми Санек, по прякор Сивия. Можеш да ми казваш или така, или иначе. Искаш ли да изкараш петстотин бакса*?

– Искам. Какво трябва да направя? – прибързано от-кликна Григорий.

Колко пъти по-късно той се проклинаше за това при-бързано „искам“! Но думата изхвърча, а тя не е врабче, та да излети сама...

– Отлично! – едва-едва се усмихна Сивия. Въпре-ки това погледът му си оставаше сериозен и някак си нащрек. – В детайлите ще те посвети Миха. Почивай-те, но само не като вчера. Довечера да сте във форма.

– Отбелязано! – откликна Макар.Сивия се сбогува с двамата приятели и напусна кръч-

мата.– Хайде най-напред да се наядем както трябва! – пред-

ложи Макаренко веднага след като останаха сами. – От махмурлука така ми се ще да се натъпча!

„Ти винаги си искал да се натъпчеш!“ – усмихна се мис-лено Парфьонов, припомняйки си какъв беше приятелят му в казармата, но на глас се съгласи с него – беше вече обяд, и той от сутринта не беше ял нищо. Наташка му предложи само водка и бира. Пък и любовните радости искаха наваксване на калориите.

Поръчаха си туршия от гъби, шашлик от овче месо и известно време мълчаливо работиха с челюсти. Гриня само веднъж се откъсна от яденето и зададе отдавна мъ-чещия го въпрос:

– Макар, кой беше този?– Санек? – веднага го засече Михаил. – Нашият „бри-

гадир“.Гришка не започна да задава тъпи въпроси, просто вед-

нага разбра в каква „бригада“ се труди приятелят му. Като се нахраниха, излязоха на чист въздух. И както предния * Бакс (ж.) – долар. – Б.пр.

1�



1�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕден, Макар предложи на Гришка „Марлборо“. Момчетата запалиха.

– Какво ще трябва да правя? – най-накрая Григорий реши да зададе главния въпрос.

– Да вървим в колата – махна с ръка приятелят му и се озърна встрани. – Накратко, има един патладжан... – След като седна и изчака Гриша да се настани, Миха-ил започна да му обяснява същината на работата. – Той пречи на нашия бизнес. Момчетата са решили да го за-бършат... Ама ти не се плаши! – усмихна се той, като забеляза как Гриша се напрегна. – Никой не те кара да го гърмиш – с радиостанцията ще постоиш, после при-бираш парите.

Известно време Григорий мълча, а като се реши, попита:– А откъде ще взема радиостанция?– Не се натягай, Сивия всичко ще ти даде. Става ли?– Става.– Ами отлично! – с явно облекчение въздъхна Макар. – Ще

се срещнем в шест зад вашия блок. Ще дойда да те взема. Почини си, довечера да си свеж като краставичка.

– Не ме юркай, всичко ще бъде наред! – Гришка каза това повече за да се ободри.

– Отлично! – Михаил включи мотора и след секунда колата се отлепи от мястото си. – Сега ще те замъкна у вас, а довечера – както се уговорихме!

– Отбелязано!Баща му и майка му бяха готови да се нахвърлят срещу

него, но той само се извърна. В сравнение с това, което му предстоеше вечерта, тяхното конско за снощното от-съствие беше просто безсмислено суетене. Впрочем ро-дителите му се караха повече проформа – Гришка отдавна

вече живееше самостоятелен живот.Остатъка от деня той изкара в стаята си, разглеждайки

снимките от казармата. С усмивка си спомняше едни или други радостни или тъжни моменти от службата. Извед-нъж настроението му се развали.

„От какво се плашиш?! Та половината от връстниците ти живеят точно така! – опитваше се да убеди сам себе си Григорий. – Или искаш да идеш на сергиите, да търгуваш с всякакви нищожни хора за сто рубли на ден, от които половината още там ще изплюскаш?!“

Но така или иначе тревогата не го напускаше.

***

Трак-трак – бучаха колелата и влакът се поклащаше насам-натам. Дзън-дзън – някъде по-нататък нещо звън-теше в такт с поклащането.

Двамата „новобранци“ също легнаха да спят по наро-вете си. Но и те не можеха да заспят – също като Гришка ги глождеха тежки мисли. Само чичото тихо сумтеше на пейката. Етап – познато нещо за него.

Парфьонов също не можеше да заспи. „Защо тогава из-лязох от дома?!“ – мислеше той, стискайки зъби до болка.

***

Миша пристигна, както обеща – точно в шест. Неговата „деветка“ рязко спря пред самотно стърчащия пред блока Гриша.

– Мятай се – непринудено каза Макаренко и показа мястото до себе си.

20



21


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ Григорий седна. Колата още не беше тръгнала и Макар

по своя си обичай наду музиката така силно, че ушите бучаха. Мъчението продължи двайсетина минути, после на шофьора мълчанието му омръзна и той рязко спря маг-нетофона.

– Как е настроението? – с пресилено бодър глас попита Михаил. Гришка веднага забеляза това.

„Вълнува се – реши той. – Нали с главата си гарантира за мен пред шефа.“

– Нормално е – високо откликна Гришка. Твърде висо-ко.

И за трети път забеляза, че колата пътува по същия онзи маршрут. Само че този път, малко преди „Снежинка“, ка-руцата рязко сви вляво и спря до малка двуетажна сграда, явно построена още по времето на Сталин.

„Кафе“ – съобщаваше табелката над вратата, към която се насочи Михаил. Григорий не изоставаше от него.

Заведението отговаряше на името си „Снежинка“ тол-кова, колкото и куцият махленски пес можеше да е шам-пион от киноложка изложба. Все пак имаше известни претенции за изисканост, но незначителни.

До крайната маса се беше настанила компания от три момчета, двама от които бяха непознати на Парфьонов. Те бяха облечени ненатрапчиво – единият в широк суичър с качулка и спортни панталони, на краката – маратонки. Вто-рият – с джинси и тъмна фланела. На краката му – също маратонки. Третият беше самият Саша Сивия.

– Ето ги и братлетата – усмихна се той на Мишка и Гри-горий и стана. Другите двама също станаха и стиснаха ръцете на новодошлите.

– Ами добре. Да премислим още веднъж? – предложи

Сивия, като огледа присъстващите.Всички се съгласиха. Гришка благоразумно мълчеше.– Накратко, ето плана на сградата – върху масата се по-

яви лист от тетрадка с нарисувана с химикалка схема. – Нашият клиент ще пристигне оттук. Обикновено с

него се вози гард, но днес ще отсъства. Жената, при която ще ходи, живее на третия. Сирена – той се обърна към ниския момък със суичъра, – ти стоиш зад втората врата. Клиентът ще направи три стъпки по стълбите и е твой. Най-добре го изработи направо в главата.

– А той няма ли да ме засече? – усъмни се килърът. – Неее – уверено отговори Сивия. – Там е тъмно.

Момчетата още сутринта свалиха от стената лампата за-едно с фасонката! Накратко, веднага щом Григорий ти кликне, работи! Ти – обърна се той към Гришка – ще сто-иш ето тук...

*** Вече съвсем се беше стъмнило. Парфьонов стоеше до

арката и молеше бога търговецът да се е отказал да ходи при любовницата си. Той вече съжаляваше, че се забърка в тази работа. Доскоро всичко му се струваше игра и едва когато застана на пост с радиостанция в ръка и в джоба с пищов, който Сивия му даде за всеки случай, той съвсем ясно осъзна, че участва в истинско убийство. Скоро щеше да мине човекът, на когото ще пръснат черепа с писто-лет.

Но вече беше късно и му оставаше само да се моли вишневият мерцедес по някаква причина да не се появи. Но ето, чу се звукът на движеща се кола и мерцедесът със

22



23


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕседналия зад волана мъж на средна възраст с големи квад-ратни очила се мушна в двора. Мина само на два метра от Гришка. Момъкът добре видя бъдещата жертва. Веднага щом колата мина край него Гриша се обърна с гръб и из-вади радиостанцията.

– Клиентът пристигна. Сам е – каза той предварително уговорената фраза. – Разбра ли ме?

– Има ли някой в двора? – чу неочаквано развълнува-ния глас на килъра.

– Няма. – Гришка объркано зашари с очи наоколо. – Ако се наложи, подсигурявай ме! – чу нареждането и

връзката прекъсна. Станалото после до най-малки подробности се запеча-

ти в паметта на Гришка. Вишневият мерцедес спря, биз-несменът тъкмо излизаше от него, когато изведнъж врата-та на входа рязко се отвори и оттам изтича килърът. Още щом го видя, Гришка се втурна към входа и в движение измъкваше пистолета. Разнесоха се два поредни изстре-ла. Двата куршума попаднаха в гърдите на мъжа и той падна по гръб, като размахваше ръце. Убиецът се прибли-жи и още веднъж дръпна спусъка. Това беше контролен изстрел в главата.

– Да се измитаме оттук! – заповяда Сирената на прити-чалия Гришка и се втурна към втората арка, зад която ги очакваше кола.

Гришка се забави за секунда, безсилен да се откъсне от страшното зрелище. От шока го извади нечий не много силен вик. Григорий повдигна очи от кървавата локвичка и видя, че вратата на входа е отворена и отблизо го гледа жена на средна възраст с разширени от ужас очи. С ня-какво шесто чувство Гришка разбра: след миг жената ще

започне да крещи. Откъсна се от мястото си и се втурна да бяга.

Сцената продължи две секунди, но завинаги се вряза в паметта му.

Веднага след Сирената Парфьонов се вмъкна в купето на „деветката“ и колата със скок се откъсна от мястото си.

– Е? – напрегнато попита Сивия. – Ууух! – въздъхна убиецът. – Всичко е наред. Е, нало-

жи се в двора да го свитна. – Защо? – рязко се обърна към момчетата бригадирът. – Някаква мамичка с деца се пръкна на стълбите. Още

отгоре ги чух. Помислих си: „Да не дава господ сега и кли-ентът да се домъкне.“ И в този момент Гришка звъни!

Килърът разказваше станалото, като жестикулираше развълнувано, а Гришка усещаше, че започват да го поби-ват тръпки като в треска. Така ставаше с него всеки път след голям скандал или сбиване.

– Питам Гришка кой е в двора, а той: „Никой.“ Аз кли-ента още до колата го изработих. А Гришка е стомана. Казвам му: „Подсигурявай ме.“ Той без пазарене измъкна пищова – и напред! Ух, това е, най-общо – завърши отчета си Сирената и се отпусна на седалката.

– Значи е добре, момчета – констатира Сивия и се ухи-ли. – Сега ще си получите кинтите и се веселете от душа. Врътни латерната си! – Това беше към шофьора. Макар врътната копчето и купето се изпълни със звуците на рус-ки шансон.

В тъмното красавицата Москва се къпеше в нощните светлини. Гледайки неоновите реклами, Парфьон се опит-ваше да се успокои. Но така или иначе пред вътрешния

24



2�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕму поглед стоеше мъртвото лице на бизнесмена: очилата изхвърчаха, на челото зееше кървава рана, под главата се разля голямо тъмно петно. Осветлението във входа вече беше включено и всичко се виждаше добре.

Разноцветните светлини зад прозореца на колата, оме-котени от тонираната му повърхност, се размазаха в едно голямо петно. На Гришка неочаквано му стана задушно и той хвана ръчката на вратата. Стъклото послушно се плъзна надолу.

– Нищо ти няма. – Нечий лакът го ръгна в ребрата. – Първия път и аз се гърчих. Ще ти мине. Този изрод прече-ше на хората да живеят, а на нас ни помогна – от него си изкарахме мангизи!

Гришка обърна глава без желание. Сирената весело му смигна и го тупна по рамото:

– А ти си юнак. Не ти мигна окото. Ще се напоркаме с тебе здраво.

„Деветката“ спря пред нощния клуб. Голяма неонова пеперуда весело се къпеше в светлини.

– Вземайте, братлета, зелето*. – Сивия измъкна три плика и ги подаде на Гришка, Сирената и Макар.

***

Трам-трам, цък-цък – буйно удряше ритъма бараба-нистът. Малкият състав съвестно се трудеше през цялата нощ. Трам-трам, цък-цък... Ярка светкавица от неонова светлина открои от тълпата миловидно момичешко ли-чице. Осемнайсетгодишна брюнетка мило се усмихна,

предизвикателно стреляйки с очи. Гришка неволно тръг-на към нея. Той вече беше доста пиян. Неочаквано някой го дръпна за рамото и той рязко се обърна. Веселият и леко предизвикателен поглед се спря в лицето на при-ятеля му.

– Братле! – Да вървим, приятел, ще те запозная с аверите си.

Всички са тук. Гришка вътрешно се стегна. – Да вървим. Михаил го запозна с пет момчета. Когато Григорий се

появи, те вече се бяха наредили до заетата от Мишка маса, а друг един посрещна с весели възгласи новодошлите.

Започна процесът на запознаване и ръкостискане. Ко-гато свършиха с това, Гришка извика келнерката и поръча бутилка коняк – реши да „полее“ запознаването.

Докато пиеха и разговаряха, той крадешком наблюда-ваше новите си познати. Двама от тях бяха над тридесет-годишни, останалите бяха по-млади. Момчетата се весе-ляха и безгрижно се смееха.

– Ти защо си такъв кисел, Парфьон? Не се ли рад-ваш? – тежка ръка се отпусна на рамото на Гришка.

– Стас, днес той за първи път беше на работа със Си-рената. Очукаха един патладжан – отговори вместо него Макар, който внимателно наблюдаваше какво става на масата.

Гришка се обърна към момъка на име Стас, когото приятелите наричаха Косия – той вече беше много пиян, чашката се люшкаше в ръката му. Като чу от Макар при-чината за лошото настроение на новия, Косия изпадна в задълбочено философско настроение.* Зеле (ж.) – пари. – Б.пр.

2�



2�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕ – Разбирам те, братле – процеди той с мъка. – Мда... А

ако опитаме с мацките? – Става! – това предложение зарадва Гришка. Неочак-

вано той разбра, че женската компания е точно това, което му е необходимо в момента.

– Я, Косия и Парфьон се измъкват! Не забравяйте за подаръчетата! – от всички страни се чуваха шеги и смях.

Парфьон и Косия станаха от общата маса и се запътиха към залата на дискотеката.

– По стотачка от всеки и ще се спазаря за цяла нощ. Става ли? – извика Косия. Очите му вече похотливо ша-реха по телата на танцуващите жени.

– Ето, виждаш ли, две мацки стоят встрани. Гришка се огледа и откри две привлекателни двайсети-

нагодишни момичета. Едната – брюнетка с дребни лаки-рани къдрици, забеляза че им обръщат внимание, извика нещо в ухото на приятелката си и двете се заусмихваха и замахаха с ръчички.

– Е, какво, превземаме ли женичките? „А, веднъж се живее!“ – замаяно помисли Гришка и се

съгласи. Преди никога не беше имал работа с проститут-ки и му беше интересно.

– Маргарита – представи се брюнетката. – Лиля – каза другата. Григорий също се представи. Дамите, както сами си

казаха, познаваха Косия от главата до петите. – Как ни нацели? – весело го попита Рита. – Днес ня-

махме намерение да работим. Дойдохме ей така, да се по-разтъпчем.

– Който търси, винаги намира – дълбокомислено рече бандитът, викайки с жестове келнера.

За момичетата поръчаха шампанско, за себе си взеха по сто грама водка. Скоро Косия предложи всички заедно да идат на сауна. Само че на момичетата не им се искаше толкова бързо да напуснат нощния клуб. Те усетиха ми-ризмата на пари и ги примамваше мисълта да се повесе-лят на аванта. Но мъжете си имаха своя интерес и скоро дамите вече махаха с ръчички за такси.

– Отмина ли ти малко, братле? – поинтересува се Ко-сия, докато палеше цигара.

– През цялото време пред очите ми е лицето на онази жена – неочаквано сподели Гриша.

– Каква жена? – настръхна новият приятел. – Ами там имаше една, излизаше от входа, когато Си-

рената... – Чакай, значи вас двамата ви видяха?! – Неее – даде на заден Парфьонов, като разбра, че из-

лишно се е раздрънкал. – Аз я видях, но тя мен – не. Гледа-ше трупа. А аз стоях в тъмното и после веднага избягах.

– Братле, моли се да не те е изпяла на ченгетата. – Казах ти, че бях в тъмното. – Ами добре, да върви по дяволите. Готово, нашите кобил-

ки излъгаха някакъв таксиджия. Впрочем занимай се с Ритка, тя мнооого неща ще ти покаже. – И Косия весело намигна.

На Гришка му олекна на сърцето. Разбра, че на пияна глава се докосна до опасна за него тема, и се зарадва, че разговорът свърши.

ГАЗ 31010, а по-просто казано „Волга“, весело мига-ше с габаритите, примамваше към купето, където вече се бяха настанили двете съблазнителни красавици. Гри-горий светкавично забрави за всичките си тревоги и се отдаде на празника на живота.

2�



2�


ДОНОСНИЦИ ПОД ПРИКРИТИЕИ друг път беше влизал в сауна, но в такава – никога.

Наеха я за три часа и сега разпускаха по пълната програ-ма. Като се „понапариха“ по веднъж с проститутките, ре-шиха да оставят за после любовните дела и отидоха да играят билярд. Момичетата, които въобще не се интере-суваха от играта, се плацикаха в басейна.

– Значи онази жена от входа ли изскочи? – Коя? – не схвана веднага Гришка. – А, да... Отвори

вратата, гледаше трупа и ченето и увисна. Помислих си, че ще закрещи, и хукнах да бягам.

– Ами правилно – с ловък удар Стас завърши игра-та. – Да идем да обърнем още по една, да се напарим в „къщата“, а после може и да се замъкнем у Ритка. Там е готино.

Гришка остави щеката, извика момичетата и отидоха в стаята за почивка. В центъра на стаята имаше маса с неве-роятни размери, обградена от мека скамейка, тапицирана с кожа. От тонколоните се лееше ненатрапчива мелодия.

Тук Парфьон и Косия допиха остатъка от водката, заме-зиха и извикаха такси. Както предложи Косия, компани-ята се отправи към апартамента, нает от Маргарита. Там Гришка се озова сред такава вакханалия, че в сравнение с изпълненията на проститутките сюжетите на порнофил-мите изглеждаха като детска игра.

– Нали ти казах, че са страхотни женички! – рано сут-ринта, докато стояха на кръстовището, каза Косия между две прозявки. – Ти накъде си?

Гришка каза адреса си. – Значи сме в една посока – кимна новият му познат.Накрая спряха една „седмица“. Шофьорът изгледа

братлетата и каза цената. Поиска да му дадат парите пред-

варително. Като получи банкнотите, той веднага омекна и разказа, че през нощта на два пъти са го минали, затова иска парите отнапред. Гришка слезе пръв.

– Хайде, ще се видим пак – махна с ръка Стас и жигу-лата понесе пътника си по-нататък.

Бащата на Григорий дори не се опита да мърмори на наследника си, само намръщено съобщи, че храната е в хладилника.

– Нещо много често почна да се причестяваш! – Пар-фьонов-старши усети, че от сина му вони на алкохол.

– Не съм малък! – възмути се Гришка, бръкна в джоба си и измъкна оттам сто долара и някакви дребни в рубли. Останалото беше успял да пропилее за една нощ. Все пак подаде стотачката на баща си.

На въпроса на ошашавения родител откъде са тези пари Григорий само подхвърли през рамо, че ги е зарабо-тил. След това тежко се замъкна в стаята си, свлече се на леглото и светкавично потъна в непробуден сън.

ВТОРА ГЛАВА

Звънецът събуди Гриша. Втурна се в сънения му мозък с настойчивите си трели и го откъсна от сладките пре-гръдки на съня.

„Ченгетата!“ – подскочи върху леглото Гришка, като си спомни станалото вчера. Прокара ръка по лицето си и се опи-та да проумее дали е било сън. Но в антрето отново се разне-соха трели и Парфьон разбра, че все пак наистина се звъни.

„По дяволите! – сърцето му сякаш падна в петите. – Какво да правя?! Може и да не отворя!“

Documents

donosnici_pod_prikritie_karishev