1

|ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

1. Възникване, развитие и съвременна структура на географската наука

1. Периодизация и развитие на географската наука

Развитието на географската наука преминава през 5 етапа:

• Античен (от 4-то хилядолетие пр. н. е. до V в. пр. н. е.)

– разпокъсано и повърхностно географско знание, свързано с изучаването и изследването на

географски обекти и явления в териториите, които човекът обитава;

– появяват се и се развиват математическата география (Птолемей) и географията на страните

(Страбон) като резултат от потребностите на обществото (развитие на търговията и корабоплаването

по Средиземноморското крайбрежие);

– заражда се географията на природата (Аристотел). Поява на първите сравнително точни карти –

начало на картографското направление в географията.

• Средновековие (от V до края на ХV в.)

– господство на религиозен светоглед и на религиозен фанатизъм в Европа;

– застой в развитието на географията;

– развиват се математическата география и картографията в страните от Изтока. Арабски учени

съставят карта на света.

• Велики географски открития (от средата на ХV до средата на ХVІІ в.)

– разширява се географското познание като резултат от откриването и опознаването на нови земи и

от общото развитие на науките;

– определят се очертанията на сушата и на океаните, изяснява се същността на редица процеси и

явления; откриват се основни географски закономерности – зоналност (на климата, на

растителността); периодичност (приливи и отливи). – формира се глобално картографско знание;

– появяват се първите усъвършенствани карти за нуждите на корабоплаването;

– разцвет на картографията в Холандия през ХVІ–ХVІІІ в.

• Ново време – от средата на ХVІІ до края на ХІХ в.

– разширява се географското познание – събиране, сравняване и анализиране на географска

информация за природата, населението и стопанството на страни и региони;

– диференцира се географията (географията на природата се поделя на климатология и океанография,

а географията на обществото – на политическа, историческа, икономическа;

– правят се опити за комплексно изучаване на географските обекти и явления (Ал. Хумболт, Карл

Ритер, Георг Марш).

- Усъвършенстване на географските карти: нови знания за изпълнението на математическите

елементи на картата.

• Най-нов период – от края на ХІХ до края на ХХ в.

– провеждат се специализирани географски изследвания;

– продължава процесът на диференциране на географската наука;

– географията се утвърждава като комплексна наука (природна и обществена), в основата на което е

взаимодействието между природата и човешкото общество;

– усъвършенстват се методите за географско познание. – използване на картографския метод

както за описване, така и за анализиране и синтезиране; за разкриване на отношенията между

географските обекти и явления;

– използване на дистанционните методи (аерокосмически снимки) при изработване на съвременни

карти.

2. Предмет на географската наука

Съвременната география изучава закономерностите на сложното взаимодействие между природата и

обществото на глобално (за света), регионално (континент, страна) и локално (район, град) равнище.

3. Структура на географската наука

Предметът на изучаване и изследване на географската наука определя и нейната диференцирана

структура. Най-общо географската наука се поделя на физическа (природна) и обществена (социално-

икономическа). Физическата география изучавапротичащите в геосферите процеси и явления. Към нея

се отнасят:обща физическа география, ландшафтознание, палеогеография, геоморфология,

климатология, хидрология, биогеография и други. Социално-икономическата география изучава

2

териториалната организация на човекото общество и неговата стопанска дейност. Към нея се отнасят:

география на транспорта, политическа география, география на промишлеността, география на

земеделието и други.

4. Подходи и методи на географското изследване:

Основни подходи в географските изследвания са системният и проблемно-страноведският.

Основните методи, които географията прилага за изучаване и обясняване на различни обекти,

процеси и явления, са: • теренни наблюдения и изследвания (експедиционно-полеви) • сравнителен анализ • картографски • райониране • дистанционни • балансови • статистически • прогнозни

5. Съвременни тенденции в развитието на географската наука

Те са четири: хуманизация, социологизация, икономизация и екологизация.

а/хуманизация – изучаване на човешките общества, на човека и тяхното поведение в

географското пространство, както и въздействието им върху природата.

б/социологизация – изследване на разпределението, движението и структурата на човешките

ресурси на определена територия; прогнозиране на развитието им.

в/икономизация – проследяване и обясняване на основната дейност на обществото при

взаимодействието му с природата – производствената, основаваща се на икономическите закони за

търсенето и предлагането на стоки и услуги, на информационните технологии, на конкуренцията.

г/екологизация – оценяване и предвиждане на резултатите от стопанската дейност на

обществото за качеството на средата в която се развива, за здравето на хората.

2. Земята - част от Вселената и Слънчевата система

1. Земята като планета

Земята е част от галактиката Млечен път. Заедно с още 8 планети (Меркурий, Венера, Марс, Юпитер,

Сатурн, Уран, Нептун) и Слънцето образуват Слънчевата система.

2. Основни движения на земята

а) въртене около оста и

Земята се върти около оста си в посока от запад на изток със скорост 465 м/сек при екватора до 0

м/сек на полюсите. Едно пълно завъртане около оста си тя извършва за 23 часа, 56 минути и 4

секунди, т.е. приблизително 24 часа. Главна последица от въртенето на Земята около оста и е смяната

на деня и нощта. Във връзка със това движение са поясното и местното време.

б)обикаляне около Слънцето

Земята се върти около Слънцето в посока от запад на изток по земна орбита със скорост 30 км/сек .

Едно пълно завъртане около слънцето тя извършва за 365 дни, 5 часа, 48 минути и 46 секунди - т.нар.

слънчева или тропична година. Има още гражданска (365 дни) и високосна (366 дни) година. Главна

последица от въртенето на земята около слънцето е смяната на сезоните. 3. Форма на земята

Формата на земята се нарича геоид (сплеснато при полюсите и изпъкнало при екватора кълбовидно

тяло) с радиус 6378 км и площ около 510 000 000 кв.км.

4. Вътрешен строеж на земята.

Земята е на около 5 млрд. години. Вътрешният и строеж е проучен с помощта на т.нар. сеизмични

вълни.

а/ земно ядро - разположено е в центъра на земята. Поделя се на вътрешно (ядка) и външно.

Предполага се, че вътрешното е твърдо и движенията на веществата тук са причина за

съществуването на магнитното поле на земята. Външното ядро е течно, в разтопено състояние.

б/ мантия - тя е с дебелина около 299 км, а обемът и е около 83 % от този на земята. Мантията

е изградена от желязо и манган. Границата между мантията и ядрото се нарича граница на Гутенберг.

3

Мантията се дели на горна и долна. В горната мантия се намира астеносферата. Границата между

мантията и земната кора се нарича граница на Мохо.

в/ земна кора - дебела е около 5-10 км под океаните и 30-80 км под континентите. В

зависимост от дебелината, възрастта и плътността на скалите и скалния строеж се обособяват 2 типа

земна кора:

- океански-този тип земна кора е изграден от 2 слоя – базалтов и седиментен (утаечен).

- континентален- изграден е от 3 слоя - базалтов, утаечен, гранитен.

5. Геосферен строеж на земята

Земята е система, която е изградена от атмосфера, хидросфера, литосфера, биосфера, педосфера. Те

си взаимодействат и оформят географската обвивка на Земята.

6. Етапи в развитието на земята

Развитието на Земята е преминало през пет основни етапа с различна продължителност. Те са

наречени геоложки ери и се делят на периоди. Архайската и протерозойската ера са наречени с

общото име докамбрий. Периодите на палеозоят са: камбрий, ордовик, силур, девон, карбон и перм.

Периодите на мезозоят са: триас, юра и креда. А на неозоят са: терциер и кватернер.

3. Атмосфера и хидросфера

I. Атмосфера(въздушната обвивка на земята)

1. Състав на атмосферния въздух.

Атмосферата е въздушната обвивка на земята. Състои се от: азот-78 %, кислород-21 %,

аргон-0,93 % и други газове-0,07%.

2. Строеж на атмосферата.

Атмосферата има слоест строеж. Дели се на 5 слоя (сфери): тропосфера, стратосфера, мезосфера,

термосфера ( йоносфера), екзосфера

3. Процеси в атмосферата

а) обмен на топлина

Слънцето е единствения източник на светлина и топлина. Планетата получава само 2 милиардна част

от слънчевата топлина и енергия.

б) обмен на въздух

в) обмен на влага

4. Климат и климатични пояси и области.

а/ климат – многогодишен режим на времето на дадено място.

б/ фактори на климата – радиационни(слънчева радиация), циркулационни(общата атмосферна

циркулация и нейните звена), географски(географско положение, релеф и други) и антропогенни

в/ елементи на климата-температура, валежи, ветрове, атмосферно налягане;

г/ климатични пояси и области

Екваториален климатичен пояс – той обхваща земите около екватора. Влияние оказват

екваториалните въздушни маси. Температурите са високи през цялата година, температурните

амплитуди са малки, валежите обилни, атмосферното наляга е ниско, сезонът е един вечно

лято.

Субекваториални климатични пояси – те обхващат територията от двете страни на

екваториалния климатичен пояс, температурите са целогодишно високи, температурните

амплитуди са по-големи от тези на екватора, сезоните са два – влажно и горещо лято, суха и

гореща зима.

Тропични климатични пояси – те обхващат териториите от двете страни на Тропиците, под

влияние са на тропичните въздушни маси, които са или сухи или влажни, но винаги горещи.

Тук влияние оказват и пасатите, които са също или влажни или сухи, но винаги горещи.

Денонощните температурните амплитуди са големи, във вътрешността на континентите се

образуват пустини и не вали с години, по крайбрежията е по-влажно.

Субтропични климатични пояси – те обхващат тесни ивици от двете страни на тропичните

климатични пояси. Има два сезона – сухо и горещо лято и влажна и мека зима

4

Умерени климатични пояси – по-голям е техният обхват в северното полукълбо. Под влияние

са на умерените въздушни маси, температурите през лятото са високи, през зимата са ниски,

температурните амплитуди са големи, през лятото вали дъжд, през зимата сняг. Има четири

сезона – пролет, лято, есен, зима.

Субполярни климатични пояси – те обхващат територията около полярните окръжности. Под

влияние на арктичните въздушни маси през зимата. Температурите са ниски, има два сезона –

дълга и студена зима, кратко и прохладно лято.

Полярни климатични пояси – обхващат полюсите, тук има полярен ден и полярна нощ, които

продължават по няколко месеца.

II.Хидросфера(водната обвивка на земята)

1. Обща характеристика

Хидросферата е водната обвивка на земята, която включва в себе си цялата химически несвързана

вода, независимо от нейното агрегатно състояние. Водната площ обхваща 71 % от територията на

земята. Водата на планетата е в непрекъснат кръговрат, който засяга всички геосфери. Включва

Световен океан и води на сушата.

2. Световен океан – включва свързаните помежду си океани и морета

а/ океан – огромна вдлъбната земна форма, запълнена със солена вода. По големина океаните

са:Тихи океан; Атлантически океан; Индийски океан; Арктичен (Северен ледовит) океан.

б/ морета – малки части от океана. Моретата могат да бъдат: вътрешноконтинентални;

междуконтинентални; крайбрежни;

3. Свойства на океанската вода.

а/ температура - температурата на водата се понижава от екватора към полюсите и в

дълбочина. Водата най-силно се затопля до 1 м дълбочина, като малка част от слънчевите лъчи

достигат до 25 м дълбочина.

б/ соленост – солеността са измерва в промили ( ‰ ), средната соленост на Световния океан е

35 ‰ , а най-соленото море е Червено море с 42 ‰ соленост. Солеността намалява от екватора към

полюсите.

4. Движение на океанската вода

а/ колебателно движение – всяка частица се движи първо около мястото, където се е намирала

– така са движат вълните.

б/ постъпателно движение – частиците се преместват в определена посока, като не се връщат в

първоначалното си положение. Така се движат океанските и морските течения. Приливите и

отливите заемат средно положение.

в/ приливи и отливи – при прилива водата настъпва към брега, а при отлива се отдръпва от

брега. Това става по два пъти в денонощието, тост има по два прилива и по два отлива. Обикновено

те са през 6 часа и 13 минути. Причината за това явление е най-вече луната, нейната сила на

привличане. Влияние оказва и слънцето. Когато слънцето и луната са на една права линия, то тогава

приливите и отливите са най-големи. А когато се намират под 90 градуса – приливите и отливите са

най-малки.

5. Води на сушата

а/ подземни води

б/ реки – това е постоянен воден поток, който води началото си от извор или езеро, движи се

по издълбано от него корито (легло), водите му се вливат в по-голям воден басейн чрез устие.

в/ езера – малко земно понижение запълнено с вода. Езерата биват:

г/ блата – места със застояла вода и блатна растителност. Образува се, когато притока на вода

е равен на оттока.

д/ ледници – постоянно движеща се ледена маса. Ледниците могат да бъдат: континентални –

в полярните и субполярните райони и планински – във високите планини;

4. Литосфера, педосфера и биосфера

I. Литосфера (твърдата обвивка на земята)

5

1. Състав на земната кора.

Литосферата е твърдата обвивка на земята, която включва земната кора, най-горната част от

мантията до астеносферата. На дълбочина тя достига до 250 км. Съставът на земната кора е от

няколко хиляди вида минерали и скали, които се различават по строеж, състав, твърдост, и др.

Според произхода си скалите са 3 вида:

а/ магмени – образувани са при застиването на магмата. Те се поделят на:

Интрузивни – образуват се в дълбочина, при по-висока температура и налягане и по-бавно

охлаждане. Тези скали са едрозърнести. Представители: гранит

Ефузивни – образувани са на повърхността, при по-ниски температури. Те са дребнозърнести.

Представители: базалт

б/ утаечни ( седиментни ) – образувани са във водни басейни при утаяване на механично

раздробени скални частици или останки от организми. Те се поделят на:

Механични – широко са разпространени, образувани са при утаяване на глини, чакъл, пясъци.

Те се напластяват, пластовете са хоризонтално разположени и вследствие на вътрешните

земни сили се нагъват или разкъсват. Представители: пясъчници;

Химични – образувани са като във водните басейни са се отлагали различни по състав

вещества. Представители са: гипс;

Органогенни – образувани са на дъното на големи водни басейни при утаяването и спояването

на животински и растителни организми. Представители са: въглища;

в/ метаморфни – това са магмени или утаечни скали, които са се изменили под въздействието

на висока температура и голямо налягане (варовик в мрамор)

Интересни за икономиката на всяка страна са специфичните минерални образувания, наречени

„полезни изкопаеми”. Те биват:

изкопаеми горива - въглища,нефт,земен газ;

рудни - желязна, оловно-цинкова, медна и други руди;

нерудни - каменна сол, мрамори, варовици, гипс и други.

2. Вътрешни релефообразуващи процеси (ендогенни) - при тях се образуват едрите форми на релефа

а/ тектонски движения – те се изразяват в хоризонтални размествания, вертикални

колебателни движения на земната кора. Особено характерни са нагъвателните и разломните

движения.

б/ земетръси

в/ вулканизъм

г/бавни движения на земната кора

3. Външни релефообразуващи процеси (екзогенни) – те оформят релефа.

а/ изветряне – това е процес на разрушаване на скалите под влияние на атмосферата, водите и

организмите. Продуктите, които се натрупват при изветрянето образуват изветрителна покривка.

б/ денудация – това е процесът , при който част от изветрителната покривка се придвижва от

едно място на друго под действието на вятъра, водата или собствената си тежест и така се оголват

повърхностите, които отново са подложени на изветряне. В процес на денудацията се образуват

различни релефни форми: свлачища; срутища;земни пирамиди;

в/ дейността на вятъра

Дефлация – това е процесът на отвяване на части от изветрителната покривка;

Коразия – при пренасянето на частиците, те се трият една в друга, трият срещаните

скални повърхности и този процес се нарича издраскване или коразия.

г/ дейността на течещата вода

Ерозия – това е процес на разрушаване на земната кора от течащата вода.

д/ химично действие на водата и карстови форми

Повърхностно и подземнотечащите води имат свойството да разтварят някои скали, като варовици,

доломити, мрамори гипс и др. Най-важният резултат от химичното действие на водата е

взаимодействието и с варовиковите скали. То води до образуването на карстови форми. Името идва

от областта в динарските планини, където тези форми са най-много. Процесът се нарича

окарствяване. Когато скалите се откриват на повърхността образуват открит карст, а ако са навътре в

земните пластове – покрит карст.

е/ дейност на ледниците

6

ж/ дейност на океанската и морската вода и форми на релефа

Абразия – това е рушителната дейност на океанската и морската вода.

Процеси Форми на релефа

Денудация Свлачища, срутища, земни пирамиди

Коразия–еолични форми

( действие на вятъра )

Каменни пустини, каменни реки, пясъчни пустини, дюни;

Ерозия (действие на

течащата вода )

Ерозионни бразди, ровини, дол, речни долини, водопади, прагове,

бързеи, меандри, проломи, речни тераси, ждрела,

каньони;

Окарствяване (химично

действие на водата )

Открит карст – кари, валог, увал, въртоп, понор;

Подземен карст – пещери, сталактити, сталагмити, сталактони;

Екзарация (дейност на

ледниците )

Циркус, карлинг, трогови долини, морени;

Абразия (дейност на

океанската и морската

вода )

Абразионна ниши, клиф, полуостров, абразионна тераса, остров,

провлак, залив, пясъчна коса, лагуна, лиман;

II. Педосфера(почвената покривка на земята)

1. Почва и почвообразувателен процес

Почвообразуването е процес, при който се осъществява обмен на вещества и енергия между живите

организми и изветрителната покривка.

Почва – това е най-горният повърхностен слой на литосферата, който притежава свойството

плодородие. Той е прекъснат.

2.Фактори на почвообразувателния процес.

Вьрху него оказват влияние скалите и изветрителната покривка, климат, релеф, растителна

покривка, животински свят, микроорганизмите, антропогенна дейност.

3. Състав, строеж и свойства на почвата.

а/ състав –включва минерална (твърда) и органична (хумус) съставка.

б/ строеж – състои се от минерални частици с малки празнини, наречени пори, по които влиза

вода. Почвената покривка има различна дебелина. Изградена е от няколко слоя, които се наричат

„почвени хоризонти”.

в/ свойства:

Механичен състав– той зависи от размера и формата на почвените частици.

Ако частиците са по-едри, плътността е по–малка и почвата е по-рохка. Ако те са по малки, то

плътността е по–голяма. По механичен състав почвите биват: глинести, песъкливи, пекъкливо-

глинести и глинесто-песъкливи.

Химичен състав – той зависи от състава на скалите.

Цвят – той се определя от механичния и химичния състав. Влияние оказва и съдържанието на

хумус.

Структура – тя може да бъде: зърнеста, троховидна, буцеста;

Плътност – влияние оказва почвената структура;

Дебелина – зависи от релефа;

Влажност – мокра, влажна, свежа, суха;

4. Основни почвени типове.

Зонални почви

а/ латеритни – те са с червеникав цвят, поради железните и алуминиевите оксиди, бедни са на

хумус, срещат се в екваториалните и тропичните влажни райони.

б/ червенокафяви – формирани под буйна растителност, сезонна смяна на валежите, имат

червенокафяв цвят, срещат се в субекваториалните райони.

в/ сивоземни – в тропичните пустини, по–точно в оазисите.

г/ канелени, червеноземни жълтоземни – срещат се в субтропичните райони.

7

д/ черноземни – те са най-плодородните, образуват се върху скалата льос и са най-богати на

хумус, срещат се в умерените ширини.

е/ кафяви и сиви горски – в умерения климат в по-високите части на земната повърхност.

Формират се при повече влага, по-ниска температура, върху иглолистна и широколистна

растителност.

ж/ подзолисти – формират се най-вече върху иглолистна растителност, срещат се в тайгата.

з/ торфено – блатни – срещат се в тундрата. Те са слабо плодородни, образуват се при суров

климат, нискостеблена храстова и мъхово-лишейна растителност.

азонални почви

а/ алувиално – ливадни – формират се покрай реките.

б/ планинско – ливадни – във високите части на планините.

в/ блатни

г/ засолени – когато се завиши съдържанието на соли в почвата.

III. Биосфера(живата обвивка на земята)

1. Същност

Биосферата представлява система, включваща живите организми и средата им на обитаване. Тя

обхваща пространството от 30 км във височина до 45 км дълбочина на сушата или до дъното на

Световния океан. Две са основните структурни звена на биосферата:

биоценоза – всички видове растения, животни, гъби и микроорганизми, които населяват

определен участък от земната повърхност, образуват организмово съобщество, наречено

биоценоза.

екосистема – всяка биоценоза, заедно с участъка от земната повърхност, който заема, заедно с

неговите почвени и климатични особености , образуват екосистема. Екосистемите са модели

на взаимодействие между живата и неживата природа.

2. Процеси в биосферата.

Основните процеси в биосферата са: фотосинтеза, разлагане на органичното вещество

(минерализация), процес на предаване на енергията.

3. Природни комплекси – същност и видове

а/същност

Природният комплекс се формира от специфичното взаимодействие на природните компоненти на

определено пространство. Свойствата на комплекса са цялостност, определени отношения между

компонентите, цикличност, ритмичност. Природен комплекс се формира тогава, когато се съчетават

най-малко два природни компонента от географската обвивка.

б/видове

Комплекси, които обединяват всички природни компоненти на дадена територия за определено

време, се наричат пълни природни комплекси. Те са образувани от скали, въздух, води, почви,

растения, животни. Някои пълни природни комплекси могат да бъдат и с по-малко природни

компоненти – с пет, с четири, с три и дори само с два компонента. Това се отнася за полярните и за

тропичните пустинни ширини. В полярните ширини пълният природен комплекс може да бъде

петчленен (скали, въздух, вода (лед), растения и животни), четиричленен (скали, води, въздух,

животни), двучленен (вода в твърдо състояние и въздух). Когато шестте основни природни

компонента са на дадена територия, те си взаимодействат. Всеки компонент въздейства на

останалите и едновременно с това изпитва тяхното въздействие, като силата на въздействие между

тях е различна. Най-устойчив и най-могъщ природен компонент са скалите, а най-слаб и зависим от

останалите – почвата. Природните компоненти се поделят на устойчиви (скали, води, въздух –

неорганични компоненти) и неустойчиви (почви, растителност и животни – органични компоненти и

производни компоненти). В зависимост от човешкото влияние те се делят на: природни (при два или

повече компонента, които не са засегнати от човешката дейност) и антропогенни.

4. Природни зони и пояси

Проявата на зоналността и азоналността в географската обвивка са довели до обособяването на

природни пояси и зони.Поясите са природни системи с сходни топлинни условия и влажност.

Съвпадат с климатичните пояси и носят техните имена.

8

Делят се на природни зони. Природните зони заемат големи пространства от континентите. Те са

природни комплекси със сходни топлинни условия, влажност, почви, растителност и животински

свят. Външният им вид се определя от характера на растителността, откъдето идват и

наименованията им. В екваториалния природен пояс е разположена зоната на екваториалните гори. В

субекваториалните - зона на саваните и горска зона(влажни вечнозелени гори). В тропичните - зона

на пустините и полупустините и зона на влажните тропични гори. В субтропичните – горска, степна

и лесостепна, и пустинна зона. В умерените - горска, степна, лесостепна, и на пустите и

полупустините. В субполярните - зона на тундрата и лесотундрата. В полярните - зона на полярните

пустини.

5. Природни рискове – същност и видове

а/същност

Природните рискове са събития или явления, които са потенциални, възможни източници на вреда и

застрашават живота, здравето, доходите на хората и материалните придобивки на обществото.Някои

събития (земетресения, вулкани, наводнения) могат да променят и околната среда. Събитията, които

създават рискови ситуации, предизвикват бедствия в случаите, когато не се вземат спешни мерки,

които да ограничават тяхното влияние и териториалното им разпространение. Размерът на

природните рискове и на бедствията се оценява по различни показатели: брой на пострадалите,

загиналите (или) и ранените хора, стойност на материалните щети, необходими средства за

възстановяване на засегнатата територия и други.

б/класификация на природните рискове.

Природните рискове се класифицират по различни показатели: местоположение, размер, вид на

риска, разпространение на вредата, честота на рисковите събития, възможност за предотвратяване на

риска, предвидимост, интензивност на риска, възможност за контролиране на събитието или на

резултата от него, разрушителен потенциал и др. Най-използвана е класификацията според вида

(естеството) и причините за природните рискове. Според нея те са:

• атмосферни (поройни дъждове; ветрови и гръмотевични бури; урагани – торнадо, тайфуни; суша;

градушка; мъгли; обледявания; поледици и др.);

• хидроложки (наводнения – речни, морски, ледникови; лавини и др.);

9

• геоложки (земетресения, вулкани, кални потоци, свлачища, срутища);

• биологични (унищожаване на гори от пожари; на пасища от домашни животни; нахлуване на

нежелани животни – скакалци, мишки; епидемии по хората и домашните животни и др.);

• технологични (инциденти в промишлени предприятия – експлозии, пожари, транспортни

инциденти).

в/мониторинг на природната среда

Мониторингът е комплексна система за наблюдаване, оценяване и прогнозиране на измененията в

състоянието на геосферите под влияние на естествени и антропогенни фактори. Чрез него се

получава обективна информация за състоянието на всички компоненти в геосферите в планетарен,

регионален и локален мащаб. По този начин могат да се вземат решения за тяхната защита.

Мониторингът е от голямо значение за предвиждане (прогнозиране) на рисковото събитие и за

ограничаване на проявлението му.

5. Световен природно-ресурсен потенциал. Видове природни ресурси. Суровинно-енергиен и

екологичен проблем

1. Природни ресурси – това са всички елементи на природата, които са качествено и количествено

оценени от човека могат да се използват пряко в живота и в стопанската му дейност.

2 . Природни условия - това са всички елементи на природата, които не участват пряко в стопанската

дейност на човека, но са предпоставка за нейното развитие.

3. Природноресурсен потенциал – това е показател, характеризиращ съвкупността от природни

ресурси на земята, както и възможностите, които те предлагат за развитието на световното

стопанство.

4. Природоползване – това е съвкупността от мерки, които обществото предприема, за да изучи,

опази, усвои и преобразува природната среда. Бива рационално и нерационално.

5. Класификация на природните ресурси

според възможността да се възстановяват:

според естествените си признаци биват: енергийни, климатични, минерални, водни,

поземлени, биологични и други.

6. Суровинно-енергиен и екологичен проблем

10

Глобалните проблеми касаят целия свят. Те са: демографски, продоволствени, икономически и

екологични. Глобалните проблеми на човечеството са взаимно свързани. Изострянето на един от тях,

влияе върху състоянието на останалите. Едни от най-сложните проблеми, пред които е изправено

съвременното човечество и от решаването на които зависи неговото бъдеще, са суровинно-

енергийният и екологичният.

а/суровинно-енергиен проблем

Високите темпове на добиване на полезни изкопаеми, от една страна, и, от друга – използването в

производствените процеси само на 1/4 от добитите суровини, през ХХ в. доведоха до изчерпване или

намаляване на запасите им в много региони на света. Например рязко намаляха запасите на железни

руди в САЩ, Русия, Франция; на медни руди – в Африка; на дървесина – в централноафриканските

страни и Бразилия. Установено е, че ако темповете, с които нараства добивът на полезни изкопаеми в

света се запазят, те много бързо ще бъдат изчерпани. Причините за възникването на суровинно-

енергийния проблем са: количеството и качеството на природните ресурси; неравномерното им

териториално разпределение; нарастването на техния добив; нерационалното им използване от

човека в процеса на неговата стопанска дейност.

б/екологичен проблем

Той е предизвикан от отрицателното въздействие на стопанската дейност върху геосферите.

Проблемът е пряко свързан с усвояването на природноресурсния потенциал на планетата и с

преработването на добитите суровини. Негативното въздействие на обществото води до замърсяване

на въздуха – зачестяват киселинните дъждове, разширяване на озоновата дупка, засилвне на

парниковият ефект; замърсяване на водите на сушата и на Световния океан; намаляване на размера

на обработваемите земи поради ерозия, замърсяване на почвите, нарастване на площта на пустините

и др.

в/ устойчивото развитие

Под устойчиво развитие се разбира определен начин на взаимодействие между обществото и

природата, който осигурява и гарантира живота на съвременния човек и на бъдещите поколения на

планетата.Моделът на това взаимодействие е разработен от ООН, а основният принцип, който се

съдържа в него, е: удовлетворяването на жизнените потребности на днешните поколения не трябва да

става за сметка на бъдещите поколения. Съвременната човешка цивилизация има възможности да

придаде устойчив характер на използването на природните ресурси и на демографските процеси за

продължителен период от време. Това налага:

– Насочване и обединяване на усилията на държавите в света за рационално и ефективно използване

на природните ресурси през ХХI в.

– Постепенно ограничаване на огромните разходи за експлоатация на невъзобновимите природни

ресурси и увеличаване на разходите за поддържане на екологичното равновесие.

– Увеличаване на дела на неизчерпаемите енергийни източници в структурата на използваните

досега източници. Търсене на нови енергийни носители.

– Задоволяване на основните потребности на човека от храна, облекло, жилище, образование,

медицинско обслужване във всички страни и региони.

7. Население и селища

I. Население

1. Брой на населението - над 7 милиарда

а/ население – това е съвкупност от хора, населяващи определена територия. То е главният

производител и потребител на материални и духовни блага.

б/ демографски взрив – това е процесът на рязко увеличаване броя на населението. Този процес се

наблюдава в Африка, Латинска Америка и Азия.

в/демографска криза – процес, при който населението нараства много бавно или намалява – това се

случва в Европа.

2. Гъстота и териториално разпределение. .

а/ гъстота – е показател, чрез който се измерва разпределението на населението по дадена

територия. Това е отношението на броя на хората, живеещи на дадена територия, към площта на тази

територия. Средната гъстота на населението в света е 45 д./ кв. км.

11

б/ разпределение – неравномерно разпределено по земята и зависи от природните условия и

икономическото развитие. Най-гъсто заселените региони са: Източна, Югоизточна и Южна Азия;

Европа; Североизточните части на САЩ;

3. Движение на населението.

Движението на населението е естествено и механично.

а/ естествено движение – то включва раждаемост; смъртност; естествен прираст.

- Раждаемост – измерва се в промили и показва броят на живородените за 1 година на всеки 1000

души от населението. Раждаемостта зависи от различни фактори, като: демографски; социално-

икономически; религиозни и др. Най-висока е раждаемостта в Африка ~50 промила; Най-ниска е в

Eвропа ~15 промила;

- Смъртност – това е броят на умрелите за 1 година на всеки 1000 души. Най-висока е смъртността в

Африка ~15 промила. Най-ниска е в Латинска Америка ~ 5 промила.

- Детска смъртност –Много важен показател. Зависи най-вече от здравеопазването, културата на

населението, икономическото развитие, религията. Най-висока е в Африка. Най-ниска е в развитите

държави

- Естествен прираст – това е разликата между раждаемостта и смъртността.Той е положителен, ако

раждаемостта е по-голяма от смъртността и отрицателен, ако раждаемостта е по-малка.

б/ механичен движение

- Миграция – това е процес, при който населението променя местоположението си за различен

период от време.

- Емиграция – изселване от дадена територия;

- Имиграция – заселване на дадена територия;

- Механичен прираст – това е разликата между изселванията и заселванията на дадена територия за

определен период от време (обикновено 1 година).

в/ демографска ситуация – това е моментното състояние на демографските процеси на

определена територия.

г/ демографски проблеми – това е такова състояние на демографските процеси и структури,

което не отговаря на интересите и целите на държавата или на цялото човечество. Към тях се

отнасят: демографски взрив; демографска криза; застаряване на нацията; нерегулирани миграционни

процеси; изхранване на населението; и др.

д/ демографска политика – система от закони, икономически и социални мерки на държавата,

с помощта на които се регулират демографските процеси. Бива пронаталистична и антинаталистична.

4. Видове структури на населението.

Структурата разкрива разпределението на населението по определени признаци: възраст, пол,

образование, етническа и религиозна принадлежност, местоживеене.

-Възрастовата структура разкрива трудовите и възпроизводствените възможности на населението.

Според трудовите си възможности населението се дели на подтрудоспособно – до 15 г.,

трудоспособно (от 15 до 60–65 г. за различните страни и в зависимост от пола) и надтрудоспособно

(над 60–65 г.). От съотношението между трите възрастови групи зависи контингента на работната

сила. Според възпроизводствените си възможности населението се дели на: поколение на децата (до

14 г.), поколение на родителите (15–59 г.) и поколение на прародителите (над 60 г.).

-Половата структура – показва големи териториални различия. Мъжете в света преобладават, тъй

като в двете най-големи страни – Китай и Индия, мъжете са повече. В страните с отрицателен

естествен прираст жените са повече, поради по-голямата продължителност на живота им.

Полово-възрастовата структура се представя и изучава най-добре чрез полово-възрастовата

пирамида.

-Образователната и професионалната структура показват големи различия по страни и региони.

Делът на хората със средно и висше образование в развитите страни превишава многократно този в

страните от Третия свят.

-Селищна структура-разпределение на населението по селища. Градското население е над 70% във

високоразвитите страни и около 30% в африканските държави.

- Езикова структура. Най-многобройни са народите от индоевропейското езиково семейство. Те се

поделят в 10 езикови групи. Най-голямо разпространение сред тях имат славянската, романската и

германската.

12

-Етническа структура. В света има 3–4 хил. етноса, част от които са прераснали в нации. В

зависимост от етническия състав на населението страните се поделят на еднонационални и

многонационални.

-Религиозна структура. Релитията влияе върху духовния живот на милиони хора. Населението на

света изповядва три основни (световни) религии християнство, ислям, будизъм. Значителен е броят

на хората, изповядващи национални и местни религии. Част от населението на Земята е

нерелигиозно.

Етническите и религиозните противоречия често се преплитат с расови и национални и водят до

възникване на т. нар. „горещи точки“. Етническата и религиозната структура на населението са една

от причините за различията в естественото му движение в отделни региони на света.

II. Селища

1. Възникване, формиране и развитие на селищата.

а/ същност - селищата представляват форма на съсредоточаване на население, производства,

обслужваща и културна дейност. В тях се осъществява организацията на социалния, икономическия

и културния живот на населението.

б/ фактори

- Географско положение – първите селища се формират с изоставяне на номадския начин на живот и

развитието на земеделието. Първите селища са по поречието на река Нил, Тигър, Ефрат;

- Природни фактори – релеф, полезни изкопаеми, климат, води, почви, растителност и животински

свят;

- Социално-икономически фактори

- Политически;

- Религиозни.

2. Класификация на селищата. Най-общо се поделят на градове и села.

3. Урбанизация – това е процес на нарастване на броя на големите градове, в резултат на което се

увеличава делът на градското население и разпространението на градския начин на живот.

Върху развитието на урбанизацията оказват силно влияние промените в стопанската дейност на

човека, внедряването на нова техника и нови технологии.

а/ агломерации – те са се образували от сливането на близко разположени и с различна

големина градове в обща урбанизирана територия.

Най-големите агломерации в света с население с над 10 – 24 млн. души: Лос Анджелис; Буенос

Айрес; Калкута; Мексико; Москва; Токио; Ню йорк; Лондон; Осака; Филаделфия; Кайро; Манила;

Сан Паоло; Момбай; Джакарта;

б/ мегаполиси – това са гигантски урбанизирани зони, образувани при сливане на

агломерации; Най – големите мегаполоси в света са: Босваш ( между Бостън и Вашингтон), Чипитс

(Чикаго и Питсбърг), Сан-Сан (Сан Диего и Сан Франциско), Токайдо (Токио и Осака),Английски

(Лондон и Ливърпул), Рейнски.

4. Субурбанизация – това е процес, при който става концентриране на население, производствени и

обслужващи дейности в периферията на агломерацията с по-високи темпове, отколкото тези в

централните и части.

5. Псевдоурбанизация – това е стихийно нарастване на градовете в развиващите се страни, без да е

налице градски начин на живот (Рио де Жанейро)

6. Политическа и социално-икономическа организация на обществото

1. Политическа география – това е научна дисциплина, която изучава взаимодействието между

политическите процеси и географското пространство. Възниква в края на 19 век. Неин основател е

фридрих ратцел.

2. Геополитика и геостратегия

Геополитика – тя възниква в началото на 20 век и изучава външните влияния и фактори за развитието

на държавата. Терминът е въведен от рудолф челен.

13

Геостратегия – това е целенасочена дейност за промяна на политическото пространство.

3. Географско положение. Същност и видове.

а/ същност – това е категория, която разкрива пространственото отношение на дадена страна,

спрямо обекти извън нея.

б/ видове географско положение:

- Астрономическо – разглежда се спрямо екватора и спрямо Гринуичкия меридиан.

- Природногеографско положение – включва анализ на физикогеографските обекти и

пространственото им разположение спрямо дадена страна.

- Икономгеографско положение – то е променяща се величина и се явява като резултат от:

стопанските интереси на една страна спрямо друга; външноикономическите връзки; икономическите

международни организации; Икономгеографското положение включва: търговскогеографско;

транспортногеографско; туристикогеографско.

- Политикогеографско положение – мястото на дадена страна спрямо други страни;

- Екологогеографско положение – свързано е пряко с природногеографското и икономгеографското

положение.

4. Същност на държавата – държавата е икономически и политически организирана общност от хора

на определена територия.

а/ държавна територия – това е основно понятие в политическата география. Държавната

територия включва част от земната повърхност (включително вътрешността на държавата и

териториалните води до 12 мили ), включва земните недра и въздушното пространство над дадената

територия. Ограничена е от граници.

б/ държавни граници – формират се през историческото развитие на държавата. Според

международното право границите на всяка държава са неприкосновени.

5. Политическа карта на света – отразява историко-географското развитие на обществото и

политическото деление на света, като показва нагледно държавите и границите им.

6. Групиране на страните – държавите могат да се групират по различни признаци: по континенти, по

географско разположение, по етнически или религиозен състав, по време на възникване, по степен на

икономическо развитие, по големина ...

а/ по големина на територията и по брой на населението: големи; средни; малки; държави-

джуджета

б/ съобразно географското положение: крайморски, островни, полуостровни, без излаз на

море, страни-архипелази.

в/ по континенти: европейски, азиатски и т.н.

г/ по форма на държавно управление:

- Републики – това държава, при която висшите държавни органи се избират чрез избори;

- Монархия – това е държава, при която върховната власт е в ръцете на монарх, идващ на власт по

наследство. Монархията бива: абсолютна – властта на монарха е неограничена; конституционна –

властта на монарха е ограничена от конституцията; теократична – монархът е и духовен глава;

в/ по държавно устройство:

- Унитарни – в тези държави няма области със собствено управление;

- Федеративни – допуска се да има самоуправляващи се части (щати,провинции, републики)

г/ според социално-икономическото си развитие:

- Икономически развити страни – те са с най-силно влияние в света.

- Страни в преход – това са страните, които тръгнаха към пазарна икономика след 1990 г. Това са

страните от Източна Европа.

- Страни от Третия свят (бившите колонии от Азия, Африка и Латинска Америка) – те са с най-голям

брой. Повечето от тях притежават големи природни богатства, но са изостанали икономически.

Има страни, които с бързи темпове се доближават по развитие до страните от първата група:

Бразилия, ОАЕ, Аржентина, Мексико.

7. Политически системи (тоталитарни, демократични и авторитарни)

8. Държавно управление

14

- Законодателна власт – в ръцете на парламент или народно събрание;

- Изпълнителна власт – в ръцете на правителството;

- Съдебна власт – в ръцете на съдебен съвет, прокуратура и др.

9. Световни и регионални международни организации.

а/ световни организации

- ООН – (Организация на обединените нации) създадена на 24.10.1945 г. в Сан Франциско. Днес в нея

членуват 193 държави. Седалището е в Ню Йорк. Целите са: опазване на мира, повишаване на

образованието на населението, подобряване здравословното състояние и др. Към тази организация

спадат: ЮНЕСКО (организация за образование, наука и култура), ФАО (организация за прехрана на

населението), МААЕ (международна организация за атомна енергия), СЗО (световна здравна

организация) и др.

- НАТО – (Североатлантически пакт) създаден на 04.04.1949 г. във Вашингтон от 12 държави, сега

членуват 28 държави. Седалището е в Брюксел. Това е военно-политически съюз, който има за цел да

контролира международната обстановка в света.

б/ регионални организации

- ЕС – създаден през 1957 г. в Рим от 6 страни – Германия, Франция, Италия, Люксембург, Холандия,

Белгия. Сега държавите са 27.

- ЕАСТ – Европейска организация за свободна търговия;

- ЧИС – Черноморско икономическо сътрудничество;

- ЦЕФТА – Централно европейско споразумение за свободна търговия;

- ОССЕ – Организация за сигурност и сътрудничество в Европа;

- ОНД – Общност на независимите държави;

- ОАД – Организация на американските държави;

- НАФТА – Североамериканска организация за свободна търговия;

- АСЕАН – Асоциация на страните от югоизточна азия;

- ОПЕК – Организация на страните износителки на петрол;

- ОАЕ– Организация на африканско единство;

- Магреб – страни в атласките планини.

8. Обща характеристика на стопанството

1. Същност на стопанството – това е сложна природно-икономическа и социално-екологична

система, в която се осъществява взаимодействие между природата и човека. Формира се от дейности,

свързани с добива на суровини, тяхната преработка и потреблението на стоки и услуги от човека.

2. Световно стопанство – съвкупност от националните стопанства в света, между които съществуват

икономически отношения.

3. Обществено разделение на труда – (ОРТ) е непрекъснат процес на обособяване на различни видове

дейности в обществото, при което заетите в тях се специализират в създаването на определена

продукция и услуги.

а) Етапи

- Първи – по пол и възраст;

- Втори – обособяване на растениевъдство и животновъдство;

- Трети – отделянето на занаятите от земеделието;

- Четвърти – обособява се търговията като самостоятелен отрасъл;

- Пети – промишлеността се отделя като самостоятелен отрасъл;

- Шести – поява на нови промишлени отрасли.

б) Форми на разделението на труда

- Отраслово разделение – обособяват се различни стопански отрасли с различни производства;

- Териториално разделение – разкрива специализацията на дадена територия в производството на

определена продукция или извършването на определена услуга;

- Международно разделение на труда – основава се на специализацията на отделни страни и региони

и търговския обмен между тях.

4. Типове стопанство

15

а/ натурално стопанство – отнася се за древните и средновековните общества. Става размяна

на стока за друга стока.

б/ пазарно стопанство – формира се през 18-19 век. При него има: различни форми на

собственост – частна, кооперативна, държавна, общинска; осъществява се свободно движение на

капитали, стоки и трудови ресурси; непрекъсната квалификация на кадрите; цените на стоките и

услугите се определят от производителите, производствените разходи, пазара, търсенето,

предлагането.

в/ командно-административно стопанство – формира се в началото на 20 век. В него има

държавна форма на собственост; решенията за производството се взема от държавата; държавата

определя разпределението, цените на стоките, на услугите; работи се по планове (обикновено за 5

години).

г/ смесено стопанство.

5. Фактори за развитие на стопанството.

а/ природни - географско положение; релеф; климат; природни ресурси; води; почви;

б/ социално-икономически - пазари; трудови ресурси; селищата; транспорт; НТП;

в/ екологични фактори.

6. Основни показатели за характеризиране на стопанството.

а/ брутен вътрешен продукт (БВП) – това е сумата от всички материални блага и оказани

услуги за определен период от време ( 1 година ), изразена в парична стойност.

б/ национален доход – това е разликата от БВП и разходите за суровини, материали, горива,

ел.енергия, амортизация на машини и съоръжения.

в/ брутен национален продукт – това е обобщената стойност на крайните стоки и услуги,

създадени в държавата и в резултат на външнотърговската дейност.

г/ индекс на човешкото развитие – оценява нивото на бедността, на образованието, на

продължителността на живот.

д/ инфлация – за инфлация говорим, когато чрез нарасналото търсене на стоки се повишава

тяхната цена.

е/ дефлация – за дефлация се говори, когато паричната маса намалява, а количеството на стоки

остава постоянно.

7. Структура на стопанството

а)Първичен сектор (добиващ) - земеделие; дърводобив; добив на полезни изкопаеми; лов,

риболов, солодобив.

б) Вторичен сектор (преработващ) – включва промишлените отрасли - енергетика; металургия;

машиностроене; химическа промишленост; дървопреработване; текстил; хранително-вкусова

промишленост; строителство.

в) Третичен сектор – (обслужващ) - транспорт; съобщения; търговия; туризъм; наука и

образование; здравеопазване; държавно управление; култура и спорт.

9. Икономгеографска характеристика на стопанските отрасли

1. Първичен сектор - добиващ

Първичният сектор е в тясна връзка с другите сектори. Отраслите в този сектор са най-старите. Сега

в него се формират около 7 % от БВП на света.

а) земеделие – този отрасъл е основният производител на хранителни продукти, той доставя

суровини за леката и хранително-вкусовата промишленост. 1/2 от трудоспособното население е заето

в този отрасъл. Факторите, които влияят върху развитието му са: природни – почви, релеф, климат,

води; социално-икономически – собствеността на земята, агро-технически мероприятия

(механизация, напояване, химизация, подобряване на сортове и породи) и други.

- Растениевъдство – обединява отглеждането на земеделски култури, които осигуряват храна за

хората, фураж за животните, суровини за хранително-вкусовата, текстилната, кожаро-кожухарската,

парфюмерийно-козметичната промишленост. Характерните му особености са: отрасълът има сезонен

характер, от малка изходна суровина се произвежда много продукция (от 1 пшенично зърно – 20, 30

зърна), силно зависи от природните условия. Отраслова му структура включва: зърнени култури – те

заемат 1/2 от обработваемите земи на света. Поделят се на: зърнено – хлебни (пшеница, ръж, ориз);

16

зърнено-бобови (фасул, соя, леща); зърнено-фуражни (царевица, ечемик, овес); технически култури -

влакнодайни култури (памук, лен, юта, коноп); маслодайни (слънчоглед, маслини, кокосова и

маслена палма, соя, фъстъци); захародайни (захарна тръстика, захарно цвекло); тонизиращи култури

(кафе, чай, какао); картофи; каучук; трайни насаждения (лозя, овощия, цитруси, зеленчуци)

- Животновъдство - важен подотрасъл, осигуряващ храна и суровини за леката промишленост.

Характерните му особености са: няма сезонен характер, продукцията надвишава тази от

растениевъдството, особено в развитите страни. Отраслова му структура включва: говедовъдство – с

най-голям дял, осигурява 80% от млякото и 35 % от месото в света; свиневъдство; овцевъдство;

бубарство

- Риболов – добре развит, годишно се лови над 100 млн. Тона риба, около 80 % се лови в океани и

морета.

- Добив на полезни изкопаеми

- Дърводобив

- Лов.

- Солодобив.

2. Вторичен сектор - преработващ

Включва отрасли, в които се преработват суровини от първичния сектор. Обединява промишлеността

и строителството. Промишлеността е стопански отрасъл, при който се преработват минерали,

енергийни, аграрни и други суровини, в резултат на което се произвеждат средства за производство и

предмети за потребление. Има тежка и лека промишленост.

а) тежка промишленост

- Енергетика - Това е три ешелонен отрасъл (включва добив на горива, производство на ел. Енергия;

пренос и потребление на електроенергията) Характерните му особености са: продукцията не може да

се съхранява, използват се различни енергоизточници: въглища, нефт, природен газ, хидроресурси,

ядрено гориво, слънчева и ветрова енергия, при транспортирането се губи значителна част от

енергията. В зависимост от използваните енергоизточници, електроцентралите се поделят на:

ТЕЦ – строят се в близост до енергоизточника. Най-много електроенергия се добива в: САЩ, Китай;

Русия; Япония; Германия. ВЕЦ – Канада, САЩ, Бразилия, Русия, Китай, Норвегия. АЕЦ – те дават

1/6 от електроенергията в света.

- Металургия - развитието и териториалното разположение зависят от наличието на суровини,

работна ръка, електроенергия. Има връзка с почти всички други отрасли, осигурява метали за

развитието на металообработването и машиностроенето. Изисква квалифицирана работна ръка и

големи капиталовложения. Дели се на: черна металургия – обхваща добив на желязна, хромова,

манганова руда и производството на чугун, стомана, прокат(Русия, САЩ); Цветна металургия –

обединява добива и обогатяването на рудите, производството е вече към втория ешелон(добив на

медни руди-Чили,Перу,Канада; добив на алуминиева руда-Ямайка,Суринам; производство на

алуминий-САЩ, Канада,Русия, Китай; производство на мед-Чили, САЩ, Япония; производство на

цинк-Китай, Канада, Австралия, Перу; производство на калай -Китай, Индонезия,Бразилия. Рудите на

цветните метали са с ниско съдържание на метал, ( 1-3% ), ето защо е необходимо рудата да се

обогатява (флотира).

- Машиностроене – произвежда машини, оборудване, прибори и инструменти. Свързано е с

металургията, енергетиката, химическата и текстилната промишленост. Заема първо място сред

останалите промишлени отрасли по стойност на произведената продукция и броя на заетите в него.

Развива се на базата на специализацията и кооперирането. Машиностроенето поема най-много

работници, изисква квалифицирана работна ръка. Отраслова му структура включва: транспортно

машиностроене – сред най-старите отрасли (автомобилостроене – Япония, САЩ, Корея, Русия,

Германия, Франция, Италия; локомотивостроене-Чехия, Полша, Румъния;корабостроене-Япония,

Корея, Китай, Италия; самолетостроене-Русия, Украйна, САЩ, Китай; ракетостроене-Франция,

Германия, Великобритания; селскостопанско машиностроене-Русия, САЩ, Германия, Китай;

електротехническо машиностроене и електроника-Русия, САЩ,Германия,Китай, Сингапур.

- Химическа промишленост– това е отрасъл, който произвежда широка гама от химически изделия.

Този отрасъл създава нови материали, полуфабрикати, предмети за потребление. Използва

разнообразни суровини; технологическият процес изисква голямо количество вода и електроенергия;

от една суровина могат да се получат няколко продукта и от много суровини – един продукт; създава

екологични проблеми. Отрасловата му структура включва: неорганичен синтез (производство на

17

минерални торове, киселини и основи-Германия,Франция, Белгия, Италия, Великобритания,

Испания, Швейцария; органичен синтез-биотехнологии-САЩ, Канада, Мексико;пластмаси, химични

влакна, лекарства, бои, парфюмерия и козметика, изкуствен каучук-Китай, Япония,Индонезия;

нефтопреработване-Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска арабия, Венецуела;

-Дървопреработване и целулозно-хартиена промишленост- развита е в районите, богати на горски

ресурси-Канада, Финландия, Швеция, Русия, САЩ, Бразилия, Екваториална Африка.

- Строителна промишленост и производство на строителни материали-цимент(Китай, Канада,

Япония, Индия, САЩ); мрамор-САЩ, Гърция, Италия; керамични изделия-Италия;Франция;

Германия;

б) лека промишленост

Тя е традиционен отрасъл и до голяма степен развитието и определя качеството на живот в отделните

страни. Участва в износа на страните, използва суровини от растителен и животински произход,

също така суровини от химическата промишленост и нерудни изкопаеми. Отрасловата и структура

включва:

- текстилна промишленост – предприятията се строят в близост до суровините; работната ръка е

предимно женска. Тя се поделя на: памукотекстилна-Египет, Индия, Бразилия, Пакистан;

вълненотекстилна-Франция, Белгия, Великобритания;коприненотекстилна – Китай, Япония,

Франция, Италия; ютена - в тропическите страни, Пакистан, Индия, Афганистан; ленена -

прибалтийските страни, Полша, Канада, Франция; килимарство – Русия, Турция, Иран;

трикотажна и шивашка – повсеместно; кожаро-кожухарска и обувна – Аржентина, Гърция, Италия,

Чехия, Испания, Испания, Германия, Бразилия, Мексико.

- стъкларска и порцеланово-фаянсова – Китай, Япония, Германия, Италия, Русия, Корея, Индия.

- хранително-вкусова промишленост - това е традиционен отрасъл, който произвежда продукти за

изхранване на населението и износ. Обработва земеделски суровини от растителен и животински

произход. Отрасловата му структура включва: отрасли, преработващи растителни суровини

(мелничарска -Аржентина, Канада, САЩ, Франция, Русия; маслодобивна; захарна;

тютюнопреработвателна-САЩ, Куба, Турция; винодобивна – Италия, Франция, Испания,Чили,

ЮАР; зеленчуко- и плодоконсервна-Унгария, Италия, Франция) и отрасли, преработващи

животински суровини (месопреработвателна – САЩ, Аржентина, Бразилия; млекопреработвателна-

Швейцария, Дания, Франция, Холандия; рибоконсервна-Норвегия, Япония, Русия, Гърция;

3.Третичен сектор - обслужващ

Този сектор включва дейности, които са обединени в стопански отрасли, свързани с прякото

обслужване на населението. Не произвежда материални блага; крайният резултат е услуга, която има

обществена значимост и определена цена; производството и потреблението на услуги съвпадат по

време; чрез него се осъществява връзката между първичния и вторичния сектор на стопанството;

изпълнява важни социални и политически функции. Структурата му включва: транспорт,

съобщения, търговия, туризъм, наука, образование, култура и изкуство, здравеопазване, финанси,

кредит, застраховки, комунално-битова дейност.

а/ транспорт

- сухоземен: ж. п .транспорт – той се ползва за превозване на товари и хора на дълги разстояния; на

първо място е по превоз на пътници и товари; отличава се със сигурност, редовност, сравнително

евтин; общата дължина на ж.п.линиите в света е 1,3 млн. км.С най-дълги ж. п. линии

са:Русия,САЩ,Канада, Индия, Франция, Китай. С най-голяма гъстота на ж.п. линиите са:

Германия,Белгия. Страни без ж. п. линии са: Либия, Чад, Нигер; автомобилен транспорт – появява

се с появата на двигателя с вътрешно горене; при него се наблюдава голяма масовост, особено след іі

световна война; този транспорт има маневреност, достъпност, проходимост, бързина, удобство;

използва се за товари на къси разстояния; проектират се много магистрали до най-отдалечените

краища на света; през 1990 г. е направен и тунелът под Ла Манша. С най-дълга пътна мрежа:Русия,

САЩ,Канада, Австралия, Китай. С най-гъста пътна мрежа страните от Западна Европа;

тръбопроводен:Русия,САЩ,Канада, Великобритания, Германия;

- воден транспорт:морски – най-старият транспорт; превозва най-много товари, най-вече тежки и

обемни. С най-голям морски флот са:Панама,Япония,САЩ,Русия; речен – условието е да има реки

или плавателни канали. Най-добре развит е в: Русия,САЩ,Канада, Великобритания, Германия.

18

- въздушен транспорт – сравнително нов транспорт; използва се за превоз на пътници и

бързоразвалящи се стоки; висока скорост и удобство. Най-добре развит е в: Русия, САЩ, Канада,

Великобритания, Германия;

б/търговия

Икономическите връзки обхващат външната търговия, изграждането на съвместни обекти и

производства, обмен на научна и техническа информация, международни превози, кредитни

отношения, подготовка на кадри. Търговията е всъщност обмен на стоки между отделните страни и

региони. Видовете търговия са: вътрешна (тя стимулира производството на редица стоки, развитието

на различни отрасли) и външна – стокообмен между различни държави. Обхваща техния внос и

износ. Най-голям относителен дял в международната търговия: Русия,САЩ,Канада, Великобритания,

Германия, Япония, Италия, Китай.

в/туризъм

Стопански отрасъл, който обслужва пътуващите туристи. Съвременният туризъм се заражда в

Западна Европа през 19 в. Става масов след Втората световна война. Има голямо социално,

икономическо, политическо и екологично значение. Направления на туристическите потоци: Европа,

САЩ и Япония.

10. Регионална география. Историко-географски региони на съвременния свят.

Икономгеографска характеристика на Източноевропейски регион

I. Регионална география. Историко-географски региони на съвременния свят

1. Регионална география.Тя е дял от географската наука, която изследва пространственото

многообразие от форми на взаимодействие между природата и обществото. Тя разкрива

специфичните особености на дадена територия и улеснява изготвянето на прогнози за нейното

развитие.

2. Географски региони – това са обширни територии, които обхващат цял континент или част от него,

или дадена страна. Отличават се по своето вътрешно единство, историческа съдба, степента на

икономическо развитие, културно ниво, религиозна принадлежност и други

3. Регионите по света

-Западноевропейски – обединява 24 високоразвити страни с пазарна икономика;

-Източноевропейски – включва 15 бивши социалистически страни, които осъществяват преход към

пазарно стопанство;

-Евро-азиатски – включва 12 републики от бившия СССР;

-Северноамерикански – обединява САЩ и Канада;

-Латиноамерикански – включва 25 страни от карибската зона и 21 страни от Централна и Южна

Америка;

-Южноазиатски – включва 6 страни от п-в Индустан, Средна Азия и Близкия и Среден изток;

-Регионът на Източна и Югоизточна Азия – 17 страни;

-Арабско-ислямски – обединява 18 арабски страни;

-Африкански регион ( на юг от Сахара ) – обхваща 40 страни и е известен като „черна Африка”;

-Австралия и Океания – включва Австралийския съюз, Нова Зеландия;

II. Икономогеографска характеристика на Източноевропейски регион

1. Географско положение – регионът обхваща страните от бившия социалистически лагер. Има излаз

на Балтийско, Черно и Адриатическо море, на Северния ледовит океан. Неговата граница е условна и

има има интеграционни функции след териториалното разширяване на ЕС. Обхваща 19 държави,

2. Природни ресурси

а/ релеф – на територията на региона се простират Среднодунавската, Долнодунавската,

Източноевропейската и части от Средноевропейската низина. Тук са и планините Карпати, Рило-

Родопския масив, Стара планина.

б/ полезни изкопаеми – като цяло природно-ресурсният потенциал е недостатъчен.

Изключение прави само Русия, която осигурява останалите страни с всички основни енергийни и

минерални суровини.

19

- Въглища - Русия, Украйна, Полша, Чехия;

- Нефт - Русия, Румъния;

- Железни руди – Русия, Украйна;

- Медни руди - Полша, Румъния;

- Боксит – Унгария, Хърватска;

- Нерудни - във всички страни;

в/ климат – умереноконтинентален ( изключение прави Албания – субтропичен )

г/ води – регионът е богат на води – реки и езера. Тук протича най-дългата река в Европа –

Волга, Дунав, Дон, Днепър, Висла, Марица, Искър, Вардар, езерата – Балатон, Охридското и др.

д/ биоресурси – разнообразна почвена покривка, като черноземни почви, сиви горски,

алувиално-ливадни, планински, които позволяват развитието на земеделието. 33 % от територията е

заета от гори.

3. Население и демографски процеси

а/ брой, гъстота, разпределение - броят на населението е около 130 души, като средната

гъстота е 95 д./кв. км. С най-голяма гъстота са: Полша, Чехия. Най-малка е гъстотата на населението

в: Естония, Латвия.

б/ структура на населението – в региона населението се характеризира със снижени стойности

на раждаемостта, застаряващо население, с интензивни външни миграции, насочени главно към

Западна Европа. Градското население е около 70 %, като с по-голяма урбанизация е Чехия.

Населението е най-вече от славянската езикова група ( изключение правят унгарците, албанците и

естонците ). По-голямата част от населението изповядва християнската вяра, по-малка част – ислям

или други религии. Безработицата надхвърля 14 %.

4. Държавно устройство – всички държави са парламентарни републики, начело с президент.

5. Стопанство – за региона е характерен процесът на преход към пазарна икономика.

а/ първичен сектор – този сектор осигурява около 20 % от БВП. Преобладава растениевъдно -

животновъдната специализация. В балтийските страни най-вече се отглеждат зърнени култури

цвекло, картофи, хмел и лен. Този регион е един от най-големите въгледобивни райони в света.

б/ вторичен сектор – структурните промени водят до намаляване на относителния дял на

металургията, машиностроенето, тежката химия.

в/ третичен сектор – този сектор е сравнително добре развит, но и той подлежи на реформи.

Транспортът е добре развит в целия регион. Туризмът е бързо развиващ се отрасъл за Хърватска,

Македония, България, Полша. Ориентацията на външната търговия е към Западна Европа.

11. Западноевропейски регион

1. Географско положение – регионът включва 24 страни. Има широк излаз на Средиземно море,

Атлантическия океан и Северния ледовит океан. Има единен природен, географски и икономически

потенциал. Чрез водните басейни, страните от региона се свързват с всички приморски държави в

света. Голямо значение имат тунелът под Ла Манша и каналът Рейн-Майн-Дунав.

2. Природно-ресурсен потенциал – страните от региона разполагат с разнообразни природни ресурси:

а/ полезни изкопаеми

- Въглища-Германия, Великобритания;

-Нeфт и природен газ - Холандия, Великобритания, Франция;

-Желязна руда – Франция, Швеция;

-Боксит - Франция;

- Калиеви соли – Франция, Германия;

Много находища са изчерпани, други – изтощени. Проблеми с енергоресурсите имат: Дания,

Швейцария, Италия, Швеция, Франция.

б/ водни ресурси – неравномерно разпределение, но в голямо количество. Повече са северните

части и по-малко в западните и южните. Най- много са в: Норвегия ( 3/4 от ВЕЦ са тук ), Швеция.

в/ климатични – повечето държави имат благоприятни климатични условия за развитието на

интензивно земеделие, особено Франция;

20

г/ биоресурси

-Дървесина – Швеция, Финландия;

-Плодородни почви – Франция, Испания, Италия;

-Рекреационни – Испания, Италия, Франция, Швейцария, Австрия.

3. Население и демографски процеси

а/ брой, гъстота, разпределение – броят на населението е над 300 млн. души, което

представлява 9,3 % от населението в света. Средната гъстота е 100 д/кв.км. Най-гъсто са заселени

Нидерландия и Белгия ( 300 д/кв.км. ) и най-рядко е заселена Норвегия – 14 д/кв.км.

б/ структура на населението – по-голямата част от населението спада към индоевропейското

езиково семейство. Най-многобройни са народите от германската езикова група. 75 % от населението

е градско. Средната продължителност на живота е 76 год. Най-висока е раждаемостта в Ирландия (7

‰. ) и Исландия ( 6 ‰ ). Около 8,9 % от хората са безработни.

4. Стопанство – регионът е втори по икономическа мощ след Северноамериканския. На него се пада

1/2 от световния стокообмен. Той е важен финансов център. Три страни от региона (Франция,

Германия, Великобритания) създават около 3/4 от неговия БВП.

а/ първичен сектор – интензивно механизирано и високодоходно селско стопанство. Водещ

отрасъл е животновъдството. По добив на пшеница от единица площ, регионът стои на първо място в

света. В северните части се отглеждат зърнени култури и картофи, а в южните – субтропични

култури и лозя. Риболовът е добре развит най- вече в Норвегия, Исландия, Дания.

б/ вторичен сектор – разполага с добра суровинна база. Енергетиката се основава на местни и

вносни суровини. В северната и южната част на региона е много добре развита хидроенергетиката.

Регионът е на първо място в света по производство на черни и цветни метали. Бързо се развиват

електрониката, електротехническото машиностроене, самолетостроенето. Промишлеността е

насочена към създаване на екологично чисти, икономични и висококачествени стоки.

в/ третичен сектор – в него са заети 33 % от активното население. Много добре са развити

всички отрасли. За развитието на туризма има много добри условия и той е основен отрасъл за много

от страните като Франция, Швейцария, Великобритания, Испания.

12. Географски региони в Азия

1. Географско положение – континентът е на първо място по територия - 44 млн. кв. км. и по

население - 3,5 млрд. души. В него са разположени 51 държави, групирани в 4 субрегиона: Източна

Азия, Централна и Южна Азия, Югоизточна Азия и Югозападна Азия. Тук се намират едни от най-

богатите и най-бедните страни в света. В Азия са разположени три икономически колоса: Япония,

Китай, Индия. Тук са тъй наречените „нови индустриални държави” – Република Корея. Тайван;

Сингапур, Хонконг. Наричат ги още четирите азиатски дракона. В Югозападна Азия са богатите на

нефт и природен газ държави, като: ОАЕ, Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн. Както и най-бедните в

континента и в света държави като: Бангладеш; Камбоджа; Афганистан, Шри Ланка, Пакистан.

2. Природни ресурси

а/ релеф - континентът се простира от екватора почти до северния полюс. На огромната му

територия се простират обширни равнини и низини ( Западносибирската , Голямата китайска, Индо-

гангската, Месопотамската), просторни плата (Средносибирското, Декан), високи планини (Хималаи,

Памир, Тибет ) и пустини и полупустини.

б/ полезни изкопаеми – континентът е богат на полезни изкопаеми:

-Въглища – Сибир, Китай( на първо място в света );

-Нефт и природен газ - Близкия изток, Западен Сибир, Югоизточна Азия;

-Железни руди – Индия, Китай;

-Цветни руди - Сибир, Средна Азия, Китай;

-Скъпоценни камъни – Сибир, Декан;

-Злато – Сибир, Индия

в/ климат – тук се срещат всички климатични пояси, което е предпоставка за развитието на

разнообразна селскостопанска дейност.

21

г/ води – континентът се нарежда на първо място по водни ресурси. Реките са с различен

режим на пълноводие, някои от тях замръзват за по няколко месеца през годината, други са

пълноводни целогодишно. Най-дългата река е Яндзъ. Други големи реки са Об, Енисей, Лена, Амур,

Хуанхъ, Инд, Ганг, Тигър, Ефрат и др. Те се вливат в три големи водни басейна: Тихи, Индийски и

Северен ледовит океан. В континента се намират и много езера, като най-дълбокото на света Байкал;,

най-голямото солено езеро – Каспийско море, и др.

д/ растителност и животински свят - Азия разполага с колосални запаси от дървесина:

иглолистна (Сибир, Хималаи) и вечнозелени влажни екваториални гори. Тук са и просторните степни

пространства (Средна Азия, Северен Китай, Монголия).

3. Население и демографски процеси – в Азия живее 60 % от населението в света. Тук са най-

многолюдните държави (Китай, Индия). Етническият състав на населението е многообразен, като

повечето страни са многонационални. Раждаемостта е различна, като в Япония е 9 ‰, а в Афганистан

и Оман – до 43 ‰. Всички страни имат положителен естествен прираст, като той е най – висок в

страните от Югозападна Азия. Над 50 % от населението на Азия е на възраст до 25 години. Най-

голям относителен дял градско население има Япония – 78 %, а най-нисък – Индия – 28 %,

Бангладеш, Афганистан.

4. Стопанство – в стопанско отношение страните от континента се отличават с полярност: най-силно

развити са Япония, Китай, Тайван, Република Корея, а най-слабо са развити Шри Ланка, Бангладеш,

Пакистан.

а/ първичен сектор – в повечето страни този сектор заема важно място и първо място по

заетост. На Азия се падат 80 % от световното производство на чай (Индия, Китай, Шри Ланка), 75 %

от добивът на памук (Китай, Индия, Узбекистан, Пакистан, Турция), 90 % от добива на ориз (Китай,

Индия, Виетнам, Лаос, Япония), 93 % от добива на естествен каучук (Индонезия, Малайзия). В

страните от континента се произвежда още пшеница, просо, царевица, цитруси. Животновъдството

преобладава в планинските и степните райони. Развито е говедовъдството, овцевъдството,

птицевъдството бубарството. Традиции има риболовът (Япония, Китай, Индонезия, Филипините ).

б/ вторичен сектор – специализиращи отрасли са електротехниката и електрониката,

автомобилостроенено, химическата промишленост, текстилната промишленост. По обем на БВП

Япония заема второ място в света , след САЩ, а Китай - трето.

в/ третичен сектор - в Азия са формирани няколко световни финансови центъра: Токио,

Сингапур, Сеул, Хонконг. Най-модерен транспорт притежават Япония, Китай, Република Корея.

Тръбопроводният транспорт е най-добре развит в страните от Персийския залив и Каспийско море.

Туризмът е най-добре развит в Япония, Индия, Китай.

13. Географски региони в Америка

I.Северноамерикански регион

Регионът включва три държави, разположени на територията на континента Северна Америка –

САЩ, Канада, Мексико. Поради демографски и икономически причини Мексико се включва в

групата на латиноамериканските страни.

1. Географско положение – регионът има специфично географско положение. Територията му има

излаз на три океана – Тихи, Атлантически и северен ледовит океан, които го отдалечават от

останалите региони в света . САЩ са разположени между Канада и Мексико, но включват още п-в

Аляска и Хавайските острови. Географското положение на страните от региона предлага големи

възможности за социално-икономическото им развитие, за разширяване на националните пазари и за

по-ефективното използване на природно-ресурсния потенциал и трудовите ресурси.

2. Природни ресурси

а/ релеф – планински в западната (Кордилери) и източната (Апалачи) част и равнинен в

централната част (Големите американски низини, Мисисипската низина).

б/ полезни изкопаеми – разнообразни -нефт, природен газ, въглища, никел, кобалт, железни

руди, медни руди, оловно-цинкови руди, злато, сребро и др.

в/ климат – субтропичен, умерен в по-голямата си част, субполярен и полярен.

22

г/ води – реки като Мисисипи, Мисури, Охайо, Колорадо, Макензи и др. Езера като –

Големите американски езера (Онтарио, Горно, Ери, Хюрън, Мичигън и др.), Голямо робско езеро,

Голямо мече езеро, Уинипег и др.

д/ почви – черноземни, сиви горски, подзолисти и др.

е/ растителност и животински свят – иглолистни гори, широколистни гори, степна

растителност (прериите), разнообразен животински свят.

3. Население и демографски процеси – населението на региона е около 310 млн. души. Коренното

население са индианците и ескимосите. Средната гъстота е 17д/кв. Км. Преселниците са главно от

европеидната раса, а именно – англичани и французи. Регионът приема голям брой имигранти. 75 %

от населението е градско.

4. Стопанско развитие – между страните от региона няма ограничение за движение на стоки,

капитали и работна сила. В двете страни се формира нова сфера в стопанството – производство на

информационни услуги. Създават 28 % от БВП в света.

а/ първичен сектор – този сектор създава само 2 % от БВП. То има животновъдно-

растениевъдна насоченост. Аграрното стопанство е многоотраслово, високо механизирано,

фермерско. Регионът е производител и износител на пшеница, царевица, плодове, месо, млечни

продукти.

б/ вторичен сектор – това е водещ отрасъл, съсредоточен най-вече в района на големите езера

и по крайбрежието. Създава 70 % от БВП. Развити са всички отрасли, като – електроизчислителна и

организационна техника, самолето- и ракетостроене, автомобилостроене, металургия.

в/ третичен сектор – този сектор се развива най-динамично. В САЩ и Канада са изградени

едни от най-дългите жп линии – трансконтинентални. Развит е и морския, въздушния и

автомобилния транспорт. Туризмът също е добре развит в Калифорния, Флорида, Хавайските

острови.

II. Латиноамерикански регион

1. Географско положение – обхваща 38 държави, разположени в Северна Америка, в Южна Америка

и в Карибския басейн. Всички те са обединени въз основа на езиковия принцип (испански и

португалски), на общите черти в историческото, демографското и стопанското си развитие. Те са

наследници на старите цивилизации на маите, ацтеките и инките. В икономическо отношение

повечето от тях се включват в групата на развиващите се страни (страни от третия свят).

2. Природни ресурси

а/ релеф – тук са разположени Андите и Бразилската и Гвианската планинска земя;

Амазонската низина, Патагонското плато.

б/ полезни изкопаеми

-Въглища - Бразилия, Перу;

-Нефт и природен газ – Мексико, Венецуела, Перу, Боливия;

-Уранови руди - Аржентина, Бразилия;

-Медни руди - Чили, Мексико;

-Боксит - Ямайка;

-Сяра,сребро - Мексико;

-Злато - Бразилия, Хаити;

- Никел, кобалт - Куба;

в/ климат – разнообразен климат –всички климатични пояси без субполярен и полярен.

г/ води – тук е най-пълноводната река на света – Амазонка, Ориноко и Парана.

д/ почви – разнообразни.

е/ растителност и животински свят – влажни екваториални гори, ляноси, пампа.

3. Население и демографски процеси – броят на населението е около 550 млн. души, неравномерно

разпределено население със средна гъстота 27 д/кв. км. С най-голяма гъстота са страните от

Централна Америка и Карибския басейн. С най-малка гъстота – Амазонската низина и Андите.

Наблюдава се демографски взрив. Естествения прираст е висок - 20 - 30 ‰. Тук се формират едни от

най-големите агломерации и мегаполиси в света, тук се наблюдава и псевдоурбанизация.

23

4. Стопанство – тук се намират най-развитите страни от третия свят. Шест страни произвеждат почти

90 % от промишлената продукция. Най-развитите страни са Бразилия, Аржентина и Мексико – те се

доближават по темп на развитие да развитите страни. Най-слабо са развити страните от Централна

Америка и Карибския басейн.

а/ първичен сектор – сектор с растениевъдно-животновъдна насоченост. Тук се отглеждат:

банани – Коста рика, Хондурас, Панама; захарна тръстика – Куба, Мексико, Бразилия; пшеница –

Аржентина; кафе – Бразилия; добре е развито и говедовъдството – Аржентина; овцевъдство,

свиневъдство.

б/ вторичен сектор - енергетика (ВЕЦ), машиностроене - автомобили – Бразилия, Мексико,

Аржентина; трактори и кораби – Бразилия, Чили, Аржентина; самолети – Бразилия, Аржентина;

хранително – вкусова промишленост – повсеместно.

в/ третичен сектор – развива се много динамично.

- Транспорт – морски – Панама, Бразилия, Аржентина, Куба, Хондурас; речен –по река Амазонка,

Ориноко, Парана; добре са развити и другите видове транспорт.

-Туризъм – добре е развит в Бразилия, Мексико, Куба, Хаити, Перу и др.

14. Географски региони в Африка

1. Географско положение - разположението на Африка главно в горещия пояс, близостта й до старите

континенти и до важните международни пътища оказват влияние, както върху природно-

климатичните условия, така и върху нейното опознаване, историческа съдба и развитие. Континентът

има площ 30,3 млн. кв км.

2. Политическа карта - най-важната особеност на политическата карта на Африка е разпадането на

колониалната империя след Втората световна война. В Африка се намират 56 независими държави,

които се различават по площ, брой на населението и форма на държавно управление. Териториалните

спорове и граничните конфликти са широко разпространени (например между Чад и Либия, Етиопия

и Сомалия и др. Те са резултат от колониалното минало. Преобладаващата част от страните са

републики. В географски план Африка се поделя на Северна Африка, „Черна Африка“ (Западна,

Централна и Източна) и Южна Африка.

3. Население и демографски процеси.

Броят на населението е 870 млн. души. Средна гъстота на населението – 28,7 д./кв. км. Гъстотата на

населението в Африка варира от 1 човек на кв. км в Сахара до 1700 души/кв. км в делтата на р.Нил.

Африка е континент с остри етнически и политически конфликти, които пораждат големи

вътрешноконтинентални и междуконтинентални миграционни потоци. Принудителните миграции

обричат хората на глад, епидемии, повишават смъртността. Те са характерни и за Африка. Само 35%

от населението на континента живее в градовете. Милионни градове, около които са формирани или

се формират градски агломерации, са Кайро, Александрия, Лагос, Киншаса, Алжир, Найроби и др.

4. Стопанство - стопанството на съвременна Африка носи белезите на колониализма. Водещи

отрасли в него са земеделието и добивната промишленост. Сред големите региони в света Африка е

на последно място по степен на социално-икономическо развитие. В нея се формират само 4,5 % от

световния брутен продукт. С помощта на МВФ в някои африкански страни бе направен опит за

стабилизиране и преструктуриране на икономиката. Независимо от това в повечето държави

стопанството е монокултурно – тясно специализирано в производството на един продукт –

продоволствен или суровинен, предназначен главно за износ. Тясната специализация на

африканските страни е причина за икономическата им зависимост от транснационалните монополи.

а/ първичен сектор

Аграрното стопанство формира половината от националния доход на африканските страни. То е

екстензивно, силно зависимо от природните условия. Съвременно модерно аграрно стопанство има

ЮАР, известни успехи са постигнали и страните от Северна Африка, докато в Западна, Централна и

Източна Африка то е примитивно. Природните условия са предпоставка за отглеждането на много

земеделски култури.

б/ вторичен сектор

Промишлеността е неравномерно разпределена по територията. Все още Африка е една огромна

аграрна периферия на динамично развиващото се световно стопанство. В повечето африкански

страни е представена главно добивната промишленост. Континентът е на първо място по добив на

24

злато, уран, диаманти. Нефт се добива в Нигерия и Либия, мед – в Замбия, въглища – в ЮАР. Най-

развитата държава в континента е ЮАР.

в/ третичен сектор

Африка е континентът с най-слабо развит транспорт. Липсват трансконтинентални жп линии и

шосета. Нефтопроводи са изградени в Алжир, Либия, Египет и Нигерия. Морски държави са ЮАР,

Либия, Египет и Либерия – първо място в света по броя на корабите, които плават под нейно знаме.

Жп транспортът е развит най-добре в Северна Африка и в ЮАР. Основните външнотърговски

партньори на африканските страни са развитите държави, между които бившите колониални

владетелки Франция, Великобритания, Португалия, Белгия и Германия.

Африка е изправена пред решаването на сложни проблеми като глада, болестите, неграмотността,

недостига на питейна вода. В началото на 21век тези проблеми са заплаха за населението на някои

страни като Етиопия и Сомалия. Африка не е пощадена и от друг голям „бич“ на човечеството днес –

СПИН-а. Сериозен проблем е и екологичният. За последните 50 години Сахара е „нараснала“ с около

700 хил. кв. км. Големи щети на природата са нанесени с изсичането на горите, както и от добивната

промишленост. Африканските страни търсят начини за решаването на своите проблеми.

15. Австрало-тихоокеански регион

Австралийско-тихоокеанският регион обхваща Австралия и Океания. В тихия океан са пръснати

хиляди малки острови – главно вулканични и коралови. Животът на населението в повечето от тях е

твърде примитивен. Основните видове стопанска дейност са добивната промишленост, аграрното

стопанство и риболовът. Хавайските острови, Фиджи и таите се посещават и от много туристи – те са

световни туристически обекти. Най-голямата по площ, население и икономически потенциал страна

в региона е Австралийският съюз.

I. Австралийският съюз

1. Географско положение - Австралийският съюз е държава континент с площ 7,7 млн.кв.км. Към нея

се отнасят също о. Тасмания и множество малки острови. Разположена е изцяло в южното

полукълбо. Мие се от водите на Тихия океан и Индийския океан. Има слабо разчленена брегова

линия.

2. Природни условия

а/релеф - равнинно-платовиден. Само 5 % от територията е планинска – Австралийски Алпи,

разположени в източната част. Вътрешните пустини са Голямата пясъчна пустиня, Виктория, Гибсън.

б/полезни изкопаеми – притежава 1/3 от световните запаси на боксит, железни руди, руди на

цветните метали, злато, диаманти. Има находища на въглища, нефт, природен газ.

в/климат – разнообразен: в северните части - мусонен; в централните части - сух тропичен и

пустинен; в югозападните и югоизточните – субтропичен.

г/води – ограничени водни запаси. Най-пълноводна е река Мъри,а най-дълга е река Дарлинг.

Най големите езера са: Еър, Торънс

д/растителност и животински свят – бедна на гори. Има разнообразен животински свят, най-

вече торбести животни.

3. Население и демократични процеси - коренното население на австралийския съюз – аборигените,

наброява около 50 хил. души. Те живеят в пустините и около големите градове. Населението на

страната (20 млн. души) е формирано в резултат на механичния прираст от миграциите, които

продължават и днес, и на естествения прираст. Средна гъстота на населението е 3 д./ кв. км. Средната

гъстота е най-голяма по югоизточното крайбрежие, където живеят 80 % от населението.

Австралийският съюз е високоурбанизирана територия – над 80 % от населението са съсредоточени в

градовете, най-големите от които са Сидни и Мелбърн. Столица е град Камбера.

4. Стопанство - Австралийският съюз принадлежи към икономически развитите държави, независимо

че е един от най-големите износители на суровини в света. Структурата на стопанството е

промишлено-аграрна.

а/първичен сектор.

Аграрното стопанство има животновъдно-растениевъдна структура. Водещ подотрасъл е

овцевъдството. Основната земеделска култура за страната е пшеницата. Тя се отглежда в

25

югоизточните части. Зеленчукопроизводството, лозарството и овощарството са развити по

крайбрежието и около големите градове. Австралийският съюз изнася на световния пазар ориз,

пшеница, памук, непрана вълна.

б/Вторичен сектор.

Обработващата промишленост е добре развита. Добивът на въглища, железни руди, боксит, олово,

цинк осигурява суровини за енергетиката, черната и цветната металургия. Интензивно се развиват

машиностроенето (електротехническо, електронно, транспортно, аграрно) и химическата

промишленост. Традиционен отрасъл за Австралийския съюз, разчитащ на местни суровини, е

текстилната промишленост.

в/Третичен сектор.

Най-големите пристанища са Сидни, Мелбърн, Пърт. Географското положение на страната е причина

за приоритетното развитие и на въздушния транспорт. Най-големите летища са Пърт, Сидни и

Даруин. За осъществяването на вътрешните връзки от голямо значение са жп и автомобилният

транспорт. Основни външнотърговски партньори на Австралийския съюз са Япония, САЩ и

Великобритания. Разширяват се връзките му със страните от Югоизточна Азия. Австралийският

съюз изнася главно суровини и полуфабрикати, а внася промишлени изделия.

5. Регионална структура

На територията на австралийския съюз са формирани два големи икономически района. Първият е в

Югоизточна Австралия, където е концентрирана основната част от населението, производствените

мощности на промишлеността, инфраструктурата на обслужващата сфера. В региона е столицата

Камбера. Северна, Западна и Централна Австралия формират втория икономически район. Той е

богат на минерални и на енергийни ресурси. Водещ стопански отрасъл в него е добивната

промишленост. По-големи центрове в района са Даруин, Пърт и др.

II. Океания

1. Географско положение

Океания е географски регион, състоящ се от много държави и територии, предимно острови в Тихия

океан и в близост до него. Точният обхват на Океания е спорен с различни интерпретации.

Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Нова Зеландия и Нова

Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг. Тихоокеанските острови на Океания

обикновено се разделят на три големи групи на етнологически принцип - Меланезия, Микронезия и

Полинезия. Площта на Океания е 1,3 млн. кв. км.

2. Природно-ресурсен потенциал

Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази.

Много малко от тях имат по-значителна площ - Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова

Зеландия, Тасмания. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, имат

вулканичен или континентален произход (представляват върхове на подводни планински хребети).

По отношение на минералните ресурси се отделят две страни с много големи запаси на медна руда и

злато — Папуа — Нова Гвинея, и на фосфорити — Науру. Намират се залежи от никелови руди,

въглища и др.Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг — субтропичен и

умерен. Често има тайфуни. Терените са влажни тропични гори, савани, ливади. Има малко видове

бозайници и изобилие от птици, много ендемити.

3. Население

Коренните жители на Океания са полинезийци, микронезийци, меланезийци и папуаси. Броят на

населението на Океания възлиза на около 10 млн. души. Териториалната им разпръснатост е

специфична за този регион. Характерна особеност за населението на Океания е пъстрият расов и

етнически състав. Коренните жители на най-големият остров в Океания — Нова Гвинея, са

папуасите, а на остров Нова Зеландия — маорите. Местното население на Нова Каледония са

канаките. Населението на някои от островите на Океания е главно с англо-саксонски произход.

Значителна е частта на селските жители — около 80% в Папуа-Нова Гвинея, 75% във Вануату и др.

Населението на Океания изповядва основно християнство, предимно са протестанти и в малка степен

католици.

26

4. Стопанство

Поради географските и демографските особености на Океания, основната част от стоковата

продукция да се формира от риболова и земеделието — кокосови орехи, кафе, какао, подправки.

Перспективен отрасъл в някои страни е добивът на ценна дървесина за износ — Папуа — Нова

Гвинея, Соломоновите острови, Фиджи, западна Самоа. Животновъдството е добре развито в Нова

Зеландия, където по брой на овцете страната е на 4-то място в света, по добив на вълна — на трето, а

по износ на масло, месо, вълна — на едно от първите места.

Промишлеността е много добре развита в Нова Зеландия — металургия, автомобилостроене, битова

техника, цимент, хартия.

Туризмът е перспективен отрасъл. Най добре развит е на Хавайските острови(САЩ).

16. Картография и ГИС. Източници на географска информация

1. Географски карти

Географските карти са конкретен пространствен модел на земната повърхност и се използват за

учебни и научно-изследователски цели, за управлението на демографски процеси, на стопанството,

за националната сигурност, за предпазване и защита от природни бедствия и рискове.Географските

карти се поделят в зависимост от различни показатели:

а/Според обхвата са: карти на света, карти на отделни континенти, карти на отделни региони,

карти на отделни страни, карти на части от страни

б/Според мащаба:

- едромащабни – с мащаб от 1 : 5000 до 1 : 200 000

- средномащабни – с мащаб от 1 : 200 000 до 1 : 1 000 000

- дребномащабни – с мащаб над 1 : 1 000 000.

в/Според съдържанието:

- общогеографски – картографирани са природни (релеф, води, полезни изкопаеми) и създадени от

човека обекти (пътища, селища, язовири).

- тематични: на климата, на водите, на населението, на стопанството и др.

г/Според предназначението: научно–справочни, туристически, технически, пътни и др.

2. Математически елементи на географската карта.

Това са градусната мрежа, мащабът, картографските проекции. Чрез градусната мрежа се определят

точните географски координати на всеки обект. Чрез мащаба се изчисляват размерите на

картографираните обекти и разстоянията между тях. Чрез различни картографски проекции според

предназначението на картата се постига по-голямо съответствие с действителните размери или с

формата на обекта.

3. Източници на географска информация

Географията ползва и създава огромна информация от различен вид. Основните източници на

географска информация са:

а/ текстови

-текстове със справочен характер(енциклопеции, речници и други)

-архивни и публицистични текстове(вестници, списания и други)

-учебни текстове(учебници, помагала и други)

б/статистически

-единични цифрови данни

-систематицирани статистически данни(таблици и други)

в/графични модели-схеми, картограми, картодиаграми, графики, кръгови и стълбчести

диаграми, картосхеми, специализирани географски карти и други

г/предметно-образни източници – конкретни обекти и образи, фотоматериали, филмови

материали, компютърна географска анимация.

4. Географски информационни системи (ГИС)

ГИС са съвременна технология с широко приложение. Те се разработиха и наложиха в науката и

управленската практика чрез съчетаването на три изследователски метода – картографски,

дистанционен и математически. ГИС са съчетания между специализиран софтуер и база данни, което

се постига с помощта на модерна техника. Представляват комплекс от взаимосвързани средства за

получаване на данни, съхранение, обработка и представяне на географска информация.