HoReMag Febuary 2005

Т Е М А Н А Б Р О Я : Т Е М А Н А Б Р О Я :

РекламатаРекламата

MMAGAGВ ТУРИЗМА

HHOORRRRRRRRREE AZINEAZINETELS TELS &&

STAURANTSSTAURANTS

БРОЙ 2 � ГОДИНА IIIФЕВРУАРИ 2005 Г.

ЦЕНА 4 ЛВ.

ISSN 1312-3033

СилвияСилвия Хинкова - лицето на РТА „Стара планина“ Хинкова - лицето на РТА „Стара планина“П Р О Ф И Л ИП Р О Ф И Л И

CMYK HOREMAG КОРИЦА 1


1Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

НовиниНовини . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2ТЕМА НА БРОЯ:ТЕМА НА БРОЯ: Рекламата РекламатаКой е ключът към познаваемия образ на България?Кой е ключът към познаваемия образ на България? . . . . 4Добрата реклама гради имидж и пести париДобрата реклама гради имидж и пести пари. . . . . . . . . . . . . . 7Онлайн рекламата - вече задължителнаОнлайн рекламата - вече задължителна . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1010Основни правила при рекламата на ресторантаОсновни правила при рекламата на ресторанта . . . . . . 1212Туристически пазариТуристически пазариОхрид - бисерът на МакедонияОхрид - бисерът на Македония . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1414ТуроператориТуроператориНа гребена на вълната изплуваха проблемиНа гребена на вълната изплуваха проблеми . . . . . . . . . . . . 1616ПредставянеПредставяне14 милиона евро инвестира „Петрол холдинг“ 14 милиона евро инвестира „Петрол холдинг“ . . . . . . . . 18 18 Специализиран туризъмСпециализиран туризъмСпа хотели и балнеохотелиСпа хотели и балнеохотели. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 1919Спа центърът - визитката, която продаваСпа центърът - визитката, която продава . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2424Нови условия за финансиране Нови условия за финансиране на рехабилитационни програмина рехабилитационни програми . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2626ПредставянеПредставяне„Сайбекс“ - лидер във фитнес оборудването„Сайбекс“ - лидер във фитнес оборудването . . . . . . . . . . . . 2727Хотел „Хисар“ - 4-звездна грижа за духа и тялотоХотел „Хисар“ - 4-звездна грижа за духа и тялото . . . . 2828Планински туризъмПланински туризъмАлп д’юез - островът на слънцетоАлп д’юез - островът на слънцето . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 2929ПрофилиПрофилиСилвия Хинкова - лицето на РТА „Стара планина“Силвия Хинкова - лицето на РТА „Стара планина“ . . . . 3232АнализиАнализиИнвестициите в туристическата индустрия в БългарияИнвестициите в туристическата индустрия в България 3434МениджмънтМениджмънтСтандарти или липса на стандарти?Стандарти или липса на стандарти?. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3636Нормативни документиНормативни документиТаксите за категоризиране на хотелите се повишават с 25%Таксите за категоризиране на хотелите се повишават с 25% . . . . 3838ПредставянеПредставянеЛюбомир Ранчев: Високото качество Любомир Ранчев: Високото качество е най-добрата гаранция за успехе най-добрата гаранция за успех . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4040Борси, изложенияБорси, изложенияИмаме ли кадри, които да направят Имаме ли кадри, които да направят България страна на мечтитеБългария страна на мечтите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4242Добър старт през новия туристически сезонДобър старт през новия туристически сезон . . . . . . . . . . . . 4444МаршрутиМаршрутиСтарата българска столица - с нови амбицииСтарата българска столица - с нови амбиции . . . . . . . . . . 4646Хотели Хотели Хаускипърът - тайното оръжие на хотелиераХаускипърът - тайното оръжие на хотелиера . . . . . . . . . . . . 5050В ресторантаВ ресторантаБързо обслужване, а не бързо храненеБързо обслужване, а не бързо хранене . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5252Кръстоносният поход срещу цигаритеКръстоносният поход срещу цигарите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5454ПредставянеПредставянеРолята на аксесоарите Ролята на аксесоарите . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5757Нови книгиНови книгиРеинженеринг и управление на риска в туризмаРеинженеринг и управление на риска в туризма . . . . . . 5858СвятСвят . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5959БалканиБалкани . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6060ДайджестДайджест . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 62 62 КалендарКалендар . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6464

Съ д ъ р ж а н и еСъ д ъ р ж а н и еMAGHORE AZINEAZINETELS TELS &

STAURANTSSTAURANTSС П И С А Н И Е З А П Р О Ф Е С И О Н А Л И С Т И Т Е В Т У Р И З М АС П И С А Н И Е З А П Р О Ф Е С И О Н А Л И С Т И Т Е В Т У Р И З М А

Представителство - гр. Варна, ул. „Драгоман“ 25, ет. 3, Мирослав Петров, тел/факс: 052/ 60 16 51; e-mail: [email protected]

Снимка на корицата © ХОРЕМАГ

Издава „Икономедиа“ АД част от издателската група Handelsblatt

1000 Софияул. „Иван Вазов“ 9тел. 02/9376 267факс: 02/9376 270e-mail: [email protected]

Главен редактор: Екатерина Геловскаe-mail: [email protected]Репортер: Ани Крумоваe-mail: [email protected]Отговорен секретар: Деян ХристовРеклама: Людмила Великовател. 02/ 9376 280, факс: 02/ 9376 236e-mail: [email protected]

HOtels & REstaurants MAGazine

Абонамент: тел. 02/9376349, 02/9376350, факс 02/9376173, e-mail: [email protected]

Д РА Г И Ч И ТАТ Е Л И ,Д РА Г И Ч И ТАТ Е Л И ,

С помняте ли си Черната царица от Страната на чудесата, която казваше, че там трябва да бягаш много бързо, ако искаш да останеш на мястото си? Е,

напоследък ми се струва, че живеем именно в тази страна. Или пък, че тренираме здраво „бягане на място“ с героя от песента на Висоцки, за който беше по-удобно да няма нито рекордьори, нито изоставащи. Защото какво иначе биха значили недообмислени и несъгласувани с професионалистите разпоредби, които вместо да стимулират развитието на най-проспериращия отрасъл, го връщат назад?

Макар че текстовете в закона за здравето, ограничаващи пушенето на обществени места, бяха гласувани още през пролетта (за което ХОРЕМАГ писа веднага), наредбата, която определи как точно да се прилага забраната, видя бял свят едва две седмици преди влизането му в сила. Разбира се, бихме приветствали документа, ако се беше появил навреме и ако отчиташе спецификата на работата в бранша. Само да ни бяха попитали, чиновниците нямаше да са принудени сега да дават заден ход, предоставяйки шестмесечен гратисен период на ресторантите.

Този път ресторантьорите няма да чакат пасивно в каква посока ще се развие чиновническото творчество. БХРА вече излъчи работна група, която заедно със здравното министерство ще съгласува изискванията. Защото във всяка игра трябва да има правила, но пък правилата трябва да бъдат разумни. �

CMYK ХОРЕМАГ стр. 1

2 HO T E L S & RE STAU R A N T S MAG A Z I N E

Н о в и н иН о в и н и

4 . 3 6 М И Л И О Н А Т У Р И С Т И 4 . 3 6 М И Л И О Н А Т У Р И С Т И З А 1 1 - Т Е М Е С Е Ц А Н А 2 0 0 4З А 1 1 - Т Е М Е С Е Ц А Н А 2 0 0 4През периода януари - ноември 2004 г. България е посетена от общо 4 363 648 чуждестранни граждани според проучване на Световна-та организация по туризъм и Европейската комисия за туризъм при ЕС. Техният брой е с 15.06% повече в сравнение със същия период на 2003 г. Близо 3.8 млн. чуждестранни туристи са посетили страна-та с цел почивка и ваканция, което е с 14.45% повече. За първите еди-надесет месеца на 2004 г. след приспадане на „куфарната търговия“ от съседните държави Гърция е на първо място и води класацията с 631 569 туристи с цел почивка и ваканция, следвана от Германия - 562 346 туристи, Великобритания - 250 863 туристи, Македония - 205 140 туристи, Русия - 118 158 туристи. Над 1.6 млрд. евро са приходите от международен туризъм за първите десет месеца на 2004 г. по предварителни данни на БНБ. За сравнение приходите за цяла-та 2003 г. са 1.46 млрд. евро. Нетните приходи (положителното сал-до) за първите десет месеца на 2004 г. от международен туризъм са 944.8 млн. евро, като увеличението е с 22.9% спрямо същия период на предишната година.

О Б Л Е К Ч А В А С Е В И З О В И Я Т Р Е Ж И М О Б Л Е К Ч А В А С Е В И З О В И Я Т Р Е Ж И М С Я П О Н И Я , У Р У Г В А Й , У К РА Й Н АС Я П О Н И Я , У Р У Г В А Й , У К РА Й Н АЯпония премахва визите за български граждани при краткосрочен престой. Това стана след подписаното споразумение между двете страни по време на визита на премиера Симеон Сакскобургготски в Япония. Споразумение за премахване на визовия режим беше подписано и между България и Уругвай по време на посещение там на външния ми-нистър Соломон Паси. Безвизовият режим ще се отнася за притежате-лите на обикновени паспорти при пътувания до 90 дни. В края на миналия месец влезе в сила и споразумение между пра-вителствата на България и Украйна за облекчаване на визовия ре-жим за взаимни пътувания на граждани. Споразумението пред-вижда и отмяна на изискването за покана за получаване на виза и намаляване на таксите за издаване на туристически визи.

С Т Р О Я Т В И Л Н И С Е Л И Щ А К РА Й БЯ Л АС Т Р О Я Т В И Л Н И С Е Л И Щ А К РА Й БЯ Л АБританска и германска компания строят вилни селища край Бяла, съ-общиха от общината. Намеренията на инвеститорите са първите турис-ти да бъдат посрещнати през това лято. Край Бяла в момента се стро-ят два нови хотела. Единият е с капацитет 1100 легла. Другият е за це-логодишно ползване и е с 400 легла. В общината е започнала проце-дура по актуване на терени за изграждане на „Аквапарк - Бяла“. Към землищата на селата Горица и Самотино проявява интерес френска туроператорска фирма. Тя също иска да строи вилно селище.

О Д О Б Р И Х А О Б Щ И Я У С Т Р О Й С Т В Е Н П Л А Н О Д О Б Р И Х А О Б Щ И Я У С Т Р О Й С Т В Е Н П Л А Н Н А „С У П Е Р Б О Р О В Е Ц “ Н А „С У П Е Р Б О Р О В Е Ц “ Общественият комитет за развитие на „Самоков - Боровец - Бели Ис-кър“ одобри вариант на проекта за общия устройствен план на ку-рорта. Одобреният вариант предвижда писти с дължина 59 километ-ра, брой на скиорите - 10 378 на час, и по-малко навлизане в Нацио-налния парк „Рила“. Според заместник-министъра на икономиката Ди-митър Хаджиниколов концепцията за развитие на региона е с визия за следващите 15 години и предвижда целогодишен туризъм - екстремен, пешеходен, екотуризъм. Близо 10 хиляди души ще бъдат ангажирани в обслужването на курорта. Предвижда се разработването на регио-нална програма за обучение и квалификация на кадри.

В Т К С Н О В П Р Е Д С Е Д АТ Е Л , „ Х И Л Т Ъ Н “ - В Т К С Н О В П Р Е Д С Е Д АТ Е Л , „ Х И Л Т Ъ Н “ - С Н О В Д И Р Е К ТО Р „ Б И З Н Е С РА З В И Т И Е “С Н О В Д И Р Е К ТО Р „ Б И З Н Е С РА З В И Т И Е “Доц. Марин Нешков бе избран за председател на Варненската турис-тическа камара (ВТК) след проведеното общо събрание на камарата. Новоизбраният председател е зам.-ректор в Икономическия универси-тет - Варна, и досега бе зам.-председател на ВТК. Досегашният пред-седател на ВТК Димитър Димитров бе избран за почетен председател на камарата. Алп Атила е новият директор бизнес развитие на „Хилтън София“. Той се присъединява към екипа от „Хилтън Анкара“, Турция. Целта на работата му ще бъде да затвърди позициите на хотела в България, да доразвие от-делите „Продажби“ и „Резервации“ и да разшири базата от клиенти. Цветан Цветков зае поста изпълнителен директор на „Грандхотел Вели-ко Търново“. Досега заемалият този пост Пламен Караджов остава в борда на директорите на дружеството. Искра Екимова e новият търговски директор на „Радисън САС“ в Со-фия. От 1989 до 2003 г. тя е директор продажби и маркетинг на хотел „Шератон“. През 2003 г. е директор в „Балкантурист“, а през 2004 г. - в „Андерсън кепитъл мениджмънт и консултинг“.

Благовест Лефтеров и Боян Манев, директори на „Съншайн турс“

„С Ъ Н Ш А Й Н Т У Р С “ И „ Б О Л К А Н X О Л И Д Е Й С “ „С Ъ Н Ш А Й Н Т У Р С “ И „ Б О Л К А Н X О Л И Д Е Й С “ - Т У Р О П Е РАТО Р И Н А 2 0 0 4- Т У Р О П Е РАТО Р И Н А 2 0 0 4В края на декември в хотел „Шератон“ бяха връчени ежегодните на-гради на Българската асоциация на туристическите агенции (БАТА). В категорията „Туроператор на годината“ за първи път бяха връчени две награди. Получиха ги „Съншайн турс“ и „Болкан холидейс“. За най-добър туристически агент на годината наградата взе Шаке Ек-мекчиян, управител на фирма „Тур шанс“.„Толкова малка и толкова красива не трябва да са единствените по-хвали за България - ние искаме нашите гости искрено да желаят да се върнат у нас, но със свои приятели, роднини, партньори“, спо-делиха двамата директори на „Съншайн турс“ Боян Манев и Бла-говест Лефтеров.

© А

рхив ХОРЕМ

АГ


3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

П О В Е Ч Е ОТ 1 4 0 0 0 Т У Р И С Т И П Л А В АТ П О В Е Ч Е ОТ 1 4 0 0 0 Т У Р И С Т И П Л А В АТ С „ Д У Н А В Т У Р С “С „ Д У Н А В Т У Р С “Корабната компания „Дунав турс“ е превозила през миналата го-дина повече от 14 000 туристи по речните маршрути, което е с близо 40% повече в сравнение с предходните години. Увеличава-нето на броя на пътниците е заради новия кораб на „Дунав турс“ - „Русе Престиж“, който беше построен в Холандия през март 2004 г. Другите луксозни пътнически кораби на „Дунав турс“ - „Русе“ и „София“, през летния сезон пътуват с туристи по маршрута Пасау - Будапеща. Освен това „София“ плава до делтата на река Дунав, а през 2004 г. „Русе“ за първи път направи четири круиза Рейн - Майн - Мозел.

С И А Б С ТА Н А Ч Л Е Н Н А E K TA AС И А Б С ТА Н А Ч Л Е Н Н А E K TA AСдружението на ИАТА агенциите в България (СИАБ) стана един-ствен член от България в Обединението на асоциациите на туро-ператорите и туристическите агенции в Европейския съюз (ЕКТАА) - най-важната туристическа професионална структура в ЕС. В ЕК-ТАА членуват 28 асоциации от европейски страни, 22 от които са членки на ЕС. Асоциацията представлява интересите на повече от 80 000 туроператори и туристически агенции в Европа.

Членството на Сдружението на ИАТА агенциите в България в ЕКТАА повишава рейтинга на България пред ЕС в процеса по присъединява-нето на страната ни към ЕС. Като единствен представител на Бълга-рия на този международен форум СИАБ ще защитава интересите на туристическия бизнес в България пред Европейския съюз, обявиха от сдружението.

Н О В А А С О Ц И А Ц И Я Р Е К Л А М И РА Н О В А А С О Ц И А Ц И Я Р Е К Л А М И РА Б Ъ Л ГА Р И Я В Ч У Ж Б И Н АБ Ъ Л ГА Р И Я В Ч У Ж Б И Н АБългарската асоциация за бизнес и туристическа информация (БАБТИ) ще подпомага развитието на туризма в България, като предоставя информация и популяризира възможностите за почив-ка у нас. Асоциацията обединява 17 юридически и 60 физически лица. „Древна и съвременна България“ е първият продукт на орга-низацията - мултимедиен диск, съдържащ 250 фотоса от цяла Бъл-гария, и има за цел да привлича туристи към българските забеле-жителности и курорти. Поместената информация е преведена на шест езика. Тиражът на диска е 10 хил., като част от него ще се разпространя-ва безплатно. Според председателя на новата асоциация Виолета Иванова дискът вече е предоставен на всички български посолства по света и ще се използва при рекламирането на България като ту-ристическа дестинация.

„ В И Ш Н И Т Е “ „ В И Ш Н И Т Е “ Е Р Е С ТО РА Н Т Н А ГО Д И Н АТА Е Р Е С ТО РА Н Т Н А ГО Д И Н АТА На 12 януари 2005 г. на официална церемония в хотел „Хилтън“ списание „Бакхус“ обяви носителите на наградите в конкурса „Рес-торант на годината „Бакхус“ - Chivas Regal 2004“. Голямата награ-да „Ресторант на годината“ беше връчена на ресторант „Вишни-те“, София. Ресторант „Капитол“ (Варна) взе наградата на читате-лите на „Бакхус“, ресторант „Кибеа“ и ресторант „Капитол“ - на-града за авторска кухня. Призът за дебют отиде при „Чекпойнт Чар-ли“, а най-добър „бар енд динър“ стана „Ливинг рум“. Специални грамоти за принос в развитието на хранителната култура бяха да-дени на бистро „Европа“ от Варна, ресторант „Ла Капанина джу-ниър“, хотел „Хилтън“. Специална грамота за принос в развитието на ресторантьорството получиха братя Емил и Стоян Митови, соб-ственици на ресторанти „Уно“. Една от предварително обявените награди - за селекция на напитките, нe беше присъдена.

Писта „Витошко лале“ на Витоша вече е пригодена и за нощно каране. Прожекторите я осве-тяват от 17 до 22 ч.

I N M E M O R I A MI N M E M O R I A MПрез януари неочаквано ни напусна ЖИВКО АНГЕ-ЛОВ, завеждащ фотоотде-лите на вестник „Капитал“ и вестник „Дневник“, който от създаването на ХОРЕМАГ със своята камера и екип ни под-крепяше в усилията да напра-вим списание за професиона-листите в туризма в България.Своята 33-годишна кариера като фотожурналист той за-почна в редакция „Пресфото“ на БТА през 1972 г. По-къс-но бе сред хората, създали „Капитал“ преди 11 години. Участва и в стартирането на вестник „Дневник“ през 2001 г. Ще ни липс-ва като колега и приятел.

© А

рхив ХОРЕМ

АГ

© Д

раго

мир

Мат

еев

„Вишните“



СО Н Я А Л Е КС И Е ВАР е к л а м а т аР е к л а м а т а

ТЕМА НА БРОЯТЕМА НА БРОЯ

към познаваемия образ на България?Всичко Всичко в туризма в туризма продава продава марката – марката – от усмивката от усмивката и обслужването и обслужването до рекламното до рекламното послание послание с покритиес покритие

К ое е по-лошо - да бъдем известни без лого, или да бъдем неизвестни с лого? Кое е по-добре - да имаме туристическо лого, което ни представя само като страна,

предлагаща море и планина, или да имаме единна визия за страната, която ще работи общо и за бизнеса, и за туризма, и за имиджа Ӝ? Как ще изглежда едно лого, което едновременно ще се хареса и на бизнеса, и на туризма, и на чужденците и ще представя в един-единствен графичен знак България едновременно и с морето, и със ските, и с културно-историческото наследство, и с балнеоложкия туризъм?

И когато изберем най-доброто, най-професионалното и най-красивото лого, можем ли да задължим всички в държавата да го използват, мултиплицират, залепват, показват на продукцията си, на рекламите си, на щандовете си, на изделията си, на презентациите си вътре и извън страната?

Кой е ключътКой е ключът

Избраното чрез конкурс туристическо лого

на България на рекламна агенция

ФИЛ - Варна, през 1999 г.

Трите идеи за лого на България, класирани на първо (Димитър Гавански и Асен Петров), второ (Пламен Йорданов) и трето място (Красимир Илиев) в конкурса на Министерството на икономиката през май 2004 г.

Одобреното през декември 2004 г.от Съвета за европейска интеграция лого на България, нарисувано от художника Емил Вълев


5Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

В сичко - от марката до промотирането - продава ту-ристическия продукт, хотела, атракцията, ресто-ранта, услугата. Красивата брошура, рекламният клип, фирменото облекло на персонала, папката в

стаята с представянето на хотела и услугите му, съответ-ствието на информацията за обекта в сайта и в действи-телността, разминаването между националната и регио-налната реклама и т.н. са част от промотирането на ту-ристическия продукт.

Добра или лоша реклама е всичко, което представя действителността в туризма - коректност, сервиз, усмив-ки, чистота, внимание, сигурност. Добри или лоши по-слания излъчват обслужването и персоналът, реакцията и умението на служителите мълниеносно да се извинят, ко-гато са допуснали грешка? Познатите български извине-ния „Нищо не мога да направя - обърнете се към управи-теля на хотелския комплекс, когато дойде“, „Съжалявам, че имате потвърдена резервация за тази стая, но, както виждате, има дублажи тази седмица“, „Не знам защо не са ви предупредили за продължаващия през сезона ре-монт в съседното крило на хотела“ и т.н. не могат да бъ-дат компенсирани от професионално направения сайт или лъскавата дипляна на четири езика. Фактите в рекла-мата и промотирането на българския туризъм и качество на услугите са все още много:

� В първите новини, които представяха един от нашите нови аквапаркове, имаше две несъвместими числа: аквапаркът събира 20 000 клиенти, паркингът пред него предлага 3000 места. Без коментар.

� В хотелската стая на голям и скъп хотел традиционната папка с материалите, представящи комплекса, комуникациите и услугите, съдържа трудно четящи се ксероксни копия на допълнителните услуги, меню за румсървиза с поправени на ръка цени и два многократно изваждани и прибирани намачкани плика с листове със старото лого на хотела. Без коментар.

� В обособената зона, където е масата за разговори и преговори на Министерството на икономиката, по време на една от големите европейски туристически борси български хотелиер сръчно и... безплатно нарежда своите и рекламните материали на колегите си от зимен курорт. На забележката на организаторите, че след половин час министърът има работна среща и мястото трябва да е свободно хотелиерът отговоря (почти като в една известна житейска ситуация за шведската маса), че, като дойдат гостите, той ще опразни масата. Без коментар.

� В една от новите дипляни, отпечатана на английски език на голям хотел, който предлага спа туризъм, пет пъти се споменава думата болест. За чуждестранните туристи, особено за англичаните и американците, SPA туризъм не

означава болест, лечение и възстановяване, а разкрасяване, релаксиране и подмладяване. Без коментар.

� В един от сайтовете на известна организация след шумно огласената смяна на шефа и екипа му през есента в продължение на няколко месеца продължават да стоят имената и длъжностите на стария състав, както и информация за последната му пресконференция, проведена през... пролетта. Без коментар.

� В петзвезден хотелски комплекс на Северното Черноморие заможен чуждестранен турист чува слисан следния отговор на сервитьора край басейна, когато поръчва обичайното за навиците му малцово уиски: „Веднага ще го донеса, сър, само ми кажете какво е малцово уиски?!“Без коментар.

� В луксозната, разностилна и яркоцветна брошура на нов четиризвезден хотел в 30-те реда текст има 10 правописни грешки. Когато журналистите питат собственика защо е платил толкова скъпа и неефективна реклама, той отговоря, че услугата с рекламната агенция е била на бартер, но повече няма да ги търси за друга поръчка. Без коментар.

Марката е не само най-ценният ресурс на компанията или организацията; според известния рекламен практик Серджо Зийман („Краят на рекламата, каквато я позна-ваме“) тя е „сбор от функционални и емоционални пол-зи, характеристики, опит от ползването Ӝ, образи и сим-воли, които по същество изразяват смисъла на продукта или услугата“. В същото време брендингът е тази пред-варително подготвена и съзнателна стратегия и пореди-ца от последователни действия, които превръщат даден продукт или услуга в марка.

Признатите и вечните компоненти при изграждането на успешната марка и в туризма са професионално изгот-вената стратегия; точното позициониране; подчертава-нето на индивидуалността и открояването от конкурен-цията; свързването на марката с реалните потребности на туристите като клиенти. Всичко това обаче в практи-ката изисква мозъчни атаки, направени от професиона-лен екип от експерти въз основата на статистики, проуч-вания и анализи. Изисква дългосрочна креативна и фи-нансова подкрепа и последователност на действията и контрол по реализацията. И не на последно място - тол-кова трудната за българите позитивна нагласа към мар-ката и процеса на нейното утвърждаване в обществото или в компанията.

Когато говорим за марките и в туризма, подчертава рекламният специалист Питър ван Хам, трябва да напра-вим следното: „Погледнете кориците на брошурите в ко-ято и да е туристическа агенция и ще видите различните начини, по които страните се представят върху мислена-та карта на света. Сингапур се символизира от усмихна-то красиво лице на жена, предлагаща вкусни аперитиви в самолет, докато Ирландия е ветровит зелен остров, �



„Туристите не пътуват хиляди

мили, за да видят неща, които могат

да видят съвсем наблизо. Вашата страна трябва да

изгради в съзнанието на читателя образ, който той никога няма да забрави.

� пълен с луничави червенокоси деца. Петнадесетте страни от ЕС също из-граждат своя марка: те създадоха свое знаме (кръг от звезди), изграждат ими-джа на новата си валута, еврото, позици-онирайки я като удобна алтернатива на обмяната на пари при всяко преминава-не през граница...“

Преди време, след като се запозна в София лично със социологическите про-учвания, реализираните проекти, кон-курсите и мненията на български спе-циалисти по брендинг, промотиране и пъблик рилейшънс, един от известните европейски специалисти по брендинг, бившият изпълнителен директор на хо-ландския Съвет по туризъм, изпълнител-ният директор на фондация „Световни изложения - Хо-ландия“, председателят на Holland Image д-р Ханс Кор-нелисън, сподели откровено мнението си:

„Първото, което трябва да направите за промотира-нето на България и нейната „марка“ пред света - пре-ди логото, преди сайта и преди рекламата - е да дадете информация и да ангажирате гражданите на собствена-та си страна. Те трябва да бъдат горди с това, което има-те и развивате. Разбира се, значение има и разстояние-то - много по-лесно се достига до някой близо до теб, от-колкото когато е далече. Търсете общите елементи, които се виждат, които се знаят от всички в страната, за които всички в държавата имат единно мнение.

Трябва да се използват традиционни символи, чрез ко-ито страната ви е познаваема - процесът е дългосрочен и резултатите трябва да са трайни. Когато правите лого, никога не го правете в комисия - винаги ще има компро-миси, а компромисите не се „продават“ добре... Българи-те трябва да направят нещо конкретно - да кажат кои са! Хората навън сякаш още не знаят кои сте вие и щом няма имидж в главите им, те започват да си... измислят. Важно-то е, когато хората в чужбина видят вашето лого, да ка-жат: „А, това е България!“ Защото то е нито само за ту-ризъм, нито само за бизнес, то трябва да е ключ към стра-ната.

Всичко е национален брендинг, когато заедно и в съ-гласие, последователно правите нещата за имиджа на България. Вие сте едни от най-древните основатели на Европа, вие винаги сте били и сте създатели на Европа и това трябва да се знае. Защото често нещата в брендинга са прости като самия живот. Марката не е само символ, тя е гаранция за хората отсреща, че наистина имате и пред-лагате това, което показвате в марката, в рекламата и в промоцията на страната си.“

И защото няма нищо ново под слънцето, ще припо-мня едни от успешните реклами в европейския туризъм - „Елате във Великобритания“. Когато разказва за работа-та си по тях, гуруто в рекламния бизнес Дейвид Огилви си спомня обаче как те били подложени на унищожител-на критика в британските медии. Основното обвинение срещу човека, известен като „съзидателния крал на рек-ламата“ (автор на култови кампании като тези на марката „Ролс-Ройс“, ризите „Хатауей“, напитката „Швепс“) било,

че „вредят на престижа на Великобрита-ния“. Рекламите на Огилви, били катего-рични критиците, представяли страната с много древен облик като малко пасто-рално кралство, което живее само със славата на античното минало...

„Защо не съм бил показал Англия „каквато тя наистина е“ - жизнена и ин-дустриализирана, социална държава с поглед в бъдещето, която е дала на све-та пеницилина, реактивните двигатели, скулптора Хенри Мур и атомните елек-троцентрали“, коментира Огилви. „До-като тези неща могат да бъдат полити-чески ценни, единствената цел на наша-та кампания е да привличаме туристи и никой американец няма да прекоси со-

ления океан, за да види атомна електроцентрала. Той би видял по-скоро Уестминстърското абатство или смяната на караула пред Бъкингамския дворец. Аз също.“

Разказвайки десетилетия по-късно поучителната исто-рия на една от успешните си рекламни кампании, Дейвид Огилви ни оставя няколко заключения в отговор на въ-проса кое наистина допринася за добрата реклама в ту-ризма. Те са част от азбучните истини и за рекламата в съвременния туризъм. Ето някои от тях, които, мисля, че винаги ще се отнасят и за България:

„Туристите не пътуват хиляди мили, за да видят неща, които могат да видят съвсем наблизо. Например хора, ко-ито живеят в Швейцария, не могат да бъдат убедени да пропътуват пет хиляди мили да видят планините в Коло-радо. Рекламирайте това, което е присъщо единствено на вашата страна...

Моделите на пътуване са особено подчинени на мода-та. Тази година това могат да бъдат Девическите острови, а догодина да дойде ред на Хавай. Вашите реклами тряб-ва да поставят страната ви на картата като място, къде-то „всички“ отиват. Модните неща действат като магия в туризма... Вашата страна трябва да изгради в съзнани-ето на читателя образ, който той никога няма да забра-ви. Периодът между представянето на една реклама и ку-пуването на билет е вероятно да бъде много дълъг... Ва-шите обяви трябва да превръщат мечтите им в действие - трансформирайки потенциалната енергия в кинетична. Това може да бъде направено най-добре, като предлагаме на читателя много конкретна практическа информация.“

Всичко това звучи толкова познато и сякаш вече сме го чували и у нас? Май сме го чели в нечия концепция или сме го записвали по време на лекции? Или сме го от-белязвали в публикацията на някой нашумял експерт по реклама и пъблик рилейшънс в туризма? И сякаш е тол-кова лесно на теория - „вашата страна да изгради в съз-нанието на читателя образ, който той никога няма да за-брави“. Но на практика... Какво ни пречи да го направим на практика? �

Бележка на редакцията: Поради изключителната актуалност на проблемите, поста-вени в статията, редакцията на HoReMag е готова да пре-достави място и на други мнения по темата.


7Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

Има и задължителен минимум от рекламни средства, за които аб-солютно всяка фирма трябва да помисли. Добър уебсайт, качествена брошура, професионална фотография, лого, добър фирмен стил - това са задължителните неща, от които трябва да се започне. Когато под-готвяш материалите си, трябва да си убеден, че можеш да ги покажеш на всеки - в България или чужбина, без да те е срам. И без да се на-лага да се измъкваш с оправдания от типа „това е временният ни уеб-сайт“ или „всъщност хотелът е много по-добър, но не случихме на фо-тограф“.

Това, което най-много липсва на българската реклама и на наци-онално, и на фирмено ниво, е липсата на вкус, смята Николай Аба-

Р е к л а м а т аР е к л а м а т аА Н И К Р УМО ВА


Добрата реклама гради имидж и пести пари

З Л ЕЗ Л Е Д О Б Р ЕД О Б Р ЕР еклама се прави по два начина - с много пари и с ограничен бюджет. В първия

случай не жалиш средства и благодарение на много инвестиции получаваш това, което искаш. При другия вариант обмисляш и насочваш разходите си само към най-необходимото. Но истински важното е да действаш прецизно и обмислено, казва Николай Абаджиев, управител на „Теста дизайн“, рекламна агенция, специализирана в областта на туристическата реклама. Преди да вложи средства, е задължително самият хотелиер или туроператор да прецени клиентелата си - според доходи, възраст, интереси. По един начин „се целиш“ в младежите, по друг - в тези, които търсят балнеолечение, по трети отправяш посланието си към търсещите лятна ваканция. Добрата предварителна преценка винаги спестява пари и излишни усилия, убеден е Абаджиев.

джиев. Халтурата е масова. Кли-ентите си мислят, че е важно рек-ламният материал да се хареса на тях. А всъщност е важно да бъде направен от професиона-лист, който да го изработи така, че да се хареса на потенциал-ните клиенти, а не на рекламо-дателя. За българина е трудно да каже „не разбирам“ и да от-каже да се меси, а всъщност ра-ботата на дизайнера не се разли-чава особено от работата на зъ-болекаря - това е професионален труд, човек трябва да има дарба, да е учил, да има богат практи-чески опит. Никой, отивайки при зъболекар, не му дава съвети как да си върши работата. В същото време може да се каже, че кли-ентите от туристическия бранш са най-стабилни и с тях работим най-спокойно, споделя Николай Абаджиев.

Печатните материалиса сред елементите на реклама-та, без които не може. Сред тях две неща са задължителни - ком-плектът хартия и плик за писмо, които трябва да има във всяка стая, и брошурите.

Брошурите трябва да са достатъчно инфор-мативни, без да са отегчителни, съветва Николай Абаджиев. За-

дължително е да съдържат информация за капацитета на хотела, рес-торантите, допълнителните услуги, басейни, джакузи, фитнес и т.н. Единственият въпрос, който трябва да остане след разглеждането и прочитането на брошурата, е „колко ще ми струва престоят в хотела от… до…“. При изработването на брошури се допускат две основни грешки. Едната е да изобилстват словоизлияния за това колко е хуба-во дадено място. Тези художествени описания обикновено не работят, защото става въпрос за неща, които човек трябва да види и усети сам. За сметка на това в текста се пренебрегват основни параметри на хо-тела, които са важни. Другата крайност е да няма почти никакъв текст и информация. Струпва се огромно изобилие от снимки, които обаче без описанието на хотелската част, ресторантите, �



� баровете нямат смисъл. Необходимо е да се търси баланс между текст и снимков материал, без да се претоварват материалите, но и без да се пропуска основното.

По отношение на снимковия материал положението също не е мно-го розово, казва Николай Абаджиев. В България твърде малко хора са склонни да вложат пари в професионална интериорна фотография, а и фотографите в тази област също не са много. А когато видиш рекла-мен материал, моментално, съзнателно или не, разбираш дали го е снимал професионалист. Интериор се снима много трудно - свързано е с осветление, с работа с техниката и т.н. и е глупаво да се мисли, че всеки с дигиталния си апарат може да направи качествени снимки.

По въпроса да има ли хора на снимките или не в Европа няма един-но мнение. Постигат се невероятни резултати и с двата подхода. Про-блемът е, че в България схемата куца не толкова принципно, колкото на практика. Ако имаш адекватно изглеждащ и адекватно ангажиран с някаква дейност човек, това създава положително усещане. За съ-жаление все още у нас се използват снимки с хора в статично поло-жение, които стоят изкуствено. Това е откъс от филм, измислена ситу-ация, в която клиентът може да повярва единствено ако актьорите „иг-раят“ адекватно.

Календари и календарчетаКалендарчетата продължават да бъдат сред рекламните материа-

ли на фирмите, но това вече е отживелица - в днешно време всеки има календар на бюрото си, на телефона, на компютъра и т.н. От друга страна, стенните и настолни календари са едно скъпо удоволствие, но работещо много добре. Инвестицията е голяма, но ако всеки кли-ент си тръгва с календар на твоя хотел и го окача в дома си, той ще е пред погледа му, както и пред погледа на гостите му, цяла година. При календарите определено има много висока ефективност и дългос-рочно действие.

Сувенирната рекламасъщо може да се приеме за задължителна. В България все още това

не се разбира съвсем, човек отказва да вложи средства в този тип рек-лама, но все повече идват хора от чужбина, както и пътували плате-жоспособни българи, които са свикнали с тези неща. Логото върху кър-пите, възглавниците, сапунерките е нещо, което отдавна вече се очак-ва от клиентите, дори и в не толкова висококатегорийните хотели. Про-изводството на един такъв комплект е в рамките на един лев, а впечат-лението, което остава, е много важно. Има много и нескъпи неща, с които можеш да дариш посетителите си, а те ги обичат и пазят. Неща, които карат хората да си спомнят за България и за мястото, където са били. В хотелските стаи в Рим, Барселона, Венеция почти задължител-но има картичка от града независимо дали с изглед на хотела или не. За сметка на това пликът е с логото на хотела, то може да присъства и на гърба на картичката. Така не натрапваш задължително обекта си, но става ясно и кой си. Добра идея са и подаръчета тип малка книж-ка с български рецепти, кухненска кърпа с щамповани български мо-тиви и т.н. Ограничението какво точно да предложиш е единствено във фантазията на хората.

Логото е друга много дълга и много скръбна история, казва Николай Аба-джиев. Професионалното лого, професионалната офис документация трябва не само да са в състояние да впечатлят средния българин, кой-то няма много добре изградени естетически критерии. Европейците, които са основен пазар за българския туризъм, гледат на тези неща по много по-различен начин. Логото е в основата на бизнеса, то е физиономията на фирмата пред хората. В него влагаш всичките си пари и името си. Не е добра идея да направиш лого и да си кажеш „хайде, за момента ще остане така“, след това да инвестираш в това име и тази марка няколко години и средства и в един момент да осъ-знаеш, че всичките ти пари са вложени в лого, което трябва да сме-ниш, защото не прилича на нищо. В България всеки смята, че може

да си направи лого и големият брой лоши резултати го доказва. Ако някой ви каже „ще ти направя лого“ и ви даде просто една картин-ка, трябва да сте убеден, че този човек не е професионалист. Разра-ботката на логото се възлага на специалист, който освен фирмения

© А

рхив

ХО

РЕМ

АГ

Ако имаш адекватно изглеждащ и адекватно ангажиран с някаква дейност човек, това създава по-ложително усещане. За съжаление все още у нас се използват снимки с хора в статично положение, които стоят изкуствено


9Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

знак подготвя и доста обширно упътване как се използва това лого - т.нар. corporate identity manual, който понякога е 20 - 30 стр. В него подробно е описано с какви цветове се изпълнява логото в цветен и черно-бял вариант, как изглежда, ако се постави върху кожа напри-мер, защото тогава е един-единствен цвят и т.н. Всички аспекти на употребата са описани и така човек знае, че когато в бъдеще даде знака на рекламна агенция за някакъв проект, няма да се сблъска с произволни цветове, разтеглени знаци, различни размери шрифто-ве и междуредия.

За изработка на фирмен знак добрите фирми в София взимат не по-малко от 500 - 600 лева, но инвестицията си струва, защото добре измисленото лого спестява страшно много в бъдеще. Така се избягват ситуации като отпечатаните ти запалки или химикалки да отидат на боклука, защото смален, знакът прилича на квадратче или изглежда страхотно в цветен вариант, но черно-бял не прилича на нищо.

Медийната рекламае сред нещата, които не са задължителни, но имат ефект и създават допълнителен имидж. Рекламата в печатните медии е сравнително ев-тина, но всекидневниците не са най-добрият избор. Те имат огромен тираж, но много по-добре е човек да рекламира в специализирано издание с много по-малък тираж, но преценена аудитория. При мал-ките обяви във високотиражните всекидневници не инвестираш големи суми, но се конкурираш с още много обяви със същия размер и визия. Подобна реклама има превантивен ефект - ако някой случайно те по-търси там, все пак да може да види и твоето име. Но това е гарнитура към останалата добра реклама.

Радиорекламатае ефективна, достъпна почти за всеки и това е едно разнообразие, ко-ето си заслужава. Радиостанциите могат да дадат и много по-преци-зен профил на слушателите си, отколкото телевизията. Там човек е в състояние да удари много по-концентрирано аудиторията си. Разли-ката в цените при радио- и телевизионната реклама също е фрапи-раща.

Тв рекламаВ България телевизионната реклама, в която си струва да се вло-

жат средства, е доста скъпа. Хотелите, които могат да си го позволят, нямат изгода да го правят, защото са ориентирани основно към чужди туристи. За малките обекти този канал за реклама не е особено ефи-касен. Тв рекламата е много разпръсната, планира се трудно и няма ясна идея за адресата. Усилието не е прецизно насочено към целева-та група. Трябва да се има предвид и фактът, че при младите, високо-образовани и платежоспособни българи се наблюдава тенденцията да не гледат телевизия и да не четат вестници.

Билбордоветеса друг, макар и не толкова широко използван начин за рекламно въз-действие. При тях има два варианта - или атакуваш големите градове, до които си близо (и задължително София и Пловдив), или действаш локално - в самата дестинация и курорт, разчитайки на хората, кои-то още не са взели решение къде ще отседнат. Вторият вариант не е толкова добър, защото вече са много малко хората, които тръгват на път без предварителна резервация. С билборда получаваш много го-ляма ефективност, но изисква и голяма инвестиция. Цената за площ на билборд се движи между 150 - 200 евро за 15 дни, но се очак-ва след новите регулации на рекламните площи цените да достигнат до 300 евро.

Билбордът е нещо много специфично като рекламен обект. С него имаш мимолетен контакт, обикновено от голямо разстояние. Най-раз-пространената грешка е да се правят сложни визии с куп информа-ция - три телефона, два уебадреса и т.н. Никой не може да види и за-помни тази информация, защото обикновено прелиташ покрай него. Контактът е около 5 сек, ако си спрял на светофар - максимум 20 сек. Никой не бърка в джоба си, за да извади химикалка и да си запише два телефона. Критично важно е човек да има интернет страница, къ-дето има информацията за контакти и за обекта. Един телефон и един уебадрес са напълно достатъчни. Визията също не трябва да е претру-пана. Има билбордове, от които не можеш да разбереш дори името на фирмата. Може да има някакъв виц - забавните неща винаги се по-мнят много по-лесно, но така или иначе трябва да е нещо елементар-но, което да хваща вниманието от пръв поглед и веднага да става ясно за какво става въпрос.

Как да намерим професионалиста?Това наистина е проблем. Непрофесионалистите в рекла-

мата в България са огромен брой. Те са се появили именно по-ради факта, че средният българин няма изградени естетичес-ки критерии в рекламата. Трудно е човек да избере към кого да се обърне. Изпитан подход е, когато видиш вече изработен рекламен материал, който ти хваща окото като клиент, да по-питаш кой го е направил. А в бранш като рекламата има и нещо друго. Ако не можеш да откриеш някой рекламист, за какво ти е рекламист, който сам себе си не може да реклами-ра. Но едно е сигурно - времето, вложено в издирване на до-брия специалист, впоследствие се компенсира многократно. А когато става въпрос за рекламно планиране, почти винаги из-лиза по-евтино човек да се обърне към рекламна агенция. Хо-норарите за медия консултинг в рекламните агенции обикно-вено са по-ниски от отстъпките, които агенцията може да оси-гури. Така винаги знаеш, че си дал рекламата си, където тряб-ва, и тя ще попадне при когото трябва. �


1 0 HO T E L S & RE STAU R A N T S MAG A Z I N E

Я Н А О Г Н Я Н О ВАР е к л а м а т аР е к л а м а т а


Онлайн рекламата – вече задължителнаO нлайн пътуването е най-голямата категория в електронната

търговия и компаниите, които се занимават с това, се разви-ват по-бързо от индустрията на пътуванията като цяло. Мре-жата е направена, за да продава пътувания, твърдят марке-

тинг специалистите. Според проучване, проведено в САЩ сред пове-че от 30 маркетинг специалисти в 22 компании, те заделят между 3 и 90% от рекламния си бюджет за онлайн реклама. При специализирани-те онлайн травъл агенции процентът е най-висок - 40 - 90%. Туристи-ческите агенции заделят за онлайн реклама между 15 и 50%. Рент-а-кар компаниите инвестират в онлайн реклама 15 - 20% от рекламния си бю-джет, авиокомпаниите - 4 - 30%, а хотелите - 3 - 10%. През последните години се наблюдава тенденция на нарастване на разходите на хоте-лиерите за онлайн реклама. Въпреки че стратегиите и резултатите се различават при отделните компании и според сектора, в който рабо-тят, повечето от компаниите (2/3) казват, че техните онлайн кампа-нии са били успешни. Дори разочарованите от постигнатите резулта-ти са убедени в необходимостта от онлайн рекламиране и са твърдо решени да продължават с опитите и да се учат от своите грешки.

Ценова ефективност и възвращаемост на инвестициятаОнлайн кампаниите имат много по-голяма ценова ефек-

тивност за увеличаване на продажбите, отколкото аналогич-ни инициативи извън мрежата.

Бързина, гъвкавост и възможности за оптимизиранеНяма друга медия, която да позволи толкова бързо създава-

не, публикуване и промяна на офертите. Рекламодателите ха-ресват това, че не са зависими от крайните срокове за подава-не на реклама при останалите медии. Всяка нова оферта може да бъде публикувана веднага, вместо да се изчаква следващото издание на вестника или списанието. И тъй като резултатите са почти мигновени, специалистите могат да вземат по-ефек-тивни решения и да оптимизират офертите „в крачка“.

Насочване към целевата групаИнтернет позволява много точно насочване към целева-

та група. Публикуването на реклами в регионални сайтове също е популярна техника за привличане на потребители, пътуващи за или от дестинацията.

Измеримост и подробност на информациятаИзмеримостта е сред най-възхваляваните характеристи-

ки на интернет. Маркетинг специалистите оценяват много високо обема информация, който могат да получат за резул-татите от своята кампания. Някои от туристическите фирми, които мислят в перспектива, измерват и влиянието на он-лайн рекламата върху налагането на имидж на компанията.

Мрежата е дисциплиниран маркетингов инструмент, който позволява много добро сегментиране

Не може да бъде определен специфичен размер, формат или технология, които работят по-добре - важни са простота-та и интерактивността. Имайте предвид и че цената привли-ча клиентите, а визията не е толкова важна. Хората търсят въз-можности и информация, те не се интересуват от красиви кар-тинки или анимация. Най-голямото предизвикателство е да синтезираш информацията, която искаш да поместиш, твър-дят специалистите.

Най-добрият вариант е реклама, която показва името на компанията и една много добра оферта. Може да се използ-ват и секциите за търсене на големите търсачки. Още по-до-бре е, ако има целево планиране към дестинацията или мяс-тото, откъдето са потенциалните клиенти.

При избора на сайт за поместване на рекламата има два ва-рианта. Единият е да се впишеш в съдържанието на страница-та, където рекламираш. Другият вариант е да привлечеш вни-манието точно с това, че се открояваш на фона на сайта. Не-обикновените, странни реклами привличат вниманието пове-че. Старайте се да предложите нещо, което клиентите намират трудно - почивка в Куба например.

Измислете ясно съобщение или конкретна офертаНай-често споменаваната формула за успех за увеличава-

не на продажбите с онлайн реклама е простата, ясно обявена сделка. И въпреки че много хора твърдят, че банерите са не-ефективни, според много рекламни специалисти директното

Я Н А О Г Н Я Н О ВАР е к л а м а т аР е к л а м а т а



1 1Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

послание към правилната целева група е ефективно и ценово разумно средство за предизвикване на реакция и реализира-не на продажба. Използвайте директно послание, което хва-ща окото, и след това се концентрирайте върху цената.

Насочете се към целева групаАко не е добре насочена към целевата аудитория, рекламата

ще бъде само разход на средства. Специалистите дават пример с кампания на авиокомпания за бизнес пътници на цена 5 - 7 хил. долара, която пропада, тъй като е била реализирана на сай-тове за пътувания, където хората търсят оферти за почивка.

Използвайте логото сиВинаги поставяйте логото си и/или уебадреса (особено ако

е различен от името на компанията ви). Така дори и потреби-телят да не кликне върху рекламата, ще запомни името ви и следващия път може да посети сайта директно.

Не бъдете твърде подробниАко в една реклама има твърде много елементи, потребите-

лят се разсейва и въздействието се ограничава. Според про-учвания изчистените съобщения предизвикват реакция при 14% от потребителите, докато претрупаните - само в 3%.

Привлечете с ценаПривличането с ниски цени работи добре. Няколко при-

мера за оферти, които могат да бъдат открити на сайта ви, ще привлекат вниманието на клиента.

Използвайте анимация, но не бъдете досадниАнимираните реклами имат много по-голям ефект от обик-

новените банери. Но трябва да се прави разликата между това да привличаш вниманието и да бъдеш. Нежеланите автоматич-но изскачащи реклами са типичен пример за досаждаща рекла-ма. Възможността да раздразниш потенциалния клиент, вмес-то да го привлечеш, е голяма, а и човек може да затвори рекла-мата, дори и преди тя да се е заредила напълно. Самолет, който прелита през екрана и оставя след себе си само иконка, върху която да кликнеш, е много по-интересен и ефективен вариант.

Използвайте падащи менюта в HTMLИзползвайте интерактивни елементи, които имат връзка с

подробните страници от сайта ви.Това е най-лесният начин обикновен банер да се превърне

в интерактивен. Така клиентът може да персонализира търсе-нето си и да избере дестинация, цена или да ограничи търсе-нето по друг критерии. От друга страна, ако клиентът трябва да мине през един куп спускащи се менюта, за да достигне до това, което го интересува, резултатът няма да е добър. Особе-но ако потребителят трябва повторно да вкарва изисквания-та и преференциите си. Създайте минирезервационни систе-ми също на базата на HTML, които да накарат клиента да из-бере всички желани опции и да конкретизира избора си.

Текстовите връзкиса прости, евтини и много харесвани от рекламистите. Те ра-ботят добре, защото по-малко приличат на реклама. При тях липсват картинки или анимация, но самото послание привли-ча повече вниманието. Неправилните форми, многоъгълници-те са три до шест пъти по-ефективни от обикновената правоъ-гълна реклама.

E-mail маркетингътсъщо набира все повече скорост, защото имейл кампании-те имат много позитивен ефект. Според много рекламисти това е най-ефективният и ценово оправдан вариант за рекла-ма. Така се постига и много добро насочване към целевата гру-па. Базата данни може да бъде взета наготово и от друга компа-ния, но по-добре е фирмата да си създаде своя собствена. По-добре е имейлите да се изпращат по-рядко. Това създава усеща-не за уникалност и лично отношение. Изключение правят на-пример седмичните информационни бюлетини, но те трябва да са заявени по желание на клиента (как да разработите стра-тегия за имейл маркетинг четете в някой от следващите брое-ве на ХОРЕМАГ).

Заплащането на ключови думисъщо е практика, често прилагана на Запад. Тя позволява ва-шият сайт да излиза по-нагоре в списъка след търсене. По-лучава се при автоматично генериране на повече посещения върху дадена връзка.

Не лъжете клиентите сиАко един прозорец изглежда в HTML формат, а всъщност

където и да кликнеш, менютата са лъжливи и цялото поле е рекламно, тогава потребителят ще се раздразни. Измама-та не е добър начин да привлечеш клиенти. Всяко кликване трябва да отвежда до действително съществуваща страница, конкретно свързана с първата. Обратното влияе зле на ця-лостния имидж на компанията. �



В Л А Д И М И Р К А ЗАСО ВР е к л а м а т аР е к л а м а т а


Основни правила при рекламата на ресторанта

В сегмента на средния бизнес надали има предприятия, които да се нуждаят от реклама повече от ресторантите, тъй като в

този сектор конкуренцията е много голяма, а е най-трудно да пробиеш със собствени усилия, когато управляваш заведение.

Въпреки това голяма част от ресторантьорите продължават да правят една и съща грешка - да разчитат само на собствените си възможности и по този начин да пропиляват напразно рекламния си бюджет. Вероятно това се дължи най-вече на недостатъчните познания по маркетинг на онези, които изготвят рекламните стратегии в заведенията. Друга съществена причина е, че собствениците и управителите са свикнали да

Правят икономии именно от реклама

Хората, които се занимават с рекламен бизнес, са еди-нодушни, че бюджетът, отделян от ресторантьорите за реклама, е много малък.

Фактът, че развиват стратегията си с идеята, че от това перо трябва да се пести, показва, че повечето ресторан-тьори явно не разбират и смисъла от реклама. Илиян Ко-вачев от рекламна агенция Lowe Swing Communication казва, че рекламата се прави по-скоро по задължение, без да се разбира ефектът Ӝ в дългосрочен план. Смята се, че ресторантите не „живеят“ дълго - около три четвърти за-тварят до две години. Това вероятно е и причината да не се правят инвестиции, които нямат бърза възвращаемост - малко хора разчитат на продължително съществуване на заведението си.

В един от столичните ресторанти например собствени-ците споделят, че не намират смисъл да рекламират, тъй като най-добрата реклама според тях е препоръката, раз-пространявана от уста на уста.

Ако все пак сте решили да похарчите малко пари, за да стане заведението ви известно,

Трябва да знаете пред кого да го рекламирате- какъв тип клиенти основно ви посещават или какви очаквате, ако ресторантът е новооткрит. Трябва да сте наясно за хора с какви финансови възможности искате да работите. Важно е да покажете именно това, което е по-различно при вас. В рекламата трябва не просто да се из-тъква някакво предимство, а точно това, на което смята-те, че ще обърнат внимание вашите клиенти. Ако не зна-ете какво искат и къде да рекламирате, за да достигне по-сланието до тях, голяма е вероятността да похарчите па-рите си на вятъра.

За да асоциира потребителят вашата реклама с вашето заведение, трябва да имате

Ясна концепция - относно стила, визията, посланието, което ще носи рек-ламата. Непоследователността при изготвянето само обърква потребителя и му пречи да формира мнението си за едно заведение, да свърже това, което е по-различ-но в него, с конкретната реклама. Според Георги Лазаров от РА „Трис“ за съжаление в България рядко се срещат до-бри идеи, които впоследствие да се доразвиват. Добре е


1 3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

посланието да е едно и също, а изпълнението му само да се допълва или променя малко. Постоянната смяна на ге-рои или цветове (ако е по телевизията, във вестник или списание) няма да е от полза. Рекламата не трябва да се пренасища с информация - дребният шрифт по плакати-те и опитите да се изредят всички плюсове на ресторан-та водят до провал. Всичко трябва да е изложено лаконич-но, иначе идеята се губи в морето от факти, които сте на-трупали.

Често се случва личните предпочитания на собствени-ците да определят и медията, в която се пуска реклама-та. Голяма част от тях смятат, че след като те се осведомя-ват от определено място, задължително и техните клиен-ти правят същото. В повечето случаи обаче

Вкусът на собствениците не съвпада с този на клиентите

Това, разбира се, не може да се знае предварително без маркетингово проучване и едва след това да се определя къде ще се разпространява рекламата.

По наблюдения на Илиян Ковачев българинът още не се е научил да се допитва до мнението на потреби-

теля и да дава пари за проучвания. Чес-то се случва ресторантьорът да се наме-си в работата по изготвянето на реклама-та не само с предложения, но и като нала-га предпочитанията си относно някои де-тайли и дори цялостната идея. Най-добре е собственикът да се примири с това, че нещо не му харесва, ако е възложил рабо-тата на професионалисти, тъй като рек-ламата е насочена към аудиторията на за-ведението, а не към него самия.

В желанието си да инвестират в нова екстра в ресторанта собствениците често пренебрегват рекламата, като пренасоч-ват парите си в нещо материално, нещо, което получават веднага. Рекламата оба-че е нещото, което ще доведе клиенти в заведението. Не може да се разчита на това, че потребителят ще бъде привле-чен като постоянен клиент чак след като види колко добре е направено всичко.

Важен е и изборът на медията в която се рекламира. Ако рекламира-те в средствата за масова информация, плащате посланието ви да достигне до огромна аудитория, докато клиентите на едно заведение обикновено са хора от определена прослойка или пък рабо-тещи или живеещи близо до него. Теле-визията при всички случаи е нерентабил-на за ресторантите - това е най-скъпа-та реклама с най-ниска възвращаемост. Според Илиян Ковачев това, разбира се, зависи и от заведението, но по принцип препоръчва директната реклама, която е предпочитана и от самите ресторантьо-ри. Маркетинговите проучвания са неиз-

менна част от подготовката на една кампания, но може периодично да се правят наново, тъй като вкусовете на потребителя не са постоянни, а се променят с времето. По-евтино ще ви излезе, ако „ъпдейтвате“ информация-та си за клиентите, като сами си направите анкети, как-то практикуват не само в някои заведения, но и магази-ни. Най-добрата възможност да ви запомнят е голямото и шумно откриване.

Дори да отговорите на всички изброени условия,

Успехът невинаги е сигурен и много рядко идва веднага

Ресторантьорите не трябва да очакват рекламата да е вълшебна и моментално да увеличи оборота им. Тя е само начин да се представи едно заведение, но дали посеще-нията и съответно печалбата ще се увеличат, зависи и от много други фактори. Рекламата обаче е абсолютно не-обходима, особено при дългосрочното планиране. За съ-жаление обаче все още има и собственици, и управите-ли, които не разбират ефекта от рекламата в дългосрочен план и я правят по-скоро по задължение, споделя Илиян Ковачев. �



Т у р и с т и ч е с к и п а з а р иТ у р и с т и ч е с к и п а з а р и Е К АТ Е Р И Н А Г Е Л О В С К А

Охрид – бисерът на Македония

С поред собственика на първия частен хотел в Охрид, открит преди повече от двайсет години, и предсе-дател на местния съюз на хотелиерите Дончо Та-невски туризмът има добро бъдеще в Охрид. След

приватизацията на повечето хотели, пансиони и почивни бази се започва масовото им обновяване, за да бъдат при-ведени в съответствие с европейските стандарти. В мо-мента Охрид разполага с 30 хиляди легла в базите за на-станяване. От тях около 4 хиляди са в 26 хотела, около 16 хиляди - в частни квартири, останалите - в къмпинги, ту-ристически спални и лагери. През 2003 г. градът е посе-тен от близо 180 хиляди туристи, от които над 130 хиляди македонци и около 36 хиляди чуждестранни гости, реали-зирали съответно 828 848 и 98 762 нощувки. За 10-те ме-сеца на 2004 г. туристическата дестинация е посетена от 105 169 туристи, от които 28 984 чуждестранни.

Вече е влязъл в сила законът за туризъм, който поставя нови изисквания към хотелската база. Новопостроените хотели пре-минават през задължителна категоризация, докато за старите е в сила гратисен период. Засега собственикът на всеки от тях определя по собствено усмотрение броя на звездите. Затова че-тирите звезди невинаги са гаранция за доброто качество на об-служването. Според Дончо Таневски е необходимо по-тясно сът-рудничество между хотелиерите. Той дори приема идеята за определяне на минимални цени за всяка категория хотели, за да няма нелоялна конкуренция. Парадоксално е, но някои обявяват 4 звезди, а продават по 5 евро леглото, възмущава се той.

Местните хотелиери приветстват обновяването на хо-телската база, но не скриват, че след реновирането ве-роятно ще има и опити за ново строителство. А това по бреговете на Охрид трябва да става много внимателно, защото и сега вече се чуват опасения, че прекомерното урбанизиране на територията може да я извади от списъ-ка на ЮНЕСКО.

Местният съюз на хотелиерите е инициатор на изда-ване на справочник, който ще обхваща Охрид и Струга и ще съдържа цялата необходима туристическа информа-

Като туристическа дестинация Охрид е толкова популярен в България, че нищо ново за него вече не може да се каже или напише. Така поне ми се струваше, преди да посетя Охрид по покана на местния съюз на хотелиерите - инициатива, реали-зирана от българската туроператорска фирма „Карина турс“. В зората на изхо-дящия туризъм по брой организирани пъ-тувания Охрид отстъпваше май само на шопинг туровете до Истанбул. Сравни-телно малкото разстояние, ниските цени и възможността да се използва автобус-

ният транспорт обаче и до днес правят Охрид привлекателна дестинация за бъл-гарския турист. Кой пътува до Охрид? Освен категория-та куфарни търговци това са предимно хора с ограничени възможности и жела-ние за недълги автобусни преходи, показ-ват наблюденията на туроператори, ко-ито организират екскурзии до Охрид. Ве-роятно затова и предложенията се огра-ничават до три- или четиридневни екс-курзии в края на седмицата (обикновено с

две или три нощувки), в чиято стандарт-на програма влизат разглеждане с екскур-зовод на стария град, крепостта на цар Самуил, църквите „Св. София“, „Св. Кли-мент“, „Св. Канео“, посещение на Биля-нините извори и екскурзия до манасти-ра „Св.Наум“. Като допълнителна ат-ракция се организира панорамна разход-ка с корабче по Охридското езеро, как-то и вечеря в ресторант с жива музика. Според „Карина турс“ това далеч не из-черпва възможностите.

ция за града и за местата за настаняване. По думите на Дончо Таневски на неотдавнашната борса в Лондон са установени добри контакти, които гарантират ръста на туристите в Охрид. За развитието на туризма в региона голямо значение ще има и предстоящото откриване на редовна авиолиния Виена - Охрид на „Австрийските ави-олинии“, които ще имат полети веднъж седмично.

На увеличаване на туристите разчитат и в хотел „Дрим“ в съ-седното градче Струга. Всъщност Струга и Охрид сме един ре-гион, въпреки че българските туроператори ни възприемат от-делно, обяснява маркетинг мениджърът на хотела Татяна Ар-совска. Хотелът, който е с прекрасно местоположение и атрак-тивна архитектура, разполага с 200 стаи, открит и закрит ба-


1 5Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

сейн, възможности за фитнес и сауна, но засега е категория 2 звезди. Тепърва през зимните месеци предстои реновацията му и увеличаване на звездите от две на четири. Ще бъде изграден и модерен спа център, който ще осигури заетост и извън актив-ния сезон. Тази година в хотела са почивали туристи от Гърция, Албания, Югославия, Словения, Великобритания и скандинав-ските страни. За първи път тук е организиран културен фести-вал, в който са участвали и състави от чужбина, има анимация на два езика. Мениджърите на хотела имат и много други идеи за активната почивка на туристите, които ще реализират през следващия сезон.

В хотел „Бисер“ край с. Калище пък разчитат не толко-ва на туристи през летния сезон, колкото на целогодишна заетост по линията на конгресния туризъм. Непрекъснато се организират конференции, семинари и други прояви, така че хотелът е пълен през цялата година, ентусиазира-но обяснява неговият мениджър Иван Симонович. Проб-лем за него е краткото време през зимата, когато персона-лът излиза в отпуск, а базата е опразнена за реновиране. То според него е недостатъчно да се изпълни всичко за-мислено, затова етажите се реновират един по един.

Особеност на хотела е, че е собственост на Македон-ската православна църква и е разположен непосредствено до два манастира - „Св.Богородица“, датиращ от XIV век и използван за лятна църковна резиденция, и по-малкия „Св.Петър“. Но особен интерес предизвиква скалният ма-настир с изсечените в камъка килии, датиращ по всяка ве-роятност от X-XI век. Дъщерята на Димитър Миладинов Царевна Миладинова-Алексиева описва през 1889 г. ма-настира така: „Калища е скромна старинна обител. Пъ-лен покой. Никакъв шум освен шума, който идва от слабо плискащите се езерни води и люлеенето на близките кес-тенови гори. Един отшелник и един стар прегърбен при-служник поддържат вечно горящото кандило пред лика на светата Божия майка. Колко Калища край водите на Охридското езеро отдалече напомня Шильонския замък!“

На отсрещния бряг е прочутият манастир „Свети Наум“, кой-

Охридското езеро, образувало се преди 4 до 10 милиона години, се смята за най-старото в Европа и едно от най-старите в света. Преди началото на последния ледников период са възникнали също езерата Байкал, Танганайка, Каспийско море. Всички останали езера в Европа са възникнали значително по-късно. Две трети от езерото принадлежи на Македония, а една трета - на Албания. През 1980 г. град Охрид и Охридското езеро са включени в списъка на защитените от ЮНЕСКО световни паметници на културата и природни обекти.

то задължително се посещава от всички туристи. Само на ки-лометър от него е албанско-македонската граница и най-близ-кият албански град със славянското име Поградец. Преди око-ло 130 години е била нужна голяма смелост, за да се преко-си езерото с лодка от Калище до „Свети Наум“ или Поградец. Днес от Струга до „Св.Наум“ има редовна връзка по вода, а предстои и да се открие линия, която ще свързва Македония и Албания. Вероятно затова предприемчиви албанци също се опитват да развиват туризъм. Първата лястовичка е хотел „Ми-лениум“, чийто собственик твърди, че това е единственият хо-тел в града, който винаги е пълен. Хотелът отговаря на катего-рия 3+ и привлича гости не само от Албания, но и от Герма-ния, Италия, Македония и Гърция. Амбицията на собственика му е да привлича български туристи поне за половиндневна екскурзия в града, по време на която те могат да видят вили-те на Енвер Ходжа, една от които е превърната в крайбрежен ресторант с обширен парк. Голям интерес предизвиква и близкото Преспанско езеро, в ко-ето се пресичат границите на три държави и което е превърна-то преди няколко години в парк. За любителите на екотуризма тук има много възможности както в близка, така и в по-далеч-на дистанция от Охрид. Но по-интересна и невключвана досега в туристическите марш-рути възможност е посещението на дебърския манастир „Св. Йоан Бигор“, известен с това, че тук се намира най-старият и красив църковен олтар в Македония. Резбован е в продълже-ние на пет години от двама майстори на местната резбарска школа, които противно на църковните канони са изрязали в ол-тара ликовете си. Апостол Фръчковски е писал някога за роля-та на „този църковен и културен разсадник... да се запази в продължение на хиляди години българската реч и обичта, да се развиват църковните изкуства и строителства, които са били главният поминък на населението от целия Дебърски край“.

Според Гергана Кметска, една от собственичките на „Карина турс“, има много неизползвани възможности в Македония и една от тях е организирането на специали-зирани турове за малки групи и индивидуални туристи. Това би могло да стане своеобразно продължение на ту-ровете по светите места в България. �



Т у р о п е р а т о р иТ у р о п е р а т о р и Е К АТ Е Р И Н А Г Е Л О В С К А

К аквато и да е позицията обаче, на мястото на траге-дията винаги има хотелиери, ресторантьори и ту-роператори, които са длъжни да предоставят услу-ги, когато има туристи. И от техните действия до

голяма степен зависи какъв ще бъде престоят на туристи-те. Според президента на „Алма тур“ и заместник-пред-седател на БАТА Любомир Панковски българските туро-ператори са реагирали адекватно и това прави чест на целия бранш. Правилна е била реакцията както на туро-ператорите, които са имали туристи в района на бедстви-ето, така и на онези, за които заплануваните пътувания още не са били започнали. Последните се ангажираха в кратък срок да възстановят 100% от разходите на клиен-тите. А туроператорите, чиито туристи се оказаха на ост-ров Пукет часове след земетресението, се постараха да изпълнят програмата.

„Още на 27 декември проведохме консултации с коле-гите от „Астрал холидейз“ и решихме да анулираме поле-та до Шри Ланка, планиран за 29.12.2004 г. Същия ден тази информация се появи на уебстраницата на „Алма тур“, а ден по-късно се свързахме с всички клиенти“, раз-казва Любомир Панковски. Част от тях били пренасоче-ни към други дестинации, а на останалите компанията е възстановила 100% от предплатените суми.

В хаоса, липсата на телефонна връзка и информация за размера на щетите „Он травъл“ успя да намери безо-пасен хотел, където да бъдат настанени туристите, насто-яли да бъде изпълнена програмата им, разказа Мариана Петрова, мениджър продажби на компанията. Вместо в засегнатите от стихията хотели в Патонг туристите били настанени в хотел „Хилтън“ в непострадала от наводне-нието част на острова. Проблем обаче се оказала значи-

телната разлика в сумата, платена от туристите, за 3- и 4-звездни хотели и цената на петзвездния „Хилтън“. И въ-преки че първоначално всички туристи приели предло-жението разликата в цената да се подели между туропе-ратора и тях, впоследствие някои от тях отказали да го направят. Но макар болшинството да са се съгласили да заплатят разликата в София, към момента „Он травъл“ търпи финансови загуби.

Причината е, че компанията на място се е разплатила с хотела, а до момента туристите така и не са внесли сво-ята част от сумата. Логиката им е ясна - те са предплати-ли почивка, чиято програма не по тяхна вина е претър-пяла промяна.

Допълнителен проблем са невърнатите от тайландски-те хотелиери предплатени суми. Съдейки по съобщения-та в световния печат, тези суми едва ли някога ще бъдат

На гребена на вълната изплуваха проблеми

Трудно е да си обясни човек как е възмож-но туристи да почиват в регион, споле-тян от такова бедствие като земетре-сение и цунами - хотелиерите да им да-ват подслон и висококачествени услуги; масите в ресторантите да са отрупа-ни с деликатеси, а сервитьорите да са все така внимателни с клиентите; екс-курзоводите да провеждат запланува-ните екскурзии, а туроператорите да се грижат престоят да бъде максимал-но безопасен, но и максимално близък до

предварителните очаквания.„Пир по време на чума“ бе най-честата реакция, която се чу, след като стана известно, че след трагедията, споле-тяла на 26 декември 2004 г. страните от Югоизточна Азия, българските ту-ристи не са прекратили почивката си на остров Пукет.Има и друга гледна точка - изрази я, ци-тиран от световните медии, замест-ник-министърът на туризма на Шри

Ланка Арджуна Ратанунга: „В цялата тази трагедия има едно нещо, което стопля сърцата ни - това е реакция-та на чуждестранните туристи. Голям брой от тях отказаха да напуснат за-сегнатите региони и настояха да про-дължат своите ваканции, като част от тях помагаха в разчистването, а други пътуваха в незасегнати от бед-ствието райони, давайки по този на-чин своя принос за бързото възстано-вяване на туризма.“

© А

рхив

ХО

РЕМ

АГ


1 7Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

върнати. В най-добрия случай на туроператорите ще бъ-дат предоставени услуги, когато се възстанови туризмът в региона.

И макар че останалите български туроператори навре-ме са анулирали пътуванията си, те също са претърпели загуби от предплатени услуги както в Тайланд, така и в Шри Ланка. Като се има предвид очаквания спад на инте-рес към Югоизточна Азия в следващите месеци, едва ли загубите им ще бъдат скоро възстановени.

Така една световна трагедия разкри незащитеността на българските туроператори във форсмажорни ситуа-ции. Оказа се, че те не са застраховани от тях и финансо-вият риск е напълно за тяхна сметка. Задължителната за-страховка, която се плаща от туроператорите,

Не помага в подобни случаи единодушни са туроператорите. Проучване на ХОРЕМАГ не успя да открие застрахователен продукт, който би по-могнал на фирмите в подобна ситуация. В европейските страни съществува застраховка, която пок рива част от щетите на туроператора или туриста при форсмажорни ситуации. В България обаче нито туристите, нито туро-ператорите сключват подобни застраховки, поради кое-то остават незащитени в случаи като този. Обяснението е, че пазарът е все още недостатъчно развит, и затова та-кива специфични продукти не се включват. Без да успе-ем да установим колко би струвала подобна застраховка и с колко би оскъпила туристическия пакет, преоблада-ващото мнение бе, че подобен продукт е твърде скъп за нашия пазар. Любомир Панковски обаче е оптимист, че до края на годината водещите туроператори и застрахо-вателни фирми ще успеят да постигнат съгласие.

Според генералния мениджър на „Он травъл“ Краси-мир Златанов обаче са необходими стъпки в други посо-ки. Той предлага да се променят нормативните разпоред-би по отношение на застраховането, като подобна клауза бъде прибавена към застраховката, плащана от туропера-торите. Според него тя не трябва да бъде задължителна за всички туроператори, но да може да се заплаща от оне-зи, които искат да се предпазят от подобен риск.

Дали може да се направи подобна промяна в норматив-ните актове засега не е ясно. Ясно е обаче, че инициатор може да стане браншът в лицето на Българската асоциа-ция на туристическите агенции, до която „Он травъл“ ще отправи предложението си. БАТА е и институцията, коя-то трябва да защити туроператорите от клевети в печата, смята Красимир Златанов, според когото много от публи-кациите по случая с българските туристи в Пукет са изо-пачени, а други са откровени лъжи.

Не отговарят на истината и твърденията, че българско-то външно министерство е изоставило туристите, са катего-рични и Любомир Панковски, и Красимир Златанов. Два-мата твърдят, че и посолството в Тайланд, и външно минис-терство са били в непрекъсната връзка с туроператорите.

След премеждията на тайландския остров „Он травъл“ ще направи промяна и на договорите с туристите, в кои-то се споменават само форсмажорни обстоятелства преди началото на пътуването. „Занапред ще включваме клауза, която да ни освобождава от ангажиментите в подобна си-туация“, категорична бе Мариана Петрова.

Туристическата индустрия работи съвместно с местните власти и населението, опитвайки се да възстанови туристическата инфраструктура възможно най-бързо, се посочва в изявление на Световната организация по туризъм. И тъй като туризмът е жизненоважен за засегнатите страни, те се надяват, че туристите ще се завърнат в най-кратки срокове. Дванайсетте страни в Южна, Югоизточна Азия и Източна Африка, засегнати от бедствието, представляват 4% от световния туристически пазар. А делът на шестте азиатски държави, пострадали най-силно от стихията, е под един процент.

� Шри Ланка се надява да достигне планираните за 2005 г. 600 хиляди туристи. Туристите вече се завръщат и сега основна задача е да намерим достатъчно места за настаняване, каза заместник-министърът на туризма Арджуна Ратанунга. На острова са разрушени около 2000 хотелски стаи, но незасегнати от бедствието са около 70 процента от туристическата инфраструктура.

� Малдивските острови и Малайзия вече обявиха, че отново приемат туристи. Според официалните данни 68 курорта на Малдивите функционират и са напълно готови за посрещането на туристи. Само шест от курортите засега остават затворени, тъй като възстановяването им ще отнеме поне два месеца.

� Тайланд пък разчита до март да се възстанови напълно броят на туристите, посещаващи страната.

� Министърът на туризма на Малайзия Дато Тояд заяви, че щетите от цунами на остров Пенанг са минимални и кратковременни, а туристическите обекти не са засегнати. Туристическият отрасъл работи в нормален режим, като хотелите са запълнени над 75 процента.

� TUI съобщи, че възнамерява да възобнови продажбата на туристически пакети за остров Пукет и Шри Ланка през февруари. Според изявление на ръководството на концерна след природната катастрофа населението на Южна Азия не трябва да преживее и икономическа. Съюзът на германските туроператори също призова гражданите на Германия да продължават пътуванията си в Югоизточна Азия, макар и не в засегнатите от трагедията региони. �



П р е д с т а в я н еП р е д с т а в я н е

П етрол холдинг“ АД инвестира 14 милиона евро в но-вия петзвезден SPA and wellness хотелски комплекс в град Поморие. Към обекта ще бъде изграден и мо-дерен стадион за 3 хиляди зрители, който ще по-

крива всички изисквания на ФИФА и УЕФА. Откриването на уникалния комплекс за почивка, лечение, възстановява-не и спорт се предвижда за 1 май 2006 г. Автор на проекта е известният български архитект Васил Макрелов, рабо-тил дълги години в Швеция, чиято компания „Интерарх“ е създала редица известни международни обекти. Собстве-ник на комплекса е ПФК „Поморие“ АД, в което участват община Поморие с 51 про-цента и ПФК „Нафтекс“ АД, част от структурата на „Пет-рол холдинг“ АД.

Петзвездният комплекс „Поморие“ е първият по рода си в България, който съчетава почивката край мо-рето с уникалните възмож-ности за природно лечение и възстановяване в Поморие - балнеология, калолечение, SPA and wellness процедури, физиотерапия. Комплексът ще работи целогодишно. Ста-дионът към него предоставя изключителни условия за раз-витието на спорта не само в региона, но и за възстановя-ването и тренировките на футболни отбори от България и чужбина, като допълнително преимущество е модерното изкуствено покритие на терена, с което не разполагат дру-ги такива обекти в страната.

Хотелът е със 150 стаи и 25 апартамента, всичките с гледка към морето. В комплекса ще работят 4 ресторанта, 3 бара, билярд клуб, както и луксозен скай-бар на покри-ва, от който се вижда Поморийският залив. Конферент-ната зала, оборудвана с преводачески кабини и съвремен-ни комуникации, дава възможност за организиране на де-лови събития, както и за филмови прожекции. Гостите ще разполагат и с библиотека. Петзвездният хотел „По-морие“ ще има 7 открити и 3 закрити басейна (единият с лечебна солена вода от Голямото солено езеро), както и спортно-възстановителен център с две фитнес зали, соб-ствен бар, лекарски кабинети, солариуми, хидромасажи, парни бани и сауни.

Седеметажната хотелска сграда е оформена от две дъ-гообразни части, създаващи два преливащи се вътрешни двора с басейни, места за слънчеви бани и богато озеле-нени зони с водни каскади.

Посетителите ще могат директно да слизат на морския плаж чрез пешеходен мост. Балнеологията и калолечени-ето са разположени в северната част на комплекса, като е обособен отделен вход за външни посетители директно от крайбрежната улица. Изграждането и оборудването на обекта е съобразено с нуждите на хората с увреждания, като са осигурени удобства за техния престой и спокой-

ното им движение нався-къде в обществените зони, включително до плажа през пешеходния мост.

Част от спортно-възста-новителния и уелнес цен-тър е разположена на вто-ро ниво на хотела с пряк достъп до естествено озеле-

нена тераса с изглед към езерото. Центърът включва зали за лечебна гимнастика и йога, масажи, акупунктура, аро-матотерапия, електротерапия. Специално внимание е от-делено на озеленяването на комплекса, който ще бъде от-делен с висока ограда като част от търсенето на архитек-турни решения, които да дадат интимност и спокойствие на гостите.

„За нас този проект е изключително предизвикател-ство. Уважавам куража и новаторството на инвеститора да реализира идеята си за този комплекс. Неговият модел не съществува в България, а в чужбина може да бъде ви-дян на малко места. Затова съм сигурен, че петзвездният хотел „Поморие“ ще даде и нови измерения на развитие-то на българския туризъм и ще помогне за подобряване-то на инфраструктурата и модернизирането на град По-морие“, коментира арх. Васил Макрелов.

Обектът е част от инвестиционната програма на „Пет-рол холдинг“ АД и ще бъде построен от фирма „Нафтекс инженеринг“ АД, като в строителството ще бъдат анга-жирани 1500 души. С откриването на комплекса ще бъ-дат разкрити около 300 работни места. Главен мениджър на проекта е Георги Мицов. �

14 милиона евро инвестира „Петрол холдинг“ в нов SPA хотелски комплекс в Поморие


1 9Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

И Изграждането на спа хотели се превръща в мода в България, но като правило те все още са далече от качеството, което се изисква в Европа. Това мне-ние изрази пред ХОРЕМАГ доцент Веселина Ед-

рева, член на ръководството на Българската асоциация за балнеология и туризъм, разликата между спа хотела и балнеохотела е в използването на минералната вода. Балнеохотелът е базиран на използването на лечебните свойства на минералната вода, докато в спа хотела може да се ползва и обикновена вода. В спа хотела обикновено има пет елемента: воден басейн, масажни кабинети, сау-на с парна баня, фитнес зала и декоративна козметика.

Когато в хотела се използва минерална вода, освен балнеопрофилактика се прибавя още един елемент - ле-чение, разказва доц. Едрева. Модерната първична про-филактика предполага съчетаното използване на въздух, вода и слънце. Вторичната профилактика пък се свързва с хора, които са излезли от болестно състояние, но тряб-

ва с помощта на минералната вода да поддържат здраве-то си.

През последните десет години в балнеокурортите се налага нова тенденция - не само да се лекуват хора, но предимно да се дарява здраве на здравия, подчертава доц. Едрева. Това според нея налага превръщането на съ-ществуващите балнеосанаториуми в балнеохотели като места за балнеолечение, балнеопрофилактика и релакс.

В сравнение със спа хотела в един балнеохотел трябва да има много по-голям брой балнеологични съоръжения и уреди. Така може да се осигури прилагането на разнооб-разни лечебно-профилактични и релаксиращи програми. „Ако искаме да привлечем туристи, трябва да им предло-жим балнеохотели поне на нивото, което имат в собстве-ните си страни, но в България все още не разполагаме с такива“, казва доц. Едрева. Според нея на понятието бал-неохотел отговарят няколко хотела - в Албена, два хотела в Девин - спа хотел „Девин“ и новостроящият �

С п е ц и а л и з и р а н т у р и з ъ мС п е ц и а л и з и р а н т у р и з ъ мЕ К АТ Е Р И Н А Г Е Л О В С К А

Спа хотели и балнеохотели



� се хотел с 200 легла, който предстои да бъде открит през февруари, както и модерният хотел „Хисар“ в г.Хисар.

Специфичността на минералните води определя какъв да бъде балнеохотелът. В Хисар трябва да се заложи глав-но на питейни програми, като в тях се предлождат преносими води - напри-мер от Михалково и Ме-ричлери. В Сандански ак-центът да бъде върху ин-халационното балнеоле-чение. Особено благопри-ятен за развитието на бал-неологията е Велинград с петте си находища с мине-рални води с различно съ-държание. Там, където пък има силно минерализира-ни води - Стефан Кара-джово, Рупите и някои из-вори по Северното Чер-номорие, както и в места с находища на лечебна кал, трябва да се строят цело-годишни лечебни хотели. Първата лястовичка на идеята за изграждане на балнеоклиматичен курорт

ще бъде Сапарева баня, където съчетанието с Паничище дава шанс за превръщането му в един добър курорт, про-гнозира доц. Едрева.

Строителството на хотели със спа центрове в Бъл-гария според нея е масово и стихийно. Първа стъпка

при изграждането на та-къв хотел трябва да бъде консултация със специ-алист. В страните от За-падна Европа обикновено в една консултантска фир-ма има екип от специалис-ти с различна профили-раност, сред които задъл-жително лекар-балнеолог и архитект, специализи-ран в тази сфера. „Кога-то разработвам балнео-логичен план, базирам се на проучванията на воде-щи западни консултант-ски фирми и въз основа на тях предлагам кое да бъде специфичното в хо-тела“, казва проф. Едре-ва. Според нея при строи-телството на хотели напо-следък се хабят хубави те-рени и не се използват �

Три туристически дружества, община Варна, международна биз-нес група, Варненската туристическа камара и ДЗИ и се обърна-ха през 2004 г. с меморандум към правителството и съответните ведомства с искане да се изведе в приоритет здравният туризъм в трите му разновидности - illness, wellness и spa. В него те насто-яха да се проведат преговори със съответните институции на Ев-ропейския съюз и страните членки, за да изяснят и регламентират на двустранна и многостранна основа ползването на финансови ресурси от националните здравноосигурителни (пенсионни) каси на страните за здравен туризъм на техни граждани в българските туристически медицински, балнеолечебни и курортни центрове.Министерствата на икономиката и на здравеопазването да рег-ламентират създаването на специален отдел за здравен туризъм, който да наблюдава и регулира развитието на здравния туризъм съобразно изискванията и стандартите на Европейския съюз. В до-кумента се посочва и необходимостта от приемане на наредби/стандарти, регламентиращи здравния туризъм в България и отго-варящи на европейските норми и директиви. Към Агенцията по туризъм е отправено искане да определи специ-ализирани в областта на балнеологията туристически прояви (из-ложения и борси) и да съдейства за участие в тях на български ту-ристически фирми, специализирани в здравен/балнеолечебен туризъм.

© М

ирос

лав

Злат

ев


2 1Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5



� ценните минерални води. Тя смята за възможно вкар-ването на минерална вода в спа центровете, защото ми-нералните води имат здравен потенциал, но могат да служат и за релаксация. В момента обаче балнеохотели се строят в по-малка степен, за сметка на хотели със спа центрове, дори в места, където един балнеохотел би бил значително по-полезен за клиентите, а в бъдеще би бил значително по-ценен и за неговия собственик. Причина за това според нея е голямата разлика в необходимите капиталовложения - ако един спа център може да се об-заведе за 200 хиляди евро, за балнеохотел са необходи-ми около един милион евро, казва тя. Но балнеохотелът според доц. Едрева е залог за утрешния ден, когато тук

пристигнат за лечение западни туристи. Това ще стане само след две-три години, прогнозира тя. „Предимство-то на България са ценните минерални води и по-ниските цени при услуги, които могат да бъдат на същото ниво, както в западноевропейските страни. Така че национал-ните здравни каси ще са по-заинтересувани да изпратят пациенти за лечение в България, а не в собствените си страни“, смята експертът.

Препоръката Ӝ е там, където няма минерална вода, да се изграждат широко спа центрове, а там, където има ми-нерални извори, да се строят балнеохотели, които имат по-широк профил и включват и спа. �

Ако в планинските и морските хотели вече са изградени доста спа центрове, в градските хотели във вътрешността на страната те все още са рядкост. Най-новият от тях бе открит в средата на януари в хотел „Премиер“ във Велико Търново. Центърът съчетава най-голямото в България джакузи, което може да се използва едновременно от 16 души, разнообразни водни процедури, ароматотерапия и масажи и дерматологично-козметичен център с най-съв ременна апаратура. Интересни са и интериорните решения, при които липсва класическата структура с отделни затворени помещения с врати. Инвестицията за изграждането на центъра е 250 000 евро. Според собственика на хотел „Премиер“ Георги Вълев близко време той възнамерява да изгради във Великотърновско още три спа центъра. Единият ще бъде в комплекс „Извора“ в Арбанаси, който в момента се разширява, другият се изгражда в мотел в с. Вонеща вода и ще използва местната минерална вода, а третият ще бъде в хотел с 60 места във Велико Търново, който се предвижда да бъде построен до края на годината.


2 3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5



Геотермалната терапия, която се предлага от „Динамика 2000“, е нова техника, чиято цел е да постигне баланс между енергията на чо-вешкото тяло и енергията на природата. Тя се основава на комбинацията от различни при-родни техники: масаж, извършен със студени и топли камъни, ароматотерапия, хромотера-пия и музикотерапия. Енергийната капсула NeoQi energy cocoon е нова полифункционална система с прило-

жение в салони за красота, соларни студиа, дневни спа центрове и др. „Динамика 2000“ предлага и хидромасажна вана, подводен ма-саж, вибромасаж, парна сауна, ароматоте-рапия, инфрачервена сауна, Виши душ и др. Най-новата система за грижа за тялото и кожа-та - WELLSYSTEM SPA, се предлага от „Новиз“ АД. Тя обединява патентованата концепция HydrofusionTM - комбинация от водна пара, аромати на лечебни растения, светотерапия

и инфрачервена топлина с един пълноценен хидромасаж и душ „Виши“, като осигурява едно несравнимо спа изживяване.Инфрачервените топлинни кабини Health Co-mpany пък имат безспорен козметичен ефект, като премахват болестни образувания на ко-жата, подобряват цвета Ӝ, изглаждат бръчки-те и др. Освен това инфрачервената кабина е прекрасно допълнение към всяка антицелу-литна програма.

Н О В И Т Е Х Н И К И И П Р О Д У К Т ИН О В И Т Е Х Н И К И И П Р О Д У К Т И

Спа центърът – визитката, която продава хотела

С п е ц и а л и з и р а н т у р и з ъ мС п е ц и а л и з и р а н т у р и з ъ м

В ъпреки че през последните 2-3 години се построиха много спа хотели, все още мнозина не са наясно какво представлява този хотел и каква е неговата специфика, смята Дима Христова упра-вител на „СИДИ трейдинг“. Съществува определена специфика

по отношение на подбора на функциите, като спа центърът може да бъде полифункционален.

Най-общо казано, в един спа център може да има мокри (свързани с вода) и сухи процедури. Първите включват всички форми на парни бани, които могат да са с различно съотношение на температура и влажност. Те имат терапевтичен ефект и са мощен релаксатор. При сухите проце-дури пък има елемент на тонизиране и разкрасяване. Водните процеду-ри изискват по-големи първоначални инвестиции, но минимален обслуж-ващ персонал. Сухите са свързани с по-малки капиталовложения, но впоследствие изискват по-многоброен и добре обучен персонал.

В зависимост от това дали хотелът е морски или планински съот-ношението между сухи и мокри процедури трябва да бъде различно. При морските широко се използва така наречената кнайп терапи (ре-дуване на басейни с различна температура), напоследък са модер-ни „ледените фонтани“ - ледогенератори, произвеждащи лед, който се използва от пациентите за постепенно охлаждане на тялото след горещите бани. Модерните тенденции отричат принципа на руската или на финландската баня за рязко охлаждане на тялото не само за-щото може да бъде рисково за някои хора, но и защото противоречи на самата теория на спа - да доставя във всеки момент комфорт, сети-вен и физически.

Идеите за изграждане на спа хотели могат да бъдат съвършено различни. При проектирането им водещите европейски фирми поемат ангажимента да създадат нещо уникално - и като функционалност, и като интериор, нещо, което няма да се повтаря в никой друг хотел. Като пример Дима Христова посочва един от известните спа хотели в Австрия - петзвездния „Ядхов“ край Инсбрук, където в „селски“ спа хо-тел въпреки лукса и комфорта усещането за пасторал се постига с ця-лостното архитектурно решение, включващо изграждане на истински обор край хотела. Консултантът би трябвало да е специалистът, който да препоръча какъв да бъде хотелът и какво да доминира в спа центъ-ра в зависимост от местните условия, казва тя.

Въпреки свободата при избора на типа хотел и неговите функции в Европа са въведени твърди стандарти за спа хотелите. Тъй като сама-та идея за спа център се свързва с лукса и глезотиите за клиентите, се приема, че спа центрове могат да имат четири- и петзвездни хотели, но с някои уговорки са допустими и за тризвездни хотели.

За четиризвездните хотели изискването е спа центърът да заема площ 2000 кв.м, а за петзвездните - между 2500 и 3000 кв.м. При тризвездните хотели спа центърът трябва да е разгърнат на площ поне 1000-1500 кв.м.

Добре направеният спа център, обмислен като функция и оперира-не, повишава използваемостта на капацитета на хотела с 30%, а це-ната на стаите - със 100-120%, сочи европейската практика.

Инвестициите варират между 1000 и 2500 евро/кв.м в зависи-мост от категорията на хотела.

Според Дима Христова разочароващо и дискриминиращо в очи-те на клиентите е да посетят спа центрове, които отговарят само на представите на българина, а не на световните изисквания. По думите Ӝ в България няма истински спа център главно поради липсата на кон-цепция. „В автентичния център спа философията започва от коридора, има логика в подреждането на функционалните площи, дизайна, инте-риора, осветлението. Проблемът на българските спа центрове е, че се сглобяват отделни модели без връзка помежду им и че няма завърше-ност на концепциите“, казва Дима Христова. Според нея обикновено консултациите със специалисти се търсят късно - на ниво довършител-ни работи, когато конструктивните промени са невъзможни, а специа-листът трябва да започне работа още при проектирането на хотела.

„Там пък, където материалната база отговаря на изискванията, об-служването не е на ниво, защото няма добри специалисти. Обучени-ето на персонала трябва да започне три месеца преди откриването“, казва тя и допълва, че в един истински спа център клиентът ще намери индивидуален подход, оптимални процедури, правилно съотношение между легловата база и площта на спа центъра.

Според Дима Христова спа центърът е визитката, която продава хо-тела. Той е различната екстра, провокацията, изкушението за клиен-та, което прави един хотел различени и самобитен. �


Следвайки традициите и опита на световноизвестни фирми в областта на SPA & Wellness културата, „Динамика 2000“ ви предлага професионално оборудване, индивидуална концепция и уникална философия за вашия SPA център. Нашата комплексна услуга включва:

� Професионално планиране на пространството� Разработване и внедряване на SPA ритуали и прог рами � Професионални решения за управлението на вашия SPA център� Трейнинг и обучение на персонала� Контрол върху качеството на програмите и тяхното изпълнение Ние разполагаме с богат набор от инструменти, с които ще следим качеството на изпълнение на процедурите и ефективността на персонала.� Продажба, доставка и монтаж на професио-нално оборудване

За да отговорим на все по-нарастващите нужди на нашите клиенти и да задоволим техните специфични изисквания, ние избрахме най-добрите и световноизвестни марки в областта на SPA индустрията WSS - World Spa Services

- NEOQUI - комплексни хидротерапевтични системи за комбинирана хидротерапия

- ТHAL’ION - професионалистът в таласотера-пията и морската козметика

- SPORTARREDO - професионални солариуми - AIR MASHINE - фитнес оборудване от ново

поколение- UNBESHEIDEN - медицински вани, хидроте-

рапевтични вани, душове- терапия SAUNALUX - професионални сауни,

парни кабини www.dinamika2000.com

e-mail:[email protected]

Ноу-хау за SPA бизнеса

в България

За контакти: Dинамика 2000София 1000, ул. „Люботрън“ № 3-7 Тел./факс 02/8680551

Екатерина Тодорова 0888/946 702, Николай Димитров 0888/322 262

П р е д с т а в я н еП р е д с т а в я н е Динамика 2000 професионално оборудване,

мениджмънт и консултингза SPA и WELNESS

центрове



С п е ц и а л и з и р а н т у р и з ъ мС п е ц и а л и з и р а н т у р и з ъ м Е Л Е Н А Г Е Л О В С К А

Нови условия за финансиране на рехабилитационни програмиЧастни дружества не са изключени от участие, а заетост та е гарантиранаЧастни дружества не са изключени от участие, а заетост та е гарантирана

К андидатстващите компании ще бъдат проверени и дали не задържат заплатите на работниците си. Ако закъснението в плащането на заплатите е повече от месец, кандидатурите им ще бъдат отхвърляни.

По правило НОИ не финансира дружества, които имат задължения към общественото осигуряване. Задължи-телно условие при подбора на партньори е те да нямат към мо-мента на подаване на документи-те за участие задължения и към до-пълнителното задължително пен-сионно осигуряване и Национал-ната здравноосигурителна каса.

НОИ плаща за програми, осъ-ществявани в срок между 10 и 15 дни. Институтът покрива само оне-зи процедури, които е предписал лекарят на заведението, но не и из-браните по желание от пациента.

Право на участие в конкурса имат всички юридически лица, които се занимават с бал-неолечение и предлагат възстановителни и релаксиращи процедури, но тази дейност трябва да е изрично отразена в съдебното решение за регистрация. Хотелът задължи-телно трябва да има сключен договор с медицински и не-медицински специалисти, които осъществяват услугата.

Участниците в конкурса се оценяват според това дали са регистрирани съгласно изискванията на национално-то законодателство, дали разполагат с достатъчно специ-алисти, финансови средства и материални активи за тази дейност, дали спазват санитарно-хигиенните изисквания и имат достъп до курортни ресурси. Заведенията се кла-

сират по групи според профила си, като може да участват и в няколко групи, ако имат по-широки възможности. До-говорите се сключват за срок една година, като практика-та показва, че финансирането започва през март и се из-черпва до края на ноември.

Засега от тази възможност за субсидиране на услуги-те са се възползвали само държав-ни структури - дружеството на са-мия НОИ „Профилактика, реха-билитация и отдих“, почивните бази на Министерството на здра-веопазването и Военномедицин-ската академия и специализира-ните болници за рехабилитация. По принцип няма ограничения да кандидатстват и частни дружест-ва, като НОИ пок рива разходи-те за нощувки и процедури и до-плаща храната с 4 лв. на ден. Тази оферта обаче е неизгодна на „го-

лемите“ в бранша, които са се насочили към луксозна услуга и друг тип клиенти, различни от пенсионерите и социално слабите. Съществуващите бази на НОИ обаче, в които през последните години бяха инвестирани около 30 млн. лв., се преориентират към пазарното финанси-ране. Според плановете на компанията „Профилактика, рехабилитация и отдих“ то постепенно трябва да над-хвърли 50% от приходите Ӝ. Оттеглянето на монополис-та от програмите на НОИ наред с увеличаването на фи-нансирането по тях може да позволи на частни балнео-хотели да се преборят за гарантираното от държавата финансиране. �

Националният осигурителен институт в края на 2004 г. въведе допълнителни изисквания към юридическите лица, кои-то искат да участват в програмите за рехабилитация, финансирани от общест-вените фондове. Размерът на финанси-рането за тази година е 13.5 млн. лв.

Всяка година до края на февруари се про-веждат конкурси сред заведенията за профилактика и възстановяване, които се състезават за гарантираното финан-сиране. От 2005 г. се въвежда изисква-нето юридическите лица да притежават собствена база, в която освен рехабили-

тация и профилактика да се предоста-вят и съпътстващи дейности като но-щувки, хранене. Ако базата е наета или наета за управление, изискването е до-говорите да са сключени най-малко за три години, като две от тях трябва да предшестват годината на конкурса.

Право на участие в конкурса имат всички

юридически лица, които се занимават

с балнеолечение и предлагат

възстановителни и релаксиращи процедури.


2 7Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5


„Сайбекс“ – лидер във фитнес оборудванетоДНЕСCybex International е лидер в дизайна и производ-ството на първокласно сърдечносъдово и анаеробно фитнес оборудване. Базира-но на принципите на биомеханиката и ер-гономичността, оборудването на Cybex е проек-тирано така, че да гарантира оптимални резултати при движения на тяло-то, най-близки до естествените.Cybex e образувана чрез слива-нето на Trotter Inc. и Cybex Interna-tional Inc на 23 май 1997 г. и последва-щото поглъщане на Tectrix Fitness Equipment през май 1998 г.

ИСТОРИЯTrotter е основана през 1973, когато инженерът Едуард Тротър създа-ва бягаща пътечка с двигател за собствена употреба, за да се предпа-зи от сърдечносъдови заболявания. По-късно започва да произвежда определени бройки за клиенти, основно за болнични и рехабилитаци-онни центрове, но засиленото търсене води до широкомащабно про-изводство. През 1979 той измества производството си в първия от че-тирите производствени цеха. През 1983 Trotter е продадена на United Medical Corporation (сега UM Holdings Ltd.) Двадесет и седем годишната история на Cybex в създаването/проектирането на медицинско оборудване - уникална сред произво-дителите на фитнес уреди, намира израз в изключителното внимание, което компанията отдава на биомеханичността и правилното положе-ние на тялото.Cybex навлиза на пазара на фитнес оборудване през 1983 с придо-биването на Eagle Strength systems и бързо се налага като първокла-сен доставчик на системи с променливо съпротивление за спорт-ните клубове. Tectrix е основана през 1988 и само година след това из-лиза с революционния степър ClimbMax. След пазарния бум на степъра проектантите на Tectrix разработват велосипед. През 1993 г. излиза серията BikeMax, която също се радва на голям пазарен успех.

ЦЕНТРАЛАЦентралата на компанията е в Медуей, Ма-сачузетс.

ПРОИЗВОДСТВЕНИ МОЩНОСТИCybex International разполага с две произ-водствени бази в Съединените щати. В Меду-ей, Масачузетс, се изработват всички кар-диоуреди, а в Оуатона, Минесота, се про-извеждат свободните тежести и силовите системи.

ОФИСИ ЗА ПРОДАЖБА НА CYBEX INTERNATIONAL Cybex осъществява продажби в цял свят. Само в Северна Америка 150 независими дилъра за фитнес оборудване поддържат над 275

магазина за продажби, като част от тях се реализират и чрез мрежа от регионални мениджъри. В Европа, Средна

Азия, Африка и Южна Америка е изградена мрежа от 58 дистрибутора, покриващи 62 страни. Cybex Interna-tional има собствени офиси в Хонконг, Великобритания, Швеция и Маями. Изключителен представител за Бълга-рия и Румъния е “Венчърс” ООД.

ПРОДУКТИ Сърдечносъдово оборудванеСлед сливането си с компанията Trotter - неоспорим лидер в научната, развойната и производствената дейност в сферата на сърдечносъдовото оборудва-не, в момента Cybex разполага с пълната и най-иновационна гама от уреди. Годините, които двете компании посветиха на научни изследвания, да-ват своя резултат. Продуктите на Cybex осигуря-ват максимален комфорт и са изключително лес-ни за употреба.�

www.cybex-bg.com



С ПА - центърът на хотел „Хисар“ (гр. Хисар) предлага комплекс от различни звена, чиято обща комбинирана дейност е

насочена към намаляване на стреса, възстановяване на жизнените сили, грижа за тялото и духа. Няколко са специалните програми:

1. Подмладяваща програма (6 дни): Препоръчва се при уморена и застаряваща кожа на тялото и лицето, подходяща и при климактерични симптоми. Тя включва вихро-во-перлена вана с различен режим на въз-действие, озонотерапия, терапия против бръчки с гарантиран лифтинг ефект, цялостен антицелулитен масаж, специална фитнес програма, солариум.2. Програма за сваляне на стреса А и В. Продължителността Ӝ е 4 (програма А) или 8 дни (програма В). Препоръчва се за възстано-вяване на вътрешния баланс и хармония, възстановяване и детоксика-ция. Включва парна баня, вихрово-перлена вана и озонотерапия, ця-лостен мануален и шиацу масаж, специална фитнес програма 3. Фонтанът на живота А и В е четиридневна (програма А) или 8-дневна (програма В), ободряваща и релаксираща серия от процеду-ри, която включва вихрово-перлена вана с етерично масло, озонотерапия, лечение и възстановяване с помощта на музика и цве-тове, фитнес програма, масаж на тяло и специален козметичен масаж. Програма В включва и антицелулитен масаж. 4. Програма за оформяне на стег-нато тяло чрез отслабване и тонизира-не. Включва от 10 до 15 специални сеанса за прогресивно, активно или енергийно от-слабване. Предлагаме и СПА меню. 5. Намаляване на мастните на-трупвания и целулита. Това е т.нар. не-хирургична липоскулптура, т.е. оформяне на тялото чрез стопяване на мазнините и извличането им от организма, като процедурите се предлагат за цяло тяло и за проблемните зони.6. Тонизиране на мускулите и балансиране на течностите в ор-ганизма. 7. Нов силует е програма, която съдържа сеанси, посветени на ма-сажа, със специална апаратура на седалищните части, бюста, хан-ша и корема.Апаратурата, с която разполага СПА центърът, е от последно поко-ление:Хидромасажна душ-кабина „Плувия“ 130 - комбинация между ефекта на турската баня, контрастен душ и вертикален хидромасаж. Освет-

Луксозният хотел предлага в своя модерен

СПА комплекс 7 уникални програми за намаляване на стреса,

редуциране на телесното тегло и разкрасяване.


Хотел „Хотел „ХХисар“ - исар“ - СПАСПА комплекс: комплекс:4-звездна грижа за духа и тялото4-звездна грижа за духа и тялото

лението, тип „звездно небе“, и специална дюза за масаж на стъпала-та ще ви осигурят комфорт буквално от глава до пети. Хидромасажна вана „Лола“ гарантира пълно възстановяване благодарение на про-грамите на хидромасаж, озонов перлен масаж или комбинацията на двата чрез турбо-системата. Фонтанът на живота - озоново-перлен ма-саж и хидромасаж, комбиниран с подходящи лечебни аромати, цве-тове и музика, възстановява енергийния баланс. For Me Evolution 180 - вана за хидромасаж, перлен масаж и комбинация между двата с въз-можност за озониране. Масажният стол „Космос“ масажира област-та около гръбначния стълб подобно на акупресура или шиацу масаж. Въздушни възглавници в седалищната област и долните крайници оси-

гуряват въздушен масаж за подобряване на кръвната циркулация. Ultrasonic Silho-uette - професионален масаж на проблем-ните зони - ханш, бедра, седалище, бюст, чрез вакуум техника и меки вълни. Beau-ty System - за галванично третиране на ли-цето, пилинг, вакуум масаж и масаж със синя светлина за дрениране, енергизира-не и стягане на кожата. Lipotonic Multip-rogram е апарат за намаляване на над-норменото тегло и целулита. Той предла-га бърз метод за отслабване и моделира-не на тялото, подобряване състоянието на кожата и намаляване на бръчките.

Новост е масажът с вулканични камъни - съчетава енергийното въздей-ствие на вулканичната магма, стимулиращата положителна енергия на природните кристали, и релакса от мануалния масаж. Повлиява енер-гийния дисбаланс, стимулира концентрацията. Улеснява кръвообраще-нието и циркулацията на лимфата, отпуска мускулите и подобрява гъв-кавостта на ставите. Цените на отделните програми варират между 360 и 580 лв. и включват нощувка и специални процедури. Предлагат се и пансионатни пакети, както и специални цени за деца.

Резултатът? Здрав дух в здраво тяло.За контакти e-mail:[email protected]. Повече информация на <www.hotelhissar.com>


2 9Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

В Алп д’юез ходят хора от цял свят, но България е все още един неизползван потенциал от гледна точка на търсенето. Именно затова Кристиан Мари и Жан-Луи Леже Матей са решили да представят предим-

ствата на курорта пред група български журналисти от ав-торитетни издания, както и пред водещи туроператори.

Нашият екип прецени, че и българските курорти биха могли да се заинтересуват как се презентира една дести-нация на външния пазар. А ако тази дестинация е пред-ставена по достатъчно атрактивен начин, към нея могат да проявят интерес и много туроператори.

Курортът Алп д’юез е известен още като островът на слънцето, защото гостите му се наслаждават средно на 300 слънчеви дни годишно. Алп д’юез - курорт за изкуст-вото да живееш - полагат се постоянни усилия, за да се съхрани това артистично название на курорта, вдъхно-вено от резултатите на сезонните анкети за удовлетво-реност на туристите. Анкетите се осъществяват сред ту-ристите, за да може курортът максимално да отговори на техните очаквания. Последните резултати показват като най-често споменавана необходимост въвеждането на безплатен достъп до тоалетните на курорта и региона.

По думите на Жан-Луи Леже Матей курортът е един от петте най-големи във Франция. Оказа се обаче, че той е известен повече с колоездачната обиколка на Франция, отколкото със зимните спортове. Причина за това е, че етапът, преминаващ през Алп д’юез, е единственият пря-ко излъчван по телевизията.

Кристиан Мари и неговият колега смятат обаче, че ку-рортът разполага с достатъчно съоръжения, за да бъде промотиран и като зимен. Инфраструктурата на ски съо-ръженията е на много високо ниво - 89 лифта и 109 писти с обща дължина 209 км. Тук се намира и най-дългата писта

в света (16 км), която започва от 3300 м надморска височи-на. Седемстотин машини за изкуствен сняг поддържат по-стоянно пистите. Общата площ, върху която се простират всички ски писти, възлиза на 220 кв.км. Деветдесет и три хиляди души на час е капацитетът на лифтовете, който об-служва легловата база от 33 000 легла, с която разполага ку-рортът. �

Алп д'юез - островът на слънцето

П л а н и н с к и т у р и з ъ мП л а н и н с к и т у р и з ъ мЛ ЮД М И Л А В Е Л И КО ВА

Да промотираш планински курорт в страна, която развива планински туризъм, на пръв поглед е да продаваш на краставичар краставици. Въпреки това двама французи - Кристиан Мари (търговски директор) и Жан-Луи Леже Матей (административен директор), станаха инициатори на представяне на ски курорта Алп д’юез в България. Те бяха за първи път в нашата страна с желанието да се запознаят с българския ски туризъм отблизо. Чували са, че в България той се развива все по-интензивно, което е знак за наличие на търсене на българския пазар.

Как се промотира планински курорт в чужбинаКак се промотира планински курорт в чужбина



� Ето един прекрасен пример за изграждане на ин-фраструктура, която е адекватна на базата за настаня-ване в курорта.

И както всички се досещаме, един ски курорт тряб-ва да разполага с достатъчно други развлечения извън ски пистите, които да забавляват останалите гости на курорта. Освен за наличието на такива съоръжения трябва да се помисли и за начина, по който те да се предлагат. Именно заради това ръководството на ку-рорта е създало картата VISALPE. В нея освен право-то на ползване на всички ски съоръжения влизат още 25 дейности под общото наименование VISALPE - ае-робика, стрелба с лък, кърлинг, скуош, тенис или ка-ране на кола върху лед.

Един от общо 350-те ски учители в курорта е бъл-гарин. Структурата, в която работи ски училището, е много гъвкава, защото всеки учител е независим и съ-щевременно е под шапката на една обща организа-ция, каквато е училището по ски. Екипировката, соци-алните осигуровки и ски дипломата Chamonix са за-дължения на всеки ски учител, които не се поемат от организацията.

Малко детайли около собствеността на курорта. Площите, върху които е разположен Алп д’юез, са об-щинска собственост. Четиридесет и един процента от инфраструктурата на курорта принадлежат на физи-чески и юридически лица, а останалата част е собстве-ност на общината.

Един проблем, който винаги е стоял пред разгръ-щането на големите курорти, е екологичният. Тук оба-че всичко, което е свързано с монтирането на нови съ-оръжения, е съобразено с екологичните норми. Мина-лата година например е спряна система, която е про-тиворечала на екологичните принципи, защото не е бил спазен регламентът за прокарване на нови ски съ-оръжения. Ръководството на курорта трябва да се съ-образява със Закона за планината, който регламенти-ра не само строежа на ски съоръжения, а и прокарва-нето на пистите. Тенденцията при строителството на тези съоръжения е те почти да не се забелязват, като нито едно нововъведение не може да се направи без мнението и подписа на еколозите.

А в края на всеки сезон се прави пълно почистване на пистите в курорта - това, което все още липсва като правило при нас.

И накрая един интересен факт за Алп д’юез - през 1936 г. тук е построен първият ски лифт в Европа от Жан Помагалски - създателя на механичните съоръ-жения, който дава и името на уредите „Пома“. �

http://www.alpedhuez.com

Алп д'юез - островът.. .



3 2 3 3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5HO T E L S & RE STAU R A N T S MAG A Z I N E

П р о ф и л иП р о ф и л и Е К АТ Е Р И Н А Г Е Л О В С К А

продава туристическите продукти на ре-гиона. Ще работи по проект за стимулира-не развитието на селски и екотуризъм, ще продължи работата и по повишаване на професионалната компетентност на хора-та от бранша. „Ще организираме обуче-ние за музейни работници, защото

Представянето на наследството страда от липса на атрактивноста музейните експозиции в голямата си част са остарели като представяне и въздействие върху посетителя“, казва Силвия Хинкова. „Похарчиха се хиля-ди евро за развитието на културен ту-ризъм. Направиха се инфраструктурни подобрения и това е чудесно, но кой и как ще представи на туристическия па-зар уникален и атрактивен продукт на културния туризъм с марка „България“. Според нея музеите трябва да оживеят и когато туристът влезе в тях, да може

преживее нещо, а не само да съзерцава. „Трябва честно да кажем, че някои хоте-лиери са значително по-напред в мис-ленето относно атрактивността на про-дукта в сравнение с музейните работни-ци“, смята тя. Като пример в това отно-шение посочва Мариана Николова, ме-ниджър на тревненския хотел „Сезони“, която предлага кетъринг в музеите - с из-ползване на оригинални съдове, дрехи и атрибути, оригинални стари рецепти. Така предлаганите допълнителни услу-ги потапят туристите в атмосферата на град Трявна от началото на ХХ век.

Запитана дали е задоволителна квали-фикацията на хората, които се занима-ват с туризъм в региона, отговаря:

„В нашия бранш има много случайни хора

и ние полагаме усилия да подобрим компетентността им, но това не става

А социацията е една от малкото ефективно работещи туристи-чески неправителствени органи-зации (НПО) в България. Когато

споменаваме за нея, неизменно се сеща-ме за програмите за професионална под-готовка, за знака за качество, присъждан от асоциацията, за идеите и инициати-вите, реализирани през годините, и не на последно място - за журналистически-те пътувания, в резултат на които се по-явиха множество статии за региона, ма-кар и не във всяка от тях да се спомена-ваше името на асоциация „Стара плани-на“. Вероятно това дава основание на Силвия да смята, че дейността на асо-циацията не е достатъчно отразена, но всъщност не е така. Едва ли има някой, който се съмнява, че успехите на асоци-ацията в последните години се дължат именно на ръководството и на съмишле-ници, благодарение на които регионът започна да придобива популярност.

Според Силвия Хинкова малко са ра-ботещите неправителствени организа-ции в България - не само в туризма, но и в други области. „В страната има куп НПО, които са създадени с единствената цел да печелят и изразходват финансови средства от проекти“, каза тя в интервю за ХОРЕМАГ.

Връщайки се към историята на асоци-ацията, Силвия Хинкова припомни, че РТА е създадена вследствие на реализира-ния тук още през 1994 - 1996 г. българ-

ско-швейцарски проект за развитие на туризма с финансиране от швейцарското правителство. И ако до днес можем да сме полезни на бранша и местната общност, то е благодарение на финансовата под-крепа на Швейцарската агенция за раз-витие и сътрудничество. „Отчетността е изключително строга - отчитаме всеки лев и всеки час от работното си време. От швейцарците научихме много, но и на-шите идеи се оказаха печеливши. Може би именно заради това, заради ефектив-но вложеното работно време, което про-дължава често по девет-десет часа, зара-ди обширните лични контакти и прециз-ната организация асоциацията успя да наложи регион, непознат в България до-преди няколко години“, казва тя.

На въпроса как определят какви услу-ги да предложат на членовете на асоци-ацията отговаря: „Питаме членовете си какво да им предложим, какви са нужди-те от обучение, но рядко получаваме от-говор. Правим проучвания, всяка годи-на правим самооценка на работата си, опитваме се да търсим мнението на хо-рата, за които работим, за да не бъде нашата работа самоцел.“ По думите Ӝ обикновено очакването е за безплатни услуги. „Постепенно хората започна-ха да осъзнават, че всъщност членският внос е символичната цена, която трябва да платят за предоставените им услуги.“

Запитана как взимат решенията си, отговаря, че повече хора по-добре мис-

бързо. Има хотелиери, които проявяват недобронамереност в работата с туропе-раторите, но и туроператори, които зло-употребяват с доверието на хотелиери-те. Много се надявам да се развие истин-ски пазар в България, който ще изтласк-ва недобрите, некомпетентните, некон-курентоспособните“, смята Силвия.

Според нея обаче това не е единстве-ният проблем на българския туризъм. Там, където трябва да се гради политика-та за развитието на бранша, също се лан-сират от години едни и същи тези. „Няма единна визия за развитието на туризма, за представянето на България като уни-кална туристическа дестинация.“ Според нея е неразбираемо, защо шепа хора се опитват да градят нещо толкова важно, каквото е туристическата политика. „Има ли по-добро и по-работещо от партньор-ството“, задава тя реторичния въпрос и отговаря, че няма никаква идея за парт-ньорство между институциите и бран-ша като цяло. „Дори ние самите, непра-вителственият сектор в туризма, не си партнираме. Националните организа-ции гледат на такива като нас като на не-дорасляци, а в крайна сметка нещата се виждат и се усещат на място в региони-те.“ Като основен недостатък тя посоч-ва липсата на единство в бранша по гене-ралните въпроси. „Всеки има личен ин-терес, но той не бива да противоречи на общия интерес“, смята тя.

В същото време предприемачите също имат принос за това състояние, каз-ва Силвия Хинкова. Като пример посоч-ва община Габрово, която покани бран-ша на дискусия за стратегията за разви-тието на туризма, но единици се отзоваха на поканата. „Същото беше и в Дряново. На мен ми беше болно, че общината се старае да чуе всяко мнение, всяко предло-жение, а няма кой да ги даде“, казва тя.

И въпреки всичко според нея няма място за песимизъм. Няма място и спо-ред нас, докато има хора, които добро-волно поемат ролята на мотор на проме-ните, които търсят новото и с ентусиаз-ма си заразяват околните. �

Силвия Хинкова - лицето на РТА „Стара планина“- лицето на РТА „Стара планина“Когато говорим за Регионална туристичес-ка асоциация „Стара планина“, обикновено се сещаме за жизнерадостното лого и за Силвия Хинкова. После, разбира се, и за дру-ги имена, с които е свързано развитието на асоциацията и на туризма като цяло в реги-она, но първото обикновено е нейното. За-щото асоциация „Стара планина“ е свърза-на от 1997 г. със Силвия, а пък тя, макар и да има много по-богат опит в туризма, за-сега също е тясно свързана с асоциацията.

Ако трябва да правим професионалния Ӝ портрет, ще споменем, че 22 от години-те си е прекарала в туризма - започвайки като ученичка практиките си в „Балканту-рист“, завършвайки полувисшия институт във Варна, специалност „Организация на туристическото обслужване“, след което идват години работа в Албена - като екс-курзовод с руски, полски и немски групи. „С гордост казвам, че съм албенски възпита-ник“, ми каза Силвия. Следва работа в ту-

ристически фирми в България и в Гърция. „В туризма не съм работила само като бар-ман и готвач“, уточнява тя. Според нея е полезно да се премине по цялата стълба, да се добие опит от много професии. За-вършила е и специалност „Туризъм“ на Ве-ликотърновския университет, има някол-ко професионални тренинг квалификации в Швейцария, Гърция, САЩ и Австрия. От септември 1997 г. е изпълнителен дирек-тор на РТА „Стара планина“.

лят. „Разбира се, винаги има един лидер, но когато се събираме да обсъждаме те-кущи въпроси, търсим по-широко мне-ние“, казва тя.

В програмата за 2005 г. са заложени някои от традицион-ните дейности като проекта за качество на услугите. „Това е конкурентното ни предимство и подоб-ни региони на нашия трябва да го осъзна-ят. Ако не сме уникални с нещо, ако не сме преди другите в палитрата на турис-тическите услуги, модата в туризма лес-но ще ни пренебрегне. Така че

Качеството е това, на което трябва да заложиме категорична Силвия.

По думите Ӝ отново ще има контакт-на борса, която тя смята за изключител-но полезна. „Имаме намерение да изле-зем и на чуждите борси, замислили сме една нова концепция за промоция на ре-гиона, и то на чуждия пазар, искаме да направим нови издания и постери, ко-ито да представят както региона като цяло, така и отделните общини. Веро-ятно това ще бъде Лондонската борса“, пояснява тя.

Асоциацията ще се опита да регист-рира и туроператорска фирма, за да може да води конкретни делови преговори и да

Силвия Хинкова

CMYK ХОРЕМАГ стр. 24 CMYK ХОРЕМАГ стр. 25


Л ЪЧ Е ЗА Р Б О ГД А Н О В И Г Е О Р Г И С ТО Е ВI N DUST RY WATC H

Т ози анализ е посветен на дина-миката на инвестициите в ту-ристическия бизнес в Бълга-рия. Тъй като българската ста-

тистика все още е оскъдна по този въпрос, започваме с анализ на раз-витието в световен план и прила-гаме наученото към българските условия.

Мястото на туризма в световната икономика

Това, което знаем от глобалното развитие на туристическата индус-трия, е основно:

� Около 1/10 от икономическия продукт се създава, за да задоволи търсенето на туристи-чески услуги.

� Около 2/3 от икономическата активност, която е за-висима от туризма, се отчита в индустрии, които тради-ционно не наричаме туристически.

� Разгледани в дългосрочен план, инвестициите в сек-тора растат с подобни темпове на крайното потребление на туристически продукти.

� Туристическата индустрия е по-слабо зависима от бизнес цикъла (или по-малко циклична) от материални-те производства.

� Нарастването на туристическото търсене в дългос-рочен план е сравнително точно отражение на общото икономическо развитие.

Тези зависимости могат да бъдат приложени към ана-лиза на българската туристическа индустрия. Развитие-

то на туристическия бизнес в Бъл-гария е по-динамично от средно-то за света, но основните макро-икономически връзки би следвало да са същите, каквито са в глоба-лен аспект.

Глобалните зависимости, приложени в анализа на българския туризъм

Вероятно най-важното от ин-вестиционна гледна точка е липса-та на риск от бизнес цикъла, кой-то е характерен за материалните производства, особено за тежки-те индустрии. Това прави инвес-

тициите в туристическия сектор относително сигурни от макроикономическа гледна точка. Това, разбира се, не означава, че всяка инвестиция в туризма е сигурно на-чинание, а по-скоро е оценка на стабилността на цяла-та индустрия.

Характерът на индустрията предполага, че производи-телността на труда може да бъде променяна сравнително трудно (за разлика от материалните индустрии). Това в макроикономически смисъл прави туристическия бизнес по-силно обвързан с общото икономическо развитие от материалния бизнес. Изглежда, макроикономическа про-гноза е нужна част от аргументацията на крупни инвес-тиции в сектора.

Работните места, които са зависими от туристическо-то търсене, са около три пъти повече, отколкото е регист-рираната заетост в секторите, които наричаме туристи-

Инвестициите в туристическата индустрия в България

Ръстът на инвестициите в туристически

дейности трайно надвишава средния

ръст за всички отрасли, като за периода 2000 - 2004 г. е около 35%

годишно при 16% общо за икономиката.

В редовните ни макроикономически анализи на туристическия бизнес се опитваме да дадем оценка на динамиката на индустрията. Това означава, че не конкретно инвестиционно решение може да вземе предвид този анализ, но неговият успех зависи от редица други микроикономически условия. Това по-скоро e опит да се анализира секторът в сравнение с другите индустрии в България, както и с динамиката на туризма в световен план. В инвестиционен смисъл очакваме да сме по-полезни на асет мениджърите, които взимат решения за инвестиции на портфейли на ниво индустрии, отколкото на конкретни бизнес начинания.

A н а л и з иA н а л и з и


3 5Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

чески. Предполагаме, че в България става въпрос поне за 15-20% от работните места в частния неаграрен сек-тор (или около 280 000 - 370 000 работни места). Това по-зволява инвестиционни решения със сравнително голям мащаб, без да са съпроводени с драматични структурни промени в икономиката.

Няма основания да смятаме, че делът на инвестициите в начинания, които са зависими от туристическото търсе-не, се различава значително от дела на зависимата от ту-ризма заетост. Това означава, че в България инвестици-ите в основен капитал, зависими от туристическото тър-сене, са били около 1.14-1.52 млрд. лева през пос ледните дванайсет месеца.

Инвестициите в хотели и ресторанти

Данните, които предлага българската статистика, не позволяват коректно измерване на целия туристически бранш. Като икономически подсектор са обособени „хо-тели и ресторанти“. Можем да разглеждаме тези дейнос-ти като пряката връзка на туристическите оператори с потребителя, и като такава - като показател и за цялост-ното развитие на бранша.

Инвестициите в хотели и ресторанти за периода 2000 - 2004 г. са общо 1.517 млн. лв., като това представлява около 5.5% от общите инвестиции в дълготрайни активи в икономиката. Можем да твърдим, че ръстът на инвести-циите в туристически дейности трайно надвишава сред-ния ръст за всички отрасли, като за разглеждания период е около 35% годишно при 16% общо за икономиката.

За 2004 г. предполагаме сходно изпреварващо разви-тие - имайки предвид значителното разширяване на ту-ристическата база както в черноморските, така и в пла-нинските курорти. Ако инвестициите в хотели и ресто-ранти са растяли около 2 пъти по-бързо от общия тренд на капиталообразуването, то сумата за 2004 г. трябва да е в рамките на около 630 млн. лв. За 2005 г. според прог-нозите на пул от макроикономисти за „Индъстри уоч“ ин-вестициите ще растат с около 12-13%. Вероятно темпът на нарастване на дълготрайните активи в туризма ще на-малее в сравнение с 2002-2003 г. до около 1.5 пъти над общия за страната. Това означава размер на инвестиции-те за 2005 г. от около 750 млн. лв.

Дейността на хотелите и ресторантите генерира око-ло 2.1% от общата добавена стойност в българската ико-номика (на база на данни за 1999 - 2002 г.). Около 45% от приходите в сектора се насочват към потребление на продукти на други отрасли - т.нар. междинно потребле-ние, без което крайният туристически продукт не може да съществува самостоятелно.

Българската туристическа индустрия изглежда отно-сително капиталоемка - т.е. нужните инвестиции в дълго-трайни активи за генериране на единица продажби са по-високи от средните за икономика. Хотелите и ресто-рантите създават 2.1% от добавената стойност, но се нуж-даят от 5.5% от общите инвестиции.

Тези данни имат противоречив характер. Туризмът като цяло се възприема като относително трудоемък сек-тор, което отразява нуждата от човешки ресурс за пред-лагане на пакет от услуги на потребителите. Разминава-нето със статистиката за България може да има две обяс-нения. От една страна, материалните активи (т.е. из-граждането на хотели, ресторанти и инфраструктура) имат цени, сходни с международните, докато заплатите в България са значително по-ниски - така се налага раз-ходите за нови инвестиции да са по-големи за създаване на единица добавена стойност. От друга страна, възмож-но е голяма част от трудовите дейности да не се отчитат от НСИ, т.е. компаниите да декларират само тези дейнос-ти, които имат видим материален израз, като сгради, хра-ни, оборудване. „Чистите“ услуги, като труд, вложен в за-бавления и обслужване на туристите, до голяма степен са в сивата икономика, като не позволяват да оценим пъл-ния им размер. �

2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. Общо 2000 - 2003Общо 5 409 443 6 694 291 7 220 526 8 503 058 27 827 318Хотели и ресторанти 232 480 336 957 439 005 508 781 1 517 223Дял на хотели и ресторанти в общи инвестиции 4.30% 5.00% 6.10% 6.00% 5.50%Ръст - общо инвестиции 23.80% 7.90% 17.80%Ръст - хотели и ресторанти 44.90% 30.30% 15.90%

Инвестиции в дълготрайни активи

БВПдобавена стойност, създадена в туристическата индустрия 1,542 млрд. щ.д.

добавена стойност, създадена в туристическата индустрия, като дял от общия БВП 3.8%

добавена стойност, създадена в свързаните сектори с туристическата индустрия 2,670 млрд. щ.д.

добавена стойност, създадена в свързаните сектори с туристическата индустрия, като процент от общия БВП 6.6%

Заетостработни места в туристическата индустрия 73.7 млн.работни места в туристическата индустрия като дял от общата заетост 2.8%

работни места в свързаните сектори с туристическата индустрия 141.0 млн.

работни места в свързаните сектори с туристичес-ката индустрия като процент от общата заетост 5.3%

Инвестиции бруто образуване на капитал в туристическата индустрия 802.3 млрд. щ.д.

бруто образуване на капитал в туристическата индустрия като дял от общите инвестиции 9.4%

Световната туристическа индустрия в макроикономически числа (предварителна оценка за 2004 г.)

Източник: World Travel and Tourism Council

Източник: НСИ



М е н и д ж м ъ н тМ е н и д ж м ъ н т Д ЖО Н Х Е Н Д Р И , H O S P I TA L I T Y P E R F O R M A NC E , I NC.

Р азбира се, описаната по-горе сценка е плод на въ-ображението, но тя не е измислена случайно. За да

отговори на всички изисквания, един хотелиер или ресторан-тьор трябва да покрие опреде-лени стандарти за счетовод-ството, строителството, пожар-ната безопасност, на здравното министерство и т.н. Но докато се оплаквате от всички стандар-ти, разпоредби и изисквания, които трябва да изпълните, за да не бъдете глобени, затворе-ни и дори съдени, изпускате, че всъщност вашият бизнес тряб-ва да отговаря на стандарти-те на гостоприемството - стан-дарти на качество на продукти-те и обслужването, на удовлет-ворението. Къде са написани? Кой ги е виждал? Как могат да бъдат вместени в стандартите, според които развивате бизне-са си, или пък се подразбират? „Подразбират“ обаче не е точно това, от което се нужда-ем, защото интерпретациите могат да са различни, а това отваря врати за много недоразумения и проблеми.

Докато нямате стандарти за гостоприемство, които да

могат да се измерят, няма да разберете как се представяте. Въпреки че критикуваме спо-менатите по-горе стандарти, трябва да признаем, че те са из-мерими, те могат да бъдат про-верени, оценени и степенува-ни. Все още същността на ва-шия бизнес - гостоприемство-то, не е регламентирана от по-добни стандарти, а от липсата им страдате вие, вашите служи-тели и още повече вашите гос-ти, защото без стандарти биз-несът ви е заплашен от провал.

Вие знаете какво искате - как трябва да изглеждат фоайето и хотелската стая, как да се об-служва туристът на входа, как да се поздрави гостът, как да направим преживяването за-помнящо се - това е вашата ис-тория и вашата страст. Успехът обаче не съществува във вакуум от добри намерения. Показвай-ки своето съвършенство, тряб-

ва да надминете очакванията на госта и да научите персо-нала да го показва - това е и вашето кредо.

Нямате нужда от средствата на големите играчи. Тряб-ва обаче поне да имате предвид какво продават те - по-

Стандарти или липса на стандарти?

“Бих искал да извърша проверка на вашите стандарти”, каза Инспекторът. “Кои по-точно?”, попитах аз. Счетоводителят ми използва общоприетите в САЩ Общи счетоводни принципи GAAP (Generally Accepted Accounting Principles in the United States), за да е сигурен, че счетоводните ни баланси са правилни; експерт-счетоводителят, работещ по критериите на Американския институт на сертифицираните счетоводители

в обществения сектор, се осланя на стандартите на IRS (Internal revenue sevice), за да няма съмнение, че дейността на компанията намира прецизно отражение в документите; главният ми готвач следва предписанията на здравното министерство; архитектът и строителите винаги работят под надзора на строителния инспектор, за да сме сигурни, че не извършваме нарушения; асансьорите минават редовно

технически преглед, пожарникарят е потвърдил възможностите и пътищата за евакуация; басейнът е проверен дали отговаря на изискванията; всички сервитьори и бармани са преминали специално обучение по отношение на получаване на бакшишите… “Кои по-точно стандарти искате да проверите?”, попитах доверително. “Бих искал да проверя стандартите на гостоприемството”, отговори той. Аз само въздъхнах.

© М

ихаи

л Въ

лкан

ов


3 7Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

следователност, без изненади, едно ниво на увереност за потребителския лев, това е минимумът, който трябва да предложите. Вашият бизнес е отражение на вкусовете, идеите и очакванията ви за добро представяне. А също и на това как ги превеждате на вашите гости и персонала.

Преди всичко заемете се с персонала. Разбира се, на-значили сте ги най-вече заради отношението им, тъй като на всичко останало могат да бъдат научени. Но как-во им предоставяте? Длъжностна характеристика, ръ-ководство за работа, някаква формална ориентировка, нещо повече от “гледай какво върши Мери” или пък “ето как се регистрира работата, давай сега”? Как общувате със служителите? Само когато има проблем, в свободно-то си време или когато постъпи оплакване? Как оценява-те действията им, особено когато се представят отлично? С повтаряне ”добра работа”, с потупване по рамото или не реагирате изобщо? Имате възможност да променяте поведението така, че то да отразява вашите добри резул-тати и посланието ви към пазара - защо точно вашето за-ведение е специално. Всичко това започва с вашите стан-дарти за гостоприемство - те трябва да бъдат написани, разяснени на персонала и обсъждани с него, постоянно да бъдат подобрявани.

А гостът - онзи, на когото служим, чиито преживява-ния можем да моделираме и управляваме… Струва ми се, че преди да се гмурнете в пазара, трябва да сте абсолют-но наясно какво иска той, да проучите желанията и очак-ванията на потребителя. Не можете да предлагате ябъл-

ки на любители на череши, освен ако това не е уникален ябълков десерт. Трябва да събирате информация за же-ланията, вкусовете, очакванията на вашите гости, за това кое е най-важно за тях. Разбира се, искате да осигурите също чистота, сигурност, комфорт, приемливо обслужва-не и добро състояние на съоръженията. Вашата задача е да разберете какво още следва да добавите към този ми-нимум. Да се надяваме, че сте намерили своя подход към клиентите, научили сте от какви продукти и услуги се нуждаят, вписали сте ги във вашия бизнес план и намере-ния, споделили сте ги и сте ги обсъдили с персонала си, който знае какво се очаква от него.

Измерването на вашето представяне всъщност е мно-го просто и е фокусирано върху госта ви. Точно когато разберете какво оценяват гостите ви, те ще започнат да се връщат отново и отново, за да се убедят, че давате по-вече, отколкото очакват. Между другото тогава ще имате повече лоялни гости, защото ще отразявате техните же-лания и изисквания.

Дали наистина стандартите за гостоприемство са важ-ни, е реторичен въпрос. Без тях нямате адекватно измер-ване на действията си и не можете да подобрите прежи-вяванията и мнението на госта си, което е доста промен-ливо, както всички знаем.

Моите поздравления за това, че следвате всички въз-можни стандарти, предписани от местната или държав-ната администрация. А сега - време е да започнем истин-ската игра. �



Н о р м а т и в н и д о к у м е н т иН о р м а т и в н и д о к у м е н т и М И Р О С Л А В И ВА Н О В

З а да бъде призната браншовата органи-зация за национална, тя трябва да обединя-

ва най-малко 33% от фирми-те в сектора. От министъра на икономиката зависи кате-горизирането на хотели, мо-тели, вилни и туристически селища (две, три, четири и пет звезди) и прилежащите към тях заведения за хране-не и развлечения. Също така места за настаняване (почивни станции, къмпинги, вили) и самостоятелни заведения за хранене и развлечения - три, четири и пет звезди. Изключени са семейните хотели, пан-сиони, къщи и самостоятелни стаи, чиято категория ще се определя от кметовете на общини. Това ще става по пред-ложение на общинска експертна комисия, половината от членовете на която трябва да са от бранша.

Кметовете ще определят категориите на хотели и моте-ли - една звезда, и на прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, освен това на другите места за на-станяване - една и две звезди, а също и на самостоятелни-те заведения за хранене - една и две звезди. Категорията на туристическите обекти се дава на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, об-завеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги, професионална и езикова квалификация на персонала.

Друг нов момент в наредбата е, че всички хотели и мо-тели (независимо от категорията) се задължават да раз-

полагат с рампа за инвалиди. Посочени са и изискванията за обслужване на гостите.

Във всички обекти неза-висимо от категорията все-ки ден трябва да се почист-ват и дезинфекцират сани-тарните помещения и да се зарежда със сапун. След упо-треба трябва да се осигуряват шампоани, шапки за баня, иг-леник, кърпички за полиране на обувки, кибрит, санитарни

пликове, тоалетна хартия и ароматизатори. Администраторите в петзвездните бази трябва да вла-

деят по два чужди езика, а в 3- и 4-звездните - по един. Камериерките пък е доб ре да имат минимални познания по един чужд език. Хотелите с 3, 4 и 5 звезди трябва да осигуряват задължително на гостите си телевизионни и сателитни програми, както и да разполагат с климатич-на инсталация. В стаите е необходимо да има минибар с меню на български и чужд език, както и меню за румсър-вис. Четири- и петзвездните хотели трябва да предлагат лоби бар, магазини, закрит и открит басейн, фитнес, сау-на, солариум, фризьорски салон и детски кът. Добре е да разполагат с банкомат или ПОС терминал.

Освен това базите от най-висока категория трябва да осигурят на гостите си и сейф за индивидуално съхране-ние на ценности и документи.

Получаваната категория ще бъде безсрочна. Досега срокът беше три години. В случаите, когато има открита

Таксите за категоризиране на хотелите се повишават с 25%Определянето на категорията на туристическите обекти ще се извършва както досега - от министъра на икономиката, но вече по предложение на експертна комисия, в която ще влизат с равен брой гласове представители на Министерството на икономиката, на Агенцията по туризъм и на национално представените сдружения в сектора. Това е записано в новата Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, която излезе в началото на януари в Държавен вестник.

Получаваната категория ще бъде безсрочна. Досега

срокът беше три години. На категоризираните туристически

обекти към 13 ноември 2004 г. срокът на действие в

удостоверението им се запазва.


3 9Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

процедура за категоризиране по старата наредба, тя ще се довършва по новата. На категоризираните туристичес-ки обекти към 13 ноември 2004 г. срокът на действие в удостоверението им се запазва.

По-високи такси за категоризиранеТаксите за категоризиране на туристическите обек-

ти (хотели, мотели, вилни селища, ресторанти, ски пис-

ти, плажове и др.) се повишават средно с 25%, предвиж-дат приетите от правителството изменения в тарифата за таксите, които се събират по Закона за туризма. За сгради до 30 стаи ще се заплащат 500 лв. Таксата за категоризи-ране на обекти, които са от 31 до 150 стаи, е 1000 лв., от 151 до 300 стаи - 1870 лв., от 301 до 500 стаи - 2750 лв., а над 500 стаи - 5000 лв. За улесняване на бранша се дава шанс за внасянето на сумите на две части. Първата поло-вина - при подаване на заявлението, а втората - при полу-чаване на удостоверението и табелата.

Не се променя размерът на таксите за регистрация на туроператорска и туристическа агентска дейност. Те се плащат еднократно при издаването на регистрацията. За туроператорска дейност ще се плащат 5000 лв., а за агентска - 2500 лв.

Такси за категоризиране на туристически обекти � Хотели, мотели, вилни и туристически селища

до 30 стаи - 500 лв. от 31 до 150 стаи - 1000 лв. от 151 до 300 стаи - 1870 лв. от 301 до 500 стаи - 2750 лв. над 500 стаи - 5000 лв. � Почивни станции, семейни хотели, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги и туристически хижи

до 20 стаи - 250 лв. до 40 стаи - 500 лв. до 60 стаи - 940 лв. до 100 стаи - 2500 лв. над 100 стаи - 5000 лв. Таксата за категоризация на едно легло в самостоятелна стая или в хижа ще бъде 10 лв. � Ресторанти, заведенията за бързо хранене, кафе-сладкарници и барове

до 20 места - 110 лв. до 50 места - 250 лв. до 150 места - 500 лв. до 300 места - 940 лв. � Ски писти и плажове

ски писта за алпийски дисциплини и сноуборд с дължина до 3 км - 600 лв. на км писта до 5 км - 500 лв. на км писта над 5 км. - 400 лв. на км писта за ски бягане, дълга до 3 км - 220 лв. на км морски плажове - 0.20 лв. на кв.м за плажове към плувни басейни - 0.20 лв. на кв.м

Източник: Тарифа за таксите, които се събират по Закона за туризма

Министърът на регионалното развитие и благоустройството ще одобрява в бъдеще устройствените планове на девет курорта, определени от правителството през януари. Досега тези функции се изпълняваха от общинските съвети.

По предложение на министър Валентин Церовски Албена, Златни пясъци, Св Константин и Елена, Слънчев бряг, Международен младежки център - Приморско, Елените, Дюни, Боровец и Пампорово са обявени за селищни образувания с национално значение. Мотивите на министъра са, че това ще осигури по-добра координация при развитието на туризма и ще се овладее стихийното застрояване.

Занапред единствено министърът на регионалното развитие ще може да възлага или да разрешава изработването на общи и подробни устройствени планове или техните изменения, както и да ги одобрява след задължително съгласуване със съответния общински и националния експертен съвет. Според министерството приетите промени ще ускорят процедурата по даване на разрешения за строителство.

Част от засегнатите общини обаче заявиха, че ще оспорват решението на кабинета, с което се отнемат правомощията им. Кметовете на Несебър, Смолян и Самоков вече са изпратили възражения до премиера Симеон Сакскобургготски.

Предстоят и промени в Наредба №7, с която се определят правилата за строителство в курортните зони. С нея плътността на застрояване ще бъде намалена от 50% на 30%. Коефициентът за интензивност на застрояване пък ще падне от 2 на 1.5, което означава, че разгърнатата застроена площ ще може да е до 1.5 пъти по-голяма от урегулирания поземлен имот.

С Т Р О И Т Е Л Н И Я Т М И Н И С Т Ъ Р С Т Р О И Т Е Л Н И Я Т М И Н И С Т Ъ Р Щ Е КО Н Т Р О Л И РА К У Р О Р Т И Т ЕЩ Е КО Н Т Р О Л И РА К У Р О Р Т И Т Е




В ашата фирма е добре известна в София с постро-ените от нея обекти, а напоследък дейността ви се разшири и извън столицата. Какво ви накара да обърнете поглед към Черноморието като един

от най-развитите туристически региони в България?Бизнес опитът ми, предизвикателствата и възможностите на новата ин-вестиционна среда, очертана от външния и вътрешния пазар, подтик-наха мен и оглавявания от мен екип да насочим инвестиционната по-литика на „Вечна - Р“ и към географията на Южното Черноморие. Дъл-гогодишната практика ме е научила, че интуицията на предприема-ча, съчетана с обективните възможности на бизнес климата, е най-пе-челившата формула за икономически успех. Успехът и печалбата ви-наги трябва да се базират на параметрите, очертани от реалните ма-кроикономически показатели. Тези показатели за съвременна Бълга-рия се определят от нарастване либерализирането на икономиката, на финансовата устойчивост. Не е за подценяване и стабилизирането на икономическия климат, свързан с политико-социални фактори, по-добрения кредитен рейтинг и високата възвращаемост на инвестиции-те. Това е, настоящата база и добре изчисленият инвестиционен риск определят бума в капиталовложенията по Черноморието - в жилищно строителство, инвестиции в земя и търговска собственост.

Кои са новите обекти, които започвате да строите по Южното Черноморие? Каква е основната идея за изграждането им и какво ще представляват?Стара поговорка гласи: „Империята не е Рим.“ Бих я перифразирал от гледна точка на икономиката в България: София не е България като

поле на стопански инвестиции и бизнес прогнози. София подобно на Прага и Варшава като столици на новоприетите държави - членки в ЕС, се базира на високи цени на недвижимите имоти. Ние винаги сме отчитали този показател и той досега не ни е подлъгал, но когато кал-кулираме бъдеща печалба, винаги имаме предвид политически спе-кулативното ценообразуване, което няма да продължи вечно. Мозъч-ната атака на всеки инвеститор и неговия екип биха го насочили към стратегически капиталовложения по Черноморието. С това няма да из-ненадам повечето си колеги, но за колебаещите се и негъвкави фирми смело мога да потвърдя, че като географска и икономическа зона зе-мите, жилищните имоти и търговските обекти са стопански подходящи за капиталовложения към днешна дата. В този контекст маркетингът на фирма „Вечна - Р“ залага на стратеги-чески инвестиции в българското строителство, базирани на стабилния бизнес климат и политическата устойчивост в страната. Това ни дава основания да сме коректни партньори на чуждестранните инвестито-ри за България. Отбелязвам този факт, за да подчертая, че инвестиционната политика на „Вечна - Р“ залага на настоящите коректни цени на имоти и услуги в България и тенденцията за умерен икономически растеж и увелича-ване на печалбата от първоначално вложените инвестиции.Фирмата ми в частност и в партньорство с други инвеститори започва строителство на зелено, в което сме предвидили финансовите потоци така, че изграждането на жилищни имоти и бизнес обекти да бъде пе-челившо. Предлагаме мултимедиен продукт за всички, които проявят интерес. Гарантираме качество на най-високо европейско ниво.Смятате ли да си сътрудничите с чуждестранни ин-

Любомир Ранчев: „Високото качество е най-добрата гаранция за успех“Фирма „Вечна - Р“ ЕООД се занимава със строителство и недвижими имоти от 1993 г., основана е от управителя Ӝ Любомир Ранчев. През периода 1993 - 1996 г. фир-мата изгражда сгради с по-малък обем, за-нимава се и със строителство на еднофа-милни къщи в кв. Драгалевци, Симеоново и Софийска област. През 1997 г. фирмата изгражда новото крило на хотел „Еди“ в кв. Драгалевци и прави ремонт на стара-та част.Постигнатото до този момент не задово-лява целите и амбициите на Любомир Ран-чев и през 1997 г. след публично обявената

политика за бърза приватизация и подобря-ване на инвестиционната политика в Бълга-рия той насочва своя капитал към реализа-ция на нови, по-големи проекти. Това позво-лява на фирмата да разшири пазарния си сегмент значително. В резултат на въве-дените технологии за мениджмънт в перио-да 1997 - 2001 г. „Вечна - Р“ ЕООД постро-ява 10 обекта с жилища, офиси, магазини и гаражи. През 2002 г. изгражда търговски обект с магазини в жк „Люлин“.От 2002 г. политиката на фирмата се про-меня глобално. Сключва договор за парт-ньорство с Райфайзенбанк (България) ЕАД.

Последните няколко сгради, предадени от „Вечна - Р“ ЕООД, са отличени с награди. През 2003 г. Любомир Ранчев печели приза „Най-добър строителен предприемач на жи-лищно строителство“.Любомир Ранчев завършва ВМИ „Ленин“ (се-гашен ТУ) през 1979 г., а две години по къс-но - и ПГС във ВИАС. До 1988 г. работи към техническия отдел на база „Рила“, след това започва дейността си като частен предприемач. Семеен е, има двама синове, които също работят във „Вечна - Р“ ЕООД. Член е на управителния съвет на Съюза на предприемачите.


4 1Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

веститори и да търсите нови, по-широки от нацио-налните пазари? На какви партньори разчитате за бъдещите си начинания?Новата насока е „Вечна - Р“ да продължи да се изгражда по актуална схема, разработена от професионални консултанти с авангардно виж-дане и осезаемост към трендовите характеристики на пазара. Марке-тингът и мениджмънтът на „Вечна - Р“ се реализират на принципа „ви-сокото качество на предоставяните услуги за клиента е най-добрата га-ранция за успех на фирмата и корпоративните ни партньори“. Разбира се, ние си партнираме с инвеститори в български недвижими имоти от чужбина. От държавите - членки на ЕС, като основни наши клиенти се оформят частни и стратегически инвеститори от Великобри-тания и Испания. Няма да учудя никого, ако кажа, че и пазарът от стра-на на Украйна и Русия е с наситена интензивност.

Как ще гарантирате качеството на построените обекти? Високото качество, на което съм последовател, си има цена. Тя се за-ключава в мисълта на Конфуций: „Това, което не те убива, те прави по-силен.“ Дълбоко съм убеден, че фирмената ни политика е подчинена на логиката и изискването на цялостния икономически растеж за стра-ната и региона.Бизнес философията на „Вечна - Р“ е да бъде успешен изпълнител и посредник между инвестиционния интерес на частния или корпоратив-ния инвеститор и услугите, които ние предоставяме. „Вечна - Р“ може да ви предложи изгодна форма на предпочитания от вас тип инвести-

ция в български недвижими имоти.

Има ли разлика при строителството на жилищни сгра-ди и строителни обекти и какво трябва да знаят ин-веститорите, когато избират строителна фирма?Започвам отговора си на този въпрос с вече доказаната формула: ин-вестициите в български имоти - гарантирана висока възвращаемост! През последната година България се превърна в предпочитано място за инвестиции в сферата на недвижимите имоти и търговската собстве-ност. Индикация за този процес е нестихващият и все по-нарастващ ин-терес на български и чуждестранни предприемачи и частни лица на територията на София, Черноморието и планинските местности. В кон-текста на настоящия разговор не трябва да се забравя, че междуна-родният туризъм е сектор, зависим не само от националните и регио-налните икономически показатели. Светът е изправен пред много су-гестивни, неочаквани събития, които успешният инвеститор трябва да предвиди.

Кой от построените от вашата фирма обекти опре-деляте като най-успешен?Като най-успешен обект ще посоча сградата, която се намира на бул. „Витоша“ №192-198, също така и търговски обект в жк Люлин и тази на бул. „Витоша“ №190 - жилищна сграда с офиси и магазини. По-следният обект, който фирмата завършва, е на ул. „Галилео Галилей“ №20. �

Новостроящият се обект в Слънчев бряг

Най-успешната сграда на „Вечна - Р“

на бул. Витоша 192-198

© Ге

орги

Кож

ухар

овCMYK ХОРЕМАГ стр. 41


Б о р с и , и з л о ж е н и яБ о р с и , и з л о ж е н и я А Н И К Р УМО ВА

Х отелите в България стават все повече и предла-гат все по-качествени услуги. Но кой и как рабо-ти в тях? И кой и как ще работи в бъдеще, ако така приятно звучащите прогнози за трайно нараст-

ващ интерес към страната ни като туристическа дести-нация се осъществят? С тези наболели и важни въпроси организаторите на международната конференция „Бъл-гария - страна на мечтите“ върнаха към работното еже-дневие професионалистите в туризма още в първите дни на 2005 г. Конференцията, която се проведе за четвър-ти път, този път в столичния „Хилтън“, отново се опита да се фокусира върху най-актуалните въпроси и пробле-ми пред българския туризъм. И както 2004 бе белязана от въпроса как ще се отразят олимпийските игри в Гър-ция на българския туризъм, така главният въпрос, чии-то отговори трябва да търсим през настоящата година, е броят и качеството на работещите в индустрията на гос-топриемството.

Естествено с добрите новини започна своето изказ-ване Димитър Хаджиниколов, зам.-министър на иконо-миката. Очакваните приходи от туризъм за 2004 г. са 1.7 млрд. евро, а положителното салдо - близо 1 млрд. От 2001 г. насам приходите са нараснали със 70%, а ту-ризмът осигурява близо половин милион работни места. Към края на 2004 г. настанителната база е 182 хил. лег-ла. Днес пет звездните хотели съставляват 5% от нея, до-като през 2001 са били едва 1.2%. Четиризвездните са нараснали от 8 на 19%, тризвездните са 40%. Очаква се до 2010 г. туристите да достигнат 5.5 млн., а приходи-те - 2.5-2.8 млрд. Продължава така желаната тенденция за изпреварващо увеличение на приходите спрямо броя на туристите. За задоволяване на повишаващия се инте-рес към страната годишно ще са необходими около 20-25 хил. нови легла в хотелите, прогнозира Хаджиниколов. А това означава 20-22 хил. обучени кадри. Развитието на материалната база е изпреварващо, докато броят и ква-лификацията на кадрите изостават, е тъжната констата-ция, споделена и от зам.-министъра.

В България сега работят 13 висши учебни заведения - 9 университета и 4 колежа, и над петдесет средни учили-ща. Нерешен остава въпросът за практическата насоче-ност на обучението, особено във висшето образование. Стажът е просто задължително условие, без да се отчита, че туризмът е сезонен и почти изцяло в частни ръце. Ре-алната заетост е 6-7 месеца, което означава, че след това

хората не могат да се регистрират в бюро по труда, а това ги демотивира. Актуален е въпросът за инвестицията на частния бизнес в кадрите. Държавата осигурява рамките, образователната система - програмите, но останалото е в ръцете на бизнеса. Според Хаджиниколов фирмите тряб-ва да сключват договори с университетите и училищата, а не обучаващите сами да търсят места за стаж.

Над 90% от бизнеса е частен, а в същото време продъл-жава по инерция да разчита на държавата за обучението и не проявява инициатива да търси форми за повишава-не на квалификацията на служителите си, е мнението и на шефа на Агенцията по туризъм Бисер Ялъмов. Според него само 2% от разходите на фирмите са извън разходи-те за заплати и осигуровки. Друг недостатък на образова-нието е, че се дава предимство на обучението по менидж-мънт и по-малко на обслужващия персонал. Фактът, че ту-ристическият бизнес пренебрегва значението на персо-нала, е виден и от статистиката, че браншът дава едни от най-ниските заплати в страната - средната брутна работ-на заплата в туризма за първото тримесечие на 2004 г. е 184 лв. АТ е в контакт с общините, за да се открият фор-ми и начини за обучение на персонал, обяви той. Два про-екта ще бъдат реализирани през тази година с помощ-та на програма MATRA на холандското правителство - за обучение в ресторантьорството и за информационно об-служване.

Имаме ли кадри, които да направят България страна на мечтите

Боб Милън, Димитър Хаджиниколов и Стюарт Ман

© Х

ОРЕ

МА

Г


4 3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

Много трудно човек може да бъде оптимистично наст-роен в областта на инвестициите в човешки ресурси в България, каза и Малина Бакалова, изпълнителен дирек-тор на „Слънчев бряг“ АД. Кадрите в колежите са много тясно специализирани, а обслужващ персонал не се обу-чава. Набирането на персонал е хаотично, повечето кад-ри са неуки, много от тях нямат добри езикови познания, сподели тя впечатления от действителността в един от най-големите ни морски курорти. Има оттегляне на ту-ристи поради лошо обслужване. Тя отбеляза, че се чув-ства липса на дейност от страна на браншовите органи-зации, и призова за активност. Центровете за професи-онално обучение да са в местата, където е концентриран туристическият поток, а информацията за програмите да достига до собствениците на хотели, поиска тя.

Трябва да бъдат застъпени изпити за общо обучение на българите, най-вече езиково ограмотяване на голя-ма част от тях, изрази позиция Любомир Попйорданов, председател на БААТ. Необходима е промяна в образова-телната система и практическа насоченост на програми-те. Това не може да го направи бизнесът. Борбата за кад-ри е по-ожесточена от борбата за пазари и България има такива перспективи, каквито сама прецени да даде на младите хора, каза той.

Професионализмът в туризма не е въпрос само на об-разование, каза пък Ирина Калъпова, мениджър „Човеш-

ки ресурси“ в „Хилтън“, София. Мотивацията, желанието за работа, усмивката са задължителни. В „Хилтън“ ежегод-но проучват и мнението на служителите по въпросите на обучението, като основна част от проучването и атестация-та на работата на служителите е какви са бъдещите потреб-ности от трейнинг. Задоволеността от обучение на работе-щите в софийския „Хилтън“ е сред най-високите в Европа, похвали се Калъпова. Според Таня Димитрова, мениджър „Човешки ресурси“ в „Радисън САС“, в туризма трябва да се подбират хора, които се чувстват комфортно да работят в тази сфера. Еднакво важни са адекватните образовател-ни програми и подбора на хора с правилно отношение към работата в сферата на туризма. Необходимо е и налагането на имидж на професиите в сферата на туризма.

Пламен Гергинов, началник-отдел „Координация, пла-ниране и програмиране“ в МТСП, разказа накратко за програмите на ФАР, по които министерството работи. За настоящата година той посочи като възможност програ-мите за алтернативна заетост в Североизточен и Северо-западен район, за професионална квалификация на обу-чители и центровете за професионална квалификация на възрастни, както и съвместната програма с МРРБ за раз-витие на Североизточен район. Предприсъединителни-те програми са само подготовка за възможностите, които ще предоставят на българския бизнес структурните фон-дове след 2007 г., подчерта той. �

Д-р Ман, какви са стандартите и основния фокус на туристи-ческото образование в САЩ?В САЩ програмите за образование в областта на туризма се фокусират върху неговото икономическо, соци-ално и политическо влияние. Универ-ситетите, специализирани в тази на-сока, предлагат обучение върху ту-ристическото и икономическо разви-тие, икономическия ефект от разви-тието на дестинациите и процеса на съв местна работа между организаци-ите и агенциите, които работят за уве-личаване броя на туристите в даде-на дестинация. Както и, разбира се, курсове, насочени към управлението на туристически агенции.Какви са новите тенденции в туристическото образование?Придобиването на практически опит още по време на обучението сега е по-важно отвсякога. Тъй като индус-трията се променя много бързо, за-дължително е студентите да придо-

бият реален работен опит още дока-то се обучават. Друга тенденция е, че обучението вече се фокусира в раз-личните ниши на туризма. Трудно е в едно обучение да се обхване всич-ко, свързано с туризма, затова про-грамите се специализират в облас-ти, като „Технологии в туризма“ или „Управление на конгресния туризъм“ например.Липсата на достатъчно прак-тически познания е един от основните проблеми на турис-тическото обучение в България. Как може да бъде преодоляна тази пропаст между учебната зала и реалния живот?Контактите и партньорствата между хотелите, курортите и ресторантите, от една страна, и академичната сре-да, от друга, са абсолютно задължи-телни за успеха на студентите. Мени-джърите в бранша би трябвало да от-делят от времето си и да контактуват със студентите в учебните зали. Мо-

дерните технологии могат да позволят на студентите да „вкусят“ индустрията виртуално, но засега не съм виждал подобни добри примери.Професионалистът трябва да обръща внимание на самоусъ-вършенстването си и повиша-ването на квалификацията си през целия живот. Какво бих-те казали на настоящите сту-денти? А на хората, които вече работят в сферата на туризма?Въпросът с продължаващото през це-лия живот обучение е много важен за нас в UNLV и със сигурност тряб-ва да е основен за всички учебни за-ведения. Изчислено е, че половина-та от информацията, която даваме на нашите студенти, след най-много пет години вече не е актуална и е остаря-ла. Това създава необходимост от по-стоянна работа и от страна на препо-давателите, и на студентите. Трябва да знаем какви са необходимите ин-струменти, с които човек да поддържа професионалното си ниво през целия живот. Затова в нашия факултет се фокусираме основно върху следните неща: лидерски умения и умения за работа в екип, събиране и анализ на данни, решаване на проблеми и про-цес на взимане на решения, стратеги-ческо планиране и, разбира се, меж-дуличностните комуникации.

С ред гост-лекторите на Четвъртата международна конференция „България - страна на мечтите“ беше и д-р Стюарт Ман, декан на Колежа по хотелиер-ство към University of Nevada Las Vegas (UNLV). В своята презентация той под-черта значението на всеки човек в работния екип на хотела или ресторан-

та, като се започне от най-нискостоящите и нископлатени позиции. Това са хора-та, които реално имат контакт с клиента, и техният професионализъм и поведе-ние могат да повлияят върху имиджа на цялата фирма, подчерта д-р Ман. Ето как отговори той на въпросите на ХОРЕМАГ:



Б о р с и , и з л о ж е н и яБ о р с и , и з л о ж е н и я УЛ Р И Х БЛ А Н К Е Н ХО Р Н

И тази година на Европейския туристически пана-ир в Щутгарт (караванинг, мотоциклетизъм, тури-зъм) картината беше като преди дванадесет месе-ца - около 50 хиляди посетители още през първия

уикенд, като немалка част от тях търсеха специално бъл-гарския щанд. Те не само бяха глезени и обслужени добре от неговия персонал, но, което е по-важно, и от многото различни туристически фирми от цяла Германия, които се събраха за десет дена в Щутгарт - столицата на Баден Вюртенберг. Тази инициатива и интересът на фирмите просто беше най-важният индикатор дали сезон 2005 ще бъде успешен. А що се отнася до България - тя се превръща в хит. Една от най-важните за Германия туристически агенции, туристи-ческата секция на ADAC, най-го-лемият автомобилен клуб в Герма-ния с повече от 20 милиона чле-нове, обяви увеличение на ре-зервациите за българските чер-номорски перли. „Имаме пове-че запитвания, отколкото преди една година, и вече можем да ка-жем, че сега имаме повече резер-вации, отколкото по това време миналата година.“ каза говорите-лят на ADAC.

Подобно официално изявле-ние дойде и от DER-Travel Offi-ce, свързано с LTU - голяма ор-ганизация за чартърни полети в Германия: „Българските черно-морски курорти и хотели са чес-то търсени - много повече, откол-кото преди година.“ За да утвър-ди дестинацията, добре известна семейна туристическа фирма от региона на Щутгарт - Reisebüro Schlienz, с огромна флота от лук-созни автобуси, ще предложи за първи път след проба през 2002

Добър старт през новия туристически сезонБъл гария засилва позициите си на европейския пазар, Бъл гария засилва позициите си на европейския пазар, но трябва да от говори на изисквания тано трябва да от говори на изисквания та

В А М О С С Т Ъ П В А Н А Б Ъ Л ГА Р С К И Я Т У Р И С Т И Ч Е С К И П А З А РВ А М О С С Т Ъ П В А Н А Б Ъ Л ГА Р С К И Я Т У Р И С Т И Ч Е С К И П А З А РХоландският туроператор ВАМОС е проявил интерес да стъпи на българския туристически пазар. Това стана известно още в първия ден от откриването на туристическата борса в Утрехт, Холандия, съобщи Агенцията по тури-зъм, организатор на представянето на стра-ната на туристически борси и изложения в чужбина. С това холандските туроператори, опериращи на българския туристически па-зар, стават осем. Интересът им към България традиционно е свързан с възможностите за почивка на море. Акцентът е поставен и върху предлагането на „къмпинг“ туризъм. От Агенцията по туризъм допълниха, че холандските туристи проучват възможностите за културен туризъм в Бълга-рия. Той е предизвикан и от излъчените репор-тажи преди откриването на борсата по наци-оналните телевизии в Холандия за най-новите археологически открития в България. Председателят на Холандската пресасоциа-ция Герард Хел е проявил интерес към про-веждане на журналистически тур в България по време на Празника на розата в Казанлък. Борсата в Холандия, която се проведе от 11 до 16 януари, е първата за тази година. Аген-цията по туризъм организира националното

участие на България в Утрехт с информаци-онен щанд на площ от 40 кв.м. Участваха „Тера България“, „Албена“, „Акрос Юръп“, „Темпора травел“,“ Астрал холидейс“, „Ев-рокулт“ и Община Смолян. Страната ни се представя на холандската борса за шести пореден път. Целта е привличане на холанд-ски туроператори, които да включат Бълга-рия в своите каталози, както и иницииране на продажбите сред масовата публика. Vakantiebeurs е борса, отворена за масова публика и професионалисти. На нея през 2004 г. са се представили 1237 изложители, посетителите са били 176 000. Провежда се за трийсет и пети път. През 2003 г. България е посетена от 21 726 холандски туристи, с 31.55% пове-че от предходната година. За периода яну-ари - ноември 2004 г. в България са дошли 24 967 холандски туристи, като ръстът спря-мо същия период на 2003 г. е с 19.16%.До края на 2005 г. Министерството на ико-номиката е осигурило представяне на Бълга-рия с национални щандове в петте най-голе-ми туристически борси в света и с 44 инфор-мационни щандове на останалите междуна-родни туристически изложения.

г. десетдневен тур all inclusive, започващ и свършващ във Варна, само за 849 евро, в който гидове ще бъдат сами-те собственици. Това ще бъде премиера на обиколните туровете из страната за фирмата, която има 20-годишен опит в предлагането на дестинация България. Друга ту-ристическа агенция, със седалище в Берлин, пък предлага три различни осемдневни автобусни екскурзии от София през Рилския манастир, Сандански, Банско, Велинград и Пловдив или от Пловдив през Казанлък до Велико Търно-во и обратно до София. Друг маршрут започва от столи-цата, минава през Пловдив и достига до Бургас и Варна,


4 5Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

а на връщане пътят е през Велико Търново, Габрово, Етъ-ра и Казанлък. Всяка от тези екскурзии се предлага за 647 евро при полупансион.

Доволен от първата седмица на панаира, Норберт Мюлер от „БГ турс“ заяви: „Това, което ни трябва сега, е инициатива от страна на правителството и туристи-ческите организации, за да се увеличи броят на полети-те и на сити туровете до София. Що се отнася до полети и дестинации, България и София почти отсъстват от кар-тата.“ С други думи, цената на пътуванията до България

© А

рхив ХОРЕМ

АГ

е доста висока в сравнение с други европейски дестина-ции, но непобедимо ниските цени за настаняване, храна и напитки, а също така на сувенири и облекло, поддър-жат челната позиция на българското Черноморие при из-бора на място за почивка в Европа. Както потвърди Ася Йосифова от Агенцията по туризъм, има нови програми за укрепване и либерализация на българските региони и градове, а и Бюрото за конгресен и бизнес туризъм в Со-фия, има амбициите да отговори на увеличеното търсене на 3-4 дневните сититурове.

След като на СМТ бяха представени две специални секции - за пешеходен туризъм и планинско катерене и привлеклите особено внимание велотурове, Алекс Яшин-ски от Sommer Tours, специалист по туровете за Бълга-рия, коментира, че подобни оферти допълнително биха повишили интереса към България като към туристическа дестинация. А след като България официално беше обя-вена в бюлетина на CMT за неповторима дестинация на „планини, манастири, балкански кулинарни специали-тети“ с прекрасни възможности за пешеходен туризъм, скално катерене и приключения в дивата природа, трой-ката на българския щанд в Щутгарт се надява през идва-щата година да представи някои от индивидуално подгот-вените проекти, които ще удовлетворят очакванията на немския турист.

България не е само Слънчев бряг и море, казват те. Специалните секции за катерене и пешеходен туризъм, както и за велотуризъм, вече са включени в календара на изложението през следващата година.

Датите са 15 и 16 януари. Ще се видим на щанда... �



М а р ш р у т иМ а р ш р у т и И Н А А Н Д Р Е Е ВА

Старата българска столица - с нови амбиции

Н ово търговско дружество ще стопанисва рекламата и табелите във Велико Търново. То ще определя местата, на които ще се по-ставят рекламите, и ще контролира нали-

чието и състоянието на указателните табели. Това съобщи на среща с журналисти заместник-кметът по въпросите на туризма на Велико Търново Иван Панайотов.

Това ще е второто общинско дружество в об-ластта на туризма. Общинското туристическо дру-жество „Царевград Търнов“ вече е реализирало редица проекти както самостоятелно, така и в съ-трудничество с Американската агенция за разви-тие, каза Мина Илиева, главен секретар на общи-ната. Осъществен е проект за ремонт на пътната мрежа, като с кредит в размер на 5 млн. лв. са ре-монтирани улиците не само в централната част на града, но и в периферията. През 2004 г. са изда-дени 16 визи за строителство на хотели във Вели-ко Търново и Арбанаси. Всичко това прави стара-та българска столица по-привлекателна за турис-тите и за жителите на града, убедени са както об-щинските власти, така и местният туристически бизнес.

Сред амбициите на общинското ръководство е

Развитие на културния туризъми включване на Велико Търново в маршрутите на оби-колни групи, посещаващи България. Само за последни-те две години броят на туристите се е увеличил значител-но - през 2002 г. броят на туристите е бил 116 000, през 2003 - 160 000, а през 2004 г. - 208 000, показват данните на общината. Около 70% от туристите са чужденци, пре-димно от САЩ, Великобритания, Франция, Австрия и др. Има сключени договори с туроператори, които са довели 28 хиляди организирани туристи. Активизира дейността си и туристическият информационен център, в който са потърсили услуги 4500 индивидуални туристи.

През Велико Търново минава маршрутът и на път-ниците на „Царския влак“, с който през миналата годи-на пристигнаха много испански туристи. В програмата им традиционно се включват разглеждане на крепостта Царевец, на Самоводската чаршия, както и спектакълът „Звук и светлина“.

За първи път през 2004 г. община Велико Търново се

представи на туристическата борса в Лондон. Там бе и представянето на нейната интернет страница, разрабо-тена от холандска фирма.

През април т.г. Велико Търново за втори път ще е до-макин на регионална борса „Културен туризъм“, органи-зирана съвместно с Българската асоциация на хотелие-рите и ресторантьорите. Първото издание на борсата бе през миналата година, а тази вече се очакват над 30 участ-ници от чужбина.

Кулинарен туризъм

Районът на Велико Търново е известен с добрите си вина - бялото шардоне и червената гъмза, произвеждана от типично за района грозде. Най-добрите вина в регио-на се произвеждат в избите на Лясковец, Сухиндол и Сви-щов. Интерес представлява и Музеят на градинарството и лозарството в Лясковец, където могат да се дегустират различни вина. �

© А

рхив

ХО

РЕМ

АГ




� Нова инициатива, наречена „На гости в арбанашка къща“, отвежда туристите в село Арбанаси, където те се запознават с бита, опитват от местната кухня. В комплекс „Извора“ по всяко време на годината може да се опита аг-нешко чеверме и още над 400 блюда и напитки. Хотел „Винпалас“ в Арбанаси разполага с винарна с 60 места, в която могат да се организират битови вечери с фолклор-на програма.

От миналата година в туристическите маршрути е включена още една атракция във Велико Търново - де-густация на бира в пивоварната „Болярка“, която с паза-рен дял 10% от бирения пазар в България се нарежда не-посредствено след компании като „Брюинвест“, „Интер-брю“ и „Карлсберг“. Това е и единствената пивоварна в страната, в която е отворен Дом на бирата. На гостите се предоставя възможност да надникнат в модерната кух-ня на „Болярка“ и, съпроводени от технолози, да се запо-знаят с технологичния процес на производство на бира. Специалисти представят пълния асортимент на бира „Бо-лярка“, разказват легенди за бирата и проследяват ней-ното производство от създаването на пивоварната през 1892 г. от фамилия Хаджиславчеви до днес. С помощта на екранизиран материал, озвучен на български и англий-ски език, посетителите могат да научат как от ечемичното зърно се приготвя тази популярна напитка.

Гостите се запознават с изкуството на дегустация на бира, както и с основните принципи на културата на кон-сумирането Ӝ. Специални музейни експонати представят ранните периоди в развитието на пивоварна „Болярка“. Помислено е и за сувенири - тук туристите могат да заку-пят всичко, което са харесали като фирмени материали, сувенири или аксесоари.

Активен отдихМакар и да не е популярен с възможностите за акти-

вен отдих, регионът на Велико Търново предлага на лю-бителите на природата шанса да открият забележителни с красотата си места. В непосредствена близост до гра-да има дълбоки долини, оградени от стръмни варовико-ви скали, които превръщат района в едно от най-добри-те места за скално катерене в България. Като допълне-ние към многобройните маршрути за катерене тук по-знавачите могат да открият няколко чудесни екопътеки, сред които Еменската и Дряновската, разкриващи краси-ви гледки към пещери, тесни проломи и водопади само на няколко минути от цивилизацията.

Характерни за региона са и добрите условия за пла-нинско колоездене, плуване и други възможности за ак-тивен отдих.

Само на 30 км от Велико Търново, на брега на язовир „Йовковци“, са разположени две от възможните места за настаняване за любителите на природата - „Донковски хан“ и „Трухчевата къща“. Тези два обекта освен нацио-нални специалитети предлагат на гостите си възможност за лов, риболов, разходка с каруца и шейна, яздене на кон и пикник на открито. �

Старата българска.. .


4 9Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5



С П АС С П АСО В

П икантна история от професи-оналния туристически фол-клор разказва следното: връ-щайки се ненадейно в стая-

та си, гост на един от големите хоте-ли по Северното Черноморие дола-вя чуждо присъствие и веднага алар-мира рецепцията. Настава паника, администраторът изпраща охрана-та на проверка... Краят е банален, но ужасно конфузен: след като по-чистила стаята, възползвайки се от отсъствието на обитателите Ӝ, една от камериерките решила да вземе вана. Не отчела риска, пренебрегна-ла правилата...

Тази история обаче слага начало-то на твърде сериозна тема - за ро-лята на мениджъра хотелско дома-кинство или т.нар. хаускипър, при подбора, обучението и контрола на една твърде солидна част от хотел-ския персонал.

Пренебрегнатият гарантНеоснователно подценявана, тази

длъжност всъщност е една от най-важните наред с фронт офис ме-ниджъра и мениджър „Хранене“. В един твърде „плосък“, но масово прилаган вариант за структуриране на хотелския персонал той се състои от управител, домакин, администра-тори, пикола и камериерки. Така специалистите в бранша илюстри-рат твърдението си, че голяма част от хотелиерите у нас изобщо не по-знават позицията хаускипър. Напук на пренебрежението обаче именно тя гарантира стандарта на хотелско-то обслужване.

Според обобщените резултати от проучване на факторите, които мо-тивират туристите при избора на хотел, най-голяма тежест се пада на

хигиената. „Гостът е скло-нен да прости семплото об-завеждане на хотелската си стая или соцреализма на част от хотелите в големи-те курорти по Северното Черноморие, но никога не прави компромис с чисто-тата на заведенията за хра-нене или санитарните поме-щения, твърди Йовка Ива-нова, преподавател в Коле-жа по туризъм в Албена и главен мениджър на гранд-хотел „Мусала палас“ във Варна.

Гарант за високото ниво на хотелската хигиена са именно ха-ускипинг мениджърите и техните от-дели, чийто персонал често е сред най-многобройните. Тази е и причи-ната, поради която пак на тях се пада основната тежест при разпределени-ето на експлоатационните разходи.

Проблемът - свръхквалификацияЕдин от основните проблеми в ра-

ботата на хаускипинг мениджъра е традиционно високото ниво на те-кучество в отдела, който той управ-лява. Причината е в едно банално за хотелиерския бизнес противоре-чие - персонал с високо ниво на ква-лификация е зает в изпълнението на задължения, които не изискват осо-бено високо ниво на професионал-на подготовка. Твърди се, че един от илюстративните примери в това отношение е ташкентският „Интер-континентал“. Добрата новина за гостите на хотела е, че всички каме-риерки в него са с висше образова-ние. Лошата остава за хотелския ме-ниджмънт - независимо от високите нива на заплащане дори в големите

Хаускипърът – тайното оръжие на хотелиера

Хаускипърът в хотела е човекът, който гарантира стандарта в хотелското обслужване

хотелски комплекси свръхквалифика-цията на нисшия персонал задължи-телно води до липсата на трайна мо-тивация за работа и в крайна сметка до непрекъснато текучество.

Човекът оркестърФакт е, че всички учебни заведения

у нас, подготвящи кадри за туристи-ческата индустрия, поддържат специ-алността хотелски мениджмънт. Нито едно от тях обаче не подготвя специ-алисти за позицията на началник хо-телско домакинство. Вероятно това е една от причините, поради които импровизациите при формулиране-то на длъжностната му характерис-тика са твърде широки. Безспорно изискване към длъжността на хауски-пър мениджъра обаче е безупречна-та му техническа ориентация и спо-собност за управление на материал-ната база. Честите макар и не задъл-жителни контакти с гостите на хоте-ла поставят пред хаускипъра и подчи-нените му етажни отговорници още едно изискване - владеенето макар и на елементарно ниво на два или по-

Х о т е л иХ о т е л и


5 1Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

вече чужди езика, позволяващи без-проблемна комуникация в случаите на технически проблем, изисквания към допълнително оборудване в ста-ята от страна на гостите, пране, гла-дене и т.н.

На практика всичко - от изготвя-нето на графиците за работа на от-делните звена през технологичните изисквания към тях, анализа и пла-нирането на разходите до постоянния контрол по изпълнението на банални задължения като почистването на ме-синговия обков или бронзовите поли-леи, е част от неотменните задълже-ния на хаускипъра.

„Шапката“ - executive housekeeper

Важността на отдела „Хотелско домакинство“ е свързана и с факта, че той взаимодейства с всички оста-нали звена в екипа.

Точната координация на работа-та с рецепцията например е твър-де съществен елемент в подготовка-та по посрещането на гости със спе-цифични изисквания към настанява-нето - стая, оборудване, предпочита-ния към определен тип храна и т.н. Значението на този тип работа при-добива все по-голяма важност и при разширяващата се мрежа от малки градски бизнес хотели у нас. Като поддържат собствена база данни за спецификите в предпочитанията на редовните си клиенти и при нали-чието на стабилен обслужващ екип, контактът с гостите при тях лесно влиза в нова динамика, непозната при обслужването на традиционния масов туризъм по Черноморието или в планинските курорти.

Пак в тази връзка са и уточнения-та, че задължение на хаускипинг ме-ниджъра е почистването и осигуря-ването на консумативи за заведения-та за хранене, поддръжката на трев-ните площи, озеленяването и осигу-ряването на свежи цветя и аранжи-ровки за стаите или общите помеще-ния. В големи хотелски вериги, като „Мариот“ и „Хилтън“ например, принцип в работата по поддръжката на зелените площи е аутсорсингът. Дори и в този случай обаче финан-сирането на външните изпълнители е част от бюджета на хаускипинг ме-ниджъра.

Огромният обем от задължения и

отговорности в хотелските комплек-си естествено е довел до създаване-то на специална административна „шапка“ - длъжността на т.нар. exe-cutive housekeeper. Натоварен с от-говорността за състоянието на ця-лата материална база, той поддър-жа тясна връзка с мениджъра по тех-ническата поддръжка, отговарящ за изпълнението на всички текущи ре-монти. Неотменна част от задълже-нията му е и селекцията на персона-ла по поддръжката, неговото обуче-ние, контрола върху работата му.

В най-често срещания си вариант у нас в големите хотелски комплекси от категорията на хотел „Добруджа“ в Албена например отделът „Хотел-ско домакинство“ наброява между 40 и 50 души.

Задължителна за крайморските хотели с около и над 300 легла е и длъжността на т.нар floor supervisor (етажен отговорник). Условие за лес-ното и ефективно управление на ка-чеството в тези хотели е поставянето на ясна граница между функциите на камериерите и персонала, зает с по-чистването на общите помещения.

По съвсем различен начин изглеж-дат нещата в хотелите, разполагащи с до 24 стаи. Там поради снижения обем работа хаускипинг мениджъ-рът често съвместява няколко длъж-ности, основните сред които начал-ник на перално стопанство, на скла-да за нехранителни стоки и др.

Невидимият третиАко сега отново се върнем към

скандалния случай с камериерката в банята на онзи крайморски хотел, никак няма да е трудно да формули-раме и още едно от най-важните за-дължения на хаускиипъра.

Може и да звучи прекалено дра-матично, но е истина - често най-не-вероятните истории се случват точ-но там, в хотелите. Винаги неочаква-но, но като по правило става така, че не друг, а именно камериерката ста-ва свидетел на ситуации, оставащи скрити за останалата част от персо-нала. Точно тази е причината, по-ради която нейната дискретност и такт са две от твърде важните екстри сред детайлите на високите стандар-ти. А този, който носи отговорността за тях, е невидимият трети - хауски-пинг мениджърът. �



П ървият ресторант от веригата отваря врати на Ко-леда 1994 г. във Варна. Техният безспорен успех е резултат от четиригодишно проучване и съвмес-тяване на американския опит в ресторантския ме-

ниджмънт и изисквания за вкуса на храната, традиции-те и начина на хранене в България. Така с подкрепата на IESC-FLAG (International Executive Service Corps - Firm Level Assistance Group) се ражда уникалната концепция, приложена в 23 ресторанта из цялата страна - в София, Варна, Русе, Добрич, Стара Загора и Пловдив, в курорт-ните комплекси Св. Константин, Златни пясъци и Слън-чев бряг. През есента на 1998 г. веригата сключва договор с компа-нията Shell, по силата на който в комплексите на петрол-ната компания работят и четири крайпътни ресторанта Happy. По думите на изпълнителния директор на вери-гата Томислав Русев инвестицията в първия задграничен обект на фирмата - Enorabuena в Барселона, е 900 000 евро. До края на 2005 г. предстои откриването на рес-торанти в Гърция и Румъния, където вероятно ще бъде приложена „испанската формула“ - 30 на сто от ястия-та в менюто да са от националната кухня на съответна-та страна.

Технология на постоянното качествоОсемдесет на сто от блюдата, предлагани в менюто на

ресторантите от веригата Happy, са приготвени от пти-че месо.

Както в кухнята майка, извършваща предварителната подготовка на храната за цялата верига, така и във всеки от ресторантите подборът на продукти от редовни снаб-дители е задължителен.

Всички предварителни операции, които могат да скъ-сят времето за подготовка на определено ястие, се из-вършват в кухнята майка, а системите за вътрешен са-нитарен и технологичен контрол, високотехнологичното кухненско оборудване и високата квалификация на пер-сонала гарантират постоянно качество. Полуфабрикати се използват само в краен случай, когато заместването им с пресни продукти е невъзможно.

Високотехнологична система от хладилни „тублери“ (масажори) предпазва мускулните клетки от напукване при замразяване.

Специфичният вкус на месото се дължи и на специ-алните кухненски инжектори, чрез които подправките се впръскват дълбоко, за да престоят и да ароматизират трайно.

Бързо обслужване, а не бързо хранене

С П АС С П АСО В

На 17 януари ресторантската верига Happy получи от посланика на САЩ в България Джеймс Пардю наградата „Най-успешна верига ресторанти, приложила американските стандарти за работа в България“. Десетата си годишнина Happy посрещна с 23 ресторанта в България, един в Испания и с планове да открие обекти в Румъния и Гърция.В началото на деветдесетте на съседен ъгъл до варненския Икономически университет някой започна да продава сандвичи. Хлябът обаче не беше нарязан на филии, а по дължина. Така сандвичите изглеждаха по-големи и сигурно затова бързо станаха много известни. Съвсем скоро след дългите сандвичи се появи и запазеният знак с небрежния овал Happy.

В р е с т о р а н т аВ р е с т о р а н т а


5 3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

Предварително проучване и обратна връзкаHappy бе първият ресторант в България, въвел илюс-

трации към всяко ястие в менюто. Според предписание-то на франчайзинговата схема клиентите трябва да полу-чат представа за това как точно ще изглежда поръчаното ястие. Правило при изготвянето на всяко ново меню е се-зонността на продуктите и нагласите за хранене на кли-ентите в определени периоди от годината. Всяка смяна е предшествана от дълга подготовка, включваща тестване в две от заведенията. Новите менюта се въвеждат във всич-ки останали ресторанти на веригата едва след приключ-ването на пробния период и обобщаването на резултати-те от него.

Интернет сайтът на фирмата е един от най-често из-ползваните канали за получаване на обратна информа-ция за качествата на храната. Повече от десет обаждания седмично има и на специалните телефони на потребите-ля, въведени от Happy. Всяко позвъняване се прослушва в отдел „Маркетинг и реклама“, след което се пренасочва към съответното звено на администрацията.

Образованието в областта на ресторантьорството е за-дължително, а въвеждането в системата от стандарти и изисквания на всеки новопостъпил на работа в Happy ста-

ва с десетдневно задължително обучение. След това сра-ботва системата за планиране на кариерата. „Всеки тряб-ва да има възможност да расте, при положение че покаже необходимите за това качества“, твърди Йорданка Здрав-кова, мениджър „Човешки ресурси“ на фирмата. Лична-та мотивация за работа във веригата е едно от основните неща, на които се обръща внимание при подбора на пер-сонала.

Работещите трябва да са млади, което означава готов-ност за обучение, динамика и мобилност. Набирането на персонала отвътре е практика в Happy - така на отговор-ните позиции се поставят хора с личен опит, познаващи всички нива в йерархията. Всеки служител на фирмата трябва да може да препоръча кандидат за определена по-зиция - това е стимул за личната отговорност и съпричаст-ност към работата на фирмата, категорична е Йорданка Здравкова. Един от типичните примери за приложение-то и успеха на класическите HR техники у нас е самият изпълнителен директор на веригата Томислав Донев. Той работи в Happy от самото начало - първо като сервитьор, после като барман, като управител...

Happy е full service ресторантИзборът на местоположение за всеки ресторант Hap-

py е един от най-важните елементи във фирмената стра-тегия. Всички ресторанти от веригата в България са раз-положени в идеалния център на градовете. Социална-та група, към която е ориентирана ресторантската вери-га, са хората с доходи на равнище на и над средното за страната. Според анализите тази таргет група има изиск-вания, които не се вместват във формулата „много хра-на за малко пари“. Най-общият профил на тези клиенти гласи, че те искат да хапнат бързо, вкусно и здравослов-но в приятна обстановка. Собствено проучване на фир-мата сочи, че нейните клиенти ценят качеството на хра-ната, но и бързината на обслужването - до 5 мин. за сала-та и до 10-12 мин. за основното ястие. Така веригата об-служва ежедневно между 10 000 и 15 000 клиенти. Въпре-ки това в Happy не обичат формулата „ресторант за бър-зо хранене“.

Веригата предлага т.нар. приятелско обслужване. Пра-вилникът е безпощаден: червилото е единственият грим, който момичетата могат да ползват по време на работа. Маникюрът и бижутата са забранени. Усмивката е задъл-жителна, защото е част от обучението на персонала.

Франчайзингът, адаптиран към националния вкусОбзавеждането на търговските зали в ресторанти-

те от веригата е скъпо, но функционално и удобно как-то за клиентите, така и за персонала. Пространствени-ят дизайн в Happy е разработен така, че да създава усе-щането за сигурност, спокойствие и уют - от специално подбраните в топлата гама цветове на дамаските за мека-та мебел до витражното осветление и задължителните те-левизори, достъпни от всеки ъгъл на зрение в ресторан-тите. Неизменен акцент пада върху „старите“ музикални инструменти от 60-те и 70-те години на миналия век, по-стерите на звезди от шоубизнеса и препратките към зо-рата на рекламата, които добавят чар към изключителна-та Happy атмосфера. �

© П

етър Петров



В Л А Д И М И Р К А ЗАСО В, Е Л Е Н А Г Е Л О В С К А

Д ве седмици по-рано бе публикувана Наредба номер 7 на Министер-ството на здравеопаз-

ването, ограничаваща тю-тюнопушенето на публични места от 1 януари т.г. Преди няколко месеца, когато изле-зе законът, се предполагаше, че след тази дата ще има ед-ногодишен гратисен пери-од, в който всички собстве-ници да могат да преустро-ят заведенията си спрямо но-вите изисквания. Такъв оба-че не им бе даден и сега голяма част от ресторантите и ка-фенетата работят, без да спазват наредбата. Представи-телите на бизнеса настояват въвеждането на наредбата да се отложи поне с една година, за да успеят да се съобразят с нейните изисквания. Те предлагат също собствениците

на заведения да имат пра-во да регистрират „клубо-ве за пушачи“, а клиентите сами да преценяват дали да влизат вътре. Като сканда-лен ресторантьорите опре-делят факта, че наредба, ко-ято засяга бизнеса им, не е съгласувана с тях. Туризмът е 99.9% частен, дава хляб на 600 хил. души, бележи рекордни ръстове през по-следните години, не могат да ни игнорират при въ-веждането на нови регла-

менти, коментира членът на управителния съвет на Бъл-гарската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Соня Алексиева. Ресторантьорите очакват най-малко 20% спад в продажбите, след като от 1 януари влязоха в сила ограни-ченията за пушене на обществени места. �

Кръстоносният поход срещу цигарите

Денят е 2 януари 2005 г., часът е 20.30, а мяс-тото на действие - дузина заведения в центъра на София. Дузина, защото смесена група младе-жи - пушачи и непушачи, безуспешно търсят мес-

та в кафенета и ресторанти. И тъй като не-пушачите по-често жертват удобството си в името на компанията, решението е маса за пу-шачи. Заведенията са различни, но картината

навсякъде е една: претъпкани зали и маси за пу-шачи и празни кътове за непушачи, в които са-мотно, но не изолирано от цигарения дим пре-карват времето си малобройни клиенти.

Наредбата гласи, че за пушене трябва да се обособят не по-малко от половината мес-та и да се изгради механична вентилация, ко-ято да функционира през цялото работно вре-ме на обекта, и само ако инсталирането на ме-ханична вентилация не е възможно, се допуска използването на естествена. Към техническите характеристики на вентилацията, разбира се, също има конкретни минимални изисквания. Собственикът поема задължението веднъж го-дишно да наема акредитирана лаборатория, която да измерва ефективността на вентилаци-ята. Протоколите от измерванията трябва да се съхраняват в заведението и да се представят на проверяващите инспектори. Пушачите тряб-ва да бъдат „затваряни“ в специални помеще-ния, отделени с преграда от тези за непушачи-те. Тъй като на непълнолетните не се позволява употребата на цигари, те нямат право и да вли-

зат в обособените за пушене места. В хотели-те не могат да се обособяват за пушене места като фоайета, коридори, асансьори, стълбищ-ни площадки и други общи помещения. Забра-ните важат както за персонала, така и за кли-ентите, а отговорност носят и собствениците, и клиентите. Максимум половината стаи могат да бъдат за пушачи, това важи и за броя места в заведенията. Баровете трябва също да се раз-делят на две зони. Голяма част от собственици-те се оплакват, че това ще остави около полови-ната от местата постоянно празни. Непушачите засега остават „незащитени“ само на дансинги-те в дискотеките - там още не са регламентира-ни отделни помещения за пушене. Рядко се намират компании само непушачи, а още по-трудно е да накараш един пушач да се лиши от вредния си навик за два-три часа. В по-

вечето случаи, дори да са болшинство, непуша-чите са солидарни и отказват да седнат на сво-бодните маси, ако пушенето на тях е забране-но. Разбира се, има собственици, които не са направили нищо, за да осигурят „здравослов-ни“ кътчета, и разчитат на късмет - да не мине инспекция. Други смятат, че могат да минат за законопослушни, защото са сложили табелки „маса за пушачи“ на няколко места. Големите ресторанти имат изградена вентилация още от-както са открити, но дали тя отговаря на изиск-ванията ще се разбере само след проверките. Няма да се увеличава броят на проверяващи-те - за спазването на наредбата ще следят ин-спекторите от ХЕИ. Глобите ще варират от 100 до 300 лева, като размерът зависи най-вече от това дали нарушението е първо, или ресторан-тьорът вече е бил глобяван.

В р е с т о р а н т аВ р е с т о р а н т а




� Възможно е да фалират малки заведения за хра-нене и кафенета, които не са в състояние да инвестират в реконструкции и преустройства, а това ще повиши и безработицата, смятат членовете на БХРА.

Според собственици и мениджъри на хотели и ресто-ранти наредбата на Министерството на здравеопазване-то, която определя условията за пушене на обществени места, противоречи на няколко нормативни акта. Гене-ралният директор на хотелите „Принцес“ Алекс Ореш-ков прогнозира, че след като отделят салон за пушачи, всички заведения ще трябва да се прекатегоризират още веднъж. Причината е в изискване на наредбата за категоризация, според която процедурата трябва да се преминава при всеки дори и малък ремонт. Изискване-то противоречи и на правилата за пожарна безопасност, според които всяко помещение трябва да има отделен вход и авариен изход, смята юристът на „Хепи“ Христи-на Христова. Преустройствата трябва да бъдат одобре-ни и от общината, и oт строителния надзор. Значител-ни са и сумите, които хотелиерите и ресторантьорите ще трябва да вложат за архитектурни проекти за преу-стройство. Според някои от тях вече има масови откази от резервации в ресторантите, след като клиентите раз-берат, че трябва да се местят в специален салон.

Според директора в Министерството на здравеопаз-ването д-р Маша Гавраилова обаче новите разпоредби не са трудни за изпълнение. Според нея най-лесно ще е точно на малките заведения, които са длъжни един-ствено да си купят два вентилатора - за нагнетяване и за изсмукване на въздуха. Монтажът им пък може да се повери на всеки инженер по топлотехника. По думите Ӝ за спазването на наредбата не са необходими никак-ви инвестиции. „Който не може да си позволи рекон-струкция, просто трябва да забрани пушенето в ресто-ранта си, препоръчва тя. Не искаме да спъваме бизне-са, но досега непушачите винаги са били подложени на условия, при които да поглъщат дима, и това трябва да се промени.“

В Европа и САЩ подобни закони са въведени, след като от години се наблюдава тенденция на намаляване на тютюнопушенето, и те са само начин допълнително да се защитят непушачите и децата от цигарения дим. У нас обаче наредбата е изпреварила времето си и е един

опит за следване на световните тенденции и „превъзпи-таване“ на пушачите.

Първи в Европа въведоха подобна забрана Ирландия (март 2004 г.) и Норвегия (юни 2004 г.), последвани от Италия, където от 10 януари т.г. влезе в сила закон, за-браняващ тютюнопушенето на обществени места. Шве-ция ще затегне законите срещу употребата на тютюне-ви изделия от 1 юни 2005 г., а Великобритания се очак-ва да приеме законодателство, забраняващо тютюнопу-шенето на публични места, през 2006 г.

Мерките предвиждат солени глоби - в Ирландия пу-шачи и собственици на заведения плащат глоби от 3000 евро, в Италия глобата за ресторантьори е око-ло 2000 евро, а за останалите започва от 25 и стига до 500 евро.

С малки изключения почти всички европейски-те страни са приели закони, насочени към ограни-чаването на консумацията на тютюневи изделия на публични места (обществени сгради, училища, град-ски транспорт, барове, ресторанти и други). Новите страни, членове на ЕС - Унгария, Словакия и Полша, също законодателно са наложили забрана на консума-цията на тютюневи изделия в по-голямата част от об-ществените места и са регламентирали зоните за не-пушачите на работните места или в ресторантите. Във Франция обаче рестриктивното законодателство не може да бъде приложено, ако собствениците на барове и ресторанти не се съгласят да го прилагат. Въпреки че от 1992 г. там съществува подобен закон, той почти не се спазва. Управата на Париж лансира през есента на миналата година инициатива, основана на доброволно-то участие на кафенета и ресторанти, наречена „100% без тютюн“, които поставят лепенки, че тютюнопуше-нето е вредно за човешкото здраве.

P.S. Междувременно партия Новото време предложи промени в здравния закон, Върховният администрати-вен съд (ВАС) образува две дела - по жалба на адвокат от Софийска адвокатска колегия и на обществена органи-зация, срещу наредбата, ограничаваща тютюнопушене-то, а здравното министерство даде шестмесечен грати-сен период за въвеждането на новите изисквания в рес-торантите. Проблемът обаче не е решен, а само отло-жен… �

MAGHORE AZINETELS &

STAURANTS

От следващия брой очаквайте:

Най-добрите български готвачи представят техники и тенденции в готвенето и кулинарията

Новата рубрика на ХОРЕМАГ - Тайни от кухнятаТайни от кухнята


5 7Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5


Г оспожо Димитрова, каква е ролята на аксесоарите за изграждането на стила на едно заведение или хо-тел?Може много да се говори за оригиналност, естетика и елегант-

ност при обзавеждането и критериите на всеки дизайнер ще са раз-лични, но професионалистите ще се съгласят, че именно аксесоарите превръщат интериора във функционална и неповторима среда за об-щуване. Огледалата например са особено интересен елемент от ин-териора - освен красота те създават усещане за светлина и топлина дори и в най-мрачния ден. Разбира се, стилът им трябва да е в хармо-ния с цялостното обзавеждане, а позициите им да са подбрани внима-телно, така че да допълват и обогатяват пространството на хотелското фоайе, стаята или ресторанта. Огледалата, които „Стил Декор“ пред-лага, са с разнообразни форми и рамки и в различни стилове - от Луи ХVІ през готика до арт деко. Неповторима атмосфера в лобито създа-ват копията на известни антики от ХVІІ - ХІХ век с рамки с дърворез-ба. Те могат да се съчетаят с тоалетка или конзола в същия стил, аран-жирани вази с цветя, фруктиери или свещници. Изчистените варианти на огледалата с рамки от метал и стъкло са интересен акцент в заве-дения с модерен интериор. Много важни за цялостното оформление на пространство са осветителните тела. Препоръчително е да не са с много силна светлина, за да не привличат натрапчиво вниманието на посетителите, а да служат като артистичен щрих. Какъв е критерият, по който се подбират различните ак-сесоари?Изборът на аксесоарите, формата им и материалите, от които са из-работени, трябва да са съобразени със стила и функциите на поме-щението. Подходящи за фоайе на хотел са по-високите лампиони със

стойки от месинг и абажури от коприна с флорални орнаменти. Из-ползват се като допълнение към обстановката, а не за основен източ-ник на светлина. За интимна и романтична атмосфера в ресторанта можете да аранжирате на масите свещници или купички с аромат-ни листенца.Има ли място, което е строго определено за аксесоарите?Не, разбира се. Всичко зависи от фантазията и умението. Може да се декорира всяко едно кътче на хотела или заведението. Например плакетите са едно много интересно допълнение към декорацията на зала или фоайе. Могат да бъдат съчетани с различни аплици, които да оформят светлинното пространство. Те са подходящи за всяко по-голя-мо помещение и внасят колорит и изтънченост. Не трябва да се прене-брегват и малките помещения, както и ъгловите пространства във фоа-йетата и залите. Те могат да бъдат усвоени с пиедестали, върху които да се аранжират различни декоративни елементи - настолни лампи, вази с цветя, статуетки, фруктиери със свежи плодове. Как да внесем свежест и настроение в помещението?По най-лесния начин - с цветя. Те създават много наст роение и подсил-ват колорита и уюта във всяко помещение. Но за да постигнете жела-ния ефект, трябва много внимателно да ги аранжирате в подходящи за тях съдове. За хотелското фоайе са подходящи по-високи вази, ко-ито да бъдат поставяни на пода или на ниски поставки. За ресторант може да се използват по-малки вази, които да се съчетават със съдо-ве от една серия - фруктиери, малки поставки за сметка, декоратив-ни свещници и т.н.

На обновения сайт на „Стил Декор“ http://stildecor.mebex.org са представени всички

предложения на фирмата за разнообразяване на интериора. �

Ролята Ролята на аксесоарите на аксесоарите

при оформяне на вътрешното пространство

Всички знаем колко важни са аксесоарите за моделирането на интериора. И най-дребният детайл е от изключително значение за цялостното настроение на помещението. Малки съвети за много настроение и уют споделя Нели Димитрова, декоратор на магазини „Стил Декор“.



Н о в и к н и г иН о в и к н и г и ГЛ . АС . Д - Р СО Н Я М И Л Е ВА

Р еинженеринг и управ-ление на риска в туриз-ма“ е най-новата моно-графия от серията „Тури-

зъм без граници“ (издателство „Нова звезда“, 2004). Това, ко-ето откроява монографията и я прави по същността Ӝ уникал-на, се дължи на изключителна-та заслуга на проф. д-р Манол Рибов. Материалът е под него-ва обща редакция и обединява трудовете на докторанти, чий-то научен ръководител е или е бил. Сходен е подходът и с тре-тата част от поредицата - „Кон-курентни предимства в туриз-ма“, която предстои да излезе на пазара.

Монографията обединява най-доброто от т.нар. школа на проф. д-р Манол Рибов по въпросите, свързани с теория-та и практиката на реинжене-ринга и управлението на рис-ка в туризма. Тя е предназначе-на както за професионалистите в бранша, така и за онези, кои-то се интересуват от проблеми-те по внедряването в предприятията на съвременни ин-формационни и комуникационни технологии чрез реин-женеринг и управление на риска за направените инвес-тиции.

Изследваните проблеми в монографията имат изклю-чително актуален характер, като се има предвид, че съв-ременното схващане за управление на качеството се свързва предимно с неговото обновяване чрез създаване на нови модели за стопанска дейност. Тези проблеми са свързани с реинженеринг на стопанската дейност, инвес-тиции и оптимизирането им от гледна точка на ограни-чаване на риска, понасяне на евентуални загуби и пони-жаване на приходите.

Динамиката на пазара, изискванията за все по-висок стандарт и качество на туристическия продукт правят туристическите агенции, хотелите и ресторантите все

по-еднакви. Това поставя въ-проса как да се диференци-ра и открои предлаганият ту-ристически продукт? Ново-то поле за съревнование се измества към такива харак-теристики като дизайн, об-служване, имидж, репутация и други нематериални цен-ности.

„Успехът изцяло зависи от начина, по който се органи-зира дейността и се направ-лява персоналът, т.е. нала-га се да бъде преосмислена дефиницията за истински-те ценности. (…) Доскоро в конкурентоспособните про-дукти се влагаха малко зна-ния и много материали. Но-вите ценности са изградени от малко материали и много интелект. (…) Реално поглед-нато, туристическите пред-приятия продават време и та-лант, чийто резултат предла-гат на клиентите.“

Интерес представлява бо-гатата емпирична част на из-

следването. От практическа гледна точка са разгледани аспектите на реинженеринговото проектиране за туро-ператорската и хотелиерската дейност по примера на представителни за бранша фирми („Алма тур“ АД и в.с. „Дюни“). По отношение на управлението на иновацион-ния риск в хотелиерството са представени данните от ем-пирично проучване на 19 хотела по отношение на разра-ботването и практическото внедряване на иновационни проекти. Рискът в туристическата политика е изследван въз основа на извадка от 25 хотела, като акцентът е вър-ху риска при сегментиране на пазара, при целеполагане-то и избор на фирмена стратегия и тактика.

Монографията „Реинженеринг и управление на риска в туризма“ може да бъде закупена от дистрибуторската мре-жа на „Нова звезда“ и в книжарниците за научна литера-тура в района на УНСС - София, на цена от 15.00 лв. �

Реинженеринг и управление на риска в туризма


5 9Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

П Е Р У - Н О М Е Р Е Д Н О П Е Р У - Н О М Е Р Е Д Н О З А А Л Т Е Р Н АТ И В Е Н Т У Р И З Ъ МЗ А А Л Т Е Р Н АТ И В Е Н Т У Р И З Ъ МПеру е най-по-с е щ а в а н а т а дестинация за алтернативен и адвенчър тури-зъм за 2004 г. според класа-ция на iExplo-re. Първенецът на 2003 г. Гала-пагос тази годи-на е на четвър-то място. Освен тези две дести-нации в десет-ката са Египет, Китай, Индия, Аляска, Италия, Чили, Коста Рика и Франция. Най-голямо изкачване напред в класацията отбелязва Кос-та Рика, която през предишната година е била на 111-а позиция. От десетте най-популярни дестинации през тази година са отпаднали Ан-тарктика (11), Белиз (17), Австралия (20) и Непал (27).

„ И Н Т У Р И С Т “ ОТ Б Е Л Я З А Ю Б И Л Е Й „ И Н Т У Р И С Т “ ОТ Б Е Л Я З А Ю Б И Л Е Й С М Е Ж Д У Н А Р О Д Н А КО Н Ф Е Р Е Н Ц И ЯС М Е Ж Д У Н А Р О Д Н А КО Н Ф Е Р Е Н Ц И ЯС голяма международна конференция на тема: „Интурист“ - вчера, днес и утре“ световноизвестната туристическа компания ВАО „Ин-турист“ отбеляза 75-годишнината от основаването Ӝ през декември 2004 г. в Москва. В рамките на празниците по повод на юбилея ком-панията покани десетки гости от цял свят. В известния четиризвезден московски хотел „Космос“ над 100 представители на чуждестранни фирми - партньори на „Интурист“, от над 30 страни, както и много представители на руския туристически бизнес взеха участие в конфе-ренцията.На официалната вечеря по случай големия юбилей на „Интурист“ ръ-ководството на компанията връчи своите платинени, златни и сребър-ни отличия за най-дългогодишните си световни партньори. Празникът беше отбелязан по оригинален начин и с появата в съзвездието „Голя-ма мечка“ на новата звезда „Интурист-75“, регистрирана на 9 декем-ври м.г. в астрологическото дружество на Великобритания.

„ Н А П РА В И С И С А М“ П О И С П А Н С К И„ Н А П РА В И С И С А М“ П О И С П А Н С К ИРесторант Cook&Taste отвори врати в Барселона. В него чужденци-те могат да участват в уъркшопове, посветени на испанската кухня, и така да се запознаят с кулинарията и културата на страната. Идея-та е да задоволим една потребност от забавление и култура, за коя-то до този момент на пазара имаше празнина, обясняват инициатори-те на начинанието. Програмата на Cook&Taste предлага богата гама от възможности. Семинарите са с продължителност от 3 часа или три дни, има и специални програми „по заявка на клиента“. Обучението в приготвяне на испански ястия се провежда на испански, английски или френски в групи от максимум десет души. В близко бъдеще услуга-та ще се предлага в комплект с осигурено настаняване, винени дегус-тации и обиколки на града.

К И ТА Й С Ъ С $ 7 5 М Л Р Д . П Р И ХО Д И К И ТА Й С Ъ С $ 7 5 М Л Р Д . П Р И ХО Д И ОТ Т У Р И З Ъ МОТ Т У Р И З Ъ МПриходите от туризма в Ки-тай надхвърлиха 600 мили-арда юана (75 милиарда долара) през 2004 г. През миналата година Китай бе посетен от 108 милиона чужденци, с което изпрева-ри Италия и за пръв път се нареди на четвърто място сред туристическите стра-ни. Две трети от постъплени-ята са от вътрешния туризъм и една трета - от посетители от чужди държави. Увеличе-нието на чуждестранните ту-ристи спрямо миналата го-дина е 23%. В същото време 28.9 млн. китайци са били в чужбина през изминалата година, от тях 5.9 млн. души са пътували заради бизнес.

3 0 0 0 Д О Л А РА З А РА Д И Ц Е Л У В К А3 0 0 0 Д О Л А РА З А РА Д И Ц Е Л У В К АИталианец е бил осъден да заплати глоба в размер на 3000 долара, за-щото целувал и прегръщал прекалено настоятелно жена в такси в Дубай - място, което по принцип се определя като едно от най-либералните на Арабския полуостров. След като бил признат за виновен по обвинение в „употреба на алкохол и неприлично държание на обществено място“, на мъжа била наложена глоба от 12 000 дирхама (3270 долара).

Л Е Т И Щ Е КО П Е Н Х А Г Е Н Н А Й - Д О Б Р О Л Е Т И Щ Е КО П Е Н Х А Г Е Н Н А Й - Д О Б Р О В К Л А С А Ц И Я ТА Н А B U S I N E S S T R AV E L L E R SВ К Л А С А Ц И Я ТА Н А B U S I N E S S T R AV E L L E R SЗа трета поредна година летище Копенхаген беше избрано за най-добро европейско летище от читателите на Business travellers, най-престижното германско списание за бизнес пътувания. Летището е собственост на датската компания Copenhagen Airports A/S (CPH), която е сред кандидатите за концесията на летищата във Варна и Бургас. На второ и трето място списанието е класирало летищата в Цюрих и Франкфурт. Летище Копенхаген е най-голямото летище на Скандинавския полуостров. През 2004 г. през него са преминали 19 милиона пътници, което е със 7.5% повече от 2003 г. �

С в я тв я т



Б а л к а н иБ а л к а н и

ТурцияБлизо 17.5 млн . Близо 17.5 млн . чуждес транни турис тичуждестранни турис ти

Турският туристически сектор отчита силен растеж през 2004 г., когато стра-ната е била посетена от близо 17.5 млн. чуждестранни туристи или с около 25% повече от 2003 г. Германия е начело с

около 4 млн. туристи (нарастване с 19.5%), следвана от Русия (1.6 млн. или 25% увеличение) и Великобри-тания (1.4 млн. - нарастване с 27%). Следват посетителите от България (1.3 млн. - увели-чение с 30%), Холандия (1.2 млн. - увеличение с 26%), Иран (628 000 души - увеличение с 26%), Франция (550 000 души - нарастване с 16.6%) и Гърция (485 000 души - нарастване с 23.5%). Туристите от Европейския съюз са 55% на сто от всички летовници в страната - 9.6 млн. души. За почивка в Турция чуждите туристи предпочитат на първо място Средиземноморието, а Мармара, който включва Истанбул и района около него, е посетен от най-много чужденци през миналата година.

Бум Бум заради Формула 1заради Формула 1

В 16 луксозни хотела в Истанбул до момента са за-пазени 10 хиляди места за периода от 19 до 21 август, когато градът за първи път ще бъде домакин на състе-зание във Формула 1, съобщава вестник „Миллиет“. Председателят на Съюза на собствениците на хоте-ли Тимур Байъндър посочва, че за дните на състеза-нието са резервирани всички места в 5-звездните хо-тели, но вече е трудно да се намерят места и в 3- и 4-звездни хотели.

Нов хотел открит Нов хотел открит в Бурсав Бурса

Турската хотелска верига World Of Wonders (WOW), чиято собственост са шест петзвездни хоте-ла в Анталия и Бодрум, открива нов хотел в планин-ския курорт Бурса. Хотелът, получил името WOW Ul-udag, е разположен на 35 километра от центъра на Бурса и на 40 километра от градското летище. Хо-телът, който разполага със 124 стаи, сред които спе-циално пригодени за инвалиди, има капацитет 496 легла.

Както всички хотели от тази верига, WOW Uludag предлага на гостите си системата all inclusive.

ХърватияРекордни резул та ти за 2004Рекордни резул та ти за 2004

Хърватия постигна рекордни резултати в об-ластта на туризма за изминалата година, съоб-щи Националният туристически борд. Броят на туристите, посетили страната през 2004 г., е 8.8 милиона, което е с 6% повече в сравнение с 2003

г. През 1990 - годината, предхождаща избухването на конфлик-та в Хърватия, страната е регистрирала 8.4 милиона посетите-ли. Най-многобройни сред туристите са били германците, след-вани от италианци, словенци, чехи и австрийци. Най-много гости е привлякла област Истрия, както и Риека и Сплит.

„Хилт ън“ от варя хотел в Дубровник„Хилт ън“ от варя хотел в Дубровник

Първият хърватски хотел от веригата „Хилтън“ ще бъде открит през май тази година в Дубровник, предаде ДПА. Ве-ригата е закупила дубровнишкия хотел „Империал“, а обно-вяването му трябва да приключи до 1 май.

ГърцияГърците предпочитат да почиват в чужбинаГърците предпочитат да почиват в чужбина

Въпреки че Гърция е сред десетте най-посе-щавани от туристи страни, гръцките гражда-ни предпочитат да почиват в чужбина. Само за коледните и новогодишните празници ту-ристическите компании са продали 110 000

туристически пакета за организирани почивки. През минала-та година 60% от гърците са избрали да пътуват организирано в чужбина и 40% - в страната. Гръцките граждани предпочитат класическите европейски дестинации, а малка част залагат на далечните пътувания. Според работещи в туристическия сек-тор инициативата на министерството на туризма за кампания, приканваща гръцките граждани да се обърнат към вътрешния туризъм, е от особено значение за развиване на сектора.

Липсата на стратегия пречи на браншаЛипсата на стратегия пречи на бранша

Липсата на стратегия на гръцкото правителство се от-разява отрицателно на туризма в страната, се твърди в статия на гръцкия вестник „Експрес“. Според данни на Сдружението на хотелите в Атика през 2004 г. се наблю-дава спад в заетостта на хотелите от всички категории в сравнение с 2003 г. Спадът в четиризвездните хотели е 39.02%, в тризвездните - 35.89%, а в тези с две звезди - 30.42%. От сдружението заявяват, че липсата на нацио-нална стратегия за туризма след провеждането на олим-пийските игри е една от основните причини за намале-лия брой туристи.


6 1Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

РумънияНай -предпочитана зимна Най -предпочитана зимна дес тинация за молдовците дес тинация за молдовците

Повечето молдовски туристи, които са пре-карали Коледа и Нова година извън роди-ната си, са предпочели Румъния според дан-ни на Молдовската национална туристичес-ка агенция. Броят им е няколко пъти по-ви-

сок в сравнение с тези, които са избрали другите традицион-ни дестинации - Украйна, България или Турция. По данни на Молдовската национална туристическа агенция предишната Коледа (2003-2004 г.) в Румъния са били 2300 молдовци, 1600 са предпочели Украйна, а над 800 - България.

220 млн. евро 220 млн. евро за новогодишната нощза новогодишната нощ

Румънците са похарчили около 220 милиона евро за ново-годишната нощ, съобщи агенция Ромпрес. Туристическите и телефонните компании са натрупали най-големи печалби за-ради празниците, както и вносителите и дистрибуторите на фойерверки и пиратки и тези на горива.

Румънският „туризъм за Нова година“ глътна около 28 ми-лиона евро, отбелязва Ромпрес. Новогодишната нощ е дока-рала печалба за румънската хотелиерска индустрия в размер на 18 милиона евро. Около 7000 румънски граждани са по-срещнали Новата година в чужбина, основно в Гърция, Тур-ция и Египет. Румънците, които са прекарали празниците зад граница, са похарчили около 2.8 милиона евро.

АлбанияДесет милиона долара Десет милиона долара за лиценз за казиноза лиценз за казино

Албания започна приемането на оферти на инвеститори, желаещи да получат ли-ценз за казино в Тирана, който ще струва 10 милиона долара, съобщи Ройтерс. Ли-цензът е 15-годишен и е първият от петте

подобни лиценза, с които страната се надява да привлече повече туристи. Албанското финансово министерство се противопостави миналата година на плановете за такса от десет милиона долара за придобиване за лиценз за казино, заявявайки, че това ще убие хазартния бизнес в зародиша му и ще навреди на туристическия потенциал на страна-та. Предлаганата такса от десет милиона долара е прека-лено висока в сравнение с тази в страните, с които искаме да се конкурираме в туризма, смятат от финансовото ми-нистерство. �

Б а л к а н иБ а л к а н и



Д а й д ж е с тД а й д ж е с т

„СТАНДАРТ“Разпродават националните паркове

Защитените територии ще бъдат разпродадени на част-ници. В природните паркове ще се издигнат хотели, а чер-номорската ивица между Царево и Резово ще стане курорт. За това алармираха 6 природозащитни организации. Гне-вът им е срещу промяна в Закона за защитените терито-рии, прокарана от екоминистерството. Поправките дават възможност да се продават парчета от природните парко-ве. Единственото условие е да се заяви намерение за стро-еж върху тях. Сега всички защитени територии са публич-на държавна или общинска собственост и не подлежат на разпродажба. Ако промяната влезе в сила, земите, вър-ху които някой е поискал да се строи, стават частна дър-жавна собственост и могат да се продават. Община Царе-во вече е внесла план 20 километра от брега южно от гра-да да се застроят с хотели. Територията попада в природен парк „Странджа“. Планът бе отхвърлен. Затова сега искат да прокарат поправка, че ако няма устройствен план на пар-ка, в него може да се строи. В момента такива планове нямат 10 от 11-те природни парка у нас.

„ДНЕВНИК“Банско посреща туристите със строителство и кални улици

Банско започва новия зимен сезон с усилено строителство, кални и мръсни улици. Собственици и управители на хотели, които са разположени в близост до началната станция на ка-бинковия лифт, са притеснени от ситуацията. В този район кипят най-големите строителни дейности. Първите чуждес-транни туристи, които вече пристигнаха в града и са наста-нени в тези хотели, трябва да преминават през разкопани, кални и мръсни улици, за да стигнат до станцията на лифта или до центъра на Банско. Някои улици дори не са асфалти-рани. По други пък се стичат води като реки заради пробле-ми с водопреносната и канализационната мрежа, която е до-ста остаряла и трябва да бъде подменена.

„Виктория груп“ изгуби битката за хотел в Дубровник

Пловдивската туристическа компания „Виктория груп“ на известния хотелиер Ветко Арабаджиев не спечели тър-га за покупката на държавния тризвезден хотел „Лапад“ в хърватския град Дубровник. От дружеството твърдят, че са предложили най-високата цена за базата, но въпреки това не са класирани на първо място. За купувач на хоте-ла в края на миналата година е избрана хърватската ком-пания за недвижими имоти Magnum Hr Beta, пише хър-ватската преса. От „Виктория груп“ посочиха, че се насоч-ват към изграждането на висококатегориен хотел в тур-

ския курорт Анталия съвместно с турски партньори, кои-то на този етап не се съобщават. За летен сезон 2005 ком-панията изгражда в България ново ВИП тяло със 140 стаи и апартаменти към хотел „Чайка“ в Слънчев бряг. Освен това изгражда и малък аквапарк във ваканционното сели-ще Елените.

THE SUNБългарското Черноморие е като испанското крайбрежие, но по-евтино

Българското Черноморие е като испанското крайбрежие, но е по-евтино. Туризмът процъфтява. Българските планини са популярни сред любителите на туризма, а и столицата Со-фия се радва на интерес. Пътуванията из България водят до откриването на някои истински перли, като Несебър, напри-мер, където има дузина средновековни църкви. Храната е ев-тина - за трима души тя излиза около 40 лева, което е прибли-зително 14 британски лири. Живописно е и има хубави рес-торанти. Созопол, който е на един час с кола на юг от Слън-чев бряг, е красиво риболовно пристанище.

„НОВИНАР“София с ново летище от 1 ноември

Новата писта на летище София ще е готова до 31 ок-томври, съобщи изпълнителният директор на аерогарата Стоил Пашкунов. До 31 август ще е напълно готов и път-ническият терминал на аерогарата и ще започне изпи-танието на системите и оборудването му. След цялостна-та реконструкция столичното летище ще придобие тре-та категория. Това означава, че аерогарата ще приема са-молетите при хоризонтална видимост 200 м, а вертикал-на само 15 метра. Така ще бъдат предотвратени пробле-мите със затварянето на аерогарата при мъгла или лошо време. През май ще стартират търговете за наемане на безмитните магазини, обменните бюра, двата ресторан-та, единият от които е панорамен, кафенета и пункто-ве за рент-а-кар в новата аерогара. Броят на пътници-те, които ще минават през новото летище, ще достигне 2 000 000 още до края на 2006 г.

NEWSWEEKНа ски в Боровец и Пампорово

Забравете Алпите. В Източна Европа бързо се развиват нови модерни ски курорти, а цените за пистите в тях са една четвърт от това, което туристите биха платили в луксозните курорти на Франция и Швейцария. Според служител на ком-панията „Болкан холидейс“ в курортите на Източна Европа е различно, забавно и по-евтино. Сто и петдесет милиона евро са инвестирани в Боровец, за да стане той модерен европей-


6 3Ф Е В Р УА Р И 2 0 0 5

Д а й д ж е с тД а й д ж е с т

ски курорт с допълнителни писти с обща дължина от около 80 километра. За онези, които обичат преживяванията, по-близ-ки до истинската природа, се препоръчва Пампорово, къде-то планината е по-мека, има условия за каране на сноуборд, а може да се посети и намиращият се недалеч Рилски манастир.

„МОНИТОР“Малайзийци искат да строят туристически селища у нас

Малайзийци проявяват сериозен интерес да инвестират в българския туризъм, съобщи членът на изпълнителния съвет на Българската търговско-промишлена палата Геор-ги Стоев. Той беше в делегацията на парламентарния шеф Огнян Герджиков при визитата му в Южна Корея и Куала Лумпур в периода 2-9 януари и участваше в организирани-те бизнес форуми в двете държави. Предприемачи от Куала Лумпур са заявили, че искат да строят туристически селища в България и са питали какви са условията. Намерението им е да вдигнат един комплекс за отдих на нашето Черно-морие и друг близо край София. За региона около столица-та са се спрели на Банкя, тъй като там има минерални изво-ри и смятат, че е добър вариант за вдигане на хотели.

„ТРУД“Винен туризъм в петвековна крепост

„Винпром Карнобат“ реставрира 500-годишна винарна в средновековната крепост Маркели, за да я превърне в част от проекта си за винения туризъм, съобщиха от компанията. Средновековната крепост е на 10 км от Карнобат. Тя е извест-на с историческите битки на хан Крум Страшни с византий-ския император Никифор и с победите на българския владе-тел, който надвил византиеца, обковал черепа му със сребро и си направил от него чаша. С проекта за винения туризъм и с участието си в националната програма „От социални помощи към заетост“ „Винпром Карнобат“ ще отвори над 100 работ-ни места в лозарството и винарството още тази пролет.

„СЕГА“Скандалната „Бекс ер“ се връща с ново име

Компанията за евтини полети до Европа, която бе закрита със скандал през есента на миналата година, се връща отново на българския пазар. Тя вече не се казва „Бекс ер“, а „Имеджин ер“. „Имеджин ер“ също се представя като авиокомпания за ев-тини полети. Директор Ӝ е пак германецът Дирк Виземан. Фир-мата ще заработи на българския пазар от март по същата схема като предшественика си - ще продават билети в туристически агенции, по телефона и през интернет. В „Гражданска въздухо-плавателна администрация“ няма подадена молба за регистра-ция от такава авиокомпания, каза шефът Ӝ Калин Барзов. �



К а л е н д а ра л е н д а р

В България9-12 февруари„Банки, инвестиции, пари“Пловдив, тел. 032 90 31 20e-mail: [email protected] февруариМеждународна изложба за лозарство и винарство „Винария“Пловдив, тел. 032 902 000e-mail: [email protected] www.fair.bg17 февруариСеминар „Виното в ресторанта“Пловдив, тел. 032 902 486e-mail: [email protected] февруари22-ра международна туристическа борса

„Ваканция“ 2005София, тел. 02 987 08 52е-mail: [email protected] февруариСпа експо - София, тел. 02 8655851; 980 10 19e-mail: [email protected] февруари„Хотел & ресторант експо“София, тел. 02 952 51 92е-mail: [email protected] март25-и панаир на туризма и свободното времеВарна, тел. 052 602 417, 632 261e-mail: [email protected] мартБългарска строителна седмица

София, тел. 02 965 52 80е-mail: [email protected] март„СТРОЙКО 2000“София, тел. 916 6604, 9166813www.ndk.bg5-9 април Първо специализирано изложение „ХОТЕЛЪТ -строеж, обзавеждане, оборудване“ Бургас, тел. 056/ 84 19 36 e-mail: [email protected] 7-9 априлПета туристическа борса „Вашата ваканция“ Бургас, тел. 056/ 84 19 36e-mal: [email protected]

За включване в календара: тел.: 02 93 76 267, e-mail: [email protected], Ани Крумова

В Европа3-6 февруари Международно туристическо изложение Destinations 2005*Лондон, Великобританияwww.destinationsshow.com3-7 февруари Международно туристическо изложение Salon des Vacances*Брюксел, Белгия e-mail: [email protected]/9-13 февруариREISEN HAMBURG 2005 - Международна изложба за туризъм и караванинг*Хамбург, Германияe-mail: [email protected] www.hamburg-messe.de12-15 февруариBIT 2005 Международна туристическа борса*Милано, Италияe-mail: [email protected] http://bit.expocts.it/17-20 февруариHOLIDAY WORLD 2005*Прага, Чехия

e-mail: [email protected] www.holidayworld.cz 19-23 февруариC-B-R 2005 - 36-о изложение за караванинг и воден туризъм*Мюнхен, Германияe-mail: [email protected] февруариEMITT 2005 - 9 международна средиземноморска туристическа борса* Истанбул, Турцияe-mail: [email protected] февруариHOTEQ 2005 - 18-и панаир за хотелско и ресторантско оборудване Истанбул, Турцияe-mail: [email protected] март Международната туристическа борса ITВ Berlin**Берлин, Германияe-mail: [email protected]

17-20 мартTUR 2005*Гьотеборг, Швецияe-mail: [email protected] мартUTAZÁS 2005 - 28 международно туристическо изложение* Будапеща, Унгарияe-mail: [email protected] мартMITT 2005 - Международно туристическо изложение** Expocentr, Moscow, Russiae-mail: [email protected] март - 2 априлМеждународно туристическо изложение UITT 2005**Киев, Украйнаe-mail: [email protected]://uitt-kiev.com*България участва с информационен щанд**България участва с национален щанд

MAGHORE AZINEAZINETELS TELS &

STAURANTSSTAURANTS

В следващия брой четете:� Какво е състоянието на ловния туризъм в България� Виното в ресторанта - как да изберем и какво да предложим

� Тайни от кухнята - с главния готвач на „Кемпински“ Ларс Аугстен� Какви са принципите на франчайзинга в ресторантьорството




Documents

HoReMag Febuary 2005