Ф С А

Тема 1 . Предварителна оценка на финансовото състояние Финансовото състояние (ФС) е комплексно понятие, което се характеризира чрез система от

показатели, описващи способността на предприятието да функционира и се развива в изменящата се вътрешна и външна среда. В синтезиран вид то показва реалните и потенциалните финансови възможности на това предприятие.

ФС не се oпределя с един показател. Въпросът за същността на ФС е сравнително пълно изяснен в Общите положения на МСС. Може да се направи заключение, че това е възможността на дадено предприятие да генерира навреме и с определена сигурност пари и парични еквиваленти, които да използва за уреждане на задълженията към своите служители и доставчици. Там е отбелязано, че ФС зависи от ресурсите, които контролира едно предприятие, от капиталовата му структура, ликвидността и платежоспособността му, както и от способността му да се адаптира към промените в средата, в която действа. В МСС се посочва, че А, П и СК са елементите, които са пряко свързани с неговата оценка.

ФС на предприятието може да бъде, устойчиво, неустойчиво (предкризисно) и кризисно.Устойчивото ФС се характеризира със стабилна платежна готовност, своевременно преодоляване на

непредвидени усложнения, гъвкава капиталова структура, оптимална организация на сметните взаимоотношения с контрагентите.

Анализът на ФС може да бъде осъществен с различна степен на детайлизация в зависимост от неговите цели и съобразно наличните организационни, информационни, технически и методически възможности. Желателно е той да започне с неговата предварителна, най-обща оценка.

В литературата се предлагат различни подходи при извършване на тази оценка. При един от тях се изхожда от структурата на СБ и по-специално от известното равенство:

ДА+КА=СК + ПТова счетоводно уравнение може да се интерпретира: всеки лев, вложен в активите на

предприятието, е предоставен или от собствениците, или от кредиторите, и всеки даден лев е вложен в определен актив.

Въз основа на посоченото равенство могат да се разработят най-малко 4 модела, отразяващи взаимната връзка между ДА и КА, и СК и П от друга страна. Тази връзка се основава на 3 критерия:

1) Наличността на собст. оборотни р-си, определени като разлика м/у СК и ДА;2) Наличието на НОК, установен като разлика м/у КА и КП; 3) Конкретното съотношение м/у СК и П.Модели: I) ДА<СК; КА>КП; СК>П => се правят следните изводи за предприятието:1) СК не само превишава ДА, но и осиг. значителен р-р от собсвени оборотни средства: СК-ДА=1500-

1200=300 хил.лв2) Предпр. разполага с голям р-р НОК: КА-КП=800-300=500 хил.лв3)СК покрива всички задълж. на предпр. 3 пъти: СК/П=1500/500=3=> ФС на предприятието е устойчиво.II) ДА=СК; КА>КП; СК>П => се правят следните изводи за предприятието:1) СК не може да служи като източник за формиране на КА и то е принудено да разчита на привлечени

средства: СК-ДА=1200-1200=02) Предпр. разполага с относително висок р-р НОК: КА-КП=800-500=300 хил. лв.3) СК покрива всички задълж. на предпр. 1,5 пъти: СК/П=1200/800=1,5=> ФС е задоволително.III) ДА>СК;

1

КА>КП; СК=П = > се правят следните изводи за предприятието:1) СК има второстепенно знач., защото предпр. има недостиг на собст. оборотнир-си и П са осн. източник на формиране на КА: СК-ДА=1000-1200= -200 хил. лв.2) НОК е полож. в-на ( може да покрие задълж. си): КА-КП=800-700=100 хил. лв.3) СК и П са равни, при евентуално изплащане на всички задълж., предпр. няма да има свободни фин. р-

си, с което възниква заплаха за норм. му работа: СК/П=1000/1000=0=> ФС е напрегнато ( предкризисно)IV) ДА>СК; КА<КП; СК<П => се правят следните изводи за предприятието:1) Значителен недостиг на собствени оборотни р-си: СК-ДА=800-1200= -400 хил.лв.2) Не разполага с НОК, което означава, че част от ДА са били придобити за сметка на КП и е напълно

възможно погасяването на тези задължения да стане преди пълното амортизиране на тези А (нямаме натрупани с-ва):

КА-КП=800-1000= -200 хил. лв.3) Предпр. не разполага с достатъчно Собствени източници на р-си, тъй като р-рът на П > СК. При

положение че кредиторите предевят претенции за погасяване на задълж., предприятието няма да може да ги удовлетвори и те могат да поискат обявяването му в несъстоятелност: СК/П=800/1200= 0.67

=> ФС е кризисно.

Тема 2.1. Анализ на ликвидността ФС на всяко предпр. може да се оценява от позициите на краткоср. и дългоср. перспектива. В първият

случай като критерии за оценката му се използват ликвидността и текущата му задлъжнялост. В дългоср. перспектива се анализира фин. устойчивост на предпр., неговата дълг. платежоспособност. В случаите, когато се разглежда ликвидността на предпр. се има предвид наличието в него на р-си в такъв размер, които са теоритично достатъчни за погасяване на тек. задлъжнялост. В този случай трябва да се отчита фин. гъвкавост на предпр., т.е. дали то има нужното количество пари, може ли да ги набави в кракоср. план, реагира ли бързо на конюктурата на пазара и оттам на взаимоотношенията с контрагентите.

Под ликвидност на определен актив се разбира относит. способност той да се трансформира в парични средства, степента на ликвидност определя продължителността на периода от време , през който тази трансформация може да бъде осъществена. Колкото по-кратък е този период, толкова е по-висока ликвидността на съответния А.

В л-рата с основание ликвидността се нарича „Ефект на буфера” или „Ефект на възглавницата”, тъй като тя отразява перманентната способност на предпр. да урежда фин. си затруднения, които възникват през тек. год.

Ликвидността може да се измери с абсолютни и относителни показатели.Най-типичен абсолютен показател е Нетният оборотен капитал (НОК) - функциониращ, циркулиращ,

работен капитал. Този п-л х-ра краткоср. фин. жиснеспособност на предпр. Той е постоянно променлива величина, която непрекъснато се изменя в резултат на ежедневните стоп. операции. Изчислява се:

НОК= Тек. Активи (ТА) - Тек. Тасиви (ТП)ТА: Един актив се вкл. в групата на ТА, когато се очаква да бъде използван или продаден в нормалния

цикъл на предпр.; държан е предимно за търговска цел или за кратък срок и се очаква да бъде реализиран до 12 мес. след датата на баланса; намира се в налични пари или парични еквиваленти, в/у които няма запори. Информ. за ТА се взема от съотв. раздел на баланса, където са отразени всички КА. От тях следва да се изключат някои активи, които не могат да бъдат използвани за погасяване на краткоср. задължения, напр.: материали и стоки, подлежащи на бракуване, наложени запори в/у парични средства. Към така изчислената сума следва да се прибави главницата на дългоср. вземания с настъпил падеж за отчетния период.

ТП: Един пасив се вкл. в групата на ТП, когато се очаква той да бъде погасен в рамките на норм. работен цикъл на предпр. или следва да се уреди в срок от 12 мес. след датата на баланса. Не се отнасят към

2

ТП тези лихвоносни задължения, дори и когато следва да бъдат уредени в сок от 12 мес. от датата на баланса при условие, че първонач. срок на уреждането е бил по-дълъг от 12 мес.

Информация за ТП се съдържа в пасива на СБ, раздела за задълженията, където са посочени краткосрочните задължения. Към тях следва да се прибави частта от дългосрочните задължения с настъпил падеж през отчетния период.:

НОК = (СК + ДП) - ДАЗа да разполага предпр. с достатъчно сигурен НОК, е необходимо той да бъде положителна величина.

Това означава, че от теоретична гл. точка предпр. е в състояние да посреща краткоср. си задължения, но това зависи от структурата на този показател и доколко всеки един елемент в него може да бъде превърнат в пари в определен срок.

Ако е отрицателна величина, трябва да направи извод, че съществува опасност текущите задължения да бъдат изплатени чрез спешно превръщане на някои активи в пари. Това обаче не винаги е възможно и води до несъстоятелност, а ако е възможно, то обикновено ce осъществява при крайно неизгодни условия.

Прекомерно големият размер на НОК не следва да се оценява позитивно, тъй като това означава ниска оперативна ефективност на предприятието - лоша събираемост на вземанията, висок размер на материалните запаси, слабости в управлението на финансовите ресурси, неблагоприятни условия при взаимоотношенията с доставчиците и клиентите.

НОК може да бъде собствен и чужд.Собственият оборотен капитал (СОК) се изчислява по някой от следните два начина:СОК = СК - ДА или СОК = ТА - (ДП + КП)От начина на определяне се вижда, че една част от НОК е собствен тогава, когато величината на СК >

ДА или когато сумата на ТП > П.Чуждият оборотен капитал (ЧОК) се определя по следния начин:ЧОК = НОК - СОК.Върху измененията на нетния оборотен капитал през текущата година спрямо предходния период

оказват влияние най-различни фиктори: нарастване на мащабите на осъществ. дейност - колкото е по-голям обемът на произв. и оттам

реализ. прод., толкова повече се увеличава р-ра на МЗ; продълж. на произв. цикъл - оказва влияние в/у р-ра на незавърш. Производство; изменения на условията на снабдяване и на палсмент - на състава и броя на доставчиците и

клиентите; формите на разплащания с тях; честотата на доставки и реализация; сезонен х-р на произв. и търговската дейност - той се влияе от природните условия.НОК е абсолютен п-л и затова не може да бъде използван за сравнение във времето и пространството.Освен това липсват точни ориентири относно неговия оптимален размер или желана динамика.

Представянето на този капитал като „буфер” предполага, че ТП ще бъдат погасени от всички ТА, като последните да не се използват за други цели. Това обаче практически не е възможно.

Дефектите на ликвидността могат да се оценят с помощта на няколко относителни показателя. Същността на подобна оценка се заключава в съпоставяне на ТП с активите, използвани за тяхното погасяване.

От гледна точка на тяхната мобилност ТА могат да бъдат разделени в три групи: най-слабо ликвидните активи - към тях се отнасят МЗ -материали, продукция, незавършено

производство, стоки и др.; по-мобилни активи - краткосрочни вземания и краткосрочни инвестиции, за обръщането на които в

парична наличност е необходимо по-малко време. Ликвидността им зависи от - скоростта на разплащането по банков път, месторазположението на контрагентите и на тяхната платежоспособност;

парични средства в касата и разплащателните сметки. Това са най-мобилните активи, чрез които може веднага да се пристъпи към изпълнение на текущите разчети, но трябва да се извади сумата на блокираните парични средства, тъй като предприятието временно не разполага с тях.

3

Пропорциите, в които се намират тези групи в отделните предпр., са различни и зависят от х-ра на осъществяваната дейност, съотношението между текущите и нетекущите активи, сумата и срочността на вземанията и др. ф-ри.

Въз основа на тази групировка на ТА, могат да бъдат изчислени няколко относителни показатели на ликвидност. Първият от тях е коефициентът на обща ликвидност (Кол):

Кол = Текущи активи (ТА) / Текущи пасиви (ТП)В л-рата се среща още като коефициент на покритие. Численото значение на този коефициент показва

колко пъти стойностната оценка на ТА превишава величината на съществуващата към момента оценка на краткосрочните задължения. Този полазател се използва широко в практиката, защото отразява хипотетичната възможност на предприятието, че при продажба на всички или част от ТА ще може да изплати всичките си текущи задължения. Колкото е по-голяма величината на ТА спрямо ТП толкова е по-голяма увереността, че тези задължения могат да бъдат погасени за сметка на наличните активи.

Разпространено е мнението, че този коефициент може да се оцени емпирично. Счита се, че ако той е равен на 2, това е закономерно и всички значения по-ниски от тази норма се приемат за неприемливи, а колкото това значение превишава 2 толкова това е по-добре. Това мнение е особено характерно за банките, когато подлагат на анализ предприятията във връзка е отпускането на заеми. Но над 2 може още да означава и значителни, несъответстващи на времето МЗ, твърде голяма дебиторска задлъжнялост; слаб контрол върху паричните операции. Друго предприятие може да има коефициент под 2, но благодарение на доброто управление да се намира в превъзходно финансово състояние.

Когато се анализира коеф. на обща ликвидност в края на годината, следва да се внимава, защото е възможно да има т.нар. „Украсяване на витрината” - Предприятието настойчиво събира част от вземанията си, обемът от запаси се намалява по-ниско от норм. равнище, а обичайните покупки за дейността временно се отлагат. В резултат на взетите мерки спестените и получени пари се използват за погасяване на тек. задължения

Затова е целесъобразно през тек. год. да се изчисляват няколко междинни показтели (на 3-6 мес.) за изучаване на подобни ситуации и за измерване влиянието на сезонни ф-ри.

Друг относителен показател е коеф. на бърза ликвидност. В л-рата го наричат и коефицент на „Свръкликвидност” или „Лакмусов” коефицент, тъй като чрез него се получава информация за състоянието на тек. платежоспособност на потенциалните клиенти:

Кбл=ТА-МЗ , или Кбл=КВ+КИ+ПС ТП ТПТъй като относителният дял на МЗ в сумата на ТА е най-голям в сравнение с др. елемнти -

елеминирането му води до рязко намаление на коефицента на бърза ликвидност в сравнение с коеф. обща ликвидност.

Няма да бъде ненормално Кбл < 1, тъй като голяма част от тек. заължения възникват във връзка с придобиването на част от МЗ.

Възможно е да се изчислят още два относителни показатели на ликвидност: Коефицент на незабавна и на абсолютна ликвидност:

КНЛ = ТА – (МЗ + КВ) , или Кнл=ПС+КИ ТП ТП

КАЛ = ТА – (МЗ + КВ + КИ), или КАЛ = ПС ТП ТП

Те са по-конюнктурни и по-често сменящи се като равнища в рамките на един отчетен период. Счита се, че те са по подходящи за анализа, който се извършва от финансови и инвестиционни предприятия, и за които е от по-голямо значение незабавната и абсолютната ликвидност.

Анализът на посочените показатели може да се проведе в няколко начина: 1) провеждане на статичен анализ - той включва няколко сравнения:• с коефициент - норматив, който за предприятието е съобразен с осъществяваната от него дейност

и с отрасъла, към който то принадлежи;• с показатели от избрани предходни периоди от дейността на предприятието;

4

• с показатели от предприятия със сходна дейност. 2) осъществяване на динамичен анализ - чрез него се изследват измененията на относителните

показатели през отделни периоди на годината или през няколко последователни отчетни периоди. Това се постига най-добре с помощта на индекси на базисна или верижна основа.

3) извършване на структурен анализ - чрез него може да се проследи влиянието на отделните групи и видове текущи активи и пасиви за формирането на определено равнище на тези показатели.

4) провеждане на факторен анализ на измененията на показателите през текущия период спрямо предходния чрез използване на метода елеминирането и неговите варианти (верижни замествания; относителни числа)

Относит. показатели на ликвидност дават обща картина за съотношението м/у различните елементи на ТА и ТП.

Независимо от важността им за получаване на по-пълна картина за степента на ликвиднот при анализа могат да се използват и др. показатели:

Коефицент на маневреност на НОК:

Кмнок = НОК СКЧрез този показател се получава представа, каква част от СК не е във вид на ДА, а е във вид , който

позволява по-свободно да се маневрира с оставащите. с-ва.Ако в процеа на анализа в динамичен порядък съществува тенденция към нарастване, може да се

направи извод, че е налице реална финансова стабилност и съществува възможност предпр. да прегрупира своите А и да ги насочва в по-ефективни дейности.

Величината на този показател варира в зависимост от отрасловата принадлежност на предпр.

Коефицент на осигуреност с НОК :

Конок = НОК ТАУвеличението на този показател в динамичен порядък, при достатъчно високи темпове на нарастване на обема на

функциониращия капитал, е признак за успешно развитие на предприятието. Ниският размер на коефициента показва, че е налице силна зависимост на предприятието от кредиторите в краткосрочен план.

Модифициран вариант на предходния показател е, при който в знаменателя на формулата се посочва сумата на реалните активи.

* Коефициентът на динамичност на НОК :

Кд нок = ПС НОКТой характеризира действителната възможност на предприятието за бързи финансови маневри:Колкото е по-голяма величината на този показател, толкова е по-високо равнището на ликвидност на тази група от

ТА. Това означава, че предприятието бързо може да урежда задълженията си към доставчиците, бюджета, персонала и др. Намалението на коефициента е признак за възможно забавяне на постъпленията от клиенти или наличието на затруднения от предоставянето на търговски кредит от страна на доставчик.

Тема 2.2. Анализ на текущата платежоспособност

Под текуща платежоспособност се разбира способността на предприятията да получават (или да имат на разположение) парични средства, с които да погасяват напълно различните си финансови задължения с настъпване на падежа им, произтичащи от търговски, кредитни и други операции с платежен характер. За търговски се приемат сделките, които са сключени от предприятията-търговци при и по повод извършване на занятието им.

5

Особеното значение на текущата платежоспособност е, че тя отразява качественото състояние на паричния поток на всяко предприятие, който от своя страна оказва влияние върху разчетите c всички свързани с него контрагенти.

В отделните предприятия ниската платежоспособност се среща различни варианти: в едни от тях тя може да се наблюдава като случайна, временна, а в други - като продължителна, хронична.

Върху възникването й оказват влияние нееднакви и действащи с различна сила фактори като: ниска конкуретоспособност на продукцията; неудачно разпределение и използване на наличните финансови ресурси; непредвиден спад на продажбите; недостатъчно гъвкава ценова и асортиментна политика, нерационална структура на КА; несвоевременно постъпление на парични средства от предпр.-клиенти и др.От гледна точка на управлението на предприятието тези фактори могат да бъдат систематизирани в две

групи. В първата група се включват тези, които са възникнали в резултат на недостатъчно точното отчитане на изискванията на пазарната конюнктура, а във втората - тези, които се дължат на лошо финансово ръководство, при което не са взети под внимание съществуващите рискове и са допуснати сериозни грешки.

В практиката обикновено се прибягва към използване на показатели, които се изчисляват като отношение между постъпления н а парични средства и извършените плащания с тях. Изходната формула за изчисляване на един от вариантите на коефициента на текуща платежоспособност (Ктпл ) е следната:

Ктпл = (Начален остатък на парични средства + Постъпления) / Палщания

Така изчисленият коефициент показва до каква степен при неблагоприятни условия могат да се намалят постъпленията на парични средства, за да бъдат осъществени необходимите разплащания. Така например, ако коефициентът е 1,25 може да се напрани извод, че при съкращение на паричните постъпления до 25% предприятието все още е в състояние да осъществи текущип плащания => той не може да бъде по-малък от единица.

Друг вариант за изчисляване на коефициента па текуща платежоспособност е следният:Ктпл = Постъпления на парични средства през периода / Плащания през периода

Този коефициент също не може да бъде по-малък от единица. В противен случай следва да се направи извод, че текущите постъпления са недостатъчни за плащанията и предприятието ги прави благодарение на парични средства, които е имало към началото на анализирания период.

Текущата платежоспособност зависи още от интензивността на притока на парични средства, които след това се използват за погасяване на възникналите задължения. Колкото по-голям е техният размер, толкова с по-голяма вероятност може да се твърди, че предприятието разполага с достатъчно средства за текущите си плащания. Липсата на минимален запас от пари е признак за кризисно състояние. Наличието на незначителни средства в касата или разплащателните сметки обаче не винаги означава, че предприятието е неплатежоспособно, тъй като в близките дни могат да постъпят достатъчно средства или част от активите позволяват лесно да бъдат обърнати в пари. Ако се наблюдава постоянна криза от липса на пари, това вече е ясен сигнал, че предприятието е „технически неплатежоспособно” и може да се разглежда като първо стъпало към несъстоятелност. Обратно - значителният излишък от временно свободни парични средства е признак за изпуснати възможности за изгодното им влагане и нарастване.

Увеличението и намалението на паричните средства пряко зависи от: мащаба на оперативната дейност на предприятието (постъпления от продажба на продукция,

изпълнени работи и оказани услуги и плащания на доставчици, персонал и други задължителни плащания); инвестиционната му дейност (покупко-продажба на дълготрайни активи, постъпления от и

плащания на комисиони и лихви и др.); финансовата му дейност (операции, свързани с изменението на обема и структурата на собствения

капитал и пасивите).

6

Затова е уместно да се използват подходящи финансови индикатори, които да подпомогнат установяването на момента на настъпването й, т.е., от една страна, с тяхна помощ да се оцени степента на текуща платежоспособност чрез интензивността и резултативността от взаимоотношенията с предприятията-клиенти, а от друга - да се отчитат реалните размери на текущите задължения.

Индикаторът за дебиторска задлъжнялост (Идз) може да се определи като отношение на сумата на средствата в разчети и К Ф А към края на избран месец от годината спрямо величината на фактическите парични постъпления за същия период от време. Този показател характеризира ритъма на входящия паричен поток в предприятието. Ако това отношение е поне равно на 2, това означава, че всички вземания и краткосрочни финансови вложения се очаква да бъдат обърнати в пари и насочени към погасяване на задълженията през следващите два месеца.

Индикаторът за кредиторската задлъжнялост (Икз) може да се определи като отношение на текущите задължения към края на месеца спрямо величината на фактическите парични плащания за същия период. Чрез него се констатира какъв е ритъмът на паричния поток, който има възможност да напусне предприятието при положение, че всички парични средства бъдат насочени за погасяване на тези задължения. Ако това отношение е поне равно на 2, може да се очаква, че текущите задължения ще бъдат със сигурност изплатени през предстоящите два месеца.

Следователно като сигнал за настъпване на неплатежоспособността (или на момента на възстановяване на платежоспособността), следва да се възприеме онзи период, при който системата от индикатори Идз и Икз не съответства на следните гранични значения:

Идз > Икз < 2

За нашата страна пределната величина на параметрите на посочените индикатори е изведена от правовата норма, включена в Търговския закон, за двумесечния срок на неизпълнение на текущите задължения. Ако Идз е по-малък от Икз, и едновременно с това Икз по-голям от 2, може да се направи извод, че предприятието се намира в неплатежоспособност. Обратно - при положение, че се наблюдава тенденция Идз и Икз вече постоянно да не превишават параметъра 2 - това може да се приема като сигнал, че е започнало възстановяване на платежоспособността. Обобщаващият извод, който може да п направи е, че целевата позиция към възвръщане на платежоспособността се проявява в стремежа към непрекъснато намаление на дебиторската задлъжнялост (взаимосвързано с нея и на кредиторската; задлъжнялост) и нарастване на паричната наличност, към изравнявано на двата индикатора Идз и Икз, а индикаторът Икз да е насочен към величината, която да бъде по-малка от 2.

Тема 3. Анализ на материалните запаси

МЗ заемат една значителна част от краткотрайните активи (над 50%). Към тях се влкючват 3 типа запаси:

Държани за продажба в обичайния ход на стопанска дейност (стоки и продукция) Намираящи се в процес на производство за такава продажба (незавършено производство) Суровини и материали, които се използват в производствения процес или при извършване

на услуги Трите типа запаси имат различна ликвидност. За най-ликвидни се приемат запасите от стоки и

продукция, по-малка ликвидност притежават суровините и материалите и незавършеното производство. По-подробна информация за тези и за някои други МЗ се съдържа в съответните синтетични и аналитични сметки.

По своята същност МЗ представляват своеобразни инвестиции, които са направени с цел реализиране на печалбата. Тази печалба може да се получи само от бъдещи приходи от продажби. Основен фактор, който оказва влияние върху равнището от запаси, е очакваният обем от продажбите (това главно се отнася за стоките и продукцията), или разчетните производствени нужди (запасите от суровини и материали, които зависят от продажбите). Ето защо основна задача на всяко предприятие е да поддържа оптимално равнище на запаси. Недостигът от суровини, материали и гориво може да доведе до прекъсване на

7

производствения процес, намаляване на обема на продукцията, увеличаване на нейната себестойност, което в крайна сметка се отразява отрицателно върху финансовото състояние. От друга страна, излишно натрупаните МЗ принуждават предприятието да прави непредвидени разходи по съхранение, за застраховки, както и да подлага на раскове от обезценка н стойността ил поради физическо износване.

Анализът на МЗ преминава през няколко етапа:1. Първи етап – включва изучаване на динамиката на общия размер на МЗ. Това се постига

като темпът на изменение на средния им размер се съпостави с темпа на изменение на обема приходите от продажбии този на всички активи.

2. Втори етап – изучава се данамиката на структурата на МЗ в разрез с основните и елементи – материали, стоки, птодукция и т.н. По време на този етап се изучава темпът на изменение на всеки от тези видове запаси в съпоставка с темповете на изменение на обема на производство и реализация на продукцията.

3. Трети етап – изучава се обращаемостта на МЗ. По време на стопанската дейност те извършват непрекъснат кръгооборот. Колкото по-бързо се осъществява този кръгооборот, толкова по-малко ресурси са необходими за нормалото й протичане.

Изменението на обращаемостта на МЗ се дефинира чрез няколко показателя. Първият от тях е: броят на извършените обороти:

Коефициент на обращаемост: Кобр = НПП / средния размер на МЗ

Този показател характеризира колко пълни обороти са извършили МЗ от тяхното първоначално придобиване до възстановяването им в парична форма в рамките на един отчетен период. Другото тълкуване на този показател е: какъв обем продажби са извършени с един лев МЗ.

Най-лесно средния размер на МЗ може да се определи като към запасите в началото на годината се прибави наличността в края на годината и се раздели на 2. При този начин не се отчита движението на запасите в рамките на отчетния период, което може да бъде повлияно от различни сезонни колебания. За това чрез използването на по-детайлизирана счетоводна и оперативна информация може да се определи средната хронологична величина на запасите. Възможен и друг вариант на изчисление – според оперативния характер на продукцията – в знаменателя следва да се вземат под внимание тази запаси, които са пряко свързани с проходите от продажба, а в числителя се отнасят НПП.

Тъй като този показател се изчилсява за един отчетен период, чрез него може да се определи абсолютният брой обороти на съответните запаси общо за годината. Дали полученият брой обороти е оптимален за предприятието е трудно да се прецени, тъй като зависи от вида на осъществената дейност в предприятието и продължителността на производствения цикъл.

Следващият показател, които характеризира обращаемостта на МЗ, е времетраене на 1 оборот в дни:

Вр1об = (средния размер на МЗ/ НПП) x 360 или чрез :

360/брой на извършените обороти

Този показател характеризира за колко дни се извършва един пълен оборот на МЗ, т.е. колко са дните, през които единица запас стои на склад от момент на постъпването му до момента на продажбата.

Третият показател, който характеризира обращаемостта на МЗ, е коефициентът на ефективното им използване ( Кеимз)

Кеимз = среден размер на МЗ/ НПП или Кеимз = 1/ Кобр

8

Чрез него се оценява скоростта на обращаемостта на средствата, вложени в МЗ. Той може да се интерпретира и като сума на МЗ, които се използват за получаването на 1 лв. ПП.

От посочените показатели може да се направи извод, че при увеличаване на времетраенето на обращаемост броя на извършените обороти намалява, а се увеличава коефициентът на ефективното използване на МЗ. Обратното – при намаляване на времетраенето на обращаемост броят на извършените обороти се увеличава, коефициентът на ефективно използване на същите запаси намалява.

4. Четвърти етап – включва установяване на ефекта от ускоряването или забавянето на обращаемостта на МЗ. Чрез него се констатира сумата на освободените средства в резултат на ускоряване на обращаемостта на МЗ или обратното – на допълнително ангажираните средства поради забавяне на обращаемосттна на същите.

Освобождаването на парични средства в този случаи позволява на предприятията на намалят финансовия риск, свързан главно с ползването на банкови заеми и същевременно да се съкрати сумата, заплащана под формата на лихви. Тук се появява един двустранен ефект при обращаемостта: веднъж води до съкращаване на паричните средства, влагана в стопанска дейност, и втори път – като увеличение на печалбата подари намаление на финансовите разходи. Познати са няколко начина за определяне на този ефект:

Е = МЗ 1 – НПП 1/ БО 0

Е = (НПП1 /Д ) x (Пр1- Пр0)

Е = (Кеимз1 – Кеимз0) x НПП1

Е – Ефект от ускоряване или забавяне на обращаемостта на МЗ Пр1 и Пр0 – продължителност на 1 оборот в дни през текущата и предходната годинаНПП1 – сума на НПП през отчетния период Д – Брой на дните през анализиразния перодБО0 – брой на обаротите на предходния отчетен периодКеимз1 и Кеимз0 – Коефициент на ефективно използване на МЗ през текущата и предходната година.

5. Пети етап – определяне степентта и насоката на влияние на промените на НПП и на средния размер на МЗ върху ускорението или забавянето на обращаемостта на запасите. Ако се изпозлва например показателят продължителност на 1 оборот в дни, подходът ще бъде следният:

определя се условно времетраене на 1 оборот в дни:

(Средна наличност на МЗ за предходната година/ НПП за текущата година) x360

определя се влиянието на промяната на НПП:

Условна продължителност на 1 оборот в дни – продължителност на 1 оборот от предходния период в дни

определя се влиянието на средния размер на МЗ:

Продължителност на 1 оборот за отчетния период в дни– условната продължителност на оборот в дни

определя се комплексното влияние на двата фактора

6. Шести етап – изследват се факторите, които са оказали влияние върху двете основни величини, и се оценява това влияние.

А) Фактори с происводствено–технически характер – специфика на произвежданата продукция (изпълняваните работи или оказваните услуги), използваната техника и прилаганата технология

9

Б) Фактори, отразяващи условията на снабдяване и реализация на МЗ – възможности за съхраняване на запасите, териториално разположение на клиентите и доставчиците, особености на пазарната мрежа, условията на реализация на продукцията и стоките

В) Финансовите фактори – възможности за сключване на банкови заеми за формиране на запасите, варианти на разчети с контрагенти и др.

Тема 4. Анализ на Дебиторската задлъжнялост

По своята същност дебиторската задлъжнялост е идентична с краткосточните вземания, които има да получава едно предприятие. Основна част от тези вземания се формира в процеса на осъществените продажби, а дръга част – в резултат на обичайната си дейност – от подотчетни лица, начетени МОЛ, съдебни и присъдени вземания. При анализа най-голямо внимание се отделя на вземанията от продажби, тъй като те почти винаги имат най-голям относителен дял. ДЗ възниква в резултат съществуващата система на разчети между предприятията, при които възниква интервал във времето на плащания от момента на съставяне на документа за плащане от страна на контрагентите и времето за физическото придобиване на конкретната сума. Между постъпленията на ПС, приходите от продажби и ДЗ съществува следната зависимост:

Сумата на приходи от ДЗ в началото на Дз в края на паричните = продажби + периода – периодапостъпления

При положение, че величината на ПС често превишава финансовите и кредитните възможност на предприятието, то няма да бъде в състояние да урежда своевременно задълженията си към доставчиците, бюджета, персонала и др. лица. ДЗ оказва разнопосочно влияние върху равнището на такущата платежоспособност. От 1 страна, всяко предприятие се стреми да увеличава размера на продажбите, което води до нарастване на вземанията от съответните контрагенти. От друга страна, с уголемяването на тези вземания се увеличава рискът от несвоевременно постъпване на ПС поради погрешно избрани клиенти, ниска платежоспобност и дори фалит на някои от тях.

Равнището на ДЗ във всяко предприятие зависи от мн фактори: вид на продукцията или стоките; обем на пазара, степен на наситеност на пазара.

Анализът на ДЗ преминава през няколко етапа:1. Първи етап – акцентира се върху равнището на ДЗ. То може да се оцени с помощта на няколко

показателя. Единият от тях е коефициентът на отклонените КА в дебиторската задлъжнялост (КОКВдз) КОКВдз = ДЗ/КА

Изучаването на този показател се извършва в динамичен порякък – по тримесечие и години. Тенденцията към нарастване следва да се оцени негативно. Тя показва, че е налице намаление ликвидността на клиентите, което води до отклонение на паричните средства на предприятието от нормалния оборот. Освен увеличавенето на ДЗ води до неизвежни допълнителни разходи - като тези за командировки, телефонни и пощенски услуги и др. Ако пък се наблюдава рязко намаление на ДЗ, е възможно то да се дължи на негативни моменти във взаимоотношенията с клентите – съкращаване на продажбите на кредит, липса на пазар на продукцията и др.

На практика дебиторите задържат перичните ресурси на предприятието, докато кредиторите извършат особен вид финансиране, за да може то да продължи да функционира. Тази връзка може да се установи чрез коефициента на съотношението на дебиторска и кредиторска задлъжнялост (КСДКЗ)

КСДКЗ = ДЗ/ КЗВсяко предприятие, което увеличава вземанията си от клиенти, но в замяна не може да постигне

адакватно увеличаване на задълженията си към доставчиците, е възможно да реализира печалба, но в същото

10

време намаляват паричните му ресурси. Много анализатори смятат, че ако кредиторската задлъжнялост превишава дебиторската, то предприятието ефективно използва своите средства, т.е. то има допълнителен източник на краткосточно финансиране. От счетоводна гледна точка обаче подобно явление се приема за отрицателно, тъй като кредиторската задлъжнялост задължително следва да бъде погасена независимо от състоянието на разчетите с клентите. Освен това тък трябва да се вземе по внимание и възможният ефект от закъсненията, произтичащи от различните срокове на тяхното погасяване.

2. Втори етап – необходимо е да се даде оценка на скоростта и сроковете на обращаемост на А-те в разчети с помоща на няколко показателя:

Първият от тях е коефициент на обращаемост на ДЗ (Кобрдз) Кобрдз = НПП/ средние размер на ДЗ Необходимо е да се направят няколко уточнения при изчисляването на този коефициент. Най-напред в

числителя на формулата следва да се посочи само размерът на приходите, които водят до възникаване на вземанията. Тук трябва да се изключат плащанията в брой и авансовите плащания. Тъй като в компонентите на ГФО не се съдържа датайлизирана информация за плащания в брой, при изчисляването на коефициента може да се изходи от предположението, че сумата на подобни продажби е относително малка. В противен случай следва да се прибегне до използването на допълнетелна оперативна и извън счетоводна информация.

Най-бързият начин за определяне на средния размер на ДЗ е като към сумата в началото на периода се прибави сумата в края на периода и се раздели на 2. Така изчисленият коефициент показва колко пъти (колко оборота) се обръщат вземанията, т.е. колко пъти те се образуват и погасяват през течение на годината. Повишаването на показателя в динамика се разглежда като положителна тенденция. Ниската обращаемост може да е породена от много причини – предоставяне на големи търговски заеми, неспособност на клиентите да се разплатят. Обратно – относително високото развнище на обращаемост може да означава провеждане на твърда разчетна политика, липса на желание за осъществяване на продажби под формата на търговски кредити и др.

Друг показател, които характеризира обращаемостта, е средният срок на събиране на ДЗ (Ср с) СР с = 360/брой обороти или СР с = (Средния размер на ДЗ/ НПП) x360

Този показател отразява времето, през което предприятието факически кредитира клиентите си, или с други думи – каква е средната продължителност на времето от възникване на звеманията до тяхното погасяване. Ако показателят намалява, се счита за положителен ефект. При увеличаване на средния срок, нараства и рискът за събирането им. Удачно е този показател да се детайлизира по юредически и физически лица, видове продажби, видове разчети и др. Винаги съществува вероятност средното значение на показателите да не бъде изцяло достоверно за цялото предприятие. Възможно е средният перод за събиране на вземанията да не отразява просроченото плащане на част от клиентите или да се дължи на нарушаване на платежната дисциплина на двама или трима от най-крупните клиенти. За това е необходимо да се различава норманата и просрочената задлъжнялост.

3. Трети етап – нужно е да се проучи динамиката, състава, причините и давността на просрочените вземания. Това може да става както текущо, така и края на годината съобразно възприетите правила в счетоводната политика за оценяване, обезценка и отписване на вземанията. Един от най-добрите способи, чрез които може да се изследва просрочената продължителност е методът на възрастовия анализ, при който вземанията се разпределят по срокове на закъснение на плащанията (например до 60дни, до 90 дни, до 120 дни, повече от 120 дни или при други избрани при анализа интервали). Анализът на структурата на вземанията по срокове безусловно води към верни изводи относно тяхната надежност и ликвидност. Тук е подходящо да се разработи аналитична таблица, включваща информация по срокове на погасяване на ДЗ, като по този начин се получава ясна представа за платежната дисциплина на отделните клиенти.

Съобразно със счетоводния принцип на предпазливост несъбираемите вземания подлежат на обезценка. Основните фактори, които влияят за това са: значително финансово затруднение на клент;

11

неизпълнение на условията на договора или просточие в плащанията; нарушения в платежния статут, възникнали от национални или от местни икономически условия и др.

Тук на анализ подлежи спазването на възприетите правила и методи за определяне на за загубата от обезценка, т.е. дали избраните проценти са съобразени с периодите на просрочие, заложените срокове на давност, формите на рзчети и др.

Във връзка с това е подходящо да се изчисли коефициентът на просрочие на ДЗ (Кпр дз) Кпрдз = ДЗ пр/ ДЗ

ДЗпр – ДЗ, която не е изплатена в определени срокове

Този показател характеризира „качеството” на ДЗ. Той дава представа за степента на съотвтствие на сроковете на задлъжнялост спрямо предварително определените условия за плащане. Ако съществува тенденция към неговото намаление, това е признак за увеличаване ликвидността на клентите.

Друг показател е средната продължителност на просрочената ДЗ (СПдз)

СПдз = ДЗпр/ ППрд

ППрд – сума на еднодневния приход от продажби през анализирания период При оценяване на надеждността на вземанията винаги трябва да се има предвид, че обръщането на една

значителна част от тях в парични средства е невъзможно без съкращаване на обема на продажбите. Резултатите от анализа на ДЗ създават възможност да се направят редица важни изводи за дейността на

предприятието: - При ефективно разработена система се ускорява обращаемостта на разчетите, а това допринася за

постъпване на други необходими на предприятието активи и за погасяване на кредиторската задлъжнялост - С нарастване на обращаемостта на ДЗ се съкращава размерът на постоянните разходи - Намалението на ДЗ води до ускоряване на оборота на паричните средства, на МЗ и до съкращаване на

задълженията на предприятието.

Тема 5. Анализ на паричните средства (ПС)

Паричните средства са едни от най-важните елементи на групата на КА. Те осигуряват в най-голяма степен ликвидността на предприятието. Понякога ги наричат непечеливши А, с изключение на тези които носят лихви, тъй като те са необходими за покупка на МЗ, използване на външни услуги, погасяване на задължения и др. Едновременно с това за покриване на своите задължения предприятието трябва да има постъпления на парични средства – получени от продажбата на МЗ, и от дивиденти, заеми и др. По този начин дейността на предприятието се явява обективна предпоставка за възникване на движението на ПС. Значението на тази вид активи се характеризира с няколко признака:

- Рутинност – ПС се използват за погасяване на текущи задължения. Затова между входящите и изходящите парични потоци винаги съществува временна разлика, което принуждава предприяетието да се старае винаги да натрупва свободни ПС.

- Предпазливост – дейността на предприятието няма точно регламентиран харектер, поради което е необходима парична наличност за покриване на непредвидените плащания

- Спекулативност – ПС са нужни от спекулативни съображенияОпределянето на оптимален размер на ПС е много отговорна задача към всеки момент от дейността на

предприятието. Наличието на много пари е признак за разхищение и неудачно финансово управление. Липсата на пари е опасна, защото води до проблеми при плащане на задълженията към доставчиците и останалите контрагенти. Главна задача на анализа е да се оцени задълбочено, каква е способността на предприятието да осигурява ПС в оптомален размер. Според стандарт 7 (Отчитане на паричните потоци) ПС се разделят на 2 вида:

12

- Парични наличност - Парични еквивалентиПаричните наличности включват:o средствата, които се намират в касата в края на работния денo средства в различните банкови сметки под формата на безсрочни депозити. Под паричен еквивалент се разбират краткосрочни и бързоликвидни активи, които лесно могат да се

обърнат в парични наличности – чекове, срочни депозити, полици и др. Тук се включват и тези краткосрочни фанансови активи, които са с падеж до 3 месеца от придобиването им. Като парични наличности се третират дадените аванси, тъй като до момента на отчитане се счита, че те не са напуснали предприятието.

Едно от основните понятия при анализа на ПС е паричен поток. Той е съвкупност от разпределените през отчетния период постъпления и плащания на ПС генерирани от стопанската дейност. Тук е важно да се отбележи, че преместването на паричните наличности и техни еквиваленти между отделни статии не представлява движение на ПС, а начин на тяхното управление. Като например: не се третира като паричен поток внесените средства от касата в банкови сметки или тегленето им от тези сметки, преводите на суми от една в друга банкова сметка, както и предоставените аванси на подотчетни лица.

Понятието патичен поток (ПП) е обобщаващо. То включва в своя състав многочислени видиве на потоците, които обслужват дейността на предприятито. Затова е нужно те да се класифицират по някои признаци:

1. В зависимост от мащаба на обслужване на стопанската дейностo ПП на предприятието като цяло – това е най- обобщаващият ПП, той акумулира

всички видове потоци;o ПП по отделни структурни рапределения – тази диференциация на ПП зависи от

организираните средства на предприятието;o ПП по отделни стопански операзии – този поток се раглежда като първичния обект на

самастоятелно управление на ПС.

2. В зависимост от видовете дейности в предприятиетоo ПП от основната дейност – това е дейността, която заема преимуществено

положение в сравнение със всички останали дейности, осъществявани в предприятието т.е.това е обобщаващия паричен израз на операциите, които участват във формирането на резултата от основната дейност;

o ПП от инвестиционната дейност – включват се операции с инвестиционен характер. Например: покупко- продажба на ДА и на краткосрочни финансови активи, които не са включени в групана на праричните еквиваленти;

o ПП от финансова дейност - включват се ПС, които участват в операции свързани с изменения на обема и структурата на СК и/или пасивите като например: допълнителни вноски на собственици или кредити от заемодатели, изполащането на ПС за различни кредитори, изплащането на дивиденти и др.

3. В зависимост от насочеността на движението на ПСo Положителен ПП – той характеризира съвкупността от постъпления на ПС от

всички видове стопански операции;o Отрицателен ПП – той характеризира вскчки плащаия с ПС по време на

осъществяването на стопснската дейност.

Между двата потока съществува много тясна връзка, която се изразява в това, че ако един от тези потоци е недостатъчен по размер за определен период от време това автоматично води до съкращаване на размера на другия поток.

4. В зависимост от метода на изчислщване на размера на ПП

13

o Брутен ПП – той изразява цялата съвкупност от постъпления и намаления на ПС в разрес по отделни интервали през анализирания период;

o Нетен ПП – разликата между положителния и отрицателния ПП през изучавания перид от време. Нетният ПП е един от най-важните показатели, чрез които се изразява движенито на ПП.

Изчисляването му за предприятието като цяло по отделни дейности и по отделни стопански операзии става по формулата:

НПП = ППП – ОПП

ППП – положителен паричен потокОПП – отрицателен паричен поток

Според отношението на положителния и отрицателния поток, сумата на НПП може да е положителна или отрицателна величина. По този начин тя оказва влияние върху формирането и динамиката на наличността от ПС.

5. В зависимост от степентта на оптималност на ППo Излишен ПП – постъпленията на ПС превишават реалната потребност на

предприятията по отношение на тяхното изразходване. Признак за излишен ПП е високата положителна величина на НПП, а това означава, че той не се използва разционално по време на стопанската дейност;

o Дефицитен ПП – тук реалните постъпления са значително по – ниски от реалните потребности. Даже в случайте, когато е налице положителна величина на НПП той може да е дефицитен, ако не удоволетворява потребностите от ПС по всички предвидени направления от дейността на предприятието.

Отрицателното значение на сумата на НПП автоматично прави потока дефицитен. Основен източник на информация за анализ на ПС е отчета за ПП, който компонент на ГФО. За разлика от другите компоненти, той е много труден за манипулиране, защото практически е невъзможно по изкуствен начин да се увеличават или намаляват ПС. Отчета за ПП е построен на принципа на следното балансово уравнение:

Нслд + постъпления в нарастващ сбор = намаления в нарастващ сбор + Крслд

Като това може да се представи и чрез формулата: Нслд± НПП = Кр слд

В Отчета за ПП се съдържа много богата информация, която позволява да се установи: 1) Степентта на осигуреност на предприятието със собствени ПС; 2) Зависимостта на предприятието от външни източници на постъпление; 3) Сумата на постъпилите и на изразходваните ПС общо за предприятието и по видове дейностти; 4) Каква е финансовата еластичност – т.е. доколко ефективно се използват ПС и каква е способността

на предприятието да създава парични резерви – НПП; 5) Какво е реалното равнище на текущата платежоспособност през анализирания перид и какви са

възможностите за прогнозирането му през следващия отчетен период. За извършване на обща оценка на ПС се използват няколко показателя: - За установяване на степента на участие на ПС в КА се използва едноименния коефициент -

коефициент за участие на ПС в КА:

Купска = ПС/ КА

14

При провеждане на оперативен анализ индикатор за възникване на финансови затруднения е тенденцията към намаляване на дела на ПС в състава на КА при едновременно нарастване на текущата задлъжнялост.

- За обща оценка на ПС – средната продължителност на оборота на ПС(СП пс): СП пс = (среден размер на ПС/ НПП) x 360

Този показател се използва за определяне ролята на ПС в общата продажба в оперативната дейност. Върху величината на ПП оказват влияние различни факрори от вътрешен и външенх характер. Към

външните фактори се онасят: жизненият цикъл на предприятието, продължителността на оперецинния цикъл, сезонността на производството и реализацията и др. Към външните фактори се включват: конюктурата на стоковия и финансовия пазар, данъчната политика на държавата, системата на разчети с доставчиците и клиентите и др.

Тема 6.5. Анализ на движенито на паричните средства

При извършването на този анализ е нобходимо да се установи избора на метод, по които се определя това движение – в НСС 7 е предложен пряк метод, а в МСС 7 – пряк и косвен. Основната разлика между двата метода е само в начина на отчитане на паричните потоци, отнасящ се до основната дейност.

Прекият метод се основава на изчисляването на постъпленията на ПС и плащанията с тях, като тук изходящ момент са начислените приходи.

Косвеният метод се основава на изясняването на отчитането на опрециите свързани с движението на ПС чрез последователното коригиране на финансовия резултат с различни видове операции и сделки, които е направило предприятието. И двата метода осигуряват потенциално важна информация, тъй като в отчета за паричните потоци се съдържа детайлизирана и сиситематизирана информация за движението на ПС, което позволява да се добие пълна картина на ПП в предприятието.

Прекият метод се характеризира с непосредствено отчитане на увеличението и намалението на ПС. Затова в литературата може да се срещне като Метод на постъпленията и плащанията. На практика този метод се използва повече отколкото косвеният, защото чрез него е възможно да се постигне:

- Разкриване на най – големите източници на постъпления на ПС и на основните направления на тяхното изразходване;

- Осигуряване на съпоставимост на паричните обороти в трите вида дейности; - Използване на получената информация за прогнозиране на ПП.

Анализът преминава през няколко етапа:1. Първи етап - дава се оцанка на силата на паричната позиция чрез изслдването на настъпилите промени

на наличните ПС в началото и в края на годината

∆ПС = ПСкр – ПСнач

ПСкр – паричните средства на края на отчетния периодПСнач – паричните средства на началото на периода

Изменението може да е с положителен знак в случайте когато е налице нарастване на ПС или с отрицателен знак, когато е постигнато намаление наличността на ПС в края на отчетния период. Това съотношение може да се покаже и чрез формулата:

ПСкр = ПСнач ± НПП осд ± НПП ид ± НПП фд

Тези три вида НПП могат да бъдат положителни, когато постъпленията надвишават плащанията или отрицателни, когато плащаията са по – големи. В крайна сметка може да се направи извод, че наличието на

15

ПС в края на годината се влияе от взаимното компенсиране на положителния и отрицателния НПП на отделните дейности. Най-лошият вариант, които може да се получи е нулев размер на ПС, но не и отрицателен. Тъй като плащанията могат да се извършват само с налични ПС. Този краен остатък трябва да съвпада със сумата на крайните салда на всички сметки, чрез които се отчитат паричните наличности.

2. Втори етап – изследва се динамиката на формиране на положителен ПП, като за целта той се детайлизира по отделни източници. Темповете на прираст се съпоставят с тези на активите и приходите от продажби. Тук особено внимание се отделя на изучаването на постъпилите ПС от външни изтичници и в установяването на степентта на зависимост на предприятието от тях.

3. Трети етап – изучаването на динамиката на образуване на отрицателен ПП. Тук се изучава направлението на изразходване на ПС и се установява в какви напраления се използват привлечените от външни източници ПС и как се погасяват лихвите и главниците по сключените заеми.

4. Четвърти етап – анализира се балансираността между положителните и отрицателните ПП, като значително влияние се отделя на равномерното постъпление и намаление на ПС по отделни интервали от време. Това дава възможност да се констатират колебания настъпили под влияние на сезонния характер на производителността и реализацията, изучава се динамиката на НПП, който се явява най-важният индикатор на тази балансираност. Ако тази динамика е положителна, може да се направи извод, че нарастват мащабите на финансовия потенциал на предприятието.

5. Пети етап – изучаване структурата на отделните ПП по дейности. Тук са възможни различни варианти, но във всички случаи положителният НПП от една дейност следва да клмпенсира останалите две.

Важен оценачен показател се явява НПП от основната дейност. Ако обичайните стопански операции формират печалба, НПП е положителна величина. В този случай излишъкът от пари е в резултат от получаването на парични средства в резултат от реализирането на продукция над извършените парични разходи.

Възможен е и друг вариант, при който финансовия резултат е пачалба, но предприятието постига отрицателен НПП от основната дейност. В този случай е необходимо да се обърне внимание на съотношението между дебиторската и кредиторската задлъжнялост. Ако е налице отрицателен НПП от основната дейност, причините за това следва да се търсят в останалите две дейности.

Положителната величина на НПП от инвестиционна дейност е възможно да се дължи главно на продажбата на ДМА. Ако тази тенденция се запази, причината за това смедва да се търси в неефективен бизнес, липсата на парични средства за погасяване на текущи задължения.

Положителен НПП от финансовата дейност се получава от нарастването на задлъжнялостта към банките поради сключването на нови заеми, емиторане на облигации и др. Това не може да се приеме за положителна тенденция, тъй като погасяването на сключените заеми може да стане само при стабилен прираст от ПС от основната дейност.

Един от най-неудачните варианти е когато основтана и финансовата дейности са с отрицателни НПП, а само инвестиционната дейност е с половителен НПП. Изводът, който може да се напраи, е че предприятието функционира в разултат на направените през предходен отчетен период инвестиции, а не под влиянието на наличните реални активи.

6. Шести етап – проучва се синхронноста на формирания положителен и отрицателен ПП в разрез по отделни интервали от време на изучавания период. По време на този перод се изследва

коефицинтът на ликвидност на ПП в разрез по отделни интервали от време:

Клпп= ППП/ОПП

За да съществува ликвидността на паричния поток, е необходимо коефициентът да е над еденица. Това означава, че се генерира нарастване на остатъка от ПС в края на периода, т.е. повишава се текущата платежоспособност на предприяетието.

16

7. Седми етап – анализира се ефективността на паричните потоци. За целта се използва едноименния коефициент:

Кепп = НПП/ ОПП

Величината на този показател зависи от сумата на ППП в смисъл дали НПП е положителна или отрицателна величина. Този показател характеризира това с какъв размер положителен ПП, след като е покрил отрицателния, го превишава. И обратното – колко не достига на положителния ПП да покрие отрицателния.

8. Осми етап - прави се проучване на резервите за оптималния размер на ПП. Най-общо факторите се разделят на външни и вътрешни.

Към външните се включват: конюктурата на стоковия и фондовия пазар, действащата система за данъчно облагане, условията и възможностите за банково кредитиране, взаимоотношенията с контрагентите и др.

Към вътрешните спадат: жизнения цикъл на развитието на предприятието, продължителността на производствения процес, амортизационната политика и др.

Чрез прекия метод се получава представа за ликвидността на предприятието и възможност за детайлно проследяване на движението на ПС. Чрез него обаче не може да се разкрие получения финансов резултат и изменението на величината на ПС.

Косвеният метод дава възможност за разкриване на несъответствията между показателите, които характеризират печалбата и паричните стедства. По своята същност печалбата е счетоводен измерител, докато парите съществуват реално. В зависимост от възприетата счетоводна политика в отделните предприятия е възможно да се форморат различни финансови резултати при едни и същи усовия на работа. Това води до парадоксалната ситуация, когато дадено предприятие, въпреки, че е печелившо няма ППП и изпитва затруднения с текущата платежоспособност. И обратното – едно предприятие може да оцелее без да е постигнало печалба, но да има налични парични средства.

Причините за подобни ситуации са следните: 1) Върху финансовия резултат оказва влияние текущото начисляване на приходите. Докато върху

положителния ПП това не оказва никакво въздействие, защото в него се включват реални парични постъпления от продажбите през отчетнич период.

2) Във финансовия резултат не се включва изтичането на голям размер на парични средства (покупка на ДМА), докато в състава на отрицателния ПП това е доста съществен елемент. И обратното – финансовият резултат не може да се разглежда като източник на повишаване на ПС (например – ако притокът на ПС е осигурен от сключването на банков заем)

3) Величината на финансовия резултат се намалява при извършване на отделни непарични разходи, каквито са разходите за амортизации. Докато при формирането на ПП, същите разходи не опказват никакво влияние върху общия размер на ПС.

4) Един от източниците за формиране на ПП са насъпилите промени на СК и пасивите, докато при формиране то на финансовия резултат участват само суми, чрез които се определят заплащането на някои от тези източници за ресурси (получаване на дивиденти)

Косвеният метод е оринтиран към разкриване на взаимовръзката между нарастването на ликвидността и финансовия резултат на база изменението на счетоводния баланс и ОПР. Неговата същност се заключава в последователното трансформиране на балансовата печалба или загуба в паричния поток. При това трансформиране финансовият резултат се коригира по посока на увеличение или намаление до достигане на реално протичащия положителен или отрицателен ПП. Това коригиране се осъществява чрез елимниране на част от операциите, които нямат пряка връзка с ПС. Следователно при анализа най-голямо влияние следва да се отдели на размера на безналичните сделки и операции и на изменението на НОК, които протичат в основната дейност. Върху размера на безналичните сделки и операции оказва влияние начислената амортизация на ДМА и ДНМА, нереализирането на положителни или отрицателни разлики от промените във

17

валутните курсове, отложените плащания на данъчни задължния и др. Промените в НОК е възможно да окажат влияние на няколко разнопосочни направления:

1) Да води до увеличаване на печалбата, намаляване на загубата без да има положителен ПП. Това е възможно например при наличието на приходи, които водят до намаляване на задълженията отразени по сметка 412 или до увеличаване на вземанаията по 411

2) Да водят до намаляване на печалбата и респективно до увеличаване на загубата без да има отрицателен ПП. Това е възможно при отразяването като разход намалението на материалите по сметка 302, увеличаването на задължебията по сметка 421 и по сметките от гр. 41 – Разчети с бюджета и по сметките от гр. 46

3) Да доведат до положителен ПП без това да оказва влияние върху финансовия резултат като в случайте, когато вземанията намаляват отразени по сметки 411 или по 422 (Подотчетни лица)

4) Да доведат до отрицателен ПП без това да окзава влияние върху финансовия резултат, като например при намаляването на задълженията отразени по сметките 401, 421, 452, 499 или при увеличението на звеманията отразени по сметка 402.

Тема 6.1. Анализ на собствения капитал:

Собственият капитал представлява паричен израз на вложеното имущество от собствениците на предприятието.Може да се определи като динамична величина, тъй като неговата величина е пряко отражение на развитието на предприятието – от неговото създаване до ликвидирането му.

Целта на анализа на собствения капитал е да се установят източниците за формирането му и да се определят последствията от тяхното изменение върху финансовата устойчивост на предприятието.

От гледна точка на анализа, собствения капитал може да се изследва от 2 позиции:- счетоводна:- финансова; Счетоводният аспект на анализа изисква оценка на вложеното имущество към началния етап на

функциониране на предприятието и последващите изменения, в резултат на постигнатите финансови резултати или по други причини. Този аспект на собствения капитал намира приложение в Счетоводните стандарти. Счита се, че предприятието поддържа собствен капитал тогава, когато величината му в края на периода е поне толкова, колкото в началото. Всяка сума, над необходимата за поддържането му, се приема за печалба.

В международната практика има две концепции:1) Финансова концепция: според нея – собствения капитал са вложените пари или вложената

покупателна способност, т.е. собствения капитал е израз на нетните Активи на предприятието.Според разбирането на тази концепция – у нас собственият капитал се поддържа, ако величината му в

края на периода (след разпределяне на дивиденти за собствениците или направени допълнителни вложения, във вид на дялови вноски) е по-голяма от величината на собствения капитал в началото.

2) Материална концепция: според нея – собствения капитал са производствените мощности на предприятието.В България, съгласно закона, се прилага финансовата концепция.

Финансовият аспект на анализа на собствения капитал го разглежда като остатъчна величина на Активите след приспадане на всички Пасиви.

В състава на собствения капитал влизат два елемента:- Инвестиран капитал - първоначално вложените ресурси;- Натрупан (реинвестиран) капитал - ресурсите, създадени в предприятието.От съотношението между тях, може да се направи точна предварителна преценка за дейността. Ако се

наблюдава увеличение на относителния дял на втората група, може да се направи извод, че е налице увеличение на средствата, вложени в Активи.

Собствения капитал има няколко елемента:- Основен капитал;- Резерви

18

- Финансов резултат

ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ е сума от номиналната стойност на акциите или дяловете, т.е. това е капиталът, който е определен при създаване на предприятието. За разлика от резервите и финансовия резултат, основния капитал (записания капитал) е сравнително постоянна величина и всяка негова промяна, следва да се отрази в търговския регистър. Всички корекции в основния капитал, дължащи се на допълнителна емисия на акции или записване на нов съдружник, или промяна в номиналната стойност на акциите, могат да се направят само по реда на действащото законодателство или съгласно учредителния акт.

РЕЗЕРВИТЕ: Предприятията, които прилагат Националните Счетоводни Стандарти, формират 3 групи резерви:- премиен резерв (премия от емисии);- резерв от последващи оценки;- законови резерви; резерви, свързани с изкупени собствени акции; резерви, съгласно учредителния

акт и други.Предприятията, които прилагат Международните Счетоводни Стандарти, посочват в счетоводния си

баланс само една статия за резерви, а в пояснителните сведения се представя разбивка, в която резервите се посочват в три групи:

- резерви от вноски на собствениците Пр: прмеийния резерв- резерви, създадени от печалбата Пр: законови резерви (% от основния капитал), резерви от преизчисляване на валута;- Преоценъчни резерви.За нуждите на анализа интерес представлява главно реинвестираният капитал. Тои включва: - Резервите, които са образувани за сметка на печалбата след нейното данъчно облагане;- Капитализираната печалба.Формирането на този капитал може да е задължително (законовите резерви) и доброволно (други

резерви).Специфичен елемент на собствения капитал е резервът от последващи оценки. Появява се в резултат

на възходяща оценка на Дълготрайните Активи. Представлява изкуствен източник за увеличение на стойността им. Такъв резерв формират само предприятията, прилагащи МСС.

ФИНАНСОВИЯ РЕЗУЛТАТ от текущата година (печалба/загуба), в края на отчетния период се трансформира във финансов резултат от минали години. Обикновено неразпределената печалба от минали години съществува като самостоятелен елемент до момента на вземане на решение за нейното използване.

Анализа на собствения капитал има няколко етапа:1 ЕТАП: Необходимо е да се даде оценка на неговата величина. Тази задача има важно значение – от една страна

за получаване на представа за икономическата мощ на предприятието, от друга страна – дава възможност за изчисляване на редица аналогични показатели:

СК = ОК + Резерви +/- Финансов резултат + Нерапределена печалба от мин.години – Непокрита загуба от мин.години

Необходимо е да се установи дали размерът на собствения капитал се съхранява през периода. Това се определя чрез изменението в собствения капитал:

Изменението на СК = СК в края – СК в началотоАко изменението е положително, може да се направи извода, че предприятието съхранява капитала си и

увеличава нетните си Активи.

19

Според финансовата концепция, поддържането на капитала е налице, когато източниците на увеличение на СК през текущата година са поне равни или превишават намалението, а това е знак за съхранение на капитала.

Възможно е да се достигне до декапитализация, при която СК е в по-малък размер от обявения при съдебната регистрация основен капитал.

* Собствения капитал може да е отрицателна величина, когато има натрупани загуби.

При положение, че като източник на информация се ползва отчета за собствения капитал, настъпилите изменения на същия капитал, могат да се дължат на няколко основни фактора:

1) От операции, които са възникнали, в резултат на преките взаимоотношения с инвеститорите; те водят до увеличение на основния капитал чрез емитиране на нови акции/дялове или намаление на същия – чрез обезсилване на дялове/акции;

2) Операции, които са в пряка връзка с дейността на предприятието; те намират израз във финансовия резултат, който може да е положителен (неразпределена печалба) или отрицателен (непокрита загуба);

3) Операции, които не са пряко свързани с дейността; такива са последващите оценки на ДМА, промени на счетоводната политика, коригиране на счетоводните грешки от минали години и други;

4) Операции, които са възникнали поради разпределение на част от финансовия резултат; такива са случаите, когато се изплащат дивиденти или тантиени (бонуси за добре свършена работа на управленския екип);

2 ЕТАП:Включва изследване на промените, настъпили в отделните елементи на собствения капитал. Те водят до

изменение на структурата като цяло.При анализа на основния капитал, следва да се оцени пълнотата на неговото формиране, съобразно

изискванията на Търговския закон, както и причините за неговото изменение в посока увеличение/намаление.При АД, някои от факторите, които влияят върху увеличението му са:- нова емисия на акции;- увеличение на номиналната стойност на съществуващите акции;- превръщане на част от печалбата/резервите в основен капитал;При същите дружества, факторите, които влияят за намалението на основния капитал са следните:- намаление на номиналната стойност на акциите;- обезсилване на акциите;При ООД, някои от факторите, които влияят върху увеличението на основния капитал са следните:- увеличение на дяловете на съдружниците;- записване на нови дялове;- приемане на нови съдружници;При същите дружества, факторите, които влияят за намалението на основния капитал са следните:- намаление на стойността на дяловете на съдружниците;- връщане дела на напуснал съдружник;- освобождаване от задължение за внасяне на неизплатен дял на някои от съдружниците;Проучването на величината и динамиката на резервите има важно значение, понеже те са своеобразна

гаранция за финансова стабилност на предприятието. Липсата на резерви или недостатъчната им величина е сигнал за допълнителен риск, понеже това означава, че или печалбата през последната година е недостатъчна за формирането им, или част от резервите са ползвани за погасяване на загубите.

* резервите се формират само за сметка на печалбата.Нерапределената печалба от минали години е акумулирана печалба, която не е изплатена на

собствениците като дивидент. Нейният размер, както и натрупаните резерви, показват – какъв е постигнатия резултат от дейността на предприятието и с колко са се увеличили Активите за сметка на собствените източници.

20

При анализа на тази печалба, трябва да се даде оценка на изменението на нейния дял в общия размер на собствения капитал. В повечето случаи нейната величина може да достигне и дори надмине основния капитал, а това е знак, че не е предвидено разпределение, под формата на дивиденти на печалбата.

3 ЕТАП: Необходимо е да се установи – каква е постигнатата възвръщаемост на собствения капитал с помоща на едноименния коефициент:

К на възвръщаемост на СК = НПП (нетни приходи от продажби) / Среден годишен размер на СКТози коефициент показва колко приходи се падат на 1 лев СК и отразява възрвръщаемостта, която

ръководството осигурява на собствениците. Чрез изследването на това съотношение в динамичен порядък, се открива възможност да се оцени – каква е способността на предприятието да запази инвеститорите и да привлече нови в бъдеще.

Заедно с това, е необходимо, да се направи качествена характеристика на способността на предприятието да се адаптира спрямо настъпилите промени в икономическата среда.Това се постига чрез:

К на ефективно използване на СК = Реални Активи / Средно годишен размер на СКЧрез този коефициент се получава обща представа за ефективността от управление на СК и намира израз

в увеличението на величината на реалните Активи, които са придобити с 1лев СК

Тема 6.2. Анализ на Пасивите

Според приложимите счетоводни стандарти (Национални и Международни), Пасивите са съществуващи задължения, които са възникнали, в резултат на минали сделки или събития, независимо от причините и условията на тяхното пораждане, за които предприятието носи отговорност. Следователно, не може да се разглежда като Пасив един факт, при който не се дължи нещо някому, или друг факт, който е обект на очертаващ се бъдещ ангажимент.

При всички случаи, при погасяването на задълженията, това е свързано с изтичане на ресурси, които са носители на икономическа изгода. Съдържанието и формата са без значение, т.е. това може да стане – чрез плащане в брой или по банков път; чрез прехвърляне на други Активи или чрез предоставяне на услуги. Същевременно, уреждането на Пасивите може да стане и чрез замяна с други Пасиви.

Съществуват и два по-рядко срещани случаи за погасяване на Пасивите, а именно – чрез превръщане на задълженията в основен капитал или при отказ от правото на съответния кредитор.

Анализът на Пасивите се базира на систематизирането им в две основни групи:1) Дългосрочни Пасиви (нетекущи Пасиви):Включва всички форми на задължения със срок на погасяване повече от 1 година от датата на баланса.

Такива са: дългосрочни банкови и търговски заеми; различни други видове задължения по емитирани облигации (облигационен заем); финансово-лизингов договор и др.

2) Краткосрочни Пасиви (текущи Пасиви):Включва всички форми на задължения със срок за погасяване до 1 година от датата на баланса. Такива

са: различни текущи плащания по лихвоносни задължения; задължения по изплащане на дивиденти; на данъци върху доходите; различни видове кредиторска задлъжнялост, които възникват поради разминаване между датите на получаване на Активите, влагане на труда и др. и датите на изплащането им.

Основен източник на информация за този анализ е Пасива на баланса; някои от елементите на Приложението на ГФО; регистрите за синтетично и аналитично отчитане.Информацията в Пасива на баланса позволява да се изчислят различни съотношения, пр.:

- съотношение на балансовите раздели, групи и статии към общата сума на Пасивите;- съотношение на отделни балaнсови статии или групи към други групи от Пасивите;- съотношение на отделни балансови статии към други статии от състава на Пасивите;Според формите и източниците на привличане на заемни средства, същите могат да се класифицират в

няколко групи:

21

1) В зависимост от целите на привличане – те могат да бъдат в резултат на придобиване на ДМА и ДНМА; на МЗ и задоволяване на други потребности;

2) В зависимост от произхода им – Пасивите могат да бъдат от външни източници (доставчиците) и от вътрешни източници (персонала);

3) В зависимост от формите на привличане – Пасивите могат да бъдат в парична форма (банкови заеми); в непарична форма (финансов лизинг); в стокова форма (търговски кредит) и в други материални и нематериални форми;

4) Според начина на обезпечаване – Пасивите биват необезпечени, обезпечени с поръчителство/гаранции и обезпечени със залог;

Анализът на Пасивите преминава в няколко етапа:1 ЕТАП: Изучава се динамиката на общия размер на Пасивите с помоща на базисни и верижни индекси. Отделя

се внимание на очертаващите се тенденции.

2 ЕТАП:Анализира се структурата на Пасивите; изучават се динамиката на относителните дялове, на банковите

заеми, търговските кредити и вътрешната кредиторска задлъжнялост. Тук е необходима внимателна интерпретация на получените резултати: ниският относителен дял на дългосрочните Пасиви може да не е признак на висока финансова устойчивост, а да означава невъзможност от привличане на финансови средства по различни причини. Значителният размер на краткосрочните Пасиви води до увеличение на риска от намаление на ликвидността. Доката големият относителен дял на дългосрочните Пасиви, като правило, изисква по-големи разходи по обслужването им, което в крайна сметка води до намаление на финансовия резултат.

3 ЕТАП:Обръща се внимание на Пасивите по периоди на привличането им. За целта се прави съответната

групировка по този признак и се изучава динамиката на съотношенията по отделно – в дългосрочните и краткосрочните Пасиви.

Счита се като положително явление, когато основната част от дългосрочните Пасиви са дългосрочни заеми, тъй като по този начин предприятието може да се разпорежда по-дълго с привлечените средства.

4 ЕТАП:Анализира се състава на конкретните кредитори и условията на предоставените от тях различни форми

на банкови и търговски кредити. Тези условия се изучават от позициите на тяхното съответствие, на конюнктурата на финансовите и стоковите пазари.

5 ЕТАП:Изучава се ефективността на използване на Пасивите като цяло и по отделни видове. Във връзка с това

се използват няколко показателя:

К брой обороти на Пасивите = НПП (нетни приходи от продажби) / Среден размер на Пасивите

К на продължителност на 1 оборот на Пасивите = 360 / К брой обороти на Пасивите

К на рентабилност на Пасивите = Финансовия резултат / Среден размер на Пасивите

Уточнения:- На мястото на Финансовия резултат може да стои различен вид печалба/загуба, според вида на

анализа и неговите цели;

22

- На мястото на Пасивите – може да са СК, Активите – пак според целите на анализа;- Средния размер на Пасивите се изчислява като:1) Средна аритметична (начало+край/2);2) Средна хронологична (когато ни трябва информация за 12 месеца – по-точна).Тема 7. Анализ на кредиторската задлъжнялост (КЗ):

Кредиторската задлъжнялост включва задълженията по получени, но неизплатени Активи, услуги, неизплатени заплати, данъци и други начислени разходи. Тук се включват и получените аванси и неизплатените краткосрочни банкови заеми, т.е. краткосрочни задължения на предприятието.

Краткосрочните задължения могат да се систематизират в две групи:1) Търговски задължения:Те са персонифицирани; точни са по отношение на времето и размера им; попринцип са изискуеми и се

изплащат;2) Начисления за разходи: Характерно за тях е, че в отделни случаи се налага за тях да се правят допълнителни оценки на размера

им или на времето, за което се отнасят. Типичен пример от втората група са очакваните разходи по натрупани/неизползвани (некомпенсируеми) отпуски на персонала до 31.12 на текущата година.

От счетоводна гледна точка, краткосрочните задължения се делят на:- Фактически;- Потенциални;- Условни.Фактическите задължения възникват на базата на сключен договор и по силата на действащото

законодателство. При уреждането им се очаква, това да доведе до изтичане на ресурси, размерът на които, може да бъде точно изчислен.

Потенциалните задължения, наричани в СС37 – Провизии, могат да не бъдат конкретно персонифицирани. Неопределени са по време и по размер. По принцип не са изискуеми и могат да не бъдат изпълнени.

Условните задължения са възможни задължения, чието съществуване не е потвърдено. Или текущи задължения, които не отговарят на условията за признаване,

Анализът на кредиторската задлъжнялост има няколко етапа:1 ЕТАП: Установява се структурата на фактическите задължения като за целта следва да се вземат под внимание

остатъците в началото на отчетния период; възникналите и ликвидираните задължения през същия период, както и остатъците в края на периода.

Структурният анализ дава възможност да се оцени относителния дял на всяко отделно задължение.

2 ЕТАП:Фактическите задължения се изучават по отделни видове като същите се групират по срокове на

възникване, т.е. в рамките на законните срокове и извън тях. От тази гледна точка, фактическите задължения може да се класифицират в две групи:

1) допустима:произтича от нормални срокове за разплащане с персонала, доставчиците и други подобни лица;2) недопустима:свързана е с нарушаване на установените срокове за приключване на разплащанията с банките по

сключени заеми; с бюджета; с институциите за социално и здравно осигуряване и други.Всеки установен факт на просрочена задлъжнялост следва да се оценява като негативен. Като най-

неотложни се приемат тези, които трябва да се внесат в полза на бюджета, независимо от моментното финансово състояние.

23

От друга страна – отсрочването на задължения към доставчиците, с които предприятието има продължителна връзка, особено в период на финансово напрежение, е възможно и общоприето в практиката.

3 ЕТАП:Отделя се внимание на потенциалните задължения. Информацията за тях допринася за уточняване на

текущата платежоспособност и ликвидност. На практика - това са задължения, за които има вероятност – при тяхното уреждане да бъде необходим отрицателен паричен поток.

Начисляването на провизиите се прави с оглед разходите по бъдещото изтичане на ресурси, да бъдат отразени в периода на възникване на съответните събития. За нуждите на анализа, те се делят на две групи:

1) правни (потенциални) задължения:възникват по действащото законодателство или по клаузите на определен договор;2) конструктивни задълженияпроизтичат от действията на предприятието, което е показало пред трети лица, че поема задължения,

които има намерение да изпълни, но не го е започнало още.По време на анализа, следва да се проучи – дали има основания за признаване на провизиите – в смисъл

– дали те едновременно отговарят на следните три критерия:- предприятието действително да има правно/конструктивни задължения към датата на финансовия

отчет и те да са резултат от минали действия;- за погасяването на задълженията да са необходими парични средства;- да е направена най-добра приблизителна оценка на необходимата сума за погасяване на

задълженията, която трябва да е отразена като текущ разход;Третият критерий се счита за най-важен, тъй като за него е необходима обективна преценка от страна на

специалисти. Освен това, по време на анализа е необходимо да се оцени – дали е настъпила промяна на провизиите от предходни отчетни периоди.

4 ЕТАП: Определя се средна продължителност на използване на кредиторската задлъжнялост в оборота на

предприятието:

К средна продължителност на кредиторската задлъжнялост = Среден размер на кредиторската задлъжнялост / сумата от кредитните обороти на всички сметки, по които се отчита кредиторската задлъжнялост *360

Този показател има важно аналитично значение, но той се изчислява по-трудно, тъй като се налага да се събира информация от значителен брой сметки. Затова по-често на практика се прилага този, при който се отчитат само задълженията към доставчиците:

К средна продължителност на задълженията към доставчиците = Среден размер на задълженията към доставчиците / сумата от кредитните обороти на всички сметки, по които се отчитат задължения към доставчиците * 360

Тези показатели се сравняват с възприетия норматив за предприятието, с показателите от предходни отчетни периоди и с показатели от предприятия със сходна дейност.

Тема 8. Анализ на р-дите по икономически елементиГрупирането на р-дите по ик. им същност се извършва за набиране на необходимата инфо. за съставяне

на ОПР в двустранна форма. Те се систематизират в няколко групи: 1)за материали; 2)за външни услуги; 3)за амортизация; 4)за заплати; 5)за осигуровки; 6)други р-ди. Тази групировка има важно значение, защото така се добива представа за разходоемкостта. За нуждите на анализа е възможно и се налага по-подробно

24

калсифициране на етзи р-ди и някои от тях се отделят в самостоятелни групи, като например: р-ди за данъци и такси; прозвизии; за последващи оценки и др.

Анализът на р-дите по ик.елементи протича в 2 етапа:На първия етап се осъществява общ анализ в следните насоки: Установяват се абсолютните отклонения на фактически извършените р-ди от базисните, както

общо, така и по отделни елементи. Изследва се диманиката на настъпилите промени с помощта на верижни и базисни индекси. Чрез

базисните се изучават настъпилите тенденции, а чрез верижните -темповете на настъпилите промени. Установяват се структурните промени. Структурата на фактически извършените р-ди се сравнява с

тази през друг отч. периоди, който е приет за база.Настъпилите промени произтичат от извършени трансформации в състава и организацията на

дейностите тъй като към всяка една дейност се вкл. различни по величина р-ди от гл.т. ик. им характер. Структурните промени могат да настъпят и в конкретни видове дейности, и най-често в основната. Така на база настъпилите структурни промени е възможно да се направят най-общи изводи за измененият ав материалоемкостта и трудоемкостта на извършваната дейност.

Вторият етап включва изучаване на отделните р-ди:1)Р-ди за материали: Те са разнообразни и е необходимо този анализ да се извърши по отделни групи и

подгрупи. В предприятията с производствена дейност най-голям относителен дял имат р-дите за суровини и материали, които са предназначени за осн. дейност, затова се налага да се установят абсолютните и структурните изменения.

При определяне на структурното изменеие могат да се приложат 2 подхода: 1. Изменение на фактическите р-ди спрямо нормативнополагащите се. Тук върху абс. отклонение

оказват влияние няколко ф-ра: изменение на р-дните норми; замяна на едни м-ли с други; изменение в цената на придобиване. Опредекянето влиянието на тези ф-ри може ад стане чрез нметода на верижните замествания.

2. Изменение на фактическите р-ди спрямо тези от предходния отч. период: Тук изследването може да се извърши в 2 напарвления: по отношения на сравнимата продукция и по отношение на несравнимата. Сравнима е тази която се произвежда и през 2та отч. периода. Ако променим номенклатурата – това е несравнима прод-я. Върху абс. отклонение на р-дите за материали за сравнима прод-я оказват влияние няколко ф-ра: изменение на обема й в натурално изражение; структурни промени в нея; изменеие на р-дните норми за суровини и м-ли; изменение в методите за изписване на суровините и м-лите като цяло и по видове. Абс. изменение на р-дите за м-ли за несравнимата прод-ясе определя от влиянието на следните настъпили промени: непроизвеждана прод-я през отч. период, но произвеждана през предходния (този ф-р при равни др. условия окозва влияние в/у ↓ р-дите за м-ли през тек. период) и произвеждана прод-я през отч. период, но непроизвеждана през предходния (този ф-р при равни др. условия води до ↑ р-дите за м-ли през тек. период).

От другите ел на р-дите за м-ли заслужават внимание р-дите за горива, ел. енергия и вода. Добре е анализът да се извърши по отделни консуматори, като най-голямо внимание се отделя на абсолют. отклонение. Върху него оказват влияние 2 ф-ра: настъпилите изменение на фактически използваното количество Е, вода, горива и средното равнище на цените на същите. За влиянието на тези ф-ри е уместно да се използва метода на абс. разлики. Алгоритъмът му е: Влиянието на първия ф-р (изразх. к-во) се определя като разликата м/у фактическите количества м-ли и базисния им размер се умножи по базисна средна цена: (К1 – К0) х Ц0. Влиянието на втория ф-р (цената) се определя като разликата м/у средната цена през отч. и базисния период се умножи по изразходваното количество пре отч. период: (Ц1–Ц0) х К1.

2) Р-ди за външни услуги: Тук са вкл. разнообразни по състав р-ди. Затова при започването на анализа се налага най-напред да се проучи тяхната структура и след това да се отдели внимание главно на тези р-ди, които имат най-голям относителен дял. Към тях най-често се отнасят р-дите за ремонт, транспортните и др.

Върху р-дите за ремонт оказват влияние такива ф-ри, каквито са обемът и сложността на извършените рем. работи, ст-стта на вложените запасни части, степента на износеност на ДМА и др.

Върху р-дите за транспорт оказват влияние видът на използваните транспортни с-ва, ефективността от използването им, степента на изпълнение на предвидените за ремонт работи и др.

25

По-различен подход се прилага при р-дите за застраховки. Тук е необходимо да се напарви оценка на икономическата обосновка при избора на съответното застрахователно д-во.

При анализа трябва да се има предвид, че част от р-дите имат относително постоянен х-р. Такива са например р-дите за местни данъци и такси.

При анализа на р-дите за реклама е необходимо да се имат предвид някои особености. Те се заключават в това, че ефектът от тях може да се прояви през следващи отч. периоди. Поради това ежегодните изменения на равнището на тези р-ди се налага да се изследва, за да се даде по-точна оценка на тяхното въздействие върху очакваните п-ди от продажби и оттам върху финансовия р-тат. Същевременно при проучването на тези р-ди проличава каква е заинтересоваността на предприятието от влиянието на този ф-р по отношение търсенето на по-различни пътища за стимулиране на продажбите.

3) Р-ди за амортизация: имат условно-постоянен х-р. Счетоводно се отчитат по 2 начина: Като преки и косвени р-ди, които участват във формирането на себестойността на продукцията или

услугата. Те са свързани директно с производствената дейност и оказват пряко влияние върху формирането на себестойността. Върху фин. р-т тези р-ди влияят в зависимост от това дали продукцията е продадена, дали е на склад или е в незавършен вид. (603/241---611/603---303/611).

Като се включват в администр. р-ди или р-дите за продажби, които р-ди участват във формирането на пълната себестойност на продукцията. Те влияят пряко в/у изменението на тази себестойност, а оттам и на фин. р-т. (603/241---614/603---701/614)

В 611 имаме съкратена себстойност (само преки р-ди). Но 614 и 615 не се отнасят в 611, а във фин р-т. Пълната себестойност се установява технически по извън счетоводен път.

Анализът на р-дите за амортизация се осъществява в няколко направления:1. Определя се абс. изменение на тези р-ди спрямо предх. период за всички амортизируеми А по

отделни групи (ДМА и ДНА) и по отделни видове в тези 2 групи.2. Изучава се динамиката на изменение на тези р-ди.3. Изследва се структурата и структурните промени в сравнение с предх. отч. периоди.В/у абсолютното и относителното именение на тези р-ди оказват влияние различни ф-ри, които могат да

действат в 2 противоположни посоки. В посока увеличение: новопостъпили амортизируеми А, извършени преоценки (↑) в наличните А, осъществени подобрения. В посока намаление: бракуване, продажба, трансформация в дилгоср. инвестиция, преоценка(↓), временно прекратяване на употребата (консервация).

В п-са на анализа трябва да се обърне внимание на влиянието на избраната амортизационна политика. Във връзка с това е необходимо да се обърне внимание на обусновеността от прилагането на такива критерии, каквито са възприетите срокове на полезно използване, избраните методи на амортизация, степента на ускоряване или забавяне на амортизирането чрез нелинейни методи. Сроковете на полезно използване зависят от редица ф-ри като: натрупания опит за работа с подобни А, възприетата политика по отношения ремонтите и подобренията, местните атмосферни условия, измененията в пазарната обстановка и др. Всички тези ф-ри служат като база за определяне на по-големи или по-малки амортизационни квоти. Неправилното определяне на срока на годност води до 2 противоположни крайности: 1) А стават негодни за употрябва без да са счет. амортизирани; 2) А са напълно амортизирани счет., но продължават да се използват и да носят изгоди. И при 2та вариянта се стига до деформиране на фин р-т и до неточна представа за ефективността и бъдещото развитие.

Освен посочените ф-ри, върху избраните методи на амортизация оказват влияние видът на А и конкретните условия на експлоатация. Например: ако автомобил се използва за вътрешно-заводски нужди, за него може да се приложи линейния метод, а, ако се използва извън предприятието, начисляването на амортизация може да е в зависимост от изминатия пробег.

4) Р-ди за заплати: вкл. се начислените заплати по трудов дог., други възнаграждения и съответните доплащания за класове, степени и др. подобни, съгласно КТ и колективния и индивид. дог. Обекат на анализа са р-дите за заплати по тридов дог. и тези на граждански дог. При трудовите дог. на-напред се намира абс. отклонение нафактическите р-ди в сравнение с базисняи период. Това отклонение зависи от 2 осн. ф-ра:

26

1)средносписъчен бр. на персонала и 2)равнището на заплащането на труда, изразено ч/з средната работна заплата (РЗ). Влиянието на тези 2 ф-ра най-често се определя ч/з способа на абсолютните разлики.

След това е необходимо да се анализират причините за настъпилите промени в средната РЗ, а те са: относителен дял на отделните категории персонал спрямо общия бр. персонал и средната РЗ на 1 лице от съответната категория. Оттук може да се определи влиянието на 2та ф-ра в/у изменението на средната РЗ: това се промени в структурата на персонала и промени в средната РЗ на 1 лице от всяка категория.

По-нататък е необходимо да се изследват ф-рите, които са оказали влияние в/у настъпилите промени в средната РЗ на всяка категория персонал. Тези ф-ри се отнасят до начина на формиране на индивидуалната РЗ на отделните категории.

При гражданския дог. се определя абс. отклонение на фактически начислените р-ди в сравнение с тези през базисния период. Анализът протича по логичен път , т.е. изучават се причините за настъпилите промени, като се взима под внимание възприетата политика в предприятието по отношение подобни договори.

5) Р-ди за осигуровки: при анализът им е додходящо да се разделят на 2 осн. групи: 1) Начислени вноски за сметка на работодателя – соц. и здравни осигуровки, доброволни пенсионни фондове и др. 2) Надбавки – за храна, почивка, отпуск и др.

По отношение първата група р-ди е необходимо да се направи сравнение на нормативно определения им р-р с фактически начислените р-ди. При изучаването им в динамика е необходимо да се има предвид, че направените начисление през отделните отч. периоди са промеливи величини.

По отношение втората група р-ди е необходимо да се изследва абс. отклонение на направените добавки през тек. период в сравнение с предходния. От констатираните разлики могат да се направят изводи за провежданата социална политика в предприятието.

6) Други р-ди: тук са включени много и разнообразни по състав р-ди, затова е уместно анализът да бъде насочен главно към тези от тях, които имат най-голям относителен дял. Такива са р-дите за командировки, в/у които оказват влияние няколко ф-ра: бр. на командировките, средна продължителност на 1 командировка и средна стойност на 1 ден командировка.

Особено внимание при този анализ следва да се обърне на р-дите, които са възникнали в резултат на неудачни управленски действия. Те могат да се обединят в няколко групи:

1. Отписани вземания: поради изтичане на давностния срок (5год.); отхвърлени искове от съда; несъбрани присъдени вземания; науважени вземания по рекламации; липси и начети, които не могат да се докажат и са прекратени.

2. Начислени глоби, неустойки и щети за неизпълнение на договори с доставчици, клиенти и други контрагенти.

3. Брак на АЗа теи р-ди най-напред е необходимо да се изчисли изменението на абс.им р-р през текущия спрямо

предходния период. Едновременно с това е необходимо да се изучи и промяната на структурата. При нарастване на относителните и абсолютните показатели може да се направи извод за лоша управленска дисциплина.

Тема 9. Анализ на р-дите за дейносттаОсъществява се в няколко направления: р-ди за основна дейност, р-ди за спомагателна дейност,

административни р-ди и р-ди за продажби. Източник на инфо е разработеният по финкционалния метод ОПР.Анализът на р-дите за основна дейност протича в няколко направления. Първото от тях е анализ на

себестойността. Този анализ е съществен инструмент за управление на р-дите. Анализът на себестойността преминава през няколко стадия:

1) Р-дите се анализират според тяхното предназначение, т.е. по калкулационни статии. В зависимост потребностите на предприятието от инфо то изработва своя индиводуална схема за калкулиране, като групира р-дите и определя конкретното съдържание на всяка статия. Ето защо е напълно естествено броя на колкулацинните статии в различните предприятия да не е еднакъв.

27

Обект на анализа са натъпилите качествени и структурни изменения в сравнение с предходния период. Към качествените изменения се включват абс. и относит. изменения по отделни статии и общо за основната дейност. Структурните изменения могат да се дължат на няколко ф-ра: настъпили промени в индивидуалните равнища на себестойността на продукцията; промени в обема на произвежданата прод-я; промени в структурата на произвежданата прод-я. Първият ф-р показва влиянието на равнището на прилаганата технология, качеството на вложените материали, квалификация на персонала и др. Вторият ф-р отразява влиянието на равнището на използване на производствения капацитет. Третият ф-р разкрива влиянието на конюнктурата на пазара.

Динамиката на р-дите по калкулационни статии може да се ирази ч/з индекси на базисна или верижна основа:

☺ Темп на изменение на себестойността: ТИ = С1 / С0 Участието на отделните калкулационни статии в темпа на изменение: ТИх = (ОтнДх 0 * Jх) / 100 , където:

ТИх : темп на изменеие на х калкулационна статия; ОтнДх 0 :относителен дял на х калкулационна статия през базисния период; Jх : индекс на изменението на х калкулационна статия.

По този начин: ТИ = ∑ТИх. С помощта на тази формула темпът на изменението се разчленява на отделни части в зависимост от относителния дял на всяка калкулационна статия.

☺ Темп на прираст на себстойността: ТПР = (С1 –С0) * 100 С0

Участие на отделните калкулационни статии: ТПРх = (КСх1 –КСх0) * 100 , където КСх1 и КСх0 са С0

р-ди по отделните калкулационни статии през отч. и през базисния период.2) Вторият стадий от анализа вкл. изучаване на развнището на р-дите. Най-съществено значение има

установяването на величината на отклоненията по отделни калкулационни статии:☺ Абсолютен размер на отклонението: АИК = (С1 –С0) * JОД , където: JОД – индекс на печалбата от

оперативна дейност. Абсолютният р-р на отклонението може допълнително да се разложи по калкулационни статии, за да се

установи какво е участието на всяка една от тях във формирането на себестойността:ИХ = (КСх1 –КСх0) * JОД. По този начин: АИК = ∑ ИХ .Същият подход на анализа може да се приложи и когато вместо р-дите по калкулационни статии се

използват р-дите по икономически елементи.3) Третият стадий включва анализ от гл.т. на обхвата на себестойността на продукцията. Според СС2 тя

се определя от преките трудови и материални р-ди и р-дите за преработка. Една част от тях са относително постоянни и не се влияят от обема на производството, а друга част са променливи.

Анализът в тази насока може да бъде продължен с по-задълбочено проучване на някои от най-важните ф-ри , които оказват влияние в/у себестойността на продукцията. Такъв ф-р е възприетата база за разпределение на постоянните общопроизводствени р-ди. Ако фактическият обем на производството е по-малък от нормалния, възникава преразход, а ако е фактическият обем на производството е по-голям оът нормалния капацитет, възникава икономия. Друг ф-р е размера на невключените в себестойността на продукцията материални, трудови и други производствени р-ди, чието колоичествено изражение е извън нормалните граници (например възнаграждения за извънреден труд).

Второто направление на анализа на р-дите за основна дейност е по отделни аналитични признаци, които са характерни за всяка дейност. Папример за предприятоия с промишлена дейност това са видовете изделия, работи и услуги, производствените звена и др. При животновъдството са видовете животни, възрастовите групи. При растениевъдството са производствените участъци, видовете култури и др.

Третото направление е изучаване на допуснатия брак. Анализът се осъществява в различни насоки: по място на възникване (бригада, цех, участък), по характер на брака (технологичен или извън допустимите норми), по вид на брака(поправим или не), Сравняват се настъпилите изменения и фактически извършените р-ди през отч. период спрямо базисния, Когато е налице непоправим брак, който е за с/ка на предприятието, трябва да се установи каква част от него е в рамкиет на определения от предприятието норматив. При

28

наличието на външен брак трябва да се проучи до каква степен той е обвързан с поетото гаранционно обслужване.

Четвъртото направление е анализ на незавършеното производство. То е продукция, която се намира в процес на преработка, в различни фази на технологичния п-с. Размерът на р-дите за незавършено производство се предопределя от х-ра на технологичния п-с. Затова анализът се извършва по същите признаци, по които се осъществява като цяло за основната дейност – по изделия, по местонахождение, по поръчки и задължително по статии на калкулация.

Главното предназначение на спомагателната дейност е да извършва услуги, които да подпомагат основната дейност. Затова анализът на тази дейност се осъществява в същите направления както при основната. При наличието на структурни промени в тази дейност причините най-напред следва да се търсят в настъпилите изменения в основната дейност.

Административните р-ди зависят от производствената и организационно-управленската структура. Тук се вкл. заплатите на управленския персонал, командировки, канцеларски материали, пощенски р-ди, телефон и др. Голяма част от тези р-ди нямат конкретна насоченост към даден вид или група дейности или изделия. Затова те се наричат условнопостоянни.

Анализът на административните р-ди има няколко направления: - по икономически елементи;- по някои по-важни позиции: задгранични командировки, лек транспорт, превоз на

работници и др.- по управленски звена или дейности.Анализът вкл. съпоставяне на фактическият им р-р с планирания и с този от предходен период.

Установява се изменението в структурата и се изследват факторите. Така например ф-рите, които оказват влияние в/у изменението на работната заплата са: брой на административния персонал, средна заплата, върху издръжката на лекия транспорт: бр. Автомобили, р-ди за поддръжка и др.

Р-дите за продажби се делят на 2 групи: - преки р-ди, свързани с продажбата на определена продукция; - общи р-ди, свързани с с провеждането на пазарната политика.В състава на първата група се включват р-ди за товаро-разторавни работи, превоз, мита и др. Във

втората група се включват р-ди за участие в панаири, изложби, издръжка на търговски предтсвителства, предоставяне на мостри, образци, еталони. Размерът на тези р-ди зависи от възприетата политика на предприятието.

Анализът на р-дите за продажби се извършва ч/з съпоставяне на фактическия с передвидения им размер. Важен момент при осъществяване на анализа е да се изясни каква е връзката м/у размера на приходите от продажби с необходимите за тях р-ди за продажби. За целта е необходимо да се сравни темпът на изменение на п-дите от продажби с темпа на изменение на р-дите за продажби на същата продукция. В някои случаи, когато темпът на изменение на р-дите за продажби изпреварва този на п-дите от продажби, това може да се дължи на намаление на потребителското търсене. Затова е необходимо да се изследва каква е относителната част на р-дите за продажби спрямо общия р-р на п-дите от продажби за текущия период в сравнение със същите показатели за предходния.

След като са изследвани отделните видове дейности, е необходимо да се анализира пълната себестойност на 100лв приходи от подажби: С100 = ∑(К*С) * 100 , където: ∑(К*Ц)

К-количество произведена прод-я; С-средна себестойност на 1ца изделие; Ц-средна цена за 1ца.Определяме: 1усл.С100 = ∑(К1*С0) * 100 2усл.С100 = ∑(К1*С1) * 100 ∑(К1*Ц0) ∑(К1*Ц0) Установяваме отклонението: ∆ С100 = С1001 - С1000

Намираме влиянието на ф-рите: ∆ С100(К) = 1усл.С100 - С1000 (структурни промени); ∆ С100(С) = 2усл.С100 - 1усл.С100 (изменение на себестойността); ∆ С100(Ц) = С1001 - 2усл.С100 (изменение на средните продажни цени).

29

При анализа на себестойносттана 100лв п-ди може да се приложи и друг подход, при който се взимат под внимание основните и допълнителни р-ди:

С100 = С * 100 = РОД + АР +РП * 100 НППр НППр С – пълна себестойност; РОД – р-ди за оперативна дейност; АР – административни р-ди; ПР – п-ди за продажба. От първата формула намираме: усл.С100, правим стандартен ф-тен анализ и

установяваме влиянието на 2та ф-ра: Влияние на промените на пълната себестойност: ∆себ= усл.С100 - С1000.Влияние на промените в п-дите от продажби: ∆ппр= С1001 - усл.С100.

От втората формула намираме дяловото участие на отделните видове р-ди:∆род = (РОД1 – РОД0) * ∆себ ∆ар = (АР1 – АР0) * ∆себ ∆рп = (РП1 – РП0) * ∆себ С1 – С0 С1 – С0 С1 – С0

Тема 10. Анализ на финансовите р-диАнализът на финансовите р-ди се извършва в следната по следователност:1) Определят се абс. отклонения на фактическите р-ди спрямо възприетата база. Връзката е следната:

ФинР = РЛ + РОФАИ + РВО + ФинРдр., където: ФинР: финансови р-ди; РЛ: р-ди за лихви; РОФАИ: р-ди по операции с финансови А и инструменти; РВО: р-ди по валутни операции; ФинРдр: р-ди по други фин. операции.

2) Установява се динамиката на изменение на тези р-ди на базисна и верижна основа.3) Определя се структурата на фин. р-ди и се анализират структурните промени през отч. период спямо

базисния.4) По-подробно се изследва изменението на отделните видове р-ди.o Промяната в р-ра на р-дите за лихви зависи от вътрешни и външни ф-ри. Ким вътрешните се

отнасят задълженията, възникнали от допълнителни парични вноски според дружествения договор и др. Към външните ф-ри са сключените банкови и търговски заеми и др. дългове.

o Анализът на р-дите по операции с финансови А и инструменти се провежда в 2 основни направления: делят се на дългосрочни и краткосрочни. Трансформацията им зависи от избраната политика на предприятието.

o В/у изменеието на р-дите за валутни операции оказват влияне главно 3 ф-ра: *преоценка на чуждестранната валута в каря на годината; *размерът на вземанията и задълженията в чуждестранна валута; *размерът на продажбата на чуждестранна валута по по-нисък курс на продажба в сравнение с отчетния курс.

o В групата на другите фин. р-ди най-голям относителен дял заемат р-дите за такси, комисионни и др.

o Обект на анализа са и разсрочените финансови р-ди.

Тема 11. Анализ на приходите от оперативната дейност

Приходите от оперативната дейност на предприятието заемат най-голям дял от всички приходи. Затова те оказват и най-значително участие във формирането на финансовия резултат.

Преди да се пристъпи към анализ на тези приходи, е необходимо да се направят няколко уточнения, които следва да се имат предвид при неговото провеждане.

1. Пр. от продажби се начисляват съобразно размера на действителната продажна цена2. Отбивите и намаленията, които понякога се правят и се отразяват във фактурите, само коригират

първоначално определенията размер на сделката, но не се отчитат счетоводно.3. Авансовите плащания по сделки не се признават за приходи от продажби.4. Приходите се признават при спазване на сч.принцип за текущо начисляване. Изключение се

допуска само при продажбите на продукция и стоки при определени условия (монтаж, изпробване и др.), когато приходите се признават след изпълнение на тези условия

30

5. В СС 18 – Приходи са предвидени и някои други ситуации, които се характеризират с известна специфика при признаването на приходите от продажби. Такива са например предплатените продажби, абонаментните продажби, продажбите на изплащане и др.

Анализът на приходите от оперативната дейност започва чрез сравнение на същите през текущия период и базисния. Установяват се настъпилите изменения по отделните видове приходи, включени в тази група. Изследва се структурата на приходите и настъпилите промени в нея.

По-нататък е необходимо да се анализира влиянието на отделните видове приходи върху изменението на техния общ размер.

Пр.ОД = Прпр + Прс + Пру + Прфин + Прдр ПрОД- пр. от оперативната дейностПрпр- пр. от продажба на продукцияПрс- пр.от продажба на стокиПру- пр. от продажба на услугиПрфин- пр.от финансиранияПрдр- други пр. от дейността Влиянието на всеки вид приход се определя като алгебрична разлика между неговия фактически и

базисен размер. Сумата от действието на всички фактори следва да е равна на общото изменение на пр. от оперативна дейност.

Пр. от продажба на продукция се анализират по видове продукция, по групи еднородни изделия или общо за предприятието.

Пр. от продажби на определен вид продукция зависят от два основни фактора: обема на продажбите в натуралните измерители по видове изделия с еднакви мерни единици (Кпр) и средната продажна цена за единица изделие без ДДС (Цпр). Или между тях съществува правопропорционална зависимост:

Прпр = Кпр . Цпр Въз основа на тази зависимост може да се определи влиянието на двата фактора с помощта на метода

на абсолютните разлики: 1.Влиянието на изменението на обема на продажбите по отделни изделия: ∆к = (Кпр1 – Кпр0) . Цпр0 2.Влиянието на изменението на средната продажна цена: ∆ц = (Цпр1 – Цпр0) . Кпр1 Сумата на влиянието на посочените фактори е равна на настъпилата промяна между фактическите и

базисните приходи от продажба на продукция. При анализа на приходите от продажба на разнородна продукция е необходимо да се отчита

влиянието и на трети фактор – настъпилите структурни промени на продажбите , т.е. Прпр = Кпр . Стр . Цпр Този модел дава възможност да се определят измененията на фактическите приходи от базисните и

да се установи влиянието на обуславящите ги фактори. Методиката е следната:1. Определя се отклоненията на приходите от продажби през текущата спрямо базисната

година: ∆ = ∑(Кпр1 . Цпр1) - ∑(Кпр0 . Цпр0)2. Определя се влиянието на обема на продажбите:а) преизчислява се фактическият обем на продажбите по видове изделия в натурални измерители при

базисната структура на продажбите: ∑Кпр1 . Стр0 ------------------ 100 б) изчисляват се разликите между фактическия обем на продажбите при базисната структура и базисния

обем на продажбите по видове изделия:

31

∆кпр = ∑Кпр1 . Стр0 - ∑Кпр0 . Стр0 ------------------ ----------------- 100 100 в) установените изменения по видове изделия се умножават по базисната средна продажна

цена за съответното изделие. Така получените резултати се сумират: ∆кпр . Цпр0Общата сума показва влиянието на обема на продажбите върху настъпилите изменения на приходите от

продажби. В разгърнат вид това вличние се определя по формулата:

∑(∑Кпр1 . Стр0 - ∑Кпр0 . Стр0) . Цпр0 ------------------ ------------------ 100 100 3.Определя се влиянието на структурата на продажбите а) Изчисляват се разликите между фактическия обем на продажбите по отделни изделия в

натурални измерители и фактически обем на продажбите при базисна структура на продажбите: ∆стр = ∑Кпр1 . Стр1 - ∑Кпр1 . Стр0 ------------------ ----------------- 100 100 б) Така установените разлики се умножават по базисни средни продажни цени и получените

произведения се сумират. Общата сума показва влиянието на структурата на продажбите върху изменението на приходите от продажби. Това влияние се определя по формулата:

∑(∑Кпр1 . Стр1 - ∑Кпр1 . Стр0) . Цпр0 4.Определя се влиянието на средната продажна цена по видове изделия. ∆ц = ∑(Цпр1 – Цпр0) . ∑Кпр1 . Стр1 = ∑ (Цпр1 – Цпр0) . Кпр1 ----------------- 100 Приходите от продажба на стоки също зависят от два основни фактора – количество на продадените

стоки и средна продажна цена на същите стоки. Или зависимостта е следната: Ппс = Спр . ЦпрВлиянието на факторите се определя както при методиката за анализ на приходите от продажба на

продукция.

Приходите от финансирания за отчетния период представляват усвоената част от правителствените дарения. Това могат да бъдат средства получени от правителствени и местни органи, дарения от ФЛ и ЮЛ и др.

Другите приходи от дейността са разнообразни по своя характер: приходи от търговия или услуги; продажба на материали; отписаните задължения; приходите от глоби и неустойки и излишъците от активи и др.

Приходите от глоби и неустойки възникват по силата на договорни отношения със съответните контрагенти при неизпълнение или забавяне на договореното. Те могат да бъдат конкретно договорени или да се дължат като обезщетение за претърпени вреди или пропуснати ползи.

Целта на всяко предприятие е да използват интензивно своите активи, с помощта на които да се постигнат значителни приходи от продажби. Това проличава с помощта на коефициент на обращаемост на реалните активи (Кора):

НПП Кора = ----------- Ср.размер на РА Изследването на този показател в динамика дава възможност да се проследи какви са тенденциите

по отношение на повишаването или намаляването на ефективността в работата на предприятието. Колкото е

32

по-висока обращаемостта на активите, толкова по-продуктивно те се използват в дейността, а оттук и евентуалната обща възвращаемост е по-добра.

Тема 12. Анализ на финансовите и извънредни приходи

Финансовите приходи се признават във връзка с придобиването, използването и общото движение на финансови средства на предприятието. Анализът на тези приходи преминава през няколко етапа:

1. Етап - Установяват се абсолютните отклонения на фактическите приходи от тези, които са възприети като база за сравнение. Отклоненията са резултат от изменението на отделните видове приходи.

Така например връзката и зависимостта между факторите при финансовите приходи (ФПР) може да се представи така:

ФПР = ПРл + ПРду + ПРфау + ПРво + ФПдр

ПРл- пр от лихвиПРду- пр. от дялово участиеПРфау- пр. от операции с финансови активи и инструментиПРво- пр. от валутни операцииФПдр- други финансови приходи Влиянието на всеки един от тези фактори се определя като алгебрична разлика между неговия

фактически и базисен размер. 2. Етап - Установява се динамиката на изменението на тези приходи на базисна и верижна основа. 3. Етап - Определя се структурата на финансовите приходи и се анализират структурните промени

през отчетния в сравнение с базисния период. След това анализът продължава с по-подробно изследване на отделните видове приходи. При анализът на пр. от лихви се налага да се извърши групиране на същите по източници на

начисляване – парични депозити, авоари при разплащателни сметки, по отпуснати търговски кредити и др. Един от факторите, който оказва влияние върху изменението им, е правилното начисляване на лихви по силата на договори, когато клиентите не са платили дължимите суми в определения срок. Тези лихви се плащат от тях доброволно или по силата на съдебно решение.

Размерът на приходите от дялово участие през различните отчетни периоди е твърде динамична и променлива величина. Той зависи от решението на общото събрание на дружеството, в което е инвестирано за раздаване на дивиденти, от гласувания размер на тези дивиденти и от размера на направените дългосрочни инвестиции.

Анализът на пр. от операции с финансови активи и инструменти е добре да се провежда в 2 основни направления:

Оценка на приходите от дългосрочни фин. активи и инструменти; Оценка на приходите от краткосрочни фин. активи и инструменти; Върху изменението на размера на пр. от валутни операции оказват влияние основните три фактора: Преоценка на чуждестранната валута в края на годината Размерът на вземанията и задълженията в чуждестранна валута в рамките на отчетния период. Размерът на продадената валута по по-висок курс на продажба в сравнение с отчетния курс. Обекта на анализ са и разсрочените финансови приходи. Като текущи фин. приходи те се отразяват

през периода на отчитане на разходите за тях или съобразно разчета на погасителния план. Факторите, които оказват влияние върху изменението на фин. приходи за бъдещи периоди, могат да се

систематизират в няколко групи: Получаване или възникване на финансови приходи, които се разсрочват за бъдещи периоди. Разлика между справедливата цена на актива и цената на договора за финансов лизинг. Продажба на продукция или стоки на търговски кредит, когато в общата договорна цена се включва

лихва за периода на разсроченото плащане.

33

Извънредните приходи възникват случайно. Те са породени от събития, които са извън обичайната дейност и не се очаква да възникнат отново в близко бъдеще. Затова те трябва да се анализират индивидуално, за да може да се прецени размерът на тяхното влияние върху финансовия резултат.

Тема 13. Обща оценка на финансовите резултати Разнообразната дейност на предприятието получава своята крайна оценка чрез системата от

показатели за финансовите резултати. Тези показатели характеризират абсолютната ефективност на работата на предприятието.

Финансовият резултат за даден отчетен период може да бъде печалба или загуба. Безспорно е, че по-голямо внимание трябва да се отдели на печалбата. Това се дължи на:

1. Печалбата се явява главна цел на всяка предприемаческа дейност. Тя е водещ мотив в дейността не само за собствениците, но и за мениджърите и останалия персонал в предприятието.

2. Печалбата е критерий за ефективността на конкретната производствена дейност.3. Печалбата е основен вътрешен източник за формиране на финансови ресурси на предприятието,

осигуряващи неговото бъдещо развитие. Колкото е по-високо равнището на генериране на печалбата, толкова при равни други условия е по-малка потребността от привличане на финансови средства от външни източници. Освен това печалбата от минали години служи като основа за прогнозиране на бъдещата дейност и за възможностите за разпределение на дивиденти.

4. Печалбата е главен източник за нарастване на пазарната стойност на предприятието.5. Печалбата служи като основен защитен механизъм за предпазване на предприятието от фалит. Загубата е отрицателен финансов резултат, който се формира поради превишение на разходите над

приходите. Тя може да се дължи на различни фактори. Обикновено те са свързани с производството и реализацията на продукцията, но и на редица други причини.

Теоретичната основа за анализ на финансовите резултати се явява моделът за тяхното формиране и разпределение, разработен и съобразен с изискванията на ЗКПО.

Моделът включва няколко стадия (етапа):

1. Определяне на печалбата (загубата) от обичайната дейност. Тя може да бъде определена по различен начин в зависимост от това, ко от схемите на ОПР е възприело

предприятието. В ОПР в двустранна форма с класификация на разходите по икономически елементи тя се установява като разлика между приходите и разходите от обичайната дейност от разделите I, II и III, а именно:

Сума на пр. от обичайна дейност (Пр. от оперативната дейност + Финансови приходи)- (минус)Сума на разходите от обичайната дейност(Разходи от оперативната дейност + Финансови разходи) = Печалба (загуба) от обичайната дейност В ОПР с класификация на разходите по фукционален характер тя се установява по следния начин: Нетни приходи от продажба Себестойност на продажбите----------------------------------------------------------------Брутна печалба или загуба- Разходи за продажби- Административни разходи+ Други приходи+ Финансови приходи- Финансови разходи--------------------------------------------------------Печалба (загуба) от обичайната дейност

34

2.Определяне на счетоводния финансов резултат Печалба (загуба) от обичайната дейност + Извънредни приходи - Извънредни разходи -------------------------------- Счетоводна печалба (загуба) Счетоводния финансов резултат (СФР) показва каква е била през текущата година икономическата

активност на предприятието. Поради това при неговото определяне не се вземат под внимание : а) допуснатите грешки от минали отчетни период б) осъществените промени в счетоводната политика в) извършени преоценки на ДА, чието действие е отсрочено за бъдещи отчетни периоди. Счетоводната печалба (загуба) не представлява краен резултат от дейността, тъй като допълнително

следва да се проведат някои операции (плащане на данъци, които не зависят от желанието на предприятието и др.)

3. Определяне на данъчния финансов резултат. Това е печалбата или загубата за даден отчетен период, която се определя в съответствие с

установените от действащото данъчно законодателство правила – преди всичко чрез ЗКПО. Практически това става с преобразуване на счетоводния финансов резултат.

При определянето на данъчния финансов резултат се има предвид обстоятелството, че един актив или пасив, разход или приход има друга стойност (оценка), която се различава от счетоводната.

Технически данъчния финансов резултат се определя чрез попълване на данъчна декларация за определянето на разходи за данъци. В нея се извършва регулация на СФР като се вземат под внимание данъчните постоянни и временни разлики. Данъчният финансов резултат може да бъде – данъчна печалба или загуба.

4. Определяне на балансовата печалба или загуба Тя се получава когато от счетоводната печалба или загуба се извадят разходите за данъци. Счетоводна печалба (загуба) – Разходи за данъци от печалбата. Разходите за данъци от печалбата включват 3 елемента: 1.сума на текущия данък от печалбата (корпоративен данък) 2.изменение на активите и пасивите от отсрочени данъци от печалбата; 3.преизчисления, които са признати през текущия период на текущи данъци от печалбата за предходни

отчетни периоди. Текущият данък от печалбата се посочва като положителна величина в ОПР. Измененията на

активите и пасивите по отсрочени данъци се представят като отрицателна величина (със знак минус), когато са икономии (намалени на данъка) и положителна величина, когато са разход (увеличение на данъка).

На практика могат да възникнат различни модификации при протичането на втория, третия и четвъртия етап. Те са в зависимост от СФР (печалба или загуба), наличието на постоянни разлики (положителни и/или отрицателни) и на временни разлики (такива, които възникват и/или такива, които се реализират през отчетния период). Ето някои от тях:

1. Счетоводна печалба→ Данъчна печалба → Балансова печалба Този вариант е възможен, когато счет. печалба + увеличенията, включени в данъчната декларация, са

по-големи от намаленията в същата декларация.2. Счетоводна печалба→ Данъчна печалба → Балансова загуба Този вариант в допутим при нисък размер на счетоводната печалба и големи суми за преобразуване в

увеличение на данъчната декларация, което рефлектира върху начисляването на големи разходи за данъци от печалбата.

3. Счетоводна печалба→ Данъчна загуба → Балансова печалба

35

Този вариант е възможен, когато размерът на счетоводната печалба заедно с увеличенията в данъчната декларация са по-малки от намаленията в същата декларация.

4. Счетоводна загуба→ Данъчна печалба →Балансова загуба Този вариант в допустим, когато размерът на увеличенията в данъчната декларация е по-голям от

счетоводната загуба заедно с намаленията в същата декларация.5. Счетоводна загуба→ Данъчна загуба → Балансова загуба Този вариант е възможен, когато размерът на увеличенията в данъчната декларация е по-малък от

счетоводната загуба заедно с намаленията в същата декларация.

5. Определяне и разпределяне на балансовата печалба Направлението на нейното използване се определят на общо събрание на съдружниците и

акционерите. Информация за различните видове печалба или загуба за отчетния период се съдържа в посочените по

горе варианти на ОПР, докато в пасива на сч. баланс има данни само за балансовата печалба или загуба. Подробна информация се съдържа и в сметка Печалби и загуби от текущата година. Балансовата печалба или загуба трябва да е една и съща и в трите информационни източници.

Методически правилно е анализът на финансовите резултати да протече в същата последователност, в която са формирани отделните понятия, характеризиращи тези резултати.

Анализът на сч. печалба започва чрез сравнение на величината и през отчетния с тази през базисния период. При загуба подходът е същият.

∆СП = СП1 – СП0 След това е необходимо да се изследва влиянието на отделните групи приходи и разходи върху

изменението. Зависимостта е следната:

СП = ∑(ПОпД + ФПР + ИзвПР) - ∑(РОпД + ФР + ИзвР)

Влиянието на всяка група разходи и приходи се определя като алгебрична разлика между техните фактически и базисни размери. Всяка една от групите може да действа положително или отрицателно. Общата сума на действието на всички фактори се равнява на общото изменение на счетоводната печалба.

В процеса на анализа е възможно да се приложи и друг подход, при който може да се проследи влиянието на обичайната печалба, другите приходи и финансовите приходи (като положителни фактори) и на административните разходи, разходите за продажби и финансовите разходи (като отрицателни фактори) върху изменението на счетоводната печалба през текущата спрямо предходната година.

При анализирането на счетоводната печалба е възможно да се приложи и трети подход. Чрез използване на информация от ОПР и от текущото счетоводно отчитане последователно се определят финансовите резултати от отделните дейности – фин. резултат от оперативната дейност (ФРОД), от финансовите операции (ФРФО) и от извънредните операции (ФРИзвО). След това се определя влиянието им върху изменението на счетоводната печалба (загуба):

ФРОД = ПРОД – РОД ФРФО = ФПР – ФР ФРИзвО = ИзвПР – ИзвР При анализирането на финансовите резултати от финансовите и извънредни операции следва да се

включи само влиянието на конкретните операции за изследвания период. Оттук: СП (СЗ) = ФРОД + ФРФО + ФРИзвО Анализът следва да продължи с изучаването на стабилните и случайните фактори, които са повлияли

за настъпилите изменения, каквито са например основните канали за реализация на продукцията, зависимостта от главните клиенти и доставчици и др.

Следващ обект на анализа е данъчният финансов резултат. Както беше посочено той се формира по пътя на преобразуване на СФР, съобразно изискванията за ЗКПО. В резултат на регулацията на СФР в

36

данъчен такъв възникват данъчни разлики. От гледан точка на предвидените увеличения и намаления и обратното им проявление през следващите отчетни периоди за нуждите на анализа те се делят в две основни групи – постоянни и временни разлики.

Постоянните са разлики, които еднократно увеличават или намаляват данъчната печалба, без да е възможно обратното им проявление в следващ отчетен период, т.е. данъчният ефект се проявява само в един отчетен период, без обратно действие в бъдещи периоди. Най-често те възникват от непризнати за данъчни цели разходи и водят до последици, които имат характер на текущи данъци.

Временните разлики увеличават или намаляват данъчната печалба в един отчетен период, но при тяхното обратно проявление, когато се изпълнят определени от данъчното законодателство условия, се предвижда възможност същите разлики да намаляват или увеличават данъчната печалба, в зависимост от първоначалното им проявление, т.е. данъчният ефект не съвпада с времето на възникване на самите разлики.

Във връзка с данъчните разлики анализът си поставя следните задачи: а) Да се изследват причините, които са допринесли за възникването им с оглед вземане на

подходящи решения за тяхното предотвратяване през следващите отчетни периоди. б) Да се прецени правилното разпределяне на формираните разлики на временни и постоянни, тъй

като първите през следващи отчетни периоди могат да придобият (изцяло или частично) постоянен характер.

Тема 14. Анализ на дивидентната политика (ДП)

ДП оказва не само съществено влияние върху структурата на СК, но и върху инвестиционната привликателност на акционерните дружества на фодовия пазар, по-точно борсовите цени на техните акции.

В класическия смисъл плащането на дивиденти предполага, че дружеството в този момент има сводобни парични средства, т.е. на лице е стабилен и положителен паричен поток. Тази ситуация не винаги е възможна, особено когато дружеството има нужда от налични парични средства, въпреки че това не се тълкува, като признак за влошено ФС. От друга страна, изплащането на дивиденти като намаляващ паричен поток, може да задоволи краткосрочните нужди на акционерите, но съкращава възможността от рефинансиране на печалбата за развитие на бизнес, което в дълг. перспектива ограничава бъдещия растеж.

От теорията за ДП са познати различни подходи за разпределение на печалбата: Постоянно процентно разпределение на печалбата – установява се целево предназначение на част

от печалбата, която се разпределя като дивидент; Фиксирани дивидентни плащания – редовно изплащане на дивидент на 1 акция в един и същ р-р, в

продължение на няколко години, независимо от р-ра на печалбата; Изплащане на гарантиран минимун, а при успешна работа и на допълнителни дивиденти; Изплащане на дивиденти на остатъчен принцип – изплащат се накрая след задоволяване на всични

инвестиционни потребности; Вместо дивиденти, акционерите получават допълнителен пакет от акции.Изборът на вариант зависи от влиянието на фондовия пазар, наличие на перспективни варианти за

реинвестиране на печалбата, наличност на свободни парични ср-ва и др фактори.При провеждане на анализ на ДП, най-напред се прави задълбочено проучване на структурата на

основния к-л. При проста структура, той включва само обикновени акции, а при сложна – и привилегировани акции.

Привилегированите акции носят на притежателя си редица права, най-важното от които е правото на получаване на фиксиран дивидент преди дивидентите за обикновени акции. Затова дивидентите за обикновени акции представляват един вид остатъчна величина на сумата за дивиденти, при разпределението на балансовата печалба за отчетната год.. От гледна точка на притежателите им, обик. акции имат по-рисков характер, в сравнение с привилегированите.

Необходимо е да се проучи структурата на привил. акции, тъй като те могат да са с кумулативен и некумулативен х-р. При първите – ако дивидентите за съответната год не са обявени от дружеството или

37

обявените не са достатъчни, за да се изплати полагащата се сума, се натрупват и изплащат през следващите години заедно с редовните дивиденти. Забавените дивиденти не се отчитат, като задължение, а само се оповестяват в ГФО.

За да се изплащат дивидентите, е необходимо да бъдат спазени някои предваритлни изисквания, посочени в чл. 247а на Търговския Закон:

1. Величината на нетните активи, намалена с дивидентите които ще се изплащат, не трябва да е по-малка от общата сума на основния к-л и резервите(без преоценъчен резерв), т. е: ∑(А-П-Са-Дд-Л)>=∑(ОК+Р)

Са – собствени акции, които са обратно изкупени с цел продажба;Дд – дължими дивиденти;Л – лихви върху вноски в капиталаОт тази формута става ясно, че при разпределение на дивиденти не бива да се допуска намаляване на

двата елемента на СК – ОК и резервите.2. Максималният р-р на сумата, която може да бъде разпределена като дивиденти(Дмакс), се формира

от печалбата от текуща и предходни години, факическите р-ри на резервите, намалени с техните минимални р-ри и намалени с непокритите загуби от мин. години, т.е

Дмакс= (ФР+НПМГ+Р-Рмин-НЗМГ), където НПМГ е разпределена печалба от мин години, НЗМГ – непокрита загуба от мин години, Рмин – минималния р-р на резервите(за законовите той е най-малко 10% от ОК, а за останалите няма норматив).

Извода е, че за да може да се разпределят дивиденти, трябва печалбата заедно с наднормативните резерви за покрият загубите и подлежащата на начисляване сума за резерви.

Първия показател, който характеризира ДП е основен доход на 1 акция (ОДа)ОДа= нетна печалба за отчетния период/среднопретеглен брой на обикновени акции Нетната печалба се получава, като от балансовата се приспаднат задължителните очисления, които

трябва да направи дружеството и начислените дивиденти за привилегированите акциии (ако има такива). Към задължителните очисления се отнасят тези от фонд „Резервен”(счетоводно те се отчитат като общи резерви), дивидентът за държавата(при наличието на държ участие в дружеството) и др очисления по силата на действащото законодателство.

Ако предприятието отчита балансова загуба през отчетния период, нетната загуба за разпределение м/у обикновените акции ще се получи, като към балансовата загуба се прибавят полагащите се дивиденти за притежателите на привилегировани акции.

За определяне на среднопретегления брой ОА се прилагат 2 алтернативни метода:1. Средновремевия фактор се определя, като съотношение м/у броя на месеците, през които

съответния брой акции без натрупване са били притежавани и броя на месеците в годината. Например: броя на ОА в началото на периода, се притежават от дружеството 12 месеца, затова и общия им брой се умножава по 1, т.е. от общо 12 месеца в годината, те се притежават 12месеца. Към тях се прибавя броя на емитираните през годината акции, умножени по средновремевия ф-р и се изважда броя на акции, които вече не са в обращения, също умножени по средновремевия ф-р;

2. Броя на всеки вид акции (наличните в нач. на периода, емитирани през годината и обратно изкупени през годината) се умножават по средновремевия ф-р, получен като съотношение м/у броя на месеците през които съответния брой акции с натрупване е бил в обращение, до следващата негова промяна, в посока на увеличение или намаление.

Период Месе-ци

Средновремевифактор

Бройакции

Брой акции запериода(4.3)

1.01-31.12 12/12 2400 24001.03-31.12 10/12 +1200 +10001.11-31.12 2/12 -400 -66Среднопретеглен брой акции

3334

38

Двата метода могат да бъдат демонстрирани със следния пример: а АД в гр. Х, броя на ОА намиращи се обращение е 2400, номиналната ст-ст на 1 акция е 50лв. На 1.03 са емитирани и продадени нови 1200 ОА. На 1.11 са изкупени обратно 400 бр ОА. По първия метод:

По втория метод Период Месеци Средновреме-

ви факторБрой акции

Брой ак-циис натру-ване

Брой акцииза периода(5.3)

1.01-1.03 2/12 2400 2400 4001.03-1.11 8/12 +1200 3600 24001.11-31.12 2/12 -400 3200 534 Среднопретеглен брой акции 3334В процеса на анализа трябва да се обърне внимание дали са настъпили промени в броя на акциите в

обращение, без това да е довело до изменение в ОК. Това е възможно при: Капитализиране на дивиденти(предоставянето им във вид на акции, а не в парична форма); Допълнителна(премийна) емисия на акции на акционерите; Разпределяне на акции; Връщане на разпределени акции(консолидиране на акции).Характерно за първите 3 варианта е, че те са свързани с издаване на акции, които се предоставят на

акционерите безвъзмездно. Това води до увеличение на броя акции в обръщение. Доходът от 1 ОА разкрива потенциалната възможност за получаване на печалба от притежателите

на тези акции в случаите, когато нетната печалба за ОА се изплаща изцяло. Повишаването на този п-л допринася за нарастване на борсовата цена на акциите, тъй като се увеличава инвестиционната им привлекателност. Основен недостатък е пространствената несъпоставимост поради нееднаквата пазарна ст-ст на акциите на различните дружества, затова се изчислява п-ля рентабилност на една обикновена акция (Роа).

Роа= печалба от 1 ОА/ пазарна(борсова) цена на 1 ОАТози п-л дава възможност на инвеститорите да оценят ефективността на работата на предприятието,

както и неговото място на борсовия пазар. В европейската практика намира приложение и реципрочен п-л: Борсова цена на 1 ОА/ печалба от 1

ОА. Този п-л служи, като индикатор за търсенето на акции на дадено дружествo, тъй като показва колко са готови да платят инвеститорите в дадения момент за 1 лв печалба за всяка акция. Също така показва и годините, които са необходими за „откупуване” на 1 акция. Може да се използва за пространствени сравнения.

Друг п-л, койкто характеризира ДП е дивиден на една обикновена акция(Да)Да = нетната печалба, определена за изплащане на дивиденти за ОА/ среднопретеглен брой и на

ОАТой показва реално изплатения доход за 1 акция. Върху него оказват влияние голям брой ф-ри:1. ф-ри разкриващи инвестиционните възможности на дружеството, като:а) стадия на развитие на дружеството – обикновено в първите години от създаването му то инвестира

повече и се ограничава изплащането на дивиденти;б) необходимост от разширяване на инвестиционните програми – нуждите от капитализиране на

печалбата нарастват;в) равнището на готовност на отделни инвестиционни проекти с висока степен на ефективност;2. ф-ри разкриващи възможностите за привличане на финансови ресурси от алтернативни

източници. Такива са например: натрупани резерви, формирани в предходни отчетни периоди, допълнително увеличен ОК, сключени нови заеми и др.

39

3. други ф-ри, като конюнктура на стоковия пазар, равнище на изплащане на дивидентите в предпр. със сходна д-ст, неотложно изплащане на заеми (в този случай подържането на нормална платежоспособност се разглежда, като по-важна задача от нарастването на дивидентните плащания) и др.

Друг п-л характеризиращ ДП е норма на дивидента (Нд)Нд = дивидент на 1 ОА/ пазарна(борсова) цена на 1 ОАВеличината на този п-л зависи от:1. с нарастване на рентабилността, се увеличава и пазарната ст-ст на 1 акция, което води до

намаление на този п-л;2. увеличението на печалбата води до изплащане на по-високи дивиденти, което способства за

нарастване на величината на п-ля;3. умерената ДП води до преструктуриране на СК. Това води до нарастване на интереса на

инвеститорите към дружеството, а това е свързано с растеж на борсовата цена на 1 акция, в резултат на което величината на п-ля намаля.

Неразпределената печалба на 1 акция = Доход за 1 ОА – дивидента на 1 ОАТози п-л служи за оценка на получените финансови резултати. Ако за няколко последователни години е

на лице постоянно и достатъчно равнище на неразпределената печалба, която е инвестирана в д-стта, може да се направи извода, че дружеството не разчита на сключването на заеми и нови емисии от акции, а то само създава необходимите му финансови ресурси.

Друг п=л, който се използва при анализа на ДП е коефицент на дивидентния доход(Кдд)Кдд = дивидент на 1 ОА/ основен доход на 1 ОАТой показва каква част от чистата печалба се изплаща на акционерите във вид на дивиденти. Динамиката

му зависи от типа ДП, възприета от дружеството – консервативна, умерена, агресивна. С този п-л е свързан коефицента за рейинвестиране на печалбата, характеризиращ онази част от нея, която е насочена за развитие на д-стта. Сумата на 2-та п-ля е равна на 1.

Реципрочен на Кдд е п-ля за обезпечение на дивидента. Той измерва каква част от чистата печалба е заделена за изплащане на дивиденти и дава представа за сигурността на тяхното разнище. Ако п-ля за обезпечение на дивидента =1, това е най-ниското равнище на предпазливост в ДП. Това означава, че дружеството разпределя цялата си чиста печалба м/у акционерите и не задържа абсолютно нищо, с което да финансира бъдещата си д-ст.

Заключителен етап от анализа на ДП е определянето на пазарня коректив(Пк)Пк = пазарна(борсова) цена на 1 ОА/ номинална(балансова) ст-ст на 1 ОААко Пк>1, предприятието постига рентабилност по-висока от средната. Това е симптом за неговия

просперитет.

Тема 15. Анализ на рентабилносттаПонятието рентабилност (рент.) в буквален смисъл означава доходност. П-лите за рент. характеризират

способността на пред-то да генерира доход. Те се явяват качествени характеристики на ефективността на работа на пред-то. П-лите за рент. са важна характеристика на факторната среда при формиранне на печалбата. Печалбата е п-л с количествена характеристика и не отразява с какви ср-ва е постигната. П-лите за рент. отразяват окончателните резултати от д-стта на даден отчетен обект, тъй като величината им показва отношение на ефекта към наличните или използваните ресурси. В най-общ вид могат да бъдат представени като отношение м/у някакъв ФР, от една страна, и определен структурен елемент от к-ла на пред-то, от др страна.

В литературата се предлагат разнообразни п-ли за рент., които характеризират доходността от различни гледни точки. В зависимост от конкретните задачи на анализа, п-лите мо гат да бъдат обособени в 2 групи:

1. Общоприложими п-лиА) п-лите на база пр-дите от продажби, СК, пасивите, обща сума на активите, тези които най-често се

посочват в отчета за д-стта;Б) п-лите, регламентирани от НСИ, на база пр-дите от продажби в 2 варианта: в първия числителя е

счетоводна печалба, а при втория – оперативна печалба, т.нар. оперативна рентабилност.

40

2. Частни п-ли, които се използват само от отделни пред-тия в зависимост от отраслевата им принадлежност или от нуждите на ръководството. Например, п-ли които се изчисляват на база на стокооборота, отделните виодове продукция, разходите и др.

П-лите за рент. са положителни величини, когато ФР е печалба. За нуждите на анализа сумата на печалбата може да се използва като нетен р-р – балансова печалба или като счетоводна печалба. Вариантите на п-ли за рент. са следните:

Рентабилност на приходите от продажби =Печалба/ НППр; Рентабилност на СК = Печалба/ СК; Рентабилност на Пасивите = Печалба/ Пасиви; Рентабилност на реалните активи = Печалба/ РА;Величините в знаменателя – СК, П и РА могат да бъдат посочени в 2 варианта: към 31.12 на текуща

година или като средна величина(средна хронологична или средна аритметична). Желателно е да стане по 2-рия вариант, тъй като ресурсите са взели участие във формирането на ФР в течение на цялата година.

При анализа на рент. в практиката най-често се използват п-лите, изчислени на база пр-дите от продажби, СК и РА. Този изчислен на база П-вите не притежава необходимата икономическа обоснованост и управленско предназначение. Така изчислените п-ли показват колко лева печалба е получена от 1лв пр-ди от продажби, на 1 лв СК, на 1 лв П-ви, на 1 лв РА-ви и т.н.

Всеки от посочените п-ли характеризира определена страна от д-стта на пред-то. Например, п-ля изчислен на база пр-дите от продажби, дава точна представа за крайните резултати от д-стта на пред-то, за реалното му място на пазара. За оптимален се счита този при който има правопропорционално нарастване на п-лите в числителя и знаменателя. Тенденцията към намаление е сигнал за съкращаване на търсенето на продукцията.

П-телят изчислен на база СК е счита за ключов инвестиционен п-л. Той характеризира доходността на пред-то от всички видове д-сти. Акционерите и инвеститорите, отделят на този п-л особено внимание, тъй като най-добре показва способнотта на пред-то за нарастване на к-ла, нивото на финансова устойчивост и рационалното управление на к-ловата структура.

П-телят изчислен на база общата сума на РА, обикновено служи за определяне на ефективността на ресурсите, тъй като дава обща оценка за доходността на вложените в производството финансови източници, включващи както СК, така и привлечения. Този п-л много често се използва от ръководствата на дружества за оценка на д-стта на техните структурни подразделения(клонове).

П-лите за рент. са отрицателни величини, когато ФР е загуба и показват степента на декапитализация на пред-то. В така ситуация, особено характерен е п-ля изчислен на база СК, защото показва темпа на „стопяване” на к-ла на пред-то.

В практиката има случаи, когато е ОПР е отразена сч. печалба, но след нейното преобразуване за данъчни цели и начисляване на дължими данъци, тя се превръща в балансова загуба. В този случай е желателно да се изчислят 2 п-ля за рент.: веднъж с посочване на сч. печалба и след това с бал. загуба. При съпоставяне на 2-те величини се изяснява негативното влияние, което са оказали непризнатите данъчни разходи.

Методиката за анализ на рент. преминава през няколко етапа:1. Сравнителен анализ на фактическата спрямо базисната рент. или спрямо нормативите,

определени от ръководството;2. Анализ на динамиката на рент. с оглед установяване на тенденции;3. Сравнителен анализ на рент. на пред-то с друго сходно по д-ст пред-е;4. Изследване на ф-рите, които са оказали влияние в/у изменението. Най-често се прилага

способа на верижни замествания, като последователно се установява влиянието на изменението на ресурсите и на печалбата.

Анализа може да продължи в различни направления. Например, определяме поотделно каква е рент. на пр-дите от оперативна д-ст, финансовите пр-ди и извънредните пр-ди, т.е. структурата на пр-дите. Методиката е следната:

1. Определя се рент. при базова структура на пр-дите – РТстр0:

41

РТстр0 = ПРстр0. РТгр0/ 100 , където ПРстр0 – базова структура на пр-дите, т.е сумата на относителните дялове на отделните пр-ди в общия р-р на пр-дите, РТстр 0 – базова рент. на отделните групи пр-ди;

2. Определя се условна рент., при фактичеста структура на пр-дите, но при рент. по групи пр-ди за предходна год. – РТстр у:

РТстр у=ПРстр1.РТгр0/1003. Определя се рент. при фактическа структура на пр-дите- РТстр1:РТстр1 = ПРстр1. РТгр1/1004. Определя се отклонение на фактическата рент. спрямо базисната:РТстр1-РТстр05. Определя се влиянието на промените в структурата на пр-дите:РТстр у – РТстр06. Определя се влиянието на промените в рент. по групи пр-ди:РТстр1-РТстр уВеличината на рент. на база на продажбите значително варира съобразно сферата на д-ст на пред-то.

Зависи от сроковете на кредитиране, натрупаните запаси, извършените транспортни рх-ди по доставките и др. Някои от п-лите за рент. могат да бъдат допълнително детайлизирани. Например, п-ля за рент.

изчислен на база пр-дите от продажби, може да се детайлизира, като се използва информацията от с-ките от гр.70 Приходи от продажби, съответно на п-ли на рент. на продажбите на продукция

РТ на продажбите на продукция на база пр-ди от продажби = Печалба(кредитно салдо на с-ка 701/ Приходи (кредитен оборот на с-ка 701)

Нарастването на този п-л е в следствие на покачването на цените при постоянни производствени рх-ди на реализираната продукция или обратното – снижение на същите рх-ди при постоянни цени.

По идентичен начин може да се определи рент. и на останалите пр-ди от продажби – на стоките, услугите и тн. Така изчислените п-ли за отделни месеци, могат да се сравняват в рамките на отчетния период или със съответния месец на предходната година.

На следващ етап от анализа може да се установи влиянието на изменението на структурата на продажбите, а така съшо и рент. на отделните видове продукция в/у общата рент. на продажбите. Методика:

1. изчислява се относителен дял на всеки вид продукция, спрямо общия р-р на продажбите;2. определя се равнището на рент. на отделните видове продукция;3. определя се влиянието на рент на отделните изделия, в/у средното и равнище за цялата

продадена продукция. За целта рент. на отделните изделия се умножава по относителния дял на изделията. Рент. на продажбите (Рт пр) се определя: Рт пр=∑Ртi. Кi , където Ртi – рент. на i-тия вид продукция, а

Кi – относителен дял на i-тия вид продукция, спрямо общия обем продажби.При анализа на рент. е възможно да се приложи и друг подход. Така например в литературата по

анализ, щироко се използва моделът „Дюпон”, който е разработен от специалисти на корпорацията „Дюпон”(САЩ). Най-простата схема на този модел представлява разлагане на интегралния п-л на рент. на база РА, на няколко факторни п-ли, които са взаимосвързани в единна система:

РТ = Печалба/Активи = Печалба/НППр*НППр/АктивиПравилно е сумата на РА да се определи, като средна величина(сумата на РА към 1.01 и към 31.12, се

разделя на 2), тъй като и печалбата е величина получена за определен период от време. В противен случай би се получила логическа некоректност. Така изчисления п-л е възможно най-добрия за характеризиране на производствената ефективност на пред-то. Първия ф-р (печалба/НППр) отразява печалбата на 1 лв пр-ди от продажби, т.е ефикасността на маркетинга, а втория – рационалното използване на активите, т.е характеризира организацията на производството.

В литературата се срещат и други тълкования на тези 2 ф-та. Първия е известен, като норма на печалба на пр-дите от продажба, а втория - оборот на А-вите: РТ=Норма на печалба*Оборот на активите

Всеки от 2-та ф-ра показват различна насока на повишаване на равнището на п-ля. Първо това може това може да се постигне, чрез повишаване на нормата на печалба (по-голяма печалба на 1лв пр-ди от продажби),

42

второ – чрез увеличаване на обращаемостта на активите. Броя на оборотите на активите може да се повиши или като се увеличат пр-дите от продажби, при същия р-р на активите, или като се съкратят необходимите активи за поддържане на същото равнище от пр-ди.

Следователно влиянието на 2-та ф-ра може да се разглежда като комплексно. При ниска норма на печалба е необходимо да се ускори оборота на А-вите и обратно – ниската стопанска активност(обращаемостта), може да се компенсира или чрез снижение на производствените рх-ди, или чрез нарастване на цените на продукцията, т.е. чрез увеличаване на рент. на продукцията.

В литературата се срещат и други варианти на развитие на модела на „Дюпон”. Един от тях е на база СК. Като начало на модела се използва:

РТск = БП/СКБП – банасова печалбаАко е използвана информация за СК към 31.12 на текущата година, във величината му не се включва

текущия ФР, а само (ако има) неразпределена печалба и непокрита загуба от предходни години. В случаи, че СК е изчислен като средна аритметична, това не се налага.

Този п-л (РТск) характеризира ефективността от използването на СК. Ниското му значение е знак, че относителния дял на СК е по-голям от този на пасивите, което от гл. т. на собствениците е сигнал за неудовлетворително използване на к-ла или недостатъчно привличане на заемен к-л. При високо ст-ст на този п-л, причините могат да се търсят в недостига на СК, което е в следствие на прекалено голям р-р на пасивите.

В процеса на анализа на рентабилността на СК могат да се използват редица факторни модели. Един от тях може да бъде представен така:

РТск=БП/СК = БП/НППр*НППр/РА*РА/СКТук рент. зависи от 3 ф-ра: рент. на продажбите, обращаемост на РА и определени съотношения на

имуществената и капиталова структура.Друг факторен модел има следния вид:

РТск=БП/СК = БП/НППр*НППр/Пасиви*Пасиви/СКПри този модел в/у равнището на рент. оказват влияние: рент. на продажбите, обращаемостта на

пасивите и коефицента на задлъжнялост, т.е при равни други условия, п-ля за рент. се повишава при нарастване на рент. на продажбите и при увеличени на дела на П-вите в ОКР.

При всеки един от посочените модели, влиянието на ф-рите в/у изменението на рент. през текуща, спрямо предходна година, може да се установи чрез способа на верижните замествания.

К О Н Т Р О Л

ТЕМА 16. Предмет и (тук е метод на контрола но все пак го включих )методологически инструментариум на контрола

1. Предмет – в теорията и практиката се е наложил възгледът, че контролът е предимно практическа дейност, която научно се обслужва от различни области на човешкото знание.За предмет на изучаване на контролното въздействие са изразявани различни мнения. В някой от тях предметът = на обекта на изследване; в други, тези различия за диференцирани, съобразно принадлежността на автора към съответната наука или от гледна точка на предметната обусловеност на подконтролния обект. Независимо от разнообразието на мнения, могат да се направят следните обобщения:

Предмет на учебната дисциплина „Теория на контрола” се същностните характеристики на понятието „контрол”; закономерностите в неговото развитие; възможностите за комплексно изучаване на обектите, в това число видове, форми, начини за въздействие; технологични процедури на контролния процес, както и задължителните и специфични за контролната институция документи, които се съставят на база осъществения контрол.

43

Предмет на дисциплината се явява особеностите на контролната функция, обусловени от особеностите на предмета на дейност на съответното предприятие, т.е. реализацията на контролната функция, пречупена през призмата на отрасловата принадлежност на субекта.

Предмет се явява поведението на системите от социални структури, поведението на индивидите в тях, междуличностните отношения и най-вече отношенията личност <=> институция (държавата или нейните структури), отношенията личност <=> управително тяло на дружеството.

В един по-общ финансово-икономически аспект, дисциплината включва в своя предмет имуществото (патемониума) на търговеца; измененията в него; финансовите резултати и данъчните задължения; социалните и здравни вноски, от гледна точка изискванията за законност, ефективност, ефикасност и икономичност.

Представата за предмета на контрола като вид проверка, която само констатира и санкционира по линията на репресията, рестрикцията, все още не е преодоляна.Разбиранията за предмета на контрола, трябва да се опират на възгледа, че той е творчески процес, който следва да улавя условията и причините, които пораждат отрицателни отклонения и бързо реагира за тяхното отстраняване и предотвратяване.2. Метод – от гледна точка на общата икономическа тероия, понятието „метод” се дефинира като план, начин, подход за теоритично изследване и практическо осветляване на нещата. Това е процес на целенасочено, обосновано и задълбочено използване на теоритично доказани положения за получаване на нови знания. Методът е процес, който обогатява човешките знания в съответната област, възпроизвежда жизнените си механизми, преминава от една към друга по-висока степен на знание. Методът независимо дали се ползва за научно изследване или за постигане на определени практически задачи, има динамичен, всеобщ и абстрактен характер. Той не е задължително предписание, не е рецепта, а има значение за цялостната дейност. Представлява възможност за алтернативни решения при избора на един или друг способ в конкретните условия на работа. Ако няма алтернативност, методът става постулат, принцип. Методът има определени характеристики, по-важните са:

разбираемост; целенасоченост; детерминираност; икономичност; надеждност.

Методите в контрола са 4 групи:1) специфични (локални методи);2) общи методи, в това число: методи с организационно-методологичен характер, така наречените методи на

моделирането (модел на фактически-очакваното състояние, модел на проблемната институция - Динев);

метод на програмно-целевото осъществяване на контролното въздействие (позволява обединяване на различни субекти и усилия за постигане и решаване на общозначими резултати – борба с корупцията, борба срещу „пране на пари”, борба срещу неплащане на данъци и осигуровки).

3) поведенчески методи, базирани на основата на „мотиви, резултат, въздействие”;4) математически методи – на тяхна база са определени контролния, присъщия

риск и др.

16.2. Методологически инструментариум. Средства на контрола.

44

Средства на контрола - контролният процес включва различни компоненти:избор на норми за контрол,измерване и оценка в състоянието в обекта за контрол,сравняване на фактическото състяние със създаденото,разкрив на отклоненията и причините за тях,организаринато на регулирането.Средствата на контрола могат да се разглеждат като комплекс от неща които се използват от субекта за създаване и възпроизвеждане на контолният процес. Средствата за контрол са взаимно свързани и взаимно си влият. Тяхната съвкупност определят и съдържанието на с-мата от средства за контрол.Основни елементи:СТОПАНСКА ОТЧЕТНОСТ-със своите съставки изпълнява различни ф-ии. Безусловно се приема че основна ф-ия на СО е контролната.Контролът използва СО главно за набиране на инфо за състоянието на обектите за наблюдение, за оценка. От др страна СО е средство за защита собствеността в/ху имуществото. За разкриване на несъсответствия във количествените, качествените и ст-стните параметри на А,П и собствен капитал.АНАЛИЗ НА СТОПАНСКАТА ДЕЙНОСТ-служи за разкриване на зависимоста във възникването и развитието в отделните обекти за контрол. Чрез него се разкриват отклонението в поведението им, характера и мащабите им. В отделни случаи анализ на стопанската д-ст се проявява като първа стъпка на контрола позволяваща правилно да се ориентира и насочи контролната д-ст към значими факти и нарушения. На анализ подлежат и приключителните документи, което позволява да се направят верни оценки и изводи за състоянието на обекта, насоките и формите за въздействие.ТЕХН И ОРГАНИЗАЦИОННИ СРЕДСТВА-явяват се помощни за контрола,от гледна точка на технологията на набирането обработването и ползването на информация. Към тях се включват измервателни уреди и у-ства, компютърна техника. Към тях се отнасят нормативни актове и подзаконови такива.КРИТИКА, ПООЩРЕНИЯ, САНКЦИИ

Тема 17. Организация и методика на данъчно-осигурителния контрол (в конспекта е „Данъчен Контрол”)

НАП осигурява данъчно-осигурителен контрол ч/з проверки и ревизии.Данъчната проверка е съвкупност от действията на органите по приходите, насочени към съблюдаване

спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С тях се установяват определени факти и обстоятелства, които са от значение за определяне задълженията за данъци и осигурителни вноски. За резултатите от проверката се изготвя протокол.

Ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. На данъчни ревизии подлежат всички стопански и нестопански субекти, независимо от формата им на собственост. Ревизионното производство се основава на „Заповед за възлагане на ревизия”, в която се посочват:

* данни за ревизираното лице; * ревизиращите органи; * срок за извършване на ревизията; * ревизираният период; * видове ревизирани задължения - за данъци и осигурителни вноски; * други обстоятелства, имащи значение за ревизията.

Срокът за извършване на ревизията е 3 месеца от датата на връчване на заповедта. Има случай, когато този срок може да бъде удължен с 1 месец, а при сложни случаи – до 3 год.

За резултатите от извършената ревизия се съставя ревизионен доклад, който съдържа:* имената и длъжностите на съставителите; * номер и дата;

45

* данни за ревизираното лице; * банкови сметки; * обхват на ревизията; * извършените процесуални действия и установяващи факти и обстоятелтва; * доказателства за тях; * предприетите действия за обезпечаване на публичните вземания; * предложение за установяване на задълженията; * опис на приложените доказателства; * подписи на органите по приходите.

Екземпляр от доклада се връчва на ръководителя на ревизираното ЮЛ в 3-дневен срок след завършване на ревизията. После той дава писмено становище по доклада (най-често възражение). Екземпляр се връчва и на органа, назначил ревизията (дирекция на агенция на НАП). Той със заповед определя компетентния да състави ревизионен акт или се издава заповед за прекратяване на производството, ако установяването на задължения или отговорности е недопустимо.

Ревизионен акт: с него се уатановяват, изменят, прихващат задължения за данъчни и осигурителни вноски. Възстановяват се недължимо платени или събрани суми. Актът се съставя по образец в писмена форма и на магнитен носител. Съдържа: *име и длъност на издаващия орган; *номер и дата; * данни за ревизираното лице; * обхват на ревизията; *мотиви за издаване на акта; *разпоредителна част, в която се опраделят правата и задълженията, начинът и срокът за изпълнението им, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Прилага се ревизионният доклад.

Ревизия при особени случаи (по аналог): когато липсват дотоверни данни за определяне на данъчната основа, която се явява база за определяне на законовия р-р на данъка и осигурителните вноски. По-конкретни са следниите случаи:

☼ До започване на ревизията не подадена декларация, когато задълженията за данъчни и осигурителни вноски се определят по такава.

☼ Има данни за укрити п-ди или д-ди. ☼ Когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи. ☼ Когато липсва или не е водено счетоводство съгласно ЗСч или воденото такова не дава възможност за

коректно установяване на основата за данъчно облагане. Или, когато документите за определяне на данъната основа са унищожени не по установения ред.

☼ Документите, необходими за определяне на данъчната основа, са повредени до степен негодна за ползване.

☼ Информацията, необходима за установяване на основата за облагане, не може да се получи, тъй като ревизираното лице не е намерено на адреса за кореспонденция.

☼ Декларираните (получените) п-ди, д-ди, източници на СК не съответстват на имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизирания период.

При посочените по-горе случаи, за определяне основата за облагане с данъци и осигурителни вноски органът по доходите анализира всеко едно от следните, отнасящи се към съответното ревизирано лице, обстоятелства:

1) Вид и х-тер на фактически осъществената дейност; 2) Платените мита, акцизи, такси, вноски и др. публични вземания; 3) Движението и остатъка по балансовите сметки;4) Наемната цена на недвизжимия имот, в който се упражнява дейността; 5) Търговското значение на мястото; 6) Пазарата цеа на придобитите имоти и имущества към момента на продобиване; 7) Брой заети лица за осъществяване на дейността;

46

8) Сключени договори от ревизираното лице във връзка с осъществяването на дейността; 9) Разлика м/у доставени и вложени в производството суровини и материали; 10) Обичайния р-р на р-дите за живот, издръжка, обучение, лечение, както и транспортните, дневните и

квартирните р-ди при пътувания в страната и чужбина. 11) Получените и извършените доставки с право на данъчен кредит; 12) Други доказателства, които могат да послужат за достоверно определяне на основата за облагане с

данъци и осигурителни вноски.Установените с ревизионен акт задължения подлежат на доброволно плащане в 14-дневен срок от

връчването на акта. След изтичането му (на срока), ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение.

Обжалването на ревизионни актове може да стане на 3 инстанции: по административен ред пред териториална агенция на НАП; по съдебен ред пред окръжния съд; касационно обжалване пред върховния административен съд.

Обжалване на ревизионен акт пред териториална агенция на НАП: може да се обжалва изцяло или в неговите съставни части в 14-дневен срок след връчването му въз основа на жалба, подадена в НАП до ръководителя на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”. Жалбата съдържа:

*име и адрес на жалбоподателя; *номер и дата на акта, против който се подава; *всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; *в какво се състои искането (промяна, отмяна, др.); *подпис на подателя.Обжалването на акта не спира изпълнението му. Ако подателят желае това, се подава „искане” до

компетентния орган (ръководителя на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”). Към искането се прилагат доказателства за направени обезпечения в р-р на главницата и лихвата към датата на подаване на искането за обезпечение. Обезпечението може да е в пари, бакова гаранция или ДЦК. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. С решението може да се потвърди (80% от случаите) или измени, отмени изцяло или частично ревизионният акт в обжалваната част. С решението ревизионният акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя.

Съдебно обжалване: при несъгласие с решението на НАП ревизионният акт може да се обжалва по съдебен ред пред окръжния съд по местонахождение на данъчно задълженото лице в 14-дневен срок от получаването на решението. Трябва да се има первид, че ревизионен акт, който не е обжалван по административен ред, не може да бъде обажалван по съдебен.

Съдебното обжалване се основава на жалба, аналогична на тази при административното. Добавя се препис от жалбата, подадена в НАП, новите писмени доказателства и документи за платени държавни такси. Съдът разглежда делото по същество с участието на страните и може да отмени, измени напълно или частично ревизионният акт или да отхвърли жалбата. Произнася се с решение.

Касационно обжалване: прибягва се до него, ако не сме удовлетворени от решението на окръжния съд. Извършва се по реда на Закона за Върховния административен съд.

18.Контрол от Сметната Палата (СП)Основна зад. на СП е да съдейства за доброто управление на бюджета и другите публични средства,

както и да предоставя на Народното събрание инфо за използването на с-вата, съгласно принципите за законосъобразност, ефективност и икономичност.

СП е д-вен орган за външен одит. Под одит се рабира: съвкупност от действия по събиране и анализ на фин. и нефин. инфо, която служи за оценка управлението на бюджета и другите публични с-ва, а така също и на отчетността в подконтролните обекти с цел тяхното подобряване.

СП осъщетвява дейността си чрез: Финансов одит: проерка на сметките и фин. документация на одитираните обекти с оглед

установяване на законосъобразност и достоверност, а така също и проверка на

47

воденото счетоводство от гл. точка операциите по събиране, съхраняване и разходване на имуществото. Фин. одит вкл. 1) одит на фин. управление – преверка на с-мите за фин. управление и контрол и управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението и отчитането на бюдж. с-ва и дейности в подконтролния обект. 2) отдит на фин. отчети – проверка на фин. отчетност на одитирания обект с цел изразяване на независимо становище за законността и достоверността на инфото в тези отчети.

Одит на изпълнението: проверка на дейностите по планиране и изпълнение на отделните управленски нива с оглед спазване на принципа за ефективност и икономичност.

Др. специфични одити .

СП осъщетвява одит (контрол) на: Д-вния бюджет; Бюджета на соц. и здравно осигуряване; Бюджетите на общините; Самостоятелните бюджети на БАН, БНТ, БНР, ВУЗ-овете. С-вата по фондове и програми на ЕС, управлението им от съответните органи, крайните

ползватели на средствата. Бюджетните р-ди на БНБ, нейното управление, дължимото й към бюджета. Възникването и управлението на д-вния дълг. Постъпленията от приватизация и концесии; разпределението и разходването на с-вата. Работата и дейността по изграждането на с-мите за фин. управление и контрол в бюджетните

организации.

При осъществяване на дейността си, СП сътрудничи с: Агенцията за ДФИ; Данъчната и митническата администрация; Агенцията за д-вни вземания; ДАНС; Органите на съдебната власт; Органите на МВР.

СП е ЮЛ на д-вна издръжка. В нея има председател и 10 члена, които се избират от НС за период от 9 год. Към СП са обособени 10 отделения на функционален признак, както и 6 териториални поделения, базирани в: София, Плавдив, Варна, Бургас, Русе и Видин. Към тези 6 поделения има сектори.

Контролът на СП се основава на Заповед на председателя на СП и по програми, утвърдени от тези ръководители. За резул;татите от осъщетвения одит се съставя доклад, който вкл. направените констатации и оценки, подкрепени със съответните доказателства. Одитният доклад се връчва на ръководителя на одитирания обект не по-късно от 1 месец след завършването на проверката. Ръководителят дава писмени становища, въз основа на които се съставя заключение.

Одитният доклад, становищата и заключението се внасят в СП и се приемат с решение. СП изпраща на ръководителя доклада за резултатите от одита, а също така и препоръки за подобряване управлението на бюджетните с-ва.

При наличие на индикации за измами, екземпляр от доклада се изпраща и до прокуратурата.Ежегодно СП внася в Нар. събрание:

1) отчет за дейността си през предходната година;

48

2) доклади по отчетите на изпълнението на д-вния бюджет, бюджета на соц. и здравното осигуряване, бюджета за раходите на БНБ за предходната година;

3) доклад за резултатите от направените годишни одити на бюджетните учреждения;4) доклади за резултатите от направените одити на органите на д-вната власт и

управление, осъществени по решение на Нар. събрание.

Тема 19.+Тема 20. Всичко за ДФИ, което сме писали през 2та Контрола

1.Цел, задачи обхват и иницииране на ДФИАгенцията за ДФИ се явява правоприемник на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол в инспектиращата й функция. Основна цел е да защити публичните финансови интереси, акто тази цел се реализира чрез следните задачи:

Последващ финансов контрол за спазване на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетна дейност на организацията;

Установяване на нарушения на нормативни актове и на индикатори за измами; Разкриване на причинени вреди на имуществото; Привличане към административно наказателна и имуществена отговорност на виновните

лица;

Обхват на ДФИ - ДФИ се осъществява: в бюджетните организации: Предприятия, създадени със з-н, които не са търговски дружеста; Търговски дружества с блокираща квота 34% държавно или общинско участие в

капитала; ЮЛ, които имат задължения, гарантирани с държавно или обищнско имущество; Лица, финансирани със средства от републикански и местни бюджетни сметки и фондове

по международни договори и програми на ЕС.

Иницииране:1) Въз основа на постъпили молби, жалби, сигнали за нарушения на бюджетната, финансово-стопанската или отчетна дейност, в която да се посочи:

наименование и седалище на организацията или лицето, в което са допуснати нарушенията;

достатъчно конкретни данни за нарушената бюджетната, финансово-стопанската или отчетна дейност;

индивидуализиращи данни за подателя и качеството, в което твърдените от него данни са му станали известни.

Постъпилите молби, жалби, сигнали се разглеждат от комисия, назначена от директора за ДФИ. Комисията прави задълбочен анализ въз основа на критериите:

обществен интерес; длъжност на потенциалния нарушител; ефективността от възлагане на финансова инспекция.

Въз основа на анализа се изтогвя мотивирано предложение до директора на агенцията за възлагане на финансова инспекция или отказа от такава.Възлагането на финансова инспекция се реализира със заповед, а за отказа се уведомява писмено подателя на жалбата.

2) Проверка на проведени процедури за възлагане и изпълнение на обществени поръчки въз основа на информация от регистъра за обществени поръчки, сметната палата. Критериите, по които извършва анализа и определя потребността от финансова инспекция са:

49

обществен интерес; стойност на обществената поръчка поръчка; брой възложени обществени поръчки от 1 възложител на конкретен изпълнител; вид на проведените процедури (търг, конкурс и др.); рискови области.

3) За проверка на изразходването на целевите субсидии, предоставени по специални постановления към Министерския съвет по Закона за държвания бюджет и други нормативниактове.

4) По искане на Мин. съвет, Министъра на финансите, прокуратура, сметна палата.2.Правомощия на органите на агенцията за ДФИПрава:

свободен достъп до цялата информация , включително класифицирана, според нивото им на достър, както и до всички документи, вкл. и електронни, който се съхраняват в проверяваната организация или лице;

свободен достъп до служебни помещения, до всички служители на проверяваната организация или лице;

да проверят активите и пасивите, изградената счетоводна система и всички документи на хартиен или екетронен носител

да изискват от длъжностни лица на проверяваната организация документи, сведения, справки и др., имащи значение за извършваната финансова инспекция;

да изискват предоставянето на докладите на вътрешните одитори, на сметната палата, НАП и др. контролни органи, които се съхраняват в проверяваната организация;

да прекратят достъпа на МОЛ до инвентаризираните складове, каси и помещения чрез тяхното запечатване.

Задължения: да се легитимират със служебни карти и заповед за възлагане на инспекцията; да отразяват обективно установените резултати от извършената дейност, констатираните

причинени вреди и нарущения, причини за настъпването им и виновните лица въз основа на проверените лично от тях факти и обстоятелства;

да не разгласяват факти и обстоятелства, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения;

да откаже да се направят отвод , когато през последните 3 год.: са работили в проверяваната организация или лице; участвали са в ръковдните и контролни органи на проверяваната организация

или лице; имат личен интерес от проверяваната дейност; техен съпруг/роднина по права или по съребрена лияния работят като отчетник

или са били в ръководните или контролни органи на проверяваната организация или лице;

21. Техноголия на ДФИВъзлагането на финансова инспекция се извършва със заповед, издадена от директора на агенцията или от упълномощени от него длъжностни лица. Заповедта съдържа:

Наименование и седалище на проверяваната организация или лице Имената и длъжността на финансовия инспектор;

50

Задачи на финансовата инспекция (предметен обхват);

Срок за извършване на инспекцията с посочени начална и крайна дата;

Длъжностното лице, което осъществява текущ контрол по време на инспекцията.

Когато финансовата инспекция се възлага на екип от финансови инспектори, в заповедта се определя и ръководител. Директорът на агенцията може да изменя и отменя заповедта, както и да разпорежда спиране и възобновяване на възложена финансова инспекция с отделни заповеди, които не подлежат на обжалване. В рамките на срока на финансовата инспекция финансовият инспектор трябва:

да извърши всички фактически проверки в изпълнение на задачите по заповедта и да събере необходимите доказателства;

при наличието на основания да състави актове за установяване на административни нарушения и актове за начет;

да изготви доклад за извършената финансова инспекция и да го регистрира в деловодството на агенцията.

 За резултатите от извършената финансова инспекция се изготвя доклад, който съдържа:

номер и дата на заповедта за възлагане; име и длъжност на финансовия инспектор; наименование на проверяваната организация или лице и други индивидуализиращи

данни; срок на извършване на финансовата инспекция с начална и крайна дата; констатации от проверките, извършени в изпълнение на задачите от заповедите за

възлагане на финансова инспекция и за насрещна проверка; подпис на финансовия инспектор.

Към него се прилагат заповедите, опис на доказателствата и събраните в подкрепа на констатациите доказателства. Констатациите трябва да обхващат всички задачи, поставени в заповедта за възлагане, да отразяват обективно установените факти и обстоятелства, да съответстват на събраните доказателства и да бъдат ясни, точни и конкретни. Ако при финансова инспекция бъдат установени нарушения, в съответните констатации се посочват нарушените разпоредби, отговорните лица, както и съставените актове за установяване на административни нарушения и актовете за начет или причините такива да не бъдат съставени. Доказателствата към доклада трябва да бъдат достатъчни, относими и надеждни.

Достатъчни - въз основа на които може да се направи обективно заключение; Относими - които подкрепят установените факти; Надеждни - които са безпристрастни. 

Констатациите в доклада се доказват с: таблици, съставени от финансовия инспектор; справки; констативни протоколи; становища; заверени копия от документи;

51

сведения; декларации; писмени обяснения; заключения на вещи лица и др.

Всички събрани доказателства, относими към един факт, включително заключенията на вещите лица, се преценяват в тяхната съвкупност.Справките се изготвят от съответните длъжностни лица, подписват се от съставителя, от съставителя на годишния финансов отчет и от ръководителя на проверяваната организация или лице, адресират се до агенцията и се регистрират в изходящия дневник на проверяваната организация или лице. Докладът за извършената финансова инспекция се съставя в два екземпляра и се регистрира в деловодството на агенцията. Докладът се връчва на ръководителя на проверяваната организация или лице чрез нейното деловодство или чрез писмо с обратна разписка в 5-дневен срок от завеждането. Срокът за представяне на писмено становище започва да тече от датата на регистрацията в деловодството на проверяваната организация или лице, съответно от датата на получаването, отбелязана в обратната разписка. Когато докладът съдържа информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, той се завежда в регистратурата за класифицирана информация на агенцията и се изпраща в срок на ръководителя на проверяваната организация или лице по реда на Закона за защита на класифицираната информация. Срокът за представяне на писмено становище започва да тече от датата на получаване на доклада в регистратурата за класифицирана информация на проверяваната организация или лице.Копия от съответните констатации от доклада и от доказателствата към тях се връчват лично срещу разписка или чрез писмо с обратна разписка и на лицата, извършили описаните в констатациите нарушения. Лицата могат да представят писмено становище по констатациите в 14-дневен срок от датата на разписката, съответно от датата на получаването, отбелязана в обратната разписка.Когато докладът съдържа информация, класифицирана като държавна или служебна тайна, съответните констатации и доказателствата към тях се предоставят за запознаване на засегнатите лица чрез регистратурата за класифицирана информация на агенцията. Запознаването се удостоверява с двустранно подписан протокол. След постъпване на писмените становища или след изтичането на определените срокове финансовият инспектор, извършил финансовата инспекция, изготвя мотивирано писмено заключение в 14-дневен срок. В заключението финансовият инспектор се произнася по постъпилите становища и изразява окончателно становище по съставените констатации. Промени в констатациите на доклада се правят само въз основа на постъпили с писмените становища възражения, когато същите са обосновани и подкрепени с надлежни доказателства. Заключението се предоставя на лицата, на които е връчен докладът или констатациите от него, в 14-дневен срок от изготвянето му, с което то става неразделна част от доклада.Докладът, получените становища и заключението се представят в определения срок, на директора на агенцията.

Финансовият инспектор може да предложи мотивирано на директора на агенцията да назначи вещи лица във връзка с извършвана финансова инспекция. Заключението на вещото лице се изготвя в писмена форма и се прилага към доклада. 

52

Финансовите инспектори имат право да извършват насрещна проверка на юридически лица и на еднолични търговци извън проверяваната организация или лице. Резултатите от нея се отразяват в доклада от финансовата инспекция, като събраните доказателства се прилагат към доклада. При отказ на проверяваната организация или лице да предостави достъп до служебните помещения финансовият инспектор предлага мотивирано на директора на агенцията да поиска съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи. При отказ на проверяваната организация или лице да предостави на финансовия инспектор документи, записи на компютърни информационни данни, носители на компютърни информационни данни, необходими за финансовата инспекция, финансовият инспектор незабавно уведомява директора на агенцията и прави мотивирано предложение за искане на разрешение от съда за претърсване на помещенията и/или изземване на документацията. В тези случаи финансовият инспектор прекратява достъпа до служебните помещения и транспортните средства на организацията или лицето както и до други места, ако има данни, че в тях се съхранява служебна документация, чрез запечатване, за което се съставя протокол.Директорът на агенцията прави мотивирано искане за разрешение за извършване на претърсване и/или изземване до районния съд по седалището или адреса на проверяваната организация или лице, или по извършване на действието за претърсване на помещенията, транспортните средства или на други места, когато са налице достатъчно данни, че в тях се намират документи и/или компютърни информационни данни, или техния носител, които са от значение за инспекцията.Към искането се прилагат писмени доказателства за наличието на основания за претърсване и/или изземване на документи и/или записи на компютърни информационни данни - носители на компютърни информационни данни.Директорът на агенцията в деня след получаване на разрешението от съда прави писмено искане за съдействие за извършване на претърсване и/или изземване до съответната областна дирекция на Министерството на вътрешните работи по седалището или адреса на проверяваната организация или лице или по извършване на действието за претърсването и/или изземването.Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват директора на агенцията за конкретния служител или служители, които ще съдействат при претърсването и/или изземването. Претърсването и/или изземването се извършва от финансовия инспектор със съдействието на представител на Министерството на вътрешните работи в присъствието на:

представител на проверяваната организация или лице; двама свидетели.

Финансовият инспектор предявява копие на определението на съда на представителя на проверяваната организация или лице и предлага доброволно да му се предоставят конкретните документи и/или записи на компютърни информационни данни.При отказ финансовият инспектор пристъпва към претърсване на служебните помещения, транспортните средства и на другите места, посочени в определението на съда.Ако достъпът до подлежащите на претърсване помещения, транспортни средства и други места, за които има данни, че в тях се съхранява служебна документация, е бил прекратен чрез запечатване, финансовият инспектор в присъствието на лицата отпечатва запечатващите ленти, за което се съставя протокол. В случай че целостта на запечатващите ленти е била нарушена, този факт се отбелязва в съставения протокол.Финансовият инспектор поканва представителя на проверяваната организация или лице да отключи помещенията, транспортните средства и другите места, посочени в определението на

53

съда. В случай че лицето откаже, финансовият инспектор съставя протокол и със съдействието на представителя на Министерството на вътрешните работи тези помещения се отварят принудително.Помещенията, транспортните средства и другите места, за които има данни, че в тях се съхранява служебна документация, се претърсват с цел да бъдат намерени документите, които проверяваната организация или лице са отказали да предоставят доброволно.Финансовият инспектор изземва документи и записи на компютърни информационни данни, посочени в определението на съда. Изземването се извършва със съдействието на служител от агенцията - експерт по информационни технологии. Действията по претърсването и/или изземването се удостоверяват с протокол. Той се подписва от всички лица. Протоколът се съставя в 3 екземпляра:

един за финансовия инспектор; един за представителя на Министерството на вътрешните работи; един за проверяваното лице.

След приключването на финансовата инспекция иззетите документи се предават на проверяваната организация или лице, за което се съставя предавателно-приемателен протокол.

(До тук беше от Теория на Контрол)

(Това, което следва е от Финансов Контрол)ДФИ е част от изпълнителната власт и работи към МФ.Технология: Издава се заповед от директора на агенцията в която се вкл. името и седалището на

проверяваната орг-я; имената и длъжността на фин. инспектори; задачите на фин. инспекция; срока за извършване. В рамките на този срок инспекторът трябва:

1) да направи необходимите проверки (документални и материални) и да събере необходимите доказателства;

2) при наличието на съответните основания да се съставят необходимите актове за констатираните админ. нарушения или актове за начети; 3) да се изготви доклад за извършената фин. инспекция.

Съдържание на доклада: *номер и дата на заповедта за възлагане на инспекцията; *имената и длъжността на фин. инспектори; *наименованието, адреса и др. данни на подконтролния обект; *срока за извършване на инспекцията; *констатациите от проверките, извършени в изпълнение на задачите от заповедта за възлагане; *подписи на фин. инспектори. Към доклада се прилагат: опис на доказателствата и самите доказателства.

Констатациите трябва да обхващат вскички задачи, посочени в заповедта; да отразяват обективно установените факти; да съответстват на събраните доказателства; да са написани ясно, точно, стилистично парвилно.

Когато при фин. инспекции се установят нарушения в съответните констатации, задължително се визира нарушената разпоредба, отговорното длъжностно лице, както и съответните актове за начети или админ. нарушения или причините, такива актове да не се съставят.

Констатациите (и доказателствата за тях) трябва да са достатъчни, относими и надеждни. Те се доказват с таблици, справки, констативни протоколи, заверени копия от документи, писмени обяснения.

Докладът за резултатите от инспекцията се съставя в 2 екземпляра: за ДФИ и за подконтролния побект.По констатациите в доклада задължените лица дават писмени обяснения в определен срок. След

постъпване на писмените обяснения и изтичане на срока, лицето, направило фин. инспекция, изготвя мотивирано писмено заключение. В него фин. инспектор се произнася по постъпилите становища

54

(обяснения), като излага мотивите си за приемането или отхвърлянето на съдържащите се в тях възражения. Изразява окончателно мнение по първоначалните констатации, като ги приема (потвърждава) или промения.

Докладът, получените обяснения и заключението се представят на директора на ДФИ за предприемане на последващи мерки. (виж с-мата от въздействия, въз основа на р-тите от упражнения контрол)

Тема 21. Организация и методика на контрола, упражняван от регистриран одитор (дипломиран експерт-счетоводител) (в конспекта е „Независим Финансов Одит”)

1. Същност, цел и обхват на контрола, упражняван от регистрирания одитор.

Независимият финансов одит (НФО) е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, посочени в приложимите одиторски стандарти, въз основа на които се дава независимо мнение, относно достоверността във всички аспекти на същественост на информацията във финансовите отчети на дружеството.

Съществеността се дефинира като граница на такава индивидуална или сумарна грешка (отклонение, пропуск), установена в показателите на финансовите отчети, която може да повлияе (промени) решението на потребителя на отчета.

НФО се прави от лица, придобили способността на дипломирани експерт-счетоводители (ДЕС), обезателно вписани в специалния регистър на ИДЕС.

Цел на контрола от ДЕС Изразяване на одиторско мнение за достоверното представяне във всички аспекти на същественост на информацията в годишните и междинните финансови отчети на предприятието относно:

1) финансовото състояние на предприятието2) отчетеният финансов резултат3) паричните потоци и промените в тях4) собствения капитал и промените в него

Мнението си ДЕС изразява по отношение на съответствието на финансовите отчети с приложимите счетоводни стандарти и всяка друга национално приета счетоводна база за изготвяне на тези финансови отчети. С изразеното мнение от ДЕС се постига повишаване степента на достоверност на информацията; удовлетворяване на информационните потребности на акционерите, съдружниците, инвеститорите, кредиторите, банките, данъчните власти и персонала.

Обхват на контрола, упражняван от ДЕС1) спазването на принципите на счетоводството2) последователността при прилагането на оповестената счетоводна политика3) методологическата обоснованост на текущото счетоводство за всеобхватно и достоверно

представяне на активите, пасивите, СК и операциите с тях.4) ефективността на системата за вътрешен одит (контрол)5) процесът на годишно счетоводно приключване6) съответствието между информацията в ГФО и отчета за дейността на предприятието.

2. Основни правила и процедури при наемането, ангажирането на ДЕС за проверка на ГФО.

1) да е налице сключен договор между предприятието, чието отчет ще се проверява и ДЕС. Поемането на задължение за извършване на независим финансов одит се документира с писмо за поемане на одиторски ангажимент.

55

При сключването на договора следва да се има предвид, че ДЕС не може да извършва финансов одит когато: а) Работи по трудов договор, освен в ИДЕС, в специализирано одиторско предприятие или осъществява научна или преподавателска дейност; б) Когато ДЕС е свързано лице с предприятието, чиито отчет ще проверява; в) Когато ДЕС е пряко/косвено обвързан или участва в сделки с предприятието, чиито отчет ще се проверява; г) Когато ДЕС оказва счетоводни услуги по текущото счетоводство, по изготвянето на финансовите отчети, при вземането на управленски решения, по оценяването на активите на предприятие.

2) Ръководството на предприятието следва да осигури достъп на ДЕС до всички необходими документи и книжа и да оказва съдействие при възникване на проблеми, свързани с този одит. ДЕС следва да взема участие при инвентаризирането на активите и пасивите на предприятието.

3) При провеждането на одита, следва да се спазват принципите на почтеност, обективност, морал, етика, конфиденциалност.

4) За резултатите от извършения одит, ДЕС съставя доклад, който може да бъде: а) доклад без резерви; б) доклад без резерви с параграф за обръщане на внимание; в) доклад с резерви, поради несъгласие с ръководството на предприятието; г) доклад с изразено отрицателно мнение. Докладът се подписва от ДЕС с личния печат и подпис на одитора. Подпис и печат се поставят и върху основните елементи на финансовия отчет.

2. Контрол върху системата за вътрешен одит в дружеството. Основно изискване, което трябва да се спазва, за да може системата за вътрешен одит да работи ефективно е дейността (стопанските операции) така да бъдат организирани, че за тях да отговарят двама или повече специалисти. Така възможността за грешки, измами, злоупотреби е ограничена, тъй като работата на единия специалист до голям степен дава гаранция за коректността и почтеността на другия специалист.

Целта на системата за вътрешен одит е:1) защита на имуществото от загуби, измами, неефективност;2) осигуряване на реалност, оперативност и аналитичност на счетоводната

информация.3) гарантиране на съгласуваност със стопанската политика.

Ефективността на системата за вътрешен одит в предприятието зависи от провежданата от него счетоводна политика и избрани и прилагани механизми за контрол.Счетоводната политика се дефинира като съвкупност от принципи,изходни положения,концепции, възприети от търговското дружество както за отчитане на неговата дейност, така и за представяне на информацията в междинните и ГФО на това предприятие.За да отговаря на критериите за законосъобразност, счетоводната политика следва да се основава на принципите:

документална обоснованост на стопанските операции; предпазливост; текущо начисляване; съпоставимост на приходи и разходи; действащо предприятие предимство на съдържанието пред формата;

Действащо е предприятие, което няма намерение и необходимост да ограничава дейността си в предвидимо бъдеще.

Признаци за оценка дали предприятието е действащо или не:

56

1. Финансови признаци: наближава падежа на заема, но предприятието не може да го обслужи. невъзможността предприятието да се разпорежда с кредиторите си. не плащане на заплати

2. Оперативни признаци: липса на материални ресурси; загуба на пазари; трудови конфликти;

3. Други признаци лоша репутация на предприятието заведени съдебни дела срещу предприятието.

За да се изрази мнение и да се оцени прилаганата от предприятието счетоводна политика е необходимо ДЕС да проучи, набере, анализира информация за:

1) съдържанието и структурата на индивидуалния сметкоплан на предприятието;

2) възприетата форма на счетоводно отчитане;3) плана за документооборота;4) правилата за оценка на активите и пасивите;5) методите за оценка на материалните запаси;6) амортизационната политика;7) икономическия и счетоводния екип.

Извършвайки анализ на информацията по посочените направления, да се има предвид, да не би с прилаганата от предприятието счетоводна политика и механизми за контрол да се създават условия за допускане на грешки или злоупотреби.*Злоупотребата (измамата) е преднамерено ,съзнателно действие на длъжностно лице от предприятието или 3-то лице, водещо до извличане на имуществени облаги и по този начин причиняване на вреди на собствениците на различните бюджети.

Измамите са свързани с:1) Незаконни действия по отношение на притежаваните от

предприятието активи;2) Съзнателно променяне на данните;3) Преднамерено прилагане на неправилна счетоводна политика;4) Изопачено тълкуване и прилагане на законови изисквания.

Документна измама – използване на документи с невярно съдържание или неистински, преправени документи, в резултат на които без правно основание се получават движими или недвижими вещи и имущества, укриват се и/или не се плащат/или се плащат в по-малки размери данъци, мита, акцизи и неправомерно се ползва данъчен кредит.

Злоупотребата включва: умисъл (проявна форма на вина); и при наличие на останалите предпоставки за тези злоупотреби се търси освен гражданска, но

и наказателна отговорност.

57

Грешка - има по-леки последици; най-често се свързва с липса на възприемане; неправилно възприемане; неправилна логическа обработка. Грешката изключва умисъл, затова и нарушенията в резултат на грешки най-често се реализират с търсенето на дисциплинарна или административно-наказателна отговорност.

Вътрешният одит се осъществява чрез изпълнение на конкретни одитни ангажименти:1) за даване на уверение2) одитен ангажимент за консултиране

Пояснения: 1) изразява се в представяне от страна на вътрешен одитор на обективно мнение (оценка) за дейност, процес операция, сделка, базиращи се на доказателства. Така се постига увереност, че целите, които са поставени пред предприятието ще бъдат постигнати. Преминава през следните фази: - планиране - извършване на фактически проверки - докладване - даване на препоръки - последващи действия за проследяване на изпълнението на препоръките.

2) изразява се в даване на съвет, мнение, препоръка, обучение, предназначени да подобрят процесите на управление на риска. Вътрешен одит за консултиране се инициира от ръководителя на организацията.

Тема 22. Необходимост, обекти, задачи, източници на информация за контрол върху ДМА (в конспекта „Контрол в/у ДА”)

1. Необходимост поради: o Важната функционална роля на дълготрайните активи в производството. o Необходимост поради голямото видово разнообразие и висок стойностен

размерна ДА, които се използват в националното стопанство и проблемите, които поставя приватизацията относно оценката им, а също и пазарната икономика.

o Необходимост от контрол поради незадоволителното техническо състояние на част от тях, значителният финансов ресурс, който се заделя за тяхното подобряване, модернизация и ремонт.

o Необходимост също и поради значителните и разнообразни нарушения по тяхното придобиване, експлоатация, амортизация, бракуване и ликвидиране.

2. Обекти на контрол :1. Инвестиционната политика на предприятието и нейната

реализация в интерес на собственика на капитал.2. Амортизационната политика и нейното осъществяване, влиянието

и върху Финансовя Резултат и данъчните задължения.3. Опазването на ДА от посегателство.4. Основните операции с ДА.

3. Ангажименти (задачи) на Контрола :

1. Съдействие за правилната организация и методология за синтетично и аналитично отчитане.

58

2. Посточнните проверки върху придобиването, въвеждането в експлоатация и поддържане на необходимото ниво на ефективност на ДА.

3. Оптимизиране на дейността по начисляването и правилното включване в разходите по ик. елементи и по предназначение на амортизацията, оказване на съдействие и помощ, при съставянето на счетоводния и данъчен амортизационен план.

4. Спазване на данъчното законодателство по отношение начисляването и внасянето на данък сгради, МПС и правомерността на ползвания ДК при придобиването на ДА.

5. Законосъобразността на извършените разпоредителни сделки при операции с ненужни, залежали ДА.

6. Предписване на регулативни мерки и търсене на съответните отговорности, адекватни на констатираните нарушения.

4. Източници на информация за Контрол Фактури, складови разписки, протоколи, данъчен и счетоводен

амортизационен план, акт за брак на ДА и др.Източник на информация е възприетата счетоводна политика на

предприятието, в която следва да се съдържат следните елементи:1. Прилаганият от предприятието подход при класифицирането на Активите

като ДА включиетлно и възприетият стойностен праг на същественост, който А независимо, че е ДА следва да се отчита като МЗ.

2. Данни за възприетия подход при определяне на първоначалната оценка на ДА.

3. Счетоводната политика следва да има данни за възприетия подход за класифицирането на последващите разходи като разходи за увеличение на балансовата стойност или като текущи разходи.

4. Възприетия подход за оценка на ДА след първоначалното им заприхождаване.

5. Балансовата стойност на ДА в началото и края на отчетния период по отделни групи, в т. ч. : придобитите през периода по видове; отписаните през периода по видове; увеличенията на балансовата стойност на вече придобитите.

6. Стойността на използваните от предприятието ДА чужда собственост.7. Отчетната стойност на напълно амортизираните ДА по групи.

Друг източник на информация за контрол е справката за ДА, като елемент в Приложението на ГФО.

Контрол върху признаването и оценката на ДА

Проверява се предприятието правилно ли е признало и отчита Активите като ДМА, като се има предвид, че ресурса е такъв, който:

1. отговаря на определението за ДМА т.е. установим нефинансов ресурс, придобит и притежаван от търговеца, който:

a. притежава натурално- веществена форма;b. използва се за производството и/или продажбата на А, за отдаване

под наем;c. очаква се да бъде използван за период по- дълъг от 12 месеца

2. стойността му може да се пресметне реално.

59

3. предприятието очаква да получи икономически изгоди свързани с използването му.

Да се има предвид, че съществува законова възможност, когато ДМА се състои от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите и изискванията за ДМА, той да бъде разделен на своите съставни части и всяка от тях да се отчита като отделен инвентарен предмет. Прилагането на тази възможност е подходящо за Ам които имат различни срокове на годност, по различен начин осигуряват икономически изгоди за предприятието, което от своя страна обуславя и различни методи и норми за Амортизиране.

Проверява се правилно ли е формирана цената на ДМА, като се има предвид, че всички първоначално се оценяват по цена на придобиване, която включва покупната цена всички преки разходи необходими за привеждането на А в работно състояние в съответствие с предназначението му. Към тези разходи се отнасят:

разходи за подготовка на обекта, където ще се използва Актива разходи за първоначална доставка разходи за монтаж разходи за хонорари на архитекти, инжинери, свързани с обекта

В цената на придобиване не се включват: административни и други общи разходи разходите за ПУСК ??? предпроизводствените разходи началните оперативни загуби разходите за обучение на персонала за работа с Актива

Текущо ДМА се оценяват и по: себестойност- когато са създадени от самото дружество; справедлива стойност – когато са получени в резултат на безвъзмездни

сделки оценка приета от съда – в резултат на апортни вноски

Периодично се проверява дали А се отчита по: балансова стойност и натрупаната загуба от обезценка; преоценена стойност

Във връзка с оценката на ДА субекта на контрола проверява дали правилно е коригирана балансовата стойност на А с последващите разходи, които водят до увеличение на бъдещата икономическа изгода от използването на този А. Такива разходи основна са:

1) Осъвременяване, рационализиране на машинните части, възли, агрегати, за да се постигне значително подобряване в качеството на продукцията или услугите оказвани от този Актив.

2) Изменения на отделни А, за да се удължи полезния сроп на годност на А или да се повиши производителността му.

3) Разширяване на възможностите за създаване на нови продукти или оказване на нови услуги.

4) Икономически по- изгодна промяна във функционалното предназначение на Актива.

60

Всички други последващи разходи свързани с нормалното функциониране на А, следва да се признават за разходи в периода, през който са направени т.е. да се третират и отчитат като текущи.

Контрол върху техническото състояние и наличността от ДМА

Техническото състояние на ДМА, органите на финансов контрол могат да установят главно косвено, въз основа на проучване и анализ на информацията за:

Качеството на изработените детайли, възли, готова продукция от гл.т. на прецизност точност

Брой и размер на извършените ремонти на ДМА Година на придобиване, отработени машиночасове, пропътувани

километри Спазване на нормите за потребление на ел. енергия, гориво, шум,

замърсеност Текучеството на персонала, обслужващ машините, в резултат на ниска

производителност, физическо и морално изхабяване Трудови злополуки в процеса на експлоатацията на ДА, поради

техническа неизправност и физическа непригодност.

Прякото установяване на на техническото състояние на ДМА се реализира чрез технически прегледи под формата на експертизи от вещи лица и депозираните от тях експертни заключения. Събраната информация от косвените оценки от техните оценки служи за формулиране на констатации и препоръки относно:

1. по- нататъшното използване на ДМА2. необходимост от ремонт и възстановяване на ДА3. изваждане от употреба и последващо бракуване и ликвидиране4. обосноваване на разумна политика по отношение на мортизациите на

ДМА

Чрез способа на фактическия контрол – Инвентаризация, се определя наличността на ДА, като се спазва спецификата на ЗСч. и изискванията на собственика на капитала.

Липси и излишъци – въпросът за фирите е несъстоятелен с оглед ограничаване на преките посегателства. При липса се търси ИО в пълен размер и се начита по по- високата цена с ДДС. Излишъците се заприждават и се отразяват като извънреден приход. При установяване на наличието на невъведени в експлоатация ДА се дават препоръки относно тяхната продажба, въвеждане в експлоатация, консервиране.

Приустановяване на неправилно включени в състава на ДА ресурси със статут на МЗ се изисква изваждането им от състава на ДА, заедно с набраната до момента амортизация и включването им в състава на КА.

Контрол върху постъплението на ДМА Проверките се правят по отделни източници, начини и форми на придобиване:

Строителство; Покупка; Лизинг;

61

Апорт; Безвъзмездно; Трансформиране на продукция.

Субекта на контрол установява: конкретния състав на обектите и реалният им стойностен размер, на база на информацията от синтетичните сметки за ДМА; организираното в предприятието аналитично отчитане; актове и протоколи за доставка, приемане и въвеждане в експлоатация на ДМА; Счетоводен и данъчен амортизационен план; Огледи на място, където се използват ДМА.

За придобитите чрез строителство активи се прави проучване върху поименните списъци на обектите, плановете и проектите за придобиване, генерлните им сметки, актовете за въвеждане в експлоатация. Констатират се следните типични ситуации: Заприходени ДМА, които не са били предвидени за изграждане (за сметка на средствата на един обект е построен друг); Действащи обекти, но все още невключени в състава на ДА (изградени незаконно за сметка на увеличаване на разходите за основна дейност); включени в ДА обекти с неправилно формирана цена на придобиване; Обекти, които се използват по своето предназначение, но все още разходите не са изписани от сметка 613.

За придобитите чрез покупка на ДМА: С какъв ресурс е закупен актива – собствен, кредит; Фактическите разходи за покупката и тяхното осчетоводяване; Правилно ли е формирана цената на придобиване; Правомерно ли е ползван данъчният кредит като се има предвид, че не се ползва такъв при доставка на леки автомобили, товарни с изключение на случаите, когато извършвана от тях дейност е основна.

За придобитите безвъзмездно ДМА: Доставката не е съвсем безвъзмездна, тъй като се формират извънредни приходи и

евентуалният положителен финансов резултат се облага по общия ред; Безвъзмездните доставки са облагаеми като данъкът е за сметка на прехвърлителя,

който го внася по предназначение; дружеството, което го придобива не прави плащане – няма данъчни задължения.

За трансформираната продукция в ДМА: проверяват се придобитите активи, отчитат ли се по себестойност; евентуалните разходи за транспорт, монтаж – взети ли са предвид; ползвана ли е сметка 613; разходите, отчетени ли са по икономически елементи; трансформирането на стоки, продукция е необлагаема доставка.

За придобити чрез апорт ДМА: апорта се оценява от 3 независими експерти съгласно ТЗ; внасянето на апорта е необлагаема доставка.

62

За придобити чрез лизинг ДМА: споразумение по силата, на което наемателят получава от наемодателя срещу серия от плащания правото да ползва ДМА за конкретен договорен срок. От значение за субекта на контрола е да познава критериите за класифицирането на лизинговия договор като договор за финансов или експлоатационен лизинг. В тази насока договорите за финансов лизинг има, когато:

с него се прехвърлят всички рискове и изгоди от собствеността върху актива от наемодателя на наемателя към края на лизинговия договор;

наемодателят има възможност за закупуване на актива по цена < справедливата стойност на актива;

срока на лизинговия договор покрива по-голямата част от ик. живот на А дори собсвеността да не е прехвърлена;

придобитите ДМА имат такъв характер и предназначение, че само наемателят може да ги използва без да прави съществени промени по тях;

Какво се проверява при финансовия лизинг:1) осчетоводен ли е като дългосрочно задължение определената в договора обща

сума на наемното плащане;2) записан ли е поетият актив по справедливата му стойност;3) отчита ли се като финансов разход за бъдещи периоди, разликата между

справедливата стойност на наетия актив и общата сума на наемното плащане, посочено в договора;

4) призната ли е като финансов разход за текущ период онази част от общите разходи за бъдещи периоди, която съответства на относителния дял на съотносимите лизингови плащания за текущия период;

5) начислява ли се амортизацията на наетия актив, според възприетите от предприятието амортизационни политики за аналогични собствени амортизируеми активи;

6) отчитат ли се в намаление на дългосрочните задължения, изплатените през срока на договора суми.

Експлоатационен лизинг, проверя се:1) осчетоводен ли е задбалансово получения ДМА по справедливата му стойност;2) наемните вноски – осчетоводени ли са като разходи за външни услуги. Да се има

предвид, че разходите, свързани с подготовката и сключването на експлоатационните лизингови договори и от наемателя и от наемодателят трябва да се отчитат като разходи за дейността през текущия период.

3) tuk

Контрол върху намалението на ДМА. Контрол върху преоценката.

Моделът на контрола се определя от формите на намаление на ДМА. Стандартния начин е:

продажба на ДМА (употребявани): да се уточнят причините за продажбата; спазен ли е закона (особено за държавно-общинско имущество); при конкретни нарушения с административен акт трябва да се забрани

продажбата. Проверяват се и се анализират записванията по сметки за приходи от продажби на ДМА.

63

при бракуване на ДМА проверки от гледна точка на необходимостта от осъществяване на такива

намаления; документално оформяне на бракуването (протоколи, актове) – проверките

са предимно документални; при съмнения за законността на взетите решения за бракуване се правят и

технически експертизи.Възможни нарушения:

неправомерно бракувани ДМА и неправилни последващи разпоредителни операции с тях;

бракуване на липсващи ДМА; неточна оценка на отпадъчни материали; неспазване на ЗДДС и неначисляване на ДДС; неправилно определяне на отговорностите при виновно причинени

повреди на ДМА; неводене на сметка 616, неточно отчитане на резултата, неправилно

приключване на сметката.

дарения на ДМА – контролираме: основанието за извършване на дарения; лицата (ЮЛ или ФЛ), които ще го ползват трябва да се проучат (свързани

ли са) документално оформяне на дарението; правилно ли са ползвани данъчните преференции – въз основа на

данъчната декларация се установява ползвани ли са такива; съответстват ли на ЗКПО.

В резултат на проверките най-често се констатира: ползвани облекчения в по-големи размери от предвидените; от дарението са се възползвали лица, които не са посочени в ЗКПО; дарението не е за сметка на капиталовите резерви или за сметка на

собственика на капитала.При установяване на тези нарушения се въздейства като се изисква преизчисляване на финансовия резултат за данъчни цели и начисляване на съответните данъци.

намаление на база договор за финансов лизинг, насоки за контрол: осчетоводени ли са като дългосрочно вземане, определени с д-ра наемни

плащания; анализ на Дт на сметка Вземания по финансов лизинг: отписан ли е ДМА по балансова стойност; осчетоводени ли са като текущи финансови приходи за бъдещи периоди,

пропорционално на относителния дял на подлежащите за получаване суми по договора за периода;

отчетени ли са в намаление на вземанията получените през срока на договора суми.

Намаление на база договор за експлоатационен лизинг: има ли в счетоводните регистри данни за предоставените при лизинг ДА,

начислява ли им се амортизация; постъпилите суми от наема, осчетоводени ли са като приходи от

продажби за същия период;

64

начислените амортизации, отчетени ли са за сметка на постъпленията от наема на предоставените ДМА.

Контрол върху преоценката – проверява се дали се правят редовно, така че балансовата стойност на ДМА да не се различава много от тази, която би била им дадена при използване на справедливата стойност към датата на съставяне на ГФО. За да е законна преоценката, тя следва да се прави при следните условия:

1) справедливата стойност на земи, сгради, терени е пазарната им стойност. Определя се чрез оценка, която се прави от спец. Оценители.

2) справедливата стойност на останалите ДМА е пазарната им стойност ако няма надеждна информация за нея (спец х-р на А, няма сделки с такива А) активите се оценяват по амортизационна или възстановимата им стойност

3) честотата на преоценките се определя със счетоводната политика на предприятието и зависи от промените в справедливите стойности на отделните ДМА;

4) балансовата стойност и цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се преизчислява пропорционално на промяната в балансовата стойност на актива, така че балансовата стойност на актива след преоценката = преоценената му стойност;

5) при преоценки на ДМА, водещи до увеличение с разликата между старата балансова стойност и новата преоценена стойност се намалява натрупаната амортизация; ако тя не е достатъчна се коригира отчетната стойност на актива;

6) при преоценки, водещи до намаляване на балансовата стойност на актива с разликата между старата БС и новата преоценена стойност, се увеличава натрупаната амортизация;

7) при увеличаване на БС на ДМА, в резултат на преоценката, увеличението се третира като резерв от последващи оценки, а при намаляване на БС, намалението се третира като разход;

8) преоценките на ДМА се основават на протоколи, инвентаризационни описи към датата на преоценката, съставени по отделни видове и групи активи;

9) при отписване на преоценен ДМА, резерва от последваши оценки, създаден за него се отчита като неразпределена печалба и за данъчни цели – със сумата на резерва на отписания актив се коригира по посока на увеличение на СФР, освен, когато ДМА е отписан за сметка на капитала.

Контрол сърху амортизациите и ремонта на ДМА. tuk

С контрола върху амортизациите се цели да се установи законността и правилността на операциите, свързани с начисляване на изхабяването и точното определяне на данъчното задължение.

Не се начисляват амортизации на:

природни ресурси, времево неограничени, същността на които не може да се промени в обозримото бъдеще;

на ДА, които естествено се възстановяват във времето, без намесата на предприятието;

паметници на културата; произведения на изкуството;

65

на музейни експонати; на неупотребявани в дейността на предприятието ДА, т.е. новопридобивки за

периода до въвеждането им в употреба; консервирани за периода, през който не се употребяват активи (минимум

един отчетен период).

За признаването на един ДА за консервиране е необходимо:1) да има разрешение за консервиране и то икономически-обосновано;2) план, с конкретни процедури за осъществяване на консервирането;3) да се посочат изискванията при изпълнение, на които ще се осъществи повторно въвеждане на актива в употреба.

- на ДА, в предприятия, които са в процес на ликвидация;- на напълно амортизираните ДА.

По отношение на данъчно-осигурителния контрол да се има предвид:

Данъчно-задължените лица, които формират ДФР съставят и водят дан аморт план, в който се водят всички амортизирани активи. Дан аморт план е вид данъчен регистър. Технологията на проверката в него е приоритетно-документална, по отделни реквизити на този план и включително преценки за достоверността и основателността на информацията по тях:

име на актива; месец на въвеждане в експлоатация; данъчни амортизационни стойности; начислена данъчна амортизация; годишно-данъчна аморт норма; месец на извършените промени в счеоводството на актива; месец на преустановяване и възобновяване на дан аморт; месец на отписване на актива от дан аморт план;

Дан аморт активи са разделени в седем групи (виж ЗКПО, под възглавницата е!), като аморт норма се определя еднократно за годината и не може да превишава регламентирания в ЗКПО размер. Начисляването на дан аморт започва от началото на месеца, в който актива е въведен в експлоатация – датата на въвеждане трябва да е документално обоснована, т.е. не само фактура за покупката, но и протокол за въвеждане. Начисляването на аморт спира от месеца следващ спирането на ползването на актива. Активите се отписват от дан аморт план, когато са напълно аморт за дан цели. При определяне на ДФР се признават год дан аморт, определени на базата на дан аморт план.

Ремонт – разходите за ремонт, възстановяване или подръжка на първоначалното ниво на ефективност се третират като текущи. Проверява се:

има ли графици за ремонт и тяхното изпълнение; качество на ремонтните работи чрез техн преглед; изписаните резервни части, реално ли са вложени; когато ремонта се прави чрез възлагане, проверява се – основава ли се ремнта

на договор, спазват ли се клаузите по него, своевременни ли са плащанията; с оглед спазване на принципа документообоснованост, като доказателство се

приемат не само фактурите за ремонта, но и количествените стойностни сметки;

66

във връзка с ремонтите на ДА да се има предвид, че за дан цели СФР се увеличава с разходите, които са отчетени като текущи, но имат за последица нарастване на ик изгода спрямо първоначално оценената стандартна ефективност от работата на актива. Разходите, които увеличават първоначално полезен срок или производителността над първоначално определената, се отразяват в нарастване на балансова стойност на актива. Това са разходи, свързани с подобренията на ДА, с нарастване на бъдеща ик. изгода. Подобрения има и при нарастване на производствения капацитет, намаляване на оперативните разходи, нарастване срока на годност, нарастване качеството на продукта и оказаните услуги от съответния актив.

Тема 23. Необходимост, оценка, обекти, задачи и източници на информация за контрол върху суровините и материалите (в конспекта „Контрол в/у КА”)

Необходимост:

този вид активи заемат голяма част от имуществото на предприяието, имат важно значение за търговията и производсвената дейност;

разходите за суровини и материали, себестойността на продажбата за отделно производство заема 60-70 % от състава на всички разходи;

суровинният проблем е проблем със стратегическо значение за България и в тази насока контролът да съдейства за формиране на ресурсо-спестяващи производства и технологии за пълноценно използване на суровините и материалите;

суровините и материалите са бързо ликвидни обекти, които ги прави желан обект за преки посегателства от длъжностни и трети лица;

при сделки със суровини и материали се допускат много нарушения (преразход, неправомерно ДДС и други).

Оценка – текуща и периодична.Текущо при придобиването им суровините и материалите се отчитат по историческа цена, доставна стойност, която е равна на всички разходи по закупуването, преработката плюс всички др разходи, свързани с тези суровини и материали до сегашното им състояние и местоположение.

Разходите по закупуване, включително покупните цени, вносните мита, митническите такси, невъзстановени данъци и акцизи, разходите по доставката и др разходи за превеждането на суровините и материалите във вид за ползване.

Разходи по доставката са свързани с превози, товаро-разтоварни операции, монтаж; те не включват складовите разходи, разходите за съхраняване на МЗ, административни разходи.

Текущо при потреблението й, те се оценяват по един от следните методи – FIFO, LIFO, СПЦ. В края на годината суровините и материалите се оценяват по метода реализируема стойност. Когато тя е по-ниска от отчетната (доставна стойност), намалението се отчита като текущ разход. Оценката по нетната реализируема стойност се основава на най-сигурните данни – търсене и предлагане, пазар и като се отчитат колебанията в цените.

Обекти:

67

организацията и състоянието на снабдяването със суровини и материали; процесите на договаряне, доставяне, изписване; съхраняването и опазването на суровините и материалите; отчитането им.

Задачи:

осъществяване на документални и материални проверки по отношение на доставянето и заприхождаването на суровините и материалите, с оглед осигуряване необходимите минимални запаси и оптимизиране по обем и стойност КА;

в разумни срокове провеждане на инвентаризаци върху фактическите наличности, следене за тяхното качество (гаранционен срок, срок на годност), правилно съхраняване и опазване;

съдействие за вярно и точно формиране на разходите за суровини и материали (себестойността) за законното отразяване на информацията за тях в ОПР, за коректно определяне на ДФР и съответните данъчни задължения;

оказване на методическа помощ на финансово-счетоводните отдели, отделите – логистика, снабдяване – за правилното отчитане на суровините и материалите, особено за аналитично такова;

компетентно въздействие.

Източници на информация: Договори за доставка на суровини и материали; Фактури, складови разписки; Спецификации; Лимитни карти; Актове за различия; Таблици и ведомости за изписване; Актове за брак; Инвентаризационни описи Дневници за покупки; Счетоводна политика по отношение на оценката на суровините и материалите; Синтетични и аналитични сметки за суровините и материалите; Сметка Разходи за материали.

Контрол върху организацията на снабдяването и придобиване на суровини и материали, заплащани в брой

Проверките на организация на снабдяването обхващат въпроси от отговорите, на които се правят оценки за онова структурно подразделение, което е оторизирано да осъществява тази дейност и може ли това звено като административен капацитет да обезпечи производството на готовата продукция с необходимите суровини и материали.

По отношение на ангажираните длъжностни лица следва да се установи:

68

Техният числен състав; Образователен ценз; Професионални качества и доколко те съответстват на предмета на

дейност и стр-рата на дружеството; Номенклатурата от суровини и материали; Минимален брой доставки; Отдалеченост на доставчици; Производствена програма.

Следва да се установи при назначаване на длъжностни лица дали са представени свидетелства за съдимост.

Ако при проверките се установи, че на отчетническа длъжност са назначени лица без свидетелства за съдимост, то такива се изискват. Ако лицето е осъждано – правят се предложения за освобождаване от заеманата работа, а лицето, допуснало подобно нарушение, се наказва с административно наказание (глоба).

Във връзка с организацията на снабдяването и доколко тя спомага за реализиране на нормален прозиводствен цикъл, е подходящо да се направят разчети и анализи относно:

определяне на оптималния брой видове; натури; качества; компетентност и приемливи цени на необходимите за

производство на готова продукция МЗ.

При извършване на посочения анализ следва да се направят проучвания на: Увърдените производствени програми (количество, асортимент,

срокове на производство); Разходни норми за м-ли за единица изделие (брой, чифт); Спецификата на технологични процес; Обезпечеността на реализация на готовата продукция с договор.

Оценка на организирането на снабдяването контролът може да направи и на база на информацията, съдържаща се в договорите за доставка, от гледна точка на:

Спазени ли са нормативните изисквания по сключването им; Отчетени ли са рисковите ситуации; Защитени ли са интересите на собствениците; При евентуално неизпълнение от страна на доставчика

съществуват ли предпоставки за лично облагодетелстване и корупция.

Задълбочени могат да бъдат и проверките по отношение и на закупуване на МЗ в брой (с оглед ограничаване на преките посегателства). В тази насока:

1) Придобиването на МЗ, плащани в брой, да е съобразено с Наредбата за плащанията и съществуващите системи за финансово-управленски контрол;

2) Да не се допуска едно и също ф.л. да бъде законов и фактически отчетник (закупува, осчетоводява и изписва МЗ);

3) Да се търси връзка и съответствие м/у данните в в авансовия отчет, първичничните документи и реално постъпилите количества и качества от тези м-ли;

69

4) При съмнения – насрещни проверки и логически анализ върху документите;5) Организиране на подходяща система за вътрешен операционен контрол по

отношение изписване на суровините и материалите с ниска ст-ст.

По-типични и характерни нарушения, установявани от проверките на закупуване на суровини и материали, плащани в брой са:

1. Платени, но недоставени;2. Доставените суровини и материали са в по-малко количество, с

по-ниско качество, на по-ниски цени от документираните и осчетоводените;

3. Представени и осчетоводени неистински документи за доставки, незаконосъобразно ползван данъчен кредит.

Последните нарушения съгласно НПК се третират като престъпления.

Технология на проверката на суровини и материали в склада

Инвентаризация – това е процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи (броене, мерене, теглене на активите и пасивите на предприятието към определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални отклонения (липси или излишъци). Инвентаризацията не е просто опис на наличните активи. Правна рамка за инвентаризацията – Закон за счетоводството, Национален сметкоплан, Наредба №13А 10-403 – за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при тяхното транспортиране, доставяне и съхраняване.

Инвентаризацията се извършва при следните периоди и случаи: През всеки отчетен период с цел достоверно представяне на активите и

пасивите в Годишния финансов отчет; При смяна на материалното отговорно лице; При действие на трети лица (кражба); По искане на контролния съвет, прокурата, съда или сметната палата; По инициатива на ръководителя на дружеството, удовлетворяващо исканията

на собственика;

Видове инвентаризацияИнвентаризациите могат да се класифицират по различни признаци като: обхват

на проверяваните обекти; метода, който се прилага при инвентаризацията, в зависимост от реда за извършването им и др.

В зависимост от обхвата на проверяваните активи и пасиви .инвентаризациите биват пълни и частични. Пълна инвентаризация имаме тогава, когато обект на проверката са всички активи и пасиви на предприятието. Тя се осъществява задължително в края на отчетния период във връзка със съставянето на Годишния финансов отчет. При частичните инвентаризации се инвентаризират предимно отделна група обекти на счетоводството като: материали, стоки, парични средства и др. Те се провеждат през годината на сравнително по-кратки интервали и могат да бъдат предизвикани от сигнали за злоупотреби.

В зависимост от метода, който се прилага инвентаризациите биват изчерпателни и неизчерпателни. Изчерпателни са тези инвентаризации, при които се проверяват всички активи и пасиви на предприятието. Неизчерпателните

70

инвентаризации са тези, при които се проверяват репрезентативно само отделни отчетни обекти. Тези инвентаризации се характеризират с известна условност, като на съвременния етап намират ограничено приложение в практиката.

В зависимост от реда за извършването им, инвентаризациите биват редовни (планови) и извънредни. Редовните инвентаризации се извършват по определен график, като се имат предвид и нормативно определените срокове за инвентаризиране на отделни обекти. Извънредни инвентаризации са тези, които не са предвидени в разработения график за инвентаризациите. Те се извършват във всеки един момент (при стихийни бедствия – пожари, наводнения, при смяна на МОЛ, при преоценка на материали, стоки и др.), когато възникне необходимост от това по искане на собственика (ръководителя); органите на съда, прокуратурата, сметната палата, при смяна на материално-отговорното лице и др. Извънредните инвентаризации се провеждат внезапно с цел да се предотврати укриване на кражби и други злоупотреби. (NB! във въпроса се иска да се посочат недостатъци и отклонения при инвентаризация, а не конкретните видове, но такава информация липсва)

Технология на инвентаризацията :

1. Заповед за инвентаризация – в нея се уточнява състава на комисията, обекта на инвентаризиране, срока за започване и завършване на работата. Подходящо е в комисията да бъде включен дипломиран експерт-счетоводител, който заверява Годишния финансов отчет на предприятието.

2. Попълване на въпросен лист (Декларация) – от материално отговорното лице (имат стандартни въпроси, затова дали активите и пасивите имат документи, дали има чужди активи на отговорно пазене в склада, дали част от наличните активи се съхраняват в друг склад).

Акт за начет без попълнен въпросен лист от материално отговорното лице не се приема за доказателство в съда.

3. Уточняване изправността на измервателните уреди.

4. Уточняване на мерните единици за отделните ресурси, с които материално отговорното лице е задължено;

5. Извършване на фактическото измерване и записване на наличностите в акт за наличност (инвентаризационен опис), който включва следните данни: наименование, мярка, единична цена и стойност. При провеждането на инвентаризация достъпът на външни лица до обекта се ограничава. Броенето, меренето, тегленето се извършва от материално отговорното лице под непосредственото наблюдение на комисията. Инвентаризационните описи се подписват от комисията и материално отговорното лице.

6. Извършване на сравнение между фактически намерените наличности и данните от счетоводството – в сравнителна таблица (ведомост).

7. Извършване на компенсации между липси и излишъци. При спазване на следните изисквания:

Количествено; Да съществува причинна връзка между липсата и излишъка; Ресурсите, които се компенсират да са сходни;

71

8. Изчисляване на фири. Те не са право на материално отговорното лице, изчисляват се само когато резултатът от проведената инвентаризация е липса, но само от количествата, от които са установени липси.

9. Изискване на писмени обяснения от материално отговорното лице за резултатите от проведената инвентаризация.

10. Оформяне на документите: Протоколи за компенсации между липси и излишъци; Протоколи за липси за сметка на предприятието; Протоколи за липси отразени като вземания от трити лица до приключване на

следствените действия; Посочените документи се утвърждават от ръководителя на предприятието.

11. Запознаване на ръководителя с резултатите от инвентаризацията и тяхното осчетоводяване.

Контрол върху потребление, влагане и изписване на суровини и материали

От значение е както от гледна точка на правилното формиране на разходите за материали в ОПР, така и на разходите за материали в себестойността на продукцията. Преценки относно включването на този въпрос в проверката могат да се направят на основа на проучвания върху:

1. Процес на доставка и заприхождаване на м-ли от гл. т. на: Номенклатура; Количества; Ритмичност.

2. Качеството на суровините и материалите и тяхната комплексност;3. Наличие на разходни норми за м-ли и тяхното утвърждаване;4. произведена готова продукция от единица материал;5. Инвентаризационни описи и протоколи за ненужни, залежали, бракувани

суровини и м-ли.

Потреблението и изписването на материали може да се установи като се прилагат различни мотоди и способи:

Нормативна (аналитична) проверка; Лабораторен анализ; Различни изпитвания; Изготвяне на справки.

Ефектът от изписаните суровини и м-ли зависи от спазване на разходните норми. Те се изготвят и утвърждават от самото пр-е, а спазването им – от органите на контрола.

Начален етап на проверката може да е разкриване на отклонение от утвърдените норми по отношение на количествата и качествата на тези суровини и м-ли. Подходящо е проверката да се извърши общо за пр-ето, по отделни цехове, производства, конкретни изделия.

Установените перазходи (респ. икономии) следва да се диференцират по видове м-ли, а също и да се търси връзка м/у тях и записванията по сметка 601 „Разходи за материали”.

При констатиране на преразходи в сравнение с действителните норми е необходимо да се установи от кого, кога и за какви условия са утвърдени действащите

72

норми. Най-честите причини за преразходи на суровини и м-ли се дължат на занижени разходни норми, които до момента на проверката не са актуализирани съгласно променените условия. Могат да се дължат на нарушена техн. дисциплина, на виновно поведение на длъжностно лице, на лошото им качество.

Евентуалните икономии от суровини и м-ли следва да се анализират от гл.т. на влиянието им върху качеството на готовата продукция и последващо ущетяване на клиенти или икономии и последващо присвояване на тези икономии от длъжностни лица.

Съответствието на нормите за разход на действителното потребление на прозиводството може да се установи и чрез провеждане на експериментална проверка. Реализира се от субекта на контрол в присъствие и непосредствено участие на специалист от проверяването дружество. За провеждането й е необходимо да се осигурят нужните технологични условия за производство на конкретно изделие, необходимите по количество и качество суровини и м-ли, изискуемата квалификация и опит на персонала.

Ефективното използване на суровини и материали е свързано с незавършено производство (НП), поради което се налага то да се установява от гл. т. на обем, състав, оценка.

С неправилно определяне размера на НП се допуска нереално отчитане на разходите за производство, прикриват се преразходи на суровини и материали, реализират се икономии, които в последствие се присвояват. За да се избегнат нарушения от такъв характер следва да се извършват своевременно инвентаризации на НП, чрез които относително точно да се установят разходите за производсво.

Преценка за ефективното използване на материалите се прави и въз основа на събраната информация за получени отпадъчни м-ли при тяхното разкрояване, оразмеряване, рандеман, особености на технологията. В тази насока следва да се обърне внимание на тяхната оценка, заприхождаване, осчетоводяване, бракуване, ликвидиране и съответства ли всичко това на действащите нормативни актове.

Съществен въпрос за финансовия контрол е и този, свързан с тяхната оценка при изписването им. Субектът прави преценка дали дружеството правилно е избрало и оповестило счетоводната си политика и спазва ли съответния метод – препоръчителен (СПЦ, FIFO) или допустимия (LIFO). При проверка на разходите за материали следва да се сравни и съпостави осчетоводеният разход по сметка 601 „Разходи за материали” с онзи, който се получава при прилагане и спазване на изискванията на оповестения в счетоводната политика метод за оценка на м-лите.

Констатираните евентуални отклонения се анализират от гл. т. на влиянието им върху крайния СФР и последващото му коректно облагане за данъчни цели.

24. Контрол в/у СКОперациите отразяващи състоянието и промените в СК са малко на брой, най-често в нач. или края на отчетния период, но значителни по стойност.Гаранция за сериозен контрол в/у тях се явяват:1) точното прилагане на правомощията на отделните органи, относно формирането и последващите промени в р-ра на СК( общо събрание, съвет на директорите, упр. Съвет)2) добре организирана отчетност на операциите със СКИнформационно осигуряване:Основни източници на информация за проверка на К се явяват:- дружествените договори за ООД, СД, КД или устава при АД, в които са посочени р-ра на К, дяловете на отделните съдружници, сроковете за внасянето му, начин за

73

празпределение на печалбата, покриване на загубата, начин на управление на дружеството.- протоколите от проведените общи събрания на съдружниците/акционерите- ГФО- протоколи от заседания съдружници; д-рите, относно определяне емисионната стойност на акциите при първоначалната им продажба за обратно изкупуване на собств. акции, утвърдените цени за тях, начина на приемане на нови съдружници/акционери.- записване в главната книга по синтетичните с-ки за капитали, за резервите, ФР, вз. по записани дялови вноски; изкупуване на собствени акции.С оглед намаляването на рисковете от грешки и измами, при операции с К, а също и за поддържане на добра информ. база е подходящо-ръководството на дружеството да упълномощи длъж. лица, които да подписват акциите, връчват удостоверения, да водят книгата за дяловете; да отговарят за съхр. На нераздадените акции/временни удостоверения да изплащат div.Технологията за проверката в/у К от органите на външния фин. ик. контрол е:- заппознаване с вътрешно нормативните документи на дружеството относно реда за формиране, промяна и отчитане на К- анализ на промените в К от момента на създаване на дружеството(последна проверка) до момента на настоящата и преценки за тяхната онователност и законосъобразност при извършването.- проверки за спазване на изискванията за закона за счетоводството и др. нормативни актове, СС, относно К, която проверка вкл.: * отговаря ли посоченото в счетоводните регистри р-р на К на фактическия- търсене на съответствие м/у информация от сметка ОК, учредителен д-р, публикувано в ДВ решение за р-ра на ОК при възникване на дружеството * спазено ли е вътрешното разпределение на К – поименни, преливигировани акции, видът на вноските (апорт, парични) * правилно ли е посочено дяловото участие на собств. с непарична вноска (не по-висока от дадената от вещите лица цена пред съда) * спазени ли са сроковете за внасяне на К, наложени ли са предвидените санкции на некоректни съдружници/акционери * при промяна в р-ра на К(намаление, увеличение) се проверява дали тя съответства на устава на дружетсвото, реш. на общото събрание, обнародвана ли е промяната в ДВЕлемент на СК са резервите по отношение на тях. Субекта следва да проучи състава, промените в тях от момента на създаване на дружеството до момента на проверката – подх. е да се ползва информ. От учредителните документи на дружеството, протоколите от проведените общи събрания с оглед изясняване на реда за формиране, изразходване на задължитените и доброволните (доп.) резерви.Да се има предвид, че основен източник за формиране на резервите се явява печалбата след облагане с данък (по ЗКПО). Използването им се проверява от гл.т. на основателен р-р, усвояване.

Тема 25. Контрол върху разплащателните операции (в конспекта е „Контрол в/у разчетните операции – клинети, доставчици, персонал, бюджет и др.” за това има сложени малко допълнителни неща освен Контрол в/у разчетите)

Проверяват се в различни направления: Открити разплащателни сметки . Проверката се извършва от различни субекти.

74

Най-съществени са. Проверките от органите на данъчната администрация и контрол. Всички търговци са длъжни да декларират откритите им разплащателни и другисметки във всички банки. Проучванията се осъществяват въз основа на представените декларации в данъчните служби. Данните от тях се сравяват с банковите извлечения, чрез насрещни проверки в банките, както и въз основа на записванията по счетоводните сметки. В резултат на проучванията може да се установи, че отделни сметки в банките не са декларирани с цел да се укриват приходи. Констатациите трябва да бъдат доказани. Създават се предпоставки за налагане на административни санкции. На виновните лица се издават актове за констатации и наказателни постановления за налагане на глоба по реда за Закона за административните нарушения и наказания.

Салда по откритите сметки за разплащания . Извлеченията от банковите сметки се сравняват с данните от счетоводните сметки. Проверката се осъществява за различни части от проверявания период. Възможно е да се установят несъответствия. Разкриват се причините за това. Изследват се документите, прави се анализ на счетоводните записвания. При тази проверка се анализират и сравняват данните от днородните документи за едни и същи стопански операции.

Законност на извършените разплащателни операции . Проверките обикновено се осъществяват чрез репрезентативна извадка по един от възможните методи: случайна, систематична и комбинирана. Същественото е подборката на документите за разплащанията да гарантира възможно по-малък риск относно достоверността на проверките и резултатите от тях. Технологията на проверката изисква да се сравняват данните от първичните документи за стопанските операции и другите определящи съдържанието на конкретните обекти и подобекти, явяващи се предпоставка на разплащането. Констатации за нарушения могат дасе правят в различни насоки: незаконосъобразни разплащания по доставки, по продажбите и др.

Законност на разплащанията във валута . Проверката се осъществява по отношение на валутните постъпления и разплащания. Нормативните изисквания на разплащателните операции са уредени първично във Валутния закон. От значение са и голям брой наредби, приети от Министерски съвет или от управителните органи на БНБ.

По отношение постъпленията във валута се анализира по кой валутен курс се заприхождава валутата. Изследват се първичните документи и другите документи, удостоверяващи постъпленията на валута. За всяко постъпление на валута се определя централния курс за деня, както и вида и количеството на постъпилата валута. Въз основа на фактури и други документи се определя по какъв курс е възникнало валутното вземане. Изчислява и влиянието на промяната на валутния курс и дали правилно е осчетоводена посметките за финансови приходи и разходи. При различия се установява отклонението, както и неговото отражение върху облагаемата печалба и данъчните задължения.

Постъпления на сумите от износ на продукция . Целта на тази проверка е да установи дали приходите от продажби в чужбина постъпват в чуждестранна валута. За целите на проверките се сравняват данните от фактурите за износ и банковите документи за постъпилите суми от продажбите. Възможно е да се установи, че отделни суми по отделни фактури са постъпили в национална валута. При направата на тази констатация следва допълнително да се проучи дали е налице специално разрешение от МФ. Ако то не

75

е налице, счита се, че е извършено административно нарушение. Съставя се акт за административо нарушение, министърът на финансите или упълномощено от него лице издава наказателно постановление, с което се налага глобата, предвидена в Закона за сделките с валутните ценности и валутния контрол.

Разплащателни операции между свързани лица . Целта на тази проверка е да се установят случаи на разплащания, различаващи се от обичайните правила и изисквания. Особено внимание се отделя на случаите на безлихвено кредитиране или кредитиране при условия, различни от пазарните. Проверката налага да се осъществи анализ на записванията по К на разплащателните сметки, свързани с отпускане на кредити за осъществяване на приватизационни сделки на работническо-мениджърски и други дружества, които по действащото законодателство се третират като сделки между свързани лица. Ако се констатират плащания под формата на отпускане на кредити без лихва или лихвени равнища, отличаващи се от пазарните, следва да се определи отклонението, което пък впоследствие да се има предвид при данъчното облагане на лицата. Следователно с неначислената лихва или начислената в размери, отличаващи я от пазарните условия, границите на които се детерминират с действащите нормативни актове, следва да се преобразува финансовия резултат за данъчни цели. Начислява се допълнително дължимият данък и се изготвят приключителните документи.

Ако се прецени, че с тези разплащателни операции драстично се нарушава законодателството, възможно е приключителните документи да се изпратят на прокуратурата с цел търсене на наказателна отговорност.

Контрол върху разчетните операции Проверката на разчетните операции има за цел да установи реалността и законността

на вземанията и задълженията, тяхното правилно отразяване в Годишния и междинните финансови отчети, както и тяхната целесъобразност. Проверката трябва да обхване следните основни моменти:

Реалност и точност на вземанията и задълженията. Проверката се осъществява от органите за вътрешен контрол във връзка с годишното счетоводно приключване, от органите на данъчната администрация по повод изследването на данъчните задължения и от органите на държавния вътрешен финансов контрол относно законосъобразността на разчетните операции и резултатите от тях. Съществен е и контролът, който се осъществява от независимите и регистрирани одитори по повод проверката и заверката на фин. отчети на предприятията. Прилага се методът инвентаризация. В тази връзка може да се направят насрещни писмени запитвания относно времето на възникването на съответното вземане или задължение, размер и срокове за погасяване. Резултатите от проверката се оформят в “протокол за различията”.

Законност на разчетните операции. За всяко записване по счетоводните сметки се анализират първичните документи и нормативното основание за осъществяването на отразените в документите конкретни стопански операции. Особено внимание се отделя на вноса и износа, съответно на записванията по сметки "Клиенти" и “Доставчици". При тази проверка трябва да се обърне внимание на обстоятелството, че вземанията и задълженията се определят от централния курс на съотвената валута към датата на издаване на съответната фактура. Тези операции се проверяват и във връзка с разплащанията на възникналите вземания и задължения. Целта е да се

76

установи дали точно са определени положителните и отрицателните валутни разлики при разплащанията, както и тяхното отражение върху финансовия резултат и данъчните задължения на предприятието.

Погасяване по давност. Съгласно изискванията на ЗЗД, вземанията и задълженията се погасяват с изтичане на петгодишен срок. За всяко вземане или задължение се анализира срока /момента/ на възникване и изтичането на погасителния давностен срок. Същевременно се анализират записванията по с/ка “Отписани вземания” и по с/ка “Отписани задължения”. Ако има погасени по давност вземания и задължения, се прави препоръка да се отпишат от синтетичните счетоводни сметки. Преизчисляват се финансовия резултат, облагаемата печалба и данъчните задължения за съответния период, през който вземанията и задълженията, се погасяват по давност. Изготвят се и съответните прикючителни документи.

Проверка на други разчети. Анализират се записванията по сметките за разчети с бюджета и други ведомства и тези за разчети по вземания по липси, начети и съдебни спорове. По отношение на държавните вземания се прилагат в зависимост отпериода разпоредбите на Закона за събиране на държавните вземания. Контрол в/у формирането и изплащане заплатите на персонала, разчетите със соц. и здрав. осиг. с републиканския бюджет. 1. Контрол в/у форм. и изплащ. заплатите на персонала.Данните за състава на персонала в разл. платежни ведомости – име, длъжност, стаж, отработено време се сравняват с тези, регистрирани в списъците на персонала, личните досиета, таблиците за явяване и отсъствие на работа, документи за извършена работа. Уточнява се основната РЗ – отговаря ли на тази визирана в индивидуалния труд. д-р и съответсва ли на дейсвително отработеното време.Проверява се правилно ли е опред. допълнителното възнаграждение по КТ и др. нормативни актове от гл.т. на основателност и размер на доплащането:* за придобит стаж и професионален опит* за работа през почивни дни и дни за нац. празници* за вредни и други специфични условия на труд* по-висока лична клалификация* за извънреден и нощен труд* проверяват се и обезщетениятаНОИ предоставя: обещетения, помощи и пенсии при временна неработоспособност, при временно намалена работоспособност, при инвалидност, за майчинство, старост и при смърт.Кой ги получава? : задължително осиг. за всички соц. рискове са:* работници и служители наети на работа, за повече от 5 раб. дни или 40 часа през 1 месец. Независимо от х-ра на работата.* държавни служители* кадрови военнослужещи* упражн. трудова дейност, като членове на кооперации* лица, които работят по 2ри или допълнителен труд. д-р*изпълнит. по д-ри за за управление и контрол на ТДР-рът на осигурителните вноски за фондовете на НОИ и НЗОК се опред. за чсеки от тях, със закона за бюджета на ДОО, НЗОК и са в % ставки диференцирани за сметка на работодателя и за сметка на работника в съответсвие 60:40.

77

Базата за изчисляване на осиг. вноски е осиг. д-д, който не може да бъде по-малък от мин. осиг. прагове за отделните длъжности установени в кодекса на соц. осиг. и по-голям от 2000 лв.

2. Разчети със соц. и здр. осиг. с републ. бюджет. Осигуряване за всички видове осиг. рискове лица (на труд. д-ри) имат право на: Парични обезщетения за:* трудоустрояване при временно намалена трудоспособност* трудоустрояване поради бременност и кърмене* бременност и раждане* отглеждане на малко детеПарични помощи за:* инвалидност* профилактика и рехабилитация* помощни и технически средства свързани с уврежданетоПенсии за:* осигурителен стаж и възраст* инвалидност* болест* общо заболяванеКонтрол в/у удръжката в/у ДОД по закона за дан. в/у дохода - облагаем доход е равен на сбора на всички доходи получени от лицето по трудови и приравнени към тях правоотношения + наградите в пари или натура, изплатени за сметка на работодателя за конкретен календарен месец.Изключения при облагане с данък в/у доходите на ФЛ:- не се облагат стойността на безплатната храна, противоотровите, личните предпазни средства според КТ и др. нормативни актове.- не се облага стойността на спец. работно облекло, безплатното униформено облекло, предоставено съгласно КТ- командировъчни пари и обезщетенията при преместване от работа- 10% - и обезщ. от фондовете на НОИ- стойността на картите за пътуване от местож. до месторабота, осигурени безплатно от работодателяДанъчната основа, която се явява база за опред. на конкр. р-р на данъка се установява, като от облагаемия доход се приспаднат соц., здр., пенсионните и др. осиг., които служителят по закон е длъжен да прави за своя сметка.Облаг. на доходите се извършва авансово, за което е необходимо да се провери, правилно ли е преизчислен данъкът за доходите на подходяща база.Задължителните удръжки от РЗ се внасят в съответните бюджети, към момента на изтеглянето на средтсвата за работни заплати, чрез НАП.По отношение изплащането на заплатите, следва да се провери: дали служителите са сложили подпис във ведомоста за неизпл. В рамките на предвидените срокове заплати и се проверява дали са заведени депоненски партиди, внесени ли са депоненски заплати.След изтичане на 3г. давностен срок за ЗЗД се проверяват неизпл. Заплати, осчетоводени ли са по с-к отписани задължения, как е прикл. С-ката в края на отчетния период.

Тема 26. ???????????????????????????????????????

78

Тема 27. Характеристика и цел на системата от въздействия въз основа на резултатите от упражнен контрол.Мерки за отстраняване на нарушенията. Дисциплинарна отговорност.

1.Характеристика и цел на въздействията-В резултат на осъществения контрол се разработват констатации за различни слабости и отклонения.Определят се и конкретни размери на причинените вреди , неправомерно реализираните доходи , неплатените или платени в по-нисък размер данъци, осигуровки , следователно това е само едната страна на контрола.От друга страна установителността е основно и организационно условие за осъществяване на комплекс от действия, насочени към регулиране ,т.е поправяне, изправяне, предотвратяване на нарушенията и вредите на собствениците на капитал , на държавата, на различните бюджети.Въздействието се разглежда като процес на реализация на финансово-икономическия контрол.Системата от въздействия изпълнява определени задачи, по-важните от тях са:1)да се отстранят констатираните слабости и нарушения2)да се възстановят причинените вреди3)да се предприемат подходящи мерки за ограничаване на причините и факторите, породили нарушенията и вредите.4)да се възпитават длъжностните лица (отчетниците) за спазване на законите.За да се изпълнят тези задачи, системата за въздействие трябва да включва следните характеристики:- Законност- да бъде законово уредена и да се прилага в съответствие с

нормативната уредба.- Действеност- да води до реално възстановяване на причинените вреди и

преодоляване на отрицателните отклонения.- Репресивност- да се търсят отговорности и налагат санкции , адекватни на

характера и размера на вредите и нарушенията , допуснати от ФЛ и ЮЛ.- Възпитателен характер- да се формира трудова нагласа , защото слабостите и

нарушенията в националната икономика да са познаваеми и на минимално равнище.

- Оперативност- да се реагира своевременно на констатираните слабости и нарушения и незабавно в рамките на регламентираните срокове да се възстановят причинените вреди.

Системата от въздействия включва следните елементи: *Мерки за отстраняване на нарушенията *Търсене на отговорност и налагане на санкции *Проверка на изпълнението.2.Мерки за отстраняване на нарушенията.Предоставят се чрез:1)разпореждания (задължителни указания) до ръководителите на подконтролни обекти за отстраняване на констатираните нарушения.Разпорежданията следва да бъдат реалистични , изпълними , срочни , персонифицирани.2)предложения пред ръководителя на подконтролния обект за търсене на дисциплинарна и имуществена отговорност от виновните длъжностни лица3)предложения пред компетентни органи за отстраняване на действия на ръководителя на подконтролния обект или издадени от него вътрешни нормативни актове , с които се създават условия за причиняване на вреди.4)чрез предложения пред министъра на финансите за спиране трансфера на определи със закона за държавния бюджет субсидии , а така също и за блокиране на банковите сметки на подконтролния обект до отстраняване на констатираните нарушения.

79

Дисциплинарна отговорност. Източници на правно регулиране: Кодекс на труда –Глава ІХ, раздел ІІІ, Общи правила за вътрешния трудов ред, Колективен трудов договор, Индивидуалният трудов договор; длъжностна характеристика, Правилник за вътрешния трудов ред. Кодекса на труда, се явява главен правен източник за прилагане на дисциплинарната отговорност.Дисцилинарната отговорност(ДО) е самостоятелен вид юридическа отговорност. Тя може да се прилага както самостоятелно, така и комбинирано с други видове правни отговорности. Изразява се в налагането на неблагоприятни последици на работника или служителя заради извършено от него дисциплинарно нарушение. ДО се прилага само при трудови правоотношения между работодател и работник. Работодателят може да упълномощи друго длъжностно лице от ръководството на предприятието да упражнява вместо него дисциплинарна власт (изпълнителен директор, зам. директор, управител, началник цех и др. )Трудовата дисциплина представлява съвкупност от правата и задълженията на работник или служител, които той дължи на своя работодател по трудово правоотношение. И следователно неизпълнението на тези права и задължения води до нарушаване на трудовата дисциплина и налагане на дисциплинарно наказание. Предпоставки за налагане на Дисциплинарна отговорност:

- наличие на съществуващо трудово правоотношение;- нарушаване на трудовата дисциплина;

Дисциплинарното наказание е реализирането на ДО. В КТ са изчерпателно изброени видовете дисциплинарни наказания: Забележка- това е най – лекото ДН. То се изразява в отправен укор от

работодателя за извършеното от работника/служителя нарушение. Чрез него работодателят официално привлича вниманието на работника върху извършеното от него нарушение и му посочва, че то е отклонение от дължимото поведение;

Предупреждение за уволнение - наказание, при което се обръща внимание на работника/служителя, че ако продължава да върши нарушения на трудовата дисциплина може да последва прекратяване на трудовото правоотношението. Тук властническото волеизявление на работодателя е по-строго и по-категорично

Дисциплинарно уволнение - това е най – тежкото ДН. То изразява дисциплинарната власт на работодателя, а също така и прекратява едностранно трудовото правоотношение с работника или служителя.Дисциплинарното наказание е една превенция за недопускане на

бъдещи виновни нарушения на трудовата дисциплина от останалите работници и служители в предприятието.Основни видове нарушения на трудовата дициплина

Те са регламентирани в чл. 187 от КТ. Това са най-типичните общи за всички работници или служители и най-често срещаните нарушения на трудовата дисциплина. Те могат да бъдат систематизирани в няколко групи, според непосредствения им обект на нарушение.

80

1) Нарушения на работника/служителя относно задълженията му за спазване на работното време. Това са – закъснение за работа, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време;

2) Нарушенията на работника/служителя във връзка с явяването му на работа, в състояние, което не му позволява да изпълнява възложените му задачи;

3) Нарушения свързани с неизпълнение на възложената работа. Това са пълното неизпълнение на работата, неспазване на техническите и технологичните правила, неспазване на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, производство на некачествена продукция, неизпълнение на законовите нареждания на работодателя.

4) Нарушения, свързани с нелоялно отношение към работодателя, изразяващо се в злоупотреба с неговото доверие и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения.

5) Нарушения свързани с увреждане на имуществото на работодателя. 6) Неизпълнението на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни

актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение.Стъпки по прилагане на дисциплинарно наказание поради извършено дисциплинарно нарушение(ДН):а) Ръководителят на предприятието установява извършването на ДН от работника/служителя, както и времето и обстоятелствата, при които то е извършено. Той подготвя констативен протокол съдържащ трите имена на извършителя на ДН, длъжността, която заема в дадено предприятие, точно и пълно описание на извършеното нарушение, момента на извършване на нарушението и обстоятелства, при които е извършено.б) Работодателят или упълномощеното от него лице поканва работника да даде в определен срок писмени или устни обяснения пред него или пред съответното длъжностно лице за установеното ДН, и при възможност да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Предназначението на тези обяснения е работодателят да се запознае със становището на работника, да си изясни всестранно, обективно и пълно фактическата обстановка, при която е извършено самото нарушение. Даването на обяснения на работника/служителя е негово право, но не и задължение. Работодателят е длъжен да поиска обясненията на работника/служителя. Ако не ги поиска, а направо наложи ДН, то тогава работника/служителя е в правото си да оспори в съда съответното наказание и то да бъде отмененов) Работникът се възползва или не от правото си да даде обяснения за извършеното деяние. Ако лицето откаже да се яви или не може намерен за връчване на поканата за обяснение, ДН може да бъде законно наложено чрез удостоверяване с подписите на поне двама свидетели на отказа на работника.г) След като прегледа представените от работника обяснения(ако даде такива), работодателят взема решението да наложи или да не наложи ДН. За едно дисциплинарно нарушение може да се наложи само едно ДН. Работодателят определя вида на конкретното наказание задължително съобразявайки се с критериите зададени от КТ.

81

д) Връчване на заповедта за дисциплинарно наказание срещу подпис и дата на работника/служителя и влизането й в действие.При невъзможност заповедта да се предаде лично на работника или служителя срещу подпис и дата работодателят я изпраща по пощата с писмо с обратна разписка. Момента на налагане на дисциплинарното наказание е денят на връчване на заповедта лично на работника или денят на нейното получаване, когато тя е изпратена по пощата с писмо с обратна разписка.Срокове за налагане на дисциплинарно наказание:

Не по – късно от 2 месеца от откриване на нарушението от страна работодателя;

Не по – късно от 1 година от извършването на нарушението от страна на работника / служителя

Тема 28. Имуществена отговорност – същност, предпоставки и субекти.ИО се регламентира със Закона за задълженията и договорите(ЗЗД) и Кодекса на труд – разглежда се с идеята, че докато вършим трудовите си задължения можем да повредим активите. Закона за държавната финансова инспекция.Имуществената отговорност (ИО) е гражданска отговорност, която се подчинява на обективното изискване, че всеки който причини вреди другиму е длъжен да го обезщети до размера на причинената вреда. Основното и предназначение е да възстанови виновно причинените вреди на съответния собственик на капитала. Може да се прилага заедно със всички други видове юридическа отговорност – дисциплинарна, административна, наказателна. Субекти носители на ИО:1. Отчетниците. Те включват:

Длъжностни лица, които събират, съхраняват отчитат, разходват активи на предприятието. Това са т. нар. законови отчетници;

Длъжностни лица, които управляват и се разпореждат с имущество на предприятието; Специалистите които упражняват предварителен и текущ контрол в/у работата на

материално отговорните лица – счетоводители и одитори; Трети лица, които са получили имущество по дарение или основание, извлечено от

вредата;Критерии за това дали едно лице е отчетник или не, е не заеманата от него длъжност, а изпълняваните функции. За да се търси отговорност трябва да бъдат налице редица предпоставки. Те са нормативно

регламентирани със ЗДФИ, Кодекса на труда, ДОПК и др. Нормативно предвидените предпоставки на отговорността трябва да се съдържат в приключителните документи от осъществения контрол. В състава на предпоставките се включват:

1. Вреда(щета) – накърняване на интересите и намаляване на имуществото на собственика. Тя е най-важната предпоставка на ИО. Форми на прояви на вреда са:

Повреда; Развала - губят всички или части от качествените характеристики на стоката и. На

други материални запаси Бракуване на активи Вреди с акцесорен характер – лихви, глоби, неустойки; Вреди от неизгодни договори; Вреди от преразход на суровини, материали; Липса на ресурси и активи - Тя е най-често срещаната и същевременно най-

укоримата форма на щетата. Трябва да се разглежда като невъзможност на субекта на

82

ИО да представи в наличност стоките и парите или да даде отчет за тяхното изразходване. Винаги предполага пълно възстановяване на причинените вреди;

Други – документална измама, неплащане или в по-малки размери на данъци, осигуровки, преразходи на суровини и материали, вреди от неправомерно изплатени трудови възнаграждения, продажба на А на занижени цени

2. Противоправно деяние – действие/бездействие, което е забранено от обичайното, официалното право.

3. Причинна връзка м/у вредата и противоправното деяние. Тази предпоставка трябва да съществува в приключителните документи на осъществения финансов контрол. Установява се по пътя на хипотетичните съждения. Например, изключва се мислено наличието на противоправно деяние. Взависимост от резултата, който би настъпил се правят изводи за наличието или липсата на причинната връзка.

4. Вина – субективно отношение на длъжностното лице към извършеното от него противоправно деяние. Вината има различни прояви: Умисъл; Небрежност Крайна непредпазливост;

От гледна точка на размера на вредата, която се погасява, ИО бива: увеличена, пълна, ограничена. В зависимост от броя на отчетниците, длъжностните лица, които погасяват вредата. ИО може да е индивидуална и колективна, която се дели на бригадна и солидарна.

Пълна и ограничена имуществена отг. От гледна точка на вредата, която се погасява имуществената отговорност бива: 1) увеличена- не се прилага вече, преди се е прилагала за валута.2) пълна ( ПИО ) - прилага се в случайте: - когато вредата е липса на актив- когато вредата е умишлена- когато вредата е причинена на при или по повод изпълнение на трудовите ангажименти- търси се от лицата, допуснали или разпоредили незаконни плащания. Те дължат лично онова, което са получили в резултат на тези плащания.ПИО се реализира с акт за начет, който се явява условие за търсене – освен на гражданска, но и на наказателна отговорнос. В акта за начет се вкл.: данни за проверяваното ЮЛ; дата и мяссто на съставяне; името и длъжността на фин.инспектор, съставил акта; данни на ФЛ, отчетника, причинил вредата-трите имена, ЕГН, адрес и др.; констатациите за противоправните действия( бездействия) на лицето, причинило вредата; нарушените законови разпоредби; причинната връзка м/у вредата и противоправното деяние; размерът на вредата в лв. и валута; подпис на съставителя- инспектор.Констатациите в акта се доказват с: справки; констативни протоколи; равносметка на каса, склад; копие от доклада. Актът се прави в 4 екземпляра: за АДФИ; за предприятието; за начетеното лице; за съда.Актът се връчва на виновното лице, за което се подписва двустранен протокол. В него се посочва и срока, в който отчетникът следва да даде писмени обяснения. Този срок не може да е по-малък от 14 дни- след получаване на обясненията.Фин.инспектор, съставил акта, пише заключение. То се съставя дори и да не са постъпили обяснения. Актът за начет, доказателствата, възраженията, заключението се разгл.от комисия, назначена от директора на ДФИ. Ако комисията установи, че възраженията са основателни и по същество променят констатациите в акта за начет, се изготвя мотивирано предложение за прекратяване на начет.производсто.Образуването на начет.производство се прекратява, ако длъжностното лице почине. Ако комисията потвърди основателността ма съставения акт за начет, то последният се изпраща на съотв.съд. Актовете се разглеждат от съдилищата, по глава 31 на ГПК-Производство по фин.начети.Размерът на вредата при ПИО се опред. към деня на причиняването и. Ако той не може да се установи- към деня на откриването и- по по-високата м/у отчетната и справедливата ст-ст. Справедливите стойности се установяват по данни на НСИ. Ако няма такива данни- чрез вещи лица.

83

Отговорните за вредите лица дължат и законна лихва (основната+10 пункта) към деня на откриването(причиняването) на вредата.Вредата във валута се възстановява в същата валута или левовата и равностойност към деня на откриването или възстановяването на вредата.ПИО, вкл. и лихвите. Те се погасяват с изтичане на 5 год.давност от деня на причиняването на вредата. Давността може да се прекъсва със съставянето на акта за начет или при условия, посочени в ЗЗД.Нсезависимо от спирането(прекъсването) на давността, ПИО по ЗДФИ не се търси, ако са изтекли 10 год от причиняването на вредата.3) ограничена (ОИО )- (намалена)- регламен. е в КТ и се търси за вреди причинени на работодателя по небрежност или по повод изпълнение на труд.задължения. В такива случаи работникът отговаря до р-ра на вредата, но не повече от уговореното( основно) месечно възнаграждение.Ако вредата е причинена от ръководителя при упражняване на управленските му функции, ОИО е до р-ра на вредата, но не повече от 3кратния р-р на работната му заплата.Ако длъжностните лица, на които е възложено като труд.задължение да събират, съхраняват и разходват парични средтсва, причинят вреди, но те не са с правна форма(липса или не са причинени умишлено) отг.до р-ра на вредата, но не повече 3кратния р-р на уговореното мес.възнаграждение.В случаите на ОИО работодателят издава заповед, с която се определя основанието и размерът на отговорността. Ако вредата е причинена от ръководител, заповедта се издава от горестоящия орган, а ако няма такъв- от колективния орган за управление на предприятието.

Колективна имуществена отговорност- солидарна и бригадна.От гледна точка на броя на отчетниците(длъжн.лица, които погасяват вредата) им.отг.може да е :

1) индивидуална2) колективна:

а) бригадна (БИО)-Тя е вид пълна имущ.отг. Прилага се при колективно и съвместно боравене с активи и невъзможност да се установи персоналното участие на длъж.лица в причинената вреда. Регламентирана е в чл.209 от КТ. Реализира се въз основа на спец. скл. д-р м/у работодателя и групата служители, които колективно и съвместно осъществяват отч. дейност. При конкретно доказано участие и вина, то се приспада от общия р-р на вредата и остатъка се разпределя м/у участниците в бригадата.БИО е съразмерна отговорност. При нея всяко лице погасява само част от причинената вина. Д-рът, който се скл.м/у работодателят и бригадата е продължение на труд.д-р; поражда определени права и задълж. на страните.За да се въведе БИО следва да съшествуват условията:

- раб. и служ. да боравят общо с активите или да са на смени- всеки от участниците в бригадата да се съгласи за погасяването на причинената вреда под

формата на липса- да се извърши в пълен р-р- съразмерните части за погасяване се определят според получаването на брутно

труд.възнаграждение за периода, в който е установена вредата.БИО има положителни страни:

- създават се условия за по-строг вътрешен контрол- създават се предпоставки за намаляване р-ра на липсите- постига се известна съразмерност при определяне сумите за погасяване от отделните

членове.Има и недостатъци:

- обективни пречки за търсене на наказателна отг.- трудно се установява причинната връзка м/у вредата и противоправното деяние- опред.на съразмерните части за погасяване се основава на неточен критерии- брутно

тр.възнаграждение.б) солидарна(СИО)- Тя е такъв вид финансово отчет.отг., при която за причинените вреди отговарят няколко лица, срещу всеки 1 от които може да се иска изпълнение на цялото задължение.

84

СИО се търси при следните случаи:- при невъзможност да се разграничат отчет.действия на длъжн.лица, имащи качества на

отчетници, и когато вредата е причинена в резултат на виновни и противоправни деяния- при съвместни противоправни деяния м/у непосредствения извършител на вредата и

управ.органи на д-вото- при получаване на имущ.без основание или под формата на дарение, извлечено от

причинената вреда- при извършване на последователна отчет.дейност от 1 или повече МОЛ и когато не е

извърщено чрез инвентар., необходимото приемане и предване- изпълн.на неправ.заповед, в резултат на което е причинена вредата.

Тема 29. Способи за погасяване и основание за освобождаване от имуществена отговорност

Способи за погасяване: 1) Плащане – пряко; ч/з удръжки от работната заплата; от 3то лице;

2) Компенсиране на насрещни вземания – когато те са станали изискуеми; ликвидни;

3) Възстановяване в натура – важи за уникати, произведения на изкуството и докато не е влязло в сила решение на съда;

4) Опрощаване ( публични вземания опрощава президента);5) Погасяване по давност;Тема 30. Основания за освобождаване: 1) Естествени фири – представляват интерес за различни субекти – съд; експертизи;

счетоводители; финансово и данъчно контролни органи. Фирата е загуба от обемните показатели на МА, поради различни процеси (изсушаване, изпаряване, свиване). Т.е. тя е такава загуба, която не може да се вмени във вина на отчетника. Освен и по обективни причини, фирите възникват и в резултат на неточно измерване; разпиляване. За да се освободи отчетника от отговорност, трябва да няма противоправно влияние и да е положил грижи на добър стопанин. Ест. фири не са право нито на отчетника, нито на дружеството. Признават се само, ако е налице ↓ в обемните параметри на А, установено ч/з инвентаризация. Те се признават за необходими р-ди на дейността, когато са в законовите норми. С осчетоводените в по-голям размер следва да се коригира счет. печалба за данъчни цели по посока ↑. Възможно е наднормативни размери на ест. фири при особени условия на работа. В тези случаи може да се признаят ест. фири над нормативните, като за целта те се докажат със заключение на вещи лица.

2) Компенсация на липси с излишъци(КЛИ) – уредена е в ЗСч и ЗДФИ. За да е съобразна компенсацията трябва да са налице следните предпоставки: *Липсите и излишъците да са установени въз осн. на фактическа проверка и да са количествено идентифицирани; *Да е налице причинна връзка м/у Л и И; *Ресурсите, които се компенсират да са сходни. Компенсацията се извършва количествено и стойностно. Ако се докаже кражба, стойностният й р-р се приспада от липсата преди да се извърши компенсацията. Компенсацията се извършва преди признаването на естествените фири. Може да не се компенсира в стойностно отношение Л и И, поради което за стойностните липси се търси имущ. отг., а излишъците се заприхождават като извънреден п-д.

3) Непреодолима сила и случайно събитие – непреодолимата сила е факт, който е непреодолим от отчетника. Такива сили са наводнения, пожари, земетресения. Случайното събитие се характеризира със своята непредвидимост. При случайното

85

събитие и непреодолима сила е необходимо отговорното лице да е положило дължимите грижи за предотвратяването им и да отсъства противоправно деяние.

4) Действия на 3ти лица – има различни форми и причини. Като такива се считат конфискации, унищожаване, разрухаване. Най-често срещано е каржбата. При наличието на доказана такава отчетникът не носи отговорност. Изисква се и своевременно заявяване на каржбата пред компетентните органи. Но заявяването не е достатъчно условие да отпадне отговорността от отчетника, необходим е и протокол. За да се приложи това основание, е необходимо да се прецени дали отчетникъе е положил грижи за опазването на имуществото или с поведението си е подтикнал извършването на кражба.

5) Възражения срещу неправилни и незаконосъобразни разпореждания – за да се приложи, е необходимо разпореждане от съответния раководител, което е незаконосъобразно и оъчетникът да е възразил. Възражението обаче трябва да е в писмена форма, да е мотивирано и заведено в деловодството.

6) Добросъвестно получено надплатено трудово възнаграждение – добросъвестността се предполага до доказване на противното. Ако надплатеното е в резултат на техническа или счетоводна грешка, обросъвестността отпада и надплатеното се дължи.

7) Нормален производствен стопански риск – най-често е търговски риск, които е в % от печалбата.

86