Izobrazitelno_izk_Angelova

1

МКн. за у-ля Изобразително изкуство – Ангелова

Необрязано книжно тяло: 172х247 Обрязано книжно тяло: 167х237

ЛУЧИЯ АНГЕЛОВАПЛАМЕН ЛЕГКОСТУП

КНИГАЗА

УЧИТЕЛЯ

КЛАС

ПРОСВЕТАСОФИЯ

по изобразително изкуство

4.

2

Кн. за у-ля Изобразително изкуство – Ангелова


© Лучия Малинова Ангелова, Пламен Анатолиев Легкоступ, 2005 г.© Тотко Димитров Кьосемарлиев – художник на корицата и оформител, 2005 г.© „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 954–01–1734–8

3



СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ / 4

ФИЛОСОФИЯ НА МЕТОДИКАТА / 4

ОСНОВНИ ЦЕЛИ / 6

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ / 7

СТРУКТУРА НА УЧЕБНИКА / 8

СЪДЪРЖАНИЕ НА УЧЕБНИЦИТЕ ЗА 1.–4. КЛАС / 11

МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАБОТА ПО ОТДЕЛНИТЕТЕМАТИЧНИ ОБЛАСТИ / 12

ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / 52

РЕЧНИК ЗА УЧИТЕЛЯ / 57

ТАБЛИЦА ЗА ПОКРИВАНЕ НА ОЧАКВАНИТЕРЕЗУЛТАТИ / 71

4



ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата книга за учителя представя основните положения, на ко-ито е построена концепцията на авторите при разработването на учебното съдър-жание в учебника по изобразително изкуство за четвърти клас. Както в първи, втори, трети, и тук, в четвърти клас те са съобразени с Държавните образовател-ни изисквания и учебната програма по изобразително изкуство и с възрастовите особености на учениците. По този начин продължава и се затвърдява образова-телното и възпитателното въздействие на изобразителното изкуство като част от културно-образователната област „Изкуство“. Учебното съдържание в учебника е в пряка връзка със знанията и уменията на учениците от други учебни дисципли-ни – човека и природата, математика, български език и литература, чужди езици, домашен бит и техника, музика и т.н. Съобразяването както с по-големият опит на учениците в графичното изграждане на образите, така и с възможностите им за употреба на цветовете спомага не само за отразяване на обекти, но и за изразяване на настроение и собствено отношение към околната среда – природна и архитек-турна. Нараства ролята на гледната точка, перспективата, което води до обобща-ване на всичко усвоено в предходните класове Ето защо са важни разнообразните взаимодействия, които учителят може да осъществи при запознаването на учени-ците с произведения на изобразителното изкуство. Така ще се търси качествен скок в индивидуалното естетическо виждане и преценка на ученика – обогатява-не на представите му за художествени конструкции, декоративните изображения, развитие на възможностите му за отразяване на обектите и средата в рисунки.

Изобразителното изкуство е част от многобройните аспекти на културата и съдейства учениците да уловят способността му да съхранява ценности от раз-лични поколения – ползване на образци от народното художествено творчество в изобразителната дейност. Така и в четвърти клас се създават най-подходящите условия, при които този предмет да подпомогне усвояването на обществен опит и да подготви учениците за приобщаването им към национални и общочовешки ценности, да изгради социално-нравствени качества у тях.

Надяваме се, че добрите традиции в обучението по изобразително изкуство ще подпомогнат учителите при възприемането на предлаганите в учебника идеи. Това ще допринесе както за по-голямата творческа свобода, така и за по-пълноценното общуване на учениците от четвърти клас с изобразителното изкуство.

ФИЛОСОФИЯ НА МЕТОДИКАТА

В учебната програма по изобразително изкуство за четвърти клас ясно е заявено, че спецификата на обучението се изразява в използването на творческия потенциал на учениците чрез изобразителна дейност и общуване с произведения на изобразителното изкуство. Заедно с учебния предмет музика изобразителното изкуство се включва в културно-образователната област „Изкуства“. Нейното об-разователно и възпитателно въздействие започва от най-ранна училищна възраст и продължава в средната степен на общообразователното училище.

Обучението по изобразително изкуство е в пряка връзка с възможността за раз-ви тие на художественото възприятие и образното мислене. Важно е също така и съотношението между художествената информация и възприемане, от една страна,

5



и художественото творчество, пресъздаване и изразителност, от друга. Тези две страни като функции на обучението и в четвърти клас се преплитат, като диферен-циацията върви по посока на общуването на учениците с изобразителното изкус-тво и народното творчество при осъществяването на определени изобразителни дейности – илюстрации или комикс на народни приказки, изобразяване на обекти от различна гледна точка, откриване на композиционна схема и т.н. Държавните образователни изисквания се реализират чрез учебното съдържание, което пред-полага доброто познаване от учителя на това учебно съдържание и системата на работа по изобразително изкуство.Учебното съдържание, представено в учебника за четвърти клас, провокира умението му да планира, осъществява и диагностици-ра получените резултати. На тази основа учителите могат да търсят и използват конкретна стратегия на обучението, предполагаща творческо прилагане на учебна-та програма в зависимост от условията на природната и социално-културната сре-да. Учебното съдържание се преподава не само в контекста на отделните задачи, но и чрез създаване на проблемни ситуации, които дават още една възможност на учителя да изгради конкретен модел на учебен процес с различни варианти според използваните методи и методически подходи. Учебното съдържание по изобрази-телно изкуство за четвърти клас включва система от знания, умения и отношения, която се различава от системите на предметите в другите културно-образователни области и е съобразено с възрастовите особености на учениците, оказващи влия-ние върху развитието на изобразителната им дейност. В четвърти клас съобразно учебната програма нараства още повече ролята на процеса на разширяване на со-циалните връзки на учениците със света. При тях е по-голямо желанието за учас-тие в определени групи за експериментиране, усвояване на начини и придобиване на умения за организация на визуален диалог и решаване на тестове за екологични и социални проблеми чрез плакати, реклами, листовки, табла и т.н., проучване и издирване на творби от народното творчество, изработване на албуми, макети и т.н. Връзките между тези отделни елементи, чрез методиката за обучение по изоб-разително изкуство се превръщат в иновационни механизми, които се реализират като знания, умения и отношения. Така например откриването на композиционни-те схеми на отделни картини подготвя учениците при решаване на тестове по изоб-разително изкуство в горните класове, а това е механизъм, имащ отношение и към други знания. Тяхното единство предполага формирането у учениците от четвърти клас на по-висока компетентност по отношение връзките човек – общество, човек – природа. Така се засилват според учебната програма възможностите и условия-та на средата и общуването в рамките на учебното съдържание по изобразително изкуство. Възприемането на действителността чрез разнообразието в определен вид обекти, възприемането на изкуството чрез изкуството около нас, развитието на изобразителната дейност чрез художественото възприятие и визуалното мис-лене води до естетическо отношение, което ще е в основата на творчеството на учениците. Създаването от учителите на подходящите условия за реализацията на изобразителното изкуство като предмет ще ги подпомогне за по-сложна в сравне-ние с първи, втори и трети клас познавателна дейност и особено в развитието на определени социално-нравствени качества у тях. Чрез изобразителното изкуство те ще разширят границите на своето познание зад непосредственото възприятие и все повече ще проникват в света на разнообразните човешки взаимоотношения.

6



ОСНОВНИ ЦЕЛИ

Концептуалният модел на учебника по изобразително изкуство за 4. клас е естествено продължение на концептуалното ни виждане за учебниците от 1., 2. и 3. клас. Това е логично, като се има предвид, че обучението в 4. клас е ес-тествено продължение на обучението от предходните класове.

Основните положения в концепцията ни за началния етап при запознаването на учениците с изобразителното изкуство, на които стъпваме при разработването и на учебника за четвърти клас, са:

1. Развитие на субективното отношение на ученика от 4. клас при възприемане на обекти и явления от действителността, отнесени към изобразителното изкуст-во.

2. Изграждане у ученика в 4. клас на определено отношение към различните видове и жанрове на изобразителното изкуство като среда за реализация и мате-риална същност.

3. Осъзнаване от ученика от 4. клас на себе си като личност, оценка и самоо-ценка на собственото „Аз“ чрез различните видове и жанрове изобразително из-куство.

4. Разширяване на познанията за основни техники и перцептивни умения за ра-бо та с различни материали във връзка с особеностите на изобразителното изкуст-во от ученика в четвърти клас.

Тези основни положения, които са авторови виждания, доказани в редица на-учни изследвания, пряко кореспондират с основните проблеми, свързани с учеб-ното съдържание по изобразително изкуство за 4. клас според учебната програма – възприемане на действителността, възприемане на изкуството, учебно-творчес-ка изобразителна дейност.

При определянето на целите на обучението по изобразително изкуство също както и при предходните три класа трябва да се изяснят някои принципни поло-жения, отнасящи се до естетико-художественото развитие на учениците. По този начин се отговаря на въпроса как и по-нататък на основата на конкретните изобра-зителни резултати ученикът може да бъде стимулиран към изграждане на по-богат личен изобразителен опит, който да се затвърди като творческо постижение и да съдейства за преноса на знания и умения от една дейност в друга.

Оттук главните цели на обучението по изобразително изкуство в четвърти клас са следните:

1. Изясняване на връзката между изразни средства, изобразителни материали и техники.

2. Изразяване чрез образи на собствени мисли, чувства и отношения.3. Развитие и обогатяване на зрителните възприятия, представи и въображе-

ние.4. Формиране на познания за основни връзки и взаимодействия между обекти

и среда.5. Съпричастие към проблеми на околната среда: екологична защита, права на

детето, национални и общочовешки хуманитарни ценности.

Ето защо концепцията за учебника включва изграждане на педагогически стра-тегии, опиращи се на комплексното въздействие на изобразителното изкуство чрез

7



системни подходи, при които се отчитат интеграционни знания, съдействащи за художествено-изобразителните дейности на учениците и тяхното интелектуално развитие.

Целите на обучението по изобразително изкуство в четвърти клас също обх-ващат проблемите, свързани с възможностите да се разкрият типологичните осо-бености на отношението на учениците към изкуството. Така учителят реализира учебната програма, която обхваща основно културната практика на видовете и жанровете изобразително изкуство, като се съобразява с изобразителната дейност на учениците, също подчинена на определени топологични особености. Те именно предопределят методическите идеи и насоки, свързани с процеса на творчество: от графичните, живописните и пластичните изобразителни материали до компози-ционните решения – цвят, ритъм, симетрия, център, с използване на разнообразни техники и материали. Възможността на ученика да избира по свое предпочитание материали и техники, елементите на изображението и разполагането върху листа или в пространството не означава да се лиши учебната работа по изобразително изкуство от необходимото педагогическо въздействие.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

Обучението по изобразително изкуство в четвърти клас е пряко свър-зано с постиженията на учениците от първи, втори и трети клас. Очакваните резул-тати са закономерна съвкупност от приложените знания и умения в целогодишната работа на учителя, като учебното съдържание се опира на основните проблеми, свър зани с възприемането на действителността, възприемането на изкуството, учебно-творческата изобразителна дейност. Изобразителните възможности на учениците от четвърти клас са свързани с умението, както вече подчертахме, по-добре да организират изпълнението на поставените изобразителни задачи. От своя страна това е свързано с проява на по-голяма критичност и самокритичност и с възможността им да анализират по-обективно, да разказват, фантазират и мечта-ят.

Резултатите трябва да отразяват знания и умения за:

1. Обогатяване структурата на изображението.2. Изразяване на настроение и собствено отношение към проблемите на окол-

ната среда. 3. Емоционално възприемане на произведения на изобразителното изкуство и

народното творчество и най-общо разграничаване на техните видове и жанрове.4. Визуална представа за открити и закрити пространства.

Очакваните резултати не могат да не включват действителните изобразителни възможности на учениците или анализ на техните интереси и способности. Неслу-чайно в четвърти клас се разширяват възможностите на учениците в сравнение с трети при откриването на композиционни схеми като предпоставка за решаването на изобразителни тестове. Получаването на своевременна информация за качест-вото на изобразителната дейност закономерно се свързва с поставянето и използ-ването, системно и последователно, на различни видове диагностика. Това предпо-лага резултатите от обучението по изобразително изкуство да бъдат проверявани и оценявани чрез различни традиционни и съвременни методи и форми.

8



СТРУКТУРА НА УЧЕБНИКА

Учебното съдържание в учебника по изобразително изкуство за чет-върти клас обхваща всички проблемни области, заложени в държавните образова-телни изисквания по изобразително изкуство, като в структурно отношение мате-риалът е разпределен в съответствие със съдържанието на петте ядра: обект и сре-да, обект и образ, зрител и творба, визуална комуникация, материали и техники. В основата на тази структура стоят също както и в предходните класове определени дидактични комплекси от учебни проблеми и задачи, отразяващи в различна степен учебното съдържание на всички ядра. Тези комплекси дават възможност за осъ-ществяване на вътрешнопредметни и междупредметни връзки, които са в основата на предвидените интегрални връзки с останалите учебни дисциплини. Разбирането на интегралната същност на изобразителната дейност е предпоставка за връзка между ученика и света около него – природа, общество, наука, изкуство.

Концепцията е изградена на основата на функционален анализ и възможност за реализация на редица параметри, включващи в себе си следното:

1. Анализ на потребностите на учениците – периодичните ни проучвания в послед-ните години, имащи представителен характер за страната по отношение на учениците от 1.–4. клас, дадоха възможност да се отчетат различни тенденции, рефлектиращи пряко върху учебния процес – обекти, видове дейност, взаимодействия и т.н..

2. Съответствие на концептуалния модел и учебната програма – възможност за прилагане на иновационни стратегии при запознаването на учениците с изобрази-телното изкуство и неговите особености.

3. Определяне на конкретна концепция относно учебния процес – анализ на основните дидактически единици, обхващащи елементите на акта на възприемане при изобразителното изкуство.

4. Съответствие на структурата и целите на обучение по изобразително изкуст-во – анализ на типологичните особености на отношението на учениците към изоб-разителното изкуство.

5. Организация и експериментална проверка на отделни дидактични задачи – консултация и диагностика чрез тестови батерии на определени елементи от учеб-ното съдържание.

Концепцията за учебния процес по изобразително изкуство дава възможност за придобиване на определени конкретни знания, умения и отношения, приложени към определен вид дейност и към определен обект. Така учебното съдържание по изобразително изкуство и в четвърти клас има за обект:

– конкретни единични понятия от общокултурен характер, имащи отношение към изобразителното изкуство;

– елементи, групи или класове, които имат общи черти, пряко свързани с изоб-разителното изкуство, определящи основните понятия, използвани в учебника;

– отношения, съдържащи общите термини, които придобиват конкретно значе-ние при използването им в учебника по изобразително изкуство – общото с оста-налите предмети е прагматична основа за усвояване на учебното съдържание;

– структури и системи, които обозначават определени отношения, свързани с понятийния апарат на предмета изобразително изкуство – йерархия на основните единици на учебния процес.

9



Учебникът по изобразително изкуство за 4. клас е структуриран на основата на енциклопедичен подход, възможности за междупредметни връзки и специфич-ността на видовете и жанровете в изобразителното изкуство. Като се има предвид, че в четвърти клас завършва условно един цикъл от овладяването на определени знания, понятия, техники и във връзка с обекта на обучение, предложените в него видове дейности могат да се сведат до следното:

– дейности, включващи умения да се повтори или възпроизведе вече усвое-но по отношение изобразителната дейност – рисуване, моделиране, апликиране. Изобразителната дейност на учениците има типологични особености, свързани с процеса на творчество, въпреки че споменатите дейности често пъти предполагат повторение на определени действия, техники, материали;

– дейности, свързани с процеса на познание, изискващи от учениците опреде-лено интелектуално усилие или трансформация на познатата вече информация по отношение на изобразителното изкуство – композиционни решения с използване на разнообразни техники, схеми и материали.

Обобщаващият характер на учебното съдържание предполага в учебника за четвърти клас да преобладават дейности от втория тип.

Учебникът включва в себе си материал, който обхваща ключови понятия, свързани с развитието на човешката цивилизация и на изобразителното изкуство. В този контекст ученикът не само получава познания в сферата на естетичното и красивото, но има и възможността, както и в предходните класове, самият той да твори в тази сфера благодарение на включените в учебника задачи с определен творчески характер. И тук спътниците му в тази дейност отново ще бъдат вълшеб-никът Арт и Цветльо. Те пак ще играят ролята на посредници при възприемането на художествената информация и осъществяването на художествената комуни-кация. Общуването на ученика с произведенията на изкуството, с връстниците и възрастните около него е търсенето на красотата, закодирана в творбите на изоб-разителното изкуство. Загадка, която се разкрива с последователността на учеб-ните проблеми и задачи, заложени в отделните тематични области. Използваните допълнително игрови и исторически подходи, свързани с йерархическия принцип при предоставянето на конкретната художествена информация, предполагат в 4. клас разпределяне на учебното съдържание по логични от естетико-художествена гледна точка проблеми. На основата на конкретен съдържателен анализ и синтез тематичните области са представени чрез вече много по-конкретни задачи за ов-ладяване на знания, умения и отношения. Така отново се гарантира правото на учителя творчески да реализира и определя конкретното съдържание на урочната работа съобразно с предоставените в учебника определени проблемни области и с Държавните образователни изисквания за учебно съдържание.

Учебникът има практико-приложен характер. Той включва учебен албум и учебен блок. Предложените проблемни области чрез оригинални задачи, обхва-щащи изобразителните дейности, покриват всичките ядра на учебното съдържа-ние. Материята е поднесена забавно, чрез игрови подход. Интегралните връзки се развиват както по хоризонтала – между видовете изобразителни дейности, така и по вертикала – между различните учебни предмети (български език и литература, математика, човекът и природата, човекът и обществото, музика, домашен бит и техника, чужди езици). Учебното съдържание е разположено на разтвори, включ-ващи решаването на конкретни изобразителни задачи, като при изпълнението им

10



може да се прилага индивидуален и диференциран подход в различни проблемни ситуации. Това дава още една възможност на педагога да изгради конкретен мо-дел на учебен процес чрез различните варианти, които му предоставя учебникът, според използваните методи, методически подходи и най-вече чрез пълноценното общуване с широко застъпените в него произведения на българското и световното изобразително изкуство.

Учебното съдържание в учебника по изобразително изкуство за 1. клас за пър-ви път бе поднесено чрез проблемни области, които са в сюжетна връзка. Това даваше възможност за засилване на интереса и мотивацията на учениците и за по-голяма творческа свобода на учителя. В учебника по изобразително изкуство за 2. клас също за първи път учебното съдържание вече бе представено по начин, който предполага овладяването му да е в пряка зависимост от интересите и желанията на учениците по отношение предложената материя – проблемни области (ядрата на учебното съдържание) и начините за решаване и постигане на определени задачи в сферата на изобразителното изкуство. В учебника за 3. клас чрез учебното съдър-жание се създадоха условия учениците да разкрият творческите си възможности в общуването с изобразителното изкуство и народното творчество. Сега в учебника за 4. клас като последен клас от началния етап на образование се извършва свое-образно надграждане и затвърдяване на всичко овладяно в предходните класове: както по отношение на цветознанието и ключовите понятия, така и по отношение на материалите, видовете и жанровете на изобразителното изкуство.

11



Съдържание

На учебниците по ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО 1. – 4. класс автори Лучия Ангелова и Пламен Легкоступ

1. КЛАС 2. КЛАС 3. КЛАС 4. КЛАС

1 Далечният Космос През ваканцията Спомен за лятото Довиждане, лято

2 При динозавритеВ ателието на ху-дож ника

В ателиетоВ ателието на ху-дожника

3При първите ху-дож ници

В музеяЦветовете на Бълга-рия

Магията на цвето-вете

4 Воден свят Оживелият камък В света на формитеТайните на компо-зицията

5 На земятаТайнственият Кос-мос

По следите на сък-ровището

Митове и легенди

6 В небетоПриродата около нас

Рилски чудеса и тай-ни

При творците на красота

7 Сред природата Вълшебните петнаПри народните май-стори

В света на предме-тите

8 При хората Театърът и сенкитеАрхитектурата на ста рите българи

Необикновената стая

9В света на приказ-ките

Тайните на фотогра-фията

Орнаментите около нас

Природата около нас

10В царството на ре-алното и въобража-емото

Магията на кинотоКрасотата на улица-та

При майсторите на портрета

11Красотата на театъ-ра

В царството на фан-та зията

Народни тържестваВ царството на фи-гурите

12 МаскиВ увеселителнияпарк

Художникът в теа-търа

Компютърни тай-ни

13Компютърни тай-ни

На карнавалМежду образа и зна-ка

В увеселителния парк

14Тайнствената кра-сота на България

Имате пощаВ музея на изкуст-вото

Магически образи и знаци

15В ателието на ху-дожника

Думи рисункиРаботилницата наАрт

Живеем заедно

16 В моето ателиеМагически букви и образи

На изложбаВ музея на изкус-твото

17Работилницата на Арт

Работилницата наАрт

18 В галерията На изложба

12



МЕ ТО ДИ ЧЕС КИ НА СО КИ ЗА РА БО ТАПО ОТ ДЕЛ НИ ТЕ ТЕ МА ТИЧ НИ ОБ ЛАС ТИ

1. Те ма тич на об ласт: ДОВИЖДАНЕ, ЛЯТО (пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)

Це ли:Фор ми ра не на по ло жи тел на мо ти ва ция за ра бо та в ча со ве те по изоб ра зи тел но

из кус т во.• За поз на ва не с об ща та гра фич на кон цеп ция и на чи ни за ра бо та с учеб ни ка.• Въ веж да не в учеб на та проб ле ма ти ка и пла вен пре ход от ва кан ци ята към учеб-

ната дейност.• Про вер ка на изоб ра зи тел ни те спо соб нос ти (ком по зи ция и цве то усе ща не)

– вход но рав ни ще.• Запознаване с исторически забележителности на България.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за мяс то то на изоб ра зи тел но то из кус т во в жи во та на хо ра та и за поз на-

ва не с ге ро ите от учеб ни ка.• Бе се да за ля то то и най-ин те рес ни те пре жи вя ва ния, свър за ни с не го.• Бе се да за посетени красиви места, свързани с историята на България.• Цве то во из г раж да не на ком по зи ция на те ма: Как и къ де пре ка рах ля то то.• Създаване на табло с рисунки от посетени през ваканцията места.

Клю чо ви идеи: ля то, от дих, ком по зи ция, цвят, отечество, исторически забе-лежителности.

13



Не об хо ди ми ма те ри али: цвет ни мо ли ви, флу мас т ери, пас те ли, бои.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те стр. 3 и за поз най те уче ни ци те с въл шеб ни ка Арт и не го вия прия-

тел Цвет льо и с тях на та ис то рия. Обър не те вни ма ние на ети мо ло ги ята на име на та им (Арт – из кус т во; Цвет льо – съ че та ние от раз ноц вет ни пет на).

• Раз г ле дай те с уче ни ци те стр. 4 и 5. На со че те вни ма ни ето им към на чи на, по кой то мо гат да се ори ен ти рат в съ дър жа ни ето.

• Дис ку ти рай те с уче ни ци те фотографиите на стр. 6 и 7. Обър не те вни ма ние на те ма тич ната им насоченост, връзката им с българската история и стихотворението на Иван Вазов.

• Пос та ве те кон к рет ни те изоб ра зи тел ни за да чи от стр. 6 и 7, ка то да де те въз-мож ност за из бор на ма те ри ал. Имате възможност да диференцирате задачите по трудност.

• Ана ли зи рай те по лу че ни те ре зул та ти. Ак цен ти рай те вър ху ор иги нал ни те хрум-ва ния на уче ни ци те.

• Нап ра ве те си из во ди за рав ни ще то на изоб ра зи тел ни те спо соб нос ти на уче ни-ци те и за то ва с как ви ма те ри али пред по чи тат да ра бо тят.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 6 и 7 са по ка за ни фо тог ра фии от места, свързани с историята на Бъл-

гария: Рилският манастир – църквата; Белоградчик – скалите и крепостта; Несебър – старата митрополия; Пловдив – античният театър; Велико Търново – входът на крепостта Царевец; Видин – част от крепостта Баба Вида.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и обществото, чо ве кът и при ро да та.

Очак ва ни ре зул та ти: Уче ни кът опис ва и ви зу али зи ра де тай ли на ос нов ни еле-мен ти от сре да та. Опис ва и ви зу али зи ра впе чат ле ния и пред с та ви от жи тейс ки си-ту ации и из ра зя ва емо ци онал но от но ше ние.

2. Те ма тич на об ласт: В АТЕ ЛИ ЕТО НА ХУДОЖНИКА(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)

Це ли:• Про вер ка и зат вър дя ва не на уме ни ята от 3. клас за раз г ра ни ча ва не на про из ве-

де ния на изящните и приложните из кус т ва по вид и жанр.• Про вер ка и зат вър дя ва не на уме ни ята за раз к ри ва не на съ дър жа ни ето на ху до-

жес т ве на та твор ба и за пред с та вя не на впе чат ле ни ята от то ва.• Про вер ка и зат вър дя ва не на уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре де-

ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з ва ни от творците.• Про вер ка и зат вър дя ва не на на уче но то в 3. клас за изя ве ни бъл гар с ки и ев-

ропейски автори и из ра зя ва не на емо ци онал но от но ше ние към твор ци те на кра со-та та.

• Про вер ка на изоб ра зи тел ни те спо соб нос ти – вход но рав ни ще.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за ви до ве те изоб ра зи тел ни из кус т ва – изящ ни и при лож ни, за жан ро ви-

те им осо бе нос ти и за ху дож ни ци те – съз да те ли на кра со та.

14



• Об съж да не на дейностите, които се осъществяват в ателиетата, показани на стр. 8, ви до ви те раз ли чия меж ду твор би те от стр. 9 и свър з ва не на съ от вет ното про из ве де ни е с ате ли ето, в ко ето е съз да де но.

• Об съж да не на жан ро ви те раз ли чия меж ду твор би те от стр. 10 и изпълнение на пос та ве ната задача.

• Об съж да не на ма те ри али те, на на име но ва ни ята и на раз ли чи ята на вся ка от по ка за ни те на стр. 11 тех ни ки, ко ито са изу ча ва ни в трети клас.

• Изпълнение на свързаната с визуалната комуникация задача от стр. 12.• Бе се да за твор ци те – съз да те ли на кра со та от стр. 12 и за тех ни те твор би.• Дис ку сия за мес та та, къ де то се съз да ва кра со та та, и за изис к ва ни ята при офор-

мя не на ате ли ето. • Решаване на кръстословицата и изпълнение на пос та ве ните задачи от стр. 13.

Можете да изберете само едната от тях.

Клю чо ви идеи: ху дож ник, мо дел, ате лие, ви до ве изоб ра зи тел ни из кус т ва, жи-во пис, гра фи ка, скул п ту ра, при лож но-де ко ра тив но из кус т во, жан ро ве, пейзаж, на-тюр морт, порт рет, ин те ри ор, фи гу рал на ком по зи ция, ма те ри али и тех ни ки, вхо дя-ща ди аг нос ти ка.

Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас тери, хи ми кал, бои, чет ки, хар тия, гофриран картон (може и обикновен), широка лента (панделка).

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Дис ку ти рай те с уче ни ци те твор чес кия акт, пъ тя, по кой то вър ви ху дож ни кът

при съз да ва не то на твор ба та, и мес та та, къ де то ра бо ти – ате лие, на от к ри то (пле-нер), в раз лич ни ра бо тил ни ци.

• Раз г ле дай те ате ли ета та от стр. 8 и ху до жес т ве ни те твор би от стр. 9. Дай те въз-

15



мож ност на уче ни ци те да опи шат сво ите впе чат ле ния от тях и все ки са мос то ятел но да ре ши тес та.

• Раз г ле дай те творбите от стр. 10. Не ка уче ни ци те опи шат изоб ра зе но то. Пос-та ве те за да ча та.

• Раз г ле дай те детските творби от стр. 11. Пос та ве те за да ча та. Цифрата пред опи саните материали се вписва в кръгчето на съответната илюстрация, а техника-та се изписва върху маркираното поле.

• Нап ра ве те об съж да не на ре зул та ти те от тес та. Дай те въз мож ност на уче ни ци-те да опи шат сво ите впе чат ле ния.

• Пос та ве те за да чи те от стр. 12. Не ка уче ни ци те определят кой знак какво оз-начава и се опи тат да ви да дат крат ки све де ния за жи во та и твор чес ка та дей ност на по ка за ни те ав то ри, изучавани в трети клас.

• Дис ку ти рай те за мес та та, къ де то ра бо тят ху дож ни ци те, и за изис к ва ни ята при офор мя не на ате ли ето. Изпълнете за да чите от стр. 13, като първо дадете възмож-ност на учениците да решат кръстословицата. В зависимост от индивидуалните им способности можете да поставите само едната или и двете изобразителни задачи.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Стр. 9 – По ка за ни те твор би са: живопис – „На тюр морт“, автор Зураб Цере-

тели, Грузия; скулптура – „Порт рет на Балзак“, автор Зураб Церетели; „Килим от Чипровци“; графика – „Автопорт рет“ на Зураб Церетели; дърворезба – Портрет на момиче; Метална чаша; Глинени съдове.

• Стр. 10 – Показаните творби (от го ре на до лу) са, как то след ва: първи ред – „Ранно утро в Кремъл“, авт. Аполинарий Васнецов; „Пиета“, авт. Микеланджело Буонароти; „Натюрморт със светлосиня ваза“, авт. Пол Сезан; втори ред – „Пор-трет на млад селянин“, авт. Винсент ван Гог; „Четирима конници“, авт. Албрехт Дюрер; „Портрет на поетесата Марина Цветаева“, авт. Зураб Церетели; трети ред – „Мъгла край морския бряг“, авт. Алфред Сисле; „Натюрморт с бутилки“, авт. Пол Сезан; „Църквата „Света София“, авт. Васил Захариев; четвърти ред – Инте-риор на църква; Интериор на галерия; Природен пейзаж.

От го во ри те на за да ча та по илюс т ра ции (от го ре на до лу) са, как то след ва: пър-ви ред – 5, 3, 2; втори ред – 1, 3, 1; трети ред – 4, 2, 5; четвърти ред – 6, 6, 4.

• Стр. 11 – От го во ри те на теста (от го ре на до лу) са: материал – 2. Метално фолио, техника – релеф върху фолио; материал – 3. пастел и акварел, техника – смесена техника (маслен пастел и акварел); материал – 1. Хартия, ножица, ле-пило, техника – колаж (апликация); материал – 5. Хартия, лепило, темперна боя, валяк или тампон, техника – отпечатък от апликация; материал – 4. Матрици от различни материали, техника – печатане; материал – 6. Пластилин, глина, моде-лин, техника – моделиране;

• Стр. 12 – Показаните знаци са: Пътен знак – спри, осигури предимство; За-пазен знак на електронна медия – БТВ; Запазен знак на печатна медия – вестник; Запазен знак на списание за деца;

Авторите и техните творби са изучавани в трети клас:1. Цанко Лавренов (1896–1978) – Български живописец. Картините му се отли-

чават с приемственост на традициите на българската възрожденска живопис. Ярък колорит, любов към стилизацията и декоративния детайл, условен пластичен израз – „Старият Пловдив“, „Малка нощна музика в Пловдив“, „Посрещането на цар Симеон в Преслав“, „Манастирът Трескавец“, „Зографският манастир на Атон“ и др.,

16



2. Албрехт Дюрер (1471–1528) – Немски график и живописец. Представител на Ренесанса, полага основите на реализма в Германия. Утвърждава новото разби-ране за личността и социалното положение на художника. Стреми се към научно опознаване на природата и човека. Създава гравюри върху дърво и мед – серия „Апокалипсис“, „Четиримата конници“, „Битката на Архангел Михаил с дявола“, „Рицарят, дяволът и смъртта“, „Автопортрет“, „Адам и Ева“.

3. Васил Захариев (1895–1971) – Български график и изкуствовед, професор. Основоположник на съвременната българска графика. Работи предимно гравю-ри на дърво в духа на националната традиция – „Маринчо Бимбелов-Страшния“, „Църквата „Света София“, „Боянската църква“, „Свети Иван Рилски“ и др. Офор-мя книги, екслибриси, подвързии, пощенски марки и банкноти, в които вмъква народни декоративни елементи.

4. Леонардо да Винчи (1452–1519) – Италиански живописец, скулптор, архи-тект, инженер, учен. Представител на Флорентинската школа. Създава хармони-чен образ, синтезира идеалите на хуманизма. Живописните му творби са изпълне-ни с изящно чувство за цвят, тънък усет за духовно съвършенство в загатнатите усмивки, пози и жестове – „Автопортрет“, „Мона Лиза“, „Мадоната в пещерата“, „Тайната вечеря“.

• Стр. 13 – мо гат да се по ка жат фо то си или кар ти ни, ко ито изоб ра зя ват ате ли-ето на ху дож ни ка. Картината в учебника е: „Портрет на Клод Моне в неговото „ателие“, авт. Едуар Мане.

Отговори на кръстословицата: 1. Статив, 2. Туба, 3. флУмастер, 4. Дърво, 5. палИтра, 6. мОделин

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т во то, английски език, до ма шен бит и тех ни ка.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът се ори ен ти ра и на зо ва ва от дел ни ви до ве и жан ро ве изоб ра зи тел ни из кус т ва. Оп ре де ля и срав ня ва ма те ри али и тех ни ки на из-пъл не ние. Поз на ва име на и твор би на из вес т ни автори. Знае и спаз ва тех ни ка та на бе зо пас ност при ра бо та с ня кои изоб ра зи тел ни ма те ри али и тех ни ки.

3. Те ма тич на об ласт: МАГИЯТА НА ЦВЕ ТО ВЕ ТЕ (пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 4)

Це ли:• Из ра зя ва не на емо ци онал но от но ше ние към въз п ри ема ни те обек ти и яв ле ния

от окол на та сре да.• От к ри ва не из раз ни те въз мож нос ти на цве та за от ра зя ва не на кон т раст меж ду

цве то ви и плас тич ни стойнос ти.• Из ра зя ва не на емо ци онал но-ес те ти чес ко от но ше ние при въз п ри ема не на

кра со та та на при ро да та и ху до жес т ве ни твор би, свързани с категориите красиво – грозно и смешно – страшно.

• От к ри ва не и зат вър дя ва не на из раз ни те въз мож нос ти на топ ли те, сту де ните, хармоничните и неутралните цве то ве за от ра зя ва не на чув с т ва и нас т ро ения при въз п ри ема не на кар ти ни и съз да ва не на цвет ни ри сун ки.

• Зат вър дя ва не на уме ни ята за съ че та ва не и за по лу ча ва не на ню ан си чрез смес-ва не на основни, допълнителни и производни цве то ве .

17



• Създаване на умения за проучване и определяне на локален цвят на предмети и среда.

• Формиране на усет за цветова хармония, цветови център и динамика на цвет-ните линии и петна

• Затвърдяване на зна нията и уме нията за ра бо та с ак ва рел ни и тем пер ни бои при смесване на бои, за получаване на цветове, различни по светлосила и кон-раст.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за осо бе нос ти те на цве то ве те в при ро да та през от дел ни те се зо ни. За-

поз на ва не с про из ве де ния на из кус т во то, ко ито ви зу али зи рат раз лич ни те пред с та-ви за про ме ни те в при ро да та.

• Бе се да за цве то ве те. Зат вър дя ва не на зна ни ята за ос нов ни и до пъл ни тел ни цве то ве. Обо га тя ва не на зна ни ята за топ ли и сту де ни цве то ве.

• Даване на нови зна ни я за производни, хармонични и локални цве то ве. Зат вър-дя ва не на зна ни ята чрез различни упражнения.

• Из пъл не ние на за да чи те от стр. 14 и 15 и съз да ва не на пейзаж по памет с ак ва-релни или тем пе рни бои и хармонични цветове.

• Поставяне на за да ча та от стр. 16. Затвърдяване на знанията чрез решаване на кръстословицата от стр. 17 и из пъл не ние на упражненията.

• Ана ли зи ра не на по ка за ни те на стр. 18 и 19 образци и пос та вя не на за да чи те, свързани с тях.

Клю чо ви идеи: ос нов ни, до пъл ни тел ни, производни, топ ли, сту де ни, неутрал-ни, локални, хармонични цве то ве; нюанс; планета, звезда, ден, нощ.

Не об хо ди ми ма те ри али: ак ва рел ни или тем пер ни бои, чет ки, бло ков лист, флу мас те ри, хи ми кал.

2. Книга за учителя по изобразително изкуство за 4. клас

18



Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те стр. 14 и 15 и дай те въз мож ност на уче ни ци те да опи шат спек т-

рал ния кръг. Насочете вни ма нието им към раз по ло же ни ето на ос нов ни те, до пъл ни-тел ни те и хармоничните цве то ве. Акцентирайте на начина, по който се получават производните цветове.

• Раз г ле дай те по ка за ни те на стр. 15 картини. Обсъдете техните прилики и раз-личия. На тях е изобразен един и същ обект, но по различно време и с различни цветове – топли и студени.

• Пос та ве те изоб ра зи тел ни те уп раж не ния от стр. 14, 15, 16. Припомнете из раз-ни те въз мож нос ти на ак ва рел ни те и тем пер ни те бои и особеностите при работа с тях.

• Разгледайте кръстословицата от стр. 17 и я решете. Пос та ве те изоб ра зи тел-ни те за да чи от стр. 17, 18 и 19. Обърнете внимание на изразните възможности на неутралните цветове за изобразяване на изучавани обекти и явления – планета, звезда, ден, нощ.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Стр. 15 – В рисунките на различните дворци са използвани: топли и студени

цветове – на пролетта; топли цветове – на слънцето; студени цветове – на снеж-ната царица.

Показаните картини са на руския живописец Архип Куинджи – „Елбрус“ (горна-та) и „Вечер над Елбрус“.

• Стр. 17 – Отговорите на кръстословицата са: 1. жъЛт, 2. Оранж, 3. Картон, 4. контрАстни, 5. топЛи, 6. студЕни, 7. тъмНи.

Живописната творба е на Иван Ненов – „Вечер в Созопол“.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кт и природата, бъл гар с ки език, ма те ма ти ка, му зика.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът раз би ра еле мен тар ни от но ше ния меж ду цве-то ве те и ги пред с та вя чрез изоб ра зи тел на дейност. Опис ва и ви зу али зи ра чрез цве-то ве впе чат ле ния от про ме ни на емо ци онал но то със то яние. Раз к ри ва ти пич ни връз-ки меж ду обек ти и зна ци и зна че ни ето им за ви зу ал на та ко му ни ка ция.

4. Те ма тич на об ласт: ТАЙНИТЕ НА КОМПОЗИЦИЯТА(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)

Це ли:• Из ра зя ва не на емо ци онал но-ес те ти чес ко от но ше ние към въз п ри ема ни те обек-

ти и яв ле ния. • Описване и визуализиране на разположението на обекти в природна и архи-

тектурна среда.• Познаване, разкриване и използване елементи на композицията (цвят, ритъм,

симетрия, равновесие, център). Изграждане на умения за създаване на композици-онна схема.

• Даване на начални знания за тема и сюжет в произведенията на изкуството.• Наблюдаване на видими изменения (гледна точка и перспективен хоризонт)

на обекти в природна и архитектурна среда.

19



• Изобразяване на обекти и среда от обичайни и необичайни гледни точки.• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на зна ни ята и уме ни ята за ра бо та с различни

материали и техники.• Из ра зя ва не на емо ци онал но от но ше ние при въз п ри ема не на про из ве де ния на

изоб ра зи тел но то из кус т во.• Познаване и използване на някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове, форми, пространство.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да вър ху творбите на стр. 20 и дис ку сия за об що то и раз лич но то по меж ду

им. Насочване на вниманието на учениците към формата, композиционния център, темата и сюжета на композицията.

• За поз на ва не на уче ни ци те с осо бе нос ти те и видовете композиция. Акцент върху принципа за равновесие. Пос та вя не на изоб ра зи тел на та за да ча от стр. 21.

• Бе се да вър ху по ка за ни те на стр. 22 раз лич ни елементи на композицията – контраст, ритъм, симетрия и раз к ри ва не на осо бе нос ти те им. Ана лиз на ху до жес т-ве ни те твор би.

• За поз на ва не на уче ни ци те с изискванията при изготвяне на композиционна схема и значението и цялостното композиционно звучене на творбата. Пос та вя не на изоб ра зи тел на та за да ча от стр. 23.

• Бе се да вър ху илюс т ра ци ите от стр. 24 и 25. Разглеждане и обсъждане на ви-димите изменения на обекти в природна и архитектурна среда – различните глед-ни точки и перспективния хоризонт. Пос та вя не на изоб ра зи тел на та за да ча.

Клю чо ви по ня тия: елементи на композицията – композиционен център, рав-новесие, цветово изграждане, ритъм, контраст, симетрия; тема, сюжет; компози-ционна схема; гледна точка, линия на хоризонта.

20



Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас те ри, бло ко ви лис тове, ак ва рел ни или тем-перни бои, чет ки.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Да йте въз мож ност на уче ни ци те да опи шат сво ите впе чат ле ния от по ка за ни те

на стр. 20 живописни творби. Ак цен ти рай те вър ху: 1. об що то и раз лич но то по меж-ду им – по доб ни по вид изобразително изкуство, раз лич ни по жанр. 2. значението на формЎта – хоризонтален или вертикален, за изразяване на авторовата идея. 3. Принципите при изграждане на композицията се отнасят за всички жанрове.

• Във връз ка със за да ча та на стр. 21 при пом не те различните геометрични фи-гури, които познават учениците, и как те се отнасят към различните видове компо-зиционни схеми. Обяс не те спе ци фи ка та на равновесието – в природата, в живота (правото, търговията, спорта).

• Обяс не те принципите за контраст – между линиите, формите, размерите, цве-товете (трите двойки контрастни цветове), както и значението на ритъма и симет-рията.

• Уче ни ци те да опи шат сво ите впе чат ле ния от разгледаните перспективни из-менения и различни гледни точки. Обърнете внимание на факта, че близките пред-мети изглеждат по-големи и контрастни.

• При из пъл не ние на за да ча та от стр. 25 сле де те за избора на гледна точка. Да се рисува на блоков лист с ак ва рел ни или темперни бои. След като те изсъхнат, може да се дорисува с флу мас те ри.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Композиционният център на показаните на стр. 20 творби е: Лицето на жена-

та от „Дама с шапка“, авт. Алексей Явленский; Трите съда от „Антични съдове“, авт. Пламен Легкоступ; Двете жени в светли дрехи от „Танци в Мулен Руж“, авт. Анри дьо Толуз-Лотрек.

• Скулптурната фигура на стр. 21 изобразява Темида, а релефното изображе-ние на везни е от църква в Несебър. Не е уравновесена творбата в средата – от дясно на картината с двамата мъже.

• Си лу етът на Цветльо показва фигура от гимнастиката – везна.• На стр. 22 със симетрична композиция е картината, на която са изобразени

две женски фигури. Усещането за движение е по-силно в картината с летящите птици.

• На стр. 23 със симетрична композиция е фотографията, която е разположена хоризонтално. По нея е направена и рисунката.

• На стр. 23 от различни гледни точки е показан паметникът „Майка България“ в град Велико Търново.

Меж дуп ред мет ни връз ки: до ма шен бит и тех ни ка, чо ве кът и при ро да та, чо-векът и об щес т вото, физическо възпитание.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът раз би ра най-об що връз ка та меж ду елементи-те на композицията и реализирането им в различните жанрове. Формира обобщена представа за най-важните визуални особености на обекти: форма, цвят, общи про-порции. Разглежда и обсъжда видимите изменения на обекти в природна и архи-тектурна среда – различните гледни точки и перспективния хоризонт.

21



5. Те ма тич на об ласт: МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ (пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 4)

Це ли:• Зат вър дя ва не на зна ни ята на уче ни ци те за зна че ни ето на наследството на

древните цивилизации в днешна България.• Запознаване с някои от древногръцките митове и тяхната интерпретация в

произведенията на изобразителното изкуство.• Зат вър дя ва не на поз на ни ята за осо бе нос ти те на ре ле фа и кръг ла та скул п ту ра.• Създаване на поредица илюстрации или комикс по познати митове и легенди

или комбинация от тях.• Създаване и затвърдяване на умения за определяне на географското поло-

жение и граници на полуостров и континент със средствата на изобразителното из куство.

• Ориентиране в етическата опозиция „добро – зло“ в конкретна легенда или при казка чрез изразяване с визуални и словесни образи на емоционално отноше-ние към обекти и ситуации в околната среда.

• За поз на ва не на уче ни ци те с про из ве де ния на архитектурата и при лож но-де ко-ра тив ни те из кус т ва на древногръцката цивилизация и значението им за развитието на българското културно-историческо наследство.

• За поз на ва не с де ко ра тив на та ук ра са на керамични и ме тал ни съ до ве и из пол з-ва не то им при съз да ва не то на де ко ра ти вна пластика.

• Из г раж да не на ес те ти чес ки усет и на уме ния за тях но то въз п ри ема не и ин тер-пре ти ра не.

• Зат вър дя ва не на уменията за художествено конструиране и работа в екип.• Ус во ява не и зат вър дя ва не на уме нията за съз да ва не на ви зу ал ни об ра зи по

асо ци ация от твор би на изоб ра зи тел но то из кус т во.

22



• Раз ви тие на зри тел но то въз п ри ятие и па мет.

Ос нов ни дейнос ти:• Раз го вор за зна че ни ето на наследството на древните цивилизации в днешна

България и запознаване с някои от древногръцките митове и тяхната интерпрета-ция в историята на изобразителното изкуство.

• Раз г леж да не и ана ли зи ра не на творбите, илюстриращи различните митове.• Бе се да за осо бе нос ти те на кръг ла та плас ти ка и на ре ле фа и за тех ни ка та на

из г раж да не на съдове от пластични материали.• Раз го вор за ма те ри ал на та и ду хов ната кул ту ра на елини, римляни, викинги и

келти. Определяне на географското положение и граници на местата, които те са на селявали върху картата на Европа.

• На соч ва не на вни ма ни ето на уче ни ци те към етическата опозиция „добро – зло“ в конкретна легенда или приказка и възможностите за изразяване на емоцио-нално отношение с визуални и словесни образи.

• Беседа за архитектурата и при лож но-де ко ра тив ни те из кус т ва на древногръц-ката цивилизация, значението им за развитието на българското културно-истори-ческо наследство и особеностите при създаване на художествена конструкция.

• Раз го вор-договаряне във връзка с колективната задача – пано на тема „Мор-ска битка“.

Клю чо ви идеи: легенда, мит, бо го ве, сък ро ви ща, архитектура, при лож но-де ко-ра тив ни из кус т ва, граници, континент, карта, добро – лошо, храм, владетел, ре леф и кръгла скулптура, комикс, портрет, пано, моделиране, художествено конструи-ране, работа в екип.

Не об хо ди ми ма те ри али: флумастери; тем пер ни бои, чет ки (об ли и плос ки), бло ков лист; бяла и цветна хартия; глина, моделин или пластилин; ножица и ле-пило.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те стр. 26 и дай те въз мож ност на уче ни ци те да опи шат сво ите впе-

чат ле ния от творбите, ко ито онагледяват посочените митове.• Дис ку ти рай те с уче ни ци те ма те ри али те, от ко ито те са нап ра ве ни.• Пос та ве те кон к рет на та изоб ра зи тел на за да ча от стр. 26. Ра зяс не те на уче ни-

ци те спе ци фи ка та на създаване на нова история, в която са съчетани герои от три мита.

• Про ве де те бе се да за ма те ри ал на та и ду хов ната кул ту ра на елини, римляни, викинги и келти. Нека учениците да посочат върху картата на Европа местата, ко-ито те са населявали. Поговорете за тех ни те бо го ве, култура, изкуство.

• Пос та ве те изоб ра зи тел на та за да ча от стр. 27, ка то обяс ни те зна че ни ето на пред ва ри тел но то изяс ня ва не на замисъла, т.е. на то ва как ще из г леж да ри сун ка та.

• Ана ли зи рай те по лу че ни те ре зул та ти, ка то ак цен ти ра те вър ху ори ги нал ни те хрум ва ния на уче ни ци те.

• Пос та ве те за да чата от стр. 28. Ра зяс не те на уче ни ци те спе ци фи ка та на създа-ване на корабите на търговците (добрите) и на пиратите (лошите). Топли цветове и заоблени форми при едните и студени цветове и остри форми – при другите. Нека учениците предварително да се договорят кой в коя флотилия ще участва.

• Предложените в тематичната област задачи дават възможност на учителя да прояви творчество и да постави само някои от тях, да ги използва при диференци-

23



рането им, според индивидуалните способности на учениците или да приложи част от тях в извънурочната дейност.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 26 са показани след ни те творби: „Похищаването на Европа“, авт. Ва-

лентин Серов – живопис; „Прометей“, авт. Зураб Церетели – релеф; „Отвличането на Европа“, авт. Зураб Церетели – релеф;

• На стр. 30 са из пол з ва ни ек с по на ти на тракийски и гръцки съдове.• На стр. 31 – Храм на Атина Партенос (Партенон), намиращ се на Атинския

акропол, Гърция; Мадарският конник – скален релеф; Вратата на римска крепост в Хисар – детска рисунка.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, български език и литерату-ра, до ма шен бит и тех ни ка.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва, раз г ра ни ча ва и из пол з ва ос нов ни плас тич ни еле мен ти на изоб ра же ни ето – фор ма, ли ния, гра фич ни еле ме нти, обем при ориентиране в етическата опозиция „добро – зло“. Поз на ва и при ла га са мос-то ятел но тех ни ки за ра бо та с оп ре де ле ни ма те ри али и ин с т ру мен ти – моделиране и конструиране. Из пол з ва оп ре де ле ни тех ни ки за из ра зя ва не на емо ци онал ни със-то яния чрез създаване на комикс. Фор ми ра ос нов на тех но ло гич на гра мот ност и ком пе тент ност.

6. Те ма тич на об ласт: ПРИ ТВОРЦИТЕ НА КРАСОТА(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 6)

24



Це ли:• За поз на ва не и посочване на особености на творческия процес, свързани с

различните аспекти в про фе си ята на творците: живописец, график, скулптор, при-ложник, дизайнер, илюстратор, фотограф-художник.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за раз г ра ни ча ва не на про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус т во от те зи на на род но то при лож но из-кус т во.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за раз г ра ни ча ва не на про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус т во по вид и жанр.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за раз к ри ва не на съ-дър жа ни ето на ху до жес т ве на твор ба, за из ра зя ва не на емо ци онал но от но ше ние при въз п ри ема не на ху до жес т ве ни твор би и пред с та вя не на ви зу ал ни впе чат ле ния.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята уче ни кът да се ори-ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з ва ни от ху дож ни ци те, в изящ ни те и при лож ни те из кус т ва.

• Зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за стилизиране на образи чрез използване на геометрични фигури, чертане на окръжност с помощта на шаблон и откриване на скрити образи.

• Създаване на умения за илюстриране на текст от учебник и разказ по серия от илюстрации.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за описване на ти-пични дейности и тяхната организация в отделни професии.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за разпознаване на известни произведения на именити художници от българското и чуждестранното изкуство.

• Из ра зя ва не на емо ци онал но-ес те ти чес ко от но ше ние към въз п ри ема ни те обек-ти и яв ле ния от окол на та сре да.

• Из г раж да не на уме ния за съз да ва не на зри тел ни об ра зи по асо ци ация от ли те-ра тур ни про из ве де ния.

• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на уме ни ята за мо де ли ра не на ре леф или кръг ла плас ти ка.

• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на знанията за осо бе нос ти те на гра вю ра та, щам-па та и от пе чат ва не то от мат ри ца.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за различните лица на про фе си ята на твореца.• Бе се да за мес та та, в ко ито се из ла гат про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус-

т во – га ле рии, из лож бе ни за ли, цен т ро ве по из кус т ва, ате ли ета и т.н., и впе чат ле-ни я на уче ни ци те от по се ще ние в ху до жес т ве на га ле рия.

• Пос та вя не на за да чи те от стр. 32 и 33 и разглеждане на различните творби. Да се акцентира върху различните изразни средства и факта, че те присъстват във всички видове изобразителни изкуства, макар и по различен начин.

• Коментар по специфичната дейност на живописеца, по използваните от него изразни средства, материали и техники.

• Разглеждане на особеностите на графиката – изразни средства, материали и техники. Графична рисунка и отпечатък. Поставяне на изобразителните задачи.

• Беседа за скулптурата като изкуство, творбите на което са в реалното, триизмер-но пространство и за спецификата на жанровете. Поставяне на задачата от стр. 35.

25



• Запознаване с работата на илюстратора и значението на неговата дейност.• Представяне на художника-фотограф и неговите занимания. Поставяне на

задачата от стр. 37.• Коментар по специфичната дейност на приложника и дизайнера и приложени-

ето на техните произведения в живота на хората.• Пос та вяне на изобразителните за да чи. Об съж дане на по лу че ни те ре зул та ти

и ана ли з на из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, с ко ито са нап ра ве ни раз лич ни те твор би.

• Дис кусия с уче ни ци те за зна че ни ето на изящ ни те и при лож но-де ко ра тив ните из кус т ва в жи во та и пъ ти ща та, по ко ито съз да ва на та от ху дож ни ци те кра со та дос-ти га до хо ра та.

Клю чо ви идеи: про фе сия: живописец, график, скулптор, илюстратор, ху дож-ник-фотограф, приложник, дизайнер; ви до ве изоб ра зи тел ни из кус т ва, жан ро ве, тех ни ки и ма те ри али, ху до жес т ве на га ле рия, из лож ба.

Не об хо ди ми ма те ри али: бои – акварелни или темперни, четки, блоков лист; флу мас те ри, восъчен картон; ма те ри али за моделиране; фотография и цветни хар-тии, ножица, лепило; картон, пластилин, бобени или други цветни зърна; пергел, шаблон;

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Обър не те вни ма ние на про фе си ята на творците на красотата и нейния со ци-

ален ста тус. Обяснете етапите на творческия процес.• Дис ку ти рай те с уче ни ци те приликите и разликите меж ду ху до жес т ве ни те га ле-

рии, из лож бе ни те за ли, цен т ро ве те по из кус т ва, му зе ите, ате ли ета та на ху дож ни ци-те и т.н. по от но ше ние на из ло же ни те в тях творби на изоб ра зи тел но то из кус т во.

• Раз г ле дай те вни ма тел но с уче ни ци те пред с та ве ни те ху до жес т ве ни твор би от стр. 32 и 33 и ги об съ де те.

• Нап ра ве те об съж да не на различните графични линии, на етапите при създава-не на гравюра и отпечатък и на начина за подготвяне на восъчен картон.

• Припомнете разликата между живописта и графиката, от една страна, и скул-птурата, от друга. Както и особеностите на релефа и кръглата скулптура. Обяснете специфичните за скулптурата жанрове – маска, глава, бюст, торс, статуя, скулп-турна група.

• Коментирайте специфичната дейност на приложника и дизайнера и прило-жението на техните произведения в живота на хората. Обяснете значението на използването на различни геометрични фигури в дейността им.

• Предложените в тематичната област задачи дават възможност на учителя да прояви творчество и да постави само някои от тях, да ги използва при диференци-рането им, според индивидуалните способности на учениците или да приложи част от тях в извънурочната дейност.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Ен цик ло пе дия – из вес т ни ху до жес т ве ни га ле рии в све та, дан ни за ху до жес т ве-

ни те га ле рии в Бъл га рия.• При гравиране върху восъчен картон се работи върху основа, която се под-

готвя по следния начин: 1. Разтопява се восък или парафин. 2. Нанася се върху листа с четка или тампон. 3. Изстиналият филм се покрива с предварително разт-ворена в сапунена вода черна темпера. 4. Изображението се гравира или изстъргва

26



с остър предмет, след като основата е изсъхнала. Получава се негативно изобра-жение върху черен фон.

• На стр. 32 е по ка за н релеф „Художник“, автор Зураб Церетели;• На стр. 33 са по ка за ни: Ателие на живописец; Ателиета за деца; Глава на

ан гел (фрагмент) – стенна живопис и икона от XIX век – Богородица Одигитрия (Пъ те водителница).

• На стр. 34 са по ка за ни: матрица и отпечатък на гравюра от Лопушанския манастир.

• На стр. 35 са по ка за ни: Леярната, в която е отлят националният герб на Репуб-лика България, както и самия герб; Архитектурно-скулптурният комплекс „1300 години българска държава“ в град Шумен; Статуите на Златю Бояджиев – худож-ник, и Сашо Сладура – музикант, които се намират в град Пловдив; Релефен порт-рет на кинорежисьора Георги Данелия – автор Зураб Церетели;

• На стр. 35 са по ка за ни след ни те илюстрации: „Хитър Петър“ на Илия Беш-ков; „Снежанка и седемте джуджета“ – Любен Зидаров; Илюстрация от „Сонети“ на Шекспир с автор Любен Диманов.

• На стр. 37 е по ка за н пътят, който изминава фотографията – от обектива на фотоапарата, през компютърната обработка, до телевизионния монитор и снимка-та във вестник, списание или албум.

• На стр. 38 са по ка за ни: Ателие на приложник; различни мозайки на грузин-ския художник Зураб Церетели; Проект за витраж (стъклопис) – детска рисун-ка.

• На стр. 40 – Ескизи за керамични вази на дизайнера Леон Ложие.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, бъл гар с ки език и ли те ра ту-ра, ма те ма ти ка, домашен бит и техника, му зи ка.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва и раз г ра ни ча ва ос нов ни плас тич ни еле мен ти на изоб ра же ни ето и етапи на творческия процес. Ори ен ти ра се и на зо ва-ва от дел ни ви до ве и жан ро ве изоб ра зи тел но из кус т во. Раз г ра ни ча ва при лож ни те от изящ ни те из кус т ва. Оп ре де ля и срав ня ва ма те ри али и тех ни ки на из пъл не ние. Поз на ва осо бе нос ти те на гра фич ни, жи во пис ни и плас тич ни из раз ни сред с т ва. Раз ли ча ва ос нов ни еле мен ти на ви зу ал ни те зна ци. Из би ра и из пол з ва оп ре де ле ни ма те ри али и тех ни ки за из ра зя ва не на емо ци онал ни със то яния и дру ги ха рак те рис-ти ки на изоб ра зи тел но то из кус т во.

7. Те ма тич на об ласт: В СВЕТА НА ПРЕДМЕТИТЕ(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)

Це ли:• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята за раз г ра ни ча-

ва не на про из ве де ния на изобразителните из кус т ва по вид и жанр.• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята за раз к ри ва не

на съ дър жа ни ето на ху до жес т ве на та твор ба и за из ра зя ва не на емо ци онал но от но-ше ние при въз п ри ема не на про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус т во.

• Зат вър дя ва не и обогатяване на уме ни ята за съпоставяне на произведения на изобразителното изкуство от миналото и съвременността.

27



• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з-ва ни от творците при изобразяване на натюрморт.

• Описване и визуализиране на разположението на предмети в натюрморта.• Познаване, разкриване и използване елементи на композицията и създаване

на композиционна схема при изобразяването на натюрморт.• Наблюдаване на видими изменения на предмети в натюрморта.• Изобразяване на натюрморт от обичайни и необичайни гледни точки.• Познаване и използване някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове, форми и пространство в натюрморта.• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на зна ни ята и уме ни ята за ра бо та с различни ма-

те риали и техники.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за специфичните особености на жанра натюрморт в различните видове

изкуства.• Запознаване с плоскостния и обемно-пространствения начин за видимо пре-

създаване на цветове, форми и пространство в натюрморта.• Раз г леж да не на етапите при изграждане на натюрморт от различни гледни

точ ки.• Бе се да за положението в пространството на предметите от показаните на стр.

44 композиционни схеми и за на чи ни те за рисуване на предмети.• Сравнение и съпоставяне на творбите от миналото и съвременността на стр.

45.• Пос та вя не на изобразителните за да чи.

Клю чо ви идеи: жанр в различните видове изкуства, натюрморт, етапи на из-

28



граждане, гледна точка, композиционна схема, старо-ново, изобразяване по нату-ра и по представа.

Не об хо ди ми ма те ри али: флумастери; молив, хар тия, тем пе рни или акварелни бои, чет ки;

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те стр. 42 и 43 и дай те въз мож ност на уче ни ци те да опи шат сво ите

впе чат ле ния от по ка за ни те натюрморти. Проведете бе се да за специфичните осо-бености на жанра натюрморт, като акцентирате върху факта, че той може да се види в различните видове изкуства.

• Посочете примерите за плоскостно и обемно-пространствено изграждане на форми и пространство в натюрморта от стр. 43.

• Обсъдете последователността и етапите при изграждане на натюрморт от раз-лични гледни точки.

• При бе се дата за положението в пространството на обектите от показаните на стр. 44 композиционни схеми използвайте линиите и разстоянията от тях до осно-вата на предметите. Този предмет, който е частично закрит, е по-далече от този, който го закрива.

• В подреждането на предметите за рисуване от натура да се включат учени-ците.

• При сравнението на творбите от стр. 45 насочете вниманието към сюжета им и към това, кои форми могат да се отнесат към съвременността. Разгледайте и анализирайте предметите от миналото. Обърнете внимание на учениците, че от картините можем да съдим за бита на хората.

• Предложените в тематичната област задачи могат да се поставят според ин-дивидуалните способности на учениците или някои от тях да се прилагат в извън урочната дейност.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 42 са показани: „Атрибути на изкуството“, Жан-Батист Шарден и

„Натюрморт“, студентска творба – живопис; „Натюрморт“, Зураб Церетели – гра-фика; „Цветя“, дърворезба.

• На стр. 45 са показани: детски рисунки; „Натюрморт“, Димитър Буюклийски – живопис – ХХ век; „Десерт“, Уилям Хеда – живопис – XVII век;

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и природата, до ма шен бит и тех ни ка, чо-ве кът и обществото.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът усвоява основни познания за видовото и жан-ровото разнообразие на изобразителните изкуства. Посочва примери за различ-ни натюрморти в живописта, графиката, скулптурата. Умее да съпоставя про-изведения на изобразителното изкуство от миналото и съвременността. Създава различни по съдържание и въздействие натюрморти по наблюдение, представа и въображение, като използва различна гледна точка.

29



8. Те ма тич на об ласт: НЕОБИКНОВЕНАТА СТАЯ(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)




• Зат вър дя ва не на уме ни ята за формиране на визуална представа за открито и закрито пространство.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з-ва ни от творците при изобразяване на интериор.

• Описване и визуализиране на разположението на предмети и обекти в инте-риора.

• Наблюдаване на видими изменения на предмети и обекти в интериора.• Познаване и използване на някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове, форми и пространство в интериора.• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на зна ни ята и уме ни ята за ра бо та с различни

материали и техники.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за специфичните особености на жанра интериор в различните видове

изкуства.• Запознаване с начините за визуализиране на открито и закрито простран-

ство.

30



• Раз г леж да не на видими изменения на предмети и обекти в интериора.• Бе се да за някои изразни средства за видимо пресъздаване на цветове, форми

и пространство в интериора.• Сравнение и съпоставяне на творбите от миналото и съвременността на стр.

46 и 47.• Пос та вя не на изобразителните за да чи от стр. 47.

Клю чо ви идеи: жанр в различните видове изкуства, интериор, етапи на изг-раждане, гледна точка, старо – ново, изобразяване на интериор, план-скица.

Не об хо ди ми ма те ри али: флумастери; молив, хар тия, тем пе рни или акварелни бои, чет ки; картон, ножица, лепило.


впе чат ле ния от по ка за ни те закрити и открити пространства. Проведете бе се да за специфичните особености на жанра интериор, като акцентирате върху факта, че той може да се види в различните видове изкуства.

• Обсъдете последователността и етапите при изграждане на интериор от стр. 46.

• Посочете примерите за плоскостно и обемно-пространствено изграждане на форми и пространство в интериора от стр. 47.

• При бе се дата за положението в пространството на обектите и предметите от интериорите на стр. 47 анализирайте подреждането им в контекста на поставената изобразителна задача.

• При сравнението на творбите от стр. 46 („Интериор“, Димитър Буюклий ски) и от стр. 47 („Ескиз на спалня“ и „Ескиз на кухня“) насочете вниманието към сюжета им и към това, кои форми могат да се отнесат към съвременността. Раз-гледайте и анализирайте предметите от миналото. Насочете учениците, че от кар-тините можем да съдим за бита на хората.

• Предложените в тематичната област задачи могат да се поставят според инди-видуалните способности на учениците – рисунка или макет, но и в двата варианта да се направи и план-скица.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 46 са показани: Фотографии, които показват закрито и открито прост-

ранство; Етапи при изграждане на интериора и „Интериор“, Димитър Буюклийски – живопис;

• На стр. 47 са показани: „Интериор“, Зураб Церетели – живопис; „Ескиз на спалня“, Етиел Сааринен и „Ескиз на кухня“, Густав Бови; Фотография на цент-ралната зала на Британския музей – Лондон, Англия.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и природата, до ма шен бит и тех ни ка, чо ве-кът и обществото.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът усвоява основни познания за видовото и жан-ровото разнообразие на изобразителните изкуства. Посочва примери за различни интериори в живописта, графиката, скулптурата. Умее да съпоставя произведения на изобразителното изкуство от миналото и съвременността. Създава различни по съдържание и въздействие интериори по наблюдение, представа и въображение, като използва различни материали.

31



9. Те ма тич на об ласт: ПРИРОДАТА ОКОЛО НАС(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)




• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол-з ва ни от творците при изобразяване на пейзаж.

• Описване и визуализиране на разположението на обекти и явления в пейза-жа.

• Познаване, разкриване и използване елементи на композицията и създаване на композиционна схема при изобразяването на пейзаж.

• Наблюдаване на видими изменения на обекти и явления в пейзажа.• Познаване и използване на някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове, форми и пространство в пейзажа.• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на зна ни ята и уме ни ята за ра бо та с различни

материали и техники.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за специфичните особености на жанра пейзаж в различните видове

изкуства.• Запознаване с плоскостния и обемно-пространствения начин за видимо пре-

създаване на цветове, форми и пространство в пейзажа.

32



• Раз г леж да не на етапите при изграждане на пейзажа.• Бе се да за положението в пространството на предметите от показаните на стр.

49, 50 и 51 композиционни схеми и за на чи ни те за изобразяване на различни обекти.

• Пос та вя не на изобразителните за да чи.

Клю чо ви идеи: жанр в различните видове изкуства, пейзаж, видове пейзажи, етапи на изграждане, тема и сюжет, композиционна схема, изобразяване по натура и по представа.


Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те стр. 48, 50 и 51 и дай те въз мож ност на уче ни ци те да опи шат сво-

ите впе чат ле ния от по ка за ни те пейзажи. Проведете бе се да за специфичните особе-ности на жанра пейзаж, за разновидностите му, като акцентирате върху факта, че той може да се види в различните видове изкуства, дори и в релефната скулптура.

• Посочете примерите за плоскостно и обемно-пространствено изграждане на форми и пространство в пейзажа от стр. 51 (горе вдясно).

• Обсъдете последователността и етапите при изграждане на пейзажа от раз-лични гледни точки.

• При бе се дата за положението в пространството на обектите от показаните на стр. 49 композиционни схеми изискайте от учениците да направят план за работата си по посочения модел.

• Предложените в тематичната област задачи могат да се поставят според ин-дивидуалните способности на учениците или някои от тях да се прилагат в извън урочната дейност.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 48 са показани: детски пейзажи, като два от тях са природни, един

фантастичен и един архитектурен. Фотографията е на мост, построен от майстор Кольо Фичето.

• На стр. 50 са показани: „Четири дървета“, Егон Шиле и „На разходка – дър-вета под луната“, Пит Мондриан.

• На стр. 51 – Фотография на Стария Пловдив и отгоре надолу: „Абстрактен пейзаж“, Пол Серюзие, „Нощно кафе“, Винсент ван Гог, и „Вълна“, В. Фалилеев.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и природата, до ма шен бит и тех ни ка, чо-ве кът и обществото.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът усвоява основни познания за видовото и жан-ровото разнообразие на изобразителните изкуства. Посочва примери за различни пейзажи в живописта, графиката, скулптурата. Умее да съпоставя произведения на изобразителното изкуство от миналото и съвременността. Създава различни по съдържание и въздействие пейзажи по наблюдение, представа и въображение като използва различна гледна точка.

33



10. Те ма тич на об ласт: ПРИ МАЙСТОРИТЕ НА ПОРТРЕТА(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 4)




• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з-ва ни от творците в портретния жанр.

• Описване и визуализиране на частите на главата: уста, нос, очи, уши и значе-нието им в портрета.

• Познаване, разкриване и използване на средствата на невербалната комуни-кация – жест, мимика, поза в портретния жанр.

• Познаване и използване на някои изразни средства за видимо пресъздаване на цветове и форми в портрета.

• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на зна ни ята и уме ни ята за ра бо та с различни ма-териали и техники.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за жанровите особености на портрета в различните видове изкуства.• Раз г леж да не и анализиране на частите на главата: уста, нос, очи, уши и визу-

ализирането им в портрета.• Раз г леж да не на етапите при изобразяване на главата.


34



• Запознаване и използване на средствата на невербалната комуникация – жест, мимика, поза и значението им за отразяване на емоциите и чувствата в портретния жанр.

• Проучване и изобразяване на пози и движения на човешки фигури.• Бе се да за използването на някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове и форми в портрета.• Пос та вя не на изобразителните за да чи.

Клю чо ви идеи: жанр в различните видове изкуства, портрет, видове портрети, етапи на изграждане, модел, профил и анфас, млад–стар, изобразяване по натура и по представа.



впе чат ле ния от по ка за ни те портрети. Проведете бе се да за жанровите особености на портрета, като акцентирате върху факта, че той може да се види в различните видове изкуства.

• Поставете задачите от стр. 52 и 53. Можете да проведете беседа за портрета на папата, българската църква в християнската общност и ролята на религията за културното своеобразие.

• Раз г ле да йте етапите при изобразяване на главата, анализирайте частите є: уста, нос, очи, уши и тяхното място в общата конструкция на главата.

• Обсъдете гледната точка при изобразяване на главата в профил и анфас. Обяснете етимологията на думата „anface“ (фр.) – в лице.

• При бе се дата за запознаване и използване на средствата на невербалната ко-муникация – жест, мимика, поза, и значението им за отразяване на емоциите и чувствата в портретния жанр обърнете внимание на формулираните на стр. 55 за кономерности.

• Преди поставяне на задачата от стр. 56 поговорете с учениците за автопор-трета, разгледайте автопортретите на Рембранд и посочете, че тя е с повишена трудност.

• При сравнението на творбите от стр. 57 насочете вниманието към сюжета им и към аксесоарите, по които можем да съдим за професията и характера на порт-ретуваните. Разгледайте и анализирайте предметите.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 52 са показани: „Портрет на Наполеон“, авт. Жан Огюст Доминик Ен-

гър – индивидуален портрет; „Портрет на папа Лъв X с кардинали“, авт. Рафаело Санти – групов портрет; „Автопортрет с Изабела Брант“, Петер Паул Рубенс – ав-топортрет; „Жена с ветрило“, Амадео Модиляни – индивидуален портрет; „Авто-портрет пред статива“, Винсент ван Гог – автопортрет; „Семейството на Карлос – IV“, авт. Франсиско Гоя – групов портрет.

• На стр. 53 са показани: „Портрет на Дора Маар“, авт. Пабло Пикасо – жи-вопис; „Портрет на жена“, авт. Густав Климт – живопис; „Портрет на Шишкин“ – графика; „Императрица Теодора – мозайка; „Портрет на мъж“, Зураб Церетели – графика; „Паганини“ – релеф.

• Стр. 55: „Вик“, Едварт Мунк – живопис и графика.

35



• Стр. 56: „Автопортрет“ (като млад), Рембранд ван Рейн; „Автопортрет“ (като възрастен), Рембранд ван Рейн;

• На стр. 57 са показани: „Портрет на маг“, авт. Пол Синяк – фокусник ; „Пор-трет на Булат Окуджава“, авт. Зураб Церетели – поет и певец; „Портрет на астро-ном“, Ханс Холбайн-младши; „Семеен портрет“, авт. Пиеро дела Франческа.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и природата, математика, чо ве кът и об-ществото, домашен бит и техника.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът усвоява основни познания за видовото и жан-ровото разнообразие на изобразителните изкуства. Посочва примери за различни пейзажи в живописта, графиката, скулптурата. Умее да съпоставя произведения на изобразителното изкуство от миналото и съвременността. Създава различни по съдържание и въздействие портрети по наблюдение, представа и въображение, като използва различна гледна точка.

11. Те ма тич на об ласт: В ЦАРСТВОТО НА ФИГУРИТЕ(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 4)




• Про вер ка, зат вър дя ва не и обогатяване на знанията и уме ни ята на уче ни ка да

36



се ори ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з-ва ни от творците при фигуралната композиция.

• Познаване, разкриване и използване на елементи на композицията и създава-не на композиционна схема.

• Описване и визуализиране на разположението на фигурите в тематичната композиция.

• Наблюдаване на видими изменения на фигурите в композицията на знака.• Описване, анализиране и визуализиране на частите и пропорциите на човеш-

кото тяло и значението им за предаване на фигурата.• Проучване и изобразяване на пози и движения на животни и човешки фигу-

ри.• Изобразяване на фигурална композиция от обичайни и необичайни гледни

точки.• Познаване и използване на някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове, форми и пространство във фигурално-тематичната композиция.• Формиране на екологична култура чрез средствата на изобразителното из-

куство.• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на зна ни ята и уме ни ята за ра бо та с различни

материали и техники.• Зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за ра бо та в екип.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за жанровите особености на фигурално-тематичната композиция в

различните видове изкуства.• Бе се да за положението в пространството на фигурите от показаните на стр.

58 композиционни схеми. • Раз г леж да не и анализиране на частите и пропорциите на тялото и визуализи-

рането им във фигурално-тематичната композиция.• Раз г леж да не на етапите при изобразяване на фигурата.• Проучване на начините за изобразяване на пози и движения на човешки фи-

гури и визуализирането им.• Разглеждане и анализиране на вариантите за изобразяване на различни дви-

жения и визуализирането им в пиктограми.• Дискутиране и визуализиране на екологични проблеми.• Поставяне на задачата от стр. 61 и усъвършенстване на уме ни ята за ра бо та

в екип.• Бесе да за използването на някои изразни средства за видимо пресъздаване на

цветове, форми и пространство във фигурално-тематичната композиция.• Проявяване в повишена степен на усет, чувство и въображение за охаракте-

ризиране на обекти и пространство при работа с различни материали и техники.• Пос та вя не на изобразителните за да чи.

Клю чо ви идеи: жанр в различните видове изкуства, фигурално-тематична композиция, тема, сюжет, етапи на изграждане на фигурата, движение, гледна точ-ка, композиционна схема, изобразяване по натура и по представа, работа в екип, екологично възпитание.

Не об хо ди ми ма те ри али: пастел; флумастери; молив, хар тия, тем пе рни или акварелни бои, чет ки; бяла или цветна хартия, ножица, лепило; материали за мо-делиране.

37




впе чат ле ния от по ка за ни те фигурално-тематични композиции. Проведете бе се да за специфичните особености на жанра, като акцентирате върху факта, че той може да се види в различните видове изкуства.

• При бе се дата за разположението на фигурите от показаните на стр. 58 компо-зиционни схеми акцентирайте на композиционния център в графичната творба.

• Обсъдете последователността и етапите при изграждане на фигурата и разли-ките между детската фигура и тази на възрастния.

• Разгледайте различните начини за предаване на движението от стр. 60.• Пос та ве те за да чата от стр. 61. Ра зяс не те на уче ни ци те спе ци фи ка та є. Нека

учениците предварително да се договорят кой каква фигура ще рисува.• При сравнението на творбите от стр. 62 насочете вниманието към сюжета

им и към това, как формите се преплитат и изобразените птици се „крият“ в рас-тителността.

• Предложените в тематичната област задачи могат да се поставят според инди-видуалните способности на учениците.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• На стр. 58 са показани: „Хармония“, Йожен Грасе – живопис и „Пастир”–

графика. На нея съответства композиционна схема 1.• Стр. 59: детска рисунка, „Балерина“, Коломан Мозер – живопис; „Цирк“,

Жорж Сьора – живопис.• На стр. 61 са показани: „Портрет на Рудолф Нуреев“, авт. Зураб Церетели;

„Петко и Пенчо Славейкови“, авт. Георги Чапкънов, скулптурна група;• На стр. 63 са показани: „Лилии“, авт. Клод Моне.• На стр. 62 са показани: „Благодарствена картичка“ и „Лалета и птици“, авт.

Чарлз Френсис Енсли; детски рисунки; „Птици“ – декоративен релеф.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и природата, до ма шен бит и тех ни ка, чо ве-кът и обществото.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът усвоява основни познания за видовото и жан-ровото разнообразие на изобразителните изкуства. Посочва примери за различни фигурални композиции в живописта, графиката, скулптурата. Създава различни по съдържание и въздействие фигурални композиции.

12. Те ма тич на об ласт: КОМПЮТЪРНИ ТАЙНИ(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 1)

Це ли:• Ус во ява не на уме ния за из пол з ва не на ос нов ни по ня тия, свър за ни с ви зу ал на-

та ин фор ма ция.• Зат вър дя ва не на уме ни ята за пре да ва не и при ема не на съ об ще ния чрез изоб-

ра зи тел ни зна ци и учас тие във ви зу ален ди алог.• За поз на ва не с но ви, съв ре мен ни и нет ра ди ци он ни на чи ни за изоб ра зи тел на

дейност с помощта на ня кои ос нов ни въз мож нос ти на ком пю тъ ра.• Зат вър дя ва не на уме ни ята за ори ен тиране в раз но об ра зи ето от ви зу ал ни сред-

с т ва.

38



• Раз би ра не ин тег ра тив ни те връз ки на изоб ра зи тел но то из кус т во с еле мен ти на дру ги сфе ри на поз на ние и съз да ва не на но ви об ра зи.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за изобразителните изразни средства и традиционните материали и

техники.• Дис ку ти ра не на въз мож нос ти те за изобразяване, които дават съвременните

информационни технологии.• Запознаване със стъпките за стартиранe на компютърната програма за рису-

ване „Paint“.• Об съж да не на ви зу ал ните зна ци и сим во ли, с които се обозначават компю-

търните инструменти за изобразяване и начините, по които те се използват.• Де мон с т ра ция на ри су ва не с ком пю тър с из пол з ва не на съ от вет ни те зна ци

от оп ре де ле на прог ра ма за ри су ва не (де мон с т ра ци ята на ри су ва не с ком пю тъ р и ра бо та та с уче ни ци те е за да ча по же ла ние при на ли чие на не об хо ди ма та тех ни ка).

• Пос та вя не на изоб ра зи тел ни те за да чи от стр. 65.• Информиране за съществуването и на други програми за рисуване.

Клю чо ви идеи: пик тог ра ма, ком пю тър, ком пю тър ни зна ци, ком пю тър на гра-мот ност, ком пю тър на програма за рисуване.

Не об хо ди ми ма те ри али: компютър, флу мас т ери,

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те изоб ра же ни ята, по ка за ни на стр. 64, и се опи тай те да обяс ни те

пиктограмите и пря ка та им връз ка с традиционните материали, техники и инстру-менти, които се използват в изоб ра зи тел ни те дейнос ти.

• Дай те при мер за различните дебелини на линии, четка, гума, за използването на спрея, палитрата и т.н.

39



• Де мон с т ри рай те въз мож нос ти те на ком пю тър на та прог ра ма за по лу ча ва не на кон к рет ни изоб ра зи тел ни еле мен ти и свър з ва не то им в ри сун ка – ли нии, щрих, пет на, смес ва не на цве то ве, из т ри ва не, уве ли ча ва не на еле мен ти и т.н. и начините за работа с мишката.

• Раз г ле дай те с уче ни ци те изоб ра же ни ята, по ка за ни на стр. 65, и дис ку ти рай те въз мож нос ти те за съз да ва не на подобни образи.

• В случай че не разполагате с компютри, можете да обясните на ученици-те възможностите за изобразяване чрез компютъра по принцип.(Снабдяването с компютри става по три начина: спонсори, разработване и участие в проекти или се искат от тези, които често ги обещават.)

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Ен цик ло пе дия.• Дос тъп на ин фор ма ция за ком пют ри те мо же да се на ме ри в раз лич ни спе ци-

али зи ра ни спи са ния за де ца и юно ши или в различни учебници по компютърни технологии.

• Компютърните графики на стр. 64 са детски рисунки, а на стр.65 – на худож-ника Пламен Легкоступ.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, чуж ди ези ци, ма те ма ти ка, домашен бит и техника.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва ос нов ни ви до ве ви зу ал ни зна ци и сим во ли. Раз ли ча ва ос нов ни еле мен ти на ви зу ал ните зна ци. Раз ли ча ва и из пол з ва съв ре мен ни сред с т ва за ви зу ал на ин фор ма ция и ко му ни ка ция. От к ри ва ек с п ре сив-ни те въз мож нос ти на изоб ра зи тел ни прог ра ми, ре али зи ра ни чрез съв ре мен ни тех-ни чес ки сред с т ва. Поз на ва ня кои ос нов ни въз мож нос ти на ком пю тъ ра.

13. Те ма тич на об ласт: В УВЕСЕЛИТЕЛНИЯ ПАРК(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 1)


та ин фор ма ция.• Изграждане на умения за откриване на основните връзки между дадени обек-

ти и тяхното използване в рамките на околната среда и нейното естетизиране• Запознаване и ориентиране в използването на съвременни средства за визу-

ална информация и комуникация.• Зат вър дя ва не на уме ни ята за пре да ва не и при ема не на съ об ще ния чрез изоб-

ра зи тел ни зна ци и учас тие във ви зу ален ди алог.• Фор ми ра не на пред с та ви за ко ди ра не на сло вес на ин фор ма ция.• Ос мис ля не ро ля та на изоб ра зи тел но то из кус т во за съз да ва не на ес те ти чес ко

от но ше ние към обек ти и яв ле ния.

Ос нов ни дейнос ти:• Беседа за основните функции на съвременните увеселителни паркове и въз-

можността за общуване между поколенията в специализирана технологична и ху-дожествено-естетически организирана среда.

40



• Раз г леж да не на пик тог ра ми те зна ци от стр. 66, обяс ня ва не на за да ча та и дис-ку сия за пред наз на че ни ето на изоб ра зе ни те сим во ли.

• Беседа върху ролята на различните визуални знаци в живота на хората и пос-тавяне на изобразителните задачи от стр. 67. Представяне на картата на увесели-телния парк като вариант на картинно писмо, предаващо конкретни съобщения, комбиниране на визуални знаци и символи с друг вид изображение. Търсене на връзка между емоционална реакция и впечатления и създаване на визуални знаци и символи за житейски и фантазни ситуации.

• Об съж да не в гру па и съз да ва не на ви зу ал ни зна ци и сим во ли.• Раз г леж да не на зна ци те, свър за ни с пре да ва не на оп ре де ле ни емо ци онал ни

със то яния, и дис ку ти ра не на емо ци онал на та ре ак ция при въз п ри ема не на изоб ра-же ни ята.

Клю чо ви идеи: емоционална реакция, технологична и културна среда, естети-зиране на средата, увеселителен парк, пиктограма, визуални знаци, емблема, ви-зуален диалог.

Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас т ери, цвет ни мо ли ви, пас те ли, бои и чет ки, блок.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Беседа върху изобразеното на стр. 66 и 67 за функциите на увеселителния

парк и ролята му за естетизиране на околната среда. Разговаряйте с учениците за любимите им места в увеселителните паркове и поставете изобразителната задача.

• Дискутирайте с учениците изобразеното относно ролята на визуалните знаци – пиктограми, емблеми, в съвременния живот, като носители на конкретна инфор-мация и поставете съответните задачи.

41



• Раз г ле дай те с уче ни ци те изоб ра же ни ята, по ка за ни на стр. 66, и дис ку ти рай те въз мож нос ти те за съз да ва не на подобни образи.

• Текстовете към знаците от стр. 66 са представени първо на английски език във връзка с чуждоезиковото обучение.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Предложената карта е от увеселителен парк близо до Лондон, Великобрита-

ния.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, чуж ди ези ци, бъл гар с ки език и ли те ра ту ра.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът описва експресивни възможности при об-щуване в специфична естетико-технологична среда. Визуализира впечатления и представи чрез създаване на визуални знаци и символи. Познава основни видове визуални знаци и символи. Различава елементите на визуалните знаци и осъще-ствява общуване чрез тях. Формира обща представа за ролята на изобразителното изкуство за естетизиране на околната среда.

14. Те ма тич на об ласт: МАГИЧЕСКИ ОБ РА ЗИ И ЗНАЦИ(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)


та ин фор ма ция.• Зат вър дя ва не на уме ни ята за пре да ва не и при ема не на съ об ще ния чрез изоб-

42



ра зи тел ни зна ци и учас тие във ви зу ален ди алог и в комуникативни ситуации, като се използват визуални и невизуални средства.

• Фор ми ра не на пред с та ви за ко ди ра не на сло вес на ин фор ма ция чрез съставяне на визуални знаци с различно предназначение, като се използват образи на съот-ветни обекти.

• Зат вър дя ва не на уме ни ята за ори ен тиране в раз но об ра зи ето от ви зу ал ни сред-с т ва, като се откриват и осъществяват връзки на визуални и невизуални средства за комуникация.

• Опериране с информация от различни видове явни и тайни знаци с изображе-ния и цифри и съставяне на визуални знаци с различно предназначение.

• Раз би ра не на ин тег ра тив ни те връз ки на изоб ра зи тел но то из кус т во с еле мен ти на дру ги сфе ри на поз на ние и съз да ва не на но ви об ра зи.

• Формиране на отношение към естетизиране на жилищната среда и свързване-то му с категориите „красиво–грозно“.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за раз ви ти ето на пис ме ни те зна ци от древ нос т та до на ши дни.• Дис ку сия относно въз мож нос ти те за ком би ни ра не на пис ме ни зна ци от сла-

вянската азбука (глаголица), цифри, изучавани препинателни и музикални знаци в сим во ли и изоб ра же ния и за съз да ва не на пик тог ра ми.

• Об съж да не в гру па и съз да ва не на ви зу ал ни зна ци и сим во ли: пик тог ра ми, ем б ле ми за жи тейс ки и фан таз ни си ту ации.

• Раз г леж да не на пик тог ра ми те и за па зе ни те зна ци от стр. 70 и 71, обяс ня ва не на за да ча та и дис ку сия за пред наз на че ни ето на изоб ра зе ни те сим во ли.

• Пос та вя не на изоб ра зи тел ни те за да чи от стр. 70 и 71.• Раз г леж да не на зна ци те, свър за ни с пре да ва не на оп ре де ле ни емо ци онал ни

със то яния, и дис ку ти ра не на емо ци онал на та ре ак ция при въз п ри ема не на изоб ра-же ни ята.

• Дис ку ти ра не на въз мож нос ти те за естетизиране на жилищната среда, които дават „графитите“ и свързването им с естетическите категории „красиво–гроз-но“.

Клю чо ви идеи: кар тин на аз бу ка, ем б ле ма, пик тог ра ма, за па зен знак, естетика на околната среда, графити

Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас т ери, цвет ни мо ли ви, блок.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те изоб ра же ни ята, по ка за ни на стр. 68, и се опи тай те да обяс ни те в

ис то ри чес ки план раз ви ти ето на пис ме нос т та и пря ка та и връз ка с изоб ра зи тел ни-те дейнос ти.

• Дай те при мер или об ра зец за със та вя не на из ре че ние, ка то се из пол з ват ри сун-ки за вся ка от дел на ду ма.

• Раз г ле дай те с уче ни ци те изоб ра же ни ята, по ка за ни на стр. 68 и 69, и дис ку ти-рай те въз мож нос ти те за съз да ва не на подобни образи.

• Пред ложете на уче ни ци те да об съ дят по ка за но то на стр. 70 и да из ра бо тят знаци за различни спортове.

• Раз г ле дай те изоб ра же ни ята, по ка за ни на стр. 71. Опи тай те се да обяс ни те произхода на „графитите“, предназначението им и мястото им в естетизацията на околната среда. Обсъдете местата, където би могло и къде не бива да се рисува:

43



превантивно-възпитателната дейност може да помогне много повече, отколкото глобите или други мерки.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Ен цик ло пе дия.• През 70-те години на ХХ век в Ню Йорк били приети сериозни мерки про-

тив графитистите. Специално постановление забранявало да се продават дебели маркери и аерозолни бои на лица под 18-годишна възраст. В метрото отделили на „художниците“ специални места. Облепвали вагоните със защитно фолио. Нищо не спирало драскачите, нито принудителния труд по почистване на „творбите“, нито големите глоби.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, чуж ди ези ци, бъл гар с ки език и ли те ра ту ра, ма те ма ти ка, физическа култура и спорт.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва ос нов ни ви до ве ви зу ал ни зна ци и сим-во ли. Раз ли ча ва ос нов ни еле мен ти на ви зу ал ните зна ци. Раз ли ча ва и из пол з ва съв-ре мен ни сред с т ва за ви зу ал на ин фор ма ция и ко му ни ка ция. Учас т ва във ви зу ален ди алог, ка то ус во ява гра фич ни осо бе нос ти на бук ви те и от но ше ни ето знак–об раз. Раз ли ча ва ви зу ал ните зна ци от дру ги сред с т ва за ин фор ма ция и ко му ни ка ция.

15. Те ма тич на об ласт: ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)

Це ли:• Възпитаване на расова и етническа търпимост, както и на религиозна толе-

рантност.

44



• Възпитаване чувство на уважение към хората, които са със специални пот-ребности.

• Ус во ява не на уме ния за из пол з ва не на ос нов ни по ня тия, свър за ни с ви зу ал на-та ин фор ма ция.

• Зат вър дя ва не на уме ни ята за раз к ри ва не на съ дър жа ни ето на ху до жес т ве на твор ба и пред с та вя не на впе чат ле ния.

• За поз на ва не с ня кои об що чо веш ки те ми в про из ве де ни ята на изоб ра зи тел но-то из кус т во, свързани с религиозното възпитание и общочовешките ценности.

• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре-де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з ва ни от ху дож ни ци те.

Ос нов ни дейнос ти:• Об съж да не на изоб ра же ни ята от стр. 72 и дискусия за съ жи тел с т вото между

отделни те раси, ет но си и религии. Ак цен ти ра не върху те ма та за раз лич ни те тра ди-ции и оби чаи и раз лич ни те кул тур ни па мет ни ци.

• Запознаване с отличителните знаци на различни религии и тяхната символи-ка.

• Поставяне на задачите от стр. 72 и 73. Беседа за културно-историческото наследство на народите от Изтока.

• Дис ку сия с уче ни ци те за зна че ни ето на изоб ра зи тел но то из кус т во в жи во та на хо ра та и пъ ти ща та, по ко ито съз да ва на та от ху дож ни ци те кра со та дос ти га до тях.

Клю чо ви идеи: раса, етнос, религия, толерантност, зна ци, рисуване, апликира-не, художествено конструиране.

Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас те ри, цвет ни мо ли ви, бои, четки, блок; цвет-на и бяла хартия, ножица, лепило.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Дис ку ти рай те с уче ни ци те об що то и раз лич но то меж ду изображенията и зна-

ците от стр. 72. Акцентирайте върху уважението, толерантността и разбирателст-вото между хората.

• Раз г ле дай те вни ма тел но с уче ни ци те пред с та ве ни те отличителните знаци на различни религии и тяхната символика. Тематично различен е знакът за инвали-ди.

• Нап ра ве те об съж да не на по лу че ни те ре зул та ти от пос та ве ни те за да чи и срав-не те пос ти же ни ята на от дел ни те уче ни ци.

• Предложените в тематичната област задачи могат да се поставят според инди-видуалните способности на учениците.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Иисус Христос се родил преди две хиляди години. Името Христос означава

Спасител. Наречен е така, защото се е родил на земята, за да спаси човешкия род от греха. Последователите му се наричат християни. Кръстът напомня за разпъва-нето на Христос, за мъките и страданията му, за смъртта и неговото възкресение.

• Ислямът се е зародил 600 години след раждането на Иисус Христос. За насе-лението на горещите пустинни страни, което пътува по хладно – през нощта, звез-дите са водач, а луната е тази, която осветява пътя им. Ислямът води и осветява пътя на последователите си в пътешествието на живота.

45



• Еврейският народ вярва, че преди много години Бог му е дал собствена специ-ална страна. Сега тя се нарича Израел. Звездата на цар Давид – най-великият вла-детел в историята на еврейския народ, е най-широко разпространеният символ, но менора – свещникът със седемте разклонения, е официалният символ на Израел.

• Фигурата с вдигната за благословия ръка е на Иисус Христос, а храмът с високата кула (минаре), се нарича джамия и в него се молят мюсюлманите – пок-лонниците на исляма. Еврейският храм се нарича синагога.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, бъл гар с ки език и ли те ра ту-ра, му зи ка.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва и раз г ра ни ча ва при род на и ар хи тек-тур на сре да. Поз на ва и раз г ра ни ча ва ос нов ни плас тич ни еле мен ти на изоб ра же-ни ето. Раз ли ча ва ос нов ни еле мен ти на ви зу ал ни те зна ци. Из би ра и из пол з ва оп-ре де ле ни ма те ри али и тех ни ки за из ра зя ва не на емо ци онал ни със то яния и дру ги ха рак те рис ти ки на изоб ра зи тел но то из кус т во. Поз на ва ня кои об що чо веш ки те ми в про из ве де ни ята на изоб ра зи тел но то из кус т во. Възпитаван е в расова и етническа търпимост, както и на религиозна толерантност и на уважение към хората, които са със специални потребности.

16. Те ма тич на об ласт: В МУ ЗЕЯ НА ИЗ К У С Т ВО ТО(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)

Це ли:• Зат вър дя ва не на уме ни ята за раз г ра ни ча ва не на про из ве де ния на изоб ра зи тел-

но то из кус т во по вид и жанр.

46



• Зат вър дя ва не на уме ни ята за раз к ри ва не на съ дър жа ни ето на ху до жес т ве на твор ба и пред с та вя не на впе чат ле ния.

• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на уме ни ята на уче ни ка да се ори ен ти ра и да оп ре -де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з ва ни от ху дож ни ци те.

• Зат вър дя ва не и обо га тя ва не на уме ни ята на уче ни ка за съпоставяне на произ-ведения на изобразителното изкуство от миналото и съвременността.

• За поз на ва не с ня кои вечни и об що чо веш ки те ми в про из ве де ни ята на изоб ра-зи тел но то из кус т во.

• На чал ни поз на ния за жи во та и твор чес т во то на из вес т ни бъл гар с ки и чуж де-ст ран ни скулптори.

• Съз да ва не на пот реб ност от по се щения в му зеи и га ле рии.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за мес та та, в ко ито се из ла гат про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус-

т во – га ле рии, из лож бе ни за ли, цен т ро ве по из кус т ва, ате ли ета и т.н., и спо де ля не впе чат ле ни ята на уче ни ци те от по се ще ние в ху до жес т ве на га ле рия.

• Об съж да не на твор би те от стр. 74 и 75 и свър з ва не на съ от вет на та твор ба с определена изобразителна тех ни ка и вид изкуство.

• Ак цен ти ра не върху творбите на Албрехт Дюрер – автор, изучаван в трети клас.

• Пос та вяне на за да ча та от стр. 74 и 75 и контрол при тяхно то из пъл не ние. Об-съждане на ре зул та тите и ана ли з на из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех ни ки те, из пол з ва ни от уче ни ци те.

• Об съж да не на изоб ра же ни ята от стр. 76 и дискусия за вечните теми в изкус-твото. Ак цен ти ра не върху те ма та за майчин с т во то и мъд рос т та. Анализ и сравне-ние на творбите от миналото и съвременността.

• Запознаване с жи во та и твор чес т во то на из вес т ни бъл гар с ки и чуж дес т ран ни скулптори и техни творби, по ка за ни на стр. 77.

• Дис ку сия с уче ни ци те за зна че ни ето на изоб ра зи тел но то из кус т во в жи во та на хо ра та и пъ ти ща та, по ко ито съз да ва на та от ху дож ни ци те кра со та дос ти га до тях.

Клю чо ви идеи: ви до ве изоб ра зи тел ни из кус т ва, жан ро ве, тех ни ки и ма те ри-али, зна ци, ху до жес т ве на га ле рия, майчин с т во, вечни теми, скулптори.

Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас те ри, цвет ни мо ли ви, ма те ри али за ри су ва не по из бор.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Дис ку ти рай те с уче ни ци те об що то и раз лич но то меж ду ху до жес т ве ни те га ле-

рии, из лож бе ни те за ли, цен т ро ве те по из кус т ва, му зе ите, ате ли ета та на ху дож ни ци-те и т.н. по от но ше ние на из ло же ни те про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус т во в тях.

• Раз г ле дай те вни ма тел но с уче ни ци те пред с та ве ни те ху до жес т ве ни твор би от стр. 74, 75, 76 и 77 и об съ де те въз мож ни те ва ри ан ти при ре ша ва не то на пос та ве-ни те за да чи.

• Нап ра ве те об съж да не на по лу че ни те ре зул та ти от пос та ве ни те за да чи и срав-не те пос ти же ни ята на от дел ни те уче ни ци.

• За поз найте уче ни ци те с твор ци те от стр. 77 и им раз ка же те за тях.• Нап ра ве те те ма ти чен и струк ту рен ана лиз по ви до ве, жан ро ве, из пол з ва ни

ма те ри али и тех ни ки.

47




ни те га ле рии в Бъл га рия.• Любомир Далчев (1902–2002). Български скулптор, професор. Роден в Со-

лун. Работи в областта на монументално-декоративната пластика. С колективи проектира Паметника на антифашистите във Варна, Братската могила в Пловдив, паметника на св. Кирил и Методий, „Николай Коперник“, „Семейство“, Паметни-ка на св. Климент Охридски в София.

• Микеланджело Буонароти (1475–1564). Италиански скулптор, живописец, ар-хитект и поет. Представител на Флорентинската школа. Творчеството му съчетава идеала на епохата за физическа и духовна мощ. Скулптури – „Давид“, „Мойсей“, портрети на Лоренцо и Джулиано ди Медичи, „Пиета“, „Мадона“. Архитектурните творби на Микеланджело се отличават с динамизъм, пластичност и богат детайл.

Творбите, представени на стр. 76, са както следва: „Майчинство“ – Никола Ма-ринов; „Сикстинската мадона“ – Рафаел; Богородица с Младенеца – православна икона; керамична пластика; „Жена с дете“ – Амедео Модиляни; „Елена Фурмент с децата є“ – Петер Паул Рубенс.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, бъл гар с ки език и ли те ра ту-ра.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва и раз г ра ни ча ва при род на и ар хи тек-тур на сре да. Поз на ва и раз г ра ни ча ва ос нов ни плас тич ни еле мен ти на изоб ра же ни-ето. Ори ен ти ра се и на зо ва ва от дел ни ви до ве и жан ро ве изоб ра зи тел но из кус т во. Оп ре де ля и срав ня ва ма те ри али и тех ни ки на из пъл не ние. Поз на ва осо бе нос ти те на гра фич ни, жи во пис ни и плас тич ни из раз ни сред с т ва. Раз ли ча ва ос нов ни еле мен-ти на ви зу ал ни те зна ци. Из би ра и из пол з ва оп ре де ле ни ма те ри али и тех ни ки за из ра зя ва не на емо ци онал ни със то яния и дру ги ха рак те рис ти ки на изоб ра зи тел но то из кус т во. Поз на ва ня кои об що чо веш ки те ми в про из ве де ни ята на изоб ра зи тел но то из кус т во.

17. Те ма тич на об ласт: РА БО ТИЛ НИ ЦА ТА НА АРТ(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 4)

Це ли:• За поз на ва не с връз ка та меж ду ма те ри ал и тех ни ка при съз да ва не то на об ра-

зи.• Съз да ва не на уме ния за ори ен ти ра не и оп ре де ля не на из раз ни те сред с т ва, ма -

те ри али те и тех ни ки те при из ра бот ва не на обек ти от при род ни ма те ри али.• Из ра зя ва не на емо ци онал но от но ше ние към ути ли тар ни пред ме ти и про из ве-

де ния на из кус т во то от за оби ка ля ща та уче ни ци те сре да.• Из ра зя ва не на емо ци онал но-ес те ти чес ко от но ше ние към зна чи ми в жи во та на

уче ни ци те праз ни ци и съз да ва не на пред ме ти или ат ри бу ти, свър за ни с тях.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да с уче ни ци те от нос но въз мож нос ти те на от дел ни те ма те ри али – при-

род ни, би то ви от па дъ ци, тек с тил, хар тия, да бъ дат ком би ни ра ни за съз да ва не на ху до жес т ве ни об ра зи, пред ме ти за ук ра са.

48



• Разглеждане на по ка за ни те на стр. 78 украшения за елха. Пос та вя не на за да ча-та от стр. 78, свър за на с из ра бот ва не то на обем ни хар ти ени иг рач ки за ел ха. Оп ре-де ля не на ета пи те при из ра бот ва не то им.

• Разглеждане на по ка за ни те на стр. 79 мартеници. Пос та вя не на за да ча та и под-бор на материалите. Оп ре де ля не на ета пи те при из ра бот ва не то им.

• Пос та вя не на за да ча та от стр. 80 за из ра бот ва не на картина от изсушени цветя и беседа за зна че ни ето на Цветница, хрис ти ян с кия праз ник, който предхожда Ве-лик ден. Оп ре де ля не и следване на ета пи те при из ра бот ва не то є.

• Пос та вяне на за да ча та от стр. 81 – из ра бот ва не на красиви свещи. Де мон с т ра-ция на от дел ни те ета пи и уточ ня ва не на не об хо ди ми те ма те ри али.

• Пос та вяне на за да ча та от стр. 82 и 83 – моделиране с тесто. Де мон с т ра ция на от дел ни те ета пи и уточ ня ва не на не об хо ди ми те ма те ри али.

• Пред с та ве ни те за да чи са не за дъл жи тел ни. Те мо гат да се ре али зи рат в раз лич-но вре ме и си ту ации спо ред твор чес ки те виж да ния на учи те ля (напр.: за решаване на проблема с половинката час; за ди фе рен ци ра не на за да чи те по труд ност; през ва кан ци ите и т.н.).

Клю чо ви идеи: Ко ле да и Но ва го ди на, Баба Марта, Цветница, фи гу ри за ук ра-са, ху до жес т ве но кон с т ру ира не.

Не об хо ди ми ма те ри али: при род ни ма те ри али – изсушени листа и цветя; цвет-на и бяла хар тия, чер ве ни, бе ли кон ци и др.; ле пи ло, но жи ца; кар тон, бо и, чет ки, сол, брашно, лак, кукички за закачане.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Раз г ле дай те и вни ма тел но ана ли зи рай те раз лич ни те на чи ни, сред с т ва и ма те ри-

али при из ра бот ва не то на иг рач ки те за ел ха. По ка же те въз мож на та вза имо за ме ня-емост при из пол з ва не то на оп ре де ле ни сред с т ва и ма те ри али за из ра бот ка та им.

49



• Раз ка же те на уче ни ци те за Цветница и за що хрис ти ян с кият праз ник се нарича още Връбница. Раз г ле дай те образеца, по ка за н на стр. 80, и уточ не те ета пи те за из ра бот ва не то му.

• За да ча та, пос та ве на на стр. 81, се ре али зи ра с уче ни ци те във вре ме, из б ра но от учи те ля съ об раз но не го ви те виж да ния и въз мож ности в съ от ветс т вие с учеб на-та прог ра ма.

• За да чи те, пос та ве ни на стр. 82 и 83, се ре али зи рат с уче ни ци те във вре ме, из б ра но от учи те ля съ об раз но не го ви те виж да ния и въз мож ности в съ от ветс т вие с учеб на та прог ра ма. Из ра бот ва не то ста ва по по ка за ния на чин, ка то уче ни ци те мо-гат да пред ло жат и дру ги фи гу ри за ук ра са.

До пъл ни тел на ин фор ма ция:• Ен цик ло пе дия.• На ро ден ка лен дар на бъл га ри на.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, бъл гар с ки език и ли те ра ту-ра, до ма шен бит и тех ни ка.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът ин терп ре ти ра чрез изоб ра зи тел на дейност свои впе чат ле ния и асо ци ации от дейс т ви тел нос т та. Раз ли ча ва и опис ва ек с п ре сив-ни въз мож нос ти на ре ал ни пред ме ти. Опис ва и ви зу али зи ра впе чат ле ния и пред с та-ви от раз но об раз ни фор ми. Из би ра и из пол з ва оп ре де ле ни изоб ра зи тел ни ма те ри-али и тех ни ки за кон с т ру ира не и из ра зя ва не на емо ци онал ни със то яния.

18. Те ма тич на об ласт: НА ИЗ ЛОЖ БА(пре по ръ чи те лен брой ча со ве – 2)


50



Це ли:• За поз на ва не и посочване на особености на творческия процес, свързани с

различните аспекти в про фе си ята на творците.• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята от началната учи-

лищна степен за раз г ра ни ча ва не на про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус т во от те зи на на род но то при лож но из кус т во – из ход но рав ни ще.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята от началната учи-лищна степен за раз г ра ни ча ва не на про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус т во по вид и жанр – из ход но рав ни ще.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята от началната учи-лищна степен за раз к ри ва не на съ дър жа ни ето на ху до жес т ве на твор ба и пред с та вя-не на ви зу ал ни впе чат ле ния.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята от началната учи-лищна степен уче ни кът да се ори ен ти ра и да оп ре де ля из раз ни те сред с т ва, ма те ри-али те и тех ни ки те, из пол з ва ни от ху дож ни ци те, в изящ ни те и при лож ни те из кус т-ва.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за описване на ти-пични дейности и тяхната организация в отделни професии.

• Про вер ка, зат вър дя ва не и усъвършенстване на уме ни ята за разпознаване на известни произведения на именити художници от българското и чуждестранното изкуство.

• Из ра зя ва не на емо ци онал но-ес те ти чес ко от но ше ние към въз п ри ема ни те обек-ти и яв ле ния от окол на та сре да.

• Про вер ка на изоб ра зи тел ни те спо соб нос ти – из ход но рав ни ще, съ об раз но от дел ни те жан ро ве.

Ос нов ни дейнос ти:• Бе се да за про фе си ята на ху дож ни ка и за впе чат ле ни ята на уче ни ци те от по се-

ще ния в ху до жес т ве ни ате ли ета.• Бе се да за мес та та, в ко ито се из ла гат про из ве де ния на изоб ра зи тел но то из кус-

т во – га ле рии, из лож бе ни за ли, цен т ро ве по из кус т ва, ате ли ета и т.н., и впе чат ле-ни я на уче ни ци те от по се ще ние в ху до жес т ве на га ле рия. По до ба ва що рек ла ми ра не на из лож ба та.

• Пос та вя не на за да чи те от стр. 84 и под реж да не от уче ни ци те на из лож ба от тех ни те твор би.

• Об съж да не на ви до ви те и жан ро ви те раз ли чия меж ду твор би те от стр. 85 и из пъл не ние на съ от вет ни те за да чи.

• Пос та вяне на за да ча та на стр. 86 и контрол при нейно то из пъл не ние. Об съж-дане на по лу че ни те ре зул та ти и ана ли з на из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те и тех-ни ки те, с ко ито са нап ра ве ни раз лич ни те твор би.

• Съотнасяне на пиктограмите към съответстващите им изображения от стр. 87 и контрол при нейно то из пъл не ние. Об съж дане и ана ли з на из раз ни те сред с т ва, ма-те ри али те, тех ни ки те и времето, по ко ето са нап ра ве ни раз лич ни те твор би.

• Пос та вяне и контрол при из пъл не нието на за да чи те от стр. 88.• Об съж дане на из раз ни те сред с т ва, ма те ри али те, тех ни ки те и локалния цвят

на раз лич ни те твор би.• Диференциране на показаните твор би според жанровата им принадлежност.• Дис кусия с уче ни ци те за зна че ни ето на изящ ни те и при лож но-де ко ра тив ните

51



из кус т ва в жи во та на хо ра та и пъ ти ща та, по ко ито съз да ва на та от ху дож ни ци те кра со та дос ти га до хо ра та.

Клю чо ви идеи: изходяща диагностика, ху до жес т ве на га ле рия, из лож ба, про-фе сия ху дож ник, ви до ве изоб ра зи тел ни из кус т ва – изящ ни и при лож ни, жан ро ве, тех ни ки и ма те ри али, зна ци, гледна точка, характерни особености на цвета,

Не об хо ди ми ма те ри али: флу мас те ри, химикалка, изработена през годината творба.

Ме то ди чес ки съ ве ти:• Обър не те вни ма ние на про фе си ята на ху дож ни ка и нейния со ци ален ста тус.• Дис ку ти рай те с уче ни ци те приликите и разликите меж ду ху до жес т ве ни те га ле-

рии, из лож бе ни те за ли, цен т ро ве те по из кус т ва, му зе ите, ате ли ета та на ху дож ни ци-те и т.н. по от но ше ние на из ло же ни те в тях творби на изоб ра зи тел но то из кус т во.

• Раз г ле дай те вни ма тел но с уче ни ци те пред с та ве ни те ху до жес т ве но изобрази-телни задачи в контекста на изходящата диагностика.

• Използвайте метода на елиминиране. Например задачата от стр. 86: впишете в кръгчетата първо номерата на тези схеми, за които сте сигурни. След това тези, за които се колебаете. Накрая оставете най-трудните.

• Използвайте метода на сравнение. Например: в две от картините са използва-ни тъмни цветове, но в едната преобладават студените (стр. 88).

• Нап ра ве те об съж да не на ре зул та тите и срав не те пос ти же ни ята на от дел ни те уче ни ци.


ни те га ле рии в Бъл га рия.• На стр. 85 са по ка за ни след ни те твор би: „Маринчо Бимбелов–Страшния“,

гравюра, Васил Захариев; ав тен тич ни керамични съ до ве; „Карета“, колаж, Ан ри Ма тис; „Декоративно пано“, релеф, Никола Тузсузов; Шевица – везба; „Старият Пловдив“, жи во пис, Цанко Лавренов; „Императрица Теодора“, фрагмент от мо-зайка; Ритъм – 4, 7, 2; Графична творба – 3; Фризова композиция – 4, 7.

• На стр. 86 – композиционните схеми се отнасят към творбите, както следва (от ляво на дясно): първи ред – 7, 1, 2; втори ред – 5, 9, 3; трети ред – 8, 6, 4.

• На стр. 86 са показани: „Композиция“, Фернан Леже; „Жена пред огледало-то“, Пабло Пикасо; „Аквариум“, Анри Матис; „Коне“, Франс Марк; „Портрет на момче“ и „Натюрморт със синя ваза“, Пол Сезан; „Неделен следобед“, Жорж Сьо-ра; „Мона Лиза“, Леонардо да Винчи; „Жени с плодове“, Пол Гоген.

• На стр. 87 – пиктограмите се отнасят към различните цветя, както следва (от ляво на дясно): 3, 2, 5, 6, 4, 2.

Подредените по хронология творби са: 1. Скална рисунка, 2. Статуя на фара-он – Египет, 3. „Дамата с хермелина“ – Леонардо да Винчи, 4. „Портрет на Дора Маар“ – Пабло Пикасо.

• На стр. 88 са по ка за ни творбите, както следва (от ляво на дясно): първи ред – „Концерт“, Пол-Емил Бертон (4); „Портрет на скулптор“, Антонис ван Дайк (1); „Евхаристия“, Пламен Легкоступ (2); втори ред – „Пътешествието на Посейдон“, Иван Айвазовски (3); „Къщи в Кордевил“, Винсент ван Гог (5); трети ред – „Сне-жен човек“, детска творба (2); „Битката на архангел Михаил с дявола“, Албрехт Дюрер (1); „Старият Пловдив“, Цанко Лавренов (1); четвърти ред – „Маринчо

52



Бимбелов–Страшния“, Васил Захариев (1); „Манастирът Трескавец“ – Цанко Лав-ренов (2); „Зимен пейзаж“, Иван Бочев (2).

• На стр. 89 – (от ляво на дясно): първи ред – „Арбанашки алафранги – 1, 2 и 3“, Пламен Легкоступ; втори ред – „Балерини“, Едгар Дега (5); „Пиеро и Арле-кин“, Пол Сезан (5); „Маслинова гора“, Винсент ван Гог (4); трети ред – Интери-ор, (2); „Църковен интериор“ (2); „Свети Георги“, Зураб Церетели (5); четвърти ред – „Натюрморт“, Цанко Лавренов (1); „Портрет на Филип Втори“,Тициан (3); „Боянската църква“, Васил Захариев (4); пети ред: „Портрет на жена“, Зураб Це-ретели (3); „Портрет на Аристид Бриан“, Анри дьо Толуз Лотрек, плакат (3); „На-тюрморт“, проект – ескиз за съдове (1);.

Меж дуп ред мет ни връз ки: чо ве кът и об щес т вото, бъл гар с ки език и ли те ра ту-ра, ма те ма ти ка, му зи ка.

Очак ва ни ре зул та ти: Ученикът поз на ва и раз г ра ни ча ва ос нов ни плас тич ни еле мен ти на изоб ра же ни ето. Ори ен ти ра се и на зо ва ва от дел ни ви до ве и жан ро ве изоб ра зи тел но из кус т во. Раз г ра ни ча ва при лож ни те от изящ ни те из кус т ва. Оп ре де-ля и срав ня ва ма те ри али и тех ни ки на из пъл не ние. Поз на ва осо бе нос ти те на гра-фич ни, жи во пис ни, плас тич ни из раз ни сред с т ва, както и характерни особености на цветовете. Ориентира се при използване на различни гледни точки. Раз ли ча ва ос нов ни еле мен ти на ви зу ал ни те зна ци. Из би ра и из пол з ва оп ре де ле ни ма те ри али и тех ни ки за из ра зя ва не на емо ци онал ни със то яния и дру ги ха рак те рис ти ки на изоб ра зи тел но то из кус т во.

53



Тем

ати

чна

обла

стЯ

дра

на

учеб

нот

осъ

дър

жан

ие

Мет

оди

чни

еди

ни

ци

Клю

чови

пон

яти

яМ

ежду

пр

едм

етн

ивр

ъзк

иП

реп

о-р

ъчи

те-

лен

бр

ой

часо

ве

12

34

56

7

1Д

овиж

дане

, ля

тоО

бект

и с

реда

Обе

кт и

обр

аз

Вхо

дящ

а ди

агно

стик

а;

Про

верк

а на

изо

браз

и-те

лнит

е сп

особ

ност

и

ком

пози

ция,

цвя

т, ц

вето

-ус

ещан

е,

отеч

еств

о,

ис-

тори

ческ

и за

беле

жит

ел-

ност

и

Чов

екъ

т и

прир

одат

а;

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

2

2В

ате

лиет

она

худ

ожни

каЗр

ител

и т

ворб

аМ

атер

иали

и т

ех-

ники

Вхо

дящ

а ди

агно

стик

а;

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния

худо

жни

к, а

тели

е, в

идов

е из

обра

зите

лни

изку

ства

, ж

анро

ве,

мод

ел,

мат

ериа

-ли

, тех

ники

.

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Чов

екъ

т и

прир

одат

а2

3М

агия

тана

цве

тове

теЗр

ител

и

твор

ба

Мат

ериа

ли и

тех

-ни

ки О

бект

и о

б-ра

з

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

осно

вни,

до

пълн

ител

ни,

топл

и,

студ

ени,

ха

рмо-

ничн

и,

лока

лни

цвет

ове,

ню

анс,

зв

езда

, пл

анет

а,

ден,

нощ

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

; М

ате-

мат

ика

Чов

екъ

т и

при-

рода

та

4

4Т

айни

те н

а ко

м-

пози

цият

аО

бект

и с

реда

Обе

кт и

обр

азМ

атер

иали

и т

ех-

ники

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

елем

енти

на

ком

пози

ция-

та –

цен

тър,

рит

ъм

, ко

м-

пози

цион

на с

хем

а, г

ледн

а то

чка,

ра

внов

есие

, те

ма,

цв

етов

о из

граж

дане

, ли

-ни

я на

хор

изон

та

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка;

Чов

екъ

т и

прир

одат

а;

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

ра;

Физ

ичес

ка к

ул-

тура

и с

порт

2

ПР

ИМ

ЕР

НО

ГО

ДИ

ШН

О Р

АЗП

РЕ

ДЕ

ЛЕ

НИ

Е

54



12

34

56

7

5М

итов

еи

леге

нди

Обе

кт и

сре

даО

бект

и о

браз

Мат

ериа

ли и

тех

-ни

ки

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

леге

нда,

мит

, бог

ове,

съ

кро в

ища,

гра

ници

, ко

нтин

ент,

кар

та, х

рам

, ар

хите

ктур

а, в

ладе

тел,

ре-

леф

, кръ

гла

скул

птур

а,

ком

икс,

па

но,

мод

елир

а-не

, по

ртре

т, к

онст

руир

а-не

, доб

ро–л

ошо

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка4

6П

ри т

ворц

ите

на к

расо

тата

Обе

кт и

сре

да

Обе

кт и

обр

азМ

атер

иали

и т

ех-

ники

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

проф

есия

: жив

опис

ец,

граф

ик, с

кулп

тор,

илю

стра

тор,

фот

огра

фпр

илож

ник,

диз

айне

р,ви

дове

и ж

анро

веиз

обра

зите

лно

изку

ство

, мат

ериа

ли и

техн

ики,

изл

ожба

,га

лери

я

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

раМ

атем

атик

а, М

узик

а,Д

омаш

ен б

ит и

тех

ника

6

7В

све

та н

а пр

ед-

мет

ите

Обе

кт и

сре

даО

бект

и о

браз

Мат

ериа

ли и

тех

-ни

ки

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

У

праж

нени

е

жан

р, н

атю

рмор

т,гл

една

точ

ка, е

тапи

на

изгр

ажда

не,

ком

пози

цион

на с

хем

аиз

обра

зява

не п

о на

тура

и

по п

редс

тава

,ст

аро–

ново

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

раЧ

овек

ът

и пр

ирод

ата

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка

2

8Н

еоб

икн

ове

на-

та с

тая

Обе

кт и

сре

да

Зрит

ел и

тво

рба

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния

aрхи

тект

урна

сре

да,

конс

труи

ране

, жан

р в

раз-

личн

ите

видо

ве и

зкус

тва,

Бъ

лгар

ски

език

и л

итер

а-ту

ра,

Чов

екъ

т и

прир

одат

а,

2

55



12

34

56

7

ин

тери

ор, е

тапи

на

из-

граж

дане

, гле

дна

точк

а,

план

-ски

ца, и

нтер

иор,

ст

аро–

ново

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото,

Д

омаш

ен б

ит и

тех

ника

9П

риро

дата

око

-ло

нас

Обе

кт и

сре

даО

бект

и о

браз

Зрит

ел

и тв

орба

М

атер

иали

и т

ех-

ники

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

жан

р в

разл

ични

теви

дове

изк

уств

а,пе

йзаж

, вид

ове

пейз

аж,

етап

и на

изг

раж

дане

,те

ма

и сю

жет

,ко

мпо

зици

онна

схе

ма,

изоб

разя

яван

е по

нат

ура

и по

пре

дста

ва

Чов

екъ

т и

прир

одат

а;Ч

овек

ът

и об

щес

твот

оД

омаш

ен б

ит и

тех

ника

2

10П

ри м

айст

орит

е на

пор

трет

аЗр

ител

и т

ворб

аО

бект

и с

реда

Виз

уалн

а ко

мун

и-ка

ция

Обе

кт и

обр

аз

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

жан

р в

разл

ични

те в

идов

е из

куст

ва, п

ортр

ет,

видо

ве п

ортр

ети,

етап

и на

изг

раж

дане

,м

одел

, про

фил

, анф

ас,

изоб

разя

ване

по

нату

ра и

по

пре

дста

ва, м

лад–

стар

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Мат

емат

ика,

Чов

екъ

ти

прир

одат

а,Д

омаш

ен б

ит и

тех

ника

4

11В

цар

ство

то н

а ф

игур

ите

Обе

кт и

обр

азМ

атер

иали

и т

ех-

ники

Обе

кт и

сре

даВ

изуа

лна

ком

уни-

каци

я

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния

жан

р в

разл

ични

те в

идов

е из

куст

ва,

фиг

урал

но-т

емат

ична

ко

м по

зици

я, т

ема,

сю

жет

, ет

апи

на и

згра

жда

не, д

ви-

жен

ие г

ледн

а то

чка,

ком

-по

зици

онна

схе

ма,

из

обра

зява

не п

о на

тура

и

по п

редс

тава

, ек

олог

ично

въ

зпит

ание

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка,

Бъ

лгар

ски

език

и

лите

рату

раЧ

овек

ът

и об

щес

твот

оЧ

овек

ът

и пр

ирод

ата;

Мат

емат

ика

4

56



12

34

56

7

12К

омпю

търн

и та

йни

Обе

кт и

сре

даВ

изуа

лна

ком

уни-

каци

я

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

пикт

огра

ма,

ком

пютъ

р,

ком

пютъ

рни

знац

и, к

ом-

пютъ

рна

грам

отно

ст,

ком

пютъ

рна

прог

рам

а за

ри

сува

не

Чуж

ди е

зици

,Ч

овек

ът

и об

щес

твот

о,

Мат

емат

ика,

Д

омаш

ен

бит

и те

хник

а

1

13В

уве

сели

тел-

ния

парк

Виз

уалн

а ко

мун

и-ка

ция

Мат

ериа

ли

и те

хник

и О

бект

и о

браз

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

ембл

ема,

пик

тогр

ама,

за-

пазе

н зн

ак,

техн

олог

ична

и

култ

урна

ср

еда,

ви

зу-

ални

зна

ци,

визу

ален

ди-

алог

, ув

есел

ител

ен п

арк,

ем

оцио

налн

а ре

акци

я

Чуж

ди е

зици

,Ч

овек

ът

и об

щес

твот

о,

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

ра

1

14М

агич

ески

об

-ра

зи и

зна

циВ

изуа

лна

ком

уни-

каци

яЗр

ител

и

твор

ба

Обе

кт и

обр

аз

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

техн

ики

и м

атер

иали

,за

пазе

н зн

ак, е

мбл

ема,

карт

инна

аз

бука

, ес

те-

тика

на

ок

олна

та

сред

а,

пикт

огра

ма,

гра

фит

и

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите р

а-ту

ра,

Мат

емат

ика,

Ф

и-зи

ческ

а ку

лтур

а и

спор

т

2

15Ж

ивее

м з

аедн

оО

бект

и с

реда

Обе

кт и

обр

азМ

атер

иали

и т

ех-

ники

Виз

уалн

а ко

-м

уник

ация

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

худо

жес

твен

о ко

нстр

уи-

ране

, ра

са,

етно

с,

рели

-ги

я, з

наци

, тол

еран

тнос

т,ри

сува

не, а

плик

иран

е

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

ра,

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка

2

16В

муз

ея н

а из

-ку

ство

тоЗр

ител

и т

ворб

а,О

бект

и о

браз

, М

атер

иали

и т

ех-

ники

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния;

Упр

ажне

ние

проф

есия

ху

дож

ник,

ви

-до

ве

изоб

рази

телн

и из

-ку

ства

– и

зящ

ни и

при

-ло

жни

, ж

анро

ве,

техн

ики

и м

атер

иали

, зна

ци, х

удо-

жес

твен

а га

лери

я, и

злож

-ба

, ве

чни

тем

и, м

айчи

н-ст

во

Бъ

лг.е

зик

и ли

тера

тура

,Ч

овек

ът

и об

щес

твот

о2

57



12

34

56

7

17Р

або

тилн

иц

ата

на А

ртО

бект

и о

браз

, М

атер

иали

и т

ех-

ники

Усв

оява

не н

а но

ви з

на-

ния,

Упр

ажне

ние

Кол

еда

и Н

ова

годи

на,

Баб

а М

арта

,Ц

ветн

ица,

фиг

ури

за у

к-ра

са,

худо

жес

твен

о ко

н-ст

руир

ане

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

ра,

Дом

ашен

бит

и т

ехни

ка

4

18Н

а из

лож

баО

бект

и с

реда

, О

бект

и о

браз

,Зр

ител

и т

ворб

а,М

атер

иали

и т

ех-

ники

Упр

ажне

ние,

Изх

одящ

а ди

агно

сти-

ка

худо

жес

твен

а га

лери

я,из

-ло

жба

, пр

офес

ия х

удож

-ни

к, в

идов

е из

обра

зите

л-ни

из к

уст в

а –

изящ

ни и

пр

илож

ни,

жан

рове

, те

х-ни

ки и

мат

ериа

ли, з

наци

,гл

една

точ

ка,

хара

ктер

ни

особ

енос

ти н

а цв

ета

Чов

екъ

т и

общ

еств

ото

Бъ

лгар

ски

език

и л

ите-

рату

ра,

Мат

емат

ика,

Муз

ика

2

– За

дачи

те в

тем

атич

ната

обл

аст

„Раб

отил

ница

та н

а А

рт“

се р

еали

зира

т в

съот

ветн

ото

кале

ндар

но в

рем

е и

по п

реце

нка

учит

еля.

– В

ходя

щат

а ди

агно

стик

а се

реа

лизи

ра в

нач

алот

о на

уче

бнат

а го

дина

.–

Изх

одящ

ата

диаг

ност

ика

се р

еали

зира

в к

рая

на у

чебн

ата

годи

на.

– М

ежди

нн

а ди

агн

ости

ка

се р

еали

зир

а п

рез

цял

ата

уче

бнат

а го

дин

а.

58



РЕЧ НИК ЗА УЧИ ТЕ ЛЯ

АР ХИ ТЕК Т У РА – из кус т во за про ек ти ра не и из г раж да не на оби та ва на та от чо ве ка сре да. Ар хи тек тур но то твор чес т во об раз но пре съз да ва све та на иде ите чрез наг лед но-аб с т рак т ния ха рак тер на фор ма та. Ар хи тек тур на та твор ба се ха рак те ри зи ра с: прак ти чес ка на со че ност (за за до во ля ва не на раз лич ни жиз не ни пот реб нос ти на хо ра та); ста бил ност и дъл гот райност (за ви си ми от из пол з ва ни те стро ител ни ма те ри али и тех ни чес-ки те въз мож нос ти на об щес т во то); ар хи тек тур на из раз ност (прет во ря ва фун к ци ята и кон-с т рук ци ята в про из ве де ние на из кус т во то, свър за но със сво е об ра зи ето на кул ту ра та през раз лич ни те епо хи и в раз лич ни те ра йо ни на све та).

АКВАРЕЛ – (фр. aquarelle, ит. acquerello, от лат. aqua – вода) – бои, които се разтварят с вода, обикновено с растителен свързвател (лепило, емулсия), а така също и живопис с тези бои. Главното отличително свойство на акварела е прозрачността на боите, през ко-ито прозира фактурата на хартията. Преливанията и разтичането на боята създават ефект на подвижност и ефирност на изображението, мекота на тоналните и цветовите преходи. Акварелната боя може да бъде твърда (на плочки), полумека (в керамични чашки) и мека (в тубички). Акварел обикновено се изпълнява на хартия с кръгли четки от мек косъм, като боите се разтварят с вода.

Чистият акварел през XV–XVII в. е служил главно за украса на гравюри, чертежи, географски карти, ескизи на картини и фрески. От втората половина на XVIII в. започва широко да се използва преди всичко в пейзажната живопис, защото бързата работа с аква-рела позволява да се фиксира непосредственото наблюдение, а въздушността на колорита облекчава пресъздаването на атмосферните явления.

АПЛИКАЦИЯ – (лат. „приложение“, „присъединяване“) – способ за създаване на художествени изображения чрез залепване, пришиване върху тъкан или хартия на раз-ноцветни късчета. Начин за декориране, при който определен мо тив е изрязан от един вид материал и е прикрепен, „приложен“ към друг. Създаденото по този начин изображение също се нарича апликация. Принципът на апликацията широко се използва в колажа, в театралната декорация и костюми.

АТЕЛИЕ – (фр. atelier – „работилница“) – 1. Работно помещение на художник: жи-вописец, скулптор или график; 2. Система, по която известен художник от италианското Средновековие или от Ренесанса работи със своите помощници. Също така и съставът на учениците на художника в един или друг период от неговата дейност.

ВОСЪЧЕН КАРТОН – графична техника, близка по звучене и въздействие до тази на кредовия картон и гравюрата върху линолеум. Използва се в началното училище за овладя-ване на специфичните негативна линия, щрих и петно. Основата, върху която се работи, се подготвя по следния начин: 1. Разтопява се восък или парафин. 2. Нанася се върху листа с четка или тампон. 3. Изстиналият филм се покрива с предварително разтворена в сапунена вода черна темпера. 4. Изображението се гравира или изстъргва с остър предмет, след като основата е изсъхнала. Получава се негативно изображение върху черен фон.

ГАЛЕРИЯ – място, в което се излагат картини и други произведения на изкуството. Тя може да бъде музеен тип, където се показват и съхраняват творби от различни автори и периоди от развитието на изобразителното изкуство (напр. Националната художествена галерия). Другият тип галерия условно може да се нарече комерческа. Там се организират различни изложби и се осъществява търговия с творби на изкуството (напр. галериите: „Ирида“, „Арт-36“, „Артос“ – в София; „Спектър“ – във Велико Търново; „Артеа“ – Вар-на; „Възраждане“ – Пловдив, и т.н.).

ГЛЕДНА ТОЧКА – мястото, от което се наблюдава обектът за изобразяване; нарича

59



се и точка на зрението. В зависимост от положението на наблюдателя тя може да бъде нис-ка или висока, фронтална или да се измества отляво или отдясно спрямо определени страни или плоскости на обекта. Често говорим за гледната точка на щъркела (поглед отгоре) и тази на жабата (поглед отдолу).

ГРАВЮРА – 1. Художествено произведение, направено чрез гравиране. 2. Издълба-ване на рисунка или надпис върху метал, дърво, стъкло и др. със специални резци или с киселина; гравиране. 3. Тиражирана графика, получена чрез гравиране, чрез натиск върху хартия с ръчно изработена печатна форма от дърво (ксилография), метал (суха игла, мецо-тинто, офорт, акватинта и др.), линолеум (линогравюра). Гравирането става по механичен път (с различни инструменти) или по химичен път (разяждане с киселина). В зависимост от разположението на печатащите елементи гравюрата е висока или дълбока.

ксилография – гравюра, при която печатната форма (клише) е изработена ръчно от дърво; вид висок печат. Позната в Китай от VI в., в Европа разпространена през XIV–XV в. (Германия, Чехия и Австрия). Най-виден представител – А. Дюрер.

офорт – гравюра върху метал с ръчно изработена печатна форма за дълбок печат. Допълва се от графичните техники акватинта, суха игла. Рисунката се нанася с игла върху грундирана метална плоча, която се подлага на неколкостепенно разяждане с киселина. Възниква през XVI в. Известни офорти създават Ж. Кало, А. Дюрер, Рембранд, Ф. Гоя, К. Коро и др.

ГРА ФИ КА – вид изоб ра зи тел но из кус т во, ко ето включ ва ри сун ка и пе чат ни ху до жес т-ве ни про из ве де ния (гра вю ри). Пър во на чал но под гра фи ка се раз би рат пис мен знак и ка лиг-ра фия, през XIX–XX в. с раз ви ти ето на по лиг ра фи ята тер ми нът до би ва но во зна че ние. В ос но ва та на гра фи ка та са ли ни ята и кон т рас тът на чер но-бя ло то, как то и щри хът, пет но то, то нал ни те ню ан си, по ня ко га и цве то ве те. Гра фи ка та би ва ка ва лет на, на ри ча на по ня ко га изящ на (про из ве де ния със са мос то ятел но ху до жес т ве но зна че ние), – гра фич ни кар ти ни (ри сун ки, гра вю ри и др.), ко ито не са свър за ни с ли те ра ту рен текст и ня мат оп ре де ле но прак ти чес ко при ло же ние, и при лож на (вклю чи тел но илюс т ра ция, пла кат, мар ка, шрифт и др.). Гра фи ка та про цъф тя ва през Въз раж да не то – в из ра бот ка та на щам пи, раз ви ва се в книж ни те гра вю ри и илюс т ра ции.

ДЕКОРАТИВЕН ОБРАЗ – изображение, което е създадено чрез използване на прин-ципите на декорацията: стилизация, ритъм, симетрия и асиметрия, декоративност и т.н. Характеризира се с ярки, чисти цветове, положени равномерно на малки и големи петна, и различни линии – права, вълнообразна, начупена и т.н.

ДЪ Р ВО РЕЗ БА – дял от де ко ра тив но то из кус т во. Раз п рос т ра не на в Бъл га рия ка то на-род но из кус т во. Може да бъде плос ка, ажур на и ре леф на. Ук ра са та на дреб ни дър ве ни пред ме ти се свър з ва с т. нар. пас тир с ка дър во рез ба; на ам во ни те, вла диш ки те тро но ве, ико нос та си те – с цър ков на дър во рез ба. Осо бен раз ц вет дър во рез ба та по лу ча ва през Въз-раж да не то в бъл гар с ка та свет с ка и цър ков на ар хи тек ту ра.

ЕК С ПО ЗИ ЦИЯ – (лат. еxpositio – из ло же ние, обяс не ни е). В изоб ра зи тел но то из кус-т во – прин ци пи, ме то ди и на чи ни за под реж да не на ху до жес т ве ни про из ве де ния, ко ито са из ло же ни за раз г леж да не.

ЕК С ПО НАТ – (лат. еxponatus – из ло жен). В об лас тта на изоб ра зи тел но то из кус т во: ху до жес т ве но про из ве де ние, ко ето е из ло же но за раз г леж да не в из лож ба или му зей.

ЖАНР – (фр. genre – род, вид). Вид кла си фи ка ция в ли те ра ту ра та и из кус т ва та; гру па ху до жес т ве ни про из ве де ния, близ ки по съ дър жа ние, стро еж, стил. По ня тие, ха рак те ри зи-ра що изоб ра же ния в изоб ра зи тел но то из кус т во, ко ито са с об ща те ма тич на на со че ност. Раз ли ча ва ме след ни те ос нов ни жан ро ве: на тюр морт, ин те ри ор, пейзаж, порт рет, фи гу рал-на ком по зи ция. По ня ти ето жанр се по явя ва през XV–XVI в. Раз де ля не то на из кус т во то

60



на от дел ни жан ро ве спо соб с т ва за по-дъл бо ко изу ча ва не на дейс т ви тел нос т та и нейно то от ра зя ва не в из кус т во то. Съв ре мен но то по ня тие жанр се раз ви ва на ос но ва та на изящ на та жи во пис. В скул п ту ра та съ щес т ву ва из вес т на спе ци фи ка на жан ро во раз но об ра зие: мас ка, гла ва, бюст, торс, ста туя, скул п тур на гру па.

ЖИ ВО ПИС – вид изоб ра зи тел но из кус т во. Жи во пис та пред по ла га дву из мер но изоб-ра же ние вър ху плос кост (плат но, дър во, хар тия, сте на, стък ло и др.). Из раз ни сред с т ва – ли ни ята, пет но то, свет ло сян ка та. Жи во пис та би ва по пред наз на че ние – мо ну мен тал на (сте но пис, мо зайка, стък ло пис), де ко ра тив на, ка ва лет на (кар ти на в рам ка), те ат рал на (сце-ног ра фи я), книж на илюс т ра ция (ми ни атю ра); по те ма ти ка – ми то ло гич на, ре ли ги оз на, ис то-ри чес ка, би то ва, ба тал на и др.; по жан ро ва ха рак те рис ти ка – порт рет, пейзаж, на тюр морт; по ма те ри али и тех ни ка на из пъл не ние (бои, раз т во ри те ли и спо со би на ри су ва не) – фрес-ко ва, во съч на (ен ка ус ти ка), тем пер на, мас ле на, ак ва рел, пас тел, гваш, в по-но во вре ме – по-ли ви ни ла це тат на, ак рил на и др. Осо бе но мяс то по тех но ло гич ни те си спо соб нос ти за емат мо зайка та и стък ло пи сът.

ЗА ПА ЗЕН ЗНАК – ре гис т ри ран по ус та но вен ред уни ка лен знак (об ра зен, гра фи чен, сло ве сен, ре ле фен и др.), с кой то пред п ри ятия, фир ми, ор га ни за ции и ли ца оз на ча ват сто ки-те, ко ито про из веж дат или дос та вят, за от ли ча ва не то им от сто ки те от съ щия вид на дру ги про из во ди те ли.

ИЗ ЛОЖ БА (ХУ ДО ЖЕС Т ВЕ НА) – вре ме нен за раз ли ка от му зейна та ек с по зи ция пуб ли чен по каз на ху до жес т ве ни про из ве де ния. Из лож би те мо гат да бъ дат меж ду на род ни, на ци онал ни, ре ги онал ни; ин ди ви ду ал ни, гру по ви, об щи; те ма тич ни, въз по ме на тел ни или юби лейни.

ИЗСТЪРГВАНЕ – 1. Начин за гравиране върху метал, восъчен картон, живописна повърхност с два или три слоя боя; 2. Процес на добавяне на детайл или отстраняване на малки дефекти върху метална отливка.

Изстъргването като изобразителна техника се използва в живописта, графиката и скул-птурата. При живописта повърхността на изобразителната плоскост, която се състои от два и повече слоя боя, се изстъргва с различни шпакли. Това обогатява живописния слой. При восъчния картон с шпатулки и ланцети за моделиране се изстъргват боята и част от восъка. Това дава възможност в графичната рисунка да се появят петна, които успокояват изображението и изявяват декоративните елементи и детайлите. В скулптурата изстъргва-нето се извършва с шабер.

ИН ТЕ РИ ОР – 1. Вът реш но прос т ран с т во на сгра да или по ме ще ние. Фун к ци онал но то пред наз на че ние на ин те ри ора оп ре де ля ар хи тек тур но то му ре ше ние (раз ме ри, про пор ции) и об за веж да не то. 2. Жанр в изоб ра зи тел но то из кус т во. Изоб ра зя ва се вът реш но то прос т-ран с т во на сгра да или по ме ще ние.

КАРТИНА – (фр. tableau). Плоскост, покрита с бои или други материали: апликации от тъкан, везба, стъкло. Картината може да бъде както самостоятелно произведение, така и част от архитектурната декорация. Картините се различават по своята природа, форма и размери: правоъгълни, квадратни или овални дървени дъски, медни листове или ленено платно, обтегнато на рамка (подрамка, вътрешна рамка). Изхождайки от размерите, раз-личаваме монументално-декоративно пано, кавалетна или изящна картина (неголяма по своите размери, разполага се в близост до зрителя) и миниатюра. Картините се различа-ват също по сюжет и по маниер: жанрова картина, историческа картина, пейзаж, портрет. Смята се, че в древността живописците са рисували върху дървени дъски, белосани с вар; оттук и произлиза думата „tabula“ – картина.

Картината е преминала през сложна еволюция. Нейната функция в интериора се проме-ня в съответствие с промяната на художествените стилове, но главното предназначение на

61



картината се е запазило. Тя си остава форма на живописния изказ на художника, способен да отрази неговото индивидуално светоусещане.

КЕ РА МИ КА – (гр. keramike – гли нен, грън чар с ки). 1. В де ко ра тив но-при лож но то из кус т во: всич ки раз но вид нос ти на ху до жес т ве ни из де лия от из пе че на гли на: пор це лан, фа янс, ма йо ли ка, те ра ко та, грън чар с ки из де лия. Ке ра ми ка та има ши ро ки ху до жес т ве ни въз мож нос ти. Гли на та има всич ки скул п тур но-плас тич ни свойс т ва, а тех ни ка та на де ко ри-ра не и спе ци ал ни те гла зу ри да ват бо гатс т во на цве то ве те. Об ласт та, в ко ято се из пол з ва ке ра ми ка та, е об шир на и се прос ти ра от мал ки те и ши ро ко упот ре бя ва ни би то ви пред ме ти до ар хи тек тур ни те де тай ли или де ко ра тив на та скул п ту ра.

2. Плът ни или по рес ти из де лия и ма те ри али с ви со ки фи зи ко- ме ха нич ни и ху до жес т ве-но-де ко ра тив ни ка чес т ва. Из ра бот ват се от гли на, сме се на с ми не рал ни до бав ки, ок си ди и др., чрез фор му ва не, су ше не и из пи ча не при тем пе ра ту ра от 850–1000 до 2000 гра ду са и с про дъл жи тел ност от ня кол ко ча са до ня кол ко де но но щия. Про из вод с т во то на ке ра ми ка е един от най-древ ни те за на яти; за раж да се през не оли та. Ке ра ми ка та пред с тав ля ва съ щес-т ве на ха рак те рис ти ка на кул ту ра та на да ден на род през оп ре де лен ис то ри чес ки пе ри од. Пър во на чал но фор му ва не то на ке ра мич ни из де лия се из вър ш ва на ръ ка, по-къс но – на грън чар с ко ко ле ло (из пол з ва се за пръв път в Ме со по та мия око ло IV хи ля до ле тие пр. Хр.) и в ка лъ пи.

КО ЛАЖ – тех ни ка в изоб ра зи тел но то из кус т во, при ко ято въз дейс т ви ето се пос ти га чрез ин тег ри ра не на раз лич ни по ма те ри ал, цвят и фак ту ра неху до жес т ве ни еле мен ти в жи-во пис на та и плас ти чес ка та струк ту ра на твор ба та. Въ веж да се ка то твор чес ки ек с пе ри мент от пред с та ви те ли те на ку биз ма, фу ту риз ма и да да из ма.

КОМ ПО ЗИ ЦИЯ – (лат. сompositio – съ чи не ние, със та вя не; съ еди не ние, връз ка). Най-важ ни ят ор га ни зи ращ еле мент на ху до жес т ве на та фор ма, при да ващ на про из ве де ни ето един с т во. В ли те ра ту ра та: мо ти ви ра но раз по ла га не на ком по нен ти те на про из ве де ни ето, под чи ня ва не то им един на друг и ця лос т но на ху до жес т ве на та идея. В му зи ка та: про це сът и те ори ята на му зи кал но то твор чес т во; му зи кал на твор ба. В изоб ра зи тел но то из кус т во: раз по ла га не, със та вя не и ор га ни зи ра не на ли нии, цве то ве, обе ми, фор ми и фи гу ри в оп ре-де ле на сис те ма с цел да се из ра зят сми съ лът и идейно то съ дър жа ние на ху до жес т ве но то про из ве де ние. В ар хи тек ту ра та: ня кол ко сгра ди, ко ито са свър за ни по меж ду си в общ ар-хи тек ту рен ан сам бъл.

Съществуват различни видове композиции, които най-общо могат да се отнесат към различни геометрични фигури – триъгълна, квадратна, кръгова (тондо), диагонална и т.н. Друга класификация се прави според възможностите за развитие на композицията – цент-рална (затворена), безкрайна (отворена): може да се развива във всички посоки и фризова: развива се само в две противоположни посоки.

От голямо значение за изграждането на композицията е уточняването на темата, сюже-та, композиционната схема, цветовете и др.

КОН Т РАСТ – из ра зя ва се в съ пос та вя не на раз лич ни по го ле ми на, фор ма, свет ло си-ла и по со ка на си мет рия цве то ве и еле мен ти. Той обо га тя ва и ус лож ня ва ком по зи ци ята, пре об ра зу ва фор ма та на от дел ни те ор на мен ти в ук ра са. От на ту ра та се из в ли чат най-ха-рак тер ни те за нея бе ле зи, за сил ват се ня кои, отс т ра ня ват се дру ги, при ба вят се и се обе-ди ня ват в нов де ко ра ти вен об раз. Кон т раст ни те съ че та ния обик но ве но се съз да ват при упот ре ба на цве то ве, раз лич ни по свет ло си ла. Най-до бър ефект се по лу ча ва при съ че та ние на чер но то със свет ли те и хро ма тич ните цве то ве.

КОМИКС (bande dessinee) – комиксът се определя като история в картинки и немного текст. По тази логика още скалните изображения на пещерните хора, които в поредица от рисунки разказват някакво събитие, са били нещо като протокомикси. Комиксите, чиято

62



история произлиза от гравираната илюстрация от XV в., са разказ, представен в последо-вателно разположени картинки с включен в тях диалог. Наместването на текста и размерът на изображението играят тук толкова важна роля, колкото и самият рисунък. Първоначал-но изображението е квадратно или правоъгълно, но от 20-те години на миналия век започва да придобива най-разнообразни очертания, при това рамката нерядко съвсем отсъства, заменена от бяло поле. Рисунъкът се изпълнява с туш с перо или четка, сивият тон дости-га до прозрачни преплетени линии, а изображението се оцветява с акварел. За първи път излизащото от устата на персонажите „облаче“ или „мехурче“ се появява около 1900 г. Съвременните американски по форма комикси се предшестват от работите на европейски-те художници – швейцареца Тепфер и немеца Буш (ок. 1850). Но вече в края на XIX в. ко-миксите („comics strips“) наводняват американските хумористични списания („Puck“ Judge Life ), илюстрованата литература и пресата. Комиксите разширяват границите на своите владения и проникват в света на приказките, в приключенските истории, в древните митове и научната фантастика. Около 1910 г. много честолюбиви художници (например Хери-ман и Съливан) се опитват да намерят във формата и повествователността на комиксите оригинална изразителност. Появата на екрана на Тарзан на Фостер (1929 г.) пре дизвиква революция в историята на комиксите, използващи сега прийомите на кинематографа (едър план, контражур и т.н.), а „Мики Маус“ на Уолт Дисни (1931 г.) открива за комиксите све-та на мултипликацията. Въпреки че изкуството на комикса няма много общо с живописта, някои художници (Раушенберг, Фалстрем, Телемак, Рансийак, Лихтенщайн) използват в своите работи много негови черти и неограничените му визуални възможности.

КРЪГЛА СКУЛПТУРА (фр. ronde-bosse – „в кръг“). – Обемна скулптура, която за разлика от релефа може да се възприема от различни гледни точки.

ЛИНИЯ – следа, оставена от молив, пастел, четка, перо и флумастер. Линията може да бъде тънка, дебела, права, вълнообразна, начупена. Правата или заоблената линия създава впечатление за спокойствие, а начупената – за агресия и драматизъм.

МО ДЕЛ – (фр. modele; от лат. modulus – мя ра, мяр ка). В прак ти ка та на изоб ра зи тел но-то из кус т во: чо век, кой то по зи ра на ху дож ни ка при из пъл не ние на ня как во про из ве де ние (вклю чи тел но етюд и ски ци). В пре но сен сми съл с ду ма та „мо дел“ се на ри чат пред ме ти, ко ито слу жат на ху дож ни ка за изоб ра зя ва не по на ту ра.

МОЗАЙКА – смес от свързващо вещество (цимент, вар) и декоративен материал (мра-мор, стъкло, керамика, смалт, метал и др.) за подови настилки или стенни облицовки. Може да бъде обикновена (със ситни камъчета), римска (с по-едри добавки), венецианска (с големи произволно начупени плочи), художествено декоративна (разновидност на живо-писта). Възниква през античността. В древна Гърция през класическия период от мозайка се изработват орнаменти и надписи, през елинизма – многоцветни композиции. Достига разцвет в древния Рим и Византия.

МОНОТИПИЯ – единичен отпечатък. Направен от рисунка с маслена боя или печа-тарско мастило върху гладка плоча, която след това се печата на преса, а по-често хартията се притиска с ръка към плочата. По този начин изображението се пренася върху хартията директно, както всяка монотипия става уникална.

МУЗЕЙ – (гр. „място, посветено на музите“, „храм на музите“) – учреждение, научна организация, в които се събират, пазят, експонират и изучават произведения на различните видове изкуства, а също паметници и документи, които се отнасят към други области на духовната и материалната култура, към образци на природните богатства и т.н. Най-раз-пространените музеи на изкуството са художествените музеи: музеи на изобразителното изкуство, музеи на музиката, литературни музеи, театрални музеи и т.н.

НАТЮРМОРТ (фр. nature morte, ит. natura morta, буквално – мъртва природа) – жанр в

63



изобразителното изкуство, посветен на изобразяването на предмети, обкръжаващи човека. Те като правило са разположени в реална битова среда и композиционно са организирани в единна група. Обект на изображение в натюрморта могат да бъдат също цветя, зеленчуци, плодове, „дарове на морето“ и т.н.. Като допълнение към основния мотив в композицията на натюрморта понякога се включват хора, животни, птици, насекоми. Пресъздаването на предметния свят в натюрморта има за цел да се изявят предимно естетико-художествените качества, макар зад изобразените предмети често да се крие сложно символическо или алегорическо съдържание, стремеж към създаване на асоциации, които да характеризират стоящия зад предметите човек.

ОРНАМЕНТ – (лат. украшение) – мотив, построен на принципа на ритмично редува-не и организирано разполагане на абстрактно-геометрични или изобразителни елементи. Използва се за украса на различни предмети (съдове, оръжия, текстилни изделия, мебели, книги), архитектурни съоръжения (както в интериора, така и в екстериора), произведения на пластичните изкуства (основно приложно-декоративните).

Общите стилистични признаци на орнаменталното изкуство се определят от особенос-тите и традициите на изобразителната култура на всеки народ и имат ярко изразен наци-онален характер. Орнаментът обикновено се квалифицира според използвания материал (глина, кост, дърво, тъкан, камък и т.н.), според техническите способи на изпълнение (рез-ба, щамповане, декориране и т.н.), според характера на мотивите (геометричен, растите-лен, животински, смесен), според типа на композицията (фризов, затворен, отворен - мре-жа, хералдически), а така също и според цвета (монохромен, едноцветен и полихромен, многоцветен).

ОТ ПЕ ЧАТ ЪК ОТ АП ЛИ КА ЦИЯ – от пе ча тък, нап ра вен от пред ва ри тел но из гот ве-на ап ли ка ция. Из пол з ват се ма те ри али с раз лич на по гра па вост и фор ма по вър х ност. За леп-ват се, без да се има пред вид тех ният цвят. Ап ли ка ци ята се пок ри ва с ак ва рел, тем пер на боя или пе ча тар с ко мас ти ло. След то ва се пе ча та на пре са, а по-чес то хар ти ята се при тис ка с ръ ка към ап ли ка ци ята. По то зи на чин изоб ра же ни ето се пре на ся вър ху хар ти ята ди рек т-но, ка то все ки от пе ча тък ста ва уни ка лен. Ко га то се из пол з ва чер на боя, се по лу ча ва гра фи-чен от пе ча тък. Ако вър ху ап ли ка ци ята се ри су ва с цвят, от пе ча тъ кът се при чис ля ва към жи во пис ни те изоб ра же ния.

ПЛА КАТ – вид при лож на гра фи ка; ед на от най-ма со ви те фор ми на изоб ра зи тел но то из-кус т во, свър за н с аги та ци он на, рек лам на или учеб на цел. Към пла ка та по ня ко га се включ ва фо тог ра фи ята (са мос то ятел но или в съ че та ние с текст и ри сун ка – фо то мон таж). До втората по ло ви на на XIX в. пла ка ти се на ри чат аги та ци он ни те гра вю ри в по-го лям фор мат, свър за-ни с по ли ти чес ки те и со ци ал ни те съ би тия в За пад на Ев ро па. Рек лам ни ят пла кат се по явя ва през втората по ло ви на на XIX в. По ли ти чес ки ят пла кат се раз ви ва в след во ен ни те го ди ни.

ПОРТ РЕТ – жанр в изоб ра зи тел но то из кус т во (жи во пис, скул п ту ра и гра фи ка), изоб-ра зя ващ чо веш ка та ин ди ви ду ал ност (гла ва, бюст, фи гу ра). Ос вен фи зи чес ка при ли ка порт-ре тът от ра зя ва и ду хов ния свят на чо ве ка. Вид порт рет е ав то порт ре тът. Порт ре тът се за раж да в древ нос т та, раз ви ва се през ан тич нос т та, по-сла бо през Сред но ве ко ви ето и про-цъф тя ва от но во през Ре не сан са. Ка то са мос то яте лен жанр в жи во пис та окон ча тел но се фор ми ра през XVII в. в За пад на Ев ро па, а в Бъл га рия – през Въз раж да не то.

ПРИ ЛОЖ НО ИЗ К У С Т ВО – дял от плас тич ни те из кус т ва, чи ито твор би са пред наз-на че ни да за до во ля ват прак ти чес ки те и ес те ти чес ки те нуж ди на чо ве ка. Свър з ва се с би та (об лек ло, съ до ве, ме бе ли), ар хи тек ту ра та и ди зайна, по ня ко га се преп ли та с де ко ра тив но то из кус т во (сте но пис, ке ра ми ка и др.). При лож но то из кус т во се раз ви ва в ня кол ко дя ла – ху-до жес т ве ни за на яти, ин ди ви ду ал но твор чес т во и се рий но про из вод с т во на ху до жес т ве ни пред ме ти.

64



ПАМЕТНИК – 1. Част от културното наследство на дадена страна (археологически, исторически, паметник на изкуството, на писмеността и т.н.); 2. произведение на изкус-твото, създадено с цел да увековечи исторически събития или личности под формата на монументално произведение (скулптурна група, статуя, бюст, плоча с релеф или надпис, триумфална арка, колона, обелиск и т.н.).

ПАСТЕЛ (фр. pastel, от итал. pastello, умалително от pasta – тесто) – живопис със сухи или мазни, меки цветни пръчици, направени от пресован пигмент на прах с добавки от дървесна смола, мляко, понякога тебешир, гипс и пр. Така се нарича и произведение, из-пълнено в тази техника. Художественият ефект на пастела е основан на особената чистота и мекота на боите, съхраняващи като правило първоначалната свежест на нежната, кади-фена повърхност на произведението. Работата с щрих, а не с мазка сближава техниката на пастела с графиката, а използването на цвета – с живописта.

Сухи пастели – този вид пастел лесно се разтрива и размива, поради което с него лес-но се рисува. Сухият пастел много трудно се задържа на хартия и дори при незначителен допир се рони. Това е основната причина, поради която се препоръчва при работа с този материал да се ползва мъхеста, велурена хартия или такава с по-грапава фактура. За пред-почитане е да се ползва за основа цветен картон. Със сухия пастел може да се рисува ли-неарно и с петна. Петната се получават чрез размазване с пръст, тампон или парче хартия. След работа със сухи пастели рисунката задължително се фиксира с лак (най-често лак за коса). След фиксирането пастелът губи част от своята кадифеност и цветност. Ето защо трябва да се внимава с количеството фиксаж, с което се пръска рисунката.

Восъчни пастели – тези пастели имат цилиндрична форма и са означени обикновено WАХ pastels. Удобни са за линеарно рисуване, закрепват се добре върху хартията, не се трият. Имат богати технически възможности – стъргане, нагряване, разтопяване, батик. Дават белезникави, слабо наситени цветове. Особено подходящи са за комбинация с ак-варел.

Маслени пастели – те са меки и мазни, поради което могат да се разтриват с пръсти. Съставът на маслените пастели е различен. Характеризират се с остри и изразителни то-нове и най-вече с блясък на пастелната следа, резултат от оптическото действие на повър-хността на материала. Масленият пастел подсилва въздействието на рисунката. Той прави устойчива следа, ето защо обикновено не се фиксира. Добра основа за пастелите са цвет-ните тонирани хартии. Подходящи са за комбинация с акварел и размит туш (лави).

ПИКТОГРАМА – крайно опростен символ на обект или действие. Най-старите пис-мености ползвали не букви, а малки рисунки (пиктограми) – на всяка дума съответствала картинка. За да напишат „ходя“, египетските писари рисували крака. С времето рисунките се опростили. И днес китайците пишат посредством пиктограми.

ПЕЙЗАЖ (фр. paysage, от pays – страна, местност) – жанр на изобразителното изкуст-во, в което основният предмет на изображение е природата, реално съществуваща (естест-вена или променена от човека) или измислена. Този пейзаж се нарича природен за разлика от архитектурния, при който са изобразени архитектурни постройки. Често пейзажът служи за фон в живописни, графични и скулптурни произведения от други жанрове.

В зависимост от обекта за изобразяване пейзажът бива: марина – морски изгледи; ве-дута (ит. veduta – „изглед“) – правилен от топографска гледна точка пейзаж; капричио – въображаем пейзаж; градски, планински и т.н. Пейзажът може да се типологизира и като: летен, пролетен, есенен, зимен – според изобразения сезон.

ПЕРСПЕКТИВЕН ХОРИЗОНТ – безкрайно голяма хоризонтална равнина, която се намира на нивото на очите без значение дали гледащият е прав, седнал или легнал. Тя се възприема като дълга, хоризонтална, права линия без край. Всички предмети и

65



обекти, които се намират под тази равнина, се виждат отгоре, а намиращите се над нея – отдолу.

ПЕТНО – фигура с неопределена форма, която се получава при работа с бои, пастели, моливи или туш. Може да е цветно или черно-бяло; плътно, равномерно, декоративно, щрихово и т.н.

РЕК ЛА МА – сис те ма от ме роп ри ятия за по пу ля ри зи ра не на сто ки и ус лу ги, за за поз-на ва не на пот ре би те ля с тех ни те ка чес т ва и свойс т ва, с мяс то то на про даж ба та, с на чи ни те на упот ре ба и дру ги с цел ре али зи ра не то на из год ни про даж би. Рек ла ма та е със тав на част от мар ке тин га.

РЕЛЕФ – (фр. relief, от итал. relevo – повдигам) – скулптурно изображение върху плос-кост. Присъщите за релефа изразни средства – разполагане на скулптурното изображение върху плоскост, възможност за перспективно построяване на пространствените планове и създаване на илюзия за пространство – позволяват да се изобразят в релефа сложни много-фигурни сцени, архитектурни и пейзажни мотиви. Според отношението на изображението към плоскостта на фона се различават:

анаглиф – много нисък скулптурен релеф или щанцоване едва издигащо се над заоби-калящата го повърхност.

барелеф – (нисък релеф) (ит. basso rilievo, фр. bas-relief) – релефна скулптура, в която фигурите изпъкват на по-малко от половината от истинската им дълбочина спрямо фона.

висок релеф (орелеф) – релефна скулптура, която е врязана достатъчно дълбоко, за да внуши, че основните части на композицията почти се откъсват от основата си.

мецорелеф – (ит. mezzo rilievo) – релефна скулптура, в която фигурите и предметите се виждат в полуобем, т. е. с половината от техния обем, изпъкващ над повърхността.

плосък релеф – (ит. rilievo stiacciato) – прецизно степенуван нисък релеф, където пре-ходите са плавни, а застъпващи се части са променени в известна степен така, че съз-дават усещане за въздух (например сфумато), както и истински триизмерни ефекти. В най-развитата му форма се открива в италианската ренесансова скулптура, например при Донатело.

РИТ ЪМ – пос то янен бе лег на ор на мен та, сред с т во за пос ти га не на емо ци онал на из ра-зи тел ност на де ко ра тив на та ком по зи ция. Той се осъ щес т вя ва чрез ре ду ва не или пов то ре-ние на ед нак ви или раз лич ни еле мен ти или цве то ве на оп ре де ле ни ин тер ва ли, при кое то се об ра зу ва т. нар. де ко ра тив на ви нет ка, фриз, кор низ и пр.

СМЕСЕНА ТЕХНИКА – 1. Освен чистите техники в изобразителната практика често се налага да се използват смесени техники. Смесена е техниката, при която се използват две или повече чисти техники в определено съчетание и комбинация. Изкуството на XX век, което комбинира различни типове физически материали (напр. пастел, акварел и темпера;) 2. Изкуството, което съчетава няколко области (напр. музика, движение и скулптура) в общо пространство. В този смисъл терминът е синоним на интермедия и мултимедия.

Смесената техника може да се използва принципно по два начина:1. Когато последователно се прилагат една след друга две или повече чисти техники.

В този случай втората техника се базира на резултата, получен от първата техника. При някои съчетания от техники едната техника може да се прилага едва след използването на другата. Ето защо последователността на прилагане на техниките е от особено значение, тъй като добри резултати могат да се получат едва при строго прилагане на необходимата последователност.

2. Когато се работи едновременно с две или повече техники. В този случай коя тех-ника се използва зависи от развитието на изображението, от технологическите етапи на изработване на творбата. Последователността на прилагане на техниките има съществено


66



значение за качествата на резултата. В много случаи смяната на последователността води до промяна на качествата на резултата.

Използването на смесени техники в обучението по изобразително изкуство се налага по различни причини.

Смесените техники разширяват диапазона на изобразителните възможности. Те дават възможност за по-голяма творческа свобода. Ето защо те имат съществено значение за развитие на мисленето и въображението, тъй като изграждането на образа в смесена тех-ника е различно в сравнение с използването на чиста техника.

Освен образователния и развиващ ефект върху ученика смесените техники се налагат и поради това, че са „по-разнообразни“, и „по-интересни“. Крайният резултат по-трудно се поддава на прогнозиране. Те създават по-голяма мотивация за работа.

СИЛУЕТ – разновидност на графиката. Наименованието произлиза от името на френ-ския министър от XVIII век Е. де Силуета, на когото била направена карикатура във вид на сенчест профил.

1. Силуетът е изображение на фигури и предмети с плътни, предимно черни петна с остро изразителни външни очертания. Като силуети се изпълняват профилни портрети или несложни фигурни композиции. Техниката на силуета е родствена с театъра на сенките.

2. Силуетът в по-широк смисъл е термин, означаващ едно от средствата на художестве-ната изразителност, характерно очертание, обобщено предаден облик на човека, отделящ го сред другите фигури и предмети.

СКИ ЦИ – в изоб ра зи тел но то из кус т во ху до жес т ве но про из ве де ние със спо мага те лен ха рак тер, ко ето се явя ва под го т ви тел на ри сун ка за по-ма щаб ни твор би. Из пъл не ни ето на кар ти на или скул п ту ра обик но ве но се пред шес т ва от се рия ски ци, в ко ито ху дож ни кът тър си или раз ра бот ва удов лет во ря ва ща го ком по зи ци он на схе ма. Ски ца та мо же да има и са мос то ятел но ху до жес т ве но зна че ние.

СКУ Л П Т У РА – вид изоб ра зи тел но из кус т во, чи ито про из ве де ния се ре али зи рат в обем но-прос т ран с т ве на фор ма. Най-чес то обект на изоб ра же ние в скул п ту ра та е чо ве кът (порт рет, бюст, фи гу ра), по-ряд ко жи вот ните, още по-ряд ко при ро дата (пейзаж) и пред ме-тите (на тюр морт). Раз ли ча ват се два ви да скул п ту ра: кръг ла (ста туя, скул п тур на гру па, ста ту ет ка, торс, бюст и др.) и ре леф. По ма те ри ал и тех но ло гии скул п ту ра та мо же да бъ де от те ра ко та, гра нит, ка мък (ка мен на плас ти ка), мра мор, ме тал (ко ва но же ля зо), дър во (дър-во рез ба) и др. По пред наз на че ние скул п ту ра та е мо ну мен тал на (ме мо ри ал ни ком п лек си и па мет ни ци), свър за на с ар хи тек тур на та сре да, над г роб на, пар ко ва и ка ва лет на (за из лож би, му зеи и до маш на ук ра са). Скул п ту ра та е ед но от най-древ ни те из кус т ва. Днес тя все по-чес-то се свър з ва с ар хи тек ту ра та и град с ка та сре да.

СТИ ЛИ ЗА ЦИЯ – 1. Ими та ция на фор мал ни те бе ле зи на един или друг стил в нов ху-до жес т вен кон текст.

2. Обоб ща ва не на об ра за чрез из пол з ва не на оп рос те ни ус лов ни из раз ни сред с т ва.СЮЖЕТ – конкретното събитие, явление или обект, отразени в художественото про-

изведение. Сюжетът е елемент на темата, нейно по-конкретно образно решение. Разнооб-разието на сюжетните решения зависи от възможностите на темата да бъде тълкувана и изпълнена по различен начин.

ТЕМА – определен кръг от явления, събития, образи, обекти, предмети и др., които авторът е избрал за разкриване на художествената си идея, пресъздадена в съответното произведение. Най-ясно и най-пълно темата на композицията се разкрива, когато е изгра-дена от човешки фигури. Такива композиции на ричаме тематични или фигурални. Темата присъства във всички жанрове.

ТЕМПЕРНИ БОИ – ТЕМПЕРА – (ит. tempera, от лат. temperare „смесване в точни

67



пропорции“) – емулсия, използвана като медия за пигменти. По традиция температа се прави от цели яйца (или само жълтъци), мляко, различни видове лепила и смоли, сок от глухарчета или от смокиново дърво. В западната художествена традиция се асоциира пре-ди всичко с италианската живопис от XIV и XV век, където е използвана както във фрески, така и в кавалетна живопис.

Обикновено рисуването се започва с разредена боя и се завършва с гъста темпера. Тъй като боята е покривна, корекции се правят чрез напластяване на боята. При разреде-ната темпера е невъзможно преливането както при акварела, поради обстоятелството, че тя засъхва бързо и измиването е трудно осъществимо. Същинската темперна техника се постига чрез неколкократно наслагване на цветовете. Рисува се с обли и плоски четки с мек косъм. В училищната практика за разредител се използва предимно вода, а за основа – здрава и плътна хартия.

ТУШ – материал за рисуване с четка или с перо, състоящ се предимно от специално приготвени сажди и свързващи вещества. Тушът бива сух (във вид на плочки или пръчки) и течен. Най-добрият вид черен туш е китайският. Така нареченият цветен туш (особен вид течни бои) почти не се употребява от художниците.

Понятието „туш“ обозначава също техниката на рисунъка, изпълнен с черен туш с по-мощта на четка. В хода на работа тушът се разрежда с вода, след изсъхване почти не се размива; светлосeнъчното изграждане на рисунката може да се колебае в зависимост от свойствата на материала от наситеночерен до сребристосив. Неразреденият туш дава на хартията недостъпните за акварела интензивно черни петна. С туш може да се работи и с помощта на перо; в такъв случай рисунъкът придобива линеарна изразност. Тази техника на изпълнение обикновено се определя като „перо и туш“.

ФАНТАЗЕН ОБРАЗ – фантастика, фантастичен (гр. видение) – изображение в изкус-твото на такива светове, същества, събития и техните съчетания, които са породени от фантазията на художника и не съществуват и не могат да съществуват в действителност. Фантастичното се предава в много видове изкуства: от митологичните кентаври и русалки, от орнаментите на т. нар. зооморфен стил до архитектурата. Същевременно да се прокара точната граница на фантастиката никак не е леко: художественият образ винаги транс-формира изобразяваната реалност, в едно или друго отношение се отклонява от жизнена-та правдоподобност, макар и не така демонстративно, както при фантастиката. От друга страна, към фантастиката се отнасят често опитите на хората от други епохи да предадат някаква особена реалност с помощта на образи и форми, заимствани от обкръжаващата действителност. Като такива митологията и фолклорната приказка са признати за главни източници на фантастиката със символите и алегориите, които носят. Включването на еле-менти на фантастиката в изображението на обективната реалност, често във формата на гротеска, е остро изразително средство и подчертава позицията на автора, неговата нрав-ствено-етическа оценка на действителността или позволява да се усети „многообразието“ на живота.

ФОТОГРАФИЯ (гр. светопис) – първият вид изкуство, развило се на основата на научно-техническите постижения на XIX–XX век. Първите фотографии са резултат на научни опити, показващи възможността за закрепване на светлинни изображения върху специални светлочувствителни плаки. През 1826 г. френският изобретател Ж. Непс полу-чил изображение на изгледа от своята работилница. В следващото десетилетие методите на фотографията били усъвършен ствани от френския художник Л. Дагер и английския учен Ф. Талбот. За официален рожден ден на фотографията се смята 7 януари 1839 г., когато методът на Дагер е одобрен от Френската академия на науките. Началото на работата на художници в областта на фотографията датира от времето на раждане на самата фотогра-

68



фия: Дагер, чието име е дало названието на дагеротипа, е бил живописец декоратор. Днес е невъзможно да си представим съвременната художествена сцена без художници, рабо-тещи с фотография.

ФЛУМАСТЕРИ – вид пишещи инструменти. Пишещата част пред ставлява влакнесто-порест твърд фитил – писец, напоен със специален оцветител (цветен разтвор на спиртна основа), поставен в пластмасов корпус. Предназначени са за писане и рисуване и се за-държат добре на почти всички основи. Оставят непрекъснати наситени следи, засъхващи веднага. Готовата рисунка не се нуждае от допълнителна обработка за съхранение. Осо-бено удачни са за изпълнение на декоративни задачи. Много добре се комбинират с аква-рел. Предпочитани са от децата поради наситените цветове и отчетливите линии, които създават.

ЦВЯТ – свойс т во на свет ли на та да пре диз вик ва спе ци фич но зри тел но усе ща не в за ви-си мост от от но си тел ния ин тен зи тет на раз лич ни те час ти от спек тъ ра на из лъ че но, пре ми-на ло или от ра зе но лъ че ние. Спек т рал ни те цве то ве са чер вен, оран жев, жълт, зе лен, син, ви оле тов. Зрителните възприятия са свързани и с усещането за цвят. Цветовете са пряко свързани със светлината: ако няма светлина, не виждаме и цветовете. Цветовото богатст-во в природата се дължи на безбройните комбинации между цветните лъчи на слънчевия спектър, които постоянно се смесват оптически.

Цветовете се делят на две големи групи – ахроматични и хроматични. Белият, черният и сивият цвят (във всичките му нюанси) наричаме ахроматични (безцветни) или неутрални цветове.

Друг принцип, по който се групират цветовете, е според начина на получаването им. Едни се получават чрез смесване на два или повече цвята, а други не. Цветовете, които не могат да се получат чрез смесване, се наричат основни – жълт, червен, син. Всички останали цветове се получават при смесване на основните или други цветове. Наричат се съставни или производни. Ако смесим два от основните цветове, се получава цвят, който наричаме допълнителен на третия основен. На всеки основен отговаря по един допълните-лен: на жълтия – виолетов, на червения – зелен, на синия – оранжев.

Цветът е един от признаците, по които се характеризира определен предмет или обект, но по-важната им особеност е емоционално-психологическата природа на тяхното въз-действие. Ето защо говорим за изразни възможности на цветовете:

локален цвят – преобладаващ, характерен за всеки предмет, обект или среда цвят. Представата за него се оформя под влияние на различни фактори: характер на осветлени-ето (естествено или изкуствено, пряко или отразено); разстоянието, от което се възприема цветът; взаимодействието му с околната среда; фактурата на предмета (мека, твърда, по-реста, гладка).

топли и студени – деление на цветовете в зависимост от различното им емоционално въздействие върху психиката на хората. Топли цветове са тези, които пораждат усещане за топлина, радост, тържественост; за огън, слънце, узрели плодове и т.н. Студени са цвето-вете, които създават хлад, студенина, тъга; напомнят за леда, снега, лунното сияние и т. н. Възприемането на един цвят като топъл или студен зависи в голяма степен, от цветовете, които са около него или от цветовете, от които е съставен. Зеленият цвят може да е топъл, ако в него преобладава жълтият цвят или го обкръжават сини и синьо-виолетови цветове. Виолетовият може да се възприема като студен, в случай че в него има повече синьо, или е заобиколен от червени и оранжеви цветове.

контрастни цветове – поставени един до друг, цветовете си влияят оптически. Те контрастират помежду си. Най-голям е контрастът между следните двойки цветове: жълт – виолетов; червен – зелен; син – оранжев; черен – бял.

69



цветна хармония – единството на цветовете, осъществено чрез тяхното взаимно влия-ние, което създава приятно впечатление. Хармониите на цветовете, определени най-общо, са: хармония в топло, хармония в студено, хармония в контраст.

ЩАМ ПА – 1. Ли тог раф с ки или гра вю рен от пе ча тък, кой то пред с тав ля ва са мос то ятел-но ху до жес т ве но про из ве де ние. В Бъл га рия е ши ро ко раз п рос т ра нен през Въз раж да не то, осо бе но в Са мо ков с ка та гравьор с ка шко ла. 2. Мат ри ца от ме тал, дър во или ка мък, от ко ято се пра вят раз ли чен брой ед нак ви ко пия (от пе ча тъ ци).

ЩРИХ (нем. Strich) – къса черта или линия, изпълнена с едно движение на ръката. С помощта на щрихи се придават контур и форма на фигури и предмети. Определената система на нанасяне на щрихи, щриховката (при която щрихите могат да се сливат във възприятието в плътно тоново петно), позволява да се предава светлотонова градация, да се постига впечатление за обемност и пластичност на формата. Щриховка е поредица от близко разположени една до друга успоредни линии в рисунка или гравюра, използвани за цялостно изграждане на тон или сянка. При кръстосаното щриховане се използват две групи линии, които са разположени напречно една на друга, обикновено под прав ъгъл.

70



Ядр

а н

а уч

ебн

ото

съдъ

рж

ани

е

Ста

нда

рти

за

учеб

нот

о съ

дър

жан

ие

Оча

ква

ни

рез

улта

ти н

а н

иво

уч

ебн

а п

рог

рам

аО

чак

ван

и р

езул

тати

на

ни

во

тем

а

Тем

и о

т уч

ебн

ото

съдъ

рж

ани

е, к

оито

п

окр

ива

т к

онк

рет

ни

я оч

аква

н р

езул

тат

12

34

5

Ядр

о №

1

ОБ

ЕК

ТИ

СР

ЕД

А

Ста

нда

рт

№ 1

Уче

ни

къ

т:Н

аблю

дава

и

раз г

ра-

ни ча

ва

прир

одна

та

от

архи

тект

урна

та с

реда

.

Ста

нда

рт

№ 2

Уче

ни

къ

т:В

ъзп

рием

а и

анал

изир

а ви

зуал

ни

особ

енос

ти

на о

бект

и и

явле

ния

от

заоб

икал

ящат

а ср

еда.

Ста

нда

рт

№ 3

Уче

ни

къ

т:Р

азби

ра о

снов

ните

връ

з-ки

меж

ду о

бект

и с

реда

в

реал

ни и

фан

тазн

и си

-ту

ации

.

Ста

нда

рт

№ 4

Уче

ни

къ

т:И

зраз

ява

емоц

иона

лно-

есте

тиче

ско

отно

шен

ие

към

въ

зпри

еман

ите

обек

ти и

явл

ения

в

окол

ната

сре

да.

Уче

ни

къ

т тр

ябва

да:

• О

писв

а и

визу

ализ

ира

разп

олож

ение

на

обек

ти в

пр

ирод

на

и ар

хите

ктур

на

сред

а.

• Ф

орм

ира

визу

ална

пре

д-ст

ава

за о

ткри

то и

зак

рито

пр

остр

анст

во.

• Р

азби

ра и

виз

уали

зира

об

икно

вени

, ве

сели

и к

ри-

тичн

и си

туац

ии в

око

лнат

а ср

еда

и ф

анта

зния

свя

т.

• О

ткр

ива

и ви

зуал

изир

а ед

инст

во

на

експ

реси

вни

сред

ства

(о

бщо

въз д

ей ст

-ви

е) н

а об

екти

и с

реда

.

Уче

ни

къ

т:

1. Н

аблю

дава

око

лнат

а ср

еда

и оп

реде

ля г

ледн

ата

си т

очка

по

от

нош

ение

на

прир

одат

а и

архи

тек

тур

ата.

2. П

рави

ски

ци и

рис

унки

на

обек

ти

и ср

еда

от о

бича

йни

и не

обич

айни

гле

дни

точ

ки.

3.

Изп

олзв

а пл

ан-к

арт

и пр

и об

о зна

чава

не

на

обек

ти

в ра

з лич

ни м

ест

ност

и чр

ез в

ъо-

браж

ение

то

си.

4. П

роуч

ва и

съп

ост

авя

обек

-т

и и

сит

уаци

и в

закр

ито

и от

-кр

ито

прос

тра

нст

во.

Дов

ижда

не, л

ято

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те

на

ком

по зи

-ци

я та

В с

вета

на

пред

мет

ите

Нео

бикн

овен

ата

стая

При

рода

та о

коло

нас

Ком

пютъ

рни

тайн

иВ

уве

сели

телн

ия п

арк

Маг

ичес

ки

обра

зи

и зн

а ци

ТА

БЛ

ИЦ

А З

А П

ОК

РИ

ВА

НЕ

НА

ОЧ

АК

ВА

НИ

ТЕ

РЕ

ЗУЛ

ТА

ТИ

ПО

КР

ИВ

АН

Е Н

А О

ЧА

КВ

АН

ИТ

Е Р

ЕЗУ

ЛТ

АТ

И Н

А Н

ИВ

О У

ЧЕ

БН

А П

РО

ГР

АМ

А И

ТЕ

МА

ОТ

УЧ

ЕБ

НО

ТО

С

ЪД

ЪР

ЖА

НИ

Е

71



12

34

5

Ядр

о №

2

ОБ

ЕК

ТИ

ОБ

РА

З

Ста

нда

рт

№ 1

Уче

ни

къ

т:С

ъзда

ва

реал

ни

и ф

ан-

тазн

и об

рази

по

набл

юде

-ни

е, п

амет

, впе

чатл

ение

и

въо б

раж

ение

.

Ста

нда

рт

№ 2

Уче

ни

къ

т:Ф

орм

ира

обоб

щен

а пр

ед-

став

а за

на

й-ва

жни

те

ви зу

ални

ос

обен

ости

на

обе

кти:

фор

ма,

цвя

т,

общ

и пр

опор

ции.

Ста

нда

рт

№ 3

Уче

ни

къ

т:И

згра

жда

зри

телн

и об

ра-

зи п

о ас

оциа

ции

от л

ите-

рату

рни

прои

звед

ения

Ста

нда

рт

№ 4

Уче

ни

къ

т:П

рояв

ява и

збир

ател

но о

т-но

шен

ие к

ъм

изо

браз

я-ва

не н

а ра

злич

ни о

бект

и и

ситу

ации

.

Уче

ни

къ

т тр

ябва

да:

• И

зпол

зва

за и

зточ

ници

на

реал

ни

и ф

анта

зни

обра

зи:

разн

ообр

азни

об

екти

и

си-

туац

ии в

око

лнат

а ср

еда;

ви-

зуал

ни,

слов

есни

, м

узик

ални

об

рази

; пр

оизв

еден

ия о

т на

-ро

днот

о тв

орче

ство

.

• С

ъзда

ва р

азли

чни

по с

ъдъ

р-ж

ание

и

възд

ейст

вие

фиг

ура-

тивн

и и

неф

игур

атив

ни о

бра-

зи п

о на

блю

дени

е, п

редс

тава

и

въоб

раж

ение

, асо

циац

ии.

• О

същ

ест

вява

изо

браз

ител

-на

дейн

ост

чрез

ри

сува

не,

мод

елир

ане,

ап

лики

ране

, ху

-до

жес

твен

о ко

нстр

уира

не.

• И

зраз

ява

с ви

зуал

ни и

сло

-ве

сни

обра

зи

емоц

иона

лно

отно

шен

ие к

ъм

обе

кти

и си

ту-

ации

в о

колн

ата

сред

а.

• П

озна

ва и

изп

олзв

а ня

кои

изра

зни

сред

ства

за

ви

ди-

мо

прес

ъзд

аван

е на

цве

тове

, ф

орм

и, п

рост

ранс

тво.

Уче

ни

къ

т:

1. Р

абот

и и

ндив

идуа

лно

и в

гру-

па.

2. И

збир

а са

мос

тоя

тел

но и

зраз

-ни

сре

дст

ва.

3. И

зобр

азяв

а об

ект

и от

раз

лич-

ни г

ледн

и т

очки

.

4. А

нали

зира

и и

зобр

азяв

а п

ози

и дв

ижен

ия н

а ж

ивот

ни и

чов

еш-

ки ф

игур

и.

5. Р

азгл

ежда

, про

учва

и о

пред

е-ля

лок

ален

цвя

т н

а пр

едм

ети

и ср

еда.

6. П

озна

ва,

разк

рива

и и

зпол

з-ва

еле

мен

ти

на к

омпо

зици

ята

(цвя

т, р

итъм

, сим

етри

я, ц

ен-

тър

).

7. С

ъзда

ва п

оред

ица

илю

стра

ции

или

ком

икс

по н

арод

ни п

рика

зки,

ра

зказ

и и

стих

отво

рени

я.

8. И

люст

рира

тек

ст о

т у

чебн

и-ци

с з

нани

я за

при

рода

та,

мат

е-м

атик

ата,

тех

ника

та.

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те н

а ко

мпо

зи-

цият

аМ

итов

е и

леге

нди

При

рода

та о

коло

нас

При

май

стор

ите

на

порт

рета

В ц

арст

вото

на

фи-

гури

теЖ

ивее

м з

аедн

оР

абот

илни

цата

на

Арт

72



12

34

5

Ядр

о №

3

ЗРИ

ТЕ

ЛИ

ТВ

ОР

БА

Ста

нда

рт

№ 1

Уче

ни

къ

т:Р

азкр

ива

най-

общ

о с

ъ-

дър ж

ание

то н

а пр

оизв

е-де

ние

от и

зобр

азит

елно

-то

изк

уств

о.

Ста

нда

рт

№ 2

Уче

ни

къ

т:О

писв

а св

оите

впе

чатл

е-ни

я от

въ

зпри

еман

ите

ху до

жес

твен

и пр

оизв

еде-

ния.

Ста

нда

рт

№ 3

Уче

ни

къ

т:Р

азгр

анич

ава

прои

звед

е-ни

я от

из

обра

зите

лнот

о из

куст

во п

о ви

д и

жан

р.

Ста

нда

рт

№ 4

Уче

ни

къ

т:С

поде

ля

емоц

иона

лнот

о си

отн

ошен

ие п

ри в

ъзп

-ри

еман

е на

худ

ожес

твен

а тв

орба

.

Уче

ни

къ

т тр

ябва

да:

• При

теж

ава

осно

вни

позн

а-ни

я за

вид

овот

о и

жан

рово

то

разн

ообр

азие

на

изящ

ните

и

деко

рати

вно-

прил

ожни

те и

з-ку

ства

.

• П

озна

ва и

пос

очва

осо

бе-

ност

и на

тво

рчес

кия

проц

ес

на х

удож

ника

– ж

ивоп

исец

, гр

афик

, ск

улпт

ор,

прил

ож-

ник,

диз

айне

р.

• И

ма

осно

вна

пред

став

а за

ос

обен

ости

те н

а тв

орче

ския

пр

оцес

и т

ворч

ески

я м

етод

.

• П

осоч

ва

прим

ери

за

раз-

личн

и ж

анро

ве в

жив

опис

та,

граф

икат

а, с

кулп

тура

та и

де-

кора

тивн

о-пр

илож

ните

изк

ус-

тва.

• Р

азпо

знав

а из

вест

ни п

ро-

изве

дени

я на

им

енит

и ху

дож

-ни

ци о

т бъ

лгар

скот

о и

чуж

-де

стра

ннот

о из

куст

во.

• С

ъпос

тав

я п

роиз

веде

ния

на и

зобр

азит

елно

то и

зкус

тво

от м

инал

ото

и съ

врем

енно

ст-

та.

Уче

ни

къ

т:

1. Р

азгл

ежда

и а

нали

зира

про

-из

веде

ния

в ор

игин

ал и

ли ч

рез

репр

одук

ции

от р

азли

чни

видо

-ве

и

жан

рове

из

обра

зит

елно

из

куст

во.

2.

Пос

ещав

а ху

дож

ест

вени

га

ле ри

и, м

узеи

, из

лож

би и

ра-

бот

илни

ци н

а м

айст

ори

на н

а-ро

днот

о пр

илож

но и

зкус

тво

.

3. С

поде

ля с

връ

стни

ци и

въз

-ра

стни

впе

чат

лени

ята

си о

т

разг

леж

дани

про

изве

дени

я.

4. С

ъзда

ва

инди

виду

ално

или

в

груп

а ал

бум

и с

репр

одук

ции

на

прои

звед

ения

от

ра

злич

ни

по

вид

и ж

анр

изоб

рази

тел

ни и

з-ку

ства

.

В а

тели

ето

на х

удож

ни-

ка Тай

ните

на

ком

пози

ци-

ята

Мит

ове

и ле

генд

иП

ри т

ворц

ите

на к

расо

-та В

све

та н

а пр

едм

етит

еП

ри м

айст

орит

е на

пор

-тр

ета

В ц

арст

вото

на

фиг

ури-

те Жив

еем

зае

дно

В м

узея

на

изку

ство

тоН

а из

лож

ба

73



12

34

5

Ядр

о №

4

ВИ

ЗУ

АЛ

НА

К

ОМ

УН

И-

КА

ЦИ

Я

Ста

нда

рт

№ 1

Уче

ни

къ

т:У

своя

ва и

изп

олзв

а ос

-но

вни

поня

тия,

свъ

рзан

и съ

с съ

врем

енни

те с

ред-

ства

за

визу

ална

инф

ор-

мац

ия и

ком

уник

ация

.

Ста

нда

рт

№ 2

Уче

ни

къ

т:М

оже

да с

е ор

иент

ира

в ра

зноо

браз

ието

на

визу

-ал

ни с

редс

тва

за и

нфор

-м

ация

и к

омун

икац

ия.

Ста

нда

рт

№ 3

Уче

ни

къ

т:П

озна

ва

най-

общ

ите

прав

ила

за и

зпол

ване

на

визу

ална

ин

фор

мац

ия

в за

обик

алящ

ата

сред

а.

Уче

ни

къ

т тр

ябва

да:

• Р

азби

ра и

изп

олзв

а ви

зуал

-ни

зна

ци и

сим

воли

за

раз-

личн

и со

циал

ни г

рупи

(де

ца,

възр

астн

и) в

жит

ейск

и и

фан

-та

зни

ситу

ации

.

• Ф

орм

ира

най-

общ

а пр

едст

а-ва

за

изоб

рази

телн

ите

знац

и ка

то с

исте

ма.

• О

ткр

ива

и ос

ъщес

твя

ва

връ

зки

на в

изуа

лни

и не

ви-

зуал

ни

сред

ства

за

ко

мун

и-ка

ция.

Уче

ни

къ

т:1.

С

ъобр

азяв

а съ

държ

ание

то

и ви

да н

а ви

зуал

нот

о съ

общ

е-ни

е с

пред

назн

ачен

иет

о и

вида

на

уча

стни

цит

е (в

ъзра

ст,

пол,

ет

ноку

лтур

ни о

собе

ност

и).

2. П

реда

ва и

при

ема

инф

орм

а-ци

я с

разл

ични

вид

ове

явни

и

тай

ни

знац

и (ш

ифър

, ко

д)

с из

обра

жен

ия и

циф

ри.

3. Р

азгл

ежда

и с

ъст

авя

визу

ал-

ни з

наци

с р

азли

чно

пред

назн

а-че

ние,

кат

о из

полз

ва о

браз

и на

съ

отве

тни

обе

кти.

4. А

нали

зира

и у

част

ва в

ко-

мун

икат

ивни

си

туа

ции,

ка

то

изпо

лзва

ра

злич

ни

визу

ални

ср

едст

ва.

5.

Уча

ства

с

визу

ални

м

ате-

риал

и (п

лака

ти,

рек

лам

и, л

ис-

тов

ки,

таб

ла)

в си

туа

ции,

св

ърза

ни с

еко

логи

чни

и со

ци-

ални

про

блем

и.

Дов

ижда

не, л

ято

В а

тели

ето

на х

удож

ни-

ка Мит

ове

и ле

генд

иН

еоби

кнов

енат

а ст

аяВ

цар

ство

то н

а ф

игур

и-те К

омпю

търн

и та

йни

В у

весе

лите

лния

пар

кМ

агич

ески

обр

ази

и зн

а-ци Ж

ивее

м з

аедн

о

74



1 2

34

5

Ядр

о №

5

МА

ТЕ

РИ

АЛ

И

И Т

ЕХ

НИ

КИ

Ста

нда

рт

№ 1

Уче

ни

къ

т:Р

азби

ра

най-

общ

о вр

ъз-

ката

м

ежду

м

атер

иал

и те

х ник

и.

Ста

нда

рт

№ 2

Уче

ни

къ

т:Р

абот

и са

мос

тоят

елно

и

в гр

упа,

ка

то

изпо

лзва

оп

реде

лени

м

атер

иали

и

техн

ики.

Уче

ни

къ

т тр

ябва

да:

• Ф

орм

ира

усет

за

цв

етов

а ха

рмон

ия,

цвет

ови

цент

ър

и ди

нам

ика

на ц

ветн

ите

лини

и и

петн

а.

• П

рояв

ява

пови

шен

а ем

оци-

онал

ност

при

изп

олзв

ане

на

изоб

рази

телн

и м

атер

иали

и

техн

ики

за о

хара

ктер

изир

ане

на с

ъст

ояни

я, о

браз

и и

прос

-тр

анст

во.

Уче

ни

къ

т:1.

См

есва

бои

, за

да

полу

чава

цв

етов

е, р

азли

чни

по с

вет

лоси

-ла

и к

онт

раст

.

2. Е

кспе

рим

ент

ира

сам

ост

оя-

тел

но и

в г

рупа

с м

атер

иали

и

тех

ники

.

3. П

рояв

ява

в по

виш

ена

степ

ен

усет

, чу

вст

во и

въо

браж

ение

за

оха

ракт

ериз

иран

е на

обе

к-т

и и

прос

тра

нст

во п

ри р

абот

а с

разл

ични

мат

ериа

ли и

тех

ни-

ки.

4. И

зраз

ява

и об

съж

да

мне

ния

за

експ

реси

внит

е въ

змож

нос-

ти

на и

зобр

азит

елни

те

мат

е-ри

али

и т

ехни

ки в

уче

ниче

ски

и др

уги

прои

звед

ения

.

5. И

зпол

зва

смес

енат

а т

ехни

ка

„Т

емпе

ра и

туш

(за

лива

не)“

и

„М

акет

“ п

о въ

змож

ност

.

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те н

а ко

мпо

зи-

цият

аМ

итов

е и

леге

нди

При

тво

рцит

е на

кр

асот

аВ

све

та н

а пр

едм

етит

еН

еоби

кнов

енат

а ст

аяП

риро

дата

око

ло н

асП

ри м

айст

орит

е на

по

ртре

таВ

цар

ство

то н

а ф

игур

ите

Ком

пютъ

рни

тайн

иЖ

ивее

м з

аедн

оР

абот

илни

цата

на

Арт

75



Ядр

а н

ауч

ебн

ото

съдъ

рж

ани

е

Клю

чови

пон

яти

я и

зн

ани

ян

а п

рак

тиче

ска

осн

ова

Тем

и о

т уч

ебн

ото

съдъ

рж

ани

е,к

оито

пок

ри

ват

клю

чови

те п

онят

ия

Въ

змож

нос

ти з

ам

ежду

пр

едм

етн

и в

ръ

зки

12

34

Ядр

о №

1

ОБ

ЕК

Т И

С

РЕ

ДА

ПР

ОС

ТР

АН

СТ

ВО

за

крит

о, о

ткри

то

ЕС

ТЕ

ТИ

ЧЕ

СК

О Ч

УВ

СТ

ВО

к

раси

во–г

розн

осм

ешно

–стр

ашно

Нео

бикн

овен

ата

стая

Дов

ижда

не, л

ято

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те н

а ко

мпо

зици

ята

При

тво

рцит

е на

кра

сота

В с

вета

на

пред

мет

ите

При

май

стор

ите

на п

ортр

ета

В у

весе

лите

лния

пар

кМ

агич

ески

обр

ази

и зн

аци

Жив

еем

зае

дно

БЪ

ЛГ

АР

СК

И Е

ЗИК

И Л

ИТ

ЕР

АТ

УР

АИ

зпол

зват

се

ви

зуал

ни

и ве

рбал

ни

език

ови

сред

ства

за

възп

рием

ане

на о

бект

и и

сред

а в

ре-

ални

и ф

анта

зни

ситу

ации

.

МА

ТЕ

МА

ТИ

КА

Изп

олзв

ат с

е ел

емен

тарн

и м

атем

атич

ески

мод

е-ли

на

обек

ти, я

влен

ия и

отн

ошен

ия о

т ок

олна

та

сред

а в

изоб

рази

телн

ата

дейн

ост.

ЧО

ВЕ

КЪ

Т И

ПР

ИР

ОД

АТ

АУ

своя

ват

се з

нани

я за

вза

имод

ейст

вият

а и

из-

мен

ения

та н

а пр

ирод

ни о

бект

и.

МУ

ЗИК

АР

азви

ват

се а

ртис

тичн

ост

и въ

обра

жен

ие ч

рез

изпо

лзва

не н

а ра

злич

ни и

зточ

ници

и с

тим

ули

от

муз

икат

а и

изоб

рази

телн

ото

изку

ство

.

ДО

МА

ШЕ

Н Б

ИТ

И Т

ЕХ

НИ

КА

Осъ

знав

а се

рол

ята

на ч

овеш

ката

дей

ност

за

разв

итие

на

ес те

тиче

ска

и те

хнол

огич

на к

улту

-ра

.

ТА

БЛ

ИЦ

А З

А П

ОК

РИ

ВА

НЕ

НА

КЛ

ЮЧ

ОВ

И П

ОН

ЯТ

ИЯ

ОТ

УЧ

ЕБ

НА

ТА

ПР

ОГ

РА

МА

76



12

34

Ядр

о №

2

ОБ

ЕК

ТИ

ОБ

РА

З

Нач

алн

и з

нан

ия

за:

ЛО

КА

ЛЕ

Н Ц

ВЯ

Т

ПО

ЗА

ДВ

ИЖ

ЕН

ИЕ

КО

МП

ОЗИ

ЦИ

Я:

равн

овес

ие, ц

ентъ

р

ГЛ

ЕД

НА

ТО

ЧК

А

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те н

а ко

мпо

зици

ята

В с

вета

на

пред

мет

ите

При

рода

та о

коло

нас

При

май

стор

ите

на п

ортр

ета

В ц

арст

вото

на

фиг

урит

е

БЪ

ЛГ

АР

СК

И Е

ЗИК

И Л

ИТ

ЕР

АТ

УР

АУ

своя

ват

се о

бщи

поня

тия

на д

етск

ата

худо

-ж

еств

ена

лите

рату

ра и

изо

браз

ител

ното

изк

ус-

тво

– те

ма,

сю

жет

, ком

пози

ция.

ЧУ

ЖД

И Е

ЗИЦ

ИИ

згра

жда

т се

спо

собн

ости

за

учас

тие

в ко

мун

и-ка

тивн

и си

туац

ии в

око

лнат

а ср

еда.

ЧО

ВЕ

КЪ

ТИ

ПР

ИР

ОД

АТ

АИ

згра

жда

т се

спо

собн

ости

за

изоб

разя

ване

на

взаи

мод

ейст

вия

и из

мен

ения

на

обек

ти.

МУ

ЗИК

АУ

своя

ват

се о

бщи

поня

тия

за

изра

зни

сред

ства

в

муз

икат

а и

изоб

рази

телн

ото

изку

ство

– к

ом-

пози

ция,

рит

ъм

, кон

трас

т.

ДО

МА

ШЕ

Н Б

ИТ

И Т

ЕХ

НИ

КА

Изг

раж

дат

се с

посо

бнос

ти з

а уч

асти

е в

разн

о-об

разн

и си

туац

ии в

око

лнат

а ср

еда

чрез

про

ек-

тира

не и

кон

стру

иран

е.

Ядр

о №

3

ЗРИ

ТЕ

ЛИ

ТВ

ОР

БА

ВИ

Д И

ЗОБ

РА

ЗИТ

ЕЛ

НО

И

ЗКУ

СТ

ВО

жив

опис

гр

афик

аск

улпт

ура

В а

тели

ето

на х

удож

ника

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те н

а ко

мпо

зици

ята

Мит

ове

и ле

генд

иП

ри т

ворц

ите

на к

расо

тата

БЪ

ЛГ

АР

СК

И Е

ЗИК

И Л

ИТ

ЕР

АТ

УР

АФ

орм

ират

се

ком

уник

атив

ни у

мен

ия з

а об

щув

а-не

с п

роиз

веде

ния

от и

зобр

азит

елно

то и

зкус

т-во

.

77



12

34

ЖА

НР

порт

рет

пейз

ажна

тюрм

орт

фиг

урал

на к

омпо

зици

я

ИЗР

АЗН

И С

РЕ

ДС

ТВ

А

ТЕ

МА

И С

ЮЖ

ЕТ

ДЕ

КО

РА

ТИ

ВН

О П

АН

О

ГР

АВ

ЮР

А

В с

вета

на

пред

мет

ите

При

рода

та о

коло

нас

При

май

стор

ите

на п

ортр

ета

В ц

арст

вото

на

фиг

урит

еК

омпю

търн

и та

йни

В м

узея

на

изку

ство

тоН

а из

лож

ба

МА

ТЕ

МА

ТИ

КА

Изг

раж

дат

се с

посо

бнос

ти з

а ра

зкри

ване

и и

з-ра

зява

не н

а от

нош

ения

с м

атем

атич

ески

мод

е-ли

.

МУ

ЗИК

АУ

своя

ват

се о

бщи

поня

тия

за е

лем

енти

на

муз

и-ка

лнат

а и

худо

жес

твен

ата

изра

знос

т.

Ядр

о №

4

ВИ

ЗУА

ЛН

А

КО

МУ

НИ

-К

АЦ

ИЯ

ВИ

ЗУА

ЛН

И С

РЕ

ДС

ТВ

А

ЗА К

ОМ

УН

ИК

АЦ

ИЯ

(обр

аз, т

екст

)

В а

тели

ето

на х

удож

ника

Мит

ове

и ле

генд

иП

ри м

айст

орит

е на

пор

трет

аВ

цар

ство

то н

а ф

игур

ите

Ком

пютъ

рни

тайн

иВ

уве

сели

телн

ия п

арк

Маг

ичес

ки о

браз

и и

знац

иЖ

ивее

м з

аедн

о

БЪ

ЛГ

АР

СК

И Е

ЗИК

И Л

ИТ

ЕР

АТ

УР

АФ

орм

ират

се

спос

обно

сти

за у

част

ие в

раз

личн

и ко

мун

икат

ивни

сит

уаци

и с

верб

ални

и в

изуа

лни

език

ови

сред

ства

.

МА

ТЕ

МА

ТИ

КА

Изг

раж

дат

се с

посо

бнос

ти з

а уч

асти

е в

ком

уни-

кати

вни

ситу

ации

с в

изуа

лни

и м

атем

атич

ески

зн

аци

и си

мво

ли.

ЧУ

ЖД

И Е

ЗИЦ

ИИ

згра

жда

т се

спо

собн

ости

за

общ

уван

е с

език

о-ви

сре

дств

а в

ком

уник

атив

ни с

итуа

ции.

78



12

34

Ядр

о №

5

МА

ТЕ

РИ

АЛ

И

И Т

ЕХ

НИ

КИ

ОТ

ПЕ

ЧА

ТЪ

К О

Т А

ПЛ

И-

КА

ЦИ

Я (

едно

цвет

ен и

мно

-го

цвет

ен)

СТ

ЪР

ГА

НЕ

ВЪ

РХ

У К

АР

-Т

ОН

(во

съче

н, к

редо

в)

КО

ЛА

Ж

СМ

ЕС

ЕН

И Т

ЕХ

НИ

КИ

рису

ване

, ап

лики

ране

, пе

ча-

тане

; те

мпе

ра и

туш

(за

лива

-не

); к

олаж

и р

исув

ане

ША

БЛ

ОН

МО

ЗАЙ

КА

(от

харт

ия и

ли к

амъ

чета

)

МА

КЕ

Т(н

а въ

треш

но и

въ

ншно

про

-ст

ранс

тво)

Маг

ията

на

цвет

овет

еТ

айни

те н

а ко

мпо

зици

ята

Мит

ове

и ле

генд

иП

ри т

ворц

ите

на к

расо

таВ

све

та н

а пр

едм

етит

еН

еоби

кнов

енат

а ст

аяП

риро

дата

око

ло н

асП

ри м

айст

орит

е на

пор

трет

аВ

цар

ство

то н

а ф

игур

ите

Ком

пютъ

рни

тайн

иЖ

ивее

м з

аедн

оР

абот

илни

цата

на

Арт

ЧО

ВЕ

КЪ

Т И

ПР

ИР

ОД

АТ

АО

същ

еств

яват

се

връ

зки

меж

ду е

стет

ичес

ки

и ек

олог

ични

асп

екти

на

окол

ната

сре

да п

ри

изпо

лзва

не н

а м

атер

иали

от

есте

стве

н и

из-

куст

вен

прои

зход

.

ДО

МА

ШЕ

Н Б

ИТ

И Т

ЕХ

НИ

КА

Фор

мир

ат с

е те

хнол

огич

на г

рам

отно

ст и

ком

-пе

тент

ност

: об

рабо

тват

се

мат

ериа

ли, и

зпол

-зв

ат с

е ра

злич

ни н

ачин

и за

ком

бини

ране

и

сгло

бява

не.

79



ОСИГУРЕНИ МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ

Учебен предмет Теми от учебното съдържание, с които се осигуряват съответните междупредметни връзки

Български език и литература Довиждане, лято, В ателието на художника, Магията на цветовете, Митове и легенди, При творците на красота, Живеем заедно, Магически образи и знаци

Математика Тайните на композицията, При творците на красота, В света на предметите, В царството на фигурите, Компютърни тайни, Магически образи и знаци

Човекът и природата Магията на цветовете, При творците на красота, Природата около нас, В царството на фигурите

Музика При творците на красота, Магически образи и знаци

Домашен бит и техника Митове и легенди, При творците на красота, Необикновената стая, В царството на фигурите, Живеем заедно, Работилницата на Арт

Чужди езици Митове и легенди, Компютърни тайни,В увеселителния парк

Човекът и обществото Довиждане, лято, Митове и легенди, При творците на красота, В царството на фигурите, В увеселителния парк, Магически образци и знаци, Живеем заедно

80



доц. д-р Лучия Ангеловадоц. Пламен Легкоступ

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВОЗА 4. КЛАС

Рецензент д-р Мариета СавчеваРедактор Лидия ОковаХудожник на корицата и оформител Тотко КьосемарлиевХудожник редактор Веселин ЦаковТехнически редактор Йорданка ИвановаКоректор Мила Томанова-Димитрова

ISBN 954–01–1734–8

Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 5,00. Изд. коли 6,48. Код 40413200454.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2www.prosveta.net

Печат „Нова Принт“ АД – Пловдив

Documents

Izobrazitelno_izk_Angelova