7

Първа глава

Двете „Аз“

Често казваме, че човек е раздвоен. Но го разбираме, че човек се стреми към противоположни усещания, защото във всеки от нас има нещо добро и нещо лошо, както казва Владимир Висоцки:

„В мен има две „Аз“ – полюси планетни,човеци разни, двама врагове,когато първият копнее за балети,към хиподрума вторият пък нещо го зове“.

Предлагам да разгледаме нашата раздвоеност по-издълбо-ко и тогава ще видим, че разумът и емоциите ни престават да си „сътрудничат“, че „възгледите им се разминават“. Онова, което Разумният човек в нас смята за правилно, Емоционал-ният смята за скучно. И така ние се разделяме на две равни-ща – „Умствено равнище“ и „Клетъчно равнище“, които са в конфликт. До какво води това, ще го обсъдим по-нататък, а сега предлагам да разгледаме подробно какво представля-ват въпросните две равнища. Дори да намерим причините, поради които се получава раздвояване. Ще започнем от по-старото и съответно по-мощното Клетъчно равнище.

8

Михаил Лежепеков

Към него се отнасят:• емоциите и свързаните с тях биохимични реакции в

нашия организъм;• подсъзнанието;• интуицията (към която можем да отнесем и сънищата).Както забелязвате, нищо от изброеното не се контролира

от нашия ум, но много силно влияе върху настроението, здравето и дори върху постъпките ни.

Непослушните емоции

Нека напомня, че емоционалното състояние на човека изцяло се определя от хормоналните процеси. Адренали-нът например е свързан с гнева, серотонинът – с радостта. Даже през периода на влюбване организмът отделя опре-делен хормон и на неговата основа е създадено лекарство за потискане на депресията. Хормоните, а това означава и емоциите, имат още едно свойство: че организмът свиква с тях и настоява за непрекъснато увеличаване на дозата. Тоест, хората са наркотично зависими от тях. И понеже хор-моналните процеси не се контролират от ума, следователно не се контролира и зараждането на емоциите.

Тоест, ако организмът е „привикнал“ например с емоцията ревност, човек непрекъснато ще търси поводи за ревност, а ако такива поводи липсват, той изпада в „абстиненция“ и започва сам да си измисля поводи, за да изживее това силно усещане. Тъй като никой не анализира емоциите си и не се учи да контролира тяхното зараждане, хората са станали зависими от тях и в най-добрия случай благодарение на възпитанието или страха от наказание

9

Как да управляваме съдбата си

могат да си забранят някои агресивни действия, към които те ги тласкат.

Тя: Защо ни тласкат към агресивни действия, а не на-пример към любов?

Авторът: Всички емоции са свързани с двата основни инстинкта – за самосъхранение и за продължение на рода. Главната цел на емоциите е да запазим себе си и своето семейство, а без агресия защитата е невъзможна. И макар във всяка държава да има специални органи за защита на гражданите и толкова агресия, колкото натрупваме за самозащита, вече да не е необходима, инстинктът диктува своите закони: бъди нащрек, не позволявай да те наранят! (По-подробно по този въпрос вижте в книгата ми „Здрави в болния свят“). А умът само оправдава тази хипертрофи-рана самозащита. Затова на хората им е толкова трудно да общуват помежду си – те винаги са нащрек, докачливи и горди.

При съвременните хора емоциите са потиснали Мислов-ния процес и е започнала деградацията на Човека като вид. Тази деградация много бързо прогресира. На тази обширна и важна тема е посветена последната ми книга „7 стъпки към щастието“, в която не само подробно обяснявам защо и как е станало това, но и предлагам решения на проблема.

Той: Доста страшна картина рисувате: сякаш живеем като животните – чрез инстинктите си, и дори го оправда-ваме. Че и деградираме на това отгоре!

Тя: Щом като с всяко следващо поколение хората стават

10

Михаил Лежепеков

все по-примитивни и зли, значи така е. Гледах филма за Сергей Рахманинов. И се замислих: преди по-малко от сто години концертите му са имали шумен успех, докато всъщ-ност музиката му е много сложна! Сега мисля, че го разби-рат само шепа професионалисти. А къде отиде любовта към поезията? Само две поколения назад поетите са събирали огромни зали, припомнете си Евтушенко и Вознесенски. Днес младежта и средното поколение познават поезията само в рамките на училищната програма. И всичко това, както обяснявате, се случва, защото емоциите са потиснали Мисловния процес и е започнала обща деградация. Но най-страшното според мен е все пак наркотичната зависимост от емоциите! Щом съществува такава силна връзка между емоциите и хормоните, тогава за какъв евентуален контрол от страна на ума може да става дума? Ние трябва да бъдем лекувани като наркомани! А няма кой да го направи – всич-ки са зависими, но го смятат за нормално.

Авторът: При това положение „помощта за давещите се е дело на самите давещи се“. А човек може да се спаси! Обяснявам: както хормоните ни „карат“ да изпитваме оп-ределени емоции, така и емоциите „карат“ организма да изработва хормони – процесът е двустранен. И ако ние не можем да ръководим хормоналните процеси, все пак имаме възможност да надделеем над емоциите. Естествено, това предполага специално обучение и възпитание. Трябва да се научим да работим с емоциите, тоест, да не позволяваме на ума да ги следва сляпо, той не бива да им се доверява, а да анализира зараждането на всяка от тях: дали тя е толкова обоснована и необходима.

11

Как да управляваме съдбата си

За да ви стане ясно, ще дам един пример.

На посещение при мен дойде една жена със следния проблем: изпаднала в депресия, идело º да се скрие от всички, нищо не я радвало, непрекъснато º се спяло и дори не º се живеело. Тя обясни състоянието си с това, че е много обидена на мъжа си, който „се за-яжда с нея за щяло и нещяло“. По време на разговора установихме, че напоследък статутът на домакиня е започнал да º дотяга и тя решила да си потърси работа. И ако не било това нейно болезнено състо-яние, отдавна да е започнала някъде. Но аз видях, че жената се самозалъгва. Нея най-много я плашеше тъкмо... перспективата да започне работа!

Двамата с мъжа º започнали съвместен бизнес, но след раждането на детето тя се оттеглила от дейността, още повече, че нещата при мъжа º потръгнали и те не изпитвали нужда от пари. Сега, когато дъщеря º поотраснала, жената се уплаши-ла, че вече няма морално оправдание да не ходи на работа. И тя предварително се обидила на мъжа си, че той може да мисли по същия НАЧИН. Умът º започнал да оправдава тази емоция на обида и тя намерила много факти, „доказващи“ тайния замисъл на мъжа º да я накара да работи.

Когато започнахме да анализираме конкретни примери за неговите изисквания, се оказа, че:

–той я помолил вкъщи да се поддържа ред;–жена му да засили контрола върху четиринай-

сетгодишната им дъщеря.Жената вече не виждаше, че няма никаква връзка

12

Михаил Лежепеков

между желанията на мъжа º и това, че отдавна е време да тръгне на работа. Умът º беше зает само с едно – на всяка цена да оправдае обидата си. И то тъкмо с „фактите“, която от страх сама си бе измислила.

Какво решение намерихме? Тя откровено обсъдила с мъжа си необходимостта да тръгне на работа, и когато получила от него потвърждение, че той няма интерес от това, се успокоила и започнала да анализи-ра обидите си. Видяла, че изискванията му всъщност съвпадат и с нейните цели: да обръща на дъщеря си повече внимание (защото тя навлязла в трудната пу-бертетна възраст) и вкъщи да има повече ред, и то не чрез повече труд от нейна страна, а чрез привличане на дъщеря им към домакинските задължения. Трябва да отбележим, че съпругът така се зарадвал, че жена му престанала да се „цупи“ и се захванала с възпита-нието на дъщеря си, което напоследък поизоставила, че започнал да º помага във всичко. Отношенията им се подобрили и депресията º преминала.

Тук виждаме следната ситуация: емоцията на страха от започване на работа е прераснала в емоция на обида срещу съпруга, тъй като само от него зависи дали тя ще работи или не. И жената е започнала да търси доказателства, че обидата º е основателна.

Когато с моя помощ Здравият разум победил, обидата я напуснала и депресията º минала. Подобните многоброй-ни факти от моята практика показват, че контролът върху емоциите и като следствие – над хормоналните процеси в организма, е ВЪЗМОЖЕН.

13

Как да управляваме съдбата си

Подводната част на айсберга

Втората част на Клетъчното равнище е подсъзнанието. То е станало недосегаемо за нашия контрол, защото няко-га, в зората на човечеството, пред страха от наказание за „лошите“ желания хората са започнали да ги крият както от околните, така и от себе си. Те не са успели да се научат да не желаят лоши неща, тъй като често пъти тези жела-ния отговарят на инстинкта, но не отговарят на моралните норми, приети в дадено общество. Затова са ги натикали в подсъзнанието. Следователно подсъзнанието е тайно хранилище на срамните ни желания, които съзнателно крием от себе си.

Тя: Защо съзнателно? Нали казахте, че сме ги скрили не с умисъл, а от срам и страх?

Авторът: За да изпитаме срам, трябва да осъзнаем, че дадено нещо е „лошо“. И значи да скрием желанието си съзнателно. Защото никой не учи човека какво да прави с „лошото“ в себе си, и за да не бъде наказан, той има само един изход – да скрие „лошото“ си желание.

Той: Защо никой не го учи? Нали наказанието служи за това човек да може да се промени?

Авторът: Но никой не го учи КАК да се промени.

Той: Мисля, че е ясно. Ако не искаш да бъдеш наказан, никога не прави „лоши неща“.

14

Михаил Лежепеков

Авторът: Това не е урок, а изискване. Историята и целият живот доказват, че е невъзможно злото да бъде изкоренено.

Тя: Вие предлагате не да се наказва злото, а да се по-ощрява доброто ли?

Авторът: Аз твърдя, че в случая няма да помогнат нито наказанието, нито поощрението. Можете да набиете някого, можете да обещаете на някой неграмотен един милион, за да реши някоя математическа задача, но той няма да може да я реши. Защото никой не го е учил на математика!

Нас никой не ни учи на законите на духовно-емоцио-налния свят, на законите на човешките емоции, на взаимо-връзката между емоции и хормонални процеси в организма и взаимовръзката между емоции и Мисловен процес. На неграмотните по тези въпроси хора се предлага изведнъж, без обучение, да не изпитват „лоши“ емоции и толкоз! Бъдете нравствени, защото това е добре, а ако не бъдете, ще ви накажем.

Щом обществото е поставило такова изискване, всички хора са започнали да се правят на нравствени. И те не прос-то се преструват, а сами искрено го вярват, но какво става там, в подсъзнанието им, никой не знае. Искам да напомня, че винаги говоря за тенденции, а не за изключения.

Човек трябва да бъде научен не как да не показва „ло-шото“, а как да направи така, че това „лошо“ да стане за него противоестествено.

Да вземем за пример едно отвратително качество, как-вото е жестокостта. Ако родителите са забелязали това качество у детето си, те трябва да проведат огромна въз-

15

Как да управляваме съдбата си

питателна работа. Те трябва да обяснят и да покажат колко крехко е всичко живо, колко труд се иска за запазването и поддържането на живота. Детето трябва да се научи да се грижи за някоя животно, да го наглежда, да го храни и най-вече да съпреживява с него. Да разбере, че всяко живо същество може да изпитва болка както и то самото.

Тя: Но кой има толкова време и възможности да се зани-мава с това?! Докато научиш детето да се грижи за някого, изгубваш сума време.

Авторът: Разбира се, да обучаваш е трудно, а да заповя-даш и да наказваш е лесно. Затова „лошото“ не се изкоренява, а се крие в човешкото подсъзнание и при всяка провокативна ситуация изскача от него като дяволче от кутийката. В ре-зултат на което в съвременния живот наглостта, кражбите, насилието и убийствата са станали нещо обичайно.

Замисляли ли сте се защо сред животните няма нито садисти, нито мазохисти, нито сексуално извратени, а сред хората има?

Тя: Защото те са по-добри от хората.

Авторът: Това не е отговор, а оценка. Която, между другото, е продиктувана от вашата обида към хората. И е още една илюстрация как умът оправдава емоцията. Тоест, вие сте обидена, а умът ви оправдава обидата с факта, че хората често пъти биват лоши, следователно вашата обида е справедлива. Но вие сигурно смятате, че даденият отго-вор е в резултат на мислите ви за разликите в природата на човека и на животното?

16

Михаил Лежепеков

Тя: Честно казано, върху този въпрос не съм се замис-ляла специално. Казах каквото ми хрумна.

Авторът: Аз обаче се замислям. И мога да отговоря, че сред животните няма извратени, защото те нямат подсъзна-ние. Не знаят какво е срам и живеят според природата си, без да крият от никого нищо, тоест, без да лъжат. Докато човекът, както току-що установихме, от малък е каран да крие срамните си желания, а всичко скрито и потиснато придобива извратени форми.

Той: Казвате, че нашето възпитание се свежда само до засрамването и наказанието и никой не ни учи какво да правим с лошите си желания. И все пак, щом макар и от страх пред наказанието човек не върши аморални неща, значи е бил научен на това.

Тя: Вие, мъжете, май не можете да не вършите аморални неща.

Той: Ако имате предвид „болката си“ – изневерите, вие отдавна сте се изравнили с нас и също не можете да се справите с желанията си, макар не по-зле да разбирате, че изневярата е лошо нещо.

Авторът: Току-що потвърдихте колко му е трудно на човек да върви против подсъзнателните си желания. Уче-нето означава:

• да разберем, че дори само да признаем пред себе си „лошото“ това показва, че се стремим да го поправим. Не можем да поправим нещо, което го няма, нали? Затова трябва:

17

Как да управляваме съдбата си

• в никакъв случай да крием срамните си желания;• честно и открито да анализираме тяхното естество;• да разберем кое ги поражда;• защо са забранени;• каква вреда могат да ни нанесат;• и да работим с тях, докато ни станат чужди.

Най-важното е да не изпитваме срам от тях.Защото засрами ли се, човек веднага започва да лъже

околните и дори себе си, че „лошото“ нещо изобщо не съществува. Припомнете си, че като видите някой да се уплаши, искате да го успокоите и му казвате: „Не бой се, няма страшно“ и тогава в отговор обикновено чувате: „Но аз не се страхувам!“. Човекът е излъгал без дори да се за-мисля дали се страхува или не. С този отговор той веднага ви „поставя на място“ и ви обяснява, че не е по-долу от вас и че не познава страха. Задейства се схемата: „малодушието е нещо срамно“.

Той: Точно така! Аз пък се чудех защо когато жена

ми ревнува, а аз го обръщам на шега, тя толкова много се ядосва и не признава, че ревнува! Сега ми е ясно, че да ревнуваш е срамно.

Тя: Намерил повод да се шегува! Вие мъжете много обичате да ни дразните. Използвате, че сме зависими от вас.

Той: Вие сами си се дразните. Щом сте зависими, при-знайте го!

Авторът: Ние така сме възпитани, че не можем да при-

18

Михаил Лежепеков

знаем нито своята зависимост, нито някоя слабост, нито каквото и да било, смятано за срамно. Можем само да се ядосваме и тихо да „умираме“ от обида.

Поради своята необразованост по тези въпроси хората не знаят, че обидите рушат техния организъм не по-малко от физическите болести. Нещо повече, те ги причиняват. Смятат, че да живеят с хронична обида е нормално, но да я признаят е срамно. Но ако не признаят болестта си, няма как да се излекуват!

Представете си, че физическите болести се смятат за срамни. Ангината води до сърдечни усложнения, но вие се мъчите да не покажете болката си пред никого и дори си внушавате, че това е нормално: ей така, случайно сте почувствали бодеж, но „кой ли днес не чувства бодежи“?! Бързият летален изход е неизбежен.

Запомнете! За човешката Душа обидата е също толко-ва опасна, както проказата за тялото. Още при първите º признаци трябва да се изпълните с желание спешно да я лекувате, а не да я криете.

Той: Значи, ако е правилно възпитан, човек не би трябва-ло да се срамува от лошите си качества? Тогава, доколкото разбирам, няма да ги крие и в него няма да се формира подсъзнание, пълно с какви ли не срамни неща. Но нали самото определение на нещо като „лошо“ автоматично поражда срам?

Авторът: За да може срамът да не се поражда, трябва честно да си признаем, че „лошото“ към днешна дата е нещо нормално. А да си признаеш „лошото“ означава, че се стремиш към доброто. Защото само тогава знаеш какво

19

Как да управляваме съдбата си

трябва да поправяш. И този стремеж не бива и не може да бъде срамен. Докато ако криеш от себе си „лошото“ зна-чи, че нямаш желание да се променяш към добро. И това трябва да е срамно!

Тя: А няма ли опасност, ако признаят „лошото“ жела-ние за нещо нормално, хората да престанат изобщо да се срамуват и да настане „слободия“?

Авторът: „Слободията“ вече се вихри! Не го казвам аз, пуснете телевизора, там ще ви го кажат така, че „ще ви се изправи косата“. А срамът не дава очаквания резултат ето защо...

След дъжд – качулка

Винаги сме смятали, че срамът би трябвало да не поз-волява на човек да върши нещо лошо. Тоест, че тъкмо срамът би трябвало да го спре. На това ни учат от малки. Но желанията пораждат у човек толкова силни емоции, че когато за постигането им трябва да стори нещо лошо, под въздействието на емоциите той го прави. И нищо не може да го спре.

Той: Но къде отива срамът?

Авторът: Може да ви е чудно, но ние не сме се отказали от срама. Без него човек би се чувствал аморален. И за да не изглежда такъв в собствените си очи, той го е запазил, но е започнал да го използва след като е извършил нещо