Университет за национално и световно стопанство

Катедра: Международни икономически отношения и бизнес

“Международни икономически отношения на

Тайван”

Разработил: Преподавател : Силвия Владимирова Доц. Емил ХимирскиСпециалност – МИО-магистриФак.№ 2720391

Януари 2008 г, София

I. ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ

Република Китай е държава в Източна Азия. Тя е един от

победителите във Втората световна война и от основателите на

Организацията на Обединените Нации (понастоящем не е член на

ООН). Исторически е обхващала цял Китай преди Гоминдан да

загуби контрола върху континентален Китай от комунистическата

партия по време на гражданската война през 1950 г. Оттогава

властта й е ограничена до островните групи Тайван, Пескадор,

Кинмен и Матсу. В последвалите десетилетия Република Китай

често е наричана "Тайван", а от края на 1970-те години името

"Китай" често се отнася за Китайската Народна Република (КНР).

Поради натиск от КНР, в международни организации Република

Китай често е наричана "Китайско Тайпе", по името на столицата

и - град Тайпе. В настоящата курсова работа се използва

названието “Тайван”, както е в почти всички източници.

През последните три-четири десетилетия, в резултат на

упорита работа и разумна икономическа политика, Тайван се

трансформира от недоразвит, земеделски остров в икономическа

сила, водещ производител на високо технологични стоки. Тайван

е икономика кредитор. Разполага с едни от най-големите в света

резерви от чуждестранна валута – 500 млрд щатски долара през

1999. Въпреки азиатската финансова криза икономиката

продължава да има икономически растеж от около 5 % годишно.

Има почти пълна заетост и ниска инфлация.

През 60-те чуждестранните инвестиции в Тайван спомагат

за развитието на модерни, трудоемки технологии, като

държавата се превръща във водещ износител на трудоемки

продукти. През 80-те се пренасочва към производството на все

по-сложни, капитало и технологично интензивни стоки за износ и

2

към развитие на сектора на услугите. През същия период

покачването на курса на Новия тайвански долар, нарастването на

разходите за труд, последиците за околната среда карат Тайван

да изнесе много от трудоемките отрасли, като например

производството на обувки, в континентален Китай.

Тайван се трансформира от получател на помощи от САЩ

през 50-те и 60-те във водещ инвеститор, особено в Азия.

Частните тайвански инвестиции в Китай се оценяват на повече от

$ 100 млрд. Такава е и сумата, която Тайван инвестира в

югоизточна Азия.

Табл. 1

Основни икономически показатели 2003 2004 2005

Брутен национален продукт (БНП) в млрд $ 309.3 333.4 355.4

Брутен вътрешен продукт (БВП) в млрд $ 299.8 322.2 346.4

БНП на глава от населението в $ 13 752 14 770 15

690

БВП на глава от населението в $ 13 327 14 271 15

291

Индекс на потребителските цени (промяна

в %)

-0.28 1.62 2.30

Безработица 4.99 4.44 4.13

Източник: Directorate-General of Budget, Accounting and Statistics

3

II. МЕЖДУНАРОДНА ТЪРГОВИЯ СЪС СТОКИ

Международната търговия е двигателя за бързото развитие

на Тайван през последните 40 години. Икономиката на Тайван и

понастоящем е експортно ориентирана, което прави страната

зависима от либералния търговски режим в световен мащаб и

чувствителна към всеки спад в световната икономика. Общата

стойност на търговията нараства петкратно през 60-те, почти

десетократно през 70-те и се удвоява през 80-те. През 90-те

растежа е по-умерен – по-малко от два пъти.

Благодарение на съживяването на глобалната икономика

през 2004 търговията на Тайван и бележи силен ръст и в двете

посоки. Износът и вносът нарастват съответно с 21.1% и 31.8%,

което е значително повече от ръста за 2003 от 11.3% и 13%, както

и от средните равнища за света (19.6% и 17.3%). Общата стойност

на търговията задминава забележителните $300 млрд и за първи

път достига цифрата $351 млрд. Вносът нараства по-бързо от

износа и през 2004 година търговския излишък на Тайван

намалява до $13.6 млрд (за сравнение за 2003 е $22.6 млрд).

По данни на Световната Търговска организация (СТО) за

2005 Тайван е на 16-то място в света по обем на търговията. За да

утвърди мястото си в международната верига на доставки и за да

се възползва от благоприятното си географско положение в

Източна Азия Тайван е изградил четири свободни икономически

зони в пристанищните градове Кийлунг, Тайпей, Тайчунг и

Каушуинг, както и една на Тайванското международно летище

Таоиуан. С цел още по-голямо разрастване на търговските

възможности, Тайван е подписал АТА карнет споразумения с

4

няколко страни, с което се елиминират митническите

формалности за търговските пътници. С цел да бъдат защитени

интересите на тайванските, както и на чуждестранните

инвеститори са подписани споразумения за закрила на

инвестициите и за избягване на двойното данъчно облагане.

Тайван работи усилено за подобряването на връзките със

страните от Азиатско-Тихоокеанския регион, на които се пада

35% от общата стойност на търговията.

ИЗНОС

Структурата на износа през годините се променя. От

предимно селскостопански стоки преди няколко десетилетия,

през 2004 година 98.6% се падат на индустриалните стоки (табл.

2). 77.2% от тях са капитало и технологично интензивни стоки.

Девет от водещите десет експортни сектора отбелязват

двуцифрена стойност на растеж (в %) през 2004, като половината

от международната търговия се пада на два отрасъла. Най-

големият – електронно оборудване и компоненти – продължава

постоянния си растеж, като отбелязва 27.2% нарастване спрямо

предходната 2003. Освен най-важнен експортен сектор за Тайван

е електрониката е и основен приемник на инвестиции от САЩ.

Тайван е най-големият доставчик в света на компютърни чипове и

водещ производител на LCD панели; дизайнер и производител на

на DRAM компютърна памет, мрежово оборудване и

потребителска електроника. Вторият по значение отрасъл –

машинно оборудване и части – през последните години бележи

по-бавен ръст поради изнасяне на производствата зад граница.

За 2004 само 1.8%. С най-голям ръст са оптичните инструменти и

с достигнатите 57% изместват продуктите от пластмаса от

5

третото място. Въпреки че губи своята важност, поради загубата

на конкурентни предимства в трудоемките производства,

текстилната индустрия е друг основен експортен отрасъл за

Тайван. С по-голямо дял в износа са също така продукти от каучук

и тези на химическата индустрия. Износът за 2004 е на обща

стойност от $182 млрд (f.o.b.).

Табл. 2 Структура на износа по сектори в %

Година 200

1

200

2

200

3

200

4

200

5

2006

Селскостопански продукти 0.2 0.3 0.3 0.2 0.2 0.2

Преработени селскостопански

продукти

1.3 1.3 1.2 1.1 1.1 0.8

Индустриални продукти 98.4 98.5 98.6 98.6 98.7 99.0

Източник: www.stat.gov.tw

ВНОС

6

През 2004 година вносът в Тайван също както износа

бележи ръст. Тъй като Тайван е беден на природни ресурси над

60 процента от вноса се падат на селскостопански стоки и

суровини. Тайван внася почти всички необходими му

енергононосители. Нарастналото търсене на полуготови

продукти, както и на компоненти и инструменти, необходими за

производството на експортните стоки също допринасят за ръста

на вноса от 31.8 процента. Това е най-големият ръст от 1989

година. Общо селскостопанските стоки, суровините за

индустрията и капиталовите стоки съставляват около 90% от

вноса (табл. 3). Стойността на вноса за 2004 почти се изравнява с

тази на износа, достигайки $169 млрд.

Всички десет водещи вносни отрасла имат положителен

ръст. Поради нарастналото търсене на стомана, този сектор

бележи и най-голям ръст от 75.2% спрямо 2003 година. Вносът на

оптични инструменти и изкопаеми горива нарастват съответно с

46.4 % и 41.4%. водещият вносен отрасъл – електрическо

оборудване и компоненти – регистрат ръст от 21.3%, а вторият по

големина отрасъл – машинно оборудване и части – 32.5%.

Япония и САЩ за дълго са водещи партньори на Тайван по

вноса. Вносът от Япония нараства с 33.7% през 2004, което я

поставя и на първо място. Поради по-бързия растеж на вноса в

сравнение с износа през 2004 Тайван има търговски дефицит с

Япония от $30.43 млрд.

Табл. 3 Структура на вноса по сектори в %

Година 200

1

200

2

200

3

200

4

200

5

2006

7

Капиталови стоки 25.0 23.1 20.5 21.4 19.0 17.0

Селскостопански продукти и

индутриални суровини

65.0 67.1 70.1 70.4 72.4 75.4

Индустриални (готови) продукти 10.0 9.8 9.4 8.2 8.6 7.6

Източник: www.stat.gov.tw

ТЪРГОВСКИ ПАРТНЬОРИ И ОТНОШЕНИЯ

Продължаващото изместване на центъра на световната

икономическа активност от Запад на Изток, както и нарастващата

тенденция за регионална икономическа интеграция водят до

непрестанното нарастване на търговията на Тайван със страните

от Азиатско-Тихоокеанския регион.

Понастоящем основен търговски партньор на Тайван е

Китай (Китайската народна република – с изключение на Хонг

Конг), 21.6% от износа и 11.9% от вноса (2004 година).

Стойностите постоянно се увеличават и двете икономики стават

все по-взаимообвързани и взаимозависими.

Вносът от Китай се състои предимно от селскостопански

стоки и суровини за индустрията. САЩ се нарежда на трето място

като търгосвки партньор на Тайван и при износа и при вноса,

респективно 12.6% и 10.9% (2004). Износът се състои предимно от

електроника и потребителски стоки. С нарастването на доходите

на глава от населението в Тайван се увеличава и търсенето на

вносни, висококачествени потребителски стоки. И макар вносът

8

от САЩ да нараства Тайван има постоянен излишък с тази страна.

За 2004 година е бил $6.49 млрд.

През 2004 година почти 80% от международната търговия

на Тайван се пада на САЩ, Япония, Китай, Хонг Конг, страните

членки на АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия) и

Европейския съюз.

Тайван поддържа официални дипломатически отношения

само с 25 от своите търговски партньори. Това изглежда, че не

пречи сериозно за постоянното нарастване на търговия. Тайван

има културни и търговски служби в над 60 страни, с които няма

официални връзки.

Тайван става член на Световната търговска организация

през януари 2002 под наименованието “Отделни митнически

територии на Тайван, Пенгу, Кинмен и Матсу”. Член е на Азиатско-

Тихоокеанки форум за икономическо сътрудничество под името

“Китайско Тайпей”. Това говори за нарастващото значение на

Тайван и желанието на страната да се интегрира все повече в

глобалната икономика. През последните години Тайван води

преговори със САЩ за изграждане на свободна търговска зона.

III. ИНВЕСТИЦИИ

Тайван има солидна икономическа основа и отличен бизнес

климат, които привличат местните и чуждестранни инвеститори.

9

През 2005 година според Вusiness Environment Risk Intelligence

Тайван е на пето място по добър инвестиционен климат сред 50

водещи икономики. Най-високият 1А рейтинг предполага, че

Тайван е нискорискова зона за инвестиции. Междувременно

Economist Intelligence Unit промемя своя рейтинг за перспективите

на бизнес средата на Тайван за периода 2005-2009 от “добри” на

“много добри”, което нарежда страната на 19-то място в света и

на 3-то в Азия след Сингапур и Хонг Конг.

ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ В ТАЙВАН

През 2004 в Тайван са регистрирани 1 149 случая на преки

чуждестранни инвестиции на обща стойност $3.95 млрд, което

означава ръст от 10.53% спрямо предходната година. Най-големи

инвеститори са Британските територии в Карибско море, основно

Британски Вирджински острови и Кайманови острови, на които се

падат близо четвърт от всички чуждестранни инвестиции.

Следват Япония, САЩ, Нидерландия и Сингапур.

За насърчаването на чуждестранните инвестиции Тайван

предлага преференциално данъчно облагане, оказване на помощ

в научно-развойната дейност и нисколихвени заеми. С тези мерки,

както и с изграждането на научни паркове, Тайван цели да стане

център на научно-развойна дейност и високо технологични

производства. Като резултат от това чуждестранните инвестиции

в сферата на електрониката и производството на електроуреди

допринасят за 33.45% от общата стойност на чуждестранните

инвестиции в Тайван. Втората по важност сфера, с 20.47% е

банковите и застрахователните услуги. Чуждестранните

инвестиции там нарастват поради нарастналото търсене на тези

услуги и продължаващата либерализация. След това се нараждат

10

търговията на едро и дребно с 15.24%, химическата индустрия –

3.7% и строителството – 3.37%.

ТАЙВАНСКИ ИНВЕСТИЦИИ В ЧУЖБИНА

Инвестициите на Тайван зад граница (с изключение на тези

в Китай, които са разгледани отделно по-долу) през 2004

възлизат на общо $3.38 млрд (658 случая), което е с 14.78% по-

малко в сравнение с 2003 година. Над една трета от

инвестициите са насочени към Британските територии в Карибско

море; една четвърт към Сингапур и една шеста към САЩ.

Водещ инвеститор в чужбина за 2004 е сектора банковите и

застрахователните услуги, допринесъл за 39.02% от общата

стойност на чуждестранните инвестиции. На второ място са

секторите на електрониката и електроуредите с 33.91%, тъй като

сектора на високите технологии в САЩ продължава да привлича

инвестиции. Следват търговията на едро и дребно с дял от 5.48%,

транспорта – 3.51% и IT услугите с 3.14%.

След отпадането на ограниченият за инвестиции в Китай

през 1991 година Тайванските инвестиции там бележат огромен

ръст. Одобрените до 2005 инвестиции достигат обща стойност от

$47.32 млрд и представляват 53.28% от инвестициите на Тайван

зад граница за този период. Само за 2005 година в Китай са

одобрени 1 297 сделки на стойност $6 млрд, което представлява

71.05% от общата стойност на тайванските инвестиции в чужбина

за тази година. Около 40% са в електроника и електрооборудване,

11% в металургията и 6% в химическата индустрия.

11

IV. ДРУГИ ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНИ

ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ

ТРАНСПОРТ

Добре развитата транспортна мрежа помага за експортно-

ориентираното икономическо развитие на Тайван. В отговор на

тенденциите за глобална икономическа интеграция и

либерализация на търговията правителството на Тайван дава

приоритет на транспортния сектор.

Морският транспорт е от жизнено значение за икономиката

на Тайван. Към края на 2005 флотата на Тайван включва големи

270 транспортни кораба (всеки с маса 100 и повече тона). Тайван

има регистрирани 149 превозвача, сред които Evergreen Marine

Corporation (EMC), Yang Ming Marine Transport Corp., и Wan Hai Lines

Ltd. (водещи в света контейнерни превозвачи)

С цел подобряване на транспортната среда и нарастване на

конкурентноспособността на Тайван са предприети редица мерки.

Подобряване на транспорта през Тайванския провлак; ревизия на

законите и регулациите в сферата на транспорта; насърчаване на

корабособствениците да регистрират новите си кораби под

Тайвански флаг и така да се увеличи флотата; пренасочване на

бюджетни средства за обучение на кадри; оптимизиране на

администрацията. За да е в крак с тенденциите за глобална

либерализация и интернационализация са създадени Свободни

търговски зони (СТЗ) в четири международни пристанища –

Каошиунг, Кийлунг, Тайчунг и Тайпей.

12

Тайван има седем международни пристаниа: Кийлунг, Суао,

Тайпей, Тайчунг, Анпинг, Хуалиен и Каошуинг. Суао и Тайпей

служат като помощни пристанища на Кийлунг, а Анпинг на

Каошуинг.

Пристанище Каошуинг е обработило близо 9.47 милиона

TEU-та (еквивалент на двадесет футов контейнер) през 2005,

което го прави шестото по големина контейнерно пристанище в

света. Пристанището разполага с 118 места за опериране, с обща

дължина 26.6 км, с което по всяко време може да акостират общо

153 кораба. Има 5 контейнерни терминала, 26 контейрни кея, 67

крана и 293.5 хектара контейрни депа; както и 2 силоза. В

отговор на увеличеното търсене в момента се изгражда шести

контейнерен терминал, който ще е готов през 2010 година. Кеят

ще е около 1.5 км дълъг , 74.8 хектара.

Контейнерните терминали на пристанище Каошиунг

предлагат бързи, точни и пълни логистични услуги, с капацитет

за обработка до 10 милиона ТЕU-та годишно. Стратегическото му

положение го прави идеално, за да бъде един от транспортен

център в Източна Азия.

За да увеличи конкурентноспособността на пристанището

през Януари 2005 е създадена СТЗ, която обгражда петте

контейнерни терминала и е с обща територия от 397.69 хектара.

Пристанище Кийлунг е разположено в северния край на

острова и разполага с 57 места за опериране на кораби. Има два

контейнерни терминала, с 15 места за опериране и 29 крана с

капацитет за обработка на 13-18 редици контейнери

едновременно.

13

През 2005 година пристанище Кийлунг е обработило 2.09

милиона TEU-та, което го нрежда сред топ 40 контейнерни

пристанища в света. За да отговори на световното търсене през

2001 са завършени две програми за прокопаване – увеличаване на

дълбочината на основния канал до 15.5 м и увеличаване на

диаметъра на басейна до 650 м. За да подобри своята оперативна

ефективност и да повиши качеството на своите услуги

пристанище Кийлунг е отворено за частни докерски компании

през 1999.

СТЗ в Кийлунг стартира дейност на 1 октомври 2004 с площ от 53

хектара – от Западен кей номер 11 до 33 на западния бряг и 14

хектара от Източен кей 6 до 22 на източния бряг.

Пристанище Тайчунг е изкуствено създадено, с обща площ

от 3760 хектара. Намира се на западния бряг на централен

Тайван. Пристанището е създадено за да отговори на нуждите на

националното икономическо развитие и да облекчи трафика на

силно натоварените пристанища Кийлунг и Каошиунг.

Основният канал на пристанище Тайчунг е дълбок 16 м.

Пристанището разполага с 46 дълбоки кея и осем контейнерни

пристана. Тъй като по-голяма част от оборудването е

автоматичирано пристанище Тайчунг е много ефективно.

През 2005 пристанището е обработило 1.23 милиона TEU-та

товари с общо тегло 88.43 милиона тона. СТЗ започва дейност

през октомври 2005. Разполага с 536 хектара, което я прави най-

голямата в страната..

Пристанище Хаулиен се намира на източния бряг. То е

изкуствено пристанище, образувало се от източните и западни

14

вълноломи. На изток граничи с Тихия океан. Пристанището

разполага с 25 места за опериране на кораби и има капацитет за

обработка на 34 милиона тона годишно и е изцяло оборудвано за

да отговори на повечето нужди. През 2005 година пристанището

е обработило рекордните 21.95 милиона тона товари.

ЗАЩИТА НА ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

Защитата на интелектуалната собственост в Тайван

продължава да е важен момент в международните икономически

отношения на странта. Международният алианс за интелектуална

собственост на САЩ оценява, че загубите в следствие на внос на

пиратстски продукти от Тайван възлизат на $377 милиона.

За да подобри своите възможности за защита на

интелектуалната собственост правителството на Тайван е

формулирало три годишен план за действие (2003-2005). Мерките

включват създаването през Януари 2003 на специализирана част

с 220 полицейски служители за борба с пиратството, отварянето

на три склада за съхранение на контрабандни стоки,

увеличаванне на наградите за информаторите до $310 000 при

успешно залавяне на контрабанда, засилване на граничния

контрол и денонощни инспекции при износ на оптични носители

на информация.

Проблемни области продължават да бъдат злоупотребата с

търговски марки, особено на облекла и луксозни стоки;

разпространението по интернет на пиратски записи на музика,

филми и други произведения на изкуството; случаите на

разпространение имитации на фармацевтични продукти.

15

V. ОТНОШЕНИЯ БЪЛГАРИЯ - ТАЙВАН

Тайван е политическия сирак на света. Въпреки, че страната

е независима от повече от половин век, само 25 страни в света

официално признават нейното съществуване.

По време на официална визита в Китайската народна

република през ноември 2006 премиерът Сергей Станишев

повторя още веднъж, че България ще се придържа към

политиката за Един Китай, че Тайван е част от КНР и

правителството на КНР е единственото законно правителство,

представляващо страната; както и че България никога няма да

останови дипломатически отношения с Тайван.

Именно поради липсата на официални дипломатически

отношения между двете страни и статистическите данни за

търговските отношения са оскъдни. В таблица 4 са посочени

паричните стойности на търговския стокообмен между България

и Тайван за периода 2002 – 2006 година; както и процентното

съотношение на износа за Тайван, респ вноса от тази страна

спрямо общия износ / внос за съответната календарна година.

Tабл.4

Търговски стокообмен между България и Тайван

Година 2002 2003 2004 2005 2006

Износ FOB (в млн лева) 22.7 26.6 25.0 29.0 22.7

% от общия износ 0.191 0.204 0.160 0.157 0.097

Внос CIF (в млн лева) 100.2 126.0 162.1 184.8 195.0

% от общия внос 0.609 0.670 0.713 0.644 0.54

Източник: НСИ

16

Както е видно от данните стокообменът с Тайван е под 1 %

от общия.

Търговското ни салдо с Тайван е отрицателно. Вносът от

Тайван през първото тримесечие на 2007 г. е пет пъти по-голям от

износа, който е на стойност 5,3 млн лв. Тази тенденция се запазва

през последните 5 години. Внасят се основно електронни

интегрални схеми, автоматични машини за обработка на

информация и части за тях.

Като заключение може да се каже, че по основни

икономически показатели (напр. стуктурата на международната

търговия със стоки – внос на суровини и износ на готови

продукти) Тайван е много близко до развитите страни и ако

тенденциите се запазят е въпрос на няколко години страната да

бъде класифицирана като развита от международните

организации.

Източници:

1. Wikipedia - http://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Taiwan

2. Bureau of Foreign Trade of Taiwan - http://www.trade.gov.tw/

17

3. Government Information Office, Republic of China -

http://www.gio.gov.tw/mp.asp?mp=807

4. World Trade Organisation - http://www.wto.org

5. United States Trade Represantative -

http://www.ustr.gov/assets/Document_Library/Reports_Publications/

2006/2006_NTE_Report/asset_upload_file527_9211.pdf

6. Национален статистически институт - http://www.nsi.bg/Statistika

7. The Economic and Commercial Counsellor's Office of the Embassy of

the People's Republic of China in the Republic of Bulgaria -

http://bg2.mofcom.gov.cn/aarticle/bilateralvisits/200611/20061103850

527.html

18