Любовни знаци

10 11

АНА БОЯНОВА

---ПОДРЕЖДАМ СЕБЕ СИ.Душата си подреждам.От купола на мисълта започвам, през дългите ресници на тъгата.Минавам над страха, грижливо скътани го покривам с пепел и безвремие.

На завистта заключвам нишата –да се срамува, да не диша!Намествам тихо бъдещите грешкии още по-негласно си прощавам...От младостта оставям нещо

като крило на пеперуда –то пърха, и звъни, и пее!Подреждам се...А любовта къде е?...

АНГО БОЯНОВ

Мъж в огледалото

Детето в теб така се е смалило, че е останало едно посърнало сърце.Изгуби хиляди години да се луташ, разкъсан между гордост и смирение,пленен от гняв,понякога прекъсванс обилни блудства.

И все пак –любовта ти оцеля.Едва сега за теб започва животът истински.Зад огледалото.

Любовни знаци

12 13

АНДРЕЙ АНДРЕЕВ

Нощта на август

Нощта на август вече отминава.А няма август скоро да се върне.Дочувам вятъра. И той, преди да съмне, ще ме застигне в есента кафява.А ти ще отпътуваш, ще заминеш и с мен през тези нощи ще останатедна звезда, наляво от Балкана,едно небе, червено като глина.И ще ме гложде мисълта, спасена сред многото заблуди и измами,че август бе единствен дом за двама бездомници... Сред цялата вселена.Дано да разбереш, че аз не мога да не дочакам есенната шума.Балканът слуша всяка моя дума.

Звездата гледа земния ми огън.А покрай мен закръгленото зърно, обистрено от слънцето, узрява...И нощите на август отминават.А няма август скоро да се върне.

Любовни знаци

14 15

Изгубихме се

Изгубихме се, мила моя. Бяхмедва устрема, от стадото изпуснати,два вятъра търкулнати по стръмното,и как дрънчахме само, как дрънчахмепо покриви, по прелези, по пропастикато самотни празни тенекии.

Сега мълчим – над покрив ли, над пропаст ли,и вгледани в дълбокото, се питамекакво в това препускане събрахме.Какво събира вятърът по пътя сиосвен праха на бури гръмотевични,освен цвета на небесата призрачни,освен звъна на празни тенекиии шепота на някой, който казва:изгубихме се, мила моя... Бяхме,но много са и земните посокис изкъртени дървета, за да можем,изгубили се, пак да се намерим.

АНИ ИЛКОВ

Зелени и златни

Мъжът е карамфил

жената – ваза.Аз съм листенцето върху ръба на вазатавърху перваза.

Сега: античното листенце

зъзне гордо –отгоре е безкрайното небе

отдолу – Омир.

Любовни знаци

16 17

Сега: на византийското листо върхът е златен.То е обкичено в мозайка и сребро и нещо си припомня за Разпятието.

Сега:

това съм аз – поет, артист,

вмирисан на пръст и вис –смачкан лист.

Сега:

мъжът е карамфил, жената – ваза.От лампиона се излъчва хлорофил, зелен човек по масата пролазва.

Нормални любовници

Във всеки един момент без да почукаш(ако си мъж)можеш да влезеш.

Във всеки един момент без да очакваш(ако си жена)можеш да отвориш.

Любовни знаци

18 19

АНИБАЛ РАДИЧЕВ

Обич

Обичам те за двама.И още за това, че носиш шапка синя.За розовата драскотина на гъвкавото рамо.За пъстрия ти шал.За капката печал в златистите зеници.За шнолата.За стръкчето тревица в ревера ти.За твоя смях.Обичам те за всичко.Защо го проумях?Защо стоиш на тръни?

(Часовникът поглеждаш пак)От бързане се спъна...Не каза ли, че съм глупак в позната мелодрама?Обичам те за двама.Излишно е да ме обичаш.

Любовни знаци

20 21

АТАНАС ЗВЕЗДИНОВ

Зачатие

Дълбоко нейде в тебе ще проблесне искрицата и ще започне всичко.

В зенита, над звездите си надвесена – зачеваш ти най-младата звездичка.

Тя в мойта кръв пределно дълго странства – очите ú, ръцете ú, нозете...Събрала ги от нежните пространства, искрицата им нареди: Бъдете! И таинството в прилив ги замеси, и в отлива те може би трептяха заченати и викаха: Къде си?...И бездните на мойта кръв ечаха.

Завръщаха се всички неродени и всички кърмени от моя корен.И този лъч минаваше през мене във този миг, във бъдното отворен.

Навярно втурнат в сладостни преддверия, затичан по петите на сърцето си,не търсех нещо друго да намеря,а още по-дълбоко търсех себе си.

Гвоздей

Сърцето ми е гвоздеят жесток със който моят кръст е закован.И между теб и нея аз съм сам, разпънат върху него като бог.

И в истинския вавилонски шум във мен е непонятна тишина.

Любовни знаци

22 23

Пред влюбения шепот на жена какво е трезвия човешки ум.

На никого не вярвам за това, че любовта се кланя на светец:От тръни е и нейният венец, но на сърце е той, не на глава.

Артерия е всяко острие и там пулсира само чиста кръв.Пази ме и обичай ме такъв, какъвто, без да мислиш, ме прие.

Изчакай светло аз да сляза сам –недей опитва да ме отковеш.Защото ще изтръгнеш, щеш не щеш, това, с което бил съм закован.

БОГОМИЛ РАЙНОВ

Облачно

Не беше твърде топла най-първата ни среща.Небето бе навъсено, а вятърът – студен.Реших все пак да те изпратя до близката пресечка.Години минаха. Ти още си до мен.

Да се кълнем в любов бe ритуал излишен.Додето сключим брак, напълно побелях.Най-после се наканихме веднъж да се разпишем.Прекрасен ден предричах. А взе, че заваля.

Напредва времето за теб. Но моето изтече.Добре ли, зле ли, стигнахме накрая и до тук.А пак бе облачен денят. И вече пада вечер, и ще ни отнесе нощта далеч един от друг.

Кажи си, че разлъката за нас е туй, което е лятната ваканция в порядъчния брак,

Любовни знаци

24 25

отива той в командировка, а тя пък – на морето,подир което, освежени, се връщат в къщи пак.

Не смея да рискувам вече с пророчества погрешни за слънцето, дъжда и вятъра под облачния свод.Но просто мисля си, че ти и аз отново ще се срещнем в незнаен ден, в случаен час и в някой друг живот.

БОЙКО ЛАМБОВСКИ

----МАРИНА, НАШИТЕ ПРАЗНИЦИ ни наказват.Нашите празници са безмилостни, екзотични слънцаТе изгряват внезапно и внезапно залязват, а срамът обгаря виновните ни лица.

Марина, нашите празници са отломъци от времената, в които сме били богове.Любовта е опит да си припомним, че сме съвсем смъртни.И не съвсем.

Затова не бива да се разминем така, както чудото се разминава с невярващите очи.Нека една минута се изумим пак!Нека една минута камбанно да помълчим!

Любовни знаци

26 27

Марина, нашите празници са нашият срам...Те ни правят велики, а ние ги правим жалки.Най-страшното не е, че ще остана сам.Най-страшното е това, че те обичам малко.

БОРИС ВУЛЖЕВ

Опиянение

Син синчец – капки небе из поляните.

И във каменна шепа – бистрота от внезапния дъжд.Ще горят ветрове. Ще угасват вечерни сияния.

Но за нас – запомни – те се случват само веднъж.

Ще отмие пороят гнездата на стъпките ситни.Но сега всеки лист крие някакъв смисъл и знак.

Да послушаме топлия говор – все така любопитни,както някога чувахме светъл шум от планинския сняг.

Силен въздух насища варовика с жарко лято.И във своята мрежа маранята обсебва деня.

Да вървим! Аз ще бъда момче. Ти – мечтата, която ще наричам с най-светлото име: ж е н а !

Любовни знаци

28 29

БОРИС РОКАНОВ

Не се страхувай, Тони

Младата жена с амплоа на нощна птица

(смътна хубост – зад воала) е междуогледалотои себе си.Сватбата, нека е далечна, да чуе господи да ни закриля,дано дълго е против годежа.Ето я, надвесена в леглото, гледавъзхитенахубостта ми. Не съм за тебе, сбъркала си.Не! Не се събличай,не ще посмея да те обладая.Дълго ще сънувам голото ти тялои студена пот ще ме облива.Сам няма да те пожелая. Забрави ме!Ела след сто години.

БОРИС ХРИСТОВ

Жената Мария

С диви круши и резънче хляб във торбата

тя пристигна – хвърли в ръцете ми шала и прошепна: „Аз съм Мария... Аз съм жената на всички мъже, и на мъртвите даже.“

Завъртя като перка главата ми, скри се в чаршафа – аз припаднах до двете ú връхчета тънки...И притиснати в тъмното, като дини пращяхме, докато не напука гърба си старото слънце.

Но напразно горя мойта свещ и напразно се стича

от окото на чайника топлото мляко – както в праха на игрите се губи детето и тича,така се изгуби и тя подир бялата пара на влака.