odisei_stranici

Надежди и безнадеждност

Надалеч, в сърцевината на морето, има един див и китен остров. Това е остров Огигия, владението на тайнствената нимфа Калипсо. Седнала на входа на своята пещера, тя бродира тънко платно и пее. Песента º се слива с тази на птиците, които населяват опияняващо ароматните дървета. Нимфата с хубавите плитки изглежда щастлива. Това е, защото тя е влюбена и нейният любим не е далеч.

На другия край на острова, седнал срещу виолетовото море, хванал главата си с ръце, благородният Одисей неуте-шимо ридае. Той мисли за вярната си съпруга Пенелопа, ко-ято трябва да го чака там, на остров Итака. Той мисли също и за сина си Телемах, когото оставил бебе, когато тръгнал да се бие пред Троя, и който днес трябва да е станал вече млад момък. Как му се искаше да ги види отново!

Много далеч оттам, на връх Олимп, блаже-ните Безсмъртни са събрани пред двореца на техния цар Зевс, господар на небето, мълни-ята и бурите. Те всички са тук, с изключение на Посейдон – богът, който предизвиква земетресенията. Той е най-големият враг на хитроумния Одисей, тъй като един ден ра-

Троя: град в Азия. Одисей, както всички гръцки царе, тръгнал на война срещу Троя, тъй като една гръцка царица – Елена, била отнета от троян-ски принц на име Парис. Десет години гърците се опитвали да превземат града и да го унищожат.

7НАДЕЖДИ И БЕЗНАДЕЖДНОСТ

нил жестоко сина му Полифем. Но днес той е отишъл да празнува при етиопците. Атина – с очи на кукумявка – се намесва, за да помогне на своя любимец Одисей.

– Зевсе, син на Кронос, и вие всички богове, как приема-те такава неправда? Всички царе, които се биха при Троя, всички, които не загинаха, се прибраха отдавна вкъщи при

скъпите си съпруги. И набожният Одисей, който по-рано ви бе правил толкова хубави жертвоприношения, сега го оставяте да ридае в златния затвор на Калипсо? При все това, вече

почти двадесет години, откакто е заминал. Крайно време е да се завърне: вярната му съпруга Пенелопа е обградена от кандидати, които я искат за жена. Те не мърдат извън неговия дворец и изпояждат стадата му. Някои дори меч-таят да убият сина му Телемах. Нямате ли милост, чувство за справедливост?

Богинята с очи на кукумявка и всички Блажени очакват с нетърпение отговора на Зевс.

– Атина, дъще моя, не се сърди. Права си за съдбата на Одисей, благородния син на Лаерт, комуто е време да се

завърне вкъщи. Но най-напред ще трябва да слезе на брега на феакийците. Крилатият вес-тоносец Хермес ще намери мигновено Калипсо

в сърцевината на морето, за да я подкани да даде на Одисей кораб и той да се завърне.

Удовлетворена от този отговор, Атина с очи на кукумявка

8 НАДЕЖДИ И БЕЗНАДЕЖДНОСТ

Набожен: този, който почита

боговете.

Феакийци: митични,

измислени народи.

взе дългото си копие и се понесе към Итака, за да носи съвет и закрила на Телемах, сина на Одисей.

От своя страна Хермес, обут с крилатите си сандали, пори въздуха и вълните. Той най-напред намира остров Огигия. Представя се на Калипсо и º предава думите на Зевс, сина на Кронос. Черна мъка пада на сърцето на ним-фата, която изведнъж избухва с ненавист:

– За какво ревнувате, богове на Олимп? Вие имате небе-сата и земята, морето и дълбините му; аз исках само моя остров и обичта на този човек. Много ли е това за вас? Една богиня няма ли право да обича един смъртен? Все пак аз съм тази, която го приюти, изтощен след корабокрушение-то, което го бе лишило от последните му другари... Хайде, виждам, че моята реч е безсмислена. Добре, ще предложа на Одисей не кораб с добри весла – тъй като нямам такива и живея настрана от всички – а материал за построяване на стабилен сал, който да го отнесе до соления въртоп.

– Божествена Калипсо – отговаря Хермес, – разбирам твоята мъка, но такава е съдбата на Одисей. И никой, нито човек, нито господ може да се възпротиви.

След тръгването на Зевсовия вестоносец, нимфата с хубавите плитки се овладя и догони сина на Лаерт на пе-съчливия бряг.

– Благородни Одисей, много бих искала да те задържа при себе си и да те даря с безсмъртие. Но тъй като след толкова години ти продължаваш да въздишаш по завръ-


щането си, ще ти предложа материал да си построиш стабилен сал, който да те отведе до земята на феакийците: само те могат да ти дадат разрешение за завръщане. Все пак трябва да знаеш, че мъките ти няма да свършат дотук. Ще страдаш много, преди да стигнеш Итака, и дори след като пристигнеш там.

Оттук нататък нищо не можеше да възпре Одисей. Сърцето му се изпълни с радост при мисълта за отпъту-ването.

Още на другия ден той се зае с построяването на стабилен сал от двадесет стъбла на дървета, захванати едно за друго, с висока мачта с платно и със здраво кормило. Беше готов за четири дена. На петия ден бо-


гинята, след като напълни сала с хранителни запаси и подаръци, му пусна умерен вятър. Одисей вдигна платното и тръгна!

Без да откъсва поглед от звездите, той пътува без препятствия в продължение на седемнадесет дена. На осемнадесетия видя в мъглата да се мержелее земята на феакийците.

Тогава Посейдон, който се завръщаше от пиршеството при етиопците, изскочи с колесницата си. Той забеляза сала! Бесен от това, че вижда Одисей толкова близо до целта, хвана тризъбата си вила и удари с нея морето. То веднага се разцепи, надигнаха се пенести вълни. Отгоре той събра черните облаци: настъпи тъмна нощ. Най-сетне


възбуди ветровете във вихрушка: Евър и Нот, Зефир и Борей задухаха и забучаха на воля.

Одисей седеше на сала, ръцете и краката му трепереха, коленете му омекнаха, сърцето му спря да бие. Заловен здраво за кормилото, той плачеше и се оплакваше:

– Нещастният аз! Значи предупрежденията на Калипсо бяха основателни! Ах, да бях умрял в битки-те при Троя! Поне щях да бъда погребан с церемонии и почести! Докато това тук е смърт без слава, която ще ме погуби далеч от всички хора.

В този момент една голяма вълна се разби в сала, изтръг-на Одисей от кормилото и го повлече в соления въртоп. Ветровете разбиха мачтата, платното падна в морето. Одисей бе залят от вълните. Удовлетворен Посейдон се отдалечава-ше с колесницата си, удряйки с камшик конете си.

Ала храбрият герой се появи на повърхността и плюейки горчива вода, си възвърна дишането. Въпреки умората, той се впусна да догони сала и успя да се качи на него. При все това, подмятан от ветровете и вълните, той почувства,

че настъпва последният му час.Тогава една морска нимфа – богинята Ино –

го видя и се смили над него. Правейки се на чайка, тя се приближи до него:

– Неудачнико, толкова много ли те мрази богът, който предизвиква земетресението? Хайде, следвай моя съвет:

Евър, Нот, Зефир и Борей: имена на

източния, южния, западния и северния

вятър.


Нимфа: женски божества, дъщери на Зевс. За разлика

от боговете, те са смъртни.

освободи се от дрехите, които ти тежат, остави сала и плувай с всички сили до земята на феакийците. Там те изпраща съдбата. Вземи това безсмъртно платно, то ще те отведе до солените простори. Но щом пристигнеш, хвърли го надалеч във вълните.

После чайката отлетя и се потопи в горчивата вълна.Предпазливият Одисей се поколеба, подозирайки ня-

каква клопка. Но една нова вълна, още по-висока, го подтикна. Той последва съветите на богинята и се хвърли във водата. Подпомогнат от платното, той плува, плува дълго, с всички сили. Най-сетне достигна брега... Но това бяха подводни скали, в които се разбиват ревящите вълни! Трябваше още дълго да следва крайбрежието с надеждата да намери малък залив или нисък равен бряг. Изтощен той стигна най-сетне до устието на една голяма река. Веднага º отправи молитви да задържи водите си и да го остави да излезе на брега. Богът на реката го чу, спря течението и доведе Одисей оттатък вълнението. Храбрият герой се остави да го водят и примря. Той легна на брега ранен, струйки вода се стичаха от него, беше изтощен.

Когато си пое дъх и се осъзна, развърза платното на нимфата и го захвърли в реката. После, след като целуна зе-мята, която ражда жито, той огледа околностите. Търсеше сигурен подслон, който да го предпази от студ и диви зверове: още не бе спасен! Реши да се отправи наблизо в малка горичка. Там имаше две кичести дървета, поникнали



плътно едно до друго, така че нито слънцето, нито дъждът можеха да проникнат. Дебелият им слой листа можеше да покрие много хора. Щастлив, Одисей се изтегна върху този мек килим и се покри с листа. Тогава Атина спусна върху очите му нежен сън.

Спасен от една принцеса

19СПАСЕН ОТ ЕДНА ПРИНЦЕСА

Докато Одисей спеше, Атина бързаше към града на феакийците. Пристигайки в двореца, тя се отправи към стаята на Навзикая, дъщерята на мъдрия цар Алкиной. Принцесата си почиваше, заобиколена от прислужниците си, а прелестта º озаряваше стаята. Под предлог, че е една от приятелките º, богинята се появи в съня º:

– За какво мислиш, Навзикая? Пренебрегваш бродира-ните дрехи и скъпите платове на дома. При все това не е далеч денят на твоята сватба. Ще трябва да носиш най-ху-бавите дрехи и с такива да облечеш и хората от свитата си. Какво чакаш, та не отиваш на реката да изпереш наметала, забрадки и пояси? Когато се събудиш, поискай от баща си мулета и кола, за да занесеш за изпиране мръсните дрехи. Не закъснявай!

После мъдрата богиня отлетя към Олимп. Когато се поя-ви розовопръстата Зора, Навзикая се събуди много учудена от съня си. Без да чака, тя отиде при царя, неин баща:

– Татко, можеш ли да ми приготвиш кола и мулета, за да отида на реката? Всички скъпи дрехи, всички хубави бродирани платове са мръсни и изцапани. Не можеш ти

20 СПАСЕН ОТ ЕДНА ПРИНЦЕСА

самият да стоиш и да управляваш съвета на старейшините така облечен. И моите петима братя, как ще се облекат, за да танцуват? Трябва да отида да изпера всички тези дрехи!

Тя не посмя да говори на баща си за сватбата си. Младата принцеса щеше да се изчерви от срам. Ала той веднага разбра и усмихвайки се, º предостави всичко, което ис-каше.

Скоро мулетата бяха оседлани и впрегнати. Навзикая натовари хубавите дрехи. Прислужниците я последваха. Майка º донесе пълна кошница с храни и едно шишен-це с благоуханно масло: момите да разтрият телата си след баня. Принцесата се качи на колата и хвана юздите.


Камшикът изплющя, мулетата затупуркаха, копитата им отекнаха: ето ги на път!

По брега на реката имаше водоеми с много вирове, кои-то образуваха идеални места за пране. Момите се спряха точно тук. След като разпрегнаха мулетата и ги оставиха да пасат крехка трева, те се заеха с прането на дрехите, занесоха ги на реката и дълго ги мачкаха с крака в чиста-та и прозрачна вода. Когато най-сетне дългите наметала и забрадките заблестяха от чистота, те ги простряха на гладките камъни по брега на реката. Тогава дойде време да се изкъпят в течащата вода, да намажат телата си с благоуханно масло и да обядват. После играха на топка, докато слънцето изсуши хубавите чисти дрехи.


Целувам ти колената: ритуално

поведение на умоля-ващ, който търси помощ и закрила.

Те бяха на път да си тръгнат, когато Атина се намеси: тя искаше Одисей да се събуди! Тя отклони топката, която подскочи встрани и падна във водата. Разбуден от виковете на момите, героят се изправи върху постелята си:

– Клетият аз, какви са тези викове? Къде пак попаднах? При груби и безмилостни диваци или при набожни и гос-топриемни хора? Хайде да видим!

Той отскубна голям клон с листа, за да скрие голотата си, и се показа иззад гъсталака. При ужасната гледка прислужниците се разбягаха на всички страни. Само Навзикая не се помръдна: Атина º вдъхна смелост. Страхувайки се, при приближаването си да не изплаши принцесата с белите ръце, Одисей я помоли отдалеч с нежни и сладки думи:

– Принцесо или богиньо, не знам какво да мисля, толкова си хубава! Целувам ти колената. Ако си смъртна, нека

три пъти щастлив да е баща ти и майка ти. Три пъти щастлив да е човекът, който ще те отведе в къщата си! Царице, не дръзвам да пипна колена-та ти, но те моля за помощ. Пред себе си виждаш

един клет корабокрушенец, когото ужасното вълнение и буря отвлякоха. Принцесо, имай милост към мене, този, който те умолява! Покажи ми пътя за града и дай ми едно парче платно, за да се покрия. Нека в замяна боговете те възнаградят с всичко, което сърцето ти пожелае!

– Твоите думи ме трогват, чужденецо – отговори


Навзикая. Те не са на човек без мъжество! Знай, че ти си пристигнал в страната на феакийците. Аз съм Навзикая, дъщеря на цар Алкиной. Ти ще получиш онова, което ис-каш, тъй като ние почитаме просяците и умолителите. Те са все пратеници на Зевс.

Принцесата повика придружителките си, смъмри ги за бягството им и им заповяда да изкъпят Одисей. Но него го бе срам от мръсотията, затова отказа помощта им и настрани, в един вир, енергично изкъпа тялото и косите си. С радост прие шишенцето с благоуханно масло, пре-доставено му от прислужниците: от много време не бе разтърквал тялото си с благоуханно масло! Накрая той сложи една дреха, дадена му от Навзикая, и се предста-ви пред момите. Атина го дари с грация и божествена представителност, а принцесата, трогната от появата на героя, довери на придружителките си:

– Той сигурно е обичан от боговете, този чужденец, който има такава благородна осанка. Бих приела на драго сърце един такъв човек за съпруг! Хайде, прислужници, дайте му да яде и пие.

Момите се заеха с Одисей, който с охота ядеше и пиеше. После Навзикая му направи следното предложение:

– Чужденецо, хайде да тръгваме. Но когато пристигнем в града, изчакай ме в малката горичка на Атина, която ще видиш близо до пристана, докато се прибера при родители-те си. Тогава потърси двореца. Ще го намериш лесно, няма


друго обиталище, равно на това на набожния Алкиной. Премини през голямата зала, без да се спираш пред царя, и отиди да целунеш колената на майка ми, добродетелната Арета. Ще я познаеш лесно: седнала е до пещта, където използва светлината от огъня, за да преде вълна на хурка. Ако спечелиш сърцето º, всичките ти желания ще бъдат удовлетворени.

Дойде време за тръгване: Навзикая на колата, теглена от мулетата, а Одисей и прислужниците след тях. При залез слънце те пристигнаха в гората на Атина. Момите продъл-жиха пътя си, а героят поседна и замоли богинята с очи на кукумявка да му помогне и да го закриля. Тя го чу. Когато малко по-късно той тръгна отново да върви, го обгърна с пара, която го скриваше от погледите: тя предпочиташе да му спести срещата с един зъл феакиец. После богинята се приближи до него, преобрази се на съвсем младо момиче, носещо стомна, и така го придружи до двореца на набож-ния Алкиной и съпругата му Арета.

Докато вървеше, Одисей се възхищаваше на пристани-те и на бързите кораби, на стените и на високите огради. Но още повече бе шокиран от двореца, който светеше с блясъка на слънцето и луната: стени от бронз, тавани от тъмносин емайл, сребърни врати със златни дръжки. Дори безсмъртните кучетата пазачи бяха от злато и сребро. Градините бяха също необикновени: дървета, цветя и пло-дове растяха през всички сезони, запазвайки цветовете и


мириса си и през лятото, и през зимата. Такива са даровете от боговете за набожния Алкиной.

След като се наслади на тези чудеса, Одисей влезе с решителна стъпка в голямата зала. Тук бяха благородните

феакийци, които изливаха вино от купите си, преди да отидат да си легнат. Одисей прекоси залата уверено и целуна колената на царицата. В същия момент Атина разпръсна мъглата, ко-ято го правеше невидим. Изведнъж, виждайки човек в краката на Арета, всички замлъкнаха

стъписани. Тогава Одисей отправи молба към царицата:– Арета, след дълги мъки и умора падам в колената ти

и в тези на твоя съпруг. Нека боговете да ви дадат щастие и благополучие! Но дайте ми средства, за да се върна в родината си, при моите близки, с които съм разделен от дълго време!

Той седна мълчалив в пепелта край пещта. Алкиной веднага го вдигна и постави да седне до него на един хубав стол, обкован със сребро. Прислугата донесе вода за из-миване на ръцете и сложи маса, отрупана с храни. Докато Одисей ядеше и пиеше, царят смеси виното в един съд за нови възлияния в чест на Зевс, закрилник на молителите. Когато всички изляха виното и изпиха остатъка, Алкиной покани феакийците да подготвят кораб за следващия ден, който да отведе чужденеца вкъщи. Самият той се готвеше да организира голямо пиршество в негова чест: жертво-

Изливане на вино (възлияние): ритуал,

при който се излива вино на земята или върху жертвеник в чест на някой бог.

После остатъкът от виното се изпива.


приношенията и пирът щяха да бъдат последвани от игри, където цялата благородна младеж на Феакия щеше да се изяви. Всички одобриха идеята, Одисей благодари според обичая и всеки се прибра да спи.

Докато прислугата подготвяше легло за госта, Алкиной се прибра в спалнята си, оставяйки най-сетне Одисей да си почине.

Documents

odisei_stranici