ЕПИДЕМИОЛОГИЯ 19 Статистика на сърдечно ... · 2015. 8. 20. · и зеленчуци и че около 30% от случа-ите на ИБС и

Наука Ендокринология 1•2008

19ЕПИДЕМИОЛОГИЯ

Статистика на сърдечно-съдовите заболявания, 2008 г. Д-р Борислав Георгиев1, доц. Нина Гочева1, д-р Вера Байчева1, д-р Емилия Караславова2

1Национална кардиологична болница, 2Катедра Социална медицина и здравен мениджмънт, МУ, Пловдив

На 14 февруари 2008 г Europe-an Heart Network публикува трето-то издание на Статистиката на сърдечно-съдовите заболявания за Европа (European cardiovascular disease statistics). В този документ са анализи-рани смъртност и болестност, лече-ние, разпространение на рисковите фактори за сърдечно-съдови заболява-ния и здравните проблеми, свързани със сърдечно-съдовите заболявания.

Авторите на третото издание на Статистиката на сърдечно-съдовите заболявания за Европа (European cardiovascular disease statistics) смятат, че представените данни ще бъдат полезни на всички – и полити-ци, и медици, за подобряване на здрав-ния статус и за по-добро качество на живот на населението на Евро-пейския съюз.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И КОНТРОЛ НА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ

ТютюнопушенеЗаболеваемост и смъртност, асоциирани с тютюнопушенетоДългосрочният риск, свързан с тю-

тюнопушенето, е оценен в 5-годишно кохортно проучване на британските лекари. Наблюдавайки смъртността при пушачи и непушачи за период от повече от 50 години, те заключават, че „около половината от редовните пушачи умират от навика си“.1, 2

В Европа около 20% от смъртни-те случаи поради сърдечно-съдово забо-ляване (ССЗ) при мъже и около 3% от смъртните случаи от ССЗ при жени се дължат на тютюнопушенето; за 25-те страни от ЕС (ЕС-25, към 2006 г.) тези проценти са съответно 16% и 5%. По-голямата част от случаите на преждевременна смърт се дължат на тютюнопушене. В Европа тютю-

нопушенето е причина за 32% от сър-дечно-съдовата смъртност при мъже-те и 6% при жените на възраст 35-69 години; съответните проценти в ЕС-25 са 28% и 13%.3

Тютюнопушенето е основният рисков фактор и за много други бо-лести освен сърдечно-съдовите – особено злокачествени заболявания, което означава, че около 23% от об-щата смъртност при мъжете и 5% при жените, живеещи в Европа, се дължат на тютюнопушенето (съ-ответно 23% и 7% в EС-25). Тютю-нопушенето е причина за смъртта на повече от 1 милион мъже и 200 000 жени в Европа, от които 375 000 мъже и 78 000 жени умират от ССЗ. Тютюнопушенето е причина за смъртта на 506 000 мъже и 148 000 жени в ЕС-25, от които 135 000 мъже и 48 000 жени умират от ССЗ. В ЕС-25 около 32% от смъртност-та при мъжете и 12% от смърт-ността при жените във възрасто-вата група 35-69 години се дължи на тютюнопушене.

Изследване на СЗО оцени въздейст-вието на тютюнопушенето върху общата заболеваемост (включваща за-болеваемост и смъртност) от глед-на точка на годините загубен живот поради инвалидност. В World Health Report 2002 се съобщава, че в развити-те страни 12% от всички заболява-ния и над 20% от сърдечно-съдовите заболявания се дължат на тютюнопу-шенето.4

Проучването INTERHEART пока-за, че 29% от сърдечните инциденти в западна Европа и 30% в централна и източна Европа се дължат на тютю-нопушенето и че пушачите и нередов-ните пушачи от тези райони са изло-жени на двукратно по-висок риск от сърдечен инцидент в сравнение с непу-шачите.5

Разпространение на тютюнопушенетоПо данни от базата „Здраве за

всички“ на СЗО във всички европей-ски страни (с изключение на Швеция) тютюнопушенето е по-разпростра-нено сред мъжете спрямо жените. Разликата в разпространението сред мъжете и жените е по-изразена в из-точна Европа спрямо западна Евро-па. Така например в Узбекистан пу-шат 24% от мъжете в сравнение с 1% от жените, а в Украйна – 62% от мъжете спрямо 17% от жените.

Разпространението на тютю-нопушенето сред мъжете като ця-ло е по-високо в източна Европа и страните от бившия Съветски съ-юз – от шестте страни на ЕС, в ко-ито пушачи са повече от половина-та от всички мъже, пет са бивши съветски републики; шестата е Ал-бания. Обратно, пушачите в север-ните и западните страни на Евро-па като правило са по-малко от 35% с изключение на Германия (37%) и Хо-ландия (35%).

Тази зависимост е обратна за жените – разпространението на тютюнопушенето сред жените е много ниско в бившите съветски републики (6% в Грузия, 2% в Киргиз-стан, 1% в Узбекистан) и в страни-те от източна и централна Европа, но по-високо в западна е северна Ев-ропа (фиг. 1a и 1b).

Данните от проучването Health Behavior in School-aged Children (здравни навици при ученици) вър-ху популация от 15-годишни юноши свидетелстват за промяна на тра-диционното полово разпределение на тютюнопушенето. В повече от половината от страните, включени в проучването, за периода 2001/02, по-голяма част от пушачите на та-зи възраст са момичета. Особено из-


20

разена е тази тенденция в западните страни (напр. в Португалия момче-тата, които пушат поне веднъж седмично, са 18% спрямо 26% за мо-мичетата). Тютюнопушенето е по-често сред 15-годишните момчета в източните европейски страни и бившите съветски републики, но половата разлика е по-слабо изразе-на спрямо възрастните (напр. в Ру-сия пушат 27% от момчетата на 15 години спрямо 19% от момичетата на същата възраст) (фиг. 2a и 2b).

Пасивно тютюнопушенеЗависимостта между пасивно-

то тютюнопушене и не-свързани-те с него заболявания е обект на ин-терес от средата на 70-те години; установени са много зависимост между пасивното тютюнопушене и множество болести, включител-но ССЗ и рак.6

Установено е, че причина за смърт та на около 80 000 души в ЕС-25 през 2002 г. е пасивното тю-тюнопушене, като при 25 000 от

тях непосредствена причина за смъртта е ИБС. 25 000 от тези случаи се падат на Великобритания и Германия.

Обикновено пушачите живе-ят с пушачи, така че повечето от смъртните случаи, дължащи се на пасивно тютюнопушене, са сред пушачи. Но около 20 000 непушачи са починали от пасивно пушене в ЕС-25 през 2002 г., като при повече от половината от тях конкретна причина за смъртта е ИБС.

Фиг. 1a. Разпространение на тютюнопушенето, мъже над 15-годишна възраст, Европа, последна година

Фиг. 1b. Разпространение на тютюнопушенето, жени над 15-годишна възраст, Европа, последна година

70

60

50

40

30

20

10

0

Шве

ция

(05)

Исл

анди

я (0

4)

Белг

ия (

05)

Ирл

анди

я (0

5)Сл

овен

ия (

05)

Шве

йцар

ия (

04)

Узбе

кист

ан (

02)

Фин

ланд

ия (

05)

Нор

веги

я (0

5)

ОК

- А

нгли

я (0

4)Са

н М

арин

о (9

1)

Дан

ия (

04)

Авс

тр

ия (

04)

Фра

нция

(03

)М

алт

а (0

2)Ч

ехия

(04

) И

тал

ия (

02)

Изр

аел

(05)

Люкс

ембу

рг (

05)

Пор

туг

алия

(99

) Р

умън

ия (

03)

Хър

ват

ия (

03)

Исп

ания

(03

)Хо

ланд

ия (

05)

Гер

ман

ия (

03)

Унга

рия

(03

)К

ипър

(03

)М

олдо

ва (

05)

Мак

едон

ия (

99)

Каза

хст

ан (

04)

Кир

гизс

тан

(05

)Сл

овак

ия (

98)

Анд

ора

(02)

Ест

ония

(04

)Ли

тви

я (0

5)П

олш

а (0

5)Бъ

лгар

ия (

01)

Сър

бия

(00)

Гър

ция(

00)

Лат

вия

(04)

Босн

а и

Хер

цего

вина

(02

)Ту

рци

я (0

3) Г

руз

ия (

01)

Бела

рус

(05

)А

лбан

ия (

00)

Ар

мен

ия (

05)

ОН

Д (

00)

Укра

йна

(05)

Чес

тот

а (%

)

70

60

50

40

30

20

10

0

Узбе

кист

ан (

02)

Ар

мен

ия (

05)

Кир

гизс

тан

(05

)М

олдо

ва (

05)

Груз

ия (

01)

Бела

рус

(05

)Ка

захс

тан

(04

)Ли

тви

я (0

5)П

орт

угал

ия (

99)

Рум

ъния

(03

)К

ипър

(03

)О

НД

(00

)Сл

овак

ия (

98)

Белг

ия (

05)

Ит

алия

(02

)Са

н М

арин

о (9

1)

Укра

йна

(05)

А

лбан

ия (

00)

Фин

ланд

ия (

05)

Лат

вия

(04)

Мал

та

(02)

Шве

ция

(05)

Тур

ция

(03)

А

вст

рия

(97

) И

слан

дия

(04)

И

зрае

л (0

5)Ч

ехия

(04

) Ш

вейц

ария

(04

) Ес

тон

ия (

04)

Фра

нция

(03

)Х

ърва

тия

(03

) Лю

ксем

бург

(05

)Сл

овен

ия (

05)

Исп

ания

(03

)Бъ

лгар

ия (

01)

Дан

ия (

04)

ОК

- А

нгли

я (0

4) И

рлан

дия

(05)

Нор

веги

я (0

5)

Унга

рия

(03

)П

олш

а (0

5)Хо

ланд

ия (

05)

Гър

ция(

00)

Анд

ора

(02)

Босн

а и

Хер

цего

вина

(02

) Ге

рм

ания

(03

) С

ърби

я (0

0)М

акед

ония

(99

)

Чес

тот

а (%

)

ЕПИДЕМИОЛОГИЯ


21

50

45

40

35

30

25

20

15

10

5

0

Шве

ция

Гър

ция

Мак

едон

ия

ОК

- Уе

лс

ОК

- Ш

отла

ндия

Дан

ия

Изр

аел

Мал

та

Пор

туг

алия

Ирл

анди

я

Нор

веги

я

ОК

- А

нгли

я

Белг

ия (

Фр

енск

а)

Ит

алия

Хола

ндия

Белг

ия (

флам

андц

и)

Хър

ват

ия

Исп

ания

Шве

йцар

ия

Фра

нция

Авс

тр

ия

Пол

ша

ОН

Д

Унга

рия

Фин

ланд

ия

Чех

ия

Лат

вия

Слов

ения

Ест

ония

Гер

ман

ия

Лит

вия

Укра

йна

Чес

тот

а (%

)

Фиг. 2a. Разпространение на тютюнопушенето, момчета на 15 години, 2001/2 г., Европа и Обединено кралство (ОК)

Изр

аел

Мак

едон

ия

Гър

ция

Пол

ша

Мал

та

Лит

вия

Ест

ония

ОН

Д

Шве

ция

Ирл

анди

я

Дан

ия

Лат

вия

Укра

йна

ОК

- Ш

отла

ндия

Белг

ия (

флам

андк

и)

Белг

ия (

Фр

енск

а)

Шве

йцар

ия

Хола

ндия

Хър

ват

ия

Ит

алия

Унга

рия

Пор

туг

алия

Нор

веги

я

Фра

нция

ОК

- Уе

лс

ОК

- А

нгли

я

Слов

ения

Чех

ия

Фин

ланд

ия

Исп

ания

Гер

ман

ия

Авс

тр

ия

40

35

30

25

20

15

10

5

0

Чес

тот

а (%

)

Фиг. 2b. Разпространение на тютюнопушенето, момичета на 15 години, 2001/2 г., Европа и Обединено кралство (ОК)

Тенденции за разпространението на тютюнопушенето

Честотата на тютюнопуше-нето сред мъжете се понижи през последните 25 години в много от страните на северна, южна и запад-на Европа. Честотата на тютюно-пушенето при жените също се пони-жи в някои, но не всички страни от тези региони. В много страни пони-жението на честотата на тютюно-

пушенето сред жените е слабо изра-зено. Например за периода 1980–2005 г. честотата на тютюнопушенето сред мъжете в Швеция се е понижила с около 60%, а сред жените – със са-мо 35%. Това означава, че разпростра-нението на тютюнопушенето сред мъжете и жените днес има тенден-ция за изравняване.

В западноевропейските страни преждевременната смъртност при

мъжете, дължаща се на тютюно-пушенето, се понижава за периода 1990–2000 г. (в някои страни между 40% и 50%), докато смъртността нараства в Беларус, Русия, Румъния и Украйна за този период. Тази зави-симост не е така ясно изразена при жените, където преждевременната смъртност поради тютюнопуше-не нараства в някои западни (Холан-дия, Франция) и източни страни (Ун-



22

гария, Полша), а се понижава в други западни и източни страни (фиг. 1a и 3b). Тенденциите за разпространени-ето на тютюнопушенето при 15-го-дишните за региона на Европа показ-ват общо повишение, особено сред момичетата, но наличните данни не са изчерпателни.

Диетичен режимЗаболеваемост и смъртност пора-

ди нездравословен диетичен режим Всеобщо е съгласието, че диета,

богата на мазнини, сол и прости въ-глехидрати и бедна на сложни въгле-хидрати, плодове и зеленчуци, пови-шава риска от хронично заболяване – особено сърдечно-съдово или рако-во. Диетата като рисков фактор е подчертана в доклада Диета, хра-нене и превенция на хроничните за-болявания на СЗО.7 Последният до-клад на СЗО Глобална стратегия за диетата, физическата активност и здравето подчертава необходи-мостта от подобрение на диетата в много популации по света.8

Доколкото въздействието на комплексната диета върху заболева-емостта и смъртността е оценя-вано рядко, докладът на СЗО пре-доставя изчерпателна оценка на разпределението на индивидуалните елементи на диетата. Така напри-мер по данни на World Health Report 2002 4% от всички заболявания в развитите страни се дължат на не-достатъчна консумация на плодове и зеленчуци и че около 30% от случа-ите на ИБС и почти 20% от случа-ите на инсулт в развитите страни се дължат на консумация на плодове и зеленчуци в количество под 600 g дневно.4

Разпределение на нездравословния диетичен режим като рисков фактор

Данните за диетичния режим в Европа, представени тук, имат два източника: обзори на Regional Office for Europe на СЗО, базирани на въ-просници, и данните за хранител-ни добавки, публикувани от Органи-зацията по земеделието и храните (FAO) към Обединените нации.

Информацията в своите въпрос-ници СЗО базира на данни от дие-тичните обзори, но те трябва да бъдат интерпретирани внимателно поради възможността за провежда-

нето им при различни условия – раз-лични методи, периоди и популации.

Данните, публикувани от FAO, са калкулирани въз основа на продукция-та и вноса на храна в дадената стра-на минус износа на храна, храна за жи-вотни или друго разпределение на храната, но не за човешки нужди. Кал-кулираното количество е разделено на големината на популацията. Сле-дователно данните на FAO предос-тавят информация по-скоро за сред-ната наличност на храна за едно лице, отколкото за реалната консумация на храна. При това съществува ве-роятност представените данни да надвишават реалната консумация на храна в икономически развитите страни, където значителни количе-ства храна се губят, или да са недо-оценяват стойността на реалната консумация в страните, в които го-ляма част от хората отглеждат жи-вотни в домашните си стопанства.

Данните от FAO и СЗО подкре-пят тезата, че средният диетичен ре-жим в европейските страни не е здра-вословен. СЗО препоръчва средната консумация на плодове и зеленчуци да възлиза на поне 400 g за човек дневно.7 Средното количество на плодовете и зеленчуците от един възрастен е по-малко от 400 g в 20 от 25-те европей-ски страни, за които има данни.

И обзорите на СЗО, и данните на FAO показват, че консумацията на плодове и зеленчуци е по-висока в южноевропейските страни спря-мо страните от северна, западна и източна Европа. Така например по данни на FAO хората в Гърция при-емат повече двойно по-голямо коли-чество плодове и зеленчуци в срав-нение с Великобритания, Швеция и Германия и тройно по-голямо спря-мо Украйна и Казахстан.

СЗО препоръчва средният при-ем на мазнини да възлиза между 15% и 30% от общия енергиен прием, а средният прием на наситени маст-ни киселини не трябва да надвиша-ва 10% от общия енергиен прием.7 21 от 26 европейски страни, за ко-ито има налични данни, не отго-варят на целта на СЗО за общите мазнини. Останалите 5 страни, ко-ито удовлетворяват този крите-рий на СЗО, са източноевропейски – като цяло в страните от запад-на Европа средната консумация на мазнини надвишава 35% от об-щата енергийна стойност, а в ня-кои страни (Исландия, Белгия) – и 40%. Това разделение на изток/за-пад се демонстрира и от данните на FAO, според които приемът на мазнини, например, е с 35% по-нисък в Румъния, отколкото в Швейца-


Фиг. 3а. Промени в честотата на смъртност в резултат на тютюнопуше-не, 1990–2000 г., мъже на възраст от 35 до 69 години, Eвропа

Беларус ОНД

Румъния Украйна

Гърция България

Португалия Испания Унгария Латвия

Естония Белгия

Литвия Полша

Франция Словакия Норвегия

Люксембург Молдова

Общо ЕС - 25Швеция

Германия Дания

Малта Австрия Холандия

Швейцария Италия

Чехия Ирландия

ОК - Англия Финландия

-60% -50% -40% -30% -20% -10% 0% 10% 20% 30%

Различия в честотата на смъртност на 1000


23

Eurobarometer (2005), което се бази-ра на въпросници за честотата и продължителността на интензив-ната и умерената физическа актив-ност и ходенето. Резултатите от проучването, чиято цел е да оцени разпределението на физическата ак-тивност, са трудни за интерпрета-ция, но показват ниска честота на хората в зряла възраст, които регу-лярно извършват физически упраж-нения.

Например през 2005 г. над 40% от хората в страните от ЕС-15 съоб-щават, че не са имали умерено интен-зивно физическо натоварване през последната седмица, 16% не са хо-дили пеша за повече от 10 минути и повече от 66% прекарват повече от 4 часа дневно седнали. Само 18% от хората съобщават за ежедневна умерена физическа активност – ни-вото, предлагано от СЗО за редук-ция на риска от ССЗ. Проучването Eurobarometer предоставя данни и за свързаната с работата физическа ак-тивност и показва, че при повече от половината (59%) от популацията на ЕС работата не е свързана с фи-зическа активност или тя е незначи-телна по интензитет.11

Нивото на физическата актив-ност варира широко в страните-членки на ЕС-15.

Различия в честотата на смъртност на 1000

Холандия Франция

Швеция Швейцария

Словакия Норвегия България Германия

Белгия Австрия Унгария Полша

Румъния Чехия

Общо ЕС - 25Дания

Италия Гърция

Молдова Финландия

Люксембург Ирландия

ОК - Англия Украйна

ОНД Естония

Латвия Литвия Беларус

-150% -100% -50% 0% 50% 100% 150%

Фиг. 3b. Промени в честотата на смъртност в резултат на тютюнопушене, 1990–2000 г., жени на възраст от 35 до 69 години, Eвропа

рия. Данните на FAO говорят за об-що по-ниски нива на приема на маз-нини спрямо данните на СЗО – 22 от всички 48 европейски страни, за които FAO разполага с данни, са по-стигнали целевото ниво за прием на мазнини <30% от общата енер-гийна стойност на храната.

Приемът на наситени мазнини е вероятно по-добър индикатор за нездравословния хранителен режим от общия прием на мазнини, тъй като в общия прием на мазнини се включват и здравословните расти-телни масла. Вторичен анализ на да-нните на FAO за хранителния прием определи нивото на прием на наси-тени мазнини за територията на Европа. Според този анализ най-ви-сок е приемът на наситени мазнини във Франция, Швейцария, Холандия, Исландия, Белгия и Финландия. От всички 46 европейски страни, вклю-чени в анализа, по-малко от полови-ната (22) са отговаряли на поставе-ните от СЗО критерии за прием на наситени мазнини <10% от общия енергиен прием.

Диетични тенденцииДанните на FAO показват, че през

последните 30 години нивата на кон-сумация на наситени мазнини са се задържали стабилни, докато консу-мацията на плодове и зеленчуци е на-раснала в много страни на западна и северна Европа. Така например сред-ната консумация на плодове и зелен-чуци в Дания се е увеличила повече от два пъти от началото на 70-те го-дини (307 g на лице дневно) до 2000 г. (629 g на лице дневно). В страните от южна, централна и източна Ев-ропа, където приемът на мазнини е традиционно нисък, понастоящем той нараства. Обратно, приемът на плодове и зеленчуци не нараства, а до-ри се понижава в някои страни (напр. Кипър). Изглежда, че настъпва процес на унификация по отношение на дие-тичния режим в Европа.

Физическа активностНедостатъчната физическа активност като фактор за заболеваемост и смъртностНедостатъчната физическа ак-

тивност повишава риска за разви-тие на сърдечно-съдова или друга хро-нична болест. Настоящата Глобална стратегия за хранене, физическа актив-

ност и здраве на СЗО подчертава спешната необходимост от повише-ние на нивото на физическа актив-ност при отделните индивиди и при цели световни популации. За ре-дукция на риска от ССБ в доклада се препоръчва поне 30-минутна физиче-ска активност с умерена интензив-ност дневно, в повечето дни от сед-мицата.8

The World Health Report 20024 по-каза, че над 3% от общата заболева-емост в развитите страни се дъл-жи на липса на физическа активност и че причина за над 20% от ССБ и над 10% от инсултите в развитите страни е отново липсата на физиче-ска активност (по-малко от 2.5 ча-са умерено физически натоварване за седмица или 1 час интензивно физиче-ско натоварване седмично).

Разпределение на понижената физическа активност като рисков факторДанните за нивата на физическа

активност за Европа са оскъдни. Проведени са само три многонацио-нални проучвания, които изследват липсата на физическа активност в Европа9, 10, 11, всяко от които прове-дено само в рамките на ЕС-15. Най-нови данни предоставя проучване-то върху физическата активност



26

Артериално наляганеРискът от развитие на ССЗ е

свързан директно с нивата на сис-толното и диастолното артериал-но налягане.12 И медикаментозното лечение, и промяната на начина на живот – отслабване, повишение на физическата активност и пониже-ние на консумацията на сол и алкохол, могат да понижат ефективно арте-риалното налягане.

The World Health Report 2002 уста-новява, че около 11% от общата за-болеваемост в развитите страни се дължи на повишено артериално наля-гане и че повече от 50% от ССЗ и почти 75% от инсултите в разви-тите страни се дължат на повише-но над теоретично приетата мини-мална норма (115 mmHg) за систолно артериално налягане.4

Проучването INTERHEART по-казва, че 22% от сърдечните инци-денти в западна Европа и 25% от сърдечните инциденти в централна и източна Европа се дължат на висо-ко артериално налягане и че пациен-тите с анамнеза за хипертония са из-ложени на двукратно по-висок риск от настъпване на сърдечен инцидент в сравнение с пациентите без анамне-за за хипертония.5

Надеждни данни за разпростране-нието на хипертонията на терито-рията на Европа предлага проекта MONICA. Тези данни са набрани с по-мощта на стандартни методи за пе-риода 1989–1997 г. в 29 популации във възрастовия интервал 35-64 години в 16 европейски страни. Резултати-те от този проект показват, че чес-тотата на систолната хипертония (≥160 mmHg) варира сигнификантно в изследваните популации: от 2% (Ту-луза, Франция) до 21% (Северна Каре-лия, Финландия) при мъже и от 2% (Каталуния, Испания, и Гент, Белгия) до 17% (бившата Източна Германия) при жени. Данните за тенденциите на развитие по проекта MONICA показват, че между средата на 80-те и средата на 90-те години в по-голя-мата част от изследваните страни се наблюдава понижение на средното систолно артериално налягане.13

Наскоро СЗО предостави данни за разпространението на систолно-то артериално налягане за региона на Европа за 2002 г. и своите прогнози за 2010 г. Средната стойност на сис-толното артериално налягане за мъ-

жете над 15 години варира между 118 mmHg (Турция) and 140 mmHg (Гру-зия), а за жените на същата възраст – между 115 mmHg (Швейцария) and 135 mmHg (Грузия)14.

Плазмено ниво на холестеролаРискът за развитие на ССЗ е в ди-

ректна зависимост от плазменото ниво на холестерола. Плазменото ни-во на холестерола може да бъде реду-цирано с медикаментозна терапия, физическа активност и диетични интервенции, особено по отноше-ние на приема на наситени мазнини.

Проучване на СЗО подчертава значимостта на плазменото ниво на холестерола като рисков фактор за развитие на ССЗ.

The World Health Report 2002 уста-новява, че около 8% от общата за-болеваемост в развитите страни се дължи на повишеното плазмено ни-во на холестерола и че повече от 60% от ССЗ и около 40% от инсултите в развитите страни се дължат на повишено над теоретично приета-та минимална норма (3.8 mmol/1) за плазменото ниво на холестерола.4

Проучването INTERHEART по-казва, че 45% от сърдечните инци-денти в западна Европа и 35% от сърдечните инциденти в централ-на и източна Европа се дължат на абнормно повишени нива на липиди-те в плазмата и че пациентите с по-вишени плазмени нива на липидите са изложени на трикратно по-висок риск от настъпване на сърдечен ин-цидент в сравнение с пациентите с нормални липидни нива.5

Достоверни данни за разпростра-нението на хипертонията на тери-торията на Европа предлага проекта MONICA. Тези данни са набрани с по-мощта на стандартни методи за пе-риода 1989-1997 г. в 29 популации във възрастовия интервал 35-64 годи-ни в 16 европейски страни. Резулта-тите от този проект показват, че плазменото ниво на холестерола над нормата (≥6.5 mmol/l) варира значи-мо в изследваните популации: от 8% (Новосибирск, Русия) до 53% (Тичино, Швейцария) при мъже и от 15% (Но-восибирск, Русия) до 40% (Каунас, Лит-ва, и Нови Сад, Югославия) при жени. Данните за тенденциите на разви-тие по проекта MONICA показват, че между средата на 80-те и средата на 90-те години в около половината

от изследваните популации се наблю-дава понижение на средното плазмено ниво на холестерола.13

Наскоро СЗО предостави данни за средното плазмено ниво на холес-терола за региона на Европа за 2002 г. и своите прогнози за 2010 г. Сред-ната стойност на плазменото холес-теролово ниво за мъжете над 15 годи-ни варира между 4.5 mmol/1 (Турция) и 6.2 mmol/1 (Сърбия и Черна гора), а за жените на същата възраст – меж-ду 4.6 mmol/1 (Турция) и 6.1 mmol/114 (Норвегия).

Наднормено тегло и затлъстяванеНаднорменото тегло и затлъс-

тяването повишават риска за раз-витие на ССЗ. Като независим рис-ков фактор, затлъстяването е и силен рисков фактор за развитие на хипертония, повишение на плазмено-то ниво на холестерола, нарушение на глюкозния толеранс и развитие на диа бет.15

The World Health Report 2002 по-казва, че над 7% от общата заболева-емост в развитите страни се дължи на повишен индекс на телесната маса (ИТМ) и че около 1/3 от ССЗ и исхе-мичните инсулти и почти 60% слу-чаите на хипертония в развитите страни се дължат на повишено над теоретично приетата минимална норма (21 kg/m2) за плазменото ниво на холестерола.4

Проучването INTERHEART оце-ни, че 63% от сърдечните инциден-ти в западна Европа и 28% от сър-дечните инциденти в централна и източна Европа се дължат на абдо-минално затлъстяване (високо от-ношение на обиколката на талията към обиколката на ханша) и че паци-ентите с абдоминално затлъстяване са изложени на двойно по-висок риск от настъпване на сърдечен инцидент в сравнение с пациентите с нормал-но тегло.5 Това проучване установи също, че абдоминалното затлъстява-не е по-силен предиктор за сърдечен инцидент в сравнение с повишение-то на ИТМ само по себе си.

Разпространение на наднорменото тегло и затлъстяването като рискови факториДанните за разпространението

на наднорменото тегло и затлъс-тяването в Европа са набрани в на-



27

Литература

Пълната библиографска справка е на разположение в издателството и може да бъде представена при поискване.

1. Doll R, Peto R, Boreham J and Sutherland I: Mortality in relation to smoking: 50 years’ observations on male British doctors. BMJ, 2004; 328:1519-27.

2. European Commission publication prepared by the ASPECT (Analysis of the Science and Policy for European Control of Tobacco) consortium, European Commission: Tobacco or Health in the EU: past, present and future. Luxembourg: Office for Official Publications of the European Union, 2004 and http:// europa.eu.intlcomm.lh/ ealthlph_determinantsllife_stylelTobaccolDocumentsltobacco_fr_en.pdf

3. Peto R, Lopez AD, Boreham J, Thun M: Mortality from smoking in developed countries 1950–2000. 2nd edition. Oxford: Oxford University Press, 2003.


ционални здравни проучвания. По-ради разликата в дизайна на тези проучвания (изследвана популация, възраст на популацията и т.н), ре-зултатите им са трудна сравними. Действително съпоставими са ре-зултатите от единични проучва-ния, проведени на територията на Европа; най-новото проучване, от-читащо разпространението на над-норменото тегло и затлъстяване-то, е проектът MONICA на СЗО. Последните резултати от този проект показват, че в средата на 90-те години между 8% (Москва, Русия) и 24% (Провинция Куопио, Финландия, и Аугсбург, Германия) от мъжете на възраст 35-64 годи-ни и между 10% (Тулуза, Франция, Готенбург, Швеция, и Фауд/Фрай-бург, Швейцария) и 36% (Танобрдзег Вовоидшип, Полша) от жените на същата възраст страдат от зат-лъстяване.

По данни на СЗО (базирани на ре-зултатите от национални проучва-ния) разпространението на затлъс-тяването при мъжете над 15 години варира между 5% (Узбекистан) и 26% (Гърция), а при жените на същата въз-раст – между 6% (Норвегия) и 30% (Турция). Не се наблюдава ясна гео-графска зависимост в разпределение-то на затлъстяването нито при мъ-жете, нито при жените.

Данните на СЗО показват, че средната стойност на ИТМ при мъ-жете над 15-годишна възраст през 2002 г. варира между 23.2 в Таджикис-тан и 27.6 в Гърция, а при жените от същата възрастова група – меж-ду 23.5 в Естония и Франция и 27.9 в Малта.

Наднормено тегло и затлъстява-не при деца

Класификацията на наднормено-то тегло и затлъстяването при децата и юношите е по-трудна, отколкото при възрастните. Кон-стантните изменения по време на растежа са свързани със зависима от възрастта връзка между ИТМ и зат-лъстяването в детската възраст, която е допълнително усложнена от отчитането на други фактори ка-то пол и раса. Тъй като все още не е постигнато съгласие по отноше-ние на оптималната дефиниция на затлъстяването в детска възраст, International Obesity Task Force (IOTF)

разработи нова международна класи-фикация, базирана на възрастовите и половите особености на ИТМ.

Използването на най-новите дан-ни по отношение на разпростране-нието на затлъстяването на те-риторията на Европа е ограничено от диференциалните определения на затлъстяването и диференциални-те методи за набор на данните. Ре-зултатите показват най-висока чес-тота на затлъстяването в детска възраст (в рамките на Европа) във Великобритания, Италия и Испания. Честотата на затлъстяването при момчетата на възраст 5-17 години е почти двукратно по-висока във Ве-ликобритания и Италия в сравнение с Германия и Чешката република.

Тенденции за разпространението на наднорменото тегло и затлъстяването Данните за тенденциите в раз-

пространението на затлъстяването в повечето европейски популации за периода от средата на 80-те до среда-та на 90-те години, представени от проекта MONICA, показват повише-ние на средната стойност на ИТМ.13

Прогнозите на СЗО за очаквана-та средна стойност на ИТМ при мъ-же и жени към 2010 г. се базира на да-нните от национални проучвания. Само при жените в Казахстан (от всички изследвани от СЗО европей-ски страни) се очаква понижение на средната стойност на ИТМ за пери-ода 2002–2010 г.

Тенденциите в разпространени-ето на затлъстяването в детска възраст са комплексни. Данните от International Association for the Study of Obesity показват, че затлъстява-нето при децата се повишава със стабилни темпове в Европа през последните 2-3 десетилетия.16 Във Великобритания например често-тата на затлъстяването при деца

на възраст 4-11 години се е повишила с 50% за периода 1974–1994 г.

ДиабетДиабетът не само повишава зна-

чимо риска от развитие на ССЗ, но и засилва ефекта на другите рискови фактори за ССЗ като например по-вишеното плазмено ниво на холесте-рола, повишеното систолно артери-ално налягане, тютюнопушенето и затлъстяването.

Резултатите от проучването INTERHEART показаха, че хората с диагностициран диабет са изложе-ни на трикратно повишен риск от на стъпване на сърдечен инцидент в сравнение с хората без диабет.5

Има два основни източника на данните за честотата на диабета на територията на Европа. Базата данни на European Health for All на СЗО компилира данни от националните диабетни регистри, където са на-лични, или от рутинните системи за доклади. Честотата на диабета е най-висока в Малта (7.6%) и Чешка-та република (7.2%). Според налични-те данни честотата на диагности-цирания диабет нараства в почти всички европейски страни.

Данните на СЗО обаче недооце-няват реалното разпространение на диабета в популацията, тъй ка-то около 50% от диабетиците ня-мат поставена диагноза. International Diabetes Federation’s Diabetes Atlas срав-нява проучванията на диабета за територията на Европа и предос-тавя данни за честотата на диаг-ностицираните и недиагностици-раните случаи на диабет. Според това проучване общата честота на диабета за Европа е 7.8%, в това число над 48 милиона души на въз-раст 20-79 години към 2003 г. Чес-тотата на диабета е по-висока в страните от централна и източ-на Европа.