1

ТЕМА 7. МВФ. Реформи на международната валутна система

1. Създаване и развитие на МВФМВФ е резултат от споразуменията по време на Бретън Уудската валутна

конференция през 1944 година, на която 45 страни договарят условията на новия валутен ред. Компромисът между плановете на Кейнс и Уайт ражда МВФ, а по-късно и Световната банка.

МВФ се създава с цел помощ на страните в борбата с външнотърговския дефицит, а Международната банка за реконструкция и развитие - за предоставяне на кредити за следвоенно възстановяване.

Благодарение на подписаното в устава на МВФ принципно вземане на решение на база претеглено количество гласове, формирано съобразно ролята на страната в световната икономика, САЩ притежават 30% от всички гласове на Фонда и Банката, което автоматично ги прави главен разпоредител на ресурсите на тези организации.

СССР взема участие в Конференцията и дори подписва учредителните документи за създаването и на Фонда и на Банката. Но системата на разпределение на гласовете не отговаря на интересите на страната, която е победител от войната, но напълно изтощена икономически. Съветската делегация предлага САЩ и СССР да имат приблизително равно количество гласове, независимо от вноската на страната, която търпи най-големи загуби от ВСВ и не може да си позволи по-нататъшно влошаване на вътрешноикономическата ситуация. СССР изразява учуденост за това, че условията за предоставяне на кредити от МВФ по същество се явява пряко вмешателство във вътрешните дела на страните. Това става и причина, която в крайна сметка води до отказа от ратификация на споразумението за Фонда от страна на СССР, което автоматично изключва страната от възможността й да бъде член на МБВР. По този начин СССР се оказва извън системата на международните финансови организации. Едва през 1992 година Руската Федерация става член на МВФ.

Формалното учредяване на МВФ е през декември 1945 година, когато 29 страни подписват споразумението за неговото създаване. Същинските операции на Фонда започват от 1 март 1947 година, а година по-късно Франция става първата страна, която заема средства от МВФ. Членовете на МВФ започват да нарастват в късните 1950-те години и 1960-те, когато много от африканските страни стават независими. Но студената война ограничава членуването във Фонда, като повечето страни от обкръжението на СССР не се присъединяват. Страните, които се присъединяват първоначално към МВФ през 1945-1971 година спазват условията на Бретън Уудската валутна система (златно-доларов стандарт). Към края на 2013 г. страните членки на МВФ са 188.

2. Цели, дейности и функции на МВФС течение на годините, целите на МВФ се променят, за да достигнат до

съвременния си вид, според които Фондът следва:1. дa съдейства за международното сътрудничество чрез механизъм на взаимни

консултации и взаимопомощ по международни валутни въпроси;2. да облекчава балансирания растеж на международната търговия и с това да

спомага увеличаване на заетостта и реалните доходи, както и за развитието на производствените капацитети на страните-членки;

3. да съдейства за стабилността на валутните курсове;

2

4. да стимулира премахването на валутните ограничения, които пречат на международната търговия;

5. да предоставя временно финансови ресурси на страните членки с адекватни защитни мерки с цел подпомагане на платежните баланси.

МВФ осигурява подкрепата на страните с помощта на своите ключови дейности, а именно:

-съвети на правителствата и централните банки, базирани на анализ наикономическите тенденции и трансграничния (междудържавния) опит;

-проучвания, статистика, прогнози и анализ, базирани на проследяване на глобални, регионални и индивидуални икономики и пазари;

-заеми на страните за преодоляване на икономическите затруднения;- концесионални заеми за подпомагане на бедността в развитите страни и

техническа подкрепа и обучение с цел подобряване на управлението на икономиките на страните.

Наборът от функции, които изпълнява МВФ, с цел оказване съдействие на страните, са следните: надзор, техническа помощ и кредитиране.

А) Надзор – всяка страна, която членува в МВФ, приема задължението даоткрива своята икономическа и финансова политика за контрол от страна на международната общност. На МВФ е възложена задача да води наблюдение на международната валутна система и икономическата и финансова политика на своите188 страни членки. Този процес е известен като „надзор” и се осъществява както на глобално ниво, така и на ниво отделни страни и региони. МВФ указва възможните рискове за вътрешната и външна стабилност и препоръчва необходимите изменения в политиката.

Б) Билатерален надзор или надзор на двустранна основа. Важна част от надзора на МВФ на двустранна основа са регулярните (обикновено ежегодни) консултации с всяка страна-членка.

По какъв начин се осъществява надзора?Икономистите на МВФ водят постоянен мониторинг на икономиките на

държавите-членки. Те посещават страните обикновено един път в годината за обмяна на мнения с техните правителства и централните банки и в хода на тези мисии отделят особено внимание на това съществуват ли рискове за вътрешната и глобална стабилност, които могат да предизвикат промяна в икономическата или финансова политика на страните. Обсъжданията обикновено са съсредоточени върху въпросите на валутно-курсовата, парично кредитната, данъчно-бюджетната и финансовата политики. По време на своите визити сътрудниците на МВФ се срещат и с други заинтересовани страни – депутати, законодателни органи, представители на професионалните съюзи, гражданите, което помага в оценката на икономическата политика и насоката на развитие на страната. При връщането след мисия, представителите на Фонда предоставят доклад за разглеждане на изпълнителния съвет. Мнението на Съвета се съобщава на властите на страната, с което завършва консултативният процес.

МВФ предлага свои препоръки по мерките относно политиката на страните, подпомагащи макроикономическата стабилност и външната стабилност, основавайки се на опита, получен от различните държави-членки.

Основа на политиката по отношение на тези консултации е изложена в Решенията по двустранен надзор от 2007 г. и в приетите Решения за интегриран надзор. В хода на консултациите се отчитат и инициативите, отнасящи се до всички членове на Фонда, в т.ч.

-работа по систематична оценка на факторите на уязвимост на страните по отношение на кризите;

3

-програми за оценка на финансовия сектор – извършват се съвместно със световната банка. В рамките на тази програма се провежда оценка на финансовия сектор на страните и се оказва съдействие в разработването на съответни мерки за преодоляване на рисковете и уязвимостта;

-инициатива по отношение на стандартите и кодексите – отново съвместно със СБ, Фондът предвижда спазване на международно признати стандарти и кодекси за надеждна практика и реализация на съответна икономическа политика.

В) Многостранен надзор. МВФ наблюдава глобалните и регионални тенденции. В периодичните доклади на МВФ – „Перспективи за развитието на световната икономика”, регионалните доклади „Бюджетен вестник” и „Доклади по въпроса за глобалната финансова стабилност”, се анализират глобални и регионални макроикономически и финансови събития. МВФ разполага с широки възможности за подпомагане на многостранни дискусии по актуални въпроси, които представляват общ интерес за групата на държавите-членки и в хода на процеса развива общо разбиране за измерване на политиките по съдействие за стабилността. Фондът работи с Г-20 за оценка на съответствиета на основата на икономическата политика в тези страни с цел постигане на устойчив и балансиран ръст на световната икономика.

Във връзка с промените на средата, резултат от световната финансова и икономическа криза, Фондът приема реформи за подобряване на надзора над финансовия сектор в държавите-членки и на трансгранично ниво, задълбочава разбирането на връзките между макроикономическите и финансови събития (в т.ч. благодарение на докладите за вторичните ефекти) и съдейства за по-активно обсъждане на тези въпроси.

Следващата функция е техническа помощ и обучение. МВФ предлага техническа подкрепа и обучение на страните за да увеличат капацитета си при осъществяването на ефективната си икономическа политика. Техническата помощ се предлага в няколко насоки, включително фискална политика, монетарна и валутна политика, надзор и регулация на банковата и финансовата система, статистика.

Кредитирането е водещата функция на МВФ. В практиката, целта на заемите на МВФ се променя драстично от времената, в които е създаден фондът. През годините помощта на МВФ еволюира от подпомагане на чисто краткосрочни търговски отклонения в платежния баланс до проблеми, резултат от търговски шокове, природни бедствия, следвоенни конфликти, икономически преход, намаляване на бедността и икономическо развитие, преструктуриране на задлъжнялостта, оцеляване то банкови и валутни кризи.

Днес, в областта на кредитирането МВФ има три основни цели:1. Да изглади влиянието на различните шокове, помага на страните да избегнат

разрушително нагаждане към шоковете и ли загуба на независимост (увеличена задлъжнялост), на изключително скъпоструващо финансиране, както за дадена страна, така и за свързаните с нея, които могат да пострадат чрез зараза.

2. Да послужи като катализатор на други заемодатели. Помощта от МВФ е сигнал за това, че страната има стабилна политика, увеличава кредитоспособността на страната и и доверието в инвеститорите.

3. Да предотвратява кризи.

3. Условия за заемане и получаване на финансиране от МВФ.Инструментариум

За да се обърне страна към МВФ тя трябва:- да е близо до условията на икономическа криза;- валутата и да е под постоянен натиск на валутните пазари;

4

- международните и резерви да са „изтощени”;- икономическата и активност да е спаднала;- да се наблюдава стагнация, а голям брой от фирмите или домакинствата да са

на границата на банкрут.МВФ и правителствата на страните съгласуват програмна политика, целяща

достигането на специфични, количествени цели в подкрепа на цялостната икономическа програма. Например, страните могат да поставят фискални цели или такива, свързани с увеличаване на резервите си.

Заемите зависят от намеренията на страните и проблемите които имат. Правителствата подчертават детайлите на икономическата си програма в „Писмо за намеренията” отправено към управляващият директор на МВФ. Подобно писмо може да бъде ревизирано, ако обстоятелствата го налагат. Естествено е МВФ да не осигурява цялата сума за финансиране на страните, но неговите действия са сигнал, че страната ще се стабилизира и външните кредитори и потенциални инвеститори могат да бъдат сигурни за стабилността и надеждността.

Кои са инструментите на кредитирането?В условия на криза, страните често се нуждаят от финансиране на техните

дефицитни платежни баланси. От създаването си през юни 1952 година, Стендбай споразуменията на МВФ се използват във времето от страните като основен инструмент за нововъзникващи пазари. Лихвите са „без отстъпка”, въпреки, че са по- ниски в сравнение с тези, които биха платили страните за да увеличат финансирането си частните пазари. Стендбай споразуменията са обновени през 2009 година с цел по- голяма гъвкавост и отговор на нуждите на страните членки. Лимитите за заемите са удвоени и условията за получаване на средства за опростени. Новите споразумения също имат и широка база до финансиране с цел предпазна мярка.Гъвкавата кредитна линия (Flexible credit line) е безусловен, револвилащ кредит със срок до 1-2. Страни, които имат достъп до кредитната линия имат избор да теглят средства по нея по всяко време или да я третират като предпазно споразумение. Разходите по заема са същите като по тразиционно стенд-бай споразумение.

Гъвкавата кредитна линия е предназначена за страни, които изпълняват набор от стриктни предварителни условия, показващи здрав фундамент и политика демонстрират спазването на тази политика в миналото. Сред критериите са:

устойчива позиция на платежния баланс финансова сметка, доминирана от частни капиталови потоци; достъп на държавата до капиталовите пазари при благоприятни условия; достатъчен размер на валутни резерви; устойчиви публични финанси ниска и устойчива инфлация добре надзиравана и платежоспособна финансова система.Предпазната (предохранителна) кредитна линия (Precautionary Credit Line)

също е предназначена за страни с благонадеждна икономическа политика и основи. Предпазната кредитна линия е по-фокусирана върху ex-post условия, които целят да идентифицират уязвимости. Достъпът до кредитна линия позволява осигуряването на голяма сума пари в сравнение с типичните стендбай споразумения.

Разширените кредитни улеснения (The extended fund facility) - се използват за подпомагане на страните за балансиране на платежните баланси, свързани със структурни промени, които изискват по-дълго време за коригиране в сравнение с макроикономическите небалансирания. Програмата включва мерки за подобряване на

5

начина на функциониране на пазарите и институциите, такива като реформи в данъчния и финансов сектор, приватизация на публични предприятия.

Търговският интеграционен механизъм (Trade Integration Mechanism) позволява на МВФ да осигури заеми за развиващите се страни, които търпят неблагоприятни последици в резултат на многостранна търговска либерализация, или защото приходите от износ намаляват, когато губят преференциален достъп до техни пазари или защото цените на внасяната храна расте, при елиминиране на субсидии за агросектора.

Специални кредитни улеснения – насочени са към страни с нисък доход, в които негативното влияние на световната финансова и икономическа криза е значително. За подпомагане на тези страни и за редуциране на бедността и увеличаване на растежа, МВФ създава три типа заеми – Разширено кредитно подпомагане, Бързо кредитно подпомагане и Стендбай кредитно подпомагане.

Разширеното кредитно подпомагане осигурява финансова помощ на страни с продължителни проблеми в платежния баланс. Това е основният инструмент със средносрочно въздействие върху страните със нисък доход. Има висока степен на достъп, по-специални финансови условия, по-гъвкави характеристики и е по-фокусиран върху конкретните проблеми.

Бързото кредитно подпомагане осигурява бърза подкрепа с лимитирани условия на страните с нисък доход за покриване на спешни нужди при необходимост от уравновесяване на платежния баланс.

Стендбай кредитно подпомагане – осигурява финансиране за краткосрочни неравновесия в платежния баланс.

Дългово облекчаванеВ допълнение към тези специални условия за облекчено финансиране, някои

страни са също подходящи и за инициативите, свързани с облекчаване на задлъжнялостта.

4. Специални права на тиражСпециалните права на тираж (на английски език SDR - Special Drawing Right) са

специфична валутна единица, чийто курс се определя от МВФ. Те са създадени през1969 г. като безналични международни резервни активи, разпределени между членовете на МВФ, пропорционално на вноските им, за допълване на съществуващите резервни активи, както и за диверсифициране на валутните резерви.

Специалните права на тираж са създадени от МВФ, за подкрепа на системата от фиксирани обменни валутни курсове по време на Бретън-Уудска система. Правителството и централната банка на всяка страна, която е участва в тази система, са длъжни да поддържат определено количество официални резерви под формата на злато и общоприети чужди валути. Всяка държава може да използва тези резерви от злато и валута за покупката на своята собствена валута на паричните пазари, за да се поддържа фиксиран валутния й курс. Но международните доставки на двата основни резервни актива – златото и щатските долари се оказват недостатъчни, за да подкрепят разрастването на световната търговия и развитието на финансовия сектор.

Първоначалната стойност на СПТ е еквивалентна на стойността на 0,888671 грама чисто злато, които по това време могат да се закупят срещу един щатски долар. След разпадането на системата от Бретън-Уудската система през 1973 г. СПТ се предефинират като кошница от валути, които първоначално са били 16 на брой, към1981 г. са пет, а днес са останали само еврото, йената, британската лира и щатският долар.

МВФ може да разпределя СПТ между своите членове пропорционално на техните квоти, зависещи от размера на икономиките им. По този начин всеки член на

6

МВФ получава безплатен актив в определено количество. Ако СПТ на дадена страна станат по-големи от това разпределение, тя печели лихва върху горницата и обратно - ако притежава по-малко СПТ, заплаща лихви върху недостига.

СПТ служат за разчетна единица на много международни организации, а лихвеният процент по тях се определя всяка седмица на базата на лихвените проценти за краткосрочно финансиране в съответната валута на междубанковия пазар в Лондон. Този процент служи за база за определяне на лихвата по заемите, отпускани на членове на МВФ, които са намират в затруднено финансово положение.

Квотите за членство в МВФ генерират по-голямата част от финансовите ресурси на фонда. Всяка държава-членка на МВФ получава квота, в зависимост от относителния размер на нейната икономика в световната и нейната отвореност. Самите квоти се определят по следният начин. При встъпване на старните членки във фонда, първоначалната квота се определя по подобен начин и в същия диапазон, в който са и квотите на съпоставимите страни-членки. Действащата формула за разчет на квотата е среднопретегленото значение на БВП (с тегло 50%), откритост на икономиката (тегло30%), икономическа промяна (тегло 15%), международни резерви (тегло 5%). За тази цел БВП се измерва като съставен показател на базата на пазарните обменни курсове с тегло 60% и на основата на обменните курсове по паритет на покупателната способност– 40%. Тази формула включва също и коефициент на изглаждане, намаляващ дисперсията на разчетните дялове на квотите между страните-членки. 1

Квотите изпълняват няколко важни функции. Делът на квотата (вноската) определя максималната сума на финансовите ресурси, които държавата-членка може да предостави на МВФ. Държавите трябва да внесат вноската си в пълен обем при встъпването във Фонда: до 25% трябва да се внесе в СПТ или някои от резервните валути, а останалите в собствената валута на държавите членки.

Освен това квотата определя и правото на гласуване при решенията на МВФ. Гласът на всяка държава член се определя от базовия глас + един за всеки 100 хил. СПТ. Реформата през 2008 година фиксира базовите гласове на ниво 5502 процента от общия брой гласове. Текущото число на базовите гласове отразява увеличение почти три пъти от числото, до встъпилата в сила реформа през 2008 г.

Третото влияние на квотата е върху достъпа до финансиране. Сумата на финансиране, която държавите-членки могат да получат от МВФ (техният лимит на достъп), се определя от квотата. Така например в рамките на договореностите от типа стенд-бай, държавите могат да получат до 200% от квотата си ежегодно и до 600% общо.

През април 2011 г. МВФ реши да реформира структурата на квотите по такъв начин, че да отразяват по-адекватно икономическата реалност. За тази цел се увеличават квотите на бързо развиващите се икономики. Най-големият член на МВФ – САЩ, има специални права за тираж от 37,1 млрд., или 58,2 млрд. долара, а на-малкият– Палау, има квота от 3,1 млн. СПТ, или 4,6 млн. долара.

Досега е имало две емисии на специалните права на тираж - през 1970-1972 и през 1979-1981 г. На срещата на върха на Г-20 през април 2009 г. е решено ресурсите на фонда да бъдат увеличени със 750 млрд. долара, за да бъде подкрепена световната икономика. Допълнителната емисия на СПТ е планирана като част от глобалните антикризисни мерки, които като цяло възлизат на 1,1 трилиона долара.

През 2009 година се правят две увеличения през август със 161,2 млрд. и 21,5млрд. през септември до общо 204 млрд. Квотата на България възлиза на 640,2 млн.

1 Reform of Quota and Voice in the International Monetary Fund—Report of the Executive Board to the Board of Governors, March 28, 2008, h tt p :/ / ww w . i m f.or g / e x te r n a l/ n p / pp /e ng / 2008 / 0321 0 8.pd f .

7

СПТ, което се равнява на близо 0,27% от всички СПТ.2 Делът на Китай е 4%, а стойността на квотата 9,525.9 млн.долара.

Към момента "теглата" на отделните валути са:1. Щатски долар - 44%2. Евро - 34%3. Японска йена - 11%4. Британска лира - 11%Съотношението на отделните валути се преразглежда на всеки пет години от

МФВ, за да се гарантира, че те отразяват относителното тегло на валутите в световната търговия и финансовата система, както и делът им във валутните резерви на централните банки. СПТ на МВФ възлизат на 204,1 млрд. в началото на септември 2009 г., което се равнява на около 318 млрд. щатски долара. Доларовата стойност на правата за тираж се публикува ежедневно на интернет страницата на МВФ. Тя се получава, като количеството на другите три основни валути се преизчисли в щатски долари на базата на обменните валутни курсове на междубанковия пазар в Лондон.

Специалните права на тираж се използват при получаване на траншове от МВФ, при сключени споразумения, както и при много други международни споразумения сделките са уговорени в СПТ. Кодът им по I S O 4217 е XDR.

Освен от МВФ, специалните права на тираж се използват още при застраховки на багаж от авиолиниите (застраховката обикновено е фиксирана на 1000 XDR и се изплаща във равностойността и в някаква валута например евро), международните пощенски услуги, а също и разплащания между мобилните (GSM) оператори за "роуминг" услуги.

5.Адаптиране към променитеИкономическата нестабилност, в резултат на Световната финансова и

икономическа криза, турбуленциите в икономиките и особено на кредитните пазари, намиращи израз в националната и международна финансова стабилност, ограничеността на храните в някои части на света, цените на горивата, бедността и пр., предизвикват преосмисляне на операциите на МВФ в няколко насоки:

облекчаване на условията по заемите на МВФ – създадени са нови средносрочни облекчения, които да подпомагат нововъзникващи пазари и страни, които в резултат на кризата имат изострена необходимост от подкрепа. За да направи политиката си по-гъвкава и ориентирана към страните по отношение на намаляване на бедността и ускоряване на растежа, фондът определя три нови заемни прозореца. Като част от широкомащабна реформа в кредитната си политика МВФ предефинира начините за подпомагане на страните;

Засилване на мониторинга на глобалните, регионални икономики и местни икономики – МВФ предприема стъпки за подобряване на икономиките и финансовия надзор.

o Фондът засилва проучванията на връзките между финансовия сектор и реалната икономика и споделя опита на страните.

o Публикува ръководство за анализиране на обменните курсове и обръща повече внмание на страни, които имат значимо влияние върху световната икономика.

o Подобрява предупредителните си мерки към страните по отношение на риска и уязвимостта на икономиките.

2 IMF Members' Quotas and Voting Power, and IMF Board of Governors, Updated: September 13, 2013, h tt p :/ / ww w . i mf .or g / e x te r n al / np / s ec / m e m d i r / m e m b e r s . a s p x .

8

Подпомагане на процеса по търсене на решение за справяне с глобалните икономически дисбаланси. Първата консултация е направена през 2006 година и е насочена към страните от еврозоната, Китай, Япония, Саудитска Арабия и САЩ.

Анализ на развитието на капиталовите пазари. Два пъти в годината МВФ публикува Отчет за глобална финансова стабилност, която представя анализ на развитието на глобалните финансови пазари. МВФ работи и със страните за идентифициране на потенциални рискове за финансовата стабилност, обучава управляващите с цел по-добро управление на финансовите системи, монетарните и валутни ержими, капиталовите пазари.

Оценява уязвимостта на финансовия сектор.Работи за намаляване на бедносттаПодобрява управлението на самия фонд – МВФ.Създава по-добра отчетност и прозрачност.

6.България и МВФ

Финансовата помощ, която дава МВФ, обикновено се предоставя на траншове, които са обвързани със спазването на специфични условия на икономическа и финансова политика. Тези критерии трябва да бъдат изпълнени преди да се отпусне следващия транш.

Споразуменията, които България е сключила от 1990 г. до 31 октомври 2005 г. сМВФ са:

Първо споразумение - едногодишно. Обхваща периода 15 март 1991-15 март 1992 г. То е подписано от правителството на Димитър Попов. По него са предвидени покупки на специални права на тираж за 279 млн. и 60,6 млн. СПТ по т.нар. CCFF (Compensatory and Contingency Financing Facility) като компенсация за повишените разходи на България по вноса на енергийни ресурси във връзка с персийската криза. Поради неизпълнение на параметрите на споразумението последния транш не е получен.

Второ- едногодишно. То предвижда покупката на 155 млн. СПТ, като започва да се изпълнява от 17 април 1992 г. Споразумението е сключено от кабинета с министър- председател Филип Димитров. Последният транш по него също не е получен.

Трето- едногодишно. Сключено на 11 април 1994 г. от правителството на Любен Беров и е в размер на 69,7 млн. СПТ. През декември същата година споразумението е актуализирано и разширено с допълнителна сума за още 69,7 млн. СПТ във връзка с подписаното през юни споразумение с Лондонския клуб. Последният транш в размер на 23,2 млн. СПТ не е преведен.

Четвъртото споразумение е подписано на 19 юли 1996 г. Сключва го правителството на Жан Виденов. То предвижда покупката на 400 млн. СПТ за период от 20 месеца - до 18 март 1998 г. Споразумението е прекратено след получаването на първия транш от 80 млн. СПТ.

Петото "stand-by" споразумение е подписано на 11 април 1997 г. и предвижда покупката на 371,9 млн. СПТ за период от 14 месеца. То е сключено по време на управлението на служебното правителство на Стефан Софиянски. В рамките на това стабилизационно споразумение се включва и CCFF в размер на 107,6 млн. СПТ.

Шесто-тригодишно. Сключено е на 25 септември 1998 г. и е в размер на 627,62 млн. специални права на тираж. Подписано е от правителството на Иван Костов. Споразумението е изпълнено докрай и страната е получила всички предвидени по програмата траншове.

9

Седмо-двугодишно. Сключено е на 27 февруари 2002 г. и е в размер на 240млн.СПТ. Споразумението е изпълнено.

Осмо-двугодишно. Сключено е на 6 август 2004 г. и е в размер на 100 млн. СПТ.Всички споразумения досега, с изключение на шестото са от типа "Stand-by",

което значи обвързаност на получаване на кредита с достигане на определени икономически параметри, примерно определен размер на бюджетния дефицит.

Споразуменията3 на РБългария с МВФ според степента на достигане на договорените цели на три периода по следния начин:

• Първи период (1991 – 1997): „Обещаваме, но не спазваме обещанията си”;• Втори период (1997 – 2001): „Обещаваме и спазваме обещаното”;• Трети период (2001 – 2007): „Не само спазваме обещаното, но реформите са

последователни и насочени по-дългосрочно - към пълноценно членство в Икономическия и паричен съюз в Европа”.

За първия етап от взаимоотношенията на България с МВФ, чийто логичен завършек са предсрочното прекратяване на четвъртото споразумение и икономическата криза от края на 1996 г., е характерна краткосрочността, непоследователността в целите и непрозрачността на икономическата политика. Паричната политика на БНБ има законово определена двойнствена цел – поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица. Опитът за поддържане едновременно на ценова стабилност и стабилност на валутния курс при режим на плаващ курс с един и същ инструмент – паричното предлагане – се оказва както теоретично, така и практически, несъстоятелен в условията на непоследователна, безцелна и непредвидима фискална политика в доминирана от държавата икономика, обременена с огромни държавни дългове с настъпил падеж и мораториум по плащанията им. В края на първия етап се наблюдава намаляване на задълженията на България към МВФ, но не поради липса на нужда от финансиране за икономиката, а заради липсата на политическа воля за реформи на държавната икономика.

През втория етап са достигнати най-високите равнища на задължения на България към Фонда. Предвид изолацията си от международните финансови пазари, България получава финансиране от МВФ срещу изпълнението на поетите пред Фонда ангажименти за икономически реформи. Този етап се характеризира с яснота и широка публичност на целите на паричната и фискална политика и увеличаване на координацията между тях за осъществяване на договорените реформи. Паричната политика се осъществява по едно просто правило – размерът на паричното предлагане е законово завързан за този на чуждестранните валутни активи чрез паричния съвет и фиксирания валутен курс на лева към германската марка (еврото). Фискалната политика е предпазлива и предвидима, насочена към отказ от натрупването на нови държавни дългове чрез мащабна приватизация на държавните предприятия. Строгата фискална политика е подкрепена от структурни реформи за либерализация на пазарите и подобрение на инвестиционния климат в страната.

През 2000 г. непогасените задължения на България към МВФ надхвърлят 1 млрд. СПТ, но през следващата година започват да намаляват. Това е именно началото на третия етап на взаимоотношенията между България и Фонда. Възстановеното доверие на пазарите в страна ни, благодарение на следваната през втория етап политика, намалява необходимостта от финансиране чрез програмите на МВФ. През този последен етап се запазват повечето от характеристиките на макроикономическата рамка от предходния период.

3 h tt p :/ / ww w . b n b.b g / P r e ss O ff i ce/ P OStat e m e n t s / P O A D a te/ P R _ S _ M A N C H E V _2007 0 50 2_ B G

1010

Новото през третия етап е политическата воля и обществена подкрепа за реформи, насочени към устойчив дългосрочен икономически растеж. Тази воля се изразява в няколко посоки.

Първо, официално обявяване и следване на Стратегията на БНБ и правителството за въвеждане на еврото след изпълнение на Маастрихтските критерии за пълноправно членство в третия етап на Европейския икономически и паричен съюз при спазване на текущия фиксиран курс на лева към еврото от 1.95583 лева за 1 евро.

Второ, фискалната политика вече е насочена към изплащане на наследените през80-те и 90-те години на миналия век държавни дългове и ограничаване натрупването на нови такива.

Трето, засилване на координацията на дългосрочните икономически политики в рамките, определени от ЕС, чрез Предприсъединителните икономически програми (2001-2005 г.), първата Конвергентна програма (2007-2009 г.), Националната програма за реформи и Националната стратегическа референтна рамка за подкрепа от Общността (2007-2013 г.).

През м. март 2007 г., когато изтича срокът на последното предпазно стенд-бай споразумение и до датата 27 април 2007 г., на която България изплати окончателно пълния размер на задълженията си към МВФ. МВФ се оттегля като партньор при формулирането и осъществяването на макроикономическата политика, както и като кредитор.

Главните уроци от програмите с Фонда за осъществяващите макроикономическата политика са следните:

1.Програмите, подкрепяни от МВФ сами по себе си не гарантират автоматично устойчив дългосрочен икономически растеж и развитие. Програмите на МВФ са краткосрочни и техния успех зависи от консенсуса между Фонда и националните власти за адекватния набор от мерки и действия, или другояче казано за конкретния„policy mix”.

2.Експертизата на МВФ е силна и ефективна в управлението на силни икономическите колебания-шокове и кризи. И след приключване на програмите с България, за МВФ и неговите партньори ще продължава да стои предизвикателството как да се трансформират постигнатите резултати в печеливши дългосрочни модели и стратегии за устойчиво развитие.

3.Ролята на МВФ при формулирането на макроикономическата политика на страни с програми е и трябва да остане краткосрочна. Отговорност на националните власти и обществото е формулирането и развитието на обществен консенсус за консистентен набор от структурни и микроикономически реформи, необходими за постигането на поставените национални цели за устойчиво развитие.

4.Включването на всички заинтересовани лица в дискусиите по програмите на МВФ (политически партии, предприемачи, инвеститори, синдикати), е средство за успешното им завършване. За целта обаче партньорите в обществения диалог трябва да имат приблизително еднакъв институционален капацитет, за да се постигне и реализира ефективно консенсус за реформите в рамките на една програма. Те трябва да разбират„езика” на МВФ, както и да имат достатъчно политическа воля за търсене, постигане и реализиране на консенсус.

7. Идеи за реформи в МВС в края на 20 в.Преобразуването на Международната валутна система започва тогава, когато

кризите придобиват невероятен размер, което се случва при краха на всички валутни системи. Подобни сюжети се развиват и при Бретън Уудската система, след това

1111

дълговата криза от 80-те години на 20 в., сътресенията в страните от социалистическия лагер през 90-те години и пр.

Преобразуването на МВС в края на 20 в. има същите цели, каквито са поставени години наред – развитие на търговията и инвестициите, съдействие за икономически растеж, достигане на по-добро разпределение на доходите, поддържане на световна стабилност. Основните задачи и пред тогава поставеният проблем за реформа остава разделянето на бремето на макроикономическата адаптация. През 1999 година МВФ провежда конференция под надслов „Ключови въпроси за реформа на международната валутна и финансова система”.

Тогавашната реформа, въпреки повтарящите се проблеми десетилетия наред, има редица особености.

Първо, в предходните десетилетия не се наблюдава подобна волатилност на обменните валутни курсове. След въвеждането на еврото, проблемът с повишената волатилност се изостря и води до дестабилизиране на цели континенти. Тази волатилност подрива стимулите за търговия и планирането на бизнеса. Силната динамика на Форекс пазара поставя условия за формиране на идеята за Втора Бретън- Уудска система, по идеи на Уилямсън и Маккинън.

Вторият проблем е финансовата стабилност и валутните кризи. Статистиката сочи регулярност на кризите.

Честотата на валутните кризи се увеличава над два пъти. Първо под влияние на енергийната криза през 70-те, после дълговите кризи от 80-те. Различията идват вече не само от причината, но и от страните. докато първите кризи произтичат от развитите промишлено държави, то в края на 20-ти век кризите идват от развиващите се страни и високата им задлъжнялост.

Въпреки по-малкият брой кризи, техният характер се задълбочава, стават все по сложни и непредсказуеми по природа и поради това защитата срещу тях не е ефективна.

За разрешение на тези проблеми в края на 20 век, са предложени цяла поредица от проекти: от въвеждане на единна парична единица за целия свят, до пълна изолация на страни от външния свят. Но в края на 2001 година остават три най-реални варианта: световен кредитор от последна инстанция, контрол над движението на капиталите и преразглеждане на кредитната практика.

Естествено е за кредитор от последна инстанция да бъде предложен МВФ. Предложенията, които се оформят тогава са преосмисляне на функциите на МВФ и ориентиране на дейността му към:

-краткосрочно кредитиране в кризисни ситуации-в случай на предоставяне на кредити лихвените проценти да бъдат по-високи от

пазарните, за да може към фонда страните да се обръщат само в краен случай-кредитите трябва да имат ясно определен приоритетен характер с право на

придобиване на активи на длъжника;-развиващите се страни трябва да отговарят сами за себе си и преди да се обърнат

към Фонда, да осигурят необходимата капитализация на банковата си система, да либерализират финансовите си пазари, да отстранят корупцията и да балансират данъчно-бюджетната си политика;

-общата икономическа политика и данъчно-бюджетната политика, в частност,трябва да бъдат съгласувани с МВФ.

Причините, поради които се отправя подобно предложение за кардинално преосмисляне на целите и задачите на МВФ е това, че помощите от МВФ пораждат очаквания на ново кредитиране и провокира спекулативна игра на пазарите. Предложеният вариант е т.нар. план Мерцел.

1212

Освен това допълнително предложение е и реформиране на дейността на Световната банка, като се препоръчва снижаване на заемите, а тези, които се дават да се ориентират само за структурни реформи и ликвидиране на групи с нечисти интереси, действащи с банките.

Планът на Мерцел е отхвърлен, но председателят на МВФ тогава – Хорст Келер заявява, че „МВФ няма да кредитира в подобни размери, както дотогава”.

Второто предложение за реформа е регулиране на движението на капитала. Това предложение се ражда от факта, че подобни кризи предизвикват и мащабни валутни спекулации. Едно от най-ранните предложения за контрол върху движението на капитала е направено от Дж.Тобин през 1978 г., който в проекта си за международна валутна реформа за снижаване на излишната ефективност на финансовите пазари, предлага да се въведе общ прогресивен данък върху валутните операции. Подкрепа на идеята на Тобин има от страна на двама други учени Дорнбуш и Самърс (финансов министър на САЩ), които след фондовия крах от 1987 година стават привърженици на идеята за косвен данък за снижаване на волатилността на пазарите на ценни книжа. Разбира се, подобна идея не е осъществима в световен мащаб, тъй като трябва да действа при всички страни, а няма законодателство, което да ограничи подобен род спекулации.

Друг популярен вариант за контрол върху движението на капитала са множествените валутни курсове. Дорнбуш и Франкел предлагат да се ограничи движението на капитала с помощта на двойни валутни курсове. По-малко гъвкавите ще бъдат приемани за търговски операции, а по-гъвкавите – за финансови операции по сметки за движение на капитала. И този вариант е отхвърлен.

Решението, което остава валидно е от страна на МВФ, който се оттегля от проекти с глобални и универсални схеми и се обръща към по-малки схеми и проекти в конкретни страни. От 1998 година МВФ започва да одобрява пазарните форми на контрол на движението на капиталите.

Последният момент от реформата се свързва с предложението за координиране на кредиторите, което се състои въвеждане на международни облигации (уговорки за колективни действия), които следва да облекчат преструктурирането и да снижат напрежението в МВС. Практиката показва, че това започва да се приема първо със страна като Пакистан, после Украйна, Еквадор, Румъния.

Това довежда и до промяна и в друг аспект – създаване на принцип за съпоставимост на отношенията между всички кредитори по всички типове финансови инструменти. Този принцип предполага равно разпределяне на загубите в резултат на преструктуриране на външна задлъжнялост. Такъв подход е приет в практиката на Великобритания. Настоящата практика на Парижкия клуб е именно такава – отговорността за неудачно финансиране се разпределя между всички – банки кредитори, държави, частни инвеститори.

Идеята за реформиране на МВФ пропада по всички предложени параметри откъм тоталната реформация. Страхът от новостите, липсата на възможност за координиране, оставят нещата такива, каквито бяха, до появата и значимостта на новите големи в световната икономика – бързорастящите икономики.