Upload
mimssss5
View
908
Download
3
Embed Size (px)
Citation preview
Пристигнал щъркелът, поседели, поприказвали,
както е редно. Дошло време за вечеря.
Разшетала се лисицата, разбъркала сладката
каша, която била сготвила, сипала я в
една голяма плитка тава и взела да кани щъркела:
Яж, куме, яж, драги! Добре си ми
дошъл! Яж, миличък! Сладко да ти е! Сама съм сготвила кашата.
Яж, сили да добиеш!
И щъркелът - чук, чук! - зачукал с клюн по тавата.
Но нали клюнът му бил дълъг, а тавата -
плитка, нищо не могъл да хапне!В това време
лисицата близала, лапала, докато доволна, всичко
излапала. След това рекла:
Благодаря ти и за това, кумице!
Заповядай утре и ти на гости, и аз да те нагостя!
Ще извиняваш, куме, това е
всичко. Нямам с какво друго да те
нагостя!
На другия ден лисицата отишла на гости на
щъркела, а той сипал мляко в едно гърне с високо и тясно гърло, сложил го на масата,
надробил хляб и започнал да кани гостенката си:
Добре си ми дошла, кумичке!
Хайде да хапнем, каквото има, каквото съм
приготвил. Яж, кумичке, яж! Да
ти е сладко!
Лисицата се въртяла около гърнето, обикаляла
го оттук и оттам, облизвала гърлото му, ала нищо не могла да
хапне. Голямата й глава не мoгла да влезе в
тясното гърло.
А щъркелът - нали клюнът му бил дълъг - кълвал,
кълвал, изкълвал всичката попара.Ядосала се
лисицата. Мислела, че ще се наяде за цяла неделя, а сега трябвало да се върне
гладна в къщи.
Куме, нямаш ли някоя плитка
чиния, че от това тясно гърне
нищо не мога да хапна?
Каквото повикало - такова се обадило !