View
215
Download
1
Category
Preview:
DESCRIPTION
24 25 26 27 28 29 30
Citation preview
24
КОТКИТЕ
мелчаците закрачиха напред покрай десет-ки камиони за риба и за мляко. Не измина и половин час и до ушите им стигнаха ня-какви странни звуци, зловещи и нечовеш-ки. Опитаха се да разберат що за звуци са това, защото те събудиха у тях непри-
ятното чувство за безпомощност. Пък и лицата на хората, които срещаха по пътя си, изглеждаха някак подтиснати.
– Над тази част на града сякаш е надвиснала някаква мрачна сянка – въздъхна Мъхеста брада.
Маншон съчувствено спря до една млада жена, ко-ято стоеше пред вратата на магазин за хранителни стоки – В едната є ръка се поклащаше празно котле за мляко, а с другата бършеше сълзите си.
– Извинете, моля – учтиво се обърна към нея Ман-шон. – Какво ви се е случило?
– В магазина вече няма мляко – ридаейки, отвърна младата жена. – Детенцето ми още от сутринта е заплакало за мляко, а просто няма откъде да взема.
– Как, нима на виждате – цялата улица е претъпка-на с мляко – посочи Мъхеста брада спрените камиони-цистерни.
25
– Да, разбира се – пак захлипа Жената. – Но всичко това е за котките. Млякото е изкупено за няколко сед-мици напред, същото е и с рибата.
– Нечувана несправедливост – възмути се Маншон.– Може би ще си вземете малко отвара от еленов
мъх? – пристъпи напред Полуобувка. – Тя е за моята кашлица, но аз на драго сърце ще я отстъпя на вашето разплакано детенце.
– Благодаря ви – усмихна се през сълзи жената и по-клати глава. – Но нищо не може да замени млякото.
Смелчаците издумаха някоя и друга добра дума, за да утешат младата жена и отново продължиха пътя си.
– Страшен град! – рече Мъхеста брада. – Де се е чуло и видяло да оставят на котките да излочат млякото за децата?
– Странен град и странни хора – съгласи се с него Полуобувка. – Кой би могъл да допусне, че една майка ще се откаже от лековития чай от еленов мъх, който тъй любезно є предложихме за детето.
Те закрачиха напред и неясните звуци ставаха все по-силни и все по-зловещи. Изведнъж Мъхеста брада извика:
– Котките! Само те могат да вдигат подобна вря-ва. Маншон и Полуобувка се спряха и се заслушаха. Ско-ро и те различиха в тази какофония отделни мяукания и мъркания, които само котките могат да издават.
Смелчаците ускориха крачка и най-после стигнаха до една къща. Натам се стичаше целият този поток от
26
камиони с мляко и риба. В двора на къщата като въз-душно течение се носеше ужасен котешки вой.
– Вижте – прошепна Мъхеста брада, който се бе загледал през процепа на стобора. – Вижте, вижте!
Даже брадата му се разтрепери от вълнение.Картината, която се разкри пред очите им, бе
наистина страшна. Котки, котки, котки и котки. Чер-ни, сиви, шарени, Жълти.
27
Само котки и още веднъж – само котки. Млякото изливаха с маркучи от цистерните, а рибата просто я хвърляха от камиона направо В двора. Старицата, която бе застанала В центъра на този котешки пир, едва успяваше да посочи на шофьорите къде точно да разтоварват.
– Това е най-разюзданото пиршество на котки, ко-ето някога се е разкривало пред човешките очи – про-стена Маншон.
– Да, да – съгласи се Полуобувка. – И каква врява!А сред тази врява купичките с мляко се изпразва-
ха с мълниеносна бързина, планините от риба изчезва-ха като по замах от вълшебна пръчица. Нови и нови камиони прииждаха и нови и нови пълчища котки се нахвърляха върху храната.
Известно време смелчаците зяпаха през оградата, но накрая все пак решиха да се промъкнат в двора и като се прокрадваха с голямо внимание покрай котките, те приближиха до старицата.
– Извинете, че ще ви отклоним за малко от занима-нието ви – старателно се поклони Маншон. – Може ли да разменим по някоя дума? – Той є подаде една почти правоъгълна визитна картичка, на която със зелен хи-микал беше изписано:
МАНШОНАДРЕС: ДО ПОИСКВАНЕ
28
Старата жена се вгледа с любопитство в картич-ката, а после я пъхна в джоба на престилката си.
– Седнете – свойски им рече тя. – Починете си!Там имаше няколко плетени стола и малка масичка.
И цялата тази мебелировка бе обсипана с рибени люс-пи и опръскана с мляко, но това не направи особено впечатление на смелчаците и те седнаха заедно със ста-рицата.
– На драго сърце бих ви сварила какао и бих ви оп-ържила пирожки с риба – каза старицата. – Страшно обичам пирожки с риба, пък ако има и какао!... Но за това трябва да има и мляко, и риба, а те са много де-фицитни сега.
– Знаем – остро подхвана Полуобувка. – Млякото сега не достига даже и за децата.
– А нима за котките стига! – възкликна жената. – Боже мой! При мен всеки ден идват все нови и нови котки и ако продължава така, скоро не ще мога да ги изхранвам.
– Положението, разбира се, е сложно – опита се да намери по-подходящ тон Маншон. – Ако смея да ви по-питам, защо храните тази котешка сган.
– Но те искат да ядат! – въздъхна старицата. – Какво мога да сторя?
– Наистина ли изпитвате към всички тези котки такава голяма и безкористна любов? – запита Мъхеста брада.
Старицата махна с ръка и горчиво се усмихна.
29
– Ох, скъпи млади човече – отвърна тя. – Как бих могла да ги обичам всичките? Обичам си само един ко-тарак – Алберт.
– Напълно ви разбирам – кимна Маншон. – И аз смя-там, че може да се обичат една, две, в краен случай най-много три котки.
– Значи освен Алберт, всички други котки са чуж-ди! – добави Полуобувка.
– Какво да сторя, като идват сами тук – въздъхна старицата. – Ща не ща, трябва да ги храня, иначе те ще излапат порцията на Алберт. И кой ще ме избави от тази напаст? Ако някой би могъл да ги отведе наня-къде, бих била най-щастливият човек на света.
– Значи, ето каква била работата – промърмори Мъхеста брада.
Тогава Полуобувка решително се намеси:– Вярвам, че ние ще успеем да ви помогнем!– Какво щастие, о, небеса! – възкликна жената и
плесна от радост с ръце. – Просто не знам как ще ви се отблагодаря!
Маншон и Мъхеста брада погледнаха озадачени към Полуобувка. Какво му бе хрумнало? Как мислеше да се справи с тия пълчища от котки? За съжаление Полу-обувка не бе в състояние да обясни своите намерения, защото отново бе задавен от кашлица.
– Вие сте мои спасители – разчувства се старата жена. – Вие ще ми осигурите щастлива и спокойна ста-рост.
30
Но този път кашлицата на Полуобувка изобщо не спря, затова тя не можа да узнае как точно и по какъв начин се канеха да я освободят от котките. Смелчаци-те се сбогуваха с нея и едва когато вече бяха на път за автофургона, кашлицата на Полуобувка попремина и той успя да им обясни своя план.
– Нали си имам мишка – припомни им Полуобувка. – Ще я привържем с връвчица за автомобила и ако Ман-шон кара по-бързо, нито една котка няма да разбере, че тази играчка не е истинска мишка.
– А-ха! – усмихна се Мъхеста брада. – И смяташ, че котките ще хукнат след нея?
– Точно така – Полуобувка бе напълно уверен. – В този град има толкова много котки, че кой знае от кога мишките вече са изчезнали. Тъй че моето мишле ще бъде сладка примамка.
– Е, поне да опитаме – кратко отсече Маншон.Изчакаха да разтоварят всички цистерни с мляко
и хладилниците с риба. И когато най-после улицата се оказа свободна, Полуобувка измъкна от пазвата си сво-ето мишле на колелца, подържа го в дланите си и про-шепна:
– Бъди умничко, мишлето ми, умничко ми бъди!След това го завърза зад автомобила и вече бяха го-
тови за тръгване.
Recommended