Физика на Бога - Божидар Палюшев 1,2 ТОМ

Божидар Палюшев

ФИЗИКА НА БОГА 2

ВТОРО ПРЕРАБОТЕНО

И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ

Издателство ДИЛОК

© Божидар ПалюшеВ

ISBN 954-9994-01-5

автор, 2000

Божидар ПалюшеВ ФИЗИКА НА БОГА 2

Квантовата механика, торсионният биоенерго-информационен подход във

физиката и еонософията - един синтез между Западната и Източната култури в светлината на постмодерната наука

през XXI век

Издателство ДИЛОК

Посвещавам тази книга

На моята съпруга Момоко!

СЪДЪРЖАНИЕ ПРЕДГОВОР 9

РАЗДЕЛ ПЪРВИ. ФИЗИКА НА БОГА В АСПЕКТА НА ЕСТЕСТВЕНИ-ТЕ НАУКИ

ГЛАВА ПЪРВА. Торсиониаша физика 16 § 1.1.1. Същността на новата революция във фундаменталната физи-ка 16 § 1.1.2. Експерименталните данни, налагащи Въвеждането на новата па-радигма въВ физиката 27 § 1.1.3. Новият модел на физическия Вакуум и същността на един нов за-кон за запазване ВъВ физиката. Потребност о т въвеждането на катего-рията "Бог" в ноВото знание 36 § 1.1.4. физика и съзнание. Историята започВа от квантовата физика и минаВа през парапсихологията. Описанието на този проблем днес опира до особен род далекодействащи физически сили и далекодейстВащи ин-формационни полета 40 § 1.1.5. Аргументи „за" и „против" новата информационио-енергийна гледна точка ВъВ физиката, философия и методология на торсионните полета. Теоретичен анализ на експерименталните данни 55 § 1.1.6. Що е квантова теория на гравитацията? Методологически и фи-лософски анализ на идеите, произтичащи о т квантовата физика по то-зи въпрос. Аргументиране на принципно нов подход към същия проблем от гледна точка па новата торсионна физика: Торсионна теория на гра-витацията 73 § 1.1.7. Новата структура на физическия Вакуум и последствията о т нея във физическата реалност. Принципи на торсионната психофизика. Принципи на технологията на ноВото поколение компютри, упраВляВа-ни по телепатичен път. Икономически оценки на новата технология. СВстоВното поле на разума като нова форма на естествения (!) инте-лект, и като една нова информационна среда, оперирането над която разширява границите на човешкото познание. Радикална промяна па Виждането ни за Вселената като единна физическа реалност 79 § 1.1.8. Количествени оценки и съотношения определящи характера па явленията в торсиошшя вакуум. Съотношения за неопределеност в тор-сионната физика, физически Величини, определящи математическата

5

основа на информационно-еиергишште полета във физиката. Нова ин-терпретация на категорията "Време" 104

ГЛАВА ВТОРА. Новата биология 111 § 1.2.1. Състоянието на научното знание В биологията преди появата на ноВата торсионна физика 111 § 1.2.2. Биологическите процеси и яВлепия от гледна точка на информа-ционно-енергийния подход 122

РАЗДЕЛ ВТОРИ. ФИЗИКАТА НА БОГА В АСПЕКТА НА ХУМАНИ-ТАРНИТЕ НАУКИ И РЕЛИГИЯТА.

ГЛАВА ПЪРВА. Отражение Върху философията на ноВитс идеи ВъВ фи-зиката 132 § 2.1.1. философията на субективния и обектиВния идеализъм и ноВитс идеи Във физиката, философията иа Хегел за Абсолютния Разум - нови съображения 132 § 2.1.2. Характерът на познанието за природата, общсстВото и човеш-кото знание като система - паралел между традиционните философс-ки школи и новата философия, произтичащи о т физиката на Бога. Пре-ход към иоВо наименоВание на философията на равновесието - еоносо-фия '. 143

ГЛАВА ВТОРА. Човешките отношения В социалната система В светли-ната на принципите на еонософията 166 § 2.2.1. Нови форми и модели па социална организираност, произтичащи о т гледната точка на еонософията. формални и неформални социални йерархии. ВзаимодейетВие между Вертикални йерархични структури и хоризонтални мрежи В обществото. Еонософска социология. Еонософс-ка политология 166 § 2.2.2. Въведение във философията на историята от гледна точка иа но-вата парадигма във фундаменталната физика. Историята на човешка-т а цивилизация като рефлексия на Връзката между космичсската и био-логическата еволюции. Теория на дългите цикли в човешката история. Механизми на формиране на религиозно и духовно съзнание при хората и влияние на Вакуумните форми на разума над този процес. Закони и прин-ципи на промяна на религиозното съзнание в човека. Теория на глобалния контрол пад чоВешкитс мозъци (Global control of human mind) . . . . 194 § 2.2.3. Опит за обосноваване на християнската теза за Живия и Личнос-тен Бог от гледна точка па физиката па Бога. Смисълът и значението па религиозното знание, произтичащо от другите нехристияпски рели-гии. Съгласието между новото знание определено от торсионната физи-ка и идеите, стоящи в основата на Библията 207

6

ГЛАВА ТРЕТА. Човешкото познание В сВетлината на принципите на ео-ноеофията 219 § 2.3.1. Новият подход към философията и методологията на физиката. Еонософски измерения на системния анализ - категоризиране на систем-ността и холизма от гледна точка на новата физика. Променят ли се Възгледите ни за характера на чоВешкото познание - една нова версия на отношението между субекта и обекта на познанието 219 § 2.3.2. формална теория на морала и нраВстВеността. Какво предстаВ-ляВа духовната социална система от новата гледна точка? КакВо е ду-хоВна икономика и има ли отношение към нея теорията на устойчиВото разВитие (The Theory of Sustainable Development)? Що е устойчиВо разви-тие от гледна точка на еопософията? Теория на устойчивите общнос-ти В общественото устройство. Еонософска психология - една конст-руктивна разновидност на гещалтпеихологията и психологията на Юнг, основана на идеята за архетиповете. Еонософска медицина - една нова алтернатива на официалната медицина 232 § 2.3.3. Логически аспекти на знанието, произтичащо о т физиката на Бога. Логика и Библия. Теория на размитите множества и фракталната геометрия като основания на логическата структура на новото знание. Приложение на новите логически системи В информационната медицина. Значението им В теорията на познанието. Знанието ни за НЛО от та-кава гледна точка 243 § 2.3.4. Апокалипсисът и "краят па Времето" от гледна точка на физи-ката на Бога. КакВо представлява Небесното царстВо и Духовният свят от същата гледна точка. Системата на упраВление В духовните форми на социален живот 249

ПОСЛЕСЛОВ 257

БИБЛИОГРАФИЯ 264

THE PHYSICS OF GOD 269

7

Списък на абревиатурите (съкращенията) в книгата „физика на Бога 2",

по реда на появяването им в текста:

1. НКТП - нелокална квантова теория на полето 2. ЛКТП - локална квантова теория на полето 3. ЕТП - единна теория на полето 4. ТТП - теория на торсионните полета 5. ОТО - обща теория на относителността 6. фВ - физически вакуум 7. КТП - квантова теория на полето 8. ТфВ - теория на.физическия вакуум 9. ПТП - първично торсионно поле 10. ЗЗИ - закон за запазване на информацията 11. ТП - торсионни полета 12. ТТВ - теория на торсионния вакуум 13. PC - разширено съзнание 14. ТМ - трансцендентална медитация 15. СПС - световно поле на съзнанието 16. ТК - торсионни компютри 17. ИЕфО - информационно-енергийни форми на организация 18. НЛО - неидентифицирани летящи обекти

ПРЕДГОВОР

В историята и философията на науката е известен така нарече-ния кумулативен възглед за развитието на научното знание. Съг-ласно този възглед науката се развива като процес, за който най-характерно е постепенното и последователно нарастване на знани-ето, подобно подреждането на тухли при изграждането на една сграда. Трудът на учения в този смисъл се разглежда като усилие, положено за добиване на такива факти, които постепенно запъл-в а т зданието на науката, състоящо се о т нейните теории, о т ней-ните обособени в система отделни фрагменти. Съгласно Пиер Дю-гем източникът на всеки нов научен факт или нова научна теория се намира в миналото.

Такъв подход очевидно признава единствено механичното нараст-ване на знанието като най-характерен белег в развитието на наука-та . Картината на света в този смисъл не се изменя, а само се разши-рява. Научният прогрес представлява постоянно нарастване на обе-ма на истинното знание за света, а най-важната особеност на това знание е, че всяка новопридобита истина винаги се разполага в предва-рително отреденото й В общата конструкция място, без т я да из-мества или да се противопоставя на другите, вече известни истини.

Във философията на науката обаче се обръща внимание на след-ния факт: често важни научни постижения могат да се окажат кон-статации, а усилията в един твърде дълъг период о т време да бъдат заблуждение. Например - такъв е случаят с откритието на Копер-ник, че не Слънцето се върти около Земята, а обратното - че Земя-т а обикаля около Слънцето. Така откритието на полския учен заме-ня старата система на Птоломей, просъществувала в продължение на почти 2000 години, с много по-простата, но противопоставяща се на нашите непосредствени наблюдения хелиоцентрична теория.

Този, както и много други факти довеждат до възникването на алтернативния възглед за развитието на науката - т . нар. парадиг-мална предстаВа за научния прогрес на Томас Кун. Според него дейс-твителният ръст в науката се дължи единствено и само на научни

9


революции. Съгласно Кун, развитието на науката върви не по лини-ята на едно плавно нарастване на знанията, основани на стари со-лидни основи, а посредством периодично възникваща коренна тран-сформация и смяна на водещите направления, свързани с толкова ра-дикални събития, че т е променят дори смисъла на понятията, кои-т о продължават да функционират като остатъци о т старите те-ории.

Според Кун, под "парадигма" би следвало да се разбира някаква наложила се в науката система о т научни идеи, факти и възгледи, които лежат в основата на една общопризната картина на света. Тази система не е само теория, но и начин за действие в науката, модел, образец за решаване на изследователски задачи. Това става възможно, когато в дадена научна дисциплина започват да се нат-рупват факти, които не се вместват в съществуващата до този момент представа за света. Така постепенно се формира новата парадигма, която в крайна сметка означава прекъсване на процеса на постепенното развитие на науката. Характерен белег за новата парадигма е, че т я представлява своеобразен концептуален инстру-ментален фундамент за научното изследване, функционираща в ус-ловия на отсъствие на нова, пълна теория.

Обстоятелството, според което парадигмата се налага и като механизъм за отдалечаване на научните понятия о т понятията на старите теории в науката, тясно свързани с нейното предходно ме-ханическо нарастване на знанието, свеждащо работата на учените до съответствие с определени правила, е причина за възникването на една друга важна характеристика на това понятие, а именно -понятието за научната общност. Именно тя , в контекста на тео-рията на Т. Кун, се разглежда като логически субект на научната дейност. Ученият, в този смисъл, може да бъде разбран като такъв единствено по неговата принадлежност към дадено научно общест-во, членовете на което се придържат към определена парадигма, ко-ято о т своя страна характеризира съвкупността о т знания и осо-бености на подхода при решението на научните проблеми, възприе-ти о т даденото научно общество.

О т друга страна, разнообразието о т научни факти, идеи и ин-формации, налага възникването на т . нар. мултипарадигмално раз-витие в науката, което означава паралелно съществуване на проти-воречащи си и дори взаимно изключващи се научни парадигми, нало-жили се в една и съща научна област. Така възниква проблема за об-щуването между реалните научни съобщества, възприели различни парадигми. И тъй, съгласно посочената концепция на Кун, принадле-жността на един учен към отделна група или дадено научно съоб-щество, е предпоставка на ожесточен сблъсък между членовете, предопределен от техните различия, които в концептуалната об-

10


лаеш могат лесно да се превърнат в деструктивния механизъм на враждебността между въпросните научни общности. Въпросът, който поставяме е: Могат ли различните парадигми в дадена об-ласт да запазят своята самостоятелност и автономност в разви-тието на научните знания, без това да навреди на взаимоотноше-нията между самите общности? Дали техните отношения могат да се развиват в посока на една задълбочаваща се хармония и взаим-но обогатяване на знанията, породени о т взаимодействието на раз-личните паралелни парадигми, което да допринесе за обособяване на един общ стремеж за съгласувана промяна в научната картина на света.

Пример за мултипарадигмално развитие на науката откриваме в областта на изкуствения интелект. Нашето мнение е, че подоб-на ситуация вече се е оформила и във фундаменталната физика, в която паралелно съществуВат две отделни парадигми, отнасящи се до единството на физическата реалност. Едната - основана на традиционната релативистка полева концепция за единството на фундаменталните физически взаимодействия в природата, включ-ваща квантовите явления и принципите на геометризацията на фи-зическите закони и другата - основана на дуалистичния характер на физическия вакуум, чиито свойства се проявяват в два принципно различни слоя на реалността - този на материалните обекти и раз-глежданото в настоящия труд информационно-енергийно поле, кое-т о е о т съвсем друго естество, различно о т представата ни за фи-зическите реалности, разглеждани единствено като носители на енергия, сила, импулс, движение и други атрибути на веществено-енергийната форма на материята.

Ако се опитаме да анализираме понятието парадигма о т глед-на точка на идеята за мултипарадигмалното развитие в науката, т о веднага ще забележим, че такава концепция не би могла да се по-яви допреди 5-10 години. Тя се развива само с появата на т . нар. "го-ляма наука", в която колективният характер на работата е опреде-лящ вътрешно-структурните й особености фактор. Колективни-я т характер на работа в науката днес е специфично проявление на разделението на труда на учения, свеждащ дейността до изпълнени-ето на определени функции, които са далече о т модела за механич-ното разполагане на нещата и фактите в нея, но по-скоро напом-нят активността на живия организъм. В такава система отделни-т е нейни части не винаги са способни да определят някаква предс-тава за крайната цел на научните изследвания. Тази теория обаче, представлява добър пример за влиянието на социалните условия не само като фактор за ускоряване или забавяне развитието на наука-та , но и като фактор, влияещ най-вече върху самата вътрешноло-гическа структура на теориите.

11


В сбоята книга за структурата на научните революции Т. Кун дефинира понятието "нормална наука"1. Съществуват периоди о т развитието на науката, когато единствен критерий на прогреса е кумулативното нарастване на знанието. В такива периоди, според Уоткинс, нормалната наука може да се сравни с геологията. Тогава т я се развива безметежно, без всякакви сътресения, нейните тези и доводи не търпят критика и никакви съмнения. В атмосферата цари дух на спокойствие, логика и сиво скучно ежедневие, което трудно може да се отъждестви с бурния кипящ устрем на научното творчество. Този факт е обект на много критики. Периодът на нормалната наука и схващането на Кун се определя о т неговите критици като период на механическа или даже на алгоритмизирана дейност, която напомня функционирането на машините. Уоткинс счита, че нормалната наука в разбирането на Кун не може да поро-ди научна революция2.

Един друг критик на Куновата концепция за нормалната наука -К. Попър', отъждествява този период с процеса на теоретическия застой. Той по принцип не отрича съществуването на нормалната наука, но добавя, че различието между нея и революционната прак-тика в науката не е толкова рязко изразено, както счита Кун, до-като о т друга страна, това различие е показателно за нещо, което има голямо значение4. Акцентирането върху и абсолютизирането на периодите на нормалната наука, според Попър, може да доведе до сериозна опасност за самата наука. Ученият, занимаващ се с нор-мална наука е лошо образован, ограничен, не е свикнал с критическо-т о мислене. Той е своеобразен догматик, жертва на научното док-тринерство, което се поражда, ако в един продължителен период о т време науката се опира единствено на една и съща парадигма. Изход о т това положение Попър вижда в състоянието на перманен-тна революционност в научното изследване. Научната революция в този смисъл представлява "драматическо прекъсване" в "нормално-то", непрекъснато функциониране на науката. Вместо това т я се превръща в "единица за измерване" вътре в самия процес на научно-т о развитие"5. Тулмин, о т своя страна, приема, че революцията в науката е по-малко кумулативна, което стопява рязката граница между тези две противоположности.

Новите постижения на фундаменталната физика поставят до-пълнителни Въпроси в този спор. Един о т тях е: дали традиционно считаната за защитена о т революционни изменения теологична на-ука може да се окаже в положението на революционен стадий на раз-витие, през който да се постигне промяна на същността на наши-т е религиозни виждания, предизвикани о т съществено изменение на религиозното съзнание на хората. Възможно ли е в теологията да нахлуят знания, основани на научна убеденост и експеримент, кои-

12


т о да стеснят или да променят ролята на вярата в тази област на човешкото знание? Разбира се, всичко това може да стане не в сми-съл на отричането на Бога, а в нарастване тежестта на категори-ята "убеденост" в достоверността на постулатите на религиозно-т о знание, поднасящо нови пропорции, съотношения и нюанси в смесването на вярата и убеждението в рационално обозрими и екс-периментално проверими научни истини, които имат отношение към твърденията на теологичната наука.

П. файерабенд възприема часпгот схващането на Кун, но смя-т а за неверно алтернативната замяна на нормалните периоди с ре-волюционни. Тези периоди са сменени в съчетания, които наслагват една върху друга всички отличителни техни белези, файерабенд от-белязва: "Кун е прав дотолкова, доколкото той е забелязал нормал-ния, или консервативния, или антихуманен елемент. Това е истинс-ко откритие. Той не е прав, доколкото неправилно си е представил отношението на този елемент към по-философските (т.е. крити-ческите) процедури. В съответствие с модела на Лакатош предпо-лагам, че правилното съотношение - това е съотношението на ед-новременността и взаимодействието. Аз затова ще говоря за нор-мална компонента и философска компонента на науката, а не за нормален период и революционен период". Следователно, заключава файерабенд, фундаментално ново знание внасят онези учени, които успяват да съчетаят нормалните изследвания с изключителните, съдържащи в себе си философски компонент. Резултат о т това е критиката на утвърдените в науката истини, които могат да бъ-дат предложени на съмнения и опровержения единствено с помощ-т а на философски аргументи.

О т друга страна, класиците на знанието за нормалната и рево-люционната наука не са предвидили възможността за мултипара-дигмалното й развитие. В противовес на тяхната позиция ще ка-жем, че това положение на нещата изисква разработването на от-делна методология на научно-изследователските програми, дейст-ващи в такива условия, с цел да се предложат чисто логически кри-терии за сравняване на конкуриращите програми и парадигми. При това разбиранията ни за нормалната наука и научните революции трябва да бъдат осветени о т една нова гледна точка за рационал-ното логическо обяснение на прехода о т старите към новите пред-стави за науката. Очевидно тази концепция ще трябва да възприе-ме конкретен модел за третиране на ирационалните моменти във възникването на революционното знание в условията на една услож-неност във взаимовръзките, за което най-подходяща, според нас, се оказва т . нар. философия на равновесието7. В тази философия ираци-оналните форми в знанието са естествено проявление на необходи-мостта о т равновесие, в което потъват опасните напрежения по-

13


родени о т строгата детерминираност на "нормалните" (В смисъла на Кун) състояния на нещата В научното знание.

Интересна е В това отношение критиката на Лакатош, отпра-вена към КуноВата концепция. Лакатош твърди, че Кун "изключва всякаква възможност за рационална реконструкция на знанията"8, което може да бъде сведено само до психологията на откритието, но не и до логиката. Кун по този начин представя нещата като "във висша степен оригинална картина на ирационална замяна на един ра-ционален авторитет с друг такъв"9.

Очевидно, класиците на теорията за структурата на научните революции се въртят около проблема за ролята на ирационалното, допускайки, че т о или може да се приеме в неговия чист вид, или да се сведе изцяло (Лакатош) до рационални критерии, които Възста-новяват непрекъснатия ход на процеса на логическото конструира-не на знанието. Новото, което се предлага във философията на рав-новесието е интерпретацията на ирационалните моменти в науч-ното знание като необходимост, внасяща хармония, равновесие и смекчаване на противопоставянето между познавателните форми, възникващи в стадиите на революционната и нормалната наука. По този начин алтернативната замяна на революционните и нормални етапи в развитието се разглеждат в единство, като израз на едно общо динамично равновесие на нещата в науката, като всяко дви-жение, изменение или скокообразна промяна тук се анализират о т гледна точка на общото, единно формиране на хармонично изграде-ни взаимовръзки между компонентите на такава структура. О т тази гледна точка натрупването на факти и подреждането им през периода на нормалната наука е също толкова важна страна на зна-нието, колкото и включването на фактите в определена система, породена о т философски съображения и аргументи, характерни за революционната наука. Важното е тези два момента да не се абсо-лютизират, а да се разглеждат в светлината на хармоничните им взаимоотношения, които не обезличават тяхната самостоятел-ност, а допринасят за взаимното им обогатяване и развитие. О т гледна точка на философията на равновесието, разглеждана като методология на проблема за структурата на научните революции, може да се каже, че т я създава възможност за едно реалистично разглеждане на връзките между нормалната наука и научните рево-люции. Методологията на моделите на динамичното равновесие стеснява рамките на произвола В тази област, отстранявайки инерцията на мисълта, склонна към абсолютизиране на истините, които пораждат отделните части на знанието ни по Въпроса за същността на научния процес.

В тази връзка ролята на научните парадигми може да се разг-лежда и в по-широк контекст на динамичното равновесие на неща-

14


ша, В рамките на една разширена система на човешката култура, Включваща науката като свой компонент. Може да се постави следния въпрос: Дали парадигмите в научното знание могат да пре-дизвикат всеобхватни турбуленции в цялостната културологична система на човечеството? Има ли научни парадигми о т цивилиза-ционен тип, които биха променили революционно нещата едновре-менно в много области на общочовешката култура. Нашето усеща-не е, че новата парадигма, която се заражда във фундаменталната физика днес има точно такъв характер.

Целта ни в настоящата книга е да осветлим най-важните и ха-рактерни моменти в новата физика, които проявяват определено симптоми на една нова научна парадигма, която по своите мащаби, всеобхватност и дълбочина на знанието е без прецедент.

Ще проследим най-важните изменения, които вече е предизвика-ла или тепърва ще предизвиква новата революция във фундаментал-ната физика, като с това ще илюстрираме новото явление, нарече-но о т нас "цивилизационна парадигма", проявяваща се в една напред-нала форма на интеграция на човешката култура. Ние сме убедени, че този анализ ще донесе редица изненади, свързани с търсенето на отговор на предизвикателствата, които началото на новия век поставя пред човечеството.


15


РАЗДЕЛ ПЪРВИ

ФИЗИКА НА БОГА В АСПЕКТА НА ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ

ГЛАВА ПЪРВА

ТОРСИОННАТА ФИЗИКА § 1.1.1. Същността на новата революция във фундамен-

талната физика.

Краят на нашето хилядолетие се определи като период на смяна на парадигмата Във фундаменталната физика, която е на път да промени радикално нашите предстаВи за устройс-т в о т о на обкръжаващия ни сВят. Връщайки се назад в исто-рията ще открием, че още о т Галилей същността на парадиг-мите в тази наука са били тясно сВързани с принципа на от-носителността и съответстващата му геометрия на прос-транство - Времето. Развитието на научната стратегия е достигнала висока степен на съВършенстВо на формите си В т . нар. "програма за геометризация на физиката". ОсноВната идея за успешното й разгръщане е идеята за полевата форма на материята, предполагаща съществуването на универсална среда - преносител на взаимодействията, каквато е ефирът 6 електромагнитната теория на Максуел. В съвременната физика понятието "физическо поле" е претърпяло някои видо-изменения, като към функциите му на първичен източник на веществената форма на материята се прибавят и някои но-ви неща. Това означава преди всичко способност да се генери-ра целия спектър о т елементарни частици, които изграждат видимия веществен материален свят. Това качество на поле-вата форма на материята придоби особен смисъл напоследък в получилата популярност теория на физическия вакуум (фВ).

16


За това допринесе и реализираната програма на Айнщайн за единната теория на полето, която като краен резултат до-веде до написването на уравненията на физическия вакуум (фВ). Те всъщност отразяват математическата страна на въпроса за ролята на относителността във физическата ре-алност, поставяйки акцент на връзката й с геометричните свойства на пространство-времето. В този смисъл уравнени-ята на вакуума се представяха като самосъгласувана ковари-анта (т.е. в съответствие с общия принцип на относител-ността), система о т напълно геометризирани (т.е. описвани в термини на геометричните характеристики на пространс-т в о т о величини) уравнения на Хайзенберг, Айнщайн и Янг-Милс, записани в спинорен базис. О т друга страна, важна кон-статация представлява откритието, че тези геометризира-ни уравнения съвпадат със структурните уравнения на Кар-тан за пространството на абсолютния паралелизъм, допъл-нен с шест координатни параметъра на въртенето10.

Този подход откри пътя за построяването на един особен клас о т решения на въпросната система о т уравнения, опис-ващ наред с обичайните физически полета на електромагнит-ното, гравитационното, слабото и силното взаимодействие и едно ново поле, наречено о т откривателите му (Акимов и Шипов) - торсионно. На пръв поглед това ново поле едва ли би могло да заинтересува физиците, обикновено свикнали на какви ли не "новости" в теоретичната физика. Оригиналното и впечатляващото в тази нова теория е връзката й с някои други основни направления, развивани във фундаменталната физика. На първо място това е направлението на т . нар. "ев-юшдови квантополеви модели", разработени о т групата на известния английски физик Стивън Хокинг. Тук възникна един особен модел на фВ, наречен "пяна". Идеята за пенообразната хаотична структура на пространство-времевия континуум се оказа повратен момент в разбирането ни, че фВ би следва-ло да бъде разглеждан о т единна гледна точка. Най-общи съ-ображения по този въпрос подсказваха наличието на две ко-ренно противоположни тенденции. Първата о т тях се свърз-ваше с идеята за напълно хаотичния характер на тази систе-ма, о т която постепенно "изкристализират" подредените форми на физическия веществено-полеви свят. Този модел до-някъде бе оправдан и от цялата история на развитието на съ-битията в тази област на теоретичната физика. И наисти-на, теорията на Вакуума третира един уникален обект в чо-

17


Beuikomo познание Върху, който ние прехвърляме незнанието си за произхода и характера на наблюдаемия спектър на маси-т е на елементарните частици ВъВ Видимия сВят, постули-райки една друга форма на нашето незнание, скривана зад фа-садата на невидимия сВят на фВ. ТоВа яВление В науката В крайна сметка означава, че всички неясноти В нашето знание, относно структурата на материята, ние отнасяме до безк-райното и необозримо поле о т закономерности във физичес-кия вакуум. Традиционната теоретична физика използва сти-хийно този обект, като постоянно запълва вакуума с всевъз-можни нововъведения, като напр. механизма на Хигс, модела на аксионите, представляващи кванти на паралелно хигсоВо поле, модела на вакуума на Дирак, модела на виртуалните час-тици и т.н. Много о т известните теоретици на физиката разглеждат фВ като особено състояние на материята, кое-т о очевидно не може да бъде представено във вид на ансам-бъл о т реални частици, и поради това върху него не могат да бъдат приложени законите и понятията на традиционната физика. Това често е повод вакуумът да бъде "заселван" с хи-потетични Виртуални частици, равнища на ненаблюдаема отрицателна енергия (модела "Вакуум на Дирак") и други Въ-ображаеми модели, говорещи красноречиво за един методоло-гичен произвол В тази важна област на знанието. Резултати-т е о т теорията на евклидовите полеви модели показват въз-можността да се ликвидира това парадоксално положение на нещата във физиката чрез създаването на единен модел на ва-куума. Моделът "пяна" беше първата стъпка в това направ-ление.

В теорията на Акимов - Шипов, в която този проблем при-добива нова значимост, особено остро е поставен въпросът за единен подход към фВ в рамките на единната теория на фундаменталните физически взаимодействия. Тук фВ се раз-глежда о т противоположна гледна точка на модела "пяна", съгласно която в структурата на този особен физически обект съществува идеален ред. Това стана възможно след ка-т о бе реализирана програмата за геометризация на Клифорд-Айнщайн-Картан, позволяваща наред с обединението на елек-тромагнетизма, силните, слабите и гравитационните взаи-модействия, да се осъществи обединение, включващо още и полето, пораждано о т класическия спин на веществените частици, наречено торсионно поле. Особеност на тази прог-рама за единна теория на физическите взаимодействия е, че в

18


нея се открива определена връзка с една друга важна област на знанието ни в квантовата физика - т . нар. квантова свър-заност, известна още като квантова нелокалност. Извест-ният спор във физиката между Айнщайн и Бор доведе до поя-вата на важната статия на Айнщайн, Подолски и Розен", ко-ято постави за разрешаване чисто философски въпрос. Това е един о т примерите, когато тясно научна проблематика в ед-на частна дисциплина породи осезаемо преструктуриране на метафизичното пространство в познанието. Теоретичните изследвания на Бел12, анализиращи възможностите за експери-ментална проверка на тезите, изказани о т Айнщайн и Бор в техния фундаментален спор показаха, че експериментът е в състояние да даде някакъв отговор по този въпрос. Резулта-т ъ т бе в полза на Бор, но в това потвърждение се зароди още по-дълбок и непонятен проблем, който подсказа, че може би окончателната стратегическа победа ще бъде все пак на страната на Айнщайн. Да се спрем малко по-подробно на то-зи важен въпрос.

Резултатите о т експерименталната проверка, произти-чащи о т изследванията на Бел показаха, че законите на при-родата на квантово ниво описват една действителност, ко-ято е принципно нелокална и несепарабелна (неразделима на отделни независими части). Това означава, че произволни час-ти о т всевъзможните квантови системи остават винаги свързани под някаква форма, независимо о т обстоятелства-т а (напр. тяхното ефективно раздалечаване във физическото пространство-време). Нагледно това може да се представи със следния въображаем експеримент: Ако два елеюпрона се намират в даден момент в непосредствена близост, така че да могат да си влияят един на друг със силата, произтичаща о т техния собствен въртящ момент, наречен спин, т о тази тяхна връзка остава завинаги в историята на вселената, не-зависимо о т това къде т е ще се намират след това събитие. Съгласно принципа на Паули състоянието, в което се нами-рат двата електрона в съседство, е възможно само ако бро-я т на частиците е не повече о т две, а посоките на вектори-т е на техните собствени въртящи моменти (т.е. на техни-т е спинове) са противоположни.

При това положение, ако например в някакъв следващ мо-мент един от електроните обърне на 180° своята ос на вър-тене, т о това моментално ще се отрази на другия електрон, където и да се намира той, при което неговата ос ще се за-

19

Божидар ТТалюшев

върти на 180° без някаква видима за това причина. Това свойс-тво на квантовите частици се нарича квантова свързаност или квантова нелокалност. Едно по-детайлно методологичес-ко изследване на явлението показва, че ние сме изправени пред уникалната за човешкото познание дилема: или да останем в рамките на общоприетата версия на квантовата механика, според която вероятностното (безпричинното) описание на квантовите явления е пълно (т.е. т о е единствено възможно и следователно окончателното), което означава неизбежен отказ о т класическата причинност, или да запазим причин-ността като такава с цената на отказването ни о т локал-ността.

Тъй като тези две възможности са напълно противополож-ни, но еднакво приемливи за описание на физическата реал-ност, т о възниква идеята за тяхното съвместно, в дуален смисъл разглеждане13. Дали по този начин може да се отстра-ни парадокса на квантовата нелокалност, която предполага мигновено (т.е. разпространяващо се със скорост безкрай-ност) действие о т разстояние.

Такава гледна точка, която е съвместима с философията на равновесието, променя радикално нашите разбирания за същността на познанието14 и за устройството на света13. Ще поясним по-подробно този въпрос:

1) В рационалистическата концепция "причинността" се разглежда съвместно с "локалността". Даже в някои усъвър-шенствани версии на релативистката квантова теория на полето15 тези две понятия се постулират като изходни акси-оми и цялата теория се строи въз основа на тях. О т гледна точка на нещата, произтичащи о т анализа на квантовата нелокалност, това е принципно погрешно. В свят, където па-радоксът на квантовата нелокалност би следвало да не съ-ществува имаме две възможности:

А. Безпричинност Локалност Б. Причинност Нелокалност Какво значи причинност? Това е допускането, че всички съ-

бития имат видима, осезаема за разума причина. Безпричин-ност - това е наличието на събития, които не могат да се идентифицират с определена причина в процеса на познание-то.

Какво значи локалност? Това, о т една страна, означава, че законите на явленията и процесите, които разбираме в про-цеса на познанието, са валидни във всяка една точка на прос-

20


транството u времето. О т друга страна, в такъв свят съ-ществува естествен предел за скоростите на физическите тела (това е скоростта на светлината), о т което следва, че в него описанието на процесите може да става на фона на един напълно геометризиран континуум. Нелокалност - това е наличие на такива области о т пространството и времето, в които законите на физиката не са в сила. Такава физическа реалност предполага наличие на далекодействащи физически взаимодействия, което означава, че обичайното описание тук би трябвало да бъде заменено с принципно нова схема на физи-ческо моделиране. Далекодействието означава, че няма огра-ничение за скоростите на реалните физически тела и следова-телно субстратът, определящ тяхната материална същ-ност, би следвало да се отличава съществено о т материал-ния субстрат на телата, подчинени на релативисткия закон и закона за съществуването на естествен предел за техните скорости.

В досегашния етап о т развитието на физиката принци-път за далекодействието биваше инстинктивно отхвърлян, предвид неговата несъвместимост с релативизма. В този модел на света фактически се защитаваше една единствена схема.;

AQ. Причинност Локалност О т гледна точка на философията на равновесието тази

схема оповестява модел на един принципно неустойчив свят. Парадоксът, възникващ в този случай е очевиден. Той показ-ва, че ние сме изправени пред лицето на една нова промяна във физиката, призвана да отстрани въпросния парадокс чрез под-ходящо допускане на същността на самата физическа реал-ност. Експериментите около проверката на неравенствата на Бел, целящи да решат спора между Бор и Айнщайн, довеж-дат до положението, че твърдението А^, може да се счита вече за опровергано. Остават твърденията А и Б, които представляват противоположни тези за същността на физи-ческата реалност. Как да ги примирим? Ние приемаме, че то-ва може да стане по следния начин:

Светът на микрониво е съществено нелокален и следова-телно о т гледна точка на философията на равновесието т а м той е причинен. Нелокалността се изразява в явления като случая с електрона, който описахме по-горе. При тях кванто-вите обекти остават завинаги свързани, ако са пребивавали в състояние на взаимно повлияване чрез своите спинове (сила,

21


породена ош собственото им въртене). О т друга страна, в квантовата механика са формулирани т . нар. съотношения за неопределеност на Хайзенберг, о т които става ясно, че кван-товите закони не могат да бъдат валидни в безкрайно малки области на пространство - времето. С други думи, това оз-начава, че под определени размери на пространствените об-ласти квантовите закони престават да бъдат валидни. Тези области именно съвпадат с реалността, описвана о т съвмес-т н о т о действие на твърденията А и Б. Може да се допусне, че съществуващите процеси във физическата реалност се осъществяват в рамките на постоянно взаимодействие меж-ду две отделни нейни подсистеми, отговарящи на твърдения-т а А и Б. Те, о т една страна, обуславят вероятностния (т.е. безпричинния) характер на квантовите явления, представля-ващи своеобразно пречупване на нещата през призмата на съ-ществено нелокалния характер на тези явления и о т друга страна, обуславящи причиннодетерминирания характер на микроявленията, които отхвърлят старото убеждение за универсалността на локалния принцип. О т това произтича убедеността в универсалността на принципа за относител-ност и крайният предел на скоростите на телата във физи-ческия свят.

В теоретичната физика този парадокс досега се е решавал чрез въвеждането на една нова универсална константа 10, на-речена елементарна дължина в пространството. А теория-та , развивана въз основа на тази константа, е известна като нелокална квантова теория на полето (НКТП). Необходи-мостта о т такава теория се основава на трудностите, сто-ящи пред построената на базата на твърдението А0 локална квантова теория на полето (ЛКТП):

1. В ЛКТП елементарните частици задължително се раз-глеждат като безразмерни, точковидни обекти, което е не-съвместимо с крайния размер на тяхната пространствена протяжност. Това означава, че в момента на техния кон-т а к т с вълните на енергиите, техните различни пространс-твени структури изпитват мигновено тяхното въздейст-вие. Така ние отново се изправяме пред дилемата на далеко-действието.

2. Въвеждането на константата 10 е компромис, целящ да отстрани парадокса на взаимодействието, запазвайки прин-ципите на относителността и крайността на скоростите на телата непокътнати. Това премества трудностите в не-

22


определеността на събитията, които произтичат в мащаби-т е на пространството под този изкуствено въведен в него предел.

Експериментите обаче, показват, че редица локални кван-товополеви теории обясняват фактите задоволително, за-пазвайки своя локален характер до пространствени мащаби о т порядъка на 1016 см. Такъв е характерът например на съ-ществено локалната квантова щеория на полето, станала из-вестна като теория на обединеното електрослабо взаимо-действие.

Използването на представите за локалност и нелокал-ност на физическите процеси и явления води до определени из-води, които имат фундаментален характер. Наличието на твърденията А и Б, произтичащи о т теорията на Бел, озна-чава, че всяка физическа теория, която претендира да бъде в съгласие с експеримента, може да бъде еднствено и само или о т типа А, или о т типа Б. Този факт представлява безпреце-дентен случай на ограничение върху характера на физически-т е теории, което е ново явление в методологията и филосо-фията на науката.

Поставянето на условие за единно описание на тези две ал-тернативни възможности за системността на физическата реалност е по същество много по-радикален подход към проб-лема на далекодействието на физиката, отколкото подхода възприет в НКТП. Идеята е следната: физическата реал-ност може да се разглежда като обект, притежаващ особен дуалистичен характер, подобно на квантовия обект, предс-тавляващ едновременно и вълна и частица11. Това означава, о т една страна, че физическата реалност може да бъде инде-терминирана и локална, което предполага възможност за оп-ределяне на геометрични характеристики, на чийто фон се разгръщат физическите явления и процеси. Такъв свят е прин-ципно релативистки, процесите са необратими, което и опре-деля индетерминирания (вероятностен) характер на описани-ето на реалността в познанието. О т друга страна, физичес-ката реалност може да бъде детерминистична и нелокална, което означава, че в нея не могат да се определят каквито и да са геометрични характеристики на фона, на който се раз-гръщат физическите явления и процеси. Такъв свят е прин-ципно нерелативистки. Тук процесите са обратими. Предс-тавянето на тази реалност в познанието може да се извърш-ва само с помощта на категориите на детерминираността,

23


m.e. фундаментът й трябва да е класически, а не кВантоВ (Ве-роятностен, индетерминиран). ТоВа още означаВа, че ако кВантуВането е универсален метод за фрагментирането на ВещестВено-полеВата форма на материята, т о В пространс-тбено-ВремеВата форма на същестВуВане на материята фрагментирането на фундаментално ниВо има задължително класически (детерминиран) характер.

О т гледна точка на дуализма В квантовия сВят при опре-делени обстоятелства физическите обекти се проявяват ка-т о частици, а при други - като Вълни. Това, което знаем, за-виси о т характера на експеримента и измерванията, които ние изВършВаме над квантовите обекти.

Представата за действителност, основана на дуалния об-раз на един многопластов фВ, напомня за дуализма "частица-вълна" в квантовата картина на света. Така о т една страна, реалността се проявява като геометричен обект, с ясно обо-собена индетерминистична структура на физически взаимо-действащи в нея материално-веществени обекти, предпола-гащи необратимост на процесите (реалните процеси са необ-ратими в смисъла на II закон на термодинамиката). О т дру-га страна, при подходящи условия, този обект загубва своите геометрични характеристики, освобождава се о т индетерми-нистичната си същност, т.е. процесите в него стават прин-ципиално обратими. Казано на популярен език, това означава, че в такава реалност е възможно осъществяване машината на времето.

Въпросът е - дали тези два свята представляват различ-ни свойства на един и същ интегрален обект, който проявява въпросната дуалистична природа, в зависимост о т характе-ра на нашите наблюдения и измервания, или това свойство се проявява и о т влиянието на други фактори?

Определено може да се каже, че новия тип дуализъм във фи-зиката, наподобява дуализма на нашето собствено съзнание. Човекът като наблюдател, о т една страна, изучава обкръжа-ващата го действителност непосредствено, с помощта на собствените си усещания, използвайки понякога и уреди. О т друга страна, същият този наблюдател е в състояние да изг-ражда умозрителни схеми на същата действителност, разг-леждайки себе си като част о т тях. Самонаблюдението е ос-нова на интелекта, който е лишен о т измерителни апарати. За наблюдателя възприемащ света чрез усещанията си, описа-нието може да бъде единствено локално, което отразява в се-

24


бе си фундаменталното ограничение Върху точността на из-мерванията. В такъв случай светът пред нас се представя ка-т о недетерминиран (свойство, което притежават напр. кВантовите обекти и необратимите термодинамични проце-си), но локален, т.е. задължително Вместен в някакъв прост-ранстВено-ВремеВи континуум, притежаващ геометрични сВойства. В такъВ физически свят задължително трябва да има относителност на Взаимодействията. Това обстоятелс-тво прави възможно възникването на представата за гео-метричния характер на фундаменталните физически взаимо-действия.

Погледнато по-разширено, същият този наблюдател, на-дарен с качеството съзнание (т.е. умеещ да опознава света по чисто умозрителен опосредстван път), може да строи физи-ческата картина по начин, който съществено се отличава о т локалните модели. Чрез това си качество, той е способен да обхване цялата безкрайна шир на света, без да се съобразява с ограниченията, налагани о т геометричните свойства на пространството. Този образ на света е лишен о т простран-ствено-времева структура и следователно нещата в него са принципно нелокални. В такъв свят няма квантов дуализъм, движенията не се подчиняват на никакъв принцип на относи-телност, а скоростите могат да бъдат произволно големи. Ние и досега не можем да обясним качеството на нашия ум да синтезира мигновено в единен образ различните сигнали, идва-щи о т предметите вън о т нас и зафиксирани в различни цве-тове в мозъчната материя. Например, при Възприятията звуковата информация отива към един мозъчен център, цве-товата - към друг център и т.н., но когато започнем да мис-лим, образът на предмета придобива в нашето съзнание един-ството, което е било в действителността. Това става миг-новено, без да има нужда о т мъчителния и бавен процес на синтеза, извършван с крайната скорост на светлината, кой-т о наблюдаваме например в изкуствени устройства като компютрите.

Следователно, средата, която ние днес наричаме, физичес-ка реалност, проявява о т само себе си съвършено нов тип ду-ализъм, различен о т дуализма "вълна-частица" в квантовата механика. Така фВ в частта, оформяща се по посочения тук начин, т.е. като сВоеобразна динамична структура на прост-ранствено-Времевите форми, съчетани с пренебрежимо мал-ки в своите пространствени размери Веществено-енергийни

25

Божидар ГТалюшев

частици, може да се разглежда като субстрат за натрупване на практически безкрайно голям обем информация. Такава среда има неограничена способност за запазване на информа-цията за физическия свят, за въздействие върху неговата структура чрез особен механизъм за контакт, в който се от-кроява една уникална възможност за различаване адресите на разнообразни информационни блокове и бази о т данни, имащи характера на непрекъснати холограми. Това о т една страна означава, че всяка безкрайно малка точка в нея съдържа тол-кова голяма информация, колкото и огромната физическа сре-да на Вселената, разглеждана като единна цялост. И именно това качество на физическата реалност я доближава до същ-ността на нашия мозък и съзнанието ни, които проявяват подобни свойства в наблюдението и обучението. Това обсто-ятелство говори недвусмислено и затова, че мисловният про-цес в човешкия мозък е свързан преди всичко с проявленията на именно тази част о т дуалистичната физическа реалност, свързана с невидимия, структуриран по посочения тук начин свят на фВ, а не с биохимичните свойства и процесите, с участието на веществено-енергийните частици на видимия физически свят. Освен това, информацията, зафиксирана във фВ може да се овеществява в хода на всяка материално-ве-ществена еволюция, в това число и в еволюцията на живата материя, посредством специфичното взаимодействие и им-пулсите, идващи о т въпросния субстрат на фВ, проявяващ определено свойства подобни на човешкото съзнание. О т та-кава гледна точка, програмата на биологическите системи, е заложена не толкова в ДНК (във веществено-енергийната структура на ядрата на биологическите клетки), а по-скоро в безкрайно малката област на определен субстрат о т физи-ческия вакуум, проявяващ свойствата на своеобразно всемир-но поле на съзнанието. Така този субект на фВ представля-ва една обективна реалност, която проявява качества на чо-вешкото съзнание, но разбира се в много по-големи о т него мащаби. По същество, това е нова парадигма в нашето раз-биране за същността на материята, очертавайки перспекти-вата на една радикална реформа в познанието за физическата реалност. Реформа, която по своите мащаби надхвърля далеч промяната, произтичаща о т квантовата механика и релати-вистката физика.

Съществуват ли във физиката ясни и отчетливи факти, които говорят в полза на необходимостта о т новата пара-

26


дигма? На този Въпрос ще се спрем В следващия параграф.

§ 1.1.2. Експерименталните данни, налагащи въвеждане-т о на новата парадигма във физиката.

Традиционната физика, изучаваща най-простите и най-об-щи закономерности на физическата реалност, е открила че-тири фундаментални взаимодействия: електромагнитното, слабото, -силното и гравитационното. Всички т е се характе-ризират с това, че полевият им носител има ясно подчерта-ни физически свойства, изразени чрез качеството му да пре-нася сила, енергия, импулс, причинявайки по този начин пре-мествания на телата и движения в пространство-времето. За всяко едно о т тези Взаимодействия съществуват отделни теории.

В последните десетилетия теоретичните изследвания са насочени към по-мощните обединителни модели, които из-хождайки о т някакви общи принципи, обясняват възможно най-широк кръг разнородни факти и ефекти. Така възниква единната теория на електромагнитното и слабото взаимо-действия. Успехът на тази теория утвърди схващането, че крайната цел на съвременната теоретична физика би следва-ло да бъде построяването на единна теория на полето (ЕТП), представляваща суперобединение на всичките четири взаимо-действия. О т такава гледна точка, видимата част на физи-ческата реалност представлява една пълна и логически завър-шена система, която позволява явленията и процесите във физическия свят да се обяснят с помощта на теории о т ти-па на ЕТП.

На фона на очаквания в тази насока успех, в който по-голя-мата част о т физиците днес са убедени, прави впечатление наличието на голям кръг о т експериментални данни, които не могат да се обяснят с понятията и постановките на бъде-щите ЕТП. Такива факти възникват не само във физически-т е експерименти, но и в химията, биологията, медицината, психологията и други области на науката. Особено фрапира-щи, в този смисъл, са фактите, идващи по линията на пара-нормалните, психотроничните и психофизичните явления.

Един по-внимателен поглед върху тези факти показва, че най-често резултатите о т такива експерименти изглеждат фантастични, недостоверни. В повечето случаи т е трудно могат да бъдат възпроизведени. Реакцията на учените към

27


тези факти се изразява В две основни насоки: Едната е тази на скептиците, считащи тези данни за некоректни и дори фалшиви, а другата ги приема с ентусиазъм, твърдейки че то-ва е повод за ревизия на най-общите представи за света. О т друга страна, учените, които стоят по-близо до експеримен-та , се стремят да обяснят новите факти със съществуване-т о на нови физически полета и частици, които се описват о т същия тип теории, каквито са и теориите на четирите фун-даментални взаимодействия. С това т е само разширяват традиционната физическа картина на света, без да внасят качествено нови представи. Теоретиците, о т своя страна, са склонни да приемат нови виждания за същността на поняти-ята пространство, време, материя и други фундаментални категории (напр. категорията съзнание и ролята му в обек-тивния свят), което дава възможност за качествено нови обяснителни подходи.

Не трябва да забравяме, че радикалната ревизия или промя-ната на съдържанието на фундаменталните категории като пространство, време, материя, съзнание и други засяга не са-мо физиката, но и науката като цяло. Затова приемането на новата парадигма, върху същността на която се спряхме в предния параграф, изисква обстоен анализ и внимателен, въз-държан подход.

Ще започнем с анализа на фактите, идващи о т физическа-т а наука. Тук съществува цял кръг о т експерименти, които съвременната ортодоксална наука не може да обясни по прин-цип16. Общото за тях е наличието на необясними далекодейс-тващи физически сили, за които се знае със сигурност, че не са електромагнитни сили. О т друга страна, гравитационните сили са твърде слаби, за да предизвикат наблюдаваните ефек-ти. Следователно, става дума за непознат в съвременната наука тип далекодействащи сили.

О т този тип е например явлението аномални изменения на теглото на жироскопа. Още в зората на експерименталната физика е било забелязано, че въртящите се тела изпитват действието на сили, които влияят върху гравитацията.

Друго явление е взаимодействието на кръгово поляризира-ни лазерни лъчи17. Електромагнитните вълни, към които спа-да и лазерното лъчение, са линейни вълни. За тях е в сила прин-ципа на суперпозицията. Това означава, че тези вълни не мо-гат да взаимодействат помежду си по никакъв начин. Налице е ясно противоречие с ортодоксалната наука, тъй като при

28


тези опити се е наблюдавало привличане и отблъскване на по-ляризирани лазерни снопове.

Трябва да отбележим, че значителна част о т тези ефек-ти са свързани с поведението на физически обекти, притежа-ващи собствен въртящ момент (спин) или ъглов момент на въртене. Едно о т първите явления в този смисъл отбелязва Ч. Оксли о т Рочестърския университет, който регистрирал аномални разлики в процесите на разсейване на неутрони о т различни мишени; съставени о т орто -"и параводород18. Екс-периментите показали, че разсейването на неутрони о т мо-лекулите на параводорода (синглетно състояние, определено о т специфичната ориентация на спиновете на атомите в състава на молекулите на водорода) е 30 пъти по-силно, от-колкото разсейването о т молекулите на ортоводорода (триплетно състояние, определено о т друг тип ориентация на спиновете на атомите в същите молекули). Този факт традиционната наука не може да обясни.

По-късно е било отбелязано, че спиновата поляризация на атомарния водород възпрепятства обединението им в моле-кули19.

Необичайно поведение на частици, притежаващи спин е наблюдавано в различни експерименти, проведени в различни ускорители по света20. Например А. Криша е наблюдавал раз-сейване на протони о т мишени, съставени също о т протони, при което поведението на налитащите протони със спинове противоположно ориентирани на спиновете на протоните-мишени било, като че ли между тях не съществувала силата на електрическото отблъскване, естествено възникваща по-ради еднаквия им електрически заряд. При еднаква ориента-ция на спиновете в налитащия сноп и мишената обаче резул-т а т и т е били в съответствие с теоретическите оценки.

При подобни експерименти е наблюдавано и явлението аномално висока степен на прецесия на неутрони, разсейваш о т спиново поляризирани мишени. Величината на полето, пре-дизвикващо прецесията в такива случаи, се оказвала няколко порядъка по-голяма о т величината на магнитното поле, съз-давано о т ядрата на мишената21.

Друг тип експерименти са свързани с констатацията на зависимостта на топлопроводимостта на 'Не о т състояни-ето на ядрените спинове, явление, което е било задоволител-но обяснено за газове и твърди тела, но не и за въпросното състояние на хелия22.

29


Необичайни ефекти са забелязани и В интерференцията на Водорода В състояние 2S1/2 и 2Р1/2, свързани с наблюденията Върху лембоВското преместване В спектъра на излъчването на това вещество23. Явлението не може да се обясни о т оби-чайните теоретически постановки.

Следва да отбележим, че В един твърде широк кръг о т ек-сперименти, свързан с явленията на ядрените спинови вълни и псевдомагнетизма, в който важна роля играят спиновете на частиците, се наблюдават факти, които не могат да бъдат обяснени о т традиционната електродинамика. Известен напредък в тази насока имат само някои феноменологични подходи, но резултатите тук имат твърде ограничен харак-тер.

Интересни явления, в този смисъл, се наблюдават и при прехода о т процеси, свързани с микроскопическите обекти притежаващи спин към макрофизическото равнище на физи-ческата реалност. Открито е например явлението напречно изместване на кръгово поляризирана електромагнитна вълна при нейното пълно вътрешно отражение24, което е необясни-мо о т гледна точка на традиционната физика. Този експери-мент, както и експериментът, демонстриращ взаимодейст-вието на кръгово поляризирани лазерни снопове17, могат да бъ-дат интерпретирани като указание за съществуването на далекодействащите сили. Те, о т своя страна, не могат да бъ-дат отъждествени с известните фундаментални далекодейс-тващи сили на електромагнетизма и гравитацията.

През 1966 г. такива сили са били открити и в случая на ме-ханично въртящи се макросистеми25. В този експеримент е била използвана система на предаване на информация о т раз-стояние, минаваща през масивен екран, в която предавател и приемник са били макротела, притежаващи собствен механи-чен момент на въртене.

Интересни резултати, във връзка с далекодействието на сили, пораждани о т тела, притежаващи собствен момент на въртене, са получени и в теорията. Така например в теоре-тичната астрофизика са направени оценки за възможни ефек-ти, свързани с моментите на въртене на такива обекти ка-т о звезди, черни дупки и галактики. Анализът се извършва на базата на параметрите: маса, заряд и момент на въртене26. В някои изследвания е показана възможност за взаимодействие между въртяща се черна дупка и частици, притежаващи спин. Правени са и опити да се обясни явлението "тъмна маса" (dark

30


mass) на Вселената с Взаимодействията, определени о т вър-тенето на галактиките.

Всички тези резултати показват, че има сериозни основа-ния да се допусне съществуването на специфични взаимодейс-твия и съответстващите им полеви форми, пораждани о т класическия спин и ъгловите моменти на въртене. Експери-менталните данни показват, че ефектите о т тези сили са твърде разнообразни и често трудно възпроизводими, праве-щи невъзможно тяхното ясно идентифициране по начина, чрез който това става с известните фундаментални физи-чески взаимодействия. Ако обаче усилията в тази насока се увенчаят с успех и се приеме, че такива полета съществуват, т о тогава ние ще бъдем изправени пред дилемата на една съ-вършено нова физическа реалност. На първо място, това ще бъдат полета, също толкова универсални, колкото са елект-ромагнитното и гравитационното, проявяващи се както на микро, така и на макроравнище, но същевременно отличава-щи се радикално о т тях. На второ място, ще трябва да се приеме, че класическият спин, наред с електрическия заряд и масата, би следвало да бъде приет като фундаментална кон-станта, която определя характера на специфичен кръг о т да-лекодействащи сили в природата. На т р е т о място, ще бъде необходимо да се приеме теоретическата възможност за съ-ществуването и на неабелеви далекодействащи сили27. На четвърто място, ще е небходимо да се обединят широк кръг о т явления и процеси, които да бъдат приоритет на разглеж-дане в рамките на новата универсална полева форма. С така-ва цел ще трябва да се строят теории, които да обединяват и обясняват разнородни процеси. Така, както теорията на електромагнетизма обедини и обясни разнородни на пръв пог-лед явления, като оптичните явления, радиовълните, елект-ромагнитните, рентгеновите лъчи и гама-лъченията. И на пето място ще посочим, че приемането на новата универсал-на полева форма ще бъде повод за прехода към нова парадигма във физиката, защото тази форма на материята по същест-во представлява качествено нов вид в нейните разнообразни проявления. Новият вид полева форма на материята няма да бъде отговорна за традиционни физически величини като енергия, импулс, ъглов момент и др., а ще пренася информация. Преносителите на тази информация ще са другите фундамен-тални физически далекодействащи сили, които ще бъдат мо-дулирани с информационния блок на новата полева форма. Ос-

31


новнаша информация тук ще бъде за състоянието на телата, съобразно глобалното разпределение на спиновете на съста-вящите ги частици. Всяка промяна в това разпределение ще се отразява мигновено върху структурата на онзи слой о т фВ, който да е отговорен за новото фундаментално взаимо-действие.

Трябва да отбележим, че в теоретичната физика винаги е имало изобилие о т опити да се изследват нови далекодейст-ващи взаимодействия. Първи в това отношение са работите на Ели Картан и Айнщайн, които още през 20-те години изказ-ват идеята за ролята на геометричните полета на усукване, наречени по-късно - теория на торсионните полета (ТТП). В тези теории усукването на метричните характеристики се описва със средствата на апарата на диференциалната гео-метрия на афинните пространства, което е едно класическо представяне на нещата, подобно на апарата на метричните свойства, възприет В римановата геометрия, използван за построяването на общата теория на относителността (ОТО) на Айнщайн.

По-късно тези работи бяха разнообразени о т трудовете на Вайл по т . нар. конформна инВариантност В теоретична-т а физика, о т работите на П. Йордан, Бране u Дике, довели до създаването на известната скаларно-тензорна теория на полето28 и др. Ели Картан е първият учен, който изказва в явен вид хипотезата за съществуването на фундаментално поле, пораждано о т плътността на ъгловия момент на вър-тене на телата.

Тези теории, по-късно, биват съчетани с идеите на кван-товата теория. Особено полезна в това отношение се оказва теорията за фазовата инвариантност на електромагнитно-т о поле, която В съчетание с геометричния модел на Вайл, за комформната инвариантност, поражда теорията на калиб-ровъчните полета. Тя о т своя страна поставя на дневен ред проблема за структурата на фВ, който тук се разглежда ка-т о материална среда, изотропно изпълваща цялото прост-ранство, която не е тъждествена с представата за свободно пространство, изпълнено с вещество. Тази среда има кванто-ва структура, която е ненаблюдаема (в смисъл на статисти-ческо осредняване) В неВъзмутено състояние. ТоВа състояние се описва о т различни симетрии и инвариантности, които могат да имат геометричен и физичен характер2". Различни състояния на тази специфична материална среда Във вакуума

32


имаш физическо проявление, когато се създават условия за на-рушаване на симетриите и инвариантностите на фВ. Оби-чайна практика в съвременната теоретична физика е, при разглеждането на частни случаи на различни физични процеси и явления, да се строят адекватни на тези процеси и явления модели на фВ. Такива модели са например вакуумът на Дирак, вакуумът на Хартъл - Хокинг, вакуумът на Унру, вакуумът на Хигс и др. Особен успех в теорията е отбелязан с помощ-т а на модела на вакуума на С. Вайнберг и Ш. Глешоу, който се основава на идеята за флуктуациите. С други думи, съгласно този модел, фВ представлява сложен квантово-динамичен обект, който проявява физическата си същност чрез флукту-ации на виртуални обекти. Такъв е случаят например с вакуу-ма на Дирак, в който виртуалните частици представляват електрон-позитронните двойки.

По-нататъшното развитие на квантовата теория на по-лето (КТП) и основаната на нея теория на фВ (ТфВ) показа, че основното състояние на всички квантови полета - фВ, об-разува не само виртуални двойки, съставени о т електрони и позитрони, но и о т всички други известни частици и техните античастици, намиращи се във виртуално състояние. По та-къв начин, в качеството на обект на изследване, о т страна на науката се появява ново ниво на физическата реалност, наре-чено фВ, като различните теории дават различни представи за него. Така например, в ОТО на Айнщайн фВ се разглежда като празно четиримерно пространство-време, обособено като геометрична структура, наречена пространство на Ри-ман. В квантовата електродинамика фВ е глобално неутра-лен. Когато в него се появяват електрически заряди той се превръща в своеобразен "кипящ бульон", съставен о т виртуал-ни двойки частици-античастици - електрони и позитрони.

Очевидно, съществуването на тези две различни картини на фВ е един обезпокоителен в теорията факт. Затова през последните няколко години са предприети различни опити т е да бъдат обединени. Разглеждането им, о т единна гледна точка, става възможно в рамките на програма, която предс-тавлява своеобразен подход към проблема за ЕТП30.

Доводите за изграждане на единна концепция за същност-т а на фВ се свеждат до следните философско-методологи-чески съображения: О т една страна, този своеобразен физи-чески обект обуславя всички събития в реалността, посредс-твом динамично изменящата се кривина на пространството,

33


подчинена на класически уравнения и базираща се на принципа за непрекъснатост. ТоВа означава, че геометрическите ха-рактеристики на пространството могат да се разглеждат като определящи физическите процеси и явления величини, с оглед на това т е да имат с т а т у т на първична субстанция. Трябва обаче да си зададем следния въпрос: Съществува ли об-ратната възможност, при която о т чисто физически съобра-жения да могат да се изведат геометрическите характерис-тики на пространство-времето? Оказва се, че това е въз-можно. Английският физик Пенроуз показа, че спинорите, описващи частици със спин 1/2, могат да определят тополо-гически и геометрически свойства на пространство-време-то , като например неговата размерност и сигнатура31. Тази теория има не по-малко значение за фундаменталната физи-ка, отколкото това на ОТО на Айнщайн. По мнението на ня-кои автори32, обединението на тези две основни теории във физиката има най-големи шансове да се превърне в една реа-листична програма за ЕТП. Особено полезно за реализиране-т о на тази идея се оказва предположението, че истинската електронеутралност на електрон-позитронния фВ може да се осъществи само, ако кръговите вълнови пакети на елект-рона и позитрона бъдат вложени един в друг. По същество, този модел на фВ е алтернативен на модела "виртуални час-тици". Предимството на новия модел се състои в това, че спиновете на вложените един в друг кръгови вълнови пакети са противоположни, о т което следва, че в такава система компенсацията ще бъде не само по зарядите, но и по класичес-кия спин и магнитния момент. Моделът "виртуални частици" страдаше именно о т този недостатък, че вакуумът в така-ва представа не можеше да бъде разглеждан в устойчивото си състояние, като обект изцяло неутрален спрямо физическите свойства на съставящите го частици. Новата система, със-тояща се о т устойчива конфигурация на вложени един в друг кръгови вълнови пакети се нарича "фитон" и има стабилна структура, отстраняваща горепосочената трудност34.

Традиционната КТП се базира върху представата за кван-т и т е на електромагнитното поле, като ясно оформени в пространството електронно-позитивни двойки, които се за-раждат под формата на флуктуации, при наличието във фВ на електромагнитно поле. В резултат на това, се появява различна о т нулата енергия на фВ, която се определя като енергия на полето. Подобни идеи има развити и по отношение

34


на гравитацията53. Идеята за фитонната структура на фВ представлява оп-

ределен интерес и о т теоретична гледна точка. В нея обаче възникват някои съществени трудности. На пръв поглед, мо-же да се допусне, че спиновата компенсация на фитоните се осъществява посредством хаотичното им ориентиране в ан-самбъла във фВ. Този модел представлява неудобство о т ло-гична гледна точка. Оказва се, че много по-целесъобразно е разглеждането "фитонния ансамбъл като някаква подреде-на структура, идея изказана за пръв път о т А. Д. Киржниц и А. Д. Линде. В такава система могат по-лесно да се опреде-лят основните случаи на поляризация на фВ, под влияние на външни полеви източници. Това са електромагнитното поле, гравитационното поле и полето, породени о т класическия спин. Да ги означим накратко EGS, така както е възприето в работа34.

Главната трудност в този модел се състои в следното -при поляризацията на фитонния вакуум, под влияние на поле-т о на класическия спин, се появяват различни спинови състо-яния Sr и S1, което е в противоречие с принципа за забрана на Паули. Авторите на тази теория подминават трудността с аргумента, че при плътности о т порядъка на планковските, фундаменталните физически закони придобиват нов вид, раз-личен о т този, известен о т квантовата механика. Отстра-няването на това препятствие открива възможността, с по-мощта на такава единна среда във фВ, да се определи едно ново фундаментално далекодействие, наречено първично тор-сионно поле (ПТП). фитонната вакуумна материя може да се намира в различни поляризационни състояния, породени о т EGS - състоянията във физическата реалност. Когато тази среда е зарядно поляризирана, т я се проявява като електро-магнитно поле (Е). Същата среда, намирайки се в състояние на надлъжна спинова поляризация се проявява като гравита-ционно поле (G), а спиновата напречна поляризация (S), съот-ветства на новия тип далекодействие във физическата реал-ност, означено като ПТП.

физическите параметри, характеризиращи EGS-полетата, представляват независими кинематически величини, които определят характера на универсални далекодействащи физи-чески сили. По същество, методологията, възприета в такъв подход към ЕТП, разрешава проблема за единството на фВ. Това обаче е за сметка на съществено отстъпление о т пози-

35


циите на обединението на фундаменталните физически сили, което се цели В традиционната физика. По всичко изглежда, че новата теория на ПТП поставя нов проблем пред физика-та: Ако ние настояваме на идеята за едно ефективно обеди-нение на фундаменталните сили В реалния физически сВят. тоВа винаги ше бъде сметка на нарушаване на единството в картината на ФВ. И обратното, ако ние приемем, че приро-дата не се нуждае о т някакво свъхобединение на фундамен-талните сили, т о това откриВа пътя към обединение на предстаВите ни за ФВ.

И двете възможности крият в себе си определен философ-ски и методологически смисъл. О т гледна точка на втората възможност, може да се каже, че пред нас се разкрива изклю-чително плодотворната идея, че фундаменталната същност в Природата представлява единствено фВ и неговите поля-ризационни състояния. Обединението на физическите сили има единствено познавателно значение и отразява степента на нашето познание за характера на взаимовръзките между физическите полета. Такава гледна точка има и общофило-софско значение. Идеята за обединението или интеграцията в различните реални системи може да се разглежда, по-скоро не о т гледна точка на ефективното обединение, обезличава-що индивидуални черти, характеристики и свойства на обеди-няващите се елементи, а по-скоро като възможност за анализ на поляризационните явления, възникващи при различни въз-действия, предизвикателства или нарушения на равновесието във физическата действителност. В този смисъл, аналогът на състоянието на фВ, като единна същност в битието на реалните системи, е понятието "динамично равновесие". Ис-тинската философия на обединението и интеграцията в реал-ния свят, следователно трябва да се нарича философия на рав-новесието, разглеждано в динамичен смисъл.

§ 1.1.3. Новият модел на физическия вакуум и същността на един нов закон за запазване във физиката. Потребност о т въвеждане на категорията "Бог" в новото знание.

В средата на миналия век беше открит един от най-вели-ките закони на физиката - законът за запазване на енергията. Наблюденията на Р. Майер върху процесите, свързани с енер-гията, изразходвана о т живите биологически системи, го до-веждат до извода на този важен закон, залегнал 6 основата на

36


модерната физика. Изследванията, проведени в някои съвременни лаборато-

рии по света обаче показват, че процесите на структуриране на органичната материя не могат да бъдат обяснени с този закон. Енергията, необходима за осъществяване на разнооб-разните биохимични реакции, не може да се обезпечи по ника-къв начин о т потенциал, произтичащ о т баланса, предвиден о т закона за запазване на енергията. Еволюция, основана на такъв баланс не може да се обясни по принцип въз основа на съществуващите закони за запазване във физиката. С други думи, ние не можем да обясним естествената еволюция, дове-ла до появата на органичните вещества, въз основа на закона за запазване на енергията. Най-често обяснението на този факт, е нетрадиционно.

Построяването на ЕТП, обединяваща фундаменталните физически сили, се базира съществено на закона за запазване на енергията, както и на други подобни закони, като например закона за запазване на импулса, на момента на импулса, на електрическия заряд и др.

Появата на новия подход към проблема за ЕТП, основан на идеята за единството на фВ, поставя в нова светлина въпро-сът за естеството на законите за запазване във физиката. Може да се каже, че новият тип далекодействие, основан на ПТП, има по-скоро информационен характер. Напречната компонента на полето, отговарящо на спиновата поляриза-ция на фитонния вакуум, налага въвежднето на нов тип закон за запазване във физиката, а именно Закон за запазване на ин-формацията. Е т о какви са съображенията ни по този важен проблем:

Състоянието, о т което възниква подредената структура на фитонния вакуум, може да се определи като някаква пър-вична форма на реалност и ще я наречем условно "Абсолютен вакуум"32. Хаотичното състояние на тази първична реалност може да се определи като потенциал, който допуска обмен единствено и само на информация. На нивото на Абсолютния вакуум няма нищо конкретно, няма нито наблюдател (съзна-ние), нито материя (вещество, енергия). Има само празно пространство с псевдоевклидова геометрия, което е типичен случай на геометрия на абсолютния паралелизъм. Усукването и кривината на това пространство са нули. То може да бъде "прономерирано", т.е. възприето о т някакво "абсолютно пър-вично съзнание", способно да обособи в неговата същност по-

37


тенциала за конструктивност чрез Въвеждането на подходя-що подреждане на нещата В него32. ТоВа подреждане може да стане само на базата на обмен на информация, т.е. само чрез разширяването му със сродни нему средства, какъвто е случа-я т с ПТП, пораждащо усукването и геометрията на псевдо-евклидовото пространство, което о т своя страна се опреде-ля о т т . нар. тензор на Риман подчиняващ се на опреде-лени уравнения, които вероятно 'Абсолютното първично съз-нание" добре познава32. С тяхна помощ се извежда и правилото в геометрията на абсолютния паралелизъм. Очевидно, за да се достигне до нивото на подреденост, обусловено о т същ-ността на ПТП, е необходима намесата на някакво активно начало, което може да наречем БОГ, и което не се поддава по принцип на математическо описание. Намесата на такова на-чало обаче е необходимо именно о т съображения, произтича-щи о т закона за запазване на информацията. Това е така, за-щото преди и след появата на ПТП о т първичната реалност, наречена "Абсолютен вакуум", общото количество на инфор-мацията не се е променило, поради посоченото тук условие за първичното псевдоевклидово пространство32. Деликатната роля на Бога (или на Абсолютното първично съзнание) би мог-ла да бъде разбрана само в случай, че не се допуска намесата на механизми, заимствани о т грубата физическа реалност, възникваща в по-горните нива на йерархията на света. Зато-ва първото и единствено действие на "Абсолютното първич-но съзнание" би следвало логически да се приеме като следст-вие на някакъв информационен блок, съдържащ се в "Абсолют-ния вакуум", с помощта на който активните действия на то-ва Съзнание, непонятни за човешкия ум, довеждат до появата на една универсална компонента на физическото пространст-во-време, което се наслоява върху геометричната структура на първичното псевдоевклидово пространство32. Тази компо-нента отразява качествата, които притежава по всяка веро-ятност това първично "Абсолютно Съзнание". Информация-та , която преминава о т "Абсолютния вакуум" към състояни-ето на ПТП напомня творческата работа на скулптора, кой-т о о т камъка извайва съвършеното произведение на своето изкуство. Разликата се състои в това, че изходният матери-ал за скуптуриране тук е фината материя на геометричните пространства, който не изисква груба сила при отделянето на предмета на творението о т суровия материал. "Ножът" на твореца е информационен, а творението можем да наре-

38


чем "първично поле на информацията", отнасяща се за цялата физическа реалност. Именно "вибрациите", идващи о т това поле, са в състояние да въздействат върху съзнанието на чо-века, предавайки му по особен начин заключената в него ин-формация, в резултат на което възникват явленията на вер-бализация на научното, религиозното и философското знание, а може би и на цялостното човешко мислене като явление и като процес32.

Трябва да подчертаем, че това обяснение на намесата на Висшата Сила, наречена Бог, има важно предимство пред дру-ги такива опити. В Библията например е посочено, че Бог е създал човека о т физическата пръст на Земята. В науката нещата са доведени до следното схващане: Всяка чаша на поз-нанието, изпита докрай, разкрива в нейното дъно образа на Бога. Колкото и да се изкачваме по склоновете на науката, винаги на върха й ще открием групата на теолозите, отдав-на заели мястото,1 до което науката с много пот и труд се добира.

Въпреки това, новото схващане за намесата на Бога съ-държа нещо твърде различно о т нещата, които познаваме по този въпрос до настоящия момент. Новото е, че Бог създава по свой образ и подобие не само човека, но и една изпълваща цялата вселенска шир среда, която притежава качествата на човешкото съзнание в мащаби, многократно надхвърлящи ма-щабите на човешкия мозък. Това поле на всемирното съзна-ние е резултат на творческа дейност, която се базира не вър-ху опериране над груба материална веществена среда, а на фи-ни информационни процеси, протичащи върху деликатната структура на геометричните полета и техните отражения върху свойствата на първичното пространство-време. В ре-зултат на такава "творческа дейност", се появява информа-ционно наситена материална среда, която излъчва своите послания чрез вибрации, имащи съвършено нова, различна о т веществено-енергийния свят, природа. Тези вибрации прена-сят преди всичко информация и се подчиняват на един нов тип закон - законът за запазване на информацията (ЗЗИ). Не-говият смисъл се състои в това, че информацията за всяко физическо тяло или процес се отразява и запазва в информа-ционния блок на всемирното поле на съзнанието, като единна холистична структура, която има собствено, специфично би-тие. В този безкраен информационен агрегат се съдържа ин-формацията за всички материални организации във физичес-

39


ката реалност, обхващащи целия възможен спектър - о т най-дребните елементарни частици до вселените.

Всички тези съображения, изложени в настоящия параграф, показват, че проблемът за ролята на съзнанието във физи-ческата реалност започва постепенно да се измества о т плоскостта на философските и теологическите спекулации в посока на понятията и теориите на сериозната, нормална (дори и в смисъла на Т. Кун) наука. В следващия параграф ще се постараем да покажем, че новата физика е в състояние да отстрани бариера, отделящ парапсихологията о т нормална-т а наука.

§ 1.1.4. физика и съзнание. Историята започва о т кван-товата физика и минава през парапсихологията. Описание-т о на този проблем днес спира до особен род далекодейст-ващи физически сили и далекодействащи информационни полета.

Най-често използваният аргумент на традиционната нау-ка срещу парапсихологичните явления е ниската степен на достоверност на експерименталния материал в тази област. Обикновено фактите тук са невъзпроизводими, при което възникват груби методически грешки. Недостоверността и заблуждението в такъв случай са явления, които някои злона-мерени хора често използват за съзнателно мистифициране и изопачаване на действителните неща, с цел да властват над другите.

Въпреки това, определено може да се каже, че в нетради-ционната област на парапсихологията вече са изградени ши-рок кръг о т критерии за достоверност и проверка на обек-тивността на изследванията, резултатите о т които нами-рат място в авторитетни научни издания.

Днешната ситуация в тази област на знанието наподобя-ва състоянието на нещата във физиката в навечерието на появата на големите синтетични теории, о т типа на елект-ромагнитната теория на Максуел, специалната и общата те-ория на относителността на Айнщайн и квантовата теория на Бор, Хайзенберг, Луи де Бройл. Множеството факти и из-следвания във физиката създават първоначално впечатление за хаос в експерименталния материал. Съществува обаче не-писан закон в интегралното знание, основано на синтез на безразборно натрупания суров експериментален материал, който допуска един твърде ограничен брой о т начини за сгло-бяването на неговите детайли. Веднъж сглобени, новите зна-

40


ния обединяват в единство различни на пръв поглед явления. Такъв бе например случаят с електромагнитната теория, ко-ято обедини в себе си различни кръгове о т експериментални факти, представени като оптически, радиовълнови, магнит-ни и електрически явления.

След създаването на синтезираното знание под формата на теории, в науката настъпва период на "затишие", наречен о т Кун "нормална наука". Свойство на тази наука е да се съп-ротивлява срещу фактите, които т я не може да обясни. То-ва положение обаче не може да продължи до безкрай. Настъп-ва момент, когато новите факти предизвикват промяна в на-чините на синтез и сглобяване на детайлите и така възниква нова ситуация, предвещаваща нов етап в развитието на поз-нанието, наречен "нормална наука".

Проблемът за ролята на съзнанието в традиционната фи-зика, може да се каже, че не съществува. Или ако е бил поста-вен, той се е свързал само с ролята на субекта в познанието. Още в зарята на съвременната наука възниква специфична ценностна система, в която главната цел се определя като изграждане на една напълно "обективна картина на света", не-зависима о т каквато и да е локална, индивидуална или субек-тивна гледна точка.

Въвеждането на категорията на съзнанието в науката би могло лесно да се разбере о т широката научна общественост, склонна да защити идеята за ненамеса на субекта във форми-т е на познанието на света, ако се проследи еволюцията на ня-кои идеи в квантовата физика.

Още в началото на развитието на тази област о т знани-ето, един о т създателите й, Н. Бор, изказва мисълта, че ра-но или късно квантовата механика ще доведе до необходи-мостта о т намесата на съзнанието в анализа на фактите във физическата реалност. Както ще видим, това предвижда-не се оказа пророческо.

Първите симптоми в това направление възникнаха около проблема за т . нар. редукция на вълновата функция в кванто-вата механика15. Въпросът се състои в следното: Основно уравнение в квантовата механика е уравнението на Шръодин-гер. То има напълно детерминиран характер, защото решени-ето му ни дава една функция, наречената у (ПСИ), описваща определен физически обект. В момента на измерването над този обект, еволюцията на който се описва о т въпросната функция, е невъзможно да се предскаже какъв ще бъде резул-

41


т а т ъ т о т този процес. С други думи, причините, влияещи върху изхода о т това събитие, остават неизвестни. Тук, в непрекъснатата верига на причините и следствията, възник-ва своеобразен скок, който традиционната физика, стремяща се към пълна обективност, не е в състояние да обясни.

В нормалната макрофизика наблюденията показват, че физическите закони на света съответстват на "причинност-та". Тя се демонстрира най-лесно в опита с топката за би-лярд. Ако тази топка се удари под определен ъгъл в странич-ната стена на масата за билярд, всеки път т я отскача об-ратно точно под същия ъгъл. Това свойство за определяне траекторията на телата обаче не се отнася за квантовия свят на елементарните частици. Ако например топката за билярд бъде заменена с електрон, а страничната стена на ма-сата - с атом, всеки сблъсък би имал непредвидими последи-ци. Електронът, чисто и просто, би отскачал о т атома в безброй възможни посоки.

По този начин светът, описван о т физиката, като че ли се разпада на две различни части. Първият, отговарящ на квантовата реалност, е този, в който едновременно същест-вуват и взаимодействат по особен начин потенциално въз-можни състояния на Вселената. Това е своеобразна виртуал-на реалност, различаваща се коренно о т втория макроскопи-чески свят, определен о т осезаемата за нас действителност, в която няма място за неопределеност, двусмисленост и лип-са на причинност.

Виртуалният квантов свят, със своята сенчеста и неясна система о т вероятностни и неопределени събития, порази-телно напомня за практическите резултати о т изследвания-т а на паранормалните феномени. И тук успехът и изходът о т даден експеримент могат да бъдат предсказани само в границите на вероятностните оценки. И 6 единия, и в другия случай истинската теория би трябвало да обясни защо е тол-кова трудно да се определят и обяснят наблюдаваните фак-ти. Възможно ли е да има връзка между тях?

О т друга страна, последователността и строгата при-чинност на реалните събития в макрофизическата действи-телност наподобяват мелодията, изпълнявана на един единс-твен инструмент, докато феномените и квантовите явле-ния са аналог на симфонията, партитурата на която съдър-жа безчислено множество мелодии, звучащи в хармония.

Междувременно, известни учени като Ю. Вигнер, де Боре-42


гард, Д'Еспаня u други допускат36, че окончателното редуци-ране на вълновия пакет, описващ квантовия обект, става в съзнанието на наблюдателя. Само съзнанието има уникално-т о свойство да осъзнава себе си. Аналогично на паранормал-ните явления, съзнанието на наблюдателя играе активна ро-ля в протичането и разнообразните проявления на тези про-цеси. Докато при феномените наблюдателят формира биопо-леви структури^ самите т е причини за цякои о т явленията, при квантовите обекти наблюдателят възпира със своето съзнание виртуалния поток, внезапно го замразява и фиксира върху произволна, вероятностно определима стойност на па-раметрите, характеризиращи физическата реалност.

О т такава гледна точка, може да се приеме, че формите на реалността се съдържат не във физическия свят, а в структурата на съзнанието. Разграничителната линия, в то-зи симсъл, не е по границата между микрото и макрото, а по линията на разграничение между разнообразните проявления на съзнателното, на психичното о т една страна, и на физи-ческото о т друга.

Очевидно такава гледна точка е в пълно противоречие с европейската ценностна система в науката.

Подобен характер има идеята за множествената вселена, изказвана о т Еверет37. Съгласно тази идея, нашият свят не е уникален, а съществува в безчислено множество о т равноп-равни копия. Ние можем да наблюдаваме само едно о т тях. Според Еверет във всеки квантов преход се реализират ед-новременно всички възможни такива копия на Вселената. Те са идентични помежду си с изключение на няколкото вариан-та , отговарящи на квантовите преходи. Ролята на съзнание-т о в този процес се свежда до свободния избор на една о т те-зи възможности. Това означава, че позицията на наблюдате-ля е относителна. Той може да оглежда движението в реда на събитията, изнизващи се покрай неговата неподвижна пози-ция, както и обратното - самият той да заема положение в различните клонове на множествената вселена.

О т тази хипотеза става ясно, че съзнанието играе актив-на роля в дадения процес или по-точно, че това е случай, кога-т о съзнанието ни може да въздейства върху материята.

Съществува мнението, че наличието на малки, почти не-забележими ефекти, противоречащи на непоклатимите исти-ни във физиката, най-често водят до дълбоки качествени промени в нейната концептуална система. Явления, като лъ-

43


чите на Рьонтген, лъчението на Бекерел и температурната аномалия в излъчването на абсолютно черно тяло в края на XIX век, се приемаха като "малки тъмни облачета" в големия и ведър небосклон на класическата физика. Но именно т е пре-обърнаха нашите представи за физическата картина на све-та, опровергавайки широко разпространеното мнение, че "малките отклонения" о т големите истини във физиката не налагат необходимостта о т съществени изменения в нало-жилите се теории и модели на света. Единственото, което би следвало да се направи е да се добавят няколко несъщест-вени щрихи към общата картина на нещата, главните конту-ри на която са веднъж завинаги установени.

Възникването на квантовата механика и релативистките теории обърнаха с краката нагоре тази представа. Оказа се, че трудностите с т . нар. "малки облачета" на светлия небос-клон на физиката, могат да се преодолеят само с цената на радикални промени в нашите представи за физическата реал-ност. Въпросът, който поставяме тук е: Дали явленията на парапсихологията (накратко ще ги наричаме оттук нататък пси-явления) биха могли да променят радикално нашите пред-стави за физическата картина на света?

Нека да анализираме поотделно трите най-важни и основ-ни пси-явления: ясновидството, телекинеза и телепатичното (т.е. о т разстояние) предаване на мисли.

Да започнем с телекинеза. Погледнато отстрани, това яв-ление представлява дистантно влияние върху предмети чрез волеви усилия, о т страна на определени личности. Те имат способността да се намесват чрез сили, идващи о т тяхното съзнание, върху обичайния причинно-следствен ход на събити-ята във физическия свят. Логично е да се предположи, че обяс-нението на това явление би могло да се сведе до закономер-ностите в квантовата механика, но в такава картина невол-но, както и в по-горе посочените примери, ние ще трябва да намесим и съзнанието.

Тази тенденция още повече се задълбочава, когато на ана-лиз подложим явленията ясновидство и телепатично преда-ване на мисли о т разстояние. Отделните фрапиращи случаи на почти абсолютно ясновидство, които демонстрират ня-кои сензитиви, не могат да бъдат обяснени по никакъв начин дори и о т гледна точка на особеностите на намесата на съз-нанието в квантово-механичните явления.

Единственото засега що-годе разумно обяснение, което 44


неизбежно излиза извън рамките на обичайния научен подход, е че тук се касае за някакъв особе» механизъм за предаване на информация, о т която сензитива черпи, за да предскаже с из-ненадваща точност бъдещи събития. О т традиционна науч-на гледна точка това е абсурдно положение, тъй като бъде-щето, в рамките на релативистките и квантовите предста-ви за света, е нещо което не е възникнало като ситуация. В случаите на сложни процеси, като напр. съдбата на отделни хора, е съвсем невъзможно предсказването със средствата на обичайното научно предвиждане.

Може ли, в такъв случай, да се допуска съществуването на абсолютна физическа реалност, независима о т наблюдателя? Дали има нещо вярно в твърде радикалната на пръв поглед хи-потеза на Вигнер, Д'Еспаня и де Борегард, какво че физическа-т а реалност не съществува като такава и нещата се превръ-щат в реални само тогава, когато привличат към себе си вни-манието на наблюдателя, надарен със съзнание. Но дори и та-кава представа за картината на света не е достатъчна, за да обясни някои други факти, на които ще се спрем след малко. Изглежда, че идеята на Вигнер и cue не е достатъчно безум-на, според думите на Бор, за да може да обясни всички изнена-ди, които ни поднася опита.

Ако например разгледаме по-отблизо фактите на абсо-лютното ясновидство ще видим, че привличане вниманието на наблюдателя върху определени събития не е достатъчно да обясни тяхното реализиране по начина, по който т е про-тичат в сложната картина на реалността. Например религи-озните пророчества или предсказанията на Нострадамус, са особен тип ясновидство, за обяснението на които не са дос-татъчни съображенията за избирателната роля на съзнание-т о на един или краен брой наблюдатели. Изключителното единодушие, с което се приемат данните о т такива предска-зания, е показателно, че в реалната действителност има не-зависими о т индивидуалното съзнание фактори, притежава-щи допълнителната способност да "унифицират" желанията и намеренията на съзнанието на огромен брой индивиди, кои-т о като че ли се подчиняват безпрекословно на някакъв неви-дим, всесилен и всеобхватен носител на универсална воля и ра-зум.

Засега обяснението на тези явления идва единствено по ли-нията на религиозното знание. В науката този проблем е из-вестен като "парадокс на Вигнер". Същността му е следната:

45


Ако допуснем, че индивидуалното съзнание Влияе върху неща-т а във физическата реалност (която всъщност не съществу-ва като такава), привличайки към себе си вниманието на наб-людателя, т о защо различните наблюдатели, действайки о т различни изходни позиции, достигат до едни и същи идеи, на-лагащи впечатлението, че всички т е имат работа с една об-ща физическа реалност?

Обясненията тук могат да бъдат две. Едното е - да се обясни всичко това чрез намесата на Бога, а другото обясне-ние е почерпено о т известната ведическа религиозна филосо-фия, според която индивидуалните човешки съзнания са авто-номни само в известни граници и представляват части о т ня-какво универсално поле на съзнанието, което проявява качес-т в а т а си като обективно съществуваща реалност.

Ако приемем втората версия за вярна, т о тогава ние се из-правяме пред една съвършено нова картина на света според която целият комплекс о т физически, химически, биологичес-ки, социални и други закони и явления представлява не само ре-зултат о т еволюцията на този свят, движен о т силите, по-родени о т действието на някакви универсални закони, но и ка-т о резултат на специфичните движения, породени в това универсално поле на съзнанието, което определя своеобразно фазово пространство за възможните, възникващи в различни форми на проявление, различни светове.

Важна форма на проблема, свързан с далекодействащите физически сили и далекодействащите информационни полета, възниква о т някои факти, идващи о т теоретическата и екс-перименталната физика.

Още през 30-те години на настоящия век започва да се раз-вива една своеобразна област на теоретичната физика, извес-тна като теория на далекодействащите сили и полета38. Та-зи теория се основава на едно ново схващане за ролята на вре-мето във физическата реалност. Основание за това служи анализа на решенията на класическото вълново уравнение във физиката, станало известно още през първата половина на миналия век. Това уравнение допуска два основни типа реше-ния, обозначени в научната литература като закъсняващи и изпреварващи потенциали на Вихерс. Равноправието на тези два класа решения формално изисква в теорията на движещи-т е се заряди да се допусне, че наред с обичайния причинен по-ток на времето о т миналото към бъдещето (закъсняващ по-тенциал на Вихерс) съществува и обратния поток на Време-

46


т о - о т бъдещето към миналото (изпреварващ потенциал на Вихерс).

Нормалната физическа наука не може да приеме за реален класа о т решения, съответстващ на изпреварващия потенци-ал на Вихерс, тъй като чрез него се нарушават фундаментал-ни положения и принципи. Въпросът бе решен о т Уилър и файнмън38. Съгласно техният подход, вълните, породени о т ускорената заредена частица, предизвикват съответни дви-жения и в обкръжаващата среда. Отделни нейни части започ-ват също да излъчват и на свой ред да изпускат вълни със за-късняващ и изпреварващ характер. Изходната и вторичната вълни интерферират, в резултат на което изпреварващата вълна изчезва и остава единствено закъсняващата. Тези съоб-ражения се оказват валидни за всички фундаментални физи-чески взаимодействия. Интерференцията на вълните, които т е пораждат, зависи съществено о т това - дали даден тип излъчване интензивно взаимодейства с поглъщащата среда, която в случая е цялата материя на Вселената.

Моделът на Уилър и файнмън обаче нищо не казва по въп-роса за съдбата на двата типа вълни, когато възникват усло-вия за отклонение о т механизма на интерференцията, което теоретически е напълно възможно. В реалния свят тогава, може да се каже, че възниква непонятна за обичайните ни представи ситуация, съгласно която всички възможни съби-тия в него вече са станали, включително и бъдещите. В та-къв случай реалният свят би следвало да съдържа в себе си и информацията за бъдещите събития.

Във връзка с това възникват следните два въпроса: Могат ли да съществуват такива части о т реалността, в които ин-терференцията на двата вида вълни, отговарящи за фунда-менталните физически сили, да бъде невъзможна? Оказва се, че такава среда по принцип е "универсалното поле на съзнани-ето", а вълните, които не се подчиняват на модела Уилър -файнмън, са торсионните.

Вторият въпрос касае категорията на строгата детер-минираност във физиката. Съществуването на информация за бъдещите събития създава особена ситуация на телеоло-гичност, при която степента на детерминираност на съби-тията надвишава тези в света на лапласовия. Новият детер-минизъм е обусловен о т двата причинни потока - о т минало-т о към бъдещето и о т бъдещето към миналото, при което не остава никакво място за проява на случайностите, на сво-

47


бодната воля и на други фактори, обуславящи неопределе-ността в хода на събитията. Може да се каже, че такъв свят създава особен вид свързаност между отделните негови час-ти, която не се основава само на структурни връзки и обмен на енергии между тях. Всяко нещо в него зависи по особен на-чин о т всичко останало в системата. Звездите във Вселена-т а не биха могли да излъчват светлината си, ако в околното пространство няма други тела, които могат да погълнат или да отразят тяхната радиация. Изобщо целостта на света има такъв характер, че в него няма никакво място за случай-ни отклонения, различни варианти или разнообразни възмож-ности за развитие.

Но ако такава картина може да бъде отнесена към цялос-т н а т а същност на света, т о защо физическата реалност е причинна в обичайния смисъл на думата (т.е. потокът тук е насочен единствено о т миналото към бъдещето)? Има ли ня-каква връзка между битието на "всемирното поле на съзнани-ето", и реалният физически свят? Може ли да установим ме-ханизми за обмен, било т о на информация или на енергия, меж-ду реалния каузален свят и невидимия свят на ПТП?

Оказва се, че още в началото на 70-те години на XX век са проведени опити, доказващи недвусмислено влиянието на по-лето на съзнанието върху хода на събитията в реалния свят. През 1971 г. X. Шмидт извършва следният експеримент39: Си-мулатор на случайни събития създава последователност о т бинарни числа (състоящи се о т нули и единици), които се ре-гистрират на магнитна или перфолента. Както генериране-то, така и фиксирането на числовата последователност ста-ва автоматично, без участие на наблюдателя. Предварител-но зафиксираната, но на никого неизвестна случайно устано-вена последователност се предоставя на оператор, във вид на слаби и силни импулси или във вид на цветни светлинни сигна-ли (например червени и зелени). Той трябва да им повлияе с усилието на волята и мисълта си, за да постигне едно забеле-жимо превишаване на количеството на едните сигнали над другите (например на силните над слабите или на зелените над червените). Здравият смисъл, произтичащ о т традицион-ната физика, ни подсказва, че такова превишаване не би след-вало да бъде констатирано, въпреки че картината на света, която ни дава квантовата механика, може също да се опреде-ли като отклонение о т този смисъл.

Резултатите о т опитите на Шмидт обаче показаха изне-48


надващо ясно u стабилно отклонение о т това, което би след-вало да бъде в съгласие със здравия смисъл. Този резултат раз-ширява кръгозора на проблемите, които постави по-рано ак-т ъ т на измерването в квантовата механика и възможната роля на наблюдателя в този процес. Благодарение работите на Шмидт метафизическият характер на тези явления при-доби нов смисъл. Твърдението е, че случайността в кванто-вите процеси може да се разглежда като резултат на несъот-ветствието в мащабите на действията в макро и микросве-та . В този случай измерването над квантовия обект го прев-ръща в част о т съзнанието на наблюдателя, като тук отс-тъпва място на очевидната намеса на съзнанието в случайни-т е процеси, изходът о т които, о т класическа гледна точка, е вече предопределен.

Може да се каже, че съзнанието на наблюдателя в опити-т е на Шмидт играе значително по-голяма роля о т това, кое-т о констатираме в квантовата механика. В тях изпъква с още по-голяма сила смисъла на твърдението, че абсолютна физическа реалност не съществува, защото нещата стават реални само тогава, когато привлекат към себе си внимание-т о на човека - наблюдател. Показателен в опитите на Шмидт е фактът, че случайното събитие на избора между двете числа (нула и единица) се извършва не тогава, когато компютърният симулатор генерира и тези резултати се фик-сират, а само тогава, когато наблюдателят получава сигнал за степента на успешност на своето съзнателно усилие, изби-райки една о т двете възможности. При това, този избор има абсолютен характер, защото опитите с двама наблюдатели показват, че въздействията на първия наблюдател блокират усилията на втория.

Особено показателен в това отношение е един друг опит, предприет о т сътрудниците на Международния университет Махариши в САЩ. Теоретичният модел, който се използва за анализ на пси-явленията, тук се основава на теорията на су-перструната, която е близка по своя характер до теорията на торсионните полета (Till). Има, разбира се, и съществе-ни различия между тях. Въпрос, на който ще се спрем по-къс-но. В тези експерименти бе открито едно явление, наречено "ефект на Махариши", съгласно което се констатира опреде-лено въздействие върху хода на социалните процеси, посредс-твом целенасочено организирана колективна медитация. Първите опити са проведени през 70-те години, при изучаване

49


динамиката на престъпността в 22 града на САЩ, подбрани по признаците на една приблизителна еднаквост в политичес-кото, културното и икономическото развитие, и с население о т порядъка на 25 хиляди души. Резултатът о т изследването показал, че нивото на престъпността в 11 о т тези градове намалявала и това обстоятелство се обяснявало с общата причина на практикуваната о т жителите на тези градове трансцендентална медитация, обхващаща не по-малко о т 1% о т населението. В останалите градове, подбрани в качество-т о на контролни, където такава практика не съществувала, престъпността продължила да нараства. По-късно, в анало-гични изследвания, обхващащи значително по-големи социални системи, като цели административни области, цели страни и даже групи о т страни, се констатират също подобни явле-ния. Очевидно слабият ефект о т полевото въздействие на отделното съзнание тук предизвиква последствия с особено висока интензивност. Явлението напомня за т . нар. "лазерна кохерентност", при която излъчването е много интензивно, поради кохерентния (сроден) характер на отделните източ-ници, фазата на които е синхронизирана чрез еднаквата стой-ност на определящите излъчването физически параметри. Когато фазата на отделните източници се променя хаоти-чески се получава шумов фон, който заглушава отделните слаби сигнали. Но кохерентността на източниците променя закона за получения ефект о т линеен (h) в квадратичен (h2), което означава, че интензивността в кохерентния случай расте с квадрата на броя на участниците (h)40.

Подобни ефекти могат да се констатират и по отноше-ние не само на социалните, но и на физическите явления, опре-делящи хода на стихийните процеси в обкръжаващата ни при-рода. Например отдавна е забелязано значително увеличение на сеизмичната активност в районите на остри социални конфликти. Такива конфликти създават условия за висока степен на кохерентност в "радиацията" на колективното съзнание, което определя един нов фактор на замърсяването на екологичната среда. Така че наред с традиционните начи-ни на замърсяване, определени о т кръговрата на веществени-т е и енергийни потоци във въздуха, водата и др., състояние-т о на колективното съзнание може да се окаже допълните-лен източник на екологично замърсяване, имащо непосредст-вен разрушителен ефект върху околната среда.

Всички тези факти показват, че част о т физическата ре-

50


алност u протичащите в нея процеси, възникват единствено и само в резултат на взаимодействието на съзнанието с не-говото обкръжение. Нека припомним, че подобна ситуация възниква и в квантовата механика, математическият апа-рат на която бе предназначен да описва чисто физически яв-ления, но който впоследствие се оказа, че може да бъде ин-терпретиран като описание на своеобразното взаимодейст-вие на съзнанието на наблюдателя с обкръжаващата го среда. Логично е да допуснем съществуването на връзка между две-т е явления - това, което се констатира в опитите на Шмидт и на групата о т университета Махариши и фактите, които познаваме о т квантовата физика. Ако допуснем, че съзнанието на наблюдателя се моделира о т квантовомеха-ничната функция на Шрьодингер, а неговото обкръжение о т функцията на потенциала, т о тогава уравнението на Шрьо-дингер, свързващо тези две величини в математическо единс-тво може да се интерпретира като представящо емоционал-ния и познавателен опит на индивидуалното съзнание. По то-зи начин се отстраняват парадоксите на дуализма "частица-вълна", на принципа на неопределеност на Хайзенберг, на прин-ципа на допълнителност на Бор и др. Всичко това обаче ста-ва за сметка на една радикална промяна в картината на поз-нанието ни за физическата реалност. О т такава гледна точ-ка, произволното квантовомеханично описание, дори и в рам-ките на усложнените му форми в квантовата теория на по-лето, се превръща в своеобразно описание на опита на колек-тивното и индивидуалното съзнание.

Във връзка с този неочакван развой на събитията във фун-даменталната физика, може да се постави следният въпрос: Може ли в нашите квантовомеханични или парапсихични наб-людения да се открият елементи на обективно устойчиви, независими о т съзнанието на наблюдателя, явления и проце-си, в които намесата на съзнанието е сведена до обозрим за разума ни процес? Ако това не може да се констатира, оче-видно е, че обяснението ще има религиозно-мистичен харак-тер. Но ако наистина има такива факти, т о нещата опират до една радикална промяна във физиката, налагаща появата на нова парадигма в нея.

Такъв въпрос са си поставили двама учени, Джан и Дюне41, работещи в Принстънския университет. Те предлагат експе-рименти, в които се изследват явления на нискоенергийната психокинеза, с помощта на разнообразни механични и елект-

51


ронни устройства. Резултатите показват, че различни физи-чески обекти, подложени на такива въздействия, се подчиня-ват на едни и същи закономерности, показателно за фунда-менталния (т.е. за обективния) характер на явленията, в ко-ито се констатира намеса на човешкото съзнание. Следова-телно, ако се вярва на добросъвестността в провеждането на тези експерименти излиза, че прякото използване на съвре-менната квантова теория е неподходящо за обяснението на пси-явленията, тъй като в нейния апарат е заложен субекти-вистичния характер на нещата, произтичащи о т намесата на съзнанието. Това вече е основание да се търси нова пара-дигма за обяснението на тези явления. Необходима е и нова концептуална основа, с нов понятиен апарат, който да почи-ва на известна приемственост в развитието на физическата теория.

Ако ние допуснем една радикална промяна във фундамен-талната физика, която е предизвикана о т явления, свързани с биологията, психологията и други науки за живата материя, т о очевидно е, че новите физически теории ще имат радикал-но нов смисъл, различен о т този, който им се е приписвал в обичайния редукционистки подход. Своеобразният характер на целостта на биологическите организми не можа да намери обяснение в традиционната биология, в същото време, кога-т о холистичният подход достигна особен успех именно в квантовата физика. О т друга страна, допускането, че това е повод да се привлече квантовата механика за изчерпателно-т о обяснение на пси-явленията, се оказа погрешно. Освен то-ва, отбелязаната аналогия между някои пси-явления и т . нар. квантова нелокалност13 постави под един нов ъгъл на зрение, прокарвания о т някои научни среди (Махариши), паралел меж-ду източната ведическа философия, явленията в квантовата механика и парапсихологията.

О т всички тези разнообразни факти, може да се направи извода, че ние сме изправени пред две алтернативи в развити-ето на новата физика: или да останем върху основата на ста-рата традиционна квантова теория, при което квантовата механика се разглежда като комплекс о т метафори (Джан и Дюне), с помощта на които постоянно се разширява смисъ-лът на използваните о т тази наука понятия, за да се обяснят сложните явления на съзнанието, или да се търси помощта на радикално нови идеи, групирани около някаква нова парадигма във физическата наука.

52


Onumume, проведени в някои авторитетни научни центро-ве, като например Мюнхенският институт по парапсихоло-гия, Принстънският университет, Международният универ-ситет Махариши, центърът за научни изследвания в Москва, ръководен о т проф. Акимов и др., показват недвусмислено, че се касае за определена обективна страна в явленията, предиз-викани о т намесата на човешкото съзнание при изучаването на физическата реалност, което е дрстатъчно основание за търсенето на радикален подход в обяснението на тези явле-ния. Становището, защитавано о т Айнщайн, че апаратът, с който описваме квантовите явления, е временен етап в стре-межа ни да опознаем обективната действителност, може да се окаже в известен смисъл правилно, но окончателният вари-ант в тази насока се очертава да бъде реализиран на една твърде висока цена.

Нека сега направим преглед на онези идеи във фундамен-талната физика, които могат да се приемат като главни претенденти за оформянето на новата парадигма. На първо място това са идеите, свързани с развитието на геометриза-цията на физиката. Преди всичко, това е идеята за построя-ването на единна теория на физическите взаимодействия, ос-нована на представата за ролята на усукването на простран-ството. Такъв подход е бил предложен за първи път о т Ели Картан42 през 1922 г. По-късно, през петдесетте години, та-зи идея се използва за построяването на теорията на грави-тацията. Кибл и Шиама43 показват възможността да се свър-ж а т пространствено-времевите усуквания със собствения момент на импулса. Особен отзвук предизвикват работите на Корчински и Траутман44, които използват тази теория ка-т о инструмент за отстраняване на космологическите сингу-лярности. Експериментално потвърждение на данните о т теориите, построени върху идеята за усукването на прост-ранствено-времевите структури, наречени още торсионни полета (ТП), могат да се приемат за реален факт, тъй като има редица ефекти, свидетелстващи за макроскопическото проявление на тези полета34. Тези факти са показателни за фундаменталната роля на ТП във физическата реалност.

Руският учен А. Е. Акимов изказва първи идеята, че кон-цепцията за ТП може да се окаже решаваща в изясняването на парапсихичните явления. Съгласно тази идея индивидуално-т о съзнание е способно да променя структурата на прост-ранство-времето, което о т своя страна въздейства върху

53


формите на веществените предмети. Нелинейният характер на ТП създава Възможност за една нова интерпретация на ус-тойчивостта на връзките, които може би определят харак-тера на психичните явления. Електромагнитните полета например имат линеен характер. Сумата о т линейни величи-ни е отново линейна величина, имаща същия характер. Опре-деляйки вектора на електромагнитната вълна като сума о т линейни вектори, ние не можем да опишем как съставните части са го определили по начин, който да не обезличава тях-ната (на частите) индивидуалност. Нелинейният характер на ТП, като сумарен ефект о т множество въртеливи движе-ния, е лишен о т това неудобство. Сумата о т две въртеливи движения не е непременно ново въртеливо движение. С други думи, ТП не изчезват като индивидуалности в тяхното су-марно действие. Новото действие запазва при определени об-стоятелства информацията за съставящите го компоненти, която може да бъде възстановена о т анализа на тяхното су-марно проявление.

Ролята на ТП може да се разглежда в различни аспекти на фундаменталните теории във физиката. Спомагателна роля в това направление имат идеята за връзката между пси-явле-нията и колапса на вълновата функция45, както и идеята за ролята на изпреварващите потенциали на Вихерс в описания о т типа на корелациите на Айнщайн46. Методологически и философски аспекти по този въпрос могат да бъдат открити и в анализите на връзката между квантовата нелокалност и пси-явленията". Акимов и Московский неотдавна45 предложи-ха експерименти за проверка на възможността някои явления на квантовата нелокалност да бъдат разгледани в рамките на спин-торсионните представи. В частност се предлага схе-ма на експеримент за проверката на предположението, че вълновият колапс на квантовия обект се съпровожда о т тор-сионна пертурбация. Това открива възможността за устано-вяване на връзка между торсионния и квантовомеханичния подход в обяснението на пси-явленията.

О т друга страна, постулирането на още една фундамен-тална компонента на фВ - торсионната, променя не само на-шето разбиране за устройството на физическата картина на света, но и създава научни предпоставки за едно още по-задъл-бочено разбиране на пси-явленията. Очевидно торсионното поле ще има твърде различни, о т другите фундаментални фи-зически полета, свойства, което го прави съпричастно към

54


една нова картина на участие на изпреварващите лъчения в реалните физически взаимодействия. Ако ние допуснем, че из-преварващата компонента на ТП се поглъща много по-слабо, отколкото полетата, съответстващи на четирите фунда-ментални физически взаимодействия, т о тогава може да се приемат за физически реални явления ясновидството и теле-патията. Такава хипотеза засега изглежда твърде фантас-тична, но научните й основания са съвършено очевидни. Глав-ната трудност, произтичаща о т постулата за съществува-нето на торсионния вакуум, идва о т факта, че възникващият о т него модел на света изисква една съвършено нова причин-но-времева структура, която поразява с необичайните си свойства, физиката о т XX век обаче е привикнала на такива неочаквани обрати в разбирането ни за физическата реал-ност. Примерът с квантовата механика е показателен в то-ва отношение.

Интригата, която се заражда в съвременната физика мо-же да бъде формулирана накратко така: Дали квантовата фи-зика, и съответстващият й квантов вакуум, с неговите раз-нообразни моделни представления и модификации, ще защити достойно "принципа на Окам". Според него, за обяснението на новите явления не е необходимо привличането на нови идеи и хипотези. Достатъчно е да се облегнем само на старите, доб-ре установени истини.

В следващия параграф ще направим опит да анализираме този изключително важен за науката въпрос.

§ 1.1.5. Аргументи "за" и "против" новата информацион-но-енергийна гледна точка във физиката, философия и ме-тодология на торсионните полета. Теоретичен анализ на експерименталните данни.

Пред всяка нова радикална промяна във физиката съвсем естествено е да възниква въпроса за същността на тази фун-даментална наука. Никоя друга наука не изпитва толкова го-ляма необходимост о т защита на своите постижения, както физиката. Поради това, че т я е предназначена да изследва най-свещената за всеки от нас действителност - цялата Все-лена, т о и знанията, които се натрупват тук би следвало да бъдат по-трудно достъпни за промяна, предизвикана о т слу-чайна, лекомислена ревизия. В този смисъл, физиката изглеж-да по-консервативна и по-затворена дори о т езотеричните

55


школи на окулшизма. Именно поради тоВа физиците прили-чат по сВоята душевна нагласа на теолозите, отричайки ин-стинктивно, че съществуват в реалността и такива систе-ми, които стоят извън обхвата на техните изследвания. Ако например,- биолозите приемат за съвсем естествено, че извън естествения за тях обект на изследване съществуват и дру-ги реални системи, надхвърлящи обсега на тяхното значение, т о такъв лукс за физиците е недопустим. Затова и за физика-т а о т първостепенно значение са въпроси о т типа: Къде се разполагат границите на физиката по отношение на другите области на знанието? По какъв начин знанието в нея зависи о т взаимодействието между субекта и обекта? Какви са осо-беностите на знанието ни за видимата и невидимата физи-ческа реалност? Има ли приоритет някоя о т тях? Имат ли т е общи или спефицични закони и закономерности? Може ли да построим една реална, истинна картина на света, позова-вайки се единствено и само на осезаемото сетивно знание, или на т . нар. "здрав разум"?

През последните няколко десетилетия теоретичната фи-зика успя да навлезе трайно в изследването на невидимия свят, наречен на научен език "фВ". Самото название е пара-доксално, защото буквалният му превод е "нещото, което се състои о т нищото". Днес може да се каже, че знанието, изг-радено върху теоретико-хипотетичния фундамент на предс-тавите ни за фВ вече изцяло определя физическата картина на вселената. Затова и най-малките промени в тези предста-ви могат да предизвикат лавинообразно преобразуване на та-зи картина. И колкото no-наситен и подреден става фВ, тол-кова по-разнообразна, богата откъм форми и съчетания, ста-ва видимата осезаема вселена.

Знанието ни за видимата вселена обаче, има една особе-ност, която е унаследена о т древните гърци. За разлика о т повечето народи в древността, гърците разработват т . нар. "метод на индуктивно мислене", според който изводът, нап-равен о т ограничен брой наблюдения, се приема за валиден спрямо цялата действителност. Следователно, търсенето на общите закони на природата, изхожда о т отделните фак-ти. При това, за да може обектът на физиката, който е тол-кова обширен, да има реален смисъл в човешкото познание, е необходимо изследването не толкова на Всевъзможните при-родни явления и процеси, колкото на лежащите в основата им закони, които ги управляват и стават достъпни чрез метода

56


на индукцията. Следователно - истинският метод на наука-та , според гърците, е индуктивният. Тази програма е валидна и до ден днешен. Задачата на фундаменталната физика е да търси във все по-голяма дълбочина скритите по-основни и по-универсални закони на природата. Развитието на физиката през вековете като че ли потвърждава истинността на та-зи програма, разкривайки един след друг все по-дълбоки и по-фундаментални, в структурно отношение нива на физическа-т а реалност. О т друга страна обаче, законите, управляващи Вселената на различните нива на нейното съществуване, принципно се отличават о т това, което вече знаем. Колкото по-дълбоко навлизаме в структурата на битието, толкова по-странни и непривични стават т е о т гледна точка на изг-радения о т "здравия разум" сетивен опит.

Най-важната констатация в това отношение е, че свойст-вата и закономерностите, на все по-дълбоките пластове във физическата реалност, постепенно започват да добиват чер-т и т е на една одухотворена реалност, в която качества като цялост, единство, холистичност, придобиват особен смисъл, различен о т това, което познаваме о т непосредствения се-тивен опит.

Един по-внимателен поглед над фактите, свързани с този въпрос, показва, че проблемът се свежда единствено до това - как да разбираме празното пространство, наречено още пус-т о т а или вакуум.

За древните гърци и по-точно за Аристотел, пространст-вото е "празнота, лишена о т тела". Ключови думи в разбира-нето на това понятие са "пространство" и "нещо". Простран-ството е вместилище на нещата, без които т о остава на-пълно празно и пусто. Следователно, понятието "празно пространство" възниква като възможност да се прокара ясна разделителна линия между "нещото" (субстанцията) и него-вото отрицание - пустотата, синоним на "нищото".

Противоположността на "нещото" и "пустотата" е една о т сетивно установимите истини, която "здравият разум" все още не е в състояние да постави под съмнение. Подобно на това, както до появата на квантовата механика, свойства-т а "частица" и "вълна" не можеха да се възприемат о т "здра-вия разум" като атрибути на един и същ физически обект. Та-ка и днес изуменият от парадоксите на реалността човешки ум не може да наблюдава спокойно как тази последна бариера между две несъвместими неща започва постепенно да се сто-

57


пяВа и да става извор на ново напрежение в плътта на физи-ческото знание. Това е задълбочаващата се В съвременната физика тенденция на обединение между въпросните две про-тивоположности - "пустотата" и "нещото" - съчетани в единната същност на един качествено нов физически обект, който има претенцията (и вероятно е така) да бъде различен о т квантовия.

В методологията на физиката, може да се каже, вече трайно се е наложила тенденцията на Взаимното проникване и размиването на границата между въпросните две противо-положности, като пустотата (или все едно "нищото") отно-во и отново се превръща в "нещо", а "нещото" все повече и по-вече се оказва само поредна манифестация на "нищото". По този начин и двете същности се представят в различни ню-анси на смесване, намиращи своите странни съчетания в ня-каква все още неясна, неопределима единна същност. За сега теоретичната физика обаче, игнорира това обстоятелство и винаги, когато се касае за описание конкретността на "не-щото", т я се опира на някакъв роден о т чистата ни мисъл модел на "нищото", в който винаги прозира идеята на "здра-вия разум" за едно ясно и определено разделяне на тези две същности. Първи плахи опити да се построи "смесен" модел е 1111, предприет о т групата на Акимов о т Русия. В рамките на тази теория т е постулират един качествено нов физичес-ки обект, наречен о т тях "фитон", който има едновременно свойствата на частица (съчетание на вълновите функции, например на електрона и позитрона), както и на постранст-вено-времева структура, която в основното състояние опре-деля собствения момент (спина) на този обект чрез торсия-т а (усукването) на определени пространствено-времеви ха-рактеристики. Дори най-съвършените традиционни супер-си-метрични модели в КТП разглеждат първични физически обекти (струните) като своеобразни кванти само на прост-ранствено-времевата структура и нейни най-разнообразни модификации. Докато източникът на полевата структура в 1 i l l представлява един необичаен дуалистичен обект (наре-чен фитон), който съчетава в себе си "нещото" (свойствата на квантовите частици) с "нищото" (в случая усукването -една своеобразна характеристика на пространство-времето, която определя собствения въртящ момент на този странен обект).

За нас е съвсем очевидно, че хипотезата за фитонния ваку-58


ум представлява съществен пробив в развитието на теория-т а на фВ, тъй като чрез нея, макар и с цената на едно същес-твено нововъведение, се постига реализация на идеята за съ-четанието на двете противоположности - "нищото" и "не-щото". По-горе споменахме, че това е непознато в традици-онно развиваните досега модели на квантовия вакуум. Друг е въпросът дали моделът "фитон" е най-сполучливият, но той определено е първият.

Един о т въпросите, които възникват в тази връзка е: Тра-диционните модели на квантовия вакуум в състояние ли са да обезпечат провъзгласената о т методолозите на науката, постепенно стопяваща се граница между "нещата" и съдържа-щото ги "празно" пространство? По този въпрос ще изкажем някои важни съображения.

Още о т най-дълбока древност на геометрията се е гледало като на абстрактна математическа дисциплина, в която чистата идея за "празното пространство" се оказва, изпълне-на със своеобразно съдържание чрез конкретните метрични и други математически свойства. "Нещата" потопени в така-ва структура, са безлични геометрични тела, геометрични места или многообразия в геометричното пространство. Операциите над безличните геометрични обекти обаче, за-почват да наподобяват нещата във физиката, тъй като о т Галилей насам тази наука придобива нов смисъл, изразяващ се в "необходимост о т измерване на нещата", което много ско-ро превръща "празното пространство" също в една измерима същност. По този начин е направена първата решителна стъпка по пътя на създаването на една унифицирана система, в която "нещото" и "нищото" наречено "празно пространст-во" са съчетани в единна, обща структура, наречена физичес-ка реалност. О т една страна, това обединение представлява колосално улеснение в стремежа ни за познание, тъй като т о въвежда ред в описанието на космоса, о т най-малките до най-големите мащаби, в разстоянията между реалните физичес-ки елементи (от елементарните частици до куповете галак-тики). О т друга страна, това бе сериозно ограничение, което изигра не малка роля за тежкото и мъчително преодоляване на илюзиите на класическата наука. Кризата на класическата физика бе до голяма степен резултат о т непрекъснатото "сервилничене" на идеята за това първично единство на "ни-щото" и "нещото", което деформираше непрекъснато идеала за "празното пространство", превръщайки го постепенно в

59


равностоен за "нещата" Във физическата реалност обект, способен не само да взаимодейства с "нещата", но и да ги по-ражда.

Колебанието между двете крайности на пълно откъсване или на пълно отъждествяване на "нещото" и "нищото" в кла-сическата физика, породи най-важните моменти В нейното развитие. Върховни постижения в тази област бяха прилага-нето на Римановата геометрия и геометрията на Лобачевс-ки във физиката, добели по-късно до появата на една о т най-изразените, в съчетанието на "нищото" и "нещото", теория -общата теория на относителността на Айнщайн.

Една о т най-големите трудности в развитието на това съчетание между "нищото" и "нещото", придобило извест-ност в науката като "програма на геометризация на физика-та", се оказа осъзнаването на разликата между физическото пространство и геометричното пространство.

Геометричното пространство се отличава със строгия си математически порядък. Изкушение е за разума на човека то-ва пространство "да се товари" с колкото се може повече свойства (торсията или усукването е едно о т тях), за да мо-же т е да описват по-широк кръг подробности о т физическа-т а реалност, които съставляват дефакто физическото прос-транство. О т гледна точка на философията на равновесието обаче, основен принцип на която е относителната независи-мост на всевъзможните неща в реалността, възниква след-ния въпрос: Каква част о т физическите свойства е в състоя-ние да обясни и опише пълния набор о т свойства на геомет-ричното пространство? Има ли във физическото "празно пространство" някои качества, които не могат да бъдат описани на езика на свойствата на геометричното простран-ство, въпреки че т е реално могат да се констатират експе-риментално или да бъдат измерени? И обратно: Съществу-ват ли такива свойства на геометричното пространство, които нямат хомолог в нещата във физическата реалност?

Един друг факт, който прави силно впечатление е: Типична-т а и най-разпространена реалност, в мащабите на Вселена-та , е всъщност празното пространство, физическите тела, които изпълват простора на това празно пространство, зае-мат незначителна част о т неговите реални размери. Най-фрапиращият факт обаче е това, че тези изпълващи почти цялата Вселена празни пространства, макар и да не съдър-жат материални физически тела, не са празни в смисъла, кой-

60


т о би могъл да вложи в това понятие "здравия разум". Напри-мер в просторите на тази невидима реалност се крие загад-ката на т . нар. "тъмна маса" във Вселената, която обхваща около 90% о т цялостната гравитационна маса, съдържаща се в нея, при положение, че ние изискваме обяснение на движени-ята на телата на метагалактично ниво о т гледна точка на универсалния закон на гравитацията.

Загадката на "непразното празно" физическо пространство остава може би йай-големия проблем в историята на разви-тието на знанието за Вселената, тъй като парадоксите тук са скрити зад булото на нещата, протичащи в невидимия свят. Досега парадоксите във физиката касаеха видимите не-ща, които ние констатирахме със сетивата си и измервахме в експериментите. Никой не би поставил под съмнение напри-мер парадоксът, свързан с излъчването на абсолютно черно-т о тяло, при което експерименталните констатации дове-доха до идеята за квантовия характер на лъчистата енергия.

Експерименталният факт на аномалната скорост на вър-тенето на звездите в галактиките обаче, не може да се обяс-ни по обичайния, осезаем за сетивата ни начин, тъй като той касае свойствата на невидимото "празно пространство". Възможно ли е да съществува "празнота" с толкова богат на-бор о т свойства, някои о т които изпадат дори в остро про-тиворечие с нематериалната логическа хармония на геомет-ричното пространство? "Здравият разум", в този критичен момент за знанието ни, е склонен да допусне съществуването на някаква по-фина материя - етер, ефирна среда или тъмна материя, представляваща физически носител на тази допъл-нителна, по отношение на геометричните свойства на прос-транството, структура. "Здравият разум" обаче, не би могъл дори и да се осмели да допусне, че въпросните ефекти се дъл-жат на някакви странни физически обекти, каквито са напри-мер фитоните, в 1111. В тях странно съчетание намират противоположни свойства о т физическата реалност и о т ге-ометричното пространство, подобно на "странността" на квантовия обект, съчетаващ в себе си свойства напълно не-съвместими о т гледна точка на "здравия разум" - еднвремен-но и на вълна и на частица.

Постулирането на такива дуалистични физически обекти, каквито са фитоните, същевременно означава, че ние сме из-правени пред лицето на един много по-дълбок компромис, в сравнение с компромиса, който здравият разум допусна чрез

61


приемането на квантовия закон. Господстващият о т векове картезиански възглед, какво че физическата реалност е изгра-дена о т тоВа, което наричаме "празно пространстВо" и че Всичко физическо в крайна сметка може да бъде сведено до свойствата на геометричното пространство, е очевидно погрешен. Дори едно такова силно ограничение като допуска-нето, че пространството е топологически и метрически ев-клидово, една свещена истина за картезианската философия на науката, не може да обясни простия факт как отделните области на пространството могат да бъдат до такава сте-пен различни в своите геометрични свойства, така че това обстоятелство да обезпечи цялото разнообразие във физи-ческия материален свят. Такава теория, не само че няма ни-каква предсказвателна сила, но о т гледна точка на нейните математически принципи, води до описанието на един прин-ципно нестабилен свят.

Още е пресен спомена о т събитията, довели до един изне-надващ резултат, възникнал в квантовата физика, според който анализът на съотношенията за неопределеност на Хайзенберг обуслови своеобразна граница за геометричното описание на тези процеси. Тогава физиците не обърнаха сери-озно внимание на този факт, но опитите за негеометрично описание на физичните явления тогава беше безпрецедентен случай в историята на физиката.

Успехът на една о т най-геометризираните теории във физиката - ОТО на Айнщайн - показа, че богати на свойства геометрични структури, каквито са псевдоримановите прос-транства (обладаващи много по-разнообразни свойства о т тези на евклидовото пространство), са в състояние да абсор-бират в себе си изцяло физическата същност на една фунда-ментална природна сила, каквато е гравитацията. Успехът на тази теория утвърди окончателно илюзията за възможно пълното и цялостно описание на физическата реалност на езика на свойствата на геометричните пространства. О т друга страна, чрез ОТО бе осъществено обединение на опре-делена, макар и твърде наситена откъм свойства, геомет-рична структура и гравитацията в единно цяло, една домини-раща тенденция в цялата история на физиката. Това е една неотменно доминираща тенденция и до ден днешен въВ физи-ката.

ОчеВидно е, че пълното и цялостно изпълнение на прог-рамата за унификация на фундаменталните физически сили

62


може да стане единствено и само въз основа на идеята за принципната сводимост на всички физически сили, реално до определени геометрични свойства и структури. Обединение извън геометричната програма би довело до известно дискре-дитиране на самата идея за обединение. Съществуването на физически реалности, които не се поддават на геометрично описание или допускат безпринципно, о т гледна точка на "здравия разум", смесване на физическу и пространствено-ге-ометрически характеристики, дискредитира по непоправим начин усилията ни да въведем ред в разбирането ни на разли-чията между физическото и геометричното пространство. Стъпки, откъм формално-логическата страна на въпроса за решаването на този проблем, бяха предприети о т големия немски математик Давид Хилберт. В своите работи той се аргументира с разграничаването между тези две същности, което е математически наложително условие, откриващо пътя към аксиоматизирането на физическото знание.

Сериозните успехи на КТП през последните десетилетия добавиха към този въпрос проблема за квантовия характер на пространствено-времевия континуум. Нещата в това нап-равление се оформираха по следния начин: Първо - поставяше се въпросът: Възможно ли е геометричните характеристики на празното пространство, много о т които се подчиняват на принципа на непрекъснатост (например метриката), да бъ-дат разпределени в отделни фрагменти, напомнящи характе-ра на "квантите на материята"? С други думи, поставяше се въпросът за квантуването на пространствено-времевия кон-тинуум.

Във физиката има изобилие о т опити, целящи придаване-т о на определен физически смисъл на категорите пространс-тво и време. Времето например се е възприемало като мате-риален поток, имащ някакво реално физическо въздействие върху телата. В теорията на суперсиметрията възникна представата за своеобразните "атоми" на пространство-вре-мевия континуум, наречени суперструни, между които въз-никват структурни отношения. Въз основа на тяхната спе-цифична динамика т е се снаждат помежду си, оформяйки всички възможни макроструктурни форми на пространство-то, в това число и естественото за нас пространство на Минковски. При това положение възниква едно огромно раз-нообразие о т пространствено-времеви структури, в които стабилните някога геометрически свойства придобиват ди-

63


намичен характер. Например размерността на пространст-вото може да се променя по силата на т . нар. "механизъм на компактификация на размерностите", породен о т динамика-т а на процесите в материалния свят. Очевидно тук се касае за нещо ново в нашите разбирания за динамично изменящия се свят. В такова разнообразие о т динамични отношения във физическата реалност, материално въздействие оказват ве-че не само процесите на енергиен обмен между физическите тела, но също така и динамично изменящата се пространст-вено-времева структура. Спрямо нея физическите тела би следвало да нагаждат своите структурни форми, изпитвайки по този начин физическо въздействие, възникващо по силата на някакъв друг, стоящ отвъд тяхната обичайна физическа същност на веществено-енергийни обекти, механизъм.

Методологическият проблем, който възниква в такава необичайна за представите на "здравия разум" обстановка, се свежда до следното: Каква е онази първична субстанция, коя-т о поражда тази своеобразна динамика във връзките между пространствено-времевите "атоми"? Дали източникът на тези връзки не е същият този квантов фВ, който едновре-менно е отговорен и за квантовия характер на взаимодейст-вията между микрочастиците?

Известен напредък по този въпрос беше постигнат в рамките на т . нар. евклидов квантополеви модел, разработ-ван о т групата на Стивън Хокинг в Англия. В него възниква представата за една своеобразна първична структура на пространствено-времевия континуум, наречена "пяна". Оказа се, че далекодействащите физически сили могат да бъдат описани геометрически, в рамките на един съгласуван с кван-товите ни представи модел, само ако о т определена граница надолу пространство-времето се хаотизира, придобивайки формите на една пеновидна структура. Така непоклатимо компактната и непрекъсната структура на пространстве-но-времевия континуум се разпада на множество, макар и ха-отично разположени подструктури. Процес, който напомня взаимоотношенията между реалните физически обекти. При това положение, вакуумът можеше да бъде разделен в две ос-новни ниши - единият, отговорен за квантовите явления и процеси, в енергийния обмен между физическите тела в мик-рокосмоса, и другият, отговорен за възникващите по разли-чен начин пространствено-времеви структури, "изкристали-зирващи" о т тази пърВична хаотична система, наречена

64


"пространстВено-Времева пяна". ВъВ връзка с това, следВа да поставим един важен въпрос:

Дали тенденцията за свързването на свойствата на "празно-т о пространство", с разнообразни физически същности, не придобива съвършено нов смисъл, при положение, че нашето знание се ориентира към представите за особения динамичен характер на една нова, своеобразна категория фрагментарни същности във физическата реалност - квантите на прост-ранствено-времевите структури, о т което следва да разг-леждаме тяхното физическо проявление единствено и само по следния начин: В околността на физическите тела, прите-жаващи маса, на пространството действа изкривяваща сила. Това означава, че пространство-времето притежава елас-тични свойства, които се противопоставят на силата на из-кривяването. Освен това, между тези две сили има равнове-сие, определящо стабилността на отклонението о т свойст-вата на евклидовото пространство, което това въздействие предизвиква. Ако разглеждаме само силата на гравитацията, ние неизбежно ще трябва да отчитаме обстоятелството, че еластичността на пространството трябва да е огромна, за да можем да обясним стабилността на реалния свят. О т дру-га страна, може да се допусне, че природата не би разрешила съществуването на предел в тази стабилност, защото тако-ва обстоятелство би довело до всеобща катастрофа във фи-зическата реалност, нещо, което ние не наблюдаваме в дейс-твителност.

Така достигаме до известния проблем за същността на сингулярностите в ОТО, който е ключът към решаването на загадката, свързана с квантите на пространство-времето.

Ето как този въпрос се разглежда в съвременната теоре-тична физика, в която въпросът за съчетанието в един физи-чески обект на физически и пространствено-времеви, (т.е. на геометрични) характеристики все още не се поставя. И това е, въпреки напредъкът, който отбелязват теории о т типа на суперсиметрията и на ТП. Отправна точка в този анализ са законът за запазване на енергията и съотношенията за неоп-ределеност на Хайзенберг в квантовата механика. Съгласно тези положения, физическият квантов вакуум поражда фунда-менталните сили и материалните частици, които наблюда-ваме в действителност, чрез механизма на квантовите флук-туации, във вакуумното състояние на полетата. Това засега е всепризнатият квантов модел на "празното пространст-

65


Bo", В който ясно прозира, Все още претенцията на "здравия разум" за рязко разграничение между геометричните и физи-ческите свойства. Геометризацията на физическото знание следВа строго програмата на постепенно асимилиране на Все по-широк кръг о т фундаменталните физически характерис-тики.

О т съотношенията за неопределеност на Хайзенберг следВа, че ако измерваме енергията на един квант като еле-ментарна частица В продължение на един кратък интервал о т време, тогава степента на неопределеност в измерване-т о на енергията е обратно пропорционална на този интер-вал. Очевидно цената, която плаща "здравият разум" за до-пускането на този пореден плах компромис е, че за много кратки интервали о т време, може да съществува голяма не-определеност в нашето знание за енергията на квантите. Конкретните физически обекти, които се проявяват по този странен начин, се наричат "виртуални частици". Ситуацията наподобява модела "живот на кредит", прилаган в социалната действителност на напредналите в икономическо отношение страни. Там милиони хора дължат до голяма степен своя просперитет на един своеобразен механизъм на финансиране който е напълно противиположен на класическия принцип -"живот, осноВан на идеята за максимална икономия", най-чес-т о прилаган в бедните изостанали държави. Тези хора са на-сърчавани о т вярата, че в един продължителен период о т време биха могли да възстановят допуснатите разходи чрез осредняване на доходите си в течение на въпросния период. Стимулирани о т такава идея, т е предприемат кредитиране на своите нужди в прекомерно големи размери за кратък пе-риод о т време (например купуват се на кредит къщи, коли, телевизори, предмети на бита и др.), нещо което при нормал-ни условия, обусловени о т другия, противоположен житейски принцип на икономиите, тези придобивки никога не биха мог-ли да се постигнат. С това се реализират различни цели. Нап-ример стимулира се прекомерно производството, което ра-боти по предварителната схема на покриване на разходите в бъдещето. Така във времето се натрупва един глобален соци-ален дълг, който подхранва с нова сила производствения ком-плекс. Енергията на обществото, В такъв случай, нараства вследствие на тези своеобразни виртуални локални житейски действия, даващи допълнителен импулс В цялостното разви-тие на напредналите страни. ОбщестВото, в такъв случай,

66


нараства вследствие на тези своеобразни виртуални локални житейски действия, даващи допълнителен импулс в цялост-ното развитие на напредналите страни. В обществото оба-че, ефектът о т натрупания вътрешен дълг, вследствие пре-комерното прилагане на принципа "живот на кредит" може да бъде размит в засилената динамика на външноикономически-т е отношения, тъй като интересът на хората към динамич-ните икономики е бил винаги особено голям. Така вътрешна-т а енергия, натрупана чрез този механизъм изтича към вън-шните канали на широкия и разнообразен свят, придобивайки причудливите форми на различни явления, като инфлация, по-вишаване на цените на стоките, безработица и др. Богатст-вото на нациите о т такава гледна точка, не е резултат на прекомерното напрягане на вътрешните ресурси, използвани планомерно и разумно, съобразно закона за точния баланс между приходи и разходи, а по-скоро резултат на умението на нациите да използват енергия, освобождавана о т действията и своеобразния виртуален принцип "живот на кредит", без то-ва да довежда до дестабилизация и разстройване на цялостна-т а социална система. "Животът на кредит" следователно има смисъл само в условията на висока стабилност и равно-весие на социалните системи. Нациите, които успеят да реа-лизират това условие са начело в световната надпревара в икономическото проспериране. Държави, изпаднали в кризис-ни ситуации не могат да прилагат този принцип. Те са длъж-ни да прибягват до другия противоположен принцип, който трайно ги закрепостява към бедността, лишавайки ги по то-зи начин о т допълнителния импулс на виртуалния принцип на енергиите, един всеобщ и твърде своеобразен природен закон.

По същия начин, законът за запазване на енергията, кой-т о е аналог на принципа "живот, основан на икономиите" или на точния баланс между приходите и разходите, действа в ус-ловията на физическия квантов вакуум. В него квантите мо-гат да бъдат създавани о т нищото за много кратки периоди о т време. Грешките в енергийния баланс в този случай са ка-т о вълни в безкрайното вакуумно поле. На някои места въл-ните са по-ясно изразени (аналог на живота на кредит), на други места са по-ниски, но т е всички се осредняват до това, което виждаме отдалече - една гладка и стабилна повърх-ност. Квантовият вакуум хаотично флуктуира между реално съществуващото и нищото, като винаги статистическата природа на действителността се манифестира с отклонения,

67


които в крайна сметка се осредняват до нула върху дълги пе-риоди о т време. Аналогично на това, "животът на кредит" може да има смисъл само, ако тежестите на натрупвания со-циален дълг, осреднен за един дълъг период о т време, отразя-ва условията за точния баланс между приходите и разходите. За съжаление някои о т най-богатите нации днес допускат ед-но драстично нарушение на този основен природен закон, при което точното спазване на баланса между приходи и разходи се отлага за неопределеното бъдеще. Прилагат се още различ-ни способи за "износ" на вътрешния национален дълг, злоупот-ребявайки с кредита на доверие, с който тези нации се полз-ват сред другите народи, превръщайки по този начин своя дълг в кризисни състояния, възникващи в мащабите на цялос-т н а т а световна икономическа система. Това е своеобразен "имплозивен" ефект в световната икономическа система, благодарение на който прилагащите тези действия нации "из-смукват" чуждите богатства, без да възвръгцат, чрез меха-низма на еквивалентната размяна, равностоен на получения о т тях продукт. Докато в квантовия вакуум такова драс-тично нарушение на баланса на енергиите би довело до катас-трофа на природните системи, т о в живата плът на социал-ните системи, това означава обедняване и гибел на милиони хора, за сметка на прекомерно голямото богатство, съсредо-точено в напредналите нации.

Целият този процес обаче, има и една друга особеност. Ако енергията на една виртуална частица в квантовия ваку-ум е неопределена за много кратък период о т време, т о т я би могла да се превърне в реален обект, съществуващ произвол-но дълго време, ако има достатъчно енергия, за да направи това. Такъв ефект би могъл да се получи, ако във вакуума пос-тъпва енергия о т някакъв външен източник, като например външно гравитационно поле. Тогава виртуалните частици би-ха могли да станат реални. Тези процеси на генериране на ре-ални о т виртуални частици, са в основата на т . нар. "кванто-во изпарение на черните дупки", явление, предсказано теоре-тически о т английския физик Стивън Хокинг и потвърдено в лабораторни условия.

Подобно явление се наблюдава и в световната икономи-ка. Пораждането на реални икономически ефекти в условията на действието на принципа "живот на кредит" например мо-же да се постигне, ако се осигури вливането на външна енер-гия в дадената система, където този принцип се прилага на-

68


широко. Това е механизмът на "лихвените проценти". За САЩ например, той е о т изключително значение. В тази страна, където принципът се прилага на широка нога, периодично се предприемат мерки на увеличение на лихвения процент, което привлича външните капитали. Така се влива "енергия" в една икономика, в която енергията на "виртуалните кванти", под формата на милиони икономически субекти, подчинени на принципа "живот на кредит", се превръща спонтанно, по сила-т а на споменатия по-горе механизъм в реални икономически продукти. Така богатството на нацията се множи неимовер-но, захранвано о т постъпващата отвън енергия. Конкретно този процес се обяснява в икономически термини по следния начин: Постъпващите отвън капитали се инжектират в про-изводствената система, работеща в условия на кредит, чрез което т я не губи о т своята енергия, изтичаща по канала на вътрешния дълг. Така този дълг се превръща в своеобразно външно задлъжняване, размито в сложността на световните икономически отношения.

В КТП обаче, такава философия утвърждава тенденции-т е на задълбочаване "спояването" на свойствата на празното пространство с четирите фундаментални физически сили. Нещо повече, човечеството изразходва десетки милиарди до-лара годишно, за да строи нови и по-мощни ускорители на еле-ментарни частици, само и само за да могат физиците да кон-статират поредното ново възбудено състояние на виртуал-ни обекти, населяващи фВ, твърдо вярвайки, че не конкретни физически обекти, а геометричните свойства на пространс-тво-времето са тези, които адсорбират в себе си физически-т е свойства на фундаменталните природни взаимодействия.

Новата постановка, която се оформя във философията на равновесието и намира теоретическа реализация в теори-ята на ТП, засега остава на заден план.

Този проблем обаче, възниква с нова сила, когато се пос-тави въпроса за квантуването на гравитацията. Всепризна-т а т а класическа теория на това взаимодействие е ОТО. Тя включва в себе си всички достижения на Нютоновата теория като едно много крайно и опростено приближение. ОТО пред-ставлява съвършено нова гледна точка за гравитационните явления. В тази теория понятието сила е изместено в друга плоскост. Основна идея в нея е, че масите на физическите те-ла предизвикват изкривяване на пространство-времето по точно определени математически закони. В резултат на то-

69


8а, движението в пространството се извършва по елипсовид-ните геодезични линии на едно огънато Риманово празно прос-транство. Така гравитационната физическа сила се оказва "изцяло" адсорбирана в геометричната структура на едно, ус-ложнено откъм свойства, пространство-време. В този сми-съл физическата маса оформя арената, на която протичат физическите процеси, като деформациите на геометричните свойства предизвикват физическия ефект на движенията. Те, при други обстоятелства, се пораждат о т действията на конкретни физически сили.

Очевидно е, че ако носители на гравитационните ефекти са само геометричните характеристики на едно усложнено откъм свойства пространство-време, т о при определени ус-ловия могат да настъпят и критични за самите тези гео-метрични свойства последствия. С други думи, в определени области на една такава Вселена, могат да възникнат условия за появата на своеобразна пространство-времева ентропия (т.е. хаотизиране на геометричния континуум или т . нар. сингулярности), което е необичайно за представите ни, свър-зани с идеалната същност на геометричната пространстве-на форма.

Какво представлява в такъв случай кванта на гравитаци-онното поле? Дали това не е чист квант (фрагмент) о т ед-на изцяло геометрична пространствено-времева структура, или това е смес о т физически и пространствено-времеви свойства? Та нали в ОТО се осъществява своего рода споява-не на физически свойства (силата на гравитацията) със свойствата на геометричните пространства (метриката). Тогава редно ли е да разглеждаме квантуването на гравита-цията единствено и само като фрагментация на чисти структури или само на физически реалности, или само на гео-метрични същности, или истинският смисъл на квантуване-т о на гравитацията се заключава във въвеждането на качес-твено нови физически обекти, каквито са напр. фитоните, съ-четаващи в себе си едното и другото? С други думи, послед-ната възможност не означава ли, че квантуването на грави-тацията би довело до осъзнаването на нов тип дуалистичен обект, подобно на квантовата частица с нейния корпускуляр-но-вълнов дуализъм, при което дуалността на новия обект би се изразила в съчетанието на физически и геометрически ха-рактеристики, връзката между които е била установена в класически теории о т типа на ОТО?

70


Новият тип дуализъм несъмнено ще породи и нов тип фВ, а може би и нов тип отношения между субекта и обекта на знанието. О т такава гледна точка, "интегралният фВ" би следвало да се разглежда като съставен о т два коренно раз-лични слоя - квантов и фитонен. Квантовият вакуум засяга същността на фрагментирането в реалния веществено-енер-гиен свят, докато фитонният вакуум обхваща реалностите, свързани с онези физически свойства, които са еднозначно сводими до разнообразни геометрични качества на празното пространство-време. В този смисъл изграждането на тео-рии, които включват торсията на пространството, наред с правилното му използване като израз на нови форми на включване на силовите полета в геометричната структура на пространство-времето, е процес, който подготвя услови-ята за големия преход към квантуването на гравитацията.

Теориите на Бране - Дике, на Калуца - Клайн, на Утияма и др., представляващи алтернативни варианти на геометрич-ни същности, способни да адсорбират определени аспекти на големия комплекс о т сложния и многообразен образ на грави-тацията, показват, че гравитационното взаимодействие би могло да се опише по-скоро на базата на фитонния фВ, от-колкото на базата на квантовия такъв. Дори веднага може да се съобрази, че торсионният аспект на гравитационното взаимодействие може да бъде в основата на един съвършено нов силов механизъм на гравитационното взаимодействие, който дава осезаем ефект само в най-висшите нива на струк-турната йерархия във Вселената, където енергията на вър-тящите моменти на гигантските галактически маси създава условия за проявлението на една качествено нова страна на видимото, физически осезаемо действие на това взаимодейс-твие. По-точно - имаме предвид аномалното въртене на звездите в големите галактики и движението на самите га-лактики в куповете о т галактики. Необичайно високата ско-рост на движение на компонентите на тези системи се обяс-нява засега с наличието на някаква хипотетична "тъмна ма-са" във Вселената. Това е твърде примитивно обяснение, о т гледна точка на тук представените съображения. Последова-телното изграждане на една квантова теория на гравитаци-ята (или по-точно на фитонната теория на гравитацията), о т гледна точка на тук представената методология, може да разкрие една съвсем нова картина на това взаимодействие на равнището на макроструктурата на видимата Вселена.

71


Енергията на огромните въртящи се маси може би поражда нов тип напрежение в геометричните структури на прост-ранство-времето, което довежда до увличането на реалните физически маси не само по протежение на геодезичните линии на изкривената метрика, но и по протежение на геометрич-ните линии на глобалните торсии на пространствата, поро-дени о т въртенето на самите физически маси. Тогава съвсем естествено изглежда обяснението, че скоростта на въртене на различните звезди в една галактика би следвало да бъде ед-на и съща, тъй като въртенето се извършва не под влияние на физическата сила на гравитацията, отслабваща с квадрата о т разстоянието между обектите, а на общия въртящ мо-мент, възникващ в самото празно пространство-време, увли-чащ всички физически маси като една своеобразна, гигантска торсия на пространствената структура в околността на тези огромни въртящи се обекти.

Новото в тази идея е, че свойствата на геометричните структури тук могат да предизвикват съответни движения на материалните тела по един нов, различен о т метричните отношения начин. В случая на въртенето на галактиките, движението на физическите маси предизвиква увличане на околното пространство-време, което о т своя страна, при-тежавайки собствена инертност, предизвиква чрез специфич-ното геометрично свойство на торсията, движението на по-родилите го маси. Докато съгласно основната идея в ОТО, движението на физическите тела се извършва по протежение на изкривените геодезични линии на метриката на Риманово-т о пространство, процес, в който главната роля играе не инертността на геометричния континуум, а неговата изклю-чително голяма еластичност. Свойството еластичност на метриката в такъв случай е не по-малко причудливо о т свойството инертност на торсионната структура на прос-транство-времето, разглеждана тук като причина за "ано-малното" движение на звездите в галактиките и куповете о т галактики.

По наше мнение, о т гледна точка на методологията на науката, фактите, свързани с аномалното движение на звез-дите и галактическите обекти са ясно указание за необходи-мостта о т ревизия на нашите виждания за същността на квантовата гравитация.

Този важен въпрос ние ще разгледаме по-подробно в следва-щия параграф.

72


§ 1.1.6. Що е квантова теория на гравитацията? Мето-дологически и философски анализ на идеите, произтичащи от квантовата физика по този въпрос. Аргументиране на принципно нов подход към същия проблем от гледна точка на новата торсионна физика: Торсионна теория на грави-тацията.

Една о т най-големите загадки в традиционната физика представлява пълната несъвместимост на квантовата тео-рия и ОТО. Тези две теории в човешкото познание оставят впечатление, че на най-дълбокото, фундаментално ниво на природата, което т е са призвани да обяснят, ние се натъква-ме на условието за наличие на две напълно различни схеми на описание, опиращи се на две различни математически струк-тури, обусловени о т различни набори о т физически принципи. Всички опити за синтез между тези две съвършено различни същности, са довели единствено до едно огромно разнообра-зие о т модели. О т една страна, т е представят единството на природата ту като поле, ту като частици, ту като раз-лични аспекти на "празното пространство", но никога като единна същност, описваща широкия кръг о т явления в тази сфера. Удивителен е фактът, че и двете теории - квантова-т а и ОТО - поотделно описват задоволително поведението на веществото и енергията върху почти пълния енергиен об-хват, определящ цялата йерархия на материята във Вселена-т а - о т субядрените до макрокосмическите области. При това квантовата теория се оказва по-подходяща за сравни-телно по-силните взаимодействия в природата (елекромаг-нитното, силното и слабото), докато ОТО е подходяща за много слабото по сила в микрокосмоса взаимодействие какво-т о е гравитационното, даващо осезаем ефект само на макро-нивото в структурата на Вселената.

О т друга страна, мнозинството физици днес вярват, че е възможно построяването на единна теория на всички сили и всички физически закони и принципи. Частичните успехи, дос-тигнати в тази област, са достатъчно основание според тях, да се приеме като разумно предположението, че на едно опре-делено ниво, където се крият най-дълбоките корени на физи-ческото единство на света, четирите фундаментални сили ще намерят своето естествено обединение. Само по себе си пълното и окончателно изясняване на точния количествен

73


механизъм на това обединение, което ще бъде в състояние да обяснява и предсказва фактите в цялата физическа реалност, е една наистина колосална по своите мащаби в познанието за-дача.

Такава теория например американският учен Бароу нарича теория на всичкото (theory of everything).

Една съществена бариера за изграждането на квантовата теория на гравитацията, която засега изглежда непреодоли-ма, е т . нар. разходимост на теорията, физическият й сми-съл е следният: Ако приемем, че квантуването на гравитаци-онното поле е свързано с квантовите флуктуации на вакуума, т о в случая на изкривеното пространство-време, това Води до стесняване в даден момент на границите на стихийното действие, което означава увеличаване енергията на вакуума. Този ефект се дължи на факта, че в изкривеното пространс-тво-време става тясно за енергията на най-късовълновите флуктуации. Така вълните на вакуумното море започват да излизат о т бреговете и да заливат с енергията си цялата ре-алност. Очевидно, за да избегнем тази енергийна катастро-фа, подобно на енергийната катастрофа в класическия спек-тър на излъчването на "абсолютно черното тяло", ние ще трябва да приемем нова хипотеза за описанието на процеси-т е на разстояния по-малки о т 1033 см и при енергия - по-голя-ма о т 1028ev. Естествено това ще доведе до дълбоки, прин-ципни изменения в нашите виждания за физическата реал-ност, подобно на това, което ни донесе квантовата хипоте-за.

Нека направим един по-подробен методологически анализ на възможните хипотези, за излизането о т тази криза.

Първото, което можем да кажем е, че проверката на но-вата хипотеза може да стане само при огромни, недостижи-ми в условията на човешката практическа дейност енергии. Нещо твърде различно о т условията, при които се появи квантовата теория.

Второто, което можем да изтъкнем в тази връзка, е забе-лязаният теоретически факт на все по-задълбочаващата се тенденция на структуриране на фВ. Тук нещата са отишли толкова далеч, че може вече да се постави въпросът за изг-раждането на единна теория на самия фВ. Разнообразните слоеве и структури, които се приписват на вакуума, представ-ляват един своего рода методологически хаос в науката. О т друга страна, колкото слоят във фВ е по-дълбок, толкова по-

74


голяма е енергията и организационното му Въздействие върху реалния и видим физически свят.

На т р е т о място ще изтъкнем особеността, че изучаване-т о на свойствата на празното пространство-време, свобод-но о т частици и полета, е довело до фундаменталната идея т о да се разглежда като физическа среда, в която се оформя неустойчивостта на вакуума в присъствието на силни външ-ни подета. С други думи, захранването на фВ с външна енер-гия превръща въпросната неустойчивост в нови състояния на самия вакуум, т.е. в преустройство на самото празно прост-ранство, което о т своя страна води до неустойчивост на ве-ществото. Експериментално, това явление е констатирано в случая на ядрената материя - неустойчивостта на ядрено-т о вещество при голяма плътност води до образуването на аномални ядра със свойства, различни о т свойствата на обик-новените ядра. Възможно е това да бъде другият експеримен-тален факт, показателен за новата теория, обясняващ редки-т е случаи на взрив на свръхновите звезди. Може би природа-т а избягва превръщането на веществото в "черна дупка" чрез взривообразно разпръскване на материята, при което меха-низмът се задвижва о т процеси, протичащи на ниво фВ.

Преустройството на самия фВ обаче, означава, че той на определено ниво притежава някаква структура. Какво озна-чава това? - Дали празното пространство-време не е сложна същност, която е съставена о т отделни по-малки фрагмен-ти? Какво представляват тези фрагменти? Дали т е не са своеобразни кванти на самото пространство-време? Какъв е смисълът и същността на взаимовръзките между тези фраг-менти, така че т е да могат да се обединяват по различни на-чини, съставяйки разнообразни конфигурации на пространст-вено-времевия континуум?

Две са възможностите за обяснение: 1. "Квантите" на пространство-времето съществуват в

чист вид. В такъв случай, ние трябва да приемем съществу-ването на съвършено нов тип взаимодействия между тях, ко-ито да обезпечат със своята сила тяхното обединение в раз-лични организационни структури. Този вариант е логичен, но твърде разточителен, о т гледна точка на принципа за иконо-мичност на мисловните структури или о т гледна точка на принципа на Окам.

2. "Квантите" на пространство-времето имат дуалисти-чен характер. Те съставляват своеобразен слой о т фВ. Дуал-

75


носшша на тези физически обекти обхВаща - о т една страна, пространстВено-Времевите характеристики, и о т друга страна, свойствата на физическите обекти, които са отго-ворни за физическите сили и обединяваща ги В организирани същности.

Ако приемем за Вярно първото твърдение, тогава ние зас-таваме на позицията за специфичния характер на динамика-т а на геометричните отношения. На такава основа възник-ват теории о т типа на "суперструните", които предсказват явления на радикално преустройство на суперпространство-т о чрез механизми, известни като "компактификация на раз-мерностите" и др.

Второто твърдение предполага съществуването на осо-бен тип полеви структури - информационно-енергийните. Това са полета, които не пренасят енергия, сила или импулс, а преди всичко информация за състоянието на физическите сис-теми.

Първото направление следВа идеите и традицията, уста-новени в КТП. Тук енергийната катастрофа, о т безкрайно го-лямата по стойност енергия на вакуума, породена о т късо-вълновите енергийни флуктуации, се избягва чрез разпадане-т о на самия пространствено-времеви континуум. В модела "пяна", в евклидовата КТП например фВ придобива хаотична-т а форма на пенообразна структура, в неопределената същ-ност на която "потъват" опасните енергийни напрежения на Вакуумните флуктуации. Друго постижение на тази "методо-логическа рамка" е теорията на Пенроуз, с помощта на коя-т о се постигна забележителният резултат - спинорните по-лета да определят някои о т характеристиките на геомет-ричните полета, като например сигнатурата и размерност-та .

Следващо постижение В тази "методологична рамка" е те-орията на суперсиметрията. Тук е разработен особено попу-лярният модел на суперструната, който спечели много голям брой привърженици сред обществото на физиците.

Във втората "методологична рамка" особен успех има т . нар. 1111, за която вече споменахме неколкократно. Този под-ход е малко известен, тъй като все още не се възприема о т мнозинството физици по света. Неговите достижения са следните: Обяснява гравитацията като надлъжна компонен-т а на новия тип физическо поле - торсионното, което е о т информационно-енергиен тип. Обединението на фундамен-

76


талиите физически взаимодействия се извършва въз основа на една усложнена картина на фВ, в който се въвежда още един фундаментален слой, торсионният, различен о т кванто-вия. И което е най-интересното, въздействието на този слой върху организационните структури във веществено-енергий-ния физически свят, има информационен характер. По този начин, торсионната компонента на фВ проявява качествата на своебразен интегрален интелект, който е зареден с почти безкрайно количество информация, и не може да бъде описан на обичайния език на геометричните пространства.

В рамките на тази идея, квантовата теория н£ полето не може да бъде построена по принцип. Обяснението на гравита-цията въз основа на механизми, характерни за квантовия ва-куум е невъзможно. Защото дълбокият смисъл на гравитаци-онното взаимодействие се съдържа в една друга фундамен-тална компонента на фВ - торсионната. На най-дълбоко ни-во гравитацията може да бъде обяснена като торсионна те-ория, която представлява картина, принципно различна о т квантовата. Променя се характерът и на самото велико обе-динение на фундаменталните физически сили. Всичко това обаче, става на една твърде висока цена - цената на една ра-дикална промяна на същността на физическата реалност, ко-ето бе описано подробно в § 1.1.1.

Въпросът е: Съществуват ли експериментални факти, ко-ито биха могли да определят предпочитанието ни към една о т тези две безспорни методологически рамки?

Веднага трябва да отбележим, че такива факти съществу-ват. Колкото и странно да звучи, т е идват о т "екзотична-та" област на феномените, парапсихологията и паранормал-ните явления. Проблемът се свежда до следното: Каква е същността на биоенергийното поле - дали т о е обичайно си-лово физическо поле, свеждащо се до някои о т известните си-лови фундаментални физически полета (електромагнитното, силното, слабото и гравитационното), или това е взаимо-действие о т съвършено нов тип?

Да спрем вниманието си върху два типа експериментални факти. Първият - това е явлението, наречено телекинеза. Вторият - това са кръговите фигури, появявяващи се в земе-делските площи, засети с житни култури във Великобрита-ния, както и в други страни.

Явлението телекинеза е наблюдавано в лабораторни усло-вия и е описано по категоричен начин, като обективен факт,

77


о т редица авторитетни изследователски групи по света, в това число и о т известния Мюнхенски Институт по парап-сихология. Състои се в следното: Определени, надарени с па-рапсихични качества личности могат да огънат или да пре-местват материални предмети о т разстояние, единстВено чрез концентрацията на тяхната воля и мисъл върху даден предмет. Огъването на предметите обаче, е необичайно, чес-т о необяснимо о т гледна точка на традиционната физика. Лично аз съм изследвал огънати о т такива хора предмети и съм забелязал, че напреженията о т огъването имат несвойс-твен за обичайните ни представи характер. Огъването като че ли е станало чрез натъкмяване по някаква външна форма, подобно на металолеенето в електропещите, с тази разлика, че твърдото състояние на метала не се е променяло. Предме-тите , огънати по този начин, най-вероятно биха се счупили или биха се деформирали по друг начин, ако силата приложена над тях би била о т обичайния спектър на физическите взаимодействия (например електромагнитните). Оставаме с впечатлението, че такива хора чрез концентрация на волята си не въздействат пряко върху материала на предметите, а променят структурата на околното пространство. При то-ва, самият предмет заема принудително мястото по проте-жение на новите положения възникнали, в деформираното по този начин пространство-време.

Също толкова убедителни са и фактите, идващи по лини-ята на изследванията на т . нар. кръгови фигури в някои ниви на Великобритания. Трябва да отбележим, че сред тях има из-вестен процент фалшификати, т.е. някой земен жител се е постарал да имитира тези явления, но британските учени ве-че имат методика за различаването им. И т е се базират именно на същия факт - явленията не могат да се предизвик-ват по никакъв начин чрез силови вихри или дори о т стара-телно ръчно подреждане, да се получат вследствие на силен вятър, електромагнитен лъч или дори лазер. Огънатите житни класове, в истинските случаи, които веднага се разли-чават о т фалшификатите, оформяни по принцип с обичайни "силови" средства, оставят впечатление за една идеална хар-мония в тяхното пространствено подреждане. Научната констатация тук е, че ако такива кръгове о т слегнали пше-нични класове биха се образували о т вихрите на силови физи-чески взаимодействия, т о т е никога не биха могли да заемат толкова правилни о т геометрична гледна точка позиции. До-

78


ри тяхното взаимно преплитане понякога впечатлява със сложността и идеалния порядък в подреждането им. Обясне-нието с обичайни силови физически въздействия тук е несъс-тоятелно. Остава да допуснем, че въздействието е предизви-кано чрез преструктуриране на самото пространство-време, новите форми, на което са причинили идеалното слягане на пшеничните класове.

Кръговият характер на тези форми, добре подредените идеални геометрични фигури на "кръговете" о т слегнали жит-ни класове говорят недвусмислено и за характера на това не-обичайно физическо въздействие. Ако в сила би била първата "методологическа рамка" за квантовата гравитация, вихрите и правилните форми биха били изключение. Моделът "пяна" или разнообразието о т "слепванията" на суперструните биха предизвикали най-разнообразни пространствени форми. "Кръ-говете" обаче, говорят недвусмислено в полза на втората "методологическа рамка" - торсионната, въпреки че това звучи, поне засега, не толкова убедително.

Но ако тези експериментални факти накланят макар и слабо везните в полза на втората методологическа рамка, т о фактите и съображенията, идващи о т други области и най-вече от областта на парапсихологията, наклоняват силно не-щата в нейна полза. Върху този проблем ще спрем внимание-т о си в следващия параграф.

§ 1.1.7. Новата структура на физическия вакуум и пос-ледствията о т нея във физическата реалност. Принципи на торсионната психофизика. Принципи на технологията на новото поколение компютри, управлявани по телепати-чен път. Икономически оценки на новата технология. Све-товното поле на разума като нова форма на естествения (!) интелект и като една нова информационна среда, опери-рането над която разширява границите на човешкото поз-нание. Радикална промяна на виждането ни за Вселената като единна физическа реалност.

Едно о т твърденията на философията на равновесието е, че всички опити да се даде обяснение на съществуващите факти, откъснато о т науката, не може да се счита за успеш-но. Реалността в представата на метафизиката на равнове-сието е единно цяло, в което дори най-новата торсионна фи-зика, както и торсионната психофизика, не могат да се разг-

79


леждаш като изчерпателни схеми, тъй като и т е представ-ляват различни гранични страни на многообразното единно цяло.

Теорията на торсионния вакуум (ТТВ) представлява ес-тествен резултат о т една логически непротиворечива схема, разкриваща известни възможности за вътрешно теоретичес-ко усъвършенстване на физическото знание. Нейното предим-ство е използването на психофизическата феноменология ка-т о експериментална база, целяща обобщения, използвани в съвременни физически теории. Удивителното в тези теории е констатацията, че психофизическите явления могат да про-тичат под формата на свръхсветлинно предаване на инфор-мация (т.е. със скорост, многократно по-голяма о т скорост-т а на светлината) и почти без предаване на енергия, което следва о т постулатите на ТТВ.

Тази теория има в известен смисъл определени експеримен-тални основания. Основа на методологията на експеримента в 1111 е човешкото съзнание, което е способно да влиза в кон-т а к т с "първичното торсионно поле" (ПТП), състоящо се о т "подредени" и "опаковани" по подходящ начин множества о т фитони. Чрез специфичните излъчвания на това поле фВ въз-действа по своеобразен енерго-информационен начин на по-грубите нива на реалността - атомите, молекулите, плазма-та, течностите, газовете и твърдите тела. Научно конста-тираните факти и явления, като телепортирането на пред-мети, показва, че е възможно "потъването" им във вакуума, както и раждането о т него не само на елементарни частици и античастици, но и на по-сложни физически обекти, предс-тавляващи огромни, подредени натрупвания о т такива час-тици. Има основания да се счита, че този процес може да об-хване и сложни системи о т типа на човешкото тяло, което ни дава надежда да приемем за достоверно някои твърдения на научната фантастика, според която междузвездните и междугалактични движения на хуманоиди се извършват чрез технологични усъвършенствания, основани на принципа на телепортацията. -

В ТТВ се отделя особено внимание на световното поле на разума, физическият носител на който е самото празно прос-транство. Това означава, че празното пространство-време едновременно притежава както геометрични свойства (мет-рика, размерност, кривина, сигнатура, абсолютен паралели-зъм и т.н.), така и едно ново универсално качество. То напо-

80


добява свойствата на човешкото съзнание (памет, мислене, фиксиране и опериране с информация и т.н.), само че в много по-голям размер и в мащаб, надхвърлящ далеч възможности-т е на индивидуалното човешко съзнание.

О т друга страна, ПТП поражда особен род инерционни си-ли, действащи на всички видове материя по силата на универ-салността на свойството "инерция на физическите тела". Из-точниците jia това поле променят структурата на прост-ранство-времето по начин, различен о т механизмите, които стоят в основата на ОТО. Напълно възможно е и обяснение-т о на явления като телекинеза чрез способността на човеш-кото съзнание да създава флуктуации в самата пространст-вено-времева структура, на ниво ПТП, което се извършва в околността на физическия предмет, подложен на изпитание. При това въздействие възникват не само нови форми на пре-устройство на празното пространство, но се развихрят и но-ви флуктуации о т виртуални частици, породени о т инерцион-ните сили на ПТП, което предизвиква както деформиране на предметите, така и тяхното придвижване в пространство-то. Новите флуктуации могат да се окажат в границите на особен род критически точки на разнообразните форми на не-устойчивост във вакуумното състояние. То може да превър-не дори незначителните въздействия на мисълта в събития о т рода на раждането о т вакуума на твърди тела, на течнос-т и или газове, както и изчезването на гравитацията в някои области о т пространството (явление, известно като леви-тация).

Може да се каже, че движението на предметите, при явле-ния о т типа на телекинеза, е резултат на нов тип инерцион-ни сили, които са различни както о т инерционната сила на масите, известна о т класическата механика, така и о т инер-ционната сила на гравитацията в смисъла на ОТО. Телата в този случай се движат не по геодезическите линии на метри-ката в едно променено от присъствието на физическите ма-си псевдориманово пространство, а по протежение на преус-троените форми на празното пространство-време, получени вследствие на въздействия, идващи о т ПТП. Това обаче, не означава, че инерционните сили загубват своя универсален ха-рактер. Напротив - фактите, свързани с телекинеза само потвърждават универсалния им характер, но същевременно утвърждават и една нова форма на тяхното проявление, коя-т о обхваща както аспекти на самата гравитация, така и ас-

81


nekma на новото информационно-енергийно въздействие, из-точник на която е ПТП.

Един важен момент в ТТП е набелязването на широк кръг о т експерименти, в това число и на мисловни, третиращи о т една принципно нова позиция проблемите на квантовата не-локалност, като например ефекта на Ааронов - Бом, парадок-са на Айнщайн - Подолски - Розен11 и др. Съществено улесне-ние в анализа на тези парадокси представлява факта, че обек-т и т е на квантовата нелокалност са преди всичко обекти, притежаващи собствен въртящ момент (спин). Когато въз-никна възможността спорът между Айнщайн и Бор да се ре-ши по експериментален път (проверка на следствията, произ-тичащи о т неравенството на Бел12), резултатите о т изс-ледванията показаха, че на онова ниво на знанието (т.е. пре-ди появата на ТТП), известно предимство в спора има Бор. Според неговия възглед, законите на природата на квантово ниво описват една действителност, която е принципно нело-кална и несепарабелна (неразделима на отделни независими части). Това означава, че произволни части о т всевъзможни-т е квантови системи остават Винаги свързани под някаква форма, независимо о т обстоятелствата (например тяхното ефективно раздалечаване във физическото пространство-време). Нагледно това изглежда така: ако два електрона се намират в даден момент в непосредствена близост, така че да могат да си влияят един на друг със силата, произтичаща о т техния спин, т о тази връзка остава завинаги в историята на Вселената, независимо о т това, къде т е ще се намират след това събитие. Ако например, в някакъв следващ момент, един о т електроните обърне на 180° своята ос на въртене на спина, т о това моментално ще се отрази на другия електрон, където и да се намира той, при което неговата ос ще се за-върти също на 180° без някаква видима за това причина. Това свойство на квантовите частици, притежаващи спин се нари-ча квантова свързаност или квантова нелокалност. Силата, която действа помежду им е някакво неизвестно далекодейс-тващо физическо взаимодействие, което се разпространява с безкрайно голяма скорост. Във физиката вече има цяло нап-равление, поставящо си за цел търсенето на други механизми на далекодействие, основани на явлението квантова нелокал-ност, така и на други явления (виж работа^'. В известен сми-съл, може да се каже, че самата ТТП е възникнала като обяс-нение на явлението квантова нелокалност. Преди появата на

82


ТТП обаче идеята на Айнщайн да се обясни това явление с по-мощта на т . нар. "скрити параметри" се отхвърляше о т при-вържениците на копенхагенската интерпретация на кванто-вата механика, които всъщност бяха защитници на позиция-т а на Бор в спора между Айнщайн и Бор. Постулирането на нов слой в структурата на фВ - торсионният, по същество означава въвеждането на такива параметри в теорията. Торсионните полета и техните физически измерения опреде-лено откриват възможността спорът между Айнщайн и Бор да приключи с победа на Айнщайн. Цената на тази победа оба-че е твърде висока. Тя е свързана с радикална промяна в наше-т о разбиране за същността на самата физическа реалност, много по-дълбока и по-всеобхватна о т промяната, която ни донесе по този въпрос копенхагенската интерпретация на квантовата механика.

Какво представлява всъщност новото схващане за физи-ческата реалност?

През последните няколко години изследванията във фунда-менталната физика донесоха неочакван обрат в нашето раз-биране за структурата на фВ. В научната литература все по-често се появяват понятия като "световно поле на съзна-нието", което е синоним на първичното торсионно поле (ПТП), наричано още информационно поле46. Те се разглеждат като структурни нива на фВ, които определят една своеоб-разна страна на физическата реалност. В древните тракта-т и по ведическа философия например могат да се открият идеи, съгласно които източникът на всичко съществуващо представлява празното пространство. Новите две нива на ФВ, наречени 11111 и Абсолютно "Нищо", се възприемат като една нова, съществена част о т физическата невидима реал-ност, на която се е основавало отдавна изгубено о т човечес-т в о т о знание за природните явления. Според мнението на ав-торитетни учени това знание е било пренесено на Земята о т Космоса чрез посредничеството на по-напреднали в развити-ето си цивилизации. Впоследствие, това знание се е деформи-рало, като научната му част се е претопила в различни фор-ми на митологията, давайки тласък в развитието на езичес-ките религии.

Основен метод на познанието на реалността, който про-изтича о т загубеното знание за природата, не е рефлексията, основана на възприятията и сетивния опит, а медитацията, която включва различни техники на разширено съзнание (PC).

83


Според американския учен о т индийски произход Хегелин, два-т а ноВи слоя на фВ (ПТП и Абсолютното "Нищо") обуславят т . нар. субективна физика46, при която основната форма на действие на човешката мисъл за опознаване на света, предс-тавляват по-висшите нива на съзнанието, определящи таки-ва явления като телекинеза, ясновидство, парапсихология, телепатия и др. Техниката на медитацията се основава сле-дователно, на съвсем друг тип психическа активност, мето-дологията на която тепърва ще се усвоява о т съвременната наука.

Трябва да отбележим, че в настоящия момент много о т напредналите страни успешно преодоляват скептицизма към тази научна област. А страни, в които се установява нетър-пимост и се подтиска новата наука о т страна на официална-т а научна общност, обикновено принадлежат към числото на неудачните и изоставащи в своето развитие общества.

Новото научно познание изисква създаването на особен род научни центрове, снабдени с най-модерна изчислителна и друга техника. Създадени са специални програми за Трансцен-деншална медитация (ТМ) по метода на Махариши Махеш Йоги46, която е отбелязала забележителни постижения в раз-лични области, като екология, медицина, технология на нови системи за комуникация, философия и др. Натрупаните позна-ния в тази сфера потвърждават някои о т принципите на фи-лософията на равновесието, според което традиционното противопоставяне на материалистическата и идеалистичес-ката школи във философията е несъстоятелно. Между мате-рията и съзнанието, между науката и религията, би следвало да се изградят съвършено нов тип взаимоотношения на хар-мония, за да се разшири познавателната мощ на човека. Тра-диционният подход, основан на рязкото разграничение и кон-фронтацията между тези сфери особено силно подчертано в марксистката философия и диалектическия материализъм, представлява безполезно ограничение на човешкото познание и в крайна сметка е препятствие за развитието на земния ин-телект като цяло.

О т гледна точка на философията на равновесието, въп-росните противоположности се представят винаги в различ-ни нюанси и взаимно хармонично свързване помежду си, при което всяко о т тях се проявява в по-засилени или в по-слабо застъпени форми.

Методът на ТМ по същество представлява особена фор-84


ма на развитие на традиционните научни методи за изучава-не на физическата реалност. Те са основани на сетивния опит, съчетан едновременно с методите за получаване на чисто познание - твърде популярни сред древните гърци.

ТМ предоставя възможност за възникване на знания чрез взаимодействието на индивидуалното човешко съзнание, със "световното поле на съзнанието". То, съгласно идеите на Ма-хариши Махеш Йоги, представлява единния универсален из-точник както на природните закони, така и на законите на обществото47. Следователно, обединението на физическата реалност може да се осъществява по два различни начина. Единият - това е пътят на суперобединението на фундамен-талните физически сили, обусловени о т единното физическо поле и другият - това е пътят на обединението на нивото на "световното поле на съзнанието", което същевременно обе-динява в цялост многообразието о т индивидуални човешки съзнания.

Това дава основание на някои физици и методолози на нау-ката, да приемат, че новата фундаментална физика, обхваща-ща двете нови нива на ТВ (ПТП и Абсолютното "Нищо") и ос-новаваща се на метода на медитацията като технология на познанието, е достигнала до изучаването на висшето ниво на Съзнанието, характерно за самия Бог. Затова т е условно на-ричат новата наука "физика на Бога".

Има сериозни основания да се счита, че ПТП интерпрети-рано като "световно поле на разума", е една нова форма на ес-тествен интелект, който е творение (а не тъждествен) на Единния и Всемогъщ Бог, така както ние самите, хората, на-дарени с нашия си естествен интелект, също сме Негови творения. Тук може да се постави въпросът за посредничес-ката и особена роля на тази нова форма на естествен инте-лект, в процеса на възникването на човешкото индивидуално съзнание. На този въпрос ще се спрем по-подробно в раздела "новата биология".

В тази връзка можем да изтъкнем следните съображения: Идеята за отделената роля на фВ, в структурата на обек-тивната реалност възниква през първите десетилетия на двадесети век. Проблемът за неговата същност се поставя във връзка с разработването на квантовата теория на елек-тромагнетизма о т една страна, и на ОТО на Айнщайн о т друга страна. Двете теории - квантовата теория на елект-ромагнетизма и ОТО - обуславят две коренно различни кар-

85


тини на фВ. В ОТО например вакуумът се разглежда като празно четиримерно пространство-време, притежаващо псеВдориманова метрика. В теорията на електромагнетизма възниква модела на Дирак за Вакуума. Според него физическо-т о празно пространство представлява своеобразен "кипящ бульон" о т виртуални частици и античастици, о т страна на който физическото въздействие има своеобразно отражение върху поведението на реалните веществени частици. Вирту-алните частици например предизвикват т . нар. явления "zit-terbewegung" (пространствено треперене на заредените час-тици), или лембовското изместване на спектралните линии, както и други явления, които са експериментално измерени и потвърдени в многобройни опитни постановки.

Моделът на Дирак за фВ получи по-нататъшно развитие в програмата на Хайзенберг - Иваненко, предлагаща постро-яването на Всички частици на материята с помощта на спи-норните полета (т.е. въз основа на частица със спин 1/2). В рамките на тази програма, особен успех бе отбелязан в рабо-т и т е на Пенроуз31, който успя да изведе някои геометрически и топологически свойства на пространство-времето, единс-твено въз основа на теорията на спинорните полета.

Моделът на фВ, произтичащ о т ОТО, беше развит в рам-ките на една друга програма, която получи популярност под названието "единна теория на полето"30. Тази програма беше разработена в трудовете на известни учени като Риман, Айнщайн и Клифорд. Идеята бе да се построи единна теория на физическите полета, на познатите по онова време природ-ни сили - електромагнитната и гравитационната. Съгласно тази идея фВ е устроен по такъв начин, че всички физически явления се свеждат единствено до измененията на метрика-т а на пространство-времето.

О т друга страна, частични успехи бяха достигнати и В осъществяването на програмата на Хайзенберг-Иваненко. Обединението на двете програми обаче се натъкна на една съществена трудност, физическата същност, на собствения момент на частиците, не можеше по никакъв начин да се обясни или да се изведе о т известните по онова време гео-метрически свойства на пространство-времето. Оставаше единствената възможност да се допусне, че фундаментална-т а роля във физическата картина на света играе и свойство-т о усукване (торсия) на геометрическата метрика. Моти-вът за това бе, че само сродни на свойството "спин" геомет-

86


рически характеристики биха могли да влязат в действие, за да се обяснят разнообразните проявления на частиците, при-тежаващи въпросната характеристика.

Следователно още през 30-те години на XX век беше ясно, че обединението на всички възможни програми за геометриза-ция на физиката минават задължително през разширяването на свойствата на фВ, така че в общия си вид о т него да след-ва еднозначно свойството спин на физическите частици. Уче-ни като Ели Картан и Айнщайн обаче допуснаха, че геомет-ричното свойство усукване е отговорно за електромагнитна-т а сила, така както метриката бе в основата на геометрич-ното обяснение на гравитационната сила. Следват многого-дишни усилия в посока на построяване теорията на обедине-нието на електромагнетизма и гравитацията на тази осно-ва, предприети о т много учени, в това число и о т самия Айн-щайн. За съжаление всички тези опити приключват с неуспех.

Паралелно на тези опити се развива една друга геометрич-на теория - квантовата теория на калибровъчните полета, в която се използват разнообразни геометрични модели (нап-ример конформната инвариантност, полето на изотопичния спин и др.), които се базират на свойства, произтичащи о т симетрията на самите физически системи (например полето на изотопическия спин са геометричният образ на факта, че силните взаимодействия са нечувствителни към електричес-кия заряд).

Характерно за тези теории, целящи осъществяването на програмата за геометризация на физиката по един твърде специфичен начин, бе фактът, че т е се основават единствено върху модела на квантовия вакуум. Възникването на 1111 е събитие, отбелязало качествен скок в осъществяването на тази програма. С нейна помощ програмата за единната тео-рия на полетата прерасна в теория на фВ, която в условия-т а на една задълбочаваща се структурност на вакуума отво-ри вратата към обяснението както на явленията, произти-чащи в обективната физическа реалност, така и на явления-та , произтичащи в човешката психика. Така възникна едно ново направление в изучаването на човешката психика. Да го наречем накратко торсионна психофизика. Нейните принципи са следните:

1. ПТП се ражда о т Абсолютното "Нищо", при който про-цес възниква един нов тип закони за запазване във физиката, а именно - законът за запазване на общото количество на ин-

87


формацията, която е заложена ВъВ ВещестВено-енергийния физически свят. За описанието на този факт се използват различни термини В научната литература. ТрябВа да отбеле-жим, че т е са синоними. ТоВа са понятията "пърВично торси-онно поле", "информационно поле", "информационно-енергийно поле", "единно поле на физическите сили и съзнанието", "сбе-тоВно поле на разума", "световно поле на съзнанието" и др. За удобство о т тук нататък ще използваме понятието "све-товно поле на съзнанието" и по-точно неговата абревиатура "СПС".

Що се отнася до количеството информация, която СПС носи в себе си като цяло (а това е информацията за цялата реалност, включваща и самото СПС), трябва да отбележим, че на тази величина ние не можем да припишем свойството "глобално запазване, осъществявано чрез осредняването на физическите величини". Например свойствата енергия-импулс или четиримерен момент на импулса във фВ, осреднени вър-ху цялата реалност могат да бъдат разглеждани като тъж-дествено равни на нула Величини - достатъчно основание за осъществяването на известните закони за запазване на енер-гията и импулса във физиката. Отдавна забелязаният факт, че тези закони произтичат о т определени геометрични пре-образования (симетрии) на празното пространство-време, формулирани чрез известните теореми на Е. Ньотер показ-ва, че Абсолютното "Нищо" може да се разглежда като разс-лоение на две основни същности. Едната съответства на частта, описвана като напълно подредено състояние на Абсо-лютното "Нищо", а другата - като напълно хаотично състо-яние, за което не може да се каже нищо конкретно. Неопреде-леността, произтичаща о т пълния хаос във второто състо-яние на Абсолютното "Нищо", поражда видимите реалности във физическия свят. Тъй като в това състояние няма нищо конкретно (осредняването върху реалността дава резултат нула), т о в него не може да има нито наблюдател (съзнание), нито форма на материята (вещество или енергия).

Напълно подредената част о т Абсолютното "Нищо" оба-че, има отношение към създаването на СПС, за което осред-няването на физически величини не играе никаква роля. Осред-няването на информацията, с цел свеждането на това свойс-тво до някаква нулеВа величина, е лишено о т смисъл, което е твърде показателно, че тази част на Абсолютното "Нищо" можем да отъждествим единствено с активното начало, на-

88


речено Бог12. Очевидно ние никога, с каквито и да е аналитич-ни средства не можем да обясним съществуването на напъл-но подредената част о т Абсолютното "Нищо", където се крие същност, много по-мощна и всеобхватна о т същността, заложена в СПС, израз на която е информацията за вещест-вено-енергийната физическа реалност.

О т такава гледна точка, СПС е творение на Активното начало наречено Бог, което обаче не е тъждествено с него. Следователно СПС може да се разглежда само като форма на естествения интелект, в който протичат процеси и се из-вършват движения о т смесен информационно-енергиен тип. Такава реалност, творение на Великия Бог, е невидима за се-тивата на обикновения човек, тъй като неин израз е празно-т о пространство, снабдено с псевдориманова метрика, усук-ването и кривината на което, осреднени по цялата реалност, са равни на нула. Това предполага наличието на някакво "пър-вично всеобхватно съзнание", което е способно да осъзнае подредената част на Абсолютното "Нищо" и да го използва за осъществяването на един много по-всеобхватен о т оби-чайната ни представа за същността на физическата реал-ност план-сценарий, предназначен за разгръщането на све-товната картина.

физическата реалност, оставена сама на себе си и без на-личието на СПС, много бързо би достигнала до катастрофа-лен изход. Грубите форми на взаимовръзки, в един чисто фи-зически свят, биха довели неизбежно до появата на непоправи-ми последствия. СПС в този случай се явява като "мека възг-лавница", която поема значителна част о т грубата и разру-шителна енергия на физическия веществено-енергиен свят. Наличието на информация за цялата физическа реалност как-т о за минали, така и за бъдещи събития, обаче не означава твърда предопределеност на нещата. Наличието на случай-ности и на свободна воля е показателно, че формата на естес-твения интелект, проявяваща се в СПС, притежава също ка-чеството-да мисли, което наблюдаваме и при човека. Всемир-ният разум, съсредоточен в информационното поле на света (СПС) може да натрупва о т само себе си знание, което се пре-вежда във физическия свят на разбираем за него език и който в крайна сметка осигурява в общи линии световното равнове-сие и всеобщата хармония, премахвайки напреженията като своеобразна буферна зона. Така той става една всеобхватна, но в никакъв случай не и абсолютна система за запазване на

89


равновесието на света. О т всичко това следва и вторият принцип на торсионна-

т а психофизика: 2. Съществува активно взаимодействие между човешкия

мозък и СПС. Това поле носи информация за цялата реалност, но не предопределя в абсолютен смисъл хода на събитията във физическата реалност. СПС е способно да въздейства на човешкото съзнание, в резултат на което възниква вербали-зацията (мисловно и езиково изразяване) на научното знание (т.е. на свързаното с описанието на особеностите на СПС и физическата реалност знание), както и на религиозното зна-ние, т.е. на свързаното с представата ни за недостижимото за нас начало в Абсолютното "Нищо". Знание, което съот-ветства на напълно подредената негова компонента, нарече-на о т хората Бог32.

Предполага се, че при определени условия информацията за бъдещи събития във физическата реалност може да получи пълно реализиране. Това означава, че част о т събитията мо-гат да бъдат повлияни о т различни фактори, включително и о т взаимодействието между човешкото съзнание и СПС. То-зи факт произтича о т изтъкнатата в нашия анализ връзка между локалната топология на пространството и такива "чисто" физически свойства на микрообектите като заряда и спина. Както вече изтъкнахме свойството спин може да се интерпретира не само като свойство на самата частица, но и като свойство на геометрията на пространството, свър-зано с усукването на реперната структура на самото прост-ранство. Известният напредък в развитието на теорията, която се основава на идеята за фундаменталната роля на ге-ометричните свойства (популярна в науката под названието геометродинамика) наложи впечатлението, че физическата картина на света може да бъде обяснена единствено чрез "разглеждането на елементарните частици като възбудено състояние на геометрията на пространството". О т такава гледна точка идеите на Риман и Айнщайн за връзката между физиката и геометрията могат да бъдат интерпретирани като последна дума на научния подход, който обяснява единс-т в о т о на физическия свят, включвайки връзката между спи-на на частиците и усукването на пространството. В рамки-т е на този подход обаче, явленията на парапсихологията не могат да намерят задоволително обяснение. О т друга стра-на, в рамките на традиционните представи във физиката,

90


към която спада u гледната точка на Риман-Айнщайн за виб-рациите на метриката и на други геометрични свойства, раз-пространяващи се с крайната скорост на светлината (т . нар. геометрични полета), разглеждането на Вселената като не-що цялостно и взаимосързано се натъква на съществена трудност. Трябва да се има предвид, че о т гледна точка на съществуващите днес теории във фундаменталната физика времето за взаимодействие между най-отдалечените части на вселената са съизмерими с нейната възраст. Тази сериозна трудност отпада в 1111, в която се допускат скорости по-го-леми о т скоростта на светлината. В рамките на торсионна-т а концепция, допускаща почти мигновено разпространение на торсионния сигнал (V « 109 С) разглеждането на Вселената като единна и цялостна система става напълно възможно. Нещо повече, моделът на глобалното торсионно поле може да бъде интерпретиран като своеобразна суперизчислителна машина, която е идентична на формата на торсионната структура на съзнанието, анализирана в предишните парагра-фи. Ако ние разглеждаме човешкото индивидуално съзнание като атрибут на тази реалност, отъждествявана със СПС, т о екзотичният модел на суперкомпютъра на Вселената мо-же да бъде свързан с идеята за такава машина, изказана за първи път о т полския писател-фантаст С. Лем48. Експери-менталният материал, натрупан в последно време в област-т а на торсионната проблематика, обаче показва, че едно о т най-перспективните направления за технологичен напредък на човечеството представлява именно създаването на съвър-шено нов тип поколение компютри, основани на принципите на торсионната физика343. Принципите на действието на те-зи компютри са следните (ще ги наречем за удобство торси-онни компютри или накратко ТК):

1. Технологията на ТК се основава на определени матема-тически съотношения, описващи основните закономерности на информационно-енергийното (торсионното) физическо взаимодействие. На този въпрос ще се спрем по-подробно в следващия параграф.

2. Материалната среда, въз основа на която ще бъдат кон-струирани ТК, представлява самия фВ. Това предполага раз-работването на специфични средства за диалог между опера-тора и тази изчислителна среда3411. Очевидно този проблем има непосредствена връзка с биофизическата и психофизичес-ката проблематика, оформена в рамките на ТТП. Връзката

91


между оператора и изчислителната среда може да бъде отне-сена към категорията на телепатичната връзка. Тя се харак-теризира със следното: В торсионната биофизика (виж по-подробно параграфа, свързан с новата биология), биологични-т е процеси и явления са чувствителни към състоянието на спиновите степени на свобода на атомите и молекулите, вли-защи в състава на биологическите клетки. Докато ТП са тясно свързани със спиновите степени на свобода, т о естес-твено е да се допусне, че съществува биологическо действие о т страна на ТП, обусловено о т спиновете на съставните частици на органичните вещества. Усилващ ефект върху то-ва действие оказва особената организация на мозъка, която притежава приспособена към това въздействие структура -невронната мрежа. С нейна помощ ТП индуцират определени образи в нашето съзнание. О т друга страна, биохимичните процеси на съзнанието, предизвикани о т собствено присъщия ни механизъм на мислене, довеждат до възникването на опре-делени, свойствени именно на дадените форми на мисленето и изразени в конкретния акт на съзнанието действия, влия-ещи о т своя страна върху подреждането на спиновите струк-тури на мозъчната невронна мрежа. Те могат да определят и ситуации, при които собствените торсионни излъчвания на съзнанието да бъдат във взаимно еднозначно съответствие с характерните торсионни излъчвания на СПС (телепатична връзка между индивидуалното съзнание и изчислителната среда на ТК). В рамките на такъв "контакт" между нашия собствен мозък и специфичната изчислителна среда на ТП във фВ, в клетките на невронната мрежа на мозъчната ни материя могат да се сформират спинови структури, които да предизвикат в съзнанието на оператора, съответстващи на информацията в СПС, образи и усещания, които впоследс-твие позволяват да бъдат предадени по вербален път на дру-ги хора. Очевидно новата информация може да носи различен характер, а нейната мощ и широта би следвало да надхвърля значително нашите собствени способности за формиране на ново знание, с помощта само на логическото подреждане на сетивното знание и опита. Именно при такива ситуации мо-гат да възникнат явления, като ясновидството, телепатич-ната връзка с други автономни торсионни структури и т.н.

3. Интерпретацията на изчислителната среда на ТК, ка-т о особено метастабилно състояние на спиново поляризира-ните структури на физическия вакуум, може да послужи като

92


база за оценяване на изчислителната мощ на новия тип ком-пютри. Качествената преценка обаче, за сега може да се нап-рави единствено на базата на оценката за границите на ва-лидност на постулатите на квантовата физика343. Специфич-ни, валидни само за торсионната физика естествени ограни-чения, определящи границите на валидност на нейните прин-ципи, за сега не съществуват, въпреки че по този въпрос вече могат да се изкажат някои съображения (виж следващия па-раграф). формулата, по която се изчислява мощта на изчис-лителната среда М е следната:

M = - L > (!) t.r

където t е времето на възможното превключване на от-делната изчислителна операция във фазата на следващата операция, съотнесено към единица обем о т изчислителната среда (l/F). С други думи, пространствено-времевата плът-ност на операциите за превключване М се характеризират с количеството възможни превключвания за единица време и в единица обем о т дадената изчислителна среда, използвана в компютрите. Например, оценката за М за първото поколе-ние компютри, в които се използват като изчислителна сре-да електронни схеми на базата на електронните лампи, бе о т порядъка на 105, в системата на Гаус343.

Въвеждането на транзисторната техника увеличи бързи-ната на превключванията в изчислителната среда на ком-пютрите. Така се появи второто поколение компютри, кои-т о притежаваха по-голяма мощ на изчислителната среда М в сравнение с компютрите, използващи бавните и технически несъвършени електронни лампи. Времето на превключване на първите транзисторни устройства бе о т порядъка на 108

сек, а размерите на елемента, в който тази операция можеше да се извърши, бе о т порядъка на 10"4 см. О т формулата (1) се получава, че мощността на изчислителната среда на ком-пютрите о т транзисторен тип съставлява 1020. Това значи-телно надвишава капацитета на компютрите о т първо по-коление34".

Ако изчислителната среда на компютрите бъде изградена въз основа на още по-ефективните принципи на преходите на атомите и молекулите о т едно устойчиво състояние в друго, определящи се с характеристичното време t, което е о т по-

93


рядъка на 107-Ю^ сек., т о мощта на изчислителната среда М В такъВ случай нараства до нивото на 1028. Това в известен смисъл, е и естественият предел за създаването на изкустве-ни изчислителни устройства о т човека, познати като раз-лични поколения компютърни системи.

Има сериозни основания да се счита, че характеристични-т е величини t и I, в случая на ТК, са фундаменталните план-ковски величини - I = 10"33см и t = 1G44 сек. Съответната оценка за мощта на изчислителната среда М, в случая на ТК, е следователно о т порядъка на 10143, което представлява една фантастична величина343. Такава мощ на изчислителната сре-да, за един създаден о т човешки ръце компютър, е наистина невъобразима и затова за нас е много трудно да я интерпре-тираме като обичайна за едно изчислително устройство ха-рактеристика. Ако ние само за момент си представим, че толкова мощен компютър може да бъде на наше разположе-ние, т о в такъв случай ние бихме били в състояние да изчис-лим (или по-скоро да разполагаме) с цялата възможна инфор-мация за състоянието на Вселената, както за нейното мина-ло, така за настоящето и бъдещето на тази система. Въпро-сът, който възниква е: Дали могат да се създадат подходящи технически устройства, основани на съвършено нова техно-логия и принципи, които да оперират дори с малка част о т ог-ромните изчислителни възможности на средата, наречена фВ? Може ли да се счита, че зад числото 10143 се крие някакво ново качество в изграждането на компютърната техника, която би могла освен научния ни интерес, да удовлетвори и собствените ни жизнени потребности, увеличавайки възмож-ностите за усъвършенстване на средата, в която живеем, както и увеличаване на производителността на труда. Във всички случаи обаче, разширяването на нашите знания за фи-зическите идеи, имащи отношение към усъвършенстването на технологията на изчислителната техника, би могло да допринесе за подобряването на вече съществуващите изчис-лителни устройства. Бегла оценка на икономическия ефект от една такава, доведена до успешен край технологична прог-рама, е следната: Ако годишната печалба в световен мащаб, от известните най-усъвършенствани компютърни системи днес, се изчислява на десетки милиарди долара, т о успехът в технологията на ТК ще увеличи тази печалба с един или дори два порядъка, т.е. сумата вече ще е в размер на стотици ми-лиарди и дори трилиони долари годишно.

94


Представата ни за Вселената като един огромен ТК, мо-же да се каже, се различава радикално о т представата ни за нея като някакво изчислително устройство, изградено на ба-зата на принципите на работа на обикновената цифрова ма-шина.

В книгата "Сума на технологиите", полският писател фан-т а с т С. Аем изобразява например, една въображаема космо-логическа конструкция, която представлява изкуствена Все-лена, създадена о т човека и населена с роботи. Интересно е твърдението на С. Аем, че поведението на физиците в този изкуствен свят съответства на поведението на физиците о т реалния свят. В него т е са затруднени да докажат акта на собственото си сътворение и затова прибягват до по-лес-ния и достъпен за човешкото съзнание вариант - създаване на изкуствен свят, който във функциите си прилича на работа-т а на компютъра. И въпреки, че човешкият мозък е способен да преодолее в известен смисъл ограниченията на формално-т о мислене със средствата на ирационалните подходи в творческия акт, компютърът няма по принцип такива въз-можности, колкото и да се залагат в него програми, отчита-щи по детерминистичен път случайните събития. Дори най-сложните компютърни програми не се отличават по принцип о т създаването на ново знание, което представлява "линейна комбинация" на известни знания и опит, придобити в човеш-ката практика.

Всеки компютър, колкото сложен и усъвършенстван да е той, спира моментално своята дейност, когато неговата оперативна система се натъкне на някаква нелинейност. "Разширеното съзнание" на компютърната машина се дължи изключително на големи изчислителни способности, основани на детерминираността, но не и на умение да се създава знание о т творческия акт, основан на ирационални фактори, какви-т о съществуват в човешката мозъчна дейност. Например английският физик Р. Пенроуз допуска, че това обстоятелст-во може да се приеме като доказателство за наличието на ня-какво "всеобщо информационно поле", откъдето човешкият мозък е способен да извлича необходимата информация, дока-т о обичайната "изчислителна машина" е лишена о т това ка-чество. Именно сложността на контакта, с това "всеобщо информационно поле", е причина за ирационалния характер на творческия акт на мозъка ни, изразен чрез появата на "нели-нейните" форми на познание, като интуицията, прозрението,

95


вдъхновението и др. За съжаление, единственото направление днес във фунда-

менталната физика, което се опитва да осветли о т гледна точка на всеобщите принципи на природата, въпроса за това "всеобщо информацинно поле" е ТТП. Предпазливостта, с ко-ято физиците пристъпват към разглеждането на този въп-рос се дължи най-вече на факта, че философският аспект на идеята за "всеобщото информационно поле", което е тъждес-твено на СПС в ТТП, се идентифицира засега единствено с възгледите на обективния идеализъм. На този въпрос ще се спрем по-подробно в параграф 2.1.1.

Има и още едно съществено основание да се приеме нова-т а картина на Вселената като модел не на стария компю-тър, а като модел на ТК. С. Лем, който не е познавал ТТП, допускал, че човешкото съзнание като свойство на мозъка може да има точно такъв изкуствен произход, както и цяла-т а Вселена, разглеждана като "изчислителна машина" о т ли-неен тип. В този смисъл, организацията на тази система представлява съвкупност о т вложени една в друга йерархич-ни структури, взаимните връзки между които напомнят ус-тройството на обичайния компютър.

Картината на Вселената о т гледна точка на теорията на ТК е съвършено различна о т такава представа. Първото не-що, което следва да отбележим е, че условието за наличие на "всеобщо информационно поле" означава т о да бъде така уст-роено, че физическите взаимовръзки между индивидуалното човешко съзнание и него да не се редуцират по принцип към де-терминирания линеен тип взаимовръзки, характерен за се-гашните изчислителни устройства. В противен случай, све-т ъ т би се превърнал в своеобразен вариант на обичайната механистична картина, известна като "часовников механи-зъм". Това още означава, че субстратът на тази своеобразна физическа реалност трябва да се различава о т субстрата на веществено-енергийния материален свят. За удобство тази нова по същество форма на материята ще наречем информа-иионно-енергийна. В рамките на 1111 т я се състои о т "фито-ните", с вече описаните свойства, както и о т самото ТП, ко-ето представлява вибрации и движения на материални същ-ности о т съвършено нов тип. ТП не пренася сила, енергия или импулс, а преди всичко информация. В чиста форма обаче, то-ва поле не може да съществува, затова в него присъстват ви-наги, в някаква минимална степен, и веществено-енергийни

96


форми на материята. Йерархията на една такава Вселена би следвало да се изгражда въз основа на един друг принцип, раз-личен о т детерминистичния принцип на "изчислителното ус-тройство". А той е - "Всяко по-висше ниво в организацията на реалната Вселена трябва да има по-широк и всестранен контакт с "всеобщото информационно поле", което е източ-ник на разнообразни неформални актове на творчество, необ-ходими за поддържането на равновесието във веществено-енергийните конструкции". Поддържането на всеобщата хар-мония и равновесието в усложнените форми на организация на веществено-енергийната материална среда, се нуждае о т до-пълнителната спойка, която това поле осъществява. В про-тивен случай, ако тази среда бъде оставена сама на себе си т я много бързо би загубила своята идентичност, потъвайки в ед-нообразието и парадоксалността на детерминирания линеен аспект на физическата реалност. Може би на това обстоя-телство се дължат наблюдаваните в астрономията аномал-ни движения на звездите в галактиките, както и на галакти-ките в галактическите купове, обяснявани засега с наличието на някаква "тъмна маса". Такава картина на Вселената про-меня възгледа ни за същността на универсалните физически закони, като всеобщи принципи в природата, които единстве-но определят движенията и организацията на веществено-енергийните форми на материята.

В този смисъл би следвало да променим и нашето виждане за същността на организацията на човешките общества. Би-дейки сам източник на информационно-енергийни форми на материята, човекът може да бъде обект на своеобразна ор-ганизация, която се оформя като имитация на модела на кон-т а к т а с "всеобщото информационно поле". Като част о т то-ва поле, човекът и висшите йерархични структури в общест-вото могат да се разглеждат като особена форма на енергий-но захранване на по-висшестоящи нива, което обуславя допъл-нителните измерения в разнообразието о т връзки в социална-т а организация. С други думи, висшите нива на организира-ност в човешкото общество могат да се представят като своеобразен механизъм за "изсмукване" на информационно-енергийния потенциал на участващите в тази организация ин-дивидуалности. Всяка власт е форма на имитация на връзки-т е ни с "всеобщото информационно поле", о т което т я черпи допълнителните ресурси за своя енергиен, информационен и материален комфорт. Властта, която се стреми да замести

97


напълно "Всеобщото информационно поле", с цел да увеличи неправомерно своя енергиен дял за сметка на управляваните, е очевидно идентична на тираничния или демоничния тип уп-равление. Такава власт води неизбежно до катастрофални последици за цялата система. Добрата власт е тази, която се захранва с умерени количества о т информационно-енергий-ните ресурси на управляваните човешки индивидуалности, ка-т о същевременно се грижи за тяхното постоянно обновление и възстановяване, най-вече чрез запазване на естествената връзка на човека с универсалния ресурс, съсредоточен във "все-общото информационно поле". В това се заключава и най-дъл-боката същност на категориите на свободата и подтисни-чеството в обществото.

В своите лични връзки помежду си хората са подчинени на тези особености. Така например егоистични личности са те-зи, които прекомерно използват чуждите информационно-енергийни ресурси и обратното - уважавани личности са те-зи, които отдават значителна част о т собствените си ин-формационно-енергийни ресурси в полза на другите.

Така възниква необходимостта о т морала и обществени-т е закони за порядък, които в крайна сметка отразяват по-сочените тук особености на информационно-енергийния ас-пект в човешките отношения.

О т всичко казано дотук можем да направим следните из-води:

1. Знанието, което се ражда в линейното мисловно прост-ранство на "изчислителното устройство" е качествено раз-лично о т знанието, което се ражда о т контакта между чо-вешкото съзнание и "всеобщото информационно поле". Тази връзка предоставя нова гледна точка за характера на ирацио-налното в човешкото познание.

2. Информационно-енергийният обмен между веществено-енергийните форми на материята и ПТП на ФВ представля-ва качествено нов аспект на взаимовръзките във физическа-т а реалност, различен о т енергийно-силовия. В този смисъл отделни явления, свързани с физически проявени същности, като например биополето, не могат да се разглеждат като проявления на веществено-енергийните форми на материята, резултат единствено и само на фундаменталните физически взаимодействия, каквито са електромагнитното, гравита-ционното, слабото и силното взаимодействия. Биоенергийни-я т обмен има преди всичко информационно-енергиен харак-

98


mep, а енергийно-силовите му аспекти са следствие о т този обмен.

3. Променят се радикално нашите виждания за субстанци-ята на материалния свят. В диалектическата философия нап-ример се допуска съществуването на две основни форми на материята: веществена и енергийна, както и две форми на съществуване на материята - пространството и времето. Новата философия, която би следвало да обхване и обясни ин-формационно-енергийните аспекти на материалния свят, се изправя пред необходимостта да постулира една нова форма на материята - информационно-енергийната, която в най-общ смисъл представлява отделна част о т битието, бидейки същевременно смес о т чистите форми на веществено-енер-гийните аспекти и пространствено-времевите аспекти на материалния свят.

4. Най-дълбоката същност на реалния свят е равновесие-то, основана на хармонията на взаимовръзките между отдел-ните негови части. Холистичната ни представа за света, ка-саеща характера на целостта на физическата реалност е не-пълна, ако т я се основава единствено на веществено-енергий-ните форми на материята, разглеждани откъснато о т прос-транство-времевите характеристики. ПТП представлява съществена част о т холистичната картина на света. Тази форма на материята генерира своеобразни взаимовръзки в материалния свят, които допринасят особено за всеобщата хармония и стабилност на световната структура.

Ако допуснем, че светът е устроен въз основа на детерми-нирани връзки и взаимоотношения, в такъв случай той би бил крайно неустойчив и неугледен като хармонична същност. Показателен в това отношение е проблемът, свързан с опи-санието на движението на три тела в механиката. Известно е, че въз основа на детерминистичните уравнения на класи-ческата механика, три тела никога не могат да достигнат до положението на устойчиви взаимовръзки, описвани с помощ-т а на конкретен математически модел. Хаотизирането, до-ри на тази възможно най-проста механична система следва неизбежно в определен момент о т времето.

Ако природата е загрижена за своята устойчивост, което е може би най-важното условие за нейното съществуване, т я би трябвало да възприеме друга, различна о т линейността програма за своята холистична (т.е. отнасяща се до нейната цялост), същност. "Всеобщото информационно поле" или

99

Божидар ГГалюшев

СПС представляваш начин за неутрализирането на напреже-нията, породени о т неугледния физически свят, устроен един-ствено по закона на детернимираността във взаимоотноше-нията между отделните негови компоненти. СПС е своеоб-разна буферна зона, в която езикът на детерминирания поря-дък в природата се превежда на езика на устойчивите и хар-монично развити форми, същността на които най-често на-мира израз в категориите на ирационалното човешко знание. Характерна форма при пораждането на порядъка в такъв ус-тойчив свят е спонтанността, в която прозира намесата на информационно-енергийните форми на материята.

5. О т гледна точка на теорията на СПС, съществуването на човешката индивидуалност може да се разглежда и като аспект на неговата информационно-енергийна връзка с това безкрайно информационно поле. Връзката с невидимия свят на това поле обаче, не може да дава винаги ясни и смислени об-рази, каквито човек получава о т своя ежедневен сетивен опит. Осъзнаването на явленията, свързани с взаимодействи-ето ни със СПС на нивото на научното знание, е един мъчи-телен, бавен и продължителен процес. Съвсем естествено е разбирането ни за СПС да възникне след развитието на онези форми на научно знание, които обясняват непосредствения сетивен опит, произтичащ о т наблюденията и измерванията над видимия веществено-енергиен свят. В този смисъл знани-ето за невидимия свят на СПС, в по-ранните стадии о т раз-витието на човечеството, може да бъде само или обект на спекулации, или обект на неправилно тълкуване, смесено неп-равомерно с религиозния мироглед. Възможно е например, то-ва знание да е било пренесено тук на Земята о т по-напредна-ли цивилизации, но постепенно т о се е загубило или деформи-рало в хаоса на формиращото се земно човешко общество. Възможно е това знание да е било и причина за възникването и културата на древните цивилизации, като вавилонската, египетската, индийската и др., както и на духовни култури като еврейската, арабската, персийската и др. Има сериозни основания да се счита, че явленията и процесите, свързани със СПС, бидейки твърде различни о т предмета на непосредст-веното сетивно знание и ежедневния опит, да са били причи-на за разнообразните форми на митологическо мислене, кои-т о показват изненадваща прилика в различните народи и ет-носи. Възможно е също така, тези явления да са били в осно-вата на възникването на специфичната култура на езически-

100

ФИЗИКА НА БОГ А 2

me религиозни системи, 6 динамиката на развитието на кои-т о е възникнала и модерната религиозна система, основана на идеята за Единния и Всемогъщ Бог.

Широко разпространената практика на посветеност в окултното знание може би, е следствие на естествената съпротива на хората нефамилиарни със знанието, което про-изтича о т физическата реалност на СПС.

Ние сме свидетели, дори и в наши дни, колко трудно хора-т а се приобщават към знанието, касаещо СПС. Ширещият се скептицизъм прераства във враждебност спрямо тези, които споделят този нов кръг на знанието. Това обстоятелство просто налага формирането на тайни общества за разпрост-раняването на въпросното знание, с помощта на които се из-гражда своеобразна психологична защита срещу възникваща-т а враждебност на хората. Тази негативност е усилена неи-моверно и о т възприетата към последователите на това познание непримиримост о т страна на големите световни религии, като християнството, юдеизма и др. Може би това е била и причината за изтребването през средновековието на вещиците, магьосниците и всички, които са имали отношение към това скрито о т погледа на обикновения човек знание.

Днес ние вече знаем, че всички тези "чудеса", като проро-чествата, възкресяването на мъртвите, лечението на болес-т и и др., са достъпни за практикуване о т хора, имащи опреде-лени качества и знания в тази научна област.

Голямата трудност идва о т факта на една многовековна илюзия, която трайно се е установила в практиката на някои окултни тайни общества. Тя е свързана с представата за единното световно управление на човешкото общество, осъ-ществявано чрез механизма на някаква скрита окултна сис-тема на властта. Както вече споменахме, всяка власт пред-ставлява инструмент за "изсмукване" на информационно-енергийните ресурси на управляваните. В резултат на това се създават стабилни взаимовръзки в човешката общност, които оформят една устойчива формална йерархична струк-тура, на върха на която застават тези, които упражняват властта. Пирамидата е геометрично удобната форма, кана-лизираща информационно-енергийния поток в посока на него-вия краен консуматор - този, който е заел позицията на вър-ха. О т своя страна, застаналият на върха на пирамидата из-праща обратно сигнали към управляваната система, което също е форма на информационно-енергиен обмен. За да има

101


смисъл самото управление, количеството на потока отдолу нагоре трябва да бъде по-голямо о т количеството на потока отгоре надолу. Информацията, която получава управляващи-я т за състоянието на системата обаче, не е същата, която той черпи по канала на информационно-енергийния обмен. За да опишем по-точно това изключително важно обстоятелс-тво ще въведем някои величини. Нека с l j означим количест-вото информация, която управляващият о т върха на пирами-дата получава за състоянието на управляваната система, ка-саеща само веществено-енергийната част о т нейната струк-тура (материална организация, информация за видимото фи-зическо състояние на участващите в тази организация еле-менти и т.н.). Това е различно о т информационно-енергийния поток, който управляващият получава о т полето на живите участници - хората. Нека това количество на информацион-но-енергийната полева форма да означим с ij. Тогава сумата B i = I j + i j , може да послужи като характеристика на качес-т в а т а на самото управление. За целта ще въведем индекси и за количествата на обратните потоци на информацията. Не-ка с Ь означим обратния поток на информацията, отнасяща се до веществено-енергийния аспект на организацията на сис-темата , произхождащ о т върха на пирамидата и насочен към самата система. Това са сигналите, които управляващото звено отправя към системата с цел т я да подобри своята ве-ществено-енергийна структура. Да обозначим също така с количеството на информационно-енергийната полева форма, която управляваните получават о т полето на управляващия индивид. Сумата В2 = I2 +12 представлява втората харак-теристика, с чиято помощ ще формулираме една нова величи-на с помощта на следната формула:

Величината В представлява фиксирана за дадена система константа, чиято стойност се определя о т пълното описа-ние на управлението в човешките общности. За да определим напълно смисъла на въведените тук величини, ще трябва да въведем и следното обозначение:

Ъ = 1 1 - 1 2 , (3) известно о т предишни наши работи (виж например 4"), как-

т о и означението

Какво представляват величините В, b и р? о т прости из-числения, извършени с помощта на формули (2), (3) и (4) полу-

в = Bj - в 2 (2)

Р = ц - i2. (4)

102


чаваме, че В = b + р (5.) Този резултат може да бъде интерпретиран по следния на-

чин: Величината b означава количеството информация, коя-т о се превръща в организационен порядък о т веществено-енергиен тип. Колкото b е по-голяма по величина, толкова и управлението на системата е по-ефективно по отношение на нейната веществено-енергийна организация. А това става, когато количеството информация I j , определяща потока о т системата към върха на управлението е по-голямо, а количес-т в о т о на информацията Ь в обратната посока е по-малко. Величината В представлява константа, която означава, че ако ние искаме да въведем по-голям порядък във веществено-енергийната структура на системата (т.е. b да бъде по-голя-ма), ще трябва да намалим величината р (за да запазим стой-ността на величината В, която както отбелязахме, е конс-танта). A p e малка, когато i j е колкото се може по-малко, а 12 е колкото се може по-голямо. Т. е., обратното на величина-т а Ь. Следователно добра е онази форма на властта в човеш-кото общество, където ефективността в управлението на веществено-енергийната част на системата (Ь голямо), се съчетава с минимално "изсмукване" на информационно-енер-гийния ресурс на първичното торсионно поле, съответства-що на индивидуалните човешки съзнания, участващи в този процес. Величината р е малка, ако намиращият се на върха на пирамидата черпи по възможност минимално количество о т информационно-енергийното поле на участниците в процеса на организацията о т веществено-енергиен тип. Управляващ, който работи всеотдайно, о т сърце, с много любов и жела-ние, с обич към ближния и с чувство за справедливост, има по-голям шанс да реализира по-малка стойност на величината р. По този начин увеличава лимита на величината на параметъ-ра Ь. Именно затова в човешките общности, където се нала-гат духовни ценности като любов, състрадание, уважение към ближния, желание за работа и чувство за отговорност се създават благоприятни условия за успех на веществено-енер-гийната материална организация. И обратно, в човешки общ-ности, където преобладават лошите отношения, омразата, завистта и несправедливостта, усилията за създаването на материална организация, която в крайна сметка определя ре-сурса на нашия собствен живот, пропадат безвъзмездно във вихъра на деструктивните човешки отношения.

103


О т този анализ става ясно, че константата В, която оп-ределихме с помощта на формула (2), предстаВляВа една фун-даментална характеристика на организационните форми с участие на чоВека. фактите о т социалната практика, пот-върждаващи наличието на лоша или добра управленска дей-ност, съотВетстВащи на определен тип човешки отношения, говорят недвусмислено за правилността на идеите, произти-чащи о т ТТП, на подхода и гледната точка, която възприех-ме в рамките на методологията, предназначена да обслужи новата ТфВ.

С помощта на константата В, както ще видим по-късно, ще можем да описваме някои деликатни страни В организаци-ята на човешките системи, които досега бяха обект единст-вено на качествени оценки. Този подход, основан на ТТП и но-вата гледна точка на фВ ще открие пътя към математичес-кото моделиране на системи, които никога досега не са били обект на математическо описание.

§ 1.1.8. Количествени оценки и съотношения определящи характера на явленията в торсионния вакуум. Съотноше-ния за неопределеност в торсионната физика, физически величини, определящи математическата основа на инфор-мационно-енергийните полета във физиката. Нова интерп-ретация на категорията "време".

Всяко фундаментално физическо поле се характеризира преди всичко със силата на взаимодействието между телата, които изпитват влиянието на съответните сили. В този смисъл, ако приемем, че ТП имат връзка с явленията ясновид-ство, телекинеза или дори левитация, т о ние сме принудени да допуснем съществуването на един твърде широк интервал о т енергии, в който тези явления възникват. На пръв поглед обаче изглежда парадоксално да се съвместят явления като психокинезата и телепатията, тъй като т е съотВетстВат на тВърде различни енергийни мащаби. Предметите под дейс-твието на волята на оператора, демонстриращ явлението телекинеза, се движат о т сили съизмерими с мащаба на сили-те, характерни за човешката мускулна активност. Докато в телепатията е ангажирано пренебрежимо малко количество енергия, изразходвана от преносителя на информацията. Въп-реки това, има сериозни основания да се счита, че за ТП, в противовес на известните фундаментални физически полета,

104


енергията не играе почти никаква роля. Основна характерис-тика в ТТП представлява информацията. Ако отбележим с AI величината на информационния капацитет на една систе-ма, изпитваща влиянието на ТП, а с ДЕ величината на нейния енергиен капацитет в тези процеси, т о можем да напишем следното съотношение за неопределеност:

AI. АЕ < т, (6) където т е една нова фундаментална физическа константа,

характеризираща торсионното взаимодействие. Интерпре-тацията на това съотношение е следната: Когато енергий-ният капацитет на една торсионна система намалява, т о нейният информационен капацитет нараства и обратното.

В телепатическите сеанси е констатиран и следния факт. Когато операторът в такива сеанси фиксира в съзнанието си някакъв образ т о в съзнанието на перципиента възниква по-добен образ. О т гледната точка на обичайните закони на те-орията на вероятностите, такова събитие се описва с твър-де малка стойност на вероятността за неговата реализация. Очевидно малката вероятност е свързана с голямото коли-чество предадена информация в този процес, което можем да отбележим чрез съотношението:

AI « — ' (6') W

където W е вероятността на въпросното събитие, оцене-но по законите на теорията на вероятностите. Имайки предвид съотношение (6) можем да дефинираме следната ин-тересна величина:

^ - = R = > R < x (?) уу

Величината R би следвало да има определена крайна стой-ност, тъй като в информационно-енергийният обмен АЕ, е клоняща към нула величина, докато W, бидейки количествена оценка на по-малко вероятно събитие, о т гледна точка на теорията на вероятността, представлява също една пренеб-режимо малка величина. Съотношението между две много малки величини е крайна величина, която в случая характери-зира процесите, протичащи с участието на ТП.

Предаваната в информационно-енергийния обмен информация много често е толкова голяма, че нейната обработка, посред-

105


сшвом обичайните средства за опериране с информацията, основани на законите на традиционната физика и на класичес-ката теория на информацията, би ангажирало неимоверно го-лям интервал о т време. Това показва, че в информационните процеси с участие на ТП времето има по-друг, различен о т квантовото време, характер. В тази връзка могат да се из-тъкнат следните съображения: Квантовите явления се под-чиняват на следното съотношение за неопределеност:

АЕ . At — h (8) О т него следва, че колкото интервала о т време, през кой-

т о протича квантовия процес, е по-кратък, толкова енергия-та , ангажирана в него е по-голяма. В явленията, свързани с ин-формационно-енергийния обмен се констатира точно обрат-ното: Колкото енергията тук е по-малка по-количество, толкова и времето, за което т я се обменя, е по-малко. Това е така, защото количеството предавана информация, което нараства неимоверно в тези процеси, не променя съществено мащаба на времето, през което тези явления протичат, до-като предаването на същите количества информация по оби-чайните методи биха ангажирали нарастващи по величина ин-тервали о т време. Колкото по-голяма е информацията, тол-кова и времето, в традиционния научен модел на нейния об-мен, е по-голямо. Например, предаването на информацията, която един сензитив реализира при поставянето на диагноза на болен о т разстояние (факт, констатиран в многократни опити, провеждани в лабораторни условия), изисква интервал о т време о т порядъка на столетия, ако процесът се оценява въз основа на критериите на традиционната физика и възпри-етите о т нея стойности на физическите параметри.

Нашето мнение е, че връзката между интервалите о т време, необходими за провеждането на сеансите с участието на сензитивите, техният неголям разход на енергия в тези процеси, както и огромното количество информация, която се предава в тези случаи, са достатъчно основание за написва-нето на горепосочените съотношения, които определят ка-чествено нови взаимовръзки между някои фундаментални фи-зически параметри. Освен това, новите физически констан-ти т и R, които дефинирахме с помощта на съотношенията (6) и (7), предполагат съвършено нова интерпретация на по-нятието време, различна о т тази, която познаваме о т кван-товата механика. Както вече отбелязахме процесите, обус-ловени о т същността на информационно-енергийния обмен,

106


са особено ярко изразени при участието на биологическите системи. Това ни дава основание да допуснем, че торсионни-я т вакуум е първопричина на закономерностите, които опре-делят появата на биологическата материя. Следователно ор-ганическите вещества не са резултат на биохимичната ево-люция, протекла тук на Земята, вследствие на която имаме постепенно усложняване на химични съединения, получени о т разнообразни химични реакции, а са резултат на своеобразна космическа еволюция, подчинена на универсални закони. По-добно на това, както се появяват различните химически еле-менти о т Менделеевата таблица и тяхното естество е ед-накво в цялата Вселена, така и биологическите вещества се появяват по силата на закон, чиято универсалност произти-ча о т същността на торсионния вакуум. Строгата подреде-ност на химическите елементи, техните свойства и разнооб-разие се подчиняват на универсалните закони на квантовата физика. Същността и разнообразието на биологическите ве-щества се обуславя о т характера не толкова на особености-т е на веществено-енергийните форми на материята, колко-т о на особеностите на сложни и устойчиви пространствено-времеви структури, информацията за които се пренася о т твърде слаби енергийни форми на материята.

Тези пространствено-времеви структури влияят върху хо-да на обичайния енергиен обмен, създават устойчиви прост-ранствено-времеви матрици, които се запълват о т строго определени веществено-енергийни структури. Появата на сложните органични вещества се обуславя о т програма, коя-т о е заложена не толкова в условията на околната среда, кол-кото в системата на торсионния вакуум, който е в състоя-ние да поражда биологичната материя, независимо о т услови-ята, в които т я би могла да съществува.

Особеният характер на времето, който отбелязахме във връзка с направения тук анализ, ни дава основание да възприе-мем една нова философска интерпретация на това понятие. Времето в себе си няма белези, с които т о би могло да се из-мери. То се измерва с белезите, които остават в пространс-твото или с белезите, които откриваме във формите на ма-терията. Затова в информационно-енергийната форма на ма-терията, която ние определихме в предишния параграф, са съсредоточени и онези белези, които определят специфичния характер на времето в торсионния вакуум.

Например времето, което се определя о т белезите във ве-107


щесшВено-енергийната форма на материята, характеризира-ща кВантоВите процеси, обуслаВя такиВа яВления, при които се наблюдават бързи и енергоемки въздействия, но които, о т друга страна, са много малко информативни. Затова в рамки-т е на квантовата физика Възниква друг тип съотношение между енергията и времето, изразено чрез формулата (8).

Скоростта и енергията на взаимодействията, които се подчиняват на квантовите закони и които удовлетворяват това съотношение, не могат да бъдат основа на процесите, обуславящи информационно-енергийните яВления. Обичайни-т е за пси-яВленията мащаби на Времето съответстват на нищожно малки количества енергия, които са о т порядъка на 1028 ерг. Почти невъзможно е да се построи уред, основан на принципите на квантовата механика, с помощта на който да измерим или да констатираме толкова малки енергии. В то-зи смисъл, самите биологически организми, с тяхната чувст-вителност към ТП представляват особен род индикатори на тези слаби вибрации, ефектите о т които могат да послужат за измерването на преносимите о т тях малки количества енергия. За тази цел обаче, ние сме принудени да въведем една нова Величина, характеризираща ниВото на способност на различните системи да превръщат нищожно малките коли-чества енергия В информация. Тази Величина се нарича Витал-ност на различните физически системи80, Въведена о т руския учен В. Волченко. Бележи се с V. Тя се определя с помощта на формулата:

където I представлява специфичната информативност на системата, а Е - нейната специфична енергийност. По сте-пента на величината V всички реални системи в природата образуват някаква последователност, обхващаща стойнос-т и т е о т 0 до оо Всички системи, разположени по оста на ви-талността преминават в своето развитие през стадиите о т неживия свят, където Е е голяма, a I - малка по величина, към живите организми, където имаме точно обратното - Е е малка, a V - голяма по величина. Постепенното усложняване на природните системи преминава през фазата на различните състояния на неживата веществено-енергийна форма на ма-терията, обхващащи газообразното, течното и твърдото

V = Е (9)

108


състояние на телата. Отвъд тази последователност се раз-полагат различните генерации компютърни системи, създа-дени о т човека. За всички тях величината I характеризира ин-формативността на съответната система, измерена като информационна специфична мощ съсредоточена в единица обем или в единица маса, а Е представлява енергийността на системите, измервана като специфична мощ или като поток на мощта, необходима на системата за осигуряване на съот-ветната информативност I. Границата между неживата и живата материя се разполата в области, отговарящи на ин-формативността I о т порядъка на 1047 бит/см. см3. Отбеля-заната о т нас гранична стойност за I = 10143 бит/с. см3, коя-т о използвахме, за да охарактеризираме информационната мощ на изчислителното пространство на СПС, може да се определи като своеобразна информационно-енергетически ба-риер между съзнанието на човека във веществено-енергийния свят и съзнанието, съсредоточено в тънките форми на физи-ческия торсионен вакуум.

Идеята за такъв тип физическа реалност е възникнала още о т най-дълбока древност. Например във философията на херметизма се приема, че Вселената е възникнала о т абсо-лютното всичко, докато в древната ведическа философия се приема, че т я е възникнала о т абсолютното нишо. Но тъй като крайностите са или съседни, или напълно тъждествени същности, т о абсолютното всичко и абсолютното нишо би следвало да се разглеждат като израз на една и съща реал-ност. Тези идеи намират израз както в традиционната кван-това физика, където вакуумът се разглежда като съвкупност о т флуктуациите, пораждащи в своите статистически про-явления реалния веществено-енергиен свят, така и в модела на торсионния вакуум. Той допълни тази картина чрез инфор-мационното поле, съдържащо информация за всичко във види-мата реална Вселена.

О т такава гледна точка възниква следния въпрос: Дали универсалното информационно-енергийно поле, формиращо торсионния вакуум, не е идентично със самия Всемогъщ и Единствен Бог? Та нали да знаеш всичко за творението, наре-чено Вселена, може да бъде присъщо само на Бога? Както ве-че отбелязахме по-рано, тази идея бе основание, някои учени да нарекат новата област на торсионната физика "физика на Бога".

СПС, което се отъждествява с информационно-енергий-109


ния фВ обаче, представлява същност, която е познаваема о т гледна точка на новата фундаментална теория във физика-та . В известен смисъл това поле може да се разглежда като тъждествено на своята същност. Предположението обаче е вярно, само ако допуснем, че тази ноВа форма на съзнанието няма свойството да мисли, т.е. т о е съзнание, което само действа. Защото мисленето е начин да се формира ново зна-ние, т.е. да се формира и качествено нова информация, различ-на о т тази, която е вече фиксирана в паметта. В значителна част о т богословските учения се приема, че Бог е непознава-ем. Това означава, че Бог не е тъждествен със своята същ-ност. Той съществува не само в Себе си, но и извън Себе си, под формата на божествена енергия. Такава форма на нетъж-дественост със същността ние познаваме само в случая на човешката природа и човешкото съзнание. Мисълта на чове-ка поражда действия, които се изразяват в творчески акто-ве, представляващи израз на именно такава, съществуваща извън обекта на познание енергия, ефектите о т които ние не можем да опишем или предвидим по принцип. Това е същност-т а на свободната воля.

Засега обаче, въпросът дали на СПС може да припишем ка-чественото "мислене" остава открит. Точно затова и осно-ванието на някои учени да наричат новата фундаментална теория "физика на Бога" остава в сила. Ако над тази реал-ност, наречена торсионен вакуум (или още СПС), стои няка-къв по-могъщ и по-велик Бог, който наред с видимия свят е създал и невидимия свят на фВ, т о наистина трябва да прие-мем, че енергията, която е различна о т същността, но неот-делима о т нея, има особеното свойство във всяко нейно про-явление да присъства целия Бог, единен и неаелим. И ако то-ва е енергията, произхождаща о т ТП във фВ, т о наистина бихме могли да кажем в този случай, че със средствата на на-уката ние вече сме се докоснали до същността на самия Бог.

110


ГЛАВА ВТОРА НОВАТА БИОАОГИЯ

§ 1.2.1. Състоянието на научното знание в биологията преди появата на новата торсинна физика.

В рамките на традиционната биологическа наука, химичес-кият механизъм за пораждането на различните тъкани и ор-ганизми в живите организми се разглежда като универсален модел за възникването на сложните биологически системи. В химическите реакции с участието на биологическата мате-рия, обменът на информация между съставните елементи обаче има ограничена роля. Известни са например обменът на химически сигнали с малка информационна мощ в случая на та-кива реакции и процеси в биологическите системи, като дифу-зията на веществата, като генерацията на импулсни потен-циали о т страна на нервните клетки, химическия механизъм на сигналите, регулиращи сърдечната дейност и др. Традици-онната биологическа наука е възприела тези механизми като единствена основа на сложните информационни явления, о т които например се поражда дори свръхмощното и наситено в информационно отношение, преобразуване на информацията, изобразяваща в нашето съзнание обкръжаващата действи-телност и вътрешното състояние на организма. Нервните импулси о т такава гледна точка се разглеждат като форма на физико-химически отношения и взаимодействия, с чиято помощ се описват дори сложни нелинейни явления, като нап-ример тяхната солитонна вълново-електромагнитна приро-да51, която обаче не е в състояние да обясни изцяло информа-ционната мощ на биологическата материя. Това обстоятел-ство е забелязано още през 20-те години на настоящия век. Тогава всъщност е изказана хипотезата, че в генерирането и приемането на информацията в биологическите системи взе-ма участие и цялостния генетически апарат на невронната система. Тази идея е изказана за първи път о т руските учени Гурвич, Любищев и Беклемишев52. Съгласно тази идея хромо-

111


зомише не изчерпват своите генетически функции като чис-т о веществени структури, а продължават своето влияние на енергийно и информационно равнище. Гурвич например допус-ка, че информацията за строежа на организма се съдържа в съвкупното фотонно поле, излъчвано о т всеки един хромозом на ембриона. Интегралното поле на тези отделни излъчвания създава своеобразен биополеви каркас (форма), която служи като матрица на органичната конструкция на тялото, огра-ничаваща пространство-времевата структура до формите, които определят в крайна сметка архитектурата на самите организми.

Днес ние знаем обаче, че нито едно о т известните фунда-ментални физически взаимодействия не притежава такива свойства по простата причина, че главният кандидат за то-ва - електромагнитното поле - има чисто линейна природа, т.е. в него не могат да се образуват по принцип сложни и ста-билни енергийни конфигурации, които да определят съответ-стващите на организмите форми в пространство-времевата структура.

Биологическата наука не възприе тези идеи, тъй като фун-даменталната физика по онова време не бе подготвена да обезпечи тяхното развитие. В замяна на това, приоритетно положение в нея вземат принципите на класическата генети-ка, в която важна роля изигра откритието на англичаните Уотсън и Крик, отнасящо се до спираловидната структура на ДНК. Вследствие на това откритие изследванията в био-логията се насочват към дешифрирането на "генетическия код", което означава разкриване на веществената структура на тези, наистина сложни биохимични съединения. Така въз-никва и идеята за генното инженерство, която се основава на убеждението, че в химическата структура на ДНК е съсредо-точена цялата информация за строежа на биологическия ор-ганизъм. По този начин се възприема отново погрешната хи-потеза, според която сложните информационни процеси, про-тичащи в биологическите системи, се свеждат единствено до слаби в информационно отношение взаимоотношения, харак-терни за химическите връзки и съединения. Въпреки че генно-т о инженерство постига някои частични успехи, тази наука не успя да установи дори бегла представа за същността на генната програма, определяща макроструктурата на орга-низмите, нито да даде надеждно обяснение на механизмите за "прехвърлянето" на информацията о т ДНК върху протича-щите в организма процеси. Задълбочаващата се пропаст меж-

112


ду фактите и обясненията на веществено-химическия струк-турен подход, Възприето о т класическата генетика, накара много учени да си припомнят идеята на руския учен ЛюбищеВ, който още през 1925 г. се опита да обясни биологическите процеси с помощта на известната по онова Време Вълнова теория на електромагнетизма. Следният факт потвърждава това обстоятелство: Опитно е установено, че гените на белтъците и гените на РНК съставляват едва 1-5 % о т ця-лата дължина на ДНК в хромозомцте. Останалата огромна част о т ДНК се оказва напълно излишна о т гледна точка на Веществено-химическия структурен подход. Някои биолози дори я нарекоха "боклук" в генетичния материал, тъй като нейното присъствие не може с нищо да допринесе за обслуж-ването работата на гените. Т. нар. информационни РНК (иРНК) се синтезират отначало ВъВ Вид на компоненти, кои-т о предшестват появата на огромната, излишна дължина, представляващи о т сВоя страна фрагменти хиляди пъти по-малки о т реалните матрици на структурите, генериращи белтъка на организмите. На пръВ поглед изглежда парадок-сално, че организмът изразходва огромна енергия, оперирайки със сложни химически блокове, за да разпознава, изразява и възстановява по части съединения, които са напълно излишни като източник на информация, бидейки точно копие на вече създадени в една малка част о т тяхната обща структура, съставляваща само едва 1-5 % о т веществената структура на ДНК. В хода на една "разумна" еволюция, организмът би следвало да отхвърли тази излишна маса о т генетичния си материал, който с нищо не допринася за вещественото раз-нообразие на сложното химическо съединение на ДНК.

Това откритие съвсем не се вмества в рамките нито на мендел-моргановската генетична теория, нито дори в рамки-т е на съвременната молекулярна генетика. Обяснението, о т гледна точка на вълново-енергийният подход на Любищев-Гурвич, е че тази излишна генетична маса има отношение към създаването на интегралното биополе, което в крайна смет-ка определя характера на архитектурата на организмите, както и функциите на отделните им органи.

Една друга особеност на традиционното биологическо зна-ние, бе свързана с теорията на еволюцията на биологически-т е организми. Еволюционният "научен" модел приписва поява-т а и оформянето на биологическите системи и структури на действието на всеобщите, универсални закони и закономер-ности на природата. Той приема за даденост единствено ве-

113


щесшбено-енергийния аспект на тези системи, който подчи-нявайки се на тези закони не може да бъде повлиян о т ника-къв друг външен фактор. Вселената, както и биологическите организми са затворени системи, които еволюират сами по себе си, чрез хаотичните взаимодействия между техните със-тавни компоненти.

Идеите за наличието на някаква програма във физическия торсионен вакуум обаче, излиза извън рамките на такова схващане. В известен смисъл т о се доближава до идеите на т . нар. научен креационизъм53, но не е тъждествен с него. Моде-лът на Сътворението например, о т гледна точка на научния креационизъм, приписва съществуването на системите и структурите в космоса на някакво планирано, целенасочено сътворение на всичко реално в началото, извършено о т един Всемогъщ Създател - Творец, наречен Бог. Защитниците на креационистката теория твърдят, че степента на сложност и ред в организмите, традиционната наука е успяла да опише качествено, без да може да обясни тяхната поява по еволюци-онен път, както и това - как т е биха могли да възникнат слу-чайно. Дори да допуснем, че процесите пораждащи тези слу-чайности се подчиняват на известните универсални природни закони, ние не можем да обясним с тяхна помощ появата на живота о т неживата материя. Въз основа на тези закони ние не можем да обясним например факта, че информационната наситеност на явлението "живот" изисква продължител-ността на процеса за неговата поява да бъде 10** пъти по-го-ляма о т възрастта на самата Вселена. Този парадокс красно-речиво говори в полза на твърдението, че ние може би не поз-наваме съществен кръг о т природни закони, които са отго-ворни за възникването на биологическата материя. О т друга страна, тези закони се осъзнават о т познаващия субект по един нетрадиционен начин, различен о т начина прилаган в поз-нанието, което оперира само с непосредствения сетивен опит. Тогава, как да съгласуваме тези две различни версии в познанието, излизайки извън рамките на интерпретацията им като доказателство в полза на твърде опростената схе-ма на непосредствената и конкретна намеса на самия Бог. Творческото създаване на каквато и да е материална среда на света може да става посредством определянето на закона ва-лиден за самата тази среда. Докато божествената намеса може да бъде разглеждана единствено като опосредствано действие стоящо над този закон, за което ние никога не бих-ме могли да имаме дори и най-бегла представа.

114


В традиционната наука въпросът за появата на биологи-ческата материя се свежда до това - дали една сложна систе-ма, в която функционират едновременно много различни ком-поненти и в която всеки елемент е необходим за правилното и хармонично функциониране на цялото, може да се появи в ре-зултат на една дълга поредица о т случайни събития. Всички опити за обяснение появата на живата материя по еволюци-онен път о т такава гледна точка обаче, винаги пропадаха, по-ради простия факт, че независимо о т относителната слож-ност на взаимовръзките в неорганичния свят, живите орга-низми се оказваха несравнимо по-сложни.

Днес много авторитетни учени вече признават, че въз-можността да обясним появата на живите организми чрез случайни процеси и еволюция, подчиняваща се на познатите природни закони, представлява твърдение, което е неиздър-жано о т научна гледна точка.

Най-близкото до ума обяснение на този факт е, че еволю-цията на биологичната материя не може да се разглежда ка-т о саморазвитие, което е определено о т материални причи-ни. Основната теза на креационистите е, че животът е дело на свръхестествената творческа сила на Бога, който е съз-дал цялата Вселена, като предварително я е подготвил за по-явата на живота. Нашето мнение е, че това твърдение се нуждае о т някои сериозни уточнения. Творческият акт, кой-т о се разгръща по предварително подготвен о т субекта-из-вършител план, е свързан с разход на излишна енергия, което се налага о т неяснотата, относно начините и средствата за достигането на крайната цел. Един Велик и Всемогъщ Творец не би допуснал сляпото лутане, както и разточителството, характерни за търсенията на ограничения ум на човека, кой-т о "опитва" различни варианти по метода на "опита и греш-ките", за да постигне успех в творческите си усилия. Затова възникват и най-разнообразни концепции за обяснение поява-т а на живата материя като: ирационализма, дирижизма, фи-нализма, фиксизма на основата на структурализма, емер-джентизма, постнеодарвинизма, синтетичната теория на еволюцията и др.

О т друга страна, ако допуснем, че животът е непосредст-вено творение на Бога и че човекът е създаден по силата на някакво висше направлявано действие, произтичащо директ-но о т волята на самия Бог, а всички други организмови видо-ве са се формирали още на ниво разред или клас, чрез направ-лявани отвън, дирижирани скокове в еволюцията, т о тогава

115


ние се сблъскваме с парадокса на специалното отношение на Бога към част о т материалната среда, която се подчинява на създадените о т него универсални закони. Не би ли било по-логично да допуснем, че Истинският Велик и Всемогъщ Бог е създал и закона, по силата на който се появяват биологична-т а материя и Човекът, но го е създал така, че да се отлича-ва съществено о т закона, който определя неживия физически сВят. Ако ВъзникВането на биологичната материя и съзнани-ето се подчиняваха единствено и само на всеобщите закони, предназначени за мъртвата материя, т о тези дВе същности биха били неразличими една о т друга. Законите на биологичес-ката материя следователно трябва да се различават с нещо о т законите, валидни за неживата материя. И това са имен-но законите на фВ, на невидимия безбрежен свят на една ре-алност, която едновременно е недостъпна за нашия непосред-ствен сетивен опит, и която, въпреки това предизвиква оп-ределени ефекти. Ние ги констатираме като явления, създа-ващи илюзията, че т е са извън естествените проявления, обяснявани с помощта на изведени о т сетивния опит закони.

Безсилието на човека да очертае една пълна и смислена, о т гледна точка на непосредствения сетивен опит, картина на живота, е важно основание той да се разглежда като резул-т а т на творчески актове, в които се осъществява своеобраз-на реализация на "духовната потенция" присъща на Бога. Тази потенция се свързва с напълно откъснати о т научната кар-тина на света категории, като душата, духа и духовността, утвърждаващи мнението, че живите същества имат качест-ва, които не се свеждат към физиката и химията, а още пове-че към представата на случайното Възникване на живата ма-терия.

Новата теория, наречена условно "физика на Бога", се стреми да обедини тези две различни в човешкото познание области и осветли явленията на живота о т единната гледна точка на една по-широка картина на реалността. Както и в другите случаи на обединение в човешкото познание, така и тук би следвало да се очаква обединителният подход да даде една много по-богата палитра о т идеи и Възможности за по-задълбочено разбиране на сложните яВления на живота.

Преодоляването на преградата между естествознанието и познанието, свързано с разнообразните прояви на духа, ду-шата и духовността, не обезличава тяхната относителна автономност. Все още скромните опити да се осъществи, макар и частично, взаимното проникване на тези традицион-

116


но изолирани една о т друга сфери, показва колко важно е чо-вешката мисъл да се освободи веднъж завинаги както о т пле-на на емпиричното, така и о т плена на безплодните идеализи-рани образи на явленията, свързани с Духа. Безсилието на чо-вешкото познание се поражда о т една страна, когато хората искат да минат без Бога-Творец, изпадайки в наивен реализъм или о т друга страна, когато се окажат в плен на пълната и безпочвена фантазия, насърчена о т идеята за абсолютната антономност на Духа, допускайки крайностите на мистика-т а и предубедеността.

Привличането на качествено новия кръг о т идеи, свързани с ТТП, ще смекчи традиционната конфронтация между тран-сценденталното знание и естествознанието. В недалечно бъ-деще може би ще се появят дори дисциплини като "експери-менталната метафизика" или "трансценденталната физика". Във всеки случай, забелязаният о т векове факт, че в естест-вените науки, като физиката, химията, биологията и др., вся-ко фундаментално изследване и теория води до непреодолими противоречия, които без помощта на трансценденталното знание се задълбочават, оставяйки много въпроси нерешени, повече няма да играе съществена роля. Отлагането на нере-шените фундаментални въпроси до момента на разглеждане-т о им в следващото, по-високо ниво на разбиране, ще отстъ-пи място на осъзнаването на едно постоянно, независимо о т това, че е недостижимо, звено в нашето познание, което ще спести много о т усилията, породени о т дискомфорта на ви-наги ужасяващата се о т парадоксалността на разделението между трансцендентното и сетивното знание човешка ми-съл.

В традиционното научно знание съществуват факти, кои-т о показват недвусмислено, че биологическите процеси и яв-ления се подчиняват по-скоро на някакъв скрит и недостижим за сетивния ни опит закон, потвърждаващ че т е са резултат на непосредствена целенасочена дейност, породена о т воля-т а на Всесилен Демиург. Ето някои факти, които говорят в полза на това твърдение:

1. Изкуствено синтезираните в лабораторни условия бел-тъчни полимери нямат нито свойството асиметрия на живи-т е аминокиселини, които винаги са с лява ориентация, нито последователността, определена о т ДНК чрез РНК.

Никъде и при никакви обстоятелства човек, опиращ се са-мо на знания о т химията, не е успял да синтезира химически съединения на аминокиселини, в които тяхната ориентация

117


да остава само ляВа или само дясна. Колкото и големи да са успехите ни В химическата наука, ние не можем Все още да разберем естеството на този допълнителен фактор, който стои в основата на асиметричния синтез на аминокиселини-те.

2. И до ден днешен няма нито един успешен опит за синтез на белтъчни макромолекули, които да имитират дори най-простите форми на органичната материя. Предварително осмислената ситуация в творческия акт с участието на чо-века превръща биологическия еволюционен процес в част о т естествената природа на нещата в мъртвата природа, коя-т о ние познаваме о т непосредствения сетивен опит. Затова съвсем естествено е да допуснем, че така както ние не мо-жем изкуствено да синтезираме един електрон или един про-тон о т налични в природата материални компоненти, така не сме и в състояние да синтезираме дори и най-простите ор-ганични вещества, осланяйки се единствено на познанията ни по химия и физика.

Хармонията, която доминира в последователността на сложните органични съединения напомня за хармонията в му-зиката. Защо например тоналността на звуците, определящи честотната характеристика на музикалните тонове има точно определена структура? Съвсем не е случаен факта, че музикалните тонове са седем на брой и тяхната завършена последователност, в рамките на осем тонални елемента, по-ражда чувството за благозвучие. Защо хаотичното смесване на звукови вибрации с произволни честотни характеристики, се възприемат о т нас като хаотични шумове, които не пре-дизвикват нито емоцията, нито естетическата удовлетво-реност? Защото и в музиката има закон за подреждане на раз-лични тонове, подобно на закона, подреждащ химическите съставки в системата на сложните биологични съединения, което поражда едно ново качество в естествената картина на нещата, наречена о т нас "дух на живата материя". С други думи това, което представлява закона за подреждането на химическите елементи в последователността, характерна за биологическата материя е аналогично на закона за подрежда-нето на музикалните тонове в хармоничен порядък чрез пос-ледователността, характерна за музиката.

3. Химическите съединения на ДНК и РНК загиват извън живото, като дори при капсулация т е издържат само ограни-чено време. Никой не може да обясни защо в живата материя участват само 20 на брой аминокиселини, въпреки огромното

118


химическо разнообразие на тези съединеня. Същото се отна-ся и до четирите вида нуклеинови киселини, които са основни съставки на носителя на генетичната информация ДНК. Ези-кът, на който е изразена тази информация може да се оприли-чи на четирибуквен код, който съдържа в себе си, в скрита, за-кодирана форма, структурния и функционален образ на всички възможни белтъчни макромолекули, както и на органичните тела, съдържащи се в организма. ДНК в този смисъл не е ед-но просто химическо съединение, а своеобразен генетичен код, представляващ изолирана система, която не еволюира по принцип. За да изпълнява своите функции на активна среда, пораждаща всичко, което е свързано със съществуването на организмите, ДНК се нуждае о т помощта на белтъчните ен-зими, които изпълняват своите функции под строгия конт-рол на това сложно химическо съединение.

Във връзка с разглеждането на тези факти могат да се поставят следните въпроси: Ако ДНК под формата напри-мер на вирус загива извън живото, а вирусът, както знаем, е най-простият организъм, т о следва, че чиста ДНК не може да възникне първа и да съществува самостоятелно като ак-тивна жива субстанция. Излиза, че химическият синтез на ед-но съединение, което има определен органичен химичен със-тав, води винаги до конструирането на една съвършено раз-лична о т биологичния й хомолог субстанция. Коренната раз-лика в процеса на възникването на ДНК като химическо съе-динение и като биологическа субстанция, която в условията на организмите показва свойства, съвършено различни о т те-зи на свободно съществуващото химическо съединение, е по-казателно че има някакъв скрит о т погледа ни фактор, кой-т о влияе допълнително върху характера и състоянието на тези системи. Образно това състояние се обяснява, че "тух-лите" на един жив организъм са също "живи" същности, дока-т о "тухлите" на мъртвата материя са съответно винаги мъртви същности. Ситуацията е уникална и о т гледна точ-ка на теорията на познанието.

О т друга страна, всички опити да се обясни това явление с помощта на квантовата физика и квантовата химия, се на-тъкват на непреодолими трудности. Например биолозите-еволюционисти не приемат като достоверна хипотезата за квантовата еволюция, обуславяща своеобразен генетичен дрейф, или дори променящ фундаменталните физични закони, като основа на обяснението на явленията в протобиологията - науката, която лежи в междинната зона между традицион-

119


наша химия и биология и опишВаща се да обясни тези факти о т гледна точка на съществуващата квантова физика. Цел-т а е да се повтори успеха на квантовата теория в областта на химическите явления и процеси.

В случая на биологическите явления и процеси обаче, както и В изследванията Върху свойствата и същността на живата материя, кВантоВото обяснение се натъква на редица труд-ности:

1. Квантовите обекти нямат индивидуалност. 2. Съотношенията за неопределеност на Хайзенберг и

принципите за допълнителност на Бор налагат своеобразни ограничения в структурата на материалния свят, които съз-дават допълнителни трудности в редукцията на биологичес-ките закони до тези на квантовата физика.

3. Вероятностният характер на квантовите явления е не-съвместим с високата степен на определеност на биологичес-ките процеси. Обектите, характеризиращи се с помощта на "пси"-функцията, която се описва о т уравнението на Шръо-дингер, имат допълнителни, потенциални Вътрешни степени на свобода, които се проявяват при определени физически ус-ловия (например фактът, че ние извършваме измерване върху квантовия обект).

4. Взаимовръзките между квантовите частици с полуцял спин се подчиняват на т . нар. принцип на Паули. Този принцип представлява описание на специфично физическо Въздействие, което се разпространява с безкрайно голяма скорост в кван-товия вакуум. То е отговорно за особения характер на хими-ческата връзка, изразен в периодичността на химическите свойства на елементите, позволяваща т е да бъдат подреде-ни В строгия порядък на известната Менделеева таблица.

Принципът на Паули изразява едно особено свойство на квантовия фВ. О т една страна той води до пълно и изчерпа-телно обяснение на химическите явления и процеси, но о т дру-га страна, налага съществени ограничения върху структура-т а на химичните елементи. Съгласно този квантов закон не може да съществуват безразборни скупчвания о т протони и неутрони в ядрата на атомите, съответстващи на различни-т е химически елементи. Например елементът хелий (Не) не може да съществува като синтез на два протона и пет неут-рона, въпреки че такава конструкция в ядрото на този еле-мент би могла да съществува о т гледна точка на най-общи-т е физически закони. Налага се впечатлението, че подобен подход може да се приложи и в случая на подбора на структу-

120


риранешо на химическите съставки на ДНК, както и на дру-гите органични съединения. За съжаление, всички опити да се въведе порядък в протобиологичните химически съединения, подобен на порядъка в Менделеевата таблица, се натъкват на непреодолими трудности.

Налага се впечатлението, че във фВ действа някакъв скрит, неизвестен досега закон, който определя характера на формирането, и което е по-важно, на функциите на органич-ните съединения. Този закон очевидно описва друга, различна о т квантовата реалност физическа ситуация, бидейки отго-ворен за особения характер на поведението на органичните вещества в условията на биологическия организъм, както и за тяхното възникване чрез механизъм, различен о т този, кой-т о познаваме в квантовата химия. В този смисъл може опре-делено да се каже, че ТТП е най-вероятният път за решаване-т о на загадката на биологичните явления и процеси. Тази те-ория формира една нова концепция за характера на фВ, но пос-тавя и редица нови въпроси. Какъв може да бъде характера на знанията ни за явления, чиято същност се крие в още по-дъл-боки и следователно още по-недостъпни за познанието ни ни-ва на невидимия физически свят? Твърде оскъдната и оспор-вана експериментална база на новата физика, е причина скеп-тицизмът о т тази област на науката все още да подхранва устоите и позицията на очевидно ненаучните подходи на ево-люционната теория. Оказва се, че твърденията на тези две противоположни по своя характер теории, често се препли-т а т и дори взаимно обуславят. Например Дарвин е предложил идеята за "изменчивост на видовете", което днес се оказва ед-но научно необосновано твърдение. О т друга страна, негова-т а идея, че изменението става чрез естествен отбор, с нищо не допринася за утвърждаването правилността на еволюци-онната теория, а по-скоро обратното. Излиза, че в природа-т а трябва да има някакъв разумен "Селекционер и Облагоро-дител", който, въпреки че няма промяна на генетичния мате-риал в посока на запомнянето на качествата, обезпечаващи оцеляването на по-силните и по-приспособени към външните условия организми, все пак е успял да извърши действия, кои-т о наподобяват действията на интелигентния човек, про-веждащ селекция на интересуващите го животински и расти-телни видове. Днес ние прекрасно знаем, че генетичната ин-формация, закодирана в ДНК не може да бъде повлияна по ни-какъв начин о т качествата на оцелели в битката за същест-вуване организми. Това твърдение на традиционната еволю-

121


ционисшка теория обаче, е също толкова наивно, колкото и твърдението на традиционните креационисти, защитаващи тезата за директна, непосредствена намеса на Бога-Творец.

Истината е в това, че Всемогъщият и Велик Бог-Творец е подготвил предварително условията за възникването на жи-вота във Вселената чрез сътворяването на своеобразна реал-ност, контактът с която създава особена ситуация в знани-ето за нея о т страна на универсалното "огледало", наречено човешко съзнание. Законът, който е причина за нашето собс-твено съществуване, следователно, трябва да се различава о т законите, пораждащи останалия физически свят. В проти-вен случай съществуването ни твърде бързо би се превърнало в част о т разнообразието на мъртвата природа. Това съоб-ражение може да бъде формулирано като нов принцип, едно своеобразно обобщение на известния антропен принцип на Картър.

§ 1.2.2. Биологическите процеси и явления о т гледна точ-ка на информационно-енергийния подход.

В предишния параграф изтъкнахме някои съображения, ко-ито говорят за невъзможността за прилагането на кванто-вите закони в молекулярната биология. Въпреки това, прото-биологията, както и основаната на принципите на квантова-т а химия "молекулярна биология", имат някои успехи в обясне-нието на редица явления. Най-важният о т тях касае механиз-ма на отстраняване на нарушенията в структурата на ДНК. Този механизъм обаче, се отнася единствено до случаите на разкъсването и загубата на части в една о т двете вериги на двойната спирала на ДНК. По останалата допълнителна част о т матрицата на другата верига в ДНК, се извършва и преустройването в повредения участък. Обяснението, о т гледна точка на квантовата биохимия, е елементарно. Труд-ности възникват в случая, когато е изгубена част о т цялата структура на двойната спирала, въпреки че и в този случай т я се възстановява. Това явление изглежда парадоксално, тъй като биохимичната информация, заключена и в двете части на двойната спирала, вече не може да повлияе върху възстано-вяването по химичен път, след като матрицата, носител на тази информация, е изчезнала в небитието. О т гледна точка на квантовата физика и химия, протичането на този процес изисква "познаване" на дублиращата в сестринския хромозо-мен блок информация, която може да постъпи само по канала

122


на някакъв своеобразен енергийно-информационен обмен. Нео-бяснимо също така е и явлението, когато хромозомът заема точно своето място в области, където "повредата" в струк-турата на ДНК надхвърля обема на неговия собствен инфор-мационен блок. Такива събития са много редки, но т е са реал-но установени и доказани в многобройни изследвания и наблю-дения. Те означават, че разкъсаните нишки на ДНК намират и познават точно своите "събратя", т.е. като че ли т е се от-криват един с друг по неизвестни, различни о т характера на биохимичната им природа критерии.

Тези, както и много други факти показват, че е необходи-мо да излезем извън рамките да обичайните квантовохими-чески представи, които вече спъват развитието на идеите в биологията. Най-голямото постижение на молекулярната би-ология - откритието на "генетичния код" - е свързано с отк-ритието на структурата на ДНК под формата на двойна спирала. Това откритие донесе Нобелова награда на неговите откриватели - английските учени Уотсън и Крик. По-късни изследвания върху "динамиката" на тази структура обаче, по-казаха, че точността на кодирането на последователността на аминокиселините в белтъците по странен начин, е компро-метирано чрез особено увеличение на степените на свобода във връзките, осъществявани с т . нар. транспортни РНК (тРНК). Вследствие на това възниква явлението "воблиране" (от англйската дума "wobble" - люлеене), което допуска не-вярно формиране на връзки о т типа кодон-антикодон в структурата на ДНК. Това означава, че някои антикодони могат да "разпознават" повече о т един кодон в зависимост о т първоначалното положение на антикодона, съответст-ващ на някакво т р е т о положение в общата структура на нук-леотида, отчитайки факта на тяхното антипаралелно, до-пълващо се взаимодействие. "Разпознаването" на такъв род неправилни партньори, ако приемем принципа на генетичния код, води до възникването на неканонически двойки о т нукле-отиди "Аденин-Гуанин", "Урацил-Цитозин", както и други, ко-ито се отличават с енергетически неизгодни водородни връз-ки. Кодът в тези случаи, става дотолкова променен и изро-ден, че логически следващият о т това произвол на включване на аминокиселините и пептидните вериги, е толкова голям, че вече не може и дума да става за някаква определена гене-тично информация. Особено ясно това явление е изразено в случая с гена на митохондриите. Тук произволът в правилата на сдвояване на кодони и антикодони е достигнал такава сте-

123


пен на развитие, че остаВаме с Впечатленито за по-малко строгост о т нормално допустимата. Тъй като тоВа е несъв-местимо с реално съществуващия метаболически контрол върху порядъка на последователността на аминокиселините в белтъците, значи това не е случайно явление, а необходим факт, който играе важна роля в процеса на формирането на биосистемите. Ето какво отбелязват по този въпрос П. П. Гаряев и Е. А. Леонова: "точността на белтъчния синтез е еволюционно консервативна и Висока. Но може ли т я да дос-тигне до такъв род "тайнопис", когато "знакът" (кодона) и "обозначаването" (аминокиселината) не винаги са изоморф-ни?... Налице е, като че ли явно противоречие: необходима е точност (еднозначност) в отношението "знак-обозначение" (кодон - аминокиселина), а кодът не я осигурява. Затова съ-ществуващата общоприета представа за ключовите (знако-вите) механизми В синтеза на белтъците се нуждае о т допъл-нителен анализ"54.

"Белтъкът... представлява някакво дълго изречение, запи-сано с помощта на двадесет букви"55. Това е една о т най-попу-лярните представи за характера на сложните химически об-разувания на белтъците, предложени о т откривателя на ге-нетическия код ф. Крик. Направеното сравнение първоначал-но е било изразено като метафора, а след това е било и фор-мализирано чрез квазилингвистични структури56. В тази твърде сполучлива аналогия с езиковите структури се разкри-ва възможност да се излезе о т въпросното парадоксално по-ложение в разбирането ни за естеството на гените, което някои дори разглеждат като ситуация, предшестваща едно по-задълбочено разбиране на образните кодове (словото като образ, а не като формална езикова система). Съгласно новите идеи за ролята на ТП в биологическите явления и процеси, ко-ито са продължение на идеите на Гурвич, Любищев и Бекле-мишев, хромозомите са конструирани не само от химически елементи, но също така и с помощта на вълнови, образни и дори естетически структури, които могат да бъдат предс-тавени като особен род фрактални модели (вид геометрични мозайки) и във вид на хармонична цялост, подобно на една му-зикална творба, която със своето благозвучие предизвиква положителни емоции в хората. Следователно, строго детер-минираният модел на формалните езикови стуктури не е дос-татъчен, за да изрази семантиката (същността), която кри-я т в себе си изреченията на химическите съединения на бел-тъците. Във взаимовръзките между кодон и аминокиселина-

124


т а (аналог на връзката "знак u обозначаване"), се намесват отделни, невидими енергии, които пораждат многообразието на символните форми на мислене. Символите в символното мислене играят ролята на музикалния ключ. Те като че ли "настройват" мисълта ни към определен тип информация, подготвяйки нещата за една по-пълна и адекватна намеса на хармонизиращите фактори. Това е може би универсалният механизъм за контакта между знаковите форми на съзнание-т о и СПС. "Именно този контакт поражда ирационалните форми на творческото интуитивно мислене, които са истин-ски съдържателни, формалните структури, очистени о т действията на хармонизиращите енергии на СПС, не може да бъдат източник на нова, съществена информация. Виртуал-ната действителност породена дори о т най-мощни изчисли-телни устройства, опериращи само с формално-логически структури, не може да ни представи в никакъв случай богат-ството на формите и съдържанието на истинското реално мислене, което изгражда своите образи в постоянен контакт с безбрежния океан на информация - СПС. По същия начин ние трябва да разбираме и смисълът на биологическите процеси. Разнообразието и стабилността на организмите не се дължи на някаква строга, детерминистично обусловена химична програма, фиксирана в химическата структура на ДНК, а на широките и богати о т към възможности такива структури, които могат да контактуват с информацията на СПС.

Например Беклемишев52 сравнява ембриогенезата едновре-менно с музиката и с речта, в които съществуват свойства подобни на анатомическите, като височина, интензивност на звука, обертонове и др., докато на онтогенетическите емб-риологически свойства съответстват свойства като ритъ-ма, такта , мелодията, хармонията и др. особености на една музикална творба.

Ако приемем, че законът, който определя характера на би-ологическите процеси и явления, се съдържа в структурата на торсионния фВ57, т о тогава би следвало да приемем, че ПТП е източник на информационно-енергийни вибрации, кои-т о влияят по определен начин върху ембриогенезата и разви-тието на процесите във физическото тяло на организмите. В този смисъл би следвало да приемем, че докато изменения-т а в развиващото се тяло се натрупват под влияние на та-кива информационно-енергийни полета, каквито са ТП, т о тяхното въздействие може да се сравни само с естетическо-т о впечатлене от музиката, което расте и се развива в те-

125


чение на процеса на музикалното възприятие. Защо например ние не изпитваме едни чувства, когато слушаме последова-телност о т цели тонове и други чувства, когато слушаме последователност о т полутонове или смес о т тонове и полу-тонове. Може би в тази установена в теорията на музикал-ната хармония закономерност, се крие и същността на въп-росния закон, произтичащ о т характера на торсионния ваку-ум. Вероятно той е аналог на принципа на Паули, определящ своеобразието на "хармонията" във взаимовръзките между квантовите частици с полуцял спин, с помощта на което бе обяснено цялото многообразие в отношенията между хими-ческите елементи, подредени в изумителния, напомнящ също хармонията на музикалните тонове, порядък на Менделеева-т а таблица.

Необходимо ли е обаче, нашите представи да излизат из-вън рамките на обичайните фундаментални физически взаи-модействия, за да търсим обяснение на хармонията, присъща на биологическите организми? Много учени приемат, че ана-логията с естетическото възприятие о т музиката налага приемането на нови хипотези о т типа на ТП. Не е ли по-удач-но да се приеме, че потокът на информативни въздействия, възникващи по енергиен път, произтича о т регулацията, уп-ражнявана о т страна на индивидуалността на цялото, което чрез физическата си структура и посредством енергийни вза-имодействия (най-вече електромагнитното), направлява (въздейства) върху морфогенезата на своите съставни час-ти? Възможност за обяснение на биологическите процеси о т гледна точка на традиционната квантова теория, се съдържа и в интерпретацията на текстовете на ДНК и РНК като особен род смислови фрактални образувания, родствени на ес-тествените езици, което е част о т една широка и твърде ин-тензивно развивана в теоретичната биология програма. Тя изисква например яснота по въпроса за броя на основните еле-менти в езика, описващ биологическата структура на орга-низмите. Изследванията обаче показват, че някои кодови су-ми в биологическия език се състоят о т три или дори повече основни елементи. Интересно е да отбележим, че 18 до 20-те канонични аминокиселини могат да бъдат закодирани с думи, съдържащи само два основни елемента. И досега обаче, няма никакви основания да се счита, че кодът на биологическите думи е само триплетен. Той може да бъде и двуплетен, т е т -раплетен и пр.

За нас е очевидно, че в хармонията на музиката се крие за-126


кон, който е твърде различен о т закона на квантовия вакуум. Това е така, защото вероятностната природа на квантови-т е обекти има съвършено друг характер. Биологическият ор-ганизъм, както и физическите неодухотворени тела предс-тавляват едно многообразие о т текстове, граматиката и семантиката на които могат да се обхванат о т единен, ве-роятностно обусловен възглед. Разликата между "мъртвия" квантов свят и живия организъм е в това, че сред биологичес-ките структури възниква и такъв тип системи, които при-тежават способност сами да прочитат своя текст. Съзнани-ето на човека е способност (а т о не се среща сред другите живи организми) да променя самия себе си, нещо което е твърде различно о т обичайната самоорганизираща се систе-ма. Обичайната фракталност (холографичност) на хромо-зомната структура не може да породи обратно изображение на човека в неговия геном, както това би могло да бъде, и ве-роятно е, валидно за изображенията на другите организми в тяхната собствена ДНК, което о т гледна точка на кванто-вата физика може да има единствено изоморфен текстово-образен характер58. Иначе как бихме могли да обясним напри-мер духовната еволюция на човека, неговата творческа дей-ност и стремежа му към познание, ако не допуснем съществу-ването на отделна ниша във фВ. Само такава представа ни дава възможността да излезем извън рамките на ограничения първичен модел на генетическия код, който породи труднос-т и т е в разбирането ни за правилното включване на буквите, наречени аминокиселини в сложните биологически думи на белтъците. Защо например животните не изпитват такова силно естетическо чувство о т музиката, каквото изпитва човекът, въпреки че има данни за едни или други реакции към определен тип музика о т страна на някои животински видо-ве? Защо ние с удоволствие слушаме естествения звук, поро-ден о т ромона на планински ручей, но не можем дори за мину-т а да издържим на звуците на равномерно падащи в мивката капки вода? Може ли да приемем, че личността е самопрочи-тащ се текст, който е способен да се самоизменя59 и едновре-менно с това да обясняваме генетичния код, единствено като израз на формалните отношения, изобразяващи характера на известните фундаментални физически взаимодействия и тех-ните разнообразни моделни представяния. Главният претен-дент за енергийно-силовото обяснение на биологическите процеси - електромагнитното взаимодействие - освен това, не притежава най-важното свойство, необходимо за конст-

127


руктивносшша на вълновите (полевите) структури, а именно нелинейността. Резонансо-вълновата солитонна структура на електромагнитното поле не може по никакъв начин да обясни порядъка във включването на аминокиселините в пеп-тидната верига, така че да се избегне семантическия произ-вол в изграждането на белтъчните "изречения". Двусмислие-т о в биологическия текст е проблем, произтичащ о т наличи-ето на своеобразна омонимност на семействата о т кодони, което не изчезва в обичайния енергиен обмен, характерен за физикохимическата реалност, описвана възоснова на кванто-вия закон.

Допускане съществуването на допълнителни физически полета о т информационно-енергиен тип, усложнява неимо-верно картината на физическата реалност. То обаче, се про-явява предимно в деликатните отношения между биосисте-мите и се обуславя о т дуалистичния характер на приносите-лите на биологичната информация, на които главния предс-тавител е иРНК. Тази молекула, както и ДНК, представля-ват своеобразна система за разделяне и синтез на веществе-ната и вълновата генетични информации, които о т друга страна взаимно се допълват в общата хармония на биологи-ческия организъм. Констатираната в експериментални усло-вия нееднозначност на вещественото кодиране се отстраня-ва о т прецизността на информационно-енергийния апарат на генома, който в никакъв случай не може да бъде отъждествен с механизмите на колективните резонанси и лазерно-холог-рафските (асоциативни, контекстни, образни) ефекти в орга-ничния клетъчен континуум, свеждащи се единствено до елек-тромагнитни и звукови полеви структури60. Обяснението, о т гледна точка на квантовата физика, възприето о т автори като Гаряев, представя генома на висшите организми като своеобразни солитонни биохолографически компютри, форми-ращи пространствено-времевата структура на биосистеми-т е по модела на вълново-полевото обхващане на пространст-вото о т страна на енергийно-вълнови фронтове. Те се зада-ват о т холографски генетични структури, произтичащи о т солитонните състояния на ДНК - особен вид акустични (зву-кови) и електромагнитни групирания на вълни, генерирани о т генетическия апарат на организма и способни за посредничес-ка и регулираща функция в обмена на съществената за биоло-гическия организъм информация, отнасяща се до структура-та, функциите и състоянието на клетките, тъканите и орга-ните на тези системи. По този начин, общата енергийна кар-

128


шина на организма придобива особено сложен характер, вслед-ствие линейността на звуковите и елекромагнитните вълни, и особено неустойчив характер, който трябва да обясни ши-рокия кръг на сложните биологически процеси и явления. Не можем да си представим как холографските решетки, в това число и влизащите в състава на колебателните структури солитони, представляващи само частен случай на кодово-об-разна информация, съдържаща се в хромозомите на организ-мите могат да изпълнят тези функции. Ако допуснем, че ге-номът работи не само на веществено, но и на вълново равни-ще, обусловено само о т въздействията о т силов тип, които стоят в основата на взаимовръзките между веществените компоненти на генома, т о ние едва ли бихме могли да обясним хармонията на биологическия организъм.

О т посочените дотук факти следва, че геномът като ве-ществена структура е недостатъчен да осъществи организа-цията на биосистемата. О т друга страна, важно е да се раз-бере, че няма рязка, непреодолима граница между вълновите и веществено-материалните нива в структурата на хромозо-мите. И двете нива обаче, осъществяват своето предназна-чение под формата на веществени матрици, при което гени-т е реагират като дават материални отговори във вид на РНК и белтъци, а висшето ниво на структурност на гените, наречено суперген преобразува преминаващите през него въл-нови физически полета, формирайки с тяхна помощ простран-ствено-времеви вълнови структури. Освен това, гените мо-гат да бъдат съставна част на холографските решетки на су-пергените и да регулират тяхната полева активност. Така супергените могат да пораждат едно сложно електромаг-нитно-акустично поле, което е промодулирано със сложните текстове на биологичната организация.

Изключително важно откритие в тази насока е обоснова-ването на единството на повтарящите се, в самите тях и в различни мащаби, структура о т последователности в ДНК и човешката реч. Оказва се, че и в двата случая се касае за из-разяване на семантични (смислови) форми с помощта на фрактални структури. През 1990 г. американецът Джефри показа, че четирибуквената азбука на генетическия код (аде-нин, гуанин, цитозин и тимин), в ДНК-текстовете образува фрактални структури, които наподобяват фракталните структури в човешката реч. Такава особеност бе открита не само в буквената структура на някои езици (например руски и английски), но и в последователностите о т думи в съот-

129


Вешни текстове. ТоВа стана причина за появата на една нова наука, наречена "лингвистична генетика". Неин предмет на из-следване представлява необяснимата за традиционната нау-ка приложимост на законите на формалната генетика към образуването на разнообразни междуезикови и вътрешноези-кови структури о т думи. На тази основа бе разработен мо-дел за общо фрактално представяне на съответните (човеш-ки) и генетически езици61.

О т такава гледна точка, структурата-текст на ДНК в генома представлява сВоеобразен кВазиезик, който притежа-ва потенциално неизчерпаем запас о т "думи". Наблюдаваното подреждане на последователностите о т аминокиселини в белтъците следователно се подчинява не на някакъв опрос-тен модел на подреждане на буквите чрез механичен алгори-тъм, който осъществява подреждането В произволна (слу-чайна) последователност, а е по-скоро процес на реализиране-т о на определен смисъл, произтичащ о т характера на семио-тическите фрактални структури. Откриването на смисло-вите (семантическите) въведения, в неизвестните по-рано семантически пластове на генома, може да доведе до разши-ряване възможностите на генната инженерия. Експеримен-талната проверка на хипотезата за връзката между генети-ческите и езиковите (лингвистичните) фрактални структу-ри принуди учените да създадат специални устройства - гене-ратори на солитонни полета, наречени полета на ферми-Паст-Улам, с помощта на които стана възможно въвеждане-т о в генома на нелингвистични алгоритмизирани текстове, заимствани о т говоримите езици. Така вербалните структу-ри могат да се превръщат в солитонни-модулирани полета, аналогични на тези, с които оперират биологичните клетки в процеса на вълново-енергийната комуникация. С други думи ние постепенно се доближаваме до целта, когато с помощта на словото ще можем да преобразуваме генома на организми-те. Да си припомним казаното в Библията: "В началото бе словото,..."

Въпреки всички тези сериозни аргументи, въпросът дали процесът на вълновата комуникация между биологическите системи се основава само на известните механизми на физи-ческите енергийно-полеви форми, подчинени на квантовите закони, или този процес се подчинява на някакъв нов, форма-лен закон, стоящ отвъд смисъла на системата вещество-енергия, остава открит. Очевидно установената аналогия между фракталното представяне на лингвистичните текс-

130


шобе u на генетичния код усилва необходимостта о т търсе-нето на определен отгоВор на този изключително Важен Въп-рос, който може да бъде решен окончателно, единствено в рамките на биологията.

Един важен аргумент в този спор може да бъде привлечен о т една друга област на човешкото знание, а именно матема-тическата логика. Известните в тази наука теореми на Гъо-дел се отнасят до пълнотата на изчисляването на предика-т и т е във формалните структури, най-простите модели на които възникват в опита за аритметизация на математика-та , както и в доказателството за непротиворечивостта на редица важни положения о т теорията на множествата. Тео-ремите на Гъодел третират въпроса за непълнотата и неп-ротиворечивостта на формалните системи. Първата теоре-ма на Гъодел утвърждава, че ако аритметичната система е непротиворечива, т о т я е непълна. Съгласно втората теоре-ма на Гъодел, ако формалната система е непротиворечива, т о е невъзможно да се докаже нейната непротиворечивост със средствата, фюрмирани в тази система. Аналогично на това твърдение може да допуснем, че вълново-енергийната комуникация в биологическите организми се подчинява на съ-щата формална система, която стои в основата на нейната веществено-енергийна конструкция, т о ние трудно бихме обяснили високата степен на хармония в тези системи, което съответства на непротиворечивостта на връзките между техните компоненти. За да докажем високата степен на хар-мония, на стабилност и съгласуваност във вълново-енергий-ния обмен на биологическите системи, ние просто сме прину-дени да излезем извън ограничителните рамки на формалната система на тези явления, описвана с помощта на общата за тях познавателна формална схема на квантовите модели на взаимодействията.

Въпреки това съображение, ние считаме, че твърденията за принципната невъзможност за пълна формализация на на-учните разсъждения могат да бъдат решение на поставения тук въпрос само, ако бъдат надлежно подкрепени о т експери-менталните факти.

131


РАЗДЕЛ ВТОРИ

ФИЗИКАТА НА БОГА В АСПЕКТА НА ХУМАНИТАРНИТЕ НАУКИ И РЕЛИГИЯТА

ГААВА ПЪРВА

ОТРАЖЕНИЕТО ВЪРХУ фИАОСОфИЯТА НА НОВИТЕ ИДЕИ ВЪВ ФИЗИКАТА

§ 2.1.1. философията на субективния и обективния идеа-лизъм и новите идеи във физиката, философията на Хегел за Абсолютния Разум - нови съображения.

Един о т основните въпроси във философията е свързан с възможността за построяване на априорни синтетични съж-дения в "метафизиката", т.е. в теоретичната философия. Разглеждането на този въпрос обикновено (например при Кант), се причислява към проблематиката на изследване спо-собностите на разума. Този въпрос е бил поставен на време-т о о т философите Кант, Хегел, фихте и др., като тогава се е имало предвид или човешкия разум, или идеята за Бога като безусловна причина на всички обусловени явления.

Кант например отхвърля идеята за "теоретично" доказа-телство на съществуването на Бога. Аргументът е, че та-кова доказателство винаги се основава на логическа грешка: съществуването на Бога се извежда в него о т самото поня-тие за Бога. Бог обаче, е единственото понятие в човешката мисъл, което не може да бъде изведено о т съществуването на това, което се мисли за това понятие. Съществуването

132


може да бъде констатирано само В опита. СъщестВуВането на Бога се обосноВаВа с помощта на Вярата, категория, коя-т о се изискВа о т нашия "практически" разум, за да се обусло-ви нашето нравстВено съзнание. Нравственият порядък В сВета е възможен единствено и само чрез вярата в Бога.

Кант отхвърля всички възникнали по онова време дисцип-лини на теоретичната философия, като "науката за душата", "науката за света", "науката за Бога" и др. Тези науки, според него, съставят съвсем не това, което той приема като "ме-тафизика". Кант отхвърля тази "метафизика" като раздел на теоретичната наука и я причислява като раздел на философи-ята. Тя вече в качеството си на критика на разума, а не като теоретична дисциплина, разкрива необходимостта на прехо-да о т него към "практическия" разум, т.е. към етиката.

Разумът по своята природа е противоречив. Това свое твърдение Кант обосновава с аргумента, че всеки опит на ра-зума да даде смислен отговор на Въпроса за това - какво е сВе-т ъ т като безусловно цяло - води до противоречащи един на друг отговори на този въпрос. В този смисъл с еднакъв успех могат да се докажат противоположни твърдения. Например, че светът няма начало във Времето и е започнал своето съ-ществуване в някакъв определен момент о т времето; че све-т ъ т е безкраен в пространството; че той е ограничен в прос-транствените си измерения. Може да се докаже, че всяко съ-битие в света се случва по силата само на необходими усло-вия, а също може да се докаже, че са възможни постъпки и действия, извършени свободно и т.н. Всички тези противоре-чия, според Кант, са недействителни. Те възникват поради това, че се основават на невярната мисъл, че светът като безусловно цяло може да бъде предмет на умозрителното те-оретично познание. Посочените твърдения, касаещи принцип-но непознаваеми същности о т типа на "светът като безус-ловно цяло", демонстрират съществуването на непознавае-мите "неща в себе си". Светът, в качеството си на безуслов-но цяло, е пример за непознаваемо "нещо в себе си". Човекът, като нравствено същество обаче, принадлежи на определен кръг о т умодостижими "неща в себе си", и това негово качес-тво го прави свободен. Съществуването на такива понятия като "свобода", "безсмъртие", "душа", "Бог", се обясняват о т Кант като произтичащи о т вярата в "умодостижимия" свят, който мислим в понятията на човешкия разум, но кой-т о всъщност е непостижим за ума. Тяхното битие не е исти-на, доказуема теоретически, а е необходим постулат, изиск-ван от "практическия" разум.

133


По този начин, постулирането на своеобразни табута в познанието, открива пътя към ограничение на знанието в полза на вярата, което о т друга страна осигурява известна независимост на нравствеността о т вярата. В противовес на ученията на протестантските и католическите богосло-ви, този възглед на Кант утвърждава тезата, че не нравст-веността се основава на религията, а точно обратното - ре-лигията се основава на нравствеността.

ТВърдението на Кант за непознаваемостта на "нещата в себе си" се възприема о т други философи като противопоста-вяне на същността и явлението. Хегел например отхвърля кантовското схващане за непознаваемостта на "нещата в се-бе си", твърдейки, че в природата на нещата няма никакви непреодолими прегради за познанието. Той издига идеята за тъждеството на битието и мисленето, което е изходен пункт за цялата му философия. Скритата същност на света като безусловно цяло, според Хегел, не притежава в себе си си-лата, която би била в състояние да окаже съпротива на дръз-новеното познание. Светът винаги би могъл да се открие пред него, разкривайки и най-дребните си детайли в богатст-вото и дълбочината на своята природа.

Хегел, както и Шелинг, допускат, че нито материята, ни-т о съзнанието на човека не могат да се разглеждат като не-що първично, защото както съзнанието е невъзможно логи-чески да бъде изведено о т материята, така и материята не може да бъде изведена по логически път о т съзнанието. Съз-нанието, о т друга страна, трябва да се разбира като резул-т а т о т цялостното предшестващо развитие на някаква спе-цифична субстанция.

Постулираното о т Хегел първоначално тъждество на битието и съзнанието, образуващи субстанционалния фунда-мент на света, обуславя наличието на различие между обек-тивното и субективното, проявяващо се обаче единствено и само в мисленето. Следователно мисленето и съзнанието на човека може да бъде резултат не само на субективна актив-ност, но също така и на независима о т човека обективна същност, първооснова и първоизточник на всичко съществу-ващо. Посоченото о т Хегел единство, а така също и разли-чие, между битието и мисленето, или, което е все същото, между предмета на мисленето и самото мислене, е необходим израз на същността на мисленето, изразяващо се в уникална-т а си способност да осъзнава самото себе си, да мисли за са-мото себе си, представяйки собствената си същност за пред-мет на мисленето, вследствис на което се получава раздвое-

134


ниешо на субективно и обективно. Мисленето, в своите многобройни проявления, според Хе-

гел, постепенно "отчуждава" своето битие във вид на мате-рия, природата на която трябва да бъде по-различна (друго битие), приписвана на това обективно съществуващо мисле-не, наречено о т него Абсолютна Идея. О т такава гледна точка разумът на човека не е присъща само нему специфична особеност, а е първооснова на света. О т това следва автома-тически, че светът в своята основа е логичен, че съществува и се развива по закони, вътрешно присъщи на мисленето, на съзнанието, на човешкия разум.

По този начин, Абсолютната Идея под формата на ра-зум се разглежда о т Хегел като независима о т човека и чо-вешкото общество абсолютна същност на Голямата и Вели-ка Природа, на човека, на световната и човешка история. Та-къв подход очевидно предполага и схващането, че мисленето, бидейки субстанциална същност, се намира не извън матери-алния свят, а вътре в самия него, като негово вътрешно съ-държание, с определен носител, представляващ част о т ма-териалното битие и с влияние, проявяващо се в цялото мно-гообразие на процесите и явленията в обективната действи-телност. В този смисъл философията на Хегел може да се счита като развитие на източната пантеистична философс-ка традиция.

Абсолютната Идея, о т друга страна, търпи своеобразно развитие. Тя не представлява някаква неподвижна, неизменна първична същност, а е непрекъснато развиващ се процес на познание, възхождащо о т по-нисши или по-висши степени.

Тук трябва да отворим една скоба. Очевидно приписване свойството развитие на една абсолютна същност, каквато е Абсолютната Идея на Хегел, е необичайно и в известен сми-съл парадоксално явление. Развитието е несъвместимо с абсо-люта, тъй като той предполага нещо неизменно, уникално и неповторимо. Този парадокс може да бъде отстранен само, ако се излезе извън пантеистичната концепция и се приеме, че Истинският и Велик Бог е £ъздал и оная част о т материал-ното битие, която е отговорна за Абсолютната Идея на Хе-гел. В такъв контекст Абсолютната Идея може да разгледа-ме като хармонизиращ и контролиращ грубото материално битие фактор, а не само като начало на един развиващ съдър-жанието на всичко съществуващо процес. В такъв смисъл Аб-солютната Идея на Хегел се превръща във форма на естест-вения интелект, който съществува вън и независимо о т чо-вешкото съзнание, и притежава подобни нему качества, кои-

135


mo обаче, надхвърлят многократно мащабите на човешкото битие. Ако приемем схващането на Хегел, че абсолютното трябва да бъде разбирано не само като предпоставка за Всич-ко съществуващо, но и като негов резултат, получен в краен, и следователно окончателен, висш етап на неговото разви-тие тогава ние не може да се съгласим, че тази висша степен на развитие на Абсолютната Идея представлява някакво но-во качество, може би вече различно о т всякаква форма на ма-териалното битие, наречено о т Хегел Абсолютен Дух. И то-гава възниква дилемата: "кое е първичното - Абсолютният Дух или Абсолютната Идея". Ако Абсолютният Дух прите-жава истинските качества на абсолюта - неизменност, уни-версалност и уникалност - т о в такъв случай различим ли е пантеизмът на Хегел о т обичайното теистично схващане? Възможно ли е Абсолютът да се поставя в края на нещата, вместо на логичното му място в началото?

Според Хегел, Абсолютният Дух може най-добре да се де-монстрира в историята на човешкото общество. Човечест-вото в своето развитие следва канона на развитието, което се определя о т движението на специфична за него Абсолютна Идея, която в крайна сметка, ще се превърне в Абсолютния Дух на тази система. Това схващане е в противовес например на схващането на традиционната християнска теология, че върховната точка на развитието на човешкото общество е сатанизмът. Същността на религиозното вярване е, че све-товният ред е лош и лъжовен. Доброто, истината и благоде-телността са преследвани и отхвърлени в практиката на чо-вешкото общество. Това мнение логично води до известния модел на Апокалипсиса, описан в свещеното писание на Библи-ята. Много известни философи са приемали, че в света същес-твува в някакъв смисъл космос на божествения ред, че добро-т о е в хармония с този ред, а злото му противоречи. Как то-гава бихме могли да възразим на твърдения о т типа, че сата-ната е Абсолютен Дух, който е против космическите сили на божествения ред, т.е. на доброто? Дали тези отношения не са форма на противопоставянето и противодействието на волята на цялото, срещу което всяка индивидуалност, нада-рена със съзнание, разгръща дейност, целяща разстройване на общността, на която т я е член62.

Какви особености придобива В такъв случай самото поз-нание, ако ние поставяме Абсолюта не в началото, а в края на процесите и явленията? Хегел разглежда този въпрос като отношение на съзнанието към предмета, който се противо-поставя на него отвън като предмет на познанието. Анали-

136


зъш на това отношение о т гледна точка на философията на Абсолютната Идея и Абсолютния Дух, оформя извода, че предметът сам по себе си е познаваем, доколкото неговата същност носи духовен, логически характер. Съзнанието вина-ги открива в предмета своята собствена същност и благода-рение на това се издига до нивото на самосъзнанието. Само-съзнанието се съотнася към подобни нему други самосъзна-ния, о т което произтича и разнообразието на социалните отношения (например отношението между бедния и богатия, между властващия и управляваните и т.н.). Тези отношения се разглеждат като форма на развитието, обогатяващо са-мосъзнанието на човечеството по пътя към Абсолютната Истина, която не зависи о т някакъв стоящ над нея Демиург, а е обусловена о т обществения (и следователно материално обусловен) строй. В него напълно ще се достигне и ще бъде всестранно реализирано, присъщото на Абсолютната Идея, безкрайно богатство на съдържанието.

Хегел отхвърля например интуитивизма на Шелинг, при-писвайки го на Абсолютния Разум, който е носител на Абсо-лютната Идея и се отличава о т нея по операциите, извърш-вани с помощта на диалектическата логика. До този момент ние констатираме непрекъснато аналогии между концепции-те, произтичащи о т физиката на Бога и хегеловата филосо-фия на обективния идеализъм. Различията обаче са съществе-ни. Според философията на новата торсионна физика, интуи-цията е с причина, стояща извън човешкото съзнание, но т о е неин носител. Абсолютизирането на рационалното, както и абсолютизирането на ирационалното не е основателно, тъй като на базата на тези хипотези се достига винаги до па-радокси о т типа на "Абсолют, стоящ в края на нещата", или "Абсолют, породен о т друг Абсолют (например Абсолютни-я т Дух във философията на Хегел, резултат о т крайни схва-щания за Абсолютната Идея (или разум))". Съгласно идеите на физиката на Бога, човешката интуиция е резултат на спе-цифично взаимодействие между СПС и индивидуалното чо-вешко съзнание. Човешкият интелект например не може да схване същността на творческия момент, наречен "озарение на интуицията". Познавателните структури са цялост, кои-т о не следва да бъдат свеждани до атомарни структури на някакви логики. Тази трудност, която се решава естествено във философията на физиката на Бога, се решава о т Хегел чрез въвеждането на категориите на пантеистичния рацио-нализъм и мистичния логос. По този начин наистина може да се покаже, че операциите на Абсолютния Разум в разбиране-

137


mo на Хегел, обхващат както рационалното, така и ирацио-налното. Рационалното поле на Абсолютния Разум е по-широ-ко о т рационалното в човешкото съзнание. Новото познание в човешкото съзнание обаче се появява скокообразно, в алтер-нативни смени между ирационалните действия и рационални-т е операции, основани на логиката. Интуицията в схващане-т о на философията на физиката на Бога, съвсем не е някаква нисша степен на естествения човешки интелект, докато ло-гиката представлява неговата висша степен, както това до-пуска Хегел. Интуицията е начин за придобиване на ново зна-ние чрез взаимодействие между различни форми на естестве-ния интелект, каквито са СПС и човешкия разум, в контак-т а между които може да се осъществи прехвърляне на по-ши-рока и по-всеобхватна по обем информация, о т по-висшия към по-нисшия интелект. Това предполага, че тази по-всеобхват-на информация е калибрирана за същността на различните форми на интелекта и че т я съществува предварително в системата на нейното висше ниво. Дали висшата форма на естествения интелект, какъвто е СПС, търпи еволюция и придобива качества на някакъв Абсолютен Дух; дали това е интелект, който организира знанията си по същия начин, как-т о и човека - нещо, което стои извън нашите възможности за верификация.

Новото в схващането за СПС о т гледна точка на фило-софията на физиката на Бога е: мисленето във всички негови проявления (висши и нисши) представлява някаква форма на познание за реалността. Сетивното ни познание например не може да бъде основа за обясненито на минали или бъдещи съ-бития. Чувствените възприятия, възникващи в нашите орга-ни не могат да бъдат изчерпателната основа на възможнос-т и т е на теоретическото познание, въпреки че мисленето се базира съществено и на данните о т чувствения опит. Не мо-же и не би трябвало да има някакво крайно и ограничено един-ство между рационалното и емпиричното. Съдържанието на мисълта, което се възприема в традиционната наука, по мне-нието на диалектиците материалисти например е резултат на пълното и всеобхватно (диалектическо по форма и съдър-жание) заимстване о т нещата, идващи о т чувствените дан-ни, което е и винаги отправна точка на логическото ни мис-лене. Хегел о т своя страна, приписва на мисленето присъщо само на него съдържание, което не е получено отвън, а е поро-дено о т самото него. Познанието в този смисъл е не толко-ва откриването на това, което съществува вън и независимо о т нас, а по-скоро откриване съдържанието на самото мисле-

138


не, според Хегел, изразено на езика на науката. В крайна смет-ка, човешкото мислене, според Хегел, може да се счита като една о т проявите на някакво абсолютно, съществуващо из-вън човека мислене - Абсолютна Идея, която материалисти-т е неправилно отхвърлят, отъждествявайки я с Бога. О т гледна точка на философията на новата физика, разумното, произтичащо о т СПС и разумното, произтичащо о т човеш-кото мислене се припокриват само частично. Затова не всич-ко действително е разумно, о т гледна точка на човешкото мислене, както и не всичко разумно, раждано дори в най-раз-ширените форми на човешкото съзнание, може да бъде дейс-твително. Хегел обаче твърди, че действителното е разум-но, а всичко разумно е действително-.'

Наистина има връзка между еволюцията на човешкото съзнание и еволюцията, ако може да се говори за такава, на космическото съзнание. Но това не налага условията за трак-товката на това явление в абсолютен смисъл, разкривайки възможността за пълното отъждествяване на тези различ-ни форми.

Човешкото мислене отразява обективната реалност, о т която част е безкрайният източник на информация, описван във физиката на Бога като СПС. Мисленето ни обаче, нико-га не може да достигне до една абсолютно правилна предста-ва за цялото, но само в отделни негови фрагменти т о е в със-тояние да постигне определено ниво на истинно отражение. Вечно съществуващата дистанция между нисшето ниво на човека и висшето ниво на естествения интелект, съсредото-чен в СПС, е източник на свободата на волята ни, която в действителност е една илюзия. Светът на материалното се самоконтролира по един своеобразен и постоянен начин, като точно това е главната същност на висшия интелект, съсре-доточен в СПС. Главната цел тук не е самораЗвитието на Абсолютната Идея, както твърди Хегел, а всестранният и всеобхватен контрол над нестабилния и изобилстващ с хао-тичните си процеси, материален веществено-енергиен свят. Не самоосъзнаването, насочено към духовното усъвършенст-ване е присъщо на Абсолютния Разум, а съблюдаването и кон-тролът над равновесието в света - това е крайната, благо-родна цел, която е заложил в тази своеобразна материална същност Великият и Всемогъщ Бог.

Подобно на ролята и функциите на човешкия мозък в об-щата същност на тялото ни, така и ролята на световния ра-зум, разбирана като тъждественост между него и многообра-зието на света на явленията, поражда особен процес на мис-

139


лене, съдържащ В себе си цялото многообразие на действи-телността. философията на Хегел отъждествява тази реал-ност с Абсолютната Идея, която хората единодушно свърз-ват с представата ни за Бога, наистина освободена о т оби-чайно приписваните му о т монотеистичните религии човеш-ки черти. Различията между тези дВа Вида мислене обаче е съ-ществена. философът Лосев счита, че хегеловата Абсолют-на Идея и Абсолютен Дух могат да бъдат интерпретирани и като монотеистични категории, което подкрепя в известен смисъл нашата констатация за поставянето на Абсолютно-т о след нещата.

Човешкото мислене несъмнено отразява битието на чо-вешкото тяло, изпълнявайки в голяма степен ролята на регу-латор на телесното равновесие като координира действия-та, процесите и явленията, произтичащи в самото него. Има ли обаче факти, които да говорят за това, че не мисленето ни отразява битието на физическото тяло, а битието пред-ставлява въплъщение на мисълта, на понятията и идеите, ко-ито т о поражда или съдържа. Ние познаваме факти на поява-т а на рани върху дланите и краката на силно вярващи хора, които изживяват дълбоко емоционално страданията на Исус Христос, когато той е бил разпънат на кръст. Как да интер-претираме това явление, освен като потвърждение на теза-т а на Хегел, че мисленето във всички свои форми представля-ва онова, което въплъщава и определя битието на реалните неща. Огромната сила, заложена в човешкото мислене обаче, е призвана преди всичко да обезпечи оцеляването на едно мал-ко и крехко биологическо тяло. Саморазвитието на Абсолют-ната Идея, съсредоточена в човешкото съзнание, е подчинено на съображенията за оцеляване, докато световният разум има грижата преди всичко да поддържа световното равнове-сие в една огромна и всеобхватна система, за която оцелява-нето чрез приспособяване към някакви външни условия не иг-рае никаква роля. Саморазвитието на Абсолютната Идея, за-ложена в СПС до нивото на Абсолютния Дух, е модел на един нестабилен свят. Човешкото съзнание обаче, има нужда о т такова развитие, защото т о предполага съвършенство на приспособителните ни възможности за оцеляване в един враждебен и агресивен външен свят. Светът като цяло оба-че, е равновесие, а не постоянна грижа за оцеляване в конкрет-ни външни условия. Еволюцията към духовността е необходи-мост за по-тесен контакт на човека с по-висшия (но не и аб-солютен) естествен интелект, съсредоточен в СПС. Идея-т а на Хегел за духовно усъвършенстване на Абсолютната

140


Идея е плод на заимстван о т човешката практика модел, при който страдащият човек еволюира към разнообразни състо-яния на духовността, които му позволяват да разшири свои-т е възможности за оцеляване. За висшия разум, съсредоточен в СПС, това не е задължително. Той не страда о т скрупули-т е за оцеляване, а се грижи за равновесието на света като ця-ло.

Основната форма на човешкото мислене е понятието. Доколкото във философията на Хегел се абсолютизира мис-ленето, т о той неизбежно абсолютизира и ролята на поняти-ето. Понятието, в този смисъл, е начало на всеки живот и представлява о т само себе си "безкрайна, творческа форма, която заключава вътре в себе си цялата пълнота на всяко съ-държание и служи заедно с това като негов източник"63. Но да-ли все пак в понятието се преработват данните о т сетивния ни опит, следствие на което се появяват теоретическите из-води, които са недостъпни за непосредствени наблюдения? И обратното - понятията са първични същности, които по-раждат о т себе си данните на сетивния опит, изразени в яв-ления, връзки и закономерности. Всяко научно постижение, о т гледна точка на второто твърдение, не е някакво задъл-бочаващо се отражение на света, осмислено и пречупено през призмата на логическото ни мислене, а е самопознание на "Аб-солютната Идея", в която всички тези неща са вътрешно присъщи на нейното съдържание.

В разбирането, произтичащо о т физиката на Бога, отк-риваме нещо ново по въпроса за характера на познанието и тъждеството на мисленето и битието. Доколкото субстра-т ъ т на СПС е материален, т о информацията, която съдър-жа има разнообразен характер, което означава и разнообраз-ни начини за достъп до нея. Огромното количество информа-ция, което съдържа СПС обаче, не е еквивалентно на Абсо-лютната Идея на Хегел. Това означава, че не всички реални процеси и явления могат да бъдат обяснени с особеностите на човешкото мислене, както и обратното, за всичко в мис-ленето ни може да има реален израз. Мисленето на СПС има твърде различен о т човешкия модел на мислене характер. Та-зи особеност най-добре се демонстрира с факта на огромно-т о различие, съществуващо между позитивното човешко знание и знанието, което се опитваме да определим о т кон-т а к т а с безбрежния океан на информацията, съдържаща се в СПС. Позитивното човешко знание произтича о т прерабо-тена в сетивния ни опит информация. Затова, през един дъ-лъг период от време, в науката е господствал тесния емпири-

141


зъм, отнасящ се с недоВерие към теоретическото мислене. Стремежът да се ограничи научното изследване единствено до чувствения ни опит и наблюдаемите факти, е породил и из-вестната философия на позитивизма.

Според Хегел това подценяване на теоретическото мис-лене е несъстоятелно. Понятията на мисълта се съгласуват винаги с чувствения опит, затова всяка практическа и мате-риална дейност на хората се свежда до познанието като фор-ма на самопознание на Абсолютната Идея. Следователно тъждеството на мисленето и битието в смисъла на Хегел означава, че законите на мисленето, с които се занимава нау-ката логика, са истинските закони на битието. С тях може да се обяснят фактите о т природата, човешката история и познанието, формалната логика, о т такава гледна точка е наука за елементарните форми и закони за правилното мисле-не. Истинската цел на науката обаче, е установяването на най-общите закономерности на развитието на познанието, което някои се надяват да опишат с езика на диалектическа-т а логика.

физиката на Бога обаче, поставя съвсем друг въпрос: Да-ли мисленето на СПС се подчинява на логически закони? Ако главната цел на този по-висш естествен интелект е светов-ното равновесие, т о защо тогава ще ни е необходимо да абсо-лютизираме логическите закони, след като знаем много доб-ре, че човешката мисловна дейност има също и отношение към равновесието на собственото си биологическо тяло. Осо-беностите на равновесието произтичат не толкова о т зако-ните на праволинейното непротиворечиво мислене, подчине-но на законите на логиката, колкото на ирационалните мо-менти, пораждащи истински новото качество в познанието, такива каквито са интуицията, озарението, творческото търсене и т.н. Истинският замисъл на световния разум мо-жем да разкрием чрез изследването на ирационалните форми на познание, а не на логиката. Особеният статус на тези фор-ми на познание се обуславя о т онази част о т познанието ни, която се ражда о т контакта на човешката мисъл със СПС. В исторически план т я е източник на митологичното позна-ние, на окултните науки, като парапсихологията, ясновидст-вото, астрологията и др.

Дълбоката пропаст между тези две познания за света, взаимното непризнаване и вечната конфронтация между тях показват, че самопознанието на "Голямата идея" (а не на хе-геловата Абсолютна Идея), съсредоточена в СПС, е особена форма на познание, която е различна от формата на познани-

142


ето, представляващо резултат о т преработения със средст-вата на логическото мислене сетивен опит. Съществуваща-т а за сега бариера между тези две същности може да бъде ус-пешно преодоляна с въвеждането на една нова научна парадиг-ма, която постепенно започва да се налага във фундаментал-ната физика.

§ 2.1.2. Характерът на познанието за природата, об-ществото и човешкото знание като система - паралел между традиционните философски школи и новата филосо-фия, произтичаща о т физиката на Бога. Преход към ново наименование на философията на равновесието - еоносо-фия.

Изместването на акцента в науката о т логиката и ра-ционалното към ирационалните форми на познание, вероятно ще разкрие нови хоризонти пред развитието на човешкото познание. Основни части на философската система на Хегел например представляват логиката, философията на природа-т а и философията на духа, към които се присъединяват и фи-лософията на правото, философията на историята, естети-ката, философията на религията и историята на философия-та . Всички т е са построени върху схващането за доминира-щата роля на логиката и на рационалното знание.

философията, произтичаща о т физиката на Бога или о т идеите, свързани с новата торсионна физика, което е все съ-щото, поставя на нова основа нашето виждане за съотноше-нието между логиката, рационалното и обозримото в нашия чувствен опит о т една страна, и о т друга - ирационалните и мистични възприятия на действителността. В един дълъг период о т време ние не бяхме в състояние да отдадем дължи-мото значение на мистичните форми на знание, тъй като най-често т е имат метафоричен смисъл, което обикновено бе основание т е да бъдат разглеждани отделно о т система-т а на рационалното знание. Въпросът, който поставя нова-т а философия е - доколко мистическото възприятие на реал-ността се свежда до света на чувственото възприятие.

Една о т причините да се отговори на този въпрос е фор-мулиран още о т най-дълбоки времена. В древната източна философска традиция например се е приемало, че действител-ността не се подчинява на законите на езика. Много често срещано явление в източните школи е доброволния отказ о т логиката и обичаините понятия при описание на явленията и процесите.

143


Такава представа възниква и в науката, когато започна изучаването на атомните явления. С появата на квантовата механика на атома стана ясно, че всички научни модели и те-ории са приблизителни и че тяхното вербално описание е ви-наги недостатъчно, поради несъвършенството на нашия език. Понятията на мисълта и логиката, която организира сетив-ния ни опит в единно цяло, представлява винаги една едност-ранчива, редуцирана картина на обкръжаващия ни свят.

Сложните взаимовръзки между явленията и динамическа-т а природа на нещата, които ги обуславят, налага тяхното разглеждане като система, която се състои о т винаги взаи-мосвързани, взаимодействащи и намиращи се в непрекъснато движение компоненти, между които определено място заема самият наблюдател.

Добиването на познания за света на скритите, невидими о т сетивата ни неща доскоро се разглеждаше като приори-т е т на различните техники в достигането на състоянието на разширено съзнание. Всички велики мистични школи са раз-вили, в една или друга степен, метода за рационално превъп-лъщение чрез такива техники на ирационалните форми на познание за света, заключени в невидимите сфери на битие-то. Например за достигането на дълбоко мистично открове-ние в езотеричните тайни тибетски школи е необходима дъл-гогодишна практика под ръководството на опитен духовен наставник. Успешно усвоеното умение за контакт с "отвъд-ното" чрез достигането на състояние на разширено съзнание (чрез молитва, чрез съзерцание, чрез медитация, чрез опиати и др.) може да се разглежда като аналог на поставянето на ек-сперимент в научната област. Ако ученият се сдобие с успех при експерименталното изследване на някакво явление, той пристъпва незабавно към повтарянето на този експеримент с цел да утвърди своето знание за него. Повторението, от друга страна, е критерий за истинност и в случая на медита-цията, както и в случая на откровението, като в практика-т а на добрите духовни наставници тези явления се конста-тират също с определена повторяемост.

Може да се каже, че равновесието, хармонията ц стабил-ността на света остават винаги извън обсега на обяснител-ните възможности на човешките езици, формата на изразя-ване на информацията чрез тях е линейна (букви, думи, грама-тични правила за връзките между думите в изреченията и т.н.). Чрез езика мисълта получава една опростена и поради това винаги редуцирана представа за реалността, а логиката е начин този скелет да се гради, "пръчка по пръчка", поставяй-

144


ки ги една 6 друга по строго определени правила (законите на логиката). Но скелетът винаги пада при някакъв страничен тласък. Тялото на реалните неща, облечено в плътта на ис-тинската им материална същност обаче, никога не се срутва о т страничен натиск. Учените знаят много добре, че с по-мощта на аналитичните методи и логика не могат да бъдат описани наведнъж всички явления и процеси в природата. Те прилагат нашироко, т . нар. метод на абстракцията, при кой-т о се отделя определена група о т явления, въз основа на кои-т о се строи модел за тяхното пълно описание. Такъв модел представлява винаги някакъв "скелет" на реалните неща, при което без внимание са останалите процеси и явления, които допълват реалната ситуация до нейния завършен вид. Научни-я т метод, в този смисъл, работи добре само в случая, че яв-ленията, които се игнорират, са или с толкова незначително влияние, че тяхното разглеждане не внася нищо съществено, или че т е са неизвестни в момента на създаването на модела или теорията. Тяхното влияние по-късно поражда конфликт-ни ситуации в експерименталните данни, което налага създа-ването на нов по-точен модел. В науката няма за сега опреде-лен метод за цялостно изследване на нещата в битието.

Източните философски школи изграждат своята концеп-ция за познанието именно върху тезата, че всякакви формал-ни конструкции о т типа на вербалните (езикови) описания или логическите умозаключения, дават неточна и непълна представа за действителността. Затова т е предпочитат точно обратния на абстракцията метод на непосредствено-т о възприятие на реалността, който се основава на развива-нето на различни техники за цялостно възприемане на неща-т а (съзерцание), позволяващо придобиването на познание, стоящо отвъд пределите на мисленето и езика. Поради това източните философи се интересуват преди всичко о т различ-ните форми на възприемане на реалността, а не о т нейното описание. Но дори и при тези обстоятелства т е се сблъск-ват с трудността на комуникацията на своите знания, кое-т о ги поставя отново пред лицето на ограничените възмож-ности на езика. Школите на мистицизма използват нашироко различни форми на изразяване на познанието, придобито чрез непосредствено съзерцание на действителността, при което се цели избягването, макар и в известна степен, на изразява-нето му чрез езика. Това са формите на символното изразява-не, на митовете, на метафорите, на поетическите и художес-твени изразни средства, на сравненията, на аналогиите и але-гориите и др. И до ден днешен ние се учудваме на необичайния

145


и силно въздействащ върху мисълта и чувствата ни език на свещените писания, какъвто е например езикът на Библията, в който логиката и здравият смисъл не налагат до такава степен въпросните ограничения, с които обикновено се сблъс-кваме в ежедневния ни опит с говоримия език.

Метафоричният, изпъстрен с разнообразни образи и въп-лътен о т мистицизма език на Библията е много по-подходящ за описание на религиозния светоглед, отколкото обикнове-ния език, използващ нашироко логиката и други формални из-разни средства. Затова езикът на Свещеното писание може да се разглежда като средство за максимално приближение към Абсолюта на Бога, същността на който не може да бъ-де изразена с думите на човешкия език.

Проблемът с несъвършенството на езика и на аналитич-ния метод в науката, е успешно преодолян о т източните фи-лософски и религиозни школи, с помощта на разработените в тях различни методи за безпонятийно възприемане на реал-ността. Тези методи представляват главната цел на всички школи на източния мистицизъм. Те определят и много о т ас-пектите на източния начин на живот. Основната цел на те-зи методи представлява неутрализирането на логическото мислене и увеличаване ролята на интуитивното съзнание. Свързаната с това техника на медитацията, позволява на съзнанието ни да се устремява към такива състояния, при ко-ито всички видове ограничителни прегради и препятствия, издигнати о т логическото мислене изчезват, отстъпвайки място на образна недиференцирана цялостност. При дълбока-т а ТМ например, нашето съзнание се намира в състояние, ко-ето е съвършено алтернативно на обичайното състояние, обусловено о т ежедневния език или о т абстрактното мисле-не. Това е особената форма на нечувствено възприемане на действителността, при която мисълта ни се концентрира върху цялостното възприятие на нещата, незадържайки в ре-цептивните си действия отделни фрагменти о т чувствени-т е образи, за да ги анализира, обяснява или описва с помощта на модели, теории или езика.

формата на отражение на действителността в мистич-ното мислене, налага сериозна и щателна подготовка, която често съперничи на подготовката за сложния, умело поста-вен научен експеримент, изискващ високо техническо и екс-пертно обезпечаване. Аналог в действията на мисълта при мистичното отразяване на реалността откриваме в някои прояви на човешкото съзнание. Всички ние знаем например как неочаквано ни озаряват идеи, които най-често получава-

146


ме 6 особено състояние на отпуснатост и откъсване на съз-нанието ни о т напреженията на ежедневния живот. Особено силно е това изживяване, когато дълго време сме обмисляли даден проблем, но не можем да намерим неговото решение, въпреки че "той вече е на върха на езика ни". Най-често дълго-очакваното решение идва, когато отклоним вниманието си о т него, създавайки по този начин условия за неговото спон-танно проявление чрез интуицията.

Мигновеното възприемане на нещата в тяхната цялост означава, че помежду им има някакво безусловно единство, ко-ето, може би, се проявява на нивото на торсионния вакуум. При определени състояния нашият мозък има възможността "да прониква" в информационното поле на СПС, вследствие на което възникват непосредствените интуитивни прозрения, които засега неправилно тълкуваме като мистични (неясни, неопределени, обусловени о т свръхестествени сили) проявле-ния. физикът фритъоф Капра дава един много интересен при-мер, който илюстрира чудесно интуитивния синтез на обра-зите в мисълта ни: Човекът се шегува. Неговото чувство за хумор е уникално и е едно о т свойствата, които го отлича-ват о т животните. Смехът представлява действие, при ко-ето ние изживяваме особено мигновено "просветление". Сме-хът не може да се обясни с никакви биохимични реакции. Зато-ва и казваме, че "се смеем о т душа" (за която е и предназначе-на шегата) само в този случай, когато нас ни постигне вне-запно интуитивно прозрение, относно смисъла на шегата. Сходството между духовното прозрение и проникновението в смисъла на шегата, трябва да бъде добре познато на хора-та , достигнали до просветлението, доколкото всички т е са надарени с чувство за хумор. Дзен използва особено много смешни истории и анекдоти, а в "Дао-дъ дзин" ние можем да прочетем: "AJco над това не биха се смеели, т о не би било и Дао"64.

Признавайки индивидуалността на нещата, източните философи предполагат, че всички различия и противопоставе-ности са относителни вътре, в самото тяхно всеобхватно единство. Неправомерно е да се счита, че единствената същ-ност в реалния свят е непримиримостта на противополож-ностите, че о т тяхното съединение никога не може да се по-лучи някакво смислено единство. Възприемането на противо-положностите, в смисъла на диалектическото им единство, винаги се е интерпретирало в рамките на универсалния анали-тичен метод в науката, при който основното изискване е съсредоточаването на вниманието върху всяка единична ин-

147


дивидуалносш. Затова и диалектическият метод, съчетан с материалистическия светоглед, е породил толкова много па-радокси в познанието. Ако ние приемахме безусловно тезата на диалектическия материализъм, че борбата на противопо-ложностите се обуславя единствено о т материалния аспект на тяхната индивидуалност, т о никога не бихме могли да обясним по-честото явление, че борбата между тях не вина-ги завършва с окончателна победа на някоя о т тях. Най-чес-т о конфликтът между противоположностите се проявява като взаимодействие, при което същността на противобор-стващите страни се запазва. Ако светът се осланяше единс-твено и само на материалната конфликтност, в която ос-новна роля играят индивидуалните качества, т о тогава той би бил крайно нестабилен. Скритата о т полезрението на се-тивния опит "връзка" между нещата, изисква съвършено нов подход във философията. Очевидно той е предназначен да обясни запазването на равновесието между противополож-ностите. Тази философия се осланя например на факта, че борбата между злото и доброто никога не може да приключи с окончателна победа на доброто над злото. Истинският смисъл на световните процеси и явления е способността да се поддържа динамическото равновесие между доброто и злото. Затова и нарекохме тази философия - философия на равнове-сието (или още екилибрология7). В многократни дискусии с ко-леги и приятели чухме единодушно неодобрение за тези назва-ния. И наистина понятието "равновесие" предизвиква асоциа-ция с други сфери на знанието, които изместват смисъла на тази философия. Понятието "екилибрология" о т друга стра-на, не звучи добре в ушите на хората. Тук ние предлагаме ед-но ново название - еонософия. В превод о т гръцки това озна-чава "вечна мъдрост" (еон - вечност, софия - мъдрост). И та-ка, о т тук нататък, под "еонософия" ще разбираме философия на равновесието, разглеждана в смисъла, който вече предло-жихме в работите7.

Основен постулат на тази философия, е допускане същес-твуването на такива части на физическата реалност, в кои-т о се осъществява тайнствената и скрита о т погледа ни връзка между различните индивидуалности. Връзка, която ви-наги смекчава и облекчава противоборството на противопо-ложностите. Този постулат е потвърден в известен смисъл о т достиженията на новата торсионна физика.

Вторият постулат на еонософията може да се формули-ра така: Съществува принципна разлика между познанието ни за единичните неща (индивидуалностите в битието) и позна-

148


ниешо ни за тяхното единство. Противопоставянето на не-щата под формата на "борба между противоположностите" възниква, когато ние съсредоточаваме вниманието си върху свойствата на единичното, с цел да ги изучим и опишем като отделни о т цялото същности. Така възниква и илюзията за тяхната непримиримост. Уместно е по повод на този факт да цитираме китайския философ Лао-дзъ: "когато всички в този свят признаят прекрасното за прекрасно, тогава същес-твува уродството; когато всички в този свят признаят доб-родетелта за добро, тогава съществува злото"65.

Аналитичният метод в науката следователно е нож с две остриета. О т една страна, той ни дава възможност да изу-чаваме физическата реалност с помощта на логиката и ме-тодите на рационалното мислене. О т друга страна, негово-т о абсолютизиране ни отдалечава о т другата същност на нещата в битието - целостността, изискваща алтернатив-ни методи на изследване.

Тези методи се осланят на констатирани в нашия ежед-невен опит явления като непосредствените интуитивни прозрения, игнорирани в западноевропейската културна тра-диция, считайки, че тези проявления на човешкото съзнание нямат особено значение за науката. Съвсем по друг начин се обръщат към тези факти философите на Изтока. Там това обстоятелство заема «особено място в системата на позна-нието. В източната мистична и философска школи, възник-ват техники за удължаване на това състояние на съзнанието, при което се достига ефективно т . нар. "безпонятийно възп-риятие на реалността". В културната история на страни ка-т о Индия, Китай, Япония и др. се появяват своеобразни ме-тоди за изучаване на действителността, които могат да се определят като алтернативни на научния аналитичен метод. Възникват разнообразни методики, ритуали и форми на изкус-твото, които разширяват неимоверно спектъра на възмож-ностите ни за познание на обкръжаващата ни реалност. Всички т е се категоризират под общото название "ТМ". Ето как описва смисъла на тези методи ф. Капра: "Основната цел на всички тези методики е неутрализирането на мисленето и активизацията на интуитивното съзнание. В много видове медитация неутрализирането на мисленето се постига с по-мощта на самоконцентрирането върху някакъв отделен обект - собственото дишане, мантрата и мандалата. Други школи фокусират вниманието върху движенията на телата, които следва да бъдат изпълнявани спонтанно, без ни най-малко участие на мисълта. Такъв е пътят на даоистката

149


гимнастика тайдзигун и индийската йога. Ритмичните дви-жения в тези школи могат да породят онова усещане за све-т а и спокойствието, което характеризира по-статичните форми на медитация; това чувство може произволно да се из-пита при заниманията с някакъв спорт"64.

Освен като форма на познанието, медитацията е позна-т а в източните страни и като метод за изразяване на худо-жествената мисъл. Във всички тези дейности се забелязва ед-но дълбоко преосмисляне на факти, които ние неволно сме констатирали, но никога не сме им придавали особено значе-ние. Например явлението "възпроизвеждане по слух на една мелодия". В Индия, методът да се изучава музиката без да се прибягва до помощта на нотното й записване, е широко раз-пространен. Изучаващите изкуството на музиката по този метод се стремят да усвоят мелодията чрез вслушването в изпълненията на техния учител.

Китайската школа на художественото изкуство напри-мер поставя условието за свободно, спонтанно движение на четката върху платното на художника. Японските чайни це-ремонии се състоят о т бавни ритуални движения, които це-лят единствено спонтанност при изпълненията.

Всички тези практики и резултатите о т тях показват, че за човешкото съзнание са достъпни, под една или друга форма, състоянията, в които главна роля играе не логическо-т о мислене, а интуицията. Тя в тези случаи се проявява не ка-т о мигновен проблясък, а като особено стабилно състояние, различно о т това, което познаваме като "внезапно озарение на мисълта". Новото, което внася еонософията в тези разра-ботки, се заключава в търсене отговора на следния въпрос: Възможно ли е медитативното състояние на човешкото съз-нание да бъде използвано и в научноизследователската дей-ност?

Известна в това отношение е техниката на ТМ, прила-гана в Международния Университет "Махариши" в САЩ. Ав-т о р ъ т на тези редове е организирал една група о т практику-ващи, в която се използват оригинални методи за достигане на стабилно медитативно съзнание. Резултатите имат пре-ди всичко научен характер. Може да се каже, че голяма част о т информацията, която е представена в настоящата книга, е плод на такава дейност. В работата на тази група, нарече-на условно "Рилски пентаграм", целенасочено се избягва рели-гиозната, мистичната и битовата проблематика, и се акцен-тира върху търсене отговора на въпроси, представляващи на-учен интерес. Констатирани са символни форми на спонтан-

150


но изразяване на информация о т различен тип, както и "фрак-тални когнитивни структури", които имат конкретно мате-матично представяне и поради това съставляват също фор-ма на интегрално знание о т интуитивен тип, в което роля-т а на мисловните логико-аналитични форми е сведено до ми-нимум.

Резултатите о т опита на тази група, се свеждат до от-криването на нов кръг о т факти и явления, констатирани във връзка с неутрализирането на човешката рационална мисъл по начин, който позволява на интуицията ни да навлезе в уди-вителната действителност на интегралните, цялостни фор-ми на научното познание. Досега науката винаги формираше информация за обкръжаващия ни свят, която задължително минаваше през филтъра на логическото мислене и аналитич-ния метод в науката. Такава информация е едностранчива и поради това, винаги е представлявала едно непълно отраже-ние на физическата реалност.

Спокойният и уравновесен ум, приспособен за интуитив-но съзерцание на действителността (а не само за логическо-рационално опериране с абстрактните истини и понятията), се оказва твърде ефективен в търсенето на научните исти-ни. Логическото мислене създава прегради, поражда скепти-цизма, характерен за научно мислещия ум, докато в медита-тивното състояние на съзнанието всички видове прегради и разграничения изчезват, отстъпвайки място на едни, недифе-ренцирани о т условностите на науката, цялости. В никакъв случай това не означава някаква анархия или произвол. Напро-тив, при тези действия се извършва условно сливане на мисъл-т а ни с цялостни, но не и произволни структури на информа-цията, заложени в ТП, което може да има определен смисъл само като един по-всеобхватен и завършен процес на научно-т о познание. Тези два противоположни подхода - аналитични-я т и интегралният - се разглеждат като взаимно допълващи се, хармонично балансиращи се и поради това, напълно равноп-равни подхода.

Третият принцип на еонософията конкретизира ролята на динамичното равновесие, възприемайки една по-различна, о т диалектическия закон за единството на противополож-ностите, позиция. Доколкото всички противоположности са свързани помежду си с невидимите нишки на въздействията и полевите структури о т информационен тип, заложени в тор-сионния вакуум, следва, че изчезването в по-висшия етап на доминация на противоположностите, оповестено като един о т основните закони на диалектическата философия (зако-

151


нъш на синтеза) може да бъде представено и като динамичес-ко последователно редуване въВ формите на равновесие (или формите на взаимовръзки) между тях.

Динамическото равновесие между противоположности-т е може да се сравни с движенията на едно махало. Това дви-жение има характера на колебание между две крайни точки. Скоростта на движението на махалото в предела на тези точки се забавя и се увеличава, когато т о доближи центъра на равновесната точка. Самото движение о т едната край-ност до другата е формата на обединението на противопо-ложностите, представени като крайни положения в състоя-нието на махалото. Това обединение става без тяхното учас-тие, което изключва директната конфликтност и безплодна-т а борба за надмощие, Водеща до физическото унищожение на някоя о т участващите В процеса страни. Този модел на дина-мическо обединение на противоположностите често се из-ползва о т китайската философия на даоизма, като крайнос-т и т е тук се означават с известните символи "ЯН" и "ИН". В него има една такава особеност. Колкото амплитудата на махалото е по-малка, толкова и състоянието на системата е по-близо до характера на медитатиВното състояние на чо-вешкото съзнание. Оттук следва и поредният Важен Вариант на третия принцип на еонософията: Стабилното състояние на съзнанието, подходящо за медитация може да се постигне най-вече, когато мисълта ни придобие умението да избира и да оперира с по-близко стоящи една до друга противополож-ности.

За да отразим В подходяща за медитацията форма някои тВърдо установени като дистанция противоположности, бихме могли да процедираме, приемайки за разглеждане някои no-смекчени форми на тяхното реално проявление, което практически означава, намаляване на амплитудата на "еоно-софското махало", свързващо ги в динамично единство. Да се установи равновесие между две противоположности в ника-къв случай не означава т е да бъдат в някакво статично рав-новесие, представата за което предизвиква и неодобрението на хората към названието "философия на равновесието". Това означава да се намерят такива техни форми, които биха скъ-сили амплитудата на еонософското махало. Един о т начини-т е е всяка о т крайностите да придобие и свойства, присъщи на нейната противоположност. Например, в много източни традиции главната цел на медитацията представлява дости-гането на динамическо равновесие между двете основни про-тивоположни страни на човешката душа, изразяващи се в

152


мъжката u женската човешка природа. Но известно е (вж. напр. схващането по този въпрос на виенския психолог Ото Вайнингер), че всяка реална човешка душевност е смес о т те-зи две крайности. В случая привличането между противопо-ложностите става по определени правила. Природата като че ли е спазила един много важен принцип на равновесието, при което смесването на едната и другата страна дава точ-но сумарния ефект на една идеална същност и за двете про-тивоположности, съществуващи само в идеализиран вид. Например ако мъжът има 70% мъжки качества и 30% женски качества, такъв индивид постига хармония в отношенията си с противоположния пол, ако жената, която той избира има съответно 70% женски качества и 30% мъжки качества. Правилото е, сумарният ефект само на мъжките качества о т единия и другия индивид да дава 100% мъжки качества, ка-т о същото е и по отношение на женските качества. Равнове-сието между крайностите в този случай се достига, когато тяхното взаимно допълване дава точно идеализираната кар-тина на самите крайности. Разбира се, тук могат да възник-нат въпроси о т типа: Ако например в тези 30% мъжки качес-тва констатирани у жената има и такива, които дублират някои о т мъжките качества при мъжа, дали в този случай ще има максимално равновесие и хармония между тях? Отгово-рът се крие в загадката на понятията "идеален мъж" и "иде-ална жена". Крайностите, които притежават съответно 100% мъжки качества и 100% женски качества са нещо, кое-т о в реалните случаи не съществува.

В една значителна част о т взаимоотношенията между противоположностите в природата възниква друг тип меха-низъм на равновесието и хармонията. Такъв е случаят с прив-личането между противоположни по знак електрически заря-ди. Ако природата бе устроена само въз основа на закона на привличането между електрическите заряди, т о много скоро би настъпила всеобща катастрофа. О т гледна точка на кла-сическата механика например кръжащият около ядрото на атома електрон би трябвало постепенно да загуби част о т своята енергия и да падне върху него. Но това никога не се случва. То се дължи на особеностите на квантовия вакуум. Електромагнитният заряд на ядрото на атома поражда флуктуации в обкръжаващия го вакуум, вследствие на което електронът изпитва някаква сила, задържаща движението му към ядрото. На физически език това се изразява като уравно-весяване на кинетичната енергия на електрона с енергията на флуктуациите в квантовия вакуум. Колкото по-близо до яд-

153


pomo е електронът, толкова по-изразена е силата на "възг-лавницата", съпротивляваща се на потопяването му в прост-ранството, което заема ядрото. И колкото повече протони и неутрони се съдържат в ядрото на атома, толкова по-голя-ма и по-еластична е тази "възпираща възглавница", която оси-гурява равновесието на системата.

Следователно не е достатъчно да се формулира само за-кона, постановяващ принципа на привличането или борбата на противоположностите. Необходимо е още да се добавят законите на равновесието, които допълват картината на не-щата в реалната действителност. В това именно се състои и най-важният аргумент, мотивиращ необходимостта о т из-граждане системата на еонософията.

Необходимостта о т формирането на специалните зако-ни на равновесието проличава най-вече, когато разглеждаме поведението на индивидуалностите в биологическия свят. Един о т най-добрите изрази на представата ни за човешките отношения е получен с помощта на символиката на даоист-ките архетипове на противоположността "ян" и "ин", изразя-ващи активното и пасивното начало на света. В тантричес-кия будизъм например противоположният характер на мъж-кото и женското начало са обозначени със символите, харак-теризиращи сексуалните особености на тези два типа. Инту-итивната мъдрост се разглежда като важно качество на па-сивното женско начало в човешката душа, докато любовта и състраданието са качества, приписвани на мъжкото активно начало. Обединението на тези две начала в хармония се осъ-ществява при достигането на момента на просветление, изобразяван като своеобразно сексуално екстатично дейст-вие о т страна на мъжкото и женското божество. Източни-т е философи интерпретират тази форма на равновесие меж-ду въпросните противоположности като възможност за осъзнаване на единството на мъжкото и женското начало, което човек може да изживее само на едно по-висше ниво на съзнанието. То се намира отвъд областта на логическото мислене и езика, където тези две противоположности се про-явяват в някакво своеобразно динамическо единство.

Тази интерпретация на единството на противополож-ностите наподобява картината на единството на противо-положно заредените частици в атомната физика, която то-ку-що описахме. Изучаването на квантовите явления, свърза-ни с движенията на атомите и субатомните частици, ни раз-крива реалността на един свят, който в много отношения не се подчинява на законите на логическото мислене и езика. В

154


тази реалност Възникват условията за удивителното и не-познато за логиката ни свойство, свързано В равновесието на атомната система и показващо невъобразими за човешката мисъл образци на устойчивост и хармония, проявяващи се в отношенията на непримирими противоположности, каквито са противоположните по знак електрически заряди.

Едно о т най-големите научни достижения на XX век е създаването на специалната и общата теория на относител-ността. Най-голямата изненада о т тези две велики научни творения, е свързана с радикално противоположния възглед, който т е установяват по отношение интерпретацията на геометричното знание. В течение на повече о т две хилядоле-тия гръцката геометрия оказваше силно влияние върху запад-ноевропейската философия и наука. До края на миналия век трудът на Евклид "Елементи" бе втората по популярност, след Библията, книга през вековете. Считаше се, че евклидо-вата геометрия отразява истинската същност на простран-ството, поради това т я най-често се интерпретираше като универсална, присъща на самата природа система о т закони. Появата на теориите на относителността промениха до го-ляма степен това схващане. Може да се каже, че основното откритие на тези теории се състои в установяването на гле-дището, че законите на геометрията не са присъщи на приро-дата поначало и че т е дължат своята формулировка на чо-вешкия интелект. След появата на релативизма геометрич-ните свойства вече се разглеждат в контекста на тяхната изменчива, динамична природа, която предоставя огромен из-бор о т възможности, изследването на които може да става единствено по критериите на избора на една или друга форму-лировка, която да не противоречи на експерименталните факти.

Ако това становище е вярно, т о оттук следва, че теори-ята на относителността възприема пространствените и времевите категории единствено като елементи на човеш-кия език, който се използва о т наблюдаващия субект, за да опише по-добре обкръжаващата го действителност.

Специалната и ОТО обаче породиха съвсем други по сми-съл явления в науката. В специалната теория на относител-ността се оказа, че пространството само по себе си, както и времето само по себе си, са противоречиви, неопределени същности. Независима, непротиворечива същност представ-лява само тяхното обединено разглеждане получило извест-ност в науката като четиримерно пространство на Минков-ски.

155


В ОТО бе осъществено още по-странно обединение. Гео-метрични свойства, като метриката на пространството, бяха обединени в единство с чисто физическата същност на силата на гравитацията. Дълго време този важен момент в науката беше игнориран.

Едва с появата на новата торсионна физика, този проб-лем може отново да се разгледа о т една ясно установена фи-лософска гледна точка. О т нея става ясно, че геометричните свойства отразяват определен тип взаимоотношения между определени групи о т обекти, физическата реалност в нейни-т е най-пълни и всеобхватни измервания се формира не о т йе-рархии на различни групи о т веществено-енергийни обекти, а о т различни взаимоотношения между тези обекти, фунда-менталните физически взаимодействия, каквито са електро-магнитното, слабото и силното, определят единия о т двата основни вида такива взаимоотношения между реалните физи-чески обекти. Квантовият вакуум определя характера на рав-новесието в тези взаимоотношения, в които участват опре-делен кръг противоположности, каквито са например поло-жителният и отрицателният електрически заряди, южният и северният магнитен полюс, зарядите на цветните кварки и т.н.

Геометричните свойства определят другия тип взаимо-отношения в структурата на реалния свят. Затова т е изис-кват и съвсем друг тип механизми за осъществяване на рав-новесието в тези взаимоотношения. Торсионният вакуум и неговите съставни елементи - фитоните - имат такова предназначение. Елементарните конституенти на света са не тези, които определят фундамента на йерархията във ве-ществено-енергийната форма на материята, а тези, които определят същността на различните типове взаимоотноше-ния в природните явления и процеси. Квантите на различните силови полета са елементарни изразители на първия тип от-ношения, докато фитоните в 1111 са елементарни изразите-ли на втория тип отношения - геометричните. Природата е делима до същности, които се определят не о т веществени структури, а о т типа отношения. Квантовите частици са носители на отношенията, характерни за фундаменталните физически взаимоотношения, включващи силното, слабото и електромагнитното взаимодействия.

Обединението на тези взаимодействия може да стане са-мо на нивото на геометричния тип отношения, какъвто е случаят с електрослабото взаимодействие. Геометричните свойства изразяват друг тип отношения, валидни за реалния

156


физически свят. Такъв характер имат гравитационното вза-имодействие и ТП. Следователно геометрията не е език, а тип отношения, в които могат да се осъществяват разнооб-разни форми на синтез и единство във физическия свят. Еле-ментарността в природата се свежда до отношения а не до типове веществени конституенти.

Именно в това се състои новото, което внася във фило-софията системата, наречена о т нас еонософия. Двойнстве-ният характер на отношенията в реалния свят обуславя и двойнствения характер на нещата във фВ, определен о т не-говите съставни ниши - квантовата и торсионната. Това об-стоятелство определя и характера на дуализма на цялостна-т а физическа реалност, за която стана дума в § 1.1.1. Двата типа отношения, сведени до техните вакуумни проявления, са предназначени да обезпечат равновесието на света, съответ-но за силите, действащи върху веществено-енергийните структурни типове, осъществявайки локалните форми на това равновесие, както и на силите, отговорни за макрома-щабното разпределение на веществото във вселената, обез-печаващи о т своя страна глобалните форми на това равнове-сие.

Всички тези идеи отхвърлят окончателно механистичния светоглед във физиката. О т друга страна т е отхвърлят и едностранчивия подход към идеята за единството на физи-ческите взаимодействия, използването на която до този мо-мент не е дала никакви резултати в развитието на единната теория на полето.

Механистичната представа за устройството на Вселе-ната се състои в допускане съществуването на определен кръг о т основни същности, притежаващи фундаментални свойства, които може да бъдат обяснени само като "творе-ние на Бога", поради което т е не подлежат на по-нататъшен анализ и обяснение. Смисълът, който внася еонософията, оп-ределя същността на Вселената, в контекста на определени типове взаимоотношения, на базата на които се оформят мрежи о т взаимосвързани събития. Различните участъци на тези мрежи демонстрират свойства, които нямат фунда-ментален характер. Всички т е са обусловени о т свойствата на останалите участъци в тази необятна мрежа, общата структура на която се определя единствено о т универсално-т о свойство на равновесието, обусловено о т хармонията и съгласуваността на различните типове взаимовръзки.

Израз на такова схващане за същността на физическата реалност, е например известният модел на бутстрапа, във

157


физиката на елементарните частици. Този модел демонстри-ра най-добре характера на виждането на източните филосо-фи по въпроса за същността на единството на света. В край-на сметка може да се каже, че тук се касае за различни гледи-ща относно самото единство на материалния свят, което в рамките на източната философия е друго, а в рамките на ео-нософията възникват важни допълнения към източната глед-на точка, произтичащи о т последните достижения на фунда-менталната физика. Светът о т гледна точка на еонософия-т а не може да бъде обяснен нито само о т гледна точка на ме-ханистичния модел, нито само като диалектическо единство на противоположности, какъвто подход е възприет във фи-лософията на квантовата механика (вълново-корпускулярни-я т дуализъм, принципът на допълнителност на Бор и др.), ни-т о дори като съчетаващи се във висши мисловни форми про-тивоположни понятия, за което пледират източните фило-софски школи. Съвременната физика изкара наяве такива про-тивоположности като сила и материя, частица и вълна, дви-жение и покой, пространство и време, съществуване и несъ-ществуване, реална и виртуална действителност и др. Анали-зът на действителността, лежаща извън противопоставя-щите се в мисълта ни понятия не може да се изчерпи с изра-ботването само на някакъв особен начин на мислене, какъвто е източният модел на медитацията. Дори и в този си аспект, умът на човека все още не е в състояние да запази изцяло под-вижността си и способността да променя гледната точка. Затова е необходима допълващата система на еонософията. Начинът на мислене на източните философии, в които се це-ли възприемането на реалността извън противопоставяне-то, породено о т понятията и езика, обяснява задоволително например едно такова, оспорвано о т всеки реалистично мис-лещ физик, противопоставяне, каквото е "съществуването и несъществуването". Изглежда, че т о е най-трудно за възпри-емане о т страна на съзнанието ни и може би затова, според думите на ф. Капра, т о представлява главната причина за продължаващите и до днес спорове около интерпретацията на квантовата механика. Във физиката могат да се постро-я т конкретни модели, показващи прехода о т състояние на частица към състояние на вълна и обратното. Но никакъв модел не може да обясни прехода о т съществуване към несъ-щестВуВане. Например нито един конкретен физически про-цес не може да бъде използван за обяснението на прехода о т състояние, наречено Виртуална частица, към състоянието на покоя ВъВ Вакуума, където тези обекти изчезват като В не-

158


битието. Подходът, възприет в еонософията се различава и о т въз-

гледите, възприети в китайската философия по въпроса за същността на света. Съгласно китайското виждане, "хармо-ничното сътрудничество на всички същества е възникнало не вследствие на указанията на някаква висша инстанция, разпо-ложена вън по отношение на тях, а вследствие на факта, че всички т е са били съставни части на йерархиите на цялост-ност, лежащи на основата на космическия порядък и са след-вали вътрешните подбуди на своята собствена природа"66. По думите на известния синолог Дж. Нийдам, в китайския език дори няма понятие, което да съответства на традиционно-т о западно понятие "закон на природата". По-скоро най-близ-ката до този смисъл китайска дума "Ли" означава "принцип на организация", което наподобява смисъла на английското поня-тие за "образец" (sample).

Най-ярка демонстрация на този китайски възглед открива-ме във вече споменатия модел "бутстрап" в теоретичната физика, философията на бутстрапа не само че отрича същес-твуването на фундаменталните компоненти на материята, но и въобще се отказва о т използването на представата за наличието на такива фундаментални същности, каквито са законите, принципите и фундаменталната структура на ма-терията. За западно-европейската философия това твърде-ние е може би най-радикалната промяна, която може да си представим по отношение на една многовековна култура, и която, в течение на столетия, е схващала смисъла на своето съществуване като съдбовно предназначение да открие и опи-ше фундаменталните закони на природата, представляващи израз на Божията воля и разум.

О т гледна точка на еонософията, пълното отричане на фундаменталните закони е също толкова несъстоятелно, колкото и тяхното абсолютизиране. Описанието на природа-т а с помощта на закони и принципи е възможно, но това е ед-но ограничено разбиране за нея. Системността на света в ни-какъв случай не може да се разглежда като формална йерархия на фундаментални същности, формалните йерархии са неста-билни. В икономиката например е известен печалният опит с т . нар. "финансови пирамиди", които изграждат своята стра-тегия за оцеляване върху също толкова нестабилна и пясъчна основа, каквато е и идеята за Абсолюта на фундаментални-т е закони на природата. Ако това беше наистина така, т о Вселената би се срутила по същия начин както и финансови-т е пирамиди се срутват в обществото.

159


Системността на света се заключава във формирането на дуалистични форми на отношения, които обуславят поява-т а на своеобразни неформални йерархии. Тази системност се изгражда върху основата на определен тип отношения и се заключава във факта, че всички явления и процеси тук се оказ-ват свързани по някакъв начин едни с други, което означава, че за да обясним всяко едно о т тях ние трябва да опознаем същността и на всички останали явления. В такъв разнообра-зен и сложен свят познанието, базиращо се на представата "причина - следствие" става невъзможно по принцип. Затова и откритите о т нас "фундаментални" закони представляват едно ограничено разбиране за природата, при което ние се за-доволяваме с описанието на неголяма група о т явления, опре-делени о т типа отношения между реалните неща, категори-зирани о т нас неправилно като фундаментални физически си-лови взаимодействия. Благодарение на този тип системност, в което се пренебрегват ефектите о т други типове отноше-ния, на нас ни се отдава да опишем огромно количество явле-ния в термините на няколко основни същности, разбира се, подчинявайки това описание на ограниченията, които ни на-лага логическото мислене и езика.

По този начин работата на учените-физици представля-ва последователно разработване на отделни частни и прибли-зителни теории, между които най-голям успех имат онези, ко-ито реализират някакъв синтез. Всеки синтез на физическите теории обаче, представлява приблизително отражение на об-щата същност на единството на нещата в реалността. Вся-ка една теория, колкото и всеобхватна да е тя , дори и така-ва, каквато е ТТП, целяща обединението на различен тип от-ношения между материалните компоненти на света, не би могла да даде една пълна и изчерпателна представа за него.

Съгласно философията на бутстрапа, с прогреса на наше-т о знание за света, всички фундаментални закони и констан-т и във физиката постепенно ще получат своето обяснение. Това обстоятелство ще стане възможно след като ограниче-ността на физическите теории бъде преодоляна в рамките на едно принципно ново познание. Но дори и най-висшите техни-ки на синтез в научното познание не биха могли да дадат удовлетворителен отговор на най-важните въпроси. Поради това, т е биха били винаги едно постоянно приближаване към идеалната ситуация, когато фундаменталната физическа те-ория няма да съдържа никакви необяснени "фундаментални" константи и закони. Тогава нейните "закони" ще следват единствено о т изискването за обща самосъгласуваност и рав-

160


новесие. Но дори и в този случай ние не можем да отстраним ролята на Бога. Истинският и Велик Творец на света би след-вало да проявява по-висша Мъдрост о т Единния и Всемогъщ Бог на европейците, които му приписват единствено заслуга за създаването на законите и принципите на природата. Ис-тинският мъдър Творец на света не би допуснал такава греш-ка. Той го е създал, преди всичко като система, в която съоб-ражението за равновесие играе първостепенна роля.

Теорията на познанието о т такава гледна точка придо-бива съвсем друг характер. Ако Абсолютът на света не са фундаменталните константи и законите за природата, опис-ващи силови физически полета, а са съображенията за равно-весие, произтичащи о т съчетанието на различни типове про-тивоположности, които възникват в рамките на разнообраз-ни взаимовръзки между реалните физически обекти, т о тога-ва създаването на една такава идеална теория винаги ще съ-държа някакво количество необясними твърдения. Истинска-т а същност на световното равновесие се заключава в ираци-оналните проявления в познанието на човека. Те са буферът на напреженията, които поражда стремящата се към опреде-леност човешка мисъл. Всяка научна теория би могла да има отношение към световното равновесие, ако т я използва ня-какъв брой неподдаващи се на точно определение понятия, въз основа на които логическото мислене и езикът ни оперират и строят архитектурата на знанието. С други думи о т семан-тическа гледна точка не би могло да се осъществи никога обясняването на всички понятия, използвани във фундамен-талната физическа теория. Това е и своеобразен критерий на верификацията, критерий за истинността на всяка човешка теория. Доближаването към този идеален случай във физика-т а може да става не по пътя на създаването на единна тео-рия на силовите физически полета, а по пътя на търсенето на теории, отразяващи обединението на различните типове от-ношения в природата, които ние по-горе описахме. Холистич-ната същност на Вселената, разглеждана като някаква ус-тойчива, неделима цялост, не може да се определи като йе-рархия на фундаментални същности, взаимоотношенията между които се уреждат о т фундаменталните закони и фун-даментални константи, характеризиращи тези взаимоотно-шения. Тя по-скоро е резултат на някаква вътрешна последо-вателност и взаимосъгласуваност на съставящите я части. Следователно тези части представляват не само конгломе-рати о т фундаментални съставни елементи представени ка-т о поредно ниво на някаква формална йерархия, а са едновре-

161


менно същности, които имат паралелно битие В изграждане-т о на взаимовръзките си с цялото, различно о т това, което определя взаимоотношенията, отговорни за оформянето им като структурни обекти. Най-важният принцип в изгражда-нето на такъв тип системност е т . нар. принцип на локална-т а хармония, подробно анализиран о т нас в книга67. Съгласно този принцип равновесието на света се осъществява чрез не-формално съчетание на условието за вътрешна, локална са-мосъгласуваност, което е в основата на философията на бут-страпа, с принципа на единството и взаимовръзката на всич-ко съществуващо, който е залегнал във фундамента на почти всички източнофилософски школи. Връзката между тези две гледни точки обаче, е предмет на различни интерпретации. Например във философията на даоизма се приема, че всички явления, протичащи в света, представляват о т само себе си част о т Големия Космически Път, наречен Дао. Законите, на които се подчинява Дао, не са били заложени в природата о т някакъв божествен законодател, а изначално и иманентно присъстват в нея.

философията на бутстрапа о т своя страна твърди, че доколкото главна роля в устройството на света играе вът-решната локална самосъгласуваност, т о безпредметно е да се говори за някакви фундаментални, и поради това оконча-телни в структурната си делимост обекти, каквито са еле-ментарните частици. Всяка елементарна частица е едновре-менно съставена о т други подобни обекти, докато в същото време т я може да е съставна част на също така "елементар-ни", но различни о т нея обекти. Тази страна на организация-т а на елементарните конституенти на света е потвърдена в експеримента само в известен смисъл.

Кварковата структура например е едно отклонение о т модела на бутстрапа, защото в нея се демонстрира друг тип отношения, при които отделни фрагменти на материята мо-гат да съществуват само като потенциални същности, но никога не и като реални. Този факт може да се изтълкува ка-т о форма на стабилност на елементарните конституенти на материята, обяснима по-скоро в рамките на еонософията, която дава своя интерпретация на връзката между вътреш-ната локална самосъгласуваност на нещата и единството на всичко съществуващо. Съображението за равновесие предс-тавлява Висша Идея, която надхвърля мащаба на каквато и да е вътрешна локална самосъгласуваност, както и на всяка една мислима форма за всичко съществуващо, схващани като самостоятелни пътища за разбирането на Голямото Единс-

162


шбо на света. В единството на тези два различни принципа, Великият Творец е заложил една цялостна идея за Равновеси-ето на материалния свят, в който основна роля играят фун-даменталните видове отношения между материалните ком-поненти, а не установения с т а т у т на някакви определени, конкретни материални същности, наречени фундаментални конституенти на света, подчинени на закони, които описват само част о т тези отношения.

Така постепенно в нашето съзнание се заражда и един нов образ на Бога, чиито качества се определят не само като Единственост и Всемогъщество, но и като проява на Висша Мъдрост, моделираща света като една устойчива хармонич-на реалност.

Доказателство за отделената роля на Създателя, в съз-даването на единен, хармоничен равновесен свят, е същест-вуването на живота. В рамките на еонософията може да се даде една нова, четвърта по ред формулировка на антропния принцип: Животът и човешкото съзнание могат да бъдат обяснени само в контекста на вечната роля на ирационално-то, на случайното в структурата на човешкото познание, обусловени о т сложната картина на единството на всичко съществуващо в реалния свят, чрез което се осъществява най-висшата проекция на това единство - връзката между творението и самия Творец. В този смисъл универсалното "огледало", наречено човешко съзнание, притежава свойство-т о да възприема материалните обекти не като някакъв фо-тографски образ, а като процес, превръщащ предмета в нещо, различно о т това, което възприемаме непосредствено. Всяко нещо във възприятията на това универсално "огледало" не е самостоятелен обект на фона или в обкръжението на оста-налата част на реалността, а е неразривна част и сложно проявление на единството на всичко, което т о може да възп-риеме.

В този смисъл, еонософията може да се разглежда като път към истинския синтез между западноевропейската фило-софия и източната философска система. Чрез еонософията се реабилитира ролята на Бога в представите, които създадоха източните атеистични школи, като например даоистката философия. Това обаче вече не е онзи Велик и Единен Бог, кой-т о в представите на европейците се е ограничил да създаде само умните закони на природата. Единният и Велик Бог, в смисъла на еонософията, се представя и като Мъдър, посто-янно загрижен за Равновесието и Хармонията на света Тво-рец. Има различие между категориите "умност" и "мъдрост"

163


и т о най-добре проличава в нюанса, който ни разкрива еоносо-фията.

Равновесието на света не означава динамика в съотноше-нието между известните физически сили, които човешкото познание неизменно свързваше досега с фундаменталните природни взаимодействия. Новата представа за единството на света отрича окончателно идеята, че светът може да се разложи на самостоятелни, независещи една о т друга части. Дори обособяването на някаква самостоятелна фундамен-тална реалност, която обединява определени независими еле-ментарни съставни части на света, подчиняващи се на кван-товите закони, отново отразява в известен смисъл класичес-ката идея, че разнообразните системи в реалния свят възник-ват вследствие на различните съединявания и взаимното раз-полагане на такива части. Дори откритото неотдавна явле-ние, известно като "квантова свързаност", не е навлязло трайно в традиционния системен анализ, който все още робу-ва на старата класическа идея за фундаменталната реалност на независимите същности. Но дори и идеята за неделимото (холистично) квантово единство на Вселената вече е надх-върлена като възможност да се обясни единството на всичко съществуващо в нея. По всичко изглежда, че относително не-зависимите съставни части, представени като частни еди-нични форми в общото единство на нещата във Вселената могат да бъдат представени в рамките на единство, което стои отвъд смисъла на единството дори на самите кванто-ви явления. Геометричните форми на отношения в природа-та , една стара идея разглеждаща геометрията като част о т фундаменталната физика, е на път да осмисли по един ради-кален начин единството на Вселената, в което светът пове-че не може да се разглежда като конгломерат о т отделни, са-мостоятелни физически обекти, нито дори като сложна мре-жа, изградена на базата на еднообразните взаимоотношения на квантово свързани нейни части, а по-скоро като проявле-ние на паралелни и същевременно свързани в единно цяло чрез различни форми на отношения между тях материални същ-ности, носителите на които са винаги самите тези същнос-ти.

Съединението на нещата има смисъл само, ако в него се съблюдават принципите на равновесието, разбирано като тип отношения, които във висшите форми на синтез на мен-тално равнище, формират картината на помирението на противоположностите.

Съществуването на живота е висш израз на онази сила, 164


която обединява нещата в битието. Тази сила хората нари-чат Любов. Богът на европейците беше Бог на Любовта. Из-точната философия, обръща внимание и на обстоятелство-то, че е необходим метод за прилагането на тази сила, както в живота така и в цялата Вселена. Новият образ на Единния и Всемогъщ Бог, включващ и Мъдростта, открива пътя към метода за приложение на Любовта. Зад енергията на всяко явление в природата стои една висша разумна сила, която де-монстрира своята мъдрост не само чрез логиката и рацио-нално формулирани природни закони, които са в основата на фундаменталната структура на материята, но и с постоян-ното равновесие на нещата, предназначено да смекчи сблъсъ-ка на всевъзможните противоположности, създаващи силата и динамиката на физическата реалност. Ако Любовта във Всемира създава живота, т о Мъдростта го крепи. Хармони-ята и Равновесието в Природата е външен израз на Мъдрост-та .

Най-важният извод на еонософията е, че Единството на света не може да се осъществи на базата на силовите физи-чески полета. Те са само една о т двете основни форми на от-ношения в природата. Човекът, като едно малко и беззащит-но същество, е свикнал в много по-голяма степен да възприе-ма силата на Любовта, зад която се крият неговите емоции и рационалните форми на познанието. Мъдростта обаче изисква усилия и качества, които не всеки притежава. Богът на Мъдростта е нещо по-различно о т Бога на Любовта. Той е по-трудно разбираем за хората и поради това е и по-разли-чен о т представите, които досега са били популярни. Абсо-лютната Идея и Абсолютният Разум на Хегел например са израз на представата за тази Сила, която оперира изцяло са-мо с логика и рационалност. Мъдростта, загрижена за всеоб-щата хармония на света не може да се ограничи само с тези категории. Поддържането на живота и равновесието на Все-лената изисква съвсем друг тип качества на Разума, използ-ващ и мисловни операции, в които логиката и рационалност-т а не са негова единствена същност. Светът, устроен само по законите на логиката и рационалността, би бил една край-но нестабилна и следователно враждебна на живота реал-ност.

165


ГЛАВА ВТОРА

ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ В СОЦИАЛНАТА СИСТЕМА

В СВЕТЛИНАТА НА ПРИНЦИПИТЕ НА ЕОНОСОФИЯТА.

§ 2.2.1. Нови форми и модели на социална организшюност, произтичащи о т гледната точка на еонософията. формал-ни и неформални социални йерархии. Взаимодействие между вертикални йерархични структури и хоризонтални мрежи в обществото. Еонософска социология. Еонософска политоло-гия.

В съвременното общество се наблюдават явления на рас-тяща информираност и образованост на гражданите, което обуславя нови обществено-икономически тенденции, водещи до все по-забележимо отслабване на вертикалните форми на социална организираност и успоредно с това, укрепване на раз-личните форми на хоризонталните мрежи на взаимовръзки, променящи радикално облика на гражданското общество. Но-вият облик се определя о т особената динамика на хоризонтал-ните мрежи, чиито възможности за въздействие и връзки, с многоликата обществена система, води до едно чувствител-но отслабване на традиционните строго йерархични верти-кални структури. Това налага търсенето на нов подход към системата на държавното управление. Подход, който да дове-де до промяна на традиционния модел на административно-бюрократичното управление, в посока на създаването на съв-местно управление с участието на всички заинтересувани су-бекти. Новият подход се налага о т появата на нови социални субекти като например неправителствените организации, различни местни и граждански сдружения, делови кръгове, на-учни институти и др. Всички т е развиват своята дейност, стремейки се да играят определена роля в разработването и осъществяването на политиката в различни сфери на социал-ната дейност, като например в областта на екологията, на социалната политика, на политиката В научната сфера и др. Нарасналата тежест на гражданските организации и на от-делните граждани спрямо държавата може да бъде о т полза за

166


обществото като цяло само, ако новите форми на организа-ция отговарят на принципите на равновесието. Нарастващи-т е способности на отделни лица и групи да определят своите виждания за действителността, независимо о т традиционни-т е "централни ведомства" на съвременното общество, пре-дизвикват нарастване ролята на хоризонталните връзки на обществото с различните нива на вертикалните социални йе-рархии, което води до сгромолясването и деформирането на самата формална система о т връзки характерна за стария тип йерархична структура. Обществената организация на съвременното общество все повече заприличва на една сложна "плетеница" о т мрежести и вертикални структури, в която острите и високи върхове на вертикалните йерархии посте-пенно изтъняват и се снижават, приравнявайки се принуди-телно към нивото на сложната мрежеста система на остана-лата част о т обществената реалност. По такъв начин, сами-т е вертикални структури започват да пулсират, вследствие на което т е се принуждават да приспособяват своите фор-мални организационни форми към бързите динамични промени на обкръжаващата ги действителност. Тази нова динамична форма на организация ние наричаме "неформална йерархия". Нейната еластичност и гъвкавост отговаря най-добре на ус-ловието за равновесие на обществото като цяло, необходимо за оцеляването както на традиционно установените йерар-хични структури в него, каквато е държавното управление, така и на другите обществени институции, изградени на съ-щия принцип.

Този сложен процес на взаимодействие между различните организационни форми в обществото се подчинява на няколко принципа. Те са следните:

Първи принцип: Запазването характера на вертикалната йерархия, като строго формална структура, може да стане само в рамките на една повишена затвореност на системата спрямо обществото. Една широко разпространена форма на затвореност на организациите в обществото е тайната, кон-спиративна форма. Мафиите, тайните общества о т различен тип, различните конспиративни групи, са организирани най-често въз основа на строго формалния йерархичен принцип.

И обратното, ако системата държи да бъде отворена към обществото, т я трябва да бъде организирана въз основа на принципа на гъвкавата и динамична неформална йерархична структура.

Втори принцип: При взаимодействието между вертикал-167


ни и хоризонтални организационни структури, хоризонтални-т е мрежи се оказват В повечето случаи страните, които над-деляват в това взаимодействие. Вертикалните структури са по-уязвими и по-лесно се рушат под влияние на страничния и по-ефективен натиск, упражняван о т страна на хоризонтал-ните организационни форми.

Във връзка с този принцип можем да посочим някои при-мери о т социалната практика, които демонстрират негова-т а достоверност. В процеса на прехода о т комунистически тоталитаризъм към демокрация възникна проблемът за при-ватизация на държавната собственост. Големите и все още функциониращи държавни предприятия представляваха свое-образни вертикални йерархични структури о т формален тип. Около тях много бързо възникнаха частни фирми, създадени о т самите Висши администратори на тези предприятия, кои-т о с гъвкавата си хоризонтална структура на организира-ност започнаха бързо да изсмукват "жизнените сокове" на бив-шите държавни "мастодонти". В сложната и многообразна об-становка на прехода към свободното пазарно стопанство, малките динамични частни фирми доведоха до бързия фалит на много държавни предприятия, което бе и една о т причини-т е за неуспеха на реформите в България през пърВите 7 годи-ни на нейното демократично развитие.

Друг пример: В Италия е бил приложен успешно един ме-тод за "отваряне" на затворената социална система о т мафи-отски тип, при който е била използвана паралелна хоризон-тална мрежа на организация. Хоризонталният натиск на орга-низационните форми о т мрежест тип, се оказал много ефек-тивен и Въздействащ върху строго йерархичния вертикален структурен модел на мафията и т я принудително се отвори-ла към обществото, допускайки изтичането на необходимата за органите на сигурност информация.

Трети принцип: Мрежестите хоризонтални структури могат да бъдат използвани като висше ниво на някаква вер-тикална формална организация, при което възниква особената форма на управление, наречена виртуална йерархия68.

Ще поясним този процес с няколко примера: Човешкият мозък представлява невронна мрежа, в която възникват мно-жество връзки и центрове на такива връзки. Човешкото мис-лене в този смисъл може да се разглежда като своеобразна ак-тивност възникваща в резултат на информационния поток, течащ по невронната мрежа на мозъка. Във всеки един мо-мент о т дейността на мозъка възниква някаква вертикална

168


йерархична система на управление, оперираща чрез активност, функции и пряко физико-химическо въздействие над останала-т а биологическа структура на човешкото тяло. Това означа-ва, че биологическата активност се поражда о т особена фор-ма на йерархична организация, която в своите долни нива включва строго йерархичната вертикална биологическа орга-низационна форма, чийто връх е един, постоянно изместващ се във времето и пространството на мозъчната материя, център. По този начин, биологическата йерархия не Може да се разглежда като аналог на строгата формална йерархическа структура, лишена в максимална степен о т гъвкавост и спо-собност на адаптация. Тя по-скоро е форма на неформалната йерархия, която спонтанно променя своята висша степен на управление с помощта на мрежестата невронна система. Та-кава организационна форма ние нарекохме виртуална йерархич-на система на управление68. Тази система позволява установя-ването на виртуални (времеви) центрове на висшето управле-ние на биологическия организъм като цяло, при което се създа-ват условия за ефективна намеса на ирационалните комплек-си, формирани отчасти извън и независимо о т формалните взаимоотношения, характерни за мозъчната невронна мрежа.

В този смисъл може да се разглежда и организацията на цялата Вселена. Знае се, че формалната йерархия в нейната организация достига определен предел, прекъсвайки нараства-нето си във вертикална посока на метагалактично равнище. О т гледна точка на формалния природен закон на гравитаци-ята няма никакво основание за ограничаването на йерархични-т е нива в макроструктурата на материята, въпреки че ус-тойчивостта на такава система се загубва при всяка крайна или безкрайна конфигурация на телата, разположени в безб-режния космос. На метагалактично ниво възникват особени-т е конфигурации на куповете о т галактики, наподобяващи мрежестия тип организация. Може да се направи аналогия и с биологическата организация, тъй като до нивото на куповете о т галактики йерархията на небесните тела е строго верти-кална. На метагалактично ниво обаче възниква особена мре-жестоподобна "черупчеста" структура, в която се формират огромни, свободни о т галактична и звездна материя зони, а са-мите галактики и куповете о т галактики се натрупват под формата на слоеве, които напомнят шуплестата структура на черупките. Тази структура е своеобразна мрежеста систе-ма, разгъната в пространството (мрежата като геометри-чен вид представлява по-скоро повърхностна форма, докато

169


черупчестата структура има същата топологична структу-ра, само че В триизмерното пространство).

Чрез мрежестия или черупчестия тип организация се за-пазва гъвкавостта и стабилността на системата. Тези структури наподобяват модела на равновесието на хармони-ката, която в своите "гънки" и "развивки" запазва организаци-онната си цялост, независимо о т динамиката на силите, кои-т о действат върху нея.

Друг пример, илюстриращ това качество на мрежесгпиЛе структури, представлява процеса на глобализация на елект-ронния обмен на информацията по света. Всички съвременни технически проекти за създаване на световни мрежи на инфор-мация, се формират под влияние на принципа на обособяване-т о на "отделни групи за информационен обмен"69. Между тях се заражда особена динамика на връзките, в която се наблюдава спонтанно възникване, пресичане и дори заличаване на разнооб-разни форми на обмен на информацията. Първоначално уста-новени йерархически отношения както вътре в групите, така и между самите тях, бързо се променят. Мястото и влияние-т о на хората се променя бързо и в зависимост о т необходи-мостите на момента. Хората неочаквано заемат други пози-ции, в йерархията на тези групи, някои части о т тях стават по-влиятелни, други губят постепенно влияние и дори изчез-ват. Тази динамична организация на информационния обмен може да се открие в някои о т по-големите и престижни фир-ми, корпорации и финансово-икономически системи в най-нап-редналите страни по света. Известна е напрегнатата атмос-фера, която цари в големите западни борси, в надвикванията и знаците, които си обменят брокери и клиенти. Ако наблюда-ваме внимателно екипите на управление на големите фирми или на големите електронни и печатни медии, в Америка нап-ример, ще забележим, че в тяхната организационна динамика се забелязват много о т елементите на невронната мрежеста организация. Но има и нещо друго. Обичайната човешка йерар-хия, която е неотменна черта на Всяка организация с участи-ето на човека, тук придобива формата на променяща се под влияние на спонтанността на неочакваните обрати В инфор-мационните потоци, структура. В такаВа система формални-я т закон на йерархията се заобикаля лесно и без никакви зад-ръжки. Съображенията за ред и приоритет на висшестоящия тук отстъпват място на динамиката, породена о т потоци-т е информация, които се смесват със своеобразието на чо-вешките отношения, създавайки една необичайно обогатена

170


по смисъл и ново знание информация, течаща в мрежите о т този тип. Въпреки това, в тази непрекъснато променяща се картина, ние винаги можем да локализираме както във време-то, така и в пространството, спонтанно формиращи се "вир-туални йерархии" на управлението и властта в тези системи, възникващи най-често по силата на случайни обстоятелства, които налагат временен авторитет на неочаквано попаднали в центъра на новите обстоятелства личности. Очевидно ди-намиката в подобна система на управление създава условия за едно по-ефективно и широкомащабно смесване на ирационал-ните и рационалните категории, които придобиват смисъла си в новото качество на една нова, но също така рационално обозрима ситуация, което неимоверно увеличава качеството и мощта на новото знание, което в крайна сметка т я натруп-ва в себе си.

Мрежестите информационни структури следователно са начин да се прескача, тромавия, йерархичен ред в човешката организация, създавайки по този начин значителен простор за разгръщане на качествената намеса на ирационалните, нефор-мални фактори, възникващи във взаимоотношенията между хората, участници в организационния процес, в който се изпол-зва по-ефективно техния личен опит, знания и емоционална нагласа.

О т анализа на мрежестите структури, възникнали в гло-балните електронни медии за информационен обмен, както и о т анализа на организационните форми о т мрежест тип, ха-рактерни за големите корпорации и фирми в развитите стра-ни по света, става ясно, че мрежестата информационна орга-низация е начин да се преодолее слабата ефективност на оби-чайния формален (т.е. о т детерминиран тип) ред характерен за вертикалния йерархичен модел. О т такава гледна точка тези модели могат да се разглеждат като качествено нова организация в материалния свят, издигаща нивото на съвър-шенството на нещата в битието на равнище, което е значи-телно над това, което познаваме о т строго детерминирана-т а картина на видимите йерархични форми на организация. За удобство тези нови форми на организация ще наречем "инфор-мационно-енергийни форми на организация" или накратко "ИЕ-ФО".

ИЕфО променят значително нашите виждания за смисъ-ла и характера на самите йерархични структури. Става ясно че застиналата картина на определената и неизменна йерар-хия, в понятията на човешкото мислене, тук отстъпва мяс-

171


mo на една необичайна динамика о т неформални отношения, които непрекъснато стесняват, намаляват обема или напъл-но обезличават първичната детерминистична структура на формалната йерархия, създавайки множество виртуални йе-рархии, които бързо потъбат В хаоса на общото движение на информацията и енергиите в системата. В такава организа-ция човек се уповава много повече на собствените си човешки качества, на уменията си да установява връзки и отношения със себеподобните. В такива отношения, о т друга страна, чо-вешката природа се съчетава в много по-голяма степен със знанията, с които разполага отделната човешка личност.

В крайна сметка обаче, новото знание, натрупано В ИЕ-ФО, се формулира на строго формалния език и логиката на чо-вешката символна система на общуване, а резултатът е нео-бичайно нарасналата бързина на операциите, действията и ефективността на управлението. В такава система отпадат много о т звената, които в раздуващата се с времето детер-минирана същност на бюрокрацията, показват неизбежно ка-чества като мудност, тромавост и неефективност при про-карването или приемането на управленски решения. Прекият електронен обмен на информация и възможностите за един по-свободен контакт между участниците в управленския про-цес прави излишни голяма част о т посредническите звена в ре-дица традиционни, търговски, икономически и бизнес дейнос-ти.

В напредналите страни този модел на управление вече се възприема не само в рамките на една единствена фирма, но и о т цели индустриални отрасли, обединени о т обща мрежа на комуникации В обмена на информацията между тях. Целта е -ефективността на управлението, присъща за ИЕфО да се из-ползва чрез създаването на по-широки междуотраслови и об-щоотраслоВи мрежи, които да създаВат система на обогатя-ващи се със знание управленски структури на ниво по-високо о т равнището на управление на отделната фирма, корпорация или предприятие.

Тези особености на ИЕфО ни дават повод да си припом-ним думите на философа Лакатош, какво че висшите форми на знание, разбирани като вид информация, натрупвана о т ИЕфО, са "във висша степен оригинална картина на ирацио-нална замяна на един рационален авторитет с друг такъв"", формалната йерархия е основана единствено и само върху принципа на неизменността на рационалния авторитет, дока-т о неформалната йерархия обхваща и динамиката на ирацио-

172


налния акт на замяна на този авторитет, при която се полу-чава по-висше качество в знанието и организацията. За нас е очевидно, че природата се е погрижила да създаде именно та-кива форми на организация в реалните системи, които да от-говарят на характера на ИЕфО.

В този смисъл ИЕфО показват образци на проявление на ирационалността и в кумулативните стадии в развитието на знанието, което се натрупва в организационните форми о т мрежест тип. В това отношение за нас може би представля-ва новост констатацията, че ирационалният фактор не е са-мо това, което обуславя радикалната промяна на организаци-ята на системите. Той още е и факторът, който ускорява тяхното развитие и същевременно обезпечава равновесието и хармонията в тях. Дали новите идеи, свързани с ИЕфО нямат отношение към въпроса за ТП? Очевидно имат! Ние сме убе-дени, че паралелната (дуална) действителност на физическия свят, описвана като информационно-енергийна ниша на фВ, е онази същност, която изпълнява функциите на фактора, обус-лавящ неформалния аспект на йерархиите в реалните систе-ми, каквито са човешкият мозък, биологическите организми, обществото и цялата вселена.

Действието на фактора "информационно-енергийна фор-ма на материята" може да бъде обяснено по един твърде ин-тересен начин, с помощта на формулите (2), (3), (4) и (5), из-ползвани в § 1.1.7. Там ние определихме величината В = Bj -В2, където В представлява универсална константа, характе-ризираща ефективността на управлението в реалните систе-ми, основаващо се на принципа на неформалните йерархии. О т своя страна B=Ij-rii е величината, която определя сумарния ефект о т потоците I j и ij, характеризиращи съответно ко-личеството информация Ij , която управителното тяло полу-чава за състоянието на управляваната система по отношение на нейния формално-организационен, вертикално-йерархичен аспект и количеството информация ij, която в известен сми-съл се определя о т неформалния аспект на отношенията, чии-т о носител могат да бъдат например вибрациите на първич-ното торсионно поле, ефектите о т които намират израз в ирационалните форми на човешките отношения, такива как-вито са любовта, емоциите, интересите, симпатиите, инту-ицията и др. По-точно ij, е потокът на един тип информация, който изхожда от управляваната система и е насочен към вис-шето звено на управлението. Ще поясним с един пример: Коли-чеството информация означено с if е например сумарния

173


ефект о т Всеобщата любоВ и уВажение на хората към сВоя ръ-ководител. Колкото хората изпитват повече положителни чувства към своя лидер, толкова i j е по-голяма по Величина. ТоВа определение, разбира се, има условен характер. И обрат-ното, колкото един ръководител е нежелан и ненавиждан о т хората, толкова i j е по-малка по величина.

Величината В2 във формула (2) се определя о т сумата на Величините \2 и i2 • 12 представлява количеството информа-ция, която системата получава о т страна на управляващото звено, под формата на формални правила, разпоредби, норми, засягащи единствено и само формалната страна на организа-цията, a i2 - това е онази част о т общия информационен по-ток, който характеризира неформалния аспект на същата ор-ганизация. И по-точно, \2 е потокът на такава информация, която идВа о т управляващото звено и постъпва в системата. Ще поясним отново с пример: Количеството информация оз-начено с \2 е любовта и добрите чувства, които изпитва ръ-ководителят към своите подчинени. Когато той се отнася с по-голяма любов и внимание към хората, които управлява, толкова Ь е по-голяма по величина. И обратното, колкото един ръководител ненавижда и мрази своите подчинени, под-тиска ги и проявява неуважение към тях, толкоВа i2 е по-мал-ка по Величина.

В параграф 1.1.7. Въведохме означенията b=Ii-l2 и (3 = ij-i2. Простото пресмятане ни води до формулата (5), която ни даВа едно просто съотношение между Величините В, b и p. А т о е: В=Ь + р.

Величината b означава количеството информация, която се трансформира под формата на формален организационен порядък в управляваната система, касаещ преди всичко нейна-т а вертикална формално-йерархична структура. Величината Р о т своя страна обуславя смисъла на неформалната организа-ционна структура, която поражда по-висшите и следовател-но по-съдържателни аспекти на ирационалните приоритети в същата организация. О т формулата се вижда, че колкото b е по-голяма по Величина, толкова и управлението на системата е по-ефективно по отношение на нейния формален материален аспект. И обратното, формалният ред зависи до голяма сте-пен о т "духовното" състояние на системата, определено ус-ловно о т величината р.

Целта на всяка човешка дейност е създаването на по-съ-Вършени организационни форми о т формален тип, В които са заложени по-големи количества неформални (духовни, еоно-

174


софски и др.) съдържателни приоритети. Максималният пре-дел се определя о т стойността на величината В. И тъй като тази величина представлява една универсална константа, ха-рактеризираща всяка отделна реална система, оттук следва, че максималната стойност на величината Ь, която касае ви-димия ефект о т дейността на организационните системи, може да бъде получена само при минимална (т.е. равна на ну-ла) стойност на величината (3. Оттук следват няколко въз-можности на такъв тип организационни структури:

1. b максимално, минимално и по-точно р = 0. Това означа-ва, че ij=i2-

В този случай, системата достига своето максимално съ-вършенство, изразено във формален порядък, което е възмож-но само, ако любовта и добрите чувства между ръководител и управлявани са взаимни. Съвършенството на вселената е ед-на възможна форма на порядък, защото цялото на което и ние хората сме части, не е механично, а е разумно. Всички елемен-ти в това цяло са части или органи, чрез които се изразява то-ва Разумно начало и към което нашата любов и добри чувст-ва се отправят, за да получим също толкова голямата и ог-ромна по величина Негова Любов. Затова ние се радваме на онова невъобразимо съвършенство, което откриваме в све-товния порядък, който е резултат не само на непосредстве-ните (формални) закони, които го правят достъпен за описва-не в термините на човешката символика (език, логика и др.), но и на неформалните приоритети в световния ред, които обуславят нашата Любов и Уважение към Великия Разумен Създател на всичко съществуващо. Нима това не става ясно дори и в очевидния за нас случай на човешките организационни форми, които достигат истинското си високо ниво на същес-твуване само ако в атмосферата на взаимоотношенията ни царят Любовта и добрите чувства.

2. b не е максимално, а р не е минимално, защото i | е по-голямо о т 12

Това е случаят, когато хората уважават своя ръководи-тел, склонни са да му отдадат цялата си любов и добрите си чувства, но той е безразличен към тях. Той ги мрази, подтис-ка ги, ограничава свободата им. Това са авторитарните лиде-ри, които ограничават свободата на хората, лишавайки ги о т любовта, която той би следвало да изпитва към тях. При ви-соко развитите общества омразата и ненавистта на такива ръководители се превръща в деструктивен фактор на фор-малните организационни отношения и структури. Затова уп-

175


равленияша о т авторитарен тип обикновено не дават добри резултати освен, ако системата се намира в състояние на без-порядък (ниска стойност на величината Ь). Когато b е малко, т о Р принудително трябва да бъде по-голяма величина, а това се постига най-вече чрез висока стойност на i j и ниска стой-ност на i2. Бедните нещастни общества търсят утеха в своя ръководител, но той ги презира и мрази, за да може да налага волята си над тях. Нещата се уравновесяват, когато b пови-ши своята стойност.

3. b е над максимално допустимата стойност, а Р е отри-цателно, защото i j е по-малко о т

Тук има два отделни подслучая: Първият, това е случаят, когато хората не уважават своя

лидер, не се уважават помежду си, поради което в общество-т о се заражда всеобща омраза, завист и лоши чувства, които могат да доведат до намаляване ефективността на управле-нието като цяло. Ако стойността на b не е била голяма, т о в случай, че в обществото възникнат нездрави отношения на озлобеност, завист и омраза, тогава такова общество неиз-бежно запада. О т гледна точка на коректното интерпрети-ране на формула (5), описваща величината В, която винаги е константа, случаят р < 0 означава, че b би трябвало да има стойности по-големи о т нормалната максимална стойност за тази величина. В дадения случай това е положението в мно-го богатите, напреднали страни. Колкото едно общество е по-богато и по-развито, о т допустимите за него норми на формален порядък, толкова р се налага да бъде по-голяма от-рицателна величина. Затова и в по-богатите страни тенден-циите за престъпност, израз на омразата и озлобеността между хората, са по-ярко изразени. Това обяснява и факта за-що богатството обикновено ражда омраза и озлобление у хо-рата, а бедността често ражда обратните чувства. По този начин може да се каже, че отрицателната стойност на вели-чината р тук се дължи на малката стойност на ij. За разлика о т втория подслучай, където отрицателната стойност на р се дължи на голяма стойност на Ь. Този подслучай обаче, пре-допределя качествено нов смисъл в структурата на човешки-т е отношения и на властта в обществото. Това е система-т а на Небесното царство.

4. b под максималната си стойност, защото I j е малко, а 12 - неправомерно голямо. Какви са последиците о т този тип управление за величината Р?

Критерий за моралността на едно общество като цяло мо-

176


же да служи стойността на величината р. Лошото управление може да се дължи и на неправилното

третиране на формалната страна на организацията. 1| малко, означава, че управлението не разполага с достатъчно инфор-мация за състоянието на системата като формална структу-ра, поради което т о не може да вземе правилни решения. I2 неправомерно голямо, означава неправилна и неадекватна на-меса о т страна на управляващите звена в структурното оформление на системата, която може да засегне и нейния не-формален аспект, съдържащ се в потоците i j и Ь. О т този тип е например деспотичното диктаторско управление. Дик-т а т о р ъ т диктува всичко във формалното устройство на сис-темата, като не оставя никаква свобода за автономното и спонтанно разгръщане на формалния ред в нея.

Когато b е малко, обществото е бедно. В този случай се налага да бъде висока по стойност положителна величина. Това означава, че ii трябва да е голяма. Но тъй като лидерът на такова общество не може да бъде обект на голяма и възви-шена любов, заслужаваща добрите чувства на хората, т о т е са принудени да търсят други форми на душевен комфорт, който да повиши нивото на тяхното смислено съществуване в системата. Това е причината за големия интерес към духов-ната система на религиите и различните духовни приоритети в обществото. Житейското страдание предизвиква необхо-димост о т духовно самоусъвършенстване. Тази максима, от-давна известна в социалната практика, се обяснява логично о т формулата, с помощта на която определихме величината В.

Следователно, за да се запази равновесието на една слож-на социална система, в нея трябва да има строго определено съотношение между величините b и р, определящи съответно формалния и неформалния (духовен) аспект на отношенията, обусловени о т същността на ИЕфО.

Жаждата на хората за любов е израз на принципа на еоносо-фията за равновесието на социалните системи. Любовта и добрите чувства раждат съвършените форми на организация в обществото. О т друга страна, твърде високата степен на организираност може да се окаже над нивото на допустимото и по този начин да предизвика дисбаланс на факторите, опре-делящи неформалния аспект на организацията. Най-ефектив-ният метод за неутрализирането на престъпността в общес-твото е не самата борба на държавата и нейните институ-ции срещу нея, а правилната оценка на дисбаланса между вели-

177


чините b и р. Прекомерното богатство на някои държави по света, е причината за високата степен на престъпността и ниския морал в тези страни. Богатството на отделните дър-жави не може да надхвърля определен предел, въпреки че по принцип за сега не може да бъде спазен. Същото е и с богатс-твото на хората, в рамките на отделната държава. Същест-вуването на голямото количество много бедни и малко коли-чество много богати в едно общество, нарушава равновесие-т о на социалната система. В тази връзка могат да се посочат следните по-важни случаи на дисбаланс между величините b и р, които се срещат в човешката практика.

А. Социални системи с деспотичен, централизиран тип на управление.

Една о т най-големите загадки на света е незначителният принос на Великата Китайска Цивилизационна система в об-щото развитие на Човечеството. Китай се развива техноло-гически и научно много преди Европа. В тази държава възник-ват големите философски системи на даоизма, на конфуциан-ството, развива се будизма, изгражда се стабилна и добре фун-кционираща бюрократична система, развиват се културата, изкуството, занаятите. Велики открития, като барута, пор-целана, коприната и ракетите, са направени о т китайците. Въпреки това, Китай изостава в своето развитие о т Европа. Дължи се най-вече на манипулиращата сила на китайските уп-равленски структури. Силната управленска намеса и желязна-т а централизация не са оставили място за ново развитие, до-като Европа като цяло дължи своята изключителна експанзия към света, започнала през Средновековието и Ренесанса, най-вече благодарение на силната децентрализация на управленчес-ките й структури, достигаща понякога границата на анархия-та70.

В по-късните форми на управление о т този тип, се отбеляз-ва акцент върху колективистичните форми на социална орга-низираност (марксизъм, комунизъм, болшевизъм). Всички т е се характеризират със . засилено задържане и снижаване стой-ността на параметъра Ь. Това се дължи на обстоятелството, че изграждането на формалната структура е лишена о т сти-мула на локалната инициатива, о т разгръщането на автоном-ния механизъм на енергиите. Индивидът, в повечето о т тези случаи, е лишен о т атрибутите на собствената му същност (липса на собственост, закрепостяВане, Високи данъци и т.н.), което не му дава Възможност пълноценно да ползва плодове-т е на своя труд.

178


Въпреки това, тези форми на социална организираност би-ха имали смисъл, ако се спазваше правилно съотношението между b и р. Когато b намалява би следвало Р да бъде с висока стойност. В общества, които са по същество нестабилни, оз-начава, че отношенията в тях се изграждат принудително на една нестабилна духовна основа. Болшевишката идея се прова-ли, защото допусна небивал в историята на човечеството, терор и геноцид. Деспотизмът и насилието не са предпостав-ка за възвишени духовни ценности в обществото, а тъкмо об-ратното, т е водят до застой и снижаване ролята на приори-т е т и т е , които имат неформална ценностна ориентация. Към всичко това се добавя принципният атеизъм, възприет в комунистическите общества. Следователно неуспехът на централизираните форми на управление в човешкото общест-во се дължи до голяма степен на принципно намаляващата те-жест на неформалните фактори. По време на комунизма, об-лечените в абсолютна власт номенклатурни кадри, злоупот-ребяваха с властта. Те си позволяваха да заобикалят власти-те , да присвоят богатството на обществото в неправомер-ни количества и да го използват за егоистичните си цели. Сис-темата се крепеше на терор и налагане със силата на репре-сиите послушание пред висшестоящите. Беше изградена ши-рока система на тайни служби, в която се използваха непозво-лени средства за политически и морален натиск над хората, които се съпротивляваха на отрицателните явления, предиз-викани о т системата.

О т друга страна, централизираните диктаторски систе-ми в повечето случаи не успяха да постигнат необходимата икономическа ефективност. Това се дължи на обстоятелст-вото, че въвеждането на формален ред в тези системи се из-вършва по строго детерминирания модел на рационалността, което е по-скоро път към нестабилността и хаоса в сложни-т е системи. Подтискането на ирационалните фактори във формирането на една сложна структура, води до намаляване стойността на Ь, т.е. на качеството на организационната структура на тази система. Както вече отбелязахме, за да се запази равновесието на такава система трябва да се повиши стойността на Р, т . е. в нея принудително се извършват про-мени, които намаляват ролята на ирационалните фактори. Редът обаче, така както се разбира в този тип управления, е винаги свързан с формиране, стандартизиране, строго опреде-ляне на йерархията и структурните детайли. И до ден днешен, в човешките представи, управлението се възприема като

179


принцип на бюрократичното устройство, схВащан единстве-но като йерархия, рационалност, формализиране и контрол, основаващ се на заповеди и послушание. Много специалисти по теория на управлението признават обаче, че опростеното ли-нейно мислене, характерно за традиционното формализиране и отдаващо значение само на формалната, видима страна на организационните форми, възникващи в управленските струк-тури е причина за тяхната неефективност. Това най-често се отдава на обстоятелството, че зад фасадата на рационално установения ред възникват неформални връзки и комуникации, определени о т поведенчески и психологически фактори, които в някои случаи могат да влошат, а В други да подобрят качес-т в а т а на формалния порядък, установен о т управлението. Във все по-усложняващата се обстановка в съвременните со-циални системи (фирми, предприятия, корпорации, държави), логиката на бюрокрацията "стриктно спазване на установе-ния формален ред" започва да спъва развитието. Хоризонтал-ните структури и механизмите на виртуалните и неформал-ни йерархии често пъти се обясняват или описват в модерния мениджмънт, с неопределени понятия о т типа "полезен безпо-рядък", "неформални фактори" и т . н.

В случаите когато се налага наистина строг контрол (например в технологичните линии на производството), е за-белязан следният интересен факт: ако контролът се осъщес-твява само под формата на формално отчитане на качество-т о в крайния продукт, ефектът е почти никакъв. Пряката на-меса във формалната структура не дава никакъв резултат и дори най-често води до влошаването на качеството. Това е констатирано в практиката на големите японски корпорации като Сони, Митцубиши, Тойота и др. Много по-целесъобразно е да се работи в посока на увеличаване на доверието към раз-личните участници в производството, обгръщането им с вни-мание и атмосфера на добри чувства чрез стимулиране на лич-ното им участие в процесите на промяната и усъвършенству-ването на производството и т.н. Това води до намаляване на стойността на величината р, което компенсира намаляващия ресурс на b при упражняването на контрол над формалните структури. Най-добрият контрол, това е самоконтролът на хората в организациите о т хуманитарен тип, който се пораж-да о т невидимите за сетивата ни въздействия на информаци-онно-енергийната форма на материята. Когато човекът е притеснен и озлобен, когато го измъчват нерешени проблеми на бита и личния му живот, съществуват условия за влошава-

180


не на качеството на организационната структура, в която той е участник, изразено чрез ниските стойности на величи-ната Ь. В такива общества се налагат нездрави отношения, доминират скрити форми на организираност (мафии, групи-ровки, тъмна икономика и др.), има рекет и хората изпитват страх за собствения си живот.

Какъв е характерът на връзката между централизирана-т а форма на управление и високата стойност на фактора р? Преди всичко тази връзка обуславя ниското качество на фор-малната структура, което е свързано с намаляването на ве-личината Ь. Както вече отбелязахме, акцентът върху фор-малната страна на организацията води принудително до неп-равомерно, о т гледна точка на еонософията, ограничаване на ирационалните фактори, обуславящи равновесието. Подобни явления, обаче могат да се предизвикат и чрез пряко въздейс-твие над факторите, които обуславят величината р. Такива механизми ние условно ще наречем "проявление на информаци-онно-енергиен вампиризъм". Това е другият важен случай на дисбаланс между величините b и р.

Б. Явлението "информационно-енергиен вампиризъм" в со-циалните отношения.

Всяко отклонение о т идеалния случай на властта, описан в точка 1 на настоящия параграфг може да се разглежда като форма на "информационно-енергиен вампиризъм". Вампириз-мът представлява жадно и алчно поглъщане на физическите и духовни ресурси на живите организми о т страна на странни същества, които използват жестокост при нападението над своите жертви. В средните векове се е считало, че човешката кръв е носител на духовността на човека, затова и кръвопи-ещите същества, наричани вампири, се считали като опасни разрушители на човешката личност.

Идеалното съотношение между величините b и р, е кога-т о b достига до някаква максимална (положителна) стой-ност, a p e равно на нула. Когато р е различно о т нула, това се дължи или на увеличаване на стойността на ij, или на намаля-ване на стойността на 12- Когато звеното на управлението допуска намаляващи стойности на b и съответно нарастване на р, тогава т о може да се разглежда като своеобразен "кръ-вопиец" (метафорично казано) на управляваната о т него сис-тема. фактически, в този случай управляващото звено се превръща в консуматор на информационно-енергийната фор-ма на материята, циркулираща в управляващата система. На-маляване на величината на b в този случай означава разруша-

181


ване на вещесшвено-енергийнаша форма на организираност (изразена най-често във формалния аспект на организацията). Следователно дисбаланса на неформалните фактори, в една управлявана система, води неизбежно до отрицателни послед-ствия за нейната формална организационна структура.

Такова управление може да се определи като управление тип "информационно-енергиен вампир". Обикновено това са корум-пираните управления, които не полагат грижи за своите подо-печни и имат за цел единствено да грабят богатствата на хо-рата и които оставят след себе си пустинята на разрушение-т о на социалната система. Това е форма на управление о т гра-бителски тип.

И обратно, управленските структури, чието управление се характеризира с намаляване на фактора р, са най-често морал-ни, високоблагородни и загрижени за възпроизводството на ре-сурсите на управляваната система. Когато един пастир пола-га грижи за своето стадо, храни и пои животните, които от-глежда, той получава в отплата техните дарове в изобилие -вълна, мляко, месо. Но, ако пастирът е немарлив и алчен, не-въздържан да получи даровете на животните о т стадото му, тогава т е загиват и той губи шансовете да увеличи своето собствено благополучие.

Чрез прякото повлияване над факторите, определящи ве-личината р, могат да се постигнат и формите на въздействие върху хората, известни като черна и бяла магия. Магията, то-ва е комплекс о т въздействия о т психологически, духовен и не-формален характер, които намаляват или увеличават стой-ностите на величините i j и Различните школи на магията, като например вавилонската, арабската, еврейската, египет-ската и др., са сбор о т ритуали, обичаи, отделни предмети или символни средства, които имат определено въздействие вър-ху духа и психиката на човека. Още о т най-дълбока древност хората са забелязали, че някои на пръв поглед съвсем безобид-ни предмети имат особено въздействие върху човешката пси-хика. Такива предмети могат да увеличават тревожността, страха о т смъртта, правят осезаеми много о т незабележи-мите в ежедневието ни образи на заплахите, които грозят на-шия живот. Когато такива информационни блокове нахлуят в нашия живот, т е започват бавно да подкопават здравето ни. Сполетяват ни болести, появява се разстройство на психичес-ката дейност, някои дори загубват живота си. Това е извест-ната черна магия. И обратното, когато нашите усилия се на-сочват към намаляване стойността на величината Р, се полу-

182


чава противоположният ефект. Тревожността и притеснени-ето изведнъж изчезват. Страховете и опасностите отмина-ват и ние с изненада констатираме, че това е станало извед-нъж, без дори ида подозираме, че би могло така лесно да се по-лучи.

Информационно-енергийното захранване на по-високо стоящите нива в организациите с участие на човека е необхо-дим механизъм, на който се крепи стабилността на организа-ционните структури. Лидерите, които стоят начело на орга-низационните групи имат определени качества, като напри-мер харизматичност, привлекателност, излъчване, чар, авто-ритет, интелигентност, любов към хората и др. Това са не-обходими качества за привличане вниманието на по-широк кръг о т хора, които се включват в организационната система на водачите. И колкото влиянието на един лидер над хората е по-голямо (12 е с голяма стойност), толкова групата, която той може да обедини около себе си, е по-голяма (ii съответно е по-голямо, за да може Р да е нула). Най-голям авторитет и влияние имат абстрактните образи, привличащи вниманието на хората с особена сила. Това е Бог, божествата на различни-т е религии, Божият Син, светците, пророците и др. Те са цен-тър на особена сила, концентрираща в себе си любовта и вни-манието на стотици милиони хора. Именно поради това никой земен индивид не може да измести авторитета и силата на Бога. О т такава гледна точка става ясно каква голяма крач-ка напред е направило човечеството, когато е възприело иде-ята за Единния и Всемогъщ Бог. Множеството божества, ха-рактерни за езическите религии, разчленяват на части тази любов и т я не може да бъде толкова силна и следователно с такова огромно въздействие върху неформалната същност на битието на хората, каквато е силата на Любовта към Един-ния и Всемогъщ Бог.

Особен род носители на информационно-енергийните ком-плекси представляват естествените потоци на енергиите и веществата в някои реални природни системи. Например та-кава е кръвта в биологическото тяло на организмите. Нейно-т о най-главно предназначение, е може би облекчаване на проце-са на информационно-енергийното захранване на висшестоя-щите нива в йерархията на биологическата организация. Бла-годарение на кръвната система например сравнително малкия човешки мозък, който съставлява не повече о т 2% о т обща-т а биологическа маса на тялото, консумира около 55% о т об-щата енергия на организма. Подобна роля играят парите и фи-

183


нансовише потоци В общестВото. ЕстестВеното развитие на човечеството през последните няколко десетилетия доведе до преодоляването на всички прегради пред свободния обмен на финансово-разплащателните средства, благодарение на премахването на златния еквивалент, на признаването сила-т а и авторитета на книжните пари, както и на залагането на единната универсална валута на долара. Трябва да отбележим обаче, че чрез тази система се насърчават най-вече успешно развиващите се системи по света. Най-голяма полза о т това извличат силните и развити страни (подобно на мозъка в чо-вешкото тяло, който консумира 55% о т енергийните ресурси на организма, 20% о т световното население, живеещо в разви-т и т е страни, съсредоточава в ръцете си 80% о т световното богатство). Разбира се, че о т една страна тази система на-сърчава способните и силни народи, но о т друга страна наказ-ва слабите и изоставащи държави, където бедността и иконо-мическата изостаналост стават причина за страданието на милиони човешки същества. Тази система води до оформяне-т о на елит о т развити държави, които се превръщат в осо-бен упраВляВащ "екип" на света като цяло. В тях се съсредото-чават Все по-голяма част о т световните ресурси и богатст-вата като в замяна т е се грижат за умереното и стабилно развитие на останалата част о т света. В това няма нищо не-естествено. Целта на Всяка Власт е преди всичко благополу-чието на самите властващи, които имат възможност да кон-сумират повече блага о т останалите участници в организаци-ята. Идеята е този процес да не се превърне в безогледен гра-беж, нарушаващ равновесието на системата. Това обяснение дължим именно на закона за информационно-енергийното зах-ранване на висшестоящите ниВа В йерархията и количествена-т а му оценка чрез баланса на Величините b и (3. За да се запази точно баланса между тези две величини световното управле-ние налагащо т . нар. Нов Световен Ред, трябва да се съобра-зява със следното: Световната власт над държавите по све-т а може да се упражнява само ако отделните държавни управ-ления доброволно отстъпят част о т своя суверенитет. Пъл-ното ликвидиране на държавните и националните институции е невъзможно и нежелателно, защото това води неизбежно до драстично намаляване на стойността на величината Ь. В та-къв случай, би следвало да се очаква висока стойност на (5, ко-ето означава, принудителен преход към деспотична форма на управление с Всички произтичащи о т тоВа последствия. Ще се спрем малко по-подробно на този Въпрос, защото той е от из-

184


ключишелна важност. Никой не е в състояние да изтрие о т паметта на хората такива неща, като националната принад-лежност, религиозното вярване, уважението към историчес-кото минало и патриарсите на националната култура, към матерния език, към различните приоритети на етноса и др. Доброволно отстъпление о т позицията на абсолютния наци-онален суверенитет обаче е наложително, защото на преден план излизат глобални проблеми, като опазването на околна-т а среда, запазване на демографския баланс, икономичното из-ползване на глобалните ресурси, питейната вода и др. Части-чен отказ о т националния суверенитет означава не толкова голямо намаляване на стойността на величината Ь, което да може да се балансира с реално постижими мерки и действия, водещи до съответното компенсационно увеличение стой-ността на величината р. А както знаем, р би могла да се уве-личи, ако се увеличи ij, т . е. ако се увеличи тежестта на мо-ралните, духовните, предизвикващи положителни чувства ка-тегории, в отношенията между нациите. Драстично увелича-ване на величината b обаче е невъзможно по принцип. Най-ре-алният и близък до духа на човешките отношения принцип, който би могъл да повиши стойността на величината Р, в да-дения случай, до разумни, реално достижими в практическия живот нива, е доверието между народите. Известният фило-соф на историята ф. фукуяма издаде цяла книга на тази те-ма, анализирайки единствено и само категорията на доверие-т о между народите в Новия Световен Ред71. Ние обясняваме тази морална, и следователно принадлежаща към кръга на не-формалните фактори, категория о т позицията на еонософия-та.

Светът като цяло би могъл да бъде стабилен, ако процесът на налагане на световното лидерство приема по-благоразумни форми. Цялата история на човечеството е преминала под зна-ка на различните борби за лидерство и власт, за налагане на волята, с помощта на грубата сила. Думата "власт" в английс-кият език е синоним на сила (power). В българският език дума-т а "власт" идва о т глагола владея, което е свързано с предс-тавата за хищническата природа на управлението в човешка-т а организация, допускаща крайните форми на информацион-но-енергийния вампиризъм. Големият успех на демокрацията като форма на обществен строй, се дължи преди всичко на ци-вилизования начин, по който се променя властта в тази сис-тема, спазвайки основният принцип - съгласието на управля-ваните. Световната власт също трябва да намери своите ци-

185


ВилизоВани форми на циклична промяна и Висока степен на до-верие о т страна на управляваните. За съжаление принципът на демократичните избори тук не може да бъде приложен с такъв успех, какъвто той имаше в рамките на отделната държава. Различието в нивата на развитие на страните по света не може да бъде компенсирано само чрез някаква опрос-тена политическа система на изборна представителност, ко-ято предоставя по-широка възможност за защита на интере-сите на отделните слоеве о т населението, постижимо чрез диалог на представителите им в законодателните органи на властта. "Отличниците" в икономическото развитие по све-т а са особена категория индивидуалности В организационните системи с участие на човека, които използват икономически, а не политически или управленски методи, за да "консумират" о т информационно-енергийните потоци на света. Например чрез системата на единната валута на долара, силните дър-жави могат да налагат такива правила на играта, които да са винаги в тяхна полза. Чрез налагането на тяхната собствена валута, чиито книжни знаци се печатат (а следователно и контролират) о т самите тях, силните икономики по света се превръщат в своеобразни "изсмукватели" на най-ценните и стойностни неща, които световната система поражда. С ви-сокия си стандарт, т е закупуват и усвояват най-важните енергийни суровини на света. Купуват напреднали технологии и "човешки мозъци", развиват информационните аспекти на производството, които изискват по-голяма култура и по-мал-ко физически усилия, като същевременно екологичното замър-сяване при тях е значително намалено. Така т е могат да под-държат и дори да увеличават дистанцията, която ги отделя о т останалия свят.

Информационно-енергийният вампиризъм о т този тип е твърде опасен, защото той може да се прикрива зад фасадата на силната политическа власт на Великите държави. Истинс-ките консуматори на тези енергии са скрити о т погледа ни. Те не могат да се идентифицират и следователно почти е не-възможно да се предприемат разумни мерки за предотвратя-ване на все по-задълбочаващото се нарушаване на равновесие-то, което тези сили предизвикват.

Един голям проблем за тази нова форма на властта в чо-вешките общества, е появата на конкурентни икономически сили на световната сцена. Такъв е случаят с Китай. Икономи-ческият напредък на тази страна засега се дължи все още на количествения аспект на нейния колосален демографски ре-

186


сурс. Икономическата политика на Китай, през последните две десетилетия, се оказа твърде разумна и благоприятна, би-дейки насочена към усилено въвеждане на високи технологии и повишаване на културата на производството, заимствайки о т опита на развитите страни и най-вече на Япония. Китай е пред прага да развива самостоятелно високите технологии и култура на производството, което може да се окаже разков-ничето в евентуален бъдещ китайски успех, който неизбежно ще доведе до драстична промяна в системата на световното лидерство. Дали обаче Китай ще се окаже на висотата на "от-личниците" в световното икономическо развитие, това е друг, отделен въпрос.

Във връзка с това, трябва да отбележим и една друга осо-беност, свързана с принципите на еонософията. Анализът на човешките отношения в големите международни корпорации, които представляват най-важните икономически субекти на Новия Икономически Ред, показва, че т е могат да възникват само в страни, където неформалните фактори, в организаци-онните структури с участието на човека, са на необходимата висота. В Япония например моралът и нравствените крите-рии са особено добре развити в системата на най-близките се-мейни отношения. Там големите собственици са семействата и техните членове. Високата култура в отношенията между хората, работещи в големите японски корпорации, се развива и в рамките на известния модел за "глобален контрол на качес-твото1'. Главната цел в този проект е не толкова намеса и контрол във формалния аспект на организационните форми, колкото подобряване на глобалния емоционален климат, вдъх-ването на увереност и обгръщането с внимание и любов всеки член на общностите, съставящи японските фирми, корпора-ции и компании. Очевидно това води до едно благоприятно съ-отношение между величините b и (3 8 тези организационни форми, което издига нивото на качеството без да се налага грубата намеса и засилване на формалните прерогативи на централното ръководство.

Висшата култура в човешките отношения например в американското общество, позволява създаването на крупни обединения, в които възникват и съвършени организационни форми о т формален тип, обединяващи разнородни системи о т групи личности, професионални общности и др. Големите аме-рикански компании са пример на високо ниво в организационна-т а (формална) структура на човешките общества, които дължат съвършенството си, преди всичко, на благоприятния

187


баланс между величините b и (3. Високият морал, доверието и уважението към колегите и ръководството изисква взаимно зачитане на интересите, високи нравствени и морални качес-тва на всеки участник в организационния процес. Резултатът е успешното функциониране на органите на тези системи на всички нива в тяхната организация, което е предпоставка и за успеха на цялата система.

Нездравият климат в отношенията между хората при-нуждава организационните управленски структури да се прев-ръщат в своеобразни информационно-енергийни вампири, кое-т о принудително намалява ефективността и качеството на тяхната формална йерархична конструкция. Например в днешна България, неблагоприятният климат в човешките от-ношения в обществото не дава възможност за възникването на крупни обединения о т типа на големите американски, япон-ски или немски икономически корпорации и компании. Такива обединения тук могат да възникнат или само на мафиотски принцип, или ако възникнат, т о т е биват подлагани на сериоз-ни изпитания, което най-често води до техния разпад. Когато в едно общество повече о т 80% о т населението е на граница-т а на бедността, афиширането на всякакво богатство нама-лява шансовете да се достигне точния баланс между величини-т е b и р. В такова общество възниква драстично нарушение на морала, появява се корупция, никнат рекетъорски групировки, появява се престъпност, което е показателно за сериозното нарушение на равновесието на системата, в резултат на дис-баланса в стойностите на величините b и р.

Образци на информационно-енергиен вампиризъм открива-ме и в обикновените семейни отношения. Задавал ли си е някой въпроса, защо мъжете са винаги по-възрастни о т жените в се-мейството? Причината е, че най-често мъжете са о т инфор-мационно-енергиен консумативен тип, докато жените са по-често информационно-енергийни донори. По-младият индивид е по-надежден донор, въпреки че той трябва да бъде в рамки-т е на един разумен баланс в отношенията между половете. В тантризма, известна източна философска школа, се възприе-ма един много интересен подход към сексуалните отношения между мъжа и жената. Счита се, че във върховния момент на половия екстаз мъжът отдава голяма част о т своята физи-ческа веществено-енергийни форма на материята и за да се за-пази равновесието, той трябва да получи обратно част о т женската духовна енергия, което и обяснява защо жената вла-га повече чувства в половите отношения, отколкото мъжа.

188


Може да се каже, че идеите, които споделят източните философи-тантристи, наподобяват до голяма степен съобра-женията, произтичащи о т принципите на еонософията.

Така могат да се обяснят някои о т проявите на жесто-кост на членове на семейството, спрямо техните партньори. Обикновено тези, които проявяват жестокост са жадни за информационно-енергийната форма (духовната енергия) на своя партньор. Жестокостта дестабилизира формалната структура (т . е. нарушава баланса между b и (3) на семейния партньор и така той става уязвим, отваряйки щедро врата-т а на потока на енергията, която изтича в обилни количест-ва към партньора "вампир".

Случай на информационно-енергиен вампиризъм срещаме и в някои прояви на ниска култура в общуването и диалога меж-ду хората. Когато някой иска да наложи своето мнение, грубо прекъсвайки и неизслушвайки докрай мнението на своя парт-ньор, неуважавайки чуждото мнение и заливайки партньора си с поток о т думи, такъв човек се превръща в своеобразен ин-формационно-енергиен вампир. Чрез грубото подтискане на чуждото мнение, не допускайки или игнорирайки словото на партньора си, вампирите дестабилизират формалния аспект на неговата организация, което неизбежно се компенсира със съответното увеличение на величината р. Това повишава по-тока на информационно-енергийната форма на материята, о т която той консумира в неправомерно големи количества. Многословието и грубата изява на мнение в диалога с хората е обикновено признак на сериозен дисбаланс в общата органи-зационна структура на човека. На психологическо ниво, често това е израз на груб и нестабилен характер, на нисък инте-лект, на комплекси и т.н.

При нормалното и балансирано общуване между хората, различието в мненията трябва да бъде хармонично, така как-т о това е между тоновете в музиката. В правилното и хар-монично съчетание на различието, възникват и формите на висока култура в общуването между хората, което е основен закон на еонософията. При нормалното общуване всеки учас-тник в диалога доброволно отстъпва, в рамките на разумно-то, част о т своята формална организационна структура. То-ва дава възможност потокът о т ннформационно-енергийни комплекси да тече и в двете посоки. Така се постига равноп-равие в партньорството, което е далеч о т формите на грубо-т о едностранно информационно-енергийно консумиране, как-т о и о т безполезнено и дори вредно донорство.

189


Този, както и други случаи на информационно-енергиен Вампиризъм и донорство, могат да бъдат онагледени с помощ-т а на следното сраВнение: Да си представим, че взаимодейст-вието на информационно-енергийно ниво между хората се представя под формата на излъчване на светлина о т страна на звездите и другите небесни тела. Някои небесни обекти из-лъчват собствена светлина като Слънцето, а други светят с отразена светлина, като Луната. Но за да има светлина, трябва да има и тъмна материя, която да отразява или да поглъща тази светлина. Не можем да си представим същест-вуването на Слънцето без материята в околното пространс-тво. Едно о т главните предназначения на светлината е да ос-ветява тъмните обекти във вселената.

О т такава гледна точка, духовното общуване между хо-рата може да си представим по два различни начина: Първият е подобен на устройството на галактиката, в която има ми-лиарди слънца, светещи със собствена светлина. Светлината на централното светило в галактиката - нейното ядро - не влияе съществено върху светлината, излъчвана о т звездите -слънца, въпреки че т е може би са получили своята енергия именно о т него като първоизточник. Вторият е подобен на устройството на малката слънчевна система, в която има тъмни, несветещи със собствена светлина, планети, но които светят с отразена о т централното светило светлина. Собс-твената светлина на звездите може да се сравни със случая, когато имаме големи стойности на величината ij, определя-ща р. Това е най-разпространеният и универсален модел в об-щуването между хората, които самостоятелно и независимо определят силата на своята любов и добрите си чувства към своите партньори и висшестоящите в социалната йерархия. Това е тип управление, което се доближава до идеалния първи случай в гореописаната класификация. Да го наречем условно -управление о т I тип. В този модел на организация можем да разберем какво голямо значение има стремежа на хората към свободата, която им дава възможност да устоят пред събла-зънта на разтварянето на своята индивидуалност в масово-т о общество, предотвратявайки по този начин възникването на пределно централизираната, всесилна власт. Тази опасност може да се избегне само с помощта на целеустремените уси-лия на хората да изградят едно развито индивидуално съзна-ние, което да представлява своеобразен източник на светли-на, разпространяваща се под формата на информационно-енергиен поток в тази система. Тази висока цел може да се

190


постигне с последователно развиване на моралната увереност в своите сили и способности за самопознание, което дава сила на неговия собствен източник на светлина.

Тези, които живеят по канона на отразената о т някакво централно светило светлина се подчиняват на другия, втори тип управление. Да го наречем условно - управление о т II тип. Такъв тип управление е неблагоприятен за човешката индиви-дуалност, защото централната светлина в тези системи обикновено дава оскъдна светлина. В такава система човек не може да разбере собственото си предназначение като равноп-равен член на обществото, тъй като неволно попада във во-довъртежа на неравностойния информационно-енергиен обмен между него и централното звено на управление. То изсмуква постепенно неговата духовна жизнена енергия, неутрализирай-ки потенциала на собственото му съзнание. Така, той никога не може да разбере главното си предназначение на индивид, който е свързан със съкровени и тесни връзки с останалата част на обществото. Естествените му права безпощадно и жестоко се отнемат чрез болезнено изстискване на неговата духовна енергия, не оставяйки почти никакво място за въз-действията на неформалните информационно-енергийни ком-плекси каквито са: безсъзнателното, интуицията, творческо-т о самостоятелно мислене, свободата на избор и т.н.

В условията на управление о т I тип, човешкият индивид неволно констатира, макар и често изминавайки дългия и мъ-чителен път на болезнените преживявания и изпитания, че е центърът, около който се върти съзнанието, обществото и историята, и че нищо не може да се случи без негово участие, независимо о т това дали т о е плод на формалните или нефор-малните аспекти в организационната структура, в които той е участник. И ако самият човек, както и обществото, се окажат пред прага на катастрофата, т о това винаги е резул-т а т на слепотата и деградацията на човешката индивидуал-ност, която не осъзнава достатъчно добре собственото си положение на същност, притежаваща огромен духовен (инфор-мационно-енергиен) потенциал.

Следователно, характерът на обществото може да се из-веде о т състоянието на индивидуалното съзнание на образу-ващите го индивиди, о т характера на връзките на формите на взаимоотношения, които индивидите установяват помежду си. Това е важен принцип, който би следвало да се използва ви-наги в анализите на социалните явления. Неговото прилагане изисква ясно и точно отчитане на баланса между величините

191


b и (3, които определят характера на организационната струк-тура на обществото като цяло.

Важно положение в еонософската социология е твърдени-ето, че е невъзможно безцелното и неправомерно интегрира-не и обединение на социалните структури, без да е постигна-т а висока степен в калибровката (т . е. в синхрона в нивата на организационното развитие) на участващите в този процес социални структури. Тезата за обединение на социума в све-товен мащаб чрез отпадане на държавността е погрешно от-ражение на представата за духовното обединение на информа-ционно-енергийно равнище, което се постига в състоянието на ТМ в човешкото съзнание, когато преградите на формал-ното логическо мислене и езика са отстранени. В този смисъл се променят и нашите представи за характера на познанието. В особените медитативни състояния на съзнанието се осъ-ществява синтез, който впоследствие се проверява и оценява на по-нисшето ниво, съответстващо на формалното логичес-ко мислене и езика. Знанията, които ни дават новите връзки в такъв синтез, показват учудващи образци на устойчивост и универсалност. Критерият за възпроизводимост на сетивния опит и фактите о т наблюденията и измерванията, който е основният методологически инструмент в традиционната наука, тук може да се замени с устойчивите проявления на об-разите, които обединените форми на отражение в съзнанието превръщат в познание чрез получената с тяхна помощ инфор-мация, когато т я бива прехвърлена в по-нисшето ниво на логи-ческото мислене. Става ясно, че смисълът на нашето същес-твуване може да се открие единствено в устойчивите форми на оцеляването ни като същности, които имат съкровени и тесни връзки с целия останал космос и че медитативните ин-тегрални форми на съзнанието могат да дадат една конст-руктивна и съдържателна представа за тези връзки, постижи-ми със средствата на един нов модел на човешкото познание.

Всеобщата истерия и мания за различни обединения и ин-теграции в съвременното общество, обхванали умовете на хо-рата по света, може да се използва като средство за манипу-лиране на човешките умове, в неблагоприятния смисъл на та-зи дума, ако не се разбере истинският и дълбок смисъл на обе-динителната идея. Неправомерното и безпринципно обедине-ние на материални и духовни структури, което се обуславя о т неясния и безпринципен подход към равновесието на организа-ционните системи, с участието на човека; могат да доведат до установяване на неадекватни и деструктивни, за човешка-

192


т а индивидуалност, форми на управление о т II тип, което ние току-що определихме. Създаването на изкуствени обедини-телни духовни системи, които се стремят да променят или да заменят традиционните духовни структури на света, създа-ват атмосфера на враждебност и деструктивност в човешки-т е отношения, което променя в неблагоприятен смисъл ба-ланса между величините b и р в обществото. Обединителна-т а идея на духовно равнище (единна религия, единна църква, обединение на световните религии в единна, цялостна и всеоб-хватна система и т . н.) има смисъл само в условията на една висока степен на балансираност между формалния и нефор-малния аспект в обществената организация, както и необхо-димост о т осъзнаване ролята и смисъла на обединителните и интегративни действия, произтичащи в рамките на различни-т е модели на разширено съзнание у човека, които имат значе-ние (поне засега), единствено и само за установяването на ня-кои нови, напредничави, нетрадиционни форми на познание, възникващи в системата на общочовешката култура.

Кои са най-характерните особености на тези нови форми на познание?

Първото, което можем да кажем по този въпрос е, че по-нятията, които използва човешкото мислене, за да опише ос-новните категории, върху които се крепи познанието за све-та , като пространство, време, материя, вещество, субстан-ция и др., придобиват съвършено друг смисъл. Когато тези по-нятия биват съотнесени към невидимия и отдалечен о т сети-вата ни, но все пак съществуващ като физическа реалност, свят на невидимата фина материя на фВ (на английски dark mass), т е придобиват смисъл, различен о т този, който веднъж вече сме определили, изхождайки о т представите ни за види-мата материя72. Излиза, че навлизайки все по-надълбоко в същ-ността на света, ние започваме да използваме за неговото описание все по-малко съдържателни и неясни по смисъл поня-тия и форми, които вероятно са резултат на отраженията на съзнанието ни, когато т о се издига над нивото на логическо-т о мислене и езика. Върнати отново на нивото на конструк-тивното логическо знание, тези малко съдържателни поня-тия, допускат разнообразни интерпретации и множество кон-кретни формулировки, постигани чрез средствата на езика, което е едно ново явление във фундаменталното физическо знание. Това явление беше забелязано преди години в матема-тиката. Мнозина философи на математиката, тогава отбе-лязаха явлението "намаляване на определеността" (т.е. на съ-

193


държашелнаша страна) на понятията и твърденията, използ-вани в математическата наука, което с други думи, означава-ше нарастващо влияние на общите формулировки и твърдения в тази наука. Днес, ние констатираме същото явление и във фундаменталната физика. Може би моделът на ТП и свърза-ната с тях теория на фВ, е един последен опит да се избегне, да се компенсира в известна степен, това необичайно за физи-ката обстоятелство.

§ 2.2.2. Въведение във философията на историята о т глед-на точка на новата парадигма във фундаменталната физи-ка. Историята на човешката цивилизация като рефлексия на връзката между космическата и биологическата еволю-ция. Теория на дългите цикли в човешката история. Меха-низми на формиране на религиозно и духовно съзнание при хората и влияние на вакуумните форми на разума над този процес. Закони и принципи на промяна на религиозното съз-нание в човека. Теория на глобалния контрол над човешките мозъци (Global control of human mind).

Анализът, който направихме в предходните раздели и гла-ви показва, че животът не се е зародил в моретата и океани-т е на Земята, а във фВ. Съществуването на вакуумните фор-ми на съзнание и описаните тук механизми на взаимодействие между тези форми о т една страна и човешкото съзнание о т друга страна, налагат някои промени в нашето виждане по ре-дица важни въпроси.

Човешкото съзнание, в този смисъл, би могло да се разг-лежда по-скоро като диалог между два различни типа съзнание - човешкото и вакуумното - едно своеобразно общуване меж-ду два естествени интелекта, всеки един о т които е резул-т а т на специфична еволюция.

В своето взаимодействие помежду си, тези две форми де-монстрират наличието, както на общи, така и на специфични, характерни само за тях, свойства и качества.

В този смисъл е наложително едно дълбоко преосмисляне на човешката история, в която по нов начин ще се разглежда ролята на фактите, произтичащи о т традиционното мис-тично, окултно или дори религиозно познание. Историята, по-добно на човешкото тяло, е една жива система, която не за-гива чрез акта на физическата смърт. Духовните сили, които даряват о т своите дълбини движението и развитието на ис-торическите събития, които вдъхват живот в историческия

194


процес, не изчезваш по начина, по който изчезва в небитието физическото тяло на човека. Тези сили оставят своите следи и точните образи о т едва своеобразна реалност, които фор-мират духовните основи на световната човешка история.

Достиженията на новата фундаментална физическа нау-ка показват, че човек е способен сам да издигне своите способ-ности за възприятие на невидимия свят, извървявайки търпе-ливо дългия и мъчителен път на усъвършенствуване на знани-ето, обусловено о т един неясен, често неопределим в терми-ните на сетивния ни опит, комплекс о т факти и явления. Но-вата физическа картина на света обхваща в единно цяло как-т о доскоро считаните за свръхестествени явления, които бя-ха предмет на религиозно-мистичното спекулативно мислене, така и специалния кръг на окултните науки, редуцирайки ги до нивото на една разширена система на научното знание за све-та. Този своеобразен преход на познанието о т видимия към невидимия свят достига чрез новата физика ниво, о т което човешката история може да се третира като специфична ог-ромна духовна панорама, в която са записани в определен поря-дък всички отминали събития в световната история. Тради-ционната физическа наука, в периода, предхождащ появата на новата физика, е проникната о т идеята за пълно отричане на възможността за изграждането на мост между света на духа и света на физическата природа. Историческата наука, като духовно явление, е типичен случай на бавния упадък в духовния потенциал на човечеството, с който т о е било заредено, кога-т о е правило първите стъпки като рожба на всемирното кос-мическо единство. Процес, довел до постепенното свиване на човешкото съзнание до пълното му ограничаване в сетивния опит и причинил сериозна стагнация в общото културно раз-витие на човечеството. Това е причината за пълното игнори-ране о т страна на "официалната" наука на фактите на парап-сихологичните явления, на пълното пренебрегване на информа-цията за съществуването на извънземни цивилизации и техни-т е посещения на Земята, на НЛО, на възможностите за раз-ширяване на съзнанието чрез разнообразни форми на контакт със СПС, на изкуственото създаване на биосфера и неосферни системи и т.н. Тези въпроси придобиват определен смисъл, имайки предвид и фактите, показващи недвусмислено колко е реална възможността човешката цивилизация да е била плани-рана о т извънземен разумен източник, който, по всяка веро-ятност, е използвал потенциала и информацията, идваща по линията на вакуумните форми на съзнанието.

195


В такива условия е възможно и вярването на земните жи-лнели, че световният ред е лош и лъжовен, че добротата, бла-годетелта и истината са преследвани "бунтовници". Вярване, което е било възприето най-вече в християнската религиозна философия. О т друга страна, великите морални философи, ка-т о Платон, Аристотел, Тома Аквински, Кант, Грийн и др., твърдят че в космоса съществува някакъв божествен ред и доброто е в хармония с този ред, а злото е това, което му противоречи. Парадоксален факт е, че тези две противопо-ложни твърдения са били възприети като "основни" духовни за-кони на човечеството, предопределени до голяма степен о т еволюцията на откъснатите о т корена си форми на познание, които постепенно преливат в различните световни морални и религиозни системи, каквито са например християнството и юдеизма. В порядъка на тези разсъждения възниква и въпро-сът: Защо християните прощават на своите врагове и по то-зи начин умножават световното зло, запазвайки неговия из-точник и кръга на неговото действие, докато юдеите се стре-мят да унищожат с всякакви средства враговете си, вярвайки че така се запазва периметърът на световното добро? Може ли всичко това да бъде образец на някакво възвишено, божес-твено начало, което никога не би допуснало наличието на тол-кова противоречиви същности. Или това са по-скоро особе-ности, произтичащи о т намесата на онзи естествен разум, който съвременната наука отъждествява с ПТП.

Противоречивата постулативна структура във фунда-менталните форми на религиозното съзнание изпъкват с още по-голяма сила, когато анализираме методите на приложение на тези мисловни форми. Широко разпространено е например мнението, че различните религиозни ритуали, молитвите, хранителните диети, налаганите със силата на закона морал-ни предписания в поведението на хората, са предназначени по-скоро за оформянето на каналите, чрез които да могат да се манипулират човешките ресурси на съзнанието. По този на-чин се създават алтернативни начини на поведение, чувства и живот в обществото, които по-скоро създават разкол, пред-ставляващ най-често колективно преживяване, постигано чрез синхрона на реакциите на индивидуалното съзнание. Раз-личието и раздвоението в духовната структура на човешки-т е същества не се премахва, нито дори се облекчава о т нали-чието на свещените писания, каквито са Корана, Талмуда и др. По всяка вероятност, това са текстове, съставени не без по-мощта на вакуумните форми на съзнание и техните посредни-

196


ци 6 лицето на no-Висшите цивилизации, които са допринесли съществено за възникването на манипулативната страна на религиозните и мистическите форми на познание, разпростра-нени сред човешкия вид, с помощта на определени етноси, на-селяващи Земята. Обществото на земните жители, по този начин, представлява общата почва на съответните индивиду-ални полета на действие, породени о т човешките актьори, задвижени о т сценарии, които т е погрешно са приели като свръхестествени или божествени. Именно тези разнообразни форми на разкол, които имат дълбоки и неясни следи в човеш-ката история и които винаги са били източник на огромни напрежения в човешките общности, трябва .да бъдат анализи-рани о т една съвършено нова гледна точка, която възниква в рамките на съвременната философия на историята. За нас е повече о т очевидно, че тези фактори играят първостепенна роля в механизмите на зараждането и възхода на земните ци-вилизации.

Една о т най-характерните особености на манипулативна-т а страна на религиозното и мистичното познание, което е израз може би на висшето познание, извиращо о т вакуумните форми на съзнание, е разцепването на човешкото поведение на противоположни варианти, в които откликът на предизвика-телството, отправено о т страна на духовния програматор, се поляризира в две фундаментални форми - пасцвна и актив-на. Може би тази голяма илюзия, която ни е оставила първич-ната реакция на ужасената и неподготвена за това изпитание човешка душа, е причината тези две начала да се възприемат като фундаментални принципи на световния ред (да си при-помним философията на Хермес Трисмегист, идеята за "ин" и "ян" в даосизма, ведическите философски възгледи и т.н.). Мо-же би тази последна свобода на избор е напомняла на човека за неговото предназначение, като самостоятелен, автономен изразител на истинския божествен порядък и воля, която ни-кога не би допуснала осланянето на произволен избор, каквото е човешкото избиране между активността и пасивността, пред предизвикателствата на оцеляването. Тук единствена-т а свобода, останала в арсенала на човешката душевност, придобива формата на загубване за един дълъг период о т вре-ме на възможността за истински избор чрез творчески дейс-твия, които са резултат на една равноправна по отношение на СПС, позиция.

Така недобре ориентирания първоначално човешки дух е извървял дълъг и мъчителен път, изпадайки неизбежно под ма-

197


нипулашивношо влияние на неговата погрешна представа за естествената картина на света, обстоятелство, използвано о т по-висшите форми на разума като средство за въвеждане-т о на ред в по-примитивните земни човешки отношения. Впоследствие тази представа се превърнала в огромна дест-руктивна енергия, която е била предвидена о т силите, които са инициирали съставянето на сценария, ограничаваш човеш-ката душевност до простия избор между активното и пасив-ното чрез постулирането на противоречиви, но лесно възпри-емчиви о т човешкото съзнание религиозни и мистични форми на познание, свеждайки ролята на човешкия фактор до нивото на постоянно засвидетелствуващ произтичащата о т това трагедия на социалното разлагане наблюдател.

Аюпивното и пасивното начало, възприети в първоначал-ните форми на духовно програмиране на човечеството, са се превърнали в универсален механизъм на промяната и във фор-малната структура на човешкото общество, което постоян-но се синхронизира и съгласува с промяната в неформалната, духовна структура. Лошите последствия о т развитието на човешкото общество са винаги сигнал за едно духовно извися-ване, а страданието е най-важният стимул на еволюцията и това е най-дълбокият смисъл, който се влага засега в човеш-ката духовна система, която става изразител на движението о т разлагащото се общество към цел, която по същество е същото общество, подчинено на едни и същи, макар и под дру-га форма, принципи на духовно програмиране.

Постепенно двете основни начала - активното и пасивно-т о - придобиват различни нюанси в политическото и социал-ното устройство на обществата като например пасивното начало е в основата на консервативните идеологически нап-равления в политическия живот, докато активното начало е в основата на радикалните, революционните и либералните форми на социална идеология. Пасивното начало, освен това, може да бъде дефинирано и в термините на разнообразните опити и техники в социалната практика за възпиране вълната на промените в обществото, които понякога се превръщат в уродливите форми на безочливото и ескалиращо насилие, ха-рактерно например за големите социални сблъсъци, възникна-ли в Европа през XVIII и XX век.

Изглежда, че процесът на изграждането на съвременната цивилизация протича по съвсем друг, различен о т традицион-ния еволюционен възглед, начин. Особена роля в този процес може би е изиграл факта на намесата на извънземни цивилиза-

198


ции, които са предприели своеобразен генетичен експеримент, контролиран и извършван със средствата и методите на поз-нанието за информационно-енергийната среда на СПС. Общ белег на всички източници, водещи своя корен о т наследени о т древността знания, е "моделът на установяване на световно-т о господство" о т страна на специална група посветени, при-надлежащи на определен етнос на Земята. Тази идея тясно се преплита с различни сценарии и способи за създаване на функ-ционални духовно-религиозни и мистични системи, които впоследствие се използват за духовното програмиране на бъ-дещите цивилизационни форми на човешката раса, подчинена на този модел.

О т такава гледна точка може да се предположи, че въз-никването на езическите религии и мистицизма са били резул-т а т на един всеобхватен експеримент за установяването на пълен контрол над човешкото съзнание, който е целял да про-мени реалното знание за парапсихичните явления, изразени в естественото взаимодействие на човека със СПС в Космоса, с една изопачена религиозна представа, основана на суеверие и страхопочитание към силите на биосоциалното информацион-но поле в Космоса. Обожествяването на явленията, поражда-ни о т информационно-енергийното взаимодействие между чо-вешкото съзнание и СПС, е било стимулирано о т обстоятел-ството, че тези явления са имали твърде различен о т сетив-ния ни опит характер.

Така постепенно се заражда една неправилна представа за естествените сили на света, което намира израз като цяло в една еволюираща система главно по направление на двете ос-новни фундаментално-духовни подпространства - западното и източното. Така се създава предпоставка за изопаченото им интерпретиране в монотеистичните религии, с което се целя-ло да се подмени нормалното взаимоотношение на човека с универсалното информационно-енергийно поле на фВ, предс-тавяйки ефектите о т това взаимодействие или като израз на свръхестествените божествени сили, или като чужди, грехов-ни явления, проявления на зли сили на света. Добавянето на чуждата, примесена с голяма доза мистицизъм, "генетична прибавка" към нормалната жизнена сила, възникваща в инфор-мационно-енергийна реалност, се оказва сериозна опасност за хората, които нямат истинско познание за тези явления. Та-зи програма очертава обсега на една силно манипулативна сис-тема, изразяваща световните истини със средствата на едно изопачено функционално духовно пространство.

199


Не ще и съмнение, че появата на всяка духовна система о т този тип е свързана и с отделянето на огромна негативна енергия о т информационен тип, което проличава най-вече о т примера на вековната вражда между трите основни световни монотеистични религии - юдеизма, християнството и исляма.

Оттук нататък, задачата на духовните учители на чове-чеството се свежда неизменно до периодическото възобновле-ние на механизмите, генериращи все по-разнообразни, но под-чинени на общия план за световно управление, духовни функци-онални пространства, които придобиват популярност чрез неизменното им обвързване с морала и любовта на хората към Истинския и Велик Бог. Така се създават враждебни об-щества, програмирани по стереотипен духовен модел, които могат впоследствие да се контролират о т скрити, конспира-тивни позиции. В най-общ смисъл, тези духовни системи имат за цел да откъснат човешката маса о т естествените проце-си, протичащи в "биосоциалната информационна полева струк-тура", превръщайки "слепите" и "невежи" за истинската духов-ност народи в безропотни изпълнители на един многовековен, сатанински план за световно управление. Може да се каже, че голяма част о т световните идеологии и политическите идей-ни течения са разновидности, варианти на голямата, страте-гическа духовно-функционална програма, която о т своя стра-на може би, дължи своето начало о т недобронамерени косми-чески източници, проявяващи интерес към глобалното духов-но програмиране на космическите цивилизации, разпръснати в цялата вселена.

Има сериозни основания да се счита, че по-важните изме-нения и големите исторически събития, довели до коренни из-менения в структурата на човешките общества през векове-те, са били, в една или друга степен, повлияни о т тази глобал-на духовна програма. Чрез нея, духовното функциониране на отделни, активни в това отношение човешки общности чес-т о се е превръщало в гибелта на цели племена, народи, държа-ви и дори цивилизации.

Духовните учители на човечеството постепенно успяват да налагат своя стил на програмиране и чрез използуването на конфликта между техните собствени етноси с останалата част о т човечеството. Постигането на духовно единство въз основа на такава програма се оказа един мъчителен и тру-ден процес. Постигането на господство в религиозната сис-тема бе постигнато чрез физическото унищожаване и грубо-т о отстраняване о т духовната световна сцена на езическите

200


пророци, на магьосниците, на ясновидците и други такива, ко-ито бяха изблъскани грубо о т активния социален живот, заг-робвайки, по този начин, една многовековна култура, независи-мо, че т я се основаваше също така на погрешна функционално-духовна основа.

Враждата, която пораждат духовните функционални сис-теми оставя трайни следи в човешката история. Така напри-мер в борбата с ясновидците и чудотворците, които са били все пак проводник на някаква представа за "естествената" си-ла на информационно-енергийното поле, някои ведущи етноси в духовното програмиране на човечеството са успели да ви-дят своята мисия на световни господари, включвайки в гло-балната духовна програма и своя специален, отделен о т други-т е народи статут .

Огромното влияние на духовно-функционалните системи върху живота на хората е красноречиво доказателство за съ-ществената роля на информационно-енергийната форма на материята в световната картина. Всички големи кризи в об-ществото могат да бъдат управлявани, контролирани или до-ри изкуствено провокирани с помощта на разнообразни мани-пулативни духовно-фундаментални сценарии. Предимството на първоначалните духовни учители на човечеството, които може би са имали достъп до знание, почерпено о т далечния космически простор, се състои в това, че т е познават добре механизма на духовно-функционалната глобална стратегия, който е в състояние да генерира и причини за събития, които ще се случат след столетия и дори след хилядолетия. Не слу-чайно, в Библията се предсказват с изумителна точност съби-тия, които днес намират израз в реални социални отношения. Търсенето на причина за тези събития о т страна на ограни-чения до сетивния си опит човешки ум, свикнал да дава обяс-нения чрез механизмите на причинно-следствената връзка, се оказва непосилно. Може би основният импулс за създаването на такава широко мащабна, духовно-функционална система, каквато е религиозната система на земната цивилизация, ид-ва по линията на СПС, което съдържа и информацията за най-общите принципи на вакуумните форми на управление и конт-рол над материалния физически свят. А т е са следните: Пър-вият принцип в такава програма е - установяването на духов-но-функционална мрежа о т връзки между върховете на най-мощните материални йерархически пирамиди на управление, възникнали в човешките общности. Вторият принцип е - ук-репването на групата, която е проводник на програмата за

201


световно господство, скривайки се зад гърба на йерархичната структура на най-силната и изявена, във функционално отно-шение, човешка организационна система. Третият принцип е -поддържане силата на функционалната група на самия управ-ляващ елит чрез непрекъснатото обновяване на функционал-но-духовните пространства в света, тяхното постоянно раз-нообразяване и управляване със средствата на висшия научен и културен потенциал на човечеството. В този смисъл, сама-т а група трябва да полага усилия за потвърждаване на собст-вената си духовна система, която следва да има напълно раз-лични о т останалия свят закони.

Четвъртият принцип е свързан с успешното функциони-ране на тази система, възможно само чрез преодоляване на разделението и различните бариери в световната обществена структура.

Петият принцип касае възможността за установяване на централизирано управление, което да изгради общи функцио-нални пространства, позволяващи свободния поток на блага-т а о т по-слабите към по-силните централни звена на систе-мата, осъществявано успешно чрез модели на взаимоотноше-ния, имитиращи движенията на информационно-енергийните потоци във физическата картина на света. За съжаление тук може да се открие най-уязвимото място на този модел на уп-равление в човешките общности. А той се заключава в следно-то: Добрите намерения за установяване на разумен контрол над човечеството предвид общите задачи, които стоят пред хората, във връзка с тяхното оцеляване като част о т общо-т о оцеляване на биосферата на Земята, е възможно при три непосилни за тази система условия:

1. Спиране на неконтролирания, засега, растеж на земно-т о население.

2. Спиране на неограничения индустриален растеж, свър-зан с производството на блага и ползването на ресурсите и су-ровините на Земята, които са в ограничени количества.

3. Избягването на напреженията вследствие на постоян-но нарастващата дистанция между бедните и богатите наро-ди, което не може да се премахне по следните три причини:

а) неизбежността на неравномерното развитие на стра-ните по света;

б) предимството на заелите вече изгодна позиция в иконо-мическата, културната и политическата надпревара на дър-жавите по света;

в) наличието на интеграционни обединителни системи, 202


които в едно огромно разнообразие о т социални (и следова-телно неизбежно различни като ниво на развитие) структури, се превръщат в еднопосочни движения на благата и богатст-вата в посока о т бедните към богатите страни.

Последният принцип обхваща мерките за устойчиво раз-витие на всички възможни социални системи по света, подчи-нявайки се на волята на това ново по форма човешко управле-ние, в което вече прозират принципите на космическото рав-новесие и хармония. Тези мерки са глобален контрол над масо-вите средства за комуникации, пълен и всестранен контрол над информационните потоци, които са предназначени да про-менят и разнообразяват съществуващите социални, затворе-ни в себе си, структури.

Надеждите на управляващите, в този случай, се осланят на изграждането на колкото се може повече зрели, устойчиви и проспериращи държави по света, които постепенно да отс-тъпват част о т своя собствен национален суверенитет, пре-доставяйки го на централните органи на това управление.

Трябва да се има предвид, че успехът, който този модел на управление има засега, се дължи на пълното пренебрегване на причините а), б) и в), посочени по-горе. Очевидно е обаче, че в случай на катастрофални последици, вследствие на необос-нованото пренебрегване на тези фактори, могат да настъпят радикални промени и в общата структура на света, някои о т които биха имали катастрофален характер. Глобализацията, по всяка вероятност, ще надхвърли мащаба на сегашното илю-зорно стабилно развитие на света, подчинено единствено на тенденциите, които се оформиха като продължение на стара-т а глобална функционално-духовна програма, дължаща произ-хода си на действието на сили, стоящи може би извън земна-т а цивилизация. В нея е заложен неправилният код на пълното и тотално пренебрегване на "жизнената сила на човешкото информационно-биосоциално поле" свързано със системата на Космоса чрез закони, които ние едва о т 2-3 години сме започ-нали да възприемаме като предмет на научното мислене.

Особено притеснителен факт в това отношение, предс-тавлява традиционната враждебност на определени световни социални структури, които имат потенциала да заемат ръко-водна роля в световната икономическа и политическа систе-ма. Но по една или друга причина, най-вече поради ефективно работещия спрямо тях деструктивен потенциал на глобална-т а функционална духовна система на човечеството, т е не са могли да се развият и да получат законното си място на све-

203


товни лидери. Тази конфронтация получава особено ожесточе-ние, ако т я е допълнително подплатена с други, алтернатив-ни на основната, програми за функционално духовно програми-ране на човешкото общество. Така например, трагичният опит на Хитлер да възроди езическата култура, като възмо-жен механизъм за духовно програмиране на човечеството, не успя, защото това бе опит по-скоро да се възроди "национал-езичеството" о т една стара мистична и дори религиозна осно-ва. Тя за пореден път пренебрегна жизнената сила на информа-ционно-енергийния потенциал, заложен в определена ниша на естестваната (а не в някаква хипотетична, свръхестествена или дори божествена) среда на физическата реалност. Много по-мощният духовен потенциал на установената о т векове духовно-функцинална система на програмиране на човешката цивилизация, се оказа неподатлива на физическия натиск на този последен безпринципен опит за реабилитирането на важ-ни форми на познанието ни за света, чрез които ние едва сега започваме да разбираме истинския смисъл на световната кар-тина.

П ъ т я т за реабилитация на истинското познание за света е труден. Той съвсем не е този по който тръгнаха народите, запалвайки най-ожесточената в човешката история война. Единственият резултат беше пълният триумф на една също погрешна доктрина за световно функционално програмиране на човечеството, ползваща предимството на многовековния опит и влиянието на организационните структури, които т я е създала в течение на хилядолетия.

Съществуват народи, които въпреки това са успели да съхранят своите духовни корени, своя "биополеви потенциал" непокътнат, избягвайки жестокостта на "кладите на вещи-ци" и други подобни. Такива са Русия и другите източно-правос-лавни славянски народи. Благодарение на изолираността на Ру-сия о т Европа и липсата на значително влияние на традицион-ната функционална духовна система на глобално програмиране на човешката раса, тази нация успя да осъществи един своеоб-разен вариант на господстващата християнска религия. Кон-центрираните, около руската православна църква, "служители на християнския бог" се оказаха наследници на облагодетелст-ваната, още по времето на татаромонголското нашествие, каста на чудотворците, ясновидците и другите "божии хора". Чингиз-хан, както е известно о т историята, е издавал укази, покровителстващи тези хора, което ги е поставяло в приви-легировано положение, помагало им да оцеляват и да постиг-

204


наш социален авторитет и престиж, позволяващ им да упраж-няват значително влияние над обществото.

Православното християнство в Русия, както и в другите славянски държави, е своеобразна функционално-духовна сис-тема, в която отражение намират както принципите на хрис-тиянството, така и някои езически, културни и обредни проя-ви. И до ден днешен, в много о т религиозните празници в Бъл-гария могащ,да се открият елементи на старинни езически ри-туали и обичаи, което потвърждава това становище. Правос-лавните славянски държави са наследници на солидна езическа духовна култура, което ги прави твърде различни о т система-т а на католическата и протестантската християнска рели-гиозност. Затова може би Западът засега проявява повече ин-терес към католическите славянски държави (Полша, Чехия, Словакия, Словения) и по-малко към източно-православните. В полза на това твърдение говори красноречиво и следният статистически факт: О т общия човешки ресурс на планета-т а на славянското източно-православно население се пада око-ло 30 пъти по-голяма о т средната в света наситеност на гла-ва о т население с медиумен потенциал (ясновидци, екстрасен-си, енерголечители, магьосници и т.н.). Например за България тези цифри са съответно: В 0,17 % о т човешкия ресурс на пла-нетата е събран 5 % о т изявения медиумен потенциал, което представлява около 30 пъти по-голяма интензивност над средното за света73.

Някои изследователи дори приемат, че езическата мощ на Русия и източно-православните славянски държави е толкова голяма, че въпреки недостатъците на своето историческо развитие, тези държави имат решаващо предимство пред ос-таналия свят и най-вече пред Запада, което ги прави потенци-ален техен конкурент. Затова и Западът все още се отнася с недоверие към източно-православното славянство и най-вече към Русия.

О т друга страна, в тези държави отново успяват да над-делеят някои неправилни тенденции, свързани с инертността на човешката мисъл неизменно да свързва фактите и знания-т а о т информационно-енергийната сфера с религиозно-мис-тичните форми на познание. Притесняващ факт е и реставра-цията на старите идеологически клишета на комунизма и марксистко-ленинската идеология, които до голяма степен бяха плод на традиционната конфронтационна глобална прог-рама за духовно програмиране на човечеството.

Очевидно това е в интерес на "онези сили", които предс-205


тавляват проводник, продължител и изпълнител на тази програма в наши дни. Именно в техен интерес е преобразува-нето на новото знание, възникнало в рамките на съвременна-т а торсионна физика, в някаква религиозно-мистична форма, която да се вплете в п л ъ т т т а на съществуващите религии по света и най-вече в християнската, деформирайки тяхната фундаментално-духовна система до неузнаваемост. По този начин тези, така "обновени", системи ще продължат традици-ята на старата конфронтационна глобална програма за духов-но програмиране на човечеството, което в крайна сметка ще осигури повече власт на световния управляващ елит. Затова тези хора може би са обезпокоени о т развитието на научния подход и фактите възникващи в новата физика. Вероятно ще използват своето влияние, за да направят всичко възможно да ги замъглят, омаловажат и да създадат всеобща атмосфера на нетърпимост към тях, обявявайки ги за ненаучни и безпо-лезни за човечеството.

Научната истина за фактите и явленията, свързани с би-осоциалната информационно-енергийна форма на материята, налагат и едно радикално преосмисляне на духовно-религиозна-т а култура на човечеството. Тя предполага един съвършено нов тип функционално-духовно програмиране на човечество-то, най-характерната черта на което е недопускането на ка-къвто и да е конфронтационен елемент във функционално-ду-ховните системи. Конфронтационният характер на старата функционално-духовна система на глобално религиозно програ-миране на човечеството бе една о т главните причини за дес-труктивността в човешките отношения през вековете. Но-вата физика има заслугата, че показва точно мястото на Ис-тинския и Великия Бог, без който ние никога не бихме могли да разберем света. Чрез новото знание ще се ликвидира и безс-мисленото противопоставяне на различните функционално-духовни системи, които бяха проводник, в една или друга сте-пен, на първоначално възприетата конфронтационна линия, което бе усилено о т непознаване на фактите, свързани с био-социалното информационно-енергийно взаимодействие в при-родата. Едно знание, с което беше злоупотребено при изграж-дането на тези системи, използвайки неговата специфика и особен с т а т у т спрямо общодостъпното за човека сетивно знание. Така духовните системи на човечеството поеха пътя на едно своеобразно, пълно с противоречия и конфликти, раз-витие.

Не ще и съмнение, че въвеждането на една нова функцио-206


нално-духовна система, основана на правилното отношение към Бога и биосоциалните информационно енергийни явления, може да предизвика остра реакция о т страна на традиционно установените конфонтационни форми на глобално религиозно програмиране на човечеството. Възможно е "силите", прово-киращи стария религиозен ред, да положат усилия да превър-нат новите знания в някакви стари, примитивни форми на на-ционално-държавно съзнание или на религиозен фундаментали-зъм, което само ще улесни задачата за тяхното ликвидиране с икономически средства.

Истинският път на Човечеството е пътят към новото знание, което се заражда в съвременната фундаментална фи-зика, защото той води и към едно ново религиозно съзнание, уповаващо се повече на убедеността, отколкото на вярата. Път, водещ към една нова човешка култура, основана на пра-вилното отношение към Бога, което в никакъв случай не от-рича старите религии, но отрича само безсмисления конфрон-тационен модел на традиционната функционално-духовна сис-тема на религиозно програмиране на човечеството, която се основаваше на изкуственото поддържане на незнанието за би-осоциалните информационно-енергийни явления. Цялото не-щастие, което религиите докараха на света, се дължеше на тяхната отдалеченост о т истинското знание, което е основ-ният фактор, способен да отстрани конфронтационния меха-низъм заложен в тези системи.

§ 2.23. Опит за обосноваване на християнската теза за Живия и Личностен Бог о т гледна точка на физиката на Бога. Смисълът и значението на религиозното знание, про-изтичащо о т другите нехристиянски религии. Съгласието между новото знание определено о т торсионната физика и идеите, стоящи в основата на Библията.

Застъпниците на библейското знание много често не поз-нават най-важните фундаментални идеи, които определят ха-рактера на християнския Бог, въпреки увереността им за вя-ра и преклонение пред величието на тази толкова популярна, но толкова и непозната за мнозинството вярващи книга. За повечето, които я четат, т я е толкова неразбираема, колко-т о е и настоящата физика на Бога.

Един о т основните аргументи на противниците на Биб-лията и на Християнския Бог е безсилието на този Бог да се справи със Злото. Възможно ли е, питат се те, Богът на хрис-

207


тилните да допусне негоВи свещенослужители (какъвто е бил първоначално Сатаната) да го клеветят и да оспорват него-вата власт? Налагането на божиите закони, които предпаз-ват греховния човек о т изкушенията на Сатаната са доказа-телство по-скоро за неговата жетокост, коварство и омраза към човека, твърдят противниците на Християнския Бог. Та-зи омраза ни внушава неуважение към безбожната наука, но не и фБ и стремежа на хората към знание, което е силно подчер-тано в библейския текст.

Очевидно субстанцията, която определя същността на Бога е различна о т всичко това, което е достъпно за нашето знание. Съгласно физиката на Бога т я се съдържа в Абсолют-ния Вакуум. За нея можем да съдим само о т въздействието й върху видимия или невидимия, но достъпен за познание свят, различен о т този на Бога. Субстанцията на Сатаната обаче, също е различна о т това, което можем да позваваме о т лич-ния ни опит. Но това не е същата субстанция, която опреде-ля Великия и Единен Бог, а е подчинена нему и следователно, макар и частично, е достъпна за човешкото знание. В тази връзка можем да определим следната нетрадиционна класифи-кация за същността на Бога, която се базира върху аргумен-тацията за същността на Злото:

1. Бог е над Злото, което е свойство единствено и само на неговото Творение, но не е негова същност. Следователно в програмата за Злото Бог влага някакъв дълбок смисъл, труд-но разбираем за нас, но о т изключителна важност за самия Него.

2. Субстанцията на Сатаната е равнопоставена със субс-танцията на Бога. Великият Архитект на Вселената е дуа-листична същност, защото хармонията на видимия свят ни подсказва, че няма светлина без сянка, няма бяло без черно, ня-ма красота без грозота, няма мъдрост без глупост, няма доб-ро без зло. Абсолютното по този начин може да съществува само като два Бога.

Ние знаем, че в динамиката на ежедневния ни опит можем да се опрем само на онова, което оказва съпротива. Властта на Бога не би имала смисъл, ако срещу нея няма някаква форма на съпротива. Така Вселената се балансира о т две сили, които поддържат вечното й равновесие. В нашия сетивен опит те-зи сили се проявяват като сила на привличане и отблъскване, а в духовната сфера т е са силите на доброто и злото. Такова е например схващането за естеството на Бога на универсал-ното масонстВо. Може определено да се каже, че В своята най-

208


дълбока основа масонсшвошо е религия, която е най-сериозни-я т опонент на християнската религия. Основният аргумент на тази представена пред света за културологично движение система е фактът на съществуването на двете основни сили на отблъскване и привличане във физиката, философията и ре-лигията. Основание на божествения дуализъм в рамките на масонското схващане се демонстрира най-добре о т феномена на полярността на универсалния закон за привличането и от-блъскването, който е определящ в логиката на метафизичес-ката концепция за двата вечно борещи се с променлив успех, божествени първоизточника, за които човек не може да прие-ме, в никакъв случай, че единият е по-висш о т другия.

В рамките на това схващане за Бога доктрината за сата-низма, родена в системата на християнството, е ерес. Истин-ската и чиста философска религия е вярата на дуалистичния Бог - Луцифер и Йехова, еврейският Бог, родил свещените ре-лигии на Единния монистичен Бог в лицето на Християнство-то, Исляма и Юдеизма. Луцифер е Богът на светлината и доб-рото, който се противопоставя в дуалистичен план на Йехо-ва, Бога на тъмнината и злото. Така масонската религиозна доктрина поставя Божия Син Христос под властта на Луци-фер и го оставя на неговата милост, наричайки свещения Бог на Израил демон.

Този нюанс във фундаменталното религиозно знание е по-родил всички по-значителни религиозни системи о т типа на зороастризма, на гностиците, на манихейците, тамплиерите, розенкройцерите, богомилите и други, считани о т традицион-ното християнство за ереси.

Централната тема на дуалистичната религиозна доктри-на е универсализмът, който представя опит за обединение на всички световни религии в единна система. За да извърши то-ва дуалистичната религия е възпрепятствана единствено о т християнската теза за Сина Божий Христос, затова т я про-изволно го понижава до положението на обикновен духовен учител, изравнявайки го с Буда, Мохамед, Заратустра и други известни религиозни водачи на човечеството. По този начин дуалистичната религия предявява претенции за обединение на всички религиозни общности по света, което и определя по-читта й към всички религиозни реформатори. Тази религия позволява на всеки неин почитател да се самоопредели към ед-но о т тези висши равни на другите божествени личности, та-ка както неговата вяра и истина позволяват. Следователно, вярата в дуалистичния Бог се основава на схващането, че

209


всички религии по света са пътеки към Върха на един и същи Бог, за който Христовото изкупление на кръста е маловажно и безсмислено. Широкото приемане на такъв религиозен възг-лед е предпоставка за сливането на човечеството в единна система подчинена на своеобразно човешко световно управле-ние, което е немислимо без духовната спойка на въпросната универсална дуалистична религия. Съществуващият днес ре-лигиозен плурализъм по света е главното препятствие за осъ-ществяването на вековния план за световно управление, на ко-ето обаче се противопоставя учението на Христос, който казва "Аз съм пътят към истината^ и животът, никой не до-хожда при Отца, освен чрез Мене" (Йоан, 14:6).

3. Последното и важно схващане за същността на Бога, което е много близко до духа и идеите на дуалистичния Бог, е това на източните религиозни системи: индуизма, будизма, конфуцианството, даоизма и др. Тук Бог се представя като неразбираема за живия човек стихия, която наподобява по-ско-ро физическо енергийно поле, лишено о т определените пара-метри на Личностния Християнски Бог. Към този възглед спада и схващането на пантеизма, за Бога - Природа и др.

След обстойния анализ направен в настоящата книга ста-ва ясно, че решението на спора за същността на Бога може да дойде о т съвсем неочакваната и в известен смисъл чужда до-сега област за теологията, а именно о т науката. Оказва се, че решението на въпроса не е дуалистичният модел, в който раз-личните религиозни схващания се разглеждат като отделни пътеки към един и същи връх. Решението не е нито в сравни-телното религиозно знание, обединяващо религиите въз осно-ва само на общото между тях. Спорът дали Бог е Жив и Лич-ностен, или е дуалистичен образ на силите на Доброто и Зло-то, или е стихия, напомняща енергийно поле, е о т изключител-на важност за прогреса на Човечеството и затова появилата се възможност за решаването му по един твърде необичаен за традиционните схващания начин, в лицето на новата теория "физика на Бога", представлява едно изключително предизви-кателство към цялостното човешко знание и култура. Не е случаен фактът, че движението Ню Ейдж е избрало за свой съ-юзник източните религиозни философски школи, като стрела-т а му е насочена главно към християнската религия и нейно-т о учение на Живия и Личностен Бог и Неговия Божий Син Христос. Мобилизирани са и старите езически религии осъвре-менени в религиозните системи на съвременния и модерен окултизъм, които акцентират върху окултните сили, обожес-

210


тявайки ги 6 усложнена йерархия, отвличайки по този начин вниманието ни о т главното - нашата Любов и привързаност към Единния и Велик Бог и неговите посланици, без които ние не бихме могли да поддържаме вярата в Него, пораждащ Хар-монията на Универсума.

Може би най-голямата полза о т новата теория "физика на Бога" е това, че т я открехва вратата към една голяма за-гадка, изясняването на която определено ще бъде в основата на бъдещото по-висше развитие на Човечеството. Тя обаче е само една първа стъпка в тази насока и затова може би в нея се съдържат все още твърде много заблуждения о т предишния етап на сетивното ни възприятие за света. Определено може да се каже, че чрез новото знание везните се накланят към християството. Бог е Жив и Личностен, а Светият Дух е фи-зическо поле о т специален тип, чрез което Великият творец общува с живите във физическия свят хора. Светият Дух е форма на реален Живот на Духовно ниво, стоящо извън чове-ка и достъпно, макар и частично за познание. Душите на хора-т а могат да бъдат част о т тази реалност и отиват в нея без да загубват информационната си същност след физическата смърт на телата им. След което т е могат да се върнат във физическия веществено-енергиен свят при определени условия. Така реалният физически свят се разделя на две основни по-добласти: веществено-енергийна и информационно-енергийна. Схващанията за Бога възникнали в рамките на другите нех-ристиянски религии обаче също имат дълбок смисъл о т нова-т а гледна точка.

Съществува аналогия между Бога на силите описван в Стария Завет и Бога на милосърдието и морала, описван в Но-вия Завет на Библията, о т една страна, и тези две основни об-ласти на физическия реален свят, о т друга страна. Богът на силите съответства на грубата природа на физическите ве-ществено-енергийни форми на материята, които пораждат сили, описани о т традиционната квантово-релативистка фи-зика. Силата о т този тип обаче не е нищо, ако не е контроли-рана. Силите породени о т веществено-енергийната компонен-т а на реалността бързо биха разрушили Универсума, ако не е контролът над тях о т страна на финните форми на информа-ционно-енергийната компонента на материята. Понятията на Злото възникват в рамките на своеобразното взаимодейс-твие между тези две основни компоненти на физическата ре-алност и в никакъв случай не могат да бъдат отнесени към същността на Абсолюта наречен Бог. За да може в този сблъ-

211


сък да има рационален елемент Бог е отредил известна (отно-сителна) самостоятелност на Злото в общата структура на света, като по този начин е отделил категорията на "свобод-ната воля" о т "сляпото подчинение". Символното представя-не на Доброто и Злото в Библията е отражение на фундамен-талния закон за запазване на информацията, който ние форму-лирахме в предишни параграфи, и който представлява аналог на законите за запазване на веществено-енергийната компо-нента на физическата реалност. Оказва се, че чрез физически-т е полета на фундаменталните сили в природата (електро-магнитното, гравитационното, силното и слабото) ние мо-жем да открием света на Съзнанието, съсредоточено в същ-ността на ТП, който представлява слой във фВ, стоящ под квантовия.

Например, ако ние облъчваме пространството със силни лазерни снопове, тогава т о "се разцепва" и о т глъбините му "изскачат" компоненти на СПС, които пораждат образи и мисли в нашето съзнание, често неконтролируеми о т обичай-ната ни мисловна активност. При други условия могат да се породят някои о т усещанията и възприятията ни за феноме-ните, за парапсихичните явления, както и голяма част о т яв-ленията наречени НАО (не всичките), явления като телепа-тията, телекинеза, ясновидство и др. И обратното, силното информационно-енергийно въздействие о т страна на нашата мисъл и воля може да влезе във взаимодействие с определени информационни блокове в СПС и по този начин да се разшири нашето съзнание в посока на познаване на минали и бъдещи съ-бития, които са недостижими по пътя на обичайния сетивен опит. Освен това, вторични ефекти на силовите физически полета като черни дупки, бели дупки, силни лазерни и електро-магнитни полета и др. могат да "отворят" пространството към СПС до такава степен, че в него да потъват цялостни ве-ществено-енергийни системи. Явлението неправилно се нари-ча дематериализиране, което е в противоречие със закона за запазване на информацията. При такъв процес информацията за веществено-енергийния строеж на физическите тела се за-пазва изцяло, в рамките на стабилна информационна матрица, оформяща се в торсионния вакуум, която по-късно при подхо-дящи условия може да възпроизведе материята на веществе-но-енергийно ниво.

В това своеобразно взаимодействие между веществено енергийната и информационно-енергийната форма на матери-ята възникват най-разнообразни явления, опитът и значение-

212


т о за които е натрупан 6 религиозните системи, 6 мистициз-ма, в окултизма и в науката, физиката на Бога е само един първи опит да се въведе ред в тази богата и разнообразна об-ласт.

Откритие на новата теория "физика на Бога" представ-лява поясняването на статута на т . нар. "тайна наука", въз-никнал в многовековното развитие на човешкото общество. Въпросът, който се поставя тук е дали човешкият род може по самостоятелен път да осъзнае същността на извънземни-т е форми на Живот, да изясни със собствени сили какво е то-ва НЛО. Дали ние сме в състояние наистина да разберем съ-вършенното общество, което някои наричат Духовна Цивили-зация (или още Небесно Царство), и дали това знание няма връзка с дейността на по-висшите о т нас цивилизации, нами-ращи се някъде в безкрайния Космос.

За съжаление най-тайната наука, която съществува още о т зората на историята на човешката цивилизация, тук на Земята е превърната в наука за контрол над умовете на хора-та , над правителствата и обществените системи. По този начин знанията ни за Бога и парапсихичните явления винаги са били експлоатирани о т един тесен елит о т посветени, поста-вящи си единствено егоистични цели чрез това знание да кон-тролират ресурсите, о т които зависи нашия живот и така да ни държат в подчинение. С контрода върху ресурсите, които са о т значение за нашия живот, е свързан например развития в неимоверни мащаби контрол над обществената информа-ция, известен като окултен контрол над масмедиите по све-та.

Този подход обаче, съществено основаващ се върху дуалис-тичната представа за Бога, насочва света към период на скри-ти тоталитарни форми на управление, контролирани о т "пос-ветени елити" и изплъзващи се о т погледа на масите. Дуалис-тичната форма на религия води до своеобразен процес на "пла-нетизация на езотериката", наречена още "Нова култура", ко-ято се оказва необикновено привлекателна за много хора. За-това очевидно е, че знанието о т типа на физиката на Бога ще бъде посрещнато враждебно, срещу него ще се изправи натру-палата огромна мощ многовековна структура на окултните общества, за които това знание е представлявало запазена територия за техни избранници.

Основна задача на универсалното езотерично общество е обединението на мозъците на всички хора в един супер-мозък. Това обаче нямало да лиши хората о т тяхната индивидуал-

213


носш, но всички ще се окажат обединени о т обща нервна сис-тема. Основен резултат о т това събитие ще бъде, че отдел-ното съществуване, базиращо се на индивидуалните особенос-ти постепенно ще отстъпи пред всеобщото съединяване в ед-но универсално съществуване, обособяващо ново качество в битието на човечеството, някаква нова форма на индивидуал-ност, която ще подготви прехода към новото качество в ци-вилизационната система на обществото, изградена тук на Зе-мята. Както проличава о т описаните в тази книга знания, та-къв модел всъщност представлява последен опит на механи-цизма да завладее някаква територия в човешкото знание. За-личаването на индивидуалното съзнание чрез едно такова но-во "качество" в устройството на световното общество оба-че, противоречи на закона за запазване на информацията, гру-бото нарушение на който доведе до краха на комунистическа-т а унификативна система, която също пренебрегна и потъп-ка грубо този фундаментален закон. Този световен компю-тър, измислен о т съвременните окултни общества ще бъде една механична имитация на Светия Дух или на това, което тук нарекохме СПС. С помощта на този модел обаче, става възможна цялостната власт над човечеството, която може да се упражнява в условията на едно универсално свързване на човешките мисли, желания, нужди, усещания и емоции. Това е т . нар. точка Омега, която представлява начална точка на фазата на синтеза на човешките умове в единното киберпрос-транство на цивилизацията. Щом като човек е част о т инте-лигентната вселена, логично е да се допусне, че в него са със-реточени параметрите на кибернетичните принципи на конс-труиране на компютърните системи. Така "новата култура" на човечеството превръща светлината в своеобразна механи-ка на информацията, а човешкото слово и мисъл в механично ядро на една гигантска по своите размери компютърна систе-ма.

Идеите и принципите на физиката на Бога обаче отхвър-лят тази изопачена представа за устройството на общество-то, представяща в завоалиран вид инженеро-механистичната представа, доминирала в навечерието на руската октомврийс-ка революция. Въпросът се свежда до това, че глобалният мо-зък съставен о т послушни, унифицирани човешки мозъци може да бъде използван като обект на програмиране о т страна на въпросните окултни групи, така че това да съответства на желанията и изискванията на тайния елит. Този елит иска да играе ролята на Светия Дух и в крайна сметка на Бога. Тези

214


системи обаче представляват съвършено друго качество, раз-лично о т какъвто и да е колективен разум, съставен о т чо-вешки мозъци, т а дори и т е да са подбрани измежду най-добри-т е гении на човечеството. Има принципна разлика между све-товния универсален комлютър, който ние нарекохме СПС и компютърът, планиран о т тайния елит. Никаква човешка система не може да замести световното информационно пространство на вселената създадено о т Бога, което е съсре-доточено в торсионния вакуум. О т него идват сигнали, които могат да променят нашия живот тук на Земята по съвърше-но друг начин, символна представа за който откриваме в биб-лейската идея за "Небесното царство".

Моделът на тайния елит е очевидно несъвършен. Напри-мер недоволните в такова общество ще се третират като компютърни вируси. За да се запази глобалния характер на та-кава програма световните оператори - програмисти ще бъ-дат принудени да полагат усилия да откриват и унищожават тези вируси. Така в обществото ще се възпроизведе човешкия модел на насилие, който бе характерен за комунизма, и който неминуемо ще повиши кармичната натовареност на социална-т а система. Такова общество ще се сгромоляса о т собствена-т а си тежест, така както комунизмът се сгромоляса о т пре-комерния грях натрупан о т физическото насилие над инако-мислещите, пряко следствие о т нарушаването на фундамен-талния закон за запазване на информацията.

Тайното братство обаче се надява чрез магията и мани-пулирането на мозъците да убедят хората да приемат безпре-кословно тяхното управление, което ще отстрани необходи-мостта о т прибягване до кървави и брутални методи на кон-трол. Такава илюзия хранеха и комунистите, които считаха, че хуманната идея, залегнала в основата на тяхната идеология рано или късно ще премахне опозицията срещу тях.

Идеята за Небесното царство или както бе наречена в рамките на физиката на Бога "духовно общество", запазва ин-дивидуалността и свободата непокътната, засилвайки духов-ните измерения както в отношенията между хората така и в технологията. Новото ни виждане за същността на биологи-ческите процеси позволява да твърдим, че е възможно създа-ването на качествено нов тип биологична материя, в която информационно-енергийния аспект преобладава. В сегашното устройство на физическите ни тела преобладава веществено-енергийната форма на материята, която е причина за сравни-телно краткия и изпълнен със страдания живот на биологич-

215


нише организми на Земята. Идеята за "вечен живот" симво-лично изразена в Библията не е празна идея, а напълно дости-жима реалност, параметрите на която се определят в рамки-т е на новото знание на физиката на Бога.

Има обаче един деликатен момент в тази история. Тай-ният елит и традиционният окултен подход към знанието за парапсихичните явления винаги е поднасял на хората психот-ронните феномени в най-изтънчена интелектуална форма, о т която мнозина се заблуждават. За мъдростта, която предла-га такъв окултен подход апостол Яков казва, че "не е мъд-рост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска" (Яков, 3:15). Окултното знание в своята тайна, ненаучна, сти-хийна форма, е достигнало до съвършенство, което истински-я т Бог ненавижда. Стихийното и некомпетентно третиране на парапсихичните явления създава огромни опасности за хора-та , които имат само частични впечатления за нещата, но ня-мат цялостна и задълбочена представа за тях. Това напомня за началото на атомната ера, когато хората правеха опити с атомни и водородни бомби в атмосферата, влошавайки с то-ва здравето на милиони хора. Стотици хиляди хора загинаха о т радиоактивните дъждове и продукти, плод на недобросъ-вестно отношение към знанието, идващо о т атомната физи-ка. Така и днес новото знание, произтичащо о т физиката на Бога, поставя остро въпроса за внимателния и контролиран процес на овладяване на парапсихичните явления. В света днес се провеждат безразборно опити с тези процеси, което подко-пава здравето на милиони хора по един съвършено неусетен за обичайните ни сетива начин. Промененото поведение на хора-та, което наблюдаваме все по-често е може би главното след-ствие о т това невежество, физиката на Бога показва, че всички явления и процеси известни на съвременния спиритизъм не са плод на човешка ловкост и измама, а реални проявления, невежественото отношение към които са утвърдили най-зна-чителната вековна заблуда, погубваща човешката душа. За-това, може би в Библията тези явления се приписват на зли духове, без да се отрича тяхната реалност. Сблъскалите се с действителните прояви на този тип явления хора много лес-но могат да ги приемат като свидетелство за великата Бо-жия сила, без да разбират, че това са също толкова естестве-ни явления, колкото например са електромагнитните процеси. Тогава наистина такива хора се нуждаят о т свидетелството на Библията за чудесата, извършени о т Сатаната и неговите служители. С негово съдействие безотговорните служители

216


на окултните сили се превръщат в жалки, но опасни подража-тели на великото Божие дело, което новата наука ни разкри-ва в пълния размер и дълбочина на познанието, позволяващо ни да видим в перспектива бъдещото устройство на духовното общество.

Странен е обаче фактът, че живите хора в началото на всяко знание за Бога (първоначално на библейското знание за Бога, а днес и на знанието идващо по линията на физиката на Бога), не осъзнават, че са частици о т субстанцията на своя Създател. Въпреки това, механизмът на Злото създава пред-поставки за такава еволюция на разумните същества, При ко-ято неизбежно настъпва момент, когато т е откриват изна-чалната връзка между тях и източника на техния живот. Първоначалният двигател на този процес е вярата, породена о т пряко засвидетелстване о т страна на конкретни физичес-ки пратеници подготвени о т самия Бог за тази връзка, а след това настъпва ерата на убедеността в тази връзка, породена о т висшето знание в науката. Когато този момент настъпи, доминанта на съществуването става Любовта. Невъзможно е да съществува Вселената на базата на противоборството, пораждащо омраза, така както ни внушава дуалистичния мо-дел на бога на масонството. Само достатъчно високоразвити същества, в които преобладава информационно-енергийната форма на материята, достигната чрез изминаване на дългия и мъчителен път на страданието на божествената духовна субстанция въплътена във веществено-енергийните форми, могат да разберат действителността на духовния свят, описван о т новото знание във физиката на Бога. Сегашната човешка представа за Любовта е твърде примитивна, бидей-ки често асоциирана с процесите и явленията, протичащи във веществено-енергийна обвивка. Дуалистичният Бог е невъз-можен по простата причина, че омразата би довела до само-разрушаването на живота. Очевидно е, че за вселенската фор-ма на Любовта има някаква много дълбока причина, която ние едва сега започваме да разбираме. Разбирането на Бога, което се застъпва о т физиката на Бога, поражда и качествено нов тип обединяваща идея на живите мислещи същества на Земя-та. Ние съществуваме като отделни клетки о т едно безкрай-но тяло, което не може да бъде имитирано о т какъвто и да е обединителен модел подобен на този застъпван о т тайните общества. В този примитивен модел, на върха на който сто-я т невежи в истинското знание за Бога, липсва най-важното -Любовта към Великия Творец на Универсума. Тайният елит

217


иска да замести тази любов с любов към идолоподобния техен, земен, човешки образ, представен като бог. Истинският Бог, малки фрагменти о т който сме самите ние, не би допуснал на-шето саморазрушение на базата на омразата. Самият Бог се разширява и разраства вечно, за да съществува и под формата на малки фрагменти, пръснати във вселената. В момента те-зи фрагменти тук на Земята са може би по-примитивни о т други обитатели на Универсума, но ние сме на верен път. На-шата многовековна борба с греха и смъртта по време на съ-ществуването ни като преобладаваща веществено-енергийна обвивка ни кара да търсим висшия смисъл и същност на същес-твуването си. Шансът за това ни се дава и чрез новото зна-ние в науката. Чрез него ние се обръщаме по нов начин към първоизточника на живота и отново се оглеждаме в реал-ността, виждайки я вече през призмата на едно всеобхватно обновление на нашата физическа същност.

Важно значение за живота ни ще има и обстоятелството, че чрез физиката на Бога ние ще отхвърлиме старите и неве-жествени форми на манипулиране на духовните енергии, извър-швани с помощта на безогледни магически и безотговорно из-ползвани напреднали психо-духовни техники за контрол над умовете на хората, които са съставна част о т тази енергия, склонни да повярват в илюзията, че сами контролират собст-вената си съдба и притежават стихийна свободна воля.

Важно постижение на знанието, произтичащо о т физика-т а на Бога, е че с него се решава вековния спор за смисъла на разнообразието на религиите. Безспорен фаворит в определя-нето същността на "висшето" ниво е християнската предс-тава за Бога. Останалите религии безспорно внасят своят принос в разбирането ни за ниските нива на устройството на света и по този начин оправдават дълбокия смисъл на религи-озното разнообразие.

О т всички тези съображения става ясно, че днес хипоте-зата за съществуването на Бога е една необходимост, о т ко-ято ние се нуждаем съществено и в нашите научни изследва-ния.

218


ГЛАВА ТРЕТА

ЧОВЕШКОТО ПОЗНАНИЕ В СВЕТЛИНАТА

НА ПРИНЦИПИТЕ НА ЕОНОСОфИЯТА § 2.3.1. Новият подход към философията и методология-

т а на физиката. Еонософските измерения на системния анализ - категоризиране на системността и холизма о т гледна точка на новата физика. Променят ли се възгледи-т е ни за характера на човешкото познание - една нова версия на отношението между субекта и обекта на позна-нието.

Едно ново явление, което се заражда в теорията на поз-нанието и което може да се свърже с достиженията на тор-сионната физика е нарастващият интерес към интуитивно-т о познание което измества на заден план рационалното знание, изградено на базата на ограниченията, въвеждани о т законите на логическото мислене и езика. Интуитивната мъдрост изпитва недоверие към знанието, което трябва да бъде всепризнато и общодостъпно за всички членове на об-ществото, достижимо чрез механизма на правилата за огра-ничаването на свободата в мисловния процес. Такъв подход към човешкото познание не е новост. В източнофилософски-т е системи например са възприети начините за достигане на непреходното мистическо знание за света, което не се подчинява на законите на рационалното знание и езиковата структура на мисълта. Отношението към такъв тип поз-

219


нание о т страна на традиционната наука Винаги е било от-рицателно. За съжаление натрупаният досега опит В тази област остаВи чубстВото на неудовлетвореност у хората, които търсят адекватно описание на тоВа знание с помощ-т а на думите и езика, тъй като образите и формите о т не-го са достъпни само за непосредственото интуитивно Въз-приятие. Опитвайки се да достигнат тайните на изразните средства на тоВа познание, хората са изработили множест-во различни подходи. Много о т тях напомнят формата на познанието на децата, които най-лесно възприемат заобика-лящият ни свят чрез чудния Вербален механизъм на приказ-ките. ТакъВ е характерът на описанието на познанието, Възприето и о т поетите, шаманите, мистиците, религиоз-ните учители и т.н. За Всички тези пътища към неизразимо-т о с думи интуитивно познание са характерни и различни картини на света като Вербални, отделящи предимно Вни-мание на определена част о т многообразието на световна-т а структура, изразни средства. Всички т е представляват само частични описания, модели на действителността, има-щи стойност единствено в рамките на онзи аспект о т све-товната структура, който ги е породил. Всичките явления на емпирично достъпната действителност обаче, са предс-тавени в нея чрез едно многообразие о т едновременни, ед-нократни и повсеместни действия на реално проявяващи се същности, които човешките познавателни способности са безсилни да обхванат, изучат и познаят в цялостността на тяхната даденост. Независимо о т своите полезни страни, всички тези описания представляват само модели на дейст-вителността, което ги прави, в известен смисъл ограничени в цялостно отношение. С тяхна помощ ние не можем да дос-тигнем до едно окончателно описание на света, тъй като физическата реалност и нейното опознаване като дадена цялостност притежава редица особености. Така например познанието ни за квантовата реалност е обусловено о т принципиалната невъзможност да се отдели наблюдателя о т наблюдавания о т него свят. О т това произтича обсто-ятелството, че всички процеси и явления, които ние наблю-даваме в този сВят, не предстаВляВат нищо друго, осВен ре-зултат о т дейността на собстВеното ни наблюдаващо и из-мерващо съзнание.

Аналогично е тВърдението на източните философи (нап-ример индуистите), които смятат, че Възприеманите от

220


нас неща u събития са породени о т собственото ни съзнание образи, което изпитва необходимост да описва нещата с по-мощта на езика и логиката, но което като необходимост изчезва, когато се преодолее даденото състояние на съзна-нието. философията на индуизма твърди например, че всич-ки форми и структури около нас са резултат о т ограничени-т е възможности на нашето съзнание, породени о т правила-т а на рационалното мислене и езика. В този смисъл в нея се обръща внимание на нашата склонност да им се придава го-лямо значение, разглеждано като проявление на една о т ос-новните илюзии, присъщи на човека.

Механистичният възглед за света, възникнал в рамките на класическата физика, се оказа подходящ за описанието на определен кръг о т явления и процеси. Този възглед е проти-воположен на възгледите на източните философи, според ко-ито всички събития, протичащи във Вселената, трябва да се разглеждат като неотделими части на неразривното хар-монично цяло. Затова и източно-философският светоглед се основава на медитативните състояния на съзнанието, за които споменахме в някои о т предишните параграфи. В ме-дитативното познание се използват понятия и изразни средства, които са развити в многовековния опит на мис-тическата източно-философска школа и които отразяват световната картина не в термините на отделни независи-ми фундаментални структури и обекти, а като постоянно изменение и преобразуване на органично свързани помежду си компоненти.

В контекста на механистичния възглед за света дори из-вестните физически взаимодействия могат да бъдат разг-леждани само в тесните рамки на слабата сила на връзката между източниците и преносителите на полевите взаимо-действия, защото само в този случай физическите обекти могат да се разглеждат като независими едни о т други структурни образования. Затова може би и известният ме-т о д на теорията на възмущението, възприет в КТП, дава добри резултати само в случаите на електромагнитното и слабото взаимодействие, за които е характерно малка стойност на константата на взаимодействие. Този метод не дава почти никакви задоволителни резултати в случая на силното взаимодействие, за което е характерно висока стойност на въпросната константа, защото това предпо-лага една по-голяма обвързаност между източника и прено-

221


си теля на взаимодействието. Източните философи виждат сериозен недостатък в

механистичния възглед, който допуска безпричинно разчле-няване на потока на измененията на отделни фрагменти, на-ричайки ги неправилно "неща". "Ако ние искаме да познаем ис-тинската същност на нещата, ние сме длъжни да осъзнаем цялата абсурдност на нашия подход, при който на отделни-т е продукти на непрекъснатия процес се отделя такова вни-мание, като че ли т е са вечни и действително съществува-щи. Животът - това не е нещо и не е състояние на нещото, а е непрекъснато движение или изменение"74.

Най-често органическото възприятие на света се опре-деля като неподходящо за изграждането на изкуствени уст-ройства и машини, за които е задължително наличието на отделни, независими части и елементи, предоставящи въз-можност за тяхното сглобяване в единно функционално ця-ло. Технологичната култура на човечеството, търсещо на-чин да реши различни свои нужди, наистина се нуждае о т по-мощта на такива изкуствени средства.

В новата физическа наука обаче бяха открити някои, надхвърлящи дори представата на източните философски школи, факти, които показват, че органологичната свърза-ност на нещата във физическата реалност не може да обяс-ни взаимосвързаността на явленията, изпълващи простора на видимата Вселена. Оказа се, че степента на взаимосвър-заност между явленията и процесите, протичащи в мащаби-т е на Вселената, е на порядък по-висок о т предполагаемия такъв, с който ние характеризираме органологичния модел на взаимосвързаността.

Развитието на квантовата теория през последните ня-колко десетилетия доведе до откриването на една важна страна в единството на Вселената. Беше открита т . нар. квантова взаимосвързаност на материалните системи на нивото на субатомните и атомните явления, което се изра-зява в термини на нелокалността във физическите образци на отношения между обектите. Оказа се, че колкото по-на-долу слизаме по стълбата на йерархията на материята, толкова т я се раздробява на своеобразни частици, които постепенно загубват фундаменталния си характер и могат да бъдат определени или констатирани единствено и само чрез тяхното взаимодействие с други материални системи. Възниква впечатлението, че на фундаментално равнище ма-

222


шериалнияш свят придобива чертите на среда, в която иг-раят роля единствено отношенията, подобни на геометрич-ните свойства, които имат предназначение да хармонизи-рат и да обединяват в единна същност, променения до неуз-наваемост, материален субстрат.

Въпреки това, може да се постави следния важен въпрос: Каква е все пак разликата между устройството на матери-ята, основано на представата за съществуването на фунда-ментална реалност, обхващаща независими, елементарни части на света, които в различни съединения, комбинации и взаимна разположеност съставят разнообразните сиетеми в реалността, о т една страна и о т друга - устройството на материалния свят, основано на представата за неделимо-т о квантово единство на цялата Вселена? Дали все пак, зад фасадата на нарастващата роля на единството и взаимос-вързаността на отделните части на Вселената, няма някак-ва по-дълбока следа в световната структура, която да даде ясен отговор на поставения току-що въпрос. Защото, един-ството на материята може да се разглежда и в термини на съществуването на фундаменталната реалност. Ако всички съставни фундаментални частици на материята имат един и същ вид и свойства, независимо о т тяхното местоположе-ние в просторите на Космоса, т о тогава силите, които т е развиват, ще бъдат о т само себе си носители на също така-ва взаимосвързаност между нещата, за която пледират и източните философи. В квантовата взаимосвързаност оба-че, ние откриваме наистина нещо повече о т това, което из-точните философи твърдят, изказвайки идеята, че "нещата получават своето съществуване и своята природа, посредс-твом взаимосвързаността и не представляват нищо сами по себе си."

В класическата физика например понятието "вероят-ност" се използва в онези случаи, когато са неизвестни ха-рактеристиките на някакъв процес или явление. Вероят-ността единствено е израз на незнанието ни за тези явле-ния, които на по-късен етап би следвало да бъдат открити. Тези допълнителни характеристики се наричат "локални па-раметри" и са винаги свойства на същата физическа реал-ност, за която са констатирани вероятностите форми на отражение в познанието. Във фундаменталната физика нап-ример локални параметри (или променливи както още ги на-ричат), представляват връзките между пространствено

223


отдалечени един о т друг обект, осъщестВяВащи се посредс-твом енергийни сигнали, пренасяни о т друг тип частици или о т техни групирани В последователности комплекси, които се подчиняват на закони, строго забраняващи разпростране-нието им със скорости по-големи о т скоростта на светли-ната. В последните няколко десетилетия обаче, бяха откри-т и явления, показващи, че зад такива локални връзки между физическите обекти съществуват и някакви нелокални от-ношения, които се характеризират с размяната на определе-ни, имащи конкретен физически ефект сигнали, които се раз-пространяват с безкрайно голяма скорост. Постепенно се изясни, че докато в класическата физика неизвестните (скрити) параметри представляват локални (т.е. разпрост-раняващи се най-много със скоростта на светлината) меха-низми, т о в квантовата физика т е са нелокални, което оз-начава, че т е притежават мигновена връзка с частите на цялата Вселена.

Оставяйки без отговор въпроса за същността на т . нар. далекодействие (нелокалните връзки) в квантовата механи-ка, учените видяха възможност да интерпретират обичай-ната макроскопическа действителност като среда, в която нелокалните връзки не играят съществена роля, вследствие на което ние можем да констатираме самостоятелни физи-чески обекти и да формулираме закони, описващи тяхното поведение с помощта на високо определени (строго детер-минирани) математически модели. Когато преминаваме към по-ниските нива на устройство на материята, тази оп-ределеност отстъпва място на вероятностното описание, което се налага о т факта, че ние вече не можем да отделим каквато и да е част о т Вселената чрез безобидно механично отдалечаване. Следователно статистическите формули-ровки на законите в атомната и субатомната физика не от-разяват нашето незнание за физическата ситуация, а по-ско-ро т е са основополагащо свойство на квантовата действи-телност, управляващо хода на всички процеси, както и на са-мото съществуване на материята. Вероятността е израз на равновесието и хармонията на света на най-ниското рав-нище в неговото устройство и поради това т я представля-ва универсален критерий, разкриващ фундаменталната роля на взаимозависимостта и взаимосвързаността на нещата ВъВ Вселената, изразено в нейното всеобхватно и непокла-тимо единство.

224


О т такава гледна точка, може да се каже, че систем-ността на света би следвало да се разглежда в два основни аспекта:

1. Аспект на класическата механика, съгласно който сис-темите могат да се разглеждат като израз на някаква фун-даментална реалност, представляваща съвкупност о т неза-висими елементарни съставни части, между които същест-вуват взаимоотношения о т локален тип.

Описанието на такива системи е математически" въз-можно и е с висока степен на определеност.

2. Аспект на квантовата нелокалност, съгласно който описанието чрез независими фундаментални части, свързани локално, отстъпва място на картината на нелокалната вза-имосвързаност на всички реално съществуващи в система-т а обекти.

Може да се каже, че голяма част о т физиците и до ден днешен не могат да се съгласят със системността на света, определена о т точка 2, в горната класификация. Те все още вярват в някаква външна реалност, която съществува неза-висимо о т нашето съзнание и която се състои о т независи-ми, пространствено отделени, един о т друг елементи. Пос-ледователното развитие на тази идея намери израз в съв-местната работа на Айнщайн-Подолски-Розен11, в която те -зи учени предлагат мислен експеримент, целящ нейното ек-спериментално потвърждение. 30 години по-късно, Д. Бел формулира една теорема12 въз основа на този мислен експе-римент, която доказваше, че съществуването на скрити ло-кални параметри не се съгласува задоволително с вероятнос-тните формулировки на квантовата механика. О т нея ста-на ясно, че квантовата действителност е една сложна сис-тема о т втория тип на горната класификация, състояща се о т отделни части, взаимосвързани чрез нелокални връзки.

фактите, които ни разкрива новата торсионна физика, променят радикално и това разбиране за същността на сис-темността на света, в което основно място заема нараст-ващата роля на взаимосвързаността и самосъгласуваност-т а между отделните части на Вселената. В какво се състои този нов възглед за системността? Нека да го отделим ка-т о точка 3 в горната класификация:

3. Аспект на еонософската система на взаимосвърза-ност, в която квантовата нелокалност се свежда до един специфичен кръг о т локални параметри, присъщи на друга,

225


различна о т квантовата реалност ниша на света, която има свойства, подобни на човешкото съзнание. Това са пара-метрите на информационно-енергийната форма на матери-ята, които се определят о т полевите характеристики на торсионните полета и първичния торсионен вакуум. Във връзка с описанието на тази реалност, може да се каже, че по същество това е възвръщане към описанието с локални параметри само в известен смисъл. Тъй като скоростта на торсионния сигнал е много по-голяма о т скоростта на свет-лината (но все пак крайна), описанието е по-скоро о т типа на "имплицитния порядък", възприет в теорията на бутст-рапа. Съществуват различни начини, с помощта на които могат да се съотнасят едни или други различни процеси и ре-акции на елементарните частици, което на математически език се означава с различните категории на порядъка. Напри-мер ако се обедини такъв математически модел с известна-т а о т бутстрапа теория на S-матрицата, т о тогава оста-ват само няколко категории подредени съотношения, които се съгласуват с добре известните свойства на S-матрицата. Например ако кварките не могат да бъдат открити в сво-бодно състояние, т о тоВа може да се дължи на факта, че техните имплицитни (неявни) прояви, които се наблюдават експериментално, представляват израз на тяхното въплъ-щение в имплицитния порядък на нещата, възприет в моде-ла бутстрап. По този начин, взаимната обвързаност на не-щата във Вселената придобива нови измерения, характери-зираща се като тип отношение, което обуславя самосъгла-суваност без ни най-малка необходимост за постулирането съществуването на онези части, призвани да се подчинят на тези отношения (например кварките).

Идеята за имплицитния порядък е отправна точка и в теорията на известния философ на физиката Д. Бом. Основ-ното в тази теория е допускането, че пространството и времето представляват своеобразни вложени форми, което напомня будистката философска постановка на Махаяна, из-разена о т японския философ Д. Судзуки по следния начин: "Когато едно се противопоставя на всичко останало, т о се възприема като нещо пронизващо ги всички до едно, и в съ-щото време, съдържащи ги всички тях"76.

Това е една друга, алтернативна връзка между противо-положностите в рамките на философските категории и за-кони. Диалектиката например никога не е възприемала та-

226


кава постановка, ограничавайки се единствено до закона за единството на противоположностите.

Това е и гледището на Дж. Чу, създателят на теорията на бутстрапа във фундаменталната физика. Това обстоя-телство е намерило израз и в принципите на формулираната по-рано система на философията на равновесието7, която вече наричаме еонософия.

Нещата в съвременната физика също потвърждават до голяма степен горното становище. Представата, изградена в рамките на теорията на бутстрапа, че всяка частица съ-държа в себе си всички останали, поражда една друга реал-ност, която не може да се отнесе до обичайните представи за пространството и времето. Те описват реалност, която има свои закони. В съвременната физика се приема, че това са законите на теорията на относителността и квантова-т а теория. Но се оказа, че т е са недостатъчни, за да се обяс-ни спецификата на квантовата нелокалност. Недостатъч-ността на основните теории на съвременната физика да обяснят необичайната свързаност на нещата в света на елементарните частици потвърждава необходимостта, че всички тези отношения на взаимосвързаност и самосъгласу-ваност между частите на света трябва да бъдат изведени о т един всеобщ принцип на самосъгласуваност. Съгласно идеите на Дж. Чу, този процес на преосмисляне може да за-сегне и нашите представи за макроскопическите простран-ство и време, както и представата ни за ролята на човеш-кото съзнание:

"Доведено до своя логически завършек, хипотезата на бутстрапа предвижда, че съществуването на съзнанието, наред със съществуването на всички останали аспекти на природата, е необходимо за самосъгласуваността на цяло-то"77.

В сегашния си вид, формулировката на квантовата те-ория не позволява намесата на каквито и да са форми о т ти-па на човешкото съзнание, въпреки че редица интерпрета-ции на вълновата функция и проблемът с нейната редукция опират до някои негови качествени характеристики41. Въп-реки това, някои физици като например Вигнер твърдят, че не е далеч времето, когато във физическите теории, описва-щи строежа на материята, ще се наложи експлицитното на-месване на функциите на съзнанието ВъВ формирането не само на нашите знания за Вселената, но и В обяснението на

227


взаимосвързаността и самосъгласуваността на всевъзмож-ните нейни части. Всичко това може да бъде открито в но-вата торсионна физика, както и в идейните постановки на еонософията. Теорията на Бом, идеята за бутстрапа, тор-сионната полева хипотеза и еонософията са само етапи о т едно ново развитие, израз на нова тенденция във фундамен-талната физика, която може "да стане само увертюра към съвършенно нова форма на човешката умствена дейност, която не само ще се окаже зад пределите на физиката, но ще загуби въобще всички признаци на "научността"78.

Математическата структура на ТТП твърде много на-помня модела, разработен в теорията за имплицитния поря-дък на Бом. Съгласно идеята на този учен, съзнанието и ма-терията са взаимосвързани и взаимозависими, но между тях няма причинна връзка. В ТТП такава връзка съществува. Бом приема, че категориите на материята и съзнанието представляват, вложени една в друга, проекции на една по-висша реалност, която не е нито материя, нито съзнание в чист вид. Материята в торсионния вакуум, описвана в ТТП, има подобен характер. В нея обаче са вложени и сложно преп-летени както пространствено-времеви хаактеристики, та -ка и свойства на веществено-енергийната форма на матери-ята. Поради това т я е една нова форма на материята, раз-лична както о т веществено-енергийната, така и о т прост-ранство-времевата форма на съществуване на материята.

Предимство на ТТП е, че т я има сериозна математи-ческа основа, докато в сегашния си вид теорията на Бом все още е далеч о т необходимата за пълноценното й възприема-не математическа обосновка. В тази теория например е раз-работена своеобразна схема на концепцията за имплицитния порядък по аналогия с модела на холограмата, опирайки се на свойството й - всяка точка на изобразявания модел да съ-държа в себе си и пълния обем информация за цялото.

По мнението на Бом, светът е устроен по технологич-ния модел на холограмата, отчитайки освен това и онези най-общи принципи, съгласно които всяко съществуващо не-що като цяло може да се включва и във всяка о т своите със-тавни части, изпълнявайки нй свой ред ролята на съставна компонента. За означаването на тази висша степен на дина-мичност, във взаимоогношенията в материалния свят, Бом въвежда термина "холодвижение". Той определя тази кате-гория движение като динамическо явление, въз основа на ко-

228


ето се образуват всички форми на материалната Вселена. Целта на такова описание е разглеждането на различните степени на имплицитен порядък, включени в това холодви-жение, чрез описание не на структурата на обектите, а на структурата на техните взаимоотношения и различните движения, които т е извършват. Това позволява да се отчи-т а т както принципното единство на Вселената, така и нейната динамична природа.

Бом допуска, че понятието "имплицитен порядък" може да способства за още по-задълбочено разбиране същността на вероятното описание в квантовата механика, както и за сближаването на квантовите идеи до тези на релативизма, ако се приеме, че пространството и времето също предс-тавляват вложени една в друга форми обусловени о т холод-вижението. Бом се надява, че теорията на имплицитния по-рядък би осигурила надеждна основа за единното описание на релативизма и квантовата теория.

Може да се каже, че моделът на Бом е много по-близък до духа на традиционната физика и в известен смисъл, той е алтернативен на модела на ТП. В тази теория се използва сложен математически апарат, като теория на матриците, диференциална геометрия, топология и др. Нейното най-го-лямо предимство е близостта й до идейните постановки на теорията на бутстрапа. Но и двата подхода страдат о т общия недостатък, че в тях не може да се въведат експли-цитно елементите на съзнанието, което, както Дж. Чу, та-ка и Бом, приемат като неотменен компонент на Вселена-та . Надежди в това отношение се възлагат на обединение-т о на двете теории, които, заедно с ТТП представляват за-сега едни о т най-успешните и издържани във философско от-ношение опити, достигащи до едно задоволително матема-тическо описание на единството, устойчивостта и хармо-нията в отношенията между компонентите на физическата действителност.

Нашето мнение е, че физиката няма да загуби своя нау-чен облик, ако в нея бъдат включени и елементите на съзна-нието. Двата различни подхода в това отношение, които се определят о т ТТП о т една страна и теориите на Бом и Чу, о т друга страна, могат в недалечно бъдеще да бъдат обеди-нени в една обща рамка, която може би ще отразява по ма-тематически път много по-широкия смисъл на идеите, кои-т о защитихме в тази книга.

229


Освен това, важна роля в този процес е отредена на но-вата философска система на еонософията, която би могла да обхване в своята методологическа рамка и теориите на Бом и Чу, ако към нейните най-общи принципи, описани в пре-дишната глава, се добави и следния допълнителен принцип, заимстван о т будизма на Махаяна:

Всички противоположности могат да бъдат реално съ-четани в единство само, ако техните разнообразни свойст ва се възприемат като пронизващи и взаимнопреплитащи се със същността на техните допълнения, в строги отноше-ния, които обезпечават хармонията, равновесието и взаим-ната зависимост на нещата в света.

Този принцип се отнася и за философското знание, фи-лософията на диалектиката например се задоволява с пос-тановяването на принципа на единството на противопо-ложностите, без да се интересува о т равновесието и хармо-нията във взаимовръзките между нещата в природата и познанието. Нещо повече, в диалектическия материализъм основна теза е борбата между тези противоположности, което най-често е повод за деструктивност в техните от-ношения водещи до разпада на системите, в които участ-ват.

Освен това, традиционната диалектика мълчи по въп-роса за крайната и безкрайна делимост на материята, дока-т о еонософията разглежда разделянето на всякакъв вид плътна или съставна материя като процес, в който важно значение имат отношенията между нещата, а не техните свойства възприемани като фундаментални същности. Ще допълним тази теза със следния цитат: Всяко разделение в материалния свят, "независимо о т своите размери, не пред-ставлява о т само себе си нищо друго, освен сенки, отхвърле-ни о т партикуларизацията и нямащи никаква (абсолютна или независима) реалност, към която т е биха могли да бъ-дат съотнесени"79.

Подобни сравнения могат да се направят и по отноше-ние на някои други основни положения във философската на-ука. философите често критикуват безпринципното еклек-тично смесване на понятията и категориите, използвани о т различни философски теории, школи или идейни течения. "Ек-лектиката, като начин на мислене, не се уважава нито в уни-версалната, нито в академичната наука, философското мис-лене на физиците на XX в. е еклектично"80. Еклектиката оба-

230


че, е една необходимост във фундаменталната философия, позволяваща превръщането на цялостното философско зна-ние в единна, хармонична и взаимообвързана система, в коя-т о знанията хармонизират помежду си, без това да става произволно. Именно горният принцип на еонософията показ-ва, че не всяка еклектика е лоша.

Добрата или конструктивна еклектика, е тази, която съ-четава различните свойства и качества на противоположни или несъвместими философски категории, създавайки необ-ходимия фундамент на хармонията и единството на цялото, което тези категории са призвани да описват. "Атомиз-мът" във философското знание трябва да има същия харак-тер, какъвто е той и в природата. Това означава, че единна-т а теория на философското знание в никакъв случай не мо-же да се изгради само въз основа на някакви фундаментални принципи, закони или логики. Съчетанието на философското знание в единна система може да стане единствено въз ос-нова на принципите на еонософията, в която е допустима и схемата на конструктивния еклектизъм, формулирането на Съвършено независими о т общата реалност фундамен-тални философски категории и принципи не може да бъде ос-нова на едно цялостно, всеобхватно философско описание. Общите закони, които някои философи искат да поставят в основата на единното философско знание, могат да бъдат изведени о т условието за общата самосъгласуваност между неговите съставни компоненти. Всеки "фундаментален" за-кон, дори и във философията, не може да бъде разглеждан ка-т о абсолютна формула или предписание, въз основа на който по логически път да се извежда цялото, въплътено в нейна-т а система, съдържание. По този начин, във философията може да се окаже целесъобразно прилагането на принципа за взаимната вложеност на основните понятия и категории, което би следвало да бъде възприето като всеобщ принцип и в цялостната система на човешкото познание.

Разбира се, това съвсем не означава пълно отричане на описанието на света чрез закони. Законът е отражение на връзките и отношенията на винаги относителни и влагащи се едни в други чрез свойствата си неща, но т о не е пълно по принцип. Пълното и изчерпателно обяснение на света може да стане след като в нашето познание бъде въведена и сис-тема на описание на принципната взаимосвързаност на от-делните части на Вселената, което е равносилно на описа-

231


ние на връзките и отношенията на тези части с останала-т а част на нейната обща структура, обуславящи нейното устойчиво движение, динамично равновесие и хармония.

Еонософията внася и един нов нюанс в системата на вза-имовръзките и взаимозависимостта между субекта и обек-т а на познанието. Ако о т квантовата механика стана ясно, че е невъзможно да се отдели, в абсолютен смисъл, наблюда-теля о т наблюдавания о т него свят, т о в рамките на прин-ципите на еонософията този факт се установява и в смисъл, че основните структури на физическия свят, намиращи от-ражение в знанието, в крайна сметка се определят и о т на-шия възглед за света. Той е обусловен о т начина, по който ние възприемаме в дадения момент взаимното влагане и преплитане на свойствата на противоположните неща, ко-ето о т своя страна се проявява в едно огромно и неизчерпа-емо многообразие, отразяващо смисъла на всеобщата хармо-ния и равновесие на света като цяло.

§ 2.3.2. формална теория на морала и нравствеността. Какво представлява духовната социална система о т нова-т а гледна точка? Какво е духовна икономика и има ли от-ношение към нея теорията на устойчивото развитие (The Theory of Sustainable Development). Що е устойчиво разви-тие о т гледна точка на еонософията? Теория на устойчи-вите обидности в общественото устройство. Бонософска психология - една конструктивна разновидност на гешал-тпсихологията и на психологията на Юнг, основана на иде-ята за архетиповете. Бонософска медицина - една нова ал-тернатива на официалната медицина.

В предишните глави дефинирахме някои прости съотно-шения между количествата информация, пренасяни о т по-тоците на енергийно-информационната форма на материя-т а (ТП), както и о т потоците на обичайните силови физи-чески полета. Всяка една система се характеризира чрез ве-личината В = b+ Р, която представлява универсален параме-тър, определящ нивото на съвършенство в нейната органи-зация. С I j и I2 означихме количествата информация, отна-сящи се до формалната, видима структура в организацията на системите, определена о т движенията и динамиката, ха-рактерни за веществено-енергийната форма на материята. Докато с i] и 12 означихме условно количеството информа-

232


ция, която се обуславя о т неформалния аспект на организа-ционните структури на тези системи, възникваща о т обме-на на енергийно-информационни форми на материята между техните съставни части, посредством механизмите на ПТП.

Също така, определихме и смисъла на величините Ъ и р. Беше установено, че величината р трябва да бъде, по въз-можност, най-близка до минималната стойност нула, за да може системата да притежава високи показатели в своята организационна структура, което се описва чрез максимал-ната стойност на величината b (b = b т а х ) . За удобство може да определим една нова величина: К = р/Ь* която, ус-ловно казано, отразява степента на "духовност" на систе-мата (или още степента на "неформалност"). И наистина, когато р = 0, К също е равна на нула. С други думи, К = 0 оз-начава, че системата е достигнала връхна точка в съвър-шенството на своята организация, докато всяка друга стойност на К, която може да бъде в интервала на положи-телните реални числа, означава едно или друго отклонение о т това абсолютно състояние на съвършенство. Нека озна-чим този интервал о т числовата ос на положителните ре-ални числа с /0, KQ/, където KQ = Pm a x /bmjn . Величината b m j n означава минимално възможната стойност, при която една формална организация има все още самостоятелно и ус-тойчиво съществуване, преди да е настъпил момента на нейното разпадане. А Р т а х е съответно стойността, про-изтичаща о т съотношението, определено о т формулата на в (B = bmin + Ртах)

С помощта на величината К ние можем да изградим един своеобразен формален подход към морала и нравствеността на организационните системи с участие на човека. Моралът на една група о т човешки индивиди, в този смисъл, може да се определи чрез стойностите на величината К като колко-т о тези стойности са по-близки до нула, толкова и крите-риите за духовност, определящи неформалния аспект на ор-ганизацията на системата ще имат по-голям принос за ней-ното цялостно формиране. С други думи, колкото една сис-тема има по-високи показатели в установяването на мора-ла, нравствените ценности и духовните критерии в разви-тието на системата като организационна структура, тол-кова стойностите на величината К ще бъдат по-близки до нулата.

233


Ще поясним това с един пример: Социалното развитие се оценява винаги с критериите на просперитета на дадено общество. Спонтанната общителност между членовете на обществото не може да се обясни чрез статистическите резултати, показващи нивото на техните доходи. Хората не са съставни елементи на някаква огромна социална маши-на. Те са по-скоро същества, които най-често избягват изо-лацията и търсят подкрепата и признанието на себеподоб-ните си, изграждайки връзки и взаимоотношения с широк кръг о т човешки индивидуалности и други съставни части на социалната система.

Отдавна е минало времето, когато икономическите яв-ления се обясняваха единствено с механизмите на отношени-я т а между голям брой, напълно независими икономически, су-бекти и обекти. Самото понятие "конкурентна пазарна бор-ба" предполага наличието на съвкупности о т независими икономически индивиди, които предпочитат да работят, според класическата изолационистка представа, в рамките на производствени отношения, в които моралът (изразен чрез доверието между хората), не винаги е на необходимата висота, отговаряща на минималните стойности на конс-т а н т а т а К. Днес, пазарната динамика представлява по-ско-ро, една спонтанно изразена солидарност между участващи-т е в икономическите отношения индивиди, отколкото ожесточена конкурентна борба, в която цените падат гла-воломно, подчинявайки се на закона на търсенето и предла-гането. Вместо това, налице е едно стабилно извисяване и уеднаквяване на пазарните цени, което по-скоро напомня за действието на закона за взаимната свързаност и взаимоза-висимостта между отделните части на една устойчива и хармонична система, в която главна роля играят не толко-ва индивидуалната същност и нейните абсолютни характе-ристики, колкото отношенията между участващите в тези процеси, обединени в една своеобразна динамична система.

Някои съвременни изследвания на динамиката на иконо-мическите отношения показват, че работниците са по-до-волни о т групово ориентираната организация на производс-тво, в която важна роля играе естеството на отношения-т а и са крайно недоволни, ако ги третират като винтчета в една производствена машина, където са изолирани о т ръ-ководството и колегите си.

В тази връзка могат да бъдат изтъкнати и някои осо-

234


беносши на взаимооббързаносшша между системата на де-мокрацията и механизмите на икономическо развитие на об-ществото8 '. Понятията "стабилна демокрация" или "ста-билна икономика" зависят до голяма степен о т факторите, които определят минималната стойност на параметъра К. Например възможно е да се развива пазарна икономика в рам-ките и на тоталитарен политически ред, какъвто е случаят с Китай. В дългосрочен план обаче, самите процеси в иконо-мическата област налагат по-високи изисквания към мора-ла, доверието и културата във взаимоотношенията между държавното управление и останалата част о т социалната система. А това е пряко свързано с изискването за по-голя-ма взаимосвързаност и взаимна обусловеност на отношени-я т а между тези две отделни сфери, които Китай днес изкус-твено ограничава чрез тоталитарния политически ред.

Един о т най-големите проблеми на бившите социалис-тически страни о т Източна Европа е, че т е се опитват да установят демократични политически институции без бла-готворното въздействие на една действително свободна па-зарна икономика. Липсата на адекватна връзка на взаимо-отношения и взаимообвързаност между политическата сис-тема и икономиката на тези страни спомага за бедността. Тя пречи за осигуряването на стабилни и хармонични взаи-мовръзки между отделните части на системата, необходи-ми за осигуряването на много важните форми на социална поддръжка за правилното функциониране на демократични-т е институции82. Пазарът, според мнението на фукуяма, "играе ролята на училище за общителност, която подсилва демократичните институции"83. Стабилността на една па-зарна икономика идва о т наличието на високи показатели, обуславящи необходимите съотношения между величините, които определят минималната стойност на параметъра К. Затова, както подчертава фукуяма, в основата на успеха в демократичното развитие лежат, най-вече, културните особености на нацията, които обуславят неформалния ас-пект на механизмите, формиращи тяхната цялостна фор-мална йерархична организация, за която о т съществено зна-чение са такива фактори, като степен на обществения мо-рал, нивото на взаимно доверие в обществото, общностно-т о съзнание, чувството за социална ангажираност, отго-ворността и др.

В този смисъл ние можем да определим и понятията "ду-235


хоВна система", "духоВна циВилизация", "духоВна икономика" и 9Р-

Оценката за степента на духоВност на една сложна сис-тема, каквато е социалната, следователно може да стане чрез определяне стойностите на величините, които участ-ват Във формулата на параметъра К. Доскоро такива оцен-ки бяха невъзможни, защото определянето на количествата информация i j и 12 представляваше принципиална трудност за теориите, основани на представата за силовия характер на физическите взаимодействия и произтичащия о т това техен информационен облик. Торсионната физика откри пъ-т я за точни количествени оценки на Величините i j и 12- Ме-тодологията, методите и техниката на изчисление, използ-вани в тези теории, може да бъде предмет на специално из-следване.

В най-общи линии, главната цел, в такъв формален под-ход към моралните и духовните категории, е да се конкрети-зират известни факти и констатации в социалната практи-ка, изразявайки ги на езика на удобни за анализ формални схе-ми и модели. В такава програма например ние бихме могли да даваме оценки за моралния облик на различни социални групи и обединения - о т семейството до цели държави - и с това да допринасяме за тяхното по-адекватно вграждане в обща-т а система на социалната действителност. В тази връзка можем да подчертаем, че развитието на демокрацията за-виси най-вече о т степента на духовност на дадено общест-во. Това означава, че само страни с много висока степен на моралност и духовност могат да създадат онези гъвкави, едромащабни икономики, които биха могли да оцелеят в оформящата се високоразвита, глобална икономическа сис-тема. В такава система отделните държави и техните ин-ституции не могат в никакъв случай да бъдат групирани или обединявани, с цел общото им управление, по старата меха-нистична схема, в която реалността се разглежда като аг-регация на самостоятелни, независещи една о т друга части. Общото управление на света би имало смисъл само ако раз-личните държавни системи запазят своите най-важни инди-видуални качества, но същевременно развият и нови такиВа, които да позволят т е да се превърнат в отворени едни към други компоненти на една всеобхватна, сложна и хармонич-на мрежа о т взаимоотношения и взаимосвързаности. В та -кова огромно по мащабите си натрупване на социални

236


структури и йерархични системи о т различен тип, обичай-ните политически идеологии и модели биха претърпели зна-чителни изменения. Например съгласно идеите на теорията за либералната държава, социалното управление се разглеж-да като особено маргинално състояние, в което активност-т а на централното правителство е максимално ограничена о т сферата на индивидуалните свободи, изградена по схема-т а на акумулиращия ефект о т обединението на огромен брой отделни независими социални индивиди. Такова общес-тво наистина може да достигне високи показатели по отно-шение на параметъра Ь, определяйки по този начин високо равнище на формалния аспект на социалната организация. Но както видяхме, стойностите на b са тясно обвързани и зависят о т съотношението й с параметъра р, който о т своя страна определя доколко едно либерално общество е в състояние да достигне фазата на анархията и катастрофал-ното западане или да продължи своето устойчиво развитие, като самоуправляваща се организационна структура. Сис-темата следователно зависи не само о т закона, определящ нейната формална йерархична организация, но и о т фактори като степен и култура на самоограничението на индивиди-те , които обуславят стойностите на параметъра К. Ако хората не са толерантни и изпълнени с взаимно уважение и доверие едни към други, ако не се подчиняват на законите, които обществото е създало, тогава се налага присъствие-т о на силна и деспотична държавна власт, която ще може да реализира устойчивото развитие на тази система, нама-лявайки принудително степента на нейната духовност, кое-т о о т своя страна, е винаги за сметка на стойността на ве-личината Ь. В дадения случай това означава намаляване на качеството на нейната формална организационна структу-ра. Например бившите социалистически страни положиха много усилия да построят развита индустриална база, кое-т о ги превърна в мощни производствени комплекси, които обаче никога не достигнаха онова необходимо съвършенство и високо равнище в качеството на своята организационна структура, която да ги постави редом със западните сво-бодни демократични държави. И това най-вече се дължеше на тоталитарния и авторитарен характер на държавното им управление, в което се предприемаха принудителни дейс-твия, намаляващи степента на духовност на тези системи. Подтискането на политическата свобода в бившите социа-

237


лисшически страни се изразяваше в една обща глобална фор-ма на подтиснатост и на духовния потенциал на Хората, ко-ито развиваха културата, изкуството и науката, въпреки ограниченията, създавани о т системата.

Ако организацията на ниво отделна държава създава оп-ределени трудности в оформянето на високоразвити, толе-рантни и изпълнени с духовност общества, т о тези труд-ности се увеличават неимоверно на нивото на световното управление като цяло. О т гледна точка на еонософията, възгледите за "отмирането на държавата" изглеждат съв-сем нереални, утопични и дори опасни за общото равновесие на света като цяло. Според Маркс, отмирането на държава-т а може да настъпи само в общество с изключително висо-ка степен на непосредствена и непринудителна социализа-ция, в което самоограничението и основаното на духовност-т а поведение ще бъдат присъщи, а не налагани с чуждата за такъв механизъм намеса на властта.

Оценките, които могат да се направят понастоящем за степента на духовност в отношенията между държавите по света, съвсем не са благоприятни. Постепенното и бавно разширяване на зоните на толерантността и доверието по света чрез създаването на общности о т високо развити, в културно и икономическо отношение, държави, каквито са Общоевропейският съюз, Североамериканското обединение на държавите или Съюзът на високоразвитите далекоиз-точни азиатски общества е един бавен, мъчителен, изпъл-нен с превратности процес. Днес по света съществуват все още огромно количество държави, в които степента на ду-ховност е на много ниско равнище. Те упорито демонстри-рат неспособност да издигнат собственото си равнище на толерантност и духовност, както по отношение на вът-решните си социални и икономически връзки, така и по от-ношение на връзките им със съседни държави и общества. Такъв тип отношения, рано или късно, ще наложат управле-нието на света да придобие деспотичен характер. Как оба-че бихме могли да си представим едно световно управление, прибягващо до принудителни мерки, с цел запазване на све-товното равновесие, което би могло да доведе до намалява-не на качеството на общата организационна формална структура на човешката цивилизация като цяло. В тази връзка възникват следните две възможности:

1) Или да се откажем временно о т идеята за едно пъл-238


но u Всеобхватно световно управление, изчаквайки спонтан-ното отваряне на общестВата едни към други, като се на-дяваме че тяхното постепенно изравняване ще доведе до всеобщо извисяване в духовната и икономическата сфери, което е необходимо условие за едно висококултурно, демок-ратично и единно управление на света.

Проблемите, които възникват тук обаче, са твърде спе-цифични. Например, доколко сега съществуващата икономи-ческа глобална система е благоприятна за изостаналите на-роди? Дали т е биха могли да устоят и да се развият самос-тоятелно, изпитвайки натиска на всеобщата финансово-ва-лутна и технологична система, чрез механизмите на която се постига решаващо предимство за вече развитите дър-жавни икономики. О т друга страна, такава система дейст-ва избирателно, насочвайки икономическата енергия на ико-номическия свят именно към онези държави, които успяват да демонстрират високи показатели в развитието на тях-ната духовност и икономически просперитет. По този на-чин не действа ли сегашния международен икономически ред като своего рода селекционер на "доброто качество" в све-товната структура, насърчавайки и стимулирайки развити-ето на отличниците в световната надпревара и наказвайки строго бедните, слабите и неспособни да установят необхо-димата степен на духовност, толерантност и доверие об-щества, което е и основното условие за успешното устойчи-во развитие на света като цяло. Тогава възникват и въпро-сите: Какво ще стане с народите, които не биха могли да се справят с тази задача? Дали т е ще трябва да загинат? То-ва не означава ли смъртта на милиони хора, които ще бъдат изоставени на произвола на съдбата? Очевидно в един задъл-бочаващ своето единство и взаимосвързаност на отделни-т е си части свят, в никакъв случай не би могло да се толе-рира наличието на неадекватни на неговата обща същност структури. Такива общества следователно, рано или късно, ще трябва да бъдат отхвърлени и отстранени с груба сила, тъй като тяхното по-нататъшно функциониране би се пре-върнало в заплаха на цялостта и устойчивостта на остана-лия свят, който би следвало да продължи развитието си ка-т о обединение само на високо-културни и икономически проспериращи структури.

2) Другата възможност следва о т съотношението меж-ду величините b и р, според която световната власт би

239


трябвало принудително да се изроди В някакВа деспотична форма на управление, която ще приеме като даденост небла-гоприятната обстановка в света и ще предприеме съответ-ни действия, които в крайна сметка ще доведат до посте-пенно ограничение на свободата и намаляването на проспе-ритета и духовността в развитите държави, за сметка на едно всеобщо изравняване на нивата на развитие на общест-вата по света.

Между впрочем, някои симптоми на тази тенденция ве-че са налице. Днес развитите страни по света изпитват на-растващи трудности в своя просперитет, който често во-ди до периодични спадове и подеми. Ако съвкупността на изоставащите и с ниска степен на толерантност и доверие общества продължи да съществува и да развива своите фор-ми на присъствие в световната обществена система, т о тази тенденция неминуемо ще се засилва.

Именно в това се заключава и проблема за устойчивото развитие на света. По същия начин той може да бъде поста-вен и в сферата на екологията. П ъ т я т на развитието на чо-вечеството вече зависи не толкова о т технологичния нап-редък, колкото о т начина, по който т о ще реши моралния проблем за с т а т у т а на изоставащите в развитието си на-роди. Нашата прогноза е, че физическото отстраняване на такава огромна маса о т хора е невъзможно по принцип. Ние знаем, че всички опити за грубо, насилствено решение на проблема за световната власт са завършвали с неуспех. Все още е пресен спомена за насилственото установяване на та-кава власт, довела до избухването на Втората Световна война. Решението на въпроса по този начин при сегашното състояние на системата със сигурност ще породи много по-вече проблеми, отколкото ще реши. Благоприятен изход о т това положение е само предприемането, с всеобщи усилия, на мерки за едно значително стесняване на границите на не-развития свят до ниво, което да не може да влияе същест-вено върху останалата развита част на света. Екстензив-ното нарастване на населението по света обаче, може да се окаже компромисна форма в решаването на поставения тук проблем. Има сериозни основания да се счита, че равновесна-т а точка, в която общото нарастване на населението на Земята ще се преустанови по силата на естествения фак-тор на изчерпването на ресурсите и средствата за живот, може да остане извън обсега на възможностите, които ни

240


даваш двете посочени тук положения. Тогава на преден план излиза факторът "технологичен прогрес", който в такъв един напреднал етап на развитие на взаимната свързаност и взаимната зависимост на всевъзможните части на светов-ната обществена структура, ще може да изпълни своето предназначение като инструмент на оцеляването на света. Това може да стане единствено и само, ако духовният фак-тор в такава система бъде извисен до едно много по-високо ниво в сравнение с нивото, което днес наблюдаваме. В това се заключава и смисълът на Духовната Цивилизация.

Принципите на еонософията могат да намерят прило-жение и в психологията. Едно о т големите достижения на епохата на Просвещението бе разработването на рационал-но посочени теории и модели в научното познание, които способстваха за едно още по-голямо отделяне на западния човек о т неговата безсъзнателна, интуитивна и инстинк-тивно-спонтанна природа. Оказа се, че колкото повече чо-век подчинява на своята воля природата, толкова той раз-бира важността на своето знание и уменията си, и толкова по-силно е неговото презрение към всички природни, случай-но проявяващи се, в разнообразните форми на ирационални-т е данни, явления и факти, като най-презирана е била безсъз-нателната форма на психическата дейност. Този стремеж на човешкото съзнание да господства над всичко в това чис-ло и над конкретно проявяващото се в психическата дей-ност безсъзнателно, е било в основата на една многовеков-на култура. Във философията на Хегел тази култура дости-га върховете на съвършенство чрез методите на философс-ката абстракция, превръщайси я в една уникална система. Въпреки това, дори и в своите намеци за ролята на безсъз-нателното тази философска система демонстрира едно върховно достижение в апологията на властта и всесилието на рационалното в човешката мисловна дейност.

Едва в работите на психолози, като Фройд, Юнг, Вай-нингер и др. този проблем започва да придобива съвсем друг нюанс.

Разглеждането на психиката като израз на функциите на една цялостно свързана система, в която важна роля иг-раят и ирационалните форми на отношения между нейните отделни функционално насочени и взаимно свързани компо-ненти, е намерило израз в идейната постановка на някои го-леми психологически школи, като тази на "гещалтпсихологи-

241


ята", школата на Юнг и др. Всички т е обаче, използват различни похвати и методи,

заимствани о т традиционната картина на света, в която интуицията, безсъзнателното и ирационалното в психична-т а дейност се разглеждат по-скоро като емпирични даде-ности, отколкото като определени о т конкретен природен механизъм явления. Алтернативни обяснения о т типа на бу-дистката психология или тези на източните философски школи, бяха винаги свързани с мистичния модел на света, обясняващи безсъзнателното, спонтанността и интуиция-т а като форми на разширеното медитативно съзнание, в което главна роля играят механизмите и различните техни-ки за отстраняване на преградите и ограниченията на логи-ческото мислене и езика. В такава една ситуация, съвсем нормално възниква стремежа за сближаване на позициите на емпиричните школи на Запада и мистичните школи на Из-тока. Новата физика поставя и на нова основа въпросът за обединението на тези две различни школи в психологията, в което ирационалните форми на психичното и рационално-емпиричния аспект представляват две взаимодопълващи се системи, обединени около знанието ни за механизма на ин-формационно-енергийния обмен на материята. Въпросът е -доколко могат да се променят възгледите ни за психичните явления, изхождайки о т принципите на новата торсионна физика и еонософията. В параграф 1.2.1. ние обстойно анали-зирахме възможността за една коренна промяна във възгле-дите ни, относно естеството на биологическите процеси, чийто нов механизъм несъмнено ще даде своето отражение и върху възгледите ни за естеството на психичните проце-си. Основната идея е, че влиянието върху мисленето и чувс-т в а т а на човека оказва един непознат досега, но напълно ре-ален във физическо отношение процес на обмен на информа-ционно-енергийни вълнови структури, над които може да се влияе по ментален път.

Психическата функция на човека о т такава гледна точ-ка, не е могла да получи своето правилно отражение в човеш-кото познание, тъй като до скоро, а може би все още, него-вата еволюция не е била в хармония с бурния ръст на съзна-телното и свързаното с него рационално знание, обуславящо развитието на науката и технологията, които оставиха безсъзнателното и духовните сили далеч назад. В такива ус-ловия, съвсем естествено, бе атаката о т всички страни,

242


предприета към ирационалното В човешката психическа дей-ност, което доведе до положението, т о да заеме отбрани-телна позиция, което според думите на Юнг84, предизвика реакцията на отчаяно съпротивление и стремежа о т негова страна към унищожението на света, довел до неговото под-тискане.

И наистина днес ние сме свидетели на реванша на без-съзнателното, ирационалното и интуитивното в тяхната многовековна схватка и съпротивата им срещу подчинява-нето и игнорирането им в човешкото познание, процес, кой-т о днес е постигнал върховата си изява чрез появата на ед-на нова всеобхватна парадигма в научното познание, възник-ваща по линията на фундаменталната физика.

Едно системно и последователно изучаване на механизми-т е на въздействие върху първичния торсионен образ, съот-ветстващ на физическото тяло на човека, може да се пре-върне във важна страна при изясняването на смисъла и ха-рактера на човешката психична дейност. А той е свързан с възможността за създаването на нови мощни методи на ле-чение. Известните техники възприети в автосугестивната лечителска практика, методите на руския лечител Лазарев, изложени в книгата му "Диагностика на кармата", психоте-рапевтичните методи на лечение, акупунктурата, хомеопа-тията , билколечението и биоенергоинформационното лече-ние - всичко това са все форми на постепенно изпълващата се единна същност на човешката психична дейност. Новата физика не само отстранява пропастта между ирационално-т о в психическата дейност и традиционния рационалисти-чен научен подход, но и поставя, в нови по-широки когнитив-ни рамки, теоретичния подход в изучаването на човешката психика. Подробното излагане на новата еонософска психо-логия, както и на алтернативната медицина о т гледна точ-ка на физиката на Бога обаче, може да бъде предмет само на отделна книга.

§ 2.3.3. Логически аспекти на знанието, произтичащо о т физиката на Бога. Логика и Библия. Теория на размитите множества и фракталната геометрия като основания на логическата структура на новото знание. Приложение на новите логически системи в информационната медицина. Значението им в теория на познанието. Знанието ни за НЛО о т такава гледна точка.

243


Знанието, което ни дава физиката на Бога показва, че способността да се творят чудеса може да бъде отнесена към естествения човешки потенциал, притежание на отдел-ни надарени с особени качества личности. Въз основа на то-ва се прави твърде важния извод, че във вселената същест-вува едно огромно информационно пространство, о т което ние можем да черпим информация, както с помощта на соб-ствения ни биоенергетичен потенциал, така и с технологич-ни средства о т съвършено нов тип. Тук обаче има една осо-беност. По всяка вероятност в някои технологично развити страни, като напр. САЩ вече съществуват земни образци на такава технология, включително и конструирани тук на земята модели на НЛО, основани на принципите на новата торсионна физика.

Обаче, за да бъде пълноценно усвоена и използвана тази техника би трябвало и нагласата на нашето собствено фи-зическо тяло да бъде о т същия информационно-енергиен тип, т.е. да има съответствие между оператора и използва-ната техника. В сегашния етап старите физически устрое-ни тела на хората са в противоречие с такава технология, затова и констатираните днес форми на НЛО могат да бъ-дат използвани за манипулиране на несъвършените все още човешки мозъци, устроени на принципа на преобладаването на веществено-енергийната форма на материята. Така въз-никва и възможността феномена НЛО да бъде свързан по уникален начин с религията и религиозното знание. Дългого-дишните усилия на добросъвестните и независими учени да изучат този феномен, вече се увенчават с определен успех. Той разкрива факта, че хората, които влизат в контакт с НЛО и техните астронавти, впоследствие развиват най-често психотронни способности. Следователно феноменът НЛО е продукт не само на извънземни цивилизации, но той е едновременно продукт на всеобщото информационно поле на Вселената, който касае и нашето собствено съзнание, оформено тук на планетата Земя.

Духовното измерение на човешката мисъл на Земята проектирана върху СПС несъмнено има най-тясна връзка с историята на земната цивилизация, с нейната еволюция, с оформянето на религиите, науката, културата. В тези мно-гообразни явления се ражда и своеобразното "земно" взаимо-действие между физическия и духовния свят, което в своето

244


развитие е генерирало система о т знания и схващания, пре-върнали се в реалности в самото универсално информацион-но поле. Най-характерното за тези информационни модули е, че веднъж възникнали т е се превръщат в независими о т съзнанието и убежденията ни същности, които могат да влияят на всички световни духовни структури намиращи се в безбрежния Космос. Например, виденията и духовните усе-щания на мистиците на религията и преживяванията на окултистите по време на екстаз са нещо повече о т някакво психично преживяване, което може да даде необичайна за на-шите сетива и разбирания информация. Не е случаен фак-т ъ т , че усещанията и знанията на такива хора се превръ-щат в масови религии и религиозни течения, които оформят най-същественото ядро на човешкия земен духовен свят. Та-ка създадените о т изявени духовни личности функционални информационни пространства се превръщат в реалности в универсалното духовно поле, оформящи най-важните страни на културните общности разпространени в човешкото об-щество. Религиозните светци, мистиците и окултистите са чудотворци, защото имат изострена чувствителност към духовното пространство на Универсума. По всяка веро-ятност тези хора са в състояние да развихрят конкретни сили извличани о т духовното пространство, явления, които ние днес постепенно започваме да разбираме с помощта на теории о т типа на физиката на Бога. В тези теории има из-ключително голяма интегративна, обединителна мощ на разнородни знания и опит, натрупан през вековете. След по-явата на новата торсионна теория положението в тази об-ласт напомня случая със системата на Птоломей, едно мно-говековно знание в астрономията, което е обяснявало със строги математически средства въртенето на небесната сфера, основавайки се на неправилния възглед на геоцентриз-ма. Подобно на старателно изграждания модел на епицикли-т е в модела на Птоломей, така и традиционните окултис-т и и мистици се опитват да обяснят многообразието о т опитни данни и наблюдения в духовната област с хаотични, не основани на строгата наука средства. Появата на теори-ята на Коперник обаче промени не само нашите възгледи за устройството на вселената, но и обедини в логическо един-ство разхвърляните хаотично знания на човечеството в об-ластта на астрономията натрупани през вековете. Подоб-но на това физиката на Бога внася определен порядък с

245


окултното, мистичното и духовно религиозно знание, осве-тявайки многообразието на нещата в тази област о т една нова гледна точка.

Съществува една друга особеност в знанието, което ни дава физиката на Бога. Ние винаги сме се изумявали пред ве-личието и своеобразието на картината на вселената, която ни рисува Библията. Един по-внимателен и задълбочен ана-лиз на библейския т е к с т ни показва, че той притежава осо-бена логическа структура. Това съвсем не е "твърдата логи-ка" на Аристотел, защото в Библията често се срещат про-тиворечиви твърдения, които не могат да бъдат основа на традиционния твърд формален подход характерен за логи-ческото знание. Логиката на Библията по-скоро напомня модела на "мъглявите логики" построен върху размитите множества о т типа на "праха на Кантор". Ние всички сме свикнали да изграждаме представата си за математически-т е множества, като винаги ясно и точно дефинирани същ-ности. Например, множеството на четните числа е винаги едно ясно и точно определено множество. Но когато се опи-таме да определим, например, множеството на жените или множеството на мъжете, ние се натъкваме на определена трудност по отношение на хермафродитите и транссексу-алните. Такива множества се наричат "размити" и т е по-раждат съвършено нов клас логики, различни дори о т извес-тните модални, вероятностни и др. подобни логически структури. Библейкото знание е очевиден пример за демон-страция на логиката на размитите множества. Въпреки своята на пръв поглед противоречивост библейския т е к с т успява да запази своето единство, да създаде впечатление за устойчивост и стабилност на знанието, което той ни дава. Това явление не може да бъде обяснено нито о т гледна точ-ка на строгата аристотелова логика, нито о т гледна точка на обичайните модални вероятности и др. о т този тип ло-гики. Традиционното противопоставяне на рационалното и ирационалното в науката никога не би могло да роди поня-тие или дори идея за "размитата логика". Разглеждането на ирационалното като неразумно, нелогично, абсурдно начало в системата на света не би могло да има отношение към об-щия, конструктивен дух в порядъка на Универсума, опиращ се на знание о т типа на физиката на Бога. О т такава глед-на точка ние би следвало коренно да променим и нашето виждане за категорията на "случайността". В този смисъл

246


научното познание може да се разглежда като своеобразен неравномерен процес на нарастване ролята на "размитата логика", която определя качествено ново отношение към ка-тегорията на "неопределеността в човешкото познание". Променящата се картина в познанието о т такава гледна точка представлява постоянен процес на смесване на тъм-ни, бели и полусенчести петна в знанието, който напомня за геометричния обект, известен като "фрактал". Това е про-цес на постепенно покриване на реалността със своеобразни моделни изображения, сглобяването на които се основава не само на резките очертания в граничните слоеве на отделни-т е фрагменти, но често и на неясни очертания, които доп-ринасят по специфичен начин в крайната пълна и определена сглобка на картината на света. Въз основа на "размитата логика" ирационалното в системата на науката постепенно заема трайно място, създавайки отделно функционално пространство в научното знание, което само частично се припокрива с пространството вече заето о т старата, ува-жавана о т всички нас научна рационалност.

Новото научно знание, произтичащо о т физиката на Бога в твърде голяма степен е подчинено на новата логичес-ка структура. Така например, ако в някои о т твърденията на тази наука заменим понятието ТП с духа на човека ще по-лучим определените контури на религиозното знание. А ако заменим геометричното свойство "торсия" (усукване) на пространство - времето с другото геометрично свойство -"метриката" - ще получим ОТО на Айнщайн. Несъмнено пос-тижение на "размитата логика" в новото явление е твърде-нието, че "торсията" може да бъде асоциирана с някаква но-Ва форма на естествен интелект, на съзнание или универсал-но информационно поле, което е различно о т човешкия ин-телект, но е също толкова естествено проявление колкото и той самият. Универсалната в космоса сила на гравитаци-ята изкривява пространството и на места с много силно из-кривяване чрез нарастване на плътността на масите се по-лучава раждане на материя о т геометрични форми. Идеите, застъпвани въВ физиката на Бога ни поднасят качествено ново знание и затова, че всяка материя В различна степен носи и съзнание, което се въплъщава в друго фундаментално геометрично свойство на пространство - времето - "тор-сията". О т гледна точка на тази теория животът на плане-т а т а Земя не е случайно явление, породено о т своеобразна

247


локална еволюция на химически взаимодействащи си вещес-тва, а представлява особено висока степен на организация, подчинена на един универсален, съществуващ навсякъде във Вселената принцип.

Една о т големите констатации на новата физика на Бога е обосноваване на идеята за т . нар. информационна ме-дицина (или както я нарекохме в предния параграф еонософ-ска медицина). Съгласно нейните принципи ние можем да из-градим нови методи за лечение на хората, използвайки въз-можностите на човешкия биопотенциал, както и подходяща техника за пряко въздействие върху ТП, съответстващо на физическото ни тяло. Принципите на тази медицина се ос-новават на следния много прост факт: В електромагнитно-т о поле е възможно възникването на своеобразна обратна връзка между "предавателя" и "получателя" на информация. Това се дължи на свойството "линейност" на това поле. ТП е "нелинейно", което прави невъзможно споменатата обрат-на връзка. Това е о т особена важност за структурата на ду-ховните полета. Ние всички сме чували неприятния звук в микрофоните, построени на електромагнитния принцип, ко-гато записана информация се връща обратно в източника, създавайки познатото непоносимо за ушите ни пищене. При-митивните психомашини, основани на този линеен принцип имат подобно свойство. Тук ефектът на обратната връзка се превръща в това, че усилената и излъчена мисъл първо и преди всичко въздейства на предавателя. Затова най-често некомпетентният лечител използващ енергийни или духовни ресурси се подлага на своеобразна обратна връзка, при която става прехвърляне на отрицателна енергия на лекуващия ин-дивид върху самия лечител. Когато ние лекуваме хора с мо-литви, хомеопатия или енергия, произхождащи о т собстве-ното ни тяло винаги трябва да имаме предвид тази особе-ност на ТП.

Особено ярко това свойство се проявява във взаимодейс-твието на ТП с кристалната структура на някои вещест-ва. Отдавна е забелязан факта, че в повечето о т катастро-фиралите извънземни НЛО няма никакви сложни системи за далечна връзка, изградени на базата на електромагнитният принцип. Най-често се срещат особени кристали, в които мислите на хуманоидите пътуващи в такива устройства не само се запаметяват и транспортират по несвойствен за традиционните ни схващания начин, но и по някакъв особен

248


начин me се променят така, че съдържанието остава също-то, при което не може да се получи резонанс о т типа на неп-риятното "пищене на микрофона". Текстът на пренасяната информация сякаш е преведен на друг език, непознат на пре-давателя. В такъв смисъл ние можем да създадем и подходя-щи технически устройства, които да подпомогнат развити-ето на лечебни практики о т типа на "диагностика на карма-та", които засега все още стихийно се използват тук на Зе-мята.

О т всичко казано до тук става ясно, че чрез новото зна-ние ние започваме да възприемаме по съвършено нов начин свободата на личната ни воля. Тайните, които ни разкрива физиката на Бога показва, че нашата "действителност" е всъщност една своеобразна виртуална реалност, породена и направлявана о т специфични физични полета. Една о т най-важните констатации на новата наука е, че тази реалност може да бъде променена чрез силата на нашето мислене.

§ 2.3.4. Апокалипсисът и "краят на времето" о т гледна точка на физиката на Бога. Какво представлява Небесно-т о царство и Духовният свят о т същата гледна точка. Системата на управление в духовните форми на социален живот.

Езическият начин на мислене е породил една неправилна представа за характера на "края на времето", т.е. на това, което ще бъде на Земята, когато човечеството бъде изпра-вено да реши въпроса за въвеждането на ред в нарастващия социален хаос, който ние днес наблюдаваме в обществата по света. Напр. известният руски религиозен философ с езичес-ки оттенък във вижданията си Соловъов твърди, че "същес-твуващото трябва да бъде разрушено в най-скоро време" и че след това разрушение ще настъпи Земен рай. В религиоз-ната терминология идеята за характера на Небесното цар-ство се означава с понятието "хилиазъм". Очевидно хилиаз-мът на Соловьов не е продукт на някакви задълбочени науч-ни или философски изследвания, а е продукт на стихийния му стремеж към езически начин на мислене, който в много от-ношения напомня социалистическия или по-точно диалекти-ко-материалистически идеал за хилиазъм.

Такава една философия всъщност се е развивала през ве-ковете, разглеждайки божествената същност на нещата в

249


битието като достъпни за вдъхновението на велики мъдре-ци и светци, чрез усещанията и мислите на които съвърше-ната божия мъдрост се разкрива чрез тайната йерархия на светли умове. Тази чисто земна човешка структура един ден би могла да поеме управлението на достигналия до кра-ен предел в своето хаотизиране свят на човешките същест-ва, което означава че човекът по този начин може да се пре-върне в малък бог.

Тези хора разсъждават по следния начин: Ако ние осъзна-ем, казват те , своята лична отговорност за бъдещето на тази планета, т о за нас тогава има шанс да оцелеем. Безраз-личието по този въпрос отваря вратата на злото, при кое-т о хората със зли намерения, които винаги са били по-спо-собни за добра организация, биха довели човечеството до ка-тастрофа.

О т гледна точка на физиката на Бога става ясно, че ду-ховната философия в познанието е нещо съвсем различно о т религията. Религията представлява една завършена система о т знания, мисли, закони и норми, които са достигнали до съзнанието ни чрез откровение. За съжаление голяма част о т тези знания се използват за манипулиране и управление на хората, физиката на Бога ни дава възможност да обхва-нем и осмислим този процес в пълната му широта.

В християнската религия напр. човекът се представя ка-т о творение на Бога, при което само Той би могъл да опрос-тява греховете му. Само Бог може да определя съдбата на човека, като контролът се упражнява чрез специалната суб-станция съсредоточена в СПС.

Съществуват обаче и спекулативни религии, които се базират на философията на познанието, изградена върху старата класическа наука, различна о т физиката на Бога. В такива "религиозни системи" човек сам твори своята съдба, при което неговото поведение съществено зависи о т пре-дишни постъпки, о т историята на неговото пребиваване в други жизнени форми (карма). Така човек осъзнава себе си ка^ т о независимо във физическото си тяло същество, което оправдава идеята за неговата пълна независимост о т няка-къв Демиург или Създател. Така човек се превръща в същ-ност, която не може да бъде контролирана о т "знание", ин-формацията за която стои извън неговото съзнание.

Такова схващане за характера на религията отваря пъ-т я към разбирането за "пълното отсъствие" на посредни-

250


чески инстанции между Бога и човека. О т друга страна, представата на хората за посредни-

ческите инстанции до сега беше обоснована или опровергава-на със средствата на старата наука, в която формите на информационно взаимодействие между специалната субс-танция на Бога и субстанцията на реалния свят липсваха. Едва с появата на новата физика на Бога се правят първи стъпки в тази насока.

Преди появата на новата физика религията представля-ваше особена форма на човешко знание, отнасящо се към техника, която не изисква интерпретация. Такава система по-скоро наподобяваше ръководство за\експлоатация на да-ден кръг о т знания, при което правилното третиране води до определен резултат.

Тази особеност на религиозното знание през вековете създаде благоприятна почва за превръщането му в удобен инструмент за манипулиране на човешките мозъци. Такова едно сковано и ограничително разбиране за същността на божественото начало на света е довело до особеното схва-щане, възприето о т тайните общества, че човек съществу-ва, за да бъде манипулиран.

Стесняването на религиозното знание до границите на безусловното и безкритично мисловно опериране, както и ограничаването на човешкото научно познание в рамките единствено и само на сетивното познание, доведе до поява-т а на ясното им разграничение, което откри пътя на аро-гантността в моделирането и въздействието върху човеш-кия ум чрез техниките, известни днес като окултни. И до днес много хора не могат да си обяснят напр. невероятният успех на Хитлер и националсоциалистическата партия в Германия, която оформи и канализира в определена посока мисленето на един цял народ. Окултната техника на този водач се свеждаше изцяло върху двата основни стълба на окултизма, посочени по-горе: стеснените рамки на религиоз-ното и научно познание за света.

Тази идея е днес и в основата на т . нар. Нов Световен Ред, според която световният аристократичен елит, обеди-нен по един ефективен начин би могъл да използва още по-усъвършенствани техники за контрол над умовете на хора-т а по света. За тази цел е достатъчно да се осигурят под-ходящи условия на всички световни правителства за по-го-лям контрол над индивидуалната воля и мисъл, отколкото

251


досега. За целта трябва да бъдат променени радикално сис-темите на образованието и масовите комуникации, които да преобразят напълно свободната воля на хората още о т училищната скамейка. Чрез въздействие върху детските умове още о т ранни години могат да се създадат такива убеждения и норми на поведение, каквито властите желаят. Така всяка сериозна критика към властта става невъзмож-на. Управлението по своя характер в този смисъл се добли-жава до религията. В такъв случай някои съвременни раде-тели за НСР отхвърлят напълно идеите за човешките пра-ва, считайки че ако хората се чувстват нещастни, т е пак ще вярват, че са щастливи, тъй като управляващите ще им казват това.

Това обаче може да се постигне само, ако се запазят до-сегашните системи на човешкото знание - религиозното и научното, във вида им преди появата на Новата физика.

физиката на Бога обаче отваря вратата на един ради-кално нов подход към цялостното човешко знание. О т една страна т я прави по-гъвкава и по-податлива към интерпре-тации религиозната система, без да променя основните идеи и същността й, като о т друга страна разширява границите на човешкото научно знание отвъд ограничителния лимит на сетивността. Така рязката преграда между религиозно-т о знание и науката отпада с всички произтичащи о т това последствия.

По-голямата гъвкавост на религиозното знание в този случай съвсем не означава отричането на Бога. Напротив тук вярата в Бога постепенно се превръща в убедеността, че Бог съществува.

Физиката на Бога представлява теоретическо изследва-не на принципите на битието, о т гледна точка на философи-ята на динамичното равновесие, на развитието на идеите на фундаменталната физика и на схващането, че животът представлява проява на някаква субстанция, която може да съществува и независимо о т веществено-енергийната фор-ма на материята. Тази субстанция нарекохме информацион-на-енергийна форма на материята. Тя се обуславя о т един нов слой във физическия вакуум - торсионния и може да бъ-де управлявана само с действия, идващи о т Бога. В тази част на вакуума се формира и закона, управляващ битието на живия организъм, познат ни о т реалния биологически свят.

252


В новата философия на динамическото равновесие, коя-т о нарекохме еонософия има една особеност. Напр. разлика-т а между динамичното равновесие и динамичното неравно-весие на една система е следната: При динамичното равно-весие всяка промяна в състоянието на системата предиз-виква еквивалентна и обозрима за нашето знание промяна някъде другаде в нейната структура. При динамичното не-равновесие промените не са нито еквивалентни, нито обоз-рими о т страна на човешкото знание. Напр. малки промени в една част на такава система могат да предизвикат ради-кална промяна в цялостната система (примерът с "Ефекта на пеперудата", пърхаща в Бразилия, което предизвиква буря над САЩ). О т непосредствените наблюдения над света Вселената като цяло не може да бъде една динамична нерав-новесна система. В нейната картина се наблюдава необичай-на устойчивост на структурите й, което показва, че све-т ъ т като цяло е една по-скоро динамично равновесна систе-ма.

Определянето на субстанцията на СПС във физиката на Бога показва, че в рамките на новата физика о т същест-вено значение за световното равновесие са духовните изме-рения на субекта и обекта на познанието. В този смисъл се променя схващането за системността на света като цяло. Духовността на физическите тела в СПС определя своеоб-разна динамика и в чисто материалните взаимодействия между компонентите на всяка веществено-енергийна систе-ма. Така взаимоотношенията между материалните компо-ненти на биологическите организми вече се обуславят не са-мо о т квантово-релативистките закони и законите на био-химията, но и о т законите, произтичащи о т торсионния ва-куум, определящи особения характер на пространствено-времевите стуктури във физическите тела на организмите. Системата на биологическите организми вече се определя не само о т структурата на ДНК, съсредоточена в ядрото на клетките, но и о т матрицата на торсионното им поле, със-редоточено във физическия вакуум. Това открива нови въз-можности пред експериментите с клониране и създаване на нови видове биологически организми, както и на алтерна-тивни методи на лечение чрез въздействие върху торсион-но-полевата им структура. О т такава гледна точка напр. може да си обясним целебната сила на някои свещени места на Земята, целебната сила в някои точки о т земната повър-

253


хносш, където особената сила на земното торсионно поле оказва осезателно въздействие върху човешкото торсионно поле, което о т своя страна обуславя и произтичащия о т то-ва целебен ефект върху нашите тела.

Преди появата на физиката на Бога човекът бе склонен да оценява подобна информация като проява на висша, свръ-хестествена сила. Чрез новото знание границата на обясни-телната мощ на теориите се премества далеч зад предела, който досега бе приписван на Бога като "висша инстанция и причина на такива процеси. Богът обаче наистина има отно-шение към тези процеси, но ние вече знаем, че тези проявле-ния не могат да се използват за манипулиране на човешкото съзнание и знаем точно границите на тази висша правда, от-въд които никога не можем да проникнем.

Има сериозни основания, произтичащи о т физиката на Бога, съгласно които появата на живота о т физическия торсионен вакуум е процес, който директно се управлява о т висшата и непонятна за нас субстанция на Бога. Образно ка-зано ние можем да опишем този процес като проявление на конкретен геометричен модел на пространство-времевия континуум, който, се подчинява на друга, различна о т кван-тово-релативисткия закон, закономерност, а именно торси-онната. Решенията на уравнението на движенията на тор-сионните полета съществено зависят о т началните и гра-ничните условия, налагани върху системата на торсионния вакуум. Тези условия очевидно могат да се зададат единст-вено о т Бога. Самата същност на законите в торсионния и квантовия вакуум също се задават о т висшата сила на Бо-га.

Може определено да се каже, че средата на торсионния вакуум обхваща духовни (торсионни) същности о т всякакъв вид. Очевидно там са съсредоточени и добрите и злите ду-хове, затова оперирането с тази среда о т гледна точка на сетивното познание на човека е опасно и нежелателно. Но и двата Вида духове имат достъп до обширния информационен блок, същестВуВащ В тази среда. Такава гледна точка се съг-ласуВа напълно както с принципите на физиката на Бога, така и с текстоВете на Библията.

Една друга особеност произтичаща от новата физика има отношение към Възгледите ни за характера на Небесно-т о Царство. Изведената в рамките на физиката на Бога формула за управление на духовни системи В = Ъ + р обусла-

254


Вя дефинирането на два Вида елементи с поВишена автоном-ност В управлението на такиВа системи (Вж.48). Те предс-тавляват посредници В управлението на цялостни системи, каквито са обществото, Вселената, човешкият организъм и духовният свят. Управлението о т такава гледна точка е толкова по-ефектиВно, колкото броя на тези елементи е по-голям. Обаче, съгласно принципите на ноВата физика еле-ментите с поВишена автономност В СПС имат несравнимо по-голяма ефективност. Такива са напр. човешкият Син И. Христос, ангелите, добрите духове и светците. Елементи с поВишена автономност о т земен характер (идоли, зли духо-ве, хора, считани за богове, езически светци и духове отри-чащи Властта на Бога) намаляват ефективността на божи-ето управление. Затова Небесното царство може да се раз-глежда като своеобразна система на социален живот, която може да съществува под други форми ВъВ физическия свят и може да се управлява само о т елементи с повишена авто-номност като И. Христос, ангелите, светците и др. Небес-ното царстВо е невъзможно да има земен характер, както и да се управлява о т идоли и измислени земни "богове", опира-щи се единствено на собствените земни физически ресурси и знания, както и на собстВената си свободна Воля. Следова-телно, о т гледна точка на физиката на Бога човечеството като цялостна физическа система е една неуправляема по принцип структура в нейните земни измерения, която не мо-же да обособи о т само себе си единна и стабилна система на управление, опираща се на нейните собствени информацион-ни ресурси. Хилиазмът о т земен тип е невъзможен по прин-цип. Преустройството на човечеството В края на Времена-т а е процес, който може да се упраВляВа само о т позицията на СПС чрез елементите с поВишена аВтономност В него, произтичащи о т Бога. Извънземни цивилизации, извънземен разум различен о т такава схема не може да повлияе по ради-кален начин на такъВ процес. В системата на духоВния сВят могат да участват човешки торсионни структури, които имат определени качестВа. Очевидно най-Важното качестВо е чоВешката торсионна структура да не нарушава хармони-ята и равновесието на духовния свят, чиято деликатна сис-тема е обусловена о т съвършено ноВ тип взаимоотношения, различни от тези във веществено-енергийната форма на ма-терията. Затова и участието на човека в такива нови фор-ми на социален живот може да стане единствено и само в ус-

255


ловията на радикално преустройство на физическите тела на хората, съобразно същността на информационно-енер-гийната форма на материята, описана о т новата торсион-на физика. О т особена важност е фактът, че такова преус-тройство може да се извърши единствено при намесата на субстанцията на Бога чрез произтичащите о т нея елемен-т и с повишена автономност в СПС. Върху този процес в ни-какъв случай не могат съществено да влияят форми на из-вънземен разум, които нямат отношение към тези елемен-ти.

Нашето убеждение е, че виждането за характера на Не-бесното Царство о т гледна точка на физиката на Бога, е несъвместимо със сегашните представи за устройството на обществото и бъдещето на човечеството, които са ли-шени о т богатството на духовността на религиозното и мистичното познание, както и о т онази хармонична взаи-мосвързаност, която е характерна за света като цяло, про-изтичаща о т новата форма на материята - информационно енергийната, описана във физиката на Бога. В този смисъл за да издигнем културата в нашите представи за социално-т о устройство е необходимо да направим решителна стъп-ка към новото знание, което ни дава философията на нова-т а физика, необходимо за да се приемат и осъзнаят онези промени в обществото, които наистина биха могли да оси-гурят продължението живота на нашата цивилизация вече на по-високо ниво но духовния свят, осъществен в нейната нова информационно-енергийна форма. Смисълът на истори-ята о т новата гледна точка, е своеобразна подготовка към системата на Небесното Царство, което вече не е израз на някакво мистично разбиране на историческия процес, а е зна-ние, даващо сериозен повод да се преодолее веднъж завинаги ограничеността на сетивното познание, вечно противопос-тавящо се на идеята за съществуването на Бога.

256


ПОСЛЕСЛОВ Един твърде разпространен възглед в човешкото поз-

нание е, че философията е специфично отражение на действителността, което в своето многовековно разви-тие не е оставило никакво място за новости. Много уче-ни обявяват края на различни науки - фукуяма обяви края на историята, С. Хокинг з а щ и т а в а идеята за края на фи-зическата наука и т . н. Всички т е , обаче са изпреварени отдавна о т с т а р а т а и преминала през огъня на изпита-нията и повратностите философска наука. Но дали наис-тина е така?

Новата торсионна физика и обслужващата я фило-софска система на еонософията опровергават, в извес-тен смисъл, това твърдение. Някои могат да възразят, че в многобройните новости, които ни донесе физиката на Бога всъщност няма нищо ново, нито дори идея или някаква изненадваща ситуация, която би могла да проме-ни с нещо богатството на философията. Въпреки това основателно донякъде твърдение, ние ще се постараем накратно да припомним по-важните моменти в новите теории, които допринасят за разширяването на обсега и на философското знание.

Най-важната новост е осъзнаването и идентифици-рането на една нова форма на материята - информаци-онно-енергийната. Чрез нея физическата реалност се представя като дуална същност, в която разнообразни-т е физически проявени същности се описват като слож-но преплитане на различни, в своята когнитивна (позна-вателна) структура, явления и процеси.

Различието в когнитивните структури, с ъ о т в е т с т -257


Ващи на дВеше страни на физическата реалност - Види-мата и невидимата - може да бъде преодоляно с помощ-т а на една нова обединителна философия, обуславяща по нов начин разбирането ни за същността на религиозното и мистическото знание, които в известен смисъл не се подчиняват на законите на рационалното мислене и вер-балното изразяване. Отношението между този, считан доскоро ирационален, недостъпен, измислен или дори не-реален кръг о т познанието на света, о т една страна и идеите на ноВата физика, о т друга страна, представля-ва по същество един качествено ноВ аспект В отноше-нията между ирационалното и рационалното В познание-то . Взаимното преплитане между двете форми на позна-нието тук стаВа още по-имплицитно, по-богато в отно-шенията и взаимовръзките помежду им, което естест-вено има за последствие едно още по-плътно приближа-ване на позициите между тези две, доскоро считани за непримирими, противоположности. В многобройни при-мери, експериментално установени факти, нови наблюде-ния и своеобразните им логико-когнитивни описателни схеми, постепенно се заражда един съвършено нов кръг о т методологически похвати. Те позволяват, в известен смисъл, едно адекватно описание, с помощта на думите и езика, както на образите и когнитивните продукти на интуитивното възприятие в религиозните и мистичес-ките познавателни форми на човешкото мислене, така и въвеждането на определени форми на порядък и подреж-дане в системата на логическото рационално когнитиВ-но мислене, отчитащо, в експлицитен вид, особеностите на религиозното и мистичното знание. В този случай много важна роля играе теорията на символното мисле-не, което по своя характер представлява своеобразен синтез на двете форми на познанието ни за света.

Един о т най-забележителните резултати, в настоя-щия анализ, представлява обособяването на ноВ кръг о т явления, идеи и експериментални факти, които още пове-че разширяват кръга на теориите и моделите В съвре-менната физика, водещи ни до едно особено възприемане на света, характеризиращо се с вътрешна логическа пос-ледователност и непротиворечиВост и което се съгласу-

258


8а много добре с представителите на религиите и на из-точните философи и мистици.

Въпреки същественият напредък в сближаването на позициите между Източната и Западната философска системи, постигнат в настоящата книга, този опит мо-же да се разглежда само като една първа стъпка в разби-рането на истинския смисъл на паралела между съвре-менния светоглед на физиците и този на религията и на източните философи и мистици. Самият факт на същес-твуването на този паралел и известната дистанция, ко-я т о винаги ще се запазва между тези две противополож-ности, създава едно вечно напрежение, захранващо с гра-дивна енергия познавателния процес както на Изток, т а -ка и на Запад. Става ясно, напр. че мистическото позна-ние на света, което се опира на медитативното състоя-ние на съзнанието, използващо дълговековния търпеливо натрупван опит в мистичните, медитативни преживя-вания на упражняващите този вид познание, не може по-вече да се противопоставя на научното описание на све-т а . Чисто и просто, новата им позиция на противосто-яние вече позволява т е да бъдат обединени в единна сис-тема, в рамките на една нова познавателна структура, която вече не е нито чистата западна форма на науката, нито традиционната източна мистична форма на възп-риятие на света. Това е ново качество в човешкото поз-нание.

Новата система о т друга страна, представлява още една крачка напред в отхвърлянето на механистичния възглед за света, който в много отношения бе напълно противоположен на възгледа на източните философи и мистици. Съществени изменения настъпват в идеите на съвременните физици, които все повече включват, в сво-ите теории и моделни разработки, новата представа за системността на Вселената, в която събитията, явле-нията и процесите се разглеждат като проявление на не-отделимите части на нейното неразривно хармоническо цяло. Освен това, някои нови съображения, произхожда-щи о т конструктивното сближаване на двете системи -Източната и Западната - опровергават в известен сми-съл твърдението, че организМоподобното възприятие на

259


света, характерно за източните философи и мистици, не може да ни научи нито да конструираме машини и меха-низми, нито ни дава възможност да решаваме различни технологически проблеми, необходими за подобряването на качеството на живота ни. Това се опровергава чрез факта на анализираната о т нас възможност за създава-нето на принципно нова технологична култура, която може би ще измести механистичния подход в конструи-рането на апаратите и машините използвани в човешка-т а дейност. Например една възможна технология о т то -зи тип е създаването на компютри, управлявани по теле-патичен път, с помощта на мисълта на човека, които оперират върху цялото световно поле на знанието, съ-държащо информация за процесите, явленията и струк-т у р а т а на Вселената. Друга възможност е създаването на принципно нов тип летателни устройства, които би-ха могли да осъществяват междузвездни пътешествия.

Това което доскоро определяхме с неясното и буде-що смесени чувства понятие "душа на човека", вероятно ще се окаже, че представлява своеобразна част о т физи-ческата реалност, с помощта на която бихме могли да контролираме и да инициираме много фини информацион-ни процеси. Информационният блок, с който човек би разполагал, в такъв случай, ще надвиши по своите качес-твени показатели информацията, с която оперират дори и най-съвършените съвременни компютри.

О т друга страна, новото сближаване на позициите на двете системи в познанието, ще подсилят значението и ролята на духовното мистично знание, в устройство-т о на една по-хармонична вътрешна среда, в живота на отделния човек, което ще издигне равнището на струк-т у р а т а във взаимоотношенията между хората в общес-т в о т о . В такава система различията в религиозното мислене ще придобият нови измерения, излизайки оконча-телно о т фазата на острото противопоставяне. Най-съществена в това отношение е констатацията, че яв-ленията на парапсихологията, телепатията , телекинеза-т а , ясновидството и други са част о т научната карти-на на света. Следователно тяхната неясна когнитивна структура, не може да бъде повече повод т е да бъдат

260


отнасяни към сферата на свръхестествените, божест-вени сили, нито дори да бъдат отнасяни до някаква неяс-на междинна сфера, стояща между нашия сетивен свят и Бога. Неправилната интерпретация на явленията в био-социалната информационно-енергийна среда на Вселена-т а , които се оказват, че са част о т единната физическа реалност, доведоха до една трайна и изопачена предста-ва за Бога и неговата роля в устройството на света. Ро-ля, която съвсем не се отхвърля о т новата физика. Спо-р ъ т е дали дуалният образ на физическата реалност мо-же да се отъждестви със самия Бог, възприемайки инфор-мационно-енергийната среда на фВ за тъждествен с Аб-солютната Идея и Абсолютния Разум образ. Понятието "Абсолютен" за нас е синоним на Бога. Новата физика разкрива "чисто" физическия характер на опериране с ин-формацията в една нова, различна о т човешкия мозък среда, която проявява качества на човешкото съзнание, но която не е тъждествена нито с него, нито с Бога.

Палеоконтактите с представители на по-развити цивилизации е може би най-важното обстоятелство , спо-собствало за отъждествяването на духовните явления и процеси, протичащи в световното информационно-енер-гийно поле с религиозните представи на земния човек. Издигането на човешкия образ и негови конкретни пред-ставители на нивото на всевечната същност на Бога, е в основата на най-важните конфликти в религията, меж-ду основната християнска религия и останалите езичес-ки и монотеистични религии, каквито са юдейството и исляма. Придаването на човешки образ на Единния и Все-могъщ Бог, о т друга страна, е изиграло важна роля за обособяването на положителните чувства на хората към самата същност на Бога, независимо о т това каква е т я . Утвърдената в западната религиозна култура представа е може би реликтово (остатъчно) явление о т свързването на образа на човекоподобни (считани непра-вилно за богове) представители на висшите извънземни цивилизации които са били носители на духовни знания и на магическата представа за света, чиято истинска същност ние едва сега започваме да разбираме. В този смисъл можем да определим явленията, произтичащи о т

261


сближаването на позициите между Източната и Запад-ната философски култури, като едно по-тясно сближава-не и на позициите на традиционната религия и науката.

Съотнасянето на религията, мистицизма и магичес-кото знание към сферата на научното е може би най-главното достижение на новата физика. Въпреки че но-вата торсионна теория на фВ предполага едно качестве-но ново възприятие на света, което в много отношения наподобява религиозното знание, забележително е него-вата твърде слаба популярност сред учените. В мисти-цизма напр. познанието не може да бъде отделено о т оп-ределен начин на живот, което в науката се превръща в нова концепция за естеството на научното познание. Мистическото знание, адаптирано към науката внася особена динамика в цялостното човешко пхознание, най-вече поради факта, че т о най-добре формира контура на неговото цялостно преобразуване. Традиционното кон-сервативно научно знание не притежава това качество, затова много съвременни физици не правят никакви изво-ди о т всички онези очевидни факти, които твърде често засягат тяхната собствена теория и философията на на-учното им знание. Това, в крайна сметка, ги прави инди-ферентни към големите промени в културата и преживя-ванията на обикновените хора, които ни най-малко не са посветени в тяхната наука. Може би този необоснован скептицизъм, владеещ душите на учените, спомага за все още съществуващата неправилна нагласа на хората по въпроса за социалното устройство. Нашето убеждение е, че новото виждане за света, което се заражда във фун-даменталната физика, е несъвместимо със сегашните представи за устройството на обществото и природа-т а , лишени все още о т богатството на духовността на мистичното и религиозното познание, както и о т онази хармонична взаимосвързаност, която е характерна за природата. За да издигнем културата в нашите предста-ви за социалното устройство, е необходимо да направим решителна стъпка към новото знание, което ни дава фи-лософията на новата физика, необходимо, за да се прие-м а т и осъзнаят онези промени в обществото, които на-истина биха могли да осигурят успешното удължение жи-

262

ФИЗИКА НА БОГА 2 Вота на нашата цивилизация в нейната нова информаци-онно-енергийна форма, така както Великият и Единен Бог повелява чрез описаното В Библията Небесно Царст-во. Смисълът на историята о т новата гледна точка, е своеобразна подготовка към това Царство, което вече не е израз на някакво мистично разбиране на историчес-кия процес, а е сериозно основание да се преодолее веднъж завинаги ограничеността на сетивното познание, вечно противопоставящо се на идеята за съществуването на Бога.

263


Библиография 1. Т. Кун. Структурата на научните революции. София,

1966, е. 26. 2. Watkins. Against "Normal Science". In: "Criticism and the

growth of knowledge". Cambridge, 1970, p. 31. 3. K. R. Poper. Normal Science and its Dangers. In: "Criticism

and the growth of knowledge". Cambridge, 1970, p. 53. 4. Ibid, p. 62. 5. S. Toulmin. Does the Distincion between Normal and

Revolutionnary Science Hold Water? In: "Criticism and the growth of knowledge". Cambridge, 1970, p. 45.

6. P. Feyerbend. Consolation for the Specialist. In: "Criticism and the growth of knowledge", 1970, p. 212.

7. Б. Палюшев. Светът като равновесие. София, 1993. Б. Палюшев. Световното равновесие и теория на познанието. София, 1993. Б. Палюшев. Политика, философия и транс-цендентност в Новата Епоха. София, 1994.

8. I. Lakatos. Falsification and the Methodology of Scientific Research Programmes. In: "Criticism and the growth of knowl-edge". Cambridge, 1970, p. 177.

9. Ibid, p. 116. 10. Г. И. Шипов. Теория физического вакуума. Москва,

1993 11. А. Зйнштейн. Б. Подольский, Н. Розен. Можно ли счи-

т а т ь квантовомеханическое описание физической реалъ-ности польнмм? В: А. Зйнштейн, Собр. науч. тр., т . 3, Мос-ква, 1966, с. 604.

12. J. S. Bell. On the Einstein Podolsky Rosen Paradox, 264


Physics, 1964, 1, N 3. 13. Н. Николов, Б. Палюшев. Световната конспирация -

2. София, 1995, с. 314-332. В. Е. Жвирблис, Сознание и физи-ческая реалностъ, т . 1, №1-2, 1996, с. 55-59. А. В. Московс-кий, И. В. Мирзалис. В кн.: философские исследования сов-ременних проблем квантовой теории. Москва, 1991, с. 100.

14. Б. Палюшев. Световното равновесие и теория на поз-нанието, София, 1993.

15. Н. Н. Боголюбов, Д. В. Ширков. Введение в теорию квантованнмх полей, Москва, 1973.

16. Hayasaka, S.Takaouchi. Phys.Res. Lett. v. 63, № 25, 1989, p. 270 1. A. Kpuui. Столкновения вращающихся протонов. В: Мире науки, № 10, 1987, с. 12-21. Н. А. Козьфев, Избраннъю mpygbi. А., ЛГУ.

17. Тат, W. Наррег. Phys. Rev. Lett. v. 38, № 6, 1977, p. 278-282.

18. Шпольский. Атомна физика, т . I, Москва, 1949, с. 523; т . 2, Москва, 1950, с. 718.

19. Валравен, А. Силъвер. УфН, т . 139, № 4, 1983, с. 701. 20. Peres. Phys. Rev. D. v. 18, № 8, 1978. 21. В. Г. Барьшевский, М. М. Подгорецкий. Ж З Т ф , т . 47,

1964, с. 1050. 22. С. Lhuiller, F. Laloe. J. Phys. (Fr.), v. 40, № 3,1979, p. 239. 23. Ю. А. Соколов, В. П. Яковлев. Ж З Т ф , вьт. 1 (7), 1982,

с. 15. 24. Ch. Imbert. Phys. ev. D., v. 5, № 4, 1972, p. 787. 25. K. H. Перебейнос и gp. Оценка возможности изполь-

зования гравитационтншх волн для целей связи. О т ч е т по НИР, Москва, 1966, с. 17.

26. И. Д. Новиков, В. П. фролов. физика чернь1х gbip. Москва, 1986, с. 327. С. Чандрасекар. Математическая те -ория чернмх gbip. Москва, 1986, ч. 1, с. 276, т . 2, с. 355.

27. А. Б .Окунъ. физика злементарнмх частиц. Москва, 1988, с. 272.

28. С. Brans, R. Н. Dike. Mach's Principle and a Relativistic Theory of Gravitation. Phys. Rev., v. 124, 1961, p. 925.

29. А. А. Гриб, Е. В. Даманскии, В. М. МаксимоВ. УфН,

265


m. 102, вьш. 4, 1970, с. 587. 30. В. В .Клиффорд. В сб: "Альберт Айнщайн и теория

гравитации", Москва, 1979, с. 36 31. Р. Пенроуз. Структура пространства-времени, Мос-

ква, 1972, Р. Пенроуз, В. Риндлер. Спинорм и пространство-время, т . 1, Москва, 1987.

32. Г. И. Шипов. Явления психофизики и теория физичес-кого вакуума, В сб.: "Сознание и физический мир", вих. 1, Москва, 1995, с. 85-103.

33. А. Д. Сахаров. ДАН, № 1, 1967, с. 70. 34. А. Е. Акимов. Звристическое обсуждение проблеми

поиска новъ1х далънодействии. EGS-концепции. В сб.: "Соз-нание и физический мир", вът. 1, Москва, 1985, с. 37-84.

34а. А. Е. Акимов, В. Н. Бинги. Компютерм, мозг и все-ленная как физическая проблема. В сб: "Сознание и физичес-кий мир, вът.1, Москва, 1995, с. 126.

35. J. von Neuman. Mathematical Foundation of Quantum Mechanic, New York, 1955.

36. E. P. Wigner. Dm. J. Phys., 31,1963, p. 171. B. d'Espagnat. Conceptual Foundations of Quantum Mechanics, 1976.

37. H. Everett. Rev. Mod. Phys., 29, 1957, p. 454. 38. J. D. Wheeler, R. P. Feynman. Rev. Mod. Phys., 17, № 1,

1945, p. 157. J. A. Wheeler, R. P. Feynman. Rev. Mod. Phys.21, № 1, 1945, p. 157. J. A. Wheeler, R. P. Feynman. Rev. Mod. Phys. 21, № 3, 1949, p. 429.

39. H. Shmidt. New Scientist. 50, 1971, p. 757. 40. Bulletin of the Maharishi International Association of

Unified Field Scientists. 1991. 41. R. G. Jahn, B. J. Dunne. Found, of Phys, 16, № 8,1986, p.

712. 42. E. Gartan. Comptes Rendus. 174, 1922, p. 39. 43. T. W. T. Kibble. J. Math. Phys. 2, 1961, p. 212. D. W.

Sciama. Rev. Mod. Phys. 36, 1961, p. 463. 44. W. Korczynski. Phys. Lett. 39 A, 1972, p. 219. Ibid, 43 A,

1973, p. 63. A. Trautman. Bull. Acad, polon. Sci., ser. math., aster., phys. 20, 1972, p. 185.

45. А. Е. Акимов, А. В. Московский. Квантовая нелокалъ-

266


носшь u торсионью поля. МНТЦ ВЕНТ. Препринш № 19, Москва, 1992, с. 80.

46. J. S. Hagelin. Modern Science and Vedic Science, v. 3, № 1, 1989, p. 372.

47. J. S. Hagelin, S. R. Herriott. Unified Field Based Economics, MIV. Fairfield, 1991.

48. Б. Палюшев. Основи на политологията. София, 1993, гл. 2.

49. С. Лемм. Сума технологий. Москва. 1968, с. 608. 50. В. Волченко. В сб.: "Сознание и физическая реалъ-

ность", т . 1, № 1-2, 1996, с. 2-14. 51. A. А. Березин. Доп. ВИНИТИ № 6825 - В 86. 09, 1986. 52. А. Г. Гурвич. Избраннме трудьь Москва, 1977. A. А.

Аюбищев. О природе наследственнмх факторов. Пермь, 1925. В. Н. Беклемишев. Методология систематики, КМК, Москва, 1994.

53. X. Морис. Научен креационизъм. София, 1995. 54. П. П. Гаряев. Е. А. Аеонов. Пересмотр модели генети-

ческого кода. В сб.: "Сознание и физическая реальность", т . 1, № 1 - 2, Москва, 1996, с. 74.

55. ф . Крик, М. Ниренберг. "генетический код", УфН, L XXXII, 1964.

56. P. P. Gariaev et. "Rracral properties of DNA - "text" und natural language". J. Guantit. Ling.

57. B. Palyushev. In: Mind, Reality and Values, Sofia, 1977, p. 113.

58. П. П. Гаряев. Волновой геном, Москва, 1994. 59. В. В. Налимов. Спонтанность сознания. Москва, 1989. 60. П. П. Гаряев. Взаимодействие злектромагнитного

изучения с информационнмми биомакромолекулами. "Ан-тенная модель", Laser Research.

61. М. V. Maslev, P. P. Gariaev. "Fractal presentation of nat-ural texts and genetic code" QUALICO - 94. Sept., 1994, МГУ, p. 107.

62. G. Murray. Satanism and the World Order, p. 203. 63. Гегелъ рус. из. Соч., т . 1, с. 264-265. 64. ф . Капра. Дао физики. Санкт-Петербург, 1994, с. 33. 65. Lao Tzu. Тао Те Ching. New York, 1976, ch. 1.

267


66. J. Needham. Science and Civilization in China. Cambridge, 1956, p. 582.

67. Б. Палюшев. Информационното общество. София, 1995.

68. Б. Палюшев. Новият Световен Ред под ъгъла на рав-новесието. Монография (под печат).

69. А. Тофлър. Трусове във властта. София, 1996. 70. J. Baechler. The Origin of Capitalism. Oxford, 1975. 71. ф . фукуяма. Доверието. София, 1997. 72. Deno Kazanis. "Dark Matter" - The Physical Basis for

Mysticism. Internet., 1997. 73. X. Танев и колектив. Азът на Българите и национал-

ните символи. Ямбол, 1977, с. 81. 74. S. Radhakrishnan. Indian Philosophy. New York, 1958, p.

369. 75. T. R. V. Murti. The Central Philosophy of Buddhism.

London, 1955, p. 138. 76. D. T. Suzuki. The Essence of Buddhism. Kyoto, 1968, p. 52. 77. G. F. Chew. "Bootstrap": A. Scientific Idea?", Science, v.

161, 1968, p. 762. 78. Ibid, p. 765. 79. Ashvaghosha. The Aquakening of Faith. Chicago. 1900, p.

104. 80. И. Апостолова, философското мислене на физиците.

Природа, 1994. 81. L. Diamond. Economic Development and Democracy

Reconsidered, American Behavioral Scientist, 15, 1992, p. 450. 82. ф. фукуяма. Доверие. София, 1997, c. 408. 83. Ibid, p. 409. 84. C. G. Jung. The Undiscovered Self., v. 10, p. 298.

268


THE PHYSICS Of GOD Bozhidar Paliushev

O. Member of Russian Academy of Sciences

This book is simply a preliminary attempt to try and under-stand from a philosophical standpoint the concept of a link between consciousness and physical reality.

In recent times, serious scientific investigations have been car-ried out into phenomena which for many centuries formed an insuperable obstacles between science and parapsychology. The usual explanation advanced is that the parapsychological material has dubious plausibility, predominantly because its data can for the most part not be reproduced in a dependency of the circum-stances of human participation. Is has been shown over and over again that in this field, there is widespread arbitrariness of methodology, owing to large doses of conscious self-delusion and a principle of mystification based on individual experience and built up over the centuries.

But at the same time, it is impossible to reject certain plan facts, facts which have been tested against the rigorous require-ments of the toughest methodological plausibility criteria. This meets the objection that in parapsychology there is a total lack of any experimental basis. The facts of real life show that standard science would turn into unique dogma if it were to persist in ignor-ing the evidence of real data emerging from progress and devel-opment in parapsychology. Already it is indispensable for science to become - slowly and cautiously - more open towards the sys-tem of "occult" knowledge and parapsychology.

Solid achievements in this direction include progress in under-standing subtle, psychic healing, clairvoyance, healing through prayer, near-death and so on. The accumulation of scientific infor-mation has led to various models aiming to account for each of the phenomena independently. But modern physics has ignored the

269


traditional and comprehensive explanation of these phenomena provided by mysticism. It is all the more interesting that recent developments in theoretical physics include significant advances in the unification theory of physical interactions. This indicates that the problems in question are related to the so called "torsion fields". The new unification theory gives us a quite new view of the link between physics and consciousness. In science, the problem is encountered in the area of quantum mechanics.

Torsion theory is based on a steadily growing tendency in physics for attends at unification of fundamental physical interac-tions to be successful in areas where one would least have expect-ed it. One of these areas in the physical vacuum. The new theory of the unified field which is based in the torsion field structure of the physical vacuum predicts certain phenomena. It can thus claim to change our perception of the nature of space and time radical-ly. For it includes within itself properties of fully objective entities which have an ontological status and real manifestations compa-rable with the properties of human consciousness.

The basic goal for this theory was to carry out Einsten's pro-gram for unified field theory starting from a new perspective on the character of the physical vacuum. In the general case, one source of this field is the clasical spin of elementary particles.

There are serious grounds for believing that this new field -essentially different from the physical power fields (gravitation strong, weak and electromagnetic interactions) - determines a new characteristic of the space-time continuum. According to the principles of the new theory, the geometrical unity of fundamen-tal physical interactions acquires a fully-realized form through the supplementary of the new field. Thus any real object is sunk in the new field's energy, and it is the electromagnetic interactions which are physical manifestations of this. Experimental calculations esti-mate the power of the new field as of the order of 105 through 10 \ Despite this, it is intense enough to influence the architecture of the large masses of atoms and molecules which make up complex organic structures. There have been assertions that this field plays an essential role in the formation of biological matter. It may also play the principal role in human brain functions. This would account for events such as telepathy, telekinesis, parapsychologi-cal phenomena, psychic healing, or clairvoyance.

If one took this point of view, one could claim a dualistic char-acter for physical reality. On the one hand, physical reality could be indeterminate and local. This would mean that geometrical

270


characteristics are determined within it, and against them as a background physical phenomena and processes unfold. Such a world is mainly relativistic. Processes are irreversible. A time machine is impossible in principle. And on the other hand, physi-cal reality could be deterministic and non-local. In this case, the surrounding background will have qualities similar to human con-sciousness.

The conclusion that results from these considerations is that the physical world as a whole acquires a specifically dualistic nature similar to that of quantum particles. It exhibits, in other words, the 'wave-particle' duality. Because of this dual property, the quantum object shows itself now as a particle, now as a wave. But this depends from the type of the experiment and from the measurements we perform on the quantum object.

Physical reality as integral essence turns out to have a similar character. The question is whether these two aspects of physical reality represent properties of one and the same object (which is exhibiting a dualistic nature that depends on the type of observa-tion and measurements we make)? Or is this property expressed with respect to quite other factors?

This problem can be reduced further. We can ask if physical reality should be seen as an unified system based on the premise of a physical vacuum with a complex, deeply stratified structure. This system will unify even such serious opposites as locality and non-locality. Is there then an analogy between this dualism and the 'wave-particle' duality in quantum mechanics?

Such a viewpoint allows us to explain things in a completely new way. The origin of biological matter is one example. Now we do not need to look at it simply as the Darwinian result of mater-ial and substatial forms obeying the law of natural selection or as accidental events stemming from the laws of self-organization of material systems. Rather, we can view biological matter as the outcome of the action of a natural law which determines a unique programme for the world, concentrated in a specific kind of sys-tem - the torsion field form of matter in the physical vacuum. Biological matter will then be, instead, the result of specific cos-mic evolution, and there will be a similarity with the evolution of the chemical elements in Mendeleev's Table, with grouping in sub-systems according to the properties of the physical vacuum, which derives in turn from the character of the quantum law.

271

Божидар Палюшев ФИЗИКА ПА БОГА-2

Второ преработено и допълнено издание

Технически редактор Хараламби Хараламбиев Художник Валентин Христов Коректор Димитър Козарев

Формат 60x84/16 Печатни коли 17

Цена 10 jib.

Documents

Физика на Бога - Божидар Палюшев 1,2 ТОМ