РЕЧНИК

A

1. АГНЕ / АГНЕЦ Природните качества на агнето го налагат в представите на човека като

олицетворение на идеите за кротост, доброта, чистота, беззащитност, довер-чивост.

На основата на битово-културния опит и на езиково-символната интерпре-тация на образа "агне" в библейските текстове в българския език се уста-новяват ред фразеологизми, чието пораждане може да се отнесе към старо-българската епоха. Една част от тях се развиват на жертвоприносителните ритуали. Чрез жертвоприношението човекът е търсил примирение с изначал-ните сили на Битието, давал е израз на приобщеността си към тях и е полагал обет да следва законите на всеобщата хармония, изведена в понятийното обобщение на нравствената категория "добро".

За евреите, а по-късно и за християните, агнецът (агнето) става главно жертвено животно, олицетворение на най-чистото и непорочно начало в живата природа и на изкуплението за нарушената хармония.

1. агнец Божий

Нерегистриран. Заложената във фразеологизма образна основа има своите корени в древните религиозни обреди. Още в старозаветните библейски леген-ди очакваният спасител на еврейския народ - Месията, Божият помазаник - се представя като агнец, воден на заколение (Ис. 53:7), образното осмисляне преминава и в новозаветните текстове, в които Иисус Христос също е наричан агнец Божи (1 Пет. 1:19; От. 5:6, 7:9, 12:11 и т.н.). В библейските текстове изразът се използва със значение 'Иисус Христос, Синът Човечески, изпратен от Бога да стане изкупителна непорочна жертва пред Бога, взела върху себе си човешките грехове', напр. Йо. 1:29 "На другия ден Иоан вижда Иисуса, че отива към него, и казва: ето Агнецът Божий, Който взима върху си Греха на света." (Добр., Мариин.: ñå àãíåöü ázæèè, гр. täå } Bìí{ò ôï‡ 2åï‡.

Новобългарските преводи запазват формалния вид на словосъчетанието. В разговорната практика изразът претърпява семантично преосмисляне, като метафоричен образ чрез иронична преоценка се свежда на прагматично-би-тово равнище и се фразеологизира със значение ирон. 'човек, който винаги се представя за невинна жертва, изкупваща чужди вини и грехове'.

2. вълк и агне

Нерегистриран. Агнето, като най-пълен изразител на идеята за доброта, кротост, беззащитност и смиреност, се свързва с вълка, олицетворител на противоположните идеи за агресивност, хищност, кръвожадност.

Изразът развива преосмислено образно значение 'невъзможно съжител-стване'. На библейските текстове това значение е вече познато, което говори за древността на образното преосмисляне. Нещо повече, в тях намира израз разбирането, че доброто и злото, тези две антагонистични начала в света, няма да бъдат вечни, те ще бъдат надживени от човечество, и помирени, което образно се представя чрез съжителството на агнето и вълка (Ис. 65:25),

напр. Ис. 11:6 "Тогава вълк ще живее заедно с агне" (ОБ: íàïàñå‘òñ âúêóïý âî‘ëêf ñú à‘ãíüöåìú, гр. óõìâïóêç2Þóåôáé ëýêïò ìåôÜ Bñíüò).

3. жертвен агнец / жертвено агне

Нерегистриран. Изразът със значение 'изкупителна жертва' няма точен прототип в библейските текстове. Той е мотивиран от текстовете, в които се говори за жертвоприношенията на евреите. Обичайно жертвено животно било агнето, смятано за чисто животно и за олицетворение на кротост и смирение. Жертвеното агне трябвало да бъде без недостатъци – в Изх. 29:1-41 подробно е описано как трябва да става принасянето на жертви, напр. "38. Ето какво ще принасяш върху жертвеника: две шилета (без недостатък) всеки ден, постоянно (за всякогашна жертва); 39. едното шиле принасяй сутрин, а другото шиле принасяй вечер." (ОБ: àˆãíüöà å†ä·íîëýòíà äâ†à, ÷è‘ñòà íà âñêú äЃíü æå‘ðòâóåøè ïðT¡íî, гр. Bìíï†ò Tíéáõóßïõò Bìþìïõò äýï).

4. като агне (агнец) на заколение

Представен в НФР на БЕ и в БРФР като остарял и книжен фразеологизъм със значение ‘безропотно, подчинявайки се на лошата си съдба’, без посо-чен произход. Първообразът му се среща в Иер. 51:40 “Ще ги подкарам като агнета на клане, като овни заедно с козли.” (ОБ: ÿˆêî à†ãíüöà íà çàêëà‘í·å).

5. като агнета (овци) посред вълци

Нерегистриран. Със значение 'напълно беззащитни, безпомощни, обре-чени' фразеологизмът има прототипа си в библейските текстове, напр. Лк. 10:3 "Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци" (Добр., Мариин. ýêî è àãíüö ïî ñðýäý âëúêú, ›ò Dñíáò Tí ìÝó¥ ëýêùí); Мт. 10:16 "Ето, аз ви пращам като овци посред вълци" (Мариин.: ýêî îâüö ïî ñðýäý âëúêú; ОБ: ÿˆêî î†âö ïîñðåäý âëú‘êîâú, гр. ›ò ðñüâáôá Tí ìÝó¥ ëýêùí).

2. АД Адът, в старобългарските преводи на библейските текстове, наричан и

преизподня, се представя като "царство на мъртвите", той е "дома, дето се събират всички живи" (Иов 30:23). След смъртта си човекът поема "път не-възвратен" (Иов 16:22), "отива във вечния си дом" (Екл. 12:5), завинаги се заселва в "страната на тъмата и смъртната сянка" (Иов 10:22), откъдето никой никога не се връща обратно.

Новозаветните библейски книги изграждат представа за преизподнята като съставена от две основни части, разделени с непроходима пропаст: една-та част е предназначена за вярващите в Бога, за праведниците - това е раят, наричан и "Едемска градина", "Лоно Авраамово"; другата част е отредена за невярващите в Бога, за неправедните, за грешниците - нарича се геена: "геена огнена", "огнена пещ", "кромешечна тъма" (външна тъма), "вечен огън", "веч-на мъка" "врати адови" и др.

В по-обобщен религиознотерминологичен смисъл обаче понятието "ад" означава царство на грешниците, място, където се изкупват земните грехове, и в това му значение се противопоставя на понятието "рай". С такава осмисленост са и фразеологизмите, изградени на негова основа.

6. в (до) ада да се провалиш

Нерегистриран. Изразът се използва като проклятие със значение 'да те постигне най-жестока съдба, най-сурови наказания' и има точен прототип в библейските текстове (Лк. 10:15; 2 Пет. 2:4), напр. Мт. 11:23: "И ти, Капер-науме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш" (Мариин.: äî àäà ñúíèäåøè; ОБ: äî àäà ñúíèäåøè; Лк., Мариин. äî àäà íèçúâåäåøè ñ, гр. Wùò Päïõ êáôáâÞóf).

7. вдън ада (преизподнята) да пропаднеш (да отидеш)

Нерегистриран. В разговорната реч изразът клетва развива преосмислено значение ‘бъди прокълнат’. Близък формален и смислов първообраз може да се види в Пр. 9:18 “И той не знае, че там са мъртъвци, и че поканените от нея са в дън преизподнята.” (ОБ: âî äíý‘ àäà îáðýòà‘þ†òñ), гр. Tðp ðÝôåõñïí Päïõ óõíáíôL).

В речта се използва и вариант “в ада да се продъниш”.

8. отивам в ада Нерегистриран. Изразът има преосмислено значение в разговорната реч

'предстои ми нещо крайно неприятно и мъчително'. Близък формален първообраз има в библейските текстове, напр. Пс. 9:18 "Да си идат в ада не-честивците, - всички народи, които забравят Бога." (Стб.т.3. äà âúçâðàòòú ñ ãðýøüíèöè âú àäú; ОБ: äà âúçâðàòèòñ ãðýøíèö¥ âú àäú, гр. Bðïóôñá5Þôùóáí ïs Cìáñôåëïp årò ô{í Päçí).

9. измъквам из (от) ада някого

Нерегистриран. Изразът на метафорична основа придобива образно значе-ние ‘спасявам някого от големи неприятности, страдания или мъки’, пър-вообразът е библейски, напр. Дан. 3:88 “Благословете Господа, Анание, Аза-рие и Мисаиле, пейте и Го прославяйте вовеки, защото Той ни извлече из ада и ни спаси от ръката на смъртта.” (ОБ: è†çU í¥ § à‘äà, гр. Ѓôé Tîåßëåôï ^ìAò Tî Päïõ).

10. слизам в ада (преизподнята)

Нерегистриран. Изразът развива преосмислени значения: 1. 'готов съм на всичко за нещо или за някого'; 2. 'изпадам в страшни неприятности и страдания'. В библейските текстове изразът е използван в неговото пряко значение (Бит. 37:35; Вар. 3:19; 3 Мак 6:28; Пс. 54:16, 62:10, Иов 17:16; Иез. 32:27), напр. Пс. 54:16 "Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища" (Стб.т.3. ñúíèä©òú âú àäú æèâè, гр. êáôáâÞôùóáí åßò Päïõ æ™íôåò); Чис. 16:30 "но ако Господ извърши нещо необикновено, и земята разтвори устата си и ги погълне (и къщите им и шатрите им) и всичко, що е у тях, и те слязат живи в преизподнята, то знайте, че тия люде са презрели Господа." (ОБ: è„ ñúíè‘äóòú æè‘âè âú à†äú, гр. êáôáâÞóïíôáé æ™íôåò Päïõ).

11. пращам в ада някого

Нерегистриран. В разговорната реч изразът се използва със значения 1.’проклинам жестоко някого‘; 2.’ изпращам на смърт някого’; 3.’отреж-дам най-жестока участ на някого’. Библейският първообраз е с второто значение, напр. 3 Мак. 5:28 “и нареди веднага да се пратят иудеите в ада

осакатени от краката и стъпките на зверовете” (ОБ: ïîñëàòè âú à‘äú, гр. 5:42 ðSìøåéí årò Päçí).

3. АДАМ Адам е собственото име на първия човек, прародителя на всички народи,

когото Бог създава на шестия ден от сътворението на света по свой образ и подобие от земен прах (откъдето и получава името си - на еврейски адам означава ‘земя, земен прах’) и му вдъхва живот, и в същото време е общо родово название на всички хора.

12. от Адама

Представен във ФР във вид “от дяда Адама” със значение ‘от много стари времена, от много отдавна’, без посочен произход. Макар като фра-зеологизъм словосъчетанието да се утвърждава в разговорната реч, смисло-вата му мотивираност е свързана с библейските текстове, а до известна степен и във формален план могат да се видят опорни прототипи, напр. Рим. 5:14 “Обаче смъртта царува от Адама до Моисея и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адама, който е образ на Бъдещия.” (ОБ: § à†äà‘ìà, гр. Bð{ ¢ä@ì).

4. АДОВ

13. врати адови – вж. при ВРАТА

5. АКРИДИ

14. храня се с акриди – вж. при МЕД

6. АЛИЛУЯ Алилуя е староеврейско възклицание, означаващо ‘Възхвалете Бога (Ие-

хова)’, което твърде често се използва в еврейските псалми. По-късно то се възприема и в новозаветните библейски текстове и става ритуален рефрен в християнските песнопения като възхвала на Бога.

15. пея алилуя на някого

Представен във ФР и в БРФР, без посочен произход. На иронична и мета-форична основа изразът развива в разговорната реч значение 'възхвалявам, славославя прекомерно някого'. Макар фразеологизмът по произход да се свързва преди всичко с религиозните ритуали, в основата му все пак стоят подтици от библейските текстове. Близки негови първообрази могат да се на-мерят в много от библейските текстове, напр. 3 Мак. 7:11 "Тогава, като му поблагодариха, както трябваше, свещениците и цялото народно множество, възпяваха алилуя - и радостно потеглиха" (ОБ: âîçãëà‘ñèøà àëèëó·à‘, гр. 7:13 Tðé5ùíÞóáíôåò ô{ áëëçëïõéá).

7. АЛФА Алфа и омега са първата и последната буква от гръцката азбука, това ги

превръща в символи на идеята за начало и край, за първо и последно. В Книга на пророк Исая Господ Иехова се самоопределя като “пръв и последен” (Ис. 41:4, 48:12), напр. Ис. 44:6 “Тъй казва Господ, Цар на Израиля и негов Изку-пител, Господ Саваот: Аз съм първият, и Аз съм последният; и освен Мене няма бог." В новозаветните книги тези самоопределения приема за себе си и Иисус Христос.

16. алфа и омега на нещо

Представен във ФР и в БРФР като книж., с посочен произход. Изразът е осмислен като фразеологична единица още в библейските текстове, развивай-ки в тях значение 'всичко най-важно, същността на нещо, началото и краят', с което преминава в книжовния език, напр. От. 1:8 "Аз съм Алфа и Омега, начало и край - казва Господ" (Стб.т.11: àçú åñìü àëôà è w, ãëàãîëåòú ãîñïîäú áîãú, гр. Tãþ årìé ô{ Fë5á êáp ô{ £, ëÝãåé êýñéïò } 2åüò); От. 21:6 “Аз съм Алфа и Омега, началото и краят” (Стб.т.11: áûõú àëôà è w, è íà÷àëî è êîíåöü, гр. Tãþ [årìé] ô{ Dë5á êáp ô{ £, ^ Bñ÷[ êáp ô{ ôÝëïò).

8. АНАТЕМА Гръцката дума анатема в библейските текстове има значение ‘прокля-

тие, нещо осъдено на проклятие’. С нейно участие се установяват изрази за религиозно прокълнаване, някои от които могат са се разглеждат като фра-зиологизми.

17. анатема да бъде

Нерегистриран. Значението му е ‘да бъде прокълнат’, има библейски първообраз (Гал. 1:9; 1 Кор. 16:22), напр. Гал. 1:8 “Но ако дори ние или Ангел от небето ви блоговестеше нещо по-друго от това, що ние ви благовестих-ме, анатема да бъде.” (ОБ: à†íà»åìà äà å†ñòü, гр. BíÜ2åìá Vóôù).

18. изричам анатема над някого

Представен в БРФР, без посочен произход. И този израз има значение ‘изричам проклятие над някого’, в библейските текстове може да се открие близък първообраз, напр. 1 Кор. 12:3 “Затова ви обаждам, че никой, който говори чрез Дух Божий, не казва анатема на Иисуса, и никой не може да нарече Иисуса Господ, освен чрез Духа Светаго.” (ОБ: ðå÷åòú à†íà»åìà ¶†ñЃà, гр. ëáë™í ëÝãåé ÁíÜ2åìá Éçóï‡ò).

9. АНГЕЛ В библейските текстове ангелите са особен вид същества с духовна при-

рода или с тънко невеществено тяло, създадени дълго преди сътворението на земята от Бог. Те са служители на благодатта, окръжаващи и славещи Бога. Чрез тях Бог управлява света и хората и те ще бъдат изпълнители на неговия съд. Всички вярващи се намират под грижите на небесните ангели, всеки човек има свой ангел-хранител. Ангелите, които се радват на спасението на

грешниците, се описват като чисти и свети същества, делящи се на различни степени и чинове, висши чинове сред тях са херувимите и серафимите.

Като олицетворение на висше съвършенство и чистота, идеята за ангела намира различна смислова трансформация във фразеологизми, развили се в разговорната и в книжовната реч.

19. ангел Господен

Нерегистриран. Изразът е с характер на фразеологична единица, която има и непреосмислено значение ‘висше духовно същество, изпълнител на Божията воля и пряк Божи служител’, и преосмислено в разговорната реч значение - ирон. ‘не много свестен човек’. Формално и смислово с първото значение изразът идва от библейските текстове, в които той е често срещан (Бит. 16:7, Изх. 3:2, Съд. 2:1, Мт. 2:1,19; Ио. 1:51, 8:39 и мн. др.), напр. Лк. 1:11 “тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жерт-веник” (Мариин. àãЃãëú ãЃíú, гр. Dããåëïò êõñßïõ).

20. ангел небесен

Представен във ФР, без посочен произход. Основанията на фразеологизма могат да се търсят в библейските текстове, в които има твърде близки фор-мални прототипи (Гал. 1:8), напр. Мт. 24:36 "А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, нито Синът, а само Отец" (Мариин. íè àí Ѓéëè íЃáñ-öèè, ОБ: íè à Ѓããåëè íåáåñí¶è, църк. àЃããåëú ñú í Ѓáåñå, гр. ïs Dããåëïé ô™í ïˆñáí™í).

Превръщането на израза във фразеологична единица се извършва в раз-говорната реч. В нея той е подложен на двупосочно метафорично преосмис-ляне, развивайки в единия случай значение за положителна качествена харак-теристика на човек, а в другия - на отрицателна: 1. 'много добър, много кротък, незлобив човек'; 2. ирон. ‘не много добър, не много кротък човек’.

21. като ангел Божи живея, пребъдвам

Нерегистриран. Изразът се утвърждава в разговорната реч с преосмислени значения: 1.‘хрисим, кротък, безгрешен’; 2. ‘щастлив, безгрижен’ . С близко до първото значение той се използва и в библейските текстове (2 Цар. 19:27, 14:17), напр. Мт. 22:30 “защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата” (Мариин. ýêî àíЃéëè á Ѓæèè ííЃáñå (ñ¦) ñ©òú, гр. ›ò Dããåëïé Tí ô© ïˆñáí© åróéí).

22. с лице на ангел / имам лице на ангел

Нерегистриран. Изразът има преосмислени значения: 1. 'много красив'; 2. 'с невинно изражение'. В библейските текстове намираме близък формален прототип, чието значение е сходно на посочените, напр. Деян. 6:15 "И всички, които седяха в синедриона, се вгледаха в него и видяха, че лицето му беше като лице на Ангел." (ОБ: ÿêî ëèöå àãЃãåëó, гр. ›óåp ðñüóùðïí BããÝëïõ).

10. АПОСТОЛ Гръцката дума апостол означава ‘пратеник, вестител’. В новозаветните

библейски текстове Иисус назовава апостоли 12-те, които избира измежду своите ученици след нощта в планината, прекарана в молитва, в От. 21:14 те са наречени “дванайсетте апостоли на Агнеца”. На тях той поверява съдбата

на своето учение след разпятието си. Броят на апостолите съответства на 12 израилеви колена. Един от апостолите – Иуда Искариот – предава Иисус.

23. дванадесетте апостоли

Нерегистриран. Изразът, със значение 'най-верните сподвижници', тръг-ва от евангелските текстове, напр. Мт. 10:2 "А имената на дванайсетте апостоли са тия ..." (Мариин. wáýìà æå íà äåñòå àЃïëìà, църк. äâàíàäåñòèõú æå àïîñòîëwâú, гр. ô™í äS äþäåêá Bðïóôüëùí ); Лк.. 6:13 “А когато настана ден, повика учениците си и избра от тях дванадесет, които и нарече апостоли” (Мариин. èçáðàâú îòú íèõú äúâà íà äåñòå ªæå è àïîñòîëû íàðå÷å, гр. TêëåîÜìåíïò Bð’ áˆô™í äþäåêá, ï‹ò êáp áðïóôüëïõò љíüìáóåí ).

Б

11. БАЛСАМ

24. балсам (мехлем) за раните на някого Нерегистриран. В БРФР е представен фразеологизмът “пада като балсам

на сърцето”. Изразът развива образно значение ‘лек, облекчение за страда-нията на някого’, близък първообраз е използван в библейските текстове, напр. Иер. 51:8 “Внезапно падна Вавилон и се разби; ридайте за него, вземете балсам за раните му, може би той ще оздравее.” (ОБ: âúçìýòå ìà‘ñòè êú áî‘ëýçíè åãî).

12. БАСНЯ Като нравоучителен разказ с герои животни и растения баснята прониква

и в библейските текстове (напр. Съд. 9:8; 4 Цар. 14:9), но същевременно в новозаветните книги се предупреждава за измислени, лъжливи басни, пре-даващи стари езически вярвания (напр. 1 Тим. 1:4, 4:7; 2 Тим. 4:4; Тит. 1:14). На тази основа в разговорната реч се развива фразеологизация, като първо-образите на някои стари фразеологизми се откриват в библейските текстове.

25. бабешки басни

Във ФР е представен във вид "бабешки приказки", без посочен произ-ход, макар че по-разпространеният вариант в разговорната реч е “бабини деветини”, осъвременена разновидност на по-старата форма “бабини дивотини”, който също е посочен във ФР. Изразът има преосмислено значение 'измислици, небивалици, празни приказки'. Негов първообраз е из-ползван в библейските текстове, напр. 1 Тим. 4:7 "От скверни и бабешки басни отбягвай, а се упражнявай в благочестие" (църк. áàá¶èõú áàñíåè, ОБ: ñêâåðíûõ æå è èçãíèâøèõú áàñíåè, гр. äS âåâÞëïõò êáp ãñáþäåéò ìý2ïõò ).

26. занимавам се с (обръщам се към) басни

Нерегистриран. Изразът развива образно значение ‘занимавам се с без-смислени неща, губя си времето с небивалици, с измислици’, с каквато осмисленост е и неговият библейски първообраз, напр. 1 Тим. 1:4 “нито да се

занимават с басни и безкрайни родословия, които причиняват по-скоро пре-пирни, отколкото назидание Божие във вярата.” (ОБ: íèæå âíèìà‘òè áà‘ñíåìú, гр. ìçäS ðñïóÝ÷åéí ìý2ïéò); 2 Тим. 4:4 “те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.”, (ОБ: è† êú áà‘ñíåìú ¹†êëîí‘òñ, гр. Tðp äS ôï†ò ìý2ïõò TêôñáðÞóïíôáé).

13. БАЩИН

27. бащина поука Нерегистриран. Изразът развива обобщено значение 'мъдро родителско

наставление', негов първообраз се съдържа в Пр. 4:1 "Слушайте, деца, бащи-на поука и внимавайте, та на разум да се научите." (ОБ: íàêàçàí·å §÷å, гр. ðáéäåßáí ðáôñ{ò).

28. откривам края на бащината си завивка

Нерегистриран. Изразът развива преосмислено значение 'престъпвам нравствените и етичните норми в семейството'. Първообразът му се съдържа във Вт. 22:30 "Никой не трябва да взема жената на баща си и да открива края на бащината си завивка." (ОБ: è† äà íå §êð¥‘åòú ïîêðîâå‘í·à §öЃà ñâîå†ãî; гр. 23:1 ïˆê B Bðïêáëýøåé óõãêÜëõììá ôï‡ ðáôñ{ò áˆôï‡).

14. БЕДЕН (СИРОМАХ) Понятието беден (нищ, сиромах) в библейските текстове има наред с

пряката си осмисленост ‘човек, който има оскъдни материални средства за съществуване’ развива и две основни метафорични употреби: а) човек, кой-то съзнава, че е неправеден и смирено се уповава на Бога; б) човек, който не съзнава духовната си нищета. Във фразеологични конструкции се откриват и двете основни осмисляния.

29. беден като Иов Нерегистриран. Изразът има значение 'много беден и нещастен', произ-

ходът му е свързан с библейския разказ за пророк Иов, чиято вярност Бог изпитва, като позволява на Сатаната да го подложи на нещастия, беди и бедност (Иов 7:5, 19:7, 30:17-30), напр. Иов 2:7 "Отиде си Сатаната от лицето Господне и порази Иова с люта проказа - от ходилата на нозете му до самото му теме." (ОБ: è† ïîðàçè µˆwàí ãíîåìú ëþ‘ò¥ì § ãëà⥑ è† äî íî‘ãó, гр. Vðáéóåí ô{í Éùâ Wëêåé ðïíçñ© Bð{ ðïä™í Wùò êå5áë\ò).

30. беден като Лазар / сиромах Лазар

Нерегистриран. Изразът има преосмислено значение 'много беден и неща-стен', произходът му е свързан с притчата на Иисус за богаташа и бедняка и тяхната участ след смъртта (Лк. 16:19-21), напр. "20. Имаше тъй също един сиромах, на име Лазар, който струпав лежеше при вратата му 21. и петимен беше да се нахрани от трохите, що падаха от трапезата на богатия, и псетата прихождаха, та ближеха струпеите му." (Мариин. íèùú æå áý åäèíú èìåíåìü ëàçàðü, гр. ðôù÷{ò äÝ ôéò |íüìáôé ËÜæáñïò).

31. бедните (сиромасите) са пасбища за богатите

Нерегистриран. Образният израз, който не е получил популярност в разго-ворната реч, има значение ‘бедните стават жертви на богатите, те съз-дават богатството на богатите’. Първообразът е библейски, напр. И.Сир. 13:23 “Лов за лъвовете са дивите осли в пустинята, - тъй и сиромасите са пасбища за богати. (ОБ: òà‘êîæå ïà‘æèòè áîãà‘ò¥ìú ¹áîã·è, гр. ï‹ôùò íïìáp ïëïõóßùí ðôù÷ùí).

15. БЕЗДНА Бездната е често използвано понятие в библейските текстове. На симво-

лен език тя олицетворява място на беди, скърби и страдания, място на смърт-та, дълбините на ада. Образното преосмисляне е довело в някои случаи до ранна фразеологизация на изрази с елемент бездна.

32. да те погълне бездната

Нерегистриран. Изразът има характер на проклятие със значение ‘да ум-реш, да изчезнеш от тоя свят завинаги’. Може да се приеме, че първообра-зът му е библейски, напр. Пс. 68:16 “да ме завлече водното течение, да ме погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.” (Стб.т.3. íè ïîæðåòú ìåíå ãë©áèíî, гр. ìçäS êáôáðÝôù ìå âõ2üò).

16. БИЛО

33. каквото е било, пак ще бъде Нерегистриран. Фразата може да се приеме за фразеологизирана в опреде-

лена степен с образно значение ‘нищо ново няма, всичко на този свят се повтаря’. Корените на фразеологизма са в библейските текстове, напр. Екл. 1:9 “Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.” (ОБ: ÷òî† á¥‘âøå, òî‘å áóäóùåìó, гр.ôß ô{ ãåãïíüò, áˆô{ ô{ ãåíçóüìåíïí ).

17. БИСЕР В библейските текстове думата бисер има няколко образни осмисляния:

а) като метонимия - външната показност на материалните богатства; б) като метафора - безценността на Христовите истини и висшите душевни ценности. С метафорична осмисленост бисер има фразеологично битие в книжната реч.

34. хвърлям бисера си пред свинете

Представен във НФР на БЕ, с посочен произход. Първообразът на фразео-логизма се открива в евангелски текст с осмисляне ‘ценни мисли и високи чувства правя достояние на човек, който не е способен да ги разбере и оцени’ – Мт. 7:6 “Не давайте светинята на псетата, и не хвърляйте бисера си пред свинете, за да го не стъпчат с краката си, и като се обърнат да ви разкъсат” (Мариин. íè ïîìýòàèòå áèñüðü âàøèõú ïðýäú ñâèíüìè äà íå

ïîïåð©òú èõú íîãàìè ñâîèìè, гр. ìçäÝ âÜëçôå ôïõò ìáñãáñßôáò ‰ì›í Wìðñïó2åí ô™í ÷ïßñùí, ìÞðïôå êáôáðáôÞóïõéí áˆôï†ò).

18. БЛАГ

35. избирам благата (сладката) част Нерегистриран. Изразът има образно значение ‘избирам по-доброто’.

Първообразът му се съдържа в евангелските текстове – Лк. 10:42 “И Мария избра добрата част, която няма да й се отнеме.” (Мариин. âî áëàã©« ÷ñòú èçáðà, гр. Bãá2[í ìåñßäá TîåëÝîáôï).

19. БЛАГОДАТ

36. Божа благодат – вж. при БОЖИ

20. БЛАЖÈН

37. блажени верующите (вярващите) – вж. при ВЕРУЮЩ

38. блажени нищите духом – вж. при БЕДЕН

39. блажени са миротворците Нерегистриран. Евангелският израз придобива характер на устойчива еди-

ница в речта с прякото си значение ‘блажени са тези, които носят и утвър-ждават разбирателство между хората’. Първообразът е в Мт. 5:9 “Блаже-ни миротворците, защото те ще се нарекат Синове Божи.” (Мариин. áëàæåíè ñúìèðà©ùå(è) ñ, ОБ: áëæåíè ìèðîòâîðö¥, гр. ìáêÜñéïé ïr åsñçíïðïéïß).

21. БЛАТО Блатото е често използван в библейските текстове метафоричен образ

на житейско падение, безпътен греховен живот, безизходност, нищета. С такава осмисленост от библейските текстове с компонент блато тръгва фразеологизъм, който и днес използваме в речта си.

40. затъвам в блатото

Представен в БРФР, без посочен произход. Фразеологизмът в библейските текстове има днешното си значение 'изпадам в безпътен, безнравствен живот или в мизерия, нищета', напр. Пс. 68:3 "Затънах в дълбокото блато, и няма на що да застана: влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича." (Стб.т.3. ¹ãëüáú âú òèìýíè ãë©èíû, гр. TíåðÜãçí årò rë†í âõ2ï‡).

22. БЛИЖЕН

41. обичай (възлюби) ближния си

Нерегистриран. Изразът се съдържа в библейските текстове и представя една от същностните нравствени идеи на християнството. В книжовния език той придобива и по-широко значение 'бъди душевно щедър' (Мр. 12:31; Лк. 10:27; Иак. 2:8; Гал. 5:14), напр. Мт. 5:43 "Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си" (Мариин. âúçëþáèøè áëèæüíýàãî ñâîåãî ýêî è ñàìü ñåáå, ОБ. èñêðüíãî òâîåãî, гр. BãáðÞóåéò ô{í ðëçóßïí óïõ).

23. БЛУДЕН

42. блудният син Представен в НФР на БЕ и в БРФР, с посочен произход. Изразът е фразео-

логизиран със значение 'безпътно живеещ човек', като произходът му е свързан с евангелската притча за блудния син, представляваща цяла глава в Евангелие от Лука (Лк. 15:3-32). Съвременният фразеологизъм обаче няма дословен първообраз в евангелския текст, а възпроизвежда в изведен вид смисловата поука на притчата, която остава в съзнанието на християните под наименованието ”Притча за блудния син”. Компонентите на фразеологизма, без да са композирани в единно словосъчетание, присъстват в текста на притчата, напр. 15:13 "Не след много дни младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна, и там прахоса имота си, като живееше разпътно" (Мариин. ìüíèè ñЃíú îòèäå íà ñòðàí© äàëå÷å. È ò¹ ðàñòî÷è èìýíèå ñâîå æèâû áë©äúíî, гр. Ѓ íåþôåñïò õs{ò BðåäÞìçóåí årò ÷þñáí ìáêñ@í êáp Têåq äéåóêü-ñðéóåí ô[í ïˆóßáí áˆôï‡ æ™í Bóþôùò).

24. БЛЮДО

43. поднасям (давам) на блюдо нещо на някого Представен във ФР и в БРФР, с посочен произход. Фразеологизмът със

значение 'давам наготово някому нещо, без никакви усилия или труд от негова страна' има за първообраз израз от евангелския текст, разказващ как дъщерята на цар Ирод, Саломе, подучена от майка си, поисква като награда за пленителното си танцуване да и бъде донесена на блюдо главата на Иоан Кръстител, напр. Мт. 14:8-11 "8. А тя, подучена от майка си, казва: дай ми тук на блюдо главата на Иоана Кръстителя... 11. И донесоха главата му на блюдо и дадоха на девойката, а тя я занесе на майка си" (Мариин. äàæäü ìè ðå÷å ñüäå íà ìèñý ãëàâ© èîàíà êðñòèòèëý ... ïðèíýñ ãëàâ© åãî íà ìèñý, ОБ: äàæäú ìè ðå÷å, çäý íà áëþäý ãëàâó ¶wàíà ... è ïðèíåñîøà ãëàâó åãw íà áëþäý, гр. äüò ìïé, 5çóßí, ¤äå Tðp ðßíáêé ô[í êå5áë[í ’ÉùÜííïõ ... êáp ]íÝ÷2ç ^ êå5áë[ áˆôï‡); Мр.6:25 “И тозчас влезе бързешком при царя, поиска и рече: искам още сега да ми дадеш на блюдо главата на Иоана Кръстителя.” (Мариин. õîù© äà äàñè ìè îòú íåãî íà áëþäý ãëàâ© èîàíà êðüñòèòåëý, гр. 2Ýëù uíá Tîáõô\ò ä©ò ìïé Tðp ðßíáêé ô[í êå5áë[í ºùÜííïõ ôï‡ âáðôéóôï‡).

Народно-разговорен вариант на фразеологизма е “поднасям на тепсия нещо някому”.

25. БОГ / ГОСПОД Една от основополагащите догми на християнското учение е за троич-

ността и триединството на Бога: Бог - Отец, Господ; Иисус Христос - Сина Божи и Светия Дух - Господ. На нея се основават и от нея произтичат други важни догмати на християнството и на първо място догматът за изкупи-телното дело на Богочовека Христа. Именуването на Бога - Творец и Промис-лител на вселената, Изкупител, Осветител и Съдия на човечеството - в библейските текстове и преди всичко в Стария завет изразяват същността на Бога или свойствата на Божието битие. Той е Яхве, Вечно Съществуващият, Вечният Бог, Всемогъщият Бог (Вседържител), Господ Саваот, Отец, Син и Дух Свети, Господ Иисус Христос.

Кирило-Методиевият превод на библейските текстове въвежда на мястото на гр. Èå{ò названието Бог, а гр. Êýñéïò, което се отнася както към Отец, така и към Син, се предава с Господ. Със словното участие на названията Бог, Господ в разговорната и в книжната реч се развиват и установяват мно-жество фразеологични изрази, имащи основанията си в библейските текстове.

44. ако рече (е рекъл) Господ

Представен във ФР и в БРФР, без посочен произход. Изразът преминава в разговорната реч със значение ‘ако не се случи нещо непредвидено, ако нещо не попречи’. В библейските текстове може да се открие близък първообраз, напр. 1 Кор. 16:7 “Защото не искам сега да ви видя само пътем; а се надявам, ако позволи Господ, да прекарам помежду ви няколко време.” (ОБ: àˆùå ãЃü ïîâåëèòú, гр. T@í } êýñéïò TðéôñÝøf).

45. Бога ли разпнах / не разпнах Бога

Представени във ФР, без посочен произход. Изразите имат преосмислено значение 'не съм извършил нищо непоправимо, нещо изключително осъди-телно'. Началото си водят от евангелските текстове, в които се разказва за разпятието на Иисус Христос, без да имат дословни еквиваленти, напр. Ио. 19:17-18 "И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота; 18. там Го разпнаха, и с Него други двама от едната и от другата страна, а посред - Иисуса." (Мариин. è ñàìü ñè íåñû êðüñòü, ОБ: è íîñ êðüñòú ñâîè ... èäýæå ïðîïø åãî, гр. âáóôÜæùí Uáõô© ô{í óôáõñ{í).

46. Бога ли съм замерял с камъни / не съм замерял Бога с

камъни Представени във ФР и в БРФР, без посочен произход. Изразите развиват

преосмислено значение 'не съм извършил непоправима грешка, че да стра-дам или да не заслужавам никакво внимание'. Произходът им се свързва с евангелския разказ за това как иудеите замерват Иисус Христос с камъни, заради това, че се прави Бог, без са използвани точни първообрази на фразе-ологизма, напр. Ио. 10:32-34 "32. Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте? 33. Иудеите Му отговориха: не за добро дело с камъни те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог." (Мариин. çà êîèõü äýëü êàìåíèå ìåùåòå íà ì ... íå ìåùåìú êàìåíèà íà ò, гр. 32. äé@ ðïqïí á‰ô™í Vñãïí åìå ëé2Üæåôå . . . 33. ðåñp êáëï‡ Vñãïõ ïˆ ëé2ÜæïìÝí óå).

47. Бог Вседържител

Нерегистриран. Изразът има фразеологизирана употреба, макар че в сла-вянските преводи е сведен най-често до сложното еднословно наименование Вседържител, което има същото значение ‘всемогъщ Бог’, напр. 2 Мак. 3:22 “Те се молеха на Вседържителя Бога да запази на поверителите в цялост повереното.” (ОБ. âñåäðúæè’òåë ãЃà, гр. ô{í ðáãêñáô\ êýñéïí).

48. Бог го взема

Нерегистриран. Със значение ‘умря, отиде си от тоя свят’ изразът има близък първообраз в библейските текстове, напр. Бит. 5:24 “И ходи Енох по Бога, и изчезна, понеже Бог го взе.” (ОБ. ïðåñòàâè åãî áЃú, гр.Ѓôé ìåôÝ2çêåí áˆô{í { 2åüò).

49. Бог (Господ) дал, Бог (Господ) взел

Представен във ФР, без посочен произход. Фразеологизмът днес има две значения: 1. като израз на примирение и утеха, при материална загуба на преходното; 2. 'не бива да се съжалява за нищо, защото човек е преходен'. Първообразът му може да се открие в библейските текстове с близка осмисленост до съвременните му значения, напр. Йов 1:21 "и рече: гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна. Господ даде, Господ и взе" (ОБ: ãЃü äàñòü è ã Ѓü âç’ , църк. ãî’ñïîäü äà’äå, ãî’ñïîäü §’òú, гр. { êýñéïò Väùêåí, { êýñéïò B5åßëáôï).

50. Бог е на небето, а човек е на земята

Нерегистриран. Изразът обобщено представя значение ‘човек си определя съдбата, а не Бог; както си подреди човек живота, така и ще го живее’. Първообразът се намира в Екл. 5:1 “Не бързай с езика си, и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа: защото Бог е на небето, а ти на земята; затова думите ти да не бъдат много.” (ОБ: ÿˆêî á Ѓú íà í Ѓáñè ãî‘ðý è† ò†¥ íà çåìëè’ äî‘ëó, гр. Ѓôé } 2å{ò Tí ô© ïˆñáí©, êáp ó† Tðp ô\ò ã\ò).

51. Бог е отсъдил така

Нерегистриран. Преосмисленото значение на израза е ‘така е било предо-пределено от съдбата’. Библейският първообраз отблизо мотивира днеш-ното значение, напр. От. 18:20 “Весели се затова, небе, и вие, свети апостоли и пророци, защото Бог е отсъдил вашата съдба с Него.” (Стб.т.11. ýêî ñóäè áîãü ñóäü âàøü îòü íåãî, гр. Ѓôé Vêñéíåí } 2å{ò ô{ êñßìá ‰ì™í Tî áˆô\ò).

52. Бог (Господ) (да) е с някого

Нерегистриран. Изразът развива преосмислено значения: 1. 'върви му (да му върви), винаги има (да има) сполука'; 2. ‘имам (да имам) подкрепата на съдбата’. Първообразът на фразеологизма има твърде честа употреба в биб-лейските текстове със значение по-близко до второто (Бит. 21:22, 39:21; 1 Цар. 10:7; 2 Цар. 5:10; Ис. 8:10; Йо. 3:2; Деян. 11:12), напр. Зах. 8:23 "ние ще дойдеме с тебе, защото чухме, че Бог е с вас" (ОБ: á Ѓú ñ âà’ìè åT, гр. Ѓôé } 2å{ò ìå2’ ‰ì™í Tóôéí ); 3 Цар. 8:57 “нека да бъде с нас Господ, Бог наш, както бе с отците ни; да ни не оставя, да ни не напуща” (ОБ. äà áóäåò ãЃü áЃú íàøú ñ íàìè, гр. ãÝíïéôï êýñéïò } 2å{ò ^ì™í).

Вариант на фразеологизма е благословията “Бог с теб”.

53. Бог знае Представен във ФР, без посочен произход. Прототипи на този днешен

фразеологизъм, използван като възклицание за изразяване на несигурност, неосведоменост или когато няма обяснение за нещо, с осмисленост: 1. 'чудно как (кой)'; 2. 'неизвестно как (кой)'; 3. 'необяснимо как (кой)', също могат да се открият в библейските текстове (Бит. 3:5; 2 Кор. 11:11, 12:3), напр. 2 Кор. 12:2 "Зная един човек в Христа, който преди четиринайсет години (с тяло ли, не зная; без тяло ли, не зная: Бог знае?) беше грабнат и отнесен до трето небе" (ОБ: áЃú âýñòü, гр. } 2å{ò ïxäåí).

54. Бог (Господ) е свидетел

Представен във ФР, без посочен произход. Изразът развива преосмислено значение 'казаното, твърденото от мене е самата чиста истина; не под-лежи на никакво съмнение'. Близки първообрази намираме в библейските текстове (Бит. 31:50; Съд. 11:10; Фил. 1:8; Рим. 1:9; 1 Сол. 2:5), напр. Бит. 31:44 "43. Отговори Лаван и рече на Иакова: ... 44. Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)” (църк. áîãú ñâèäýòåëü; ОБ: âè’äý áЃú è ïî’ñëóõú åñòü, гр. räS } 2å{ò ìÜñôõò Bí@ ìÝóïí Tìï‡ êáp óï‡).

55. бог му е коремът – вж. при КОРЕМ

56. Бог отстъпва от мене / Бог ме изоставя

Нерегистриран. В разговорната реч изразът е развил значение ‘съдбата не е вече с мене, изоставя ме сполуката, късметът’. Първообразът е биб-лейски с близко значение (Пс. 21:1), напр. 1 Цар. 28:15 “много ми е мъчно; филистимци воюват против мене, а Бог отстъпи от мене.” (Стб.т.5. Ãîñïîäü îòúñò©ïè îòú ìåíå, гр. êáp } 2å{ò B5Ýóôçêåí Bð’ Tìï‡)

57. бог съм

Нерегистриран. В разговорната реч изразът се използва като възклицание за израз на голямо удовлетворение от самодоказване, на радост от постигнат голям успех 'няма нещо, което да ми се опре; постигам всичко, с каквото се захващам'. Прототип на израза се съдържа в библейските текстове (Ио. 10:34), напр. Пс. 81:6 "Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния." (Стб.т.3. áîçè á©äýòå, гр. T㘠åtðá 2åïß Tóôå); Иез. 28:2 “тъй казва Господ: задето се надигна сърцето ти и казваш аз съм бог, седя на божие седалище, в сърцето на моретата”, и бидейки човек, а не Бог, туряш твоя ум наравно с Божия ум” (ОБ: à†çú å†ñìü áЃú, гр. årðáò 2åüò årìé Tãþ).

58. Боже мой / Господи, Боже мой

Нерегистриран. Изразите, използвани като възклицание при силна изнена-да или учудване за изказ на изумление от нещо хубаво или лошо, имат харак-тер на фразеологизми. Техни прототипи са често срещани в библейските тек-стове (3 Цар. 3:7; Неем. 5:19; Пс. 32:2, 70:4, 144:1; Иуд. 9:4; Мт. 27:46; Ио. 20:28), напр. Пс. 21:1 "Боже мой, Боже мой! (чуй ме) защо си ме оставил?" (Стб.т.3. Áîãú, Áîãú ìîè, ОБ: á Ѓæå, áЃæå ìîè, гр. } 2å{ò, } 2å{ò ìïõ); Пс. 103:1 "Благославяй, душо моя, Господа! Господи, Боже мой, Ти си дивно велик" (Стб.т.3. Ãîñïîäü! Ãîñïîäè, Áîãú ìîè, ОБ: ãЃè, á Ѓæå ìîè, гр. êýñéå } 2å{ò ìïõ).

59. бой се от Бога,

Нерегистриран. Библейският израз, имащ характер на преходна фразе-ологична единица, получава прием и в разговорната реч с обобщено значение 'бъди благочестив и смирен', напр. 1 Пет. 2:17 "Всекиго почитайте, брат-ството обичайте, от Бога се бойте, царя почитайте." (ОБ: á Ѓãà áîèòå ñ, öàð ÷òýòå, гр. ô{í 2å{í 5ïâåqó2å); Екл. 5:6 “но ти се бой от Бога” (ОБ: á Ѓà áî’èñ, гр. ô{í 2å{í 5ïâï‡).

60. велики Боже

Представен във ФР, без посочен произход. Има всички основания да се мисли, че изразът получава разпространение в разговорната реч под влияние на библейските текстове, в които подобни словосъчетания не са рядкост, близък прототип например има в (Иер. 32:18), напр. Неем. 9:32 "И сега, Боже наш, Боже великий, силний, страшний, пазещ завет и милост!” (ОБ: è íЃíý á Ѓæå íà’øú, âåëè’ê·è, äðúæà’âí¥è, è ñòðà’øí¥è, гр. } 2å{ò \ì™í } ró÷õñ{ò } ìÝãáò } êñáôáé{ò).

Днес изразът се използва като възклицание за израз на силно учудване или несъгласие, упрек.

61. велик е Господ

Нерегистриран. Изразът е фразеологизиран като възклицание за израз на силно задоволство от възтържествуване на висша справедливост или от осъществяване на нещо свръх възможните най-смели очаквания. Първо-образът се открива в библейските текстове с прякото значение – преклонение пред могъществото на Бога, напр. Пс. 47:1 “Велик е Господ и всехвален в града на нашия Бог, на светата Негова планина.” (Стб.т.3. âåëüè ãîñïîäü, гр. ìÝãáò êýñéïò).

62. викът (вопълът) ми стига до Бога

Нерегистриран. В книжовната реч изразът се фразеологизира със значение ‘страданията ми са непоносими, нечовешки страдам’. Използваният в библейските текстове първообраз има по-различна осмисленост ‘Бог чува стенанията ми’, напр. Изх. 2:23 “И синовете Израилеви пъшкаха от робия и викаха, и викът им от тежката работа стигна до Бога.” (ОБ: è† â祒äå âî’ïëü è†õú âú á Ѓãó, гр. êáp BíÝâç ^ âï[ áˆô™í ðñ{ò ô{í 2å{í Bð{ ô™í Vñãùí).

Във ФР е представен скъсеният вариант на фразеологизма – до Бога, без да се посочва произходът му. А несъмнено е, че днешният фразеологизъм със значение 'в извънредна степен проявление на нещо, извънредно силно' въз-хожда към посочения първообраз.

63. всевиждащият Бог

Нерегистриран. Изразът представя едно от названията на Бога, разкрива-щи неговата всеобемаща същност. Първообразцът му идва от библейските текстове, напр. 3 Мак. 2:16 “Тогава всевидещият Бог и над всички Светият между светиите, като чу смирената молитва, порази оногова, който се бе надигнал с насилие” (църк. âñåâè’äåöú áЃú, ОБ: âñåâè‘äåöú æå è† ïðåæäå âñýõú ñЃò¥è âú ñЃòõú гр. } ðÜíôùí Tðüôçò 2å{ò).

64. въздавам слава (хвала) на Бога Библейският израз може да се приеме за предформа на представените във

ФР, без посочен произход, фразеологизми “слава Богу” и “хвала Богу”, утвърдили се като възклицание за израз на задоволство от нещо, напр. Лк. 18:43 “И той веднага прогледна и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала.” (Мариин. ñëàâ á Ѓà ... âúçäàø õâàëà áЃâè гр. äïîÜæùí ô{í 2åüí ... áxíïí ô© 2å©); Лк. 19:37 “цялото множест-во ученици, възрадвани, почнаха велегласно да славят Бога за всички чудеса, каквито бяха видели” (Мариин. ðà乫øòå ñ õâàëèòè á Ѓà ãëàñîìü âåëèåìü, гр. ÷áßñïíôåò áríåqí ô{í 2å{í); Рим. 4:20 “а в обещанието Божие се не усъмни чрез неверие, но остана твърд във вярата, като въздаде Богу слава” (ОБ: äàâú ñëà‘âó á Ѓâè, гр. äï†ò äüîáí ô© 2å©).

65. Господ да го порази

Представен във ФР, без посочен произход. Възклицанието, изразяващо омраза и ненавист към някого, има близък прототип в библейските текстове, напр. 2 Пар. 13:20 “И Иеровоам не се съвзе вече в дните на Авия. Господ го порази, и той умря.” (ОБ: å„þ’ æå ïîðàçè’’ è† ¹ˆìðå, църк. è† ïîðàçè’ å†ãî’ ãTђäü, гр.TðÜôáîåí áˆô{í êýñéïò, êáp Tôåëåýôçóåí).

66. Господи, Боже

Нерегистриран. Изразът се възприема и утвърждава в речта като възкли-цание при изразяване на силно учудване. Първообразите му се съдържат в библейските текстове (Съд. 16:28; 1 Пар. 17:17, 29:16; Пс. 17:17, 29:3,13, 39:3, 108:26), напр. 1 Пар. 17:17 “Ти възвестяваш за дома на Твоя раб далечна бъд-нина и гледаш на мене като на велик човек, Господи, Боже.” (ОБ: ãЃè á Ѓæå ìî‘è, гр. êýñéå } 2åüò); Пс. 9:33 “Стани, Господи Боже (мой), дигни ръката си, не забравяй (Твоите докрай) потиснати” (Стб.т.3. Ãîñïîäè, Áîãú ìîè, гр. êýñéå } 2åüò).

67. Господи, Боже небесни

Непредставен. Изразът е бил възприет в живата реч като възклицание за израз на учудване. Произходът му е свързан с библейските текстове, като първообразът му се среща напр. в Иуд. 6:19 “Господи, Боже Небесний, по-гледни тяхната гордост и помилувай смирението на нашия род.” (ОБ: ãЃè áЃå í Ѓáñè, гр. êýñéå } 2å{ò ôï‡ ïˆñáíï‡).

68. Господ да те прокълне (накаже)

Нерегистриран. Изразът служи за проклинане и има преосмислени зна-чения: ‘да те спохожда само злото, да ти се случват само лоши неща’; ‘да те постигне възмездие’, произходът му може да се свърже с близки първообрази в библейските текстове, напр. Чис. 5:21 “да те предаде Господ на проклятие и клетва в твоя народ” (ОБ: äà äà’ñòú ò† ãЌü âú êë’òâó, è† ïðîêë’ò·å гр. Ħç êýñéüò óå Tí BñL êáp Tíüñêéïí).

69. Господи Иисусе

Нерегистриран. Изразът се утвърждава в живата реч като възклицание за израз на силно учудване от неочакван развой на събитията. Първообразът е в библейските текстове, напр. От. 22:20 “Който свидетелствува за това, казва:

да, ида скоро! Амин, да, дойди, Господи Иисусе!” (Стб.т.11. åè ïðèäè ãîñïîäè èñ¹ñå õðèñòå, гр. Vñ÷ïõ êýñéå ºçóï‡).

70. Господ с тебе (вас)

Нерегистриран. Изразът се е утвърдил като благопожелание за успех и добруване. Първообразът му се съдържа в библейските текстове (Съд. 1:22, 6:12), напр. 2 Сол. 3:16 “А Сам Господ на мира да ви дава миир винаги и всякак; Господ да бъде с всички вас!” (ОБ: ãЃü ñú âñýìè âàìè, гр. } êýñéïò ìåô@ ðÜíôùí ‰ìùí).

71. да въздаде Господ според делата на някого

Нерегистриран. Изразът развива образно значение ‘да те постигне, да те сполети заслуженото възмездие от съдбата’, първообразът се намира в библейските текстове, напр. 2 Тим. 4:14 “Александър ковачът много зло ми стори. Да му върне Господ според делата му.” (ОБ: äà âúçäàäåò å†ìó ãЃü ïî äýëîìú å†ãî, гр. Bðïäþóåé áˆô¥ } êýñéïò êáô@ ô@ Vñãá áˆôï‡).

72. да даде (Бог) Господ

Представен във ФР, без посочен произход. Изразът има характер на поже-лание ‘дано нещо да се случи, да стане’. Негови първообрази има в библей-ските текстове (Чис. 5:21; 2 Тим. 1:16, 1:18), напр. Рут 4:11 “Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия” (Стб.т.1. äàæäü ãîñïîäü, ОБ: äà äà‘ñòü ã Ѓü, гр. ä˜ç ê†ñéïò).

73. даде Господ

Представен във ФР, без посочен произход. Изразът има характер на конс-татация със задоволство ‘за добро - стана, случи се’, има първообрази в библейските текстове, напр. Изх. 11:3 “И даде Господ, че народът (му) наме-ри милост пред очите на египтяни” (ОБ: ãЃü áî äàëú, гр. ê†ñéïò äS Väùêåí ).

74. да ме пази Господ

Нерегистриран. Изразът се използва за заричане за нещо лошо ‘дано не ми се случва’. В библейските текстове се среща близък негов първообраз, напр. 3 Цар. 21:3 “да ме пази Господ да ти дам наследството от бащите си” (ОБ: äà íå áó’äåòú ìè† ñ†å § ãЃà áЃà ìîå’ãî, гр. ìÞ ìïé ãÝíïéôï ðáñ@ 2åï‡ ìïõ).

75. да не дава Господ

Представен във ФР, без посочен произход. Изразът развива преосмислено значение ‘дано не си случи’ още в библейските текстове, откъдето очевидно преминава и в говоримата реч. Негов първообраз има в 1 Цар. 24:7 “И рече на людете си: да ми не дава Господ да сторя това на моя господар, помазаника Господен, да туря ръка върху него” (Стб.т.5. íå á©äè ìüíý íè÷üòîæå îòú ãîñïîäè, гр. ìçäáì™ò ìïé ðáñ@ êõñßïõ).

76. да не би (да не съм) аз, Господи?

Нерегистриран. Възклицанието на Иисусовите ученици по време на тайната вечеря, когато Иисус им казва, че един от тях ще го предаде, излиза от евангелските текстове и заживява свой живот в речта ни като тревожен въпрос на съвестта ни, когато чувстваме своята слабост – Мт. 26:21-22 “и когато

ядяха, рече: истина ви казвам, един от вас ще Ме предаде; 22. те се много наскърбиха, и всеки от тях почна да Го пита: да не съм аз, Господи?” (Мариин. åäà àçú åñìú ãЃè , гр. ìÞôé Tãþ årìé, êýñéå).

77. да обърне Господ лицето си към мене

Нерегистриран. Изразът има преосмислено значение в разговорната реч в пожелателен смисъл ‘дано ми потръгне, дано съдбата стане благосклонна към мене’. В библейските текстове има точен негов първообраз, напр. Чис. 6:26 “Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир.” (ОБ: âúçäâè’ãíåòú ãЃü ëèöå’ ñâîå’ íà’ ò, гр. TðÜñáé êýñéïò ô{ ðñüóùðïí áˆôï‡ Tðp óS).

78. да ти даде Бог добро / дал ти Бог добро

Нерегистриран. Изразът се утвърждава в разговорната реч с пожелателно значение ‘да ти се случват само добри неща, съдбата да ти предлага добрини’, първообразът му е библейски, напр. 2 Мак. 1:2 “Да ви даде Бог добро и да спомни завета Си с верните Свои раби” (ОБ: è† áЃëãî äà ñúòâî’ðèòú âàìú á Ѓú, гр. êáp Bãá2ïðïéÞóáé ‰ìqí } 2å{ò).

79. да ти даде Бог сърце

Нерегистриран. В разговорната реч изразът има характер на благо-пожелание ‘да имаш кураж, да имаш смелост, да се решиш’, срещу него стои първообраз от библейските текстове, напр. 2 Мак. 1:3 “2. Да ви даде Бог добро …3. Да даде на всички ви сърце, за да го почитате и да изпълнявате волята му от все сърце и усърдна душа” (ОБ: è† äà’ñòú âàìú ñðDђå, гр. êáp ä¦ç ‰ìqí êáñäßáí ðAóéí).

80. до Бога – вж. викът (вопълът) ми стига до Бога

81. жив Господ (Бог)

Представен във ФР, без посочен произход. Фразеологизираното възклица-ние е твърде широко използвано в библейските текстове (1 Цар. 14:45, 28:10; 2 Цар. 2:27, 4:9; 4 Цар. 2:2,4,6; 3 Мак. 2:24; Пс. 17:47), откъдето преминава и в живата реч с различна смислова натовареност: 1. ‘заклевам се, заричам се’; 2. за израз на надежда, че ще се поправи положението или че ще се даде заслуженато някому; 3. за израз на удовлетворение, че вече се е поправило положението или че някой си е получил заслуженото, напр. Съд. 8:19 “Жив ми Господ: да бяхте ги оставили живи, не бих ви убил” (Стб.т.2. æèâú ãîñïîäü, гр. Æi êýñéïò); Иер. 5:2 “Макар те и да говорят: жив Господ! но се кълнат лъжливо.” (ОБ: æèâ å£ ã Ѓü, гр. Æi êýñéïò ).

82. за Бога

Представен във ФР и БРФР, без посочен произход. Изразът има характер на възклицание за изразяване на молба или за изразяване на учудване. Произходът му може да се свърже с подобни изрази в библейските текстове, които постепено се утвърждават като възклицания, напр. Рим. 6:10 “Колкото до това, че Той умря, умря веднъж за греха; а колкото до това, че живее, живее за Бога.” (ОБ: áЃãîâè æèâåòú, гр. æi ô© 2å©).

83. кесаревото кесарю, Божието Богу

Представен в БРФР, без посочен произход. Фразеологизмът има основа-нията си в евангелския текст, предаващ отговора на Иисус, когато фарисеите го изпитват, търсейки основания да го обвинят в дейност против властта (Мт. 22:17 и сл.). При техния коварен въпрос: "17. как Ти се струва: позволено ли е да се дава данък кесарю, или не?" Иисус умело намира начин да им се надсмее, карайки ги сами да отговорят, а след това изрича превърналия се в крилата фраза израз: "22. Отдайте прочее, кесаревото кесарю, а Божието Богу" (Мариин. âúçäàäèòå áî êåñàðåâà êåñàðåâè. · á Ѓæèý áЃãâè, гр. Bðüäïôå ïЋí ô@ êáßóáñïò êáßóáñé êáp ô@ ôï‡ 2åï‡ ô© 2å©), същото и в Мр. 12:17, Лк. 20:25, който постепенно придобива днешното си преосмислено значение 'на всекиго каквото се полага'.

84. кланям се на чужди богове

Нерегистриран. Изразът развива в книжовната реч преосмислено значение ‘робувам на чужди мнения, на чужди авторитети’. Първообразът е в биб-лейските текстове (3 Цар. 9:6), напр. Вт. 30:17 “ако пък се отвърне сърцето ти, и не слушаш, и побъркаш, и почнеш да се покланяш на чужди богове и им служиш, 18. то, обаждам ви днес, че ще загинете” (ОБ: è† áëóä’ùè ïîêëîíèøè ñ áîãî’ìú ÷þæäèN, è ïîñëóæèâøè èì±, гр. êáp ðëáíç2åpò ðñïóêõíÞófò 2åïqò UôÝñïéò).

85. когото люби Господ, него и наказва

Нерегистриран. Библейският израз легитимира житейската мъдрост ‘страданието извисява човека, прави го милостив и мъдър’. Първообразът се съдържа в библейските текстове (Евр. 12:6), напр. Пр. 3:12 “11. Не прене-брегвай, синко, наказанието от Господа, и да не ти е тежко от Неговото изобличение; 12. защото когото Господ обича, него наказва и към него благоволи, както баща към сина си.” (ОБ: å†ãî‘ æå áî ëþ‘áèòú ãЃü, òîãî’ è† íàêà‘çàóå†òú, гр. ѓí ã@ñ BãáðL êýñéïò ðáéäåýåé).

86. милостив Бог

Нерегистриран. Изразът има характер на възклицание за изразяване на облекчение и благодарност от добре стеклите се обстоятелства. Праобразът му може да се види в библейските текстове, напр. Мт. 16:22 “И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе.” (Мариин. ìèëîñЃðäú òû ãЃè, гр. uëåþò óïé, êýñéå).

87. на Бога се надявам

Нерегистриран. Изразът се възприема като образен изразител на значе-нието ‘не разчитам на собствените си сили, а на щастливата съдба, на провидението’. Първообразът е използван в библейските текстове в неговата пряка осмисленост (Деян. 24:15), напр. 2 Кор. 1:9 “Но сами в себе си носехме смъртната присъда, за да се не надяваме на себе си, а на Бога, Който възкресява мъртвите.” (ОБ: äà íå íàäýþ‘ùå ñ áóäåìú íà‘ ñ, í†î íà‘ á Ѓà, гр.uíá ì[ ðåðïé2üôåò £ìåí T5’ Uáõôqò Bëë’ Tðp ô© 2å©); Пр. 16:20 “Който си води разумно работата, добро ще намери, и който се Господу надява, блажен е.” (ОБ: íàäýè æå ñ íà ãЃà á ЃæO, гр. ðåðïé2˜ò äS Tðp 2å© ìáêáñéóôüò).

88. не разпнах Бога - вж. Бога ли разпнах

89. не съм замерял Бога с камъни - вж. Бога ли замерях с камъни

90. ни от Бога се боя, ни от човеци се срамувам / ни страх от

Бога имам, ни срам от хората Нерегистриран. Изразът, който може да се приеме за преходна фразеоло-

гична единица, има значения: 1. 'нищо не може да ме уплаши, нито да ме трогне’; 2. ‘крайно безсъвестен съм и без каквото и да е чувство за срам съм’, напр. Лк. 18:2,4 "2. в един град имаше съдия, който ни от Бога се боеше, нито от човеци се срамуваше... 4. А сетне рече си сам: макар и от Бога да се не боя и от човеци да се не срамувам, 5. но, понеже тая вдовица ми не дава мира, ще я защитя, та да не дохожда вече да ми додява." (Мариин. á Ѓà íå áîª ñ è ÷Ѓêú íå ñðàìëýª ñ ... á Ѓà íå áî« ñ è ÷ëЃâêú íå ñðàìëý« ñ, гр. ô{í 2å{í ì[ 5ïâïýìåíïò êáp Dí2ñùðïí ì[ Tíôñåðüìåíïò ... år êáp ô{í 2å{í ï† 5ïâï‡ìáé ïˆäS Dí2ñùðïí TíôñÝðïìáé).

91. няма Бог

Нерегистриран. Изразът е претърпял семантична трансформация в живата реч, придобивайки значение ‘няма спра�