37
1 Речник на остарели думи Речникът е извлечен най-вече от книгите на издателска къща „Жануа-98“. аба (тур. ) старинна мъжка връхна дреха от дебел и груб вълнен плат абаджия (тур. ) шивач на аба абисинци остар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия) аероплан (фр. ) самолет Агни древноиндийски бог на огъня, олицетворение на свещения огън адепт (лат. ) посветен в тайните, опитен, вещ адмирирам (лат. ) възхищавам се акламирам одобрявам, поздравявам с шумни възгласи, с въодушевление акорд муз. съчетание от няколко тона с различна височина, възприемани от слуха като звуково единство; съзвучие алабраце (итал. ) под ръка алегория (гр.) дума или израз с иносказателен смисъл алегро муз. 1. означение за темпо – бързо, весело 2. музикална пиеса или ч аст от циклично произведение със същия характер алеф име на първата буква в азбуката на староеврейския език алопатия (гр.) мед. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекув аните алт муз. нисък женски или детски певчески глас алтън (тур. ) 1. златен 2. прен. много добър, много хубав, прекрасен амплитуда муз. величина, от която зависи силата на тона ан пасан (фр. en passant) мимоходом

Rechnik na ostareli dymi

Embed Size (px)

Citation preview

Page 1: Rechnik na ostareli dymi

1

Речник на остарели думи

Речникът е извлечен най-вече от книгите на издателска къща „Жануа-98“.

аба(тур.) старинна мъжка връхна дреха от дебел и груб вълнен плат

абаджия(тур.) шивач на аба

абисинциостар. етиопци (през 1935 г. има война между Абисиния (Етиопия) и Италия)

аероплан(фр.) самолет

Агнидревноиндийски бог на огъня, олицетворение на свещения огън

адепт(лат.) посветен в тайните, опитен, вещ

адмирирам(лат.) възхищавам се

акламирамодобрявам, поздравявам с шумни възгласи, с въодушевление

акордмуз. съчетание от няколко тона с различна височина, възприемани от слуха катозвуково единство; съзвучие

алабраце(итал.) под ръка

алегория(гр.) дума или израз с иносказателен смисъл

алегромуз. 1. означение за темпо – бързо, весело 2. музикална пиеса или ч аст отциклично произведение със същия характер

алефиме на първата буква в азбуката на староеврейския език

алопатия(гр.) мед. обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят съссредства, предизвикващи в организма явления, противни на лекув аните

алтмуз. нисък женски или детски певчески глас

алтън(тур.) 1. златен 2. прен. много добър, много хубав, прекрасен

амплитудамуз. величина, от която зависи силата на тона

ан пасан(фр. en passant) мимоходом

Page 2: Rechnik na ostareli dymi

2

антериявид топла памучна или вълнена дреха, обикновено подплатена с памук

антидодмедиц. противоотрова

антрефиле(фр.) малка статийка, най-често във вестник; късо съобщение

аншлус(нем.) насилствено присъединяване на чужда територия; анексия

апаш(фр.) уличен крадец, джебчия

Аписегипетски бог на плодородието, в образа на бик

арбитър(лат.) лице, което е определено да разреши спор между други лица, без да есъдия; посредник

аржан конте(фр.) 1. преброени, разчетени, пресметнати пари 2. плащане в бро й

аркан(лат.) прен. 1. тайна 2. в алхимията: мистериозна смес, предназначена само заадептите

армея(гр.) диал. кисело зеле

артезиански кладенецдълбок природен кладенец, от който водата блика високо, поради естественотоналягане

архангеларахангел

(гр.) един от първите ангелиархат

(санскр.) Достоен, който няма повече да се прераждаастрален

(лат.) небесен, духовенат

(тур.) буен, добре гледан кон; жребецатавизъм

(лат.) поява на белези у човека, животните или растенията, които са свойственисамо на техни предци; връщане към нещо отживяло

аталъкхаталък

(ар.-тур.) диал. повреда, злополука, бедаатрофиране

мед. отслабване, загиване на телесна част, поради недохранването ѝаура

Page 3: Rechnik na ostareli dymi

3

(лат.) човешката аура представлява енергийно поле, което заобикаляфизическото тяло

аутодафѐ(порт. акт на вярата) 1. публично изгаряне на еретици или на технипроизведения по присъда на Инквизицията през Средновековието 2. масовоизгаряне, унищожаване

ауфтактмуз. непълен такт; немски термин, който означава слаба част от такта (съставенаот една или повече нотни стойности), която предхожда силното време наследващия пълен такт

афѝфхафѝфхафиор

(ар.-тур.) нар. 1. слаб, неустойчив 2. несериозен, лекомисленафоресам

(нгр.) отлъчвам от църквата; отлъчвам от дадена среда; проклинамафронтирам

(фр.) оскърбявам, обиждам някого чрез подчертано пренебрежителноотношение

ачигьоз(тур.) отворен, събуден

ахмак(ар.-тур.) разг. глупав човек, глупак

ашикереявно, открито

аязмо(гр.) диал. извор с лековита вода

аянин(тур.) валийски помощник у турците

бабаджанкобабаджанбабачкобабанко

(тур.) разг. едър и силен човек, здравенякбагреница

дълго наметало от скъп пурпурночервен плат, носен в миналото от царете катосимвол на власт

баданосвамизмазвам с постна боя, с вар; варосвам

баждаринатакса или продажба на стоки в селищата или при изнасянето им за продан вдруги селища, съществувала през турското робство и известно време следОсвобождението

баждарница

Page 4: Rechnik na ostareli dymi

4

място или помещение, където се е плащал налогът баждаринабазиргянинбазиргян

(пер.-тур.) остар. търговец, търгаш, занаятчиябаир

(тур.) хълм, височина, бърдо, ридбакалия

(тур.) магазин за дребна стока, предимно хранителни продуктибакрач

(тур.) котел, медникба̀ мбашка̀

(тур.) 1. по особен начин; съвсем другояче, съвсем различно 2. особен,необикновен

бараж(фр.) преграда във въздуха срещу неприятелски самолети

барнаостар. да пипна, да докосна

басмуз. най-ниският мъжки певчески глас

басов ключмуз. в нотописа – фа ключ, който определя мястото на тона фа от малка октава

бастоностар. бастун

батал(ар.) 1. изоставен, запустял 2. развален, негоден

братясвадиал. когато от едно семе или един корен израстват няколко класа, стъбла илистръка

бахча(ар.-тур.) остар. зеленчукова градина

бедуини(ар.) арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка

бей(тур.) титла на феодален владетел, управител, господар в Османската империя

бекибелкибелким

(тур.) разг. нимабешлѝк

(тур.) остар. турска монета от 5 грошабинликбилник

(тур.) стъклен съд за вино и ракия с вместимост 1000 драма, т.е. около 3 литра;дамаджана

Page 5: Rechnik na ostareli dymi

5

бирбучук(тур.) едно и половина

бирбучуклия(тур.) широк (за дреха)

бирбучуклия гащи(тур.) къси гащи, къси панталони

благоутробеностар. добросърдечен, благоразположен, благодушен, с добро сърце

благоутробие1. книж. ирон. голям, добре охранен корем 2. книж. остар. добросърдечност,милосърдие, благоразположение

блам(фр.) неодобрение, порицание, мъмрене

бламирамизказвам недоверие и свалям от изборна длъжност

бодостар. връх (на игла и подобни)

бодканай-малката и малоценна някогашна пара

бол(тур.) изобилие

боялия(тур.) диал. 1. боядисан 2. който пуска боя 3. мургав, с по-тъмен цвят на кожатана лицето

бричка1. (рус.) вид лека покрита кола, теглена от коне 2. прен. остаряла, разнебитенакола, машина

бръмбазъцибърбазънци

нар. малки бръмбарибрътвя

остар. диал. бърборя, плямпамбуга

говедо, бик, бивол, самецбудалък

диал. глупост, глуповатостбуйрунус

(тур.) моля заповядайтебукаѝ

(тур.) остар. 1. стоманена верига за спъване на кон 2. окови за затворникбулунур чареси

(тур.) намира се начинбуюрун

(тур.) заповядайте

Page 6: Rechnik na ostareli dymi

6

бърдов тъкачни стан, уред със зъбци, между които минава основата и чрез които сенабива вътъкът

валия(ар.-тур.) управител на вилает в Турция; областен управител

валмапрежда, тъкани, нишки или други материали, навити на топ

вардавардала

1. стража 2. място където пази стражаватали

(част от тъкачен стан)виноват

остар. виновенвисо̀ н

(нгр.) книж. остар. някогашна скъпа тъканвич

обл. Изкривен гвоздей, винт, свределвживотявам (се)

рядко заприличвам на животно, започвам да се държа като животновзятка

(рус.) разг. подкуп, рушветвзятничество

разг. подкуп, рушвет (от „взятка“)вилушка

диал. вилицавладам

остар. владеявоаяж

(фр.) пътуваневот

(рус.) етовратник

остар. главна врата на двор, домвретище

голяма торба, чувалвръшник

железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печеневсадник

(рус.) книж. остар. конник, ездачвсесъжение

(рус. всесожжение) 1. остар. книж. у древните народи: жертвоприношение спълно изгаряне на жертвеното животно, без отделяне на една част за жреците 2.прен. жертва

Page 7: Rechnik na ostareli dymi

7

въркузунремък или връв за стягане на потури, гащник

върлинадиал. остар. дълга, тънка пръчка

върхамдиал. вършея

вътъкнишките, които се кръстосват с основата в тъканта

гавазин(ар.-тур.) телохранител; въоръжен пазач при високопоставено лице, легация идр.

гагаузинбългари християни във варненско, на които родният език е турски

галиматия(лат.) разг. глупава бъркотия, неразбория, безмислица

гамамуз. възходящ или низходящ последователен ред на тоновете в границите наедна октава

гарафакана, стъклен съд за вода, шише

гарезкарез

(ар.-тур.) диал. омраза, злоба към някогогем

(тур.) диал. дълъг ремък на юздагемия

(тур.) неголям кораб с платна, платноход, ладиягладория

разг. 1. масов глад 2. гладни, бедни хораглисандо

(итал.) приплъзване на пръстите по струните на инструментгном

(нем.) земен дух в образа на джудже, който живее дълбоко в земята и пазинейните съкровища

гораостар. планина

графология(гр.) наука за определяне характера на човека чрез изучаване на почерка му

губеркаголяма игла за прошиване на губери, черги, чували и пр.

гуркампотапям нещо цяло във вода; гмуркам

гутаперча(нем.) подобен на каучук продукт, мушама

Page 8: Rechnik na ostareli dymi

8

гьоз-бояджилък(тур.) диал. хитрец, шмекер, измамник

гьоз-гьорѐ(тур.) диал. явно, очевидно

гьотерицагьотурица

(тур.) 1. по споразумение, всички заедно 2. направо през просотогюрюлтия

(тур.) остар. глъчка, врява, шумголубче

(рус.) гълъбчеДаваканаДеваяна

(санскр.) път на боговете; пътят, който води към по -високо съзнание, отвъдразума, пътят на мъдростта и духовното познание

давѝяостар. съдебно дело, процес

дам(пер.-тур.) обл. диал. обор за едър добитък, яхър, сайвант

дармондръмон

(гр.) диал. рядко решето с едри дупки за пресяване на жито, частинаделикатна

(фр.) нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтивадѐлям

дяламдембѐл

(тур.) мързеливец, ленивец, безделникдембелханѐ

(пер.-тур.) разг. ирон. къща, дом за мързеливцидепутация

представителстводервиш

(пер.-тур.) 1. мохамедански монах 2. дървен сарашки инструмент, с който сеизвяват ремъци

дервишин(пер.-тур.) остар. мохамедански монах (калугер)

дерибей(тур.) самовластен турски управник; самовластник, потисни к

дерменджия(тур.) воденичар

диагнозамед. определяне на болест или състояние

дизгѝн

Page 9: Rechnik na ostareli dymi

9

(тур.) диал. поводи, дълги ремъци или въжета, които се прикачват към юздите ислужат за управляване на впрегнати коне

дисонанс1. муз. нехармонично свързване на музикални звукове, неблагозвучие 2. липсана хармония, несъгласие, разногласие

дихармадхарма

(санскр.) 1. букв. нося, държа 2. обобщаващо понятие за Великият ред, на койтое подчинен света 3. основата на човешкия морал и етика, закономeрния ред въввселената, законът на кармически управляваното прераждане 4. духовнисъдържания, обекти на мисълта, идеи, > представляващи отражения на нещата вдуха на човека

джѝбринкаобл. гроздова ракия

джигер(пер.-тур.) нар. бял или черен дроб

джобурдървен съд, каца с тясно дъно и широк отвор

джуздан(перс.-тур.) чанта за книжа; кожен джобен портфейл

джуниразг. устни, бърни, джуки

джубѐ(ар.-тур.) остар. дълга горна дреха от сукно, обикновено подплатена с кожа

дикѝш(тур.) шев

дикѝш (хващам ~)имам резултат

дила̀ ф(гр.) маша, щипци за разравяне на огън и за хващане

дилямостар. дялам

димитнопо-сложна тъкан (вж. лито) с четири нищелки

дине(фр.) тържествена вечеря

дирек(тур.) разг. дървен стълб, дебела греда

дискосдискус

(гр.) църк. кръгъл съд на ниска поставка, на която се освещава и начупва св.хляб; също такъв съд, който служи за туряне и раздаване нафора или събиранепомощи от християните в църквата; събиране помощ по такъв начин

дисонанс

Page 10: Rechnik na ostareli dymi

10

(фр.) 1. неблагозвучие 2. несъгласие, разногласиедиспепсия

мед. разстройство на храносмиланетодишъ-хакъдишъ-парасъ

(тур.) пари, които взимали самозабравили се османци от нагостили гихристияни, задето били хабили зъбите си при яденето

доландарджия(тур.) диал. мошеник, хитрец

доландарджилъци(тур.) диал. измамничества

дола̀ п(пер.-тур.) остар. диал. хитрина, интрига, измама, капан

долапчилък(тур.) остар. диал. хитрини, интриги

долапчия(пер.-тур.) остар. диал. хитрец, измамник

драка1. диал. растение с тръни, бодилчета или лепки, които се закачатъ за дрехите 2.прен. човек, който обича да се закача, да дразни

драм(гр.) стара мярка за тежина, равна на 1/400 част от оката или 1/312 част откилограма

дреднаут(англ.) остар. 1. голям военен брониран кораб с далекобойни оръдия 2.безстрашен човек

дръндарчовек, чийто занаят (практикуван главно в миналото) е да разбива памук, ярина,вълна и др. със специален уред

дряхлявостдряхлост

(рус. дряхлость) книж. остар. немощ, отпадналост, грохналостдряхналдряхъл

(рус.) книж. остар. отпаднал, немощен, слаб, грохналдуба̀ ра

(пер.-тур.) остар. измама, лъжа, хитростдулап

кладенец без оградадунанма

увеселение с илюминации, шум, глъчкадюкяндюген

(ар.-тур.) магазин; занаятчийска работилница

Page 11: Rechnik na ostareli dymi

11

дюшеме(тур.) дървен, дъсчен под, дървена подова настилка

дълналзадълнал

задълбочилдърхо̀лек

диал. старец, дъртакдърми

диал. 1. дрипи 2. вземам си ~те махам се, отивам сиегрек

(тур.) лятна кошара за добитъкекзекутор

(лат.) остар. финансов служител, който принудително събира неплатениданъци

екзекуция(лат.) изпълнение на съдебно постановление

ексик(тур.) разг. по-малко от теглото, недостатъчно

експромптонеочаквано, без подготовка

емвместилище, каса

емижемежлемежпалешник

диал. триъгълна, симетрична долна част на ралотоеминджии

(тур.) хора, които изработват или продават обуща, обущариеминии

(ар.-тур.) плитка, лека обувка без токенервирам (се)

(фр.) остар. нервирам сееничер

(тур.) обучен турски войник, който е взет от малък от християнско семействоепитет

1. гр. определение за придаване на художествена изразителност чрез изтъкванена съществен или живописен белег 2. ирон. хулна дума, прякор

епитимия(гр.) църковно наказание

есть(рус.) има

етерни мазниниетерични масла, които се съдържат и добиват от растения

Page 12: Rechnik na ostareli dymi

12

етюд(фр.) муз. инструментална или вокална пиеса за усвояване на някои техническиприйоми или с виртуозен характер

жамбони(фр.) бутчета

живиницаРани от болест на жлезите, които стават най -често по шията; заушка и др.

жидостар. евреин

жидияостар. еврейка

жидкий(рус.) течен

жидко(рус. наречие) разредено, рядко

жидкост(рус.) диал. течност

жинѝцадиал. язва, живеница

жупел(ст.слав.) 1. гореща смола и сяра 2. адска горещина

журфиксжур

(фр.) остар. 1. определен ден от седмицата за посещение на гости 2. гостуване изабава в тесен кръг, при домашна обстановка

забъкалзабъквам

1. тъпча, навирам, пъхам 2. забъркал 3. смесвам, приготвям с бърканезавземам се

заемам сезамедлявам

остар. забавямзанимам

остар. заемамзанят

(рус.) остар. заетзапретено

книж. остар. забраненозапример

(в смисъл на) напримерзаради

диал. 1. за 2. вместозвонкови

(рус.) метални пари, монети

Page 13: Rechnik na ostareli dymi

13

зингия(тур.) стремена

зор-заман(ар.-тур.) крайна нужда

ибрик(пер.-тур.) глинен или меден съд с чучурка за поливане вода при миене на ръцеи лице

иждивениеостар. разноски, разходи

иждивявамцърк. разг. остар. изразходвам, харча

изполицадоговор за наем на обработваема земя, при който плодовете от земята сеподелят между собственика на земята и този, който я обработва

изтъпанчаостар. да се изправя, да се представя пред някого

изуйостар. диал. събуй

изчофилянаперя, натруфя

изчофиленонаперено, натруфено

индиферентен(лат.) безразличен, равнодушен, безучастен

интервалмуз. Отношението между височините на два тона. По -ниския тон се наричаосновен, а по-високия – горен. Интервал, чиито тонове се изпълняватпоследователно, е мелодичен, а чиито тонове се изпълняват едновременно –хармоничен. Според броя на степените, включени между основния и горниятон, интервалът се наименува прима (1), секунда (2), терца (3), кварта (4),квинта (5), секста (6), септима (7) октава (8).

интизамджиядиал. събирач на интизап

интизап(ар.-тур.) общински налог от продажба на добитък и др.

интуиция(лат.) усет, догадка, проницателност, прозрение

инфлуенца(итал.) остра епидемична вирусна болесть на дихателните органи; грипъ

испанска болестостър грип, появил се в България и взел много жертви през 1918 г., когато билпренесен от Испания

истукан

Page 14: Rechnik na ostareli dymi

14

1. нещо изправено, издялано, излято, на което се кланят, идол 2. кумир; нещонеподвижно, безсмислено, стои без да разбира

ихтибар(ар.-тур.) почит, чест, уважение

ишалла(тур.) Ако е рекъл Господ; Дай, Боже

иширетишерет

(ар.) простор. знак, обикновено таен, направен с ръка, очи, мимика и др.кавал

(тур.) остар. диал. гладкостенна пушкакаденца

(итал.) 1. хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, кояторазчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане 2.вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможностна изпълнителя да покаже техниката си 3. отбелязване почивка в музикал нопроизведение

кадия(ар.-тур.) верски и граждански съдия у мохамеданите

кайме(ар.-тур.) остар. банкнота

каквоостар. диал. че

каламфирдиал. карамфил

калесвам(гр.) поканвам за тържество

Кали Юга(санскр.) четвъртата световна епоха, персонификация на злото, черната епоха

калимавка(гр.) черна, цилиндрична шапка на православен свещеник или калугер

калпаво(ар.) 1. неистинско, фалшиво, подправено 2. неискрено, лицемерно, коварно

калъпсъскалъпсъз

(тур.) 1. няма калъп, без калъп 2. безформен, свръхестествен, ненормаленкамертон

муз. 1. установена нормална височина на тона 2. малка стоманена вилка, коятоиздава винаги един и същъ тон при удар в твърд предмет, понеже прави точноопределени трептения в секунда и служи за даване на тон или настройване наинструменти

канѐлаканелка

Page 15: Rechnik na ostareli dymi

15

(итал.) ж.р. 1. чеп за бъчва или каца, който се отваря и затваря с врътка и презкойто може да се източва течността 2. кран

канонада(фр.) честа артилерийска стрелба

капела(итал.) мъжка или женска шапка с периферия

капелмайстор(нем.) книж. диригент, обикновено на военен духов оркестър

капицамедна пара

капия(тур.) ножница

карагьоз-пердедиал. остар. завеса на сцената на куклен театър

карагьозчия(тур.) остар. актьор

карма(санскр.) будистко учение за въздаяние за човешките дела след смъртта –праведните отиват във вечното небитие, а грешниците се прераждат

каук(тур.) остар. островърха старовремска шапка; шаячна качулка с дълги краища

кашавар(рус.) готвач на войници, работници и др.

каяфѐт(ар.-тур.) остар. 1. блясък, великолепие 2. удобство, външен вид

квадрилионхиляда трилиона, 10^15

квакер(англ. quaker – треперещ) член на религиозна секта в Англия и САЩ

кварта(лат.) интервал, който включва 4 степени в тоновата стълбица

кебапини(гр.-тур.) кебапец

кевря седиал. глезя се, плезя се, лигавя се

кекавоостар. разкривено, разнебитено, нездраво

кековекексове

кѐлевокѐляво

(тур.) диал. дървенъ валяк на кладенецъ, на чекръкъ и др.; водно колело наводеница или тепавица

кеманѐ

Page 16: Rechnik na ostareli dymi

16

(пер.-тур.) остар. цигулкакепенци

(тур.) дървени капаци за затваряне на витрини, прозорци, вратикепче

(пер.-тур.) диал. меден съд с дълга дръжка (като лъжица) за гребане на водакерата

(гр.-тур.) разг. 1. недодялан, недорасъл 2. хулна дума, нещо като лека псувнякерпеденкилпиден

(ар.-тур.) диал. клещикехая

селски глашатайкешки

(тур.) 1. по-добре би било да... 2. камо да... 3. данокимвал

музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издаватостър звук; средни чинели

кир(тур.) телесна нечистота; нечистотия от пот по тяло или дрехи

кираджийскикойто превозва чужди стоки

кираджилъкдаване под наем на помещения

кираджия(ар.-тур.) остар. наемател, квартирант

кирѝя(ар.-тур.) 1. разг. наем 2. разг. заплащане за превоз на стока или пътници 3.остар. превоз на стока или пътници

кирливостар. мръсен, нечист

кларнекларинет

клосендиал. сакат

кобур(тур.) остар. диал. пистолет

когаторазг. докато

коджа(тур.) 1. доста голям 2. доста много

колегия1. вид научно заведение 2. название на някои средни учебни заведения (в царскаРусия и другаде)

колцина

Page 17: Rechnik na ostareli dymi

17

остар. колко, няколкоком ил фо

(фр.) както трябвакомплот

(фр.) заговорконсонанс

(фр.) съзвучиеконстантен

(лат.) постоянен, неизмяняем, устойчивко̀ панче

остар. бутче от пиле или кокошкакоруба

(рус.) кутиякосаркосер

диал. птица коскоскоджа

(тур.) доста голям, много голям, коджакостена жаба

диал. костенуркакофа̀ р

катинат (вероятно от фр. coffre)кошум

(тур.) диал. ремъци за впряганекраска

(рус.) боякросно

част от домашния тъкачен стан: дебело обло дърво, на което се навива основатаи натъканата материя

кувертапалуба

курдисвам(тур.) 1. разполагам се, настанявам се 2. докарвам се, обличам се, нагласявам се3. гордея се, надувам се

куркойкоркой

(рум.) птица мисирка, пуяк, фиток, фиткурна

диал. каменно или циментово корито под чешма, обикновено в турска баня, откоето се гребе вода за къпане

кутурицаизцяло, вкупом, грубо

къклицапаразит по житни или бобови растения

Page 18: Rechnik na ostareli dymi

18

кърчагпръстен съд за вода и др.; стомна, глинен съд за вода

кюлафкюляф

(пер.-тур.) 1. шита или плетена фуниевидна островърха шапка 2. замислямнещо лошо за някого; изигравам, мамя

кюмюр(тур.) нар. въглища

кюнци(тур.) циментова или глинена водопроводна тръба

кюп(пер.-тур.) диал. голям глинен съд, делва

кюрк(тур.) дълга горна дреха, подплатена с кожи; шуба, кожух

кюркчекожухче

лансиране(фр.) пускане в ход на слух, мълва, новина; разпространение; издигане нанякого, прокарване някому път за налагане в обществото

лапчуниостар. обувки от аба или от мека кожа

ларингс(гр.) горната част на трахеята, гръклян, дихателно гърло

легион(лат.) най-голямата бойна единица в римската войска, която наброява от 3600до 6000 войници

лествицалестница

остар. диал. стълба; стълбицализгара

(гр.) обл. права желязна лопата за копаенелинка

ходи, митка, шляе селито

обикновена тъкан с две нищелкилокализираш

(фр., лат.) да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границитеси

мажорна гамамуз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват мажорнотризвучие

мажуваммилвам

мазгали

Page 19: Rechnik na ostareli dymi

19

(тур.) остар. дупка или отвор в кула, в крепостна стена и др., предназначен застреляне през него; бойница

максима(лат.) основен принцип, ръководно начало, мъдра мисъл, изразена в краткаформа, правило

малджѝя(ар.-тур.) остар. иманяр

мамалига(рум.) диал. качамак

Маммонхалдейска дума, която значи „богатство“

мамул(ар.-тур.) обл. царевица

манафин(тур.) 1. турчин от някои части на Мала Азия 2. полово извратен, развратник

мангалразлат метален или глинен съд за отопление чрез разгорени въглища

мандарин(санскр.-порт.) висш сановник в Китай, управител на област

масал(тур.) любопитна и весела историйка; анекдот

масурче(тур.) стъбло на растение, което е кухо отвътре

матихар(Врачанско) махам, клатя увисналите си крака

махана̀(пер.-тур.) нар. недостатък, кусур

махмуз(ар.-тур.) шпора

медлено(рус.) книж. остар. бавно

меджидиемеджидия

(тур.) остар. 1. стара, сребърна (бяла) турска монета на стойност 20 –25 гроша2. турска златна монета на стойност 100 –120 гроша 3. турски орден

менгеме(тур.) уред за стягане и придаване устойчивост и неподвижност на предметипри обработката им; стягало

мензура(лат.) мярка

менторсъветник, наставник, ръководител

мерт̀ек(тур.) тънка греда за строеж (10–12 см), обикновено под керемидите на покрив

Page 20: Rechnik na ostareli dymi

20

МетосалаМатусала

Син на Енох, дядо на Ной, живял 969 г. (Битие 5:27)меча

диал. мяукаммикроби

(гр.) най-малките живи организми, които са причинители на ферментация,гниене, заразни болести и др.

милнякпомия

миля(англ.) пътна мярка за дължина, равна на 1853 метра

миньорна гамамуз. едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват минорнотризвучие

миростар. свят

мисиркадиал. пуйка

миситин(тур.) посредник

митари(евр.) чиновници, които събират данъц и; еврейските митари са възприемани отсънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат вхрамовете или да свидетелствуват пред съдилищата

млиндиал. баница

мна̀саостар. мярка за тегло и количество пари, която във Ветхия Завет стои в место100 сикли, а в Новия Завет е равно на 100 динарии

мобилираностар. мебелиран

модулациямуз. преход от една тоналност в друга

модус(лат.) начин

мозъчна нервна системамед. централната нервна система

монада(гр.) 1. единица 2. най-простото неделимо единство като принцип на битието 3.въ философията на Лайбницъ (1646 –1716) – простъ, вечен, неделим духовенпървоелемент на битието 4. низш организъм, който е преход от растение къмнай-простия вид животно

мотамо

Page 21: Rechnik na ostareli dymi

21

(фр.) буквално, дума по думамотовила

остар. дълга пръчка за намотаване на прежда; моталкамурафет

(ар.-тур.) умение, изкуство, майсторствомълвя (се)

остар. притеснявам се, безпокоя семърцина

нар. напразномюфтия

(ар.-тур.) остар. висш духовник, познавач и тълкувател на мюсюлманскиярелигиозен закон, който урежда спорове и произнася присъди на основата нашериата

мющериимущерии

(ар.-тур.) нар. 1. купувачи, клиенти 2. редовен купувач у някой търговецмязам

(нгр.) обл. приличамнабросокнаброски

(рус.) 1. м.р. скица, очерк, проект 2. ж.р. ескизнавождам

навеждам, наклонявамнаграбаханакацаха

започнаха да ядатнагроча (да се ~)нагрочва (се)

диал. да се навъся, да се намръщяназирей

мъж или жена, който се е обрекъл да не пие вино и да не яде плода на лозетопод какъвто и да е вид

наклалразг. наклал огън, запалил огън

наклалразг. наклал огън, запалил огън

налчета(тур. от ар.) подкова за добитък или обувка

написвамнарисувам

наргиле(пер.-тур.) Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава презстъкленица, пълна с вода

нахохоря (да се ~)

Page 22: Rechnik na ostareli dymi

22

диал. да се наежа, да се наперя, да настръхнанебулоза

Прилично на облак светлинно петно на небето, състоящо се от звездни вселениили от газови облаци около звездно ядро; мъглявина

неврастеникмед. човек, който е болен от неврастения

неврастениямед. функционално разстройство на нервната система, поради изтощаване,преумора или прекарани тежки заболявания

ненки(рус.) остар. женски гърди

непременен(рус. непременный) книж. остар. постоянен

непреривен(рус.) непрекъснат, без прекъсване

непричом(рус.) не на място, не в случая, няма защо, нямам нищо общо

нерде Шем, нерде Багдат(тур.) Тур. поговорка: означава приблизително "Откъде накъде"; казва се икогато нещо низко се представя за висше

нищелкичаст от тъкачния стан, която дърпа нагоре и надолу нишките на основата изаплита вътъка; през нея минават нишките за основата на платното; на всяканищелка съответства педал

нити(рус.) нишка, конец (в смисъл връзки)

нона(лат.) 1. 9-а степен на диатоническата гама 2. разстоянието между 1 -та и 9-тастепен

обходповедение на човек към някого или към нещо; обхождане, отнасяне

овде-ондетук-там, сегиз-тогиз

одая(тур.) стая

октава(лат.) муз. част от звукореда, която обхваща 12 различни по височина тоновистепени

олабилиролабелир

(тур.) 1. може би, възможно е 2. така да бъдеомбрела

остар. чадър, дъждобранопетлам (се)

Page 23: Rechnik na ostareli dymi

23

диал. обърквам се, закъсвамопетлан

обл. замотан, овързанопретна (да се ~)

диал. да се заловя, да се захвана с нещоопущение

(рус.) пропускане по недоглеждане, грешкаорезил

правя някого резил; компрометирамортак

(тур.) съдружникортаклък

(тур.) съдружиеорталъкорталок

(тур.) разг. множество хора, тълпа, общество, святоскудявам

изпадам в немотия, засиромашавам, осиромашавамосторожен

(рус.) внимателеносторожност

(рус.) внимателност, съсредоточеност, с вниманиеот (мен)

като (мен)отвара

извараотравям

изравям, изваждам, освобождавамотрадно

радостноотчувам

нар. отглеждам, отхранвамошур

(тур.) данък в Османската империяошурджия

(тур.) събирач на ошурпалапалаче

диал. палавник, немирник, лудетинапалиатив

(лат.) 1. лекарство за временно облекчаване на болките, което не лекува саматаболест 2. прен. мярка за временно, непълно решаване на някакъв проблем

палиативен(лат.) книж. с качество на палиатив

Page 24: Rechnik na ostareli dymi

24

панацея(лат.) лечебно средство за всички болести, търсено от алхимиците

паникетаот паника; нещо, което създава суматоха

папаз(гр.?-тур.) поп, свещеник

папуциостар. меки кожени обувки като чехли

паралелкиостар. успоредки

пардон(фр.) прошка, извинение; простете, извинете

парсапечалба, награда

паспал(гр.) брашнен прах в мелница, полепен по околните предмети

патрахилепитрахил

(гр.) тясна и дълга богослужебна свещеническа дреха, която при служба сенадява през шията и се спуска отпред до краката като тясна престилка

патрѝка(гр.) нар. патриарх

пеняззлатна или сребърна монета

пердухдиал. перушина

пердушанна пух и прах

пермутации(лат.) разместване, смяна

перпетуум мобиле(лат.) вечен двигател

пертурбация(лат.) 1. книж. внезапно смущение, разстройство в установения ред или ход нанещата 2. медиц. душевно вълнение 3. изменение пътя на небесно тяло подвлияние на други небесни тела

пестил(тур. от перс.) изсушена на дълги ивици каша от варени сливи; правя на ~някого пребивам, смазвам от бой някого

пехливанин(перс.-тур.) борец

пещемалпищималпещимал

Page 25: Rechnik na ostareli dymi

25

(пер.-тур.) къса престилка за покриване на част от тялото в баняпилюла

(лат.? фр.? рус.?) лекарство с различни примеси във вид на кръгло или овалнотопче, удобно за поглъщане; хапче

пирустияпиростия

(гр.) железен триножник или четириножник, който се слага на огнище подсъдове за готвене

пищеварение(рус.) книж. остар. храносмилане

плавачкадиал. плувкиня

подувакърми

пойдадиал. вървя, отивам

полезпосещение, което носи сполука или несполука

полица(лат.) писмен документ, с който се дава задължение за изплащане на сума вопределен срок или без срок

полка(чеш.) игрив и жизнерадостен чешки народен танц в 2/4 такт; музика за такъвтанц

положкаполочка

остар. диал. полог, гнездо за мътене на яйцаполушарие

(рус.) остар. полукълбопонюхат

(рус.) помириша, подушапоревне ми се

остар. прииска ми сепорязаница

тънък резен хляб; филияпосторонен

(рус. посторонний) книж. остар. страничен, чужд, вънкашенпочек

търг. чакане, отсрочкапревезло

извита дръжка на котелпреводчик

(рус.) преводачпревърна

Page 26: Rechnik na ostareli dymi

26

обръщам, премятам, катурвампредложение

(рус.) остар. изречениепредставям

(в смисъл на) представлявампреиждам

остар. преминавампренесено (състояние)

унесено, безчувствено, безпаметнопреодолявам

(в смисъл на) преобладавампрестъпулникпрощапалник

питата, която се меси при прохождането на дететопретури

диал. прекатурипри

в сравнение спривилегия

(лат.) изключително право, предимство, преимущество; юридически признатаот закона облага на едно вземане, което се удовлетворява пред всички други

прѝвояостар. широк и здрав ремък, използван в някои механизми

привремененостар. временен

прикязестра, чеиз

прокол(рус.) 1. пробождане, продупчване 2. дупка, пробод

прокопсаностар. разг. успял, завършил с успех, на добро

просфора(гр.) църк. малко хлебче за литургия

пръчкавна ивици, шарен (вж. Битие, гл. 30)

пуздерпуздра

съвсем мършаво месопънкам (се)

диал. напъвам се, мъча серабош

разцепено на две дръвче, по което режат сметки, вместо да ги пишат на тефтеррадий

Page 27: Rechnik na ostareli dymi

27

(лат.) химически елемент, радиоактивен метал, който излъчва топлина илъчиста енергия, при което се разпада на редица прости вещества

размъштаразмества

разсиленприслужник в учреждение

разчорленразг. рошав, невчесан, несресан

рандеву(фр.) остар. уговорена среща, обикновено между влюбени

редингот(фр.) горна мъжка дреха, която е до коленете, с прави ъгли и два реда копчета;жакетъ

ретортаретора

(лат.? рус.?) 1. кълбест огнеупорен съд с дълго и извито встрани гърло, който сеизползва за химически опити, протичащи при силно нагряване 2. вертикаленсъд или канална пещ, в която се извършва овъгляването при суха дестилация надървесина

ретуширам(фр.) обработвам негатив или снимка за премахване на недостатъци; поправям стуш; разкрасявам, правя по-хубав

рожковетвърди роговидни сладникави плодове на средиземноморско растение

сакъз(тур.) дъвка

салеп(ар.-тур.) 1. полско и планинско цвете с грудки по корена – перуника, гороцвет2. гъсто лепкаво питие, приготвено от подземните грудки на цветето салеп

самурена кожабоброва кожа

сатрап(гр. от перс.) прен. жесток, деспотичен владетел или човек

сбутан1. смачкан от някои страни 2. направен как да е

световни хорасветски хора

свързаностар. вързан

свят (на ~)свястно, както трябва

сгърне„да си сгърне ръцете“ – човек нищо да не работи, да седи и чака наготово съсскръстени ръце

Page 28: Rechnik na ostareli dymi

28

серкмѐ(тур.) вид кръгла риболовна мрежа

серсѐм(пер.-тур.) глупав, малоумен, твърдоглав, завеян, налудничав;

серсѐмин(пер.-тур.) замаян, слисан, зашеметен, захласнат; оглупял, гламав; разсеян,занесен

серсѐмин(пер.-тур.) глупав, малоумен човек

симпатична нервна системамед. дял от вегетативната нервна система, която регулира ред жизнени процеси– кръвообращение, дишане, храносмилане и др.

скабрицидиал. чирози

скотобойна(рус.) остар. кланица

скържавскръжав

диал. стиснат, алчен, скъперникслишание

остар. чуванеслог

(рус.) сричкаслучава (се)

остар. диал. случва се(в) смес

заедно, на едно мястосо̀ ба

(унг. szoba) диал. 1. стенна печка 2. стая с печкасопран

муз. висок женски певчески глассписател

остар. писателспитен

рядко сплескан като питаспитя (да се ~)

да се сплескамсподобя

рядко удостоястроптив

(рус. строптивый) книж. остар. упорит, своенравен, опърничавструвам хас

обръщам внимание, засяга ме, интересувам сестръсвам

Page 29: Rechnik na ostareli dymi

29

разтърсвам, раздрусвамстяжение

книж. остар. имот, богатствостяженолюбиелюбостежание

книж. остар. користолюбие, сребролюбие, алчност; стиснатост, икономичностсубашия

(тур.) турски полицейски началник на градче или голямо село, ага; чиновник,който събирал десятъка

сукновълнен плат

суспендирам(лат.) книж. спирам, прекратявам, отменям, обезсилвам

схумвам (се)разпада се от гниене, скапва се

съботникнар. човек, който е роден в събота и затова притежава свръхсетивниспособности

съботничавнар. с качества на съботник

сюжет(фр.) съдържание, тема на произведение

таксуванеостар. натоварване, утежняване

такъми(тур.) 1. наредба, принадлежности, комплект за обяздване на животно 2. накити

таман(тур.) тъкмо, точно колкото трябва

тапия(ар.-тур.) документ; крепостен акт за владеене

тархана(тур.) специално приготвено на зрънца и изсушено тесто

тахтаба(пер.-тур.) диал. дървеница

тегота̀тежко, досадно чувство, причинено от неприятна работа; задължение

теготениетяготение

(рус. тяготение) притегляне, привличанетелялин

(тур.) диал. глашатайтенор

муз. висок мъжки певчески гластера инкогнита

Page 30: Rechnik na ostareli dymi

30

(лат. terra incognita) 1. непозната земя 2. прен. нещо напълно непознатотерезѝя

(пер.-тур.) диал. теглилка, везнитерекия

(ар.-тур.) 1. който е пристрастен към нещо (пиене или пушене) 2. кисел, лют,ядосан

терктеркове

(ар.-тур.) разг. образец, кройкатерца

тон с три степени горе или долу от основния тон; 1/60 част от секундататесеракта

(итал.) обемна фигура в четиримерното пространствотисяща

остар. хилядатокмак

(тур.) чук за хаванче, за дръндарски лък и пр.трели

(итал.-рус.) муз. украса на песен с бързо и преливно повтаряне на някои тоноветрен

(фр.) остар. влактрихина

мед. малък паразитен кръгъл червей, чиито личинки живеят в месото на свинятаи преминава чрез него у човѣка, като причинява болестта трихиноза(трихинелоза)

тросъкдиал. троскот

тръвнаобл. конусовиден кошер за пчели, изплетен от пръчки

тулум(тур.) одрана като торба животинска кожа, в която държат сирене, масло,катран и др.

тургамдиал. турям, слагам

турнелтурнюр

(фр.) малка възглавничка, която жените носели отзад под роклите си, за да импредават елегантност

тутек(тур.) тутки, като че ли, сякаш, ужким

тутикванти(итал. tutti quanti) разг. остар. най-различни, всякакви

тщеславенкойто обича да го хвалят, да се проявява често и да го хвалят всички

Page 31: Rechnik na ostareli dymi

31

търгаттъргам

1. дърпам, тегля; скубя 2. тръгвамтържиктагарджик

(тур.) кожена торбатърне

диал. тръни, бодилитюнбенкия

(тур.) изпъкнала поставка за стъкленицата на наргилетотягост

(рус.) книж. рядко тежест, бреме, мъкауд

остар. част на тялото; крайникукрух

старин. къшей хлябундецими

(лат.) интервал, който е сбор от октави и кварта и съдържа 11 степениурбулишката

(тур.) твърде бързо, лудешки, бегомуровен

(рус.) книж. остар. равнищеурсусурсуз

лош, проклет, долен човекусмар

който щави кожиусул

(ар.-тур.) леснина, метод, способ, начинухищрения

хитростифакир

(ар.) много ловък фокусник в Индияфала̀ га

(ар.-тур.) остар. дървен уред, с който стягали краката на наказания и го биели спръчка по стъпалата (във възрожденските училища)

фалангамед. всяка една от костиците на пръстите

фалимент(итал.) фалит

фарисеи(евр.) 1. членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоевев древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на

Page 32: Rechnik na ostareli dymi

32

външната обредность 2. лъжливо благодателен, външно благочестив, а вдействителност – много порочен човек, лицемер

фарсѝ(фр.) натъпкан (и прен.)

ферменти(лат.) 1. сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живитеорганизми и участват като необходима съставка почти във всички жизненипроцеси, без да влизат в състава на крайните им продукти 2. прен. причинител,виновник

фет акомпли(фр.) свършен факт

фетва̀(ар.-тур.) остар. писмен отговор на мюфтия по правни въпроси

фигуративен(лат.) преносен

фигуративно(лат.) книж. образно, преносно

филон(стгр.) одежда без ръкави на православен свещеник, която се облича върхудругите одежди при литургия

фисхармоникафизхармоника

(гр.) вид хармоника с клавиши за една рък; устна хармоникафизхармония

(гр.) Пневматичен музикален инструмент с клавишифонограф

първият създаден апарат за записване и възпроизвеждане на звукове,предшественик на грамофона; създаден от Едисон през 1878 г.

форс-мажор(фр.) книж. непредвидено и непреодолимо обстоятелство или пречка

фрак(фр.) официална черна мъжка дреха, изрязана отпре д, с дълги краища отзад,срязани в долния край

хабер(ар.) вест, известие, новина, съобщение

хава̀(ар.-тур.) 1. състояние на времето, климат, въздух 2. разг. положение,настроение

хаирлѝя(ар.-тур.) който е на добро; благополучен

хайван(ар.) 1. животно, добитък 2. прен. говедо, дръвник

хайван гелди(ар.) дойде животното, добитъка

Page 33: Rechnik na ostareli dymi

33

хакерене(тур.) напразно, не си струва, не си заслужава

хал(тур.) 1. състояние, положение, обстоятелство 2. поведение 3. патила,премеждие 4. сила, мощ

халашекон, който не става за нищо; кранта

ханъма(тур.) женена туркиня, булка, кадъна

харания(тур.) голям котел за топлене на вода

хардалсинап

хардалияостар. вино, пресечено със синап, та останало безалкохолно

харосвамхаросам (да ~)

(гр.) нар. виждам добро, преуспявамхас

(ар.-тур.) диал. чист, истински; струвам ~ нар. интересувам се, обръщамвнимание, влияя се, засяга ме

ха̀ съл(ар.-тур.) разг. остар. 1. истински, същински 2. точно, тъкмо, наистина,действително, всъщност

хата̀(ар.-тур.) остар. 1. грешка, погрешка, престъпка 2. пагуба, поквара, развала 3.премеждие, беда, пакост, злополука

хата олур(тур.) стават грешки

хаталъкаталък

(ар.-тур.) диал. беда, злополука, повреда, вредахатър

(ар.-тур.) 1. удоволствие, изгода 2. отстъпчивост, снизхождение 3. угодливост,угодничество 4. душевна болка, мъка 5. почит, уважение 6. воля, желание

хилавостар. слаб, недохранен

хипнотизатор(гр.) човек, който докарва хора до полусънно или сънно състояние чрезвнушение (хипноза)

хиромантиятанаука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите наръцете

хомеопатия

Page 34: Rechnik na ostareli dymi

34

(гр.) лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек приприемане на големи дози предизвикват същите заболявания

хомеопатически дозималки, незначителни, в минимални количества дози за лечение

хорталък(тур.) околност, свят, хора

хром(рус.) остар. куц

хромат(рус.) куцам

хроматическа гамамуз. възходящо или низходящо мелодическо движение на полутонове вграниците на една октава

хромелхремел

(гр.) диал. ръчна мелница от два камъка; камък на ръчна мелница, водениченкамък

хукамвикам "ху!" след някого; хуля

хъмбък(англ.) неискреност, фразьорство, шашма, мистификация

цигулков ключмуз. в нотописа – сол ключ, който определя мястото на тона с ол от първа октава

цѝпурималоважни неща

цяростар. лекарство

чайлддете

чакри(санскр.) обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, коитосъбират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакритеса центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно вдруго

чилдръндеца

чакрък(тур.) пийнал

чакрък-кефлѝя(тур.) диал. пийнал, развеселен от пиене

чакълдак(тур.) 1. воденично кречетало, детска играчка във вид на воденица 2. фъшкияпод опашката на овце

чакъркефлия

Page 35: Rechnik na ostareli dymi

35

(тур.) подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиенечакърче

(тур.) сивоок, пъстроокчарѐ

(пер.-тур.) остар. цяр, лекчекатчиячекръкчия

остар. майстор по наместване на счупени или изкълчени костичембер

забрадкачерече

(тур.) стара турска монета, четвърт лирачерясло

диал. желязо, с което се кълца сол, пипер и др.чеша (се)

диал. реша сечешири

(тур.) потуричешит

(пер.-тур.) 1. вид, тип, асортимент 2. особен, своеобразен човекчерясло

диал. 1. служи за отцепване и отмятане на земята 2. желязо, с което се кълцасол, пипер и др.

чрезмернокниж. прекомерно, прекалено

чукундуркръмно червено цвекло

чумбѐр(тур.) кърпа за глава, чембер, забрадка

чутие(рус.) книж. усет

чутурачутора

(рум.) 1. Дълбок, дървен съд за чукане на сол, жито и др. 2. кратуна, тиква; главачутък

(рус.) книж. остар. усетлив, остър (за слух)хава

(ар.-тур.) разг. 1. време, като състояние на въздуха 2. положение, настроениехарам

(ар.-тур.) нар. остар. незаслужен, непростенхарамия

(ар.-тур.) 1. хайдутин, бунтовник 2. хайдук, нехранимайкохас

чист, без примеси; чиста боя, която не излиза

Page 36: Rechnik na ostareli dymi

36

ха̀ съл(ар.-тур.) разг. остар. 1. истински 2. наистина, точно

хахамин(евр.) равин, поп

хендѐкхендик

(ар.-тур.) ров, изкопхептен гевезен

(тур.) съвсем глезенхерендосан

обл. рендосанхлускано

бито, удряно, карано много да работихомилетика

(лат.) дял от риториката, занимава се с красноречието при проповядванетохоругва

знамехоскане

диал. тръскане, друсанешамия

(сир.) забрадка, женска кърпа за главашарланшарлаган

(перс.) орехово, сусамово или друго растително масло, но не зехтиншашав

(тур.) завеян, заплеснат, шантавшашардисват

(тур.) объркват, смайват, слисватша̀ шка

(рус.) остар. сабяшашкъншашкънин

(тур.) глупак; смахнат, забъркан човекшашкънин

(тур.) забъркан, смахнат, глупавшейрѐтин

(ар.-тур.) нар. хитрец, дяволит човекшепотник

клюкаршерапини

(гр.-тур.) винцешикан

(фр.) умишлено създавани извъртания, мъчнотии и неприятности, главно вучреждения, канцелария, съдебен процес и др.

Page 37: Rechnik na ostareli dymi

37

шиканѝрам(фр.) 1. извъртам, правя шикани 2. заплитам, обърквам нарочно, преча,извъртам в съдебен процес

шрапнелартилерийски снаряд, пълен с оловни куршуми, който изгърмява във въздуха иги пръска; куршум или късче от такъв снаряд

шушулкаобл. нещо съвсем дребничко, троха, прашинка, отронка

щѐрна(лат.-гр.) остар. съд или басейн за събиране на дъждовна или друга вода

юдол(стар.) мъчителен свят

юлар(тур.) возило на оглавник; оглавник

юрушдвижение, шествие, ход

яй(тур.) нар. пружина за кола, ресор

яхър(пер.-тур.) обор

ячмякяшмак

(тур.) покривало за лицето и главата на жена у мохамеданите; було

ИЗТОЧНИК: http://triangle.bg/dictionary.html