Книга за учителя

ПО БЪлгаРСКи езиК за 5. КлаС

Издателска къща „РИВА“ София

© Росица Пенкова, Стефан Брезински, Надя Бурджиева, 2016 г.© Веселин Праматаров, графичен дизайнер, 2016 г.

© ИК „РИВА“ АД, всички права запазени.

ISBN 978-619-225-029-4

2

СЪдЪРжание

ХаРаКтеРиСтиКи на учеБниКа / 4

МетОдичеСКи наСОКи за РаБОта С учеБниКа

РечеВО ОБЩуВане / 6

езиКЪт – СРедСтВО за ОБЩуВане / 6

теКСтЪт В ОБЩуВанетО. СтРОеж на теКСта / 7

РечниКОВО и гРаМатичнО значение на дуМата / 9

ВидОВе дуМи СПОРед РечниКОВОтО иМ значение и зВуКОВия иМ СЪСтаВ / 10

ПРаВОПиС и ПРаВОгОВОР на дуМата В заВиСиМОСт От неЙния МОРФеМен СтРОеж / 11

зВуКОВи ПРОМени / 12

изМеняеМи чаСти на Речта / 12

личнО МеСтОиМение. ВЪзВРатнО личнО МеСтОиМение / 14

ПРитежателнО МеСтОиМение. ВЪзВРатнО ПРитежателнО МеСтОиМение / 15

ВРеМе на глагОла / 16

нелични глагОлни ФОРМи. ПРичаСтия / 17

неизМеняеМи чаСти на Речта / 18

глаВни чаСти В ПРОСтОтО изРечение / 19

ВтОРОСтеПенни чаСти В ПРОСтОтО изРечение / 21

ОтгОВОРи на теСтОВите задачи / 24

гОдишнО теМатичнО РазПРеделение ПО учеБния ПРедМет БЪлгаРСКи езиК за 5. КлаС / 25

3

ХаРаКтеРиСтиКи на учеБниКаЧовекът действително владее средствата на

езика, ако нормативно правилно и комуникативно целесъобразно ги използва в конкретните условия на общуване за разбиране и създаване на текстове, различни по стил и жанр. В обучението по българ-ски език се формират и развиват комуникативни умения, необходими на подрастващите за свобод-но използване на езика в устна и писмена форма. Комуникативната насоченост на родноезиковото обучение изисква комплексен подход към речевите дейности и лингвистичните факти. Текстовете се използват и като обект, и като средство на обу-чение, тъй като всяко явление в езика се усвоява не само за себе си, а от гледна точка на неговото зна-чение и структура в речта. В процеса на говорене и слушане, писане и четене учениците възприемат и предават свързана реч (текст).

Учебникът е основното дидактическо средство, въз основа на което се гради целият учебно-възпи-тателен процес по български език. Ето защо, за да бъде обучението по български език действително комуникативно, е особено важно самият учебник да бъде комуникативен, да предлага възможности езикът да се усвоява като средство за общуване, да подпомага учителя в неговата нелека работа.

Учебникът, който ви предлагаме, включва учеб-но съдържание, съответстващо на изискванията на Учебната програма по български език за пети клас. В него може да откриете идеи как да управля-вате процеса на обучение по български език, какви техники да използвате, за да оптимизирате рабо-тата си и да постигнете по-голяма ефективност в обучението. Учебникът е ориентиран към кому-никативни модели на обучение, към технологии за активно учене.

Систематизирането на лингвистичните знания и на комуникативните умения и компетентности се осъществява съобразно предложения в програма-та ред на учебните теми.

Учебният материал е разпределен в 14 раздела. В тях са включени урочни статии, които позволя-ват да се спази препоръчителното в учебната прог- рама разпределение на часовете за нови знания и за упражнение. В 32 урочни статии се представят новите понятия, които трябва да се усвоят от учениците в пети клас според учебната програма

(37% от учебното време). В останалите урочни статии се акцентира върху развиването на кому-никативните компетентности, върху осъществя-ването на дейности за придобиване на ключовите компетентности.

Първите два раздела, в които са включени общо 8 урочни статии, съответстват на учебното съ-държание по първите четири теми от учебната програма. Предвиденият учебен материал по теми-те „Езикът – средство за общуване“, „Официално и неофициално общуване. Речев етикет“, „Текстът в общуването. Строеж на текста“ и „Повествова-нието, описанието и разсъждението в текста“ съз-дава комуникативната основа, върху която по-на-татък се изграждат и развиват комуникативните компетентности на учениците. Понятията за повествование, описание и разсъждение, които тук са застъпени въз основа на наученото в началното училище, кореспондират с материала в последните уроци на някои от другите раздели. Така тази връз-ка се осъществява в уроци за упражнение, в кои-то изучените езикови средства по дадена тема в останалите раздели от учебника се използват от учениците за създаване на определен тип текст – описание на обстановка, разказ по преживяно и пр. Същевременно тези последни уроци в разделите на учебника дават възможност да се упражняват ус-воените знания от предходните уроци на практи-ческо равнище. Акцент се поставя върху отговор на житейски въпрос като част от работата за развиване на комуникативните компетентности в компонента БЪЛГАРСКИ ЕЗИК.

Така структурата на учебника може да помогне на учителя по български език в работата при осъ-ществяване на комуникативния подход в обучение-то. Разпределянето на ученическите писмени тек-стове при съответните лингвистични факти и явления позволява с по-голяма сигурност да се раз-виват уменията на учениците да подбират и ком-бинират езиковите средства в своите съчинения в зависимост от целта и условията на общуване.

Текстовете към задачите в учебника са вклю-чени в тематични обединения: „Приказки и компют- ри“, „Хората по света“, „Семейство и приятели“ и т.н. Темите са подбрани с оглед на комуника-тивните потребности, интереси и възможности

4

на петокласниците. Всяко от тези обединения се свързва с изучаването на определени лингвистични теми от учебната програма.

Върху основата на тези обединения може да се разгърне лексикална работа за обогатяване на реч-ника на учениците. Същевременно се търсят връз-ките с други учебни предмети: литература, исто-рия и цивилизация, география и икономика, музика, изобразително изкуство и др.

Всички уроци, включени в учебника, имат единна структура.

Всяка урочна статия съдържа 4 основни струк-турни звена, които произтичат от същността на процеса на учене:

В първото звено се представя новото явление (речеведско, граматично, лексикално и пр.) Очерта-ва се пътят, по който трябва да се достигне до обобщението. Това звено намира израз в рубриката Разбирам.

Във второто звено се синтезира теоретично-то знание. Изразява се в рубриката Внимание.

Третото звено включва прилагане в речева-та практика на учениците (в устното общуване). Представя се в рубриката Слушам и говоря.

Четвъртото звено предполага прилагане в пис-меното общуване и намира израз в рубриката Чета и пиша.

Рубриката Разбирам е основната рубрика, в коя-то се представя новият учебен материал. Актуа-лизират се стари знания и умения, за да може по индуктивен път да се достигне до осмисляне на новото понятие. Серията от задачи, които тряб-ва да се изпълнят, помага на учениците сами, под ръководството на учителя, да направят необходи-мите изводи за изучаваното езиково явление. В уро-ците за упражнение в тази рубрика се поставят акценти върху употребата на езиковите средства.

За план на урока учителят може да използва дадения в началото на рубриката текст, който насочва какво ще се изучава по конкретната тема.

В рубриката Внимание са синтезирани теоре-тичните познания, които трябва да помогнат на учениците да овладеят езика като средство за об-щуване. В уроците за нови знания в тази рубрика се осмислят теоретичните понятия, които петок- ласниците следва да усвоят според учебната прог- рама. В уроците за упражнение в тази рубрика се правят най-важните акценти по темата, която се

усвоява. Предназначението на задачите в двете рубрики

Слушам и говоря и Чета и пиша е да се затвърдят у учениците знанията и уменията, да се формират и развиват умения за устно и писмено общуване. Предложените задачи дават възможност както за индивидуално изпълнение, така и за осъществяване на групова работа.

Някои от задачите са структурирани като тестови, с които учениците се обучават да реша-ват тестови задачи. По избор на учителя може да бъдат използвани и за проверка на знанията и уме-нията или за самоконтрол.

Рубриката Правопис и правоговор (с варианти Правопис, Правоговор, Пунктуация) преминава през целия учебник, без да е задължителна за всяка уроч-на статия. Целта е да се усвояват попътно пра-вописът, правоговорът и пунктуацията, защото това не може да стане само в един или дори в ня-колко урока, при изучаване на едно или друго линг-вистично явление.

При нужда се включва рубриката Помощ, с коя-то се цели да се подпомогне работата на ученика, като се припомнят стари знания или се предложат допълнителни разяснения.

Всеки урок съдържа разнообразни задачи, кои-то изискват както рецептивни, така и продук-тивни умения. В края на всеки раздел са включени допълнителни задачи, които учителят може да използва за самостоятелна работа в зависимост от индивидуалните възможности на учениците. В учебника се предлагат и конкретни възможности за обобщение, като се използват съответно зада-чите за обобщение.

Графичното оформяне, пиктограмите, цветови-те акценти помагат на учениците по-бързо да се ориентират в изпълнението на задачите, стимули-рат ги към творческа работа.

Основният подход при изучаване на лингвистич-ните факти, който се предлага в учебника, е ин-дуктивният. При него теоретичното знание се извежда на базата на практическата езикова рабо-та, осъществена с достатъчен брой упражнения. Този подход е подходящ за работа с ученици от пети клас, тъй като те вече имат натрупани ре-чев опит и основни знания по граматика. Той прави работата на петокласниците творческа и откри-вателска, което стимулира ученето.

5

МетОдичеСКи наСОКи за РаБОта С учеБниКаРечеВО ОБЩуВане

Общуването е основна речева дейност. Според известния философ Хайдегер „езикът е домът, в който живеем“. А за да бъде наистина „уютен“ този дом, нашите деца трябва да владеят „тайни-те“ на общуването, да усвоят добре кода, тоест – езика.

Общуваме през целия си съзнателен живот, като създаваме устни и писмени текстове. Това е и ос-новната задача на обучението по български език в средното училище – формиране на умения за съз-даване на текст с различен адресат. Колкото по-добре децата са усвоили техниката на общуването, толкова по-успешно ще бъде речевото общуване.

Горното определя и мястото на уводния урок в учебника, който има функцията на преговорен за петокласниците. Системата от упражнения има за цел да установи степента на усвоените знания и умения, свързани с речевото общуване; какви са особеностите на прякото и непрякото общуване; как при непрякото общуване се използва посредник за предаването и възприемането на информация; какви са основните правила, необходими за осъ-ществяване на пълноценно общуване; ролята на неезиковите средства за допълване на речевото об-щуване и т.н.

1. езиКЪт – СРедСтВО за ОБЩуВане

Целта на уроците в раздела е да се формират у учениците умения за ориентиране в речевата ситуация, да се изгради у тях представа за зави-симостта между речевата ситуация и подбора на езикови средства; да се развива адекватно речево поведение в официална и неофициална обстановка, както и умения за използване на речевия етикет. Петокласникът да участва в диалог в официална и в неофициална обстановка, като съобразява свои-те въпроси и отговори с тези на останалите учас-тници в комуникативният акт. Предвиждат се дейности за развиване на умения за изслушване на събеседника, за защитаване на собствено мнение, като се проявява толерантност и учтивост в об-щуването.

Тематичното обединение „Приказки и компют-

ри“ позволява интегрални връзки с обучението по литература, където фолклорът заема определящо място в пети клас. Темата предлага идеи за диалози и обогатяване на речта на учениците по темата за компютрите, която днес особено вълнува подрас- тващото поколение.

1.1. Речева ситуацияВ урока се систематизират практическите уме-

ния на учениците за ориентиране в речева ситуация, които те придобиват още в началното училище. Въз основа на актуализирани стари знания и уме-ния и богат илюстративен материал се стига до осмисляне на понятието за речева ситуация. Ак-центът се поставя върху необходимостта да се подбират езикови средства в зависимост от целта и условията на общуване. Не се изисква механично запаметяване на понятията. Трябва да се има пред-вид, че тук се дава най-общата представа, а в след-ващия урок се овладяват особеностите на всеки елемент на ситуацията на общуване.

В рубриката Разбирам се предлага възможен ва-риант за въвеждане на новите знания, като се из-ползват текстовете от началната страница на раздела. За беседа с учениците се представят въп- роси, включват се диалози, работата се подпомага чрез онагледяване със схеми и модели.

Слушам и говоряЗадача 3 дава идеи за изразяване на различни мне-

ния. Може да се даде воля на детското въображение.Чета и пишаЧрез задача 4 се затвърдяват уменията на уче-

ниците да свързват диалозите с определена ситуа-ция на общуване.

Задача 5 изисква да се актуализират познанията им за синоними с цел да се разбере, че познаването на синонимното богатство на езика дава възмож-ност да избираме най-подходящия синоним за даде-ната ситуация.

Задача 6 очертава перспективите на работа, свързани с описание на предмет.

В рубриката Правопис попътно се работи за формиране на правописни навици, преди още да се изучава теоретично звуковата промяна.

6

1.2. Елементи на речевата ситуацияВ урока за упражнение се затвърдяват знанията

за основните елементи на речевата ситуация: цел, предмет, участници, условия на общуване. Разви-ват се уменията на учениците да определят каква е целта на общуване въз основа на ситуации от жи-вота; разширяват се познанията им за предмета на общуване като елемент на речевата ситуация. Затвърдяват се и познанията им за участниците в общуването. Важно е да се разбере и осмисли от петокласниците, че в процеса на общуване човек непрекъснато сменя ролята си на говорещ и слу-шащ, на пишещ и четящ. Въз основа на анализ на си-туации от ученическия живот се усъвършенстват уменията на учениците да определят условията на общуване.

Слушам и говоряВ задача 4 акцентът се поставя върху умението

да се разбира и осмисля чутото от събеседника и да се отговаря на въпроси.

Чета и пишаПри изпълнението на задача 5, въз основа на об-

съждане на ситуация от приказка (която се раз-глежда като житейска ситуация) се правят изводи за речевото поведение на участниците в общува-нето.

Чрез задачи 6 и 7 се стимулират продуктивните комуникативни умения на учениците.

В рубриката Правопис се обръща внимание на някои правописни особености, изучавани още в на-чалното училище, като се има предвид, че работа-та по формиране на правописните навици постоя-нен процес в езиковото обучение.

1.3. Официално и неофициално общуване. Речев етикетУрокът е за нови знания, като познанията се раз-

ширяват с понятията за официална и неофициална обстановка, които се осмислят в зависимост от това къде и с кого се общува. Акцентът се поста-вя върху необходимостта да се подбират думите и изразите, които са подходящи за официално или за неофициално общуване.

На практическо равнище учениците се съобразя-ват и с някои други условия – дали общуват пряко, или непряко със събеседника.

Като се обобщава речевият опит на учениците, се правят изводи за речевия етикет. Развиват се

уменията на учениците да поставят логическото ударение при говорене и четене.

Слушам и говоряЗадачи 3 и 4 насочват вниманието към поняти-

ето за логическо ударение и изискват умения за оп-ределяне на думите, върху които то пада в зависи-мост от смисъла.

Задача 5 изисква да се свържат различни дейнос-ти на хората с речевото общуване. Дава идея за изпълнение на различни роли в процеса на общуване.

Чета и пишаЗадачи 6 и 7 изискват умения за познаване и из-

ползване на етикетни изрази.

1.4. Диалог. Представяне и самопредставянеВ урока се акцентира върху уменията за общу-

ване и по-конкретно върху уменията за участие в диалог, за представяне и самопредставяне.

Слушам и говоряВ задачи 3 и 4 акцентът се поставя върху уме-

нията да се водят диалози, да се изслушва събесед-никът, да се оспорва мнение. Учениците трябва да могат да подбират подходящи езикови средства, да ги използват уместно.

Със задача 5 се развиват уменията за сравнение на българските етикетни изрази с усвоените вече в часовете по чуждоезиково обучение.

Задача 6 проверява как в общуването в различни ситуации децата използват етикетни изрази.

Чета и пишаЧрез задачи 7 и 8 се предоставя възможност за

редактиране на текст поздравление; създаване на текст на визитна картичка.

2. теКСтЪт В ОБЩуВанетО. СтРОеж на теКСта

Целта на уроците в раздела е да се развиват у учениците умения да осмислят текста като сред-ство за общуване, да разбират и определят тема-та и подтемите в него, да извличат съществената информация. Важно е учениците да разбират стро-ежа на текста, да умеят да го разделят на части и да оформят абзаци. В този раздел се включва и темата за план на текста, която е предвидена в учебната програма за развиване на комуникативни-те компетентности на учениците.

Като последен урок в раздела се предлага тема-та „Повествованието, описанието и разсъждение-

7

то в текста”, с която се разгръща работата върху видовете текст като част от процеса на изграж-дане и развиване на умения за възприемане, осмис-ляне и обработване на информация от описателен текст, от повествователен текст и от текст разсъждение.

Тематичното обединение „Хората по света“ позволява интегрални връзки с обучението по ис-тория, по география и икономика.

2.1. Текст. Тема на текстаУрокът е за нови знания, като в него се използват

познанията на учениците от началното училище, за да се синтезират понятията тема на текста и подтеми. На практическо равнище петокласници-те получават представа за това коя е съществена-та информация в текста и кои са ключовите думи.

Използва се рубриката Помощ, за да се внесат допълнителни практически разяснения за различие-то между предмет на общуване и тема на текста.

Слушам и говоряСъс задача 6 от тази рубрика се цели да се изгра-

дят умения у учениците за разпознаване на текст. Задача 7 поставя работата върху текста в за-

висимост от участниците в общуването.Чета и пишаЧрез задача 8 се развиват уменията на ученици-

те да определят темата и подтемите, да осмис-лят ключовите думи.

Задача 9 разширява и проверява умението за оп-ределяне на границите на изреченията в текста и за поставяне на препинателни знаци. Задачата изис- ква и работа върху правописните особености на ду-мите в текста.

В рубриката Правопис се поставя въпросът за изговора и правописа на гласни без ударение, който по-нататък ще бъде теоретично изяснен.

2.2. Строеж на текста В рубриката Разбирам се предлага вариант за

усвояване на новите знания, свързани със структу-рата на текста, изграждане на представа за абзац; възможности за връзки между изреченията в тек-ста. Използват се текстове от детска енциклопе-дия.

Слушам и говоряЗадача 2 изисква устно да се създаде текст,

като се изяснява смисълът на пословици. Дава се

възможност за работа по двама и за осъществява-не и на двете дейности слушане и говорене.

Чета и пишаЧрез задачи 3 и 4 се стимулират възможности-

те на учениците да разграничат основните особе-ности на текста, уменията да свързват смислово и последователно изреченията в текст, да използ-ват подходящи връзки между отделните изречения и абзаци.

2.3. План на текстТази тема е включена като част от темите в

учебната програма, които са представени за разви-ване на комуникативните умения на учениците в компонента Български език. В рубриката Разбирам се предлага вариант за усвояване на новите знания, свързани с понятието план на текст, като се из-ползва текст от учебник по история и цивилиза-ция.

Слушам и говоряЧрез задачи 3 и 4 се стимулира устната реч на

учениците и уменията им да извличат съществе-ната информация от текста, да разпознават клю-човите думи и да създават устно план на текст.

Чета и пишаВ задачите от 5 до 8 се предлагат текстове

като средство за развиване на комуникативните умения. Като използват усвоените знания за същ-ността и строежа на текста, учениците работят върху чужди текстове и затвърдяват уменията си за определяне на темата и подтемите, за отделяне на абзаци и за съставяне на план на даден текст. Задача 9 проверява умението на петокласниците да определят ключовите думи в текста и чрез тях да създадат собствен текст по предварително със-тавен план.

2.4. Описанието, повествованието и разсъждението в текстаВъз основата на речевия опит от началното

училище и усвоените знания за същността и функ-циите на текста се овладяват понятията за опи-сание, повествование и разсъждение. Предвижда се последователната работа върху системата на реч-та, при която петокласниците трябва да осмис-лят, че в текстовете се среща най-често едновре-менно и описание, и повествование, и разсъждение. Очертават се перспективите на обучението.

8

Задачите дават идеи за работа върху текстове, в които в различна степен преобладават повество-ванието, описанието и разсъждението. Подходящо е текстовете да бъдат използвани и с други задачи.

След първите два раздела се предвижда обобще-ние и проверка на знанията и уменията на ученици-те чрез упражнения или тестови задачи, подбрани от учителя. В учебника са предложени примерни задачи за обобщение.

3. РечниКОВО и гРаМатичнО значение на дуМата

Целта на лингвистичните теми, включени в този раздел, е учениците да осмислят думата като единство от речниково и граматично значение. Ак-центът се поставя върху: овладяването на речни-ковите единици в българския език; развиването на умения у учениците правилно и уместно да използ-ват многозначните думи; основното и преносното значение на думите в текста. Обогатяват се и се разширяват познанията на петокласниците от на-чалното училище за видовете думи със знания за омоними, осмисля се контекстът на думите, как-то и правилно да ги изговарят и пишат, усъвършен-стват се уменията да работят с речник (тълко-вен, синонимен, правописен, правоговорен и др.).

Четвъртият урок, включен в този раздел като урок за упражнение, позволява учениците да зат-върдяват знанията и уменията си за речниковото и граматичното значение на думите, като създа-ват текст описание.

„Семейство и приятели“ е тематичното обе-динение на текстовете. То дава идеи за диалози и обогатяване на речта на учениците в една област, която им е особено близка. Тук се включват и тек-стове на етнически общности, което позволява да се формира и развива толерантност към различие-то. Предоставя се възможност за осъществяване на интегрални връзки с обучението по литература.

3.1. Думата като единство от речниково и граматично значениеКато се използва речевият опит на учениците

и се актуализират знанията им от началното учи-лище, по индуктивен път се стига до формулиране на понятия за речниково и граматично значение. Първите три задачи в рубриката Разбирам на-

сочват вниманието към този вариант на работа. У учениците се изгражда представа и за видовете речници: тълковен, речник на чуждите думи, сино-нимен, правописен, правоговорен.

Слушам и говоряЗадачи 4 и 5 стимулират устната реч на учени-

ците, както и изследователските им интереси – да проучат своето родословие.

Чета и пишаСъс задача 6 се акцентира върху различието на

практическо равнище между понятие и дума. Зада-ча 7 насочва вниманието към уменията за определя-не на речниковото значение на думите и включват работа върху антоними. Задача 8 изисква работа върху цялостен текст, като предлага възможнос-ти за съчетаване на няколко умения – за разпозна-ване на ключови думи, за разпознаване и анализ на речниково и на граматично значение.

3.2. Пряко и преносно значение. МногозначностВъз основа на познанията на учениците от на-

чалното училище за пряко и преносно значение на думата по индуктивен път се стига до теоретич-но осмисляне на тези понятия. Формулира се поня-тие за многозначност на думата.

Слушам и говоряЗадача 3 може да се използва и за целите на граж-

данското образование.Чета и пишаЗадачите от 4 до 7 изискват разпознаване и упот-

реба на прякото и преносното значение на думите в различни по стил текстове. Включва се и работа с тълковен речник.

3.3. Съчетаване на думите. КонтекстУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. При анализа на текстове, създадени в различ-ни ситуации, по индуктивен път се прави извод за контекста на думата. Акцентът се поставя върху подбора и съчетаването на думи в зависимост ре-чевата ситуация.

Слушам и говоряЗадача 3 може да се прочете от учителя, учени-

ците да я чуят и устно да отговорят. Чета и пишаЗадачите от 4 до 7 са за развиване на рецептив-

ни и продуктивни умения на учениците, свързани са

9

с разпознаване на контекст, откриване и редакти-ране на ученически грешки. Прави се опит да се фор-мира у учениците първоначална представа за разли-чията между лексикална и граматична грешка.

3.4. Описание на обстановкаУрокът е за упражнение, като се предлага рабо-

тата да се конкретизира върху описание на обста-новка, т. е. езиковите средства се овладяват чрез системното усвояване на характеристиките на опи- санието. Учениците затвърдяват непреднамерено знанията и уменията си за речниково и граматично значение на думата, като описват обстановка. У тях се развиват умения за създаване на собствени устни и писмени текстове.

Слушам и говоряЗадачи 3 и 4 дават идеи за устно описание на

обстановка.Чета и пишаЗадачите 5, 6 и 7 изискват у учениците да се

изграждат умения за анализиране на използваните в описанието изразни средства, а след това са-мостоятелно да описват обстановка. Има идеи за осъществяване на връзка с обучението по литера-тура.

4. ВидОВе дуМи СПОРед РечниКОВОтО иМ значение и зВуКОВия иМ СЪСтаВ

В раздела се включват лингвистични теми с цел да се усвоят видовете думи според речниковото им значение и звуковия им състав. Въз основа на речевия опит на учениците от началното учили-ще се развиват умения за употреба на синоними и антоними, осмисля се понятието за омоними и се изграждат умения за разпознаване и използване на омоними в текста.

Третият урок в раздела дава възможност да се затвърди усвоеното за видовете думи на практи-ческо равнище при описване на предмет.

Тематичното обединение „Празници и обичаи“ позволява да се осъществяват интегрални взаимо-действия с обучението по литература, история и цивилизация, музика, изобразително изкуство.

4.1. Употреба на синоними и антоними Урокът е повторение и разширение на научено-

то в началното училище за видовете думи. Петок-

ласниците разпознават синоними и антоними. Слушам и говоряЗадачи 3, 4 и 5 може да бъдат поставени от учи-

теля за работа по групи и учениците устно да обсъ-дят и отговорят. Разгръща се речниковата работа въз основа на тълкуването на посочените фолклор-ни творби.

Чета и пишаСъс задачите от 6 до 13 се работи върху различ-

ни по стил текстове, прави се връзка с обучението по литература.

Отговорите на тестовите задачи (задача 14) се представят в края на книгата за учителя.

4.2. Омоними Урокът е с преобладаващо ново учебно съдър-

жание. По индуктивен път под ръководството на учителя учениците достигат до обобщението за това кои думи са омоними.

Слушам и говоряЗадача 3 провокира продуктивната устна реч на

учениците. Чета и пишаЗадача 4 изисква да се работи с текстове и

изображения, прави се връзка с обучението по ли-тература, история и цивилизации, чужди езици. Текстовете може да се използват за развиване на междукултурната компетентност на учениците, като се направи сравнение с обичаите и на други народи. Със задачи 5 и 6 се развиват уменията на учениците да разпознават и използват омоними.

Отговорите на тестовите задачи (задача 14) се представят в края на книгата за учителя.

4.3. Описание на предметиУрокът е за упражнение. Прави се връзка с изу-

чените в този раздел видове думи според речнико-вото им значение и звуковия им състав. Ученици-те затвърдяват уменията си да разпознават и да използват синоними, антоними и омоними, когато възприемат и създават описание на предмети и жи-вотни. Развиват умения за разграничаване на научно и художествено описание на практическо равнище. Предлага им се алгоритъм за писане на собствени съчинения с преобладаващо описание.

Слушам и говоряЗадачи 3 и 4 дават идеи за развиване на рецеп-

тивните и продуктивните комуникативни умения

10

за устно общуване.Чета и пишаЗадачите 5, 6 и 7 изискват у учениците да се раз-

виват рецептивни и продуктивни умения за писме-но общуване.

След трети и четвърти раздел се предвижда обоб- щение на усвоените знания и умения, като за целта по преценка на учителя може да се предостави ези-ков тест или задача за създаване на текст. В учеб-ника са предложени примерни задачи за обобщение.

5. ПРаВОПиС и ПРаВОгОВОР на дуМата В заВиСиМОСт От неЙния МОРФеМен СтРОеж

В раздела се включват лингвистични теми с цел да се развиват у учениците умения за правопис и правоговор на думата в зависимост от нейния мор-фемен строеж. Основните понятия, които се ос-мислят, са: морфема, словообразувателни морфеми и формообразувателни морфеми, морфемен анализ. Усвояват се знания за строежа на думата, за разли-чаване на формите на една дума и за определяне на основната є форма. У учениците се изграждат уме-ния да определят, правилно да изговарят и пишат морфемите в думата; да правят морфемен анализ; да различават формообразувателни и словообразу-вателни морфеми; да образуват думи с помощта на представки и наставки и да разбират смисловите различия.

Тематичното обединение „Мъдростта на наро-да“ кореспондира пряко с обучението по литерату-ра. Включват се текстове за фолклора на българ-ския народ и на други народи, чрез които се търси синтезът на общото и различното.

5.1. Строеж на думата. МорфемаУрокът е с преобладаващо ново учебно съдър-

жание. Чрез задачите от рубриката Разбирам се предлага вариант с интерактивни техники да се усвоят новите знания, да се развият умения. По индуктивен път се стига до формулиране на поня-тията морфема, морфемен анализ, основна форма на думата, като се актуализират и познанията от началното училище за съставните части на дума-та. Уменията на учениците да разчленяват дума-та на части се използват с оглед на овладяването на морфемния анализ.

Слушам и говоряЗадача 5 изисква учениците устно да отговорят

на гатанките и да обяснят смисъла им, да опреде-лят граматичното значение на думите. Може да бъде начало на състезателна игра между две групи. Едната група да задава гатанки, а другата да отго-варя – и обратното.

Чета и пишаЗадача 6 насочва вниманието към изговора и пра-

вописа на морфемите. Текстът е подходящ за раз-гръщане на работата върху речника на учениците. Задачи 7 и 8 позволяват да се затвърдят уменията, свързани със строежа на думата.

5.2. Словообразувателни морфемиУрокът е с преобладаващо ново учебно съдър-

жание. Първите три задачи дават идеи за вариант, в който се затвърдяват познанията на петоклас-ниците за корен, наставка и представка, за да се синтезира новото понятие словообразувателни морфеми.

Слушам и говоряЗадача 4 дава идея за състезание по групи. Задачи

5 и 6 изискват умения за разпознаване на словообра-зувателни морфеми, редактиране на грешки. Зада-чи 7 и 8 са свързани с образуването и правописа на сложните думи, изискват продуктивни умения.

Рубриката Правопис подчертава изпълнението на последните две задачи.

5.3. Формообразувателни морфемиУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. Задачите от рубриката Разбирам дават идеи за вариант, в който се актуализират познанията на учениците за окончанията и определителния член и се синтезира новото понятие формообразу-вателни морфеми.

Слушам и говоряЗадачи 3, 4 и 5 дават идеи за състезания по групи

и работа по двойки.Чета и пишаСъс задачите 6 и 7 се затвърдява наученото за

определителния член като формообразувателна морфема. А задача 8 е за редактиране, като акцен-тът се поставя върху разграничаването на раз-лични думи от форми на една и съща дума. Задача 9 изисква умения за правопис на членната морфе-ма. Отговорът на тестовата задача (задача 10) е

11

в края на книгата за учителя.

5.4. Морфемен анализ Урокът е за упражнение, като акцентът се пос-

тавя върху морфемния анализ, правописа и право-говора на морфеми. Рубриката Разбирам дава ва-риант за това как работата върху речниковото и граматичното значение на думата да се разгърне на равнището на текста.

Слушам и говоряЗадачи 3 и 4 дават идеи за състезания по групи и

работа по двойки.Чета и пишаВ задача 5 акцентите са свързани с работата

върху речниковото и граматичното значение на думата, както и за изграждане на нагласи за то-лерантност към различните религии. Задачи 6 и 7 са насочени към развиване на продуктивни и рецеп-тивни умения за създаване на думи по модели и раз-познаване и анализиране на морфеми.

6. зВуКОВи ПРОМени

Включените тук лингвистични теми изискват учениците да осмислят звуковите особености на думите в текста; правилно да изговарят и пишат думи с неударени гласни, с подвижно и непостоянно ъ, със струпване на съгласни.

„Общуването с книгите“ е тематичното обе-динение на текстове, които най-пряко може да се свържат с обучението по литература.

6.1. Изговор и правопис на думи с неударени гласни Урокът е за упражнение. Акцентът следва да

бъде поставен от учителя, съобразявайки се с диа-лектите, където този проблем е особено актуален.

Слушам и говоряЗадача 3 се поставя устно от учителя, като

стремежът е учениците да доловят правоговорни-те грешки.

Чета и пишаВ задачите 4 и 5 се предлага работа върху тек-

стове, която изисква оценка и самооценка на речта, откриване на възможности за допускане на грешка.

6.2. Подвижно ъ и непостоянно ъУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. Обобщава се емпиричният опит на учениците и се осмислят понятията за подвижно ъ и за непос- тоянно ъ.

Слушам и говоряЗадача 2 стимулира правоговора на учениците –

да използват непреднамерено думи с подвижно ъ и с непостоянно ъ.

Чета и пишаЧрез задачите в тази рубрика се затвърдяват

правописни умения, свързани с подвижно ъ и с непо-стоянно ъ. Задачи 6 и 7 са тестови, а отговорите са представени в края на книгата за учителя.

6.3. Изговор и правопис на думи със струпване на съгласни Урокът е за упражнение и се свързва изцяло с

практическия опит на учениците.Слушам и говоряВ задачите 2 и 3 може да се включи състезате-

лен елемент. Важното е учениците, като слушат, да могат да преценят начина на изговаряне на думи-те с правоговорни особености.

Чета и пишаЗадача 4 може да бъде изпълнена като диктов-

ка, а след това да продължи с работа върху греш-ките. Тази задача може да се използва и за целите на гражданското образование. Задачите от 5 до 8 изискват умения за откриване на грешки и за пра-вилна употреба на думи със струпване на съгласни.

След пети и шести раздел се предвижда обобще-ние и проверка на знанията и уменията на ученици-те чрез упражнения или тестови задачи, подбрани от учителя. В учебника са предложени примерни за-дачи за обобщение.

7. изМеняеМи чаСти на Речта

В раздела се включват лингвистични теми, кои-то предполагат у учениците да се формират уме-ния да разбират функциите на изменяемите части на речта. Като се актуализират знанията от на-чалното училище за съществителните, прилага-телните и числителните имена и за глагола, като се постави акцент върху местоименията, у учени-ците се изграждат умения за морфологичен анализ, за използване на имената и на някои местоимения в изречението и в текста. Целта е учениците да мо-

12

гат да съгласуват по род и число изменяемите час-ти, правилно да ги членуват, изговарят и пишат.

Петият урок в раздела продължава работата по описанието. Акцентът тук се поставя върху описание на природна картина, като се затвърдя-ват уменията за възприемане и използване на изме-няемите части в текста.

„Българските върхове“ е тематичното обеди-нение на текстовете, което прави връзка с обу-чението по литература, по история, по музика, изобразително изкуство и др. То благоприятства за патриотичното възпитание на подрастващите.

7.1. Изменяеми части на речтаВъз основа на познанията на учениците от на-

чалното училище за съществително име, прилага-телно име, числително име, местоимение и глагол, както и на наученото за речниково и граматично значение, учениците достигат до теоретичното обобщение за понятието изменяеми части на реч-та. Първите три задачи в рубриката Разбирам на-сочват вниманието към интерактивни варианти на обучение за формулиране на новото понятие из-меняеми части на речта.

Слушам и говоряЗадача 4 дава идея за организиране на игра по два-

ма с цел да се развива и усъвършенства устната реч на учениците.

Чета и пишаСъс задачи 5 и 7 се затвърдяват знанията и уме-

ния за изменяеми части на речта, упражнява се употребата на членната морфема. Задача 6 насоч-ва вниманието към отглаголните съществителни имена на емпирично равнище, без да се търси овла-дяване на термина отглаголно съществително име.

7.2. Морфологичен анализ Актуализират се познанията на учениците от

началното училище за имената. Предлага се вари-ант, в който се използват графични модели за ана-лиз на граматичното значение на съществително и на прилагателно име. Чрез работа върху текст се определя граматичното значение на числителни имена и местоимения, които учениците познават. Прави се извод за същността на морфологичния анализ. Подчертава се необходимостта имената да се съгласуват по род и число.

Слушам и говоря

Задача 4 изисква учениците устно да открият смисловите различия между десет и десетина и сто и стотина. В зависимост от възможностите на учениците учителят може да обърне внимание и на граматичните различия.

В задача 5 се поставя акцент върху умението на учениците да разпознават изменяемите части на речта и да им правят морфологичен анализ. Задача 6 изисква умения на учениците да степенуват при-лагателните имена. Задача 7 е за трансформиране на емпирично равнище изрази с различни по вид при-лагателни имена. Не се изисква теоретично осмис-ляне на видовете прилагателни имена. Със задача 8 се затвърдяват уменията за членуване.

7.3. Правопис и правоговор на именатаУрокът е за упражнение. В рубриката Разбирам

се предлага вариант за работа върху текст, за да се направят последователно изводи за правописните и правоговорните особености на съществителните имена. При изпълнението на задачите 3 и 4 по ин-дуктивен път се стига до изводи за правописните и правоговорните особености на прилагателните и на числителните имена. С примерите в рубриката Правопис се подчертава емпиричното равнище, на което се осъществява работата.

Слушам и говоряАкцентът в задача 5 е върху членуването на

съществителните имена в устната реч. Важно е учителят да насочи вниманието на учениците чрез аудиозапис върху начина, по който се произнасят членните морфеми в устната реч.

Чета и пишаЗадача 6 изисква умения за морфологичен анализ

на изменяеми части на речта. Акцентът в задача 7 е върху членуването на съществителните имена. Обръща се внимание върху правописните особе-ности, засяга се на практическо равнище и въпро-сът за променливо я, без да се изисква на този етап формулиране на правило.

Задача 8 е за редактиране на неправилно втвър-дяване на съгласната пред определителния член -я/-ят.

7.4. МестоимениеВ този урок се включват нови знания, във връз-

ка с които се формират умения у учениците да ос-мислят значението и функциите на местоимения-

13

та в текста, да използват местоименията като заместващи и свързващи думи в изречението и в текста.

Слушам и говоряЗадача 2 отново дава идея за състезание по групи.Чета и пишаЗадача 3 може да бъде представена от учителя

и за устно изпълнение от учениците, като пред-варително той е подбрал от учебник по история текст, свързан с подвига на българските опълченци на връх Шипка. Има вариант, в който учителят може да представи снимка на паметника на връх Шипка и да изиска от учениците с две-три изрече-ния да опишат събитието.

Вторият текст е необходимо да бъде предста-вен като запис на актьорско изпълнение на част от стихотворението на Иван Вазов „Опълченците на Шипка“.

В задача 4 на емпирично равнище се работи вър-ху правилното използване на бройната форма на съ-ществителните имена от мъжки род, единствено число, които не означават лица. Развиват се умения за заместване в текста на съществителни имена с местоимения.

Задача 5 дава възможност да се осмисли роля-та на имената и местоименията в художествен текст.

7.5. Описание на природна картинаУрокът е за упражнение върху употребата на из-

меняемите части на речта в текста, като продъл-жава системното усвояване на характеристиките на описанието. Чрез употребата на изменяемите части на речта в описанието на природна картина се осъществява връзка с обучението по литерату-ра. Петокласниците пишат собствени съчинения с преобладаващо описание. Откроява се мястото на имената в описанието на природна картина.

Слушам и говоряВъз основа на сравнение в задачи 4 и 5 се прави из-

вод за употребата на езикови средства в описания, които се различават по ситуацията на общуване.

Задача 6 позволява да се работи върху художест-веното описание от гледна точка на възприемане-то и съпреживяването.

Чета и пишаЗадачите 7 и 8 развиват рецептивните и про-

дуктивните умения на учениците. Не бива да се

изисква всички ученици да пишат художествено описание на природна картина. Това следва да бъде съобразено с техните възможности.

8. личнО МеСтОиМение. ВЪзВРатнО личнО МеСтОиМение

В този раздел се включват лингвистични теми, във връзка с които се формират умения у учени-ците да осмислят значението и функциите на лич-ното и на възвратното лично местоимение в тек-ста, да разпознават граматичното им значение, да използват тези местоимения като заместващи и свързващи думи в изречението и в текста, правил-но да ги изговарят и пишат.

В четвъртия урок се поставя акцент върху упот- ребата на личното и на възвратното лично место-имение в текстове, в които се прави описание на хора.

„Звънецът“ е тематично обединение на тек-стове, свързани с ученическия живот. Тук се дава особено голяма свобода за разгръщане на диалози в училищна среда. Прави се връзка с обучението по математика.

8.1. Лично местоимениеУрокът е за преговор и разширение на наученото

за лично местоимение в началното училище. Акцен-тът тук се поставя върху падежните (винителни и дателни) форми на личните местоимения. По индуктивен път се достига до обобщение на гра-матичното значение на личното местоимение. Из-ползват се нагледни средства – текст („Звънецът“ от началната страница на раздела) и таблица).

Слушам и говоряЗадача 4 изисква умения на учениците за участие

в диалози, като съобразяват своите въпроси и от-говори с тези на останалите участници в диалога.

Чета и пишаЧрез задачите от 5 до 9 се изграждат и разви-

ват умения у учениците да разпознават и използ-ват различните форми на личните местоимения.

8.2. Възвратно лично местоимениеУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. По индуктивен път се стига до формулиране на понятието възвратно лично местоимение.

Слушам и говоря

14

Задача 3 изисква учениците непреднамерено да използват в устната си реч възвратното лично местоимение.

Чета и пишаЧрез задачите от 4 до 6 се изграждат и разви-

ват умения у учениците да разпознават и използ-ват различните форми на възвратните лични мес-тоимения.

В задача 7 се предлага текст, който дава въз-можност за комплексна работа върху всички форми на изучените местоимения.

8.3. Употреба на личното и на възвратното лично местоимениеУрокът е за упражнение. На практическо равни-

ще акцентът се поставя върху употребата на лич-ното и на възвратното лично местоимение.

Слушам и говоряЗадача 3 дава идея за състезание по групи и за

осъществяване на връзки с обучението по литера-тура.

Чета и пишаВ задачите от 4 до 6 са включени текстове, кои-

то насочват учениците към осмисляне в текста на значението и функциите на изучените местоиме-ния. Позволяват учителят да формулира и други задачи според възможностите на учениците.

8.4. Описание на хораУрокът е за упражнение. Учениците пишат

собствени съчинения с преобладаващо описание на хора, като подбират езикови средства от изучени-те части на речта. Прави се връзка с изучаването на местоименията в този раздел.

Слушам и говоряЗадача 2 насочва вниманието към устно описа-

ние, което често правим в ежедневието.Чета и пишаЗадачите от 3 до 6 предлагат богат илюстра-

тивен материал за развиване на умения за употре-ба на имена и местоимения при описване на хора.

9. ПРитежателнО МеСтОиМение. ВЪзВРатнО ПРитежателнО МеСтОиМение

Уроците в този раздел са с преобладаващо ново учебно съдържание. По индуктивен път се достига до формулиране на понятията за притежателното

и възвратното притежателно местоимение. „Европа и ние“ е тематичното обединение на

текстовете, което прави връзка с обучението по чужди езици, история, литература. То има пряко отношение и към гражданското образование на под-растващите. Дава се свобода за участие в диалози по теми, близки до живота на подрастващите.

9.1. Притежателно местоимениеУрокът е за нови знания. Задачите в рубрика-

та Разбирам поставят на практическо равнище умението за разпознаване и употреба на пълните и кратките форми на притежателното местоиме-ние.

Таблицата с пълните и с кратките форми на притежателните местоимения дава възможност учениците да определят кои от местоименията се съгласуват по род и число със съществителните, които поясняват в диалога от задача 1.

Отделено е и място за правописа на учтивата форма.

Рубриката Чета и пиша включва упражнения за членуване, замяна на пълните форми на притежа-телните местоимения с кратки и редактиране на кратък текст.

9.2. Възвратно притежателно местоимениеУрокът е за нови знания. Рубриката Внимание

акцентира върху ролята на възвратното прите-жателно местоимение да показва, че предметът, който определя, принадлежи на глаголното лице.

В рубриката Правопис вниманието е насочено към изговора и правописа на пълната форма на въз-вратното притежателно местоимение в мъжки род и в множествено число.

Задачите, включени в Чета и пиша, проверяват възприемането на художествен текст и търсят отговор на въпроса защо авторът е предпочел кратките форми. Със задача 4 се проверява члену-ването. Задачи 5 и 6 са с практическа насоченост и проверяват уменията на петокласниците да раз-познават изучените местоимения в текста.

9.3. Употреба на притежателното и на възвратното притежателно местоимениеУрокът е за упражнение с акцент върху употре-

бата на притежателното и възвратното прите-жателно местоимение.

15

Задачата, свързана с откъса от ученическо съчи-нение на тема „Какво е да си българин, гражданин на Европейския съюз“, изисква от учениците да напра-вят изводи за ролята на използваните местоимения в текста.

В рубриката Внимание се акцентира върху упо-требата на формите за второ лице, множестве-но число като форми за учтивост и замяната на формите за първо и второ лице, единствено и мно-жествено число на притежателното местоимение с форми на възвратното притежателно местоиме-ние.

Слушам и говоряЗадачата в тази рубрика дава възможност за

формулиране на въпрос – отговор при използване на пълните и кратките форми на притежателните местоимения.

Чета и пиша Задачите за редактиране и за замяна на пълните

форми с кратки в тази рубрика дават възможност за затвърдяване на усвоените знания и умения.

Задачите от 1 до 6 в края на раздела може да пос-лужат за самостоятелна работа на учениците.

10. ВРеМе на глагОла

В този раздел се включват теми, във връзка с които учениците осмислят значението и функции-те на глагола в текста, разпознават спрежението му; владеят съвместната употреба на основните глаголни времена (сегашно, минало свършено и мина-ло несвършено, бъдеще).

В петия урок се развиват комуникативните уме-ния на учениците за използване на глаголите в собст-вени съчинения. Продължава работата, свързана със съчинение повествование, която се конкретизира върху разказ по преживяно.

„Обичам те, Родино“ е тематичното обединение на текстове, свързани с България. Текстовете поз-воляват да се осъществяват интегрални връзки с литература, история и са средство за патриотично възпитание на учениците.

10.1. Спрежение на глаголаУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. Представя се вариант, в който от конкрет-ния анализ се стига до трите спрежения на глаго-ла. Като нагледни средства се използват откъс от

стихотворението „Обичам те, Родино“ и таблица.В рубриката Правопис и правоговор акцентът

се поставя върху несъответствието между право-пис и правоговор на глаголните форми в първо лице, единствено число и трето лице, множествено число от първо и второ спрежение. Обръща се внимание и на правописа на глаголните форми в първо лице, мно-жествено число от първо и второ спрежение, които имат окончание -м (за разлика от глаголите в трето спрежение, които имат окончание -ме).

Слушам и говоряТрета задача дава идея за състезание, като про-

вокира находчивостта на учениците да образуват нови думи. Задача 4 провокира уменията на учени-ците да участват в диалози и непреднамерено да из-ползват глаголни форми.

Чета и пишаВ задача 5 се работи върху текст от научната

сфера. В задачи 6 и 7 вниманието се насочва към мор-фологичен анализ и разпознаване на спрежението на глагола. Задача 8 изисква умения за редактиране. За-дача 9 позволява да се развиват уменията на учени-ците за употреба на синонимни варианти в речта.

10.2. Минало свършено време на глаголаУрокът е с преобладаващо ново учебно съдър-

жание. Чрез предложени речеви ситуации и като се има предвид речевият опит на петокласниците, на емпирично равнище се овладяват умения за използ-ване на глаголните времена. Актуализират се зна-нията за сегашно и бъдеще време на глагола, като акцентът се поставя върху новото понятие за ми-нало свършено време.

Слушам и говоряЗадача 2 е насочена към развиване на устната

реч на учениците с непреднамерено използване на глаголните времена.

Чета и пишаВ задачи 3 и 4 се предлага работа върху тексто-

ве, изисква се морфологичен анализ на използваните глаголи. Задача 5 развива умения за правилно използ-ване на формите за минало свършено време на глаго-ла в писмена реч. Задача 6 позволява да се развиват уменията на учениците за замяна на глаголни сино-ними в речта.

10.3. Минало несвършено време на глаголаУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

16

ние. Въз основа на усвоеното за минало свършено време се овладяват нови знания за минало несвър-шено време.

Слушам и говоряЗадача 2 е насочена към развиване на уменията

за разказване на случки и използване на езикови сред-ства в зависимост от речевата ситуация.

Чета и пишаВ задачи 3, 4 и 5 се изисква морфологичен анализ

на използваните глаголи, развиват се умения за пра-вилно използване на формите за минало несвърше-но време на глагола в писмена реч. В задачи 6 и 7 се предлагат текстове с различен стил, върху които учителят може да постави и други задачи. Задача 7 изисква да се трансформират използваните глаголи в минало несвършено време в глаголи в сегашно вре-ме, като това стане чрез преразказ на текст.

10.4. Съвместна употреба на глаголни временаУрокът е за упражнение. Работата се разгръща

върху текстове с различен стил и по индуктивен път се осмисля съвместната употреба на глагол-ните времена, разбират и използват употребата на сегашно време вместо минало и сегашно време вместо бъдеще.

Слушам и говоряЗадача 5 предлага един от вариантите за зат-

върдяване на уменията за устно общуване. Насочва вниманието на емпирично равнище към отговора на въпрос по житейски проблем.

Чета и пишаЗадачите от 6 до 8 са свързани с употребата на

сегашно време за изразяване на минали действия. Задача 9 изисква умения за използване на форми за сегашно време на глагола за изразяване на бъдещи действия.

10.5. Разказ по преживяноУрокът е за упражнение. Акцентът се поста-

вя върху употребата на глаголни форми в текст повествование, което се конкретизира в разказ по преживяно. Учениците следват алгоритъма за пи-сане на собствени съчинения с преобладаващо по-вествование. Прави се връзка с изучаването на гла-гола в този раздел.

Слушам и говоряСъс задача 3 се предлага работа по двойки, като

се развиват уменията за изслушване на събеседника.

Чета и пишаЗадачите 4 и 5 предлагат идеи за анализ, кон-

струиране на елементи и създаване на цялостен текст.

След раздел 10 учителят маже да даде писмена задача за решаване на тест или за създаване на пис-мен текст по определена тема.

11. нелични глагОлни ФОРМи. ПРичаСтия

Учебното съдържание в този раздел е ново и е насочено към повишаване на лингвистичната ком-петентност на учениците. За възприемането на новите понятия се използват вече усвоените зна-ния от предходния десети раздел (Време на глаго-ла) и за употребата на минало свършено и минало несвършено време на глагола.

В четвъртия урок се развиват комуникатив-ните умения на учениците за използване на не-личните глаголни форми в собствени съчинения. Продължава работата, свързана със съчинение по-вествование, която се конкретизира върху разказ по въображение.

Тематичното обединение „Изкуство и спорт“ позволява интегрални връзки с различни учебни предмети: литература, музика, изобразително из-куство, физкултура. Дава идеи за диалози и обога-тяване речта на учениците в областта на изку-ството и спорта.

11.1. Минало свършено деятелно причастие Урокът е за нови знания. Задачите в рубриката

Разбирам дават възможност по индуктивен път да се достигне до разбиране на понятието нелична глаголна форма и различията є от глагола.

Таблицата, която показва как се образуват фор-мите за минало свършено деятелно причастие, ще помогне на петокласниците при изпълнението на задача 3 за образуване на минали свършени деятелни причастия от глаголи в минало свършено време.

В рубриката Внимание акцентът е върху общи-те особености и различията между глаголите и причастията като нелични глаголни форми и общо-то на причастията с прилагателните имена.

Слушам и говоряЗадача 4 дава възможност, чрез сравнението на

примерите в диалозите и знанията за глаголното

17

време, учениците да открият различията в упот- ребата на минало свършено време и минало свърше-но деятелно причастие.

Чета и пиша Задачите в рубриката изискват петокласници-

те да разпознават и определят вярно морфологич-ните особености на миналите свършени деятелни причастия в текста.

11.2. Минало несвършено деятелно причастиеУрокът е за нови знания. В рубриката Внимание

чрез примери се акцентира върху съвпадението на някои форми на свършените и несвършените дея-телни причастия в случаите, когато са образувани от глаголи от трето спрежение.

Слушам и говоря Задача 3 провокира въображението на петоклас-

ниците и дава възможност за импровизация при ра-зиграване на ситуация в ролята на журналисти при вземане на интервю.

Чета и пиша Задачи 4, 5 и 6 изискват умения за разпознаване,

анализ и употреба на минали деятелни причастия. Задачата за преразказ на откъса от художествен текст (задача 7) насочва вниманието на учениците към трансформиране на текста от несвидетелска позиция, чрез която основни събития се предават с употреба на минали несвършени деятелни причас-тия.

11.3. Употреба на причастията в текстаТема 11.3. с предвидените упражнения отново

насочва към разбиране и разграничаване на употре-бата на причастията в текста.

Задача 1 в рубриката Разбирам, на основата на илюстрациите, свързани с процеса на създаване на анимационен филм, изисква децата самостоятелно да свържат думите в изречения според последова-телността на действието, като използват приме-рите в двете колонки.

Задача 2 проверява усвоените знания за причас-тията чрез определяне на глаголите, от които са образувани, и насочва вниманието на петокласни-ците към ролята на причастията в текстовете на познати приказки.

В задача 3 акцентът е върху особеностите при правописа на причастията.

Рубриката Внимание насочва към случаите, при

които се използва учтивата форма за множестве-но число.

Задачите в рубриката Чета и пиша затвърдя-ват уменията на учениците за разпознаване на при-частията и определяне на морфологичните им осо-бености.

11.4. Разказ по въображениеУрокът е за упражнение. Акцентът се поста-

вя върху употребата на нелични глаголни форми в текст повествование, като работата се конкре-тизира в разказ по въображение. Учениците след-ват алгоритъма за писане на собствени съчинения с преобладаващо повествование. Прави се връзка с изучаването на причастия в този раздел.

Чета и пишаЗадачите 4, 5 и 6 предлагат идеи за анализ, кон-

струиране на елементи и създаване на цялостен текст.

В края на единайсети раздел задачите предоста-вят възможност за самостоятелна работа и оцен-ка на усвоените знания чрез работа върху текст за разпознаване на неличните глаголни форми, за мор-фологичен анализ, за трансформиране на текст и съставяне на изречения с изрази, в които са използ-вани минали причастия.

12. неизМеняеМи чаСти на Речта

Включените тук лингвистични теми са свърза-ни с формирането и развиването на умения у уче-ниците да разбират функциите на неизменяемите части на речта, да разпознават наречието и пред-лога в изречението, правилно и уместно да го упо-требяват в речевата практика. Важно е петок- ласниците да могат да прилагат правописните и правоговорните правила при употреба на наречие и предлог.

Новите понятия, които усвояват учениците са: неизменяеми части на речта, наречие, предлог.

В четвъртия урок от този раздел (12.4.) се раз-гръща работата за формулиране на отговор, свър-зан с житейски проблем. Без да се акцентира върху термина разсъждение, се представя алгоритъм за изграждане на структурата на текст разсъжде-ние. Този урок пряко кореспондира с обучението по литература, където това понятие се използва. Той

18

очертава перспективите на работа в 6. клас във връзка със създаване на текст разсъждение в науч-ната сфера.

„Откривател или изобретател“ е тематично-то обединение, което включва текстове, провоки-ращи изследователските интереси на учениците. Осъществяват се междупредметни връзки с геог- рафия и икономика.

12.1. НаречиеВ този урок за нови знания се предлага да се из-

ползва текстът от началната страница на раздела „Откривател или изобретател“, както и първите две задачи от урочната статия, за да се формулира по индуктивен път понятие за неизменяеми части на речта и за наречие.

Слушам и говоряТрета задача изисква предварителна работа.Чета и пишаЗадачите от 4 до 7 са свързани с видовете наре-

чия, тяхната служба в изречението и употребата им в текста. Задача 6 изисква умения за степену-ване на наречия. Задача 7 е свързана с рубриката Пунктуация. На практическо равнище учениците усвояват елементи на пунктуацията на сложното изречение: пред кои наречия се пише запетая и пред кои не се пише.

12.2. ПредлогКато се използва емпиричният опит на уче-

ниците при употребата на предлози, се стига до обобщението за понятието предлог. В рубриката Правопис и правоговор вниманието се насочва към правилото за удвояване на предлозите „в“ и „с“. При правоговора акцентът се поставя върху слятото изговаряне на предлога с думата, която го следва.

Слушам и говоряВ задача 3 се поставя акцент върху изговора на

някои предлози. Чета и пишаЗадачи 4, 5 и 6 са свързани със същността и

функциите на предлозите. Акцент се поставя вър-ху употребата.

Употреба на неизменяемите части в текста

12.3. Употреба на неизменяемите частив текстаУрокът е за упражнение с акцент върху употре-

бата на неизменяемите части в текста. Слушам и говоряЗадача 3 се задава от учителя устно, за да се

развиват уменията за слушане, за разпознаване на предлози в потока на устната реч.

Чета и пишаВ задачите от 4 до 7 се предлагат текстове

с различен стил за работа върху неизменяемите части на речта. Задача 7 изисква да се определят особеностите на неизменяемите части на прак-тическо равнище в даден текст, като се откроят различията им от изменяемите части на речта.

12.4. Отговор на въпрос, свързан с житейски проблемУрокът е с преобладаващо ново съдържание.

Включва се в системата за развиване на комуни-кативните компетентности на учениците. Очер-тава перспективите на системното усвояване на характеристиките на разсъждението. Учениците започват на практическо равнище да разсъждават по житейски проблеми, без да се достига до теоре-тични обобщения.

Слушам и говоряЗадачи 4 и 5 насочват към изразяване на собстве-

но мнение по житейски проблем.Чета и пишаЗадачите 6 и 7 насочват към работа, свързана с

отделни елементи на разсъждението и със създава-нето на отговор на житейски въпрос.

След дванайсети раздел се предвижда обобщение и проверка на знанията и уменията на учениците чрез упражнения или тестови задачи, подбрани от учителя. В учебника са предложени примерни задачи за обобщение.

13. глаВни чаСти В ПРОСтОтО изРечение

В този раздел се включват лингвистични теми, свързани с работата по развиване на умения у уче-ниците да разпознават и осмислят функциите на главните части (подлог и сказуемо) в простото изречение и да ги разграничават от второстепен-ните части на простото изречение; да разбират функциите им в текста и да ги използват в речта си. Важно е учениците да овладеят употребата и правописа на главните части, да прилагат правило-

19

то за членуване на подлога в изречението в писмен текст, който създават.

Урочните статии насочват към дейности, кои-то развиват у петокласниците умения да изразя-ват подлога с различни части на речта – същест-вително име, прилагателно име, числително име, местоимение.

„Животът на нашата планета“ е тематично-то обединение на текстовете, което позволява да се осъществяват интегрални връзки с география и икономика. Предлагат се идеи за обогатяване на речта на учениците в областта на природните науки.

13.1. Просто изречение Урокът е повторение и разширение на позна-

нията на учениците от началното училище. Въз основа на актуализирани стари знания и умения се използват понятията изречение, словоред, ин-тонация, пунктуация. На практическо равнище се разпознават и използват различни видове изрече-ния по цел на общуване. Текстовете от начална-та страница на раздела предлагат възможности за осъществяване на рецептивни и продуктивни дейности, синтезирани в първите три задачи от урочната статия.

Слушам и говоряСъс задача 4 от тази рубрика се цели да се сис-

тематизира интонационният опит на ученици-те към осъзнато ръководене на гласа при изговора на различните видове изречения по цел на общу-ване.

Чета и пишаЧрез задачи 5 и 6 се затвърждават уменията

на учениците да разграничават изреченията в тек-ста, да свързват думите в изречения, а изре-ченията – в текст; да поставят пунктуационни знаци в края на изреченията.

Със задача 7 се развиват уменията за преобра-зуване на изречения и за осмисляне на промяната на интонацията при различните видове изрече-ния по цел на общуване.

Задачи 8 и 9 позволяват да се работи върху изречението в текста – да се усъвършенстват уменията на учениците за разбиране и използване на изреченията в текста. Тук учителят може да предложи свои варианти на задачи към текста в зависимост от възможностите на класа.

13.2. Подлогът и сказуемото като главни части на простото изречениеАктуализират се старите знания и умения,

свързани с разпознаване на подлога и сказуемото в простото изречение, за да се стигне до теоре-тичното обобщение за ролята на главните части в простото изречение. Първите три задачи от урочната статия предлагат вариант за усвояване на знания и умения за разграничаване на простите изречения от сложните, за осмисляне на функцията и мястото на подлога и на сказуемото в простото изречение.

Слушам и говоряЗадача 4 насочва вниманието към работата вър-

ху устната реч на учениците, като поставя изис-кване да анализират собствената си реч с оглед на употребата на видовете изречения.

Чета и пишаВ задача 5 работата е насочена върху научнопо-

пулярен текст, с помощта на който у учениците се развиват умения за разпознаване на главните час-ти в изреченията.

В задачи 6 и 7 се представят за работа тексто-ве от художествени произведения. Акцентът се поставя върху употребата на главните части. На практическо равнище се работи за преобразуване на сложни изречения в прости.

13.3. Изразяване на подлога с различни части на речта. ЧленуванеУрокът е за упражнение. Затвърдяват се зна-

нията и уменията на учениците за изразяване на подлога с различни части на речта. Работи се с различни по стил текстове. С първите две задачи от урочната статия се припомня с какви части на речта може да се изрази подлогът и как се членува. Вниманието се насочва и към работа по разпознава-не и използване на синонимни варианти.

Слушам и говоряЗадача 3, която се подпомага от примерни въп-

роси, дава идеи за работа по групи. Акцент се пос- тавя върху уменията на учениците за предаване на информация.

Чета и пишаЗадачите от тази рубрика позволяват да се

развиват както рецептивни, така и продуктивни умения. Работата се осъществява чрез различни по стил и жанр текстове.

20

С рубриката Правопис и правоговор се обръща внимание не само на правилното писане на пълния и на краткия определителен член, но и на правилния изговор – с мека или твърда предходна съгласна.

13.4. Пояснение на подлога и на сказуемотоУрокът е част от уроците, в които се изучават

второстепенните части. Тук акцентът се поста-вя върху разделянето на второстепенните части на такива, които поясняват подлога, и на такива, които поясняват сказуемото.

Изпълнението на първата задача предполага из-вестна свобода при подбора на изреченията към отделните илюстрации. Възможен е следният ва-риант:

За илюстрация 1: Зелените растения сами про-извеждат храната си.

За илюстрация 2: Други растения се хранят с живи растения.

За илюстрация 3: Някои растения се хранят с насекоми.

За илюстрация 4: Цветният прашец се пренася от насекомите. Багрите и ароматът на цветове-те привличат насекомите.

За илюстрация 5: Цветовете на растенията образуват семена; за образуването на семената е необходим цветен прашец.

За илюстрация 6: Повечето растения поник-ват от семена.

Необходимо е да се достигне до извода за ролята на поясненията на главните части за постигане на конкретност и точност.

Слушам и говоряЗадача 2 дава идея за работа по двама или по

групи, както и за осъществяване на възпитателна работа.

Чета и пишаВ задача 3 се предлага възможност за работа

с художествен текст за изясняване на ролята на второстепенните части за постигане на изрази-телност на речта.

Задачи 5 и 6 насочват вниманието към упражня-ване на правописа.

В рубриката Правопис се дават примери за чле-нуване на подлога и пояснението на подлога, както и за членуване на второстепенни части, изразени с имена от мъжки род, единствено число. Тук е необ-ходимо учителят на практическо равнище да обър-

не вниманието на учениците към тази рубрика.Изпълнението на задача 7 изисква продуктивни

умения и насочва към осъществяване на възпита-телни дейности.

14. ВтОРОСтеПенни чаСти В ПРОСтОтО изРечение

Разделът съдържа лингвистични теми, свързани с разпознаването и с осмислянето на функциите на второстепенните части: обстоятелствено пояс-нение, допълнение, определение, приложение. Необ-ходимо е учениците да овладеят употребата и пра-вописа им, да прилагат правилото за членуване на второстепенните части в изречението в писмен текст, който създават, да познават синонимни варианти на второстепенните части на практи-ческо равнище. Развиват се уменията на петоклас-ниците да правят синтактичен анализ на просто изречение.

Основните понятия, които учениците овладя-ват, са: допълнение, обстоятелствено пояснение, определение, синтактичен анализ.

„Чудесата на света“ е тематичното обединение на текстовете. То позволява да се осъществяват интегрални връзки с история, природознание и др. Част от текстовете дават възможност да се раз-гърне възпитателна работа, да се формира у учени-ците гордост от факти и събития от българската история.

14.1. Обстоятелствено пояснениеУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. Въз основа на познанията на учениците за пояс-ненията на сказуемото по индуктивен път се сти-га до формулиране на понятие за обстоятелствено пояснение. За целта може да се използва диалогът „Чудесата на света“ от началната страница на раздела и последователно да се изпълнят задачите от 1 до 4 в урочната статия. Подходящо е да се използват схеми, като обстоятелственото по-яснение се означава (подчертава) с две прави и две пресечени линии.

Слушам и говоряВ задача 5 се представят снимки на храм-па-

метника „Св. Александър Невски“, на Народното събрание, на Националната библиотеката „Св. св. Кирил и Методий“ в София. По преценка на учите-

21

ля на учениците може да се покажат други снимки на известни сгради в родните им места.

Чета и пишаВ задачи 6, 7 и 8 се работи с различни по стил тек-

стове, развиват се уменията за разпознаване и ана-лиз на обстоятелствените пояснения. Акцентът се поставя върху употребата на обстоятелственото пояснение в различните видове текстове.

Задача 9 е за конструиране; развиват се продук-тивните умения на учениците.

14.2. ДопълнениеУрокът е с преобладаващо ново учебно съдър-

жание. Въз основа на познанията на учениците за поясненията на сказуемото по индуктивен път се стига до формулиране на понятие за допълнение. В урочната статия се предлага вариант за изяснява-не на новото понятие и неговата функция в изрече-нието чрез изпълнението на задачи 1 и 2. Тук също е целесъобразно да се използват схеми, като допъл-нението се означава (подчертава) с две прави и една пресечена линия.

Слушам и говоряЗадача 3 стимулира развиването на устната реч

на учениците, в която непреднамерено да се използ-ва изучаваното понятие, а след това да се анализира употребата му в собствената реч. Важно е учени-ците да развиват умения за самоконтрол на речта.

Чета и пишаЗадачите от 4 до 6 позволяват да се развиват

рецептивните умения на учениците. Задачите 7 и 8 пък провокират развитието на продуктивни умения у учениците за използване на допълнението като част на изречението.

Обръща се внимание на правописа на допълнение-то, изразено с име от мъжки род, единствено число. На практическо равнище се усвоява използването на краткия определителен член -а.

14.3. ОпределениеУрокът е с преобладаващо ново учебно съдържа-

ние. С първите три задачи от урочната статия се предлага вариант за усвояване на същността и функцията на определението като част на изре-чението. Както при изучаването на другите вто-ростепенни части, тук също е подходящо да се използват схеми, като определението се означава (подчертава) с една вълнообразна линия.

Чета и пишаСъс задачи от 4 до 8 се развиват рецептивни и про-

дуктивни умения, свързани с употребата на опре- деленията. В задача 7 акцентът се поставя върху взаимната заменяемост на синонимите в изречени-ята.

В рубриката Правопис се обръща внимание вър-ху членуването с пълен член на определението, кое-то пояснява подлога, и членуването с кратък член на определението, което пояснява второстепенна част. Работи се на практическо равнище.

14.4. Синтактичен анализ (обобщение)Целта на урока е да се обобщят усвоените зна-

ния и умения за частите на простото изречение. Въз основа на уменията на учениците да откриват простите изречения и да разпознават службата на думите в тях, се осмисля понятието за синтакти-чен анализ.

Слушам и говоряСъс задача 2 се цели учениците да разбират съ-

ществената информация в устни изказвания. Чета и пишаСъс задачите от 3 до 6 се цели да се постигне

развитие на уменията на учениците да анализират и използват изреченията в писмената си реч в зави-симост от ситуацията на общуване. Затвърдяват се уменията за синтактичен анализ и за констру-иране на изречения по даден модел. Работи се върху пунктуацията на изречението. Осмислят се думи-те като части на речта и като части на изрече-нието.

Отговорите на тестовите задачи се предста-вят в края на книгата за учителя.

Въз основата на усвоените знания и последова-телната работа върху системата на речта в края на учебната година петокласниците трябва да ос-мислят, че в текстовете се среща най-често едно-временно и описание, и повествование и разсъжде-ние. Очертават се перспективите за работа в 6. клас.

Задачите дават идеи за работа върху различни видове текстове. Подходящо е текстовете да бъ-дат използвани за годишен преговор на изучаваните лингвистични явления.

Включените текстове в учебника позволяват езикът да се изучава като средство за общуване в разговорно-битовата, научната и в художест-

22

вената сфера. Заедно с това учебникът дава въз-можност езикът да се изучава, като се навлиза в основите на странознанието и се изгражда у подра-стващите отношение към историята и култура-та на българския народ, развива се у тях междукул-турната комуникативна компетентност.

Чрез различни изследователски задачи за откри-ване на ключови елементи в текстовете и изобра-женията се насърчава интересът на учениците. Мотивацията за изучаване на езика се повишава чрез личностно ориентирани задачи, при които от учениците се изисква да преценяват културни и ис-торически събития през призмата на въздействие-то им върху тях самите. Развива се емоционалното отношение към България и българското, стимули-рат се проявите на толерантност към различията. Учениците откриват и използват изрази в тексто-ве, чрез които се проявява лично отношение; изпъл-няват задачи за комбиниран анализ на текстове и изображения, с което се цели да се развива у учени-ка способност за разбиране на другия.

Като ресурс за осъществяване на междукул-турна комуникация са включени фолклорни творби – гатанки, пословици и поговорки, легенди, които разширяват познанията за народния бит.

Предлаганият тип учебник е функционално об-вързан с учебна тетрадка.

Целта е учебната тетрадка да бъде част от единния учебен комплект, която продължава на друга площ общите задачи по разработването на конкретна тема. Тя не е допълнение и без изпъл-нението на дейностите в нея не биха могли да се постигнат пълноценно проектираните за дадена-та тема цели. В своята мисия да развива умения и компетентности чрез дейности за самостоятелно откриване на информация и работа върху тексто-ве, тетрадката представя цялостния вид на учеб-ния комплект.

В тетрадката се включва голямо разнообразие от задачи, предлагат се възможности за осъщест-вяване на четирите типа дейности, като се рабо-ти с текстове чрез описване, разказване, разсъжда-ване, преразказване – устно и писмено. С помощта на невербалните действия (ограждане, нанасяне на знаци) се идентифицира и систематизира инфор-мация за междукултурна комуникация, като се спестява време.

При използването на учебника и учебната тет-

радка особено важна е ролята на учителя. Тя се проявява най-вече при създаването на работни лис- тове. Работните листове за ученика и тяхното систематизиране в работни пакети стават част от портфолиото на учителя. Те заемат междин-на позиция между учебника и учебната тетрадка. Подобно на учебната тетрадка, съдържащите се в тях дейности са част от общия замисъл за заняти-ето и следват логиката, зададена от учебника. Те създават динамика и разнообразие на дейностите на ученика

Работните листове може да бъдат характери-зирани като готови модули, в които са разрабо-тени отделни фрагменти от конкретни теми от учебника, като се съобразяват с неговата концеп-ция. Близки са до учебника по задаването на задачи и дейности и обогатяват потенциала му, предла-гайки допълнителни текстове, изображения, зада-чи. Дейностите в тях са високо структурирани с последователност от стъпки за изпълнение. Тема-тично обединените работни листове оформят ра-ботни пакети, в рамките на които учителят може да варира според условията в конкретната група.

Като най-силно предимство на работните лис- тове е нужно да се открои обособяването им в ма-лък блок задачи, за които се отделя непродължи-телно време в часа. Тази тяхна специфика разкрива огромен потенциал за разработването им в елек-тронен вариант.

23

Раздел 3Задачи: 5. В), 6. Б), 7. В), 8. В)

Раздел 44.1 14. Б), Г); 4.2 7. Б), 8. В)Задачи за обобщение1. Б), 2. В), 3. В), 4. В), 5. Г)

Раздел 55.3 10. В)Задачи за обобщение 9. Г), 10. Б), 11. А); В); Г); В)

Раздел 66.1 7. А), 8. Г); 6.2 6. В), 7. А); Г); Г); Б)Задачи за обобщение 3. Б); А); Б), 4. А); А)

Раздел 77.4.6. Б)Задачи за обобщение 5. В), 6. Г), 7. В), 8. В), 9. В), 10. Б)

Раздел 88.3.7. В), 8. Б)Задачи за обобщение4. В), 5) В), В), Б)

ОтгОВОРи на теСтОВите задачи В учеБниКа

Раздел 9Задачи за обобщение3. Б), 4. В), 5. Б), 6. Б)

Раздел 11Задачи за обобщение5. Г), 6. Б), 7. А), 8. Б)

Раздел 12Задачи за обобщение2. Б); В); А)3. В); А); Б); Б)

Раздел13Задачи за обобщение4. А), 5. Б), 6. Б), 7. А)

Раздел 1414.47. Г)8. В)9. В)Задачи за обобщение1. Б); Г)5. Г)6. А)

24

гОдишнО теМатичнО РазПРеделение ПО учеБния ПРедМет БЪлгаРСКи езиКза 5. КлаС

Общ брой часове по български език – 85За развиване на комуникативните компетентности – 17

- часове за нови знания 37% – 32 ч.- часове за упражнения 44% – 37 ч.- часове за преговор 6% – 5 ч.- часове за обобщение 6% – 5 ч.- часове за контролни и за класни работи 7% – 6 ч.

ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 17 седмици X 2 часа седмично = 34 часаВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 17 седмици X 3 часа седмично = 51 часа

25

гОд

иш

нО

теМ

ати

чнО

Ра

зПРе

дел

ени

е П

О у

чеБн

ия

ПРе

дМ

ет Б

Ъл

гаРС

Ки е

зиК

за 5

. Кл

аС

УТВЪ

РДИ

Л

Дир

екто

р: ..

......

......

......

......

......

......

......

.....

(И

ме,

фам

илия

, под

пис)

Общ

бро

й ча

сове

по

бълг

арск

и ез

ик –

85

за р

азви

ване

на

ком

уник

атив

ните

ком

пете

нтно

сти

– 17

- час

ове

за н

ови

знан

ия 3

7% –

32

ч.- ч

асов

е за

упр

ажне

ния

44%

– 3

7 ч.

- час

ове

за п

рего

вор

6% –

5 ч

.- ч

асов

е за

обо

бщен

ие 6

% –

5 ч

.- ч

асов

е за

кон

трол

ни и

за

клас

ни р

абот

и 7%

– 6

ч.

ПЪРВ

и у

чеБе

н СР

ОК

– 17

сед

миц

и X

2 ча

са с

едм

ично

= 3

4 ча

саВт

ОРи

уче

Бен

СРО

К –

17 с

едм

ици

X 3

часа

сед

мич

но =

51

часа

№

по

ред

учеб

на

седм

ица

по р

ед

тем

а на

ур

очна

та

един

ица

уроч

на

един

ица

заКо

мпе

тент

ност

и ка

то о

чакв

ани

резу

лта-

ти о

т обу

чени

ето

нови

пон

ятия

Конт

екст

и д

ейно

сти

за

всяк

а ур

очна

еди

ница

Мет

оди

и ф

орм

и на

оц

еняв

ане

по те

ми

и/ил

и ра

здел

и

забе

леж

ка

(1)

(2)

(3)

(4)

(5)

(6)

(7)

(8)

(9)

11

Рече

во

общ

уван

епр

егов

ор

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и Ум

ее д

а ра

боти

в е

кип

при

изпъ

лнен

ие н

а съ

вмес

тни

зада

чи.

Рабо

ти с

уче

бник

.

Вход

ен те

ст

21

Език

ът –

ср

едст

во

за о

бщув

а-не

.

нови

зна

ния

● По

знав

а ст

роеж

а на

ези

ка (з

вуко

ве/

букв

и, д

уми,

изре

чени

я, те

кст)

.●

Ори

енти

ра с

е в

ситу

ация

та н

а об

щу-

ване

, опр

едел

яйки

цел

та, п

редм

ета,

уч

астн

ицит

е и

усло

вият

а на

общ

уван

е (в

клю

чите

лно

и пр

и ел

ектр

онно

общ

у-ва

не).

рече

ва с

иту-

ация

– ц

ел,

пред

мет

,уч

астн

ици,

ус

лови

я

Учи

във

и чр

ез о

пита

.Вк

лючв

а се

в и

нте-

ракт

ивни

дей

ност

и,

свър

зани

със

сит

уаци

и от

поз

нати

при

казк

и ил

и от

еж

едне

виет

о с

ком

пютъ

рни

игри

.

Разд

ел 1

: Отг

овар

я ус

тно

на в

ъпро

си и

изп

ълня

ва в

ча

са п

оста

вени

те з

адач

и.

32

Елем

енти

на

реч

ева-

та с

итуа

-ци

я

Упра

жне

ние

● О

пред

еля

целт

а, п

редм

ета,

уча

стни

ци-

те и

усл

овия

та н

а об

щув

ане

(вкл

ючи

тел-

но и

при

еле

ктро

нно

общ

уван

е).

Учас

тва

в ко

мун

икат

ив-

ни с

итуа

ции.

Вкл

ючв

а се

в

роле

ви и

гри.

42

Офи

циал

-но

и н

ео-

фици

ално

об

щув

ане.

Ре

чев

етик

ет

нови

зна

ния

● Пр

оявя

ва а

декв

атно

реч

ево

пове

дени

е в

публ

ично

общ

уван

е.●

Изп

олзв

а ум

естн

о фо

рмул

ите

на р

ече-

вия

етик

ет(в

клю

чите

лно

и пр

и ел

ектр

онно

общ

у-ва

не).

● По

став

я ло

гиче

ско

удар

ение

на

подх

о-дя

що

мяс

то.

офиц

иалн

о и

неоф

ициа

лно

общ

уван

е,ре

чев

етик

ет,

логи

ческ

о уд

арен

ие

Разб

ира

коде

ксит

е на

по

веде

ние,

при

ети

в ра

злич

ните

общ

еств

а и

сред

и.

26

53

Офи

циал

-но

и н

ео-

фици

ално

об

щув

ане.

Ре

чев

етик

ет

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

иРа

боти

в м

алки

груп

и.

Влиз

а в

разл

ични

рол

и на

уча

стни

ци в

ком

уни-

кати

вни

ситу

ации

.

63

Диа

лог

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и.●

Уча

ства

в д

иало

г в о

фици

ална

и в

не

офиц

иалн

а об

стан

овка

, кат

осъ

обра

зява

сво

ите

въпр

оси

и от

гово

ри с

те

зи н

а ос

тана

лите

.уч

астн

ици

в ди

алог

а.●

Ум

ее д

а из

слуш

ва с

ъбес

едни

ка с

и и

да о

спор

ва м

нени

е, р

азли

чно

от с

воет

о,

като

про

явяв

а то

лера

нтно

ст и

учт

ивос

т в

общ

уван

ето.

● П

оста

вя л

огич

еско

уда

рени

е, к

ато

се

съоб

разя

ва с

ком

уник

атив

ната

цел

.

Съоб

разя

ва с

е с

друг

ите

учас

тниц

и в

ком

уник

а-ти

вния

акт

.

74

Пред

ста-

вяне

и

сам

опре

д-ст

авян

е

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и●

Пред

став

я се

бе с

и и

друг

чов

ек (в

клю

-чи

телн

о и

по е

лект

роне

н пъ

т) с

поре

д пр

авил

ата

на р

ечев

ия е

тике

т.

Изп

олзв

а по

дход

ящи

пара

линг

вист

ични

ср

едст

ва (м

имик

а, ж

ест,

поза

).

84

Текс

т. Те

ма

на те

кста

но

ви з

нани

я●

Осм

исля

текс

та к

ато

сред

ство

за

общ

у-ва

не.

● Ум

ее д

а из

влич

а ин

форм

ация

от т

екст

.●

Мож

е да

опр

едел

я те

мат

а, п

одте

ми-

те (м

икро

тем

ите)

и к

лючо

вите

дум

и в

текс

та.

тем

а на

текс

тапо

дтем

и в

текс

такл

ючо

ви д

уми

в те

кста

Чете

и с

луш

а те

кст.

Обо

гатя

ва р

ечни

ка с

и по

те

ма

„Хор

ата

по с

вета

“. И

звли

ча и

нфор

мац

ия о

т те

кст.

Разд

ел 2

: Съз

дава

сво

и те

кст с

ъобр

азно

пос

таве

на

зада

ча.

95

Стро

еж н

а те

кста

но

ви з

нани

я ●

Мож

е да

опр

едел

я аб

заци

те в

текс

та.

абза

цИ

зпол

зва

мул

тим

едия

за

пре

дста

вяне

на

про-

дукт

и от

изп

ълне

ние

на

конк

ретн

а за

дача

.

105

План

на

текс

туп

раж

нени

е●

Разв

иван

е на

ком

уник

атив

ни к

омпе

-те

нтно

сти

● О

смис

ля п

лана

кат

о ср

едст

во з

а ор

и-ен

тира

не в

съд

ърж

ание

то и

в с

трук

тура

-та

на

текс

та.

● Ум

ее д

а пр

ави

план

на

текс

т.●

Реда

ктир

а и

офор

мя

план

на

текс

т в

съот

ветс

твие

с и

зиск

вани

ята

за п

исм

ено

общ

уван

е (п

раво

пис,

пун

ктуа

ция,

гра-

фичн

о оф

орм

яне)

.

План

ира

рабо

тата

си

с по

мощ

та н

а сп

раво

чни

мат

ериа

ли.

27

116

Пове

ство

-ва

ниет

о,

опис

а-ни

ето

и ра

зсъж

-де

ниет

о в

текс

та

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

пов

еств

ован

ието

, опи

са-

ниет

о и

разс

ъжде

ниет

о в

текс

та.

Рабо

ти в

груп

а. С

ъзда

ва

свои

текс

т съо

браз

но

пост

авен

а за

дача

.

126

Пове

ство

-ва

ниет

о,

опис

а-ни

ето

и ра

зсъж

-де

ниет

о в

текс

та

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и.●

Възп

рием

а, о

смис

ля и

обр

абот

ва

инфо

рмац

ия о

т опи

сате

лен

текс

т, от

по

вест

вова

теле

н те

кст и

от т

екст

раз

съж

-де

ние.

Проя

вява

цен

ност

на

орие

нтац

ия п

ри и

нтер

-пр

етир

ане

на п

робл

еми

от р

азли

чни

текс

тове

.

137

Език

ът –

ср

едст

во

за о

бщув

а-не

. Тек

ст

обоб

щен

ие●

Разв

иван

е на

ком

уник

атив

ни к

омпе

-те

нтно

сти

Чете

и п

реда

ва н

а съ

уче-

ници

те с

и ин

форм

ация

, по

луче

на о

т раз

личн

и из

точн

ици,

вкл

ючи

тел-

но и

еле

ктро

нни.

147

Език

ът –

ср

едст

во

за о

бщув

а-не

. Тек

ст

конт

ролн

а ра

бота

Те

стов

и за

дачи

с и

зби-

раем

и от

гово

ри и

със

св

обод

ни о

тгов

ори

158

Дум

ата

като

еди

н-ст

во о

т ре

чник

ово

и гр

ама-

тичн

о зн

ачен

ие

нови

зна

ния

● О

смис

ля д

умат

а ка

то е

динс

тво

от р

еч-

нико

во и

грам

атич

но з

наче

ние.

грам

атич

но

знач

ение

Срав

нява

и о

смис

ля

речн

иков

и зн

ачен

ия о

т бъ

лгар

ския

ези

к и

от

изуч

аван

ия ч

ужд

език

.

Разд

ел 3

: О

тгов

аря

на в

ъпро

си и

из

пълн

ява

зада

чи.

168

Пряк

о и

прен

осно

зн

ачен

ие.

Мно

го-

знач

ност

нови

зна

ния

● Ум

естн

о уп

отре

бява

дум

и в

пряк

ото

и в

прен

осно

то и

м з

наче

ние.

● Пр

авил

но и

цел

есъо

браз

но и

зпол

зва

мно

гозн

ачни

теду

ми

спор

ед к

онкр

етни

я ко

нтек

ст.

мно

гозн

ач-

ност

на

дум

ата

Рабо

ти в

мал

ки гр

упи.

О

бога

тява

реч

ника

си

по те

ма

„Сем

ейст

во и

пр

ияте

ли“

179

Пряк

о и

прен

осно

зн

ачен

ие.

Мно

го-

знач

ност

упра

жне

ние

● И

зпол

зва

позн

ания

та с

и за

пря

кото

и

прен

осно

то з

наче

ние

на д

умит

е пр

и ан

ализ

на

худо

жес

твен

и те

ксто

ве.

Рабо

ти в

биб

лиот

ека.

Изп

олзв

а ра

злич

ни

видо

ве р

ечни

ци.

189

Съче

тава

не

на д

умит

е.

Конт

екст

нови

зна

ния

● Пр

авил

но и

цел

есъо

браз

но с

ъчет

ава

дум

ите

спор

ед к

онкр

етни

я ко

нтек

ст.

● Ум

ее д

а ра

боти

с тъ

лков

ен р

ечни

к,

речн

ик н

а чу

жди

теду

ми.

конт

екст

Изп

ълня

ва в

дом

аш-

на с

реда

пос

таве

ната

пр

оект

на з

адач

а за

ро

досл

овно

то д

ърво

. Пр

едст

авя

изпъ

лнен

ата

прое

ктна

зад

ача.

28

1910

Съче

тава

не

на д

умит

е.

Конт

екст

упра

жне

ние

● Пр

авил

но и

цел

есъо

браз

но с

ъчет

ава

дум

ите

в со

бств

ен те

кст.

●

Реда

ктир

а чу

жди

и с

обст

вени

текс

тове

.

Акце

нтът

е в

ърху

реш

а-ва

нето

на

проб

лем

и,

извл

ечен

и от

бли

зък

до

учен

ика

конт

екст

.

2010

Опи

сани

е-то

в те

кста

(о

писа

ние

на о

бста

-но

вка)

упра

жне

ние

● Р

азви

ване

на

ком

уник

атив

ни к

омпе

-те

нтно

сти.

Прав

и ус

тни

и пи

смен

и оп

исан

ия.

2111

Упот

реба

на

син

о-ни

ми

и ан

тони

ми

прег

овор

● Ум

естн

о из

полз

ва в

реч

та с

и си

нони

ми

и ан

тони

ми.

● Ум

ее д

а ра

боти

със

син

оним

ен р

ечни

к,

с ре

чник

на

анто

ним

ите

Учи

чрез

сът

рудн

ичес

т-во

. Раз

бира

текс

тове

, св

ърза

ни с

тем

а „П

раз-

ници

и о

бича

и”

Разд

ел 4

:Ре

шав

а те

стов

и за

дачи

2211

Ом

оним

ино

ви з

нани

я●

Разп

озна

ва о

мон

ими.

● Ко

мен

тира

упо

треб

ата

на с

инон

ими,

ан

тони

ми

и ом

оним

и в

текс

т.

омон

ими

Учас

тва

в ди

алоз

и, к

ато

проя

вява

толе

рант

ност

и

уваж

ение

към

кул

тур-

ната

раз

личн

ост.

2312

Опи

сани

е-то

в те

кста

(о

писа

ние

на п

редм

е-ти

)

упра

жне

ние

● Р

азви

ване

на

ком

уник

атив

ни к

омпе

-те

нтно

сти

Подг

отвя

се

за и

зпъл

не-

ние

на п

роек

т. Ра

боти

в

груп

а.

2412

Знач

ение

на

дум

ата.

Ви

дове

ду

ми

спо-

ред

речн

и-ко

вото

им

зн

ачен

ие

и зв

уков

ия

им с

ъста

в

обоб

щен

ие●

Изп

олзв

а по

знан

ията

си

за р

ечни

ково

-то

и гр

амат

ично

то з

наче

ние

на д

умат

а,

какт

о и

за в

идов

ете

дум

и, з

а да

въз

прие

-м

а и

създ

ава

свър

зани

текс

тове

.

Пр

едст

авя

прое

кта.

Учас

тва

в оц

еняв

анет

о на

про

екта

.

2513

Стро

еж н

а ду

мат

а.

Мор

фем

а

нови

зна

ния

● О

пред

еля,

пра

вилн

о из

гова

ря и

пиш

е м

орфе

мит

е в

дум

ата.

● Пр

ави

мор

фем

ен а

нали

з.

мор

фем

а,м

орфе

мен

ан

ализ

Инд

ивид

уалн

о из

пъл-

нява

пос

таве

ни е

зико

ви

зада

чи в

ърху

текс

тове

, св

ърза

ни с

нар

одни

м

ъдро

сти.

Разд

ел 5

: Отг

овар

я на

въ-

прос

и и

изпъ

лняв

а за

дачи

.

2613

Прав

опис

и

прав

о-го

вор

на

дум

ата

в за

виси

мос

т от

ней

ния

мор

фем

ен

стро

еж

упра

жне

ние

● Ум

ее д

а ра

боти

с п

раво

писе

н и

с пр

а-во

гово

рен

речн

ик.

Проя

вява

толе

рант

ност

и

учти

вост

към

съб

е-се

дник

а, н

езав

исим

о от

нег

оват

а со

циал

на,

етни

ческ

а и

поло

ва

прин

адле

жно

ст.

29

2714

Слов

о-об

разу

-ва

телн

и м

орфе

ми

нови

зна

ния

● О

смис

ля к

ои с

а сл

овоо

браз

уват

елни

те

мор

фем

и.●

Умее

да

ги р

азпо

знав

а и

да с

ъзда

ва с

тя

х но

ви д

уми.

слов

ообр

а-зу

вате

лни

мор

фем

и

Рабо

ти п

о м

одел

и.

Учас

тва

в съ

стез

ател

ни

игри

.

2814

Фор

мо-

обра

зу-

вате

лни

мор

фем

и

нови

зна

ния

● О

смис

ля к

ои с

а сл

овоо

браз

уват

елни

те

мор

фем

и.●

Умее

да

ги р

азпо

знав

а и

да с

ъзда

ва с

тя

х фо

рми

на д

уми.

форм

ообр

а-зу

вате

лни

мор

фем

и

Рабо

ти и

ндив

идуа

лно

и по

груп

и, з

а да

обр

азув

а но

ви д

уми

и фо

рми

на

дум

ите.

2915

Мор

фем

ен

анал

изуп

раж

нени

е ●

Ум

ее д

а пр

ави

мор

фем

ен а

нали

з.Ра

боти

с у

чебн

ика.

И

зпол

зва

граф

ични

те

мод

ели

за м

орфе

мен

ан

ализ

.

3015

Видо

ве

дум

и сп

о-ре

д ре

чни-

ково

то и

м

знач

ение

и

звук

овия

им

със

тав.

Ст

роеж

на

дум

ата

конт

ролн

а ра

бота

Те

стов

и за

дачи

3116

Звук

ови

пром

ени.

И

згов

ор и

пр

авоп

ис

на д

уми

с не

удар

ени

глас

ни

упра

жне

ние

● Пр

авил

но п

ише

и из

гова

ря д

уми

с не

удар

ени

глас

ни з

вуко

ве.

● Пр

авил

но и

згов

аря

и пи

ше

чест

о уп

отре

бява

ни д

уми

и ду

ми

от те

рмин

о-ло

гичн

ата

лекс

ика.

Изп

олзв

а те

кста

от

учеб

ника

„О

бщув

ане

с кн

игит

е“.

Разд

ел 6

:О

тгов

аря

на в

ъпро

си и

из

пълн

ява

зада

чи.

3216

Подв

ижно

Ъ

и не

по-

стоя

нно

Ъ

нови

зна

ния

● Пр

авил

но п

ише

и из

гова

ря д

уми

със

стру

пван

е на

съг

ласн

и зв

уков

е.●

Прав

илно

изг

овар

я и

пиш

е че

сто

упо-

треб

яван

и ду

ми

иду

ми

от те

рмин

олог

ична

та л

екси

ка.

Изп

олзв

а кн

иги

от

елек

трон

ни б

ибли

отек

и и

друг

и ел

ектр

онно

ба-

зира

ни и

нфор

мац

ионн

и из

точн

ици

за и

зпъл

не-

ние

на к

онкр

етна

изс

ле-

дова

телс

ка з

адач

а.

3317

Изг

овор

и

прав

опис

на

дум

и съ

с ст

руп-

ване

на

съгл

асни

упра

жне

ние

● Пр

авил

но п

ише

и из

гова

ря д

уми

със

стру

пван

е на

съг

ласн

и зв

уков

е.●

Прав

илно

изг

овар

я и

пиш

е че

сто

упот

ребя

вани

дум

и и

дум

и от

терм

ино-

логи

чнат

а ле

ксик

а.

Изп

олзв

а кн

иги

от

елек

трон

ни б

ибли

отек

и и

друг

и ел

ектр

онно

ба-

зира

ни и

нфор

мац

ионн

и из

точн

ици

за и

зпъл

не-

ние

на к

онкр

етна

изс

ле-

дова

телс

ка з

адач

а.

3417

Звук

ови

пром

ени

обоб

щен

ие●

Сист

емат

изир

а по

знан

ията

си

за п

ра-

вопи

снит

е и

прав

огов

орни

те п

рави

ла.

● Ре

дакт

ира

прав

опис

ни и

пра

вого

ворн

и гр

ешки

в ч

ужди

и с

обст

вени

текс

тове

.

Създ

ава

писм

ен те

кст.

Спаз

ва п

раво

писн

ите

норм

и.

30

3518

Изм

еня-

еми

част

и на

реч

та

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

изм

еняе

мит

е ча

сти

на

речт

а.●

Прав

илно

пиш

е и

изго

варя

час

тите

на

речт

а.

изм

еняе

ми

част

и на

реч

таУс

тно

дава

при

мер

и по

те

мат

а „Б

ълга

рски

те

върх

ове“

.

Разд

ел 7

: Отг

овар

я на

въ-

прос

и. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

3618

Мор

фо-

логи

чен

анал

из

нови

зна

ния

● Пр

ави

мор

фоло

гиче

н ан

ализ

на

съ-

щес

твит

елно

им

е, н

а пр

илаг

ател

но и

ме,

на

чис

лите

лно

име,

на

глаг

ол.

мор

фоло

ги-

чен

анал

изИ

зпъл

нява

инд

ивид

у-ал

ни з

адач

и. И

зпол

зва

мод

елит

е за

мор

фоло

ги-

чен

анал

из в

уче

бник

а.

3718

Мор

фо-

логи

чен

анал

из

упра

жне

ние

● Пр

ави

мор

фоло

гиче

н ан

ализ

на

изм

е-ня

емит

е ча

сти

на р

ечта

, кои

то ф

ункц

ио-

нира

т в р

азли

чни

видо

ве т

екст

ове.

Осъ

знав

а ро

лята

на

език

а в

исто

риче

скот

о ра

звит

ие н

а бъ

лгар

скат

а об

щно

ст.

3819

Прав

опис

и

прав

о-го

вор

на

имен

ата

упра

жне

ние

● О

ткри

ва и

ред

акти

ра п

раво

писн

и и

прав

огов

орни

греш

ки.

И

зпол

зва

прим

ери

от

учен

ичес

ки с

ъчин

ения

.

3919

Мес

тоим

е-ни

ено

ви з

нани

я●

Раз

позн

ава

мес

тоим

ения

та к

ато

за-

мес

тващ

и и

свър

зващ

и ду

ми

в из

рече

-ни

ето

и в

текс

та.

И

зпол

зва

разл

ични

по

стил

текс

тове

.

4019

Опи

сани

е-то

в те

кста

(о

писа

-ни

е на

пр

ирод

на

карт

ина)

упр

ажне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

иИ

зпол

зва

позн

ания

та с

и по

бъл

гарс

ки е

зик

при

анал

из и

ком

ента

р на

ху

дож

еств

ени

текс

тове

.

4120

Ли

чно

мес

-то

имен

иепр

егов

ор●

Разп

озна

ва л

ично

то м

есто

имен

ие и

оп

реде

ля гр

амат

ични

те м

у пр

изна

ци.

● Пр

авил

но и

зпол

зва

форм

ите

на л

ично

-то

и н

а въ

звра

тно

личн

ото

мес

тоим

ение

.

Рабо

ти в

ърху

текс

та

„Звъ

нецъ

т“ о

т нач

ална

та

стра

ница

на

разд

ел 8

в

учеб

ника

.

Разд

ел 8

:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

4220

Възв

ратн

о ли

чно

мес

-то

имен

ие

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

въз

врат

но л

ично

то м

ес-

тоим

ение

и о

пред

еля

грам

атич

ните

му

приз

наци

.●

Прав

илно

изп

олзв

а фо

рмит

е на

въз

-вр

атно

то л

ично

мес

тоим

ение

.

възв

ратн

о ли

чно

мес

тои-

мен

ие

Учас

тва

в ди

алоз

и от

уч

илищ

ния

жив

от с

не-

пред

нам

ерен

а уп

отре

ба

на е

зико

вото

явл

ение

.

4320

Упот

реба

на

лич

ното

и

на в

ъз-

врат

ното

ли

чно

мес

-то

имен

ие

упра

жне

ние

● О

ткри

ване

и р

едак

тира

не н

а гр

ешки

в

чуж

ди и

соб

стве

ни те

ксто

ве.

Рабо

ти в

еки

п. Р

еша-

ване

на

проб

лем

ни

ситу

ации

.

4421

Опи

сани

е-то

в те

кста

(о

писа

ние

на х

ора)

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

иИ

зпол

зва

нагл

едни

м

атер

иали

. Ра

боти

вър

ху х

удож

ест-

вени

текс

тове

и у

чени

-че

ски

съчи

нени

я.

31

4521

Прит

ежа-

телн

о м

ес-

тоим

ение

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

при

теж

ател

ното

мес

то-

имен

ие и

опр

едел

я гр

амат

ични

те м

у пр

изна

ци.

● Пр

авил

но у

потр

ебяв

а в

речт

а си

при

те-

жат

елно

то м

есто

имен

ие.

прит

ежат

елно

м

есто

имен

иеУч

аств

а в

разг

овор

и и

диск

усии

по

тем

ата

„Евр

опа

и ни

е“

Разд

ел 9

:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

4621

Прит

ежа-

телн

о м

ес-

тоим

ение

упра

жне

ние

● И

зпол

зва

мес

тоим

ения

та к

ато

зам

ест-

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми;

пра

вилн

о ги

из

гова

ря и

пиш

е.

Разб

ира

как

и по

как

ъв

начи

н на

цион

ална

та

култ

урна

иде

нтич

ност

вз

аим

одей

ства

с е

вро-

пейс

ката

иде

нтич

ност

.

4722

Възв

ратн

о пр

итеж

а-те

лно

мес

-то

имен

ие

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

въз

врат

но п

рите

жат

елно

то

мес

тоим

ение

и о

пред

еля

грам

атич

ните

м

у пр

изна

ци.

● Пр

авил

но у

потр

ебяв

а в

речт

а си

въз

-вр

атно

при

теж

ател

ното

мес

тоим

ение

.

възв

ратн

о пр

итеж

ател

но

мес

тоим

ение

Дис

кути

ра п

о те

ми

от

граж

данс

кото

обр

азов

а-ни

е, к

ато

непр

една

ме-

рено

изп

олзв

а м

есто

и-м

ения

.

4822

Упот

реба

на

при

те-

жат

елно

то

и на

въз

-вр

атно

топр

итеж

а-те

лно

мес

-то

имен

ие

упра

жне

ние

● И

зпол

зва

мес

тоим

ения

та к

ато

зам

ест-

ващ

и и

свър

зващ

и ду

ми;

пра

вилн

о ги

из

гова

ря и

пиш

е.

Рабо

ти в

ърху

раз

личн

и по

сти

л те

ксто

ве.

4922

Изм

еня-

еми

част

и на

реч

та.

Мес

тоим

е-ни

е

конт

ролн

а ра

бота

Те

стов

и за

дачи

с и

збир

аем

и

със

своб

оден

отг

овор

5023

Глаг

ол.

Спре

жен

ие

на гл

агол

а

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

осн

овна

та ф

орм

а и

спре

-ж

ение

то н

а гл

агол

а.ос

новн

а фо

р-м

а на

глаг

ола

спре

жен

ие н

а гл

агол

а

Изп

ълня

ва и

зраз

ител

но

откъ

с от

сти

хотв

орен

ие-

то „

Оби

чам

те, р

один

о“.

Изп

олзв

а на

глед

ни

сред

ства

.

Разд

ел 1

0:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

5123

Спре

жен

ие

на гл

агол

а

упра

жне

ние

● И

зпол

зва

осно

внат

а фо

рма

и сп

реж

е-ни

ето

на гл

агол

а в

собс

твен

текс

т.И

зпол

зва

бога

тите

въз

-м

ожно

сти

на е

зика

за

изра

зява

не н

а чу

вств

а къ

м р

один

ата.

5223

Врем

е на

гл

агол

а.

Мин

ало

свър

шен

о вр

еме

на

глаг

ола

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

и п

рави

лно

обра

зува

фор

-м

ите

на м

инал

о св

ърш

ено

врем

е.●

Целе

съоб

разн

о из

полз

ва м

инал

о св

ър-

шен

о вр

еме

при

създ

аван

е на

сво

й те

кст.

● Уп

отре

бява

пра

вилн

о и

умес

тно

се-

гаш

но в

рем

е, м

инал

о св

ърш

ено

врем

е,

бъде

ще

врем

е).

мин

ало

свър

-ш

ено

врем

еУч

аств

а в

ком

уник

атив

-ни

сит

уаци

я.О

тгов

аря

на в

ъпро

си.

32

5324

Мин

ало

свър

шен

о вр

еме

на

глаг

ола

упра

жне

ние

● Ра

зпоз

нава

и п

рави

лно

обра

зува

фор

-м

ите

на м

инал

о св

ърш

ено

врем

е.●

Целе

съоб

разн

о из

полз

ва м

инал

о св

ър-

шен

о вр

еме

при

създ

аван

е на

сво

й те

кст.

● Уп

отре

бява

пра

вилн

о и

умес

тно

се-

гаш

но в

рем

е, м

инал

о св

ърш

ено

врем

е,

бъде

ще

врем

е).

Рабо

ти в

мал

ка гр

упа.

Рабо

ти в

ърху

текс

тове

са

мос

тоят

елно

.

5424

Мин

ало

несв

ърш

е-но

вре

ме

на гл

агол

а

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

и п

рави

лно

обра

зува

фор

-м

ите

на м

инал

о не

свър

шен

о вр

еме.

● Це

лесъ

обра

зно

изпо

лзва

мин

ало

несв

ърш

ено

врем

е.●

Упот

ребя

ва п

рави

лно

и ум

естн

о гл

а-го

лнит

е вр

емен

а(с

егаш

но в

рем

е, м

инал

о св

ърш

ено

врем

е, м

инал

о не

свър

шен

о вр

еме

и бъ

дещ

е вр

еме)

.

мин

ало

несв

ърш

ено

врем

е

Рабо

ти в

ърху

раз

личн

и по

вид

текс

тове

.

5524

Съвм

естн

а уп

отре

-ба

на

глаг

олни

вр

емен

а

упра

жне

ние

● Це

лесъ

обра

зно

изпо

лзва

и с

ъвм

естн

о уп

отре

бява

мин

ало

свър

шен

о и

мин

ало

несв

ърш

ено

врем

е пр

и съ

здав

ане

на

свой

текс

т.●

Упот

ребя

ва п

рави

лно

и ум

естн

о гл

агол

ните

вре

мен

а (с

егаш

но в

рем

е, м

и-на

ло с

върш

ено

врем

е, м

инал

о не

свър

-ш

ено

врем

е и

бъде

ще

врем

е).

Изп

олзв

а въ

змож

-но

стит

е на

глаг

олни

те

врем

ена

за и

зраз

яван

е на

раз

личн

и чу

вств

а, з

а из

казв

ане

на м

нени

е и

впеч

атле

ние

в ра

зноо

-бр

азни

ком

уник

атив

ни

ситу

ации

.

5625

Пове

ство

-ва

ниет

о в

текс

та

(раз

каз

по

преж

ивя-

но)

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и●

Целе

съоб

разн

о из

полз

ва и

съв

мес

тно

упот

ребя

ва м

инал

о св

ърш

ено

и м

инал

о не

свър

шен

о вр

еме

при

създ

аван

е на

св

ой п

овес

твов

ател

ен те

кст.

Учас

тва

в ди

скус

ии.

Попъ

лва

рабо

тни

ли-

стов

е.

Създ

ава

писм

ен те

кст.

Спаз

ва п

раво

писн

ите

норм

и.

5725

Нели

чни

глаг

олни

фо

рми.

М

инал

о св

ърш

ено

деят

елно

пр

ичас

тие

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

нел

ични

те гл

агол

ни ф

орм

и в

текс

т.●

Разп

озна

ва и

обр

азув

а м

инал

о св

ър-

шен

о де

ятел

но п

рича

стие

.●

Спаз

ва о

собе

ност

ите

в пр

авоп

иса

и в

прав

огов

ора

на м

инал

о св

ърш

ено

дея-

телн

о пр

ичас

тие.

● Уп

отре

бява

пра

вилн

о и

умес

тно

мин

а-ло

свъ

ршен

о де

ятел

но п

рича

стие

в те

кст.

нели

чни

гла-

голн

и фо

рми

(при

част

ия),

мин

ало

свър

шен

о де

ятел

но

прич

асти

е

Изп

олзв

а ко

мик

сите

и

текс

тове

те о

т уче

бник

а по

въп

роси

, свъ

рзан

и с

изку

ство

то и

спо

рта

„Изк

уств

о и

спор

т“.

Разд

ел 1

1:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

33

5825

Мин

ало

свър

шен

о де

ятел

но

прич

асти

е

упра

жне

ние

● Ра

зпоз

нава

нел

ични

те гл

агол

ни ф

орм

и в

текс

т.●

Разп

озна

ва и

обр

азув

а м

инал

о св

ър-

шен

о де

ятел

но п

рича

стие

.●

Спаз

ва о

собе

ност

ите

в пр

авоп

иса

и в

прав

огов

ора

на м

инал

о св

ърш

ено

дея-

телн

о пр

ичас

тие.

● Уп

отре

бява

пра

вилн

о и

умес

тно

мин

а-ло

свъ

ршен

о де

ятел

но п

рича

стие

в те

кст.

Изп

олзв

а де

йнос

тнот

о уч

ене

за р

азви

ване

на

култ

урна

ком

пете

нтно

ст

и ум

ения

за

изра

зява

не

чрез

твор

чест

во.

5926

Мин

ало

несв

ър-

шен

о де

ятел

но

прич

асти

е

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

и о

браз

ува

мин

ало

не

свър

шен

о де

ятел

но п

рича

стие

.●

Спаз

ва о

собе

ност

ите

в пр

авоп

иса

и в

прав

огов

ора

на м

инал

о не

свър

шен

о де

ятел

но п

рича

стие

.●

Упот

ребя

ва п

рави

лно

и ум

естн

о м

инал

о не

свър

шен

о де

ятел

но п

рича

стие

в

текс

т.

мин

ало

несв

ърш

ено

деят

елно

прич

асти

е

Изп

олзв

а м

одел

и за

об

разу

ване

на

нели

чни

глаг

олни

фор

ми.

6026

Упот

реба

на

при

-ча

стия

та в

те

кста

упра

жне

ния

● Сп

азва

осо

бено

стит

е в

прав

опис

а и

в пр

авог

овор

а на

мин

ало

свър

шен

о и

ми-

нало

нес

върш

ено

деят

елно

при

част

ие.

● Уп

отре

бява

пра

вилн

о и

умес

тно

ми-

нало

свъ

ршен

о и

мин

ало

несв

ърш

ено

деят

елно

при

част

ие в

текс

т.

Изп

олзв

а те

ксто

вете

от

учеб

ника

.

6126

Пове

ство

-ва

ниет

о в

текс

та

(раз

каз

по

въоб

раж

е-ни

е)

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и.●

Упот

ребя

ва п

рави

лно

и ум

естн

о м

и-на

ло с

върш

ено

и м

инал

о не

свър

шен

о де

ятел

но п

рича

стие

в с

вой

пове

ство

ва-

теле

н те

кст.

Отг

овар

я на

въп

роси

и

изпъ

лняв

а за

дачи

.

6227

Врем

е на

гл

агол

а.

Мин

ало

свър

шен

о и

мин

ало

несв

ърш

е-но

при

час-

тие

конт

ролн

а ра

бота

Тест

ови

зада

чи

6327

Неиз

мен

я-ем

и ча

сти

на р

ечта

. На

речи

е

нови

зна

ния

● О

смис

ля п

онят

ието

за

неиз

мен

яем

и ча

сти

на р

ечта

.●

Разп

озна

ва н

ареч

ието

в и

зреч

ение

то.

● Пр

авил

но и

ум

естн

о уп

отре

бява

нар

е-чи

ето

в ре

чева

та п

ракт

ика.

● Пр

илаг

а пр

авоп

исни

те и

пра

вого

вор-

ните

пра

вила

при

упо

треб

а на

нар

ечие

.

неиз

мен

яем

и ча

сти

на р

еч-

та, н

ареч

ие

Тем

ата

„Отк

рива

тел

или

изоб

рета

тел“

про

воки

-ра

изс

ледо

вате

лски

те

търс

ения

на

учен

ицит

е.

Осъ

щес

твяв

ат с

е м

еж-

дупр

едм

етни

връ

зки.

Разд

ел 1

2:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

34

6427

Наре

чие

упра

жне

ние

● Ра

зпоз

нава

нар

ечие

то в

изр

ечен

ието

.●

Прав

илно

и у

мес

тно

упот

ребя

ва н

аре-

чиет

о в

рече

вата

пра

ктик

а.●

Прил

ага

прав

опис

ните

и п

раво

гово

р-ни

те п

рави

ла п

ри у

потр

еба

на н

ареч

ие.

Изп

олзв

а м

улти

мед

ия

за п

редс

тавя

не н

а ре

зулт

ати

и пр

одук

ти о

т из

пълн

ение

на

кон-

крет

на и

зсле

дова

телс

ка

зада

ча.

6528

Пред

лог

нови

зна

ния

● Ра

зпоз

нава

пре

длог

а в

изре

чени

ето.

● Пр

авил

но и

ум

естн

о уп

отре

бява

пре

д-ло

зи в

реч

еват

а пр

акти

ка.

● Пр

илаг

а пр

авоп

исни

те и

пра

вого

вор-

ните

пра

вила

при

упо

треб

а на

пре

длоз

и.

пред

лог

Изп

олзв

а та

блиц

ата

от

учеб

ника

, за

да д

аде

собс

твен

и пр

имер

и.

6628

Упот

реба

на

неи

зме-

няем

ите

част

и в

текс

та

упра

жне

ние

● Ра

зпоз

нава

неи

змен

яем

ите

част

и в

текс

та.

● Пр

авил

но и

ум

естн

о уп

отре

бява

неи

з-м

еняе

ми

част

и в

рече

вата

пра

ктик

а.●

Прил

ага

прав

опис

ните

и п

раво

гово

р-ни

те п

рави

ла п

ри у

потр

еба

на н

еизм

еня-

еми

част

и.

Изп

олзв

ат с

е ра

злич

ни

по с

тил

и ж

анр

текс

то-

ве, з

а да

се

анал

изир

ат

изм

еняе

ми

и не

изм

еня-

еми

част

и на

реч

та.

6728

Отг

овор

на

жит

ейск

и въ

прос

нови

зна

ния

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и.●

Създ

ава

в ус

тна

и в

писм

ена

форм

а те

кст,

в ко

йто

изра

зява

лич

на п

озиц

ия п

о ж

итей

ски

проб

лем

и п

одби

ра п

одхо

дя-

щи

аргу

мен

ти.

● Ум

ее д

а ко

мпо

зира

текс

т раз

съж

дени

е в

опре

деле

н об

ем.

● И

зпол

зва

език

ови

сред

ства

, под

ходя

-щ

и за

сит

уаци

ята

на о

бщув

ане.

● Ре

дакт

ира

и оф

орм

я пи

смен

ия те

кст в

съ

отве

тств

ие с

изи

сква

ният

а за

пис

мен

о об

щув

ане

(пра

вопи

с, п

ункт

уаци

я, гр

а-фи

чно

офор

мян

е).

● Пр

и съ

здав

ане

на у

стен

текс

т спа

зва

прав

илат

а на

пра

вого

вора

и п

оста

вя

логи

ческ

о уд

арен

ие, к

ато

се с

ъобр

азяв

а с

ком

уник

атив

ната

цел

.

отго

вор

на

въпр

осУч

аств

а в

диск

усии

по

проб

лем

и от

учи

лищ

ния

жив

от.

По п

редл

ожен

алг

о-ри

тъм

съз

дава

текс

т - о

тгов

ор н

а ж

итей

ски

въпр

ос.

35

6829

Отг

овор

на

жит

ейск

и въ

прос

упра

жне

ние

● Ра

звив

ане

на к

омун

икат

ивни

ком

пе-

тент

ност

и.●

Създ

ава

в ус

тна

и в

писм

ена

форм

а те

кст,

в ко

йто

изра

зява

лич

на п

озиц

ия п

о ж

итей

ски

проб

лем

и п

одби

ра п

одхо

дя-

щи

аргу

мен

ти.

● Ум

ее д

а ко

мпо

зира

текс

т раз

съж

дени

е в

опре

деле

н об

ем.

● И

зпол

зва

език

ови

сред

ства

, под

ходя

-щ

и за

сит

уаци

ята

на о

бщув

ане.

● Ре

дакт

ира

и оф

орм

я пи

смен

ия те

кст в

съ

отве

тств

ие с

изи

сква

ният

а за

пис

мен

о об

щув

ане

(пра

вопи

с, п

ункт

уаци

я, гр

а-фи

чно

офор

мян

е).

● Пр

и съ

здав

ане

на у

стен

текс

т спа

зва

прав

илат

а на

пра

вого

вора

и п

оста

вя

логи

ческ

о уд

арен

ие, к

ато

се с

ъобр

азяв

а с

ком

уник

атив

ната

цел

.

Обс

ъжда

и р

едак

тира

съ

здад

ения

текс

т.

6929

Изм

е-ня

еми

и не

изм

еня-

еми

част

и на

реч

та

обоб

щен

ие●

Разп

озна

ва, а

нали

зира

и и

зпол

зва

в со

бств

ени

текс

тове

изм

еняе

ми

и не

из-

мен

яем

и ча

сти

на р

ечта

.

Отг

овар

я на

въп

роси

.Ра

боти

сам

осто

ятел

но.

7029

Отг

овор

на

жит

ейск

и въ

прос

конт

ролн

а ра

бота

● Съ

здав

а в

писм

ена

форм

а те

кст,

в ко

йто

изра

зява

лич

на п

озиц

ия п

о ж

и-те

йски

про

блем

и п

одби

ра п

одхо

дящ

и ар

гум

енти

.

Писм

ен те

кст –

отг

овор

на

въпр

ос.

7130

Прос

то

изре

чени

епр

егов

ор●

Опр

едел

я гр

аниц

ите

на п

рост

ото

изре

-че

ние

в ра

мки

те н

а сл

ожно

то.

С

пред

лож

енит

е те

ксто

-ве

по

тем

ата

„Жив

отът

на

наш

ата

план

ета“

м

оже

да с

е ос

ъщес

тви

връз

ка с

дру

ги у

чебн

и ди

сцип

лини

.

Разд

ел 1

3:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

7230

Подл

огът

и

сказ

уем

ото

като

глав

ни

част

и на

пр

осто

то

изре

чени

е

нов

и зн

ания

● О

ткри

ва п

одло

га и

ска

зуем

ото

в из

ре-

чени

ето.

● Пр

илаг

а пр

авил

ото

за ч

лену

ване

на

подл

ога

в из

рече

ниет

о в

писм

ен те

кст,

койт

о съ

здав

а.

синт

акти

чен

анал

изРа

бота

по

груп

и. Е

зико

-ва

зад

ача

се и

зпъл

нява

, ка

то с

е ра

боти

вър

ху

текс

т с е

коло

гичн

о съ

държ

ание

.

7330

Изр

азя-

ване

на

подл

ога

с ра

злич

ни

част

и на

ре

чта.

Чле

-ну

ване

упра

жне

ние

● Ум

ее д

а из

разя

ва п

одло

га с

раз

личн

и ча

сти

на р

ечта

– с

ъщес

твит

елно

им

е,

прил

агат

елно

им

е, ч

исли

телн

о им

е,

мес

тоим

ение

.

Рабо

та в

еки

п по

раз

ре-

шав

ане

на е

коло

гиче

н пр

обле

м.

Гене

рира

т се

идеи

, кат

о се

все

ки к

онтр

олир

а ре

чта

си.

Пред

лага

т се

реш

ения

.По

емат

се

отго

ворн

ости

.

36

7431

Пояс

нени

я на

под

лога

и

на с

казу

-ем

ото

нови

зна

ния

● Съ

пост

авя

два

текс

та.

● О

смис

ля р

олят

а на

поя

снен

ията

на

подл

ога

и на

ска

зуем

ото

в те

кста

.

Чрез

раз

реш

аван

е на

пр

обле

м с

е ра

звив

ат

ком

уник

атив

ни у

мен

ия.

7531

Пояс

нени

я на

под

лога

и

на с

казу

-ем

ото

упра

жне

ние

● О

смис

ля р

олят

а на

поя

снен

ията

на

подл

ога

и на

ска

зуем

ото

в те

кста

.Съ

здав

ат с

е дв

а ви

да

текс

тове

– с

ъс и

без

по

ясне

ния.

7631

Втор

о-ст

епен

ни

част

и в

прос

тото

из

рече

ние.

О

бсто

я-те

лств

ено

пояс

нени

е

нови

зна

ние

● Ра

зпоз

нава

и о

смис

ля ф

ункц

иите

на

обст

ояте

лств

енот

о по

ясне

ние

като

вто

-ро

степ

енна

час

т в п

рост

ото

изре

чени

е,

влад

ее у

потр

ебат

а м

у.●

Прил

ага

прав

илот

о за

чле

нува

не н

а вт

орос

тепе

ннит

е ча

сти

в из

рече

ниет

о в

писм

ен те

кст,

койт

о съ

здав

а.●

Прав

и си

нтак

тиче

н ан

ализ

на

прос

то

изре

чени

е.

обст

ояте

л-ст

вено

поя

с-не

ние

Тем

ата

„Чуд

есат

а на

св

ета“

про

воки

ра у

чени

-ци

те д

а по

търс

ят д

етск

и ен

цикл

опед

ии и

ли

мат

ериа

ли в

инт

ерне

т.

Разд

ел 1

4:О

тгов

аря

устн

о на

въп

ро-

си. И

зпъл

нява

пис

мен

о за

дачи

.

7732

Обс

тоя-

телс

твен

о по

ясне

ние

упра

жне

ние

● Ра

зпоз

нава

и о

смис

ля ф

ункц

иите

на

обст

ояте

лств

енот

о по

ясне

ние

като

вто

-ро

степ

енна

час

т в п

рост

ото

изре

чени

е,

влад

ее у

потр

ебат

а м

у.●

Прил

ага

прав

илот

о за

чле

нува

не н

а вт

орос

тепе

ннит

е ча

сти

в из

рече

ниет

о в

писм

ен те

кст,

койт

о съ

здав

а.●

Прав

и си

нтак

тиче

н ан

ализ

на

прос

то

изре

чени

е.

Рабо

ти в

мал

ки г

рупи

. Уч

аств

а в

роле

ви и

гри.

7832

Доп

ълне

-ни

ено

ви з

нани

я●

Разп

озна

ва и

осм

исля

фун

кции

те н

а до

пълн

ение

то к

ато

втор

осте

пенн

а ча

ст в

пр

осто

то и

зреч

ение

, вла

дее

упот

реба

та

му.

● Пр

илаг

а пр

авил

ото

за ч

лену

ване

на

втор

осте

пенн

ите

част

и в

изре

чени

ето

в пи

смен

текс

т, ко

йто

създ

ава.

● Пр

ави

синт

акти

чен

анал

из н

а пр

осто

из

рече

ние.

допъ

лнен

иеРа

боти

по

мод

ели,

пр

едло

жен

и в

учеб

ника

.

7932

Доп

ълне

-ни

еуп

раж

нени

е●

Разп

озна

ва и

осм

исля

фун

кции

те н

а до

пълн

ение

то к

ато

втор

осте

пенн

а ча

ст в

пр

осто

то и

зреч

ение

, вла

дее

упот

реба

та

му.

● Пр

илаг

а пр

авил

ото

за ч

лену

ване

на

втор

осте

пенн

ите

част

и в

изре

чени

ето

в пи

смен

текс

т, ко

йто

създ

ава.

● Пр

ави

синт

акти

чен

анал

из н

а пр

осто

из

рече

ние.

Рабо

ти с

амос

тоят

елно

, ка

то и

зпол

зва

рабо

тни

лист

ове.

37

8033

Опр

едел

е-ни

е но

ви з

нани

я●

Разп

озна

ва и

осм

исля

фун

кции

те н

а оп

реде

лени

ето

като

вто

рост

епен

на ч

аст

в пр

осто

то и

зреч

ение

, вла

дее

упот

реба

-та

му.

● Пр

илаг

а пр

авил

ото

за ч

лену

ване

на

втор

осте

пенн

ите

част

и в

изре

чени

ето

в пи

смен

текс

т, ко

йто

създ

ава.

● Пр

ави

синт

акти

чен

анал

из н

а пр

осто

из

рече

ние.

опре

деле

ние

Рабо

ти п

о м

одел

и,

пред

лож

ени

в уч

ебни

ка.

8133

Опр

едел

е-ни

е уп

раж

нени

е●

Разп

озна

ва и

осм

исля

фун

кции

те н

а оп

реде

лени

ето

като

вто

рост

епен

на ч

аст

в пр

осто

то и

зреч

ение

, вла

дее

упот

реба

-та

му.

● Пр

илаг

а пр

авил

ото

за ч

лену

ване

на

втор

осте

пенн

ите

част

и в

изре

чени

ето

в пи

смен

текс

т, ко

йто

създ

ава.

● Пр

ави

синт

акти

чен

анал

из н

а пр

осто

из

рече

ние.

Рабо

ти с

амос

тоят

елно

, ка

то и

зпол

зва

рабо

тни

лист

ове.

8233

Синт

акти

-че

н ан

ализ

упра

жне

ние

● Пр

ави

синт

акти

чен

анал

из н

а пр

осто

из

рече

ние.

Срав

нява

и о

смис

ля с

ин-

такт

ични

кон

стру

кции

от

бъл

гарс

кия

език

и о

т из

учав

ания

чуж

д зи

к.

8334

Глав

ни

и вт

оро-

степ

енни

ча

сти

в пр

осто

то

изре

чени

е

обоб

щен

ие●

Сист

емат

изир

а на

учен

ото

за гл

авни

и

втор

осте

пенн

и ча

сти

на и

зреч

ение

то.

Рабо

ти в

ърху

пос

тер.

8434

Глав

ни

и вт

оро-

степ

енни

ча

сти

в пр

осто

то

изре

чени

е

конт

ролн

а

рабо

та

Те

стов

и за

дачи

с и

збир

аем

и

със

своб

оден

отг

овор

8534

Част

и на

ре

чта

и ча

сти

на

изре

че-

ниет

о

прег

овор

● Си

стем

атиз

ира

науч

енот

о за

час

ти н

о ре

чта

и ча

сти

на и

зреч

ение

то.

И

згот

вя п

резе

нтац

ия.

Разр

абот

ил: .

......

......

......

......

......

......

......

......

(И

ме,

фам

илия

, под

пис)

38

1. Годишното тематично разпределение се раз-работва от преподаващия учител за всяка учеб-на година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.

2. Годишното тематично разпределение на учи-теля по т. 1 се утвърждава от директора на училището преди началото на учебната година.

3. В колона 1. се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове в тема-тичното разпределение трябва да отговарят на броя на часовете по училищен учебен план за съ-ответния клас.

4. В колона 2. се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броя на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.

5. В колона 3. се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на тема-та, записана в дневника. Темата на урочната еди-ница се определя от учителя и може да не е съща-та като темата на урока в учебника или темата в учебната програма.

6. В колона 4. се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва съответната таблица в учебната програма за препоръчител-ното процентно разпределение.

7. В колона 5. се описват накратко компетент-ностите като очаквани резултати от обучение-то в рамките на конкретната урочна единица

8. В колона 6. се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има такива)

9. В колона 7. се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на учебната програма, в съот-ветствие с предвиденото в раздел „Дейности за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на съответната учеб-на програма.

10. В колона 8. се посочват методите и форми-те за оценяване (те може да са свързани с кон-кетната тема на урочната единица, но може да са и ориентирани върху цял раздел) - при спаз-ване на ДОС за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни работи, лабора-торни упражнения, семинари, работа по проекти и др.), и при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.

11. При възникнали обстоятелства от обекти-вен характер годишното тематично разпреде-ление подлежи на изменение, допълнение и прес-труктуриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица, и се утвърждава допълни-телно от директора на училището, при спазване на препоръчителното процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината.

ПОяСнителни БележКи:

39

проф. д-р Росица Пенковапроф. дфн Стефан БрезинскиНадя Бурджиева

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗА 5. КЛАС

Редактор Венцислав БожиновГрафичен дизайнер Веселин ПраматаровКоректор Стела Зидарова

Издание I, 2016 г., формат 600х900/8, печатни коли 5ИК „РИВА“ АД, София 1000, ул. „Неофит Рилски“ 70, ет. 3www.rivapublishers.comПечат

ISBN 978-619-225-029-4