ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК - 51sou.info51sou.info/vestnici51/broj79.pdf · символ на предателство, лицемерие, коварство и

стр.1 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

ИНТЕРЕСНО И

ЗАБАВНО

стр.18, 19

НОВИЯТ СЕЗОН

НА “ТЕАТЪР 51”

стр.5,6,7

МЕЧТАЕМ, ТРУДИМ

СЕ, УСПЯВАМЕ

стр. 16, 17

АПРИЛ 2015 Брой 79

В КУХНЯТА НА “TV 51”

стр.2,3,4

ИЗ БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ

стр.8,9,10 УЧЕНИЧЕСКО

ТВОРЧЕСТВО

стр.13,14,15

МЪДРОСТТА НА

АБИТУРИЕНТИТЕ

стр.10,11,12

ИЗЛОЖБАТА на г-жа А.

Йотова и 11-а клас

ПАТРОНЕН ПРАЗНИК

НА 51 СОУ


TV51

1.Как се създаде телевизията ?

Идеята за възобновяване на училищната телевизия

възникна спонтанно и беше на г-н Александров, но всички

ученици бяха изключително ентусиазирани. Първоначалният

замисъл беше предаванията да бъдат за училищния живот и

да се излъчват в часа на класа всеки вторник. След като

проведохме кастинга и говорихме с желаещите да се включат, се оказа, че

идеите са много и то креативни. Намерихме помощници, които ни свързаха с

известни личности ,и в момента рубриката ни „ИзвестниТе“ е една от най-

популярните. Въпреки че още сме в началото на работата, вече имаме

предавания за кариерното ориентиране, с които искаме да помогнем на

учениците да си изберат професия и репортажи за работата в други училища в

страната и чужбина.

2. Колко ученици кандидатстваха

за участие в нея? Колко са

избраните? (Какви роли имат?)

К ато всяка медия , нашата

телевизия също се нуждае от голям

екип, в който задачите да бъдат

разпределени. Кандидатите за

училищната телевизия бяха много

повече от очакваното и всички преминаха през кастинг, който продължи няколко

дни. За щастие имахме кандидати за всички свободни позиции и от всички

възрасти. Сред най-желаните бяха тези за водещи и репортери, но имаше и

ученици, които искаха да участват, но за нищо на света не искаха да застават

пред камера. Освен с желанието на всеки кандидат - комисията се съобрази и с

характера и индивидуалните му особености, за да намери най-подходящото

място, на което той да се чувства най-добре. А най-хубавото е, че служителите се

интересуват и от работата на колегите си, а така се прави и в големите

телевизионни медии.

TV51


3. Кои са ръководителите на TV 51? Каква е идеята? Какви са целите?

Училищната телевизия е изцяло плод на труда на учениците на 51 СОУ.

Трима учители са винаги на разположение на екипа: Ирена Йотова, Аделина

Йотова и Лилия Симеонова. Те помагат с каквото могат и насърчават

учениците. Организацията, работата, идеите, монтажът, записите, сценарият –

всичко това правят деца. Затова е толкова важна тази инициатива. Защото тя

насърчава младите хора да бъдат дейни, отворени, да общуват помежду си, да

не се страхуват да опитват нови неща. Целта на телевизията е не само да даде

възможност на бъдещите журналисти

да се запознаят с този тип работа, но и

да отговори на нуждата им да участват

в училищния и обществения живот.

Колко предавания имаше досега?

До момента са заснети и монтирани

осем репортажа и един много

специален филм, с който се гордеем и

който е посветен на юбилея на г-жа

Станчева. Имахме предаване, с което

отбелязахме св. Валентин, а сега ни предстои и такова за Великден. Имаме

още заснети предавания, които скоро ще бъдат излъчени.

3. Кой е гостувал на телевизията?

Нашето училище е много гостоприемно и екипът на телевизията винаги е

готов да посрещне всеки. Първият гост в първото ни предаване беше г-н

Александров. Досега на гости ни бяха Любен Дилов син, Мирян Костадинов,

влогърът That Boy Chris, ученици и учители от Украйна и Свиленград.

Естествено имаме и много специални интервюта, които взехме на работното

място на гостите си. В поредицата за кариерно ориентиране посетихме


TV51

ветеринарен кабинет, медицински кабинет за рехабилитация, студио

за анимация, галерия, в която са изложени творби на Светлин Русев.

Ние бяхме на гости на Ники Кънчев, Графа, Крисия, Жана

Бергендорф.

5. Какви са плановете ви занапред?

Съвсем скоро ни предстои заснемането на новинарско

предаване, в което ще разкажем за актуалните събития от

училищния живот. Смятаме, че това е много важно и вече е

време да го направим.

Г-н Александров отново ни помогна с идеята да съберем

мненията на всички учители, които пътуваха през последната

една година на обучения в чужбина. Ние приехме с радост

амбициозната задача да

обединим впечатленията и

спомените на всички и да

помогнем наученото да стигне

до учениците, родителите и

учителите.Още от самия старт

на училищната телевизия си

мечтаем за едно кулинарно

предаване, в което наши ученици и техните родители, а защо не

и учители, да споделят любимите си здравословни рецепти. А

най-голямата ни надежда е един ден да получим национален

ефир. Това ни пожелаха и много от нашите гости.


През 2014 г. арт-студио ,,Театър 51"

поднови дейността на училищния

театър. Всички участници се включиха с

голямо желание и явен ентусиазъм в

постановката по мотиви от пиесата на

Добри Войников ,,Криворазбраната

цивилизация". Това е най-

представителният образец на жанра от

времето преди Освобождението и една

от най - сполучливите и обичани

български комедии. Проблемът за

опасностите от сляпото следване на

чуждите образци е широко

коментиран.Зад него, обаче, стои и друг

по - същностен въпрос: Какво

представлява чуждото, европейското -

заплаха или благо. Добри Войников

основателно е причисляван към

проевропейски настроените кръгове и

дори е бил критикуван за това. С

,,Криворазбраната цивилизация" той, от

една страта, отговоря на обвиненията,а

от друга, се опитва да смени гледната

точка към проблема. Комедията е

насочена срещу ,,кривото разбиране",а

не срещу ,,цивилизацията". По думите на

автора ,,модата е заета вместо

цивизацията". Но цивилизацията е

разбирана като наука, като култура, като

съвременни технологии не е отхвърлена.

В комична светлина са представени

както чужденците, претендиращи да

носят цивилизацията сред ,,простите"

българи,така и консерваторите, които са

склонни да отхвърлят всичко чуждо.

Авторът вижда положителното в

младите, които открито се

противопоставят на користния грък,

Театър

51


Театър 51

“Криворазбраната цивилизация”

по Добри Войников

стр.9 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК стр.10 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК


ПАМЕТНИ ДАТИ И СЪБИТИЯ ОТ НАШАТА ИСТОРИЯ:

137 г. от освобождението на България от турско иго

Японски самурай се бие за свободата на българите

„ Самураите са професионални воини, отличаващи се с изключителна смелост,

храброст, вярност, чест и достойнство. Могат да бъдат сравнени със

средновековните западноевропейски рицари.“

bg.wikipedia.org

По време на Руско-турската освободителна война в

състава на руската армия се включват десетки чужденци,

между които и един японец. Това е Сейго Ямадзава. Той е

роден през 1846 г. в Япония, в префектурата Кагошима.

Произлиза от благородническо самурайско семейство и още

като младеж се отдава на бойните изкуства и на военната

кариера. Вече като майор, специализира във Франция. След

завръщането си е изпратен като японски императорски

представител в щаба на руската армия. Пристигането му

обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна

война (юни 1877 г.). Майор Ямадзава е пратен на фронта –

разбира се, само като наблюдател. Дълбоко впечатлен от

героизма на руските воини,

Сейго Ямадзав

Сейго Ямадзава категорично заявява пред командващия руските войски, че

иска да вземе участие в боевете за Плевен. В молбата си той пише: „Желая от душа и

сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия

генерал Скобелев!”. Майорът е назначен за командир на взвод (около 40 бойци) и е

пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му

войници с помощта на един френски преводач с думите: „Момчета, тъй като аз не

говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам

никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено

изискване – бъдете бързи като светкавица“. В началото на атаката японецът се явил

в своето традиционно самурайско бойно облекло, а единственото му оръжие

било катаната (самурайският меч). Стреснати от вида му и силно изплашени, турците

започнали да крещят „Жълт дявол“ и панически побягнали обратно. Една от

основните причини за успешната атака била, че той и войниците му до последно

пълзели незабелязани в калта и изведнъж изскочили в последния момент със саби в

ръка и така изненадали врага. За проявения героизъм Ямадзава е удостоен с почетен

орден от самия руски император.

След войната смелият японец се завръща в родината си и продължава

военната си кариера достигайки до най-високия офицерски чин генерал-майор.

Сейго Ямадзава умира през 1897 г. на 52 г. от тежко белодробно заболяване. За най-

голяма радост той оставя потомство, което е живо и до днес. Неговият правнук

Такеми Сасамори е прочут инструктор по традиционни японски бойни спортове и е

също така голям приятел на България.

Красимир Иванов, историк

1000 години от фаталната битка при с.Ключ и от смъртта на цар Самуил

(991-1014)


Цар Самуил оставя траен спомен в българската историческа памет като суров пълководец и непоколебим защитник на независимостта на България и на свободата на българския народ. С

неговата трагична смърт започва мъчителната агония на Първото българско царство. На трона се възкачил Гаврил Радомир /1014-1015/. Той бил храбър човек и способен военачалник, но отстъпвал по държавнически качества на баща си Самуил. Въпреки че успява да нанесе няколко сериозни удара на ромеите, в действията му липсвала ясна стратегия. Неговото управление е съвсем кратко. По време на един лов той бил подло

убит от своя първи братовчед Иван Владислав, синът на Арон, този, когото беше спасил от екзекуция. Така на престола се възкачва Иван Владислав /1015-1018/. До голяма степен в българската историческа и художествена литература той е превърнат в символ на предателство, лицемерие, коварство и подлост. Но все пак личните амбиции и грехове на царя не бива да се превръщат в решаващ "знаменател" пред неговата решимост и дела за отстояването на българската независимост. Битолският надпис показва

категорично не само яркото родолюбие на "българския самодържец,(...) българин родом", но и реални мерки за отбраната на държавата. Борбата за власт във всички епохи, особено пък през Средновековието, е белязана с нелоялност и дори с престъпления. Иван Владислав може да бъде осъждан в морален план. За съжаление той продължава братоубийствената линия, като веднага ослепява неизвестния по име най-голям син и престолонаследник на Гаврил Радомир.

През февруари 1018 г. византийският император получава изненадващата вест, че

Иван Владислав е загинал пред стените на Драч. В един неразумен двубой с военноначалника Никита Пигонит царят е нападнат коварно в гръб и убит от двама византийски пехотинци. Василий II веднага потегля на последния си поход към България, където нещата вземат извънредно лош обрат. През пролетта на 1018 г. императорът влиза тържествено в столицата Охрид, отваря царската хазна и намира в нея царски корони, златоткани одежди и хиляди златни монети. Съдбата на България е вече решена, въпреки че престолонаследникът Пресиан с братята си

Алусиан и Арон и верните си войски продължават съпротивата в планинските райони

още няколко месеца до август 1018 г., когато обзети от отчаяние, се предават. Това е окончателният край

на Първото българско царство. Скилица разказва, че Василий II проявил към тях уважение и запазил живота им"...издигнал висока трибуна, на която приел Пресиан с братята му (...), като ги успокоил с праведни и човеколюбиви думи." Пресиан получил титлата "магистър", а Алусиан и Арон - "патриций".

Завладяването на българските земи от Византия не слага край на кървавия конфликт между Самуиловци и Ароновци. През 1040 г. българският народ се вдига на мощно въстание против византийската власт, ръководено от

втория син на цар Гаврил Радомир и внук на Самуил Петър Делян. След няколко бързи победи е освободена Западна България. В този момент в лагера на царя пристигнал избягалият от Константинопол Алусиан, син на цар Иван Владислав и братовчед на Петър Делян. Той бил посрещнат радушно и с голямо доверие от водача на въстанието. Петър Делян му поверил една 40-хилядна армия, с която трябвало да превземе гр. Солун. Пред стените на града обаче, българите били сразени, а Алусиан се завърнал безславно. Оттук нататък се разиграва нова зловеща драма, описана подробно от Йоан Скилица:

Красими Иванов



„Когато след поражението Делян и Алусиан се събрали, те започнали да се

съмняват един в друг: последният, понеже се срамувал от поражението, а първият, защото подозирал измяна. Те почнали да злоумишляват помежду си и да дебнат удобния слуай. И тъй Алусиан поканил Делян на угощение за да се помирят. Когато главата на Делян се размътила от пиене, той го хванал и го ослепил, без изобщо войниците да разберат нещо от случилото се. После избягал при императора.” Алусиан получил щедра отплата и титлата магистър за пъкленото си дело. Сред въстаниците настъпил разкол, а ослепеният Петър Делян скоро след това бил пленен от византийците. Останали без предводител и цар бунтовниците претърпели поражение и въстанието било потушено.

След тези събития следите на потомците на Самуил и Арон се губят във времето. Дали

унищожителната вражда е продължила, ние не знаем. Така завършва тази трагична страница от българската история, пропита с жестокост, коварство, амбиция, болезнена жажда за власт и...много кръв!

Свобода или смърт

Това е един от най - великите революционни девизи в

света. Пришит на знамето, несъмнено дава хъс на много

бутновници.

Какво е свободата? Всеки един човек я приема по

различен начин. За мен свободата не е само физическа, тя е

и на психическо ниво. Когато един човек е свободен, той

трябва да се чувства добре. Днешна България не е свободна.

Хората живеят под робството на властите и на

манипулацията. Не смятам, че това е свободата, която са

искали да постигнат българите с битките си. Българинът не

може да живее в страх и да не знае как да отстоява това,

което иска. Той трябва да може да се бори за това, което

заслужава.

Разбира се, че има и друга страна на нещата, защото

когато се даде прекалена свобода на действията, хората

започват да прекаляват и да злоупотребяват с нея. Всичко

трябва да има граници, на които ние не сме се научили, тъй

като не ни е дадено право на глас и когато го получим,

гледаме да се възползваме максимално от него. В България

всичко е една псевдо демокрация. Създават се гласувания за

най - различни неща, било то избор на президент, кмет, дори

и телевизионните предавания ти дават право на избор. За

жалост обаче цялото това гласуване е една огромна

манипулация от страна на държавата. Поставяйки нещата по

този начин, хората не могат да я обвинят в каквото и да е, тъй

като те са "избрали" властващите органи. Протестите, които

продължиха повече от половин година, не доведоха до нищо

добро. Показахме само, че когато искаме, можем да сме

единни. Това е най - големият ни проблем - ние не се

уважаваме взаимно, не уважаваме личното пространство и

свободата на останалите ни съграждани. Първо трябва всеки

един от нас да погледне себе си, да види къде е сбъркал и

тогава идва ред на промяната към по - добро - към свободата.

Заслужава ли си да живеем в такова време? Това е

въпрос, на който всеки един от нас трябва да си даде отговор.

Някои не са съгласни с положението, в което сме, затова

посягат на живота си, тъй като не виждат друг избор. За мен

смъртта е изход само когато наистина видиш, че няма какво

друго да направиш. Смъртта, може да се приеме и не само

като физическо състояние, ами като психическо. Когато не

можеш да управляваш себе си и желанията си и когато всяко

твое действие се следи и се командва, то тогава ти си мъртъв.

Ти си един от всичките роботски изобретения на властите.

Слушаш и изпълняваш нареждания, защото не се ли случи

това, подлагаш себе си и семейството си на опасност. Никой

не заслужава да живее по този начин.

Свобода или смърт? Свободата е относително понятие,

което всеки интерпретира различно. Колкото до смъртта -

едната може да настъпи по - рано от другата, но ние не

трябва да позволяваме това да се случи. За целта трябва да

освободим съзнанието и духаси ,чак тогава ще сме истински

живи.

Възпоменателен надпис, отбелязващ голямата българска

победа при Траянови врата /986 г./



Творчески кът стр.9 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

Дрехите не правят човека

Дрехите, погледнато реално, всички се

нуждаем от тях, защото така е прието в

обществото. Необходимо ли ни е обаче да носим

скъпи дрехи, за да се чувстваме добре?

С времето моралните ценности на хората са

се изменили, заедно с тях и вкусът им за дрехи.

Разбира се, че е важно да изглеждаме

подобаващо, особено когато трябва да направим

добро впечатление. За жалост, тази дума се

разбира от всеки човек различно. Някои толкова

се увличат в стремежа си да се облекат добре, че

дори не забелязват колко нелепо изглеждат.

Външният вид доста често лъже. Много е

трудно да направим преценка за един човек само

по това как е облечен. Със сигурност си

създаваме някакво впечатление, което може да

бъде коренно разбито точно след минути. Както

гласи една поговорка: "По дрехите посрещат, по

ума изпращат." Доста хора правят прибързани

заключения. Такова със сигурност са направили и

някои за Серафим от едноименния разказ на

Йовков. Бедният човечец, който макар и все да

си намира по някоя работа, няма достатъчно

пари да си купи ново палто, но този факт не го

притеснява. Хората, които държат повече на

външния си вид, отколкото на това, което имат в

главата, не са уверени в себе си и в това, което

са.

Основният въпрос на нашата тема е дали

дрехите правят човека. Според мен едно от най -

приятните чувства е да си облечеш едни нови

дрехи или поне изпрани. Самочувствието ти се

вдига и се чувстваш като нов човек, но

категорично не могат да променят характера,

защото това няма как да настъпи с обличането на

нови или скъпи дрехи. Тук ще спомена хората,

които са готови да дадат всичко, за да изглеждат

добре. Продават и малкото си достойнство в

замяна на "Gucci" и "Prada" . За жалост, всичко

това се прави само заради чуждото мнение.

Когато това те интресува толкова много, няма

как да не наблегнеш на външния си вид. Всеки

компенсира с нещо. Щом не можеш да изпъкнеш

с ум, трябва да блеснеш с визия, която се изгубва

в момента, в който си отвориш устата и от нея

излезе поредната глупост.

Никога няма да се примиря с хората, които

мислят, че дрехите те изграждат като по - велика

личност от другите. Била съм свидетел на доста

"дрипави" хора, които са толкова интелигентни,

че се чудиш дали всъщност те заслужават да са

на улицата или онези хора със скъпарските

костюми и лъскавите коли, стигнали върха,

благодарение на корупцията, която владее света.

Тези "дрипави" хора са едно стъпало нагоре в

йерархията, надрастнали са материалното и се

интересуват само от това, което те чуват да

изричаш. Както е казал известният Антоан

Екзюпери: "Най - същественото е невидимо за

очите, истински се вижда само със сърцето" . Ако

отворим сърцата си за хората, а не очите си,

които гледат цената на всичко, то тогава дрехите

наистина няма да имат значение. Отново ще дам

пример със Серафим, който макар и със скъсано

палто, е един прекрасен човек с добро сърце.

Готов е да даде и малкото, което има, без да

очаква нищо в замяна. Докато четях този разказ,

си дадох сметка, че именно хората, които имат

най - малко, са най - щедри. Попадала съм на

хора с бляскава визия, които нямат нито една

добра жилка в тялото си. Никога не съм видяла

такъв човек да спре, когато някой възрастен дядо

го заговори или да помогне на човек в беда. И

какво значение имат тогава дрехите, след като

струваме по - малко от тях.

Мога смело да заявя, че дрехите не правят

човека. Той е много повече от една марка или

цена на манекена в магазина. Притежаваме

нещо, което всички тези дрехи не могат да ни

дадат - разум. Хубаво е да го използваме по

предназначение и тогава облеклото ще бледнее

пред постъпките ни. Всички сме различни и

уникални. Ако се опитаме, можем да извадим на

яве само най - добрите си качества и да

осъзнаем всъщност, че дрехите не показват това,

което сме наистина.

Виктория Милеве XIIБклас


(есе по едноименния разказ на

Й.Йовков -"“Песента на колелетата"“)

Разказът "Песента на колелетата", който е

програмен в сборника "Песента на колелетата", е

считан за емблема на Йовковото творчество.

Произведението на Йордан Йовков се превръща в

символ на изкуството да се живее по законите на

красотата, превръща се в запазена марка на едно

щедро и богато въображение. Каруците, които

изработва Сали Яшар с Божия дарба, пеят по

пътищата и разказват как един човек може да бъде

много богат, но и много злочест.

На хълма над село лежат, без време починали,

двамата му сина - на мястото, където каруците

разсипват най-мелодичните си звуци. Животът на

Сали Яшар - типичният Йовков турчин, е загубил

смисъл. Голямата му къща и богатство - също. Затова

в опита си да надмогне времето, да остави нещо на

поколенията, майсторът иска да стори "себап". Но

желанието да направи чешма се оказва погрешна

диря в мъчителното търсене на собственото "аз".

Характерно за Йовковите герой е, че почти всички

извървяват пътя на себедоказването и на

себепознанието. Не прави изключение и Сали Яшар.

Пътят, по който върви, е пътят на доброто.

Героите на Йовков от разказа "Песента на

колелетата" извървяват и още един път, пътят на

любовта. Тъкмо любовта е изведена приоритетно във

финала, когато героите намират смисъла на живота

си, постигат желаната хармония на битието: "С мъки,

с нещастия е пълен този свят - мисли си Сали Яшар, -

но все пак има нещо, което е хубаво, стои над всичко

друго - любовта между хората." Но преди да намери

разрешение на проблема, главният герой е

необходимо да преживее изпитание. А именно,

събитие, което има характер на преосмисляне на

живота и своеобразен катарзис. За Сали Яшар това е

болестта. Йовков отново използва като символ

болестта. Изкусният майстор е на път да умре- не

толкова от настинката, колкото от празнотата, от

пустотата в живота си. Той се сърди, че Шакире -

щерка му, не идва. Но само той, като никой друг, може

да разпознае звука на нейната каруца, която сам е

правил. И само присъствието на дъщеря му може да

го направи щастлив отново, да го върне към живота

му: „Но ето, млада и хубава жена ходеше сега из

стаите, слизаше по стълбата тичешката, минаваше

под салкъмите и огряна от слънцето и затова още по-

хубава, влизаше в градината и се спираше между

гюловете. Чу се песен, чу се смях, къщата оживя. Не, с

много неща може да направи Бог някого, но няма по-

голям дар от хубостта. Каквото кажеше Шакире, беше

хубаво, каквото направеше, беше добро“. По същия

начин си мисли и друг Йовков герой - Шибил за

Рада:" Каква чудновата бърканица от жена, дете и

дявол! И как всичко й прилича; каже нещо - умно е,

направи нещо - хубаво е! " В ценностната система на

писателя красивото е равнозначно на доброто и

обратно, съдейки по творчеството му. С разбирането

за призванието на Сали Яшар идва и разрешението

на другия проблем в творбата - възела Джапар -

Шакире. Несподелената любов на Джапар към

Шакире е проблемен възел, който поставя на

изпитание човещината, мъдростта и силата на

характера. Решението на нощния пазач да не се жени

за никоя друга; освен за жената, която обича, е смело.

След смъртта на първия съпруг на Шакире възелът

се разплита. Любовта на Джапар се реализира. От

друга страна, отношението към паметта на

неназования съпруг на дъщерята на Сали Яшар е

несправедливо, но от друга страна, Йовковите герои

често постъпват така. Женда, например, от разказа

"Постолови воденици" изоставя мъжа си Върбан,

после козаря Марин и тръгва с керванджията, когото

- ако не беше загинала- също би изоставила. Но

писателят не я осъжда, а напротив! Албена от

едноименния разказ заедно с любовника си Нягул

убива мъжа си Куцар, но вместо морално осъждане на

убийцата, звучи изречението: "Грешна беше тая жена,

но беше хубава." Хубостта седи над всичко и чарът,

както и очарованието, е основание за нейното

оневиняване, в името на любовта и хармонията.

Жестовете на Сали Яшар придобиват нов смисъл.

Сега той прави каруца - своето голямо призвание в

живота, за собствения си зет, сега голямата му празна

преди къща ще се изпълни с жизнерадостност и

красота. Доброто бива възнаградено, а хармонията -

възстановена.

Рая Генова, 12-б клас

За какво пеят колелетата?

стр.13 “ВЕСТИ+” УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

Животът без електричен ток

В съвременното ни общество, където всички аспекти на живота ни са

почти изцяло зависими от електричеството, не

мога да си представя след 16 години от живота

ми, запозната с електроенергията, да се върна

в миналото. Има много неща, които зависят от

електроенергията. Как ще живеем без

електричество? Всичко от телефони и

телекомуникационни системи до

водоснабдяване и транспорт като влакове,

самолети и също заводи, предприятия и

строителството като цяло. Нищо от това няма

да ни служи без електричество. Няма да има

повече светлина, топлина, телевизор,

компютър, а камо ли и интернет.

Днес, когато натиснеш ключ или копче, очакваш да се появи светлина.

Само си представете живота всеки ден, разчитайки само на светлината на Слънцето. Но когато

то залезе, ти остава само мрак и няколко свещи във всички краища на стаята. Стоейки нощем

само на светлината на свещ, не само не е полезно за зрението, ами и не са достоен източник

на издръжливост. Представяте ли си да сме на училище през зимата без ток? Първо, че няма

да може да виждаме нищо, а пък и ще станем на ледени висулки.

Хората преди са се снабдявали с топлина и светлина чрез палене на

огън. И в днешно време го правим, но по-често, за да въведем уют в дома. Представете си

всеки човек всяка вечер да пали огън. Представете си колко дръвчета, дори гори ще бъдат

унищожени, а и въздухът ще бъде пълен с въглероден диоксид. И всичко това за наша угода.

Това ни въвежда на доста мрачни мисли, но все пак е възможен и по-оптимистичен

вариант за развитие на човечеството с достатъчно ресурси, с бърза и адекватна реакция от

наша страна бихме могли да живеем без електричество. Но това не означава, че желаем.

Представете си сегашното младо поколение без интернет. Ще станем още по-объркани,

отколкото сме сега.

Ивана Иванова, 10-б клас


Есе на тема: „Животът без електричество“

Във века на технологиите е трудно човек да си представи живота без електричество. Нашата работа или

дейност в училище е зависима и пряко свързана с него.

Според мен животът без електричество би бил интересен. Би било сякаш отново сме деца, независими от

интернета и телевизията. Щяхме да общуваме помежду си много повече. Можехме да си палим лагерни огньове и

да си разказваме интересни истории за нашите приключения в нашия свят без електричество. Щеше да е по-

обикновено и спокойно. Не само, че щеше да е забавно, но и природосъобразно. Много от екологичните проблеми

в днешшно време, предизвикани от прекаленото използване на електричество, нямаше да съществуват.

Токът има и много предимства. Той ни помага страшно много в ежедневието, в работата, а и в училище.

Можем да притоплим хранати си в микровълновата печка или ако не знаем нещо, да напишем в интернет и

веднага да получим нови знания. Лампите, хладилниците, тези неща, които са толкова важни, за да живеем

нормално, показват значението на тока в нашия живот.

Аз не бих могла да оцелея в свят без електричество, както и много други хора от моето поколение. Прекалено

зависими сме от него и сме свикнали с всички удобства, които ни предоставя. „Часът на Земята“ представлява,

спирането на тока за един час по целия свят. България участва в инициативата от 2009 година. Проучвания от

2013 година сочат, че с всяка изминала година в България се спестява все повече и повече електричество по

време на този час. Час като този може да е нещо, което не изисква никакви усилия от наша страна, но той помага

на природата, а и на нас, за да отпочинем.

Кръстина Кръстева, 10-б клас

Животът без електричен

ток

Не мога да си представя живота без електричен живот в 21-ви век... Във века на модерните

технологии това е невъзможно!

Но може би щеше да е забавно и интересно, както нашите прадедите са били някога. Лягали

са си по- рано, а не са стояли пред компютъра. Разказвали са си различни истории помежду си,

а не са комуникирали чрез Facebook, Twitter, Skype и други социални медии. Играли са

различни игри по цял ден навън, а не си били обсебени от меките кресла пред модерните

технологии. Но най- хубавото нещо е, че са се прибирали рано, за да не помръкнат някъде, а не

като нас, да учим до 19:20 часа, а родителите ни да работят дори на различни смени.

Животът без електричен ток може да бъде и хубав, но аз не мога да си представя да живея

така. Все пак съм роден в друго време и друг век. Животът без електричен ток е немислим!

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

стр.13 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК стр.17 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

„Границитенамояезиксаграницитенамоясвят“

Л. Витгенщайн

ЕСЕ

Представетесисвятбездуми, езицитенесъществуват. Свят, безмълвен, оживяващсамочреззвуцитеназаобикалящатаниприрода („природа,

откоятоеизключенчовекът“),нониенеможемдаотвърнем,асамогледамеотстрани. Етозащотова, чеможемдаизразимемоциитеимислитесичрездумите, ниправинаистинаразумни, т.е. homo sapiens.

Чрездумитениеуспявамедаопознаемсветаичовекадонас – неговитеценности, душа, култура. Нониевиждамеиграницитему, защотовсекичовекеограниченбиологически, историческиисоциално.

НеслучайновпритчатазаВавилонотСтариязаветхоратарешилидаиздигнаткуладонебето, аБожиетонаказаниезатазидързостбилодагиразделичрезезиците.

Такатойспрялразмирицитеипоставилграницимеждутяхсамитеимеждусебесиитях, валидниидоднес.

Да, езикътесвобода, ноеи „затвор“. Акознаешединственобългарскинапримерисизатворенврамкитенастранатаси, попадайкивширокиясвят, титоталнощесеобъркаш, аконезнаешсъответнияезик. Етозащо „границитенамояезиксаграницитенамоясвят“. Азстигамтам, докъдетоезикътмипозволява.

Етозащоенужнодагоразвивам, данеоставямвреметодагозамрази -искамдавидя, дачуя, даусетянепознатото, атощестанесамоспомощтанаезика.

Неслучайноизучаванетонаразличнитеезицисестимулиравъввсичкиучилища. Ученитезнаят, чеезикътенастоящетоибъдещетоичебезнегонеможемдапросперираме. Всичкиучатезици,

защототовадававъзможностзадостиганенапървоизточникавсъответнатаобластилипрофесия. ДнесспомощтанаинтернетнеенужнодапътувашдоИталия, задаразбереш „занеяотсаматанея“.

Таканеусетноразбиваме „оковите“ наограниченията, коитониприковаваткъмдържава, политическасистемаит.н. Иполитамекъмглобалниясвят, задавидим, чуем, усетим, научимзасвета.

Катоцялоизатовакаквоемястотоначовекавнегоднес, т.е. превръщамесевгражданинасвета. Иначесветътнаистинащешедаедруг, аковсичкиговорехмеединезик, нонебибилтолковаинтересенспоредмен.

Неслучайнодържавитесегордеятсъссвоятаидентичност: Българияскрасиватасинароднамузика, Францияспрочутитесивина, ИталиясРенесанса… Въпросътетам, чеакобяхмееднакви,

тезиразличиянямашедасъществуватитогавабихмебилиобреченинаеднообразие.

Етозащокултурнитеразличиясаважнизаидентичносттананародитеихората, езикътинеговитеграницисъщо. Тесапредпоставка, задаполагамеусилия, даучимидасеразвиваме. Такаченеканеспираме,

неканегубимсмисълавразвитиетоси, защотовсичкобиизглеждалобезсмислено.

МариянАсенов, 9-Аклас

Бобче като топче

Роди се вшушулка малко бобче. То приличаше на

топче. Родителите му го кръстиха Топчо.

Топчо живееше добре, но му липсваха приятели. А

нямаше приятели, защото, когато за първи път го

изведоха, децата му казаха, че е много странно

грахче. Оттогава Топчо не беше излизал.

Той беше умен. Когато порасна, си беше същият.

Стана време бобчетата да бъдат обрани.

Стопанинът на градината харесасамо Топчо и каза,

че е идеален. Бобчето не разбра за какво. Прибраха

го в шишенце и го оставиха на един рафт.

Напролет стопанинът занесе Топчо и ощеняколко

вида семена в градината. Засади всички семена и

бобчето се почувства щастливо. Най-накрая разбра

защо се е родило такова.

Ирина Славова, 5-а клас

УЧЕНИЧЕСКО ТВОРЧЕСТВО

А сега най-важното, да си дойдем на думата – за

успехите на нашите ученици от 51 СОУ „Ел.

Багряна“.

В тазгодишния

конкурс „Орфеева

дарба“ 2015г.

много участници

от всички региони

на страната във

всички

възрастови групи

и много силна

конкуренция – нашите участници извоюваха

достойно и заслужено отличия в раздел забавна

и популярна музика: сребърен медал Радост

Благоева 7кл., бронзов медал Ренета

Колева 10а клас, поощрителна награда

Пламена Цветкова 5кл, раздел народно

пеене и много грамоти за успешно представяне.

Да благодарим на наградените наши ученици за

техния талант, воля и положен труд и да им

пожелаем от сърце още по-големи творчески

успехи в това велико изкуство – музиката. Браво

и на преподавателите, които непрекъснато

стимулират надарените и търсят форум и сцени

за изява на талантливите изпълнители с

различни заложби – нашите ученици на 51 СОУ.

За конкурса „Орфеева дарба“ и талантите

от 51 СОУ „Ел. Багряна“

Ние, учителите, Рая Ковачева и Милчо Ценов в

часовете по музика се стремим да работим за

естетическото възпитание на учениците към

формиране на музикална култура като част от

духовната култура на личността – чрез слушане на

музика и изпълнение на живо, защото музиката

разговаря пряко с душата на човека, без думи тя

може да те развесели, да те натъжи с изразните си

средства, изразявайки мисли, чувства, настроения,

поради което въздействието и е толкова силно и

голямо.

Всяка година в края на

на месец Март се

провежда Национален

детско-юношестки

конкурс за музикално и

танцово изкуство –

„Орфеева дарба“. Това е

сдружение на музикални

педагози и културни

дейци от страната за

изява и развитие на

деца и младежи в

областта на

музикалното и танцово

изкуство. Идеолози и

вдъхновители на

сдружението са: Елена

Огнянова – писател етнограф, изследовател на

традициите в българския фолклор, почетен член на

сдружението, най-добрата приятелка на Елисавета

Багряна, написала е книга за нея, гостувала ни е тук

- в училището. Никола Гигов – поет, писател,

изследовател на живота и творчеството на Орфей;

Марко Семов – професор, писател, народопсихолог.

Един от дванадесетте учредители и основатели на

сдружението „Орфеева дарба“ е и г-н Милчо Ценов

с много награди за постиженията си до сега като –

медали, дипломи, запис в Национално Радио

София, статия във „Учителско дело“ и грамота от

Янка Такева – председател на синдиката на

българските учители.

“ МЕЧТАЕМ, ТРУДИМ СЕ И УСПЯВАМЕ”


Радост Благоева 7кл

Ренета Колева 10 кл.

Пламена Цветкова 5 кл


КНСБ НАГРАДИ УЧАСТНИЦИ В КОНКУРС ЗА ДЕТСКО ТВОРЧЕСТВО „КАКЪВ

ИСКАМ ДА СТАНА?”, ПОСВЕТЕН НА 25 ГОДИШНИНАТА НА КНСБ

На 12 март в сградата на КНСБ се извърши

официално награждаване на участниците в конкурса за детско творчество "Какъв искам да

стана?"! Конкурсът за детско творчество изпълни

благородните си цели за създаване на възможности за развитие потенциала на талантливи деца, за изява, формиране на ценностна система и ранно откриване на интересите и талантите им.

Благотворителен фонд „Проф. д-р Желязко Христов” изплаща стипендии на деца, загубили родителите си при трудова злополука, подпомагат се лица, нуждаещи се

от финансова подкрепа за лечение на тежки заболявания, животоспасяващи операции и др.

Част от посетителите на изложбата „Какъв искам да стана?” заявиха желание да получат картина срещу дарение от 20 лв. с цел да подпомогнат благородните каузи на благотворителния фонд.

Получените финансови средства от благотворителната изложба ще се използват за изплащане на месечни стипендии на деца, загубили родителите си при трудова злополука. В момента се подпомагат 48 деца с месечни стипендии от по 50 лв., за които осигуряваме необходимите средства чрез дарения от физически и юридически лица. Общият годишен разход за 2015 г. за стипендиантите на фонда е около 24 хил. лв.

За съвместната работа при организирането

на Конкурса за детско трорчество "Какъв

искам да стана?" с Плакет и Грамота беше

отличено 51 СОУ "Елисавета Багряна", а

наградат беше приета от г-жа Лариса

Нешева - помощник—директор на

училището!

Г-н Пламен Димитров - президент на КНСБ, г-

жа Янка Такева - председател на СБУ и г-жа

Лариса Нешева - помощник—директор на 51

СОУ "Елисавета Багряна" връчиха награди на

победителите и подаръци на всички участници

в Конкурса за детско творчество "Какъв искам

да стана?"!

Талантливи деца - певци и танцьори,

представиха подготвената специално за

художниците от конкурса музикална програма!

“ МЕЧТАЕМ, ТРУДИМ СЕ И УСПЯВАМЕ”

ИНТЕРЕСНО И ЗАБАВНО стр.18 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

В Канада личните документи са не само

полезни, но и красиви.

От средата на 2013 година Канада започна да издава на своите граждани нови електронни паспорти с висока степен на защита. Покрай страниците, чиято информация може да бъде разчетена само с помощта на компютър, на новите паспорти има и холограми, които, освен защитна, имат и естетическа функция.

С помощта на оптично променливо мастило Канада е направила от своите паспорти истинско произведение на изкуството. Така при наблюдение под черна светлина (UV-A или по-известна като ултравиолетова) в канадските паспорти могат

да бъдат видяни кленови листа, значими исторически събития, сгради, фойерверки и

много други.

Невероятни канадски паспорти

Смешни и интересни имена на български села

Aко обикаляте габровските села, със сигурност ще се

шашнете от имената на някои - Торбалъжи, Сърбогъзи,

Гъзурниците, Пръдлевци, Къртипъня, Пържиграх,

Бърборци, Глутниците, Врабците,както

и много други.

Интересно, нали?

ИНТЕРЕСНО И ЗАБАВНО стр.19 “ВЕСТИ+” НАЙ-ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК

“

1 2 * 3

2 * 3

4 * * 4 * 5

5 6 6 *

*

* * * 7

8 7

* * *

9 9 * 11 12

* * *

* * 13 *

10 14

* *

11 * *

* * * * 16

12 * * 17 * * 18

13

* * 14

15

ВОДОРАВНО 1.Ъгъл, който е по-малък от 90 0.

2. Числа, които се делят на 2. 3. Количественият израз на това каква част от пространството заемат обектите. 4. Най-малкото трицифрено число. 5. Средство за рисуване на чертежи. 6. Доказано логическо твърдение. 7. Фигура с шест квадратни страни 8. Понятие в математиката без определение за него. 9. Символ за изписване на числата. 10. Геометрично тяло, което няма върхове. 11. Перпендикулярното разстояние от основата на фигурата до най-високата й точка. 12. Ъгъл, чиято стойност е по-голяма от 90 0 . 13. Резултатът, получен при действието изваждане. 14. 1/60 от минутата. 15. Инструмент за построяване и измерване на ъгли.

ОТВЕСНО 1.Част от права ограничена от две точки. 2. Геометрична фигура с четири равни страни. 3. Действие, което е обратно на умножението. 4. Число / от 1 до 10/. 5. Четириъгълник, който има точно две успоредни страни. 6. Права, върху която са изобрадени реални числа с начална точка 0. 7. Точка на ъгъл, където се пресичат двете страни. 8. Геометрично тяло с околни страни триъгълници. 9. Разстоянието от центъра до точка от една окръжност. 10. Точка, която е на равно разстояние от всички точки на кръг. 11. Геометрична фигура с четири равни страни и четири равни ъгли. 12. Резултатът при събиране. 13. Площта, която заема една фигура. 14. Обединение на два лъча с обща крайна точка. 16. 1/60 от градуса. 17. Древногръцки математик и философ. 18. Инструмент за чертаене на прави.


ХАРЕСАЙТЕ НИ ОЧАКВАЙТЕ НИ

ГЛАВЕН РЕДАКТОР : Десислава Данова - учител по БЕЛ в 51 СОУ

СЪТРУДНИЦИ: Г-н А. Александров, ДИРЕКТОР на 51 СОУ; Д. Каменова, Пом.—директор на 51 СОУ; К. Иванов, Л.Симеонова, И.Йотова —учители в 51 СОУ; Рая Генова, Виктория Милева—12-б клас;

Мариян Асенов—9-а клас, Кръстина Кръстева –10-б клас, Ирина Славова—5-а клас;

ОФОРМЛЕНИЕ И ДИЗАЙН: Людмила Величкова - учител по Информатика и ИТ в 51 СОУ

ИЗПРАЩАНЕ НА 15 МАЙ , 12:00

В ДВОРА НА УЧИЛИЩЕТО

АБИТУРИЕНТСКИ БАЛ

23 МАЙ 2015г.

Кой каза: 1,2,3...12! Абитуриенти 2015г.

УНИКАЛНАТА ИЗЛОЖБА НА Г-ЖА АДЕЛИНА ЙОТОВА И 11 А

ОЧАКВАЙТЕ ОЩЕ ...

Documents

ДЪЛГИЯТ УЧИЛИЩЕН ВЕСТНИК - 51sou.info51sou.info/vestnici51/broj79.pdf · символ на предателство, лицемерие, коварство и