Патроннен празник на 51 СОУ

51 СОУ на 53 години

30 юни 2014 брой 75

Багряна във времето – тогава и сега

,,Вести+”

Име, не само на една бележита българска поетеса, на една „кукувица“ в нашата лирика, но и име, превърнало се в литературен псевдоним и емблема на българската и европейска поезия въобще. За наша чест – наш Патрон. Поезията на Елисавета Белчева – Багряна е превъплъщение на Духа, на страданията и възторзите на едно цяло поколение забележителни български творци и общественици – поети, писатели, критици, музиканти и художници, композитори, учени и педагози, политици и мислители. Поколение, което изстрадва и утвърждава чрез личната си съдба, живот и творчество – свободата на личността и словото у нас, представители на новия хуманизъм и европейски авангард в българската култура през 20-те и 30-те години на миналия век, след драмата на Първата световна война. Знамение е, че нейното рождение и смърт са белязани от появата на „халеевата комета“, появяваща се веднъж на сто години. Подобно на нея, тя е самостойна звезда, със собствена светлина и излъчване в поетичното съзвездие на България...

стр. 2

Директорът на 51 СОУ - г-н А.Александров беше награден с награда за принос в развитието на образованието от столична община.

стр.4

ИЗПРАЩАНЕ НА АБИТУРИЕНТИТЕ ОТ ВИПУСК 2014Изпращането на абитуриентите е светъл и тържествен момент, който те очакват с нетърпение. Традиционно раздялата се извършва с тържествен ритуал, който се провежда в двора на училището.

стр.8

Награди и похвали

стр. 4 - 7

Творчествостр. 10 -11

,,Вести + “ 3празници,,Вести + “ 2празници

Багряна във времето – тогава и сегаИме, не само на една бележита българска поетеса, на една „кукувица“ в нашата лирика, но и име, превърнало се в литературен псевдоним и емблема на българската и европейска поезия въобще. За наша чест – наш Патрон. Поезията на Елисавета Белчева – Багряна е превъплъщение на Духа, на страданията и възторзите на едно цяло поколение забележителни български творци и общественици – поети, писатели, критици, музиканти и художници, композитори, учени и педагози, политици и мислители. Поколение, което изстрадва и утвърждава чрез личната си съдба, живот и творчество – свободата на личността и словото у нас, представители на новия хуманизъм и европейски авангард в българската култура през 20-те и 30-те години на миналия век, след драмата на Първата световна война. Знамение е, че нейното рождение и смърт са белязани от появата на „халеевата комета“, появяваща се веднъж на сто години. Подобно на нея, тя е самостойна звезда, със собствена светлина и излъчване в поетичното съзвездие на България. Животът и лириката на Багряна са кармично свързани с онова „бурно и свирепо време“ по думите на Гео Милев, „когато човекът престава да вярва във всички по-ранни идеали и рецепти; и преди всичко – в рецептата „кротост“. Времето на Багряна е времето, в което „ са вградили сянката си“ такива поборници и мъченици на свободния творчески Дух като проф. Михаил Арнаудов – гл.редактор на списание „Златорог“, Владимир Василев, Боян Пенев, Йордан Йовков, Сирак – Скитник, Николай Лилиев, Атанас Далчев, Пенчо Георгиев, Константин Константинов, Гео Милев, проф. Андрей Стоянов (композитор), Дора Габе, Людмил Стоянов, Анна Каменова, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев, Николай Райнов, Дечко Узунов, Чавдар Мутафов, Асен Златаров, Иван Шапкарев, Никола Вапцаров и много други. Повечето от тях - нейни учители, роднини, познати, близки приятели, наставници на Лиза в литературата, любими в живота, братя и сестри по перо и свободолюбие. Не случайно народът ни е казал: „Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си“. Именно заради тази закваска талантът на Багряна отразява духовната зрялост на цяло поколение българи, даже и на цяла една нация. На нейното творчество са посветени не десетки, а стотици публикации – статии, монографии, очерци, студия. Още с появата си на литературния небосклон тя е сравнявана от критиците с поети като Ботев, Пенчо Славейков и Яворов. Критиката е единодушна - любовната лирика на Багряна не е просто сантиментална изповед, тя е по-скоро дневник, документ за жизнената и лична драма, част от общата драма и кръстен път на българката от началото на миналия век, в утвърждаването на жената като свободна личност. В поезията си Багряна воюва на „живот и смърт“ с вековните робски предразсъдъци и социални табута в живота на жената по целия свят. Тя е потомка на балканската самодивска стихия в народностната душа и характер. Любовната и лирика е перифраза на любовната народна песен, на която придава собствено оригинално значение и смисъл. От фолклора тя попива виталния Дух, морала, жизнената сила и устоите на вярата, надеждата и любовта. Откривайки себе си в народностната душа, тя естествено се възвисява

до вечната тема на живота и поезията – майката и майчинството. „Вечната и свята“ не е само първата едноименна стихосбирка, но и водещ философски мотив в цялостното и творчество. Нравствената сила на Майката – Природа, олицетворяваща несекващия ритъм в кръговрата на стихията и чудото живот. Образът на жената – майка е и превъплъщение на раждането и духовното прераждане на човек чрез пречистващата сила на словото. Неговият кръстен път в утвърждаването на свободата, истината, доброто и красотата в живота докато и откакто свят светува. „Мисли със сърцето си и чувствай с ума си“ ни препоръчваше будителя Стоян Михайловски, авторът на текста на химна на българската просвета и култура „Върви народе възродени“. Точно това прави Багряна в живота си и поезията си. Според Блага Димитрова и Йордан Василев, най-проникновените изследователи на живота и творчеството на Багряна и нейното поколение – „Тя е един клон от общия процес на промените в съзнанието на модерния човек у нас“, един кълн и цвят в зреенето на самото време. Като казахме време се сещаме за завета на нашия Апостол на свободата – Васил Левски: „Времето е в нас и ние сме във времето……“. Ако ги адресираме към Багряна и към самите нас днес, то бихме искали винаги да сме във времето, като нея, то „нас да обръща и ние него да обръщаме“ – в живота, работата и творчеството ни.

Нека бъдем честити с нашия патрон!

Снимки от празненството по случай патрония празник на 51 СОУ

На 29.04.2014г. 51 С ОУ „Елисавета Багряна” празнува своя патрон. В двора на училището традиционно се състоя празничен концерт с участието на много ученици. Празника споделиха и много гости. Официалната трибуна бе заета от г-н Сергей Игнатов, Елисавета Шапкарева, внучка на поетесата, . Директорът – г-н Асен Александров, изнесе приветствено слово и поздрави ученици, учители, родители и всички присъстващи на събитието.. В празничната програма участваха: водещата на тървеството – Кристина

Крумова от 11-б клас, 4-в клас с песента „Стъпка по стъпка “, 2-б клас с изпълнението на ръченица, 2-в клас с песента „Химн на дцата“, хип-хоп танцът “ Училищни битки “ , изпълнен от танцова школа към 51 СОУ с ръководител Владимир Божилов, 4-а клас с песента „ Излел е Дельо хайдутин“, Радост откри тържествената програма с песента“Една българска роза“, 2-а клас се представиха с драматизацията си „ Славният художник“ по стихове на Елисавета Багряна, 3-г клас изпълниха танц, 4-а клас представиха съчетанието

си, дамската формация „Rhythmix” от 9-б традиционно поздравиха присъстващите, Роцица от 9-а клас изпълни песента „I love rock and roll” и др. Всички те заслужиха бурните аплодисменти на публиката.

29 април

Г-н Асен Александров беше награден с грамота за заслуги към столична община, връчена му от кмета на София - г-жа Йорданка Фандъкова. Грамотата е за реализиране на

ефективен модел в областта на средното образование и принос в развитието на основното и средното образование в столицата.

Директорът на 51 СОУ с награда от столична община

Награди и похвали връчени на ученици и преподаватели от 51 СОУ

,,Вести + “ 4награди и похвали ,,Вести + “ 5 награди и похвали

14 аоприл 2014г.

Хелия Николов от 7-а клас с грамота за отлично представяне на олимпиадата по химя и ООС в гр.Бургас тази годиона.

Г-жа Мира Колева с грамота за отлична подготовка на участниците в олимпиадата по химия и ООС.

Христо Иванов 10-а клас с грамота Анна Любенова 7-a клас с грамота за отлично представяне на олимпиадата по математика

10-а клас с грамота и купа за принос в поддържане на естетическия вид на училището.

Г-жа Аделина Йотова с грамота за подържане на естетическия вид на училището. Николай Димитров от 10-б с грамота за ученик без

отсъствия през учебната 2013/2014г.

Иван Иванов от 11-б клас с грамота за изтигане на авторитета на училището с отличен успех.

Борислав Спасов от 5-г клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

Борис Сираков 5-в клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

Виктор Георгиев от 5-г клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

,,Вести + “ 6награди и похвали ,,Вести + “ 7награди и похвали

Александър Петров от 5-а клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

Ирина Андреева от 5-а клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

Натали Клаус Вендел от 5-в клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

Катерина Кадиева 1-a клас Стефан Ангелов от 5-г клас с грамота за отлично представяне на училищното състезание ,,Аз рисувам в Paint”

Александра Йорданов

Александра Йорданов, Камелия Тодорова и Ивон Иванова от 4-в клас от фолклорна група ,,Багри”с ръководиотел М.Ценов с грамота

Милчо Ценов преподавател по музика с грамота и златен медалза изтигане на авторитета на училището

Ния Златева от 1-а клас с златен медал

Георги Михалев10-в клас със златен медал

Виктор Йончев10-в с златен медал

Дейвид Олег, Алекс Бакалов,Калоян Спасов иЯнислав Йорданов 8-б с първа награда за купата на директора по тенис на маса

Тоня Георгиева12-г клас със златен медал

Криси, Ая и Аннета вокална група ,,Ритмикс”

,,Вести + “ 8изложби

Изложба на 12-а клас

На 12.05.2014г. от 18.00ч. бе откриването на изложбата на випуск 2014. Изложбата на 12-А клас събра любителите на изкуството и приятелите на 51 СОУ. Госпожа Д.Милушева, г-жа И.Дончева и г-жа М.Пенева поздравиха талантливите художници. Пожелаваме успех на нашите зрелостници! Дано запазят вдъхновението и дързостта си!Картините бяха изложени в ритуалната зала на район “Красно село” до 17.05.2014г.

,,Вести + “ 9творчество

Какви са идеалите днес?Мария Мирчева, 11-а клас

Българино, знай своя род и език.

Българино, знай своя род и език! Една отговорност на всеки един от нас, една заповед, един дълг, един завет. Всеки българин е такъв, щом познава себе си дълбоко в душата си, а там е скътан езика, словото, там са спомените, преживяванията, там е гордостта. Силата да си българин идва първо от чуството, после от езика и след това от действията.Но в последни години се забелязва много сериозен проблем, който се среща сред младежта, а сега се разпростира

и към хората в по-напреднала възраст. Това е смесването на думи от българския с думи от английския език.Този, да го наречем „феномен“, първо се забеляза във виртуалното пространство (Facebook, Twitter, най-различни форуми и т.н.) поради неизбежния интерес на интернет потребителите към чуждестранните събития и контакти, нахлуването на нови понятия и термини от информационната сфера, които нямат български превод.Поради това стана модерно в българския език да се добавят английски думи, а по-късно хората започнаха да го смятат за признак на висока интелигентност и ученост.Забелязах, че започнаха да го правят и по новините, което е абсурдно, защото има голям процент хора, които не разбират тези термини и изрази.

Това води до деградация на говорните и писмени навици на децата и затова всяко следващо поколение е по-изостанало от предното в езиково отношение, освен това се губи истинският богат и звучен български език. Като попиташ някой младеж какво е да си българин, той казва, че е да знаеш историята, да говориш чист език и това до голяма степен е вярно, но „българското“ не се определя едностранно и еднопосочно от езика, културата, историята и т.н.Истинското „българско“ е безспирен пламък, който винаги гори дълбоко в душите ни, това поне аз усещам и докато е така винаги ще има български език и род.

Изготвил: Теодор Николов XIIг

Идеалът е образец на лични качества и способности. Индивидуални преценки и мотиви . Всеки има своята представа за идеал. Идеал за красота, идеал за свобода, идеал за приятелство и отношения. Идеал за живот. Днешните идеали са по-скоро представа, самозаблуда. Приемаме това, което ни заобикаля и го превръщаме в представа за идеал, игнорирайки недостатъците. Дали от страх, или липса на кураж, или просто позитивизъм? Затваряме си очите пред препятствията, мислейки, че те сами ще изчезнат. Влагаме всички усилия да запазим доброто, правейки се, че не виждаме лошото. Мислим, че е идеал, но няма идеал с недостатъци. А има ли изобщо такъв? Можем ли да постигнем мечтаното? Мечтан дом, работа, семейство, приятел! Или приемаме факта, че няма перфектно кътче за нас. Но това причина ли е да обръщаме гръб на недостатъците? Колкото повече ги игнорираме, толкова повече те стават големи, очевидни и болезнени. Докато не те поставят пред свършен факт. Докато не ги видиш. Понякога стават толкова големи, че са способни да съсипят всичко. Само защото не ги виждаме, или отказваме да го правим, не значи, че не съществуват. Може би днес идеалът не съществува, може би никога не е съществувал, но представата за него се крие във всеки един от нас. Моята представа за идеален живот е живот, в който можеш трезво да откриеш и приемеш неидеалността. Да бъдеш смел , не значи да не те е страх, а да действаш въпреки страха! Идеалът за мен не представлява перфектност, а смелост и компромиси. Да бъдеш смел, да се бориш, въпреки недостатъците.

ИЗПРАЩАНЕ НА АБИТУРИЕНТИТЕ ОТ ВИПУСК 2014

Изпращането на абитуриентите е светъл и тържествен момент, който те очакват с нетърпение. Традиционно раздялата се извършва с тържествен ритуал, който се провежда в двора на училището. С радостни усмивки пред учители, родители и ученици застанаха 108 абитуриенти. Поздрави към абитуриентите отправиха директорът на училището – г-н Асен Александров, класните ръководители на випуск 2014г., както и всички технии преподаватели. Особен момент в ритуала бяха думите на абитуриентите от 12- а, 12- б, 12-в и 12-г клас. От тях прозвуча гласът на едно ново поколение, готово да поеме своя път в живота.

ГимназиятаТя бавно се смалява в паметта мисъс кулата на старата си сграда,със уличката, водеща във тъмно

към нея и към първата ми младост,Все по-далеч и по-далеч потъват

лица и гласове, и мили думи.Но все по-често нощем ме разпъватонези дни, изтрити с детска гума.Онези дни, в които пак се виждам

с усмивка и фуражка, под коятоединствената най-голяма грижа

е двойката по алгебра... Кой вятъротвя усмивката, фуражката ми грабна?... Сега се връщам пак да си ги взема,

защото тъй ми трябват, тъй ми трябват...

-Върнете се! – крещя. Но мина време-главата ми от грижите порасна,

устата ми се сви, мълчи си само,та шапката сега ще ми е тясна,

а пък оназ усмивка- тъй голяма...И всичко старо, дето ми се мярка:

сега ще бъде вече стара дреха,прекърпена, ушита не по мярка.Не се купува младостта на вехто.Тя си остава сграда с кула бледа,

училище, което бавно гасне.И колкото по-отдалеч ги гледачовекът, толкоз по не му е ясно

от двамата им кой е по- пораснали кой е по-смален в часа последен.

Дамян Дамянов1967 - Сливен

,,Вести + “ 10 творчество ,,Вести + “ 11 творчество

Годините минават неусетно

Годините минават неусетнои времето край нас лети,

но забравени не ще останатна Багряна ярките следи.

Те зов са за непримиримост вечна,за волност, свобода, любов безкрайна.

От тях струи и обич най-сърдечнакъм нашата родина тъй омайна .Повява вятър свеж, планински

и вее той в нашите лица,и пак сме непокорни, дръзки,

с буйни огнени сърца.Багряна ме плени с копнежаза щастие, любов и свобода

и с полета на чучулига веченна непокорната и святата жена.

Надя Динева – бивша ученичка на 51 СОУ

Дяволът е съблазнител Какво може да съблазни една млада и чиста душа, неопетнена, с ценности и морал, какъвто е Дориан Грей?! Пристигайки в големия град, той се потапя в светския живот. Запознава се с известния художник Базил, който оценява красота му и предлага да го нарисува. Какво може да съблазни младия човек? Срещата му с Хенри, която преобръща целия му живот. Той му казва, че му завижда, защото „притежава най-ценните неща на света - младост и красота“. Показва му нощния живот и леките жени, насърчава го да опита всичко от живота и да граби с пълни шепи, без да се срамува. За Хенри философията на живота е, че няма нищо срамно в удоволствията, за да бъде човек щастлив и подтиква неопитния Дориан да го последва. Заслепен от сладкодумието на Хенри, Дориан се подвежда и тръгва по пътя на насладата и изкушението. Но какво вижда Дориан, когато портретът е готов? Учуден е, че изглежда толкова истински и разбира за красотата, която притежава. Когато Хенри му казва, че само картината няма да се промени с времето, Дориан е готов да продаде душата си на Дявола, за да остане вечно млад. Той не осъзнава, какво си е пожелал, не разбира, че неговото желание всъщност се сбъдва. Няма представа, каква цена ще трябва да плати за тези думи. Кое може да бъде пo-силно, любовта или желанието за вечна младост? Открил чистата любов, Дориан я пуска да си отиде, за една нощ преодолява загубата й и на следващия ден отново е готов да продължи живота си. Разбира, че всички преживявания и чувства се отразяват на портрета, но не и на него, раните му зарастват, а белезите му изчезват. Той става безчувствен и безскрупулен, губи морала и ценностите, които преди е притежавал. Ако съпоставим личностите, които са около Дориан - Базил и Хенри, можем да кажем, че Хенри се явява като представител на Дявола, който непрекъснато предлага изкушения на Дориан, а Базил обратното на човек, които иска да го предпази от изкушенията. Те са две коренно различни лица с една и съща цел, показват на Дориан живота, но от две различни страни. Дяволът предлага изкушението на Дориан, той го приема, за него единственият начин да се отърве от него е като му се поддаде. Когато приятелят му Базил разкрива тайната му, той се опитва да му помогне, да върне стария Дориан, когото познава. Но Дяволът в Дориан надделява и убива Базил по жесток начин, разчленява го и го изхвърля в реката. Дориан решава да замине, да обиколи света и да се наслади на живота. Двайсет години по-късно той се завръща в Лондон. Отново открива любовта в лицето на дъщерята на стария си приятел Хенри. Тя успява да размекне каменното му сърце и да върне малка част от предишния Дориан. Той осъзнава в какво чудовище се е превърнал, когато вижда портрета си – изгнил от лошия му начин на живот, разяден от пороците му, просмукан с болката и страдание. Дориан решава да сложи край на всичко това. Преди смъртта си казва на Емили, че сърцето му й принадлежи. Но аз се питам може ли човек да живее с душа на Дявол и сърце, туптящо от любов?!

Мирела Коларова 10-Б

Успехът – целта, която оправдава средствата

Успехът? Какво всъщност е той? За всеки човек успехът е различен. За някои хора успех е спечелването на много пари, какъвто е и героят Жорж Дюроа от произведението на Мопасан. След двугодишен престой в Африка, той отива в Париж с целта да забогатее и да заживее там. Първоначално обаче плановете му не потръгват, води мизерен начин на живот, гладува в малка таванска стаичка с мазни петна по стените. Докато не среща стария си приятел от Алжир, който му подава ръка. Запознава го с влиятелни хора и така успява да му намери работа във вестник „ Ла ви Франсез“. Работи във вестника, където поставя началото на своята кариера. С помощта на чара и красотата си, които се явяват силното му оръжие и път към успеха, той въздейства на много съпруги на влиятелни личности, които му помагат в издигането му в обществото. За други хора обаче, успех е създаването на семейство, изпълнено с любов.Такъв е героят на Балзак - дядо Горио. Постигнал добро материално положение, той иска да задоволи безкрайните капризи на дъщерите си, с едно единствено желание - да получи тяхната любов. Но дъщерите му не отвръщат на неговата безгранична бащина любов, това, което обичат, са парите му, а не него. Трети постигат успех по нечестен начин, пример за това е Тартюф от произведението на Молиер. Представяйки се за набожник, той успява да омае семейството на Оргон и да спечели доверието им с мисълта да отмъкне богатството му. Опитва се да съблазни Елмира, жената на Оргон, въпреки че е сгоден за дъщеря му. Тартюф не вижда нищо нередно в това да измами и отмъкне имотите на богатото семейство. Не смята за нужно да работи и с честен труд да се опита да забогатее. Чрез измама и двуличие той почти постига целта си, но въпреки всичко доброто побеждава злото. За Дон Кихот успехът се изразява в това да направи света по-добро място за живот и да намери дама за своето сърце. Представата му за живота е пречупена през неговата лудост. Дон Кихот искрено вярва, че светът на рицарските романи съществува, защото отговаря на представите му. И обратното - това, което мисли за невярно и фалшиво, е самата действителност – мизерна и жалка. Дон Кихот осъзнава своята лудост и умира, тъй като не може да живее без рицарски идеали. Е видяхме много форми на успеха, но винаги ли целта оправда средствата и трябва ли да бъде така?! Както разбрахме за всички герои, успехът е различен, но всеки плаща някаква цена. Дали изгубена младост в стремеж към по-добър живот за децата си, осъзнаването на собствените си заблуди или загуба на човешките ценности, всеки един губи нещо ценно. За мен успехът е важна част от живота, но не бих жертвала семейството, младостта и собствената си чест, за да постигна нещо. Съвестта ми няма да го понесе, няма да бъда истински щастлива, ако го направя по този начин. За това някои хора, постигнали дадените от тях цели, накрая се питат „ Аз успях или загубих?“ Когато постигна целите си, ще ви кажа! А до тогава ще продължавам да се боря. Борете се и вие! И когато един ден погледнете назад, ще видите колко път сте изминали и колко много сте постигнали, без да има нужда да си задавате този въпрос!

Мирела Коларова 10Б

Внуците на бай Ганьо

Ние сме внуците на бай Ганьо. Вярвам, че всеки от нас носи поне по една негова черта. Затова в днешно време разказите на Алеко Константинов звучат все още актуално. Всеки открива нещо общо с главния герой. Може отстрани да види лошите си качества в лицето на бай Ганьо и да се отврати от тях. Така читателят ще се опита да се промени към по-добро. Това е бил и поводът за написването на книгата – опит да се изкоренят всички недобри черти на българина по онова време.Когато погледна хората около себе си обаче, мисля, че трябва да се напише нова подобна творба. Явно от старата никой не си е взел поука, а само се е надсмял над бай Ганьо, т.е. се е надсмял над себе си.Скоро чух, че повечето европейци ни смятат за примитивни цигани, живеещи в бараки и каращи каруци. Това ме огорчи, но после осъзнах, че така европейците само показват колко не знаят. Те въобще не са ни опознали, не могат да покажат България на картата, ала сипят обиди по наш адрес. Нямат право. Все пак и ние живеем в Европа. Значи и ние сме европейци. Не сме способни да ги накараме да променят мисленето си, но можем да им се надсмеем на незнанието.Но когато отново се завърна в България, виждам, че някои от обидите са верни. Качвам се в един автобус и виждам бъдещoто поколение как седи на седалките, пие алкохол и вика, мислещо се за много готино. До тези тийнейджъри стоят прави старите хора. В очите им се вижда огорчение и възмущение. Но никой не смее нищо да каже. Всички знаят, че от тези хора няма да излезе нещо добро. А те са бъдещето. Значи България ще става все по-зле? Значи европейците не грешат винаги? Може би, но те пак нямат право да ни обиждат. Не всички са примери за байганьовщина. Не трябва цял народ да се определя какъв е. Има различни хора. На тези, които Алеко е направил по-добри, ще им кажа да не обръщат внимание на грозните чужди обиди. Вярвам, че този тип хора са повечето българи. А на другите – байганьовците – ще препоръчам да не напускат България, за да не ни излагат. Те не могат да се променят, остават си невъзпитани завинаги. Не четат. Затова смятам, че колкото и книги да бе написал Алеко, пак щеше да има такива хора. Хора, които ни показват какви не трябва да сме.

Хелия Николова 7-а клас

Скъпи учители, мили приятели!Днес е последният ден, в който прекрачваме прага на училището като ученици! Мечтаехме за този ден! Искахме той да дойде по-скоро! Да сме самостоятелни, да сме пораснали!Колко пъти тръпнехме пред дъската, треперехме пред контролни и класни работи! Споделяхме радости и тревоги! Спорехме, карахме се, обиждахме се!А днес сме горди, развълнувани и малко тъжни.Горди сме, скъпи учители, че бяхме част от това училище. С огромна признателност се обръщам към Вас в този тържествен час. С много търпение, такт, упоритост и всеотдайност Вие ден след ден ни разкривахте тайните на необятния свят на науката. Бяхте строги, изисквахте от нас да сме подготвени, но осъзнаваме, че така Вие изграждахте у нас чувство на отговорност. Вие давахте пример, възпитавахте, калявахте характера ни за великото изпитание, наречено Живот.Дойдохме при Вас, мили учители, като деца, Вие създадохте от нас Личности, готови да поемат по големия път на Живота. Научихте ни на най-ценното – да следваме мечтите си, да се борим за тях, да сме честни, упорити и всеотдайни...Защото имаме ли Мечти и Цел, ще намерим Пътя. Благодарим Ви от сърце за безсънните нощи, в които проверявахте нашите писмени работи, контролни и тестове... За нощите, когато не можехте да заспите, защото в класа е избухнал скандал, а Вие мислехте за нас като за свои деца...Днес съзнаваме, че сме получили най-големия дар – Вашето внимание, загриженост и обич.И Ви благодарим!Развълнувани сме, защото ни предстои най- голямото приключение – Животът! Предизвикателствата! Борбата да сбъднем мечтите си!По погледите ни личи, че сме готови да посрещнем изпитанията на живота, но и да запазим добротата, сърдечността и чистотата на младежките си пориви и мечти!Тъжни сме, защото се разделяме! С дните в училище свършва и нашето безгрижно детство! Предстоят ни много зрелостни изпити, кандидатстудентски вълнения и за много от нас студентски години. И някъде дълбоко в сърцето като безценен дар ще скътаме милите спомени от родното училище!Дълбок поклон пред вас, скъпи учители!Сбогом, мило наше училище!

ОТ АБИТУРИЕНТИТЕ ...

Като се събудих тази сутрин, кучето на комшиите от деветия етаж ми напомни,че европейският ден на съседа влезе и в моята спалня. Някак си ведро, игриво, без да дразни и да се налага, този лай говореше сякаш на всички: "Вижте бе, погледнете изгрева, какъв хубав ден започва, усмихнете се". Кафето ми стана по-ароматно, а гълъбът на прозореца сякаш ми намигна. Нашата балканска история е пълна с примери за безумни противопоставяния, за битки, жертви и страдания, за междусъседски войни с неясни, абстрактни идеи и катастрофални резултати. Като онези двама скинари, заспали на плажа, когато се събудили привечер толкова почернели, че не се познали и се сбили яко, както си му е реда. Днес вярвам, че сме други, че европейските ценности сме ги попили и ако поглеждаме назад към историята, то е, за да не забравяме поуките, които тя пази и ни напомня, че добротата, съпричастността, усмивката започват от съседската врата.

БАААМ

,,Вести + “ 12интересно

Интересни факти за Европа

Великите империи

През 17-ти и 18-ти век Европа контролира огромна част от света. Това се дължи основно на колконизацията на Британската инмерия, която достига по море далечни части на света – Северна Америка, Индия, Южна Африка, някой от които и днес са поданици на Короната. Има поговорка „ Слънцето никога не залязва над Британските територии.“ На континента са се изградили някои от най-големите култури в човешката история, например Древна Гърция, Древен Рим, Византия, Руската империя, Испанската империя и прочее, които разширили кръгозора си и колонизирали територии далеч от родината си. Британската империя била за времето си най-голямата в света, с мащаби 36 милиона квадратни километра и население 480-570 милиона души.

Таня Петкова 9а

Математиката и другите науки

На 29.04.2014г. клубът поПриложна математика къмпроект “УСПЕХ“ при 51 СОУ представи презентации на тема: ‘’Математиката и другите науки’’. Свидетели на нашите презентации бяха – госпожа Фратева, заместник-директорките – госпожа Станчева и госпожа Нешева и преподавателката по ИТ - госпожа Невяна Панчева. Презентациите показаха връзката

между математиката и спорта, математиката в природата , математиката в ежедневието, математиката и астрономията, математиката и биологията , математиката и архитектурата, математиката и музиката и математиката и фотографията. Всички научихме по нещо ново , а след това отидохме да се порадваме на празника на 51 СОУ ‘’Елисавета Багряна ‘’ .

От : Йоана Трифонова, репортер от 6- б клас

,,Вести + “ 13интересно

Интересни факти за Багряна

Поетесата Елисавета Багряна, макар да е била приемана в най-елитните среди и преди 1944 г., и в годините след това, е имала своите тежки житейски несгоди. Особено в младостта си, когато се омъжва за Иван Шапкарев. В дома му тя е низвергната, точно защото се е отдавала на това „непристойно“ занимание - писането на стихове. Ето как Багряна обяснява неприязънта му към поезията: „Мъжът ми не искаше името ми да отива във вестници и в списания.“ Скандалите му след всеки намерен изписан лист стават причина една нощ тя буквално да побегне от къщата.Самата Багряна разказва за това в непубликувано интервю от 1986 г. Записът е направен от Недка Славчева, която е била неин секретар в последните години преди поетесата да бъде настанена в старческия дом в Горна баня.Когато младата Багряна (Елисавета Белчева) се жени за Иван Шапкарев, не подозира, че ще попадне под удара на суровите патриархални македонски нрави. „Моят мъж ме ревнуваше от поезията ми. Искаше да се откажа да пиша. Но аз не можех… Като се оженихме, искаше аз да бъда само за него - само за него да мисля и само за него да живея. Изгори ми цяла тетрадка със стихове. Това не помогна с нищо - продължавах да пиша.“ Докато готвела в кухнята, под мушамата на готварската маса слагала листче с молив. И дебнела свекърва й да излезе... „Свекървата, като ме видеше да взема книга или да пиша, като луда ходеше из къщи - тряска вратите, блъска, вика: „Няма ли за таз жена работа…“Поетесата си пренася багажа от дома на Шапкарев по времето, когато София е потресена от атентата в църквата „Света

Неделя“. „Просто взех един куфар с моите неща, натоварих ги на файтон и отидох при майка си и баща си“, спомня си тя. Всичко, каквото имала, оставила в къщата на мъжа си, прибрала само изписаните тетрадки и листове. „Заради свекървата направихме всичко това, ако не беше тя, ние никога нямаше да се разделим с Шапкарев. Свекърва ми беше неграмотна, не знаеше една буква да напише. Беше македонка, при това - с арнаутска кръв. И аз трябваше с нея да плета чорапи, да ходя по комшийките да редим клюки. Казваше: „На мен ми е омръзнало да гледам мъжа си да пише и да го викам три пъти за обяд, а сега - и снаха да ми дойде да пише“, разказва за живота си Багряна.

Елисавета Багряна в дома си на столичната улица “Неофит Рилски”. Снимката е собственост на покойния публицист Михаил Топалов.Тези житейски факти от биографията на поетесата хвърлят светлина върху причините, поради които тя оставя съпруга си - нещо, за което в онези години, а и след това, е била обвинявана. Багряна изповядва на 94-годишна възраст: „За мен най-важното нещо е била моята поезия. Творчеството е смисълът на моя живот - ако не мога да творя, не искам и да живея. Заради поезията съм отхвърляла много моментни и преходни радости, пожертвала съм много неща от живота - разходки, пътувания, гуляи, отхвърляла съм любовни изповеди на мъже, срещи, които могат да ми бъдат полезни в живота… Много пъти съм го правила, когато смятах, че в това време трябва да напиша нещо.“Започнала да пише стихове на 14-годишна възраст. Йордан Йовков е първият, който казва, че тя трябва да публикува. „Той ме помоли да му дам нещо, което съм написала. И използва помощта на сестра ми, защото аз не исках да показвам стиховете си - стеснявах се, мислех си, че това са само мои работи, които трябва да си останат само за мене… Имах една синя тетрадка. И докато аз бях в другата стая да донеса нещо, с което да почерпя, той е помолил сестра ми да

му даде тази тетрадка. От нея взе две стихотворения и ги напечата“, спомня си поетесата. С Йовков се запознават по времето, когато е студентка, покрай Георги Райчев, който бил влюбен в нейна приятелка. Багряна си спомня: „Йовков ми разказваше свои разкази, които още обмисля и не е написал. Разказваше ги толкова хубаво, като че ли ги чете, сякаш вече бяха написани.“ Той се привързал към младата поетеса и почнал да идва в дома й. „Никога не криех от нашите моите приятели. То какво приятелство беше - разходки по улицата и четене на стихове.“Мнозина смятали, че Багряна си пробива път в литературата благодарение на своята осъзната женска красота. „Аз никога не съм се смятала за красавица, за хубавица. Никога не съм живяла с тази мисъл, за да си служа с това“, казва тя.Възможно е да не е отдавала значение на красотата си. Но още преди да са я познавали лично, хора от културния и политическия елит не само у нас, а и в чужбина, са засвидетелствали своето възхищение от нея и творчеството й. Ето какво разказва Багряна за познанството си с Кемал Ататюрк: „Първата ни среща беше в дома на Елена Снежина. Тя ми се обади и ми каза: „Лиза, ела, у нас има един интересен турчин, който се интересува от тебе и иска да те покани да отидеш в Турция да гостуваш. След тази среща аз направих един хубав престой в Турция, написах сонети за Цариград. И Ататюрк ми целуваше ръка, като ме срещнеше.“Разкриването на автентични документи - ръкописи, записи и снимки, ще хвърли допълнителна светлина върху личността на голямата поетеса, обвинявана и в немалко човешки грехове. Все още не са широко известни например нейните позиции в защита на евреите по време на Втората световна война. След като излиза с името си в специална подписка в тяхна защита, поетесата е следена, прозорците на дома й са изпочупени, а отпред пазят немски войници.

Посветено на най-якия клас-12аВие бяхте много добър клас.

Най-добрият в 51во .Знаехте всеки урок,

отговаряхте точно и ясно,понякога и с чувство за хумор

не мълчахте,когато Колева питаше :Кой е най-често срещания химичен елемент във

Вселената?А категорично отговаряхте - ЛЮБОВТА!!!

Вие бяхте творчески клас.Най-креативният в 51-во.

Вальо хобити сънува, а след това ги рисува.Натали на педагогически съветник се

превъплащава,а Стефчо директор иска да става.

Поли за постулатите на Бор говории не смее с Димитрова да спори.Веси папарашки снимки щрака,

а на Карина изведнъж верния отговор и прещрака,

Вальо и Джордж с английския са на „ти”Бийтълс в час пеят дори.Вие бяхте забавен клас.

Най-забавният в 51 СОУ.По физкултура Ян топката щом забие, всичко живо в съблекалнята се крие. В ателиетата животът бурно кипи, Алекс Величкова твори ли твори.

Стаси всичко с камера документираВероника в Шекспирова пиеса дебютира.

Диана на Петя Дубарова приличаСимона по стъклописа се увлича.

Вие бяхте добър клас.Най-добрият в 51во.

Деси с весели истории класа забавлява.Нели тестове решава.

Софи шофьор да става е решилаи избрала е вече автомобила.Жоро йо-йото сръчно върти Яна копнее до късно да спи.

Алекс Кьосева пред огледалото се суетиКатрин любов невъзможна върти.

Ивана в кафенето часовете изкарваСтайков от женско кудкудякане се претоварва.

Георги Йотов на биологията набляга и над химията май ще трябва да заляга.

И ето я забраваната Франческа,която през ден идва с нова прическа.Ще ви помня винаги ! Обичам Ви!!!

Магдалена Пенева

ГЛАВЕН РЕДАКТОР: Боян БЛАЖЕВ - преподавател по исобразително изкуство и информационни технологии; Сътрудници: г-н А. АЛЕКСАНДРОВ - директор на 51 СОУ; Десислава ДАНОВА преподаватели по български език и литература; Графично офромление: Боян БЛАЖЕВ - преподавател по исобразително изкуство и информационни технологии;

,,Вести+” се издава от 51 СОУ ,,Елисавета Багряна”

,,Вести + “ 14интересно,,Можеш ли да спреш

ти вятъра, дето иде от могилите,

префучава през боазите, вдига облак над диканите,

грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата,

сваля портите, оградите и децата по мегданите -”

Е. Багряна

Елисавета Багряна е една от най-известните и противоречиви личности на поетичния бе небосклон. Въпреки че поетесата е малко забравена в забързаното ежедневие, литературоведът Катя Зографова ни връща към чувстваната и емоционална поезия на Багряна. Зографова разкрива неизвестни страни от живота на поетесата чрез новата си книга "Играещата със стихиите Елисавета Багряна". Книгата на издателска къща "Изток-Запад" дава отговори на няколко въпроса:Коя е Елисавета Багряна? Какво се е случило в България в средата на XX век? Какво е мястото на поезията в реалността на хората? И много други. Изток-ЗападЗографова излага своите философски прозрения и прави интересни съпоставки между стила на Багряна и този на нейните съвременници – Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Теодор Траянов и Гео Милев."Играещата със стихиите Елисавета Багряна" разглежда стихосбирката "Пет звезди" и творчеството на поетесата след 9 септември 1944 г., като не спестява неудобните поклони на Багряна към властта. Авторката спазва обективността и документалността на събитията и фактите. Книгата носи принос и в изясняването на пораженията върху българската интелигенция, които са й нанесени по време на

тоталитарното управление. Тя представлява изследване, което разкрива не само неизвестни факти от живота на Багряна, но и непознати или забравени детайли от случилото се в България в средата на XX век.В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" читателят може да открие ценна кореспонденция на Багряна с Владимир Василев, Николай Лилиев, Иван Мешеков, Жорж Папазов, Петър Увалиев, чешкия дисидент Лумир Чиврни, Изидор Цанкар, Десанка Максимович, акад. Дмитрий Лихачов, проф. Роже Бернар и др. Писмата, които са си разменяли представляват реално доказателство за едно отминало време, за което дори днес се търси истината.Елисавета Багряна е творчески псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева. Тя е видна българска поетеса, автор на детски книги, но също и преводач. Лириките ѝ са преведени на 30 езика, а стихотворенията "Потомка", "Кукувица" и "Стихии" са едни от най-впечатляващите стихове в родната литература и творческо свидетелство за българската култура.Името на Багряна се свързва и с доста противоречия, тъй като поетесата е жена, която е защитавала позициите си. В "Играещата със стихиите Елисавета Багряна" литературоведът Катя Зографова проследява живота и описва премълчани, изопачени или малко известни факти за поетесата. Едно от тях е участието на Багряна в защитата на българските евреи през 1940 г..Друго е съвместната ѝ роля заедно с Дора Габе в каузата за освобождение на Добруджа. Именно Багряна се явява в пълна защита на процеса срещу поета Никола Вапцаров, но за жалост защитата ѝ е неуспешна. Тя участва и в спасяванетона

анархиста Делчо Василев от лагера "Куциян" след 1944 г.Още много такива моменти от живота на Баграна са представени от летератуведът Зографова. Авторката е родена през 1957 г. в Панагюрище. Освен литературовед, тя е и директор на Националния литературен музей. Автор е на редица издания, сред които "Многоликата българка", "Жените в Априлското въстание", "Никола Вапцаров: преоткриване", "Неканоничният Вазов" и др.

М а т у р и т е по български език и литература за абитуриентите минаха, а с тях и напрежението у зрелостниците. Те писаха по темата "Животът и изкуството в стихотворението "Кино” на Никола Вапцаров” на зрелостния изпит на 21 май. Ред е сега на проверката на работите на абитуриентите.Проверяващите обаче са изловили десетки бисери, съобщава в. "Труд". Абитуриентите можеха да си изберат жанр - интерпретативно съчинение по произведението или есе. Масово се спряха на второто.Преди началото на изпита министърът на образованието проф. Анелия Клисарова определи темата като "философска” и се оказа истински пророк.Ето част от бисерите, родени от абитуриентите и в двата възможни жанра. Оценителите са намерили проблясъци и в задачите към текстовете в теста.1. Вапцаров пише новата поетика по време на българската литература.2. Вапцаров твори в свое направление, което се поделя на различни дялове.3. Вапцаров отрича

изкуството. Той мисли, че то не влияе положително на хората.4. В своите творби Вапцаров използва лирика и така прави от непоетичните неща поезия.5. Героят е качен на коня на Крум. Той вижда шосе, след туй трева и започва да задава много въпроси.6. Жребица означава, че момичето е твърде р а з к р е п о с т е н о .7. Изкуството има приятно свойство да се нагажда на всеки поотделно.8. В дървото край шосето ръмят славеи.9. В началото героите се срещат случайно, като участват в пътнотранспортно произшествие, а в следващия момент се целуват, сякаш са двойка.10. Два автомобила се срещат в удар. От вътре излиза момче с момиче на ръце. Въпреки това на дървото спокойно стой славей всякаш нищо не се случва (запазен правопис).От резюмето:1. Българските малчугани от Западна Европа достигат връстниците си от САЩ по затлъстяване.2. Всеки пети учен у нас е с наднормено тегло.