ЙОРДАН ИЛИЕВЙОРДАН ИЛИЕВРЕДОВЕН ДОКТОРАНТРЕДОВЕН ДОКТОРАНТ

ПРИНОСИТЕ НА СТЕФАН ЗАХАРИЕВ КЪМ ИСТОРИЯТАПРИНОСИТЕ НА СТЕФАН ЗАХАРИЕВ КЪМ ИСТОРИЯТА

НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В ДРЕВНОСТТАНА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ В ДРЕВНОСТТА

СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ПО СТАРА ИСТОРИЯ, ТРАКОЛОГИЯ И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯКАТЕДРА ПО СТАРА ИСТОРИЯ, ТРАКОЛОГИЯ И СРЕДНОВЕКОВНА ИСТОРИЯ

ИсториографияИсториография

• първият българин, който прави опити да локализира прави опити да локализира споменавани в античните извори тракийски племенаспоменавани в античните извори тракийски племена;

• приема, че Тракия била поделена между 5 тракийски племена;

• Най-голямото тракийско племе били одриситеодрисите в района на р. Марица край дн. Одрин, а след тях се нареждали бистонитебистоните – около дн. Ксанти, сатритесатрите – в Рила и Родопите, тилатеитетилатеите – в Средна гора и беситебесите – обитаващи полето (!);

• Локализациите на тези племена остават в по-голяма или по-малка степен спорни и до днес.

• Повдигането на въпроса за Дионисовото прорицалище в Повдигането на въпроса за Дионисовото прорицалище в ТракияТракия;

• То се намирало в Родопите, „на най-високия връх ... наречен Гьоз-тепе (дн. Виденица)”;

• Като основания за предложената локализация са изброени: отличната видимостотличната видимост към юг, изток и север, както и наличието на наличието на значителни мраморни развалини и мозайкизначителни мраморни развалини и мозайки на това място.

• До началото на ХХ век тази локализация не била оспорена, което вероятно се дължи и на подкрепата от редица ѝавторитетни учени, като Константин Иречек и Братя Шкорпил;

АрхеологияАрхеология

• съобщава за положението на археологически обекти край населените места в територията, която описва, като крепости, светилища, пътища и др.;

• пръв прави опит за съставянето на първообраз на археологическа карта;

• Самият той успял да придобие някои движими археологически паметници.

ЕпиграфикаЕпиграфика

• прилага преписи и рисунки на епиграфски паметниципреписи и рисунки на епиграфски паметници;

• записките на Ст. Захариев са най-ранните, отнасящи се до Светилището при Баткун (дн. Паталеница), прочуто с богатия си епиграфски архив;

• от съществено значение е неговото наблюдение, според което половината от надписите в светилището били на старогръцки, а другата половина на латински език;

• направил препис на все още недостатъчно убедително разчетения надпис, изсечен в скалите край с. Ситово.

Стефан Захариев Алберт Дюмон

Изсечени в скалите изображения

ФолклорФолклор

• използва фолклорна информация за решаването на проблеми използва фолклорна информация за решаването на проблеми от античната историяот античната история;

• Става дума за дочуто от Ст. Захариев название „Бешя фара”; според него „може би това са били Страбоновите беси и това да е бил градът Бесапара, който се споменава в старите земеописания...”;

• Към подобна възможност благосклонно се изказал и Константин Иречек, но Петко Р. Славейков категорично отхвърля освен предположението, така също и достоверността на самата базова информация.

ЗаключениеЗаключение

• Важно е и тук да се отбележи, че по-горе бяха изтъкнати само приносите на Стефан Захариев към историята на древна Тракия. Наред с тях обаче неговата книга съдържа също информация за българската история през Средновековието и Възраждането, като нерядко в тези и други случаи самата тя е исторически извор;

• Представените и коментирани в настоящата работа данни показват, че книгата на Стефан Захариев „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишката кааза” е първият опит за интердисциплинарно изследване, написано от българин, посветено на фрагменти от историята на древна Тракия.