Цилиндрите на Фараона

ЦЦииллииннддррииттее ннаа ФФааррааооннаа.. ""ТТааййннииттее ннаа ЖЖииввооттаа ии ССммъъррттттаа.. ЕЕггииппеетт -- ИИннддиияя -- ККааввккаазз""

ВВллааддииммиирр ККооввттуунн

Ръкописът на книгата е зарегистриран в Северо-Западния филиал на Руското авторско

дружество на 6.02.1995 г.

Цилиндрите на Фараона ВЛАДИМИР КОВТУН

Хилядолетия е пазил Древния Египет своите тайни. Но, явно е настъпил момента, когато поискани от времето тайните знания, зашифровани в старинните моноскрипти и книги, стенописи и достигналите до наши дни предания и легенди, започват да ни говорят. Цилиндрите на Фараона и лечебното им въздействие върхе хората са една от тези тайни, чието разгадаване ни подари края на XX столетие.

Книгата разказва за двадесет годишния път на търсене, наблюдение и изследване на тази удивителна древноегипетска тайна. Вие имате възможността заедно с автора стъпка по стъпка да преминете по пътя на забережителните открития, като се приближаваме към разбирането, че древният свят ни е оставил в наследство неизчерпаема съкровищница с мъдрост и знания, които и днес помогат на човека да придобие здраве и дълголетие. Как да се отдалечим от прага на старостта, болстите и да съхраним младостта на духа, да живеем в хармония със самите себе си и с природата? - отговор на всички тези въпроси ще откриете като прочетете тази книга.

Кондратиева Т.И. За автора Владимир Павлович Ковтун е физик-теоретик, кандидат на физико-математическите науки.

Повече от 20 години изучава историята на Древния Египет. Като открива тайната на Цилиндрите на

ПППрррееевввеееддд ееенннооо иии ииизззпппррр ааатттееенннооо нннааа wwwwwwwww...ssspppiiirrraaa lllaaatttaaa...nnneeettt оооттт СССнннееежжжииинннааа НННииикккооолллооовввааа 2

Фараона, организира сериозно научно изследване, довело до разработката на оригинална методика за лечение с тяхна помощ. Книгата "Цилиндрите на Фараона" е втората "проба на перото" му в жанра на популярната литература. Но, както и предходните работи в областта на "сериозната" физика (книгата "Занимателния свят на физиката /Великата тайна на Хермес/". СПб, изд-во "Делта", 1997 г.), тя се отличава с изследователска дълбочина и фактология. Убеждението на автора е аргументирано от многобройни факти, от резултати от научни експерименти, практическа апробация на въздействието на Цилиндрите върху човека.

СЪДЪРЖАНИЕ Глава1. Притeглянето на истината В Египетската зала на Ермитажа Загадъчните фигури Страната на Нил Духове и металотерапия Таинственият ръкопис Дарът на Египет Глава 3. Лечебните свойства на Цилиндрите Първи изследвания Чудните свойства на Цилиндрите «Апопи» Пътищата на миналото Заключение Благодарности Коментарии Посвещава се на моя приятел Руслан Доброволски Пред Вас, уважаеми Читателю, е книгата за това, как благодарение на намирането на стар

ръкопис бива разкрита една от най-удивителните загадки на Древния Египет – тайнаната на Цилиндрите на Фараона.

Не по-малко удивително и неочаквано се оказа и това, че тайното знание на египетските жреци, въплътено в Цилиндрите на Фараона, влияе благотворно на здравето на човека.

С изследването на Цилиндрите е неразривно свързан и собствения път на развитие на автора, пълен с търсене и съмнения, които се постарах да отразя в тази книга.

Наред с разказа за резултатите от научните наблюдения, е направен опит да бъде представено, по какъв начин сведенията за тези загадъчни предмети биха могли да се предават от поколение на поколение в продължение на хилядолетия.

Днес Цилиндрита на Фараона се правят по древната рецепта и стотици хора усещат върху себе си изцелителното им въздействие. Сега каня Читателя да сподели с мен възхищението си от великата цивилизация, разцъфтяла по бреговете на Нил преди пет хиляди години, а също да преживее вълнението и изгарящото любопитство, съпровождащо ме много години, прекарани в търсене на разгадаването на смисъла на таинствените предмети в ръцете на древноегипетските статуи.

Владимир Ковтун Глава I. Привличането на истината ЕГИПЕТ. ПЪРВО ЗАПОЗНАНАСТВО Азърбайджан. Пети клас на средното училище. В час по история. Седя на чина с приятеля си

Адолят Агаев и се веселим. - Следващият час е час по - зоология... – накланяйки се съм мен ми съобщава Адолят. – Знаеш

ли с какво се храни инфузорията чехълче?


- И? – предвкусвайки удоволствието, питам аз. - Инфузорията чехълче се храни с босоноги. - Тържествено съобщава Адолят, и ние двамата

залягаме на чина от смях. Учителката ни по история, обаятелната Лидия Илинична, се обрйща към нас. Лицето на Адолят, като на професионален актьор, мигновено става сериозно и придобива

отпечатък на многогодишните занятия по история. Аз останал без сили от смях, продължавам да се търкалям по чина.

- Така... - Лидия Илинична съболезнователно се взира в мен. - Ковтун! Стани и излез от часа. - Аз повече няма, - произнасям с неуверен глас. - Има, има, - Стани и излез. Стана ми срамно и това видимо се е отразило някак си на физиономията ми, защото Лидия

Илинична въздъхна и с леко махване на ръката ме върна на мястото ми. Започнах да слушам урока и постепенно съм се увлякъл. Действително, много интересно: пирамиди, фараони, мумии... Сфинксът, който неизвестно

кога се е появил. И Хеопс, Нефертити... Лекото, едва доловимо докосване на древната култура разтревожва сърцето ми и ме принуждава съсредоточено да разглеждам пирамидите и скулптулите на снимките в учебника.

Удря звънецът. Фараоните и жреците мигновено излитат от главата ми, и ние с Адолят се понасяме като вихър в междучасието към училищния двор - викаме смеем се бягаме.

Рано е, още е рано... Минават много години. Завършил съм училище, университета, работя в НИИ, защищавам

дисертация, пак работя и накрая, откривам в себе си желанието да уча другите. И ето стоя пред аудиторията, от юноши и девойки, и им говоря за законите на Нютон. Едно от децата непрекъснато ми пречи. - Капустин! Стани и излез, - казвам с железен глас. - Аз вече няма, - уверено отговаря Капустин, гледайки ме с тъмните си адолятовски очи. - Има, има, - не по-малко уверено му казвам спомняйки си за Лидия Илинична. - Да бяхте разказали нещо по-интересно... – изведнъж неочаквано изтърси Капустин,

изплъзвайки се от дисциплинарната тема. Тези закони на Нютон не са ли интересни? Освен това времето е напреднало, и децата,

действително, са уморени. Замислям се. - Искате нещо по-интересно? - Да! - дружно отговаря аудиторията. Какво да им разкажа... Черни дупка, квазари, Изумрудените скрижали на Хермес... Те доста

знаят и могат да оценят. А ето за това още не съм им разказвал. Поставям Капустин обратно на мястото му и питам:

“Били ли сте в Египетската зала на Ермитажа?” В ЕГИПЕТСКАТА ЗАЛА НА ЕРМИТАЖА

Винаги влизам в тази зала, стараейки се да стъпвам по-тихо. Струвами се, че всичко тук е потопено в най-дълбок сън, в който Прекрасното е слято с Тайното, чрез езотеричното знание, и моето присътствие тук не винаги може да е желателно...

Добре зная, че сухия климат на Египет предпазва дървото и тъканта от гниене и разпад, но когато видя следите от длетото и стенописа на великолепния древен саркофаг на египтянката Ит, ми се струва, че майсторите са си отишли преди седмица. Рядко нарушавам правилата на Ермитажа и докосвам с ръка студения базалт.

Под пръстите ми е изящният низ от йероглифи, изображенията на военни, битови и магичних действия. Саркофазите са огромни и, навярно, много тежки, но формата е намерена удачно, и те изглаждат леки на хората, отнасящи своите господари във вечността, в неизвестното царство на Анубис.


Във витрините има множество интересни неща. Заупокойни фигурки-ушебти, фрагменти от тъкани, крехък папирус, неизвестно как доживял до наши дни. Базалт, алебастър, варовик, дърво... Материалите са различни, но техниката на обработката им е еднакво съвършена и впечатлява с одухотвореността си. Служителката на богинята на любовта Бастет – малката котка ме гледа с добре познатото изражение на мустаката моцунка. От детството си изпитвам особена симпатия към тези ласкови и независими особи. Каменните свещени скарабеи, сякаш, само чакат знак, за да се заемат с привичната си работа да търкалят малките си топчици.

Дълго стоя пред скулптурата на Аменемхет III. Умно, волево лице. Могъщият властелин на

великата страна ме гледа от дълбините на хилядолетията. Понякога ми се привижда лека усмивка по каменните му устни.

А ето вече съвсем близка за мен вещ: палитрата на египетски художник. Наистина, тя изглежда по-иначе от съвременната. В свободното си време рисувам и би било интересно да обсъдя с притежателя на палитрата неговите възгледи за изкуството. Какво би казал за “Черния квадрат” на Малевич или, да кажем за “Даная” на Рембранд?

Висше изкуство, сложна религия... и неуловимое присъствие на още нещо, което с думи и битова(единица информация - научн.) не можеш да изразиш, но, отивайки си отнасяш със себе си усещането, че днес си получил повече отколкото при миналата среща.

Това странно въздействие на миналото върху настоящето ме безпокои. Като физик, аз не му намирам обяснение. Китайският лирически от VIII век Ли Бо твори почти преди тринадесет столетия. А в наши дни стиховете му звучат в песните на забележителната актриса Анн Смирнова:

Запявам, и в такт Се люлее луната. Играя, играе и сянката моя, Безшумна и дълга... .......... И отново в живота единствено На мен ми предстои да се влача До срещата тази, която е сред звездите На Млечного Пути... “Сред цветята” Стереоапаратурата позволява обемно да се чуват всички нюанси на гласа и флейтата. Слушам и

отчетливо разбирам: освен тривиалната причино-следствена връзка на събитията се открива и още някакъв непознат канал...

Жизненият опит и интуицията подсказват: в нашите съдби съществува някаква предопределеност. Можебе само след сто години ще бъдат формулирани законите, по които се развива всичко живо. Не зная дали в тази формулировка на тези законите ще присъстват модерните думи “биополе”, “космическа енергия” и т.н. Но аз съм уверен в това, че всеки човек, влиза в нашия живот не случайно и че думите му насочени към нас са изпълнени с дълбок смисъл. Не напразна древните мъдреци са считали, че всеки срещнат ни е учител.

С такъв дълбок смисъл е изпълнено всичко, което се случва с нас. Трябва само до се да се разбере смисъла, да се улови. И докато не притежаваме точните знания за ставащото (и не е известно, ще ги притежаваме ли някога), можем да се ръководим само от интуицията, гласът на сърцето.

Необикновенната връзка с миналото се усеща интуитивно от много хора. Някои се увличат он историята на Древна Индия, някой до безкрайност се нуждаят да четат книги за остров Пасха. Почти всичките ми приятели се интересуват от славянската история и четат книгите на Карамзин, Ключевски и Соловьов. И при всеки име един временен отрязък от историята, географско място на картата или исторически собития, които са му по-близки от всечко останало. Имам и аз такова място и това е Египет.


Загадъчните скулптури Независимо от това, че дълги години работих в НИИ и бях предостатъчно зает човек, аз все

продължавах да удължавам своето познанство с Древния Египет, разбирайки и, може би, предчувствайки неговата огромна роля в моя живот.

В това невидимо привличане на Египет, предвидено от бъдещето има няква тайна. Подобните примери не са малко. Па какъв начин, да кажем, седем годишното момче Хенрих Шлиман чувства, че то ще намери Троя? А египетският археолог Ховард Картър убедено търси гробницата на Тутанкамона именно в Долината на Царете, преровена от изледователите на дълго и на широко, в място, в което, като че ли вече нищо не би могло да бъде намерено. И я намира! И тези примери далеч не са единствените в археологията.

Книгата-роман на К. Керам “Богове, гробници, учени” предизивика у мен истински интерес към Египет. Историята на разкопките на гробницата на Тутанкамон ме завладява изцяло.

Прочетеното споделях с приятелите си, които се отнасяха към моята страст с разбирране, и знаеха за отдавна безпокоящата ме загадка. В Павловския дворец – музей до Петербург за първи път забелязах, това, което преди бях виждал само на снимки, но не бях обръщал внимание: два къси цилиндъра в ръцете на копията на египтските статуи, разположени по дължината на стената на вестибюла. И веднага си спомних: такива цилиндри съм виждал да държи в ръце велможата Ранофер на илюстрацията в книгата “Всеобща история на изкуствата”.

Като се върнах след екскурзията във вестибюла, се поинтересувах от екскурзовода, какво означават тези цилиндри.

- Вероятно са дръжки на носилка, - изказа предположение екскурзоводката. - Не мисля, - възразих аз. – Египтяните са били много точни в изобразяването на

подробнастете. Вижте, раменете на статуята не са напрегнати и ръцете им са свободни... - Не забравяйте, че това не са оригинали. - Е в общи линии да - съгласих се аз. – Трябва да се погледне в книгите... Загадъчните Цилиндри ме тревожеха. В къщи прерових всичките си книги за Египет и намерих

фараона Менкаур с цилиндри в ръце редом с богинята Хатор и богинята Нома, и не приличаше фараона да е на носилка...

По-касно видях цилиндри и в ръцете на скулпторите, изобразяващи седящи египтяни. Версията с дръжките на носилката отпадна окончателно. Какво може да е това? Някакви атрибути на властта? Но на митрата на фараоните има изображение на златна змия – символ на мъдростта, а в ръка те държат само един дълъг жезъл... Почувствах, че не ми достигат знания, и отново се обърнах към книгите. Египет все повече и повече ме завладяваше.

Страната до Нил За всички древни сгради, съхранила се до наши дни, има една обща черта: острите ъгли и

форми се за глаждат и корозират, омивани хилядолетия от дъждове и ветрове. Може да не знаете , какво е стъпаловидната пирамида на Джосер, но само като я погледнете на

снимка, веднага ще кажете, че тя е много стара. “Бащата на историята” гръцкият учен Херодот е бил в Египет пет века преди нашата ера и

оставя описания на пирамидите, които тогава са били на няколко хиляди години. Това е класическият пример от древността на пирамиди. Но на мен голямо впечатление ми направи друго. Египетският жрец Манефон от IV веке пр. н. е. решава да напише историята на страната си. Неговият труд “Историята на Египет” е познат само от преразкази.

Хилядолетия от египетската история са потънали във вечността до времето, когато Манефон зе заема с ръкописа си. Историята на собствения му народ е била загадка за мнозина и за самия Манефон.

Древността на Египет впечатлява. Историята му, като се започне от Древнето Царство (2900-2700 г пр. н. е.) и завършва с разгрома на Псаметих III от персийския цар Камбиз в 525 година пр.н.е., е пълна с войни, раздори и политическа борба за власт. При все това, независимо от


катастрофалните трусове и периоди на анархия, Египет като цяло просуществува три хилядолетия, създава уникална култура и остава след себе си паметници, не преставащи да поразяват въображението.

Всичко това е много знаменателно, но мен ме интересува преди всичко знанията – Знанията на Древния Египет.

Аз се обградих с книги и скоро с удивление открих двойствеността на впечатленията си. От една страна, египтяните са знаели много и много неща са умеели да правят. Умеели са да

четат и пишат. Пишели с трастикови пръчици на дълги папирусови свитъци с дължина до 30-40 метра. Самият папирус се е правел по занаятчийски начин: средата на стеблото на папируса се разрязва на много тънки ленти, като се поставят една до друга надолу и напряко, а след това се набива и пресова до тогава, докато лентите се слепят в едно, напомняйки на съвременен лист хартия.

Съвсем не зле египтяните изчислявали площта на земните участъци, в това число и на кръглите. Добре умеели да боравят и с дробите и даже пресмятали обема на пресечените пирамиди! У нас на това обучават в горните класове на средното училище. Имали са 12 месечен календар и относително добри астрономични познания, достъпни им дотолкова, доколкото е остро човешкото око. Можели да предсказват лунните и слънчевите затмънения.

Всички тези знания са се изучавали в Дома на Живота - египетската висша школа. Там са учели астрономия, вълшебство, заклинания. Дом на Живота –по-точно име е трудно да се измисли. Ако се прибавят още и знанията на египтяните в областта на земеделието, съдостроенето, тъкачеството, леярната и каменоделската дейност, то ще се изпише доволно солиден регистър.

От друга страна, виждаме картината на Древния Египет напълно в духа на историческия материализъм: ранна рабовладелска държава с елементи на феодализъм, с множество суеверия и безсмислени религиозно-мистични обреди. Може снисходително де ни се подсмихват от XX столетие... но не се получава... поради високата одухотвореност на древнеегипетского искуства.

В Санкт-Петербург в Художествената Академии на гранитни постаменти се намират два сфинкса с главата на Аменхотеп III, докарани от древния Фив. Аз дълго гледах прекрасните им леко удължени очи. Неизвестният майстор е бил незмеримо близо до интуитивното достигане на Истината, отколкото ние с нашата “могъща” техническа цивилизация. Сфинксовете имат поразително изражение на лицата, което си спомням котоЛЕТЯЩО. Също такава летяща е одухотвореността на лицето на златната маска на Тутанкамон. В тези очи можеш да гледаш безкрайно, вечно...

Редица загадъчни свойства притежават и пирамидите. Чехът Карл Дърбал открил, че използваните ножчета за бръснене се самозаточват, ако се поставят в пирамидална форма. Освен това органичните вещества в пирамидите подлежат на гниене в значително по-малка степен, отколкото извън тях. Редицата от такива факти пораждат цял поток от хипотези и догатки от окултни до солидно аргументирани.

С точните знания на египтяните, работата също така не е много проста. Предполагам, че те са знаели за съществувануто на двата спътника на Марс. Между другото те могат да се видят само със силен телескоп. В книгите им намираме напълно определени указания за това, че знанията на египтяните са били значително по-дълбоки, откоркото сме свикнали да мислим и, освен това са носели твърде своеобразен характер.

Еволюцията на египетския дух е отразена в “Египетската книга на мъртвите”, “Великите аркани на Таро”, “Изумрудените Скрижали на Хермес”... Но за загадъчните цилиндри в тях практически нищо не се съобщава.

В една от книгите се натъкнах на фразата: “...преминаващите от едно племе в друго цилиндрични печати и другите шумерски стоки все пак намират път през долината на Нил и са били много търсене по онова време”. Думата- “цилиндрични” – ме накара да спра. Печати? Това е интересно. А изображенията, значи, са били напречно?.. Отправяме си в такъв случай в Древния Шумер.

И ето пред мен са снимките на шумерските печати. Неголямо цилиндърче, пробито по надлъжната ос, което владетелите са носели на врата, нанизано на шнур. Рисунката не е на


напречната, а на страничната повърхност на цилиндъра. Печатът-цилиндър се жотъркалва в мека глина.

След като глинената плочка изсъхне, на нея остава релефен отпечатък. До наше време са достигнали много такива печати и “заверените” с тях плочки.

Както разказва една от шумерските плочки, някакъв мошеник се опитва да спечели в съда прекрасна градина от нещастна вдовица, която тя получава още когато мъжът й Дуду е бил жив. Аферата не минава, защото вдовицата притежава такава плочка, подтвърждаваща правото й на собственост на градината. Делото се решава в полза на вдовицата.

И така, печатите се носели на врат и размерът им не е голям. Загадъчните цилиндри са по-големи. Отново не е това...

Духове и металотерапия В понеделник сутринта при мен в лабораторията надникна моят голям приятел и колега

Автандил Бахтадзе. - Слушай, "Рамзес". Знаеш ли какво може да е това! - Тубус за съхранение на папирус или

пергамент. Подскочих. Гениално! Как не се сетих веднага. Разбира се, че в цилиндрите нещо се съхранява. Само че, като поразмислих, възразих: - Знаеш ли, като че ли не е вярно. Но свитъците в Египте са големи, а цилиндрите са с малки

размери. - Е, значи, в тези цилиндри те са съхранявали малки свитъци, - без да се замисли ме парира

Автандил. По-късно аз действително, видях в Ермитажа малки свитъци папируси. - А за какво са два цилиндъра? По един във всяка ръка. - Във втория има копие. За всеки случай. - Но, това вече са твои фантазии, - махнах с ръка аз. - Не е ли твърде много да носиш постоянно

в себе си два тубуса едновременно. Това даже и дипломантите от политехническия не го правят. Вечерта още веднъж прегледах всички версии, засягащи цилиндрите. Носилки, печати,

тубуси... За печати са големи, за тубоси - малки. Със сърцето си усещам, че тук има нещо по-интересно. Нещо тук има.

Реших да се отвлека и запрелиствах книжката за металотерапия, подарена ми от приятеля ми Руслан Доброволски. Ето един удивителен човек! Може да не спи и да изучаа или да переписва някоя старинна книга. Интересуват го предимно народните и нетрадиционни методи на лечения.

Вече два пъти беше помагал на мен и на моите близки в случаи на незначителни “повреди” в организма. И трябва да кажа, че го прави много професионално. Благодарение на него, събрах нелоша колекция от ксерокопирани книги и ръкописи по масаж, билки и индийска философия. И ръцете му са златни. Вкъщи, като часовник работи, всичко, което трябва да работи. Запозна ни и ни сприятели спотът. Времето на тренировките отмина отдавна, но приятелството остана. Руслан е специалист по работа с металите, но не познава десетте тома на “Теоретичната физики” на Ландау. Това му позволява да има независим поглед на нещата. Определено време той беше увлечен от описанието на някакъв нестандартен начин за извикване на духове. При което за това го привличаше начина на конкретиката на действието: “вземи това и това, в двенадесет часа през нощта, върви в лунна нощ на върха на кръгъл хълм и направи това и това”.

Руслан ми предложи и на мен да участвам във викането на духове. Но аз се възпротивих: - Кандидат на науките, през нощта в храстите да вика духове ... Не, това не е за меня. Моята

граница на търпимост, като физик, и така вече благодарение на твоя милост, се отмести твърде далеч. В нашата среда с духове се общува като правило, с помощта на уравнението на Шрьодингер и тензора на Ричи, и не ми се иска да нарушавам традицията.(тензор – обект на линейната алгебра. Тензорът е време-подобна величина. Той има само една посока - напред. Тензорът не се нуждае от положителен или отрицателен знак.)

За съжаление, викането на духове, в което, честно казано, ми идваше отвътре да участвам, не се состоя поради липса на парче турмалин с необходимите размери, влизащо в атрибутиката на


действието. Металотерапията ме заинтересува. Като голям любител на волейбола, знам, какво е болка в гърба след добра тренировка, и реших при удобен случай да опитам този начин на изцеряване.

Руслан се заинтересова от цилиндрите в не по-малка степен от мен и ние нееднократно обсъждахме възможното им предназначение, като изказвахме понякога съвършено фантастични хипотези. А литературата за Египет, сякаш имаше сливи в устата си, по повод на тези цилиндри.

Пространството е пълно с образи на Истината, хората ги наричат идеи. В пространството витаят неоценими съкровища на духа ........... Скритите прояви на Космоса сияят за очите на търсещия” Н Рьорих Древните легенди Тайнственият Ръкопис Ако допуснем пълната или частична не случайност на нашето пребиваване в този свят, или да

кажем пък неявния контакт с разум от висш ред, то трябва да съществува някаква знакова система за предаване на информацията. Това може да е късче хартия, съновидение, или като че ли случайно срещнат човек. Обърнете внимание на това, че силните и ярки желания имат тенденцията да се сбъдват в живота ни. Може да се каже, разбира се, че това става в резултат на целеустремената дейност на силно искащия, на жадуващия, но може да се допусне и неявна помощ от страни. А може би се реализират едновременно и едното и другото. Не виждам убедителни факти, трактуващи еднозначно истината на този или онзи възглед. Но нееднократно съм забелязъл, как буквално от пустотата се появява информация по силно интересуващ ме въпрос.

Така или иначе, в един от щастливите ми дни при мен дойде Руслан, с тънка ръкописна книжка в ръка.

Какво е това? – поитересувах се аз. Ето сега ще разберем - отговори приятеля ми и седна на стола. След няколко минути узнах историята на появявянето на странния ръкопис в дома ми в

Тбилиси. Състрадателният Руслан помогнал на съседката си старица да отремонтира протеклия си покрив. От предложените му в благодарност пари, той се отказал, от виното също. Старицата се замисля: А знаеш ли какво сине,... имам в мазата си стари и сложни книжки. Погледни ги, може и да си харесаш нещо. Руслан се заинтересувал и заедно със стопанката слезли в мазето. Книгите се оказват неособено интересни, но намиращият се между тях ръкопис веднага се набива на очи. Прелиствайки го, приятелят ми се убеждава, че именно, това е , което му е необходимо: магия, заклинания, призоваване на духове.

- Може ли да взема ето това? - пита Руслан и веднага получава ръкописа. Разделят се доволни и двамата.

Наведохме се над ръкописа. В него се съдържаха сведения за магическите обреди на народите от Кавказ и може би на Персия и Турция. Как да се роди момче или момиче, как да стане ясновиждащ, как да укрепиш духа и тялото си. Някои неща от описаното аз смътно познавах, тъй като в детството си съм живял в Ленкорани, в подножието на Талишката планина, и със собствените си очи съм виждал някои впечатляващи обреди на местните жители.

Когато отгърнах 46 страница, застинах: „Начин използван в Древния Египет за укрепване на

потока енергия” – прочетох и видях рисунка на човек с две къси пръчици в ръце. - Руслане! Това са те! - Диво закрещях и двамата се вторачихме в текста. Да, това действително бяха те - Цилиндрите на Фараоните. Двете празни оси (цилиндъра),

наричани в ръкописа лунен и слънчев, направени според точно посочена рецепта от мед и цинк, с твърде сложна плътност, са служели на фараоните и жреците за връзка с боговете и за захранване с енергия от космоса. Лунният цилиндър е в лявата ръка, а слънчевият в дясната ръка. Обратното


положение е строго забранено ( Много по-късно доктор-изследовател посочва следния факт – оказва се, че дясната страна на човешкото тяло е положителна, включително и дясната ръка, т. е. Това е слънчевата страна – Ян, докато лявата е отрицателна , или лунна, или Ин. Зтова цилиндрите са лунния в лявата, а в дясната слънчевия.)

Пред нас беше разкриването на отдавна вълнуващата ни тайна. През нощта дълго не можах да заспя. Мислено още разлиствах ръкописа.Та ето значи какво представляваха тайнствените цилиндри. Каква е сложната система! Медта и цинка не са обикновени пълнители.Основен метал за лунния цилиндър е Цинк....

Аз трепнах. А познава ли ли са в древен Египет цинка? Медтта със сигурност е позната, но цинка... Станах от леглото, включих нощната лампа и се преместих до рафтовете с книги. Като се порових в доста обширната си библиотека, прочетох: „ Калая, оловото, цинка и антимона се числят към елементите на древността. А наименованието цинк, оказва се, произлиза от латинската дума, означаваща очно перде, катаракт, или бял слой.

Още в една книга намерих препратка на известния английски учен Д. Бернал: „Ранните химици познавали в по-малка степен дестте химични елемента злато, сребро, мед, калай, олово живак желязо а също така и сярата и водорода. Освен това те ползвали и различни сплави на други елементи като цинк, антимон, арсен”. Повече нищо не открих, като угасих светлината, легнах и започнах да преравям паметта си.

Ето аз имам откъс от Кентърбърските разкази на Джефри Чосър – поет и оръженосец на Едуард Трети. Там в този откъс той пише за лунните и слънчеви знаци на елементите. И ми просветна, отправих към рафтовете и припряно открих книгата, като бързо намерих необходимата страница

„Още казвам, че в света съществуват Седем твърди тела, а летливит са четири. Моят господар толкова често ги повтаряше, Че накрая аз ги изучих. Летливите са арсен, живак, а също и сяра И нишадър. Друга е на твърдите мярката И знакът им е друг: на златото – слънцето е знак, На среброто – на луната ущърбения знак. Желязото е Марс, Меркурий – това е живака, той и при метала иска да излъже. Сатурн е олово, а калаят е Юпитер, И медта е Венера. Стотици колби съм изтрил. Дори и зрънце на дъното, Дори и слънчев отблясък да ме зърне. Ето това е: среброто е лунния знак, а златото – слънчевия. Цилиндрите в ръцете на фараоните

са преди всичко от злато и сребро! А от мед и цинк те се правят за по-широка употреба, защото не всеки жрец може да си позволи да има цилиндър от благородни метали

Спомних си фараона Менкаур с цилиндри в ръце до богинята Хатор и богинята Нома. Прекрасноликата богиня Хатор е наричана често в Египет златна. В скулптурните групи тя стои вдясно от владиката на Египет и държи в дясната си ръка златен слънчев цилиндър. Почувствах, че започвам да прониквам в сложната символика на египтяните. Още някъде бях чувал думите „лунен” и „слъчев”.....Сетих се – в древнокитайската медицина. Основата й представлява учението за двете противоположни начала „ин” и „ян”. При което, всичко, което може да се отнесе към горещо, високо, блестящо, осветено, се нарича „ян”, а всичко затъмнено, безтегловно, неосезаемо е „ин”.

Така например слънцето е ян, а луната ин . Взех от друг рафт кната Гаваа Лувсан по източна рефлексотерапия и отваряйки я прочетох „В съответствие с древните представи лявата страна на тялото съответства на „Ян”, а дясната на „Ин”, тоест дясната ръка е лунна. Защо слънчевият цилиндър при египтяните се държи в дясната. Има ли някаква регулировка на организма за срещащите се потоци? “ Но тук вече навлизах в областта на пълните догадки. В крайна сметка едно е ясно Цилиндрите са парчета от някаква сложна система от знания, от цяла философска система.

ПППрррееевввееедддееенннооо иии ииизззпппрррааатттееенннооо нннааа wwwwwwwww...ssspppiiirrraaalllaaatttaaa ...nnneeettt оооттт СССнннееежжжииинннааа НННииикккооолллооовввааа 10

Заспах чак на сутринта и даже в съня си продължих да усещам съприкосновението с неведомите знания.

Дарът на Египет Пристигайки сутринта в института, отидох първо при Авто Бахтадзеи тържествуващо му

изложих събитията от вчерашния ден. - Да, много интересно – искрено потвърди Авто Сега би трябвало да изследваме тези неща с

прилична апаратура. - Всико сега е внаши ръце. – му казах радостно и се отправих към моята лаборатория. Измина седмица и една вечер, когато се върнах от работа, жена ми ме посрещна:”Руслан те

чака.” Влязох в стоята.. ръкостискане с Руслан ...и веднага ги видях. На масата имаше два цилиндъра-

меден и цинков. Без да откъсвам очи, гледах оживялата древност. - Кога успя? .попитах, обръщайки се към Руслан. - Като се върнах от теб в къщи, везнага се захванах. Направих ги и веднага ги изпробвах.

Володя! Те действат! След това спах като пребит. Вземи и пробвай. Взех в ръце цилиндрите – тежкия цинков в лявата и по-лекия меден в дясната След минута

усетих слабо залюляване и явна пулсация на кръвта в ръцете ми. Леко ми се замая главата. Стана ми приятно на душата и потънах в сън. Мощно и неизвестно как в мен навлезе непонятната сила на велика древна страна. В мен, в душата ми прозвуча ясно текста от древния папирус: „Съществува нещо, пред което отстъпват безразличните съзвездия, и вечния шепот на вълните –и това са действията на човека, отнемащи от смъртта нейната плячка.”

След около пет минути, поставих цилиндрите на масата. Усещанията бяха необичайни. - Тези са твоите – каза Руслан. Моите са в къщи. След това дълго обсъждахме впечатленията си

от загадъчните цилиндри на Фараона. Фантазията ни отнесе далеч. Кой знае, може би животът е устроен много по-сложно, отколкото се утвърждава от примитивния по своята същност материализъм. И за човешката душа, пристъпваща прага на битието, тоест след смъртта на физическото й тяло, всичките й земни привързаности, способности и стремежи въобще не се хаотизират и не изчезват, (което би било равносилно на нейната пълна и истинска смърт), а продължават да се развиват по законите на друг свят, без да губят тайнствената си си връзка със света на живите. Отишлите си души, или „уморените”, както ги наричат в Египет, живеят и общуват в новия свят, като съхраняват и обогатяват предишния си земен манталитет, който ги обединява в това, което ние наричаме „Велики цивилизации на миналото.” В тази смисъл думите Великите цивилизации са живи и влиянието им върху нашия с вас живот е не по-малко реално, отколкото житейските ни отношения със съседите ни.

Човечеството винаги инстинтивно е усещало истината в този велик закон на битието, иначе не би следвало мъдрия съвет :” Не обиждайте мъртвите”. Ако пристъпите този закон вие се срещате с „проклятието на фараоните”, или с равносилно на него в цялата му ужасяваща мощ. Следвайте го и обичайте, и уважавайте вашите предци и те ще ви вземат под закрилата си. И тогава бговете ще ви изявят милостта си, както я изявава Египет във вид на достигналите до нас зания, философии и произведения на изкуството. При което пътищата и начините, по които тези дарове са достигнали в ръцете на хората въобще не са случайни, а се обуславят от сложна верига събития и причини, почти скрити от човешките очи и осъществяващи контакта и взаимодействието на нашата цивилизация с отишлата си.

Нашето самомнение е наистина неизмеримо. Като открихме законите на класическата механика, напълно се уверихме в това, че те управляват всичко. След това достигайки до теорията за относителността и до квантовата механика, ние с убеността на фанатик, повтаряме същата тази грешка. Между другото, напред е бездната на непознатото и нравствените закони, струва ми се, играят в живота на Вселената не малка роля, а даже и по-голяма от всички останали, взети заедно.

Можем да си спомним страшната гибел на Картаген през пролетта на 146 година. Древноримският историк Апиан ни оставил описание на ужасните картини на трагедията на


големия град. Кой знае, как ли е свързана тази трагедия с гибелта на десетки хиляди картагенски младенци... В Картаген пренасяли в жертва на бога си Ваал-Молох и богината Танит своите първородни синове. До храма Танит се оставяли урните с останките на нещастните младенци, засипвали ги с пръст , като след това правели следващ етаж, после още един и още.....

Диалектиката на живота е такава, че стрелата, пусната в десетките хиляди невинни жертви, в края на краищата сразява тези, които са ги обрекли на жертва. Стотици хиляди разпънати, изгорени, удушени – това не може да мине безнаказано. И погиват в огъня на възмездието Атлантите, Инките, Мохенджо Даро, разрушават се стените на Картаген, Персепол, Рим и Троя. Аз съм далеч от желанието да идеализирам Древния Египет. Той също така палил, завоювал и се разправял с непокорните. И самият той прекратява земното си съществуване в уречения за това час. Но в него има нещо такова, което предизвиква дълбоко уважение и го отличава от кървавите деспотичности на древността. И главното е, че в Египет започвайки династичния период, вече не се принасят кървави жертви на боговете. Човекът, живота и душата му, несъмнено са се ценили много високо в Египет, което, като резултат, поражда високи знания и одухотворено изкуство. Египет предизвиква у нас интерес и ни кара отново и отново да се връщаме към него в книги, картини и в търсене на Истината. Съвременната цивилизация е свързана с Египет на древността. Твърде много е свързана с него и чувства живата му и безсмъртна душа.

Нима не е поразителна историята, случила се през 1936 година в английския град Блякпул: местна учителка, потопена в хипнотичен транс, произнася странните думи „Иу е тена”. Специалистите прослушват грамофонния запис на тези думи и ги признават за принадлежащи към древноегипетския език, престанал да звучи преди хиляди години. Фразата „Иу е тена” означава аз съм много стара. Няколко години психолозите работят с учителката, за да изяснят името на загадъчната жена, предала сигнал от света на мъртвите. Тя се нарича Телика и е четвъртата жена на фараона Аменхотеп ІІІ. Най удивителното е това, че в архива от клинопис на Тел-ел-Амарн действително се съдържа кратка информация за това, че Аменхотеп е бил женен за четвърти път за сестрата на вавилонския цар. И имито й не е било известно на историците.

Какво е това? Контакт със света на мъртвите? Включване към банката за информация за Миналото? Пред тази загадка ни остава само да разтворим ръце. Гледах цилиндрите и мислех: Как действате вие на организма на човека? Дали сте се родили в свещената тишина на египетски храм, или тайнат ви е предадена на Египет от още по-древна и могъща цивилизация? А може би вие сте от Атлантида? Тогава вие помните Града на златните врати и ослепителния блясък на въздушните му съдове. Слушали сте как звучи езика, днес забравен навеки и молитвите, от които в душата на човека започват тихичко да трептят невидими струни....Двата последни дни, несъмнено, бяха Милостта на Египет. Откъде ли са дошли тези блестящи предмети, дали отвъд границата на постижимото, или от дълбините на хилядолетията, от страна, носена все понататък и понататък от неумолимото време. Аз разбирах, че Цилиндрите са дар за хората и ни предстои немалко работа. Руслан намери ръкописа и направи цилиндрите. Моята задача е да ги изследвам и отново да върна към живот изгубеното някога знание. Сега вече аз заех, че съм свързан с Египет чрез тесни връзки и усещах зад себе си неговата невидима уверена сила.

Глава III. ЛЕЧЕБНИТЕ СВОЙСТВА НА ЦИЛИНДЛИТЕ Първи изследвания През 1989 година, след събитията от 9 април, разбрах, че да се остане в Грузия е вече

невъзможно. Дълбока пукнатина зейна в отношенията между народите. Жалко беше да изоставя приятелите си, града и , родния НИИ и лабораторията на изотопните ефекти, която ръководих през последните шест години.....

Градът на Пушкин ни посрещна с топъл дъжд и тихо шумолене на листата на прочутите царски паркове.

Възможността да се проведат дълбоки професионални изследвания на свойствата на Цилиндъра на Фараоните и макар и минималното приближаване към разкриването на тайната им,


дойде едновременно с преместването на семейството ми в Царското село. Новата ми работа като професор в катедрата по физика във Висшето Морско Училище ми оставаше някакво свободно време и аз съставих предполагаем план за действие. Първо следва да се обърна към медиците – Цилиндрите явно притежават някакви лечителски свойства. Второ – да поговоря с физици – експериментатори. Това, което между работата успяхме да разберем за Цилиндрите в нашия НИИ, явно е недостатъчно. И накрая консултации с египтолози.

В търсене на единомишленици, аз се загледах и в сеансите на лечители-екстрасенси. Екстрасенсите хвърляха на зрителите ирационални възгледи и раздаваха енергия наляво и надясно. Раздаваше се толкова енергия, че от гледна точка на физиката, лечителите трябваше отдавна да са прекратили съшествуването си, тъй като за покриването на разходите не би стигнала и цялата маса на тленните им тела.

Аз излизах от залата пропит с енергия, като попивателна с мастило, но в конттакт с лечителите не встъпвах, нещо ме спираше. Малко по-късно се запознах с един удивителен човек – професор Г Н Дулньов – изследващ паранормалнита способности на човека. Подходът на Дулньов към работата е строго научен, без помпозност и вестникарски сензации. В това време изучаваше уникалния феномен Калугина.

На обсъжданията при професора винаги присъстваха по няколко екстрасенса, изключително живи и общителни хора. Струваше ми се, те уморяват Генадий Николаевич. Разказах му за Цилиндрите и той се заинтригува. Проведохме няколко пробни експеримента.

На апаратурата на Генадий Николаевич Цилиндрите за първи път се проявиха като напълно изследвани материални обекти. Обекта на опита (един от сътрудниците на професора) сядаше на стол и ние го облепяхме с датчици. В момента на вземането на Цилиндрите в ръце, апаратурата показваше, че организма на обекта „изкрещява” Топлинните параметри се движеха хаотично, разбъркано, а след това бавно релаксираха като стационарни.

Едновременно с това протичаше затопляне на отделни участъци от тялото. Един от експериментите даде странен резултат. Температурата на тялото на експериментния обект се повиши в пределите на един градус, но топлинните потоци на повърхността на тялото нямаше. От гледна точка на физиката това не би могло да бъде. Като цяло, отделните наблюдения показваха някакво силно въздействие на Цилиндрите върху човека, но така и нищо не изяснихме. Един от екстрасенсите, гледайки сътрудника, взе Цилиндрите в ръце, възклитна: Вижте Как пред очите ни се изчистват енергийните канали! До сега това можеха да правят само много силните екстрасенси.

В катедрата на Г.Н. Дулньов се запознах с още един интересен човек - Константин Георгиевич Коротков, алпинист, професор в университета Коломбо, работещ в областта на, лежаща буквално на границата на живота и смъртта. Той първи провежда серия експерименти по изследоване с кирлияновото светене* [*Кирлияново светене е светенето на предметите и органиката във високочастотните магнитни полета.] в пърите няколко дни след смъртта на човека. Резултатите от експериментите са поразителни и констатират наличието на сложни процеси в организма на човека след неговата смърт. Тези процеси нямат характер на разпадни и имат явна тенденция към усилване пред нощта. Освен това, характерът на тези процеси рязко се отличава в зависимост от вида на смъртта на човека, тоест от това - била ли е тази смърт естествена, насилствена или е настъпила в резултат на самоубийство.

Коротков проведе няколко насочени експеримента с Цилиндрите на Фараона, като използва Кирлианова диагностика. Експериментите показаха информационно прояснение в признаците на заболяванията или, с други думи, наличие на някакво въздействие на Цилиндрите върху болните органи на човешкия организъм.

Другите експериментати потвърдиха, че се усещат някакви циркулиращи потоци енергия в тялото и изостряне на всички чувства.

Любопитни предположения и хипотези относно загадъчните Цилиндри се съдържат в писмата на Андрей Дятлов, за когото вече разказах по-горе. Привеждам някои от тях:

“Вашата история с Цилиндрите на Фараона така ме заинтригува, че аз с удоволствие се ровя в библиотеката на редакцията, за да мога с нещо да съм ви полезен.


В частност, прелистих книгата на Картър за гробницата на Тутанкамон, а също и книгата,

издадена през 1940 година “Митовете на Древния Египет” от М.З. Матийо. Втората се оказа по-любопитна от първата, доколкото на Картър, уви не се отдава да намери повече или по-малко подробно, описание “по бройки” на това, което е било намерено в гробницата на Тутанкамон, и, съдейки по коментариите, Картър не успява да издаде този списък. Но и там също има любопитни неща, коиито е възможно, да Ви помогнат или да Ви подскажат нещо полезно.

Например, една от разновидностите на скипътра на фараона носи египетското название “хепр” (за разлика от кривообразния скипътр, наричан “хекет”). Това представлява нещо като вертикално златно “острие-весло” или “лопатка” на дръжка. Ако помните, руските богатири са имали своеобразен боздуган - “хопер” или “хопр”, също представляващ набор от вертикални остриета-крила на къса вертикална дръжка.

По-нататък, за Хор, побеждаващ Сет, вече Ви говорих и искам да Ви обърна внимание още веднъж на съзвучието на думите “Гор” и “Георгий”, а самото изображение Вие можете да сравните и сам. Ще изкажа съвършено фантастична хипотеза, която не се основава на нищо, но ако Обърнете внимание на Вашето родно мястоа, и ще си спомните, че името Грузия на другите езици звучи, като “Георгий” (Georgia), а защо да не е някакъв отглас на “Земята на Гор”? Това е по Вашите търсения по повод на походите на Рамзес и войската му.

Между другото, в книата е отбелязано, че много от митовете на Древния Египет са дали началото на христианските митове за Богородица, светите-войни и т.н. Особено любопитен за мен представлява един от обрядите на култа към Озирис: жреците правят плоско дървено изображение - силует на Озирис, след което го насипват със зърно (вътре в контурите) и го поливат така, че зърната да прорастнат. Получава се нещо като “тревисто” изображение на силуета на Бога.

Не ви ли напомня това за историята за Туринската плащаница на Христос, а освен това и за Спас неръкотворни, където някога и на нещо остава отпечатък или изображението на Бога? Това в контекст на разговора е, къде е путешествал и какво е изучавал Христос, ако все още се помни този прост фокт, като изхода на евреите от Египет, а тавя значи, че по време на живота им там са били неволно внесени от тях в обрядите им отгласи от египетския образ на живот и менталност. Тук ми се струва любопитно това, че “старозаветните” евреи практически не споменават нищо близко до египетските тайнства и митове, освен ако спасението от нашествието на змии е МЕДЕН идол във вид на змия. Въобще медта преследва цялата тази история с цилиндрите.

А ето “новозаветния” Христос видимо е взел много от египетските тайни. Възможно е да ви заинтересува забележката на Картър за това, че на ритуалните амулети и

украшения, където присъства изображението на ЛУННИЯ диск и диска на СЛЪНЦЕТО, ЛУННИЯ диск винаги (подчертава Картър) се прави от сплав на злато и сребро, а СЛЪЧЕВИЯТ винаги от злато и мед.

По-нататък вниманието ми беше привлечено от описанието на два предмета, намерени при разповиването на мумията на Тутанкамон. Главно поради това, че те са с любопитна форма и главно, защото Картър пише, че предназначението им е неизвестно. Един амулет въвид на буквата У; подобно споменаването на който Картър намира в “Текстовете на саркофазите” и там бил наречен “абт” или “абет” – нещо от рода на тояжка. Там, отляво на пелените на стомаха, е намерен дру предмет – нещо, напомнящо по форма дълга рейсшина (чертожна линия, с прав ъгъл в единия край), като разбирам с дължена около 15 сантиметра, тъй като достига до горната част на лявото бедро. Картър не пише, то какво са направени тези предмети, но доколкото на едно място той счита да съобщи за това, че пластинката, закриваща раната на на тялото, използвана от балсамиращите, е направена от желязо, необичаен за гробниците метал, то, по-скоро двата амулета са направени от “обикновени” метали - злато, сребро или мед. Що се отнася до формата на тояжката на фараоните и жреците, за която ви говорих (с раздвоен долен край), то, уви, си спомних, че и досега ловците на змии я използват, като с рогата се притиска главата на змията. Така че в Египет, където предполагам змиите са предостатъчно, такава форма на тояжка е напълно обикновена и няма отношение към ритуалите. Същата мисъл намерих по-късно и при Картър.


Но затова пък ме осени друга идея относно възможната липса цилиндри в могилите: тях не би могло да ги има там, защото те са „средство за общуване с боговете”. А за какво му е на починалия, след като той може направо да общува с ботовете в този свят, без помощта на цилиндрите – посредници? – тях може и да не ги слагат при погребението. До нас са достигнали толкова предмети, които земята е съхранила. Къд наредба на храмове? Къде техните съкровища? Къде разни ритуални вещи, останали извън погребението, които някак са се запазили от грабители и завоеватели - на повърхността, и в храмовете? Разтворена във времето, разграбена, унищожена от войни и пожари. А защо е трябвало да оцелеят останалите на повърхността цилиндри от скъпоценен метал? С какво те са по-добри от която и да е друга църковна утвар, която е достигнала до нас основно в рисунки?

Освен това, на мен ми се струва, че ако търсим следи от цилиндрите, то трябва да го правим във времена твърде далечни, защото те са вещ здрава, могат да служат дълго и по този начин да странстват по времето в направление към нашето. Въпрос: ако те са оцелели, то в какво ли са били превърнати? Макар да предполагам, после са ги претопили, тъй като се е загубило знанието за истинското им предназначение, и още повече, правилно предполагате поради това, че са били ползвани от избрани, то те не са били така много.”

Трябва да кажем, че твърдението, че Цилиндрите на Фараона никога не са намирани не е съвсем вярно. В Ню Йорке, в Метрополитен-музеум в Египетската зала сред древните находкик с неидентифициран характера се намират две тръбички, едната от които явно е от медосъдържащ метал, а вторая – от тъмен, силно окислен метал. По размер тези обекти се приближават към размерите на Цилиндрите.

Аналогична находка е намерена в Сирия през 50-те години. При раскопките на древна могила са намерени два празни обекта с цилиндрична форма, характера на окислението на които подтиква учените да предположат, че тяхното използване е в качеството на галванична батерия.

При липса на точното знание, хипотезите могат да бъдат предостатъчно... Ако им се направи списък, то той се получава твърде солиден. Като се започне от това, че Цилиндрите на Фараона – завити и напоени с ароматични вещества кокетки (А.О. Большаков), и завършим с това, че те са енергийната машина на атлантите.

Независимостта от това кой и кога ги е създал, Цилиндрите на Фараона са напълно конкретен материален обект, който може и трябва да се изследват с всички средства, които има на разположение съвременната наука.

ЧУДНИТЕ СВОЙСТВА НА ЦИЛИНДРИТЕ Случи се да се запозная с оригиналния изобретател Анатоли Сергеевич Кузнецов. Той се

занимава с ипликатори и има нестандартни възгледи. Тънко усещайки магията на числата, Кузнецов развива интересната идея, същността на коята се

състои в това, че оптималното или примитивно периодично разположение на иглите на ипликатора да се замени с хармонично, например по закона на Фибоначи. Първите опити дават интересни резултати. Ако си подложиш дланта на различните ипликатори на Кузнецов, то в единия случай ще усетиш топло, а другия хлад, или странна пулсация в ръцете.

Идеята на Кузнецов ми хареса. Хармонията това е винаги строга и красива математическа закономерност, и няма нищо унизително за “Реквиема” на Моцарт в това, че може да бъде апроксимиран в стройна математична функция. Тайната на неговото въздействие върху душата ни е първична и не подлежи на осъзнаване от разума. Но начина и формата на предаването на това въздействие са напълно конкретни. Широко известно е естетичното въздействие на “златното сечение” в архитектурата, музиката и живописта. Магията на числата на Фибоначи се проявява и в организацията на и живото. И това, навярно, е напълно възможно, че плексита, да кажем, се лекува с ипликатор, чиита игли са рзположени в съответствие с строя на някакъв прост канон на Бах.

Кузнецов се заинтересува от Цилиндрите на Фараона и прие дейно участие в тяхното изследване. Съгласно хипотезата му, Цилиндрите са резонатори на космична енергия, а пълнителите им отразяват цялата сложна био- и геофизична история на нашата планета, като запомня в себе си цялата информация на миналите векове. Много часове прекарахме с Кузнецов в обсъждане на


възможностите на Цилиндрите и ипликаторите. Споровете бяха плодотворни и нтересни, но физикът во мен изискваше конкретни резултати.

Всички срещи ме убедиха окончателно, че по пътя на търсенето трябва да се ползва синтез от различни знания.

Много интересно и полезно беше познанството ми с хора, занимаващи се с въплътяването на практика на удивителния и ефективен метод на лечение - хипербаричната медицина. В различно време бива забелязано излекуването или облекчението на редица болести при водолазите или при хора, преминали през барокамера с повишено съдържание на кислород. Изследванията показват, че присъствието на кислорода в камерите с повишено налягане е способно да сътвори чудеса, тъй като се обезпечава високо равнище на клетъчното дишане, което се явява полезно за тъканите на главния мозък, сърцето, черния дроб и костния мозък. Като се стимулират различни защитни системи на организма, се подтиска дейността на вредните бактерии, стимулира се иммунната система, и клетките на злокачествените туморни образования става по-чувствителни към облъчване.

Влизаш в барокамерата, както в кабината на космически кораб. Илюминатори с дебели стъкла, капсуловидна форма на камерата, никакви звуци от външния свят. Сядаш на ниска седалка, настройваш се и започваш да усещаш постепенното покачване на налягането. Често като “продухваш” нос, се освобождаваш от неприятните усещания. При падане на налягането в камерата става хладно и се появява лека мъгла.

Излязох от барокамерата, като от цвета на лотос, наситен с кислород и прана, чувстващ се освежен и пълен със сили.

Най-полезна се оказа срещата ми с изследователската група на М.А. Никулин, медик-изследовател, работещ с нова методика за медицинска диагностика. Той проведе и първата серия от експерименти с Цилиндрите на Фараоните. Благодарение на активната помощ на приятелите загадъчните Цилиндри попаднаха накрая в програмата на серьозни изследвания. Още първите резултати подтвърдиха ползата от въздействието им върху организм.

Михаил Александрович Никулин е доктор на медицинските науки, изследовател от висока класа, ръководи лаборатория за “клинична биофизика”. От първите минути на нашето запознанство аз бях проникнат от симпатия към този приветлив и жизнерадостен човек. Диапазонът на знанията и интересите му е огромен, и аз не веднъж в общуването си с него получавах цели камари свежа и необикновена информация.

Интересуваше ме и методиката на изследованията, с помощта на която Михаил Александрович се готвеше да разузнае древните тайни на Цилиндрите. Трябва да кажа, че тази методика е уникална, и през 1990 година съветът на учените на Ленинградския научно-изследователски институт за бърза помощ „И.И. Джанелидзе” издига това изобретение на конкурса за Нобелева награда.

Методиката е основана на регистрацията на състоянието на биоактивните точки в нано-волт-амперния диапазон на свръх слабите електрични сигнали, определящи енергетиката на клетката.

Равнището на енергията се регистрира в двадесет и четири биоактивни точки на дванадесетте китайски меридиана. При което, замерванията се правят в определено време от денонощието, тъй като зависимостта на активността на каналите е от фазите на луната и от времето на залеза на слънцето на дадената ширина.

По дадените резултати на измерванията се съставя карта, наричана енергопунктурограма, която позволява по най-точния начин да се характеризира състоянието на организма като цяло и на отделните му органи, а също така да се изяват и първопричините на заболяването.

Няма аналог в света на данните на тази методиката. Резултатите от измерванията се извеждат на екрана на дисплей, разделен на три цветни колони:

зелена - нормална активност на системите на организма, червена - излишна активност, синя - недостатъчна активност. Общата картина на състоянието на организма, отразена с крива се вижда като на длан. Кое е доброто и кое лошото. След като Цилиндрите са държани в ръце за 5-6 минути значимо се изменя вида на тази крива в добрата посока. Ефектът е удивителен! Заработиха датчиците и компютрите, десетки хора с различни заболявания вземаха в ръце Цилиндрите, което ни


позволи да съберем материал за статистика. Имаше нещо завладяващо в това съприкосновение на Древния Свят със света на електрониката и съвременната медицина.

И ето, накрая, в моите ръце са графиките, схемите и заключението на лекарите-изследователи. Разглеждам протокола от топловизионните изпитания на Цилиндрите. От първат минута на вземането в ръце на Цилиндрите, изпробваните усещат пулсираща вълна от лявата към дясната страна.

От втората минута се отбелязва кръвонапълване на съдовете, наречено от изследователите “съдов стадий”. От третата митута се повишава инфрачервеното излъчване от десния горен крайник, а на петатае топлинните полета на крайниците се изравняват. Едновременно с това се отбелязва общо повишение на активността на организма, съпроводено с учестяване на пулса от 8-10 процента.

Към втората минута въздействието протича като загрява шийно-гръдния отдел на гръбнака с повишаване на ИЧ-излъчване. В процеса се въвлича вегетативната нервна система, и има място на енергийна активация на тъканите както на горните крайници, така и на цялото тяло. Като следствие се облекчава болката в главата, и кръвното налягане се устремява към нормата.

Много е интересен лечебно-диагностичния аспект на въздействието на цилиндрите на организма. При наличието на каквито и да са патологии (болезнени изменения) в човешкото тяло се наблюдава температурна асиметрия на болните участъци по отношение на здравите. Болните части “светят” по-силно. Вземайки ги в ръце, Цилиндрите изравняват патологичната асиметрия, което говори за лечебното им въздействие.

Тестването на Цилиндрите Фараона по метода на М.А. Никулин показва резултатите от тяхното приложение – акативация на функционалните системи и на целия организъм. Нима египтяните са знали всичко това? Колко са сложни ефектите! Сгряването на целия организъм и активизирането му...

Заключението на медицинските експерти гласи: Цилиндрите на Фараона могат да бъдат препоръчани на хора със сърдечно-съдови заболявания, хипертониа в ранен стадий, невротрофни заболявания, болести на отделителните пътища, безсъние, а също така и в качеството на средство за отнемане на стреса и профилактика на атеросклерозата.

Но по какъв начин информацията за Цилиндрите на Фараона е попаднала при автора на ръкописа? Спомних си за смътните хипотезе за влиянието на Древния Египет върху културата на народите от Кавказ, основани, впрочем, на напълно конкретни факти. И в същото време за произхода на Цилиндрите тук нищо не знаят.

Така на практике се уверяваш в наличието на дълбок смисъл във всичко. Иначе информацията за Цилиндрите, съхранявана хилядолетия не би попаднала при нас. Цилиндрите това са нещо уникално, стимулиращо организма и коригиращо устройство, допълващо знанията на съвременната медицина. При това, практически, те са вечно устройство, защото за разлика от погълната и с това унищожена таблетка, Цилиндрите на Фараона са практически вечни, и се нуждаят единствено от грижливо съхранение.

Зад пределите на разбирането остават психофизическите свойства на Цилиндрите. Какво означават тези думи: “очистват енергийните канали на човешкото тяло”? Ако това твърдение е еквивалентно на резултатите от проведените медицински изследвания, то въпроси няма.

Освен това, аз самият усещам в Цилиндрите нещто повече, от просто устройство за стимулиране на организма. Не е изключено, това чувство да идва от дълбоката ми привързаност към Египет и културта му. Но може да се окаже и че причините за произхода му са твърде по-дълбоко.

Едно от най-интересните свойства на Цилиндрите е интимността в общуването с тях. Впечатлението е такова, че ти свикаеш с тях а и те с теб, тъй като след изместно време на ползване на “своите” цилиндри, вземеш в ръце “чужди”, се убеждаваш, че не е същото.

Възможно е това усещане да произстича от много тънката настройка на организма към дадените (свои) цилиндри. Колкото и да се стараехме, никога не ни се отдаде да направим две двойки Цилиндри съвършено едентични. Винаги ще има малко отклонение и разпръскване във физическите им полета и в структурата на материала.


Първите Цилиндри, които направи Руслан Доброволски, бяха от поцинкована ламарина и от първия попаднал му под ръка лист мед.

Тестваните от М. Никулин, Цилиндри са отляти специално за тази цел в заводски цех от цинк и мед с висока чистота в пълно съответствие с рецептата от ръкописа «Тайната на Живота и Смъртта».

Вземайки ги в ръце, веднага почувствах разликата. Все едно, че гледаш през запрашено стъкло и след това стъклото е зтрито с мокър парцалерл. Усещанията станаха яснии и приятни. В душата настана покой и умиротворение. Появи се чувство на пълна самоувереност.

Ако държа Цилиндрите повече от десет минути – започва да ми се вие свят. Моите наблюдения и заключението на изследователите показват, че оптималното време за контакт с Цилиндрите на Фараона е от 5 до 10 минути, макар, че може да варира в зависимост от индивидуалните способности на организма. Едновременно със заключението на експертите се появиха и отделни съобщения за повишение половата потенция при мъжете.

Ясно е, че далеч не са разкрити всички възможности на Цилиндрите на Фараона. Изключително важен се оказа този факт, че Цилиндрите на Фараона способстват за лечението

на венозни и сърдечно-съдови заболявания. На върлите пушачи хората, злоупотребляващи с алкохол, е добре известно опасното заболяване: склеротичното свиване на съдовете на долните крайници, което в занемарените случаи заплашва да премине в гангрена с последваща ампутация.

Същите последици може да има и при силно измръзване на крайниците. Като загряват областта на свиването на кръвоносните съдове и усиливайки кръвообръщението, Цилиндрите способстват за разширяването на съдовете, като ги укрепват и могат да бъдат незаменими в процеса на рехабилитация след хирургична операция или прекарана болест.

По разбираеми причин не са изследвани Цилиндри от злато и сребро. Мака, че тук са възможни интересни открития. Впрочем, такива изследвания могат да се проведат за Цилиндри, направени не от монолитни парчета скъпоценни метали, а само анодирани със злато и сребро.

Отделно е изследвана и ролята на пълнителите на Цилиндрите. При отстраняване на пълнителите или при нарушаване на рецептата за направата им ефективността на Цилиндритев рязко спада.

Постъпиха отделни съобщения за усилване на екстрасензорните способности при някои хора под въздействието на Цилиндрите, но, като цяло, този въпрос е съвършено не изследван.

Интересно реагират на Цилиндрите децата. М.А. Никулин препоръчва използватето на Цилиндрите на Фараона за деца, като се започне от 7 годишна възраст. Почти всички деца отчетливо ги различават по миризмата на метала, и усещат “нещо приятно и тепло”.

По време на екскурзия в Гатчинския парк, дванадесет годишно момче получава спазъм на стомаха. След като държи няколко минути Цилиндрите в ръка спазмите прекратяват.

На преминал в “режим на самогенерация” малчуган, бягащ с викове из училището, връчват Цилиндрите и го молят да се съсредоточи само за няколко минути. След изтечането на тези минути пред погледа ни застана напълно успокоено дете, готово за по-нататъчния процес на обучение.

Седем годишната ми племенница, болна от ОРЗ, се чувстваше вяла, сънлива, и с пъно отсъствие на апетит. След няколко минути използване на Цилиндрите се почувства забележимо по-добре, започна да играе, появява се и апетит.

Това далеч не са единични случаи. Явно, Цилиндрите на Фараона могат да бъдат препоръчвани на деца, като се започне с горе посочената възраст, в неголеми дози за профилактика на хронични заболявания и за уравновесяване на нервната система.

Известните петербургски лечители съпрузите Майкови след запознаване и работа с Цилиндрите изказаха предположение, че при използващите ги хора има висока вероятност за раждане на талантливи деца.

Аз ползвам Цилиндрите на Фараона вече много години с голяма полза за себе си. Цилиндрите помагат да се свали умората и напрежението. Благодарение на тях аз съм с висок тонус и работоспособност. С тях се медитира по-добре. Сред моите приятели и роднини има и хронично болни хора, на които Цилиндрите значително облегчават живота. Някои от тях вземат Цилиндрите на работа и там свалят стреса и умората, като ги държат по няколко минути в ръце.


Цилиндрите на Фараона могат да окажат голяма услуга на спортистите по време на тренировоки и подготовка за състезания.

По характера на въздействието си върху организма на човека, Цилиндрите са подобни на малки дози хомеопатични средства. Вземайки ги в ръце, човек може въобще нищо да не почувства. При все това, апаратурата регистрира едно и също характерно въздействие върху организма, независимо от усещанията. Действайки на малки дози в течение на определено време, Цилиндрите довеждата до забележително подобряване на дейността на организма като цяло.

Някакви отрицателни последствия от въздействието на Цилиндрите върху организма на човека не са открити.

Резултатите от изследванията на Цилиндрите на Фараона се допълват от нови сведения. Моята ученичка - О. Цыбрук, посети Египет и, в частност, пирамидата на Хеопс, и ми предаде няколко снимки на древноегипетски скулптури с Цилиндри в ръце. На една от тях видях добре познатата ми група - фараон Менкаур в съпровод от двете богини. Като погледнах ръцете им, реших, че имам халюцинация: Фараонът държеше богинята Хатор за ръка! Затова пък в свободните си ръце те държаха по един Цилиндър. До сега бях виждал само илюстрации на скулптурната композиция, където фараонът държи Цилиндрите сам. За съществуването на втората скурптурна група не подозирах.

Така, какво пък Цилиндрите на Фараона могат да се използват и по двойки? И как става? Нужен е експеримент. Повиках на помощ жена си. Взех в лявата си ръка Лунния Цилиндър, а

на нея дадох Слънчавия. Като се хванахме за ръкце, ние точно повторихме изображението на снимката. Познатото усещане за успокояващото въздействие на Цилиндрите се появи веднага. Но в него имаше и нещо ново, на което нито аз, нито жена ми можехме да дадем определение.

Вечерта позвъних на Михаил Александрович Никулин. Съобщението ми за новата форма на ползване на Цилиндрите явно му направи впечатление, и той обеща да проведе експеримент на апаратурата си.

Апаратурата на Никулин показа, че при съвместното използване на Цилиндрите на Фараона се достига същия този ефект, както и при разделното, но тук се появява нова особеност: едновременно с общото подобрение на състоянието на двамата става и преливане на енергия от по-здравия към по-малко здравия индивид.

И така, богинята Хатор предава част от своята енергия на фараон Менкаур! Този резултат открива съвършено нови перспективи при използването на Цилиндрите на Фараона от съвместна медитация, възможността да се помогне със собствената енергия на роднини и близки хора. И на практика, Египет е неизчерпаем в знанията си! Дълги години аз и моите близки използвали Цилиндрите, но нито веднъж не ни е идвало на ум да ги вземаме в ръде по двама.

Струва си да се покажат резултатите, получение при продължително използване на Цилиндрите на Фараона.

Н.К. е педагог. Наследствен хипертоник. До 50 годишна възраст страда от резки скокове на

кръвното, чести болки в главата, безсъние и, като следствие - влошена работоспособност. Боли го сърцето. Редовното използване на сънотворно дава кратковременен ефект. От 50 – тата си година ежедневно използва Цилиндрите на Фараона. Сега Н.К. е на 63 години. Налягането му е в норма вече много години наред. Болката в главата е изчезнала. Напълно е возстановен нормалния сън. Прекратяват и сърдечните болки. Както потвърждава самата Н.К. на 63 години тя се чувства значително по-добре от колкото на 50.

Даденият ефект е интересен с това, че е достигнат без паралелно използване на лекарства и специално лечениее.

Н.Е. е музикант. Страда от асма на алергична почва. През последната година редовно използва Цилиндрите на Фараона. Сезонните алергични реакции са изчезнали напълно. При поява на асматичен пристъп и алергия от битовия прах 15-20-минутното използване на Цилиндрите напълно снема пристъпа.


Ни не рядко нанасяме мощни лекарствени удари на организма. В много случаи те, действително, са необходими. А бива, и да не са. Цилиндрите на Фараона представляват инструмент за тънка настройка на човешкия организъм.

Няколко експеримента с цилиндрите направи на своята апаратурата и докторът на медицинските науки Михаил Бланк. По неговото мнение, Цилиндрите на Фараона възстановяват естествените ритми на организма и подобряват основните му параметри.

Твърде вълнуваща бе срещата с египтолога Андрей Олегович Болшаков. Като ме изслуша внимателно и дружелюбно, той взе Цилиндрите в ръце. Чаках с вълнение. След няколко минути Андрей Олегович постави Цилиндрите на масата и ме погледна.

- Действително, интересно, - подтвърди той. – Аз явно усетих нещо. Нещо като пободване, нещо като пулсации в ръцете.

След това той изложи версията си, обясняваща смисъла на загадъчите предмети в ръцете на древноегипетските статуи. По негово мнение, това би могло да са ритуални кърпи, завити в стегнта топка, още повече, че по време на пътуването си в Египет Андрей Олегович е виждал статуй, действително държащи в ръце нещо, което прилича на висящи кърпи.

Обсъдихме няколкото “за” и “против” за двете хипотези, но до определен извод не достигнахме.

А ето и срещата с професионалист от съвсем друга област. Пани Тереза Сенковска - психолог, специалист-изследовател на такива загадъчни области на човешкото знание, като психотрониката и въпросите за реинкарнацията.

Аз не мога да се включвам в тънките информационни енергийни канали с тези методи, който владее тази необикновена жена. Но аз много тънко възприемам изражението на човешкото лице. Беше много интересно да наблюдавам гамата от чувствата, сменящи се на лицето на пани Тереза. Пани Тереза взе в ръце Цилиндрите и се съсредоточи. Тя, явно, усеща много неща, кието не е възможно да се предадат с думи.

Като направи няколко забележки по повод на мощната енергетика на Цилиндрите, пани Тереза реши да види аурата им. И така аз за първи път видях как, как биоенергетиците работят със спомогателни материални обекти. На дълъг конец с меднено или месингово махало-стреличка са привързани разноцветни топчета като герданче. Като разположи този своеобразен отвес над Лунния Цилиндър, пани Тереза започна полекичка да отпуска конеца с по едно топченце от герданчето. На червеното мънисто нишката престана да се разклаща и пани Тереза ни каза, чте цвета на аурата на този Цилиндър е топъл, лекуващ, “термичен”, както се изрази тя.

Аналогична процедура бе проведена и със Слънчевия Цилиндър. В този случай конецът спря на последното бяло топченце, което, както каза пани Тереза, съответства на най-чистата, белоснежна аура, открита от всшите духовни планове на Вселената.

Сле като пани Тереза, забеляза, че Цилиндрите прекрасно хармонират помежду си, зададе на глас няколко въпроса, обръщайки се, както разбрах към Космоса. Сред тях най-интересен беше въпроса: “За добро или за зло са ни изпратени Цилиндрите?” При коет ме държеше за ръка. Отговорът, послучен с помощта на нишката-отвес, от нейните уста уверено прозвуча така: “За добро!”

Аз никак не се наемам да коментирам тази интересна сцена. Ще кажа само, че пани Тереза ми направи много светло впечатление, като човек, и че тя се ползва с широка известност, като специалист в своята област.

В Нижний Новгород от специалистите по биолокация бе проведена серия експерименти по изучаването на влиянието на Цилиндрите на равнището на деформацията на полетата. В това число влизат физическите: топлинно, електромагнитно, гравитационно и т.н., а също и финните полета: ефирно, витално, астрално, ментално и енергетиката на плътността на плазмата на аурата. Нивото на деформация на полетата (НДП) се изразява в относителни числени величини.

Резултататите от експериментите показаха значително подобрение на структурата на полетата от всеки вид, което числено си изразява в снижението на величината НДП. Подобрена е и


енергетиката на плазмата на аурата, практически, излизайки на единица във всички случаи, което е нормалното състояние.

Интересни експерименти бяха направени в Санкт-Петербургската медицинска Академия за следдипломно образование (лаборатория за биотехнически средства, с ръководител докторът на биологическите науки В.В. Петраш) от изследователите К.В. Тарасов и Е.А. Ковальов. Исползваха се два независими метода на диагностика, и двата показаха значително подобрение на състоянието на функционалните системи на организма и неговата хармонизация. При това К.В. Тарасов посочва голямото количество възможни начини за използване на Цилиндрите за сметка на различната ориентация, а също изказва предположение за това, че те могат да генерират както Ян, така и Ин енергия.

По време на изложението “Медитех” в СКК “Петербургски”, където за пръв път бяха представени Цилиндрите на Фараона, бяха в ръцете на много хора. Статистиката от първото общуване с Цилиндрите показ, че примерно 90 процента от случаите отзивите бяха положителни: отпускане, покой, по-леко дишане, преминава главоболието, кръвното налягане се устремява към нормата (в много случаи се правеха и съответните измервания). 10 процента от взелите в ръце Цилиндрите – нямаха никакви усещания. Трима заспаха с цилиндри в ръце в център на шумната зала. Някои имаха леко усещане за болка в хронично болния орган. Всичко това се вписваше добре във вече известната ни информация за възможните първи въздействия на Цилиндрите върху човека.

Оставаше открит въпроса за това, може ли още някак да се използват Цилиндрите на Фараона, освен да се държат в ръка. Ако се обърнем към известните ни древноегипетски изображения, то може да се видят четири начина на използване на Цилиндрите:

1. Индивидуален. Прав. Левият крак е напред. Цилиндрите са в двете ръце и паралелно един на друг. Трябва да се

отбележи, че в тази поза въздействието на Цилиндрите е най-мощно, и не всеки човек е в състояние да го понесе при първия контакт с тях. Затова първоначално се препоръчва да се избере положение от лечебната методика на Т.А. Мешкова "ръка - крак", " крак - бедро" и т.н. (виж. глава 5)

2. По двама. Цилиндрите в ръцете на мъжа (Лунен) и на жената (Слънчев). Мъжът е отляво. Със

свободните си ръце се докосват. Докосващите се пръсти на ръцете са изправени. 3.По трима. Цилиндрите са в ръцете на мъжа, който стои между двете жени. Стоящата отдясно жена с

лявата си ръко обгръща лявото рамо на мъжа. Отляво стоящата жена обгръща с дясната си ръка лявото рамо на мъжа.

4. По двама. Цилиндрите с в ръцете на мъжа. Жената стои отляво. С дясната си ръка тя го прегръща през

талията, а с лявата се докосва до неговата лява ръка. 2, 3 и 4 метод още не са изследвани, с изключение на няколкото експеримента за 2 случай,

показали наличие на потоци енергия от по-силния индивид към по-слабия, без загуба за силния.


Какво означават тези три начина на използване на Цилиндрите на Фараона? Просто ритуални

пози или някакъв сложен прекръстосан енерго-информационен обмен? Няколкото експерименти, проведени в режима на 2-я начин, ни карат да се съгласим в полза на второто предположение.

Веднъж, някъде бях простудил мускулите на гърба си и усещах противно и с тъпа болка в крайчетата на нервите си и всички признаци на заболяването, известно под името “радикулит”. Взех в ръце Цилиндрите на Фараона, полежах с тях около десеттина минути на дивана, но не почувствах облекчение. Тогава, като се извиних пред древните богове, расположих Цилиндрите паралелно и легнах на тях с гол кръст така, че гръбначният ми стълб да е точно между тях. Веднага побягнаха мравките и се появи познатото усущане за боцкане, рязкото раздразнение на нервните крайчета започна да спада и след 10-15 минути изчезна някъде дълбоко, оставяйки чувство за лека анестезия.

Известният парапсихолог - изследовател Вадим Борисович Поляков казва, че, държейки Цилиндрите в ръце, трябва да им предоставим възможност да заемат такова положение в пространството, при което усещанията, предизвикани от тях, са най приятни. При това ръцете могат да се разтварят настрани, да се протягатнапред и т.н. Няколко човека, ползващи Цилиндрите потвърдиха този извод.

Двама познати, като си вземат по една двойка Цилиндри, отиват да поседнат с тях на слънчице

и заедно да се приобщят към тайните на древните цивилизации. Приятелите седят на пейката с Цилиндри в ръка и мирно беседват. Внезапно се включва алармата на близко намиращата се кола. На призива на виплите й, от входа на къщата изтичват няколко мъже. Изключвайки алармата, те повъртат бръснатите си глави насам натам и мигновено “нацелват” двамата приятели, предполагащи, че ставащото няма ни най-малко отношение към тях. “Какво е това в ръцете ви?” - грозно запитва единият от тях, приближавайки към предполагаемите виновници за произшествието. “Цилиндите на Фараона”, - лъчезарна усмивка съпровожда отговора. “Какви ти фараони? – раздразнено пита бръсната глава. “Това е лазерно оръдие. Дай го тука!” Вземайки Лунния Цилиндър от ръцете на загубилия самообладание философ, бръснатата глава го насочва към автомобила си. Алармата се включва ! “Е-е?” – обръща се собственикът към онемелите от изумление приятели. Отново изключват алармата, втори път насочват Цилиндъра към колата. Зловредното устройство истирично запищява трети път. “Така! - решително заявява собственика. – Ще вземем вашите топове. Ако е така, както вие казвате, ще виги върнем. А ако не е – лошо ви се пише.” Бръснатите глави изчезват заедно с Цилиндрите, а приятелите и до ден днешен ги чакат.

Кухият, открит Цилиндър е резонатор, способен да отдели една от честотите на електромагнитните полета, които в изобилие пронизват пространството, и съответно да я преизлъчи. Но затвореният Цилиндър? Дали е възможно е, полето на тази честота въобще да не прониква в него. А прониква ли? Пресмятанията показаха, че полето на резонансната честота прониква и то твърде успешно в Цилиндъра. А какво става с нивото на излъчването?

Явно, одна от резонансните честоти на Лунния Цилиндър случайно е съвпаднала с честотата на която реагира алармата.

По-късно, вземайки със себе си чифт Цилиндри, побродих с тях в тъмното около събралите се коли с надежда да се повтори ефекта. Но дали Цилиндрите не искаха да подведат своя изследовател, дали защитните системи реагираха на други честоти не знам, но във всеки случай автомобилите мълчаха...

Ето ви, впрочем, и още един възможен начи за въздействие на Цилиндрите на Фараона върху

човека: отделяне и усилване на радиочестотите на дециметровия диапазон от общото излъчване на Слънцето. Дали поради това Цилиндрите не трябва да се държат, като сте обърнати с лице към

дневната светлина? Наистина, потокът на такова излъчване е много малък: нещо като около 10-8

Вт/м2мкм. но и на нашия организъм е свойствена особеността да реагира на малки подпрагови въздействия.


Физикът В.М. Вецко изказва хипотеза за феномена “възпламеняващ поглед” на момче, живеещо някъде дълбоко в Русия: на земята има хора, които могат да запалят с поглед лесно запалими предмети; така, че не е изключено, очите на тези хора да представляват два природни лазера, работещи в инфрачервения диапазон. Приблизителните изчисления показват, че човешкото око не може безболезнено да издържа такъв фойерверк. Но кой знае – хората ходят по някакъв начин и по нажежени въглени.

От време на време, хората работещи с Цилиндрите, казват, че те “прилепват” към ръцете. Цилиндрите понякога създават впечатление, че са лепкави. Този ефект, явно, има същата природа, както и явлението на сцепление на медните монети с кожата, известно в металотерапията. При което това носи положителен ефект. След приключването на лечебното взаимодействие на медните монети с кожата те, като правило, се самоотлепят. По-нататъчното лечение е нецелесъобразно – процесът е завършен. В тези случаи, когато в организма медта и цинка са достатъчни, продължителния контакт с тези метали при цялата им целебна сила не води до лечебен ефект, а може да се появи главоболие и слабост. Затова аз съм против спането с Цилиндри в ръце, нима във вашия организъм не е останал и един атом мед или цинк. Древните са знаели, какво со правили, и не напразно препоръчват Цилиндрите да се ползват в кратки промежутъци време сутрин и вечер. Впрочем, остава още и главният критерий: вашите собствени усещания. И ако се научим да слушаме собствения си организъм и да разбираме потребностите му, то проблема с дозировката на Цилиндрите на Фараона или което и да е друго средство на нетрадиционната медицина няма да има.

Разбирайки, че Цилиндрите – това е нещо не в реда на нещата - необикновено, аз използвах всяка възможност да получа възможно по-пълна информация за тях. Един от източниците на такава информация стана моя добър другар – докторът на медицинските науки Михаил Аркадиевич Бланк. Онколог и хронобиолог, човек с висока ерудиция и разностранни интереси, Миша Бланк с увлечение ми помогаше да се приближа до разгадаването на загадката на свойствата на Цилиндрите.

Първите няколко експеримента М. Бланк проведе в къщи, като постави под наблюдение на апаратурата мен и своите във висша степен гостоприемни и обаятелни родители. Ние по ред поставяхме пръст във вдлъбнатината на чувствителен датчик и на екрана на монитора се появяваха колонки от цифри, отразяващи състоянието на вътрешните ни органи. Обръщайки към цифрите брадичката си на норвежски капитан на кораб, Миша внимателно анализираше непонятните за мен колонки и редове. След като се завъртя със стола и, повдигайки пръст нагоре изрече: “Ама че ефект!”

Методът на пулсометрията показа подобрение на сърдечно-съдовата дейност на родителите му и изчезването при мен, като пациент, сиптома на “нарушение на мозъчниа автоматизъм” . Той е присъствал преди сеанса с Цилиндрите. Неизвестният по-рано за мен симптом предизвика в мен малко паника.

- Какво е това “нарушение на мозъчния автоматизъм”? – внимателно се поинтересувах от учения си приятел.

- Е, ти все едно няма да го разбереш... - отговори Миша с обичайния си маниер. – Освен това ефектът е малък, затова може да не се вживяваш.

Пояснение на термина “нарушение на мозъчния автоматизъм” направи без да се замисли жена ми, след като й разказах за резултатите от експеримента при Блан.

- Всичко е просто и разбираемо! – объясни ми тя. – Винаги съм казвала, че повече от две покупки от магазина едновременно, не бива да ти се поръчват. Освен това ефектът не е дребен: розетката е непоправена вече трети месец, крановете текат, прахосмукачката не работи. В отговор на молбите си, чувам сакраментната фраза: “Трябва да помисля”. И в резултат нищо не става.

- Точно така! - предателски я подкрепи моат собствен син. – Баща ми витае някъде из облачните светове и от време на време за около двадесетина минути се смъква от там, и като нищотук не разбира, дразни се и отново се маха обратно.

- Ама, и вие! – обидено отговорих и отидох в стаята си.


Следващите няколко експеримента Миша прави на работа в Онкологичния център в Пясъчно. Болните влизаха в стаята един по един, тестваха се с датчика, взимаха в ръце Цилиндрите и като ги държаха определеното време, се връщаха отново при датчика.

- Умерена тахикардия, умерена синусова аритмия, нормална активност на подкоровите нервни центрове... - коментираше мяркащите се на екрана цифри Михаил Блан. – Ето това, което е било и това, което е станало. Ето в този случай виждаме отслабване на подкоровата активност на нервните центрове... тона е негативен момент. А ето при тези тримата позитивния момент се вижда даже и fj картинката, без анализ на цифрите...

- Каква е работата? – обезпокоих се аз. – Защо негативен момент? Това никога не се е случвало...

- Сега ще се ориентираме... - Миша се обърна към асистиращия му лекар. – Виж, моля те, какво му има по показанията.

Картата на болния казваше, че по медицински показания точна преди експеримента му е въведена силна доза наркотик. И така, rзводът е: Цилиндрите на Фараона са несъвместими с наркотиците. Недобра, както се оказа, за тях и ситуацията, в която хората се намират в състояние на силно алкохолно опиянение. (Заблежка: по късно, от докторът-биоенергетик Т.А.Мешкова е разработена специална методика за извеждане от състояние на алкохолна и наркотична зависимост с помощта на Цилиндрите). А така при след алкохолния синдром, тоест махмурлук, Цилиндрите вече започват да помагат – ослабват главоболието, проясняват паметта.

- Съдейки за това, което зная за тях, - ми каза по късно Миша, - те ще помагат при при трансконтиненталния синдром.

- А това пък какво е? – полюбопитствах аз. - Сега мнозина летят от континент до континент, от един в друг часов пояс и съответно, става

десинхронизация както на външните, така и на вътрешните режими на работа на организма с последваща вялост, главоболие др. Ето как Цилиндите ще помогнат тук.

След известно време Михаил Бланк ме зарадва с още едно съобщение. По думите му, има такъв параметър като - дихателни вълни на клетките, той характеризира работата на клетките. Онкологичното заболяване в организма убива същите тези дихателни вълни, а Цилиндрите обратно, подобряват този параметър.

Мигновено осъзнах важността на казаното. - Та какво, Миша, може би... - Не, не се съблазнявай, - прекъсна ме Бланк. – Ракът това е най-сериозният бастион.

Цилиндрете с тяхното меко, щадящо въздействие могат да бъдат използвани само профилактично, но и този извод ще бъде истински след съответните изследвания. "Засега е ясно само едно: там, където ракът прави зло, Цилиндрите се стараят да го подобрят" – такова беше резюмето на онколога.

Някои пациенти, работещи с Цилиндрите (те са 10%), не усещат въздействието на Цилиндрите, тогва как апаратурата показва, че стават изменения в техните организми. Преобладаващото большинство като вземат Цилиндрите в ръце усещат пулсации в ръцете си, топлина, боцкане, в редки случаи световъртеж. Някои особено чувствителни описват последователните стадии на сгряването на телата им, то ест това, което фиксира апаратурата. Някои усещат киселинност на езика, с който като че ли сте докоснали полюсите на батерията на джобно фенерче.

Цилиндрите при взаимодействието с човека далеч не са безучастн и живо реагират на състоянието, в което се намира той в дадения момент. Като правило, по тях остават отпечатъци от пръстите, при което, колкото са по-силни, толкова в по-възбудено и нездраво сътояние се намира този човек.

Някои от тях чувстват неудържим стремеж нагоре, като че ли цялото тяло напира да излети. Настъпва необикновена лекота и добро настроение.

4. Общуващи с Цилиндрите на Фараона на някакво висше ниво. Тиези са съвсем малко. Като правило, тези хора са одухотворени, устремени към висосините, с

голям опит от вътрешни духовни преживявавия. При това те не винаги могат да опишат усещанията


си. В някои случаи възникват ярки, цветисти, мимолетни видения, а в други - настъпва дълбок покой и умиротворение. През нощта сънуват необичайни фантастични сънища. Практически, всички представители на тази група говорят за някакъв получен опит от общуването с Цилиндрите, накойто е трудно да се даде определение. Парене в областта на “третото око” или някъде по темето на главата.

Разказите на представителите на четвъртата група отново ни връща на въпроса: за каква цел са предназначени Цилиндрите на Фараона в Древния Египет? Уви, отговор няма. Може би, думите на автора на ръкописа, намерен в Закавказието, определят предназначението им - “за общуване с боговете”.

Днес е ясно едно: всеки общуващ с Цилиндрите на Фараона, намира в тях нещо свое. Някой лекува безсъние и главоболие. Някой се нуждае от разпускане след тежка спортна тренировка. Някои се надяват да получат помощ при тежко занемарено заболяване. Търсачите на Истината ги вземат в ръце, за да открият нови удивителни светове. Може би, същността на Цилиндрите на Фараона се заключава в това многообразие на тяхното използване? Древния Египет ме преведе по пътя на търсенето, пълна с ненадейности и изненади, радости и огорчения, запозна ме с интересни хора: учени, писатели, артисти, художници, помогна ми да опозная по-добре себе си и своите възможности. И накрая, открих удивителен свят, наречен Минало...

АПОПИТЕ Справка: Апоп е гигантски змей, олицетворение на силите на злото в Древен Египет. В съществуването на Апопите се убеждавах собственноръчно и нееднократно. Многобройните публикации за изследованита на Цилиндрите на Фараона повлякох след себе

си голямо количество срещи с интересни и увлечени по своята работа хора. За съжаление животът е устроен така, че наред със с в е т л и т е към нас нерядко идват и д р

у г и . Първо след публикациите за Цилиндрите в «Комсомолская правда» ми представиха А.

Романенко и А. Шем (Лебедев). Като потриваше пухкавите си ръчички, и често бършеше запотените си очила, човек невисок на

ръст, който се представи като ръководител на московския фонда «Духовно единство», ми разказа за колосалния си опит по внедряването в живота на нови изобретения, в откриването на офшорни фирми в чужбина и распространението на множество полезни и необходими за човечеството стоки и предмети. «Цилиндри - това е прекрасно!» - Вйзклицаваше той. - «Разберете ме правилно, аз искам да ви помогна. Вие нищо не ще трябва да правите. Ние сами ще направим всичко. Само рядко ще ви се налага да излизате пред аудитория".

Перспективата за неправенето на нищо не ме привлече, но хора, умеещи да представят новит обекти и да организират системното им влезане в употреба от потребителя, бяха необходими. Това беше нещо, което аз не умеех да правя. Освен това ме притиснаха и съдружниците. И така, подписах договор за три години с фонда «Духовно единство» представляван от господина Романенко и наивно започнах да чакам откриването на многобройни офшорни фирми и благоустроени офиси в Русия и в чужбина.

Романенко, действително, устрои няколко мои излизания пред аудитория. Съществуваше даже и някакво подобие на офис, с който по-късно свидях и където ме убиваше, димът от непрекъснатото пушене, пиенето на горещи напитки и воденето на празни разговори. Заедно с Романенко с изпълнението на грандиозния план за завоюването на человечеството от Цилиндрите се занимаваше и А. Шем – мургав слабоват човек, наричащ себе си акмеолог. Не беш глупав, а начетан, и, видимо, необикновено скромен, тъй като не поглеждаше в очите често и го правеше някак изкосо.

Времето минаваше, аз все по-рядко разказвах за Цилиндрите пред различни аудитории. Моите нови съдружници с неизменните цигари в уста ме тровеха с анекдоти и увеличаваха темповете на своята активност.


Разберете ме правилно. – ми заяви веднъж апологетът на духовното единство. - Какви са тези изследвания. Малко народ, малко гръмки фамили. Необходими са ни още документи и допълнителни медицински заключения.

Изследванията се правеха от сериозни учени, и за валяк тук и дума не може да става. – Възразих аз я. - Що се отнася до това, което още беше необходимо да се изследва, струва немалко пари.

- Ще се оправим и без пари. - махна с ръка Романенко, навярно, имайки пред вид колосалните си връзки в света на медицината.

Връзките му на практика бяха колосални, тъй кат след два дни ми показа заключение-сертификат, от който следваше, чо по поръчка на фонда «Духовно единство» някаква медицинска организация в течениа на година, без да си мръдне пръста, е изследвала 380 страдащи мъже и жени, редовно подложени на лечебното въздействие на Цилиндрите на Фараона. След изтичането на горе споменатата година 63% от по-горе споменатите мъже и жени са излекувани напълно, а останалите 37% са се почувствали толкова добре, че това дава на дадената медицинска организация право да препоръчва Цилиндрита на Фараона на всички страдащи. На документа имеше някакви печати и подписи.

И документът, и печатите, и подписите бяха, разбира се, фалшиви, както и описаните изследвания.

Този документ не бива да се показва на никого. - Възмутено казах аз, разглеждайки «фалшификата».

Ние знаем на кого маже и на кого да не го показваме. - Невъзмутимо ми обясни авторът на «фалшификата».

Като се запознах с предложения ми «документ», разбрах, че имам работа с най-обикновени мошеници. В светлината на подписания с тях договор си представих бъдещето в доволно мрачна светлина. Събитията, обаче се развиха по свой ред.

- Разбери ме правилно. - С проникновен глас изчурулика Романенко скоро след уморителната работа с 380-те виртуални пациенти. – Имате много сложен обект. Не получаваме очакваната печалба. Имаме други, по-интересни предложения. Дайте да се разделим красиво.

Предложението на шефа на «Духовното единство» да се разделим красиво ме зарадва, и скоро,

зает с работа, аз напълно забравих за съществуването на потомците на Остап Бендер. Но, аз не дооцених силата на техния неизтощим талант за фалшификации.

Около половин година след описаните събития светът получи възможността да се запознае с книгата на «петербургските учени» А. Шем и А. Романенко, в която те съобщаваха, че специално пристигнал от Кавказ посветен им разкрива оригиналната тайна на Цилиндрита на Фараона, наричани «Жезли на силата». Като прочетох горепосочената книга, с интерес узнах, че «Жезлите на силата» се полага да се напълнят с голямо количество разнообразни камъни и някакви «електрити» (правилното изписване на научния термин «електрет» видно не е известно на автора. (електре́тът е диелектрик, способен да остане в наелектризирано състояние след прекратяване на външното въздействие, предизвикващо поляризация, в течение на дълго време Б.П.). Самите «жезли» тпябва да се направят от сплав на цинк, олова и калай. В книгата се възхваляваха достоинствата на пълнежите и се описваха процеси, не съществуващи в природата. Като поразмислих, разбрах, откъде в «жезлите» се е появило вредното за здравето на човека олово. Няма съмнения в това, че Цилиндрите на Фараона са били разпечатани и щателно обследвани от двамата «учени». Не се съмнявам също, че от тях е направен и химическия анализ на сплавта. Но, ето ти беда – знанието за сплавта без знанието за технологията не дава нищо. Крехкия и чуплив цинк ще се разпръсква. Значи трябва са се повиши лепкавостта на цинка. Как? – Една от възможностите е да се добави олово или калай, което те са и направили. Напомням, на Читателя, че в средните векове поради употребата на оловни водопроводи са измирали цели селища и отравянето с олово не е по-малко вредно от рентгеновото облъчване.


Разбира се, в книгата двамата «адепти» описват и изследванията направени с Цилиндрите на Фараона, при което резултатите от тези изследвания акуратно се разпростират над «жезлите на силата». Там има и «методика» за използване на «жезлите». Съгласно тази «методика» се препоръчва оловно-цинковите творения да се «закачат под кръста». Вероятно за повишаване на потентността.

По достигналата до мен информация «жезлите на силата» са били представени и възпяти пред твърде състоятелни и доверчиви (рядко съчетание) хора. Не зная, разбрали ли са в края на краищата тези хора, че са ги измамили (ако са разбрали, то «адептитеам» ще си изпатят), но рекламата на «жезлите» вървеше известно време в метрото и по телевизията.

Самите «адепти» (както се полага по законите на природата)се изпокараха помежду си, и по-късно се натъкнах на кратка статия за «жезлите», в която фигурира вече само един «учен» - А. Романенко.

А. Шем случайно го срещнах на една изложба и се приближих към него с думите «Ето кого отдавна ми се искаше да погледна в очите…А, аз към теб се отнасях добре и с уважение. Как можа?». Той издрънка някаква безмислица и разбрах, че е безполезно да се разговаря.

Жезълотворството, между другото активно продължи. По телефона ми позвъни някакъв В. Уваров, който се представи за директор на международен уфологичен център, и каза, че древните египтяни в началните стадии на работа над Цилиндрите са ги пълнили с обикновен пясък. За това тогава не знаех нищо и съответно не можах да кажа нищо по този повод.

- О! Това необикновено интересно! – Возбудено проговори Уваров. - това трябва да се изследва. Аз вече имам предварителни резултати. Хайде да се срещнем.

Срещнахме се и върху мен се изсипа лавина от нова информация. - А, на Вас известно ли ви е, че в Голямата пирамида в Гиза е скрит «енергиен източник» –

камера, напълнена с цинкови цилиндри? И тази камера се намира на височината на нотата «ла»? Че всички новородени изплакват в нотата «ла»? Че честотата това е скоростта на колебанията, тоест е хипотенузата, а бог Хор символизира хипотенузата, тоест честотата? Че човешкото ухо също е настроено на нотата «ла»? А праничния пашкул, създаден от Цилиндрите се разсейва след 24 часа?

Зашеметен от тези безмислици, се опитвах да възразя, но това не беше от тези случаи, когато логиката се явява работен инструмент в разговора с опонента.

Защо сте толкова убеден в правотата си? Откъде взехте всичко това? – Попитах накрая оратора. А, аз съм контактьор. Тази информация е свише. А-а-а - Проточих аз. - В такъв случай всичко е ясно. Някъде вече се бях сблъсквал с подобен начин за получаване на отговори на всички въпроси…

а, да: старчето Еделвайс от «Приказката за тройката» на братя Стругацки: Най-висшето достижение на неутронната мегалоплазма! – Провъзгласи той е Роторът на

полето наподобяващ дивергенцията и градиращ се по продължението на гърба и там, вътре, обръща материята на въпроса в спиритуални електрични вихри, от които възниква синекдоха на отговарянето…» (Снегдоха – от гръцки вид пътека, употреба на думи в преносно значение, а именно заменяне на думи, обозначаващи известен предмет или група предмети с дума обозначаваща част от названия предмет или единичен предмет Б.П.) Загубих интерес към «синекдохата на отговарянето» на Уваров и повече въпроси не задавах.

Извините, а какво е образованието Ви? - се поинтересува жена ме, като чу, че «честота е скоростта на колебанията» (на всеки осмокласник е известно, че «честота» и «скорост на разпространението на колебанията» са принципно различни понятия.)

А, три курса от политехническия – това да значи нещо? - Гордо попита дошлият на срещата. Ясно. Няма повече въпроси. Всъщност бихте ли могли да ми покажете ръкописа «Тайните на Живота и Смъртта? - Попита

гостът. Познат въпрос… Шем и Романенко също се интересуваха. Слава Богу, стигна ми до ума да не

му показвам ръкописа.


Четете Валевски. – Той всичко е написал. - Уклончиво отговорих аз. Е, тогава ми дайте прочета ръкописа на вашата книга. Ръкописът вече го дадох. Сле заминаването на Уваров аз попитах жена си, която е завършила консерваторията в класа

по цигулка и е имала удобен случай да се намира в родилен дом: - Какво, действително ли всички новородени пищят на нотата «ла»?

- Що за глупост! - Отговори жена ми. – Разбира се, че не. Когато нося децата за хранене е такова многогласие, - истински оркестър.

По-късно Уваров ми предложи сътрудничество с право на производство на изобретените от него цилиндри, напълнени с пясък. Беше предложено «Пясъчните» цилиндри да се наричат Цилиндрита на Фараона.

Представете ми медицинските заключения за действието на вашите обекти, след което ще обсъдим вашето предложение. - Отговорих аз.

Всичко вече е изследвано. Резултатите са забележителни! - Гордо заяви Уваров. Резултаттите от тези изследвания, получени, видимо, «от вътре», по същата тази «синекдоха на

отговарянето», така и не видях. По-късно в ръцете ми попадна творението на Уварова, наречено от него «Жезлите на Хор».

Взех ги в ръце и пробвах да се включа към привичните усещания. Нямаше никакви усещания. Тогава предадох поредните «жезли» на доктор Татяна Мешкова с молба да се справи. Заключениета беше убийствено: да, те са просто вредни! Кварцовият пясък, с който ги пълни авторът им, притежава свойството активно да поглъща информация (за което впоследствие писа и самият Уваров), в това число и отрицателната, след което кварцовите цилиндри вече на се възстановяват. Вземате в ръце такива «жезли» след болен човек и вие сте – енергиен инвалид.

И после, въоще не се учудих от излизането на бял свят на книгата на Уваров «Жезлите на Хор», в която се съдържаше цялата, вече чута от мен псевдонаучна глупост. Следвайки пътя прокаран от Шем и Романенко, Уваров на големи парчета преписва моята книга «Цилиндрите на Фараона» (без да подозира, че всяка страница от ръкописа е зарегистрирана в Комитета по авторски права много преди той да разбере за съществуването на Цилиндрите) и всички резултати от организираните от мен изследвания приписва на своите «Жезли на Хор».

С Уваров ми се случи да се срещна още веднъж. По време на свещата, той с шантаж и заплаха се опитваше да му доставям ежемесечно по 50 празни медни и цинкови чаши за напълването им с пясък.

На Вас нищо не Ви принадлежи! - твърдеше той като заклинание и ме гледаше с празни стъклени очи. - Всичко ми принадлежи на мен!

При тези думи на мен и на сина ми, който присъстваше на срещата ни се стори , че той не е с всичкия си.

Вие сте закъняли с плащането на поддръжката на патента си! - крещеше той, показвайки някаква бележка.

Погледнах бележката. Наистина ли! - Да се изкопаят данни за сроковете на моите плащания за патент. Спогледахме се със сина ми – признавам: за 52 години от живота си не бях виждал по-дребен човечец…Да се губи време за това, по някакви тайни заобиколни пътища да се узнава, кога, какво и колко е платено за патент, нямащ отношение към теб – добър «учен»-уфолог! И при това глупак: да беше научил същевременно, че закъснението на плащането е допустимо, макар и да се наказва с увеличаването на сумата.

Не ми се искаше да оставам насаме с този човек повече. Станхме и си тръгнахме. «Апопите» между другото продължиха да се размножават със скоростта, свойствена за

същност им на влечуги. Следващият беше Сергей Горбунов – човек, изникнал из зад гърба на жена си, която ми

помагаше в началния стадий при съставянето на производствените фази за направата на Цилиндрите. Съпругата му се оттегли след раждането и той реши да продължи делото й.


Този необразован, но твърде активен човек, с опитния си нюх веднага усети възможността за големи печалби в бъдеще. «Аз съм жаден». - обичаше да казва сам за себе си и това се оказа чиста истина. По-късно, когато аз сам се заех с закупуването на материалите за направата на Цилиндрите, се изясни, че част от цените, наричани от мен Горбуновски, са се завишавали два пъти. «Зъби, нокти, лакти и всеобхватно «аз» - много точно го охарактеризира една от моите познати.

След появата на Горбунов върху мен се изсипаха удивените въпроси на добре познаващите ме хора: «Откъде взе този мафиоз? Повече никой няма да иска да си има работа с теб!»

- Е, момчета, външността на човека още нищо не говори за него! - Защитавах се аз. - Нормален младеж. Весел, остроумен.

Приятелите ми клатеха със съмнение глави, а «нормалният» младеж, в това време, за кратко се направил на умен и оскърбил професор Микалай Тиери от Полша, като и развали отношенията ми с някои добри хора. С какво ги развали? - С обикновена наглост, простащина. Възмущавах се, исках извинения, опитвах се да го връзумя, говорих му за това, че с такава работа като Цилиндрите на Фараона могат да се занимават само интелигентни хора и т.н.

Думата «интелигентен» предизвикваше у Горбунов алергия и раздразнение. «Аз не разбирам, какво е това интелигентен». - Казваше той, като блещеше очи.

Междувпрочем Горбунов ми доведе Романенко и Шем. До някое време той се занимаваше с това да ме съпровожда на лекциите за Цилиндрите, возеше

материалите до завода, но в творчеството не се пъхаше и затова не ме тревожеше. Тук следва да се отбележи особено, че договорът ми с него и с жена му касаеше изключително производствената страна на работата, и в него специално сме се договорили, че няма да пречат на творческата работа на изследователя.

Так продължи, докато се запознаха с Уваров. Наукоподобните бълнувания на «уфолога» направиха на Горбунов и на жена ме неизгладимо

впечатление. Защо? - Не можах да разбера.Е, как защо? - «Само подобното разбира подоното». - Смеейки се жена ми цитира Хермес.

Действително, Горбунов не беше обременен с излишни знания, а жена му, наричайки себе си физик, избягваше да говори с мен на научни теми.

- Късай с тях, късай безпощадно! - ми говореше за Горбунови един мой добър приятел. - Ще ти даде да разбереш. Говоря ти като опитен психолог. Наистина всичко е изписано на лицата им.

- Но, първо, не е изтекъл срока на договора ми с тях. И второ, отношенията ни ако не са дружески, то се поддърат поне някакви. А, и ти знаеш, аз не предавам хората.

Приятелят ми беше прав «сто на сто». Горбунов се влива в свадливото семейство на «жезълните творци» със скоростта на звука.

Заедно с Уваров се заемат трескаво да правят «пясъчни» цилиндри, и, което е най-лошото от всичко, ги продават, като ги наричат «Цилиндрите на Фараона». А, това вече беше истинска дискредитация на голямото и така необходимо на хората дело.

Като разбрах накрая кое накъде е, реших да сложа край на тази гавра. След първите ми думи, вълчата хватка на двойката Горбунови се прояви в цялата си сила. - Така! - ми бе заявено от Горбунов. - Можеш да идеш в четирите посоки и самостоятелно да

се занимаваш с пръчките си, но само след като преведеш правото за използване името «Цилиндрите на Фараона» на жена ми!

Това никога няма да стане ! - отговорих аз. Е, и какво, а ще те с р е щ н е м ние теб. В същия този ден всички комплекти Цилиндри на Фараона направени до този момент са

присвоени от Горбунов, а жена ми подложена на унижения и оскърбления по телефона. В това време вече бях достатъчно осведомен за криминалните връзки на Горбунов, и разбрах,

че този субект няма пред нищо да се спре. За първи път от много години, аз рших да се обърна за помощ към мои високопоставени

приятели, които до сега само благожелателно следяха всичките ми изследвания. Един вежлив и немногословен човек ме изслуша внимателно, без да ме прекъсва.


- Моля, - телефона и адреса на вашия оскърбител. Ако се наложи, ще го върнем да живее в селото от което е изпълзял. И занимавайте се спокойно с делата си. Повече никой няма да Ви докосне. – каза ми той в края на разговора.

Горбунов, действително, мигновено и страхливо замълча, но затова пък се захвана активно с жезълотворчество. Заедно с «учения-уфолог» Уваров изобрети «жезли-източник», «жезли-кристал», «жезли-конт», «жезли-кварц» и нещо още също толкова ненавистно. С какво пълнят дреболиите си не зная, а и не се интересувам. Можете ли да си представите, каква тъмна, разрушителная енергия е запечатана «жезлите» им. Мисля, че и те самите усещат «инвалидността» на «творенията» си, тъй като се опитват да ги подлагат на някакви допълнителни въздействия – например, отлежаване в пирамидални структури и т.н. Историята на тяхното сътрудничество огледално повтаря историята на взаимоотношенията на Шем и Романенко: жезълотворците се изпобиха и сега се ненавиждат един друг с люта ненавист. При това всеки един от тях обвинява своя опонент в кражба на логото на «Жезлите на Хора». И само в едно всичките «апопи» са единодушни и сплотени: приложиха всички усилия, за да дискредитират Цилиндрита на Фараона и направиха всичко, което зависи от тях, книгата, която сега четете да не се появи в печат.

Като осмисля целия си горчив опит от общуването със създателите на «жезлите», се опитвам да разбера, за какво е необходимо да се камари тази лавина от фалшификати и плагиати. Ами, те вредят не само на делото, но и на самите себе си. Хората, които са се сблъсквали с Цилиндрита на Фараона, а след това с купчина всевъзможни «жезли (или в обратна последователност), се удивляват. Като прочетат за едни и същи резултати от изследованията (които всъщност се отнасят само за Цилиндрите на Фараона), започват да де съмняват, а след като се почустват и и недобре, въобще губят интерес към темата. Естествено, когато човек види, че е създадено нещо необикновено, му се иска да го повтори. Така детето с удоволствие прерисува харесалата му картинка от книжката. За умния човек такова повторение се превръща в школа, и като премине през нея, той на практика е способен да открие и нещо свое. За глупака този процес се превръща в маймунстване, и е толкова по-забавно, колкото по-примитивен е направения фалшификат на оригинала.

Още по-молко ми се иска да създам у Читателя впечатление, че с «цилиндричната» тема се занимават единствено «апопите».

В Петербург живее и работи геологът Ю. О. Липовский - човек обичащ и добре познаващ работата си. След съобщението в пресата за пресъздаването на Цилиндрите на Фараона, той се свърза с мен и попита: «А, вие няма ли да имате възражения, ако аз също започна да размишлявам над тази тема? Мисля, че изработените от цяло парче камък Цилиндри ще е интересно да се изследват».

Какви възражения бих могъл да имам, Юрий Олегович, действайте. Само ме дръжте в течение, ако е възможно. - Отговорих аз.

Ю. Липовский, действително, отдели немалко време за работа над целокаменните варианти на Цилиндрите. По-късно той публикува информацията за това книгата си «Вечните пазители на здравето», в която честно и безпристрастно описва както своите изследвания, така и историята на създаването и изследването на Цилиндрите на Фараона. Към такива професионалисти и главно порядъчни хора можем да се отнасяме само с дълбоко уважение.

Активната работа по изследоването на Цилиндрите на Фараона се води от доктор Т. А. Мешкова. Статията й «Цилиндрите на Фараона – новото във физиотерапията» е скоро публикувана от Руското медицинско списание «Aqua Vitae» (№4. 2000 г.)

Цилинтрите продължават де бъдат изучавани от медици-професионалисти в Русия, в Полша, и в Сдружението на Независимите Държави. С тези хора сме постоянно в контакт и постоянно си обменяме нова информация

ПЪТИЩАТА НА МИНАЛОТО Далече, зад седемте печата на неумолимото Време се намират минали животи, в които аз не

съм участвал.


Една от най-интересните идеи на източната философия за мен представлява идеята за единството на Настоящето, Миналото и Бъдещето, които се раздрбяват само в нашето съзнание. Ние видимо възприемаме само някои сечения от това единство.

Ирационалното в този живот играе голяма роля. И не може по пътя на работата ми в науката, във физикатае, дъ бъда, възможн крайно мистично настроен човек. За щастие, ми е надяната желязната юзда на научната методология. Чувствам много от недоказаното. Враговете си и приятелите, любящи ме и странящи от мен. Чувствам скрития живот на нещата, целесъобразността и красотата на ставащото, добротата, лежаща в основата на мирозданието...

Резултатите от медицинските и физични изследваниа на Цилиндрите на Фараона сами по себе си са интересни и предизвикват множество въпроси. Но аз чувствам, че зад тях стои нещо повече. И това “нещо” дълго не ми даваше мира, преди да разбера, в какво именно се заключава то. Физикът в мен активно се сражаваше с мистика, изисквайки постоянно обосновка за всяка издигната хипотеза, язвително осмивайки всички интуитивни догадки и озарения. Като правило, мистикът се подчинаваше на физика и послушно почиваше на страна. При все това, някъде в дълбините на моята душа тази борба, навярно полезна за работата, предизвикваше сириозни противоречия. Възниквах въпроси, на които аз не можех да намеря отговори. По странен начи аз чувствах, че древните мислители са с нещо по-силни от мен – човека на XX столетие. Може би те не са имали такива противоречия, такава борба на рационалното с мистичното?

Египетската находка и желанието да осмисля тайната на великата цивилизация ме принудиха да прелистя стотици книги. Авторите им са историци, философи от античността и от наше време, християнски и източни мистици, учени и поети. За работата ми ми трябваха спомените на дипломати и военни, а също так митове, легенди, предания... често такива глухи и древни, че приказките на А.С. Пушкин ми се струваха неизмеримо голяма реалност, в сравнение с този далечен шепот на хилядолетията.

Разбирам, че очарованието на науката, това е очарованието на Тайната. Но как да се разбира грозното предупреждение на Еклезиаст: “...в многото мъдрост има и много печал; и като се умножават познанията, се умножава и мъката”? Иска ми се разбера какво именно ни е дала техническата цивилизация. Атомната бомба? ЛСД? Възможността да шпионираме и да подслушваме? С какво ние все пак се различаваме от жителите на Древен Египет? С това, че летим в “железни птици”? Много щастие ли е донесло това на душите ни? А може би, с това, че без да се мърдаме от мястото си, за тридесет минути научаваме всичко, което се сътворява в десетки страни, в най-отдалечените ъгълчета на планетата? Но това всичкото удобство е за тялото и за ума. А какво за душата? Какво то е допринесло за нашите души, с какво ги е подобрило това множество от технически дреболийки и красиви теоретични идеи?

Задавах си тези въпроси и не намирах отговор. Днес ние сме се издигнали на такова равнище на знания, което изисква от нас съвършенно

друго сътояние на душата, качествено други взаимоотношения с хората и природата. “Цивилизованият дивак е най-отвратителното зрелище”, - казва Н. Рьорих. С каменна брадва можеш да убиеш един-двама, е, и няколко десетки човека. Бандитът с

автомат в ръце е твърде по-опасен, но и той може за бъде притиснат в ъгъла и да бъде обезоръжен. А какво да се направи, ако в ръцете на такъв човек или на цяла група хора са: атомно оръжие, смъртоносно химическо, бактериологическо?

Как да се спре тази трагедия, какво да се направи, когато дори и малките държави се стремят да се сдобият с атомно оръжие, като с наивността на безумци предполагат, че това ще разреши проблемите им. Година преди смъртта си Николай Рьорих с тъга каза: “Културата е забравена, и вместо нея показва ноктите си технокрацията. А без културат ще изсъхне духовната градина. Странно е да се наблюдава, как, каточе ли, разумните хора забравят да поставят най-отпред в начинанията си именно културата. Точно без нея зъбчатата технокрация може да се изнесе.”

Ние прекалено повярвахме във всесилието на науката, губейки в Любовта, Прекрасното и Доброто! И следва да обуздаем упоението от мощта на човешкия разум, от който се възхищава К.Е.


Циолковски: “Какво е могъщият разум? Негова е властта, силата и господството над всички космоси.”

Това ни се струва невероятно, но древните са знаели за разрушителната сила на знанияа и са ни предпазвали: “Би било най-великия грях да се открие пред войните тайната на твоето изкуство! Пази се! Нека даже и мравка не попада там където работиш”. (XII век. Китайски алхимик.)

Много древни племена са разбирали необходимостта от самоограничаване в използването на благата на природата и вземат от нея точно толкова, колокото им е бивало необходимо.

Даже и в наши дни от австралийския риболов се опитахат да научат жителите на едно от селата на Нова Гвинея да правят нови големи мрежи. Старейшината на селото даже не пожелава да ги изслуша, отговаря им, че големият улов намалява количеството на риба в морето.

Победите ни над природата са пирови победи. И ще ни се наложи да връщаме много от това, което пиратски сме заграбили. Не трябва да изпадаме в паника и още повече да разгромяваме химическата, ядрената, въгледобивната и други промишлености, като лионските тъкачи. Назад път няма.

“Следва да поставим младото поколение пред лицето на големите проблеми... Истински сътрудник на Космоса може да стане само това съзнание, което обгръща света с мащаба на широки действия. Мислете за себе си не като за земни жители, като вселенски. И по такъв начин ще си възложите толкова голяма отговорност.

Понятието отговороност трябва да бъде развито до безкрайност. Човешкият Дух, като създател, да носи отговорността за всичко, направено от него. Ние сме отговорни не само пред себе си, но и пред Космоса”. (Н. Рьорих. “Древните легенди”.)

“Блажен е този, който в годините на младостта си извлича опит от съдбите на другите хора”. (Алишер Навои.)

Уви, ние не извличаме... Какво да направим, как да предотвратима катастрофата? Отговори на тези въпроси са дадени много отдавна, и ние не трябва “изобретяваме велосипеда”. Формулирани са просто и ясно на страниците на Библията, Корана, Талмуда, Бхагават-Гита – най-великите книги на човечеството. Не убивай, не кради, не вреди на ближния...

И десетки пъти, като на неразумни деца, висшите души на човечеството търпеливо ни разясняват, с каква топлина и любов следва да се отнасяме към всеки човек, как Природата усеща нашата любов или пренебрежението ни към нея.

“Ако човек казва, че обича науката, а не обича хората, за които търси знания и не вижда в хората висшите цели, то той е единствено гробокопач на науката. Ако човек върви през живота и не забелязва жертвите и саможертвите на тези, които го съпровождот в този живота, той няма да достигне до тези висши пътища, по които вървят истинските велики хора. Ако у човека е атрофирала нежността, добротата, според това, как се издига във високите степени на учеността и славата, той лишава сам себе си от възможността да достигне радостта от общуването с хората, пленяващи го с пълнотата на размаха на своята дейност. Точно така стои и работата с любовта към природата. „За да се забележат нейните усилия да помогне на всеки да я обича в себе си и да обича себе си в нея, трябва да се научим да забелязваме подвига в живота на своята собствена майка. Да се научим да я обичаме, за да можем в целия си бъдещ живот, завинаги да знаем какво е това любов”. (Източна мъдрост.)

Планета без боклук и мръсотия; чисти реки, гори и въздух – това е неоходимостта, която чука на всяка врата. Като начало трябва да се осъзнае страшната истина за всичко, което е казано тук. Да се види черната пропаст под краката ни, бездната, след която вече нищо няма да има.

И когато го осъзнаем да действаме, защото бездействието е равносилно на смърт. В търсенията си на Истината аз исках да се докосна до основата на основите, там, където

свършват неустойчивите културни пластове на философските концепции на всички епохи и започва скалистата порода на Битието.

Твърде значимо за мен се оказа и това, че вътрешните ми разпри и противоречия, спора на мистика с рационал-ортодокса, са огледално отражение на това, което се е случвало в продължение на столетия във взъншния по отношение на мен свят. И действително, взаимоотношенията на


науката, философията и религията, по правило, имат конфронтационен характер, обострил се съществено през нашето столетие. Посочените по-долу изказвания добре илюстрират този прискърбен факт:”Новата физика се изкълчи в идеализъм, главно именно защото, физиците не познават диалектиката”. (В.И. Ленин)

“... Ще настъпи време, когато всичко ще стане известно или по-нататъчното търсене ще се окаже много досадно и скучно и тогава от само себе си, ще замлъкнат кипящите спорове по основните въпроси между философията и физиката, и ще изчезне грижата за щателното обосноваване на всички тези принципи, за които говорихме в тези лекции. Ще настъпи времето на философите, които през цялото време са стояли встрани, правейки глупави забележки”. (Ричард Фейнман.)

Новите физични теории, родени приз XX столетие, квантовата физика и теорията за относителността силно разтъриха основите на философската наука, главно, в тази нейна част, която се докосва до напълно конкретните заключения за Вселената, в която живеем. Например, твърдението за нейната безкрайност в пространството и във времето. Вселената се оказа въобще не безкрайна, но и в същото време не и крайна. Квантовата механика, например, прави извод за принципната невъзможност за пълното едновременно знание за всичките й физически характеристики на системите и постулира вероятния характер на поведението на Вселената.

В последното твърдение на квантовата механика, впрочем, не особено е вярвал един от нейните създатели - А. Айнщайн, изразявайки съмнения си си с думите: “Не мога да повярвам в това, че Господ Бог играе хазарт с нас”.

Още повече, че квантовата механика е една от най-точните физични науки, и изводите й многократно са потвърдени експериментално.

Не е чудно, че физиците се чувстват уверено на философския бряг. И ето под такъв обстрел философите явно треперят. Физиката е блестящият представител на човешкия разум, която се ползва с цялата сила на логическия анализ, използувайки го в съчетание с експерименталните изследвания на природата.

Религията се опира на стремежа на човешкия дух да осъзнае себе си и да изгради отношение към външния свят въз основа на това самопознание. “В себе си ще намериш, това което търсиш”, - гласи древната мъдрост.

Философията, потенциално обединявайки двата подхода – научния и религиозния – строи изводите си, като използва резултатите от двата метода и, от време на време застава в опозиция ту на Религията, ту на Науката.

Но, като говорим за научния метод на познание, който на нас, жителите на XX столетие, е по-близък, отколкото на представителите на което и да е друго време, ние някак си забравяме, че всяка верига от логични умозаключения, в която всяко звено с желязна необходимост следва от предидущото, има свое “начало”.

И това начало от никъде не произтича и на нищо не се опира. Математиците наричат такова начало аксиома, а физиците - постулат.

Едновременното отричането и на двата едновременно съществуващи пътя на постиженията на историята на човечеството - позитивния и мистичен по протежението на цялата обозрима история на човечеството, е служило като един от източниците на разпрата между Религията и Науката. И опростяването на образите на боговете или духовете, живеещи например, на Олимп, или в облаците, започнаха стремително да се рушат и да изфирясват от скептично настроените хорски глави, отнасяйки със себе си и самата идея за Бога.

Малкото, частично и разпокъсано знание ни отведе в пустинята на атеизма и духовната нищета. “Идеалите са мъртви, щом се отрича самата възможност за нещо по-висше от самия живот”. В.

Шмаков. Но ето как натрупаното от рационалната наука знание започва да преминава в ново качество.

От отделните накъсани факти започва да се събира една удивително стройна и хармонична картина на света. Понятията за симетрия и отразената в нея Красота проникват все по-дълбоко в системата на рационалните зания. Думите “красиво уравнение”, “красива закономерност” зазвучат сащо толкова


често, колкото и “интеграл” или “производна”. А само неподправеното удивление от величието и красотата на откриващата се грандиозна картина на света по естествен начин се трансформира у много от изследователите във вечния въпрос: не се ли намира в основата на битието едно разумно и одухотворено начало?

Така ли е разсъждавал Нютон, казавайки: "Само дребното знание ни отвежда от Бога, а голямото отново ни връща към Него", - на нас не ни е дадено да знаем. Но все по-голям брой хора започват с изненада да разбират, че пропастта между Религията и Науката – това е дрехата на голия цар.

“Какъв ще е краят на тази стълба с прибижаването към Бог, ако ми бъде позволена тази религиозна метафора. Красота и надежда, или основните закони?.. Нито разбирането на злото, доброто и надеждата, нито разбирането на основните закони по отделно не могат да обезпечат дълбокото разбиране за света. Затова е неразумно, когато тези, които изучават света от единия край на иерархичната стълба, да се отнасят без дължимото уважение към тези, които правят това от другия край (на практика това го няма, но хората ни уверяват, че именно така стоят нещата)”. Ричард Фейнман.

“Съвършеният човек трябва еднакво да следва и двата пътя, като ги съвместява в пълна хармония. Истинският маг е еднакво осведомен както в областта на мистиката, така и в областта на позитивните знания. И именно съвместяването на тези две течения на човешката мисъл са признак, определящ самото понятие за Маг. Бидейки в истинската си природа неразривни, позитивизмът и мистицизмът в лицето на своите представители, чрез взаимното си неразбиране, биха се разминали.

Както всъщност се казва, това разминаване е само видимо, илюзорно, защото същността на явленията не зависи от човека и той може единствено да им променя прозвищата”. (В. Шмаков.)

Постулатът за единния “принцип на съществата”, който е предположение за единството на нашия свят, се признава от представителите както на мистичния път, така и от привържениците на позитивното знание. Но принципа за единството на света означава и, че Природата не познава деленето на битието на физическа част, биологическа, историческа и други условно ограничени области, възникнали в процеса на изучаването.

Така, накъде се стремим, към ккаква неведима цел? Как да достигнем до замисъла на великия единен Живот, всемогъщиа Разум, породил Вселената и нас с вас? Отговор на този вечен въпрос можем да намерим от Хермес: “Разумей Бога, като имащ в Самия Себе Си всички Свои Мисли, целия свят като цяло. Ако ти не можеш да станеш подобен на Бога, то ти неможеш да Го разбереш. Подобното разбира подобното. Извиси се до безкрайната висота, извисяваща се над всички тела, преминаваща през всички времена, направи се вечност, и ти ще разбереш Бога. Нищо не ти пречи да се осъзнаваш като безсмъртен и знаещ всичко: изкуството, науката и чувствата на всичко живо. Извисявайки се над всички висоти, спусни се под всички дърбини, уподоби се на всички чувства на всички сътворени неща: вода, огън, сухо и влажно. Представи си, че ти си изведнъж навсякъде, на земята, в морето, на небето, че никога не си се раждал, че си още е ембрион, че си млад, стар, мъртав и от тази страна на смъртта. Изучи всичко изведнъж: времената, разделянето, нещата, качествата, количествата, и ти ще познаеш Бога”.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ Работата в областта на изучаването на възможностите за приложение на Цилиндрите

продължава и в нашата страна и в чужбина. Струва ми се , че е немаловажно това, в какъв вид и колко медицински грамотно информацията за Цилиндрите на Фараона ще достигне до хората. По възможност, аз се постарах да изпълня тази задача, когато писах книгата.

Немалко труд струваше и организацията на експерименталното производство на Цилиндрите. След редица неудачни контакти, аз намерих съмишленици, които веднага разбраха цялата значимост на египетската находка и без колебание вложиха труда си в организирането на техническата страна на дейността. Отдаде ни се да възстановим точната технологиа на изготвянето на Цилиндъра. Отиде не малко време за отработването на технологията в петербургския завод, преди да получим исканото. Всички резултати са подтвърдени от специална апаратура, като изследванията,


изпитанията се провеждат под наблюдението на лекари. След няколко години труд в това направление на бюрото ми имаше изящна кадифяна кесия с две отделения, където лежаха посланниците на древната страна, родени в Петербург. Цилиндрите на Фараона светеха с ослепителна слънчева и с мека лунна светлина. За миг ми се стори, че виждам наведени над Цилиндрите сенките на Хермес и Асклепий – двамата велики доктори на древността. Зад тях като непоколебима скала стоеше Великото Знание на Египет...

В някакъв момент от`времето почувствах, че Цилиндрите започват да живеят свой, вече твърде независещ от мен живот. Вземаха ги в ръце лекари, физици, специалисти по енергийни практики от Изтока, майстори на Цигун и бойни изкуства, спортисти, парапсихолози, музиканти. Постъпващата информация от тях изискваше обработка и размисъл, допълнителни консултации със специалисти.

Както всяко друго интересно откритие, Цилиндрите на Фарона предизвикаха вълна от подражания.

След многобройни публикаций и излизането на бял свят през 1996 година на филма на Руската телевизия "Изпитанието на тайната на Цилиндрите на Фараона" (снимки 1994-1995), като гъби след дъжд се появиха «Жезлите на силата», «Жезлите на Изида», «Жезлите на Озирис», «Жезлите на Хор», «Жезли-кристал», «Жезли Конт», «Жезли-източник», повтарящи по форма Цилиндрите на Фараона и пълни с неизвестни за мен материали. Появиха се и други видове цилиндри, отразяващи естествените стремежи на авторите им да развият египетската тема. По мои данни, до днес те са повече от 10 вида. За характера на въздействието на всичките тези обекти върху човешкия организъм нямам информация и не мога да съдя за тях. Не мина и без морална нечистоплътност: авторите на «жезлите», без ни най-малко да се смущават, приписаха на творенията си всички резултати от изследванията, проведени с Цилиндрите на Фараона. В едни случаи тези изследвания се появяват като че ли от въздуха, в други се твърди, че са «резултати от медицински експерименти предоставени от нас В.П.Ковтун». Във връзка с това, съобщавам на Читателя, че резултатите от изследванията на Цилиндрите на Фараона никога и на никого не съм предоставял. Също така, че нямам и дори най-малко отношение към фирмата с латинското име «KOVTUN», произвеждаща още някакви «жезли». И така, самият факт на стремителното "размножаване" на жезлите ме предизвика да защитя всеки комплект Цилиндри на Фараона, с направен под мой контрол, сертификат, заверен с личния ми подпис. Освен това, в 21 страни в света е защитено името «Цилиндри на Фараона» и “Cylinders of the Pharaohs” на руски и английски език. Правото на използването на Цилиндрите на Фараона в качеството им на “Стимулатор на организма на човека” се потвърждава от патенти на Руската Федерация № 1626 от 5.01.1994 г. и № 2160582 от 21.03.2000 г.

Следва да подчертая, че и методиката на лечение на Стон - Гордана - Мешкова работи само за Цилиндрите на Фараона, тъй като тя се опира на технете конкретни физични и биоенергийни свойства.

За щастие, порядъчните хора са значително повече, отколкото дребните измамници, и темата за Цилиндрите на Фараона продължава активно да се обсъжда от сериозни изследователи в различни страни.

Кое беше главното за мен по пътя на изучаването на Цилиндрите на Фараона – прекрасното и с нищо несравнимо усещане за приобщаване към Тайната, трудностите при изследванията или многобройните срещи с учените? - трудно е да се каже. По-скоро, това е реалната възможност за помощ на хората, а също и фантастичното докосвани до далечното минало, когато изчезва границата между Миналото и Настоящето.

Това, което ми се струваше призрачно или абстрактно, придоби напълно осезаеми черти: древната философия на Хермес поетизира в съзнанието ми целия колосален пласт информация, натрупана от съвременната наука. За удивителната връзка на Изумрудените Скрижали на Хермес с конкретните знания на човечеството в края на второто хилядолетие аз се постарах да разкажа на читателите в предата си книга "Занимателният свят на физиката. Великата тайна на Хермес".

Ръкописът «Тайните на Живота и Смъртта» и записките на К. Валевски още веднъж

потвърждават предположението за това, че Кавказ, е възможно, да е бил едно от тези места, където


Посветените в Знанието са се стремили да го съхраняти да го пренесат за бъдещите поколения. Заедно с полските приятели се опитваме да пресъздадем биографията на Конт Валевски и сега върви активно търсене на материали за живота му, в който, без съмнение, е имало не малко ярки и занимателни страници.

Все по-далеко и по-далеко от нас си отива във времето страната на Великите Фараони. Стопили са се на прах и пясък телата на милиони египтяни, разнесени са в бездната на Космоса мислите им, чувствата, ненавистта и любовта им. Завинаги са замлъкнали колелата на Мемнон, и само исполинският Сфинкс до Великите пирамиде все така гледа във Вечността, обрърнал към нея осакатеното си лице... Прочетени са иероглифите, уточнени са датите на господството на фараоните на двадесет и шест династии, описан е начина на живот на народа и обрядите му, разположени са по полиците музейните експонати. Но остава недоизказано още нещо много важно. И ние гочувстваме. Надеждата да се докоснем до висшите Знания не ни напуска. И те, действително, дават да се разбере за тях по силата на поразителното изкуство, по неизмерената засега дълбочина на страниците на “Книгата на Мъртвите”. Това Знание още не веднъж ще идва, както днес при нас дойдоха Цилиндрите на Фараоните.

Нямам никакви доказателства за това, че именно по тази построена от историята линия: Рамзес II - Колхида - Абхазия, да достигнали до нас Слънчевият и Лунният посланник на Древния Египет. Освен това, ще се наложи допълнителен кръстосан анализ на фактите и обстоятелствата за пълното доказване тъждествеността на загадъчните Цилиндри с тези предмети, коит държат в каменните си ръце статуите на Великите Фараони. Но такъв е пътят на науката.

А днес можем да вземем в ръце удивителния, неприличащ на нищо известно до сега, подарък на Древния Свят – Цилиндрите на Фараона и да усетим целебната им сила и благотворнто им влияние. Дали те на са били загубените жезли на тринадесетте богове на Атлантида? Кой знае...

Пушкиновто Царско Село. 1990 – 1998 г. БЛАГОДАРНОСТИ Искам да изразя най-дълбоката си признателност за нееднократната помощ и подкрепа на

военните моряци и на капитана първи ранг Ю.С.Савченко, Н.П.Лузик, Г.Д.Озеров, на капитана втори ранг И.В.Старкин.

Благодарен съм на приятелите си, докторите на медицинските науки М.А.Никулин и М.А.Бланк за проведените от тях медицински изследвания на Цилиндрите на Фараона.

Огромна работа извършиха и Т.А.Мешкова и В.В.Мешков по създаването на специална, лечебна методика за работа с Цилиндрите на Фараона. Те ме поддържаха и във всички нелекие минути от живота ми.Неоценима помощ ми оказаха и П.Еремеев, Е.Волков и В.Соловьов.

Направиха много за прсъздаването на Цилиндрите на Фараона Н.И.Кирилова, Н.Н.Корякин, О.В.Корякина, К.Туварджиев. Дълбоко съм благодарен също така и на жена си и на сина си за тяхната постоянна помощ и

внимание. КОМЕНТАРИИ Абрахам Анатол - френски физик-теоретик, внесъл голям принос в изследванията на ядернния

магнетизъм. Автор на увлекателната книга “Обратно във времето, или физик, физик, къде си бил” (1987).

Агатархид - др. гръцки географ, историк, философ, живял II век преди н.е. в двора на Птолемеите в Александрия

Агрипа Корнелий (1486-1535) - философ, представител на класическия европейскио мистицизъм. Един от най-даровитите хора на своето време. Като сатирик си натрува множество врагове; води живот пълен с приключения.

Антиной - 1. В “Одисята” най-наглият от годениците на Пенелопа, много пъти оскърбява Одисей, като идва в двореца като просяк. Загива от стрелата на Одисей. 2. Фаворит на римския


император Адриан, живял II век от н.е. След смъртта му на двадесет годишна възраст (удавен в Нил) бива обожествен от Адриан. В негова чест е основан град Антинопол, съоръжен с храм и изсечен на монета.

Анх - знак, символ на живота, запазен, най-значимият символ на древните египтяни. Има форма на кръст с примка вместо горен край. В нега са обединени два символа - кръстът, като символ на живота, и кръгът, как символ на вечността, а заедно те образуват безсмъртието. Този кръст символизира също и объединението на женското и мъжко божества, Озирис и Изида и, следователно, съюза на земното и небесното. Египтяните не изобразяват анх на амулетите, за да удължат живота си на земята, а с него са погребвали мъртвите, зада продължи живота на успаните в другия свят. В Музеят в Кайро на египетската древност се пази обширна колекция от кръстове с различна форма, потвърждаващо широкото разпространение на този символ в Египет. Съществува предположение, че Анх първоначално е пил своеобразна примка за носене на тежки или някакви специални предмети. Съгласно друга версия, Анх напомня на инструмент, използван от египтяните за измерване нивото на водата на Нил - Нилометър.

Ашур – столицата на Асирия от средата на 2-то хилядолетие до н.е. Днес руините й се намират на територията на Ирак и носят иметое Калъат-Шаргат.

Аменемхет III - фараон на Египет (Средното Царство) от XII династия. Години на управление: 1844-1797 пр.н.е.

Аменхотеп III - фараон на Египет от (Новото Царство) XVIII династия. Години на управление: 1402-1364 пр.н.е.

Аменхотеп IV (Ехнатон) - фараон на Египет от (Новото Царство) XVIII династия. Управлявал: 1364-1347 пр.н.е. Религиозен реформатор, въвел култа към единния бог Атон, олицитворяващ слънчевия диск.

Анаксимандър (ок. 610 - 547 пр. н.е.) – гръцки философ, представител на милетската школа. Автор на първото философско съчинение на гръцки език.

Ангкор - комплекс от храмове, дворци, водохранилища IX-XIII в. (Кампучия), включващ в себе си храмове във вид на стъпаловидни пирамиди.

Анубис - египетски бог, покровител на мъртвите, бог на некрополите, в Древното Царство е бог Дат (Дуат) на Загробното Царство. Един от съдиите в царството на мъртвите. От края на Древното Царство функциите на Анубис като главен бог Дат преминават към Озирис. Анубис се е изобразявал във вид на човек с глава на чакал или куче, той приготвя умрелия за балсамиране. Анубис се отъждествява с Хермес - привеждащ мъртвите в Загробния Свят, а понякога с Кронос – богът на времето.

Апис - священ бик, душата на мемфиския бог Птах. Олицетворение на плодородието и душата Хапи-Нил и Озирис – богът на възраждащата се природата. Център на култа на Апис е бил град Мемфис. Считат го също и за душа на бога на слънцето Ра. На бронзовите статуетки, достигнали до наше време, слънчевият диск се намира между рогата на бика. По времето на управлението на династията на Птолемеите става пълно сливане на Апис и Озирис в едино божество Серапис.

Аполон Тиански - философ-неопитагореец, съвременник на Иисус Христос. Основател на питагорейската школа в Ефес.

Апоп - в египетската митология огромен змей, враг на Слънцето-Ра, олицетворява мрака, обитател на подземното царство.

Апиан (170 г н.е.) - древноримски историк, адвокат. Автор “Римската истории” в 24 книги. Астарта - сирийско-палестинска богиня на войната, покровителка на бойните колесници,

дъщеря на Ра. Кулът на Астарта прониква в Египет в епохата на нашествията на хиксосите. Атум - Съвършен, пълен. В египетската митология - бог-творец, един от най-древните богове.

Според хелиополската космогония, Атум, “създал сам себе си”, възниква от първобитния Хаос - Нун заедно с първосъздадения хълм Бен-Бен. Атум е бог на Слънцето, отъждествяван понякога с бог Ра. Постепенно неговия култ се слива с култа на Ра (Ра-Атум). Богът, възглавяващ великата девятка на боговете. Създал боговете-близнаци: въздух - Шу и влага - Тефнут, от които произлиза Земята - Геб


и Небето - Нут. Изобразяван във вид на човек, увенчан с двойната корона на Египет. Понякога е с облик на скарабей, змия, ихневмон, маймуна. Идентифицира се с Нун, Ра, Хепри, Апис.

Ахил (Ахилес) - в гръцката митология герой от Троянската война, син на Пелея – цар на мирмидоните във Фтия и на морската богиня Фетида. Фетида, за да направи тялото на Ахил неуязвимо, потапя младенеца във водите на Стикс, като го държи за петата, поради което остава уязвима само тази пета (запазил се е изразът “ахилесова пета”). След победоносното сражение с царицата на амазоноките Пенфесилей и вожда на етиопците Мемноном, Ахил се окопава в Троя и загиват от отровната стрела на Парис, насочвана от бог Аполон към петата му. Той е един от любимите персонажи на античното изкуство. В епохата на Възраждането за Ахил не забравят Рубенс, Тополо, Пусен и др. В драматургията образа на героя привлича Лафонтен, Корнелий, Гьоте, Клайст; в оперното изкуство - Доницети, Кайзер, Хендел и др.

Ах-Кин е слънчево божество на народите на маите. Негов символ е четирилистно цветче, изобразено, по правило, на челото на божеството. Ах-Кин има лице на старец, спирала на носа и в ъгълчето на устата. От него зависело, дали ще е дъждовно или суша, а също и ръстта на растенията.

Ба - една от “душите”-същности на човека или божеството, “жизнената сила” на всеки човек, продължаваща да съществува и след неговата смърт. Ба осъществява всички функции на човека: да се храни, да пие и т.н. Изобразява се във вид на птица с глава, а понякога и с ръце на човек. Ба имат не само хората, но и много градове: Хермопол, Буто, Иераконопол и др.

Бастет (Баст) (гръцки Бубастис) – богинята на град Бубастис. Култът към нея е разпространен по целия Египет. Изобразявана е във вид на котка или жена с глава на котка. В Египет котките се ползват с голяма почит, било е забранено да се убиват. Даже и случайното убийство на котка се наказва със смърт. Херодот свидетелства, че смъртта на котката се оплакво по-горко от смъртта на син. В Късния период Бастет е доброто божество на любовта, веселието, музиката, а често е отъждествявана и плодородието.

Бен-Бен - в египетската митология е първото парченце от земята, възникнало от водния Хаос, камък-обелиск, Изначалния Хълм, появил се по волята на Атум-Ра от водите на първичния океан. Бенбенетите са египетските обелиски, символизиращи първата суша, хълма Бен-Бен.

Бехистунският надпис е триезичен клинописен текст (древн.-перс., еламски и вавилонски) на скалата Бехистун (Иран), изсечен по заповед на цар Дарий I. Съдържа изложение на събитията в държавата на Ахеменидите в 522 -519 г пр.н.е. Прочтен е в 3- - 4--х на XIX в. От английския учен Г.К. Роулинсон. Прочитането на Бахистунския надпис слага началото на дешифровката на клинописното писмо на много народи от Древния Изток.

“Бхагават-Гита” е част от 6-те книги “Махабхарата”, религиозно-философска книга от Древна Индия (средата на 1 хилядолетие пр.н.е.) В нея е изложена философската основа на индуизма и е посочено, че главният път към “освобождението” е безкористното изпълнение на задължинията си.

Ваал-Молох - 1. Ваал (Баал) - бог на бурята, гръмотевиците и мъниите в западносемитската митология. Почита се във Финикия, Палестина и Сирия. Постепенно култът към него се разпространява на Запад, в Египет, Испания и по-нататък. 2. Молох е божество, почитано в Палестина, Финикия и Картаген и изискващо човешки жертвоприношения, основно на деца.

Вуд Робърт Уилямс (1868-1955) - американски физик-експериментатор. Основните му работи са в областта на физичната оптика.

Хамилтън Уилям Роуан (1805-1865) - ирландски математик и физик. Гамов Георгий Антонович (1904-1968) - американски физик-теоретик. Автор на модела

“Горещата Вселена” и постановката на проблема на генетичния код. Автор на редица научно-популярни книги.

Гардинер Алан Хендерсън (1879-1963) - английски египтолог. Автор на граматиката на класическия египетски език.

Хектор - в гръцката митология е троянския царски син, син на Приам и Хекуба, мъж на Андромаха, главен защитник на Троя в “Илиадата на Омир. Образът на Хектор става олицетворение на благородството.


Хермес е гръцки бог, син на Зевса и Майя, дъщеря на Атлас. Хермес е вестител на боговете, водач на душите на мъртвите в Аид, покровител на пастирите и скотовъдците, покровител на пътниците, бог на търговията, на лукавството и кражбата. По пътищата са му поставяли херми - каменни стълбове, с които в древността са отбелязвали места на погребенията. Хермите са били пътни знаци за пазителите на пътищата, границите, вратите. Получавайки дар от Аполон златен жезъл, Хермес е обучен от него на изкуството на гадаенето. С вълшебния си жезъл Хермес можел да потопи в сън всеки от боговете и хората, или да събужда спящите. В елинската епоха Хермес се отъждествява с древноегипетския бог Тот и се счита за покровител на магията (Хермес Трисмегист - “Трижди велик”). От името на Хермес произлиза и думата “херметичен”, “херметични знания”, тест тайни, скрити, достъпни само за посветените.

Херодот (490- ок. 425 до н.э.) - гръцки историк, котото наричат “баща на историята”. Много пътешестве. Автор е на съчинения на тема гръко-персийските войни, историята на Египет, Месопотамия и др., дал подробно описание на живота на скифите.

Омир – легендареен древногъцки поет, автор на “Одисея” и “Илиада”. Според преданието е сляп. Седем гръцки града се борят за правото да се се наричата негов роден град.

Хор (Хор) - един из най-древните богове на Египет, бог на слънцето, “високолетящият”, “намиращия се във висините”. Изобразяван е във вид на сокол или слънчев диск скрила на сокол. Фараонът е бил считан за земно въплъщение на Хор, син на Озирис и Изида. Хората са били длъжни да се грижат за Хор (фараона), иначе на земята ще се възцари мрак, пустош и глад. Образът на Хор има редица ипостаси, лица; сред тях са: бог на небето и светлината - сокол, летящ през световното пространство. Очите му са - Слънцето (дасното) и Луната (лявото). Полетът на сокола е свързан със смяната на годишните времена и на денонощието. С крилата си той охранява царя. Съгласно мита за Хор Бехдетски, той е съпровождал ладията на бога слънце Ра, плуващ по Нил, и поразява с харпуна си враговете на Ра начело със Сет, като ги превръща в крокодили и хипопотами. Херодот сравнява Хор с Аполон.

Гулиа Дмитрий (1874-1960) - абхазски поет и писател. Дали Салвадор (1904-1990) - испански художник, основател на сюреализма. Дебай Петер Йозеф Вилхелм (1884-1966) - физик, химик. Един от основоположниците на

теорията за твърдото тало. Лауреат на Нобелова награда по химия. Джавахишвили Иван Александрович (1876-1940) - грузински историк, академик. Трудовете му

са по историята на Грузия и ръководство по история Диоклетиан (243-313) - римски император (284-305), реформатор, стабилизирал положението в

държавата, усилил армията и уредил данъчното облагане. Предприема редица гонения на християните.

Джосер - фараон на Египет (Древното Царство) III династия. Години на царуване 2624-2605 пр.н.е.

Диоген Лаертский (I-вата половина на III в.) - гръцки писател, автор на съчинения по история и гръцка философия.

Диодор Сицилийски (ок. 90 - 21 пр.н.е.) - гръцки историк. Описал събитията от историята на Древния Изток, Гърция, Рим от легендарните времена до средата на I век пр.н.е., автор на “Историческа библиотека”, състояща се от 40 книги.

Диоскурия (Диоскуриада) - античен град на бреговете на Понт Евксински (Черно море). Градът е основан през VI век пр. н.е. от търговци от големия малоазийски град Милет на мястото на съвременния град Сухуми. Впоследствие става голям търговски център. Сгласно легендата, спътниците на мореплавателя Язон, братята-близнаци Кастор и Полидевк, или Полукс, сред открадването на златното руно от колхидския царя Еат се установяват в райна на днешния Сухумске залив, където основават град Диоскурия, тоест гда на близнаците. В началото на I в. н.е. градът се намира под властта на Рим и носи името Севастополис. До VI в.е крепост. Вследствие на свличания на почвата руините се намират на дъното на Сухумския залив.

Дирак Пол Адриан Морис (1902-1983) - английски физик-теоретик. Лауреат на Нобелова награда (1933). Един от създателите на квантовата електродинамика.


Елена - от гръцката митология дъщерята на Зевс и Леда. Слави се с необикновена красота (Елена Прекрасна), жена на спартанския цар Менелай, открадната от Парис и отведена в Троя. Това става причина за дългата и кървава Троянска война. Митът за Елене се ползва от вниманието на писатели, художници, музыканти, като се започне от античността.

Иктин - гръцки архитект 2-рата половина на V в. Пр.н.е. Заедно с архитекта Каликрат и скулптора Фидий построяват знаменития Партенон в Атина (447-432 пр. н.е.) Там по поръчка на Перикъл е построен Одеон - концертната зала за изпълнението на оди, песни, от който е останал само фундамента. Постройката е органично съчетание на дорическа и йоническа заповед.

Имхотеп - в Египет се счита син на бог Птах, покровител на знанията, науките, мъдростта, изкуството и занаятите. Исторически Имхотеп е строител-архитект по време на управлението на фараон Джосер. Той построява стъпаловидната пирамида ня Джосер в Сахара. Това е първата пирамида в Египет. Съхранени са множество скулптурни изображения на Имхотеп, изобразяващи го седящ на стжол със свитък папирус в ръце. Имхотеп се прославя като лечител и гърците го наричат с името Асклепий.

Исида (Изида) - египетска богиня, жена (сестра) на Озирис, майка на Хор. Култът е разпространен по цял Египет. Изида се почита като богиня на плодородието, майчинството, живота, здравето, съпружеската вярност, семейното огнище, любовта, покровителка е на родилките, богинята на магиите, магьоснечеството, тя е владетелка не само на речните, но и на морските води и покровителка на моряците. В Древна Нубия Исида се счита за покровителка на царската власт. Тя е защитничка на угнетените, утешителка на унижените (тези черти на Исида христианството пренася върху Богородица). Образът на Изида с младенеца Хор на ръце се явява като прототип на Божията майка с Младенеца. Изида е изобразявана главно с украшение от рогата на небесната крава със слънчев диск между тях. От времето на елинизма култът към Изида се разпространява далеч зад пределите на Египет. Тя е най-почитаното женско божество в Гърция, в Италия, в Галия, Испания, Британия и даже в Индия. В античния свят Изида се отъждествява с много богини: с Херой, Деметра, Персефона, Атина, Селена, Фетида.

Ка - в египетската митология е една от “душите”-същностите на човека и божеството, двойник на човека. Ка може да се въща в тялото (мумията) след смъртта, тя загива само тогава, когато няма къде да се върне. За знатните са се строили ботати просторни гробници, да да може Ка, да се отдели от тялото, а след това, като се съедни снего, да живее в удобно помещение. Но ако тялото все пак изтлява, то остава статуята на мъртвия, скрита също в гробницата, и то не една. Ако загине и тя, то в гробницата, на тайно място се поставя изрязано в камък името на успания или зазидано изображени на главата, което ще послужи за последно прибежище на душата.

Кайфа (Каиафа) - первосвященник, един от тези, които осъждат Иисус Христос на мъченическа смърт. Той произнася лицемерните думи: “По-добре един човек да умре за хората, отколкото цял народ да погине за един човек.”

Какабадзе Давид Нестерович (1889-1952) - грузински живописец и театрален художник. Каликрат - гръцки архитект от середата на V в. Пр. н.е. Заедно с архитект Иктиний и скулптора

Фидий построяват Партенона на Атинския Акропол. Там Каликрат построява храм на богинята Нике Аптерос (420 пр.н.е.)

Камбиз – цар на Персия. Завоевател на Египет (525 пр.н.е.) Картър Говард (1873-1939) - английски археолог, изследовател и първооткривател на

гробницата на фараона Тутанкамон. Касандра – най-красивата от дъщерите на троянския цар Приам. Аполон я дарява с пророчески

дар, но отхвърлен от нея, прави така, че да престанат да вярват на нейните прорицания. Именно Касандра се опитва да предупреди троянците за опасността, таяща се в дъревения кон, който ахейците оставят до стените на града.

Кирхер Афанасий (XVIII в.) - учен-йезуит. Прави един от първите опити да дешифрира египетските йероглифи. “Книгата на Мъртвите” – свещените текстове с описанияето на Задгробното царство, съда на Озирис, с имената на стражите и демоните, съз заклинанията, които трябва да знае умиращият, за да се добере чрез Дат (Дуат) до Великия Чертог на Двете Истини, където да се яви на


съд пред Осириса и още 42-мата богове. В “Книгата на Мъртвите” се посочвот тектовете на химните на Ра и Озирис, описва се блаженния вечен живот в полетата на Иалу. Някои текстове от “Книгата на Мъртвите” се изпълняват по време на мистериите и богослужебните церемонии в течение на цялата година. Тази книга е трябвало да бъде прочетена още преживе от всеки египтянин, а когато умре, по възможност книгата се поставя в саркофага, за да може мъртвият да се ползва от тектовете, ако забрави някои от заклинанията.

Колхида - древно-гръцкото име на Западна Грузия. През VI-II в. Пр. н.е. по долното течение на река Риони (Фазис) и по брега на Черно море (юго-западно от Закавказието) се създава робовладелска държава –Колхидско царство.

Копти - египтяни-християне. През XI-XIIв. коптският език се измества от арабския. Коптският език си има своя азбука, произлизаща от гръцката. Коптската писменост се е съхранила само в религиозното ежедневие.

Кора - “девойка” - в гръцката митология е едно от имената на богинята Персефона. На архаичната статуя тя е девойка в хитон или плащ.

Крик Франсис Хари Комптон (р. 1916) - английски генетик, биофизик. Един от авторите на модела на структурата на ДНК (двойната спирала). Лауреат на Нобелова награда (1962).

Курос – архаична гръцка статуя на разголен юноша, атлет. Художниците, вдъхновени от красотата на тренираното тяло, ваят прекрасни статуи, които на свой ред, се явяват образци за съвършенството на юношите.

Ландау Лев Давидович (1908-1968) - физик-теоретик, академик. Лауреат на Нобелова награда (1962). Автор на “Курс по теоретична физика” (съвместно с Е.М. Лифшиц).

Лаплас Пиер Симон (1749-1827) - френски астроном, физик, математик. Автор на теорията на движението на планите и спътниците им. Предлага хипотеза за произхода на Слънчевата система.

Леви Елифас - френски философ-езотерик. Автор на книгата “Догмата и ритуалът на висшата магия” (1853), “Великата тайна” и др

Лорън Клод (истинската фамилия е Желе, 1600-1682) - френски живописец. Представител на класицизма.

Маат - “Правда”, египетска богиня на световния ред и истината, на законите на хармонията и справедливостта. Счита се за жена на бога на мъдростта Тот, понакога - Птах. Маат е дъщеря на Ра и взела участие в сътворението на света. Главното действащо лице в задгробния съд е Озирис; в едното блюдо на везните си той поставя сърцето на покойния, а в другото – перото на богинята Маат. Ако везните застанат в равновесие, покойният се признава за оправдан и се отправя в полето на блаженството – полето на Иалу. Ако стрелката на везните се отклони, покойният се счита за грешник, и Великата Енеада (Великта девятка богове ) му издава обвинителна присъда, а сърцето на осъдения се дава на чудовищната богиня Амт (Аммат), която го изяжда - “Лакомницата” е с тяло на хипопотам, с грива и лапи на лъв, и с уста на крокодил. Маат ръководи разливите на Нил, смяната на годишните времена, движението на звездите на небето. Изобразява се като седяща на земята жена с прииснати към тялото колене. Символът на Маат е щраусово перо, прикрепено на главата й.

Манефон (2-та половина – началото на III в. Пр.н.е.) - върховена жрец в Хелиопол, египетски историк.

Масперо Гастон Камил Шарл (1846-1916) - френски египтолог. Основател на Института за източна археология в Каир.

Менкаур (Микерин) - фараон на Египет (Древното Царство) IV династия. Години на властване: 2490-2471 пр. н.е.

Метсю Габриел (1629-1667) - холандски живописец. Автор на картини с теми от светския бит. Митания – държава на територията на северна Месопотамия (современна Сирия), съществувала

през XVI-XIII в. Пр. н.е. Завоювана и разрушена от Асирия. Моаи - ритуални мъжки или женски фигурки, изрязвани от населението на остров Пасха. Мохенджо-Даро – Могилата на Мъртвите. Руините на древния (3-2 хил. Пр. н.е.) град в

централната част на провинцията Синд в Пакистан. Паметник на високоразвита култура. Съхранени са облицованите с тухли кладенци, басейни със стъпаловидни наклони, тръби водопроводи и


канализации, остатъците от градските каменни стени са с дебелина до 9 м. Загива в резултат на природни катаклизми, възможно е, поради катастрофално наводнение при разлива на водите на Инд. В долината на Инд, в руините на древните градове са намерени цилиндрични печати, направени по образец на шумерските, а в самия Мохенджо-Даро е открит съд с шумерски надпис.

Навои Алишер (1441-1501) - псевдоним на Низамадин Алишер (Навои значи “Мелодичен”). Узбекски поет и учен. Визира султан Хусейн Байкара. Автор на шест знаменити поеми и множество лирични стихотворения.

Нармер - фараон на Египет (от Додинастичния период) - до 3000 г. Пр.н.е. Нефертити - царица на Египет. Жена на фараона Аменхотеп IV (Ехнатон). Нехбет (Нехебт) - в египетската митология е богиня, олицетворяваща могъществото и властта

на фараона. Помога да се обезпечи победата над враговете. Счита се за символ на Горен Египет. Свещенното животно ястреб, двойка с Уаджет - свещеното Око символизират обединението на Горния и Долния Египет в единна държава. В “Текстовете на Пирамидите” Нехбет се отъждествява с Мут, имаща функциите на богиня-майка, и помагаща при раждането. Център на култа е Иераконпол, столицата на Горен Египет.

Ниневия - един от най-древните градове на Асирия (селище от препи 5 хилядолетия пр.н.е.) Знаменателен царската си библиотека -хранилище, съдържаща повече от 30 000 клинописни глинени плочки. Руините на Ниневия са на територията на Ирак.

Ном - от гр. “номос”, административен окръг в Древен Египет. Всеки ном има политически и религиозен център, богове-покровители, священи животни, войска, герб. Броя на номовете и тяхната площ се мени през различните периоди. Оттук е думата номарх - царски наместник в Древния Египет, Управител на нома.

Нострадамус (Мишел дьо Нотър Дам, 1503-1566) - френски учен, лекар. Знаменит предсказател, автор на книгат “Пророчества”.

Нут - “Небе”. Египетска богиня на небето, жена (сестра) на Хеб. Сутрин Нут ражда слънцето, за да го погълне вечерта отново. Управлява движението на звездите, които са нейни деца. Съгласно хелиополната космогония, деца на Нут са Озирис, Сет, Исида и Нефтида. Нут е свързана с култа на мъртвите, тя възнася душите на мъртвите на небето. Изобразява се като Небесна Крава, родила слънцето, звездите и всички богове. По-късно – във вид на жена, прехвърлена като дъга през цялото небе и опираща се в земята с крайчетата на пръстите на краката и ръцете си. Отождествявана с Мут, Хатор, а от гърците понакога - с Рея.

Опенхеймер Роберт (1904-1967) - американски физик-теоретик. Един от създателите на атомната бомба.

Озирис - древнегипетски бог на умиращата и възкръсваща природа. След възкресението си Озирис става цар на Задгробния Свят, съдия в царството на мъртвите, бог на плодородието. Жътвата, отрязването на класовете е символ на убийството на Озирис и разчленяването на тялото му, а сейтбата, хвърлянето на зърната в почвата – погребението на Озирис, и поникването на посевите е неговото възкресение. Озирис е по-големият син на бога на земята Хеб и богинята Нут, брат и мъж на Изида, брат на Нефтида и Cет, баща на Хор. Царствайки в Египеет, той дава на народа знания, научава хората да орат земята, да сеят ечемик и пшеница, да събират реколтата, отглеждат лозя, да правят вино и бира, да пекат хляб, да добиват и обработват медната и златна руда, дава на хората писмеността, обучава ги в изкуството на лечителството, на строителството на градове, на астрономията, на математиката, учредява култ към боговете. Времето на управлението на Озирис е златния век на Египет. В текстовете на пирамидите фараонът след смъртта си се уподобява на Озирис, и го наричат Озирис. Той оживява подобно на Озирис. От епохата на Средното Царство всеки мъртав египтянин се отъждествява с Озирис. От края на Новото Царства Озирис зе свързва с Ра (Ра-Озирис) и го изобразяват със слънчев диск на главата. В елинския период култът към Озирис се слива с култа на посветения му свещен бик Аписа в образа на Серапис. Древните гърци отъждествяват Озирис с Дионис, Аид, Посейдон, Хелиос и Ерот. Озирис е изобразяван във вид на човек с тяло, обинтовано, подобно на мумия, и с лице , зелено на цвят (бог на растителността). На главата на Озирис има корона -Атеф.


Паустовски Константин Георгиевич (1892-1968) - руски, съветски писател. Пиопи II (Неферкара) - фараон на Египет (Древното Царство) VI династия. Години на

управление: 2254-2160 пр.н.е. Платон (428-348 пр.н.е.) - гръцки философ-идеалист. Основател на философската школа в

Атина. Плиний Старши (23-79 н.е.) Римски писател и историк. При император Веспасиан заема висши

граждански и военни длъжности. Загива при избухването на Везувий. Плутарх (46 - 126) н.е. - гръцки историк и писател. Автор на “Сравнителни животоописания”,

където са включени биографиите на петдесет известни гърци и римляни. Един от най-образованите хора на своето време. Изиграл забележителна роля в двора на император Траян. До нашето време са достигнали 154 негови произведенията, представляващи повече от четири хиляди съвременни книжни страници.

Пойнтинг Джон Хенри (1852-1914) - английски физик. Професор от Бирмингамскияо университет.

Псаметих III – фараон на Египет (Късния период), XXVI династия (саиската). Години на царуване: 526-525 пр.н.е.

Пта (Птах) - в египетската митология е богът-творец, мемфиското божество на земята и плодородието, създал осемте бога, света, животните, растенията, хората, занаятите, храмовете, градовете, изкуството. Покровител е на изкуствата и занаятите. В Древна Гърция се отъждествява с Хефес. Бог на истината и справедливостта. Култът към Пта има общоегипетски характер. Отъждествява се с Нун, Хапи, Хнум, Ра и Амон-Ра, с Татенен (бог на Земята), Сокар и Озирис (задгробните божества). За син на Пта е считан Имхотеп. Жените на Пта се наричали Маат, Баст, Тефнут, Хатор. Священно животно - Апис.

Птоломеи - царска династия в елински Египет (305-30 пр.н.е.) Царица Клеопатра - последната представителка на династията на Птоломеите. Ра – бог на слънцето. В различните времена и на различните места слънцето се приема

различно и се нарича от етиптяните различно. Слъцето пред залез е Атум, слънцето в зенит - Ра, възходящото слънце - Хепри. В “Текстовете на пирамидите” са разказва за Ра, като златно теленце, родено от Небесната крава. Като се започне от петата династия, всички фараони се наричат синове на Ра. Ра се отъждествява с много богове - Амон, Озирис, Монту (бог на войната). Древно египетско предание представя Ра като твърде суров бог: като разбира за безнравствените дела на хората, Ра извиква богинята Хатор заедно с другите богове и заповядва да се накажат жестоко провинилите се. Хатор се спуска на земята в образа на свирепата жена-лъвица Сохмет и устройва касапница, като унищожава хората един след друг. Мащабите на бедствието са толкова големи и страданията на хората така безмерни, че Ра се смилява и заповядва на дъщеря си: “Спри! Ти изпълни волята ми. Иди си с мир”. Само, че Хатор-Сохмет, влизайки в ловната възбуда, вече не може да спре и продължава да убива безлазборно. Тогава Ра заповядва да се свари много била и да се добави в нея счукан на прах червен минерал диди (нямам информация за превода на този минерал, а и някакво описание за него). Слугите на Ра изпълняват заповедта, и сутринта сивирепата богиня вижда на местото на вчерашната кланница много кървави червени локви. Решавайки, че това е кръв, богинята-лъвица започва жадно да лачи и, опиянявайки се заспива. Тогава Ра я взема, сънна и успокоена, при себе си и казва: “Отсега нататък в деня на твоя празник хората ще щи носят съдове с бира, а ти ще се наричаш Владетелката на опиянението”. Легендата , несъмнено, отразява някакви действителни нещастия, приключили за хората в онези далечни времена. Като цяло Ра се възприема от египтяните, като бог справедлив и всемогъщ. Действително дантовски се представя сцената на приветствието към Ра от мъртвите: Слава на теб, Ра! Пред теб се поклоняват обитателите на Дат. Възхваляват те теб, идващият в света, Ликуват сърцата на подземните...

Рамзес II - фараон на Египет (Новото Царство) XIX династия. Години на управление: 1290-1224 пр.н.е.


Рьорих Николай Константинович (1874-1947) - руски живописец, писател, археолог, етнограф, пътешественик, обществен деец. Основател на Хималайския институт за научни изследвания “Урусвати” (Утринна звезда).

Рета Осима - японски поет от XVIII в. Робер Гюбер (1733-1808) - френски живописец. Автор на картин и декоративни пана с изгледи

от паркове и антични руини. Росет Александра Осиповна (1809-1882) – придворна дама на императрица Александра

Федоровна, жена на Николай I. Близък приятел на А.С. Пушкин. Поетът я нарича “мургаво-румената ни красота”. Оставила мемоари, които по-късно са фалшифицирани от дъщеря й О.Н. Смирнова

Саади (между 1203 и 1210 - 1292) - персийски философ и учен. Автор на поемата “Бустан” (1257) и на сборника расскази-притчий “Гулистан” (1258).

Сенусерт II – фараон на Египет (Средото Царство), XII династия. Години на управление: 1897-1878 пр.н.е.

Серапис - см. Апис. Сет - в египетската митологии бог на пустинята, олицетворяващ злото, убиец на брата на

Озирис. Изобразява се като човек с глава на магаре с червена грива или като хипопотам, крокодил или змия. Свещените животни са магаре, антилопа, свиня, жираф. В началото на Древнето Царство Сет е бог-покровител на фараоните, бог-войн, помощник на Ра в битките със змея Апоп. С разпространяване на култа към края на Древното Царство, Осирисзапочва да се счита като олицетворение на злото начало, бог на пустинята, асоциира се с бедствията: войните, сушата и т.н. До VIII в. пр.н.е. съществуват и двата образа на Сета. Едни от митовете рисуват Сет като злодей, други го пречисляват към свитата на Ра, заедно с другите богове, охраняващи Слънцето в Небесната Ладия. Фараоните от XIX и XX династия в чест на Сета вземат имената Сети I, Сети II, го считат за покровител на властта на фараоните. По разпространена е представата за Сете като зъл бог. Рожденият ден на Сета - три дни преди Нова година се счина за нещастлив. През този ден фараоните не вземат отговорни решения и въобще не се занимават с държавни дела. Египетският бог Сет съответства на елинския Тифон.

Скарабей – отъждествява се с бог Хепри, богът на утренното слънце, който приема образа на бръмбар-скарабей и търкаля слънчевия диск към апогея му. Амулетите във вид на бръмба-скарабеи давани и на живи и на мъртви, трябвало да защитават от силите на злото. При мумифицирането на телата на мястото на сърцето се поставя каменен бръмбар-скарабей, помагайки за възраждането към вечен живот след смъртта, както се възрожда и самият скарабей.

Сократ (470/469-399 пр.н.е.) - гръцки философ, проповядващ достигането на истинското благо чрез самопознание. Бива обвинен в “развръщаването на младежите” и в “поклонение на ново божество”, осъден на смърт екзекутиран, като приема отрова от цикута (котешки магданоз-отровно растение).

Сохмет - “Могъщата”, лъвоглава богиня, покровителка на фараоните, божество на войната. Понякога е отъждествявана с Мут, богинята на небето.

Стен Ян (1626-1679) - холандски живописец. Автор на занимателни картини на тема бюргерския и селския бит.

Страбон (около 63 пр.н.е. - около 20 н.е.) - гръцки историк и географ. Много пътешествал из Мала Азия и Египет, посещава няколко пъти Рим. “Историческите записки” на Страбон от 47 книги не достигат до нас, но неговата “География” от 17 книги е запазена напълно. Страбон споделя мнението на Ератосфен за кълбовидността на земята.

Су Ши (1037-1101) - китайски художник, учен, поет, калиграф, държавен деец. Името му е обгърнато от множество предания и легенди. Притежава всестранни интереси и изтъкнати способности, на двадесе години полага изпит за висшата таучна степен “цзинши”, което съответства например на степента доктор на науките, което веднага го въвежда във висшите правителствени кръгове. Държавническата му кариера познава и блестящи полети и също толкова стремителни падения. Бидейки кристално честен и обаятелен човеко, Су Ши сплотява около себе си обширен кръг


философи, живописци и литератори. Той е една от най-ярките личности в историята на китайската култура.

Тагор Рабиндранат (1861-1941) - индийски писател-хуманист и обществен деец. Там Игор Евгениевич (1895-1971) - физик-теоретик, академик. Лауреат на Нобелова награда

(1958). Танит - богиня, едно от главните божества на Картаген. Другото й име е Ваалет (жената на

Ваал). Символите на Танит са обърнат полумесец и женска гръд – срещащи се на много произведения на изкуството на Картаген.

Терборх Герард (1617-1681) - холандски живописец. Автор на картини от светския жанр. Тиберий - римски император 11-37 г. н.е. Тот – египетският бог на мъдростта, смятането, писмеността, божеството на Луната,

отъждествява се лявото око на Хор - сокола. Във вид на священата птица ибис пренася мъртвите в Дат. Божество на временат, владика и изчислител на годините. На основата на лунните фази е съставил календар. На Тот са били посветени петте допълнителни дни, извън дванадесетте месеца на годината. Счита се за сърцетона Ра. Ра създава Тот като свой нощен заместник. В Египет са наричали Тот “сребърния Атон” (“сребърен диск”). Тот е божеството на медицината, покровител на лекарите, а също така и божество на магиите и чародействата. Ръководи реда, справедливостта и хармонията в света. За негова жена се счита богинята на истината Маат. Тот се смята за създател на свещените книги. Неговите “Книгата на дишането” заедно с “Книгата на Мъртвите” са се поставяли в гробниците, като притежаващи магична сила. На Тот се отрежда водеща роля в култа на мъртвите. Присъства на съда на Озирис, записва резултатите и претегля сърцата. Тот охранява всеки покойник и го води в царството на мъртвите. Древните гърци го отъждествяват с Хермес. Пишещите смятат Тот за свое божество. Под негово покровителство се намират всички архив и знаменитата библиотека на Хермопол. Тот “управлва всички езици” и самият той се явава като език на бог Птах (с когото го единтифицират). Смята се покровител на всички науки. Свещените му животни са павиана и птицата ибис. Изобразяват го като човек с глава на ибис или в образа на павиан.

Тураев Борис Александрович (1868-1920) - руски учен изтоковед. Академик на Руската АН. Тутанкамон – фараон на Египет (Ново Царство) XVIII династия. Години на управление: 1347-

1338 пр.н.е. Тутмос III - фараон на Египет (Ново Царство) XVIII династия. 1490-1436 пр.н.е. Умов Николай Алексеевич (1846—1915) - руски физик. Професор в Московския университет.

Създател на учението за движението на енергията. Уотсън Джеймс Дюи (р. 1928) - американски генетик, биохимик. Един от авторите (заедно с Ф.

Крик и М. Уилкинс) на модела на структурата на ДНК – двойната спирала. Лауреат на Нобелова награда.

Успенски П. Д. - руски писател и изследовател-езотерик. Ученик на Г. Гурджиев. Автор на редица книги по окултна философия.

Ушебти - “отговарящ”. В шеста глава на “Книгата на Мъртвите” се казва как да се накара ушебти да работи. Когато в полетат на Иалу (“полето на блажените”, Полето на Тръстиката) извикат покойния на работа, човечето-ушебти трябва заедно със стопанина си да излезе напред и да откликне: “Аз съм тук!”, и после да се отправи на работа, където му заповядат. Ушебти – статуетките от глина или от дърво, изобразяващи слуги, се поставяли в гробницата на починалия. Богатите можели да си купят голямо количество ушебти, а по-бедните купевали 360 ушебти, по един за всеки ден от годината. Понакога купували едно-две човечета, но заедно с тях поставяли в гробницата списък на триста и шестдесет такива “отговорници”. Фигурките-ушебти изобразяват пастири, жетвари, писари и т.п. Ролята на слуги в Загробния Свят можели да изпълняват и фигурките от каменните барелефи на гробниците. Има случаи, когато майсторът, правил барелефните изображения, увековечавал и себе си сред другите фигури, надявайки се по този начин да си обезпечи безсмъртие.

Фейнман Ричард (1918-1988) - американски физик-теоретик. Лауреат на Нобелова награда (1965). Един от създателите на квантовата електродинамика. Известен физик-педагог.


Фибоначи (Леонардо Пизанский, 1180-1240) - италиянски математик. Дал системното изложение на арабската математики.

Хайям Омар (1048-1123) - персийски и таджикски поет, автор на знаменитите четиристишия - рубаи. Математик, философ, първи изказал идеята за неевклидовата геометрия.

Хатор (Хатхор) – богинята на небето, слънчевото око на Ра (в най-древния период - небесната крава, родила слънцето). Хатор се отъждествява с богинята Нут, Тефнут, Сохмет и Изида. Изобразява се като жена с рога на крава на главата, между които се намира слънчев диск. По-късно става богиня на любовта, веселието, музиката, танца, от която зависело също и плодородието. Священото животно на Хатор е кравата.

Хатшепсут - царица, жена-фараон та Египет (Ново Царство) XVIII династия. Години на управление: 1490-1468 пр.н.е.

Хейердал Тур (род. в 1914) - норвежски археолог, етнограф и пътешественик. Организатор и ръководител на знаменитите плавания на сала от балсамови дървета “Кон-Тики” през Тихия океан и трастиковата лодка Ра през Атлантика. Изследовател на древната цивилизация на остров Пасха. Автор на увлекателни книги.

Хеопс (Хуфу) - фараон на Египет (Древното Царство) IV династия. Години на управление: 2551-2528 пр.н.е.

Хефрен (Хафра) - фараон на Египет (Древното Царство) IV династия 2520-2494 пр.н.е. Хол Менли Палмър - американски писател, изследовател на езотеричните учения. Автор на

книгата “Енциклопедично изложение на масонската, герметичната, кабалистичната и розенкрейцерската символична философия” (1928).

Церен Ерих - немски писател. Автор на книгата “Библейските хълмове” (1961). Шамполион Жан Франсуа (1790-1832) - френски египтолог. Разработил основните принципи за

дешифровка на древноегипетските йероглифи. Автор на граматиката на древноегипетския език. Ши Тао (1641-1719) - китайски живописец на императорския род. Семейството му води

началото си от по-големия брат на основателя на династията Мин. Автор на философския трактат “Беседи за живописта на монаха Горчивата Тиква”, в който той “слива в едно прословутите плонини и води на китайската живопис”, за което получава името Ши Тао - “Каменната вълна”.

Шлиман Хенрих (1822-1890) - немски археолог, открил местонахождението на Троя. Доказал, че творението на Омир не е само художествена измислица, а се опира на оригинални исторически факти.

Шрьодингер Ервин (1887-1961) - австрийски физик-теоретик, един от създателита на квантовата механика, лауреат на Нобелова награда (1933).

Шуре Едуард - френски писател-езотерик. Автор на книгата “Великите посветени” (1905). Шмаков Владимир - руски философ-езотерик. Автор на книгата “Великите Аркани на Таро”

(1916), "Основите на пневматологията" (1922), "Закон за Синархията". Еберс Георг (1837-1898) – немски египтолог и писател. Автор на увлекателни исторически

романи. Айнщайн Алберт (1879-1955) - физик-теоретик. Един от основателите на съвременната физика.

Автор на теорията за относителността и основополагащата работа по квантовата механика. Юкава Хидеки (1907-1981) - японски физик-теоретик. Лауреат на Нобелова нагпада (1949).

Основател на списанието “Прогресът на теоретичната физика”. Участник в движението за забрана на атомното и водородно оръжия.

Емпедокъл (около 495 - 435 пр.н.е.) - древнегръцки философ, поет, лечител Предполага, че в основата на света са четирите начала: огън, въздох, вода и земя, а нашето чувствено възприятие е свързано с двете движещи силилюбов и омраза. Първи изказва предположението за крайността на скоростта на светлината.

Юнг Томас (1773-1829) английски учен, един от създателите на всободната оптики. Прави опити да дешифрира древноегипетското писмо. В частични случай му се отдава да постигне до правилни резултати.

Ямвлих (280-330) – античен философ-идеалист (Сирия).


Ярило - божество от славянската митология, свързано с мъжкото плодородие. По-късно се отъждествява с Яровит – бог на войната. В чест на Ярило са се устрайвали карнавални игри и танци. Богът на есеннотослънце Ярило се представял като млад и прекрасен, в бели дрехи, яздещ бял кон. В руката си държи сноб ръжени класове, а там, където стъпвал с босите си крака, веднага изниквала гъста налята със зърна ръж.

Яхмес II (Амасис) - фараон на Египет (Късния период) XXVI династия (саиска). Години на управление: 570-526 пр.н.е.

Превод от руски Снежина Николова

Documents

Цилиндрите на Фараона