Карлхайнц Зийк, д.п.н.

ДЕТЕТО И ОКРЪЖАВАЩИЯТ ГО СВЯТСЪВЕТИ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ НА ДЕТЕТО ДО 6-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

Превод от немски език д-р Николай Сиклунов

Медицина и физкултура

София 1982

Das Kind und seine Umwelt

Ratschlage zur geistigen Егziehung

des Kindes bis zu 6 Jahren

Siek, K.

4., bearbeitete Auflage

Berlin

Vо1к und Gesundheit

1979

© VЕВ Verlag Vо1к und Gesundheit Berlin 1979

© Николай Иванов Сиклунов, преводач, 1982

© Елена Александрова Падарева, художник, 1982

с/о Jus autor, Sofia

61 (023)

ПРЕДГОВОР

Драги читателки и читатели!

За жалост не мога да се обърна към вас с имената ви, защото не ви познавам. При все това бих искал да спечеля доверието ви. Защото това е необходимо за един разговор по въпрос толкова важен, какъвто е възпитанието на вашето дете. Досега сте наблюдавали грижливо физическото развитие на детето. Внимавали сте да се храни редовно. Внимателно сте следили как то наддава на тегло. Следвали сте указанията на детската консултация. Не след дълго един от вас ще „открие“ първия зъб на детето. Скоро количката и детското легло ще се окажат тесни. Следващата стъпка в окръжаващия го свят ще направи в проходилката. Колко се радвате, когато то посяга непохватно към дрънкалката или към топката, когато се изправя, хващайки се за пръчките на кошарката, когато най-после сяда, стои и прави само първите си несигурни стъпки. Давате ли си сметка, че вече разговаряте с детето си, макар че то още, не може да ви

отговаря с думи? Приблизително до първата си година то показва своите симпатии и антипатии и изразява желанията си само с радостни викове, със сърдити крясъци, с мимика и с движения. Разбира се, това са важни етапи по пътя към говоренето. Но едва около първата година от живота си детето започва да употребява първите думи, които изхождат от най-близко окръжаващия детето свят и се отнасят до същия този свят. Това е времето, в което вие гадаете дали вашето дете ще каже първо „мама“ или „тате“. Чрез говора пред детето се отварят вратите към един нов свят. Той се развива на'етапи, които могат (в едри линии) да се отнесат към съответната възраст. Това ще прочетете в тази книга - тя ще ви води и ще ви напътствува през най-важните етапи на говорното развитие още от самото раждане на детето.

Говорът влияе върху интелектуалното развитие на детето и вие все повече и все по-добре ще можете да се разбирате с него. Сигурно ще се съгласите с мен, че говорното развитие е толкова важно, колкото и физическото развитие на детето.

Животът в семейството, начинът, по който живеете, допринася съществено да се създадат основните убеждения и характерът на личността. За да получи вашето дете необходимите предпоставки докато е малко, вие като родители трябва да вложите във възпитанието цялата си отговорност и цялата си обич. За целта въздействието на примера на майката, на бащата и на всички, които помагат във възпитанието, е от извънредно значение, т. е. преди всичко друго идва добрият пример.

Всеки от нас си пожелава детето му да израсне като полезен и щастлив член на нашето общество. Неговите разбирания, качествата на неговия характер, знанията и уменията му ще му осигурят постоянно място в обществото.

За да ви дадат насоки как още от самото начало да възпитавате детето в семейството и да поощрявате и напътствувате развитието на неговата личност, научни работници от отдела „Рехабилитационна педагогика и наука за комуникациите“ на Хумболтовия университет в Берлин си поставиха за цел да ви бъдат в помощ във вашата важна възпитателна задача. Така се породи мисълта да се създаде за вас, мили родители, една книга, която да ви окаже помощ при възпитанието и образованието на вашето дете.

За неговия жизнен път в нашето социалистическо общество ви желая здраве, благополучие и много успехи.

Клаус-Петер Бекер

Директор на отдела „Рехабилитационна педагогика и наука за комуникациите“ в Хумболтовия университет, Берлин.

Берлин, януари 1976 г.

Как говори моето дете в различните стадии на развитие?

Едно дете извести за себе си

Мили майки, мили бащи и всички, които скоро ще бъдете такива!

Едно дете извести за себе си...

С радост се готвите да посрещнете новия малък жител на Земята. Всичките ви мисли кръжат около това очаквано събитие. Още преди да е дошел, той се радва на цялата: ваша любов и грижа. Много майки посещават курсове за млади майки, за да бъдат осведомен за правилното хранене и отглеждане на кърмачето. Някои се обръщат към книгите и в тях търсят отговор на вълнуващите ги. въпроси. Необходимото бельо се купува; шие и плете. ПодШтвя се с любов първото легълЦе. Накратко Л прави се всичко за доброто на детето. И когато то дойде, радостта е още по-голяма и вие внимателно следите развитието му. Знаете точно колко детето е наддало на тегло в първите дни и седмици. Да, можете да кажете точно „до грам“ колко тежи то. Вие сте чували от щастливи майки и бащи, че тяхното дете сега; тежи примерно 5 кйлограма и 639 грама. Въпросът, на каква възраст е кърмачето, родителите често определят до ден. Знаят също точно и ръста на детето. Това внимание, което родителите проявяват към физическото развитие на детето* епра- вилно. Но достатъчно ли е то?

Когато се говори за развитие на детето, разбира се физическото, психическото и социалцрто развитие. Докато физическите промени, особено в първите месеци от живота, могат да бъдат измервани, при психическия напредък на детето и при социалните му отношения с неговите близки не е съвсем същото. Но промени съществуват, макар че родителите не могат да ги забележат от ден в ден. Впрочем вие можете да направите наблюдения при вашето дете - по говорното му развитие. То е част от психическото развитие, но не може да се отдели от физическото и от социалното. Наистина в нашия случай ние ще обръщаме особено внимание на говорното развитие, но бихме желали да виждаме това развитие в рамките на цялостнотб развитие на детето.

Затова вашият отговор на въпроса нй, дали е достатъчно да се грижите? цредамно за физическото благополучие на детето, трябва да бъде: не, точно толкова е нужно да се знае какво може да се направи зй психическото развитие и особено за говорното развитие.

Когато четете тази книга, имайте пред вид, че различните възрасти са дадени в години и месеци (например 0;6-1;0 означава периода от 6-ия месец до края на първата година). Особено са изтъкнати тези данни, на които трябва непременно да обърнете внимание при възпитанието на вашето дете. В някои случаи в текста ви препращаме към предишни или следващи раздели на книгата. Там ще прочетете повече по въпроса, чс който се занимавате в момента. Прелистете спЬкойно и там, макар че детето ви не е в този възрастов стадий. С това вие ще придобиете по-широк поглед, а това ще бъде от полза за възпитанието на детето ви.

Дали да подпомагаме и поощряваме съзнателно изучаването на езика?

Да, това е необходимо, защото детето не изучава „само“ майчиния си език. Затова то се нуждае от един окръжаващ го свят, в който се говори. Този свят и особено хората, които са постоянно около детето, оказва решително влияние. Често майката не забелязва, че нейният пример, примерът на бащата, на детегледачката допринасят решаващо за обогатяването на езика на детето.

В тази книга ще се занимаем с нормалното развитие на говора й с някои въпроси, свързани с него. Да разгледаме първо някои предпоставки, които трябва да са налице, за да може детето да научи майчиния си език. Какво бихме изтъкнали като най-важна предпоставка?

Първо, трябва да кажем, че физическото и умственото развитие на детето трябва да протича нормално. Товд включва условието сетивните органй на детето, особено слухът, да са достатъчно възприемчиви и детето да расте в човешко общество.

Точно последната констатация има за нас особено значение. Изучаването на майчиния език става в процеса на постоянните взаимоотношения на детето с окръжаващия го свят. То подлежи на поощряващи и възпиращи влияния.

Да разгледаме поощряващите влияния, за да можете съзнателно да им отделяте внимание при възпитаването на детето. Успехът обаче ще зависи, от педагогическите способности, които всяка майка и всеки баща трябва да проявяват. Проф. д-р Шмит Колмер, провела много изследвания върху физическото, умственото и социалното развитие на малкото дете, казва: „За да стане човек, детето се нуждае във всички фази на развитие от най-тесни взаимоотношения със своите събратя, нуждае се от ръководещото, поощряващо и организиращо неговата дейност възпитателно влияние на възрастния“.

Да хвърлим поглед назад в историята. Има предания, в които се говори за малки деца, изключени от човешкото общество. За кайзер Фридрих II фон Хоенщауфен се знае, че той отДблйл няколко деца преди да се научат да говорят, за да види как ще се развиват. Те живеели без всякакъв доброжелателен контакт с други хора. На дойките било забранено да разговарят с тях. Тези деца не се научили да говорят, залинеЛи и не живели дълго. Тази жестока история принадлежи на отдавнашното минало. Ние я споменахме само за да поясним колко е важен контактът с хора за общото развитие на детето.

Тъй като вие искате детето ви да напредва добре и да се развива като личност, създавайте му всички условия за това. Така вие преследвате същата цел, която си поставя, нашата социалистическа държава: на децата, които растат, да се дават най-добрите възможности за всестранно развитие на личността. В този смисъл повлияването на развитието йа говора е един принос, който вие, мила майко и мили татко, можете да направите.

Смятайте нашата книга като ръководство за това!

Отрано се учи този, който иска да стане майстор!

Не се ли възхищавате от човек, който говори ясно. и изразително? Него го слушат с удоволствие, думите му впечатляват. Той е овладял до съвършенство майчиния си език. Но как става това?

Изучаването на майчиния език е учебен процес. Той започва в най-ранно детство и достига в края на третата година от живота едно равнище, което дава на детето възможност да се изказва по-диференцирано. На шест години детето дотолкова е усвоило словесното богатство, щото по-нататъ- шното развитие се отнася до по-нюансираната употреба на думите. Това усъвършенствуване продължава до дълбока старост. Човек се развива и става личност под влиянието на биологични, социални и психологически фактори. В семейството детето влиза в едно определено отношение с близките му хора и с явленията на заобикалящия го свят. При това в процеса на развитието си то придобива познания и усвоява начини на поведение. Колкото по-съзнателно възрастните създават и направляват дейните взаимовръзки на детето със заобикалящия го свят, толкова по-ясно ще изпъкнат успехите на развитието му.

Кърмачето притежава редица вродени реакции. Към тях спадат например търсенето на гърдата и сукането. Също така реакцията на уплаха и хватателният рефлекс (той отслабва с израстването на кърмачето) се наблюдават веднага след раждането. (За разлика от управляваното от самото дете хватателно действие, което започва да се

изработва по-късно, хватателният рефлекс се предизвиква чисто сензорно, посредством докосване на дланта.) За тези вродени реакции не се изисква опит.

Иначе стои въпросът за зависимите от опита начини на поведение и постиженията на детето, към които спада и изучаването на езика. Те се създават само дотолкова, доколкото межДу детето и възрастните съществуват тези човешки отношения, които дават на детето чувството за приютеност, и в зависимост от това, какво се прави, за да осъществи детето един активен диалог със заобикалящия го свят. Това значи между другото детето да бъде поощрявано към предметно-практическа дейност, за което са необходими подходящи предмети за игра. Те трябва да предизвикват активността на детето и по възможност да действуват на повече сетива (например с повърхността си, със своята окраска, с това, че произвеждат шумове).

Ако проследим първите шест години от живота на детето, ще си изясним колко решаващи са те за по-късното му развитие като личност. През този период детето се научава да владее тялото си, да изостря сетивата си, да мисли последователно и да изразява с думи мислите си. То изучава същевременно нормите на поведение. За всичко това възрастният трябва да му даде подтик, помощ, пример и чувство за приютеност. Естествено върху развитието на детето влияят и биологичните предпоставки. Така например то зависи от състоянието на централната нервна система и на сетивните органи. Ако на родителите направят впечатление някои особености в исихичното развитие на тяхното дете, които биха могли да се дължат на смущения на сетивните органи, те трябва да знаят, че точно първите години от живота на детето предлагат най-добри изгледи за справяне с тези недостатъци. Голямата пластичност на мозъчната кора позволява незасегнати мозъчни зони да поемат функциите на смутени части на мозъка или да ги подпомагат в работата им. Колкото по-рано започне едно такова активиране посредством повлияване с възпитателни мерки, толкова успехът е по-голям.

Обучението на детето трябва да се стимулира посредством участието му във възпитателния процес, чрез помощ, насърчение и любезно отноше-. ние. Липсата на тези фактори може да забави развитието на детето. В това се крие голямата отговорност на възрастните. С помощта на примера за развитието на говора може по много впечатляващ начин да се докаже, че едва когато възрастният започне да придружава действията на детето и своите собствени действия с говор, когато назовава предметите и свързаните с тях дейности, детето ще се научи да разбира техните названия и само да ги изрича. Наситеното с обич и отговорност отношение към детето трябва да проличава и при говоренето с него. И то още тогава, когато то не може да отговаря.

Различни са възможностите да запазите за бъдещето моменти от живота на вашето дете. Много от вас ще правят снимки, които ще подредят в албум. Други от вас ще си послужат с камера, за да снимат движенията на детето, но как детето изучава майчиния си език, това за повечето от вас остава неуловимо. Не всеки има магнетофон, затова използувайте случая и на следващите страници си водете лични бележки за развитието на детето. То ще се радва, когато поотрасне и вие му разкажете за неговите първи усилия в изучаването на говора. Наблюдавайте етапите на развитие на вашето дете и ги сравнявайте с дадените в книгата!

Следете езиковото развитие на детето! Вписвайте периодично наблюденията си в нарочно оставените празни страница и колони. Ако След време прелистите на раздела „Монолози“, ще намерите там като примери детски изрази, които си е заслужавало да бъдат записани. Следващата схема ще ви даде ориентири, които не трябва да се приемат буквалко.

0;0 - 0;2 години - период на новороденото 1

Първите два месеца

Най-после! Бебето, заедно с майката, се прибира от родилния дом. В къщи всичко е подготвено. Детското кошче

(или детското креватче) е подредено с любов. То ще предложи на новороденото защитаг и топлина. Всичко трябва да има особено радостен вид, когато майката, заедно с новия жител на Земята, пристъпи прага на стаята. Детето е сложено внимателно на креватчето. Таткото още не го е погледнал истински в очите, а то вече спи. Всички напускат стаята на пръсти. Новороденото се нуждае от сън - той заема по-голямата част от неговия ден. Погледнете нарисувания кръг. По него ще разберете колко време през деня новороденото спи и колко време е будно. Този кръг може да бъде сравнен с часовник. На различни места в тази книга ще го видите пак, съобразен с различните възрастови етапи на детето. При сравняване ще установите, че с напредване на възрастта часовете, когато детето е будно, се увеличават.

Във възпитанието на вашето бебе е важно още от първия ден да изпълнявате правилен дневен режим. Спазвайте часовете, определени за хранене и грижи. Който смята, че през първите два месеца могат да бъдат следени само увеличаването на теглото и на ръста, той се лъже.

1 Период на новороденото – в българската педиатрична литература новородено се нарича детето от раждането до края на първия месец. (Бел. на ред.)

Още през първите седмици детето успява да си понадигне малко главата, когато лежи по коремче. Очите му вече гледат предмета, който движим пред него. Вие можете точно да проследите дали очите му възприемат предмета.

В краткото време на бодърствуването използувайте случая и говорете на детето. И когато се грижите за него - когато го миете, обличате и т. н., то трябва да чува вашия глас.

За да се влезе в говорен контакт с други хора са необходими поне двама души. За нороводеното това е майката, с нея то иа първия и най-интимен контакт. То реагира още в първите седмици на нейното приближаване - това се вижда по израза на лицето му. Мимиката му тогава изразява радостна възбуда. Важна предпоставка за говорното развитие е тесният контакт, който поддържат с детето членовете на семейството и другите хора, които се грижат за него. Така погледнато, говорното развитие на детето започва веднага след раждането, а не чак тогава, когато то е научило да изговаря първата смислена дума. Когато стане на месец и половина - два, ще чуете, че детето гука. Повече за това ще прочетете в раздела „Първият разговор“.

Когато правите тоалета на детето и когато го храните, говорете му мило. Ще забележите, че вашият глас му действува успокояващо.

Защо плаче детето?

Може би в отговор на този въпрос сте чували вече: „Ще стане добър певец!“ Но от такова обяснение, разбира се, не сте доволни, защото за музикалността на детето не може току-така да се съди по неговия плач. Но едно е ясно: плачът е първото - и при това „със силен глас“ - „изказване“, което майката чува от своето дете.

Първият вик на новороденото е безусловен рефлекс. Как се обясняза този „израз на живот“?

Детето идва от топлата утроба на майката, то се отделя от майчиното кръвообращение и студеният въздух докосва кожата му. Знаем какво усещаме, когато застанем под студен душ: веднага неволно дълбоко поемаме въздух. Това прави и детето, при което белият му дроб се разширява и се чува първият вик.

Плачът за известно време е първата шумна изява, която чувате от вашето дете. То плаче, когато е гладно, когато е подмокрено или когато има болки. Този вид плач се нарича „плач от неудоволствие“.

Отначало плачът звучи винаги еднакво. Но след около пет седмици, като внимателна майка, ще различите по вида на плача дали детето ви е гладно, има болки или е мокро. Тъй че за майката плачът има напълно стойността на сигнал. Това значи, че

посредством начина на плачене се съобщава на майката нещо определено и тя го разбира, макар че кърмачето на тази възраст още не прави това съзнателно. Ако майката се обърне мило към детето и отстрани причините на безпокойството, то наистина не разбира какво говори тя, но звукът на нейния глас му действува успокоително и плачът започва да звучи иначе или съвсем спира. Има деца, които в първите месеци от живота си често плачат - за голямо неудоволствие, на всички в-семейството, които з-апочват да се питат загрижено: защо плаче това дете?

Макар че всеки няма веднага да се съгласи, но плачът през време на кърмаческия период е нещо съвсем нормално. Той е формата на изява, с която детето на тази възраст разполага. Разбира се, ако едно кърмаче плаче прекалено често, мйого силно и продължително, майката трябва особено внимателно да го наблюдава. Може би тя ще открие истинската причина за недоволството на кърмачето и ще може да я отстрани. В случаите, когато установим, че при плача цялото телце на детето е постоянно напрегнато, трябва да го укротим. Когато децата се отглеждаха в люлки, люлеенето действуваше веднага успокоително. С негова помощ те се отпускаха и скоро заспиваха. С какво напрежение е свързан плачът ще познаете по това, че особено шийните и коремните мускули на детето се опъват, ръцете му се свиват в юмручета и цветът на лицето му се променя. Плачът в този случай звучи остро, пискливо и пронизително. В противовес на този плач поради безпокойство има и плач поради радост и добро настроение. След някое време двата вида плач могат да бъдат различавани.

Майката съди по гласа на детето си дали то е доволно или не. Плачът поради безпокойство започва твърдо или угнетено, гласът при плач поради доволство е по-мек. При „твърдото“ или угнетено проплакване буквално се чува как затворените гласни връзки просто експлодират и започват да трептят. Разликата между твърдия и мекия тембър се запазва за цял живот и говори донякъде за чувствата на човека.

И така в първите два месеца от живота на детето може да се наблюдава следното: До около четвъртата седмица плачът звучи винаги еднакво. След това започва да се променя. От петата седмица майката може вече да тълкува плача на детето. Тя различава плача поради недоволство от плача при доволство и съответно съобразява постъпките си.

„О, това ми действува на нервите!“ Да, но само ако вие самата сте шумна и крещите, С това обаче няма да направите впечатление на детето. Постарайте се да намерите причината за недоволния плач и я отстранете. В такива случаи говорете мцло и любезно на детето, макар че понякога това ще ви се види трудно. Така детето най-бързо ще се успокои.

0;2 - 0;6 години - ранна кърмаческа възраст

Първият „разговор“ - гукането

„Гу-гу“ или „ере-ере“ или „ала-ала“ - чували сте това от вашето дете! Когато детето започне да гука, отначало се чуват само отделни звуци - гласни, но скоро чувате и първите съгласни. Ако детето се чувствува добре, то изговаря „ере, ара, ьорьо, нгр, нгра, ангра, амма“ и др. звуци и срички.

Тези гукащи звуци често се повтарят, винаги с ударение на последната сричка и са еднакви на всички езици.

Гукането явно доставя радост на детето. При това то често изговаря звуци, които не съществуват в нашия език; това са повечето пъти „цъкащи и пляскащи“ звуци или други мъчно поддаващи се на описание звукови образувания. Тъй като те не се изговарят от хората, окръжаващи детето, скоро се загубват. Някои хора биха желали в по-късни години да могат да произнасят тези звуци от ранното си Детство. Вие знаете колко воля трябва да употреби понякога този, който учи, когато пожелае да образува правилно подобни звуци, срещани в някой чужд език.

Гукането подготвя подвижността на говорния апарат. То бива сравнявано с ритането. И двете действия отговарят на естествения стремеж „на детето към движения и тренират многостранните» добре съгласуващи се помежду си движения,. които детето трябва да научи.

При гукането детето чува собствените си звуци и това го подтиква пак да ги произвежда. При овладяването на говора значителна роля играе слухът. Детето чува своя глас и това предизвиква желание за по-нататъшно редуване на звуци получават се монолози, които често траят минути. Те носят названието „гукащи монолози“. Същевременно с ухото се контролират произвежданите звуци. Това е времето, когато можете да започнете с детето един истински разговор, като го подтиквате по-често да гука. Ако произнесете няколко гукащи звуци, детето веднага с удоволствие ще им отвърне и само ще ги образува. Така ще можете да шко- лувате слуха на вашето дете и съзнателно да го подтиквате да образува звуци. С това в главния мозък се създава връзка между изговореното и съответствуващото нему движение на говорната мускулатура. С повторенията тази връзка все повече се затвърдява.

Казва се, че движенията се „шлифоват“. По пътя на овладяването на говора етапът на гукането е много важен. За да не забравите кои звуци изговаря „на дълги редици“ вашето дете, впишете в таблицата един пример от тях. Отбележете и времето, когато се появява гукането. Има случаи, когато трябва да определите по възможност най-точно как е протекъл този етап при вашето дете. Това става, когато трябва да се обърнете по специални въпроси към детската консултация, към лекаря педиатър или към детски предучилищни заведения.

Можете да разговаряте вече с вашето дете, като произнасяте неговите гукащи звуци. Обаче не му пречете, когато то разговаря само със себе сй.

Ъгълът на зрение се увеличава

Усвояването на хватателното движение от втория до петия месец може добре да се проследи от внимателния наблюдател. Първо, детето движи живо ръцете си, проследява с очи движещи се предмети и обръща глава по посока на източника на шум. После започва да играе с ръцете и пръстите си. Така се развива хватателното движение и вие вече можете да дадете на детето първата играчка. Тя трябва да се избере съобразно хигиенните изисквания (да може да се измива) и да има ярки краски. Не бива да бъде много малка, за да не би детето да я глътне. Формата й по възможност трябва да бъде опростена. Това е важно, защото започва една взаимна игра между хващането и гледането.

„Мила мамо, ето аз вече мога да играя. Моля, дай ми една играчка. Слаган ме по-често по коремче. Ще видиш, че това ми харесва.“

Детето на около три месеца може да си повдига главата и да я върти встрани. Отначало това му се удава най-добре, когато е легнало по коремче. С това пред кърмачето се открива един по-широк поглед към непосредствено окръжаващия го свят. Неговият ъгъл на зрение се увеличава. Опитите да повдига глава и да я задържа известно време в това положение представляват за детето усилия, но и му доставят удоволствие. Това личи от радостните провиквания, които, често придружават тези упражнения.

Когато лежи по гръб, тримесечното кърмаче повдига главата си несигурно, но все пак самостоятелно. До шестия месец

то може да се обръща от гръб по корем и да сяда с помощ. На тази възраст детето може да види много от заобикалящите го нови неща. То реагира живо на гласовете на близки хора и се научава да ги различава.

В детската консултация ще получите указания за гимнастиката на кърмачето. Тя повлиява благоприятно развитието

на детето. Упражненията укрепват цялото тяло и повлияват и мускулите, които са от значение за гЬворните движения.

В детската консултация вие ще получите съвети, които са от голяма полза за отглеждането на вашето дете. Медицинските сестри имат богат опит и в работата си прилагат нови научни познания. Голямо постижение на здравеопазването в нашата страна е, че развитието на децата се наблюдава по такъв образцов начин. Благодарение на това някои детски болести, които до преди няколко години създаваха големи грижи на родителите, днес протичат така, че не внушават страх. Други детски болести са изчезнали напълно. Освен това началните дефекти в развитието се откриват навреме. Още при кърмачето могат да се появят например дефекти в Стойката. Колкото по-рано те бъдат установени, толкова по-добре може да им се противодействува. В такъв случай

вие ще разберете от детския лекар и от медицинските сестри какво трябва да направите от своя страна при започващо изкривяване на гръбначния стълб. Ще получите указания, как може да се избегне появата на „гърбица при сядането“ в кърма- ческа възраст. Също ;така какъв вид повиване е подходящо за дете, при което се появяват признаци за изменения на тазо-бедрената става.

Тук виждате пак кръга, който показва времето за сън и за бодърствуване на детето. Времето, през което детето е будно, е по-дълго. Това е така от третия месец нататък.

Детето ни гледа в устата

Тясната връзка между майката и дететд;; израз на която е изпълненият с обич |гелесен и говорен контакт, е необходима за развитието на детето. Подчертахме вече, че при развитието на говора слухът играе съществена роля. Но и очите вземат участие в този пропее. По време на гукането можете ясно да забележите това.

В радостните и изпълнени със задоволство монолози, които вашето дете произнася,' често ще чувате нови звуци и звукосьчетания. Някои звуци, които не се срещат в езика на възрастните, скоро, още през периода на гукането, се загубват. В иротивовес на това детето на 6 месеца се опитва да имитира звуци, които само никога не е произнасяло, но е чуло от възрастните. Това се удава на детето най-добре около осмия- месец.

Некчл тук е спрем и кажем нещо за тона, с който вие говорите с детето си. Подчертахме, че способността на кърмачето да имитира е много голяма. Това се отнася не само до образуването на звуци, но и до имитирането на гласа. Ето какво казва известният изследовател X. Гутцман: „Колкото по-шгь геи, мек и благозвучен е говорът, толкова повече той. се харесва на детето толкова по-скоро се предизвиква неговата способност да имитира, толкова по-лесно то се научава да чувствува естетически.“

Ако по-често разговаряте е детето, то все повече ще ви гледа в устата и ще започне да имитира произнасяните от вас звуци. Ето защо изговаряйте особено думи с устните звуци м, п, б, в и фгс предноезичните звуци д и т. Благоприятно ще бъде, ако изговаряте пред вашето дете първо такива звукосьчетания, в който се срещат устни звуци (м, п, б, в, ф), като „мама“, „папа“, „баба“, „Мими“,, „пийп-пийп“, „бум-бум“. При това детето трябва да гледа движенията на устните ви. Имайте пред вид, че то образува звуци не само според това, което чува, но все гледа в устата този, който говори. То „чете“ по устните му. Устните звуци се удават на детето по-лесно и защото от сукането мускулите на устните му са станали силни - те са най-упражнявани. Бързо се имитират

и звуци, които сс образуват непосредствено зад зъбите, като д и т например „да-да“ и „тик-так“.

0;6 - 1;0 година - късна кърмаческа възраст

Хаосът се прояснява

Към осмия месец може да наблюдавате как детето започва № разбира говора. То не разбира цялото изречение, което произнасяте, но постепенно започва да различава думи, които се повтарят, и реагира на тях. Детето обръща глава към предмета, споменат в изречението, когато този предмет му е познат. Сега е необходимо да говорите бавно с детето и да изтъквате особено думата, имаща значение в изречението. С това вие помагате на детето да я чуе, когато произнасяте изречението. То забелязва, че в множеството от говорни звуци нещо звучи винаги еднакво.

Да обясним това с един пример. Показвайте на детето една червена топка. При играта .с топката употребявайте постепенно следните изречения:

„Това е една топка“, „Това е една хубава топка“,

„Дай ми топката“, „Ето ти топката“.

При това винаги се произнася думата „топка“ и тя сс свързва постепенно в представите на детето с предмета. Колкото по-честа предлагате едновременно предмет и дума, толкова по-здрава става тази връзка. За цялостното схващане на нещата, в случая - на топката, обхващането й с двете ръце означава още едно по-здраво заякчаване на това понятие в главния мозък. Възприемат се свойствата на топката (кръгла, гладка, лека).

„Мила мамо, помогни ми да разбирам говора!“ - затова един съвет към всички родители: говорете бавно и разбираемо, за да може детето по-лесно „да отдели“ повтарящите се думи в изречението. Подчертавайте тази дума, която е „носител на значението“. Употребявайте по-често" едни и същи формулировки!Заедно с думата дайте на детето предмета!Дайте, доколкото това е възможно, предмета в ръцете (в двете ръце) на детето! Оставете го да се занимава с него.Похвалата и любезната усмивка правят детето по-сигурно.

„Направи моля, моля!“

По време на първото разбиране на говора, което предшествува говоренето, детето започва бавно да превръща изговорени подканвания в движения. То прави връзка между чутите думи и собствените действия и отговаря на указанията на възрастните с уместни движения. Разбира се, тези движения първо трябва да му бъдат показани. Ако искате Да подтикнете детето към едно движение, направлявайте отначало сами ръката (или ръцете) на детето. Говорете при това. Впрочем вие отдавна знаете това. Виждали сте вече как майката, подканвайки детето да направи „довиждане, довиждане“; сама води ръката му. По този въпрос можете да прочетете повече в раздела „Детски рими, детски песни“.

Постарайте се да подтиквате детето към действия, подканвайте го често: „Направи моля, моля!“, „Направи довиждане!“ „Ела!“. При това детето ви ще протегне ръце, а при „Слушай!“ ще повдигне пръстче, ако преминава кола.

По това време думите на възрастния започват да стават решаващо средство за повлияване на детето. Ето един пример: Когато го храните, детето се опитва да бръкне в чинията. С подчертано изговаряне на „не, не“ от майката, с придружаващо движение на главата и с отстраняване на ръката на детето от чинията се изисква от детето едно определено поведение. Макар че в този случай се касае за зауча- ване на необходим навйк при храненето, скоро и в други ситуации думите „не, не“ ще започнат да действуват възпиращо върху нежелателни действия.

Правилно е при повторенията на първо време да се употребяват винаги едни и същи формулировки, например:

„Къде е топката?“ - „Ето я топката!“„Къде е куклата?“ -'„Ето я куклата!“„Колко голямо е детето?“ - „Толкова голямо!“„Колко вкус.но с?“ - „Много вкусно!“Съществено при това е извършването на придружаващи движения, защото изработването на навици посредством говора се удава най-добре, когато освен говорното върху детето действува и още някое дразнене.

Нашето дете напредва

Когато детето се учи да пълзи, да седи ида да стои право и когато се опитва да прави първите си стъпки, неговата дневна програма се променя. Ако показаният по-рано 24- часов кръг важи обикновено до осмия месец, изобразеният тук важи от деветия до дванадесетия месец. Естествено възможни са и отклонения. Те се определят на първо място от степента на развитие на детето. И сега, както и по-рано, е важно редовно да се спазва установеният дневен режим.

Когато детето започне самостоятелно да се придвижва от място на място, което то успява още с първите опити да пълзи, открива много нови неща - за неудоволствие на милата си майка. Изследва предметите, като ги поставя в устата си, като чука или стърже върху тях, или пък като ги хвърля. Когато си „присвои“ един предмет, детето изразява със звуци задоволството си.

И отношенията му към членовете на семейството се разширяват. То започва да гледа на тях като на близки нему хора.

Голяма е радостта на детето, когато го извеждат на разходка. Ако някога майката няма време, бащата се заема с това. За щастие в нашето общество е отживелица мнението, че главно майката трябва да се грижи за възпитанието на малкото дете, а бащата да се намесва във възпитателния процес едва при по-голямото дете. Днес виждаме много бащи, които вземат децата си от яслите и на път за в къщи отделят време за разходка.

Важни са говорните контакти, които бащата установява с детето. Има много поводи за това и те трябва да се използуват - не изискват много време. Подходящи са разходките, както и общите игри. Накарайте детето да се запознае с някой предмет. Скрийте го след това, обаче явно, и поискайте детето да го намери. Открие ли скривалището, детето ще извести това с радостно възклицание.

За да се развива по-нататък говорът на детето, неговият живот трябва да бъде ярък и многостранен.

Естествено вие установявате с радост как възприемателната способност на детето постоянно се разширява и търсите нови възможности да го подтиквате към говорене.

Драги родители, мислете винаги за това, че трябва по всякакъв начин да подтиквате детето към дейност. При това говорете с него.

Първите „сладки“ думи

Най-после около първата си година детето започва да изговаря първите смислени думи. Това са думи, които напомнят гукането и затова се наричат гукащи думи. Въпреки тях- ното преиначаване, те вече са смислени. Например „бебе“ може да значи бебе иска това, „ти-та“ може да значи часовник, „ати“ или „аки“ - нечисто е, не е за ядене. За означаване на животните детето употребява по това време думи като;, „бау-бау“, „мяу“, „му-му“, „пи-пи“ и други подобни.

Детето започва да наподобява звукосъчетанията на възрастните, отначало без да схваща смисъла им. Това е т. нар. „език-ехо“, защото детето повтаря като ехо последната чута дума или част от тази дума. Понякога между чуването на думата и изговарянето й изминава доста време - детето казва думата след дни, и то без да я е чуло още веднъж. Радостта му от имитирането е очебийна, вижда се усилието му да образува звуцйте толкова вярно, колкото е възможно. Това, което се получава, често звучи много мило, но повечето пъти има малка прилика със самата дума! Тези неволно обезобразено произнесени думи възрастните би трябвало да не повтарят и да не употребяват в разговор с детето. Напротив, те трябва да произнасят правилно същата дума, за да може детето да се ориентира по верния пример. Често минава дълго време, докато детето успее да произнесе правилно думата.

Съществуват по-лесно и по-трудно произнасящи се звуци, следователно и думи, които се изговарят по-лесно или по- трудйо. Изговарянето на някои думи ни създава трудности и когато сме вече възрастни и ние трябва да внимаваме много, за да не

допуснем неточности. Възрастните могат повечето пъти бързо да се коригират. И детето иска това, но говорният му апарат още не е достатъчно упражнен. Ако говорите често с детето на детския му език, то няма да се старае да подражава в изговарянето на мъчните звукосъче- тания, защото вече не ги чува. По-късно на него ще му бъде много по-трудно да изговаря думите правилно, защото си е изработило погрешен образец. Следователно вие не правите добро на детето, ако в разговора употребявате неговите „мили“ думички.

Обикновено при многосрични думи детето произнася на първо време ударената сричка, която е най-впечатляващата, например от шоколад казва само „лад“. Но с времето думата се променя, ако я повтаряте правилно на детето. Имайте търпение при това и не принуждавайте детето да повтаря след вас думата, защото ще постигнете обратното на това, което целите. Знаете ли какво е „куди-кудак“?. Понякога детето измисля думи - заместители, които едва имат прилика с думата, която детето иска да изговори. Например обозначава електрически ключ с... куди-кудак. В някои случаи тези думи влизат в употреба в семейството. Извън него никой не ги разбира. Затова казвайте на детето само правилната дума. Това можете да правите незабелязано. Например, ако детето иска от вас своята „кука“, отговорете: „Аха, искаш да играеш с куклата ли?“ И не забраваяйте: запишете си някои от първите думи на вашето дете, и то така, както ги е изговаряло отначало. Проследете изговарянето им с времето и ще установите промените. Понякога една трудна дума минава през няколко метаморфози. Чистият и грижлив изговор е въпрос на обучение. Би трябвало да се стараете и по отношение на говора да бъдете винаги образец за вашето дете. Лошите образци дръжте по възможност настрана от детето!

Не се поддавайте на желанието да употребявате детския език, колкото и да го намирате „мил“!Говорете с детето си с прости и ясни фрази!Запишете си първите „мили“ думи на вашето дете!

Място за детето

Когато се говори за добри обноски, възрастните често споменават „първите седем години“.

Тук обаче ще говорим за друго - какво трябва да има детето през първите три години; ще говорим за детската стая. От собствено легло се нуждае всяко дете. Но то се нуждае от още място за себе си, от място за игра. От 5-ия месец детето може да бъде поставено в кошарка. В нея то се учи само да се изправя и да се движи. Деца на тази възраст обичат да се движат по пода. Хубаво е да има килим. Естествено най-добре е, ако детето има своя собствена стая. Но това не винаги е въз- можно. Но един кът за игра може да бъде предложен на всяко дете! Този кът е „работното място“ на детето. Приучете детето отрано на самостоятелност и ред. Не е необходимо само майката да разтребва. Най-простите неща с най-ясна форма и окраска са най-ценните за детето. Кърмачето отначало различава само светло и тъмно, но с напредване на възрастта това се променя. Ако сте несигурни в това, как да подредите детската стая, посъветвайте се със специалист. Стаята трябва да бъде приятно оцветена в мажорни тонове, но не шарена и с раз- лично десенирани тапети, завеси и пердета. Изхождайте от това, че трябва да създадете гледни точки, които успокояващо да балансират действените плоскости. С претрупаност само ще ограничите въображението на детето. В третата си

година детето се понаучава да различава основните цветове: червено, жълто, синьо, а съйхо и зелено. Това се удава най-добре, когато то е често в досег с тези цветове.

Детски рими, детски песни

Много хубаво би било да казвате на детето си малки стихчета, например „цапа-цапа куни, кой ще ги целуне?“. Отначало водете вие ръцете на детето. След кратко време то ще се опитва само да пляска с ръце. Старайте се с малки, съобразени с възрастта на детето, „игри с движения“ да повишите сръчността на ръцете му, тъй като съществува връзка между сръчността на ръцете и умението да се говори.

Още в тази възраст можете да приучйте детето към известни хигиенни навици, като придружавате извършването на съответните действия с малки стихчета, например:

Цапа, цапа, ръчички, чистички, измитички, едната мие другата, а пък двете - лицето.

Ето стихчета, които са подходящи за целия тоалет на детето:

Това е приятно за детето: сега ще измием нослето,после устицата, и таказдрав ще бъдеш всякога.Едно добро дете, не плаче, нали, момче? Останаха още ръцете, И ето вече, ела,чист и измит си сега.

Съпровождайте стихчетата с движения. Използувайте също възможността да пеете заедно с детето. Песните допринасят за напредъка и разбирането на езика.

На 7 месеца детето вече реагира на пеене и музика. Опитайте се да заговорите детето и при това изговорете неговото 'име йли други думй в една проста поредица от тонове. Ще видите, че когато подражава, детето възпроизвежда вярно интонацията й мелодията на думата. Това е така, защото в развитието на човечеството ритъмът и мелодията са най-старите елементи на езика.

В тази възраст детето разбира все повече и повече думи. Ние казваме, че по това време то притежава по-голямо „па- сивно словесно богатство“. Това са думйте, които детето вече разбира, но още не може да изговаря. В противовес на това „активно словесно богатство“ наричаме думите, които детето употребява при говорното общуване. Между другото, така е и през целия живот. Ние разбираме много повече думи, отколкото употребяваме.

Нека дадените тук стари, предавани от поколение на поколение, детски стихчета и песни бъдат подтик да ги казвате и пеете на вашето дете. Към някои от тях могат да се играят и игри с движения. Те са подходящи за различни възрасти.

За да опечем сладкиш, мама казва: виж който иска хубави сладкиши,

шест неща ще трябва да запише: яйца, захар, сол, масло, брашно, мляко - туй е то!(Водете ръцете на детето така, че да пляскат при всяка ударена сричка.)Буба лази, лази, къде ли ще влезе? тук, тук, тук, тук!(При това стихче ръката на възрастния напредва по телцето на детето до шийката, където го погъделичква.)

Ето ти пари, на пазар иди, купи една крава, крава със теленце, теленце със опашчица, със опашчица.(При това стихче на края на всеки ред се удря леко по дланта на едната ръка на детето. При последния ред дланта се гъделйчка.)

Идва едно мишленце, идва едно мишленце, иска да влезе в къщичката, вътре в къщичката!(Ръката на възрастния преминава по телцето на детето до шията, където гъделичка.)

Козльо и Глезльо седяха на планината -Козльо беше гном, а Глезльо - джудже.Дълго седяха те горе и поклащаха своите калпаци, но след двайсет и седем седмици пропълзяха в планината и там сега спят спокойно.Затова стой тихо, и слушай.(Двата палеца представляват гномът и джуджето. Те стърчат нагоре. Когато отиват да спят, се прибират в юмруците. Чува се силно хъркане.)

Този е палецът, този брули сливите, този ги събира, този ги носи в къщи, за да си хапне най-малкият.(От свитата в юмрук ръка при всеки ред се разгъва един от пръстите.)

Хоп, хоп, хоп, хоп, конче тичай в галоп по пътища, по камънака, но не си чупи краката, хоп, хоп, хоп, хоп,

конче, тичай в галоп.(Детето седи на коленете на възрастния, който ги движи нагоре и надолу.)

Хоп, хоп, ездачо, щом падне, крещи, падне ли в езерцето, няма бързо да го намерят, падне ли в трънака, ще го изядат охлювите, падне ли в канавката, ще го изядат враните, падне ли в тинята, ще направи „плум“.(Детето седи на коленете на възрастния, който го люшка насам-натам. Накрая детето се изхлузва от скута на възрастният и -стъпва на пода.)

Мечо, Мечо, обърни се,Мечо, Мечо, доведи се,Мечо, Мечо, вдигни крак,Браво! Мечо е юнак!(Децата извършват движенията. Тази игра доставя удоволствие и на по-големи деца, когато я играят, скачайки на въже, газейки във вода, или когато ходят по греда.)

Спи, мое малко мишленце, спи до утре сутринта, докато петльо в къщичката извика своето „Кукуригу!“(Когато слагате детето да спи.)

Зайчето спеше в ямичката.Бедно зайче, болно ли си, че не можеш да подскачаш?Зайче, подскок, зайче подскок!(Подходяща за игра на хорце с повече деца. Децата ходят в кръг, хванати за ръце. На последния ред на куплетчето спират и едно от децата - зайчето, подскачайки, отива до друго дете - то става следния път „зайче“.)

Всички мои патенца плуват в езерото, главичката във водата, опашчицата нагоре!Всички мои гълъбчета гукат на покрива, хвръкне ли едно, всички хвръкват след него.Всички мои гъсенца се клатушкат по дъното, търсят във вира, стават кръглички.Всички мои кокошчици ровят в сламата, намерят ли зрънца, всички се радват.(Децата извършват движения, които подхождат на съдържанието на различните редове.)

1;0-3;0 години - възраст на малкото дете

Детето завладява своя свят

Детето на една година може само да се изправя, да ходи, когато го държат за едната ръка, а много скоро и самостоятелно. Разбирането на говора е толкова напреднало, че то изпълнява елементарни поръчения.

С придобитата способност да се придвижва изправено детето е достигнало едно ново стъпало на развитие. То завладява едва ли не „с щурм" околния свят. Всичко, което му падне под ръка, опипва, хваща, придвижва или променя доколкото това е по силите му. Особено привлекателна сила имат покривките за маса и вазите! Но и по време на разходка има за откриване много привлекателни неща и това ангажира цялото внимание на детето. Събират се например цели колекции от камъчета! Когато детето може да обходи един по-голям кръг и да дойде в пряк досег с много неща, се набира нов опит. Това се проявява ясно в говорното развитие на детето, извършващо се по това време много бързо.

Тук трябва да насочим вниманието ви към_нещо, което няма пряка връзка с говорното развитие на детето* но трябва да се знае: детето иска да се запознае подробно с много неща, да ги разгледа от всички страни. Свойствата като меко, остро, горещо и др. трябва да бъдат „схванати“. Много предмети достигат за „качествен контрол“ до или в... устата. С устните, понякога и с езика детето иска да знае дали „това нещо“ се яде или се пие, какъв е вкусът му. Затова, майки, дръжте заключени или затворени всички опасни домакински предмети, а също така и лекарствата, домашните химикали (перилни препарати, паркетни пасти и др.) и подправки, особено оцета! Но и Таткото трябва да пази уреди, инструменти, гвоздеи и др. така, че малкото дете да не може да ги достигне.

Всеки в семейството може да допринесе да се предотвратят инцидентите в детската възраст и да не се излага на опасност детето.

Знаете ли как трябва да постъпите, ако видите, че въпреки всички предпазни мерки детето е погълнало нещо, което според вашето мнение може да увреди здравето му?

Без да губите време, потърсете лекар!

Вземете със себе си и покажете на лекаря опаковката, етикета или проба от това, което детето е глътнало.

Да се надяваме, че никога няма да попаднете в положение, което налага да се вземат такива мерки!

Да погледнем познатия ни кръг, който ще ни осведоми за времетраенето на съня и бодърствуването в тази възраст. През втората година от живота те се променят, както показва 24-часовият кръг. Все още е важно да се спазва правилното разписание на деня.

Думата е изречение

Да, при детето на 1 година и 6 месеца е така. Произнесената от него дума в повечето случаи носи смисъла на цяло изречение - изразява желание, искане, радост или неудоволствие. Тъй като то още не може да говори с изречения, научава се да изговаря - често пъти обезобразено думата, която „владее“, и то с най-различни интонации и при различни придружаващи я обстоятелства. От тази дума родителите обикновено се досещат какво интересува детето в момента.

Така например с изговорената по различни начини дума „мама“ може да се изразят цял ред значения. „Мама“ може да означава: „Мамо, ела тук!“, „Мамо, ти ли си?“, „Къде е мама?“, „Ето те, мамо, колко е хубаво!“. Този начин на изразяване се нарича „говорене с изречения от по една дума“ и продължава около шест месеца.

По това време често пъти една дума може да бъде употребявана за означаване на различни предмети или хора. Например „ба“ може да значи баба, но и... банан, „тата“ - татко и всички мъже, тъй като детето на тази възраст нс може да класифицира недвусмислено. Всичко, което се движи не така, както се движи човек, бива наричано „бау-бау“. Едно желание може да бъде изразено с думата „шише“. В случая детето иска не предмета шише, а иска да пие. Тъй като във връзка с пиенето винаги се е появявало шишето и е било назовавано „шише“, то е научило тази дума и с нея изразява желанието, си да пие. Много деца направо назовават водата с думата „вода“, която отначало преиначават (ода, дида, и др.). Ако детето каже „топка“ (по-често „топа“), това означава в зависимост от вида на изговора - че иска топката, че й се радва или че я търси. С една дума детето казва това, което възрастният човек изразява с цяло изречение

По време на изреченията от една дума често слушаме от детето думата „ето“ или друга подобна дума. С нея то иска да ни разкаже, да ни попита, да поиска нещо. Например тя може да значи: „Виж какво имам и какво мога да направя с него!“. Думата може да звучи радостно или разочаровано.Попитайте вашето дете къде е този или онзи човек, къде е един или друг предмет. То ще ви отговори с „ето“ и ще се радва, че може да ви го покаже. Внимавайте за различната интонация, с която детето ви говори по време на изреченията от една дума!

„Мама”

„Мамо, ела!“„Мамо, ти ли си?“„Искам при мама!“„Къде е мама?“„Ето те мамо, колко е хубаво!“

Детето се ориентира

Времето, през което детето казва на всички мъже „тате“, преминава, когато то придобие способността да различава. Тогава думата „тате“ се запазва само за бащата, а другите мъже биват наричани „чичо“. Тази проявяваща се деловитост е свързана с

неуморно разпитване за имената на всички неща. Тя започва на около една година и шест месеца. Словесното богатство на детето расте бързо. Особено много нараства броят на съществителните имена.

Детето открива многообразието на околната среда. Проф. Шмит-Колмер пише за това: „Разбирането на говора, говоренето и мисленето на детето могат да се развият напълно само тогава, когато жизнената дейност е разнообразна и интересна. Детето трябва да има възможност да бъде във всекидневен контакт с много предмети. Неговата дейност с тези предмети не трябва да бъде оставяна на случая, а трябва да бъде така насочена, щото то да научи различните свойства и начини за употреба на предметите и при това да научи и имената им.“

Детето ви много би искало да помага при всяка възможна дейност. Да. истински да помага! То не иска само малко „да поработи с вас“, то иска „само да направи“ много неща. Така например детето се опитва само да се мие и облича. Може би при това то ще може да каже част от детското стихотворение, което ще намерите в раздела „Детски ритми, детски песни“ и което много пъти сте му казвали.

Малки помощни действия са по силите на дете на възраст около 1 година и 6 месеца. Ако искате да ви подаде предмет или да направи нещо друго, трябва да имате търпение. Детето чува поръката ви, но докато я изпълни, минава известно време, което можем да наречем „време на превключване“.

Ако детето ви е около вас при всекидневните домакински дейности, то научава много неща за тях. На драго сърце ще поиска да ви помогне и вие трябва да му дадете възможност за това. То може да борави с метлата или да помага при подреждането на масата.

Нещо, което не бива да пропускате: поощрявайте детето с похвала, за да бъде винаги трудолюбиво, прилежно и готово да помага!

Това?

Детето още не е в известната „възраст на въпросите“, в която запитването „защо?“ изпъква на преден план и причинява на възрастните някои главоболия. В „първата възраст на въпросите“ детето се запознава със средата около себе си и разпитва за имената на предметите и хората, които вижда. По цял ден се чува неговото „Това?“, „Това е?“. Често то желае да му повтарят много пъти названието на един и същ предмет. Може би то иска да чуе, че това название звучи винаги еднакво или иска добре да го запамети. Детето следователно става „деловито“, за което говорихме в предишния раздел.

Детето открива еднаквостта на нещата. То се радва, когато открие, че много неща имат едно и също название, че неговите книжки с картинки, както и книгите в библиотечния шкаф на родителите му могат да бъдат определени с названието „книга“. Като последица от това се появяват първите форми за множествено число при имената на предметите, макар и често погрешно образувани. Тези явления продължават по-дълго време. Вие познавате може би съседски деца, които, виждайки няколко кучета, се провикват „Толкова хубаво кучета!“

Възрастта на въпросите може да продължи по-дълго или по-късо време. Момченцето Райнер, на две години, поставяше въпроса „Какво е това?“ предимно когато разглеждаше с майка си книга с картинки. Предметите от неговата околна среда му

бяха вече познати. Но за да ги открие и на картинките, му беше необходима помощта на възрастните.

Още няколко думи за срещите на малките деца с животните. За децата животните имат особено очарование. Ето защо не е за учудване, че те с удоволствие имитират животински звуци. Затова използувайте всеки удобен случай да запознаете детето си с животните около вас. Навсякъде има възможност за това. Не само животните от зоопарка са интересни за децата. Хранилките за птички през зимата, дивите патици по реката, кокошките, които търсят зрънца в градината, декоративните рибки в аквариума и даже такива малки създания като божата кравичка, са подходящи за внимателно наблюдаване. Но в зоопарка се задържайте по-дълго при някои животински видове, които детето много обича. С това се изтъква едно преживяване измежду изобилието от впечатления. Простичките въпроси, задавани от детето, са първите стъпки към целенасоченото наблюдаване на природата. Това обогатява знанията на детето и се отразява благоприяТно на говорното му развитие.

През първите години от живота на детето родителите могат да направят много, за да развият у детето любов към природата. Често децата биха искали да пипнат всички животни, които срещат. Тук родителите трябва да осведомят децата за възможната опасност, която може да представлява опитът да се пипат чужди кучета и котки. От друга страна, за щастие мина времето, когато при възпитанието плашеха непослушните деца с „голямото черно куче“.

В тази възраст е важно да се знае, че когато Детето бързо обогатява речника си, се нуждае от много подтици за това, и то от непосредствената околност (жилище, игрална площадка, разходка), за да разпита и така да научи названията на разни неща. На всички въпроси на детето за наименованията на предметите и действията трябва непременно да се отговаря.

Един поглед в книгата и два - в живота

„Един поглед в книгата и два в живота, това ще оформи правилно ума.“

Това е казал Гьоте. Ние искаме този израз да важи и за нашите деца. Много неща децата виждат на картини, преди да ги видят в действителност. Помислете например за трамвая, ако децата живеят на село. И обратно, едно дете, което живее в града, непременно ще види впряг коне по-рано в книжката с картини, отколкото на улицата. Книгите са важни помощницй и ние трябва да запознаем децата с тях колкото е възможно пб-рано. Ако наблюдавате, ще ’видите, че още в десетия месец картините привличат вниманието на детето.

Ако поставяте въпроси във връзка с картините и давате указания, способността на детето да наблюдава се школува и словесното богатство се увеличава. Картините подтикват детето да се изразява с думи. В първите книжки с картини, които ще дадете на детето сй, трябва да се съдържат ясни и разбрани картини. Многото подробности биха объркали детето и биха затруднили разпознаването на картините. Ако покажете на детето как трябва да борави с книгите, то скоро ще научи това. Сигурно ви е правило впечатление, че малките деца често държат обратно първите картини и книжки с картини, така че изображенията стоят с главата надолу. Усетът за разположение - горе и долу, отпред и отзад, дясно и ляво, се изработва с напредването на възрастта.

Първо трябва да разглеждате заедно с детето книги с картини и да назовавате изобразеното, освен ако то е познато на детето от всекидневието. След това можете да го изпитате дали познава в илюстрована книжка нещо, което вече е виждало. Това разпознаване на предмет за всекидневна употреба, на вече виждано животно или пък на познат на детето човек на снимка е постижение, коего трябва да бъде школувано. Ако изобразеното като цяло е познато на детето, можете да преминете към наблюдаването на подробности. На детето ще достави удоволствие да отговаря на въпросите ви. Ето няколко примера: накарайте детето да търси на изображението на едно животно очите или краката, питайте го къде са колелата или вратите, когато детето разглежда картина на автомобил или влак. Обърнете внимание на подробностите относно формите и цветовете. Подканете детето да сравнява, кажете му: „Виж колко хубава кръгла топка! Къде има още една топка? И тя ли е кръгла? Виждаш ли още такива кръгли неща?“. Детето не различава сигурно цветовете до края на третата година. Въпреки това те трябва многократно да се назовават, а така също и да се показват еднакво оцветени неща например: „Виж тук на картината една червена пожарна команда. Тя е също така червена, както този покрив. И твоята дрешка е също червена.“ Постепенно детето започва да възприема разликата в цветовете.

Уредете още отрано за детето едно достъпно кътче за книги!Когато разглеждате заедно с детето изобразени предмети или случки, които са познати нему, задавайте му въпроси във връзка с тях!Разказвайте!Подканяйте детето да продължи разказа!

Мамо, моля, прочети ми нещо!

В книгите с картини за 2-3-годишни деца често се съдържат малки стихчета, който можете да четете на детето си и които то скоро ще може само да казва. Вашето дете тогава ви „чете“ и се радва, когато го похвалите. Покрай това то се научава да изговаря правилно много думи, овладява сло- вор<еда в изречението. В тези стихчета нерядко се намират съчетания от срички, които, точно погледнато, нямат смисъл. Например: лири-бум или бум-та-ра-ра и др. Те не трябва да ви смущават. Точно това повишава желанието на детето да говори и не случайно тези стихчета се знаят от поколения наред. С някои от тях могат да се изказват правила, които децата лесно разбират и научават. Например:

Малките дечица не бива да пипат ножица, нож и вилица.

Детето лесно запаметява и песнички. Мелодията и ритъмът влияят на неговото настроение. Затова не е все едно каква песен пеете на детето, преди то да заспи. Ето една вечерна песен (думите са от Паула Демел):

Тихо, Петьо, тихо, месечинката тръгва на път.Тя така е укротила едно бяло конче, че то върви тихо, като че ли на сън.Тихо, Петьо, тихо!Тихо, Петьо, тихо,месечинката има очила -едно сиво облаче е застанало пред нея,кацнало е на носа и на. ушите й.

Тихо, Петьо, тихо!Сънувай Петьо, сънувай,месечинката гледа през дръвчетата.Струва ми се даже, че спира, за да види как Петьо спи.Сънувай, Петьо, сънувай!

Други пословици, стихчета и песни, подходящи за различна възраст, ще намерите в раздела „Детски рими, детски песни“.

„Мамо, прочети ми нещо!“, „Татко, разкажи ми една приказка! “ - всички деца се радват, когато им четат или разказват. Казвате, че няма време за това? Не сте прави! Колко време е нужно за едно кратко стихотворение? Естествено децата ще искат да го чуят няколко пъти, докато един ден ще могат сами да го казват и това е хубава награда за вашето малко усилие.

Затова запомнете: четете на децата си!Една приказка се разказва за толкова кратко време! Спомнете си за вашето детство и ще ви дойдат наум малки поучителни стихчета. Детето много се радва, когато мама или татко го подрусва, на колене и казва: „Хопа, хопа, конче“.

Изречението от две думи

Детето прави голяма крачка напред, когато изговаря първото си изречение. То е още много елементарно. Само две думи се поставят една до друга, без да са свързани с друга дума и без да се чувствува влиянието на някакви граматически правила. Такива изречения са например: „Тате няма.“ (Татко не е тук.) „Ахим, тай-тай.“ (Йоаким иска да отиде на разходка.)

Тези съчетания от две думи се наричат „изречения от две думи“. При втория пример прави впечатление, че детето го вори за себе си като за друг човек и не употребява местои мението „аз“. Местоименията се усвояват доста късно от детето - в средата и до края на третата година. Въпреки това вие трябва да употребявате местоименията „ти“ и „аз“, за да чува детето правилната им употреба и постепенно да я усвои.

Имайте пред вид, че детето не може да научи това, което не чува! Вие сте негов образец и вашия хубав език или вашите езикови недостатъци ще намерите и у вашето дете. Понякога благодарение на това, че детето ви подражава, ще видите вашата собствена езикова немарливост. Затова по отношение на езика възрастните трябва винаги да се самообразоват и самовъзпитават.

Накрая се появяват и глаголите. Отначало те са много малко. Томас (на 2 години и 7 месеца) питаше често майка си: „Какво правя сега?“ или „Какво направих?“, когато искаше да узнае как хе нарича действието, което извършваше.

Няколко думи за едно заведение, което в ГДР се посещава от над една трета от всички деца на съответната възраст - детските ясли. Тяхната програма е построена на научна основа. Законът за единното социалистическо образование в ГДР включва и детските ясли, като първо стъпало в държавните възпитателни заведения. Работещите в детските Ясли получават образование, съответствуващо на изискванията. Теми от педагогиката и психологията са съставни части на образователната и на следдипломната програма. Едни от възпитателните задачи на детските ясли са да разширяват познанията на децата за околния свят и да подпомагат говорното им развитие.

Обаче на родителските срещи, в разговорите със сестрите и „лелките“, които се грижат за децата, ще чуете, че въпреки грижите в яслите, отговорността на родителите за възпитанието на детето остава да съществува. Само при добро взаимодействие между яслите и семейството може да се осигури най-добро развитие на вашето дете.

Ако детето посещава детските ясли, следете заедно с грижещата се за него „лелка“ говорното му развитие!

Нуждаем се от преводач!

Приблизително към края на втората година детето заговорва с изречения от по няколко думи първо с изречения от три думи, но скоро те се разширяват. Тези изречения често са неправилни съчетания от думи и е необходим усет, за да се вникне в тях и да се разберат. Често това се удава само на майката или на бащата. На всички останали им трябва преводач, за да разбират детето. Прочетете следните изречения, като предварително покриете с ръка „превода“ вдясно, и се опитайте да разберете смисъла им. Възрастта на децата, които говорят така, е 2 г. и 2 мес.

Гака камън бум. (Франка хвърли камъка.)

Ати тата бу тут тут. (Астрид иска да се вози с татко в колата и да натиска клаксона.)

Успяхте ли да отгатнете, без да прочетете предварително „превода“? Вероятно не.

И още нещо прави впечатление в езика на детето. Често пъти думите не му достигат и се появяват изречения, които посрещаме с усмивка.

Клаудия (на 2 г. и 7 месеца) поиска „череши с точки“, понеже беше забравила думата ягоди. На 2 г. и 9 месеца тя поиска от майка си да махне „кокалчето“ от ябълката, т. е. дръжката.

Ако говорите с вашето дете винаги бавно и правилно, то скоро ще намери правилния словоред в изречението, ще се научи да образува правилно формите на думите. При това трябва да имате много търпение, защото за детето не е толкова лесно да запомни например различните форми на глаголите (правя, правех, правих или играя, играех* играх). Както при съществителните имена, така и при глаголите формите за множествено число често биват образувани погрешно. При тези трудности най-добре ще помогнете на детето, като повторите изречението, но във форма на въпрос, поправяйки при това неговата грешка.

Ако кажете на детето: „Ти говориш погрешно, внимавай повече, разбери това най-после!“, то може да се уплаши и да стане несигурно. Така може и да изчезне желанието му да говори. Вие трябва да постъпвате точно обратно - непрекъснато да поощрявате детето да говори. То се нуждае от това постоянно упражнение.

На какво следователно трябва да обърнете внимание? Казвайте често на детето правилните форми на думите като например повтаряте изречението във въпросителна форма. Не упреквайте детето, имайте търпение!

Бурното езиково развитие

Това е времето, в което детето бележи бурен напредък в изучаването на майчиния език. Малката устица не иска да престане да говори. Детето пита, показва и отговаря, понякога си гбвори само. То усвоява все повече и повече думи, научава тях- ното значение и повечето пъти желае да говори по-бързо, отколкото му позволяват неговите възможности. За да се научи детето да произнася пра- вилно думите, е необходимо упражнение. Трудните думи трябва да се казват по-често на детето - така то ще може да сравнява произношението си. Вероятно вие сте наблюдавали вече нещо подобно. Трудна е например трисрич- ната дума „картофи“. Тъй като последните две срички се изговарят по-лесно, пък и ударението пада върху тази част на думата (по-точно върху втората сричка), детето изговаря отначало думата „картофи“ като „тофи“. Така е с цяла поредица от думи. При това има и думи, които малко се отличават една от друга Помислете например за топче и копче, порта и торта, маса и маза и др.

„Мила мамо, моля, говори бавно и ясно! Аз понякога казвам „мако“, но ти казваш „мляко“; утре сигурно и аз ще мога да изговарям тази дума като теб, ако ти често ми я казваш правилно!“Запишете си някои думи, които са отнели на вашето дете по-дълго време, докато се научи правилно да ги изговаря.

„Монолози”

„Колкото едно дете по-добре си играе самичко в първите години, толкова по-добър другар ще бъде по-късно.“

Драги родители, да се спрем на този израз, излязъл изпод перото на изтъкнатия съветски педагог Антон Семьонович Макаренко. Вероятно си представяте следната ситуация: На детската площадка кипи живот. Докато по-големите деца играят заедно й правят в пясъка пътища за камиончетата на своите другари, при по-малките деца такава обща игра не можете да наблюдавате. Майките с малки деца седят по-настрана. Децата от време на време контактуват, но до истинска игра още не се стига. Много по-скоро; се разгаря малка караница между децата, защото точно играчката на другото дете е по-интересна от собствената. В такива случаи вие ще проявите педагогическите си способности и ще предотвратите възможността кавгата между децата да се превърне в караница между възрастните. Но да се върнем на цитирания израз. Въпросът е, че малкото дете първо трябва да се научи ла играе само. За това трябва да му се създадат условия. То не бива да бъде смущавано, докато играе. Ако наблюдавате развоя на играта, често пъти ще видите, че когато се вживее в играта, детето говори. То произнася малки монолози. Ще забележите, че когато детето е затруднено, езичето му се подава между устните и се движи насам-нататък. Играта е нещо извънредно важно за децата. Играейки, те завладяват част от окръжаващия ги свят и научават много нови неща.

Ето някои детски изказвания, събрани от съветския писател "Корней Чуковски в книгата „От две до пет“:

„Мамо, кой е роден по-рано, ти или аз?“

„Татко, ти като беше малък момче ли беше или момиче?“

„Нали ножът е мъж на вилицата?“

„Татко, дойдоха пожарникари! Значи скоро ще започне да гори!“

Тук всеки въпрос е израз на неразбиране на някои явления, от които детето се интересува. Така едно 5-годишно момиченце, което имаше по-голям брат, се заинтересува къде отива снежната вода, която тече по един скат. Тъй като беше слушало брат си да учи и беше подразбрало нещо, то заключи: „Водата тече надолу по планината в езерото. От езерото тече в една голяма река. С реката достига до морето и от морето изтича... (кратка пауза за размисъл)... в канала!“

До постъпване в училище детето се освобождава от заблужденията, които са му присъщи от 2- до 5-годишна възраст. То сполучва в това, ако вие му помагате!

При възпитателната работа следвайте съвета, който се съдържа в думите на А. С. Макаренко! Малките деца трябва да бъдат приучени да играят сами. За това им трябват спокойствие и подходящи играчки.Често ще чуете детето да ди говори само, когато играе. Наблюдавайте го добре! Действията, които извършва, както и монолозите, ще ви помогнат да опознаете мисловната дейност на детето!За играчките, подходящи за различните възрастови групи, ще прочетете в раздела „Играейки, детето научава майчиния си език“.

Играейки, детето научава майчиния си език

„Играта е пътят на децата към опознаването на света, в който живеят и който са призвани да преобразят.“

Така Максим Горки „определя значението на играта за развитието на децата. Той посочва психологическото влияние на възпитанието в детските години За развитието на личността.

По време на преминаването към подходящата за детска градина възраст децата се уча? все повече и повече да играят заедно. Нещо ги влече към другите деца - искат да бъдат заедно с тях. При игра се заговарят едцо друго. Ако има и по-големи участници в играта, напредъкът в изучаването на езика се забелязва с всеки изминат ден. Прочетете и разделите „Монолози“, „Играейки, детето се учи“ и „Ценни игри”.

За малкото дете играта е основната форма на дейност. Детето се сс развива „на самотек“. Предпоставка за развитието са разнообразните подтици от Окръжаващия го свят.

Детето трябва да разполага с предмети, с които може добре да играе.

При играчките различаваме: суров материал за игра (глина, пясък, дърво, хартия и др.); полуготов (строителни игри, кубчета, разглобяеми модели и др.) и готови прости или механизирани играчки (автомобили, кукли и др.).

Но вие ще видите, че тенджерите и други съдове, щипките за пране и други съдове са любими предмети за игра! От решаващо значение обаче е възрастните да влияят върху играта на детето с поощрения.

Как да стане това? При избора на играчки изхождайте от правилото: никога не набавяйте много Играчки! От претрупания, повечето пъти неподреден кашон с играчки няма полза, той само вреди, защото изборът между много играчки е труден за детето. Второ: набавяйте играчките според възрастта на детето.

Важно е да оставяте на детето време да играе, да го окуражавате да извършва различни действия при играта. Например: „Ако построиш цялата кула, много ще се радвам."Подканяйте детето да говори, като показвате интерес за хода на играта и го подтиквате е въпроси.

Детето разказва, пита, отговаря

Когато детето навърши три години, то е толкова напред в говорното си развитие, че може само да разказва някои свои преживявания. Ще забележите промяна и в начина му да поставя въпроси. Детето се опитва с помощта на въпроси да навлезе по-дълбоко в явленията на окръжаващия го свят. Наред с въпроса „Какво е това?“ се появява и въпросът „Защо?“. За този период от време е валидно следното правило: въпросите на детето трябва да получават верни отговори, съобразени с неговата възраст. Тъй като връхната точка на въпросите „Защо?“ обикновено е между третата и четвъртата година, прочетете за това йовече в раздела „Започва „втората възраст на въпросите“.

Родителите трябва да умеят да слушат. Нужно е, да се знае, че на малкото дете е необходимо повече време, за да изрази мислите си с думи. Ако се подканва да говори бързо, това в повечето случаи не води до Никакъв успех, а може да се получи обратен резултат. Ако детето иска да ви съобщи нещо, което трудно се описва, най-добре ще му помогнете, ако покажете, че го слушате с интерес и го оставите спокойно да се изкаже.

Но и детето трябва да се приучи да слуша внимателно. Как е постигнал това Карл Маркс при своите деца, разказват в спомените си неговите дъщери: „Беше винаги едно извънредно преживяване, когато Карл Маркс предприемаше разходка с децата. Той разказваше истории, които поглъщаха цялото им внимание. Тези истории, често

измисляни от самия него, завършваха винаги чак в края на разходката. Той ги нагаждаше да завършват така. Слушайки го, децата забравяха умората си и не усещаха дългия път“.

Нека споменем още една особеност на тази възраст. По времето, когато детето започва да говори с по-дълги изречения, то повтаря неколкократно една или две думи от изречението. Нещо като: „и тогава - и тогава - и тогава купихме в магазина една голяма ди - ди - диня“. Или: „Как става така, че месечко - че месечко - че месечко веднъж е голям и веднъж е малък“. В такива случаи не се страхувайте, че детето започва да заеква. Тези повторения макар че приличат на заекване - си имат своето обяснение. Тригодишното дете още не е толкова упражнено в говоренето. То добре знае какво иска да каже. Мисълта е налице, но то търси правилните думи и правилната форма на изречението, за да изкаже тази мисъл. Тук е необходим разумен педагогически подход, за да не се направи грешка. На детето не бива да се обяснява настоятелно, че не може да говори гладко. Ако постоянно му посочвате своеобразието на неговия говор, повторенията ще се засилят и ще траят по-дълго време.

За този период от време трябва да знаете, че при тригодишното дете неколкократното повтаряне на срички и думи или групи от думи не представлява основание за безпокойство. Отделяйте време да изслушвате разказите на детето и не го насилвайте да бърза излишно.

Ах, новите тапети!

Тази „картина“ не може да не се забележи. Брита я нарисува на стената и много й се радва. Съвсем иначе я оцени баба й. Тя намери, че мястото никак не е подходящо! Какво да се направи? Първо се опитайте да пооправите тапета. След това обаче би трябвало да помислите какви възможности можете да предложите на детето, за да запазите и да поощрите желанието му да рисува. А от примера за изрисувания тапет могат да се изведат няколко съвета:

1. Правилно е да оставите детето да рисува на големи повърхности. За целта са подходящи големи листове опаковъчна хартия. Също така една черна дъска, стенна или на стойка, може да бъде привлекателна за вашето дете. Ако през лятото поставите една такава черна дъска на открито, много съседски деца ще се включат в играта

(боравенето с дъска и тебешир подтиква децата да играят на училище). Тъй като те още не знаят да четат и пишат, на дъската ще се появят много рисунки.

2. Детето не бива да седи до масата, когато рисува. Сигурно сте наблюдавали някога деца да лежат на пода и да изписват с рисунки лист хартия. Възможен е и друг начин: детето стои право и е поставило пред себе си рисувателен лист на столче или на друга подставка.

За развитието на детсго е важно то да има възможност да предаде с рисунки своите многообразнй преживелици и представите си за окръжаващия го свят. По този начин то ще си даде сметка за това, което се случва около него. При това детето придобива много нови познания.

Опитът, който Рут Майне споделя в книгата си „Ние рисуваме с най-малките“, трябва да ви послужи за подтик. Нейните думи са отправени не само към учителките в детските градини. Тя разказва, че при задачата да нарисува с децата един кръг, постъпила така: „Първо донесох един обръч и попитах децата какво е това. Те „установиха“, че това е колело или обръч, който може да се търкаля. Накарах децата да минат с пръстче по обръча и ние казахме, че обръчът е кръгъл. И колелото е кръгло. Приканих след това децата да станат прави и всяко да има достатъчно място, за да може с пръст да начертае във въздуха един голям кръг. Ние чертаехме кръга все по-голям и по-голям, докато децата се За- протягаха на всички страни и се повдигаха на пръсти, защото кръгът, който искахме да начертаем, беше тъй голям и тъй кръгъл... Ние често казвахме при тези упражнения думата „кръгъл“ и когато, махайки с ръка, чертаехме кръговете във въздуха все по-бързо, правехме като кръглите колела, които се въртят все по-бързо: „ррр“... Думата „кръгъл“ и звуците „ррр“ задълбочават движението, което децата правят, и впечатлението, което добиват от обръча... След като „нарисувахме“ големия кръг във въздуха, ние го нарисувахме с пръстче върху масата, а след това - с молив на листа“.

От този пример виждате, че ако бъде направлявано от родителите, творческото изобразяване може да донесе на детето много познания. Затова постъпвайте по този начин.

Нека детето рисува много кръгове, големи и малки. С време кръговете ще стават все по-сполучливи. Скоро кръгът ще представлява „кълбо прежда“, „слънце“, „обръч, „топка“, „цвете“, а също така „човек“. Не критикувайте това, че кръгът веднъж представлява едно, а друг път - друго! Тази многозначност е типична за първите детски рисунки. Детето вижда в рисунката това, което в момента го занимава или му е направило силно впечатление. Ето защо не бъдете дребнави и признайте постиженията на детето. С това ще запазите радостта му от творчеството.

Няколко думи за рисуването с четка и бои. За първите опити най-подходяща е широка, не много мека четка, защото отначало детето натиска силно. Най-подходяща е четката от четина. Готови разтворени бои. за плакати са по-добри от боички, от които детето трябва да отнема боя с помощта на вода. На този, който не се осмелява сам да ръководи детето си I при естетическото му възпитание, ще помогнат рисувателните тетрадки, които се предлагат в книжарницата за децата от различните възрастови групи. При избора на такива тетрадки трябва да внимавате те да съдържат ясни форми за оцветяване, а не да ограничават въображението на детето.

Детето трябва да бъде поощрявано да рисува и да има достатъчно възможност за това. Така се подтикват и развиват неговите творчески способности.

Учителките в детската градина трябва да имат по една папка за всяко дете, в която да съхраняват всички рисунки, направени през време на целия престой в детската градина. Снабдени с дати и заглавия, те трябва да бъдат предадени на родителите, когато детето достигне училищна възраст, Рисунките на децата, които не посещават детската градина, трябва да бъдат събирани от родителите им.

Няколко примера за развитието на рисуването от първа до трета година. Детето започва с „драсканици“. Следват кръгли знаци за различни неща. По-нататъшен напредък е изобразяването на човек като „главоного“. Трета до пета година. Детето добавя подробности в рисунките. На човека се отреждат определени дрехи. Типични за тази възраст са „рентгеновите изображения“, от които можем да съдим за растящото познание на детето за окръжаващия го свят. При изобразяването на човека мъжът и жената вече са различни. Пета до шеста година. В тази възраст напредъкът в рисуването личи особено добре. Така например децата вече обръщат внимание на големината и на промените в посоката.

Пясък и пластелин

Децата обичат да играят с пясък. Те му придават различни форми. Топките от пясък представляват ту едно, ту друго нещо. Веднъж те са хлябове или кексове, друг път са ябълки или сладоледени вафли. Въображението на детето достига много далеч. И при играта с пластелин детето изобразява различни неща от света на своите преживявания. Тригодишните деца успяват добре да оформят топките. Те обичат повторенията. Затова правят една след друга „много, много“ топки.

При всички тези дейности детето може да разказва. Подтиквайте го към това с въпроси. Похвалете постиженията му и умело го насочете към съществените признаци на това, което то изобразява. С времето детето ще моделира все по-успешно формите на предметите.

Изработената от пластелин фигура не може да бъде запазена много дълго време. Има обаче един материал за моделиране, който след оформянето се изпича в обикновена домашна фурна при 120°С за около 20 минути. Материалът се нарича зуралин и се намира в търговската мрежа в ГДР. По този начин особено сполучливите работи могат да се запазят дълго време. Децата ги поднасят като подаръци по различни поводи или украсяват с тях собствената си стая.

Едно указание за родителите:От позата, която детето заема при рисуване, моделиране и стоене, можете да извадите важни заключения. Така например няма да убегне от вашето внимание, че детето държи главата си явно много близо до рисувателния лист и въпреки напредването на възрастта не може да наподоби вярно рисунката образец. Вие ще забележите навреме, ако детето при разглеждане на картини и предмети често примижава.Тези или други подобни наблюдения трябва да бъдат повод да се посъветвате със специалист по очни болести. Предприетите от него мерки, заедно с възпитателното влияние на родителите, скоро ще доведат до благоприятна промяна.

3;0 години до постъпването в училище - възраст на детската градина

Сега си дете на предучилищна възраст

5-а и 6-а графа на табл. 1 в раздела „Как говори моето дете в различните стадии иа развитие” включва децата иа възраст от началото на четвъртата година до постъпването в училище. Над половината от децата на тази възраст в ГДР посещават детски градини. Тази възраст се нарича, „възраст за, детската градина“ или, „предучилищна възраст“. Различаваме дете на ранна предучилищна възраст (от 3 до 5 години) и на късна предучилищна възрас (от 5 години до приемането в училище).

В предучилищния период се наблюдава голям подем в говорното развитие на детето. Усъвьршенетвуването на езика се изразява преди всичко в значително увеличаване на словесното богатство. Докато при 3-годишното дете то обхваща 1000-1200 думи, при 6-годишното е 3000-4000 думи. Говорът става по-ясен и по-разбираем. Децата се стараят да говорят свързано и да употребяват правилно граматичните форми. Всяка стъпка в говорното развитие е свързана с по-нататъшното развитие на мисленето.

Усъвършенетвуването на мисленето и езика се осъществява в постоянна връзка с околния свят. Възрастните имат задачата да обясняват на детето нещата и явленията от природата и обществото и да го подпомагат при опознаването на околния свят.

В детската градина децата се възпитават и сс подготвят системно за училище. Това не освобождава родителите ог задължението да подпомагат енергично усилията на детските учителки. В ГДР децата, които не посещават детска градина, се подготвят за училище от родителите с помощта на педагози, специалисти по отглеждане па децата и лекари. В ГДР медицински предучилищни прегледи се правят не само непосредствено преди постъпването в училище. Всяко дете бива представяно на училищния лекар два пъти, първия път още на пет години. Това осигурява добър здравен надзор. Друг вид помощ за родителите представляват „следобедите за игра и за учене“. Те се провеждат в училищата от опитни учители от началния курс и са предназначени за деца, които не посещават детски градини. Но въпреки помощта на педагозите и на здравните работници, родителите трябва да се грижат за физическото и интелектуалното развитие на детето. По-натагьшното изложение ще ви подскаже как да подготвите детето си за живота и обучението в училище.

Преглед на физическото развитие

Физическото развитие на детето не протича равномерно. Има периоди, в които преобладава пълнеенето, й периоди, в които детето израства на височина. В предучилищната възраст между 2-ата и 4-ата година детето преминава през период на напълняване, а между 5-ата и 7-ата година е периодът на израстването.

Как се развива вашето дете?

Следващата таблица ще ви даде възможност да сравнявате физическото и интелектуалното развитие на вашето дете с дадените средни стойности. Точните данни за процеса на развитие на детето ви могат да бъдат нужни на лекаря, на детската учителка и на учителя при определени случаи. От тях могат понякога да се направят ценни медицински и педагогически заключения. За родителите понякога е трудно да си спомнят подробности за развитието на детето, особено когато това се отнася за преди няколко години. Затова в таблицата е оставено място за лични бележки. Сигурно имате и някои снимки на вашето дете. Не ги прибирайте, без да им обърнете внимание, а ги залепете на мястото на съответната възраст.

В детската градина

В детската градина децата се обучават и възпитават по определен план. Той е свързан с това, което децата са научили в детските ясли и което е постигнато с възпитанието в семейството. Родителите, чиито деца не са били в предучилищно заведение, ще намерят на следващите страници сведения за работата на детските градини.

В детската градина се обръща голямо внимание на запознаването с обществения живот и с природата, както и на „езиковото възпитание“. Това служи преди всичко за системно усвояване на знания за околния свят, за развиване на интелектуалните способности, за изработване на нявитти и начини на поведение. На разходки и излети децата опознават природата. Така техните знания се обогатяват, способността им да наблюдават се усъвършенствува. Възпитателките подтикват децата да се изказват. Така се развива способността им за съсредоточаване, мисленето им и тяхната памет.

Ето един пример за това. Децата разглеждат строителен кран. Възпитателката им разказва за хората, които строят къщи с него. Така децата се научават да познават и уважават труда на възрастните. Те се радват и са горди, ако им се даде възможност да разкажат за професиите на своите родители.

Друг пример. През пролетта децата се запознават с промените в природата. Усвояват не само названията на първите цветя - кокичета, маргаритки, теменужки и лалета, но се научават да различават стъбло, лист, цвят и корен. На клончета от дървета те

наблюдават развитието на пъпката в цвят или лист. Децата проследяват как от семена се развиват растения и се научават, че за това са необходими топлина и влага.

При всеки удобен случай детската учителка свързва заниманието с това, което децата вече са научили на тази тема в семейството или в детските ясли.

Какво учат децата в детската градина?

Гози вЪйрос често се поставя от родители, чиито деца не посещават детска градина. Родителите биха желали да имат възможност да сравняват възпитанието на своето дете в семейството с възпитанието на децата от детската градина. Затова тук ще посочим някои от задачите й. В плана на детските градини за обучение и възпитание е определено какво трябва да се постигне при децата от малката, средната и голямата група. Този план важи за всички детски градини в ГДР. Включените в него задачи съставляват основата за всестранното развитие на децата. Голямо внимание се обръща на родния език, физкултурата, запознаването с обществения живот и природата, рисуването, моделирането, строенето и изработването на различни дребни предмети, както и на музиката.

В средната и голямата група се предвижда и запознаване с количествата и сравняване на дължини, ширини и височини. В голямата група децата се запознават с детската литература.

Ще се спрем по-подробно на някои от задачите на обучението в детските градини.

Обучение по роден език

То обхваща няколко области (в скоби са дадени точните названия от плана за обучение и възпитание):

1. Децата се учат да изговарят правилно думите и да съставят правилни изречения (говорене с чисти звуци, артикулирано, граматически правилно).

2. Децата учат нови думи м тяхното значение. Тe обогатяват речника си (разширяване на речниковото богатодво и уточняване съдържанието на понятието).

3. Децата се учат да разказват самостоятелно (разказване).

4. Децата се учат да говорят изразително (изразителен говор при декламапия. преразказ и представления).

5. Децата се запознават със стихове, разказчета, книги с картини и приказки (запознаване със стихове, разказчета, книги с картини и приказки).

Как постъпва детската учителка при изпълнението на тези задачи? Тя ръководи децата планомерно и системно при изучаването на родния език, при общуването им с другите деца,. при игрите и заниманията. За цел га тя избира игри, които са интересни за децата и те напредват в говорното си развитие.

В детската градина децата се подготвят за училище. Но детските учителки не поднасят училищни знания - не изпреварват училището. Едва през време на училищното обучение децата изучават езиковите правила (и техните изключения), които трябва да се имат пред вид при говорене и писане. В детската градина на преден план са игрите и целенасочените занимания. И - което е особено важно - всяка детска учителка е образец за децата във всичко и особено по отношение на езика. Това има голямо значение за говорното развитие на децата.

Ще разгледаме накратко плана за обучение и възпитание на децата от различните възрастови групи.

В групата на най-малките (от 3 до 4 години) децата се‘поощряват да общуват помежду си посредством говор. Те се научават да изказват с думи своите молби и желания, учат се да слушат, когато някой им говори, да отговарят правилно на въпроси и да постъпват според ука «шията, които им се дават.

Упражнява се правилното образуване на звуците и се държи особено много на ясния изговор, особено на съгласните б, д, г, п, к, р. Внимава сс децата да изговарят без трудности думи с натрупвания на съгласни например „шнола“, „Швейцария“; „щракам“, „шприц“, да не изпускат или изопачават звуци и срички. Учителката внимава ад правилната употреба на предлозите „на“, „до“, „при“, „върху‘, „в“, „под“. Речникът се обогатява. Децата се научават да различават и да назовават оснойните цветове. С всекидневната употреба и с подходящи игри се затвърдяват видови понятия като мебели, облекло, съдове, плодове и зеленчуци. Децата се насърчават да разказват нещо от това, което са видели и преживели. Те учат игри, при които участвуват пръстите на ръцете, стихчета и изрази, които се срещат в приказки и в илюстровани детски книжки. Започват да се интересуват от детски книжки.

В средната група (от 4 до 5 години) децата се научават да отговарят все ио-точно и смислено на въпросите на възрастните. Те свикват да изслушват обяснения, въпроси и указания на възрастните. Изказват с кратки изречения желания, мисли и въпроси. Могат да предават на възрастните простички съобщения. В общуване с възрастни и с деца употребяват някои учтиви форми.

Всички думи от обикновения разговорен език се изговарят вече ясно, без да се изпускат звуци и срички. Превъзмогват се честите грешки при образуването на множествено число на съществителните имена и при спрягането на глаголите. Децата научават правилната употреба на местоименията (аз ти давам … не ме блъскай). Разбират и правилно употребяват,понятията за време (преди обед, след обед, вчера, днес, утре). Запаметяват и преразказват по-точно приказки и разказчета. Учат наизуст стихотворения и ги декламират изразително. Показват по-голям интерес към книги с картинки.

В голямата група (от 5 години до постъпване в училище) децата овладяват все по-добре езика. Могат да изразяват мислите си в цялостни изречения. Научават се да изказват молби и желания. На въпросите на възрастните отговарят по същество, правилно и учтиво. Предават точно по-къси и по-дълги съобщения. Децата владеят няколко учтиви израза и ги употребяват (Моля, седни!, Всичко хубаво!). Използуват правилно сравнителната и превъзходната степен на прилагателните имена (по-голям, най-голям, по-хубав, най-хубав). Сложните прилагателни имена (напр. тъмносин) разнообразяват речника на децата и им дават възможност да се изразяват картинно. Речникът все повече се обогатява. Усвояват се понятията за време (веднага, рано, късно, по-рано, по-късно). Децата се научават да употребяват правилно названията на дните от седмицата. Те могат да разказват по картини и да преразказват приказки. Научават се да говорят изразително и да описват точно.

Нека тези извлечения от плана за обучение и възпитание в детската градина ви служат за ориентир. Сравнявайте възпитателните цели на детската градина със степента на развитие на вашето дете!Езиковото обучение преди всичко означава самите вие да говорите на детето „образцово“.

Не се опитвайте да изпреварвате училището. Имайте винаги пред вид възрастта на детето.Има игри, които подпомагат говора. Тези игри ще радват вашето дете. За целта прочетете не само следващия раздел, но и раздела „Ценни игри“.

Един-една-едно - толкова мъчно ли е това?

Макар по-голямата част от всички задачи на езиковото възпитание да се решава посредством запознаването на децата с Обществото и с природата, необходими са още и съвсем целенасочени занимания. Две игри от детската градина, които (с малки изключения) могат да се играят в къщи, ще онагледят това.

Децата сядат на столчета в кръг. След това детската учителка ги подканя добре да огледат стаята и им Обяснява играта. Играе се с топка. Всяко дете, което получи топката назовава един от предметите, които се намират в стаята, и то винаги придружен от числителното име един, една или едно (една ваза, едно цвете). Ако детето сгреши, дава нещо свое за „залог“. При „откупването“ става весело. Децата пеят песни, казват стихчета и гатанки и така „се откупват“.

В другата игра децата задълбочават познанията си за явленията и предметите в окръжаващия ги свят и се учат да реагират бързо. Детската учителка стои в средата на кръга от деца и държи топката. Тя определя в началото на играта една област, от която децата трябва да назовават понятия - растения, животни, предмети и т. н. Например тя хвърля топката към едно от децата и казва: „плодове“. Детето хваща топката и казва: „круша“ или „праскова“ и връща обратно топката. За да стане играта разнообразна, учителката избира различни теми. Тя пита например децата: „Кои неща са сладки?“, „Кои превозни средства минават по улицата?“, „Какви неща се правят от дърво?“ и др.

Децата и уличното движение

Стоя на тротоара.Движението фучи, как да мина оттатък?Милиционерът, той ни мисли доброто,той ще ме преведе оттатък, защото той е. наш приятел...(Из детската песен „Стоя на тротоара“ от Е. Енгел и X. Наумилкат).

Да разгледаме една друга област от образователната и възпитателната работа в детската градина. На нея трябва

да се обърне голямо внимание и в семейството. Става дума за запознаването на детето с живота на обществото. Тук трябва да изтъкнем една особено важна тема - поведението на децата в уличното движение. Никой не ще оспори факта, че това е много важно. Майките и бащите, всички членове на семейството, възпитателите, накратко - всички граждани на нашата република, желаят безопасността на децата. Но въпреки това много често децата са жертви при пътни произшествия. Обучението по безопасност на уличното движение трябва да започне още в първите години. Всеки трябва да се смята за отговорен за тази възпитателна задача. Децата ще усвоят правилата за уличното движение, ако им бъдат преподадени от възрастните.

За това трябва да се използуват всички възможности - разходките, пазаруването, разговорите. На улицата има много непознати за детето неща.

„Татко, какво е това?“„Защо колата трябва да спре?““Какво държи милиционерът (регулировчикът) в ръка?”„Татко, този човек не пресича ли неправилно улицата?”„Каква е тази кола?“„Кога ще можем да преминем от другата страна на улицата?“„Мамо, защо това момче няма фар на колелото?“

Въпрос след въпрос... И на всеки от тях детето чака отговор. Те са една възможност за обучение в правилата на движението, която можете да използувате. Познанията на детето се разширяват и с практическото им приложение се затвърдяват. Понятия като светофар, кръстовище, пътен знак, предимство, пешеходна пътека и др. могат много.нагледно да бъдат обяснени и разтълкувани.: Със собствения си пример и с примера на другите участници в движението може да се покаже на детето по впечатляващ начин правилното поведение по време на уличного движение.

Разходки, туристически излети и общи разговори могат добре да се използуват за обучение по безопасност на движението. Обяснявайте на детето пътните знаци и му давайте указания с примери за правилно поведение при участие в движението.

Обучението по музика

Да се спрем на музикалното обучение в Детска възраст. Който е посещавал детска градина, е забелязал, че често от всички помещения се чува пеене!

Когато тригодишното дете дойде в детската градина, го се научава да пляска с ръце в такт и да потропва с крака, а също и да ходи и да тича в такт. То започва да различава звуци и шумове от околния свят и да ги имитира (например кукането на кукувицата).

Детето научава първите малки песнички. Запознава се с някои детски музикални инструменти и се учи да акомпанира с"тях.

В средната група песните вече са по-дълги, а и мелодично са по-трудни. Всеки месец децата научават по две нови песни.

Децата от голямата група разпознават музикалните пиеси, които са слушали неколкократно и определят характера на песента по нейното съдържание. Те правят разлика например между планинарска и приспивна песен, различават маршовете от танцовата музика.

От този малък обзор виждате, че в детската градина се държи не само на пеенето на песни, но и на познаването и слушането на музикални пиеси. И в семейството трябва да се обръща внимание на музикалното възпитание. Това е важно, защото всеки човек притежава музикални заложби, които могат да се развият до музикални умения, ако... да, ако се включи и умело педагогическо влияние в тази насока. Това зависи преди всичко от „музикалния климат“ в семейството. Музикалните наклонности на родителите се предават и на детето. Заниманието с музика въздействува върху интелектуалното развитие на детето. Някои родители възразяват: „Ние не можем да предадем на децата усет за музика, защото самите ние не можем да пеем и нямаме достатъчно познания в тази област!“

На това можем да отговорим: Има много пътища за запознаване на детето с музиката и не е необходимо човек да бъде голям специалист. Слушането на музика по радиото, общото изпяване на детска песен, изслушването на един магнетофонен запис - това са само няколко примера. Особено ценни при музикалното обучение в семейството са грамофонните плочи. Има прекрасни записи на детски песни и на музикални пиеси за деца. Някои от записите са направени по известни детски книги и се слушат с удоволствие не само от децата.

Какво могат да научат децата при заниманията с музика?

При слушането на музика се усъвършенствува слухът, упражняват се вниманието и способността за съсредоточаване, задълбочават се познанията за околния свят (съдържанието на детските песни е съобразено с преживяванията на децата), разширява се и се затвърдява речникът.

Пеенето е свързано с правилно говорене (ясно изговаряне на звуци и думи), позволява да изпъкне благозвучието на майчиния език и способствува за развиването на гласа. Общото пеене въздействува на колективното поведение (например децата чакат, докато всички бъдат готови да запеят, разбират, че всеки допринася за успеха и т. н ).

Ако някои родители споделят, че тяхното дете не е музикално те по правило основават това твърдение на едно явление - казват, че детето „ръмжи“ при пеене. За това може да са налице различни причини. Често това се дължи на обстоятелството, че в предучилищната им възраст с тези деца близките им малко са пели. Техният слух не е упражнен, за да може да възприеме една мелодия. Затова възпроизвеждането й става погрешно. Макар че при тези деца доста е пропуснато, все още може да се направи нещо. Най-добре е с тях отначало да се пеят по-простички песни, като се повтарят многократно. Обаче ниският глас при пеенето може да бъде и нещо свойствено за съответната възраст. Погрешно би било да се приема, че най-малките деца ще пеят особено добре в горните регистри. Затова трябва да подчертаем, че с малките деца не бива да се пее много високо. Ако някои от децата пеят прекомерно ниско за тяхната възраст, трябва да се водят постепенно и внимателно към малко по-високо пеене. Трябва да се внимава децата да не пеят премного силно. Гласът трябва да се щади.

Окуражавайте детето си да пее. Оставете го „да открие“ няколко поредици от тонове. Не трябва да изисквате да ви изпее веднага безупречно цяла песен. Събудете у детето радостта от пеенето и я съхранете. Не говорете с пренебрежение за музикални постижения.

Започва втората възраст на въпросите

Към края на третата и началото на четвъртата година детето е толкова развито в интелектуално отношение, че вече не му е достатъчно да чува,, че „това е така“, а иска да знае „защо това е така“. Децата на тази възраст просто обсипват с все нови и нови въпроси. Писателят Корней Чуковски, когото вече споменахме, записал веднъж въпросите, които едно четиригодишно момче задало на баща си в продължение на две минути и половина:

„Накъде отлита димът?“ „Мечките носят ли брошки?“„Кой разклаща дърветата?“„Може ли да се получи толкова голям вестник, че да се обвие с него една жива камила?“„От хайвера ли се излюпва октоподът или е от тези животни, които пият мляко?“„И защо кокошките не носят галоши?“

Как мислите, бихте ли могли да отговорите веднага на толкова много въпроси? Не е лесно да се отговори на всички въпроси на децата, даже по детски. Въпреки това не трябва ла ликвидирате въпроса с отговори като „Ах, още си малък за това“ и др. Детето иска да разузнае това, което още не разбира, и за това се нуждае от вашата помощ. Тук нетърпеливостта на възрастните е съвсем не на място. Помислете си - колко тъжно би било, ако детето изобщо не пита. Тогава то нищо повече не би научило и би изостанало в развитието си. Всички въпроси на детето по това време отговарят на нуждата му да опознае околния свят. При това то придобива нови знания. По въпросите можем да съдим, че детето е готово да възприема и че иска да разбере нещо, което то само още не може да си обясни. Затова се обръща към възрастните. Ето два примера. Когато Клаудия беше на гри години и за първи път отиде на Балтийско море, запита: „Но кой прави тук вълните?“ Три месеца след товя тя обърна внимание на смяната на деня с нощта и постави въпроса: „Кой в същност отваря и затваря небето?“

Вие може би знаете подобни примери и ще се съгласитс с мнението на една съветска изследователка, която посочва, че детските въпроси са убедителни показатели за нивото на развитие на детското мислене. Чрез тях възрастните узнават какво детето не разбира и следователно теакво трябва да му се обясни.

Често пъти многото въпроси създават главоболия на родителите. Обикновено те получават само една кратка пауза, колкото да си поемат дъх, и - следва новият въпрос. Но ако проследите при вашето дете това време и ако знаете, че на този етап на развитие се поставят важните основи на мисловната дейност, тогава на много от въпросите ще се радвате истински. Какви объркани ситуации могат да предизвикат детските въпроси, това описва нагледно писателят Курт Тухолски. Неговият малък герой Тоби пита: „Откъде се вземат дупките в сиренето?“ Даже и да не се досещате веднага за отговора, прочетете историята за Тоби. Ще ви достави удоволствие.

Важно е детето, което пита, да не получи от възрастния съзнателно погрешен отговор и въпросът му да не бъде окачествен като глупав. Понякога няма възможност да се даде съвсем точен отговор. В такива случаи децата се задоволяват с обяснението на някакво подобно явление, което познават.

Мамо, откъде идват малките деца?

Мислите, че този въпрос още не занимава малките деца?

Не е така от четвъртата година той бива задаван често. Затова родителите трябва да бъдат подготвени за него. Тогава няма да има нужда отговорът да се отлага за по-късно и което е още по-неподходящо, да се разказва приказката за щъркела. Ето един примерен отговор на въпроса,, откъде идват малките деца, който заимствувахме от книгата на Хайнц Грасел „Ще кажеш ли на детето си“:

„Преди да се роди, преди още да можем да го видим, детето е тук, на този свят. То живее месеци наред в корема на майка си. Сигурно ще попиташ сега защо това е така. Детето отначало е толкова малко, че не може само да ходи и не би могло да заплаче, когато е гладно. То даже още не може да яде. В тялото на майка си детето си лежи добре защитено, на топло и се храни от мама. Наистина това става по друг начин. То получава храната си по едно тясно „черво“, което се нарича пъпна връв. По него детето получава всичко, което му е необходимо, за да живее. То остава в корема на майка си дотогава, докато ще може само да яде и да пие, а също така и да плаче. Тъй като детето вече живее, ние можем да го усетим. Защото то понякога рита в корема на майка си. Ние видяхме това, когато ти поритваше в корема на майка си.

Естествено да си „мама“ по това време, което се нарича бременност, не е лесно. Тя носи малкото дете винаги със себе си и внимава да не би да падне. Тя не бива да работи много. Затова таткото и по-големите деца трябва Особено много да й помагат. Тъй като малкото дете в корема на майка си расте, коремът й нараства. Към такива жени трябва да се отнасяме винаги с особено внимание и да им оказваме помощ.“

Ако родителите отговорят на детето по този, или по друг подобен начин, няма да им бъде трудно по-късно да отговорят по разбираем начий и на следващите въпроси, който детето ще им зададе.

Идва Сънчо

Телевизията на ГДР излъчва голяма детска програма. Тя е построена на педагогически начала и помага за осъществяването на социалистическите възпитателни цели. Някои предавания са предназначени специално за децата от предучилищна възраст. От около четвъртата година децата могат да проследяват простичка фабула на телевизионния екран. Много впечатления, които детето не може да получи от окръжаващия то свят или да преживее в него, получава от телевизията. Тя разширява кръга на познания и света на преживяванията на децата от предучилищна възраст. Докато детските предавания са съобразени с все още много ограничената способност на децата за съсредоточаване, останалите предавания надхвърлят възприемателната способност на малките деца. Освен това те се затрудняват да разберат правилно съдържанието и поради това често получават погрешни представи. Направо е вредно, когато на децата от предучилищна възраст се позволява да гледат вечерната програма. Много родители

са създали хубавата семейна традиция децата да си лягат, след като Сънчо им пожелае „лека нощ“.

За децата от предучилищната възраст важат следните часове за продължителността на бодърствуването и съня.

Възраст Продължителност на денонощния сън

Продължителност на нощния сън

Продължителност на дневния сън

4-годишни деца 13 часа 11 часа 2 часа

5-годишни деца 12 1 /2 часа 10 3/4 часа 1 3/4 часа

6-годишни деца 12 часа 10 1/2 часа 1 1/2 часа

Там, където семейството обръща нужното внимание на телевизионните предавания за децата, ползата е най-голяма.

Разговаряйте с вашето дете За видяното, на телевизионния екран. Проверявайте какво то е могло да схване и какво не е разбрало. Детските предавания по телевизията подпомагат родителите в техните възпитателни задачи. Неблагоприятно се отразява на децата обаче, ако им се позволява да следят предавания, които не са пригодени за тяхната възраст.

Играейки, детето се учи

„Играта не е само „игричка“, тя е сериозно нещо и има голямо значение, грижи се за нея, обогатявай я, майко, пази я, татко!“ Фридрих Фрьобел2

Играта и играчките вземат голямо участие в опознаването на света от децата. При играта те извършват различни физически и умствени действия. Играчките и игрите подпомагат усъвършенствуването на сетивните органи, овладяването на тялото, влияят върху ця- лостното интелектуално развитие. Да поясним това с един прост пример. Детето иска да построи кула. То се опитва да нареди едно върху друго различни по големина и по цвят кубчета. Посредством органа на зрението - окото - детето има възможност да избере желаните по цвят и големина кубчета, а и органът на слуха - ухото - ще участвува в играта, когато кулата шумно се събори. Внимателното поставяне на кубчетата едно върху друго предполага извършването на целенасочени движения. Ако детето достигне до познанието, че кулата стои здраво, когато големите кубчета са поставени отдолу, а малките са наредени отгоре, и ако детето съобрази това при повторния строеж, това ни показва как игрите и играчките влияят върху интелектуалното развитие на детето.

По време на игра се развиват съзнателните възприятия и наблюдения, обогатява се въображението, упражнява се паметта. Тъй като с помощта на играта се поощрява мисловната дейност на детето, обикновено тя е и стимул за говорно общуване. Ако искате да узнаете по кое време с коя играчка трябва да се снабдите, погледнете таблицата в края на тази книга.

2 Фридрих Фробел – немски учител и възпитател (1782 – 1852), ученик на Песталоци и основател на първата детска градина в родината си. (Бел. на прев.)

Приказки и весели истории

Разказването на приказки допринася за разширяване на познанията и речника на детето и повишава желанието му да говори.

Големи писатели и поети споменават често, че красотата на майчиния език им е била разкрита още в най-ранно детство от родители или от дядо и баба.

Гьоте пише в своята автобиография: „От баща ми съм наследил известна поучителна словоохотливост, от майка ми - да разказвам весело и ярко всичко, което въображението може да създаде или схване, да освежавам познати приказки, други да измислям и да разказвам и даже разказвайки, да измислям“.

Може би знаете и тези негови редове:

„От татко имам осанката,сериозното отношение към живота, от мама - оптимистичната натура и радостта да съчинителствувам“.

Максим Горки си спомня с удоволствие за приказките на баба си: „Тя говореше, като че ли пееше думите и те оставаха в моята памет като цветя, толкова хубави, светли и свежи.“ Преразказвайки приказки или кратки истории, децата свикват не само да употребяват граматически правилно отделните думи, но същевременно се научават да говорят за определено явление свързано и изразително. При това илюстрациите облекчават разбирането иа приказките. С тяхна помощ съдържанието на понятията се затвърдява най-добре и фабулата по-лесно се запаметява. Така че преразказването е по-успешно, ако детето разполага с картини, илюстриращи дадената история. Ако искате да проверите дали детето е разбрало съдържанието на приказката, подканете го да подреди една след друга картините и едва след това да преразкаже приказката.

Простичкото противопоставяне на доброто и злото отговаря на мисленето на детето от предучилищна възраст. При йгова детето всеки, път отново се убеждава, че доброто въпреки всички опаенрети побеждава. Така се обогатяват и чувствата щ детето. То живее с героите от приказките, цени ги и ги обича. Макар че е много отдавна времето, ког ато са ви разказвали приказката за Снежанка, вие и днеС можете да си спомните стиха:

Огледалце, огледалце от стената,коя е най-хубава на земята?Ти, царице беше първа хубавица,но Снежанка грее днес като звездица.

Когато разказвате на детето приказки и разни истории, вие му разкривате красотата на майчиния език.Типичните изрази от приказките би трябвало да възпроизвеждате буквално - с думите на автора. Децата запаметяват лесно такива неща. Малките слушатели повтарят с удоволствие и стихчетата, които се срещат в приказките. Оставете детето да повтаря след вас, когато тези двустишия или четиристишия се появят отново. Те се заучават лесно и доставят голяма радост на детето.

Връхни точки на годината

Когато родителите разказват за смисъла на празниците, децата слушат с жив интерес и „поемат“ казаното. Ако обаче ги привлечете в приготовленията За празниците, радостта им ще бъде двойна. Те чувствуват, че предстои голямо събитие, когато започнат първите приготовления. Постепенно у тях се развива чувството на привързаност към живеещите с тях хора, с които общо се готвят за празника.

Ние празнуваме Деня на републиката, Международния ден на жената, 1-ви май, както и Международния ден на детето. Такива дни предлагат много възможности да отговаряме на въпросите на децата и с това да обогатяваме техните познания.

„Каква е тази значка?“, „Кое знаме е това?“, „Защо площадът е тъй хубаво украсен?“, „Кой е на този портрет?“

Така питат децата от предучилищна възраст и родителите трябва да им отговарят. Но и семейните празници - рождени дни и др., са събития, които би трябвало да се използуват и за възпитателна цел - родителите трябва така да ръководят детето, че то да се научи не само да изпитва радост, но и да доставя радост на другите.

Празниците и семейните тържества са особени връхни точки в живота на детето през годината. Официалните празници трябва да се използуват за гражданско възпитание на децата.

Големият ми брат

Ако детето расте сред братя и сестри, това се отразява благоприятно на говорното и изобщо на цялостното му развитие. В противовес на това дете, което расте само и разговаря предимно с възрастни, възприема думи и изрази, които не са присъщи за неговата възраст. Не. е хубаво, когато детето говори като „малък възрастен“. По-добре е родителите да помагат на малкото дете да употребява подходящи за възрастта му думи.

Малките искат да подражават на много от това, което големите изучават. Децата, които имат по-големи братя и сестри, често са по-напред в говорното си развитие от децата, които растат сами. Малките често избират по-големите си братя и сестри за образец в много отношения. Те се стараят да им подражават, следват ревностно техния пример. Голяма радост изпитват малките, когато по-големите им кажат: „Сега ще ти разкажа една приказка!“. Тогава те поглеждат с очакване към големия брат или напрегнато слушат, когато голямата сестра разгръща книгата с приказки и започва да им чете.

Ако децата живеят с братя и сестри, те се учат от ранно детство да си помагат и да играят заедно. Там, където детето расте само с възрастни, трябва често да му се

предоставя възможност да общува и да играе - в къщи и навън с деца на неговата възраст.

Мамо, искам блокче за рисуване!

Като говорим за блокчета за рисуване, с това не искаме да препоръчаме някакво механично рисуване. Последното би имало, само незначителна възпитателна стойност. То би било занимание, но не и творчество. Има обаче рисувателни албуми, от които се научава много. Те съдържат модели, които дават възможност на децата да решават задачи. Те се научават да оцветяват, да боравят с молив, четка и бои и да изтъкват това, което е най-интересно или което трябва особено да се подчертае.

Умението да се съчетавал цветовете може да се развива, но за това се изисква ръководството на родителите.

Подходящите ‘рисувателни албумчета обогатяват детето с определени познания. Така например, рисувайки пътните знаци, децата научават значението им и по този начин биват подтиквани към правилно поведение.

Наблюдението е важна основа за рисуването. Рисувателните албуми не ограничават въображението на децата, ако те същевременно се упражняват в свободно рисуване. Който се е научил от малък да наблюдава внимателно и да твори с въображение, той ще изпитва и по-късно радост от творческата дейност.

Нормално ли се развива съзъбието на вашето дете?

За да се развива нормално съзъбието па детето, трябва отрано да се насочи вниманието на родителите към него. И тук, както навсякъде, важи правилото: по-добре предпазване, отколкото лечение. Много деформации на челюстите се дължат на интензивно смукане на палеца, на другите пръсти или на различни предмети. При смукането се създава постоянно налягане, което действува върху още меките челюсти. В много случаи те приемат неправилна форма и зъбите растат накриво. Смукането може да бъде причина за редица други отрицателни последици. Една от тях се проявява при овладяването на говора. Даже незначителни деформации на челюстите или на зъбите могат да доведат до неточно изговаряне на някои звуци и звукосъчетания. Получените изменения могат да се отстранят посредством ортопедични лечебни мероприятия, но това е доста трудно. Особено неблагоприятно се отразява смукането след третата година.

За правилното развитие на зъбите е важно спазването на хигиенните правила. Остаряло схващане е, че трябва да се обръща сериозно внимание едва на постоянните зъби. Важна предпоставка за избягване на деформациите на постоянните зъби са редовните грижи за млечните зъби.

Родителите трябва редовно да наблюдават растежа на челюстите и зъбите на малкото дете. Ако се забележат изменения, е необходима консултация със стоматолог. .Колкото по-рано се пристъпи към съответните мерки, толкова по-добри са изгледите за успех. Своевременното лечение предотвратява зараждащи се говорни недостатъци, които често се появяват при деца с отворена (поради смукането!) захапка (така се наричат тези изменения на челюстите и зъбите).

Кога изникват зъбите?

6ти – 10ти месец Изникват първите зъби. Отначало се появяват двата средни долни резци. Следват четирите горни резци (първо средните, после страничните), след тях - двата долни странични резци.

1ва – 2ра година Изникват предните кътници и веднага след тях - кучешките зъби.

2ра – 3та година С изникването на задните кътници млечното съзъбие е комплектувано.

6та – 7ма година Появява се първият зъб от постоянното съзъбие. Той е кътник (първият голям кътник). По време на смяната на зъбите той понася най-голямото натоварване при дъвкателния процес.

Детето трябва да бъде приучено от най-ранната възраст да се грижи за зъбите си.

„Буми“

В ГДР от няколко години редовно излиза интересното илюстровано списание „Буми“ за деца над тригодищна възраст.

Децата много обичат книжките „Буми“. Те отлично помагат за възпитанието и образованието на малките. „Буми“ подтиква родителите да се занимават с децата и да им предават знания. Илюстрованите книжки „Буми“ допринасят и за подготовката на децата за училище. Приложените към тях листове за изрязване помагат на децата да придобиват сръчности и умения. Те се запознават с цветове, форми и количества. Книжките съдържат и указания за възпитанието на децата и за тяхното говорно развитие.

Любимият приятел на децата мечето Буми, а с него и редакцията, съветва родителите. Например:

„В следната книжка започва! Ще се готвим за училище. Снабдете се с една „предучилищна чанта“, описана в приложението! И тази година през октомври ще започнем да помагаме на детето ви да се подготви за училище.

Купувайте редовно всяка книжка „Буми“. Помолете водещия учебните и игралните следобеди да работи с книжките. С какво трябва да свикне вашето дете преди започване на училището? То трябва да се научи да наблюдава внимателно

окръжаващия го свят и да разказва за видяното в свързани помежду си изречения. Да свикне да се съсредоточава в една дейност първо в продължение на половин, а по-късно на един час. То ще научи заедно с нас числата и количествените понятия до 6. С няколко упражнения за отпускане ръката му ще свикне да държи молив, ножица, четка за рисуване.

Ваша задача е да събудите у детето смелост, да му създадете спокойна атмосфера и понятие за ред.

Не се упражнявайте премного дълго с детето!

Писането и четенето са за училището. Механично броене до 100 е безсмислено! Много радост желае на вас и на детето ви редакция Буми.

Ценни игри

Йма много квартетни й лото-игри. Те са извънредно поучителни и имат голяма възпитателна стойност. Децата ги играят1 с удоволствие. Тези игри поощряват говорния контакт между тях. Особено полезни са за децата в предучилищна възраст.

И при по-голямото дете в предучилищна възраст играта заема важно място в дневната му програма. Много игри са особено подходящи и спомагат за развитието на езиковйте способности.

„Така броим и смятаме с удоволствие“

Това е една игра за деца на възраст от пет до осем години. Тя служи преди всичко за придобиване на прости математически познания и способствува за обогатяването им. При това тя възпитава у децата наблюдателност, подпомага езиковото изразяване и свободното разказване. Както при квар- тетнйте игри и при лотото, децата при тази игра биват подтиквани да говорят. Картинните мотиви на игровите таблици са така подбрани, че детето да може да разпознае протичането на календарната година. Песни, стихчета и гатанки допринасят за целта, която играта си поставя - достигане до нови познания, и то със средства, които развеселяват децата.

Игра на куклен театър

Играта с кукли, които се нахлузват на ръка и наподобяват куклите от кукления театър, може да бъде много полезна за развиване на свързана, граматически правилна и изразителна реч. Куклата приковава интереса на малките зрители. Обикновено те веднага са готови да отговорят на „нейните“ въпроси. С тази игра може да се влияе на

поведението на децата. Ако с помощта на куклата критикувате някои немирства и лошо поведение на децата, критиката често действува продължително време. За много деца е радост не само да бъдат зрители. Те искат да изиграят нещо на други деца. При това ще криете, че детето изменя гласа си и нагажда говора си към характера на куклата, с която играе. Мечето говори бавно и с нисък глас, патето - високо и бързо. Даже понякога деца, които са по-мълчаливи или още не се изразяват гладко, се отпускат и говорят добре.

Родители, не пропускайте да изиграете нещо на децата си с куклите. Привлечете ги в играта! Нека куклите задават въпроси. Отговорите ще последват веднага. Наблюдавайте малките зрители. Ще видите, че те следят играта и участвуват в нея. Ако заедно с децата си майсторите кукли и рисувате декори, радостта им ще бъде още по-голяма.

Игра „на роли“

За физическото, интелектуалното и социалното развитие на децата в предучилищна възраст играенето на различни роли има голяма стойност. Момчетата и момичетата представят отношенията между хората и играят ролите на пощальон, майка и баща, регулировчик, лекар и др. Тези игри са от голямо значение за развитието на говора. При тях детето употребява, и то творчески, думи, които наистина разбира, но все още никога не е използувало, и се научава да ги произнася правилно.

С тези игри се усъвършенствуват способността за наблюдение, паметта, вниманието, мисленето и говорът.

Понякога децата предприемат малки промени в облеклото си, за да го пригодят за ролята, която изпълняват. Въоръжени с някои предмети, заместващи например палката на регулировчика или свирката на железничаря, децата напълно се вживяват в ролите си. Ако сте запознали отрано детето си с вашата трудова дейност, може би ще се познаете в неговите игри. Учудващо е при това, че и най-дребни подробности от вашата дейност се появяват в играта на детето. Те са плод на остра наблюдателност. Ще чуете и изрази, които се употребяват при ежедневното общуване във вашето семейство.

Технически играчки

Първите представи и познания за техниката детето може да получи от техническите играчки. Модели на автомобили, влакове, кранове и други машини са подходящи за насочване вниманието на детето към определени технически процеси. Конструкторските игри поощряват еднакво и момчетата, и момичетата да се упражняват в изобретателност и комбиниране. Особено подходящи за целта са различните „строители“ и „конструктори“. При тези игри ще забележите, че детето се обръща към възрастните - търси тяхната помощ или пък иска да обясни какво е направило. Във всички случаи трябва да приемете разговора. Чрез него детето се учи да описва дадена ситуация вярно и в определен ред. Това е важно за говорното му развитие.

Съветваме родителите да предоставят такива играчки не само на момчетата, но да виждат в тях подходящи играчки и за момичетата. Техническите интереси могат да бъдат събудени още в ранната детска възраст. Възгледът, че момичетата трябва да играят само с кукли и че техническите играчки са предназначени само за момчета, е остарял и не отговаря на нашето време. С подбора на подходящи играчки не само се

разширяват знанията на децата, но и се развиват ценни качества и често се цолагат основите на бъдещия избор на професия.

Добрият съвет не е скъп

Бързият влак препуска през страната. В купето седи млад човек, който работи на голям строителен обект на север. Той пътува за празниците към малък град в Тюрингия, където живее неговото семейство. В багажната, мрежа е сложен голям пакет - пожарна кола за неговото момченце. Мислите на младия човек се носят към дома му, към жена му, към майка му, към малкия Петер. Пет седмици той не е бил с тях. Утре Петер има рожден ден - става на три години. В последните месеци Петер се развиваше добре. Само говорът му създава все още големи трудности. Доскоро казваше само „мама, тате, баба, кола, туут“. Дали е научил още няколко думи? Наистина жена му във всяко писмо му пишеше за Петер, за това, колко хубаво си играе, колко добре разбира всичко, но не споменаваше нищо за говора. Е, сега той е в отпуск и ще се занимава много с него.

В къщи радостта на детето е голяма, отначало може би повече за хубавата играчка, но след това и от играта с татко. Петер бързо схваща как се повдига стълбата на пожарникарската кола. Той показва с гордост на майка си и на баба си всички части на колата, когато баща му го подтиква към това, обаче не говори. Баща му все го подканва: „Кажи: стълба!“. Един ден Петер завъртва ръчката на стълбата и казва: „ълба“. Зарадван, баща му го взема в скута си и произнася бавно и ясно няколко пъти думата „стълба“. Подканва детето да повтори думата. Отначало Петер изобщо не реагира, след това изведнъж слиза от коленете на баща си, бутва пожарникарската кола в ъгъла и цял ден не играе с нея. Вечерта, когато Петер вече спи, родителите и баба му разговарят за поведението на детето. Бащата е много загрижен поради страннето му поведение и е на мнение, че трябва да се предприеме нещо. Майката и бабата обаче отговарят по един и същ начин: „Не измъчвай детето с това повтаряне!“ БабаТа продължава: „Да се радваме, че е тъй здрав! Той е едва на три години и достатъчно ще говори през живота си.“ А младата жена подчертава, че Петер разбира всичко, че в своите книжки е картини може да показва предметите и че понякога се вслушва, когато му се разказва приказка. Въпреки това бащата не може да се освободи от мисълта, че те все пак пропускат нещо.

Как трябва да се постъпи? Отговорът ще намерите в следващия раздел.

Отклонения от нормалното развитие на говора

Ако у детето се наблюдават големи отклонения от нормалното развитие на говора, трябва да се обърнете за съвет към специалист - педагог или лекар. Такива отклонения са например:

1. Няма развитие на говора.2. Развитието на говора започва със закъснение.3. Развитието на говора не напредва или напредва колебливо.4. На три години много от звуците не се образуват правилно и думите се произнасят изопачено.5. Наблюдават се повторения на срички и думи толкова често, че не могат да бъдат отнесени към явяващите се при всички деца временни естествени трудности.

6. И след навършване на 4-ата година упорито не се употребяват правилно граматичните форми.7. Говоренето и дишането не са съгласувани. Появяват се „засечки“ в процеса на говоренето.8. Говорй се припряно, гълтат се срички и думи.

С помощта на това изброяване ще можете да отговорите как трябва да се постъпи в случая с малкия Петер. Вие навярно ще препоръчате да не се губи излишно време, а да се потърси съвет от специалист. Това е правилно решение, защото говорното развитие при Петер започва със закъснение, бавно напредва и малкото думи, които той изговаря, са неразбираеми (точки 2, 3 и 4 от списъка). Необходимо е да се започне целенасочено говорно обучение под ръководството на логопед, за да се навакса изоставането.

Какво стана по-нататък с Петер? Той започна да посещава Специална консултация за деца с говорни и гласови дефекти. Родителите и баба му бяха включени в процеса на обучението и изоставането беше преодоляно. Петер започна училище навреме и сега е ученик в трети клас. По отношение на говора той вече няма трудности. Научи се да пише и да чете като другите деца. Сприятели се с много от своите съученици.

Взетите навреме мерки в повечето случаи довеждат до отстраняване иа недостатъците. Отдел „Просвета“ при Градския или Окръжния съвет може да осведоми родителите, къде се намира най-близката специална педагогическа консултация, в която работи логопед. Там, където има училище за отстраняване на говорни дефекти или деггска градина за деца с говорни дефекти, родителите получават отговор направо от тези заведения.

За децата от предучилищна възраст се препоръчват малки говорни упражнения. Те доставят удоволствие на детето и поддържат радостта, която то по начало изпитва, когато говори. Така например наподобяването на шума от превозни средства и на животински звуци е подходящо за упражняване на правилното образуване на някой гласни и съгласни.

Как викат животните

Петелът кукурига „кукуригу“! Кукумявката вика „уху“! Синигерът свирука „ци-ци“! Агънцето блее „бее-бее!“ Кученцето лае „бау-бау“! Гарванът грачи „гра-гра“! Котенцето мяука „мияу“! Кученцето лае „бау-бау“! Кукувицата вика „ку-ку“! Вълкът вие силно „ауу-ауу"!(Народно умотворение)

Ето някои упражнения, които са в помощ на логопеда:

1. Правилното звукообразуване се упражнява пред огледало. 2. Предварително упражнение за правилен изговор на някои звуци (например „с“) чрез равномерно духане през сламка за пиене на течности се поддържа едно перце (по възможност дълго време) във въздуха.3. Изговорът на звука „ш" се упражнява, като детето се приканва да имитира шумовете на локомотива (устните са във форма на „комин“).4. „Гимнастика“ с езика или с устните.

Издай: езика навън и веднага ро прибери в устата!Прави кръгове с него! Прибери го зад зъбите!Задръж здраво една сламка (за пиене на течности) с горната устна!Направи с устните „комин“!

Много игри могат да допринесат за развиване на сетивата и за насочване вниманието на детето към съзнателно слушане. Съществуват думи, които се отличават много малко една от друга, но означават съвсем различни неща. Детето се обръща гърбом към вас, така че да не може да наблюдава устните ви, и вие го питате коя дума е чуло.

Въпросите трябва да се подбират в съответствие с възрастта на детето.

„Коя дума чуваш? фурма - фурна четка - цедка нощ - нож бей - вей коса – росахайвер - райбер

Друга игра: превързвате очите на детето и то трябва да разпознава шумове и да ги назовава (тиктакане на часовник, почукване по масата, звънтене на чаша и др.)

Как трябва да изглежда детето, което тръгва на училище?

Фигурата на първокласника се различава от тази на малкото дете. През шестата година започва процес на физическо развитие, наречен първа промяна на фигурата. Децата стават по-източени, по-стройни. Ръцете и краката се издължават. Започва да се очертава талията. Израстват първите постоянни зъби.

Родителите лесно могат да направят следния опит: детето се подканва да сложи, дясната си ръка върху главата и да се опита да докосне с върха на пръстите лявото си ухо. Ако успее, тогава „филипинската мярка“ (така се нарича този опит) е положителна. Това означава, че промяната на фигурата (от „дете“ в „ученик“) е напълно завършена.

Годността на едно дете за училище зависи не само от физическото му развитие, но до голяма степен и от напредъка, който то е отбелязало в своето интелектуално и социално. развитие. Тъй като това развитие може да бъде особено много повлияно и насърчено от семейството, съзнателното възпитание в родния дом, особено в наше време, е от толкова голямо значение. Преди тръгването на училище децата трябва да свикнат да се справят успешно с поставените им задачи. Важно е да бъдат подготвени -посредством общуване с връстници и в общи игри - да учат и да работят в колектив.

Подготвяме децата си за училище

Как да подготвим децата за училище? Тази мисъл занимава много родители. Повечето деца се радват, че ще станат ученици. Те очакват с нетърпение деня, в който с подредена чанта ще пристъпят нрйа на първи клас и ще се срещнат с учителката. Родителите могат да допринесат много тази радост да се запази през цялото време на ученичеството. Ако в семейството има здраво и положително отношение към училището и ученето, то ще премине и у детето. Никога не бива да се стига дотам, че детето да бъде заплашвано с училището. Заканите от вида на: „Почакай, когато

тръгнеш на училище, всичко ще се промени. Те ще те отучат да играеш!“ - могат да създадат по-скоро чувство на страх, отколкото на радост от първия учебен ден. От друга страна, добрите намерения на родителите да подготвят сьзнателно петгодишното си дете за училище не трябва да доведат до това, че те да изпреварят училищното обучение.

Подготовката за училище не се състои в натрупването на познания. Важиото е децата да се научат да прилагат целесъобразно познанията, с които разполагат. Познанията са важна предпоставка за развиване на интелектуалните способности. Но сами по себс си те не представляват мислене, мисловен процес. Има някои упражнения, подтикващи децата да мислят, които могат да се практикуват в дома като игри. Ще дадем няколко примера. Искате например да подпомогнете вашето момче или момиче да наблюдава нещо, да описва или да сравнява. Какви възможности ви се представят за това? Подканете например детето да опише всичко, което принадлежи към един велосипед или към един автомобил. При това вие ще установите, дали вашето дете познава свойствата и съотношенията на нещата и явления та и дали употребява правилните наименования. Вие можете да го поправяте или допълвате и да му обръщате внимание при пропуските. Упражненията са удоволствие за' детето, ако сс правят във формата на игра.

Тясно свързано с описанието е сравняването. Могат например да се търсят общи белези или пък различия между дадени предмети и явления: „Кои превозни средства имат четири колела?“, „По какво се различава трамваят от автобуса?“ и др.

Могат да се сравняват и повече от две неща. Едно друго упражнение се състои в подреждането на предмети или действия по общи белези. Можете например да подканите детето да изброи превозните средства, които се движат по релси, по пътища и по вода. Накрая би трябвало да карате детето да обяснява. За това е достатъчен един прост въпрос; „Какво е къща?“. За да отговори, детето трябва да е в състояние да изброй съществените белези, т. е. да ги различи от несъществените.

При тези упражнения трябва да се внимава винаги върху изразителността на говора. Всяко възпитание в тази насока засилва мисловната способност. Всички упражнения би трябвало по възможност, да започват с нагледни действия, т. е. с показване на самите предмети или на техни изображения. Децата трябва да свикнат да вървят през живота „с отворени очи“ и да се справят с явленията от окръжаващия ги свят. Въоръжени с тази способност, те по-лесно ще изпълняват и изискванията, които поставя обучението в училище.

Брой и сравнявай!

Момичетата и момчетата на шестгодишна възраст трябва да могат да боравят с числата от 1 до 10. При това не става дума за механично броене. Много по-важно е децата да могат да свързват с числата от 1 до 10 определени количествени представи.

Как трябва да постъпите, ако наблюдавате заедно с детето си някаква картина? Първо, нека детето ви разкаже какво вижда на Картината. Така ще можете да проверите дали то разпознава и назовава правилно животинскйте видове. След това включете вагйиТе въпроси:

„Колко патици виждаш на тази картина?“„Колко кокошки тичат там и си търсят храна?“„Колко са гъсенцата, -които двете деца наблюдават?”

Различният брой кокошки, патици, гъски и др. могат да бъдат сравнявани:

„Животните от кой вид (кокошки, патици, гъски) са най-много?“„От кой вид не са нарисувани толкова много?“

„Колко патици (кокошки, патенца, гъски) щяхме да виждаме, ако би дошла още една патица (една кокошка, едно пиленце, една гъска)?“

„А колко щяхме да виждаме, ако една патица (една кокошка, едно пиленце, една гъска) се прибереше в курника?“ Можете да продължите с поредицата от въпроси. Ако детето брои, позволете му да докосва изображенията с пръстче. След известно време поставете на детето нови задачи: „Нарисувай три кокошки (три пиленца, три патици, три гъски)!“

„Нарисувай една ограда, за да не избягат пиленцата! На оградата нека да има шест летви!“

„Нарисувай така осем кокошки, че да образуват две редици!“

По този или подобен начин можете да измислите и други задачи. Заемете от света на детските преживявания. Можете да използувате много случаи и поводи. Но детето винаги трябва да изпитва удоволствие, когато с ваша помощ решава математически задачи.

Какви могат да бъдат децата?

Когато разглеждате с вашето дете двете рисунки, пак можете да постъпите така, че първо да окуражите детето да разказва. На въпроса, какво е изобразено на рисунката, повечето момчета и момичета отговарят с изброяване. До описанието „голямо“ или „малко“, „весело“ или „тъжно“ повечето деца идват след подсещане: „Ако това момиченце е весело, как ще наречеш другото момиченце?“. Оставете малките да обяснят защо децата на рисунките са весели или тъжни. Освен свойства, могат да бъдат назовавани и изобразените дейности.

Въпрос след въпрос

Не само децата задават въпроси, задават ги и възрастните. Съветвайте се с вашия съпруг (съпруга), ако трябва да решите малки или по-големи проблеми при възпитанието на детето. Понякога „въвличайте“ в тези „съвещания“ и други членове на семейството, както и ваши близки, за да се възползувате от техния опит, знания и

умения. За някой сложен въпрос по отношение на възпитанието можете да се обърнете към държавни институции или към обществени организации. При нашия социалистически обществен строй никой не остава сам, когато се нуждае от помощ.

Ще цитираме някои въпроси, които майки и бащи задават във връзка с говорното развитие на децата си. Отговорите може би ще ви помогнат да постъпите правилно, ако се озовете в подобна ситуация.

Въпрос:

Моето момченце е почти на две години, но не говори нищо освен „да“, „тата“, „мама“. Разбира обаче всичко, изпълнява нашите нареждания и успява да направи така, че да го разбираме много добре. Какво трябва да се направи?

Отговор:

Вашият син е явно от децата, при които развитието на говора става със закъснение. Още няма основания за безпокойство. Постарайте се енергично да накарате детето да говори. Предизвиквайте го към противоречие, като понякога назовавате неправилно предмети или живи същества (това не бива да става постоянен метод). Кажете например:„Това тук е като че ли птица!“, макар в същност да е изобразено куче. Наблюдавайте реакцията на детето. Избягвайте да принуждавате детето да повтаря изговаряни от вас думи, защото така то би осъзнало неспособността си да говори. Ако обаче и след като навърши две години детето все още не е започнало да говори, трябва да бъде установена причината за това. Възможна причина за закъсняване на проговарянето може да бъде недочуването, което често не се забелязва веднага от родителите и възпитателите на детето. Тежки заболявания и състояния на телесна слабост могат също така да се отразят възпиращо върху развитието на говора. В последните случаи детето трябва да бъде подложено на основен медицински преглед. Едва след това могат да се предприемат целенасочени мерки.

Въпрос:

Нашата дъщеря говори в същност добре и гладко, граматически правилно, но звукът „с“ звучи зле. Лошо ли е това?

Отговор:

Много родители не придават значение на лошия изговор на звука „с”. Те казват, че това „малко бие в очи“ и че мнозина са преуспели в живота и с този недостатък. При неправилното образуване на звука „с“ в повечето случаи се касае за погрешен говорен навик. Той може да бъде отстранен, ако е известна причината. В някои случаи е необходимо стоматологично лечение, за да се отстрани причината за недостатъка. В други случаи се налага провеждане на упражнени под ръководството на педагог. Ако говорният недостатък се дължи на недочуване, първо трябва да се отнесете до лекар специалист по ушни, носни и гърлени болести.

Ако родителите не предприемат нищо, те още отрано правят недостъпни за детето си някои професии, като например учителската. Но не само това е важното. Въпросът е за красотата на езика, за грижите, които трябва да полагаме за него, за правилната му употреба. Всеки носи отговорност за това.

Въпрос:

Моето дете проговори много късно. Сега вече е петгодишно и все още изговаря погрешно много звуци. Какво може да се направи?

Отговор:

Често пъти децата, които проговарят късно, дълго време образуват неточно звуците. Понякога този период се превъзмогва бързо. В повечето случаи обаче е необходима специализирана помощ. Тя трябва да бъде оказана преди постъпването в училище. Загубата на време може да бъде наваксана под ръководството на логопед, и то по-бързо, отколкото мислите.

Въпрос:

Напоследък забелязах, че Ралф не само повтаря често срички, но когато говори, спира, не можейки да се справи с един звук. Как да се държа в случая?

Отговор:

Ако наистина е налице започващо заекване, както се нарича честото прекъсване на плавната реч с повторения на звуци и срички, тук ще дадем само една първа препоръка. На всяка цена избягвайте да говорите за този дефект в присъствието на сина си. Ако той осъзнае това смущение, то може още повече да се затвърди. Говорете с него подчертано бавно и спокойно. Тъй като причините за появата на това смущение са различни, първо би трябвало да се посъветвате с детската учителка. Тя познава вашия син И може заедно с вас да обмисли как да бъде нагодена педагогическата работа с него, за да се изключи появата или затвърдяването на заекването.

За какво трябва да се мисли най-напред:

Каква е дневната програма на детето (пренапрежение, преумора)?Какво е здравословното му състояние (болестни отклонения, обща слабост)?Какво е положението в семейството (съществува ли единомислие на родителите по въпросите на възпитанието; има ли съгласуваност с целите на детската градина; обръща ли се внимание на постиженията на детето; натоварено ли е било детето в семейството си с някаква ясно определена задача)? Имало ли е детето особени поводи за възбуда (конфликти) преживявания на неуспехи, радост по повод на предстоящ събитие)?Ако в отговорите на тези и други подобни въпроси няма указания за предизвикващия явлението фактор, да не се забравя, че освен външните условия, има и такива, които са обосновани в самото дете. Преди всичко трябва да се посъветвате с лекар или логопед.

Въпрос:

Слушал съм, че леваци често имат трудности при овладяването на говора. Вярно ли е това?

На този пряко зададен въпрос има два отговора: да и не. Зависи от възпитанието - значи на първо място от вас - дали детето, което работи с лявата ръка, ще има такива трудности или не. В повечето случаи на родителите се удава без усилия да накарат детето да си служи с дясната ръка. Някои деца обаче продължават упорито да употребяват лявата си ръка, когато извършват определени дейности. При тях повечето пъти „водещ“ е и левият крак (при изкачване на стъпала или при подскачане на един крак винаги се дава предимство ца левия крак). В такъв случай насилственото превъзпитаване на детето може да причини голяма вреда. Затова не бива да предприемате никакви принудителни действия, за да наложите употребата само на дясната ръка.

Всяко насилствено въздействие може да смути цялостното развитие на детето и с това да засегне и говора му. Всичко зависи от това, че съществува не само предпочитана ръка, предпочитан крак или водещ сетивен орган (ляво или дясно око или ухо), но също и водещо мозъчно полукълбо. То е разположено винаги на срещуположната на водещия

орган страна (при леваците това е дясното полукълбо на главния мозък). От него излизат импулсите за фините говорни движения. Ако с насилствено упражняване на ръката, която не е водеща, повлияем на мозъчното полукълбо, което лежи на противоположната страна на водещата ръка, може би нещо ще се обърка. Така се обяснява по-честата поява на говорни смущения сред леваци, които са били „превъзпитавани“ с непедагогически средства (насилие или принуда). Такова говорно смущение е например заекването.

Разумното и тактично възпитание на детето, което си служи предимно с лявата ръка, предотвратява това смущение, както и други възможни отрицателни последици.

Въпрос:

На какво се дължи това, че деца на еднаква възраст често пъти имат различно равнище на говорно развитие?

Отговор:

Въпреки всички усилия да се подпомогнат съзнателно децата при усвояването на говора ще установите, че се появяват големи различия. Това трябва да имате пред вид, когато сравнявате развитието на вашето дете с литературни данни. При такива данни винаги се касае за средни стойности, които са извлечени от наблюдения върху голям брой деца. Следователно тези средни стойности не изключват отклонения.

Началото и бързината на усвояването на говора са зависими освен от влиянията на окръжаващия свят още и от вътрешни условия. Външните влияния са: възпитанието на детето, интересът на родителите към развитието му, броят на братята и сестрите на детето и някои други фактори. Вътрешните условия са обосновани от самото дете и често пъти трудно се повлияват. Така например темпераментът има определено въздействие върху бързината на говорното развитие. Говорното умение и паметта за думи също така играят роля.

Говорното развитие може да се забави при продължителни заболявания, при претоварване и преумора. От друга страна обаче, прц децата често се наблюдават резки скокове в развитието на говора. Загуби на време се наваксват или средни стойности биват даже надхвърляни. Още веднъж искаме да подчертаем, че развитието на говора протича гладко. Когато се говори или пише за отделни етапи в усвояването на езика, не трябва да се приема, че тези етапи могат да се разграничат рязко един от друг.

Въпрос:

По-рано ли се научават да говорят момичетата?

Отговор:

Действително често пъти е така. Сигурно това може да се обясни с факта, че при момичетата и в други периоди от живота се наблюдава едно избързване във физическото и интелектуалното развитие в сравнение с момчетата.

Нарастване на словесното богатство на детето до 7-годишната му възраст

Послеслов

Драги родители!

За говорното развитие е извънредно важно още преди започването му да се занимавате много с детето.

Говорете с вашето момиченце или момченце просто и правилно, ясно и с нормален изговор. Намелете и използувайте разнообразнй възможности, за да развивате усета на детето към езика и да увеличавате неговото активно словесно богатство.

Вйе вече знаете: който разполага с беден речник, има трудности ясно да мисли и да се изразява. Обърнете, драги майки и бащи, още от началото еднакво внимание на физическото, интелектуалното и социалното развитие на вашето дете. С правилното възпитание в семейството вие ще положите още в тази ранна възраст основите за изграждането на всестранно и хармонично развита социалистическа личност. Към това спада и овладяването и усъвършенствуването на езика, за което поетът Йоханес Р. Бехер казва: „Да научиш младите хора да разбират красотата на нашия език значи да ги възпиташ в любов към отечеството и към мира, да ги възпиташ да разбират красотата, която присъствува жива в езика и в културните постижения на всички народи... Да си застъпник за красотата на нашия език значи следователно да си застъпник за красотата на нашата родина, значи още да си за всички стремежи, да се чувствуваш едно с тях, защото те служат за доброто на нашата родина. В същността на един хубав език е да бъде език на мира и в своята благородна яснота той е прозрачен до дъно. Той не крие нищо, защото истината, на която служи, няма какво да крие. Тук се разкрива най-доброто у една нация. В езика народът намира себе си като „утрешния свободен народ“. Да говориш такъв език - на това първо трябва да се научиш.“

(Йоханес Р. Бехер, Защита на поезията)

Целта на тази книжка е да ви подпомогне във вашата възпитателна работа. Ние мислим, че във всекидневното си общуване с детето ще намерите много повече възможности да подпомагате съзнателно неговото развитие, отколкото можахме да посочим тук. Използувайте ги!

Придружавахме ви - вас и вашето дете - няколко години. Надяваме се, че можете с гордост да погледнете назад - към развитието на детето в първите му години. Ако тук-там са се появявали сериозни трудности, надяваме се, че тази книжка ви е помогнала да предпазите детето си от физическо и умствено увреждане. Вие имахте при това много помощници. Всички те, както и авторът, се вълнуват единствено от желанието да осигурят на младите хора щастливо и мирно бъдеще и да ги възпйтат като всестранно развитй личности. В нашета социалистическо общество съществуват всички предпоставки за това. В своята образователна и здравна политика партията и правителството обръщат голямо внимание на благополучието на всеки човек. Нека по-нататъшният път на вашето дете протича успешно за ваше щастие и за щастието на всички ни.

Проф. д-р К. П. Бекер

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор

Как говори моето дете в различните стадии на развитие?

Едно дете извести за себе си

Дали да подпомагаме и поощряваме съзнателно изучаването на

езика?

Отрано се учи този, който иска да стане майстор!

Сравнявайте, моля! :

За вашите бележки

0;0 до 0;2 години - период на новороденото

Първите два месеца

Защо плаче детето?

0;2 до 0;6 години - ранна кърмаческа възраст

Първият „разговор“ - гукането

Ъгълът на зрение се увеличава

Детето ни гледа в устата

0;6 до 1;0 година - късна кърмаческа възраст

Хаосът се прояснява

„Направи моля, моля!“

Нашето дете напредва

Първите „сладки“ думи

Място за детето

Детски рими, детски песни

1;0 до 3;0 години - възраст на малкото дете

Детето завладява своя свят

Думата е изречение

Детето се ориентира

Това?

Един поглед в книгата и два - в живота

Мамо, моля, прочети ми нещо!

Изречението от две думи

Нуждаем се от преводач!

Бурното езиково развитие

„Монолози“

Играейки, детето научава майчиния си език

Детето разказва, пита, отговаря

Ах, новите тапети!

Пясък и пластелин

3;0 години до.постъпването в училище - възраст за детската градина

Сега си дете на предучилищна възраст

Преглед на физическото развитие

Как се развива вашето дете?

В детската градина

Какво учат децата в детската градина?

Един - една - едно - толкова мъчно ли е това?

Децата и уличното движение

Обучението по музика

Започва „втората възраст на въпросите“

Идва Сънчо

Играейки, детето се учи

Приказки и весели истории

Връхни точки на годината

Големият ми брат

Мамо, искам блокче за рисуване

Нормално ли се развива съзъбието на вашето дете?

„Буми“

Ценни игри

Добрият съвет не е скъп

Отклонения от нормалното развитие на говора

Как трябва да изглежда детето, което тръгва на училище?

Подготвяме децата си за училище

Брой и сравнявай!

Какви могат да бъдат децата?

Въпрос след въпрос

Послеслов

Детето и окръжаващият го свят Карлхайнц Зийк, к. п. н.

Художник на корицата и вътрешните илюстрации: Елена Падарева