“Голи са без книги всички народи” Константин Философ

ИСТОРИЯ на

КНИГАТА

Книгата е защита и оръжие на народа срещу врагове му.

Тя играе важна роля в българската история, но има и интересна

собствена съдба. Преди да я видим в съвременния вид,

тя изминава дълъг и сложен път на развитие.

Най-древните книги имат вид на глинени плочки, дъсчици, свитъци,

таблици. В Античността книгата представлява свитък, изработен от папирус. Късното антично време се

открива т. нар. кодекс- съвременната форма на книгата. Кодексът е съставен от различен брой правоъгълни листа,

свързани в тетради (коли).

Свитък

Папирус

Кодекс

Всички книги на Средновековието са оформени по този начин.

В България целия начин на създаване на книги e заимстван от Византия.

Разграничена е употребата на кодекс и свитък. Свитъкът се използва само

когато се пишат царски или официални църковни документи.

Някъде около II в. пр. Хр. папирусът е изместен от пергамента – обработена

животинска кожа. Разказва се, че владетелят на малоазийския град Пергам се амбицирал да създаде

библиотека, която да засенчи славата прочутата Александрийска

библиотека. За да осуетят намерения му, египтяните прекратили вноса на

папирус.

Евмен II- владетелят на Пергам

Тогава пергамци измислили друг материал за писане и го нарекли по

името на своя град- пергамент. Пергаментът имал предимство пред

папируса, защото можело да се пише и на двете му страни. За сметка на това този материал бил твърде скъп, което

ограничавало броя на книгите и достъпа до тях.

Пергамент

За разлика от папируса пергамента можел да се използва многократно,

като текстът се натривал с варов разтвор, а върху него се нанасял друг текст. Такива ръкописи се наричали

палимпсести.Най-старите старобългарски ръкописи върху пергамент са от края на Х век.

папирус пергамент

През ХIV в. пергаментът започва да отстъпва място на хартията. Тя е по-

достъпен и евтин материал. Процесът на производство на хартия бил особено

сложен. За да се маркира производството на различните хартиени

мелници и майстори, се използвали различни телени фигури, вплетени в

мрежата.

През Средновековието в България хартия не се произвежда, но тя е

първата славянска страна, в която през ХIII в. прониква хартията.

Разбира се, сравнена с пергамента, хартията се счита за по-некачествен

материал. Когато се изработват представителни книги с висока

стойност, главно богослужебни, те са от пергамент.

Първите български хартиени документи са две царски грамоти на

Иван Асен II от 1230 г. –Ватопедската и Дубровнишката, а първите хартиени ръкописи се появяват през 1273 г. –

търновският презвитер Драгия преписва евангелие, като редува

пергамент и хартия.

ВАТОПЕДСКА И ДУБРОВНИШКА ГРАМОТИ

Мастила Най- популярното мастило се приготвя от

дъбови шикалки и меден сулфат, оцветени в черно със сажди или препечени маслини.

Освен черни, старобългарският писател използва различни червени, лазурни и други

цветни мастила. Използват се и златни и сребърни бои, но твърде ограничено. Със

златни букви се изписват заглавките на представителните богослужебни книги. С

цветни мастила се разграничават смислови цялости в текста, начало и край, цитати,

различни указания. Те служат и за украса.

УКРАСА

За украса се използват четири главни елемента: встъпителен орнамент

(заставка), инициал (орнаментирана начална буква), орнамент, с който завършва книгата или статията, и

миниатюри.

Заставките са различни по големина, форма и цветови рисунък. С тях започва всяка отделна композиционна част на

текста, но може да обгръщат като рамка и цялата страница.

Първата буква под заставката задължително е орнаментирана,

разноцветна или червена, няколкократно по-голяма от другите букви. Орнаментите

са разнообразни по форма: геометрични фигури

(геометрично–плетеничен стил), пищно украсени растения и животни

(византийски стил), фантастични същества (тератологичен стил)

Византийски стил

Тератологичен стил

Геометричен стил

Във форма на глава

Краят се оформя по-скромно – текстът се изписва под формата на кръст, клин,

обграден с плетеници или друг мотив.

Те представляват прецизно изпълнени многоцветни композиции, които могат да заемат и цяла страница. Руски препис на

първия Симеонов сборник от 1075 г. доказва колко разнообразни са

миниатюрите в представителните книги от библиотеката на цар Симеон.

Миниатюри

Поп Добрейшо, преписвач на евангелието, добило известност като

Добрейшово евангелие, придружавал своите миниатюри с надписи . В една от миниатюрите той изобразява себе си в молитвена поза. Това е първият

автопортрет в историята на българското изкуство.

За да бъде добре оформено и запазена книгата, голямо значение се отдава на подвързията. Тя се изработва от добре обработена телешка, козя или свинска

кожа, кадифе и коприна. Върху повърхността и се рисуват украсителни

фигури. Външния вид на книгата се дооформял от една-две метални закопчалки и метални “копчета”,

поставени по ъглите на тежките книги, за да не се изтърква кожата.

Лондонското евангелие, писано за цар Иван Александър през 1356 г. е обковано със златни плочи и е украсено със скъпозенни камъни и бисери.

Независимо от откриването на книгопечатането (в Майнц през 1455 г.

Гутенберг отпечатва Библията), в България до XVII-XVIII в. се

разпространява ръкописната книга. Тя не отстъпва напълно мястото си през цялото Възраждане, а в българските

земи, останали под робство след Освобождението, продължават да се

правят ръкописни преписи дори от печатни книги.

Изготвил: Хюлия Мустафова от 9”б” клас

ПГИИ “Джон Атанасов”