ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ ...2016/08/24 · ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ СУБЕКТИ НА

ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТСУБЕКТИ НА ГП (24-42)

24. Субекти на гражданското право - понятие и видове. Правоспособност на физическите лица - понятие, начало и край, съдържание, същност. Ограничаване на правоспособността.Понятие за субект на гражданското право

По дефиниция правният субект е човешко същество или социална даденост, на която обективното право признава способността да бъде самостоятелен носител на права и задължения. Римското частно право не познава научната абстракция „правен субект“. Тази научна абстракция е творение на германската пандектна правна мисъл от XVIII в. Правните функции на понятието правен субект се проявяват в няколко насоки:1) понятието правен субект изразява адресатите на правните норми – това са тези лица, на чието поведение трябва да повлияе правната норма;2) понятието правен субект изразява лицата, между които възникват правоотношения;3) понятието правен субект изразява лицата, които са носители на субективни права и задължения;4) изразява лицата, които упражняват субективните права и задължения, т.е. осъществяват съдържанието на субективното право.

Понятието субект на правото е необходим и задължителен елемент от механизма за реализация на правните предписания. Ако правната норма няма адресат; ако няма между кого да възникне правоотношение; ако няма кой да носи правата и задълженията; ако няма кой да ги изпълнява, то няма как да се реализира механизмът за реализация на правните предписания.Видове субекти на гражданското право

Нормите на гражданското право признават три вида правни субекти, които се различават по своето естество и по начина на възникване: физическо лице, юридическо лице и държавата.

Заслужава да се уточни, че от живите биологични видове единствено човешките същества са признати за субекти на гражданското право. В правото те се означават с термина лица. Терминът субект е доктринален. В практиката и законодателството законът работи с термина лица. ЗЛС употребява самия термин ФЛ и ЮЛ, но не работи с термина субекти. Животните, включително домашни любимци, не са правни субекти, поради което в тяхна полза нашето законодателство не допуска да се прави завещание.

От 90-те години насам има въведени нови разпоредби в кодификациите на Австрия, Германия, Швейцария, които определят изрично, че животните не са вещи, което означава, че имат специален правен статус.

Терминът физическо лице се употребява предимно в теорията, по-рядко в законодателството (ЗЛС). Този термин е заимстван от френската и германската правни терминологии и на него кореспондира логически другият термин ЮЛ. Терминът ФЛ цели да акцентира върху това, че лицето е естествен биологичен организъм, докато ЮЛ показва, че става дума за персонифицирани изкуствени социални образувания. Терминът ЮЛ придобива популярност през XVIII в., когато навлиза в законодателствата на Германия, Швейцария, Италия. В България термините са реципирани след Освобождението.

РН 1


Понятието „физическо лице“ се определя в чл. 1. ЗЛС. Юридическото лице, от своя страна, е изкуствено, персонифицирано социално образувание.

Държавата е равнопоставен субект на другите субекти на правото (вж. чл. 2 ЗС, чл. 2, ал. 1 ЗДС, чл. 11 ЗН).

Правосубектността, респективно правоспособността е правно качество на субекта, което се изразява в признатата му от субективното право способност да бъде носител на субективни права и задължения. Първично е понятието правен субект. Правоспособността е правното качество на правния субект да бъде носител на права и задължения. Правоспособността е абстрактна, призната от правото възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения. Щом едно лице е субект на правото, то притежава и качеството правосубектност. Правоспособността е обща предпоставка за придобиване на права и задължения.Гражданскоправен статус на субектите

Всеки субект на гражданското право има правен статус, който му е необходим, с оглед неговото участие в правния живот. Правните субекти се индивидуализират чрез определени от закона правни белези, съвкупността от които наричаме гражданскоправен статус на личността. Уредбата на гражданскоправния статус на българските граждани се намира в ЗГР.

Най-важните правноиндивидуализиращи белези са: правоспособност, дееспособност и име/наименование (за ЮЛ).Правоспособност на физическите лица

Правният режим на правоспособността извличаме от чл. 4, ал. 2, чл. 6 КРБ и чл. 1 ЗЛС.

Чл. 1 ЗЛС свързва началото на правоспособността с раждането (момента на завършване на раждането). Според чл. 2 ЗН наследява този, който е роден жив и жизнеспособен. Жизнеспособността е от значение само за наследствената правоспособност на субекта на гражданското право.Ограничения на гражданската правоспособност

Гражданската правоспособност на физическите лица на може да бъде изцяло отнемана, защото не може да има гражданска смърт на физическите лица. Гражданската правоспособност не може да бъде ограничавана и чрез волеизявления на частноправни субекти, включително и на самия носител на правоспособността.

В наказателното право и гражданското право са уредени две групи случаи, когато частично може да бъде ограничавана гражданската правоспособност:1) при санкции за тежки престъпления (например лишаване от право на свободно придвижване, лишаване от право да упражнява определена професия);2) по чл. 130, ал. 4 СК временно се ограничава правоспособността на ненавършило пълнолетие лице, като това се прави в негова полза.

25. Дееспособност на физическите лица - понятие и степени. Гражданската дееспособност представлява едно признато и гарантирано от

гражданския закон правно качество на ФЛ със свои правомерни действия да учредяват, прехвърлят, придобиват или прекратяват граждански субективни права и задължения. Правната уредба на дееспособността на ФЛ се съдържа в няколко основни източника – чл. 2-5 ЗЛС, чл. 129-130 + чл. 6, ал. 4 СК, чл. 301 КТ и др. По

РН 2


характера си уредбата е изцяло императивна, което значи, че ФЛ не могат по своя воля да променят дееспособността си. По българското законодателство настъпването на дееспособността на ФЛ се свързва с определена степен на физическа зрялост на лицето, която би му позволила със собствени действия да поема права и задължения да извършва определени действия. Съгласно чл. 2 ЗЛС гражданската дееспособност се достига с навършване на 18-годишна възраст (гражданско пълнолетие). Възникването на дееспособността предпоставя наличие на правоспособност. Едно лице от раждането си до ненавършени 14 години е правоспособно, но е напълно недееспособно. Едно пълно запретено лице е правоспособно, но е недееспособно. Степени на гражданска дееспособност на ФЛ

Според българското гражданско право дееспособността на ФЛ е диференцирано уредена в зависимост от постепенното напредване на тяхната възраст, като нашият закон определя три етапа: 1) период на малолетие (до 14 години) – в този период лицето е напълно недееспособно. Вместо него действия извършват неговите родители или неговите настойници.2) вторият период означаваме като непълнолетие – от навършени 14 до ненавършени 18 години. През този период лицето е ограничено дееспособно, то извършва действия лично с помощта на попечителско съдействие.3) третият период означаваме като гражданско пълнолетие – от навършване на 18 г. лицето е напълно дееспособно.

Периодът на малолетие – съгласно чл. 3 малолетните до навършване на 14-годишна възраст са напълно недееспособни. Съгласно чл. 129, ал. 1 СК родителите са законни представители на малолетните си рождени или осиновени деца.

Непълнолетие – ограничено дееспособни. За действителността на някои правни действия се изискват допълнителни волеизявления на други правни субекти. Режимът на сделките, сключвани от непълнолетни, се регламентира в чл. 4 ЗЛС, чл 129, ал. 1 и 130, ал. 3-5 СК. Непълнолетните могат да сключват самостоятелно обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите си нужди (чл. 4, ал. 2 ЗЛС). Нормата е относително определена, защото предпоставя извършването на съдебна преценка за стойността и характера на сделката. Критерият за дребна сделка е фактически и конкретен. Без попечителско съдействие ФЛ може да сключва сделки за разпореждане със средства, които е припечелил със собствен труд. В тази категория попадат сделки на разпореждане със средства, които лицето е придобило по трудов или граждански договор. Сделки, за чието сключване непълнолетният се нуждае от съгласието на своя родител или своя попечител: съгласно чл. 130, ал. 3 СК в определени случаи, освен съгласие на родител, е необходим и още един елемент, а това е разрешение на районния съд. Предпоставка за даване на това разрешение е констатацията на районния съд, че решението не противоречи на интереса на непълнолетния. Подобно на стария СК и новият СК в чл. 130 откроява една група действия и сделки, които под страх от нищожност са забранени на всички ненавършили пълнолетие лица (от 0 до ненавършени 18). Тяхната забрана се основава на необоримата презумпция, че те са по хипотеза неблагоприятни за имуществото на ненавършилото пълнолетие лице, поради което не бива да бъдат допускани. Те са:

РН 3


отказ от права, дарение, даване на заем и обезпечение на чужди задължения. Под страх от нищожност тези действия като принцип не могат да бъдат вършени от лица, ненавършили пълнолетие. Новият СК направи пробив за първи път в тази забрана. По стария СК тази забрана е безусловна. Чл. 130, ал. 4, изр. 2 СК допуска по изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека (но не и чрез поръчителство) да се извърши от ненавършило пълнолетие лице с разрешение на районния съд при нужда или при очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството. Ненавършил пълнолетие не може да прави отказ от наследство. Чл. 61 и следв. ЗН предвиждат, че недееспособните приемат наследство по опис. Приемането на наследство по опис е правно-техническият способ за ограничаването на отговорността на недееспобното лице. В нашето законодателство съществува хипотеза, при която непълнолетен може да придобие пълна гражданска дееспособност преди навършване на 18-годишна възраст. Тази фигура е известна като еманципация на встъпилия в брак непълнолетен, която се урежда в чл. 6, ал. 4 СК. Предпоставки за настъпването на еманципацията са няколко: лицето трябва да е навършило 16 г., лицето трябва да е получило разрешение от районния съд по постоянния си адрес за встъпване в брак, лицето трябва да е встъпило в брак. Правната последица от встъпването в брак при посочените предпоставки се изразява в това, че встъпилият в брак пълнолетен става дееспособен с едно единствено ограничение – не може да се разпорежда с вещни права върху недвижими имоти без разрешение на районния съд. Еманципираният непълнолетен не придобива активна завещателна дееспособност, тъй като съгласно чл. 13 ЗН това право се придобива с навършване на 18-годишна възраст. Като последица от еманципацията на встъпилия в брак непълнолетен той придобива и способността да осиновява. В същото време съхранява способността да бъде осиновяван.

Други хипотези на специална гражданска дееспособност са предвидени за членство в кооперация (настъпва на 16-годишна възраст – чл. 8 ЗК), специална трудова дееспособност (16 г.), а по изключение и при специални предпоставки могат да бъдат приемани на работа и лица на 13 и 14-годишна възраст. Съгласно чл. 28, ал. 1 ГПК дееспособните ФЛ извършват съдопроизводствени действия лично. Непълнолетните и ограничено дееспособните лица извършват процесуални действия лично със съгласието на своите попечители. В някои хипотези ГПК предвижда специална процесуална дееспособност за определена категория лица по определена категория дела. Например чл. 319 ГПК урежда специалната процесуална дееспособност на ограничено запретени и непълнолетни съпрузи по брачни искове. Непълнолетните и ограничено запретените лица извършват съдопроизводствени действия лично по спорове, произтичащи от трудови правоотношения, съответно по спорове, свързани със сделки по режима на чл. 4, ал. 2 от ЗЛС. Чл. 15 Закон за закрила на детето – правилата предвиждат особена форма за лично участие на деца (дефиниция на дете в чл. 2) в административни и граждански процеси. Тази повеля за лично участие на децата се отнася за деца, навършили 10-годишна възраст. Задължението за изслушване на детето не го превръща в страна по процеса. То не се конституира било като ищец, било като ответник. В тези случаи детето се изслушва в присъствието на социален работник, психолог, педагог и т.н. Чл. 138 на СК има разпоредба, която генерализира

РН 4


хипотезите, при които трябва да бъде изслушано детето. Дете, което не е навършило 10 г., може да бъде изслушано в зависимост от неговото психическо състояние. Тези правила намират приложение в производствата по осиновяване. Съгласно чл. 15, ал. 8 Закон за закрила на детето детето има право на самостоятелна жалба във всички производства, засягащи неговите интереси. При противоречия между интереса на детето и интереса на родителите задължително на детето се назначава особен представител. Всеки съд разполага със списък от адвокати от съответната адвокатска колегия, които имат задължения да представляват детето.

26. Поставяне под запрещение - ред и правно действие. Настойничество и попечителство. Прекратяване на запрещението.Поставяне под запрещение

Уредбата се намира в чл. 5 ЗЛС, чл. 336-340 ГПК, постановление на пленума на ВС номер 5/1979 г.

Поставянето под запрещение представлява правен способ за ограничаване или отнемане на гражданската дееспобност на ФЛ при наличие на определени от закона предпоставки и по ред, предписан от ГПК. Поставянето под запрещение е мярка в интерес на запретения. Става дума за невъзможност на лицето пълноценно да участва с лични действия в гражданския оборот. Пълно запретеното лице е под режима на малолетните, ограничено запретените – под режима на непълнолетните. Освен че е мярка в интерес на запретения, поставянето под запрещение е мярка, която е в интерес на останалите участници в гражданския оборот. Уредбата на поставянето под запрещение е изцяло императивна – нормите са в обществен интерес. Действащото законодателство познава две степени на запрещение – пълно и ограничено. Под пълно запрещение могат да бъдат поставяни освен пълнолетни още и непълнолетни ФЛ. Под ограничено запрещение могат да бъдат поставяни само пълнолетни. Материалноправни предпоставки за поставяне под запрещение

Тълкуването на чл. 5 ЗЛС позволява да се извлекат две кумулативно наложени предпоставки: трябва да е налице относително трайно болестно състояние на лицето, което се изразява в слабоумие или душевна болест. Слабоумието се дефинира като вродена умствена недоразвитост. Душевната болест представлява настъпили по-късно разстройства в психиката на едно здраво лице – напр. шизофрения и др. Друг вид патологични зависимости като клептомания, наркомании и др. вид зависимости не могат да бъдат основа за поставяне под запрещение. Германското законодателство например поставя като причина за поставяне под запрещение патологичното пиянство и патологичната склонност към разточителство.

Втората предпоставка за поставяне под запрещение е неспособност на лицето да се грижи за собствените си работи вследствие на болестно състояние. Производство за поставяне под запрещение

Поставянето под запрещение се извършва по реда на едно особено исково производство, регламентирано в чл. 336-340 ГПК. Производството не е охранително, а исково спорно състезателно (контрадикторно) производство. Задължително има участие на прокурор като гаранция за спазването на закона.

РН 5


Тази категория дела се характеризира с особена родова подсъдност. Делото по първа инстанция се гледа в окръжния съд (чл. 104, т.1 ГПК). Право да искат поставяне под запрещение притежават съпругът на лицето, близки роднини (низходящи и възходящи; братя и сестри) и прокурорът. Правото да иска поставяне под запрещение на едно лице е признато на всяко лице, което има правен интерес от поставяне на лицето под запрещение. В тази категория могат да попаднат длъжници, кредитори и други лица. Особено в производството е добиването на лични впечатления от лицето, което се слага под запрещение (чл. 337, ал. 1 ГПК). Изслушването на лицето от съда задължително трябва да предхожда процесуалните действия на съда по събиране на доказателства. Другата особеност на това производство е възможността на съда по своя преценка да назначи на лицето временен попечител, който да се грижи за личните и имуществените интереси на лицето, докато трае производството по поставяне под запрещение. Съдът изслушва и близките на лицето, събира сведения от лечебното заведение, където е било диспансеризирано, от личния лекар и съдебно-медицинска експертиза (чл. 338, ал. 1 ГПК). Съдът определя степента на недееспособност на лицето въз основа на събраните доказателства и преценката върху тях. Правни последици от съдебното решение

Решението, с което съдът уважава исковата молба, има конститутивно действие. Правото е преобразуващо и затова съдебното решение е конститутивно. При пълното запрещение действието на съдебното решение се изразява в отнемане на гражданската дееспособност на поставеното под запрещение лице и неговото приравняване под правния режим на малолетните (чл. 5, ал. 3 във връзка с чл. 3, ал. 2 ЗЛС). При ограничено запрещение – чл. 5, ал. 3 във връзка с чл. 4 ЗЛС. Това съдебно решение има действие erga omnes. Съдът, който постановява поставянето на лицето под запрещение, не е властен да учредява настойничество/попечителство на запретеното лице. Съдът има процесуално задължение служебно да уведоми органа по настойничеството и попечителството (кмета на общината по постоянния адрес – чл. 154-155 СК) да учреди настойничество/попечителство при спазване на чл. 153 и следв. СК.

Нашият закон допуска заменяне на типа на запрещението и отмяна при изменение на обстоятелствата. При положителна промяна в психичното здраве на лицето: а) преминаване от пълно към ограничено запрещение; б) премахване на запрещението.

Тези промени се внасят по реда на чл. 340, ал. 1 ГПК. При влошаване на състоянието може да се премине от ограничено към пълно запрещение. Отмяна на запрещението имат право да искат освен лицата, които могат да искат постановяване на запрещение, още и органите по настойничеството и попечителството, както и самият настойник.

За настойничеството и попечителството виж 153-174 СК и Матеева, Ек. Тема 34. Настойничество и попечителство. – В: Семейно право на Република България. Черноризец Храбър, 2010.

27. Правна индивидуализация на физическите лица.Понятие за правна индивидуализация

РН 6


Правна индивидуализация е съвкупността от законно установените правни белези, които отличават ФЛ от всички останали лица в качеството му на носител на субективни граждански права и задължения и участник в гражданския оборот. Правни признаци на ФЛ, на които действащото законодателство отдава значение: качеството родител, съпруг, наследник, кредитор и пр. Самото правно понятие извличаме от чл. 1, ал. 3 ЗГР – съвкупността от данни за едно ФЛ, които го отличават от другите лица в обществото. От този тип са името, гражданството, семейното положение, родството, постоянният адрес. Не всички правно индивидуализиращи белези подлежат на вписване. Чл. 8, ал. 1 ЗГР посочва тези правно индивидуализиращи белези, които подлежат на задължителна гражданска регистрация. Съвкупността от всички правни белези, които индивидуализират ФЛ като гражданскоправен субект, се означават с родовото понятие гражданскоправен статус на ФЛ.

Съвкупността от следните данни формират гражданскоправния статус на личността: име, постоянен и настоящ адрес, ЕГН, пол, произход и родство, семейно положение, гражданство, възраст, здравословно състояние, грамотност.

Име. Първият и най-важен правно индивидуализиращ белег. Уредба – чл. 12-21 ЗГР. Под име се разбира образуваното по определен от закона ред словесно наименование или означение на ФЛ. Гражданското име трябва да се отграничава от псевдонима. Правната уредба на последния се намира в чл. 14, ал. 4 ЗГР. Псевдонимът е наименование, с което лицето е станало известно в обществото. Българският закон допуска псевдонимът да се добавя към името само след влязло в сила съдебно решение. Според чл. 12 СК при сключване на граждански брак като фамилно име може да се приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. Името на ФЛ трябва да бъде разграничавано от фирмата на едноличния търговец. Според чл. 7 ТЗ фирмата е наименование, под което търговецът сключва сделки.Промяна на име

Промяната може да се извърши в рамките на два типа производство: по административен и по съдебен ред. Разглеждаме пет хипотези при промяна на името по административен ред:1) при установяване или оспорване на произхода (чл. 331-335 ГПК);2) при осиновяване – чл. 16 ЗГР;3) при сключване на брак;4) при възстановяване на имена на българските граждани (чл. 19а, ал. 2 ЗГР);5) при придобиване и възстановяване на българско гражданство.

Промяна на името по съдебен ред:1) по общия ред в хипотезата на чл. 19, ал. 1 ЗГР – въз основа на молба до районния съд;2) по реда на бързото производство по глава 25 от ГПК;3) при осиновяване, когато се променя собственото име на осиновяваното дете според желанието на осиновяващия и съгласието на осиновявания;4) съществуват няколко самостоятелни хипотези: развод по взаимно съгласие, възстановяване на предбрачното фамилно име; възможност да е налице развод по исков ред със споразумение по чл. 49, ал. 1 СК.

РН 7


Правото на име е лично право върху нематериално благо, абсолютно субективно право, което е непрехвърлимо и ненаследимо. Съдържанието на това право включва правото на лицето да се индивидуализира и да не му пречат да се индивидуализира.

Гражданство. Правното значение се проявява с оглед разпоредбата на чл. 22 КРБ във връзка с чл. 29 ЗС.

Възраст. Има правно значение за гражданската дееспособност на лицето (чл. 2-4 ЗЛС). Има значение за упражняване правото на издръжка, за придобиване на активна завещателна способност, в случаите, в които законът поставя формална възрастова граница.

Здравословно състояние. В определени случаи определени заболявания представляват брачна пречка (чл. 7 СК). Новият СК обаче въвежда фигурата на информираното съгласие (чл. 9 СК). Здравословното състояние има значение и за поставянето под ограничено или пълно запрещение. В някои случаи законът отдава правно значение на някои физически недъзи (специални правила се съдържат в чл. 189 ГПК).

28. Актове за гражданско състояние - понятие и видове. Съставяне на актове въз основа на съдебно решение. Отбелязвания. Правно действие на актовете за гражданско състояние.Понятие

Aктовете за гражданско състояние представляват официални писмени удостоверителни (свидетелстващи) документи, съставени от компетентен орган на местната администрация по ред, определен от закона, които удостоверяват с обвързваща (материална) доказателствена сила определени юридически факти, които имат правно значение за гражданското състояние на физическите лица, а именно: фактът на раждане, фактът на сключване на граждански брак, фактът на смъртта.

Правната уредба на актовете за гражданско състояние (АГС) се съдържа в трета глава на ЗГР и се състои от две групи правила: общи правила за съставяне на АГС, респективно за извършване на отбелязвания и поправки в тях (чл. 34-41; съответно чл. 73-82 ЗГР); особени правила за всеки от трите вида актове, а именно актовете за раждане (чл. 42-50 ЗГР), актове за сключване на граждански брак (чл. 51-53); актове за смърт (чл. 54-62). В самостоятелни раздели на глава трета на ЗГР са систематизирани специални правила, които засягат съставянето на АГС на военнослужещи при извънредни случаи (чл. 63-65), съставяне на АГС при пътуване по море (чл. 66-68), съставяне на АГС на български граждани, за които някои от тези юридически факти е настъпил в чужбина (чл. 69-72). Тази правна уредба е комплексна по своя характер, преобладават административноправни норми, но има и норми на гражданския процес. Тъй като актовете за гражданско състояние удостоверяват факти и обстоятелства, които са от значение за гражданскоправния статус на ФЛ, съставянето на тези актове има носещо значение за сигурността на целия граждански оборот, поради което правната им уредба е дадена изцяло с императивни норми. Правни белези на АГС

РН 8


Правните белези на АГС се извличат от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35, ал. 1 във връзка с ал. 3 на ЗГР.

Разглеждаме седем групи белези: 1) АГС са официални писмени документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК. Официални са, тъй като се издават от компетентно длъжностно лице в кръга на службата му по установен от закона ред и установена форма, които са регламентирани в правилата на чл. 34 и следв. ЗГР. Писмената форма е форма за действителност – ако документът не е в писмена форма, такъв просто липсва.2) По естеството си АГС са административни актове. Те материализират властническо изявление на компетентен орган и в този смисъл се различават от гражданскоправните сделки, тъй като не представляват волеизявление на частноправен субект, насочено към пораждане, изменение, прекратяване и пр. на гражданскоправни последици. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗГР АГС се съставят от длъжностното лице по гражданско състояние в общината или в кмеството, на чиято територия се е осъществил съответният юридически факт. Съгласно ЗГР длъжностно лице по гражданското състояние на територията на всяка община е кметът. Той може да възлага изпълнението на тези си функции с писмена заповед на кметовете на кметствата, които поддържат регистри на гражданското състояние, както и на други длъжностни лица от общинската администрация (чл. 35, ал. 3 ЗГР). Ненадлежното овластяване на лице за съставяне на АГС има за последица нищожност на съответния АГС. По нашето законодателство кметът е орган с обща компетентност за съставяне на всички видове актове за гражданско състояние. Наред с кмета и надлежно овластените лица АГС могат да се съставят и от органи със специална компетентност, като за тях овластявянето се съдържа в самия закон. За съставяне на АГС на български граждани в чужбина нашият закон признава паралелна компетентност на българските дипломатически представители и местно компетентния орган. За съставяне на АГС на военнослужещи в чужбина или при извънредни обстоятелства в страната разпоредбата на чл. 63 ЗГР възлага специална компетентност на военнослужещи от командването на съответните войски. За обстоятелства на борда на търговски кораб, който плава под български флаг в открито море, компетентен е капитанът на търговския кораб. 3) По естеството си АГС са удостоверителни актове, с които длъжностното лице засвидетелства определени юридически факти, които са от значение за гражданскоправния статус на ФЛ. Издавайки един АГС, длъжностното лице извършва административна услуга. 4) Всички АГС се съставят по установен от закона ред и в предвидената от закона форма. Всички АГС се съставят въз основа на обявяване на съответното длъжностно лице по гражданско състояние по установения ред и в установените срокове (чл. 36 и следв ЗГР). Общо за всички актове е, че длъжностното лице съставя акта в присъствие на обявителите, и то само след като констатира, че удостоверяваното обстоятелство се е осъществило. АГС се съставят във формата на формуляри по установен образец (чл. 37) и тези образци се утвърждават от министъра на регионалното развитие и благоустройството. 5) Компетентността на длъжностното лице по гражданско състояние за съставяне на АГС е изключителна, което значи, че друг орган не може да състави АГС (например нотариус), който да има доказателствената сила, която му придава чл.

РН 9


34, ал. 2 ЗГР. Ако акт за раждане или примерно акт за смърт не е бил съставен или е бил съставен от некомпетентно лице, заинтересуваните лица могат да установят осъществяването на съответния факт само по съдебен ред, по реда на охранителното производство за установяване на факти с правно значение, което се регламентира в чл. 542-548 ГПК. По същия ред ще се постъпи и ако по някаква причина регистрите за гражданско състояние бъдат унищожени. При акта за сключен граждански брак тази процедура не е приложима поради обстоятелството, че този акт има конститутивно действие съгласно чл. 51 ЗГР и правилата на чл. 10 и чл. 11 СК, поради което липсата не може да се да преодолее чрез охранителното съдебно производство по ГПК. 6) АГС се ползват с обвързваща (материална) доказателствена сила, която е очертана в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 ЗГР. При положение, че актът е бил съставен от материално и местно компетентно длъжностно лице по реда и във формата, предписани от закона, този акт има доказателствена сила за отразените в него обстоятелства, свързани с гражданското състояние на ФЛ. Доказателствената сила е притовопоставима erga omnes – всички органи и лица на територията на страната са длъжни да приемат, че удостовереното обстоятелство се е случило. Тази доказателствена сила може да отпадне само ако по съдебен ред бъде установена неистинност на АГС. Чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК предвижда нарочен установителен иск за установяване на неистинност на документ. Именно чрез това средство може да се атакува неистинен АГС. 7) АГС не бива да се смесват с удостоверенията за раждане, за сключен брак или препис от акта за смърт. Удостоверенията за раждане, за сключен брак, съответно за смърт се издават по установен образец в съответствие с чл. 40, ал. 1 ЗГР. Това са също официални свидетелстващи документи, но те имат производен характер. Те се издават въз основа на надлежно съставения акт. Актовете стоят в актови книги.Функции на АГС1) АГС имат преди всичко една декларативна функция в смисъл, че те засвидетелстват факти, които имат правно значение за гражданскоправния статус на личността, но те не са публични. Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗГР от регистрите на гражданското състояние справки могат да правят само лицата, за които се отнасят съответните актове, или пълномощник на съответното лице, снабден с изрично пълномощно. Извън това справки се допускат само по реда на ГПК, НПК и ДОПК. Само изрично посочените лица могат да искат издаване на преписи от актовете и издаване на дубликати. 2) АГС имат доказателствена функция. До опровергаване на съдържанието на акта по съдебен ред, а това означава да се установи неавтентичност или неистинност, те съставляват спрямо всички доказателство за вписаните в тях факти и обстоятелства. Този извод се прави от систематичното тълкуване на чл. 34, ал. 2 ЗГР във връзка чл. 179, ал. 1 ГПК. Защита срещу неавтентичен или неистинен АГС

В случаите, когато актът е представен в рамките на висящ съдебен спор, нашият закон предвижда следните видове защита: инцидентно оспорване на истинността на документ (чл. 193 ГПК); чрез обвързващата сила на осъдителна присъда в гражданския процес (регламентирана в чл. 300 ГПК) за престъпление на

РН 10


длъжностното лице по гражданско състояние, извършено във връзка със службата му. Съставяне на АГС въз основа на съдебно решение и извършване на поправки на АГС въз основа на съдебно решение- първият случай е при унищожаване на първоначално съставения АГС (при природни бедствия например) – в хипотезата на чл. 38, ал. 4; - втората хипотеза е свързана с начална липса на съставен акт за раждане или акт за смърт; - третият случай е, когато по съдебен ред е била установена неистинност на съставения акт за гражданско състояние и след като е констатирана тази неистинност, се постановява съставяне на акта, който отразява действителното правно отношение.

В тези случаи районният съд в охранителното производство по чл. 542-548 ГПК след призоваване на заинтересуваните лица, след събиране на доказателства за съответните обстоятелства и след изслушване на прокурора постановява охранително съдебно решение, с което приема за установено, че съответното събитие се е осъществило и в диспозитива на съдебното решение посочва данните и обстоятелствата, които трябва да бъдат вписани в АГС. По този ред ще се процедира, ако починалият е бил погребан, без да е съставен акт за смърт и без да е издадено надлежното решение за извършване на погребение – чл. 56, ал. 2 ЗГР. Друга хипотеза, при която няма друг начин за съставяне на смъртен акт, освен въз основа на съдебно решение, е случаят на смърт на група лица, чиито тела не могат да се намерят, или има тела, които не могат да бъдат разпознати, но самоличността на лицата е безспорно установена. В тези случаи кметът на общината, на чиято територия се е случило събитието, съставя протокол и го изпраща на районния прокурор. На свой ред районният прокурор, както и всеки от призованите наследници, трябва да предяви установителен иск пред съответния районен съд, който постановява да се издаде смъртен акт.

Смъртен акт въз основа на съдебно решение се съставя и в хипотезата на чл. 59 ЗГР, когато лицето е починало – чл. 14 и следв. ЗЛС. При мъртво родено дете чл. 45, ал. 2 ЗГР предвижда, че се съставя акт за раждане на мъртво родено. На мястото на името се вписва само мъртво роден. Отбелязвания и поправки

Принципът, който е закрепен в чл. 73 ЗГР, е, че при промяна на данните на гражданското състояние на лицето в съставения АГС може да се извърши промяна въз основа на съдебно решение или по административен ред. Промяната в данните се извършва чрез отбелязване встрани на съставения акт на промененото обстоятелство на определено за целта място. Отбелязванията в АГС на свой ред също представляват административни актове с вторичен характер, тъй като с тях се въздейства върху съдържанието на вече съставен АГС. Отбелязванията се правят въз основа на нови факти, които съставляват основание за промяна. Случаи, при които се правят отбелязвания: съдебно решение за прекратяване на пълно осиновяване, решение за развод, съдебно решение за унищожаване на брака.

Как се поправят грешки в АГС? Действащото законодателство категорично не допуска поправка на грешки чрез заличаване с коректор, зачеркване или добавяне на нов текст. Правилата за отстраняване на грешки се съдържат в чл. 76

РН 11


ЗГР. Поправките се допускат само по съдебен ред. Само при очевидни технически грешки промяната може да се извърши по административен ред, а не по съдебен ред.

Актовете за гражданско състояние формират регистрите на АГС. Съгласно чл. 83 ЗГР това са регистрови книги, образувани от последователното подреждане на съответните актове. Законът изисква тези книги да се водят отделно за трите вида актове за гражданско състояние. Те се приключват всяка календарна година със заверка от кмета или от съответно длъжностно лице. Към тях съществува указател. Тези регистри на АГС не бива да бъдат бъркани с регистрите на населението. Има разлика между тези регистри. Регистрите на населението са основен вид регистри на гражданското състояние. Тези регистри се водят от общината по постоянния адрес на съответните граждани и се състоят от личните регистрационни картони. Тези регистри на населението по закон се пазят 130 години.

29. Безвестно отсъствие и обявяване на смърт.Обявяване на отсъствие и на смърт на ФЛ

Това е класически институт на личното право. В продължение на шест десетилетия има уредба в ЗЛС (чл. 8-19 ЗЛС) + чл. 443-448 ГПК (новата уредба се намира в чл. 549-552 ГПК), чл. 29, ал. 1 ГПК, който урежда процесуалното представителство на обявени за отсъстващи лица, както и лица, които са безвестно изчезнали.

Безвестното отсъствие е юридически факт, с чието проявление законът свързва настъпването на определени гражданскоправни последици както за самия отсъстващ, така и за трети лица. Тълкуването на чл. 8 и следв. ЗЛС позволява да посочим два кумулативно уредени в закона признака на безвестното отсъствие: изчезване и продължително отсъствие на лицето от мястото, където се намира неговият постоянен или настоящ адрес, т.е. лицето да е изчезнало от мястото, където обичайно пребивава; второ, да липсват сведения за лицето. Видът и характерът на правните последици от факта на безвестното изчезване и отстъствие зависят от времетраеното на отсъствието. Разпоредбите на чл. 8 и следв. ЗЛС уреждат три периода на отсъствие и съобразно тях разглеждат три групи правни последици.

Първият период може да означим като безвестно изчезване – лицето изчезва, без да има данни къде е. В тези случаи чл. 8 ЗЛС предвижда назначаването на представител. Такъв представител се назначава, когато отсъствието е необичайно продължително до 1 година. Правомощията на този представител включват: той може да извършва действия на обикновено управление по имотите на изчезналия – действия по запазване и възстановяване на имотите. Този представител ще бъде назначен от съда само ако изчезналият няма свой пълномощник или няма законен представител.

Вторият период, предвиден в закона, е свързан с обявяване на отсъствието на изчезналия от съда. Съгласно чл. 9 ЗЛС към тази стъпка може да се пристъпи само ако безвестното отсъствие е продължило повече от една година, но не повече от пет. При обявяване на отсъствието съдът се произнася с определение. Законна последица от обявяване на отсъствието на лицето е спиране на изпълнението на

РН 12


задължения, които нормално се погасяват със смъртта на кредитора (спира се дължимата издръжка, плащането на пенсия за прослужено време или на друго основание и пр.; тези права не са наследими). Тези законни ефекти са уредени в чл. 12, ал. 2 ЗЛС. За всеки от потенциалните наследници по закон или завещание възниква непритезателно право да иска да бъде въведен временно във владение на имуществото на отсъстващия на основание и по реда на чл. 10 ЗЛС. Такъв въведен във владение потенциален наследник има правомощия да управлява имуществото на потенциалния наследодател и става собственик по първичен придобивен способ на плодовете от вещите – независимо дали са граждански, или естествени. Такъв въведен във владение потенциален наследник няма разпоредителни правомощия – не може да продава, залага, ипотекира, да разрушава и пр. Такъв управляващ наследник действа като представител на отсъстващия, т.е. упражнява чужди права, действа от името и за сметка на отсъстващия. Оттук законът казва, че лицето дължи грижа, каквато би полагал за собствения си имот. При обявяване на отсъствието на лице по този ред бракът му не се прекратява. Ако лицето се окаже живо и се върне, определението за обявяването на отсъствието му се отменя. Потенциалните наследници са длъжни да върнат имотите – те дължат плодове и добиви само с действие ex nunc (само за в бъдеще).

Третият период е обявяването на смъртта на лицето, което става със съдебно решение. По нашето действащо законодателство към този етап може да се пристъпи, ако отсъствието е продължило повече от 5 години. Към обявяване на смърт може да се пристъпи без обявяване на отсъствие. Съдържание на съдебното решение: в него съгласно чл. 16 ЗЛС съдът е длъжен да посочи датата, а по възможност и часа на предполагаемата смърт. Този момент е важен, тъй като съгласно чл. 1 ЗН в този момент се открива наследството на лицето. В случай че такива доказателства не могат да бъдат събрани, ще се запише датата на последното известие, че лицето е било живо. Съдебното решение за обявяване на смъртта поражда последиците на физиологичната смърт. Това съдебно решение се опира на презумпцията, че лицето е починало. Тя е оборима. Това съдебно решение има не конститутивно, а декларативно действие (аргумент от чл. 17 ЗЛС). В тези случаи чл. 45 СК предвижда, че бракът на обявения за умрял се прекратява. Обаче правоспособността, дееспособността и личните права не се считат прекратени, тъй като лицето може да се окаже живо. Съгласно чл. 552, ал. 1 ГПК, ако обявеният за умрял се върне и се окаже жив, по молба на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на смъртта на лицето подлежи на отмяна. Ответник в това производство е лицето, поискало обявяване на смъртта. Като ответници трябва да се конституират и лицата, които черпят права от обявяването на смъртта. Този извод следва от чл. 552, ал. 2 ГПК. Като последица завърналият се обявен за умрял, но оказал се жив, може да поиска от наследниците си връщане на личните имоти от наследствената маса, а за тези, които са употребени или унищожени, се предвижда парично обезщетение. Това обезщетение е в размер на полученото от отчуждението. Трети лица, които са недобросъвестни, дължат да върнат и безвъзмездно придобитите от тях имоти. След покана се възстановява и вземането на върналия се за издръжка. Бракът на оказалия се жив не се възобновява (чл. 18, ал. 2 ЗЛС). Родово компетентен в това производство е районният съд, местно компетентен е съдът по последния постоянен адрес (чл. 93 ЗГР) на

РН 13


изчезналия/обявения за умрял. Активно легитимиран в това производство е всеки заинтересуван от обявяване на изчезналия за мъртъв. Тези производства се развиват задължително с участието на прокурор.

30. Юридически лица - понятие, историческо развитие, теории за същността им. Видове юридически лица.Понятие

ЮЛ като правно понятие представлява правна абстракция, която не е била позната на римското частно право, макар да са съществували множество публични и частни корпорации, които са били считани за носители на права и задължения. Като правна абстракция понятието се заражда за пръв път във връзка с правния режим на търговските дружества. Позитивноправно за първи път понятието се възприема от Френския граждански кодекс. ЮЛ са другият основен вид субекти на ГП.

Поради липса на граждански кодекс на Република България правната уредба на ЮЛ е разпръсната в множество закони, като преобладаващата част от източниците съдържат особени разпоредби, които се отнасят до отделни видове ЮЛ. На практика в действащото ни законодателство общите правила за всички ЮЛ са само три: правилата на чл. 131-133 ЗЛС. Извън тях уредбата на ЮЛ се съдържа само в особени закони, които уреждат правното положение и признаците на отделен вид ЮЛ. Такива са: ЗЮЛНЦ, ЗПП, ЗЖСК, Закон за народните читалища, КТ (относно правното положение на синдикалните организации), Закон за адвокатурата и пр.

Правното положение на ЮЛ за извършване на стопанска дейност също е уредено в множество закони: чл. 63 и следв. ТЗ, Закон за кооперациите, Закон за кредитните институции, Кодекс на застраховането, Закон за публично предлагане на ценни книжа, Закон за пазарите на финансови инструменти, Закон за дружества със специална инвестиционна цел.

Със специални закони се урежда правното положение на правосубектни държавни предприятия, които не са търговски дружества. Те са публични търговци, но не са търговски дружества. Аргумент в това отношение извличаме от чл. 62 ТЗ.

По дефиниция ЮЛ като субект на ГП представлява създадено по определен от закона ред социално образувание, което може да придобива субективни права, да поема задължения и да извършва правни действия чрез своите органи, които го управляват/представляват. Най-важната разпоредба, която признава ЮЛ като самостоятелен носител на граждански права и задължения, е разпоредбата на чл. 131 ЗЛС. На основата на тълкуването на тези разпоредби може да се изведат няколко основни правни признака на ЮЛ.

За разлика от ФЛ ЮЛ са социални образувания, които не представляват естествен биологичен организъм, а са изкуствено създадени по реда на правна норма. Доктрината приема, че всяко ЮЛ има материално и персонално съдържание. Материалното съдържание на ЮЛ представлява неговото имущество, което му се предоставя при неговото учредяване. Това имущество е динамично променяща се величина, която варира в хода на дейността и в зависимост от дейността на ЮЛ. Персоналното съдържание на ЮЛ се формира от лицата, които

РН 14


образуват неговите органи. Личностните промени в персоналния субстрат на ЮЛ не се отразяват на неговата идентичност.

На второ място ЮЛ са правно-организационна форма за обединяване на лица за постигане на определени цели. ЮЛ обаче не бива да се отъждествява със съвкупността от лицата, които образуват членската му маса. Не всяка съвкупност от лица е персонифицирана. Един консорциум например във формата на гражданско дружество (чл. 357-363 ЗЗД) не е правосубектен. Етажната собственост е типичен пример за неперсонифицирана общност. ЮЛ възниква, за да бъде самостоятелна страна по граждански и други частноправни отношения и да бъде обособен субект, който е различен от съвкупността от субекти, формиращи членската му маса. Това важи и в случаите, при които държавата и общините създават ЮЛ.

ЮЛ имат свое собствено имущество, което е отделено от имуществата на лицата, които образуват неговия персонален субстрат. Тази имуществена обособеност позволява на лицата, които учредяват ЮЛ, да запазят своето лично имущество и да не отговарят с него за задълженията на създаденото ЮЛ. На свой ред ЮЛ не отговаря за задължения на лицата, които са го учредили. Само при персонален тип сдружаване (няма капитал) - събирателни дружества и комплементари в командитни дружества - по силата на закона тези неограничено отговорни съдружници отговарят с цялото си лично имущество, помежду си солидарно, неограничено, но субсидиарно за дружествените дългове, които не могат да се покрият от имуществото на дружеството (чл. 88 ТЗ). На свой ред ЮЛ не отговаря нито за частноправните, нито за публичноправните задължения на членската си маса.

На следващо място ЮЛ има свое организационно устройство, което му позволява да придобива и упражнява права. ЮЛ формира и изявява волята си чрез своите органи, които са определени по вид, състав и компетентност в устройствения акт на ЮЛ и в правна норма. Обособяването на органи на ЮЛ се сочи от законодателя като характерен белег на ЮЛ (чл. 131, ал. 2 ЗЛС).

Всяко ЮЛ има правно индивидуализиращи го белези, чрез които то се отличава от всички останали участници в гражданския оборот. Такива белези извличаме от разпоредбите на чл. 132 ЗЛС, чл. 18, ал. 1 до 3 ЗЮЛНЦ, чл. 3, ал. 2 ЗК, чл. 6, ал. 4 и чл. 8 ЗЖСК и т.н. В зависимост от вида си ЮЛ имат различни правно индивидуализиращи белези.

ЮЛ трябва да бъдат отличавани от третия вид субекти на ГП, а именно от държавата, включително когато ЮЛ е учредено от държавата с държавно имущество. Видове ЮЛ

В нашата правна теория се разглеждат няколко класификации на ЮЛ съобразно различни класификационни критерии. Тези критерии се опират на различни правни признаци.

ЮЛ се делят на ЮЛ на публичното право и ЮЛ на частното право. Критерият е в зависимост от това как се създава ЮЛ и дали на ЮЛ е възложено осъществяването на някакви публичноправни функции – държавни функции, функции на местно самоуправление и т.н. ЮЛ на публичното право се създават винаги с властнически акт. Такива ЮЛ имат за цел да обслужват общонационални

РН 15


интереси и регионални интереси. Към тази категория се отнасят държавните учреждения. ЮЛ от типа на държавните учреждения са: Висшият съдебен съвет (чл. 16, ал. 2 ЗСВ), инспекторатът към ВСС (чл. 41 ЗСВ), всички съдилища на Република България – районни, окръжни, административни, военни, апелативни, ВКС и ВАС (чл. 65 ЗСВ), прокуратурата (чл. 137 ЗСВ), администрацията на МС (чл. 40, ал. 3 ЗАд), държавните агенции (чл. 40, ал. 2 ЗАд), областните администрации (чл. 57, ал. 2 ЗАд), КЗК (чл. 3 ЗЗК), общините (чл. 136, ал. 3 КРБ), БАН (чл. 1, ал. 3 ЗБАН). Тяхното правно положение е двойствено – подчинени са на нормите на публичното право, но са участници и в гражданския оборот. Напротив, ЮЛ на частното право се създават въз основа на частноправни актове по инициатива на своите учредители. На такива ЮЛ не се възлагат по начало държавни и публичноправни функции – сдружения с нестопанска цел, фондации, кооперации, търговски дружества, политически партии, синдикални сдружения, сдружения на работодателите. Сериозен дял като присъствие в оборота имат т.нар. публичноправни корпорации. Терминът е заимстван от англо-саксонската терминология. Те изразяват тези персонифицирани съсловни организации, на които са възложени публичноправни функции: това са например Нотариалната камара, Камарата на частните съдебни изпълнители, Българският лекарски съюз. Членството в публичноправните корпорации е предпоставка за законосъобразно упражняване на определената професия. При тях няма активна и пасивна свобода на сдружаване.

В зависимост от това, дали ЮЛ имат членска маса или нямат такава, те се разделят на корпоративно устроени и ЮЛ от типа на учрежденията. Корпоративно устроеното ЮЛ има персонален състав – ФЛ или други ЮЛ. Типичен пример за корпоративно устроени ЮЛ са сдруженията с нестопанска цел, кооперациите, търговските дружества. Характерно е, че те възникват по нормативно-контролната или по разрешителната система. Имуществото на ЮЛ, които са корпоративно устроени, се формира от членския внос, съответно от встъпителните вноски на учредителите. Органната структура се изгражда на принципа на вътрешнокорпоративната демокрация – има върховен орган, един или повече управителни органи, контролен или нардзорен орган. ЮЛ, които са без членска маса, възникват по правило по разпоредителната система (има обаче и изключение – при фондациите). Имуществото се предоставя от учредителя. При управлението се прилага принципът на единоначалието.

ЮЛ се делят също на първични и производни. Това делене е в зависимост от субекта, който формира ЮЛ. Първичните се формират било от държавата, било от ФЛ, производните – от ЮЛ. Първични са сдруженията с нестопанска цел и кооперациите. Производни ЮЛ са например кооперативните съюзи (чл. 54-56 ЗК), спортните федерации, холдингите (чл. 275-280 ТЗ), консорциумът може също да се включи в тази група. Практическото значение на това деление е, че управлението на производните ЮЛ се подчинява на правила lex specialis.

ЮЛ се делят също на такива на гражданското право и на търговското право. Практическото значение се свързва с обстоятелството, че ЮЛ на търговското право имат специална правосубектност, съответно специален правен режим. ЮЛ на търговското право са различните видове търговски дружества (те са numeros clausus). Към ЮЛ на търговското право трябва да се числят и

РН 16


кооперациите, тъй като чл. 1, ал. 2 ТЗ обявява кооперацията за търговец. ЮЛ на търговското право са и междукооперативните предприятия (чл. 52 и следв. ЗК). Специални закони като Закона за кредитните институции, Закона за стоковите борси и тържища и пр. уреждат правното значение на ЮЛ на търговското право. На свой ред ЮЛ на гражданското право са ЮЛ, които по правило преследват нестопански цели. Характерно за ЮЛ на гражданското право е, че те могат да упражняват стопанска дейност само доколкото това им помага за осъществяването на основната дейност (чл. 3, ал. 3 ЗЮЛНЦ).

ЮЛ се делят на държавни, общински и частни по критерия какъв е видът на правото на собственост върху вещите.

31. Системи за възникване на юридическите лица. Преобразуване - форми.

Конститутивен белег на понятието ЮЛ е, че ЮЛ възниква само по ред, установен от императивни правни норми. В исторически и сравнителноправен аспект се различават няколко системи според това, какви юридически факти трябва да се осъществят, за да възникне ЮЛ: разпоредителна, разрешителна, нормативна (която се дели на чиста нормативна и нормативно-контролна), заявителна (регистрационна). Тук можем да добавим и случаите, при които ЮЛ се създава с акт на НС (например университетите).

Разпоредителната система е една от най-ранните в историята на частното право наред с разрешителната. ЮЛ възниква въз основа на властнически акт на орган на държавната власт (исторически проследено: монарха, парламента, в съвремието от орган на изпълнителната власт – МС, министър, ръководител на държавна агенция и др.). Тя е характерна главно за възникването на ЮЛ на публичното право.

Разрешителната система – при нея ЮЛ се създава по инициатива на частноправен субект, но за да възникне, е необходимо издаването на облагодетелстващ административен акт (разрешение) на компетентен държавен орган, който при издаването му извършва преценка за целесъобразност от възникването или невъзникването на ЮЛ. Разрешителната система в този си вид е била масово прилагана през първата половина на XIX в.

Нормативната система възниква през втората половина на XIX в. във връзка с развитието на търговския оборот. Нарича се нормативна, защото с нормативен акт се определят предпоставките за възникването на ЮЛ, неговите органи, допустимите цели и задачи. Чиста нормативна система – ЮЛ възниква по силата на закона, щом се спазят изискванията, без да е необходимо да се издава властнически акт на компетентен държавен орган. Нуждата от упражняването на контрол за изпълнението на изискванията предизвиква появата на нормативно-контролната система. При нея документите се предоставят пред компетентния държавен орган, който упражнява контрол само за законосъобразност, но не и за целесъобразност. Ако овластеният орган прецени, че законовите изисквания са изпълнени, ЮЛ възниква. Този модел има най-широко приложение в българската правна система. По нормативната система възникват определени ЮЛ, които се създават със специален закон – например Нотариалната камара, КЗК. По нормативно-контролната система възникват юридическите лица с нестопанска цел, търговските

РН 17


дружества, кооперациите. Контролът за законосъобразност се упражнява за някои ЮЛ от окръжния съд (регистърен съд за ЮЛ с нестопанска цел, политически партии, адвокатски дружества, религиозни общности – вж. чл. 595-607 (глава 55) ГПК). След влизането в сила на ЗТР търговският регистър се води от Агенцията по вписванията чрез нейните териториални звена.

Заявителната система е най-либерална – учредителите са длъжни да поискат разрешение за регистрация от компетентен държавен орган. Тя се прилага в случаите, когато липсва обща нормативна уредба за определен тип ЮЛ. Тази система се прилага във Франция и Швейцария.

ЮЛ, които възникват по нормативно-контролната система, се учредяват в резултат от осъществяването на един смесен динамичен фактически състав, който като минимум включва два елемента: един гражданскоправен елемент и един охранителен елемент. Гражданскоправният елемент се състои в сключването на един многостранен учредителен договор. Този многостранен договор е насочен към постигането на една обща цел, а именно създаването на едно ново ЮЛ. При някои видове ЮЛ – кооперациите, акционерните дружества, сдруженията с нестопанска цел – се изисква и приемане на устройствен акт, наречен устав. Гражданскоправният елемент може да не е многостранен учредителен договор, а едностранна правна сделка – напр. при фондацията mortis causa, при едноличните търговци.

Вторият елемент от правопораждащия юридически факт е производството по вписване (регистрационно производство) – има охранителен характер (вж. глава 55 ГПК; ЗТР – за търговците). В хода на това производство компетентният орган упражнява контрол за законосъобразност на учредителния акт. При уважаване на искането се постановява вписване на ЮЛ в съответния регистър. Вписването има конститутивно действие.

За определени видове ЮЛ на частното право по българското законодателство е предвидена разрешителната система. Издаването на облагодетелстващ административен акт (разрешение) на компетентен държавен орган е вклинено и в нормативно-контролната система. По разрешителната система възникват търговските банки с разрешение на БНБ (по Закона за кредитните институции), застрахователите, инвестиционните посредници (с разрешение на Комисията по финансов надзор), сдруженията с идеална цел в областта на вероизповеданията (чл. 27, ал. 1 ЗВероизп). Компетентният държавен орган упражнява контрол и за целесъобразност.

Разпоредителната система у нас се прилага за създаването на ЮЛ на публичното право – държавни агенции към министри, изпълнителни агенции и пр. ЮЛ в този случай се създават с властнически акт на компетентен държавен орган. Учредяват се с постановяването на акта.

• Във връзка с тази тема да се види Решение на КС №29/11.11.1998 г. по к.д. 28/1998 г.

Преобразуване на ЮЛДействащото законодателство, теория и съдебна практика приемат

съществуването на 4 традиционни форми на реорганизация на ЮЛ, които са свързани с промяната на тяхната правосубектност: сливане, вливане, разделяне и отделяне. При сливането, вливането, разделянето и отделянето като форми на

РН 18


преобразуване настъпва прекратяване на засегнатите ЮЛ без ликвидация. Тяхната дейност се продължава, като се поема било от нововъзникнали правни субекти, било от съществуващи до момента правни субекти. Нашият закон не допуска преобразуване на ФЛ в ЮЛ или обратното (с оглед на търговците – не може ЕТ да се преобразува в ЕООД или ЕАД). Преобразуването представлява внасяне на промяна в правното положение на ЮЛ, при което дейността му се запазва. При корпоративно устроените ЮЛ преобразуването настъпва при решение на върховния решаващ орган, а при ЮЛ от типа на учрежденията – от органа, който е учредил ЮЛ.Сливане

Характерно за сливането е, че сливащите се две или повече ЮЛ загубват качеството си на отделни правни субекти и се прекратяват без ликвидация, а на тяхно място възниква едно ново ЮЛ, към което преминава дейността на преобразуващите се ЮЛ. Най-важното в случая е, че това ново ЮЛ, което възниква при сливането, е универсален правоприемник на слелите се ЮЛ, което значи, че поема всички активи и пасиви по баланса на съответните сливащи се ЮЛ. Вливане

Едно съществуващо ЮЛ поема правата и задълженията на друго, вливащо се в него ЮЛ, като вливащото се прекратява своето съществуване като самостоятелно ЮЛ. Поемащото ЮЛ е универсален правоприемник на вливащото се. Разделяне

Разделянето е вид преобразуване, при което едно ЮЛ преустановява съществуването си като самостоятелен субект на ГП, тъй като дейността му и неговото имущество се разделят (разпределят) помежду две или повече новообразуващи се ЮЛ. Всяко от тези новообразуващи се при разделянето ЮЛ е частен правоприемник на прекратеното поради разделяне ЮЛ, поради това, че то поема само индивидуално определена част от имуществото на прекратяващото се поради разделяне ЮЛ. За да се създаде гаранция за кредиторите, нововъзникналите ЮЛ при това разделяне, макар да са частни правоприемници, отговарят солидарно за дълговете на прекратеното ЮЛ (чл. 42, ал. 1 ЗК). Отделяне

При отделянето възниква едно или повече новообразуващи се ЮЛ, които поемат индивидуално определена част от имуществото и дейността на съществуващо ЮЛ, което при преобразуването запазва своята правосубектност и продължава да работи с дейността, която запазва при себе си редом с нововъзникналите ЮЛ. При отделянето нововъзникналите ЮЛ се явяват частни правоприемници на отделената индивидуално определена част от правата и задълженията на съществуващото ЮЛ. Нововъзникналите ЮЛ отговарят солидарно за задълженията на своя праводател, възникнали до момента на отделянето. Тази идея е закрепена също в чл. 42, ал. 2 ЗК.

Във всички тези случаи преобразуването не е съпътствано с ликвидация на прекратените при образуването ЮЛ.

32. Прекратяване, ликвидация, несъстоятелност, заличаване на юридическите лица.

РН 19


Извън хипотезите на преобразуването на ЮЛ най-често прекратяването на ЮЛ се съпътства с прекратяване на неговата дейност, което има за последица откриване на ликвидационно производство. Прекратяване и заличаване на ЮЛ

Прекратяването на ЮЛ се свързва с идеята за преустановяване на извършване на дейността, за която лицето е създадено, но като правен субект то продължава да съществува до момента на заличаването от регистъра, в който е вписано. Могат да се посочат няколко типични основания и способи за прекратяване на ЮЛ. Типичният ЮФ за прекратяващо действие е решение на органа на ЮЛ за прекратяване на ЮЛ (общо събрание, съответно решение на органа, който е бил компетентен да създаде, преобразува и да прекрати ЮЛ). Има спор дали когато ЮЛ е създадено за определен срок, ЮЛ се прекратява автоматично с изтичането на срока или това се взема с решение на общото събрание на лицето. Становищата клонят към втората възможност, а именно, че е необходимо решение на върховния орган. Изтичането на срока няма автоматичен правопрекратяващ ефект.

В една друга голяма група случаи ЮЛ може да се прекрати въз основа на властнически акт на съдебен орган (съдебно решение въз основа на чл. 40 ЗК, чл. 13, т. 3, б. „в“ ЗЮЛНЦ). В тези хипотези дейността на ЮЛ става противна на императивни правни норми или членската маса престава да отговаря на императивно установения минимум.

ЮЛ се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност – със съдебно решение (чл. 710-711 ТЗ).

Съществуват специфични основания за прекратяване на ЮЛ със специална търговска правоспособност: такива са отнемане на лиценз (важи за търговските банки по ЗКИ, инвестиционни посредници, за борси, за застрахователи).

По правило за прекратеното ЮЛ се открива ликвидационно производство. Правилата относно ликвидацията на ЮЛ се съдържат в чл. 266 и следв. ТЗ, чл. 41 и следв. ЗК, чл. 14 и следв. ЗЮЛНЦ и др. Специални правила относно ликвидационното производство се съдържат в Кодекса за застраховането, в ЗКИ, в Закона за пазарите на финансови инструменти и др.Понятие за ликвидация

Ликвидацията представлява правно уредено производство по събиране на вземанията, изплащане на задълженията на ЮЛ, осребряване на имуществото (превръщане на имуществото в парична маса), разпределяне на остатъка от имуществото помежду лицата, имащи право на ликвидационна квота (съдружници, акционери, член-кооператори). Това е моделът, възприет в чл. 41 ЗК и следв. и чл. 266 и следв. ТЗ. В останалите случаи остатъкът от осребреното имущество се предава на лице, посочено в устройствения акт на ЮЛ, а ако няма такова, остатъкът от имуществото се предава на съответната община съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Ликвидацията се провежда от ликвидатор, определен според устройствения акт на ЮЛ или определен от общото събрание на ЮЛ. Функции на ликвидацията

Функциите на ликвидатора са свързани на първо място с представителство на ЮЛ по време на ликвидационното производство. Ликвидаторът по закон представлява ЮЛ. Ликвидаторът има правомощията на изпълнителен орган на ЮЛ.

РН 20


Тези изводи са от чл. 43 ЗК. Функциите на ликвидатора се свеждат до това да довърши текущите сделки, има за задължение да осребри имуществото, длъжен е да състави начален ликвидационен баланс и съответно годишен баланс. Длъжен е да покани кредиторите да предявят вземанията си, съответно да получат плащане или изпълнение. Ликвидаторът също е длъжен да събере всички вземания на ЮЛ, като за целта осъществява и процесуално представителство за ЮЛ, ако се наложи да има съдебно или арбитражно производство. Остатъкът се разпределя в ликвидационни дялове или ликвидационни квоти на правоимащите лица. След приключване на тези правни действия ликвидаторът има право да поиска заличаване на ЮЛ от съответния регистър (чл. 47, ал. 2 ЗК; чл. 600, т. 3 ГПК). От този момент ЮЛ изчезва от правния мир като отделен правен субект. Производство по несъстоятелност

Производството по несъстоятелност се урежда основно в част 4 ТЗ, освен това специални правила относно несъстоятелността на някои търговци се съдържат в КЗ и в други нормативни актове. Правила относно несъстоятелността има в чл. 14, ал. 4 ЗЮЛНЦ, който препраща към разпоредбите на ТЗ – чл. 607 и следв. Производството по несъстоятелност представлява производство по универсално принудително изпълнение, чиято цел е справедливо колективно удовлетворяване на кредиторите на един неплатежоспособен или свръхзадължен длъжник. Най-важната разлика между производството по несъстоятелност и ликвидацията е, че производството по несъстоятелност е едно съдебно производство (под ръководството на окръжния съд). Ликвидационното производство е по характера си извънсъдебно. Основанията за откриване на производство по несъстоятелност извличаме от чл. 608 и чл. 742 ТЗ. За разлика от ликвидационното производство, производството по несъстоятелност се развива в две фази: откриване на производството (чл. 630 ТЗ), а втората фаза е фазата, с която започва обявяването на несъстоятелност и се пристъпва към действия за осребрявяване. Между двете фази по производството по несъстоятелност може да бъде вклинено оздравително производство – оздравяване на производството по чл. 696 и следв. ТЗ. В първата фаза се предявяват вземанията на кредиторите и се извършват действия по попълване и запазване масата на несъстоятелността. Във втората фаза се извършва осребряване на масата на несъстоятелността и погасяване на задълженията към кредиторите. Основният орган за управление на масата на несъстоятелността е синдикът. Синдикът заявява заличаване пред търговския регистър след приключване на всички изброени действия.

33. Правоспособност и органи на юридическите лица.Правоспособност на ЮЛ

ЮЛ още от момента на възникването си за разлика от ФЛ придобиват гражданска право- и дееспособност и стават пълноценни участници в гражданския оборот. В исторически и сравнителноправен аспект са известни две системи за определение на правоспособността на ЮЛ: 1) признаване на универсална (обща) правоспособност; 2) признаване на специална и ограничена правоспособност.

По-ранна е системата на специалната и ограничена правоспособност на ЮЛ. Във връзка с нея е развита специална доктрина, наречена ultra vires, според която

РН 21


сделки ultra vires са нищожни. До края на XIX в. системата на специалната и ограничена правоспособност на ЮЛ е имала преобладаващо място в европейските правни системи. В нашето съвремие тази система е запазена за ЮЛ, които нямат за предмет развиването на стопанска дейност и целта им не е насочена към реализиране и разпределяне на печалби. При тази система на ограничена и специална правоспособност ЮЛ може да бъде носител само на такива права и задължения, съответно да бъде страна само по такива правни отношения, които са непосредствено свързани с осъществяване на предмета му на дейност и на целите, за които е създадено. Не може да сключва никакви сделки извън предмета на дейност с оглед на който е създаден. Правни действия и сделки, които не са пряко свързани с целите и задачите на ЮЛ, по тази система са нищожни като ultra vires. Тази нищожност действа erga omnes. В нашата доктрина системата ultra vires да се свързва най-вече с периода на социалистическото законодателство. Доктрината ultra vires има произхода си в английското право. Английското дружествено право се разделя с доктрината ultra vires едва в края на XX в. В английското право доктрината е прилагана основно за ЮЛ, създавани с акт на парламента. Парламентът определя целите, задачите и предмета на дейност. Понастоящем се налага мнението и практиката, че излизането извън предмета на дейност и целите на ЮЛ може да има правно значение само във вътрешните отношения на ЮЛ, но не рефлектира върху дейността и сключените сделки от това ЮЛ.

По отношение на ЮЛ с търговскоправно качество се признава обща (универсална) правоспособност, тъй като естеството на търговската дейност прави нецелесъобразно ограничаването на търговците. ЮЛ с обща правоспособност могат да бъдат носители на всякакви права и задължения, освен на тези, които са несъвместими. ЮЛНЦ, както и останалите ЮЛ извън търговското право имат специална правоспособност, която се ограничава от предмета на дейност според техния устав и от целите и задачите, за чието преследване са създадени. Това важи безусловно за ЮЛНЦ по ЗЮЛНЦ, важи за политическите партии, за държавните учреждения. Например ЮЛ по ЗЮЛНЦ могат да извършват само в ограничени размери стопанска дейност, доколкото това е необходимо за набавяне на средства за финансиране на основната им цел. Органи за управление на ЮЛ. Понятие за управление на ЮЛ.

Под управление се разбира правно уредена дейност по вземане на решения за организацията и ръководството на дейността на ЮЛ. В широк смисъл на понятието управление се включват и действията по изпълнение на взетите решения, а също така и действията по осъществявяне на надзор. Управлението на ЮЛ се осъществява от неговите органи.

Що е орган на ЮЛ? Под орган на ЮЛ се разбира едно или повече ФЛ, които са овластени и задължени от закона и вътрешния устройствен акт на ЮЛ да извършват правни действия по управление от името на ЮЛ. Тъй като органът представлява състав от едно или повече ФЛ, органът не е отделен правен субект. Органът представлява организационна структурна част от самото ЮЛ. Органната структура на ЮЛ може да бъде едностепенна, двустепенна и многостепенна. Критерият за това делене обикновено е броят на органите. При многостепенната система например имаме 4 органа: общо събрание, управителен съвет, председател и надзорен съвет.

РН 22


Органите на ЮЛ могат да бъдат еднолични и колегиални. Едноличните са по-типични за ЮЛ от типа на учрежденията, колегиалните – за кооперативно устроените ЮЛ. Според начина на конституирането им се разделят на изборни и назначавани. При ЮЛ от типа на учрежденията преобладава принципът на единоначалието, поради което там има назначаемост. При ЮЛ от типа на корпорациите органите са предимно изборни. Най-важна е класификацията на органите на ЮЛ според естеството на функциите им: три типа органи – върховен ръководен (волеобразуващ) орган с решаващи функции, управителен (изпълнителен), контролни (надзорни) органи.Върховен ръководен орган на ЮЛ

При корпоративно устроените ЮЛ върховният орган се нарича общо събрание или събрание на пълномощниците. Той включва всички членове на сдружението, търговското дружество, кооперацията и т.н. В компетентността на този орган влизат най-важните въпроси: промени в устава, промени в персоналния състав на органите, откриване и закриване на клонове, определяне на размера на имуществените задължения на членовете, разпределяне на печалби и загуби, вземане на решения за преобразуване и прекратяване на ЮЛ. Върховният орган основава дейността си върху принципа на вътрешнокорпоративната демокрация – всеки член на общото събрание има право на глас. Колко са гласовете, зависи от правно-организационната форма на ЮЛ: при кооперацията – 1 глас; при търговските дружества – броят на гласовете се определя от броя на дяловете. Характерно за актовете на върховния орган е предвидената възможност за съдебен контрол за законосъобразност на актовете на върховния орган – вж. например чл. 74 ТЗ. При едноличните ЮЛ функциите на общо събрание се изпълняват от едноличния собственик на капитала. Управителни органи на ЮЛ

Управителните органи се наричат обикновено управителни съвети (при кооперациите, при ЮЛНЦ и при търговските дружества), съвети на директорите (при акционерните дружества с едностепенна система на управление) или управители (при едноличните търговски дружества с ограничена отговорност). Управителните органи на ЮЛ са постоянно действащи органи и функцията им е да привеждат в изпълнение решенията на върховния орган на ЮЛ. Управителните органи осъществяват оперативното ръководство на дейността на ЮЛ – пр. чл. 26 ЗК. Контролни органи

Контролните органи се наричат най-често контролни или надзорни съвети (характерно за кооперациите и за търговските дружества). При ЮЛ с нестопанска цел се наричат ревизионни комисии, при ЕТД на държавата и на общините се наричат контрольори. Функцията на контролните органи обхваща упражняването на контрол над останалите органи на ЮЛ – главно за съответствието на дейността със закона и устройствените актове на ЮЛ. Контролните органи по правило са подотчетни на върховния орган, а в държавните и общинските ЮЛ са подотчетни на принципала. Контролните органи не са овластени да взимат управленски решения.

Представителство на ЮЛ

РН 23


Всяко ЮЛ участва в гражданския оборот посредством органа, който го представлява. Под орган с представителни функции разбираме орган на ЮЛ, който е овластен по закон да действа или да извършва действия от името на ЮЛ, като правните последици от неговите действия настъпват пряко в правната сфера на ЮЛ. Представителният орган на ЮЛ има пълна представителна власт в рамките на правоспособността на ЮЛ. Представителната власт на представителния орган не може да бъде ограничавана с актове на ЮЛ, а ако това бъде направено, ограниченията са непротивопоставими на третите лица. Представителният орган на всяко ЮЛ се състои от едно или повече ФЛ. Представителният орган може да бъде едноличен или колегиален. По правило функциите по органно представителство на ЮЛ се изпълняват от един или повече членове на изпълнителния орган на ЮЛ - чл. 26, ал. 3 ЗК например. При ЮЛ от типа на учрежденията представителните органи са обикновено еднолични. В случаите на колективно представителство за действителността на правните действия се изисква участието на всички членове на органа, който има представителни функции. Органният представител на ЮЛ може да упълномощава отделни служители за извършване на определени правни действия.

34. Държавата като субект на гражданското право. Гражданскоправен режим на учрежденията.

Държавата е субект с многоотраслова правосубектност – тя е носител на публични правомощия и частноправни права и задължения.

Характерна особеност е участието й във властнически правоотношения, т.е. властническа компетентност – носител е на трите власти. Тя има и качеството субект на частното право. Държавата придобива и използва средства, необходими й за управлението на функциите й. По КРБ България е носител на правото на собственост върху определени имоти извън гражданския оборот (чл. 18, ал. 1 КРБ). Те се използват в общонационален интерес. Тя има изключителни правомощия при осъществяването на определени дейности (чл. 18, ал. 2 и 3 КРБ). Монополното й положение в определени сфери е заложено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 КРБ. Относно положението й като носител на правото на собственост и участието й в гражданския оборот вж. мотивите към РКС №19/1993 г., обнародвано в „Държавен вестник”, бр. 4, 1993 г.

Особеност в положението й е, че срещу нея и срещу държавни учреждения не се допуска принудително изпълнение на парични вземания по ГПК – чл. 519, ал. 1 ГПК. Не се допуска принудително изпълнение по банковите сметки на общините и другите бюджетно финансирани учреждения – чл. 520, ал. 1 ГПК.

По общ ред се извършват парични вземания на други учреждения.Представителство на държавата

Законодателството ни не съдържа обща норма за материалноправното й представителство, а само за процесуалното – чл. 31, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба държавата се представлява от министъра на финансите, освен когато в закон е предвидено друго. По дела за права върху недвижими имоти, които са държавна собственост, представителството се осъществява от министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 31, ал. 2 ГПК).

РН 24


С решение на МС се възлага на министър, ръководител на друго ведомство или областен управител да сключва договори за покупка на имоти или учредяване на ограничено вещно право (чл. 43а ЗДС). Продажбата на имоти - частна държавна собственост, се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (чл. 44, ал. 1 ЗДС). При прехвърлителни сделки териториално компетентен е съответният областен управител (чл. 44, ал. 2 ЗДС). Държавата като субект на ГП не бива да се отъждествява с държавните ЮЛ, държавните учреждения. Гражданска правосубектност на държавата

Встъпвайки в граждански правоотношения, държавата не е носител на властнически правомощия. Тя, бидейки страна по граждански правоотношения, не може едностранно да въздейства върху другия участник.

Държавата съчетава в себе си качествата на носител на властнически правомощия и носител на права и задължения в частното право. Тя създава правната регламентация на частноправните отношения. Държавата също така удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост (чл. 5, ал. 1 ЗДС).

Държавата може да е носител на всякакви права и задължения, освен тези за ФЛ – лични, семейни; на всякакви вещни – право на собственост и ограничени вещни права; по облигационни – може да е кредитор и длъжник, да притежава дялове и акции в търговски дружества, да притежава права върху ценни книги; да притежава обекти на интелектуална собственост – авторски, сродни на авторските и т.н.; да е длъжник по емитирани от нея облигации, бонове; да участва в търговски дружества, но не и като ограничено отговорен съдружник; да носи имуществена отговорност за вреди, за неизпълнение на договори; да е наследник – по закон и по завещание (чл. 11 ЗН). Тя е особен субсидиарен публичен наследник по закон – само относно вакантна наследствена маса. Държавата може да е и заветник или да наследява по завещание.

Завещание или завет, направен в полза на държавата, се приема от областния управител. В случаите, когато завещанието или заветът е направен в полза на министерство, друго ведомство или юридическо лице на бюджетна издръжка, завещанието или заветът се приема от министъра, ръководителя на другото ведомство или юридическото лице на бюджетна издръжка (чл. 43в ЗДС).

Чужда държава по българското законодателство не може да придобива имоти по завещание (чл. 29 ЗС).

Българската държава може да е страна по граждански процесуални отношения – като ищец, ответник, взискател (вж. чл. 31, ал. 1 и 2 ГПК относно представителството).

35. Гражданскоправен режим на общините. Отговорност на държавата и общините за вреди, причинени от техни органи.Гражданскоправен режим на общините

Правното положение на общината като субект на ГП е установенo в чл. 136, ал. 3 КРБ, съответно чл. 14 ЗМСМА. Индивидуализацията на общината като отделен правен субект се постига чрез наименованието й. Името на общината е името на населеното място, което е общински (административен) център. Като самостоятелен правен субект общината има свое имущество, което се формира от

РН 25


всички парично оценими нейни права и задължения, включително вещни права върху движими и недвижими вещи, вземания, права върху обекти на интелектуалната собственост и др. Вещноправният режим на общинската собственост се регламентира в ЗОС и Правилника за прилагане на ЗОС. Съгласно чл. 2 и 3 ЗОС определени от закона имоти представляват публична собственост на общината. Те са неотчуждаеми, непрехвърлими. Съгласно чл. 86 ЗС те не могат да се придобиват по давност. Всички останали имоти и вещи са частна общинска собственост – с тях общината участва в гражданския оборот. Редът за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество се намира в ЗОС и Правилника за прилагане на ЗОС, в наредби, приети от общинския съвет на основание чл. 21, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 8 ЗОС. Органът на общината, който е овластен да взема решения във връзка с участието в гражданския оборот, е общинският съвет. При сделки общината се представлява от председателя на общинския съвет. Процесуалното представителство на общините се осъществява от кмета на общината съгласно чл. 30, ал. 3 ГПК. Общината може да участва в гражданския оборот и чрез образувани от нея предприятия, на които предоставя общинско имущество. Правният режим на общинските предприятия е регламентиран в чл. 51-55 ЗОС. Когато общината учреди търговско дружество, правният режим на това търговско дружество ще бъде съобразен с правилата на чл. 61 и 62 ТЗ.

Особеност по чл. 11 ЗН - общината не е наследник по закон. Общината е частен правоприемник mortis causa.

Относно отговорността на държавата и общините за вреди, причинени от техни органи, виж чл. 7 КРБ и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

36. Търговски дружества – понятие, видове. Кооперации.Понятието за търговско дружество се съдържа в чл. 63, ал. 1 ТЗ: търговското

дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Признаци: 1) търговското дружество е отделно корпоративно устроено ЮЛ, чиято правосубектност е изрично призната от закона (вж. чл. 63, ал. 3 ТЗ). Това ЮЛ възниква от момента на вписването му (чл. 67 ТЗ). 2) всички търговски дружества са търговци по правно-организационната си форма. Те имат търговскоправно качество без значение дали предметът на дейността им е сделки по чл. 1, ал. 1 ТЗ. 3) допустимите видове търговски дружества са установени в законова норма (чл. 64, ал. 1, т. 1-5 ТЗ) и са изчерпателно изброени – събирателни, командитни, акционерни, с ограничена отговорност, командитни с акции.Класификация на търговските дружества

С оглед на правната и стопанската структура и вътрешната организация в дружеството ги делим на: 1) персонални (дружества на личността); 2) капиталови.

Друг класификационен критерий е дали за съответния тип ТД е предвидено законово изискване за вписване и минимален поддържан капитал.

РН 26


Водещата роля на личностното участие е основен критерий за изграждане на вътрешния ред на персоналните дружества, доверие всеки на всеки (положение на лични усилия, личен принос – за събирателните вж. чл. 76 и следв. ТЗ). При капиталовите е характерно участие в капитала на дружеството. Ролята на личността отстъпва на заден план. При капиталовите изпъква задължението за извършване на капиталовата вноска в дружеството. Принципна разлика в модела на изграждане на вътрешната организация са правилата за приемане на съдружници. Значението на личността при персоналните дружества обуславя невъзможност на прехвърляне на дялово участие на трети лица. Промените в персоналния състав предпоставят съгласие на останалите съдружници. Това важи и за наследниците. Разликата между двата вида търговски дружества се проявява и в отговорността за дружествените дългове – в персоналните отговарят лично, неограничено, помежду си солидарно, докато при капиталовите участниците носят само риска да загубят правата, произтичащи от дяловото им участие в капитала на дружеството. Разлика има и при прекратяване на членството и как това рефлектира върху по-нататъшното съществуване на търговското дружество – при персоналните води, че напускането на съдружник е основание за прекратяване на самото ЮЛ, а при капиталовите по начало не влияе върху съдбата на дружеството.

Извод: за персоналния тип ТД е характерно, че водеща и определяща роля има личното участие в дейността и управлението му. Дяловете са непрехвърлими (не могат да се прехвърлят на трети лица без съгласието на съдружниците), напускането на един е прекратително основание за ТД, освен ако в УД не е постановено друго, отговорността на съдружниците за непокрити от имуществото дългове е лична, неограничена и солидарна (чл. 88 ТЗ), но субсидиарна на отговорността на дружеството.

За капиталовите е характерно участието в капитала. Дяловете са по начало свободно прехвърлими. Измененията в персоналния състав на членската маса по начало не се отразяват на съществуването на дружеството. Отговорността за дружествените дългове се свежда до риска, опасността съдружникът да загуби дяловата си вноска в капитала на дружеството и произтичащите от нея права.

Критерий за делене е и според вида на гражданскоправното основание за възникването им: 1) договорни; 2) уставни.

Към договорните спадат събирателното, командитното и дружеството с ограничена отговорност. Към уставните спадат акционерното и командитното с акции. Договорните възникват въз основа на многостранен УД, наречен дружествен договор. Уставните възникват след подписване на устав от учредителното събрание.

За действащото българско законодателство класификацията на право- и безсубектни няма нормативна основа.Кооперации

Това са корпоративно устроени ЮЛ, които са обявени за търговци по правно-организационната им форма – чл. 1, ал. 2 ТЗ. У нас те се уреждат в ЗК. Определението за кооперация се съдържа в чл. 1 ЗК: кооперацията е сдружение на физически лица с променлив капитал и с променлив брой членове, които чрез

РН 27


взаимопомощ и сътрудничество осъществяват търговска дейност за задоволяване на техни икономически, социални и културни интереси. Кооперацията е юридическо лице.

Сумата от дяловите вноски, които правят членовете, определя дяловия капитал (чл. 31, ал. 2 ЗК).

Учредяването на кооперацията е смесен фактически състав с гражданскоправен и охранителен елемент. За учредяване са нужни най-малко 7 дееспособни ФЛ (чл. 2, ал. 2 ЗК). Учредяването се осъществява на учредително събрание с учредителен протокол. Приема се устав по чл. 2, ал. 3 ЗК и се избира председател, управителен и контролен съвет по чл. 20 и следв. ЗК.

В устава се определят правно индивидуализиращите белези на кооперацията, условията за приемане на нови членове, правата и задълженията, органите за управление, редът за конституиране и вземане на решения и компетентност, размерът на встъпителната вноска, редът за разпределяне на печалби/загуби, видове фондове, начинът на определяне на размера на дивидентите, редът за придобиване и разпореждане с имуществото на кооперацията, основанията и редът за прекратяване на членство и на самата кооперация.

Кооперацията се вписва в търговския регистър (чл. 3 ЗК), а съгласно чл. 4 ЗК вписването има конститутивно действие, съгласувано с чл. 67 ТЗ.Членство в кооперацията

Възникването, прекратяването, съдържанието му са регламентирани в чл. 7 и следв. ЗК. В нея могат да членуват ФЛ на 16-годишна възраст, непоставени под пълно запрещение и писмено съгласили се. Членството в кооперацията е едно комплексно гражданско правоотношение – обхваща имуществени и неимуществени права и задължения.

Сред неимуществените са правото на участие в общото събрание на кооперацията (чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗК), да избира и да бъде избиран в органите (чл. 9, ал. 1), да получава информация от органите, право на достъп до книгите, право да иска отмяна на незаконосъобразни, противоуставни, неправилни решения на органите.

Сред имуществените са правото да получава дивиденти (чл. 9, ал. 1, т. 6 ЗК), да получи дяловата си вноска при прекратяване на членството си (давностният срок е 5 г. от датата на прекратяване на членството) – чл. 14, ал. 2 и чл. 9, ал. 1, т. 7 ЗК, да се ползва от давността, право на социално и здравно осигуряване.

По-важни задължения са: да съдейства за постигане на целите на кооперацията, да спазва устава, да изпълнява решенията на органите, да си направи вноските (чл. 31 ЗК).

Най-тежката юридическа санкция е изключване на член-кооператора по решение на общото събрание (чл. 13 ЗК).

При участието си в гражданския оборот кооперацията се представлява от председателя (чл. 26, ал. 2, т. 13 ЗК). В обхвата на представителната власт попадат и материално, и процесуално представителство (при съдебен спор между кооперацията и член на управителния съвет).

Кооперацията отговаря за задълженията си с имуществото си, което е отделно от имуществото на членовете (чл. 36 ЗК във вр. с чл. 29, ал. 1 ЗК).

РН 28


Членовете не отговарят с лично имущество, рискуват само да загубят дяловата си вноска и правата от нея (чл. 32, ал. 2 ЗК), но се допуска с устава да се предвиди, че определен член-кооператор отговаря за задълженията на кооперацията до определена сума от дяловата вноска (чл. 32, ал. 3 ЗК).

Основанията за прекратяване на кооперацията са посочени в чл. 40, ал. 1 ЗК. Кооперацията може да бъде прекратена по извънсъдебен и съдебен ред. По съдебен ред става чрез съдебно решение на окръжния съд (на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗК); при обявяване в несъстоятелност (на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 ЗК по правилата на чл. 607 и следв. ТЗ). Извънсъдебно кооперацията се прекратява при изтичане на срока, за който е създадена; при сливане, вливане и разделяне.

Извън хипотезата на прекратяване поради преобразуване и при обявяване в несъстоятелност в останалите случаи след прекратяването се открива ликвидационно производство при спазване на чл. 40, ал. 2 и чл. 41 и следв. ЗК. Ако е въз основа на влязло в сила съдебно решение, ликвидаторът се назначава по чл. 41, ал. 2 ЗК от длъжностното лице по регистрацията при Агенцията по вписванията. След разпределяне на имуществото ликвидаторът представя отчет за ликвидационното производство и баланс пред общото събрание, което взема решение за заличаване на кооперацията от регистъра (чл. 47 ЗК).

38. Жилищностроителна кооперация - понятие, възникване, членство. Органи. Контрол за законосъобразност на актовете на органите й. Отговорност на кооператорите.

Правният им режим е уреден със ЗЖСК от 1978 г. От тълкуването на разпоредбите има 2 основни тълкувателни акта – постановление №8/1980 г. и №3/1983 г.

По същността си ЖСК е персонално доброволно обединение на ФЛ и/или ЮЛ, насочено към снабдяване на член-кооператорите с жилища, гаражи, ателиета, офиси чрез организирана строителна дейност и построяване на сграда въз основа на сътрудничество и взаимопомощ.

Член-кооператорите придобиват право на собственост върху индивидуално определените отредени им обекти със снабдяването с нотариални актове (чл. 35, ал. 2 ЗЖСК). Участието в ЖСК е един от самостоятелните придобивни способи за придобиване право на собственост върху недвижим имот.

След като извършат строителството на сградата и всички се снабдят с нотариални актове, ЖСК се прекратявя и подлежи на заличаване.

За разлика от всички други видове кооперации ЖСК няма търговскоправно качество. Има разлика и в персоналния състав – ЖСК е единствената кооперация, в която член може да е и ЮЛ. Предметът на дейност на ЖСК е определен по закон. ЖСК може да сключва само сделки по предмета й на дейност (изграждане на сграда и снабдяване на членовете с обекти в нея). ЖСК не може да сключва търговски сделки. С постигане на целта си ЖСК се прекратява. ЖСК възниква по нормативно-разпоредителната система (елементът е съдебно-охранителен – развива се пред окръжния съд по седалището на ЖСК, по реда на глава 55 ГПК). Имуществото на кооператорите се формира основно от правото на собственост върху урегулирания поземлен имот за строителството. В имуществото влиза и правото на собственост върху строителните материали и техника. Членственото

РН 29


правоотношение между член-кооператорите и ЮЛ на ЖСК няма вещни права. В момента, в който първият член-кооператор се снабди с нотариален акт за отредения му от общото събрание имот, възниква етажна собственост (вж. чл. 38 ЗС).Права и задължения на член-кооператорите

Уредбата се намира в чл. 17 и 18 ЗЖСК. Най-важното имуществено право е да се придобие право на собственост върху определен имот + приложните идеални части, както и идеални части от земята. Компетентен орган за разпределяне е общото събрание. В полза на член-кооператора възниква едно правно очакване, което се реализира със снабдяване на нотариален акт. Член-кооператорите имат право на искане за надлежно одобряване на план за строеж, право да искат завършване строежа на сградата, да искат издаване на акт 16 (за приемане на сградата), да искат общото събрание да приеме окончателните цени на обектите.

Основни задължения: за вноска, за полагане на личен труд. Съдебен контрол

Актовете на управителния съвет се обжалват и подлежат на отмяна от общото събрание, а тези на общото събрание се обжалват и отменят от районния съд по седалището на кооперацията. Жалбата се подава в 14-дневен срок от провеждането на събранието за присъствалите, за неприсъствалите – от деня на узнаването. Решението на първоинстанционния съд се обжалва пред окръжния съд, чието решение е окончателно (чл. 42, ал. 1 ЗЖСК). Основания за прекратяване на ЖСК

• снабдяването на всички с нотариални актове. Съгласно чл. 35, ал. 3 ЗЖСК не може преди това;

• ЖСК може да се прекрати и преди построяване на сградата по решение на общото събрание при спазване на чл. 37 ЗЖСК – в този случай се въвежда ликвидационно производство. Ако останат неудовлетворени кредитори преди построяването, но при започнал строеж, всеки член-кооператор отговаря за такава част от непокритите вземания, отговаряща на стойността на отредения му обект. Когато ЖСК се прекрати преди започнал строеж, член-кооператорите отговарят поравно (чл. 38, ал. 1 и 2 ЗЖСК).

39. Юридически лица с нестопанска цел - понятие и видове. Те са вид ЮЛ, чиято дейност няма за цел получаване на печалба от

продажба на стоки/услуги, а постигане на културни, спортни, политически и други подобни цели. Правната уредба се намира в различни източници. ЗЮЛНЦ урежда само сдружения и фондации. Други източници са ЗПП, чл. 10, ал. 3 Закон за закрила и развитие на културата, чл. 33 и следв. до чл. 49 КТ, чл. 167 и следв. Закон за защита на потребителите, чл. 2, ал. 2 Закон за народните читалища, чл. 11, ал. 3, чл. 12, чл. 14, чл. 15, ал. 1 Закон за физическото възпитание и спорта, чл. 14 и следв. Закон за вероизповеданията, чл. 2 и следв. ЗБЧК, чл. 40, ал. 5 Закон за закрила на животните и т.н. Те са lex specialis спрямо ЗЮЛНЦ.

Разпоредбите на глава първа ЗЮЛНЦ (чл. 1-18) съдържат общи правила. После следват особените правила – чл. 19 и следв. (за сдруженията), чл. 33 и следв. (за фондациите), чл. 37 и следв. (за ЮЛ с общественополезна дейност).

Целите и средствата за тяхното постигане са посочени в чл. 2 и 3 ЗЮЛНЦ. На преден план е принципът на самоопределението. Определянето се извършва с

РН 30


устава, с учредителния акт или актове за изменения. Юридическите лица с нестопанска цел могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в частна или в обществена полза.

Определянето на дейността на ЮЛ като дейност в обществена полза става неотменимо, щом обстоятелството се впише в окръжния съд по седалището (чл. 2, ал. 2 ЗЮЛНЦ). ЮЛНЦ, определени за осъществяване на общественополезна дейност, след възникването си подлежат на вписване в нарочен регистър към Министерство на правосъдието (чл. 2, ал. 3). За тях се прилагат специални правила – глава 3 ЗЮЛНЦ.

Ограничения в предмета и средствата се допускат само въз основа на законова норма. За разлика от законодателството до 2001 г. (ЗЛС – чл. 131 и следв.), чл. 3, ал. 3 допуска извършването и на стопанска дейност, ако е свързана с основната дейност и приходите служат за нестопански цели (чл. 3, ал. 6). Установява се изискване предметът на стопанска дейност да се посочи в устава. Може ЮЛНЦ да участват в ТД – да създават ЕООД или ЕАД за извършване на стопанска дейност. Това ТД може да сключва всички сделки по ТЗ (чл. 3, ал. 5).

ЮЛНЦ могат да се учредяват само от дееспособни ФЛ. За задълженията, поети от името на учредителите преди регистрацията, се носи солидарна отговорност (чл. 6, ал. 2).

ЮЛНЦ възникват като субекти на ГП от момента на вписването им в регистъра на ЮЛНЦ (чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 17). Самото вписване се извършва по глава 55 ГПК. Съдържанието на правоспособността им е посочено в чл. 6, ал. 3. Юридическото лице с нестопанска цел не може да има отделно имущество, но има имущество, което е обособено и различно от това на членската му маса, и отговаря с него за дългове, но не и за лични дългове на членовете си. Чл. 7 – относно правилата за наименованието, чл. 8 – седалище и адрес.

Представляват се в гражданския оборот от представителния си орган (чл. 10, ал. 1). Процесуално представителство може да се осъществи от избрани от общото събрание едно или повече лица.Устройство на ЮЛНЦ

Вътрешната организация се определя от закона и устава. Законът допуска да има клонова структура. Клонът не е правосубектен, но има една относителна правна самостоятелност – има свои органи (управител, който представлява ЮЛ – чл. 12, ал. 2).

Могат да се преобразуват само в друг вид ЮЛНЦ, не и в ТД или в кооперации (чл. 12).

Правилата за прекратяване се съдържат в чл. 13-18. Налице са два вида прекратяване: 1) по извънсъдебен ред;2) по съдебен ред.

ЮЛНЦ се прекратяват по извънсъдебен ред по решение на върховния си орган (чл. 13, ал. 1 и 2).

По съдебен ред ЮЛ се прекратява по решение на окръжния съд по седалището в три случая: 1) когато е учредено по неустановен ред (недействителност на ЮЛНЦ);

РН 31


2) когато започва да извършва дейност, която е противна на КРБ, законите и добрите нрави; 3) когато бъде обявено в несъстоятелност (ако е неплатежоспособно). В 1) и 3) искът за прекратяване може да се предяви от прокурора в обществен интерес или от всяко заинтересовано лице. При противоречие на дейността със закона, устава и добрите нрави компетентен е прокурорът. Производството е състезателно. Налице е 6-месечен срок за отстраняване на порока за прекратяване от съда.

Правилата относно разпределянето на останалото след ликвидационното производство имущество се съдържат в чл. 15. Остатъкът се разпределя по ликвидационни квоти. След разпределяне на имуществото ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване вписването на юридическото лице с нестопанска цел от окръжния съд по седалището на юридическото лице с нестопанска цел (чл. 16).Видове ЮЛНЦ

Два основни вида: корпоративно устроените се наричат сдружения (чл. 19-32) и без членска маса – фондации (чл. 33-36).

40. Сдружения - понятие, възникване, членство, органи, прекратяване.По определение сдруженията са обединения на лица за осъществяване на

нестопанска дейност (такава, която не е насочена към реализиране на доходи от продукция или продажба на стоки/услуги). Учредяването им е израз на конституционното право на сдружаване (чл. 44 КРБ). Тези за дейност в частна полза възникват по нормативно-контролната система (чл. 19, ал. 1). Органната структура на сдруженията включва: върховен колективен волеобразуващ орган с решаваща компетентност – общото събрание (чл. 25), орган с изпълнителни функции – управителен съвет/управител (чл. 30), един факултативен орган – контролен съвет.

По-подробно за сдруженията вж. чл. 19-32 ЗЮЛНЦ.

41. Фондации. Политически партии и движения. Други ЮЛНЦ.Правната им уредба се намира в чл. 33-36 ЗЮЛНЦ. За разлика от

сдруженията те нямат членска маса. Учредителят предоставя на фондацията определено имущество, определя целите и органната й структура. Фондацията е отделен правен субект с имущество. Възниква по нормативно-контролната система или с едностранен акт между живи, или чрез завещание. Учредителният акт е едностранна формална правна сделка. Когато е между живи, се изисква писмена форма с нотариална заверка, а когато е mortis causa, се придържаме към правилата за завещанието – чл. 27 и следв. ЗН (чл. 33, ал. 1 и 2 ЗЮЛНЦ). Имуществото, предоставено с учредителния акт, е имущество на фондацията от датата на извършване на акта приживе, а при mortis causa – от датата на откриване на наследството. След възникване на фондацията като ЮЛ учредителният акт става неотменим.

Допустимо ли е изменение/допълнение в целите на учредителния акт за създаване на фондацията? Тук компетентен е учредителят – той ще определи реда за изменение. Ако са нужни действия, които не могат да се извършат от учредителя, окръжният съд по седалището на фондацията е компетентен да

РН 32


извърши необходимите промени по искане на всеки заинтересуван заявител (чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ). Производството не е спорно, а е акт на съдебната администрация – съдът се намесва в граждански правоотношения.

42. Юридически лица с нестопанска цел за общественополезна дейност.

Правната регламентация на ЮЛНЦ, които са създадени за извършване на общественополезна дейност, се съдържа в глава 3 (чл. 37 и следв. ЗЮЛНЦ). Съществуват специфични изисквания към учредяването и дейността на тази категория ЮЛ. От гледна точка на правно-организационната си форма тези ЮЛ могат да бъдат учредявани само като сдружения или като фондации. Не могат да вземат никаква друга правно-организационна форма. Във връзка с учредяването им законът изисква участие на поне 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. Това изискване произтича от чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Съдържанието на устава на тези ЮЛ е подчинено на следните изисквания:

• уставът трябва да предвижда, че те са създадени за общественополезна дейност;

• целите могат да бъдат свързани с развитие и утвърждване на духовните ценности, в областта на здравеопазването, образованието, културата, развитието на технологиите и т.н. Тези цели са изброени в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Тази категория ЮЛ е подчинена на специфичен регистрационен режим -

съгласно чл. 2, ал. 3 ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 45 и следв. ЮЛНЦ за общественополезна дейност подлежат на вписване след възникването си и в нарочния централен регистър при Министерството на правосъдието. Заявяването на тази категория ЮЛ в посочения централен регистър следва да стане не по-късно от 2 месеца след вписването в окръжния съд (чл. 38, ал. 3). На следващо място подборът на бенефициерите се извършва съобразно критерии и по ред, които са общодостъпни и са вписани и оповестени в централния регистър (чл. 41, ал. 2). ЮЛНЦ за общественополезна дейност имат законно задължение да водят книги за протоколите от заседанието на своите колегиални органи, както и да изготвят годишни доклади за своята дейност при съобразяване на чл. 40. Освен това ЮЛНЦ за общественополезна дейност са длъжни да изготвят годишни финансови отчети, които подлежат на независим одит при спазване на Закона за счетоводството (чл. 39, ал. 3). Органната структура на тези ЮЛ е подчинена на императивното изискване за колегиалното начало. Съгласно чл. 39 тези ЮЛ имат задължително колективен върховен орган на управление – важи и за фондациите. Съществуват специфични правила за разходването на имуществото. Съгласно чл. 41 ЗЮЛНЦ тези ЮЛ могат безвъзмездно да разходват имуществото си за постигане и само за постигане на целите, които са определени в съответствие със закона. Чл. 41, ал. 4 установява забрана за сключване на правни сделки с лица-членове на управителните органи на ЮЛ или свързани с тях лица (единственото изключение е сделката да е от очевидна полза за ЮЛ за общественополезна дейност). Законът забранява прехвърляне на имущество на това ЮЛ в полза на определени други лица в случай на ликвидационно производство (чл. 43, ал. 2). При приключване на ликвидационното производство остатъчното имущество се предоставя от съда или

РН 33


от общината по местонахождение на седалището на ликвидираното ЮЛ на друго ЮЛ, създадено за извършване на общественополезна дейност.

Особеност в режима на ЮЛ за общественополезна дейност е изрично декларираната от закона държавна подкрепа за дейността на тази категория ЮЛ, която се изразява в предоставяне на данъчни, митнически, лихвено-кредитни и други финансови облекчения, държавата също може целево да финансира дейността на такива ЮЛ (чл. 4).

РН 34

Documents

ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ ...2016/08/24 · ЛЕКЦИИ ПО ГРАЖДАНСКО ПРАВО – ОБЩА ЧАСТ СУБЕКТИ НА