ЦИКЪЛ НА ОБОРОТНИЯ КАПИТАЛ И ЛИКВИДНОСТ – НЯКОИ

ДОПЪЛНИТЕЛНИ АНАЛИЗИ Петър Петров*

Резюме. Настоящият доклад е фокусиран върху концептуалната рамка, която определя ликвидността, а също и върху конкретно емпирично изследване. Концептуалната рамка, отнасяща се до ликвидността се определя от две концепции. Първата концепция съпоставя текущите активи с текущите задължения. Втората концепция свързва ликвидността с притежаването на парични средства и други ликвидни активи, които ще се трансформират в пари, т.е. с цикъла на оборотния капитал. В ситуация на криза структурата на текущите активи се променя, което дава достатъчно основание да се дефинира нов показател - съотношение за кризисна ликвидност (CLR).

Keywords: Liquidity, liquidity crisis ratio, financial ratios and models Indexes of JEL classification: G01, G34, G39

1. Въведение В специализираната литература по-често се срещат определения и трактовки, отнасящи се до инструментариума за измерването на ликвидността, отколкото до същностните процеси, които го пораждат. Същевременно, именно икономическата логика на процеса на трансформиране на материали в продукция, а в последствие във вземания и пари е една от рамките, които определят степента на ликвидност на даден актив. Най-често този процес се определя като оперативен1 или производствено-търговски2

Обект на този доклад е цикълът на оборотния капитал и корпоративната ликвидност, както и различните финансови съотношения (показатели), които се използват за нейното измерване. Предмет на доклада са измененията в текущите активи (като детерминанта на ликвидността) по време на криза.

цикъл. Следва да се посочи, че този процес се представя като еднопосочен, завършващ и повтарящ се цикъл, при който няма обратно проявление на ликвидност, т.е. приема се, че парите са най-ликвидните активи, а материалните запаси – най-ниско ликвидните. Структурата на текущите активи, и трансформацията на същите, са основата, върху която са извеждат основните съотношения за ликвидност - текуща (current ration) и бърза ликвидност (quick ratio).

Целта на настоящата разработка е: Като се представят (накратко) резултатите от осъществено мащабно изследване на автомобилния бранш, отнасящо се до структурните изменения в оборотния капитал, да се дефинира необходимостта от допълване на познатия категориен апарат, засягащ ликвидността на отраслово ниво чрез съотношение, показващо възможността да се покриват текущите задължения в кризисна ситуация, както и посочването на такова съотношение - Crisis Liquidity Ratio (CLR).

2. Теоретични основи 2.1. Концептуална рамка, определяща на ликвидността Концептуалната рамка, отнасяща се до ликвидността се определя от две концепции.

1 Международен счетоводен стандарт (МСС) 1 – представяне на финансови отчети; РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1126/2008 на Комисията от 03.11.2008 г. за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/ 2002 на Европейския парламент и на Съвета (текст от значение за ЕИП)..., параграф 68, стр. 15. 2 Бернстайн, Л.А. Анализ финансовой отчетности: теория, практика и интерпретация. Москва, Финансы и статистика, 2003, стр. 112- 113.

2

Първата от тях очертава диспозитивната ликвидност3 (вж. Фиг. 1) и най-общо е свързана с „наличието на парични средства в близкото бъдеще, като се вземат предвид финансовите ангажименти през този период.”4. В подкрепа на тази теза за зависимост „степен на ликвидност – степен на покриване на задълженията” е дефиницията, дадена от авторите В. Касърова и Р. Димитрова, според която ликвидността, наричана още „текуща платежоспособност” определя възможността за плащане на сметките и фактически е един от показателите за банкрут5. В тази насока е посоченото от G. Hawawini и C. Viallet, че фирма, която не може да плаща на кредиторите си – банкери и доставчици – е фактически фалирала6

.

Активи Задължения и

Собствен капитал

Фигура 1. Зона на проявление на диспозитивна ликвидност

Считаме за важно да посочим, че съществуват редица автори (Безбородова, В.

Ковалев и Вит. Кавалев), които посочват, че ликвидността на предприятието предполага наличие на оборотни средства в размер, теоретически достатъчен за покриване на краткосрочните задължения, дори и с нарушение на сроковете за погасяване, предвидени в договорите7

Длъжни сме да упоменем, че съществува и становище (В. Консулов), което определя ликвидността като остатъчна величина (курсивът мой - П.П.) между наличните парични средства и парични еквиваленти, които предприятието притежава в близко бъдеще след като се приспаднат финансовите задължения за

. В тази връзка се посочва, че фирмената ликвидност – това е условно понятие, характеризиращо потенциалната способност на фирмата (курсивът мой - П.П.) в бъдеще да изплати своите задължения.

3 Костова, Надя. Финансово-счетоводен анализ. Актив-К, 2010, стр. 190. 4 Фондация на Комитета по международни стандарти. Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО™) 2005., Сиела, 2005, стр. 45. 5 Касърова, Виолета, Димитрова, Ралица. Анализ на финансов отчет. Научен ръкопис, депозиран в ЦНТБ. № Нд 373/2005 г., <eprints.nbu.bg/507/1/ANALIZ_uchebnik_2005.pdf>, 27.05.2012, стр. 29. 6 Hawawini, Gabriel, Viallet, Claude. Finance for Executives: Managing for Value Creation, 3rd Edition, <http://www.wadsworthmedia.com/marketing/sample_chapters/0324274319_ch03.pdf>, 30.08.2012, стр. 67. 7 Безбородова, Т.И. Анализ финансовой отчетности: Курс лекций. Пенза. Всероссийский заочный финансово-экономический институт, 2008; Ковалев, Валерий, Ковалев, Виталий. Финансовая отчетность. Анализ финансовой отчетности (основы балансоведения). Проспект, 2006, стр. 251.

Нетекущи активи Собствен капитал

Нетекущи пасиви

Текущи задължения Текущи активи

3

периода8

Съществуват становища (Р. Иванова и Л. Тодоров), които свързват ликвидността на дадено предприятие със способността да покрива текущите си задължения с парични средства и други бързоликвидни активи (курсивът мой - П.П.)

. Считаме, че както предвид на представеното по-горе, така и предвид на тезите, които ще бъдат застъпени настоящата разработка, тава твърдение трудно може да се акцептира.

9

. Следва да се посочи, че на пръв поглед това становище съдържа в себе си ограничителното условие „бързоликвидни”. Същевременно то подчертава, че това дали дадено предприятие ще съумее да покрие текущите си задължения зависи имено от степента на бързината от трансформирането на един актив в пари, т.е. доколко активите са бързоликвидни. Може да се твърди, че посоченото становище е междинно между концепцията, съпоставяща текущите активи с текущите задължения и тази, която свързва ликвидността с притежаването на парични средства и други ликвидни активи, които ще се трансформират в пари, т.е. с цикъла на оборотния капитал (вж. Фиг. 2).

Активи Задължения и

Собствен капитал

Фигура 2. Зона на проявление на структурна ликвидност

Както беше посочено по-горе, втората концепция която, характеризира ликвидността се свързва с цикъла на оборотния капитал. Редица автори (Hermanson, Edwards и Salmanson, Бернстайн, Хелферт, Бочаров) уточняват, че ликвидността е свързана с притежаването на парични средства и други активи, които ще се трансформират в пари10. Н. Костова посочва11

8 Консулов, Ваньо. Финансов анализ. Управление на оборотния капитал, Интелексперт-94, 2011, стр. 113

, че тази ликвидност (изразяваща възможността на активите да се превръщат в пари) е позната като абсолютна или структурна.

9 Иванова, Росица, Тодоров, Любомир. Финансово-стопански анализ. Тракия-М, 2010, стр. 545. 10 Hermanson, Roger, Edwards, James, Salmanson, Roland. Accounting Principles, BPI Irwin, 1989, p. 779; Бернстайн, Л.А. Анализ финансовой отчетности: теория, практика и интерпретация, Финансы и статистика, 2003, стр. 397; Хелферт, Эрик.Техника финансового анализа, Юнити, 1996, стр. 157; Бочаров, Владимир. Финансовый анализ, Питер Прес, 2009, стр. 89. 11 Костова, Надя. Цит. съч., стр. 190-191.

Нетекущи активи Собствен капитал

Нетекущи пасиви

Текущи задължения Текущи активи

4

Представените по-горе становища ни дават основание да определим ликвидността като финансово понятие, показващо потенциалната възможност предприятието да покрие краткосрочните си задължения с наличните си текущи активи, при отчитане на факта, че тази възможност е с теоретичен характер.

Считаме, уточнението за теоретичния характер на ликвидността за важно, поради факта, че в процеса на цикъла на оборотния капитал вероятността за трансформацията на материалните запаси и вземанията в пари е сериозно повлияна от външни за предприятието фактори – канали за дистрибуция и пазар (вж. Фиг. 3). И пазарът, и каналите за дистрибуция често са много по-важни от самия продукт12

. Можем със сигурност да подчертаем, че това обстоятелство е особено вярно по време на криза, когато достъпът на продуктите до пазара е силно ограничен, а каналите за дистрибуция изискват допълнителни разходи от страна на предприятието, т.е. наблюдава се своеобразно обратно проявление на ликвидност.

Фигура 3. Оперативен цикъл с представяне на външните области на бизнеса

Направеното по-горе пояснение, включващо добавянето на каналите за дистрибуция и пазарите, в цикъла на оборотния капитал е съществено с оглед разбирането на детерминантите на ликвидността – текущи активи и краткосрочни задължения. Включването на тези външни области на бизнеса в производствено-търговския цикъл идва да покаже, че при съществена промяна на общата икономическа среда следва да се очаква изменение в степента на ликвидност на краткотрайните активи. Изнесените по-долу данни от направеното изследване на автомобилния бранш категорично доказват това. В тази връзка, следва да отбележим, че традиционното представяне на цикъла на оборотния капитал (виж.

12 Бъфет, Мери, Кларк, Дейвид. Уорън Бъфет и анализът на финансовите отчети. Исток-Запад, 2011, стр. 97-98.

Парични средства

Доставки

Продукция (Запаси)

Канали за дистрибуция

Пазари

Продажби

Плащания за неоперативни активи

Външни области на бизнеса

5

Фиг. 4), а оттам и на степените на ликвидност като трансформация на парични средства в материали, услуги, стоки и др., а в последствие в продукция и вземания – е непълно като логика, икономическо разбиране и крайни резултати.

Фигура 4. Оперативен цикъл (традиционно представяне 13

2.2. Изследователски инструментариум на ликвидността В средата на миналият век Friedrich A. Lutz посочва, че „ликвидността на едно предприятие не може да бъде измерена с една цифра или съотношение”14

Нетен оборотен капитал;

. Най-често използваните и утвърдени в аналитичната практика абсолютни показатели и финансови съотношения, които характеризират корпоративната ликвидност, могат да бъдат обобщени до:

Коефициент на текуща ликвидност; Коефициент на бърза ликвидност; Коефициент на незабавна ликвидност; Коефициент на абсолютна ликвидност; Коефициент на покритие на текущите активи с оборотен капитал; Нетен оборотен капитал към продажби. В следващите редове (накратко) ще бъде представен начина на използване,

икономическата същност и аналитично тълкуване на коефициентите на текуща и бърза ликвидност. (Правим това с цел да покажем логиката на аналитичния процес, като същевременно се стремим да не претоварваме изложението.)

Коефициент на текуща ликвидност. Коефициентът на текуща ликвидност е съотношението между текущи активи и текущи задължения (вж. Формула 1). Най-често срещаното становище е, че минималната стойност на този показател трябва да

13 Hawawini, Gabriel, Viallet, Claude. Цит. съч., стр. 73; 12. Мейсън, Анджела, Хой Бари, Спърл, Ейдрън, Уонлес, Тери. Програма по банки и финанси. Специализиран курс 2. Финансов анализ. Международен банков институт, 2001, стр. 3-4; Уолш, Кийрън. Ключовите коефициенти в мениджмънта. ИнфоДАР, 2008, стр. 113. 14 Lutz, Friedrich. Corporate Cash Balances, 1914-43: Manufacturing and Trade. 1945, <http://www.nber.org/chapters/c4822>, 30.08.2012, стр. 60.

Парични средства

Доставки

Продукция

Продажби

Плащания за неоперативни активи

6

е поне единица, което означава, че наличните активи трябва да са поне равни на текущите задължения15

.

ТЛ =Текущи активиТекущи пасиви

(1)

Без да навлизаме в детайли ще посочим, че според нас представените

разсъждения, отнасящи се до еднозначното и безапелационно приемане на твърдението, че коефициента на текуща ликвидност трябва да има стойност поне единица би било грешка. Практиката показва, че водещи компании са със съотношение на текуща ликвидност под единица, но с много по-ликвидна структура на текущите активи. Структура, в която преобладаващи са паричните средства и еквиваленти (вж. Таблица 1).

в милиони USD, освен ако не е посочено друго

Наименование, показател, година 2011 2010 2009 2008 2007 Нетна печалба 8 634 11 859 6 906 5 874 6 027 Текущи активи, в т.ч.: 25 497 21 579 17 551 12 176 12 105

Пари и парични еквиваленти 12 803 8 517 7 021 4 701 4 093 (в процент от текущите активи) (50.2%) (39.5%) (40.0%) (38.6%) (33.8%)

Краткосрочни инвестиции 1 088 2 682 2 130 Материали и доставки 144 138 62 278 215 Вземания 4 920 4 430 3 758 3 090 3 317 (в процент от текущите активи) (19.3%) (20.5%) (21.4%) (25.4%) (27.4%) Материални запаси 3 092 2 650 2 354 2 187 2 220

(в процент от текущите активи) (12.1%) (12.3%) (13.4%) (18.0%) (18.3%) Предплатени разходи и др. 3 450 3 162 2 226 1 920 2 260

Текущи пасиви 24 283 18 508 13 721 12 988 13 225 Нетен оборотен капитал 1 214 3 071 3 830 - 812 - 1 120 Коефициент на текуща ликвидност 1.1 1.2 1.3 0.9 0.9 Източник: Финансовите отчети на компанията (www.coca-cola.com)

Таблица 1. The Coca-Cola Company (избрани финансови данни - консолидирани отчети) Коефициент на бърза ликвидност. В специализираната икономическа

литература е прието да се счита, че материалните запаси са най-неликвидната част от текущите активи. Приема се, че материалните запаси са предхождащ етап в цикъла на оборотния капитал (вж. Фиг. 4), поради което те все още не са се превърнали във вземания (респективно – в продажби и парични средства). Други аргументи, подкрепящи тезата за ниската степен на ликвидност на материалните запаси се превеждат в полза на кредитните институции, които изпитват трудности при установяването на ликвидността на материалните запаси16

. Посочват се мнения, че материалните запаси могат да имат различно качество, т.е. от тях да не може да се извлече очакваната бъдеща икономическа изгодата, и следователно – те не отговарят на едно изискванията за актив. Поради представените тези анализаторите предвиждат и използват коефициента за бърза ликвидност. Същият съпоставя текущите активи, но намалени с материалните запаси, с краткосрочните задължения (вж. Формула 2).

15 Колева, Росица. Методически и приложни аспекти на анализа на финансовото състояние. Фабер, 2009, стр. 86. 16 Уолш, Кийрън. Ключовите коефициенти в мениджмънта. ИнфоДАР, 2008, .стр. 113.

7

БЛ =(Текущи активи− Материални запаси)

Текущи пасиви (2)

Разбира се, в представената по-горе аргументация, отнасяща се до ликвидността на материалните запаси има икономическа логика. Считаме за редно да подчертаем, че става дума за икономическа логика, което предполага, че тази логика и аргументация не следва да остава встрани от общостопанските процеси и структурни изменения. Макар и силно ограничено като изследване, а оттам и като аналитични изводи, от Таблица 1 е видно, че в кризисната 2008 година, и предхождащата я 2007 година, отчетените от компанията Кока-Кола вземания са с най-голям относителен дял (спрямо текущите активи) за целия анализиран период 2007 – 2011 година. Следва да се отбележи, че тази констатация е направена само на база търговските вземания – без да се отчита влиянието на предплатените разходи и други активи, които също представляват форма на вземане. Същевременно се наблюдава ясно очертана тенденция за намаляване на относителния дял на материалните запаси в структурата на текущите активи.

Възможно ли е финансовата и икономическа криза да бъде фактор, принуждаващ компаниите да инвестират само в най-необходимите им, и пазарно реализуеми, материални запаси, както и да понасят допълнителни парични разходи, свързани с минимизиране на вземанията си? Променя ли икономическата и финансова криза общоприетите схващания за степента на ликвидност на вземанията и материалните запаси? Качествена ли е аналитичната информация, която черпим от коефициента на бърза ликвидност в кризисна ситуация?

За да отговорим на тези, и на други логични въпроси, в следващите редове ще представим в синтезиран вид резултатите от мащабно браншово изследване на пазара на автомобили в България.

3. Методология на изследването При всеки изследователски процес най-трудно е да се определи целева група, резултатите от изследването на която да могат да бъдат надеждни – както с оглед на поставените задачи, така и с оглед на аналитичните изводи. Факт е, че през последното десетилетие нарастват критиките към финансовите отчети, като достоверни източници на информация, даваща представа за имущественото и финансово състояние на предприятието. Посочват се разумни аргументи за непълнота на информацията, съдържаща се във финансовите отчети; аргументи за влияние на отделни групи потребители при съставяне на рамката на финансовата отчетност; аргументи, отнасящи се до прилагането на приблизителни оценки; както и много други обективно съществуващи фактори за неопределеност и субективизъм17

При описаната по-горе ситуация, основното предизвикателство е да се анализира бранш от икономиката, за която с максимална точност може да се твърди, че на финансовите отчети на съставляващите го компании може да се разчита – както с оглед на принципа за вярно и честно представяне, така и от гледна точка на последващите икономически изводи. Практически, това следва да е икономически бранш, при който:

. Разбира се, това са реалности. Същевременно, следва да се отбележи, че финансовите отчети, заедно с допълнително придружаваща ги информация, за сега са единствените познати източници за анализ на всеки бизнес.

Приходите от продажби не могат да бъдат манипулирани;

17 Костова, Надя. Цит. съч., стр. 21-23.

8

Има допълнителни законови или обществени регулации, отнасящи се до реализираните приходи;

Преобладаващо се прилагат Международните стандарти за финансово отчитане;

По-голямата част от разходите са свързани със стойността на продаваните стоки;

Преобладаващо се прилагат общогрупови счетоводни политики и се осъществява консолидация;

Съществуващата собственост е преобладаващо обвързана с мултинационални компании.

Предвид на описаните ограничения, отнасящи се до обекта на изследването

можем да твърдим, че един от възможните за анализиране отрасли е първичният (официален) пазар на автомобили в България. Съобразявайки се с посочените изисквания и ограничения, в изследването са анализирани финансовите отчети на 21 компании от автомобилната индустрия (вж. Таблица 2), 20 от които (от общо 36) членуват в Асоциация на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (http://www.svab.bg). В рамките на изследователския процес са анализирани индивидуалните финансови отчети на компаниите, включени в изследването. Като се отчита броя на анализираните компании, както и времевия диапазон – от 2007 година до 2010 година, може да се твърди, че изследването едно от най-изчерпателните за тази индустрия.

Компания, Марка Автомотор Корпорация АД СИТРОЕН Бултрако АД ХОНДА Агрипан България ЕООД ДАЙХАТЦУ Еуратек ООД ШКОДА Антарис Трейд Сервиз – 95 ООД

ГАЗ Индустриал Комерс ЕООД

ХЮНДАЙ

Ауто Италия ЕАД ФИАТ КИА Моторс България АД

КИА

Аутотехника ООД СЕАТ Мото-Пфое ЕООД ФОРД, ВОЛВО, ЛАНД-РОВЪР, ЯГУАР

Балкан Стар Аутомотив ЕООД

МЕРЦЕДЕС-БЕНЦ, ДЖИЙП, СЕТРА

Порше БГ ЕООД АУДИ, ФОЛКСВАГЕН

Балкан Стар Мотърс ЕООД

МИТЦУБИШИ Рено Нисан България ЕАД

РЕНО, НИСАН, ДАЧИЯ

БИ ЕМ Лизинг Трейд АД БУХЕР, МАЗ София Франс Ауто АД ПЕЖО БМВ Фертрийбс ГмбХ - клон България

БМВ, МИНИ Субару моторс трейдинг ЕООД

СУБАРУ

Булавто АД МАГИРУС, ИРИСБУС

Тойота Балканс ЕООД ТОЙОТА, ЛЕКСУС

Булвария Холдинг ЕАД ОПЕЛ, ШЕВРОЛЕТ

Таблица 3. Изследвани автомобилни компании

4. Анализ на данните и емпирични резултати Общата стойност на активите на компаниите, включени в изследването, както и тази за реализираните приходи, докладвани печалби и загуби са представени в Таблица 4.

9

в хиляди лева, освен ако не е посочено друго

Показател, година 2010 2009 2008 2007 Стойност на активите – общо 935 704 995 607 1 268 287 1 033 140 Стойност на продажбите – общо 981 207 1 191 905 2 203 753 1 840 975 Печалби (загуби) – общо 21 482 28 292 109 729 115 084

Таблица 4. Ключови финансови данни

в хиляди лева, освен ако не е посочено друго Показател, година 2010 2009 2008 2007

Материални запаси 152 594 187 137 393 350 291 122 (в процент от текущите активи) (29%) (33%) (49%) (47%)

Търговски и други вземания 274 990 329 426 343 071 264 922 (в процент от текущите активи) (52%) (58%) (43%) (43%)

Текущи активи 526 401 570 812 801 200 617 255 Краткосрочни задължения 351 848 433 663 596 904 472 479 Нетен оборотен капитал 174 553 137 149 204 296 144 776

Коефициент на обща ликвидност 1,50 1,32 1,34 1,31 Коефициент на бърза ликвидност 1,06 0,88 0,68 0,69 Коефициент на КРИЗИСНА ЛИКВИДНОСТ 0,71 0,56 0,77 0,75

Таблица 5. Оборотен капитал и ликвидност Промените в оборотния капитал на изследваните компаниите са представени

в Таблица 5. Видно от данните в тази таблица, през анализираният период 2010-2007 година са настъпили съществени изменения – както в структурата на текущите активи, така и в нетния оборотен капитал. Наблюдава се тенденция за увеличаване както на текущата, така и на бързата ликвидност. Наложително е да се отбележи, че стойностите на тези два показателя са най-големи през 2010 година – годината с докладвани най-ниски печалби и приходи от продажби. Същевременно, имено през периода 2010-2009 тенденциите за увеличаването на дела на вземанията, и намаляване този на материалните запаси, са най-силно изразени. На този фон резонният въпрос е: „Можем ли да разчитаме на конвенционалният, използван в некризисна ситуация, аналитичен инструментариум?”. Видно е, че увеличеният относителен дял на вземанията показва, че те са по-малко ликвидните активи по време на криза. Същият факт беше констатиран (вж. Таблица 1) и при анализа на структурата на текущите активи на The Coca-Cola Company.

Предвид на синтезирано представените по-горе резултати от осъщественото изследване, както и отчитайки теоретичните аспекти, отнасящи се до същността на икономическата категория „ликвидност”, можем да твърдим, че в кризисна ситуация е значително по-разумно и аналитически оправдано да се използва коефициента на кризисна ликвидност. Същият се изчислява по формулата:

ККЛ =(Текущи активи− Вземания)

Текущи пасиви (4)

Икономическата трактовка на този показател е в посока на реалната

възможност, в кризисна ситуация, предприятието да покрие текущите си задължения с наличните ликвидни активи. В процеса на изследването се установява и пряка зависимост между намаляване стойностите на коефициента на кризисна ликвидност и намаляване на приходите от продажби, както и на докладваните печалби. Т.е.

10

ниските нива на коефициента могат да са индикатор за предстоящ спад в приходите и печалбите.

Намират логика въпросите, които се отнасят до приложимостта на този коефициент в некризисна ситуация, както и относно неговото универсално приложение – насоченост към различни икономики, браншове, големина на предприятията. Разбира се, за цялостни отговори на тези въпроси са необходими допълнителни изследвания, но най-общо може да се потвърди, че и конвенционалният аналитичен инструментариум на ликвидността има области на неприложимост. Така например дружествата, които са в браншовете, свързани с услуги, по правило имат ниски стойности на материалните запаси. Там преобладават вземанията. Доколкото коефициента за бърза ликвидност игнорира материалните запаси, то общата логика би показала добра ликвидност, без да отчита увеличението на вземанията (както и тяхното качество) в кризисна и некризисна ситуация.

5. Заключение Традиционният изследователски апарат, отнасящ се до ликвидността набляга върху факта, че материалните запаси могат да се окажат трудно реализуеми. Принципно, това е факт, особено в период на динамика, както и в браншове, където интензитета на търсенето е определящ. Същевременно, практиката доказва, че в период на криза мениджърите предпочитат да купуват само това, което биха продали успешно. При липса на свободни парични средства, спад в продажбите и печалбите, бизнесът предпочита да насочи паричните потоци към наистина ликвидни активи, отколкото към допълнителни разходи за събиране на активи, които традиционно сме възприели като ликвидни. В кризисна среда събирането на вземанията предполага използването на допълнителни ресурси.

Предвид на промяната в структурата на оборотния капитал по време на криза е задължително да се отчете реалната възможност за посрещане на текущите задължения. В тази насока коефициентът на кризисна ликвидност носи особена полза за мениджмънта. 30 август 2012

* Петър Петров е магистър по икономика. Съосновател и управляващ съдружник на „Перфект груп” ООД, „Петров и Партньори” ООД и „КонсултКо” ООД. E-mail: ppetrov@petrovbg.com; M: 359.887.5454.77.