Embed Size (px)
Citation preview
1
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФИНАНСОВО СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ФИНАНСИ“
РАДОСТИН ГРИГОРИЕВ ВАЗОВ
РИСК МЕНИДЖМЪНТ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНАТА И ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН
„ДОКТОР“
ПО ШИФЪР 05.02.05
„ФИНАНСИ, ПАРИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ, КРЕДИТ И ЗАСТРАХОВКА“
СОФИЯ, 2014
2
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ФИНАНСОВО СЧЕТОВОДЕН ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „ФИНАНСИ“
РАДОСТИН ГРИГОРИЕВ ВАЗОВ
РИСК МЕНИДЖМЪНТ НА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ
НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
А В Т О Р Е Ф Е Р А Т
НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНАТА И ОБРАЗОВАТЕЛНА СТЕПЕН
„ДОКТОР“
ПО ШИФЪР 05.02.05
„ФИНАНСИ, ПАРИЧНО ОБРЪЩЕНИЕ, КРЕДИТ И ЗАСТРАХОВКА“
Научен ръководител:
проф.д-р Янаки Андреев
Предложения за научно жури:
1. проф.д-р Богомил Манов
2. проф.д.ик.н. Велчо Георгиев Стоянов
3. проф.д-р Радослав Габровски
4. проф.д-р Сава Гроздев
Резерви:
1. доц.д-р Емил Хърсев
2. проф.д.ик.н. Методи Димитров Христов
3
Дисертационният труд е обсъден на Катедрен съвет и насочен за защита от
катедра „Финанси” при Университета за национално и световно стопанство – София на
30.06.2014 г.
Авторът е докторант на самостоятелна подготовка към същата катедра, съгласно
заповед № 827/04.04.2013 г. на Ректора на УНСС. Изследванията и разработката са
извършени в Университета за национално и световно стопанство – София.
Дисертационният труд е с обем 215 страници и се състои от увод, изложение в три глави
и списък на използваната литература. Разработката съдържа фигури и таблици, както и
105 литературни източници и 40 интернет страници. Публикациите по дисертацията са
4 научни доклади, 2 учебни помагала и 3 статии.
Защитата на дисертационния труд ще се състои на 16 сепември 2014 г. от 14.00 часа, в
зала 2032А на Университета за национално и световно стопанство – София на
заседание на Научно жури, назначено със Заповед № 1600/08.07.2014 г. на Ректора на
УНСС. Материалите по защитата са на разположение в Дирекция „Наука” и на
интернет страницата на Университета за национално и световно стопанство – София:
www.unwe.bg.
4
I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на изследването
В българската икономическа теория и практика въпросите и проблемите,
свързани с управлението на паричните потоци в застраховането, са все още сравнително
слабо разработени. Още по-оскъдни, почти липсващи, са разработките, посветени на
управлението на риска в тази област. Подобно състояние е обяснимо с факта, че
паричните потоци, включително и в застраховането, са икономическа категория, която е
особено чувствителна и бързо реагира на всички, даже и на най-слабите сигнали и
въздействия от страна на бизнес пространството. Неминуемо обаче, тази специфична
проблематика ще привлича все по-вече вниманието на специалистите от
застрахователната теория и практика, тъй като става въпрос за управлението на риска в
една сфера, която съвсем съзнателно и целенасочено, освен собствените, поема и рискове
на други физически, юридически и публични субекти.
С оглед на казаното, най-напред се определя и оценява новата роля и мястото на
застраховането в съвременното бизнес пространство и по-специално във финансовата
сфера. Смятам, че именно обществената оценка на полезността на застраховането,
изразена чрез съответните показатели, е основната предпоставка за неговото
възприемане, за потреблението на предлаганите продукти, както и за цялостното му
състояние, развитие и проявлението на свързаните с това рискове, включително и
рисковете при паричните потоци.
2. Степен на изследване и завършеност на проблема
Във връзка със степента на изследване и разработеност на проблематиката при
паричните потоци и при управлението на риска в тази област, следва да се обърне внимание на
няколко обстоятелства, а именно:
а) Хронологически най-напред възниква концепцията за управление на паричните
потоци, а в последно време започва да се говори и за управлението на свързаните с тях
рискове.
б) Между двете концепции е налице права и обратна връзка. Това се подкрепя от
реалния факт, че управлението на паричните потоци е насочено към нарастването на техния
обем (респ. намаляване на негативния, т.е. рисковия ефект) и стойността на фирмата, а риск
мениджмънтът има за цел намаляване на загуби (запазване и увеличаване на стойността чрез
намаляване на риска).
в) В повечето аспекти и до голяма степен двете концепции дават основание и биха могли
да се разглеждат неразделно, като два мениджърски подхода с една обща крайна цел –
максимизиране на растежа и стойността на бизнес организацията. Основание за това дава
приложението на някои общи изследователски подходи, методи и инструменти, а така също
и големият брой публикации, в които наред с основните управленски постановки и решения,
неизбежно се засягат и въпроси, отнасящи се до третирането и ограничаването на риска.
При изследванията, свързани с мениджмънта на фирмените парични потоци и свързания
с тях риск, тези обективни обстоятелства не бива да се пренебрегват.
5
За основоположници на теорията за паричните потоци се считат предимно L. Bernstein,
U.Brigham, К. Hitching, Е. Helfert и др. По-конкретно, в областта на управлението на паричните
потоци в развитите икономически страни1 се открояват публикациите на Damodaran, A., Hans-
Dieter Scheuermann; Fernandez, P.; Rappaport, A.; Ottosson, E.; Weissenrieder, F. и др.2
Значителен принос в тази сфера дават и изтъкнати руски специалисти 3 като: В. Г.
Артеменко, И. А. Бланк, Е. В. Быков, И. Т. Балабанов, В. В. Бочаров, М. В. Беллендир, Н. В.
Володин, В. Донцов, О. В. Ефимов, А. И. Ковалев, В. В. Ковалева, М. Н. Крейнин, Э. И. Крылов,
Н. А. Никифоров, В. П. Привалов, Е. С. Стоянов, Н. Н. Самонов, Г. А. Салтыков, Т. В. Теплов,
А. Д. Шеремет и др.
В българската теория и практика, освен в учебниците по счетоводство, контрол,
финансов мениджмънт, одит и др., по-значимите научни публикации се свързват с имената на В.
Касърова, Р. Димитрова. М. 4 , професорите М. Динев, М. Христов, В. Стоянов и пр.
1 Damodaran, A. Damodaran on Valuation: Security Analysis for Investment and Corporate Finance.- N.Y;
John Wiley & Sons, Inc., 1994; Damodaran, A. – “Investment valuation: tools and techniques for determining
the value of any asset”, John Wiley & Sons, Inc, New York, 2002; Hans-Dieter Scheuermann Best Practices in
Cash Flow Management and Reporting; Fernandez, P. Valuation Methods and Shareholder Value Creation.-
Business &Economics, 2002; Rappaport A. Creating Shareholder Value.- New York; Free Press, 1986
Rappaport, A. Creating shareholder value: a guide for managers and investors. - Rev. and updated ed. New
York: Free Press, 1998; Ottosson, E., Weissenrieder, F. “CVA – Cash value added – a new method for
measuring financial performance”, Gothenburg studies in financial economics, Study № 1996:1, р.6
2 Също виж обширната библиография на сайт: http://www.vestnikmanagement.spbu.ru/archive/pdf/404.pdf
3 Тук посочваме само някои по-съвременни от огромния обем публикации по финансов и корпоративен
мениджмънт. Вж: Бланк И.А. Финансовый менеджмент. – М.: Ника Центр, 2006. – Т. 1-2.; Бланк И.А.
Управление денежными потоками. – К.: Ника центр, 2002.; Бочаров В.В. Современный финансовый
менеджмент. – М., СПб.: Питер, 2006.; Бочаров В.В. Управление денежным оборотом предприятий и
корпораций. М. Финансы и статистика, 2001; Кузнецова, И.Д. Управление денежными потоками
предприятия, Учебное пособие, Иван. гос. хим.-технолог. универ. – Иваново, 2008; Ван Хорн Дж.К.,
Вахович Дж. Основы финансового менеджмента. – М.: Вильямс, 2006. Евстафьева И.Ю. Особенности
планирования денежных потоков при оказании услуг по агентированию судов, Автореферат, Санкт –
Петербург, 2006.
4 Касърова В., Р. Димитрова. Икономическа добавена стойност (EVA) – понятие и ключови
характеристики. Сб. Финансови иновации – изследвания и практики. НБУ, С., 2008; Касърова В.,
Финансовият аспект на новата парадигма в корпоративния мениджмънт – управление на стойността.
Пленарен доклад пред Научно-практическа конференция „Корпоративните финанси в България – днес и
утре”, 28-29 септември 2009 г., София, Нов български университет. В: Касърова, В. Управление на
стойността – нова управленска концепция. Сб. „Финансови иновации – изследвания и практики“, НБУ,
С., 2008; Златарева, К. Методи и модели за диагностичен и прогностичен счетоводен анализ на
паричните потоци на корпорацията, Дисертация, С. 2009 г. 180 страници
Виж още: Касърова В., Р.Димитрова (2008). Икономическата добавена стойност – понятие и ключови
характеристики. В сб. „Финансови иновации – изследвания и практики”. С., НБУ, ISBN 978-954-535-502-
8. с.89-114; Касърова В., Р.Димитрова, Л.Сяров (2008). ЕVА метриката в новия прочит на финансовия
анализ. Научна конференция с международно участие на тема „Авангардни научни инструменти в
управлението”, УНСС, гр. Равда, 19.09.2008-23.09.2008; Касърова В. (2008) Управление на стойността –
нова управленска концепция. В сб. „Финансови иновации – изследвания и практики”. С., НБУ. ISBN 978-
954-535-502-8. с. 29-65; Касърова В., Р.Димитрова. ЕVА като критерий за стопанска ефективност.
Юбилейна международна научно-практическа конференция. Свищов, 6-7 ноември 2008; Академично
6
Преобладаващата част от техните произведения имат повече счетоводни, отчетни и контролни
аспекти, т.е. те са посветени предимно на счетоводното отчитане и анализа, контрола, одита и
финансовия мениджмънт на паричните потоци във фирмите.
Във връзка със степента на разработеност на някои аспекти от риска и управлението на
риска при паричните потоци, могат да се посочат предимно научни публикации на чуждестранни
специалисти.5 Сравнително малко са обаче разработките, свързани с риск мениджмънта при
паричните потоци в застраховането.6
издателство „Ценов”, Свищов, стр.. 236-247. ISBN 9789542303992; Касърова В. (2008) Стойностният
подход в корпоративното управление. Научен ръкопис, НАЦИД-ЦНТБ № Нд167/2008; Касърова В. (2008)
Бизнес оценяване. Научен ръкопис, НАЦИД-ЦНТБ № Нд168/2008; Касърова В. (2008) Нов прочит на
финансовия анализ от позициите на стойността. Научен ръкопис, НАЦИД-ЦНТБ № Нд169/2008
5 За подробности виж: BYAN, John. Insurance Cash Flow Management and Improvement, June 11, 2011 В:
http://eprocessesinc.com/cash-flow-manage-improve.html ; Hey G B and Daykin C D (1990) Managing
uncertainty in a general insurance company. Users' Manual. Institute of Actuaries.
Shiu, E. (1988). Immunization of multiple liabilities. Insurance:Mathematics and Economics, 7:219–224.;
Rockafellar, R. and Uryasev, S. (2002). Conditional value-at-risk for general loss distributions. Journal
Banking and Finance, 26(7):1443–1471.Redington, F. (1952). Review of the principle of life-office valuations.
Journal of the Institute of Actuaries, 78:316–340.;Hurlimann, W. (2002). On immunization, stop-loss order and
the maximum shiu measure. Insurance:Mathematics and Economics, 31:315–325.;Kocherlakota, R.,
Rosenbloom, E., and Shiu, E. (1988). Algorithms for cash-flow matching. Transactions of Society of Actuaries,
Fong, H. and Vasicek, O. (1984). A risk minimizing strategy for portfolio immunization. Journal of Finance,
39(5):1541–1546. ;Glasserman, P. (2004). Monte Carlo methods in financial engineering. Springer-Verlag New
York.Hardy, M. andWirch, J. (2004). The iterated CTE: a dynamic risk measure. North American Actuarial
Journal, 8(4):62–75. Hiller, R. and Eckstein, J. (1993). Stochastic dedication: designing fixed income
portfolios using massively parallel benders decomposition. Management Science, 39(11):1422–1438.
Froot K., Scharfstein D., Stein J. Risk Management: Coordinating Corporate Investment and
Financing Policies // Journal of Finance. 1993. Vol. 48. N 5. P. 1629–1658.
Gilmer R. H. The Optimal Level of Liquid Assets: An Empirical Test // Financial Management.
1985. Vol. 14. N 4. P. 39–43.; Тук посочваме само някои по-съвременни от огромния обем публикации по
финансов и корпоративен мениджмънт .Вж: Бланк И.А. Финансовый менеджмент. – М.: Ника Центр,
2006. – Т. 1-2.; Бланк И.А. Управление денежными потоками. – К.: Ника-центр, 2002.; Бочаров В.В.
Современный финансовый менеджмент. – М., СПб.: Питер, 2006.; Бочаров В.В. Управление денежным
оборотом предприятий и корпораций. М. Финансы и статистика,2001; Кузнецова, И.Д. Управление
денежными потоками предприятия, Учебное пособие, Иван.гос. хим.-технолог. универ. – Иваново,
2008; Ван Хорн Дж.К., Вахович Дж. Основы финансового менеджмента. – М.: Вильямс, 2006.
Евстафьева И.Ю. Особенности планирования денежных потоков при оказании услуг по агентированию
судов, Автореферат, Санкт –Петербург, 2006. ;
6 Гварлиани, Т.Е. Управление денежными потоками в страховании,Диссертация, М. 2001; Гварлиани
Т.В. Денежные потоки в страховании / Т.В. Гварлиани,;Спектор, Л. А. Исследование денежных потоков
страховой компании применительно к автотранспортному страхованию :На примере филиалов Военно-
страховой компании, Шахты, 2001; Исакова, Т.М., Управление финансовыми потоками страховой
компании,Диссертация, М. 2009.; Никулина, Н. Н. Управление денежными потоками и их оптимизация
в страховой организации, М. 28.02.2009 Сп. Страховое дело;
7
В българската икономическа теория и практика въпросите и проблемите,
свързани с управлението на паричните потоци7, включително и в застраховането, са все
още сравнително слабо разработени. 8 Още по-оскъдни, почти липсващи, са
разработките, посветени на управлениетона риска 9 в тази област. Практиката е
доказала, че паричните потоци на бизнес организациите, включително и в
застраховането, са икономическа категория, която е особено чувствителна и бързо
реагира на всички, даже и на най-слабите сигнали и въздействия от страна на бизнес
пространството. Следователно, тяхната специфична проблематика ще привлича все
повече вниманието на специалистите от застрахователната теория и практика, тъй като,
както вече бе споменато, става въпрос за управлението на риска в една сфера, която
съвсем съзнателно и целенасочено, освен собствените, поема и рискове на други
физически, юридически и публични субекти. По въпросите на управлението и риск мениджмънта при паричните потоци на фирмите
могат да бъдат посочени и други публикации, но смятаме, че представените дотук са достатъчно
показателни за направленията, обекта, предмета и степента на разработеност на разглежданата
проблематика, имаща по-пряка или по-обща връзка с настоящата разработка.
3. Обект и предмет на дисертационното изследване
Обект на изследването са паричните потоци на конкретно
общозастрахователно дружество (ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“) като бизнес система от икономически, финансови и социални (обществени) елементи и
възникващите между тях отношения. Застрахователното дружество се избира като среда
на обекта на настоящото изследване, тъй като именно там се разполагат, съчетават и
взаимодействат другите, йерархически по-нискостоящи, системни компоненти
(елементи) като: предмет на дейност, структури, финансови, парични потоци, процеси,
портфейли от застрахователни обекти и пр. и възникващите по отношение на тях
рискове.
Общозастрахователното дружество е особен тип бизнес организация от
финансовата сфера поради факта, че то носи не само собствените си рискове, но и
рисковете на неговите клиенти. В резултат на това обстоятелство, всички негови
същностно-съдържателни елементи, подсистеми и структури, са поставени и
функционират в специфична рискова ситуация и рискова изложеност. Това е валидно и
за рисковата изложеност и риска при паричните потоци на застрахователните дружества.
Проучванията показват, че проблематиката в тази сфера е сравнително по-слабо
изследвана и разработена, и именно това обстоятелство е основният мотив за
ориентирането и избора на обекта на настоящата разработка.
Предметът на изследването е рискът при паричните потоци в
общозастрахователното дружество, който трябва да бъде рационално и ефективно
„управляван”.
7 Делойт България ООД, Управление в несигурни времена. Петте бизнес измерения, които
организациите трябва да вземат под внимание по време на криза: http://www.deloitte.com/assets/Dcom-
Bulgaria/Local%20Assets/Documents/Managing%20in%20volatile%20times(1).pdf
8 Василев, В. Относно анализа на паричния поток в застрахователното дружество, Сп. Диалог, № 1, 2010. 9 Тук и в цялата разработка понятието „управление на риска” ще употребяваме еквивалентно на „риск
мениджмънта”, но само семантично, с оглед на благозвучието и избягването на повторения. В същност
правим съществената разлика между понятията, която ще посочим на съответните места.
8
Изборът на дадено общозастрахователно дружество е първата същинска стъпка
(етап) от представената методология на изследването. В този етап се идентифицира и
конкретизира най-същественият елемент на емпиричната част и дисертационния труд
като цяло – субектът на научното изследване, където се разполагат, съчетават и
взаимодействат другите, не по-малко важни, но йерархически по-нискостоящи системни
компоненти (елементи) – предмет, структури, парични потоци, процеси, застрахователни
обекти и пр., и обектът – обвързаният с тях интегрален (агрегатен) риск.
Изборът на конкретно застрахователно дружество като субект на изследването е
твърде важна негова фаза, преди всичко, защото тя е отправна и основополагаща за
всички анализи. Правилно извършеният избор дава отражение върху всички следващи
стъпки, а така също върху пълнотата, качеството и надеждността на информационната
база, актуалността на статистическите данни, обективността на анализите,
констатациите, евентуалните отклонения и пр. При положение, че така посочените
условия са налице, останалото е въпрос на квалификация, възможности и положени
усилия от страна на субекта-изследовател. Всичко това обуславя реалността и качеството
на цялостното изследване и достойнствата на дисертационния труд.
След задълбочени проучвания на застрахователния пазар, извършени съпоставки,
сравнения и преценки, изследването бе ориентирано към ЗАД “Булстрад Виена
Иншурънс Груп“. Субективните съображения и аргументите ни за този избор най-общо
се свеждат до следното:
а) ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” едно от най-големите, реномирани
застрахователни дружества на българския застрахователен пазар; то функционира на
него почти 50 години;
б) Избраното дружество традиционно заема водещо място на българския
застрахователен пазар.
в) В сравнение с други застрахователи, според броя и видовете предлагани
застрахователни продукти, агрегираният застрахователен портфейл на дружеството е
твърде добре диверсифициран, но в общи линии, подобно на другите застрахователи,
„профилът” му също клони към асиметричен.10
г) ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” е компания с устойчиво развитие и
стабилни застрахователно-технически резултати, благодарение на професионалния
корпоративен мениджмънт и управление на риска.
д) Дружеството осъществява интензивен презастрахователен бизнес както по
активно, така и по пасивно презастраховане. В резултат на това се формират специфични
входящи и изходящи парични потоци, обстоятелство, което дава отражение върху
развитието на риска и финансовото състояние в и извън застрахователната съвкупност
на дружеството.
е) В застрахователното дружество работят специалисти с изключително висока
квалификация и професионализъм във всички сфери на застраховането и
презастраховането. Постигнатите отлични резултати за разглеждания период се дължат
именно на високия професионализъм на мениджмънта и на служителите на компанията,
които съумяват да се адаптират по най-добър начин към конкретните динамични пазарни
условия през последните кризисни години.
ж) ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” поддържа на високо равнище
специализирани и общи икономико-статистически ИКТ, които способстват за
поддържането на съответна солидна в качествено и количествено отношение
10 Имаме предвид, че и при това дружество се запазва структурата на портфейла преобладаващо в полза
на автомобилните застраховки.
9
информационна база. Това позволява на експертите от всички направления да
осъществяват висококачествени изследвания, да предприемат проактивни корективни и
актуализиращи, съобразно динамиката на пазарната конюнктура, адекватни действия.
Така очертаните аргументи, са само някои от по-съществените за направения
конкретен избор. Смятаме, че те дават достатъчно основание да твърдим, че ЗАД
“Булстрад Виена Иншурънс Груп” е твърде подходящо общозастрахователно дружество
за настоящото научно изследване. Убедени сме, че информацията и начинът на
правенето на застрахователен бизнес от страна на компанията, дават необходимите
условия, информационна база и практически аспекти за осъществяването на едно
нормално теоретико-методологическо и емпирико-аналитично изследване, чрез което
да бъдат демонстрирани някои от съвременните подходи и методи за мениджмънт на
риска при паричните потоци в общозастрахователното дружество.
4. Основна изследователска теза
Основната изследователска теза се свежда до следното: паричните потоци в
общозастрахователното дружество са твърде чувствителни и изложени на
всякакви рискове – икономически, социални и политически, особено в кризисни
условия; в сравнение с другите икономически сектори, тяхната специфика налага
съответно по-специално третиране, оценка и управление, т.е. прилагането на
специфичен и рационален финансов и застрахователен риск мениджмънт, базиран
на научнообосновани подходи, методи и теоретико-практически и оценъчен
инструментариум.
5. Цел и задачи на дисертационното изследване
Целта на дисертационното изследване е да се изгради вероятностен
модел за управление на паричните потоци на общозастрахователното дружество.
Реализирането на тази цел е свързано с решаването на средните изследователски
задачи:
Очертаване особеностите на застраховането като предпоставки за формиране
профила на специфичната рискова изложеност на общозастрахователното
дружество и на неговите компоненти;
Най-общо очертаване и извеждане на мястото, ролята и значението на
застраховането в съвременните социално-икономически условия;
Накратко изясняване на финансите, спецификата на финансовите
отношения и потоци на застрахователното дружество, което е необходимо за
цялото изследване;
Избор на адекватна на изследването методология, метрика и измерители;
Идентифициране на видовете портфейли от парични потоци в
общозастрахователното дружество и направленията, в които те ще бъдат
третирани;
10
Идентифициране, диагностициране и анализ на рисковата изложеност и
проблемните (рискови) области (зони) при паричните потоци на
застрахователното дружество, като система;
Количествена оценка на риска при портфейлите от парични потоци в избраното
застрахователно дружество;
Формулиране и систематизиране на основните изводи и заключения относно
рисковата изложеност на паричните потоци като база за вземане на решения за
осъществяването на рационален, ефикасен и ефективен застрахователен риск
мениджмънт;
Ориентиране на направленията и областите на реализиране на застрахователния
риск мениджмънт;
Определяне на конкретните насоки, действия, мерки и механизми за
перманентен мониторинг на застрахователния риск като елемент на
застрахователния риск мениджмънт в конкретната област – портфейлите от
паричните потоци на застрахователното дружество.
При разработването на дисертационния труд, с оглед на целите, обекта, предмета
и формулираната изследователска теза, стремежът ни е бил да изследваме разглежданата
проблематика според правилата на научната логика, последователност и задълбоченост
и да представим едно максимално обективно и реално изследване, което да бъде полезно
за застрахователната теория и практика. Същевременно, бихме искали да подчертаем, че
изследователският стремеж на всеки автор при подобни разработки, колкото и да бъде
той съпроводен с максимални усилия, среща едни или други препятствия и ограничения,
породени от различни обективни и непреодолими обстоятелства, които неминуемо дават
отражение върху получените резултати. В крайна сметка, постиженията и качествата на
работата се преценяват от компетентния читател и уважаемите рецензенти.
6. Методология на дисертационното изследване
Методологията идентифицира и подчертава характеристиките на компонентите
на научното изследване (обект, предмет, задачи, съвкупността от изследователски
средства, необходими за установяване и решаване на проблема) и формира представа за
последователността в процеса на решаване на задачите. Същевременно тя следва да
отчита съществуващите, наложени или възникващи в процеса на изследване
ограничения от обективен и субективен характер.
С оглед на така очертаната значимост, за да е осъществимо научното изследване,
към методологията могат да бъдат поставени и някои най-общи изисквания, а именно:
а) тя да не е много сложна за използване;
б) да генерира реални и полезни за аналитичните и синтетични изследвания,
констатации и изводи резултати;
в) да не е прекалено чувствителна и да не изисква абсолютно прецизни в точността
си данни;
г) да осигурява обаче достатъчно приемлива точност при определяне на
значенията на такива променливи като рискови вероятности, отклонения, стойности,
тенденции и пр.;
д) да се базира все пак на подходи, използвани или адаптирани в същата или
близка до изследваната проблематика област (напр. във финансовата, капиталовата
сфера).
11
е) да се придържа към адекватен логически подход при изследването и
приложимост на препоръките за мениджмънта на риска в изследваната област;
ж) да е съобразена, адаптивна и приложима към особеностите на
застрахователното дружество с цел постигането на по-реални и надеждни резултати.
Смятаме, че така формулираните изисквания към методологията позволяват
логично обосноваване на принципите, формите и начините за осъществяване на
научното изследване. Методологията дава характеристиките на компонентите на
научното изследване (неговия обект, предмет, задачи, съвкупността от изследователски
средства необходими за решаването на задачите) и формира представа за
последователността в процеса на решаване на задачите
В следващото изложение накратко се прави описание на използваната
методология, конкретните методи, инструментариум и информационна база, с което се
цели постигането на едно сравнително по-планово, логично и аналитично изследване на
проблематиката. Така се постига по-висока степен на представителност и разбираемост
на получените резултати (търсените отговори), констатации, изводи и заключения.
7. Ограничителни обстоятелства при разработката и изследването
При разработването на дисертационния труд обективно и неизбежно се наложиха
някои ограничения, формиращи обхвата и рамката на изследването. Те са свързани с
някои субективни и обективни обстоятелства и могат да бъдат обобщени както следва:
а) Субективни ограничения, възприети от докторанта, които се свеждат главно
до следните:
Въпросите, свързани с паричните потоци на фирмата, включително и на
застрахователното дружество, формират една твърде широка и многоаспектна сфера,
която трудно би могла да бъде обхваната както теоретично, така и практически във
всички направления и детайли.
Настоящата разработка е обвързана с формулирана конкретна цел,
изследователска теза и задачи, които налагат разглеждането в дълбочина само на една
част от проблематиката, отнасяща се до паричните потоци – управлението на свързания
с тях агрегатен риск.
Изследването е фокусирано върху основните елементи на предмета на
разработката, които имат по-съществено значение за възникването и развитието на
съответните рискове.
б) Обективни ограничения. Те са свързани с определени обстоятелства,
независещи от намеренията и възможностите на изследователя. По-съществените от тях
са следните:
В българската специализирана теория и практика въпросите, свързани с
мениджмънта на риска при паричните потоци в застраховането са изключително слабо
засегнати. Липсват фундаментални и задълбочени публикации, специализиран
методологичен арсенал, метрика и методики. Само твърде бегло, частично и косвено, на
места в годишните финансови отчети на застрахователите се загатва за разглежданите
рискове при анализите на паричните потоци на дружествата.
Чуждестранната специализирана литература и интернет ресурси изобилства от
публикации по въпросите относно управлението на паричните потоци и присъщите им
12
рискове при финансовите и нефинансовите институции 11 . Представени са съответни
подходи, методи, електронни приложения и калкулатори, но повече ориентирани към
оценка на капиталовата структура, активите и пасивите на застрахователя и пр. В
застрахователната сфера обаче, макар, че са налице някои публикации, може да се каже,
че на брой и по обем, те все пак са сравнително оскъдни.
В информационните източници на застрахователите, работещи на българския
застрахователен пазар по разглежданата проблематика (управлението на риска при
паричните потоци), лисват аналитично обработени и систематизирани данни, тъй като в
повечето случаи се прилагат методите и средствата на счетоводството и финансовия
мениджмънт. Подобно обстоятелство може да се разглежда като ограничително, защото
по този начин както теорията, така и практиката у нас не са в състояние да предоставят
адекватна теоретична и емпирична информация на изследователите.
Ограничения съществуват и поради информационната асиметрия, свързана с
приоритета на застрахователя, йерархическите равнища на мениджмънта му, които
разполагат с повече и „оригинална”, понякога недостъпна информация, в сравнение с
регулиращите органи, изследователските субекти и застрахованите.
Корпоративната (фирмената) конфиденциалност върху някои данни от
необходимата за изследването статистическа информационна база (застрахователно-
технически величини, методики, съотношения и пр.) е друго ограничаващо
обстоятелство. Това наложи някои твърде важни аспекти и резултати да бъдат
установени на базата на преструктуриране и адаптиране на данните с цел постигането на
максимални, макар и приблизителни 12 , обективни резултати. В случая проявяваме
съответното разбиране.
В крайна сметка, стесняването на обхвата на изследването е обусловено както от
независещи от дисертанта обстоятелства, така и от стремежа му към постигането на по-
систематизирани представителни анализи, изводи и заключения. Така емпиричната база
става по-полезна за правенето на по-състоятелни препоръки и предложения в една по-
специфична област, каквото е управлението на риска при паричните потоци на
застрахователното дружество.
В процеса на проучването и разработването на дисертацията, поради някои от
посочените по-горе причини, липсата на пълна статистическа информация,
„пречистването” на някои масиви от данни и пр., са използвани и някои допускания. Те
са свързани главно с влиянието на ефектите от някои външни фактори и с информация,
която, въпреки намеренията и усилията, дисертантът не е имал възможност да събере,
обработи и систематизира по традиционните (нормални) подходи и методи, но за целите
на анализите и хипотезите те са били необходими. Някои допускания са използвани и
при определени прогнози за развитието на застрахователния бранш, пазар, а така също и
за развитието на съответните рискове. Така например, допуска се, че независимо от
11 Вж.: Puelz, Robert, Risk Financing: A Guide to Insurance Cash Flow, Journal of Risk and Insurance, June,
1992.
Roy L. Crum and David J. Nye, A network model of insurance company cash flow management, Math-
ematical Programming Studies vol. 15/1981 , Springer Berlin Heidelberg;
Вж. също: списъкът в библиографията, както и: http://www.google.bg/#q=%22insur-
ance+cash+flow%22&hl=bg&rlz=1R2SKPB_bgBG386&ei=oLc9TInZIIeCOJ-
jauYYP&start=10&sa=N&fp=225c32e3a07a34c3 r 12 Приблизителни оценки и корекции правят и самите застрахователни дружества. За справка вж.:
Годишните финансови отчети по отделни години.
13
пазарната конюнктура и някои локални, не съвсем регламентирани явления 13 ,
застрахователният пазар се развива в условията на перфектна конкуренция и оптимален
надзор от страна на регулативните органи.
Следва да отбележим, че допусканията са подбрани на базата на реални преценки
доколко те са били наложителни, могат да бъдат представителни и достоверни за
изследователските цели, изследователската теза и изследването като цяло. Доколкото е
било възможно и постижимо, информацията и получените резултати са съобразени с
тяхната съвместимост, релационна зависимост и отражението им върху другите
променливи и концепции.
При осъществяването на научни изследвания възникват и въпроси, свързани със
степента на надеждност на концепциите, хипотезите, анализите, получените резултати,
визията и пр. Това е валидно и за настоящата работа, тъй като тя третира въпроси в една
твърде специфична бизнес сфера и най-вече високата стохастичност на разгледаните
явления. С оглед на това, склонни сме да посочим, че стремежът на автора е бил
постигането на максимална степен на надеждност на получените резултати и
препоръките, представени във връзка с управлението на риска при паричните потоци. Тя
обаче е поставена до голяма степен в зависимост и под влиянието на:
а) Обективността и надеждността на използваната статистическа информация от
вътрешните (на дружеството и КФН) и външните (публичната информация, анализи и
пр.) на други (незастрахователни) органи и институции. В това отношение може да се
каже, че степента на надеждност на данните и получените резултати е голяма. Налице са
някои незначителни отклонения, дължащи се на различия във формата, в който са
представени някои данни, справки, сводки и пр. в КФН и форматът им в първичната
финансово-счетоводна документация.
б) Огромните стойности на някои застрахователно-технически величини. Така
например, точният размер на общата застрахователна сума, като обем на цялата
застрахователна отговорност на изследваното дружество, е почти недоловима, което
налага изчисляването и възприемането на приблизителни оценки и крайни резултати.
в) Динамиката на застрахователния пазар. Това обстоятелство дава отражение
върху актуалността на анализите, констатациите и получените резултати, тъй като
обективно сложилият се историзъм на данните не би могъл да бъде избегнат. Същото
може да се каже и за поведението на бизнес субектите (застрахователите), тъй като в
условията на криза 14 те прилагат едни или други антикризисни мерки, които дават
съответно отражение върху точността и надеждността на изследването. Въпреки това,
определено може да кажем, че нежелателните (положителни и негативни) отклонения са
сведени до минимум и са отбелязани на съответните места.
г) Информационната асиметрия дава съответно отражение и върху степента на
надеждност на настоящата разработка, но поради споменатите по-горе причини, този
фактор също е неизбежен.
Степента на надеждност, доколкото обективно и след положените усилия е било
възможно да бъде постигната, е аргументирана с представянето на базови и на
алтернативни сценарии, провеждане на тестове за чувствителност на резултатите към
промени на използваните допускания, анализ на резултатите и допълнителни симулации.
13 Имаме предвид, че някои застрахователи проявяват пазарно поведение, съдържащо елементи на
нелоялна конкуренция. 14 По-голямата част от изследвания период обхваща именно пиковите моменти на икономическата и
финансовата криза в глобален и национален мащаб.
14
За да бъде запазена по-висока степен на надеждност и да се избегне евентуално
деформиране на изследването, случаите на твърде съществени различия, отклонения,
резултати и констатации са изцяло пренебрегнати.
7. Използвани научно-изследователски методи
При разработването на настоящата методика сме се съобразили с много
същественото условие тя да се основава на ясна разбираемост на целите, принципите,
очакваните и получените резултати. С оглед на това, приложената тук методика се
базира на по-общи методологически принципи, теоретически и практически адаптирани
към спецификата на изследваната област. По-конкретно, става въпрос за синтезирането
на подходящи традиционни, широкоизвестни концепции и методи във финансовия
(включително и застрахователния) риск мениджмънт с някои подходи и методи, по-
малко познати и неизползвани досега в българската застрахователна теория и практика.
С оглед спецификата на обекта, предмета и целите на тази разработка, чрез
предложената методика логично са конкретизирани и обосновани етапите, принципите,
процедурите, формите и начините за осъществяване на емпиричното изследване. Те
обаче са съобразени с историческите и икономическите условия и достигнатото равнище
на науката (теорията) и практиката, а също така с достъпността и качеството на
разполагаемата информационна база.
Логиката на методическия „алгоритъм” е изградена и представена в няколко
основни стъпки (етапа):
а) Ориентиране и избор на обекта на изследване – общозастрахователното
дружество.
б) Диагностициране на икономическото и финансовото състояние на
дружеството.
в) Диагностициране на основните парични потоци.
г) Идентифициране на рисковата изложеност на паричните потоци.
д) Оценка на риска:
на застрахователния риск;
при паричните потоци;
застрахователно-техническия риск;
за несъстоятелност и фалит.
е) Интегрална (обща) оценка на риска при паричните потоци.
ж) Проектиране на антирискова програма.
з) Мониторинг на риска.
Емпирично-аналитичната метрика и инструментариум, приложени в
изследването, също са съобразени и адаптирани към особеностите на обекта
(общозастрахователното дружество), предмета (рискът при паричните потоци) и
изследователските цели. Една част от тях обхваща комплекс от статистико-
математически и аналитични методи и индикатори, които са базисни, традиционни и
познати на застрахователната теория и практика у нас. Друга част от метриката е
представена от по-нови и главно рисково ориентирани прийоми, подходи и методи от
сродни области, приспособени към потребностите на настоящото изследване. По наше
мнение, те спомагат за установяването на твърде важни състояния и нови аспекти на
обекта и предмета на изследването, както и за правенето на ценни теоретични и
практически анализи, изводи и заключения.
15
Емпиричните анализи се базират на различни методи, позволяващи
структурирането на изследването и идентифицирането на връзката между обекта,
предмета, „производствените”, рисковите показатели и получените междинни и
окончателни резултати. Те са извършени главно в два аспекта:
а) Качествен анализ, ориентиран към „профила” на обекта на разработката –
общозастрахователното дружество – като сфера, където се генерират паричните потоци
и като фактор, влияещ върху свързаните с тях различни заплахи и рискове. Анализирани
са организационно-правната форма на застрахователното дружество, неговият
капацитет, пазарни позиции, пазарен дял, структура на агрегирания портфейл и пр. Така
може да се направи първоначална обща преценка за потенциала, стабилността,
възможностите и проблемните аспекти на дружеството, която впоследствие да служи
като база и връзка между общото и частното при прилагането на дедуктивния подход.
Качественият аспект може условно да се разглежда като „статична” и
опознавателна страна на анализа. Това е така, защото са използвани статистически
данни, които за тази част на изследването само са обобщени или незначително
обработени и систематизирани за очертаване и представяне икономическия и рисковия
„профил” на обекта.
б) Количествен анализ. Тази аспект следва да се разглежда като динамичен, тъй
като се свързва със задълбочено изследване, обработка, модифициране и
систематизиране на конкретни величини чрез количествени измерители и показатели в
различни направления и разрези. Извършени са подробни анализи, обобщения и изводи
на установени констатации, състояния и пр., свързани с рисковите фактори и развитието
на риска при паричните потоци на застрахователното дружество.
Използваните аналитични методи и количествени показатели са съобразени с
особеностите на обекта и предмета на дисертацията. По-конкретно, количественият
анализ е извършен чрез инструментариума и средствата на:
а) Застрахователно-техническия анализ – за установяване на интересуващите ни
застрахователно-технически величини като: премиен приход, изплатени
застрахователни обезщетения, отстъпени и получени презастрахователни премии,
изплатени и получени презастрахователни обезщетения, финансови резултати, резерви
и пр. Изчислени са: бруто и нето квота на щетите, квота на разноските, бруто и нето
рентабилност и пр.
б) Финансовия анализ. Използвани са традиционните финансови и специални
застрахователни съотношения (показатели), сравнения и пр. за установяването на
финансовото състояние на застрахователното дружество.
в) Статистически методи: регресионният, дисперсионният и корелационният
анализ и други параметрични и непараметрични методи.
г) Съвременни аналитични методи, специализирани за измерване динамиката на
паричните потоци и развитието на риска при тях. В това отношение са адаптирани
съвременни методи, използвани (главно в чуждестранната застрахователна теория и
практика) походи и методи като: Дискриминантният функционален анализ (DFA),
Паричен поток под риск (Cash Flow at Risk – CFaR), Приходи под риск (Earnings-at-Risk
– ЕaR), Тестване на паричния поток (Cash Flow Testing – CFT), Стрес-тест (Stress
testing), както и други методи и индикатори от рисковата теория и теорията на
вероятностите. Стремежът на автора е бил по-пълно обхващане и изследване на риска и
свързаните с него рискови обстоятелства, както и извеждането на максимално обективни
резултати, необходими за аргументиране на изследователската теза.
16
II. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд е разработен в обем от 215 страници. Той се състои от
увод, три глави, заключение, списък на използваната литература и приложения. В
съдържателно отношение той е структуриран по следния начин:
УВОД 6
Глава първа
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА РИСК МЕНИДЖМЪНТА ПРИ
ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ В ОБЩОЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО
ДРУЖЕСТВО
13
1. Общи положения 13
2. Застраховането и паричните отношения 14
2.1. Място и роля на застраховането във финансовата система 14
2.2. Финанси, финансови отношения и потоци на общозастрахователната
компания
20
3. Парични потоци на общозастрахователната компания 25
3.1. Технологични схеми и особености при формирането на паричните потоци 25
3.2. Същност, класификация и структура на паричните потоци 28
3.3. Динамика и цикли на паричните потоци на застрахователната компания 37
3.4. Роля на паричните потоци за устойчивостта на общозастрахователната
компания
41
4. Мениджмънт на риска при паричните потоци в застрахователната
компания
44
4.1. Рискът при формирането и управлението на паричните потоци 44
4.1.1. Генезис на риска 44
4.1.2. Рискова изложеност и рискова ситуация на компанията 48
4.1.3. Същност и особености на риска 51
4.1.4. Класификация на риска при паричните потоци 57
17
4.2. Концептуална рамка и съдържание на риск мениджмънта при паричните
потоци
63
Глава втора
ЕМПИРИЧНИ АСПЕКТИ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА РИСК
МЕНИДЖМЪНТА ПРИ ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНАТА КОМПАНИЯ
73
1.Методология, методика и застрахователно-технически инструментариум
на изследването
73
1.1. Информационна база на емпиричното изследване 74
1.2. Методика, метрика и емпирично-аналитичен инструментариум 76
1.3. Ограничителни условия, допускания и степен на надеждност 79
2. Избор на обекта на емпиричното изследване 81
2.1. „Визитна картичка” на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” 83
3. Диагностициране и идентифициране на риска при паричните потоци от
дейностите на застрахователната компания
85
3.1. Диагностично изследване общата структура на съвкупния паричен поток
(оборот) на застрахователното дружество
86
3.1.1. Анализ на портфейла „Парични потоци от оперативна дейност” 87
3.1.1.1.Общи нетни парични потоци от оперативна дейност на ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД
102
3.1.1.2. Основни изводи, коментари и обобщения от рисковата диагностика
на паричните потоци от оперативна дейност на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп”АД
103
3.1.2. Анализ на портфейла „Парични потоци от инвестиционна дейност“ 107
3.1.3.Анализ на портфейла „Парични потоци от финансова дейност“ 113
3.2. Количествена рискова диагностика на паричните потоци на ЗАД
„Булстрад”
117
3.2.1. Количествена диагностика на структурата на паричните потоци 118
3.2.2. Анализ на достатъчността на паричните потоци 121
3.2.3. Анализ на ефективността на паричните потоци 123
3.3. Анализ на структурата и състоянието на капитала и активите на ЗАД
„Булстрад”
130
18
3.4. Обобщени изводи от рисковата диагностика на паричните потоци 155
4. Количествена оценка на риска на паричните потоци при ЗАД
„Булстрад”
159
4.1. Количествена оценка и развитие на риска чрез общите абсолютни рискови
индикатори
162
4.2. Количествена оценка на развитието на риска при паричните потоци чрез
относителните рискови показатели по застрахователни субекти
165
4.2. 1. Количествена оценка и развитие на риска при паричните потоци при
самозадържането на седанта
168
4.2. 2. Количествена оценка и развитие на риска при паричните потоци при
цесиите на презастрахователя
173
4.3. Количествена оценка и развитие на риска чрез вероятностните рискови
модели и индикатори
176
4.3.1. Вероятностна оценка и анализ на паричните потоци на ЗАД „Булстрад” 177
4.3.1.1 Вероятностна оценка на риска чрез нетната квота на щетите 179
5. Вероятностна оценка чрез „индекса на финансовия риск при паричните
потоци”
185
Глава трета
МОНИТОРИНГ НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ РИСК И РИСКА ПРИ
ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ НА ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП” АД
188
1. Постановка на въпроса 188
2. Основни направления и възможности за мониторинг на рисковата
ситуация и риска при паричните потоци на ЗАД „Булстрад”
189
2.1. Организационни аспекти и направления на рисковия мониторинг 189
2.1.1. Диверсификация и преструктуриране на застрахователния портфейл 190
2.1.1.1. Идентифициране структурата на портфейла чрез премийния приход
по видове застраховки
191
2.1.1.2. Идентифициране на портфейлната структура чрез
застрахователните обезщетения
193
2.1.1.3. Насоки и възможности за преструктуриране и диверсифициране на
застрахователния портфейл чрез разширяване на застрахователното поле
198
19
2.1.1.4. Насоки и възможности за разширяване на застрахователното поле
чрез аквизиционната дейност
201
2.2. Застрахователно-технически аспекти и направления на рисковия
мониторинг
203
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 207
Използвана литература
ПРИЛОЖЕНИЯ
210
215
III. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
В първа глава на настоящата разработка се разглеждат теоретичните основи на
риск мениджмънта при паричните потоци на общозастрахователното дружество.
Посочва се мястото и ролята на застраховането във финансовата система,
открояват се паричните потоци на общозастрахователната компания. Прави се
класификация на риска при паричните потоци. Изгражда се концептуална рамка и
съдържание на риск мениджмънта при паричните потоци, представена по-долу.
Мениджмънтът на риска при паричните потоци, включително и в застраховането,
се базира и принадлежи към корпоративния, и в частност към финансовия риск
мениджмънт. Логически, той е резултат на еволюцията и диференциацията на
явлението в една твърде сложна, динамична, следователно и твърде рискова, област на
бизнеса. С оглед целите на настоящата работа са представени, макар и твърде общо,
някои от съвременните концепции за разглежданото явление в бизнеса. На такава база
по-долу се прави опит да бъде очертана най-обща теоретико-практическа
концептуална рамка 15 на риск мениджмънта при паричните потоци на
общозастрахователната компания. Тя обхваща както качествени елементи (власт,
принципи, стратегии, политики, тактики, пазарна гъвкавост, рискова адаптивност и
пр.), така и количествени параметри (измерения, включително концептуалните
граници), чрез които реагира на измененията в бизнес пространството.
Стремежът е голямото разнообразие от схващания, идеи, схеми и препоръки на
специалистите от теорията и практиката да бъдат обобщени и разглеждани главно в два
основни аспекта, а именно:
15 В случая възприемаме класическото определение, че концептуалната рамка е теоретично средство
(схващане) за най-общо представяне и обвързване на основните аспекти (цели,същност, функции,
връзки, методология, анализи и пр.) на изследваните явления с възможните подходи и действия за
практическо реализиране на идеята.
20
а) Класически, отразяващ общоприетите (традиционните и конвенционалните)
схващания и схеми, ориентирани предимно към основните етапи (фазите) на риск
мениджмънта. В този аспект концепцията се представя едропанелно, в по-общ план
(схема). На такава база, съобразно целите, спецификата на реалностите, намеренията и
възможностите, идеите и схемите се конкретизират с оглед параметрите на дадена
икономическа сфера, мащабите или рисковата ситуация (изложеност) на конкретния
бизнес, където ще са прилага.
Класическата концептуална рамка на риск мениджмънта най-често се представя
чрез следните няколко елемента:
Целеполагане и формулиране на рискова политика. Определят се: рисковият
капацитет и рисковият „апетит” (самозадържането на риска) на дружеството,
основните цели при противодействието на риска, ефективността от предприемане
на риск мениджмънт и пр. На такава база се формулира адекватна антирискова
програма, където са заложени принципите, направленията, планът за действие,
ресурсната обезпеченост и пр.;
Идентифициране и анализ на риска. Предвижда се „качествен” (за
идентифициране профила на рисковата изложеност) и количествен (за
количествените параметри на риска) анализ;
Избор на методи за противодействие на риска. В съответствие с резултатите от
предходната фаза се проектира комплекс от подходи, начини, методи и техники
за комплексно противодействие (превенция, ограничаване, трансфериране,
самозастраховане и пр.)
Мониторинг и контрол върху риска. Непрекъснат контрол и реагиране с
корективни мерки за поддържане рисковата ситуация в нормални параметри и
граници на безопасност.
Като най-ранен етап, класическата концепция често се свързва със
„застрахователния период” от еволюцията на риск мениджмънта. На този етап,
въпреки, че застрахователите са били едни от първите най-квалифицирани специалисти
в управлението на риска, те фокусирали вниманието главно върху застрахователните
рискове. При подобен подход немалък брой рискове оставали извън обсега на
управлението, което по същество изключвало отражението на субективните,
конюнктурните, пазарните, социалните, катастрофичните и други видове опасности,
които бизнесът все повече се налагало да поема. Така ефектът от управлението на риска
не бил особено задоволителен, тъй като голяма част от последиците оставали за сметка
на застрахованите.
Една приблизителна схема на тази концепция е представена на следващата
фигура:
21
Фиг. 1. Модел на „класическият риск мениджмънт“
б) Интегрален риск мениджмънт. С течение на времето, особено в началото на
90-те години на ХХ век, в резултат на технологичния прогрес, промените в правенето
на бизнес и свързаното с това влияние на външните и вътрешните негативни фактори,
функциите на риск мениджмънта надхвърлят границите на традиционните потребности
и задачи (ограничаване на негативните явления, минимизиране и компенсиране на
загубите и пр.) при управлението на рисковете. Това наложи преосмисляне и
доразвиване16 на концепцията за управлението на риска във всички сфери на бизнеса.
Появяват и се лансират вече концепции за интегрален, тотален, холистичен риск
мениджмънт. Настъпва нова ера в еволюцията на разглежданото явление – ерата на
тоталния корпоративен риск мениджмънт.
Измежду многото предлагани в теорията и практиката модели, ще посочим този
на световноизвестната фирма „Артър Андърсън”, която представя своята концепция
чрез следната схема на „тотален риск мениджмънт”:
16 За подробности Вж.:HALLER.M. New Dimensions of Risk: Consequences for Management. Geneva Papers
No. 7 Jan 1978 ;HEAD, G.The Geneva papers vol. 7, No.23, 1981; CROCFORD, G.N. The Changing Face of
Risk Management. The Geneva Papers. No. 2/1976. p. 10.; HORRIGAN, W. An Academic Look at Risk
Management and Its Function in Business, Prtection journal, Jan. 1973. KAPLAN, R. and D. NORTEN. The
Balance Score card: Measures that Drive Performance. Harvard Business Review. Jan./Febr. 1992; KLOMAN,
H. F. The Revolt of the Risk Manager. Best's Review, Oct.1971;KLOMAN, H. F.. Rethinking Risk Management.
The Geneva Papers. 64/1992. PERKINS, P. An Integrated Solution, International Risk Management, March
1998, p. 28
22
Фиг. 2. Модел на „тоталният риск мениджмънт“ на Артър Андерсън
Източник: Списание “International risk management”, March, 1998, p. 29
Нашето схващане за мениджмънта на риска при паричните потоци на
общозастрахователната компания се базира на няколко основни принципни и специфични
(типични) момента (етапи).
Първо. Интегралният риск (включващ всички основни рискове при паричните
потоци) е финансов риск. Затова целеполагането и концептуалната рамка са
формулирани на базата на принципите на общия финансов риск мениджмънт.
Второ. Идентифицирането и оценката на рисковата изложеност са извършени
на две равнища:
а) макро равнище – преценка на общата пазарна конюнктура и по-специално на
конюнктурата на застрахователния пазар в страната за последните няколко години;
б) микро равнище – характеристика на риска в застрахователното дружество по
видове дейности (операционна, инвестиционна и финансова) и представяне динамиката
и връзката на паричните потоци (респ. на рисковете) между тези дейности.
Трето. Количествена оценка на риска при основните парични потоци и на
агрегатния (интегралния) риск.
Четвърто. Представени са възможни подходи, методи (начини) и
инструментариум за противодействие, контрол и задържане на риска в проблемните
области и парични потоци.
Пето. Мониторинг на риска. Този елемент от концепцията не се разглежда само
като етап или фаза, а като непрекъснат процес на риск мениджмънта. Това е процес за
текущи оценки, контрол и одит върху развитието на риска и настъпващите изменения в
рисковата изложеност (ситуация), при което се осъществява обратна връзка към
структурните поделения на дружеството. На базата на резултатите се предприемат
съответните корективни и регулиращи действия за омекотяване и минимизиране на
риска. В този смисъл мониторингът е фокусиран към: непрекъснато следене и
23
анализиране поведението, кредитоспособността, платежоспособността, редовността на
застрахователните договори и общата рискова изложеност на клиентите; резултатите и
тенденциите в дейността и процесите на дружеството; динамиката и риска на
агрегирания застрахователен портфейл и подпортфейли, финансовите и паричните
потоци, както и показателите за развитието на риска; равнището на рисковия толеранс
и пр. Затова се подчертава, че мониторингът на риска при паричните потоци не е
изолиран елемент, а е интегрална част от общия застрахователен риск мениджмънт на
дружеството, което е съвсем логично.
Идеята и концептуална рамка, които предлагаме и ще следваме по-нататък в
разработката, най-общо са представени на Фиг. 3.
Фиг.3. Интегрален риск мениджмънт при паричните потоци на
общозастрахователното дружество
Концептуалната рамка на риск мениджмънта при паричните потоци на
общозастрахователната компания следва да бъде „завършена” (допълнена) и с
комплекса от функциите, които изпълнява. Така се очертава още по-ясно същността на
явлението като концепция и технология за третирането на риска. С оглед обекта, целите
и задачите на настоящата разработка, на базата на вече възприети в теорията и
практиката постановки и дефиниции,17 функциите на мениджмънта на риска се извеждат
вече в конкретната (специфичната) област – при паричните потоци на застрахователното
дружество. Те могат да бъдат разграничени на: основна функция и допълнителни
функции.
Основната функция се свързва с основната цел и мисията на риск мениджмънта
при паричните потоци на общозастрахователното дружество и може да се идентифицира
като гарантиране на неговата финансова устойчивост и платежоспособност във
времето и пространството.
17 За подробности вж: Enterprise Risk Management Committee (May 2003) (PDF). Overview of Enterprise
Risk Management. Casualty Actuarial Society.pp. 9–10. Retrieved 2008-09-http://en.wikipedia.org/wiki/Enter-
prise_risk_management; http://en.wikipedia.org/wiki/Enterprise_risk_management
24
Допълнителните функции са свързани предимно с практическото реализиране
на задачите на риск мениджмънта в разглежданата сфера. До голяма степен те имат
технологични аспекти. 18 При това положение са очертани и предложени два вида
допълнителни функции:
а) Функции на технологията „риск мениджмънт”:
елиминиране (избягване ) на риска;
превантивна (предпазване);
ограничителна (репресивна);
противодействие на риска;
контролна.
б) Функции на субекта (риск мениджъра):
организационна и интегрираща, свързана с цялостната организация на:
експертния екип, неговите задачи и действия, информационната база,
комуникациите и пр.;
координационна, осигуряваща непрекъснато оптимална съгласуваност,
плановост и еднопосочност на действията на екипа с тези на другите звена,
специалисти и системи за управление на риска в дружеството и извън него;
координиране на процедурите, информационните потоци и пр. за
елиминиране на излишните операции и дублирането им; така се постига
системност в отношенията между субекта-риск мениджър, управленския
апарат и отделните членове на персонала;
стимулираща, целяща гарантиране на добросъвестно, прецизно и
експедитивно изпълнение на задачите и задълженията на експертния екип;
информационна, обезпечаваща текуща и периодична информация за
състоянието и динамиката на паричните потоци, както преди, така и след
прилагането на коригиращи мероприятия на риск мениджмънта; към тази
функция се отнасят и всички процедури и действия, свързани с
изискванията за „докладване” ( reporting), публичност и прозрачност;
контролно-регулираща, свързана с непрекъснат мониторинг и контрол
върху текущото състоянието и динамиката на риска, рисковите и
икономическите показатели и пр.; на базата на резултатите, при
нежелателни отклонения от нормалните рискови параметри, принципи,
регулативни ограничения и изисквания за съответствие, се предприемат
корективни мерки и действия за преодоляване или намаляване влиянието
на риска.
В дисертацията се подчертава, че освен така посочените принципни (стандартни)
функции на елементите на риск мениджмънта, в отделните застрахователни дружества
тези елементи могат да изпълняват и някои специфични (уникални) функции, които са
съобразени с особеностите на отделното дружество или спецификата на конкретния
застрахователен пазар, рискова ситуация (изложеност) или във връзка с други
корпоративни съображения.
18 Смятаме, че в практико-приложен аспект концепцията „риск мениджмънт” се проявява и реализира
като специфична „технология” за противодействие и минимизиране на риска.
25
Глава втора разглежда емпиричните аспекти и приложение на риск
мениджмънта при паричните потоци на общозастрахователната компания.
Представени са приложените: методология, методика, застрахователно-технически
инструментариум, информационна база, ограничителни условия, допускания и
степен на надеждност на емпиричното изследване. Диагностицира се и се
идентифицира рискът при паричните потоци от дейностите на застрахователната
компания. Прави се количествена и вероятностна оценка чрез „индекса на
финансовия риск при паричните потоци”.
Основните констатации са систематизирани в няколко по-общи направления и на
такава база са представени основните изводи, коментари и обобщения от рисковата
диагностика на паричните потоци от оперативна дейност на ЗАД „Булстрад Виена
Иншуранс Груп”АД . По-конкретно, от извършения анализ се правят редица
обобщаващи констатации и допълнителни коментари относно динамиката, развитието и
състоянието на паричните потоци в потрфейла „Парични потоци от оперативна
дейност”. Освен това при тези обобщения се идентифицират и очертават по-
съществените обстоятелства и причини, довели до установеното чрез данните състояние
и появата на проблемните области на разглежданата сфера. Така те вече ще могат да
служат като база за още по-конкретни и прецизирани изводи в другите направления.
Последните трябва да се вземат предвид от практиката при извършването на оценката на
риска при паричните потоци и предприемането на адекватни мерки и действия за
подобряване на рисковата им изложеност (ситуация) и общото управление на риска в
изследваната област.
В застрахователния бизнес оперативната (застрахователната) дейност е основният
източник на текущото финансиране на всяко застрахователно дружество. Още по-
конкретно казано, именно тя генерира най-динамичния, но най-вероятностен паричен
оборот, формиран от съответните входящи и изходящи парични потоци на
застрахователната компания. В зависимост от бизнес целите, стратегията и
възможностите, оперативната (основната) дейност играе централна роля в живота на
бизнес организацията и определя нейното поведение на пазара и в националната
икономика като цяло. Наред с това обаче, в бизнес пространството настъпват различни,
благоприятни и неблагоприятни събития, които определено дават отражение върху
динамиката и състоянието на оперативната застрахователна работа на застрахователите.
Изследваният период се оказа като един от най-критичните досега (като
изключим световните войни) в историята на глобалната икономика, включително и на
българското стопанство. Глобалната криза изправи бизнеса, политиката и обществото
като цяло пред сериозни предизвикателства и изпитания. Достатъчно е да споменем
само, че в началото на ХХІ век на ръба на фалита са не само бизнес организации, а и
цели държави. Това не можеше да не даде тотално отражение върху всички пазарни
агенти, най-вече от финансовия сектор, включително и върху застрахователите.
От проучванията се установява, че през разглеждания период ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” се е финансирало основно чрез паричните потоци, генерирани
от застрахователна дейност, което е съвсем нормално. При критични и форсмажорни
ситуации дружеството мобилизира други вътрешни финансови източници – от резерви,
26
инвестиционни средства, собствен капитал и пр. Именно по тези причини, за същото
време компанията не е ползвала външно финансиране нито под формата на дълг,
нерегламентирано финансиране или други рискови инициативи. Подобна политика е
изключително рационална и подходяща в несигурни и кризисни периоди, тъй като така
дружеството се ограничава и предпазва от повишаване на общата рискова
изложеност, свързана главно с ликвидността, кредитоспособността и задлъжнялостта
към своите контрагенти. Ето защо диагностиката, оценката и управлението на риска при
паричните потоци от оперативна (застрахователна) дейност фокусира вниманието и
усилията на корпоративния мениджмънт върху този портфейл. След извършените по-
горе диагностика и анализи могат да се направят някои обобщаващи коментари и
пояснения.
От проучването се установи, че през 2010 г. дружеството увеличава
самозадържането, вследствие на което делът на отстъпените на презастрахователи
бруто премии намалява с 3.8%. Дружеството е задържало по-голямата част от поетите
застрахователни рискове, като е преценило, че може да носи по-голяма отговорност и
управлява рисковата изложеност. По този начин компанията е намалила (задържала)
абсолютния размер на изходящия паричен поток от премии с около 23,8 %. Така тя си е
осигурила още по-голям ръст (с 31.18%.) на нетните записани премии и е намалила
изтичането на значителна част от входящия паричен поток.
Развитието на икономиката през годините след 2010 г. се отрази и продължава да
влияе негативно върху националния пазар на общото застраховане. Негативните ефекти
и тенденции за цялата българска икономика могат да се обобщят така: спад в
производителността и доходите, увеличаване на безработицата, свито
потребление, водещо до намаляване на стойността на застрахованото имущество
и цялостно занижен интерес към застрахователните услуги в резултат на
тотално свитата икономическа активност.
През 2011 г. българският застрахователен пазар като цяло отчита общ спад в
премийния приход. Вследствие на неблагоприятната икономическа среда в страната,
основно поради спада на БВП и свиването на кредитирането, търсенето на
застрахователни услуги на застрахователния пазар рязко намалява. През същата година
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” отчита спад от около 5,7 % в абсолютния размер
на брутния премиен приход (достигайки 209 490 хил. лв. спрямо 221 938 хил. лв. за 2010
г.). Специалистите подчертават, че чувствително спада и броят на застраховани обекти
(активи) по линия на лизинговите договори. Като основни причини за подобно състояние
се изтъкват главно силното намаляване на вноса на авто-мото техника (земеделски,
строителни и други машини) и свиване на нейното потребление при физическите и
юридическите лица-клиенти на дружеството.
През 2012 г. макроикономическата обстановка в страната продължава да се
влошава. Това се отразява негативно върху целия застрахователен сектор,
включително и върху дейността на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”. По-
конкретните причини, довели до това състояние са: продължаващото намаляване на
пазарния дял на дружеството; в структурата на портфейла делът на автомобилните
застраховки (които са основният източник на премийния приход на дружеството) леко
намалява, а този на имуществените слабо се повишава; налице е изменение и в
27
структурата на автомобилните застраховки – „Автокаско” 19 намалява с около 4.3, а
„Гражданска отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС”нараства с
3.4 пункта. От проучванията се установи, че в сравнение с другите участници на пазара
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” продължава да се характеризира с относително
благоприятна структура на портфейла от застраховки (делът на „Гражданска
отговорност, свързана с притежаването и използването на МПС” е близък до средния за
конкурентната група, а делът на водещите застраховки като цяло е по-нисък със 7.8
пункта от средния за останалите водещи застрахователни компании).
Много съществено отражение върху спада на премийния приход, повишаването
на рисковата изложеност на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” и на паричните му
потоци като цяло през последните години на разглеждания период, и особено през 2012
г., е дало обстоятелството, че традиционни (основни) клиенти на дружеството са
променили своите собственици. Това от своя страна е довело до преаранжиране на
техните застрахователни програми, ограничаване на търсената застрахователна защита
и намаляване на плащаните от тях застрахователни премии.
Друг негативен ефект върху рисковата изложеност и състоянието на паричния
поток от бруто премии на дружеството е оказала влошената събираемост на дължимите
застрахователни вноски. Тя е следствие на намалената покупателна способност на
гражданите, както и на преразглеждането на търсената застрахователна защита и
свързаните с това разходи за застраховки на голяма част от клиентите.
В непосредствена връзка с гореказаното, и като много съществен фактор за
намаляване размера на входящите парични потоци от застрахователна дейност през
разглеждания период, се оказва ежегодното обезценяване на вземания (главно дължими
застрахователни премии) от клиенти и други партньори. Така например от годишните
финансови отчети на ЗАД „Булстрад” се установява, че от момента на обявяването на
Авиокомпания „Балкан” в несъстоятелност (13.12.2002 г.) дружеството ежегодно е
обезценявало дължимите от превозвача вземания в размер на 27 807 хил. лв. Само за 2006
година (началото на изследвания период) е обезценено вземане в размер на 1 300 хил. лв.
За рисковата изложеност на паричните потоци и на дружеството като цяло са
посочени и други причини. Като се има предвид обаче, че ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” е реномирано дружество не само на българския, но и на международния
застрахователен пазар, може да се каже, че преобладаващи в това отношение са
предимно обективните, макар, че не липсват и субективни (произтичащи от
действията на самото дружество) причини.
От анализите безспорно се установява, че върху размера, динамиката и
състоянието, респ. рисковата изложеност на входящите и изходящите парични потоци
на „Булстрад”, основно влияние оказва развитието и състоянието на
автомобилните застраховки. В това отношение в дисертацията аргументирано се
твърди, че подходите, мащабите и най-вече равнището на маркетинговото поведение и
19 Разглежданото дружество генерира най-голям абсолютен обем на премиен приход именно от тази
застраховка; всяко намаление на нейния дял, рефлектира право пропорционално и върху премийния
приход.
28
конкурентните предимства на дружеството могат да се разглеждат като решаващи
субективни фактори за успеха на пазара.
За разглеждания период данните показват, че най-значителен (в абсолютни
стойности) спад се наблюдава именно при автомобилните застраховки, по-специално
намалението в приходите по „Гражданска отговорност, свързана с притежаването и
използването на МПС”. Това намаление е обусловено от промяна в политиката на
дружеството, насочена към повишено селекциониране (подбор) на клиентите и
избягване на онези от тях, които са се очертали като високорискови субекти.
Друг субективен фактор за спада на входящия паричен поток е повишаването
цената на автомобилните (особено на ГО) застраховки през последните години на
разглеждания период. Установено е, че това е много съществено обстоятелство, което
води до преориентиране на значителна част от клиентелата на дружеството,
съобразяваща се основно именно с цената на застрахователната услуга.
Вследствие на гореспоменатите фактори и продължаващото влошаване на
пазарната среда през 2012 г. премийният приход в сектора по „Автокаско” спада със
16.70 % и делът на застраховката в общия бруто премиен приход намалява до около
36.50 % (който е около 41.60 % през 2009 г.).
Освен намалението на входящите парични потоци от премийния приход,
за разглеждания период като негативна причина за влошаване на състоянието им и
състоянието на други финансови резултати се изтъкват различни обективни и
субективни причини. По-съществените са следните:
Рязко увеличаване на рисковата изложеност и високата ощетимост по
застраховка ГО на автомобилистите води до увеличаване общата загуба от
застрахователна дейност (9 200 хил. лв.) през 2012 г. в сравнение със същия
период на предходната година (2 767 хил.лв.).
Отчита се съществен ръст на комбинирания коефициент на разходите,
изразен в завишен размер на обезщетенията по събития в чужбина, както
и увеличаване на размера на оспорваните обезщетения по съдебен път.
Споменатото по-рано повишено равнище на криминогенни фактори като
кражби, опити за застрахователни измами и други нерегламентирани
практики.
Повишаване размера на аквизиционните разноски през периода поради
постоянния натиск на посредниците за увеличаване на комисионите.
Динамиката на рисковата изложеност и развитието на застрахователния риск при
дружеството следват тези на всички застрахователи на пазара. По данни на КФН20 за
застрахователния и презастрахователния пазар в България за 2012 г., застрахователният
сектор в страната през 2012 г. регистрира спад на общия брутен премиен приход (БПП)
от 3.1 % на годишна база, а БПП, реализиран от всички дружества по общо застраховане,
намалява с 5.2 % на годишна база. От извършената диагностика се установява, че именно
2012 година е най-неблагоприятна за ЗАД „Булстрад”, макар, че и за 2011 година се
наблюдава сериозен спад на нетния паричен поток от оперативна дейност (901 хил. лв.),
който все пак е положителен. В крайна сметка, може да се каже, че върху негативния
20 Публикувани в интернет страницата на институцията на 28 февруари 2013 г.
29
паричен поток (7 663 х.лв.) през същата година дават отражение двата основни фактора
– намаляването на основния входящ паричен поток от брутни премии (спад до 180 656
х. лв.) и твърде чувствителното увеличаване на изходящия паричен поток,
формиран от 122 184 хил. лв. (обезщетения) и 808 хил. лв. (презастрахователни премии).
По отношение на структурата на агрегирания застрахователен портфейл (всички
видове застраховки) може да се каже, че в сравнителен план той е относително добре
диверсифициран. Делът на автомобилните застраховки, особено този на застраховка „ГО
на автомобилистите”, който най-често внася асиметричност в застрахователните
съвкупности на дружествата е близък до нормалния за пазара. 21 А общият дял на
водещите застраховки като цяло е по-нисък с 5.6 процента от средния за водещите
застрахователни компании. В крайна сметка, данните и извършените подробни
диагностични анализи водят до общия извод, че преобладаващата част от паричните
потоци и общият нетен паричен поток са в диапазона повишена до над средно опасна
рискова изложеност.
Неблагоприятните ефекти от влошената икономическа конюнктура и развитието
на риска ЗАД „Булстрад” компенсира чрез положителните резултати (парични потоци)
от другите подпортфейли парични потоци. В това отношение основна роля се пада на
подпортфейла „Парични потоци от инвестиционна дейност”.
След подробно извършения диагностичен анализ на структурата на общия
паричен поток, в тази част на дисертацията се правят някои обобщения и изводи, които
предполагат по-нататъшни процедури и анализи, свързани с управлението на риска при
паричните потоци на ЗАД „Булстрад”. Те се очертават в няколко направления.
Първо. Данните за агрегирания паричен поток показват, че паричният поток на
дружеството варира по отделни години, което е нормално, особено за
застрахователните компании, които са с по-изразена рискова уязвимост. Почти всяка
година, с изключение на 2009 година агрегираният нетен паричен поток е положителен.
Освен това очертала се е положителна тенденция на нарастване, като максимумът
стига през 2011 година (когато икономическата криза е в разгара си).
Второ. През разглеждания период ЗАД „Булстрад” е поддържало добре
диверсифициран и сравнително балансиран агрегиран портфейл от застрахователна,
инвестиционна и финансова дейност. Този факт съществено е допринесъл за
поддържането на рисковата изложеност и риска при паричните потоци в относително
по-ниски граници, въпреки повишаването на рисковите показатели при оперативната
дейност и общо при финансовите резултати на дружеството през последните две години.
Това се констатира и от авторитетни институции (напр. БАКР).
Трето. Проучванията показват, че почти през целия разглеждан период, особено
през последните две години, ЗАД „Булстрад” е проявявало стремеж към поддържане
на високоликвиден инвестиционен портфейл. Като се има предвид, че по принцип (а
такава е и практиката на дружеството) негативните окончателни финансови резултати се
компенсират от паричните постъпления от инвестиции, може да се каже, че с този подход
21 Статистиката показва, че при някои дружества автомобилните застраховки заемат дял от над 90% в
агрегираните им застрахователни портфейли.
30
дружеството е действало проактивно спрямо влошаващата се кризисна конюнктура и
ситуация в бранша през последните години.
Четвърто. Особено благоприятно и стабилно е състоянието на подпортфейла
„Парични потоци от инвестиционна дейност”. Това сочат резултатите както по
отношение на индивидуалните постъпления и „разходите”, така и крайните нетни
парични потоци по отделни години. През разглеждания период дружеството е
претърпявало загуби от инвестиционна дейност основно от обезценки на корпоративни
акции. Тези загуби обаче са били компенсирани от печалбите, реализирани от преоценка
на дяловете му в дъщерни дружества.
В края на периода (2012 г.) подпортфейлът генерира значителен размер
положителен приход от около 12 000 хил. лв., който е насочен и използван за
компенсиране на негативните финансови резултати от застрахователна дейност.
Въпреки че доходът от инвестиционна дейност нараства на годишна база, той не може
да компенсира негативния икономически резултат от застрахователна дейност и
дружеството отчита отрицателен нетен финансов резултат и загуба. Все пак, паричният
поток от инвестиционна дейност е допринесъл за подобряване на състоянието, като е
намалил размера на очерталия се дефицит (негативния резултат) на дружеството през
2012 г.
При правенето на изводи трябва да се отчита обстоятелството, че „разходите” в
този подпортфейл са само трансформирани в съответни парични и непарични
еквиваленти. Казано по друг начин, те биха могли да не се разглеждат като реално
„изходящи”, а като оставащи в дружеството средства, променили само униформата си
от една в друга.
Пето. Най-силна и опасна е рисковата изложеност, довела до дефицит и
негативен финансов резултат при подпортфейла „Парични потоци от оперативна
дейност”. Причините за това са: общата неблагоприятна кризисна ситуация, довела до
спадане на аквизиционната дейност и на премийния приход за дружеството; нарастване
на размера на застрахователните обезщетения (най-сериозният изходящ паричен поток);
съществено увеличаване на аквизиционния и комбинирания разходен коефициент;
увеличаване честотата на застрахователните случаи и размера на застрахователните
плащания (обезщетения). Тъй като паричните потоци в този портфейл заемат най-голям
дял в общия паричен поток и паричен оборот на дружеството, той дава и ще дава най-
съществено отражение върху цялостната дейност, резултатите, пазарните позиции и
стабилитета на ЗАД „Булстрад” в бъдеще.
В крайна сметка, общото заключение от направените констатации, анализи и
обобщения за структурата и състоянието на агрегирания паричен поток е: ЗАД
„Булстрад” оперира нормално на застрахователния пазар, като е поддържал
оптимално диверсифициран и балансиран портфейл на паричните потоци; в края
на периода, особено през 2012 г. дружеството се оказва с чувствително повишена
рискова изложеност на паричните потоци, финансовите резултати и дейността
му като цяло; подпортфейла от паричните потоци от оперативна дейност е във
висок (дефицитен) риск, което налага фокусирането на усилията и действията на
корпоративния мениджмънт върху цялостната застрахователна дейност чрез
рационален, ефикасен и ефективен риск мениджмънт.
31
Така направеният краен извод провокира извършването на количествена рискова
диагностика на агрегирания паричен поток на дружеството и фокусирането ѝ особено
върху онези направления, предпоставки и елементи, които са довели до така очерталото
се състояние на основния (оперативния) паричен поток и на дружеството като цяло. Тя
ще покаже само степента на рисковата изложеност, 22 измерена с подходящи
традиционни и специфични рискови индикатори. На базата на получените резултати
след това ще се премине към следващата фаза на рисковия мениджмънт – количествена
оценка на риска.
Обобщени и ориентиращи изводи от рисковата диагностика на паричните
потоци
Първо. От диагностицирането се установи, че през разглеждания период най-
големият паричен оборот и най-мощните парични потоци на ЗАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп” е генерирало от оперативната (основната) застрахователна
дейност. От диагностичният обзор и анализ се установи, че най-осезателна и проблемна
е рисковата ситуация при подпортфейла „Парични потоци от оперативна дейност”
и неговите компоненти. Степента на риск при този подпортфейл се определя в диапазона
повишена до над средно опасна рискова изложеност.
При другите подпортфейли (главно „Инвестиционна дейност”, който генерира
значителен положителен приход) състоянието е сравнително по-благоприятно и с
ниска рискова изложеност. Затова техният финансов потенциал често и рационално се
използва от дружеството в мероприятия за подкрепа, компенсиране и стабилизиране
на основната застрахователна дейност.
Проблемите, произтичащи от повишената рискова изложеност на паричните
потоци и на финансовото състояние на дружеството, като цяло са свързани основно с
текущото финансиране, т.е. с премийния приход, който през последните две години
(2009 и 2010) от разглеждания период бележи тенденции на чувствителен спад
(намаление). Наред с това, съществено се увеличава размерът на изплатените
застрахователни обезщетения и другите разходи на дружеството, което се доказва
от чувствителното нарастване на трите разходни показателя. Диагностиката установи,
че в това отношение основно са допринесли автомобилните застраховки, които заемат
най-голям дял в агрегирания застрахователен портфейл и повишената ощетимост в този
бранш за периода.
Двупосочният негативен ефект, споменат по-горе, оказва тотално влияние върху
всички, пряко и косвено изследвани компоненти, застрахователно-технически величини
и резултати, но най-вече върху паричните потоци като най-активни и динамични фактори
в икономическия живот на застрахователното дружество. От проучванията се
установява, че причините за очерталата се повишена рискова ситуация са както
обективни, така и субективни, но предимно от външен характер: икономическата криза,
свиване на потреблението на застраховки, несъстоятелност на клиенти,
22 Това не са процедури за количествена оценка на риска, а оценка само на рисковите предпоставки и
фактори за неговото настъпване с определена магнитуда.
32
повишаване ръста на застрахователните измами, нарастване на почти всички
разноски и пр. Те са подробно анализирани и коментирани в предходното изложение.
Второ. Представата за рисковата изложеност на паричните потоци се доизяснява
и прецизира чрез количествената диагностика и коефициентния анализ на структурата и
взаимодействието на паричните потоци в агрегирания паричен поток (оборот) на ЗАД
„Булстрад”. Изведените количествени показатели отново потвърждават логическия
факт, че основният финансов оборот се осъществява от паричните потоци от оперативна
(основна) дейност.
Като индикатори за повишена рискова изложеност са стойностите на
показателите за „генеративна способност” и „самофинансиране на инвестиционната
дейност”. Много съществено е обстоятелството, че въпреки неблагоприятните
финансови резултати от оперативната дейност, дружеството е с минимална, почти
нулева, зависимост от външни кредитори.
Коефициентът за достатъчността на паричните потоци показва
изключително високи, анормални стойности. Констатациите следва да се разглеждат
като чисто технически, а не реални. Тук отново влияние оказват особеностите на
компонентите и структурата на разглеждания показател конкретно в застрахователния
бизнес.
Трето. При диагностицирането на ефективността на паричните потоци чрез
стандартните коефициенти се установи, че рентабилността на паричните потоци от
продажбите и акционерния капитал е твърде нищожна, почти нулева, а през 2010 година
тя, по споменатите по-рано причини, логически е отрицателна. Това означава, че
рисковата изложеност е изключително висока, даже може да се смята, че
икономическият и финансовият риск почти трайно застрашават, даже често съпровождат
финансовите трансакции в тази сфера.
Операционният индекс, измерен спрямо брутната и нетната печалба, показва през
първите три години сравнително високи стойности. Особено висока е стойността на
втория вариант. В действителност това не е индикатор и доказателство за много добра
и ефективна връзка между печалбата и оперативните парични потоци. Получените
стойности фактически са „деформирани” поради ниските стойности на структурните
компоненти на индикатора и така не отразяват реално състоянието на нещата.
През 2012 година, когато липсва печалба (която попада в знаменателя на
показателя), а е налице загуба, операционният индекс математически и логически
бележи негативни равнища при двата варианта. Подобна ситуация свидетелства, че
връзката между печалбата от основната дейност и оперативния поток през последната
година изобщо липсва, а това може да продължи и в бъдещи периоди. Ето защо, в тези
аспекти, може да се твърди, че когато връзката между печалбата от основната дейност и
оперативните парични потоци се разкъсва или изчезва (както е в случая), последните не
само са изложени на риск, но за той тях вече се е осъществил (настъпил).
Четвърто. От изведените при диагностицирането на структурата на капитала
активи и пасиви на ЗАД „Булстрад” се установи, че в тези аспекти изследваните обекти
(балансови елементи, структури, съотношения и пр.) почти не са изложени на риск.
33
Следователно, за разглеждания период тяхното състояние и динамика не са
представлявали особени предпоставки и обстоятелства за рисковата изложеност,
както на индивидуалните, така и за агрегатния паричен поток като цяло. Това обаче
съвсем не означава, че рискът не съществува или е избегнат. В случая трябва да се отчита
фактът, че разгледаните структури и съотношения са повече „статични”, към определен
конкретен момент – краят на отчетната година. Така те отразяват (измерват) само
отделни, макар и важни, аспекти и потенциални ситуации, а не всичко, което се е случило
в динамиката на ежедневната работа в застрахователното дружество през разглеждания
период. Пренебрегването на това обстоятелство може да доведе до погрешни изводи и
съответно до неадекватни мениджърски решения и действия.
Пето. Брутната и нетната рентабилност за първите четири години от изследвания
период показват твърде ниски стойности, а през 2012 г. резултатите са почти
катастрофални. Причините за това състояние вече бяха многократно подчертавани.
Шесто. Индикаторът за финансовия потенциал на дружеството като
предпоставка и фактор за рисковата изложеност на паричните потоци, въпреки
критичните му стойности, показва сравнително ниска рискова ситуация.
Седмо. Индикаторите за най-динамичните аспекти в използването и управлението
на капитала, активите и техните компоненти – обращаемостта, т.е. търговската
(деловата) активност на ЗАД „Булстрад,” показват умерени стойности на развитие, но с
тенденции към бавно и евентуално по-трайно забавяне. До голяма степен това се дължи
на особеностите на застрахователния бизнес, спецификата на структурите и
компонентите на капитала (активите и пасивите), както и на обстоятелства, свързани с
особеностите на застрахователните операции и финансовото регулиране.
При рисковата диагностика и анализа задължително трябва да се отчитат
особеностите на организационната и управленска структура на застрахователното
дружество, позициите му спрямо други бизнес структури, свързаните с него дружества,
партньори, посредници и пр., които в бизнес отношенията оказват влияние върху
цялостната му дейност, включително и върху финансовите, паричните потоци и
корпоративния паричен оборот като цяло. Фокусираме вниманието и акцентираме върху
това обстоятелство, което в много случаи може да се прояви и като рисково, защото ЗАД
„Булстрад” оперира на пазара като икономически субект със сложна и динамична
структура и бизнес отношения.
В крайна сметка, след цялостния многостранен диагностичен анализ и на базата
на получените резултати, в дисертацията се прави окончателното заключение:
Всички застрахователно-технически, финансови проблеми и рискови
ситуации за дружеството, включително и за паричните потоци, се пораждат
основно в сферата на оперативната (застрахователната) дейност; оттам
негативните ефекти се пренасят и влияят пряко или косвено върху трансакциите,
структурите, техните елементи и застрахователно-техническите величини в
другите, незастрахователните, дейности; затова, с основание може да се твърди,
че портфейлът „Оперативна (застрахователна) дейност” на ЗАД „Булстрад” е
основната проблемна област; следователно, именно към него трябва да се насочи
34
вероятностната оценка и анализът на застрахователния риск за установяване на
неговите параметри.
Вероятностна количествена оценка и анализ на паричните потоци на ЗАД
„Булстрад”
В тази част на дисертацията е представен третият, вероятностният, аспект
на количествената оценка на риска при паричните потоци на ЗАД „Булстрад”.
В съответствие с представената методология и на базата на собствената ни
концепция, вероятностната оценка е извършена последователно в няколко варианта
(модела), ориентирани към по-важните рискови състояния и измерители.
По отношение на направленията на рисковата оценка са избрани индикатори,
които отразяват най-критичните и негативно влияещи върху риска обстоятелства,
каквито са нетната квота на щетите, рентабилността на паричните потоци,
основните съотношения на паричните средства и потоци пр. Последователно са
приложени някои от традиционните методи, модели и вероятностни интерпретации,
познати от теорията на вероятностите, теорията на риска, рисковата статистика и пр. По-
конкретно, използвани са изведените на базата на разполагаемите данни вероятностни и
параметрични измерители като: дисперсията, стандартното отклонение,
математическото очакване (средният аритметичен, т.е.най-вероятен резултат),
доверителната вероятност, нормираното стандартно отклонение и пр. Вероятностите и границите на доверителните интервали са изведени чрез един от най-
семплите варианти на второто неравенство на Чебишев 23, вероятността за най-
вероятния резултат, вероятността за отклонения на резултатите в дадени
граници и пр. Наред с това, приложен е и един специфичен, по-малко известен и
конкретно ориентиран към оценката на финансовия риск при паричните потоци
математически модел. За прецизиране на оценъчните резултати се правят съответни
съпоставки, сравнения и изводи за получените при различните варианти резултати.
Вероятностна количествена оценка на риска чрез нетната квота на щетите
В следващото изложение насочваме вниманието най-напред към вероятностната
оценка на нетната (без разноските) квота на щетите при самозадържането на
седанта. Основание за подобен подход ни дават следните обстоятелства:
Тя отразява какъв процент (дял) от чистия премиен приход, предназначен за
изплащане на застрахователните обезщетения, действително е изплатен през
отделните години на изследвания период. Следователно, нетната квота дава
представа за размера и дела на най-големия и опасен за дружеството
негативен (изходящ) паричен поток
23 В случая е избрано едно от следствията на неравенството на Чебишев, използвано като „правило на
сигмите”. За подробности виж: Михалев, Д.Й. Избрани лекции по статистика, следствие 2.2.с. 3.
http://math.vtu.bg/Stat.pdf
35
В застрахователната теория и практика основателно се счита, че от такава
гледна точка тази квота е по-точният финансов и рисков показател за
развитието на риска.
От предходните проучвания и анализи се установи, че най-критичният,
нестабилен и опасен за дружеството рисков показател е именно нетната
квота на щетите при самозадържането на седанта. Това обстоятелство
подсказва, а след вероятностната оценка категорично доказва, че вниманието
на застрахователя следва да се фокусира предимно и основно върху
проблемните области, които са свързани и зависими от застрахователните
плащания и негативните парични потоци.
От информацията, с която разполагаме и извършените изчисления се
установява, че нетната квота при самозадържането на седанта показва твърде
високи, тревожни, стойности, които бележат устойчива тенденция на
нарастване.
Както беше казано по-горе, вероятностната оценка на риска чрез нетната квота на
щетите е извършена последователно по няколко начина (варианта) и модела.
Основната цел за това е големината на риска при паричните потоци на дружеството да
бъде изследвана в повече аспекти и на базата на сравненията да бъдат направени
съответните констатации, анализи и изводи.
Първият модел (алгоритъм), по който правим вероятностната оценка, се базира
на едно от основните свойства на плътността на разпределение при нормалното
разпределение (съгласно Закона на Гаус) и служи за извеждане на позната от рисковата
статистика максималната вероятност за най-вероятния резултат Pmax =P( X ). Тази
вероятност е необходима, тъй като тя отразява максималната вероятност за настъпване
на резултатите (квотата на щетите, размера на обезщетенията, рентабилността и пр.) със
стойности на математическото очакване, за което в нашия случай възприемаме средния
аритметичен (най-вероятен) резултат.
Формулата на максималната вероятност, по която е изведена търсената
вероятност е следната:
2
1 XPPmax
Вторият модел, по който се извършва вероятностната оценка, се базира на
второто следствие от второто неравенство на Чебишев. Обстоятелствата и
аргументите, наложили ориентацията и извършването на оценката на риска чрез този
модел са следните:
структурата на модела (формулата) включва параметрични елементи,
които са изведени в предходните части на работата или са изчислени и
систематизирани в помощни, допълнително съставени за целта, таблици;
това са абсолютните и относителните рискови показатели и традиционните
мерки за вероятностните разпределения, които бяха посочени по-горе;
моделът е валиден за всички емпирични разпределения на изследваната
(случайната) величина, т.е. не е наложително да се знае конкретно
законът (видът) на вероятностното разпределение на случайните величина
36
и параметри; освен това този модел е приложим както към
положителните, така и към отрицателните стойности на
изследваните променливи;
при положение, че са известни структурните компоненти на модела, като
математическото очакване (средният аритметичен, т.е. най-вероятният
резултат и стандартното отклонение), алгоритъмът (формулата) на
избрания от нас вариант е подходящ и лесно приложим за практически
цели и съответни изчисления на вероятностите.
възприетият модел на Чебишев позволява чрез средноаритметичния (най-
вероятен) резултат сравнително точно да се правят изводи и очаквани
предвиждания за наблюдаваната (изследваната) променлива.
При вероятностната оценка на риска използваме постановката в неравенството на
Чебишев, че „ако случайната величина Х има математическо очакване
M(X)=E(X)=m и дисперсия D(X) = σ2, то в сила са следните вероятности:
2
1
t.t)X(MXP и
2
11
t.t)X(MXP
За целите на настоящата вероятностна оценка практическият смисъл на горните
формулировки може да бъде интерпретиран така: вероятността, че абсолютната
численост на коя да е наблюдавана стохастична величина (нето квота на щетите,
рентабилност, застрахователни обезщетения и пр.) се отклонява t пъти
стандарта ( σ2) от математическото ѝ очакване М(Х), е по-малка от числеността
2
1
t.
В представения модел величината t e нормираното стандартно отклонение,
чрез което параметрите, изразени в различни мерни единици стават сравними. Тя служи
като мярка, показваща колко пъти сигма се съдържа в дадено отклонение. Затова
представеният модел е известен още като „правило на сигмите”, а отклонението се
изразява се в „пъти сигма”. Нормираното отклонение се изчислява по следната
формула:
XXt
При положение, че нормираното отклонение (t) е по-малко от единица (t<1),
изчисленията се „деформират” и губят смисъл. Това налага изборът на друга стойност,
имаща отношение при използване на модела, но която отговаря на условието ( t >1).
При вероятностната оценка по-долу, без да се променя логиката и структурата на
модела, за по-голяма яснота по-нататък променяме само символите (означенията) на
променливите във формулите на всички изчислявани параметри, включително и при
Чебишевото неравенство, както следва: изследваната (случайната) величина (X)
става LR (Loss Ratioo), а математическото ѝ очакване (средният аритметичен,
най-вероятен, резултат) – LR
37
В застраховането като много важен и показателен, повече практически, параметър
се явява т. нар. относителен среден риск ( µ ). Той отразява вариационния коефициент
на колебанията на риска и дава информация за разсейването на признака, изразено в
проценти. Това позволява сравняването на вариацията на изследваните признаци,
когато те са изразени чрез различни мерни единици. От практическа гледна точка обаче,
най-важната му характеристика се свързва с факта, че той изразява степента на
чувствителност и устойчивост на изследвания параметър и състава на дружеството
към риска като цяло. Освен това, чрез тази мярка се доказва, че във времето и
пространството, даже и при условия на свръхбезопасност, на абсолютна сигурност не
може да се разчита. Обстоятелството, че разглежданият параметър е
правопропорционален на стандартното отклонение, т. е. на разсейването и степента на
отклонение на стойностите на променливата величина, го подчертава като много важен
рисков параметър. По тези причини относителният среден риск в застраховането винаги
трябва да се има предвид, да се следи и управлява от застрахователя. В следващото
изложение той също ще бъде разгледан. Неговата формула е следната:
)LR(M
)LR(D
x
Така представените модели са приложени последователно при вероятностната
оценка на основните абсолютни и относителни показатели, посочени по-горе. За
извеждането на числовите стойности на основните параметри (математическото
очакване, дисперсията, стандартното отклонение и пр.) са съставени подходящи
помощни таблици.
Използваните данни и параметри за вероятностната оценка и изследването на
риска чрез нетната квота на щетите на седанта са изчислени и систематизирани в
таблица.
Нетна квота на щетите при самозадържането на седанта ЗАД „Булстрад”,
математическо очакване (средноаритметичен резултат) и стандартно отклонение
за периода 2008-2012 г.
Таблица № 1.
ГОДИНА
Нетна (без разноските)
квота на щетите на
седанта
ix
(%)
)xx( i
D(X)2=σ2.= )xx( i 2
2008 82,01 - 13,77 189,61
2009 82,59 - 13,19 173,98
2010 84,37 - 11,41 130,19
2011 94,29 - 1,49 2,22
2012 135,64 39,86 1 588,82
Общо ∑хi=478,9 - ∑ D(X)2= σ2=. 2 084,82
Средно М(Е) = E(X) = x =95,78 - σ =22,82
38
Средният аритметичен (най-вероятен) резултат, който приемаме за
математическото очакване, е изчислен както следва:
78955
90478,
,
n
xx = M(LR) i
Изчислената средна величина на нетната квота на щетите при самозадържането
на седанта, която възприехме за най-вероятното (математическото) очакване, показва
твърде висока, близка до 100 %, тревожна за дружеството стойност. Тя свидетелства за
изключително неблагоприятното развитие на риска, което е основната причина за
големия негативен (изходящ, невъзвращаем) паричен поток в оборота на седанта за
разглеждания период.
Другият основен параметър, стандартното отклонение (D(X) = σ) е изведен по
коригираната формула за изчисляване на стандартното отклонение на Бесел чрез
представените данни по следния начин:
%,
,
n
xx)LR(D
i8222
4
822084
1
2
След така извършените изчисления, особено във връзка с високата средна
стойност на нетната квота на щетите, се прави изводът, че застрахователното
дружество трябва да предприеме адекватни застрахователно-технически и
икономически мерки за подобряване на риска чрез снижаване стойността на
нетната квота на щетите. При това положение следва да бъде даден задоволителен
отговор на няколко основателни въпроса:
Към каква максимална целева стойност (размер) на нетната квота на
щетите застрахователят следва да се ориентира и да възприеме като
сравнително благоприятна и разумна величина?
В какви числови граници се очаква абсолютната стойност на възприетата
целева нетна квота на щетите да настъпи при предварително зададена
вероятност 98500,)x(P ?
Каква е вероятността абсолютната стойност на възприетата квота да не
се отклонява от математическото очакване (средната аритметична) за
изследвания период с не по-вече от t-пъти стандартното отклонение?
При така поставените въпроси, по принцип следва да се избере целевата стойност
на нетната квота на седанта. На базата на изведените емпирични резултати и с оглед на
традиционната застрахователна практика на пазара, ориентацията е към една
сравнително висока24, но разумна за възможностите на дружеството стойност, която да
бъде по-ниска или най-много равна на 80 %, т.е. %,LR 0080 . Така чрез този
24 Емпиричните данни показват, че с оглед установеното развитие на риска чрез застрахователните
относителни рискови показатели, изборът на по-ниска стойност на квотата няма да бъде реалистичен,
при което получените резултати ще бъдат лишени от обективния смисъл.
39
приблизителен и ориентировъчен размер на квотата се дава отговор на първия въпрос,
поставен по-горе.
Отговорът на втория въпрос се свързва с извеждането на вероятността чрез
следната формула:
2
11
t.t)LR(MLRP
Нормираното отклонение е изчислено както следва:
69108222
7815
8222
78950080,
,
,
,
,,
)LR(D
)LR(MLRt
От получения резултат се установява, че параметърът t e по-малък от 1, т.е. t <1,
което е в противоречие с изискването t >1. Това налага изборът на друг, подходящ и
имащ връзка с параметрите на уравнението коефициент, чиято стойност да се възприеме
като стойност на параметъра t. С оглед на това в дисертацията е посочено, че вместо
съвсем произволна величина, по-подходяща за целта може да бъде стойността на
отношението (коефициентът) между възприетата нетна квота на щетите (LR) и
стандартното отклонение (σ). Подобен начин е в съответствие със сигмалния подход
(„правилото за сигмите”), прилаган в застрахователната статистика и теорията на
вероятностите.
В конкретния случай новата стойност на t е:
538222
0080,
,
,LRt
С изведените стойности на всички параметри правим съответните замествания в
неравенството на Чебишев и получаваме търсената вероятност както следва:
%,,,,
,},.,,,{P
t.t)LR(MLRP
8491918400816012512
11
53
1182225378950080
11
22
Получената стойност показва, че може да се очаква с вероятност 91,84 %
абсолютната стойност на възприетата квота да не се отклонява от средната аритметична
(математическото очакване) с повече от 3,5 пъти стандартното отклонение.
Търсената вероятност синтезира връзките и взаимозависимостите на
изведените на базата на разполагаемата емпирична информация основни рискови
параметри и затова тя има твърде съществено познавателно значение. Установява се, че
вероятността е достатъчно благоприятна, което се дължи главно на възприетата,
сравнително висока, стойност на ориентировъчната нетна квота на щетите. Високата
стойност на вероятността свидетелства, че с цената на по-големи усилия и при
40
определени условия, е възможно и ЗАД „Булстрад” да е в състояние да подобри
застрахователните рискови показатели, а оттам и рисковата изложеност и риска при
паричните потоци от оперативна дейност и на агрегатния паричен поток като цяло.
238207895
8222,
,
,
x
Вероятностна количествена оценка чрез „индекса на финансовия риск при
паричните потоци”
Приложеният по-долу модел за изчисляване индекса на финансовия риск25 при
паричните потоци е част от методиката, залегнала в разработения от група руски
специалисти многофункционален програмен продукт за управление на паричните
потоци в бизнес фирмите, известен под наименованието „Risk Finance”.26 Моделът се
свежда до извеждането на рисковия индекс чрез вариационния коефициент при сумата
от рентабилността на паричните потоци и дела на паричните средства и паричните
еквиваленти на фирмата за даден период. Впоследствие, чрез известна модификация на
вариант от Чебишевите неравенства, се изчислява вероятността за осъществяването на
финансовия риск.
Алгоритъмът за изчисляването на „индекса” е представен чрез следната формула:
rcfS
]CAP)RCF(E[RI
,
където: RI e индексът на финансовия риск на агрегирания паричен поток; E(RCF) –
среден (най-вероятен) размер на коефициента на рентабилност на агрегирания паричен
поток за периода; CAP – дял (коефициент) на паричните средства и паричните
еквиваленти в активите на дружеството; Srcf – стандартното отклонение на
рентабилността на агрегирания паричен поток;
В цитираната по-горе публикация за извеждането на вероятността за
настъпването на финансовия риск P(RI) се предлага следната формула:
1002
12
.RI.
)RI(P
Извеждането на индекса и вероятността за настъпването на финансовия риск при
паричните потоци на ЗАД „Булстрад” е извършено в два основни варианта
(направления).
Първият вариант е изчислен по отношение на сумата от средния размер на
рентабилността на агрегирания паричен поток E(RCF) и дела (коефициента) на
паричните средства и еквиваленти на дружеството. Изведените в т. 4 на гл.II данни за
25 За краткост, понататък в изложението ще упатребяваме само „индексът” 26 За подробности виж: Дулова, И. Н., В. Ж. Дубровский, Е. А. Кузьмин Оценка финансового риска в
прогнозах денежных потоков многопродуктового предприятия, Вестник Челябинского
государственного университета. 2011. № 6 (221).Экономика. Вып. 31. С. 100–107
41
рентабилността на паричния поток от оперативна дейност (коефициентът К7,) по
обясними причини, се оказаха неподходящи за настоящата цел. Това още тогава бе
показателно, а сега вече и очевидно доказано, за относително високия финансов
рискпри този паричен поток. Именно затова се преориентираме към показателя
„рентабилност на агрегатния паричен поток (АПП)” на ЗАД „Булстрад”.
Изходните и обработените данни за извеждането на индекса и вероятността за
настъпването на финансовия риск са систематизирани в следващата таблица.
Коефициент на рентабилност на агрегирания паричен поток, дял на паричните
средства & еквиваленти и индекс на финансовия риск при агрегирания паричен
поток на ЗАД „Булстрад” за периода 2008-2012 г.
Таблица № 2.
ГОДИНА
Коефициент
на
рентабилност
на
агрегирания
ПП
(RCF)
(х)
Откл
онение
)xx(
σ2 =
)xx( 2
Дял на
ПС и
ПЕ
(CAP)
E(RCF)
+ CAP
RI
2008 1,23 - 2,24 5,02 0,09 1,32 0,06
2009 - 12,54 - 16,01 256,32 0,08 -12,46 -0,63
2010 1,00 - 2,47 6,10 0,08 0,92 0,05
2011 0,01 - 3,46 11,97 0,13 0,14 0,01
2012 - 7,06 - 10,53 110,88 0,10 - 6,96 - 0,35
Общо - 17,36 ∑- 34,71 ∑390,30 ∑ 0,48 ∑-17,04 ∑-0,86
Средно за
периода x = - 3,47 x =- 6,94 σ =9,88 x =0,1 x = - 3,46 x =0,17
Изходните данни за рентабилността на агрегирания паричен поток (RCF) и за дела
на паричните средства и еквиваленти (CAP) са взети от изложеното в т. ч. на гл. II.
Стандартното отклонение е изчислено по формулата:
Srcf = (σ) = 4
30390, = 5794, = 9,88
След заместване на общите символи с получените величини, изчисленият по
възприетата формула индекс на финансовия риск при паричните потоци за периода е
както следва:
35020889
463
889
10473,
,
,
,
],,[
S
]CAP)RCF(E[RI
rcf
Като се има предвид, че стойностите на индекса са в границите от 0 ÷ 1,
полученият резултат показва, че рисковият индекс при агрегатния паричен поток е
42
твърде нисък. Това се дължи на обстоятелството, че върху рентабилността, следователно
и върху финансовия риск, силно влияние оказват състоянието и динамиката на другите
два парични потока, особено динамиката на паричния поток от инвестиционната
дейност.
Вторият вариант е аналогичен на предходния, но в случая оценката е
извършена по отношението на сумата от средния размер на коефициента на
рентабилност на агрегатния паричен поток (E(RCF)) и дела (коефициента) на
финансовите активи (CAPфа) на дружеството. Подобно решение има основание,
защото застраховането е финансова категория и по-голямата част от активите му са в
налична (?……) („кеш” по сметки) или облечени в униформата на високоликвидни
финансови инструменти, служещи за гаранция в операциите на застрахователното
дружество.
Обстоятелството, че подходът и алгоритъмът при оценката са аналогични на
предходния вариант, за избягването на излишните повторения, извършените замествания
и изчислените резултати директно са представени в следващата таблица.
Коефициент на рентабилност на АПП, дял (коефициент) на финансовите активи и
индекс на финансовия риск на агрегирания паричен поток на ЗАД „Булстрад” за
периода 2008-2012 г.
Таблица № 3.
ГОДИНА
Коефициент
на
рентабилност
на
агрегирания
ПП
(RCF)
(х)
Откл
онение
)xx(
σ2 =
)xx( 2
Дял на
ФА
(CAP фа)
E(RCF)
+
(CAPфа)
RI
2008 1,23 - 2,24 5,02 0,86 2,09 0,24
2009 - 12,54 - 16,01 256,32 0,88 -11,66 -1,32
2010 1,00 - 2,47 6,10 0,88 1,88 0,21
2011 0,01 - 3,46 11,97 0,89 0,90 0,10
2012 - 7,06 - 10,53 110,88 0,88 - 6,18 -0,70
Общо - 17,36 ∑-34,71 ∑390,30 ∑4,39 -12,97 -1,47
Средно за
периода x = - 3,47 x =-6,94 σ =9,88 x =0,87 x =2,60 0,21
Изчислената по възприетата формула и данните в таблицата стойност на рисковия
индекс е:
2630889
602
889
870473,
,
,
,
],,[
S
]CAP)RCF(E[RI
rcf
фа
43
Изчисленията показват, че при втория вариант отражението, което дава
стойността (размерът) на всички финансови активи на дружеството върху индекса на
риска, е чувствително. Рискът бележи спад с около 34,5 %. В застраховането, а особено
при паричните потоци, намаляването на риска в такива граници се смята като
съществено, особено в кризисни условия и динамична, неблагоприятна икономическа
конюнктура.
Глава трета е посветена на мониторинга на застрахователния риск и риска
при паричните потоци на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп” АД.
Идентифицира се портфейлната структура чрез застрахователните обезщетения.
Дават се насоки и възможности за преструктуриране и диверсифициране на
застрахователния портфейл чрез разширяване на застрахователното поле.
По долу са представени някои от тях:
На първо място да се фокусира вниманието предимно върху онези застраховки,
при които дружеството традиционно има дългогодишен професионален опит и
репутация на националния и международния застрахователен пазар. В случая става
въпрос за авиационните застраховки, застраховките „Морско каско”, „Морско
карго”, техническото застраховане, застраховането на СМР, „бондингът”
(застраховане на финансови гаранции) и др. От таблицата в дисертацията прави
впечатление, че при повечето от тях тенденциите през последните години бележат, макар
и слабо изразен, спад. Установи се, че при тези, емблематични за ЗАД „Булстрад”
застраховки, е налице достатъчно поле за работа. Основание за това ни дава
обстоятелството, че дружеството има добре развита маркетингова мрежа, а така също и
позиционираната на Лондонския пазар брокерска фирма EIRB, са достатъчно
предимство за повишаване аквизиционната активност в посочените области. При по-
внимателна застрахователна политика, дружеството може да разработи и предложи
някои застрахователни продукти в областта на „бондинга” (застраховката на
финансови гаранции). Прави впечатление, че дружеството не е посочило, че работи в
тази сфера, или резултатите са незначителни в общия застрахователен портфейл. В
същото време то предлага застраховане на кредити (с дял от около 5,5 -6,0 %), където
рисковата изложеност е подобна.
Второ. Считаме, че ЗАД „Булстрад” е в състояние да повиши аквизиционната си
дейност и дела в портфейла, в сферата на застраховането на „Обща гражданска
отговорност”. Възможности за това виждаме основно в практиката в областта на
изграждането на водопроводи и водопроводни инсталации, подземни електропроводи,
телекомуникационни съоръжения, строително-монтажни работи, подземни проучвания
и пр. Рискът в тези сфери е свързан с преки и косвени, понякога твърде съществени,
загуби от случайно нанесени повреди, които може да имат понякога дълготраен
кумулативен ефект за потърпевшите. В това отношение дружеството може да предложи
актуализирани, гъвкави и специално ориентирани по видове клиенти
застрахователни продукти и да разшири полето на застрахователната си работа.
Убеждението в подобна необходимост се базира от ежедневието, съпроводено от чести
44
аварии, настъпили по вина на изпълнителски организации, които в повечето случаи не
са адекватно застраховали общата си гражданска отговорност.
Като трето направление (застрахователна област) за разширяване на
аквизиционната дейност ние виждаме застраховането на товари по време на превоз.
През разглеждания период се забелязва тенденция на слабо понижение на дела на този
вид застраховане в портфейла на дружеството. Смятаме, че при по-интензивна активност
на външната мрежа, дружеството може да повиши положителните резултати. В
предходни периоди, в тази сфера то заемаше твърде престижни позиции.
Четвърто. Като имаме предвид, че през 2013 година ЗАД „Булстрад” е
направило пробив в областта на застраховането на релсови превозни средства (
генериран премиен приход от 3426 хил. лв.), констатираме, че и в тази сфера има
известни възможности и поле за работа. Нещо повече, бъдещата приватизация на БДЖ
във всички случаи би намалила доминиращите, понастоящем, позиции на някои
застрахователи, които продължително време държаха този сектор от застрахователния
пазар.
С така направените предложения съвсем не изразяваме становище, че в другите
застрахователни браншове липсват възможности за повишаване на аквизиционната
работа. В случая, на базата на информацията от проучванията, правим опит да
идентифицираме някои пазарни сегменти и ниши, в които не липсват възможности за
сключването на застраховки.
След така направените предложения представените идеи са допълнени и
пояснени. В това отношение се подчертава, че следва да се има предвид, че при
разширяването на аквизиционната работа в посочените по-горе (а и в другите)
застрахователни браншове положителни ефекти могат да се търсят в няколко аспекта,
а именно:
Увеличаването на дела на която и да е застраховка, включително и
предложените по-горе, потенциално води до повишено диверсифициране и
логически автоматично преструктуриране на дяловете на всички
застраховки.
Проучванията ни показват, че както абсолютните, така и относителните рискови
показатели при предложените застраховки са в поносими, твърде ниски и
безопасни граници. Следователно, с разширяването на техния дял в
застрахователния портфейл, ЗАД „Булстрад” може да се надява на по-
благоприятно „изравняване” на застрахователния риск и риска при паричните
потоци.
При добро управление на риска и по-ниската степен на ощетимост,
допълнителният ефект от диверсификацията и преструктурирането се свежда
до нарастване на агрегирания положителен резултат и печалбата на
дружеството.
С увеличаването на брутния премиен приход е възможно увеличаване обема на
входящия паричен поток от оперативна дейност.
Вследствие на горните ефекти – снижаване размера на застрахователните
обезщетения, т.е. намаляване на негативния паричен поток (отток) от
оперативна дейност, който, както се установи, е основен проблем през
последните години на разглеждания период.
45
Изложените в дисертацията идеи и очакваните ефекти от тях не са абсолютно
задължителни, а само индикативни за дружеството. Възприемането на
предложенията ни и предприемането на евентуални действия в тази посока трябва да
става на базата на задълбочени проучвания и анализи на застрахователния портфейл,
на подпортфейлите 27 , на риска, на финансовите възможности на дружеството, на
цялостната негова корпоративна политика и пр. Това зависи също и от степента на
„рисковия апетит” и „рисковия толеранс” на застрахователя, които са важни
елементи и индикатори на добрия рисков мониторинг и риск мениджмънт като цяло.
В обсега на предложенията от организационен характер попадат и други
направления. Така например ревизията и реаранжирането на
презастрахователната програма има повече организационни аспекти, които също
следва да се вземат под внимание. Особеностите на проблематиката обаче налагат
нашите предложения да бъдат разгледани отделно в следващото изложение.
Насоки и възможности за разширяване на застрахователното поле чрез
аквизиционната дейност
Диверсификацията и разширяването на мащабите на застрахователната работа в
много голяма степен зависи от качеството и културата на аквизиционната дейност. В
условията на съвременното бизнес пространство тя става първостепенен фактор за
нарастване на премийния приход, следователно и за генерирането на положителни
(входящи) парични потоци.
Съвременните подходи и практики в аквизиционна дейност придобиват все по-
нови характеристики и параметри, които я представят като високоинтелектуална,
бихейвиористична дейност, базирана на конкурентно маркетингово поведение на
застрахователните компании.
Предложенията ни във връзка с диверсифицирането на застрахователния
портфейл, изравняването на риска и увеличаването на премийния приход на ЗАД
„Булстрад” могат да се развият в твърде широк диапазон и направления. Вниманието
обаче е фокусирано върху няколко, които смятаме, че са във възможностите на
изследваното дружество.
Разширение на застрахователния портфейл (по отделните застраховки и като
цяло), освен чрез набирането на нови клиенти, полагане на максимални усилия и
политики за задържане на старата клиентела, особено ключовите (едрите)
клиенти. Превръщането им в лоялни на дружеството потребители е задължителна
и приоритетна задача. За целта е наложително оптимизиране и модернизиране на
пласментната мрежа и маркетинговите технологии.
Ревизиране и актуализиране на застрахователните продукти с оглед
повишаването на тяхната атрактивност, полезност и пласмент.
27 В следващото изложение някои от направленията и аспектите за анализ на портфейла ще бъдат
разгледани по-долу в изложението.
46
„Къстъмизиране” (адаптиране) към определени пазарни сегменти, ниши и
индивидуални клиенти на застрахователни продукти, при които пласментът в
една или друга степен се очертава като проблематичен или е свързан със
специални изисквания.
С оглед на горните идеи, предлагаме разработване на гъвкави продукти,
позволяващи адаптиране и „пакетиране” съобразно предпочитанията на
клиента. Става въпрос за застрахователни продукти, при които по-свободно да се
комбинират рисковите покрития (да се изваждат и добавят определени опасности)
и преференции, вместо чрез различни клаузи и анекси те да се „надграждат”
(натрупват), каквато преобладаващо е сегашната практика. По този начин
продуктът би бил по-атрактивен, по-евтин и предпочитан.
Освен при застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите”
електронната търговия да се разшири и по отношение и на други
застрахователни браншове. Това е възможно при застраховките, при които
условностите и сключването на договора е по-опростено (нар. абонаментно
застраховане, последващо застраховане на карго и др. подобни). Приложимо е
също особено при лоялни и редовни клиенти. За целта е необходимо търсенето на
индивидуални подходи, повишаване на застрахователната и
корпоративната култура и експедитивността при всички процедури, главно
при ликвидацията и изплащането на щетите.
Интензифициране на „банкашурънса” както за индивидуални, така и за
корпоративни клиенти чрез съответни преференции и изгодни застрахователни
условия и комбинации.
Анализиране и оценка на дела и ефективността от аквизиционната дейност на
външните посредници (застрахователните брокери и други агенти) и на
собствената пласментна (външна мрежа и директно застраховане).
В особени случаи, където е възможно – съкращаване на „веригата на
предлагане” и стимулиране на директните продажби.
Следва да се подчертае, че застрахователното дружество може да приложи и
други подходи и начини за повишаване интензивността и ефективността на
аквизиционната работа. Те следва да се съобразяват с конкретната ситуация и
корпоративните цели. Най-голям положителен ефект е постижим, когато предложените
мероприятия и действия се прилагат комплексно.
Застрахователно-технически аспекти и направления на рисковия мониторинг
Нашите предложения, свързани със застрахователно-техническите аспекти и
направленията за осъществяване на текущ рисковия мониторинг, се свеждат до
очертаването на няколко основни препоръчителни действия за мониторинг на риска
при агрегирания застрахователен портфейл и паричните потоци на ЗАД „Булстрад”.
Първо. Проектиране и разработване на методика, включваща система и
практически механизми за осъществяване на текущ мониторинг и контрол върху
риска в агрегирания застрахователен портфейл на дружеството. Теоретически и
практически, подобна методика ще гарантира цялостния процес на корпоративния и
рисковия мениджмънт. Тя ще служи като ефикасно средство при изследванията и
вземането на решения относно: формирането, развитието и управлението на агрегирания
застрахователен портфейл; управлението на аквизиционната, оперативната,
47
инвестиционната и финансовата дейност на дружеството; подписваческата
(„ънъррайтинговата”) политика; управлението, включително и мониторинга на
корпоративните рискове; презастрахователната политика и пр. Разработването и
реализацията на подобна методика ще позволи на дружеството да разработва и прилага
индивидуални (собствени) общи (корпоративни, за цялото дружество) и частни (по
структурни елементи, рискови, тарифни, персонални и пр.) модели.
Второ. Разработването на методика трябва да се базира преди всичко на
задълбочен, максимално обективен и реалистичен, динамичен многостранен
(многоаспектен) анализ.
Във връзка с предложенията относно рисковия мониторинг на паричните потоци, в
дисертацията се препоръчва реализацията на подобен анализ да се насочи главно в две
посоки:
Преди всичко е задължително осъществяването на периодичен (при
необходимост текущ) или ситуационен многостранен хоризонтален
динамичен анализ на агрегирания застрахователен портфейл.
Извършване на вертикален динамичен анализ, фокусиран върху
застрахователно-техническите аспекти и величини при отделните
застраховки и процеси.
Препоръчва се целите и свързаните с управлението и мониторинга на риска в
агрегирания застрахователен портфейл задачи при хоризонталния анализ, да се
ориентират главно към установяването профила и структурата на портфейла в
следните направления:
Видове застраховки и застрахователни продукти (схеми). Чрез
установяването на дела на всеки вид застраховки 28 и продукти (като структурни
портфейлни елементи) при анализа ще се установи: степента на диверсифицираност
и балансираност, респ. небалансираност, възможностите за разпределение и
„изравняване на риска и пр. По този начин ще се установи степента на
функционалност и ефективност на портфейла и на неговите компоненти,
включително способността му (възможностите) за генериране на положителни
парични потоци. Ефективността може да бъде определена при съпоставка на: броя на
сключените и валидни застрахователни договори; размера на премийния приход
(приноса, т.е. положителния паричен поток) и на изплатените застрахователни
обезщетения (отлива, т.е. негативния поток) по отделните застраховки и на портфейла
като цяло. Резултатите са показателни за рентабилността, респ. дефицитността на
застраховките и на общия застрахователен портфейл.
Форма на застраховане. Декомпозирането и анализът в този аспект
позволява да се установи коя форма на застраховане (задължителната или доброволната)
генерира положителни парични потоци и коя лежи в основата на негативния паричен
поток. При проучването и анализа следва да се съобразят особеностите на двете форми,
28 Подобно на извършения от нас по-горе анализ. Застрахователното дружество разполага с голям обем
емпирична статистическа информация, до която свободният достъп е ограничен, включително и за нас.
Финансовите и риск мениджърите обаче са в състояние да я използват при правенето на подробни
многоаспектни анализи и експерименти в рамките на корпоративния риск мениджмънт.
48
застрахователното регулиране и практиката на дружеството в нормални и екстремални
икономически условия.
Типове застраховани субекти (физически и юридически лица).
Изследването и анализът на структурата на портфейла по видове субекти позволява
установяването на дела на физическите и юридическите субекти в обема на премийния
приход и на застрахователните обезщетения при всяка застраховка. Така застрахователят
ще може най-общо да установи: броя на сключените договори; коя съвкупност (на
физическите или юридическите лица) генерира по-голям абсолютен размер
положителни (входящи) парични потоци (премиен приход) и при коя от двете
съвкупности се установява по-голям отток на финансови средства под формата на
негативни (изходящи) парични потоци (изплатени застрахователни обезщетения).
Особено внимание в това отношение трябва да се обърне на т. нар. „проблемни”
застраховки, т.е. застраховките, при които развитието на риска е неблагоприятно или
бележи критични стойности и тенденции.
В дисертацията аргументирано се препоръчва рисковият анализ да бъде
задълбочен още повече, като освен в горните аспекти, паричните потоци при премийния
приход и застрахователните обезщетения се изследват и по видове и форми на
застраховане при отделните застрахователни субекти. Това означава матричен (двоен)
подход на анализа, който позволява прецизиране на резултатите и изводите при
изследвания обект (конкретните застраховки). Разбираемо е, че и в този случай трябва
да се отчитат спецификата и параметрите на двата основни типа (субекти)
застраховани. Смятаме, че в това отношение целесъобразно е вниманието и анализите да
се фокусират предимно върху: начина на сключване на застраховките; честота на
събитията и застрахователните случаи; процеса „търсене-предлагане” на
застрахователни продукти; адекватността на рисковите покрития; мащабите (обема) на
предоставената застрахователна отговорност; маркетинга и мениджмънта на
аквизиционната дейност; спецификата при ликвидационната работа по субекти и
сключени застраховки и пр.
Получените от хоризонталния динамичен многостранен анализ резултати
дават достатъчно точна и ясна представа за: профила на портфейла в посочените
аспекти, направления и ефективност; проблемните зони (области, застраховки и пр.)
и насоките, в които трябва основно да се съсредоточат усилията, практическите
действия и механизми. Това ще позволи на застрахователя (риск мениджъра) да
упражнява още по-ефикасен и ефективен рисков мониторинг върху оперативната
дейност, застрахователния риск, включително и върху риска при паричните потоци.
По същество хоризонталният анализ трябва да служи като обща рамка и база при
вземането на следващите решения и действия на дружеството в контекста на рисковия
мониторинг. Тяхната рационалност, ефикасност и ефективност е обусловена от
резултатите след извършването на вертикален застрахователно-технически анализ.
Вертикалният анализ се свежда до задълбочено изследване на всеки един от
портфейлните структурни елементи. Обект на изследването са отделните видове
застраховане и застрахователни продукти, корпоративни политики, дейности и пр.
Предметът на анализа са специфичните застрахователно-технически величини,
аквизиционната и тарифната политика, тарифните ставки, премийните структури
(застрахователно-техническите планове), разноските и други, според конкретния случай,
елементи и ефекти. Следователно, този анализ може да се разглежда като изключително
49
важен инструмент при управлението и мониторинга както на отделните портфейлни
компоненти, така и на цялата система „застрахователно дружество”.
В дисертационния труд се посочва, че конкретната реализация на вертикалния
застрахователно-технически анализ може да се осъществява в няколко основни
направления:
Установяване развитието на риска и финансовото състояние на всеки вид
застраховане в агрегирания застрахователен портфейл. Изведените рискови показатели
се подлагат на сравнителен анализ за ранжирането (класирането) на застраховките по
степен на рисковата изложеност и риска. Подобен анализ трябва да се извърши и при
паричните потоци.
Идентифициране на проблемните, с най-неблагоприятни резултати, застраховки и
застрахователни продукти. От рисковата диагностика и анализите се установява, че
най-проблемната (дефицитна) е застраховката „Автокаско”, следвана от „Гражданска
отговорност на автомобилистите”. Анализът в тези проблемни зони следва да се
насочи към основните застрахователно-технически величини, техните стойности,
елементи и влиянието им върху развитието на риска при конкретната застраховка и при
портфейла като цяло. По-конкретно той трябва да се фокусира върху:
Рисковите показатели: брутна, нетна и комбинирана квота на щетите. От анализите
се установява, че при разглежданите застраховки показателите бележат високи
стойности и дефицитност, което свидетелства за „консумиране” на финансови средства
от други източници – положителните резултати на печелившите застраховки. Така се
генерират негативни парични потоци, които не могат да бъдат компенсирани чрез
паричните потоци от инвестиционната и финансовата дейност на дружеството.
Структурата на брутната застрахователна премия, т.е. съотношението (дела) на
нетната премия и разноските. Анализът на брутната премия служи като база за
следващото направление.
Анализ на генерираните по двете разглеждани застраховки разходи както следва:
Анализ на изплатените обезщетения, получените, респ. неполучените, обезщетения от
презастрахователите и разноските по направления и предназначение.
Особено внимание дружеството следва да обърне на добавката за разноски. За целта се
извеждат познатите три коефициента, с които си служи и БАКР.29 Проучванията ни
показват, че за разглеждания период почти всички коефициенти бележат тенденция на
нарастване, което е показателно за нарастване на негативните стойности и на паричните
потоци. През 2012 г., поради намалената аквизиционна дейност, тенденция на лек спад
отбелязва само комисионният коефициент. Това обаче не се отразява чувствително върху
статуса на паричния поток от оперативна дейност.
Анализите показват, че е наложително известно преструктуриране на
застрахователната тарифа, като вниманието се фокусира върху възможностите за
евентуално намаляване и оптимизиране на добавката за разноски. Така ще се повиши
делът и абсолютният размер на нетната премия. Предмет на специална ревизия и
евентуална корекция следва да бъдат предимно аквизиционните разноски.Това, макар
и слабо, ще съдейства за подобряване показателите за нетния паричен поток от
оперативна дейност.
Делът на рисковата премия и добавката за сигурност също трябва да бъде подложен на
задълбочен анализ. Така ще се установи доколко рисковата премия е достатъчна, респ.
29 Това са разходният, аквизиционният (комисионен) и комбинираният коефициент.
50
недостатъчна, за покриването на риска и каква част ще е необходима се покрива от
сигурностната добавка и чрез освобождаване на средства от техническите резерви.
Анализ на претенциите, предявени по съдебен ред и свързаните с воденето на дела
разноски. Практиката е доказала, че стойностите на тези „пера” са значителни във
времето и генерират понякога чувствителен дял от изходящите негативни парични
потоци.
Освен така направените от нас предложения, застрахователното дружество може да
осъществи и други инициативи от застрахователно-технически характер, които са в
неговите възможности и особено наложителни в конкретни ситуации .
51
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Оптимизирането на цялостната, особено оперативната дейност и
застрахователния портфейл на ЗАД „Булстрад”е възможно чрез разработването на
логически проектирана антирискова програма за управление на агрегатния риск. Като
професионален застраховател дружеството разполага с такава програма, която намира
практическа реализация в текущата работа. Извършените от нас изследвания и
констатациите от тях свидетелстват за необходимостта от актуализиране и прецизиране
на програмата в определени аспекти и конкретни направления. Последните са
продиктувани и се налагат от съществено изменилата се в глобален мащаб икономическа
конюнктура и свързаната с нея рискова изложеност на стопанските субекти през
последните няколко години. За това свидетелстват много примери за нарастване на риска
и мащабите на последиците от неговото проявление не само в застраховането, но и в
цялата икономическа система.
Във връзка с поставените цели на настоящата разработка и по-конкретно с
реализацията на мониторинга на застрахователния риск и риска при паричните потоци,
след представените по-горе насоки на динамичния многоаспектен анализ, склонни сме
да представим някои предложения за практически действия в тази сфера. Те могат да
бъдат преценени и при евентуална тяхна рационалност да бъдат прецизирани и да
залегнат в антирисковата корпоративна програма за управление на риска при ЗАД
„Булстрад”.
Все пак за придобиване на по-пълна представа, тук посочваме конкретните
ни предложения за практическа реализация на рисковия мениджмънт при
паричните потоци на общозастрахователното дружество. В дисертационния труд те
са разработени и обобщени в няколко основни области и направления.
Първо. Актуализиране на антирисковата програма във всички нейни части,
особено в разделите „Противодействие и контрол върху риска” и „Мониторинг на
рисковата ситуация”.
Второ. Разработване и включване в антирисковата програма на работеща
(функционална) методика за анализ и моделиране на застрахователния портфейл и
паричните потоци. Последната следва да се базира на принципите на съвременния
динамичен застрахователно-технически анализ. Той трябва да се третира като
инструмент за системен логически поход за финансово моделиране, позволяващо
изграждане на индивидуален (уникален за ЗАД „Булстрад”) модел на застрахователното
дружество, обобщаващ частните профили и модели на застрахователния портфейл (като
цяло и по видове застраховки), бизнес процесите, застрахователния риск и риска при
паричните потоци.
Като полезно средство за осъществяването на динамичния застрахователно-
технически анализ и особено във финансовата му част, може да служи разработена
специално за дружеството балансирана система от икономически и финансови
показатели.
Трето. Териториална диверсификация на портфейлите (по региони и области)
при проблемните застраховки с оглед по-доброто „изравняване” на риска.
52
Четвърто. Предварителна оценка на риска и повишаване на селекцията при
сключване на застраховките с цел елиминиране или ограничаване на рисковата, особено
доказаната, клиентела.
Пето. Актуализиране (доколкото е възможно) на застрахователните тарифи в
съответствие с действителното развитие на риска. От анализите се констатира, че това е
най-наложително при автомобилните застраховки. По-големи възможности и основание
(за повишаване) са налице при задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”.
Шесто. Оптимизиране на аквизиционните и административните разходи чрез
рационализиране и оптимизиране на пласментната мрежа. За целта е необходимо
ревизиране на пласментните канали – директни и по видове посредници, интензифициране
на електронната търговия и директните продажби.
Седмо. Прилагане на повишена рестриктивна политика и адекватно
управление на аквизиционната дейност при опити за сключване на спекулативни
застраховки (особено автомобилните, румънския синдром и пр.) от чужди граждани. Във
връзка с това е наложително и рационално управление на претенциите и действителните
загуби, настъпили в чужбина.
Осмо. Повишаване на превенцията и мониторинга при застрахователните измами
и злоупотреби.
Девето. Интензифициране на аквизиционната дейност в сферата на ниско
рисковите стопански сектори и застраховките с благоприятно (с ниска степен) развитие на
риска.
Десето. Повишаване събираемостта и редуциране случаите на отписване на
дължими застрахователни премии. Оптимизиране (намаляване) на провизиите за
компенсиране на несъбираеми вземания от клиенти, посредници, презастрахователи.
Единадесето. Повишаване експедитивността по ликвидационната работа и
съдебните спорове. Това може да спести значителни финансови средства.
Наред с така изредените практически действия, предлагаме антирисковата
програма за управление на застрахователния риск, при моделирането и управлението на
риска при паричните потоци дружеството да включи в управлението на риска при
паричните потоци технологията „Парични потоци под риск” (Cash Flow at Risk). Това е
сравнително нова концепция (в практически смисъл – инструмент, технология), подобна
на Value at Risk при капиталовите пазари, която става все по-популяна и наложителна за
управлението на паричните потоци в кризисни условия.
Най-общо, тази технология дава решение и отговор на въпроса: Приблизително
каква трябва да бъде стойността на отклонението между действителния и планирания
размер (обем) на паричения поток, при съществени изменения на рисковите обстоятелтва
53
в бизнес пространството?30 По същество това е сравнително нов метод за измерване на
риска с голяма вероятност при шокови пазарни промени главно при нефинасови
компании, към които се числят и застрахователните дружества.
Още по-добри резултати технологията CFaR може да даде при положение, че се
комбинира с алгоритмите на стимулационния метод „Монте Карло”. Последният
позволява създаването на множество сценарии за бъдещото развитие на риска, на
застрахователния портфейл, както и на паричните потоци на застрахователното
дружество.
Накрая, нашите предложения се свеждат до ревизиране и някои възможности за
реаранжиране на презастрахователната програма на ЗАД „Булстрад”. По специално
насочваме вниманието към „проблемните”, автомобилните застраховки. От извършените
в предходните части на разработката проучвания и анализи се констатира най-висока
рискова изложеност на тези портфейли. Те са очертаха (особено застраховка
„Автокаско”) с най-високи квоти на щетите и като генератори на големи негативни
(изходящи) парични потоци. В кредитния доклад на БАКР към м. ноември 2010 г. се
посочва, че „С оглед на недоброто развитие на риска по застраховка „ГО за МПС” е
сключен допълнителен квотен презастрахователен договор с водещ презастраховател.
Сключен е и квотен презастрахователен договор “КАСКО АСИСТАНС за чужбина”.31
Смятаме, че ревизирането и реаранжирането е наложително поради следните
аргументи:
Квотното (пропорционално) презастраховане е възможно при всички видове
застраховане. Следва да се има предвид, че пропорционалното разпределение на
застрахователната отговорност и застрахователно-техническите величини намалява риска,
но пласирането на цесията не променя неговия профил и параметри. Както е известно,
„презастрахователят следва съдбата на седанта”. Ние установихме по-рано, че развитието
на риска при презастрахователя е много благоприятно, за сметка на това при ЗАД
„Булстрад”.
Непропорционалното презастраховане (във факултативна или задължителна,
автоматична форма) се практикува в почти всички застрахователни браншове. То е
особено подходящо при застраховки, при които съществува голяма вероятност за
кумулиране на загубите и особено при които лимитите на отговорност са много високи
или не се посочват, т.е. при неограничена застрахователна отговорност. Застраховането на
гражданската отговорност на автомобилистите при ЗАД „Булстрад” е показало
кумулиране на загубите и на негативните парични потоци за периода. Това предполага, че
някой от непропорционалните методи би се оказал по-ефикасен и би могъл да замени
частично или изцяло презастраховането на разглежданата застраховка. Това обаче трябва
да става на базата на добре оценена рискова ситуация, рисков апетит и адекватен рисков
толеранс. Така става възможно по-обективно и реално определяне на самозадържането.
Направените в дисертационния труд предложения относно мениджмънта на
застрахователния риск и риска при паричните потоци са препоръчителни, но реалистични
30 За подробности виж: Wiedemann, Cash Flow at Risk - Earnings at Risk - Integrated Corporate Risk
Managemen, Consulting GmbH & Co. KG, [email protected] web: www.approximity.com; също виж:
www.nera.com).
31 Кредитен доклад на БАКР, ноември 2012 г.
54
и практически приложими в дейността на изследваното дружество. Възможно е
предложенията да породят някои възражения от страна на представителите на ЗАД
„Булстрад”, въпреки, че те са изпълними. Евентуалните неточности и отклонения се
дължат на факта, че цялото изследване се базира на разполагаемата статистическа
информация, някои субективни виждания, както и на становища, изказани от консултанти
и специалисти от изследваното дружество. Намерението и стремежът ни обаче са били да
представим едно по-задълбочено изследване на риска в една по-малко експлоатирана
област, каквато е управлението на риска при паричните потоци на общозастрахователното
дружество.
55
IV. СПРАВКА ЗА ОСНОВНИТЕ НАУЧНИ ПРИНОСИ В
ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
В дисертационния труд се открояват следните научни приноси:
1. Върху основата на цялостната информационна база на дисертацията е
разработена и представена авторовата методика на емпирично-аналитичното
изследване. Тя демонстрира последователността, логиката, изследователската
технология, статистико-математическите техники, измерителни и оценъчни
процедури, специализираната и адаптирана метрика, индикатори и пр. които са
използвани в научното изследване.
2. В разработката са адаптирани и приложени някои неизползвани досега в
българската застрахователна практика информационни (компютърни)
продукти, техники и технологии. Скромният стремеж на автора е бил
извършените интерпретации, анализи, оценки, констатации и изводи да бъдат
максимално разбираеми, да дават възможност за по-пълно, нагледно и
аналитично сравнение, което да позволи постигането на реална представителност
и полезност за интересуващите се от изследваната проблематика.
3. Постига определени аргументирани резултати, както в теоретичен, така и в
методичен и практически план. Този факт дава основание да се смята, че с това се
доразвиват полезни теоретически и практико-приложни идеи в
методологията, оценката на риска и рисковия мениджмънт в областта на
паричните потоци на застрахователното дружество, което допринася за
допълване и усъвършенстване на съществуващата теория и практика в
изследваната област.
4. Вероятностите и границите на доверителните интервали са изведени чрез един от
най-семплите варианти на второто неравенство на Чебишев, вероятността
за най-вероятния резултат, вероятността за отклонения на резултатите в
дадени граници и пр. Наред с това, приложен е и един специфичен, по-малко
известен, и конкретно ориентиран към оценката на финансовия риск при
паричните потоци математически модел.
56
V. СПИСЪК С ПУБЛИКАЦИЙТЕ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ
ТРУД
Статии:
Вазов, Р. „За същността на парите“ сп. „Пари и култура“, бр. 1, 2008 г.
Вазов, Р. „Концептуална рамка и съдържание на риск мениджмънта при
паричните потоци“. Сп. „Пари и култура“, бр. 2.
Вазов, Р. „Управление на риска при паричните потоци на
Общозастрахователното дружество“. сп. „Пари и култура“, бр. 2.
Доклади:
Христозов, Ж.. и Р. Вазов. „Анализ на премийните приходи на общо-
застрахователните дружества“. V-та международна научна конференция,
Университетско издателство „Стопанство“, УНСС, 2005.
Вазов Р. „Относно паричната същност на застраховането“. Университетско
издателство „Стопанство“, УНСС, 2010.
Вазов, Р. „Вероятностна оценка на риска при паричните потоци при ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД. Сборник доклади „Девета
международна научна конференция на младите научни работници“.
Университетско издателство „Св. Григорий Богослов“, ВУЗФ, 2013.
Вазов, Р. „Мониторинг на застрахователния риск и риска при паричните
потоци на ЗАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп” АД в условията на
задълбочаваща се криза“. V международна научна конференция "Демараж
или забавен каданс за икономиката и финансите?/По примера на ЕС и
България/", 2014. .
Учебни помагала:
Vazov, R. Case studies in risk management. Ed. Stopanstvo, Sofia, 2006
Vazov, R. Courses syllabus in risk management. Ed. Stopanstvo, Sofia, 2006
