1

Бургас, 2012 г.

ПРОУЧВАНЕ

на пазарните възможности за развитие на дву-странна трансгранична търговия и сътрудничест-во между предприятия от сектор „Производство на храни и напитки” в трансграничния регион и

оценка на възможностите за финансирането им от Структурните и други фондове на ЕС

Автор: Колектив с ръководител доц. Стоянка Петкова от Университет „Проф. Д-р. Асен Златаров” - Бургас.

2

Съдържание

Въведение .................................................................................................4

1. Възможни ползи и положителни ефекти от двустранното партньорство

в сектор „Производство на храни и напитки” на икономиките на България

и Турция ........................................................................................................6

2. Основни параметри на проучването .....................................................6

3. Методология на изследването .............................................................11

3.1. Емпирично наблюдение ........................................................................11

3.2. Статистически метод ............................................................................11

3.3. Метод на идентификация на възможностите и заплахите на външната среда

и силните и слабите страни на предприятията от сектор „Производство на храни и

напитки” от Област Бургас, България. Прилагането на този метод позволява фир-

мен и секторен SWOT-анализ и целеустановяване на предприятията .................11

3.4. Метод на Майкъл Портър за анализ на конкурентната среда на отрасъл „Про-

изводство на храни и напитки” (метод на петте сили) ......................................12

3.5. Интервюиране ....................................................................................15

4. Митнически режим за внос и износ на продукция от сектор „Производ-

ство на храни и напитки” при двустранен обмен между България и Турция

и при търговия с трети страни. Специфични особености и въздействие на

Митническия съюз Турция – ЕС. Тарифни и нетарифни мерки за защита на

националния пазар .....................................................................................15

4.1. Обща характеристика на Единния пазар на Европейския Съюз .....................15

4.2. Особености на митническия режим при двустранния обмен между ЕС и Тур-

ция и в частност между България и Турция ......................................................16

4.3. Система на пан-евро-средиземноморска кумулация ................................17

4.4. Турция – митнически съюз и преференциални договорености .......................17

4.5. Специфични особености и въздействие на Митническия съюз Турция – ЕС

върху двустранния обмен на продукция от сектор «Производство на храни и напит-

ки» ...............................................................................................................18

4.6. Регламенти, тарифни номера и митнически ставки, касаещи някои продукти

от сектор „Производство на храни и напитки” при двустранния обмен България –

Турция .........................................................................................................19

3

5. Анкетно проучване на предприятията от сектор „Производство на хра-

ни и напитки” в Област Бургас ..................................................................26

5.1. Характеристика на приложените методи за анализ на външната среда и сто-

панските единици .........................................................................................26

5.2. Определяне на извадката .....................................................................26

5.3. Етапност на проучването ......................................................................27

5.4. Проведени дейности ............................................................................28

5.5. Оценка на резултатите от проучването .................................................28

5.5.1. Фирмен профил ................................................................................28

5.5.2. Анализ на конкурентната среда на сектор „„Производство на храни и на-

питки по метода на „Петте сили” на проф. Майкъл Портър ................................32

5.5.3. Анализ на бизнес средата в сектор „Производство на храни и на-

питки ...........................................................................................................32

6. Митнически процедури при пресичане на българо-турската грани-

ца ................................................................................................................33

6.1. Необходима документация при внос на хранителни продукти от Турция в

България ......................................................................................................33

6.2. Необходима документация при износ на хранителни продукти от България

в Турция .......................................................................................................35

Заключение .............................................................................................37

Библиография .........................................................................................38

Адреси и линкове ....................................................................................39

Приложение ............................................................................................40

4

Въведение

В условията на динамичното развитие на световната икономика, характеризи-ращо се през последните години с кризисни процеси и ефекти, нараства ролята на трансграничното, двустранното и регионалното сътрудничество, както и на тър-говско-икономическите отношения между предприятията от различни промишле-ни отрасли като важен елемент от него. Нещо повече, интеграционните процеси, протичащи в икономките на страните-членки на Европейския съюз (ЕС) и страни-те партньори по други интеграционни форми са важен фактор за стабилизация и постигане на «статичен» и «динамичен» ефект от интеграцията. Ключови етапи от тези интеграционни процеси са Митническият съюз ЕС-Турция от 1995 г., Ев-росредиземноморската програма за сътрудничество на ЕС със средиземноморските страни (MEDAII), както и споразумението със страните от басейна на Черно море. Ефектът на създаване и заместване на търговия и стокови потоци, премахването на тарифните и някои нетарифни ограничения, икономията от мащаба (Scale Economy) се превръщат все повече в стабилизиращи фактори на националните стопанства в условията на рецесия на световния пазар. Това са и аргументи в подкрепа на теза-та, че икономическата интеграция на междудържавно и фирменно ниво е универ-сална характеристика на нашето съвремие.

Особено нараства стопанското значение на интеграционните процеси в конте-кста на стратегията на ЕС за растеж през следващото десетилетие „Европа 2020”. Интернационализацията на бизнеса на страните-членки е ключова предпоставка за изпълнение на основните цели на стратегията: интелигентен, устойчив и приобща-ващ растеж на икономиката. Тези три взаимно подкрепящи се приоритета трябва да помогнат на ЕС и държавите-членки, в условията на един променящ се свят, да постигнат високи нива на заетост, производителност и социално единство. В част-ност важен приоритет на индустриалната политика на ЕС за постигане на устойчив растеж е обхващането на всички части от все по-международната верига на стой-ността – от достъпа до суровини до обслужването след продажбата. В качеството на приоритет се открояват и регионалното развитие и регионалните инвестиции, които подпомагат приобщаващия растеж чрез намаляване на различията между регионите1.

Област Бургас е югоизточна граница на Европейския съюз (ЕС). В контекста на тези интеграционни и евроинтеграционни процеси се формират и развиват отно-шенията между предприятията от сектор „Производство на храни и напитки” в Област Бургас, България и Област Къркларели, Турция на браншово и фирмено ниво. Тези взаимоотношения биха могли да бъдат значим фактор за повишаване благосъстоянието на гражданите от пограничните райони на двете страни.

База за подходящ организационен отговор на предприятията на предизвикател-ствата на двустранното търговско-икономическо сътрудничество е диагностиката на бизнес средата (външна и вътрешна) на българските и турски фирми от отрасъл „Производство на храни и напитки” в областите от двете страни на българо-тур-ската граница, в процеса на която важен акцент е изследването на условията на Единния пазар на ЕС. В резултат на това биха могли да се създадат предпоставки за изготвянето на проблемно-ориентирани фирмени стратегии, насочени към реа-лизация на потенциалните и реални конкурентни предимства на тези предприятия и трайното им позициониране на пазарите на двете страни и общностния пазар, а паралелно с това и на глобалния пазар. Интеграцията на националното стопанство в Единния пазар на ЕС е ключов фактор на бизнес средата и търговско-икономиче-ското сътрудничество между българския и турския бизнес в отрасъл „Производство на храни и напитки”. Пълноправното членство на България в Европейския съюз (ЕС) и превръщането на националния пазар в интегрална част от Единния пазар на Общността (Single European Market) представлява ключово предизвикателство за

1„Европа 2020 – стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж”.

5

предприятията у нас, в частност на тези от отрасъл „Производство на храни и на-питки”. Вследствие на това от една страна, Единният пазар въздейства комплексно чрез премахването на тарифните и нетарифни бариери в търговията със стоки и услуги между страните членки, свободата на движението на хора и капитали, по-добрените възможности за търговия с трети на база на действащите споразумения на ЕС и други фактори. В този смисъл сме свидетели на отхвърляне на редица огра-ничения на фирмената дейност. От друга страна взаимоотношенията и взаимовръз-ките с конкурентите, потребителите, доставчиците, пазарът на труда, регламен-тите и директивите, регулиращи пазара и др. са сериозно предизвикателство пред мениджмънта на предприятията. С особена сила това е валидно за предприятията от сектор „Производство на храни и напитки”, от които преобладаващият брой са микро-, малки и средни и които оперират в условията на засилена външна кон-куренция по всички елементи на маркетинговия микс (продукт, пласмент, цена и комуникация). Сред външните конкуренти се открояват транснационалните корпо-рации (ТНК), което налага познаване и адаптация към техните стратегии и тактики.

От гледна точка на фирмената политика и бизнес целите и задачите фирмите от Турция, като страна по споразумението за създаване на Митнически съюз с ЕС са в сходни маркетингови условия за позициониране на Единния пазар. Както е известно интеграционното обединение „Митнически съюз” е база за обща митниче-ска политика и тарифа между участниците, които се прилагат както в търговския обмен между участниците, така и по отношение на трети страни. Това е валидно и за търговията между фирмите от сектор „Производство на храни и напитки” от България и Турция. В случай, че партньорството между тях достигне до форми като установяване на смесени българо-турски предприятия или регистрация на фирми в България, то тогава външнотърговският режим за тези предприятия би бил еднакъв с този на предприятията у нас.

6

1. Възможни ползи и положителни ефекти от двустранното партньорство в сектор „Производ-

ство на храни и напитки” на икономиките на Бъл-гария и Турция.

Възможните ползи и положителни ефекти за фирмите от двете страни се обусла-вят от следните обстоятелства и положителни аспекти:

• Стокообменът се подчинява на ясни правила и норми; • Възможност за ползване на изградени дистрибуторски канали на вътрешните

и външни пазари чрез въвеждане на пазара на съпътстващи продукти и ко-марке-тиране;

• Възможност за постигане икономия от мащаба и намаляване на средните посто-янни разходи (Average Fixed Costs);

• Възможност за поучаване на изгоди вследствие на по-мащабното производство – ефект на „Кривата на опита”(Experience Curve)

• Прилагане на мерките (тарифни и нетарифни) на общ митнически режим спря-мо трети страни;

• Подобрено познаване и комуникация между фирмите, търговските камари и браншови организации;

• Обмен на добри практики – фирмите от двете страни имат специфично „ноу-хау” и позиции на пазарите на страните-членки на ЕС, на пазарите на страните от ОНД (бившите съветски републики), както и на пазарите на страните от Северна Африка;

• Възможност за създаване на индустриални клъстери и междуфирмени съюзи като фактор на повишаване на конкурентоспособността на международните паза-ри;

• Намаляване на транзакционните разходи; • Разширяване на търговския обмен по обеми, по номенклатура и по стойности.

2. Основни параметри на проучването

В книгата са поместени резултатите от проведеното анкетно проучване с участи-ето на предприятия от сектор „Производство на храни и напитки”. Област Бургас и са формулирани възможни насоки за адаптацията и развитието им в условията на Единния пазар на Европейския съюз и на глобалния пазар. Вниманието е съ-средоточено върху характеристиката на специфични методи за изследване като „Метод на петте сили” на Харвардския професор Майкъл Портър” за анализ на кон-курентната среда на отраслите», приложимо към сектор ”Производство на храни и напитки” и методът за целеполагане на база идентификацията на силните и слаби страни на стопанската единица и възможностите и заплахите на външната среда. Използвани са и елементи от метода за определяне на фирменото поведение на база изготвяне на «Матрица на Бостънската консултантска група» - формулиране на продуктова стратегия на база оценка на два показателя – ръст на пазара и ве-личина на пазарния дял на конкретен фирмен продукт.

Потенциални потребители на резултатите от анализа са:• Мениджърите на предприятията от сектор «Производство на храни и напитки»

в пограничните региони на Република България и Република Турция;• Мениджърите на предприятията от свързаните и подкрепящи индустрии (по оп-

ределението но проф. Майкъл Портър от «Конкурентното предимство на нациите, 2003 г.), като „Агробизнес”, „Туризъм”, „Търговия” (вътрешна и външна), произ-водство на опаковки, транспорт и др.

• Образователни и обучителни институции;

7

• Предприятията, особено малките и средните в Област Бургас и Къркларели;• Компании от двете страни извън групата на МСП, а дори и такива от трети стра-

ни, които са заинтересовани от интернационализация на бизнеса, както и старти-ращи фирми (start-up businesses);

• Местните и регионални институции, имащи отношение към дейността на пред-приятията и публично-частното партньорство, като търговско-индустриални кама-ри, туристически камари, асоциации и други.

• Браншови организации и бизнес-сдружения;• Неправителствени организации в предмета на дейност на които е включено из-

готвяне на проектни предложения и управление на проекти за усвояване на струк-турните фондове на ЕС.

Информацията за производствено-икономическия потенциал на българските и турските предприятия от сектор «Производство на храни и напитки» и формули-раните насоки за развитието на двустранната търговия и коопериране в контекста на условията на Единния пазар на ЕС е предназначена да послужи на най-широк кръг заинтересовани от интернационализация на бизнеса. В този контекст акцент на разработката е повишаването степента на познание и експертиза за работа с потенциалните партньори от България и Турция и разкриването на възможности и перспективи за развитие на взаимноизгодни отношения и обмен на информация, „ноу-хау” и добри практики в търговския обмен на стоки и услуги, както износ за трети страни, с акцент върху износа за страните – членки на ЕС. Вследствие на това се създават предпоставки за стратегическо планиране на стопанските субекти и институциите в контекста на условията и нормативната база на Единния пазар на ЕС и на програмните документи на общността. Такива например са Хартата на ЕС за малки и средни предприятия, Лисабонската стратегия и др. Тези документи поста-вят целта да се превърне ЕС в най-конкурентната и динамична икономика в света, базирана на знанието, способна на икономически растеж с повече и по-добри ра-ботни места и по-голяма социална отговорност.

Времевият интервал на проведеното научно и научно-приложно изследване об-хваща първите години след встъпването на Република България в пълноправно членство в Европейския съюз (2007-2012г.). На тази база е направена екстрапола-ция и целеустановяване в краткосрочен и средносрочен времеви хоризонт.

Цели на изследването Основна цел на изследването е разкриване на възможностите и насоките за

повишаване ефективността на двустранния търговско-икономически обмен между предприятията от сектор «Производство на храни и напитки» от Области Бургас, България и Къркларели, Турция в условията на динамична външна среда в резул-тат на встъпването на Р. България в пълноправно членство в Европейския съюз, както и на последствията от световната финансово-икономическа криза от послед-ните години. Една значима част от промените във външната среда са свързани с функционирането на Единния пазар на ЕС. Така формулираната основна цел се декомпозира на следните задачи:

1. Анализ на предприятията в сектор «Производство на храни и напитки» в Об-ласт Бургас. Оценка на основни параметри на дейността им.

2. Изследване на правно-нормативната база на двустранната търговия. Оценка на митнически режим за внос и износ на продукция от сектор «Производство на храни и напитки» както при двустранен обмен между България и Турция, така и при търговия с трети страни. Специфични особености и въздействие а Митническия съюз Турция – ЕС. Тарифни и нетарифни мерки за защита на националния пазар. Основни политики – търговска, митническа, антимонополна и пр. на Европейския съюз, оценка на данъчната политика.

3. Преглед на международните споразумения (договори за създаване на зони за свободна търговия), спогодби и меморандуми на двете страни по отношение на проучвания сектор.

4. Оценка на параметрите на търсенето на продуктите на проучвания сектор в

8

двете страни и области с акцент върху ценовата еластичност на търсенето.5. Разкриване на възможности за финансиране на предприятията в отрасъл сек-

тор «Производство на храни и напитки» в Области Бургас и Къркларели от фондо-вете на ЕС, евросубсидии и други донори.

6. Формулиране на проблемно-ориентирани подходи и „добри практики” на бъл-гарските предприятия в сектора в контекста на еврочленството и възможности за трансфер на партньори от Турция.

7. Състояние на двустранната търговия в сектора между области Бургас и Кърк-ларели. Пазарни ниши на трансгранична търговия с продукти на сектора обект на изследване.

8. Визови, транспортни проблеми, възможности свързани с развитието на евро-коридорите.

9. Открояване на особеностите на банковото посредничество на местните банки както при външнотърговските операции, така и при отпускането на кредити.

10. Списък на адреси и „линкове” на фирми и организации подкрепящи сектора.Обект на изследването са предприятията от сектор «Производство на храни и на-

питки» от Област Бургас, България. По определени конкретни аспекти във фокуса на изследването попадат бизнес средата у нас, която се намира под въздействието на условията, нормите, директивите, регламентите и изискванията на стандартиза-ция и сертификация на Единния пазар на Европейския съюз.

Предмет на изследването е търговско-икономическият обмен на предприятията от отрасъл «Производство на храни и напитки» от Област Бургас България в усло-вията на адаптация на основни елементи на маркетинговия микс към условията, нормите и изискванията на Единния пазар на Европейския съюз в контекста на членството на Република България в ЕС и Митническия съюз ЕС-Турция.

В качеството на работна хипотеза би могла да се формулира следното: Същест-вуващото ниво на търговско-икономически взаимоотношения между предприяти-ята от сектор «Производство на храни и напитки» от Области Бургас, България и Къркларели, Турция не съответства на потенциала им за развитие и интернациона-лизация в рамките на Единния пазар на ЕС.

Актуалност на изследванетоАктуалността на изследването е породена от редица обстоятелства и причини.

Преди всичко по-големите възможности за търговия свързани със статичния и ди-намичния ефект от приобщаването към Единния пазар и евроинтеграцията върху търговския обмен на предприятията от сектор «Производство на храни и напитки» от Области Бургас, България и Къркларели, Турция и тези от ЕС. България от пет години е пълноправен член на ЕС и е субект на действието на основополагащите принципи на ЕС за свободно движение в рамките на съюза на хора, капитали и стоки. Последствията от това са сложни и многопосочни. Те засягат в значителна степен предприятията от сектор «Производство на храни и напитки» от Област Бургас, България, техните стратегии и политики и изискват управленски умения и необходимия капацитет за работа на Единния пазар на ЕС и са голямо предиз-викателство за мениджмънта им. Европейското икономическо пространство, което включва страните от ЕС и Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) осигурява равни условия и възможности за фирмите с установяването на общи правила и стандарти в цялото разширено пространство, насочени към улесняване и развитие на търговията.

• Единният пазар на Европейския съюз е най-големият външнотърговски пазар за българските предприятия. През последните години почти 60% от износа на Бъл-гария се реализира на този пазар и това е трайна тенденция. Подобно значение има Единният пазар и за турските предприятия, особено след създаването на мит-нически съюз ЕС-Турция.

• Вътрешният пазар на ЕС обхваща десетки хиляди транснационални корпора-ции, около 18.5 млн. предприятия и 455 милиона потребители. Един от ефектите на пълноправното членство е подобреният достъп до обществени поръчки за българ-

9

ските предприятия във всички страни-членки на общността. В процес на развитие са по-конкурентни условия за придобиване на капитал, оборудване и информаци-онни и комуникационни технологии (ИКТ). Едновременно с това българските и тур-ските предприятия от сектор «Производство на храни и напитки», особено малките и средните са изправени пред редица предизвикателства – необходимост от уве-личаване на транзакцонните разходи във връзка със сертификация и изпълнение на директиви и стандарти за продуктов състав, безопасност и природсъобразност, обща пазарна адаптация. Сред тези стандарти са:

• ISO 22000 - „Система за управление на безопасността на храните - изисква-ния към безопасността на храните“, (International Standard Organisation);

• OHSAS - „Системи за управление на здравето и безопасността при работа” (Occupational Health and Safety System );

• Анализ на опасностите, контрол на критичните точки и ръководство за прила-гането му“ (HACCP);,

• Стандарт за одитиране на производителите, които произвеждат под т. нар. „частни” търговски марки (Private labels) - Международният стандарт за храните IFS, (International Food Standard);

• Сертификати за съответствие (CE) и други. Редица предприятия са изправени пред заплахата от закриване поради непо-

знаване и/или несъответствие с изискванията на ЕС и невъзможност да се справят с интензивния конкурентен натиск. Това с особена сила е валидно за малките и микропредприятия в сектора за производство на хранителни продукти (млекоп-реработвателни и месопреработвателни предприятия). Факт е, че националните пазари на индустриални стоки от една страна и на аграрни стоки от друга са ин-тегрирани в различна степен в Единния пазар на ЕС. През последните години се появи недостиг на кадри, особено висококвалифицирани поради емиграция. Този недостиг е особено осезаем в сектори свързани с като туризъм, транспорт, маши-ностроене за производството на храни и напитки и други.

• Една от основните парадигми в ЕС (изразена в инициативата и дейностите по BEST) е опростяването на регулаторната система, селективното прецизиране на нормите на Единния пазар на ЕС. Икономическата среда в ЕС създава предпостав-ки за подобряване на административните процеси и услуги, развитието на елемен-ти на „електронно правителство” (услуги за отдалечени селища и райони каквито изобилстват в двете области – обект на изследването и др.) и използването на ин-формационни и комуникационни технологии (ИКТ).

• В последните години особено в светлината на глобалните климатични промени се изостря проблемът с производството на храни достатъчни по количество и ка-чество. Краят на бедността, обявен в началото на този век от американския учен Джефри Сакс все повече изглежда като мит.

• Производството на храни и напитки е свързано с редица индустрии и разви-тието в унисон с модерните технологии и върхови изисквания на търсенето(еко- и биопродукти, „зелен бизнес” и др.) и е предпоставка за повишаване конкурентос-пособността на туризма, транспорта, машиностроенето предназначено за произ-водство на храни и напитки, агробизнеса и други сектори. В този смисъл са налице предпоставки за създаване на клъстери, както на местно, така и на трансгранично равнище.

• Постигнати са договорености за условията и размера на финансиране по ли-ния на Структурните фондове на ЕС и възникване на възможности за постигане на нетен финансов поток от донорски средства; едновременно с това капацитетът за усвояване на тези фондове у нас в публичния и корпоративния сектор се оценява от наши и външни експерти като недостатъчен (по различни оценки между 30 и 80-90%); Размерът на тези фондове за стратегическия планов период 2007-2013 г. е приблизително 7 млрд. евро, управлението им е в напреднал етап на децентрали-зация, те са значително фокусирани и при договарянето за условията по тях са от-разени интересите на българската страна. Необходимо е съвместно кандидатстване

10

на предприятията от двете страни на българо-турската граница, организиране и сдружаване в различна форма на предприятията (съюзи, консорциуми, стратегиче-ски фирмени съюзи и други) с оглед по-значимо участие и роля във формирането на националните политики и усвояването на структурните фондове;

• Нараства ролята на Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейския инвестиционен фонд и други финансови институции при финансиране на корпоративния сектор. Едновременно с това е на-лице достъп до по-евтин финансов ресурс (предвид по-ниската търговска лихва в редица страни членки) за предприятията в резултат от членството в Икономическия и валутен съюз и перспективата за участие в Евровалутната зона. Пазарът на фи-нансови услуги отчита тенденция към растеж. Подобрен е достъпът до европейски-те фондови пазари, като се очаква по-голям приток на чуждестранни инвестиции;

• Процесът на глобализация води до развитие на мултикултурна бизнес среда, в която управленските технологии и модели са универсални, както и до уеднаквява-не на параметрите на потребителското търсене и поведение, глобализация на про-дукта и пласмента, стандартизация на продукта и начина на живот и пр. Значимото ниво на показателя «отвореност на икономиката» на България и в частност отво-реността на сектор „Производство на храни и напитки” поставя с особено острота въпроса за конкурентоспособността на предприятията в условията на засилен кон-курентен натиск от страна най-вече на транснационалните корпорации.

• Конкурентоспособното поведение на предприятията изисква познаване на динамичната среда и организационен отговор на промените в нея. Националното конкурентно предимство е тясно свързано със средата и съперничеството на фир-мите на националния пазар. Необходимо е подобряване на възможностите за ико-номическа адаптивност предвид по-реалната възможност за макроикономическото прогнозиране в резултат на присъединяването ни към синхронизиран в циклич-но отношение икономически организъм, какъвто е ЕС. Според някои оценки през последните години дейността по отношение на насърчаване на конкурентоспосо-бността на предприятията се концентрира главно около подобряване средата за развитие на бизнес чрез законодателни мерки и информационна дейност.

• Нараства сложността на ценообразуването. Налице са признаци за съгласуване на ценообразуването на пазара на потребителски стоки, както и постепенно израв-няване на потребителските цени в приграничните области на България и Турция (ценови ефект на „Балаша” – изравняване на продажните цени на свързани пазари).

• Увеличава се ролята на браншовите и бизнес организациите, изразяващи ин-тересите на предприятията и институционализацията на значителна част от дей-ностите им. Така например представители на бизнеса и неправителствения сектор участват в експертни групи при разработването на Националната стратегическа референтна рамка 2007-2013, Оперативна програма „Регионално развитие” на Ми-нистерство на регионалното развитие и благоустройството, както и оперативните програми (общо 7 на брой) на отрасловите министерства и Програмата за развитие на селските райони на Министерство на земеделието и храните (МЗХ);

• Достъпът на предприятията до качествени информационни и консултантски услуги е от решаващо значение за развитието на бизнеса. България значително изостава по отношение на развитието на услуги за бизнеса, в сравнение с другите европейски страни, главно поради ограничения достъп, лошото разпространение и ниското качество на предлаганите услуги. От друга страна, отношението на фир-мите към консултантите все още е резервирано – само 20% от предприятията са използвали консултантски услуги през последните години. Най-често посочваната причина за това е ниското качество на предлаганите консултации в съчетание с високите цени на услугите

• В процес на развитие са новите възможности за изграждане на публично-част-

11

ни партньорства между предприятията и публичния сектор (общини, областни ад-министрации и др.).

• Адекватната подготовка на МСП за конкуренция в условията на членство в Европейския съюз несъмнено включва увеличаването на хоризонта на планиране и акцентиране на стратегическото управление и устойчив растеж, вместо досе-гашния фокус само на оперативното управление и оцеляването. Очакванията на предприемачите у нас с встъпването в ЕС бизнес средата да стане по-стабилна, по-прозрачна, по-предвидима и прогнозируема, а нелоялната конкуренция и „сивият” сектор ще намалеят.

• Налице е засилена преговорна позиция на предприятията при търговията с трети страни, предвид международните търговско-икономически споразумения на ЕС.

3. Методология на изследването

В процеса на изследване е приложен разнообразен по съдържание методологи-чески инструментариум включващ:

3.1. Емпирично наблюдение.

Прилагането на този метод осигурява данни за състоянието и поведението на фирмите от сектор „Производство на храни и напитки” от Област Бургас, България както при двустранния търговско-икономически обмен с предприятията от Област Къркларели, така и при експортно-импортните операции, особено на пазарите на ЕС.

3.2. Статистически метод.

Посредством структурирана персонална анкета е проведено на анкетно проучва-не на база проста случайна извадка. Генералната съвкупност, от която е направена извадката включва предприятията от Област Бургас.

В структурираната анкета са включени няколко категории въпроси, обединени по признак, свързан с приложението на конкретен метод на изследване. На тази основа са приложени следните методи:

3.3. Метод на идентификация на възможностите и заплахите на външната среда и силните и слабите страни на предприятията от

сектор „Производство на храни и напитки” от Област Бургас, България. Прилагането на този метод позволява фирмен и секторен SWOT-анализ и

целеустановяване на предприятията.

Силни и слаби страниАнализът и оценката на потенциала на фирмата, нейните силните и слаби стра-

ни ще обхване контролираните от фирмата фактори по цялата верига от дейност:• Доставка на ресурси;• Трансформация на ресурсите в стоки и услуги;• Реализация на стоките и услугите;• Пазарни позиции и маркетингови възможности;• Технологичен потенциал и иновации;• Производствен капацитет, неговото използване и технологичното му равнище;• Квалификация и мотивация на персонала;• Условията за осигуряване на материални и финансови ресурси и тяхното из-

ползване;

12

• Производителността и рентабилността;• Равнището на мениджмънта.Анализът на вътрешната среда трябва да доведе до разкриване на силните и

слабите страни на фирмата по отношение на нейните сегашни и потенциални кон-куренти2.

Възможности и заплахиПривлекателността на бизнес средата е функция от важни тенденции и фактори,

проявяващи се като възможности и заплахи на външната среда, преди които се изправят предприятията, както и силните и слаби страни на стопанските единици. Тези възможности и заплахи са извън контрола на предприятието и се генерират от различни източници – пазара, потребителите, конкуренцията, дистрибуцията, развитието на технологичната, правната, социалната и екологичната среда. „За оценката на значението на тези изменения не съществува точно определено пра-вило освен препоръката да се мисли за събитието преди то да е настъпило3”. Диаг-ностиката на тези фактори изисква познаване на специфичен инструментариум от методи за анализ. Тези фактори включват:

• Тенденциите на пазара: размери в натура и стойност, растеж или стагнация, процент на насищане, средно потребление, средната продължителност на жизнения цикъл на продукта, продуктите – заместители, структура на дистрибуцията и др.

• Поведението на купувачите: социодемографски профил, подбудите за потре-бителско решение, очаквания и нужди и др.

• Структурата и мотивациите на дистрибуцията: частта от пазара и сегментите на всеки канал за разпределение, надценки и отстъпки, равнище на маржа и др.

• Икономическата, социалната, технологичната и политическата среда.• Конкурентната структура (конкурентния „климат”, интензивността на „разши-

реното съперничество”): брой на преките конкуренти, частта от пазара, прите-жавана от тримата или петимата водещи конкуренти, доминиращото конкурентно поведение (последовател, независим, съперник, лидер и пр.), източниците на кон-курентни предимства, бариерите за навлизане на нови участници, потенциалните продукти-заместители и каква заплаха представляват, степента на концентрация на доставчиците и каква власт притежават при договаряне, каква е степента на концентрация на клиентите и/или дистрибуторите.

3.4. Метод на Майкъл Портър за анализ на конкурентната среда на отрасъл „Производство на храни и напитки” (метод на петте сили)

Методът позволява идентификация на условията за навлизане в индустриалните отрасли и реалните и потенциални конкурентни предимства на стопанските едини-ци в предприятията от сектор „Производство на храни и напитки” от Област Бургас, България. Харвардският професор Майкъл Портър е автор на “Конкурентното пре-димство на нациите” (1990 г.), “Конкурентната стратегия - техники за анализиране на индустриите и конкурентите” и други научни трудове, предмет на признание и дискусия. Тези трудове се смятат за едни от най-влиятелните в своята област, а също и едни от най-критикуваните. Майкъл Портър има трайно влияние върху стра-тегическия мениджмънт със своите книги, посветени на конкурентните предимства на браншово и на глобално равнище. Моделите на Портър за „Петте сили на конку-ренцията“, „Каналите на стойността“ и „Националният ромб на конкурентното пре-димство» стават съществена част от инструментариума на мениджърите. Тези мо-дели са съсредоточени върху анализа на текущата ситуация (клиенти, доставчици, конкуренти и т.н.) и на предвидимите събития (ново излизащи фирми на пазара, стоки заместители и т.н.). Конкурентните предимства се развиват от засилването

2 Найденов, Н., Международен маркетинг – анализ, стратегии, реализация. УИ Стопанство, 1999, с.5, София.1999 г.

3 Стоянов, Д., Стратегически маркетинг, С. , 2000, с.397.

13

на собствените позиции в рамките на модела на „Петте сили“. Оттук следва, че с помощта на тези модели не могат да се обяснят или анализират днешните динамич-ни промени, които притежават силата да трансформират цели индустрии.

По думите на самия автор „състоянието на конкуренцията в отрасъла се явява резултат от действието на пет конкурентни сили”. Анализът обхваща състоянието и развитието на основните фактори, определящи съвременната конкурентна ситу-ация и структура в даден отрасъл (бизнес зона). Понятието «разширено (или сво-бодно) съперничество» дадено от Портър, се опира на идеята, че способността на фирмата да използва дадено конкурентно предимство (КП) на пазара за опериране зависи не само от пряката конкуренция, която и е позната, но също от упражня-ваната роля от съперничещи сили, като потенциални нови конкуренти, продукти заместители, клиенти и доставчици. Според този модел, разработен през 1980 г. конкуренцията на пазара е функция от пет конкурентни сили (Схема 1):

1. Интензитет на конкурентните сили, възникващи от стратегическите действия на организацията.

2. Сила при преговорите на страната на клиента. 3. Сила при преговорите на страната на доставчика. 4. Заплаха от продукти-заместители. 5. Заплаха от навлизане на нови конкуренти. Част от силите представляват непосредствена заплаха; другите – косвена запла-

ха за благоприятната възможност за преговори. Петте конкурентни сили са в край-на сметка двигателят, който определя потенциалната печалба на даден продуктов пазар.

Схема 1. Модел на петте конкурентни сили на Майкъл Портър

Роля на катализатор или спирачка спрямо силите на конкурентоспособността играе държавата. Анализът на сектора и конкуренцията е необходим за стратегиче-ското разбиране на ситуацията в тази рамка и вземането на верни инвестиционни решения от компаниите. „Моделът на петте сили“ се базира на микро-икономиката (Схема 1)4.

4 Porter, M.E. (1979) „How Competitive Forces Shape Strategy“, Harvard Business Review, March/April 1979.

14

Моделите на Портър са съсредоточени върху анализа на текущата ситуация (кли-енти, доставчици, конкуренти и т.н.) и на предвидимите събития (ново излизащи фирми на пазара, стоки заместители и т.н.). Конкурентните предимства се разви-ват от засилването на собствените позиции в рамките на модела на „Петте сили“. Оттук следва, че с помощта на тези модели не могат да се обяснят или анализират днешните динамични промени, които притежават силата да трансформират цели индустрии. Чрез анализа на петте сили, очакваме да получим отговор на въпроса дали отрасълът е привлекателен и дали има достатъчен потенциал и конкурентни предимства да устои на конкурентния натиск на компаниите от страните членки функциониращи в условията на Единния пазар в дадения случай явяващи се бла-гоприятни и подпомагащи тяхната интернационализация.

Сила първа: Интензивност на конкуренциятаИнтензивността на конкуренцията е показана в централната част (правоъгъл-

ник) на схемата на модела. Изследването на отношенията вътре в отрасъла трябва да отговори на въпроси относно броя конкуренти, ръста на търсенето и продажбите в бранша, наличието на високи бариери за излизане от бранша, дали постоянните разходи в бранша са високи (поради което фирмите се опитват да намалят раз-ходите за единица изделие като увеличават производството) и др. Интензивната конкуренция между участниците на пазара като цяло намалява средната рентабил-ност.

Сила втора: наличие на продукти – заместителиПредприятията също са повлияни и от конкуренцията на свързаните пазари. На-

пример, климатичните инсталации се конкурират с радиаторите, натуралните со-кове с трапезната вода. Във всеки от тези случаи наличието на заместители влияе на способността на фирмата да увеличава цената си или да променя свойствата на своите продукти. Тези заместители са особено важни в пазари, в които има ня-колко конкурента в тесен пазар или такива, в които е трудно да се увеличи бър-зо предлагането в отрасъла. Предвид като цяло по-високата производителност на чуждестранните фирми(в това число тези от страните-членки на ЕС), наличието на наложени търговски марки и провеждането на глобални стратегии на база развитие на глобален продукт тази заплаха за предприятията у нас е реална.

Сила трета: силата на купувачитеВсички фирми трябва да обръщат внимание на това, което желаят техните кли-

енти. Въпреки това съществуват значителни различия между пазарите по това в каква степен са способни купувачите да намалят цените или да повлияят на рав-нището на качеството на продукта. Стандартизацията на продуктите увеличава си-лата на купувачите, тъй като намаляването на превключващите разходи им позво-лява по-лесно да заменят един доставчик с друг. Колкото по-открити са сделките, толкова по-голяма сила имат купувачите, отчасти защото това намалява разходите им за търсене и избор на производители.С встъпването на страната в пълноправно членство в ЕС, засилването на статута на потребителите, (предвид и последните редакции на Закона за защита на потребителите), засилването на ролята на непра-вителствените организации, защитаващи правата на потребителите значението на «силата на купувачите» на Единния пазар расте.

Сила четвърта: силата на доставчицитеПо същия начин, по който големите купувачи могат да намалят печалбите чрез

осъществяване на натиск върху цените в посока на тяхното намаляване, доставчи-ците могат да намалят печалбите чрез увеличаване на производствените разходи. Диверсифицираният портфейл от доставчици осигурява добри преговорни позиции и по-голяма сигурност на предприятието. Освен това стандартизираните продукти намаляват уязвимостта на фирмата от натиска на доставчиците. Ако фирмите пред-приемат стратегия насочена към вертикална интеграция това ще доведе до по-на-татъшно намаление на силата на доставчиците.

15

Сила пета: Възможност за навлизане в отрасълаОт гледна точка на проблематиката на настоящата разработка анализът на въз-

можностите за навлизане в отрасъла (пазара), поради нарастващата значимост на този фактор в условията на глобализация на пазарите и конкуренцията. Тази сила е значима за отрасловата рентабилност, тъй като възможността за влизане в от-расъла определя тенденциите в нормата на възвръщаемост и оказва решаващо влияние върху рентабилността. Навлизането на нови пазари е сложно и зависи от условията и промяната в границите на пазарите, новите форми и интензивността на конкуренцията. В този контекст следва да разглеждаме и анализираме процеса на превръщане на националния пазар в част от Единния пазар на ЕС. Предвид премах-ването на тарифните и редица нетарифни бариери в мащабите на Единния пазар може да се предположи, че навлизането на нови участници на пазара и интензив-ността на конкуренцията в различните отрасли ще нараства, особено благодаре-ние на предприятия от страни-членки на ЕС, намиращи се в географска близост и имащи сходна цена на факторите за производство в конкретните отрасли. При това за предприятията у нас на преден план излиза необходимостта от постигане на устойчиви конкурентни предимства на база защитени патенти, наложени местни търговски марки, добра репутация, дългосрочни договори и др.

3.5. Интервюиране

При контактите с представителите на фирмите от сектор „Производство на храни и напитки” бе приложен методът на интервюиране на анкетирания с оглед получа-ване на допълнителна информация и проверка на записванията. При обобщаването на събраната и обработена информация са приложени общите научни методи на индукция, дедукция, анализ и синтез.

4. Митнически режим за внос и износ на продук-ция от сектор „ Производство на храни и напитки

” при двустранен обмен между България и Турция и при търговия с трети страни. Специфични особе-ности и въздействие на Митническия съюз Турция

– ЕС. Тарифни и нетарифни мерки за защита на националния пазар.

4.1. Обща характеристика на Единния пазар на Европейския Съюз.

Общият пазар е в основата на единния пазар на Европейския Съюз (ЕС) с чети-рите си свободи: свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Този еди-нен пазар със своите 455 млн. потребители е най-големият в индустриализирания свят. Единният пазар без вътрешни граници е катализаторът на икономическата интеграция на Европейския Съюз.

Създаването, развитието и управлението на общ единен пазар, където стоките се движат свободно, е възможно само в рамките на Общ пазар, където съществуват общи правила за външните му граници. В този смисъл България се явява външна граница при двустранния обмен между Европейския Съюз и Турция, както и при търговия с трети страни. Без Общия пазар на Общността, общата политика за търго-вия и развитие на сектор „ Производство на храни и напитки ” в Европейския Съюз и в частност и в България, ефективната координация на пазара на продукцията от този сектор, както и на икономическите и валутни политики, които го съпътстват, не биха били възможни.

Сектор “Производство на храни и напитки” е от първостепенно значение за по-

16

минъка на хиляди хора и важен източник на постъпления от износ и внос при двустранния обмен между България и Турция5. За някои трети държави, например Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), производството на продукция от сектор “Производство на храни и напитки” за износ за Европейския съюз (ЕС) представлява важна икономическа дейност, която умножава положителните ефек-ти за останалата част от икономиката.

Митническото законодателство, с изключение на частта, отнасяща се до тариф-ното обединяване, е създавано постепенно, за да може където и да се внасят стоки в Общността, те да бъдат обект не само на еднакви тарифни правила, но и на ед-накви митнически разпоредби, и за да може тарифата да се прилага навсякъде и по един и същи начин. Създадени са общите правила за произход, процедурите по складирането и всички останали митнически инструменти. Най-голямото постиже-ние е създаването на Единния административен документ (ЕАД) през 1988г., когато е направена една голяма стъпка в опростяването на митническите процедури и е приет формуляр на декларация, който изменя 150-те отделни документа, използ-вани преди това от митническите администрации в страните-членки.

От 01.05. 2004 г. са влезли в сила споразуменията за свободна търговия на ЕС с България и Румъния, като в допълнения се сключват споразумения за митнически съюз и с Турция, Сан Марино и Андора, които продължават да са актуални и след присъединяването на България като пълноправен член на Общността. В контекста на споразумението се определя важната роля на митниците при поощряването на търговията чрез тарифни концесии. Турция е в Митнически съюз с ЕС от 31.12.1995 г. (OВ L 35, 13.2.1996 г.) Митническият съюз обхваща всички промишлени стоки, но не се отнася до селското стопанство (с изключение на преработените продукти), услугите и обществените поръчки.

4.2. Особености на митническия режим при двустранния обмен между ЕС и Турция и в частност между България и Турция

Европейският съюз има както едностранни (преференции, предоставени от Общ-ността без реципрочност), така също и конвенционални преференциални договоре-ности (реципрочни споразумения, установяващи зони за свободна търговия). Тези договорености се основават на произхода на стоките, ползващи тарифни префе-ренции, поради това споразуменията за създаване на Митнически съюзи, сключени от Общността с Турция, Андора и Сан Марино са изключени. В таблица № 1 в първа колона се посочва законовата рамка за преференциалната договореност с Турция, а във втора – съответния протокол или регламент, съдържащ правилата за произ-ход и освен това посочва прилагания тип кумулация на произхода.

5 Съобщение „Продуктови вериги от хранителната и бутилиращата промишленост – зависимост и бедност – предложение за план за действие на ЕС (СОМ(2009)09.02.09 г.“

17

Таблица 1. Особености на преференциалните договорености на Митни-ческия съюз

4.3. Система на пан-евро-средиземноморска кумулация.

Системата на пан-европейска кумулация е създадена през 1997 г. на базата на споразумението за Европейското икономическо пространство (1994) между ЕС, страните на ЕАСТ, страните от Централна и Източна Европа и Балтийските страни. След това е разширена към Словения и към промишлените стоки с произход от Турция (1999). В резултат на това пан-европейската кумулация оперира между Общността, страните, участнички в Европейската зона за свободна търговия (Ис-ландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), България, Румъния и Турция на база мрежата от преференциални споразумения с протоколи за произход, съдържащи идентични правила.

4.4. Турция – митнически съюз и преференциални договорености

Обхватът на Митническия съюз, основан на статута на стоки в свободно обръще-ние, е ограничен до продукти, различни от селскостопанските продукти, дефини-рани в Анекс I на Договора от Амстердам, и от продуктите от въглища и стомана, които са обект само на преференциални споразумения, базирани на произхода на стоките. Освен това, промишлените стоки с произход от Турция (към които се отнасят и стоките от сектор “Производство на храни и напитки”), включително об-работените селскостопански стоки и продуктите от въглища и стомана, се ползват от пан-европейската кумулация на произхода, за разлика от селскостопанските продукти.

Митническият съюз се асоциира на база споразумението от Анкара от 12.09.1963 г. (OJ L 217, 29.12.1964) и неговия Допълнителен протокол от 23.11.1970 г. (OJ L 293, 29.12.1972). В тях се дефинират обхвата и съдържанието на отношенията на асоциирането, докато финалната фаза на митническия съюз е дефинирана в реше-ние 1/95 на Съвета за асоцииране от 22.12.1995 (OJ L 35, 13.02.1996).

Решение 1/2001 на Комитета за митническо сътрудничество ЕС – Турция от 28.03.2001 (OJ L 98, 07.04.2001) (т.нар. „свързващо законодателство”) поставя митнически разпоредби за прилагане на Решение № 1/95, приложими в търгови-ята със стоки между двете страни на митническия съюз и с трети страни (измене-но с Решение № 1/2003 от 30.01.2003, OJ L 28, 04.02.2003 – корекция OJ L 74, 20.03.2003)

Двустранният обмен на храни и напитки от Турция, държавите от Африка, Кари-бите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) винаги са имали по традиция преференциален достъп до пазара на ЕС. Преференциите, с които се ползват Турция и държавите

1

Таблица 1. Особености на преференциалните договорености на Митническия съюз

Преференциални договорености с Турция (продукти извън обхвата на митническия съюз)

Правила за произход / кумулация

Продукти ЕОВС (01.01.1997) -Споразумение от 25 Юли 1996, OJ L 227, 07.09.1996, стр.3.

Протокол № 1 «Пан-европейска» диагонална кумулация

Селскостопански продукти (01.01.1998) -Решение № 1/98 на Съвета за асоцииране от 25 февруари 1998, OJ L 86, 20.03.1998, стр.1.

Протокол № 3 «Двустранна кумулация»

Таблица 2. Тарифните номера, наименованията и мита на продуктите от сектор „Производство на храни и напитки

18

от АКТБ, бяха оспорени от други членове на Световната търговска организация (СТО) и апелативният орган на СТО нееднократно е постановявал решения срещу Общата организация на пазара (ООП) на Европейския съюз. Последното решение е от декември 2008 г., когато апелативният орган постанови, че ЕС е задължен да консолидира своите тарифни ставки за сектор «Хранителна и бутилираща промиш-леност».

През декември 2009 г. ЕС започна преговори за споразумение за някои продукти от сектор “Производство на храни и напитки”, които се внасят и изнасят от Турция, като определи график за намаляване на ставките им по схемата за най-облагоде-телствена нация (НОН). Съгласно споразумението ставките за НОН ще бъдат посте-пенно намалявани в рамките на период от седем до девет години.

В заключение, движението на стоките в митническите съюзи не е основано на произхода на продукцията, а на факта, че те изпълняват разпоредбите за свободно обръщение. Все пак, някои продукти не попадат в обхвата на митническия съюз и остават обект на преференциално третиране, базирано на произхода.

4.5. Специфични особености и въздействие на Митническия съюз Турция – ЕС върху двустранния обмен на продукция от сектор «Производство на

храни и напитки»

В този контекст се открояват външните аспекти на митническия съюз Турция - ЕС: митническа тарифа, митнически разпоредби и търговска политика. Решение № 1/95 по отношение на митническия съюз предвижда:

- Свободно движение (елиминиране на митата и количествените ограничения) между двете страни по митническия съюз за стоки, които са или изцяло произведе-ни, или са поставени в свободно обръщение след вноса им от трети страни в Турция или ЕС. Доказателство за този митнически статут на «стоки в свободно обръщение» се удостоверява със Сертификат за движение АТR. Специални условия са поставе-ни за обработените селскостопански продукти, част от които могат да се отнесат към продукти от сектор „Производство на храни и напитки”;

- Приравняване на Турция към Общата митническа тарифа на Общността, вклю-чително преференциалните договорености и хармонизиране на мерките на търгов-ската политика;

- Изравняване на митническото законодателство, по-конкретно чрез Решения на Комитета за митническо сътрудничество (например Решение № 1/2001) и вза-имна помощ по митнически въпроси;

- Изравняване на другите закони (интелектуална собственост, конкуренция, да-нъци и др.).

Специална разпоредба позволява на Турция да прилага ставките на митата на Общността, прилагани за използваните материали без произход, когато тези став-ки са по-ниски от ставките на Турция.

От 01.01.2011 г. държавите-членки прилагат променените правила за произ-ход на стоките в областта на Общата система за преференции (преференции за развиващите се страни). Те бяха въведени с публикация на 23 ноември 2010г. в официален вестник на ЕС – Регламент № 1063/2010 за изменение на Регламент № 2454/93. С чл. 67 се въвеждат някои нови определения на понятия като „държава-бенефициент”, „двустранна кумулация”, „кумулация с Норвегия, Швейцария или Турция” и др. Въвежда се и кумулация на произхода в страните бенефициенти на ЕС по схемата на общите тарифни преференции с материали с произход от Турция. При определени условия продуктите, получени чрез използване на тази кумулация в страните бенефициенти и изнесени в ЕС, ще се възползват от преференциалното третиране. Измененията очертават и нови условия за прилагане на регионалната кумулация, което пряко касае и продуктите от сектор „Производство на храни и напитки” при двустранния обмен между Бургаски регион и Къркларели. Опростени са до сега действащите изисквания за прилагане на регионалната кумулация. Кри-

19

терият за добавена стойност е премахнат. Единственото изискване за придобиване на произход от страната, в която се извършва кумулацията с материали с произход от други страни-членки от групата, е да бъдат осъществени обработки или прера-ботки, които да надхвърлят операциите, описани в чл.78 (1) (операции по недоста-тъчна преработка или обработка за придаване на статут на продукти с произход).

С чл.85, чл.87 и чл.95, ал.5 на споразумението се въвежда кумулация на про-изхода между държавите-бенефициенти и Швейцария, Норвегия и Турция. Като партньор в митническия съюз, прилагащ правилата за произход към споразуме-нията за свободна търговия, еднакви с тези на ЕС, Турция предстои да се включи в кумулацията, която се прилага от няколко години от две други съседни на ЕС страни – Норвегия и Швейцария. При прилагането на този вид кумулация следва в представените сертификати Форма А да е вписан изразът “Turkey cumulation”. Увеличава се толерансът за използване на материали без произход от 10 на 15% тегловно за всички продукти от сектор „Производство на храни и напитки” без тези, включени в глава 1 и 16 от ХС (чл.79).

С влизането на Регламент (ЕС) № 1063/2010 за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 се очаква новите облекчени правила за произход да насърчат производ-ството и търговията в сектор „Производство на храни и напитки” в развиващите се и най-бедните страни по света.

4.6. Регламенти, тарифни номера и митнически ставки, касаещи някои продукти от сектор „Производство на храни и напитки” при двустранния

обмен България – Турция

Благодарение на митническия съюз между ЕС и Турция по отношение на търго-вията със стоки Турция е почти част от Единния пазар на Общността. Постигната е двустранна либерализация на индустриалните тарифи, както и изравняване на голяма част на външните за Общността тарифи и митнически ставки, касаещи про-дукти от сектор „Производство на храни и напитки”. В Турция е в сила Общностното законодателство по отношение на премахването на техническите бариери при тър-говията, защитата на конкуренцията и администрирането на пограничните проце-дури, включително правилата относно произхода на стоките.

Турция е възприела и търговската политика на Общността към трети страни, включително установяването на зони за свободна търговия с всички преференци-ални партньори на ЕС, прилагането на разнообразни секторни мерки (по отноше-ние на продукти от сектор „Производство на храни и напитки” и хармонизирането на законодателството съобразно международните споразумения за защита на ин-телектуалната собственост. Тази значителна по обем и обхват хармонизация на регулаторните режими не само задълбочава интеграцията между ЕС и Турция, но и увеличава възможността за реализирането на потенциални ползи.

След като България стана пълноправен член на ЕС, Турция премахна голяма част от митата и нетарифните си ограничения за стоките от България (съгласно услови-ята на митническия съюз с ЕС), а след евентуалното си присъединяване, Турция ще стане част от Единния пазар на ЕС.

Според регламентираните условия ставките на прилаганите мита в Митническата тарифа на Република България са определени като процент върху митническата стойност, ако на съответното ниво на определяне не е предвидено друго. При при-лагането на Митническата тарифа:

- под „позиция“ се разбира четирицифреното число, посочено в колона „Тарифен номер“ и съответстващото описание на стоката;

- под „подпозиция“ се разбира шест или осемцифреното число, посочено в коло-на „Тарифен номер“ и съответстващото описание на стоката;

- под „тарифен номер“ се разбира деветцифреното число, посочено в колона „Тарифен номер“ и съответстващото описание на стоката.

В Таблица 2. са посочени част от тарифните номера и наименованията на проду-

20

ктите от сектор „Производство на храни и напитки”, за които при преференциално-то третиране на страните от ЕС (в частност България) и Турция, съществува поне една ставка на митото, различна от нула.

Таблица 2. Тарифните номера, наименованията и мита на продуктите от сектор „Производство на храни и напитки

2

Описание на стоката

Тарифна позиция

Размер на митото %

Количество по квота

Мерна единиц

а

НEРАЗФАСОВАНИ ПУЙКИ

020724, 020725

12,5 min 50 €/t 12,5

100,000 t.

СИРЕНА 0406 21,0 100,000 t. КАРТОФИ ОТ 01.01 - 15.06

07019050 17,5 700,000 t.

ДОМАТИ 07020000 22,5 + 110,25 €/t

1 000,000 t.

ЛЕЩА 071340000 28,0 800,000 t.

ЦИТРУСОВИ ПЛОДОВЕ

080510, 080520, 080540, 080550

8,5 7,0 7,0 7,0

10 000,000 t.

КАЙСИИ 081310000 20,0 50,000 t.

МАСЛИНОВО МАСЛО 150910900 8,5 200,000 t.

НЕСУРОВИ СЛЪНЧОГЛЕДОВИ МАСЛА

151219 10,5 500,000 t.

РИБА "ТОН" 160414 24,5 100,000 t. КОНСЕРВИ ОТ РИБА "ТОН"

160420700 24,5 100,000 t.

ЗАХАРНИ ИЗДЕЛИЯ 170410, 170490

22,0 36,0 3 000,000 t.

ТЕСТЕНИ ХРАНИ 1902 35,0 100,000 t. ХРАНИТЕЛНИ ПРОДУКТИ 1905 33,0 3 000,000 t.

КОНСЕРВИРАНИ ЗЕЛЕНЧУЦИ

2001 28,0 150,000 t.

МАСЛИНИ 200570 8,5 3 000,000 t. КОНФИТЮРИ 2007 28,0 100,000 t. КОНСЕРВИРАНИ ПЛОДОВЕ

2008 28,0 400,000 t.

ЦИТРУСОВИ СОКОВЕ

200950, 200961, 200969, 200971, 200979, 200980, 200990

28,0 28,0 28,0 28,0 28,0 28,0 21,3

100,000 t.

СЛАДОЛЕД 210500 35,0 50,000 t.

БИРА ОТ МАЛЦ 220300 35 min 11,4 €/t

1 500,000 hl.

21

Понятието „режим с отложено плащане“ се отнася за чуждестранни стоки, поста-вени под следните режими:

а) транзит;б) митническо складиране;в) активно усъвършенстване с отложено плащане;г) обработка под митнически контрол;д) временен внос.Понятието „митнически икономически режим“ се отнася за стоките, поставени

под следните режими:а) митническо складиране;б) активно усъвършенстване;в) обработка под митнически контрол;г) временен внос;д) пасивно усъвършенстване.Не се събира данък, когато стоките са под митнически режим с отложено пла-

щане, включено под режим на временен внос, както и при реекспорт. Начисленият данък в тези случаи се обезпечава в съответствие с размера и реда, определени със „Закона за митниците и правилника за неговото прилагане, за обезпечаване на митните сборове.“

По-важните регламенти, касаещи двустранния обмен между Турция и България на продукция от сектор „Производство на храни и напитки” са посочени в Таблица 3:

Таблица 3. Регламенти, касаещи двустранния обмен между Турция и България на продукция от сектор „Производство на храни и напитки”

3

Таблица 3. Регламенти, касаещи двустранния обмен между Турция и България на продукция от сектор „Производство на храни и напитки”

№ на Регламента и година на приемане

Наименование

Регламент 1234/2007 Общ регламент за земеделските продукти

Регламент 607/2009 Правила за прилагане Регламент 538/2011 Вино Регламент 816/2007 Квота за Турция за преработени стоки Регламент 682/2011 Тръжна процедура за захар Регламент 380/2011 Квоти за индустриална захар Регламент 828/2009 Захар и захарни изделия Регламент 891/2009 Квоти за захар и захарни изделия 703/2010 Захар и захарни изделия Регламент 10005/2008 Риби Решение от 17.04.2007 За продукти от животински произход Регламент 1255/99

Внос и квоти за мляко

Регламент 669/2008

Изменения относно засилен контрол върху внос на фуражи и храни от посевен произход

Регламент 206/2009

Въвеждане на продукти, съдържащи животински продукти

Регламент 479/2008

Лозаро-винарски продукти

Регламент 555/2008

Правилник за прилагане на Регламент 479/2008

22

Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна, например изцяло получени в определена страна стоки от „Производство на храни и напитки” са:

- преработени растителни продукти, отгледани в страната;- продукти от живи животни, родени и отгледани в страната;- преработени продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;- преработени продукти от лов или риболов, извършен в страната;- продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето, извън въ-

трешните морски води и териториалното море на страната, от кораби, регистрира-ни в страната и плаващи под нейно знаме и т.н.

В Таблица 4 е посочен списък на тарифните позиции, подпозиции и номера от комбинираната номенклатура на Република България и съответните преференци-ални ставки на митата за стоки с произход Турция.

Таблица 4. Списък на тарифните позиции, подпозиции и номера от ком-бинираната номенклатура на Република България и съответните префе-ренциални ставки на митата за стоки с произход Турция

4

Таблица 4. Списък на тарифните позиции, подпозиции и номера от комбинираната номенклатура на Република България и съответните преференциални ставки на митата за стоки с произход Турция

Код по КН Тарифна квота ставка на мито 0207 24 100 t 12.5 min 50 Є/t 0207 25 12.5 0406 с изкл. на 100 t 21 % 0406 90 29 1 0406 90 29 2 0406 90 50 1 0406 90 99 1 0603 10 10 1 50 t 28 % 0603 10 20 1 28 % 0603 10 30 1 28 % 0603 10 40 1 28 % 0603 10 50 1 28 % 0603 10 80 1 28 % 0701 90 50 1 от 0701 90 50 9

700 t 17.50 %

0702 00 00 1 1000 t 22.5 + 110.25 Є/t 0702 00 00 2 22.5 + 110.25 Є/t 0713 40 800 t 28 % 0802 21 неограничено

количество 20 %

0802 22 неограничено количество

20 %

0804 20 90 0 неограничено количество

11.5 %

0805 10 10 000 t 8.5 % 0805 20 7 % 0805 40 7 % 0805 50 7 % 0813 10 50 t 20 % 1509 10 90 0 200 t 8.5 % 1512 19 500 t 10.5 % 1604 14 100 t 24.5 % 1604 20 70 100 t 24.5 % 1704 10 1704 90

3000 t 22 % 36 %

1902 100 t 35 % 1905 3000 t 33 % 2001 10 2001 90

150 t 28 % 28 %

2005 70 3000 t 8.50 % 2007 100 t 28 % 2008 400 t 28 % 2009 50 100 t 28 % 2009 61 28 % 2009 69 28 %

23

Политиката на Европейския съюз за достъп до пазара има потенциал да генерира реални икономически ползи за държавите - членки на Европейския съюз и бизнеса като допринесе за създаването на растеж и работни места в Европа.През 2007 г. бе разпространена обновената Стратегия на Европейския съюз за достъп до пазара: „Глобална Европа: по-силно партньорство за изграждане на достъп до пазара”. Ос-новните акценти в обновената Стратегия за достъп до пазара са:

• Постигане на систематичен подход и тясно сътрудничество между Европейска-та комисия, държавите - членки и бизнеса с цел идентифициране и премахване на бариерите в търговията, които срещат европейските износители.

• Правилно съчетаване на инструментите на търговска политика на многостран-на и двустранна основа, които да бъдат използвани за гарантирането на достъп до пазара.

• Изпълнение на задачите по приоритети с цел по-добро и по-целенасочено из-ползване на ресурсите.

• Усъвършенстване на базата данни за достъп до пазара с цел по-прозрачно и ефективно предоставяне на информация за бизнеса. Повече информация относно

4

Таблица 4. Списък на тарифните позиции, подпозиции и номера от комбинираната номенклатура на Република България и съответните преференциални ставки на митата за стоки с произход Турция

Код по КН Тарифна квота ставка на мито 0207 24 100 t 12.5 min 50 Є/t 0207 25 12.5 0406 с изкл. на 100 t 21 % 0406 90 29 1 0406 90 29 2 0406 90 50 1 0406 90 99 1 0603 10 10 1 50 t 28 % 0603 10 20 1 28 % 0603 10 30 1 28 % 0603 10 40 1 28 % 0603 10 50 1 28 % 0603 10 80 1 28 % 0701 90 50 1 от 0701 90 50 9

700 t 17.50 %

0702 00 00 1 1000 t 22.5 + 110.25 Є/t 0702 00 00 2 22.5 + 110.25 Є/t 0713 40 800 t 28 % 0802 21 неограничено

количество 20 %

0802 22 неограничено количество

20 %

0804 20 90 0 неограничено количество

11.5 %

0805 10 10 000 t 8.5 % 0805 20 7 % 0805 40 7 % 0805 50 7 % 0813 10 50 t 20 % 1509 10 90 0 200 t 8.5 % 1512 19 500 t 10.5 % 1604 14 100 t 24.5 % 1604 20 70 100 t 24.5 % 1704 10 1704 90

3000 t 22 % 36 %

1902 100 t 35 % 1905 3000 t 33 % 2001 10 2001 90

150 t 28 % 28 %

2005 70 3000 t 8.50 % 2007 100 t 28 % 2008 400 t 28 % 2009 50 100 t 28 % 2009 61 28 % 2009 69 28 %

5

2009 71 28 % 2009 79 28 % 2009 80 28 % 2009 90 21.3 % 2105 50 t 35 % 2203 1500 hl 35 min 11.4 Є/t 2401 10 10 2401 10 20 2401 10 30 2401 10 41 2401 20 10 2401 20 20 2401 20 30 2401 20 41

100 t 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 %

2401 10 49 2401 10 50 2401 10 70 2401 10 80 2401 10 90

28 % 28 % 28 % 28 % 28 %

2401 10 60 2401 20 60

40 % 40 %

2402 200 t 28 min 5.39 Є/ 1000 pce

Z . p ( 1-p ). N

n =

Δp² . N + Z².p( 1-p )

1.96 . 0.5( 1-0.5 ).210

n =

0.14 .247 + 1.96². 0.5.(1-0.5 )

n = 2.9

24

възможностите на базата данни за достъп до пазара е налична в раздела за инфор-мационни ресурси на ЕС, които могат да се ползват от търговските оператори.

Бариерите пред търговията в глобалната икономика включват тарифни бариери, тежки митнически процедури, технически регулации и стандарти, злоупотреби при прилагането на изисквания, касаещи санитарните и фитосанитарни мерки, огра-ничаване на достъпа до суровини, неефективна защита на правата върху интелек-туалната собственост, бариери пред търговията с услуги, рестриктивни правила в областта на държавните поръчки, прилагане на антидъмпингови мерки, несъответ-стващи на правилата в рамките на Световната търговска организация, нерегламен-тирано използване на държавни помощи и субсидии.

Инструменти за търговска защитаИнструментите за търговска защита са едни от основните стълбове в съвременния

процес на развитие на търговията в условията на либерализация. В Европейския съюз съществуват добре развити правила за защита на свободната конкуренция и честната търговия, като едно от безспорните предимства на пазарната икономика. Липсата на международно признати правила на конкуренцията обаче, би довела до изкривяване на пазара, в случай че не съществуваше и системата от инструменти за търговска защита (антидъмпингови, антисубсидийни и защитни мерки по вноса).

Европейската комисия играе ключова роля за осигуряване на справедливи усло-вия за търговия за производителите от Европейския съюз. Основна мисия на Евро-пейската комисия е да защити местната индустрия от нелоялни търговски практики в международната търговия като субсидиране и дъмпинг, а в някои случаи и от внезапно, силно и непредвидимо нарастване на вноса, изискващо въвеждане на защитни мерки.

Законодателството и практиката на ЕС в тази област са в пълно съответствие с правилата на Световната търговска организация и в много отношения са по-строги и прецизни от тях.В компетенциите на Европейската комисия попада, както про-веждането на процедурите по разследване за въвеждане на мерки за търговска защита, така и наблюдението за правилното прилагане на въведени мерки. Коми-сията следи и предприема мерки за предотвратяване на неоправдано и в разрез с международните правила въвеждане на мерки за търговска защита от страни из-вън Европейския съюз. Не на последно място, Комисията провежда и преговорите с търговските партньори на Съюза за развитието на международните правила за търговия.

Антидъмпингови меркиСмята се, че дадена компания осъществява дъмпинг, ако изнася стоки за Евро-

пейския съюз на цена, която е по-ниска от нормалната стойност на стоката (т.е. цената на стоката, когато тя е предназначена за местния пазар на страната на износа). По-подробна информация по темата е налична на английски език на ин-тернет-страницата на ГД Търговия на ЕК (Ръководство за изготвяне на жалба (за-явление) срещу дъмпингов внос, разработено от Европейската комисия). Основен регламент: Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30.11.2009 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност (ко-дифицирана версия).

Мерки срещу субсидиран вносАнтисубсидийни мерки се въвеждат, за да неутрализират разстройващото меж-

дународната търговия въздействие на субсидии, чрез които субсидираните стоки получават изкуствено конкурентно предимство (по-ниска цена) в сравнение с не-субсидираните стоки.(Ръководство, за подготовка на жалба (заявление) за про-веждане на антисубсидийна процедура, разработено от ЕК). Основен регламент: Рeгламент(ЕО) № 597/2009 относно защитата срещу субсидиран внос от страни, които не са членки на Европейската общност (кодифицирана версия).

Защитни меркиЗащитни мерки могат да се прилагат в случаи, когато производители на опреде-

лена стока от Общността са претърпели или са застрашени да претърпят сериозна

25

вреда от внезапно, непредвидимо и рязко нарастване на вноса в ЕС на подобна или пряко конкурентна стока.Основни регламенти:

При внос от страни, които са членки на Световната търговска организация се прилага Регламент (ЕО) № 260/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относ-но общите правила за внос (кодифицирана версия).

При внос от страни, които не са членки на Световната търговска организация се прилага Регламент (ЕО) № 625/2009 на Съвета относно общия режим за внос от някои трети страни (кодифицирана версия).

Преходни защитни мерки по вноса от Народна република Китай – основават се на Регламент (ЕО) № 427/2003 относно временен защитен механизъм по отноше-ние на вноса на някои продукти с произход от Народна република Китай и за изме-нение на Регламент (ЕО) № 519/94 относно общите правила за внос от някои трети страни.

Мерки на трети страни срещу внос на стоки с произход от ЕСПрактиката показва, че износителите от ЕС често се сблъскват с мерки за търгов-

ска защита, прилагани от трети страни. Регламентите относно мерките за търговска защита могат да бъдат намерени на официалните езици на Европейския съюз в базата данни Eur-lex.

България в Световната търговска организация България е страна-членка на Световната търговска организация (СТО) от 1 де-

кември 1996 г., като до този момент страната е била наблюдател към ГАТТ (Гене-ралното съглашение за тарифи и търговия, организация - предшественик на СТО). Като член на организацията България е поела ангажименти произтичащи от Мара-кешкото споразумение и всички свързани с него договорености от приключването на Уругвайския кръг преговори през 1994 г. Ангажиментите на България в СТО се променят през 2007 година, когато страната става държава-членка на Европейския съюз, от което произтичат новите български ангажименти към многостранната тър-говия.

Европейският съюз и Световната търговска организация Според чл. 207 от Договора за функционирането на ЕС (Лисабонски договор)

Общата търговска политика е компетенция на ЕС и се провежда от Европейската комисия, като се съгласува с държавите-членки в рамките на Съвета на ЕС. В този контекст всяка държава-членка е член и на СТО, но блокът се представлява от Европейската комисия. В тези условия основната дейност на България, свързана с членството й в СТО, е участие в изготвянето на общите позиции на ЕС по дискусии-те, протичащи в рамките на организацията и многостранните търговски преговори. В рамките на Кръга Доха, ЕС е една от основните страни в преговорите , като е привърженик на по-голямата либерализация и по-бързото приключване на прего-ворите.

Други международни икономически организацииВ условията на силно икономическо сътрудничество, каквото се наблюдава в

наши дни, България участва в работата на множество международни икономически организации, като има различен статут във всяка от тях. По-важни за външноико-номическата политика на страната са: Организацията за индустриално развитие на организацията на обединените нации(UNIDO), Конференцията на ООН за търговия и развитие(UNCTAD), Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – организацията на най-развитите страни, в която членува и Турция, Ико-номическият комитет на Организацията на обединените нации (ИКОСОС).

26

5. Анкетно проучване на предприятията от сек-тор «Производство на храни и напитки» в Област

Бургас

С оглед реализацията на основната цел на настоящото изследване през 2011-2012 г. бе извършено изследване и анкетно проучване сред предприятията от сек-тор в Област Бургас (Приложение №1).

5.1. Характеристика на приложените методи за анализ на външната среда и стопанските единици

Предприятието е основна форма на бизнес организация. Според Търговския за-кон на Р. България предприятието е организационната форма, под която търго-вецът извършва дейността си и съвкупност от права, задължения и фактически отношения. За целите на настоящата разработка и с оглед ефективното прилагане на представения инструментариум от методи на изследване на бизнес средата на фирмите от сектор „Производство на храни и напитки”. Детайлизирането на пара-метрите на средата може да се извърши въз основа на:

• Сравнителен анализ на вътрешната и външната среда (например степен на управляемост).

• Потенциала на външната среда (заплахи и възможности).• Големината на фирмата - възможности за влияние върху средата. Икономическата теория измерва конкурентното равнище на един отрасъл със

следните характеристики и показатели:o Брой на фирмите в отрасъла и техния пазарен дял;o Характер на продукта, който те създават;o Възможност за влизане в отрасъла и на пазара;o Достъп до информация.o Методи на конкурентна борба (зона на конкуренция).o Темп на нарастване на пазара и стадий от жизнения цикъл на отрасъла;o Брой потребители и относително количество;o Фактори, повишаващи ефективността на производството (темп на технологич-

ните изменения, ефект на икономията от мащаба, използване на производствените мощности, крива на опита и др.);

o Потребност от капитали;o Равнище на печалбата, свойствена за отрасъла (висока, ниска).«Изучаването на обкръжаващата среда е основна задача не само тогава, когато

признаците на промяна станат очевидни… » Отраслите се различават по своята природа и структура, рентабилност и привлекателност под влиянието на фактори, определящи различията в техните условия и потенциал за развитие.

5.2. Определяне на извадката

Генералната съвкупност е съставена от цялата група от активно функциониращи предприятия в сектор „Производство на храни и напитки” в Област Бургас, подле-жащи на изследване съобразно целите и задачите на изследването. Техният брой е 210.

Емпиричните данни за изследването са осигурени с помощта на проста случайна извадка на единици от генералната съвкупност, тъй като този вид извадка гаран-тира равна възможност на всички единици от генералната съвкупност да попаднат в извадката. Методът, използван за набиране на информацията е пряка индиви-дуална анкета, защото в сравнение с други методи този е бърз, т.е. разходването на време за посочване на отговорите е кратко, удобен, тъй като на анкетираните беше предоставена възможност да попълнят анкетните карти в удобно за тях вре-

27

ме и гарантира представителност на резултатите. В максимална степен предста-вителност на извадката е осигурена чрез практически непреднамерен подбор на производствените структури от Област Бургас. Формираната по този способ проста случайна безвъзвратна извадка се характеризира с планиран ориентировъчен мак-симален относителен размер на грешките на оценките около 5 % при гаранционна вероятност 95 %. Имайки предвид характера и спецификата на оценките, които представляват основен интерес за изследването, то предполагаемата величина на относителното разсейване се оценява на около 50 %. Размерът на извадката е из-числен по формулата .

Където:Z - доверителният коефициент;N - генералната съвкупност;n - размерът на извадката;р - доверителната вероятност (относителният дял на отговорите).При доверителната вероятност (максимално допустимата грешка) p=13.86%,

получаваме значение на доверителния коефициент Z = 1.96. При тези данни се получава представителна извадка от 4 предприятия, като за изследването са анке-тирани 32(тридесет и две) предприятия:

Тъй като в обхвата на изследването влизат 32 предприятия от сектор «Произ-водство на храни и напитки» от Област Бургас полученият резултат подкрепя теза-та за валидността резултатите от проведеното анкетно проучване по отношение на цялата генерална съвкупност от предприятия.

5.3. Етапност на проучването

Изследването бе проведено на два етапа:Етап 1. Посредством метода на експертната оценка бяха селектирани предприя-

тия от Област Бургас в сектор „Производство на храни и напитки”, имащи по пред-варителни оценки и наблюдения добри пазарни позиции, имидж и параметри на дейността (например съществуваща сертификация по ISO и/или HACCP). Бяха из-пратени циркулярни писма и формуляри и бяха получени отговори от 32 фирми.

Етап 2. Бе проведено структурирано дълбочинно анкетно проучване на пред-приятия, които бяха избрани в резултат на дейностите в рамките на Етап 1 и за които са получени данни, показващи наличие на потенциал за успешно развитие в рамките на Единния пазар на ЕС. Получените данни от анкетното проучване бяха обработени и анализирани.

5

2009 71 28 % 2009 79 28 % 2009 80 28 % 2009 90 21.3 % 2105 50 t 35 % 2203 1500 hl 35 min 11.4 Є/t 2401 10 10 2401 10 20 2401 10 30 2401 10 41 2401 20 10 2401 20 20 2401 20 30 2401 20 41

100 t 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 %

2401 10 49 2401 10 50 2401 10 70 2401 10 80 2401 10 90

28 % 28 % 28 % 28 % 28 %

2401 10 60 2401 20 60

40 % 40 %

2402 200 t 28 min 5.39 Є/ 1000 pce

Z . p ( 1-p ). N

n =

Δp² . N + Z².p( 1-p )

1.96 . 0.5( 1-0.5 ).210

n =

0.14 .247 + 1.96². 0.5.(1-0.5 )

n = 2.9

5

2009 71 28 % 2009 79 28 % 2009 80 28 % 2009 90 21.3 % 2105 50 t 35 % 2203 1500 hl 35 min 11.4 Є/t 2401 10 10 2401 10 20 2401 10 30 2401 10 41 2401 20 10 2401 20 20 2401 20 30 2401 20 41

100 t 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 % 7 %

2401 10 49 2401 10 50 2401 10 70 2401 10 80 2401 10 90

28 % 28 % 28 % 28 % 28 %

2401 10 60 2401 20 60

40 % 40 %

2402 200 t 28 min 5.39 Є/ 1000 pce

Z . p ( 1-p ). N

n =

Δp² . N + Z².p( 1-p )

1.96 . 0.5( 1-0.5 ).210

n =

0.14 .247 + 1.96². 0.5.(1-0.5 )

n = 2.9

28

5.4. Проведени дейности

В хода на проучването бе извършено следното:o Разработване на циркулярно писмо и структурирана анкета; o Подбор на целевата група от представители на бизнеса;o Проучване и анкетиране на предприятията от сектор „Производство на храни и

напитки” от Област Бургас;o Провеждането на вторичното дълбочинно анкетно проучване;o Проучване на факторите на бизнес средата: макро- и микроикономически, по-

литически, социални, културни, географски пазарна, инвестиционна и договорно-правна правно-нормативни, данъчни и митнически условия;

o Обработката на данните и анализ на анкетите и интервютата; формиране на бази данни на предприятия, имащи потенциал и интереси за търговия, инвестиции и коопериране в съседната област зад границата.

5.5. Оценка на резултатите от проучването

От анкетираните 210 предприятия отговориха 32, а 178 не предоставиха отговор по различни причини, включително липса на интерес, негативен опит от досегаш-ни бизнес-транзакции на външни пазари и др. Получените отговори в резултат на така направения анализ след съответната обработка на данните дават основание за следните обобщения и констатации:

5.5.1. Фирмен профил

Анкетното проучване даде възможност за редица обобщения и работни тези. В раздела „Фирмен профил” се съдържат основни данни за изследваните предприя-тия от отрасъл „Производство на храни и напитки”(ПХН) в Област Бургас. Предпри-ятията имат правно-организационна форма съгласно Търговския закон на Бълга-рия, представена на Фигура 1:

Фигура 1. Правно – организационна форма на изследваните предприя-тия

6

Фигура 1. Правно – организационна форма на изследваните предприятия

0

5

10

15

20

25

30

35

1

Брой

пре

дпри

ятия

ООДЕООДЕТ

Фигура 2. Вид на предприятието

Вид на предприятието

0

10

20

30

40

50

60

70

80

1

%

Малко предприятие (до 50души)Микро предприятие(до 10души)

29

Въпреки основно регионалното измерение на бизнеса в сектор ПХН, значителен дял заемат дружествата с ограничена отговорност. Това би могло да се обясни с отпадането на изискването за значителен собствен капитал при регистрацията на фирмите с една от последните редакции на Търговския закон.

Големината (видът) на предприятията според нормите на Закона за малки и сред-ни предприятия е представена на Фигура 2:

Фигура 2. Вид на предприятието

Изследваните предприятията от сектор „Производство на храни и напитки” в Об-ласт Бургас попадат основно в категорията на малките предприятия, което е косвен признак за относително малки фирмени пазарни дялове и мащаб на бизнеса, ниска концентрация на пазара и структура от типа „монополна конкуренция”. Възможна интернационализация на бизнеса би могла да повлияе мащаба на дейността и раз-мерността на фирмите в изследвания сектор. Всички проучвани предприятия:

o имат годишен оборот под 3.9 млн. лв.;o оперират в подотрасъл „Производство на хранителни стоки”;o са повече от 15 години в този бизнес;o ползват собствени недвижими имоти и други активи;o в качеството на източници на парични средства ползват собствен капитал,

банкови кредити и реинвестирана печалба; три четвърти от тях усвояват средства от Структурни фондове на ЕС и други донорски програми.

Изследваните предприятия не реализират експорт на стоки в чужбина. Поло-вината предприятия си осигуряват суровини или стоки от Гърция и Турция, като величината на вноса им за 2010 г. не надхвърля 100000 лв.

В инструментариума за анализ на пазара и бизнес средата влизат следните под-ходи (Фигура 3):

6

Фигура 1. Правно – организационна форма на изследваните предприятия

0

5

10

15

20

25

30

35

1

Брой

пре

дпри

ятия

ООДЕООДЕТ

Фигура 2. Вид на предприятието

Вид на предприятието

0

10

20

30

40

50

60

70

80

1

%

Малко предприятие (до 50души)Микро предприятие(до 10души)

30

Фигура 3. Относителен дял на фирмите в сектор ПХН прилагащи подходи за анализ на пазара и бизнес средата (в %)

Основни маркетингови методи които се прилагат са: • Консултантски услуги;• Изчисляване на ценовата еластичност на пазарното търсене;• Положителни отзиви и референции на партньори.Нивото на конкуренция, особено на международните пазари изисква обогатя-

ване на маркетинговия инструментариум на фирмите и прилагането на различни количествени методи на анализ.

Необходимата специализирана информация и подпомагане фирмите получават най-вече от браншовите организации, но също така и от:

o Българска стопанска камара;o Търговско индустриална камара – Бургас;o Изпълнителна агенция „Малки и средни предприятия”;o Консултантски фирми; o Браншови асоциации и сдружения;o Териториално статистическо бюро на Национален статистически институт

(НСИ), Бургас.Според резултатите от анкетите фирмите не прилагат следните средства за ана-

лиз на пазара и бизнес средата:o Проучване на статистика, отразяваща търсенето и предлагането на пазара; o Участие в национални и международни изложения;o Сегментиране на пазара по потребителско поведение, географски признак и

други критерии от фирмите;o Матрица на „Бостънска консултантска група” (изготвяне на продуктова страте-

гия на база оценка на ръста на пазара и пазарния дял); o Статистическа програма за маркетингови проучвания SPSS.Декларираните нужди на фирмите в перспектива са отразени на Фигура 4:

7

Фигура 3. Относителен дял на фирмите в сектор ПХН прилагащи подходи за анализ на пазара и бизнес средата (в %)

Фигура 4. Декларирани нужди на фирмите в перспектива

(относителен дял на фирмите в %)

% 1

0

25

50

Изчисляване на ценовата еластичност на търсенето Положителни отзиви и референции Консултантски услуги

1

0%

25%

50%

75%

100%

Допълнително финансиране

Сътрудничество с ВУЗ

Финансиране от Структурните фондове на ЕС

Висококвалифицирани кадри

Защитена продукция (патент или холограмен знак за продукт Обучение по условията на външните пазари и обмен на „добри практики”

31

Фигура 4. Декларирани нужди на фирмите в перспектива (относителен дял на фирмите в %)

Подредени по степен на важност в низходящ порядък декларираните нужди се свеждат до:

• Финансиране от Структурните фондове на ЕС;• Висококвалифицирани кадри;• Обучение по условията на външните пазари и обмен на добри практики;• Сътрудничество с ВУЗ;• Защитена продукция (патент);• Допълнително финансиране. По отношение на стратегиите и мерките, които фирмите възнамеряват да прила-

гат резултатите са следните (Фигура 5):

Фигура 5. Стратегиите и мерките, които фирмите възнамеряват да при-лагат (относителен дял от всички изследвани фирми в % )

7

Фигура 3. Относителен дял на фирмите в сектор ПХН прилагащи подходи за анализ на пазара и бизнес средата (в %)

Фигура 4. Декларирани нужди на фирмите в перспектива

(относителен дял на фирмите в %)

% 1

0

25

50

Изчисляване на ценовата еластичност на търсенето Положителни отзиви и референции Консултантски услуги

1

0%

25%

50%

75%

100%

Допълнително финансиране

Сътрудничество с ВУЗ

Финансиране от Структурните фондове на ЕС

Висококвалифицирани кадри

Защитена продукция (патент или холограмен знак за продукт Обучение по условията на външните пазари и обмен на „добри практики”

8

Фигура 5. Стратегиите и мерките, които фирмите възнамеряват да прилагат (относителен дял от всички изследвани фирми в % )

Не всички изследвани предприятия имат получен сертификат по ISO

1

Диверсификация напродуктовата програма

Разработване на новипазари извън страната

0102030405060

7080

90

100

Диверсификация на продуктоватапрограма

Специализация върху производствотона един-два продукта

Ще сменя предмета на дейност

Повишаване качеството напроизводството и продажбите

Повишаване разходите за реклама

Разработване на нови пазари извънстраната

Получаване на търговска марка

Намаляване на себестойността

Създаване на уеб-сайт

32

Не всички изследвани предприятия имат получен сертификат по ISO 9000/ISO 14000, както и не всички са пресертифицирани. Същото е валидно и за получе-ни сертификати по HACCP. Сертифицирането по HACCP е проведено през периода 2000-2007 г.

5.5.2. Анализ на конкурентната среда на сектора „Хранителна и бутилираща промишленост” по метода на „Петте сили” на проф. Майкъл

Портър

Анализът на петте сили на Портър дава възможност за следните констатации:o Интензивността на конкурентна борба в отрасъла е висока;o Заплахата от навлизане на нов участник на пазара е малка;o Силата на купувачите при преговори е значителна;o Силата на доставчиците при преговори е относително малка;o Заплахата от позициониране на продукти-заместители е значима.Предвид това може да се изведе тезата, че бизнес средата в сектор ПХН позво-

лява позициониране в средно- и дългосрочна перспектива при относително добри фирмени показатели.

5.5.3. Анализ на бизнес средата в сектор ПХН

Като основни проблеми на своя бизнес всички фирми посочват:o Законови пречки;o Неуредени от законодателството въпроси;o Високи данъци.Независимо, че по размер на корпоративното подоходно облагане България е

сред страните с най-нисък данък в света, общото данъчно бреме, включващо и раз-личните пенсионни отчисления се оценя от бизнеса като тежест за бизнеса.

За преобладаващата част от фирмите (75%) проблем са и намаляването на пазарното търсене и повишаването на себестойността на продукцията. Ръстът на инфлацията подкопава стабилността на бизнеса според половината от проучваните фирми. Тези проблеми в съчетание с влошената конюнктура и ефекта от световна-та финансово-икономическа криза са предпоставка за намаляване на продажбите в сектора. На Фигура 6 е представена динамиката на продажбите в периода 2008-2011 г. в % (обемът на продажбите за 2008 г. приемаме за 100):

Фигура 6. Динамиката на продажбите в периода 2008-2011 г. в % (обе-мът за 2008г. приемаме за 100):

9

Фигура 6. Динамиката на продажбите в периода 2008-2011 г. в % (обемът за 2008г. приемаме за 100):

75

80

85

90

95

100

%

1Индекс на продажбите по години

2008 г.2009 г.20102011 ( прогноза)

Таблица 5. SWOT анализ на сектор ПХН

Силни страни

o Разнообразие на асортимента; o Високо качество; o Висока квалификация и

професионализъм; o Гъвкавост на мениджмънта.

Слаби страни

o Недостатъчно голяма търговска мрежа;

o Увеличаване на разходите.

Възможности

o Разширяване на гамата от продукти;

o Позициониране на специализирани продукти;

o Разширяване на търговската мрежа;

o Ръст на търсенето и продажбите.

Заплахи

o Наличие на сив сектор; o Нелоялна конкуренция; o Доставчици от други райони; o Интернационални търговски

вериги;

33

Очерталата се тенденция за спад в отрасъл ПХН в Област Бургас е трайна. Това контрастира с констатирания в Социално–икономическия анализ изготвен в рам-ките на проекта, известен растеж в отрасъла в национален мащаб. Предвид зна-чителния спад в сектора в област Бургас е необходимо провеждане на мерки за подкрепа на регионално и национално ниво.

На Таблица 5 е представен SWOT анализ, представящ идентифицираните факто-ри на бизнес средата в сектор ПХН в Област Бургас:

Таблица 5. SWOT анализ на сектор ПХН

Като възможни бизнес стратегии на база проведения анализ и SWOT анализа в частност могат да се формулират:

o Разширяване на продуктовата гама;o Разработка и позициониране на специализирани продукти;o Разширяване на търговската мрежа;o Високо качество;o Висока квалификация и професионализъм;o Създаване на силни и жизнеспособни местни търговски марки;o Сертификация на предприятията;o Търсене на източници за снижаване на разходите;o Внедряване на по-високопроизводителни технологии.

6. Митнически процедури при пресичане на бъл-гаро-турската граница

6.1. Необходима документация при внос на хранителни продукти от Турция в България

При внос на стоки от Турция (и по специално за бонбони , вафли и др. сладки и солени хранителни стоки) са необходими следните документи:

1. Транспортни документи:• TIR карнет – попълнен и задействан от изходяща митница в Турция.• Товарителница за автомобилен превоз CMR – попълнена и подпечатана както

9

Фигура 6. Динамиката на продажбите в периода 2008-2011 г. в % (обемът за 2008г. приемаме за 100):

75

80

85

90

95

100

%

1Индекс на продажбите по години

2008 г.2009 г.20102011 ( прогноза)

Таблица 5. SWOT анализ на сектор ПХН

Силни страни

o Разнообразие на асортимента; o Високо качество; o Висока квалификация и

професионализъм; o Гъвкавост на мениджмънта.

Слаби страни

o Недостатъчно голяма търговска мрежа;

o Увеличаване на разходите.

Възможности

o Разширяване на гамата от продукти;

o Позициониране на специализирани продукти;

o Разширяване на търговската мрежа;

o Ръст на търсенето и продажбите.

Заплахи

o Наличие на сив сектор; o Нелоялна конкуренция; o Доставчици от други райони; o Интернационални търговски

вериги;

34

от превозвача, така и от износителя.• Електронен TIR – задействан с входяща митница – граница и крайна митница –

тази на обмитяване на стоката.2. Търговски документи:• Оригинална международна търговска фактура със задължително упоменати ус-

ловия на сделката по INCOTERMS 2010.• Опаковъчен лист с ясно описани колети, бруто и нето физически измерители

(килограми и др.)• Ако транспорта е за сметка на получателя – копие от транспортна фактура.3. Сертификати:• EUR 1 – оригинал задължително заверен с митнически печат.• Анализен сертификат за състава на стоката копие за митница и оригинал за

Българска агенция за безопасност на храните(БАБХ).4. Други:• Копие на турска митническа декларация за износ.• Обобщена декларация за въвеждане ( ОДВ ). Валидира се на границата и се

оформя от специализирана фирма на границата .5. При внос:• Декларация за внос – прави се от митническа агенция или експерт във фирмата

по оформяне на документи при внос.Митническият съюз ЕС-Турция изисква при предоставяне на сертификати по

това споразумение (най-често това са ATR, EUR 1) при внос се дължи само ДДС. Но при някои хранителни и животински стоки това не е достатъчно тъй като митата се изчисляват по сложен начин и имат по няколко компоненти.

При внос от Турция например на шоколадови бонбони без алкохол тарифният номер е: 1806901900, като компонентите на митото са представени на следните линкове:

http://customs.bg:55080/tariccm/tariccm/browsetariffi2_BG?expandelem=18069019&Year=2011&Month=11&Day=24&codeToTaric=&codeToTaricForm=&codeToTaricAttr=&Country=TR&issection=n&checkfinal=y&impexp=#POS

http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/taric/measures.jsp?Lang=bg&SimDate=20111124&Area=TR&Taric=1806901900&LangDescr=bg

За трети страни формулата е описана в Регламент R2204/99o Мито по отношение на трети страни: 8.3 % + EA (1) MAX 18.7 +ADSZ

(1)(За Турция при предоставен сертификат EUR.1: Регламент D0142/96)o Мито в рамките на митнически съюз: 0 % + EA (1) MAX 18.7 +ADSZ

(1)Другата компонента се пресмята от следния линк на официалния сайт на Аген-

ция Митници: h t t p : / / c u s t o m s . b g : 5 5 0 8 0 / t a r i c c m / t a r i c c m / m e u r s i n g _

BG?Meas=2051553&sDate=20111124

35

Това означава, че вносителят – респективно турския износител трябва да пре-достави „Анализен сертификат за състава на стоките”, от който да става ясно точ-ното количество на тези четири компоненти, необходими за изчислението на тази компонента на митото. Ако някоя компонента не присъства в състава трябва да се обяви със стойност 0 за да е ясно, че не съществува, а не че не е изследвана.

При самия внос митницата взема по 3 проби от всеки артикул (по една за проба в лаборатория, 1 контролна за митницата и 1 контролна за клиента). Тези проби се изпращат за анализ в акредитирани лаборатории (в Пловдив или София) от самата митница и процедурата се осъществява служебно. След около 14-30 дни се полу-чава официалният анализ и ако съвпада с предоставените анализни сертификати от изпращача се довършва декларацията за внос от митница и се разрешава вноса. Ако се окаже, че се има разлики митницата извършва корекция в декларацията за внос, като ако количеството е повече се доплаща мито и ДДС, а ако е по-малко се приспада мито и ДДС и се връща по два начина. Критерий е анализната проба от лабораторията в България. При използване на временен склад се подават справки за наличности в този склад и складосъдържателя с банковата си гаранция гаранти-ра пред митницата за стоката. За тази си услуга той взема такса, която се договаря с фирмата получател. Друг вариант е очакване на средството за транспорт но това би наложило престой на пломбиран камион за 15-30 дена на дадена митница при което се плащат неустойки на превозвача. След като се обмити окончателно стока-та вече се разтоварва и се носят документи за одобрение в Агенция по безопасност на храните.

6.2. Необходима документация при износ на хранителни продукти от България в Турция

1. Транспортни документи• TIR карнет – попълва се от митническата агенция, която ще прави износа или

някой ангажиран по въпроса;• Товарителница CMR – попълва се от митническата агенция, която ще прави

износа или някой ангажиран по въпроса като трябва да има подписи и печата на изпращач и превозвач;

• Електронен TIR – задействан с изходяща митница износно митническо учреж-дение и крайна митница – тази на граница.

2. Търговски документи• Оригинална международна търговска фактура (invoice) със задължително упо-

менати условия на сделката по INCOTERMS 2010.• Опаковъчен лист с ясно описани колети, бруто и нето килограми.• Ако транспортът е за сметка на получателя – копие от транспортна фактура.• Със фактури да се докаже произхода на стоката ако е купена от производител

или да се дадат фактури за съставките и да се направи декларация на производи-теля за стоката ако е собствено производство.

3. Сертификати• EUR 1 – оригинал заверен с митнически печат. За да се завери в митница са

необходими документи, доказващи произхода на стоката. • Анализен сертификат за състава на стоката копие за митница и оригинал за

получателя. Изготвя се от акредитирани лаборатории.4. Документи за експорт• Декларация за износ – прави се от митническа агенция или фирма, специали-

зирана в изготвянето на такъв документ. Тази декларация е електронна и се под-писва с електронен подпис.

• Обобщена декларация за напускане (ОДН) – прави се от митническа агенция или фирма, която е компетентна как се прави такъв документ. Документът е елек-тронен и задължително се подписва само с електронен подпис.

По принцип, за всички документи извън търговските и транспортните, получате-

36

лят трябва да специфицира какви сертификати и допълнителни документи му тряб-ват, за да се осъществи износа. При износа има изрично изискване документация-та на износителя да е окомплектована изцяло съгласно изискванията. Партньорът получаващ стоката не може с оформени частично документи да направи внос, тъй като това води до връщане камиона със стоката от съответната митница на изпра-щача и това блокира доставката. Стоката се обмитява с мита и облага с ДДС и то ако има сертификати, а ако е нямало – Агенцията по храните унищожава стоката и при това се дължат и такси за тази услуга. Следва да се обобщи, че процедурите по износа са доста отговорен процес и ако не са изрядно подготвени документите следват загуби и пропуснати ползи.

37

Заключение

Проведеното изследване откроява реални и потенциални възможности за интер-национализация на предприятията и продукта в сектор „Производство на храни и напитки” на Област Бургас на пазарите на погранична Област Къркларели, Турция.

Към настоящия момент всички проучени фирми посочват като основно съдържа-ние и фокус на бизнеса развитието на производствена дейност в страната, на база подписани договори.

Според 75% от анкетираните фирми развитието на международната търговия между Турция и България се препятства от следните фактори:

o Различията между законодателството на двете страни и липса на синхрон при прилагането му;

o Проблеми, породени от незнаенето на езика.Преобладаващият брой фирми очакват бъдещото развитие на интеграцията меж-

ду Европейския съюз и Турция да окаже значително въздействие върху бизнеса им с предприятия от бранш ПХН от област Къркларели. Паралелно с това българските мениджъри декларират в резултат на анкетирането, че не познават ли особености-те на бизнес-етикецията, традициите и методите на водене на бизнес преговори и търговска кореспонденция с партньорите им от Област Къркларели, Турция.

По-голямата част от изследваните фирми биха разчитали на държавно подпо-магане на износа чрез проучване и предоставяне на маркетингова информация за външните пазари.

Би могло да се обобщи, че интернационализацията на фирмите от сектора се на-мира в начален етап и би могла да се развие при подходяща конкретна подготовка на външнотърговските сделки и най-вече на износа. Фактор за това е постъпател-ното развитие на евроинтеграцията на двете страни.

38

Библиография

1.Гатев, К., Въведение в статистиката, Изд. ЛИА, С., 1995.2. Найденов, Н., Международен маркетинг – анализ, стратегии, реализация. УИ

Стопанство, 1999, София.,1999 г.3. Стоянов, Д., Стратегически маркетинг, С., 2000.4. Andrews, K., The Concept of Corporate Strategy. Homewood: Irwin. 1971.5. Porter, M.E. (1979) „How Competitive Forces Shape strategy“, Harvard Business

Review, March/April 1979.6. „Оперативна програма Конкурентоспособност” на България 2007-2013 г.7. Регламент № 1063/2010 на ЕС.8. Съобщение „Продуктови вериги от хранителната и бутилиращата про-

мишленост – зависимост и бедност – предложение за план за действие на ЕС (СОМ(2009)09.02.09 г.

9. Официален сайт на Агенция Митници http://customs.bg:55080/tariccm/tariccm/browsetariffi2_BG?expandelem=18069019&Year=2011&Month=11&Day=24&codeToTaric=&codeToTaricForm=&codeToTaricAttr=&Country=TR&issection=n&checkfinal=y&impexp=#POS

10.http://ec.europa.eu/taxation_customs/dds2/taric/measures.jsp?Lang=bg&SimDate=20111124&Area=TR&Taric=1806901900&LangDescr=bg

11. Официален сайт на Агенция Митници http://customs.bg:55080/tariccm/tariccm/meursing_BG?Meas=2051553&sDate=20111124

39

Адреси и линкове

Министерство на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ)Началник отдел „Европа“Весела Байрактароваул. „Княз Александър І“ 12тел.: +359 2 940 7886; факс: +359 2 987 4993v.bairaktarova@mee.government.bg

Референт за Република ТурцияБорислав Гиговул. „Княз Александър І“ 12тел.: +359 2 940 7622; факс: +359 2 987 4993borislav.gigov@mee.government.bgСлужба по търговско-икономическите въпроси, гр. ИстанбулОгнян Иванов44, Adnan Saygun cad., 2. Levent, Ulus, Istanbulтел.: +90 212 282 9020факс: +90 212 282 9021e-mail: o.ivanov@mee.government.bg; btoi@mynet.com.trСлужба по търговско-икономическите въпроси, гр. АнкараДимитър Недков124, Ataturk Blv., Kavakl-dere, Ankaraтел.: +90 312 4662304факс: +90 312 4662574e-mail: d.nedkov@mee.government.bg

40

Приложение №1. Предприятия от сектор „Произ-водство на храни и напитки” в Област Бургас и ос-

новния им предмет на дейност

11

Приложение №1. Предприятия от сектор „Производство на храни и напитки” в Област Бургас и основния им предмет на дейност

Фирма

(наименование) Основен предмет на дейност

ЧИКЪН ГРУП ООД

Производство и преработка на месо от домашни птици

ГАЛУС-КО ЕООД СЛАВЯНЦИ

Производство и преработка на месо от домашни птици

ЕТ РОСИ 57 - ВАСИЛ РУПАНОВЕТ РОСИ 57

Производство на месни продукти, без готови храни и ястия

ЛИДИНГ ООД

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови храни и ястия

АД СЛАВЯНКА

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови храни и ястия

АД ЧЕРНОМОРСКИ РИБОЛОВ

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови храни и ястия

НЕСЕБЪР ФИШ ЕООД

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови храни и ястия

БЛЯК СИЙ УЕСТ ООД

Преработка и консервиране на риба и други водни животни, без готови храни и ястия

КЕТЧУП ФРУКТ АД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

КАРНОБАТПЛОД АД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

ДИМОН ЕООД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

41

12

ТОРНАДОКОМЕРС ООД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

ТРИ ООД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

ГРОЗДЕН ФРУКТ ООД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

ДЕНИТО ООД

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

ЕТ ПЕЛОВ - ПЕТЮ ПЕТЕВ

Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови храни и ястия

РАСТИТЕЛНИ МАСЛА КОСТУРОВ И КО ООД

Производство на растителни и животински масла и мазнини, без маргарин

ЕТ МАРСИ -МИНЧО БАКАЛОВ

Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед

КЛАС ООД

Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед

ХЕЛИОС МИЛК ЕООД

Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед

БИЛДИНГ ЗАХ ЕООД

Производство на мляко и млечни продукти, без сладолед

АЛЯСКА ООД Производство на сладолед

АЙСМАНИЯ ЕООД Производство на сладолед

ЕТ ТИТ - ТЕНЬО ТЕНЕВ

Производство на мелничарски продукти

МК МЕДОВО

Производство на мелничарски продукти

ЕТ "ВЕАНА - МАРИЙКА РАШЕВА"

Производство на мелничарски продукти

42

13

ЕРМАСКА ООД

Производство на мелничарски продукти

КАМЕЛ - 2003 ЕООД

Производство на мелничарски продукти

МЕЛНИЦА КАРНОБАТ - 2006 АД

Производство на мелничарски продукти

ГЕОРГИ ТОНЧЕВ И СИЕ ООД

Производство на мелничарски продукти

ИВАН АЛАДЖОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ХЛЯБ И СЛАДКАРСКИ ИЗДЕЛИЯ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ФИПС -ДД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ХЛЯБ И ХЛЕБНИ ИЗДЕЛИЯ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

СД ХЛЯБ ДМ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЗЛАТКА ДИМИТРОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ВЕСЕФТ - КАТЯ ДИМИТРОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ВИВИЯН - ВИОЛЕТА МАРИНОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

СД АЛЕКСАНДЪР КРЪСТНИКОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ТРЕНСВЕТ-ТРЕНДАФИЛ ТРАНЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ДЖЕЙЕЛПИ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

СПХХИ ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

43

14

ЕТ "ЙОРДАН ДИНЕВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЕЛИС - ЕЛЕНА ИВАНОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ МАНЧИНИ-90-КРАСИМИР ВЛАДЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ"АПОСТОЛ КАЛЧИШКОВ -ИВАН КАЛЧИШКОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ДТК ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПЕТКО ПЕТКОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "СЛЪНЧЕВ ЛЪЧ" - СВЕТЛАНА МАТЕВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ДАНИЕЛИ - МАТЕЙ БРАЙКОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЗОРНИЦА - КОНДИ ДИНЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЯСЕН КАЧАРОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ЗОРНИЦА - ВАСКА ДИМИТРОВА СОЛАКОВА"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ВАЛЕРВАН - ИВАНКА АНГЕЛОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ДОБИ-62-ЖЕЛЮ АТАНАСОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ТЕДИ - ТАНЯ ГЕОРГИЕВА"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

НИКОЛ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ДИМИТЪР ПАПУЧАРОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

44

15

ЕТ КАРОВ М 68 МУСТАФА ХЮСЕИН Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

МАРС-90 ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ММ - МИЛЧО ПАПАЗОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ВАЛДЕС-М- ВЕСЕЛИН ГОРАНОВ ВЛАДИМИРОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ВЕСИ ВАСИЛ ИВАНОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ МИХАИЛ НИКОЛОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ Т И Б - СТОЯНКА ДИЧЕВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПАПИСТО ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЧО СОН-ВАДИМ РАКОВ ЕТ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ПЛАМ-ПЛАМЕН ДЕНЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЗЛАТИНА - ДИМИТЪР ТУРМАНОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ФОНОЕКСПРЕС-3 - КРИСТИНА БЛИЗНАКОВА"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ДИАМАНД 99 ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ"СЛАДКАР"-ТОДОР ГРУДОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "НЕРА - НЕДЖИБ РАШИД"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ БОЙКА КОСТОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

45

16

ЕТ ЕКСПРЕС-АТАНАС АТАНАСОВ Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ГЪРДЕЛА МАРИЯ ГЪРДЕЛОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ЮВЕТА - ЮРИ ДАЙЧЕВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ГЛОРИЯ - КИРЧО ХРИСТОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ АЛИ ХОДЖА ЕРЕДЖЕБ АЛИ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЕДЕЛВАЙС - МИЛЕН ТАШЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ХИТЕКС ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ТОДОР ДИМИТРОВ 64

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

СЛАДКАР 2000 ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ООД ХЛЯБ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

КРА СИ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ АПОЛОН-ДИМИТЪР НИКОЛОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЖИТЕН ДАР ТАТЯНА СТОЙКОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ДАНКО - ФИКРИ ИБРЯМ ИСУФ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ЖЕНИКС - ЖЕЛЯЗКА ЙОРДАНОВА - АТАНАС ЙОРДАНОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ТАНЯ ВЛАДЕВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

46

17

МАРСИ ООД Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ КАРТАЛ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "МАКСИ-73-79 - ЦОЛА СОКОЛОВА"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЗЛАТЕН КЛАС 2002 ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ МИРА АТАНАС ХРИСТОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ДОС

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПОСЕЙДОН 2003 ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ НИК - НИКОЛАЙ ДАСКАЛОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ДЖЕТО-ДЖЕМИЛЕ КЮЧЮКМЕХМЕД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЕБАЗИР - 68 - ЕБАЗИР ХАМИД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ РОЗА 1-СТОЯН ГЕОРГИЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ВАНЕСА ХЛЯБ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ РИФ - АНДРИАН АНГЕЛОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ НАДЕЖДА - КАМБЕР

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЖЕСТ ВЕЛКОВИ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ АПОЛОН -ТОДОР РАЙКОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

47

18

МИЛЕНА МК ООД Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПЕНДОР ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЕКО ТЕКС ДИМЧО ПЕТКОВ ИРИНКА ПЕТКОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ СЪНИ 2004

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ИВАНЕТ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ИГНАТОВИ ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ООД СЛАДКО И СОЛЕНО

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ДЗЗД ЗОРА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

МЕЛИССА ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ВЕФА ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

"РАЕВ И СИЕ"ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

АЛМИ ПЛЮС ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

БУРГАС ХЛЯБ МК ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ВИП ГРУП - Г.Г

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ АЛЕКСАНДЪР - 2000

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ТОНИ 2006 - АСЕН КИРЯКОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

48

19

ТАНЯ - ПРИМ ООД Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕООД ПАПИ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПЕПИ 95 ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЖЪЛТО И СИНЬО ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ФЕР ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ДЕНИЦА - ЖИВКО ДОБРЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

МИСТЕРИЯ-66 ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ИЦО НЮ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

БАЙ ЯНИ СИМЕРА ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПАШО ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

МАКСИ 73-79 ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПИПОНЕ ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЦАРЕВО ХЛЯБ 79 ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЗАХАРО ООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

СДХ ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕЛИМЕРТА ЕООД

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

49

20

ЕООД ЗЛАТИНА - 91 Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЗАХАРО ФОТИНКА САМАРОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЦОНКА КОСЕВА -В

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ СЛАДКАР - АНИ - АНГЕЛИНКА ПЕЕВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ"АЛЕКС"-А.КОЛЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ КРАСИ-К КРАСИМИР КОСТОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ НАСЛАДА-НИКОЛА СЛАВОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ТРЕН ДИ-ПЛАМЕН КАРАВАСИЛЕВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ "ТОДОР ЙОРДАНОВ"

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ДЕСИЙ - ИВАН ЙОРДАНОВ

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ЛЪКИ КОМЕРС

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ЕТ ИГА КОМЕРС - ИРИНА АВРАМОВА

Производство на хляб, хлебни и пресни сладкарски изделия

ПОБЕДА АД

Производство на сухари, бисквити и сухи сладкарски изделия

ГОЛИЯНА ЕООД

Производство на сухари, бисквити и сухи сладкарски изделия

ШИК 1 ЕООД

Производство на сухари, бисквити и сухи сладкарски изделия

БУРГАСКИ ЗАХАРЕН ЗАВОД ЕАД Производство на захар

50

21

ЕТ ЯНТАР Т ТОТЬО МЕЧКАРОВ Производство на какао, шоколадови и захарни изделия

ЕТ КОНТАКТ-36

Производство на какао, шоколадови и захарни изделия

ЕТ РИЧИ-РУМЯНА АТАНАСОВА

Производство на какао, шоколадови и захарни изделия

БУЛ-ТАТ ЕООД

Производство на какао, шоколадови и захарни изделия

ТРЕСТ -Б- ОПЕРЕЙШН ЕООД

Производство на хранителни подправки и овкусители

ЕЙ ДЖИ ТРЕЙД ЕООД

Производство на хранителни подправки и овкусители

КЕМБ-ТАРПАНОВИ-КОСТАДИН СТОЯНОВ ЕТ

Производство на готови храни и ястия

КОМПЛОД ЕООД Производство на готови храни и ястия

ЧАРО ООД Производство на готови храни и ястия

ШАРКОН ООД Производство на готови храни и ястия

АМЕРО ЕООД

Производство на детски, диетични и други хомогенизирани храни

ЕТ "ТИТ - ТЕНЬО ТЕНЕВ"

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

САРЧЕС ООД

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

ЕТ НАДЕЖДА - Г.ГЕОРГИЕВ

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

ЕТ ДУЧЕВИ

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

ЕТ ШОПОВ - ДИМИТЪР ШОПОВ

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

СИЛВА ЮГ ООД

Производство на други хранителни продукти, некласифицирани другаде

ПРОВИМИ НЕСЕБЪР АД

Производство на готови храни (фуражи) за селскостопански животни

51

22

ЕТ МИХНЕВ-ВАЛЬО МИХНЕВ

Производство на готови храни (фуражи) за селскостопански животни

ФУРАЖЕН ЗАВОД СУНГУРЛАРЕ ООД

Производство на готови храни (фуражи) за селскостопански животни

СИС ИНДУСТРИЙС ООД (КАРНОБАТ) Производство на спиртни напитки

ЕТ МЕРКУРИЙ АТАНАС МАРКОВ Производство на спиртни напитки

ЧЕРНОМОРСКО ЗЛАТО АД Производство на спиртни напитки

ЕТ ЗВЕЗДА Производство на спиртни напитки

ЕТ "ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ" Производство на спиртни напитки

ЕТ СЕНТ -60 ЕМИЛ ХРИСТОВ Производство на спиртни напитки

ЕТ"ДИМО ДЯНКОВ" Производство на спиртни напитки

ЕТ КРЪСТЮ ЯНЕВ Производство на спиртни напитки

ЕТ ЧЕНКОВ-ДЕМИР ЧЕНКОВ Производство на спиртни напитки

НЕССА АД Производство на спиртни напитки

ЕТ ТОНЬО ЧЕРНОГОРОВ Производство на спиртни напитки

ВИНАРСКА ИЗБА СУНГУРЛАРЕ ЕООД Производство на спиртни напитки

ЕТ"МЕДЪМС"-МАРИН СТАНКОВ Производство на спиртни напитки

ЕТ "ТОНИ - ИВАН ПАТРИКОВ" Производство на спиртни напитки

ЕТ ТАНЯ - АНГЕЛ АНГЕЛОВ Производство на спиртни напитки

ЕТ"КАЗАН"-ДЕЛЬО ДЕЛЕВ Производство на спиртни напитки

НИКОЛА Ж. ЖЕКОВ ЕООД Производство на спиртни напитки

ЕТ АВИТ Производство на спиртни напитки

ДЕТЕЛИНА ЕООД Производство на вина от грозде

ВИНЕКС СЛАВЯНЦИ АД Производство на вина от грозде

ВИНАРСКА ИЗБА СТРАНДЖА ШАТО РОСЕНОВО АД

Производство на вина от грозде

52

23

БОЙАР ООД Производство на вина от грозде

ВИНАРСКО ИМЕНИЕ САНТА САРА АД Производство на вина от грозде

ЛОЗИНА ЕСТЕЙД ЕНД УАЙН СЕЛЛАР АД

Производство на вина от грозде

БРАТЯ МИНКОВИ-МЛАДЕН ДИМИТРОВ ЕТ

Производство на вина от грозде

АЯЗМО СВЕТА ПЕТКА ЕООД Производство на вина от грозде

ТОХУН ООД Производство на вина от грозде

ЕТ ОНИКС 72

Производство на други ферментирали напитки

ЕТ ГАЛИЯ ВАСИЛ КРАТУНКОВ

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води

ЛАГУНА ООД

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води

ЕТ ГЕОРГИ КРЪСТЕВ

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води

ЕТ СИНЕЛА - СВЕТОСЛАВ СТЕФАНОВ

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води

ФТА ДРИНКС ЕООД

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води

НОНИУД ООД

Производство на безалкохолни напитки, минерални и други бутилирани води