1

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

Юридически факултет

Йордан Стефанов Баланов

Органно представителство на сдружения и фондации

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за получаване на образователна и научна степен „доктор”

Гражданско и семейно право

Велико Търново, 2011

2

ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” Юридически факултет

Йордан Стефанов Баланов

Органно представителство на сдружения и фондации

АВТОРЕФЕРАТ

на дисертация за получаване на образователна и научна степен „доктор”

Гражданско и семейно право

Научен ръководител: проф. д-р Владимир Петров

Членове на научно жури:

проф. д-р Владимир Петров доц. д-р Кристиян Таков проф. д-р Иван Русчев

проф. д – р Георги Боянов проф. д – р Симеон Тасев

Резервни членове:

проф. д – р Георги Стефанов доц. д – р Таня Йосифова

Велико Търново, 2011

3

Дисертацията се състои от увод, три глави и заключение-резюме на получените резултати. Библиографията обхваща 97 заглавия, от които71 заглавия на кирилица и 26 на латиница.

Дисертационният труд е обсъден и насочен за публична защита от катедра „Частноправни науки” на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”.

Защитата на дисертационния труд ще се състои на 16 март 2012г. от...., в

зала №... на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”

4

I. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Необходимост и значение на изследването Темата на представения дисертационен труд „Органно представителство на

сдружения и фондации” е насочена към изследване на една важна част от органната структура на сдруженията и фондациите - техният органен представител. Съображения от теоретичен, нормативен и практически характер налагат разработката на тази тема.

Като цяло органното представителство на юридическите лица на частното право е един от дискусионните въпроси в теориите на гражданското, търговското и кооперативното право. В българската правна литература няма цялостно монографично изследване, което да е концентрирано върху различните състояния на възникване, функциониране, промяна и прекратяване на органното представителство на сдружения и фондации. Има само частични разработки на проблема в няколко статии, в които се анализира общо правния характер на органното представителство на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) или възникването и същността на органното представителство, но на юридическите лица на частното право като цяло.

В правния режим на сдруженията и фондациите, съдържащ се в ЗЮЛНЦ, се откриват няколко специфични черти като; задължителното преследване на нестопанска цел; възможностите за извършване на допълнителна стопанска дейност и за избор между едноличен или колективен представителен орган; некорпоративния характер на фондацията, запазените права на нейния учредител и отделни случаи на външна намеса при промяна в състава на органния й представител. Тези особености пораждат необходимостта да се даде отговор на въпроса за начина, по който те оказват влияние върху органното представителство на ЮЛНЦ.

Самата правна уредба на този вид представителство в ЗЮЛНЦ е несистематизирана, оскъдна и в отделни свои части неясна. Налице са законови празнини в хипотезите на възникване на органния представител, начинът на представляване на ЮЛНЦ и прекратяване на органното представителство при различните форми на преобразуване на сдруженията и фондациите. Това от своя страна предизвиква затруднения както в гражданския оборот, така и в съдебната практика, и налага обосновката на конкретни предложения de lege ferenda.

Изследването е практически необходимо и значимо за сдруженията и фондациите, защото се стреми да разгледа и да предложи решения на проблеми на органното им представителство, но които проблеми са неразривна част от учредяването, функционирането и прекратяването на ЮЛНЦ. От друга страна, във функционален аспект, органното представителство е пряко свързано с принципното изискване за сигурност на гражданския оборот и защита правата на третите лица, когато тези лица влизат в правоотношения със сдруженията и фондациите.

2. Цели, предмет и задачи на изследването

Настоящото изследване си поставя две главни цели. Първата от тях е да се обособят и характеризират правните признаци на понятието органно представителство на сдружения и фондации. Втората цел е да се изведат и анализират особеностите, които отличават органното представителство на единия вид ЮЛНЦ от другия вид ЮЛНЦ.

Съобразно посочените цели, предметът на този труд е ограничен до анализа на органното представителство на сдружения и фондации, така както това явление е регламентирано от ЗЮЛНЦ. С оглед постигането на пълнота и задълбоченост на

5

изследването, са разгледани и обсъдени отделни разпоредби от глави седемнадесета и тридесет и осма от ТЗ, уреждащи производството по ликвидация, съответно производството по несъстоятелност, в случаите на ограничаване и прекратяване на органното представителство на ЮЛНЦ. Извън границите на тази работа остава представителството на отделните видове ЮЛНЦ като народни читалища, ловни сдружения, настоятелства и други такива организации, които се подчиняват на особени закони.

Във връзка с изпълнение на заложените цели, няколко съществени задачи са поставени за разрешаване в хода на изложението:

- да се изясни и определи фактическия състав, пораждащ органното представителство на сдружения и фондации;

- да се даде понятие за органното представителство на сдружения и фондации, като се очертаят и анализират правните му признаци – органен представител, членски състав на органен представител, съдържание и обем на представителната власт, начин на представляване, упражняване на представителната власт;

- да се представят като съвкупност от юридически факти и правоотношения промените, които могат да настъпят в органното представителство на сдружения и фондации;

- да се даде оценка за цялостното състояние на органното представителство на сдружения и фондации, като се направят изводи за него в три основни аспекта – възникване, същност и прекратяване и да се аргументират конкретни предложения de lege ferenda;

3. Методи на изследването

Същността и специфичните особености на темата обосновават последователното

и системно използване на различни методи на изследване. Чрез историческият метод се разглеждат развитието във времето и промените,

които настъпват в нормативната уредба на изследваното явление (с. 4, 5, 43, 75, 96). Приложеният сравнителноправен метод дава възможност за съпоставка и сравнение между правните системи на Великобритания, Германия и България в материята на органното представителство на ЮЛНЦ (с. 43, 48, 65, 74, 76, 82, 99, 111, 112). Съществено място в дисертационния труд заемат; традиционните способи за тълкуване на законовите разпоредби като систематическо тълкуване (с. 23, 46, 69, 77, 78, 83, 84), телеологическо тълкуване (с. 69); правните средства за преодоляване на празнини в ЗЮЛНЦ като аналогията на закона (с. 9, 28, 39), правоприлагане с аргумент за по – силното основание (с. 24) и с аргумент от противното (с. 30, 72).

С прилагането на метода на индукцията е направен опит да се изведат по – общи правила за поведение на органния представител – при упражняване на представителната му власт, когато липсва определен начин на представляване (с. 123). Използван е и критичният подход, когато се разглеждат изложените становища както в теорията (българска и чуждестранна), така и в съдебната практика на българските съдилища.

4. Практическо значение на изследването

Направените в хода на изследването предложения de lege ferenda, ако бъдат възприети от законодателя и уредени като част от нормативното съдържание на ЗЮЛНЦ, биха довели до усъвършенстване на законодателството и улеснили неговото прилагане в областта на органното представителство на сдружения и фондации.

6

Практическата стойност на дисертацията произтича и от систематизирането на една значителна по своя обем юридическа литература на български, руски, английски и немски езици в сферата на анализираната материя. Анализите в изследването, предложените решения на спорни въпроси (при възникване на органния представител и неговото прекратяване, в случаите на преобразуване на ЮЛНЦ) и разработените модели на промяна в органното представителство, могат да бъдат от полза на практикуващи юристи, студенти по право и лица, участващи в процесите на учредяване, управление и представителство на ЮЛНЦ.

5. Източници на изследването

Централен обект на изследване и тълкуване са законовите разпоредби на ЗЮЛНЦ. Във връзка с вписването на обстоятелства в регистъра за ЮЛНЦ, засягащи органното представителство, частично са разгледани Глава 55 „Вписване на юридически лица” ГПК и Наредба №14 за водене и съхранение на регистрите. За да се достигне до същността на анализираното явление и да се отграничи то от доброволното представителство в гражданското право и от органното представителство на други юридически лица, е направено и сравнение с отделни правни норми, уреждащи сходна проблематика, в ЗЗД, ТЗ, ЗК, ЗЛОД, ЗНП. Такова по характер сравнение е извършено между ЗЮЛНЦ от една страна и Закона за благотворителните организации на Великобритания и Германския граждански законник от друга страна. В дисертационния труд са отчетени изследванията по разглежданата проблематика на авторитетни български и чуждестранни учени от Германия, Франция, Англия, САШ, Русия (и бившия СССР).

6. Обем и структура на дисертационния труд

Дисертационният труд е в обем от 241 страници, като извън него са съдържанието, библиографията и списъкът със съкращенията. Направени са общо 355 бележки под линия. Библиографията на използваната и цитирана литература обхваща 71 заглавия на кирилица (на български и на руски езици) и 26 заглавия на латиница (на английски и немски езици), или общо 97 заглавия. Библиографията е подредена по азбучен ред.

В структурно отношение дисертацията включва увод, три глави и заключение – резюме на получените резултати. В първа глава се прави кратък преглед на историческото развитие и на действащата нормативната уредба на органното представителство на сдружения и фондации. Централно място в тази глава заема въпросът за възникването на органното представителство на сдружения и фондации и разглеждането му като един динамичен фактически състав. Втора глава по своята структура е разделена на две части. Първата част е посветена на същността на органното представителство на сдружения и фондации, а втората част изследва различни модели на промяна в това представителство. Третата глава разглежда прекратяването на органното представителство като фактически състав в три аспекта – при преобразуване, ликвидация и производство по несъстоятелност на сдруженията и фондациите.

7

II. СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Увод

В увода на дисертацията е посочена необходимостта от разработка на едно научно изследване върху отделните състояния на възникване, функциониране, промяна и прекратяване на органното представителство на сдружения и фондации, за да се изяснят правните признаци на това правно явление. Поставени са целите на дисертационния труд, формулиран е неговият предмет, очертани са задачите, които трябва да се разрешат и методите, приложени в хода на изследването. (Тези въпроси са разгледани в предходните параграфи на автореферата).

2. Глава първа. Възникване на органно представителство на сдружения и фондации

Историческото развитие на нормативната уредба на органното представителство на сдружения и фондации в България преминава през три етапа, обусловени и разграничени от действието на три закона – Законът за юридическите лица, Законът за лицата и семейството и Законът за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). Към настоящия момент правната регламентация на изследвания и анализиран в дисертационния труд проблем може да се раздели, съобразно критерия вид на правните норми, на материална, съдържаща се в ЗЮЛНЦ и процесуална, определена от характера на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) и Наредба №14 за водене и съхранение на регистрите.

1. В българската гражданскоправна доктрина въпросът за възникването на

представителния орган на юридическото лице и неговата представителна власт (ПВ) се разглежда по различен начин - като сложен фактически състав, като резултат от частноправен юридически факт (ЮФ) или като правна последица на специфични фактически състави. С оглед постигане на една от основните цели на изследването, а именно определяне на съществените признаци на органното представителство на сдружения и фондации, е необходимо да се очертаят и анализират онези ЮФ, които в своята налична съвкупност пораждат този вид представителство.

ЗЮЛНЦ не съдържа систематична и ясна нормативна уредба на действията, които биха имали значението на такива факти, а преобладаващият подход в правната теория е тези действия да се разглеждат като част от процеса на образуване на сдруженията и фондациите.

Систематическото тълкуване на разпоредбите на ЗЮЛНЦ води до извода, че ЮФ, които пораждат органното представителство на сдружения и фондации, са:

- приемането на устав на сдружението (чл. 20 ЗЮЛНЦ) или едностранен учредителен акт на фондацията (ЕУА) - (чл. 33 във вр. с чл. 34 ЗЮЛНЦ);

- избор на членски състав на органен представител на сдружения и фондации (чл. 30, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ);

- съгласие на лицата, избрани да участват в състава на органния представител;

- вписване на сдружението или фондацията в регистъра за ЮЛНЦ (чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ)

8

Така под понятието възникване на органно представителство на сдружения и фондации според ЗЮЛНЦ следва да се разбира съвкупността от ЮФ, които след своето осъществяване пораждат като правни последици органния представител и неговата ПВ.

2. Уставът на сдружението и ЕУА на фондацията могат да се определят като

главни по своето същество ЮФ за възникването на органното представителство на сдружения и фондации. Само и единствено тези актове чрез своето съдържание регламентират неговите основни признаци: органния представител като наименование и вид (чл. 20, т. 6 и т. 8 и чл. 34, ал. 1, т. 6 и т. 8 ЗЮЛНЦ), членския състав на този орган като брой лица (чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 20, т. 6 и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 34, ал. 1, т. 6 ЗЮЛНЦ), ПВ като правомощие на органния представител (чл. 10, ал. 1, изр. второ във вр. с чл. 20, т. 8 и чл. 10, ал.1, изр. второ във вр. с. чл. 34, ал. 1, т. 8 ЗЮЛНЦ) и начина на представляване (чл. 20, т. 9 и чл. 34, ал. 1, т. 9 ЗЮЛНЦ).

3. ЗЮЛНЦ въвежда принципа на алтернативност при избора на определен вид

органен представител от общото събрание на функциониращо като ЮЛНЦ сдружение (чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ). Прилагайки го по аналогия учредителите на сдружение трябва да изберат първоначално само един органен представител (колективен или едноличен) – УС или управител (чл. 10, ал. 1, изр. второ ЗЮЛНЦ). От своя страна чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ регламентира същия принцип, но за фондацията.

Броят на членовете, влизащи в състава на органния представител и заеманите от тях длъжности са необходими реквизити на устава или ЕУА, защото въз основа на тях учредителите на ЮЛНЦ ще осъществят избора на представляващи ЮЛНЦ лица по смисъла на чл. 18, ал.1, т. 3 ЗЮЛНЦ.

4. Уставът или ЕУА трябва задължително да обвърже чрез конкретен текст

принадлежността на ПВ към управителния орган на ЮЛНЦ (чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ), но без да определя нейният обем и съдържание.

5. ЗЮЛНЦ не дава конкретно съдържание на понятието начин на

представляване. Считам, че с оглед усъвършенстването на нормативната уредба, регулираща сдруженията и фондациите, е необходимо, при бъдеща законодателна промяна, ЗЮЛНЦ да предвиди специални правила за формиране и изразяване волята на УС или управителя като представителен орган спрямо третите лица. В тази насока е наложително едно предложение de lege ferenda, според което в ЗЮЛНЦ трябва да има изрично разпореждане, че членовете на УС представляват сдружението или фондацията заедно, освен ако уставът или ЕУА предвиди нещо друго.

Специфичен случай на начин на представляване на фондацията е налице, когато в ЕУА е посочено запазено право с подобно съдържание в полза на учредителя или на определено от него трето лице (чл. 36, ал.1 ЗЮЛНЦ). Това право може да дава възможност учредителят или посочено от него лице, като член на състава на органния представител, самостоятелно или заедно с останалите членове на този орган да упражнява ПВ.

6. ЗЮЛНЦ създава възможност лица, които не са учредители на фондация, да

окажат влияние при определянето на вида, наименованието и членския състав на органния й представител, и начина на представляване, чрез последващо допълване на ЕУА, но при наличието на определени предпоставки. Чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ въвежда определен ред за това действие чрез принципа на субсидиарност, степенуваност за лицата, които го осъществяват. Допълването на ЕУА става по:

9

- ред, който е установен изрично (като правила за поведение) от учредителя в ЕУА или друг акт, когато в ЕУА липсва определен признак или признаци на органното представителство и е налице невъзможност допълването да се извърши от учредителя на фондацията. Допълването на ЕУА може да се извърши от изпълнителя на завещанието, наследник на учредителя или друго лице, което има запазено право за това (чл. 36, ал. 1 ЗЮЛНЦ);

- установен от закона ред, определен от ЗЮЛНЦ, според който окръжният съд по седалището на фондацията извършва промените в ЕУА, чрез постановяване на съдебно решение (чл. 34, ал. 4 ЗЮЛНЦ);

7. Първоначалният избор на членски състав на органния представител също има

значението на необходим и главен ЮФ, за да се породи органното представителство на ЮЛНЦ, тъй като без него е невъзможно нормалното функциониране (волеизявяване) на органния представител, а сдруженията и фондациите ще се поставят в състоянието на невъзможност да влизат в правни отношения с трети лица.

ЗЮЛНЦ не регламентира начина на провеждане на избора, неговото съдържание и форма. Поради това може да се приеме разбирането, че учредителите на ЮЛНЦ имат право да изберат членския състав на органния представител на учредителното събрание на сдружението или на фондацията (когато тя се учредява от две или повече лица) или по друг уговорен от тези лица начин. ЗЮЛНЦ не изисква определена форма за действителност за това решение, което дава основание то да се определи като неформално. Задължителна предпоставка обаче за валидността на анализирания избор при учредяване на сдружение е избраните физически лица да бъдат и учредители на това ЮЛНЦ, ако самите учредители са такива лица ( чл. 30, ал.1 ЗЮЛНЦ).

Решението за избора може да се приеме единодушно или с мнозинство от учредителите на сдружението или фондацията (когато тя се учредява от три или повече лица) и притежава определено минимално съдържание (по отношение избраните лица и заеманите от тях длъжности).

Не е налице като задължителна предпоставка членът на сдружението, когато той е ЮЛ, да бъде член на УС (чл. 30, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ), от което следва, че могат да се избират за членове на представителния орган и физически лица - неучредители, но посочени от ЮЛ - учредители на сдружението. При сдружението първоначалният избор е винаги срочен (чл. 30, ал.1 ЗЮЛНЦ).

По правило, когато се избират членове на органния представител на фондацията, няма изискване те да бъдат членове на това ЮЛНЦ (фондацията е некорпоративно ЮЛ), а изборът е безсрочен по закон. Решението за избора може да се осъществи преди, по време или след приемането на устава или на ЕУА.

Налице е известна специфика при избора на председател на колективния органен представител (УС) на сдружението. Чл. 30, ал. 2 ЗЮЛНЦ регламентира няколко варианта, според които законовото правило е, че председателят на УС се избира от членовете на този орган, а когато устава предвиди нещо друго общото събрание (при учредяване на сдружение това са учредителите) или друг орган (например, контролен орган) на сдружението може да извърши този вид избор.

При учредяването на фондация, ако ЕУА урежда подобни на чл. 30, ал. 2 ЗЮЛНЦ правила, новоизбраният УС или друг орган на фондацията посочва този председател.

Поради констатираната законовата празнина в ЗЮЛНЦ, е необходимо да се направи предложение de lege ferenda, според което чл. 20 ЗЮЛНЦ да бъде изменен и допълнен с изричен текст, подобен на чл. 8, ал. 2 от Закона за народните читалища, който регламентира, че на учредителното събрание, с което се учредява читалище, се избират неговите органи. Така една нова алинея на чл. 20 ЗЮЛНЦ може да предвиди, че

10

изборът на УС или управител на сдружението се осъществява с единодушие или с мнозинство от гласовете на учредителите.

8. Има няколко специфични черти на избора на членски състав на органния

представител на фондация. ЕУА може персонално да определи лицето или лицата, влизащи в този състав, а единственият учредител на ЮЛНЦ има право еднолично да избере състава на органния представител. Волята на учредителя, определяща членския състав на органния представител, може да го „надживее”, ако фондацията се учредява по случай на смърт.

Освен учредителят на фондацията и други лица, съответно съд, могат да избират лица от състава на органния представител, но по няколко алтернативни начина:

а) по установен от учредителя ред, когато учредителят не е в състояние сам да извърши това (при негова смърт), но той е определил начин за извършване на избора с акта на завещанието (чл. 34, ал. 4, изр. първо ЗЮЛНЦ);

б) по решение на окръжния съд по седалището на фондацията (чл. 35, ал. 3, изр. второ и чл. 35, ал. 4 във вр. с чл. 34, ал. 3 и ал. 4 ЗЮЛНЦ);

9. Защо е необходимо съгласие на членовете на органния представител на

сдружения и фондации с първоначалния им избор, макар че ЗЮЛНЦ изрично не предвижда наличието на такъв акт?

Може да се приеме тезата за договорния характер на правоотношението между отделния член на управителния и представителен орган на ЮЛНЦ и самото ЮЛНЦ, тъй като членовете на този орган имат освен права и редица задължения, установени от чл. 31 ЗЮЛНЦ (приложим към сдружението) и устройствените актове на ЮЛНЦ. От друга страна, от правна гледна точка, е недопустимо едностранно (в случая от учредителите на ЮЛНЦ) да се създават задължения за лица, избрани да влязат в състава на органния представител, без те да са дали своето съгласие за това. Всъщност този избор като правна сделка поражда за всяко едно от тези лица субективното право то да изрази своето съгласие с направения избор.

Такъв акт на съгласие се наблюдава и при избора на членове на представителния орган на фондацията, осъществен от учредителя, когато той сам се овласти (избере) като такъв. Съгласието може да се даде предварително, по време или след избора, като се извърши изрично (например, в писмена форма) или мълчаливо, чрез знание и непротивопоставяне на избора и встъпване в длъжност.

Тъй като ЗЮЛНЦ не предвижда конкретна форма за действителност на съгласието, то може да се определи като неформално правно действие. На практика обаче определена форма е налице - писмена, когато съгласието е отразено в протокола от учредителното събрание или писмена с нотариално заверен подпис, когато с ЕУА учредителя се самоизбира за член на представителния орган (чл. 33, ал. 2 ЗЮЛНЦ).

10. Какво е правното положение на невписания органен представител на сдружения

и фондации? Макар и определен като вид и компетентност в устава на сдружението и в ЕУА на

фондацията, и с избран членски състав, органният представител се намира в състояние на невъзможност да упражнява своята ПВ, тъй като този орган и тази ПВ не са възникнали от правна гледна точка. Налице е незавършен фактически състав (липсва вписването на ЮЛНЦ в съдебния регистър – вж. чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ) и е налице правно очакване да възникне органното представителство на ЮЛНЦ.

11

11. Правната уредба на сдружението не дава отговор на въпроса кой е компетентен да подаде заявлението до регистърния съд за вписване на сдружението в регистъра за ЮЛНЦ. Най – логично УС или управителят на ЮЛНЦ може да се определи като овластен да извърши това действие. Тази теза е най - близка като съответствие с общия характер на чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ.

Считам за целесъобразно, поради законовата празнина в ЗЮЛНЦ относно реда за представляване на невписаното сдружение пред окръжния съд по повод вписването му в съдебния регистър, да се направи предложение de lege ferenda ЗЮЛНЦ да бъде допълнен с нова разпоредба, която изрично да предвиди, че искането за вписване трябва да се направи от управителния орган - УС или управител на сдружението.

12. Кои са спецификите на представителството на невписана фондация пред окръжния съд по нейното седалище по повод вписването й в регистъра за ЮЛНЦ?

Чл. 34, ал. 3 ЗЮЛНЦ регламентира реда за предявяване на искането за вписване на фондацията в регистъра за ЮЛНЦ пред окръжния съд по нейното седалище, като въвежда принципа на субсидиарност, степенуваност за лицата, които могат да извършат това действие. Тези лица са: учредителят на фондацията; лице, което е изрично овластено от учредителя; представителният орган на фондацията. Този ред е приложим при вписване на фондация, когато тя се учредява приживе.

Когато фондацията се учредява по случай на смърт, ЗЮЛНЦ въвежда друг ред за подаване на искането за вписване, което се предявява от изпълнителя на завещанието или от наследника на учредителя или от трето ползващо се от дейността на фондацията лице (чл. 34, ал.3 ЗЮЛНЦ).

13. Какво действие има вписването на сдруженията и фондациите в регистъра за

ЮЛНЦ за органното им представителство? Тъй като органният представител е неделима част от структурата на ЮЛ, той

възниква от момента на вписването на ЮЛНЦ в съдебния регистър (чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 18, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Първоначалното вписване обаче има още освен конститутивен ефект и оповестително, и доказателствено действие за регистрираните обстоятелства.

14. Представителството на невписани в съдебния регистър сдружения и

фондации от техните учредители се различава от органното представителство и има следните отличителни черти.

Всеки един учредител на невписаното в съдебния регистър ЮЛНЦ може да се определи като законен негов представител, който действа от името на ЮЛНЦ (чл. 6, ал. 2 ЗЮЛНЦ). Представляваната страна обаче в представителното правоотношение - ЮЛНЦ е в процес на учредяване и все още не е възникнала като правен субект (арг. чл. 6, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Съдържанието и обема на ПВ (активна и пасивна) на учредителя по правило се определя от правните норми и включва правните действия като определен от закона минимум (чл. 6, ал. 2 ЗЮЛНЦ). По принцип ПВ е ограничена от правилата, установени за границите на правоспособността на ЮЛНЦ (чл. 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ), а други ограничения могат да имат за предпоставка вписването на ЮЛНЦ в съдебния регистър. Налице е и ограничение във времето, определено от вписването на ЮЛНЦ в съдебния регистър. Последиците от правните действия възникват първоначално за учредителя, извършил сделката, който става страна по нея и придобива породените от нея права и задължения. Впоследствие, придобитите от учредителите права и задължения от името на учредяваното ЮЛНЦ

12

преминават в правната сфера на възникналото ЮЛНЦ по силата на закона (чл. 6, ал. 2, изр. първо ЗЮЛНЦ).

Това представителство има хибриден характер, защото включва в себе си чертите на прякото представителство (действа се от името на ЮЛНЦ) и на косвеното представителство (правните последици първоначално възникват за учредителите).

Вторият вид представителство, което може да възникне при представляване на невписано ЮЛНЦ от негов учредител, следва да се определи като доброволно. То възниква на основание волята на учредителите, които овластяват чрез конкретна сделка един или няколко от тях да сключат сделки с трети лица от името на сдружението или фондацията. Съвместната сделка по упълномощаването често конкретизира действията и/или лицата, с които ще се договаря, което създава обектно и/или персонално ограничение. По принцип се прилагат правилата за доброволното представителство, уредени в ЗЗД, за възникването, функционирането и прекратяването на този вид представителство.

15. Възникването на органното представителство на ЮЛНЦ за

общественополезна дейност притежава няколко особени черти. Според чл. 19, ал. 2 ЗЮЛНЦ сдружение, което е определено за извършване на

общественополезна дейност (ОПД), се учредява от: - най-малко седем дееспособни ФЛ, или - три юридически лица В първият случай, когато ЮЛНЦ за ОПД се учредява само от ФЛ, учредителите

трябва да изберат за членове на представителния орган само лица от своя състав (чл. 30, ал. 1, изр. първо ЗЮЛНЦ). Когато сдружението се учредява само от ЮЛ, тогава те ще посочат за членове на УС лица, които не са членове на сдружението (чл. 30, ал. 1, изр. второ ЗЮЛНЦ).

Органното представителство на ЮЛНЦ за ОПД възниква от момента на вписването на сдружението или фондацията в регистъра за ЮЛНЦ. ЮЛНЦ за ОПД трябва да представят заявление за вписване в Централния регистър при Министерството на правосъдието (чл. 45, ал.1 ЗЮЛНЦ) в двумесечен срок от вписването на определянето в съдебния регистър ( чл. 38, ал. 3 ЗЮЛНЦ).

Разпоредбите на този закон не посочват кой е легитимиран да извърши това действие, но като такъв следва да се посочи органният представител на правоспособното ЮЛНЦ, на основание общата разпоредба на чл. 10, ал. 1, изр. второ ЗЮЛНЦ.

Вписването на ЮЛНЦ за ОПД в ЦР при Министерство на правосъдието няма конститутивно действие за възникването на органното представителство на ЮЛНЦ и не е елемент от неговия фактически състав още повече, че в този регистър не се вписват представляващите сдружението и фондацията лица и начина на представляване на ЮЛНЦ. Това вписване обаче има съществено значение за обема на ПВ на органния представител. Специфичните правила, предвидени в правните норми за правоспособността на ЮЛНЦ за ОПД, започват да се прилагат от момента на вписването на сдружението или фондацията в ЦР при Министерството на правосъдието.

Вписването на ЮЛНЦ за ОПД в ЦР има определящо значение за възникването на определени права (според чл. 45, ал. 8 ЗЮЛНЦ правата на ЮЛНЦ за осъществяване на ОПД да ползват облекчения по настоящия закон възникват от датата на вписване в Централния регистър), задължения ( за предоставяне на

13

информация за дейността на ЮЛНЦ, съгласно чл. 46, ал. 1 ЗЮЛНЦ) и ограничения (предвидени в чл. 41, ал. 1 ЗЮЛНЦ за разходване на имуществото).

16. В обобщение на дотук изложения анализ възникването на органното

представителство на сдружения и фондации може да се определи като: - динамичен фактически състав, който включва различни ЮФ, възникващи

последователно във времето и пораждащи специфични правни последици. Така решението за учредяване на ЮЛНЦ поражда задължение за приемане на устав или ЕУА, а уставът или ЕУА поражда задължение за учредителите за избор на членски състав на органен представител. Органният представител е задължен спрямо учредителите да направи искане за вписване на ЮЛНЦ в съдебния регистър. Ако това искане е основателно и допустимо, регистърният съд вписва ЮЛНЦ в регистъра за ЮЛНЦ.

Уставът или ЕУА и изборът на членове на представителния орган са главни ЮФ, тъй като определят съдържанието на правните последици, които настъпват (вида на органния представител и неговия членски състав, както и представителната му власт), а вписването в регистъра за ЮЛНЦ следва да се определи като неглавен ЮФ, тъй като само обуславя настъпването на органното представителство на ЮЛНЦ.

- фактически състав, който има смесен (хетерогенен) характер, поради това че включва ЮФ от различни правни отрасли. Уставът и ЕУА, както и изборът на членове на представителния орган са ЮФ на гражданското право, а решението на съда по регистрацията и вписването на сдружението и фондацията в регистъра за ЮЛНЦ към ЮФ на гражданско - процесуалното право. Тези ЮФ трябва да са налице кумулативно, а не алтернативно.

3. Глава втора. Същност и промени в органното представителство на сдружения и фондации

I Част. Същност на органното представителство на сдружения и фондации 1. В българската и чуждестранната (британска, американска, германска, руска)

правни доктрини има няколко теории, обясняващи същността на представителството на ЮЛ на частното право от негов орган.

Според теорията на представителството органът, който извършва правни действия от името на ЮЛ спрямо трети лица има качеството представител. Но сред привържениците на тази теория съществува спор по въпроса дали органът на ЮЛ е отделен и самостоятелен правен субект, различен от ЮЛ или е неразделна и съставна част от структурата на ЮЛ.

Теорията на органното представителство приема, че органът на ЮЛ не е нито доброволен, нито задължителен представител и има само правното положение на законен представител.

В гражданската доктрина има и друго разбиране, което се различава от предходните две теории, тъй като разграничава дейността на ЮЛ във външните отношения от възможността чрез негов представител да се придобиват граждански права и задължения.

14

2. Органът на ЮЛНЦ може да се определи като структурно обособена и неделима част от организационното устройство на сдружението и фондацията (чл. 11, ал. 1 във вр. с чл. 20 и чл. 34 ЗЮЛНЦ). ЗЮЛНЦ не съдържа конкретна разпоредба, която да разграничава сдружението и фондацията и техните органи като отделни правни субекти. Поради тази причина отношението орган - ЮЛНЦ е отношение част към цяло. Всеки орган на ЮЛНЦ подлежи на вписване в регистъра за ЮЛНЦ по партидата на сдружението или фондацията (чл. 9, ал. 1, т. 8 Наредба №14 за вписванията във вр. с чл. 596, ал. 1, т. 3 ГПК).

Той е правно средство за формиране и изразяване на волята на ЮЛНЦ и е недопустимо сдруженията и фондациите да съществуват без нормативноустановените за тях органи ( чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ).

3. Терминът „органен представител” на ЮЛНЦ не е легално установен, а е

достижение на правната теория (българска и чуждестранна). Кой от органите на ЮЛНЦ следва да се определи с това понятие?

Според чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ ЮЛНЦ се представлява от управителния си орган. Именно този орган, но когато извършва правни действия от името и за сметка на ЮЛНЦ във външните му отношения с третите лица, следва да се квалифицира като органен представител.

Подобно на чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ е и положението в германското право, където сдружението и фондацията се представляват от тяхното ръководство, теза основана на пар. 26, относим за сдружението във вр. с пар. 86 Германски граждански законник, приложим за фондацията. Макар в ЗЮЛНЦ да липсва изрична законова фикция, близка до тази на чл. 26 ГГЗ считам, че управителният орган на ЮЛНЦ има само правното положение на законен представител по отношение на основанието за възникване и определяне на съдържанието и обема на неговата ПВ. Органният представител е неделима част от организационната структура на сдружението и фондацията и като такъв не е самостоятелен правен субект, а всички правни действия, включително и представителните, които са извършени от него, се считат за действия на ЮЛНЦ (чл.10, ал.1 ЗЮЛНЦ).

Следователно първият признак на органния представител на ЮЛНЦ е неговата принадлежност към категорията на управителните органи според ЗЮЛНЦ.

Вторият негов признак е, че той е задължителен по закон орган на ЮЛНЦ (чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ).

Третият признак това е неделимостта на органния представител от органната структура на ЮЛНЦ, който произтича от ЗЮЛНЦ и устройствените актове.

От систематическото тълкуване на чл. 10 във вр. с чл. 23, ал. 2 и чл. 35, ал. 1ЗЮЛНЦ следва да се направи категоричния извод, че друг признак на органния представител е неговата законоустановеност (макар и наименован като „управителен орган” в ЗЮЛНЦ).

В състояние ли е функциониращо ЮЛНЦ да притежава повече от един органен представител? В правната теория съществува спор по този въпрос.

Считам, че на основание чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ, регламентиращ принципа на алтернативния избор на вида на органния представител (колективен или едноличен) може да се направи извода, че сдружението трябва да притежава един единствен органен представител – УС или управител. В такъв смисъл трябва да се схваща и чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, който урежда същия принцип, но за фондацията

15

На основание направеното тълкуване на чл. 30, ал. 3 и чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ следват и други два негови признака - алтернативност и заменяемост при последващ избор на органен представител на ЮЛНЦ.

Съобразно изложените дотук аргументи, органният представител на ЮЛНЦ може да се определи като (1) вътрешна, структурно обособена и неделима част от сдружението и фондацията, (2) която е овластена от закона, (3) да извършва правни действия от името и за сметка на ЮЛНЦ, (4) но в отношенията му с третите лица.

Именно поради законовата празнина на чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, считам за целесъобразно да се направи предложение de lege ferenda за допълнение на този член, което трябва да определи наименованието на представителния орган – едноличен или колективен, аналогично на разпоредбите, регулиращи сдружението.

4. Има различни критерии, според които органният представител на сдружения и

фондации се разделя на видове. Според броя на членовете той може да бъде едноличен (управител) или колективен (УС).

Според това дали всички членове, няколко от тях или само един член на УС е овластен от устройствения акт като представляващо ЮЛНЦ лице, органният представител може да бъде с колективен или едноличен членски състав.

Според наличието или липсата на законоустановено ограничение в правоспособността на ЮЛНЦ, може да функционира органен представител с пълна или с ограничена ПВ.

5. Какво означава понятието членски състав на органен представител на сдружения

и фондации? Членският състав на органния представител е абсолютно необходим, за да може

този орган да представлява ЮЛНЦ, като уставът или ЕУА трябва да конкретизира броя на членовете му и техните длъжности (чл. 30, ал. 1 и чл. 35, ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ).

Този състав на УС като управителен орган може да съвпада или да не съвпада с членския състав на УС като органен представител. Критерият е дали законова разпоредба или частноправен, вътрешен на ЮЛНЦ акт, определя неговата структура и правила за функциониране във външните отношения. Съобразно това деление се разграничават два вида членски състави на колективния представителен орган.

Единият от тях може да се квалифицира като законоустановен (чл. 10, ал. 1, пр. 2 ЗЮЛНЦ), когато ЮЛНЦ притежава колективен представителен орган, включващ няколко лица, които заедно упражняват ПВ (вж. чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ). Само физическите лица (влизащи в състава на органния представител), определени като представляващи сдружението или фондацията чрез устава или ЕУА, се вписват в регистъра за ЮЛНЦ по смисъла на чл. 18, ал.1, т. 3 ЗЮЛНЦ.

Тъй като чл. 20, т. 9 и чл. 34, ал. 1, т. 9 ЗЮЛНЦ предоставят известна свобода за начина на представляване, може да се приеме тезата, че уставът на сдружението и ЕУА на фондацията имат възможност да предвидят нещо друго за състава на представителния орган - само едно лице или няколко лица от УС да се овластят като представляващи ЮЛНЦ. В първият случай УС като органен представител ще действа в едноличен състав при упражняване на ПВ. Във вторият случай съставът му ще бъде колективен, но по - малък в сравнение със състава на УС като управителен орган. Когато ЮЛ са членове на управителния орган, само техните представители - ФЛ трябва да се определят като членове на състава на органния представител, а техните имена и длъжности се вписват в регистъра за ЮЛНЦ.

16

Тъй като органният представител е неделима част от ЮЛНЦ, но с определен членски състав и притежава законоустановена и неделима ПВ следва, че е налице представително правоотношение между всеки един член от състава на този орган и ЮЛНЦ, което възниква от момента на вписването на ЮЛНЦ в съдебния регистър.

От факта, че УС или управителят има две качества - управителен орган и органен представител и две насоки на осъществяване на своите права - вътрешни и външни правоотношения, би могло да се направи едно разграничение в самото членствено правоотношение - на управително и на представително.

Особено състояние се наблюдава, когато устройственият акт определи, че само няколко лица (председателят и секретарят на УС) или едно лице (само председателят на УС) представлява ЮЛНЦ. В този случай представително правоотношение възниква само между овластеното като представляващо лице и сдружението или фондацията. Спрямо останалите членове на УС не възниква представително правоотношение. Това състояние обаче не може да дерогира случаите, когато изрична законова разпоредба предвижда всички членове на органния представител заедно да упражнят ПВ. Когато представителният орган е едноличен - управител на сдружение или на фондация, тогава представителното правоотношение възниква между ФЛ, заемащо посочената длъжност и ЮЛНЦ.

Съдържанието на представителното правоотношение включва правото и задължението да се упражнява ПВ на органния представител, което е съществена разлика в сравнение с доброволното представителство по ЗЗД, където представителното правоотношение между представляван - представител не включва такова задължение за втория. Задължението следва от подчинеността на органния представител на устройствения акт на юридическото лице (чл. 31, т. 9 ЗЮЛНЦ за сдружението и аналогичното приложение на това правило за фондацията), както и от съгласието на члена на този орган с направения избор.

Членството в представителния орган може да се посочи като задължителна предпоставка за упражняване на ПВ, която е пряка при членство на ФЛ или косвена при членство на ЮЛ. Зависимостта членство в органен представител - представляване на сдружение или фондация е налице винаги, когато всички лица от управителния орган са овластени като представляващи ЮЛНЦ. Възникването или прекратяването на членството на ФЛ или ЮЛ (ако такова е избрано в УС) поражда или прекратява възможността за упражняване на ПВ на органния представител.

Специфично за правната уредба на сдружението е, че когато УС е определен за органен представител, неговият минимум като членски състав е законоустановен - той има най-малко три лица, които са членове на сдружението (чл. 30, ал.1, изр. първо ЗЮЛНЦ), но липсва обаче законова разпоредба, която да въведе максимална горна граница. Това мотивира формулирането на конкретно предложение de lege ferenda, според което чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ трябва да бъде допълнен, като в него бъде предвиден максимален членски състав на УС като брой лица, в съответствие с броя на членовете на сдружението, но не по-голям от 5 души.

Особеност в ЗЮЛНЦ е липсата на законоустановен брой (като минимум и максимум) на членовете на колективния представителен орган на фондацията. При наличието на такава законова празнина е необходимо нейното запълване посредством изрично правило в ЕУА на фондацията (чл. 34, ал. 1, т. 6 ЗЮЛНЦ). Може да се приеме становището, че при мълчанието на този закон, ЕУА може да определи двучленен състав на представителния орган на фондацията, без да се прилага по аналогия чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ.

17

Именно поради законовата празнина, считам за целесъобразно да се направи предложение de lege ferenda за допълнение на чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ, което трябва да регламентира броя на членовете на колективния управителен орган и неговото наименование, аналогично на разпоредбите, регулиращи сдружението.

Понятието членски състав на органен представител означава (1) ФЛ или съвкупността от физическите лица, (2) които са избрани по определен ред, (3) като членове на управителния орган на ЮЛНЦ и (4) са овластени от закона или от устройствения акт да упражняват ПВ на този орган.

6. Какво е характерно за представителната власт на органния представител на

сдружения и фондации? Липсата на легална дефиниция на понятието ПВ предопределя различните

разбирания в правната доктрина за неговата същност като субективно право от категорията на непритезателните (потестативни) субективни права, като комплекс от права и задължения или като гражданско правомощие.

ПВ може да се определи като право - задължение, което принадлежи на органния представител на ЮЛНЦ, макар че според чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ представителството е едно от правомощията на УС. ПВ като субективно право е законоустановена възможност да се извършват правни действия от името и за сметка на ЮЛНЦ спрямо трети лица. ПВ като задължение на органния представител представлява неговата обвързаност спрямо ЮЛНЦ да извърши тези правни действия. Тази обвързаност следва от систематическото тълкуване на чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. чл. 31, т. 9 и чл. 34, ал. 1, т. 6, т. 8 и т. 9 ЗЮЛНЦ и от подчинеността на органния представител на устава или ЕУА .

Освен че е право – задължение и има легален характер, ПВ притежава и други характерни черти. Те са:

- изключителната принадлежност на ПВ към неделигируемата компетентност на представителния орган на ЮЛНЦ и непрехвърлимост към друг орган (чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ);

-неподеляемост на ПВ между органния представител и другите органи на ЮЛНЦ;

- външната насоченост на ПВ, което означава, че тази власт се упражнява от членския състав на органния представител спрямо трети, външни на ЮЛНЦ лица, с цел създаване на правни отношения, различни от вътрешните;

- неотменимост на ПВ чрез вътрешен на ЮЛНЦ акт; 7. Съдържанието на ПВ дава отговор на въпроса какви действия може да

извършва органния представител в отношенията ЮЛНЦ – трети лица. Подходът на българския законодател, при определяне на съдържанието на ПВ е

общ по своя характер и се съдържа в чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ. Първият признак на съдържанието на ПВ е волеизразяването, което се извършва от органния представител на ЮЛНЦ. Вторият признак е правният и правомерен характер на действията, осъществени спрямо третите лица.

По изключение и не единствено органният представител извършва и неправни (чисто фактически) действия. Те обаче трябва да имат подчинен и обслужващ спрямо правните действия характер.

ПВ на органния представител по принцип включва както активно поведение (волеизявление), така и пасивно поведение - пропускане да се осъществи определено действие.

18

Уставът на сдружението (чл. 31, т. 3 ЗЮЛНЦ), ЕУА на фондацията, решение на общото събрание на сдружение (чл. 25, ал. 1, т. 5, 6 и 7 ЗЮЛНЦ) или на орган на фондацията може за определи вида на някои от действията, които да извърши органният представител (по повод откриването на клон, участието в други организации, преобразуване на ЮЛНЦ и други).

8. Обемът на ПВ на органния представител на сдружения и фондации не е

уреден изрично в ЗЮЛНЦ. Тъй като законовите разпоредби принципно определят органния представител на ЮЛ и неговата ПВ (чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ, съотв. чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ), следва да се направи извода, че обективното право е приоритетният източник, определящ обема (минимален и максимален) на ПВ на органния представител на ЮЛНЦ.

Законодателят може да предвиди отделни критерии, оказващи влияние върху обема на ПВ, като правоспособността на ЮЛНЦ (чл. 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ), общественият ред и моралът (чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „б” ЗЮЛНЦ). Обемът на ПВ на органния представител е неограничен по време и територия, но се определя от правоспособността на ЮЛНЦ и от правния характер на действията, които се извършват в отношенията с третите лица.

Обемът на ПВ има променлив характер. Когато настъпи промяна в правоспособността на ЮЛНЦ (при ликвидация или несъстоятелност), се изменя и този обем по силата на закона. Следователно е налице пряка и неотменима зависимост между нормативния акт и ПВ на органния представител.

Ограниченията, произволно предвидени в устройствения акт на ЮЛНЦ или по решение на орган за управление, по принцип не могат да определят обема на ПВ и нямат действие във външните отношения на ЮЛНЦ. Те пораждат действие само във вътрешните отношения.

Трябва да се прави разлика между случаите на създаване или ограничаване на общата ПВ на органния представител и на основани на закон правни действия на орган на ЮЛНЦ, с които представителният орган на ЮЛНЦ се овластява да извърши правно действие спрямо трети лица. В последната хипотеза специалните разпоредби в ЗЮЛНЦ предвиждат, че е необходимо върховен или управителен орган да вземе решение (задължителен ЮФ), за да настъпят правни последици ( при преобразуване на ЮЛНЦ, откриване на клон или участие в друга организация). Органният представител няма право да извършва действия по преобразуване на ЮЛНЦ, откриване на клон или да участва в работата на орган на друго ЮЛ, ако няма решение за това на компетентния според устава или ЕУА орган на сдружението или фондацията. Така решението не ограничава ПВ в пълния й обем, а само определя вида, съдържанието и насочеността на конкретното правно действие.

9. ПВ на органния представител може да се раздели на видове. Според критерия

име и правни последици тази власт следва да се определи като пряка, тъй като органът действа от името и за сметка на ЮЛНЦ, а правните последици - правата и задълженията по сключените сделки настъпват непосредствено за сдружението или фондацията.

Според критерия липса или наличие на трайни законови ограничения ПВ бива пълна и ограничена. По принцип органният представител притежава пълна ПВ, която дава възможност да се извършват всички материалноправни и процесуални действия, съобразно нормите на обективното право и правоспособността на ЮЛНЦ. Ограничена ПВ е налице, когато законоустановен ЮФ промени нейното съдържание и обем, които са в по - малък размер спрямо този, който

19

правоспособността предпоставя. Такова е положението при ликвидация или несъстоятелност на ЮЛНЦ.

Тъй като чл. 10, ал.1 ЗЮЛНЦ говори за изразяване на воля и извършване на правни действия следва, че органната ПВ е активна по своя характер. От друга страна обаче представляването по смисъла на чл. 10, ал. 1, изр. 2 ЗЮЛНЦ изисква и възможността да се приемат волеизявления на трети лица. Затова може да се приеме тезата, че ПВ на органния представител по правило е смесена (активна и пасивна).

Според начинът на представляване, ПВ на органния представител бива: съвместна, разделна, самостоятелна и еднолична (вж. т. 11).

10. Едни от най - спорните въпроси в правната доктрина са въпросите за

характерът на ограниченията на ПВ на органния представител на ЮЛНЦ и начините на тяхното установяване. От това следват и други проблеми - за видовете ограничения и тяхното действие за трети спрямо ЮЛНЦ правни субекти. Ограничението на ПВ на органния представител се възприема като особен вид ЮФ, който възниква със специфична цел - да породи последици в съдържанието и обема на тази власт. Като такъв факт ограничението трябва да се предвиди изрично в нормативен акт. Този ЮФ има правното значение на ограничител, поради намаляването изцяло или отчасти на съдържанието и обема на тази власт. Друга последица е създаването на задължението на органния представител да действа спрямо третите лица по определен начин.

Задължително ли е ограничението на органната ПВ да бъде само и изключително по разпоредба на закона?

Според критерият източник ограниченията биват нормативно установени или определени с вътрешен акт на ЮЛНЦ. Съществуват и комбинирани ограничения, такива които са установени едновременно от законова разпоредба и устройствен акт на ЮЛНЦ или решение на орган на ЮЛНЦ

Законовите ограничения могат да въздействат върху органното представителство на ЮЛНЦ по различен начин (чрез промяна на правоспособността на сдружението или фондацията). Ако настъпи някакъв ЮФ, който да ограничи правоспособността на сдружението и фондацията, това води до едновременно въздействие и върху ПВ на органния представител (случаите на ликвидация или производство по несъстоятелност). Ограниченията в посочените производства имат абсолютен и непреодолим характер.

По принцип ограничения на ПВ на органния представител не могат да се установят произволно и при липсата на законово основание от устройствения акт на ЮЛНЦ, за разлика от Германия, където ГГЗ изрично допуска обемът на ПВ да бъде ограничен от устава на сдружението (пар. 26, ал. 2 ГГЗ). Начинът на представляване обаче е вид комбинирано ограничение, посочено от ЗЮЛНЦ и уредено по съдържание от устава или ЕУА, но то има определящо значение за валидното упражняване на ПВ.

Като цяло решенията на органите на ЮЛНЦ също не могат да бъдат квалифицирани като ограничител на ПВ на органния представител. Могат да възникнат ситуации (по изключение), при които правна норма изрично предвижда такова решение като ЮФ, който поражда правни последици за ПВ (например, решение на общото събрание на сдружение, с което се посочва нов начин на представляване - заедно вместо стария – поотделно, чрез промяна на устава или решение на общото събрание на сдружението или на върховния орган на фондацията за преобразуване (сливане или вливане) на ЮЛНЦ, с което се посочва друго ЮЛНЦ, участващо в преобразуването и се овластява представителния орган

20

да сключи договор за преобразуване. Следователно договорът и определеното ЮЛНЦ са ограничителите по предмет и лица при упражняването на ПВ на органния представител.

Изброените решения имат конкретен характер и възникват по даден повод. Те са съобразени с изискванията на ЗЮЛНЦ и нямат произволен характер. Затова в определени случаи решенията на органите на сдружението и фондацията имат правното значение на ограничители за органната ПВ. Освен това правните норми императивно изискват изрично решение на орган на ЮЛНЦ, което е елемент от ФС, който трябва да се осъществи, за да настъпи правната последица - откриването на клона или преобразуването на ЮЛНЦ. Тъй като всяко решение се приема по определен повод, причина, определена в закон, то има казуален характер.

Ограничение във времето на органното представителство е допустимо, само ако ЮЛНЦ е учредено за определен срок (посочен изрично и само в устава или ЕУА), но съчетан с началото на ликвидационно производство. Изтичането на срока и началото на ликвидацията водят да прекратяване на органното представителство, което се заменя с представителство на ликвидатор. Персонални ограничения могат да бъдат установени чрез решение на орган на ЮЛНЦ в различни насоки - при участие в състава на управителен орган на друго ЮЛНЦ или при сключване на договор за преобразуване с определено сдружение или фондация.

Органното представителство на ЮЛНЦ е ограничено в производството по несъстоятелност чрез два критерия - ограничената по закон правоспособност на ЮЛНЦ и относително определен срок (заличаването на ЮЛНЦ от съдебния регистър).

Според критерия наличие или липса на възможност за преодоляване, ограниченията биват абсолютни и относителни. При абсолютните ограничения забраната за тяхното осъществяване е непреодолима от органния представител (ограниченията в производството по несъстоятелност). Относителните ограничения са преодолими от органния представител при наличието на осъществен ЮФ (вписване на осъществяване на общественополезна дейност в Централен регистър).

11. Какво означава понятието начин на представляване и кои са неговите

видове? Систематическото тълкуване на чл. 20, т. 9 и чл. 34, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 10, ал.

1, изр. първо и второ от ЗЮЛНЦ води до извода, че начинът на представляване е правило за поведение на управителния орган на ЮЛНЦ, когато този орган действа като органен представител във външните отношения на сдружението и фондацията. Това правило определя не само реда за изразяване на волята на ЮЛНЦ в този вид отношения, но и начинът на нейното създаване. Това следва от практическото съображение, изразяването на волята да се предшества от нейното възникване. Това са два неделими елемента от този аспект на органното представителство.

Какви видове начини на представляване могат да съществуват? Това правило за поведение преди всичко зависи от вида на органния представител, от това дали той е колективен или едноличен и от съдържанието на устава или ЕУА.

Считам, че когато органният представител е колективен по състав, всички негови членове могат да бъдат овластени изрично от устройствения акт на ЮЛНЦ заедно да представляват ЮЛНЦ. Това правило за поведение е съобразено със законодателната идея, заложена в чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ, целият състав на органния представител да участва в представляването на ЮЛНЦ. Няма непреодолима пречка представляването на ЮЛНЦ да се осъществи заедно, но само от няколко точно определени члена на колективния представителен орган. В устройственият акт е

21

необходимо да се конкретизират членовете на органния представител, най-вече чрез техните длъжности (председател и секретар на УС), които ще упражняват органната ПВ.

С оглед това, че упражняването на органната ПВ се извършва заедно от всички или от част от членовете на колективния представителен орган, тази власт може да се определи като съвместна. Тази квалификация има значение само за извършването на правни действия спрямо трети лица, тъй като от гледна точка на принадлежността ПВ, тя се притежава еднолично от органния представител.

Уставът или ЕУА би могъл да предвиди като начин на представляване всички или част от членовете на колективния представителен орган поотделно (отделно, разделно, самостоятелно, еднолично) да представляват ЮЛНЦ. Смисълът на това правило е, да се даде възможност на всеки един от тях да извърши самостоятелно и независимо от другите членове правни действия. С оглед на терминологичната прецизност и вида на упражняване на ПВ, тя трябва да се определи като отделна (разделна) по своя характер.

Друг начин на представляване може да предвиди, че само един член на колективния органен представител (неговият председател) има възможност самостоятелно да упражнява ПВ. Действието на това правило изключва възможността останалите членове на органа да създават връзки между сдружението или фондацията и третите лица. Съобразно този вид начин на представляване ПВ може да се квалифицира като самостоятелна.

Когато ЮЛНЦ притежава едноличен представителен орган - управител на сдружение или президент на фондация, тогава начинът на представляване се предопределя от състава на този орган, който се състои само от едно лице. Съобразно това органната ПВ може да се определи като еднолична по своя характер.

Разгледаният дотук начин на представляване следва да се квалифицира като доброволен, установен по силата на устава или ЕУА. Той трябва да се разграничи от другия вид начин на представляване, който може да се изведе по тълкувателен път от законови разпоредби на ЗЮЛНЦ. За него не е необходимо изрично волеизявление на орган на ЮЛ, защото следва ex lege и приложението му не може да се дерогира по волята на сдружението и фондацията. Кои са тези случаи? Така всички членове на колективния органен представител трябва заедно да извършат действието, когато конкретна законова разпоредба предвижда това да стори орган на ЮЛНЦ (свикване на общото събрание на сдружението от управителния орган, тъй като искането за обнародване на поканата трябва да бъде направено от целия състав на УС - чл. 26, ал. 1 ЗЮЛНЦ и повдигане на спорове пред съда по регистрацията на сдружението, когато искът за отмяна на решенията на общото събрание по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ се предявява от всички членове на УС).

Начинът на представляване има променлив характер (може да се изменя чрез промяна на устройствения акт на ЮЛНЦ), не може да се поставя под условие и да изключи всички членове на УС или управителя от упражняването на органната ПВ или да обвърже други органи на сдружението и фондацията.

Съобразно изложените дотук тези и аргументи може да се определи понятието начин на представляване като (1) правило за поведение на (2) членовете от състава на органния представител, когато (3) те формират и изразяват волята на ЮЛНЦ в отношенията с третите лица. Това правило произтича от устава на сдружението или ЕУА на фондацията (по принцип) или мълчаливо се извежда по съдържание от специални правни норми (по изключение).

22

12. Упражняването на ПВ може да се определи като действие на органния представител, което създава възможност сдружението и фондацията да влязат в правни отношения с други лица. Когато този орган упражнява ПВ, извършва волеизявление, което принадлежи на ЮЛНЦ (чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 9 ЗЮЛНЦ). Волеизявлението притежава външна спрямо ЮЛНЦ насоченост, спрямо друго лице или лица, които узнават за волята на сдружението или фондацията по конкретен въпрос, а целта на волеизявлението може да бъде възникване, изменение и прекратяване на дадено правоотношение. Поради общия характер на органната ПВ, представителният орган я упражнява неопределен и неограничен брой пъти.

По изключение органният представител може да извършва и неправни (фактически) действия, които са (подчинен, обслужващ) второстепенен елемент на правните действия.

Освен изрично волеизявление, представителният орган може да извърши действие, при което липсва пряко изразена воля на ЮЛНЦ (мълчаливо сключване на определена сделка).

ПВ на органния представител се упражнява от членовете на този орган. Тъй като ЗЮЛНЦ не регламентира определена форма за действителност на представляването на ЮЛНЦ, упражняването на ПВ от органния представител е по принцип неформално действие, което обаче е поставено в зависимост от установения начин на представляване.

Волеизявление към сдружението и фондацията може да се направи от трето лице винаги, но само спрямо органният им представител. В интерес на третото лице, тъй като то не е задължено да знае начина на представляване на ЮЛНЦ, е да се приеме, че е достатъчно така направеното волеизявление да се доведе до знанието само на един член на представителния орган.

При упражняване на ПВ е необходимо представителният орган да действа от името, за сметка и в интерес на сдружението или фондацията. По правило последиците от извършените от представителния орган правни действия настъпват пряко и непосредствено в правната сфера на сдружението или фондацията, като ЮЛНЦ става страна по правоотношението. Не са необходими отделни транслативни действия, с които да се прехвърлят правните резултати в полза на ЮЛНЦ.

13. Какво действие имат ограниченията на органното представителство на

сдружения и фондации и какви са правните последици при тяхното нарушаване? Законовите ограничения, предвидени в изрична правна норма, без да е

необходимо волеизявление на орган на ЮЛНЦ за тяхното установяване, могат да се квалифицират като законоустановени и имат действие за органния представител, неговата ПВ и за третите спрямо ЮЛНЦ лица. Това действие е от типа ex lege. Този вид ограничения са уредени от императивни правни норми и техните последици не могат да се елиминират чрез устройствения акт на ЮЛНЦ или решение на негов орган.

Систематическото тълкуване на законовите разпоредби на ЗЮЛНЦ води до извода, че законът, макар и да овластява представителния орган да волеизявява, задава границите за това чрез правоспособността на ЮЛНЦ ( чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ). От друга страна налице е мълчалива забрана за този орган да снабдява с права и задължения ЮЛНЦ, които са свързани с естествените качества на човека. Така УС или управителят не може да сключва договори за издръжка и гледане с трето лице.

23

Тъй като законът определя обема на органната ПВ, от това следва, че правните норми могат да предвидят намаляването на този обем. Тази последица настъпва, когато ЮЛНЦ попадне в особени правни състояния (производство по несъстоятелност или ликвидация).

Ограничението, което е предвидено в закон и устройствен акт на ЮЛНЦ, има смесен характер поради факта, че правна норма изрично предвижда то да бъде отразено в устава на сдружението или ЕУА на фондацията. По изключение, това ограничение поражда последици както във вътрешните, така и във външните правоотношения на сдружението и фондацията. Начинът на представляване има такова действие. Той е факт, който винаги се вписва в регистъра за ЮЛНЦ, който регистър е публичен и всяко лице може да се осведоми за определения ред за формиране и изразяване на волята на ЮЛНЦ от органния му представител във външните отношения.

По правило вътрешните актове (вътрешни ограничители) не могат произволно да ограничават ПВ на органния представител, тъй като в ЗЮЛНЦ липсва каквато и да е разпоредба, която да позволява подобно действие. Посочването на определен вид правни сделки в устава или ЕУА няма действието на ограничител във външните отношения на ЮЛНЦ.

В обобщение на изложеното дотук могат да се очертаят няколко типа правни последици, породени от нарушенията на ограниченията на органното представителство. На първо място, това е нищожността на правното действие, извършено от представителния орган на ЮЛНЦ, поради противоречие с чл. 6, ал. 3 ЗЮЛНЦ. Подобен е и случаят, когато не се спазят правилата за начина на представляване, определени в устава или ЕУА на ЮЛНЦ.

Следващата последица е отговорността на лицата от състава на органния представител спрямо ЮЛНЦ, които са нарушили ограничението на ПВ. На тези лица следва да бъде потърсена отговорност за това, че са нарушили установените законови или вътрешни правила и да бъдат освободени от състава на този орган. Ако със своето действие лицата са причинили вреди на ЮЛНЦ, те дължат обезщетение за тях спрямо сдружението или фондацията.

14. Представителната власт на органния представител на ЮЛНЦ за ОПД има

няколко специфични черти, касаещи нейното съдържание. Последното се обуславя от редица специални разпоредби на ЗЮЛНЦ, които уреждат специфични задължения за органния представител на ЮЛНЦ. Задълженията имат срочен и периодичен характер, който следва от факта, че правните норми предвиждат изрично определена дата или период, в който е необходимо те да се изпълнят. Така органният представител трябва:

- да представя всяка година информация за дейността на ЮЛНЦ пред ЦР при Министерство на правосъдието до 31 май на всяка година (чл. 46, ал. 1 ЗЮЛНЦ);

- да подаде заявление за вписване в ЦР на промени във вече вписани обстоятелства ( чл. 45, ал.7 ЗЮЛНЦ);

- да не осъществява дейност, която да противоречи на правилата, установени от Конституцията, законите и добрите нрави и да не извършва действия в частна полза, чрез разпоредителни сделки с имуществото на ЮЛНЦ за ОПД, и да не нарушава ограниченията по чл. 41 ЗЮЛНЦ;

Други правни норми в ЗЮЛНЦ създават известни ограничения (като забрани или допълнителни условия), когато се извършват действия с безвъзмезден характер или се сключват правни сделки с лица, намиращи се в определени отношения с ЮЛНЦ за ОПД.

24

- ЮЛНЦ за ОПД може да разходва безвъзмездно своето имущество и да осъществява дейността, насочена за постигане на целите, определени по реда на този закон (чл. 41, ал.1 ЗЮЛНЦ);

- при безвъзмездно разходване на имущество на ЮЛНЦ за ОПД е необходимо мотивирано решение на върховния орган на организацията с мнозинство 2/3 от всички негови членове, когато е в полза на определени от ЗЮЛНЦ лица ( чл. 41, ал. 3 ЗЮЛНЦ);

- ограничение, тип забрана, следва от чл. 41, ал. 4 ЗЮЛНЦ и според него органният представител на ЮЛНЦ за ОПД не може да сключва сделки с определени от ЗЮЛНЦ лица, освен ако сделките са в очевидна полза на това ЮЛНЦ или са сключени при общи условия, публично обявени;

15. Типичните черти на органното представителство на сдружения и фондации

са: - органният представител, който е неделима част от организационната структура

на ЮЛ; - представително правоотношение, което съществува между всяко едно от

овластените да представляват сдружението или фондацията лица (влизащи в състава на органния представител) и ЮЛНЦ.

- законоустановеност на представителния орган, който принадлежи към категорията на управителните органи и може да бъде едноличен или колективен;

- неделимост и неделигируемост по закон на ПВ, чиито съдържание и обем по правило се установяват от източниците на правото;

- ограничението на ПВ по принцип е последица от изрично установени в правните норми ЮФ;

- членският състав на органния представител включва само ФЛ, които са овластени да упражняват ПВ;

- начинът на представляване е правило за формиране и изразяване на волята на ЮЛНЦ чрез органния представител и се установява в устава или ЕУА на сдружението или фондацията;

- действията (волеизявленията) на органния представител се считат за такива на ЮЛ и се извършват винаги от името, за сметка и в интерес на сдружението или фондацията;

- последиците, които се пораждат от действията на органния представител, възникват пряко в правната сфера на ЮЛ;

I I Част. Промени в органното представителство на сдружения и фондации Тъй като органното представителство на сдружения и фондации се състои от

няколко съществени елемента – представителен орган, членски състав на този орган, представителна власт и начин на представляване, могат да настъпят различни ЮФ, които да въздействат върху тях. Въздействието е в състояние да засегне един или повече от посочените елементи, в зависимост от вида на правопроменящите ЮФ.

1. Първият вид промяна е замяната на УС като органен представител на

сдружение с управител (чл. 30, ал. 3 ЗЮЛНЦ). Фактическият състав на замяната на УС с управител включва:

25

- решение на общото събрание на сдружението, с което е необходимо да се измени устава (чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ), като се промени органната структура на сдружението чрез замяна на УС с управител;

- избор на управител, извършен с решение на общото събрание; - съгласие на управителя, което може да се даде изрично или мълчаливо, преди,

по време или след избора. Вписването на промените в устава и новоизбрания управител в регистъра за

ЮЛНЦ обаче не е елемент от фактическия състав, пораждащ разглежданата промяна. То има оповестително действие спрямо нея.

2. Промени в членския състав на органния представител на сдружение могат да

настъпят чрез: - решение на общото събрание на сдружение, когато се избират и освобождават

членове на УС (чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЮЛНЦ); - решение на УС на сдружението, ако уставът предвижда, че председателят на

УС има право да упражнява ПВ, а УС е органът, който взема решение за избор на нов председател ( чл. 30, ал. 2, изр. 1 ЗЮЛНЦ);

- решение на контролен орган, ако уставът регламентира, че изборът на нов председател на УС се осъществява от контролния орган (чл. 30, ал. 2, изр. 2 ЗЮЛНЦ);

- настъпване на други, субективни основания за всеки отделен член на органния представител ( заявление за напускане на УС, смърт или поставяне под пълно запрещение);

Тъй като в ЗЮЛНЦ липсва изрична разпоредба, уреждаща възможността член на УС да напусне състава на този орган по своя воля, е необходимо да се направи предложение de lege ferenda за допълнение на чл. 30 ЗЮЛНЦ чрез конкретен текст, който да предвиди определен ред, форма и срок за подаване на заявление от член на УС за освобождаване от неговия състав.

3. Допустимо е промяната в органното представителство да засегне и обема на

ПВ на представителния орган и да се изрази в разширяване на неговите граници (чрез изменение на устава на сдружението, което предвижда извършването на допълнителна стопанска дейност или общественополезна дейност).

До ограничаване на обема на ПВ на органния представител се стига, когато се открие производство по несъстоятелност за сдружението, тъй като УС или управителят сключва нови сделки само след предварително съгласие на синдика (чл. 635, ал.1, изр. 2 ТЗ).

4. Друг вид промяна е налице, когато общото събрание вземе решение за

промяна на устава, като се промени (увеличи или намали) броя на членовете на органния представител или замени начина на представляване (вместо „заедно” членовете на органния представител „поотделно” ще упражняват ПВ или обратно).

5. Спецификите, съпътстващи промените в органното представителство на

фондация, се проявяват в следните насоки. Първата от тях е свързана с органа на фондацията, който може да изменя ЕУА.

- управителният орган на фондацията има право да внася промени в органното представителство на фондацията чрез изменение на ЕУА при едностепенната система на управление на фондацията (включваща само един орган), ако

26

учредителят изрично е предвидил подобна възможност в ЕУА и няма запазено право с подобно съдържание за него или друго определено лице.

- върховният орган на фондацията също може да изменя ЕУА, когато е налице двустепенна система на управление (включваща върховен и управителен орган) или многостепенна система на управление (с налични върховен орган, управителен орган, контролен орган и представителен орган) - чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ. Промените в органното представителство, подобно на сдружението, са случаите на замяна на вида на представителния орган на фондацията, изменение на начина на представляване и избор или освобождаване на членове от състава на органния представител.

Друга особеност е налице по отношение на избора и освобождаването на членове от състава на органния представител на фондация.

- върховният или друг орган на фондацията може да избира и освобождава членове на органния представител, само ако има изрична разпоредба в ЕУА, овластяваща конкретен орган, който да извърши това действие (чл. 34, ал. 1, т. 6 ЗЮЛНЦ) и наличие на определена процедура за това (чл. 34, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 35, ал. 2 ЗЮЛНЦ);

- промяната в членския състав на органния представител на фондацията, може да се извърши и от управителния орган на фондацията на основание чл. 35, ал. 3, изр. първо ЗЮЛНЦ;

- по закон окръжният съд по седалището на фондацията чрез свое решение има право да определя състава на органния представител, но по изключение, при предпоставките и реда на чл. 35, ал. 3, изр. второ ЗЮЛНЦ;

След като окръжният съд постанови решението, всеки избран член на представителния орган, трябва да се впише заедно със своята длъжност в регистъра за ЮЛНЦ, като вписването на тези обстоятелства става служебно и има конститутивно действие за промяната в състава на представителния орган.

За разлика от сдружението, при фондацията е възможно да се внесат промени в органното й представителство чрез упражняване на запазено право, което притежава учредителя или определено от него трето лице (чл. 36, ал. 1 ЗЮЛНЦ). Съобразно съдържанието на правото неговият титуляр е в състояние да замени вида на органния представител и начина на представляване, като измени ЕУА или еднолично да избере нови членове от състава на органния представител.

Във връзка с цялостното анализиране на въпроса за вида и съдържанието на запазеното право, считам за целесъобразно да се направи предложение de lege ferenda чл. 36 ЗЮЛНЦ да бъде допълнен с изрична разпоредба за съдържанието и начина на упражняване на този вид права.

6. Промените, които настъпват в органното представителство при преобразуване

на сдружения и фондации, са следните: - при преобразуване на един вид ЮЛНЦ в друг вид ЮЛНЦ (сдружение се

преобразува във фондация или обратно) органното представителство от безсрочно се превръща в срочно, от гледна точка на неговото съществуване, като срокът е относително определен – заличаването от съдебния регистър на преобразуващото се ЮЛНЦ;

- при сливане или вливане както на сдружения, така и на фондации, по правило върховните органи на тези ЮЛНЦ вземат решения за тези форми на преобразуване (чл. 25, ал. 1, т. 7 ЗЮЛНЦ), като посочват другите ЮЛНЦ, участващи в преобразуването, с които да се сключи договор за преобразуване. По този начин се създава специална ПВ, ограничена по предмет - договора за преобразуване и лица -

27

преобразуващите се ЮЛНЦ, която трябва да се упражни от органния представител в зададения обем.

Само обаче органното представителство на ЮЛНЦ, което прекратява своето съществуване при вливането или сливането, се трансформира от безсрочно в срочно по своя характер. Този вид трансформация настъпва и при разделяне на ЮЛНЦ спрямо органното представителство на разделящото се сдружение или фондация.

7. Какви промени настъпват в органното представителство на сдружения и

фондации в производството по несъстоятелност по ТЗ? - синдикът осъществява надзор върху дейността на длъжника (чл. 635, ал.1 ТЗ).

Надзорът включва в своя обхват и действията по представляването на ЮЛНЦ, извършени от органния представител;

- синдикът дава своето предварително съгласие за всяка нова сделка, сключена от органния представител на ЮЛНЦ (чл. 635, ал.1, изр. второ ТЗ);

Ако представителният орган сключи сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността без съгласието на синдика, това действие е нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелността ( чл. 646, ал.1 ТЗ).

- представителният орган трябва да извършва новите сделки съобразно мерките, предвидени в съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност;

Такива мерки могат да бъдат запорът или възбраната върху имуществото от масата на несъстоятелността.

- друг вид ограничение на ПВ се поражда като последица от решение на съда по несъстоятелността (чл. 635, ал. 2 ТЗ);

Със съдебното решение трябва да се посочи конкретно, че се лишава ЮЛНЦ от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото от масата на несъстоятелността, и че това право се предоставя на синдика.

8. Какво действие има вписването в регистъра за ЮЛНЦ на промените в

обстоятелствата за органното представителство на сдружения и фондации ? По принцип вписването в регистъра за ЮЛНЦ на промени в органното

представителство на вече създадено ЮЛНЦ (новият вид органен представител, новоизбраните като представляващи ЮЛНЦ лица, начинът на представляване) има декларативно действие, тъй като ЗЮЛНЦ не предвижда изрично, че решенията на компетентния орган на ЮЛНЦ за изменение на устава или ЕУА, касаещи обстоятелствата подлежащи на вписване в съдебния регистър, имат действие от момента на вписването.

По изключение вписването в съдебния регистър на новоизбраните членове на органния представител на фондация има конститутивно действие, ако окръжният съд по седалището на фондацията е постановил решение за попълване на състава на този орган (чл. 35, ал. 3, изр. второ ЗЮЛНЦ във вр. с чл. 603 ГПК).

4. Глава трета. Прекратяване на органно представителство на сдружения и фондации

Под понятието прекратяване на органно представителство на сдружения и

фондации следва да се разбира осъществяване на такова юридическо действие, което е способно да преустанови съществуването на органния представител и

28

неговата ПВ. Според последиците, които пораждат, фактите могат да се разграничат на:

- факти, които прекратяват органното представителство, но не засягат правосубектността на ЮЛНЦ (замяната на един вид органен представител на ЮЛНЦ с друг вид);

- факти, които прекратяват както органното представителство, така и правосубектността на ЮЛНЦ (преобразуване на един вид ЮЛНЦ в друг вид, сливане, вливане, разделяне; производствата по ликвидация и несъстоятелност);

1. При преобразуване чрез промяна на правната форма, вливане, сливане и

разделяне винаги ЮЛНЦ, което се преобразува в друг вид (преобразуващо се ЮЛНЦ), сливащите се ЮЛНЦ, вливащото се ЮЛНЦ и разделящото се ЮЛНЦ престават да съществуват като правни субекти заедно със своите органи от момента, в който завърши фактическия състав на преобразуването. Това означава, че прекратяването на правосубектността на сдружението и фондацията по принцип води до прекратяване и на органното им представителство.

При преобразуване на ЮЛНЦ чрез промяна на правната форма преобразуващото се ЮЛНЦ се прекратява и се учредява ново ЮЛНЦ, което е негов правоприемник. Когато седалището на преобразуващото се ЮЛНЦ е в един съдебен район, а на новообразуваното ЮЛНЦ в друг съдебен район, органният представител на последното трябва да подаде заявление за вписване на преобразуването до окръжния съд по неговото седалище. Този съд постановява решение за вписване на новоучреденото сдружение или фондация. Вписването има конститутивно действие, защото има пораждащо за ЮЛНЦ значение. От този момент то възниква като правен субект и представителният му орган придобива ПВ. Вписването завършва фактическия състав на този вид преобразуване, като се прекратява преобразуващото се ЮЛНЦ и неговото органно представителство.

Когато преобразуващото се и новоучредено ЮЛНЦ имат седалища в един и същ съдебен район, органният представител на новото ЮЛНЦ подава заявлението за вписване до окръжния съд, който постановява решение, с което определя, че се преобразува и прекратява едно ЮЛНЦ и се образува ново ЮЛНЦ. Длъжностното лице трябва да впише в регистъра образуването на новото сдружение или фондация, както и прекратяването и заличаването на преобразуваното ЮЛНЦ. От момента на вписването фактическият състав на преобразуването се счита за завършен, а органното представителство на преобразуващото се ЮЛНЦ за прекратено.

При сливането две или повече ЮЛНЦ се прекратяват без ликвидация и се учредява едно ново ЮЛНЦ, което е техен правоприемник. Считам, че е допустимо да се впише първо сливането като ЮФ от съда по седалището на новоучреденото ЮЛНЦ. От момента обаче на вписването на преобразуването от съда по седалището на новото ЮЛНЦ се прекратява всяко едно от преобразуващите се юридически лица и тяхното органно представителство и се поражда новото ЮЛНЦ. Това вписване има конститутивно действие за прекратяването на органното представителство на сливащите се ЮЛНЦ и завършва фактическия състав.

При вливането едно или повече преобразуващи се ЮЛНЦ се прекратяват без ликвидация, а тяхното имущество се поема от едно съществуващо (приемащо) ЮЛНЦ. При тази форма на преобразуване на ЮЛНЦ първо по ред трябва да се осъществи вписване на вливането от съда по седалището на приемащото ЮЛНЦ. От този момент всяко вливащо се ЮЛНЦ се прекратява заедно със своето органно представителство. Това вписване завършва фактическия състав на преобразуването и има конститутивно действие за прекратяване на органното представителство.

29

При разделянето разделящото се ЮЛНЦ прекратява своето съществуване и се

учредяват две или повече ЮЛНЦ, правоприемници на прекратеното ЮЛНЦ. Разделянето трябва да се впише първо от съда по седалището на сдружението или фондацията, която се преобразува. Той постановява решение за вписване на разделянето. От момента на вписването се прекратяват разделящото се ЮЛНЦ и неговото органно представителство и възникват новоучредените ЮЛНЦ като правни субекти. Така вписването на разделянето от съда по седалището на разделящото се ЮЛНЦ има конститутивно действие за прекратяването на органното представителство и завършва фактическия състав на преобразуването.

Във връзка с усъвършенстване на нормативната уредба на ЗЮЛНЦ, е необходимо да се направи предложение de lege ferenda, за разширяване текстовия обхват на чл. 12 ЗЮЛНЦ, като се приемат няколко допълнителни алинеи, които да уредят изрично действията по преобразуването и моментите, в които се прекратяват преобразуващите се ЮЛНЦ, при всяка една от отделните форми на преобразуване – преобразуване на един вид ЮЛНЦ в друг вид ЮЛНЦ, сливане, вливане и разделяне.

2. Кой е моментът на прекратяване на органното представителство при

ликвидация на ЮЛНЦ? Според чл. 14, ал. 1 ЗЮЛНЦ при прекратяване на ЮЛНЦ се извършва

ликвидация, а чл. 14, ал. 2 от същия закон предвижда, че тя се извършва от управителния орган или от определено от него лице. Буквалното тълкуване на чл. 14, ал. 2, предложение първо ЗЮЛНЦ води до извода, че управителният орган продължава своето съществуване до момента на приключването на производството по ликвидация и извършва всички необходими управителни и представителни действия.

Това разбиране обаче не съответства на същността на ликвидационното производство. Затова е правилно да се приеме схващането, че началото на ликвидацията има значението на прекратяващ ЮФ спрямо органното представителство на ЮЛНЦ, което означава, че представителният орган и неговата ПВ престават да съществуват. Друга последица, която възниква е, че всеки член на УС има право да се сдобие с ново качество - ликвидатор, който да представлява ЮЛНЦ спрямо всички трети лица. Ликвидаторът не е представителен орган, вътрешна организационна част от структурата на ЮЛНЦ. Той е законен представител, поради това, че правните норми го определят като такъв, а неговата ПВ е установена по съдържание и обем от законовите разпоредби на ЗЮЛНЦ и чл. 269 и сл. ТЗ.

Считам, че чл. 14, ал. 2 ЗЮЛНЦ подлежи на поправително тълкуване като неточен да определи фигурата на ликвидатора. Той е в противоречие с чл. 18, ал. 1, т. 8 ЗЮЛНЦ, който предвижда, че в регистъра за ЮЛНЦ се вписват имената и адресите на ликвидаторите. Управителният орган не се вписва като ликвидатор и не може да придобие такова качество. Той не е правосубектен и не се индивидуализира с имена. Имена притежават физическите лица, членове на органа на ЮЛНЦ.

ЮЛНЦ се прекратява и влиза в производство по ликвидация при: - изтичане на срока, за който е учредено (чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗЮЛНЦ); Считам, че

при разглежданата хипотеза, вписването на прекратяването и ликвидацията, както и на ликвидатора в регистъра за ЮЛНЦ по партидата на сдружението или фондацията, прекратяват съществуването на органното представителство (чл. 13, ал. 4 ЗЮЛНЦ). От този момент ликвидаторът (който е назначен от съда) замества представителния орган.

30

- прекратяване на ЮЛНЦ по реда на чл. 13, ал. 1, т. 3, б. „а” и „б” ЗЮЛНЦ, когато то не е учредено по законния ред и извършва дейност, която противоречи на Конституцията, на законите и на добрите нрави. За този вид прекратяване е необходимо решение на окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ. Тук се прилага отново чл. 13, ал. 4 ЗЮЛНЦ за служебното вписване на прекратяването и назначаването на ликвидатор от съда. Прекратяването и ликвидацията настъпват от момента на вписването им в регистъра за ЮЛНЦ, като се прекратява органното представителство на ЮЛНЦ. Представителният орган се замества от назначения ликвидатор като законен представител.

- прекратяване на ЮЛНЦ по решение на върховния му орган (чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ). Ликвидацията започва от момента на прекратяването на ЮЛНЦ, а това е вземането на решението от върховния орган на сдружението и фондацията. Единственият ликвидатор или ликвидаторите заедно (ако са определени с решението двама или повече ликвидатори) са оправомощени да подадат молбата за вписване на прекратяването в регистъра за ЮЛНЦ.

Решението на върховния орган има значението на прекратяващ за органното представителство ЮФ. Едновременно с това същото решение поражда ликвидацията като производство и създава качеството ликвидатор, за лицето или лицата от членския състав на управителния орган на ЮЛНЦ ( чл. 14, ал. 2 и 3 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗЮЛНЦ).

Налице е съществена особеност при прекратяване на фондация по волята на нейния учредител, ако ЕУА посочва изрично като основание за прекратяването й упражняването на запазено право на учредителя или посочено от него лице.

Необходимо е да се предяви иск по реда на чл. 13, ал. 2 и 4 ЗЮЛНЦ до окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ, който да съдържа изрично намерението да се прекрати фондацията. Съдебното решение за прекратяване на фондацията се вписва служебно в съдебния регистър, което вписване прекратява съществуването на органния представител.

Приемам за наложително да се направи едно съществено предложение de lege ferenda, според което производството по ликвидация на ЮЛНЦ трябва да се уреди изцяло в ЗЮЛНЦ, без да е необходимо препращане към ТЗ. Причините за това са, че сдруженията и фондациите не са търговци и не извършват търговска дейност. Освен това съответното прилагане на разпоредбите от ТЗ към ликвидацията на ЮЛНЦ в голяма степен затруднява преценката кои от тези разпоредби ще се приложат и кои не в ликвидационното производство.

3. Кога се прекратява органното представителство в производство по

несъстоятелност на ЮЛНЦ? Чл. 711, ал.1, т. 3 ТЗ предвижда, че с решението за обявяване в несъстоятелност

съдът прекратява правомощията на органите на длъжника - ЮЛ. Буквалното тълкуване на този текст води до извода, че представителният орган на ЮЛНЦ престава да съществува, а неговата ПВ се прекратява завинаги.

Въпреки категоричната разпоредба на посочения член от ТЗ, това съдебно решение не прекратява напълно всички представителни правомощия на органния представител на ЮЛНЦ. Чл. 711, ал. 3, т. 3 ТЗ трябва да се тълкува в смисъл, че решението за обявяване на ЮЛНЦ в несъстоятелност е специален ЮФ с прекратяващ ефект за ограничената по обем органна ПВ, съществувала в периода от откриването на производството по несъстоятелност. От момента на обявяване на несъстоятелността на ЮЛНЦ органният му представител продължава да съществува, тъй като законодателят изрично предвижда негови специални

31

представителни правомощия. Те са регламентирани по съдържание и начин на извършване от особени по вид правни норми. Затова считам, че следва да се признае съществуването на специална по вид ПВ, която притежава органният представител на ЮЛНЦ, чиито обем се определя от императивни и изключителни по характер разпоредби в ТЗ.

Изключителните представителни правомощия са изчерпателно изброени. Такива

могат да бъдат: - писменото възражение срещу сметката за разпределение на наличните суми

между кредиторите, изготвена от синдика (чл. 728 ТЗ); - обжалването на определението на съда по несъстоятелността, с което се

одобрява сметката за разпределение (729, ал. 3 ТЗ); - участието в събранието на кредиторите; - правото да се иска отмяна на решение на събранието на кредиторите (679, ал. 1

ТЗ); Всъщност органният представител престава да съществува от момента на

заличаване на ЮЛНЦ от регистъра за ЮЛНЦ. За това е необходимо окръжният съд по несъстоятелността да постанови решение, с което производството по несъстоятелност се прекратява и ЮЛНЦ се заличава (чл. 735, ал. 1 и 2 ТЗ).

В заключение, поради съображенията посочени при анализа на ликвидацията на ЮЛНЦ, би могло да се аргументира такова предложение de lege ferenda, според което производството по несъстоятелност на сдружения и фондации е наложително да намери самостоятелна уредба в ЗЮЛНЦ. От законовите разпоредби, уреждащи началото, развитието и прекратяването на това производство, много по – лесно могат да се изведат онези ЮФ, които прекратяват органното представителство на ЮЛНЦ.

4. В обобщение на направения анализ на отделните случаи на прекратяване на

органното представителство на сдружения и фондации следва да се направят следните изводи:

- това е процес, който представлява съвкупност от последователно възникващи във времето и различни по вид ЮФ (решение за преобразуване или прекратяване с ликвидация на ЮЛНЦ, заличаване от съдебния регистър на ЮЛНЦ);

- това е фактически състав (тъй като е съвкупност от ЮФ), който има динамичен характер, чиито ЮФ представляват една верига от взаимосвързани елементи, които се обуславят взаимно;

- това е фактически състав, който притежава хетерогенен характер, защото включва факти, които се уреждат от норми на различни правни отрасли (решението за преобразуване и изтичането на срока при ликвидация на ЮЛНЦ са гражданскоправни елементи, а вписването на прекратяването и заличаването ЮЛНЦ в регистъра за ЮЛНЦ принадлежат към гражданско - процесуалното право. Фактическият състав е съвкупност от главни ЮФ, които определят съдържанието на правните последици (решението за преобразуване или прекратяване с ликвидация, взето от орган на ЮЛНЦ) и неглавни ЮФ (вписването на преобразуването и заличаването на ЮЛНЦ в регистъра за ЮЛНЦ), защото те само обуславят настъпването на тези последици.

32

Заключение Цялостният правен анализ в изследването насочва към определящия извод за

самостоятелния характер на органното представителство на сдружения и фондации като правен проблем, който го разграничава както от доброволното, така и от законното представителство. Ако органното представителство се квалифицира като един от тези два вида представителство, това означава да се изпадне в различни крайности и да се игнорират или изборът на членски състав на органния представител и определеният чрез устройствения акт на ЮЛНЦ начин на представляване или законоустановеността на органния представител и неговата представителна власт.

Спорните въпроси, касаещи неговото възникване, същностни признаци, функциониране и прекратяване, би трябвало да се решават чрез тълкуване и прилагане на законовите разпоредби на ЗЮЛНЦ. Затова, с оглед усъвършенстването на цялостната нормативна уредба на сдруженията и фондациите, е необходимо да се направят няколко съществени предложения de lege ferenda, групирани в няколко насоки.

Първата от тях е свързана с възникването на органното представителство и налага изричното нормативно уреждане на времето и начина на провеждане на избора на членски състав на органния представител, както и на момента на възникването на този орган. Втората насока мотивира приемането на законови правила, които да уредят съдържанието на понятието начин на представляване, видовете ограничения на органното представителство и тяхното действие. Третата група предложения de lege ferenda имат за цел създаването на систематизирана и подробна уредба в ЗЮЛНЦ на отделните форми на преобразуване на ЮЛНЦ – преобразуване чрез промяна на правната форма, сливане, вливане, разделяне и отделяне. Евентуалното приемане на тези предложения за нормативни промени от законодателя би улеснило както практиките на съдилищата, така и тези на ЮЛНЦ и би премахнало съществуващите противоречия в тях.

I I I. СПРАВКА ЗА НАУЧНИТЕ И НАУЧНО – ПРИЛОЖНИ ПРИНОСИ В

ДИСЕРТАЦИЯТА

Научни приноси 1. За пръв път в българската правна доктрина цялостно и на монографично

ниво е разгледано и анализирано органното представителство на сдружения и фондации в различните негови състояния на възникване, функциониране, промени и прекратяване.

2. Извършена е съпоставка на този вид представителство с представителството на учредителите на ЮЛНЦ, доброволното представителство на член на управителния съвет на ЮЛНЦ и правното положение на ликвидатора като законен представител в производството по ликвидация на ЮЛНЦ.

33

3. Обоснован е извод за самостоятелния характер на органното представителство на сдружения и фондации като правен проблем, различен от доброволното и законното представителство.

4. Анализирани са правните признаци на органното представителство на сдружения и фондации.

Научно – приложни приноси Представянето на предложенията de lege ferenda следва да се направи в две

алтернативно дадени главни групи. Първото групиране се основава на необходимостта от усъвършенстване на сега действащата нормативна уредба на сдруженията и фондациите в ЗЮЛНЦ. Настоящият дисертационен труд съдържа следните приносни елементи:

1. Поради констатираните законови празнини в ЗЮЛНЦ, в правната уредба на сдружението трябва се предвидят правила за неговото създаване, чрез провеждане на учредително събрание, на което да се вземат решения за неговото учредяване, приемане на устав и избор на членски състав на управителния орган (с. 35);

2. Пак поради същите причини изрично трябва да се уреди в ЗЮЛНЦ начинът на вземане на решение за избор на членски състав на управителния орган на ЮЛНЦ - единодушно или с мнозинство от учредителите (с. 35);

3. Да се посочи в конкретен законов текст, че управителният орган (УС или управител) подава заявлението за вписване на сдружението в съдебния регистър, поради липсата на правна уредба на този въпрос в ЗЮЛНЦ (с. 45);

4. Да се предвиди, чрез законова промяна на чл. 36 ЗЮЛНЦ, конкретно съдържание на запазеното право на учредителя и начина на неговото упражняване (с. 186);

5. Да се конкретизира в ЗЮЛНЦ минималният и максимален брой членове на колективния управителен орган на сдружението и фондацията, чрез допълнение на чл. 30, ал. 1 ЗЮЛНЦ и на чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ (с. 91 и 93);

6. Необходимо е допълнение на чл. 30 ЗЮЛНЦ чрез конкретен текст, който да предвиди определен ред, форма и срок за подаване на заявление от член на УС за освобождаване от неговия състав (с. 169);

7. Чл. 10, ал. 1 ЗЮЛНЦ трябва да бъде допълнен с конкретен текст, който да посочва начина на представляване - заедно или поотделно на ЮЛНЦ, когато е налице колективен управителен орган, тъй като ЗЮЛНЦ не урежда съдържанието на това понятие (с. 129);

8. Необходимо е да се посочи изрично в чл. 23, ал. 2 ЗЮЛНЦ, че управителят е вид управителен орган на сдружението, тъй като тази разпоредба е пропуснала да уреди този въпрос (с. 162), а чл. 35, ал. 1 ЗЮЛНЦ да бъде допълнен с изричен текст определяш наименованието на управителния орган на фондацията (с. 82);

9. Трябва да се разшири текстовия обхват на чл. 12 ЗЮЛНЦ, като се приемат една или повече алинеи, които да уредят изрично моментите (като ЮФ), в които отделните форми на преобразуване на ЮЛНЦ пораждат правно действие (с. 218);

10. ЗЮЛНЦ следва да уреди изцяло, самостоятелно и независимо от ТЗ, производствата по ликвидация и несъстоятелност на сдруженията и фондациите, поради тяхната същност на ЮЛ - нетърговци в сравнение с търговските дружества (с.227 и 231).

Втората алтернативна група предложения de lege ferenda имат за своя основа една идея за законодателна промяна чрез реформа на нормативната уредба в ЗЮЛНЦ на отношенията ЮЛНЦ - трети лица. Тази идея предлага отпадането

34

изобщо на понятието „представителство”, когато се разглежда - законодателно и научно -практически дейността на сдружението и фондацията спрямо други правни субекти - ФЛ, ЮЛ и държавата. Съображенията за едно такова разбиране са свързани с доктриналните спорове, противоречивата съдебна практика, както и нормативната уредба в ЗЮЛНЦ и ЗЛС, която се стреми да примири и обедини волеизразяването на сдружението и фондацията от една страна и института на представителството от друга.

Затова: 1. В съответствие с чл. 10, ал. 1, изр. първо ЗЮЛНЦ, управителният орган трябва

да придобие законовата способност чрез свое вътрешно решение да свързва ЮЛНЦ и трети лица, но с цел създаване, изменение или прекратяване на правоотношения, като от чл. 10, ал. 1, изр. второ и чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ отпадне терминът „представлява” (с. 150);

2. Необходимо е чл. 10, ал. 1, изр. второ и чл. 31, т. 1 ЗЮЛНЦ да се изменят и допълнят, в смисъл, че решението на управителния орган на ЮЛНЦ е вид начин на изразяване на волята на сдружението и фондацията по чл. 10, ал. 1, изр. първо ЗЮЛНЦ, но в отношенията ЮЛНЦ-трети лица (с. 150);

3. ЗЮЛНЦ трябва изрично или чрез препращане към чл. 32 ЗЮЛНЦ да регламентира реда за приемане на този вид решение от управителния орган или да овласти устройственият акт на ЮЛНЦ да уреди правилата за извършване на това действие (с. 150);

4. В интерес на правна сигурност и на третите лица, нормативен текст може да предвиди за решението на управителния орган, което е с последици в отношенията ЮЛНЦ - трети лица, същата форма и същото съдържание, посочени в чл. 9 ЗЮЛНЦ за писмените изявления, направени от името на ЮЛНЦ (с. 151);

I V. ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИЯТА

1. Баланов, Й. Заместване на управителния съвет от управител като орган за управление на сдружение по ЗЮЛНЦ; сп. Съвременно право, 2006, бр. 5, с. 57 – 68.

2. Баланов, Й. Ограничения на органното представителство на сдружения и

фондации; сп. Съвременно право, 2011, бр. 3, с. 55 – 73 3. Баланов, Й. Действия на учредителите от името на учредяваното юридическо

лице; сп. DE JURE, бр. 1, 2011, с. 72 - 85 4. Баланов, Й. Специфични промени в органното представителство на

фондация, 2011, (под печат), сп. DE JURE, бр. 2, 2011г.