1

ИНСТИТУТ ЗА СОЦИАЛНИ И СИНДИКАЛНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ КЪМ КНСБ

НЕФОРМАЛНА ИКОНОМИКА, НЕТРАДИЦИОННА ЗАЕТОСТ И

ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА СИНДИКАЛИЗАЦИЯ 1. НЕФОРМАЛНАТА ИКОНОМИКА Скритата икономика е онази част от икономиката, която остава

нерегистрирана от статистическата отчетност и включва създаването и преразпределението на доходи вън от обществения контрол. Тя обхваща и нерегламентирани или укрити форми на наемане и самонаемане на работната сила. Поради това представлява сериозна заплаха за труда и социалната кохезия във всяка страна.

Въпреки че в академичните и експертни среди сивата и неформалната икономика се разграничават като две различни съставки на скритата, ненаблюдавана икономика, в широката практика те се отъждествяват. В настоящия анализ неформалната икономика се разглежда в по-широк смисъл като скрита, включително сива, сенчеста икономика.

Според ОИСР делът на скритата икономика възлиза на 15% от БВП на най-развитите страни. В развиващите се страни и някои развити страни (Италия, Гърция) този дял е значително по-голям.

Скритата икономика е общоевропейски проблем, който застрашава постигането на целите в Лисабонската стратегия.

Парадоксално, скритата икономика изпълнява важна роля на социален амортисьор, като позволява укрепването в краткосрочен план на изпаднали в затруднения производствени и социални системи. Но в дългосрочен план тя нанася сериозни поражения с подриването на данъчните и осигурителни постъпления, с което може да се застраши стабилността на националните финансови системи. Но най-вече сенчестата заетост допринася за разпространение на културата на незаконността.

За синдикатите сивата икономика представлява заплаха за обществото главно поради факта, че поглъща немалък дял от работната сила, чиито права и интереси по правило биват погазени и остават извън обсега на колективната синдикална защита.

1.1. Скритата икономика: подходи за изследване Многобройните изследвания в тази област следват два вида подходи: а) най-често използваният е свързан с проблематиката около

достоверността на статистическото отразяване на икономическата реалност. Той се опитва да обхване и оцени дейностите, които според националната счетоводна система трябва да са включени в БВП, но

2

всъщност липсват поради укриване от официалните власти. Според този подход обхватът на скритата икономика може да бъде ограничен, ако се запълнят празнотите в счетоводната система.

б) вторият подход изхожда от друга проблематика - въпросът е да се разберат определящите фактори и социално-икономическите последици от развитието на скритата икономика. От тази гледна точка определящият критерий е положението на икономическите дейности спрямо регламентиращата и контролираща роля на държавата. Този критерий, свързан с дихотомията пазарно-непазарно стопанство, позволява да се откроят две различни съставки на скритата икономика:

- пазарна скрита икономика, която обхваща пазарни форми на производство, размяна и разпределение, укривани от държавата. Този компонент ще наречем сива икономика, за да използваме един широко употребяван термин;

- непазарна скрита икономика, която обхваща икономически форми, считани за алтернативни спрямо пазарните или държавни форми.

Най-голям интерес представлява преобразуването на икономическите връзки и дейности, което характеризира скритата икономика и е стимулирано от някои институционални промени. Затова тук ще наблегнем на втория подход и при анализа ще разгледаме пазарния компонент, тъй като е важно да се отчетат измененията в едно полупазарно отношение - трудовото отношение. Непазарният компонент, въпреки че е важен при икономическите анализи, особено при разглеждането на селскостопанското самозадоволяване и домашното стопанство, ще остане встрани от нашето внимание, тъй като не касае пряко синдикатите.

Самото понятие сива икономика може да обхваща различни практики спрямо правните норми - те могат да се нарушават, но могат и да се заобикалят. Колкото повече се регламентира общественото пространство, толкова повече ще преобладават нарушенията. Обратно, заобикалянето на нормите е присъщо на нерегламентираните или слабо регламентирани обществени пространства, като например обхванатите от неформалния сектор в строгия смисъл на думата. Ако в това отношение съществува някаква основна разлика между развитите и изостаналите страни, ще се окаже, че българският опит е нещо хибридно.

1.2. Скритата икономика – определения и критерии Сива, скрита, сенчеста, нелегална, неформална, ненаблюдавана

икономика, работа на черно, нерегламентирана, нелегална, скрита, неформална заетост, необявен труд. Всеки един от тези термини, които често се употребяват несвойствено, има свое точно значение. Това показва сложността на явлението и неговата разнородна и силно диференцирана същност.

3

Една първа обща категоризация, възприета в началото на 90-те години от националните статистически институти на страните от ОИСР, въвежда три определения на ненаблюдаваната икономика:

- скрита икономика; - неформална икономика; - криминална икономика. Под скрита икономика се разбира съвкупността от дейности за

производство на законни стоки и услуги, която остава неизвестна на държавната администрация по различни причини – избягване на данъци и осигуровки, неспазване на трудовото законодателство, незачитане на административните норми. От своя страна скритата икономика обхваща две различни категории – сенчести предприятия (фирми с различна големина, които са напълно или частично укрити от данъчните власти и националната статистика) и сенчест труд (където нередовността може да варира от пълна липса на формализирано правоотношение до само формална редовност с различни от договорните заплата и трудови условия).

Неформалната икономика, макар и скрита като производство на законни стоки и услуги, по своята същност е силно раздробена и дребно мащабна, тъй като се основава на отделния човек, който осъществява минимално производство в занаятчийството, търговията, услугите. Тя обхваща дейности, развивани обикновено в рамките на домакинствата (следователно не в същински производствени единици), които не целят избягване на данъци и на осигуровки, а създаване на доходи и на заетост и затова не могат да се причисляват към скритата икономика.

В развитите страни тези дейности се характеризират с ниско организационно равнище, слабото (или липсващо) разграничение между труд и капитал, нерегламентирани трудови отношения, уредени на лична или семейна основа. В развиващите се страни неформалните дейности са свързани с липсващата модернизация на икономиката и оттук слабото търсене на работна сила, миграционните потоци към града, ниското образователно и квалификационно равнище.

Криминалната икономика не е пряко обусловена от процесите на икономическо развитие или от обществените нагласи, а цели реализацията на нелегален оборот, като извършва понякога тежки престъпления, включително и чрез насилствени методи. Дейностите се развиват с методи, попадащи под ударите на наказателния кодекс, а някои са забранени от закона (например наркотрафик, експлоатация на проституцията и труда на малолетни и др.), други са незаконни, ако се извършват от неоторизирани лица (например лекари или адвокати, не членуващи в съответните съюзи).

1.3. Многообразното развитие на нетрадиционната заетост

4

Развитието на "нетипични" форми на управление на работната ръка през последните десетилетия се откроява ясно, ако вземем за стандартна институционално закрепената като "типична" от трудовото законодателство. Характерните особености на тази "типична форма" са следните:

- стабилност на работното място, включваща пробен период, безсрочен трудов договор, перспективи за развитие, строг контрол над уволненията;

- договорено работно време: пълно работно време с определена максимална продължителност, с право на платени почивни дни и отпуск и известен брой отсъствия;

- договорено заплащане: с гарантирана минимална работна заплата, степенуване и актуализация на заплатите, месечно изплащане, специално заплащане на извънредния труд;

- социална защита: право на пенсия, на помощи за безработица, на обезщетения по болест и семейни надбавки;

- синдикална организация и защита, право на стачка; - един-единствен, законово определен работодател, работно

помещение като собственост на предприятието; - работна заплата като изключителен източник на доходи за

работника и семейството му. Следователно това е вид трудово правоотношение, подробно

кодифицирано в закона, което ще наречем преобладаващо трудово правоотношение. Около това правоотношение се изгражда широк спектър от разнообразни разновидности, които определят различни направления в сегментацията на трудовия пазар.

Някои от тези разновидности се допускат и регламентират от закона, като например срочният трудов договор, докато други се изразяват в нарушения на правните норми или в експлоатирането на нерегламентирани обществени области. Именно този втори тип разновидности, не кодифицирани от закона и намесата на държавата, съставляват проявленията на неофициалната икономика по отношение на трудовите отношения и заетостта.

Изследването им може да хвърли светлина върху общата динамика на системата на заетост - изучаването на патологията, за да се разбере организма, изучаването на изключението, за да се разбере правилото е метод, доказал своята ефективност. Какви са видовете труд и заетост, породени от неофициалната икономика? В кои отрасли и професии те са по-застъпени? Доколко те изразяват трудностите на социално-икономическата система да възприеме преобладаващото трудово правоотношение?

1.3.1. Понятия и техники на изследване за качествена оценка

5

Съществуващото определение за необявения труд като "единствена или второстепенна трудова дейност, упражнявана встрани или извън законовите задължения, нормативни или договорни, нееднократно и с цел печалба" води неусетно към схващането на необявения труд като "труд с подправено парично изражение". Така счетоводната проблематика налага своя белег и върху изследванията на необявения труд, които не си поставят за цел определянето на неговия обхват, а най-вече на неговите форми и определящи фактори. Според тази логика се е наложила и тристепенна категоризация: необявено самонаемане, съвместяване на платени трудови дейности и необявен платен труд. Необявеният платен труд може да се подраздели на наемен труд в нелегално или легално предприятие, на необявяване пълния размер на доходите и наемане на забранени категории работници, като например обезщетен безработен и незаконен имигрант. Тази типология позволява да се пристъпи към евентуална оценка - колко са необявените работници и доходи?

Но тази категоризация не позволява да се характеризират механизмите или по-скоро производството на обществени отношения, присъщо на неофициалната икономика. Необходимо е да се определят формите на необявения труд като начини на нелегално управление на работната сила, като създаване на алтернативи спрямо преобладаващото трудово правоотношение и като резултат от процесите на "засенчване". Както дадено предприятие може да укрива едно или друго направление от дейността си, така може да се получи и с полагането на труд. "Неотчисляването" на социални осигуровки е вече първа стъпка към сенчеста икономика. Работата "на черно" има множество степени, като най-черно е положението на "самонаетия", работещ като подизпълнител вкъщи, или на временно наетия работник в необявено предприятие.

1.3.2. Формите на необявения труд Очертават се следните видове необявен труд, т.е. нарушение или

заобикаляне на правните норми в областта на труда и заетостта: а) Нерегистриране на работещия за своя сметка пред данъчните

власти и лицензиращите органи. Социалните актьори в такова положение се разпределят в най-различни професии, от строителен работник, занаятчия, шивачка с надомна работа, до даващия частни уроци, консултант на предприятие, козметичка, амбулантен търговец, а в незаконната зона на сенчестата икономика - проститутката, контрабандистът, наркопласьорът. В градските райони широко разпространение добива друга една дейност, която онагледява разработването на нерегламентирани ниши от неформалната икономика - това е сортировчикът на отпадъци за вторични суровини, който действа преди събирането на боклука от общинските служби.

6

б) деклариране на по-ниски доходи на самонаети пред данъчните служби и социалното осигуряване, твърде разпространено сред свободните професии.

в) недеклариране на наети работници поради недеклариране на самото предприятие, при което се избягва всякакъв стопански и осигурителен контрол. Някои отрасли са особено благодатни за процъфтяването на необявени предприятия: хранително-вкусови, конфекция, полиграфична и издателска дейност, стъкло-керамично производство, метални изделия, строителство, автомонтьорски работилници и в последно време услугите по информатика.

г) недеклариране на наети работници от узаконени предприятия, като понякога те придобиват статута на "самонаети" доставчици или поддоставчици. Това положение се създава или от характера на дейността, или от характера на работната ръка. То възниква или в производствата, които прибягват до надомна работа като конфекцията, в строителството, в автомонтьорските сервизи и някои лични услуги като бръснаро-фризьорски или сродни услуги, или когато работникът е под възбрана за упражняване на трудова дейност, като например малолетния, получаващия обезщетение безработен или незаконния емигрант. Въпреки че не попадат под тази възбрана, самите пенсионери често се оказват в такова положение.

д) деклариране на по-ниски заплати, недекларирани надбавки, възнаграждения в натура, които намират разпространение най-вече сред най-висококвалифицираните работници.

е) неизплащане на заплати, социални осигуровки, отчисления за фонд безработица и застраховки срещу трудови злополуки.

ж) изплащане на възнаграждения под установената минимална работна заплата и под равнището от КТД, което намира особено разпространение в отраслите с по-слаба синдикална организация, слаба финансова структура и наличие на големи резерви работна ръка, като текстилните предприятия в селски райони.

з) незачитане на квалификациите по КТД и неспазване на правилниците за повишение на наемния работник.

и) неправомерно увеличение на седмичното работно време, недеклариране на извънреден труд, непредоставяне на законово предвидения годишен отпуск, неправомерно прибягване до отпуск по болест.

к) неспазване на нормите за хигиена, безопасност и трудово здравеопазване.

л) нарушение на синдикалното законодателство и правото на стачка. Тази кратка типологизация оформя схващане за необявения труд,

което не цели само оценка на неконтролирани потоци на доходи. Целта е да се доловят формите на индивидуално бягство от "правилата на играта" на трудовия пазар, които са резултат от колективно институционализирано съотношение на силите, санкционирано с намесата на държавата. Затова не

7

е чудно, че повечето от тези форми са свързани не със "самонаемането", а с наемния труд - тук законовото кодифициране е много по-строго.

Остава обаче да се обясни чрез какви обществени процеси се развива необявеният труд.

1.4. Процеси на "потъване в сянка" на труда Както се вижда от направената типология, процесите на потъване в

сянка са комплексни. Наблюдава се явление, което може да се нарече неравномерно развитие на засенчването, което трябва да се обясни отрасъл по отрасъл, като се отчитат:

- стратегиите на участващите социални актьори; - взаимоотношенията между официалната и сенчестата зона на

икономиката. Този вид анализ позволява да се разграничат компонентите на

сенчестата икономика като съвсем различни потенциални възможности и социални значения.

1.4.1. Съвместимост на стратегии Неофициалната икономика предполага поети ангажименти,

възпроизводство на обществени отношения. Но съвместимостта на стратегиите на работници, служители и клиенти винаги е нееднозначен и противоречив процес. Той може да приеме най-вече характера на съчетаване на стратегии: автомонтьорът от официалната работилница подмамва клиента да извърши услугата в незаконната работилница (или клиентът подмамва автомонтьора...); гимназиалният учител подмамва ученика да взема частни уроци за доизясняване на предмета; предприятието не декларира заплати или извънреден труд, а в замяна предлага по-високо заплащане; получаващият помощ за безработица се съгласява да работи за по-ниска заплата от фиксираната в КТД; лекарят намалява цената на консултацията, ако пациентът не му иска фактура за осребряване от здравната каса. Привидно всички преки участници в тези случаи печелят.

Но съвместимостта може да се изразява и в ясно господство на стратегията на работодателя: такъв е случаят с наемането на непълнолетни или незаконни имигранти; женската работна ръка в селските райони, наета за работа в текстилната и шивашката промишленост при условия извън КТД; това са неквалифицираните работници, наети от строителни предприятия като подизпълнители, без да бъдат декларирани.

Но при структурен анализ на стратегиите на участниците в неофициалната икономика това разграничение между съчетаване и господство на стратегии става доста крехко. Този методологически проблем

8

се среща при изграждането на типологии на т.нар. неформален сектор в Третия свят.

Ако шлифовчик в стъкларска фабрика се съгласи да работи вкъщи за същата фабрика след работно време и ако печели повече за един час вкъщи, защото там му плащат на парче, а не повременно, изборът на "самостоятелна" работа изглежда напълно съвпада със стратегията на шлифовчика. Но ако разгледаме различните степени на подчинение на труда спрямо капитала, оказва се, че това е граничен случай между реалното и формалното подчинение и по-уместно е да определим шлифовчика не като "самонает", а като "прикрит наемен работник", който работи вкъщи. Прибягването към сенчеста икономика като алтернатива (в случая алтернатива на извънреден труд) е изгодно за работодателя, а за работника е изгодно само дотолкова, доколкото може да допълни заплатата си от фабриката, но за сметка на увеличено работно време. Неговият "избор" на незаконно самонаемане до голяма степен е наложен от политиката на заплащане на труда - именно тази стратегия се оказва господстваща.

1.4.2. Взаимоотношенията между официалната и сенчестата

икономика В анализа на стратегиите за засенчване трябва да се изяснят

взаимоотношенията между сивата и официалната зона на икономиката (както и общото им отражение върху процеса на индустриализация и натрупване на капитала).

Може да се констатира, че тези взаимоотношения имат разнообразен и парадоксален характер: конкуренция, взаимовръзки, взаимозависимости, взаимни видоизменения.

Изкривяването на конкурентните условия е подмолният ефект, който най-често се приписва на сивата икономика от гледна точка на официалната икономика: неплащането на данъци, на социални осигуровки, неспазване на правилата за използване на наемен труд поевтиняват производствените фактори.

Но разпространението на необявения труд не може да се разглежда само в опозиция на официалната зона на икономиката, а следва да се разглежда и като допълнение, дори като резултат от динамиката на тази зона. Действително, необявеният труд се поражда от процеси на изнасяне на труда от предприятия, които сами по себе си се намират привидно в положение на пълна законосъобразност: изнасяне във физически смисъл като прибягването до надомна работа, в юридически смисъл като използване на работник, предоставен от предприемач, набиращ черна работна ръка, или едновременно в двата смисъла като децентрализация на производството към други сенчести предприятия, работещи като подизпълнители.

9

Тези взаимоотношения и конкуренцията между двете зони могат взаимно да се подсилват. Показателен в това отношение е случаят, когато в даден отрасъл, "подриван" от незаконни предприятия, самите законни предприятия са принудени заради конкуренцията да потъват в сянка чрез многобройни форми, между които и прибягването до самите тези незаконни предприятия. Така се развива процес на засенчване, който се самовъзпроизвежда и разширява. Това се получава в строителството, където при силно свит пазар и голямо изобилие от малки незаконни фирми големите предприятия решават да сведат до минимум щата от постоянни работници (задържайки най-висококвалифицираните или с най-голям трудов стаж) и да наемат целия останал персонал при несигурни и дори незаконни условия. В автомонтьорството също зачестяват случаите на законни сервизи, които прибягват до незаконни групи или работилници за определени работи. В законната търговия са известни връзките с контрабандните канали. Самите амбулантни търговци, тъй често обвинявани в нелоялна конкуренция от търговците на дребно, се снабдяват от търговски складове на едро, които пласират или залежала стока, или джунджурии, произвеждани от мултинационални компании с клонове най-вече в югоизточна Азия.

От друга страна многобройни са случаите, когато сивата и официалната икономика са не само взаимосвързани, а и взаимно се преплитат. В предприятието това се получава, когато не се плащат социалните осигуровки, когато не се спазва таблицата за заплати по действащия колективен договор, когато се наемат нелегално безработни или малолетни и т.н. При отделния работник това се получава, когато той съвместява официалната си работа с втора, нелегална дейност, упражнявана в повечето случаи за собствена сметка; това съвместяване на дейности понякога се извършва на самото работно място - такъв е случаят с държавния служител, който върти търговия в своя отдел и получава "комисионна" от търговеца на едро, който го снабдява; такъв е случаят със строителния работник, който извършва дребни услуги в същия градски район, в който предприятието му строи обект; такъв е случаят с телефонния техник, който в почивните дни за своя сметка поправя телефонната повреда, която иначе би могъл да отстрани много по-късно като служител на компанията заради дългия списък на чакащи клиенти.

Това преплитане позволява да се разберат процесите на превръщане на официалното в нелегално и обратно: предприятия, които потъват в сянка, предприятия, които излизат на светло. И предприятия, които се създават само за да използват еднократно някаква временна възможност в сенчестата зона и веднага след това изчезват: достъп до някаква поръчка, достъп до квота за износ, достъп до субсидия за разкриване на работни места. Това са "предприятията комети".

В това отношение е важно също така да се види дали съществуват типични верижни реакции при потъването в сянка. В редица случаи се

10

констатира, например, че предприятие с финансови трудности започва първо да не плаща социалноосигурителните вноски, след това данъците, след това банковите лихви, след това на кредиторите и накрая на самите работници.

1.4.3. Сенчести предприятия – видове и проблеми Не цялата сива икономика може да бъде извадена на светло, тъй като

в някои случаи това би премахнало всякаква възможност за оцеляване. Причините са няколко – икономическата крехкост на предприятието, която не му позволява да поеме дори и облекчените разходи за нормализиране на дейността си; неподлежаща на оздравяване среда, в която предприятието работи; загубата на клиентела поради премахване на изгодата.

Затова във всяка национална икономика трябва да се знае кои видове дейности могат да се подтикнат към изрядност и кои ще бъдат неизбежно елиминирани от мерките за ограничаване на сивата зона на икономиката.

В районите, където скритата икономика е структурно (а не циклично или странично) явление, сенчестите предприятия са няколко вида:

- предприятия нарушители, напълно видими и отговарящи на главните нормативни изисквания, но със силна склонност към укриване и избягване на данъци и осигуровки, към неправомерно налагане на гъвкави форми на работа и заетост, към прилагане на системи на заплащане, неотговарящи на реалното (предприятия лисици);

- предприятия минималисти, които спазват минималните изисквания за законност като фирмена, данъчна и осигурителна регистрация, но използват значителен дял от работници на черно, с широко практикувано данъчно укриване, с частично и често само формално изпълнение на задълженията, свързани с коректната производствена дейност (предприятия хамелеони)

- невидими предприятия, обикновено дребни, с 5 до 10 работника, напълно скрити благодарение и на вида дейност (услуги, строителство), която не изисква явен и лесно откриваем офис (предприятия къртици)

- микропредприятия или еднолични фирми, с или без регистрация по ДДС, в сектори, които поради вида търсене (домашна работа или грижи за член на домакинството) или същността на услугата (нови технологии, експертни и професионални дейности и др.) могат да си позволяват висока степен на укриване (мравуняк).

При избора на мерки следва да се отчитат и причините за потъване в сянка. Ползата може да е свързана с намаляването на редица парични и непарични разходи. В този смисъл едно предприятие може да бъде принудено да намали разходите си чрез засенчване на дейността си и тогава неизрядността е средство за оставане на пазара и избягване на затварянето на предприятието. Друго предприятие може да потъне в сянка,

11

за да увеличи печалбите си, а не защото рискува да отпадне от пазара. Накратко, първото предприятие намалява разхода за единица продукция и съответно продажната цена и остава конкурентноспособно; второто предприятие намалява разхода за единица продукция, но не и цената, и реализира свръхпечалба.

От друга страна трябва да се отбележи, че едно нелегално предприятие по един или друг начин се сблъсква с редица "класически" фирмени проблеми в самата сива зона на икономиката: конкуренция, набиране и подбор на работна ръка, проучване и завладяване на пазара, контрол на качеството и развитие на продукта, модни явления, културни обусловености.

Един прохождащ сенчест предприемач при достигане на мащабно производство осъзнава, че е достигнал качествен предел в развитието на фирмата. По-нататъшното разрастване на бизнеса му го изправя пред същински проблем за "бариера на входа" - как да изнася, как да иска банков кредит без легализирано предприятие? Именно на този праг той е принуден да претегля предимствата и недостатъците на сенчестото положение. И може да обмисли възможността за излизане на светло, освен ако междувременно не открие подобаващо сенчесто решение на тези проблеми. Необходимостта от узаконяване на дейността става още по-наложителна при желание за кандидатстване и включване в проекти и програми, финансирани от европейските фондове.

Следва да се добави, че развитието на сенчеста икономика изисква и наличието на определени културни и нравствени условия. Така например в един краен случай се наблюдава, че контрабандната дейност създава доста стабилна заетост особено в пограничните райони, тъй като солидната й организация почива на фирмения й имидж, на "почтеността" и "нравствеността" на контрабандистите - тази е господстващата представа в местната народна култура и не всеки може да се радва на привилегията да бъде включен в канала. Може да се каже, че съществува култура, или по-скоро култури на сенчестата икономика, които силно допринасят за единството, приемането и разширеното възпроизводство на нейните субекти. А по отношение на сенчестата култура е интересно да се проучи най-вече какви ценности са свързани с отношението между държава и гражданско общество, държава и гражданин.

2. АНАЛИЗ НА СЕНЧЕСТИЯ ТРУДОВ ПАЗАР В ЕС1 Необявеният труд засяга всички държави-членки на ЕС и

следователно представлява проблем от общ интерес в областта на заетостта. Необявеният труд застрашава финансирането на обществените услуги, на социалното осигуряване, отслабва социалната защита на гражданите, намалява перспективите на трудовия пазар и може да наруши 1 Съобщение на Европейската комисия за необявения труд от 1998 г.

12

конкуренцията. Освен това противоречи на европейските идеали за солидарност и социална справедливост.

2.1. Определение на необявения труд и оценка не неговия

обхват Самото естество на необявения труд затруднява неговото изследване.

Поради различните особености и характеристики на необявения труд в отделните страни- членки на ЕС и различните правни уредби, вследствие на което някои икономически дейности в едни страни са законни, а в други незаконни, въвеждането на общовалидно за ЕС определение на необявения труд е много трудно. Затова Европейската комисия възприема следното определение на необявения труд – “всяка законна платена дейност, необявена пред държавните органи, при отчитане на различията в правните уредби на държавите-членки”. Това определение изключва криминалните дейности, както и видовете труд, необхванати от нормативната уредба и не изискващи деклариране пред държавните органи, като домакинските работи.

Средно делът на сивата икономика в ЕС се оценява на 7-16% от БВП на ЕС.

Оценките на сенчестата икономика в страните от ЕС значително варират според използвания метод, но въпреки това позволяват да се обособят няколко групи страни. В първата група (скандинавски страни, Ирландия, Австрия и Холандия) сенчестата икономика обхваща около 5% от БВП. Във втората група (Италия и Гърция) тя се оценява на над 20%. Между тези две крайности се нареждат две междинни групи – групата на Англия, Германия и Франция, и с малко по-висок дял групата на Испания и Белгия.

2.2. Кои са причините за необявения труд? Главната притегателна сила на неформалната икономика за

работодателите, наемните работници и самонаетите е от икономическо естество. Сенчестите дейности позволяват повишаване на доходите чрез избягване на данъчно облагане и социални осигуровки. Мотивацията за работодателите е намаляване на разходите. В исторически план три фактора допринасят съвкупно, но в различна степен, за наличието на необявен труд:

а) възникването на разнообразно търсене на “персонални услуги” от хората и домакинствата (чистене, гледане на деца и възрастни, услуги на майстори и техници по домовете и др.). Тези услуги се характеризират с голяма трудоемкост и слабо нарастване на производителността;

б) реорганизацията на промишлеността и предприятията в посока на вертикално раздробяване и с вериги от подизпълнители с оглед

13

въвеждането на по-голяма гъвкавост в производството и постигането на по-големи възможности за иновация и адаптиране към колебанията на пазара. Този вид гъвкавост увеличава броя на самонаетите и едноличните търговци, както и вероятността част от тях да действат в зоната на сивата икономика;

c) развитието и разпространението на информационните технологии и персоналните компютри, които разкриват нови перспективи за работа и предлагане на услуги.

Обхватът и разпространението на необявения труд варират в зависимост от институционалните характеристики на страните-членки на ЕС, а именно:

� тежестта на данъчното и осигурителното бреме – очевидно размерът на данъците и осигуровките влияе върху разпространението на необявения труд. Увеличаването на данъците тласка и работника, и работодателя към сенчестата икономика. Това влияние обаче зависи не само от размера, а и от структурата на данъчно осигурителното бреме. В страните с високо подоходно облагане тласъкът към сенчестата икономика идва от работната сила и необявеният работник обикновено е самонает. В страните с високи осигурителни вноски натискът за засенчване идва от страна на търсенето и необявеният труд обикновено е организиран в предприятия, изцяло или частично недекларирани;

� тежестта на административните разходи и бюрократичните процедури за регистриране и лицензиране на ЕТ или самонает, или за деклариране на трудово правоотношение може да разубеди двете страни да обявят полагането на труд, особено когато и двете имат интерес. Наличието на съсловни организации също може да бъде предпоставка за необявен труд, тъй като в някои страни за упражняването на дадена професия се изисква членство в съсловната организация. Въпреки че целта им е да гарантират качеството на продукта или услугата, тези съюзи могат да се окажат пречка за упражняване на професията и да тласнат не членуващите в съсловната организация към нелегална дейност;

� несъответствието на трудовото законодателство – обстоятелството, че някои нови форми на работа (напр. нестандартно работно време, непълновременна заетост или временни договори) не са изцяло признати от сегашните законодателства, може да принуди някои хора да полагат необявен труд.

� индустриалната структура – в районите с малко на брой големи предприятия нелегалният труд е относително ограничен, но в местни икономики, основани на множество дребни предприятия, необявеният труд е не само по-вероятен, а и приема повече организирана, а не индивидуална форма. Следва да се отбележи, че необявеният труд е по-рядко явление сред работници, които познават правата си;

� ниската конкурентоспособност – за някои предприятия от западащи отрасли намаляването на разходите чрез използване на необявен труд

14

може да се окаже единственият шанс за оцеляване в конкурентна среда. Но в дългосрочен план сенчестият отрасъл трудно би се справил с международната конкуренция, тъй като е по-неорганизиран и изисква голямо доверие между операторите, което спъва всяка дейност извън една затворена верига;

� културното приемане – неформалната икономика често се възприема от местната култура като размяна на услуги или взаимопомощ, които не следва да се декларират (напр.чистене, сезонни селскостопански работи и др.);

� наличие на сгодни случаи – упражняването на необявена дейност е въпрос на личен избор, при който заинтересуваното лице претегля ползите (непосредствено получаване на по-големи доходи) и неудобствата (риска да бъде хванат и санкциониран или морални съображения). Колкото по-малък е рискът (поради слаб контрол или защото лицето е вече осигурено от основния си работодател), толкова по-лесно е лицето да се възползва от предоставения му случай.

2.3. Кои са необявените работници? Реалният достъп до необявен труд е съществен фактор за

идентифициране на необявения работник. Основните категории необявени работници са: � лица, упражняващи две или повече дейности. Повечето необявени

дейности се извършват от лица, упражняващи и редовна, регламентирана дейност. Възможността за включване в сивата икономика често означава, че заинтересуваното лице отговаря на търсене, изискващо известни умения и специална квалификация;

� икономически неактивни лица (учащи се, домакини, пенсионери). Те могат да отделят повече време за необявен труд, като по-големи възможности имат лицата, които вече са били свързани с наемния труд;

� безработните. От една страна те са изложени на по-голям риск, тъй като могат да изгубят обезщетенията си за безработица, особено ако зависят от активното търсене на работа или от участието в курсове за обучение и квалификация. От друга страна, може да им бъде предложена работа, при условие че не я декларират, и тогава те трудно биха устояли на предложението, особено ако обезщетението за безработица е с нисък размер. Но колкото по-продължителна е безработицата, толкова по-ограничени стават възможностите за полагане на необявен труд.

• самонаети � емигранти Възрастта и полът на необявените работници варират най-вече

според отраслите. Жените не съставляват мнозинството необявени работници, но тяхното положение обикновено е по-тежко. Изглежда повечето лица, упражняващи две или повече дейности, са мъже, докато

15

нелегално работещите жени (домакини) обикновено се водят официално като икономически неактивни. Това положение се отразява пагубно на пенсионните им права.

2.4. Кои са най-засегнатите отрасли от необявения труд в

страните-членки на ЕС? В почти всички страни-членки на ЕС се очертават три групи отрасли

със сравнително еднородни схеми на действие и поведение: � традиционните отрасли като селско стопанство, строителство,

търговия на дребно, ресторантьорство или домашни услуги, които се характеризират с високо трудоемко производство и местни икономически вериги. Отрасъл строителство често прибягва до поддоставчици и подизпълнители, а държавният контрол е ограничен. В хотелиерството и ресторантьорството също трудно се контролира оборотът и наетият персонал в множеството дребни фирми. Освен това частните услуги много зависят от традициите и културното приемане. А за някои персонални услуги не съществува регламентирана заетост.

� промишлени дейности и търговски услуги, чиято конкурентоспособност зависи основно от разходите. В Южна Европа текстилната и шивашка промишленост, която позволява надомна работа, е особено засегната от необявения труд;

� новаторските отрасли (главно със самонаети), в които използването на компютърните технологии и електронното общуване улеснява договарянето и извършването на услуги на различни места, което позволява да не се декларират тези дейности.

Повечето необявени дейности все още се концентрират в първите две групи. В тези отрасли необявеният труд може да приеме формата на експлоатация, докато в третата група фигурират висококвалифицирани работници, които доброволно приемат да извършват такива дейности. Това може да се дължи на несъответствие или на неприлагане на правната уредба. При масовото разпространение на тези дейности тази група ще бъде стимулирана да се включи в официалната икономика. Редица новосъздадени предприятия прохождат в сивата икономика и изчакват да стъпят на крака, за да декларират дейността си.

Необявеният труд в ЕС не се вмества в обща схема поради многобройните различия между отделните страни:

� в скандинавските страни, Холандия, Белгия, Франция и Англия необявеният работник често е квалифициран младеж;

� в южна Европа недекларираните работници най-често са младежи, жени с надомна работа и нелегални емигранти;

� в Германия и Австрия значителен е броят на нелегалните емигранти, които полагат необявен труд, но те не са преобладаващата група.

16

3. ОТРАЖЕНИЕ НА НЕОБЯВЕНИЯ ТРУД 3.1. Социално осигуряване и публични финанси В областта на социалното осигуряване необявеният труд се отразява

на здравното осигуряване, пенсионното осигуряване и осигуряването срещу трудови злополуки. Необявените работници обикновено не са осигурени срещу трудови злополуки. При осигурителните системи, основани на солидарността, недофинансирането поради необявения труд намалява размера на пенсиите и количеството и качеството на здравните услуги, поети от здравноосигурителния режим.

Необявеният труд може да има значително въздействие върху публичните финанси чрез причинените загуби от данъчни постъпления и социални осигуровки. Тези загуби се отразяват на бюджетно финансираните обществени услуги, като снижават нивото и качеството им. Това положение създава един омагьосан кръг, тъй като държавата увеличава данъците, за да осигури предоставянето на тези услуги, и така насърчава още повече засенчването на труда.

3.2. Отражение върху трудещите се Здравните и пенсионни осигурителни права на необявените

работници зависят от възприетите системи в страните от ЕС. Упражняващите допълнителна сенчеста дейност ползват осигурителното покритие от редовната си дейност. В страните с универсално здравно и пенсионно покритие всички необявени работници са осигурени. В страните, в които осигурителното покритие е свързано с осигурителните вноски, необявените работници, ползващи производните права на съпрузите си, също са осигурени. Необявените работници, които официално са неактивни (главно жени), зависят повече от брачния си партньор, отколкото ако декларираха дейността си. В тези страни останалите необявени работници нямат осигурителни права.

Необявените работници не са обхванати от допълнителните доброволни осигурителни режими. Освен това те не могат да ползват обезщетения за безработица и осигуряване срещу трудови злополуки. Необявените работници, които не съвместяват две и повече дейности, търпят и други последствия. Тъй като трудът им не е официално признат, те губят всички предимства, които би им предоставил един редовен трудов договор, като обучение, професионална квалификация, развитие на кариерата, повишаване на заплатата и чувството за принадлежност към предприятието. Тези лица остават закрепостени в необявената си трудова дейност и трудно могат да си намерят друга работа. Всъщност хората, които

17

упражняват такива дейности, считани за висш израз на гъвкавостта, се оказват най-затруднени да сменят работата си.

Губещи са и потребителите, тъй като нямат същите гаранции за безопасността и качеството на стоките и услугите, а същевременно се оказват съпричастни, тъй като толерират и дори насърчават сивата икономика и сенчестия труд.

4. СТРАТЕГИИ И ПОЛИТИЧЕСКИ МЕРКИ 4.1. Възможности за действие Направеният анализ сочи, че необявеният труд е част от проблема за

функционирането на трудовия пазар. При подходящи стимули необявените работници вероятно биха искали да уредят положението си. При структурирано предлагане самите потребители и клиенти по-често биха ползвали регламентирани услуги.

Въпросът може да се разглежда по два начина. Ако сенчестата икономика е предимно плод на лица и предприятия, които се възползват от системата и така накърняват социалната защита на всички граждани, мерките следва да са репресивни и да са насочени основно към:

� осигуряване на по-добро спазване на правилата. Ако преразпределението на доходите и предоставянето на обществени услуги е сред основните ценности на обществото, държавата трябва да ограничи броя на нарушителите.

� развиване на системи, при които социално-осигурителните права да зависят от действително направените вноски.

� разгръщане на разяснителни кампании с акцент върху антиобществените поведения и върху обстоятелството, че злоупотребата със системата вреди на всички.

Ако проблемът се дължи преди всичко на новите форми на работа и заетост и на бавното приспособяване на законодателството към тези промени, политическите действия трябва да се насочат към превенцията чрез следните мерки:

� либерализиране на пазарите за стоки и услуги и опростяване на процедурите за създаване на малки предприятия;

� структуриране на предлагането в някои сектори (чистене, гледане на деца и възрастни, услуги по домовете и др.) и признаване на нови дейности и квалификации;

� засилване участието на социалните партньори в информирането, изпълнението и контрола на отраслово, местно и европейско равнище;

� адаптиране на неподходящото трудово законодателство към развитието на новите форми на труд и заетост;

18

� реформа на осигурителните системи с оглед отчитането на кратковременната заетост, нередовната работа, редуването на периоди на безработица и периоди на заетост и др.;

� намаляване на данъчното бреме върху труда както за работодателя (отчисления върху фонд работна заплата), така и за работника (ДОД);

� намаляване на ДДС за високо трудоемките услуги. Важно е да се намалят икономическите предимства от необявения

труд, за да се преобърне съотношението рискове-ползи. За успешна борба със сивата икономика и необявения труд е

необходима цялостна целенасочена стратегия. Следва да се възприеме комплекс от мерки, основани на двата подхода, като се осигури взаимодействието на отделните мерки и се внимава други политически инициативи да не ги обезсилват.

4.2. Стратегически насоки и комбинация от политически

мерки1 Успешният подход за борба с необявения труд зависи от конкретните

условия, в които ще се провежда. За разработване на ефективна политика следва да се отчитат следните категории причини и фактори за разпространение на сивата икономика:

1. Пазарните отношения Три вида пазари са особено важни за развитието на сивата

икономика: пазарът на труда; пазарът на стоки и услуги; информационният пазар. Разрастването на сивата икономика често се разглежда като реакция

на несъвършенствата на официалния трудов пазар. Когато липсва съответствие между официалното търсене и предлагане, нарастват възможностите на сенчестия трудов пазар. Това може да се дължи на високата/ниската цена на труда, недостига на работна ръка (количествено или качествено), недостига на работни места или негъвкавостта на труда.

Пазарът на стоки и услуги също може да има недостатъци, които пораждат сива икономика. Стоките и услугите на официалния пазар може да са много скъпи или дори да липсват. Възможно е предлаганите услуги да не отговарят на изискванията за качество на търсенето или да не могат да бъдат извършени в желаното време.

Важен е и информационният пазар. Достъпът до информация вероятно е по-голям в сивата икономика, отколкото в официалната сфера.

1 Mateman S., Renooy P.H. UNDECLARED LABOUR IN EUROPE - Final Report - Regioplan Research Advice and Information, Amsterdam, October 2001

19

Пазарът далеч не е анонимен. Наличието на социални мрежи може да тласне развитието на сивата икономика.

2. Институционалните отношения Става въпрос за отношенията между гражданите и държавните

органи и институции и техните връзки с организациите на гражданското общество, в т.ч. и синдикатите. В тази връзка много важна е степента на доверие на хората към правителството и органите на управление и доколко гражданите се чувстват включени и приобщени в обществото. При слабо припознаване в правителството и държавните и обществени организации, които ги представляват, гражданите са по-склонни да нарушават общите правила. Институционалните отношения са тясно свързани с културата като въздействащ фактор.

Към институционалните отношения се отнася и данъчната политика. Високите данъци стимулират укриването на доходи и не подобряват отношенията между гражданите и правителството (докато гражданите не получат нещо значимо в замяна на платените данъци). Друг въздействащ фактор е прозрачността на законодателството и прилагането на законите. Ако контролните механизми са неясни и неефективни, гражданите са по-склонни да полагат необявен труд и да не плащат данъци. Особено важен в това отношение е правовият ред и действителното равенство на всички пред закона. Ако крупните нарушители остават ненаказани, по-дребните субекти на сивата икономика трудно биха излезли на светло.

3. Личните характеристики При определени пазарни и институционални отношения на микро-

равнище навлизането в сивата икономика зависи от личните характеристики на човека и по-специално на неговото домакинство. Изследванията сочат, че в началните етапи на домакинството (изграждането на семейство) подоходното състояние, квалификационното и образователно равнище на членовете на домакинството играят важна роля за насочването към сивата икономика. Видът необявен труд в значителна степен се предопределя от пола. Съществуващото неравенство между мъже и жени на официалния трудов пазар се отразява и на сивата икономика.

4. Фактори на средата Тук се включват фактори на макро равнище, които трудно се

поддават на въздействие. Такива са например глобализацията и миграцията. Глобализацията влияе на необявения труд с това, че компаниите все по-често изнасят трудоемките си производства в страни с евтин труд. От една страна, това намалява търсенето на необявен труд в европейските страни, но от друга страна засилва конкуренцията и увеличава търсенето на необявен труд от дребния бизнес.

Миграцията увеличава предлагането на необявен труд особено при затруднен достъп до официалния трудов пазар.

Посочените категории причини в различни комбинации водят до различни прояви на необявения труд. За успешна политика е необходимо

20

да се познават и отчитат специфичните комбинации от причини и фактори. Затова не съществуват стандартни рецепти. Все пак за всяка една от посочените категории е възможно да се очертаят редица политически решения. В своята съвкупност те съставляват “инструментариума” на политическите управници. Оформят се четири стратегически насоки:

4.2.1. Промяна на системата Когато характеристиките на самата социално-икономическа система

пораждат сенчеста икономика и необявен труд, следва да се промени системата или части от нея. Тази стратегия е най-удачна, когато необявеният труд се дължи, например, на негъвкав или силно изкривен трудов пазар, твърде сковаващо законодателство или твърде високи разходи за труд извън възнагражденията. Тя е подходяща и когато системата позволява твърде широко поле за действие на сенчестата икономика и необявения труд., например когато системата трудно се поддава на контрол. Мерките са промяна на системата включват:

- намаляване на данъците; - намаляване на социалноосигурителните вноски; - дерегулация; - субсидирана заетост; - въвеждане на по-гъвкави трудови отношения (напр. временна

работа, нередовна работа, сезонна работа); - ваучери за услуги; - въвеждане на форми на пряка демокрация за намаляване на

психологическата дистанция между гражданите и управлението - създаването на единни гишета за всички трудово-административни

формалности с оглед намаляване на бюрократичните пречки за включването в официалния трудов пазар.

Добри примери за политически мерки в тази насока са намаляването на осигурителните вноски при наемане на нискоквалифицирани работници (Италия) и намаляване на ДДС за високо трудоемки услуги (редица страни).

4.2.2. Осигуряване функционирането на системата Ако необявеният труд се дължи на нежеланието на гражданите да

спазват правилата или на хлабаво функциониране на системата, подходящата стратегия е затягане на системата. Мерките включват:

- засилване на контрола; - увеличаване на санкциите за работодатели и/или работници; - подобряване на взаимодействието и обмена на данни между

властите; - засилване на сътрудничеството между властите и социалните

партньори;

21

- изграждането на национални, регионални и дори местни мрежи за взаимодействие между властите;

- проверки на място; - гореща линия за подаване на анонимни сигнали за необявен труд; - недопускане на фирми, ползвали необявени работници, до

публични търгове. Тук се включват и мерки, които нямат пряко отношение, но могат да

допринесат за затягане на системата: - секторни анализи; - проследяване и проучване на веригите от поддоставчици и

подизпълнители; - научни изследвания. 4.2.3. Улесняване на достъпа до официалната икономика Дори при добра организация на икономиката и здраво

законодателство някои хора са възпрепятствани да се включат в официалния трудов пазар, например при сложна правна уредба или прекомерна бюрокрация. Друго важно препятствие е капанът на бедността. Възможно е хората да се нуждаят от по-големи стимули за излизане на светло.

Подходящи мерки за разрешаване на тези проблеми са: - предоставяне на помощ и съвети (на работодатели и работници) за

попълване на формалностите; - субсидии за стартиране на бизнес; - данъчен кредит за наемните работници; - анонимни телефонни линии в помощ на хора, които искат да

излязат от сенчестата икономика. 4.2.4. Промяна на поведението и нагласите Важен набор от причини за укриване на труда е свързан с нагласите

и културата. Хората могат да не са склонни да плащат данъци поради ниска данъчна култура и дисциплина, но съпротивата им може да се дължи на убеждението, че правителството не изразходва правилно парите от техните данъци. Освен това допускането на определено ниво необявен труд изглежда е дълбоко вкоренено в културата на много народи от цяла Европа (напр.детегледачки, домашни прислужници). Подходящата политика при наличие на такива причини за необявен труд е насочена към опит за промяна на поведението и нагласите на гражданите. Главните мерки са информационните и разяснителни кампании. Те могат да преследват няколко цели – да предупредят хората за последиците (санкциите) от полагане на необявен труд или да обяснят последиците и да призоват към разума и солидарността.

22

Всяка от посочените четири стратегически насоки за ограничаване на необявения труд е свързана с различен набор причини (които частично се припокриват). За борба със сенчестата икономика и необявения труд първо трябва да се открият основните причини на национално, регионално и местно ниво и след това да се подберат най-подходящите за конкретните условия насоки за действие. При всички случаи комплекс от мерки има повече шанс за успех от едностранчивите мерки.

4.3. Предприетите мерки в страните от ЕС Предвид краткосрочните и дългосрочни последици от необявения

труд държавите-членки предприемат мерки съобразно формите и обхвата на това явление. Някои държави насочват усилията си за ограничаване на необявения труд под формата на допълнителна заетост, докато други поставят акцента върху “индустриализираната” форма на необявения труд.

Законодателни мерки Повечето държави-членки усъвършенстват законодателството с: ♦по-строги административни изисквания:

- по-строги изисквания за регистрация на ЕТ, фирми и самонаети – Франция

- задължение за незабавна данъчна регистрация при стартиране на бизнес - Англия

- задължително деклариране на наетия работник от работодателя пред осигурителните институции седмица преди постъпването му на работа – Франция

- работодателите трябва да водят единна щатна ведомост – Франция - ведомостта за заплати трябва да отразява отработените часове –

Франция - закон срещу необявения труд с всеобхватна дефиниция на

необявения труд и санкции за предлагане (чрез обяви), извършване и наемане на необявен труд – Германия

- въвеждане на задължително разрешение за продажба на стоки на непредвидени за тази цел места – Франция

- въвеждане на удостоверение за данъчна регистрация в строителната промишленост, без което възложителят не може да плаща на подизпълнителя – Англия

- въвеждане на единно удостоверение за социално осигуряване и осигуряване срещу трудови злополуки в строителния отрасъл, без което не се издава разрешение за строеж на фирмата - Италия ♦фиксиране на критериите и санкциите при данъчни и осигурителни

нарушения и неправомерно ползване на социални придобивки.

23

- закон за социалното подпомагане, който засилва контролните механизми срещу неправомерно ползване на социални плащания от работещи редовно или на черно – Холандия

- закон за крайната отговорност в шивашката промишленост, който позволява данъчните и осигурителни задължения на подизпълнителите да се изискват от възложителя – Холандия

- работа по съвместителство. Забрана за държавните служители да работят допълнително в частния сектор (дисциплинарни наказания); наетите от няколко работодателя не могат да работят повече от 48 часа седмично (глоби) – Франция

- неправомерно ползване на обезщетения за безработица. Работодателите трябва да известяват за лица, полагащи необявен труд – Франция

- увеличени санкции (глоби и затвор) за работодатели, наемащи недекларирани работници – Германия

- облекчена процедура за глобяване на възложители, прибягващи до подизпълнители, които ползват нерегистрирани работници – Германия

- наказателно преследване за данъчно укриване, злоупотреби с ДДС и социалноосигурителни нарушения – Англия (повече данъчни нарушения, но повече преследване на злоупотреби със социалноосигурителни права; възстановяване на недоплатените данъци или надплатените осигуровки, без обвинителен акт)

♦ За улесняване достъпа до официалния трудов пазар в някои страни се променя трудовото законодателство - въвеждане на по-гъвкава организация на работното време, която

позволява на работниците редуването на периоди на работа с периоди на неактивност – Франция

- договори за изравняване на заплатите с определените от КТД – Италия

- въвеждане на срочни трудови договори – Испания - намаляване на обезщетенията при неправомерно уволнение от 45 на

33 дневни заплати за всяка прослужена година до максимум две годишни заплати (вместо 42 месечни) – Испания. Договорено от социалните партньори през 1997 г. и прието като разпоредба от парламента. Важи за новосключени договори с младежи и възрастни работници и превръщане на срочни в безсрочни договори

- въвеждане на постоянни трудови договори за непълновременна работа с пропорционални социалноосигурителни права – Испания

- легализиране на агенции за временна работа и въвеждане на трудов договор за чиракуване – Испания

- въвеждане на минимална работна заплата за излизане от капана на безработицата – Англия (повишава цената на нископлатения труд за

24

работодателите и може да увеличи търсенето на необявен труд; твърде нисък размер, под средните за Европа стандарти)

- възможност за получаване на гарантиран минимален доход със съответните социални придобивки и облекчения (безплатно здравно обслужване, жилищни помощи) и заплата от работа на непълно работно време или със срочен договор – Франция

- данъчен кредит и социални надбавки за работещи семейства – Англия – закрепва капана на бедността и затваря страната в икономика с ниско заплащане

- лични съветници, ключова фигура по редица програми от социални помощи към заетост, за насочване към курсове за обучение и квалификация, търсене на работа, получаване на трудово-социални придобивки – Англия

- еднократно изплащане на обезщетенията за безработица с оглед започването на собствен бизнес. Премахването му насърчава получаването на помощта и работа на черно – Испания Някои държави използват транспонирането на Директива 91/533 (за

задължението на работодателя да информира работника за условията по трудовия договор или трудовото отношение) като средство за борба с необявения труд.

Контролни мерки

Засилен и е контролът на различни нива, в това число и на

Инспекцията по труда. В страните със силна синдикализация на работната сила синдикатите участват активно в контролните дейности, докато в другите страни ролята на инспекциите по труда е по-значима.

- взаимодействие между данъчните служители и трудовите инспектори с разширяване на правата им (данъчни да разследват необявен труд, трудови инспектори да сигнализират за данъчни нарушения) – Франция

- участие на социалните партньори: работодателите са длъжни да предоставят всички изискани документи. Синдикатите договарят споразумението за борба с необявения труд и могат да предават случаи на прокурора – Франция

- наемане на частни детективи за откриване на работещи в сенчестата икономика – Германия

- взаимодействие между данъчни власти и трудови инспекции за откриване на данъчни и осигурителни нарушения – Италия (но необявеният труд в Южна Италия е социален проблем и изисква участието на всички държавни органи и социалните партньори

- комитет за изваждане на сенчестия труд на светло - Италия

25

- нови контролни органи на трудовия пазар, обединяващи и координиращи данъчна инспекция, трудова инспекция, социалноосигурителни институции, инспекции по охрана на труда - Италия

- засилване на контрола за наемане и полагане на труд от ползващи обезщетения за безработица – Испания

- подобряване на контрола чрез засичане на информация за неправомерно ползващи пенсионни надбавки – Испания

- от 1991 г. синдикатите трябва да получават копие от всички новосключени договори. – Испания (помага само при законни предприятия, но не и при незаконни)

- проверки на място – строителство, ресторантьорство, нощни клубове, транспорт – Германия, Холандия, Швеция

- синдикални проверки на работната сила, особено в строителния отрасъл – Швеция

- обединяване на данъчни власти, осигурителни институции и полиция за обмен на данни и засичане на необявен труд и за проверки на място – Швеция Някои страни въвеждат контролни и наказателни мерки по цялата

верига от подизпълнители. - проследяване и анализ на веригата от подизпълнители в строителния

отрасъл, извършвана от данъчна дирекция – Швеция (от строителната компания се изисква информация за нейните подизпълнители, от всеки подизпълнител се изисква информация за неговите подизпълнители и т.н. Тази информация се съпоставя с данъчната база данни. Наличието на сериозни разминавания между договорираната стойност и заплатите подсказва използването на необявен труд) Данъчни мерки Повечето страни са въвели законодателни промени относно

данъчните ставки за физическите лица и възможностите за данъчни облекчения, които имат положителен вторичен ефект в борбата срещу необявения труд.

- тристепенна данъчна реформа с намаляване на долните и горните данъчни ставки, увеличение на семейните надбавки и намаляване на пенсионните вноски – Германия

- намаляване на ДОД чрез увеличаване на необлагаемия минимум – средство за излизане от капана на бедността и стимул за полагане на обявен труд – Холандия

- намаляване на ДОД – Испания

26

- намаляване на ДОД с приспадане на 5% от разходите за ремонт и поддръжка и 15% от разходите за големи съоръжения (асансьори, отоплителни инсталации и др.) – Франция

- намаляване на ДДС от 19 на 6% за трудоемки услуги – поправка на велосипеди, обувки, дрехи, бръснарско-фризьорски услуги, жилищен ремонт – Холандия и още 8 страни от ЕС (по-ниският ДДС не винаги се отразява в цените)

- намаляване на ДДС за услуги и материали, свързани с ремонт и поддръжка – Франция

- намаляване на ДДС от 20 на 10% за ремонт и преустройство на жилището с приспадане на процент от разходите от облагаемия доход (в съответствие с Европейската директива 99/85) – Италия

Стимулиране чрез субсидии или намаляване на разходите За стимулиране на редовната заетост редица страни въвеждат мерки

за намаляване на разходите на фирми и физически лица чрез осигурителни и данъчни облекчения, както и форми на субсидирана заетост.

- Намаляване на разходите за труд чрез данъчни облекчения - Холандия

Данъчни облекчения за работодателя при наемане на нископлатени работници (получаващи до 115% от минималната заплата)

Данъчни облекчения при наемане на дълготрайно безработни С намаляване на разходите за труд тези мерки намаляват стимулите за работодателите да наемат необявени работници.

- намаляване на корпоративни данъци- Италия данъчен кредит за разкриване на работни места от МСП в райони с над 20% безработица

данъчен кредит за разкриване на работни места за райони от І целева група (с под 75% от средноевропейския БВП)

- намаляване на осигуровките при регистриране на самонаетите по търговския и фирмен регистър – Франция

- намаляване на осигурителните вноски при наемане на работници над 45-годишна възраст и превръщане на срочните в безсрочни трудови договори - Испания

- освобождаване от социалноосигурителните вноски за три години при създаване на нови работни места на безсрочен пълновременен договор в определени райони при съблюдаване на КТД и разпоредбите за хигиена и безопасност на труда – Италия

- намаляване с 11,5% на социалните осигуровки (за пълновременна заетост) без пенсионните вноски в строителния отрасъл за регистрирани фирми, действащи на национално равнище и спазващи КТД – Италия

27

- намаляване на социалноосигурителната тежест при сключване на нови трудови договори – Испания

- намаляване на осигурителните вноски на нискодоходни самонаети - Англия

- субсидирана заетост за дълготрайно безработни и безработни младежи – Холандия. Предоставя на общинските власти редица възможности за разрешаване проблемите със заетостта на тези групи. Дълготрайно безработните могат да се наемат от общината (напр.като охранители, детегледачи) срещу възнаграждение до 120% от минималната заплата и ще се насочват към частни фирми или институции.

Притежаващите по-голяма пригодност за труд могат да се наемат на т.нар работни места за придобиване на трудов опит ("work experience jobs"). Общинските власти могат да субсидират значително разходите за труд на фирмите, желаещи да разкрият такива работни места за дълготрайно безработни.

- ваучери за услуги по домовете – в Белгия, Германия и Франция е въведена система от ваучери за услуги. Използват се като платежно средство и договор за срочна или непълновременна заетост. Тези ваучери позволяват на домакинствата да ползват по-евтини услуги и същевременно осигуряват плащането на данъци и осигурителни вноски. До 50% от изплатеното възнаграждение се приспада от облагаемия доход. Възприетият подход в Северна Европа е насочен към данъчни

облекчения и субсидии за някои услуги с цел насърчаване на домакинствата да ползват декларирана работна ръка. Данъчните облекчения и субсидиите за ремонт и подобрения на жилището стимулират много хора да наемат легално съответните майстори. Така редица работи, които могат да се извършват на черно, излизат на светло и се включват в официалния сектор.

- Дания, Финландия, Германия и Холандия отпускат субсидии за домашни услуги, за да насърчават наемането на домашни помощници (чистачки и градинари) от официалната, а не от сивата икономика. Държавата изплаща субсидиите като част от възнаграждението на работника, което намалява разходите на ползващите тези услуги. По този начин държавата постига декларирането (и следователно данъчното облагане) на положения труд.

- Данъчно намаление за работещи родители в размер до 70% от разходите за регистрирани форми на детеотглеждане – Англия

Опростяване на процедурите

Повечето страни въвеждат мерки за опростяване на

административните и бюрократични процедури, които могат да бъдат

28

пречка за упражняване на законна дейност и наемане/постъпване на редовна работа.

- създаване на единно гише за обслужване на фирмите – Франция - въвеждане на единна декларация за наемане на работник,

необходима при редица формалности – Франция - освобождаване от социалноосигурителни вноски (до 1999 г.) на

неквалифицираните работници, получаващи 630 марки – Германия - намаляване на административното бреме и разходи за фирмите –

Холандия - облекчаване на процедурите за стартиране на бизнес – данъчни

облекчения за лични кредитори – Холандия - възможност за получаване на социални помощи от начинаещи

предприемачи и самонаети, ако доходите им са под годишния праг за социални помощи – Холандия

- облекчаване на процедурата за връщане от временна или несигурна работа към социални помощи – Англия

- удължаване на периода за помощ при безработица до получаване на първа заплата – Англия

- единно гише за безработни, обединяващо функциите на агенцията за заетост и социалното подпомагане - Англия

- нова служба за държавно подпомагане на малки фирми (2000 г.) – Англия

- Премахване на лиценза за частни агенции за набиране на работна ръка – нараства броят на сенчести трудови борси – Холандия Информационни и разяснителни кампании Някои страни провеждат кампании срещу необявения труд и сивата

икономика. Целта е да се повиши чувството за принадлежност към едно и също общество, от което всеки извлича ползи, но и трябва да даде своя принос. Кампанията в Германия под надслов “нелегалното е несоциално” насърчава населението да декларира всеки положен труд. Някои страни организират информационни кампании за рисковете от необявения труд, например в строителството, където този вид труд изключва всякаква възможност за рекламация при некачествено изпълнение или за обезщетение при кражба или повреди при ползване на нерегистрирани фирми за хамалски и превозни услуги.

- междуотраслова кампания в Лоаре с участието на общината, браншовата камара, браншовите синдикати на строителството, автомонтьорството и фризьорството – Франция

- кампания “Работата на черно отнема нечий друг залък”, проведена от Националния осигурителен институт с билбордове, реклами в електронните и печатни медии – Холандия – с последвали

29

многобройни обаждания на граждани за сигнализиране на необявен труд

- телефон за данъчни и осигурителни съвети за хора, желаещи да излязат от сивата икономика - Англия

- гореща телефонна линия за сигнализиране на осигурителни нарушения и злоупотреби – Англия

- медийна кампания срещу данъчните нарушения и злоупотреби – Англия

- Кампания Хюмлан – Швеция. Реализирана по европейски проект в гр.Кунгалв с участието на общината, бюрото на труда и центъра за обучение и квалификация, насочена към безработните. Целта е намаляване на безработицата чрез обучение и разкриване на работни места. Обучението дава теоретични и практически познания за трудовите условия и задачите на дребния бизнес. Целевата група е черният трудов пазар за домашни услуги (чистене, домакинство, градинарство, миене на прозорци, ремонт и поправки, гледане на деца и др.). За намаляване цената на тези услуги се предлага 50% данъчно намаление и по-ниска ставка на ДДС. Проектът е много успешен, повишават се уменията и самочувствието на безработните за постъпване на работа и самонаемане. Социален диалог Социалните партньори могат да играят важна роля в борбата с

необявения труд. Тази роля може да се изрази в проверки на място за редовността на трудовите договори и спазването на трудовото законодателство. В някои страни е постигнато сътрудничество между работодателските и синдикалните организации в засегнатите отрасли. Пример за това са партньорските споразумения във Франция или договорите за изравняване на заплатите в Италия. Освен това във всички страни, в които съществуват национални тристранни споразумения, всяка стратегия за интегриране на необявения труд в официалната икономика се договаря и изпълнява съвместно със социалните партньори. Макар и косвено насочен срещу необявения труд, пример за това е Алиансът за труда в Германия, по силата на който правителството очертава рамката на колективното договаряне между социалните партньори за насърчаване на заетостта и борба с масовата безработица

4.4. Активно участие на синдикатите в някои национални

практики А. Франция

30

Специални органи за борба с нелегалния труд Междуведомствената комисия за борба с нелегалния труд (създадена

през 1997 г) към Министерството на труда включва държавни служители от Министерството, магистрати, военни, служители от други министерства и ведомства, имащи отношение към борбата с необявения труд. Определя правителствената политика в тази област, координира дейността на компетентните министерства и служби. Работи в тясно сътрудничество със социалните партньори от най-засегнатите отрасли.

На местно равнище действат териториални комисии. Партньорски споразумения Партньорските споразумения за борба с необявения труд се

подписват от 1992 г. вследствие окръжно писмо на министър-председателя, приканващо към въвеждане на договорна превантивна политика от държавните органи, работодателите и синдикатите, местните власти. Целта е да се приобщят тези посредници към държавната политика за борба с необявения труд чрез единодушно определяне на прости и конкретни превантивни мерки за отделните отрасли. Тези мерки добиват официален характер с изготвянето на споразумение, подписано от ресорния министър на национално ниво или от кмета на общинско ниво. Обикновено главните мерки в тези споразумения включват информиране на членовете на работодателските и синдикалните организации, информиране на обществеността, потребителите, клиентите. Могат да се договарят по-конкретни и целенасочени мерки в отговор на специфични проблеми на страните по споразуменията.

Партньорски споразумения са подписани в следните отрасли и браншове:

- строителство; - фризьорство; - шивашка промишленост; - хамалско-превозни услуги; - гаражи и автосервизи; - таксиметров превоз; - продажба на цветя; - спектакли и аудиовизуални развлечения. На местно ниво са подписани над 200 споразумения, показател за

успешното прилагане на този партньорски механизъм. Национални инициативи a. Харти за развитие на заетостта Две национални харти за развитие на заетостта, подписани от

министъра на труда, браншовата конфедерация на малките строителни компании и съюза на шивашката промишленост the Craft Confederation of Small Companies of Building and the French Union of the Clothing Industry,

31

включват клаузи за пагубното въздействие на необявения труд върху заетостта. Хартите предвиждат мобилизация за борба с нелоялната конкуренция.

б. Стандартен договор с подизпълнители в строителството. През 1995 г. шест браншови организации в строителството приемат

нов стандартен договор за подизпълнители. Този договор включва разпоредба, която изисква от компанията, наемаща подизпълнители, да се увери при сключването на договора, че подизпълнителят упражнява дейността си законно и не използва под никаква форма необявен труд.

в. Споразумение за амбулантната търговия През 1994 г. министърът на икономиката и министърът на

вътрешните работи подписват споразумение с председателя на сдружението на общините и три синдиката. Целта е да се създадат подходящи условия за развитието на амбулантната търговия. За да се предотвратят незаконни практики, които често включват необявен труд, споразумението предвижда кметовете редовно да проверяват документите, които осигуряват професионалната пригодност на лицето да действа на пазара.

Б. Италия Промени в трудовото законодателство Мерките за борба с необявения труд, разработени в италианското

трудово законодателство, винаги са били свързани с намаляване на социалноосигурителните вноски и процедури за изравняване на заплатите (с договорените от синдикатите минимални възнаграждения).

Договорите за изравняване позволяват на фирмите, работили в сивата икономика, постепенно да се приравнят към заплатите, установени в браншовите КТД, и към законопостановените социалноосигурителни вноски чрез ползване на временни данъчни и осигурителни облекчения. Тези договори са начин за изваждане на светло на сивата икономика и за облекчено уреждане на минали данъчни и осигурителни задължения на работодатели и работници. Първата стъпка в тази насока е направена още през 1989 г. със закон за насърчаване на законния бизнес в Южна Италия.

На провинциално ниво отрасловите синдикати и съответните браншови работодателски организации договарят стартова заплата и начина, по който тя ще бъде изравнена с договорената в националното КТД заплата за съответния отрасъл.

Изпълнението и последващото прилагане на споразумението на фирмено равнище позволява договорените заплати в провинциалните споразумения да се считат за минимални заплати при изчислението на социалноосигурителните вноски. Заплатите постепенно се изравняват в срок от 36 месеца до постигане на 100% от минималните заплати в националните КТД.

32

Поради нуждата от по-голяма гъвкавост през последните петнадесет години един от най-важните въпроси за синдикатите е въвеждането на нови форми на трудови отношения с оглед легализирането и закрилата на редица трудови дейности. Новите по-гъвкави форми на трудови отношения (напр. договори за работа през почивните дни) могат да отговорят на тази потребност и да представляват ефективно средство 1) предприятията да намалят риска от наказания и 2) работниците да си намерят работа със социалноосигурително покритие.

Участие на социалните партньори Към Министерския съвет е създаден Комитет за изваждане на светло

на необявения труд със задачата да разработи комплексна стратегия. На местно ниво се изграждат комисии към търговските камари, като осем от петнадесетте им членове са посочени от работодателските и синдикалните организации. По предложение на социалните партньори Комитетът създава отраслови бюра, които подписват общи становища. Отрасловите бюра действат успешно в селското стопанство, строителството, туризма, търговията, занаятчийството и услугите. Общите становища са юридически инструменти за разработване на комплексни политически инициативи за борба със сивата икономика на отраслово равнище.

Италианските синдикати отчитат като добра практика подписването на Общо становище от социалните партньори за узаконяване на труда в авторемонтните сервизи. Това е пилотен проект, разработен от отрасловото бюро към националния комитет, за засилване чрез активното участие на социалните партньори на превантивната дейност и оздравяването на сивата икономика и сенчестия труд с оглед гарантиране на общественото благо чрез сигурността на гражданите при използването на автомобили.

4.5. Европейската политика От 2001 г. намаляването на обхвата на сивата икономика и на

необявения труд става важна цел в Европейската стратегия по заетостта. В решението си от 2003 г. Европейският съвет приканва държавите-

членки да включват активно социалните партньори в борбата със сивата икономика във всички фази - от определянето на политиките до тяхното прилагане.

Всяка година Европейският съвет издава за следващата година Насоки за политиката по заетостта на държавите-членки. Тези насоки се основават на четири стълба, всеки от които съдържа множество елементи от изброените политически мерки.

Първи стълб – Подобряване на пригодността за заетост Този раздел третира активирането на безработните и

предотвратяването на безработицата, включително и чрез реформа на данъчните системи и социалното подпомагане за премахване капана на

33

бедността с оглед насърчаване на безработните или неактивното население да си търсят и намерят работа в официалния сектор.

Втори стълб – Развитие на предприемачеството и създаване на работни места

Този раздел изрично упоменава необявения труд. Държавите-членки се приканват да насърчават упражняването на предприемачески дейности:

- с премахване на всички възможни препятствия, най-вече в данъчните и социалноосигурителните режими, и чрез значително намаляване на общите разходи и административното бреме за предприятията.

- « чрез борба с необявения труд и насърчаване превръщането на този вид труд в декларирана заетост, като за целта се използват всички подходящи средства за действие, в т.ч. законодателни мерки, насърчителни мерки и реформа на системите за данъчно облагане и социално подпомагане в рамките на партньорството със социалните партньори»12.

Борбата срещу необявения труд не е посочена като самостоятелна цел, а като елемент от стратегията за развитие на предприемаческия дух и създаването на работни места.

Трети стълб – Насърчаване на приспособимостта на предприятията и техните работници.

Този раздел препоръчва гъвкавите форми на труд с оглед премахване на препятствията за заетост и подпомагане на трудовия пазар да се приспособи към структурните промени в икономиката.

Четвърти стълб – Засилване на политиките за равни шансове на мъжете и жените

Този раздел препоръчва да се премахват пречките за труд и за предприемачество, дължащи се на половата принадлежност, с оглед премахването на неравенствата между мъже и жени, както и гъвкави форми на труд, които да позволяват съчетаване на трудовите и семейните задължения..

Освен това Насоките препоръчват те да бъдат прилагани в партньорство със социалните партньори, като се отчитат традициите, практиките и различията на национално, регионално и местно равнище.

Насоките за заетостта съдържат важни елементи за постигането на успешна комбинация от политически мерки за намаляване на необявения труд.

5. Синдикатите и сенчестата икономика

1 Съвет на Европейския съюз (2000), Решение на Съвета за насоките на политиките по заетостта на държавите-членки за 2001 г.

34

Значителният обхват на сенчестата икономика и все по-разнообразните категории трудещи се, които попадат в нея, не могат да оставят синдикатите безразлични към положението на тези представители на наемния и самонаетия труд, които в повечето случаи са напълно обезправени и лишени от синдикална защита.

5.1. Отношение към работещите в сенчестата икономика Отношението на националните синдикални централи съвсем не е

еднозначно и в немалко случаи те продължават да насочват усилията си към традиционните си цели и задачи. Това положение се дължи на няколко причини.

Първо, редица синдикати смятат, че сенчестата икономика е преходно явление, което ще бъде премахнато или сведено до минимум с развитието и модернизацията на икономиката.

Второ, синдикатите и без това срещат огромни трудности да запазят и мобилизират своите членове от формалната икономика и не виждат възможност да насочат част от оскъдните си човешки и финансови ресурси за работа с трудещите се в неформалната икономика. Често този скептицизъм се дължи на съвсем прагматични съображения – твърде разнородния характер на трудовите отношения, трудното откриване и контактуване с работещите в неформалната икономика, възпрепятстването на синдикализацията от работодателите в сивата икономика.

Освен това, самонаетите се възприемат като “предприемачи”, а не като потенциални синдикални членове и евентуални партньори.

Но глобализацията и засилената конкуренция, търсенето на евтина работна ръка, приватизацията и извършването на все повече производствени дейности и услуги от поддоставчици и подизпълнители разширяват обхвата на неформалната икономика, немалка част от която попада в сенчестата зона. Тези процеси стесняват традиционния резерв за набиране на синдикални членове и поставят с все по-голяма острота нуждата от синдикализация и защита на правата и интересите на трудещите се от неформалния сектор и сивата икономика.

5.2. Диференциран подход към различните категории

работещи в сенчестата икономика Неформалната икономика има твърде разнороден характер и

обхваща различни степени на засенчване, категории трудещи се, трудови статуси и интереси, включително и на работещите в нея. Всичко това следва да се отчита от синдикатите при разработването на програми и методи за синдикализация на наетите и самонаетите в неформалната икономика.

35

А. Самонаетите

- ЕТ с личен или семеен бизнес. Те често работят при лоши санитарно хигиенни условия, без нормирано работно време, за да издържат на конкуренцията (особено в търговията и услугите), изложени са на диктата на наемодателя на помещението, имат затруднен достъп до кредит дори и за скромни инвестиции, било поради високите лихви, било поради недостатъчните гаранции, които могат да дадат. Курсовете за повишаване на професионалната и мениджърска квалификация могат да се окажат недостъпни за тях поради липса на средства и време, а и не винаги отговарят на специфичните им потребности. Те са потенциален резерв за синдикализация, но за да ги привлече, синдикатът трябва добре да прецени какво може да им предложи за подобряване на тяхното положение.

- самонаети, упражняващи своята професионална дейност (вкл. свободни професии). Те често са зависими от един възложител или един посредник (т.нар.зависими самонаети), който им налага ниско заплащане и висока интензивност на труда. Поради самия си статут те нямат правата на наемните работници - регламентирано работно време, заплащане за извънреден труд, платени отпуски, осигурителни вноски от работодателя, осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд. В зависимост от професията и доходите самоексплоатацията е въпрос на личен избор или наложена стратегия на оцеляване. Когато самонаемането носи добри доходи, навлизането във формалната икономика и ползването на синдикална защита едва ли се възприема като първостепенна необходимост.

- дребни селскостопански производители. С намаляване делът на наемните работници в селското стопанство, те стават преобладаващата част от селското население. Основните им проблеми са слабата техническа въоръженост, високо трудоемкото производство, растящите производствени разходи и ниските изкупни цени, невъзможност за свободна реализация на продукцията поради монополното разпределение на пазарите, липсата на средства за застраховка. Най-надеждната защита на техните интереси би могла да се постигне с кооперативни и синдикални организационни форми.

- амбулантните търговци са значителен дял от работещите в неформалната икономика. Те са най-видимата част от сенчестия сектор и играят важна роля чрез предлагането на широка гама от стоки на ниско и средно доходните домакинства. Въпреки това те често са преследвани от полицията и общинските власти. Търговците ги възприемат като източник на нелоялна конкуренция. Тъй като работят на открито, стоките им лесно могат да се развалят и повредят от природните условия (температура, валежи) или бедствия (пожар, наводнение), или да станат жертва на кражби или конфискация. Главната им грижа е достъпът до материална база и до някои основни услуги като водо и електроснабдяване, санитарни

36

възли. Организирането им за колективна защита на техните интереси може чувствително да подобри положението им.

Б. Наемни работници

- пълновременно наетите в неформалната икономика представляват широк спектър от трудово-правни статуси и степени на засенчване – от сиво до черно. Те могат да бъдат напълно или частично обезправени. Обикновено не са организирани и не могат да въздействат върху трудовите отношения, като условията на работа и заплащане се налагат едностранно от работодателя. Общ проблем за всички е несигурната заетост. Но извън това съществуват най-разнопосочни интереси, подоходни равнища и степени на личен избор. Затова синдикатите не бива да ги разглеждат като еднородна съвкупност, която еднакво се нуждае от синдикална защита. Приоритет за синдикализация следва да бъдат най-обезправените, изложените на пълния произвол на работодателя, които най-лесно биха осъзнали колективния си интерес, въпреки че организирането им е най-трудно поради работодателската съпротива.

- Наетите на граждански договор или като подизпълнители често се оказват в края на цяла невидима верига от подизпълнители. Освен че се сблъскват с проблемите на пълновременно наетите, те работят при условия, които позволяват на работодателя да избягва всякаква гражданска отговорност относно условията на труд. Това пряко се отразява на тяхното здраве и безопасност и може да ги изложи на сериозни трудови рискове.

- Надомните работници са една от най-невидимите групи в неформалната икономика. Числеността им положително е недооценена. Надомната работа, според определението в Конвенция №177 на МОТ (1996 г.) е работата, извършвана от дадено лице вкъщи или в помещение по негов избор, но различно от производствените помещения на работодателя, срещу възнаграждение и с оглед реализацията на стока или услуга по спецификации на работодателя, независимо от произхода на използваното оборудване и материалите. Обикновено националното трудово законодателство не се прилага към тази категории работници. Те обикновено се наемат с устна уговорка, така че не са регистрирани като наемни работници, а работодателят им остава скрит зад няколко нива от подизпълнители. Поради това те не ползват никакви социални осигуровки и придобивки. В преобладаващите случаи работят в нездравословни условия на труд, страдат от претоварване и хроничен стрес. Обикновено са ниско платени и принудени заради конкуренцията да удължават работното си време. За получаване на работа (поръчка) те изцяло зависят от посредника. Експлоатацията, на която са подложени, и пълната им обезправеност, ги

37

правят надежден резерв за синдикализация. Основната пречка в случая е тяхното откриване.

- Домашните помощници в преобладаващата си част са жени. Както и надомните работници, те остават невидими, рядко се отчитат от националната статистика и броят им със сигурност не е точно оценен. Липсата на трудово-правно отношение и закрила, ниското заплащане, честите заплахи за уволнение са основните им проблеми. Освен експлоатацията, те са често жертви и на сексуален и психически тормоз. Структурирането на този сектор вероятно би спомогнало за регламентиране на тяхното положение, тяхната синдикализация и защита на техните интереси.

5.3. Стратегии на синдикатите На международния колоквиум за организиране на работещите в

неформалния сектор, проведен от МОТ през 1999 г., са направени следните препоръки към синдикатите:

1. Да преразгледат и променят уставите и правилниците си, за да премахнат всякакви пречки за членство на работещите в неформалния сектор.

2. Да изградят или доразвият специални структури за мобилизиране и организиране на работещите в неформалния сектор.

3. Да работят за равноправие на работното място и в синдикалните структури, осигурявайки представителност на младежите и жените и отчитайки специфичните им потребности и интереси.

4. Да разработят специални проекти за развитие на синдикализма и неговите цели сред младежите, например чрез използване на музика, театър, издания за младежи, афиши и спортни прояви с оглед привличане вниманието на младежите и модернизиране облика на синдикатите.

5. Възприемане на организационни форми на “общинско” ниво в допълнение към традиционните форми на низова организация. Тази двойна организационна стратегия може да проработи успешно за достигане до работещите в неформалния сектор при отказан достъп до работното място или при неизвестно работно място (надомни работници и домашни помощници).

6. Да използват по-успешно възможностите за връзка между синдикалното движение и работещите в неформалния сектор. Например удачно е да се използват връзките с бивши синдикални членове, принудени да напуснат официалната икономика, както и връзките на синдикалните членове с техни близки и познати от неформалния сектор за запознаването им с политиката и дейността на синдикатите. Трябва да се използва опитът на синдикалните членове и активисти, тласнати към неформалния сектор.

7. Да отдадат приоритетно значение на достъпа до информация за начините на наемане на подизпълнители и тяхната месторабота.

38

Синдикатите трябва да изградят механизми за системно набиране на информация относно мрежата от поддоставчици и подизпълнители по цялата верига на производствения процес, от пункта на продажба на крайния продукт или услуга до най-първичната производствена единица. Тази информация може да им послужи за набиране на нови членове и за провеждане на медийни кампании, разкриващи експлоатацията на подизпълнители и надомни работници. Важна роля за събирането на тези сведения имат държавните органи.

8. Да акцентират върху модела на синдикална организация, за да позволят на работниците да намерят решение на своите проблеми. Този модел се основава на делегирането на низовите активисти на организационната работа сред колегите им и позволява прилагането на специфичен подход за постигане на синдикалните цели.

9. Да разработят обхватни образователни програми, с които да се насърчат лидерските нагласи у работещите в неформалния сектор. Като най-успешен се очертава комплексен подход, при който се съчетават обучение по обичайните синдикални процедури, като колективното договаряне в неформалния сектор, и специфичните потребности на работещите в този сектор.

10. Като стратегия за синдикализация да обмислят предоставянето на специфични услуги или да разширят гамата от предоставяни услуги на работещите в неформалния сектор, което е средство за непосредствено откликване на техните социални и икономически потребности.

11. Да установят или доразвият връзки с икономическите дейности от кооперативния сектор. Този метод се оказва успешен както за укрепване самостоятелността на работещите в неформалния сектор чрез предоставянето им на посреднически/консултантски услуги за достъп до кредит или технология, така и за убеждаването им в ползата от синдикализма.

12. Да разработят глобална комуникационна стратегия. Синдикатите все по-често организират разяснителни кампании и мероприятия като средство за мобилизиране на солидарността и подкрепата на общественото мнение. Радиото и телевизията са по-успешни форми на комуникация с работещите в неформалния сектор от печатните издания. Трябва да се култивират отношенията с журналистите и медийните групи, които обективно отразяват синдикалните позиции.

13. Да изграждат коалиции със сформираните сдружения в неформалния сектор, които споделят целите и основните принципи на синдикалното движение. Възможно е да се установи партньорство с тези обединения или те да бъдат включени в синдикалните централи.

14. Да запазят идентичността си като организации за защита интересите на трудещите се и на тази основа да изграждат по-широк алианс с неправителствени организации и други движения и сдружения на

39

гражданското общество, които също са елемент от общата кампания за организиране на работещите в неформалния сектор и подобряване на тяхното положение. Най-често се изграждат алианси по специфична тема и в национален мащаб следва да им се отдава голямо значение. Алианси могат да се сформират често и по конкретен повод, например празника на труда. Все пак целта следва да бъде изграждането на трайни алианси между синдикатите и други обществени групи.

15. Развитие на международното сътрудничество между синдикалните централи. За подобряване условията на труд в неформалния сектор международното синдикално сътрудничество е насочено в четири области: обвързване на трудовите норми с търговската политика; договаряне и прилагане на кодекси на поведение; разработване и приемане на рамкови споразумения между многонационалните компании и международните синдикални организации; програми за въвеждане на социални етикети.

16. Да възложат на международните си централи ръководството и координирането на действията по набиране на външни средства за организационни дейности в неформалния сектор.

5.4. Примери и добри практики 5.4.1. Мобилизация на младежите Младите работници в сенчестата икономика са важна целева група,

тъй като представляват основния дял от новите попълнения на трудовия пазар. В преобладаващата си част те не притежават трудовоправни познания и синдикална култура.

Затова, например, в Австралия дейци от централата посещават училищата и разясняват ползата от синдикатите за младите работници, като ежегодно се раздава брошура на всеки ученик от последните два класа от средното образование, в която се дават основни познания от областта на труда и ролята на синдикатите на работното място. Норвежкото синдикално движение е разработило по-разгърната лятна програма, в рамките на която синдикатите се свързват с младежи на временна работа през лятната ваканция и ги запознават с правата на трудещите се и ролята на синдикатите. В Швеция един синдикат е създал специална група, която обсъжда синдикални въпроси с младежите в ски-курортите.

Успешно се използват младежки спортни прояви чрез съвместно или успоредно провеждане на синдикални мероприятия за внушаване на ползата от колективни действия и “сплотеност на отбора” сред работниците.

Важни послания могат да се предават и чрез масови културни прояви, в които публиката е още по-многобройна. През 1999 г. в Англия Унисон организира голям концерт във връзка с кампанията за въвеждане на

40

минималната заплата и за защита на трудовите възнаграждения на младежите.

През 1999 г. МКСП лансира международна кампания за защита на младите работници и за тяхната синдикализация. Под надслов “Бъдещето започва днес – Членувайте в синдикат” кампанията е насочена към борбата с младежката безработица. Една от целевите групи е на младежите, работещи в неформалния сектор.

5.4.2. Предоставяне на специализирани услуги

Предоставянето на специализирани услуги от синдикатите е

несъмнено важно за организиране на работещите в неформалния сектор. Но то следва успешно да се съчетава с традиционната представително-защитна функция, така че синдикатите да се възприемат от работещите в сивата икономика като средство за ползване на колективна защита на техните интереси и за решаване на лични проблеми.

В Испания са създадени Съюз на самонаетите и Съюз на земеделските производители (дребни фермери), които заедно със Съюза на пенсионерите са асоцииран член на конфедерацията Общ съюз на трудещите се.

Съюзът на самонаетите предоставя различни услуги на своите членове:

- попълване на данъчните декларации - помощ за изготвяне на счетоводните баланси - правни консултации и правна защита при граждански искове - помощ при изготвяне на бизнес-планове За да ползват тези услуги, самонаетите трябва да имат данъчен и

осигурителен номер, т.е. да са излезли “на светло”. Успоредно с това Съюзът успешно развива организационно-

защитната си функция: - организира национална стачка на дребните търговци при опита

на правителството да либерализира работното време в търговията; - организира национална стачка на службите “Пътна помощ”

(които в Испания са частни) за намаляване от 24 на 12 часа времето, в което да бъдат на разположение;

- с постъпки пред правителството издейства разрешение автосервизите да обслужват различни марки автомобили, а не една или две, както преди;

- организира избори сред търговците по пазарите за излъчване на техен представител, който поставя техните проблеми и искания пред общината; предоставя на амбулантните търговци информация за деня и мястото на организиране на базари в областта;

41

- внася законопроект за подобряване положението на зависимите самонаети (които работят основно за един-двама възложителя), с което да им се гарантира някакво твърдо заплащане;

- разработва с правителството мащабна програма за запазване и възраждане на традиционни испански марки, при което правителството осигурява финансиране за технологичното модернизиране на занаятчийското и надомно производство, дизайнерски институти разработват модерен дизайн, синдикатът организира обучението и квалификацията на работниците. Търговската мрежа се осигурява от крупна тютюнева компания с обекти и в чужбина.

Съюзът на земеделските производители (дребни фермери) е договорил с правителството синдикатът и кооперациите да бъдат единствените оторизирани посредници при попълването и подаването на документи за селскостопански субсидии от ЕС. Тъй като средствата се превеждат по банков път, синдикатът договаря с банката процент от комисионната за извършената посредническа дейност. Синдикатът осигурява експертни консултации на фермерите за преобразуване на селскостопанското производство (субсидиите се отпускат не просто за спиране на дадено производство, а за пренасочване към ново, по-перспективно производство). Естествено за кандидатстване по всякакви европейски програми, проекти и фондове се изискват напълно законни, регистрирани субекти.

В Италия с активното участие на социалните партньори се провежда мащабна дейност за изваждане на светло и интернационализация на предприятията от шивашката промишленост в Пуля (южна Италия). Проектът се реализира със съдействието на местните синдикални структури на трите централи, националната и регионална отраслова федерация, работодателските организации, университета в Бари, важни агенции за обучение и технологично развитие от Северна Италия. В рамките на проекта се провежда експеримент за технологичен трансфер, изваждане на светло чрез предоставяне на реални услуги и подкрепа за интернационализацията на отрасъла под егидата на колективна марка, която гарантира качеството на продукцията и етиката при използване на наемния труд. Този модел се основава на солидарността между северните (развити) и южни (изостанали) райони, развитието на местния човешки капитал, залагането на конкурентното развитие като мярка за излизане от капана на сенчестия труд.

Библиография: 1. Съобщение на Европейската комисия за необявения труд от 1998 г. 2. Mateman S., Renooy P.H. Undeclared Labour in Europe - Final Report - Regioplan Research Advice and Information, Amsterdam, October 2001 3. Rodrigues M.J. O sistema de emprego em Portugal, Lisboa, 1988

42

4. Les syndicats et le secteur informel: pour une stratégie globale, BIT, Genève, 1999 5. Mendella F. Economia sommersa ed emersione del lavoro irregolare, Rivista della Guardia di Finanza 6/2002 6. Roma G. Paradigmi e cambiamenti nell’economia sommersa, CENSIS, Roma, 2003 7. Lucifera C. Economia sommersa e lavoro nero, Università Cattolica, Milano, 2003

43

Предложения за България: - синдикална гореща линия за нарушаване на трудовите права - синдикална адвокатура - синдикални квалификационни курсове - синдикална борса за услуги – товарни превози, ремонтни дейности по

дома, поправка на ел.инсталации, водопровод и канализация от лицензирани и синдикално организирани субекти

- синдикални консултантски услуги за включване в европейски проекти и програми (вкл.и земеделски субсидии)

- синдикална защита на дребните селскостопански производители срещу ниските изкупни цени и мафиотската подялба на пазарите за поддържане на спекулативно високи продажни цени;