1

„Институции на ЕС“

през учебната 2016/2017 г.

Въведение (30/09/16)

Европейски съвет (7/10/16)

Европейска комисия (14/10/16)

Съвет (21/10/16)

Европейски парламент (28/10/16)

Процес на управление на ЕС (4/11/16)

Тест (11/11/16)

Съд на ЕС. Сметна палата (18/11/16)

Европейска централна банка (25/11/16)

Консултативни органи на ЕС (2/12/16)

Помощни органи (Агенции) на ЕС (9/12/16)

Тест (16/12/16)

В Ъ В Е Д Е Н И Е 2

• Основни договори на ЕС

• Основни принципи на ЕС

• Парламентартно наблюдение и контрол по въпросите на ЕС в България

Развитие на основните договори на ЕС (1951 – 2007 г.)

План “Маршал” ($ 13 млрд.) води до създаването на ОИСР -1948 г.

В отговор и по подобие се създава СИВ в Източния блок - 1949 г.

В областта на отбраната между Франция, Великобритания, Белгия, Холандия и Люксембург се подписва Брюкселският договор, учредяващ Западноевро- пейския съюз (ЗЕС) - 1948 г. , чиито функции са иззети от създадената през 1949 г. Организация на северноатлан- тическия договор (НАТО).

Процеси на сближаване

Нереализирана идея на британския премиер Уинстън Чърчил (реч, 1946 г.)

• Подписва се Дюнкерски пакт –пакт за взаимопомощ между Франция и

Великобритания (1947 г.)

“United States of Europe”

Жан Моне (ръководи програмата за възстановява-нето на тежката промишленост на Франция) – идея за обединяване на френско-германското производство на въглища и стомана – гаранция за мир и сигурност

Обединяването на производството на въглища и стомана трябва да се осъществява под контрола на специално учредена за това институция, което да бъде първият етап към разширяването на интеграцията на различни сектори на икономиката, което накрая ще допринесе за преминаването към политически съюз.

Успява да убеди министъра на външните работи на Франция Роберт Шуман да възприеме и подкрепи неговите предложения френско–германското производство на въглища и стомана да се постави под общо ръководство и контрол (План „Шуман“).

Ролята на Жан Моне

Подписан: 18 април 1951 г.

Влязъл в сила: 23 юли 1952 г.

Изтекъл: 23 юли 2002 г.

Цел: създаване на взаимозависимост по

отношение на добива на въглища и стомана,

което да направи невъзможна мобилизацията на

въоръжените сили на една страна без знанието

на другите. Това намалява недоверието и

напрежението след Втората световна война.

Договор за създаване на Европейската общност

за въглища и стомана

Подписани: 25 март 1957 г.

Влезли в сила: 1 януари 1958 г.

Цел: създаване на Европейската икономическа

общност (ЕИО) и на Европейската общност за

атомна енергия (Евратом)

Основни промени: разширяване на обхвата на

европейската интеграция до общо икономическо

сътрудничество

Договори за ЕИО и Евратом – Договори от Рим

Институции на ЕОВС

Страните членки отдават суверенитет на новосъздадените институции на ЕОВС, които са следните:

Върховен орган - състои се от 9 души, независими от националните правителства. Има право да осъществява наблюдение над пазара, да предлага мерки за неговото по-добро функциониране, да налага данъци, да предоставя или блокира отдаване на заеми и да налага глоби при отказ на информация или при нелоялна конкуренция;

Съвет на министрите – представлява националните правителства и съгласува действията между Върховния орган и правителствата;

Парламентарна асамблея – притежава само консултативни функции;

Съд – осъществява мониторинг върху дейността на останалите органи.

1957 г. (25 март) – Шестте (Франция, Германия, Италия и Бенелюкс) подписват Договорите от Рим:

Европейска общност Европейска икономическа общност (ЕИО) за атомна енергия (Евратом) (в сила от 01.01.1958 г.)

-Общ пазар (да се създаде в следващите 12 години) -Свободно движение на стоки -Свободно движение на работници -Свободно движение на капитали -Свободна търговия с услуги

-Общи политики с наднационален орган (common agricultural policy (Articles 38 to 47), common trade policy (Articles 110 to 116) and transport policy (Articles 74 to 84)

-Създаден е Митнически съюз (премахват се митата и квотите, въвежда се Обща митническа тарифа за трети страни)

-Създават се Европейска парламентарна Асамблея, Европейски Съд, Европейска Комисия Институциите на ЕОВС, ЕОАЕ и ЕИО се сливат (1965 г.)

Ролята на ДЕИО (1)

Основополагащ, защото създава основата на общия пазар (чл. 2 от ДЕИО).

Чл. 3 от ДЕИО предвижда:

Премахване на митата и количествените ограничения върху вноса и износа на

стоки между държавите членки, както и на мерките с еквивалентен ефект;

Свободно движение на услуги, хора и капитали;

Създаване на митнически съюз с обща митническа тарифа към трети държави;

Обща търговска политика;

Обща селскостопанска политика;

Система, осигуряваща ненарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар;

Сближаване законодателствата на държавите-членки в необходимата степен за

функционирането на общия пазар;

Създаване на Европейски социален фонд, за да се подобрят възможностите за

заетост на работниците ;

Създаване на Европейска инвестиционна банка и др. (чл. 3 от ДЕО).

Ролята на ДЕИО (2)

Основната идея, освен премахването бариерите пред търговията в Общността, е постигане на „все по-тесен съюз между народите в Европа”

Общият пазар ще се изгради постепенно през преходния период от дванадесет години – до 1 януари 1970 г. (чл. 8 от ДЕИО)

Той включва четири свободи, отнасящи се за свободно движение на стоки, работна сила, услуги и капитали между страните-членки

Подписан: 8 април 1965 г.

Влязъл в сила: 1 юли 1967 г.

Цел: опростяване на организацията на европейските

институции.

Основни промени: създаване на една единствена

Комисия („Комисия на Европейските общности“) и един единствен Съвет за трите

европейски общности, които съществуват по това

време (ЕИО, Евратом, ЕОВС).

Договор за сливане на иституциите - Договор от

Брюксел

Подписан: 17 февруари 1986 г. (Люксембург)/ 8 февруари 1986 г. (Хага)

Влязъл в сила: 1 юли 1987 г.

Цел: има за цел да направи възможен вътрешния пазар от 1 януари 1993 г.

За това е необходимо реформиране на институциите във връзка с

присъединяването на Португалия и Испания и ускоряване на процеса на

вземане на решения в подготовка за единния пазар (една от съществените

пречки са институционалните правила, които изискват единодушие в

Съвета за приемането на законодателство)

Основни промени: разширяване на областите за вземане на решения в

Съвета с квалифицирано мнозинство, увеличаване ролята на Парламента

(създава се процедурата на сътрудничество), компетенциите на Общността

се разширяват в икономическата и валутната сфера, околната среда и

научните изследвания; Формализира съществуването на Европейския съвет

и полага основите на сътрудничество в областта на външната политика.

Единен европейски акт

Подписан: 7 февруари 1992 г.

Влязъл в сила: 1 ноември 1993 г.

Цел: подготовка за Европейския валутен съюз и въвеждане на елементи на политически съюз (гражданство, обща външна и вътрешна политика).

Основни промени: създаване на Европейския съюз и въвеждане на процедурата за съвместно вземане на решения, която дава на Парламента по-голяма тежест в процеса на вземане на решения. Нови форми на сътрудничество между правителствата на страните от ЕС, например в областта на отбраната, правосъдието и вътрешните работи.

Договор от Маастрихт (1)

17 • Този договор е основата на т.нар. „структура на трите колони“ на Съюза.

• Въвежда Общата външна политика и политика на сигурност (ОВПС) и

Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред (СОПВР)

• „Първата колона“ обхваща съществуващите Общности и функционира чрез

общите институции на основата на т.нар. „метод на Общността“ - общото

упражняване на националния суверенитет

• „Втората колона“ обхваща Общата външна политика и политика на сигурност, а

„третата колона“ - Сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Тези колони функционират чрез междуправителствено сътрудничество с участие на

Комисията и консултиране на Парламента

• С Договора от Маастрихт ЕИО се преименува в Европейска общност (ЕО). Това

отразява решимостта на страните членки да разширят правомощията на Общността

и върху неикономическите области

• Наднационалността е най-силна при политиките, свързани с търговията, след това с

икономиката, по-слаба при социалната политика и най-слаба при отбранителната и

външната политика

Договор от Маастрихт (2)

18

ДЕС

Европейски съюз

ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ (ПРЕДИ ЕИО)

Митнически съюз, Общ пазар, селскостопанска политика, структурни

политики, търговия, политика на конкуренцията, др.

Обща външна

политика и

политика на

сигурност

(CFSP)

Правосъдие

и Вътрешни

работи (JHA)

Наднационално вземане на решения

ДЕО

Междуправителствено вземане на решения

Договор от Маастрихт (3)

Договор от Маастрихт (3) 19

Стартира икономическия и валутен съюз, който получава нов тласък през 1998 г. С установяването на валутния съюз, европейското гражданство, приемането на нови политики (образование, култура) и прилагането на принципа на субсидиарността за регулиране упражняването на правомощията

Социалният протокол към договора разширява отговорностите на Общността в социалната сфера

На институционално ниво ролята на Европейския парламент се увеличава чрез въвеждането на процедурата за съвместно вземане на решения в определени области и включването на Парламента в процедурата за назначаване на Комисията

Подписан: 2 октомври 1997 г.

Влязъл в сила: 1 май 1999 г.

Цел: реформиране на институциите на ЕС във връзка с присъединяването

на бъдещи страни членки (Източното разширяване)

Основни промени: изменение, преномериране и консолидиране на

договорите за ЕС и ЕИО

Методът на Общността вече се прилага във важни области, дотогава в

сферата на „третата колона“ като политика за предоставяне на убежище

и политика към имигрантите, охрана на външните граници на Съюза,

мерки за борба с измамата и митническо сътрудничество

разширява правомощията на Парламента като увеличава приложението

на процедурата за съвместно вземане на решения

оставя отворена вратата за по-нататъшни преговори по институционал-

ната реформа, предвид предстоящото разширяване.

Договор от Амстердам

Подписан: 26 февруари 2001 г.

Влязъл в сила: 1 февруари 2003 г.

Цел: Замислен да отстрани недостатъците на Договора от

Амстердам – т.е. институционалните проблеми, свързани

с разширяването

Основни промени: методи за промяна на състава на Комисията и

системата на гласуване в Съвета, повишаване на гъвкавостта на

засиленото сътрудничество, разширяване на гласуването с

квалифицирано мнозинство с 30 нови области

Приета е Европейската харта на основните права, изготвена

предварително от специален конвент,

Скоро обаче става ясно, че Договорът от Ница е просто временен

компромис и архитектурата на Съюза трябва основно да се

реформира

Договор от Ница

Договор, установяващ Конституция за Европа (2004)

Отменя и замества съществуващите договори с изключение на този за ЕВРАТОМ

Консолидира европейското законодателство за период от 50 години

Институционални промени, предвидени в Договора за Конституция (неприет)

Местата в Европейския парламент се разпределят по низходящо пропорционален ред в зависимост от броя на държавите членки

Европейският съвет, който ще бъде председателстван от президент с мандат от две и половина години, се превръща в институция на Съюза, а ротационното председателство се премахва

Броят на комисарите ще бъде намален през 2014 г., така че те да бъдат колкото две трети от броя на държавите членки. Правото на държавите членки да излъчат комисар ще се определя на ротационен принцип

Председателят на Комисията ще се избира от Европейския парламент въз основа на предложение на Европейския съвет

Ще бъде назначен Министър на външните работи на ЕС, който да поеме функциите на комисаря за външните отношения и на Върховния представител за външната политика и сигурността

Подписан: 13 декември 2007 г.

Влязъл в сила: 1 декември 2009 г.

Цел: повишаване на демократичността, ефикасността и способността на ЕС да изразява единна позиция по глобални проблеми, като например изменението на климата.

Основни промени: повече правомощия за Европейския парламент, промени в процедурите за гласуване в Съвета, гражданска инициатива, постоянен председател на Европейския съвет, нов Върховен представител по въпросите на външните работи, нова дипломатическа служба на ЕС.

С Лисабонския договор се уточняват:

правомощията на ЕС

правомощията на страните членки

споделените правомощия.

Договор от Лисабон – задача за следващия път!

25

Договорът от Париж за установяване на Европейска Общност за Въглища и

Стомана (1951 г.) и от Рим за Европейска Икономическа Общност и

ЕВРАТОМ (1957 г.) са подписани от 6 държави-учредителки: Франция,

Германия, Белгия, Холандия, Люксембург и Италия.

Европейското обединение след това осъществява седем разширявания:

1) 1973 г. Дания, Ирландия и Великобритания

2) 1981 г. Гърция

3) 1986 г. Португалия и Испания

4) 1995 г. Австрия, Финландия и Швеция

5) 2004 г. Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Полша, Словения, Литва,

Латвия, Словакия и Малта

6) 2007 г. България и Румъния

7) 2013 г. Хърватия

Разширяване на ЕС

Принципи на ЕС 26

Принцип на предоставената компетентност

Принцип на субсидиарността

Принцип на пропорционалността

27

Принцип на предоставената компетентност (чл. 5 от ДЕС)

28 Европейски съюз

• Митнически съюз • Правила в конкуренцията

(вътрешен пазар) • Парична политика в

еврозоната • Обща търговска

политика • Сключване на

определени международни споразумения

• Опазване на биоразнообразието в

общата политика в риболова

Държавите-членки не могат да упражняват компе-тенции в областите, където ЕС има такива: вътрешен пазар Социална политика в

опре-делени области) Икономическа,

социална и териториална кохезия

Селскостопанска и риболовна политика

Околна среда Защита на

потребителите Транспорт и транс.

мрежи Енергетика Свобода, сигурност и

правосъдие

Упражняването на компетенциите на ЕС няма да пречи на държавите-членки да упражняват своите в: • научни изследвания,

технологично развитие и космическото пространство

• сътрудничество за развитие, хуманитарна помощ

"Съюзът координира държавите-членки политики или осъществява в допълнение към техните общи политики, които не са включени на друго място" • координиране на икономиката,

заетостта и социалната политика

• общите политики в областта на външната политика, сигурността и отбраната

Изключителни Споделени Подкрепящи компетенции компетенции компетенции

Европейският съюз след Договора от Лисабон, 2009 г.

ЕС може да подкрепя, координира и

допълва действията на държавите-

членки в:

• Зашита и опазване на човешкото

здраве • Индустрия

• Култура • Туризъм

• Образование, здравеопазване,

спорт и проф. обучение

• Превенция на кризи

• Административно сътрудничество

29

Принцип на субсидиарността (чл. 5 от ДЕС)

30

Принцип на пропорционалността (чл. 5 от ДЕС)

КОМПЕТЕНЦИИ НА НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ ПО

ОТНОШЕНИЕ НА СУБСИДИАРНОСТТА

31

Процедурите за контролиране на спазването на принципите на субсидираността и

на пропорционалността са записани в специален протокол към ДФЕС.

- ако една трета от националните парламенти смята, че дадено предложение за

законодателен акт на ЕС не отговаря на принципа на субсидиарността, вносителят

му ще трябва да го преразгледа и да реши да го запази, промени или оттегли (жълт

картон);

- ако вносителят на проекта запази предложението си и след преразглеждането му и

мнозинството от националните парламенти е против него, се открива специфична

процедура: Комисията ще трябва да изложи мотивите си за запазване на

предложението, а Европейският парламент и Съветът ще поемат ролята на арбитри

и ще решат дали законодателната процедура да продължи или не (оранжев картон).

Парламентите разполагат с 8 седмици, за да изразят мнението си.

32

Принципът на субсидиарността в България

ПРАВИЛНИК ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА НАРОДНОТО

СЪБРАНИЕ

Глава 11

Парламентарно наблюдение и контрол по въпросите на ЕС

http://www.parliament.bg/bg/rulesoftheorganisations/

33

МИНИСТЕРСКИ

СЪВЕТ

НАРОДНО

СЪБРАНИЕ

Годишна програма за участие

на РБ в процеса на вземане на

решения в ЕС (1)

Комисия по европейските

въпроси и контрол на

европейските фондове

Комисия по ...

Комисия по ...

(1) (2) Проект на годишна

Работна програма на НС

по въпросите на ЕС *

Годишна програма за участие на България в решенията на ЕС

* Включва списък на проектите за актове на институциите на ЕС, по които НС осъществява

наблюдение и контрол

*

НС обсъжда и приема

Програмата

34

МИНИСТЕРСКИ

СЪВЕТ

НАРОДНО

СЪБРАНИЕ

Проект на акт на институция на

ЕС (от програмата) + становище

(1)

Комисия по европейските

въпроси и контрол на

европейските фондове

Комисия по ... (напр. външна

политика и отбрана)

Комисия по ...

(1)

Парламентарна резерва? * (2)

Изпълнение на Програмата за участие на България в решенията на ЕС

Доклад относно спазване на

принципа на субсидиарност (2)

Мотивирано

становище Европейски

парламент/

Съвет на ЕС/

Европейска

комисия

* Парламентарна резерва – НС задължава правителството за определен срок да не изразява

становище в Съвета на ЕС до произнасяне на НС

(3) По искане на

НС – ИСК за

неспазване на

принципа на

субсидиарността

Съд на ЕС

35

Контрол на МС от НС (1)

Чл. 108а. (Нов - ДВ, бр. 43 от 2010 г.) (1) Народното събрание участва в механизмите за

оценка на изпълнението на политиките на Европейския съюз в рамките на

пространството на свобода, сигурност и правосъдие, в политическия контрол на

Европол и в оценката на дейностите на Евроюст.

(2) Народното събрание участва в процедурите по преразглеждане на Договорите.

(3) Народното събрание разглежда молбите за присъединяване към Европейския съюз.

(4) Народното събрание участва активно в процеса на междупарламентарно сътрудничество в

Европейския съюз.

Чл. 109. Министерският съвет, в изпълнение на чл. 105, ал. 4 от Конституцията, внася

отчет в Народното събрание за своите действия във връзка с приемането на актове от

Европейския съюз.

Чл. 110. (1) Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове

изслушва кандидатите за длъжности в институциите на Европейския съюз, предложени

от Министерския съвет (кандидатите са длъжни да се явят на заседание на Комисията

по европейските въпроси и контрол на европейските фондове и да отговарят на

поставените от членовете й въпроси).

36

Контрол на МС от НС (2)

Чл. 111. (1) Министерският съвет текущо предоставя на Народното събрание

информация за проектите за актове на Европейския съюз, които се отнасят до

задълженията на Република България, които произтичат от нейното членство в

Европейския съюз, както и за проекти на актове, в разработката на които участва.

(2) На всеки две седмици Народното събрание и Министерският съвет обменят

информация за актовете по ал. 1, като Министерският съвет текущо предоставя

разработваните по тези актове становища.

Чл. 113. (1) Народното събрание изслушва доклад на министър-председателя в

началото на всеки 6-месечен период на председателство на Европейския съюз за

участието на Република България в Европейския съюз през предходното

председателство и за задачите на Република България по време на текущото

председателство.

(2) Народното събрание може да провежда изслушване на министър-председателя

относно позицията на Република България в предстоящи заседания на Европейския

съвет.

(3) В заседанията на Народното събрание по ал. 1 и 2 могат да участват без право да

гласуват членовете на Европейския парламент от Република България.

37

Институции на ЕС (чл. 13 от ДЕС)

Европейска централна

Банка

Междунационален блок? <-> Наднационален блок?

39

Задача за 28/09/16

Промени след договора от Лисабон