Игра с бик, фреска от двореца в Кносос. Младеж балансира върху бик, а девойки танцуват около тях. Може би тези ритуални игри са породили легенда-та за Минотавъра.

Древна елаДа

свeтът на Древните елини

През 1878 г. е открит дворецът в Кносос на остров Крит. Нарекли разкри-тата култура Минойска по името на ми-тичния цар Минос – син на Зевс и Европа. Легендата разказва, че Зевс, преобразен като бик, отвлякъл красавицата Европа на Крит. Цар Минос поръчал да бъде по-строен Лабиринтът, където да скрие своя син с глава на бик – Минотавъра.

Макет-възстановка на митичния лабиринт, отражение на останките от кносоския дворец.

Златна маска от XVI век пр.н.е. на владетел от Микена.

■ Троя е древно селище, възникнало близо до търгов-ския път между Европа и Азия при Дарданелите. Открито е на хълма Хисарлък от Хайнрих Шлиман, който започнал ар-хеологическото му проучване. Хълмът, на който е градът, е изкуствена селищна могила, възникнала от продължително обитаване и напластяване на останки от сгради в продъл-жение на хилядолетия.

Днес проучването е уста-новило 9 пласта на обитаване с начало в Ранната бронзова епоха (3000 г. пр.н.е.).

Омировата Троя е разкри-та в пласт „VІІа“ със следи от опожарявания и разруше-ния около 1260-1240 година пр.н.е., вероятното време на Троянската война, описана от поета Омир.

върху нововъзникнали гръцки градове като Микена (в днешна Гърция).

Но в средата на XV век пр.н.е. остров Крит силно за-паднал, вероятно след опустошително изригване на вулкан на близкия остров Тера (днес Санторини). Той предизви-кал катастрофа и упадък в целия район. Тогава ахейците от Микена нахлули от континента, превзели дворците и се утвърдили като новата сила в Егейския свят.

Микена – новият властелин сред елинитеНашествениците приспособили писмеността от остров Крит за

гръцкия си език. От запазени техни глинени таблички, намерени при разкопки в дворците, научаваме много. Микенците били уп-равлявани от цар. Той бил собственик на земята, държал и военна-та, и религиозната власт (бил цар-жрец). Силната власт на царете личи по представителните им гробници.

Микенците били твърде войнствени. Това личи по масивните стени на укрепленията, по изображенията на воини и по многото скъпи оръжия, открити в ранните гробове. Запазени са текстове за армии от колесници, подобни на източните царства.

Постепенно микенците овладели търговските маршрути. През XIV век пр.н.е. били сериозна търговска сила в Източното Средиземноморие. Конкуренцията и сблъсъците на интереси меж-ду морските градове често прераствали във войни. В стар текст за ахейския водач Атрей е спомената войната му в западна Анатолия (сега в Турция). По-късно поетът Омир го възпява като микенския цар Агамемнон, воювал срещу троя■.

След един век започнал упадък на Микенския свят. Има следи от пожарища, а в текстове се споменава атакуващ противник. Но кой е бил той? Споменът е за дорийците – гръцки племена, нахлу-ли от север с оръжия от новия метал.

нашествието на дорийците и тъМните вековеВероятно дорийци са нахлули с кораби през морето от север.

По това време се появил новият метал за оръжие – желязото. Може би желязното оръжие на дорийците им донесло победи. Започнали погроми и градовете изгубили връзките помежду си. Това били „Тъмните векове“ (1100 г. пр.н.е.) в гръцките земи.

Прекъснати били контактите между селищата, замряла търго-вията, забравена била дори и писмеността. Селищата бавно въз-становявали населението и богатствата си. Всеки управник бил цар в своя град. Чак когато през 776 г. пр.н.е. били организирани за пръв път общи игри в чест на боговете, живеещи на връх Олимп, и на тях се събрали представители от целия елински свят, тази из-олация била преодоляна. елините осъзнали отново своята общ-ност и с това започнала новата им роля в Древния свят.

Така чрез сложните си взаимоотношения племената ахейци, дорийци, йонийци и еолийци съставили народа на елините.

Днес гърците наричат страната си Елиники Димократия (Елинска демокрация). Тя е огряна от слънце и изпълнена с турис-тически атракции. А историята ù е дълга и впечатляваща.

Плодородната земя е малко, разделена от скалисти планини. Но пък бреговете са накъдрени от безброй заливи, удобни за при-станища и средища за търговските маршрути в Средиземно море. Затова и историята на Древна Елада е свързана с море и кораби.

дворците на остров крит, 1800 – 1600 г. пр. н. е.Началото на елинската история е поставено с Минойската ци-

вилизация (на все още неизвестни племена) през бронзовата епоха на остров Крит. Историците я определят като дворцова култура със сложни многоетажни архитектурни комплекси, съставени от жи-лищни, обществени постройки, помещения за занаяти, складове. Имали богато живописвани вътрешни пространства.

Открояват се дворците в селищата Кносос, Фестос, Малия. Постройките са разположени около огромен вътрешен площад, предназначен вероятно за религиозни церемонии. Не са били за-щитени с крепостни стени, защото животът на острова вероятно е бил твърде спокоен и подреден. Построени са около 1800 г. пр.н.е.

След приблизително сто години дворците били разрушени от земетресение или нашествие и после изградени отново по-големи и по-пищни.

Това било време на разцвет за минойската култура. Около 1600 г. пр.н.е. критските центрове поддържали оживена

търговия в Егейско море на изток до Леванта (сега Ливан, Израел, Сирия) и Египет на югоизток. Влиянието им се разпростряло и

2 000 г. пр.н.е. 1 000 г. пр.н.е. 1 000 г. 2 000 г.0 г.

о. Крит

о. Родос

Средиземно море

о. Цикладски

Троя

КолофонСамос

Милет

Ялисос

Миконос

Терми

ЗакросКносос

Агиа Триада

о. ТераАкротири

Егейско (Бяло) море

НеаполФилакопи

Делфи Маратон

Д о р и й ц и

п-в Мала А

зия

Л и д и я

К а р и я

Пилос

Микена

Х а л к и д и ч е с к и п - в

Обхват на минойскатацивилизация

Куполни гробници

Ахейско разселване

Дорийско нашествие

Поход срещу Троя

ХІV–Х в. пр.н.е.

ХІV–ХІІ в. пр.н.е.

Атина

„Лъвската врата“ от огромни каменни блокове (виж човека до нея) пази съкровищата на Микена.

4 5

полисите – градове на хоратаСелищата, които преживели Тъмните векове, се самоуправлява-

ли. Такива независими градове гърците наричали полиси■. Не били обединени в границите на обща държава. Всеки водел собствена по-литика■, а това означава, че сами определяли правилата на живот и отношенията си със съседните селища. Развивали своя икономика и култура. Полисът бил град-държава.

Оскъдната земя не можела да осигури прехрана на нарастващото население, затова цели семейства напускали града и търсели нови места за заселване. Там създавали градове със същите правила и уп-равление. Вестта се разнасяла и към тях поемали още преселници.

Така Елада (без да е единна държава) се простряла в огромен рай-он около Средиземно море с необятна общност от около 1500 града. Те имали единен език, религия и култура и общували помежду си.

организирани, значи силниВсеки град обхващал и околните села и притежавал свои земе-

делски земи. Но най-важни били риболовът и морската търговия. Управлявал цар, имали свой бог-покровител, светилища и календар.

Но градът се развивал, отделни хора станали много богати, а ня-мали никаква власт. В стремежа си да участват в управлението ус-пели да ограничат властта на царете така, че решенията започнали да вземат най-достойните – аристократите■. Тяхната знатност била общоприета. Те били мъже от утвърдени и богати местни родове и предавали властта си на своите наследници■.

Пристанище

ХрамКъщи

Ниви иградини

Толос(кръгъл храм)

Стадион

Театър

Акропол

Крепостни стени

Агора

Акропол

Храм

Търговци

Къща

ГръЦКиЯт ПОлис ■ Агора – главен пло-щад, но и място със статуи на заслужили граждани – воини, по-литици, мислители... Използван бил за тър-говия, празненства, ре-лигиозни церемонии и народни събрания. Там гражданите се събира-ли, за да говорят и да слушат речите на ора-тори.

Там били поставяни плочи с издълбани на камъка договори, реше-ния на народното събра-ние и градската управа.

речник:■ полис – самоуправляващ

се град.■ политика – управлението

на полиса.■ аристократи – най-до-

брите; привилегирована гру-па, претендираща за наслед-ствени права в резултат на благороден произход.

■ наследници – често най-големият син в семейството.

■ олигархия – управление на малцина богати.

■ граждани – само мъже с право да гласуват в народното събрание, на които и двамата родители са от местни родо-ве. Жените, чужденците (ме-теки), синовете от смесени-те бракове и робите не били граждани.

■ тиран – гражданин, кой-то е взел властта с въоръжени наемници и с поддръжката на част от гражданите.

■ демокрация – народовла-стие (от гр. дума демос, оз-начаваща народ, и кратос – власт).

С различни сребърни моне-ти се разплащали търговците във всички гръцки пристанища. Стойността им се определяла от тежестта, а не толкова от това в кой полис са отсечени.

ПОГЛЕД КЪМ ГРЪЦКИ ПОЛИСОТДАЛЕЧЕ

Градовете били малки, около 10 хиляди семейства.

В градското общество се ут-върдил дух на единство при прео-доляване на трудностите.

На агората кипи богат търговски

и обществен живот.

Твърде подобен бил олигархичният■ модел на управление, но при него не всички аристократи, а само най-богатите имали власт. Затова философът Аристотел го определя като власт на богатите.

Полисът възникнал като аристократично организирана система, но бързо се променял. Причина за промяната било участието на гражда-ните■ в общата войска, всеки със свое оръжие. Когато били нападани, мъжете от всеки род се събирали във войскови отреди и защитавали родния си град. Така постепенно осъзнали своята значимост.

В борбата за власт се включили непримирими и напредничави хора, които се изказвали от името на народа. Такива започнали да си прис-вояват управлението на отделен полис с обществена подкрепа и с въ-оръжени хора на своя страна. Наричани били тирани■. Някои били полезни управници, а властта им не била наследствена. Когато били недоволни от тирана, хората го сваляли от власт (например в Атина). Своеволията на мнозина такива управници довели до това думите „ти-ран“ и „тирания“ днес да имат негативен смисъл.

град на гражданитеПрез VII – VI век пр.н.е. хората започнали да записват решенията

си за живота в полиса. Така се появили законите, които се отнасяли за всички, а полисът се превърнал в град на гражданите.

Започнали на ръководни длъжности да избират по жребий или с всеобщо гласуване способни мъже измежду всички граждани. Така се създала гръцката демокрация■ – обществено устройство, при което всички граждани имат равни права да участват в управлението.

градът не е просто уголеМено селоГрадовете се застроявали хаотично. Промяна наложил архитектът

Хиподам в родния си град Милет. Той създал удобна организация. Улиците се пресичали под прав ъгъл. Кварталите били равни по размер, а домовете били еднакви, защото и гражданите били с равни права.

В центъра на града имало площад, наречен агора■. Там бил изди-ган храм на главното божество и обществените сгради на градската управа. Много градове били преустроени по този модел, а когато съз-давали нов град, това бил общоприетият градоустройствен принцип. Прилагали го по-късно и строителите на Рим.

Градини

Градини

Търговци

Сграда на градската управа

6 7

къМ нов доМ далече от родинатаГръцката колонизация■ е продължително и почти мирно раз-

селване на елините по бреговете на Средиземно море. Не се опит-вали да отвоюват земи от местното население, а търгували с него.

В родния град на тези, които тръгвали да се заселят в далечни земи, населението нараствало и обработваемата земя не можела да го изхранва. Започнали да търсят нови места. Удобни и познати пристанища и тържища прераснали в гръцки градове.

Новите преселници поемали към тях на цели семейства и това било поощрявано от управата на родния им град. Така елините създали плътна мрежа от пристанища за корабите си, бази за през-

велиКата ГръЦКа КОлОниЗаЦиЯ

Реконструкция (разрез) на товарен кораб. Виждаме как са били подреждани товарите в трюма между двата борда.

Монети от Аполония, на кои-то е изобразен Аполон, а от дру-гата страна е котвата – символ на града.

Гръцка кана от Аполония, на коя-то са изобразени тракийски воини.

Плаването в бурно море плаше-ло гърците. Затова предпочитали да се движат от остров до ос-тров или покрай брега и постоян-но да го виждат. Вечер изтегляли корабите на сушата. Така изцяло обходили бреговете на Егейско, Средиземно и Черно море.

■ Понтос Еуксейнос озна-чава „Гостоприемно море“. Всъщност Черно море не било такова, било бурно и мрачно, без острови, но ели-ните го нарекли така, за да го умилостивят.

■ Статуята на бог Аполон била висока 13 метра. Кога-то римляните превзели гра-да в 72-а г. пр.н.е., я прене-сли и поставили в Рим, но за съжаление не се е запазила.

■ тракийски думи – за езика на траките и смисъ-ла на някои думи съдим от записани или запазени до днес имена на градове, местности и др.

колонии по днешното българско крайбрежиеОбикновено колониите били създавани не върху пусти земи, а на

места, където вече имало тракийски селища.Аполония (днешният Созопол) – удивително е, че и до сега съ-

ществува този град, основан преди 2600 години. Тук се преселили гърци от града Милет в Мала Азия (сега в Турция).

Нарекли го на своя бог Аполон. Издигнали му храм с голяма ста-туя■. Градът имал удобни и защитени пристанища, а управата му започнала да сече свои сребърни монети.

Одесос (днешна Варна) е също милетска колония. Основана е в началото на VI век пр.н.е. и имала дълги и трудни взаимоотношения със съседните тракийски племена – гетите, а на север – със скитите. Монетите на града били златни, сребърни и бронзови.

Месамбрия (днешен Несебър) е колония на съществуващия и днес гръцки град Мегара.

Легендата представя местния герой Мелса като негов основа-тел. Към името му била добавена тракийската дума■ „брия“, оз-начаваща град и така се получило Месамбрия. Градът е бил защи-тен с дебели стени, имал обществени сгради, храмове на боговете Аполон, Дионис, Зевс и Деметра. И днес можете да се разходите по улиците на древния град и да почувствате духа на онези отдавна отминали времена.

речник:■ колонизация – продъл-

жително и предимно мирно разселване на елините по бреговете на Средиземно и Черно море.

морска търговия и се утвърдили като търговски посредници в об-ширния район около Средиземно море.

Всички гръцки градове (стари и нови) не губели връзката помеж-ду си. Търгували с местни царства и племена, но добрата печалба е едната от ползите, които постигали.

Втората полза била, че опознали постиженията на други народи, техните умения и изобретения. Усвоявали и използвали това, което днес бихме нарекли информационно богатство. То е основата, върху която разностранно се развила елинската култура.

огроМното пространство на великата гръцка колонизация Новосъздадените градове, макар и самостоятелни, запазвали сил-

на връзка с родния град. Начело им стоял предводител, а самите ко-лонисти имали чувство за общност със свой език и обичаи, календар и култове. Вземали си дори огън от общинското огнище, за да го запалят в новото и да превърнат чуждата земя в своя.

В началото посоката на разселване била на запад. През VIII век пр.н.е. елините се настанили в Южна Италия и остров Сицилия. Там възникнали градовете Сиракуза, Куме, Селинунт, Кротон. По край-брежието на Южна Франция изградили Масалия (днешна Марси-лия). След един век се насочили на юг – по брега на Африка.

По-късно се разселили по южния бряг на Тракия. По крайбрежието на Мраморно море стигнали и в Понтос еуксейнос■ (Черно море).

На самия пролив гърците създали Бизантион (бъдещия Констан-тинопол и днешен Истанбул). Основали градове и по днешното наше крайбрежие, също и по брега на днешна Румъния, Украйна и дори на най-източния черноморски бряг (днешна Грузия).

Начало на проникването им в Черно море ни дава легендата за Ар-гонавтите (от името Арго на кораба им), тръгнали да откраднат златно-то руно от Колхида (днешна Грузия). Тя ни показва и агресивното лице на гърците, които често воювали и с чуждите племена, и помежду си. Само им трябвало да намерят добро оправдание за войната, както на-пример за убийството на тракийския цар Диомед от Херакъл■.

Черноморските градове не били основни търговски направления за повечето кораби. Те били важни главно за Атина, защото тя се нуждаела от житото, отглеждано в земите край Черно море. Купува-ли от тракийските царства и племена жито, пчелен мед, вино и им продавали луксозни стоки като накити, оръжие, трапезни съдове.

■ Херакъл (Херкулес) убил тракийския цар Диомед, който имал човекоядни коне. Никой не можел да се справи с тях. Херакъл отнел конете и ги завел на кораба си, но войнстве-ните траки бързо го настигнали.

Започнала битка и Диомед бил победен. Херакъл видял, че конете са разкъсали Абдер (на когото ги бил поверил по време на боя) и му устроил великолепно погребение. Край гроба положил основите на град при устието на река Места, който нарекъл Абдера в чест на младежа.

2 000 г. пр.н.е. 1 000 г. пр.н.е. 1 000 г.0 г.

Елинска колонизацияТеритории на Елада

Финикийска колонизацияПосоки на елинското разселване

Град – финикийска колония

Изходни елински градовеГрад – елинска колония

Н у м и д и я

Е г и п е т

Синопе

Неапол

Фи

ни

к ияСредиземно море

Черно море

Навкратис

АполонияБарка

КартагенСалда

ТирСидон

Библос

Малос

НагидСиракуза

Месана

Тарент

Олбия

Таракон

ЕмпорионАлалия

МасалияНикея

Куме

Аспалатос

АбдераВизантион

АполонияМесембрия

ОдесосТоми

Истрия

Тира

ОлбияФанагория

Танаис

Питиунт

Трапезунд

Милеткоринт

халкида

атинаефес

Херсонес

Монети от Месамбрия.

Фи

ни

к ия

8 9

речник:■ илоти – несвободно, зависимо население, земеделци, в ка-

квито били превърнати победените ахейци от Месения.■ архонти – 9 висши градски управници.■ стратези – военачалници.■ ареопаг – атински съвет на старейшините, а по-късно съд.

сПарта и атина

■ Жените в СпартаТе не се занимавали с го-

твене и бродерии. Момичета-та от малки също спортували и се закалявали. Получавали образование, можели да се движат без придружител и сами избирали съпруга си. Те трябвало да станат бъде-щи верни съпруги и майки на храбри момчета. Трябва-ло да възпитат у синовете си горд дух и издръжливост. Да им внушат, че е по-добре да загинат с чест, отколкото да побягнат опозорени.

Двата водещи центъра в света на елините – Спарта и Атина, били твърдe различни един от друг. Те се откроявали и от останалите гра-дове главно заради политическото си влияние. Спарта вдъхвала стра-хопочитание заради военната си мощ, докато Атина се развила като производствено и културно средище.

И двата града не основавали колонии, тъй като нямали излишно население. В Спарта то съставяло военната сила на града, а в Атина било нужно за поддръжката на военния и търговския флот, за зана-ятчийски, земеделски и други дейности. Жителите на околните села произвеждали много от необходимите храни.

от град-държава къМ държава от градове

страховитите спартанциСпарта възникнала през Х век пр.н.е. в местността Лакония на

Пелопонес от общност на пет селища на дорийци. От името на Ла-кония е запазен изразът „лаконично говорене“, защото спартиатите били приучавани да изказват кратко и точно мисълта си.

В края на VIII век пр.н.е. Спарта завладяла съседната Месения и превърнала местните жители в роби – илоти■. Граждани (спарти-ати) били малка част от населението – само няколко хиляди души мъже, наричани „равни“, а властвали над няколкостотин хиляди.

Животът на мъжете преминавал в казармите от ранно детство до 30-годишна възраст. Тренирали бойни умения и издръжливост. Единствена Спарта имала постоянна армия от тежковъоръжени во-ини. Решимостта им да загинат, но да не отстъпят, я правела стра-ховита в битките. Днес бихме я нарекли професионална, защото воинската подготовка била единствено занимание на гражданите. За тяхната собственост и земя се грижели илотите, а с търговията се занимавали свободни гърци, които не били граждани. Въпреки господстващото си положение, спартиатите не живеели в разкош. Всички имали еднакви участъци земя и еднакви домове, управлява-ни от жените■, хранели се на общи трапези.

властта била олигархическа. Държали я двама наследствени царе. Помагал им съвет от петима, избирани от съвет на старейшините.

Свиквало се и общо събрание на всички граждани, но то можело само с общи възгласи да отхвърля или одобрява. А кога виковете са по-силни, определяли по слух управляващите.

Така че Спарта била държава на малка олигархична върхушка, която здраво държала властта. Там се създало общество, в което нови идеи не се поощрявали, а търговски и всякакви други отноше-ния с другите гръцки градове на практика не съществували.

Спарта била стабилна, но затворена държава, неспособна да се приспособява към променящия се свят.

Там развитието спряло.

■ Жените в АтинаВъпреки че в по-демокра-

тичното атинското общество богатите жени се радвали на удобства и лукс, те не полу-чавали образование.

Из града можели да ходят само с придружител. Имали женско отделение в къща-та, където не влизали чужди мъже. Не участвали в пирше-ствата, на които съпрузите им канели приятели. Моми-четата се подготвяли само за бъдещите си задължения на домакини, съпруги и майки.

Спартански воин се въоръжава.атина – усъвършенстващата се държаваАтина бил най-големият и развиващ се гръцки град, удобно свър-

зан с пристанищния си град Пирея. Над къщите и днес се извисява Акрополът – забележителен храмов комплекс.

Първият, който създал закони в Атина, бил човек на име Драконт. Те били записани през 621 г. пр.н.е. и предвиждали много строги на-казания като робство или смърт за дребни провинения. Затова и днес е известен изразът „драконови закони“. Много граждани ставали роби, защото не можели да върнат дълговете си. Но тъкмо Драконт въвел правото на гражданите да избират от 4-ите градски родови общности (фили) по 100 достойни мъже в Съвета на 400-те. За упра-вляващите архонти■, стратези■ и командири на конницата обаче е имало изискване да са имотни и членове на ареопага■.

Неравенството в града бързо нараствало (главно заради поробва-нето за дълг) и предвещавало бунтове. Тогава за главен архонт бил избран солон. Той премахнал дълговото робство, върнал земята на загубилите я, смекчил наказанията и дал право на глас на всички сво-бодни мъже (но не и на жените им■). Градът тръгнал към възход.

През VI век пр.н.е. властта завзел Пизистрат. Бил свален и про-гонен два пъти. Но пак се върнал и третия път управлявал цели 18 години до смъртта си. Раздал земя на селяните, противопоставял се на аристократите, въвел монети и икономиката процъфтяла.

Следващ бележит държавник бил Клистен. Неговите реформи коренно променили и затвърдили демократичното устройство на града. Клистен преобразувал четирите родови градски фили в 10 териториални. Създало се чувство за обединеност на гражданите по съседство, а не поради принадлежност и вярност към рода.

Това разрушило господството на аристократите и превърнало атиняните в граждани, привързани към техния град – мястото, къ-дето живеят. В последвалите войни те защитавали не аристокра-тичния елит, а своя град – дом, съседи, права.

Тези промени подготвили Атина за „златния век на Пери-къл“. Цели 47 години до смъртта си Перикъл■ бил избиран за един от 10-те стратези и бил най-влиятелният сред тях. Дал ста-билност на демокрацията и тласък на културата и изкуствата.

■ Перикъл – въпреки аристократичния си про-изход, бил изразител и водач на народа. Утвър-дил започнатите демокра-тични реформи. Но дори тогава метеките (пришъл-ците неатиняни и децата им) нямали права на граж-дани. Това се отнасяло и за третия му син, чиято майка Аспазия (на рисун-ката) била от Милет.

Областите на гръцките полиси, които имали различно управление.

Алабастрони – съдове с мазило за атлети.

Перикъл и Аспазия пред Партенона, главния храм на Атинския акропол, посветен на Атина.

Егейско море

Елид

а АркадияЛакония

Месения

Епир

Македония

АтикаАхея

ЕвбеяФокида

Етолия

Акарнания

ТесалияМитилена

Атина

Спарта

Пела

Илион(Троя)

Милет

Хиос

Смирна

Потидея

Тасос

Лариса

Наксос

СамосМегара

Коринт

Факея

Пилос

10 11

„Учението на децата се ограничавало с най-не-обходимото – пише един древногръцки историк за образованието в Спарта. – Всичко останало в тях-ното образование се съ-стои в това да свикнат добре да се подчиняват, с търпение да понасят мъките и да побеждават в борбата. Затова и тре-нирането им става все по-сурово…“

да си дете в атина е забавлениеОще с раждането си децата в Атина били обграждани с огромно

внимание. Атинянката била длъжна да стои вкъщи и да се занимава с децата си – пеела им песни, свирела им, разказвала приказки, басните на Езоп, Омировите поеми. За децата се грижели още кърмачки и при-служници.

Образованието за хората в този полис се състояло от четене и смята-не, гимнастика и музика. Учениците отивали в къщата на учителя. Той си имал и помощници. Децата седели на столове, пред себе си нямали маси и трябвало да подпират на коленете си своите плочи. Плочите били залети отгоре с восък, върху който пишели с помощта на остри пера. Четенето било трудно, защото по тогавашните правила думите не се отделяли една от друга, нямало препинателни знаци. Всички че-тели на глас.

Атиняните смятали музиката и танца за важна част от живота. Му-зикалното образование целяло възпитание на душата, а гимнастиката – на тялото. Основни музикални инструменти били лирата и цитрата.

С гимнастика момчетата започвали да се занимават едва след 12-го-дишна възраст. Съществувало голямо увлечение към спортните игри и състезания. Най-важните сгради във всеки гръцки град били театърът и стадионът.

Почти същото може да се каже и за другите елински градове-държа-ви, с изключение на Спарта.

обучение и възпитание на децата в еладада си дете в спарта е изпитаниеСлед раждането на детето бащата го отнасял пред ръководи-

телите в държавата. Те решавали дали то е яко и жизнено. Ако детето било здраво, връщали му го.

Спартиатите отглеждали децата по специални спартански методи, включващи закаляване. Стаите не се затопляли, бебето не се завивало. Приучавали го да не плаче, да не капризничи, да не се страхува от тъмнината и самотата и да яде, каквото му се даде. Така то свиквало на лишения и суров живот. Момчето престоявало в дома си до 7-годишна възраст.

Момичетата също били обучавани в много видове спорт като борба, хвърляне на копие, на диск. Всички деца се упражнява-ли в хорово пеене, което развивало колективен дух. Научавали ги също така да се изразяват с кратки изречения – сентенции. Например спартанката, когато изпращала мъжа си на война, произнасяла ритуално краткото пожелание да се върне „с щит или на щит“. Това означавало: „жив и победил или геройски загинал“.

Момчетата ядели обща храна, недостатъчна да ги засити. Трябвало и сами да си намират какво да ядат, дори като крадат. Основната цел била да се стремят от всяка трудност да намират изход и да станат издръжливи защитници на своето отечество.

Момчетата учели арит-метика с помощта на сметала, на които отмятали глинени топчета.

Струнен инструмент, наречен лира, често съпровождал пое-тичните рецита-ли. Не всеки е музикален. Но и него го учели да свири и пее.

Майките не преставали да се грижат за синовете си, но щом станели на 6

години, бащите им

поемали заниманията

с тях.

Гърците, които можели да си го позволят, много це-нели образованието. Мом-четата били изпращани на училище. Момичетата обикновено не учели.

Подрастващите били пращани голи само с едно наметало и меч в пущинака, където трябвало да оцелеят в студ и жега, както и да си осигурят вода и храна.

Ако не успеели да намерят плодове или ядливи корени, момчетата били насърчавани да крадат – от градини, от дворове, дори от дарената храна в храмовете. Ако хванели ня-кого, го наказвали с бой.

А после го биел и наставникът му, защото е допуснал да бъде заловен, докато крадял.

Учели го, че по-непоносими са срамът, че е заловен и унижението, че го наказват, от-колкото болката от пръчката.

Веднъж едно момче откраднало малкото лисиче на своя учител и го скрило под наме-талото си. Той повикал него и другарите му и започнал да ги разпитва. Малкият крадец стоял мълчаливо и стискал зъби, без да отро-ни и дума, въпреки че в това време лисичето жес-токо нахапа-ло и издрало корема му.

Децата се учели да изписват буквите с подострена пръчица върху восъчни таблички. Лесно можеш да предположиш защо са използва-ли дъсчици, залети с восък. Просто тогава не е имало тетрадки. Нали пергаментът се е изработвал от обработени кожи, а папируса, подобен на днешната хартия, се е доставял чак от Египет. Така че най-евтиният начин да се упражняват в писане, да бъркати и поправят грешките, до-като се научат, били тези дъсчици. Покритието им лесно се остъргвало и отново били заливани с восък за заниманията през следващия ден.

Можеш и сам да опиташ. Направи си дъска за писане, като вместо с восък можеш да я накапеш с парафин от обикновена свещ. Заглади я и напиши със заострена клечка изречение, като не оставяш разстояние между думите. Дали ще ти е лесно да го прочетеш? Опитай.

ПриКлЮЧениЯта те ОЧаКват

12 13