1

Моята първа

ТОВА, КОЕТО ИСКАМЕ НАШИТЕ ДЕЦА НЕПРЕМЕННО ДА ПРОЧЕТАТ!

ЧитателиПатето намери книжкапод голямата липа.– Колко интересно, вижте!Тука пише: „Па-па-па”.

Пиленце едно дотичаи опита се да срича:– Не е вярно. Ти сглупи!Тука пише: „Пи-пи-пи”.

Охльо каза им тогава:– То, деца, така не става.Азбуката научете,а пък после ще четете.

ГалинаЗлатина

2 3

Сладки думиШаро буквичките учи,нищо че е малко куче.Той по цели дни чете:„кост”, „месо”, „салам”, „кюфте”.

А учителят се мръщи:– Думи – все едни и същи!Други ако не научиш,чиста двойка ще получиш!

И нали е първолаче,Шаро май ще се разплаче.Плахо търси думи нови –във букварчето се рови,рови в книжки и тетрадки:– Другите не са ми сладки! АтанасЦанков

Моята читанкаКато пъстра пролетна полянка,пълна с пеперуди и цветя,ми изглежда моята читанка –сякаш с нея тръгвам по света.

Тя разказва ми безброй истории.Тя ме води над поля и къщи.А когато нежно я затворя,у дома внезапно се завръщам.

Щом я изчета съвсем до края,храбро ще ви кажа две неща:първо – вече няма да скучая,второ – вече мога да чета! ГалинаЗлатина

Първиятучилищен ден Лятото премина, дойде есента.Утрото с усмивка поздрави света.Училищен звън децата зове,чуват се навън вик и смехове

В улиците бързат весели децаи радостно тупкат малките сърца.Скоро като кошер с работни пчелицизагъмжа школòто, пълно с ученици. ЕлинПелин

4 5

Аз съм българчеАз съм българче и силнамайка мене е родила;с хубост и благà – обилнае родината ми мила.

Аз съм българче. Обичамнаште планини зелени,българин да се наричам –първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,в край свободен аз живея,всичко българско и роднолюбя, тача и милея.

Аз съм българче и раснав дни велики, в славно време,син съм на земя прекрасна,син съм на юнашко племе.

ИванВазов

тача – уважавамплеме – род,народблагà – богатствадрум – път

Високи, сини планиниВисоки, сини планини,реки и златни равнини,небе по-нежно от коприна –това е моята родина!

Обичам те, земя голяма,тъй, както си обичам мама,тук мила ми е всяка птицаи всяка мъничка тревица.

Обичам българските думи,що слушам по поля и друми,обичам хубавите песнии приказките ни чудесни.

Когато гледам планинитеи слушам да шумят реките,в шума на Рила и Пиринааз чувам моята Родина. МладенИсаев

Тръгна ли в зори по ризка,ще достигна онзи край,дето се белее Плиска,дето Дунавът сияй. Бащин край, родино мила,за ръка ме поведида достигна като Риланай-високите звезди. АтанасЦанков

Бащин край

Моята БългарияГледам на картата и се чудяколко малка са я начертали!Нищо подобно! Това е заблуда!Вижте навън така ли е!

Мойта родина съвсем не е педя.До хоризонта, че и оттатъкмога цял ден да вървя, да гледами в полето да бера макове.

Тя е в сърцето ми. А това колко е?Малко ли, много ли – нямам идея!Моята България е голяма толкова,колкото е голяма обичта ми към нея! ГалинаЗлатина

Тих бял Дунав Тих бял Дунав се вълнува,весело шумии „Радецки” гордо плувапо златни вълни.Но кога се там съзираКозлодуйский бряг,парахода рог изсвирва,развя се байряк.Млади български юнациявяват се там,на чела им левски знаци,в очите им плам.Горд отпреде им застанамладият им вожд —па каза на капитанас гол в ръката нож:– Аз съм български войвода,момци ми са тез,ний летиме за свободакръв да леем днес.Чуй, там днеска мре народав бой с ужасен враг!Карай бързо параходана български бряг!Туй го искам, не се моля:всички сте във плен.Тук се слуша мойта воля,аз съм капитан!

ИванВазов

Стани, стани юнак балканскиСтани, стани юнак балканскиот сън дълбок се събуди,срещу тирана отоманскити българите поведи!

Че сълзи кървави проливавъв робство милий наш народ;високо той ръце простирада го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,но стига толкоз да търпим,да бъдем пак, каквито бяхме,ил’ всинца да се изтребим.

Догде е мъничка змията,елате да се съберем!С крака да ù строшим главата,свободни да се назовем!

ДобриЧинтулов

Вятър ечи, Балкан стенеВятър ечи, Балкан стене, сам юнак на коня. С тръба зове свойте братя – всички на оръжие. Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте. Доста робство и тиранство – всички на оръжие.

Който носи мъжко сърце и българско име, да препаше остра сабя, знаме да развие. Дойде време, ставайте, от сън се събуждайте. Доста робство и тиранство - всички на оръжие.

ДобриЧинтуловТатковинаХубава си, татковино,име сладко, земя – рай!Сърце младо и невинноза теб трепка и играй.

Мили ми са планинитеи на север, и на юг,драги ми са равнините,набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –ще да бъде този кът,дето Дунав, Искър, Струмаи Марица си текат.

Дор’ на небо ясно слънце,и на очи свят живот,ще обичам аз от сърцетаз земя и тоз народ. ПеткоР.Славейков

Христо Ботев слиза на козлодуйския бряг ДимитърГюдженов

6 7

левски знак – значкаслъвдор –докато

свят – свещенсъзира – вижда

8 9

наръч – сноп ще пребъде – щеостаневбъдещето,щесезапазида устои – данедопуснедабъдепобеденБат – най-големиятбрат,баткозавет – мъдърсъвет

Легенда за кан Кубрат и петимата му синове

Когато кан Кубрат остарял много, замислил се какво да заръча на петимата си синове, за да запазят България силна.

Извикал ги и им казал: – Синове мои, аз съм стар. Скоро от вас ще зависи съдбата на

държавата ни. Ще я опазите ли? – Ще следваме твоите съвети, тате! Ти си мъдър и опитен – казал

най-големият син Баян.– Да, имам дълъг опит. През живота си видях как се създадоха

други царства, а после изчезнаха. Няма ги вече. Вие трябва да направите така, че България никога да не изчезне! Сега ще ви кажа как – рекъл Кубрат. – Подайте ми оня наръч пръчки.

Двама от по-младите братя донесли пръчките. Баща им подал на всеки по една пръчка и попитал:

– Можете ли да я счупите?Синовете му с лекота пречупили пръчките.– Ха сега се опитайте да ги счупите всичките наведнъж.Баян хванал целия сноп и го ударил в коляното си, но нито една

пръчка не се счупила. След него опитали и братята му Котраг,

ви ще победят първо единия, после другия и третия... Но ако сте заедно, България ще пребъде. Разбрахте ли?

– Разбрахме, тате! – отвър-нали в един глас петимата. – Съединението прави силата.

– Така е. Запомнете тези думи – кимнал кан Кубрат.

Синовете му последвали не-говия съвет. След смъртта му управлявал Бат Баян, а други-те му помагали като братя.

Аспарух, Кубер и Алцек. Никой не успял да пречупи снопа пръчки.

– Ето, видяхте ли, синове мои? И вие така трябва да се държите заедно и да си помагате. Ако се разделите, враговете

Хан Кубрат и синовете му ДимитърГюдженов

Но от изток започнали да ги нападат вражески племена. Тогава Баян останал в старата България, а другите четирима повели дру-жините си, за да търсят нови земи.

Така Аспарух стигнал до река Дунав. Котраг и Кубер продължи-ли още пò на юг, към днешна Македония, и всички те си помагали. Само с Алцек изгубили връзка, защото той отишъл много далече, чак в Италия.

После врагове от изток превзели земите на Бат Баян, но България се запазила и съществува днес тук, където кан Аспарух успял да устои на всички врагове. А на сградата на Народното събрание в София е изписан заветът „Съединението прави силата”.

Кан АспаруххудожникГалинГеоргиев