СЪВРЕМЕННИ МЕДИЦИНСКИ ПРОБЛЕМИ

ИЗДАНИЕ НА МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ НА МВР

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

JOURNAL OF CONTEMPORARY MEDICAL PROBLEMS

БРОЙ 1/2014

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

проф. д-р Николай Яръмов, д.м.н. – главен редактор проф. д-р Илия Баташки, д.м. – зам. гл. редактор доц. д-р Ненчо Смилов, д.м. – зам. гл. редактор

чл.-кор. на БАН проф. д-р Йовчо Топалов проф. д-р Емма Кьолеян, д.м.

проф. д-р Стефан Костянов, д.м.н. – МУ – Пловдив проф. д-р Ангел Учиков, д.м.н. – МУ – Пловдив проф. д-р Димитър Младенов, д.м.н. – София

АНКЕТА „РАЦИОНАЛНО ПРИЛАГАНЕ НА АНТИБИОТИЦИТЕ“

Е. Кьолеян, М. Валентинова, Ш. Тете Отделение по Клинична микробиология, Медицински институт – МВР

INQUIRY „RATIONAL USAGE OF ANTIBIOTICS“

E. Keuleyan, M. Valentinova, Sh. Tete Medical Institute – Ministry of the Interior

РЕЗЮМЕ: Цел. Усъвършенстването на прилагането на антибиотиците (АБ) е необходимо условие за успешното лечение на пациентите с инфекции и за ограничаване на антибиотичната резистентност (АР). Във връзка с 18 ноември 2009 г. – Ден на антибиотика – в Медицински институт – МВР (МИ) си поставихме за задача да проведем анкета за АБ сред пациентите и медицинския персонал. Материали/Методи. Подготвените анкети (за: пациенти, лекари, медицински сестри) съдържаха по 11 въпроса с няколко верни отговора. Една седмица преди Деня на антибиотика въпросниците бяха раздадени и участниците – помолени да ги попълнят анонимно. В коридорите бяха оставени кутии (тип за гласуване) за попълнените формуляри. Преди датата 18 ноември верните отговори бяха обявени на табло и на уебстраницата на МИ. Резултати. От 120 раздадени формуляра за лекари 77 бяха попълнени (64% активност), от 140 за сестри – 111 (79%), и от 149 за пациенти – 92 (63%). На ключовия въпрос за лекари как могат да допринесат за ограничаване на АР, бяха получени следните отговори: чрез предписване АБ по строги показания – 92%, в оптимален режим – 83%, чрез подробно обяснение на пациента – 51%, чрез мерки в контрола на инфекциите – 51%. Най-интересни бяха отговорите на пациентите, които, за разлика от дотогава проведени международни проучвания, показаха завидна компетентност за полезните и вредните ефекти на АБ и кога и как трябва да бъдат приемани (напр. само 2% отговарят, че са необходими при простуда и грип, за сравнение – 35% в някои европейски страни). Незадоволителни бяха отговорите, свързани с ролята на ваксините и контрола на инфекциите. Заключение: Проведената анкета бе с оценъчен и обучаващ характер. Тя показа завидна компетентност по въпросите за прилагане на антибиотиците от страна на медицинския персонал, така и много добра осведоменост от страна на пациентите. По-нататъшните образователни инициативи следва да бъдат насочени към профилактиката на инфекциите. Ключови думи: антибиотична резистентност, усъвършенстване на предписването на антибиотици, осведоменост. ABSTRACT: Purpose. Antibiotic stewardship is necessary for both successful treatment of patients with infection, and for the containment of Antimicrobial Resistance (AR). For the 18th November 2009, the Antibiotic Day, at Medical Institute – Ministry of the Interior (MI) we decided to undertake an inquiry about antibiotics (AB) among patients and medical personnel. Materials/Methods. Prepared questionnaires (for: -patients, -physicians, – nurses) contained by 11 questions with multiple choice answers. One week before the Antibiotic Day the printed forms were distributed and participants we asked to fill in them anonymously. Special boxes were placed in the corridors – questionnaires to be collected in. Before the 18th November the correct answers were announced on a poster and on the web – site of MI. Results. Out of 120 distributed questionnaires for physicians, 77 were filled in (64% of activity), of 140 for nurses – 111 (79%) and of 149 for patients – 92 (63%). To the key – question – how the medical doctors could contribute to the containment of AR, the following replies were obtained: by prescribing AB upon strict evidence – 92%, in optimal regimen – 83%, by detail explanation to the patient – 51%, by measures in the control of infection – 51%. Patients’ answers were the most interesting: as a difference from previous international studies, they demonstrated significant competency about the useful and harmful effects of AB, when and how to be used (e.g. only 2% respond that AB are indispensable for common cold and influenza, for a comparison – 35% in some European countries). Unsatisfactory, however, were the answers, related to the role of the vaccines and the Infection control.

Conclusion: This inquiry had both assessment and educative character. It has shown a significant competency on the questions of appropriate antibiotic usage by the medical personnel, as well as a very good awareness by the patients. Further educational initiatives should be targeted on the prophylaxis of infections. Key words: antibiotic resistance, antibiotic stewardship, awareness

ИЗОЛИРАНИ ФРАКТУРИ НА СТЕРНУМА ПРИ ЗАКРИТИ ГРЪДНИ ТРАВМИ – СОБСТВЕНО

ПРОУЧВАНЕ И ЛИТЕРАТУРЕН ОБЗОР

Ив. Новаков1, Анг. Учиков1, З. Въжев2

ISOLATED STERNAL FRACTURES IN BLUNT CHEST TRAUMA – SELF EXPERIENCE STUDY

AND LITERATURE REVIEW

Iv. Novakov1, Ang. Uchikov1, Z. Vujev2

РЕЗЮМЕ: Фрактурите на стернума (гръдната кост) настъпват в резултат на закрита гръдна травма. Цел: Да се представят причините, диагностиката и терапевтичното поведение при пациенти с изолирани фрактури на стернума, на основата на собствен двугодишен период на наблюдение. Пациенти и методи: Извършен е анализ на медицинската документация на девет пациенти с изолирана фрактура на гръдната кост за период от две години (януари 2012 – декември 2013 год.) Резултати: Всички случаи на изолирана фрактура на стернума са резултат на транспортна травма (автомобилна злополука). При четири пациенти се установява счупване с пълно напречно прекъсване на тялото на гръдната кост. При два от тях счупването е без дислокация на фрагментите. При пет от пациентите се установява непълна фрактура на стернума – прекъсната е целостта само на предната кортикална ламина на тялото на гръдната кост. Не се установиха отклонения от електрокардиографските записи. Всички пациенти са дехоспитализирани след кратък период на болнично лечение – от 24 часа до 7 дни. Заключение: Проучването демонстрира, че най-честата причина за изолирано счупване на гръдната кост е натиск на предпазен колан върху костта с малка енергия по време на автомобилна. катастрофа. Установи се, че изолираните фрактури на стернума представляват лека форма на телесна увреда, при благоприятен за пациентите клиничен ход и кратко време на хоспитализация. Ключови думи: гръдна кост, фрактура на стернума, гръдна травма. ABSTRACT: Most commonly sternal fractures are the result of car accidents and occasionally of fall or direct impact on the chest. Objective: To present the causes, diagnostics and treatment of patients with isolated sternal fractures, on the base of two years period of our experience. Patients and Methods: We reviewed the medical charts of nine patients, with the diagnosis of isolated sternal fracture for two-year period (January 2012 – December 2013). Results: Isolated sternal fractures in all patients were as the consequence of a motor vehicle accident. Complete sternal fracture was established in 4 patients. Two of them had displaced fracture. Another two patients had stable complete fracture. Five patients had incomplete sternal fracture, with cortical discontinuity of the sternum. There were no ECG abnormalities in

the patients, including in the study. All patients were discharged home after a short period of observation, ranging from 24 hours to 7 days. Conclusion: Most commonly isolated sternal fractures are result of the pressure of a seatbelt against the sternum, with low energy at the time of car incidences. Our 2 year-study also demonstrated that isolated sternal fracture is benign clinical condition – with a well clinical course and short time of hospitalization in patient with this type of trauma. Key words: sternum, sternal fracture, thoracic trauma.

1. Клиника по специална хирургия; Медицински университет – Пловдив 2. Клиника по кардиохирургия; Медицински университет – Пловдив 1. Department of Thoraco-abdominal surgery; Medical University – Plovdiv

2. Department of Gardiosurgery; Medical University – Plovdiv

ОБИЛНО СЕКРЕТИРАЩИ РАНИ, ТРЕТИРАНИ С ХИРУРГИЧНИ ХИГРОСКОПИЧНИ ПРЕВЪРЗОЧНИ

МАТЕРИАЛИ

Й. Топалов1, Ан. Георгиева2, П. Недков3

PROFUSELY SECRETING WOUNDS TREATED WITH SURGICAL

HYGROSCOPIC DRESSING

I. Topalov1, A. Georgieva2, P. Nedkov3,

РЕЗЮМЕ: Авторите са внедрили в клинични условия използването на стерилни хигроскопични превръзки „ памперсов тип“. Приложени са при 123 болни. Подходящи са за пациентите с ампутации на крайници, диабетно стъпало, гнойни и обилно секретиращи дълбоки рани, атонични и декубитални рани. Превръзките са стерилизирани на параформалинова стерилизация, която не уврежда синтетичните материали. Хигроскопичните превръзки не са алергенни и се понасят добре от болните. Те спомагат за ускоряване протичането на оздравителния процес на раните. Имат добър икономически ефект чрез намаляване на количеството на употребявания превързочен материал. Ключови думи: хигроскопични превръзки, секретиращи рани. SUMMARY: The authors have introduced in clinical conditions the use of sterile hygroscopic pampers type bandages. These have been applied to 123 patients. They are suitable for patients with amputated limbs, diabetic foot, purulent and profusely secreting deep wounds, atonic and decubital wounds. The bandages are sterilized by paraformalin sterilization, which does not damage synthetic materials. Hygroscopic bandages are not allergenic and patients show positive reactions. Such bandages help accelerate wounds healing process. They also have a good economic effect resulting in reduction of the quantity of dressing materials used. Key words: Hygroscopic Dressing, Secreting Wounds.

1. Медицински Институт на МВР, София, 2. Университет по химични технологии и металургия, София, БАН – Институт по органична химия, София.

1. Medical Institute – Ministry of Interior, Sofia; 2. University of Chemical Technologies and Metallurgy, Sofia; Bulgarian Academy of Sciences – Institute of organic chemistry, Sofia.

ОСТЪР ХИРУРГИЧЕН КОРЕМ

Н. Яръмов, И. Баташки, И. Лозев, В. Маринов, Д. Тодоров, С. Димов МИ – МВР – София

ACUTE ABDOMEN N. Yaramov, I. Batashki, I. Lozev, V. Marinov, D. Todorov, S. Dimov

Medical Institute of Ministry of Interior – Sofia

РЕЗЮМЕ: Авторите в литературен обзор разглеждат най-големия проблем на спешната хирургия – острия хирургичен корем. В пропедевтичен стил е отразена етиологията, клиничната картина, диагностиката, класификацията на основните синдроми, тактиката и оперативното лечение. Принципът на адекватната и интензивна корекция на хомеостазата получи широко разпространение след обосноваването на реаниматологията като самостоятелна наука. Успехът в лечението на болните зависи както от своевременното и правилно избиране на оперативен метод, така също и от адекватната и интензивна корекция на нарушената хомеостаза преди, по време и след операцията. Съвременната спешна хирургия по своята същност е възстановителна хирургия. Днес хирургът се стреми да извърши щадящи операции, възстановяващи физиологичните функции на даден орган или система. Главната линия на спешната хирургия е усъвършенстване и разработване на нови оперативни методи, прилагане на нови технически средства, повишаване професионалното майсторство на хирурга и усъвършенстване организацията на работа в хирургичните заведения. Резултатите от лечението на болните с остър хирургичен корем се определят от умелото изпълнение на основните принципи на диагноза и лечение в спешната хирургия. При острия хирургичен корем се наблюдават следните пет основни синдрома: 1. Възпалителен 2. Перфоративен 3. Илеус 3. Мезентериална тромбоза и емболия 4. Остър панкреатит. SUMMARY: The authors in the literature review considered the biggest problem of emergency surgery, acute abdomen. In propaedeutic style is reviewed the etiology, clinical presentation, diagnosis, classification of the main syndromes and surgical treatment tactics. The principle of adequate and intensive correction of homeostasis become widespread after the justification of emergency medicine as an independent science. The success in treatment of patients depends on the timely and properly selected operating mode as well as by intense and adequate correction of impaired homeostasis prior to, during and after surgery. Modern emergency surgery is inherently reconstructive surgery. Today the surgeon seeks to carry out favorable operations, restoring physiological functions of an organ or system.

Main line in emergency surgery is improvement and development of new operational methods, enhancing the professional skills of the surgeon and improving the organization of work in surgical settings. Treatment outcomes of patients with acute abdomen are determined by the skillful execution of the basic principles of diagnosis and treatment in emergency surgery. In acute abdomen are observed the following five main syndromes: 1. Inflammatory 2. Perforation 3. Ileus 4. Mesenteric thrombosis and embolism 5. Acute pancreatitis This review article is didactic in nature.

ПАТОФИЗИОЛОГИЧНИ МЕХАНИЗМИ НА СИНДРОМА НА ДОЛНИТЕ ПИКОЧНИ ПЪТИЩА

ПРИ ВЪЗРАСТНИ ПАЦИЕНТИ

Н. Халачев, Н. Смилов, П. Лозев Отделение по урология, МИ на МВР – София

PATHOPHYSIOLOGICAL M ECHANISMS OF LUTS IN ELDERLY PATIENTS

N. Halachev, N. Smilov, P. Lozev

Urology ward, Medical Institute Ministry of Interior – Sofia

РЕЗЮМЕ: Точната етиология на симптомите на долните пикочни пътища (СДПП) не е изцяло установена. При мъжа като основна причина се приема субвезикалната обструкцията на пикочния мехур, причинена от доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Все пак уродинамичните данни са доказали, че при близо една трета до половината от клиничните случаи СДПП не са свързани с увеличена простата или субвезикална обструкция на пикочния мехур. При анализ на резултатите от въпросници за оплаквания от долните пикочни пътища (ДПП) при жени са установени резултати, сходни с тези на мъжете в съответната възрастова група. Възможно обяснение за това може да бъде наличие на свързани с възрастта полово независими промени в мехурните съдове, нервите, гладката мускулатура и епитела, участващи в развитието на СДПП. Епидемиологичните проучвания показат силна корелация между съдовите оклузивни заболявания и честотата на СДПП. Клиничните изследвания също установяват връзка между намаления кръвоток в малкия таз и тежеста на СДПП при възрастните пациенти. Тези наблюдения налагат преоценка на патофизиологията на уринарните дисфункции, предполагайки, че тазовата исхемия може да бъде независим фактор в развитието на симптоматиката от ДПП. Ключови думи: Дисфункция на уринарния тракт, симптоми на долните пикочни пътища (СДПП), доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). ABSTRACT: The exact etiology of the lower urinary tract symptoms (LUTS) is not entirely established. It’s accepted that the main reason for LUTS in men is bladder obstruction caused by Benign Prostatic Hyperplasia (BPH). However, the urodynamic data reveals that in almost a third to a half of the patients LUTS is not related to enlarged prostate or subvesical bladder obstruction. The analyses of IPSS scores show similar results both in women in men in the respective age groups. A possible

explanation could be the evidence of age-specific and gender-independent changes in the vesical blood vessels, the nerves, the smooth muscles and the epithelium involved in LUTS progression. The epidemiological studies show strong correlation between the vascular occlusive disease and LUTS frequency. The clinical trials establish as well a dependency between the reduced blood flow in the pelvis and LUTS severity in elderly patients. These observations require a reassessment of the pathophysiology of urinary dysfunction, suggesting that pelvic ischemia may be an independent factor in the development of LUTS. Key words: Urinary tract dysfunction, Lower urinary tract symptoms (LUTS), Benign Prostatic Hyperplasia (BPH).

СЪВРЕМЕННИ АСПЕКТИ В ДИАГНОСТИКАТА И ЛЕЧЕНИЕТО НА ХРОНИЧНИЯ БАКТЕРИАЛЕН

ПРОСТАТИТ

Н. Смилов, П. Лозев, Н. Халачев Отделение по урология, МИ на МВР – София

CURRENT ASPECTS OF DIAGNOSIS AND TREATMENT OF CHRONIC BACTERIAL

PROSTATITIS

N. Smilov, P. Lozev, N. Halachev Urology ward, Medical Institute Ministry of Interior – Sofia

РЕЗЮМЕ: Хроничният бактериален простатит e инфекция, най-често свързана с рецидивиращи уринарни инфекции. Заболяването се характеризира с продължително лечение и чести рецидиви. В определени случаи това води до силно повлияване на качеството на живота, еректилна дисфункция и намалено самочувствие на мъжа. Хроничният бактериален простатит се причинява предимно от грам-негативни миктоорганизми, представляващи типични уропатогени. Лечението стандартно се провежда с флуороквинолони. Изборът на медикамента е свързан с фармакологичните характеристики и антимикробната чувстивелност на препарата. Основните медикаменти с подходящи свойства са ципрофлоксацин и левофлоксацин. За съжаление въпреки активните проучвания в тази област точната диагностика във връзка с диференцирането на небактериалния от бактериалния простатит, установяването на бактериалния причинител и преценяването на ролята на нетипичните уропатогени и рецидивните уринарни инфекции в генезата на хроничния бактериален простатит не са напълно изяснени. В настоящата публикация ние представяме съвременните аспекти в етиологияга, диагностиката и лечението на това често срещано и социално значимо заболяване, понякога водещо до значително повлияване на качеството на живота, трудоспособността и самочувствието на мъжа. Ключови думи: хроничен простатит, простата, уроинфекции. ABSTRACT: The chronic bacterial prostatitis is commonly related to repeating urinary infections. The disease is characterized by long lasting treatment and high reoccurrence rate. In certain cases it affects strongly the quality of life, leads to erectile dysfunction and devastates man’s self-confidence. The chronic bacterial prostatitis is caused predominantly by gram-negative bacteria, which are typical uropathogens. The standard treatment is conducted with Fluoroquinolones. The choice of the medicine depends on its pharmacological characteristics and antimicrobial susceptibility. The main appropriate medicines are

cyprofloxacine and levofloxacin. Despite the numerous clinical studies, the differential diagnostics of bacterial from non-bacterial prostatisis, establishing the exact bacteria as well as the role of the uncommon uro-pathogens and the chronic urinary infections in the genesis of the condition, are not entirely clear. In this article we present the contemporary aspects of the etiology, diagnosis and treatment of this so common and socially significant disease often causing dramatic downshift in man’s quality of life, working ability and self-confidence. Key words: chronic prostatitis, prostate, urogenital infections.

COLISTIN – ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ?

Е. Кьолеян1, Ив. Недев2, Пл. Йовчевски3, Н. Смилов4, Ил. Баташки1

МИ – МВР

COLISTIN – LAST OPPORTUNITY

E. Keuleyan, Iv. Nedev, Pl. Iovchevski, N. Smilov, I. Batashki Med. col Institute – Ministry of the Interior

РЕЗЮМЕ: Развитието на полирезистентни и карбапенем-резистентни грам-отрицателни бактерии през последните години и отсъствието на въвеждане на нови ефективни антибиотици доведе до ренесанс на един стар и позабравен антибиотик – Сolistin. Сolistin е полимиксин е-полипептиден антибиотик с бактерициден ефект, с тесен спектър, по механизъм на действие разрушава външната мембрана на грам-отрицателните бактерии. В миналото изоставен поради значителни токсични ефекти, днес се оказва ефективен при внимателно дозиране при пациенти с проблемни резистентни инфекции (сепсис, вътреболнична пневмония, уроинфекции). Антибиотикът се прилага като неактивно пролекарство – colistin methasulfonate (CMS), което в организма се хидролизира до производни, вкл. colistin. Понастоящем, поради липса на контролирани фармакокинетични проучвания, отсъства международен консенсус за оптималната дозировка, форми на прилагане и единици за измерване. Болшинството експерти изтъкват необходимостта от прилагане на по-високи дози при критично болни пациенти, вкл. въвеждаща натоварваща доза. Недостатъчното дозиране освен опасност от субтерапевтични концентрации, позволява и развитието на резистентни микроорганизми. Водещо при дозировката е състоянието на бъбречната функция. Поради несигурен успех на монотерапия с Сolistin редица автори съветват прилагането на препарата под форма на антибиотични комбинации. Опитът на Медицински институт – МВР с Сolistin досега е скромен: предписан е при четирима пациенти с проблемни поли- и карбапенем-резистентни щамове, при които е постигнато добро клинично повлияване и бактериална ерадикация. По-нататъшното разпространение на полирезистентни и карбапенем-резистентни грам-отрицателни бактерии следва да бъде отговорно контролирано, в т.ч. и с мерки в контрола на инфекциите. Ключови думи: карбапенем-резистентни грам-отрицателни бактерии, антибиотична политика, фармакокинетични особености. ABSTRACT: During the last years, the emergence of poly-resistant and carbapenem – resistant Gram-negative bacteria, coupled with the lack of introducing of new effective antibiotics led to the renaissance of one old and almost forgotten antibiotic – colistin. Colistin is a Polymyxin E – a poly-peptide antibiotic, with a bactericidal effect, a narrow spectrum of activity and a mechanism of action toward the outer membrane of Gram-negative bacteria. In the past abandoned because of its toxic effects, today is shown to be effective in precise dosing in patients with problematic resistant infections (sepsis, hospital acquired pneumonia (VAP) and urine infections). The antibiotic is given as non-active pro-drug: – colistin methasulfonate (CMS), which is hydrolyzed in organism to several compounds, incl. colistin. At present, no controlled pharmacokinetic studies are available

and there is not an international consensus towards the correct dosing, forms of application and units to measure. Majority of the experts underline the necessity of usage of higher doses in critically ill patients, incl. a loading dose. Besides of the hazard of sub therapeutic doses in inferior dosing, there is a possibility of development of resistant microorganisms. The kidney function is the most important in dosing. Because of the questionable success of colistin monotherapy, many authors recommend the colistin usage as antibiotic combinations. The Medical Institute – Ministry of the Interior experience with colistin till now is only modest: it has been prescribed to four patients with problematic poly– and carbapenem – resistant strains, and a good clinical effect and a bacteriological cure were achieved. Further spread of poly– and carbapenem – resistant Gram-negative bacilli should be thoroughly contained, incl. with Infection Control measures. Key words: carbapenem – resistant Gram-negative bacteria; antibiotic stewardship, pharmacokinetics.

АНТИБИОТИЧНАТА РЕЗИСТЕНТНОСТ – СВЕТОВЕН ЗДРАВЕН ПРОБЛЕМ

Е. Кьолеян Медицински институт – МВР

ANTIBIOTIC RESISTANCE – A WORLD HEALTHCARE PROBLEM

E. Keuleyan

Medical Institute – Ministry of the Interior

РЕЗЮМЕ: Антибиотиците, „ чудесните лекарства“, може да не бъдат повече ефективни. Относителният дял на антибиотичната резистентност нарасна неимоверно благодарение на епидемии от резистентни гени и резистентни бактерии по света. През последните пет години се разпространиха и карбапенем – резистентни грам-отрицателни микроорганизми, вкл. от сем. Enterobacteriaceae. Кризата в откриване и въвеждане на нови антибиотици поставя здравната система в критична ситуация. Какво може да се направи в областта на хуманната медицина? Усъвършенстването в предписването на антибиотици и мерките в контрола на инфекциите трябва да се практикуват отговорно от лекарите и медицинския персонал. Необходимо е провеждане на образователни инициативи за здравните работници и обществото. Правителствата на държавите трябва да съдействат за рационалното прилагане на антибиотиците чрез законодателни решения, контролни дейности, подпомагане на научното търсене и внедряване и международно сътрудничество. Ключови думи: полирезистентни микроорганизми, антибиотици, антибиотична политика. ABSTRACT: Antibiotics, „the miracle drugs“, may not be more effective. The relative rate of antimicrobial resistance has increased enormously due to epidemics of resistant genes and resistant bacteria all over the world. Carbapenem – resistant Gram – negative microorganisms, incl. from the Fam. Enterobacteriaceae spread during the last five years. The crisis in development of new antibiotics poses the healthcare system in a critical situation. What can be done in the area of human medicine? – Antibiotic stewardship and Infection control measure should be practiced by physicians and medical personnel. Educative initiatives both for healthcare workers and society should take place. Governments of the countries should co operate

the prudent use of antibiotics through improved regulations, control activities, support of research and development, and International cooperation. Key words: multidrug resistant microorganisms, antibiotics, antibiotic policies.

ДИФЕРЕНЦИАЛНА ДИАГНОЗА НА ОРАЛНАТА БОЛКА

Гр. Неофитов, Св. Василева, Ст. Стоянов, Н. Петров МИ – МВР – София

DIFFERENTIAL DIAGNOSIS OF ORAL PAIN

Gr. Neophytov, Sv. Vasileva, St. Stoyanov, N. Petrov

ENT clinic Medical Institute, Ministry of Interior – Sofia

РЕЗЮМЕ: Болката в устата е симптом, във връзка с който пациентите търсят помощ най-често при УНГ специалист. Изясняването на причината за този проблем обаче невинаги е лесна задача и често налага мултидисциплинарен подход. Най-честа причина за поява на болезнени лезии в устата са възпалителните заболявания в устната кухина – на езика (глосит), на устните (хейлит) или на друг регион на устната лигавица (стоматит). Алтернативен източник са стоматологичните заболявания. С болка в устната кухина обаче се представят и някои системни, неврологични или психически разстройства. В настоящата статия представяме най-честите причини за болка в устата – локални и системни, с описание на типичните за всеки тип заболяване лезии и предложения за диагностичен и терапевтичен подход. Ключови думи: орална болка, заболявания на устната лигавица, диференциална диагноза. SUMMARY: The oral pain is a symptom that causes patients to seek help most commonly to ENT specialists. Elucidate the cause of this problem, however, is not always an easy task and often requires a multidisciplinary approach. The most frequent cause of painful oral lesions are inflammatory diseases of the mouth – at the tongue (glossitis), at the lips (cheilitis) or at another region of the mouth (stomatitis). Alternative source of oral pain are dental diseases. With pain in the mouth, however, presents also some systemic (common) diseases, neurological or mental disorders. In this article we present the most common causes for pain in the mouth – local and systemic, with a description of typical lesions of each type disease and suggestions for diagnostic and therapeutic approach. Key words: Oral pain, diseases of oral mucosa, differential diagnosis.

ПЕРКУТАННА ЕВАКУАЦИЯ НА КИСТА ПРИ АВТОЗОМНО-ДОМИНАНТНА ПОЛИКИСТОЗНА

БОЛЕСТ

Пл. Йовчевски1, Н. Смилов1, Ив. Йовчевска2, Евг. Пенева1, Н. Лазов1

PERCUTANEOUS CYST EVACUATION IN AUTOSOMAL DOMINANT POLYCYSTIC

KIDNEY DISEASE

P. Yovchevski1, N. Smilov1, I. Yovchevska2, E. Peneva1, N. Lazov1

РЕЗЮМЕ: Целта на настоящото съобщение е да покаже значението на перкутанната евакуация на големи кисти за контрол на болката при автозомно-доминантна поликистозна болест (АДПКБ) и възможностите на ултрасонографията за оценка на бъбречната функция в тези случаи. 48-годишен мъж с АДПКБ беше подложен на перкутанна евакуация под ехографски контрол на голяма киста поради наличието на трудно влияеща се от медикаменти болка. За оценка на бъбречната функция се проведоха Doppler-ехографско изследване и гамакамерна сцинтиграфия. Първоначално проведената ултрасонография установи повишен резистативен индекс – 0,82, най-вероятно поради компресия на бъбречните съдове, причинена от голямата бъбречна киста. След аспирацията на кистата резистативният индекс намаля до 0,65, но това не отговаряше на подобряване на бъбречната функция. Напротив, ренограмите показаха значително увреждане на функцията на левия бъбрек – делът му намаля от 45% до 11% от общата функция. Описаният случай показва, че перкутанната евакуация под ехографски контрол е безопасна методика, която може да помогне за контрол на болката и демонстрира, че ултрасонографията, основният метод за диагностика на болестта, не е подходяща за оценка на промените в бъбречната функция след манипулацията. Ключови думи: автозомно-доминантна поликистозна болест, ултрасонография, перкутанна евакуация на кисти, бъбречната функция. SUMMARY: The purpose of this case report is to demonstrate the role of percutaneous evacuation of big cysts for pain control at autosomal dominant polycystic kidney disease (ADPKD) and the applicability of ultrasoundgraphy in renal function evaluation in these cases. A 48-year-old man with ADPKD underwent percutaneous cyst evacuation because of non-responsive to medication pain. Doppler ultrasonography exam and radioisotope scans were performed to evaluate the renal function. Initial Doppler ultrasonography detected an increased resistive index – 0.82, probably, due to a compression of renal vessels caused by the big renal cyst. After cyst aspiration, the resistive index decreased to normal – 0.65, but this did not correspond to improvement in renal function. Moreover, renograms showed significant impairment of left kidney’s function – its share decreased from 45% to 11% from total function. Our case shows that percutaneous drainage under ultrasonographic control is safe and feasible, and can help control pain but ultrasonography, the major diagnostic tool for polycystic disease, is not suitable for renal function evaluation at ADPKD. Key words: autosomal dominant polycystic kidney disease, ultrasonography, percutaneous cyst evacuation, renal function.

1. Медицински институт на МВР – София 2. Медицински университет – София

СМЪРТ НА НАРКОМАН ПРИ ХИРУРГИЧНА ИНТЕРВЕНЦИЯ – CASE REPORT

Н. Яръмов¹, Ст. Христов2, Ал. Александров2, Т. Кирякова2, Ат. Христов², Т. Тодоров³

DEATH OF A DRUG ADDICT DURING SURGERY – CASE REPORT

N. Yaramov¹, St. Hristov², Al. Alexandrov², T. Kiryakova², At. Hristov²,

T. Todorov³

РЕЗЮМЕ: Касае се за случай на смърт на 32-годишен наркоман от остра кръвозагуба по време на оперативна интервенция по повод на абсцес на ляво бедро. Лицето първоначално е потърсило медицинска помощ в УМБАЛСМ „ Н. И. Пирогов“, където му е отказана такава заради това, че същият не е бил здравно осигурен и не е имал възможност да възстанови здравните си права. Поради горните обстоятелства лицето е потърсило „ на частно“ медицинска помощ в хирургичен кабинет на ДКЦ. При прегледа е констатирано обширно възпаление на меките тъкани в горната част на лявото бедро на фона на фуниевиден цикаткрикс (преценен хирургично като следи от инжекционни бодове). Предприето е едноседмично антибиотично лечение, след което е установено, че възпалението се е локализирало с флуктуация при палпация. Поради това от лекуващия го хирург е взето решение да се направи инцизия с цел евакуация на колекцията. При направената хирургична интервенция в амбулаторен кабинет са прерязани артерио-венозни фистули, които са се образували от многократното непрофесионално иглено въздействие за въвеждане на наркотика в тази „ скрита“ потлива област при неспазване принципите на асептиката. Вследствие на тяхното прерязване е настъпила неовладяема при конкретните условия хеморагия с последваща смърт за пациента. Ключови думи: хирургична лезия на фемуралната артерия; наркомания; артерио-венозни фистули. ABSTRACT: We present a case of death of a 32 year old drug addict who died from acute blood loss during surgery on the occasion of an abscess of the left thigh. The patient initially sought medical assistance in UMHATEM „N. Pirogov „ hospital, where such care was denied because he didn’t have health insurance and was unable to recover his health rights. For the above mentioned circumstances the patient sought „private“ medical care in a surgery office of a Diagnostic consultation center (DCC). The examination showed extensive inflammation of the soft tissues of the upper left thigh at the background of a funnel-like scar (defined surgically as trace of injection baud). The doctors initiated a one-week antibiotic treatment, after which they found that the inflammation is localized based on fluctuation during palpation. Therefore, the attending surgeon decided to make an incision in order to evacuate the purulent collection. During this surgical intervention in an ambulatory surgery arteriovenous fistulae were cut. The same had formed as a result of repeated needle unprofessional influence while introducing the drug into this „hidden“, sweaty area in violation of the principles of aseptics. Under these particular conditions an unmanageable hemorrhage occurred following their incision, which subsequently led to the patient’s death. Key words: surgical lesion of the femoral artery; drug addiction; arteriovenous fistulae.

1. Катедра по хирургия – Медицински университет, София. 2. Катедра по съдебна медицина и деонтология – Медицински университет, София. 3. Катедра по обща и клинична патология – Медицински университет, София.

1. Department of surgery – Medical Faculty, Medical University – Sofia, Bulgaria; Medical Institute of Interior Ministry. 2. Department of Forensic Medicine and Deontology, Medical Faculty, Medical University – Sofia, Bulgaria. 3. Department of Pathology Medical Faculty, Medical University – Sofia.