ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА, БАН

ЕМИЛИЯ ПЕТРОВА ЖУНИЧ

РОЛЯТА НА СОЛИСТА-ПЕВЕЦ В БЪЛГАРСКИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР.

(ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР В СТАРА ЗАГОРА)

АВТОРЕФЕРАТ на

дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор

по научната специалност Музикознание и музикално изкуство, 8.3.

София, 2014

ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ИЗКУСТВАТА, БАН

ЕМИЛИЯ ПЕТРОВА ЖУНИЧ

РОЛЯТА НА СОЛИСТА-ПЕВЕЦ В БЪЛГАРСКИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР.

(ПО МАТЕРИАЛИ ОТ ПРОФЕСИОНАЛНИЯ МУЗИКАЛЕН ТЕАТЪР В СТАРА ЗАГОРА)

АВТОРЕФЕРАТ на

дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен доктор

по научната специалност Музикознание и музикално изкуство, 8.3.

Научен ръководител проф. д. изк.Розалия Бикс Рецензенти проф. Боянка Арнаудова

проф. д-р Румяна Каракостова

 

Дисертационният труд е обсъден и насрочен за защита на разширено заседание на изследователска група Музикален театър при Института за изследване на изкуствата на 29 май 2014 година. Общият обем на дисертацията е 626 с., от които 502 с. текст и 123 с. библиография от 3 307 източника. Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на 03.11.2014 г. от 11:00 часа в малката заседателна зала на ЦДА, ул. Кракра 11. Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в библиотеката на Института за изследване на изкуствата, София, ул. Кракра 21.

 

СЪДЪРЖАНИЕ

НА ДИСЕРТАЦИЯТА

Увод 3 Раздел I ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА СТАРОЗАГОРСКАТА ОПЕРА 9

1.1. Началото 9 1.2. Одържавяването 11 1.3. Промените 43 1.4. Постановчици с дълготраен принос

45

• Диригенти 45 • Режисьори 50 • Гост-режисьори 60 • Певците режисьори 62 • Директори на Старозагорската опера 63

Раздел II РЕПЕРТОАРЪТ 64

2.1. Италиански репертоар и солистични изпълнения 81 • Верди на Старозагорска сцена 81 • Пучини на Старозагорска сцена 128 2.2. Руски репертоар и солистични изпълнения 195 • Класически руски опери 195 • Съвременни съветски опери 226 • Съветски оперети 233 2.3. Български репертоар и солистични изпълнения 240

Раздел III СОЛИСТИЧНИ СЪСТАВИ 327

3.1.Имена и роли • Сопрани • Мецосопрани • Тенори • Баритони • Баси

332 483 484 485 486 487

Заключение 489 Библиография 505

 

Дисертационният труд анализира оперния репертоар в Старозагорската опера през призмата на активното участие на солистите-певци. Фокус на изследването е дейността на солистите в изграждането на традици, репертоар, история. Причините за избора на настоящата тема и ракурса на предлагания дисертационен труд са няколко:

- Старозагорската опера е най-старият извънстоличен оперен театър в България (съществува от 1925 г.) и е театър с европейска професионална музикална традиция. - Неговото развитие, като оперна институция със свои особености и типизация, не е било обект на специално изследване. - Оперният театър в Стара Загора има свой облик не само благодарение на многогодишното изграждане на споени постановъчни екипи, но се дължи и на всеотдайността на няколко поколения творци. - Утвърждаването й и изграждането на самобитен оперен репертоар са пряко свързани с възможностите и творческите изяви на солистите. - В някои периоди от развитието на театъра изпълнителското изкуство е определящо за облика на операта в Стара Загора, доколкото самият репертоар е подбиран спрямо наличния солистичен състав. - Събирането на данни за старозагорския солистичния състав е в начален етап и трябва да бъде активизирано, предвид опасността цели поколения певци да бъдат забравени. - По темата има твърде малко публикации – книги, обзорни статии, рецензии. А тяхното систематизиране и осмисляне през призмата на оперното изпълнителско изкуство би позволило да се потърсят паралели и с други театри.

Досегашните три тома, над които работи секция „Музикален театър” с общо наименование „Български музикален театър”1 са съсредоточени предимно върху театри, трупи, постановки и постановъчни състави. На Старозагорска опера е отделено не малко място най-вече във 2. том, но преценките за отделни спектакли и постигнатото от постановъчните екипи не изчерпват солистичните изяви, останали встрани от изследванията.

Що се касае до основополагащите трудове на проф. Розалия Бикс, посветени на оперното изкуство в България, то някои от тях2 не са пряко свързани с оперния театър в Стара Загора. Други3 анализират основни събития в Стара Загора, но без да се фокусират специално върху солистичния оперен състав.

Наличните монографии за отделни певци не изчерпват темата и са посветени предимно на звезди от Софийска опера, които впоследствие са изградили и международна кариера4. Докато немалка част от певците в Стара Загора остават верни 1 Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова. Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Репертоар. 1890-1997. С.: АИ „Проф. Марин Дринов”, 1999, 258 с.; Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова. Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Театри, трупи, постановки. 1890-2001. С.: АИ „Проф. Марин Дринов”, 2005, 406 с.; Бикс, Розалия, Анелия Янева, Румяна Каракостова, Миглена Ценова-Нушева. Български музикален театър. Опера, балет, оперета, мюзикъл. Постановчици: Диригенти. Режисьори. Хореографи. Сценографи. Хормайстори. 1890-2005. – С.: Институт за изкуствознание, БАН, 2008, 816 с. 2 Бикс-Дякова, Розалия. Михаил Попов. Народен артист. С.: Наука и изкуство 1959, 40 с.; Бикс, Розалия. Български оперен театър до 1944. Материали и наблюдения. С.: Музика, 1976, 352 с.; Бикс, Розалия. Дванайсетте отминали. Нататък? Международен конкурс за млади оперни певци. С.: 2001, 128 с.; Бикс, Розалия. На опера в Стара София. С.: , 2000, 242 с.; Бикс, Розалия. Николай Гяуров в големия театър на идеите. С.: Музика, 1985, 275 с. 3 Бикс, Розалия. Български оперен театър 1944-1980 г. Наблюдения и материали. С.: Музика, 1985, 348 с.; Бикс, Розалия. Оперният театър на Димитър Димитров. Ст. Загора, 2001, 184 с.; Бикс, Розалия. Богдана Попова – хормайстор. Ст. Загора, 2004, 96 с.; Бикс, Розалия. Фестивалът и неговото златно време. 40 години Фестивал на оперното и балетното изкуство в Стара Загора. Ст. Загора, 2009, 112 с. 4 Книгите на Александър Абаджиев (Абаджиев, Александър. Елена Николай. С.: Изток-Запад, 2011, 120 с.; Абаджиев, Александър. Михаил Иванович Глинка. 1804-1857. С.: ЦК на ДКМС, 1966, 35 с.; Абаджиев, Александър. Модест Павлович Мусоргски. С.: ЦН на ДКМС, 1967, 45 с.; Абаджиев, Александър. Неповторимата проф. Лилия Гюлева. С.: изд. авт., 2003, 56 с.; Абаджиев, Александър. Никола Гюзелев. С.: Музика, 1979, 95 с.; Абаджиев, Александър. Никола Гюзелев. С.: Музика, 1988, 168 с.; Абаджиев, Александър. Николай Гяуров. С.: Гея либус, 1996, 144 с.; Абаджиев, Александър. Оперните звезди на България. С.: Изток-Запад, 2008, 204 с.) са посветени на известни български певци, но сред тях не са солистите от Стара Загора.

 

на оперния театър, който ги е създал. Те рядко напускат пределите на България и навярно и поради тази причина са извън обсега на досегашните изследвания.

Съществуват и мемоарни издания5, където присъствието на Старозагорска опера е видимо, но не изчерпва темата за солистите и техния принос в репертоара на оперния театър.

Основополагащ за историята на Старозагорска опера е очеркът на Никола Драганов6, завършващ с одържавяването й (1.4.1946), а за последващите събития сведенията са откъслечни.

С цел да се открият и свържат липсващите звена, в настоящето изследване вниманието е съсредоточено главно върху втората част от историята на Старозагорската опера – след одържавяването, където изследванията са по-малко и не са систематизирани.

За сметка на това на Старозагорска опера и на провеждания в града Фестивал на оперното и балетното изкуство (ФОБИ) са посветени стотици статии и рецензии. Те проследяват предимно режисьорските и диригентските решения и постижения в спектаклите, но често отразяват и солистични изяви, сполуки, неудачи. Събирането, подредбата и систематизирането на подобен огромен масив от отзиви само по себе си представлява предизвикателство - от една страна намирането на верния ракурс, а и подход, който да не позволи изследването да се превърне в поредица от цитирани възторжени оценки. От друга страна желанието за максимална изчерпателност не бива да прерасне в многообразие, което „да удави“ и автор, и читатели.

Ролята на солистите в изграждането на облика на един оперен театър изисква продължително издирване, подредба и компютризиране на документи от наличните театрални архиви и би било особено полезно както за опазване на все още оцелели документи, така и за съхраняване и отдаване заслужена почит към творците, съградили устоите на Старозагорската опера.

Целта на дисертационния труд е да запълни празнотите в знанията за солистите-певци в най-стария извънстоличен оперен театър - Старозагорския. Но тъй като освен постоянния изпълнителски състав, в Стара Загора гастролират и солисти-певци от цялата страна, и от чужбина, то и по-дългосрочната цел на настоящето изследване е да осмисли ролята на изпълнителите-певци в изграждането на оперния репертоар в Стара Загора и в контекста на Българския оперен театър.

Задачите, които изследването си поставя, са: - да популяризира имената и постиженията на протагонистите на Старозагорска

опера; - получаване достоверна картина за облика и пътя на солистичните състави в

професионалния музикален театър на Стара Загора; - очертаване приноса на солистичния състав за облика на Старозагорската опера; - очертаване приноса на гост-солистите за изграждане на Старозагорска опера и

репертоара й.

Хронологичните рамки на изследването са свързани с важни за Старозагорската опера събития. Началото е през 1925, когато Музикалното дружество „Кавал“, предшественик на Старозагорска опера, изнася първия цялостен оперен спектакъл „Гергана”. Централен за изследването е периодът от одържавяването през 1946 до 5 Баталов, Георги. Поява и развитие на музикалното дело в Стара Загора. Стара Загора, 1995, 56 с.; Баталова, Росица. Автобиографични разкази. София, издателска къща Христо Ботев, 1995, 416 с.; Баталова, Росица. Автобиографични разкази – второ издание. София, издателство Захарий Стоянов, 2007, 432 с.; Баталова, Росица. Спомени за хора и събития. София, издателска къща Христо Ботев, 1997, 160 с.; Баталова, Росица. Спомени за хора и събития – второ издание. София, издателство Захарий Стоянов, 2009, 192 с.; Баталова, Росица. Размисли и спомени за диригентското изкуство. София, издателство Захарий Стоянов, 2000, 160 с. 6 Драганов, Никола. – Оперното дело в Стара Загора. „Наука и изкуство”, София, 1970

 

опожаряването на сградата през 1991. С отворен финал остават следващите близо две десетилетия, когато Операта е лишена от собствена сграда и е принудена да прекроява продукцията си като се съобразява с малките и неудобни сцени на Дома на железничаря и на Стария театър. Този последен почти четвърт век от историята на Старозагорската опера ще бъде анализиран допълнително в следващи мои изследвания. Тук е набелязан дотолкова, доколкото повлиява върху ролята и приноса на солистичните състави в изграждането на облика на Старозагорската опера.

Сложността на изследването се дължи и на простичкия факт, че първо трябва да се проследи институционализирането на театъра, да се анализират административните, кадровите и техническите проблеми, да се обсъдят репертоара и постановъчните концепции, за да се стигне до солистите, дали облика на героите от едно или друго произведение.

Затова, за да се стигне до ролята и приноса на изпълнителите-певци, анализът се провежда в три направления:

• в контекста на изгражданите институционални структури на оперния театър в Стара Загора;

• в контекста на постановъчните екипи и предпочитания репертоар, повлияли върху солистичния състав на операта;

• в контекста на изпълнителите-певци, повлияли върху подбора на репертоар. Това предопределя и структурата на изследването - три раздела, увод и

заключение. Първи раздел – ИНСТИТУЦИОНАЛИЗАЦИЯТА НА СТАРОЗАГОРСКА

ОПЕРА – е посветен на институционалното изграждане на оперния театър в Стара Загора – появата на първата цялостно изиграна опера „Гергана“, одържавяването – 1 април 1946 г., последвалото израстване на оперния театър.

Доколкото началото е подробно осветлено в трудовете на проф. Розалия Бикс и в „Очерк”-а на Никола Драганов, то в настоящия текст само се маркират някои важни за историята събития. Вниманието е насочено главно върху втория етап – одържавяването на оперната трупа.

В отличие от първия период (1925-1946), когато общо събрание избира ръководителите – председател, секретар, касиер, контролна комисия; на общи събрания се отчитат резултатите, търсят се оптимални решения на проблемите, съгласуват се бъдещи насоки в дейността, през следващия период (след 1944) новосформираният Отечественофронтовски комитет (както и във всички други организации и институти) изцяло поема ръководството на трупата.

В изложение до Министъра на пропагандата и копия до регентите на България, Министър-председателя, министрите на финансите, на просветата, на социалните грижи, Отечественофронтовският комитет (ОФК) моли преобразуването на Старозагорската в клон на Софийската опера.

На 1 април 1946 – след двадесет и една годишно съществуване, повече от 1000 осъществени представления на 12 оперни заглавия (в 18 постановки) от 9 композитори, пред повече от 400 000 зрители – министър Димо Казасов подписва заповедта за одържавяването на Старозагорската опера. Със заповедта за одържавяване трупата придобива съвсем нов социален статус. Променят се организацията на трупата, подбора на репертоар, артистичните звена, творческите търсения, реализациите. В действителност актът на одържавяването коренно променя всичко.

Така дълго мечтаното и най-после получено признание донася и ред проблеми. Операта няма собствена сграда, спектакли се изнасят в салона на Дружество

„Театър” като същата сцена се използва от Драматичния театър и от читалищното кино.

 

През 1944 Операта има само четирима солисти: Добринка Влахова, Тоско Илиев, Михаил Янков и Стойко Диков. Останалите роли се изпълняват от по-изявени хористи. Хорът наброява 30 души, оркестърът – 26. Почти всички оперни членове работят на други места – адвокати, лекари, учители, чиновници, домакини.

През сезон 1946/1947 в Операта работят 10 души ръководен персонал, 67 артисти, 18 души технически персонал и 8 – административен. Отначало много от оперните деятели не се осмеляват да напуснат досегашните си служби и да превърнат хобито в професия. От друга страна, при оформянето на щата, членове на БРП (к) настояват някои артисти да не бъдат назначени, защото ги намират „неподходящи в идейно отно-шение”. ОФ правителството със завземането на властта е започнало повсеместно „прочистване” от „вражески и противонародни елементи”. Поел директорския пост, Тоско Илиев полага големи усилия да убеди партийните членове - предимно технически и обслужващ персонал, че за да върви добре работата, е необходимо соловият състав и хорът да са правилно конструирани, а подготвени кадри, при това споделящи левите идеи, не се намират.7 Тоско Илиев неведнъж отбива подобни атаки – било вътре в Операта, било пред висшестоящи инстанции. Трябва да защитава и избора на заглавия - световно признати и утвърдени шедьоври са подложени на политическа дисекция и се нуждаят от приемлива идеологическа обосновка и защита. В същото време на Операта се възлагат поръчения в идеологическо и пропагандно направление, поставят се искания за приобщаване на народните маси към изкуството, за даване път на нови млади сили, произлезли от средите на народа – „всички, които са показали известна дарба, да се подтикнат към изкуство”.8

Първичната партийна организация (ППО) настоява всеки въпрос да се разглежда първо на партийно събрание и след това от художествения съвет, държи на единоначалието, проявява голяма бдителност, следи всички изказвания и постъпки, с цел да не се допуснат вражески елементи в колективите, което напълно оганичава подбора на директора относно репертоара, изпълнителските и постановъчните състави.

Изтощен от безсмислени разпри, несъстоятелни критики и нескончаеми оправдания срещу безпочвени обвинения, Тоско Илиев подава оставка през лятото на 1952. От 1.9.1954 г. за директор е назначен Михаил Янков, за зам.-директор – Любомир Пиперов. Появява се тенденция на отлагане на премиери, броят на представленията от 175 през 1952/1953 спада до 140 през 1954/1955, и 139 за 1955/1956.

В няколко поредни събрания ППО търси причините за настъпилата криза в театъра. Критиките са към ръководството, към диригентите, към режисьорите, солистите… Правят се и няколко смени на ръководството – директор за 2 сезона е Георги Стоянов, а след него – Николай Николов. Решаваща е намесата на партийните секретари за привличането на хонорар на още един диригент и един режисьор – Руслан Райчев и Бохос Афеян. Предприетите промени слагат начало на стабилизация. Истинският възход на Старозагорска опера настъпва с утвърждаването на творческия тандем - Димитър Димитров (диригент и директор), Георги Петров (режисьор), Петър Русков (художник), Богдана Попова (хормайстор).

Димитър Димитров застава в основата на преобразуванията – и репертоарни, и кадрови, и изпълнителски, и организационни. Солистичният състав се попълва с разностранни ярки певци – и като гласови данни, и като актьорски натюрел. Репертоарното обновление се търси по линия на системно добавяне на българска творба плюс осъвременяване на репертоара, разчупване на репертоарния шаблон, нова изпълнителска култура.

7 Димитрова, Светла - Културните институции в Стара Загора (1944 – края на 50-те години на XX век). Дисертация, Великотърновски университет „Св.Св.Кирил и Методий”, 2004, с. 110 8 ТДДА - Стара Загора, ф. 91 К, оп. 2, а.е. 1, л. 65, Цит. по С. Димитрова, с. 107-108

 

Новата модерна сграда, открита на 12 ноември 1971 г., изиграва решаваща роля за израстването на хора, оркестъра и за попълването на солистичния състав с нови артисти. Репертоарът продължава да се характеризира с разнообразни творби, с равновесие между различни национални школи, епохи. Мащабите на новата сцена провокират и ново мислене, нова естетика. Това е и най-успешният период от развитието на театъра.

В края на ХХ век три значими събития повлияват развитието на Старозагорската опера. И трите – трагични за историята й. Първо – настъпилият смут и хаос в стопанския и културния живот на държавата след 10 ноември 1989 г. довежда до рязък спад в количеството играни представления – от 134 за сезон 1988/1989 на 105 за 1989/1990, оформя се низходяща тенденция. Намалява и количеството премиери за сезон. А то влияе негативно и върху изпълнителския състав.

Второто е опожаряването на специално построената сграда. Пожарът в нощта на 4 срещу 5 октомври 1991 лишава Старозагорската опера от собствен дом. ... чак до 2010!

Като трагично за Старозагорска опера се възприема и оттеглянето на диригента Димитър Димитров. Прекъсва се системно изгражданото разнообразие на репертоара. Нарушава се балансът между отделните заглавия, между потенциала на солистите-певци. Значително по-кратък става животът на постановките, зачестяват възстановките, гръмко афиширани като премиери.

И... все пак. Oстанала отново единствена извънстолична опера (част от провинциалните оперни театри са трансформирани в ОФД, други са затрити), Старозагорска опера успя да се запази в тези тежки за културата времена, успя да просъществува. Макар и в променен мащаб, оцеля и другата рожба на Димитър Димитров – ФОБИ.

След поредицата от несполуки – с финансирането, сградния фонд, творческите екипи, отнемане възможността за изнасяне на спектакли на Античния форум, Старозагорската опера бавно и мъчително се възстановява.

Във втория раздел – РЕПЕРТОАРЪТ – през призмата на изгражданите от

изпълнители-певци роли, се анализират най-играни оперни заглавия в Стара Загора. Те са групирани по национален белег и предпочитани автори: италиански репертоар, руски репертоар, български репертоар.

Сред италианския репертоар най-застъпени са творбите на Верди и класическите заглавия на Пучини. Причината се открива в чудесните белкантови певци – еталон за Старозагорската опера през десетилетията.

Поставени са 14 произведения на Верди, с 53 премиери и около 1500 спектакъла (само в България) или 17,5% от общия брой спектакли. В Старозагорска опера е реализирана българската премиера на „Набуко” през 1967. Изпреварили времето си, но получили силна защита са „Силата на съдбата” и „Симоне Боканегра”. Вердиевите творби и герои са мерило за творческата зрелост и протагонистите на

трупата. Особено ярки, паметни постижения през годините, направили старозагорските певци желани и по други сцени в страната, че и зад граница, са Алфред и Манрико на Тоско Илиев; Алфред, Манрико и Херцога на Златко Григоров и Миньо Минев; Манрико на Георги Белев и Михаил Мартинов; Херцога на Стефан Въжаров; Филип II и Фиеско на Георги Енев; Филип II, Спарафучиле, Захариа и Банко на Ал. Марулев; Риголето, граф ди Луна и Жермон на Стойко Диков и прекия му приемник в баритоновия репертоар Дамян Низамов; Жермон и Поза на Георги Динев, Спарафучиле на Павел Манолов; Амонасро и Поза на Борислав Дойчев; Аида на Евдокия Здравкова, Офелия Христова и Елена Баръмова; Виолета на Елисавета Йовович, Надя Харитонова, Рене Йорданова; Амелия („Бал с маски”) на Илинка Григорова; Азучена на Мария

 

Димитрова и Стефка Минева; Джилда на Люси Захариева, Стефка Христова, Бистра Константинова, Светлана Донева; Леонора и Абигаил на Лиляна Цанкова и Офелия Христова; Леонора („Трубадур”) на Ст. Кавалджиева и Евдокия Здравкова; Амелия Грималди на Цв. Томова, Фенена на Петя Балджиева; Набуко на Денчо Белев и Дамян Низамов; Ернани на Симеон Симеонов и Дон Карлос на Мартин Илиев; Макбет на Стоян Иванов и Мартин Илиев; Леди Макбет на Елена Баръмова. Във вердиевия репертоар често гостуват български и чужди изпълнители, обогатяват представите за интерпретираните образи и у съставите, и у публиката. В празници се превръщат спектаклите с гастроли на световноизвестните ни знаменитости от ранга на Тодор Мазаров, Милкана Николова, Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Светлана Котленко, Стоян Попов и др.

В рамките на ФОБИ чест гост са постановки на други театри, внасящи разнообразие в афиша, в ракурса на прочита, в естетиката на интерпретираното произведение и изпълнителския маниер. Отделни сцени, арии, дуети, хорове, а и цели действия присъстват в концертните изяви.

 

 

„Тоска“ е първата Пучиниева партитура, към която през 1937 г. се обръща Старозагорската общинска опера. Естествено е тази първа среща с Пучини да е белязана с печата на художествения компромис: оркестърът се състои от 22 души, от които 11 са попълнение от военния духов оркестър. Диригент е капелмайсторът Петър Спиридонов, а декорите са проектирани от д-р Бучински.9 Респектира единствено името на Стефан Македонски, поканен за режисьор. Компромисна е била и първата Тоска в изпълнение на колоратурния сопран Тинка Тихова.

С „Тоска” са свързани имената на Катя Спиридонова (първа внесла драматичните измерения на образа), Рене Йорданова и Йовка Бунарджиева, Лиляна Цанкова и Лиляна Златева, Косена Кирова и Олга Шумналиева, Евдокия Здравкова и Офелия Христова. Художническата престилка на Марио Каварадоси носят Тоско Илиев и Димитър Божков, Златко Григоров и Борис Христов, Георги Белев и Стефан Въжаров, Миньо Минев и Михаил Мартинов, Атанас Шопов и Симеон Симеонов. Барон Скарпия, представен за първи път от Тихомир Тихов, баритон, чийто път продължава на сцената на Виенска опера, впоследствие добива плът и кръв в изпълнението на Стойко Диков, Георги Динев, Борислав Дойчев, Денчо Белев, Мартин Илиев и др. „Тоска” е сред творбите, с паметни реализации и от ред гастрольори: Надя Тодорова, Пенка Коева и Райна Кошерска (от Пловд. опера), Милкана Николова, Маргарита Радулова и Галина Савова (от СНО), Кунка Кузманова и Мария Бохачек (от Русенска опера), множество чуждестранни изпълнителки на титулната роля; като Каварадоси гостуват Тодор Костов (от Варненска опера), Светослав Рамаданов, Николай Николов и Димитър Дамянов (СНО), Рали Ралев, Любен Влахов и Владимир Тодоров (от Пловдивска опера), Тодор Бонев и Николай Здравков (от Русенска опера). Незабравим и ярък спомен оставя изпълнението на Стоян Попов – чест гост на старозагорци, също Анастас Анастасов, Кирил Кръстев, Никола Смочевски. Изпълнителите добавят свои щрихи, дообогатяват представата за образите на героите.

Постановки на „Тоска” в Старозагорска опера

Премиера

Ди-ригент Режисьор Сценограф Художн.

костюми Хор-

майстор Живот на постановката

Бр. представления:

18 дек. 1937

П. Спири-донов

Ст. Маке-донски

Д-р Бучински Б. Фет-

ваджиев Няма намерени данни

19 май 1945

Ромео Райчев

Ст. Маке-донски

Петър Русков

Петър Русков

Б. Фет-ваджиев

1944/1945 до 1951/1952 х+х+х+х+х+х+х+6

4 дек. 1954

Илия Илиев

Ст. Маке-донски, Г. Петров

Петър Русков

Петър Русков

Иван Димов

1954/1955 до 1958/1959 12+7+6+2+6=33

6 юли 1965

Димитър Димитров

Стоян Велев

Петър Русков

Петър Русков

Богдана Попова

1964/1965 до 1974/1975 2+28+6+2+0+8+7+5+2+8+6=74

8 юли 1977

Димитър Димитров

Румен Нейков

Мария Диманова

Мария Диманова

Б.Попова, Ем.Мине

в

1976/1977 до 1982/1983 1+11+5+2+3+4+1=27

7 апр. 1984

Димитър Димитров

Румен Нейков

Петър Русков

Петър Русков

Богдана Попова

1983/1984 до 1995/96 5+2+4+4+0+1+2+0+5+4+2+3+1=33

1 юли 1998

Недялко Недялко

Нина Найденова

Радостин Чомаков

Радостин Чомаков

Емил Минев

9 Въпреки многократни опити, нищо по-конкретно не е открито за този художник - д-р Бучински.

 

Солистични състави в „Тоска”

Дата Тоска Каварадоси Скарпия Анжелоти

18 дек. 1937

Тинка Тихова Тоско Илиев Тихомир Тихов Стефан Каличев

19 май 1945

Й. Бунарджиева Димитър Божков Стойко Диков Михаил Янков

Рене Йорданова Тоско Илиев Господин Петков Катя Спиридонова Златко Григоров Косена Кирова Олга Шумналиева 4 дек. 1954

Ася Добруджалиева з.а. Борис Христов Стойко Диков Руси Белчев

Вера Въжарова Златко Григоров Господин Петков Георги Белев 6 юли 1965

Лиляна Цанкова Стефан Въжаров Господин Петков Васил Станишев

Лиляна Златева Миньо Минев Георги Динев Николай Стоилов Ст. Кавалджиева Михаил Мартинов Евд. Здравкова 8 юли 1977

Евд. Здравкова Михаил Мартинов Георги Динев Васил Станишев

Мария Дамянова Атанас Шопов Денчо Белев Гени Таушанов 7 апр. 1984

Евд. Здравкова гости Денчо Белев Васил Станишев

Симеон Симеонов Борислав Дойчев Костадин Чамов

За първи път старозагорската публика се среща с „Мадам Бътерфлай“ през 1942 г. В ролята на Чо-чо сан прави своя дебют Добринка Влахова. Артистката, завършила МА, специализирала при Христина Морфова, показва високи певчески и артистични качества.

В течение на годините „Мадам Бътерфлай“ е поставяна 7 пъти. Трайни спомени и собствени щрихи към образа на гейшата добавят голямата интерпретаторка на Чо-чо сан Елисавета Йовович, незабравимата Рене Йорданова, Милкана Николова, Лиляна Цанкова, Ганка Димова, Мария Клинчева; вярната Сузуки, интерпретирана за първи път на старозагорска сцена от Сия Михайлова, впоследствие претворяват Динка Хаджоолу, Мария Димитрова, Правда Янкова, Стефка Минева, Тоня Петрова, Петя Балджиева, а в новото хилядолетие – Даниела Дякова; незабравим Пинкертон е Тоско Илиев, следван от Борис Христов, Златко Григоров, Стефан Въжаров, Миньо Минев, Атанас Шопов, Петър Йосифов, Симеон Симеонов. Той е и първата тенорова партия на Мартин Илиев, който преди това се изявява в баритоновия репертоар.

В „Мадам Бътерфлай“ гостуват множество отлични протагонисти: Пенка Маринова и Катя Попова, Мария Корели, Анна Томова-Синтова, Галя Йончева, както и редица певици от други страни. Николай Здравков от Русенска опера, Георги Хинчев, Тодор Тодоров, Здравко Гаджев и Румен Дойков от СНО, солисти от Бургас, Пловдив, Варна и др. страни представят американския морски офицер Пинкертон.

 

Постановки на „Мадам Бътерфлай” в Старозагорска опера

Премиера

Ди-ригент Режисьор Сцено-

граф Художн. костюми

Хор-майстор

Живот на постановката Бр. представления:

21 март 1942

Димитър Христов

Димитър Христов

Д-р Бу-чински

- - Няма намерени данни

3 ноем. 1945

Ромео Райчев

Драган Кърджиев

Петър Русков

Петър Русков

Няма намерени данни

12 ноем. 1953

Илия Илиев

Драган Кърджиев

Петър Русков

Петър Русков

Илия Илиев

1953/1954 до 1957/1958) Бр. представления: 22+9+9+3+1 = 44

19 ян. 1963

Димитър Димитров

Михаил Хаджимишев

Петър Русков

Ани Хад-жимишева

Иван Димов

1962/1963 до 1975/1976 13+12+6+4+8+9+1+4+10+13+9+6+6+1 = 102

22 ян. 1977

Димитър Димитров

М. Хаджими-шев, Възст.: Калин Гочев

Петър Русков

Мария Диманова

Б. Попова, Ем. Минев

1976/1977 до 1985/1986 Бр. представления:

9+6+6+2+1+4+0+7+6+11 = 52 1 окт. 1991

Божидар Бонев

Стефан Трифонов

М.Трен-дафилова

М.Трен-дафилова

Б. Попова, Пл. Генов

1991/1992 до 1998/1999 Бр. представления:

11+3+3+2+3+2+2+1 = 27 26 апр. 2004

Божидар Бонев

Нина Найденова

Борис Стойнов

Цв. Петкова-Стойнова

Б. Попова, М. Станев

Пластика: Боряна Сечанова

Руски репертоар. „В изпълнение на даденото пред другаря Вълко Червенков обещание – да повишава непрекъснато своята квалификация”,10 колективът поставя „Евгений Онегин” – май 1952 г. Постановката се играе 6 сезона и има 56 представления. Общо „Онегин” е най-изпълняваната руска опера в Стара Загора. Поставяна 3 пъти, съответно с по 56, 47 и 11 представления, успехът й се дължи и на добрата актьорска защита.

Истински успех за театъра е появата на съвременните опери – „Стършел” и „Храбрият войник Швейк” от Антонио Спадавекия,, „Повест за истинския човек” на Сергей Прокофиев.

„Стършел”, премиера за България, е представен на Третия национален преглед на оперните театри (1962, София) и донася признание на създателите си. Особено впечатляващо е постижението на Георги Енев като Кардинал Монтанели, образ, съизмерим със създадения от Николай Симонов в съветската екранизация на романа. В „Стършел” изгрява и звездата на Милкана Николова. Удовлетворен, композиторът предоставя на старозагорци и друго свое произведение – „Храбрият войник Швейк”. Операта по романа на Хашек е особено полезна за артистичния състав от гледна точка на сценично обиграване и зрелищна характерност на образите. Две десетилетия по-късно е реализирана още една премиера за България – „Вълшебната лампа на Аладин”.

„Кола Брюньон” на Дмитрий Кабалевски с гост-постановчиците Александър Петров, Вячеслав Окунев и Ирина Пресс, освен премиера за България и единствена постановка в страната, е своеобразен връх в развитието на театъра, надхвърлящ регионалната значимост. Борислав Дойчев в ролята на Кола Брюньон критикът нарича „майстор Дойчев”. В това произведение одобрението на критиците печелят почти всички участници – Стефка Минева, Тоня Петрова, Мария Клинчева, Георги Енев, Васил Станишев, Никола Кутин, хорът.

В Стара Загора са реализирани общо 24 премиери на 19 произведения от 14 руски и съветски композитори.

За съжаление след 1989 руските творби са изключителна рядкост в афиша на Старозагорска опера. Затрита е още една традиция. 10 Мечев, Ив. – Операта „Евгений Онегин” на Старозагорската сцена. Септември №20, 24 май 1952 (4210)

 

Руски и съветски опери и оперети по хронология на появяването им в репертоара

Премиера Заглавие Автор В афиша през сезон Брой спектакли 08.06.1946 „Русалка” Ал. С. Даргомижски 1946- - 29.04.1951 „Взаимна любов” оперета от С. Кац 1950/1951 до 1953/1954 Х +17+4+13 20.05.1952 „Евгений Онегин” П. И. Чайковски 1951/1952 до 1956/1957 11+20+8+7+3+7 = 56 11.12.1952 „Волният вятър” оперета от Дунаевски 1952/1953 до 1954/1955 34+0+9 = 43 14.06.1953 „Княз Игор” Александър Бородин 1952/1953 до 1954/1955 6+11+4 = 21 28.03.1954 „Вълкът и 7-те козлета” опера за деца от Kовал 1953/1954 до 1954/1955 11+3 = 14 24.06.1954 „Царска годеница” Н. Римски-Корсаков 1953/1954 до 1955/1956 2+8+1 = 11 29.12.1954 „Аршин Мал Алан” оперета от Хаджибеков 1954/1955 до 1960/1961 23+45+12+0+0+2+10 = 92 02.06.1960 „Стършел” Ант. Спадавекия 1959/1960 до 1961/1962 5+9+5 = 19 12.06.1962 „Алеко” Сергей Рахманинов 1961/1962 до 1962/1963 4+11 = 15 27.02.1964 „Храбрият войник Швейк” Ант. Спадавекия 1963/1964 7 04.02.1965 „Евгений Онегин” П. И. Чайковски 1964/1965 до 1971/1972 18+10+0+4+0+6+7+2 = 47 21.01.1967 „Йоланта” П. И. Чайковски 1966/1967 до 1968/1969 30+7+2 = 39 11.10.1967 „Повест за истинския човек” Сергей Прокофиев 1967/1968 до 1968/1969 13+5 = 18 08.02.1970 „Целувката на Чанита” оперета от Милютин 1969/1970 до 1970/1971 19+19 = 38 22.11.1973 „Евгений Онегин” П. И. Чайковски 1973/1974 до 1975/1976 8+2+1 = 11 11.06.1977 „Кола Брюньон” Дмитрий Кабалевски 1976/1977 до 1977/1978 4+7 = 11 08.03.1979 „Княз Игор” Александър Бородин 1978/1979 до 1979/1980 7+2 = 9 19.11.1980 „Царска годеница” Н. Римски-Корсаков 1980/1981 9 09.02.1984 „Вълшебната лампа на Аладин” Антонио Спадавекия 1983/1984 до 1984/1985 22+16 = 38 10.10.1985 „Борис Годунов” Модест Мусоргски 1985/1986 до 1987/1988 11+3+1 = 15 06.11.1990 „Лелята на Чарли” мюзикъл от Фелцман 1990/1991 20 03.12.1991 „Борис Годунов” Модест Мусоргски 1991/1992 1 05.11.2008 „Аз съм Ваш’та леля” мюзикъл от Фелцман 2008/2009 до 2009/2010 11+5 = 16

Български репертоар. От 1925 до 2005 общият брой постановки на български творби в Старозагорска

опера е 48. Изразено в процент към всички постановки (277), това са 17,33%. В реализацията сериозно са ангажирани всички артисти, а някои успяват да постигнат превъплъщения в образите на героите си, желани и представяни и по другите сцени на България. Освен множество единствени изпълнения на редица произведения, Старозагорска опера е инициатор за създаване и на нови музикално-сценични творби.

С „Гергана” започва историята на Старозагорската опера. Многократно подновявана, творбата се играе почти непрекъснато в първия период (до 1946 г.) и е „пробен камък” за не един от водещите солисти дори след одържавяване на трупата. В ролята на Никола са дебютите на известните протагонисти Тоско Илиев и Миньо Минев.

Следват „Биляна”, „Цвета”, „Луд гидия”, „Албена”, „Индже войвода”, „Юла”, „Момчил”, „Майстори”, „Емигрантът”.

„Добрият човек от Сечуан” е произведение ново, различно и като драматургия, и като взаимоотношение музика-слово; то е видим, качествен скок в развитието и художествените достижения на старозагорци. Големият брой действащи лица и двойните състави дават възможност на максимален брой изпълнители да изкачат още едно стъпало в професионалното си развитие и усъвършенстване.

Играят се и детската опера „Пепеляшка” от Найден Геров, и балетът „Кърджалии“ от Иван Димов, мюзикълът „Службогонци” от Парашев Хаджиев, операта-оратория „Завръщане при началото” на Ал. Йосифов, музикалната приказка „Златната птица” от Марин Големинов, „Тракийските идоли” на същия автор.

Най-запомнящи се като че ли остават героичните опери - „Момчил” от Л. Пипков, с която тържествено се открива новопостроената оперна сграда, следвана от „Цар Калоян” на П. Владигеров, „Ивайло” от М. Големинов, „Хан Крум Ювиги“ на Ал. Йосифов.

 

Според рецензентите старозагорската постановка на „Цар Калоян” е най-високото сценично постижение на творбата. А старозагорската реализация на „Янините девет братя” е окачествена като събитие в българския музикален театър.

Постановки на български заглавия

Дата Заглавие Диригент Режисьор Художник Хормайстор Хореограф

1 юли 1925 „Гергана” Ат. Ковачев Мара Шопова Хр. Костакиев Златан Станчев Й.Стоилов 30 ноем. 1940 „Гергана” Дим. Христов Дим. Христов Дим. Караджов Златан Станчев - 13 февр. 1943 „Биляна” Й. Йосифов Илия Арнаудов Дим. Караджов Златан Станчев К. Абаджиева 27 ноем. 1947 „Гергана” Б. Фетваджиев Тоско Илиев Петър Русков _ А. Воробьова 20 май 1959 „Кърджалии” Дим. Димитров _ Петър Русков Т. Стойчева 10 окт. 1959 „Цвета” Св. Христов Ем. Бошнаков Петър Русков Иван Димов Т. Стойчева 8 дек. 1960 „Луд гидия” Любен Пинтев Георги Петров Петър Русков Иван Димов Иван Тодоров

14 ноем. 1961 „Имало едно време”

Недялко Недялков

Петър Щърбанов Петър Русков Иван Димов Теодорина

Стойчева

7 окт. 1962 „Българи от старо време” Иван Димов Коста Райнов П. Русков и

Евг.Ващенко Иван Димов Димитър Буюклиев

10 ноем. 1963 „Албена” Дим. Димитров Георги Петров Петър Русков Иван Димов _ 30 март 1966 „Пепеляшка” Веселин Ненов Стоян Велев Милка Начева _ Асен Манолов

9 март 1967 „Нестинарка” Веселин Ненов _ Нева и Никола Тузсузови _ Нина Ки-

раджиева 9 окт. 1969 „Индже войвода” Веселин Ненов Стоян Велев Иван Йорданов Б. Попова Дим. Ценов

5 ноем. 1969 „Юла” Дим. Димитров Георги Петров Петър Русков Б. Попова _ 12 ноем. 1971

„Момчил” Дим. Димитров Георги Петров П. Русков, М. Трендафилова Б. Попова Ат. Атанасов

24 юни 1972

„Добрият човек от Сечуан” Дим. Димитров Леон Даниел Арх. А. Ахря-

нов, Е. Тодорова Б. Попова _

1 март 1973 „Майстори” А. Маргаритов Авр.Георгиев Н. Николов _ _ 23 май 1974 „Службогонци” Веселин Ненов Р. Цветков Петър Русков Б. Попова Неделчо Изов

1 март 1975 „Цар Калоян” Ромео Райчев Георги Петров П. Русков, М. Трендафилова Б. Попова П. Луканов

1 юли 1975 „Гергана” Дим. Димитров Георги Петров Петър Русков Б. Попова Неделчо Изов

20 март 1976 „Завръщане при началото Божидар Бонев Георги Петров Петър Русков Б. Попова _

3 юли 1976 „Легенда за Батак” Г. Димитров _ Петър Русков Б. Попова _

18 ноем. 1976 „Емигрантът” Иван Димов Георги Петров Петър Русков Б. Попова, Ем. Минев _

21 ноем. 1977 „Ивайло” Дим. Димитров Георги Петров Петър Русков Б. Попова, Ем. Минев П. Луканов

24 ноем. 1978 „Янините девет братя” Дим. Димитров Румен Нейков Иван Йорданов Б. Попова,

Ем. Минев _

7 юли 1979 „Златната птица” Веселин Ненов Георги Петров Петър Русков _ П. Луканов

24 дек. 1980 „Вълкът и седемте козлета” Емил Минев Румен Нейков М. Диманова _ Сн. Дескова

18 ноем. 1981 „Тракийски идоли” Дим. Димитров Георги Петров П. Русков, М.

Трендафилова Б. Попова Асен Гавраилов

18 ноем. 1982

„Чудните приключения на Тошко

Африкански”

Дим. Димитров Георги Петров Ив. Йорданов, М. Диманова

Б. Попова, Ст. Желязкова

Асен Гавраилов

5 февр. 1983 „Нощта срещу Еньовден” _ _ Мария

Трендафилова _ М. Арнаудова

19 ноем. 1983

„Хан Крум Ювиги” Дим. Димитров Георги Петров Ив. Йорданов,

Н.Николов Б. Попова,

Пламен Генов М. Арнаудова

25 ноем. 1985 „Робинзон Крузо”

Дим. Димитров Кр.Къшев Георги Петров Иван Йорданов Пл. Генов Анелия Янева

16 май 1987 „Българи от старо време” Кр.Къшев Георги Петров Любомир

Цакев Пл. Генов Венелин Кръстев

 

14 ян. 1988 „Вълкът и седемте козлета” Кр.Къшев Георги Петров Крум Тонев _ Снежана

Дескова

8 юли 1988 „Мисия до Драч” _ _ _ _ _

19 ноем. 1988 „Патиланци” Божидар Бонев К. Херман Крум Тонев _ _ 1 юни 1990

„Веселите музиканти” Кр.Къшев К. Херман Св.Кокалов и

Петя Стойкова _ Михаил Мотовилов

31 март 1995 „Макс и Мориц” Кр.Къшев Ог. Драганов Ат. Велянов и

Таня Запрянова _ Алида Бонева

7 май 1997

„Чудните приключения на

Пинокио” Божидар Бонев Н. Найденова Р. Чомаков и

Ем.Михайлов _ Алида Бонева

22 май 1997 „Гергана” Кр. Къшев Румен Нейков Ем. Михайлов Ем. Минев П.Филипова

19 март 1999

„Чудните приключения на

Тошко Африкански”

Божидар Бонев Георги Петров Петър Русков, Борис Стойнов _ Пенка

Филипова

16 март 2000 „Вълкът и седемте козлета” Божидар Бонев Нина

Найденова Радостин и Бояна Чомакови _ Алида Бонева

8 май 2000 „Луд гидия” Божидар Бонев Н. Найденова Борис Стойнов Ем. Минев, Мл. Станев

Хикмет Мехмедов

12 март 2001 „Д-р Охболи” Божидар Бонев Н. Найденова Р. Чомаков _ П. Филипова

27 ноем. 2001 „Ян Бибиян” _ _ Радостин и Бояна Чомакови _ П. Филипова

15 октом. 2003

„Американски уикенд”

Б. Бонев, Кр. Къшев Росица Костова Димо и Лили

Костадинови _ П. Филипова

29 март 2005 „Патиланци” Младен Станев Стефан Донев Димо и Лили Костадинови _ Алида Бонева

20 септ. 2005 „Нестинарка” _ _ Иван Савов _ П. Луканов

Отношение на българските заглавия към общия брой поддържани заглавия за сезона и техните представления

01020304050607080

1951/19

52

1954/1

955

1957/19

58

1960/19

61

1963/1

964

1966/

1967

1969/19

70

1972/1

973

1975/19

76

1978/19

79

1981/1

982

1984/19

85

1987

/1988

1990

/1991

1993/19

94

1996

/1997

1999

/2000

2002/2

003

2005

/2006

2008

/2009

% български заглавия за сезон % представления на български творби за сезон

 

Третият раздел - СОЛИСТИЧНИ СЪСТАВИ - включва данни за солистите и други певци-изпълнители на солистични роли, с принос в утвърждаването на Старозагорската опера. Първите солисти са любители, ентусиасти, привлечени от хоровете – детски, ученически, църковни, подготвяни в последствие музикално за съответната роля предимно от хормайстора Златан Станчев. В този период операта е своеобразна школа, в която гласовити младежи, започнали своята артистична дейност като хористи, след упорита и системна работа достигат до солисти – изпълнители на централни роли – и продължават като такива и след одържавяването: Сия Михайлова, Йовка Бунарджиева, Руси Белчев, Георги Михайлов, Стефан Велев, Стою Михайлов, Иван Епитропов и др., а Донка Соскова преминава в състава на Русенска опера.

До 9 септември 1944, извън гастролите, школуваните певци са изключителна рядкост за състава (предимно назначени в Софийската опера и командировани в Старозагорската). Това са: Димитър и Борис Христови, Саня Зидарова, Екатерина Манчева, Дафина Баракова, Антония Денева, Васил Пацев, Тоско Илиев, Иван Петров, Тихомир Тихов и съпругата му Тинка Тихова, Харалампи Иванов, Стойко Диков, Антония Донева, Добринка Влахова, Михаил Янков. През 1944 постъпва Рене Йорданова. Следва командироването на Елисавета Йовович, Катя

Отношение между броя представления на български произведения и общия брой спектакли за сезон

0

50

100

150

200

1951/1

952

1954/1

955

1957/1

958

1960/1

961

1963/1

964

1966/

1967

1969/1

970

1972/1

973

1975/1

976

1978/1

979

1981/1

982

1984/1

985

1987/1

988

1990/1

991

1993/1

994

1996/1

997

1999/2

000

2002/2

003

2005/2

006

2008/2

009

брой представления на български заглавия за сезон общ брой представления

Отношение между българските и общия брой заглавия, поддържани за сезон

05

10152025

1951/1

952

1954/1

955

1957/1

958

1960/1

961

1963/1

964

1966/

1967

1969/1

970

1972/1

973

1975/1

976

1978/1

979

1981/1

982

1984/1

985

1987/1

988

1990/1

991

1993/1

994

1996/1

997

1999/2

000

2002/2

003

2005/2

006

2008/2

009

брой български заглавия за сезон общ брой заглавия за сезона

 

Спиридонова и Златко Григоров. Непосредствено след одържавяването, в солистичния състав се включват Никола Христов, Людмила Теофилова и Софка Дикова. Миньо Минев и Николай Ножаров – хористи от 1943, преминават към групата на солистите. Назначен е Христо Кременов. През 1946/1947 се появява отново Борис Христов – бивш дългогодишен солист в СНО. През 1948 съставът се обогатява с баса Павел Манолов. В творческия колектив има и певци, които нямат специална музикална подготовка, но наравно носят големия и отговорен репертоар. Грижи за театралното им възпитание и гласова школа полагат по-възрастни колеги и художествени ръководители.

За почти 90-годишното съществуване броят на солистите надхвърля 300. Нечии имена, неразривно свързани със Стара Загора, все още се помнят, други - тънат в забвение.

Подразделът - ИМЕНА И РОЛИ – представя 202 от солистите на трупата. Публикуват се биографични данни, отзиви за най-добри превъплъщения, библиография, техни публикации.

Издирени са трети имена и псевдоними на солистите; издирени са всички роли на съответния солист; разработени са графични модели (по гласове) отразяващи „престоя” на изпълнителя в театъра; съставена е библиография на рецензиите за и публикациите на солистите;

В разработения графичен модел (с цел услесняване ориентацията във времето), размерът на правоъгълника до името на съответния солист е пропорционален на стажа му на сцената. Графиките създават по-нагледна представа за количеството артисти от определен вид глас – кой кога се появява, колко време присъства в афиша на театъра, кои са (потенциалните) му партньори и/или дубльори.

 

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕТО предлага някои мисли и обобщения относно репертоара, артистите и ролите на артистите в изграждането на имиджа на Старозагорската опера.

От началото на сезон 1951/1952 до края на 1990/1991 на Старозагорска сцена са изиграни 5799 представления: • 3348 оперни представления, • 1295 – оперетни, • 821 – балетни, • 257 – мюзикъли, • 78 – концерта (оперни, симфонични). От своя страна оперните 3348 представления са: • 1926 - от италианския репертоар (57,53 %), • 521 – от българския (15, 56 %), • 321 – от френския (9, 59 %),

 

• 251 – от немския (7,50 %), • 215 – от руския (6,42 %), • 69 – от съветския, • 26 – от славянски репертоар, • 19 – от английски репертоар. От италианските творби – общо 25 на 8 авто-ри, най-често изпълнявана е

„Травиата” – 328 представления, следвана от „Севилския бръснар” с 221 и „Мадам Бътрефлай” – със 198, „Трубадур” – 168, „Тоска” – 158, „Риголето” – 152, „Бохеми” – 123, „Дон Карлос” – 68, „Набуко” – 67, „Любовен еликсир” – 51, „Аида” – 50, „Селска чест” – 45, „Дон Паскуале” – 41, „Бал с маски” – 40, „Палячо” – 32, „Симоне Боканегра” – 30, „Лучия ди Ламермур” и „Норма” – със по 28, „Манон Леско” – 24, „Фаворитката” – 18, „Тайният брак” – 17, „Силата на съдбата” – 12, и „Турандот”, „Мантията” и „Джани Скики” със по 9.

Българското оперно творчество представя 11 композитори, 21 произведения, като за периода 1951-1991 най-изпълнявана е „Гергана” – 59 представления, следвана от „Чудните приключения на Тошко Африкански” – 55, „Патиланци” – 47, „Луд гидия” – 44, „Цвета” – 37, „Юла 36, „Ивайло” – 30, „Робинзон Крузо” – 29, „Албена” – 28, „Имало едно време” – 22, „Хан Крум” и „Момчил” – с по 12, „Пепеляшка” – 16, „Индже войвода” – 15, „Емигрантът” – 13, „Майстори” – 12, „Цар Калоян” – 11, „Янините девет братя” – 10, „Тракийски идоли” – 9, „Добрият човек от Сечуан” – 7, „Завръщане при началото” – 6.

От френската опера се играят 5 произведения на 4 композитори: „Кармен” – със 133 представления, „Ловци на бисери” – 87, „Таис” – 49, „Лакме” – 33, „Фауст” – 19.

Немските автори са 5 с 10 заглавия: „Отвличане от сарая” – с 93 представления, „Вълшебната флейта” – с 39, „Така правят всички” – 26, „Оберон” – 23, „Вълшебният стрелец” – 21, „Цар и дърводелец” – 19, „Сватбата на Фигаро” и „Веселите уиндзорки” със по 15, „Мнимата градинарка” – 14, и „Летящият холандец” – 7.

Руската класика е представена от 5 композитори с 6 творби: „Евгений Онегин” – 96 представления, „Йоланта” – 39, „Княз Игор” – 30, „Царска годеница” – 20, „Борис Годунов” и „Алеко” – с по 15.

Комичната опера (597 представления) заема едва 17,83 % от операта въобще, но като се вземе предвид двойно по-големия брой оперетни спектакли (1295) и мюзикъла (257), отношението на музикално-сценичните представления с комедийна насоченост се изменя спрямо тези с драматична.

Колко са образите, какво покритие получават, в какъв период са създадени и/или

поддържани от конкретния изпълнител, търпят ли развитие и в каква посока? Това са въпросите, които водеха изследването.

Старозагорска опера освен невероятния шанс три десетилетия да има последователна репертоарна и кадрова политика, притежава и завиден подбор на артисти-певци. Не един и двама солисти предпочитат Старозагорска опера, за да работят именно с Димитър Димитров – достатъчни са имената на з.а. Евдокия

 

Здравкова, Михаил Мартинов, Мария Клинчева, Галя Ташева. Щастливо обстоятелство е и единомислието, взаимното зачитане и уеднаквените художествени критерии между него и втория диригент Веселин Ненов, режисьора Георги Петров, художника Петър Русков и хормайстора Богдана Попова – екип, градил заедно облика на своя театър почти до злощастната дата 4.10.1991 – пожара.

Създаването и поддържането на ФОБИ, голямата модерна сцена (от 1971) вливат нови сили и енергия, отварят нови кръгозори. Някои постановки от този период са върхови постижения не само за Стара Загора, а и за българското оперно-изпълнителско изкуство и творчество. ФОБИ се превръща в огледало на постиженията на българските оперни театри, стимул за развитието и растежа им, а и за създаване на нови оперни творби. Гостуването на чуждестранни трупи и артисти обогатява впечатленията и критериите на колектива домакин, на гостуващите специа-листи, на старозагорската публика.

Посоките. Със сигурност изследването може (и трябва) да се продължи. Да се анализират отличията при новите условия в Старозагорската опера, когато пожарът я лишава от сграда. Да се потърсят репертоарни и изпълнителски разлики в новите десетилетия. Да се разшири фокусът и върху по-малките роли, и върху другите жанрове. Да се съпостави с другите театри в България.

Но и в този си вид, предложеното изследване успява да възстанови и осмисли една епоха, свързана с изграждането на оперното изкуство в Стара Загора и с неговия „златен” период в творчеството на значими оперни изпълнители и постановчици, да изведе различими тенденции в развитието на Старозагорската опера, като насочи към бъдещи съпоставки и с другите оперни трупи в страната.

СПРАВКА ЗА ПРИНОСНИТЕ МОМЕНТИ В ДИСЕРТАЦИЯТА

• За първи път се прави опит за цялостно реставриране на историята на първия извънстоличен музикален театър – Старозагорския.

• За първи път, през погледа на новия век и на базата на новооткрити документи подробно се анализира един неосветен период от историята на Старозагорската опера – институционализирането й, партийните директиви и тяхното влияние върху одържавяването, репертоарната политика на театъра, подбора на диригенти, режисьори, солисти.

• За първи път, на база изчерпателна историческа хроника на един оперен театър, е потърсена дисекция на българската народопсихология, която засяга както постановъчните екипи и публиката през различните етапи (чрез техните реакции и вкусове), така също и авторите на критически отзиви и изследвания (чрез оценките и приоритетите им).

• За първи път подробно се анализира изпълнителският състав на солистите-певци в Старозагорската опера: издирени са имена и псевдоними на солистите; издирени са всички роли на съответния солист; разработени са графични модели (по гласове), отразяващи „престоя” на изпълнителя в театъра; съставена е библиография на рецензиите за и публикациите на солистите;

• Изследването, макар и фокусирано върху постоянния изпълнителски състав на Старозагорската опера, хвърля светлина и върху множество гастроли на солисти-певци от другите оперни театри в България.

• Потърсената идентификация и родова памет на един театър е подкрепена от огромен брой артефакти, изчерпателен фактологически материал и внушителен

 

 

масив от информация, сравнително-аналитични схеми, таблици и графики, които създават точни хронологични картини, нагледно представят съотношенията между творби от различни националности и жанрове на Старозагорска сцена и подсказват ценни изводи.

• Така изследването от исторически документ за една конкретна институция се превръща в носител на множество косвени сведения и за други институции и личности в българския музикален театър.

Публикации във връзка с темата на дисертацията:

1. Златан Станчев – забравени факти около създаването на Старозагорската опера.

– В: Изкуствоведски четения `2007. С., ИИзк, 2007, 461-470 2. „Макбет” от Верди в самурайски костюми. – Муз. хоризонти, 2008, № 8, 19-20 3. Верди в Старозагорска опера. 1927-2013. - сп. History, 2013, № 6, 492-508. 4. „Травиата” в Кралския оперен театър „Ла Моне”, Брюkсел, по случай годината

на Верди. http://zhunich.blogspot.com 5. „Мадам Бътерфлай”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета.

Мюзикъл. Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 6. „Макбет”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 7. „Продадена невеста”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета.

Мюзикъл. Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 8. „Кола Брюньон”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 9. „Стършел”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 10. „Гергана”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4. (под печат) 11. „Ивайло”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 12. „Луд гидия”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат) 13. „Цар Калоян”. Български музикален театър. Опера. Балет. Оперета. Мюзикъл.

Документи. Отзиви. Коментари. 1890-2010., т.4., (под печат)