– 10 –

Де е България?/ИВАН ВАЗОВ/

Питат ли ме де зората, ме й огряла първи път,питат ли ме де й земята,що най-любя на светът.

Тамо аз ще отговоря,де се белий Дунав лей,де от изток Черно моресе бунтува и светлей;

тамо, де се възвишавагорда Стара планина,де Марица тихо шаваниз Тракийска равнина.

Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земя,там гърмяло тяхно имев мир и в бранните поля.

Българийо, драга, мила, земя пълна с добрини,земя, що си ме кърмила,моят поклон приеми!

Любя твоите балкани, твойте реки и гори,твойте весели поляни,де Бог всичко наспори.

Дето ази и да ида – за теб мисля и горя,в теб родих се и желаяв теб свободен да умра.

– 11 –

Из „Отечество любезно, как хубаво си ти!“

/ИВАН ВАЗОВ/

ІОтечество любезно, как хубаво си ти!Как чудно се синее небето ти безкрайно!Как твоите картини меняват се омайно!При всеки поглед нови, по-нови красоти:Тук весели долини, там планини гиганти, земята пълна с цвете, небето със брилянти…Отечество любезно, как хубаво си ти!

ІІКоя земя от теб е по-пъстра, по-богата?Ти сбираш в едно всички блага и дарове: хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,на Изтокът светлика, на Югът аромата;горите ти са пълни с хармония и хлад,долините с трендафил, гърдите с благодат.Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

– 12 –

Аз съм българче/ИВАН ВАЗОВ/

Аз съм българче и силна майка мене е родила;с хубости, блага обилнае родината ми мила.

Аз съм българче. Обичам наште планини зелени,българин да се наричампърва радост е за мене.

Аз съм българче свободно, в край свободен аз живея,всичко българско и роднолюбя, тача и милея.

Аз съм българче и расна в дни велики, в славно време,син съм на земя прекрасна,син съм на юнашко племе.

– 13 –

Обичам те, Родино мила /КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ/

Обичам те, обичам те, Родино мила, за всичко в теб, от що съм се пленил,за всички радости, кои си ми дарила,за всички горести, кои съм с теб делил.

Обичам те, обичам те, Родино мила, за хубостите дивни, кои щедрий бог,обсипал е въз теб, за страшните теглилакои пет века бяха твоя дял жесток.

Обичам те, обичам те, Родино свята,за тез, кои съня си вечний в тебе спят,със силата неудържима, с чистотатана сълзите, що от очите ми текат,с горещий порив, кой носи ми душата,към гробовете скъпи, кои в теб стърчат!

– 14 –

Родино красна, долино родна, зорнице ясна, земице плодна!

Как те обичам, как те бленувам; как те увличам, как се любувам

на твойте чудниполя и ниви,славеи будни,цветя красиви.

На твойте дивни извори, вади, реки проливни, сенки, прохлади.

На твойте вити скали чутовни, орли сърдити, гори вековни.

На всичко, майко, що си кърмила – как те обичам, родино мила!

Родина/ЦАНКО ЦЕРКОВСКИ/

Силата на българина /КИРИЛ ХРИСТОВ/

Велик с безшумний свой живот, ти нямаш себе равенв борба неравна – о, народ,през векове забравен.

Привел глава и мълчалив, какви беди не среща?Така, безкрайно търпелив – със тая кръв гореща.

Най-кроткият в света орач – това е войнът наши!Чуй песните му – те са плач, и нищо го не плаши!

Той векове бе принижен пред силни и пред слаби;но кой позна го него ден, когато меча сграби?

Къс вик, от който се смрачи в полята и горите:„Напред!“ – и светят във очи на чудна бъдност дните.

– 15 –

– 16 –

Заклинание на земята /ТЕОДОР ТРАЯНОВ/

Възлез проявена, о сила нетленнавъзлез самороднаиз свойта тъма,в живот се прераждай,гори въплътена,душа чудотворна на мойта земя!

Заливай със злато простори обширни,откърмяй, закриляй насъщния плод,насищай със щедростгодините мирни,труда благославяйна моя народ!

Чрез теб да пребъде стоманата святав десниците силнина твойте чада,орало когатоще пори земята,а меч и защита –под бранна звезда!

Стори да погинат злини и нещастия,изтривай следитена гибел и срам,разкрий чудесата,на свойто причастие,кръщавай сърцатав чистителен плам!

– 17 –

Чрез теб нека прати всевишната волялазурното чудона земния рай,където човекътбез страх ще се моли,опит от небетона родния край!

О, мощ проявена на дух благороден,пред свойта Българиязавета разкрий:делата остават, човек е преходен! Народът е вечен в това, що твори!

– 18 –

Балканът/СТОЯН ДРИНОВ/

Високо, до небето извишен, мълчалив,ширее се Балканът,замислен, горделив.През векове редица свидетел бил е тойна кървави двубои,на подвизи безброй.С хайдушките си пазви от мъки и бедизакрилник бил е честона нашите деди.Затуй и днеска още приказват по света:„Балканът за България закрилник е, баща!“

– 19 –

/НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ/

И ЕТО МЕ, изпълнен пак с любов, и ето ме, Родино, пак готовчело да сложа в твоето подножие,да те посрещна като спомен скъпи да приема твойта свята скръбкато награда, като милост божия.

Та в оня час, когато пак на път неверна мисъл ще гнети духъти ще нашепва тъмни предсказания,утеха да ми бъде по света,като светилник грейнал сред нощта,Родино моя, твоето страдание.

***