Структура на изречението. Синтактичен анализ

СТРУКТУРА НА

ИЗРЕЧЕНИЕТО. ИЗРЕЧЕНИЕТО.

СИНТАКТИЧЕН АНАЛИЗ.

гл. ас. д-р Росица Декова

ПУ “Паисий Хилендарски”

Съдържание2

� НЕЩО, КОЕТО

� ВСИЧКИ СА ЧУВАЛИ

3.11.2013 г.Семинар по математическа лингвистика

� МНОЗИНА ЗНАЯТ

� МАЛЦИНА РАЗБИРАТ

Изречение3

� Най-кратката комуникативна езикова единица.

� Основни признаци на изречението:

� Граматическа оформеност

Иван чете.

�Иван чете.

�*Иван четат.

� Смислова и интонационна оформеност

�Четат. � *Водата чете.

� Чете ли?

Синтаксис4

� От гръцки: σύνταξις 'ред, подредба'

� Начинът, по който думите в даден език се свързват, за да образуват словосъчетания и да

свързват, за да образуват словосъчетания и да изградят изречения, така че да представят събитието, означено в изречението.

� Синтаксисът разглежда частите на речта

като части на изречението.

Части на речта5

ПЪЛНОЗНАЧНИ НЕПЪЛНОЗНАЧНИ

СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

ИЗМЕНЯЕМИ

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

ЧИСЛИТЕЛНО ИМЕ

МЕСТОИМЕНИЕ

ГЛАГОЛ

НЕИЗМЕНЯЕМИ НАРЕЧИЕ

ПРЕДЛОГ

СЪЮЗ

ЧАСТИЦА

МЕЖДУМЕТИЕ

Частите на речта, които имат общи

ПЪЛНОЗНАЧНИ

ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧЕСКИ КАТЕГОРИИ6

Частите на речта, които имат общи граматически категории и особености, се обединяват в четири категории.

Категорията съществително име7

� Изразява значение за род, но не се изменя по род;

� Изменя се по число, ако е броима същност;

� Може да изразява категорията определеност;

Във формалния синтаксис се означава с N (Noun).

� Във формалния синтаксис се означава с N (Noun).

� Включва:

� съществителни имена: собствени и нарицателни;

� числителни бройни;

� лични местоимения.

Категорията прилагателно име8

� Oбобщено значение: статичен, атрибутивен признак.

� Изменя се по род и число като приема значенията на тези категории от

значенията на тези категории от съществителното име, чийто признак означава, т.е. съгласува се със съществителното име, което определя.

� Във формалния синтаксис се означава с А (Adjective).

Категорията прилагателно име9

� прилагателни имена: качествени и относителни;� числителни редни (първи);� притежателни местоимения (мой);� въпросителни местоимения (кой);� относителни местоимения (който);

� относителни местоимения (който);� неопределителни местоимения (някой);� отрицателни местоимения (никой);� обобщителни местоимения (всеки);� сегашно деятелно причастие (четящ);� минало свършено деятелно причастие (чел);� сегашно страдателно причастие (значим, продаваем);� минало страдателно причастие (чут, видян).

Категорията наречие10

� Oбобщено значение: признак на друг признак.

� Включва:

� всички видове наречия;

� (функционално) деепричастието.

� Във формалния синтаксис се означава с Аdv (Adverb).

Категорията глагол11

� Oбобщено значение: динамичен признак на предмета, който се мени с времето.

� Означава действия, състояния, процеси, позиции, с които се свързва глаголният субект.

позиции, с които се свързва глаголният субект.

� Притежава граматически категории за лице, число, време, наклонение, залог, вид.

� Включва всички видове глаголи.

� Във формалния синтаксис се означава с V (Verb).

Части на изречението12

� Само пълнозначните (самостойни) части на речта – съществително име, прилагателно име, числително име, местоимение, наречие, глагол– са части на изречението.

� Предлози, съюзи, частици – граматически думи

� не изпълняват функция на части на изречението;

� служат за синтактично свързване и изразяване на отношения между пълнозначните лексико-граматически категории.

� ГЛАВНИ

� ПОДЛОГ

� СКАЗУЕМО

� ВТОРОСТЕПЕННИ

� ДОПЪЛНЕНИЕ

� ОПРЕДЕЛЕНИЕ

� СКАЗУЕМНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

� ПРИЛОЖЕНИЕ

� ОБСТОЯТЕЛСТВЕНО ПОЯСНЕНИЕ

Подлог15

� Главна, синтактически независима част на изречението, която изразява предметно понятие и на която се приписва предикативен признак чрез сказуемото.

предикативен признак чрез сказуемото.

� Подлогът винаги предполага наличието на сказуемо, тъй като всяка същност притежава някакъв глаголен признак, най-малко признака наличие, съществуване.

Изразяване на подлога16

� Позицията на подлога може да бъде запълнена от съществително име, словосъчетание с главна част съществително име или всяка субстантивирана част на речта.

име или всяка субстантивирана част на речта.

Примери:

Стара Загора е град в България.

Малките търсят майка си.

Три е нечетно число.

“В” е предлог.

Позицията на подлога17

� Съществува независимо дали е запълнена.

Примери:(Ние) Пеем.

(Те) Вървят.

Вали (дъжд). � Валят дъждове.

� Граматическият подлог може да не съвпада с логическия субект (вършителя на действието).

Пример:Писмото е изпратено от Мария. (страд. залог)

Граматични особености18

� Когато подлогът е изразен с местоимение, то винаги е в ИМЕНИТЕЛНА форма.

Примери:Кой видя писмото? - Той видя писмото.

Кой видя писмото? - Той видя писмото.

� Имената от м.р. ед.ч. във функцията на подлог се членуват с ПЪЛЕН ЧЛЕН!

Примери:Писателят издаде нова книга.

Победилият играч поздрави победения.

Сказуемо19

� Главна, синтактически зависима част на изречението, която приписва предикативен признак (действие или състояние) на подлога.

Сказуемото винаги предполага и изисква

� Сказуемото винаги предполага и изисква наличието на подлог, чието действие и състояние конретизира.

� Сказуемото се намира в подчинено отношение спрямо подлога.

Видове20

� По състав

� ПРОСТО

� СЪСТАВНО

� Според това каква част на речта изразява признака на подлога

� ГЛАГОЛНО

� ГЛАГОЛНО-ИМЕННО

Просто глаголно сказуемо21

� Образува се от всички форми на глагола за време, наклонение и залог.

Примери:

Детето играе навън.

Детето ще играе навън.

Детето би играло навън.

Детето щеше да е играло навън.

Топката беше спукана.

Nota Bene!22

� Сравни:

� Топката беше спукана. (просто глаголно сказуемо)

� Детето е засмяно. (съставно именно сказуемо)

� Проверка с деятелен залог:

� Момчето спука топката.

� *Някой засмя детето. (смея се – непреходен глагол)

Изключения23

� Два глагола в повелителна форма, от които първият е загубил лексикалното си значение и признакът, който се приписва на подлога се носи само от втория глагол.

само от втория глагол.

� Вземи научи урока.

� Иди кажи после, че не знаеш.

� Фразеологични и идоматични словосъчетания

� изплювам камъчето, хващам вяра, вземам му ума,

плюя си на петите, дим да ме няма, и т.н.

Съставно глаголно сказуемо24

� Образувано е от два глагола, единият от които е:

� МОДАЛЕН ГЛАГОЛ – трябва, мога/може;

� ФАЗОВ ГЛАГОЛ – започвам, продължавам, свършвам (и техните синоними).

Примери:

Трябва да тръгваш.

Започвам да чета.

Проверка:

*аз трябва ти да тръгваш

Сложно съставно глаголно сказуемо25

� Съдържа повече от един глагол от групата на модалните и/или на фазовите глаголи.

Примери:

Учениците трябва да могат да решават задачите.

Учениците трябва да могат да започнат да

решават задачите.

NB! - модалният глагол искам26

� Не образува съставно глаголно сказуемо, а собствен предикативен център.

� Субектът на модалния глагол искам може да бъде различен от субекта на другия глагол.

бъде различен от субекта на другия глагол.

Примери:

Той иска те да прочетат книгата.

Искам учениците да могат да решат задачите.

Съставно именно сказуемо27

� Признакът, който се приписва на подлога се

изразява със съществително име, прилагателно

име, числително име или местоимение.

� Образува се от:

� Образува се от:� ГЛАГОЛ (С ОБЩА СЕМАНТИКА)

� съм, бъда, бивам;

� ставам, явявам се, оказвам се, струвам се, броя се;

� казвам се, наричам се, именувам се.

� + ПРЕДИКАТИВНО ИМЕ (ПРЕДИКАТИВ) – именната част на съставното именно сказуемо

Съставно именно сказуемо28

Примери:

София е най-големият български град.

Прилагателните имена биват качествени и относителни.

Идеята беше негова.

Той стана център на вниманието.

Те се оказаха неподготвени за ситуацията.

Главният герой се казва Мечо Пух.

Този град се нарича “Градът на липите”.

� Сказуемо в безподложно изречение, в което

предикативният признак е изразен чрез наречие.

Примери:

Съставно адвербиално сказуемо29

Късно е.

Стана ясно.

Топло ми е.

� изречението има логически субект

� но този субект е допълнение

на изречението

Второстепенни части 30

Пряко допълнение31

� Съществително име (или именна група), което означава обект, засегнат пряко от глаголното действие.

� Свързва се със сказуемото пряко, без предлог.

� Пряко допълнение може да има единствено при сказуеми, изразени с преходни глаголи.

сказуеми, изразени с преходни глаголи.

� Преходни (транзитивни) глаголи са тези, след които може да се употреби някого, нещо.� Пиша книга.

� Художникът нарисува картинта.

� Решиха задачите.

� Видях детето.

Граматични особености32

� Когато прякото допълнение е изразено със съществително име в м.р. ед.ч., то се членува скратък член -а, -я.

� Вълкът гони заека.

Когато прякото допълнение е изразено с местоимение,

� Когато прякото допълнение е изразено с местоимение, то е във винителна форма.

� Видях го. – Кого видя? (срв. Кой го видя?)

� Когато прякото допълнение означава лице и е означено с местоимение, то местоимението трябва да бъде в косвена форма.

� Никого не видя, а и никой не трябваше да остане в стаята.

Непряко допълнение33

� Обект, във връзка с който се извършва действието, означено от сказуемото.

Примери:

Изпратих цветя на Мария.

� Изпратих цветя на Мария.

� Донесох подаръци за децата.

� Учениците са изпитвани от учителя.

� Спортувам с приятели.

� Прилича на брат си.

Изразяване34

� Предложно:

� предлог + именна група

Обадих се на Мария.

� Безпредложно:

� Кратките дателни форми на личното местоимение

Подай ми химикала.

Изпратих му писмото.

Удвояване на допълнението35

� Характерна особеност на българския език, която се среща и в другите балкански езици.

� Пълна и кратка форма на личното местоимение:

� На него му изпратих покана по пощата.

� Нему му дай богатство и слава.

� Съществително име и кратко местоимение:

� Хората ги преценяват по делата.

� На Мария ѝ дадоха главната роля.

� В редица случаи има задължителен характер.� Кого го е грижа. � *Кого е грижа.

Определение36

� Второстепенна част на изречението, която разширява (пояснява/определя) всяка част на изречението, изразена със съществително име.

� Образува именна група заедно със

� Образува именна група заедно със съществителното, като разширява, модифицира, ограничава или детайлизира значението на съществителното.

� Според граматическите си особености определенията се делят на съгласувани и несъгласувани.

Съгласувано определение37

� Ролята на съгласувано определение може да се изпълнява от всяка част на речта, която е синтактично прилагателно, т.е. всяка лексико-граматическа категория, която се изменя по род и число в зависимост от поясняваното от нея

число в зависимост от поясняваното от нея съществително.

� моята чанта

� този червен химикал

� всички весели деца

� излетялото птиче

� изгубения ключ

Несъгласувано определение38

� Функция на несъгласувани определения имат съществителни имена и наречия, които поясняват именна група.

� Две съществителни имена, които се свързват:

Две съществителни имена, които се свързват:

� чрез прилагане� чаша кафе, кана вино, букет цветя...

� посредством предлог� книгата на Иван � Ивановата книга� Той си пийна от шишето в дисагите.

� *Той пийна в дисагите. (≠обстоятелствено пояснение)

� Наречията като несъгласувани определения могат да стоят както пред, така и след определяемото.

рано сутринта

� рано сутринта

� късно снощи

� кафето отсреща

� цветята отвън

� Кратките форми на притежателните местоимения, включително възвратнопритежателните местоимения, са несъгласувани определения.

� Екипът му няма достъп до тези данни.

� Той поздрави колегите си.

� Кратките дателни местоимения са техни омоними и се различават функционално:

� Екипът му = неговият екип

� Изпратих му писмо = изпратих писмо на него

Сказуемно определение41

� Определение към подлога или към прякото допълнение, което означава признак, ограничен в действието си от сказуемото.

� Той влезе умислен.

� Тя си тръгна засмяна.

� Избраха я за председател.

� Идва като приятел.

� Сказуемното определение = малко изречение

Приложение42

� Специфичен вид определение, което дава ново название на съществителното име.

� географски названия: река, връх, езеро...

роднински названия: баба, дядо, кака, леля, чичо...

� роднински названия: баба, дядо, кака, леля, чичо...

� научни степени и звания: доктор, професор,

академик...

� военни чинове: сержант, майор, генерал...

� духовни звания: дякон, архиепископ, патриарх...

� Сравни:

� Река Марица е най-дългата река в България.(Марица е река.)

� Хотел Марица е известен с доброто си обслужване. (*Марица е хотел.)

Приложение43

(*Марица е хотел.)

� Индивидуалните названия на предмети и институциисъщо изпълняват функцията на приложение.

� Когато приложението се е превърнало в част от съставното собствено име, то се пише с главна буква и не се разглеждат отделно:

� Бай Ганьо, Кума Лиса, Ежко Бежко.

Обстоятелствено пояснение44

� Разширение на сказуемото.

� Не се съдържа като позиция в значението на сказуемото.

сказуемото.

� Функция на обстоятелствено пояснение изпълняват наречия и съществителни имена.

� За място

� уча тук, слизам долу, работя в града;

� За време

пристигат днес, учат всеки ден;

� пристигат днес, учат всеки ден;

� За начин

� справят се лесно със задачите, учат без усилие;

� За причина

� плаче от радост, вие от болка;

� За цел

� тичат за здраве; състезават се за медали;

� За условие

� при авария разбийте стъклото;

� За количество

� пътуваме много, чдем на корем, учим цял ден;

� За отстъпка

� приближаваме се до целта макар и бавно.

Словоред47

� * Словоредът е представка, корен, ....

� СЛОВОРЕД е редът на думите и групите в рамките на изречението, така, както е заложен

рамките на изречението, така, както е заложен в граматиката на езика.

Например:

Словоредът в японски е подлог, допълнение,

сказуемо.

Синтактичен анализ48

� Козичката я търси момчето.

� Козичката го търси момчето.

� Ядат ми се ягоди.

� Той е главният виновник за случилото се.

� Иска да се яви на прослушването.

Библиография49

� Практическа граматика - Български език, 2009. Радка Влахова-Руйкова, изд. PONS-България.

� Съвременен български език, 1999. Т. Бояджиев,

� Съвременен български език, 1999. Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й. Пенчев, изд. Изток – Запад.

� Синтаксис на българския книжовен език, 1998. Константин Попов, изд. Aбагар.

Структура на изречението. Синтактичен анализ

Documents

СОЦ. СТРУКТУРА

Структура художественного текста // Юрий Лотманon4a.narod.ru/lotman_struktura_teksta_web.pdf · 4 Структура художественного

Структура ПК

Структура уроку

Структура занятия

систем и системный анализ КОНСПЕКТ ЛЕКЦИЙinf.vspu.ac.ru/pi080800/rpr/teor_syst_i_syst_an_2.pdf · 2013-02-15 · СТРУКТУРА лабораторных

Структура белка

Организационная структура

Структура курса

структура книги

Структура ТФГИ

Структура книги

Руководство пользователя - Simformer · 2016-07-01 · Как перейти в sbs 4 ... Анализ конкурентов: продукты, структура

Структура отчета

Структура на изречението. Синтактичен анализ

Структура доходов

СТРУКТУРА ГОДОВОГО ПЛАНАcrr-dc4.uotula.ru/docs/year_order2017_2018.pdf · Анализ работы МБДОУ за 2016-2017 ... ФГОС дошкольного

Структура годового плана. · 2020. 7. 29. · 2 Структура годового плана. i. Проблемно-ориентированный анализ

Структура Вселенной

Структура холдинга